Търсене в текстове за 'Общото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 132 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_25 ) Жизнен магнетизъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото.
И каквото спечелиш, ако речеш да го туриш някъде за себе си, то само ще загазиш. Прати го към Цялото. Казано е: „Ще се отречеш от всичко и ще дигнеш кръста си.“ Когато живееш за Цялото, не можеш да правиш погрешки. Когато живееш за частите, тогава ще направиш погрешки, защото когато част спрямо част не се хармонира, нямат правилни отношения и става погрешка. Щом не живееш в хармония с частите, тогава косвено си в дисхармония с Цялото. Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото. Народите не трябва да се измъчват един друг, понеже са части на човечеството. На всеки народ трябва да се дадат неговите права, защото той функционира в целия организъм като орган. Също така и на всеки индивид трябва да се дадат права, защото и той е специфичен орган в целия организъм и трябва да функционира правилно. Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото противоречие. Не може да бъде друго, в частта живеят всички части.
към текста >>

2. 4_04 ) Живот за цялото - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото.
И каквото спечелиш, ако речеш да го туриш някъде за себе си, то само ще загазиш. Прати го към Цялото. Казано е: „Ще се отречеш от всичко и ще дигнеш кръста си.“ Когато живееш за Цялото, не можеш да правиш погрешки. Когато живееш за частите, тогава ще направиш погрешки, защото когато част спрямо част не се хармонира, нямат правилни отношения и става погрешка. Щом не живееш в хармония с частите, тогава косвено си в дисхармония с Цялото. Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото. Народите не трябва да се измъчват един друг, понеже са части на човечеството. На всеки народ трябва да се дадат неговите права, защото той функционира в целия организъм като орган. Също така и на всеки индивид трябва да се дадат права, защото и той е специфичен орган в целия организъм и трябва да функционира правилно. Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото противоречие. Не може да бъде друго, в частта живеят всички части.
към текста >>

3. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие.
После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи. Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени. Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита. Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. Всичко, което е вътре в човека, ще премине през изпит и ще блесне. На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си. Човек трябва да различава Вяра от лековерие. Мнозина приятели са лековерни и когато им се говори за някои проекти, те повярват, а не знаят, че там се крие нещо користно, което кога да е ще се изяви, понеже не може да не се разкрие това, което е вътре в човека. Йов всичко загуби – богатство, деца и пр., после всичко се възвърна.
към текста >>

4. 6_02 ) Изуй си обущата - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората търсят своите лични облаги, а те търсят общото благо.
Братът попита: „Как да стане човек проводник на тези сили? “ Чрез Любов и чрез учене; това е път за влизане във връзка със Съществата, които са завършили своето земно развитие. За да постигне човек общение с Ангелите, трябва да мисли за тях, за тяхното съзнание. Моралът на хората е личен, а техният морал е общ. Хората търсят своите лични облаги, а те търсят общото благо. Мислете за техните идеи, за тяхната интелигентност и чистота. Когато мислите за тях и изобщо изпитвате Любов към тях, тогава те ще ви се изявят. Една сестра запита: „Кое време е най-благоприятно, за да практикуваме свещения час? “ Най-благоприятните часове са от 24 ч.
към текста >>

5. 6_05 ) Седем групи по трима - Боян Боев (1883 – 1963)

Като работите така с Божествено размишление и съзерцание, може да отблъснете общото зло.
Като почнете да се събирате сутрин, ще променяте дните – всяка седмица ще се събирате един ден напред: например, ако първата седмица сте се събрали в понеделник, във втората седмица ще се съберете във вторник и т.н. Обърнете внимание какво влияние имат понеделник, вторник и т.н. Това е мистична работа. Има нужда от мистична работа! Ще се молите Божествените блага да станат достояние на всички. Като работите така с Божествено размишление и съзерцание, може да отблъснете общото зло. Когато човек почне да става рано, това постепенно ще стане навик, ще става и без часовник. Царството Божие не може да дойде по външен начин, а чрез промяна на съзнанието. В групите да се молят за вътрешно оправяне на света. Има хора, които са религиозни, но не могат да бъдат мистици. На тях не може да се възложи работа.
към текста >>

6. 4) Бурята иде, но Бог не е в бурята - Боян Боев (1883 – 1963)

Благата се дават вече на добрите хора, за да ги използват за общото благо, за изпълнение Волята Божия.
Всичко, което не дава плод, което не твори, което не произвежда, ще бъде пометено, т.е. ще бъде оставено за друга епоха. Сега сме вече в края на стария век и в началото на новия. Няма връщане назад. Старото си отива безвъзвратно и няма повече живот за него, животът е за новото. Благата се дават вече на добрите хора, за да ги използват за общото благо, за изпълнение Волята Божия. Сега иде най-хубавият свят. Занапред няма да се позволява на неготови хора да се прераждат, ще се забрани да идат на Земята престъпни духове. Те ще се въплътят на друго място, а тук – само тези, които са добри и имат Любов. Висшите същества са направили своите кораби, които пътуват из пространството. Земята е един кораб и там хората спорят, делят се, разправят се, а той все напредва.
към текста >>

7. 6) В съня на Навуходоносор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя всякога държеше на духовно сближаване и колективност, затова и отдаваше голяма важност и на общото хранене; за целта въведе общи обяди, даже и общи закуски, а вечерите се правеха при тържествени случаи и при покани.
В СЪНЯ НА НАВУХОДОНОСОР14 Трябваше да заживее в нас духът на новото, което иде. Учителя всякога държеше на духовно сближаване и колективност, затова и отдаваше голяма важност и на общото хранене; за целта въведе общи обяди, даже и общи закуски, а вечерите се правеха при тържествени случаи и при покани. След привършването на един обяд една сестра попита следното: „Кой ще бъде главният подтик за действие в Шестата раса? “ Любовта към Бога! Готовността да направиш добро подразбира Любов към Бога, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познаеш. Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в себе си да стане нейно дете.
към текста >>

8. 12) Всемирното Бяло Братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат се заинтересува за общото в различните мистични братства по света.
Във всеки народ, в който работи Всемирното Братство, то все оставя по нещо ценно. Това Братство почна с Индия и ще свърши с Русия, понеже те се допират – така завършва един кръг, един цикъл. В Индия англичаните се чудеха, че индусите знаят новините преди тях. А работата се състои в това, че посветените от тях си служат е живото радио. Това, което пише в окултните книги днес, е само 25 процента вярно, а онова – същественото, което знаят посветените в Индия, те го крият. Един брат се заинтересува за общото в различните мистични братства по света. Един е пътят, който води към Царството Божие. Идеалът е Царството Божие, Братството и Любовта. Разликата между разбиранията зависи от степента на развитие. Всички разбирания са на място, но понеже човечеството прогресира и е в развитие, затова разбиранията са различни. Нам ни е приятно за всички онези, които носят Божественото, отгдето и да идат те.
към текста >>

9. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание.
Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов. Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание. Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество. Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня. Но като излезе човек от банята, какво трябва да прави? Човекът, който е от Новото учение, вместо да се изповядва, трябва да носи една кошница, пълна с грозде, ябълки и хляб, и да не се оплаква, че е правил грехове, но да даде на хората да вкусят това, от което той има.
към текста >>

10. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

За Изгрева са подходящи хора, които мислят за общото добро, за Бога, за цялото човечество, а които мислят само как да уредят своите работи, нека да идат в света, не им е мястото тук.
Този, който чете беседите, прилича на червей; като ги проучи, прилича на пеперуда; а когато ги приложи – на човек. Сега има пресяване и идат тук достойните. А като дойдат добрите условия, тогава ще дойдат всички. Трябва да се свържем с всички нови течения, например с такива като въздържатели, есперантисти, вегетарианци. Всички те ще станат проводници на Божественото. За Изгрева са подходящи хора, които мислят за общото добро, за Бога, за цялото човечество, а които мислят само как да уредят своите работи, нека да идат в света, не им е мястото тук. Който работи за Бога, който изпълнява Волята Му, като работи за общото добро, Бог ще уреди и неговите работи. А който казва, че не го обичат и че никой не го зачита, неговите работи не са уредени, той не е за Изгрева, не е за Божествена работа. Онзи човек, който иска да уреди своите лични работи и се занимава само с ядене и пиене, той е като животно. А друг някой е ценен като скъпоценен камък, но е безплоден, нищо не работи, не принася плод. Онзи, който мисли и работи за общото добро, е човек.
към текста >>

Който работи за Бога, който изпълнява Волята Му, като работи за общото добро, Бог ще уреди и неговите работи.
Сега има пресяване и идат тук достойните. А като дойдат добрите условия, тогава ще дойдат всички. Трябва да се свържем с всички нови течения, например с такива като въздържатели, есперантисти, вегетарианци. Всички те ще станат проводници на Божественото. За Изгрева са подходящи хора, които мислят за общото добро, за Бога, за цялото човечество, а които мислят само как да уредят своите работи, нека да идат в света, не им е мястото тук. Който работи за Бога, който изпълнява Волята Му, като работи за общото добро, Бог ще уреди и неговите работи. А който казва, че не го обичат и че никой не го зачита, неговите работи не са уредени, той не е за Изгрева, не е за Божествена работа. Онзи човек, който иска да уреди своите лични работи и се занимава само с ядене и пиене, той е като животно. А друг някой е ценен като скъпоценен камък, но е безплоден, нищо не работи, не принася плод. Онзи, който мисли и работи за общото добро, е човек. Не гледайте недостатъците на хората, всичко отрицателно в тях не го споменавайте, покрийте го, защото колкото повече го бъркате, то толкова повече се увеличава.
към текста >>

