Търсене в текстове за 'Осел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 129 резултата в 94 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни.
към текста >>

Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя.
Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи.
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът.
Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.
към текста >>

3. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна.
Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк.
към текста >>

4. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле.
Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор.
към текста >>

И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня.
Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание.
към текста >>

Велика радост се носела по цялата земя.
„Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток. Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика. Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо. Велика радост се носела по цялата земя. Светлото кълбо се издигнало високо над главите им и пращало по-обилна светлина и по-голяма топлина, отколкото Агни. То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца. Най-после то се скрило и огънят на деня угаснал. Те останали неподвижни. Здрачът се спуснал леко към земята и прелял тъга в душата на всички хора.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече.
По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече. Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина. Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята. Ролята на тия, които смятат, че могат да кърмят с духовна храна душата на един народ, е да кажем най-полезното, най-доброто в даден момент. Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва. Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява отпосле като едно необяснимо страдание, като едно несправедливо нещастие в техния живот.
към текста >>

6. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук? Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини!
към текста >>

7. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята.
Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки.
към текста >>

8. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг.
В планините тя е една, друга в степта, друга край морето. Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност. Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено.
към текста >>

9. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Очите на морските поселници.
Корабът с белите платна лягаше. Там беше Оня, който любеше царкинята затворена в тихите чертози и в ръцете си държеше тънкият воал с извезаното, царско име. Ветровете го слушаха, бурите се подчиняваха на неговата повеля и облаците се разбягваха при замаха на ръката му. Той беше знаен във всички приказки, във всичките сказания, но лицето му никой не бе видял. Странникът бе той, що броди из моретата. Очите на морските поселници. които надничат из глъбините на морето са го виждали и никой друг. Измина време. Царицата разчете с мъка трудното писмо и с ключа отключи тайната. Там бе писано така: „Когато душата ти почне да свети като драгоценен камък, тогава ще те навестя в белите дворци на твоята родина. Ти чакай ме.
към текста >>

10. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена - името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух.
И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват. За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия. Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии. В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]- дума, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората". Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена - името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух. Главните Сибилски Школи тогава били: във Вар, Амон, Делфи, Кум, Еритрея, Самос, Кум в Фригия, Тибирт в Италия, Рамон-Рум в Азия, Таурин - днес Белград - и най-сетне келтските храмове във Вара, от Бибракта до острова Сена, от Лин-Дин (Лондон) до храмовете на Ирландия, Корейка и остров Ман. След митологията, като преминем към доктрината на Друидите, ние намираме точно окултизъм в нея, и то главно в Триадите на Бардит; но къде би могло да се намерят последните? - За щастие, колебливостта и тук е неуместна, защото има, макар единствен, но дълбок източник за изследване - това е онзи ръкопис, който датира от края на ХVІІ-я век и чиито материали, сбрани и преведени от галски от преписвача колектор Edward Darid датират от средата на XVI я век. Правени са множество изследвания върху тези триади, но измежду тях онзи, що е най-свястно и сполучливо даден, е този на Adolphe Pictet, издаден от Женевска Библиотека. Него взимаме в изследванията си за основа.
към текста >>

11. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим.
– Моля ти се, извикал Нерон, – освободи ме от това положение и ще те оставя свободна. Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята. Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла. Пазителите преторианци се втурнали към нея с желание да я спрат, но всеки, който дръзвал да се доближи до нея, увисвал във въздуха. На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим. Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите. Нерон издал строга заповед никой нищо да не говори за нея. Забрави се Амриха, но само в паметта на онзи, за които тя беше изобличение с безукоризненото си държане. Обаче хората на доброто я имаха за образец, пример за подражание и не я забравиха.
към текста >>

Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите.
Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята. Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла. Пазителите преторианци се втурнали към нея с желание да я спрат, но всеки, който дръзвал да се доближи до нея, увисвал във въздуха. На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим. Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите. Нерон издал строга заповед никой нищо да не говори за нея. Забрави се Амриха, но само в паметта на онзи, за които тя беше изобличение с безукоризненото си държане. Обаче хората на доброто я имаха за образец, пример за подражание и не я забравиха.
към текста >>

12. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И той носел на показ неговия неизличим печат.
Който влезел в него, трябвало без друго да ги спазва. Едно от правилата на тази школа било, че никому не се позволявало да даде целувка комуто и да било. И в нейната свещена ограда всички знаели това и пазели. Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище. Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак.
към текста >>

13. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние искаме да го покажем такъв, какъвто наистина е бил в дните, кога като нас е носел земното бреме, — такъв, какъвто и днес още— пребъдващ в духовно единение с своите братя — той ни се изявява в духовната си форма, знаен за нас и едно с нас172 Ако ние, които високо го почитаме, се наричаме негови „братя", това само ще рече, че той като земен човек е бил един от Нашити и че той и в духовното си тяло си остава един от На шит, макар че от Сина Човешки, който изпита всичко човешко през земните си дни, направиха в едно далечно зарад нас време, алкаещо за чудеса, един „Бог", който трябвало да слезе от своята божествена висота, защото според схващанията на един стар малък народ не можела да се усмири неговата ярост, ако собственият му „Син" не му бъде принесен в жертва.
Ония що искаха да го утвърдят по такъв начин в най-висшите небеса, лишиха образа му от всичко човешки земно та по тоя начин го отчуждиха и сториха неразбираем за ония, които Той искаше да издигне до върховни висини ! Що чудно тогава, че той напокон се превърна в мит за тях ! Вижте, приятели, аз знам много добре за кого говоря, кога наричам най-великият от всички Любящи възвишен „брат". Ни един от нас, колкото и високо да го е издигнал Духа, не ще изпадне в заблудата, че той — Вещателят — е самото „С л о в о" — първичното — и тъй мислим ние: престъпно кощунство е да се вярва за оня най-велик от всички любящи, че той е изпаднал в такава заблуда. . . Ние искаме да го покажем такъв, какъвто наистина е бил в дните, кога като нас е носел земното бреме, — такъв, какъвто и днес още— пребъдващ в духовно единение с своите братя — той ни се изявява в духовната си форма, знаен за нас и едно с нас172 Ако ние, които високо го почитаме, се наричаме негови „братя", това само ще рече, че той като земен човек е бил един от Нашити и че той и в духовното си тяло си остава един от На шит, макар че от Сина Човешки, който изпита всичко човешко през земните си дни, направиха в едно далечно зарад нас време, алкаещо за чудеса, един „Бог", който трябвало да слезе от своята божествена висота, защото според схващанията на един стар малък народ не можела да се усмири неговата ярост, ако собственият му „Син" не му бъде принесен в жертва. Ние не говорим за едного когото познаваме само по старо, тъмно предание! Ние сме с оногова, за когото вещаем тъй едно, както никакво земно единение не може да свърже човек с човека! Ние знаем — иначе и не бихме знаели — чрез оногова, за когото тук става реч, че той никога като човек, по всичко подобен нам човеците, е ходил по тази земя и че той само по огнената сила на любовта ни е дотолкоз надминал, че е смогнал да извърши свръхземното чудо — да измени духовната аура на тази земя така, че всеки който иска днес може да нам-ври отново пътя към Духа — в любовта — проправена вече — тъй както може да нам-ври пътя и оня що пътува по планински снегове, след като бъде проправен от друг никой, който е знаел правия път. Така че всъщност неговото вещание достига до вас чрез нашит думи! Ако вие виждате в нас човеци, макар че трябва да се изявим като негови „братя", то знайте, че и той като нас, беше истински човек, комуто нищо човешко не остана чуждо, неизживяно !
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Отиваме да чуем тихата приказка, която те разказват – приказка, която (казват) носела свободата на човека.
Очите ненаситно поглъщат безкрайното и красиво разнообразие. Широко отворени, те се взират в далечината. Те търсят! Те търсят „Ръцете, които дават"! Отиваме при тях. Отиваме да чуем тихата приказка, която те разказват – приказка, която (казват) носела свободата на човека. Картините бързо се сменят. Душата като че ли ще литне! Ето и езерата! Красивите седем рилски езера! Първото ни посреща приветливо и насърчително.
към текста >>

15. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него.
(Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие.
към текста >>

16. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност".
То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата? „Свръхпроизводство" има, стесняване на световния пазар при общо развитие на индустрията има, – обясняват държавните икономисти. Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно. Складове, магазини, пазари са. наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност". Но ако приемем даже, че наистина има премного изработени, „излишни" стоки, откъде накъде следва да има изобщо безработни? Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи.
към текста >>

17. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки.
От друга страна у тях съществува предание, че те са потомци на една велика раса, която е живяла на запад и е потънала под водите, а пък в мексиканските туземни племена съществува предание, че те са дошли от изток от една земя, която е загинала чрез потоп. Но нещо, което е още по-интересно, то е, че културата на древния Египет по много работи се приближава до културата на американските туземни племена. Требва да се има пред вид, че сегашните американски туземни племена са изродени потомци на народи, които са родили мощни цивилизации, чиито останки намираме в разкопките на Перу, Мексико и пр. Приликата между египтяните и американските туземци е голяма, особено в живописта[4]; египетските художници като да са копирали буквално своите фигури от южно-американските изображения. Хумболдт бил учуден от приликата в прическата на древните египтяни и мексиканските жени. Жените на някои южно-американски туземни племена и до сега носят още същите жълти рокли, прилегнали о краката, каквито са носели древните египтянки. Погребалните обичаи са били същите у египтяните и у ацтеките: балсамиране и обвиване на трупа със скъпоценни тъкани. От друга страна има голямо подобие в техните езици. Значи, сега самата наука потвърждава думите на жреца от Саис, че Египет не е бил страна на невежеството. Те са притежавали една велика наука, едно велико знание, което мнозина съвременници не подозират. Напр., пирамидите са построени от големи каменни блокове с по хиляди килограми, и тези блокове са били донасяни от едни планини, които са на юг от Египет.
към текста >>

да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха така да се каже, благодарение дейността на тези мистични братства.
Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха така да се каже, благодарение дейността на тези мистични братства. Тези три клона идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят тези три клона, са Посветени. * * * Нека проследим по-подробно исторически това. Според Шамполион египетската култура е съществувала 48,000 години преди Александър Велики, а всъщност е много по-стара. Има доказателства от Св.
към текста >>

18. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани.
Любовта е единственото богатство. Тя е всичко. В нея е истинският живот; в нея е смисълът на живота. „Дванадесет баби" от Олга Славчева. Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от пещта опечен селски хляб. Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух.
към текста >>

19. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога.
От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае. Имало и жени съвършени. Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните. Съвършените се ползували с голямо уважение от верющите в братството и от населението, сред което живеели.
към текста >>

Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае.
Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***) При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае. Имало и жени съвършени. Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните. Съвършените се ползували с голямо уважение от верющите в братството и от населението, сред което живеели. Богомилите се наричали един други братя и сестри. Животът на съвършените бил прост и строг.
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те не носели оръжие със себе си и не си служили с него.
Това, което най-много привличало вниманието на народа към тях, бил техният чист и прост живот и техните добродетели. Мнозина, като виждали радостта, с която отивали на кладата, се обявявали при изгарянето им за техни последователи. Богомилите винаги са казвали истината. Богомилът е бил по-скоро готов да умре, отколкото да каже лъжа. Съвършените са изключвали от своя живот всяко насилие и всяко участие във война. Те не носели оръжие със себе си и не си служили с него. Понеже били и против убиването на животни, били пълни вегетарианци. Хранели се с растителни произведения: плодове и зеленчуци. Също така не употребявали и спиртни питиета. Немският император Хенрих III повикал арестувани богомили и в негово присъствие епископът, който принадлежал към свитата му, спорил с тях. И най-много ги изненадало, че богомилите не ядели месо и не убивали животни.
към текста >>

21. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На главата си имал един от фесовете, които носел за продан.
Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове. Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни. Като се уморил от дългото пътуване, арабинът седнал под едно дърво да почине и там задрямал. На главата си имал един от фесовете, които носел за продан. Като видели това нещо, маймуните се доближили до развързания чувал на арабина, с фесовете и всяка маймуна турила на главата си по един фес. След това те отново се качили на дърветата. По едно време арабинът се събудил, но каква била изненадата му, като видял чувала празен, а по дърветата се накачили маймуни, с фесове по главите.За да ги застави да хвърлят фесовете, той взел кокосови орехи и започнал да ги замерва отдолу. Маймуните му отговорили със същото: Те го замервали отгоре. Най-после, като се убедил, че и това не помага, отчаян, той хвърлил феса от главата си и казал: И тъй изгубих всички фесове, поне и този да хвърля, да знам, че нищо вече не ми остава.
към текста >>

22. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом.
Когато ти поемаше страшната пътека на възлизането - аз оздравях; от твоята мъка, труд и работа аз придобивах своята първична оживеност. Ти позна истината и моите вериги паднаха, проказата ми се очисти. Ти заплака от непосилни страдания, а аз запях от несдържан възторг Лирата ми звънна с ярка сила. Когато ти раздаваше плодовете на своя труд аз се обогатявах. И ето, всичко това тук е твое. А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом. Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище. Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас.
към текста >>

23. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-БОЯН БОЕВ- ПРИ ЕЗЕРОТО БАЛДЕР-ДАРУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Явил се един велик мъдрец, който носел една чудна семка.
А грозната - когото погледнала оздравявал, на когото положела ръка, излекувал се. Но болните ставали все повече и повече. Грозната царска дъщеря не смогвала да ги лекува. Затъжили се поданиците, затърсили лек. И лекът пристигнал. Явил се един велик мъдрец, който носел една чудна семка. „Аз ви нося, казал той, лек против вашите нещастия. От тази семка израства дърво девет метра високо. Дава сочни плодове, които тежат по половин килограм. И всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на красивата царска дъщеря. Това е дървото на живота".
към текста >>

24. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ - СВЕТЛОТО, ПОЛОЖИТЕЛНО ГЛЕДАНЕ НА НЕЩАТА: ЗНАЧЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ НЕЩА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Белмон Морис тихо се усмихнал и попипал с ръка маската, която винаги носел в джоба си.
Превърза ми счупения крак. И как хубаво, как деликатно работи! Това се казва човек - не като тебе, който ми отрови живота". „Радвам се, отвърнал Белмон Морис, че си срещнала един истински добър човек". „Да, радваш се, но и ти трябва да бъдеш като него". Белмон Морис тихо се усмихнал и попипал с ръка маската, която винаги носел в джоба си.
към текста >>

25. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона.
Ако бихме дали един съвременен превод на техните вероятни доводи, бихме могли да си послужим с езика на днешните правници и социолози, заети с разрешаване на парливите въпроси около прелюбодейството и проституцията. Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно бракоразвода, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията". Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената?
към текста >>

26. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След като се поомих, отидохме пеш до Изгрева - поселението на учениците на В.
Влакът минава на места всред високи планини. До София трябваше да минем 28 тунела и да се люшкаме във вагона, като че ли плавахме с параход. На някои деца дори им призля. В София ме посрещнаха троица братя, които знаеха за пристигането ми, но не ме познаваха лично. Като ме посрещнаха най-сърдечно, съпроводиха ме до един хотел. След като се поомих, отидохме пеш до Изгрева - поселението на учениците на В. Б. Братство. „Изгрев" се намира на едно високо и красиво место, на 3-4 км. от центъра на София. В тази своеобразна колония и къщите също така са своеобразни - малки, повечето дървени. Почти всички са заобиколени с градинки.
към текста >>

27. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч!
В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство". Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена". В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи. Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч! Защото, колкото може да се съсече вода с меч, толкова може да се разкъса с меч и, нежната, ала флуидна паяжина на "астралната жена". И ето, Саломе, живо въплъщение на стилизираното в игра изкуство на съблазънта - най-тънкото изкуство на астралната жена - очарова и Ирод и всички участвуващи в пира. Виното - един от възбудителите на астралното тяло - прави последното особено възприемчиво за токовете на Саломе, проектирани чрез движенията на нейния танц. Чудно ли е тогава, че и Ирод, и всички пируващи изпадат в такова опиянение? Само едно същество на тоя пир е останало с непомътен взор и бистър мозък.
към текста >>

28. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия.
И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде. взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурий. Навярно, не само защото Павел е „началствал в словото", а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието поличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и телом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол.
към текста >>

29. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В книгата Битие се повествовава, че Тара взима сина си Аврам, жена му Сара и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя.
Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраам. От този брак на Нахор сМелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраам. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествовава, че Тара взима сина си Аврам, жена му Сара и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврам. Тя започва с един обет на Бога. „И рече Господ Авраму: Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин си, и иди в земята, която ще ти покажа. И ще те направя народ голям; ще те благословя и ще възвелича името ти; и ще бъдеш в благословение.
към текста >>

30. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен.
................................................................................................. Бе никога, когато Творецът създал земята, – един от безкрайните светове, които красят небесната шир. Тогава на небето се събрали представители на всичките светове на вселената, за да видят последното творение на Бога. Велико е било тържеството на небето. Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд. Творецът показвал на всички хубостта на новия свят. Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен. И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички. На едно място той видял едно дребно същество, толкова дребно, колкото синапово семе. Един блестящ лъч само излизал от него и малкото семенце блестяло като капка сребърна роса. „Незначително и дребно, – си помислил Луцифер, – не заслужава да се спра на него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание на това мъничко семенце, което блестяло като капка роса.
към текста >>

31. ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Па и с това щом не върви, Духът не жали, грабне чук И хрясне, спити ни завчас, Започва ново да строи, Тялото ни с нов строеж И чак тогаз се посели Духът във нашата душа, Започне радостно да пей.
Изпърво – всичко тури в ред; Тогава чак ще почне той По нея да изтегля лък И дивни звуци зареди. А може всичко да смени – И лък, и гриф, и ключове. И струни скъса до една, Кои били са дотогаз; Опъва нови от сребро, Или цигулката завчас Я хрясне, цяла я сломи; Отпосле слепи я добре, По-хубаво да зазвучи. Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас Светия дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред? И почва да урежда той... Ту болести и тук, и там, Или беди безкраен рой. Па и с това щом не върви, Духът не жали, грабне чук И хрясне, спити ни завчас, Започва ново да строи, Тялото ни с нов строеж И чак тогаз се посели Духът във нашата душа, Започне радостно да пей. ТАЙНАТА ГРАДИНА Само слънцето знае моята малка градинка и Градинарят, Великият Градинар, който някога грижливо я оградил и посадил. И аз след Него я зная, защото тя е мое скъпо и единствено притежание. Само слънцето и Градинарят следят от високо, как се развива животът в нея. По-рано и по-добре от мене те знаят, какви семена са посети във всяка леха, във всяко кътче и търпеливо чакат семената да поникнат. Аз пък познавам само някои цветя, които са израсли вече и цъфтят.
към текста >>

32. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той носел спасение за целия народ".
Но нито царят, нито неговите приближени хора виждаха страданията и мъките на целия народ. А въздишката на народа се носеше от единия до другия край на страната. И тъкмо тогава, когато чашата на всеобщото бедствие и страдание преливаше, когато народът изчерпи и последните си сили, в страната на Зинобий-Ра се разнесе невидим и чуден дъх на жадувана пролет. Народът въздъхна за миг и трепетно душата му се устреми към бъдещето, което се очертаваше някъде далече и в светлите простори вещаеше радостна вест. В страната тук и там се носеше шепот: „Пратеник дошъл от незнайна страна, казвал се Ишуа Бентам. Той носел спасение за целия народ". Нищо не знаеха за него, само това, че Ишуа Бентам живее в царския дворец. Това не беше мълва. Ишуа Бентам не беше приказка, не беше мечта. Той съществуваше, той наистина беше дошъл с блага вест. Пребиваваше в царския дворец.
към текста >>

33. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки.
Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год. След това записва и физика, без да вземе изпитите.
към текста >>

34. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага.
Никому добро не е правел, а е мислил само да трупа богатства. Веднъж из града вървял младеж, син на един от големите богаташи в страната. Заедно с няколко слуги той е карал една голяма каруца-вагон, пълна с различни сребърни и златни скъпоценности. Когото срещали по пътя си, той му давали от скъпоценностите. Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата. Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни. Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред младия момък. Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал.
към текста >>

Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни.
Заедно с няколко слуги той е карал една голяма каруца-вагон, пълна с различни сребърни и златни скъпоценности. Когото срещали по пътя си, той му давали от скъпоценностите. Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата. Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни. Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред младия момък. Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал. Тогава момъкът заповядал да сложат сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него лопата след лопата от скъпоценностите. Сандъкът натежавал все повече и повече.
към текста >>

35. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

в Хисарлък (Египет) един бронзов съд, който носел надпис; „От цар Кронос на Атлантида".
Там тя била любезно приета и египтяните са я нарекли Исим, т.е. сестричка. Исим звучи вече почти като Изис и цялата история на царицата Кох е идентична с мита за Озирис, Изис и Сет, който също убива своя брат Озирис. В една забележителна статия на „NewYork American" от 20.X.1912 год. д-р Паул Шлиман, внук на Хайнрих Шлиман, съобщава непознати досега резултати от изследвания на своя дядо, които се отнасят до Атлантида. Шлиман намрил през 1873 год. в Хисарлък (Египет) един бронзов съд, който носел надпис; „От цар Кронос на Атлантида". Той съдържал глинени парчета с надраскани рисунки, своеобразни монети и малки предмети от вкаменели кости. Десет години по-късно той видял в Париж, в сбирките на Лувъра, между мексиканските находки от Тиахуанака глинени парчета със съвсем същата форма, а също и съвсем подобни предмети от вкаменели кости. Не само големината и формата са били еднакви, както и орнаментите, но и химично глината била идентична с оная от Хисарлъкската урна. Монетите, които са се съдържали само в тая урна, са били направени от една сплав от платина, алуминий и мед, каквато не се намира никъде другаде в света — понятно, тъй като платината е известна едва от 16 век, а алуминият — едва от 1827 год. Колко опитен в металургичните процеси трябва да е бил народът, който е изработил тия монети; само на атлантците може да се припише една толкова висока култура.
към текста >>

36. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и госпожа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса.
в присъствието на Даниел Бертело, на генер. Ферие, членове на Академията на науките, на неговия син д-р Шарл Рише, на д-р П. Ласаблиер, на М. Риперт, на госпожа Льо Бер, негова дъщеря, и на д-р Ости. „В първата част на опита Бертело и госпожа Льо Бер минаха в моята библиотека. Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и госпожа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса. Докато те пишеха, Кан остава в салона с нас и участвува активно в нашия разговор. Тогава Бертело отваря вратата на салона. Бертело и госпожа Льо Бер държат хартиите, сгънати, всеки в ръката си. Кан остава прав пред тях, на около 1*50 м. Бертело взема всички хартии в ръцете си размесва ги и наслуки дава на госпожа Льо Бер две от тях, така че и у него остават две, но нито той, нито госпожа Льо Бер знаят съдържанието на хартиите, намиращи се в техните ръце.
към текста >>

37. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот.
ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот. Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов. И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот. Новото човечество Основната идея на новото учение е братството. Братството трябва да се приложи вътре в домовете. Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме. Ако живеете тъй както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път. В какво седи братството?
към текста >>

38. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Една млада египтянка, на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си.
Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и, каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие; ако пък е хроники- рала нещо, което не ви препоръчва, причината за това сте пак вие. Тя отбелязва фактите, както са, нито ги увеличава, нито намалява, и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили. Една млада египтянка, на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя била умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш? Тя отговорила: Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се оженя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна.
към текста >>

39. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато видят, че сте посели добри семена, всички братя на небето ще изпратят своите благословения, да израснат тези семена и да дадат добри плодове.
Да направи това, което Бог иска от него. Ето великото учение,което не сте слушали досега. Това учение е на малките ангели, които са слезли на земята да повдигнат човечеството. Сега няма да ви благославям - не правя това. -Защо? - Ако изпратя благословението си, и у вас има плевели, и те ще израснат.Аз постъпвам разумно, според Божия закон. Когато видят, че сте посели добри семена, всички братя на небето ще изпратят своите благословения, да израснат тези семена и да дадат добри плодове. Ако слушате, какво казват тези малките, ще почувствате Божията сила. Ще дойде Мъдростта във вас,ще усилите волята си, и работите в света ще се оправят. Отсега нататък се отваря велика работа за малките. Учението за малките е велико. То е най-подходящо за вас.
към текста >>

40. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? Отговор: Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. 2. Какво ще Бъде поведението спрямо жена ми?
към текста >>

41. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Своите тетрадки с рецепти носел навсякъде, те били и в офицерската му торба, и в пътническата чанта, и в туристическата раница.
Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е. билките са негов път и съдба. Интересите му в тази област се задълбочавали през следващите години. Той не пропускал случай да прибави все нови и нови знания към вече наученото. Водил стотици разговори с хора от народа по въпроси свързани с билколечението, извършвал наблюдения за действието на билките и постепенно стигнал до умението да лекува над 600 вида заболявания. Своите тетрадки с рецепти носел навсякъде, те били и в офицерската му торба, и в пътническата чанта, и в туристическата раница. Без тях той не тръгвал никъде. Хипократовата клетва Петър Димков дал пред всевишния и пред собствената си съвест. Никога не й изменил. Петър Димков е направил своята първа крачка за самостоятелно лечение в Бургас, където бил на служба след Първата световна война. В книгата на Николай Антонов “Лечителят Димков" четем: “Една вечер отишли с жена си на гости у техни познати.
към текста >>

42. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели с собствените си ръце и че, даже ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат?
Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите" организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ“! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели с собствените си ръце и че, даже ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат? Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете грexa си, престъплението си пред вашия роден брат. Защото, наистина, голямо е вашето престъпление! Голям е вашия грях! Да не помислите друг път да турите ръка на ножницата си!
към текста >>

43. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се гласува с безпартийни —-общоселски и общограждански листи.
Рисувайки една такава мрачна картина на съвременния обществен живот, ние би трябвало да посочим и изхода от днешното тежко положение и пътя, който води към едно по-добро бъдеще. И тъй, де е изхода от това тежко положение? Кой път да хванем за да се освободим от злото? Първото нещо, което е необходимо, това е всички съзнателни хора да поставял, общия интереси над личният и с това да дадат първия пример на своите съграждани. Да се бойкотират партиите. Да се гласува с безпартийни —-общоселски и общограждански листи. Народът да се сплоти около една надпартийна, надкласова, общонародна организация, която да си постави за задача да въдвори мир в страната като се даде нужната подкрепа и покровителство на всички нуждаещи се от такава, на всички икономически слаби народни слоеве. Да се опрости държавната машина до последния възможен минимум. Да се тласнат всички непроизводителни слоеве по пътя към производителна дейност. Да се примирят класовите противоречия, като на работниците се даде право на участие в печалбите на съответните предприятия. Да се даде мощен тласък на кооператизма и се пристъпи към колективизация на земеделското производство по доброволен начин, чрез просвета и пример Да се установят завинаги мирни отношения със съседните държави като се заработи за Балканска Федерация с равноправни и самоуправляващи се Македония, Добруджа, Тракия.
към текста >>

44. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дънов, за намерена „икона“, за разтурване на „Изгрева“ — поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал“ и т. н.
До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо, което му струва 500 годишно робство? ... Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне! * От няколко седмици насам, колоните на жълтата преса почнаха отново да се пълнят със сензации за ново „следствие“ срещу Бялото Братство и П. Дънов, за намерена „икона“, за разтурване на „Изгрева“ — поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал“ и т. н. и т. н. Има ли нещо вярно в тия „новини“, с които продажни вестникари гощават наивните си читатели? — Намерена била някаква „икона“, (клишето на която „сериозният“ в. Зора помести), на която бил изобразен Петър Дънов !? — Търсили хората престъпление и — намерили го!
към текста >>

45. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Зора" и „Пастирско дело" съобщиха, че „Изгрева" — поселището на Б.
кутия 6, Бургас Този двоен брой на „N. К.“ съдържа следните беседи от Учителя на Бялото Братство: „Сънищата на Йосифа“, „Законът на служенето", „Важността на малките неща“. (Из първа серия) Есперантисти, подкрепете библиотека „Nova Kulturo“, която разнася по всички части на света Словото на Учителя. Бележки За „Изгрева“. Поели 3 седмици в. в. „Зора" и „Пастирско дело" съобщиха, че „Изгрева" — поселището на Б. Братство край София щяло да бъде разрушен поради това, че било построено незаконно на Слатинскземлище. Даже заповедта за разрушаването постройките била подписана от Министъра на благоустройството г. Данаилов. Разбира се, нито едното нито другото излезе вярно, защото „Изгрева“ е построен на законно купена парче по парче земя, за която се притежават редовни документи. И наистина, още на другия ден в други два в-ка се появи опровержение на писаното от в. „Зора“ и „Пастирско дело“.
към текста >>

46. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не се съмнявайте: вий ще пожънете точно това, което вий сами сте посели.
Ако вършите несправедливости, също и към вас ще постъпят несправедливо. Ако отнемате свободата на другите, и вашата свобода ще бъде отнета. Това е Закон! Най важният за човешкия живот, неизменен, Божествен закон. Той еднакво засяга отделните хора, партии, класи, съсловия, организации и народи. Не се съмнявайте: вий ще пожънете точно това, което вий сами сте посели. Въпреки всичко, въпреки видимата дисхармония и несправедливост, в живота царува безусловна, върховна Справедливост. И ние казваме: само разкаянието за стореното зло и взаимната прошка ще ни спасят. Ний трябва да простим, ний трябва да забравим злото, което други са ни направили и никога не трябва да им отвръщаме със същото. Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни. А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече ясно долавя, и които, разразявайки се в страшна, небивала социална буря, ще очистят всичко старо, всичко гнило, всичко изродено и негодно за нов живот от лицето на земята, за да може след това да изгрее над нея слънцето на правдата и новия живот.
към текста >>

47. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия?
Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим. У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата съзнателност в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията. Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“. Прераждането обяснява защо великите хора идват на групи.
към текста >>

48. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тe също кроят различни планове да разтурят, под един или друг предлог, поселението на Братството край София — „Изгрева“.
Но защо църквата, защо нейните свещеници и владици не водят борбата си на честни начала? Защо те си служат с клеветата и насъскват чрез нея властта и своите пасоми против Братството? Който е силен идейно и духовно, който е сигурен че истината е на неговата страна, той не ще вземе да си цапа ръцете, служейки си с най-долнопробни измислици, съчинявайки всевъзможни обвинения, призовавайки грубата сила да се намеси на негова страна. А тъкмо това прави православната църква в лицето на нейните владици и попове. Под тяхно давление се забраняват съборите на Братството, под тяхно давление се започват следствия срещу Братството. Тe също кроят различни планове да разтурят, под един или друг предлог, поселението на Братството край София — „Изгрева“. Жълтата продажна преса често пъти се пълни с тенденциозни съобщения и обвинения против Братството. Различните шовинистически организации също се настройват против него. За никого не е тайна, кой стои зад всичко това. Но да видим, след десетгодишни преследвания, след хиляди ровения, съгледателства, разпити, шпиониране, доносничества и т. н. — да видим какви обвинения са могли да формулират тия, които гонят Бялото Братство.
към текста >>

49. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици.
Защо не приемете окултизма? Защо не вярвате в прераждането, в съществуването на навидим свят и невидими създания? Нали вашият символ на вярата ви кара да вярвате във „всичко видимо и невидимо"? Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската? Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо. Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз". Случай на прераждане „Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение на следното чудо. Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К. действително живял в Русе преди 7 години, отдето бил преместен във Видин.
към текста >>

50. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с.
И тези души трябва да бъдат готови за това. И понеже делото е благородно, то трябва да се подкрепи и морално и материално. Ще трябват доста средства, за да се започне. Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка. Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят. Нека се знае, че хубавия план, начертан във в.
към текста >>

51. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Книжнина Вегетарианското поселение при с.
От миналата годишнина на в. „Братство" имаме запазени известно число цели течения. Цялата годишнина може да се получи срещу 20 лв. Този брой излезе двоен, за тази и миналата седмица. Просим извинение от абонатите за закъснението. Книжнина Вегетарианското поселение при с. Мечкюр, Пловдивско. (Досегашен живот и бъдещо доизграждане), Тази книга представлява изложение на усилията за изграждане новите форми на живота на една група, която може да се нарече челен отряд на толстоисткото движение у нас. Тези усилия, резултатите които са достигнати и цялата опитност, свързана с всичко това, са крайно интересни и полезни за всички търсители на новите форми на живота, с поуката, която може да се извлече от тях. Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати. Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им.
към текста >>

Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати.
Просим извинение от абонатите за закъснението. Книжнина Вегетарианското поселение при с. Мечкюр, Пловдивско. (Досегашен живот и бъдещо доизграждане), Тази книга представлява изложение на усилията за изграждане новите форми на живота на една група, която може да се нарече челен отряд на толстоисткото движение у нас. Тези усилия, резултатите които са достигнати и цялата опитност, свързана с всичко това, са крайно интересни и полезни за всички търсители на новите форми на живота, с поуката, която може да се извлече от тях. Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати. Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно. В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение. Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви.
към текста >>

Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно.
Мечкюр, Пловдивско. (Досегашен живот и бъдещо доизграждане), Тази книга представлява изложение на усилията за изграждане новите форми на живота на една група, която може да се нарече челен отряд на толстоисткото движение у нас. Тези усилия, резултатите които са достигнати и цялата опитност, свързана с всичко това, са крайно интересни и полезни за всички търсители на новите форми на живота, с поуката, която може да се извлече от тях. Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати. Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно. В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение. Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви. Във връзка с всичко това, най-ценната поука, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно. Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си.
към текста >>

В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение.
(Досегашен живот и бъдещо доизграждане), Тази книга представлява изложение на усилията за изграждане новите форми на живота на една група, която може да се нарече челен отряд на толстоисткото движение у нас. Тези усилия, резултатите които са достигнати и цялата опитност, свързана с всичко това, са крайно интересни и полезни за всички търсители на новите форми на живота, с поуката, която може да се извлече от тях. Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати. Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно. В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение. Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви. Във връзка с всичко това, най-ценната поука, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно. Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение.
към текста >>

Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви.
Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати. Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно. В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение. Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви. Във връзка с всичко това, най-ценната поука, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно. Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение. Ние пожелаваме на Мечкюрци да преодолеят всички трудности, за да могат да настъпят в периода на реализиране на всички техни идеи. Излезе брой 1 от година XI на „Добро здраве" със следното съдържание: Здравето най-голямото богатство; Как сте със сърцето?
към текста >>

52. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я.
Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Девойчето, което всеки ден редовно носело храна и вода на пауна било наблизо, в градината.
Радвал се, че е красив и че облеклото му по блясък надминавал онова на цар Лудвига XIV. Но случайно свел очи към краката си. А те — сухи като клечки. голи като жабешки и черни като кюмюрджийски. Тогава свил опашката, отпуснал перушината си и проточено извикал: „Мя-у! “ Девойчето, което всеки ден редовно носело храна и вода на пауна било наблизо, в градината. — Защо така жално Паунчо? попитало го то. Какво ти тежи на душата? Храницата и водицата си получи на време, както всякога Курничето ти е удобно и топло, а пък и ти, ето, по-красив си от всички домашни птици. — Мя-у!
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний жънем стократно това, което с труд и усилия сме посели.
– следва в брой 113) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (продължение от брой 111 - Макс Хайндел) Из „Тайнственото“. Предчувствие (Морис Мариож ) Из кой път? (Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него. Тогава ний работим, и нашата работа ни носи богати плодове. Ний жънем стократно това, което с труд и усилия сме посели. Ний сме спокойни, защото всеки наш ден е крачка напред, а бъдещето ни се вижда във все по-светли и по-светли краски. Но идват и дни, когато целия ни живот, всичките ни сили, знания и способности, както и всичките ни слабости и недостатъци, са подложени на решителни, съдбоносни изпитания. Идват дни, когато тихото и спокойно дотогава море на живота, което нашия кораб гордо цепи в буйния си бяг към обетованите далечини, започва да се вълнува, разярява се, побеснява. Черни, страшни, зловещи облаци закриват небето и надвисват низко — като че ли ще ни задушат. Няма слънце, няма луна и звезди, няма светлина — всичко около нас потъва в мрак.
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Редакцията) Вол и Осел (басня от Дядо Благо) Българската книга в Чехословашко.
В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. - продължение от брой 114) Тайната на живота и смъртта. Второто небе (Макс Хайндел - продължение от брой 114) Постоянство (Из беседите) Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Я. С. гр. Айтос) Анкета за духовни опитности, предсказания и различни прояви на невидимия свят. (Редакцията) Вол и Осел (басня от Дядо Благо) Българската книга в Чехословашко. ЗОРАТА НА НОВОТО - БОЖЕСТВЕНОТО Като крадци бледнеят и бягат звездите пред погледа на Зората. А мрачната земя се развеселява от възторжените и сладки лъсни на птичките. Чудната светлина придава красота и блясък на природата, като я пробужда и оживява. Като любеща майка Зората се усмихва мило на спящия човек и шепне: Стани! „Стани ти, който спиш!
към текста >>

