Търсене в текстове за 'Общото'

Галилей Величков (1911-1985)

Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.
После се чу воят на сирените от София. От мястото, където бяхме седнали, се виждаше Софийското поле. Не след малко наблюдавахме как се издигаше пушек и дим, който излизаше от разрушените софийски къщи. Бомбардировката бе в разгара си. Ние бяхме втрещени от тази гледка. Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново. Аз чух бръмченето на самолета, който приближаваше. Някои от приятелите също наблюдаваха. Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил. Той нас търси! " Помълча малко и добави: "Той Мен търси!
към текста >>

2. 2_31 Едно мнение

Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо.
Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика. Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко. Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо. По правило, оригиналната гама не бива да се пипа. И затова гласовете трябва да си знаят репертоара. Транспонирането може да се прилага с мярка в границите на музикалното приличие.
към текста >>

3. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Учителят отделно от другите показваше на Катя Грива и на още няколко сестри отделните упражнения , за да Му бъдат в помощ при общото разучаване.
"Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот" Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от него на малки групи. Учителят отделно от другите показваше на Катя Грива и на още няколко сестри отделните упражнения , за да Му бъдат в помощ при общото разучаване. "Пентаграмът" от Паневритмията се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено. Щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Около него имаше пейка.
към текста >>

4. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири.
"Музикална пауза в живота на ученика" Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее. Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме.
към текста >>

Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието.
Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора. Как можа с една гъба да нахрани всички ни. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата.
към текста >>

5. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Той не се избира от общото събрание с гласуване, защото Божият Дух е този, който полага ръка върху главата му и го определя за водител.
Ръководителят се ражда! Ръководителят се ражда от Духа! Защото ръководител може да бъде само онзи, когото Духът Божий ръководи и над когото са Силите Господни! Защото над него трябва да бъде Духът! Иначе не е ръководител. Той не се избира от общото събрание с гласуване, защото Божият Дух е този, който полага ръка върху главата му и го определя за водител. Другото е човешка измислица. Аз, след заминаването на Учителя, застанах като ръководител. Учителят ме определи за това. Аз имам доказателства. А преди да си замине, Учителят лично нареди на Савка Керемидчиева да ми се предадат всички неща - и непечатаните беседи, и архива на Братството.
към текста >>

6. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Ние се настанявахме в .общото спално помещение.
Често се изкачвахме с Учителя на Черни връх. Пазач там бе един добър, гостоприемен българин. Казваше се Гошо. Той отстъпваше на Учителя стаята си. Тя бе чиста и уютна. Ние се настанявахме в .общото спално помещение. Майката на Гошо-хижаря бе така благосклонна към Учителя, че често ни посрещаше с топъл хляб една педя дебел и го поднасяше с тавата, в която бе опечен. Казваше се баба Мария. Познаваше по дух Учителя и благоговееше пред Него. Нито бе чела нещо от Него, нито някой й бе говорил за Словото Му, но го разпозна по Дух и това за нея бе достатъчно. Своето разположение тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо.
към текста >>

7. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

Така, по този начин, ще се отделят от общото стадо козите от овцете, знаещите и можещите - от една страна и невежеството - от друга.
А дали това поколение ще си вземе поука от всичко това, това е съвсем друга работа! Всеки ще бъде оставен свободен да прецени и да се определи! С настоящия сборник се цели всеки един от Общество "Бяло Братство" да се определи! А как ще се определи? Или ще се съобразява с постановките на Учителя за Школата и с опитностите на предишните поколения и ще изпълнява Словото на Учителя, или ще мине на другата страна, където - по човешко усмотрение и по светски образец - всеки ще си прави това, което иска. Така, по този начин, ще се отделят от общото стадо козите от овцете, знаещите и можещите - от една страна и невежеството - от друга. Всеки ще се определи, независимо дали някому е изгодно това, защото всеки трябва да се подчини на Словото на Великия Учител, ако иска да бъде ученик и да бъде съучастник в Общество "Бяло Братство". В това общество трябва да влизат само онези, които признават и се подчиняват на Словото на Учителя като го прилагат в живота си и работят с музиката на Учителя и играят Паневритмията на Великия Учител. В течение на шест месеца този материал бе диктуван на Марийка Марашлиева и чрез нейния машинопис видя бял свят. Работеше се, като на всеки четири дни по три дни се пишеше на пишеща машина, по шест часа дневно. Това бе една дълга, трудна и уморителна работа.
към текста >>

8. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото.
Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ. Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време. Българският народ бе подготвен от Небето от 5 400 години за идването на Всемировия Учител. Днес той представлява една трояка здрава сплав. Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото. Прабългарите внесоха своите знания за окултизма и волевия елемент. Днешният българин е съставен от тези три елемента, но е застъпен различно при всеки един от тях. Общото, което обединява тези три елемента е, че този народ е определен за своята историческа мисия за днешното и идното човечество. България е Обетованата земя на съвременното човечество, защото тук дойде Всемировият Учител. Тук, в този народ, по времето на Школата на Всемировия Учител се преродиха всичките пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и всичките водители на човечеството от Петата раса.
към текста >>

Общото, което обединява тези три елемента е, че този народ е определен за своята историческа мисия за днешното и идното човечество.
Днес той представлява една трояка здрава сплав. Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото. Прабългарите внесоха своите знания за окултизма и волевия елемент. Днешният българин е съставен от тези три елемента, но е застъпен различно при всеки един от тях. Общото, което обединява тези три елемента е, че този народ е определен за своята историческа мисия за днешното и идното човечество. България е Обетованата земя на съвременното човечество, защото тук дойде Всемировият Учител. Тук, в този народ, по времето на Школата на Всемировия Учител се преродиха всичките пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и всичките водители на човечеството от Петата раса. Това представлява българският народ по времето на идването на Всемировия Учител - Беинса Дуно - от 1864 до 1944 година. Това представлява българското подсъзнание, съзнание, самосъзнание по времето на Всемировия Учител. А за идването на Космическото съзнание, за свръхсъзнанието между този народ може да съдим по Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>

9. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
към текста >>

10. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

Защото след общото утринно молитвено събрание, ние младежите се отделяхме и отивахме на нашата полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания.
Повод за откриването на Младежкият Окултен Клас дадохме ние младежите. Ние продължавахме тази група от 20-30 младежи да се събираме. Обикновено в неделя сутрин излизаха всички на поляната в гората. Там се правеха молитви, пееха се песни, играехме гимнастика. Така веднъж, след една такава утрин, ние поканихме Учителя да присъства в гората на поляната на тези наши събрания. Защото след общото утринно молитвено събрание, ние младежите се отделяхме и отивахме на нашата полянка в гората и там продължавахме нашите разисквания. А възрастните приятели оставаха с Учителя на поляната. Като получи покана от нас, Учителят дойде на нашата поляна и изслуша нашите въпроси и видя желанието ни, че искаме да учим. И така в разговорите ни с Учителя, които се поведоха, ние Му казахме, че имаме желание да учим и имаме желание Той да ни ръководи. Ние бяхме чували и чели от теософската и окултна литература, че на ученика е необходим Учител. Тогава Учителят не каза нищо, Той си замълча.
към текста >>

11. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото братство.
Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. От тука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През всичкото си време, през целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото братство. Тук се издадоха „Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия. Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите. Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи. Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора.
към текста >>

12. 99. АНТИМИНСЪТ

освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго.
И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс. Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е. освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго. И така монасите тръгват, уж с тефтери да събират помощи за манастира, а те разпръсват Антиминса и привличат хора да участвуват в общата молитва. Така започва възраждането в поробените народи. След това започват политическите акции с четите, с революционните комитети, но това всичко се предшествува от молитвите на Атонските монаси. Значи политическото пробуждане на народите се предшествува от молитвите на монасите. Значи първо се издигне глас към небето „Помогнете ни" и Небето се отзовава на този глас и започва да пробужда народите.
към текста >>

13. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Всяко лозе, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на лозето.
Тогава ние младите хора охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за всяка евентуалност. По този начин не се допусна чужд човек в лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. В лозята, където бяха обединени няколко братски лозя се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на лозето. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Едно от тях, което бе по-хубаво, двуетажна постройка, беше предоставена на Учителя. Там живееше Той, там имаше стаичка. А горе на етажа имаше една стаичка и отпред Той я нареди по свой особен начин и по свое разбиране. Тури някакви карти, тури чертежи и се нареди обстановка една такава изключителна.
към текста >>

14. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

Това всички го знаеха и затова Учителят често коригираше общото пеене.
Другата теза бе на Мария, която искаше да се отпечатат песните така както са записани в оригиналния тефтер. Спорът се разви доста остро. Кирил искаше да се напечатат така както са отпечатани в неговата песнопойка, която той издаде първа и втора част във време на Учителя през 1942 г. Там някои песни бяха записани така както ги Пеят приятелите. А те ги пееха вече погрешно. Това всички го знаеха и затова Учителят често коригираше общото пеене. Като види, че сме се отклонили много, било под влияние на своето настроение или по друга причина, Учителят казваше: „Спрете, не така." Всички замлъкваха. И тогава Учителят ще излезе напред и ще изпее сам песента. Веднага проличаваше голямата разлика между Неговото изпълнение и това, което даваше общия братски хор. Разбира се при този спор ние настоявахме да се дадат песните така както Учителят ги е дал стриктно. Тогава се отнесохме до тефтера, проверихме как са записани и тогава онези, които държаха на оригинала надделяха в спора.
към текста >>

15. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

При общото пеене в салона преди беседа Учителят държеше много да се изпълняват добре песните.
В първите години Братството имаше хор от 50 човека все млади хора. Този хор се ръководеше от Симеон Симеонов. Това не му беше професията, но работеше с музиката на Учителя. Този хор изпълняваше доста песни при братски вечери и при тържества. Матей Калудов хармонизира някои песни за хор за три или четири гласа. При общото пеене в салона преди беседа Учителят държеше много да се изпълняват добре песните. При изпълнение на песните трябваше да се спазва нотния текст. Симеон Симеонов, който не беше много прецизен в изпълнението като диригент допускаше някои отклонения, настроения, но все пак хора допринесе много за общото пеене. Учителят държеше общото пеене да бъде едногласно, а не на няколко гласа. При едногласното пеене не се допускат ефекти от хармонизацията, които изменяха песента. Учителят държеше в салона всички да пеят на един глас'.
към текста >>

Симеон Симеонов, който не беше много прецизен в изпълнението като диригент допускаше някои отклонения, настроения, но все пак хора допринесе много за общото пеене.
Това не му беше професията, но работеше с музиката на Учителя. Този хор изпълняваше доста песни при братски вечери и при тържества. Матей Калудов хармонизира някои песни за хор за три или четири гласа. При общото пеене в салона преди беседа Учителят държеше много да се изпълняват добре песните. При изпълнение на песните трябваше да се спазва нотния текст. Симеон Симеонов, който не беше много прецизен в изпълнението като диригент допускаше някои отклонения, настроения, но все пак хора допринесе много за общото пеене. Учителят държеше общото пеене да бъде едногласно, а не на няколко гласа. При едногласното пеене не се допускат ефекти от хармонизацията, които изменяха песента. Учителят държеше в салона всички да пеят на един глас'. Хармонизация на песни от музиканти. Такива опити да се дадат песни на Учителя на известни музиканти, за да ги хармонизират за хор са правени.
към текста >>

Учителят държеше общото пеене да бъде едногласно, а не на няколко гласа.
Този хор изпълняваше доста песни при братски вечери и при тържества. Матей Калудов хармонизира някои песни за хор за три или четири гласа. При общото пеене в салона преди беседа Учителят държеше много да се изпълняват добре песните. При изпълнение на песните трябваше да се спазва нотния текст. Симеон Симеонов, който не беше много прецизен в изпълнението като диригент допускаше някои отклонения, настроения, но все пак хора допринесе много за общото пеене. Учителят държеше общото пеене да бъде едногласно, а не на няколко гласа. При едногласното пеене не се допускат ефекти от хармонизацията, които изменяха песента. Учителят държеше в салона всички да пеят на един глас'. Хармонизация на песни от музиканти. Такива опити да се дадат песни на Учителя на известни музиканти, за да ги хармонизират за хор са правени. Давани са на Добри Христов, който е известен музикант.
към текста >>

16. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

В общото пеене могат да се явят малки отклонения след известно време.
След туй се нотираше песента от тези, които можеха. Това бе Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, а понякога и Мария Тодорова. Нотираната песен се даваше на Учителя. Но в изпълнение на нотния текст Мария се придържаше към съветите на Учителя и винаги с Него проверяваше записаните песни и се вслушваше в съвета на Учителя който спазваше. Така се запазиха песните и се предадоха в един съвършен вид на приятелите. В общото пеене могат да се явят малки отклонения след известно време. Ето, това бе един от методите на Учителя за сваляне на Неговите песни. Песните се даваха в клас, на екскурзия, на събрание, при разни случаи. Понякога Учителят дойде на поляната при някоя група и им изпее някоя песенчица. Той бе доловил по някакъв повод мелодията и я изпява на приятелите, които я запяват и заучават. Музиката като педагогичен метод.
към текста >>

17. 159. ПРОТОКОЛ

От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо.
159. ПРОТОКОЛ София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели. Именувам се Петър К. Дънов от Варна. 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам: Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата.
към текста >>

18. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер.
Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в селото, а през лятото някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните. Брат Боян бе в един плевник. Там бе закътано, имаше сено, топло и удобно. Други се настаниха в съседни помещения. Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер. После следваха разходки. Учителят почти всеки ден излизаше в околностите на селото, те бяха доста хубави, с чудни поляни. Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци. Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката.
към текста >>

19. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия. През 1893 г. след като посещава Париж и се запознава с мадам Гранж, тя му дава следното пророчество: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно тяло, чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина". През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига. През август 1905 г. по негово желание той е бил предупреден от невидимия свят да приключи земните си работи, защото заминаването му отвъд е предстоящо.
към текста >>

20. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

Този съвет взе решение финансовите средства намерени при Учителя, да не се включват в общото счетоводство на Братството, а да се запазят за такива случаи, когато се закупят материали за отпечатване - хартия и когато не можем да получим документ за осчетоводяване, за да оправдаем тези разходи.
Съдействува да продължи Братския живот както си беше при Учителя. Пазеше Братството може да се каже с авторитета на Районен ръководител. Неговото име го имаше разлепено на афишите на Отечествения фронт на Района. Той съдейства на Братското стопанство, за закупуване на братската печатарска машина и за официалното й представяне, защото беше и директор на печатницата на Изгрева. Финансовият съвет бе съставен от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов. Този съвет взе решение финансовите средства намерени при Учителя, да не се включват в общото счетоводство на Братството, а да се запазят за такива случаи, когато се закупят материали за отпечатване - хартия и когато не можем да получим документ за осчетоводяване, за да оправдаем тези разходи. Значи имахме една голяма сума, с която да купуваме хартия. А тогава продаваха хартия изостанала и не можеха да ни дават фактура. И понеже над всичко стоеше задължението да отпечатаме беседите, всичко беше подчинено на тази цел. Братският съвет беше единодушен, когато се отделяха средства за откупуване на хартия било с документ, било без документ. Обикновено хартията се купуваше без документ, Значи тези средства, които финансовия съвет намери при Учителя, описа и прибра се пазеха за купуване на хартия.
към текста >>

21. 14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО

Имаше грешки в счетоводството и тази грешка бе, че сумите, които бяха намерени при Учителя не бяха включени в общото счетоводство на Братството, а за тях се водеше отделна сметка.
За мен те бяха тъмничари, а аз за тях бях затворник, който работеше и изкарваше своята прехрана, а със затворническата бригада, която организирах и работехме по строежите изкарвахме и тяхните заплати на тъмничари. На подсъдимата пейка беше и Жечо Панайотов, който беше счетоводител на Братството. Към него в последствие придадоха и Коста Стефанов, който пое главното счетоводство през 1954 г. Но в първите години Жечо бе счетоводител. И той не беше много добър и точен. Имаше грешки в счетоводството и тази грешка бе, че сумите, които бяха намерени при Учителя не бяха включени в общото счетоводство на Братството, а за тях се водеше отделна сметка. Пак за нея се водеше счетоводство, но то беше вътрешно, отделно счетоводство, то не минаваше за официално счетоводство, защото нямаше документация за него. За самият процес има документация. Оставям нещата така. Не искам реабилитация. Оставям да се разрешат по закона на живата природа като все един ден ще се намери разрешение на тези неща по закона на Правдата.
към текста >>

22. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил.
И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви.
към текста >>

23. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори.
Затова на 30 декември 1935 г. решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса. Така в първата част са Иван Вълчанов и София Иванова - получават 95 декара земя. Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори. По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов. В Русе става отново разкол и размирици. Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост. Пишат писма до София, до Учителя. Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите.
към текста >>

на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр.
С протокол N 12 и решение 24 от 22 юли 1950 г. комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд. Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе. Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време. Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството. Това е доводът. А причината е друга.
към текста >>

Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание.
След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение. УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет. Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин. Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий. Чл. 8.Мандата на управителното тяло е за три години. Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг. Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр. грижи за периодическите издания на обществото, за издаване на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр.
към текста >>

е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица.
Чл. 8.Мандата на управителното тяло е за три години. Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг. Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр. грижи за периодическите издания на обществото, за издаване на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр. наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица. ОБЩО СЪБРАНИЕ Чл. 10.Общо годишно събрание се свиква веднъж в годината на 1 януари, но то може да се състои всякога, когато управителния съвет счете за нужно. Дневния ред и дата на събранието се съобщават един месец по-рано. Чл. 11.Общото годишно събрание се занимава главно: а) преглежда и одобрява отчета на управителния съвет; б) избира управителен съвет и освобождава същия след изтичане мандата му; в) разисква и взема решения по направени предложения; г) изменя устава; д) провъзгласява почетни членове; е) приема нови членове; ж) изключва провинилите се. Забележка 1.3а изменение устава е нужно болшинство най-малко 2/3.
към текста >>

Чл. 11.Общото годишно събрание се занимава главно: а) преглежда и одобрява отчета на управителния съвет; б) избира управителен съвет и освобождава същия след изтичане мандата му; в) разисква и взема решения по направени предложения; г) изменя устава; д) провъзгласява почетни членове; е) приема нови членове; ж) изключва провинилите се.
наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица. ОБЩО СЪБРАНИЕ Чл. 10.Общо годишно събрание се свиква веднъж в годината на 1 януари, но то може да се състои всякога, когато управителния съвет счете за нужно. Дневния ред и дата на събранието се съобщават един месец по-рано. Чл. 11.Общото годишно събрание се занимава главно: а) преглежда и одобрява отчета на управителния съвет; б) избира управителен съвет и освобождава същия след изтичане мандата му; в) разисква и взема решения по направени предложения; г) изменя устава; д) провъзгласява почетни членове; е) приема нови членове; ж) изключва провинилите се. Забележка 1.3а изменение устава е нужно болшинство най-малко 2/3. Забележка 2.Събранието се счита за редовно ако присъстват най-малко 2/3 от всички членове. Забележка 3.3а разискванията и решенията на събранията съставлява се протокол, подписан от председателя и всички членове на управителния съвет. Чл. 12.Извънредно събрание на членовете става по решение на Управителния съвет. ПОСТЪПВАНЕ Чл.
към текста >>

24. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

и изгонването от общото събрание на Изгрева на Никола Антов и Коста Стефанов, с което им се попречва да прочетат доклада на финансовия съвет и изхвърлянето им от ръководството, то те изпращат изложение до Министерството на финансите и Държавен контрол, след което на Изгрева пристигат трима ревизори.
А в кв. N 15 има парк, където е положено тялото на Петър Дънов с разрешение на Министерския съвет от 30.XII.1944 г. Подчертава се, че при съществуващия досега план, управлението „Архитектура" - София, е запазило съществуването на поляната и мястото на Петър Дънов. Иска се да се запази това за в бъдеще. 2. След разпрата на 9.VI.1957 г. и изгонването от общото събрание на Изгрева на Никола Антов и Коста Стефанов, с което им се попречва да прочетат доклада на финансовия съвет и изхвърлянето им от ръководството, то те изпращат изложение до Министерството на финансите и Държавен контрол, след което на Изгрева пристигат трима ревизори. Започва ревизията на Братството, след което ревизорите изпращат докладна записка до Министерството през май 1958 г. 3. На 14.I.1958 г. се изпраща молба до ЦК на БКП с искането Общество „Бяло Братство" да бъде признато за юридическа личност като преди това им се подпише представения от по-рано устав. По този начин ще се освободят от данъци, които трябва да платят върху доброволните вноски, които в момента се считат за такива от ревизорите. При положение, че са юридическа личност ще се считат тези вноски за членски внос на членовете и няма да бъдат обложени с данък.
към текста >>

25. СЪДЪРЖАНИЕ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Сутеренът и общото хранене 34.
“Бог ни люби” 29. Белите братя 30. Плодното дърво 31. Димитър Звездински 32. Ангели ходят по земята 33. Сутеренът и общото хранене 34. Нестор от село Тресонче идва в България 35. Среща с Учителя 37. Теофана Савова 38. Фотографът Васко Искренов 39. Френската палатка 40.
към текста >>

26. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място.
към текста >>

Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови.
към текста >>

27. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене.
Други музиканти няма да дойдат. На върха ще изиграем Паневритмията с единствена цигулка! Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих. Приличах на студент, повикан на бърза извънредна сесия. Избор нямах. Приех. А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие. Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си. Последва разпределение на задачите.
към текста >>

28. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Усвоих добре репертоара от музикални упражнения и вземах често участие в общото пеене.
Тук е мястото да спомена, че младежкият окултен клас, оглавяван от УЧИТЕЛЯ, имаше свой председател, отговарящ за добрия ред и дисциплина. Това бе един от първите трима ученици - Тодор Стоименов. Бях поискал да посещавам младежкия клас. Имах основание. Като цигулар бях редовен изпълнител в оркестъра, формиран да изпълнява паневритмията. Усвоих добре репертоара от музикални упражнения и вземах често участие в общото пеене. А това не бе малко! Но лично за мен не бе достатъчно. Знаех за строгата дисциплина на класа. Бях посъветван, че ако УЧИТЕЛЯТ ми разреши да посещавам младежкия клас, то ще бъде най-доброто и желано разрешение. Намерих момент и поставих въпроса на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

29. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Общото дело събужда, претворява, възражда, обновява Пеню Киров.
Дънов, Който му подава ръка, той познава УЧИТЕЛЯ, съзира Божествен Дух и разбира, че България е определена да бъде люлка на една школа, която ще трасира пътя на Славянството към шестата раса - заветна бъднина на човечеството. Вдъхновен от идеите на необикновеното духовно възраждане, Пеню Киров посвещава целия си живот на вярно и предано ученичество. Богати и съдържателни са дните на срещи, работа и общуване с УЧИТЕЛЯ. Езикът им е общ и разбран. Идеите - идеи на души, жадуващи да чуят наново Словото Господне, неподправено, ненагласено. Общото дело събужда, претворява, възражда, обновява Пеню Киров. Той търси УЧИТЕЛЯ. УЧИТЕЛЯТ търси него. Заедно работят. Заедно се подвизават. Заедно откриват нови хоризонти на духовното познание.
към текста >>

30. ІІІ.77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ

една десета от общото получено след изцеждането сирене и че сме го заделили, за да го разпределим на онези, които са бедни и не са имали пари да си купят.
Дойде време да разпределим сиренето и да предадем калъпите сирене. Но мнозина протестираха, че са платили за три килограма сирене, а им се дава три калъпа сирене, което се падаше към един килограм. Всички ни упрекнаха, че сме ги излъгали и окрали. Ние ги събрахме и обяснихме всичко. Обяснихме, че сме отделяли десятък, т.е. една десета от общото получено след изцеждането сирене и че сме го заделили, за да го разпределим на онези, които са бедни и не са имали пари да си купят. Всички се огледаха изненадано. Някой казаха: „Виж, така може". Но дойдоха други и рекоха: „Така не може. Когато искате да правите нещо, ще го споделите с нас, дали сме съгласни. Вие говорите едно, а излиза съвсем друго." Заминаха си сърдити.
към текста >>

31. ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ

Видни музикални дейци, дошли от града да ни чуят, с изненада констатираха, че общото пеене бе ритмично, издържано, хармонично и с вярна интонация.
Събрани пред нотното писмо, дни подред, приятелите изучаваха новата песен. Тя се усвояваше бързо и точно. На следващия неделен ден към тържествената програма, преди беседата в 10 ч. сутринта, песента се пееше от всички присъстващи. Масовото музициране бе учудващо за всички, дори и за нас, музикантите на Изгрева. Видни музикални дейци, дошли от града да ни чуят, с изненада констатираха, че общото пеене бе ритмично, издържано, хармонично и с вярна интонация. За нас това не бе изненада. Учениците на Учителя имаха ритмично чувство и вярно ухо. Всеки по свобода и по възможност опитваше да изучи или се занимаваше ревностно с някакъв инструмент. Това още повече обогатяваше и укрепваше общата музикална култура. Ето защо музицирането бе добро.
към текста >>

32. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

След това общото събрание гласува резолюция, с която освобождава Коста Стефанов като счетоводител, а пък Никола Антов го освобождават като член на Братския съвет и като председател на финансовия съвет.
А един от присъстващите предлага една шмекерия, която се прилага от учениците от началното училище. Всички носят моливи и бележници. Този шмекер подсеща другите, че трябва да поставят моливите си на дървения под и с краката си да придвижват моливите нагоре-надолу по дървения под, и от всичко това се получава един невъобразим шум. Тогава Никола Антов и Коста Стефанов, след като виждат, че целият салон е настроен срещу тях и не им дават възможност да си прочетат доклада, то тогава те напускат събранието. Останалите започват да се изказват, а стенографката Елена Андреева е протоколирала всичко. След това общото събрание гласува резолюция, с която освобождава Коста Стефанов като счетоводител, а пък Никола Антов го освобождават като член на Братския съвет и като председател на финансовия съвет. А сега идва най-интересното. Резолюцията се изпраща до Комитета на вероизповеданията за извършената смяна. Но те не признават събранието за законно, също и резолюцията, защото разрешение за събранието има само Никола Антов, който е отстранен. Така че това се явява като вътрешен дворцов преврат, без да се признае и узакони от властите. На тяхно място се избират други двама човека - Никола Гръблев и Желю Ганев.
към текста >>

