Търсене в текстове за 'Общото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 81 резултата в 65 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото?
Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото.
към текста >>

Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро.
Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.
към текста >>

2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото?
19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото.
към текста >>

Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище.
Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота.
към текста >>

Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече.
Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората.
към текста >>

Може би ще се намери някой друг да каже с общото определение, че грехът е причината на всичко това.
Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът. Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто? Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли. Може би ще се намери някой друг да каже с общото определение, че грехът е причината на всичко това. Но грехът сам по себе си е последствие от предидущи причини. Може би ще се намери друг да каже, че падането на Адама в Едемския рай е причината. Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света? То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа.
към текста >>

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище.
Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено.
към текста >>

6. Може би ще се намери някой друг да изкаже най-общото определение, че грехът е причина за всичко това.
Тия пороци съществуват много повече между богатите и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е един от начините за оцеляване. 5. Кой ги заставя тогава да вършат това? Някой може би ще каже: „Егоизмът! ” Но защо едно „его” върши зло, а друго – добро? Всеки човек има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши благородни дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно. 6. Може би ще се намери някой друг да изкаже най-общото определение, че грехът е причина за всичко това. Но грехът сам по себе си е последица от някакви предходни причини.[127] 7. Трети може би ще каже, че падението и изгонването на Адам от Едемския рай е причината за всички беди. Но нима ако падне един камък, се събаря цялата къща? И нима от изяждането на една ябълка могат да произлязат толкова злини в света? Наистина много интересно ще бъде, ако някой може да ни докаже това с научна последователност.
към текста >>

4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва.
Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм.
към текста >>

Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм.
4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена.
Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие.
Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка. Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му. Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ.
към текста >>

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
към текста >>

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място.
към текста >>

Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови.
към текста >>

7. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
към текста >>

8. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие.
Защото законите, които управляват едните и другите [се] различават по своята с.45 природа, следователно [се] различават и по целта на своето направление. Това двояко действувание произвожда противоположни резолтати, които разглеждани от нашето человеческо становище се указват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тая видима вреда произвожда вътрешното разногласие, както помежду частните лица, тъй също и помежду обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие. с.46 Бог в светът направлява всичките неща. Живота на всички се определя от Него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своят кръг едно същество не може нищо да извърши и вън от своята среда нищо не може да сождаде или направи.
към текста >>

А да се добие съдействието на съществата и из[и]сква се съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърдцата на всички да съдействуват в общата полза на общото добро.
Защото да се създаде нещо, се трябва в реда на нещата да има каква с.47 годе нужда и вътре в животът каква годе потреба за появяванието на известни действия. Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия по[д]тик на нещата си служат едни на други. От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят с своята сила да извърши своята работа, нему определена от промисълът Божий. А да се добие съдействието на съществата и из[и]сква се съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърдцата на всички да съдействуват в общата полза на общото добро. И тъй всяко добро действие е косвен резултат на служителите Господни, а всяко добро е прямо действие на с.48 Господа. Безпокойствието днес е общо навред. Пази душата си от неговите влияния, да не би да се вплетеш в мрежите му.
към текста >>

9. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели.
ограничава ги по само себе си. Ето где е причината за вътрешната борба между человека и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите, се различават по своята природа, следователно и по целта на своето направление. Това двояко действувание произвежда противоположни резултати, които, разглеждани от нашето человеческо становище, се оказват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тази видима вреда произвежда вътрешното разногласие между отделните лица, а така също и между обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели. Бог в света направлява всичките неща. Животът на всички се определя от него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа. Вън от своя кръг едно същество не може нищо да направи и вън от своята среда не може нищо да създаде. От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява със своята длъжност, с която се занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза.
към текста >>

А за да се добие съдействието на съществата, първо трябва да се изисква съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърцата на всички да съдействат за общата полза в общото добро.
Вън от своя кръг едно същество не може нищо да направи и вън от своята среда не може нищо да създаде. От тая вътрешна наредба, тъй определена от волята на Господаря на всички, произтича тъй наречената необходимост относително всяко същество да се съобразява със своята длъжност, с която се занимава, защото вън от дадените условия по никой начин не е възможно да се извърши каква годе работа, която би влезла в някоя полза. Защото, за да се създаде нещо, то трябва в реда на нещата да има каква годе нужда и вътре в живота каква годе потреба за появяването на известни действия. Всички действия се извършват от различни класове същества, които в общия подтик на нещата си служат едни на други. От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа. А за да се добие съдействието на съществата, първо трябва да се изисква съдействието на Господнята сила, която да подведе умовете и сърцата на всички да съдействат за общата полза в общото добро. И тъй, всяко добро действие е резултат на служителите Господни, а всяко добро е пряко действие на Бога. Безпокойствието днес е общо и навред. Пази душата си от неговото влияние да не би да се уплетеш в мрежите му. Понеже, ако се безпокоиш, нищо няма да спечелиш. Каква полза има да се грижиш за бъдещето, което не е в твоите ръце?
към текста >>

10. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>

11. 13.Червено тефтерче

И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Ето, познавам те - зная тягостите на душата ти и скръбта ти ми е известна. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето ти пълни с благодат, изходящи от Бога, затова сега укрепи сърцето си, освети ума си, приготви душата си за Бога. Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта. Ето, на тези, тружениците на любовта и истината, благослови ги, за да приемат своята заплата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки. 4Ю 23Ю Ю22 Ю22 4Ю (това са дати написани вертикално от страни на текста)
към текста >>

12. Петър Дънов - №23

Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.
И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро. Писмото е без обръщение. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П.
към текста >>

13. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.
И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро. Писмото е без обръщение. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П.
към текста >>

14. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина". През 1895 г. д-р Миркович издава книгата „Безсмъртна любов" на французина Дук дьо Помар - първия спиритически роман в България, преведен от Анастасия д-р Желязкова. Самият Миркович е във връзка със спиритическите среди във Варна. Често пребивава в града по търговски дела на семейната фирма „Р. В.
към текста >>

15. №52 /Петър Дънов/

Молете се усърдно за успеха на общото дело.
Надявам се да се видим пак, може би наскоро. Поздрави бр. Тодор. Кажи му: Томува, на Когото е дал обещание, Го крепи. Няма нито един да е забравен. „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство." [Лук. 12:32] Молете се усърдно за успеха на общото дело. Искайте от Господа сила и Мъдрост и ще ви се даде. Той ще ви научи да работите. Пазете се от всяка дяволска измама. Знай, че ние ще победим, и то скоро. Ваш верен: П.
към текста >>

16. №52 /Пеню Киров/

Аз му напомних, че Волята Божия не е тази, че той според миналогодишното съобщение от общото ни събрание34 трябва да се ръководи.
„Да ми никога не поменуваш за спиритизъм, казва. Аз не вярвам вече [на] тези лъжи“ и др. т[акива]. Д-рът и той [е] разочарован. Той иска солидарност и всичко, но сам се от целта отстранява. Той вече [е] решил да даде всичкия си имот на дружеството, което [е] основал33. Аз му напомних, че Волята Божия не е тази, че той според миналогодишното съобщение от общото ни събрание34 трябва да се ръководи. Казва, че не помнел таквоз [нещо]. Аз му занесох съобщението и му го прочетох. От което се види, че той трябва да го продаде и половината да раздаде на сиромасите, а другата половина – за делото Божие. Обаче той иска ново наставление. Казвам му, че това е Волята Божия.
към текста >>

17. 17 ПИСМО

Те са предпазителни мерки и благословия за общото добро.
Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайната на вътрешния живот, който се върши незабелязано. Защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителни. Те са предпазителни мерки и благословия за общото добро. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото Си писмо. Днес приех един мой приятел, който ви вече, надявам се, е писал. Приемете искрения ми поздрав. Ваш П. К. Дънов
към текста >>

18. 40 ПИСМО

„Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство." Молете се усърдно за успеха на общото дело.
Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното. Колко са славни въжделенията за този, Който ни придружава в живота. Скръб или радост все що е. Поздрави бр. Тодор. Кажи му, томува, на когото е дал обещание, няма нито един да е забравил. „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство." Молете се усърдно за успеха на общото дело. Искайте от Господа сила и Мъдрост и ще ви се даде. Той ще ви научи да работите, пазете се от всяка дяволска измама. Знайте, ние ще победим, и то скоро. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

19. 158 ПИСМО

Идущият петък, 23 от този месец, отреден е за пост и молитва за уякването и укрепването на веригата и нейните сподвижници, за общото благословение на нейните членове.
София, 19. I. 1909 г. Л. К. И. Идущият петък, 23 от този месец, отреден е за пост и молитва за уякването и укрепването на веригата и нейните сподвижници, за общото благословение на нейните членове. Постът ще започне от четвъртък вечерта и ще свърши в събота сутринта. Ще се молите Бог да благослови Своето Дело, което е започнал, да благослови с присъствието на Своя Благ Дух членовете на тая Велика фамилия, да им даде сила и мощ да работят с всичкото си сърце и душа за идването на Царството Божие на земята. Ще се молите поотделно за всичките ваши приятели, за българския народ, за славянството и за всички други народи и Бог ще стори онова, което е Нему угодно и в което Благият Му Дух благоволява. Това ще съобщиш на всички приятели, в които има готовност от кружока. Ще пазите всичко в тайна.
към текста >>

