НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
117
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате
отговорността
, ако се случи нещо на Учителя." Казахме: "Приемаме".
Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме. Какъв беше доводът ни, не знаехме. Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му. Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови за бой. Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над възрастните приятели.
Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате
отговорността
, ако се случи нещо на Учителя." Казахме: "Приемаме".
Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя. Да, направо като часовои. Имахме си караулен началник. Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите. До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за Учителя през тези дни.
към текста >>
2.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички
отговорности
Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.
"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички
отговорности
Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.
През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.
към текста >>
3.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Онзи, който пое
отговорността
за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.
Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа. Досега всички опити се оказаха несполучливи. Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги. Изминаха тридесет години оттогава. А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина.
Онзи, който пое
отговорността
за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.
Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна. Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли? Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже. Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи". На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час.
към текста >>
4.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив и не поема никакъв ангажимент и
отговорност
.
И не само да ги срещаш, но и да ги преодоляваш с мъжка плът и мъжко достойнство. Той тръгна по тази линия, беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени - и млади, и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя.
Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив и не поема никакъв ангажимент и
отговорност
.
Накрая Учителят не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той. Защо му позволявате да се приближава до вас? " Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се". "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мене, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-нататък.
към текста >>
5.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а
отговорността
за това падаше някъде на друго място.
Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде?
" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а
отговорността
за това падаше някъде на друго място.
Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи.
към текста >>
6.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А онези, които не позволиха навремето да ги уведомят, понесоха своята
отговорност
и вина!
По същия начин се постъпи и с тези приятели при различни случаи по братските проблеми. Те не бяха уведомявани правилно и своевременно, бяха оставени в неведение и после бяха заблуждавани от други лица. Това най-добре се видя през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Аз бях първата потърпевша, а след това те, останалите, взеха и заеха моето място. Беше жестоко да се гледат хора, които бяха заблудени от користолюбиви личности и не знаеха истината.
А онези, които не позволиха навремето да ги уведомят, понесоха своята
отговорност
и вина!
Окултни закони управляват тази Школа. Изминаха двадесет и пет години от издаването на песнарката. Бяхме издали 4 000 бройки. На "Изгрева" бяха останали 1 000 бройки, като повечето от тях бяха конфискувани през време на обиските и изпратени за претопяване заедно с беседите на Учителя. Това беше една и съща сила, която действуваше чрез разрушението.
към текста >>
7.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вие носите
отговорност
за това, което става тук на поляната и с Паневритмията, и за онова, което излиза от нея и отива в света и създава съдба на човечеството." Ние мълчим - нищо не казваме.
Така се дойде дотам, че не всички правилно играехме Паневритмията. С годините едни играеха едно, а други - друго. Това предизвика неодобрението на Учителя, който каза веднъж: "Трябва да се оправят упражненията и да се играят правилно. Така не може! Вие вредите на Мен, на себе си и на останалото човечество, защото от тук тези погрешно изиграни упражнения създават дисхармонични състояния и вихри и те се прехвърлят и предават на останалото човечество.
Вие носите
отговорност
за това, което става тук на поляната и с Паневритмията, и за онова, което излиза от нея и отива в света и създава съдба на човечеството." Ние мълчим - нищо не казваме.
Нищо не разбираме. Не беше дошло времето да го разберем. Не беше дошла онази Светлина отгоре, за да освети съзнанието ни. Това време дойде, когато Учителят си замина. Ние преминавахме през страдания, мъчения и изпити, които не винаги взимахме успешно и успявахме да преминем по-нататък в нашия път.
към текста >>
8.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И ти ще носиш
отговорността
за това!
Аз стоя като втрещена. Аз съм изненадана, потресена съм, възмутена съм. Обръщам се към Борис и му казвам: "Виждаш ли каква нова беля ти направи на Учителя и на Братството, като не даде да се извадят онези снимки с Ярмила и мен и да се направи албум за "Паневритмията", за да се приложи към текста, който ние, трите сестри, направихме? Ти не ги даваш, а ето, дойде време и се намериха хора, които извадиха нови думи за текст на "Паневритмията". Утре ще извадят нови упражнения и нови обяснения.
И ти ще носиш
отговорността
за това!
" Той стои, мълчи и нищо не казва. Дори прие с голяма благодарност изданието на Гришата. Е, питате ли ме как съм живяла с този човек петдесет години? Но този път няма да мълча и ще кажа истината, защото трябва някой да я каже. И трябва да я знаете!
към текста >>
9.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но не всички сториха това и ще си носят своята
отговорност
.
Оказа се, че не Той имаше нужда от нас, но ние имахме нужда от Него, защото станахме свидетели на едно от най-малките откровения на Учителя и един от най-великите мигове на тази епоха. Последните три-четири дни бяхме непрекъснато при Него. Около Него имаше и други братя и сестри. Всеки един от тях бе станал свидетел и очевидец на едно от изказванията на Учителя по дадена задача на Братството, която имаше да свърши. Тези, които бяха очевидци, бяха длъжни да опишат и запишат всичко след това.
Но не всички сториха това и ще си носят своята
отговорност
.
Ние с Борис останахме свидетели на една цяла вътрешна мистерия на Духа, когато Той трябваше да се освободи от тялото Си. Да се разберем - това го оценихме по-късно. Много неща Борис Николов записа, стенографирайки в едно тефтерче с черни корици. И когато го намери, някой от вас трябва да го разчете и да го покаже на света. Събитията така се развиха, че ние бяхме прибрали това тефтерче и го криехме от последващите гонения и обиски срещу нас.
към текста >>
10.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И понеже не го знаехме, приятелите искаха да направят нещо и Учителят ги беше допуснал, за да освободи съзнанието им от
отговорност
, че не са направили нищо за Учителя.
Всички искаха да Му помогнат. Преди да дойдем ние с Борис, а това бяха последните три дни, на Учителя Му бяха слагали млечни компреси на гърба и бяха го леко поизгорили от тях. Преди това го бяха лекували по методите на Димков, който също бе взел участие. Учителят беше позволил на приятелите да направят нещо за Него и не беше се противопоставял. Тогава ние не предполагахме, че Големият брат трябва да се жени, тоест да си замине.
И понеже не го знаехме, приятелите искаха да направят нещо и Учителят ги беше допуснал, за да освободи съзнанието им от
отговорност
, че не са направили нищо за Учителя.
А сега бяха направили нещо за Учителя - Той не е оставен, без да Му се окаже някаква помощ. Когато с Борис пристигнахме, той отиде и викна най-добрите лекари, които прегледаха Учителя и един от тях бе казал: "Не знам какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов е болен от сърце." А Той беше болен и от бронхопневмония. Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това. Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно.
към текста >>
11.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и
безотговорността
.
Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел. Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител. Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима!
Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и
безотговорността
.
И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето невежество и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител. Всеки от нас правеше каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр. 214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме.
към текста >>
12.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Редакторът смята, че именно така трябва да се представи този материал, поради което той поема цялата
отговорност
върху себе си.
Всички тълкувания от редакторска намеса остават за сметка на редактора, а всички похвали отиват и се записват на името на Мария Златева, които тя безспорно и изключително заслужава. Изнесеният материал е автентичен и достоверен, както и исторически ценен за следващите поколения. Той е изваден от направени магнетофонни записи на Мария Златева, както и от оригиналния й ръкопис, като са включени всички нейни забележки, които тя направи при прегледа на предоставения материал за печат от редактора. Нейното възражение се състои в това, че редакторската намеса ще покаже, че друг е обработвал материала. Нейното възражение не се отнася за това, че изнесените факти, събития и лица са променени от редактора, а същите са останали достоверни и правдоподобни.
Редакторът смята, че именно така трябва да се представи този материал, поради което той поема цялата
отговорност
върху себе си.
София, 20 март 1992 год. Редактор: д-р Вергилий Кръстев Съгласна съм с горната забележка: Мария Златева Свидетел: Марийка Марашлиева
към текста >>
13.
5_35 Възрастните приятели и нарядите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Та аз съм ръководител на Братството след заминаването на Учителя и аз нося цялата
отговорност
за това.
Дълги години писах тези послания. Започнаха да ме упрекват, че били много дълги. А дойде и това време, когато искаха да не ги подписвам от името на Братския съвет, а от името на брат Борис. Гледам и се чудя. Та това е едно и също.
Та аз съм ръководител на Братството след заминаването на Учителя и аз нося цялата
отговорност
за това.
Учителят ме постави на този пост. Аз го знам лично от Него. А другите дали вярват в това е без значение. Нека си направят опита. И те го направиха.
към текста >>
14.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
И ще носите
отговорност
и ще направите съдба с Небето и с Школата на Учителя.
Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота. Това е Божественият Хляб на Словото на Бога, Който е преминал през вас, претворил се е в дела и вие го раздавате с Любов. Затова не наливайте в чужда воденица от Живата вода на Словото на Школата, защото утре жадни ще ходите, гладни ще бъдете и ще си изгубите условията за работа в Школата, защото Небето ще спре крана на Живата вода, която тече от Словото на Учителя у вас. Тогава ще изсъхнете, ще изгорите и ще бъдете непотребни никому.
И ще носите
отговорност
и ще направите съдба с Небето и с Школата на Учителя.
Ние бяхме свидетели - видяхме всички тези случаи как завършиха. Завършиха така, както описах по-горе. А този случай да ви е за урок. Ще дойде време, когато ще ви поканят да пеете песните на Учителя в чужди събрания и в чужди кошари, като ви заблудят, че така прибирате загубените овце на Израиля. Тези овце са си точно на мястото, както казва Учителят.
към текста >>
15.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма
отговорност
, която поемам, гледах Учителя в очите.
Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". Учителят сериозно допълни следното: "От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклад и ми го донеси." Аз възкликнах: "За Слава Божия, Учетелю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия".
Това издекламирах аз с гордост и загрижена, с чувството на голяма
отговорност
, която поемам, гледах Учителя в очите.
След това се прибрах в къщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата.
към текста >>
16.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
" По този начин, Учителят освободи стенографите от
отговорност
, освободи от
отговорност
и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия!
" По този начин, Учителят освободи стенографите от
отговорност
, освободи от
отговорност
и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци.
към текста >>
17.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Защото аз също носех
отговорност
със своя труд и своето участие!
Тогава аз мълчах. Но когато започнахме да работим заедно след заминаването на Учителя, тогава аз казах на Паша какво мисля. Учителят казва: "Ученикът няма право да се произнася за работата на съученика си. Само Учителят има това право". Когато започнах да работя с Паша, тогава казах мнението си.
Защото аз също носех
отговорност
със своя труд и своето участие!
И ние с Паша работехме добре. Тя се съобразяваше с това, което аз мислех. Защото аз държах за буквалното и с много малки редакции излагане на мисълта на Учителя от беседите, които ние бяхме стенографирали и след това дешифрирали. Така ние работихме успешно с нея. А тук тези приятели са караха дали да бъде с коронка или с точка нотата.
към текста >>
18.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
Аз съм свидетел на тези събития и за пълната
безотговорност
на тези лица.
Борис Николов не бе школуван музикант, нито школуван певец. В това издание не бяха поправени онези пропуски, за които Мария Тодорова говори в нейните спомени. В него са включени и някои лични песни на Лиляна Табакова, като е дадено, че са песни на Учителя, без да се иска нейното съгласие и да се търси нейното компетентно заключение. Този опит е провал и е последица от методите на мозайкаджийската бригада. Според мен, мозайкаджийската бригада бе причина да не се осъществи никаква приемственост между поколението от времето на Учителя и следващото поколение.
Аз съм свидетел на тези събития и за пълната
безотговорност
на тези лица.
Днешното поколение музиканти не е запознато с една десета част от онова, с което аз съм запознат чрез моята работа с музикантите от времето на Учителя, въпреки че аз не съм музикант! Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и хранили душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител. Защото не документираха нищо, не направиха нищо собственоръчно за следващите поколения, които трябваше да дойдат, за да реализират чрез живота си Словото на Учителя. Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти. Този човек беше моя милост.
към текста >>
19.
82. РЕДАКТИРАНЕ НА СТЕНОГРАМИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това е колективен процес, но
отговорността
се носи от едного.