33. 4.19. Неосъществената идея

ИЛИЯ УЗУНОВ

Така че моята идея имаше общото добруване на всички.
19. Неосъществената идея Имах влечение и наклонности за технически неща. Отидох при Учителя и споделях своята идея - да направя техническа работилница за „Изгрева". Обясних Му, защо ни трябва. Тук всеки строеше своя дом и затова бяха нужни сечива. Освен това с тази работилница аз исках да направя някои уреди, станове, с които братята и сестрите да работят и да си изкарват на място хляба. Така че моята идея имаше общото добруване на всички. Учителят след като ме изслуша, каза: „Хубаво, направете я." Аз се залових да правя скици и планове. Но дойде 1939/40 г. и войната започна. Всичко се обърка. Срещнах веднъж Учителят и Му казвам, че не може сега да се започне тази работилница.
към текста >>

34. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

И двете ложи си служат с енергиите на колективното, на общото, на народното и на общочовешкото.
Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели. Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави пътища на доброто". В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. Тези две сили най-напред бяха представени в братския съвет, после - в цялото братство. Тук е мястото да изтъкна една много силна характерност между двете ложи, която характерност може да я схване само погледът на посветения. И двете ложи си служат с енергиите на колективното, на общото, на народното и на общочовешкото. Разликата е само тази, че Лявото посвещение, по-скоро неговите представители, използват общите енергии за своя лична полза, докато представителите на Бялото братство ги използват за другите. Само деянията на представителите на Космичното братство са насочени изключително за живота на цялото. Тези неща изтъкваме, за да видим откъде започва страшната битка в братския съвет. Тази борба, която отначало беше подмолна, се разрази особено след заминаването в отвъдния свят на председателя на братския съвет брат Стоименов. Той играеше в съвета ролята на катализатор.
към текста >>

35. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Които не изпълниха общото решение и волята на ръководителите на Братствата в България, които с подписите си узакониха, че трябва да се издава Словото на Учителя без никакви изменения.
Търси се ученикът, който да изпълни волята на Учителя Дънов. 3. Които днес също горят братския десятък даден в името на Господа, както това направиха на времето бащите им, които горяха милионите и не ги дадоха на бедните от Братството. Непрекъснато събират на съвещание ръководителите на Братствата, за да гласуват устави и регистрации и накрая им плащат пътни пари, събрани от десятъка за Господа предназначен за печатане Словото на Учителя. А оригиналното Слово не се печати поради липса на пари. 4. Които променят Словото и изопачават Словото на Учителя и го отпечатват, като случаите са отбелязани в томовете на „Изгревът". 5. Които не изпълниха общото решение и волята на ръководителите на Братствата в България, които с подписите си узакониха, че трябва да се издава Словото на Учителя без никакви изменения. Имената ги знаете. 6. Които укриха заснетите снимки от Васко Искренов за Паневритмията, за да не може да се издаде оригиналния текст на Паневритмията съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Онзи, който ги държи вие знаете името му. Той бе посочен лично от мен. 7. Които държат оригиналната тетрадка-тефтер от времето на Учителя за песните на Учителя, както и двете папки с оригинални текстове с песни на Учителя и не ги предоставят, за да се издаде едно пълно издание на песни на Учителя.
към текста >>

36. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Сутеренът и общото хранене - 262 34.
„Бог ни люби" - 259 29. Белите братя - 260 30. Плодното дърво - 260 31. Димитър Звездински - 260 32. Ангели ходят по земята - 261 33. Сутеренът и общото хранене - 262 34. Нестор от село Тресонче идва в България - 263 35. Среща с Учителя - 264 37. Теофана Савова - 265 38. фотографът Васко Искренов - 266 39. френската палатка - 266 40.
към текста >>

37. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

„За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога).
В следващия брой на в-к „Братство", № 122 от 16.I.1935 г. същата статия продължава, написана от Сава Калименов. „За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек". „За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г). Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си.
към текста >>

38. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Които не изпълниха общото решение и волята на ръководителите на Братствата в България, които с подписите си узакониха, че трябва да се издава Словото на Учителя без никакви изменения.
Търси се ученикът, който да изпълни волята на Учителя Дънов. 3. Които днес също горят братския десятък даден в името на Господа, както това направиха на времето бащите им, които горяха милионите и не ги дадоха на бедните от Братството. Непрекъснато събират на съвещание ръководителите на Братствата, за да гласуват устави и регистрации и накрая им плащат пътни пари, събрани от десятъка за Господа предназначен за печатане Словото на Учителя. А оригиналното Слово не се печати поради липса на пари. 4. Които променят Словото и изопачават Словото на Учителя и го отпечатват, като случаите са отбелязани в томовете на „Изгревът". 5. Които не изпълниха общото решение и волята на ръководителите на Братствата в България, които с подписите си узакониха, че трябва да се издава Словото на Учителя без никакви изменения. Имената ги знаете. 6. Които укриха заснетите снимки от Васко Искренов за Паневритмията, за да не може да се издаде оригиналния текст на Паневритмията съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Онзи, който ги държи вие знаете името му. Той бе посочен лично от мен. 7. Които държат оригиналната тетрадка-тефтер от времето на Учителя за песните на Учителя, както и двете папки с оригинални текстове с песни на Учителя и не ги предоставят, за да се издаде едно пълно издание на песни на Учителя.
към текста >>

39. 38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА

И след това от този съсъд да дава на другите, но само чрез служението на Бога, а това означава служе-ние на другите за общото благо.
Като се отпушат онези другите пори, чрез които да диша човешката душа, тогава и онези външните пори ще се отпушат. А сега упражнението се преиначи, изпотяваха се и се преобличаха и казваха: „Да, това упражнение е много полезно". На много места по-късно Учителят казваше, че е здравословно да се носи вода, здравословно е изпотяването, разходките и т.н. Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна стомна не може да поеме нищо от първоизвора. Когато човек отива при Бога трябва по отношение на Божественото да бъде възприемчив, за да може да влезе в него Божественото Слово, да бъде съсъд на това Слово. И след това от този съсъд да дава на другите, но само чрез служението на Бога, а това означава служе-ние на другите за общото благо. А как ли? Чрез прави мисли, прави чувства, прави постъпки на физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога на духовното поле и чрез служене на Бога - това е вече връзката на човешката душа с Божествената Душа, т.е. с Бога. Ето това е да се приложи Словото на Учителя. Отивам при Учителя на разговор.
към текста >>

40. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Нали това бяха трите мига в пътя на ученика, да се труди, а като разбере, че чрез труда си работи за общото, той вече започва да работи като минава през страдание, което като го осъзнае, че е за благото на общото ще мине през мъчението и тогава ще влезне в допир със страданието и мъчението, което съществува в света на живата природа на земята.
Усмихнах се и му благодарих. Но как да не излизам от това състояние, когато бях вече излезнала от него много отдавна, а то трая само няколко минути. Означаваше ли това, че трябва да се отправя към него, да го търся и да се доближавам до него. Беше ми даден пример, че то съществува, беше ми някой отворил и открехнал малко прозореца на вътрешният човек у мен. После го затвориха, за да ми дадат стремеж да си го отварям само чрез труд, чрез работа и чрез мъчения. Нали това бяха трите мига в пътя на ученика, да се труди, а като разбере, че чрез труда си работи за общото, той вече започва да работи като минава през страдание, което като го осъзнае, че е за благото на общото ще мине през мъчението и тогава ще влезне в допир със страданието и мъчението, което съществува в света на живата природа на земята. Целта бе да се пробуди това свръхсъзнание в онези, които минават по този тесен път. Когато човек отиваше при Учителя и биваше приеман на разговор обстановката бе такава, онази вътрешна духовна обстановка бе такава, че независимо в какво състояние да се намира човек тутакси намираше едно вътрешно облекчение, разтоварваше си товара на грижите и те отпадаха пред нозете на Учителя. Това бе първият етап, а вторият започваше от едно преливане от присъствието на Духа в Учителя към самият теб, което те въздигаше до онзи момент, където ще се почувствуваш като душа. А третият етап започва след това, който се заключаваше в това, че на човек не му се става и не му се отива, искаше му се да престои колкото се може по-дълго при Учителя. Така и аз след едно мое посещение се задържах много, а Учителят имаше работа.
към текста >>

41. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона.
Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан предварително текст. Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата. Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели. Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата. Представете си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат. Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона. Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът. Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и ураган той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си. И да искаш да се молиш едва ли ще можеш. Тогава Учителя в салона започва понякога беседата си направо, необикновено и отговаря на възникналите въпроси. Такива случаи има много и някои биха упрекнали, че в Словото на Учителя няма логика.
към текста >>

42. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя.
Той също се усмихваше дълго за този случай. По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде". Точно така и стана. Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата. Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя. Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова. Тя имаше една дъщеря на име Димитричка. Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не искала да учи, да ходи на училище и била много буйна. Едвам се е справяла с нея. Решила като дойде в София на Изгрева да я вземе със себе си та да я заведе на беседа да чуе Учителя та дано малко да се усмири и да стане по-кротка.
към текста >>

43. 145. ОТПЛАТАТА

По-късно разбрах, че да работиш за Бога бе да работиш за цялото и общото благо на всички и тогава, давайки своят дял за единното начало на живота ти като частица от тази верига ще получиш онзи дял, която те прави част от този живот и част от приобщаването ти към Бога като човешка душа дошла да учи, да прилага и да служи чрез Словото на Учителя.
Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен. И това ме доведе до вътрешно противоречие и при Учителя разбрах, че в тези два случая бяха допуснати нарочно тези неща с мене, за да се добера до една истина. А тя бе следната. Трябваше да се науча да обичам Бога над всичко, да Му служа беззаветно, самоотвержено и да Му оставя Той да се грижи за мене. Тогава Учителят ми каза следното за разрешаване на този случай: „Ти работи за Бога и остави Той да работи за тебе". По-късно разбрах, че да работиш за Бога бе да работиш за цялото и общото благо на всички и тогава, давайки своят дял за единното начало на живота ти като частица от тази верига ще получиш онзи дял, която те прави част от този живот и част от приобщаването ти към Бога като човешка душа дошла да учи, да прилага и да служи чрез Словото на Учителя. Ще ви разкажа един случай. По онези години Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел своята работа, за която ние днеска едвам можем да се догаждаме. Една година той е бил в село Койнаре, Белослатинско при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи и да огледа селото. По едно време от пред се задава свещеника на селото. Учителят го поздравил, разприказвал се с него и му казал: „Отче, днеска не ми изглеждаш много добре.
към текста >>

44. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество.
Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество. Те са вдъхновявани от живото слово на Учителя. Днес те представляват едно духовно семейство, в което всеки се чувствува на своето място и работи според силите си. Техният живот сега е много по-лек, много по-красив и светъл. А при общите срещи се получава трогателна картина: събралите се братя и сестри се радват на срещата, което показват техните усмихващи се лица, изразяващите топлина сияещи очи, с поглед, проникващ в душата. Колко красиви са тези общи срещи!
към текста >>

45. 226. ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА

Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и Кръстю използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели.
И което за голямо съжаление точно така стана. Още тогава Учителят обърна внимание, че Кръстю и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа". Това нещо не можа да се разбере от възрастните приятели въпреки че Учителят им поръчва да разкажат това на всички. По онова време Учителят бе препоръчал на възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят на показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя. Тогава възрастните приятели пишеха писма на Учителя и получаваха отговори, а тази кореспонденция не само че е обемиста, но представлява изключителна ценност за онази епоха и за това, че там Словото на Учителя е автентично. Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и Кръстю използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели. Тогава той се обърна към приятелите и каза: „Аз ви давам право да им дадете отпор. Ученици на ученици могат да дават отпор". Някои дадоха отпор, а други - не и онези, които не дадоха отпор трябваше да се сблъскат още по-големи проблеми през 1947 г. и по-късно. Ето защо аз изнасям тези исторически сведения за отклонението от Школата на Учителя и по-точно за успешните действия и представители на Черната ложа.
към текста >>

46. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

Та общото ни движение на трите към Изгрева около пет километра означаваше, че трябваше да се движим общо по пътя очертан от Словото на Учителя до Изгрева.
Седнахме пред барчетата на поляната и с удоволствие си изядохме черешите и трите заедно. Упражнението беше всъщност една приятна разходка, но в самата си същност то криеше в себе си дълбок символизъм. Ние бяхме поставени трите да свършим една обща работа, да купим черешите, после бяхме поставени да се движим в една и съща посока и след това да реализираме една и съща задача. Да купим черешите заедно предполага подтик за обща работа, а тогава ние се дърпахме една от друга и се гледахме накриво. Да се тръгне по един общ път трите и да вървим няколко километра заедно и да запазим доброто си разположение една към друга, знаейки предварително, че това е една задача дадена от Учителя и че трябва да я изпълним изрядно по Високия идеал. Та общото ни движение на трите към Изгрева около пет километра означаваше, че трябваше да се движим общо по пътя очертан от Словото на Учителя до Изгрева. А че изядохме общо черешите заедно означаваше, че всеки от нас може да прилага Учението на Учителя без да пречи на другия и че всеки може да поеме от Словото на Учителя толкова колкото е необходимо на една душа със стремеж към Бога. А черешите бяха обичан плод от Учителя, той ги обичаше много. Той препоръчваше на онези, които искаха да се занимават с духовен живот да насаждат около къщата си череши и да ползват този плод. Така че черешите бяха емблемата на чистата Божествена Любов. Ние поемахме една след друга черешите, слагахме ги в устата, с удоволствие ги преглъщахме и това означаваше, че трябваше да се храним с чистата Божествена любов и да я проявим помежду си.
към текста >>

47. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек.
Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек. И да се направи по-добре тази връзка човек трябва да бъде в контакт с природата, с чистия въздух, със слънцето и цялото му същество трябва да се слее в природата, за да види, че тези философски принципи са верни и че са взети от самата природа, защото те са заедно с нея и те поддържат живота. Всички ахнаха от това пренасяне от философското обобщение на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога. Бях направила един кръг и по двата пътя. Всички останаха много доволни. Но на никого и на ум не му мина, че това са идеи от Учителя.
към текста >>

Това се усети от всички, създаде се една атмосфера толкова духовна, толкова всеотдайна, че всеки от нас в този миг искаше да се раздаде на другия и да се слее в общото и с Бога.
Аз почувствувах, че Учителят като че ли е влезнал в мене, разбирам, че е в мен и се изрази чрез мене в една Любов към всички братя и сестри. Но аз мълчах. Ако бях казала това всички щяха да се нахвърлят срещу мен. Учителят дойде и се изрази чрез Любовта към всички братя и сестри. Беше дошъл не с физическото си тяло, а с духовното или Божественото, си тяло. Това се усети от всички, създаде се една атмосфера толкова духовна, толкова всеотдайна, че всеки от нас в този миг искаше да се раздаде на другия и да се слее в общото и с Бога. Това състояние трая минути, после постепенно се оттегли. Учителят си беше отишъл. Не споделих с никого, за да не породя завист, че именно в мен се бе появил. Също биха могли да твърдят и другите, но вече поради съперничество и тогава всичко би се опорочило. Аз вече имах опит и по друг начин оглеждах вече нещата, защото се възползвах от предишните си грешки, когато исках да изляза на преден план и точно тогава всички се нахвърляха върху мен.
към текста >>

48. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Един от самолетите се отклонява от общото ято идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала.
После при една друга бомбардировка, която също била оповестена с начеващия вой на сирените отново всички се събрали пред стаята на Учителя и чакали неговите разпореждания. Те знаели, че при предната бомбардировка са се запазили благодарение на молитвите, които правели в салона и благодарение на намесата на Учителя, че той обикалял непрекъснато около поляната, за да гони онези духове, които искаха да разрушат салона. Това бяха същите тези сили, които непрекъснато противодействуваха на Учителя, онези сили, които отвориха две световни войни, за да не може Учителят да работи спокойно и да си свърши своето дело на земята. Този път Учителят излезнал от стаята и не ги повел към салона, а ги отвел в гората, която е обкръжавала Изгрева като молитвите също били подавани една след друга от Учителя. По това време София се бомбардира от самолетите. Един от самолетите се отклонява от общото ято идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала. Била е тежка около 2000 кг. Ако е била експлодирала щяла да разруши салона до основи. Та онези от горе се бяха целили в салона, но вятъра им беше отвял бомбата на пет метра от салона. Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и всички се чудеха от къде накъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева.
към текста >>

49. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Един от самолетите се отклонява от общото ято идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала.
После при една друга бомбардировка, която също била оповестена с начеващия вой на сирените отново всички се събрали пред стаята на Учителя и чакали неговите разпореждания. Те знаели, че при предната бомбардировка са се запазили благодарение на молитвите, които правели в салона и благодарение на намесата на Учителя, че той обикалял непрекъснато около поляната, за да гони онези духове, които искаха да разрушат салона. Това бяха същите тези сили, които непрекъснато противодействуваха на Учителя, онези сили, които отвориха две световни войни, за да не може Учителят да работи спокойно и да си свърши своето дело на земята. Този път Учителят излезнал от стаята и не ги повел към салона, а ги отвел в гората, която е обкръжавала Изгрева като молитвите също били подавани една след друга от Учителя. По това време София се бомбардира от самолетите. Един от самолетите се отклонява от общото ято идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала. Била е тежка около 2000 кг. Ако е била експлодирала щяла да разруши салона до основи. Та онези от горе се бяха целили в салона, но вятъра им беше отвял бомбата на пет метра от салона. Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и всички се чудеха от къде накъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева.
към текста >>

50. 25. КАК НАУЧИХ ПЕСНИТЕ КИАМЕТ-ЗЕНУ И НЕВА-САНЗУ?

И не чувам думите, общото пеене, а чувам Неговия дълбок, проникновен, приятен глас, като глас на множество води... И така вярно и точно заучих всичките трудни модулации на песента, както мнозина и до ден днешен не са я научили да я пеят, както аз я научих в оная ранна сутрин.
Разстоянието е доста голямо. Беше в Изгревския салон. Изпяхме я 1, 2, 3, 4, 5 - много пъти. Разбрах, че това е заради мене и се просълзих. И през сълзите не виждам хората, а виждам Него, сякаш се е приближила катедрата до мене. И не чувам думите, общото пеене, а чувам Неговия дълбок, проникновен, приятен глас, като глас на множество води... И така вярно и точно заучих всичките трудни модулации на песента, както мнозина и до ден днешен не са я научили да я пеят, както аз я научих в оная ранна сутрин. Никога няма да забравя Неговото съсредоточено светещо лице доближено по чудноват начин до мене и Неговия дълбок и проникновен глас в тази утрин, както и в летящия на сън трамвай. Тези две картини са се отпечатали така в моята душа, че много пъти като ги пея тези песни аз се потапям в същата обстановка и виждам същите картини и слушам Неговия глас. За мнозина може да се вижда това невероятно, но за онези, които познават Учителя това е нещо обикновено, защото и самите те са имали подобни опитности и защото това бяха от Неговите най-дребни, чудновати проявления. 38
към текста >>

51. 18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ

Петър Камбуров

Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните - пълната хармония!
На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава! " Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните - пълната хармония! Но не излезе така, както си представях. По-късно ще опиша всичко подробно. Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца и като получил писмото решил да осъществи моето предложение. Обявява имота за продан и в скоро време го ликвидирал.
към текста >>

52. 5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

Крум Въжаров

А аз го правех в името на общото дело и за улеснение на Братството.
Събрахме се една група младежи и за два месеца вдигнахме цяла хижа на два етажа. Долу имаше мазе, а на първият етаж имаше столова и над нея спалня. Работехме цяла есен докато падна първия сняг. Цялата младежка група се прибираме в София и реших да се похваля на Учителя, какво чудо на чудесата сме направили за два месеца. Но искам да подчертая, че ние изобщо не Го бяхме питали, а решението беше лично мое. А аз го правех в името на общото дело и за улеснение на Братството. Така аз смятах. Като разказах на Учителя, Той за първи и последен път ме гълча. А знаете ли какво нещо е да те гълчи и да ти се скара Учителят? Голям срам заради голямото ми непослушание. „Вие какво сте направили горе?
към текста >>

53. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Щом е за общото - да върви.
Купих едно място от пет декара над юзината. Когато излезна закона за едрата градска собственост и чрез него аз трябваше да избирам само едно. Ние имахме къща. Аз трябваше да избирам между мястото и къщата. Естествено аз избрах къщата и мястото ми го взеха. Щом е за общото - да върви. Аз това мястото дадох с широко сърце. Купих си някои неща за мене. Но фактически тези пари ги вложих за общополезни неща. Следващият случай: Имахме двуетажна къща в Павлово и аз имах прекрасна стая с балкон с чудесен изглед на втория етаж. Но аз исках да бъде на Изгрева, за да идвам на беседите.
към текста >>

54. ПОСЛЕСЛОВ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Това беше външната страна на Школата, макар че в този път се срещаха и съпътствуваха противоречия и наглед неразрешими въпроси, но те се разрешаваха само тогава, когато някои от учениците решаваше сам да понесе бремето и своя кръст в общото служение.
ПОСЛЕСЛОВ Животът на Школата на Учителя 1922 - 1944 г. не се заключаваше само в слушане на беседи, в пеенето на песни, екскурзии и лагеруване на Рила. Това беше външната страна на Школата, макар че в този път се срещаха и съпътствуваха противоречия и наглед неразрешими въпроси, но те се разрешаваха само тогава, когато някои от учениците решаваше сам да понесе бремето и своя кръст в общото служение. В житейския път на учениците имаше драматизъм и най-невероятни обрати от живот и съдби и някои бързо напускаха физическия свят с най-голямо изумление на останалите, защото всички, които бяха в Школата смятах, че са под закрила на Учителя. Това беше вярно, но окултните закони бяха строги и трябваше да се изпълнят от съдбата. Опитностите на Гита са именно от този порядък. Нейният съпруг е осъден на смърт чрез обесване и Учителят разрешава въпроса от гледна точка на неговата назряла карма. Когато споделят с Учителя, че той като способен човек трябва да остане жив, Учителят разрешава въпроса така, че „и в другия свят има нужда от хора като него".
към текста >>

55. 36. Пчелите и световната революция

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Учителят веднъж така като говореше за общото положение на човечеството и бе близко до поляната отиде към пчелите.
36. ПЧЕЛИТЕ И СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ Г.Д.: Идваха бурни събития в света. Учителят именно в тези години - 1940,1943 и 1944 г. ни показа, че ще стават интересни неща. За пример бяха пчелите на Изгрева. Учителят веднъж така като говореше за общото положение на човечеството и бе близко до поляната отиде към пчелите. Взема едно дърво, отвори един кошер и с туй дърво разбърка пчелите. Нещо така го раздвижи и раздразни. И като ги раздразни те отвътре забучаха. Знаеш ли какво нещо е пчелите? Забучаха и може би ако беше някой обикновен човек щяха да го нажилят и да го умъртвят гдето се казва, да го нападнат.
към текста >>

56. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

В.: Да събереш толкова много хора и да ги накараш да работят за общото не е лесна работа.
Т.: Едни това правят, други онова, помагат си. Като задруга. В.: А долу в старата къща какво правехте там на огнището? Готвехте ли манджа? Т.: Манджи правят. В.: Да събереш толкова много хора и да ги накараш да работят за общото не е лесна работа. Т.: Свикнах бе, брат, свикнах, свиква се. То не мой дом, а на другиго. После като си отидоха като кай нещо, опразни се. Гледам някой да продума, нема.А така сега ми светне, като дойде некой тоя каже ми нещо, по-натам ми каже друг и така минава времето. В.: Минава времето по-бърже.
към текста >>

57. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Всичко, което човек има, трябва да го употреби за служене на Бога, за Славата на Бога, за общото благо.
И ако той счита, че той сам е собственик на това или онова, той пак върши един вид кражба. И даже дарбите, талантите, които има, ако ги преписва лично на себе си, а не на присъствието на Бога в него, това е пак един вид кражба. Нали помните онова място в Стария Завет, дето се говори за Мойсей, как изкарал вода от една канара за евреите в пустинята и им казал: „Аз ще ви дам вода“, а не прославил Бога, не казал: „Бог направи това“. И затова той не влязъл в обетованата земя! Друг смисъл на думите: „Не кради“. Всичко, което човек има, трябва да го употреби за служене на Бога, за Славата на Бога, за общото благо. Всички свои таланти, знания, дарби и пр. И ако ги употребява само за свои лични цели, то е пак един вид кражба, защото тия сили и дарби са от Бога! После, вие питате за методите на самообладанието. Учителят е говорил често по това. Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога, съзнанието ни да е изпълнено постоянно с космичната любов!
към текста >>

58. 27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

Така че сега общото обвинение беше на нашите хора, че Учителят ме посочва, но аз не съм се съгласил.
Д: Михайлов беше, Стефчо, който беше срещу Колю-обущаря и бяха много активни. Обаче преживяха си разбира се разочарованието, щото това бяха идеалисти. Докато Кофарджиев се криеше на Изгрева цял месец не пострада, никого не арестуваха. И всъщност се активизираха и тръгнаха да отбият тяхното време. То беше дошло и трябваше после да пишат, да си кажат думата гдето се казва, нали? Така че сега общото обвинение беше на нашите хора, че Учителят ме посочва, но аз не съм се съгласил. След няколко дена когато дойдох от Изгрева в Мърчаево, Учителят ме погледна така и се усмихна, разбрахме се с две думи. Усетих, вярно сякаш, че не беше така, точно начина на реакцията ми беше много верен. В: Значи вие отивате при Учителя в Мърчаево и Учителят се усмихва. Д: Да и нищо, така че се осъзнаха нашите комунисти, имаха един хъс така към мене, нали което се изрази по най-елементарен начин. Когато минаваха да определят къде трябва да бъдат настанени руски войници, аз отсъствах тогава от стаята си, посочили, че в моята стая трябва да има двама души.
към текста >>

59. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

Както се забелязали, при общото пеене някои по-музикални наши приятели се опитват да пеят втори глас.
В двугласа и многогласието има много повече красота. Все пак може да се приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади", "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от красотата си ако бъде изпълнена едногласно. Може би не сте чували скоро как звучи тази песен добре хармонизирана и засяга най-дълбоките фибри на душата. Наистина, Бах, Изаи, Паганини и др. са писали сонати и капричии за соло цигулка, които звучат прекрасно, но казвам пак, хармонията е по-високо стъпало от едногласието. Както се забелязали, при общото пеене някои по-музикални наши приятели се опитват да пеят втори глас. Същото нещо наблюдаваме и между цигуларите на Паневритмията. Намират се, за съжаление, немузикални сестри и братя, особено при Паневритмията, които казват, че "втория глас им пречи да чуват мелодията и да играят правилно". На такива некомпетентни изявления не трябва да се обръща внимание. Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт на щрайха всички инструменти: първи и втори цигулки, виоли, чела, контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията. Това значи да нямаш елементарно чувство за хармония.
към текста >>

В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение.
Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните. Паневритмията ще разгледаме в отделен доклад. Учителят даваше песните си като ги свиреше на цигулката си, или ги пееше, а по-рядко ги свиреше на пиано.
към текста >>

Като приспаднем от общото число на песните цифрата 16 - песни от други автори, песните на Учителя остават 149.
В първата й част, тъй наречените "Братски песни", има не само песни от Учителя, но и от други братя-музиканти. Те са 16 песни. Тези песни, някои от които са дошли от евангелските среди, са били приети от Учителя и приятелите добре. Някои от тях са станали даже любими братски песни, например: "Сърдечният зов", "Небето се отваря", "Славейчета горски", "Време е да вървим" и др. В същия раздел "Братски песни" има 2-3 песни, които сега почти не се пеят: "Страдна душо", "На Христа запейте", "Нови дрехи". Като приспаднем от общото число на песните цифрата 16 - песни от други автори, песните на Учителя остават 149. Научих, че има още няколко песни от Учителя, които се знаят от някои приятели, но не зная по каква причина не са отпечани в новата песнопойка. Като пример давам песента "Житното зърно". Новата песнопойка, издадена в 1946 г., обхваща цялото музикално творчество на Учителя: песни, мелодии и теми. Ето списъкът на издадените преди това песни от Братството: 1.1921 г. - Песни на Всемирното Братство -I част.
към текста >>

Песните на Учителя се нуждаят преди всичко от хармонизиране на пиано, за да служат при общото пеене и съпровод на цигулките.
Разработването на една песен на Учителя е трудно постижимо начинание. Не само, че трябва да бъде овладян духът на песента, но трябва да не се допускат лични елементи, които да дадат чужд облик на вложеното от Учителя съдържание. А това предполага голяма чувствителност, добра композиционна техника и силна интуиция. Правени са опити за разработки: сестра Кисьова има разработки върху "Махар Бену", "Да бих Го слушал", "Химн на великата душа", "Изгрява Слънцето" - за пиано. Аз имам вариации върху "Изгрява Слънцето" за пеене, Кирил Икономов и Мария Тодорова имат също разработки. Песните на Учителя се нуждаят преди всичко от хармонизиране на пиано, за да служат при общото пеене и съпровод на цигулките. При досегашните издания се практикуваше само едногласното им изложение, с изключение на първата песнопойка, издадена и за пиано. Наистина, едно издание на Учителевите песни с хармония е голямо дело. От нашите музиканти главно сестра Кисьова, която е пианистка, има добри хармонизации на много песни. В тази област успешно се проявява и сестра Мария Тодорова. Нямаме обаче системно изработени хармонизации за пиано на всички песни.
към текста >>

Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна.
Така ли смятате, че лесно се печелят музиканти за каузата на Братството, които безкористно да работят? - Вие знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят.
към текста >>

Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано.
- Вие знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора.
към текста >>

Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции.
- "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора. Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи.
към текста >>

Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й.
Участващите в процесите на записване, хармонизиране, аранжиране и разработване песните му музиканти вършат една много високо благородна дейност за Братството и за себе си. Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно. Трябва да кажем, че поотделно всеки от нас има добри музикални постижения и е свободен да работи с песните на Учителя според своите възможности. Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния метод на работа. Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните. Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците. Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш песента, а певците да се хванат на втория или третия такт. Допустимо ли е да се транспонират песните в други гами?
към текста >>

При общото пеене не е необходимо да се транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в пеенето.
Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците. Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш песента, а певците да се хванат на втория или третия такт. Допустимо ли е да се транспонират песните в други гами? - Разбира се, даже в много случаи е необходимо. При транспоринането не се прави промяна в мелодията, а тя се поставя в подходяща за дадения глас гама. При общото пеене не е необходимо да се транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в пеенето. Учителят беше баритон и вероятно по тази причина доста песни са дадени в удобни за неговия глас гами. Транспонирането практикуваме главно при аранжиране на песните за концертно изпълнение. За цигуларите транспонирането на една песен не представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или китара, се явява значително затруднение. Ако трябва да взема становище за песните в "Новото Битие", бих казал следното: Много неудобно е всякакво изказване по този въпрос. Сестра Лиляна Табакова без съмнение е добра оперна певица.
към текста >>

Ние ги познаваме под общото име ангели.
Това е една много обширна и отговорна тема. Аз по-скоро повдигам ред отговорни въпроси, които ще ви подтикнат към размисъл. А може би вие вече сте мислили или имате оформено становище по част от разгледаните въпроси и ще бъде лесно в бъдещи срещи да обменим мнение по тях. Позволете ми да завърша музикални я си доклад с някои мисли от Учителя за музиката. "Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката.
към текста >>

60. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

ТОМ 8

Ние ги познаваме под общото име ангели.
В моя плик намерих листче, върху което пишеше: "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката, която прониква цялата вселена". Желая сега да оставя Учителя да ни поговори за музиката. Ще цитирам негови изказвания, заимствани от коментатора на голямата песнопойка. Учителят казва: "Музиката е една дълбока сфера на Битието. Онези, които са я създали са били велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато природата се подновява и пресъздава -ангелите пеят. В началото на всяка божествена култура човеците пеят. В музиката са скрити законите на миросъзданието. Божественият Дух е работил музикално. Музиката като изкуство на ангелите - тя е съединително звено между ангелския и човешкия светове.
към текста >>

61. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

Учителят обичаше общото хранене,общия живот.
А Учителят не беше в Горското училище, а беше у този Лазар Котев. Той беше наел една вила. И там имаше една стая за Учителя. Но Той ходеше да се храни в Горското училище при всичките приятели. То там беше общо. Учителят обичаше общото хранене,общия живот. Аз тогава не бях, но казаха, че ще тръгне Учителят. Аз бях в София, защото тогава нямах пари и нямаше кой да ми даде, за да отида там,нали. Но като чух, че ще ходиме на Мусала, бяха ангажирали тук един камион приятелите и целия камион се напълни с наши хора. Той беше с пейки така камиона и нищо друго. Насядали и помня, че 8 часа беше определено, пък той дойде чак в 11 часа и много закъсняхме, а пък Учителят чакал, чакал и видял,че ще се закъснее.
към текста >>

62. 112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО

Защото Борис държеше се наголямо в този смисъл, нависоко, не искаше да влиза в общото.
" Е.А.: Така ли? В.К.: Да. Е.А.: А, едва ли ще Го каже така. Не Той иска да му покаже че целуването не е лично нещо, ами то е, за да получиш. Не за да вземеш. Защото Борис държеше се наголямо в този смисъл, нависоко, не искаше да влиза в общото. В.К.: Така е устроен! Е.А.: Така е устроен. Но цял живот е живял така Борис. Цял живот. Няма защо сега да го отминаваме.
към текста >>

63. 175. ЕКСКУРЗИИ ДО РИЛА

В.К.: Кое бе общото за тези екскурзии на планината?
Слязохме и всеки си тръгна по пътя. Разбира се и аз си тръгнах по моя път понеже чух, че Учителят е горе и аз рекох: „Аз ще ги стигна". На Чам Курия това, да. В.К.: Учителят къде беше през това време? Е.А.: Тръгнал бе на Мусала. В.К.: Кое бе общото за тези екскурзии на планината? Е.А.: Това бе част от живота на Школата. Той бе също Школа, както и на Изгрева. Където е Учителя там е Школата My. В.К.: Където е Словото Му, там е и Учителя. Амин.
към текста >>

64. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Ще се стреми да работи за общото добро според способността и положението си в живота.
Показани са доста загуби, тревоги, неуспехи и разочарования, особено от хора, в които вярва. Да избягва всичко, което съдържа елемента на шанса или спекулата, защото ще загуби. Сатурн в Стрелец в опозиция с Нептун. Наклонност към милосърдие и филантропия с желание да повдигне човечеството чрез себе си. Помощ под справедливи закони и истински религиозен импулс. Ще се стреми да работи за общото добро според способността и положението си в живота. Затова ще е почитана, уважавана и ще й доверяват. Да се пази от простивания. Опасност за дихателните пътища и за хронично заболяване на бедрената и тазобедрена област от деформ. артроза. Показана е известна доза неискреност и опасност за измама или изиграване. Показани са безпокойства и загуби от закона и опасност при пътуване.
към текста >>

65. 05.Отивах да посрещна изгрева

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

И тримата бяха интелигентни, като че се чувстваха на по-високо ниво от общото.
Всеки свободен ден гледахме да направим някоя екскурзия. В тези именно екскурзии ние се опознавахме помежду си, създаваха се отношения, връзки, сближавания. При тези условия аз се запознах с Любомир Лулчев. В общите екскурзии той дружеше с двама свои приятели - Илия Желязков и Моис Коен. Лулчев и Желязков бяха военни в униформа, а Коен беше фабрикант на кожи. И тримата бяха интелигентни, като че се чувстваха на по-високо ниво от общото. Те често се отделяха настрана от другите, палеха си отделно огън и не търсеха дружбата на другите. Аз ги посещавах. Интересни ми бяха разговорите на тях. Не ми харесваше само, че те осмиваха малко някои от приятелите, но въпреки това приятно ми беше да ги посетя и да поприказвам с тях. Тогава не си давах сметка защо ги посещавам, но някаква привлекателна сила ме тласкаше да ги наобиколя.
към текста >>

66. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот".
Той е бил един от първите стенографи в България и е издал, и учебник по стенография. Беседите тогава са се държали в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Брат Гълъбов е стенографирал 1914 год. и 1915 год. Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот". Всеки том поотделно носи свое заглавие. Първата „Житно зърно", втората „Духът и плътта", а третата „Солта". Това заглавие „Сила и живот" носят и няколко следващи томчета. Тодор Гълъбов в 1915 год. е трябвало да отпътува за чужбина по някаква работа и казва на Учителя с безпокойство, че той като отпътува, няма кой да стенографира беседите, но Учителят му казва: „Той ще дойде!
към текста >>

67. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Общото желание е да се поместват в списанието предимно оргиналниработи, а на второ място - преводни.
Редакционният Комитет се избра с пълно доверие и поемайки отговорността за издаването на списанието ще съблюдава щото всичко направено и изнесено да бъде в духа на Новото Учение. По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията. Списанието ще може да изпълни своята задача само, ако бъде изнесено с общи усилия. Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието. Комитетът ще се вслушва във всяко изказано мнение по общата насока на списанието и ще бъде толерантен и внимателен към всичко, което се изпраща за печатане. Общото желание е да се поместват в списанието предимно оргиналниработи, а на второ място - преводни. За материалната издръжка на списанието разчитаме на следното: 1. На вноска от 100 лв. 1/3 от обещаните 300 лв. от братята и сестрите, участвували в младежкия събор. В тези 100лв.
към текста >>

Та, новият редакционен комитет, който се избра в София, в състав пет сестри и пет братя, се обръща към всички братя и сестри, особено към досегашните настоятели, да развият - не казваме трескава дейност - а дейност подхранена от любов към общото дело.
Има сума млади хора, които са в безпътица и чакат да им се посочи път и цел в живота. При днешните условия най-годно средство се явява книжнината. Преди векове, когато книгата е била редка -имало е само ръкописи пазени ревниво - жадните за просвета са тръгвали сами да дирят учители и просвета. Днес жадните за светлина дирят книги. Такъв е духа на времето и ние трябва да го схванем. Та, новият редакционен комитет, който се избра в София, в състав пет сестри и пет братя, се обръща към всички братя и сестри, особено към досегашните настоятели, да развият - не казваме трескава дейност - а дейност подхранена от любов към общото дело. Желателно е списанието да се разпространи във външния свят. Следователно, натам трябва да се насочат най-вече усилията. И така, нека братята и сестрите се постараят да презапишат старите абонати и по възможност повече външни. Направете позив към всеки брат и сестра да вземат присърце работата и да запишат поне по един абонат, измежду своите познати. Достатъчно е да се вземе присърце това и ще има резултати.
към текста >>

68. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

март каталог „Нови мисли" имаше за цел да прокара общото схващане, да разпространим нашите книги не толкова между членовете на кръжоците, колкото между всички обществени хора, които ни симпатизират и трябва да бъдат запознати с новото велико учение.
Използваме случая да ви явим, че сметката Ви на 31 май до № 9, IX серия, показва дълг.....лв. Сумата, която имате на лице срещу този Ви дълг, молим внесете ни я незабавно, понеже постоянно ни са потребни суми за изплащане печатането на беседите. До 12 беседа включително ще Ви се изпраща количеството, което досега сте получавали. Ако след това желаете да се увеличи или намали, молим явете ни веднага. Изпратеният Ви през м. март каталог „Нови мисли" имаше за цел да прокара общото схващане, да разпространим нашите книги не толкова между членовете на кръжоците, колкото между всички обществени хора, които ни симпатизират и трябва да бъдат запознати с новото велико учение. Молим Ви всички да имате присърце тази работа. За разпространители и продавачи на книгите, описани в каталога, може да се заемат лица и не от братството, доста е да бъдат добре напътени, честни и изправни в сметките си. На всички, които продават нашите издания, ще се прави 25 на сто отстъпка от цената показана в каталога. Тази отстъпка ще се прави и на книгите от школата, описани в изпратения Ви отделен списък, за набавяне само от школниците. Поръчки на книги, молим да се правят само от настоятеля, който е във връзка с нас.
към текста >>

69. XII. КАКВО Е ОБЩОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ?

Вергилий Кръстев

XII. КАКВО Е ОБЩОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ?
XII. КАКВО Е ОБЩОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ? 16. От този архив виждаме: а) Оригиналите са запазени добре, охраняват се от държавата и всеки има достъп до тях и може да ги публикува; б) Повечето лекции и беседи са ги отпечатали вече в томчета до 1945 год. и след 1945-1950 год. когато е имало свободен печат. Почти на всеки свитък има отгоре отбелязано с почерка на Паша Теодорова следното: „Готова за печат". След това следва една черта на всеки лист отгоре до долу, че с тази беседа, лекция е работено.
към текста >>

70. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР V

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Какво е общото впечатление?
/Сряда, 5 ч. сутринта/. Лекцията е отпечатана в томчето „НОВАТА МИСЪЛ": Лекции от Учителя на Общия окултен клас; Год. XII (1932-1933), т.1 - София, 1947 г. (София-Изгрев: печ. „Житно зърно") под заглавие „Разумните сили", стр. 28-42. Какво е общото впечатление? 1. Редактирана и преразказана. Ще цитираме началото и краят. 2. Учителят говори за Пентаграмата. Начертан е Пентаграма по начина, по който се чертае последователно. Лекцията почва така: „Това е една емблема.
към текста >>

71. 04 - 04. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО СТРОЕЖА НА ЧЕШМАТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Всяка къща, всеки дом, всяко семейство от нашите приятели се стараели да дадат повече работна ръка или да направят материални жертви, като никой не считал, че много е дал, след като имало нужда още нещо да се направи, още да се даде за общото дело.
Та ако въпреки всичко се допуснело нещо да липсва или да не достига, тогава някой от най-ревностните и готови за жертва бръквал в джоба си и пак всичко тръгвало като по часовник, без засечка, без да се допусне забавяне на работата нито за час. Нямало е отделно лице, което да се грижи за своевременно набавяне на материали, но работата пак вървяла тъй, като трябвало, защото всеки се вслушвал в гласа на по-компетентния. Брат Куртев, въпреки че бил на работа в Айтос, и той отблизо следял хода на работата. Интересувал се от техните нужди и възможности, като и той помагал с каквото е можел. От всичко се виждало, че взаимното допитване и разбирателство са били на безупречна висота. Всяка къща, всеки дом, всяко семейство от нашите приятели се стараели да дадат повече работна ръка или да направят материални жертви, като никой не считал, че много е дал, след като имало нужда още нещо да се направи, още да се даде за общото дело. Братството в Тополица издържало един от своите изпити с отличие. Вече пет - шест дни, откак край Кайнака кипи живот. Там хора, коли и добитък са в неспирна работа. В селото вече всички знаят, че „набожните" -тук така наричат нашите приятели - правят чешма, голяма чешма. И млади, и стари идвали да видят какво става тук, на мястото, дето често добитъци са затъвали, откъдето са бивали изваждани с големи мъки.
към текста >>

72. 07 - 04. МОЯТА ПЕЧКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ако речем да се върнем към неговия предишен живот, ние бихме се изненадали като узнаем, че е бил голям анархист, готов с оръжие в ръка да изпълни всяка повеля на организацията, без да помисли за собствения си живот, в интерес на общото благо.
4. МОЯТА ПЕЧКА Било неделя. Беседата току-що привършила и хората се разотиваха по домовете, когато една сестра се силеше да догони по пътеката брат Димитър Звезденски, за да го помоли за някаква услуга, която била във връзка с водените записки от беседата. А ние знаем, че той е стенограф. Ако речем да се върнем към неговия предишен живот, ние бихме се изненадали като узнаем, че е бил голям анархист, готов с оръжие в ръка да изпълни всяка повеля на организацията, без да помисли за собствения си живот, в интерес на общото благо. Какъв голям преврат бил станал у него, че бил станал неузнаваем, скромен работник за Божието дело. Вече захвърлил пушка, нож и пистолет. Нарамил новото оръжие на любовта. Тръгнал по пътя на Учителя. Сестрата го догонила по пътеката, за да си уговорят среща към следобедните часове, за да си допълни своите бележки от неделната беседа.
към текста >>

73. 09 - 08. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Стараех се да изпълнявам всички задачи, които той ми възлагаше в интерес на общото дело.
През 1930 година се преселих в с. Каблешково, което преселване стана по вътрешно ръководство на духа. През 1950 година, на 30 май, получих по духовен пътуказание, че трябва да се преселя в Айтос, което и направих. В Айтос аз вече бях още по-близо до брат Куртев и се подвизавах под неговото непосредствено ръководство. Същият често съм го придружавал в периодичните му обиколки, пролет и есен по селата. Стараех се да изпълнявам всички задачи, които той ми възлагаше в интерес на общото дело. След много години му разказах съня си, който бях сънувал в с. Каблешково за двата снаряда при мелницата, които не експодираха, който сън той ми изтълкува така: Че тия два снаряда са известие за мене и жена ми, за нашето духовно пробуждане. Ето така, по този път аз намерих това велико учение и се свързах с Учителя. Разказал: Васил Долапчиев.
към текста >>

74. 18 - 5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ

Аз пренебрегнах своите лични въпроси и интереси в полза на общото, ето защо сега сядам да ти пиша за онова, за което не ни остана време да говорим на Градината.
С излизането на „Изгревът", том 10, означава, че аз съм победил. И всички, които са свързани с мен, също са победили. Писма на Георги Събев 2.12.1991 година. Бургас Здравей, брат Вергилий. На срещата ни на градината не ни остана време за лично общуване, поради голямата твоя заетост, желанието ти да се свържеш с братя и сестри, от които можеш да получиш материали за предстоящата работа. Аз пренебрегнах своите лични въпроси и интереси в полза на общото, ето защо сега сядам да ти пиша за онова, за което не ни остана време да говорим на Градината. Имам желание да дойда в София за няколко дни, за което ще ми бъде необходимо място за нощуване. Може ли да стане така, че да бъда твой гост само за няколко вечери? Знам, че работиш на смени, и то предимно нощем, ето защо интересува ме коя дата, ден и час бих те намерил в къщи, с оглед на това да определя деня и часа на мое то прие тигане в София. Кога то седнеш да ми пишеш, да не забравиш да ми съобщиш и номера на телефона, за да можеш да ме посрещнеш както по-рано на гара Подуене. Ако това можеш да сториш в скоро време, много ще ти бъда благодарен.
към текста >>

75. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните.
в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г. Владимиреску вдига въстание във Влашко, съгласувано с етерията. В прокламацията на Владимиреску от 21.1,1821 г. говори за общото зло, дошло от фанариотските управници и едрите боляри, земевладелци, закрепостили в робство селяните. Много българи се стекли във войските, предвождани от Павел и Димитър Македонски, Хаджи Продан и др. Войските на Владимиреску влизат първи на 27 януари 1821 г. с 2000 пандури и 200 души сръбско-българска конница в Букурещ. Оттам бягат фанариотите и едрите земевладелци. Ипсиланти идва след Владимиреску в Букурещ.
към текста >>

76. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дъновски не е могъл да се откъсне от общото идейно течение на своето време.
Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда. Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа. Надарен с интелигентна и отзивчива душа, Конст. Дъновски не е могъл да се откъсне от общото идейно течение на своето време. След като завършил първото си образование в родното си село, той се отправил за Пловдив, дето постъпил в тамошното гръцко училище. Накрай той продължил и завършил образованието си в Татар Пазарджик, при известния български учител Никифор х. Константинов Мудрон. Така подготвен, той се отдал, още твърде млад, на учителското поприще, отначало в родния си град и в едно съседно село. Обаче не тук му бе отредила съдбата място за житейско състезание и творчество.
към текста >>

77. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета.
Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви.
към текста >>

Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците.
Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия.
към текста >>

78. II.02.12. Борба за подялба на владищината

Варненската община усвоила тия насоки и съобразно с тях в общото събрание на общините, което било свикано и се събирало във Варна на 13 януарий 1870 г., Законникът от 1866 г.
През септемврий, когато Панарет тръгнал пак да събира владищината, тя се обърнала и към Ипариона Макариополски в Цариград с молба да въздействува върху общините в Добрич, Балчик и Провадия, като се заплаши поп Никифор, който застанал начело на общината и движението в Добрич, че ако не се подчини, ще бъде низвергнат и арестуван. На архимандрит Панарет било заповядано да събере и задържи, ако може, цялата владищина от Добришко, обаче когато се явил той в Провадийско, срещнал силна опозиция и големи претенции от страна на Провадийската община върху събираната владищина. Най-подир на тия недоразумения бил турнат край чрез съдействието на Илариона Макариополски, който отправил особено пастирско писмо от името на българския събор в Цариград до трите общини чрез Варненската, в което се апелирало за сговор и споразумение. Това архиерейско послание било занесено и прочетено в Добрич, Провадия и Балчик от предишния председател на Варненската община, иконом Константин Дъновски, с писмо от Варненската община, в което се предлагало на общините да пратят по двама свои видни представители на 10 януарий 1870 година във Варна, дето да се постигне споразумение. В отговора си до Варненската община българският архиерейски събор посочвал начина, по който трябва да се уредят отношенията във Варненската епархия, начело на която трябвало да се постави едно достойно духовно лице. Варненската община усвоила тия насоки и съобразно с тях в общото събрание на общините, което било свикано и се събирало във Варна на 13 януарий 1870 г., Законникът от 1866 г. бил допълнен и уредбата на епархията видоизменена по същия начин: „Прибавка на Законникът. Трите главни градове: Пазарджик, Балчик и Провадия, които принадлежат на варненската Епархия, със знанието на Варненската Главна Българска община, ще си съставят по една частна община, на която членовети ще ся избират с общето градско удобрение, тии ще бъдат няколко мирски и едно духовно лице, което ще ся избира също от священницити им в окружието и ще бъде председател на речената община, която ще управлява и нарежда църковните дела по следующий начин: [...]"
към текста >>

79. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

- Забележка: Селата на сяка една от тия епархии остават не смесени, а само общото управление ся дава на един Архиерей," Нашите народни дейци в Цариград намерили само този единствен изход от затрудненията.
Последният съобщил, че желанието на варненци за собствен владика не ще може да бъде удовлетворено, и че ще стане нужда Варненската епархия да се съедини с някоя друга, напр. с Преславската. Но варненци не искали да чуят за подобно нящо и настоявали за отделен архиерей. В писмото, което отправили до своя представител в Цариград, те казвали: „в секи случай нашата Епархия тряба да си остане небутната и особна, наедно със сичките живущи Българе в града Варна; че тя по обширността си и по присъединението на нея Провадийската каазъ, е много по-голяма от Преславските Епархии; и че като ключ на всичка България и най-близкий до столицата, тя тряба да си има свой особит Архипастир". Въпреки това обаче църковният събор в 19-то редовно заседание, на 13 април 1871 г., определяйки българските епархии, решил: „Като са придава на Варненската Епархия каазата Провадия, а на Преславската Епархия - Ени-Пазар и всичките села освен на Месемв-рийската кааза, тия две епархии ще ся соединят под един Архиерей, който ще носи титлата Преславский-Варненский. - Забележка: Селата на сяка една от тия епархии остават не смесени, а само общото управление ся дава на един Архиерей," Нашите народни дейци в Цариград намерили само този единствен изход от затрудненията. Съединявайки двете епархии -Варненската с Преславската, при запазване техните отделни граници, те снабдявали фактически Варненската епархия с архиерей, без да нарушават формално фермана. Обаче варненци не били наклонни да приемат подобно съединение и техният представител се изказал в такава смисъл в 24-о заседание на събора на 18 май. Те не се отказвали от надеждата и от твърдото желание да прокарат най-подир своето естествено право, да имат свой отделен владика. И в тази своя надежда те са били окуражавани и засилвани и от самия ход на работите. Изтъкна се по-горе, че и след издаване фермана за създаване на екзархията, пак са се отпочнали и водили преговори между нашите представители в Цариград и патриаршията, които засягали главно границите на екзархията, и в тези преговори въпросът за Варна е бил пак подиган и третиран.
към текста >>

