Търсене в текстове за 'Осел'

Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили.
Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо. След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук. Имало е и голяма крепост с църква укрепена от всички страни. Но тъй като турците са решили да се справят с крепостта, то всички решили да се изселят. И едно лято натоварени на коне, наредени на керван около 500 коня натоварени с дрехи, покъщнина са тръгнали по хребета на Балкана и са се запътили на запад. Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили. Дали са останали на острова не зная, но на следващата година през лятото се върнала една група конници от 10-15 човека, изкопали още от скритото си имане, разказали на местното население, че там са се устроили и са се върнали по същия път. От тях повече не останала никаква следа. Но е останало преданието за тях. Като момчета обичахме да се къпем и играем по реките. Пораснахме и продължихме да пътуваме по Балкана.
към текста >>

5. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги.
А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина.
към текста >>

6. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в селото, а през лятото някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните.
Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството. Учителят получи една самостоятелна малка стаичка и там живееше. Темелко остави целият си дом на Братството. Общо се хранехме. Имаше стол там. Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в селото, а през лятото някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните. Брат Боян бе в един плевник. Там бе закътано, имаше сено, топло и удобно. Други се настаниха в съседни помещения. Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер.
към текста >>

7. 58. ВЯРАТА

Всички поселища изгорели.
Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията. А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд! " Братът казва: „Нека дойдат! " Предрича на делегацията: „В петък ще вали!
към текста >>

8. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Учителят е бил изключително скромно облечен; беден, но се носел винаги чист.
Жалко, че не се записа това, което знаеше и което ни разказваше. Направихме голям пропуск. В онези години ние живеехме в един друг свят и не виждахме как преминаваха човешките години, как възрастните приятели си заминаваха, а виждахме само онези, които идваха като млади братя и сестри. Ето какво той ми разказваше за Учителя. В първите години, около 1900 г. Учителят е бил изключително скромно облечен; беден, но се носел винаги чист. Ходел е с едни старовремски обуща с ластици около глезените. Това означава, че не е имал средства, за да се облече и издокара. Като дошъл в София нямал е къде да спи. Отначало отсядал на ул. „Леге", където е старопри-емница на евангелистите.
към текста >>

9. 83. ОЛГА СЛАВЧЕВА

От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника.
Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител. Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дъ-нов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника. Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината.
към текста >>

10. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение.
В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл. Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род.
към текста >>

Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир".
От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл. Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род. Не, Иван Рилски е брат на цар Петър и брат на Боян - магът. По правило Иван Рилски е трябвало да вземе престола, защото той е първородния син, но се отказва и става отшелник.
към текста >>

11. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

Второ - оселът, който Христос възседна, когато влизаше в Ерусалим и когато множеството Го посрещаше.
Ще минат по същия път на евреите. 11. Евангелието и България. В Евангелието на Йоанна са дадени два образа на българите. Първо - яслите, където се роди младенецът Исус. Днес в България се роди Учителят. Второ - оселът, който Христос възседна, когато влизаше в Ерусалим и когато множеството Го посрещаше. „Осанна, който иде в Името Господне! " Ние, учениците на Учителя, родени от този народ посрещнахме Учителя и Неговото Слово. 12. Войната и бомбардировките над София. На 28.ХI. 1943 г.
към текста >>

12. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът".
Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр.
към текста >>

13. 58. СЛАВИ КАМБУРОВ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Дори носел няколко книги, с които да обори своят опонент.
Минало време Учителят пристигнал в Ст. Загора, където живееше Стефан Камбуров и Слави Камбуров получава телеграма в Нова Загора, че Учителят е пристигнал на гости при другите двама братя. Учителят го приема насаме в една от стаите на дома, където е отседнал на разговор. След малко Слави излязъл от стаята на Учителя уплашен и замислен с наведена глава. А преди това влезнал горд като паун с разперени крила. Дори носел няколко книги, с които да обори своят опонент. След това Братството излезнало извън града на екскурзия. Поканили и Слави. Слави все вървял мълчалив и с наведена глава. Накрая братята го спират и го питат: „Слави, какво стана с тебе? Нито се виждаш, нито се чуваш, все едно, че си потънал в земята." А обикновено когато се съберат Слави е голям оратор и от него човек не може да вземе думата.
към текста >>

14. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

Галилей Величков

ТОМ 4

Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове.
12. ДОБРАТА ОЦЕНКА Изгревът бе китна градина. Първоначално не бе така. Изоставените и буренасали земи бяха място само за кратка разходка и предутринно съзерцание. Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината усет към приветливия български дом. Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата. УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче. На крадливостта те отговориха с добронамереност. Първият успех бе презимуването на плодните дръвчета.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче.
Първите излази към изгрева успяват да пробудят у малцината усет към приветливия български дом. Те дадоха ухо и се вслушаха в съветите на УЧИТЕЛЯ и за няколко години превърнаха пустеещите ниви в приветлива китна градина. Първоначално, година, две близкоселци изкореняваха засадените дръвчета, за да ги засадят в своите дворове. Крадливото поведение не бе беда. На мястото на изкоренените плодни дръвчета бяха посадени нови, но и те бяха пренесени в селата. УЧИТЕЛЯТ обърна внимание на приятелите за начина, по който близкоселците изразяват любовта към плодното дръвче. На крадливостта те отговориха с добронамереност. Първият успех бе презимуването на плодните дръвчета. Вторият успех - цъфтежа, а третия - малко, но сладки плодове. Злонамереността бе победена. Победата породи помисли за по-широко облагородяване на терена.
към текста >>

15. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Същевременно Деметра носела същото такова одеало за мен, на онези с джипа, онези четирима, които са разпитвали Учителя.
И за пръв път, в присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко подробно. Накрая ми каза: „При Мен бяха дошли четирима души в салона. Двамата бяха от лявото посвещение, а другите двама - от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни. И Аз им казах: „Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ ви очаква от фашистите." Те много добре ме изслушаха и след това си отидоха." След това Невена Неделчева, приятелката на Лулчев, носи едно одеало да го занесат на Лулчев. Същевременно Деметра носела същото такова одеало за мен, на онези с джипа, онези четирима, които са разпитвали Учителя. Тогава Учителят казал на Невена: „Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен. „Няма да му трябва. Той сега ще се върне". Това ми го разказаха, след като се завърнах и двете.
към текста >>

16. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

По-късно една журналистка ми каза, как Антон Югов, който беше министър на вътрешните работи, е носел тези книги под мишница и ги е турил над банките на министрите.
Те са добри хора и не ги правете и тях врагове". И действително всичко утихва. В края на краищата аз бях уволнен от министерството поради тази книга. Всички платихме за нея. Сега ме интересуваше как тази книга е отишла в министерството. По-късно една журналистка ми каза, как Антон Югов, който беше министър на вътрешните работи, е носел тези книги под мишница и ги е турил над банките на министрите. И какво още установих. Неделчо имал наивността и глупостта да остави 100 книги в квартирата си, а те живееха под общ покрив с Балтова. А тя е една кокошка - като снесе едно яйце, трябва да окряка навсякъде. Тръгнала с книги под ръка и от министерство на министерство, и от министър на министър подарявала по една книга. Не е знаела, че е имало Министерство на културата и само на Димо Казасов не била дала, и затова той не знаеше за тази книга.
към текста >>

17. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Кажи: „Господи, малкото добро, което си посел в мен, направи да израсне".
Като ми погледнат тялото и питат: „Какво е? ". Казвам: „Това е от любовта на Марийка". Ти едно време проповядваше, имаше желание да обърнеш приятелките си към Бога, а сега защо не проповядваш вече? Трябва винаги да прекарваш в молитвено състояние. Моли се на Бога. Кажи: „Господи, малкото добро, което си посел в мен, направи да израсне". Моли се за всички, които работят за Господа, да преуспеят в делата си. Аз искам да бъдем едно и физически, и духовно и Божествено! Начинът, по който животът се развива никой го не вижда. Човек вижда само резултатите. Те са тънки процеси и искат много тънко наблюдение.
към текста >>

18. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото".
Беше се вече стъмнило и Учителят ме извика с пръст и ме изслуша като ми даде напътствия по моят главен въпрос, за който бях отишла при него. Та за него чаках от сутринта до вечерта 12 часа и бях върната към тридесет пъти като предпочиташе други пред мен. А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла седмица, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен. А това беше за търпението на ученика пред Божественото. Минаха години и когато вече другите около мен в Братството ме омаловажаваха, игнорираха, отхвърлиха, незачитаха ме за нищо аз се усмихвах и си казвах „Е, мене Учителят ме е изпитвал тридесет пъти за дванадесет часа и получих добра оценка". Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото". Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да предпочете други пред мен. И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други приказки, а мен не искаха да чуят. А точно така се развиха нещата както по онова време. По някой път идва Борис Николов и ми казва: „Ш-шт - еди коя си сестра и еди кой си брат имат такова съображение и мислят това и това и ще ги послушаме тях". Аз седя и мълча.
към текста >>

19. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Това, което е носел никой не можеше да издържи.
Той започна да говори с мен и разговора продължи за обикновени работи. Ако някой ни видеше от страни и чуеше разговора ни щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Разбрах какво е носил Учителят върху плещите си и каква представлява една микроскопична частица от този товар. Аз само за миг разбрах и усетих една частица от този титанински товар. Това, което е носел никой не можеше да издържи. Той прие моето съчувствие и ми отвори вратата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до него с чувство на преданост и отговорност за живота му и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига когато човек трябваше да се определи жертва ли си живота за Бога.
към текста >>

20. 109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

И той започна да разказва как веднъж дошъл по някаква работа в София и решил да се отбие при Учителя и понеже всеки, когато отива при него носи по някакъв плод, а той не носел нищо от вкъщи, защото нямал.
Това жертвата за Бога го смятат като нещо нереално, а то е най-реалното нещо в света. Но да се добере човек до тази идея е много трудно, защото тази идея граничи с вътрешното посвещение на ученика. Ще ви разкажа един обикновен случай. От обикновен по-обикновен. Веднъж попитах един брат от Казанлък да разкаже някоя интересна случка от своя живот. И той започна да разказва как веднъж дошъл по някаква работа в София и решил да се отбие при Учителя и понеже всеки, когато отива при него носи по някакъв плод, а той не носел нищо от вкъщи, защото нямал. На улицата видял, че един продавал хубави праскови. Отишъл при него и го попитал: „Може ли да ми продадеш един килограм праскови, но искам да бъдат от най-хубавите, искам сам да си ги избера, защото ще ги занеса на един специален човек, ще ти ги платя двойно, защото искам да поднеса нещо от себе си". Селянинът го погледнал и му казал: „Съгласен съм, избери си каквито искаш. Ще те питам за Учителя ли ги искаш? " Братът изведнъж трепва, от къде на къде този селянин дето продава тези хубави праскови ще да знае къде отива и за кого купува тези праскови.
към текста >>

21. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Когато той влезна вътре беше придружен от няколко приятели, то Учителят му отвори устата, наля в нея нещо, което е носел в чашата и го оставал.
Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: „Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето ние сме в клас, в петък и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато той влезна вътре беше придружен от няколко приятели, то Учителят му отвори устата, наля в нея нещо, което е носел в чашата и го оставал. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и той ги остави да дежурят при него. След малко болният след като изпил течността почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го е парело и след това заспал. Непрекъснато дежурните са сменявали дрехите му понеже той непрекъснато се потял през време на сън и на сутринта отворил очи и се събудил. Болките в корема изчезнали. На следващият ден той е вече почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари.
към текста >>