Тя бе продължена и довършена от третата стенографка Елена Андреева. Така че стенографките си свършиха своята работа. И Елена Андреева си свърши работата. Сега трябва да видя кой от вас от следващото поколение ще довърши моята работа. Защото Учителят ми нареди и предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани.
Това е колективен процес, но
отговорността
се носи от едного.
Досега аз носих тази отговорност. След като моите верни сътрудници и съратници през 1980 г. откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи, ще видим сега кой ще поеме отговорността да довърши моята работа? Ще я довърши този, който е определен от Учителя.
към текста >>
Досега аз носих тази
отговорност
.
Така че стенографките си свършиха своята работа. И Елена Андреева си свърши работата. Сега трябва да видя кой от вас от следващото поколение ще довърши моята работа. Защото Учителят ми нареди и предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани. Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного.
Досега аз носих тази
отговорност
.
След като моите верни сътрудници и съратници през 1980 г. откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи, ще видим сега кой ще поеме отговорността да довърши моята работа? Ще я довърши този, който е определен от Учителя.
към текста >>
откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи, ще видим сега кой ще поеме
отговорността
да довърши моята работа?
Сега трябва да видя кой от вас от следващото поколение ще довърши моята работа. Защото Учителят ми нареди и предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани. Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного. Досега аз носих тази отговорност. След като моите верни сътрудници и съратници през 1980 г.
откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи, ще видим сега кой ще поеме
отговорността
да довърши моята работа?
Ще я довърши този, който е определен от Учителя.
към текста >>
20.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те единодушно приеха доклада на Братския съвет и той бе освободен от
отговорност
.
Песните са дадени така както са записани в тефтера. След една година Братския съвет извика съвета на ръководителите в Ст. Загора. Там се събраха всички ръководители и Братския съвет, който даваше отчет за своята дейност за издаване на беседите, както и за друга стопанска дейност, даде отчет и за издаването на песните. Описа как е приключен въпроса. И всички бяха много доволни по начина, по който се е работило.
Те единодушно приеха доклада на Братския съвет и той бе освободен от
отговорност
.
А тези ръководители бяха от времето на Школата на Учителя и някои от тях лично бяха заучавали песните от Учителя и не намираха разлика в това, което бяха заучили и издадените песни. Това бе едно голямо потвърждение на верността на песнарката. По въпросът за песните не може да има спор. Той е разгледан пред всички хора, които бяха запознати с тази работа. Останаха някои недоволни приятели, защото бяха доста лично засегнати, че не се е приело тяхното становище.
към текста >>
21.
108. РАЗДЯЛАТА
,
,
ТОМ 2
Поемате ли
отговорността
за неговата смърт?
Осъждат ги, порицават ги, казват, че дават лош пример и на другите. Поставят на Учителя да реши въпроса, или да ги накара да се оженят, или да ги изгони от Изгрева. Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине.
Поемате ли
отговорността
за неговата смърт?
" Сестрите си отидоха смутени и засрамени. После това приятелство беше пример за младите, едно правилно разрешение на една от най-трудните задачи. Въпреки цялото противодействие, което срещаха, приятелството издържа на всички пречки. След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя милост. Ако бяха ни разделили един от нас щеше да си замине.
към текста >>
22.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Отговорност
ще носят всички онези, които бяха около него и му внушиха да стори всичко това.
Приемникът се определя от Духа. А за потвърждение на това ще ви разкажа какво говореха онези, които откраднаха материалите по онова време: „Материалите са при нас и ние сега командваме Братството". И това го разказваше на длъж и на шир Боянчо. А той това не можеше да го измисли, а го повтаряше защото го бе чул от онзи, който му внуши да открадне материалите. Той извърши три кражби: едната е кражбата на архива на Савка Керемидчиева, другата е кражбата на материалите от „Резньовете" и третата кражба е присвояването на онези шест куфара.
Отговорност
ще носят всички онези, които бяха около него и му внушиха да стори всичко това.
Това е предателство. Накрая всеки се изпитва и отговаря пред Учителя. След като закупихме печатарска машина аз организирах веднага отпечатването на непечатаните беседи. От 1945 г. до 1951 г.
към текста >>
23.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
те отпечатаха трето томче под заглавие „Живот, светлина и свобода", том 111,1932г., неделни беседи с 13БМ-954-8146-11-8, като вписаха отзад, че това е редакция на Лалка Кръстева и по този начин решиха да си измият ръцете от всякаква
отговорност
.
Своевременно бяха уведомени тези лица за действията си, но те отхвърлиха предупрежденията. Отпечатаха второ томче под надслов „ВЗЕМИ ДЕТЕТО" -1931/32 г., том II, неделни беседи отново на издателска къща „Сила и живот" с ! 5В^954-8146-03-7. Поместеният текст също не е оригинален, а редактиран и изменен. Лицата, които отпечатаха това томче бяха уведомени писмено, че отпечатват променено Слово, но нищо не ги спря. През 1994 г.
те отпечатаха трето томче под заглавие „Живот, светлина и свобода", том 111,1932г., неделни беседи с 13БМ-954-8146-11-8, като вписаха отзад, че това е редакция на Лалка Кръстева и по този начин решиха да си измият ръцете от всякаква
отговорност
.
В началото на месец февруари на 1994 е. в един апартамент, дома на Йотка Иванова Младенова се събра една група, на която трябваше да се покажат няколко оригинални беседи и редакцията на Лалка Кръстева, за да бъдат уведомени и всички да се убедят в целенасоченото изменение на Словото на Учителя. Там бяха Нестор Илиев, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Петър Ганев, Вергилий Кръстев и домакинята Йотка с дъщеря си. Всички стояха спокойни и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство". Но те не дойдоха, защото знаеха, че ще им се покажат оригинални беседи и при това изменени и при това отпечатани вече от издателска къща „Сила и живот" - Бургас.
към текста >>
24.
14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз приех всичката
отговорност
върху себе си пред инспектори и следователи.
Така приключи тоя период на изпитание и на изпити на учениците. Не остана нито един да не се определи. Кой за какво е. И къде му е мястото! По-хубаво от това - здраве да е!
Аз приех всичката
отговорност
върху себе си пред инспектори и следователи.
Казах им: „По всички братски въпроси мен ще питате. Аз съм специалист, аз съм причина за всичко. Другите по братските работи не са в течение." Аз поех върху себе си всичко. Процесът се насочи срещу мене, което беше много благоприятно. Ако се беше насочил срещу други щеше да се получи хаос.
към текста >>
25.
15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сега мога ли да попитам кой носи вина и
отговорност
, че се унищожиха вещите на Учителя?
Петър Филипов не пострада за това, че ги държи у себе си. На мен също нищо не казаха, не ме упрекнаха, че ги съхранявам след като ги прибраха. За властите това бяха ценности, които струваха пари. За мен бяха ценности като лични вещи на Учителя. Аз ги опазих, а други от Изгрева ги предадоха чрез донесение до властите и накрая милицията ги прибра и след това следите им се загубиха в милицията.
Сега мога ли да попитам кой носи вина и
отговорност
, че се унищожиха вещите на Учителя?
Кои ги предадоха? Кой наклевети, кой ги прибра и кой ги унищожи? Това не бяха чуждоземни завоеватели, а бяха българи по плът и кръв. Но те бяха служители на Духа на Разрушението и Опустошението. Ето това трябва да се знае и помни.
към текста >>
26.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Значи
отговорност
носеше Никола Антов за периода до 1948 г., когато парите бяха похарчени.
Дойде процесът и цялата вина се хвърли върху мен. А трябва да се знае, че когато Никола Антов бе председател на финансовия съвет и трябваше да отговарят за всички финансови средства на Братството, то аз не бях председател на Братския съвет, защото председател бе Тодор Стоименов до 1953 г. През 1953 г. Тодор Стоименов си замина и аз станах председател на Братския съвет. А всички разходи на оставените пари от Учителя бяха до 1948 г., за което имаше протокол, че всички суми са отчетени подписани и от Никола Антов.
Значи
отговорност
носеше Никола Антов за периода до 1948 г., когато парите бяха похарчени.
През 1954 г. бе назначен друг счетоводител - Коста Стефанов, който ръководеше счетоводството до ревизията през 1957 г. Но съдът и властите решиха, че аз трябва да отговарям за счетоводството до ревизията през 1957 г., за допуснатите финансови нарушения. Понеже Никола Антов предизвика ревизията на Братството и според властите човек, който търси законност значи е чист пред закона. А нещата бяха точно обратно поставен.
към текста >>
Тогава става и отчитането пред Братския съвет, като членовете на финансовия съвет и касиера Жечо Панайотов са освободени от
отговорност
.
На Мария Мечева - Ст. Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка. Даде се и следното обяснение за изложените по-горе извънредни братски средства. Те са били привършени през 1948 г. тъй като усиленото печатане на братски издания е изисквало доста средства.
Тогава става и отчитането пред Братския съвет, като членовете на финансовия съвет и касиера Жечо Панайотов са освободени от
отговорност
.
Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата. Действително такъв заем е бил сключен през юли 1948 г. при Чиновн. занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г. Обстоятелство, че се нарежда сключването заем за братски нужди, говори че преди всичко председателят на финансовия съвет - Никола Антов е знаел чрез упражнявания от него контрол, че дадените за пазене братски средства са изчерпани, уведомил е Братския съвет за положението и тогава му е дадено нареждане за сключване на заем.
към текста >>
27.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така те прехвърлиха
отговорността
си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети.
Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис.
Така те прехвърлиха
отговорността
си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети.
И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите.
към текста >>
28.
59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Строят така, защото не им се търси
отговорност
и не знаят за какво работят.
Извикаха ме да проверя сградата. Тя беше в окаяно състояние, макар че я предаваха с протокол като готова. Питат ме какво ще кажа. „Ние като затворници правим сгради 100 пъти по-хубави от тази. А онези, които са свободни строят така, както виждате.
Строят така, защото не им се търси
отговорност
и не знаят за какво работят.
Аз мога да поправя всичко, но ще ми изпратите по мой списък 30 работника от затвора, които аз ще определя сам. И никой няма да ми се бърка. За обекта аз отговарям пред директора на затвора. Ако е доволен, то той ще награди тези, които са заслужили." Директорът на затвора се усмихва, потупва ме по рамото и казва: „Така те искам аз, майстор Борис." А рускинята-инженер псува и ругае и ни нарича предатели на социализма и комунизма и че само каторга в Сибир ще ни докара и вкара в истинския път. Тя е озлобена, защото аз посочих с ръка нейните грешки като строителен инженер и казах, че нищо не разбира от строежи.
към текста >>
29.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма ред, няма
отговорност
, няма задължения.
Ето ви пример как Невидимият свят е Господар на видимия свят. Ти да живееш в Небето и Небето да живее в теб. 79. Добрите хора вършат своята работа. И злите хора вършат своята работа. Разумният свят използва работата на едните и на другите.
Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма ред, няма
отговорност
, няма задължения.
Те развалят всичко. Сянката на типа „хулиган" пада върху съвременното човечество. Този тип е явен и скрит. По-опасен е вторият. Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия свят.
към текста >>
30.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Това е тяхната задача и те носят
отговорност
за това.
Той е приемник на комунистическата власт, която от 1945 до 1995 г. запази мястото на Учителя. Не случайно комунистическата власт идва отново на власт след спечелването на изборите от 18.XII. 1994 г. с цел да запази и съхрани мястото на Учителя.
Това е тяхната задача и те носят
отговорност
за това.
Всички останали са само обикновени наблюдатели! Аз смятам, че единствено правителството на комунистите може да разреши този въпрос и да отмени посегателството върху мястото на Учителя от появили се незаконни наследници, желаещи да разрушат това свещено място за българите и за цялото човечество. Те имат задължение към Учителя, защото той ги пусна да слезнат на земята и да вземат политическата власт в България, каккто на 9. IX. 1944 г. така и в днескашни дни.
към текста >>
31.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Отговорността
ще носят всички, като се почне от Борис Николов и се свърши до този, който ги съхранява до този момент. 2.
Те са предназначени за друг и кредитът на Небето върви след онзи, който е определен да свърши това. Това е окултен закон в Школата на Учителя. Накрая имам следното изискване към онези, които по един или друг повод съзнателно или несъзнателно прибраха материалите на Борис Николов: 1. Да ми се върнат осемте куфара с непечатани беседи, които открадна на времето Боян Златарев и ги укри на място, което не пожела да каже. Има опасност те да бъдат продадени и след това да се явят редактори, които да променят Словото на Учителя.