Редакцията Вол и Осел (б а с н я) Волът и оселът имали яслите си една до друга.
Ние много добре знаем, че случаи от подобен характер има много. Едва ли има човек, който през живота си да не е преживял или поне да не е чул от свои близки да описват такива случаи, имащи връзка с невидимия свят, който ни заобикаля. Тия случаи именно са, които най- ясно и категорично говорят на закоравелия и надменен ум на материалиста. Поради това ний молим в:ички наши читатели да погледнат сериозно на тоя въпрос и да потърсят в живота си и в тоя на близките си тия случаи, които са способни да дават светли на и да насочат а правия път на живота обезвереното човечество. Особено ценни ще бъдат за нас, някои случаи, които доказват съществуването на прераждането, карма и т. н. Редакцията Вол и Осел (б а с н я) Волът и оселът имали яслите си една до друга. Затова през дългите зимни нощи често се разговаряли приятелски. — Чудя се, Марчо на твоята хубост и особени дарби! — рекъл еднаж волът. — Дали има и друг осел като тебе? Малко ядеш, много работиш.
към текста >>

— Дали има и друг осел като тебе?
Особено ценни ще бъдат за нас, някои случаи, които доказват съществуването на прераждането, карма и т. н. Редакцията Вол и Осел (б а с н я) Волът и оселът имали яслите си една до друга. Затова през дългите зимни нощи често се разговаряли приятелски. — Чудя се, Марчо на твоята хубост и особени дарби! — рекъл еднаж волът. — Дали има и друг осел като тебе? Малко ядеш, много работиш. Здрав си като кочан, як си. А когато пееш, гласът ти се чува до отвъд селото. Обзалагам се, че царят, силния лъв, като тебе хубаво не рика, нито толкоз силно може да извика! — Разбирам те, Белчо, — отвърнал оселът.
към текста >>

— Разбирам те, Белчо, — отвърнал оселът.
— Дали има и друг осел като тебе? Малко ядеш, много работиш. Здрав си като кочан, як си. А когато пееш, гласът ти се чува до отвъд селото. Обзалагам се, че царят, силния лъв, като тебе хубаво не рика, нито толкоз силно може да извика! — Разбирам те, Белчо, — отвърнал оселът. — Ние сме приятели, та няма да ми се сърдиш, като ти кажа, че аз зная точно защо си се сетил днеска да ме хвалиш. Хвалиш ме, за да те похваля. Ще се радваш ти например, ако ей-сега ти кажа: „Имаш, Белчо, кротостта на ангел и търпението на светия! А когато тръгнеш през полето, сякаш змей се носи по небето. Теглиш рало като хала, като стоиш на мегданя, мязаш на професор в голяма зала!
към текста >>

56. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Станчев) Куче и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе!
Асеев - статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. - продължение от брой 122) Християнство или варварство (Г. Събев) Обичайте истината! (из беседите) Лекуване ни високото кръвно налягане чрез дълбоко дишане (Д-р Н. Станчев) Куче и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе! Лъч от Светлина прониза тъмната нощ на човешкото неверие, на човешката жестокост, на човешката омраза, злоба и ограниченост! Слънчевият лъч на Любовта, на великата Божия Любов, засия над измъченото човечество, заплетено в мрежата на собствените си заблуждения, оковано във веригите на своите грехове и престъпления!... Христос възкресе!. .. Огнен трепет премина през цялата Вселена Потръпна всека човешка душа, всяко същество, цялата природа! Христос възкресе!
към текста >>

Станчев Куче и осел (б а с н я) Едно голямо овчарско куче се разсърдило на Господаря си, че го хранел в общото корито, пред което никое куче нямало право да ръмжи, или да протестира, без да рискува да остане гладно.
Следователно, за намаление на кръвното налягане чрез дихателните упражнения играят роля физикални, химически и нервни фактори които се взаимно допълват и подпомагат. Много радостно е, че сме в състояние с едно такова просто средство — систематичното дълбоко дишане, истински да помогнем на един болен човек. То надминава по своето действие всички медикаментозни средства, специалитети, инжекции, бани, масажи, диети и пр., които се стремят да алкализират кръвта и намалят извънредната възбуда на големия мозък. Това се постига чрез дълбокото дишане. Проф. Тирела заключава: „Редовното дълбоко дишане е най-доброто средство за високото налягане и артериосклерозата, и при различните страдания на критичната възраст.“ Д-р Н. Станчев Куче и осел (б а с н я) Едно голямо овчарско куче се разсърдило на Господаря си, че го хранел в общото корито, пред което никое куче нямало право да ръмжи, или да протестира, без да рискува да остане гладно. — Да, казвало в себе си то, — аз съм голямо, красиво, благородно и храбро куче. А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите. Ще го напусна! От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън. И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара.
към текста >>

Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал!
А моят господар ме сравнява с щенетата, които лаят по пеперудите. Ще го напусна! От онази минута то напуснало овцете и отишло, та легнало под един трън. И започнало да пази тръна, както би пазило една кошара. Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал! — Карамане, какво представлява този трън, та го пазиш толкова ревностно? — Нищо не представлява. Трън като трън — празна работа? Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба. Да ме повикат.
към текста >>

никой няма да те повика,— отговорил оселът.
— Нищо не представлява. Трън като трън — празна работа? Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба. Да ме повикат. — Не. никой няма да те повика,— отговорил оселът. Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш трън. На него никой не налита, никой го не желае. Затова и няма нужда от никаква защита. Напротив, който тръните защитава, за глупец минава. И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват.
към текста >>

57. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Градът растеше, поселението се увеличаваше, увеличаваше се и броя на изчерпаните кофи, но положението се не менеше.
От тези два кладенци целият град пиеше, миеше се, переше, готвеше. Денонощно се черпеше водата от кладенците с кофи, наливаше се в бъчви, които поставени на колесници запретнати с един кон, бързо се отнасяше в града. Забележително беше, че колкото вода се изчерпваше, толкова и извираше. В кладенците тя нито се смаляваше, нито се увеличаваше. Безброй кофи вода изчерпваха, а водата в кладенците все на същата височина стоеше. Градът растеше, поселението се увеличаваше, увеличаваше се и броя на изчерпаните кофи, но положението се не менеше. Водата неизменно чиста, бистра, вкусна. Омърсяване имаше само от водоносите, водоносачите и щерните, в които я пазеха. Така минаха много години. А един ден гражданите отегчени от водоносачи и щерни, доведоха по тръби вода от високата планина в града. Направиха си чешми по улиците и дворовете а някои —дори и в кухните Двата кладенци се изоставиха, запустиха.
към текста >>

58. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят.
Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света. След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене? “ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи. Един ден и вие ще ядете от рибите на Христа и ще видите, че са по-хубави от вашите. Да ядеш хляб и да те хокат и да ядеш хляб от ръката на онзи, който те обича, са две различни неща. Любовта седи в това, да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва. В онзи, когото не обичате, виждате само лошите му черти.
към текста >>

59. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из райски там кристални двери се носел нежен хор.
Кат' фанели пламтящи нови засвяткали в сърца готови пред бъдно тържество. Ликувал горе свят незримий за тез сърцати пилигрими, принесли се във дар, в световна, страшна огнежетва, кат свята, мирна себежертва на кървавий олтар. Архангел крепък, белокрили долитнал за душите мили на таз светяща рат. Докоснал ги небесний бдител, напущат грешната обител на Каиновий брат. Излеко ангела благати се носил с тез души благати безспирно все нагор, по чистите прозрачни сфери. Из райски там кристални двери се носел нежен хор. Привел ги Богу пред престола. През огнен кръг на земна школа измили всеки грях. Дошли свободно тъй до тука, закон, възвишена наука разкрили се за тях. Auroro Идеите на Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша Добре работи във Варшава братя Евгений Ясиевич. Той прави опити чрез циклостилни отпечатъци да разпространява новите идеи на Всемирното Братство на широко в Полша.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но той ще ни предложи такава жетва, каквото семе сме посели.
Всеки народ си има своя индивидуалност, която трябва да се запази. Стремлението на един народ да погълне и претопи други по-малки и по-слаби е погрешно. защото всеки си има специфична служба, която не може да не се извършва, без да страда целия организъм. Утрешния ден ще дойде. Това е неминуемо. Но той ще ни предложи такава жетва, каквото семе сме посели. Ако сме сели злоба и неправди, ще пожънем бури и революции. Такъв е закона на Справедливостта. Затова нека бъдем внимателни и разумни в настоящето. Бъдещето сега се твори. То е в нашите ръце.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може ли това да бъде само празни думи, и не е ли ясно, че нашият живот, такъв, какъвто е, е резултат на нашата дейност в миналите ни животи; че това, което представляваме ние самите днес, с нашите добри и лоши черти, с нашите дарби и слабости, представлява плод на семето, което ние сами сме посели през вековете?
И наистина, може ли великата задача за съвършенството, дадена ни от Бога, да се разреши само в един кратък земен живот? Геният, който често се проявява още от десетгодишната възраст на човека, не е ли резултат на многовековни усилия, на упорит труд на даден индивид извършен в течение на дълга редица от минали животи, движени от закона на Прераждането? И не е ли човек сам творец на съдбата си, на доброто и злото в своите склонности, на доброто и злото в своите външни и вътрешни условия, на своите способности и слабости, на своите дарби и недостатъци? „Каквото посееш, това и ще пожънеш! “ казва Христос. Може ли това да бъде само празни думи, и не е ли ясно, че нашият живот, такъв, какъвто е, е резултат на нашата дейност в миналите ни животи; че това, което представляваме ние самите днес, с нашите добри и лоши черти, с нашите дарби и слабости, представлява плод на семето, което ние сами сме посели през вековете? Ако човек, приемайки Бога като вселюбящ и всемъдър Баща, разсъждавайки разумно и последователно, поиска да придобие правилен поглед върху живота; ако той поиска да осмисли истински тоя живот, да намери обяснението на видимите противоречия и несправедливости в него, ако той искрено иска да разбере причината, поради която хората се раждат тъй различно надарени и при такива различни външни условия, той непременно ще дойде в изводите си до необходимостта да приеме Прераждането и Възмездието (Кармата) — двата велики Божествени Закона, които са най-мощните лостове в ръцете на Бога за движене напред еволюцията на човечеството. Без приемането на тези два закона, не можем да намерим смисъла в живота. А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение. Велик и пълен със смисъл е този живот! В него няма несправедливости, нито случайности.
към текста >>

62. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най различни слухове се носели за неговото изчезване, до като най-после всичко притихнело и мълвата за него престанала да се носи от уста на уста .
Младият цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи . . . На сутринта настанала голяма тревога в царските палати. Младата царица кършела белите си пръсти и се превивала от мъка и скръб — младия цар го нямало. Слугите тичали, пратеници кръстосвали цялата страна, но никъде нито следа не се намерило от младият цар. Най различни слухове се носели за неговото изчезване, до като най-после всичко притихнело и мълвата за него престанала да се носи от уста на уста . . . Един ден пристигнал незнайно от где непознат човек, влизал в бедните къщи и там оставял злато и богатства. Мълвата за него скоро се разнесла и той бивал заобикалян от големи тълпи народ, които пълзели пред нозете му и молели да им даде милостиня. Той раздавал, раздавал и гледат с проникващ поглед де види радост до бликне в очите на тия, които вземали богатството, което им давал, усмивка да озари лицата им, щастие да изпълни душите им. Но уви, напразно.
към текста >>

Стъпките му го водили към тия, които били долу и той им носел в сърцето си едничък дар — Обичта!
— Искам, но как? — Научи ги да обичат. — Разбрах, отвърнал младият цар. Целунал ръка на мъдреца и тръгнал да слиза от планината. Когато се обърнал, видял лицето на мъдреца озарено от лъчезарна усмивка, очите му избликвали светлина и устните му повтаряли: „Любов, любов към всички и всичко.“ В душата на младия цар зазвучала неземна мелодия. Стъпките му го водили към тия, които били долу и той им носел в сърцето си едничък дар — Обичта! Н. Неделчева Под властта на любовта (приказка) Един цар бил много жесток. И много страдали хората от неговото царство. Налагал им тежки данъци. Вземал им всичко, което изработят. Едва преживявали.
към текста >>

63. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и г-жа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса.
Генералът твърди, че за него опитът е напълно категоричен и че никакво фокусничество не може да разкрие на Кан съдържанието на двата листа, намиращи се в ръцете му. Друг опит бе направен у мене, след неколко дни, на 3 март, в присъствието на Даниел Бертело, на генерал Феррие, на моя син Д р Шарл Рише, на Д-р П. Ласаблиер, на М. Риперт, на г жа Льо Бер, моя дъщеря и на Д-р Ости. В първата част на опита Бертело и г-жа Льо Бер минаха в моята библиотека. Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и г-жа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса. Докато ти пишеха, Кан остава в салона с нас и участва активно в нашия разговор. Тогава Бертело отваря вратата на салона. Бертело и г-жа Льо Бер държат хартиите, сгънати, всеки в ръката си. Кан остава прав пред тях, на около метър и половина. Бертело взема всички хартии в ръцете си, размесва ги и наслуки дава на г-жа Льо Бер две от тях, така че и у него остават две, но нито той, нито г-жа Льо Бер знаят съдържанието на хартиите, намиращи се в техните ръце.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душата ми е пълна с обич и познания И Божи Дух в сърце ми е вече поселен.
* Макар да съм в земята, кат житното зрънце, Посято от ръката на Вечния сеяч — Но мен обича, топли и пази светло слънце, Всред мъки и неволи, то мен е скъп Водач. * Под земната кора очакват ме страдания . . . Но що са те? Ще никна, ще видя светъл ден. Душата ми е пълна с обич и познания И Божи Дух в сърце ми е вече поселен. * От житница богата, ще дойде пак сеятел, С шепа ще ме грабне и пак ще ме посей, На божията нива на Вечния създател Ще падне мойто зрънце, ще върже и узрей * И после умножено то гладните ще храни, В колиба ще надникне и царския палат. То хляб ще стане жив за людете избрани, Обилно ще нахрани душевния им глад. Асавита СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Знайното и незнайното (По неделната беседата „Знайното и незнайното“, 16.02.1936 г.) В света има две веруюта — едното което хората не знаят, а другото известно тям. Съществуват също така и две служби, на които те слугуват — едната е закона на необходимостта, с когото страхът е непосредствено свързан, в другият е закона на любовта, който е и закон на вярата.
към текста >>

65. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това зависи от нас — какво сме посели: каквото сеем днес — това ще получим утре.
Сърцето е извора на щастието! Знанието е сила! Мъдростта е по-ценна от много злато! Който владее себе си е по-горе от оня, който владее цял град. Човешката душа е подобна на една градина, която ще роди бурен и тръни, или пък най-вкусни и ароматни плодове! Това зависи от нас — какво сме посели: каквото сеем днес — това ще получим утре. Разбираш ли сега, какво трябва да правим и как да си помогнем? Ако хората разберат това, ще намерят време де четат и размишляват да работят за Възвишеното, Разумното и Доброто! Здравей брат! Колко си бодър и радостен! До вчера мрачно — сега небето е ясно и ни се усмихва приветливо!
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такова нещо е представлявала земята във времето, когато астралното тяло и Духът се носели над една парообразна маса.
В тази епоха, тя се простираше фактически до орбитата на най-отдалечените предмети на тази система. Всичко това представляваше тогава едно цяло. Планетите се отделиха едва по-късно. Тока, до известно време, земята е било съединена с нашето сегашно слънце и с нашата сегашна луна. Било е, значи, време, когато настоящите слънце, земя и луна са образували едно огромно тяло. Такова нещо е представлявала земята във времето, когато астралното тяло и Духът се носели над една парообразна маса. Следователно, силите, които сега са в слънцето, сили физически и духовни, са били някога съединени със земята. После идва времето, когато слънцето се е отделило от земята — не само физическо слънце, със своята физическа светлина, но също таке и духовните същества, начело с Елохимите, истинските духове на светлината. Тялото, което се явява тогава, е подобно на това, което би дал сбора от земята и луната в техните настоящи форми. В продължение на известно време, наистина, земята, отделена от слънцето, е продължавала да бъде съединено с луната. Отделянето на луната е станало именно в лемурийската епоха и оттогава са се установили отношения та на тези три небесни тела, такива, каквито ги виждаме днес.
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как може да очакваме от една нива такъв плод какъвто не сме посели?
Ако той среща противоречия и противодействия, това е езика на природата, чрез което тя му дава задача, която трябва да разреши с това. Тя иска да го застави да се изправи. Ако той не обърне сериозно внимание и започне да се занимава с това, което не е негова работа, като се помнели за всезнаещ и започне да коригира вечните закони на живота, то той ще получи такъв урок, че никога не ще може да го забрави. Често ние искаме много, без да работим, без да правим усилия. А знаем всички много добре, че нищо на готово само по себе си не идва. Как може да очакваме от една нива такъв плод какъвто не сме посели? Ние можем да имаме много, можем да очакваме също така много, но преди всичко се иска разумност. Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни! Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“. На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството.
към текста >>

68. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всред развалините, които се очертали пред него, той видял отново красивият ангел, който носел на челото си надписа — „Съединението“, а в ръката си държал американското знаме, което забил между двата враждуващи лагера и казал — помислете че вие сте братя.
Пред него се разстлали в един план всички страни на земята. В този миг един чудно хубав ангел се явил пред Вашингтон и му показал една карта на градове и села, които като по чудо излизали от Атлантически и Тихия океани. Ангела обърнал лице към юг и му посочил един страшен призрак, който летял над вселената, и сипвал жупел върху земята, от който хората бягали в панически бяг. Видял кърви и разрушения. Видял, как хората се биели помежду си. И всред развалините, които се очертали пред него, той видял отново красивият ангел, който носел на челото си надписа — „Съединението“, а в ръката си държал американското знаме, което забил между двата враждуващи лагера и казал — помислете че вие сте братя. Какво по-хубаво предсказание за онази кървава борба между северна и Южна Америка — борба за освобождение на робството? ТОДОР СИ ИДЕ Обикновено сякаш след вечеря е най-удобно да се разказват разни случки из живота на хората и да се припомнят миналите нерадостни или радостни дни. Бяхме се навечеряли и от дума на дума, разговорът мина върху предчувствията. Сестра С. чийто живот е богат с много душевни опитности си припомни за една много интересна случка в живота й през време на войната и със своят сладкодумен глас започна да ни я разказва.
към текста >>

69. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Изгревът“ — така се нарича тяхното поселение, се намира на една височина, на няколко километра от София, непосредствено зад „Борисовата градина“.
Тази мечта се осъществи през тази година. Тук аз искам да споделя всичко, което съм видяла и преживяла в Братството на Учителя. Преди всичко аз ще кажа, че това съвсем не е някаква секта, както някои мислят. То е една свободна школа за изучаване законите на природата и за приспособяване живота към новите изисквания на Духа. „Да се живее според законите на природата, да се живее в хармония с Божествените закони“ - това е идеалът на Учителя Дънов. „Изгревът“ — така се нарича тяхното поселение, се намира на една височина, на няколко километра от София, непосредствено зад „Борисовата градина“. Той се състои от множество малки дървени къщички, чисти и необикновено привлекателни, както отвън, така и отвътре. При всека къщичка има и градина с плодни дървета. Учениците от Братството обичат много природата. Според учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и душевно, не е достатъчни само да правим разходки в природата, но трябва също така да бъдем постоянно н пряка, непосредствена връзка с нея. И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода.
към текста >>

И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода.
„Изгревът“ — така се нарича тяхното поселение, се намира на една височина, на няколко километра от София, непосредствено зад „Борисовата градина“. Той се състои от множество малки дървени къщички, чисти и необикновено привлекателни, както отвън, така и отвътре. При всека къщичка има и градина с плодни дървета. Учениците от Братството обичат много природата. Според учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и душевно, не е достатъчни само да правим разходки в природата, но трябва също така да бъдем постоянно н пряка, непосредствена връзка с нея. И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода. Целият „Изгрев“ прилича на красива градина, отгдето се открива хубав изглед към планините, от които Витоша е на първо място. В центъра на поселението се намира малката бяла къщичка на Учителя, до която се издига голямо здание, в което три пъти през седмицата се държат беседи и лекции. В сряда и петък, те са само за учениците, а в неделя са за всички и тогава от София идват много хора, за да слушат Учителя. Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки. Той е на повече от 70 години, но, въпреки това, той е удивително бодър, физически и душевно.
към текста >>

В центъра на поселението се намира малката бяла къщичка на Учителя, до която се издига голямо здание, в което три пъти през седмицата се държат беседи и лекции.
При всека къщичка има и градина с плодни дървета. Учениците от Братството обичат много природата. Според учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и душевно, не е достатъчни само да правим разходки в природата, но трябва също така да бъдем постоянно н пряка, непосредствена връзка с нея. И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода. Целият „Изгрев“ прилича на красива градина, отгдето се открива хубав изглед към планините, от които Витоша е на първо място. В центъра на поселението се намира малката бяла къщичка на Учителя, до която се издига голямо здание, в което три пъти през седмицата се държат беседи и лекции. В сряда и петък, те са само за учениците, а в неделя са за всички и тогава от София идват много хора, за да слушат Учителя. Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки. Той е на повече от 70 години, но, въпреки това, той е удивително бодър, физически и душевно. В очите му блести ум и доброта. Във всичките си движения Учителят е мек и хармоничен.
към текста >>

70. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Изгрев“, так называется их поселение, что по болгарски значит „Восход“, находится в нескольких километрах от Софии, на холме, сразу же за городским парком „Борисова градина“.
Эта мечта исполнилась в этом году. Здесь я хочу поделиться тем, что я видела и лично пережила в Братстве Учителя. Прежде всего, я хочу сказать, что оно вовсе не какая либо секта, как некоторые думают. Это свободная школа изучения законов природы и приспособления своей жизни к новым требованиям Духа. „Жить согласно законам природы, жить в гармонии с Божественными законами“ таков идеал учеников Учителя Донова. „Изгрев“, так называется их поселение, что по болгарски значит „Восход“, находится в нескольких километрах от Софии, на холме, сразу же за городским парком „Борисова градина“. Это ряд маленьких, деревянных домиков, чистых и необыкновенно привлекательных, как снаружи, пак и внутри. Возле каждаго домика сад с фруктовыми деревьями. Ученики Братства очень любят природу. Согласно учению Учителя, для того, чтобы быть вполне физически и душевно здоровым, недостаточно совершать прогулки на лоно природы, но надо постоянно находиться с ней в прямом и непосредственном контакте. И поэтому его ученики устроили свою жизнь так, чтобы иметь возможность всегда общаться с природой и в их поселении в изобилии имеется чистый воздух, свет и свежая ключевая вода.
към текста >>

И поэтому его ученики устроили свою жизнь так, чтобы иметь возможность всегда общаться с природой и в их поселении в изобилии имеется чистый воздух, свет и свежая ключевая вода.
„Изгрев“, так называется их поселение, что по болгарски значит „Восход“, находится в нескольких километрах от Софии, на холме, сразу же за городским парком „Борисова градина“. Это ряд маленьких, деревянных домиков, чистых и необыкновенно привлекательных, как снаружи, пак и внутри. Возле каждаго домика сад с фруктовыми деревьями. Ученики Братства очень любят природу. Согласно учению Учителя, для того, чтобы быть вполне физически и душевно здоровым, недостаточно совершать прогулки на лоно природы, но надо постоянно находиться с ней в прямом и непосредственном контакте. И поэтому его ученики устроили свою жизнь так, чтобы иметь возможность всегда общаться с природой и в их поселении в изобилии имеется чистый воздух, свет и свежая ключевая вода. Весь Изгрев похож на прекрасный сад, откуда открывается далекий вид на горы с вершиной Витош во главе. В центре поселения живет сам Учитель в белом доме, рядом с которым находится большое здание, где три раза в неделю бывают лекции. По средам и пятницам лекции только для учеников, по воскресеньям они открыты для всех и на них из Софии приходит много народа специально слушать Учителя. Учитель, редкой красоты человек, с длинными белыми волосами, в которых однако много черных нитей. Ему больше 70 лет, но тем не менее, взглянув на него, можно удивляться насколько он душевно и физически свеж.
към текста >>

В центре поселения живет сам Учитель в белом доме, рядом с которым находится большое здание, где три раза в неделю бывают лекции.
Возле каждаго домика сад с фруктовыми деревьями. Ученики Братства очень любят природу. Согласно учению Учителя, для того, чтобы быть вполне физически и душевно здоровым, недостаточно совершать прогулки на лоно природы, но надо постоянно находиться с ней в прямом и непосредственном контакте. И поэтому его ученики устроили свою жизнь так, чтобы иметь возможность всегда общаться с природой и в их поселении в изобилии имеется чистый воздух, свет и свежая ключевая вода. Весь Изгрев похож на прекрасный сад, откуда открывается далекий вид на горы с вершиной Витош во главе. В центре поселения живет сам Учитель в белом доме, рядом с которым находится большое здание, где три раза в неделю бывают лекции. По средам и пятницам лекции только для учеников, по воскресеньям они открыты для всех и на них из Софии приходит много народа специально слушать Учителя. Учитель, редкой красоты человек, с длинными белыми волосами, в которых однако много черных нитей. Ему больше 70 лет, но тем не менее, взглянув на него, можно удивляться насколько он душевно и физически свеж. В его блестящих глазах сверкают ум и доброта. Во всех своих движениях Учитель мягок и гармоничен.
към текста >>

