Търсене в текстове за 'Осел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 72 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_22 ) Всичко се превръща в добро - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Прозорецът бил отворен и едно дете, което носело умряла гарга, я хвърлило през него.
“ Един беден работник в Америка всякога казвал: „Бог ще промисли! “ Жена му, която била крайна материалистка, му казвала недоволна: „Ти като си с такъв ум, колко още ще страдаме! Виж, скъпи, така нищо не става.“ Настъпила икономическа криза и уволнили работника от фабриката. Жена му сложила ръце на кръста и казала: „Хайде да видим сега как твоят Бог ще промисли! “ Прозорецът бил отворен и едно дете, което носело умряла гарга, я хвърлило през него. Работникът я уловил и видял, че в гърлото ѝ има нещо дебело. Той издърпал една огърлица, която гаргата била задигнала, и познал, че тя е на едно високопоставено лице и я занесъл. Собственикът на огърлицата казал: „Понеже ти донесе огърлицата, то Бог ще промисли и аз ще ти намеря работа.“ И до днес вие съжалявате, че сте излезли от Рая. Нещастие е, че сте излезли оттам, но благата, които имате сега – благото на Божията Любов, която се проявява към вас, се дължи на онова нещастие, което ви сполетя в Рая.
към текста >>

2. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един разказ, който характеризира цялото човечество; той прилича на приказка от „Хиляда и една нощ“: един богат човек носел на рамото си мотика и търсел да го наеме някой.
Мъчението е най-мъчно, трудът е малко по-лек, а работата е най-лесна. Някой казва: „Дотегна ми да се трудя.“ А да се работи е приятно. Трябва да се превърне трудът в работа. В работата вече са най-добрите условия. Сега се изисква не труд, а работа и човек да я извърши свободно, по Любов. Има един разказ, който характеризира цялото човечество; той прилича на приказка от „Хиляда и една нощ“: един богат човек носел на рамото си мотика и търсел да го наеме някой. Един му казал: „Ще ти платя, иди на лозето.“ Той казал: „Аз за пари не работя, пари не искам.“ „Какво искаш? Скъпоценни камъни ли? “ Онзи му казал: „Та аз имам толкова много от тях! “ Другият му казал: „За Бога помагаш ли? “ Човекът отишъл с мотиката да помага.
към текста >>

3. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта.
Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец.
към текста >>

4. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Те владеели едно изкуство, били са лекари и хората от благодарност са им носели всичко; все трябва да има човек някое знание.
Има и други благословени занаяти. На всинца ви трябва по едно изкуство. Човек трябва да има най-малко един занаят, на който да разчита. Трябва да знае някое изкуство, да има някоя професия. Едно време отшелниците, които са се уединявали, са изучавали тревите и са лекували хората. Те владеели едно изкуство, били са лекари и хората от благодарност са им носели всичко; все трябва да има човек някое знание. Мнозина от вас почнете да давате пример. Говорете на страдащи хора, понеже са готови да разбират. Те са изорана почва, защото са страдали. Докато не дойдат страданията, няма пробуждане. Много хора искат да станат добри, да влязат в Царството Божие, за да подобрят своето положение, а не искат да работят за Господа.
към текста >>

5. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални.
Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило. Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това? Те са рядкост. Непостижими са Божиите пътища и всичко е възможно за онзи, който знае. За този, който знае малко, малко е възможно, а за онзи, който много знае, много е възможно.
към текста >>

6. 99) Трябва друг мироглед - Боян Боев (1883 – 1963)

Останала му една-единствена кибритена кутия, която носел във вътрешния си джоб.
Господ няма да оправи света отвън, а отвътре, чрез нас. Редакторът: Днес чух Вашата беседа и виждам тук доста млади хора. А това показва, че човечеството търси цяр, но лошите материални условия спъват човека. Това е вярно, но чуйте този разказ. Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали. Останала му една-единствена кибритена кутия, която носел във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа. Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел. Българинът разправил как са го обрали разбойници, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал: „Само кибритената кутия спасих! “ Князът извикал: „Носиш ли кибрит, положението е спасено. Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.“
към текста >>

7. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието.
Като минем една височина, е особено вълнение поглеждаме твоите тихи, сини води. При идването и виждането ти изпъква в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш оттук. Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите: Пази свободата на душата си!
към текста >>

8. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява.
БАСТУНЪТ През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в село Желява, Софийско. Учителствах само една година. Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой.
към текста >>

Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите.
През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в село Желява, Софийско. Учителствах само една година. Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун.
към текста >>

Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото.
Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя.
към текста >>

На гара Новоселци от влака слязох само аз.
Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие. Като влязох при тях, те си работеха както всякога върху стенограмите, но малко се изненадах, че и Учителя беше там. Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за съжаление нямат. Учителя слушаше, и когато свърших и си взех сбогом с Него, той нищо не ми каза, но ме погледна с особено изражение. Нямах време повече да търся другаде и потеглих без бастун. На гара Новоселци от влака слязох само аз. Влакът замина и гарата опустя. Тъкмо да поема пътя за селото, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там. Огледах се да видя да не би някой да го е забравил, но нямаше никой, цареше пълно безмълвие, защото и чиновниците се бяха прибрали. Поозърнах се още малко и взех бастуна, пратен ми от Небето. Спомних си израза, който имаше лицето на Учителя при сбогуването ни, и разбрах смисъла му.
към текста >>

9. 69 ФАРХИ И АМЕРИКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Фархи веднага му показал портрета на Учителя, който носел със себе си.
Той си купи място на Изгрева и си направи къщичка от две стаички. Но интересното е, че едва що я довърши (това беше малко преди да започнат гоненията на евреите), създадоха се условия да замине за Съединените американски щати. Предполагам, че Учителя е имал предвид неговото заминаване, за да избегне нещастието, което надвисна над българското еврейство. От Америка Фархи изпрати най-първо един американски вестник със статия за Учителя и Негова снимка. След това ни писа, че когато бил на конгрес на спиритистите през лятото на 1941 година човек от присъстващите му казал, че е видял по духовен път едно забележително лице да стои до него. Фархи веднага му показал портрета на Учителя, който носел със себе си. Тогава спиритистът потвърдил, че видял именно него и се завързал разговор между тях. Фархи му говорил за Учителя и Неговото дело в България. Дал му беседата „Свещените думи“, която била в превод на английски. По време на същия този конгрес, до него се приближил и един друг спиритист, който го попитал: „Вие да не се казвате Дънов? “ „Не - отговорил Фархи, - откъде Ви дойде тази мисъл?
към текста >>

10. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА Запазени са оскъдни сведения за някои ярки представители на Първата раса - за четирите Велики учители на човешкия род, живели преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня. По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали.
към текста >>

11. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е.
Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт.
към текста >>

12. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Върховният Бог е поселен еднакво във всички същества, Нетленен в тленното - който така вижда, той вижда.
Отвън и отвътре на всички същества - неподвижно, както и подвижно, поради своята тънкост неуловимо, близко - под ръка - и много далече е ТО. Неразделено между съществата и все пак разделено - обособено, ТО трябва да се знае като поддръжник на съществата. То поглъща и То поражда. ТО, Светлината на всички Светлини, казват било отвън тъмата. Мъдрост, предмет на Мъдростта, що чрез Мъдростта трябва да се постигне, що прониква в сърцето на всички. Върховният Бог е поселен еднакво във всички същества, Нетленен в тленното - който така вижда, той вижда. Знай, че това е неразрушимо. То прониква всичко. Няма нищо в света, което може да унищожи Нетленното Едно." Учението на Кришна за Словото „Няма нищо в трите свята, което Аз трябва да извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя.
към текста >>

Духът поселен в материята си служи с качествата, родени от материята.
Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, през това Мое Божествено покривало причинено от качествата. Тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая." „Материята се определя като причина за пораждане на причинни следствия. Духът се определя като причина за радване от удоволствия и мъка. Духът поселен в материята си служи с качествата, родени от материята. Привързаност към качествата е причина за неговото раждане в добри и лоши условия." „Надзорник и всепроникващ поддръжник и ликуващ е Великият Господ Бог, а също и Висшето Себе, така именуват в това тяло Върховния Дух. Който тъй различава Духа и материята с нейните качества, при каквито условия и да се намери, той не ще бъде роден пак. Който вижда, че материята върши всички дела и че Себето е бездейно, той вижда." „Хармония, движение, инерция, това са качествата родени от материята.
към текста >>

Върховният Бог е поселен еднакво във всички същества, Нетленен в тленното.
ТО поглъща, ТО поражда. ТО е Светлина на всички светлини, казват, било отвъд тъмата, Мъдрост, предмет на Мъдростта, що чрез Мъдростта трябва да се постигне, ТО тронува в сърцата на всички. Така накратко Аз ти казах за полето, Мъдростта, предмета на Мъдростта. Преданият на Мен като узнае това, влиза в Моето Същество. Всяко същество е родено от полето и е Познавач на полето. Върховният Бог е поселен еднакво във всички същества, Нетленен в тленното. Който така вижда, той вижда. Който вижда наистина, че същият Господар еднакво обитава навсякъде, той не разрушава Себето чрез себето и така ходи по Върховния път. Когато човек схване разнообразното съществуване на съществата, като вкоренено в Едното и избликващо от Него, тогава той достига Вечния. Както едното слънце огрява цялата земя, така Господарят на полето огрява цялото поле. Който, с очите на Мъдреца, схваща тази разлика между полето и Познавача на полето и освобождението на съществата от материята, той отива в Предвечния.
към текста >>

13. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Според сведенията, които ни дават древните писатели, членовете на съюза се отличавали с еднаквото си облекло - те носели бяла ленена дреха, каквато носел самият Питагор.
Важно е да отбележим, че Питагор е бил първият Учител в Гърция или първият въобще, който е въвел в Гърция изучаването на науките. Той трябва да се смята за първия общонароден Учител. Този съвместен начин на живот, който водили учениците на Питагор, бил насочен не само към обучението, но и към изграждането на практическия човек. Това изграждане тук не се проявява непосредствено като умелост, като упражнение за придобиване на някаква ловкост. Напротив, тук се проявява нравственото, дейното, човек да стане деен нравствен индивид. Според сведенията, които ни дават древните писатели, членовете на съюза се отличавали с еднаквото си облекло - те носели бяла ленена дреха, каквато носел самият Питагор. Имали строго разпределение на деня. Сутрин, веднага след ставане от сън, те били длъжни да извикат в паметта си историята на предишния ден, тъй като това, което предстои да се извърши през деня, било тясно свързано с извършеното през вчерашния ден. Истинската образованост, според Питагор, не се състояла в насочване на своето внимание главно към себе си, в занимание със себе си като индивид - всичко това е суетност. Напротив, тя се състои в забравянето на себе си, в задълбочаване в предмета, в общото - образоваността е самозабрава. Те изучавали наизуст стихове от Омир и Хезиот.
към текста >>

14. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата.
Съберете се и послушайте синове Якови, послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда благословение към всеки един от тях, което ги характеризира като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще ги дам по реда на знаците: 1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител. Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, която напълно се характеризира с горните думи. 2. На знака Телец отговаря Исахар. За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата. И като видя, че успокоението е добро и местото весело, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец. 3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви, които са дадени заедно в Битието. За тях Яков казва: „Симеон и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им. В съвета им да не влизаш, душо моя. В събранието им да не се съединиш, чест моя.
към текста >>

Връзва за лозата оселчето си, за избраната лоза жребето на ослицата си.
Щение лъвово е Юда. От лова, сине мой, си възлязъл. Легнал е и се е разпрострял като лъв и като лъвица. Кой ще го събуди. Не ще да оскудее скиптъра на Юда, нито законоположник от сред нозете му, додето дойде Сила и нему ще се покоряват народите. Връзва за лозата оселчето си, за избраната лоза жребето на ослицата си. Ще опере във вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си. Очите му ще бъдат червени от вино и зъбите му бели от мляко." 6. На знака Дева отговаря Асира, за когото е казано: „Хлябът на Асира ще бъде тлъст и той ще даде царски наслаждения." 7. На знака Везни отговаря Дан. За него се казва: „Дан ще съди людете си, като едно от израилевите племена.
към текста >>

След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост.
По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост. Израз на тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала на вътрешни преживявания и опитности и външното познаване на света, присъщо на евреите, която даде Мойсей. Когато това било вече постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от Египет, да може да преработи по свой собствен начин египетската Мъдрост. Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света. След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост. Както в животът на отделния човек, така и в живота на народите няма нищо случайно, а всичко каквото става с тях има за задача да им придаде нещо. Същото се случи и с евреите. Както видяхме евреите неслучайно отишли в Египет, където се оформиха като народ. След това, по-късно в тяхната история, те не случайно попаднаха под вавилонско робство. И там те трябваше да научат нещо, от което имаха нужда, за да изпълнят възложената им мисия.
към текста >>

15. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

В превода на Фабр д'Оливие е казано: „И отдели Адам от тази временна и чувствена сфера и посели в нея принципа на предшествуващата вечност на времената, принцип, името на който е Керубим, подобно на безчислените легиони, въоръжени с нажежена изтребителна сила, пребиваваща непрестанно във вихрово движение, за да пази пътя към елементалното вещество на живота."
Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека. Дреха от кожа подразбира вече слизането на човека от етерния свят в грубо физическия, което става в началото на Лемурийската епоха. Цялата трета глава показва пътя на постепенното слизане на човека от астралния свят, където е живял във физическия свят. След изгонването на човека от рая, Бог поставил херувимите да пазят човека да не влезе отново в рая. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „И отдели Адам от тази временна и чувствена сфера и посели в нея принципа на предшествуващата вечност на времената, принцип, името на който е Керубим, подобно на безчислените легиони, въоръжени с нажежена изтребителна сила, пребиваваща непрестанно във вихрово движение, за да пази пътя към елементалното вещество на живота."
към текста >>

16. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта.
за да произведат голямото събитие за откъсването на Луната от Земята, а чрез това да създадат началото на истинските човешки същества, не са нищо друго освен това, което бе дало възможност на елохимите да прогресират като група до съзнанието на Йехова-Елохим издигайки чрез това тяхната природа. Тази сила остана обединена с Луната и тя е, която откъсна Луната от Земята. Ето защо това, което ние наричаме Йехова- Елохим, е интимно свързано в историята на творението с Луната. Ако Слънцето не се бе отделило от Земята, човек би продължил да живее в лоното на елохимите и не би получил своята независимост. Но след отделянето на Слънцето човек изпадна под влияние на лунния елемент, който втвърдява материята и човек би се превърнал в мумия, би минал през едно състояние, което можеше да го доведе до окончателна смърт. Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта. Така че, чрез лунния елемент в своята природа човекът има един елемент, който го тегли към смъртта. И той би получил една твърде силна доза от този елемент, ако Луната не се бе отделила от Земята. От това може да се разбере, че този лунен елемент е една космична субстанция, която е в тясна връзка със способностите на човека към независимост. Ако се вземат предвид сегашните земни условия ще се види, че те се появили едва след отделянето на Луната, когато в Земята няма вече такова голямо количество от лунните сили, както преди. Докато Луната е била още свързана със Земята, човек е бил проникнат от тези лунни сили дори до зародиша на неговото физическо и етерно тяло.
към текста >>

17. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо.
Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим.
към текста >>

Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона.
Всред общината на есеите такива хора се наричали с една дума, която трябвало да изрази едно живо клонче, а не отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството. Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер". Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите.
към текста >>

18. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му.
„Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази." В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма. Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот! Всичката земя е пълна със славата му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност. В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му. като му казал: „Ето, това се допре до устните ти и беззаконието ти се отне. и грехът ти се очисти." Допирането на този въглен, носен от серафима, духът на Любовта, казва авторът. е Любовта, която като проникне в човека, отнема беззаконията му и очиства греховете му. Тогава Исайя чува гласа на Господа, Който пита кого да проводи в света да изнесе Словото Му. Тогава пророкът казва: „Ето, аз съм готов, проводи ме.
към текста >>

19. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия.
Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си.
към текста >>

20. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма.
И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора. И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички според нуждите на всекиго". Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство. В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма. Той протегнал ръка пред Петър и Йоан за помощ. "А Петър с Йоан се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като мислеше да получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хванал за дясната ръка, дигнал го и на часа нозете и глезените му добили сила.
към текста >>

21. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза.
В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина.
към текста >>

Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет.
То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало. В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра". Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет. И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал". Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка душа, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество.
към текста >>

22. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето, твоят Цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел, Да!
На едно такова изживяване се дължи викът " Осанна" при влизането на Исус в Ерусалим. Кое е произвело този екстаз в съзнанието на народа? Образът на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско съзнание. Тази сцена беше едно изнасяне на открито на една пророческа Тайна, която беше позната сред народа и бе свещено тачена. Думите на пророка Захария: "Но ти дъще Сионова, радвай се много, възклицавай ти, дъще ерусалимска. Ето, твоят Цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица" (9,9), живееха в душите. Когато тези думи прозвучаваха при култовото четене в храма, при слушането се запалваше Огънят. Народът виждаше това, което слушаше. Видението на Месия просияваше. Същото видение се запалило сега при физическото събитие, при виждането на Човека, на Чието чело отсега нататък сияеше непобедимата царствена воля.
към текста >>

23. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

4. В началото на третата глава се разказва, че Петър и Йоан, отивайки в храма, видели пред вратата на храма един куц човек, който просел.
Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело. И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му. Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо на Бога и след това не го изпълни, той плаща с живота си. Защото Бог е Огън Всепояждащ за онези, които не изпълняват дадените обещания. 4. В началото на третата глава се разказва, че Петър и Йоан, отивайки в храма, видели пред вратата на храма един куц човек, който просел. Той се надявал да му дадат пари. "Но Петър, с Йоана, се взре в него и рече: Погледни ни. И гой внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в Името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи! И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.
към текста >>

24. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Посланието към коринтяните казва: "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посели в Царството на Своя възлюбен Син.
Не са ли те всички служебни духове, изпратени да слугуват на ония, които ще наследят спасение? " /1-14/. И защо не на ангелите подчини Той бъдещия свят, за който говори? А в Посланието към ефесяните казва: "... могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на Небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство /чинове на ангелската йерархия/ и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички." /1;19-21/. В Посланието към коринтяните казва: "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посели в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, Първороден преди всяко създание. Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на Небето и на Земята, видимо и невидимо, било Престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено. И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е.
към текста >>

25. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са тези, които са приели духовния импулс в течение на Петата раса и по-конкретно в Шестата културна епоха на Петата раса и това, което са посели тогава, се разкрива в Шестата културна епоха на Шестата раса.
И всички са облечени в бели дрехи и с палмови клончета в ръце. И по-долу се казва, че това са онези, които идват от голямата скръб и са опрали дрехите си и са ги избелили с кръвта на Агнето. И затова са пред Престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия Храм. И Седящият на Престола ще изпрати скинията Си върху тях и няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят, нито ще ги удари Слънцето, нито някой пек. Защото Агнето, което е пред средата на Престола, ще им бъде Пастир, и ще ги заведе при извор от Жива Вода и Бог ще обърше всяка сълза от очите им. Това са тези, които са приели духовния импулс в течение на Петата раса и по-конкретно в Шестата културна епоха на Петата раса и това, което са посели тогава, се разкрива в Шестата културна епоха на Шестата раса. Така че, Книгата, която държи Седящият на Престола, представя човешката душа, а 7-те Печата са това, което душата е придобила в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, което е запечатано дълбоко в подсъзнанието. В течение на Шестата раса, в нейните 7 културни епохи, тези Печати последователно ще се разпечатват в съответните културни епохи с помощта на Христовата Сила - Любовта. Това е Тайната на седемте Печата. За седмия печат е казано: "И когато отвори седмия Печат, настана мълчание на Небето около за половин час. И видях, че на седемте Ангели, които стоят пред Бога, се дадоха 7 Тръби." /8; 1-2/.
към текста >>

26. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота.
Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток.
към текста >>

27. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

След изцеляването на схванатата жена Христос казва на фарисеите: „Не развързва ли всеки от вас вола или осела от яслата в съботен ден и ги води на водопой?
Жената страда вече от 16 години от изсушаващата и вцепеняващата я болест, която изкривява и вкостенява нейното тяло и го прави неподвижно. По природа женският организъм е по-мек, отколкото мъжкият, следователно, тук имаме едно подчертаване на ариманическото зло, тъй като виждаме нападната от него една жена. Също така имаме едно подчертаване на обратното, на луциферическото зло, тъй като виждаме тук един мъж, нападнат от него, чийто по-твърд организъм е станал жертва на разредяващите, разтварящите сили. Христос стои между Ариман и Луцифер и насочва своите изцелителни действия към двете страни, като поставя в движение изсъхналото, прави го течно, а на разводнения придава устойчивост. В Христа имаме равновесието на света. След изцеляването на схванатата жена Христос казва на фарисеите: „Не развързва ли всеки от вас вола или осела от яслата в съботен ден и ги води на водопой? " /13,15/. След изцелението на красничавия Той казва: „Кой от вас, ако падне волът или оселът му в кладенеца, не ще го извади в съботен ден? " /14,5/. Един път виждаме как волът и оселът са водени на водопой. Това става в преносен смисъл, когато Христос изцелява схванатата жена.
към текста >>

След изцелението на красничавия Той казва: „Кой от вас, ако падне волът или оселът му в кладенеца, не ще го извади в съботен ден?
Също така имаме едно подчертаване на обратното, на луциферическото зло, тъй като виждаме тук един мъж, нападнат от него, чийто по-твърд организъм е станал жертва на разредяващите, разтварящите сили. Христос стои между Ариман и Луцифер и насочва своите изцелителни действия към двете страни, като поставя в движение изсъхналото, прави го течно, а на разводнения придава устойчивост. В Христа имаме равновесието на света. След изцеляването на схванатата жена Христос казва на фарисеите: „Не развързва ли всеки от вас вола или осела от яслата в съботен ден и ги води на водопой? " /13,15/. След изцелението на красничавия Той казва: „Кой от вас, ако падне волът или оселът му в кладенеца, не ще го извади в съботен ден? " /14,5/. Един път виждаме как волът и оселът са водени на водопой. Това става в преносен смисъл, когато Христос изцелява схванатата жена. Друг път виждаме, как волът и оселът са освободени от премного вода. Това става отново в преносен смисъл, когато Христос изцелява красничавия.
към текста >>

Един път виждаме как волът и оселът са водени на водопой.
В Христа имаме равновесието на света. След изцеляването на схванатата жена Христос казва на фарисеите: „Не развързва ли всеки от вас вола или осела от яслата в съботен ден и ги води на водопой? " /13,15/. След изцелението на красничавия Той казва: „Кой от вас, ако падне волът или оселът му в кладенеца, не ще го извади в съботен ден? " /14,5/. Един път виждаме как волът и оселът са водени на водопой. Това става в преносен смисъл, когато Христос изцелява схванатата жена. Друг път виждаме, как волът и оселът са освободени от премного вода. Това става отново в преносен смисъл, когато Христос изцелява красничавия. Оттук се вижда каква дълбочина е скрита в тези наглед прости думи. От този пример се вижда, как Христос разобличава и противодейства на двете тенденции на Злото.
към текста >>

Друг път виждаме, как волът и оселът са освободени от премного вода.
" /13,15/. След изцелението на красничавия Той казва: „Кой от вас, ако падне волът или оселът му в кладенеца, не ще го извади в съботен ден? " /14,5/. Един път виждаме как волът и оселът са водени на водопой. Това става в преносен смисъл, когато Христос изцелява схванатата жена. Друг път виждаме, как волът и оселът са освободени от премного вода. Това става отново в преносен смисъл, когато Христос изцелява красничавия. Оттук се вижда каква дълбочина е скрита в тези наглед прости думи. От този пример се вижда, как Христос разобличава и противодейства на двете тенденции на Злото. Такива примери има още много в Евангелието на Лука. Първото изцеление става в синагогата.
към текста >>

28. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както духовете от Първата йерархия водят хората стъпка по стъпка, възпитават ги и им дават да жънат това, което са посели, те пазят Книгата на индивидуалната карма, така правят и духовете от Втората йерархия по отношение на народите.
Това трябва да знае ученикът в Пътя на Изида. Когато ученикът е достигнал във фазата, отбелязана в 20 Аркан, той се запознава с творческите йерархии. Първо той се среща със съществата от Първата йерархия, които са ръководители и настойници на отделните човешки души, за да ги ръководят през дългото им странстване от прераждане към прераждане. Те светят, пазят, обичат и служат. След това се среща със съществата от Втората йерархия, които са ръководители на съдбините на народите. Както духовете от Първата йерархия водят хората стъпка по стъпка, възпитават ги и им дават да жънат това, което са посели, те пазят Книгата на индивидуалната карма, така правят и духовете от Втората йерархия по отношение на народите. Те ръководят кармата на народите. След това се среща с духовете от Третата йерархия, които ръководят епохите в човешкото развитие. Тези три йерархии се занимават с ръководството както на отделния човек, така и на народите и на цялото човечество. А по-висшите йерархии имат отношение вече кьм космичното строителство и са толкова високо издигнати, че ученикът в тази фаза не може да влезе във връзка с тях. В Божествения свят този Аркан означава съденето на съвестите във Великия ден на духовно пробуждане.
към текста >>

29. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човеците трябва да се стремят чрез гноси-са да се издигнат до Бога, които не дойдат до това съзнание техните души ще се поселят в нови тела.
Съществували две валентинови школи - източна и италянска, които се отличавали по някои подробности на ученията си. Валентиновите възгледи били усвоени и от сирийските гностици Офити. Виден александрийски гностик бил Карпократ, който действал в първата половина на втория век. Според него Бог е първобитно единство, от което излиза и се връща всичко духовно, а също и човешките души. Светът е създание на нисши еони, които пречат на излязлите от Бога души, да се върнат към Него. Човеците трябва да се стремят чрез гноси-са да се издигнат до Бога, които не дойдат до това съзнание техните души ще се поселят в нови тела. Исус ни е посочил пътя на нашето спасение, именно, да си спомняме за нашия небесен произход и да отбягваме от Димиурга. Преди Исус такива примери са ни дали Орфей, Питагор, Платон, Аристотел и др. Те са се спасили чрез вяра и любов. Делата нямат значение. Нравственият закон е товар поставен на света от Димиурга и неговото изпълнение не ни ползва.
към текста >>

30. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така тя не може да се поселва от едно тяло в друго, както твърдят привържениците на учението за преселението на душите - питагорейците и други древни мислители."
Съществуващите в света неща се стремят към Първата причина и и подражават като цел на своето движение и развитие... Те осъществяват това в съответствие с своите степени. Така нисшите същества се стремят да подражават на по-висшите те на по-съвършените от тях. Но този процес не е безкраен. Той върви до определени граници. Той отрича учението за прераждането, като казва: "Душата не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон. Също така тя не може да се поселва от едно тяло в друго, както твърдят привържениците на учението за преселението на душите - питагорейците и други древни мислители." Изхождайки от това положение той дохожда до материалистичното схващане за душата, че тя се ражда заедно с тялото. Но той приема, че след смъртта на тялото душата продължава да съществува. Този негов възглед показва, че не е бил във връзка с духовния свят и духовните същества, а по пътя на разсъждението е дошъл до известни окултни идеи.
към текста >>

31. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Племе на Исахар, държащ покорен Осел.
Там е главата на Небесния Човек. Коляно на Вениамин, който държи Вълк. Неговият камък е аметистът. 2. Телец е Ашер, плодородието, Девата на Любовта, с рог на главата, водеща Апис. Там е шията на Небесния Човек. Племе на Исахар, държащ покорен Осел. Неговият камък е ахатът. 3. Близнаци е Теомим, съюз между двамата близнаци, избили оскърбителите на сестра си. Там са ръцете на Небесния Човек. Племе на Симеон и Леви, държащи меч и брадва. Неговият камък е верил.
към текста >>

32. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси.
Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите.
към текста >>

33. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата.
Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога.
към текста >>

34. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него.
След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него. Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила.
към текста >>

35. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я.
Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество.
към текста >>

36. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят.
Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света. След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене? “ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи. Един ден и вие ще ядете от рибите на Христа и ще видите, че са по-хубави от вашите. Да ядеш хляб и да те хокат и да ядеш хляб от ръката на онзи, който те обича, са две различни неща. Любовта седи в това, да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва. В онзи, когото не обичате, виждате само лошите му черти.
към текста >>

37. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

Носел им чиния с някакви плодове.
В стаичката срещу кухнята живееше сестра Василка. Една вечер при нея дошла сестра от провинцията и дълго си приказвали за учението и за Учителя. Увлечени, не усещали как времето тече. Ненадейно пред тях застанал Учителят, който живееше в стая на горния етаж. Носел им чиния с някакви плодове. Те се смутили, но Учителят ги успокоил и ги поканил да похапнат от плодовете. Поговорили малко и без да забележат, Учителят изчезнал. Тогава едната сестра упрекнала другата, че е оставила
към текста >>

38. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

До Бивака то никак не се променило: Един брат носел
кучетата спирали, изскимтявали само и бързо се връщали назад. Друга сестра ми разказва веднъж на чаша чай, че един ден тръгнали с Братството и Учителя към Витоша. Когато излезли от Изгрева, времето било дъждовно и мъгливо. До Бивака то никак не се променило: Един брат носел цигулка и като пристигнали, Учителят я взел и засвирил някаква особена мелодия. Сестрата го попитала каква е тази музика, защото тоновете били особени. Учителят и обяснил, че това е мелодия от четвърт тонове, непозната за съвременната музика. Като посвирил известно време, мъглата се разпръснала,
към текста >>

39. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

стара жена, свързах го с душата на младата и го поселих отново в тялото на
време със сестрата. Видях, че астралното тяло на старицата беше здраво и запазено, докато астралното тяло на сестрата беше изгоряло и повредено, вследствие на тежки преживявания. Взех астралното тяло на заминаващата стара жена, свързах го с душата на младата и го поселих отново в тялото на сестрата. Само по такъв начин сестрата можеше да остане жива. А песимистичното ù настроение сега се дължи на това чуждо астрално тяло." Сестрата на Учителя била болна и изпратила дъщеря си Люба Чакалова да отиде при него да иска помощ. Люба молила Учителя сам да дойде при
към текста >>

40. 31. Добра и Савка - Радка Левордашка (1920-2014)

" Често Учителя се обръщал към Савка с името Добра, а това име е носела неговата рождена майка, която отдавна си била заминала от този свят.
" Той отговорил: „Рекох, нека завърши гимназия - и тогава ще дойде при мене! " Като завършва гимназия, Савка става една от преданите последователки и стенографка на Учителя. Веднъж пред Йорданка Учителя казал: „Аз вселих майка ми Добра в Савка, за да може да учи, защото майка ми много тъгуваше, че не може да чете. Та сега Добра и Савка учат заедно! " Често Учителя се обръщал към Савка с името Добра, а това име е носела неговата рождена майка, която отдавна си била заминала от този свят.
към текста >>

41. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Хронологията на събитията е свързана главно с живота и духовната работа на авторката, която години наред е живяла в поселището „Изгрева" на последователите на Бялото братство още от началото на създаването му.
ПРЕДГОВОР Тази книга отразява в хронологичен ред само част от събитията и някои текстове и документи, свързани с живота и делото на мировия учител Беинса Дуно. Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един относително светъл период от историята на нашата страна. Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи. Хронологията на събитията е свързана главно с живота и духовната работа на авторката, която години наред е живяла в поселището „Изгрева" на последователите на Бялото братство още от началото на създаването му. Въпреки, че няма претенциите да изчерпва въпроса за историята на Бялото братство в България, Летописът на Изгрева свидетелствува за реалните възможности да бъде осъществен един нов живот на хуманни и братски взаимоотношения, в който духовното израстване да е приоритетна цел. Летописът на Изгрева е още и документ, който показва, че добрите перспективи на човека за смислен живот и просперитет не са химера, а реалност на една богата духовна практика, която е достъпна за всеки човек, една спасителна алтернатива на човечеството, което днес се лута в безпътицата на своята бездуховност.
към текста >>

42. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни.
Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище. Той не е свикнал на ограничения, започва да бяга от казармата, за да посещава беседите. Това се повтаря няколко пъти. Арестуват го и двама войници го конвоират. Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат. В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни. Хвърля в очите на двамата войници пипера и избягва. Съди го Военен съд и попада в затвора с голяма присъда като опасен. Идва на власт Стамболийски и го амнистира. Записва в Университета литература и завършва. Работи като журналист.
към текста >>

43. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото.
Не, той е добър, но само за себе си." („Петимата братя", стр. 218) „Може дa попитате: „Защо седим на този дъжд? Той е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте; когато нивата не е посята и дъжд пада, само бодлите ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви." („Петимата братя", стр. 214) „Мъглата, която днес ви обикаля, е дошла, за да изпита вътрешната ви сила. В това отношение този ден за вас е пробен. Днес искат да ви изпитат какво можете да направите." („Лъчи на живота", стр. 212)
към текста >>

44. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело, че тайната е била запазена до Освобождението от турско робство.
Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците. Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ. При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от манастира били изпращани да събират помощи. Досети се, че много от тези монаси са били от изпитаните и верните на „заговора". Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото дело на свободата. Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело, че тайната е била запазена до Освобождението от турско робство. Толкова са били верни, скрити и внимателни атонските монаси. Единственият провал е бил оня с патриарх Григорий, който бил издаден на турците от неговия протосингел. Другарите на Константин - Белю Пинин, Тодор Хаджимаврудиев и Петър Атанасов продължиха пътя си за Халкидическия полуостров. Константин не счете за потребно да им разказва всичко, което се случи с него. Те вероятно си помислиха, че куражът напусна техния приятел и спътник, поради тежките преживелици из морския път, а пък монашеството може да му се е сторило трудно.
към текста >>

45. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца.
Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил. Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца. Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син.
към текста >>

46. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Адам носел Ева на гърба си и все искал да я види.
Лявата половина на човешкото тяло е жената, а дясната е мъжът. Днешната жена в света не е истинска жена, защото не е чиста. Чистата жена е Дева. Добре би било, когато мъжът пожелае да прегърне жената и когато жената пожелае да прегърне мъжът, те да се стопят и да изчезнат. Учителят заговори за Адам и Ева. Адам носел Ева на гърба си и все искал да я види. Ева била сраснала на гърба му. Най-после Бог изпълнил молбата му и извадил от ребрата му Ева (втората Ева). Аз попитах: — Защо, Учителю, на Изгрева хората се женят и раждат деца? Вие говорите в беседите за абсолютната чистота на жената и мъжът, а те се женят?
към текста >>

47. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Както забелязваме на фотографиите, съхранени от онова време, той е носел дълга коса, спускаща се почти до раменете му.
Дънов споделил: "Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществуват два вида порядък: единият е старият, човешкият порядък, а другият е Божественият. " Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем качествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък? " И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето майсторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал. "Съвременниците на Учителя Петър Дънов го описват като човек със среден ръст и благородна осанка, която на моменти до такава степен доминирала над окръжаващите го, че той изглеждал по-висок и по-едър от всички наоколо му. Както забелязваме на фотографиите, съхранени от онова време, той е носел дълга коса, спускаща се почти до раменете му. Естетите определят лицето му като красиво и одухотворено. В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир. Челото му е голямо, право и гладко. Очите са леко скосени, носът - с правилна форма, а скулите широки. Брадичката - с приятен контур.
към текста >>

48. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Този дом, с който го свързват толкова скъпи спомени, той завещава на своите близки с ясното съзнание, че занапред ще живее в братското поселище „Изгрева" и ще следва духовната школа на Учителя.
Младежите около Вено знаеха прекрасно каква вяра имаше той. Те виждаха, че всичко, което планира занапред, се реализира. Той умееше да мечтае за реални неща и да ги постига с Божията помощ. Крум е единствен син и наследник на своите родители. Домът им се намира в някога китния квартал „Павлово", разпрострял нашироко градините си в полите на Витоша. Този дом, с който го свързват толкова скъпи спомени, той завещава на своите близки с ясното съзнание, че занапред ще живее в братското поселище „Изгрева" и ще следва духовната школа на Учителя. Още като юноша Вено проявява интерес към тайните духовни науки и мистичното християнство. В училището намира приятели и съидейници, с които основава младежко християнско дружество. Интересът му към християнските добродетели, към светото писание и духовните науки става все по-голям. Освен заниманията по изучаване на Божието слово, като председател на младежка туристическа чета той организира екскурзии с младите си приятели. Въодушевени от красотите на природата, те проникват в най-дивите кътове на Витоша.
към текста >>

49. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На първенците на този народ Саабеистите са предали големи познания, които носели със себе си, върху науките за Звездния мир.
Важна роля е играла също и посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия, Палестина. За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка - по бреговете на Червено море. За Саабейското царство се отбелязва, че е изчезнало изведнъж, без да се цитират причините. Поради настъпили суши и неблагоприятни условия, за живот народът напуснал набързо своята държава и се прехвърлил в своите владения в Източна Африка. Народите, които останали там, са известни сега под името Догони. На първенците на този народ Саабеистите са предали големи познания, които носели със себе си, върху науките за Звездния мир. Тези познания сега внасят голямо недоразумение между учените - астрономи от френската академия на науките. Известна е най-ярката звезда на небето - С И Р И У С, към която Саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на Догоните, има два спътника - също слънца, които не могат да се видят с просто око. Те знаят точно периода на обиколката на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременните изследвания той е равен на 49,9 години.
към текста >>

50. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Много години били минали и въпреки че много хора носели подаръци на Бъдни вечер, камбаните не биели.
ЧУДНИТЕ КАМБАНКИ В една далечна страна, близо до един град, имало черква, която била прочута със своите камбани. Чудни били затова, че биели само на Бъдни вечер, и то ако някой донесе в черквата подарък от сърце. Много години били минали и въпреки че много хора носели подаръци на Бъдни вечер, камбаните не биели. — Ах, кой знае, — си казвали хората — кой знае дали и тази година ще чуем хубавата песен на чудните камбани! Дошъл Бъдни вечер и всички се запътили към черквата с чудните камбани. Всеки носел по някакъв подарък и отрано почнали да се изреждат хората и да оставят подаръците си на олтара, но камбаните не биели. По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият. Но селянинът оставил житния сноп, а камбаните не забили. — Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове.
към текста >>

Всеки носел по някакъв подарък и отрано почнали да се изреждат хората и да оставят подаръците си на олтара, но камбаните не биели.
ЧУДНИТЕ КАМБАНКИ В една далечна страна, близо до един град, имало черква, която била прочута със своите камбани. Чудни били затова, че биели само на Бъдни вечер, и то ако някой донесе в черквата подарък от сърце. Много години били минали и въпреки че много хора носели подаръци на Бъдни вечер, камбаните не биели. — Ах, кой знае, — си казвали хората — кой знае дали и тази година ще чуем хубавата песен на чудните камбани! Дошъл Бъдни вечер и всички се запътили към черквата с чудните камбани. Всеки носел по някакъв подарък и отрано почнали да се изреждат хората и да оставят подаръците си на олтара, но камбаните не биели. По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият. Но селянинът оставил житния сноп, а камбаните не забили. — Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове. Тъй хубаво ги била запазила тя, че те изглеждали като да били ей сега брани. Сложила момата хубавите плодове на олтара, но камбаните не забили.
към текста >>

— Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове.
Много години били минали и въпреки че много хора носели подаръци на Бъдни вечер, камбаните не биели. — Ах, кой знае, — си казвали хората — кой знае дали и тази година ще чуем хубавата песен на чудните камбани! Дошъл Бъдни вечер и всички се запътили към черквата с чудните камбани. Всеки носел по някакъв подарък и отрано почнали да се изреждат хората и да оставят подаръците си на олтара, но камбаните не биели. По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият. Но селянинът оставил житния сноп, а камбаните не забили. — Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове. Тъй хубаво ги била запазила тя, че те изглеждали като да били ей сега брани. Сложила момата хубавите плодове на олтара, но камбаните не забили. След момата дошъл един художник. Той носел най-хубавата си картина, която бил работил цяла година. Смълчали се пак хората, като мислели, че сега камбаните ще забият, но художникът оставил хубавата си картина на олтара, а камбаните пак не забили.
към текста >>

Той носел най-хубавата си картина, която бил работил цяла година.
Но селянинът оставил житния сноп, а камбаните не забили. — Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове. Тъй хубаво ги била запазила тя, че те изглеждали като да били ей сега брани. Сложила момата хубавите плодове на олтара, но камбаните не забили. След момата дошъл един художник. Той носел най-хубавата си картина, която бил работил цяла година. Смълчали се пак хората, като мислели, че сега камбаните ще забият, но художникът оставил хубавата си картина на олтара, а камбаните пак не забили. Изреждали се и други хора с хубави подаръци, но камбаните не забили. Отчаяли се вече хората. Полунощ наближавало, когато изведнъж пристигнали царят и царицата. Хората се отдръпнали да сторят път.
към текста >>

Затичало се пак момченцето към черквата, но точно когато стигнало до сред пътя, спряла го една стара жена, която носела куп дърва.
— Горкото кученце, — си казало момченцето — то ще измръзне, ако стои тука цялата нощ! Ще ида да го занеса у дома, но пък ще закъснея за черква. . . Нищо, хайде ще тичам бързо — и като казало това, прегърнало кученцето и се затичало с всички сили назад към града. Тичало, тичало и най-сетне стигнало вкъщи. Бързо привързало кученцето, сложило му топло млекце да си лока и го оставило наблизо до бодната си майка да го наглежда. Затичало се пак момченцето към черквата, но точно когато стигнало до сред пътя, спряла го една стара жена, която носела куп дърва. — Синко, — рекла тя — помогни ми да отнеса дървата вкъщи. Стара съм и не мога вече една крачка повече да направя. — Бързам да ида в черквата, да занеса своя подарък, бабо! — отговорило момченцето. — А. само 10 минути остават до полунощ, страх ме е, че ще закъснея, но .
към текста >>

51. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Събориха салона, разтуриха нашето поселение, разпъдиха нашите хора насам-натам.
Едни отиват на Рила, други се връщат. Идват от Франция, от Америка и не знам още от кои държави. Защото за нашите хора по- рано на „Изгрева“ имаше много постройки, макар и малки. Имаше къде да се спи. „Изгрева“ - то беше цяло селище, там беше салонът на Братството. Събориха салона, разтуриха нашето поселение, разпъдиха нашите хора насам-натам. А най-важното - пръснаха книжнината. Тя беше с камиони, много големи складове имаше за нея... А след години, към 60-те, стана още едно изземване на книги в страната - в един и същи ден, в един и същи час. То беше през януари, по тъмно още дойдоха да чукат при мене. Бе взето всичко от склада на „Братството“... Чаках да дойде туй време, днешното, и то дойде, ала моите сили са на изчерпване. Дано тук въздухът ме възвърне.
към текста >>

52. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Езерча, Асенова, Борисово, Разград, Инебекчи, Каба-кулак, Тохчи-къой, Къоселер, Дере-къой, Белокомитовски ханове, Кадъкъой, Енджекъой, Ax-баба, Пресвал, Нови Пазар, Енево (Милкон проповядва на турски).
Срещат познати протестанти. Получават пощенски запис от д-р Миркович. 27юли - с. Бъзън, Писенер, Торлак, където след проповедта следва голямо сбиване. 28 юли... - с. Езерча, Асенова, Борисово, Разград, Инебекчи, Каба-кулак, Тохчи-къой, Къоселер, Дере-къой, Белокомитовски ханове, Кадъкъой, Енджекъой, Ax-баба, Пресвал, Нови Пазар, Енево (Милкон проповядва на турски). Провадия, Джиздаркъой, Манастир, Емирлери, Гебеджа, Голям Аладян, Малък Аладян, Ениджекьой, Варна, където живеят до 7 август за предстоящата среща на Веригата. Местят се при бакал Кости в „Дере Махлеси“, и на 17август правят тайна вечеря за събирането на Веригата. 19 август... - за Балчик през Ени Кьой, Джифирли, Дишпудак, Екрене, Гечилер, Текето и Балчик. Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в манастира св. Константин, за Синдел с трена (и ново видение).
към текста >>

Поемат за Силистра, Алфатар, Тутракан, Русе, Свищов, Аахово, Аом, Видин, Кула, Новоселци, Бяла Рада.
Влас, Емине, Гъозикен, Бяла, за Варна през Антикъой, Фъндъкъой, Оряхово, в ханчето в Паша Дере спира премръзнал. Във Варна приспива в Милконовия дом. 8 март... - За Балчик през Франга, Ени-кьой, Чаталчешме, Гечилер, Текето, Балчик, Каварна, Т. Сюючук, Михал бей, за Добрич през Диван-ювалъ, Чаирли-гъол, Сус-къой, Вейлюфак, Айдънчево, Башбунар, Kypm-дере, Чанаклар, Алъчкъой, Каба-сакая, Гелинджик. Адски студ!... Сюючук, Малко-чамурли, Средно-чамурли, Голямо-чамурли, Денеклер, Кара-мелит, Канак, оямар, Курт-бунар, Гюлер-кьой, Суджак. Поемат за Силистра, Алфатар, Тутракан, Русе, Свищов, Аахово, Аом, Видин, Кула, Новоселци, Бяла Рада. За Белоградчик през Бранковци, Цар Шишман, Толовща, Рабиш, Върба, Белоградчик. За Фердинанд Боровица, Гиоргич, Торна Белотиница, Смоляновци, Виница, Горно-вареница. 1 април... - с. Долна Вериница. Тръгват за Берковица с файтон, на който се вози 18-годишна проститутка.
към текста >>

53. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

В подобни случаи, ако подстъпната посока е сравнително ограничена, са правили преградни стени като на Ню-Иоркския Уол Стрийт, или Сливенския Шаранпол зад Новоселската река например.
Тук урва, там низина, оттатък извисен склон.... И на най-извисената тукашна гърбица е мерата на някогашна Слатина. Тя е откъм източната, най-достъпна посока за проникване към долината. Богато населена е била. Бранили са я отсам и от там траки, българи, кръстоносци (Сен Бьоф, Орландо...). Когато София става столица на турските владения в Европа и турци. В подобни случаи, ако подстъпната посока е сравнително ограничена, са правили преградни стени като на Ню-Иоркския Уол Стрийт, или Сливенския Шаранпол зад Новоселската река например. Ако е много широко за стена - правили са верига от отбранителни редути. Най-високата част на софийския изток е преградена с такива редути от мястото на сегашната ж.п. гара до Лозенец. Дават се от властите превилегии на тамошните селяни, за да ги поддържат. Запазен е от такава верига, кажи речи до днес, Слатинския редут.
към текста >>

54. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Така или иначе - тогава било времето на високия полет и Петър в първите си години се носел със силните въздушни течения над родината си.
Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в село Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна! Фердинанд Дечев, третият учител на Петър в реалката, бил от банатските българи - католик. Учил в Сегедин, в Унгария, учителствал край Букурещ. С австрийския си паспорт се настанил като агент на Киряк Цанков (от националноосвободителните деятели в румънската столица) в Свищов и му въртял международната куриерска работа. Той бил, който преподава немски на Петър. Каква огромна империя са наследили българите, какви простори са им били отворени, какъв полет; и какви усилия е трябвало да положат да стигнат до това положение след петдесетина години, че който е учил в чужбина другаде освен Русия, ако отърве бесилото, трябва поне да иде в затвора за седем-осем години. Така или иначе - тогава било времето на високия полет и Петър в първите си години се носел със силните въздушни течения над родината си. Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на часовниковата кула? Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в кубето на „Св. Богородица“? Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за завършването му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си. Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите. И къде им е бил акълът наистина - две хиляди души на международен град от над 20 хиляди.
към текста >>

55. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

можете да продължавате да се къпете спокойно!) Нищо ново! Преди това, в началото на 18 век, Свищов става преходен пункт за преселение на гръцки поселници във Влашко от Цариград.
обаче Сен Дени дава 10 000, а за 1856 Фон Реден - също 10 000. Фон Реден обича анализите и между причините за намаляването на населението сочи извратените пороци и ползването на турски парни бани. По-малко търкане на кир - по-дълъг живот - казва немската наука! Всъщност през 1809 г. градът бил яко укрепен, за да не пострада от русите, но така или иначе на 14 септември следващата година сякаш губещите войната части на императрицата по заповед на генерал Николай Каменски и в изпълнение на генерал Сен Прийст удрят чакмака на града. Свищов бива погълнат от пламъци и населението плъзва през Дунава с торби и бебета към Зимнич, Александрия, Плоещ и Букурещ. (Т.е. можете да продължавате да се къпете спокойно!) Нищо ново! Преди това, в началото на 18 век, Свищов става преходен пункт за преселение на гръцки поселници във Влашко от Цариград. Градът дълго време има голяма гръцка махала. В края на същия век кърджалиите изпепеляват цветущо Арбанаси и в средата на града изниква нова „гръцка“ махала, която дълго след това се гордее с масивните си къщи в арбанаски стил. И пак така - само че в обратна посока - в началото на 19 век гнетът на чокоите над влашката селяния е толкова голям, че както нашите бягат във Влашко и Бесарабско след 1821, 1829 и 1855 да търсят защитата на своя „спасител“ руския Император, така по него време власи на салове и плоскодънки, със щумпи и без щумпи на главата, прекосяват насам да търсят как да отдъхнат под защитата на своя „спасител“ Султана. (Вече знаете коя е стратегическата кръстна точка в тоя край на планетата!) Така или иначе, долу при реката Свищов се издокарва с многолюдната Влашка махала, която изчезва едва когато започва да се разчиства място за постройката на тукашната железопътна линия на свободно Княжество България. През 1820 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30262088775635