Отговорността
ще носят всички, като се почне от Борис Николов и се свърши до този, който ги съхранява до този момент. 2.
Да ми се върнат и предадат негативите на Васко Искренов и снимките, които той беше направил на различните упражнения на Паневритмията с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Тези снимки са необходими, за да могат да се приложат към онзи оригинален текст, който се съхранява и е с подписа на Елена Андреева, която лично ми го връчи. След това ще бъде издадена Па-невритмията в своя оригинал. До този етап излезнаха под печат няколко Па-невритмии, които не са точни. А снимките се укриват, за да се попречи на оригиналното издание.
към текста >>
32.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С
отговорност
за плавност и пластичност, за красота.
При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям кръг от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика. Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата. Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение.
С
отговорност
за плавност и пластичност, за красота.
Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички. Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи.
към текста >>
33.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Приятно ни бе да установим, че проявяваш интерес към школата, и че търсиш словото на УЧИТЕЛЯ и за мен не бе трудно да приема
отговорността
.
Бях вече те проучил. Разбрахме, че работиш и се грижиш за старите си родители. Разбрахме, че не изхождаш от теософски и спиритични среди. Разбрахме, че не си от окултните спекуланти, нито поклонник на древните науки- астрология, хиромантия и други. Разбрахме, че си вегетарианец от детски години.
Приятно ни бе да установим, че проявяваш интерес към школата, и че търсиш словото на УЧИТЕЛЯ и за мен не бе трудно да приема
отговорността
.
А по-сетне от теб зависи, как ще се представиш като ученик в тази Божествена Школа! Споделям този момент от първите стъпки в класа, за да се види, че школата, оглавявана от УЧИТЕЛЯ, имаше вътрешен ред и дисциплина на завидна висота. След първите стъпки, последваха още много други. Бях приет от всички среди на обществото. На добрия прием отговарях с все по-добро изпълнение на музиката.
към текста >>
34.
ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
„Как е възможно трима експерти по финансови въпроси да има в Братството, а да са допуснали безотчетност и
безотговорност
." Аз вдигам рамене и казвам: „Ние финансистите бяхме отстранени от ръководството още през 1945 г.
Аз бях мобилизиран и бях на фронта в Югославия. Показвам им военната книжка, кога съм на фронта и кога съм уволнен, и че не съм бил в отпуска. Аз дори не при-съствах на погребението на Учителя. Аз бях на Изгрева, когато се изнасяха 40 дни на Учителя. По време на процеса следователят като разбра, че съм финансов експерт и че освен мене има трима такива, които работят в държавни учреждения, направо се възмути.
„Как е възможно трима експерти по финансови въпроси да има в Братството, а да са допуснали безотчетност и
безотговорност
." Аз вдигам рамене и казвам: „Ние финансистите бяхме отстранени от ръководството още през 1945 г.
Нас никой не ни питаше, а други взимаха решения. А какви са решенията, които са вземали, то е видно от документацията по ревизията." Следователят не можеше да си обясни това наше поведение. Трябва да споменем, че другите финансови експерти бяха: Митко Сотиров и Възкресен Атанасов. Веднъж Никола Антов, заедно с Боян Боев се уточняват за някакъв проблем, решили как да се действа в случая. Но на следващия ден Боян Боев се отмята и прави точно обратното.
към текста >>
35.
3.16. Бръснарите
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
През целия живот го работил този занаят с голямо съзнание за
отговорност
, защото Учителят му казал: "С главите на хората вие работите.
Наши приятели често са го посещавали и са му предлагали да отиде да живее у тях, но Той от деликатност не искал никого да притеснява и така е пребивавал в хотел „Лондон". По това време наш брат, тогава младеж - Анастас Щерев посещавал Учителя в хотела и при един такъв случай, при едно такова посещение, Учителят пита Анастаса: „Какво работите вие? " Той му казал със стеснение: „Учителю, бръснар съм, имам намерение да сменя професията си." А Учителят му казал много сериозно: „Защо ще смените професията си? Вие работите с главите на хората". Такова едно изявление на Учителя така го развълнува и така му даде стимул за работа, че отива във Франция, усъвършенства професията - бръснарството, научава там и педикюрство.
През целия живот го работил този занаят с голямо съзнание за
отговорност
, защото Учителят му казал: "С главите на хората вие работите.
Защо ще имате нужда да сменявате професията." Всеки, кой каквото работи, да работи като за Господа, другото няма значение.
към текста >>
36.
5.08. Бомбата, която знаеше къде да падне
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ако отидеш, ще отидеш на своя
отговорност
." Учителят този път бил още по-строг.
„Върни се пак при Него. Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя. „Ами, Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в Скопие, а аз да не мога? " „Няма да отидеш!
Ако отидеш, ще отидеш на своя
отговорност
." Учителят този път бил още по-строг.
Дойде, разказа ми всичко. Ние всички скочихме на крака и викаме: „Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори Учителят? " И така, тя не отиде. После я назначиха учителка в Прилеп. Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави.
към текста >>
37.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Че в Природата има една велика
отговорност
за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част.
За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции. Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации. Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това?
Че в Природата има една велика
отговорност
за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част.
Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество. Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.
към текста >>
38.
6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но същевременно и една
отговорност
за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша.
Когато ми подаде ръката Си да се сбогува, Той зае мощна повелителна поза, издигна Си дясната ръка нагоре и ми каза следните думи; „Аз съм ти проникнал всичките клетки и в дъното на Ада да слезеш, пак ще те извадя, за да свършиш работата, която ти предстои". Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушение, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения - тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква пътеводна звезда, която осветяваше моя път. Никой не ме изпрати от Изгрева, а само Той. Това беше един много важен момент. И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила.
Но същевременно и една
отговорност
за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша.
Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо.
към текста >>
39.
7.05. САВА КАЛИМЕНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
„Да, аз нося
отговорност
за това".
И дано го нап-рави. При една от срещите ми в техния дом в София Стефка влезна ядосано в стаята и ме упрекна. „Защо изнасяш „кирливите ризи" на показ? После ще отговаряш за това". Повтори три пъти въпроса си.
„Да, аз нося
отговорност
за това".
Аз не съм крив, че има „кирливи ризи". Но онзи, който ги има, и който ги държи, трябва да си ги изпере. И аз не съм този, който ще изпира тези кирливи ризи. Затова всеки ще си изпере кирливите ризи, защото смърдят. И когато някой се добере до Словото на Учителя и се доближи до последователите на Учителя, той първо вижда и се среща с кирливите ризи.
към текста >>
40.
7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Отговорността
за това носи Сава Калименов и след това неговите наследници.
Но не предадоха нищо. Дори дъщеря й Елена си позволи сама и публикува част от дневника на Олга в списание „Житно зърно" бр. 1 от 1993 г. Така че архивът на Олга Славчева е разбит и разграбен. Онези важни неща, написани от Олга, упоменати по-горе, липсват.
Отговорността
за това носи Сава Калименов и след това неговите наследници.
Следващото поколение да ги търси от тях. За Олга Славчева аз съм публикувал много неща в поредицата „Изгревът" I- III том. Вероятно ще се публикуват и други неща в бъдеще, но разказани от други лица. А Олга Славчева си беше свършила своята работа и знаеше, че го предава на братя по дух, за да публикуват нейните неща при подходящо време и условия. Днес дойде такова време, има такива условия, но братята по дух ги няма.
към текста >>
41.
7.14. БУЧА БЕХАР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи
безотговорност
, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят.
Тези пари са могли да се вложат в купуването на четири пишещи машини по онова време, които бяха скъпи за обикновените хора. С тези четири пишещи машини можеха да се заангажират четири сестри, които да обработват доста архивни материали. По онова време имаше способни идейни възрастни сестри от времето на Школата, които чакаха да им се даде работа, но тя не им се даваше, понеже нямаше на какво да пишат. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. През 1987 г.
ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи
безотговорност
, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят.
Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата. Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в безотговорност. Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея.
към текста >>
Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в
безотговорност
.
По онова време имаше способни идейни възрастни сестри от времето на Школата, които чакаха да им се даде работа, но тя не им се даваше, понеже нямаше на какво да пишат. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. През 1987 г. ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи безотговорност, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят. Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата.
Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в
безотговорност
.
Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея. А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази. Ето ви една задача за реализиране.
към текста >>
42.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата
отговорност
за това - пред Небето и пред закона".
Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно".
Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата
отговорност
за това - пред Небето и пред закона".
Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони.
към текста >>
Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна
отговорност
, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр.
Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона".
Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна
отговорност
, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр.
1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони. В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и Бялата Ложа.
към текста >>
43.
7.22. ОРГАНИЗИРАНАТА ЛЪЖА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Управителният съвет декларира, че не е възлагал на д-р Кръстев отпечатването на този сборник от спомени, свързани с живота на Братството и не носи никаква
отговорност
за начина, по който са изложени фактите, както и за коментарите към тях.
Намира, че изрази като „подписал л ъжливи показания" (относно Жечо Панайотов) "лъжесвидетелствал, психически изнасилил" (относно Петър Димков) е неправдоподобно да са изказани от брат Борис Николов срещу горните две лица. Съвременници, присъствали на процеса през 58-59 година, са свидетели, че в показанията си Борис Николов и Жечо Панайотов не са имали никакви противоречия помежду си. Борис Николов не е обвинил никого в нищо и с горепосочените лица е бил в най-приятелски отношения до края на живота си. 2. Окачествяването от д-р Кръстев на братските музиканти като „продажници", които „със своите деяния работят срещу Школата на Учителя" не отговаря на истината. В момента точно те са лицето на Братството пред обществеността, и със своята най-безкористна дейност разпространяват, облечено в музика, Словото на Учителя. 3.
Управителният съвет декларира, че не е възлагал на д-р Кръстев отпечатването на този сборник от спомени, свързани с живота на Братството и не носи никаква
отговорност
за начина, по който са изложени фактите, както и за коментарите към тях.
Съвременните събития до 90 г. до сега са предадени със силно изразена личностна оценка на д-р Кръстев. Молим читателите резервирано да приемат изложеното в книгата, защото считаме, че то е предадено с много субективна намеса от страна на д-р Кръстев. 5 юли 1995 г. Председател на Управителния съвет: Благовест Жеков
към текста >>
44.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли
отговорност
пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката.
В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли
отговорност
пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение.
към текста >>
45.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна
отговорност
от мен съгласно завещанието на Елена Андреева.
Освен това в същият брой на списание „Житно зърно" на стр. 57 бяха публикувани извадки от дневника на Олга Славчева от Елена Николова, макар че тя знаеше много добре, че няма право да публикува, защото архивът на Олга Славчева бе предаден на мен с решение на Борис Николов и Сава Калименов. Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева. По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът". Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание.
Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна
отговорност
от мен съгласно завещанието на Елена Андреева.
Укри името си и се скри по такъв начин. А поведе борбата срещу мен. Че дори привлече и Божанка Ганева. А лично аз преди това обясних подробно на Петър Ганев и на Божанка Ганева как стои въпросът със спомените на Елена Андреева. Така че те знаеха много добре всичко.
към текста >>
46.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Така, че тя си поема своята
отговорност
в случая.
620 отгоре от 13-20 ред. А обяснението е дадено в Космогонията на Учителя от стр. 632-667, както и в „Изгревът", том II от стр. 8 до 101. Но никъде не е отбелязано, че тя се подписва заради тези изречения.
Така, че тя си поема своята
отговорност
в случая.
Иван Георгиев Цветинов. Иван Цветинов е завършил Духовната семинария и трябваше да се запопи. Беше в групата на Крум Въжаров около 70-те години. По-кьсно той стана свещеник в провинцията в гр. Мелник и изнасяше своите църковни служби в една хубава провинциална църква.
към текста >>
47.
7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Наивно повярвах че ме обича и се жени за мен с чувство за
отговорност
.
Възмутена съм, че той коментира така превратно събитията и ми приписва неща които не съм правила. Аз не съм живяла в София с него, а в Своге. Софийското жителство не съм ползвала никога, както той се опитва да намеква. Никога не съм одобрявала каквито и идеи за работата на Вергилий с материали от Учителя. Не съм била негов сътрудник.
