Търсене в текстове за 'Огньове'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха.
Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала. Пребиванието там продължаваше 3-5-7 до 10 дни. Тези екскурзии се правеха при по-сурови условия. Повечето братя и сестри бяха без палатки. Някои имаха навеси. Спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха. Такива общи Мусаленски летувания имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г. включително, с прекъсвания от две години, през 1933 г. и 1934 г., когато летувахме на Яворови присое на Витоша.
към текста >>

2. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички огньове са скачени с Огъня горе.
Ще работите по този начин, че енергията да отива нагоре. Ще дам методи за това. Това става чрез концентриране на ума върху вечни Божествени идеи. Като мисли човек върху някой въпрос, събужда се човешката душа. Но нейното събуждане трябва да стане постепенно, не изведнъж. Всички огньове са скачени с Огъня горе. Нашите мисли и чувства са скачени с Божиите мисли и чувства. Трябва една вътрешна Школа, трябват работници. Има милосърдие, което е физическо и не допринася нищо. Например човек се моли и иска да принуди Бог да заплаче. Това са външни ефекти, за физическия свят важат, но иначе нищо не допринасят.
към текста >>

3. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Искри и огньове излизаха от дрехите ни.
Най-първо може да правите елементарни опити: например вие сте излезли да се поразходите, но иде буря; намерете начин да устоите на напора ѝ. Сами ще видите до колко можете да издържите на силата ѝ. После пожелайте бурята да утихне; ако престане, опитът ви е сполучлив. Бяхте ли на този опит, когато се качвахме на Мусала? Тогава имаше електрическа буря с гръмотевици и минахме през електрическа зона. Искри и огньове излизаха от дрехите ни. Детективите, които искаха да ни следят, останаха долу. Те казваха: „Безумие е да се качваме горе.“ Горе се проясни. Бяхте свидетели на толкова опити и пак губите вяра.
към текста >>

4. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Мръкна се, запалихме десетина огньове и се събрахме около тях.
На следния ден прекарахме при долните Мусалленски езера, но преди мръкване започнахме възлизане към върха и се установихме при средното, най-голямото от Мусалленските езера, където да прекараме нощта. Оттам се наблюдаваше чудна картина. Мусалла, заел своето място в мълчаливата високопланинска верига от върхове, ни очакваше. Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред. Но тези контрасти на сенки и светлини бяха забулени от гъстата мъгла, която пропълзя по склоновете и скоро ни обгърна. Мръкна се, запалихме десетина огньове и се събрахме около тях. Започна да ръми ситен дъжд, който скоро престана, а мъглата ставаше все по-гъста. Намирахме се в едно вълшебно царство – царството на Чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работеха тук, и се вслушвахме в нощната симфония на планината. Към 1 ч. след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и му каза, че всички желаем да посрещнем Изгрева на Слънцето от върха.
към текста >>

Запалихме големи огньове, които дежурни братя поддържаха през цялата нощ.
Тук тишината е пълна, само понякога се обажда гласът на някоя от редките птички, населяващи ниските клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура и надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на река Марица. Тази долина е наречена Царство на безмълвието. На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове, които дежурни братя поддържаха през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели. На другия ден сутринта продължихме пътя. Минахме край двореца Ситняково, стигнахме в Боровец и оттам потеглихме за София.
към текста >>

5. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Запалихме няколко огньове и до вечерта обзавеждахме стана, което продължи и на другия ден сутринта.
ОСТРОВЪТ НА БЛАЖЕНИТЕ Тук ще опиша летуването при Мусалла от 9 до 17 юли 1929 г. На 9 юли тръгнахме за Мусалла с автобуси. От Боровец продължихме нагоре и същия ден надвечер стигнахме при хижа ”Мусалла“. Бяхме около сто и четиридесет души. Запалихме няколко огньове и до вечерта обзавеждахме стана, което продължи и на другия ден сутринта. Към 8 ч. сутринта при долните Мусалленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя: „ Това състояние на подем как да се задържа завинаги? ” Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, взема го.
към текста >>

6. 98) Същинският човек - Боян Боев (1883 – 1963)