Жители этого поселения все вегетарьянцы.
Одно из най более крупных дел Учителя, вместе со всеми его лекциями и результатами, которые они дали, это музыка и гимнастика Панэвритмии. Нет слов описать красоту этих движений, вполне гармонирующих с музыкой, но они мне показались похожими на полет или на плаванье, что символически означает отделение от земли и стремление к поднятию в эфирные высоты. Мне бросилось в глаза, что эти движения комбинированы таким образом, чтобы все тело принимало в них участие, а не только одна его часть. Во время гимнастики Учитель находится в кругу, двигается вместе с ними руководит движениями, выполняя их сам и подает знак началу новаго движения. Три вещи совершенно отсутствуют в Изгреве, а именно алкоголь, табак и мясо. Жители этого поселения все вегетарьянцы. Они едят овощи, фрукты, молочные продукты. Учитель учит, что мясо вредно действует на организм человека и быстро его старит. Помимо того, что убийство животных свирепая и негуманная вещь, но мясо создает предрасположение к разным болезням и вовсе не является естественной пищей. Также вредно действуют алкоголь и табак. Поэтому ученики не употребляют спиртных напитков и не курят.
към текста >>

71. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дар, който носел радост и мир в душата на всички, до които се докосвали струите на нейния чуден глас.
И когато песента на малкото момиче, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил. Полека отворил очите си, приповдигнал се сам на лакти и тъй слушал с неклепващ поглед. На другия ден той бил здрав. От тогава вестта за младото момиче с чудният глас прехвърлила много граници на много държави. Майката и бащата бършели радостни сълзи, когато гледали да се скланят глави на царе и царедворци, на учени и прости пред дара на тяхната дъщеря, дар, който крадец не можел да открадне, вода да отвлече и огън да похаби. Дар, който носел радост и мир в душата на всички, до които се докосвали струите на нейния чуден глас. * Поговорка: Пред златото, елмазите и бисерите се покланят глупавите. А пред умните, златото, бисерите и елмазите се покланят. Невена Неделчева ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата Колкото парадоксална и странна да се вижда, при пръв поглед, моята мисъл. аз пак твърдя, че възпитанието на детето трябва да започне преди раждането му.
към текста >>

Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота.
Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и младите сочни листа на дърветата. Беше свежо, уханно, сладостно навсякъде. Господин Га и госпожа Вранка, упоени от сладкия въздух. почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си. Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят. Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота. И госпожа Вранка притискаше топло и нежно петте си малки яйчица, а господин Га оправяше перушинките й, уверен в ненадминатата й красота. Но, така ли е нареден света, и така ли е отредено за всички същества, никога да не могат да се нарадват на пълното си щастие? Господин Га и госпожа Бранна никога до сега не бяха мислили за това. И ето сега неочаквано ги извади от тяхното от нищо не смущавано до сега щастие, пробуди ги от техния сладостен сън един пушечен гърмеж. Последна втори, трети.
към текста >>

72. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свещеникът носел пари със се бе си.
Като дойде някое изпитание, кажи: Ще мине това изпитание. Ако мислиш така, то естествено ще мине. Ще ви приведа един пример за един български свещеник, който пътувал от Варна за Добрич. Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин. да го придружава. Свещеникът носел пари със се бе си. Като дошли до селото Ботево, свещеникът чул че някой цъка с пушката си. Обърнал се да види, и вижда, че един разбойник се прицелил в него, иска да го убие. Но веднага той паднал пред краката на свещеника и казал: „Извини ме, папаз ефенди, аз исках да те убия, но пушката ми не хваща. Ти си Божи човек, затова не можах да те убия“. Както виждате, този поп никакъв куршум не го хваща.
към текста >>

73. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от младата мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам!
Скулптор е всеки човек, който оправя погрешките на хората. Поет или писател е всеки човек, който създава хубави работи. Знаете ли, колко мощни са човешките думи? Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. При него дошла една мома и му казала само една дума. Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от младата мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам! Отсега нататък ще живея за човечеството. Каква е тази дума, която момата му казала? Ще оставя на вас, вие сами да я отгатнете. Не се изисква много говорене на хората. Една дума може да се каже, но да е Божествена.
към текста >>

74. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казано е в Писанието, че Духът Божий се носел върху бездната, а земята била неустроена и пуста.
— Разберете го както искате. Според учените, един грам от тази материя е толкова мощен, че с него можеш да създадеш всичко. Ако човек би имал в себе си от тази материя в такова малко количество, което може да се събере на върха на една игла, той би бил гениален човек. Засега хората нямат и толкова, но те се стремят да придобият поне малки, микроскопически частици от тази материя, която строи всичко. В тази материя се събира живота, тя строи човешката мисъл. Казано е в Писанието, че Духът Божий се носел върху бездната, а земята била неустроена и пуста. И после се казва, че каквото казал Духът така станало. Значи, Духът Божий, Бог, със Словото си, създал света Първичната материя, за която говорим представя Духът, който създава нещата. Без Него всичко е в безпорядък. С него всичко е в порядък. Лесно е да се говори за порядъка и безпорядъка, но трябва да се направи един опит.
към текста >>

75. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии.
Те са били запазили вътрешната си връзка с Бога, и по вътрешен път са били във връзка със съществата на Слънцето. Те преживели голямото нещастие, което сполетяло земята и продължили човешкия род. В този момент от развитието се намесват активно боговете от Слънцето и на земята става нова катастрофа — става отделяне на луната от земята, с което се отделя и онази материя и сили, които втвърдяваха материята и там (на Луната) се настаняват агентите на Слънцето, които трансформират тази енергия и изсмукват също така и трансформират онези сили и енергии, които препятстват на развитието и така проправят пътя на човешките души към Слънцето, към Божествения свят, към света на Любовта. Тогаз земята става по-податлива на въздействието на слънчевите сили и лека-полека става годна вече за органически живот. И тогаз вече човешките души, разпръснати по другите планети, постепенно се връщат и населяват отново змята. И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят. Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят. Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии.
към текста >>

76. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един ден отишъл в гората, гдето го срещнали разбойници и му вързали ръцете с юларя, който носел със себе си.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Жена кога ражда (из неделната беседа „Жена кога ражда“ – 19. XI. 1939 г.) В един разказ от древността се разправя за съвета, който един от окултните учители дал на един свой ученик. Ученикът отишъл при Учителя си и го запитал: Какво трябва да правя, Учителю? Учителят му казал: Ще си купиш един юлар, а после ще намериш такъв кон, на който юларят точно да попадне. Ученикът си купил юларя и тръгнал по света да търси кон, но не могъл да намери. Един ден отишъл в гората, гдето го срещнали разбойници и му вързали ръцете с юларя, който носел със себе си. Той се обръщал ту към себе си, ту към разбойниците с въпроса: Защо ме завързахте? Най-после разбойниците му отговорили: Вързахме те, защото не можа досега да намериш коня, който търсеше Когато човек не си служи с ума си, винаги ще го свързват с юларя, който носи за коня си. В природата има една велика школа, която учи всички хора какво трябва да правят. Природата крие в себе си всичко: и миналото, и настоящето, и бъдещето. Затова, което сме минали вече, тя е турила една завеса, поставила го е в тъмнина, да не го виждаме и да не помним нищо.
към текста >>

77. -

Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила.
— Като е тъй ще сечем тукашния дъб! — викна дядо Злати. Зашумяха ръкойчани. Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни. — Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни.
към текста >>

78. -

Лична собственост нямал никой ученик, освен дрехата която носел.
Казват, че и Нуми, вторият цар на Рим след Ромула, бил негов сподвижник. Хронологията, обаче, опровергава подобна възможност. Според Питагорейците, най-светлата добродетел е общността между человеците. В нея личното трябва да отстъпи, да се приспособи към целокупния дух, без да се обезличи. „Всичко между приятели е общо“, „приятелството бива една душа в разни тела“, „дружбата приравнява личното неравенство“ — ето някои правила на Питагоровото общежитие. Лична собственост нямал никой ученик, освен дрехата която носел. Малцина все пак се примирявали с тези строги изисквания. Трудно се ставало ученик на Питагор! Пет години траело изпитанието, проверката на всички духовни качества у кандидата. Най-същественото било мълчанието, с което се постигало вглеждане в себе си, самокритика, съзерцание. Според малкото сведения.
към текста >>

79. -

Той отишъл рано сутринта при господаря си, като носел, цяла стомна с 10 литра вода излива отгоре му.
Най-после явил се един бабачко. Казват му: Вие. — Ако той бие, и аз зная да бия. Тогава господарят му казва: Слушай, на тебе дванадесет долара ще ти дам, ако събудиш, и дванадесет ще ти взема, ако не ме събудиш. — Ще те събудя, казва. Той отишъл рано сутринта при господаря си, като носел, цяла стомна с 10 литра вода излива отгоре му. Онзи става и казва: Ти с вода ли ме безпокоиш! И започва да го бие пехливански. Но слугата бил по-силен, дръпнал го за ръката, завлякъл го в банята, съблякъл му дрехите и го окъпал здравата. Едва тогава господарят се отърсил от съня си — . Разбудих се вече, казал той на слугата си, — много ти благодаря!
към текста >>

80. -

* Той носел е млада душа до гърди В тоз свят на сълзи и беди.
* Съмнения в безкрая Отлитат след скръбта, И вярвам и ридая С неземна лекота . . . М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев ______________________________________ *) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. АНГЕЛ*) Среднощ по небето бял ангел летял И тиха е песен той пял: Звездите, луната и облаци рой С таз песен унасял е той. * Той пеел как в чисто блаженство сияй Безгрешният дух в светъл рай, Към Бога велик той възнасял хвала И искрена тя е била. * Той носел е млада душа до гърди В тоз свят на сълзи и беди. И в нея тази песен остала да трай — Без думи, но жива до край. * И дълго копняла душата в света След чудна и странна мечта, Но никакъв глас не заместил е тук За нея небесния звук. М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев ______________________________________ *) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. *** Тръгнах сам на път далеч в полето, Пътят бял в мъгла пред мен блести: С тиха нощ осеня Бог небето, И звезда с звездата в мир шепти.
към текста >>

81. -

Те са посели в сърцето ти безсмъртни семена, потърси ги!
Ти знаеш как. О, ти знаеш! Попитай сърцето си, разума си — те ще ти подскажат що трябва да вършиш. Разтвори книгата на живота и тя ще те научи как да им помогнеш. Върни се към подвига на своите добри учители и те ще те научат. Те са посели в сърцето ти безсмъртни семена, потърси ги! Не забравяй целта си, задачата си, о, учителю! Защото истината с неумолими пръсти ще запише твоята дейност и бедното поколение щете пито: „Що даде роду своему“? Ела, Паисие, и викни отново! Но ти, учителю, не чакай този разтърсващ глас, в стани, опаши престилката на Оногова, който дойда да послужи, а не да му послужат, който слизаше в ямата да търси загубената овца, който сам себе си принесе жертва жива, за да ни покаже, как ние, учителите, без страх пред смъртта и „вълците“, де изпълним своята велика мисия в нашата родина. Олга Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Настана денят (из неделната беседа „Настана денят“ – 19. IV.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел!
Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той! “ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура. Ако децата не бяха учени да бъдат щедри и да споделят с другите каквото имат, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина са, ако има такива, които не са себелюбиви и упорити, без други подбудители в това направление. Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел! В наше време, репортерите са на ръка, и мъжете, които „представляват от себе си магарета“, са нарисувани, без да бъдат питани, искат ли или не искат. Вреда не е сторена с нарисуването им, защото, ако се оставят, те сами ще се рапортират за такива. Оселщината или упоритостта е разсипала много мъже. Там, където себеуважението или твърдостта преобладават над интелекта, може да търсим упоритост; там, където има малко култура и много невежество, там ще има и двете: гордост и предразсъдък, глупост и суеверие. Кучешки типове са многобройни между мъжете и жените.
към текста >>