Наивно повярвах че ме обича и се жени за мен с чувство за
отговорност
.
Така каза на баща ми, в подлеза на Гарата в София на 11 май 1980 г. Илия Узунов ми донесе материалите си в Бургас за да довърша неговата работа, за което той вече бе неспособен поради възрастта. Аз ги приех. Но да обработваш материали по чужди идеи и да зарежеш своите, не е в моето разбиране за творчество. Затова Илия Узунов, който беше много близък с баща ми години наред, разбра че аз не искам да довърша труда му и взе отново куфара си.
към текста >>
48.
14. БУЧА БЕХАР
,
,
ТОМ 4
ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи
безотговорност
, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят.
Тези пари са могли да се вложат в купуването на четири пишещи машини по онова време, които бяха скъпи за обикновените хора. С тези четири пишещи машини можеха да се заангажират четири сестри, които да обработват доста архивни материали. По онова време имаше способни идейни възрастни сестри от времето на Школата, които чакаха да им се даде работа, но тя не им се даваше, понеже нямаше на какво да пишат. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. През 1987 г.
ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи
безотговорност
, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят.
Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата. Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в безотговорност. Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея.
към текста >>
Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в
безотговорност
.
По онова време имаше способни идейни възрастни сестри от времето на Школата, които чакаха да им се даде работа, но тя не им се даваше, понеже нямаше на какво да пишат. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. През 1987 г. ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи безотговорност, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят. Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата.
Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в
безотговорност
.
Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея. А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази. Ето ви една задача за реализиране.
към текста >>
49.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата
отговорност
за това - пред Небето и пред закона".
Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно".
Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата
отговорност
за това - пред Небето и пред закона".
Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони.
към текста >>
Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна
отговорност
, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр.
Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона".
Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна
отговорност
, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр.
1 от 1993 г., като се скри зад паравана на Просветният съвет, че уж се издава от него. Хубаво замислено, нали? Такъв начин на поведение не е допустимо дори в света. А в една Окултна Школа това е забранено и се наказва според окултните закони. В Школата на Учителя присъстват и двете Ложи - Черната и Бялата Ложа.
към текста >>
50.
22. ОРГАНИЗИРАНАТА ЛЪЖА
,
,
ТОМ 4
Управителният съвет декларира, че не е възлагал на д-р Кръстев отпечатването на този сборник от спомени, свързани с живота на Братството и не носи никаква
отговорност
за начина, по който са изложени фактите, както и за коментарите към тях.
Намира, че изрази като „подписал лъжливи показания" (относно Жечо Панайотов) "лъжесвидетелствал, психически изнасилил" (относно Петър Димков) е неправдоподобно да са изказани от брат Борис Николов срещу горните две лица. Съвременници, присъствали на процеса през 58-59 година, са свидетели, че в показанията си Борис Николов и Жечо Панайотов не са имали никакви противоречия помежду си. Борис Николов не е обвинил никого в нищо и с горепосочените лица е бил в най-приятелски отношения до края на живота си. 2. Окачествяването от д-р Кръстев на братските музиканти като „продажници", които „със своите деяния работят срещу Школата на Учителя" не отговаря на истината. В момента точно те са лицето на Братството пред обществеността, и със своята най-безкористна дейност разпространяват, облечено в музика, Словото на Учителя. 3.
Управителният съвет декларира, че не е възлагал на д-р Кръстев отпечатването на този сборник от спомени, свързани с живота на Братството и не носи никаква
отговорност
за начина, по който са изложени фактите, както и за коментарите към тях.
Съвременните събития до 90 г. до сега са предадени със силно изразена личностна оценка на д-р Кръстев. Молим читателите резервирано да приемат изложеното в книгата, защото считаме, че то е предадено с много субективна намеса от страна на д-р Кръстев. 5 юли 1995 г. Председател на Управителния съвет: Благовест Жеков
към текста >>
51.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 4
В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли
отговорност
пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката.
В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли
отговорност
пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение.
към текста >>
52.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна
отговорност
от мен съгласно завещанието на Елена Андреева.
Освен това в същия брой на списание „Житно зърно" на стр. 57 бяха публикувани извадки от дневника на Олга Славчева от Елена Николова, макар че тя знаеше много добре, че няма право да публикува, защото архивът на Олга Славчева бе прeдаден на мен с решение на Борис Николов и Сава Калименов. Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева. По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът". Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание.
Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна
отговорност
от мен съгласно завещанието на Елена Андреева.
Укри името си и се скри по такъв начин. А поведе борбата срещу мен. Че дори привлече и Божанка Ганева. А лично аз преди това обясних подробно на Петър Ганев и на Божанка Ганева как стои въпросът със спомените на Елена Андреева. Така че те знаеха много добре всичко.
към текста >>
53.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Така, че тя си поема своята
отговорност
в случая.
Според нея тя се е подписала под това „Отворено писмо" само поради едно изречение, за което говорихме вече, че се намира в „Изгревът", том I, стр, 620 отгоре от 13 ÷ 20 ред. А обяснението е дадено в Космогонията на Учителя от стр. 632 ÷ 667, както и в „Изгревът", том II от стр. 8 до 101. Но никъде не е отбелязано, че тя се подписва заради тези изречения.
Така, че тя си поема своята
отговорност
в случая.
Иван Георгиев Цветинов. Иван Цветинов е завършил Духовната семинария и трябваше да се запопи. Беше в групата на Крум Въжаров около 70-те години. По-късно той стана свещеник в провинцията в гр. Мелник и изнасяше своите църковни служби в една хубава провинциална църква.
към текста >>
54.
29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 5
Ами нали цялата
отговорност
ще падне и ще се стовари върху Учителя.
Той одобри и се съгласи тя да слезне. Обикновено ние си тръгвахме след обед към 4-5 часа. Но тя трябваше да слезне самичка, а сама жена в планината как ви се струва. Сама не можеше да слезне. Ами ако се случи нещо?
Ами нали цялата
отговорност
ще падне и ще се стовари върху Учителя.
Ние разбрахме, че тя трябва да слезне в града поради някаква спешна работа и винаги в такива случаи все се намираше някой брат да слезне и да бъде придружител. Но сега никой от братята не пое тази грижа да придружи сестрата до града. Тя се приготви, сбогува се с нас и с Учителя и тръгна сама. Всички стояхме, мълчахме и виждахме, че тя сама заслиза надолу по пътеката. Ама съвсем сама в тази планина.
към текста >>
55.
41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[
,
,
ТОМ 5
А придобихме и друго знание, че работата е обща, но
отговорността
на всеки един от нас е лична.
Ето това бе най-важното. Много случки имаше в такива случаи едни изпълняваха задачата, пробиваха път и другите трябваше да тръгнат по тази пътека и да се възползват от решението на задачата. Това го видях докато Учителят беше жив на земята в плът. Законът: опитността на един ученик е опитност на цялата Школа - в този окултен закон се убедих. А ние бяхме разбрали, че само в общият братски живот могат да се решават нещата.
А придобихме и друго знание, че работата е обща, но
отговорността
на всеки един от нас е лична.
И това разбрахме. Работата е обща, но отговорността е лична пред теб, пред твоята душа и пред Божествената душа и пред Бога. Ето това е решението на задачата на окултният ученик. Намирам се в стаята на Учителя, слушам и записвам. „Човек трябва да реши ребром въпроса, ще каже: „Ще страдам каквото и да ми се случи, но ще го изнеса", тогава той може да бъде между хората, но ще бъде запалена свещ.
към текста >>
Работата е обща, но
отговорността
е лична пред теб, пред твоята душа и пред Божествената душа и пред Бога.
Това го видях докато Учителят беше жив на земята в плът. Законът: опитността на един ученик е опитност на цялата Школа - в този окултен закон се убедих. А ние бяхме разбрали, че само в общият братски живот могат да се решават нещата. А придобихме и друго знание, че работата е обща, но отговорността на всеки един от нас е лична. И това разбрахме.
Работата е обща, но
отговорността
е лична пред теб, пред твоята душа и пред Божествената душа и пред Бога.
Ето това е решението на задачата на окултният ученик. Намирам се в стаята на Учителя, слушам и записвам. „Човек трябва да реши ребром въпроса, ще каже: „Ще страдам каквото и да ми се случи, но ще го изнеса", тогава той може да бъде между хората, но ще бъде запалена свещ. Някой може да каже: „Не трябва Бог". Растенията без светлина могат ли да растат?
към текста >>
56.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
По-нататък този скандал се разрасна и мъжът й потърси
отговорност
пред държавните власти и се оплака, че му отнели жената.
Ами къде отиде тогава този Висок идеал на душите, къде отиде цялото това Слово, което непрекъснато се изливаше от устата на Учителя като непресъхващ извор? Къде отиде всичко това? Ами къде сме ние тогава? Аз съм попарена отвън и изгоряла отвътре и едвам се дотътрих у дома. Няколко дни не мога да се оправя от онова, което чух от Учителя.
По-нататък този скандал се разрасна и мъжът й потърси
отговорност
пред държавните власти и се оплака, че му отнели жената.
Беше написал писмо и до синода понеже имаше църковен брак с нея, беше направил молба и до съда. И всичко това се прехвърли върху Учителя и че всички негови последователи са развратници и отнемат жените на честните граждани. Това бе една такава атака срещу Учителя, която бе предизвикана не от някой друг, а от ученик от специалният младежки клас от Школата на Бялото Братство по време на Учителя Дънов. Ще кажете лесно ли му е било на Учителя за тези грехове, опущения и нарушения на учениците му? Накрая Тодора се раздели с Тошо-гледача, той си остана при децата, а Тодора се премести да живее при Ангел.
към текста >>
57.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
" Онези, които бяха взели решение да ни изгонят от Изгрева или да ни разделят изведнъж онемяват, но едновременно с това се • уплашват, защото разбират, че тук нещата са по-иначе и че има непозволени неща, а за позволените пък неща трябва някой да носи
отговорност
и да пла ти за тях.
Така че нейната дъщеря също изкара живота си до края сама самичка. Та майчинския инстинкт не бе лъжовен, но жалко, че не можа да се намери жених за дъщерята приживе. Може би причината бе на друго място. Учителят извиква тези три сестри и им казва: „Ако Мария и Борис ги разделиме един от тях ще си замине. Готови ли сте да понесете последиците от тяхната смърт?
" Онези, които бяха взели решение да ни изгонят от Изгрева или да ни разделят изведнъж онемяват, но едновременно с това се • уплашват, защото разбират, че тук нещата са по-иначе и че има непозволени неща, а за позволените пък неща трябва някой да носи
отговорност
и да пла ти за тях.
А Учителят продължил: „Ако един от тях си замине, след шест месеца ще си замине и другия. Трябва да се отговаря и за втората смърт". И трите уплашени извикват: „Учителю, да бъде така както вие сте решили". Но до края на Школата, а и след това носеха в себе си неодобрението за нашата връзка и по най-различен начин го показваха, когато имаха такава възможност. Когато Учителят ме изпрати при Борис Николов за съвместен живот, аз усещах в дълбочината на цялото си същество, че тук ще се развие нещо страшно около мен и изпитвах едно неспокойство и вътрешно напрежение и страх от неизвестното.
към текста >>
58.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
Готови ли сте да понесете
отговорността
за тяхната смърт?
Той се усмихна и отговори; „И аз така мисля". Това беше негов метод за работа с учениците. Трети път Учителят ми казва: „Идва делегация от старата Динова и още две сестри и искат аз да ви разделя с Борис. Но аз им казах: „Ако вие ги разделите, един от тях ще умре. След него ще умре и другия по скръб по него до шест месеца.
Готови ли сте да понесете
отговорността
за тяхната смърт?
" Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива. Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне.
към текста >>
59.
93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ
,
,
ТОМ 5
Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и
отговорностите
.
Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи войник, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта. Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това. Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина.
Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и
отговорностите
.
На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай. България премина през Втората национална катастрофа.
към текста >>
60.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Аз се бях свила до него с чувство на преданост и
отговорност
за живота му и с едно човешко участие, което можех да му предложа.
Особеното беше останало там в стаята му. Разбрах какво е носил Учителят върху плещите си и каква представлява една микроскопична частица от този товар. Аз само за миг разбрах и усетих една частица от този титанински товар. Това, което е носел никой не можеше да издържи. Той прие моето съчувствие и ми отвори вратата, за да видя и усетя този ад.
