Търсене в текстове за 'Огньове'

Галилей Величков (1911-1985)

Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица.
"Чистотата на идеите" Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели. Но се оказа, че времето бе много лошо, дъждовно и мъгливо. Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица. Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре.
към текста >>

2. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете.
Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август. Участниците в екскурзията са 450-500 души. Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг. Никой не се разболява, макар че повечето били с летни дрехи. Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14.
към текста >>

3. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях.
Правехме няколко почивки. По средата на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка. Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа. Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите. Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях. Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните. Прекарвахме около огньовете с песни и чай до късна вечер. После си лягахме. През нощта трябваше да станем към три часа и да се запътим към връх Мусала. По даден знак станахме, облякохме се, бяха запалени няколко фенера и колоната потегли мълчаливо.
към текста >>

Прекарвахме около огньовете с песни и чай до късна вечер.
Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа. Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите. Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях. Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните. Прекарвахме около огньовете с песни и чай до късна вечер. После си лягахме. През нощта трябваше да станем към три часа и да се запътим към връх Мусала. По даден знак станахме, облякохме се, бяха запалени няколко фенера и колоната потегли мълчаливо. Един брат водеше колоната със запален фенер, а друг брат също носеше фенер на края на колоната. Така полека-лека се катерехме по пътеката в тъмната нощ и колоната стигна до връх Мусала.
към текста >>

4. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Там бяха накладени буйни огньове.
Тогава аз и приятелката ми Стефанка Марчева, с която бяхме съученички в Музикалната академия, се спряхме да се помолим. И стана чудо. Мъглата се вдигна и ние видяхме, че сме съвсем близо до първото Мусаленско езеро, едва не нагазили в него. Започнахме да викаме. Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро. Там бяха накладени буйни огньове. Учителят и много братя и сестри ги бяха наобиколили и сушаха дрехите си на тях. Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри. Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят.
към текста >>

Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове.
Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица". Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх. Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води.
към текста >>

Вечер кладяхме големи огньове и пеехме песни до девет часа.
Аз и сестра Стойна Христова завързахме клековете така, че направихме тунел. Закрихме със зебло отгоре, а долу постлахме едно парче черга. Върху тази постеля, облечени с палтата си, спахме сладък непробуден сън. Така прекарахме там десет дни. Времето продължаваше да бъде топло и тихо. Вечер кладяхме големи огньове и пеехме песни до девет часа. Сутрин ставахме рано и отивахме на изгрев слънце и молитва на височината, която се намира между Второто и Третото езеро, в дясно. Това е първият Молитвен връх, който се намира от дясната страна, когато се изкачим на Второто езеро. Има снимка от онова време, на която Учителят държи Слово на това място. От тогава започнахме да излизаме на Рилските езера всяко лято. От година на година ние отивахме все по-добре екипирани и белият град от палатки започна да расте и де се изкачва от лявата страна на езерото по високия хребет.
към текста >>

5. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Софиянци забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове.
За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. А ние, които оставахме на "Изгрева", трябваше да плащаме за неговите грешки и досега носим последствията за това, защото комунистите никога не можаха да разберат, че той - Лулчев - няма нищо общо с Учителя. Той имаше свои последователи, които, всички без изключение обърка - те се отклониха от Школата и всеки си тръгна по своя път. Един пример: беше краят на август 1944 година. Софиянци забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори всички свои архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака съветска Русия да навлезе с войските си в България. Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на "Изгрева" и свои дневници. Какво да правим с тях?
към текста >>

Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви.
Той имаше свои последователи, които, всички без изключение обърка - те се отклониха от Школата и всеки си тръгна по своя път. Един пример: беше краят на август 1944 година. Софиянци забелязват, че от няколко дни от двореца и от неговия двор се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори всички свои архиви, защото наближава нова историческа развръзка. Германците губят войната, отстъпват от Румъния и се чака съветска Русия да навлезе с войските си в България. Тогава една сестра - Невена Неделчева - като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на "Изгрева" и свои дневници. Какво да правим с тях? " Невена Неделчева е близка с Лулчев и е от неговата група на "Упанишадите". Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговият дневник ще му спаси главата.
към текста >>

6. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците.
За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра. Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет. А вятър имаше и тогава, когато времето бе слънчево. Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си. Това ни предпазваше от простуда. И чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж на Бивака бяхме петдесет-шестдесет души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко капки вино." А един приятел с големи мустаци, като чу думата "вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино?
към текста >>

Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове.
Своето разположение тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо. Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости. Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя. През време на войната приятелите направиха от камъни една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време. Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода. Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове. Така навремето се ловяха лисиците - пред лисичата дупка се запалва огън и се чака тя да излезе или отпред, или от някоя резервна дупка. Във всички случаи лисицата влиза в чувала. Така приятелите седяха в тази землянка и се опушваха. Навън времето е хубаво, слънчево, а те се заврели вътре в нея. Аз никога не съм влизал в тази дупка.
към текста >>

7. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове.
Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало. Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите. Пееха се много песни. Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка.
към текста >>

8. 9_02 Божият огън и Силите Господни

Накладохме големи огньове и около тях прекарахме нощта в песни, молитви и малко дрямка.
Всички с готовност решихме да отидем. Братята софиянци намериха коли, които ни отведоха до курорта Чамкория и оттам потеглихме за върха. Времето бе прекрасно, а природата - великолепна. До вечерта всички бяхме при Първото езеро, където имаше една малка хижичка, построена от дърво, която не можеше да побере дори една четвърт от всички нас, даже ако сме застанали прави. Трябваше да се нощува вън. Накладохме големи огньове и около тях прекарахме нощта в песни, молитви и малко дрямка. На сутринта, преди зори, потеглихме към върха. Водеше ни брат Георги Радев. Повечето от братята и сестрите си имаха фенерчета. Когато потеглихме, всеки си запали електрическото фенерче и по пътеката се образува верига от светулки, която се движеше нагоре по стръмното. Нощта беше тъмна и започна да вали сняг на едри парцали.
към текста >>

9. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете.
Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето на събора да се пазят в нея хляба и продуктите докато трае събора. Тя бе направена по идея на Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата. На този събор присъстваха около 1000 човека. Беше голям, тържествен събор. А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам. Този събор се проведе на самата поляна. Сковаха една рамка и една поставка, на която сложиха един стол, за да седне Учителят и една катедра, от която да може да държи Учителя своята беседа. Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали дъжд. Наоколо всички стояха прави, а някои сядаха на земята и слушаха беседата.
към текста >>

10. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя.
Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря". Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира. Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя. Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя. Понякога Учителят говори, стенографите записват. Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят. Из един път Учителят наклонява главата си на една страна към единия от братята, като че заспива с притворени очи. Всички забелязват това и остават учудени. Един брат се сеща и поглежда часовника би - било е към 22 часа вечерта.
към текста >>

11. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Там като се разположим, накладем огньове, възварим чай както му е обичай и прекарваме с Учителя цял ден.
Тук прекарахме може би 6-7 дни, а може и повече. Но близо до хижа Еделвайс имаше една хубава поляна на 10 минути път. През нея тече едно поточе. Полянката е заобиколена с големи елови гори и на тази поляна се разполагахме. Имаше и отсечени дървета и те ни служеха за пейки за сядане. Там като се разположим, накладем огньове, възварим чай както му е обичай и прекарваме с Учителя цял ден. Така 5-6 дни прекарахме на тези поляни. Но такава хубава атмосфера имаше. Времето хубаво, духовна атмосфера и Учителят държеше там беседи. Идваха приятели от София, от провинцията и винаги имаше там около 100 човека. Последния ден, 28 август 1944 г.
към текста >>

12. 200. НОВАТА ЕПОХА

Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек.
Да живее Христос в тебе. Обичайте Господа, защото за онези, които Го обичат няма лишение." Големи екскурзии не правехме в началото когато беше зимата, защото бяха паднали големи снегове, но малки излети до близки, хубави места правехме почти всеки ден. Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии. От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя. Или пък донасяха когато идваха на гости при Него. Около Учителя винаги имаше изобилие от хора и блага. По-късно екскурзиите станаха по-далечни и отивахме до хижа Острица-Брокс, където имахме също добри дни, в които братския живот се изяви в своята пълнота.
към текста >>

13. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Излезнем над Симеоново, над боровата гора, имаше просторни поляни и там край гората прекарвахме целия ден до огньовете и чайниците.
Въпросът за хляба се разреши благоприятно понеже имаше комисарски режим и се раздаваше с купон. Така животът протичаше нормално. Когато се върна от Мърчаево Учителят започна редовно да изнася беседите си. Излизаше редовно на Витоша през село Симеоново. Но понеже беше много заслабнал, Той не отиваше до Бивака. Излезнем над Симеоново, над боровата гора, имаше просторни поляни и там край гората прекарвахме целия ден до огньовете и чайниците. Имаше казан, в който приготовлявахме общ обед. Отиването до Симеоново ставаше пешком, а понякога приятелите взимаха лека кола за Учителя. Още в Симеоново се усети това, че Учителя е болен. То се виждаше когато ходехме, че не е добре физически, беше изтощен, отслабнал, нямаше апетит и беше повечето сериозен и мълчалив. Ние правехме всичко възможно да Го улесним, но виждахме, че Учителя е болен.
към текста >>

14. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

Разположихме се край второто езеро на слънчевите склонове, опънахме палатките, запалихме огньовете, чайниците завряха.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА Не помня точно коя година беше, ние излязохме с Учителя на 7-те Рилски езера. Бяхме доста голяма група, може би 100, а може би и повече хора. Тогава се изкачвахме още през Сапарева баня - значи ще да е било в първите години. Бяхме уговорили с шофьорите на колите кога да дойдат да ни вземат. Наехме магаренца от селото и те изнесоха багажа до горе. Разположихме се край второто езеро на слънчевите склонове, опънахме палатките, запалихме огньовете, чайниците завряха. Братският живот лумна естествено, спонтанно. Сутринта излязохме на Изгрев, на първия молитвен връх, на западния склон. След молитвата правихме първите шест упражнения. След това Учителят държеше кратка беседа или се повеждаше разговор. Времето беше хубаво, топло, слънчево, тихо, небето ведро синьо, дълбоко.
към текста >>

15. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага.
Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си.
към текста >>

16. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника.
Като вървят нагоре дъждът изведнъж спира. Тръгват към Караманица, която после наричат Петровия връх. Когато стигат до една чешма, виждат как Петко Епитропов идва след тях с един фенер. Учителят се усмихва. А на върха дошли братя и сестри с талиги от селата. Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника. Времето се оправя. На изток се освобождава небето от облаците, появява се слънцето, има чуден изгрев. Наричат върха „Петров връх" на името на Учителя. Прекарват много хубаво целия ден. Когато правят сутрешната молитва и първите гимнастически упражнения Учителят посочва на брат Георги небето: „Виждаш ли, Георге, на запад едно черно облаче и отстрани две бели облачета.
към текста >>

17. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

Тук палехме огньове.
Красоти неземни. На един час от Чам Курия на пътеката има висока скала, висока колкото двуетажна къща. Тази скала е паднала някога от високите скали и се е спряла, но така удобно е стъпила, че няма да мръдне вече никога. Край тази скала обикновено сядахме за почивка. Чайниците врат, водата се раздава, гореща вода се пие от всички приятели. Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая. Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро. Тук се водят разговори. Учителят засяга някои въпроси и обръща вниманието ни на хубавите неща в планината. Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата.
към текста >>

18. 4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА

Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете.
Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти.
към текста >>

19. 5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО

Братята носеха дърва, поддържаха огньовете, а сестрите се грижеха да има винаги гореща вода и чай.
5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО Точно, където сега е каменната хижа, там беше на времето нашият лагер. И то по-точно пред хижата на двора. От лявата страна на езерото имахме няколко лагера. Бяхме големи групи. Пред всеки лагер беше запален огън, който се поддържаше непрекъснато. Братята носеха дърва, поддържаха огньовете, а сестрите се грижеха да има винаги гореща вода и чай. Спяхме на поляната. Всеки си носеше някоя дрешка или завивчица -одеало или палто и като се прислони, тури си един голям камък под главата и така прекарвахме нощта. Нощите бяха студени. При това времето много често биваше лошо. Паднат мъгли, а от небето ръми.
към текста >>

Учителят не влизаше в хижата, а спеше с нас на открито край огньовете.
На местото на тази хижа през 1928 г. е бил нашият лагер. Вода взимахме от езерото. Спяхме на открито. По-старите приятели вземаха малката дървена хижа, но тя се пълнеше отдолу и отгоре с хора. Учителят не влизаше в хижата, а спеше с нас на открито край огньовете. Навън имаше 2-3 групи разположени около 2-3 запалени огньове. А в малката хижа се бяха подслонили стари възрастни приятели. Тя вършеше много хубава работа в онези години. През 1928/29 г. беше направена голямата каменна хижа и тогава Учителя отсядаше в нея.
към текста >>

Навън имаше 2-3 групи разположени около 2-3 запалени огньове.
е бил нашият лагер. Вода взимахме от езерото. Спяхме на открито. По-старите приятели вземаха малката дървена хижа, но тя се пълнеше отдолу и отгоре с хора. Учителят не влизаше в хижата, а спеше с нас на открито край огньовете. Навън имаше 2-3 групи разположени около 2-3 запалени огньове. А в малката хижа се бяха подслонили стари възрастни приятели. Тя вършеше много хубава работа в онези години. През 1928/29 г. беше направена голямата каменна хижа и тогава Учителя отсядаше в нея. Тя беше с удобства, имаше стаи, дори и храна.
към текста >>

Цяла нощ подържахме огньове.
През 1928/29 г. беше направена голямата каменна хижа и тогава Учителя отсядаше в нея. Тя беше с удобства, имаше стаи, дори и храна. Обикновено си носехме хранителни продукти в раницата. Наемахме в хижата една голяма стая, в която се разполагаше Учителят и няколко братя, които Го обслужваха, а другите се разполагаха навън по поляните. Цяла нощ подържахме огньове. По онези времена ние изгорихме клековете. Когато започнаха да строят голямата хижа работниците изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата. На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро. Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг. Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него.
към текста >>

