Търсене в текстове за 'Огньове'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 44 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса.
към текста >>

2. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

В други села са кладели огньове и на Еньов ден.
Иван, св. Борис, който те наричат св. Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който започва Константиновския месец. В Перигопулово играят в огъня и на св. Троица (50 дни от Великден). В други села са кладели огньове и на Еньов ден. Според Славейков и др. местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо. Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания. Те, напр., нито вземали, нито давали жени на околните села. Някога са горили мъртвите си (Според Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.).
към текста >>

3. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията.
Нестинари от с. Кости, които да играят сега в огъня няма. Има само 4 жени от с. Вургари, където се намират последните представители на умиращата религиозна секта. Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб. Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията. Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците. И всички минали през огъня без да пострадат. Оттогава, разправят нестинарите, е останал този обичай да играят боси в огъня. Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф.
към текста >>

Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците.
Кости, които да играят сега в огъня няма. Има само 4 жени от с. Вургари, където се намират последните представители на умиращата религиозна секта. Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб. Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията. Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците. И всички минали през огъня без да пострадат. Оттогава, разправят нестинарите, е останал този обичай да играят боси в огъня. Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф. Арнаудов, както и тия що дава г.
към текста >>

В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата.
Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи. Така нгпр. английския социолог А. Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата. Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят. Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други тегоби. Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение.
към текста >>

В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите.
към текста >>

4. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете.
Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството.
към текста >>

5. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините.
Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники. Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете. Това дете ги било зачудило вече.
към текста >>

6. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени.
Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал. Далеч от Изток пристигат четки, натопени в злато. Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си. Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени. Едно... две... три... четири... пет... Вечност... В трепет очаква всичко в природата да види пак светлият лик на своят баща – слънцето. Ето първият лъч, отначало бавно в ритъм, а после с буен устрем се впуска той напред. Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла. Слънцето бавно се е издигнало над планините, то праща обилна светлина, то е тъй свежо, тъй силно, както и вчера, и всеки минал ден. И днес то бавно върви по своя вечен път, пращащо – светлина, радост живот.
към текста >>

7. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина.
На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас.
към текста >>

8. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Запалихме грамадни огньове.
Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца. Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове. Високо се издигаха пламенните езици от запалените главни и се смееха на дъжда. И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм. Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде. След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня. По едно време някои запяха.
към текста >>

9. Красота – А. Т. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили.
Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа. Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и влага Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани. Къпи дъжд, милвай ни главите! Гранките които раззеленяваш Ето тъй душите ни измивай Свежест чиста в нази ти изливай Без да щеш и нам живот ти даваш.
към текста >>

10. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове.
Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък. Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл. Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове. Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността. Аз мога да мисля най-объркано, но всекидневният живот принуждава моите постъпки към закономерност, която отговаря на действителността. В границите на чувствения свят фактите внасят постоянно поправки в мисълта. Съвсем друго е, когато аз разглеждам своето отношение към висшите области на битието. Те ми се разкриват само в този случай, ако аз влизам в тези светове със строго определени мисли.
към текста >>

11. Слънчевите петна и априлските землетресения Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С мощта на светлината - те разпръсват тъмата, че те са живи слънчеви лъчи; с Любов - те разтапят враждата, с огъня на слънчевата Любов, защото те са живи огньове.
Великата война за свобода, любов и светлина е обявена и няма да се свърши, докато не се извоюва победа! Бунтът на Синовете Божии! Разумният бунт на свободните души. Това е.бунтът на светещите души, които слизат на земята за да въдворят ред, правда и мир! Това е бунтът на душите, които воюват не с пушка и нож, а с обич и светлина Техните мисли са светкавици и мълнии, а техните чувства са кристални струи на планински извори, утоляващи жаждата на уморените пътници в пустинята на живота. С мощта на светлината - те разпръсват тъмата, че те са живи слънчеви лъчи; с Любов - те разтапят враждата, с огъня на слънчевата Любов, защото те са живи огньове. Озарени от светлина, окрилени с Любов, душите са свободни вече от робството на греха и злото. Бунтът на синовете Божии! Те идат! Светещите, Белите Братя, облечени в светлината на Божията Любов. те идат за съд и за правда, за мир и за обич.
към текста >>

12. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем.
По кой начин ще се стигне до това, което е било? Нима земята, която датува в своя живот от милиони и милиони години според геологията, не носи едва от вчера человека в своите пазви? Защото, как ще наречем тия 5-8000 години освен едно историческо вчера? Малката светлина, която не дава възможност да се изпълни околния мрак с „факти", които съществуват, дълбоко покрити и чакат своя ден да разправят дивните приказки на един живот, от който ние доловихме последните затихващи вълни, от една почиваща култура, от трохите на религия, величава и чудна, която в своето поваляне, беше се разсипала на късове, стоящи пред нас вече почти като олицетворение на безсмислието. Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата във вековете песен достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци – и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предали. От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем. При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото катастрофата. А след тях смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи – и там оставал само мрака. При това вдигане на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и жестокост человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1]. На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите.
към текста >>

13. СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината.
Georg Nordmann Градинарят Когато дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блеснат като бели видения нацъфтелите дървета на твоята градина. Тогава аз ще стана твой градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици. Аз ще зърна за миг кроткото сияние на твоята усмивка и пролетта ще влезе в моята душа... Ще настъпи тиха вечер. Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен.
към текста >>

14. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността.
Слънцето не е още залязло, но някои от скалите са вече потънали в дълбока сянка, а други са тъй ярко позлатени от слънчевите лъчи! Какъв контраст на сенки и светлини! Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето Такъв е нашият план. Но вижте; слънцето още не е залязло и ето, гъста мъгла почва да забулва околните върхове. Но ето, че те се движат надолу, пропълзяват по склоновете и скоро ние всички сме обгърнати от нея. Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността. Мръква се. Почва да ръми ситен дъжд, който после престава. Мъглата става все по-гъста. Всички сме радостни и има защо. Ето, ние сме вече в едно вълшебно царство - в царството на чистотата.
към текста >>

Ние сме край огньовете.
Ето, ние сме вече в едно вълшебно царство - в царството на чистотата. Ние сме в контакт с мощните енергии, които работят тук. Ние сме в самата тяхна лаборатория. От друга страна нас ни радва и друго. Една тиха радост и очакване храним със сърцето си, че въпреки мъглите и дъжда, все пак утре ще имаме чуден изгрев от Мусала! Ние сме край огньовете. Как чудно играят сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината! Но часът е вече три! Време е за нагоре!
към текста >>

При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината!
От друга страна нас ни радва и друго. Една тиха радост и очакване храним със сърцето си, че въпреки мъглите и дъжда, все пак утре ще имаме чуден изгрев от Мусала! Ние сме край огньовете. Как чудно играят сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината! Но часът е вече три! Време е за нагоре! Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Всички са изпълнени със светло ожидание.
към текста >>

15. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг.
Все тоя стремеж към уеднаквяване, към изравнение, всякога подновяван, всякога неосъществим от никого и никъде, създава живота и деятелността в природата. Няма разлика във въздуха - той е навсякъде еднакъв. Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища. Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ.
към текста >>

16. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Жаждата е говор в нашата кръв, вик към живота, бълнуване в кошмарни огньове, истинско, ярко и чисто желание.
Какво силно, първично и жизнено чувство е жаждата. В нея трепти с огнени пламъци праезикът на живота, който ни учи, че нашата утроба е водата, към която протягаме ръце. Няма по-силно по-непреодолимо чувство от жаждата. Нищо не желае човек с такава настойчивост и сила както водата. И там, където няма вода, там хората са нещастни, отхвърлени от Бога, там те живеят като в ада. Жаждата е говор в нашата кръв, вик към живота, бълнуване в кошмарни огньове, истинско, ярко и чисто желание. Тъй като праосновата на нашето физическо битие е вода, ние я търсим навсякъде и когато я няма при нас или ни е забранена понякога, тогава ние усещаме бунта на нашата кръв, виждаме в сънищата си прекрасните и бликащи извори, в които потапяме пресъхнали устни. Водата е признак за Божественото благословение и народите, при които тя липсва в голямо обилие, я съзерцават като някое далечно Божествено благо, с което са наградени само най-щастливите. На това място не мога да не цитираме няколко пълни с правда и интересно написани редове от френския писател Антоан Екзюпери в книгата си „Ветрове, пясъци и звезди". Той говори за маврите, които съзерцавали водата с едно религиозно почитание. „Това бяха хора, които никога не бяха видели нито едно дърво, нито един извор, нито една роза, които единствено от Корана знаеха, че съществувал градини, гдето текат ручеи, защото Коранът представя рая точно така.
към текста >>

17. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тая нощ Суани-Ом ще сънува чудни сънища, пламнали огньове и много цветя.
Тя е истинска жена с сърце на лъвица, сърце на майка, сърце на дева. Суани-Ом изслуша своя царедворец. Пътят към щастието ù беше открит. Животът на затворника беше помилван с царска заповед. През нощта Суани - Ом слушаше рева на морето, О Хен пътуваше с царски кораб. Тая нощ Суани-Ом ще сънува чудни сънища, пламнали огньове и много цветя. Утре тя че получи скъп подарък. Ръката на възлюбления ще почива в нейната. Колко чудна ще изглежда земята, тя ще блести вълшебно под небесния купол. Но защо сега, в мълчанието на светлата нощ, тя си спомня думите на царедвореца: — Истинска жена, със сърце на майка на деца. Не съм срещал такава жена.
към текста >>

18. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Хранехме се с плодове, с жито и ориз, а вечер палехме огньове.
Вижда се и целия величествен басейн на Седмострунната Рилска арфа и грандиозните масиви, сред които мощно се издига Мусала. В западната част на билото на Молитвения връх беше палатката ни. Тя беше сгушена като пеперуда сред буйните клекове, между които се разстилаха малки полянки, обрасли с меки треви. През клоните на клека проникваше слънцето, което с лъчите си позлатяваше кадифените полянки и им придаваше небесен чар и ги правеше уютни гнезда за размисъл и сладък сън. Ходихме боси по тревите и белите камъни, катерихме се по стръмните скали и върхове и се къпехме в бистрите езерни води. Хранехме се с плодове, с жито и ориз, а вечер палехме огньове. Над нас бе цялото небе; то ни пазеше и вдъхновяваше; седяхме до късна нощ и приказвахме за любовта, която ще посети човеците, за свободата и за новия живот. От време на време ние се потапяхме в дълбоко мълчание, с поглед към звездното небе и слушахме приказките на звездите. Тихо вечерен ветрец идеше от далече и се промъкваше край мълчаливите скали, а тревите и клековете заспиваха с музика, която отекваше във всички храмове и чертози на Свещената планина. Всичко почиваше в мир. Тогава ние, двамата приятели, напускахме огнището и доближавахме палатката.
към текста >>

19. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка.
Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето. Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме! Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи. Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви. Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов!
към текста >>

Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят.
Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето. Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме! Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи. Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви. Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов! Ние сме така осиромашели, ние сме изгубили толкова много, и ето, из недрата на Всемира се издига пламтящото Сърце, от което се излива животворящия елексир.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова вместо различните съмнителни и често отровни антисептически препарати по-добре би било да имаме не само огъня на огнището, но и да раздухаме огньовете на сърцето.
Нина Рудникова. Из сп. „Окултизъм и Йога“ ________________________ *) Книгата „Сърце“, излязла в 1932 год., първоначално на руски език, е дадена от Учителя Мориа и представлява отделен номер от серията „Агни Йога“. Б. ред. * * * Живият огън е най-доброто противозаразно средство Най-висшата проява на огъня е огъня на сърцето, който се явява като най-добър очистител и пазител. Затова вместо различните съмнителни и често отровни антисептически препарати по-добре би било да имаме не само огъня на огнището, но и да раздухаме огньовете на сърцето. „Сърце“ ТВОРЧЕСТВОТО Когато човек ще гради една къща, необходимо ли е той сам да създаде по алхимичен път всички материали, потребни за нейното съграждане? Достатъчно е той де го намери, сортира, преработи и постави в такъв последователен ред и зависимост, че да отговарят на предшестващата ги идея. Не е важно мястото от гдето се черпят материалите, важно е тяхното качество да е по възможност най-доброто с което може да се разполага при дадените условия. Не е важно от къде са взети елементите или материалите, нито е важно къде лицето е учило това изкуство. Важно е само това, което се създава, да обединява в себе си всички отделни срещащи се качества в други групи или отношения.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга.
Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят. От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии.
„Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита. И кой ще приеме на себе си лесната задача на безгрижното съществувание? Кой ще реши да остане само зрител в полето на битката?
към текста >>

Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и, най-сетне, ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното съзнание със съзнанието на космоса.
Агни Йогът, заменя кръвното родство с родство духовно. „Разбира се. Учението на Йога ще принесе полза на всекиго, даже и ако той не достигне до духовни явления. Външните принципи на Йога във всеки случай поддържат здравето, засилват паметта и очистват мисълта. „Но кои са признаците на завоеванията, които издигат Духа? Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и, най-сетне, ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното съзнание със съзнанието на космоса. Тогава вече ще бъде възможно докосването до прекрасните, опасни и префинени енергии, към всичко, което преобразява живота, като отстранява понятието за смъртта. „Некой ще запита: „как да разберем Агни Йога? “ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа. Ще запита: как да се приближа към това познание? — „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем.
към текста >>