Аз се бях свила до него с чувство на преданост и
отговорност
за живота му и с едно човешко участие, което можех да му предложа.
Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига когато човек трябваше да се определи жертва ли си живота за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към него, Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпита за мен.
към текста >>
61.
108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
После вас ви женят духовете, които искат да се родят чрез вас и като се роди едно дете, тогава трябва да се възпитава една душа, която е поела един път, в който има само
отговорности
, защото ти си поел ангажимент пред небето да свалиш на земята една душа, да й дадеш плът и трябва накрая на краищата да я заведеш пред нозете на Бога.
Бяха се оженили приятели и им се беше родило дете. Питаха Учителя какво име да му се даде. Той каза: „Аз по този въпрос говоря толкова години. Никой не ме слуша. Не се женете, защото се жените за света и за проблемите му.
После вас ви женят духовете, които искат да се родят чрез вас и като се роди едно дете, тогава трябва да се възпитава една душа, която е поела един път, в който има само
отговорности
, защото ти си поел ангажимент пред небето да свалиш на земята една душа, да й дадеш плът и трябва накрая на краищата да я заведеш пред нозете на Бога.
И ако не си изпълниш задължението както трябва може след това да се връщаш и да се раждаш на земята много пъти, за да повдигаш тази душа, която си свалил на времето като родител и ти е била твое дете. Затова ви казвам - не се женете. По-добре да имате една душа в Невидимия свят, която да ви помага, отколкото да я свалите долу на земята, да й дадете плът и да започнете да минавате един път, познат ви досега. По-добре вашите деца да са онези чисти мисли, чисти чувства, чисти стремежи в духовния свят, така ще се повдигнете по-бърже. А има кой да ражда деца.
към текста >>
62.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
Но не мога да разбера що за свян, що за
отговорност
има това целокупно българско обществено съзнание, че да се настрои срещу Учителя така, че да се ожесточи и в своето ожесточение да отиде до крайност.
Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му. А това не бе така. Всичките нашите недостатъци се оглеждаха много добре в това огледало наречено Слово и там и чрез него изпъкваха много добре и гражданството на София понякога реагираше с право. Но не срещу онези, които правеха това и носеха вината си, но се нахвърляха срещу Учителя. Това нещо е неразбираемо за мнозина, но аз знам коя е причината, зная на какво се дължи и зная подробно всичко.
Но не мога да разбера що за свян, що за
отговорност
има това целокупно българско обществено съзнание, че да се настрои срещу Учителя така, че да се ожесточи и в своето ожесточение да отиде до крайност.
След голямата бомбардировка над София когато американските самолети бомбардираха София на 10 януари 1944 година то Учителят на следващия ден с приятелите замина и отседна в село Мърчаево. Братството се премести там и село Мърчаево стана център на Братството в България. Онези, които трябваше да посетят Учителя на Изгрева сега трябваше да извървят пеша от София до Княжево и от Княжево до Мърчаево, а това са към 30 километра. Тогава се вървеше пеша, а по-заможните наемаха файтон и така стигаха до Учителя. Дошло време един приятел от Русе, казваше се Никола, решил да посети Мърчаево и Учителя.
към текста >>
63.
166. БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима
отговорност
за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях.
Но това бяха дълбоки кармични развръзки от миналото. Пред други, приятели Учителят бе споменал, че тяхната връзка датира от времето на Христа и че той Лулчев е преродения Пилат, а тя Елена му е съпругата от онова време, когато се е решавало от Пилат да бъде разпънат Христа. Това бе далечна връзка, стара карма и драматична развръзка. Матея в глава 27, стих 19. казва: „При това като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо на тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него".
Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима
отговорност
за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях.
Заявява, че е невинен за кръвта на този праведник, докато евреите му казват, че поемат кръвта Му да бъде записана на тяхно име и на чадата им. Всички знаят как еврейския народ прие кармата за разпъване на Христа и как я изплаща досега, разпръснат по целия свят. Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и бурята, която дойде след тяхното напускане. По онова време се бяха развъдили много ръководители и започнаха да отклоняват някои от сестрите, създавайки с тях сърдечни връзки. В Братството женския състав беше 2/3, а мъжете 1/3.
към текста >>
64.
197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение, Виновните в издаване на окръжното лице, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна
отговорност
.
Това направиха те, главно по подстрекателството на известния професор Д-р Ст. Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр. 118), ние подадохме жалба до Върховния Административен съд за отмяна на това незаконно издадено окръжно и съдът с окончателно решение N 285 от 6 октомври т.г. влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени окръжното.
Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение, Виновните в издаване на окръжното лице, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна
отговорност
.
Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следва, че и той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са.
към текста >>
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказание и влечащо след себе си гражданска
отговорност
за вреди и загуби (чл. чл.
Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д, Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върховния Административен съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действува-щия закон по въпроса и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Народното Просвещение.
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказание и влечащо след себе си гражданска
отговорност
за вреди и загуби (чл. чл.
298, 306 ал. I! и 431 от Наказателния закон). А тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции". Това е един кратък разказ за това как се опитаха на времето да закрият списание „Всемирна летопис".
към текста >>
65.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля
отговорността
на богомилите.
Не е ли казал апостол Павел: „Аз ви родих в мъките си? " Като. ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници. 4. Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите.
Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля
отговорността
на богомилите.
Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5.
към текста >>
66.
215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА
,
,
ТОМ 5
Учителят беше много строг за
отговорността
на учениците.
В деня на заминаването й аз свирих на пиано в Салона и тя дойде при мене като един нежен полъх, носещ флуида, който познавах -нежността и финеса на Дафинка. Споделих тази случка с Учителя, че тя се е излъчила и е дошла да ме поздрави и то точно тогава когато съм свирила песен от Учителя. Учителят ме изслуша и каза: „Тя горя, горя, горя като една свещ и изгоря! " Аз нищо не казах, но това ме разтресе много дълбоко. Много по-късно и Жорж се разболя от същата болест, туберкулозата му разруши белите дробове и той си замина.
Учителят беше много строг за
отговорността
на учениците.
Човек трябва да има отговорност за мислите си, които изпраща към околните си и когато търси отговор и взаимност от тях. В Школата на Учителя 2/3 от състава й бяха жени, а 1/3 мъже. По този повод Учителят каза: „За пръв път в Школата на Бялото Братство като ученици се допущат жени, защото досега през всички епохи ученици са били само мъже. Това има своето предимство, но има опасност заради жената ученика да се провали". Аз бях свидетелка как именно това се случи.
към текста >>
Човек трябва да има
отговорност
за мислите си, които изпраща към околните си и когато търси отговор и взаимност от тях.
Споделих тази случка с Учителя, че тя се е излъчила и е дошла да ме поздрави и то точно тогава когато съм свирила песен от Учителя. Учителят ме изслуша и каза: „Тя горя, горя, горя като една свещ и изгоря! " Аз нищо не казах, но това ме разтресе много дълбоко. Много по-късно и Жорж се разболя от същата болест, туберкулозата му разруши белите дробове и той си замина. Учителят беше много строг за отговорността на учениците.
Човек трябва да има
отговорност
за мислите си, които изпраща към околните си и когато търси отговор и взаимност от тях.
В Школата на Учителя 2/3 от състава й бяха жени, а 1/3 мъже. По този повод Учителят каза: „За пръв път в Школата на Бялото Братство като ученици се допущат жени, защото досега през всички епохи ученици са били само мъже. Това има своето предимство, но има опасност заради жената ученика да се провали". Аз бях свидетелка как именно това се случи. Заради жената много братя се провалиха, не си издържаха изпита.
към текста >>
67.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ
,
,
ТОМ 5
А този пост бе даден за работа, за посвещение към Бога и означаваше работа и голяма
отговорност
.
Затова един път той им каза строго: „На всички е позволено да се оправдават, че не са чули, не са знаели и не са видели. Но само на вас трите, които сте пред мен няма да ви се опрости ако не приложите това, което съм говорим досега. И бяхте, и чухте и записвахте - ще ви държим отговорни ако не го приложите". Това беше строг упрек. Не само упрек, но и категорично решение на Учителя към поста, който заемаха стенографките.
А този пост бе даден за работа, за посвещение към Бога и означаваше работа и голяма
отговорност
.
Веднъж отивам при Учителя, една от стенографките четеше дешифрираната му беседа, която беше редактирана от нея. Сещате се, че това беше Паша. Тя продължи да чете. Аз стоях до стената и слушах. Наблюдавах и нея, и Учителя.
към текста >>
68.
253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ
,
,
ТОМ 5
Това не е велика привилегия, а велика
отговорност
".
Влизам в стаята му с чиния в ръка. Пред Учителя се намират вече няколко човека. Савка стои там, Учителят й прави забележка, а после почва да й се кара пред нас, че си позволила да назначи час на някакъв човек да се срещне с Учителя. Той й казва: „Ти нямаш право да назначаваш на никого среща с мен от твое име. Друг е Този, Който определя срещите на човека с Учителя.
Това не е велика привилегия, а велика
отговорност
".
А Милка Аламанчева, която бе от сподвижниците на Савка я защитава. Гледам и не вярвам на очите си. За мен беше загадка. Неразрешима загадка. Те искаха да наложат на Учителя с кого да се среща и с кого да говори.
към текста >>
69.
264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Да, не посмя, защото това бе голяма
отговорност
.
Тук там са запазени някои снимки от лицата на тези приятели. Толкова приятели имаше с поетична дарба, с писателски наклонности, но никой не се нае да ги опише. Може би това не им беше работата и затова трябваше да дойде човек, да си заеме мястото и да ги опише. Може да е идвал такъв човек, а може и да си е отишъл. Но сигурна съм, че никой не посмя да опише всичко това.
Да, не посмя, защото това бе голяма
отговорност
.
Можеше да го направи само онзи, който бе изпратен за това и който си бе седнал на своето строго определено място да свърши тази работа. Но такъв човек аз не срещнах. Един от учениците със строго определено място бе Савка Керемидчиева. Учителят я допусна до себе си поради много причини и обстоятелства. По онова време тя бе сложена от Учителя до него да свърши една работа и тя зае това място заради самата работа.
към текста >>
70.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Така Савка постепенно излиза от поста, оправи се, дойде накрая сконфузена на беседа, В същия ден Учителят държа една строга беседа за поста и говори за
безотговорността
на учениците.
Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине? " Сестрата мълчи уплашено. Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста, вече с разхлабено съзнание и поглед блуждаещ насам-натам. Учителят я вижда, дава своите нареждания на сестрата, казва какво да се прави, нарежда дежурство до нея, непрекъснато през деня и през нощта като дежурният да не заспива и да чете пред нея цялото време псалми и молитви, които той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят само с бистра супа от сварени картофи.
Така Савка постепенно излиза от поста, оправи се, дойде накрая сконфузена на беседа, В същия ден Учителят държа една строга беседа за поста и говори за
безотговорността
на учениците.
Аз също прилагах един пост даден от Учителя. Той започваше така. Първия месец се пости 24 часа. Втория месец се пости 48 часа. Трети месец -три дни.
към текста >>
71.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Заедно с учението, с което се учите, всеки ще си носи
отговорностите
за отклоненията.
Няма време за философствуване. Вярвайте в живия Бог. Средно положение няма. Ако отидете с Черното Братство, ще ви одерат кожите. Ако сте с Бога, ще си ходите изправени на два крака и кожите ви ще бъдат здрави.
Заедно с учението, с което се учите, всеки ще си носи
отговорностите
за отклоненията.
И за едно престъпление в сегашното ви състояние, като служители на Братството ще се връщате цял живот на земята, за да го изкупите." „Между вас има раздори и поради тях аз не съм могъл да помогна там, дето трябва да помогна, а това е, за което аз най-много съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. Вие сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и да чувству-вате само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се и българския народ, спъвате и себе си и то за няколко поколения.
към текста >>
72.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Заедно с учението, с което се учите, всеки ще си носи
отговорностите
за отклоненията.
Няма време за философствуване. Вярвайте в живия Бог. Средно положение няма. Ако отидете с Черното Братство, ще ви одерат кожите. Ако сте с Бога, ще си ходите изправени на два крака и кожите ви ще бъдат здрави.