20. 6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА

Ние сваляхме вода в съдове долу край огньовете, сварявахме я понеже студена вода ние при екскурзии не употребяваме.
И оттам има една много хубава гледка на циркуса и гледка на север с небивали височини. Тук прекарвахме целия ден. Но разположението бе толкова хубаво на това място, че човек добива вдъхновение и целия ден като че ли е хранен с най-хубавата храна. „Окото" ще остане паметно. Учителят тук си налее вода от „Окото" в термоса и препоръчваше на всички да си налеем вода от тук. Ние сваляхме вода в съдове долу край огньовете, сварявахме я понеже студена вода ние при екскурзии не употребяваме.
към текста >>

21. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме.
Но имахме и хубави години. Тогава дните бяха ясни и слънчеви. С дни прекарвахме горе обикновено при езерото „Окото" когато слизахме на връщане от Мусала. Тук е високо и няма дърва наоколо. За огрев изкачвахме дърва предния ден. Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме. Тук сме пренощували няколко пъти. Тогава хижа още нямаше. А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече. Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
към текста >>

Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
За огрев изкачвахме дърва предния ден. Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме. Тук сме пренощували няколко пъти. Тогава хижа още нямаше. А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече. Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
към текста >>

22. 8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ

Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи.
Няколко пъти Той ни е извеждал на него. А до него пътеки няма. Излиза се направо по тревистият склон. Горе има скали, които излизат над поляната, тук обикновено отсядахме и Учителят е държал няколко хубави беседи на „Незнайният връх". Имам следната опитност с „Незнайният връх". Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи. Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал. От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен.
към текста >>

Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня.
А до него пътеки няма. Излиза се направо по тревистият склон. Горе има скали, които излизат над поляната, тук обикновено отсядахме и Учителят е държал няколко хубави беседи на „Незнайният връх". Имам следната опитност с „Незнайният връх". Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи. Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал. От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен. А иначе аз издържах на безсъние.
към текста >>

Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала.
Горе има скали, които излизат над поляната, тук обикновено отсядахме и Учителят е държал няколко хубави беседи на „Незнайният връх". Имам следната опитност с „Незнайният връх". Тази година, когато беше много лошо и 5-6 дни валяха дъждове, аз се грижех главно за огньовете и поддържах огньовете на трите групи. Тъй че братята и сестрите се топлеха на огньовете, но при последния ден от безсъние и преумора аз съм залитнал и съм паднал в огъня. При падането някой от братята ме хванаха и направо ме измъкнаха от огъня. Тогава оставих за малко грижата за огньовете на другите братя, а аз излезнах на „Незнайния връх" сутринта и то след като се върнахме от Мусала. Вървя в мъгли, вали ме дъждец и като излезнах на самия връх до скалите около, които има ниски клекове, легнах между клековете и веднага съм заспал. От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен. А иначе аз издържах на безсъние. Така съм заспал, че минава час, два, три и когато се събуждам, събуждам се от една много приятна топлинка. Отварям очите си и над мене слънце.
към текста >>

23. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

Тук много пъти сме престоявали и сме прекарвали до запалени огньове и през деня и през нощта с Учителя.
Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали. Тук много пъти сме престоявали и сме прекарвали до запалени огньове и през деня и през нощта с Учителя. Защо ли? Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето. След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно.
към текста >>

Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето.
А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали. Тук много пъти сме престоявали и сме прекарвали до запалени огньове и през деня и през нощта с Учителя. Защо ли? Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето. След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече.
към текста >>

Всеки си вади термоса от раницата и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха.
Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното? Голям е този въпрос за нас и за вас. След изгрева, след молитвите и песните, които се подават шепнешком от Учителя се пие гореща вода. Всеки си вади термоса от раницата и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха. Задължително бе да се пие гореща вода след като се преоблечем и се отморим. Учителят държи тук кратка беседа. След това се спускаме от Мусала до езерото „Окото". Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет.
към текста >>

Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук.
След това се спускаме от Мусала до езерото „Окото". Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук. Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете. Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове. Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя на Мусала. Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса.
към текста >>

Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете.
Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук. Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете. Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове. Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя на Мусала. Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме.
към текста >>

Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове.
Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук. Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете. Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове. Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя на Мусала. Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме. После слизахме на дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе.
към текста >>

24. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години. След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира. Не към манастира, а към отсрещните поляни. Тези поляни където сега е „Бай Кръстю". Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас.
към текста >>

25. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете.
Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо. Тогава Учителят предпочете да отидем на Витоша, в местността „Яворови пресои". Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г. Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете. Учителят държа ред беседи там. По идея на Учителя там се направи една чешма. Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер?
към текста >>

26. 19. ЗАКАНАТА

Затова където стигнем се палеха огньове и завираха чайниците.
19. ЗАКАНАТА Обикновено Учителят нареждаше в кой ден ще има екскурзия до Витоша. Онези, които са свободни идваха. Учителят постави няколко правила. На екскурзия се пие само гореща вода. Затова където стигнем се палеха огньове и завираха чайниците. Второ правило: След преход онзи, който е изпотен, трябва веднага да съблече мократа риза и да облече суха риза. Това се спазваше много строго. Трето: Почиваше се винаги на слънчеви места огряни от слънце. Сядахме и обръщахме гърбовете си, да бъдат огрявани от слънчевите лъчи. Екскурзиите ги правехме през всички времена на годината.
към текста >>

От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците.
Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна. Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите. На времето онзи горски се бе озлобил към нас и за да излее злобата си искаше да убие кучето.
към текста >>

27. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

Наклаждахме огньове, заварявахме чайниците по наш обичай.
Тази поляна се казваше Говедарника. Така ние съкращавахме пътя почти с една трета. Нагоре се редуваха поляни, гори, потоци, всичко туй беше един нов свят, който ние сега опознавахме. Така ние пропътувахме и стигнахме до една вада, по която идваше вода, от горите, бистра, чиста вода и пресичаше обширната поляна. Тук обикновено отсядахме на почивка. Наклаждахме огньове, заварявахме чайниците по наш обичай. Ние не употребявахме студена вода и винаги пиехме гореща вода или чай. Тук винаги правехме голяма почивка и изчаквахме всички ония, които бяха закъснели. От тази поляна ние поемахме нагоре по старата пътека, която беше едва видима на места, защото не бе разработена. Излизахме от високите гори и идвахме до зоната на клековете. Клековете са толкова гъсти, че тук може да мине само глиган или мечка.
към текста >>

28. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай.
Около езерото обширна поляна с гъсти вековни клекове. Клекът расте много бавно. Той може да бъде на 2000 години, а дебелината на стеблото може да достигне колкото дебелината на една човешка ръка. Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо. Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай. От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме постепенно и с които ние вътрешно забогатявахме. Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар.
към текста >>

След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове.
Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори.
към текста >>

29. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети. Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има.
към текста >>

30. 40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР

Там беше и огнището за нашите лагерни огньове.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена кухнята, а до нея магазина за храна. Беше оформена поляната за играене на Паневритмия и мястото разчистено от камъни. В средата на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме. До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства. Той не винаги беше правилен като идеална окръжност, защото мястото не позволяваше. Трябваше да заобикаляме големи скали и камъни. В средата свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в кръг Учителят, който играеше. Палатките бяха разположени встрани далеч от поляната.
към текста >>

31. 45 . „ХАРАМИЯТА ЩЕ СЕ КАЗВА „ХАРНО МИ Е

Това бе загадката на тези огньове.
Учителят не разрешаваше да се качват приятелите на него. Беше разрешил само на един брат, който всяка вечер се качваше горе на върха, палеше огън и след изгас-ването му слизаше долу. Тази задача му бе поставена от Учителя. Вероятно това имаше някакъв тайнствен смисъл, за който ние можехме само да предполагаме. Може би с този огън се извикваха душите на всички убити, както и на убийците и Учителят след това ги освобождаваше. Това бе загадката на тези огньове. След като привърши тази задача, Учителят каза: „Вече този връх ще се казва „Харно ми е", тогава ние разбрахме смисъла на тези огньове, които се палеха всяка вечер.
към текста >>

След като привърши тази задача, Учителят каза: „Вече този връх ще се казва „Харно ми е", тогава ние разбрахме смисъла на тези огньове, които се палеха всяка вечер.
Беше разрешил само на един брат, който всяка вечер се качваше горе на върха, палеше огън и след изгас-ването му слизаше долу. Тази задача му бе поставена от Учителя. Вероятно това имаше някакъв тайнствен смисъл, за който ние можехме само да предполагаме. Може би с този огън се извикваха душите на всички убити, както и на убийците и Учителят след това ги освобождаваше. Това бе загадката на тези огньове. След като привърши тази задача, Учителят каза: „Вече този връх ще се казва „Харно ми е", тогава ние разбрахме смисъла на тези огньове, които се палеха всяка вечер.
към текста >>

32. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов.
Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко. Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов. Завършваха с Господна молитва, след което се прибирахме в палатките за почивка и сън. Сутринта в 4.00 ставахме. Очакваше ни новия ден. Братският живот продължаваше.
към текста >>

33. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

ТОМ 4

Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание.
През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини.
към текста >>

34. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

ТОМ 4

Единият от тях е опитен майстор на буйните рилски огньове.
Наново повдигнахме въпросите, които ни вълнуваха. Този път бяхме изненадани от Неговото запитване: - Можем ли да изпратим съгледатели в село Кости? Те ще трябва да огледат, къде и как се провеждат танците и след като ни разкажат за онова, което са видяли и чули, тогава и ние ще се произнесем! Още същата вечер при УЧИТЕЛЯ се явяват двамина, които пожелават да проучат на самото място, как се играе върху огъня. Оказа се, че двамата са добри „специалисти". Единият от тях е опитен майстор на буйните рилски огньове. Той не веднъж е издигал грамадни клади от сухи клекове. Не веднъж топлите въглени са престоявали цяла нощ на огнището и после, на следващия ден, дежурните са раздавали ароматен чай. Другият съгледател е известен като музикант с верен усет за ритмика на българската хороводна песен. В лицето на тези съгледатели, ние виждахме добри пратеници. Бяхме уверени, че техния разказ, достоверен и точен, ще разсее недомлъвките и тайната за игрите щеше да бъде разбулена.
към текста >>

А другият, специалист по големите огньове, бе Гради Минчев.
Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц. Братът не почака втора покана. Седна на пианото и засвири с пълна сила игрив хороводен мотив, който по-сетне назова - Огненият танц на нестинарите! Братът музикант бе Димитър Грива. А другият, специалист по големите огньове, бе Гради Минчев.
към текста >>

35. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Галилей Величков

ТОМ 4

Първите са запалили огньове.
Ние следвахме Неговите стъпки. Пътеката е значително тясна, за да водим разговори. Свежата зеленина придава красота и ведрина. Бодро се движи групата към Ел-Шадай. Разпуканата и разломена канара на бивака, който от години ни приютява, вече дими. Първите са запалили огньове. Вървим нагоре и мислим върху изказаното. УЧИТЕЛЯТ даде ново съдържание на възходящата спирала на един народ. Обогатихме се с нови разбирания и схващания за кармичната завръзка и развръзка. Разчетохме шифъра на незримата нишка, която свързва съдбите на две личности и един народ. Разбрахме съдържанието и смисъла на едно велико време, през което Бог благоволява да се изяви в своята пълнота.
към текста >>

36. 25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

Сега хората като не знаят това, образуват само страсти, които причиняват в Духовния свят и трябва оттам да идват да гасят огньовете и пожарите.
„Ето един съществен въпрос, който ми се задава". На следващият ден отидох при Него, исках да развия този съществен въпрос. Погледна ме, но беше твърде сериозен. Аз извадих тетрадката и записвах, което Той ми говореше: „Половият акт е творение на форми в Духовния свят. Така духовния свят се обновява. Сега хората като не знаят това, образуват само страсти, които причиняват в Духовния свят и трябва оттам да идват да гасят огньовете и пожарите. Сега ще дойдат другите същества и ще ти пращат мисли. Те ще ти кажат: снеми превръзката, която съм ти турнал, но ти няма да я снемаш. Ти имаш повече светлина от тех и на тех няма какво да вярваш. Половите енергии се събуждат от същества, които, идат от центъра на земята. Те влизат през краката.
към текста >>

37. 42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде.
Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване.
към текста >>

38. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

След няколко дена работа при казаните където от една страна трябва да се поддържат огньовете и където е горещо, а от друга страна настъпила жега, слънцето е парело силно, тя е била гологлава и е получила слънчев удар.
Ще разкажа и един случай с Олга Славчева. По това време тя е поставена да дежури в кухнята където трябва да се подготвят продуктите за храна на 500-600 човека. Обикновено дежурните по кухня се определят предния ден като за улеснение всеки град дава дежурства. Обаче Олга е работила непрекъснато независимо, че дежурството й със софиянци е минало отдавна. Тя си казала: „Бог е винаги дежурен". След няколко дена работа при казаните където от една страна трябва да се поддържат огньовете и където е горещо, а от друга страна настъпила жега, слънцето е парело силно, тя е била гологлава и е получила слънчев удар. Направо премаляла от претопляне, пада с изключително голямо главоболие и приятелите започват да я плискат с вода, но нищо не помогнало. Накрая тя казала: „Заведете ме при Учителя". Двама яки братя я поемат и изкачват в Горницата при Учителя на килима и я оставят на Учителя. Той се обърнал към нея и казал: „Моли се" и тя започнала да се моли, а той махнал с ръка над главата й и изведнъж всичко онова, което е стояло като връшник върху главата й се отмахва, тя скача на крака и му целува ръка. Той я изпраща до врататаЛ а там пред вратата я чакат онези, които само преди пет минути са я занесли полумъртва на ръце.
към текста >>

39. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

В онези младежки години ние престоявахме с една връхна дреха по цели нощи около огньовете.
„Това цвете можеш да го сложиш в саксия, но този бор не можеш да го сложиш дори и в бъчва". Така Учителят обяснил на Савка защо не може да носи панталон. По тия години тя беше пълна и едра и панталона й стоеше грозно. На планината ние имахме друг живот и да бъдем освободени от много несгоди трябваше да бъдем добре екипирани. Но тогава всички бяхме бедни, а едно отиване на планината струваше много пари. В онези младежки години ние престоявахме с една връхна дреха по цели нощи около огньовете. Но след като лагерите се устройваха на 7-те езера, то трябваше палатки, завивки, храна и всичко необходимо за преживяване на планината повече от месец, защото ние тук имахме работа. Школата тук продължаваше и ако бяхме добре устроени, то щяхме да имаме повече време за общия живот и за Словото на Учителя. Първото нещо, което научихме там от Учителя е, да се пие гореща вода. Бях чела в една книга на Кнуг Хамсин, в която се пишеше, че главният герой се е лекувал само с гореща вода. Когато прочетох пасажа на Учителя, той се усмихна така лъчезарно, показвайки че общочовешкото знание е едно и че изворът на знанието е също един, а различни са хората и различни са местата от където се черпи това знание.
към текста >>

40. 161. ИЗКАЧВАНЕ ДО ВРЪХ МУСАЛА

Тук правехме огньове, завираха чайниците, които носехме и пиехме чай.
Изкачвайки се на връх Мусала оставахме за минути да си отдъхнем и отивахме към източния склон, от където изгревът на слънцето най-добре се вижда. После се припичахме на слънцето приседнали и облегнали се на гръб до скалите. Престоявахме известно време, след което слизахме по вътрешната страна на склона до езерото наречено „Окото". Спирахме на горната поляна до езерото и така прекарвахме през целия ден. Тук бивахме огрявани от слънцето, беше завет от ветровете, откриваше се хубава гледка и беше много приятно. Тук правехме огньове, завираха чайниците, които носехме и пиехме чай. За да стъкмим огън носехме си дърва сухи от хижата. Така прекарвахме целия ден. От езерото „Окото" по-надолу изтича рекичка и пресича пътеката. Водите от рекичката се насочваха надолу по склона. Учителят винаги се спираше тук и си пълнеше термоса с хубава вода.
към текста >>

Обикновено се палеха огньове, които братята поддържаха цяла нощ и ние налягвахме в кръг около огньовете и се опитвахме да спим.
Учителят винаги се спираше тук и си пълнеше термоса с хубава вода. Това е точно мястото там, където рекичката излиза от езерото и пресича пътеката. Спомням си Учителят една година държа беседа „Малкия стрък" на поляната при „Окото" и на всеки един от нас даде по едно стръкче, което си го прибрахме, изсушихме го като хербарий и запазихме. След това слизахме надолу, отивахме при дълбокото езеро и през 1927 г. сме спали само един път до малките на ръст клекове. Обикновено се палеха огньове, които братята поддържаха цяла нощ и ние налягвахме в кръг около огньовете и се опитвахме да спим. Дежурните се сменяваха непрекъснато, за да поддържат огъня. Слизахме до двете езерца при хижата долу и понякога там също палехме огньове. Изкачване то на връх Мусала беше екскурзия, която изпълнявахме съсредоточено и тя винаги се различаваше от нашето летуване през следващите години.
към текста >>

Слизахме до двете езерца при хижата долу и понякога там също палехме огньове.
Спомням си Учителят една година държа беседа „Малкия стрък" на поляната при „Окото" и на всеки един от нас даде по едно стръкче, което си го прибрахме, изсушихме го като хербарий и запазихме. След това слизахме надолу, отивахме при дълбокото езеро и през 1927 г. сме спали само един път до малките на ръст клекове. Обикновено се палеха огньове, които братята поддържаха цяла нощ и ние налягвахме в кръг около огньовете и се опитвахме да спим. Дежурните се сменяваха непрекъснато, за да поддържат огъня. Слизахме до двете езерца при хижата долу и понякога там също палехме огньове. Изкачване то на връх Мусала беше екскурзия, която изпълнявахме съсредоточено и тя винаги се различаваше от нашето летуване през следващите години.
към текста >>

41. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

207. СТЕФАН БЕЛЕВ Обикновено при лагерите на Седемте езера на Рила вечерно време правехме огньове, запалвахме ги в уречения час, разлумтяваха се онези борови съчки и дървета, замирисваше на смола и бор, после пушека се изтегляше нагоре и оставаха дърветата да изгарят.
207. СТЕФАН БЕЛЕВ Обикновено при лагерите на Седемте езера на Рила вечерно време правехме огньове, запалвахме ги в уречения час, разлумтяваха се онези борови съчки и дървета, замирисваше на смола и бор, после пушека се изтегляше нагоре и оставаха дърветата да изгарят. Тези часове бяха най-интересни. През това време Учителят седеше на пейка или стол завит с пелерината, приятелите са заобиколили огъня и всички пригласят песните на Учителя. Някои от цигуларите свирят, а огънят е вече привършил и се вижда червената жарава. Обикновено завършвахме с мистични песни. Понякога чувахме Учителят да каже някои слова, които стенографираха веднага или от Боян Боев, или от стенографките.
към текста >>

42. 280. ПОСТ

Успяхме с мъка да се качим там и заварихме запалени огньове и пихме гореща вода.
Бяхме отслабнали от поста и нямахме сили. Как стигнахме до Витоша пеша не зная, един Бог знае. Вървяхме по стръмнината „Бери душа". Срещу Драгалевския манастир имаше пътека, която извеждаше горе до поляната при „Бай Кръстю". Там беше лагера в първите години. Успяхме с мъка да се качим там и заварихме запалени огньове и пихме гореща вода. Приятелите с Учителя бяха тук. Учителят ме погледна по особен начин, отиде до казана, бръкна с лъжица в него, взе и ни даде по едно малко картофче на мен и на сестрата. Само това ядохме. После се върнахме с голяма мъка на Изгрева. Бяхме направили от спанака каша, която след това изядохме.
към текста >>

43. 73. НА МУСАЛА

Накладохме огньове, наредихме се край тях за вечеря и на приказ- 98 ки и песни.
Ние трябва да прекараме повече време в планината, да съберем повече енергия и физическа и духовна, да придобием повече образи и впечатления и затова Той не бърза. Пътят от Чам' Курия до Мусала, който може да се вземе за няколко часа, ние го взимахме за цял ден, а някога и за два. Нощувахме по пътя на открито. Така беше и на тази моя първа екскурзия на Мусала. Спряхме се да нощуваме почти на половината път, на една открита полянка. Накладохме огньове, наредихме се край тях за вечеря и на приказ- 98 ки и песни. Най-много сестри и братя имаше на огъня, на който беше Учителят. До късно разговаряхме. После почивка, сън. Но, Боже ми, спи ли се под това звездно небе, където звездите са по-едри и по-ярки и като че нещо шептят? Спи ли се край тази река, като слиза от височините, пени се, бучи и разказва приказки?
към текста >>

Почиваме край огньовете и се мъчим да заспим.
Би могъл да преброиш плочите, с които е постлано дъното му. Побиват ме тръпки! Сякаш е храм! И в този храм ние ще нощуваме. А в бъдеще ще прекарваме дни и нощи под открито звездно или слънчево небе, или пък мъгливо и мрачно, сърдито, гневно, из което се излива „с бакъри вода" или градушка, суграшица, сняг... Но тази първа нощ беше звездна, мека и приятна. Почиваме край огньовете и се мъчим да заспим. Но твърдичко е, и студеничко е, а звездите са тъй едри и светли, и трептящи и не ти дават мир. На утрото, когато трябваше да се изкачим на Мусала, заваля дъжд. Мъгли и дъжд - тих, силен и продължителен. Решихме да изчакаме да превали дъжда. Но не преваля.
към текста >>

Огньовете пушат, ние сме мокри цели.
На утрото, когато трябваше да се изкачим на Мусала, заваля дъжд. Мъгли и дъжд - тих, силен и продължителен. Решихме да изчакаме да превали дъжда. Но не преваля. Цял ден ръмя. Огньовете пушат, ние сме мокри цели. Ходим от огън на огън да се изсушим и посгреем, защото и студеничко е. На следващата нощ заваля пороен дъжд, като „из ръкав" със страхотни светкавици и гръмотевици, които разтърсваха канарите. Ад. Същински ад - тук сред голите чукари в подножието на Мусала - Божият връх. Ако би бил сам човек тук в такава бурна нощ, сигурно би си изгубил ума. Но ние бяхме над 300 души и с Учителя.
към текста >>

Щом спря дъждът ние се изсушихме на огньовете и тръгнахме за Мусала.
Същински ад - тук сред голите чукари в подножието на Мусала - Божият връх. Ако би бил сам човек тук в такава бурна нощ, сигурно би си изгубил ума. Но ние бяхме над 300 души и с Учителя. В душите ни беше тихо и спокойно, и топло, ако и от вън да беше студено и да бяхме мокри до костите. Никой, обаче, не се простуди, не се разболя. Щом спря дъждът ние се изсушихме на огньовете и тръгнахме за Мусала. Едрите звезди пак блестяха и такава светлина издаваха, че осветяваха пътеката ни. На места си служехме и с фенери. Изтокът започна да светлее... Върхът се открои в ранната утринна дрезгавина. Още малко усилие. Пътечката е тясна, стръмна и опасна.
към текста >>

44. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите.
Надалеч около него, додето погледа ни стигаше всички върхове бяха абсолютно побелели. Беше неописуема, красива зимна картина - сред лято, по Петровден. Постояхме, попяхме, порадвахме се и си тръгнахме. По пътя се разчистиха облаците, ширна се кристалното мусаленско синьо небе, изгря палещото слънце. Докато стигнем до езерото снегът долу вече се беше стопил. Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите. Дрехите слънце- 101 то ни ги беше вече изсушило по пътя. И никой не се простудяваше. Й никой не се разболяваше. Напротив, някои от нас идваха с някаква болест, но с вяра, че като се изкачат на Мусала, ще оздравеят. И така ставаше.
към текста >>

45. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Паметни ще останат и вечерите - вечерните огньове край Елбур.
Там брегът е нисък, няма 110 наоколо скали и върхове и се открива далечен хоризонт чак до Витоша. В който час от деня минете, този хоризонт ви привлича, омайва, омагьосва със своите нежни, нежни, най-разнообразни краски и тонове... И ти, обърнал се за миг и погледнал на там, спираш се и не можеш да се откъснеш. Ако някой художник-пейзажист иска да рисува нежноцветист хоризонт да дойде тук. А душата на всеки от нас е такъв художник, който се омайваше от този пейзаж, рисуваше го всеки ден най-разнообразен вътре в себе си и тези картини ще ги носи в себе си през вечността. Мисля, че тази картина е нарисувана от нашия добър брат-художник Михаил Влаевски с пастел. Паметни ще останат и вечерите - вечерните огньове край Елбур. Когато припадне здрач и заблестят една по една едрите звезди надникнали в езерото да видят своя лик, те виждат там и огънчетата, които се оглеждат, запалени тук-там между палатките, край които са насядали сестри и братя на разговор и песни. Централният огън, обаче, скоро привлича всички. Кладата му е голяма. Околовръст е почистено и са наредени пейки, дървета, пънове за сядане. Малко пушек, после огънят Се въззема право и буйно нагоре.
към текста >>

46. 21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ

Петър Камбуров

Незабравими ще останат обедите, вечерите около огньовете. Песни!
След това играхме гимнастически упражнения. След обяд старозагорци и казанлъчани се спуснаха на юг през Калофер, а ние към с. Острец, дето пренощувахме в току-що прибрано сухо, миризливо сено. Бих желал да опиша тази екскурзия по-поетично, но виждам, че не ми се удава. А това бе екскурзия, която всички, които участваха ще помнят през целия си живот. Незабравими ще останат обедите, вечерите около огньовете. Песни! Възторзи! Радост! Планината се оказа много гостоприемна. Десет слънчеви денонощия, прекарани в планината струват повече от цяла година, прекарана в долината.
към текста >>

47. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

Правехме си малки огньове и се пиеше изобилно гореща вода.
Тогава нямаше палатки, нямаше спални чували, нямаше и хижа. Каквото си изнесеш на гръб лично, с него ще бъдеш и с него ще прекараш. Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх „Иречек". Под „Иречек" има две езера - едното е над, а другото под „Иречек". Там има една поляна. Правехме си малки огньове и се пиеше изобилно гореща вода. Тук спяхме на самата гола земя. Учителят лежеше на дясната страна. Бе завит само с пелерината. Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала.
към текста >>

48. 5. ЖЕНИТБИ НА ИЗГРЕВА

Палихме огньове, седяхме, разговаряхме и веднъж бяхме направили една голяма тенджера с юфка и понеже много се натоварихме започнахме да се разхождаме около огъня, та да ни слезне малко, за да ядеме още да я изядеме.
Бяхме Митко Кочев, Кирчо-лъвчето, Галилей Величков, Жоро Кьосев, Славчо и аз. Построихме долу две палатки на една полянка под върха. В едната бях аз с багажа, а в другата останалите. Люба не беше с нас. Помня, че там прекарахме много хубаво. Палихме огньове, седяхме, разговаряхме и веднъж бяхме направили една голяма тенджера с юфка и понеже много се натоварихме започнахме да се разхождаме около огъня, та да ни слезне малко, за да ядеме още да я изядеме. После тръгнахме по разходки. Сега за първи път аз отивам сама с Жоро нагоре на разходка. Те дори се спогледаха, че аз за първи път отивам с Жоро на разходка. Нали сами двамата. Почнахме да философствуваме и той ме разпитва за материалния живот, за духовния живот, да види как аз мисля и вървим и по едно време сме седнали така на едни голям камък до гората и той вика: „Нали знаеш, че Димков гледа в зениците?
към текста >>

49. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Хубаво беше при огньовете, но аз не бях много контактна.
Влад беше много разположен. Тогава Влад ми даде литература най-различна и по физиогномика, хиромантия и астрология, въобще той ме посвети в много неща. Цялата си библиотека ми остави на разположение и аз с тях ходех след това на Симеоново. За Рила Димитрий ми отстъпи палатката си. След заминаването на Учителя ходех всяка година на Рила, направих си палатка и летувах там. Хубаво беше при огньовете, но аз не бях много контактна. Та това ми бе срещата с Учителя. След това съм отивала така, но по- малко. Ще Му целуна ръка, в общия живот на Братството. Все ми се струваше, че ще отнема времето на Учителя. Затова нямах и друга среща с Учителя, но имах някои изживявания и сънища, които ми дадоха повече неща.
към текста >>

50. 8. Разбунтуваният полк

Запалват се огньове, турят се казаните, от толкова дни не са яли топла храна: настава спокойствие, чуват се вече весели разговори.
Влиза във връзка по телефона с министерството, че ги праща на доклад и че причините им са важни и трябва да бъдат удовлетворени. И те тръгват с джипката. Министърът иска отначало да ги арестува, но Илия води преговори, започват разправии, дълги увещания, настоява на своята помирителна тактика. Войниците бунтари от Добруджанския полк са гладни (гладна мечка хоро не играе) мисли си Илия. И заповядва на своя артелчик да извади от склада храна. Запалват се огньове, турят се казаните, от толкова дни не са яли топла храна: настава спокойствие, чуват се вече весели разговори. Като изтича времето за идване на водачите им, отново настъпва неспокойствие. Бавят се. Илия пита отново в София какво става, отговарят: „Още са тука“. Министъра иска въпреки важните мотиви да ги арестува. И отново почват разговори с остър тон.
към текста >>

51. 23. На лагер на Рила

Драган Петков

Всяка вечер правехме лагерни огньове.
Слагаше два коша отстрани на самара и вътре в кошовете имаше плодове, круши, сливи, ябълки, а в другия кош имаше зеленчуци. Има няколко запазени снимки с това магаре. Та гледайте това магаре и не смятайте, че това е едно обикновено магаре. И то по онова време беше работник и носеше храни и помагаше на лагера. То бе съработник на Братството и на Бога. Всяка вечер правехме лагерни огньове. Бяхме направили подходящо огнище и огнището беше заобиколено с големи камъни, за да не се позволява вятъра да разнася жарта наляво и надясно. Така че на останалите снимки от онова време се вижда един кръг. Това е кръгът на огнището. А казаните бяха в кухнята и там в тях се готвеше храната. После дежурните ги сваляха и ги донасяха до онези каменни скамейки, които бяхме направили във вид на спирала.
към текста >>

52. 2. Лодката на Рила

Боян Атанасов Златарев

Това огнище беше заобиколено с големи камъни и то бе предназначено за вечерните огньове, които бяха много големи.
На Рила през няколко дни слизахме на първото езеро за дърва. Там имаше много дърва. Затова слизахме да играем Паневритмия долу на първото езеро и след това всеки взимаше кой колкото може да влачи от тези дървета. По-яките братя ги извличаха от долу от гората, а другите си избираха какво могат да носят на ръце. Отначало на второто езеро беше само огнище. Това огнище беше заобиколено с големи камъни и то бе предназначено за вечерните огньове, които бяха много големи. Пламъкът избуяваше на два-три метра над нас. Там се изнасяха много концерти. Лагерът беше само при второто езеро, защото наоколо имаше много клек, който беше непроходим. Малко по малко се изсече клека и целият лагер се издърпа назад встрани от езерото. Палатката на Учителя беше до един голям камък, по- голям от човешки ръст.
към текста >>

Чак когато ги изсякохме и изгорихме на огньове за казаните и за огрев, то чак тогава се освободи място за палатки около езерото.
Затова ние го закопахме и го скрихме, да не би случайно майсторите и зидарите, които строяха хижата да вземат и да го взривят, понеже можело да им пречи. Така ние запазихме с този символичен жест целостта на България след заминаването на Учителя и след свършването на Втората световна война. А първите години лагера е бил в дясно от езерото на една от терасите. Защо ли? Защото е имало много клекове и местността е била непроходима. Чак когато ги изсякохме и изгорихме на огньове за казаните и за огрев, то чак тогава се освободи място за палатки около езерото. С Крум Въжаров решихме да направим една лодка и то плоскодънна, за да можем да се обслужваме за вода. Трябваше да носим вода с кобилици и кофи от извора. Има такива днес запазени снимки. После се опитахме да направим сал като първите корабокрушенци и с него да носим вода. Но веднъж сала се обърна и ние всички полетяхме във водата.
към текста >>

53. 3. Новите спартанци

Ангел Вълков

Ние използвахме това положение, че вътре в този четириъгълник мястото беше празно и там запалихме огньове и така бяхме на завет.
Установихме се на бивак до първото езеро. Споменах, че още с пристигането ни започна да вали дъжд. Туристическото дружество нея година бяха приготвили камъни за строеж на нова каменна и солидна хижа. Те бяха поставени и наредени в правоъгълник. Те бяха един метър височина и половин метър дебелина към стотина на брой. Ние използвахме това положение, че вътре в този четириъгълник мястото беше празно и там запалихме огньове и така бяхме на завет. Който имаше по някое платнище туряше едната страна на платнището на камъните, а другия край на платнището се подпираше с две колчета и така се образуваше едно малко навесче и там се подслонявахме през нощта. Така се запазвахме от вятъра. А другите, които нямаха платнища и навесчета бяха денонощно около огъня. И Учителя беше там. С малките възможности, които имаха братята и сестрите, направиха на Учителя едно малко легълце.
към текста >>

През деня кладяхме огньове и се греехме и пеехме около тях.
Така се запазвахме от вятъра. А другите, които нямаха платнища и навесчета бяха денонощно около огъня. И Учителя беше там. С малките възможности, които имаха братята и сестрите, направиха на Учителя едно малко легълце. И после бе казал, че му се намокрили краката от нагизналата вече земя. През деня кладяхме огньове и се греехме и пеехме около тях. През цялата нощ ние събирахме дърва от съседните клекове като често прихождахме там, сечехме и донасяхме за огъня. Почти всички бяхме мокри. Около събраните камъни на страна имало изкопани дупки, може би да гасят там вар или не знам по каква причина, които от дъжда се бяха напълнили с вода. Когато аз отивам за дърва в тъмното, без да забележа, че пред мен е имало такава дупка, то аз цял хлътнах в нея. Намокрих се до кости.
към текста >>

Сутринта дъждът пак продължаваше да вали, огньовете пак продължаваха да горят.
Почти всички бяхме мокри. Около събраните камъни на страна имало изкопани дупки, може би да гасят там вар или не знам по каква причина, които от дъжда се бяха напълнили с вода. Когато аз отивам за дърва в тъмното, без да забележа, че пред мен е имало такава дупка, то аз цял хлътнах в нея. Намокрих се до кости. След това се топлех до огъня. Сутринта дъждът пак продължаваше да вали, огньовете пак продължаваха да горят. Братята и сестрите се грееха и пееха и очакваха дано се оправи времето. Аз бях цял мокър. Чорапите ми в обувките швацаха от вода и като стъпвах от тях излизаше вода. Тогава реших, че е по-добре да се събуя бос, отколкото краката ми да бъдат във вода. Свалих мокрите обуща и чорапи и тръгнах бос по тревата.
към текста >>

54. 6. Снимката до камъка

Мариета Бертоли

6. СНИМКАТА ДО КАМЪКА Влади заедно с други братя ходеха,събираха се и правеха огньове, хей такива пирамиди.
6. СНИМКАТА ДО КАМЪКА Влади заедно с други братя ходеха,събираха се и правеха огньове, хей такива пирамиди. Аз един път съм ходила на Рила през 1938 г. Тогава имаше много клекове, голяма растителност и помня Влади винаги вечер свиреше около огъня. Особено един валс на Брамс, много го харесваше Учителят. Аз заминах на Рила преди него, а Влади все като отида аз някъде и той търчи подире ми. И той беше питал Учителя какво ще стане с мене, с него и Учителят му беше казал, че аз съм една книга, която той ще чете цял живот.
към текста >>

55. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

На малката поляна, на която не веднъж сме почивали няколко огньове пламнаха изведнъж.
Сега не беше така. Палатките бяха здрави, устояваха на милувките на вятъра. Какво ли би станало ако бяха разпокъсани и тази беда ни беше сполетяла. Но ние сме много благодарни, че вече наближаваме Горският дом - бялата сграда сред боровата гора. Пред нея сме. На малката поляна, на която не веднъж сме почивали няколко огньове пламнаха изведнъж. И мокри обувки и чорапи ги наобиколиха и благодариха, и благодарни сърца. Поизсушихме се тук, преоблякохме се и си дадохме един богат концерт, където и сестра Мария изпя няколко песни от Учителя, които още не бяхме чували. А реката шумеше, пробягваха кристалните й води по каме-нистито корито, а гората ни отнасяше във вековната си песен. Тук нощувахме. В Горския дом и пред него.
към текста >>

56. 48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС

Той донесе една кола дърва, дъб, такъв, че като се дигнаха огньове аз се уплаших, ще изгори тая баба.
"Попитай, тя е вътре." Влязох вътре в параклиса с бял костюм с черни очила. "Ти си дошъл с вяра." "Ами кога ще играеш? " "Когато ми каже Господ, тогава." "От мен какво искаш? " "Искам да бъде готов огъня, тъпана и гайдата." И аз излязох вънка, дадох 200 лв. на един каруцар. Той донесе една кола дърва, дъб, такъв, че като се дигнаха огньове аз се уплаших, ще изгори тая баба. И дадох също пари на един младеж, казах да доведе гайдаря. Над селото имало събор, там била гайдата и тъпана. "Да дойдат тука, по 100 лв. ще им плащам на час, да стоят тука докато започне бабата." Те дойдоха към 12 часа. И действително, тя излезе.
към текста >>

57. 9. ОПОРОЧЕНИЕТО

А тогава всички са идвали пред Неговата палатка и са правили своята вечерна молитва.А след това са следвали лагерните огньове и концерти.
Казваха ги, но никой не им обръщаше внимание. Примери много. Когато бяхме на Рила на 7-те езера по стара традиция още от времето на Учителя се събирахме в строго определен час -19.00 ч. пред палатката на Учителя. Сега там е обозначено само мястото. А тогава всички са идвали пред Неговата палатка и са правили своята вечерна молитва.А след това са следвали лагерните огньове и концерти. Катя Грива се ядосваше много, че определеният час за молитва не се спазваше, закъсняваха с десетки минути. Тя няколко пъти с мен сподели, че съществата от Невидимия свят пристигат също на молитвата, за да направят общение с нас, но в строго определеното време и изчакват 1-2 минути и си тръгват обратно. Аз за закъснелите времето е отлетяло и се лишават от присъствието на Невидимия свят. А там на това място ставаха молитвите, правеха се концерти, рецитали или изнасяха сказки. Катя Грива след сутрешната обща молитва на Молитвения връх оставаше сама в размишления.
към текста >>

58. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

А насреща ни имаше хълм, на който всеки пет минути земята се тресеше, а в равнинната част на Пловдив лумнаха пожари, огньове.
в светлата сряда, когато отидохме на черква, помня че тогава говори един индус, който е приел християнството. И този индус беше тръгнал да обикаля Европа със своето индуско одеяние, с едно, помня го, много хубаво розово наметало, с бял копринен пояс. Тя той държа една много хубава проповед и се завърнахме вкъщи и си лягаме. В 9 часа ужасен тътен разтърси цялата къща, стана голямото земетресение в Пловдив, 1928 г. Къщата ни не пострада, защото беше на скала. А насреща ни имаше хълм, на който всеки пет минути земята се тресеше, а в равнинната част на Пловдив лумнаха пожари, огньове. Знам, че цар Борис тогава дойде още на сутринта да види какво е положението. Беше голямо бедствие. Аз завършвах тогава трети клас и щях да постъпя в четвърти в гимназията и останах още една година. Обаче майка ми и баща ми решили, че в Пловдив не можем вече да живеем. Не зная каква вълна така ме обзе, а аз без да зная тяхното решение, бях вече в четвърти клас, в края на годината една моя съученичка нещо ме питаше, какво ще правим.
към текста >>

59. 11. БОРИС НИКОЛОВ

„Тогава една сестра - Невяна Неделчева, като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви.
Той си беше избрал едно място по-високо от Молитвения връх, казваше се "Салоните", на 1-1 1/2 часа път от лагера на 11-рото езеро. Защо, не ми е ясно. Може би не му е било много удобно, може да се е срамувал - как ще го гледат като бивш каторжник, а може и да не е искал вече да контактува с братята и сестрите от Изгрева и провинцията, които през лятото идваха на Рила, които са само чули-недочули каква е истината и каква роля е играл техния много популярен и добър брат Борис. Учудва ме изказването на брат Борис Николов за случая с Невяна Неделчева, записан на стр. 453, ред 2 горе, том I на "Изгрева". „Тогава една сестра - Невяна Неделчева, като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на Изгрева и свои дневници. Какво да правим с тях? " Невяна Неделчева е близка с Лулчев и е от неговата група на "Упанишадата". За миг спирам, за да изоблича Борис в една неистина - ако щете една лъжа, защото аз съм от начало и до края на живота на "Упанишадата". Но Невяна Неделчева никога и при никакъв случай не е пристъпвала и присъствала при нас в "Упанишадата".
към текста >>