Онзи, който мисли и работи за общото добро, е човек.
За Изгрева са подходящи хора, които мислят за общото добро, за Бога, за цялото човечество, а които мислят само как да уредят своите работи, нека да идат в света, не им е мястото тук. Който работи за Бога, който изпълнява Волята Му, като работи за общото добро, Бог ще уреди и неговите работи. А който казва, че не го обичат и че никой не го зачита, неговите работи не са уредени, той не е за Изгрева, не е за Божествена работа. Онзи човек, който иска да уреди своите лични работи и се занимава само с ядене и пиене, той е като животно. А друг някой е ценен като скъпоценен камък, но е безплоден, нищо не работи, не принася плод. Онзи, който мисли и работи за общото добро, е човек. Не гледайте недостатъците на хората, всичко отрицателно в тях не го споменавайте, покрийте го, защото колкото повече го бъркате, то толкова повече се увеличава. Изтъквайте хубавите работи и работете да се въдворят тук Любовта, светлината, свободата. Ако Изгрева се изпълни със светлина, то паразити не могат да живеят, те ще се преобразят. Толкова години ни хулят: „Тези хора, дето са горе на Изгрева, развратиха народа! “ Защо виждат лошото в нас?
към текста >>

11. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо.
Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

12. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека.
183, кн. 9-10, стр. 238 4. Д-р Карл фон Райхенбах (1788–1869) – забележителен немски химик, геолог, естествоизпитател и философ. Открива катрана, парафина и фенола. Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция. 7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална субстанция, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята. 8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството.
към текста >>

11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки.
В католическа Франция те са жестоко преследвани. Гоненията срещу хугенотите от Луи ХІV е станало причина за преселването на много от тях в съседни на Франция протестантски държави. С избиването на над 3000 души от тях в Париж през 1572 год. е свързана т.нар. Вартоломеева нощ. 11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки. В тяхната йерархия илюминат е висша степен на посвещение. 12. Александър Македонски (Велики) (356–323 г. пр. Хр.) – владетел на Древна Македония. Един от най-талантливите пълководци в историята, ученик на Аристотел. В рамките на 12 години завладява градовете на Древна Гърция, Персийската империя, Египет и много други по-малки държави в Близкия Изток.
към текста >>

13. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм.
към текста >>

14. 12.I.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Набират се няколко часа за спане, а останалите часове на нощта той е буден и работи за общото.
До късно играхме тези упражнения на осветената полянка. Всичко имаше приказен вид. Така се завърши този ден, богат с впечатления, с нови идеи и работа за делото. През нощта наблюдавам стаята на Учителя. Той се е прибрал в стаята си, но колко често в течение на нощта той запалва лампата и работи! Набират се няколко часа за спане, а останалите часове на нощта той е буден и работи за общото. Красив пример за един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен, братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

15. Някои организационни въпроси - Боян Боев (1883 – 1963)

По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално училище.”
Някои организационни въпроси По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално училище.” В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално училище. А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално училище - това са материалните средства. Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище. Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование.
към текста >>

Някои говорят против общото образование и искат юношата по-скоро да влезе и участва в стопанския живот на страната.
Тия деца, които могат да учат, които имат дарби, любов и влечение към наука, към общо или специално образование, да не се лишават от него поради материални причини. Значи, дарбите, способностите и влечението трябва да решат въпроса, а не материалното положение на детето. Общият принцип в това отношение трябва да бъде: на всички деца образование до край според техните способности. Ако едно дете е склонно към по-нататъшно образование и няма материални средства, трябва да го подкрепят общината и държавата. Това е един от начините, по който ще се съдейства най-ефикасно на даровитите и изобщо на способните деца. Някои говорят против общото образование и искат юношата по-скоро да влезе и участва в стопанския живот на страната. На това може да се отговори следното: Достатъчното, по-голямото общо образование повдига културното ниво на целия народ, а това е за общо добро. От друга страна, чрез приложение педагогическите принципи на Учителя, основата на обучението и възпитанието в училището ще бъде трудовия принцип - работа сред природата, в градината, на полето и пр. Чрез трудовия принцип младежът, свършил училището, ще разбира и реалния живот, ще бъде творец и в него. Той ще бъде способен на творчески почини както в духовно-културния живот, тъй и в стопанския живот на страната.
към текста >>

16. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това трябва да бъде общият принцип, общото ръководно начало, но разбира се, трябва да се използват и всички събития в детския живот или в живота на обществото, които могат да имат известно образователно значение; например, преди всичко празниците денят на Христо Ботев, на Васил Левски, на Св. Св.
Този метод е доста близо до тъй наречената „изследователска образователна работа” на Цвятко Петков. Той успешно е прилаган и от Йордан Стоянов. За да се приложи този метод с успех, необходимо е да се приготви специална популярна детска литература по всички научни въпроси, които са от кръга на детския интерес - по природознание, земеделие, градинарство, история, география, биографии на видни хора, поезия, приказки, разкази, пътни бележки и пр. Казахме, че детският труд трябва да стане изходна точка на обучението и възпитанието. Но това не ще каже, че в това отношение трябва да бъдем фанатични, безогледни и едностранчиви. Това трябва да бъде общият принцип, общото ръководно начало, но разбира се, трябва да се използват и всички събития в детския живот или в живота на обществото, които могат да имат известно образователно значение; например, преди всичко празниците денят на Христо Ботев, на Васил Левски, на Св. Св. Кирил и Методи, на Свети Климент, на народните будители и пр.; денят на майката, на детето, на цветята, началото на пролетта, Коледа, Великден и пр. Такива празници могат да станат изходна точка на научни исторически проучвания, за приготвяне на детски реферати, за литературно-музикални забави. Няколко дена наред преди празника той може да бъде обект на детските занимания. Когато обучението и възпитанието взема за изходна точка някой конкретни детски преживявания или нужди, детският интерес е по-голям. Тогава обучението и възпитанието имат опорна точка.
към текста >>

17. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Общото хранене сближава, както и общата работа.
При есента може да се практикува и приготовление на туршии и мармалади от събраните зеленчуци и плодове. Тая работа има и голямо общообразователно значение: тя може да стане изходна точка за обучение по смятане, геометрия, природознание, български език, история, география, рисуване и пр. *** Продуктите от училищната зеленчукова градина могат да се използват за общи обеди в училището. Паралелките могат да се редуват, тъй че за няколко седмици всяка паралелка да е обядвала поне веднъж в училищната трапезария. Общото хранене сближава, както и общата работа. Храната ще се приготовлява от прислужниците, а децата ще помагат при сервирането. На общите обеди ще идват учениците от паралелката без разлика - бедните и богатите. Така ще се развият у децата социални чувства. Общите обеди имат образователно значение. Всяка паралелка не обядва непрекъснато – всеки ден, за да не се откъсне детето от семейството.
към текста >>

18. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.
Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта.
към текста >>

19. 01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Набират се само няколко часа за спане, а останалото време той е буден и работи за Общото.
И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата". Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо". Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха. През нощта, Учителят се прибираше в стаята си, но колко често Той запалва лампата и работа. Набират се само няколко часа за спане, а останалото време той е буден и работи за Общото. Красив пример на един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога.
към текста >>

20. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те търсят общото благо, мислете за тяхната интелигентност, чистота и идеи.
" Защото вие трябва да вървите по пътя на Христос. Размишлявайте върху Евангелието на Йоан и после се стремете да служите на Бога, чрез Любовта и учене. Този е пътят за постигане общение с висшите Същества, които са завършили своето земно развитие. Мислете за тях и тяхното съзнание. Изобщо, имайте Любов към тях и те ще ви се изявят. Те търсят общото благо, мислете за тяхната интелигентност, чистота и идеи. Когато човек има много големи противоречия, тогава ангелите отиват на земята да му помагат и тези, които му се притичват на помощ, се запознават с ангела, който е отишъл там. Тъй че големите мъчнотии са мястото, където става запознаването с ангелите. Трябва да се молите, значи, да размишлявате и да се просветите отвътре. А за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят, защото, щом има голям шум отвън, тогава вие нищо не можете да разберете, какво ви говори Духът. Хубави часове за тази цел са от 2 до 5 часа сутринта, тогава висшите Същества ни посещават и ни остават своите светли мисли, като подарък от Бога и хубавите чувства също.
към текста >>

21. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Така ти създаваш условия за твоето добро, понеже твоето добро се включва в общото добро.
Ти трябва да добиеш онова качество, да можеш да живееш едновременно във всички хора. Любовта е една сила всеобемляюща, която има пред вид благото на всички същества. Следователно, ти не можеш да обичаш когото и да е, ако не обичаш едновременно и всички. Несъвместима е тогава любовта. Мисли и работи за доброто на другите! Така ти създаваш условия за твоето добро, понеже твоето добро се включва в общото добро. Ти не можеш да образуваш връзка без любовта. Тя е, която ги свързва. Ти трябва да освобождаваш другите хора, и като ги освобождаваш, ти себе си освобождаваш. Ние сме дошли на земята да изучим божественото и да работим не за себе си, а за Цялото, за Безграничния! Езикът на Безграничния - това е любовта.
към текста >>

22. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото.
Всички те са тук. Един съидейник музикант посещава селото. Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му. С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията. Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването. Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар.
към текста >>

И той оправдава напълно общото доверие.
Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него. Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо.
към текста >>

23. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Кое е характерното, общото, което отличава тия лица?
Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трите салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви! Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица.
към текста >>

24. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на възлизане и качване, т.е.
Тук изпъква въпросът за сродните души. На другите ще помагаш, ще се жертваш за тях, но няма да се свързваш с тях интимно. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, за събиране на опитности и след това започва възлизането му и обличането му с по-висши форми. Крайното му движение ще бъде възходящо. Като не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на възлизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в Небето, а този от другия период ще остане долу, вън от Бога. Вратата ще се затвори временно пред него. Понеже във разговора се спомена за Христа във връзка с началото на еволюцията, един брат запита Учителя да каже нещо за Христа. Учителят каза:
към текста >>

25. 021 СТРАДАНИЯ С ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не е силен, ще тръгне по общото течение.Ако страдаш и с радост понасяш страданията, имаш Любов.
Страданията са тежести, товар, който ние теглим нагоре. Добре, че има разумни Същества, които ни помагат. Бог казва: „Потърсете ме в ден скръбен.” Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако духът му е силен, той ще устои. Ако не е силен, ще тръгне по общото течение.Ако страдаш и с радост понасяш страданията, имаш Любов. Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава. Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и силата на своите убеждения. Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любовта, Мъдростта и Истината. Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Друго е, ако имате съзнание, доблест да страдате за Истината.
към текста >>

