НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
16
резултата в
10
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Незабравими ще останат обедите, вечерите около
огньовете
.
След това играхме гимнастическите упражнения. Следобед старозагорци и казанлъкчани се спуснаха на юг, през Калофер, а ние – към с. Острец, дето пренощувахме в току-що прибрано сухо и миризливо сено. Бих желал да опиша тази екскурзия по-поетично, но виждам, че не ми се отдава. А това бе екскурзия, която всички, които участваха, ще помнят през целия си живот.
Незабравими ще останат обедите, вечерите около
огньовете
.
Песни, възторзи, радост! Планината се оказа много гостоприемна. Десет слънчеви денонощия, прекарани в планината, струват повече от цяла година, прекарана в долината. Като се завърнахме в Арбанаси, намерихме, че работата не беше се придвижила напред. Трябваше да се разчита на брат Христо Христов – офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар, който нямаше даже елементарни познания от физически труд – специално от земеделие.
към текста >>
2.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
Няколко казана димяха непрекъснато на
огньовете
- казани с чай и с гозба, а около тях дежурните сновяха насам- натам.
Елена Андреева На този събор присъстваха около 1000 човека. Беше голям, тържествен събор. А да се хранят толкова човека няколко дни не беше лесна работа. Бе построена стаичка за продуктите.
Няколко казана димяха непрекъснато на
огньовете
- казани с чай и с гозба, а около тях дежурните сновяха насам- натам.
Този събор се проведе на самата поляна. Сковаха една поставка, на която сложиха стол и катедра, от която Учителят да държи беседите. Напразиха едно навесче с платно, за да Го предпазва от слънце и дъжд. Наоколо някои седяха на земята, други стояха прави и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ.
към текста >>
3.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
софиянци забелязват, че от двора на двореца се вдигат големи кълба дим от запалени
огньове
.
Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него". Виждах как Мъдрецът посочваше как ще се проектират в бъдещето най-малките факти, които стават. Това вече не ме изненадваше, а ме учудваше. Методи Константинов В края на август 1944 г.
софиянци забелязват, че от двора на двореца се вдигат големи кълба дим от запалени
огньове
.
Всички знаят, че дворецът гори своите архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака Съветска Русия да навлезе с войските си в България. Невена Неделчева, като разбира, че се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където бе Учителят и му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защо се горят царските архиви? Брат Лулчев също има архив на Изгрева и свои дневници. Какво да правим с тях?
към текста >>
4.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Там имаше поляни, на които се разполагахме - накладем
огньове
, възварим чайниците и прекарвахме целия ден.
Нашият братски живот беше свързан с живота на природата. Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната до Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минавахме през село Драгалевци пеша. След това слизахме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката.
Там имаше поляни, на които се разполагахме - накладем
огньове
, възварим чайниците и прекарвахме целия ден.
Това продължи две години. След това Учителят предприе едно изкачване оттам по стръмния праг, който води по поляните над манстира - хубави поляни, обширни, с извори по тях, което беше много благоприятно за нас. Наоколо имаше клекове и много сухи дърва. Така имахме дърва за огрев и за чайниците, което беше най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е.
към текста >>
Прекарвахме 4-5 дни край
огньовете
.
на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време - при слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг. Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище на Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала. Тогава ние нямахме никакъв екип, само с раници на гърба.
Прекарвахме 4-5 дни край
огньовете
.
При същите условия беше и Учителят, но Той не лягаше до огъня, а по-настрана. Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх "Иречек". Там има две езера - едното е над, а другото под "Иречек". Има и поляна. Правехме си огньове и пиехме изобилно гореща вода.
към текста >>
Правехме си
огньове
и пиехме изобилно гореща вода.
Прекарвахме 4-5 дни край огньовете. При същите условия беше и Учителят, но Той не лягаше до огъня, а по-настрана. Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх "Иречек". Там има две езера - едното е над, а другото под "Иречек". Има и поляна.
Правехме си
огньове
и пиехме изобилно гореща вода.
Тук спяхме на земята. Тогава нямаше палатки, спални чували и хижа. Каквото си занесеш на гръб, с него ще прекараш. Учителят лежеше на дясната си страна. Бе завит само с пелерината.
към текста >>
Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха
огньове
, завираха чайниците.
'Олтар, светилището на Марица". Там се намира олтарят на "Школата на Орфей". Това го бе казал Учителят в един друг разговор. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА Учителят даде правила за излизане в планините.
Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха
огньове
, завираха чайниците.
Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може!
към текста >>
5.
ЧУДОТВОРСТВО
Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи
огньове
, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел.
Вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си, вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите. Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече да пуши. Туй ми го разказа онзи, гдето вече не пуши цигари. Георги Добрев
Когато веднъж Учителят бил с Братството на летуване на Рила, приятелите ни преживели следното: Както винаги на планината, вечерно време палели големи
огньове
, около тях се пеели песни, а понякога Учителят говорел.
Учителят седял между двама братя, греел се на огъня и слушал песните. Изведнъж Той наклонил главата си към един от тях, сякаш заспал. Всички забелязали това и стояли учудени. Един брат се сетил да види колко е часът - било към 10 вечерта. След три минути Учителят изправил главата си и наоколо облекчено въздъхнали, че не се е случило нищо лошо с Него.
към текста >>
6.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Изкараха учениците от училищата, палеха
огньове
, нищо не помага.
Обаче изобилно цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите - цвят богат. Цялата градина грее. Но от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбъри, които наяждат цвета и цветът пада. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат, зад тях цветът е на земята. Селяните са отчаяни , с какви ли не средства се борят срещу тях.
Изкараха учениците от училищата, палеха
огньове
, нищо не помага.