Като тълкуватели на общото мнение и за да ся дигне тази болка от сърцата на хората, ний Ви молим да ни определите за Владика в Епархията ни Н.
Каква полза можем да очаквами от това присъединение за народното ни единство? Ако Варненската Епархия трябова да прави част от Преславската, то защо се е искало лани от нас особит представител? Защо сме правили тези тежки жертви и трудове, като искате да развалите днес онова, което сме придобили в 12 години с толкова пот и кръв? Дали трябва да съборим с народоубийствени ръце това народно здание, като прилепим едната му част на Преславската Епархия, другата на Силистренската Епархия, като оставим третята част, по-съществената от другите, на хищническите ръце на фенерската ненаситност? Това писмо на Шуменската община произведе едно болезнено впечатление в духа на цялото българско народонаселение във Варненската Епархия, дотолкоз повече, че не ся надяваше никак да приеме оттам едно та-квоз писмо. Като тълкуватели на общото мнение и за да ся дигне тази болка от сърцата на хората, ний Ви молим да ни определите за Владика в Епархията ни Н. В. Пр. Г-на Доротея, или някое друго духовно лице, което да може да отговори на нашите нужди. Като свършваме, ние Ви молим за земете под сериозно внимание следуюшето: Ако сте присъединили Епархията ни на Преславската с убеждение, че ний не сме кадърни да издържами както трябува владиката си, излъгани сте. Нашата епархия брои днес повече от 9000 венчила, без града Варна и крайморските села, които са изключени от фермана. Ние ви уверя-вами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на височините на положението му и че от радост за сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото." На това писмо скоро последвал изчерпателен отговор от страна на екзархията и Св.
към текста >>

„по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията".
„Поради това Светейшият Синод размислил, че е предпочтително по настящему както въобще за народното дело. тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3. „по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св. Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии. Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир".
към текста >>

80. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

- Бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към тия, които прегрешат на тебе (38).
Тя чертае призванието на един владетел. Тук именно и фотий изпъква като държавник и философ. Ще дам за пример 4-5 къси извадки из някои точки от втората част на посланието, за да се види, между друго, колко хубаво е издържан преводът по стойност на мисъл и хубост на израз. Ето тия: „Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите (т. 34). - Не бъди бърз да свързваш приятелство, но свържеш ли, пази неразкъсани връзките... Не искай от приятелите си да ти казват неща приятни, а истински... Бъди придирчив към себе си (т. 30). - Бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към тия, които прегрешат на тебе (38). - Колкото човек превъзходствува по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по своите добродетели (40). -Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44). Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма. Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство.
към текста >>

81. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

А колко по-полезно би могъл да се употреби той за общото благо, ако се запазеше като исторически материал за проникване в миналото на града, за написване историята на Варна!
Прибрах завитата в книга риба и потеглих към центъра на града. Из пътя неволно погледнах на обвивката, която обърна вниманието ми с това, че бе изписана с доста изветряло мастило. Като поразгъ-нах книгата, аз трепнах от изненада - това бе лист от търговски тефтер отпреди освобождението. Върнах се пак в дюгена, но не се оказа друга част от същия тефтер. Той бе изпълнил вече своята задача да послужи като хартия за завиване на риба. А колко по-полезно би могъл да се употреби той за общото благо, ако се запазеше като исторически материал за проникване в миналото на града, за написване историята на Варна! И това е несъмнено само един от хиляди подобни случаи. Така чезнат от година на година, от ден на ден паметниците, които само биха могли да дадат възможност на варненци да опознаят по-добре своето минало, да се гордеят един ден със своя история. Материали за историята на Варна има пръснати и из България, на някои места, с които градът е бил във връзки. Имал съм един случай да констатирам такива материали на няколко места. Не ми е думата за обществени заведения, които имат специална задача именно да съхранят такива материали, каквито са напр.
към текста >>

82. III.02 БЛАГОВРЕМИЕТО

И тъй, ако разбираш живота, разбрал си дадения поредък; усвоил си дадените моменти; следователно вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в Божествения поредък, в който всички влизат съзнателно в общото съобщение на любовта, която е родила всички същества от безпределно малките до безпределно големите - от человека до архангела и до безпределно Големият.
Не, там можеш - само кога те викат и си готов за дадения момент. И тъй, пази се да не изгубиш случаят на призванието, защото е само един през цялата вечност. И знай, че вечността тича към своята безпределност, в която живота се заражда. А всичко, което е веднаж зародено, треба да следва Тогова, Който го е родил. Защото, както детето без майката и бащата не може, тъй и твоята душа без Бога е немислима: Той е началото и краят на всичко и без Неговото присътствие няма живот. И тъй, ако разбираш живота, разбрал си дадения поредък; усвоил си дадените моменти; следователно вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в Божествения поредък, в който всички влизат съзнателно в общото съобщение на любовта, която е родила всички същества от безпределно малките до безпределно големите - от человека до архангела и до безпределно Големият. И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни; понеже момент от момент личи по силата на своята тежаст. А душа от душа личи по силата на своето съзнание. И тъй, не мисли леко за нещата, че Бог може да прави както си ще: у Бога щение няма, както у человека. У Него има любов, която треба да даде всекиму това, що му се пада. А онова, което Бог дава, треба да го даде в своето определено време, или в определения даден момент.
към текста >>

83. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

И тъй, братя мои, честни и добри работници по всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страждущ.
Желанията на духът ти са благопристойни и мислите на сърдцето пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърдцето си и усвети умът си и приготви душата си за Бога. Погледни на светът и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на любовта. Ето нЗ, тези труженици на истината, благослови ги, за да приемат плата за своя честен труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници по всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страждущ. Приемете благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърдцето ви. И Бог на Истината да благослови делото Си во век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Зашото Той е Бог наш и Отец наш от века.Онзи, към когото е словото Господне, треба да внимава, с всичкото си сърдце и ум да проумява пътищата Му.
към текста >>

84. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество.
Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас? Каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място ние желаем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да завземем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мене? Като виждам тялото си, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога никога да ги взема със себе си.
към текста >>

85. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

" - Това е общото състояние - каза г-н Дънов - за всички.
Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз съм Син на мира, Син человечески, името Ми знаете. Трудности в тоя живот ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за вашето добро. Времето е близо, жетвата е зряла. Работете, докато е ден! " - Това е общото състояние - каза г-н Дънов - за всички. След време и то ще има своето значение. На Земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обещал снощи, 17 август, вторник подир обед. 1 въпрос: - Как да различаваме влиянията на Духа от личните индивидуални мисли? Отговор: - Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота, а когато Духът внушава, никакво колебание в тебе не остава.
към текста >>

2 въпрос: - Какво значение има общото събиране тази година на Веригата й Търново, във връзка ли е това с някои близки промени за доброто на народа и какво?
След време и то ще има своето значение. На Земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обещал снощи, 17 август, вторник подир обед. 1 въпрос: - Как да различаваме влиянията на Духа от личните индивидуални мисли? Отговор: - Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота, а когато Духът внушава, никакво колебание в тебе не остава. 2 въпрос: - Какво значение има общото събиране тази година на Веригата й Търново, във връзка ли е това с някои близки промени за доброто на народа и какво? б) Има ли опасност от минаване на холерата в България? Отговор: - Вие се срещате в Търново тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живели тук и затова се събират. Те гледат сметките на България и резултатът от тия сметки ще бъде известен следната година. За холерата ще има една малка опасност, но не може да се отбие.
към текста >>

86. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Те означават личното и общото развитие на човечеството.
Голов, В. Граблашев, П. Епитропов, Спас Димитров, и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14 глава от Йоана, върху която gage някои обяснения, след което г-н Дънов подзе: - Какви са жилищата, поменати в тази глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Много знание във вас разваля, както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото. Така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаем от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна.
към текста >>

87. НАРЯД за 1901 година

Молете се усърдно за успехът на общото дело.
Има силна борба, но Онзи, Който е към нас е силен. Ние ще приемем помощ отгоре и наскоро, силата ще се удвои и делото ще тръгне. Верност, преданост, единодушие в любовта, това е важното. Скръб или радост все що е в ръцете на Бога. Поздрави брат Тодор. Молете се усърдно за успехът на общото дело. Искайте от Господа сила и мъдрост и ще ви.се даде. Той ще ви научи да работите, пазете се от всяка дяволска измама. Знайте ние ще победим и то скоро. Ваш верен П.К. Дънов *** 3) 7. II.
към текста >>

88. НАРЯД за събора 1910 година

Жътвата е зряла, работете, докато е ден." „Това е общото състояние, казва г-н Дънов, за всички.
Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете, Аз съм син на мира, син человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за вашето добро. Времето е близо. Жътвата е зряла, работете, докато е ден." „Това е общото състояние, казва г-н Дънов, за всички. След време и то ще има своето значение. На земята хората черпят, а Господ всякога дава." 3) НАРЯД за годината 1910/1911 За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: „Най-първо за четиво вземете цялото Евангелие от Матея, цялото Евангелие от Лука, цялото Евангелие от Йоана и цялото Първо послание към Коринтяните, цялото Битие, цялата Първа книга на царете. Изцяло този прочит се състои от 170 глави, от които 104 ще употребите за 52 петъци в годината, т.е. по две глави всеки петък, като ще разпределите по възможност тъй, щото четивото за всеки петък да е от Новия завет и колкото глави не стигнат от Новия завет за четиво в петъците, ще вземете от Ветхия завет. Тях ще употребите по една за всяка света неделя и по една за в разните други православни Господни празници наред.
към текста >>

89. Наряди за 1921 г.

Стиховете от прочетената глава и общото желание на всичките групи се написват на един общ лист.
Разглеждане и наблюдение на картините по стените. Да се спрем или на всички, или на ония от тях, които ни обърнат особено внимание. Да се стремим да схванем по интуиция това, което остане в душата ни. 3. Прочитане три стиха от Светото Писание по жребие. 4. Изказване едно общо желание на цялата група. Стиховете от прочетената глава и общото желание на всичките групи се написват на един общ лист. Сряда, 24 август 1921 г. 5 ч.с. Утринна молитва РАЗМИШЛЕНИЯ. 1. Отче наш. 2. (Коленичили на лявото коляно.) Размишления: а) Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и живота.
към текста >>

90. Наряди за 1925 г.

Любезни братя и сестри, Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли.
НАРЯДИ за 1925 годинаНаряд и упътвания, 24.VI.1925 год.Наряд и упътвания отЗ.Ш.1925 год.( за парична помощ за Мъглижкото братство)Наряд и упътвания, дадени от Учителя през лятото на 1925 г., гр. Търново. 1) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ, 24.VI.1925 г. До братята и сестрите в гр. (село) Н.Л.К.Б.Л. Любезни братя и сестри, Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли. В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е.
към текста >>

91. Наряди за 1945 г.

Умоляват се братята-ръководители да прочетат настоящото пред общото събрание на приятелите, като подканят присъствуващитеда запознаят с въпроса и ония, които не са били на събранието.
От практиката се оказа, че най-лесно ще бъде нанасянето в листовете да става наведнъж, след като сме отбелязали вече текстовете в цялото томче. Добре е, преди да се приключи работата, да се прочете томчето още веднъж, за да се види дали не е пропусната някоя мисъл и дали всичко е нанесен правилно в листовете. Сътрудниците да запазят за себе си по един препис от попълнените със сигнатури листове. Оригиналните листове, както и книгата с подчертаните текстове, снабдени с подписа и адреса на сътрудника, се изпращат препоръчаното Б. Боев за по-нататъшно използуване. Умоляват се братята-ръководители да прочетат настоящото пред общото събрание на приятелите, като подканят присъствуващитеда запознаят с въпроса и ония, които не са били на събранието. Братята-ръководители се умоляват, по възможност, в най-скоро време или най-късно след изтичане надве седмици от получаване на настоящото писмо, да ни съобщят кои братя или сестри имат желание да работят върху задачата, с оглед тя да бъде завършена най-късно до 30 октомври т. г. Разбира се, желателно е ония, които имат възможност да я завършат преди горния срок, да изпратят веднага готовия материал в София. Ще бъдат от полза още някои сведения, които по възможност да се изпратят ведно с горните или малко по-късно, а именно: а. Кои лица са извличали вече материали из беседите. б. На какви теми са извлечените материали, из кои беседи точно са взети те и по кой начин се е работило, и в.
към текста >>

на ден); въпреки общото поскъпване, нарочно оставяме в сила свещения размер, определен от Учителя.
ЛИЧНО ЗА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ Любезни брат, Изпращаме ви настоящото с молба да го прочетете пред братята и сестрите в събранието Ви. По случай новата духовна година - 22. IX., нека си припомним следните три неща:Да поддържаме редовно внасянето на приноса, чрез който Учителят ни е поставил под благотворното влияние на един мощен закон за духовно и материално преуспяване. Чрез приноса Братството ще бъде материално добре поставено, за да може да реализира редица задачи на физическия свят.Да сме редовни със задачата за книжнината, годишната вноска за която остава и занапред 365 лв. (събирани по 1 лв. на ден); въпреки общото поскъпване, нарочно оставяме в сила свещения размер, определен от Учителя. Мнозина братя и сестри закръгляват вноските си за книжнината на 500, дори и 1000 лева. Оставяме всеки сам, според силите си, да разрешава този въпрос, имайки предвид, че поднасяните всяка година беседи и лекции струват три пъти повече от сумата, внасяна досега.Нека да поставим датата 22. IX. 1946 г. като начало за вноски по фонда „Даровити младежи" при Братството. Братята и сестрите да си спомнят при всеки радостен случай в живота и да предават на ръководителите своя скромен дар за фонда.
към текста >>

92. Наряди за 1948 г.