При чумна епидемия те са бягали горе в планината, палели са огромни огньове и са пиели гореща вода.
СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК В края на декември сестра А. организира братска вечеря. И през тези часове на беседване с Учителя, изпитвайки дълбока вътрешна радост, записах думите Му. Едно време българите са плашили чумата с вряла вода. При чумна епидемия те са бягали горе в планината, палели са огромни огньове и са пиели гореща вода. Казвали са, че чумата трепери пред горещата вода. Хората умират от паразитство. Болестите са паразити, които изсмукват от нас енергии. Те ни изяждат на общо основание, така както ние изяждаме кокошките. Само най-умните не попадат в мрежата им – цяла наука е това.
към текста >>

7. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Огньове не можеше да се накладат.
Едва проникнахме до първата тераса - първите високи поляни. Снегът беше чист и пръхкав, дълбок до колене, че и повече. На планината лежеше гъста, бяла зимна мъгла. Не можеше да видиш даже върха на пръстите на протегнатата си ръка. Тук, в бялото мълчание се бяхме разположили. Огньове не можеше да се накладат. Студът беше здрав, укрепителен, нямаше вятър. Само мъглите се разхождаха тихо, усещаше се слънцето над тях. Като отпочинахме, Учителя с няколко млади братя се отправи нагоре. Той вървеше напред и разбиваше пъртина. Като излязохме малко над лагера, взехме хоризонтална посока.
към текста >>

8. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността.
Какъв контраст на сенки и светлини! Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето. Такъв е нашият план. Но вижте; слънцето още не е залязло и ето, гъста мъгла почва да забулва околните върхове. Но ето, че те се движат надолу, пропълзяват по склоновете и скоро ние всички сме обгърнати от нея. Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността. Мръква се. Почва да ръми ситен дъжд, който после престава. Мъглата става все по-гъста. Всички сме радостни и има защо. Ето, ние сме вече в едно вълшебно царство - в царството на чистотата.
към текста >>

Ние сме край огньовете.
Ето, ние сме вече в едно вълшебно царство - в царството на чистотата. Ние сме в контакт с мощните енергии, които работят тук. Ние сме в самата тяхна лаборатория. От друга страна нас ни радва и друго. Една тиха радост и очакване храним със сърцето си, че въпреки мъглите и дъжда, все пак утре ще имаме чуден изгрев от Мусала! Ние сме край огньовете. Как чудно играят сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината! Но часът е вече три! Време е за нагоре!
към текста >>

При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината!
От друга страна нас ни радва и друго. Една тиха радост и очакване храним със сърцето си, че въпреки мъглите и дъжда, все пак утре ще имаме чуден изгрев от Мусала! Ние сме край огньовете. Как чудно играят сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината! Но часът е вече три! Време е за нагоре! Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Всички са изпълнени със светло ожидание.
към текста >>

9. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Искри, огньове излизаха от дрехите ни.
Ако престане, опитът ви е сполучлив. Ако не престане, не сте сполучили. Бяхте ли на този опит, когато се качвахме на Мусала? Имаше електрическа буря и гръмотевица. Минахме през електрическата зона. Искри, огньове излизаха от дрехите ни. Детективите, които искаха да ни следят, останаха долу. Те казваха:“Безумие е да се изкачим горе.“ Горе се разясни. Бяхте на толкова опити и пак се загубва вярата. Кой е ученик? Ученик е всеки, който върши само волята Божия, т. е.
към текста >>

10. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Вечерта запалихме няколко огньове.
Част от Братството се настани в малката хижа. Голямата не беше още построена. Учителя и част от братята и сестрите се настаниха на палатки, а други под навеси. Времето беше тихо, топло. Бяхме около 140 души. Вечерта запалихме няколко огньове. До вечерта се обзавеждахме в стана; също така на другия ден сутринта. Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя: - Това състояние на подем как да се задържа завинаги? - Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, Той го взема.
към текста >>

11. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри. Почна да ръми ситен дъжд, който после престана. Мъглата ставаше все по-гъста. Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук.
към текста >>

Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.
Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория. От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев. Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни. При някои огньове се пееше. При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала. Учителя каза:
към текста >>

При някои огньове се пееше.
Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория. От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев. Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни. При някои огньове се пееше. При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала. Учителя каза: Да опитат вярата си. Нека да направят обща молитва.
към текста >>

При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината.
Ние бяхме в самата тяхна лаборатория. От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев. Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни. При някои огньове се пееше. При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала. Учителя каза: Да опитат вярата си. Нека да направят обща молитва. Направихме обща молитва.
към текста >>