20. 196 ПИСМО

Общото съзнание заговорва.
Всичко става тъй, както е отредено от съвокупната карма на человечеството. Изпитания идат, но те са за добро. Сега е мрачкаво, но после ще стане ясно. Господ се възцарява сега в света. Народите се пробуждат. Общото съзнание заговорва. Най-после ще дойде Мирът. Духовният свят ще го наложи. Бъдете тихи. Мир имайте. Аз след време ще ви посетя.
към текста >>

21. Сегашното положение на човечеството

Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята.
И този живият Господ казва на пророка: „Изкажи тогава мощното слово в Моето име“. И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тия кости да се събират и организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа. Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа.
към текста >>

22. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно човек да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото.
Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря ѝ; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря ѝ; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря ѝ ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще я има. Този закон гласи: от Доброто добро излиза и от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината – благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейният въздух е покварен и дъното ѝ е наслоено с грамадни утайки. И тогава казваме: „Размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт ще дойде живот за вас“. Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно човек да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях – разрушените им градове и всичките гробове – това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ѝ. Следователно новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата.
към текста >>

23. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Как тя дава място, условия и съдействието си да се проявяват всички разумни същества, които имат стремеж да работят за постигането на общото добро.
Постига ли се целта с това отлагане? – Не! Защото така дълговете стават непосилни и неизплатими. Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, и отделните индивиди, е образецът, който ни е дала природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно как тя прилага законите на органическото развитие и методите, с които си служи за постигането на известни цели. Как тя дава място, условия и съдействието си да се проявяват всички разумни същества, които имат стремеж да работят за постигането на общото добро. За тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) Семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви. 2) На това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента – топлината и светлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви. След това първо условие трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност.
към текста >>

24. 501 - 550

Всички противоречия да бъдат разрешени, та душата на ученика да се издигне над общото ниво.
517 Когато Божието Слънце изгрява, прозорците на душата трябва да са отворени. 518 Всички душевни сили трябва да се концентрират към своя единствен обект нагоре. Трябва да се изучат правите и кривите линии и пътища. Всички противоречия да бъдат разрешени, та душата на ученика да се издигне над общото ниво. Това се постига чрез Любов към Бога. 519 Пътят на Истината. Слънцето грее за тези, които мислят. Вятърът духа за тези, които живеят.
към текста >>

25. Да се подвизаваш вътрешно

И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Молитвата е Божествен акт. Щом моето сърце ангажира моя дух, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които се намират в хармония с мен. Молете се един за друг. Светлите духове са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сърцата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш. Отец наш от веки.
към текста >>

26. Да се подвизаваш вътрешно

И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие.
Молитвата е Божествен акт. Щом моето сърце ангажира моя дух, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които се намират в хармония с мен. Молете се един за друг. Светлите духове са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията любов, за да ни се открият. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълнят сърцата ви. И Бог на истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в дух и истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки.
към текста >>

27. Втора част СЛОВОТО

И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие.
Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
към текста >>

28. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Но това схващане бива по един особен начин - схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото человечество.
Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашата душа, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин - схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото человечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновение на индивидуално развитие. На първо място ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на развитие. Обаче, питам се аз сега какво е останало от всичко това в мене, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шест годишно дете, което като стане двадесет годишна мома, срамува се да носи своите кукли.
към текста >>

29. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Там се запознал с мадам Гранж, чрез която по медиумичен начин получил важно съобщение. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в страната. Миркович го поместил в списание „Нова светлина" (год. 5, стр. 119) и по-късно, с допълнителни бележки - в списание „Виделина" след 1900 г. Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина." През 1899 г. д-р Миркович, заедно с Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас, били поканени лично от духовния учител Петър Константинов Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата станали негови първи ученици и редовно участвали в следващите събори. През август 1905 г.
към текста >>

30. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество.
Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли.
към текста >>

Те означават личното и общото развитие на човечеството.
Епитропов, Сп. Димитров и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде: Какви са жилищата, поменати в тая глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна.
към текста >>

31. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Това е общото състояние - каза г-н Дънов - за всички.
Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз Съм Син на Мира - Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден." Това е общото състояние - каза г-н Дънов - за всички. След време и то ще има своето значение. На Земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. Първи въпрос: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? - Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота.
към текста >>

32. Писма до семейство Иларионови - 1909

Идущият петък, 23-ти от този месец, отреден е за пост и молитва за уякването и укрепяването на веригата и нейните сподвижници, за общото благословение на нейните членове.
София, 19.І.1909 г. Л. К. Иларионов, Идущият петък, 23-ти от този месец, отреден е за пост и молитва за уякването и укрепяването на веригата и нейните сподвижници, за общото благословение на нейните членове. Постът ще започне от четвъртък вечерта и ще свърши в събота сутринта. Ще се молите Бог да благослови своето Дело, което е започнал, да благослови с присъствието на Своя благ Дух членовете на тая велика фамилия, да им даде сила и мощ да работят с всичкото си сърце и душа за идването на Царството Божие на земята. Ще се молите поотделно за всичките ваши приятели, за българския народ, за славянството и за всички други народи, и Бог ще стори онова, което е Нему угодно и в което Благият Му Дух благоволява. Това ще съобщим на всички приятели, в които има готовност от кръжока. Ще пазите всичко в тайна.
към текста >>

33. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

— Това е общото състояние — каза г-н Дънов — за всички.
Ходете пред Мене с чисто сърце и аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз съм Син на Мира — Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.“ — Това е общото състояние — каза г-н Дънов — за всички. След време и то ще има своето значение. На земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. ПЪРВИ ВЪПРОС: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? ОТГОВОР: Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота.
към текста >>

34. 1916 _2 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Общото съзнание заговорва.
Всичко става тъй, както е отредено от съвкупната карма на човечеството. Изпитания идват, но те са за добро. Сега е мрачкаво, но после ще стане ясно. Господ се възцарява сега в света. Народите се пробуждат. Общото съзнание заговорва. Най-после ще дойде Мирът. Духовният свят ще го наложи. Бъдете тихи, мир имайте. Аз след време ще ви посетя. Тази година, както виждате, не искаме да смущаваме спокойствието на търновци.
към текста >>

35. 1922_2 Спомени на Петър Камбуров

Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните, пълната хармония... Но не излезе така, както си представях...
На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз, „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото, Небето иска да ми напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава! " Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше впила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните, пълната хармония... Но не излезе така, както си представях... Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца, и когато получил писмото, решил да осъществи моето предложение. Обявил имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 г. и получих парите – 114 000 лева.
към текста >>

36. 002. Увод

Тази геометрична разполовеност на времето, прекарано в будност и героично развитие, от една страна, и в робско вегетиране и неволя, от друга, ни навежда на мисълта, че юбилейната годишнина е уцелила един хармонично завършен и взаимно балансиран исторически цикъл от общото развитие на българския народ.
Византийско робство 1018-1186 г. 168 години Османско робство 1396-1878 г. 482 години Всичко: 650 години Тази геометрична разполовеност на времето, прекарано в будност и героично развитие, от една страна, и в робско вегетиране и неволя, от друга, ни навежда на мисълта, че юбилейната годишнина е уцелила един хармонично завършен и взаимно балансиран исторически цикъл от общото развитие на българския народ. От друга страна, времето на свободно съществуване на Първата българска държава, спрямо Втората и спрямо Третата е приблизително в отношение 3:2:1 (337: 219: 103 години). По този въпрос за сега толкова. Вниманието на съвременните възрожденски изследвания е насочено предимно към ония дейци, които са участвали в национално-освободителното революционно движение и подготовката на българския народ за въоръжено въстание срещу османските пороби--те-ли. Такива бяха Георги Сава Раковски, Васил Лев-ски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Сте-фан Караджа, Панайот Хитов, Панайот Волов, Тодор Каб--леш-ков, Филип Тотю и др. Не по-малка заслуга за нашето Освобождение обаче има и оная редица будни народни български синове, посветили своя живот за извоюване на верска независимост и църковна свобода.
към текста >>

37. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси.
Ние, младите хора, охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за сигурност. По този начин не се допусна чужд човек до лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало.
към текста >>

38. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство.
Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. Оттука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство. Тук се издадоха "Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите. Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи. Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора,
към текста >>

39. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната.
Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия Окултен клас дадохме ние, младежите. Обикновено в неделя сутрин всички излизаха на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играеше се гимнастика. След общото утринно молитвено събрание ние, една група от 20-30 младежи, се отделяхме и отивахме на една полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания, а възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Веднъж ние поканихме Учителя да присъства на тези наши събирания. Учителят дойде на нашата полянка. Ние Му казахме, че искаме да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Бяхме чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо.
към текста >>

40. МУЗИКА

Ние ги познаваме под общото име ангели.
И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта, без подходяща музикална среда, не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката.
към текста >>

41. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието.
Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни. Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро "Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към "Езерото на Чистотата". То се намираше от източната страна на връх Харамия. В началото пътуването между клековете е приятно, но после пътеката става стръмна и се извива между скалите.
към текста >>

42. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Един от тях се отклонява от общото ято, идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала.
При друга една бомбардировка, която също била оповестена с вой на сирените, отново всички се събрали пред стаята на Учителя и чакали Неговите разпореждания. Те знаели, че при предната бомбардировка са се запазили, благодарение на молитвите, които правели в салона и благодарение намесата на Учителя - Той обикалял непрекъснато около поляната, за да гони онези духове, които искаха да разрушат салона. Това бяха същите тези сили, които непрекъснато противодействаха на Учителя, онези сили, които отвориха две световни войни, за да не може Той да работи спокойно и да свърши Своето дело на земята. Този път Учителят не повел приятелите към салона, а ги отвел в гората край Изгрева, като молитвите били подавани една след друга от Него. По това време София се бомбардира от самолети. Един от тях се отклонява от общото ято, идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала. Била е тежка около 2000 кг. Ако е била експлодирала, щяла да разруши салона до основи. Онези се бяха целили в салона, бомбата пада на пет метра от него. Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и се чудеха откъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева.
към текста >>

43. НОВОТО УЧЕНИЕ

Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие.
Желю Танев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Божественото учение е учение на живия опит. За това не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Какво представлява Новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщестлавен, ще те освободи от тщестлавието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. В какво седи Новото Учение?
към текста >>

44. РАДОСТ И СКРЪБ

Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие.
Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но и за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да се намалят. Ние страдаме чрезмерно, с което разрушаваме своята нервна система. Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия.
към текста >>

45. СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ

По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности.
Псалмопевецът казва: "На ранина, Господи, ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намеря". Този стих изнася в поетическа форма момента, когато животът иде, т.е. когато иде специалната за всички същества светлина. Ние не говорим за общата светлина, а за специалната, за "моята" светлина. Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене, аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват. По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви както трябва, бъдете будни за тази светлина. Пък, ако желаете да се лутате, спете, колкото искате. Обаче, трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други, кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, които не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението ви или на разположението ви.
към текста >>

46. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние - тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.
Това значи да работи човек съзнателно за себе си, за ближните си и за Бога. Работи ли само за себе си, той е осъден на смърт. Кой човек, кое семейство или коя държава като са работили за себе си, са оцелели до днес? Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние - тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Най-първо човечеството трябваше да започне със служене на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия път, то започна с най-мъчното учение - служене на себе си, вследствие на което дойдоха най-големите страдания и Земята се обърна с главата надолу. Мъжът не може да се подвизава с жената, не може да се търпят. Не трябва хората да се измъчват, а да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди. Същото става и с духовния свят.
към текста >>

47. СВОБОДА И РОБСТВО

Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора - те са роби едни на други.
СВОБОДА И РОБСТВО Виждам - носят някой герой, подигат му паметник и пишат за него: "Тук лежи еди-кой си герой, въздигнал българския народ." Какво направил за него? - Освободил го от турско робство. Ами вижте в историята колко пъти освобождаваха евреите ту от римско робство, ту от египтяните, но освободиха ли се като народ? Не, има едно вътрешно робство, за което хората още не са намерили този пробен камък, който турците наричат "мехенкташ". Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора - те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща като изгубва свободата си, изгубва живота си на изключението.
към текста >>

48. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир, пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо.
Ето и протокол, който Учителят е писал на един от разпитите в Дирекцията на полицията: ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 21 юли 1925 г. Именувам се Петър К. Дънов от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, учител. Заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир, пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най- съществените условия за всички последователи на това учение, е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата.
към текста >>

49. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

Накрая някой се престрашаваше след известно подканване, но то ставаше измолено, измъчено и не носеше в себе си онзи изблик на вдъхновение, който имаше при общото изпяване от всички на дадена от Учителя песен.
А когато имаше концерти, те се подготвяха и пееха с много трепет, вълнение и разбира се, с известен страх. Защо бе това, аз не можах да разбера. Имат глас, могат да пеят и Великият Миров Учител ги умолява да изпеят не кои да е песни, а онези, които бе дал и онези, които се причисляваха към братските песни. Та това бе цяло благословение - да пееш по молба на Учителя! И досега не мога да си отговоря на този въпрос. Накрая някой се престрашаваше след известно подканване, но то ставаше измолено, измъчено и не носеше в себе си онзи изблик на вдъхновение, който имаше при общото изпяване от всички на дадена от Учителя песен. Бяхме се върнали от Мърчаево през есента на 1944 г. Учителят бе на Изгрева и всички, които бяхме около Него, подразбирахме, че нещо ще става, но не допускахме, че Учителят е решил да си заминава. Усетихме, че здравето Му е разклатено в Мърчаево, но не допускахме каквато и да е мисъл, че ще ни предстои раздяла с Него. Бяхме в клас, в салона. Учителят отново каза: "Изпейте ми някоя песен от братските песни!
към текста >>

50. БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие.
Просветете се, съзнайте Истината на Живота, не се двоумете, не се колебайте, отхвърлете вашето малодушие и маловерие настрана, елате към Вечната виделина на Живота, за да бъдете в пътя на Разумното начало, което ви е въздигнало от нищожеството. Пред вас стои една голяма опасност, която заплашва да разруши всичко свято, посадено от ръката на Божественото провидение. Днес е настанал часът да се реши съдбата на този свят. Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то сега, в новия век, който наближава. Нова страница на Живота се отваря. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие. То спъва святото дело. Ако не устоите и отстъпите от призванието си, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, ще оставите костите си като тях заради вашето малодушие и неверие. Но новото поколение, което Божественото провидение ще повдигне, ще осъществи Неговите планове, определени да се изпълнят. Ако се отдадете на разпуснатия живот на покварените народи, вие може да затрудните вървежа на вашето дело. Тези думи на Великия Разумен свят са зов и предупреждение към българския народ и цялото славянство, което е определено да бъде опорна точка на Божествения лост, който да вдигне тежестта на всички духовни и материални противоречия, които спират духа на новата култура.
към текста >>

51. ЧАСТ ПЪРВА

Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен подтик да се подобри общото състояние; тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението, и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.
В света започва да действа сега един велик закон. Имайте предвид, че светът е минал в една нова фаза и няма да се минат и десет години, това течение ще се усили. Този велик закон работи сега във всички хора, той работи в човешките мозъци, в човешките сърца. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, като животните, а отсега цялото човечество минава в Колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега в цялото човечество има един вътрешен подтик да се подобри общото състояние; тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението, и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. У ч и т е л я
към текста >>

52. МЪДРОСТТА НОСИ СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Изучаване на Природата по смисъл значи изучаване на Разумното, което дава направление на Силите, които създават формите и които приготовляват общото развитие в Природата.
Буквите не трябва да се изучават поотделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове. Изучаване на Природата по форма значи изучаване външната страна на явленията – фактите. Изучаване на Природата по съдържание значи изучаване на Силите, които организират и строят формите. Изучаване на Природата по смисъл значи изучаване на Разумното, което дава направление на Силите, които създават формите и които приготовляват общото развитие в Природата. Изучаването на Природата по форма, съдържание и смисъл ни довежда до Великата Божествена Мъдрост, която хвърля светлина във всички области на живота и ни дава творчески методи за работа и приложение. Изследването на Природата от това тройно гледище ни дава пълна картина за действителността. Съдържанието обяснява формата. Смисълът обяснява съдържанието. Съдържанието дава ключ за разбиране процесите във формите.
към текста >>

53. СПРАВЕДЛИВОСТТА – ВЪТРЕШНИЯТ ЗАКОН

Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото.
Това се отнася за всички видове блага. Аз ям и казвам: “Слава Богу.” Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че Природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа.
към текста >>

54. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Когато се пробуди свръхсъзнателният Живот у човека, той живее и работи за общото благо на цялата Вселена.
Еволюционният период се отличава с пробуждане на Любовта в човека. Какво постига Любовта, какво цели? Любовта има за цел индивидуалността да се осъзнае като орган на един велик организъм. Това е вече пробуждане, влизане в един свръхсъзнателен Живот. Учителя казва: Когато се пробуди свръхсъзнателният Живот у човека, той живее и работи за общото благо на цялата Вселена. Който живее за Цялото, е един от пробудените. Той е влязъл в съзнателния Живот. Той вече е свободен от безпокойствата на личния живот. Светът за него има вече друг облик: небето е по-синьо, цветята – по-красиви, въздухът – по-свеж, хората – по- добри, и Животът – по-радостен. Радостта му е радост на онзи, който от тъмните подземия е излязъл на светлина и простор или който след мъчително изкачване посреща първия слънчев лъч от върха на планината.
към текста >>

55. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА РАЗВИТИЕТО

Новите сили, които се събуждат днес в човешкия Дух, го правят способен да живее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.
Тя ще даде нов подтик, нов характер, нова форма на труда. Това не значи обезличаване, понеже в тази нова фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че човек едновременно чувства връзките си с целокупния живот. Животът за Цялото е в хармония с посоката на развитието. Еволюцията може да се определи като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите, вложени в човешкия Дух. Проявата им не става произволно, а по точно определени закони. Новите сили, които се събуждат днес в човешкия Дух, го правят способен да живее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. След като е стигнал до най-ниската точка на инволюцията, човек започва своето възлизане или еволюция. Това е вече признак за постепенно разширение на съзнанието. А разширение на съзнанието значи човек постепенно да съзнава себе си като орган в Цялото. Естествено е, че паралелно с разширението на съзнанието човек ще надраства личния живот и ще влиза в Живота за Цялото. Значи човек по законите на развитието отива към Живот за Цялото.
към текста >>

56. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА

Човек влага труда си за общото.
Друга картина: група младежи виждат, че една кола, тежко натоварена, не може да се изкачи по стръмния път. Те бутат колата, за да премине стръмнината. Музикант дава концерт в един беден квартал, без да вземе пари. Имаме организирани трудови общежития. Участниците са вдъхновени от една обща идея, от един общ интерес. Човек влага труда си за общото. Интересите на общото са над личните интереси. Формата на труда в последната категория примери Учителя нарича работа. Коя е подбудата при работата? При нея подтикът е Любовта! При мъчението човек работи за своя господар.
към текста >>

Интересите на общото са над личните интереси.
Те бутат колата, за да премине стръмнината. Музикант дава концерт в един беден квартал, без да вземе пари. Имаме организирани трудови общежития. Участниците са вдъхновени от една обща идея, от един общ интерес. Човек влага труда си за общото. Интересите на общото са над личните интереси. Формата на труда в последната категория примери Учителя нарича работа. Коя е подбудата при работата? При нея подтикът е Любовта! При мъчението човек работи за своя господар. При втората форма на труда или при труда в тесен смисъл на думата човек работи за себе си.
към текста >>

57. НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА

Ние търсим своето лично благо, а те търсят общото благо.
Когато някой от тях реши да слезе да помогне на човечеството, той трябва да се откаже от своята свобода. Те не обичат да ги безпокоят хората на Земята със своите мисли. Затова между хората и тях има проводници, посредници, за да се трансформират енергиите и да помогнат за същественото, от което хората имат нужда. За да влезе човек във връзка с Напредналите Същества, трябва да мисли за тях, за тяхното съзнание. Нашият морал е личен, а техният морал е общ. Ние търсим своето лично благо, а те търсят общото благо. В морала на днешното общество няма последователност. Например, някой убива човек, държавата го наказва, а го възнаграждава, когато убива във време на война. В ангелския свят не е така. Общият морал седи по-горе от личния, индивидуалния морал. Добре е човек да мисли за Напредналите Същества, за техните идеи, за тяхната интелигентност, за тяхната чистота!
към текста >>

58. КЪМ НОВА КУЛТУРА

Ако сравним общото ниво на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен.
Това е бъдещата култура, която иде. Новите хора наричам „братя на човечеството“ или „синове на Любовта.“ Хората на шестата раса ще бъдат камъкът, който ще завладее всичко. Те ще бъдат устойчиви като диамант. И в миналото са живели на Земята напреднали същества. Ако сравним общото ниво на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен. И в миналото е бил реализиран идеалът за Царството Божие, само че в по-малък кръг хора. Сега се очаква това да обхване цялата земя. В този кръг ще влязат пробудените души, излюпените пилета, а неизлюпените ще останат за в бъдеще.
към текста >>

59. ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА

Само че хората се отклоняват от общия път, от общото течение.
– Това положение, което имате, дължите на тия същества, които са ви обичали. Спасението започва със закона на Любовта. Който може да повярва в Любовта, ще се смъкне товарът от гърба му, той ще се освободи от страдания, мъчения и огорчения. Тогава няма да бъде самотен, ще има много братя и сестри. В света са включени всички условия за щастието. Само че хората се отклоняват от общия път, от общото течение. Хората вървят по специални пътеки, а трябва да държат общата идея. Общата идея трябва да бъде една: – Да изпълните волята Божия, да служите на Бога, да имате една възвишена мисъл! Бог е дал всички условия, всичко е дал. Каквото и да ви се случи, уповавайте се на Бога!
към текста >>

60. ЗАВЕТЪТ

За това е необходимо да се спрете и обмислете положението, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички...
Името му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и маловерие настрани и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието... Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни Начала, нужни за неговия успех. Тия Начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия Начала са всадени във вашата душа, при възраждането на народите Умът и сърцето трябва да вървят успоредно; любовта и добродетелта взаимно; силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия, всичко е изгубено за тях безвъзвратно. За това е необходимо да се спрете и обмислете положението, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички... Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот. Тя е първото условие при тесните врата на приемане, първият плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на отечествения олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки да изправите настоящето. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели... Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите на земята са се втурнали да следват безразсъдно.
към текста >>

61. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Ако сравним общото ниво на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен.
Ако искате да знаете каква ще бъде шестата раса, трябва да влезете в нея. Бялата раса е на интелекта, а шестата ще се нарече расата на любовта. Това е бъдещата култура, която иде. Новите хора наричам „братя на човечеството" или „синове на любовта". Хората на шестата раса ще бъдат устойчиви като диамант. Ако сравним общото ниво на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен. И в миналото е бил реализиран идеалът за Царството Божие, само, че в по-малък кръг хора. Сега се очаква това да обхване цялата земя. В този кръг ще влязат пробудените души, излюпените пилета, а неизлюпените ще останат за в бъдеще. Не чакайте да станете добри. Вие сте родени добри. Защо?
към текста >>