Оселщината или упоритостта е разсипала много мъже.
Ако децата не бяха учени да бъдат щедри и да споделят с другите каквото имат, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина са, ако има такива, които не са себелюбиви и упорити, без други подбудители в това направление. Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел! В наше време, репортерите са на ръка, и мъжете, които „представляват от себе си магарета“, са нарисувани, без да бъдат питани, искат ли или не искат. Вреда не е сторена с нарисуването им, защото, ако се оставят, те сами ще се рапортират за такива. Оселщината или упоритостта е разсипала много мъже. Там, където себеуважението или твърдостта преобладават над интелекта, може да търсим упоритост; там, където има малко култура и много невежество, там ще има и двете: гордост и предразсъдък, глупост и суеверие. Кучешки типове са многобройни между мъжете и жените. Някои както шотландския териер продължително „душат плъх“. Други като булдог, борещ се, разрушава и постоянствува; трети има грациозния вървеж и нервната активност на ловеца. Някои жени са като малки кученца и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско куче на крал Карл; други пък приличат на ловджийско куче.
към текста >>

Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги.
Кучешки типове са многобройни между мъжете и жените. Някои както шотландския териер продължително „душат плъх“. Други като булдог, борещ се, разрушава и постоянствува; трети има грациозния вървеж и нервната активност на ловеца. Някои жени са като малки кученца и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско куче на крал Карл; други пък приличат на ловджийско куче. Можем да кажем, че нашите тела, нашите мозъци и лица се оформяват и вземат формите си от култивировката, която получават, и от състоянието на ума, в което се намират. Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги. (Следва). Прев. от английски : Л. В-ва. --------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността. Астрология К. А. Либра.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той бил облечен винаги в старомоден костюм с дантелени къдрички, носел дълга перука, със сабя и бастун с златна дръжка, В 1771 г.
Третият разказ се отнася до кралица Улрика, която го запитала един ден, дали е видял в духовния свят брата й, който умрял неотдавна. Отговорът бил, че не е виждал брат й, но не след много време той посетил двореца, приближил се при Улрика без церемония и й пришепнал на ухото нещо, което я стреснало и направило да пребледнее. „Има само един Бог и моят брат, които могат да знаят, какво ми каза той“, казала тя отпосле. Сведенборг е прекарал доста време в Лондон, дето е станал известен и се възхищавали от него, имал е неколцина добри приятели, но слабото му знание на английския език и препятствието на говора го лишавали от каквато и да била интимност. Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки. Той бил облечен винаги в старомоден костюм с дантелени къдрички, носел дълга перука, със сабя и бастун с златна дръжка, В 1771 г. на бъдни вечер получил удар от апоплексия, и на 29 март 1772 г., денят, за който предсказал, че ще замине в духовния свят, умрял в същия час, определен от самия него. Ферелиус, пастирът на Шведската Лютеранска църква, който му дал св. причастие на смъртното легло, го запитал, дали говорел истината по отношение на виденията си. Тогава умиращият Сведенборг се подпрял сам на леглото си и отговорил тържествено: „Всичко, което съм писал, е такава истина, каквато е истината, че ме гледате; можех да кажа много повече, ако ми бе позволено. След смъртта ще видите всичко, и тогава ще имаме да си кажем един другиму много по този предмет“.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете.
— А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина! И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието. И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна. И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете. И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената. И създаде Бог Иа-х светилата по твърдта небесна последващите велики сили във вселената, след синовете на твърдта небесна. И ги постави да бдят за знамение: и за времена, и за дни, и за години.
към текста >>

Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината!
И в който ден ядоха, познаха и двамата че са голи, защото в същия час изгубиха всичките богатства от добродетели, с които бяха облечени от Бога. в градината райска. * И подири Господ Бог човека в Адама и го не намери. И повика с глас голям Адама, който беше искра от неговото битие. И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата! Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема? ’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това. А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа.
към текста >>

„С кървава пот на челото си ще изкарваш от сега нататък прехраната на новата си дреха, в която аз те облякох, защото сурови и неумолими са законите, посред които ти пожела да те поселя да живееш!
„Ти пожела да станеш от „жива душа“ „дух животворещ“! Нека бъде според волята ти“! . . . „Ето, аз ти давам условия, чрез които се придобиват всички богатства на ума, сърцето, волята, духа и душата. И ще ти направя дрехи от кожа, и ще те облека в тях, защото чрез кожата се добива опитността, а тя е основата, върху която се гради сградата на съвършенството“. „С кървава пот на челото си ще изкарваш от сега нататък прехраната на новата си дреха, в която аз те облякох, защото сурови и неумолими са законите, посред които ти пожела да те поселя да живееш! “ „Твоите усилия и труд, с който ти ще обработваш земята, ще раждат тръни и бодили, и с трева ще се храниш, защото тебе ти се втръсна божествения нектар, с който се хранеше в градината на съвършените.“ „Ето, ти пожела да станеш като един от нас, но за да:е издигнеш до престола на боговете, трябва да преминеш през смъртта и греховете. Защото: чрез смъртта се добиват страданията: чрез страданията се усъвършенстват добродетелите, като се добива опитността: чрез опитността се получава мъдростта, а мъдростта е пътя към любовта. Любовта води всякога към правдата, а чрез правдата се преминава в храма на истината и възкресението от смъртта: защото „истината ще ви направи свободни“, да се отървете от закона на превъплътяването. „Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . .
към текста >>

“ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека.
„И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен. И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта.
към текста >>

И посели се Енох в съградения от Каена град, защото беше дело на неговата мъдрост.
И отиде на изток от Едем, в земята Нод и там се засели. И провъзгласи се там за цар и господар над земята. И заговори в него ума на светската мъдрост, който събуди в него желанието да създаде живот, като познае жена си. И позна Каен жена си, която зачна и му роди син. И започна той да гради град, който нарече на името на сина си — Енох. И посели се Енох в съградения от Каена град, защото беше дело на неговата мъдрост. И заживяха си двата принципа в земята Нод на едно: роденото и съграденото от Каена. И съграденото погълна роденото и го подчини на себе си. И роди се от съграденото Ирад — син на Еноха; а Ирад роди Мехуяила; а Мехуяил роди Метусаила; а Метусаил роди Ламеха. И раздвои се Ламех и взема две жени, от които първата — Ада — му роди Авола и Ювала. А втората — Села — му роди Тувал — Каена.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта.
Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часът. * Той е обрал на цветята мечтите, — с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, — дивната нощ ще ни грей обичта. V Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден той пак отмина я нехаен, — за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стъмените скали. VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта. И вмиг градушка сви жестока и ви обрули радостта — и бляна тя смути на Бога... VII Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя оцежда: през нея младия ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян — душата й той разговаря. * От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелства за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини,които можеха да се избегнат. Но като оставим на страна тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат на по активна духовна дейност, за да почерпят от неизчерпаемия склад, на битието по вече мистична правда и повече красота и радост.
към текста >>

На селянина се сторило, макар че това биле само вятър, че над него се носело некакво бумтене, като тракане на далечна тежка кола и тропащи коне, но по-нататък настанала пак дълбока тишина и само онази чудна светлина светила — сега вече много по-ясно — в далечината.
Крачел по-нататък, пипайки внимателно около си и опитвайки земята пред всека нова крачка, до като най-после дошъл до някакъв си зид. Стъпвал около зида и като забелязал, че образува пак някакъв ъгъл, дал си наново кураж и тогава забелязал, че на края на новите, още по-дълбоки стъпала свети някаква си слаба светлинка. Била бледа и приличала на далечна звезда. Когато забелязал тази светлинна, добил нова решителност и слизал нанадолу бавно и внимателно по стъпалата, които били добри и само тук-таме се рушили под краката му. Било ясно, че много стотици години тук никой не е стъпвал. На селянина се сторило, макар че това биле само вятър, че над него се носело некакво бумтене, като тракане на далечна тежка кола и тропащи коне, но по-нататък настанала пак дълбока тишина и само онази чудна светлина светила — сега вече много по-ясно — в далечината. Земеделецът отишъл по нататък и внезапно се намерил при входа на прекрасна готическа стая с каменни стени, таванът на която бил украсен с великолепна роза, закрепена в черен мрамор и прекрасно изваяна. Крачка още, и селянинът стоял пълен с ужас. Пред него се разляла силна и ясна светлина от стара лампа, която висяла на дебел синджир от тавана над каменна маса, при която стояла мъжка фигура, четяща в някаква си голяма книга. Селянинът се уплашил и извикал, но при все това направил още една крачка и видял, как фигурата на тайнственият четец се повдигнала и протегнала ръка, в която държала желязна пръчка. Но самозванецът бил тъй уплашен, че безнадеждно направил още една съдбоносна крачка, един камък от дюшемето леко се помръднал под крака му и мъжката фигура ударила с желязната пръчка лампата и я разбил на хиляди парчета.
към текста >>

Всички носели особени предпазителни маски, пълни с кислород, за да може да поддържат дишането си.
Тая точка е на височината 7772 метра над морското равнище. Връх Еверест, гледан от север А остава още много път нагоре. Маршрута на експедицията е ясно отбелязан на снимките. Върхът Еверест висок 8840 метра, е прицелната точка, към която „са се стремили храбрите и неуморими туристи. Мъчнотиите на тяхното пътуване са безбройни и неописуеми, Дадени били и жертви, но това никого от живите не отчайвало. Всички носели особени предпазителни маски, пълни с кислород, за да може да поддържат дишането си. Поради силно разредения въздух, от всички пори на тялото изтичала кръв. И против тая опасност били взети надлежните мерки. Студът е бил нетърпим, снежните пропасти ужасни, но и куражът на изследваните бил несломим. Чуждият печат още не ни е дал всичките сведения за крайния резултат на тая гигантска експедиция. Нова организация.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Често и все по-често той ходел на Унтерсберг и при всяко връщане носел по 1000 златни флорини, но и при всяко връщане той идел с по един косъм от главата си по-малко.
От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели. С похвалите растяла и суетността й. Колкото повече нейните желания бивали задоволявани, толкова те ставали и по-многобройни. Прищевките й били безчетни, обаче и богатствата на мъжа й изглеждали неизчерпаеми, та всеки му завиждал. Често и все по-често той ходел на Унтерсберг и при всяко връщане носел по 1000 златни флорини, но и при всяко връщане той идел с по един косъм от главата си по-малко. Въпреки всичко, той никак не се чувствал щастлив, защото виждал твърде ясно, че жена му обичала не него, а парите му. Ако веднага не задоволявал нейните неразумни и странни искания, тя се отнасяла към него с такова презрение, че той проклинал живота си. Всичко това го много огорчавало и той се мъчел да забрави чрез пиянство тъгата си. По тоя начин той най-после станал редовен пияница и истинско отвращение на своята жена. Всички зли зачатъци на неговата природа почнали силно да се проявяват и да дават изобилен плод.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