Ще видиш тогава звездите на Духа, ще видиш очистващите огньове на центровете, ще чуеш гласа на Невидимия Учител и ще проникнеш в другите потънкости, които преобразяват живота.
„Некой ще запита: „как да разберем Агни Йога? “ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа. Ще запита: как да се приближа към това познание? — „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем. И тогава избери си Учител на земята и, познавайки учението, укрепи тялото си с дадените способи и прана-яма. Ще видиш тогава звездите на Духа, ще видиш очистващите огньове на центровете, ще чуеш гласа на Невидимия Учител и ще проникнеш в другите потънкости, които преобразяват живота. „Не трябва да търсим надалеко това, което е близко до нас. Каква непоправима вреда са нанесли на човечеството упоритите опити в областта на магията! ... Нищо друго не е тъй противно на еволюцията, както вкаменените формули на магията. Разбира се, йогът е права противоположност на мага. Магът се е спрял над мъртви слова, йогът постоянно приема новото дихание на Космоса.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Падат из слънчевата светлина Душите кат огньове... Идват на земята и навсъде Творческите дни.
О, елмаз. сияещ всред пустиня, В бездната на непрогледен мрак, Тайна на горящия в небето знак, О, преддверие на Божа благодат! Звук от музика на сферите небесни, Вихър от лъчите безтелесни, О, око световно в твърдта синя, На Твойте лъчи света е въплощение! III Бий Сърцето на света безспирно В чудний такт на вековете ... Бие с ритъма на вечния покой Царят-Слънце на седемте свята. Разшири се —- и в миг пространството Изпълнят струите На творчеството, в развълнуваното царство На кръговете звездни. Падат из слънчевата светлина Душите кат огньове... Идват на земята и навсъде Творческите дни. А когато то се свие и потъне Пак във свойта глъб, — То отново струите се връщат В Огъня пречист. И изгасват векове на творчество — Към своя Източник, Слънчеви души, добивайки безсмъртие, Отново пак летят. Бий Сърцето на света — Слънцето, Управлява земния живот, И създава, разрушава, охранява Нашият кпвот. IV Как може да не видим Бога Във нашата Вселена, Где Слънцето сияе в строга Хармония блаженна! Где денонощно се разлива На творчество вечното чудо, Где образи световни са съсъди На слънчевите мисли!
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсети по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди.
че и аз горя, о, братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката. която е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о, богове. Аз почувствах, че съм само дръжката на факел, който лети, пламнал до основата си от височината на Олимп към схлупените колиби, сгушени в долината, гдето ме очакваха в напрегнато ожидание моите братя — човеци. И аз не мислех ни за наградата, която можеха да ми дадат, — моите бъдни братя награждават с венци и паметници тия, които Истините им вещаят, след като ги отрупат с хули и избият със камъни — нито за наказанието, що вашата сурова ревност могла би да ми стовари безпощадно. Героят роб е на своя собствен подвиг. И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсети по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди. На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата — учат. На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост. От тях научват за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас — богове. А под мене о, братя, е скалата, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът. комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник — моето безсмъртие.
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания.
Ние, приятелите на мира, вярваме, че този пример не ще остане единствен, а ще бъде последван още от много други правителства, вдъхновявани от идеите за мир и братство между народите. Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г. Искренов Смъртни грехове Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев Ето една книга, която заслужава прием и внимание, много по-големи от тия, които тя е получила до сега. Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания. Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие, които говорите така, не се ли кланяте на огньове, кладени от човешки ръце, в продължение на цял живот?
Безсилна насмешка се плъзга по техните уморени лица и с беззвучен глас повтарят едно и също: „Защо искате вие, луди, да измените установения ред на живота, защо смущавате ранния сън на хората? “ Тия, чийто очи са видели величието на един пролетен изгрев, знаят неговата цена. Нека другите питат още: „Защо отивате там? Кому са нужни вашите ранни излети? Вие се кланяте на слънцето.“ — Каква разлика, приятели мои! Вие, които говорите така, не се ли кланяте на огньове, кладени от човешки ръце, в продължение на цял живот? . . . Март е сега. Слънцето пръска вече своя животворен еликсир. Разтворете широко ръце и кажете на всички: „Нашата родина е там, ние сме деца на тоя всемирен източник на живот, затова необходим е нашия копнеж към Него, затова ние не трепваме, когато много ръце ни сочат закана.“ 3. Когато бях малък, една нощ не можах да спя.
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вечер, или сутрин рано, когато има събрания, в бялото здание пламват огньовете на електрическите лампи.
И все пак, вечно зеленото аязмо бди над града в неотменна стража и безмълвно шепне всекиму, който из низините на града би отправил погледа си към него: има вечни истини, има вечна красота, вечен живот. Освен бързопреходното и нетрайното, т. е. това, към което всички сляпо се стремят — материалното — съществува и нещо вечно, пълно с дълбок смисъл и то е което дава истинска цена на живота, а не спечелените хиляди и милиони. Високо над града, малко на дясно от аязмото и на същата височина като него се издига бяло здание, над което се вижда борова гора. Това е салонът за събрания на Всемирното Братство. Вечер, или сутрин рано, когато има събрания, в бялото здание пламват огньовете на електрическите лампи. Гледани от далеч, те блестят с чудна светлина на височината, като някакъв фар, всред бурното море на живота. Долу, в низините на града, всеки залутал се след илюзиите на живота пътник, ако дигне за момент нагоре очи, ще го види. Но хората още са слепи за реалното, те тичат като на сън, след измамните видения на живота и мислят, че са „реалисти.“ Истински реалното е там, горе. Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност салон, и на която физическата светлина е само един символ. Истински реалното е във вас, а не вън от вас.
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