Бръмбарите налитат, налитат, кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: "Татко, няма да помогнат молитвите ти." На брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четирите кюшета, прави си молитвата. Бръмбарите вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един грамаден облак от скорци и врани и нападат бръмбарите с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си.
към текста >>
7.
ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ
Първите са запалили
огньове
, Вървим нагоре и мислим върху казаното.
Ние следвахме Неговите стъпки. Пътеката е значително тясна, за да водим разговори. Свежата зеленина придава красота и ведрина. Бодро се движи групата към Ел Шадай. Разпуканата и раздвоена канара на бивака, който от години ни приютява, вече дими.
Първите са запалили
огньове
, Вървим нагоре и мислим върху казаното.
Учителят даде ново съдържание на възходящата спирала на един народ. Галилей Величков Беше февруари 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем на екскурзия на Рила. Бяха навалели големи снегове. Върху стария сняг бе навалял нов, така че много трудно се вървеше.
към текста >>
8.
ЕЛ-ШАДАЙ
Нашите чайници ни придружават винаги на планината и
огньовете
лумват, щом спрем на почивка.
Ние винаги възлизахме на планината преди изгрева на Слънцето в ранни зори. Изгревът стана емблема на духовния ни път. Когато по-късно основахме нашето селище вън от града, край младата борова гора, откъдето се виждаха любимите ни планини и нищо не ни пречеше да посрещаме изгряващото Слънце, нашето селище получи името Изгрев. Едно от правилата за планината гласи: никога не пий студена вода. Ние свикнахме скоро да пием гореща вода и от това се чувстваме всякога добре.
Нашите чайници ни придружават винаги на планината и
огньовете
лумват, щом спрем на почивка.
Горещата вода за нас е предпазно средство от настинка и целебно средство за всички неразположения и болести – телесни и душевни. Всеки пие гореща вода колкото може. Второто правило за планината гласи: щом си изпотен, веднага се преоблечи. Горещите води и стръмните пътеки извършват своето. Това пречиства, обновява и закалява организма.
към текста >>
Много пъти тук са горели весели
огньове
и кипящи чайници са разливали живителна влага.
Слънцето особено приятно грее тук. Малки храсти обличат скалите. Горе са върховете. Ароматният дъх на смриката иде от горните поляни. Ограда от големи камъни в полукръг пази от северния вятър.
Много пъти тук са горели весели
огньове
и кипящи чайници са разливали живителна влага.
На долния край, под бялата бреза има чешма с обилна вода, направена от тежки груби камъни. Когато Учителя обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него. Тъй и Ел-Шадай се отвори. Той влезе в нашето ученичество. Редица задачи и упражнения за планината са свързани с него.
към текста >>
9.
МУСАЛА
Преди още хората да бяха тръгнали из планините, преди да направят своите хижи и хотели с техните удобства, нашите
огньове
горяха при езерата.
Учителя казва: Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от Духовния и Божествения свят, които работят за повдигането на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят и с разумните и възвишени Същества в Духовния и Божествения свят, вие ще почнете да мислите и работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага.
Преди още хората да бяха тръгнали из планините, преди да направят своите хижи и хотели с техните удобства, нашите
огньове
горяха при езерата.
Нашият екип по онова време беше най-скромен. Ала какъв богат живот, какъв изобилен вътрешен живот изпълваше всяко наше движение. Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала. Възникваше примитивен бивак, почти без никакви удобства. Огньовете горяха и множество чайници кипяха радостно.
към текста >>
Огньовете
горяха и множество чайници кипяха радостно.
Преди още хората да бяха тръгнали из планините, преди да направят своите хижи и хотели с техните удобства, нашите огньове горяха при езерата. Нашият екип по онова време беше най-скромен. Ала какъв богат живот, какъв изобилен вътрешен живот изпълваше всяко наше движение. Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала. Възникваше примитивен бивак, почти без никакви удобства.
Огньовете
горяха и множество чайници кипяха радостно.
Хладните нощи прекарвахме край огньовете. И то добре, ако се случеше времето хубаво. Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях. Понякога изпитите бяха трудни там, горе в планината. Учителя понасяше всичко с нас.
към текста >>
Хладните нощи прекарвахме край
огньовете
.
Нашият екип по онова време беше най-скромен. Ала какъв богат живот, какъв изобилен вътрешен живот изпълваше всяко наше движение. Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала. Възникваше примитивен бивак, почти без никакви удобства. Огньовете горяха и множество чайници кипяха радостно.
Хладните нощи прекарвахме край
огньовете
.
И то добре, ако се случеше времето хубаво. Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях. Понякога изпитите бяха трудни там, горе в планината. Учителя понасяше всичко с нас. Всякога намираше нещо хубаво и в най-трудните условия и ги осмисляше.
към текста >>
10.
ПЪТУВАНЕТО
Когато дружината пристигне тук,
огньовете
вече горят и чайниците врят на тях.
От време на време Той дава почивки, за да пристигнат останалите назад групи. Най-отзад вървят неколцина братя, опитни планинари; те имат грижата за онези, които се движат бавно и могат да изостанат в пътя. Друга малка дружина избързва напред. Горе, след като се изкачат първите височини, има поляни, край които тича весел планински поток. Оттук се разкриват гледки към върховете и свежият ароматен полъх от горните поляни разведрява пътниците.
Когато дружината пристигне тук,
огньовете
вече горят и чайниците врят на тях.
Всички сменят потните си дрехи, пият обилно гореща вода, прави се голяма почивка, изкачват се групите, които са изостанали и когато се съберат всички, насядали в кръг на тревата, правим общ обед. Оттук почват големите стръмнини към първото езеро. Пътеките извеждат над пояса на горите, през зоната на клековете до високите поляни. Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен – върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството. В далечините багрите се смекчават във всички гами на светлината.
към текста >>
НАГОРЕ