Чак при процеса срещу дворцовите служители и съветници се разбра, че генерал Жечев и Павел Груев - и двамата на щат в двореца и постоянно работещи в двореца са изгорили дворцовите архиви, без да става дума, че е имало огньове и пушеци, както ги предава и съчинява Борис Николов.
Затова всеки би се усъмнил в това, което разказва Борис, че Учителят го е казал. Такава дълга тирада с такава злоба Учителят не може да каже за своя пратеник при цар Борис III, и на когото е гласувал доверие. Всеизвестно е, че Невяна Неделчева е живяла в бараката на Лулчев, в мазето, или по-точно в долния етаж на бараката, че Лулчев също е бил евакуиран в Мърчаево, и редно е той да разполага с архива си, а не Учителя, и най-малко Невяна Неделчева. А от къде тя, Невяна е разбрала като вижда пушек над двореца, че непременно се горят царските архиви? Имаше кухни в двореца, помните ги, те бяха откъм улица "Московска" и постоянно гореше отвън - готвеха се ястия за царското семейство. Чак при процеса срещу дворцовите служители и съветници се разбра, че генерал Жечев и Павел Груев - и двамата на щат в двореца и постоянно работещи в двореца са изгорили дворцовите архиви, без да става дума, че е имало огньове и пушеци, както ги предава и съчинява Борис Николов. При процеса срещу Лулчев се вижда, че той не е германофил, както иска да ни убеди Борис Николов. Всички свидетели и от едната, и от другата страна се изказаха, че той е бил повече англофил, има английско възпитание и култура, бил е в английските авиационни школи, където завършва с титла: пилот N0 319 на английските кралски въздушни сили. И във всичките му книги, които е издавал се вижда, че е държал на английската политика. И на всички обвинения на прокурор и съдии, той казваше, че в края на краищата той е българофил. Връщам се към изказването на Борис Николов и на стр.
към текста >>

60. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

Няколко огньове и край огньовете.
В.К.: Вие правехте ли някои допълнителни преходи? Е.А.: Правили сме. Ние сме оставали да спим с Учителя на бивака на „Св. Дух", щото в неделята Учителя ще държи беседата и после казва, който иска ще отидем на бивака, ще преспим там и после ще се качим нагоре. Приспиваме край огъня, не, никаква палатка, а край огън^. Няколко огньове и край огньовете. Чайниците врат. Щом ни стане студено, пием няколко горещи води и така. Сутрин, на братските екскурзии винаги сме пели. На братските срещи много сме пели. Това беше едно вдъхновение, една радост голяма.
към текста >>

Ние и зимно време ходехме там, много пъти, пак палехме огньове.
А пък на другия ден като отидохме братята, които са по-сръчни, тези мозайкаджиите, нали така с глина направиха едно коритце на водата, гдето се събира, сложиха тръбата и изнесоха навън, за да има удобно за наливане, да не е кално. Постлаха го така, наредиха камъните и стана чешмата, както е в този си вид. Някога, когато от времето нещо се повреди, то винаги се е поправяло. Друг път пък тръбата се запушваше вътре, защото това е най-обикновено каптиране на водата. Така ще изчистят това задръстеното и така се отпушваше тръбата. Ние и зимно време ходехме там, много пъти, пак палехме огньове. Когато имаше сняг пак отивахме до бивака. Аз тогава бях млада и за мене нищо не беше, но на другите сестри не знам какво е било, но на мене много ми беше лесно и приятно. В.К.: Разправяха ми, че сте ходили на Черни връх. Правили ли сте екскурзия до Черни връх? Е.А.: Аз помня първата екскурзия като отидохме на Черни връх беше с Учителя.
към текста >>

61. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

Защото горе беше подреждането това, да се насекат дърва, да се накладят огньове,нали все пак едно най-елементарно обзавеждане пак трябва да се направи.Щото вижте, в тези екскурзии, когато не ходехме с палатки, аз например за Учителя носех един празен дюшек и го пълнех с трева, за да има на какво да легне.
Аз бях в София, защото тогава нямах пари и нямаше кой да ми даде, за да отида там,нали. Но като чух, че ще ходиме на Мусала, бяха ангажирали тук един камион приятелите и целия камион се напълни с наши хора. Той беше с пейки така камиона и нищо друго. Насядали и помня, че 8 часа беше определено, пък той дойде чак в 11 часа и много закъсняхме, а пък Учителят чакал, чакал и видял,че ще се закъснее. Няма да има време да се подреди горе-долу лагера. Защото горе беше подреждането това, да се насекат дърва, да се накладят огньове,нали все пак едно най-елементарно обзавеждане пак трябва да се направи.Щото вижте, в тези екскурзии, когато не ходехме с палатки, аз например за Учителя носех един празен дюшек и го пълнех с трева, за да има на какво да легне. Защото не носехме друго, впоследствие носехме дюшек, завивки,всичко. Но в първото време, понеже един празен дюшек не тежи много. И аз така съм правила, за да има къде да легне Учителя. А суха трева има много по тези места, особено по онова време, когато нямаше толкова туристи и не беше отъпкано. Пък и добитък не е имало много така.
към текста >>

От Чам Курия се качвахме пеш и стигахме до първото езеро.И над първото езеро, така имаше едни полянки и в онова време имаше доста клек наблизо и сядахме и палехме огньове.
Но в първото време, понеже един празен дюшек не тежи много. И аз така съм правила, за да има къде да легне Учителя. А суха трева има много по тези места, особено по онова време, когато нямаше толкова туристи и не беше отъпкано. Пък и добитък не е имало много така. И на езерата в първите години пак така направих. От Чам Курия се качвахме пеш и стигахме до първото езеро.И над първото езеро, така имаше едни полянки и в онова време имаше доста клек наблизо и сядахме и палехме огньове. В.К.: В първите години имаше ли тази хижа? Е.А.: Само дървената хижа имаше. Дървената хижица, но те я направиха доста късно. Първите години нямаше -1925 год. ли, 1926 год.
към текста >>

Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите.
В.К.: Нощно време там е студено, имаше ли дъжд, вятър, сняг? На събора в Търново - 1922 год. Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана. Имало е помня, последния път или предпоследния мисля, че беше - 1928 год. когато отидохме. Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и на половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе на самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи на големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите. Братята си носеха брадвички, за да могат да секат клека.Поддържахме огъня и на два камъка сложихме чайници, носеха общи и частни чайници, и по всяко време на деня и през нощта чайниците врат когато е лошо времето. В.К.: Успявахте ли нощно време да поспивате? Е.А.: О-о, разбира се.Когато нямаше дъжд, а даже и под дъжд като беше малко, аз съм спала. Свия се така край огъня, той ме грее и хубавичко топли. Ако ми стане студено обърна и другата страна и така, аз съм си поспивала.
към текста >>

62. 16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

И там палехме вечерно време много огньове.
Та помня, дадоха палатката и леглото на Учителя. И Той спа в палатка и на легло за пръв път на езерата. А на Мусала беше по земята както нас или пък спеше когато направиха хижата. В.К.: И колко време стояхте там? Е.А.: Десет дена. И там палехме вечерно време много огньове. Носехме си храна. Транспорт още нямаше. И на Мусала се е случвало като седим по-дълго да нямаме храна. Помня, че веднъж слязоха едни братя Крумчо и Христо Бояджията за хляб да донесат, защото бяхме свършили хляба, но не знам, от Ситняково някъде бяха минали, че оставили хляба някъде в клека, после не могли да го намерят и дойдоха пак без хляб, та имахме и такава една история. В.К.: Оставили хляба да си починат ли?
към текста >>

63. 27. НА МУСАЛА

Е.А.: Кладеме огньове, готвим си край огньовете, нали някой донесъл чайници, те врът, денонощно огньовете се подържаха, денонощно.
Значи, както сме потни, няма просто къде да се преоблечеш. Валя цял ден, цяла нощ, валя и другия ден. Някои се уплашиха и слязоха, че ще изстинат, че било глупост това и т.н. Учителят седи и мълчи, никому нищо не казва. В.К.: И какво правите цял ден? Е.А.: Кладеме огньове, готвим си край огньовете, нали някой донесъл чайници, те врът, денонощно огньовете се подържаха, денонощно. После разходки дотук, дотам. В.К.: А то си вали дъжд? Е.А.: Ами вали си дъжд. Ние нямаше тогава къде да си легнем. Някой ми беше намерил една дъска, че на нея се беше изтегнал да легне.
към текста >>

64. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Първите години, такива огньове, но много клекове унищожихме, много клекове унищожихме.
Някои не спяха. После обикновено обикаляхме, правехме разходки донякъде. Вечерта вечеряхме поотделно. Всеки си взимаше гореща вода, защото пак имаше за всички и по същия начин както закуската, така беше и вечерята. И след това вече като почне да се мръква, дежурните и другите братя които са помагали, са натрупали дървата за огъня и много големи вечерни огньови сме правили. Първите години, такива огньове, но много клекове унищожихме, много клекове унищожихме. Нямаме право да кажеме за никого другиго, защото не вярвам друг да е унищожил повече от нас. Щото готвим, закуска, обед, вечеря, вечер огньове. Знаете ли най-беше приятно, когато всичко си отиде вече от огъня и остане една жарава. О, то беше така приятно, аз съм оставала много пъти. Много приятно беше.
към текста >>

Щото готвим, закуска, обед, вечеря, вечер огньове.
Вечерта вечеряхме поотделно. Всеки си взимаше гореща вода, защото пак имаше за всички и по същия начин както закуската, така беше и вечерята. И след това вече като почне да се мръква, дежурните и другите братя които са помагали, са натрупали дървата за огъня и много големи вечерни огньови сме правили. Първите години, такива огньове, но много клекове унищожихме, много клекове унищожихме. Нямаме право да кажеме за никого другиго, защото не вярвам друг да е унищожил повече от нас. Щото готвим, закуска, обед, вечеря, вечер огньове. Знаете ли най-беше приятно, когато всичко си отиде вече от огъня и остане една жарава. О, то беше така приятно, аз съм оставала много пъти. Много приятно беше. Седиш така, гледаш, тихо, някой път си печехме чушки за другия ден, картофи, пък и имаше разговор. Много приятно беше на обед, седиш така, пече те слънцето, после една тишина, нищо няма, в планината е тихо нали, никакъв шум, много приятно беше.
към текста >>

65. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

В общата работа, в общите събрания, в огньовете, той внасяше един лек, хубав хумор и едно разположение се внасяше.
А той отиваше 15 минути преди това най-малко, понякога и половин час, за да свирят, за да създаде една приятна, хубава атмосфера на салона. Винаги е бил редовен и изпълнителен. Обичаше да свири и с любов го правеше. Всеки брат приемаше и на негово място да беше друг седнал да речем много способен диригент, пък той и друг слагаше и на него ще покаже. Така че това, което можеше Симеонов го правеше. В общата работа, в общите събрания, в огньовете, той внасяше един лек, хубав хумор и едно разположение се внасяше. Създаваше настроение Симеон. Щото един затворен човек, диригент, той не можеше да създаде това, а Симеонов го правеше. И на Рила така, после когато канеше да пеят, все ще каже една закачка, ще каже нещо за да развесели другите, създаваше хубаво настроение брат Симеонов. Учителят преди да си замине каза на една беседа: „Ето братът 20 години свири на всички ви". Те и 25 станаха, защото той и след Него свири.
към текста >>

66. 122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

Нощта прекарахме край огньове, първата нощ.
Още същата година приятелите прекараха лятото на курорт, на почивка в Горското училище на Чам Курия - 1922 год. Учителят определи деня, когато ще отидем всички на екскурзия заедно с Него. И от провинцията дойдоха много хора. Ние от София един цял камион дойдохме, там имаше доста семейства братски, които летуваха в Боровец. И тогава всичките тръгнахме и се качихме на Мусала. Нощта прекарахме край огньове, първата нощ. В два часа станахме, ей така нали вече. Остана една група да пази лагера, а пък всичките други през нощта тръгнахме. Наредихме се така един по един щото пътеката беше неясна, като вървеше един последен. Винаги когато сме ходили с Учителя имаше един последен, за да не се загуби някой. И така тръгнахме, изкачихме се за изгрев горе.
към текста >>

Големи групи, големи огньове направим и такава жарава се образуваше, че после като налягахме открая, даже си подремвахме малко.
Имаше случаи да се връщат хора, които са се страхували. Ние така оставахме. Тогава имаше клек и дърва. Нямаше хижи. Ние колкото клек сме изсекли да кладем едновременно по 2-3 огъня нали. Големи групи, големи огньове направим и такава жарава се образуваше, че после като налягахме открая, даже си подремвахме малко. Макар че на тревата, ама нали все пак е топло край огъня. Като ти застудее, обърнеш се. Но вижте, едно нещо Учителят каза: „Никой няма да пие студена вода! " Това беше правило и почти го използвахме.
към текста >>

67. 132. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

След обед ние тръгнеме към два часа, отиваме там и край огньове сме изкарвали през нощта.
И Учителят я хареса, защото имаше южно изложение. Нали, тя е изложена така, макар че е на север, но е така наведена с южно изложение и Той я хареса там. И оттогава вече не ходехме никъде другаде и там ходехме. И оттам сме ходили когато е „Свети Дух". Беседата се държи в неделя. След обед ние тръгнеме към два часа, отиваме там и край огньове сме изкарвали през нощта. Топло време нали лято. То е след, през юни или юли даже. Зависи кога е Великдена. Сега ще бъде тази година, ако е ранен по-рано ще бъде. Ако е късен, то се определя.
към текста >>

68. 143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

Надвечер приятелите насичаха клек и на групи така всичките бяхме край огньовете, кой където е, с хармонична група и ние бяхме с едно братско семейство, брат и сестра и ние трите стенографки.
Имаше приятели от Русе. Те бяха ангажирали някакви коне. Ние всички, които отидохме, отидохме както на Мусала ходехме. Само с дрехите на гърба и с една раница. А горе бяхме край огъня. Надвечер приятелите насичаха клек и на групи така всичките бяхме край огньовете, кой където е, с хармонична група и ние бяхме с едно братско семейство, брат и сестра и ние трите стенографки. Бяхме така на едно място. Братът се казваше Иван Дойнов, той сечеше дървата, пък аз бях момчето, което поддържаше огъня, защото много обичах да клада огън и не ми беше мъчно да стана през нощта, като ми стане хладничко, да запаля огъня, да туря дърва още. И така изкарахме там, мисля че или 7, или 9 дни, така край огъня. Дъжд не ни валя. Това беше 1929 год.
към текста >>