62. Предговор

Откъсите са от цикъла беседи, отпечатани под общото заглавие "Сила и живот" и са естествено продължение на първия том.
За съжаление, Димитър Грива напусна този свят съвсем ненадейно. С реализацията на първоначалната идея да бъде издаден и втори том, трябваше сама да се заема. От неизчерпаемия извор на Живото Божествено Слово колкото и човек да "загребва", никога не може да го "изгребе". Като книжен обем то обхваща повече от 7 000 беседи, които по обективни причини не могат да бъдат преиздадени за кратко време. Ето защо се постарах да избера за вас, уважаеми читатели, откъси от най-драгоценното и особено актуално Слово, дадено от Учителя в периода 1911 1922 година. Откъсите са от цикъла беседи, отпечатани под общото заглавие "Сила и живот" и са естествено продължение на първия том. Мария Майсторова "Моето учение на любов, на Братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правото на другите и най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то, Божественото умение! " "Аз ви говоря като на приятели, като на ученици, които ви слагам наравно със себе си, давам ви най-хубавото, запознавайки ви е тези истини, за които никой друг от 2000 години насам не ви е говорил. Защо?
към текста >>

63. Тринадесета част

Икономията в природата изисква да се прави това, което е необходимо за общото развитие на всички същества.
Според мен това е в реда на нещата. Щом искаш да опитомиш дивата череша, ще я опитомиш, за да дава хубави плодове. На същото основание питам: Защо да не "посадиш" един грешен човек? Ама щял да плаче. Не е в това въпросът. Икономията в природата изисква да се прави това, което е необходимо за общото развитие на всички същества. Следователно страданията се допускат, когато служат за общото добро. Казвате: "Значи нашите страдания ще минат през Божествения нож? " Да, ще минат. Този нож ще "реже". Малките клончета ще се режат и ще се привързват към голямото дърво.
към текста >>

Следователно страданията се допускат, когато служат за общото добро.
Щом искаш да опитомиш дивата череша, ще я опитомиш, за да дава хубави плодове. На същото основание питам: Защо да не "посадиш" един грешен човек? Ама щял да плаче. Не е в това въпросът. Икономията в природата изисква да се прави това, което е необходимо за общото развитие на всички същества. Следователно страданията се допускат, когато служат за общото добро. Казвате: "Значи нашите страдания ще минат през Божествения нож? " Да, ще минат. Този нож ще "реже". Малките клончета ще се режат и ще се привързват към голямото дърво. Това ще им причини болка, но един ден те ще израснат.
към текста >>

64. Паневритмия 1938

Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личниятъ животъ ще бѫде надрастнатъ и човѣкъ ще влѣзе въ безграничния животъ на цѣлото, навсеобщото.
Напримѣръ, ако проследимъ природнитѣ царства, ще видимъ, че колкото отиваме къмъ погорнитѣ царства, постепенно съзнанието се разширява. Всѣка култура се отличава съ това, че носи нѣщо ново на човѣчеството. Тя е едно ново откровение на човѣшкия духъ. Кое е тогазъ новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първитѣ пролѣтни цвѣтя може да се сѫди за бѫдната пролѣть. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личниятъ животъ ще бѫде надрастнатъ и човѣкъ ще влѣзе въ безграничния животъ на цѣлото, навсеобщото. Затуй, по сѫществуващитѣ днесъ признаци можемъ да сѫдимъ, че новото, което иде, е духътъ на братството, на единението. Новитѣ идеи, които идатъ сега като мощна вълна да се влѣятъ въ културата, да я претворятъ, се проявяватъ въ всички области на живота. На всѫде можемъ да видимъ днесъ следи отъ животворното имъ действие. Обаче тѣ трѣбва да намѣрятъ и съответна форма, чрезъ която да се изразятъ, т. е. тѣ трѣбва да намѣрятъ и единъ външенъ изразъ, чрезъ който да действуватъ върху по-дълбокитѣ сили на човѣшкото естество.
към текста >>

65. Б. ПСАЛОМ 23

Сега Той е Учител и всичкото ви знание се дължи на общото състояние, в което сте научили много малко.
Това са Божествени лъчи. Като влязат във вашите души, във всички ония добри зародиши, те ще обработят и ще създадат новите плодове. “ („Важни и належащи неща", с. 81, „Учител мой“) „Казвам: „Господ е Учител мой. "Досега Господ е бил пастир и вие пасъл. Сега Той е Учител и всичкото ви знание се дължи на общото състояние, в което сте научили много малко. Сега Господ трябва да бъде Учител, да се научите на разумните отношения." („Важни и належащи неща", с. 78, „Учител мой“) В 23-и псалом е казано: „И ще живея в дома Господен на дълги дни." Аз бих го турил: Ще уча в Божието училище дълги дни. Живеенето е друго. Сега ние сме в епохата на учението. В изправянето на живота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23766303062439