26. 028 ВЯРА И ЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако можете да се свържете с общото течение на Великия Живот, и на смъртно легло да сте, Животът отново ще потече във вас.
Що е вяра? Вярата е – да отворя прозореца, за да влязат чистият въздух и светлината. Значи вярата дава възможности на човека да възприеме Божествените енергии. Чрез вярата човек привлича онези сили, които го подмладяват. Ние, като живеем на земята, сме оградени с Божествения, с Вечния Живот. Ако можете да се свържете с общото течение на Великия Живот, и на смъртно легло да сте, Животът отново ще потече във вас. Затова е нужна вяра - по-силна и от най-големите смущения, които нарушават равновесието на човешкия организъм. Вярата в Бога показва, че сте свързани с целокупния Живот. Щом е така, всеки ще ви се притече на помощ. Това може човек да опита. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите на живота, не е вяра.
към текста >>

27. 069 ЗАКОН ЗА ЧАСТИТЕ И ЗАКОН ЗА ЦЯЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

за общото благо.
Вие трябва да живеете за цялото човечество, за Вселената. Значи, има по-висок идеал от този, за който сега живеете. Тогава човек ще бъде ценен за всички. Отклони ли се от пътя си, всички го изоставят, всички го забравят. Който иска да стане ценен, нека вложи енергията си за повдигане на цялото човечество, т.е. за общото благо. Така ще се свържете с Разумните Същества, които ви помагат. И така, пишете, свирете, работете не за себе си, не за своята слава, а за славата на Онзи, който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, всичко ще изгубите. Вие очаквате като свършите една работа да получите голяма заплата, да се прочуете. Това е обикновеният живот.
към текста >>

28. 090 УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сред общото мълчание един брат запита:''
Слънцето се спускаше на запад златисто, доволно, след като щедро беше раздавало на всички. Скалите бяха топли. От горите идеше дъх на балсам. Ние бяхме се разположили около нашия обичан Учител, на самия връх. Наоколо беше чисто и светло, като в кът от рая. Сред общото мълчание един брат запита:'' ''–Учителю, кажете ни нещо за Вас, за Вашата работа.'' ''Учителят дълго време мълча и после каза:'' – Аз постъпвам по един естествен метод. Не казвам какви елементи съдържа хлябът, но казвам: "Изяж този хляб и ще имаш полза." Който иска да се наложи на хората със своето учение, той не им дава вода от шише, а трябва да ги изведе при извора, оттам да почерпят.
към текста >>

29. В Божествената светлина - Боян Боев (1883 – 1963)

Говорят, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното състояние, ще се види, че те мислят за своите лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие.
тъмнината, те ще бъдат от друг род, от друг вид. Те ще бъдат от такъв вид, от какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За същото изпитание той е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от друг характер и затова само ако има будно съзнание, ще може да издържи. Днес много хора говорят за идеи, за идеализъм и пр. Говорят, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното състояние, ще се види, че те мислят за своите лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. И всичко, което е вътре в човека, ще мине през изпит и ще блесне. А на Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от любов към Бога, без да мислят за себе си. Йов всичко изгуби, богатство, деца и пр. После всичко се възвърна. Йов беше праведен и след изпита стана ученик.
към текста >>

30. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако направим някому пакост, това ще засегне преди всичко индивидуално нас, но ще засегне и общото.
Щом хората станат по- лоши, то и времето заприличва на тях. Това прилича на следното: Нали когато се счупят прозорците на една къща, ще има течение? Също така и хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки създават аномални течения в природата. Това се обяснява така: Човек, като има разрушителни, отрицателни мисли и постъпки, той изпраща разрушителни енергии, които нарушават правилните процеси в природата и създават неправилности. Ние мислим, че като сме поставени в света, можем да направим някому пакост. Ако направим някому пакост, това ще засегне преди всичко индивидуално нас, но ще засегне и общото. Когато в едно село хората станат много лоши, то мозъкът им става много активен и излъчват такива енергии, които разпръскват облаците и в това село няма влага, няма дъжд. Когато хората имат лоши мисли, дъждът се отблъсква. Със своите добри мисли хората привличат дъжда, влагата. Каквото мислиш, съответното става. Един студент запита: „Има ли връзка между земетресенията и човека?
към текста >>

31. Живот, посветен на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Набират се няколко часа за спане, а останалите часове на нощта той е буден и работи за общото.
До късно играхме тези упражнения на осветената полянка. Всичко имаше приказен вид. Тъй се завърши този ден, богат с впечатления, с нови идеи и работа за делото. През нощта наблюдавам стаята на Учителя. Той се е прибрал в стаята си, но колко често в течение на нощта запалва лампата и работи. Набират се няколко часа за спане, а останалите часове на нощта той е буден и работи за общото. Красив пример за един живот, посветен през деня и през нощта в работа за Бога. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

32. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората търсят своите лични облаги, а те търсят общото благо.
Вие се занимавайте със закона за любовта и ще дойдете до това. Законът за любовта води към това. Чрез любовта, чрез учене - този е пътят за влизане във връзка със съществата, които са завършили своето земно развитие. Друг метод е следният: за да достигне човек общение с висшите същества, с ангелите, да мисли за тях, за тяхното съзнание. Моралът на хората е личен, а техният морал е общ. Хората търсят своите лични облаги, а те търсят общото благо. Мислете за техните идеи, за тяхната интелигентност, за тяхната чистота. Когато мислите за тях, изпитвайте любов към тях. Тогава те ще ви се изявят. Размишлявайте всеки ден върху напредналите същества. Това прави възможно общението и свързването с тях.
към текста >>

33. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене.
Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато. Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера. Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха. Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица. Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път. Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави. В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати. Не след много бай Дончо почина и групата се разпадна." От изказванията на Учителя по-късно по този случай се разбра, че тези духове са искали да спъват приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече станало с трима от тях - брат и сестра Сапунджиеви и Дончо и с това да загубят благоприятните условия, които биха имали при Учителя.
към текста >>

34. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От тия принципи произтича, че е необходимо пълен мир и пълно разбирателство между хората - братство и взаимопомощ за общото благо.
за разпит на свидетел София, 21 юли 1925 година Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, Учител, заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходимо пълен мир и пълно разбирателство между хората - братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мисли, чувства и действия. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата.
към текста >>

35. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Общото ни летуване с Учителя продължи до 1939 година включително.
След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: „Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила! ” Затова през следващата 1935 година всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седемте езера. От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци. Път, който се оказа по-удобен. За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя продължи до 1939 година включително. През тази година имаше най-много посетители. Имахме и много гости от чужбина, най-вече от франция, Латвия и други страни. През 1940 година - вече военна година, бушуваше Втората световна война - общ бивак на езерата не е имало, но Учителя с малка група е прекарал там шест дена от 14 до 19 август. Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителя имаше особено разположение и макар че от 1929 година започнахме да летуваме на Седемте рилски езера, Той обикновено, след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприемаше екскурзия до Мусала. Ето тук описание на една такава екскурзия, станала между 5 и 9 октомври 1938 година, дадено от Боян Боев, който е присъствал на нея:
към текста >>

36. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка.
След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева. Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този дар на Небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което подобрява качеството на водата за пиене. Поставена така, оградата отнемаше възможността – не само да се почиства басейнчето, но и да се използва чешмичката. Така, с мъка и скръб минавахме край него, като че ли там бе погребан скъп наш близък. Малко по-късно, близо до Изгрева мина водопровод, от който с наш труд и средства си прекарахме вода.
към текста >>

37. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ние ги познаваме под общото име Ангели.
Расите се различават по степента на своята музикалност. От всички раси досега, най-музикална е бялата раса. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя висш разцвет. Музиката е най-дълбоката сфера на битието. Ония, които са я създали са били Велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име Ангели. Когато те запяли, светът е започнал да се създава. Ето защо в музиката са скрити великите закони на миросъздаването. В човешкия свят, в света на земното човечество проявата на музиката е свързана с пробуждането на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време, музиката, в сегашния смисъл на думата, не е съществувала.
към текста >>

38. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Общото хранене Учителя смяташе за много важен елемент в един колективен братски живот.
Животът на Изгрева създаде и обстоятелството да имаме братски стол. Хранехме се всички заедно с Учителя на обед, а много често и вечер. Организацията на стола беше проста, а стойността на обедите достъпна за всички. Продуктите се доставяха било от града, било от нашето малко стопанство, което имахме тук. Кухнята ни, където се приготвяше храната от дежурните братя и сестри, беше добре съоръжена. Общото хранене Учителя смяташе за много важен елемент в един колективен братски живот. За храненето Той казваше, че то е най-важната работа: „Хранете се общо, когато сте наедно, макар и всеки поотделно да си е донесъл ядене. Всяка обща работа обединява хората.“ Затова по повод на най-различни наши семейни празници или пък по други по-важни събития от живота, ние се събирахме и се канехме взаимно. Особено тържествено отпразнувахме с обеди и вечери Първа пролет, началото на лятото, есента и зимата, а също и именния и рождения ден на Учителя - Петровден. В неделя, след беседата от 10 часа, почти всички слушатели оставаха на обед. Учителя бе казал: „Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето.
към текста >>

39. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта.
Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните.
към текста >>

Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие.
Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха. Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост. Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира.
към текста >>

40. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят.
В Юдея по това време се явяват ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова. По това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство, който има за мисия да подготви света за идването на Христа. Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите. Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец.
към текста >>