69. 146. БИВАКЪТ НА ВИТОША „ЕЛ ШАДАЙ

И там ще прекараме нощта край огньове и посред нощ се събуждаме, ставаме и отиваме нагоре да правим някакви упражнения, които Той ни даваше.
Последните години. А от първите годин /1 ние правехме екскурзии нагоре. Ние празнувахме един празник „Свети Дух". „Свети Петър" е пък на другия ден. И той беше тогава църковен празник и затова ние в два часа след беседата ще се приготвим, ще си тръгнем и ще се качим на Бивака. И там ще прекараме нощта край огньове и посред нощ се събуждаме, ставаме и отиваме нагоре да правим някакви упражнения, които Той ни даваше. В.К.: Учителят? Е.А.: Да. Тези неща съм ги описала, но трябва да имам време да ги издиктувам. Няма машинописец още. Щото Марчето е заета.
към текста >>

70. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

В.К.: Какво представляваха лагерните огньове на седемте езера?
И тя ми каза веднъж така: „Еленке, аз нищо не съм направила на Учителя, ама аз мога само хубаво да играя, искам да изиграя едно хоро на Учителя". Нали всеки да си покаже каквото знае. Дали можа да изиграе това хоро не мога да ти кажа, но това ми е казала сестрата. И помня тя беше играла пред Народното събрание, когато се роди Симеончо - престолонаследника, през 1939 год. Кога е играла хоро на Учителя не зная. В.К.: Какво представляваха лагерните огньове на седемте езера? Е.А.: Значи това фактически е било огнището. Първото огнище беше така. Първите години всяка вечер имаше огън. Пеехме песни, декламации. В.К.: Учителят казваше ли нещо?
към текста >>

71. 153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Значи електричество имаше, такова електричество имаше във въздуха, огньове, какво ли не беше не знам.
Нищо не знаех. И като мина така, след като пяхме песни, след като мина доста време, Учителят най-после рече: „Какво има, какво е станало тука? " Учителят не можеше да говори в тая атмосфера. Това видях аз. Не можеше. Значи електричество имаше, такова електричество имаше във въздуха, огньове, какво ли не беше не знам. И щом каза това Учителят, почнаха Велеви да се карат. В.К.: Става Ричка и казва какво е положението. Е.А.: Ричка става, ама и Велеви говорят и започва караница направо. В.К.: Учителят седи и слуша. В.К.: Седи и слуша.
към текста >>

72. 12.Като слушах Словото на Учителя

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Времето го прекарвахме на открито край огньовете при всички условия.
У мене наставаше мир и радост. Това ме вдъхновяваше, пълнеше ме с надежда, че все пак един ден ще изляза от тая обърканост. От частните разговори, които имах с Учителя, от Словото, което слушах разбирането у мене се увеличаваше, самоувереността ми растеше и аз си казвах: Ще намеря своя правилен път в живота, ще придобия свободата, която имах. Ние доста години подред ходехме на екскурзии на Мусала на големи групи. Тогава нямаше нито хижа и нещо построено, нито при първото езеро, нито горе на самия връх. Времето го прекарвахме на открито край огньовете при всички условия. V Любомир ми беше разказал, че веднъж като сме били на Мусала Учителят в разговор с него го е повел край езерото, а аз в това време съм вървяла покрай езерото в едно отчаяно състояние, като че ли съм искала да се хвърля в езерото. Такива състояния съм имала. Учителят е искал и на него да даде урок. Спомням си на такава една екскурзия. Любомир беше легнал с друго момиче.
към текста >>

73. V. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Там прекарахме девет дни без палатки край огньовете.
пак се реши да има събор на Изгрева. Властта даде разрешение затова, но когато нашите приятели дойдоха на гарата, от самата гара ги върнаха обратно и не им позволиха да дойдат на Изгрева. Това беше през 1928 год. На следната 1929 год. за пръв път отидохме на езерата. Там прекарахме девет дни без палатки край огньовете. На езерата отидохме с влак до Дупница, после с кола, имаше такива за транспорт до Сепарево и оттам пеш нагоре. В.К.: Кой бе този, който откри 7-те Рилски езера и започнахте да ходите там? Е.А.: От 1922 год. до 1929 год. ходехме на Мусала и там прекарвахме пак така без палатки, без нищо.
към текста >>

Прекарахме около 4-5 дни край огньове.
на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време. При слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг. Беше още същата година, когато братството летува в Горското училище в Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Тогава всички бяхме само с раници на гръб, почти без какъвто и да е екип. Прекарахме около 4-5 дни край огньове. Лагерът ни беше при най-долното езеро под Мусала и цялата нощ прекарахме край огъня. Кои насядали, кои налягали, само с дрехите на гърба си. При същите условия беше и Учителя. И Той прекарваше нощите, но Той не лягаше до огъня, а далеч настрана. Следващите години пак всяко лято отивахме на Мусала.
към текста >>

74. 01 - 83. БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ

ТОМ 10

Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника.
" „Дъжд, не дъжд, отиваме! Един път ни е дошъл Учителят тук, че ние да останем и да не отидем с Него на върха! " - и бабите не искат да чуят и знаят за дъжда. Като вървят нагоре, дъждът изведнъж спира. А на върха дошли братя и сестри с талиги от селата. Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника. Времето се оправя. На изток се освобождава небето от облаците. Появява се слънцето и има чуден изгрев. И наричат върха Петров връх, на името на Учителя.
към текста >>

75. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Огньовете, големите огньове, с Борис Николов.
Вие сте горе, на бивака на Рила, при огнището. Вие бяхте там с палатки, нали? Верка: С палатки, да, огнището, долу на огъня. В.К.: Коя година беше това? Верка: 1937 година. Огньовете, големите огньове, с Борис Николов. В.К.: Сега тука Жорж виждам на снимката, с челото. На колко години е тука той? Верка: Ами тука той, към 1933 -1934 година е тук, Всички снимки, аз които знам. Той е свирел много по-рано, но аз откогато го знам. Той е дома, ние заедно се събирахме и при него.
към текста >>

76. 12 - 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Слагахме камъни, правехме големи огньове.
И на Учителя беше тук палатката му, само за леглото и тука беше една офицерска и ние, Радка, тези сестри трите и аз бяхме там. Тати, като тръгвам вика: „Наде, ще свариш кафенце на Учителя. Чисто кафе. Някой път." А Олга Славчева е между нашите двете палатки. Огънят вечер се разпалва. Слагахме камъни, правехме големи огньове. И заранта виждам Учителя. Рекох: „Учителю, аз искам да ви направя едно кафе." Той каза: „Ама аз обичам чисто кафе." - „Баща ми ме подсети и ме помоли да ви направя едно кафе. Аз нося чисто кафе." Той каза: „Знай, че аз пия чисто кафе." Застана прав тъй, че ми е мъчно, че нямаше някой едно апаратче, да ни направи една снимчица. Аз варя кафето, Учителят отгоре ме гледа и аз съм си вдигнала така погледа и пак наглеждам кафето да не изкипи. В това време, вече тъкмо ще се сварява, идва Лулчев с двете издялани ръце, дето на чешмата на извора ще слагат.
към текста >>

77. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Мурад II пристига във Варненското поле със 1 000 000 армия на 9.XI.1444 г, През нощта османците запалват хиляди огньове, като че ли земята гори и небето говори за нарушената клетва на Владислав пред Библията.
Мурад II прехвърля войските си, съединява се с европейските части на великия везир Халил паша и се упътва към Одрин. На 7 ноември 1444 г. християнските войски превземат твърдината Петрич. На 9.XI.1444 г. Владислав с 20000 армия навлиза във Варненското поле. Мурад II пристига във Варненското поле със 1 000 000 армия на 9.XI.1444 г, През нощта османците запалват хиляди огньове, като че ли земята гори и небето говори за нарушената клетва на Владислав пред Библията. На 10.XI.1444 г., призори, кралят, при това с болен крак, обхожда редиците, заедно с легата Цезарини, който ги опрощавал и благословял преди боя. На една от двете тракийски могили, наречена впоследствие „Мурад тепе", стърчал, забучен на копие Одринско-Сегедският договор, в знак, че той е погазен от кръстоносците. Тъпаните биели откъм османците, не стихва воя на зурлите. Носи се възглас „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е неговият пророк." Мурад II е пред своята шатра, пред него е Корана, върху който се е клел за мира, над него се вее набучено на копие клетвопрестъпление - договора от Сегед. Тогава става, вдига очи и ръце към небето и извиква: „О, Исусе, ако ти наистина си Божий син, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мен и тях, дето не опазиха клетвата, като се клеха в Евангелието." И тогава Божият гняв се излял от Небето на земята и направил своята съдба.
към текста >>

78. 22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ

ТОМ 12

Той ще каже: „Когато минеш през тия 7 огньове, за да те очистя, ще разбереш.“ Абсолютно никакво друго обяснение няма дати даде.
Това, което ученикът върши, не е длъжен да го върши оглашеният и обратното. И всеки ще разглежда живота според степента си. Ако е оглашен, има известни задължения и известни права. И вие няма да го питате защо върши това. Ако оглашеният пита верующия: „Защо така правиш,“ верующият ще му каже: „Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея.“ Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: „Когато минеш през тия 7 огньове, за да те очистя, ще разбереш.“ Абсолютно никакво друго обяснение няма дати даде. И Иов го е питал, но Господ е мълчал. Но след като мина 7 пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза: „Я, застани да Ми кажеш сега.“ И Иов казал: „Чувал бях за Тебе от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря.“ Някой от вас се намира като Иов и пита: „Господи, докога тия страдания, тия дългове? “ Господ си мълчи. И не мислете, че можете да се избавите, ако имате някой приятел или неприятел - лъжете се. И избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос да ви обясни факта.
към текста >>

79. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Милка Говедева

ТОМ 13

А долу, към нашата ливада, край шосето, проблясваха червени огньове, следвани от чести картечни залпове... Баба с необичайна за възрастта си бързина се втурна в къщи и коленичи пред иконите, молейки се гласно... В голямото си отчаяние и мъка тя търсеше опора в своята вяра... Над града се носеше синкав призрачен дим, примесен с дъх на изгоряло месо... След няколко дни дойде втората ни майка и каза: „Свърши се вече!
Заредиха се тежки дни и безсънни нощи, изпълнени с тревога... Баба ту нареждаше като на умряло, ту се молеше горещо пред иконите. Аз и сестра ми Вера стояхме сгушени до нея. Свършили се биха за нас детските игри, безгрижните ни дни... На 27 септември през нощта картечни изстрели процепиха зловещата тишина... Тръпки на ужас обхванаха всички ни. Скочихме от леглата полуоблечени. Излезли бяха чичо, стринка, децата им, съседите... Лунни лъчи обгръщаха в сребърна паяжина града. А долу, към нашата ливада, край шосето, проблясваха червени огньове, следвани от чести картечни залпове... Баба с необичайна за възрастта си бързина се втурна в къщи и коленичи пред иконите, молейки се гласно... В голямото си отчаяние и мъка тя търсеше опора в своята вяра... Над града се носеше синкав призрачен дим, примесен с дъх на изгоряло месо... След няколко дни дойде втората ни майка и каза: „Свърши се вече! Избиха ги! " Баба падна като покосена, а кога го я светихме, писъците и клетвите й събраха съседите в нашия двор... Всички плачеха безгласно. С какво можеха да ни утешат? Ненужни бяха думите пред тази голяма майчина и сирашка мъка!... Настъпи есен.
към текста >>

80. 4. ЛЮБОВТА ВЪЗКРЕСЯВА

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Да слушаш Учителя, да срещнеш Генчо, любовта, да ходиш по Рила с палатка и да бродиш по върховете, и да слушаш песента на водата, която се спускаше от височината, да посрещнеш слънцето на Молитвения връх, огньовете под звездното небе, да бъдеш асистент на художник, рисувайки вълшебните езера.
Прибрах се във Видин. Баща ми ми даваше по 100 лева на седмица, събирах ги цяла година, за да дойда в София при Учителя, Генчо, Рила. Пишехме си, четях, растях духовно. Тези едномесечни срещи в годината бяха празници. С любов и търпение ги очаквах. Да слушаш Учителя, да срещнеш Генчо, любовта, да ходиш по Рила с палатка и да бродиш по върховете, и да слушаш песента на водата, която се спускаше от височината, да посрещнеш слънцето на Молитвения връх, огньовете под звездното небе, да бъдеш асистент на художник, рисувайки вълшебните езера. О, и какво ли не още, това беше приказка, райско преживяване. Няколко години, от 1936 до 1939 ходих с палатка и прекарвах по един месец отпуска. Веднъж, сбогувайки се с Учителя, казах: „Малко! " Той рече: „Малкото с благословение."
към текста >>

81. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР

Димитър Кочев

ТОМ 13

След туй всеки почива, а вечерта - огньове запалваха и имаше музикална вечер.
Голяма, от платнище, палатка бе направена за кухня там, веднага правят топлите води, чайовете сутринта предлагат, закусят, след това се отиде на Паневритмията, след това беседа или долу, или горе при Учителя, при палатката му. То е така височина или пък край някое от езерата. Много така се впечатлих аз от тая работа. Обедът също, правеше се общ обед, готвеше се там и се съобщава в 12 часа, че е готов обедът. Всеки слезе и там едно голямо направено като маса от камъни се нареждат, молитва, почва обедът. След туй всеки почива, а вечерта - огньове запалваха и имаше музикална вечер. Било рецитали, било свирене нещо. В.К.: Вие спомняте ли си да е правил той горе снимки с апарата? Ив.К.: Не, негови има, един албум имаме снимки правени. Не го знам. Аз го търсих тук при моите, няма го.
към текста >>