несъвършено сърце, как радостно звучат думите на Учителя, даващи ни нови методи и пътища в живота, изсушавайки нашите сълзи и повдигайки ни на невъобразима висота, възвръщайки ни изгубените ценности, но вече в друг вид, шлифовани като елмаз и горящи с всички скъпоценни огньове на Духа!
10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек. 1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов! Това име не може да се предаде точно на руски език*). Мнозина са чували за този велик човек, който вече от 30 години учи в България хората на братство и ги зове към светлия идеал на любовта. В нашето време, когато е тъй тежко да се живее в света и когато загива всичко, което сме обичали с нашето малко. несъвършено сърце, как радостно звучат думите на Учителя, даващи ни нови методи и пътища в живота, изсушавайки нашите сълзи и повдигайки ни на невъобразима висота, възвръщайки ни изгубените ценности, но вече в друг вид, шлифовани като елмаз и горящи с всички скъпоценни огньове на Духа! Преди две години аз се запознах с това прекрасно духовно учение, което ни обяснява, в мистическо осветление, всичките Божествени истини, и от тогава моята мечта бе да видя Учителя Дънов и да говоря с него. Тази мечта се осъществи през тази година. Тук аз искам да споделя всичко, което съм видяла и преживяла в Братството на Учителя. Преди всичко аз ще кажа, че това съвсем не е някаква секта, както някои мислят. То е една свободна школа за изучаване законите на природата и за приспособяване живота към новите изисквания на Духа.
към текста >>

29. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако слънцето изгасне само за половин час, всички светлини и огньове, всичкото това движение моментално ще спре.
Третият метод е метод на истината, метод на свободата. Следователно, там дето няма живот, дето няма светлина, знание и мъдрост, дето няма истина, свобода и простор, там животът не може да дойде. И тогава, вечер, когато слънцето залезе, ние отваряме лампите. Що е тъмнината? Тя е свидетел, че всека крушка свети чрез слънцето. Ако слънцето изгасне само за половин час, всички светлини и огньове, всичкото това движение моментално ще спре. Като видя една свещ, като видя всички звезди, аз се радвам, зная, че слънцето свети. Всичко това показва, че светът е реален. Щом свещта гори, всичко друго е наред. Ако свещта изгасне, това е лош признак. Затова хората се страхуват когато изгасне една свещ.
към текста >>

30. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел!
защото младежта именно е челния отряд на този народ. * Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж. Това е идеала за всечовешкото братство! Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и жестокост, в райска градина, в царство Божие на земята. Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички. Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел! Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали. Да създадем един народ нов. съвършено нов! Да създадем тук, в земята си, един свят на хармония, в който върховният фактор ще бъде не насилието, а Любовта. Да създадем социална справедливост, да създадем истинско братство, да дадем огромен тласък на живота към всееш ранен възход, върху основата на любовта, мъдростта и истината.
към текста >>

31. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел.
Над всичко изпъкваше неговата усмихната фигура, оградена от рамката на отворения прозорец. Ставаше тихо чудо. Душата се откъсваше от самия мене и се унасяше някъде на далече, на съвсем друго, непознато, топло и приятно място. Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти. Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, спои: всичко, що беше минало; бъдеще, близко и далечно изглеждаше естествено и красиво: широк, величествени животи в милиарди ликове. И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел. Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак — със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая боря ща се за щастие върволица от хора бях и сам аз — беден студен т, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен в препълненото от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване. Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота, заедно с всичките му противоречия. Някаква тиха надежда се усмихваше срещу зиналите проблеми на сърцето ми.
към текста >>

32. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят.
Но в пъпчиците млади, потънал във смирение животний пулс не спира! За приказния свят на идващата пролет той тръпне във копнение! * А зимата в човека? В сърцата леденее и чезнат във невяра в световний друм тълпите посърнали, жадуват те слънце да огрее — на обич братска за лъчите. * Но идва пролет и чакат я душите —пъпки, които още твърдо се надяват, изпълнени с предчувствени потръпки, красивото във себе да прославят. * Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят. * Ей множество кокичета — пробудени души пробиха снежната покривка и слънцето на нов живот със пукоти руши в сърцата ледове, а болките лекува със усмивка. * Навън борба! Там зимата за още дни воюва! А кротки и смирени пъпчици-души на глухи и на слепи се преструват до като злото само се разруши. * Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят!
към текста >>