Запалихме големи огньове.
Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на р. Марица. Тая долина е царството на безмълвието. На мръкване се спряхме близо до местността „Саръгьол“. Тук решихме да нощуваме. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове. Дежурни братя поддържаха огньовете през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели. На другия ден сутринта продължихме пътя. Минахме през местността Ситняково, стигнахме Боровец и оттам потеглихме за София. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>

Дежурни братя поддържаха огньовете през цялата нощ.
Тая долина е царството на безмълвието. На мръкване се спряхме близо до местността „Саръгьол“. Тук решихме да нощуваме. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове. Дежурни братя поддържаха огньовете през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели. На другия ден сутринта продължихме пътя. Минахме през местността Ситняково, стигнахме Боровец и оттам потеглихме за София. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

12. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха.
започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала. През тези първи години пребиваването там продължаваше от 3 - 5 - 7 до 10 дни. Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия. Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на дъжд и на сняг. Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г. През тези години именно летувахме на Яворови присои.
към текста >>

13. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А спрем ли на бивак, наклаждахме огньове, туряхме ръчните чайниците, каквито отделно всеки човек си носеше - гореща вода имаше обилно за всички.
ПЪРВО, на екскурзия се пие само гореща вода. За тази цел се поръчаха самовари, които по указание на Учителя се направиха удобни за носене на гръб. Още в София запалвахме тези самовари, нарамвахме ги и тръгвахме. Всеки, комуто се допие вода, можеше да се ползва. Студената вода не само че вреди, но тя не утолява жаждата. А спрем ли на бивак, наклаждахме огньове, туряхме ръчните чайниците, каквито отделно всеки човек си носеше - гореща вода имаше обилно за всички. ВТОРО, всеки трябва да си носи поне по една чиста суха риза. Щом понечихме да се установим, всеки изпотен трябваше да се преоблече. ТРЕТО, за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огрени от слънцето. Когато приятелите посвикнаха с ходенето, Учителя почна да ни извежда нагоре по стръмните склонове, вляво от реката. Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко".
към текста >>

14. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На нас, младите, тогава се падаше грижата да палим и поддържаме огньовете, да има гореща вода в чайниците за пиене.
На този бивак прекарвахме доста дни наред като не пропускахме най-ранните утринни часове. Още по тъмно поемахме за върха с фенери в ръка - по един през няколко души. Отдалече величавата светла ивица от хора, която бавно пълзеше към планинския първенец, беше вълшебна за гледане. През цялото време на тези екскурзии прекарвахме все на открито. Всяка година съм бил при тия изкачвания и нито един път не сме имали ясно и слънчево време. На нас, младите, тогава се падаше грижата да палим и поддържаме огньовете, да има гореща вода в чайниците за пиене. При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм бил в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете, почувствах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителя да идва при мен, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчина хвойна. Задрямал съм, по моя преценка, само за броени минути, не повече от четвърт час, защото като станах, беше още светло. Почувствах се съвършено бодър и свеж.
към текста >>

При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм бил в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете, почувствах голяма нужда от сън.
Още по тъмно поемахме за върха с фенери в ръка - по един през няколко души. Отдалече величавата светла ивица от хора, която бавно пълзеше към планинския първенец, беше вълшебна за гледане. През цялото време на тези екскурзии прекарвахме все на открито. Всяка година съм бил при тия изкачвания и нито един път не сме имали ясно и слънчево време. На нас, младите, тогава се падаше грижата да палим и поддържаме огньовете, да има гореща вода в чайниците за пиене. При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм бил в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете, почувствах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителя да идва при мен, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчина хвойна. Задрямал съм, по моя преценка, само за броени минути, не повече от четвърт час, защото като станах, беше още светло. Почувствах се съвършено бодър и свеж. Озърнах се, Учителя не беше вече при мен, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си.
към текста >>

Озърнах се, Учителя не беше вече при мен, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си.
При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм бил в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете, почувствах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителя да идва при мен, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчина хвойна. Задрямал съм, по моя преценка, само за броени минути, не повече от четвърт час, защото като станах, беше още светло. Почувствах се съвършено бодър и свеж. Озърнах се, Учителя не беше вече при мен, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си. Учителя беше направил с мен чудо - умората, нуждата за сън се бяха оттеглили. През същата тази екскурзия ние, няколко братя, които усърдно се грижехме за бивака, не можехме нито да мислим, нито да имаме условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак, с някой друг залък в уста. След няколко дни апетитът ни се беше изострил в значителна степен. Бяхме закопнели за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч.
към текста >>