А това значи да се откажем от нашите собствени представи и тъкмо това е общото условие за учението и за изучаването.
Екзотериците прекарвали послушничество, което траело пет години. Всеки трябвало да предаде своето имущество на ордена, но при излизане от него той си го получавал обратно. През тези години при учение на членовете на ордена се налагало задължението да мълчат, задължението да се въздържат от бъбривост. Може изобщо да се каже, че това задължение е едно съществено условие за всяко образование. Трябва да започнем с това, да се научим да схващаме мислите на другите. А това значи да се откажем от нашите собствени представи и тъкмо това е общото условие за учението и за изучаването. Важно е да отбележим, че Питагор е бил първият Учител в Гърция или първият въобще, който е въвел в Гърция изучаването на науките. Той трябва да се смята за първия общонароден Учител. Този съвместен начин на живот, който водили учениците на Питагор, бил насочен не само към обучението, но и към изграждането на практическия човек. Това изграждане тук не се проявява непосредствено като умелост, като упражнение за придобиване на някаква ловкост. Напротив, тук се проявява нравственото, дейното, човек да стане деен нравствен индивид.
към текста >>

Напротив, тя се състои в забравянето на себе си, в задълбочаване в предмета, в общото - образоваността е самозабрава.
Напротив, тук се проявява нравственото, дейното, човек да стане деен нравствен индивид. Според сведенията, които ни дават древните писатели, членовете на съюза се отличавали с еднаквото си облекло - те носели бяла ленена дреха, каквато носел самият Питагор. Имали строго разпределение на деня. Сутрин, веднага след ставане от сън, те били длъжни да извикат в паметта си историята на предишния ден, тъй като това, което предстои да се извърши през деня, било тясно свързано с извършеното през вчерашния ден. Истинската образованост, според Питагор, не се състояла в насочване на своето внимание главно към себе си, в занимание със себе си като индивид - всичко това е суетност. Напротив, тя се състои в забравянето на себе си, в задълбочаване в предмета, в общото - образоваността е самозабрава. Те изучавали наизуст стихове от Омир и Хезиот. Сутрин, а често пъти през целия ден, те се занимавали с музика, един от главните предмети на гръцкото обучение и образование изобщо. Като редовно занятие при тях били въведени също така и гимнастическите упражнения. Те се хранели заедно и също в това отношение се отличавали с особености. Предава се, че хлябът и медът било тяхно главно ядене, а водата - главно, дори единствено питие.
към текста >>

41. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога.
Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва: „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел. И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата.
към текста >>

След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа.
След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно.
към текста >>

Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност.
Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си. Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност.
към текста >>

А общото, Абсолютната Същност е идеалното.
Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си. Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика."
към текста >>

Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното.
Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си. Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие.
към текста >>

Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си.
Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си. Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците.
към текста >>

Това е общото, идеалното, Абсолютното.
Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си.
към текста >>

42. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност.
ПЛУТАРХ Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата.
към текста >>

43. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Съчиненията на Плотин са наречени с общото име Енеади - Девятки и са шест на брой.
Плотин умрял в Рим на 66 годишна възраст през 270 година след Христа. Той бил Посветен в мистериите и бил известен като чудотворец. Бил запознат добре с науката за числата. Неговите съчинения възникнали предимно като отговор на въпроси, поставени му от слушатели. Той ги написал в последните 16 години от живота си, а Порфирий ги редактирал и издал по-късно. Съчиненията на Плотин са наречени с общото име Енеади - Девятки и са шест на брой. Всяка от тях съдържа девет отделни трактата, затова се наричат и девятки. Следователно шест по девет прави всичко 54 трактата, всеки от които има по много глави. Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси. Първата Енеада разглежда предимно морални проблеми. Първата книга е озаглавена Какво е животът и какво е човекът.
към текста >>

Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади.
Това са деветте раздела на първата Енеада. Другите Енеади са от по-метафизично естество. Преди Порфирий да отиде при Плотин, последният вече бил написал 21 книги. По това време Плотин е бил на 59 години. Той написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при него като ученик. Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието.
към текста >>

44. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове.
А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно. Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви. Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди. Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др.
към текста >>

Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди.
Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви. Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди. Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят.
към текста >>

45. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

1.И рече Йехова на Ноаха: Влезни ти и всичката ти твоя вътрешност в Тебах, в общото взаимно убежище, защото твоята природа прояви себе си като справедлива в моите очи в този период на извратеност.
1 .АДАМ - всемирният човек, есенцията на елемента, наречен адамах. 2.АЙШ - интелектуалният човек. З.От елементарното съществуване произлиза телесното и се проявява телесният човек ЕНОХ. 4.И най-после възраждащият се човек ХИБОР. Седмата глава е озаглавена „Извършването на нещата" - равновесието е нарушено, следва ужасната катастрофа, светът е обновен. 1.И рече Йехова на Ноаха: Влезни ти и всичката ти твоя вътрешност в Тебах, в общото взаимно убежище, защото твоята природа прояви себе си като справедлива в моите очи в този период на извратеност. 2.От четвероногите вземи по седем двойки от всеки чист вид, всяка двойка да се състои от принципа и от неговото волево естество, и по две двойки от всеки нечист вид, всяка двойка да бъде съставена от принципа и неговото волево деятелно свойство. 3.Вземи така също от летящите в небесата седем двойки от всеки вид, мъжкото и женското, за да се запазят като семена техните съществувания на Земята. Осма глава е озаглавена „Набиране на видовете". Разделените вещи се съединяват, възвръщат се към своите общи принципи. 1.И спомни си Елохим за съществуването на Hoax и за съществуването на животинските животи, и за всички родове четвероноги, затворени заедно в Тебах, в това свято убежище.
към текста >>

46. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината.
Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ. Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата. По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество. При отделянето на Земята от слънчевата маса те са останали със Слънцето и отвън са въздействували върху Земята.
към текста >>

Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо.
както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество. И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и душа. Ако ние се поставим на гледището на Битието, в първия ден е на лице една вътрешна творческа дейност и външно манифестиране. И ние не можем да намерим там земния човек, който е съществувал само в атмосферата на Земята като душа и дух. Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа. Как този зародиш е бил подготвен, когато Битието ни описва, че космичната мисъл ражда тази опозиция, за която стана въпрос - вътрешната дейност и манифестирането навън, и че духът на елохим покрива общото това нещо. това, което ние наричаме в окултната наука сетивна душа, което в обикновения език се нарича сърце на човека и който днес считаме за вътрешна природа на човека. То се подготвя, според Битието, в първия ден на творението до момента, в който се казва: Да бъде Светлина, и стана Светлина. Сетивната душа е изпълвала тогава духовната атмосфера на Земята. Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа.
към текста >>

47. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество.
И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати. Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи. Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения. Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество. Те са били нещо различно от онези, които са се откъсвали от дънера, чиято памет се е ограничавала в рамките на отделната личност. Всред общината на есеите такива хора се наричали с една дума, която трябвало да изрази едно живо клонче, а не отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството. Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер". Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир.
към текста >>

Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир.
Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество. Те са били нещо различно от онези, които са се откъсвали от дънера, чиято памет се е ограничавала в рамките на отделната личност. Всред общината на есеите такива хора се наричали с една дума, която трябвало да изрази едно живо клонче, а не отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството. Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер". Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер.
към текста >>

48. Практическа Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Общото мистично правило на тази цифрова Кабала се заключава в това, че тези думи, изразени чрез едно и също число, имат вътрешно сродство помежду си.
Гематрия. Най-сложният и най-труден начин за разкриване йероглифичния смисъл, но затова пък той се явява най- плодотворен в своите резултати. Всяка от 22-те еврейски букви съответствува на определено число. Първите девет букви съответствуват на простите числа, следващите девет съответствуват на десятките и останалите на стотиците. Така всяка дума съответствува на определено число, като полученото сложно число съответствува на буквите на тази дума. Също така цели стихове могат да бъдат приведени към едно число. Общото мистично правило на тази цифрова Кабала се заключава в това, че тези думи, изразени чрез едно и също число, имат вътрешно сродство помежду си. Затова, получавайки от една дума число, можем да го разложим на нови думи, съблюдавайки гореозначеното правило. В гематрията лежи ключът към ономантичната система в астрологията. Друг важен отрасъл на практическата Кабала е така наречената пневматика. Тази част на Кабала изисква пълно очистване и просветление на човешкия дух, стремеж към сливане с Бога. Човек става обиталище на Божествените сили и жив орган, чрез който тези сили по мистичен път се предават на света.
към текста >>

49. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм.
То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. И сега постепенно преминава в славянството. Глава на това Братство е Христос". Това е същата идея, която по-рано казах, че около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща като Учители на човечеството. Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което пътува по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие. Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца". Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм.
към текста >>

В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души.
Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс. Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас.
към текста >>

50. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ Християнството не е само едно историческо явление, но то е същевременно и едно космично явление и едно мистично явление. Космично явление е, защото в основата му стои Духът на нашия космос, на нашата слънчева система, Логосът, който се изявява на земята посредством Исус от Назарет. Мистично е, защото със слизането си на земята Логосът има за задача да проникне в човешките души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили, да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа в тях и да ги направи безсмъртни. Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството. Преди милиони и милиарди години човечеството е напуснало дома на своя Велик Баща - Небето и е слязло на земята. В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него. Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него. Но в процеса на това слизане и обличането му във все по-груби обвивки, върху човека са действали не само светлите Божествени Същества, които са свързани със Втория Принцип, с Христос, но в него са действали и съществата, които са свързани с Първия Принцип, които обикновено наричаме тъмни същества, същества на Черното Братство, докато светлите Същества наричаме Бели Братя.
към текста >>

51. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон.
Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя:
към текста >>

52. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ.
При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ. По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят. Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура - западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си.
към текста >>

53. I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Във всички тези моменти, които са части от един цялостен процес, са свързани много Тайни и загадки, които обхващаме под общото понятие Мистерията на Голгота.
МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА И МИСТЕРИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА Целият живот на Исуса - раждането, детството, юношеството, кръщението в Йордан, проповядването в течение на три години и, най-после, разпъването, смъртта, погребението, възкресението и възнесението, е една Велика Мистерия, най-великата в историята на човечеството, Мистерия от Космичен характер. Във всички тези моменти, които са части от един цялостен процес, са свързани много Тайни и загадки, които обхващаме под общото понятие Мистерията на Голгота. Познаването на Мистерията или Тайната на Голгота ще ни разкрие какво е извършил Христос за човечеството и какво е значението на Неговото идване на Земята. Ние, с нашия човешки ум, мъчно можем да проникнем в дълбочината на Гол-готската Мистерия и да я изчерпим в нейната пълнота, защото Мистерията на Голгота е Мистерия на Битието и включва в себе си разглеждането на всички Тайни, свързани с развитието на Битието и Живота. Но моята цел е само да посоча, че съществува такъв един проблем, който е от епохално значение за развитието на човечеството и еволюцията на Земята. От гледището на Мистерията на Голгота, Христос не е само един Окултен Учител, макар и най-великият, Той е нещо много повече, както по своята същност, така и по мисията и задачата, която изпълни на Земята. Христовата дейност не се изчерпва само с проповедите и учението, което донесе.
към текста >>

54. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези учения са съставяли основните принципи на изкуството на Херметичната алхимия, която противно на общото вярване, е боравила е овладяването на умствените сили повече, отколкото с материалните елементи, т.е.
В ранните времена е имало един сборник на известни основни херметични учения, който сборник се е предавал от Учител на Ученик, който е бил известен под името Кибалион. чието точно значение и смисъл е изгубен за много векове. Този сборник никога не е бил написан или напечатан. Неговите наставления, максими, правила и аксиоми са били неразбираеми за широкия кръг от хора. Само Учениците под ръководството на Учителите са могли да ги разбират. Тези учения са съставяли основните принципи на изкуството на Херметичната алхимия, която противно на общото вярване, е боравила е овладяването на умствените сили повече, отколкото с материалните елементи, т.е. с превръщането на един вид умствени вибрации в други, вместо с превръщането на металите един в друг, както обикновено се разбира Алхимията. Светлината на Херметичната Мъдрост е, която е ръководила и вдъхновявала всички онези, които дадоха светлина на западноевропейския човек и го научиха да мисли. Всички работници на Ренесанса или Възраждането бяха по един или друг начин във връзка с Херметичната Мъдрост.
към текста >>

55. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази зависимост произтича от общото правило, вторичното да се подчинява на първичното, при което всички телесни, материялни движения са свързани с душата, тъй като частите на тялото са нейни органи.
В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия. Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери. Тази зависимост произтича от общото правило, вторичното да се подчинява на първичното, при което всички телесни, материялни движения са свързани с душата, тъй като частите на тялото са нейни органи. Задълбочавайки своите възгледи относно връзката между небесните и земните тела, Чистите братя стигат до основаването на астрологията. Така предразположенията на хората към различните занаяти зависят от господстващата над тях планета - Марс. Венера или Меркурий. Господството пък над другите планети - Слънце, Юпитер, Сатурн и Луната определят общественото им положение и т.н. Така че, учението на Чистите братя съдържа в себе си както учението на питагорейците, така и учението на неоплатониците, които са само различни форми на едно и също учение — окултното учение на древния Египет.
към текста >>

56. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази негова способност се основава в края на краищата на обстоятелството, че той носи в себе си всеобщото космично.
Подобно е и учението му за разума. Той разделя разума на пасивен и активен. Активният разум подобно на универсалната душа е обективен, всеобемащ и вечен. И като такъв нрави нещата умопостигаеми, т.е. сам създава предметите на своето познание. Тази негова способност се основава в края на краищата на обстоятелството, че той носи в себе си всеобщото космично. Това космично в активния разум сближава човека с всеобщата субстанция на света.Нещо повече, Авероес говори за сливането на човека с универсалния разум. Това сливане не е резултат на екстаз или друго мистично състояние, а е резултат на науката и на знанието. Колкото по-об-ширни и задълбочени са звнанията, толкова по-пълно човек се доближава и слива с природата на универсалния разум. Той не познава граници на познанието. Истинското знание е знание за вещта такава, каквато е.
към текста >>

57. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Характерно за западната езотерична традиция е това, че всяко движение и школа, които се явяват на историческата сцена, не водят исторически началото си от предшестващите го школи, но идват направо от духовния свят, където е центъ- рът на Братството, като общото на миналото и настоящето е в учението.
Хермес е бил негов ученик. И като носители на тази традиция, те имат в основата на учението си принципите на тази традиция, кои- 21 то са дадени от Хермес в така наречените седем херметически принципа, които са основата на западната езотерична тради- ция. По-нататък ще се спра накратко върху тези принципи. Характерно за западната езотерична традиция е това, че всяко движение и школа, които се явяват на историческата сцена, не водят исторически началото си от предшестващите го школи, но идват направо от духовния свят, където е центъ- рът на Братството, като общото на миналото и настоящето е в учението. Защото западната езотерична традиция е жива и е носителка на вечно живото Учение, което от Божествения Дух и се предава чрез различни посветени. Според окултната наука в областта на Дамаск в Сирия има един окултен център в етерния свят, който ръководи Западна- та традиция. Затова там апостол Павел получи своето посве- щение и откровение от Христа. Там по-късно Християн Розен- кройц получава своето посвещение и откровение. Там, по вся- ка вероятност, и Боян, основател на Богомилството, е получил своето посвещение и откровение, като се знае исторически, че той е бил във връзка с двама непознати сирийци, които идвали при него чак до Преслав.
към текста >>

58. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите.
С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество. С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда. Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин." Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи.
към текста >>

59. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото.
Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа. Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие. Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно. Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора.
към текста >>

Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик.
Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие. Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно. Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи.
към текста >>

Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно.
Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие. Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно. Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи. Но за да стане някой член на задругата на богомилите, той преди всичко е трябвало да приеме тяхното учение, да измени разбиранията си и начина си на живот. И така общината растяла с всеки нов ден. 13-ти век е времето на най-големия разцвет на Богомилството, техни общини имало навсякъде по целия Балкански полуостров и Западна Европа.
към текста >>

60. 1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта.
Когато се роди „Азът“, животът на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее, и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една душа. В противен случай ти се излагаш на страдания и ще изчезнеш от лицето на земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва: ,Ако се не родите изново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в душата. Раждането на това Божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно. При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си. В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ход на Любовта. Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип - душата, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“. Той е израз на онова, което се крие в бащата - духът, и майката - душата. И това дете - „Азът“ - през вечността трябва да си остане дете - то ще бъде вечният непостижим идеал.
към текста >>

61. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството.
И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат. Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората. По беседа, държана от Учителя на 15 януари 1933 г.
към текста >>

62. 14. Трите свята, 5 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път.
Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност.
към текста >>

63. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата.
Колкото повече способности са развити в него, толкова е по- силен. Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в бездействие, тогава човек е слаб. За да има постижения в живота си, човек трябва да работи с най-силната си способност и постепенно да развива всички, за да се прояви като истински човек. В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва. Но това е едно неразбиране на живота и затова те не могат да имат никакви постижения. Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо. Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят. Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича.
към текста >>

Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо.
Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в бездействие, тогава човек е слаб. За да има постижения в живота си, човек трябва да работи с най-силната си способност и постепенно да развива всички, за да се прояви като истински човек. В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва. Но това е едно неразбиране на живота и затова те не могат да имат никакви постижения. Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо. Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят. Но въпросът е, какво да правим сега? - Да обикнем тези, които Бог обича. А Бог обича всички - тази мисъл да седи в ума ви, тогаз ще намерите по-голям смисъл в живота си и ще добиете един вътрешен характер и нещо положително.
към текста >>

64. 21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа.
Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни.
към текста >>

65. 24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Нашият свят ще се оправи тогава, когато всички възприемат идеята за всеобщото благоденствие и всеки почне да работи сам за своето повдигане, докато дойде денят, когато милионите хора по цялото земно кълбо, които говорят за тази идея си подадат братски ръцете и премахнат всички прегради, които са отделяли човек от човека и народ от народа.
Само по този път на разумността и прогресивно увеличение на силата ни, можем да се издигнем индивидуално и колективно. А това е именно необходимо, това е великата ни задача в света, да се повдигнем в по-висока степен на развитие. Ние не трябва да чакаме изправлението на целия свят изведнъж, а всеки като работи за своето индивидуално изправление и издигане, допринася и за общочовешкото повдигане и оправяне. Защото да чакаме оправянето на целия свят да стане, че тогава да се оправим и повдигнем ние, то би значело да чакаме или някой „силен човек“, който да оправи света или пък да чакаме Бог да оправи света по механически начин. Но нито едното може да стане, нито другото. Нашият свят ще се оправи тогава, когато всички възприемат идеята за всеобщото благоденствие и всеки почне да работи сам за своето повдигане, докато дойде денят, когато милионите хора по цялото земно кълбо, които говорят за тази идея си подадат братски ръцете и премахнат всички прегради, които са отделяли човек от човека и народ от народа. Тогава ще настъпи денят на общочовешкото братство. Тогава ще влезем във връзка с по-напредналите същества, които също живеят на тази земя. А сега, както искат някои да оправят света по пътя на силата, това е чисто механически път и няма да има очаквания резултат. По пътя на силата винаги се достига до ограничаване творческата свобода на човека и тогава вместо да се оправя, светът още повече се обърква. Новата култура ще започне с особеното правене на хляба и начина на храненето, защото яденето е цяла наука, която досега не е разбрана добре.
към текста >>

66. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо.
Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време. А това координиране може да стане от една идея, която има предвид благото на цялото човечество. И ако всички християни приложат Христовото учение и насочат мисълта си към другите, светът ще се оправи много скоро. Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо. Сега нито богатите знаят, как да използват своето богатство, нито сиромасите, как да използват своята сиромашия. Сиромасите се оплакват от сиромашията, но всички гениални хора са излезли все из сиромасите. Богатството не е дало гении. Един ден, когато и от богатите почнат да излизат гении, светът ще се оправи. Ето защо, от сиромасите като излизат гениите, те живеят все с идеите на бедните да забогатеят и като станат гениални, казват: Чакай да се поуредим, че тогаз да работим за другите.
към текста >>