33. -

Огнището, сега е студено, а какви буйни огньове са горели там!
Планината, в чудни багри, ту се открива, ту се забулва, влажна, студена, неприветлива. Гледам дъждовните капки и си мисля за съдбата човешка, за несретите в живота, за суровата и егоистична борба за съществувание, а в мен неволно бликат спомени за хубавите дни, волно прекарани на планината. Какво ли е там сега? Навярно вече прелитат ранни снежинки над смразените езера? Хижата, резултат на толкова усилия тъй дълбоко в планината, седи там самотно кацнала върху скалите, в странно безразличие към всичко което става и към своите гости. Огнището, сега е студено, а какви буйни огньове са горели там! Огненият език се е издигал до над главите ни, а песните и буйните смехове са се отеквали дълго в насрещните скали. Дали ще ги видим пак? През туй лято аз бродих там, тих и самотен. Посрещах сутрин изгрева на слънцето с тиха песен и молитвен шепот. Защо ме облажаваха, че съм сам на планината?
към текста >>

34. -

Безбройните светове, безграничното царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас.
Кой би могъл да упрекне съдбата си или Бога, че са постъпили несправедливо с него, тогава когато те са го надарили с най-великото, върховното благо — свободата на действие — и когато тъкмо поради злоупотребата с това благо той е принуден да страда? „Човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен, казва Учителя. Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които му са дадени, или не ги с използвал за добро.“ От това по-ясно няма: ний трябва да изправим грешките си, и едва тогава ще можем да очакваме с право едно по-добро бъдеще. Така, човекът наистина е творец на съдбата си. А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота. Безбройните светове, безграничното царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас. Те са нашето истинско Отечество, те са царството на нашия истински и вечен Баща, те са нашето безсмъртно наследство. Човече, ти си червей и, все пак, ти си един Бог. Червей си, доколкото ти си едно смъртно физическо тяло. Бог си - със своята безсмъртна душа, със своя мощен дух. И тук ние пак ще припомним думите на Учителя: „Помнете, казва Той, че на човека е определено да стане ангел.
към текста >>

35. -

“ * Младостта запламти в многоцветни огньове, младостта призовава часа — тоя час на размах, на разбити окови, тоя час озарен с чудеса.
* Из града — тези улици шумни и сиви, де живота безумно крещи, на село — в тишината на буйните ниви — нас опиват ни странни мечти. * Като звън на далечни, грамадни камбани, като гръм на стихийни вълни, свободата зове непрестанно сърца ни към лазура на нови страни. * В миг крилата за полет безумно потрепнат, в миг в очите искра заблести, и акорди на музика странна зашепнат: „Полети! Полети! Полети! “ * Младостта запламти в многоцветни огньове, младостта призовава часа — тоя час на размах, на разбити окови, тоя час озарен с чудеса. * А в пожара на тия копнежи сърдечни свободата за пристъп звъни, и отекват гръмовно простори далечни; „Светлина! Красота! Висини! “ Хр. См. КОЙТО ПОБЕДИ В своя път на развитие човек изпада понякога в състояния на отчаяние, на съмнение, на колебание, той попада във водовъртежи от които труд но може да излезе.
към текста >>

36. -

Има светлина на блуждаещите огньове.
София — Изгрев ЧИТАЛИЩЕТО ИЗВОР НА СВЕТЛИНА Светлината си има и тя своите качества. Има различни видове светлина. Има светлина, която едва блещука. Има светлина на газова лампа. Има светлина на електрическа лампа. Има светлина на блуждаещите огньове. Има и светлина, която се туря под шиник — „за да ни бъде само на нас светло“. Но има и друга една светлина, която не спада към гореспоменатите видове. Съществува една безгранична светлина, която никога, никъде и с нищо не може да бъде ограничена. Съществува една вечна светлина през която всички човешки знания, всички човешки светлини и мъдрости са само жалки и слаби, мъждеещи светилничета, които първият повей на световните бури може да загаси. Съществува една Божествена Светлина, в която няма сенки, за която няма прегради и която обгръща и прониква цялата безгранична вселена.
към текста >>

37. -

Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща на малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало на всички земни огньове, на всички светли мисли, нв далечните желания на тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им .
Това те наричаха живот — културен живот. Понякога подухваше вятър и много пламъчета изчезваха, изгасваха. . . Те бяха и без туй бледи и едва личаха, но имаше мнозина, които тъгуваха по тях. Това те наричаха смърт, и скръб, и нещастие. Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща на малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало на всички земни огньове, на всички светли мисли, нв далечните желания на тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им . . . И когато това им казват зрящите — те ги наричат глупци и мечтатели; празнодумци. които залъгват себе си и другите: че вечност има, но тя е за звездите и слънцата, а не за человеците . . . без да разбират, че и те в самото слънце живеят, че са частица от неговото грамадно тяло както и самата земя.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник?
При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си? Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене! “ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина. Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене! “ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината!
към текста >>

Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове. 65.
„Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината! “ Тя постоя, помисли един миг и ме погледна в лицето през мрака. „Аз донесох своя светилник, каза тя, на празника на светилниците“. Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове. 65. Какъв божествен напитък Ти би желал да изпиеш, Господи, из препълнената чаша на моя живот? Поете, изпитваш ли ти радост, като гледаш своето създание през моите очи и през вратата на моя слух мълчаливо внимаваш във вечната хармония? Твоят мир ражда слова в моя ум, а твоята радост добавя към тях музика. Ти ми се отдаваш в любовта и чувстваш в мене пак своята сладост. 66. Тази, която всякога беше в глъбините на моето същество в полусветлината на блещукания и отражения, тази, която никога не сваляше покривката си в утринната светлина, нека бъде моето последно приношение на Тебе, Боже мой, облечено в моята прощална пес н.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко около него тъне в непроницаем мрак, из който случайно са били изтеглени някои факти, за да озарят със светлика на блуждаещи огньове земното въплъщение на тоя дивен, тъмен и страшен дух.
Но духовенството, което никога не би му повярвало, го предава на инквизицията, която го осъжда на затваряне до живот. Един ден в мрачната килия намират неговия труп, а духът му, истинският граф Калиостро, е отлетял в безоблачните предели, дето звездите шеметно се реят. Това е края на великия алхимик. Той не е оставил на света нищо друго, освен непонятното влияние, което упражнява върху всяка развиваща се душа. И въпреки, че Карлейл го нарича „въплъщение на лъжата“, — той ще остане за винаги една от най-тайнствените и загадъчни фигури във всемирната история. Всичко около него тъне в непроницаем мрак, из който случайно са били изтеглени някои факти, за да озарят със светлика на блуждаещи огньове земното въплъщение на тоя дивен, тъмен и страшен дух. Силвен ХО Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот, според мене, се намира във философията на Сведенборга". Е. Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да предположим още един кръг, пресечен от десет радиуси, в центъра на който блести светилник с пет огньове; този блестящ петак ще се вижда от всеки радиус.
Да се възвърнем към сферата на Сина, който изисква по-обширни обяснения. Току що отбелязахме непроницаемите свойства на Отца и Светаго Духа, разгледани в тяхната същност. Само второто лице на Троицата, изобразено с централния Кръст на Розата, пронизва облаците на Ацилута, като хвърля в него десет сефиротически лъчи. Тия лъчи са като десет отворени прозорци във великата тайна на Словото, и с помощта им може да се съзерцава блясъка му от десет различни гледища. Действително, Зохар сравнява десетте сефироти с десет прозрачни съдове с различни цветове, чрез които блести, под десет разни видове, централният пламък на Единицата-Синтез. Да предположим още един кръг, пресечен от десет радиуси, в центъра на който блести светилник с пет огньове; този блестящ петак ще се вижда от всеки радиус. Който се спира последователно на всеки радиус, може да пресметне десет светилници с пет огнени лъчи . . . (Умножете пентаграмата 5 на десет, като блестят петте й краища, за всяко от 10-те отвърстия, и вие ще получите петдесетте врати на светлината). Който се стреми към синтез, трябва да влезе в кръга, а който върви само по неговата окръжност, той е чист аналитик. Лесно може да види, в какви оптически измами рискува да падне, ако поиска да разсъждава за цялото.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Светли огньове връх високи среднощни планини, изхвърлящи хризолитни мълнии такива са Неговите проповеди.
Те са кандила пред образа на Белия Христос в полусъборения олтар или, по-право, в езическото капище, което днес може да се вземе като символ на живота. Блажени са съвременниците на Божествения Назаретянин, защото те са могли да слушат неговото огнено слово, да следват неговия живот — тъй прост като цвета на полския крин и тъй величествен като стихийния трепет на етерния океан. Чрез Неговите уста е говорил Неговият Отец. Той е бил въплътеното живо Слово, а Словото — това е Бог. „В начало бе Словото, и Словото бе в Бога, и Бог бе Словото“, с това най-великият от евангелистите, Йоан, започва своето свещено сказание. Светли огньове връх високи среднощни планини, изхвърлящи хризолитни мълнии такива са Неговите проповеди. И всичко това е за спасението на човека. А човекът Го забравя. Той се съмнява и отхвърля богочовека Христос. Да! Това в действителност е ужасно! Да отхвърляш Тогова, по стъпките на когото трябва па вървиш, за да бъдеш спасен: да получиш живот вечен.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И се разтвориха вратите на зората в огньове разноцветни, в слънчева позлата, и светна в тях залутаният, земният прашец... — Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец!