Обикновено след като си изпълнехме задълженията, ние, приклекнали около някой от страничните огньове, обгърнати от дим, тихо разговаряхме помежду си.
Учителя беше направил с мен чудо - умората, нуждата за сън се бяха оттеглили. През същата тази екскурзия ние, няколко братя, които усърдно се грижехме за бивака, не можехме нито да мислим, нито да имаме условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак, с някой друг залък в уста. След няколко дни апетитът ни се беше изострил в значителна степен. Бяхме закопнели за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч. Обикновено след като си изпълнехме задълженията, ние, приклекнали около някой от страничните огньове, обгърнати от дим, тихо разговаряхме помежду си. В една от последните вечери някой даде идеята като си тръгнем, двама от нас да избързат напред, да отидат до Чам Кория, да закупят зарзават и всичко необходимо за голям и хубав гювеч. Да дадат продуктите на фурнаджията да направи гювеч и като пристигнем да можем да се нахраним до насита. По това време като студенти бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети. На сутринта тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за огъня, ето Го Учителя пред мен, спря се, погледна ме и каза: "Отложете гювеча за София." Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа. Останах крайно изненадан как и откъде Учителя знаеше за нашия план с гювеча в Чам Кория.
към текста >>

15. 84 ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Накладохме огньове, завряха чайниците, пихме чай и събрани около Учителя, пяхме песни.
Често Учителя се изкачваше и към по-високите места и върхове на западния дял на Витоша, следван от група братя и сестри. При една от тези екскурзии Учителя пожела да посети хижа „Острица“, която по-късно изгоря, но направиха на същото място друга по-удобна. „Събрахме се около 40-50 души - отбелязва Борис Николов, който е присъствал - и възлязохме полека нагоре. Дните бяха слънчеви и тихи. Спряхме за по-дълга почивка при едни чудно красиви и обли камъни. Накладохме огньове, завряха чайниците, пихме чай и събрани около Учителя, пяхме песни. Той беше дълбоко замислен и почти не разговаряше. Явно беше нещо измъчен, нямаше и апетит, а сестрите се чудеха какво да приготвят, за да бъде приятно и вкусно за Него. Когато стигнахме хижа „Острица“, слънцето вече клонеше на запад. Хижата беше празна, само пазачът се мярна и изчезна. Останахме сами, пълни господари на хижата.
към текста >>

16. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез размесването си били подложени на кипеж и образували разни метеори, прилични на гръмотевици и светкавици.
Този дух не знаел какво е произвол и от това съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста смес. И от него произлязло семето на произведенията, които по-сетне родили животни, надарени с разум, наречени Зофасемни или съзерцатели на небето. В това време Мот, който отначало имал вид на яйце, започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите и звездите на небесната твърд. Въздухът като станал светлив чрез възпламеняване на земята и водите, произвел ветровете, облаците, значителни дъждовни валежи и бури. Всички тези вещества, преди това усамотени, сетне размесени и съединени от огньовете на Слънцето, чрез размесването си били подложени на кипеж и образували разни метеори, прилични на гръмотевици и светкавици. При трясъка на гръмотевиците Зофасеминота от двата пола се пробудили, изпълнени с ужас и започнали да се движат. Такова било началото на пораждането на животните. От вятъра Колина и жена му Баон (нощта) се родил Айон (животът) и Протоген (първородният), и двамата смъртни. Айон открил изкуството да се храни с растения. Онези, които те родили: Генус и Генея, обитавали във Финикия.
към текста >>

17. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел.
напускал София." На връщане от Изгрева жена му пояснила, че великите посветени имат способността едновременно да бъдат на различни места по Земята и даже извън нея. Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване в Рила, приятелите ни преживели следното: както винаги на планината, вечерно време палели големи огньове, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел. Учителят седял между двама братя, греел се на-огъня и слушал песните. Изведнъж той наклонил главата си към един от тях, сякаш заспал. Всички забелязали това и стояли учудени. Един брат се сетил да види колко е часът - било към 10 вечерта.
към текста >>