Заедно с учението, с което се учите, всеки ще си носи
отговорностите
за отклоненията.
И за едно престъпление в сегашното ви състояние, като служители на Братството ще се връщате цял живот на земята, за да го изкупите." „Между вас има раздори и поради тях аз не съм могъл да помогна там, дето трябва да помогна, а това е, за което аз най-много съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. Вие сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и да чувствувате само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се и българския народ, спъвате и себе си и то за няколко поколения.
към текста >>
73.
35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Тази на детето, за което носех
отговорност
и моят живот.
Всяка стъпка нагоре поемах с молитва. Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря движението ни нагоре. Нямах никаква друга възможност да се обърнем и обратно да слезем. Когато поех обратно надолу внезапно се откъртих и полетях, а детето с писък се крепеше с ръце за тревичките. За миг се намерих пред двойната смърт.
Тази на детето, за което носех
отговорност
и моят живот.
Но като летях надолу с молитва, по чудо се закачих на едно клонче от клек, което на изкачване не видях. Детето с писък висеше хванало се за едни тревички. Аз се откачих от клекчето и с молитва поех към детето. Сложих го на рамене и с бавни, концентрирани стъпки поехме по ръба надолу. Когато приближихме края аз ускорих стъпките си.
към текста >>
Вечери наред, когато заставах пред големия огън с поглед към Резена, особени вълнения и тръпки ме раздрусваха при спомена за опасността и
отговорността
, която носех.
Приближих се и целунах свещената ръка. Учителят ме изгледа дълбоко: „Когато се движите в планината вас ви придружават ангели. Ако не беше така нямаше днес да останете живи! " Той ми подаде една голяма праскова и за изненада на всички продължи да ми говори точно върху онези идеи, които преди час възприемах на върха, идеята за новата храна от светлина. Аз много добре разбрах всичко.
Вечери наред, когато заставах пред големия огън с поглед към Резена, особени вълнения и тръпки ме раздрусваха при спомена за опасността и
отговорността
, която носех.
Особено за неприятните последствия, които щях да донеса на целия лагер. Една вечер Учителят каза: „Тази обстановка от милиони години се е приготовлявала за нашето идване тук.'Това е било определено. Идването на Духа на Словото се определя само от Бога". Неповторими преживявания.
към текста >>
74.
37. ВИНТЯГАТА И СЪНЯТ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Накрая излизаше една волност и една
безотговорност
към себе си, към Школата и Учителя.
37. ВИНТЯГАТА И СЪНЯТ Учителят следеше всяка наша стъпка с невидимото си око, гледаше какви връзки образуваме, къде и с кого ходехме и когато долавяше опасност много тъничко и дипломатически подчертаваше така издълбоко, че изтръпвахме под зоркото Му око. Имахме много интересни опитности. Най-важното в тези случаи бе послушанието на ученика към Учителя. Но това не всеки път ставаше, защото не всички бяха ученици, а бяха огласени или слушатели. Освен това Учителят бе говорил за закона на свободата как да бъде човек свободен по дух и това го възприемахме с нашето незнание по съвсем друг начин.
Накрая излизаше една волност и една
безотговорност
към себе си, към Школата и Учителя.
В първите години на Рила нямаше движение на туристи и стадата на овчарите бяха ниско. По-късно се закатериха туристи, овчарите тръгнаха нагоре и планината се напълни с хора. Една година бяхме на лагер. Имаше една група геодези, които правеха своите измервания в планината. Бяха си разпънали палатките в близост с нашия лагер.
към текста >>
75.
1. КЕМАЛ АТАТЮРК
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел
отговорността
за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му.
Той казал, че е революционер и че е ранен. С него имало и друг турчин, който бил обикновен войник. Офицерите скрили и двамата и помогнали на турчина-революционер да оздравее и след като последният бил вече добре, двамата се прехвърлили в Турция. Междувременно били дошли от заставата да питат за тях, но българските офицери казали, че не са виждали никого. Укрили го под леглото в палатката.
Турският офицер, когото българите укрили преди да се прехвърли със своя войник границата бил запитал за името на Желю Байрамов, който бил в случая човекът, който поел
отговорността
за укриването на двамата турци и го запомнил, както и адресът му.
Минало доста време от тогава. Желю се прибрал в дома си и дори забравил случая на турската граница, но по едно време извикали Желю Байрамов в турската легация в Бургас. Той се учудил, за какво могат да го викат, но все пак отишъл. Турският консул го поздравил и между другото запитал дали познава човекът, чийто портрет бил закачен на стената. Желю се вгледал в лицето на портрета и познал турския офицер, когото бил укрил и лекувал на турската граница.
към текста >>
76.
3. В БРАТСТВОТО
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Винаги бях предупреждавана от Драга Михайлова, че на моя
отговорност
ги събирам, че е забранено събирането ни и че мога да пострадам.
Едната беше физиогномика, Крум Въжаров ми я даде, но това беше след заминаването на Учителя. В тази книга имаше и френология, и хиромантия. Чрез тях аз се запознах с тези науки и ги превеждах. Превеждах и друга окултна литература, както и други беседи от Щайнер, също и от Макс Хайндел, от Розенкройцерите в Америка. През цялото време на комунистическия режим аз събирах една група у дома астролози и окултисти, а може би повече от 50 години.
Винаги бях предупреждавана от Драга Михайлова, че на моя
отговорност
ги събирам, че е забранено събирането ни и че мога да пострадам.
На тези събрания идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов е идвал, той в началото идваше, после към края - не, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков. Той даже приемаше някои хора у дома да преглежда болни, да не е у тях. Като се съберат десетина души той искаше да не е у тях, канеше ги у дома. Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова. У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди.
към текста >>
77.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Мама имаше добре изработено чувство за дълг и
отговорност
, съвестност и жертвоготовноот.
Казват: „Дайте й друга! " И така три одежди, толкова красиви, че тя не можа с думи да ми ги опише. У мен остана само впечатлението от сиянието, което тези одежди са излъчвали. Като не приела и третата дреха - награда, мама чула глас отново: Пуснете я да си отиде! " После тя усетила, че слиза, слиза надолу, чула лай на куче и се събудила.
Мама имаше добре изработено чувство за дълг и
отговорност
, съвестност и жертвоготовноот.
В житейския си път е била изпратена доста рано на работа в пощата." В последните години имахме и една сестра Марийка Костадинова, която имаше интересни сънища, които сестра Пенка Краева е описала след като Марийка ги е разказвала. Тя се включи при построяването на един жилищен блок в квартал „Здравец" в Русе. Понеже блокът е бил в края на града, а имало на срещуположната страна ниви и овощни градини, тя си купила една овощна градина. Но след време тия места ги отчуждили и на нея й дали едно място на Свирчовица, за което била много доволна. Тя се познавала вече със Софка Явашева и още преди години отивала със сина си Ангел при нея и била доволна от разговорите си с нея.
към текста >>
78.
20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Пиша това писмо с ясно съзнание и
отговорност
за истинността на събитията, за които свидетелствувам.
20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО Отворено писмо на с. Люба Стойкова до в. „Братски живот" Затворената синя книга На 85 години съм.
Пиша това писмо с ясно съзнание и
отговорност
за истинността на събитията, за които свидетелствувам.
Повод са спомените, публикувани от името на брат Борис Николов в книгата „Изгревът на Бялото Братство", том II, София, 1996 г. На стр. 277-ма, в главата „Спиритизмът на варненци" авторът твърди, че варненското братство, увлечено в спиритизъм, станало играчка в ръцете на духовете и на Духа на Заблуждението. Тази уж била причината, поради която то не могло да се самоорганизира и трябвало брат Георги Йорданов лично да му купува земя, а софийския адвокат брат Георги Драганов се опитва да спасява от одържавяване салона за братски събрания и т. н., и т. н.
към текста >>
Аз свидетелствам за нея с цялата
отговорност
и яснота на съзнанието си.
Ръкувахме се и поехме към братското лозе... Постепенно малката група около брат Велко Петрушев стана обект на критични одумки. Сестра Геновева Жекова я наричаше „школа в школата" и писа за нея в писмо до тогавашния ръководител на Братството в България, брат Борис Николов. Той от своя страна върна писмото до брат Велко Петрушев и аз имах възможността да го прочета. От всичко това става ясно, че авторът на „Спиритизмът на варненци" от книгата „Изгревът на Бялото Братство" се позовава по-скоро на въпросното писмо, отколкото на лични наблюдения. Такава е истината за „спиритизма на варненци".
Аз свидетелствам за нея с цялата
отговорност
и яснота на съзнанието си.
Защото ни позволиха да отворим синята книга... Срещала съм в Словото Учителя да казва, че на земята има много школи - материалистични и духовни; земята също е школа; всяка планета, всяко слънце, цялата необятност също са школи; така душите еволюират и се повдигат. България е благословена страна, духовен център, и отвсякъде ще идват в нея, за да черпят идейно богатство. Тя ще се нарече Ханаанската земя, защото Божията нога, Всемировият Учител стъпи върху нея. Представил за печат: Димитър Калев, кореспондент от гр. Варна. „Братски живот", бр.
към текста >>
79.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
За силния няма закони и няма
отговорност
и виновност.
Може би намира в мен някакви работи,които да му дават надежда, че може и от мен да излезе нещо. Въпросите, които му задавах няма да ги пиша, защото ще стане много дълго - цяла беседа, затова като дойда ще го четем заедно и ще ти кажа моите въпроси. Ето неговите отговори: (14.V.1944 г.- Ill-ти разговор) „Победата ще бъде на страната на доброто. Всички воюващи трябва да разберат това и да поумнеят, защото иначе големи страдания ги чакат. Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания.
За силния няма закони и няма
отговорност
и виновност.
Вълкът като извърши престъпление няма кого да хванат и да държат отговорен. Овцата обаче като извърши престъпление (влезе да пасе в забраненото), отговорен е и плаща щетите господаря й. Сегашните народи разсъждават като преди 3000 години. Тази тяхна карма е карма на миналото и затова трябва да се изплати и ликвидира с нея. Никоя война досега не е била толкова жестока, варварска и с толкова много жертви.
към текста >>
80.
24. Ясновидците и школата на Учителя
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
От мене да мине, аз съм равен с вас, обаче
отговорността
е ваша, не ви съдя, нищо не правя, обаче
отговорността
ще носите при друг.
Всички ги описа тъй както трябва. Обаче при все това аз пак със всички съм добре. В.К.: Добри отношения. Г.Д.: И даже имаше случай с тези, особено да бъда строг. Но един ден им казах така: „Елате тук, дайте си ръцете, дай си ръката.
От мене да мине, аз съм равен с вас, обаче
отговорността
е ваша, не ви съдя, нищо не правя, обаче
отговорността
ще носите при друг.
Друг ще реши кой е прав, кой е крив. Отговорността на когото падне“. Какво стана ли? Единият се беше блъснал в един камион натоварен с железа в една пропаст. Краката си счупи, двата крака.
към текста >>
Отговорността
на когото падне“.
В.К.: Добри отношения. Г.Д.: И даже имаше случай с тези, особено да бъда строг. Но един ден им казах така: „Елате тук, дайте си ръцете, дай си ръката. От мене да мине, аз съм равен с вас, обаче отговорността е ваша, не ви съдя, нищо не правя, обаче отговорността ще носите при друг. Друг ще реши кой е прав, кой е крив.
Отговорността
на когото падне“.
Какво стана ли? Единият се беше блъснал в един камион натоварен с железа в една пропаст. Краката си счупи, двата крака. В.К.: Плаща. Г.Д.: Другият инати се, инати се, та преди няколко години бутилката с газ избухва, възпламенява се, изгърмява и стените на къщата се срутиха и по едно чудо остана жив.
към текста >>
81.
26. Вратите при Паневритмията
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Носите
отговорност
пред Небето, че допускате чрез вашето непослушание Черната Ложа да атакува Школата.
Понеже са крадци, те взимат каквото им е нужно, взимат този капитал, за да работи чрез него Черната Ложа, а на нас оставят нарушената хармония, т.е. дисхармония. После се чудим защо не ни вървят работите, няма какво да се чудим, а трябва да изпълняваме нещата точно така както ги е казал Учителят. Веднъж Учителят беше недоволен и каза: „Рекох, да затваряте вратите навреме. През тях влизат други сили в кръга. Не бива да се допуска тези сили да влизат между нас и които да развалят хармонията.