.. След това аз се считах щастлив, че можах да събера една група сътрудници като: Д-р Анкос (Папюс), Фабиус де Шамвил, Анри Маже, Жиро, г-жа Жоселм-Монрок, Анри Дюрвил, Донато, Борнис, Бертен (аптекар), Д-р Крайс, популярният романист Марк Марио и цел легион други учени и изследвани между които бе и покойният командант Дарже.
Аз го виждам и сега, като да стои пред мен. Няколко дни преди да си замине, аз имах печалната чест да приема посещението му: той дойде да ми благодари за влиянието, което упражних, за да се признае — най-сетне! — от обществена полза Дружеството за трансцеденталната фотография, на което той бе едновременно касиер и един от основателите заедно с Воше.1) Бех го видял пак преди около 15 години,“когато се присъедини към Синдиката на Окултизма. Аз мечтаех тогава да се образува във Франция едно образцово братство, което да има за цел да обедини всички, които се занимават с окултизма, и да защищава техните интереси. Това братство се образува и живя дълги години, но, щом избухна войната, и то изчезна като едно видение. .. След това аз се считах щастлив, че можах да събера една група сътрудници като: Д-р Анкос (Папюс), Фабиус де Шамвил, Анри Маже, Жиро, г-жа Жоселм-Монрок, Анри Дюрвил, Донато, Борнис, Бертен (аптекар), Д-р Крайс, популярният романист Марк Марио и цел легион други учени и изследвани между които бе и покойният командант Дарже. Луи Дарже е роден в Пойак в 1847 г. След като свърши военното училище в Сомюр, той участва във войната на 1870—71 год., когато сполучи да избяга от обсадения гр. Мец. През 1884 г. той се ожени в Тур, дето и остана да живее в оставка. Неговата госпожа, високо - интелигентна литераторка — Франц Дарже Савари — е дала на французката поезия едни от най- очарователните стихове.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но старите немски поселения бяха вече изгубили всяко национално чувство.
Професор д-р Рихард Шмид в своята реч при встъпването си в ректорството на Лайпцигския университет казва, че „Мина“ от Лесинг може да се използва в училището, за да се види величието на пруския абсолютизъм и чистата фигура на краля Фридриха. Известния деец по просветното дело, професор Иван Шишманов в списание „Мисъл“ год. I, стр. 242, говори, че училището може да служи за насаждане на национализма. Той казва, че национализмът не значи национален егоизъм, но от примерите, които дава, се вижда, какво той разбира под национализъм: „60 години подир тези пламенни речи (на Фихте) победоносна Германия поби гордо знамето си на Щрасбург и Мец. Но старите немски поселения бяха вече изгубили всяко национално чувство. Какво направи тогава Германия ? Основа цар Фридрихския университет в самото сърце на Елзас, в Щрасбург, похарчи 14 милиона и издигна един великолепен палат на науката, който много повече ще помогне за понемчването на елзасците,, отколкото всички репресивни мерки. Ето още два примера: когато Англия пожела да осигури своето владичество в Нормандия, една от грижите й бе да основе Канския университет в 1436 година. В 1572 година Испания поиска да се установи по-трайно в Холандия и основа университета в Дуе“. Днешното училище може да се сравни, както казва Violino Primo, с казармата или със затвора.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първосвещеникът на евреите е носел един нагръдник, украсен със скъпоценни камъни и положен на лъжичката му, с който си служел при оповестяването на божествените пророчества.
Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели. Дел Рио разказва, че в Испания имало едно племе, наречено Захури, които могат да виждат неща, скрити в земята, като водата, металическите жили и мъртвите тела. Гамаш, един португалец, който е живял в началото на XVIII век, е притежавал способността да познава, къде има вода и метали на голяма дълбочина под земята. Шоке отбелязва едно момиче, което практикувало откровението с магическата пръчка, с извънредна сигурност. Знаят се и опитите на Ритер със селянина Кампети и примерите с чувствителността на сомнамбулите към влиянието на камъните и металите са разгласени навред.Старите също, а особено Орфей, приписваха на камъните, металите и растенията извънредни тайни способности. Първосвещеникът на евреите е носел един нагръдник, украсен със скъпоценни камъни и положен на лъжичката му, с който си служел при оповестяването на божествените пророчества. Аристотел, Диоскорид, Галиени, Плини и мнозина други говорят за магическата с;ла на камъните, с които са си служели като с талисмани и магьоснически средства. Теофраст казва, че е избягвал много пъти треската, като носел разни камъчета и че магите са приготовлявали такива камъни, с които лекували или предотвратявали разни болести. Но все пак добавят, че тия камъни не запазвали дълго време своите качества, понеже звездите изменят положението си. На Изток още се среща това вярване за камъните и за това там носят скъпоценности не само като украшения, но също като талисмани. В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното царство има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки.
към текста >>

Теофраст казва, че е избягвал много пъти треската, като носел разни камъчета и че магите са приготовлявали такива камъни, с които лекували или предотвратявали разни болести.
Гамаш, един португалец, който е живял в началото на XVIII век, е притежавал способността да познава, къде има вода и метали на голяма дълбочина под земята. Шоке отбелязва едно момиче, което практикувало откровението с магическата пръчка, с извънредна сигурност. Знаят се и опитите на Ритер със селянина Кампети и примерите с чувствителността на сомнамбулите към влиянието на камъните и металите са разгласени навред.Старите също, а особено Орфей, приписваха на камъните, металите и растенията извънредни тайни способности. Първосвещеникът на евреите е носел един нагръдник, украсен със скъпоценни камъни и положен на лъжичката му, с който си служел при оповестяването на божествените пророчества. Аристотел, Диоскорид, Галиени, Плини и мнозина други говорят за магическата с;ла на камъните, с които са си служели като с талисмани и магьоснически средства. Теофраст казва, че е избягвал много пъти треската, като носел разни камъчета и че магите са приготовлявали такива камъни, с които лекували или предотвратявали разни болести. Но все пак добавят, че тия камъни не запазвали дълго време своите качества, понеже звездите изменят положението си. На Изток още се среща това вярване за камъните и за това там носят скъпоценности не само като украшения, но също като талисмани. В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното царство има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки. Магнетичното ясновидство е доказало, че не само допирането, но и простата близост до металите произвежда ефекти, които нямат нищо химическо или механическо. Такива резултати като че ли се произвеждат по-скоро от съществуването на един специален флуид, магнетически или електрически, към който ние оставаме безчувствени в обикновеното си състояние.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца.
В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част на тялото й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност. Прислужниците й правеха всички усилия да държат тялото й под водата, но не успяваха. Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба. Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони. Андрей Моле разказва за една жена, която живяла в 1620 год. и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца. Присъстващите се помолвали и тя слизала. Хорст, държавен съветник, говори за един човек в същите условия, който, в присъствието на мнозина почтени свидетели, се вдигнал във въздуха и се носел над главите на присъстващите лица така, че те тичали зад него, за да не се нарани при падането си. Също такова явление се наблюдава и у естествените сомнамбули, които могат да се държат в най-опасни положения и рядко се нараняват при падането. Индийските фокусници и болните, засегнати от конвулсивния танц, правят също много неща, противни на закона за тежестта. Г-жа Хауфе, когато излизаше от състоянието си на транс, ставаше отново чувствителна към теглото на телата, и едно леко лице, наглед, можеше да й се стори често по-тежко, отколкото друго с по-голям обем.
към текста >>

Хорст, държавен съветник, говори за един човек в същите условия, който, в присъствието на мнозина почтени свидетели, се вдигнал във въздуха и се носел над главите на присъстващите лица така, че те тичали зад него, за да не се нарани при падането си.
Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба. Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони. Андрей Моле разказва за една жена, която живяла в 1620 год. и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца. Присъстващите се помолвали и тя слизала. Хорст, държавен съветник, говори за един човек в същите условия, който, в присъствието на мнозина почтени свидетели, се вдигнал във въздуха и се носел над главите на присъстващите лица така, че те тичали зад него, за да не се нарани при падането си. Също такова явление се наблюдава и у естествените сомнамбули, които могат да се държат в най-опасни положения и рядко се нараняват при падането. Индийските фокусници и болните, засегнати от конвулсивния танц, правят също много неща, противни на закона за тежестта. Г-жа Хауфе, когато излизаше от състоянието си на транс, ставаше отново чувствителна към теглото на телата, и едно леко лице, наглед, можеше да й се стори често по-тежко, отколкото друго с по-голям обем. Тя имаше понятие за теглото независимо от материята и казваше, че съществува един вид морално тегло. Когато поставях моите пръсти срещу нейните, те се привличаха като от магнит и тогава можех да я повдигна от земята.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Селяните забранили на децата да отиват при Мария, но те скришно отивали при нея, и при стадото, и й носели подаръци, а понякога просто отивали да я поздравят да й кажат, че я обичат и след това се затичвали назад.
Мария от начало много се учудвала. Веднъж две момиченца й донесли ядене и след това отишли при княза и му казали, че Мария се разплакала и че сега те много я обичат. Скоро всички деца почнали да я обичат а заедно с това почнали да обичат и княза. Почнали често да отиват при него и го молели да им разправя. Цялото село узнало, че децата обичат Мария и се уплашили. Селяните забранили на децата да отиват при Мария, но те скришно отивали при нея, и при стадото, и й носели подаръци, а понякога просто отивали да я поздравят да й кажат, че я обичат и след това се затичвали назад. Мария почти не се умопобъркала от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало. Срамувала се и се радвала. Децата й казвали, че я обичат и винаги ще я обичат. След това отивали при княза и всичко му разправяли.
към текста >>

Децата често я посещавали и й носели храна.
Децата й казвали, че я обичат и винаги ще я обичат. След това отивали при княза и всичко му разправяли. Доставили й чорапи и долни дрехи и някои горни. Когато князът ги питал, те мълчали и радостно се смеели. Мария от ден на ден ставала по-болна и най-после легнала. Децата често я посещавали и й носели храна. Понякога като бързали, само отивали до прозореца и извиквали: „Ние ви обичаме, Марийке“ и след това се връщали. Тя скоро умряла. Децата окичили ковчега й с цветя; поставили венец на главата й. Всички деца плачели при погребението. От тогава могилката на Мария постоянно се почитала от децата.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като просел, все така думал: „Кой каквото прави, на себе си го прави“.
„Каквото е дробил, това и ще сърба“. „Стори добро, па го хвърли в морето“. Тези поговорки изразяват в същност великия закон за причинната връзка между явленията — закона за кармата. Но не само в поговорки народът изразява този закон, а и в приказки. Напр. приказката: „Кой каквото прави, на себе си го прави“, слушана в габровско1): Имало един старец просяк. Като просел, все така думал: „Кой каквото прави, на себе си го прави“. Друго нищо не думал. Една жена, като я догневяло, че дума все така, рекла си: „Чакай, аз ще ти кажа теб, какво е туй: „кой какво прави, на себе си го прави“. Взела, че му омесила една пита с отрова, и като дошъл пак, тя му рекла: „На ти, дедо, топла питка да си хапнеш“. Той не знаел, каква е работата, и я турил в хлебната си торба. Като излязъл старецът от селото да си иде, срещнал го из пътя един човек, който бил много гладен, и като го видел, рекъл му: „Ти, дедо, като ходиш да просиш, трябва да имаш хляб.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такива са, тогава, водите, „по лицето на които Духът Божи се носел“, както същият Дух, Светия Дух, витаел над Мария.
Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“. Сега, ако се приеме, че има такова „Дева“ или Първична Субстанция, и че тя е била символизирана като „вода“ от древните, не е мъчно да се разбере идеята даже в своето приложение към „майката на Исуса“. Тя, както е добре известно, се нарича Мария (Мариам), което не е еврейска, а гръцка дума, еврейската най-близка дума е Мириам (Мрим). Пише се на гръцки и латински като Маре или Мария, и значи, буквално, „море“. Странно е, наистина — виждайки, че тук се наумява, че тая Девица Маре е океана на Космическата Субстанция в пространството — че трябва да се отбележи също, какво Латинската Ма те освен море значи още „обширния простор, Mare infernum или Mare supernum2) (низшето и висшето море) — божествената майка и земната майка, майката на световете или човека3)“. Такива са, тогава, водите, „по лицето на които Духът Божи се носел“, както същият Дух, Светия Дух, витаел над Мария. Необходимо е да се разберат всичките тия идеи, ако желаем напълно да разберем и свещените думи Амин и Аум. По тоя начин има две Троици за разглеждане, едната е: Баща, Майка и Син, а другата — Баща, Майка и Св. Дух, а четвъртото същество се вижда само когато Бащата, Майката, Синът и Св, Дух се разглеждат заедно. Всички тия неща са също символизирани от еврейската свещена дума Ихвх, т. е. така неречения Йехова.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се мисли, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма на творението да даде Шиканедер — външната форма на простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането на публиката от предградния Шиканедеров театър.
С Шиканедера Моцарт се запозна в Залцбург през 1780 г., когато и написа за представената по онова време драма „Тамос, крал египетски“ няколко хорове, а после — дела театрална музика. Нуждите на живота, обаче, и тягостното безпаричие принудиха Шиканедера отново да напусне Виена; сега той се задържа временно като директор на Регенсбургския театър, за да се върне през 1789 отново в Виена, повикан на помощ от жена си, която не можеше да поддържа ръководения от нея-в едно от предградията малък „Freihaustheater“ срещу конкуренцията на една от по-старите сцени в същото предградие — „Леополдщедтеровия театър“ . Тъй големият план на Шиканедера за нова оперна сграда трябваше да бъде мълчаливо отложен; сега Шиканедер бе притежател на „Свободния театър“, той работеше енергично в него, той го издигна — сред горчива, водена с всички средства на конкуренцията, борба — до завидна висота; издигна го, като надраства Леополдшедтеровия театър пълно в неговата собствена област — като пишеше и представяше „приказки“ и „вълшебни парчета“, в които постигаше странни съединения на хумор и фантастика и които изнасяше с рядка изисканост на постановка и декоративна украса. Всички тия парчета имаха формата на тъй наречената „немска опера“, т. е. представяха затворени певчески номера и говорен диалог (не рецитация). За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се мисли, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма на творението да даде Шиканедер — външната форма на простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането на публиката от предградния Шиканедеров театър. За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г. и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект. Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40655207633972