22. 149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ

Станка влиза в стаята, слуша ги как се разправят, но тя носела в ръцете си дърва за печката, но ги хвърля нарочно от високо на пода, чува се трясък, те подскачат уплашено както закусват.
Бяха дошли Цанка с рождената си майка на Изгрева и стояха там два месеца. Цанка беше си довела майката, за да може да действува с последното оръжие, което има срещу мен. Аз разбрах всичко и казах на Станка да не мърда от втората стая, защото тя спеше там. Искаха да изгонят Станка и да вземат стаята. Веднъж Станка ги заварва двете, че закусват и се разправят как да се настанят в стаята. Станка влиза в стаята, слуша ги как се разправят, но тя носела в ръцете си дърва за печката, но ги хвърля нарочно от високо на пода, чува се трясък, те подскачат уплашено както закусват. Казват й да спре, а тя отговаря: „Аз имам господарка Мария и господар Борис. И правя онова, което те ми нареждат". Те я наклеветиха на Борис, а той й се кара пред мен. А аз му казвам: „Тя е единствения човек, който ми съ-чувствува". Борис наведе глава и нищо не каза.
към текста >>

23. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците.
Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път. Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева. По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците. Но някои от войниците казали: „Ето го Дънов, иска да мине през охраната". Войниците го набили и свалили на земята с прикладите на пушките. Мислели, че е Дънов. След малко идва началството и го вижда как се търкаля по земята бит и пребит. По-късно идва един приятел и казва на офицера: „Кажете си името, за да ви черпя, защото този паун открай време си надуваше опашката и ние отколе чакахме да дойде някой да му изскубе всичката перушина.
към текста >>

24. 19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА

Мария Райчева

Правят впечатление в този случай следните 4 неща: че на сестрата й дошло на ума да отиде в Стара Загора, сякаш че ли за това защото там я чакат моите спомени; второ - въпреки отпадналите си сили е предпочела да отиде на екскурзията вместо на кръжок; трето - че сестрите тогава са носели със себе си и моите спомени и четвърто - че са започнали да четат от тях.
Според писмото, което ми писа сестрата, като стигнали до страницата, където казвам на Учителя, че имам непрекъсната температура и че не знам дали нямам нещо в кръвта, а Той ми казва: „А! Какво можете да имате в кръвта? " Тъкмо при тези Негови думи и сестрата изпитала като мене една радост, която видяла в себе си като силна светлина и в същата минута оздравяла. Завърнала се здрава в Димитровград и болестта й не се е повторила. Това е станало 24 години след моето излекуване и 18 години след смъртта на Учителя. Правят впечатление в този случай следните 4 неща: че на сестрата й дошло на ума да отиде в Стара Загора, сякаш че ли за това защото там я чакат моите спомени; второ - въпреки отпадналите си сили е предпочела да отиде на екскурзията вместо на кръжок; трето - че сестрите тогава са носели със себе си и моите спомени и четвърто - че са започнали да четат от тях. Ако бяха започнали да четат от беседите или резюметата нямаше да им стигне време да дойдат до спомените ми. Като че ли Небето е наредило всичко така, че сестрата да чуе това място, при което моментално съм оздравяла, за да оздравее и тя. „Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде." Това значи, че за да получим, първата крачка трябва да бъде направена от нас.
към текста >>

25. 32. СКАЗКА ЗА ЕДНА ДУША

Петър Камбуров

Новоселец, на 25 километра южно от Нова Загора.
32. СКАЗКА ЗА ЕДНА ДУША 1929 година. Аз съм все още на работа е печатницата на чичо Слави в Нова Загора. Печатаме 9 и 10 серия от беседите на Учителя под корекцията и контрола на сестра Паша Теодорова. Един неделен ден през април (Великден), решихме трима млади братя: Слави Русев от с. Стоил Войвода, Матьо от същото село и аз, да отидем на гости на Братството в с. Новоселец, на 25 километра южно от Нова Загора. Времето беше хубаво, слънчево и след около двучасово приятно пътуване пристигнахме. Приятелите ни посрещнаха с обич и ни устроиха истински братски прием. Аз изявих желание да изнеса беседа в широк кръг, затова казах на приятелите да поканят кмета, всички общински служители, учителите и други селяни, които те намерят за добре. И наистина, в салона на братството се събра доста народ. Зная, че говорих за Учителя, за идеите на Бялото Братство, но подробности не си спомням.
към текста >>

26. 19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

Към обяд при мен се отби една сестра, която бе приятелка на Мария и ме заговори, защото току-що се връща от Мария и носела важна новина: „Учителят ще бъде днес на обяд при вас в бараката.
Аз се бях настанила в стаята за гости в бараката, защото тя бе свободна. А тази барака беше на брат ми, а освен това, неговата приятелка Мария, вече не живееше на Изгрева, а живееше с брат ми в онзи малък дом на „Симеоновско шосе" N 14. Но ето Мария Тодорова идва и категорично ми изрече една заповед, която ме стресна: „Ти днес целия ден няма да се явяваш тук, защото аз си имам днес специална задача". Както всякога при такива случаи аз си замълчах, взех си куфарчето с багажа и излезнах от бараката. Отидох при стенографките, взех някоя от беседите, които не бях слушала, които бяха на машинописни страници и отидох на полянката под борчетата и седнах на тревата и започнах да си взимам и вадя бележки от Словото на Учителя. Към обяд при мен се отби една сестра, която бе приятелка на Мария и ме заговори, защото току-що се връща от Мария и носела важна новина: „Учителят ще бъде днес на обяд при вас в бараката. Мария вече приготовлява обяда. Сигурно се прави всичко това по случай твоето пристигане". Аз не отговорих. Мълчах. Изобщо нищо и никому не разказах за онова, което правеха с мен. Аз продължавах да си вадя бележки от Словото на Учителя.
към текста >>

27. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една каруца и тръгнали по дирите ни.
Затова решихме да се установим в някой хотел. Тия сърби слязоха преди нас от влака и като минали край хотела казали, да не ни се дава стая за нощуване, защото сме българи и изобщо да не ни дават подслон. Като нямаше къде да се подслоним, ние решихме да отидем пеш до гр. Сурдулица. А той беше на повече от 10 км. Нямаше друг изход и ние тръгнахме. В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една каруца и тръгнали по дирите ни. Ние не знаехме каква е причината, но после разбрахме, че те са гонели българите. Като разбрахме, че не преследват, ние започнахме да бягаме и да се прикриваме там където имаше сенки от дърветата по пътя. Но те все повече ни приближаваха и викаха: българи, българи... Пред нас изведнъж видяхме една река с мост обаче с много голяма дълбочина от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме под моста и се скрихме там докато мина опасността. Там стояхме около един час. Цели треперещи, сковани от студ, страх и изумление ние после излязохме от там и продължихме пътя си.
към текста >>

28. 9. РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА

Станка Иванова Тотева

Тя ги носела в два плика, за двамата и като отишла Учителят попитал: „Какво има сестра?
за отпечатване на беседи, които всеки един да получи като абонамент. В тая връзка Учителят казал един път в сряда, навярно е било към края на учебната година, че всеки може да си внесе левчетата, които е събрал. Моите родители приготвили сумата, която били събрали и баща ми каза на майка ми: „Недке, ти ще ги занесеш! " Както решили, така и постъпили. Майка ми отишла да носи парите на Учителя. Тя ги носела в два плика, за двамата и като отишла Учителят попитал: „Какво има сестра? " „Учителю, нося левчетата! " При Него бил брат Боев. Учителят попитал: „Сестра, как се казваш? " Мама искала да каже Неда Иванова, но брат Боев изпреварил майка ми и казал: „На брат Иван другарката! ". Учителят отново попитал: „Сестра, как се казваш?
към текста >>

29. 9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Симеон Арнаудов

Точно по това време Иван Антонов носел вода и наблюдава как отдолу идват от Самоков един цивилен полицай, двама стражари и горският.
Една сестра Мария Младенова бе с дъщерите си горе на езерата. Нейният мъж Илия Младенов беше военен и с чин подполковник. В ония години това беше висш военен чин и те се движеха с ординарци и охрана. Та Илия Младенов беше дошъл на езерата, за да види семейството си. Той пристигна с ординареца си качени на два военни коня, униформени с офицерски пелерини, със сабя, шпори на ботушите и оръжие. Точно по това време Иван Антонов носел вода и наблюдава как отдолу идват от Самоков един цивилен полицай, двама стражари и горският. Всички нарамили пушки. Идват, за да изпълнят заповед да разтурят и разпуснат лагера. Те са горе при първото езеро. И отведнъж виждат как двама висши офицери отиват да целуват ръка на Учителя и си казват: „Ха, тук има офицери и военни. Ние не можем да се борим с войската.
към текста >>

30. 5. КАК СЕ Е ЗАПОЗНАЛ НИКОЛА АНТОВ С УЧИТЕЛЯ

Донка Илиева

Смело носел знамето на своята партия, за което бил преследван от властите.
5. КАК СЕ Е ЗАПОЗНАЛ НИКОЛА АНТОВ С УЧИТЕЛЯ Никола Антов е македонец. Той бил анархист и като такъв манифестирал своите убеждения. Смело носел знамето на своята партия, за което бил преследван от властите. Веднъж, когато бил подгонен и търсел убежище попаднал точно на ул. „Опълченска" 66, където живеел Учителят. Помолил да се скрие и Учителят му посочил мястото в стаята зад паравана (В стаята имало параван, зад който имало мивка за миене). Той се укрил там. Не след дълго идва полицай, почуква на вратата и когато Учителят отваря полицаят запитал, дали не е идвал някой анархист да се е укрил в сградата.
към текста >>

31. 3. НИВАТА С ЖИТО

Паньо Славов

Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно".
3. НИВАТА С ЖИТО Брат Паньо имал около 20 декара земя. Учителят му казал, че не му са необходими толкова ниви. Че пет декара му са достатъчни. Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля нивата си. Следващата година нивата била засята с жито. Като дошла жътва и овършали житото, работниците, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно". Хамбарът се напълнил и тогава започнали да носят и вкъщи. Изобилие и преизобилие дошли в дома му.
към текста >>

32. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Йорданка Димитрова Колева

Учителят го е пращал и друг път така, използвал го е като един посредник и чичо Желю казваше, че когато отивал все същото куфарче носел.
Аз, когато се ожених тогава го виждах, когато отидох в Нова Загора, повече не знам. Зная, че беше Камбуров, толкова. А това за Кемал Ататюрк, това е съвсем отделна история. А митническа проверка тогава не е ли имало? Ами щом Учителят го праща, то тогава Учителят го охранява. Учителят го е пращал и друг път така, използвал го е като един посредник и чичо Желю казваше, че когато отивал все същото куфарче носел. Но и на други места е ходил. И Учителят подарил на чичо Желю един свой портрет с подписа си. Имаше написано едно изречение. Съжалявам, че не го записах това изречение. Тогава за пръв път видях подписа на Учителя.
към текста >>

Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени.
Михаил го поканва Методи да отиде във Франция и той заминава, И тогава чичо Желю, кой знае какъв дявол го хваща и ми казва: „Олге, дай ми портрета, защото... иска го. Методи ще ходи при Михаил". И аз понеже е негов портрета, го дадох. И Методи взема този портрет и го занася на Михаил. И после Методи донесе един портрет на Михаил. Същата прическа на Михаил като Учителя, същата кройка на балтона с тия ревери, само че Учителят ходеше с бастун, а той с жезъл и Методи каза, че това било една кристална топка и му направило впечатление, че много светски вид е имал, носел и пръстени. Той се хранел отделно на една катедра. Методи шест месеца седял в Париж и на Лазурния бряг. Михаил му дал пари, разхождал се из Франция, нали, върна се. Но много съжалявам за тоя портрет. Нямах сила да кажа: „Няма да ти го дам", нали той е негов.
към текста >>

33. 11. СТЪПАЛАТА

Там носела от тавана книгите, материалите долу.
11. СТЪПАЛАТА Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница. И какво ще работи. Там носела от тавана книгите, материалите долу. Обаче един там арменец не я обичал и много лошо се носел с нея. Казвал: „Няма да се качваш с асансьор! Само така - пеш". И тя слаба била тогава нали, не била добре. Но качвала се, носела материалите, какво да прави.
към текста >>

Обаче един там арменец не я обичал и много лошо се носел с нея.
11. СТЪПАЛАТА Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница. И какво ще работи. Там носела от тавана книгите, материалите долу. Обаче един там арменец не я обичал и много лошо се носел с нея. Казвал: „Няма да се качваш с асансьор! Само така - пеш". И тя слаба била тогава нали, не била добре. Но качвала се, носела материалите, какво да прави. Веднъж отишла при Учителя и казала: „Учителю, какво съм направила на този човек, защо така ме мрази?
към текста >>

Но качвала се, носела материалите, какво да прави.
Там носела от тавана книгите, материалите долу. Обаче един там арменец не я обичал и много лошо се носел с нея. Казвал: „Няма да се качваш с асансьор! Само така - пеш". И тя слаба била тогава нали, не била добре. Но качвала се, носела материалите, какво да прави. Веднъж отишла при Учителя и казала: „Учителю, какво съм направила на този човек, защо така ме мрази? Не ми дава да се качвам с асансьора, ами все пеш се качвам и слизам да нося материали". Учителят замълчал малко и казал: „Рекох, пребройте стъпалата! " Тя си казала на ума: А, стъпалата ще броя, та това помощ ли е? И като се качвала отново по стъпалата се сетила и си рекла: Защо пък да не ги преброя?
към текста >>

34. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Например, занасяли продукти от стопанството на пазаря и ги продавали на търговци на пазаря, които изкупували продукцията, но парите носели на дюкяна на братя Маркови.
Завършил е столарското училище в Русе и е работил в комуната четири години. Той разказа, че за стопанството били наемани работници от съседното село Липник, сега Николово. От София били дошли група студенти, които също работели там както и той самия. Когато се налагало той работел дърводелство. Той казваше, че Ватев бил председател на комуната, но братя Маркови не го слушали. Например, занасяли продукти от стопанството на пазаря и ги продавали на търговци на пазаря, които изкупували продукцията, но парите носели на дюкяна на братя Маркови. Какво ставало по-нататък с парите не се знаело. Изобщо стопанството - зеленчукова градина, лозе и ниви не давали никакви приходи, макар че се раждало изобилно. Но не трябва да се забравя обстоятелството, че братя Маркови посрещаха и изпращаха много гости от братството празничен ден от града, от София и провинцията понякога. Може да се каже, че отчетността не е била добра. Поради това Учителят изпратил един брат Райчев, бивш военен да контролира работата на стопанството, а после и брат Йордан Андреев (Аню), Колю Йорданов от София и Петър Арабаджиев от Варна.
към текста >>

35. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Веднъж сте посели трябва да оставите посятото да изникне и се развие според Божествения ред на нещата.
Любезни Н. Ватев, Получих вашето писмо. Работата ми е ясна. За вас и двама ви не остава друг път освен с търпение, вяра, надежда и упование да чакате отгоре да ви озарят и упътят във вашите действия. Да не допущате никоя лоша мисъл да ви обсеби. Веднъж сте посели трябва да оставите посятото да изникне и се развие според Божествения ред на нещата. Учете се от всичко да не повтаряте погрешките и спирате развитието на собствените ваши души. Защото Бог обича доброто, реда и чистотата във всичко. Това е моят съвет. Ваш верен П. К. Дънов София, 23.ХII.1910 г.
към текста >>

36. 1. Пътуващият и пеещият проповедник

Тя е пеела хубаво, свирела на китара духовни песни, която е носела винаги със себе си.
да бъде освободена стаята, което тя изпълнява. Със съпруга си Найден има много семейни неприятности. Учителят й казал, че кармата й с Найден не е добра и ако дойде в София ще има и ще се явят други мъчнотии. В една от срещите си, Учителят дава съвети на съпруга Найден, как да се справи със себе си и със своите състояния и го посъветвал да чете Евангелието и да пости всеки трети петък от месеца. Учителят я е изпращал да посещава градовете в страната и да провежда събрания с духовните групи съставени от сестри. Тя е пеела хубаво, свирела на китара духовни песни, която е носела винаги със себе си. Още от 1915 г. Учителят я съветва кои градове да посети. Имала е дар слово, както и духовни заложби. Имала развито ясновидство и е могла да разрешава семейни и други проблеми, за което е била желана във всеки дом. Обикновено е влизала в пост, три дена е в пост и молитва, след като е получила молбата от някои приятели върху какъв проблем да им даде сведения.
към текста >>

37. 3. Гоненията

Георги Йорданов Добрев

Тази ли беше тази Мария, която носела една табела на главата си: „Жертва на Дънов“.
наши приятели ми казаха, че Учителят така веднъж като се разхождал по ливадата, а още местото не е било оградено, това место, което са го купили, тоя Изгрев. И като се разхождал така и вървял и някой от гората излезнал и го наметнал с някаква тъмно палто на главата и Учителят скокнал и го хванал този човек, а после си продължил пътя. Значи тук също атакуваха Учителя. Значи поповете и владиците изпращаха разни хора, жени мъже, да пречат и да тормозят Учителя. В.К.: Църквата откупува разни личности, за да ругаят Учителя. Тази ли беше тази Мария, която носела една табела на главата си: „Жертва на Дънов“. Г.Д.: Тя е същата Мария. Табела „Жертва на Дънов“. А за Мария аз ще разкажа туй, което зная, истината. Мария е била едно бедно момиче. И изпаднало, минало по разни пътища и така се домогнала до наши познати приятели и те се я привлекли около тях, за да й помогнат.
към текста >>

38. 8. Катя Грива

Драган Петков

Особено държал кръста, който се носел да бъде точно изправен.
Ама аз не мога да издържам и ме е много страх, че няма да намеря тялото си и да влезна в него. Затова освободете ме от това състояние.“ Учителят й направил няколко паси с ръцете на главата, тя се успокоила и се освободила от това състояние. То повече не се появило. Веднъж Учителят казал на Катя Грива, че тя в едно от предишните си прераждания е била калугер. И този калугер много е държал да бъдат нещата както трябва. Особено държал кръста, който се носел да бъде точно изправен. Ако е бил наведен се е карал на този, който го носел. Та в това прераждане сега не е калугер, а е Катя Грива. По този въпрос за преражданията в мъжка или женска форма има много неща казани от Учителя. Накратко“ човек не е този, който си избира формата, чрез която да се роди - мъж или жена. Катя Грива живееше на Изгрева, но за издръжката си получаваше пари от родителите си.
към текста >>

Ако е бил наведен се е карал на този, който го носел.
Затова освободете ме от това състояние.“ Учителят й направил няколко паси с ръцете на главата, тя се успокоила и се освободила от това състояние. То повече не се появило. Веднъж Учителят казал на Катя Грива, че тя в едно от предишните си прераждания е била калугер. И този калугер много е държал да бъдат нещата както трябва. Особено държал кръста, който се носел да бъде точно изправен. Ако е бил наведен се е карал на този, който го носел. Та в това прераждане сега не е калугер, а е Катя Грива. По този въпрос за преражданията в мъжка или женска форма има много неща казани от Учителя. Накратко“ човек не е този, който си избира формата, чрез която да се роди - мъж или жена. Катя Грива живееше на Изгрева, но за издръжката си получаваше пари от родителите си. Получи ли парите, тя ги изхарчвала за няколко дни, а после се чудела как да изкара до края на месеца.
към текста >>

39. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

Полицаят помислил, че Цеко му се подиграва и взел да го бие и удря по лицето, така както се бият крадци и разбойници, а сестрата дето била с него и чиято шевна машина той носел под мишница извикала: „Не бий брат ми щото чудо ще стане“.
Посреща ги един полицай, закарва и двамата в участъка и искат на Цеко личната му карта. А той изобщо не си бил изваждал такава. Накрая Цеко си спомня една мисъл от Учителя, че човешкото лице е личната карта на човека, защото човешкият дух е изписал френологически цялата му същност и история на човешкия му живот на земята. Тогава той се обръща, показва лицето на полицая и му казва:“ На, чети какво пише на лицето ми! Тук всичко пише - кой съм, от къде съм дошъл и какво правя в момента“. Полицаят помислил, че Цеко му се подиграва и взел да го бие и удря по лицето, така както се бият крадци и разбойници, а сестрата дето била с него и чиято шевна машина той носел под мишница извикала: „Не бий брат ми щото чудо ще стане“. Повторила го три пъти. А полицаят през това време удрял Цеко по главата и му викал: „Ето чудото аз го правя“. В същия миг става земетресение. Всичко почва да се тресе, падат разни рафтове, хвърчат разни вещи и всички се стресват от уплаха. А сестрата вика:“ Аз какво ви казах, не бий брат ми, защото чудо ще стане.
към текста >>

40. 3. Затворникът

В училището не се грижели за прехраната му и никой няма такова намерение и той си носел сол и червен пипер смесени и хляб си вземал и така се хранел като си посолявал хляба.
Аз имам моя работа. Ще отида, ще я свърша и след два часа като я свърша аз ще дойда при вас“, Но те не го пускат. Но той не се примирява и търси начин да избяга. А като вървели той напипал във войнишкия шинел нещо меко, някаква кесийка. А това било сол и червен пипер лют, смесени, защото той като вегетарианец не можел всичко, което им дават да яде и затова си имал сол и червен пипер смесени. В училището не се грижели за прехраната му и никой няма такова намерение и той си носел сол и червен пипер смесени и хляб си вземал и така се хранел като си посолявал хляба. Така напипал тая кесийка с лютия пипер и сол. А брат Иван ядеше много люто. Аз не знам някого да съм виждал да яде толкова люто в България. Той съобразява какво да направи. Изважда с ръка солта с червения пипер и прехвърля половината в едната шепа, половината в другата шепа.
към текста >>

41. 9. Конят при Диана Бад

Вода са си носели от така наречения „разсадник“ в парка в Борисовата градина, където са сега тенис-кортовете, там близо до Телевизионната кула от долната страна.
А Учителят му казал: „Вярно, нищо не може да се прави, обаче може да се мисли! “ Туй съм го запомнил от бай Иван и когато имам трудни такива моменти да решавам, винаги си го спомням това, че може нищо да не се прави друго, обаче да се мисли винаги може. А това е най-важното в случая. И така започва живота на Изгрева. Но няма вода, няма електричество, няма нищо. Вода са си носели от така наречения „разсадник“ в парка в Борисовата градина, където са сега тенис-кортовете, там близо до Телевизионната кула от долната страна. Там е имало разсадник и до там имало прекарана вода. От там с бъчва са носели вода. Но решават, а Учителят подсказал идеята, че долу в Диана бад, някъде, където е сега гарата, в околностите долу около линията може да се направи чешма. Има извор и може да се направи чешма. И нашите приятели започват да работят, за да се направи тая чешмичка.
към текста >>

