Търсене в текстове за 'Общото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 126 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения за окултизма изобщо.
И у нас думата окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия. Това положение естествено, но и преходно. За него ще кажем общо тук следното. Окултизмът е знание за неща, необикновени за сегашното обикновено разбиране. И както известни факти и закони, установени от науката могат да се използват за зло или добро, така могат да се използват за зло или добро известни окултни сили. И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения за окултизма изобщо. Целта на нашето списание не е да доказва правдивостта на окултните твърдения на ония, които сами не проявяват интерес към тях. То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение. Неговата задача е малко по-друга. Окултизмът е цял мироглед.
към текста >>

И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр.
Те захващат да стават по-любопитни, по-любознателни. И то към въпроси, за които до неотдавна се мислеше, че са веднъж за винаги разрешени. Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството. Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото. Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди. И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр. Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна. Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота. Първото е по-лесно, второто – по-трудно. Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото.
към текста >>

2. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце.
Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие.
към текста >>

3. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Има и едно трето мнение: Крайно индивидуализираното постигане или изразяване на една идея е първата стъпка към общото, целокупното.
А символът изразява красота. Беседи Д. I Гледат на изкуството по два начина: Като изразяване на красотата, при което художникът е скрит. И второ - като отливка от индивидуалната същност на неговия творец. Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата. Има и едно трето мнение: Крайно индивидуализираното постигане или изразяване на една идея е първата стъпка към общото, целокупното. Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща за всички хора. Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството. Те са му тъй необходими, както ключът за една врата. Те изразяват неговите идеали. Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми.
към текста >>

4. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо?
Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други път. Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо? Нашият отговор на този въпрос е прям и кратък. Повечето от днешните обществени деятели служат в същност не на другите, а чрез другите на себе си. Това си има обективни и психологически причини. Днес всички говорят, че трябва да се разрешат най-напред най-големите и най-важните въпроси. Всички към това се стремят.
към текста >>

5. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр.
Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ.
към текста >>

6. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските.
Стомашните разстройства най-добре се регулират от червената светлина. Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление. У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление. Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели. Това е по специална тема. Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските. Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство. В този последния случай може да се работи по три начина: единпасивен, когато болният бъде поставен в цветна обстановка и се намира под прякото въздействие на цветните лъчи, както са напр. цветните стаи на д-р Ponga или Ganser, един активен, базиран на чисто зрителни възприятия, когато караме болните да фиксират зрението и вниманието си върху цветни екрани, или лампи и най-после един третиначин, чрез мислено представяне известна краска. Този последния начин е едно от най-ефикасните средства, но затова пък е и един от най-трудните. В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр.
към текста >>

7. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От друга страна има известни мелодии и песни, които в дадения момент се намират в пълна хармония с общото настроение на масите.
Това винаги трябва да се има предвид, за да се разбере, че не може в даден момент един и същ ритъм или една и съща музика, еднакво да влияе на всички слушатели. Това също явление е констатирано и за някои животни. Но не трябва да се забравя от друга страна, че едно силно музикално парче, въздействувайки известно време върху известна психологическа конструкция на даден организъм, може с течение на времето да го измени, като понижи или повиши общите вибрационни състояния. Това последно положение дава възможност на музиката да бъде фактор за организми с определени вибрационни ритмични настроения. С това се обяснява онова силно влияние на военните маршове върху войските за повдигане на духа. От друга страна има известни мелодии и песни, които в дадения момент се намират в пълна хармония с общото настроение на масите. Такива песни стават много бързо популярни. Такъв беше случаят със „Съюзници", която през време на Европейската война има такъв голям успех. Тогава хората изпитваха удоволствие, когато я слушаха или пееха. Не зная колцина са ония, които днес биха пели тая песен с възторг и възхищение. Тая хармония е в явен разрез с общите днес настроения на хората.
към текста >>

8. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение.
Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем.
към текста >>

Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас.
към текста >>

9. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи.
В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда. По този въпрос тук е ставало дума и други път.
към текста >>

– Живеят живот на абсолютна пасивност и губят напразно своите дни – казват за тия, които са видели нейде изходния път за личността и за общото, за хората, крачещи по каменистия път на себеиздигането.
Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда. По този въпрос тук е ставало дума и други път. Някому ще се види може би банално – да се приказва за себесъвършенството, но ние не ще престанем да отделяме по няколко скромни страници по тоя въпрос, защото го смятаме за най-жизнен и належащ в нашето време. – Вегетират, – казват понякога за тия, които изучават великия закон на любовта, закона на вътрешното растене. – Живеят живот на абсолютна пасивност и губят напразно своите дни – казват за тия, които са видели нейде изходния път за личността и за общото, за хората, крачещи по каменистия път на себеиздигането. Така е, прави са тия що казват това, ако вярват искрено, че злото се изкоренява по пътищата на щурма, на трясъците и кръвта. Тогава естествено, които не са с тях, ако не са против тях, то поне не са за тях. Има обаче нещо, което те не знаят или което най-малкото, те са забравили. То е следното. Всеки човек трябва да се изкачи по лестницата (стълбата) на човешкия възход.
към текста >>

10. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много.
И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни.
към текста >>

11. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото.
всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива. Интуицията е възможна във всеки индивид. Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността. Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез интуицията на действителността. Това са категориите, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално. Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото. А животът е творческа еволюция. Той цял е изтъкан от време, а времето, както и еволюцията, са нещо непредвидено и творческо – всеки момент от развитието на нашето „аз" и вселената ни донася нещо ново, оригинално, което не е било и няма да се повтори, но този миг е във взаимно проникване с миналото и бъдещето. Така че най-реалният е настоящия миг, който съдържа като възпоменание миналото (в това се състои траенето) и той служи за основа на бъдещето. А чистият интелект, независим от интуицията, не приема непредвидени неща, не допуска истинско творчество. Оттук неговият консерватизъм.
към текста >>

12. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон?
Чрез местенето на регулатор ние изменяме съпротивлението, което трябва да побеждава тока, който влиза в антената. Мести се регулатора, додето се получи най-ясният тон. Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина. Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот.
към текста >>

13. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята.
(с дванадесет нули след десетичната точка) и с електрически заряд равен на 3х10-1³ електростатични единици. Електроните са прости електрически заряди без никакво вещество. Те представляват според думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка. Всичките познати нам тела тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните тела, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение. (Опитът показва, че телата поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е. на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго.
към текста >>

14. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения.
и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца. Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат.
към текста >>

15. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Заради себе си жертваме ближния си, заради отделна група жертвуваме общото, а заради хората забравяме Бога.
То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни. Кое е това, което внася дисхармония и разочарование? То е туй, че ние сме ориентирали живота си спрямо временното, преходното, а не спрямо вечното. Заради удоволствието, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна. Заради имането което е преходно, ние пренебрегваме честта, която е неоценима пред всяко имане. Заради себе си жертваме ближния си, заради отделна група жертвуваме общото, а заради хората забравяме Бога. — Някой ще каже: Нали помагайки на хората се служи на Бога? Да, така е, но ние трябва да научим по-напред, какво е необходимо на човека, какво е нужно на душата преди всичко. Бог е онова у човека, което трепти с най-нежни, с най-тънки трепети. Бог е онова у нас, което дири не наситата, що имаме в своя ден, а малката тиха радост, прилична на радостта що се ражда в урината на събуждащия се ден! Колцина от нас са сведущи да могат да даряват ближните с тая неоценима, спокойна радост, за да ги направят щастливи!
към текста >>

16. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обикновените аналитични методи за определяне на златото не са били приложими, тъй като общото му количество е било в незначителни следи (1/100 до 1/10 милиграма).
Те предполагат, че е възможно разлагането на живачния атом при някои непознати условия, тъй като атомното му тегло е близо до това на радиоактивните елементи, чиито атоми се разлагат от само себе си. Опитната постановка е била следната: Напрежението, приложено на електродите – 170 волта, така че на всеки см. в тръбата е отговаряло потенциално падане 15 – 20 волта; според условията на опита лампата е работила с 400 – 2000 волта; токът е текъл 20 – 2000 часа. Фактът, че в някои лампи, макар дълго употребявани, не се е констатирало злато, отдават на туй, че за неговото образуване се изисква един минимум от напрежение и потенциално падане. По същия начин обясняват и отрицателните резултати от някои техни опити. Обикновените аналитични методи за определяне на златото не са били приложими, тъй като общото му количество е било в незначителни следи (1/100 до 1/10 милиграма). Еднакви количества живак преди и след опита са били подлагани на анализ по нови методи, като решаващите анализи са били направени също тъй от К. А. Hofmann и по усъвършенстваните аналитични методи на F. Maber в неговата лаборатория. Първичните проби живак не са съдържали злато, а тези след опита са съдържали такова в дадените по-горе количества. При тези незначителни следи злато, не би било възможно да се определи атомното му тегло, както и присъствието на хелий или водород, α или β частици, въпреки големия научен интерес от такива фактически данни.
към текста >>

17. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване.
Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина. Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици. Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-безкористни. Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване. Като ценен принос в тая насока считаме неотдавна излязлата книга „Богомилски книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов. Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно.
към текста >>

18. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

А главната цел на живота е да живееш за общото благо.
Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един. Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член.
към текста >>

Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно.
Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене. Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена. При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ. Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата?
към текста >>

Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене.
Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене. Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена. При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ. Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата? Трябва много да съжаляваме, че още се намират хора, които продават душата си, която е благословена, само когато служи на високия идеал.
към текста >>

Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя.
Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене. Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена. При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ. Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата? Трябва много да съжаляваме, че още се намират хора, които продават душата си, която е благословена, само когато служи на високия идеал. Тогава мирът, радостта и доволството ще царуват в живота, защото и опрощаването ще стане възможно и радостно. Е ли възможно всичко това? За човешкия ограничен ум това изглежда невъзможно, но за Бога всичко е възможно: колкото по-велик и непостижим е идеалът, толкова по-велики и силни са тия, които го следват.
към текста >>

19. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма.
За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства. Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич. реакции, или извършват при обикновени условия реакции, които и без тяхна помощ би се извършили, само че по-бавно или при по-други условия).
към текста >>

20. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Общото очертание на лицето попада обикновено под следните три вида главни форми: Кръгла - признак на пасивност, женственост (действуващи като живи сили в природата), крушообразна (триъгълна) - характерна за чисто интелектуалните натури, квадратна или четвъртита - характерна за деятелните, волеви натури.
Така запр. флегматичния темперамент се характеризира с широки, обли линии, отпуснати и халтави. Вдлъбнатите и набръчкани линии са характерни за меланхоличния темперамент. Правите и пълно очертани линии, пълните кривини, са типични за сангвиничния темперамент. Изпъкналите пък, остри и ръбати линии и форми са характерни за холеричния нрав. Общото очертание на лицето попада обикновено под следните три вида главни форми: Кръгла - признак на пасивност, женственост (действуващи като живи сили в природата), крушообразна (триъгълна) - характерна за чисто интелектуалните натури, квадратна или четвъртита - характерна за деятелните, волеви натури. Ще се ограничим засега само с тия общи указания, макар линиите да разкриват едно широко поле за изследване. Да се изследват всички подробности в очертание на линиите, да се установят техните психологични резултати в сложните, производни линии - това са все въпроси, които изискват специално третиране. Особено е интересно проучването на линиите като пътища на планетните течения, нещо което ни позволява да направим една астрологична класификация на линиите и формите. Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата. То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр.
към текста >>

21. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях.
- Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала. - В това противоположение, ние българите, заемаме особено место. Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока. У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса. Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност.
към текста >>

Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада.
В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад.
към текста >>

22. Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма и ще живее в бъдещето, следейки общото негово развитие.
Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т.е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си. Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дишащо животно, с последната тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно. Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма и ще живее в бъдещето, следейки общото негово развитие. И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителна клетка! Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой.
към текста >>

23. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите.
Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог.
към текста >>

24. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения.
Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите. Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му. Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие. Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението. Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка. Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини. В България, не по-малко, отколкото в Мексико, има благоприятни природни условия за такава колония: обширна и плодородна земя, гори и обилни води.
към текста >>

25. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон.
У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира. Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки човек. Затова човек има безгранични възможности. За да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда. А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа. Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон. Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено. Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота. Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството. Но това може да стане само при туй ново разбиране на труда.
към текста >>

Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството.
А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа. Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон. Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено. Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота. Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството. Но това може да стане само при туй ново разбиране на труда. Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от любов, ще се наредят условия да получиш още по-големи. И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите.
към текста >>

26. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения.
Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини. Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9]. Както и да е, ние можем да приемем, което и да е от тия гледища, защото трансформирането вибрациите едно в друго в някои случаи е възможно[10] и съгласно модерните схващания. Именно в тая трансформация се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко. Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата.
към текста >>

27. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всеки ще знае, че споделя живота си със своите братя и затова ще прави по възможност най-много за общото добро.
Тая система се подържа през целия живот. Състезанието, което трови живота, вече си е изиграло ролята, то помогна да се развие конкретният ум. Но това не е най-високото, което може да спечели човечеството. Новата раса ще донесе друга борба. Тогава всеки ще се надпреварва да даде на другите това, което най-вече желае за себе си. Всеки ще знае, че споделя живота си със своите братя и затова ще прави по възможност най-много за общото добро. Всички неотстъпно, от все сърце ще работят взаимно. Настоящата раса разрушава, новата ще сгражда. Наблюдавайте децата: как те без изключение се радват, като разрушават. Възрастните ги окуражават и старателно им помагат да погубват нещо живо. (като в игра шах).
към текста >>

28. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание.
Присъствували 400 души най-знаменити специалисти. Джеймс Евин от Ню Йорк държал реферат върху причините на болестта. Той е казал между другото: „Средните векове много спекулираха с тая болест. Днес тя се изследва вече със средствата на модерната биология, биофизика и биохимия. Обаче това е без окончателни резултати. От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание. Изглежда, че това желателно познание лежи в онази област на разбиране, която е извън човешката душа." Ясно е от тези думи, че обикновената медицина стои тук пред границите на познанието. По-нататк референтът казал; „Проблемът за естеството на рака вероятно е идентичен с тая за самия растеж, за което ние имаме също само описателни данни". Ясно се вижда тук, колко е необходимо познанието на онази човешка организация, която предизвиква растежа, именно етерното тяло. Необходимо е прекрачването границите на днешното познание, за да може да се лекува болестта рак. Евин се отказал по-нататък в реферата си от разглеждане на въпроса за причините на рака и преминал към действието на раздразнящите вещества като катран, сажди, парафин и пр.. Г-жа Ради Ердман (Берлин) намери изменение в тъканното дишане на туморите.
към текста >>

29. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят.
към текста >>

30. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За общото истинска почивка няма; такава има за частите.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем.
към текста >>

31. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание.
Вие добре знаете това с вашия ум, но това не е достатъчно. Вие всички сте лъчи от една и съща светлина, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство. Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото Същество, в което се чувствувате съединени с всички. Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да мислите за другите като за нещо отделно от вас. Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот. Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание. Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот пулсира и в другите. Осъществете това единство, като живеете хармонично с всичко около вас. Всичките хора се включват в Едното, Великото Същество. Помогнете на това Едно в неговата еволюция към по-съвършен израз в нисшите области. Усъвършенствуването на отделния помага на Цялото.
към текста >>

32. Учителят от Назарет Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той вижда, че е вече вън от общото течение, на което е дал всичкото си вътрешно богатство и всичките си сили.
Навлезли в общия кръговрат, на тях не им остава повече време да мислят за онова „особеното", което на младини им е било най-големия импулс за работа. те и сега работят, творят, правят открития, извършват подвизи и жертви, но във всичко това, те смътно съзнават тласъкът на една сила по-голяма и по-могъща от тях. Житейският кръговъртеж ги носи и те му плащат своята дан. И незабелязано някак си, човек изведнъж се намира изправен пред последния час. Той се спира. Той вижда, че е вече вън от общото течение, на което е дал всичкото си вътрешно богатство и всичките си сили. Той е работил и много при това! Вече сили не са останали! Но чудното е там, че дълбоко някъде отвътре чувството за „особената работа" изпъква и един глас му говори, че той не е нищо извършил. Безпокойството, което той цял живот е заглушавал, изпъква в пълната си яснота. Да, той сега разбира, че не е работил!
към текста >>

33. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване.
В случай, че го намерят, Стоне ще получи половината от него. До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете. Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота.
към текста >>

34. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед.
Христос е казал още на своите приятели, че ще остане с тях до края на света. Аз видех това скрито присъствие. Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание.
към текста >>

35. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война.
На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения. Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война. Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони. От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати. В още по-тежко състояние са изостаналите в индустриално отношение страни и особено тия от тях, които участвуваха в голямата война.
към текста >>

Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време.
Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава.
към текста >>

Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение.
То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми. Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения. Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес. Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми. Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение. Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот. Сами по себе тия борби водят също тъй към по-нататъшно изостряне на голямата социална криза. * * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек. Това са на първо място събитията в Съюза на Съветските републики и тия в Индия. Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота.
към текста >>

Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр.
Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори; завода „Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи. Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства. Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр. през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари.
към текста >>

Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм.
Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл.
към текста >>

36. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството.
В друга статия пак се говори за идеите на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура". Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори. Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София.
към текста >>

Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез светлината, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството.
Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно в човека. Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие. Светлината носи знанието в нас; тя носи възвишеното и благородното. Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез светлината, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството. Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина. Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина.
към текста >>

37. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми.
Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото.
към текста >>

Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми.
Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу?
към текста >>

Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята.
Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери.
към текста >>

38. ПРИ РЪЦЕТЕ, КОЙТО ДАВАТ - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-същественото нещо в живота, това е съзнанието, че човек трябва да се развива, трябва да върви напред чрез личното издигане, чрез личното пресъздаване, усъвършенстване към общото издигане и благо.
„ДОБРОТО ЖЕЛАНИЕ" – ЕДИН МАГИЧЕСКИ ФАКТОР Всеки човек дири щастие в живота, всеки работи, за да постигне нещо, да има успех, радости. При това скръбта, страданията, неуспехите и нещастията не напущат никога дома на човека. Повечето от хората са свикнали да дирят факторите на нещастията все извън себе си, в другите, в условията. Безумец би бил този, който отрича условията като фактор за добро или зло в живота на личността и обществата. Но условията не са всичко, те не са самия живот, те се създават и тогава стават фактор в едно или друго направление. Най-същественото нещо в живота, това е съзнанието, че човек трябва да се развива, трябва да върви напред чрез личното издигане, чрез личното пресъздаване, усъвършенстване към общото издигане и благо. В пътя на усъвършенстването, обаче, винаги се изпада в най-големи грешки. Човек вижда пред себе си винаги крайната цел, своя далечен блян, но не намира пътеки и средства към него; така идва разочарованието, а заедно с него и нещастието. Всички, които са успявали в живота, в каквато и да е насока, са съзнавали или най-малко чувствали, че възможностите в живота, намиращи се в или извън тях, близо или далеч, са постижими с време. Те са започвали съзнателно или не, всякога с „доброто желание". И това „добро желание", подкрепяно с постоянството, е водело всякога към успех.
към текста >>

39. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания.
То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята.
към текста >>

40. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма.
Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения. Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време.
към текста >>

41. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всеки един, който иска да работи за общото, за човечеството, той е човек на първия лъч, той вече го е приел!
Той е тъй близък и тъй далеч от тебе! Ако човек, приел първия лъч, работи в една градина, то цветята ще цъфтят по-красиво и с по-голямо благоухание, а плодните дървета ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Когато хората на първия лъч съградят къща, те ще вложат в нея нещо и тези, които живеят в нея, ще се благословят, ще получат нещо. Когато една дреха се ушие от хора на първия лъч, те също така ще вложат в дрехата нещо и този, който я носи, ще получи нещо в себе си. Този, който приеме първия лъч, той е вече от събудените! Всеки един, който иска да работи за общото, за човечеството, той е човек на първия лъч, той вече го е приел! Хората на първия лъч живият за другите, за Бога! Всяка сутрин човек да внимава да види първия лъч на слънцето! Да внимава да чуе в себе си гласа на първия лъч. Ако го чуе, този ден е плодотворен, този ден е за него ден на творчество. Пропусне ли го, този ден е загубен за него.
към текста >>

42. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ.
Все пак обаче нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа.
към текста >>

43. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността.
Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така почеркът е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума). За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите.
към текста >>

44. ПРИЗОВ - АНА В. МИЛС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Елате, о, братя отритнати и бедни Към общото аз, Вий песни запейте бурни, победни За новия час.
Еос I. Слезте надолу, в безбройните тунели На майката земя, И вижте, как братята, главите навели, Дълбаят я в тъма. Мълком я ломят, копаят безспирно Нейните недра; Всяка отломка от нея е нещо всемирно, Е светла искра. Тая искра връзки на братство създава, Тя грее и свети, О, тая искра душите човешки споява В светли завети. Елате, о, братя отритнати и бедни Към общото аз, Вий песни запейте бурни, победни За новия час. II Бъди Ми страж из моя път, Ходи След мен и във всеки кът Свети; Огрей ти с чиста светлина сърце ми, Стопи Ще то тогава скърбите големи.
към текста >>

45. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство.
Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните.
към текста >>

46. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

При това, никой не е задължен непременно да вземе участие в издръжката на общото имущество.
Нашите нови познати ни разведоха из лагера. Всеки си е направил барака, според средствата и вкуса, които има. Показаха ни „братската" градина, при обработка на която всички помагат, колкото могат: някои с пари, някои с физическа работа. От това, което дава градината, се ползуват всички. Също така и за издръжка на братския имот се грижи всеки според силите си, с каквото иска и може. При това, никой не е задължен непременно да вземе участие в издръжката на общото имущество. Тука въобще нищо не е задължително. На въпроса ни, каква религия имат последователите на това учение, ни се отговори, че официалната религия за тях няма абсолютно никакво значение. Всеки е свободен да принадлежи, на която иска религия, да кръщава децата си, както си иска. Също не е задължително и цялото семейство да са последователи на учението. Сутрин всички стават преди изгрева на слънцето и след изгрева те правят физически упражнения на поляната, всред гората.
към текста >>

47. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит.
Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена.
към текста >>

48. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За нас имат тези изучвания още особена стойност, доколкото те ни подпомагат да обосновем научно лечебната сила на ръцете или изобщо лечебния магнетизъм, който все още не е намерил всеобщото признание, което заслужава, пред вид големите му лечебни въздействия, които съвсем не почиват на „въображения”.
Тйониес да докажат в мозъка на живи животни електрически течения, които се появяват в архитектоничните мозъчни полета. Тйониес е построил един апарат - неврограф, който отбелязва точно мозъчните токове. При заболяванията на мозъка, особено при спазми, неврографът отбелязва токовете в криви, от които може да се познаят също и други подобни заболявания. Това за медицината е от голямо значение. Човек ще учи сега да установява от отбелязванията на неврографа мозъчните заболявания и да определи техния вид от различните или подобни криви. За нас имат тези изучвания още особена стойност, доколкото те ни подпомагат да обосновем научно лечебната сила на ръцете или изобщо лечебния магнетизъм, който все още не е намерил всеобщото признание, което заслужава, пред вид големите му лечебни въздействия, които съвсем не почиват на „въображения”. Из „Wahres leben” год. 33, кн. 7/8, 1932 г. ,
към текста >>

49. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по пътя на своя възход.
Дълги десетилетия ще се изнижат в борби за надмощие, първенство и богатство, земята ще се покрие няколко пъти с кръв и сълзи, но чаканият ден не ще настъпи, ако ние не подирим неговия изгрев в нас, в собствените си души, умове и съвести. На пръв поглед тия думи звучат парадоксално и имат, може би, досадния тон на наставление, но в тях се крие самата истина, чудната разгадка за всички световни конфликти. Без да навлизаме в каквито и да е подробности, излишни вече за интелигентния човек на съвременността, без много да глаголим, ще кажем, че всяко начало, добро или лошо, е начало на разума, на сърцето, на волята. В сърцата и умовете на хората се зараждат епохите, там се подготвят възходите и кървавите падения, оттам пак ще дойде великото пробуждане. Какво ще рече да си човек? Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по пътя на своя възход. Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай. Ние не отричаме смисъла на тия учения и общества, знаем ги и ги тачим като стъпала на човешкия развой, но нито едно от тях не ще бъде в състояние да освободи човека напълно в материално и духовно отношение, докато не дойде „обществото” на свободните човеци – т.е. докато хората не подирят свободата, обърнали очи към изгрева в своята съвест. Който иска да се движи по пътя на бавния развой на обществата, който желае да направи себе си тор на историческите събития, нека пъпли с темпа на времето, а който иска да отбележи и остави следи върху сивия фон на общото, нека въстане, нека се революционизира, нека обяви бран на наслоения в съзнанието му от векове мрак и нека да извоюва сам своята свобода. Ние също сме за революцията, за обновата, но ние приемаме революцията като борба на светлината с мрака, борба предимно в себе си, където се гради новият човек, за новото време.
към текста >>

Който иска да се движи по пътя на бавния развой на обществата, който желае да направи себе си тор на историческите събития, нека пъпли с темпа на времето, а който иска да отбележи и остави следи върху сивия фон на общото, нека въстане, нека се революционизира, нека обяви бран на наслоения в съзнанието му от векове мрак и нека да извоюва сам своята свобода.
Какво ще рече да си човек? Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по пътя на своя възход. Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай. Ние не отричаме смисъла на тия учения и общества, знаем ги и ги тачим като стъпала на човешкия развой, но нито едно от тях не ще бъде в състояние да освободи човека напълно в материално и духовно отношение, докато не дойде „обществото” на свободните човеци – т.е. докато хората не подирят свободата, обърнали очи към изгрева в своята съвест. Който иска да се движи по пътя на бавния развой на обществата, който желае да направи себе си тор на историческите събития, нека пъпли с темпа на времето, а който иска да отбележи и остави следи върху сивия фон на общото, нека въстане, нека се революционизира, нека обяви бран на наслоения в съзнанието му от векове мрак и нека да извоюва сам своята свобода. Ние също сме за революцията, за обновата, но ние приемаме революцията като борба на светлината с мрака, борба предимно в себе си, където се гради новият човек, за новото време. Колко наивно, колко смешно изглежда това за ония, които са се заели да оправят целия свят! Но нека знаят, че целият свят никога не ще се оправи. Може да се възроди и възкреси личността. Тая възродена личност ще твори новия свят, а старият свят ще отиде в недрата на земята както падналите в есента листа, за да стане тор на нивата.
към текста >>

50. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности.
Пътят на ученика За да изследват химическите свойства на известни съединения, за да открие присъствието на известни специфични вещества в тях, химиците прибягват до различни реактиви. Белтъчините, да речем, се характеризират с редица цветни и утаечни реакции. От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено. По тия цветове се съди за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула. Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят. Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото.
към текста >>

51. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тия разни степени на „устои” обикновено носят общото име „разни характери”.
В какво се състои характерът му? Да речем този човек е виден чиновник, характерът му се състои в това, че не се подкупва. Ако приложим марката на Учителя, тогава има разни категории хора от това гледище – едни се подкупват със сто, други с хиляда и хиляди левове, а най-сетне, тия които минават за най-честни, пропадат пред един милион лева. Къде е характерът и устоят? И въобще няма област в човешкия живот, където да се намерят хора, които да издържат и на най-големите изпитания. Тия разни степени на „устои” обикновено носят общото име „разни характери”. Думата „няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите. Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си. От резултатите се доказва, че принципите на тази партия са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика? — Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка.
към текста >>

52. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото по този начин този народ вече ще прилича на клон, откъснат от общото дърво.
Можем да вземем примери и от последните войни. Ако разгледаме даже само най-външната страна на въпроса, само икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, то другите народи, които са в цветущо икономическо състояние, в края на краищата ще пострадат: бедствията ще се стоварят върху плещите им. Но това се отнася не само до икономическия живот, но и до всички други области на живота. Но този въпрос трябва да се разгледа и в дълбоката си страна, а не само по отношение на външните условия. Напр. ако се възпита едно поколение с дух на сепаратизъм, с желание за надмощие над другите народи, с дух на омраза спрямо други народи, тогаз вече бацилът на разрушението е вмъкнат. Защото по този начин този народ вече ще прилича на клон, откъснат от общото дърво. И този народ в края на краищата ще върви с по-явни или по-ярки стъпки към израждане. Всеки народ, който иска да повдигне само себе си за сметка на другите народи, ще се изроди, защото по този начин се къса онази връзка с целокупния организъм. И обратно, онзи народ, който работи както за своето лично благо, така и за благото на другите народи, се повдига. Докато човек живее личния живот, той се откъсва от целокупния живот до известна степен, и тогаз силите, животът, соковете на цялото не могат да се вливат в него. Ето защо при живота на личния егоизъм човек се изолира от енергиите, които идат от божествените светове; в него не може да се влива по този начин онзи живот, който иде от тези горни мирове.
към текста >>

Живот за общото.
Учителят казва: „Има личен и колективен егоизъм. Законите и при двата, както и последствията, са същите." Ето защо човекът на новата култура надраства национализма, разбран в тесен, ограничен смисъл на думата. Тясно разбраният национализъм ще бъде надраснат. Нации ще има, но те ще бъдат служители на Цялото. Учителят казва: „Има три вида Живот: живот за Цялото. Живот за общото. Живот за личността. Животът за Цялото включва в себе си благото на обществото и на личността. * * * „Казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята. Коя е причината на това? Една от причините са неестествените мисли на хората!
към текста >>