Носите
отговорност
пред Небето, че допускате чрез вашето непослушание Черната Ложа да атакува Школата.
Тези неща са недопустими и се санкционират от Невидимия свят. Невидимия свят е място на висша разумност, на висша хармония и висша светлина. Това е Светлината на Божествения свят.“ Ние запомнихме това и ви го предаваме. Е, разбира се, че не винаги го изпълнявахме. Когато играехме Паневритмия по всички правила дадени от Учителя се получаваше такава хармония между нас, че имахме усещането, че не стъпваме по земята.
към текста >>
82.
35. Мобилизацията
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
И така този човек остана без име, а той имаше име, защото имаше и своята
отговорност
, а на Рила Учителят беше казал: „ Този път това беше повече от Голгота“.
Онези, които го знаеха си заминаха, не го казаха, той се забрави и така остана. Но този човек като личност съществуваше. Беше известен. Както съществуваха и онези сили на разрушение, които се проявиха чрез него и нанесоха побой върху Учителят. Той трябваше да остане с име.
И така този човек остана без име, а той имаше име, защото имаше и своята
отговорност
, а на Рила Учителят беше казал: „ Този път това беше повече от Голгота“.
Защо ли? Защото има едно друго изказване на Учителят, а то е следното: „Ако преди2000 години дойде Синът, то сега е дошъл Бащата“. Затова тук беше дошъл Бащата. И тук: „ Това беше повече от Голгота“. А кой е Бащата?
към текста >>
83.
22. Дядо Благо
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
“ Тогава бай Иван съвсем откровено поема
отговорността
, готов е да поеме последствията от това нарушение и няма намерение да се спотайва, готов е да поеме последствията от своите действия.
Не мога да разбера. Аз не съм го давал никому. Тодорчо и той твърди, че никому не го е дал“. Тогава бай Иван разбира, че вече работата е станала явна. Казва: „Ами виж сега, дядо Благо, работата е тъй и тъй“ и разказва как е станало събитието и как той е извадил свитъка, обаче дядо Благо казва: „Ами сега как, Учителят ме ще ме изкара виновен!
“ Тогава бай Иван съвсем откровено поема
отговорността
, готов е да поеме последствията от това нарушение и няма намерение да се спотайва, готов е да поеме последствията от своите действия.
Вика му: „Старче, отиваме при Учителя и ако трябва на мен да се кара или изобщо някакво наказание, аз си го поемам. Аз съм виновен“. И наистина отиват при Учителя и обясняват как стоят нещата и тогава Учителят възприел курса, че не е необходимо, че не е станало нищо лошо и че никой не е виновен. Като са го научили хората, нека го знаят, нека го четат и да се ползват от това, което е казано в Призванието. Така безконфликтно и безболезнено е станало излизането на бял свят на това Призвание, което дълго време е било притежание само на няколко души.
към текста >>
84.
29. Цочо Диков - Ракитски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Те не искат да поемат такава
отговорност
“.
“ Така заминахме и стигнахме „Пирогов“. Беше след обед, когато е бил на смяна познатия лекар на Шапошников. Вкараха дядо Цочо в лекарския кабинет, какви изследвания му правиха, какви прегледи медицински не знам, защото аз не бях вътре. Но след един час дядо Цочо излиза, води го*Шапошников и казва: „Дете, ние трябва да се прибираме“ „Защо, бе? “ „Ами не искат лекарите да ми направят операция, защото казват, че съм щял да умра на операционната маса.
Те не искат да поемат такава
отговорност
“.
А той какво заболяване имаше? Той имаше заболяване в червата, по-точно дебелите черва. Това той си го знаеше и се лекуваше по методи, които той си знаеше, природни, но вероятно атаките са били силни и болезнени. Но той не обичаше да занимава хората със себе си и каквото в това отношение ми е казвал, то е било само колкото да обоснове нещо друго, а не, за да се оплаче. Разговорите, които не го вълнуваха и му бяха на сърцето бяха изключително за астрономията.
към текста >>
85.
13. Тежкият съд
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Със своето велико снизхождение Той беше винаги готов да прости и да поеме
отговорността
върху себе си.
Аз, Учителю, ще ушия нова“. Сестра Елена Андреева шиеше палатки на братята и сестрите. Аз измъчена и силно смутена от постъпката на децата ги прибрах вкъщи и строго ги наказах. Те плачеха и аз плачех заедно с тях. Неизмерима беше любовта на Учителя към всички.
Със своето велико снизхождение Той беше винаги готов да прости и да поеме
отговорността
върху себе си.
към текста >>
86.
19. Заминаването на Учителя
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Затова ти сега си освободена завинаги от такава голяма
отговорност
, никога занапред няма да раждаш.
И тъй, Учителят си замина в сряда, а погребението бе извършено в неделя. А беше такъв студ, всичко беше сковано от студа. На мене лично по това време ми се дадоха от Невидимия свят следните слова: „Светлите разумни същества се интересуват от тебе като помагат на всичко, което е добро по великата Воля на Великия Миров Учител благ. Ти, твоите деца с Крум задачите си блестящо ги реши. Ти завърши един златен кръг в твоя живот с тях.
Затова ти сега си освободена завинаги от такава голяма
отговорност
, никога занапред няма да раждаш.
Слава на Бога, слава на Великия Миров Учител благ, слава на светлите разумни същества! “ „За нашия поглед“, казват те, „няма скрито, покрито.“ Той беше си заминал вече, поклоних Му се и казах или не казах нещо, нищо не помня. А Той така, като че е заспал. Вече не дишаше. Беше 7.30, а Той в 6.30 ч си заминал.
към текста >>
87.
25. ОБРАЗЕЦ НА ИСТИНСКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 8
Отговорността
да се поеме от онзи, който руши и който ни прокуди от Изгрева".
Но за мое учудване останах жива. Това не беше моя карма. А кармата беше на този народ, чийто служители и синове разрушиха Изгрева. Кармата бе и на Русия и на нейният комунизъм към Братството и Учителя. Аз казах: „Аз нямам нищо общо с това разрушение и разруха.
Отговорността
да се поеме от онзи, който руши и който ни прокуди от Изгрева".
И той ще си я поеме. В това съм убедена. Ако не аз, то другите след мене ще проверят това. Учителят помогна да се направят и други къщички. На Савка Керемидчиева също бе скована бараката по Негова идея, както и на Христо Цонзоров, който впоследствие се бе обърнал срещу Учителя.
към текста >>
И опитност за Борис - та когато почва нещо да прави, да го прави с точна сметка и
отговорност
.
Учителят прокара свои идеи: накъде трябва да бъде обърната къщата, какви да са прозорците, как трябва да става проветряването, как да се разстила светлината на прозорците, как да бъдат поставени леглата. Изобщо всички Негови идеи споменати в беседите тук намираха своето потвърждение. Когато накрая Борис Николов я построява, отива при Учителя и Му занася тетрадка с точна сметка за построяването на къщата до последния пирон. Учителят взима тетрадката и без да я прегледа я пуска в отвора на пернишката печка, която забумтява още по-силно. Това бе опитност за мене и потвърждение на това, че всичко е направено точно и не са присвоени средства.
И опитност за Борис - та когато почва нещо да прави, да го прави с точна сметка и
отговорност
.
В тази къщичка дойдох да живея постоянно след като се пенсионирах. Моят "велик" съсед бе Никола Антов. С него имах много неприятности впоследствие започнали на времето още със закупуване на мястото от него. Но тази къщичка бе запазила аурата на Учителя и това ме съхраняваше до края на живота ми прекаран в нея. Тя наистина ме изкара, както каза Учителят.
към текста >>
88.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Но действуваше по закона на свободата, предупреждаваше и за голямата
отговорност
, която носим, и само толкова.
Имаше случаи, когато Той самия подаваше тая ръка по два пъти през малък интервал от време, защото знаеше какво влага в тоя контакт, от който дадено лице в момента имаше нужда. Нито окото на обикновения ясновидец, нито душата и на най-чувствителния между нас можеше да опише духовната атмосфера, наситена с лъчезарната аура на Учителя и присъствието на напреднали души. В общи линии ние я долавяхме, всеки според степента на развитието си и гледахме по-дълго време да останем потопени в нея и да я запазим. В светлината, която Учителят ни даваше, мога да кажа на дози, Той целеше да ни освободи от хилядите заблуждения, които ние мъкнехме от незнайното минало. В тази светлина Той набелязваше, рисуваше контурите на един по-красив, по-смислен, богат и разумен живот, при условие, че ние възприемаме светлината.
Но действуваше по закона на свободата, предупреждаваше и за голямата
отговорност
, която носим, и само толкова.
Голямото знание за живота, изразено в познаване на принципи, закони, правила. Учителят ни правеше достъпното постепенно. Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция. Затова и ние Му дължим и във вековете обич, признателност, благодарност. Без това знание и светлина, бихме били в безпътица сега, в усилното време, в което живеем, предсказано от Учителя.
към текста >>
89.
14. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 8
И винаги поема
отговорността
и нищо не може да я отклони.
В: Разказваха ми, знаеш ли нещо по-подробно за тази опитност в Италия в този католически пансион когато се е запознала с йогите? Правила е някакви медитации ли? Д: Някакви излъчвания е правила с двойника си. На Катя е много близка тази материя, цялата й природа е скромна. Катя е изобщо един човек, който като се отправи към нещо, цялата се отдава.
И винаги поема
отговорността
и нищо не може да я отклони.
Тя беше много упорита и никой не можеше да я отклони от Учителя. В: Тя идва на Изгрева. От какво се прехранва, работи ли, учи ли, пее ли? Д: Тя предаваше пеене. Педагог. Имаше ученички доста, както Георги Радев предаваше математика, Паша предаваше химия, нали.
към текста >>
90.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Да, това беше два такта също поправени и поемам една такава
отговорност
, защото е защитимо от гледището на музиката, а от друга страна, виж какво сега, Учителят каза, че тази Паневритмия ще се развие един ден.
Ако се изсвири цялото упражнение гимнастическо е на чифт такт, през два такта става всичко. Това е ритъма вътре през два такта. Разбира се това се оправи при мен. В: Други пропуски в Паневритмията, които вие сте забелязали? Д: Да, това именно в "Мисли".
Да, това беше два такта също поправени и поемам една такава
отговорност
, защото е защитимо от гледището на музиката, а от друга страна, виж какво сега, Учителят каза, че тази Паневритмия ще се развие един ден.
Той ни я даде като една мелодия. Няма да вземе да ни я хармонизира, да я оркестрира - остави на нас. Когато ние започваме да правим това нещо, да я хармонизираме, да я оркестрираме, ние ще ги намерим тия пропуски, те са много явни гдето се казва, азбучни истини. Очевидно е, че тука начина, по който е работено. Днеска е до тука, утре е до там, нали?
към текста >>
91.
16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 8
Никога не се казва на някой човек, такава гаранция му даваш, защото нещо го прерязва, защото това е
отговорност
, защото това е музика, ти не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне.
Събраха се всички и пред съвета и Леда Милева каза: „Сега Грива като напише една хубава музика, ела че ни вижте". А, че като ме преряза мене тука в свърнчевия възел. Така не се говори, аз избягах два дена на Витоша. Ако беше казала: „Е, надяваме се, че Грива ще напраи нещо". А тя се изхвърли.
Никога не се казва на някой човек, такава гаранция му даваш, защото нещо го прерязва, защото това е
отговорност
, защото това е музика, ти не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне.
Това е най-страшното изкуство. Не знаеш до кое поле музикално ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалния Дух не те допусне там. Ако те допусне, но не можеш да свалиш нищо. Ние нямаме понятие за творческия процес.
към текста >>
92.
17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
,
,
ТОМ 8
Аз трябва да поема
отговорност
и да кажа една тъжна истина.
Д: Не. Михаил е прост човек, той няма култура. Той затуй там всичко обича при французите. Той не признава ни култура, ни политика, нито българската традиция. Това неговото е събирано така, понеже не може да говори, от тук чете, от там чете, после го пускат на магнетофон пред хората.
Аз трябва да поема
отговорност
и да кажа една тъжна истина.