От там с бъчва са носели вода.
А това е най-важното в случая. И така започва живота на Изгрева. Но няма вода, няма електричество, няма нищо. Вода са си носели от така наречения „разсадник“ в парка в Борисовата градина, където са сега тенис-кортовете, там близо до Телевизионната кула от долната страна. Там е имало разсадник и до там имало прекарана вода. От там с бъчва са носели вода. Но решават, а Учителят подсказал идеята, че долу в Диана бад, някъде, където е сега гарата, в околностите долу около линията може да се направи чешма. Има извор и може да се направи чешма. И нашите приятели започват да работят, за да се направи тая чешмичка. Между тях е и бай Иван. Един ден, от всички, които до тогава са вземали участие в работата никой не е отишъл.
към текста >>

42. 11. Пророк Илия и брадвата

И се е говорело между нашите приятели, че учениците на Климент Охридски, наред с многото работи, които са знаели и са правили, всички са носели някакви тояги, пръти, дълги такива и са ходели с тях.
Пророк Илия, този, който е убил 400 души пророци, 400 пророци е нарязал като краставици. За живота на Илия бай Иван можеше да приказва с часове и с подробности. И аз от него знаех много за Илия, за пророк Илия и правя аналогия пак от изказването на Учителя. Но тука ще го вмъкна пак образа на дядо Благо. Понеже дядо Благо пък знаем от Учителя, че е бил Климент Охридски. И се е говорело между нашите приятели, че учениците на Климент Охридски, наред с многото работи, които са знаели и са правили, всички са носели някакви тояги, пръти, дълги такива и са ходели с тях. После вече като завършват училището тръгвали са и проповядвали носейки всички своите тояги. А дядо Благо викал: „Ама вие да не мислите, че това са били обикновени тояги! Това са били жезли, които са носели учениците на Климент Охридски“. И това става пред Учителя. А Учителят казва: „Виждате ли този, който е бил Климент Охридски как знае какво са носили учениците“.
към текста >>

Това са били жезли, които са носели учениците на Климент Охридски“.
Но тука ще го вмъкна пак образа на дядо Благо. Понеже дядо Благо пък знаем от Учителя, че е бил Климент Охридски. И се е говорело между нашите приятели, че учениците на Климент Охридски, наред с многото работи, които са знаели и са правили, всички са носели някакви тояги, пръти, дълги такива и са ходели с тях. После вече като завършват училището тръгвали са и проповядвали носейки всички своите тояги. А дядо Благо викал: „Ама вие да не мислите, че това са били обикновени тояги! Това са били жезли, които са носели учениците на Климент Охридски“. И това става пред Учителя. А Учителят казва: „Виждате ли този, който е бил Климент Охридски как знае какво са носили учениците“. Нали и заради това тая аналогия,която дава Учителят така може би пряко или за хората,които са били край Него, точно направо не е визирал нещата, не е казвал нещата, но ги е казвал в такава форма, че умния да се досети, а другия, той ще мени и ще замине край тия Слова без да разбере нищо. И така Учителят е подсказвал, нали за всеки един, ако е ставало нужда, да подскаже кой какъв е. Както е казал за Толстой, че е преродения Сократ, както е казал и за брат Ради, че е преродения патриарх Евтимий и за много наши приятели.
към текста >>

43. 28. Една приказка и истинската развръзка

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Насял бостан, поливал го, носел вода от далече и всяка година успявал да отгледа дини и всеки един, който минел му давал по една диня.
Пропуснеш ли някого да мине и да не му дадеш, опита ти няма да е сполучлив. Затова ще внимаваш много. Всеки, който мине край бостана няма да го пропускаш, под никакъв предлог. А за да разбереш кога ти са опростили греховете и можеш да започнеш новия живот, ще вземеш един чукан, главня, ще я опърлиш на огъня хубаво да се овъгли, ще я заровиш в единия край на бостана и когато от тая главня покара издънка, тогава ще знаеш, че греховете ти са опростени“. Упорит бил този разбойник и решил да изпълни указанията на този мъдрец. Насял бостан, поливал го, носел вода от далече и всяка година успявал да отгледа дини и всеки един, който минел му давал по една диня. Така няколко години наред той осъществявал заръката на този мъдрец и всяка диня, която давал все отивал там до мястото да види дали тая главня е пуснала зелена издънка. Но все гледал, че нищо не излиза. Една година пак започнал. Насял мястото с дини, станали дините и той започва пак да раздава на всеки един, който мине по една диня. Един ден, денят бил много горещ такъв, слънцето препича и никой не минава.
към текста >>

44. 5. Първият събор

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Пристигат и другите двама ученика, като единия от тях носел една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обед.
5. ПЪРВИЯТ СЪБОР Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е позовал на него първите си трима ученика: Д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Учителят ги поканил по вътрешен духовен път и след като тримата се отзовали на поканата, Той им написал писма да се явят във Варна на определената дата. Единият от тях, д- р Миркович е пристигнал с параход. Учителят го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Здрависват се, поздравят се и бива заведен в дома на сестрата на Учителя, която се нарича Мария. Пристигат и другите двама ученика, като единия от тях носел една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обед. Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бърже занеси рибата в езерото и там я пусни“. Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата във водата. А пък Учителят наредил на сестра си да приготви постен рибник. Тя приготвила толкова вкусен рибник и такива вкусни яденета, че гостите останали много доволни. Тогава Учителят им обяснил каква храна трябва да се яде и че не трябва да се употребява за храна никакво живо същество, защото има храна чиста и храна мръсна.
към текста >>

45. 8. Добра и Савка

А това име е носела Неговата рождена майка, която отдавна си е заминала от тоя свят.
Провели са разговори и Тереза извиква Савка, която е била ученичка и казала: „Г-н Дънов, подарявам Ви я на Вас! “ „Рекох, нека завърши гимназия и тогава ще дойде при мен.“ Тя била с много крехко здраве- .Като завършва гимназия Савка става неразделна последователка на Учителя и стенографка. Веднъж пред Юрданка Учителят казал: „Аз вселих майка си Добра в нея, за да може да учи, защото тя много тъгуваше, че не е знаела да чете. Искаше да учи. Та сега Добра и Савка учат заедно.“ Често пъти Учителят се обръщал към Савка с името Добра. А това име е носела Неговата рождена майка, която отдавна си е заминала от тоя свят.
към текста >>

46. 13. ЛАТЕРНАТА

Тази майка е носела или майка му или дядо му на моят дядо.
От къде идва вашият род? Г: Ставаше въпрос още като ученик, когато баща ми ме заведе на преглед при проф. Ташев разбрах, че нашият род идва от югозападна Македония. И баща ми провери понеже според моя албинизъм аз съм с бяла коса, бяла кожа, това е било някакво си племе, което е живяло някъде там в планините -албански ли къде е било, имало римски някакъв гарнизон. И действително, баща ми проверява, че по време на въстанието на Али паша една майка с две деца с два коша с един кон бяга през Рило-Родопите и слиза в Асеновград. Тази майка е носела или майка му или дядо му на моят дядо. Така че корена ми по бащина линия е от там. По майчина линия не знам. В Пловдив и Пазарджик, там са живели. В: А по какво познаваше д-р Ташев? Д: По този полуалбинизъм, който е при мене.
към текста >>

47. 20. ИСТИНАТА НЕ ПРОЩАВА

Дойде време, нашите хора го вдигнаха на рамене и Го понесоха така, както едно време са носели пророците.
Но после не смееха от властта да кажат истината и че това, което се пише за Учителя е лъжа. Беше ги страх. Това също бе голям изпит за тях. Не го издържаха. След това Учителят бе поставен в салона. Дойде време, нашите хора го вдигнаха на рамене и Го понесоха така, както едно време са носели пророците. Обиколиха един път поляната където се играеше Паневритмията и отидоха после на мястото където бе изкопан гробът. Бяха възложили на Георги Томалевски да напише нещо. Каза: "Не можах да напиша". Той е много поетична фигура. Но Славчо Печеников го написа.
към текста >>

48. 28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Ний сме вземали само една посока, ний сме посели едни семена, но самият Той ще ни чака хиляда години, каза ни дава срок, за да го приложим.
От друга страна що се отнася до учениците, аз давам пример от Евангелието, че в последната вечер в Гетсиманската градина, бяха доста жалки хората около Христос. Единият го предаде за 30 сребърника, като смяташе да прибере сребърниците, а Христос няма да позволи да бъде разпънат. Един Петър, който си извади ножа и отряза ухото на един от войниците, въпреки че беше предупреден, че за една нощ се отказа при пъти от Христос. А в края на краищата всички тези светии ги създаде църквата след векове, щото бяха необходими не на Христовото Учение, а на църквата. От туй съм малко антиклерикален по отношение на това, както и ние сега ако някой се сочи за ученик, значи той не разбира още нещата. Ний сме вземали само една посока, ний сме посели едни семена, но самият Той ще ни чака хиляда години, каза ни дава срок, за да го приложим. Щото Учението на Учителя, ние можем сега да живеем в тази фаза, Учителят каза така, Учителят казва така, но ние чакаме онази фаза, в която ще кажем: От Учителя приложих това, приложих един кое си. От този момент нататък ние можем да кажем, че сме в преддверието на това да бъдем ученици. Иначе досега ние сме свидетели на едно голямо явление, което историята един ден ще каже, ще разбере, може би ще дойде една генерация друга. Той самия каза, че ще дойдат по-подготвени хора от нас, които ще свършат работа. Това е най-оптимистичното, както и още едно нещо Учителят е казал на Буча Бехар, което най-много ме радва мене, това е: "Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението".
към текста >>

49. 59. РИТЪМА НА ПРИРОДАТА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

" "Това, което сте го посели, да го полеете." Учителят днес (19.1Х.) каза: "И на физическия свят задълженията си трябва да ги изпълнявате".
Тези от Божествения, тях никой не ги вижда. Те едвам се появяват и остават на окото. Те не падат на земята. Веднъж В. Несторова, като влиза при Учителя, плаче, запитва: "Ама защо плача, Учителю? " "Това, което сте го посели, да го полеете." Учителят днес (19.1Х.) каза: "И на физическия свят задълженията си трябва да ги изпълнявате". И погледна. 20.1Х. "За да придобият качествата на любовта, хората са поставени на специален режим - масажиране. Никой не може да избегне разтривките." Псалм 13 "До кога, Господи, ще ме забравяш съвсем? " 31 .VII. "И докато светът гори в пламъци, в София, на Изгрева с една игра се слага начало на красивия живот.
към текста >>

50. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче.
Лично тя ми е разказвала нещо много интересно. Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена. Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година. Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив. На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България. Той бил голям родолюбец, от много богат род. Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство. В това време те са били приети от гръцкия патриарх, на него при едно тържество и баба ми разказва, че я прегърнал, целунал я, понеже тя е била малко детенце и дядо ми преди да почне да изографисва черквата, завежда жена си, прабаба ми и баба ми на реката Йордан и казал: "Да знаете, че тука е кръстен нашият Господ Исус Христос". Баба ми ги е разказвала и аз малко се вълнувам.
към текста >>

51. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

Веска Козарева била изправена веднъж пред съда, но понеже Библията не подлежи на съдимост (а тя носела със себе си само Библия) била освободена.
"Ние си пишехме. Той знаеше добре български. Дойде при мене в мястото в градината. Децата му бяха от първата жена. После идваше с втората, която беше бившата му секретарка". Веска Козарева била изправена веднъж пред съда, но понеже Библията не подлежи на съдимост (а тя носела със себе си само Библия) била освободена. Роза, съпругата на Данко при изчезването на брат си се разболяла. Брат Виктор довел първоначално германския професор при Данко.
към текста >>

52. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Учителят е носел това бележниче още в Америка и на първата му страница е отбелязал 1894 г., Ню Джърси.
той издаде своята книга "Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребност да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното и достъпното за нашето триизмерно възможности знание." Никола Нанков: Книгата "Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на Велчев в гр. Варна. Всеки може да се увери в това като вземе първото издание на книгата, където на първата заглавна страница е отпечатана годината, печатницата и града. По време на отпечатването й, Учителят няма ученици, за да я разпространяват. За разпространението й се вижда от личното бележниче на Учителя, в което са отбелязани лицата, които я разпространяват, колко броя и отчитането им за продажбата. Учителят е носел това бележниче още в Америка и на първата му страница е отбелязал 1894 г., Ню Джърси. Авторът, стр. 48; от отпечатаната книга стр. 93: "Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато Той написва книгата "Завета на цветните лъчи". Ние не знаем колко време е било потребно да напише тази книга, но най-вероятно допускаемо е, че тя е започната след 7 март 1897 година - годината на неговото посвещение." Никола Нанков: За достоверността на случая с книгата "Завета на цветните лъчи" ще дам извадка от протоколите на годишната среща на учениците на "Веригата" през август (15-21), 1912 г., в гр. Търново, дословно: 15 август (св.
към текста >>

53. 1. ДА СЕ РОДИШ НАВРЕМЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

При това, Той носел със себе си своята първа излязла от печат книга "Наука и възпитание" и при някои срещи с хора предлагал.
Но трябва да се върна малко назад, докато стигна тази дата. Когато Учителя е правил своите научни обиколки из България в продължение на 11 години, начиная от 1990 година, посетил и моето родно място - Нови пазар - тогава малък градец. Аз съм била малко дете. Той се запознал с баща ми, защото при своите обиколки целта му е била да влиза в контакт с народа, да дири и открива нови души, да проучва и българина като тип. Затова е изнасял сказки по френология, физиогномика, затова е правил и съответно измервания на много глави, като е съставял и френологични карти. При това, Той носел със себе си своята първа излязла от печат книга "Наука и възпитание" и при някои срещи с хора предлагал. Така той връчил на баща ми след разговора, който водили един екземпляр от тази ценна книга и мисля, че тя е изиграла роля на покана. Поканена съм била аз, малкото тогава дете, защото баща ми не се раздвижил особено, не възприел нищо от това, което му говорил Учителя, а книгата запазил непокътната без да я прочете. Така неразрязана тя попадна по-късно в моите ръце и аз действително помислих след няколко години, че тя е била предназначена именно за мен.
към текста >>

54. 03. БЕСЕДИТЕ В НАЧАЛОТО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

на събора исках да се купя такава кърпа, за покривка на главата, защото всички сестри са носели на главата си бяла кърпа.
3. БЕСЕДИТЕ В НАЧАЛОТО В.К.: Разказвали са ми, че в първите години сестрите са ходели с бели забрадки, с бели рокли, с бели дрехи, как се обличаха по онова време? Е.А.: По съборите и по време на беседите. Аз даже когато отидох през 1920 год. на събора исках да се купя такава кърпа, за покривка на главата, защото всички сестри са носели на главата си бяла кърпа. Въпреки че това на мен не ми лежеше, беше ми форма. И аз купих за главата си нещо прозрачно като воал, най-тънкото което можах да намеря, само по форма да го изпълня. И го сложих само през време на молитвата. Иначе обличаха се, въобще нашите хора носеха много белия цвят. Много. Сестрите бели рокли по празници и така до края на живота си.
към текста >>

55. 62. КОМУНИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Свила съм си ръкава и носела съм.
И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета. Даже Учителят тогава каза: „Не се разголвайте, защото братята не са ангели! " Да, така беше казал. И затуй Паша, до края на живота си не тури къс ръкав. Аз пък казвам си, всички ходят с къси ръкави и после като имах дълъг ръкав, нали все шетам, работя, все бях запретната дотука. Свила съм си ръкава и носела съм. След туй носех свободно. Аз не можах да свикна с гола ръка да изляза. Това не можах да нося. Освен когато се пека на слънце. Но иначе не съм ходила, но то е вече навик.
към текста >>

56. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Казаха ми, че той синът им Борис носел всичките скъпоценности на семейството.
После след 9.IX.1944 год. когато убиха синът й, защото нали изчезна синът й, те в семейството по-задружно заживяха, бащата много страдаше за сина си, щото един син и две дъщери имаше. Едната загина при бомбандировките, синът изчезна след 9.IX.1944 год., но него никой не го засегна, той беше възрастен човек, но много страдаше и си спомням, понеже аз отидох и ме пита: „Ще се върне ли Борис? " Пък аз какво мога да му кажа затова нали? Но и двамата чакаха с надежда, че той синът ще се върне. Казаха ми, че той синът им Борис носел всичките скъпоценности на семейството. А те имаха много скъпоценности, защото царете подаряват украшения на жените, на мъжете. Например, той като генерал една табакера златна със скъпоценни камъни е имал. Все такива неща, те са скъпи нали, те се ценят и то от някой император, от руския ли му била подарък при някакъв случай. Дошъл тука и като на адютант и на него подарил или там някъде те са ходили, това не зная къде е било, но затова съм чувала. После и за нея е имало много подаръци.
към текста >>

57. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня.
Когато то дойде, нещата другояче стават, защото ако човек се поддава на отрицанието, това са силите на Злото, които господарстват в него. Ако се поддава на Доброто, на положителните сили, те са другите, светлите същества, които се проявяват. А пък Учителят пак на едно място казва: „Чистият ум, светлият ум, чистото сърце, обширната душа и мощният дух са веригите, които ще свържат Злото у вас". Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии. Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня. Такова нещо е било. Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас. Ние сега ще имаме само проблясъци на това Божествено в състоянието, в което сме още сега. Но за да станеме нови хора, за да станем ученици, да имаме абсолютно ученическо съзнание, непременно трябва Божията Любов да изявяваме. Иначе, другото е каши.
към текста >>

58. 115. РАБОТА С ЕДНО ОКО

И като се връща отгоре, вече качила се, връща се, отива на чешмата в Драгалевци и иска да пие вода, защото лято, горещ ден нали така, а тя не е носела нищо за пиене и поиска да пие вода, и една жена й дава стомната да пие от нея.
В.К.: Кога тези задачи Учителят ги даваше? Е.А.: Да, Учителят в класовете, които даваше. Нали задачите. Даже когато беше изкачването през нощта. Тя беше учителка когато Учителят даде за през нощта да се качиме в 12 часа горе към Вълчата скала за изгрев, тя я направи като се върна от Русе към Петровден, по-късно. И като се връща отгоре, вече качила се, връща се, отива на чешмата в Драгалевци и иска да пие вода, защото лято, горещ ден нали така, а тя не е носела нищо за пиене и поиска да пие вода, и една жена й дава стомната да пие от нея. Добре, ама тя я пуска и я счупва, пък и не носи никакви пари. Имала трудности докато намери някой познат да даде вещ, за да може да я убеди, че ще й върне стомната, че ще й купи стомна. Та вижте, имаше такива неща при решаването на задачите си все от някакъв род противодействия. Тука беше със стомната. Даже и това ми направи впечатление тогава нали, като ми разказваше, че като се върна отгоре.
към текста >>

59. 159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ

Значи са ги носели на шапки.
А-а-а-това не го знаех. Е.А.: А-а жените си слагаха паунови пера, щраусови. В.К.: За щраус да, ама за пауновите? Е.А.: И паунови. В.К.: Аз съм виждал пауновите закачени така на стените само. Значи са ги носели на шапки. Е.А.: На шапки. По-бедните на шапки, защото щраусовите бяха много по-скъпи. В.К.: Чета. Бях се освободила от едно страдание. Похвалих се на Учителя.
към текста >>

60. 173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА

Макоцево, Новоселско КОПИЕ: г.
Макоцево, Софийско Ако заемате учителска длъжност, представете настоящето на директора на училището при заявление, придружено с попълнен формуляр „ Сведения за определяне служебното положение", за да бъдете прекласирана към 1 март т.г., като редовна учителка. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:/п/ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛЕНИЕТО: /п/ СОФИЙСКА Областна Учил. Инспекция № 4068/10. V. 1935 г. гр. СОФИЯ До Господина Директора на основното училище, с. Макоцево, Новоселско КОПИЕ: г. Новоселския околийски училищен инспектор, г. Елена Щ. Андреева, учителка при същото училище и г. Пунктовия учител в с.Саранци, Новоселско. Съобщава Ви се Господине Директоре, че със заповед № 866от 3.
към текста >>

Новоселския околийски училищен инспектор, г.
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:/п/ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛЕНИЕТО: /п/ СОФИЙСКА Областна Учил. Инспекция № 4068/10. V. 1935 г. гр. СОФИЯ До Господина Директора на основното училище, с. Макоцево, Новоселско КОПИЕ: г. Новоселския околийски училищен инспектор, г. Елена Щ. Андреева, учителка при същото училище и г. Пунктовия учител в с.Саранци, Новоселско. Съобщава Ви се Господине Директоре, че със заповед № 866от 3. V. т.г.
към текста >>

Пунктовия учител в с.Саранци, Новоселско.
СОФИЯ До Господина Директора на основното училище, с. Макоцево, Новоселско КОПИЕ: г. Новоселския околийски училищен инспектор, г. Елена Щ. Андреева, учителка при същото училище и г. Пунктовия учител в с.Саранци, Новоселско. Съобщава Ви се Господине Директоре, че със заповед № 866от 3. V. т.г. на Министерството на народното просвещение, въз основа на чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на основните училища в Царството, СЕ УВОЛНЯВА И ЛИШАВА завинаги от учителски права учителката вс. Макоцево, Новоселско ЕЛЕНА Щ.
към текста >>

Макоцево, Новоселско ЕЛЕНА Щ.
Пунктовия учител в с.Саранци, Новоселско. Съобщава Ви се Господине Директоре, че със заповед № 866от 3. V. т.г. на Министерството на народното просвещение, въз основа на чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на основните училища в Царството, СЕ УВОЛНЯВА И ЛИШАВА завинаги от учителски права учителката вс. Макоцево, Новоселско ЕЛЕНА Щ. АНДРЕЕВА, за противорелигиозни идеи. Наредете нужното! ОБЛ. УЧИЛ. ИНСПЕКТОР: /п/ СЕКРЕТАР:/п/ Отначало бях независима защото си дойдох с последната заплата като учителка. Свършиха ми се парите, които ги имах, защото аз не пестях пари никак и нямах пукната пара и тогава почнах да работя палатки, изкарах лятото с парите, които си бях изкарала от палатките.
към текста >>