И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Не е ли дошло и за нашите държавници времето, да обършат сълзите на своя народ? ХХХ НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ „И Дух Божи се носеше върху водата“. Битие — 1; 2. Дихание страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.. — Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората в огньове разноцветни, в слънчева позлата, и светна в тях залутаният, земният прашец... — Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: „Давиде, проречи на тия твари — часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад! _.“ Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна. — запей за ново слънце и за новия Ми град! ,,,“ ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още, от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде — много е далеч,.. Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач — все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата* И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне — във висини, зари, цветя!... СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в мечтите благодатни?...
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те, освен това, недавна — гледайте, между другото, опитите на д-р Густав ле Бон —бяха заставени да признаят, че инертна материя не съществува никъде и че един кремък, едно парче лава, стерилизирано от най ужасни огньове, са надарени с между молекулярно движение абсолютно фантастично и вътрешните му вихрове имат такава енергия, която би могла да кара цели тренове за околосветско пътуване.
че животът е необходимо условие, за да се роди и формира мисълта в мозъка. Те имат право; но що е животът в техните очи, ако не проявление на една материя, която вече не е материя, такава поне, каквато те я разбират, и. която ние имаме пълно право да наречем дух, душа и даже Бог, ако искаме? Ако те поддържат, че материята не може да произведе живота без един зародиш, който идва отвън, те минават ipso facto е нашето поле, защото признават, че трябва нещо друго, освен материята, за да се получи живота. Ако, от друга страна, те претендират, че животът излъчва материята, те изповядват, че тя се намира предварително затворена там и дохожда да се прояви между нас. Те, освен това, недавна — гледайте, между другото, опитите на д-р Густав ле Бон —бяха заставени да признаят, че инертна материя не съществува никъде и че един кремък, едно парче лава, стерилизирано от най ужасни огньове, са надарени с между молекулярно движение абсолютно фантастично и вътрешните му вихрове имат такава енергия, която би могла да кара цели тренове за околосветско пътуване. Тогава какво друго е тая дейност и тая енергия освен една несъмнена форма на универсалния живот? Ето че още веднъж дойдохме до съгласие. Но несговорът ни започва от момента, когато те почват без всякакъв смисъл или, по-право, против всякакъв смисъл, да твърдят, че материята съществува преди тая енергия. Ние можем да допуснем, че и тя съществува от същото време, от началото на света, но простата логика и наблюденията върху фактите ни задължават да признаем, че Когато материята започне да се движи, да еволюира не отвътре, както в един кремък, но външно, както в един кристал, едно растение или животно, това е същата енергия, същата тая двигателна сила, която е в нея и която детерминира движението или еволюцията. Тая същата логика и наблюдение на фактите ни заставят още да признаем, че когато се касае за трансформацията и организацията на материята, не е самата тя, която прави това, но животът, който скрива тя в себе си и който е започнал.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз никога не си лягах преди да видя, че всички огньове и светлини из къщата са угасени, и че имам достатъчно вода в щерната.
Тези чести пожари ставаха още по-ужасни поради злодейците, които постоянно търсеха начини, с които да увеличат смута, който те използваха, като ограбваха къщите на нещастниците. Откри се, че нехранимайковци често се мяркаха привечер около пазаря, дето богатите търговци бяха складирали стоките си. Те хвърляха през прозорците кибрит и други запалителни вещества, които при сгоден случай лесно подпалваха складовете. Въпреки всички тия обстоятелства, мнозина от ония, които имаха къщи или други имоти, продължаваха да повтарят: „Това е волята на Мохамеда“ и да не вземат никакви предпазителни мерки. Аз, напротив, като си спомнях урока, който бях научил от благоразумния чужденец, нито позволявах на духа си да отпада поради суеверни страхове от зла съдба, нито пък се осланях на моя „добър късмет“, а взех всички предпазителни мерки, за да се предпазя от пожар. Аз никога не си лягах преди да видя, че всички огньове и светлини из къщата са угасени, и че имам достатъчно вода в щерната. Аз бях научил от моя французин, че гасената вар е най-ефикасното средство за спиране пожара и заради това аз постоянно държах в една барака до къщата си голямо количество гасена вар, която можеше да се употреби щом станеше нужда от нея. Тия предпазителни мерки се оказаха много полезни. Вярно, че в моята къща никога не избухна пожар, но в една зима на пет пъти у разни мои съседи се явяваше пожар. Благодарение на моите усилия, или по-право — на моите предпазителни мерки, пожарът у тях скоро биваше загасен, та всички мои съседи почнаха да гледат на мене като на техен спасител и приятел. Те ме обсипваха с подаръци и ми даваха дори повече, отколкото можех да приема.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38701105117798