53. Наука за ръката - М. И. Д Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото, космическо течение, този човек е в общение с Бога.
По тази линия той ще прочете не само миналия си живот, но и бъдещия. Когато човек се научи да чете по този линия, колкото пъти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално, умствено, сърдечно и обществено положение, до което най-много ще достигне. Той ще знае, дали ще се прояви като философ, писател, поет, музикант или художник. Всичко това е написано по линията на съдбата: по ъглите на отклонението, по ред малки и големи знаци върху нея. В тази линия има цяла геометрия. Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото, космическо течение, този човек е в общение с Бога. Той е щастлив и добър. У него линията на ума и на сърцето са балансирани. Строежът на техните пръсти, очи, вежди е отличен. У тези хора всичко е добре поставено. „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, и сила" - значи, да намериш общото, космическо течение.
към текста >>

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, и сила" - значи, да намериш общото, космическо течение.
Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото, космическо течение, този човек е в общение с Бога. Той е щастлив и добър. У него линията на ума и на сърцето са балансирани. Строежът на техните пръсти, очи, вежди е отличен. У тези хора всичко е добре поставено. „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, и сила" - значи, да намериш общото, космическо течение. Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: „Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил". В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показа на човечеството пътя км спасението. В тази линия се крие вътрешният живот на човека.
към текста >>

54. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото.
Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница. И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава цялостна концепция и мироглед. Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо!
към текста >>

Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото.
И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница. И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската опитност и дава цялостна концепция и мироглед. Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо! И за това много са признаците - тия разтърсвания на човечеството, тия родилни мъки на народите, между които на първо место стоят най-светлите, най-силно чувствуващите и най-жизнеспособните - славянските народи.
към текста >>

55. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Общото впечатление говори за добър човек.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР (Продължение) Фигура 9. представя образ на човек, който има ухо, с добре развити всички части и в хармония с целия образ. Този образ представя човек от народа. Фиг.9 Интересно е, че в това лице не само ухото, но и челото, средната част на лицето, долната челюст и брадата имат също тъй добра пропорция. Погледът е ясен, определен и искрен. Общото впечатление говори за добър човек. Това лице е доста близо до хармоничния тип. Този човек вероятно ще остане завинаги в скромни материални условия, защото долната част на страничната област на главата (точно над ухото) е слабо развита, а тази област е във връзка със слаби стремежи към придобиване. Също така и носните крила в този човек са слабо развити. Това се обяснява от факта, че този човек живее във фабрична област, дето въздухът е много развален, нечист. Фигура 10 представя ухо, в което горната част взима надмощие, а долната е твърде слабо развита.
към текста >>

56. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И той е едно национално политическо движение, което при най-големи грижи за духовното развитие на човека, се занимава в едри линии с големите проблеми за „общото благо".
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ В съвременна Германия националсоциалистите мислят, че са нови хора, които ще обновят Германия, негли те от време мислят да обновят цяло немско - всички места под немско владение някога или където се говори немски. Фашистите в Италия не са много далеч от мисълта на своите германски събратя - националсоциалистите, само че техните обновителни аспирации не надхвърлят границите на Италия. Болшевиките в съветска Русия, считат себе си тоже за нови хора. Фактически болшевизмът в Русия, като изключим „великата народностна търпимост", която далеч не съществува в Германия, не представлява днес нищо повече от националсоциализма. И той е едно национално политическо движение, което при най-големи грижи за духовното развитие на човека, се занимава в едри линии с големите проблеми за „общото благо". В каква по-особена, трайна насока се изразява новото в днешна Русия, е един проблематичен въпрос? Пред нас се поставя въпросът: що е ново? Кои са фактически нови хора? — Няма страна в света, където да не се говори за нуждата от нови хора. И в цяла Европа, и в Америка, и в черна Африка, и в жълта Азия, навсякъде се пробужда съзнанието за един нов живот.
към текста >>

57. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Човек трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси.
Тая е хубавата страна на страданията. Те ни водят към все нови и нови форми. Егоистът е човек, който се държи о старите форми. И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние. Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят. Човек трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси. Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло. В алтруизма е безсмъртието. В алтруизма, т.е. в живота за Цялото, животът е вън от смъртта. Трябва да се надрасне личното съзнание и да се мине в съзнанието на целия космичен организъм.
към текста >>

58. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще бъде в състояние да се вживее в целокупното, в общото, да чувствува единството в множеството!
Всяка епоха носи в себе си едновременно елементите на залязващото и на изгряващото. Явява се тогаз въпросът: Кои нови хоризонти разкрива днешната епоха на човешкото съзнание, какви нови планински върхове за изкачване му показва ? Еволюцията може да се определи като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите, способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, но по точно определени закони. Тогаз, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещава днешната и следната епоха? Това е тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще бъде в състояние да се вживее в целокупното, в общото, да чувствува единството в множеството! Когато това космическо съзнание се пробуди, тогаз човек от живота на частите влиза в живота на Цялото. Поради това новата идея, на която принадлежи бъдещето, е: Живот за Цялото, а не за частите. Човекът с новото съзнание вижда във всяка част проекция на Цялото и всичко върши за Цялото. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до реалността. Защото ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим, че единството е, което лежи в основата на цялото битие.
към текста >>

59. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Социализмът през миналия век създаде максимата, че творчеството, изобщо, е дело на масата, че великите творби, които носят общото име народни умотворения, са чисто дело на масата, а не на дадени единици, както често им се приписва това.
Коен НАРОД И ТВОРЧЕСТВО Животът на всеки народ се мери с неговото творчество. Това е вечна максима. Народите изчезват, когато престанат да творят. В туй отношение творчеството трябва да даде на хората трайни блага, творчеството трябва да остави истински следи, трябва да повдигне народа в неговото развитие. Често се запитваме, кой е този, който твори - единиците или масата в даден народ? Социализмът през миналия век създаде максимата, че творчеството, изобщо, е дело на масата, че великите творби, които носят общото име народни умотворения, са чисто дело на масата, а не на дадени единици, както често им се приписва това. От това гледище създаде се едно миросъзерцание и се издигна култът на масата на голяма висота. Ние го виждаме това изразено силно във всички днешни политически доктрини, като се почне от фашизма, та се стигне до болшевизма, па и междинните положения на съвременна Европа и света. Може би в тази максима, създадена от социализма през миналия век, да има нещо много вярно. Дълбоко психологически погледнато, тук се прозира една лошо изразена форма на колективното чувство, или по-право на колективното съзнание, което развитието на културите винаги пренебрегва. За тях е важно, обаче, да установим, вярна ли е максимата, че народните маси са именно творческият фактор в живота, защото правилното разрешение на този въпрос може да създаде основите на едно ново миросъзерцание, от което толкова много се нуждае днешният свят.
към текста >>

60. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата.
Тъмнокосият е човек повечето на моментното удоволствие. Брюнетът и чернокосият са подвижни хора, докато русият е по-пасивен в своята проява. Брюнетът, на всеки случай, седи винаги между черния и русия тип човек. Видимо, обаче, той клони по характер повече към чернокосият. Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост. От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата. Меката коса върху правилната глава на някой брюнет говори красноречиво за неговия благороден характер, за неговата творческа енергия използувана и насочена в една полезна и издигаща насока. Това са магнетични натури, милосърдни. У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони. Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици.
към текста >>

61. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Така ти създаваш условия за твоето добро, понеже твоето добро се включва в общото добро.
Ти трябва да добиеш онова качество, да можеш да живееш едновременно във всички хора. Любовта е една сила всеобемляюща, която има пред вид благото на всички същества. Следователно, ти не можеш да обичаш когото и да е, ако не обичаш едновременно и всички. Несъвместима е тогава любовта. Мисли и работи за доброто на другите! Така ти създаваш условия за твоето добро, понеже твоето добро се включва в общото добро. Ти не можеш да образуваш връзка без любовта. Тя е, която ги свързва. Ти трябва да освобождаваш другите хора, и като ги освобождаваш, ти себе си освобождаваш. Ние сме дошли на земята да изучим божественото и да работим не за себе си, а за Цялото, за Безграничния! Езикът на Безграничния - това е любовта.
към текста >>

62. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ.ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

„А защо да не може да влезе вътре - попита един от учениците, изразявайки общото недоумение - кой може да го възпре да прекрачи този праг, след като е изминал трудния път, осеян с толкоз пречки и изпитания?
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА На една малка полянка в планината един мъдрец беседваше със своите ученици за оня „дом на Отца", за който Христос бе говорил на учениците си - домът, в който има много „жилища". „Чели сте, нали, че Христос не повика веднага своите ученици при себе си, а ги остави да работят в света, докато им „приготви място". Значи, не се влиза така лесно в тоя дом. Преди да завърши човек своята работа на земята, преди да направи всички усилия, да даде всички жертви, той не може да прекрачи неговия праг. Но дори и когато се намира пред самия му праг, той все още може да остане дълго време вън". „А защо да не може да влезе вътре - попита един от учениците, изразявайки общото недоумение - кой може да го възпре да прекрачи този праг, след като е изминал трудния път, осеян с толкоз пречки и изпитания? " Мъдрецът се усмихна, помълча за малко, па отвори уста и им разказа следното: „В първите християнски времена имало един светия, който цели двадесет години се подвизавал в пустинята. Труден бил пътят, който го довел до пустинята, но още по-труден бил вътрешният път на подвига, който той трябвало да извърви през тия двадесет години отшелнически живот. Той усилено се молил на Христа да приюти и него - бездомния - в дома на Отца, да го приеме да живее между светиите, които постоянно гледат славата му. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още един ден да живееш тук. Напусни постницата си, тръгни към изток и ще ме срещнеш.
към текста >>

63. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ето защо е трябвало еволюционният подтик, почнал от времето на Христа, да има време да се засили достатъчно, додето човечеството слезе в най-ниската точка на своя ход, за да има силата в нужния момент да превърне общото низходящо течение във възходящо.
процесът на слизането, е продължавал. И най-дълбоката точка на слизането е отбелязана в 19 век, когато материализмът като мироглед е бил на върха на своята сила. Защо еволюционното течение почна малко преди най-дълбоката точка на инволюцията? На това трябва да се отговори така: Преди всичко, всички хора не са на еднаква степен на развитие и затова известни лица са могли да влязат в еволюционното течение по-рано. От друга страна, всяко течение, когато встъпи в човешката история, не може да се прояви изведнъж със своята сила. Ето защо е трябвало еволюционният подтик, почнал от времето на Христа, да има време да се засили достатъчно, додето човечеството слезе в най-ниската точка на своя ход, за да има силата в нужния момент да превърне общото низходящо течение във възходящо. Инволюцията и еволюцията можем да ги разгледаме като колективни процеси, но в същото време те са и индивидуални процеси, т.е. всеки човек до определена точка на своето развитие се намира в инволюционния процес и след това почва еволюционния. Коя е именно тая точка, дето става преминаването от единия процес в другия? Това е изразено много образно в притчата за блудния син. Додето блудният син излиза от дома на баща си и търси лично щастие, власт, богатство, сила, дотогаз той е още в инволюционния процес, той слиза!
към текста >>

64. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всичко около нас, обаче, говори че това не е така, а в общото развитие има план и закономерност.
Противодействуваща сила на Водолея е знакът на Лъв, който е символ на мировото сърце, което още липсва, но към което по-късно ще прибегнем, за да утолим пожарите на изжаднялата си и изсъхваща душа. Тия неща, за които става дума в настоящата статия, ги даваме, за да се види едно очебийно съответствие между различните образи на древната символика, които ние срещаме в останалите до наше време паметници, и астролого-астрономичните истини и положения в отделни епохи на историята. Ние се отнасяме повърхностно към тях, очевидно от липса на по-добри знания по тия въпроси. Колко би бил интересен светът, ако човечеството би могло да роди сега един синтетичен гений, който да може да преброди духът на вековете и да даде една цялостна и непрекъсната картина на развитието. Днес е твърде опасно да се твърди, че всяко нещо оставя трайни следи върху ненаписаната книга на вселената, защото сме в последните фази на аналитичния век, който е раздробил света на отделни късове, а събитията на изолирани епизоди. Всичко около нас, обаче, говори че това не е така, а в общото развитие има план и закономерност. Помощник за нашето невежество се явява и лекият хумористичен начин, с който ние се отнасяме понякога към толкова големи и налагащи се въпроси, хумор, зад който ние прикриваме собственото си невежество.
към текста >>

65. АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всички, като части от общото човешко тъпо, сме разпънати.
Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ. Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в мислите на събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас на дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват на кръст душата на човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от тялото му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само на две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено възкресение - „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия на символа Христос, позната като разпятие. Взето като цяло, човечеството преживява своето идейно, душевно и материално разпятие. Това показва и единствено свободният човешки разум - не-прикованата човешка глава: това показват и похитителите и хулителите на всичко идеално - същите мъчители на старата Голгота; това показват и ония явления, които предвещават края на всичко, гнило, както капещите есенни листа предвещават идването на зимата. Всички, като части от общото човешко тъпо, сме разпънати. Въпросът, обаче, не е там. Важното е, не как сме, а какво трябва да правим. Великият символ Христос ни посочва с ясни думи правилната стъпка в този момент. „И когато дойдоха на местото, което се наричаше лобно, там разпънаха Него и злодейците. А Исус казваше: „Отче прости им, защото не знаят, що правят".
към текста >>

66. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото.
Всички те са тук. Един съидейник музикант посещава селото. Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му. С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията. Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването. Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар.
към текста >>

И той оправдава напълно общото доверие.
Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него. Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строе¬жа, но никой не го пита за нищо.
към текста >>

67. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЖЕНАТА, ИЗЛЕКУВАНА ОТ КРЪВОТЕЧЕНИЕ И ХАНАНЕЙКАТА. - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И това е негли най доброто, което той може да до¬принесе за общото благо, за общия подем на човечеството.
Щастието е израз на оня истински живот, при който човек вижда дълбокия смисъл на битието. Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на Любовта и налягането на Духа. Този път трябва всеки човек сам да извърви. Ето защо, никой не трябва да очаква други да „оправят света, други да работят за неговото и общо повдигане. Всеки трябва да работи сам за своето повдигане. И това е негли най доброто, което той може да до¬принесе за общото благо, за общия подем на човечеството. И наи¬стина, опитът показва, че въпреки всичкия натиск, който обикновено се упражнява върху човека при неговото възпитание, в края на краищата неговото повдигане зависи от него самия. То трябва да произтече от неговата воля, да бъде плод на една вътрешна, свободна работа. Никой не може да издигне една жена или един мъж, ако те сами не искат да се повдигнат, ако т сами не работят за своето повдигане. Никой не може да упражнява контрол върху човека, дори и с най-изтънчени средства, ако човек сам не иска да се контролира и самообладава. Това са основни истини при възпи¬танието, които трябва да се усвоят и в семейния живот, и в училището, и в обществото.
към текста >>

68. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затуй, по съществуващите днес признаци можем да съдим, че новото, което иде, е духът на братството, на единението. Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата, да я претворят, се проявяват във всички области на живота. Навсякъде можем да видим днес следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действуват върху по-дълбоките сили на човешкото естество.
към текста >>

69. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех.
Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех. Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света. Щедростта се включва в идеята за цялото. Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в щедрост. Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат.
към текста >>

70. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Кое е характерното, общото, което отличава тия лица?
Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа, – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трит салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви! Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция?
към текста >>

71. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това, обаче, е най-общото правило за саденето.
Първо, трябва да се подбере ден, в който луната минава през някой от изброените по-горе плодовити знакове. Второто нещо, което в случая трябва да се вземе под внимание, ако искаме репите добре да се развият и растат, то е луната да се пълни. Третото нещо, което трябва да се спази, то е луната да бъде под хоризонта, т.е. да се сади, преди тя да изгрее и след като залезе. Ясно е, следователно, че при саденето не само на ряпа, но и на какви да било други зеленчуци, важи правилото: луната да е в плодовит знак, да се пълни и да е под хоризонта. Това, обаче, е най-общото правило за саденето. Има и други подробности, които трябва да се спазят. Когато се избира най-благоприятния момент за дадена земеделска работа. Напр. едно необходимо условие при сеитба и садене е зодиакалният знак, който изгрява на хоризонта, да бъде също измежду плодовитите знаци. Друго правило, което трябва да са спазва е следното: да не се сее, когато луната изгрява на хоризонта, макар знакът в който се намира да е плодовит. Това, впрочем, спада към общото указание – луната да бъде обезателно под хоризонта.
към текста >>

Това, впрочем, спада към общото указание – луната да бъде обезателно под хоризонта.
Това, обаче, е най-общото правило за саденето. Има и други подробности, които трябва да се спазят. Когато се избира най-благоприятния момент за дадена земеделска работа. Напр. едно необходимо условие при сеитба и садене е зодиакалният знак, който изгрява на хоризонта, да бъде също измежду плодовитите знаци. Друго правило, което трябва да са спазва е следното: да не се сее, когато луната изгрява на хоризонта, макар знакът в който се намира да е плодовит. Това, впрочем, спада към общото указание – луната да бъде обезателно под хоризонта. За отделните растения, както и за разните видове растения има специални правила. Така запример най-благоприятните условия за садене на цветя са, когато луната се намира в знака Риби, пълни се, а на изток изгрява знакът Везни. Тогава и третото условие – луната да бъде под хоризонта е изпълнено, защото в тоя случай тя е залязла преди около два часа. През пролетта, когато Слънцето е в Телец, от 21 април до 21 май, или в Близнаци, от 21 май до 21 юни, благоприятни часове за садене на цветя са след обед между 21/2 и 6 часа. Много още тънкости трябва да се спазват при разните видове растения.
към текста >>

72. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството.
Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени. Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието. Те особено повтаряли да се поддържа и разширява книжнината. Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България.
към текста >>

73. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– това е един повик на уплашената човешка мисъл, която се лута в частичните случаи, изследва парциалните процеси, без да познава общото в неговия грандиозен мащаб.
Това безсмъртие се манифестира всеки миг край нас. Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната въглеродна частица, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията. Животът е един грандиозен процес. Ние участвуваме в него и затова е много трудно да се отдръпнем настрани и да проследим ходовете му, неговите задачи и неговия цялостен план. Светът ще загине! – това е един повик на уплашената човешка мисъл, която се лута в частичните случаи, изследва парциалните процеси, без да познава общото в неговия грандиозен мащаб. Светът се разширява! – се провикват модерните космографи, които напоследък, особено в Англия, със средствата, които им дават новите телескопи, наблюдават как се отдалечават небулозите в световното пространство и светът расте, издува се като балон. Това увеличение на вселенския "обем" става за сметка на гъстотата му. Излиза, че светът отива към едно "разредяване". Материята бавно се руши, минава в друго състояние, а освободената енергия, през вратата на топлината, отива в други, по-фини състояния, за да породи нови, неподозирани процеси, които ще съставляват динамизма и същината на бъдния живот.
към текста >>

74. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Общото организиране на живота в този дух ще дойде естествено.
Някой ще каже: "Как ще се организира животът при тия новите условия на труда? " - Човек не трябва да изгражда механически рамки на новия живот, който иде. Външните форми на обществения живот ще се менят постоянно. Това е един процес, който зависи от дълбоките закони, вложени в цялата природа и в човека. Човек може да знае, обаче, още от сега, че тогава животът ще бъде организиран много по-добре, отколкото сега. Общото организиране на живота в този дух ще дойде естествено. Целокупният живот в природата е именно така организиран вече. Правят изключение само няколко природни царства, които са на по-низка степен на развитие. Взаимопомощта, служенето, жертвата са законите, на които се крепи животът на цялата природа. Ако изучим разумните сили, които работят в природата, ще видим, че всички висши, напреднали същества работят в този дух. И когато човек се издигне до новия подтик на труда, той ще влезе в хармония с цялата природа.
към текста >>

75. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Преди всичко, тя не е резултат на експериментални изследвания в съвременен смисъл на думата, а резултат на оная практика, която е позната под общото име Йога.
Ще изложа накъсо една от тези индуски системи. Източникът, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G. W. Surya и М. Е. Valier: Okkulte Weltallslehre (Окултно учение за Всемира). Предварително ще кажа, че индуската физика се коренно отличава от модерната, западно-европейска физика, и по метод, и по техника. Преди всичко, тя не е резултат на експериментални изследвания в съвременен смисъл на думата, а резултат на оная практика, която е позната под общото име Йога. От гледище на Запада, физиката на индусите ще се покаже чиста метафизика. Но нека пристъпим към самото изложение. За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1.
към текста >>

76. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но, разбира се, общото затопляне не изключва възможността за отделни студени години.
В работата на Кинсера е изтъкнато повишението на температурата не само за Америка, но и за Европа: в Копенхаген, Париж, Виена, Гринуич. във всички тия европейски градове повишението на температурата се наблюдава от 1900 година насам. Не само това. Но такова повишение се забелязва и в южното полукълбо: В Сантяго (Чили), в Буенос Айрес, в Капщад. Същото явление е и в тропиците, в Бомбай, в Батавия. Но, разбира се, общото затопляне не изключва възможността за отделни студени години. Тъй напр. 1928-29 била изключително студена, както в Русия, тъй и в Западна Европа. Затопляне в планините Затоплянето се забелязва и в планинските обсерватории, и това по-добре от всичко друго свидетелствува в полза на това, че затоплянето не е резултат на ръста на градовете. Напр. данните за планинската станция Обир (на височина 2044 метра, в източните Алпи, югоизточно от Клагенфурт) показват, че от 1919 г. до 1934 г.
към текста >>

77. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Забележително, обаче, си остава едно: хората и до днешен ден се заблуждават относно преимуществата на епохите и времената в общото развитие.
Един голям фактор в неговото развитие е средата, спрямо която той някога се нагажда, други път претворява или се стреми да догони в непрестанните ù промени. И човекът е властен и свободен само в среда, която го разбира и е сродна с неговите стремежи. Нашата надареност, маниер или благородство, изразени по един начин, са понятни само в една среда. Другаде, при други условия и начини на живот, тя е чужда, незавладяваща. Ако ние бихме могли да се пренесем назад в някоя отдалечена епоха и бихме се явили всред отбраното общество, нашите възгледи за естетика, нашият морал и маниер, с който се отнасяме към хората и проблемите на времето, биха били чудовищни, защото и те са били подложени на развитие. Забележително, обаче, си остава едно: хората и до днешен ден се заблуждават относно преимуществата на епохите и времената в общото развитие. Смешно и нелепо е да се съпоставят такива разнородни неща, като отделните епохи на човешкото развитие и да се казва: днес човечеството стои по-високо във всяко отношение от някога или обратното - някога човечеството е било по-високо във всяко отношение от нашите западнали и извратени времена. И в двата случая се прави една голяма грешка, ако не се прибави едно разяснение, което да установи „в какво отношение" или в що по-горе или по-долу. Ако имаше някакъв начин, който би ни позволил да се отдръпнем като безучастни зрители в перспективата на времето и ако развоя на човешкия род би оставил никаква следа като огнена линия върху мрачния фон на вековните панорами, ние ще останем изненадани от това, че тая следа не е една наклонена линия, която започва от някаква „нула" и се стреми нагоре към безкрая, а една вълнова линия или спирала с много слизания и качвания, общата тенденция на която е все пак нагоре. Диаграмата на развоя не е една проста стълба, която изкачва човешкият род гладко, а път с мъчителни възходи и бурни слизания, път с трагически минимуми и блестящи точки на съвършенство във всеки от тия извитъци - епохи, човечеството е докосвало нови, непознати дотогава неща и е живяло под един знак на своето време, който макар и невидим, властно го е направлявал и е бил негова неуловима духовна същност. във всяка историческа епоха, във всяка нова цивилизация, която се е явявала като еманация от световната душа, човечеството догонва и достига нещо, което никога вече не ще може да се повтори със същия чар, блясък и заразяващ ритъм.
към текста >>

Може миналото да ни надхвърля с нещо - ние сме пак по-напред в общото развитие.
Диаграмата на развоя не е една проста стълба, която изкачва човешкият род гладко, а път с мъчителни възходи и бурни слизания, път с трагически минимуми и блестящи точки на съвършенство във всеки от тия извитъци - епохи, човечеството е докосвало нови, непознати дотогава неща и е живяло под един знак на своето време, който макар и невидим, властно го е направлявал и е бил негова неуловима духовна същност. във всяка историческа епоха, във всяка нова цивилизация, която се е явявала като еманация от световната душа, човечеството догонва и достига нещо, което никога вече не ще може да се повтори със същия чар, блясък и заразяващ ритъм. Човек може да сгреши като гледа сияещата светлина на някоя отминала цивилизация, която е имала друг зенит и други задачи на своето време, като рече да я сравни със своето време, което се намира под своя знак и догонва съвсем други идеали. Ще сгреши, защото привидната нищета все пак не ни показва, че светът е изостанал или върви назад. Обратно, и при най-нерадостната картина около нас, ние сме по-напред от някога. Може миналото да ни надхвърля с нещо - ние сме пак по-напред в общото развитие. На пътя ни може да има страшни препятствия и съсипии. Слънцето може да е скрито зад тъмни облаци, земята може да изглежда като место, което е събрало всички беди и противоречия, така както е сега - ние трябва да знаем, че се намираме пред един нов възхождащ ден, че изживяваме последните трагически усилия на едно ново раждане.
към текста >>

78. ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като работи човек за общото добро, това добро ще дойде и при него.
Помогни на пострадалия - помагайки му, ти помагаш и на себе си. Защото закон е: С всяка помощ, която можеш да дадеш комуто и да е, ти помагаш и на себе си. Хората са като скачени съдове. Водата, която минава през един от тия съдове, се прелива и в другите. Благото, което минава през един, минава и през другите. Като работи човек за общото добро, това добро ще дойде и при него. Погрешката на хората е тази, че те не искат да работят за Цялото. Всеки намира, че трябва да работи преди всичко за себе си. А как идва общото благо? Посаждаш, да речем, една семка в земята. Тази семка има всички условия да поникне, да се развие в дърво, което след време ще почне да дава плод.
към текста >>

А как идва общото благо?
Водата, която минава през един от тия съдове, се прелива и в другите. Благото, което минава през един, минава и през другите. Като работи човек за общото добро, това добро ще дойде и при него. Погрешката на хората е тази, че те не искат да работят за Цялото. Всеки намира, че трябва да работи преди всичко за себе си. А как идва общото благо? Посаждаш, да речем, една семка в земята. Тази семка има всички условия да поникне, да се развие в дърво, което след време ще почне да дава плод. Започне ли да ражда дървото, тогава и ти, който си посадил семката, па и другите, ще се ползувате от неговия плод. Ако мислиш, обаче, че е маловажно да посадиш тази семка, ти никога не ще вкусиш от нейния плод. Следователно, за да опиташ известни блага, първом трябва да посееш.
към текста >>

79. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото).
Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата. Задачата и целта на пълния, истинския, творческия живот е да примири, да асимилира, да оплоди тия два полюси. Това е задача и на историята. Примирението на Духа с природата и изобщо съгласуването на контрастите във всемира е пълният и реалният живот на Духа, негова естествена цел. Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията. Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво.
към текста >>

80. ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това е необходимо както за личната еволюция на индивида, така и във връзка с възможностите тоя индивид да стори нещо за общото повдигане на колектива, след като се потопи, заживее и обикне историческата му съдба, страданията му и неговите радости.
В тоя процент неуяснено и метафизично се крие съдбата на тоя народ, възможностите му и неговата мисия. Въпросът за нацията досега е бивал разглеждан чисто материалистично и механично. Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя свят, всред който живеем, е направляван в своята цялост, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото. Тогава е ясно, че без тоя орган в организма ще настъпят неблагоприятни промени. Когато един индивид се ражда всред един народ, той носи не само историческото, но и едно свръхфизично предопределение, което му повелява да развие всред тоя народ известни страни на своята природа, за което тук именно има най-добри условия. Това е необходимо както за личната еволюция на индивида, така и във връзка с възможностите тоя индивид да стори нещо за общото повдигане на колектива, след като се потопи, заживее и обикне историческата му съдба, страданията му и неговите радости. Ние отричаме напълно, като нелепа приумица, биологическия расизъм, но за сметка на това приемаме една духовна общност, която можем само условно да наречем „духовен расизъм". Един англичанин няма в своята кръв никакви специфични английски съставки, но той има нещо, което е характерно за английската нация. То е създадено и оформено освен в непрекъснатата общност, освен в приемането на вътрешните и външни белези на английската култура, което от социолозите е наречено подражание, но и във флуидите, духовната атмосфера на тая нация. Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ. Тоя тип ще има средния ръст между статистическите показвания за ръста на отделните му сънародници.
към текста >>

81. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И тъкмо тогава, когато чашата на всеобщото бедствие и страдание преливаше, когато народът изчерпи и последните си сили, в страната на Зинобий-Ра се разнесе невидим и чуден дъх на жадувана пролет.
Години на ред Зинобий-Ра наказваше своите поданици най жестоко; и затова неговата страна се пълнеше с нещастници, които се скитаха по улиците осакатени от царските джелати. Това беше същинска напаст, по-страшна от чума, която върлуваше в тая могъща империя. Опасността да се покрие тя с живи трупове беше голяма. Но нито царят, нито неговите приближени хора виждаха страданията и мъките на целия народ. А въздишката на народа се носеше от единия до другия край на страната. И тъкмо тогава, когато чашата на всеобщото бедствие и страдание преливаше, когато народът изчерпи и последните си сили, в страната на Зинобий-Ра се разнесе невидим и чуден дъх на жадувана пролет. Народът въздъхна за миг и трепетно душата му се устреми към бъдещето, което се очертаваше някъде далече и в светлите простори вещаеше радостна вест. В страната тук и там се носеше шепот: „Пратеник дошъл от незнайна страна, казвал се Ишуа Бентам. Той носел спасение за целия народ". Нищо не знаеха за него, само това, че Ишуа Бентам живее в царския дворец. Това не беше мълва.
към текста >>

82. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение.
На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг.
към текста >>

83. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Идеалът на човечеството не е да се създават силни народи, които да подчинят под своята власт малките и по-слабите, а да се създаде едно човешко общежитие, в което отделните нации, независимо от своята физическа мощ и големина, да участвуват с равноценна стойност при попълване на общото.
, НАЦИОНАЛИЗМЪТ В НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ N. Идеалът на човечеството не е да се създават силни народи, които да подчинят под своята власт малките и по-слабите, а да се създаде едно човешко общежитие, в което отделните нации, независимо от своята физическа мощ и големина, да участвуват с равноценна стойност при попълване на общото. В един организъм има малки органи, чиято важност е неподозирано голяма. Подчинението на един народ от друг народ със средствата на насилието е варварство, което не отговаря на идеалите на нашата съвременност. В живота на народите може да има само духовно и културно надмощие и съревнование. Всяко насилствено завладяване създава аномалия в структурата на международния живот, която рано или късно става гангрена в тялото на човечеството. Няма нито един случай в историята, когато едно насилие да е останало ненаказано.
към текста >>

84. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Там ние наблюдаваме отделните феномени, анализираме ги, разчленяваме общото на конкретни случаи, класифицираме и намираме зависимостта между отделните случаи.
Двете най-съществени деятелности на конкретния ум са анализ и синтез. Аналитичната и синтетичната мисъл създават цялата сграда на науката. Научната деятелност се състои в това, да се открие нещо, да се анализира (изследва) и да се намери причинната му връзка с цялото. Човек може да бъде добър събирач на факти, добър класификатор на отделни феномени, но той не ще върши синтезираща и научна деятелност, ако тия отделни факти не ги сглоби в едно, ако на отделните случаи не намери причинната връзка с цялото, защото все пак, не бива никога да се забравя, че светът е цялостно единство. Едно благодатно поле за конкретния ум, когато той не търси още дълбоката причинност на нещата, е естествознанието и Механиката. Там ние наблюдаваме отделните феномени, анализираме ги, разчленяваме общото на конкретни случаи, класифицираме и намираме зависимостта между отделните случаи. Така, по тоя път, ние формулираме природните закони. Така е изследвана част от живата и мъртва природа, за да се създаде доста сложната в наше време сграда на естествознанието. Механиката има специално место в тая работа. Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен.
към текста >>

85. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията.
При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка частица в огромното море на природните процеси. Природата е преизобилна и щедра повече, отколкото ние можем да си представим, но тя не е индиферентна към начина и целите, за които ние изразходваме нейните запаси. Човекът днес е много заспал и с корави възгледи за света, за да проникне във великата тайна на бедствията, които ни преследват понякога масово и с ужасна неотменност. Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга. Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той. Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията. Не останаха ли само смешни опити всички старания на човека да създаде Perpetuum mobile? Ние се самоизлъгваме, наричайки себе си „господари на света", без да сме завладели първом себе си, без да сме се приобщили към направляващите сили със смирение, мъдрост и с воля да приложим усилията си към осъществяване големия световен план. Ние трудно осъзнаваме, че „победата", която нанасяме над материалния свят, става с цената на собствения ни живот защото дори и камъкът, който повдигаме с ръка, взима от нашите запаси, за да бъде сложен на по високо място. Разрастването на един живот става за сметка на друг, който се изразходва, за да се продължи едно друго съществувание. Законът на развитието нарежда събитията, които сме нарекли своя история така, че да бъде осъществен великият план.
към текста >>

86. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие.
Ние всички сме храненици или пансионери в един огромен дом, на който не виждаме господаря, тъй като неговото лице е скрито, за да сме свободни в подбора на деянията си. Цял живот се препитаваме от енергията на слънцето, която ежеминутно се струи с голяма щедрост към земята. Всяка минута то изпраща към земята лъчиста енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см. Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица.
към текста >>

87. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор.
Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У. не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята. Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор. * Целта на това кратко разглеждане на въпроса за волята у Учителя далеч не е да се спре с дълги цитати да проследи всяка изказана мисъл в беседите по този въпрос. Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески. Определяйки така своята задача, ще могат да се избегнат редица неясноти, тъй като волята у Учителя е разгледана не само, както споменахме, като част от естеството на човека и второ като динамичен, претворяващ фактор, но тя е засегната в беседите и като космически принцип и като характерологично — френологичен елемент и още в разни форми и прояви. Първият въпрос, който безусловно трябва да си зададем при така поставената задача е, що е воля и къде е мястото на волята? Тук не е мястото да се спираме на схващанията на философите за понятието воля.
към текста >>

88. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо.
да приемем този закон, който е основен във великата мирова държава — законът на Любовта, служенето. И този закон човек няма да го приеме като нещо чуждо и външно, защото той е писан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Дълбокото изучаване на разумната природа и нейните методи за дейност по този начин могат да представляват едно предметно учение за човечеството. Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир. Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои. И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо. И така, човек ще влезе в хармония със законите на великата държава, в която живее, когато почне да служи, почне да обича и дейността му е работа за благото на всички. Тогава той завинаги ще се издигне от долината на сълзите в света на радостта. Тогава ще има условия и за пробуждане на онези велики заложби, дарби и сили, които притежава. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи мировата държава: по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира всичко това, което образува свещения копнеж на човешката душа.
към текста >>

89. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това е факт, който се е проявил — в задругите на селяните и на казаците — (в общото владение на земята).
18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост. „Собствеността е кражба" — ще си остане по-голяма истина от истината на английската конституция, докато свят светува. Тази истина е абсолютна, но има и произтичащи из нея истини относителни — приложения. Първата от тези относителни истини е възгледът на руския народ върху собствеността. Руският народ отрича най-трайната собственост, най-независимата от труда: собственост върху земята. Това е факт, който се е проявил — в задругите на селяните и на казаците — (в общото владение на земята). Тази истина разбира еднакво и ученият русин и селянинът, който казва: Нека ни запишат за казаци, и земята ще бъде свободна. Тази идея има бъдеще. Руската революция само на нея може да бъде основана. Революцията не ще бъде против царя и деспотизма, а против собствеността върху земята. Всичко това аз видях в сън на 13 август. (Вж.
към текста >>

90. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Сега идат да ви поканят като съработници в общото дело".
Хората на шестата раса, която иде, ще създадат нещо велико в света. Това са хората, които ще приложат идеята за братството между хората. Това са хората, които ще носят истината и свободата в света. Това са хората на вечния мир и порядък в света. Днес синовете на светлината канят всички хора на работа. Сега идат да ви поканят като съработници в общото дело". Звездни приказки за през зимни нощи от Алдебаран. Собствено издание, 1941 г. ц. 30 лв. Доставя се от издателя, ул. Опълченска 64, София.
към текста >>

91. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас.
Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род. Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така. Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието. Формите на живота се менят в своя път на развитие.
към текста >>

То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми.
И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род. Съпоставете хората, съпоставете човешките общества, народи, култури, ще видите, че е така. Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието. Формите на живота се менят в своя път на развитие. По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново.
към текста >>

92. ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако Кеплер би проникнал в смисъла на тези понятия, той би схванал, че движението на една материална точка е, така да се каже, един непрекъснат компромис между придобитата скорост и действуващата сила и тогава не Нютон, а той – Кеплер би открил закона на всеобщото притегляне; този закон се съдържа скрит в уравненията на Кеплер, основани върху трите закона за движението на планетите, които носят неговото име".
" На това възражение, Кеплер отговаряше, че планетите имат "души", които ги карат да се движат по техните орбити. Как да си обясним – пита съвременният астроном – това наивно "обяснение" на Кеплер? – С обстоятелствата: 1). Че този безспорно голям човек си остава мистично настроен през целия си живот, (той правеше предсказания и хороскопи и въобще не беше чужд на астрологията), 2) че той, както се каза по-горе, не беше на ясно както относно понятията за сила, съответна за ускорение, така и относно принципа на инерцията. А всички тези понятия бяха изяснени именно от Галилей: последният бе прозрял изглежда и принципа за действието и противодействието. Ако Кеплер би проникнал в смисъла на тези понятия, той би схванал, че движението на една материална точка е, така да се каже, един непрекъснат компромис между придобитата скорост и действуващата сила и тогава не Нютон, а той – Кеплер би открил закона на всеобщото притегляне; този закон се съдържа скрит в уравненията на Кеплер, основани върху трите закона за движението на планетите, които носят неговото име". Ние сме напълно наясно с писанията на съвременния астроном относно историческата истина, че Нютон, който се роди след Кеплер, осветли с гениалната си мисъл, мрачната тайна на светостроението, като даде закона за всемирното привличане. Тоя законъ съвсем ясно ни показва, защо планетите не "падат" върху слънцето, но това ни най-малко не противоречи на думите, че планетите имат "душа". Ние се съмняваме, дали съвременният астроном разбира, какво иска да каже Кеплер с тая дума "душа". Ако се бе явил Нютон още през живота на Кеплер и бе дал своя закон, Кеплер би казал сигурно, че Нютон откри "душата" на планетите. Един велик ум като Кеплер, знае, какво казва с думата душа.
към текста >>

93. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В това отношение законът на Хекеля, че индивидуалното развитие е кратко преповторение на общото развитие, е верен.
Ала въпросът се поставя иначе. Бог не е измислица, а най-голямата и най-жива реалност в битието. В Неговото творческо дело няма нищо случайно, както въобще няма нищо случайно в цялата Природа. Цялото органическо развитие от амебата до човека е първична планова целесъобразност в битието. Затова човек включва в себе си целия останал животински свят. В това отношение законът на Хекеля, че индивидуалното развитие е кратко преповторение на общото развитие, е верен. Човек, обаче, крие в себе си не само материалната еволюция на живите форми. Неговото истинско „Аз" е част от това Цяло, което ние наричаме Божество. То е вечното в нас, това е нашият дух и нашата душа. Ето тука е великата тайна. — Бог се е проявил и ограничил в себе си, без да загуби своята вечност и безграничност.
към текста >>

94. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Пак се налага общото начало — Атлантида!
Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка. Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина. Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил.
към текста >>

95. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— В обикновения смисъл на думата ще рече общото съзнание и готовност за жертва в името на една обща цел.
Когато висшите центрове на главата господствуват — разсъдителни и духовни, морални и религиозни,—тогава героичността, нейните центрове са само източник на сили, които сублимират, които се претворяват във висши духовни прояви. Прочее, мястото на центровете на героичността в главата ни говори, че тя служи главно за земни придобивки и за лична защита, предимно в любовта — лична, семейна и обществена. Вярното за отделната личност е вярно и за общността, понеже последната е съставена от отделни личности, които дават своя дух на общността. Казва се, че духът на един народ поддържа героичността му. А що значи духът? — В обикновения смисъл на думата ще рече общото съзнание и готовност за жертва в името на една обща цел. По-дълбоко погледнато, духът на една общност се обуславя от общите умствени, сърдечни и духовни способности и качества на отделните индивиди, които я съставят. В това отношение, колкото по-висши са духовните и моралните качества на една общност, толкова и духът й е по-висш, по-издигнат и по-силен и крепък. Ясно е, че героичността не е и не може да бъде духът на една личност или общност. Тя може да бъде само една подсилваща форма на изявленията на този дух. И тази проява ще бъде по-различна, колкото по-висш е този дух, колкото по-висши качества се крият в него.
към текста >>

В човека и в общността има сили, които ще служат на една висша Разумност, Която поддържа хармонията и живота във всичко и всред всичко; да служиш на ближния си и да зачиташ еднородното в него, което е общото Божествено във всички; да имаш един идеал за свещеността на живота, който е вечен и разумен по начало; да имаш за идеал да твориш, вместо да разрушаваш — да твориш блага и справедливо да ги разпределяш за полза на всички; да просвещаваш в името на Истината и доброто; да лекуваш — духовно и физически; да сееш и поддържаш мира навсякъде, като истинска творческа основа и условие за живот — ето идеали и цели, които могат да заздравят живота, които могат да изведат човека и човечеството из безпътицата на днешното време.
И като не намери друг изход, тръгна по пътя на нисшите стихии. По този път стигна до още по-голяма безизходност и трудност за всички. Дойдоха разрушенията. Изпробва се тяхната стойност. Но ще надделее пак висшето, в което има справедливост, добро и любов за всички. В човека и в общността има сили, които ще служат на една висша Разумност, Която поддържа хармонията и живота във всичко и всред всичко; да служиш на ближния си и да зачиташ еднородното в него, което е общото Божествено във всички; да имаш един идеал за свещеността на живота, който е вечен и разумен по начало; да имаш за идеал да твориш, вместо да разрушаваш — да твориш блага и справедливо да ги разпределяш за полза на всички; да просвещаваш в името на Истината и доброто; да лекуваш — духовно и физически; да сееш и поддържаш мира навсякъде, като истинска творческа основа и условие за живот — ето идеали и цели, които могат да заздравят живота, които могат да изведат човека и човечеството из безпътицата на днешното време. И ако отделната личност не придобие тези върховни човешки качества, колко ще бъде тя тогава полезна на общността, на народа си, а заедно с това и на цялото човечество? Има висши повеления, на които човек и общността трябва да служат, за да дойдат новите дни на светлина, Правда и Свобода, за да дойде Любовта между хората на земята.
към текста >>

96. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Неговото действие помага за общото растене, влияе върху дихателните явления на клетките, действува стимулираше върху зрението.
Липсата или недостатъчността му предизвиква анатомична повреда на централната и периферична нервна система, атрофия на бъбречните жлези (важни ендокринни жлези) на хипофизната и на тироидната жлези и загуба на апетита. Към групата витамин В принадлежи витаминният комплекс витамин В2 или латофлавина, който се намира във всяка животинска и растителна клетка, както и в бактериите. Намира се в изобилие в маята, в черния дроб, в бъбреците, в далака и в мускулите. Между растенията, добър източник на витамин В2 са: зеленият чукундур, зелките, картофите, спанакът, лукът, зелената сала, и пшеничените трици. Липсата на този витамин причинява големи нервни разстройства или направо мозъчни, с пигмети на надебеляване на кожата, стомашни разстройства и др. Неговото действие помага за общото растене, влияе върху дихателните явления на клетките, действува стимулираше върху зрението. За да се получи един грам чист кристализиран латофлавин нужни са 5,400 литри млечен серум. Той е бил изолиран от Куун, който, информативно, е обработил 32 литра млечен серум и 17,000 яйчни жълтъка! В групата от витамин В принадлежи също и витамин РР или антипелагроза, който от химическа гледна точка се нарича никотинова киселина. Тоя термин ще възбуди интереса на пушачите, тъй като добре знаем, че тютюнът съдържа никотин, който е дериват на никотиновата киселина, но трябва да разочароваме любимците на тютюна, съобщавайки им, че организмът няма възможността да преобрази никотина в никотинова киселина Изворите на никотиновата киселина са: краве мляко, телешкото месо, свинското, черният дроб, грахът, картофите, а най-много бамята. Организмът има нужда от доста големи количества витамини РР, т.е.
към текста >>

97. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

В предговора си Максуел казва, че неговата любов към Истината и желанието му да работи за общото благо са го подбудили да изложи своите схващания, които тъй се различават от господствуващите и да издаде една книга, каквато, доколкото той знае, не е печатана до тогаз Първата част на книгата съдържа основните принципи на учението му в 12 точки; втората част съдържа практичното приложение на тия основни принципи, а третата част съдържа елин негов пример.
Широки следи е оставил и Уилям Максуел, живял в Англия в 17 век. За неговата личност не се знае почти нищо. Знае се само съчинението му „De medicina magnetica ", излязло в 1679 год.. В тая книга той излага своите знаменити 12 положения върху животния магнетизъм, върху жизнените лъчи. В нея той привежда между другото и своите опити. Максуел се смята като един от важните предшественици на Месмер. В предговора си Максуел казва, че неговата любов към Истината и желанието му да работи за общото благо са го подбудили да изложи своите схващания, които тъй се различават от господствуващите и да издаде една книга, каквато, доколкото той знае, не е печатана до тогаз Първата част на книгата съдържа основните принципи на учението му в 12 точки; втората част съдържа практичното приложение на тия основни принципи, а третата част съдържа елин негов пример. Ето няколко от знаменитите му 12 точки: 1. Душата не е само в своето собствено тяло, но тя съществува и вън от тялото и не е ограничена от него. Душата действува и извън това, което наричаме физическо тяло. 2. От всяко физическо тяло излизат лъчи, които образуват жизненото тяло. В него действува душата, която му дава сила и мощ.
към текста >>

98. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството.
Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве.
към текста >>

Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро.
От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от духа на истината.
към текста >>

99. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки ,който го е наблюдавал в такива моменти е можел да съзре колко съзнателен и свързан с Общото живот е водна той.
СЛУЖЕНИЕТО В часовете свободни от срещи, лекции, разговори и обща дейност, Учителят е продължавал да участвува с мисълта си и с действията си в онзи Голям Общ Живот на Цялото. Онова, което е правил в тези часове е било друг метод за работа-метод за свята работа. Всеки ,който го е наблюдавал в такива моменти е можел да съзре колко съзнателен и свързан с Общото живот е водна той. Разходките край дърветата, работата в градинката, уединението- всеки миг той е давал израз на участието си в общия живот изпълващ Всемира. Нищо не е било без значение около него. Той е участвувал съзнателно в живота на всички. Помагал, е и на малки и на големи с действие, с думи, с поглед, а понякога само с присъствие. Така Учителят е показвал на своите ученици какво значи да служиш на Цялото.
към текста >>

100. ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но и за приспиването на душата, също са впрегнати голям брой други, интелигентни и умни същества, известни пи с общото име ''материя".
Арена на тази борба е най-финното, най-сложното, най-деликатното - човешката душа. За нея именно, се води една свещена битка, в която участвува целият Всемир. Духовното раждане на една душа, т.е. нейното пробуждане, е един велик момент в Битието. За него работят хиляди и хиляди светли същества, обединени в понятието "Дух". Но и за приспиването на душата, също са впрегнати голям брой други, интелигентни и умни същества, известни пи с общото име ''материя". Разликата между тези две групи, борещи се за всяка една душа същества, е в средствата, които те използуват за да постигнат крайната си цел. Едните търсят път към нея по лъча на светлината, а другите се опитват да я подмамят в сянката на тъмнината. Кой път ще последва, в чий глас ще се вслуша, това е право на всяка душа сама да избере. За нея е важно да различава гласовете, да усеща интуитивно онзи път, който е най-добър за нея, и да не допуска да се спре по избрания път дори и за секунда. Силата на всяка душа се определя от стремежа й да преодолее инертността на материята, нейната неподвижност и твърдост, и да внесе във всяка нейна клетка стремеж към движение, към промяна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40152883529663