61. МОЯТ РОМАН

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Взели им всичките пари, които носели.
Братята живееха в много добри отношения помежду си, докато снахите често се караха все за дреболии. Трябва да кажа, че тогава Македония беше под турско робство. Животът не беше много радостен. Помня чичо ми Димитър беше дошъл на гурбет в София. Когато се връщал в село с една група други гурбетчии, някъде между Гостивар и Кичево ги нападат разбойници и ги обрали. Взели им всичките пари, които носели. На чичо бяха взели 15 наполеона и той беше много натъжен от загубата, а всички вкъщи се радваха, че се е върнал жив и здрав. Спомням си, една вечер в старата ни къща още, трябва да съм била към 4-5 години, една вечер криеха пушки на тавана. В стаята, която беше кухня и огнището беше в средата, таванът беше открит и димът направо излизаше в комина. Таванът беше само от греди и всичко беше черно - наричаха го „начерен". Някъде при покрива около гредите криеха пушките.
към текста >>

62. 01 - 01. ЗАКУСКИ И УРОЦИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Бай Вълчо имал голямо семейство, а доходите му били оскъдни, защото занаятът му носел колкото да преживява.
ЗАКУСКИ И УРОЦИ Епохата на петвековното робство била към своя край. Зачестилите бунтове и въстания против турското робство веднага били потушавани с цената на много жертви - палежи на села и градове, опустошения и убийства. Тия бунтове и въстания били предвестници на наближаващия ден на нашата политическа свобода. Седем години преди освобождението на България от турско иго, на 3 март 1870 г. в семейството на бай Вълчо - чешмеджията, в град Айтос, се ражда третото му дете от мъжки пол, което кръстили Георги. Бай Вълчо имал голямо семейство, а доходите му били оскъдни, защото занаятът му носел колкото да преживява. Те едва стигали за най-важните нужди на семейството. Децата му не познавали радостта от получаване на нови дрешки и обувки за големите християнски празници като Рождество, Великден или Гергьовден. В замяна на това природата ги била надарила с интелигентност и силна памет. Георги запомнял урока, още когато го разказвал учителят и вече бил готов за идващия учебен ден. Той нямал учебници, но те и не му трябвали, защото имал силна памет, която много му помагала.
към текста >>

63. 01 - 33. МОЛИТВАТА НА ТУРКИНЯТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Тогава всички събрани решили да изпълнят Волята Божия, като събрали кой колкото носел в кесията си.
Когато се изправили, готови за молитва, брат Куртев, който разбирал много добре турски, чул молитвата на една туркиня, която идвала отдалече. Тя била кратка и той я запомнил: „Господи, Ти, Който посещаваш, помагаш, храниш и обличаш всички, които са в нужда, помогни и на мене. Вдовица съм с дребни деца, нямам какво да им сложа на софрата. Като задоволиш всички, спомни си и за мен, бедната жена. " Съобщил на братята каква молитва дочул. Тогава всички събрани решили да изпълнят Волята Божия, като събрали кой колкото носел в кесията си. Събраната сума брат Куртев взел да отнесе и предаде на бедната жена. А за да може да намери къщата, дала му се картина и той лесно я намерил. Отишъл още в тъмно и почукал на вратата. „Кой е? " - попитала туркинята.
към текста >>

64. 02 - 08. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел.
Душите пиели жадно от нескончаемия извор на Учительовото Слово. Беседата продължила около час, изслушана с внимание. Всяка нейна дума и мисъл били откровение за слушателите. След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт. Сестрите сложили обяда в кръг на голямата поляна. Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел. След обяда започнали приготовленията за път. Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи. Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една идея, идея за общочовешко братство.
към текста >>

65. 02 - 13. ОСНОВИ НА СГРАДАТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Баба Петра почти през ден е носела хляб в бохчи и баници за работниците по строежа на сградата, носела топла храна в котлета.
От селата кой каквото можел, пращал. А когато не достигне, някой е трябвало да бръкне в джоба си и да плати храната. Когато нямало кой, брат Куртев сам бръквал в своя джоб и работата продължавала. Целта била да не се прекъсва работата по строежа. Тук му е мястото да споменем за сестра Петра Георгиева Манева от Ченге, сега село Карагеоргиево, известна още като „баба Петра". Баба Петра почти през ден е носела хляб в бохчи и баници за работниците по строежа на сградата, носела топла храна в котлета. Споменът за нея е още жив, а нейният пример е насърчителен за младите. Вечер, след работата си във фелдшерската служба, брат Куртев отивал на градината да наблюдава строежа, да види какво липсва, за да се разпореди за следващия ден. Така продължило до завършването на строежа. Похвална е отзивчивостта на приятелите от селата: Тополица, Карагеоргиево, Вресово, Страцин, Бата, Горица и Българово, които при различни случаи са се отзовавали на всеки повик на брат Куртев и със своя труд са отстоявали докрай. Има едно име, което трябва да споменем.
към текста >>

66. 04 - 02. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари.
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода. Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници. Тогава само дъбът при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
към текста >>

По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници.
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода. Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници. Тогава само дъбът при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
към текста >>

67. 04 - 03. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници.
3. КАЙНАКЪТ ПОД СТАРИЯ ДЪБ Нашата задача е не да пишем история на село Тополица, а ще говорим за извора Кайнака, както го наричали първите поселници. Ето защо ние наново ще се върнем към някогашния извор, който по-късно се е превърнал в прекрасна чешма, предмет на нашето описание. Пътниче, ако пътуването ви се случи през пролетта или лятото, радвайте се, защото пътуването тогава по този път е леко и приятно. Но случи ли ви се да пътувате през дъждовна есен или калната зима, по-добре отложете пътуването си. Ако ли сте с превозно средство и благополучно стигнете до стария дъб, вие трудно бихте продължили по-нататък, защото пътят минава под извора, където е тресавище и не се знае дали бихте могли да измъкнете оттам кола или добитък. Тресавището при Кайнака било бедствие за цялото село в продължение на много години, но въпреки това никой не вземал грижата да направи нещо за общо добро.
към текста >>

68. 04 - 04. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО СТРОЕЖА НА ЧЕШМАТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Ако едни превозвали камъни, други носели пясък, трети куфражни материали, а четвърти отивали в Айтос или Бургас за цимент.
Видим разпоредител нямало, но всички се съветвали какво е най-належащо и се правело всичко възможно да не се загуби нито ден, нито час, като не се допуска работата да спре. Приятелите от Тополица не спели, защото сън не ги хващало. Всеки от тях бил загрижен за работата на чешмата, която смятал като своя работа, като своя задача, за която всеки мълком бил поел обезателство. Приятелите от Тополица били в мълчаливо съревнование помежду си кой повече надници да даде в труд или кой повече камъни да подари и когато техните резерви свършили, купували от съседите или се задължавали да им ги върнат, когато чешмата бъде привършена. Тогава думата „съревнование" не била популярна както днес, но съревнование пък е имало между нашите приятели. Ако едни превозвали камъни, други носели пясък, трети куфражни материали, а четвърти отивали в Айтос или Бургас за цимент. С една дума винаги навреме е било набавяно всичко необходимо, като се пресмятало какво ще потрябва в близките дни. Та ако въпреки всичко се допуснело нещо да липсва или да не достига, тогава някой от най-ревностните и готови за жертва бръквал в джоба си и пак всичко тръгвало като по часовник, без засечка, без да се допусне забавяне на работата нито за час. Нямало е отделно лице, което да се грижи за своевременно набавяне на материали, но работата пак вървяла тъй, като трябвало, защото всеки се вслушвал в гласа на по-компетентния. Брат Куртев, въпреки че бил на работа в Айтос, и той отблизо следял хода на работата. Интересувал се от техните нужди и възможности, като и той помагал с каквото е можел.
към текста >>

69. 07 - 44. ИЗПЪЛНЕНО ОБЕЩАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Но почакай като се върна", казал господинът, който носел малка чанта в ръка.
44. ИЗПЪЛНЕНО ОБЕЩАНИЕ Бедна жена среща на улицата непознат човек, когото моли за помощ. Застанала смирено и казала на непознатия: „Подарете на мен, бедната жена, някой лев. Вдовица с деца. Нямам близки." - „Сега нямам. Но почакай като се върна", казал господинът, който носел малка чанта в ръка. Вратата на богатия дом се отворила и господинът бил посрещнат с голяма почит. Кой е, какъв е бил той, бедната жена не знаела. Но останала да чака. Когато след един час господинът се върнал, подал на бедната жена сума от 5000 лева, т.е. целия хонорар, който получил за визитата в богатия дом.
към текста >>

70. 07 - 52. ЧАЙНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Чудели се пътниците от леката кола, които носели чайника.
Те, като го видели, много се зачудили. Как е могъл да ги превари? Групата била след тях. Никоя кола не ги е стигала и задминавала. Как тогава г-н Дънов ги бе преварил? Чудели се пътниците от леката кола, които носели чайника. Как бе станало това, никой не знаел. Учителят през цялото време е бил с групата, която подала чайника. А ето, на Изгрева сякаш има друг Учител, досущ еднакъв с тоя, който им подал чайника. Ето един случай, когато Учителят се явява в две лица едновременно.
към текста >>

71. 07 - 61. РАЗТОВАРВАНЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Тежък товар носела, от който трябвало да се поразтовари.
Научила тя, че Учителят препоръчва да се пости поне един ден седмично и то двадесет и четири часа. Всички, които срещала, познати от Братството, все практикували 24 часа пост седмично. Окуражила се и решила и тя да опита, да се поразтовари. А имало защо. Тя била едва на петдесет години, а теглото й било над сто килограма. Тежък товар носела, от който трябвало да се поразтовари. Дните от седмицата минавали, и ето че дошъл уреченият ден за разтоварване. Станало обяд. Хапнала си порядъчно, за да издържи до следния обяд. Вечерта си легнала на обичайното време, но не могла да заспи. Мисълта, че не е вечеряла, не й давала покой.
към текста >>

72. 07 - 68. ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

68. ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО През втората половина на март 1922 година, се постави начало на нова поселище, което нарекоха квартал Изгрев.
68. ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО През втората половина на март 1922 година, се постави начало на нова поселище, което нарекоха квартал Изгрев. Началото започна с три палатки, броят на които постоянно растеше. На следната година започнаха да се строят дъсчени, едностайни жилища. После - стая с антре, след това двустайни. През 1925 година- тухлена стая за Учителя. През 1926 се построиха „Пловдивските бараки", където се пренесе и настани сестра Анастасия Янакиева.
към текста >>

Когато жилището й на Изгрева бе готово, тя помоли брат Цеко да й пренесе малкото багаж в новото поселище.
На следната година започнаха да се строят дъсчени, едностайни жилища. После - стая с антре, след това двустайни. През 1925 година- тухлена стая за Учителя. През 1926 се построиха „Пловдивските бараки", където се пренесе и настани сестра Анастасия Янакиева. Ето как стана нейното настаняване. Когато жилището й на Изгрева бе готово, тя помоли брат Цеко да й пренесе малкото багаж в новото поселище. Той отишъл, прегледал багажа и му се сторило за един път много, а за два пъти малко. Пътят бил дълъг. Отива една привечер. Приготвя багажа като една куха пирамида с едно прозорче. Късно през нощта отива, влиза в пирамидата и тръгва.
към текста >>

73. 07 - 71. ПОДАРЕНИЯТ ПЕТЕЛ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

И вече се връщал, когато срещнал селянин, който носел един хубав червен петел за пазара.
71. ПОДАРЕНИЯТ ПЕТЕЛ Веднъж брат Ради, който бе стопанския отговорник на Изгрева, един пазарен ден отива в града да купи голяма мотика, като за него. Понеже не намерил, поръчал си. И вече се връщал, когато срещнал селянин, който носел един хубав червен петел за пазара. „Хей, байно, продаваш ли го? " - попитал Ради. - „Продавам го" - „Колко ще му искаш? " - „Пет лева." - „Ето ти парите. Дай петела!
към текста >>

74. 07 - 74. ВЕЧЕ ДА НЕ ИДВАШ!