Но ще го кажа. Учителят е казал за Михаил Иванов и за Кръстю Христов, че един милион години да минат те пак няма да могат да го разберат. Това изказване на Учителя се знае от всички съвременници на Школата. Сега ние какво ще се занимаваме с него, но гдето ми каза леля Ванга един път: "Всичко каквото става на Изгрева е изпит". Щом нашите хора така лесно се лъжат и подменят един Учител с друг.
към текста >>
93.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
В онова време, това беше мисля Доброславски един руснак, началник управление, а в онова време имаше спънки, трябваше да питаме, но никой не поемаше
отговорност
.
Той не беше композитор, той беше голям диригент. Имай предвид, че той не е учил диригентство, той беше голям цигулар. И от цигу-ларството стана диригент и един голям организатор. Помня от кинематографията ми възложиха с него да направим оркестър към кинематографията. Тогава аз видях организаторския му дух.
В онова време, това беше мисля Доброславски един руснак, началник управление, а в онова време имаше спънки, трябваше да питаме, но никой не поемаше
отговорност
.
Викам: "Дай да отидем при Доброславски, да видим какво става". "Не, когато можеш да отиваш при Господа, не отивай при светии." И той ме води при Вълко Червенков. Сашо Попов. Много деен, много организиран човек и голям музикант, голям музикант. Учителят го тачеше много него и като музикант.
към текста >>
94.
31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?
,
,
ТОМ 8
Това е въпрос на
отговорност
и всяка книга си има автор.
В: Аз не съм я чел. Д: Виж какво, има неща, които смущават вътре. Но той искаше да се пише общо, че е от колектив книгата. Аз бях против това нещо. Представяш ли си да се напише, че е от група.
Това е въпрос на
отговорност
и всяка книга си има автор.
Тогава на корицата се пише. Авторът поема отговорността. И го поема един писател български. Той искаше от мене аз да напиша. Аз казвам: "В твоята книга няма да напиша, защото не мога да сравнявам моето писане с писането на Георги Томалевски.
към текста >>
Авторът поема
отговорността
.
Но той искаше да се пише общо, че е от колектив книгата. Аз бях против това нещо. Представяш ли си да се напише, че е от група. Това е въпрос на отговорност и всяка книга си има автор. Тогава на корицата се пише.
Авторът поема
отговорността
.
И го поема един писател български. Той искаше от мене аз да напиша. Аз казвам: "В твоята книга няма да напиша, защото не мога да сравнявам моето писане с писането на Георги Томалевски. Съдействам ти с материали, с много неща, които дойдоха". Така както му ги дадоха, така ги написа.
към текста >>
95.
27. ЗАЗОРЯВАНЕ Из беседите на Учителя
,
,
ТОМ 8
А Християнска Европа не приложи това, което Христос даде, естествено е че ще носи последствията
отговорност
за това.
Невидимият свят е организиран много добре. Той подготвя нещо за оправяне на света. Кармата на европейските народи е назряла, т.е. дошло е време, когато европейските народи ще трябва да ликвидират с всички отклонения, които са правили в своето развитие и не са изпълнили Божията воля - не са приложили онова, което Христос е донесъл: светлината, която им е дал за живота, новото знание и разбиране. Еврейският народ не прие Христа и носи последствията от това.
А Християнска Европа не приложи това, което Христос даде, естествено е че ще носи последствията
отговорност
за това.
Въпросът обаче е решен. От Невидимият свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще дойдат и ще турят ред и порядък на земята. Напреднали в своето развитие същества ще се родят, други ще се вселят. И ние ще видим, как хората, които управляват, ще станат други.
към текста >>
96.
74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 8
Това не е привилегия, а една бъдеща
отговорност
пред Учението и Школата на Учителя.
Обръща се и ме поглежда. Не мога да проумея, аз ли съм достойна за тази привилегия? Добре ли съм? Аз не изпитвам радост както би трябвало. Разбирам, че този жест на Учителя означава друго.
Това не е привилегия, а една бъдеща
отговорност
пред Учението и Школата на Учителя.
Дано мога да си свърша работата. На следващата сутрин група ученици сме при "охлюва" на каменната спирала, която бе направена при второто езеро. Учителят се задава към нас, а ние Го посрещаме с песен "Добре дошъл, Учителю на Любовта". Когато песента завърши Учителят ни поглежда един по един. Той е тъжен и казва: "А сега изпейте песента със следните думи: "Добре дошли вий, ученици".
към текста >>
97.
44. ДЕКЛАРАЦИЯ
,
,
ТОМ 8
Д-р Вергилий Кръстев има
отговорността
да издаде лично опигностите на брат ми Галилей, които той собственоръчно написа, както и да издаде онези, които Галилей му разказваше и диктуваше. 13.
Той има право от свое име да води преговори с издателите за отпечатването им на чужди езици. 9. Вергилий записа на магнетофонен запис моите спомени от времето на Школата с Учителя, които той ще прехвърли на пишеща машина, подготви за печат и съответно ще издаде. 10. Упълномощавам д-р Вергилий Кръстев да издаде на книгопечат спомените написани лично от брат ми Галилей Величков, както и онези спомени, които той лично записа от него, да ги подготви за печат и да ги издаде, като автора е Галилей Величков. 11. Д-р Вергилий Кръстев има заслугата, че той помоли брат ми да напише опигностите и лично настояваше през цялото време да бъдат подготвени за печат. С общи усилия това бе реализирано. 12.
Д-р Вергилий Кръстев има
отговорността
да издаде лично опигностите на брат ми Галилей, които той собственоръчно написа, както и да издаде онези, които Галилей му разказваше и диктуваше. 13.
Д-р Вергилий Кръстев лично ще финансира издаването на целия този материал като след продажбата на книгите той трябва да покрие своите разноски. В бъдеще при издаването на опигностите на Галилей могат да бъдат издавани с личното разрешение на д-р Вергилий Кръстев, като евентуалните хонорари от книгата ще отидат за издаването Словото на Учителя или на спомените на другите ученици от Школата. По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител -БеинсаДуно. 14. Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15. Настоящата декларация бе съставена лично от мен като бе прехвърлена на машинописен текст от Марийка Марашлиева, която се явява едновременно и свидетел на тази моя декларация. 18.
към текста >>
98.
22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
И като вземат еднолични решения и след като изпратят писмата си до семейство Гобо напълно съм убеден, че след време семейство Гобо ще върне и извади на ксерокс техните писма в България, за да се види какви са техните съвети и по този начин семейство Гобо да може да се измъкне от
отговорност
.
Дори имам похвални писма от тях за тази моя дейност. А сега прехвърлиха целия този проблем, който те опознаха благодарение на мен да го решават други лица. А тези другите лица не само че не знаят за какво се касае, но те сега за пръв път научават от получените ксерокс-копия от семейство Гобо, че има изнесени беседи навън в чужбина. И какво решение ще вземат? Те не могат да вземат никакво решение, защото не са онези, които са упълномощени да сторят това.
И като вземат еднолични решения и след като изпратят писмата си до семейство Гобо напълно съм убеден, че след време семейство Гобо ще върне и извади на ксерокс техните писма в България, за да се види какви са техните съвети и по този начин семейство Гобо да може да се измъкне от
отговорност
.
И накрая кой ще излезе виновен? Няма да има виновни, защото Духът на Заблуждението много добре работи и ръководи своите слуги. Щом има господар има и други. Няма как, това е много просто за разумяване, че дори е и логично при това. Трябва да се съгласим, че и Духът на Заблуждението е допуснат да работи и той трябва да има нещо на лице.
към текста >>
99.
23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА
,
Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 8
След като ти им изпращаш превода и след като те ти пращат писмо, с което те уведомяват, че не се плашат от нищо, то те решават да направят следващия ход, за да прехвърлят
отговорността
от себе си върху други лица.
След като по телефона чух, че семейство Гобо са ти изпратили писмо, в което споменават, че не се страхуват от нищо и от онова последното писмо, което ти им го преведе и изпрати, то аз казах какво ще направя. Аз знаех, че те няма да издържат психически. Така и стана. На един концерт Йоанна Стратева ми съобщи, че е получила писмо от семейство Гобо, като вътре е било приложено, извадено на ксерокс същото онова писмо, което ти трябваше да преведеш на френски и да го изпратиш на тях заедно с българския оригинал, който специално бях приготвил за тях. Те трябваше да го имат там при тях, за да го покажат на някой българин и да им го преведе.
След като ти им изпращаш превода и след като те ти пращат писмо, с което те уведомяват, че не се плашат от нищо, то те решават да направят следващия ход, за да прехвърлят
отговорността
от себе си върху други лица.
И така Йоанна получава извадено на ксерокс моето писмо до тях, което е на български, така също и им изпращат едно писмо на френски, в което питат коя е тази персона Вергилий и пр. и пр. А тази персона им изпрати седем тома и това е едно доказателство, че тая персона не е случайна, а голяма персона. И понеже са взели предварително своето решение, то те не могат да издържат на напрежението и решават да изпратят това писмо от моят оригинал на 5-6 места. Изпращат на Йоанна Стратева, Светозар Няголов, Мария Кисьова, на Борис наложницата, на Георги Петков от Габрово, Милка Кралева - Бургас, Павел Желязков - София.
към текста >>
По този начин ние изчистваме от себе си всяка
отговорност
и по този начин ще бъдат уведомени следващите поколения къде е архива и кой е виновен, за да не се достави до мен.
По този начин ще се покаже какво представляват тези хора. Обясних на Йоанна, че след като стане големия провал и скандал заради семейство Гобо, които се отметнаха от решението си, то, за да се оправдаят след време ще изпратят извадени на ксерокс всички писма на онези, които са ги съветвали по този въпрос. Ето защо аз ти изпращам тяхното писмо на френски, за да се запознаеш с него, след което ще ми направиш превод на български, за да го публикувам. Ще ми изпратиш извадено на ксерокс писмото на семейство Гобо до теб, в което пишат, че не се страхуват, ще направиш превода на български и заедно с ксерокс-копието ще ми го изпратиш, за да го публикувам. В осми том непосредствено след твоят материал, който стана 60 страници, ще се публикуват онези неща, за които ти описах.
По този начин ние изчистваме от себе си всяка
отговорност
и по този начин ще бъдат уведомени следващите поколения къде е архива и кой е виновен, за да не се достави до мен.
Аз съм този, който движи този въпрос от 30 години. И това никой не го знаеше освен мене и след това уведомих теб, за да се задвижи този въпрос. Как ще се развият нещата? Онези, от които семейство Гобо търсят сведения за мен ще пишат срещу мен. И онези писма, написани срещу мен след време ще бъдат публикувани, защото семейство Гобо ще ги изпратят тук в България на някого, за да се измъкнат и оправдаят.
към текста >>
100.
24. ПРЕДАТЕЛСТОВТО Писмо на Величка Няголова до семейство Гобо
,
,
ТОМ 8
Това е голяма
отговорност
, а аз оставам вярна на Учителя.
Вие си мълчите - това е добре, но трябва да се свърши работата на Анна Бертоли, защото остава несвършена. Не съм аз, която бих пожелала тези документи за себе си. Но ако ги дадете у мене, то аз ще ги предам в България. Те им принадлежат. А не на мене.
Това е голяма
отговорност
, а аз оставам вярна на Учителя.
Жан-Луи, в началото ти се съгласи да върнеш документите в България. Защо се промени? Кой ти повлия? По телефона ти ми каза, че поемаш цялата отговорност върху себе си! А ако това падне не само върху тебе, но и върху жена ти или децата ти?
към текста >>
По телефона ти ми каза, че поемаш цялата
отговорност
върху себе си!
А не на мене. Това е голяма отговорност, а аз оставам вярна на Учителя. Жан-Луи, в началото ти се съгласи да върнеш документите в България. Защо се промени? Кой ти повлия?
По телефона ти ми каза, че поемаш цялата
отговорност
върху себе си!
А ако това падне не само върху тебе, но и върху жена ти или децата ти? Как ще се почувстваш ти? Предупреждавам те, след като аз самата щях да загина. Това бях аз, която това лято (август'97 г.) ви запознах с цената на материала на Анна Бертоли у вас? И нали, това беше ти, Жан Луи, който ме извика да гледаме заедно тези материали в куфарите?
към текста >>
НАГОРЕ