Такава романтика, такава красота, като изгрее луната, езерата, отражението, тишина, ветрец от време навреме, огньовете, рецитали, концерт.
Качих се по стълбата, чукнах и отвори той вратичката там. Имаше той едно високо помещение, там му беше кабинет и му подадох. Викам: „Витошки ягоди и малини." Засмя се: „Много благодаря! " И си слязох, не останах. А за летуването на Рила, аз с радост така съм ходила, приятно ми беше и летата на езерата. Такава романтика, такава красота, като изгрее луната, езерата, отражението, тишина, ветрец от време навреме, огньовете, рецитали, концерт. Невероятен колорит и неповторимо преживяване, което остава завинаги запечатано у човека. Много посещения, народ се събираха, стотици хора. В.К.: Да, тази епоха мина. Ив.К.: Паневритмията сутрин с тая хубава музика, грамадни кръгове народ, той, г-н Дънов е в средата и там е оркестърът. Та имам аз тези спомени.
към текста >>

Почти всяка вечер така се събирахме на огньовете.
Ив.К.: Беше много интересно горе на Рила. Първо са непосредствените впечатления от г-н Дънов. Той вижда там нас, майка ми и мен. Майка ми беше много интересен човек, движеше се стройно, бе с красива фигура. А Той много интересно ни наблюдаваше. Почти всяка вечер така се събирахме на огньовете. Пееха се песни, изнасяха се концерти, че рецитали от поезия духовна. В.К.: Да, това са души, връзки от хилядолетия, връзки на душите. Да, някой път дойдат срещнат се и осъзнават, друг път не осъзнават връзките, и така се разделят, но остава споменът от преживяването на душите. Ив.К.: Да, така е. В.К.: Аз съм виждал Димитър Кочев на една снимка в салона, самия салон.
към текста >>

82. 2. ПРЕМЕСТВАНЕ В ГРАД СЛИВЕН

Жечо Панайотов

На смръкване, вече навлизаме в Сливен, но погледът ми е все към „Сините камъни"; интересуват ме, прави ми впечатление, че по височините на Балкана се виждат запалени огньове.
И така, багажът ни е приготвен, взета е от село една кола „чит", такава, с която се прекарват снопи от нивата на хармана. Натоварено е на нея каквото може и се отправя за Сливен. Останала е вкъщи част от покъщнината ни, но която не видяхме повече! Видяхме се качени в един файтон-лондо, впрегнато с два червени коня и така поехме пътя от Ямбол за Сливен, към новата съдба на нашето семейство. Това са няколко часа път, а ние децата сме весели, радваме се на това пътуване. На смръкване, вече навлизаме в Сливен, но погледът ми е все към „Сините камъни"; интересуват ме, прави ми впечатление, че по височините на Балкана се виждат запалени огньове. Питам баща ми - „Ще се качим ли там, при тези огньове? " Отговори ми, че няма да се качим. Ето че най-после сме пристигнали - привърши се нашето пътуване. Баща ми и майка ми, по пътя почти не се разговаряха, наверно бяха замислени за ходът на бъдещия ни живот в Сливен. Къде отивахме в този вечерен час?
към текста >>

Питам баща ми - „Ще се качим ли там, при тези огньове?
Натоварено е на нея каквото може и се отправя за Сливен. Останала е вкъщи част от покъщнината ни, но която не видяхме повече! Видяхме се качени в един файтон-лондо, впрегнато с два червени коня и така поехме пътя от Ямбол за Сливен, към новата съдба на нашето семейство. Това са няколко часа път, а ние децата сме весели, радваме се на това пътуване. На смръкване, вече навлизаме в Сливен, но погледът ми е все към „Сините камъни"; интересуват ме, прави ми впечатление, че по височините на Балкана се виждат запалени огньове. Питам баща ми - „Ще се качим ли там, при тези огньове? " Отговори ми, че няма да се качим. Ето че най-после сме пристигнали - привърши се нашето пътуване. Баща ми и майка ми, по пътя почти не се разговаряха, наверно бяха замислени за ходът на бъдещия ни живот в Сливен. Къде отивахме в този вечерен час? В Сливен живееше сестрата на баща ми - Баласка, с трима от синовете си.
към текста >>

83. 23. „ВИЕ ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ

Жечо Панайотов

Между другото останал настрана сам вечерта хвърлих поглед в далечината на полето осеяна с множество огньове.
Аз бях най-младия между всички, а като че ли и най-излишен. Имаха обаче нареждане да ме отведат здрав и читав със себе си. „Е, другари, казва той, добре прекарахме как да е, дадени се това, което беше в колетите, но тази вечер поделихме и последните сухари. От утре всеки сам ще се грижи за прехраната си." Най-после в стара България сме и навярно ще ни дадат хляб. Всички изказахме благодарност и така привършиха вечерните разговори и се приготвихме за нощуване. Между другото останал настрана сам вечерта хвърлих поглед в далечината на полето осеяна с множество огньове. Навсякъде войници като нас се готвеха да нощуват. Направи ми впечатление, че тук-там около тези огньове имаше необикновено движение и шетня, но защо не беше ясно в момента. Сутринта станахме рано, стегнахме колите и се запътихме по шосето за Самоков, оттам през Долна Баня, през Пловдив и Бургас. Имайки предвид, че сам трябваше да се грижа за прехраната си този ден възползвах се от примера на някои войници, които си вземаха по някоя зелка от зеленчуковите градини, край които минавахме. Поставих си в колата една зелка и ако няма хляб, щях да дам на стомаха си зеле.
към текста >>

Направи ми впечатление, че тук-там около тези огньове имаше необикновено движение и шетня, но защо не беше ясно в момента.
„Е, другари, казва той, добре прекарахме как да е, дадени се това, което беше в колетите, но тази вечер поделихме и последните сухари. От утре всеки сам ще се грижи за прехраната си." Най-после в стара България сме и навярно ще ни дадат хляб. Всички изказахме благодарност и така привършиха вечерните разговори и се приготвихме за нощуване. Между другото останал настрана сам вечерта хвърлих поглед в далечината на полето осеяна с множество огньове. Навсякъде войници като нас се готвеха да нощуват. Направи ми впечатление, че тук-там около тези огньове имаше необикновено движение и шетня, но защо не беше ясно в момента. Сутринта станахме рано, стегнахме колите и се запътихме по шосето за Самоков, оттам през Долна Баня, през Пловдив и Бургас. Имайки предвид, че сам трябваше да се грижа за прехраната си този ден възползвах се от примера на някои войници, които си вземаха по някоя зелка от зеленчуковите градини, край които минавахме. Поставих си в колата една зелка и ако няма хляб, щях да дам на стомаха си зеле. Доближих се с колата близо до канавката, гледам на 15-20 крачки пред мене един войник приклекнал до шосето и току тъпче, намества нещо в раницата си, така пълна. А да събере още нещо, но не може.
към текста >>

Ето какво се е шетало вечерта около огньовете.
Освободи се от нещо, което не можеше да сложи в раницата си и аз се поглеждам с една питка в ръце. Топла е, личи си, че скоро бе извадена от пепелта. Успях да му кажа едно „Благодаря". Казах си „Чакай да видя от какво е тази питка, която ми се предаде". Отчупих един залък да вкуся, а тя не щеш ли оказа се опечена със сирене. Ето какво се е шетало вечерта около огньовете. Пекли са се множество такива питки от раздаденото на някой войници брашно и сирене. А една от тази питки е била предназначена и за мен. Да се изпълни някогашните думи на Учителя „Гладни няма да останете". Друго подобно изпитание нямах в този период. Това е било.
към текста >>

84. 34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО

Жечо Панайотов

Ето какво се е шетало миналата вечер край огньовете, пекли са се множество такива питки от раздаденото на някои войници брашно и сирене.
В това време и аз се изравнявам с него, а той, без да ме погледне, току ми бутна в ръцете нещо. Освободи се от тази грижа да пълни раницата, а аз се намерих с една питка в ръце! Топла още, личи си че скоро е извадена от пепелта. Можах само да каже едно „Благодаря" и продължих пътуването. Казах си, чакай да видя каква е тази питка, която ми се предаде - отчупих един залък да я вкуся, а тя, нещеш ли, оказа се замесена и печена със сирене. Ето какво се е шетало миналата вечер край огньовете, пекли са се множество такива питки от раздаденото на някои войници брашно и сирене. А една от тези питки е била предназначена за мен, да се изпълнят някогашните думи на Учителя - „Гладни няма да останете! "
към текста >>

85. 17. ЕКСКУРЗИИТЕ

А спрем ли на бивак, наклаждахме огньовете, туряхме ръчните чайници, каквито отделно почти всеки си носеше и канчета напълнени с вода, затова вряла вода имаше обилно за всички.
Учителят, изобщо забрани да се пие студена вода. За тази цел се поръчаха самовари, които по указание на Него, се направиха удобни за носене на гръб. По-младите и здрави братя още от София запалваха тези самовари, нарамваха ги и тръгваха. Всеки, който му се допиеше вода можеше вече да ползува от горещата вода на тези самовари. Студената вода не само, че вреди, но тя не утолява жаждата. А спрем ли на бивак, наклаждахме огньовете, туряхме ръчните чайници, каквито отделно почти всеки си носеше и канчета напълнени с вода, затова вряла вода имаше обилно за всички. Второто правило - на екскурзия - всеки трябва да си носи поне по една чиста суха риза. Щом се стигне до определния бивак, всеки изпотен, трябва да се преоблече с чиста суха риза. И това правило се спазваше много строго. Третото правило - за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огряни от слънцето. Ето какво разказва моят роден брат Борис Николов* : „До тези полянки под манастиря се е ходело само до известно време.
към текста >>

86. 19. МУСАЛА

Кладяхме огньове и покрай огньовете седяхме, весели и сгънати, като пашкули и там прекарвахме в дрямка през нощта.
Ние дадохме първият подтик. За тази ни проява и този път беше отправена, критика и насмешка, но ние не обръщахме внимание на това и се радвахме на всичко. Тогава на Мусала при езерото не беше построена каменната хижа. Имаше една дървена барачка, която подслоняваше туристите. Горе беше студено. Кладяхме огньове и покрай огньовете седяхме, весели и сгънати, като пашкули и там прекарвахме в дрямка през нощта. И сутрин рано, през нощта към 2-3 часа тръгвахме със запалени фенери. През няколко души един запален фенер. И тази върволица на хора със запалени фенери се изкачваше по пътеката за връх Мусала. Горе се изкачвахме и посрещахме изгрева на слънцето.
към текста >>

87. 20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА

Вечер пък и през деня, всички сме около огньовете.
Ех, някои отпаднаха и не посмяха повече да идват, като казваха че: „Ние ще се изкачим на нашия вътрешен Мусала". Но множеството устояха и укрепнаха. Най-интересното беше, че никой през тези екскурзии не простина или да се разболее. Така Учителят ни приучи да не се боим от времето. Ние почувствувахме приток на сили физически и духовни, и в нас се зароди една велика любов към природата, независимо с какво лице ще се покаже тя. Вечер пък и през деня, всички сме около огньовете. Наоколо големи пространства с клекове, дърва имаше от тях. Огньовете пушеха от мокрите клекове, но не угасваха. Животът ни край Мусаленските езера, беше щастие за нас. Струваше ни се; че живеем в един щастлив свят. На този бивак прекарвахме доста дни наред, като в ранните утрини, още по тъмно тръгвахме за върха с фенери в ръка през няколко души, за да стигнем при изгрев на слънцето там.
към текста >>

Огньовете пушеха от мокрите клекове, но не угасваха.
Най-интересното беше, че никой през тези екскурзии не простина или да се разболее. Така Учителят ни приучи да не се боим от времето. Ние почувствувахме приток на сили физически и духовни, и в нас се зароди една велика любов към природата, независимо с какво лице ще се покаже тя. Вечер пък и през деня, всички сме около огньовете. Наоколо големи пространства с клекове, дърва имаше от тях. Огньовете пушеха от мокрите клекове, но не угасваха. Животът ни край Мусаленските езера, беше щастие за нас. Струваше ни се; че живеем в един щастлив свят. На този бивак прекарвахме доста дни наред, като в ранните утрини, още по тъмно тръгвахме за върха с фенери в ръка през няколко души, за да стигнем при изгрев на слънцето там. Отдалеч величавата светла ивица от хора, която бавно пълзеше към планинския първенец, беше вълшебна за гледане. През цялото време на тези екскурзии, прекарвахме на открито.
към текста >>

На нас младите тогава падаше грижата, да палим и поддържаме запалените огньове, да има гореща вода в чайниците за пиене.
Струваше ни се; че живеем в един щастлив свят. На този бивак прекарвахме доста дни наред, като в ранните утрини, още по тъмно тръгвахме за върха с фенери в ръка през няколко души, за да стигнем при изгрев на слънцето там. Отдалеч величавата светла ивица от хора, която бавно пълзеше към планинския първенец, беше вълшебна за гледане. През цялото време на тези екскурзии, прекарвахме на открито. Всяка година съм бил при тези изкачвания и нито един път не сме имали ясно и слънчево време. На нас младите тогава падаше грижата, да палим и поддържаме запалените огньове, да има гореща вода в чайниците за пиене. При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете за загряване на чайниците за гореща вода - най-важното при такива случаи, да бъдем най-после в услуга на по-слабите, почувствувах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителят да идва към мене, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчината хвойна, която беше пред мене. Задрямал съм по моя преценка само броени минути, не повече от четвърт час, защото когато станах, беше още светло. Почувствувах се съвършено бодър и свеж.
към текста >>