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

И понеже си носела спестовната книжка, била спокойна.
74. ВЕЧЕ ДА НЕ ИДВАШ! Една сестра от София заминавала на курорт. На улицата я среща една бедна жена и я моли за помощ, Сестрата й дала осемдесет лева, Всичко, което имала у себе си. И понеже си носела спестовната книжка, била спокойна. Бедната жена, изненадана от нейния жест, казала смутено: „Аз исках по-малко..." - „Не, вземи ги всичките. Те са за тебе. Господ ти ги праща." Бедната жена си записала адреса, за да може да й ги върне, когато има възможност. Тъжителката я посетила още няколко пъти за нова помощ, тъй че кредитът станал 400 лева. Когато й давала и последната сума от 100 лева, казала й: „Вече да не идваш!
към текста >>

75. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Това е било през 1929 година, когато са минавали за Витоша през Драгалевци, Имало един бакърен чайник, около 50 килограма, който носели на бивака и в него си приготвяли чай.
Аз като излизах от стаята му, си рекох на ума: И аз ако ям такива круши, и аз ставам учител. Той ми прочел мисълта. Ле-ле, аз се изложих пред него! " Получила трите круши, но не станала учител. „Чайникът на Учителя". Това е било през 1929 година, когато са минавали за Витоша през Драгалевци, Имало един бакърен чайник, около 50 килограма, който носели на бивака и в него си приготвяли чай. На връщане, като тръгнали по драгалевското шосе, ги настигнала една кола. Учителят вдигнал ръка и колата спряла. Учителят се обърнал към човека, който карал колата и му казал: „Можете ли да занесете този чайник на Изгрева? " - „Можем да го занесем", отговорил човекът, „но кой ще ни посрещне? " - „Ще има човек, който ще ви посрещне", казал Учителят.
към текста >>

76. 08 - 07. НЕВИДИМИТЕ ПОМАГАЧИ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

" Водата го носела.
Особена школа се провеждала в Оризаре, едно далечно село, на 7-3 километра. За да отиде в село Оризаре, трябва да се мине една река, казва се Хаджи-Деле. Реката била придошла. Тръгнал той да прегази реката, ама предварително забравил да си прочете молитва. Като тръгнал да прегази оеката обаче, реката дошла силна и го подвела, и го понесла и той само рекъл: „Учителю! " Водата го носела. Той извикал само: „Учителю! " Друго нищо не могъл да каже. И водата като го носела, носела, го хвърлила на един бряг. Той станал, изцедил си дрехите, бил се съблякъл и ги държал в ръка. Като го повлякла реката, те се намокрили.
към текста >>

И водата като го носела, носела, го хвърлила на един бряг.
Тръгнал той да прегази реката, ама предварително забравил да си прочете молитва. Като тръгнал да прегази оеката обаче, реката дошла силна и го подвела, и го понесла и той само рекъл: „Учителю! " Водата го носела. Той извикал само: „Учителю! " Друго нищо не могъл да каже. И водата като го носела, носела, го хвърлила на един бряг. Той станал, изцедил си дрехите, бил се съблякъл и ги държал в ръка. Като го повлякла реката, те се намокрили. Той след туй ги изцедил, облякъл ги и бърза да отиде на събрание. Събранието било почнало. Отива на събранието, спрели събранието, дават му дрехи да се преоблече, дават му гореща вода да пие, след това продължили събранието и той тогава им разказал случая, как бил забравил да се помоли и когато извикал: „Учителю!
към текста >>

77. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

През 1830 година баща му, заедно с други сливенци, се преселва във Влашко, близо до Плоещ, в новото поселище Берязка, но не му харесва и скоро се завръща в родния си град Сливен, където Георги постъпва на училище при известния тогава учител грък - Цукала, а по-късно продължил образованието си в гр.
35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ /1825-1905/ Д-р Георги Вълчев Миркович е роден на 10 март 1825 година в гр. Сливен. Баща му произхожда от град Стралжа, където се е занимавал с обущарство и търговия на вълна, а майка му, Койка, е била преселена в Сливен от опожареното и разсипано от кърджалиите село Раково. През 1830 година баща му, заедно с други сливенци, се преселва във Влашко, близо до Плоещ, в новото поселище Берязка, но не му харесва и скоро се завръща в родния си град Сливен, където Георги постъпва на училище при известния тогава учител грък - Цукала, а по-късно продължил образованието си в гр. Котел при учителя Сава Доброплодни през 1840 година. След три години той се завръща в родния си град, но имал силно желание да продължи образованието си в Цариград, сега Истамбул. Баща му не се съгласил и го оставил в дюкяна си на Аба-пазар да продава вълна и ямурлуци. Това продължило до 1846 година, когато д-р Селемински енергично се застъпил, щото дванадесет българчета да бъдат изпратени в Киевската семинария като стипендианти. В това число бил и Георги, бъдещият доктор - медик.
към текста >>

Носел е на гръб духовна литература за продан, от която се е издържал.
На деветнадесет-годишна възраст, 1887 година бива удостоен и взет за редовен войник, като е служил военна служба до 1390 година. 7. На 27-годишна възраст встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа, дух-скиталец, който е молил за помощ. 8. На 32-годишна възраст, през 1900 година, на 23 юли, неделя, в 3 часа сутринта е бил освободен от греха, като е бил погребан с Христа-Господа, е бил облечен в Духа Христов от Учителя, наречен Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, през 1903 година е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от Бургас, през Анхиало/Поморие/, Месемврия /Несебър, Русе, покрай Дунава, Свищов, Видин и на юг, към Цариброд, София, южната граница, Странджа, като спрял в манастира Свети Панталеймон, при село Коджа бук, Карабунар и се връща в Бургас. Целият този маршрут е изминат пеш, като е бил на своя издръжка. Носел е на гръб духовна литература за продан, от която се е издържал. Така му било наредено от Небето, от Отца, което брат Пеню лично е разказвал на брат Минчо Сотиров от Бургас, чиито спомени излагаме в настоящето кратко изложение. Към 1902 или 1903 година явява му се Светият Дух и му казва: „Бог те опредили да обиколиш България и да проповядваш за Бога една или три години." Тогава брат Пеню отговаря: „Избирам три." Наредил всичко в дома си и тръгнал. Това брат Пеню лично го е разказвал на брат Боян Боев. БратПеню е образец на кротост и смирение, което излъчва образът му. Човек с големи духовни знания, винаги готов за жертви и добри дела.
към текста >>

78. 09 - 21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

му носел по един гювеч мед.
Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо. Доброто се възнаграждава. Разказал: Хр. К. Какво го бе накарало да бърза към село, към тяхното землище, въпреки умората, той не знаел, но безспорно някой го е карал да бърза към село, защото може би той е бил най-подходящият човек, който можел да се бори с пожара и да спаси пчелите.
към текста >>

79. 09 - 75. УЧИТЕЛЯТ Е НАВСЯКЪДЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

се връщала от София и влакът я носел към родния й град.
75. УЧИТЕЛЯТ Е НАВСЯКЪДЕ Била китна пролет, когато сестра П. се връщала от София и влакът я носел към родния й град. Летял влакът през полето, като да бил крилат, а тя гледала през прозореца широкото, сякаш безкрайно поле и си мислела така: „Господи, толкова много хора по полето, животни, птици, насекоми, растения и тревички - всичко на Тебе се надява, на Тебе се моли, от Тебе иска помощ, храна и закрила. Как успяваш на всички да помагаш? " Ето какви мисли изпълвали ума и съзнанието на сестра П., а влакът летял като изтърван кон през полето. Застанала тя на прозореца на купето и вижда следната картина: Учителят в бяло ленено палто се разхожда, не, а се носи над изкласилите ниви. Влакът лети с шеметна скорост, а ето Учителят всее пред очите й над изкласилите ниви.
към текста >>

80. 09 - 188. МАСЛО ЗА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

А Учителят й казал, че тази жена като носела маслото, още из пътя си думала: „Нося го, но това масло няма да го яде Учителят, а ще го ядат ония, които са край него." Тя не го давала от любов, затова й го върна/. Учителят.
188. МАСЛО ЗА УЧИТЕЛЯ Веднъж една жена от София донесла малко масло на Учителя, но той й го върнал. Костадинка, дъщерята на брат Темелко, видяла това и после запитала Учителя защо е върнал маслото. А Учителят й казал, че тази жена като носела маслото, още из пътя си думала: „Нося го, но това масло няма да го яде Учителят, а ще го ядат ония, които са край него." Тя не го давала от любов, затова й го върна/. Учителят. Записано по разказа на Костадинка.
към текста >>

81. 09 - 308. ЖЕРТВА ЗА БОГА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Бай Ради, който току що бе дошъл от провинцията /Ямбол/ и носел една сума от 6000 лева, цялото му състояние.
308. ЖЕРТВА ЗА БОГА Веднъж в общия окултен клас Учителят каза: „Днес кой какво може да пожертва за Бога? Още сега." Всички почнахме да се бъркаме по джобовете, да видим какво имаме в кесиите си. Всеки извадил и дал по нещо, което се събирало в една шапка. Бай Ради, който току що бе дошъл от провинцията /Ямбол/ и носел една сума от 6000 лева, цялото му състояние. „Учителю, това имам и това давам за Бога." Учителят се усмихна и каза: „Брат Ради спечели първенството." Такъв беше брат Ради - винаги на всичко готов в служба на Великото дело, което Учителят донесе на земята. Учение, чрез което ще се слави българският народ през вековете, ако го оцени и приложи.
към текста >>

82. 09 - 319. НА ЛАГЕР В СИНИТЕ КАМЪНИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Трима братя, студенти, решили и те да отидат там, като си носели палатки.
319. НА ЛАГЕР В СИНИТЕ КАМЪНИ През 1919 година Учителят е бил на почивка на Сините камъни край град Сливен. Трима братя, студенти, решили и те да отидат там, като си носели палатки. Един от тримата бил зъболекарят Тодор Попов от Ямбол. Веднъж, при разговор Тодор Попов казал на Учителя, че говорим за духове, а не сме ги виждали. „Искаш ли да ги видиш? " - го запитал Учителят. - „Искам", отговорил Тодор Попов.
към текста >>

83. 09 - 360. ЗА СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Аз не бях ходил в София и силно желаех да отида в София и да посетя новото поселище, „Изгрева".
360. ЗА СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ През 1922 година бях ученик в гимназията в град Попово. Тогава се устройваше Изгревът. Седмичният вестник „Неделно Утро" твърде често пишеше неблагоприятно за Учителя и Учението му. Аз не бях ходил в София и силно желаех да отида в София и да посетя новото поселище, „Изгрева". Една нощ ме заведоха насън. Пътувам през една борова гора, из една пътека, като стъпвам по килим от сухи борови листа. Някой ме водеше. Пътеката ме изведе на края на гората, до една телена ограда, а вътре - поляна и млади борови дръвчета. До тука беше сънят.
към текста >>

84. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Но вечер той си носел челото и там си свирел, и работи със звездния свят.
Аз го знам. В.К.: Той имал имот там. Верка: Да де. Насял толкова много ниви и всичките ходят да работят. И той, къдрокосият младеж, много фин, и той със сърпа се включва във всякаква работа. Но вечер той си носел челото и там си свирел, и работи със звездния свят. Тука пише за тоя звезден свят в „Житно зърно", което е много хубаво. В.К.: После те се връщат. Верка: Не, те са изкарали жътвата и не им дал пари за пътни. Нищо. И само варял чорба от боб. Толкова се отнасял грубо с тях, за да вземе много пари.
към текста >>

85. 12 - 38. БРАТСКИ ЖИВОТ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Четири километра кобилицата с двата котела и дисагите през няколко дни, например от понеделник пак идва в четвъртък, след 2-3 дни е носела пеш на гърба си храна за градината, за приятелите, за работниците.
Ама тя беше прекрасен апостол. Възрастна сестра. Като се строи градината в Айтос, ще накара да замесят снахите една пещ хляб и ги слага на дисаги. И тези дисаги нали имат отвори и отпред и отзад и два котела ще сготвят ядене. Не знам колко километра е от Айтос, три и оттам четири. Четири километра кобилицата с двата котела и дисагите през няколко дни, например от понеделник пак идва в четвъртък, след 2-3 дни е носела пеш на гърба си храна за градината, за приятелите, за работниците. Тя и семейството й, синът и. Тя е приела Учението, бати Иванчо, синът й, от нас много no-възрастен, много дейно, много добро семейство бяха, го води 12-годишен и идваха в Айтос и казала: „Брат Георги, да ми благословиш сина. Желая да стане служител на Бога." И наистина той стана ръководител на Братството. А беше толкова природно интелигентен, такъв почерк, малко хора съм виждала така красиво да пишат. И тогава беседите ги нямаше да се четат.
към текста >>

86. 12 - 42. КОЛЮ КАИШЕВ

Той ни разправяше, че 40 дни е постил, 40 дни постил и до такава степен, Учителят е казал: „Кажете му да хапне", обаче той на приятелите там на Борис ли, не знам кои са били приятели, казал в Новоселци, тук някакво село имало: „Ще идете, ще ме заведете и ще ме сложите да поемам влага, без да кусам вода." Да поема вода.
Той като ни видя, искаше на някой театър да ни заведе, на някоя опера да ни заведе. Викам: „Брат Колю, тук на Изгрева, е най-хубаво край Учителя." В.К.: Той живееше на Изгрева? Надка: Ами не знам сега. Той после се задоми, но преди това не беше още женен. Той на Мара Каишева брат беше, на Аркадий жена му, а на Красимира пък беше вуйчо, но скоро си замина. Той ни разправяше, че 40 дни е постил, 40 дни постил и до такава степен, Учителят е казал: „Кажете му да хапне", обаче той на приятелите там на Борис ли, не знам кои са били приятели, казал в Новоселци, тук някакво село имало: „Ще идете, ще ме заведете и ще ме сложите да поемам влага, без да кусам вода." Да поема вода. В.К.: 40 дни ама без вода. Надка: Без вода, без нищо. Изкара поста. И той ни го е разправял това нещо. З.К.: Някакви опитности с Учителя да ви е разказвал?
към текста >>

87. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

И Господ стоеше отгоре на нея и рече; „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака." И обеща му земята, на която лежеше, да я даде на потомството му и то да се посели по земята.
(Битие, гл, 26, ст, 23). И съгради там олтар и призова името Господне и разпростря там шатъра си. (Битие, гл. 26, ст. 24). И Яков, син Исаков, видя насън, как Ангели Божии възлизаха и слизаха по стълба, опряна на небето. И Господ стоеше отгоре на нея и рече; „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака." И обеща му земята, на която лежеше, да я даде на потомството му и то да се посели по земята. Като се събуди, сложи камъка, на който спеше и го направи на стълб, изля елей на върха му и го направи оброк между себе си и Господа, че Господ ще бъде негов Бог и ще му отдаде десятък на всичко. Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл. 28, ст. 1-22). И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30). И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков.
към текста >>

88. І.01.03. ОЧИЩЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО - В СВЕТАЯ СВЕТИХ

И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл.
И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им всред нечистотите им. Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на яреца и да тури наоколо по роговете на олтаря. И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец. И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек. И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл. 16, ст. 5-22). А юнеца на приношението за грях и яреца на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им. (Левит, гл. 16, ст. 5-22). Защото в този ден свещеникът ще направи умилостивление за вас, да ви очисти за всичките ви грехове, та да сте чисти пред Господа (Левит, гл.
към текста >>

89. І.01.04. ПАСХАТА

И тогаз ще познаят, че аз съм Йеова, техний Бог, който ги изведох из Египетската земя, за да се поселя между тях: Аз съм Йеова, техний Бог." (Изход, гл.
И там Господ говори Моисею: „И да ми направиш светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам аз, образа на Скинията и образа на всичките й съдове, така да направите." (Изход, гл. 25, ст. 8-9). И ще принасят всеки ден по един юнец за жертва за грях пред Господа, за умилостивление, за да очистиш олтаря, И да принасят по агне сутрин и едно агне привечер за всесъжение, за да живеят родовете Израилеви. „И ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог. И тогаз ще познаят, че аз съм Йеова, техний Бог, който ги изведох из Египетската земя, за да се поселя между тях: Аз съм Йеова, техний Бог." (Изход, гл. 29, ст. 45). И даде Господ на Моисея две плочи на свидетелство, плочи каменни, написани с Божията ръка, Законите Господни. А през това време людете Израилеви си направиха идол, изляха си теле от украшенията златни на жените си и започнаха да му се кланят. Направиха си идол, златен телец. И като слезна Мойсей в стана, и като видя телеца идол, разгневи се и хвърли плочите от ръцете си и ги потроши.
към текста >>

90. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Хадърджа и с него си е служил при службите и го е носел в себе си, при откриването на църквите в окръга.
Свят небесен. А живее и ходи по свят земен. 5*. Този Антиминс е съществувал. Заради него той, Константин Дъновски, става свещеник в 1857 г. в с. Хадърджа и с него си е служил при службите и го е носел в себе си, при откриването на църквите в окръга. С него той е работил и го е пазел като нещо съкровено, защото е знаел при какви обстоятелства го е получил в Солун през 1854 г. 6*. През 1747 г. са отлитографирани 153 броя и те са давани на верни свещеници, запознати с целта на издаването му. Този Антиминс от 1820 г. е осветен от Йосиф Месемврийски, а по-късно е Йосиф Серски, митрополит на Варна.
към текста >>

91. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война.
Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество. А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война. А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов. „Кълна се в тайнствената Евхаристия и да не се сдобия с приемането на това тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Така че, за да възкръсне един народ, трябва да мине през Голгота и след това идва Възкресението чрез Духа Господен.
към текста >>

92. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

От друга страна, идващите от други по-събудени краища българи носели със себе си едно по-будно национално съзнание, което приобщавали на средата, в която попадали.
Обаче покрай това постепенно се създавали условия за изпъкването на нови сили, на които било съдено в близко бъдаще да играят голяма роля в развитието на Варненския край. Българският елемент в града, който дотогава се губел под името гагаузи или православни християни и който обикновено благополучно се претопявал и изчезвал между гърцизираните елементи, бил почнал да се засилва по брой чрез притока на българи откъм Балкана и от други български краища. Засилването на търговията и на благосъстоянието на града, особено след Кримската война, имало за последствие увеличение нуждата от работни ръце и прилива на пришелци българи от вътрешността. Придошли много занаятчии, работници, а така също и желаещи да се отдадат на търговия, с което броят на българския елемент в града значително се увеличил. Големият и богат търговски град бил в състояние да даде добра прехрана и печалба на своите жители, така че трудолюбивият български елемент скоро заякнал икономически, особно търговското съсловие, с което той станал по-устойчив, самостоятелен, дееспособен и достъпен за новите идеи, които все още на първо време се кръстосвали и парализирали от силното гръцко влияние. От друга страна, идващите от други по-събудени краища българи носели със себе си едно по-будно национално съзнание, което приобщавали на средата, в която попадали. От Варна те продължавали да поддържат своите връзки и сношения с родните си места и така се създала постепенно една идейна обмяна между варненските българи и вътрешността на България. Самата национална изключителност и експанзивност на гърците тласкала най-подир работите по неизбежния път. Така във Варна назрявала вече почвата за проникването и тук на новите идеи, които били вече отдавна разтърсили други краища на България - за пробуждането на българския национален дух. Този дух е бил окован от времето и обстоятелствата в тежки вериги и за неговото пълно освобождение и свободно развитие трябвало да се разчупят тези вериги, трябвало да се поведе борба. В този нов град, в тази нова Варна, която стояла вече пред времето на великата борба, стъпвал сега Константин Дъновски.
към текста >>

93. II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство

Архимандрит Панарет се считал като „църковен глава" в епархията, носел се с нужното велелепие, обаче и неговият авторитет не бил достатъчен, за да импонира на населението и го дисциплинира, след като то е било така разпуснато от дългата църковна разпра.
Шабла... Изпратих двама първенци и помолих църковните настоятели в последното, което има църква, да ми позволят да служа в нея, като че ли да ми издадат каноническо разрешение за служба, обаче за зла чест, бил попитан намиращият се наблизу архимандрит, който се произнесъл да ми счупят костите, ако посмея само да туря крака си в църквата, „Удри по главата" - беше съветът на светостта му, който заедно с много други бледо-словия, които аз за избягване на злословието изоставям, взе върху си всяка отговорност спрямо политическите власти." През 1868 година Варненската община е имала следния състав: Господин х. Иванов, х. Стамат Сидерев, Сава Георгиевич, Матю Рачев, Яни Прагматаров, Ангел Георгиев и Коста Димитров. Начело с архимандрита Панарета, тя се е мъчила да води и урежда работите на епархията. Обаче трудностите продължавали и се увеличавали. Архимандрит Панарет се считал като „църковен глава" в епархията, носел се с нужното велелепие, обаче и неговият авторитет не бил достатъчен, за да импонира на населението и го дисциплинира, след като то е било така разпуснато от дългата църковна разпра. На 16 декемврий 1868 г. във Варна пристигнали двамата български владици Доротей Софийски и Иларион Ловчански, а за предстоящите празници на Рождество Христово поканен бил да служи във Варненската българска църква Антим Видински, който наистина пристигнал. Тия посещения одобрявали Варненските българи и били „за народна гордост и за впечатление на тукашните наши върли неприятели гръко-гагаузи". Въпреки всичко обаче мъчнотиите, особено финансовите, тежали на Варненската община. За подпомагане и осигуряване издръжката на българските училища във Варна през 1868 г., уредена била една лотария с 3000 билета, които били пръснати из разните български общини в Турция и в чужбина.
към текста >>

94. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА) Атанас Георгиев - фучиджи-оглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненский окръг, около 1805 година.
2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА) Атанас Георгиев - фучиджи-оглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненский окръг, около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Иоргаки, бил един от по-първите селяни в с. Голица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото /м училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият българский свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по Енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учял децата лятно време, а само зимно.
към текста >>

95. VII.7. ЗАЩО ВЪРВИМ ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