Противоречията, страданията, това са плуговете и тракторите, които ще преобърнат закоравелите от гордост и тщеславие човешки умове, да се приобщят към общото, да живеят за общото и общото да живее за тях по закона на великата и разумна правда.
С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 21 август 1948 г. Изгрев-София 5) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО от старшия брат на Бялото Братство -Тодор Стоименов по случай годишната духовна сбирка на 5.IX. 1948 г. към членовете на Братството ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Пред вид на сезонното време, когато народът ни е в стремеж да вложи своя интелектуален и физически труд за здравото и красиво изграждане на нашата млада република, Братският съвет намери за добре да свика братята и сестрите на местни духовни сбирки само за един ден, за да отправят дълбоки и сърдечни молитви към Бога, Той да даде своята мощна подкрепа на всички верующи, благородни и високопросветени хора, без разлика на вяра и народност, по лицето на земята, да изградят мир и благоденствие, върху закона на разумността за всички народи. Плуговете и тракторите преобръщат земните пластове, за да бъдат в близък контакт със светлината, топлината и влагата, и да бъде готова, плодородна почвата за семената, що сеятелят ще посее. Противоречията, страданията, това са плуговете и тракторите, които ще преобърнат закоравелите от гордост и тщеславие човешки умове, да се приобщят към общото, да живеят за общото и общото да живее за тях по закона на великата и разумна правда. Старото си отива безвъзвратно; тъмнината не може да устои пред зарите на изгряващото слънце. Пред светлината на красивия пролетен ден всичко се пробужда за нов, интензивен живот. Нашият светъл Учител е казал още преди 50 години: „Иде новото и нищо не е в положение да му се противопостави. Старото в своя порочен път ще бъде пометено, защото новото не търпи нищо нечисто." В чистата, светла мисъл и благородството се формира човешкият характер, а човек с изработен характер е носител на новото. В него се формира човекът на шестата светеща раса, която ще донесе истинския мир и благоденствие на земята.
към текста >>

93. Наряди за 1949 г.

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

И тогава светът ще познае, че сте Мои ученици." Иоанна 15:12 Обични братя и сестри, Като ви поздравлявам от името на Братския съвет и от мое име, пожелавам, обединени в Божия Дух на безграничната Любов, да продължим с нови сили светото дело, предадено ни като завет от нашия светъл и любим Учител за общото добро и за наше добро.
През трите деня на Братската среща ще има общ обяд и вечеря. Моля, съобщете тази програма на околните села, дето има кръжоци. Сърдечен поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ на Обществото „БЯЛО БРАТСТВО" 19 август 1949 г. Изгрев - София 8) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО от старшия брат на Бялото Братство, Тодор Стоименов към братята и сестрите по случай V-я събор след заминаването на Учителя Христос казва: „Тази е Моята заповед - да имате любов помежду си, както ви Аз възлюбих. И тогава светът ще познае, че сте Мои ученици." Иоанна 15:12 Обични братя и сестри, Като ви поздравлявам от името на Братския съвет и от мое име, пожелавам, обединени в Божия Дух на безграничната Любов, да продължим с нови сили светото дело, предадено ни като завет от нашия светъл и любим Учител за общото добро и за наше добро. Учителят казва: „Любовта е непобедима сила, тя е солта на земята. Всичко отрицателно ще изчезне, но любовта ще преживее вековете, защото тя е велика и безгранична." Култура без любов и разбирателство не е имало и няма да има. Любовта и разбирателството са здравата, непоклатима основа на истинския живот. Учителите и гениалните хора със своя силен дух и висок морал, носят красивите семена за разумния живот. Добрите и почтените хора представят добра, плодотворна почва за великото и красиво в живота.
към текста >>

Те ще изнесат на дело идеалите на Великите Учители, защото те носят в себе си смелост и решителност, когато се касае за общото благо.
Учителят казва: „Любовта е непобедима сила, тя е солта на земята. Всичко отрицателно ще изчезне, но любовта ще преживее вековете, защото тя е велика и безгранична." Култура без любов и разбирателство не е имало и няма да има. Любовта и разбирателството са здравата, непоклатима основа на истинския живот. Учителите и гениалните хора със своя силен дух и висок морал, носят красивите семена за разумния живот. Добрите и почтените хора представят добра, плодотворна почва за великото и красиво в живота. Те ще изнесат на дело идеалите на Великите Учители, защото те носят в себе си смелост и решителност, когато се касае за общото благо. Днешният човек познава миналото, работи в настоящето и, според разумната насока, вижда красивата перспектива на бъдещето. Той знае, че егоизмът, тщеславието са погребали велики империи. Днес благородните и просветени водачи от всички съсловия и всички народи, стоящи в горните стъпала на живота, познавайки историята и потресени от страшните разорения и кръвопролития на близките войни, търсят нови пътища за облекчение живота на изтерзаното човечество. Казано е: „Който търси, ще намери; който хлопа, ще му се отвори и който проси, ще му се даде." Разумният човек знае какво търси, защо хлопа и що иска. В него всичко е отмерено, затова всичко ще му се даде.
към текста >>

Така те поддържат многостранните функции на общото благо.
Велико е предназначението на човека. Безкрайно е неговото усъвършенствуване. Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни." Любовта на Бога към човека е велика и безкрайна, затова Той пожертвува Сина своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен. Човекът по своята сложност представя микрокосмоса, т. е. малката вселена и в неговите вътрешни заводи работят милиарди работници-клетки. Така те поддържат многостранните функции на общото благо. От неговата разумност като автономен управител, зависи да бъде или да не бъде. Обични братя и сестри, да благодарим на Бога от дълбочината на сърцата ни за изпратения между нас любим и светъл Учител, Който ни отвори златните двери към великата безгранична Любов и ни откри великата Премъдрост, създателка на вселената. Тя движи всички по пътя на вечната еволюция. Учителят казва: Ученикът трябва да учи, да учи и все да учи. Пред него е безкрайната еволюция на неговия дух.
към текста >>

94. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виждаш.
Ето Господ. Най-първо Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. Ами че в туй съчетание, туй е Господ, в туй съчетание в него се крие Божественото. Аз имам един пример, един ден ще ви го дам, не сега, и вие ще го обясните. Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виждаш. Щом махнеш това съчетание, то се изгубва. Запример, написвате: „Аз ви любя.“ Любовта в написаното „аз ви любя“, там ли е? - Не е. В какво е? В тази връзка „Аз ви любя“, по течението вие ще намерите този, който е написал това изречение.
към текста >>

95. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Човек с равновесие представлява слънчева система, която има своя посока на движение и в която движението на отделните планети е хармонично с общото движение на системата.
Мислех често: понеже жертва само, който има или ако аз пожертвувам някое свое отрицателно качество - жертва ли е това? Мисля, че това е жертва за самата мене. Виктория 22. 09. 1923 г. София VIII2 За равновесието За да има човек равновесие, той трябва да има едно централно движение в себе си, около което да се координират всичките други движения. Човек с равновесие представлява слънчева система, която има своя посока на движение и в която движението на отделните планети е хармонично с общото движение на системата. Или такъв човек прилича на държава, в която всичките органи са подчинени на централното управление. Така както в една държава, за да има ред, трябва и най-малката обществена единица да се подчинява на централното управление, така и у човека, за да има равновесие, трябва всяко негово движение (в най- широк смисъл) да е в съгласие с централното. Кое е това централно движение? - Идеалът, който постоянно се вживява. Това е връзката ни с Бога.
към текста >>

96. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчуждена или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно.
„Трябва", когато имаш връзки, когато нямаш връзки - когато си свободен - „не трябва". Еленка 22. 10. 1923 г. София IX4 Светлина и Знание Светлина и Знание е идеала наш. Той ще ни донесе благото в живота и ще издигне душите ни. Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчуждена или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно. А сега аз се измъчвам, когато не действувам тъй както светлината и знанието изискват. Съзнавам, че само светлината примирява всички мъчнотии в нас, а тя липсва от мене. Василка 22. 10. 1923 г. София IX5 Чистота [липсва текст] I група XIV 1 Щедрост.
към текста >>

97. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше." Великият Лев Толстой, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр.
На 6.12.1957 г. и след това беше иззета от складовете на Братството ни в София всичката ни гореказана книжнина и личната библиотека - сега музеи на Учителя ни, заедно с негови символични картини (Пентаграми) - за нас светиня! По този въпрос Ръководството на обществото ни в София Ви е направило изложение и молби за връщане на книжнината ни и казаните неща на Учителя ни, защото наистина в казаната книжнина няма изрази от Учителя ни, които да са в разрез с идеите на комунизма и социализма, като доктринерни учения, защото сам той многократно заявяваше, че по-идеален обществен строй от комунистическия няма и не може да има. Това той заявяваше като тълкувател на идеите на Исуса Христа (а и като дълбок оригинален мислител), които добре схванати от първите християни, те образуваха първата комуна в света, за която четем в Новия завет (в Деянията на апостолите, гл. втора, стихове 44 и 45 се казва: „И всичките верующи бяха наедно и всичко имаха общо. И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше." Великият Лев Толстой, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр. Първите християни, добре осведомени за прогресивните принципи на основателя на християнската религия - Исус Христос, са знаели и какво е Неговото отношение към труда. Големият теоретик и пропагандатор на Христовото учение, апостол Павел, ето какво е писал във второто си послание до Солунското християнско общество, глава трета, стих 10: „Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчахме, че ако някой не желае да работи, не следва и да яде." Учителят П. К. Дънов, верен последовател и тълкувател на Исус Христовото учение, всякога е препоръчвал на своите последователи същия принцип за труда. Той като дълбоко просветен и учен човек хвърли обилна светлина върху Учението на Исуса Христа за човечеството от двадесетия век, по- подготвено да разбере великото Учение на Исуса Христа, голямата част от което Той е проповядвал в символи и притчи на широките народни маси, а само на учениците си, като подготвени да Го разберат, е излагал Учението си открито. Не е ли ясно, прочие, че по дух, по разум, нашият Учител Дънов и ние, неговите последователи, не се различаваме по идеалите, за осъщестяването на които се борят комунистическите партии в света?
към текста >>

98. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Вий оказахте голяма услуга на общото дело и редакцията не счита за излишно да Ви благодари още един път, при всичко че Вие драговолно сте се обвързали да работите и изплащате дълга си към приготовителната школа за посрещането на Словото.
Желев Поздравяват Ви братята. Казанлък, 9.12.1911 г. Драгий ми С. Тошев, Получих писмото Ви с чека от 200 лева и ги предадох на деловодителя на редакцията, г-н Камбуров. Също предадах и писмото на доктора. Вий оказахте голяма услуга на общото дело и редакцията не счита за излишно да Ви благодари още един път, при всичко че Вие драговолно сте се обвързали да работите и изплащате дълга си към приготовителната школа за посрещането на Словото. Поднесте, моля, от името на редакционния комитет неговата благодарност към бай Събча Мичев за абонираните от него течения от вестника. Комитета изказа желание да останат вашите ликове в молитвения салон, гдето се помещава и редакцията и аз изпълних това общо желание. Лятос ще гледам как-как да Ви обиколя в Кръвеник. Пишете, че сте основали там кръжок. За нас не остава освен да се радваме в Господа. Вярвам.
към текста >>

99. II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ

Паша Теодорова

Общото в двете понятия се заключава в това, че и при скръбта, и при страданието човек минава през огън.
Скръб и страдание единични понятия ли са? Еднакво ли се приемат от човека? Ако думата „скръб" може да се замести с думата „страдание", защо никой не е казал „мирово страдание" вместо „мирова скръб"? Сама си задавам въпрос и сама си отговорям. Според мене, понятията „скръб" и „страдание" имат нещо общо, но и по нещо се различават, поради което понятието „мирова скръб" е получило господство над страданието не само по давност, но и по вътрешен смисъл, различен от понятието „страдание". Общото в двете понятия се заключава в това, че и при скръбта, и при страданието човек минава през огън. Обаче разликата в тия понятия е по-голяма, а именно: при скръбта огънят е вътрешен и продължителен, а при страданието външен и кратковременен. Значи, огънят в двата случая е различен по сила и трайност. Те се различават още и по обем: по съдържание и обем скръбта е колективна, мирова, а страданието е лично, субективно. В страданието се подчертава егоистичен елемент, а в скръбта - миров, общочовешки. Че някой изгубил имот, пари, къща, това е страдание, но не е скръб; някой боледувал и после оздравял, това е страдание, а не скръб; някой изгубил близък член от семейството, роднина или приятел, и това е страдание, някога по-голямо или по-малко, пак страда, но още не може да се нарече мирова скръб; че някой бил онеправдан, огорчен или злепоставен и т.н., и това са страдания, които обаче не се записват никъде в природата.
към текста >>

100. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев