Търсене в текстове за 'Осел'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели.
Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не.
към текста >>

2. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели.
Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14). Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него.
към текста >>

3. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони?
Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове. Тогава именно ще бъдете най-нещастните хора; вие ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви - това е голям товар. Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия гръб. Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони? Когато всички почнали да се кланят на иконите, той започнал да рита, като помислил, че на него се кланят. Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за кръстовете и иконите, които носите. Д-р Ксанти Разправяше ми един наш приятел - д-р Миркович, който сега е в онзи свят, следното. Когато бил в Париж, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота.
към текста >>

4. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549 - 560 Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари.
към текста >>

5. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просели от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".
— Ако е число, то е 1747. — Така, верно - рече. Именно от това число води началото си тоя Свети престол. Но за да разумееш по-добре, слушай: двадесетий ден от декемврий месец, 1746 г. е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просели от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агриппията* извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да се събори. Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце.
към текста >>

6. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси".
в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г.
към текста >>

7. ПЕНЬО КИРОВ

Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му.
През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково). През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеньо Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница. Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобила значението на клуб, където се събирали за разговори съмишленици и приятели.
към текста >>

8. 1919_4 Спомени на Жельо Николов

Но, долу-горе, научил мелодиите и все си носел цигулката.
Който има силна вяра и воля, и без покана може да влезе на събора, те са му гарантите." Брат Рашо изкарал до края събора и си отишъл възроден. Когато на една екскурзия го ухапва пепелянка по босия крак и съобщават на Учителя за това, Той се усмихнал и казал: „Брат Рашо има силна вяра, нищо няма да му стане." И трети случай за силната му вяра: брат Рашо, още като ерген, свирил на хорото с гайда. И като виждал, че в Братството има много цигулари, започнал да учи цигулка. Ръцете му, обаче, били груби, пръстите дебели. Но, долу-горе, научил мелодиите и все си носел цигулката. Веднъж Учителя поканил някои от видните цигулари да изсвирят нещо, но всички се спотаявали. Тогава брат Рашо излязъл с цигулката си и изсвирил, което могъл. След него, един след друг, излезли добрите цигулари. Като свършил концерта, Учителя ги поздравил и казал: „Всички хубаво свирихте, но благословението взе брат Рашо, понеже пръв излезе. Има смелост и силна вяра." Братовчед ми живееше естествен живот, без надценяване и подценяване.
към текста >>

9. 1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г

Старите Адамити, по примера на Адама, са ходили съвършено голи и са носели само по една кратуна, вързана отпред, да закриват половите си органи.
Наистина, Дънов няма нито това влияние, нито тия морални качества, каквито е имал навремето си поп Богомил, но не трябва да се изпуща из предвид, че и България е слаба и не може да се сравни с икономично и финансово силната България на старите български царе. За днешна България Дънов и неговите последователи, на брой около 30000, са една съществена опасност за спокойствието на страната ни и не трябва да се остава слабата Православна църква сама да се бори с Дъновизма на религиозна почва, а трябва да се намеси и държавната власт в случая. Нямаме намерение да се занимаваме с етиката на Дъновизма или по-право с идеите на самия Дънов, защото той всякога ги е покривал с едно непроницаемо було и даже в своите публични агитационни сказки е оставял слушателите си по много въпроси сами да се догаждат, както им е най-удобно. Като хора на политиката и обществения ред, ние сравнихме Дънова и дъновизма със старите Богомили, защото нас ни интересува тяхното обществено значение, но по-скоро би трябвало да ги сравним с Адамитите, чиито свърталище в старо време е било пак Търново. Старите Адамити са обитавали в Светата гора, новите Адамити - дъновистите се изтягат двама по двама под сенките на Бойновата вила, също в околността на старата българска столица. Старите Адамити, по примера на Адама, са ходили съвършено голи и са носели само по една кратуна, вързана отпред, да закриват половите си органи. Но те поне никога не са напущали обиталището си - Светата гора. Техните събратя от ново време ходят свободно из улиците на града и разголването им не е забранено - то даже се поощрява от техния учител. Няма нужда да посочваме имената на пострадавшите - това направи навремето си ежедневната преса. Моралът у нас е още запазен, но присъствието на това, своего рода общество в града ни е бацил на разложението на семейната ни чест. Вслушайте се само какво се говори между гражданите за тях, между тия граждани, които се водят от максимата, че крушката си има опашка, и ще се уверите, че самото присъствие на Дънова и приятелите му е опасно за морала и спокойствието на населението.
към текста >>

10. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването Родопската област пада под властта на османците изцяло едва след Черменския бой, тридесет години след стъпването им на Балканския полуостров. Населението на някогашното село Устово, родното място на Константин Дъновски, води началото си от принудително заселените там български първенци от Велико Търново, след падането на Второто българско царство под османско робство – пише Ст. Н. Шишков.10 За да предотвратят евентуални бунтове от страна на поробеното българско население, османците са изселвали принудително в отдалечени и затънтени краища на стра-ната най-будните и видни българи и техните семейства. Че сегашният квартал Устово, някогашното село Селище, е било образувано именно от такива преселници, сочи и неговото наименование. Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде. След окончателното падане на Второто българско царство през 1393 г. под османска власт такива изселвания на болярски семейства и по-будни българи от Велико Търново са били обикновено явление. По този повод южнославянският и румънски книжовник Григорий Цамблак в “Похвално слово за Патриарх Евтимий” пише: “...Варваринът (тур-ският военачалник, управляващ Търново) реши да пресели на изток людете – това изискваха и царските (султан-ските) повели – божият човек (Патриарх Евти-мий) да бъде изпратен на заточение.”11 По този начин усамотените планински кътове приемат в своите дебри най-будното българско население на полуострова. Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало. Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските власти, съхранило се в безопасност в течение на столетия.
към текста >>

11. 014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски

Хадърджа на общоселско събрание, за да изтръгне съгласието за издигане на сграда, където “хем да се учат децата им, хем да се черкуват възрастните”.
Атанас Чорбаджи става ревностен изразител на идеята за откриване на училище в с. Хадърджа, където българските деца да се учат да четат и пишат не само на гръцки, но и на църковнославянски. Като логично продължение на тези негови просветни проекти е и идеята му за полагането на основи на църква в селото, която да бъде притегателен народностен център за възрастните. Нека се има предвид, че по това време във Варна и Варненско, та дори и на юг по цялото Черноморие българските килийни училища са били голяма рядкост. След много усилия и обещания Атанас Чорбаджи свиква жителите на с. Хадърджа на общоселско събрание, за да изтръгне съгласието за издигане на сграда, където “хем да се учат децата им, хем да се черкуват възрастните”. Събралите се селяни обаче намират направените от дядо Атанас предложения за практически неосъществими. Поради невежеството и страха на съселяните си, Атанас Чорбаджи не получава тяхната отзивчивост и подкрепа. Това обаче не обезсърчава смелия възрожденец. Той решава сам на своя глава и риск, без ничия помощ и със собствени парични средства да осъществи проектираните две родолюбиви инициативи. Първо, той започва най-упорито да търси просветен, патриотично настроен и духовно извисен даскал за бъдещото школо, който да е пълен с енергия и овладян от съзнанието за разбуждането на националното чувство всред младите си възпитаници.
към текста >>

12. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Това, което е носел, никой не може да издържи.
Той започна да говори с мен. Разговорът продължи за обикновени неща. Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Раз- брах какво е носил Учителят върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар. Това, което е носел, никой не може да издържи. Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига, кога- то човек трябваше да се определи дали се жертва за Бога.
към текста >>

13. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила.
Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева". Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя". Тя извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела със себе си и му го подарила. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата. Накрая той се отказва да бъде провъзгласен за новия Христос. Постъпи честно и почтено.
към текста >>

14. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Същевременно Деметра (Димитрина Захариева - приятелката на Методи), носела също одеало за мен на онези в джипа, онези четирима, които разпитвали Учителя.
Двамата бяха от лявото посещение, а другите двама от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни. Аз им казах: "Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ от фашистите ви очаква". Те много добре ме изслушаха, след това си отидоха." След като ни арестуваха, Невена Неделчева, приятелката на Лулчев, донесла едно одеало да го занесат на Лулчев. Същевременно Деметра (Димитрина Захариева - приятелката на Методи), носела също одеало за мен на онези в джипа, онези четирима, които разпитвали Учителя. Тогава Учителят казал на Невена: "Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен: "Няма да му трябва. Той ще се върне". Това ми го разказаха и двете след като се завърнах. Действително, моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева.
към текста >>

15. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил.
Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели. Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния. Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал. Дежурните сменяли дрехите му, понеже непрекъснато се потял през време на сън. На сутринта се събудил. Болките в корема изчезнали.
към текста >>

Той дошъл и носел едно шише със спирт и памук.
Той ме излекува само за няколко минути. Тодор Попов, гр. Ямбол В годината, когато на Рила са строени заслонът и кухнята, баща ми е бил там и е участвал в строежа. При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над Петото езеро, при единия курс той изтървал плочата така, че тя паднала на палеца на едната му ръка и го премазала. Другите приятели казали на Учителя. Той дошъл и носел едно шише със спирт и памук. Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната. До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен.
към текста >>

16. ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Взех астралното тяло на заминаващата стара жена, свързах го с душата на младата и го поселих отново в тялото на сестрата.
Братът отишъл при Учителя и му разказал, че жена му се оправила. Учителят попитал: "Как е настроението й, има ли разлика в него преди и след боледуването? " Братът отбелязал, че има промяна - сега е по-тъжна и замислена. Учителят не му дал обяснение за тази промяна, но после, в разговор с други братя, пояснил следното: "Когато братът ми съобщи, че сестрата е мъртва, аз пребродих със съзнанието си страната и намерих една стара жена, която заминаваше в същото време със сестрата. Видях, че ас- тралното тяло на старицата беше здраво и запазено, докато астралното тяло на сестрата беше изгоряло и повредено, вследствие на тежки преживявания. Взех астралното тяло на заминаващата стара жена, свързах го с душата на младата и го поселих отново в тялото на сестрата. Само по такъв начин сестрата можеше да остане жива. А песимистичното й настроение сега се дължи на това чуждо астрално тяло". Влад Пашов Това било след 1925 година. Дъщерята на Иван Толев, който беше редактор на списание "Всемирна летопис", се разболява тежко.
към текста >>

17. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

Носела от тавана книгите и материалите долу.
Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки. Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: "Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: "За Палка ли идваш, кажи й да си стяга багажа." Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница. Носела от тавана книгите и материалите долу. Обаче там един арменец не я обичал и много лошо се отнасял с нея. Казвал: "Няма да се качваш с асансьор! Само пеш". А тя била слаба, не била добре. Но качвала се, носела материалите, какво да прави.
към текста >>

Но качвала се, носела материалите, какво да прави.
Носела от тавана книгите и материалите долу. Обаче там един арменец не я обичал и много лошо се отнасял с нея. Казвал: "Няма да се качваш с асансьор! Само пеш". А тя била слаба, не била добре. Но качвала се, носела материалите, какво да прави. Веднъж отишла при Учителя и казала: "Учителю, какво съм направила на този човек, защо така ме мрази? Не ми дава да ползвам асансьора и все пеш се качвам и слизам да нося материали". Учителят замълчал малко и казал: "Рекох, пребройте стъпалата! " Тя си казала на ума: "А, стъпалата ще броя, та това помощ ли е? " Но като се качвала отново по стъпалата, се сетила и си рекла: "Защо пък да не ги преброя?
към текста >>

18. ДАВАНЕ

Учителят й казал, че тази жена като носела маслото, още из пътя си думала: "Нося го, но това масло няма да го яде Учителят, а ще го ядат ония, които са край Него."
Долу вече не се стеснявах, когато другите оглеждаха какво Учителят ми е дал. Дори, когато виждах да носят другите, излизайки от стаята на Учителя, аз се радвах и славех изобилието, което изтичаше от Горницата на Учителя. Катя Грива Веднъж една жена от София донесла малко масло на Учителя, но Той й го върнал. Костадинка, дъщерята на брат Темелко, видяла това и после запитала Учителя защо е върнал маслото. Учителят й казал, че тази жена като носела маслото, още из пътя си думала: "Нося го, но това масло няма да го яде Учителят, а ще го ядат ония, които са край Него." Тя не го дала от любов, затова Учителят й го върнал. Георги Събев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съществуват два начина за пречистване на човешката кръв - чрез мислите и чрез чувствата. Чувствата се пречистват чрез даване.
към текста >>

19. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод, като носел на Михайловски известна сума пари, за да пише против Него.
Интересно е да отбележим, че този, който я е посъветвал да отиде при Стоян Михайловски, е бил лично Учителят. Веднъж, когато била на урок в дома на Михайловски, при него дошъл непознат посетител. Нямало как, Олга останала в стаята и за да не пречи на разговора, застанала зад завесите. Тогава е било прието, когато стаята е голяма, да се прегражда с дълга, кадифена завеса. Ненадейният посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дънов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод, като носел на Михайловски известна сума пари, за да пише против Него. Олга разбрала, че онзи е оставил голяма сума на масата - заплатил е, за да пише Михайловски срещу Учителя. В следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела статията, Олга с вестника отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят се усмихнал и казал: "Няма нищо скрито и покрито на този свят и то, когато Истината го управлява." Ето защо така се случи, че Олга отива да взема уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка.
към текста >>

20. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Затова вие трябва да очистите този храм, за да може Господарят на храма да се посели в него и да заеме мястото, достойно за Него.
Всичко това е много далеч от Истинния Бог и Неговите ангели. Но всичко това води към царството на тъмнината и към господаря на всичкото зло. Защото всичките тези въжделения вие носите в себе си; и затова Словото Божие и Неговото могъщество не могат да влязат във вас, тъй като поддържате в себе си множество лоши мисли, а също мерзости се гнездят във вашето тяло и във вашето съзнание. Ако вие желаете Словото на Живия Бог да прониква във вас, не осквернявайте нито вашето тяло, нито вашето съзнание. Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога. Затова вие трябва да очистите този храм, за да може Господарят на храма да се посели в него и да заеме мястото, достойно за Него. За да избегнете всички изкушения на своето тяло и на своето съзнание, уединете се под сянката на небето Господно. Възродете самите себе си и се въздържайте от приемане на храна! Защото истина ви казвам: само с пост и молитва могат да бъдат изгонени сатаната и всичката му коварност. Върнете се в своя дом и постете в уединение и нека никой не види как вие постите. Живият Бог ще види това и голяма ще бъде вашата награда.
към текста >>

И нейните ангели ще го изоставят и тогава сатаната ще се посели в неговото тяло.
И като седна сред тях, заговори: "Вашите предци получиха наставление: "Почитай Отца Небесен и Майката-Земя и следвай техните заповеди, за да се продължат твоите дни на Земята." И след тази заповед веднага беше дадена втора: "Не убивай! " - защото Бог дава живот на всички, а това, което Бог е дал, човекът не трябва да отнема. Защото истина ви казвам: от една майка произлиза всичко, което живее на Земята. Ето защо, който убива, убива своя брат. И тогава при такова престъпление на човека, ще се отдръпне от него Майката-Земя и ще го лиши от своето живително лоно. И нейните ангели ще го изоставят и тогава сатаната ще се посели в неговото тяло. И месото на убитите животни ще стане гроб за неговото собствено тяло. Защото истина ви казвам: който убива, самия себе си убива, а който яде месото на убитите животни, яде мъртво тяло. И в кръвта му всяка капка от кръвта на убитите животни се превръща в отрова; в неговото дишане се чува тяхното смрадно дишане, а в тялото му тяхната плът се превръща в гнойни гнезда; в костите му - техните кости се окисляват; в неговите черва - гноясват техните черва; в неговите очи - техните очи се превръщат в люспи; в неговите уши - техните уши отделят сярна секреция. Тяхната смърт ще стане негова смърт. И само тогава, когато служиш на Отца наш Небесен, опрощават ти се за седем дни греховете, извършени за седем години.
към текста >>

21. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

Когато казвам "вряла вода", трябва да знаете откъде да черпите водата - оттам, дето я пие оселът, защото той избира де има хубава вода.
Той направи такава каша, че българите и сърбите и до днес не могат да се помирят. И в религиозно отношение пак Сатурн е, който пречи. И в Школата - също, навсякъде е той. Аз гледам, дойдат съмнения, пак той - същата чорба. И сега, ако питате как ще се излекува България, казвам ви: Вряла вода да пие и топли картофи да яде. Когато казвам "вряла вода", трябва да знаете откъде да черпите водата - оттам, дето я пие оселът, защото той избира де има хубава вода. Врялата вода, ако я употребявате, ще внесе у вас онези елементи, че 90% от съвременните кризи, които разяждат обществото, ще изчезнат. А врялата вода и топлите картофи - това е живот в Любов и Мъдрост. Ако мене ме попитате как ще се оправи светът, ще ви кажа: Когато всичките хора възлюбят Бога! Какво ще стане с българите? - Щом българският народ възлюби Господа, всичките му работи ще се оправят.
към текста >>

22. ЖИТОТО

Там имало един беден човек, който носел кибрит.
Любовта започва доста добре в семейството. Обаче тя трябва да се разшири към всички! Сега на всички трябва Любовта. Туристи – богати хора – в лошо време се скрили в една хижа. Те не можели да запалят огън, понеже нямали кибрит. Там имало един беден човек, който носел кибрит. Той запалил огъня. Сега на нас ни трябва кибрит – Любовта!
към текста >>

23. Шеста част

Мислите ли, че онзи роб, който 20 години е работил за господаря си и който е носел нож и е мислил как да го убие, за да се освободи, не би могъл по друг начин да придобие свободата си?
По закона на съединението азотът и кислородът у вас са се съединили и са образували една от най-силните отрови. Тогава ще се разедините и ще се съедините с Бога, като създадете едно вечно благо, а помежду си ще живеете като братя. И като дойде Христос в последния ден, ще ви възкреси. Що е възкресение? Влизане в новите условия, при които животът може да се прояви... Мислите ли, че онзи роб, който 20 години е работил за господаря си и който е носел нож и е мислил как да го убие, за да се освободи, не би могъл по друг начин да придобие свободата си? Казвам, има такъв друг начин, чрез който може да се освободиш, без да убиваш господаря си. Това може да стане чрез силата на Любовта. Любовта като жива сила произтича от Висшето, от Божественото. Когато говорим за нея, не разбираме тази любов, която идва отдолу, а онази, която слиза отгоре. Ако вие я повикате, Тя ще ви освободи от робство и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии...
към текста >>

24. Девета част

Там видял как една мравка носела товар 15 пъти по-голям, отколкото била тя.
Това искане се отнася до всички. Поставя ли се така въпросът, ще настъпи хармония и правда в света. И към тях всички български партии трябва да се стремят... Ако е силна вашата воля, ще придобиете онова постоянство, което е проявила мравката, наблюдавана от Мохамед. Когато той се обезсърчил, виждайки, че е невъзможно да прокара своето учение, затворил се в една пещера. Там видял как една мравка носела товар 15 пъти по-голям, отколкото била тя. Искала да го пренесе от едно място на друго. Издигала го донякъде, но той все падал и тя наново започвала да го вдига. Това се повторило 99 пъти, но на 100-ия път мравката го изнесла на другата страна. Тогава Мохамед си казал: "Ако една мравка може 99 пъти да слиза и се изкачва, за да постигне целта си, значи и аз ще успея." И аз казвам: Това е истината в живота. Господ ще ви опита 99 пъти и на 100-ия път ще каже: "Заслужавате да ви помогна да преминете на другата страна." Но две деветки са необходими мъже и жени.
към текста >>

0.13477921485901