При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете за загряване на чайниците за гореща вода - най-важното при такива случаи, да бъдем най-после в услуга на по-слабите, почувствувах голяма нужда от сън.
На този бивак прекарвахме доста дни наред, като в ранните утрини, още по тъмно тръгвахме за върха с фенери в ръка през няколко души, за да стигнем при изгрев на слънцето там. Отдалеч величавата светла ивица от хора, която бавно пълзеше към планинския първенец, беше вълшебна за гледане. През цялото време на тези екскурзии, прекарвахме на открито. Всяка година съм бил при тези изкачвания и нито един път не сме имали ясно и слънчево време. На нас младите тогава падаше грижата, да палим и поддържаме запалените огньове, да има гореща вода в чайниците за пиене. При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете за загряване на чайниците за гореща вода - най-важното при такива случаи, да бъдем най-после в услуга на по-слабите, почувствувах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителят да идва към мене, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчината хвойна, която беше пред мене. Задрямал съм по моя преценка само броени минути, не повече от четвърт час, защото когато станах, беше още светло. Почувствувах се съвършено бодър и свеж. Озърнах се, Учителят не беше вече при мене, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си.
към текста >>

Озърнах се, Учителят не беше вече при мене, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си.
При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете за загряване на чайниците за гореща вода - най-важното при такива случаи, да бъдем най-после в услуга на по-слабите, почувствувах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителят да идва към мене, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчината хвойна, която беше пред мене. Задрямал съм по моя преценка само броени минути, не повече от четвърт час, защото когато станах, беше още светло. Почувствувах се съвършено бодър и свеж. Озърнах се, Учителят не беше вече при мене, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си. Учителят беше направил с мене чудо, умората, нуждата за сън бяха отлетели. Това бе едното чудо, за съня. През същата тази екскурзия, ние няколко братя, които по-усърдно се грижехме за бивака не можехме нито да мислим, нито пък имаше условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак с по някой и друг залък в уста. След няколко дена на такъв режим на хранене, апетита ни се беше подострил в значителна степен в младите и здрави стомаси.
към текста >>

Ние, приклекнали към някои от по-страничните огньове, обгърнати от дима им, тихо се разговаряхме.
През същата тази екскурзия, ние няколко братя, които по-усърдно се грижехме за бивака не можехме нито да мислим, нито пък имаше условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак с по някой и друг залък в уста. След няколко дена на такъв режим на хранене, апетита ни се беше подострил в значителна степен в младите и здрави стомаси. Бяхме закопняли за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч. Вечер късно, обикновено след като си изпълним задълженията, откъм дърва, вода и лагера поутихне, се унасях вече в някаква само дрямка, защото за сериозно спане не можеше и да се мисли. Ние, приклекнали към някои от по-страничните огньове, обгърнати от дима им, тихо се разговаряхме. В една от последните вечери, когато разбрахме, че след някой ден ще си отиваме, групичката ни пак се беше събрала около димящия огън. Тиха вечер, не валеше, около нас, нямаше никой друг, всички дремеха. Както тихо се разговаряхме някой даде идеята, като си тръгнем двама от нас да избързат напред, да отидат в Чам Кория, да закупят зарзават и всичко необходимо, за голям хубав гювеч. Да дадат продуктите на фурнаджията за да направи гювеч и като пристигнем ние, да можем да се нахраним до насита. Идеята беше споделена тихо, само в тесния кръг на групичката.
към текста >>

В момента се движех в съвсем друга посока - да се поддържат огньовете.
На сутринта, тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за задоволяване на нуждите от дърва за огън и вода, за идващият ден, ето го Учителят пред мене, спря се погледна ме и ми каза: „Отложете гювеча за София". Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа. Останах не само крайно изненадан, но и учуден, откъде и как Учителя, знаеше за нашия план с гювеча в Чам Кория. Тези негови думи не бяха в никакво съответствие, в някаква близост с онова, което в момента ме вълнуваше. То се плъзна в съзнанието ми и не можа да произведе необходимия ефект там, за да ми обърне внимание и да взема мерки за спиране на замисленият план. В момента се движех в съвсем друга посока - да се поддържат огньовете. В деня, в който Учителят нареди, да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя, за уреждане въпроса с гювеча изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме за прибиране на лагера и да помогнем на по-слабите и възрастни братя и сестри, в трудния път за връщане. При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнат, да можем да направим проектирания обед. Бяхме уговорили къде точно да се съберем, за да се нахраним. Когато стигнахме в Чам Кория и се събрахме на уреченото място, разбира се с нетърпение зачакахме да дойдат двамата братя с топлия и ароматен гювеч. Доста почакахме.
към текста >>

88. 95. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

Възлизахме полека нагоре, при едни чудно красиви обли камъни направихме дълга почивка, накладохме огньове, чайниците закипяха.
95. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША[1] Учителят, често с група приятели братя и сестри отиваше и към по-високите места и върхове на Витоша. При една от тези екскурзии, Учителят пожела да посетим и хижа „Острица", която по-късно изгоря, но направиха на това място друга по-хубава и удобна. Събраха се около 40-50 души, отбелязва Борис Николов, който е присъствувал. Дните бяха слънчеви, топли, тихи. Възлизахме полека нагоре, при едни чудно красиви обли камъни направихме дълга почивка, накладохме огньове, чайниците закипяха. Пихме чай и събрани около Учителя изпяхме песни. Той беше мълчалив и почти не разговаряше. Явно беше измъчен, нямаше и апетит. Сестрите се чудеха какво да направят нещо по-привлекателно, апетитно за Него. Слънцето вече клонеше на запад, когато стигнахме хижа „Острица".
към текста >>

89. 24. МАТУРАТА

Накладохме големи огньове, за да се сгреят и изсушат братята и сестрите.
От София с няколко големи автобуса братството потегли за Боровец. Годината бе 1923. Не помня колко бяхме, но може би имахме около 200 души, братя и сестри. Аз, младият гимназист, пълен с енергия, взех няколко раници на възрастни сестри и им ги изнесох до мястото, където е построена сега хижа „Мусала". През нощта започна да вали дъжд. Накладохме големи огньове, за да се сгреят и изсушат братята и сестрите. На другия ден рано потеглихме към връх Мусала. Учителят предупреди да вървят полека и да внимават при опасните места и урви. Славна екскурзия. Радост голяма е да си на най-високия връх на Балканския полуостров. Пирин блести.
към текста >>

90. 47. ДЪРВА ЗА ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

" Вечерно време правехме големи огньове.
" Отиват при чешмичката - Учителят Го няма и там. Върнали се в лагера и започнали да събуждат братята и сестрите. „Къде е Учителят? Няма Го нито в палатката Му, нито наоколо, нито на чешмичката! " Пък щом Го няма на чешмичката, къде е изчезнал Учителят? " Вечерно време правехме големи огньове. Клекове имаше много, много стари клекове, и аз, като се нахранехме на обед, започвах да сека дърва за вечерния огън. Това ми беше работата, аз извършвах просто хамалската работа в Братството, най-як бях, млад. Освен това съпровождах конете, когато носеха товарите - като ги натоварят от Говедарци, ако паднеше някой кон или някой денк се извъртеше, помагах веднага да се спре ешелонът, да изправим коня и да натоварим наново багажа. Така че аз извършвах тази работа и имах Кирчо Лъвчето за помощник. И така, на езерата, след като се нахранехме, отивах и разсичах клековете откъм източната страна.
към текста >>

И имаше вече за няколко вечери бол дърва, да правим вечерните огньове.
" Рекох: „Сека, Учителю." Започна и Той да сече. А целият лагер вече бил в тревога, че Учителят е изчезнал и не са Го видели къде е отишъл. Но кой знае как, някоя сестра се навря при нас, в гъстия клек, където плющяха брадвите, и като видя, че Учителят сече дърва, отишла и казала: „Срамота е, бе, Учителят сам сече дърва! " И надойдоха тогава 360 души, дето се казва. Насякохме много дърва и натрупахме една камара, може да има десет метра висока. И имаше вече за няколко вечери бол дърва, да правим вечерните огньове. Те бяха толкоз необходими, защото сред нашите братя и сестри имаше доста поети. Те през деня написали стихотворения, някой написал разказ - и вечерта на този огън хем се пееха братски песни, хем пък прочитаха поетите стихотворението, което днеска се е родило. Та, онази вечер се примъкнаха много дърва, защото дойдоха всички да секат. Срамота беше, че завариха Учителя сам да сече. И като дойдоха, взеха брадвата от ръката Му: „Учителю, срамота е Ти да сечеш дърва!
към текста >>

91. 1925 година

Наклали буйни огньове, турили чайници с вряла вода, и който пристигне, го черпят с чай или с топла вода.
Времето бе покрито с облаци и покапваше малко, но нищо. Вървяхме нагоре и се възхищавахме от планинските усои, големия шум на реката, която бучеше и бумтеше от силния трясък на буйната вода, която се разбиваше в големите скали, препречени на водата. Трева бойна, цветя много и разнообразни, и понеже с нази пътуваха студенти естественици, доктор Жеков, то нарочно и запитвахме за имената на различните иглолистни и разните цветя. И как весели се чувствувахме всички и прегърбени под тежките си раници, ние бавно се катерехме все по-нагоре и по-нагоре. Стигнахме през нощта на първото рилско езеро при хижата, където се бяха установили Учителят и всички братя в палатки и в хижата. Наклали буйни огньове, турили чайници с вряла вода, и който пристигне, го черпят с чай или с топла вода. Легнахме да си поспим. 11.VII1925 год., събота При първото Рилско езеро на Царска Бистрица Сутринта станахме рано и се умихме. Студено бе много, та не можеше и да се спи. Обикаляхме огъня и се греехме всички, кой където е. В 3 ч сутринта пристигнаха още 13 души братя и сестри и им отстъпихме огъня да се стоплят и сгреят.
към текста >>

92. 1929 година - продължение

Други кладат огньове и възваряват вода за братята и сестрите, за всекиго да има доволно, колкото иска.
Настигнахме Учителя и братята на бивака. Учителят си закусваше, също и пристигащите братя и сестри. Мила, хубава картина. От разни страни се сбира народ. Любезните братя се разтичали, насъбрали дърва. Други кладат огньове и възваряват вода за братята и сестрите, за всекиго да има доволно, колкото иска. Отседнах при брата Боев. Сестра Витанова отрязала козунак носи. Георгьовците черпят с бонбони. Всеки гледа да ти даде нещичко. На обед се наредихме по нареждане от Учителя на голям кръг.
към текста >>

93. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Накладоха огньове.
На шосето, при раздела за гр. Вишеград и Байна баща, има опожарен германски камион. Отбихме се на едни височини да нощуваме. На нас налетя стадо овци. Веднага войниците като вълци се разтичаха и която хване, колят, дерат. Накладоха огньове. В близка къща се чу квичене на свиня. След малко други домъкнаха голяма свиня заклана и започнаха да я пърлят. Всички на работа. Едни правят палатки, други отидоха да донесат сено от близките къщи, за конете и за постелка на войниците, други дерат, други отидоха по съседните къщи, за да донесат котли, тенджери за сготвяне на месото. Наоколо въздухът се изпълни с миризми от печено месо.
към текста >>

След вечерята и заравянето 2 овце да се пекат в трапове за сутринта, по заповед на командира на полка, огньовете бяха изтлени. 12.Х.
Едни правят палатки, други отидоха да донесат сено от близките къщи, за конете и за постелка на войниците, други дерат, други отидоха по съседните къщи, за да донесат котли, тенджери за сготвяне на месото. Наоколо въздухът се изпълни с миризми от печено месо. Някои пък по хайдушки одраха овцата и в собствената й кожа я туриха в опален трап, зарита в жарта, за сутринта да я имат опечена. Понеже вятър духаше, беше студено. Още с пристигането ни на тая височина първа дружина откриха огън с картечници и пушки по група шумци, които им стреляли. След вечерята и заравянето 2 овце да се пекат в трапове за сутринта, по заповед на командира на полка, огньовете бяха изтлени. 12.Х. 1943 год., вторник, на път към Байна Баща Нощта ми се видя студена поради студа. Заболяха ме костите. Краката ми изстинаха. Станах в 5 ч. След закуска в 7 ч потеглихме на запад, по посока към река Дрина и Хърватската граница.
към текста >>

Около огньовете свини се пърлят, кокошки, патки, пуйки се скубят, вода се носи, готвене ядене, веселба.
По-нататък се чува женски плач, високо да извива плачуща жена, вика, оплаква горящата си къща. Стоя и натъжен за тая съдба на тия колибари, които, воля и неволя, може би, са съдействували на шумците, ги постига тая съдба, ми извика полковият командир отдалече: „Докторе, какво си се замислил тъй дълбоко"? - „Нищо, господин полковник! " Разпоредиха войсковите части, кои где ще нощуват. Пак окопаване, заемане позиции от охраняващи роти, пак палатки, сено и слама за храна на коне и постелки на войниците за спане. Около огньовете свини се пърлят, кокошки, патки, пуйки се скубят, вода се носи, готвене ядене, веселба. Тръгвам за вода. Минавам покрай горяща къща. Мълчалива жена изнесла дрехите, стои всред двора, деца около нея, гледа как цялото й богатство огнената стихия отнема. Чуват се няколко вистрела на близко заемащите позиция войници. Завикаха: „Лекар, лекар!
към текста >>

Отидоха в близки дворове и развалиха сгради и надонесоха греди, огради, врати, дъски от бичени букови и накладоха огньовете.
Надонесоха котли с каймак, сирене. Много съдове, за да варят и сготвят. Други убили пчели, носят пити, съдове с мед, други намерили масло, си пълнят купичките и пр., и пр. Букова гора до нас. Никой не отсече дърво от нея за огън. Отидоха в близки дворове и развалиха сгради и надонесоха греди, огради, врати, дъски от бичени букови и накладоха огньовете. 14.Х.1934 год., четвъртък, община Бахча, махали Целия ден престояхме на тоя бивак. Целия ден се прекара в печене; готвене на закланите животни. Команда отидоха с коне, за да донесат хляб и суха храна от шосето, където камиони са ги докарали. С радиограма съобщиха, че войникът, ранен оня ден, се е поминал в болницата в гр. Ужица. 15.Х.1943 год., петък, община Бахча Нощес се чуваше стрелба от картечница.
към текста >>

94. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3