67. 1. Братство и сестринство, 24 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Общото, Божественото е възможността, към която човек се стреми.
Христос като дойде на земята, Той искаше да основе братство и сестринство. Защото братът и сестрата - това са два стълба, това са две основи, върху които почива целият живот на човека. Ако човек спазва качествата на брата, той всякога ще има помощта на когото и да е. И ако една сестра знае, какво е предназначението на една сестра, какво нещо е сестринството, тя всякога ще бъде щастлива. Човек сам никога не може да бъде щастлив. Общото, Божественото е възможността, към която човек се стреми. Всички хора са дошли на земята да се учат от този живот, който е на земята. Този живот на земята е най-добрият за този момент. В бъдеще ще има по-хубав живот. Братът подразбира сестрата. Братът без сестрата не е брат.
към текста >>

68. 1. Пътят на новото, което идва в света, 28 октомври1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие.
Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества.
към текста >>

Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване.
Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко.
към текста >>

69. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е общото във всички хора, тя е вътрешната връзка, която обединява всички хора в едно.
Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота? Ще кажете, че съдбата му е такава. Това не е наука, това не е разбиране на живота. Аз не разглеждам живота индивидуално, но го вземам в обширен смисъл. Има една всемирна душа, която живее във всеки човек и тази душа всеки трябва да я слуша. Тя е общото във всички хора, тя е вътрешната връзка, която обединява всички хора в едно. Това е което от незапомнени времена хората кръщават със различни имена. Това е Всемирната душа, която разбира всичко и в когото живее тя и който я слуша е блажен. А който не я слуша, е нещастен. За да открие присъствието на тази Всемирна душа в себе си, всеки може да направи един малък опит и да се увери в това. Но ако искате тя да уреди само вашето щастие, изолирано от щастието на цялото, никога няма да откриете нейното присъствие.
към текста >>

И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо.
Общите придобивки, достигнати с колективните усилия на цялото човечество, ще бъдат общо благо за цялото човечество. Но това върви по един разумен закон. Сега човечеството още не е дошло да онази степен на развитие, при която да могат да се социализират благата. Но то върви в това направление и не е далеч денят, когато ще се постигне. Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството. И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо. Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора.
към текста >>

Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане.
Сега човечеството още не е дошло да онази степен на развитие, при която да могат да се социализират благата. Но то върви в това направление и не е далеч денят, когато ще се постигне. Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството. И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо. Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства.
към текста >>

70. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения.
Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан. Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър.
към текста >>

71. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не считайте, че като се върнете в Общото, ще изгубите вашето съзнание, както мислят някои.
В съграждането на мислите има три степени - да се създаде правилно формата на мисълта, да се създаде съдържанието на тази мисъл и да се създаде смисъла на тази мисъл, нейното бъдеще и значение, онова, което може да извърши тази мисъл. Защото всяка мисъл, която приемаме или изпращаме, има пряко отношение към нашия живот. Не считайте, че вашият живот е отделен от живота на другите. Вашият живот е една капка от общия живот. Тази капка, когато и да е, ще се върне в общия живот. Не считайте, че като се върнете в Общото, ще изгубите вашето съзнание, както мислят някои. Не само, че няма да го изгубите, но ще предадете нещо на вашето съзнание. Много е трудно на хората със своето лично съзнание да разберат безличния космически живот, който оживява всички форми и ги ръководи в техния път. Например, от нашето лично гледище, ще се натъкнем на противоречие, ако допуснем, че растенията мислят по-правилно от нас. Фактът, че те са готови да се пожертват за благото на другите, ни показва, че те мислят по-правилно от хората. Но тази мисъл не е плод на тяхното лично съзнание, а е космична мисъл, която ги ръководи.
към текста >>

72. ЩАСТИЕТО И УМЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

другите. Това значи да се събуди в хората общото, колективното
търсете и правото на другите; само така ще бъдете силни. Това е закон за самоусъвършенстване. Обедини се с всички хора, за да се усъвършенстваш. Каквото желаеш за себе си, пожелай го и за другите. Това значи да се събуди в хората общото, колективното съзнание. Сегашните хора живеят още в единичното съзнание. Всеки казва: “Аз да съм щастлив, пък с другите каквото ще да става”. Така става разслабване, разкъсване на връзките между съзнанията на хората. Така те се стблъскват.
към текста >>

73. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем.
Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният, безсмъртният индивид. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията засега изучава само седемте планетни течения, които взимат активно участие в развитието. И колкото повече човек се издига в развитието си, той постепенно отпушва запушените в него течения, а когато отпуши и дванадесетте, дванадесетте извора на живота, в него ще потекат всички творчески сили на Космоса и той ще постигне съвършенството. Когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно действието на планетните течения в аурата на Земята и психологически - в човешкото съзнание. Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знака, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи образи от космичното пространство, през което минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите.
към текста >>

74. 16-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

16. И двете Ложи работят за общото развитие на Природата.
Толкова са еволюирали те! Следователно ако се повръщаме на този уровен, на който е Черната Ложа, тя е останала назад в своето развитие. Тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Там светлината е непотребна. Понеже Бялата Ложа е излязла вънка от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да употреби своята светлина. 16. И двете Ложи работят за общото развитие на Природата. Има закони, които регулират действията на едните и на другите. Когато един маг на Черната Ложа и един маг на Бялата Ложа се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски. Нямате право да казвате, че този или онзи е от Черната Ложа. Като дойдете до дълбоката наука, трябва да се пазите да не съдите. Не съдете, за да не бъдете съдени.
към текста >>

75. 20-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вън от своята физическа природа, Слънцето има и духовна природа, която е съвкупност от Разумни Възвишени Същества, която духовна природа е именно в единство, в пълна хармония с общото, с Великото Сърце на Космоса.
43. Космичният пулс и движението на кръвта. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърце се определя от ритмичните вълни на Слънцето. Следователно, ако сърцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към Слънцето - сърцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови правилните функции на своето сърце, той трябва да изправи отношенията си към Слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този, на Слънцето. Не разглеждайте Слънцето само като физическо тяло. Вън от своята физическа природа, Слънцето има и духовна природа, която е съвкупност от Разумни Възвишени Същества, която духовна природа е именно в единство, в пълна хармония с общото, с Великото Сърце на Космоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта вашето сърце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на Слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърце с пулса на Космичното Слънце. 44 . Човек и Възвишените Същества. Като ученици от вас се иска будно съзнание, готовност за работа, да не спъвате своето развитие, както и развитието на Съществата, които стоят над вас.
към текста >>

76. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин вие ще участвувате в общото благо.
отгоре надолу. Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него. Всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвувате в общото благо. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си и ще се подмладяват. Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи.
към текста >>

Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не.
Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях. Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо. Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре. На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога.
към текста >>

Все ще получиш нещо от общото благо.
На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре. На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Бога и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш. Все ще получиш нещо от общото благо. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича - мястото на Бога. В името на това място всички живи същества се обединяват. Истинската любов се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си.
към текста >>

В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо.
Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря.
към текста >>

И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение.
Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи.
към текста >>

77. СЪРЦЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

И всичките сърчица са свързани с общото сърце на човека - те пулсират съобразно с него.
* Сърцето е съвършено, независимо и свободно - има автономно управление. Понеже то е представител на Божественото начало в човека, няма защо да правите опит да владеете нечие сърце, нито пък да позволите някой да владее вашето. * Днес е векът на електричеството, на техниката, а бъдещето ще бъде на сърцето. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. * Всяка една клетка от организма си има сърце. И всичките сърчица са свързани с общото сърце на човека - те пулсират съобразно с него. Когато те не функционират в унисон с общия организъм, тялото се разкапва. Когато се свържете със сърцето на Природата, целият ви организъм ще е в нормално състояние.
към текста >>

78. ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Нашето семейство не беше пряко засегнато от бомбардировките, но общото нещастие ми действаше потискащо и от работа отивах право у дома.
ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Ноември 1944 г. Бяхме се завърнали от евакуация. София бавно се възвръщаше към нормален живот. Нашето семейство не беше пряко засегнато от бомбардировките, но общото нещастие ми действаше потискащо и от работа отивах право у дома. На Изгрева също не ми се отиваше, защото знаех, че Учителя не всякога слиза в салона. Той често даваше беседа да чете брат Симеон. Когато ми домиляваше да го видя (който е бил при Учителя, познава жаждата за ефирния полъх на ведрина, който се излъчваше от него), взимах плик с плодове и отивах на Изгрева. Изкачвах се по стълбите, почуквах тихо на вратата. Той отваряше и аз щастлива казвах:
към текста >>

79. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дошъл е крайният момент, в който всеки трябва да Приобщи сили и способности за общото издигане на сплотения българския народ, който е частица от огромния масив на цялото човечество.
В пламъците на догарящото старо днес се ражда новият човек. Кой ще го вдъхнови и насочи ? Кой ще го закваси, отрасте и възпита в истинския прогресивен нов дух? Ето голямата задача, която се поставя днес и от която зависи целият прогрес на човечеството. Една идея, колкото велика и нова да е тя, няма ли подготвени хора, които да я почувствуват и приложат като своя, ще остане само теория и мъртва буква. Дошъл е крайният момент, в който всеки трябва да Приобщи сили и способности за общото издигане на сплотения българския народ, който е частица от огромния масив на цялото човечество. България има нужда от добри работници и прогресивни, честни хора. И ако искаме новото да успее, трябва да създадем, отгледаме и възпитаме нови хора. А кой създава и възпитава характери? — Възпитателят. Той е, който формира и следователно, държи в ръцете си бъдещето на един народ — бъдещето на човечеството.
към текста >>

Само онзи, който живее с идеала на общото благо и работи за него, само той живее истински!
Помня ли винаги, че резултатите от възпитанието идват бавно, но безусловно оставят своето отражение върху индивидуалния и обществен живот на народите ? Чувствувам ли достатъчно духа на новото време и прилагам ли го в работата си с децата ? Живея ли с темпа на времето ? Съм ли прогресивно творческа личност, независимо от преходните влияния на времето ? Прочее, нека бъдем съзнателни просветители и предани работници, с широк мироглед и просветен ум, за да заслужим голямата чест, която историята ни налага — да бъдем строители на новото време! Само онзи, който живее с идеала на общото благо и работи за него, само той живее истински!
към текста >>

80. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Нищо не помага на детето тъй лесно и приятно да разбере красотата на общото дело и мястото на единицата в него, както хоровото пеене.
Ако искаме да направим децата търпеливи, внимателни и тихи, нека свирим и пеем повече! Народната поговорка казва: „Който пее, зло не мисли". Искаме ли деца с култивиран добър вкус и благородни чувства, развита фантазия и добро мислене, нека им даваме хубава музика с добро изпълнение и с богати сюжети! Ако искаме да развием повече социални чувства у децата, нека пеем често всички заедно. Не случайно е създадено и хоровото черковно пеене. Нищо не помага на детето тъй лесно и приятно да разбере красотата на общото дело и мястото на единицата в него, както хоровото пеене. Дом, в който се пее спонтанно и свири за собствено удоволствие, е дом, в който има радост и любов, а при такава атмосфера се възпитава лесно. Новото време иска нови методи и нови средства за възпитание и обучение на децата. Радиото може да бъде използувано най-широко като средство за музициране. Нека забравим стария и суров начин на работа чрез грубост и насилие над децата и да тръгнем по новия път на музиката и ритъма, който е път на радостта, най-близкият до детската природа. А как по-конкретно да приложим музиката във всекидневната ни работа като възпитателен метод в детския дом или градина?
към текста >>

81. Родителски срещи - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Едно подобно внимание от страна на учителката Много трогва родителите и последните са готови на много жертви и услуги за общото благо на всички деца.
Освен това, можем да поканим да реферира специален референчик, някоя майка или да прочетем нещо казано от известни автори. Освен горните майчини събрания, можем да имаме и частични срещи. Такива ще имаме, като посетим домовете на децата — специално на ревизия или на някой празник — имен ден, Коледа или Великден. Също така бихме могли да поканим групово или по единично майки в училище. При подобни беседи ще се запознаем с условията, при които живеят отделните деца и с близките им. Едно подобно внимание от страна на учителката Много трогва родителите и последните са готови на много жертви и услуги за общото благо на всички деца. На свой ред ще имаме пред вид и разните видове чайове, концерти и забави. Последните не е нужно да бъдат много официални, по-приятно е да бъдат по-чести и по-интимни. При подобни случаи може да се създаде приятелска атмосфера между родителите и децата, тук може да се използуват и по-свободните родители при общата организаторска работа и ще ни бъдат помощници за общия успех на тържеството. При приятна обстановка се създава задушевна атмосфера между родители и учители, което е от голямо значение за общата възпитателна и просветна работа, както за децата, така и за родителите. При родителските събрания може да се даде много просвета на майките и бащите.
към текста >>

82. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Но генералът, наблюдавайки битката от хълма, вижда общото движение на воюващите и към кого клони победата.
Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна? В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства. Дали е непреодолима абсурдността на света, в който живеем? Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва! около него без синхрон и видим смисъл. Но генералът, наблюдавайки битката от хълма, вижда общото движение на воюващите и към кого клони победата. Аналогично: общата история на света изглежда хаотична, мъчителна, дори абсурдна за участниците в нея, но за този, който вижда от високо отделните групи в цялостен ансамбъл, тя става разбираема. От този поглед става ясно, че периодът, в който живеем сега, с всички мъки, терзания и ужаси, ще бъде разбран в неговата истинска светлина едва в бъдеще. Така днешният негативен кипеж има своето право на съществуване. Да не забравяме, че сме в един период на раждане, в който Ерата на Водолея започва тепърва да се гради. Така е било при всяка промяна на зодиакалния цикъл; така е и сега, колкото и ужасна да ни се струва тази необходимост.
към текста >>

83. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Методи Константинов (1902-1979)

Общото, което я характеризира в изкуството и науката е онзи вечен подтик, който е свързан с Живота за Цялото.
Тази жертва понякога е принудителна, но когато е съзнателна, няма по-велика постъпка от пея в човешкия свят. Посветените живеят в душите па хората. Затова Христос казва: „Полагам душата си за Бога". Жертвата фигурира във всички произведения на литературата, драмата и музиката. Тя е копнеж на човешката душа; източник на вдъхновение и творчество. Общото, което я характеризира в изкуството и науката е онзи вечен подтик, който е свързан с Живота за Цялото. Само той може да бъде цел и заслужава жертвата на еволюиращото човечество. Чистота може да притежава само посветеният. Чистота без обич не може да съществува. Що се отнася до целомъдрието, то означава правилно отношение към Великото Космично Начало, а не както го схващаше схоластичният аскетизъм на средновековието. При осъществяване на Първата максима на Свободата, човек влиза във връзка е Есенциалния свят, с принципа на Любовта.
към текста >>

84. ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ - Теофана Савова

Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели на това благословение.
В най-ранни зори тръгваме към Резньовите. Чувствуваме се туристи повече от всеки друг път. Закусваме и обядваме почти на крака, но нищо не ни липсва; имаме дори и чай. Всеки предлага онова, което е сложил в раницата си - грозде, ябълки и какво ли не. И общата ни туристическа трапеза става изненадващо богата. Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели на това благословение. 1 септември Имаме събор. Лекция: „Бъдещето верую на човечеството" - петък в 5 часа сутринта. 2 септември: Лекция: „Един удар" - събота в 5 часа сутринта.
към текста >>

85. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Координирането представя онази канализация, която трябва да се прекара в човешката душа, за да може всеки подтик да преминава през нея и да дава ход на общото развитие на силите в човешкия организъм. "
Георги Радев замълча и погледна въпросително към отворената тетрадка на сестрата, която в този момент я разлистваше с особено внимание. - Ето, и това съм записала. Ако желаете, ще ви го прочета. И без да дочака подкана, тя зачете: „Координирането е основен закон, който всеки трябва да знае. Координирането представя онази канализация, която трябва да се прекара в човешката душа, за да може всеки подтик да преминава през нея и да дава ход на общото развитие на силите в човешкия организъм. " Докато този оживен разговор вълнуваше душите, в много други домове на „Изгрева" хората закусваха, понякога и в по-идилична обстановка. Почти навсякъде обаче закуската не беше най-същественото, а Словото, което бе раздвижило духовете. И както винаги, докато едни се приготвяха вече за втората беседа, други разговаряха пред салона или водеха разговори по поляната. Преди да настане десет часа, Учителят се появи, както обикновено любезно усмихнат и елегантен. Много скоро той бе заобиколен с внимание.
към текста >>

86. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Съществата от невидимия свят желаят да вземат участие в пробуждане съзнанието на човечеството и затова се вселяват в обречените на изгаряне богомили и последните не чувстват никакви болки, а с песен отиват на кладите, жертвайки се за общото благо на човечеството.
Папата и някои ръководители на големи италиански градове правят няколко кръстоносни похода — Папа Инокентий IV, 1254 г. срещу богомилите, като прилагат инквизицията, въведена най-напред от папа Григорий IX в 1231 г. в град Флоренция. Цели области са обезлюдени. Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за честност, себеотрицание и смелост. Съществата от невидимия свят желаят да вземат участие в пробуждане съзнанието на човечеството и затова се вселяват в обречените на изгаряне богомили и последните не чувстват никакви болки, а с песен отиват на кладите, жертвайки се за общото благо на човечеството. Много богомили отдават живота си, за да се пробуди съзнанието на европейските народи и да се стигне до Ренесанса и новите идеи, които сега идват в света, (по 61) Прогонването на богомилите от България и тяхното физическо унищожение предизвикват гнева на небето. Заради лошите мисли и чувства, които българите хранят към тези свети хора, като наказание за техните престъпления Бог изпраща мохамеданските орди и България пада под близо 500-годишно турско робство. За трети път в наши дни България става люлка на велико духовно мистично движение с идването на Духа на Истината — Учителя Петър Дънов, с неговата обширна духовна и просветителска работа. Всичко това говори, че невидимият свят определя на българите важна мисия в света. „Невидимият свят пази България, защото тя ще бъде стълбовете, диреците на новата култура на човечеството." (64)
към текста >>

87. 5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване - Светозар Няголов ( -2013)

Братство и взаимопомощ за общото благо... С политика не се разправям, защото не представлява за нас някаква цел.
Често на агентите, които, идват да го взимат, казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта. В протокол от разпит на 25 юли 1925 г. Учителя казва: „Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тези принципи произтича, че е необходимо пълен мир и разбирателство между хората. Братство и взаимопомощ за общото благо... С политика не се разправям, защото не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Това учение осигурява физическо здраве, морален напредък за всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание." В живота на Учителя има много случаи, в които той е заплашван от хора. По този повод той казва: „Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме застреля.
към текста >>

88. 7.59 Цеко Етугов - Светозар Няголов ( -2013)

Много братя работят усърдно и помагат в общото дело, особено в лагерите на Рила.
Цеко Етугов Много братя работят усърдно и помагат в общото дело, особено в лагерите на Рила. Такъв е и Цеко Матов Етугов. Завършва електротехникум и работи в мореплаването. На Рила той често вози Учителя с лодката. Крайно услужлив е и помага на всеки, който го вика на помощ. Пее братските песни, прави опити да пише стихове и всякога гледа да ги римува.
към текста >>

89. 8.2 Методи за оправяне на човечеството - Светозар Няголов ( -2013)

Сега пак идат с песни да ви поканят, като съработници в общото дело.
След свършване на своята работа те ще си заминат, а хората на Земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Туй се каза едно време и така стана." (9, с. 59) „Днес синовете на светлината канят всички хора на работа. Те дойдоха във времето на Христа, но видяха, че хората не бяха готови още за работа. Сега пак идат с песни да ви поканят, като съработници в общото дело. Щом чуете песните им, станете веднага и идете да ги посрещнете. Те идат да турят ред и порядък в света." (21, с. 123) „Когато влезете в тясна връзка с духовния свят, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това в Евангелието се нарича ново раждане, за което какви ли не определения се дават. Новото раждане значи обновление — да можете да живеете едновременно и в този, и в онзи свят, или другояче казано, да знаете да трансформирате енергията от физическия свят в духовния и обратно.
към текста >>

90. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера.
Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването й са вземали дърва от изгорялата гора. Учителя, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително пo-възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея. Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът на Бениса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше. През 1930 г. след устройването на лагера при 7-те езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола.
към текста >>

91. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Освобождаването на българите във Варна от цариградската патриаршия допринесло твърде много за общото национално разведряване и подемане с по-голяма сила на борбата за политическа свобода от турско иго.
Докато българи и гърци се черкували общо в гръцките църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр. също така се извършвали от гръцки свещеници. Чрез отделянето на българската църква от гръцката патриаршия, всички треби, за които става дума по-горе, както и самата служба се извършвали отделно в новоорганизираните български църкви. И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително дело във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос. При това трябва да се има предвид, че той е действувал съвършено сам, без да има близката подкрепа на Атанас Георгиев Чорбаджи, който по това време бил в Цариград. Освобождаването на българите във Варна от цариградската патриаршия допринесло твърде много за общото национално разведряване и подемане с по-голяма сила на борбата за политическа свобода от турско иго. При всички случаи ние трябва да признаем, че важна предпоставка за повдигане на революционния дух срещу политическия гнет на турците е изиграла извоюваната победа за църковна независимост. През 1876 г. свещеник Константин Дъновски започнал да служи и в руския параклис в руското консулство във Варна. Неговата дотогавашна дейност за укрепването на българщината, като инициатор на всички родолюбиви акции на българите от Варненско, както и връзките му с руското консулство, му навлекли големи неприятности пред турските власти. В началото на Руско-турската война (1877 г.) той бил задържан от турците и като опасен за властта човек бил хвърлен в затвор, където прекарал 7 месеца.
към текста >>

92. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Той забравя, че е частица от общото и е отговорен за неговия цялостен вид.
Заедно с тебе понякога един след друг или пък вкупом като акорд ще звучат и други тонове. Все едно, че разговаряш с тях, за да се образува мелодията, сътворена от Великия Компонист. Отделното звучение на тоновете е много важно, тъй като всеки от тях влиза в мелодията. Всичко следователно трябва да бъде чисто, красиви и изящно. Може на някого да се види малка и незначителна неговата роля, може да каже, че не е важно как звучи, тъй като той е само едно скромно „ми“, но тогава най-много греши. Той забравя, че е частица от общото и е отговорен за неговия цялостен вид. Другиму пък може да мине погрешната мисъл, че не е свободен, а напълно зависим и лишен от собствена инициатива, но това с голямо заблуждение. Такъв трябва да знае, че тъкмо неговото звучение е задачата на живота му - това звучение са неговите мисли, чувства, постъпки, на които той е господар. Човек не е без инициатива като отделно същество, но в живота на цялото той няма друга по-голяма и по-важна задача. Често в живота ни идат страдания. Този, когото те са настигнали, трябва да знае, че не звучи добре.
към текста >>

93. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

- Когато човек започне да пее, настъпва едно разширение на капилярите, кръвообращението става леко, изхранването на отделните части и органи на тялото е по-пълно и оттам и общото разположение - по-добро.
Всеки човек може да направи един опит със себе си. Ако си неразположен, изпей една песен. Щом твоето неразположение се промени, ти си пял добре. Не се ли промени състоянието ти, изпей втора, трета песен и ще видиш, че ще настъпи една промяна. - По какъв начин музиката въздействува на човешкия организъм и психика? - Когато човек започне да пее, настъпва едно разширение на капилярите, кръвообращението става леко, изхранването на отделните части и органи на тялото е по-пълно и оттам и общото разположение - по-добро. И болките, които ние често усещаме, се предизвикват от свиване на капилярите. Щом музиката улеснява кръвообращението, тогава и болките престават. Освен това, като започне да пее, човек привлича вниманието на някои възвишени същества, които идват невидими при него и му помагат. Когато човек с години не може да свърши някои работи, като изпее няколко песни, свършва ги в много кратко време. - Всеки човек ли може да си помага с музиката?
към текста >>

94. Паневритмия - Георги Томалевски (1897-1988)

Паневритмията има дълбоко значение както за физическото здраве, така и за общото тониране на човека.
Паневритмия Един друг вид дейност, която е твърде характерна и оригинална за Бялото Братство, е Паневритмията. Тя е особен вид масова игра, която се извършва сутрин при музикален съпровод. Паневритмията има дълбоко значение както за физическото здраве, така и за общото тониране на човека. За науката може би нейното въздействие е още тайна. Същинският смисъл на думата Паневритмия от духовно гледище Учителят е изяснил със следното изчерпателно и пълно със смисъл изречение: „Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа“. Ако се вгледаме по-внимателно в дълбокия смисъл на човешкия и космическия живот, ще открием, че всяка проява на микрокосмичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса. Пробуденият от съня на своето биологично битие човек винаги се стреми да даде израз на този висш живот на духа както чрез изразните средства на музиката, живописта и архитектурата, така и с хореографското изкуство. Движенията, които човек прави дори при всекидневния си живот, са израз на една идея.
към текста >>

95. СЪДЪРЖАНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията Реалност Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя Душата Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте фази
СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията Реалност Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя Душата Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте фази
към текста >>

96. 55. КАКВА Е РЕАЛНОСТТА? - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Силата е в общото, в Цялото, на което той е част.
Накрая изворът се влива в океана — общия живот. Човек е създаден да отрази като чисто огледало живота, Любовта и Мъдростта на Създателя и върши Волята Му. Той се проявява чрез човека. Когато човек егоистично заживее за себе си, спира еволюцията си и изпуска смисъла на живота. Той се отделя от общия живот и загубва силата. Силата е в общото, в Цялото, на което той е част. Цялото е реалността. Всяка част трябва да открие задачата си и да знае какво трябва да допринесе на Общото, Цялото. Това е Единството на човечеството, в което е отразен Божият живот — Любов, Мъдрост и Истина. Любовта е животът — Пътят. Мъдростта е условията за проява на живота, а Истината — методите на работа за Цялото.
към текста >>

Всяка част трябва да открие задачата си и да знае какво трябва да допринесе на Общото, Цялото.
Той се проявява чрез човека. Когато човек егоистично заживее за себе си, спира еволюцията си и изпуска смисъла на живота. Той се отделя от общия живот и загубва силата. Силата е в общото, в Цялото, на което той е част. Цялото е реалността. Всяка част трябва да открие задачата си и да знае какво трябва да допринесе на Общото, Цялото. Това е Единството на човечеството, в което е отразен Божият живот — Любов, Мъдрост и Истина. Любовта е животът — Пътят. Мъдростта е условията за проява на живота, а Истината — методите на работа за Цялото. Земята е място на приложението. Човечеството започва сега да строи Царството Божие на земята.
към текста >>

97. 56. ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ПОЗНАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Тогава човек престава да е отделен, той е в общото, едно с Отца." (Казано на 29.12.1943 г.
Навлизането в законите на живота е влизането в духовния свят — четвъртото измерение, света на динамиката, която движи живота. Днес всички сме тръгнали към този нов свят, който е светът на душата ни. Новият призив на Бога е да заживеем в душата си, която е съкровищницата на Духа Му и живата искра, излязла от океана на Живата Светлина, която е Той. Душата може да се прояви само в едно пречистено сърце и един духовно озарен ум. Ето и дефиницията на Учителя за това състояние: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно в душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото, едно с Отца." (Казано на 29.12.1943 г. в беседа.) А великата формула за познанието, което води към вечния живот, даден от Христа, гласи: "И това е живот вечен — да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил." 01.05.1955 г. 10,30 ч.
към текста >>

98. 58. НОВИЯТ ЧОВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Тогава човек престава да е отделен, той е в общото — Едно с Отца."
НОВИЯТ ЧОВЕК "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно е душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото — Едно с Отца." Правилното проявление на ума, сърцето и волята дават израз на душата, а ръководството на душата е Духът, а Духът е проявеният Христос. Самият Христос. Човек е фокус на най-великите работи, в него всичко се пресича. Животът трябва да върви с бързината на Любовта. Любовта е плодът на Духа, а разумът е плод на плътта — обяснява последствията.
към текста >>

99. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО
ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО В нашия физически свят всяко живо същество и всяка вещ са отделни. Това е Закон на материята. Така стоят нещата и в нашето съзнание за живота на Земята. Милиони години всичко се е обособявало, усъвършенствало, докато придобие днешния си облик. Така се е организирал физическият свят от хаоса, мъглявините, в които е живяла Земята преди това обособяване на всичко, което съществува и живее на нея.
към текста >>

Тогава човек престава да е отделен, а навлиза в Общото, едно с Отца."
Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода. "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни" — каза Христос. Човек с непробудено духовно съзнание не може да обеднява или управлява един народ, а още по-малко да го обедини с другите народи. Формулата за новия човек е: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно; това е душата, Великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, а навлиза в Общото, едно с Отца." Из "Златната книга за Истината" 15.04.1995 г.
към текста >>

100. ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ - Борис Николов

Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите.
По този начин, естествено и постепенно, манастирите стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи. Тази идея започва да пониква в сърцата на поробените, това повдига самочувствието им, събужда надежда и копнеж за свобода.Атонските манастири се посещават от много хора от целия свят. Молитвата на монасите за освобождение от робството, знайно или незнайно, се разпространява навсякъде. След като са работили така двайсетина години, калугерите решават да разширят акцията, да привлекат в общата молитва и хора вярващи от своите народи. Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи. Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите. И за да се знае кой е привлечен в акцията, дават му една икона, която представя свалянето на Христа от кръста. Скритата идея е тази: след разпятието и свалянето от кръста иде възкресението – освобождението! Който пътува из страната, като влезе в една къща и види тази картина до кандилото на стената, знае, че стопанинът на този дом е привлечен за Делото. Тъй постепенно се създава една връзка, събуждат се хубави чувства на доверие, на солидарност, на отговорност; това е братска връзка между хората, една идея ги обединява – да се молят за освобождение! Монасите пътуват години наред, разнасят и поддържат идеята за свободата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24661707878113