18. Светлата точка в съзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но за няколко часа всичко изгасва, като че се създават нови светове.
Тогава в дълбочината на вашата душа ще забележите една едва доловима светла точка. И вашата идея, вашият идеал седи в тази светла точка. Онзи, който не разбира, търси своя идеал вън от тази точица. Силата на Светлината й е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. Нейният цвят е приятен. В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но за няколко часа всичко изгасва, като че се създават нови светове. Някой път тези големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тези огньове не го интересуват. Тази малка светла точка, това е Божественото съзнание във вас. От сега вече ще гледате, ще се вглъбявате в себе си, да правите разлика между вашето обикновено съзнание и Божественото съзнание. Ще направите един опит да знаете как да различавате тези съзнания.
към текста >>

Някой път тези големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават.
И вашата идея, вашият идеал седи в тази светла точка. Онзи, който не разбира, търси своя идеал вън от тази точица. Силата на Светлината й е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. Нейният цвят е приятен. В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но за няколко часа всичко изгасва, като че се създават нови светове. Някой път тези големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тези огньове не го интересуват. Тази малка светла точка, това е Божественото съзнание във вас. От сега вече ще гледате, ще се вглъбявате в себе си, да правите разлика между вашето обикновено съзнание и Божественото съзнание. Ще направите един опит да знаете как да различавате тези съзнания. В човешкото съзнание има едно малко колебание, което може да проверите на опит.
към текста >>

Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тези огньове не го интересуват.
Онзи, който не разбира, търси своя идеал вън от тази точица. Силата на Светлината й е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. Нейният цвят е приятен. В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но за няколко часа всичко изгасва, като че се създават нови светове. Някой път тези големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тези огньове не го интересуват. Тази малка светла точка, това е Божественото съзнание във вас. От сега вече ще гледате, ще се вглъбявате в себе си, да правите разлика между вашето обикновено съзнание и Божественото съзнание. Ще направите един опит да знаете как да различавате тези съзнания. В човешкото съзнание има едно малко колебание, което може да проверите на опит. Затова именно човек е всякога недоволен от себе си.
към текста >>

19. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Винаги когато ходим на екскурзия, ние палим огньове и топлим чайници с вода и приятелите постоянно се ползват от нея.
В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака. Щом влязохме в палатките, изля се проливният дъжд, който през целия ден ни заплашваше. Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко студена вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне. Винаги когато ходим на екскурзия, ние палим огньове и топлим чайници с вода и приятелите постоянно се ползват от нея. Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи. Учителя подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви." („Закони на доброто", стр. 379). И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставайте с потна риза на тялото си." („Петимата братя", стр. 207)
към текста >>

Палили са огньове и са устройвали бивак.
Хубаво е човек да мине през западния венец на Мусаленска- та подкова: Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия връх, Безименния и Мусала. Пътят е най-труден при Алековия връх, но проходим. Много красив е Източният венец на подковата: Малка Мусала през Трионите, Иречек, Дено със Сфинкса и Средния чукар. Най-забележителният от всички тези върхове в духовно отношение е Незнайният връх (АБ-БА). В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него. Палили са огньове и са устройвали бивак. Учителя държи и една беседа там. Той казва: „Това място, на което сме сега (Незнайния връх), е хубаво, теченията вървят правилно, надолу. Тук едната страна е магнетична, другата - електрична. Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." („Тихият глас", стр. 18) Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти.
към текста >>

Помислих, че това са планинските огньове, които се образувaт oт излизането на газ пропан-бутан от недрата на планината и В съприкосновение с Въздуха се запалват.
Скоро аз му заявих, че не върви по правя път, а завива наляво. (Понеже сърцето на човека е в лявата страна на тялото, когато се движи - той винаги завива все наляво.) Дълбочината на снега, който беше до колене, започна да се увеличава и стигна до кръста и накрая да гърдите. Ние спряхме. Не се чувахме от шума на бурята. Обърнах се назад и видях, че в халата нещо светва и угасва. Помислих, че това са планинските огньове, които се образувaт oт излизането на газ пропан-бутан от недрата на планината и В съприкосновение с Въздуха се запалват. Решихме да видим каква е тази светлина. Тръгнахме към нея и след известно време се намерихме на нашите стъпки, по които бяхме тръгнали, а светлината била от запалената лампа пред хижата, която от виелицата ту се виждаше, ту изчезваше. Митко веднага предложи да се приберем. Аз му казах, че отивам нагоре. Той започна да ме убеждава, че когато човек не успее в нещо, трябва да се откаже.
към текста >>

20. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“.
Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа. Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за Бога в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“. Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща. Това познанство прилича на туй, когато гладен човек се запознава с храната - с хляба и с плодовете, като ги гледа през дебелите стъкла на някоя витрина. Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“. Дори и когато приказваше за неща от съдбоносна важност, Учителят приказваше тихо, без афекти и интонация, която би била дори подходяща за случая, без да даде вид, че той е погледнал дълбоко в причината на нещата и че се връща от един свят с такива измерения, където това, което трябва да стане, е вече станало. Когато някой болен се оплакваше от своите страдания, Учителят му предписваше изненадващо прости неща, а оня, след като ги изпълнеше, оставаше учуден от получените резултати. Имаше случаи, когато Учителят не отговаряше на зададените му от болния въпроси. Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор. Какво се криеше в този акт, какво беше въздействието на тези плодове никой не знаеше, но болните оздравяваха.
към текста >>

21. ЙОСИФ - Борис Николов

Скиташе из горите, спеше край огньовете.
Най-напред снеха кожата, после нарязаха месото, прибраха мазнините и вътрешните органи. Васия държеше голямото, още топло сърце и шепнеше заклинания. Сърцето беше пръснато от куршума, така то беше още по-ценно. На другия ден трите коли обиколиха селото с кожата и събраха дарове, защото селяните даваха щедро. Йосиф се губи дълго време. Скиташе из горите, спеше край огньовете. Пред очите му все стоеше великолепният звяр. Не можеше да си прости, че прекъсна този хубав живот и изпитваше горчивина. Той скърбеше като за приятел.
към текста >>

22. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Бате Крум разпредели дежурствата, палехме огньове, дърва в гората, колкото щеш.
Въпреки това бате Крум намираше начини да умиротворява всички спорове и конфликти, така че накрая всички оставаха доволни. Технически обаче не беше лесно. Например с нас бе дошла една жена с болен крак - Нина Аветисовна, наложи се да я качваме на кон. На коне натоварихме и основната част от продуктите, въпреки че за хляб и мляко слизахме до една ферма (тогава тая ферма на река Софийка още работеше). Направихме лагер до едно ручейче, приток на Софийка, до горния край на гората (по-късно идвах тук неведнъж). Бате Крум разпредели дежурствата, палехме огньове, дърва в гората, колкото щеш. Лагерът се намираше в котловинка, така че сутрин слънцето излизаше доста късно. Затова по-силните сред нас гледахме да се изкачваме за изгрев колкото може по-нависоко в планината. Често ходехме на екскурзии по езерата - обикновено до най-долното (не зная дали някой ги е обходил всичките). После, когато видях в България Маричините езера, се удивих колко по-див и суров е Кавказ в сравнение с Рила. Тук се катерехме почти без пътеки.
към текста >>

23. Каин и Евел - Николай Райнов

— — Сето, сестро моя: пожали ме! Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят.
Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена. Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла. И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна. Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко — като два черни сърпа, хвърлени върху светлото небе. — — Сето, сестро моя: пожали ме! Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят. В Твоите движения играе смях — и страст се таи в мрака на очите Ти. — Сето, сестро моя: пожали ме! Твоите румени бедра, пълни и кръгли, ме опиват като вино — и златният мъх по снагата Ти буди шемет в моето болно сърце. — Сето, сестро моя: пожали ме! Нощта пръска по небето едри звезди, а моите парливи очи Те дирят. В Твоите думи кипи гордост — и пламък съска в звъна на гласа Ти. — Сето, обична моя: пожали ме! Зачернюва ми живота абаносът на Твоите коси, опива ме трандафилът на Твоите устни, заслепява ме златото на Твоята кожа — о, Сето, сестро моя! Кажи ми: — Стъпчи душата си за мене! — Стъпчи душата си! — И аз ще Те чуя.
към текста >>

24. Видение на Ездра - Николай Райнов

Но венец ще стане цялото Небе над тях — огромен кървав венец от многозъби пламъци — и над тях ще стане горещо, като в пещ, — и над главите им ще пламне целият въздух, а под тях Земята ще блъвне силни огньове, за да се слее Небе със Земя в кървав огнен Брак.
И слепи ще бъдат очите им за всичко писано, и глухи — ушите им за всичко казано. Към Небето ще обърнат взор — дано чуят от звездите поучение, — но черно беззвездно небе ще ги срещне. И към Земята ще наведат в смирение поглед — дано видят в Земята личба, — но пламъци ще изригне Земята — и ще ослепи погледа им. А обърнат ли се настрана, ще видят край себе си тъмната сянка на Смъртта. И ще проронят с безсилен стон устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище най-сетне във Венеца. Но венец ще стане цялото Небе над тях — огромен кървав венец от многозъби пламъци — и над тях ще стане горещо, като в пещ, — и над главите им ще пламне целият въздух, а под тях Земята ще блъвне силни огньове, за да се слее Небе със Земя в кървав огнен Брак. И те ще се разтреперят — и с ридание ще изхълцат устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Десет седалища има Денят: Царство, Основание, Величие, Тържество, Великолепие, Съд, Милост, Ум, Мъдрост, Венец. Десет седалища има Денят, но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!“ „…Ето ви нова личба, братя мои, че иде Денят — Сетният Ден: през вечния покров на нещата Съдбата ще разгърне книга от снежночист пергамент — и върху белите страници ще впише всеки по една мисъл. И тази мисъл трябва да обгръща копнежите на целия му живот — и да набелязва до един греховете на душата му. И мисъл с мисъл не трябва да се схожда! Защото на изкласила нива ще се уподоби тогава светът. Наистина, светът ще бъде изкласила нива.
към текста >>

25. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Ще заврат курбаните, ще тръгне водката, песните, ще бляскат еполетите, аристократичните осанки ще излъчват рицарско благородство, пък и изстрелите във въздуха, пък и песните ще повдигат духа на празника: Още Полша не е мъртва, докато сме живи... Песента, която се е пяла на лагерните огньове вечер в Испания по време на Наполеоновата война.
Тъй миеш. Тъй ще е! Сто години по-късно на това място, където сега стои той, ще бъде дигнат бронзов паметник, на който ще се казва, че е живял в Бургас. Вятър и облаци! Той е тук както стотици още поляци - войници, офицери, писатеш, свещеници, ватикански и католически дипломати в Истанбул; какви ли не емигранти по този западен бряг на Черно море, събрани тук по средата между Сливен, Варна и Цариград - всеки, който е могъл да се добере - на многодневен полски събор за победата над Русия и бъдещето на Полша. Дошъл е от Цариград, където живее, специално за случая. И с идването на деня палатките, шатрите, навесите ще се раздвижат. Ще заврат курбаните, ще тръгне водката, песните, ще бляскат еполетите, аристократичните осанки ще излъчват рицарско благородство, пък и изстрелите във въздуха, пък и песните ще повдигат духа на празника: Още Полша не е мъртва, докато сме живи... Песента, която се е пяла на лагерните огньове вечер в Испания по време на Наполеоновата война. И преди това в зимните лесове на Америка с генерал (ооо! как му беше името!) Костюшко под революционните знамена на генерал Натаниел Грийн. Няма вече, когато стане дума за Полша - е сигурен Мицкевич, - големи полски епици да започват повествованията си с изречения като: „Това се случи в Полша, т.е. - никъде...“ Полша вече няма да е „никъде“ в главите на света. Полша ще заеме геополитическото си място на картата на планетата веднъж завинаги! Курбаните се варят, както е местният турски обичай по всички големи празненства като това, но полският стомах издържа ли на тая овча лой! Тези бунища по варненските железно-черни плажни пясъци и водичките, които църцорят през тях, дето не ги знаеш отде идат и през къде са минали, и с тези водкени глави, дето се гребе от тях и се пълнят казаните за курбана - това работа ли е, или чиста дезинтерия! Тези прогорели от водката черва и стомаси - това работа ли е? Уви, не! Уви - това е прокажно, заразно място, затова са само солени смрадливи езера наоколо, блата, застой, комари, гмеж всякаква нездрава.
към текста >>

26. Приемната на Учителя - Георги Христов

Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете.
Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето на събора да се пазят в нея хляба и продуктите, докато трае събора. Тя бе направена по идея на Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата. На този събор присъстваха около 1000 човека. Беше голям, тържествен събор. А да се хранят толкова хора няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам. Този събор се проведе на самата поляна. Сковаха една рамка и една поставка, на която сложиха един стол, за да седне Учителя, и една катедра, от която да може да държи Учителя своята беседа. Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали дъжд. Наоколо всички стояха прави, а някои сядаха на земята и слушаха беседата.
към текста >>

0.30772709846497