Търсене в текстове за 'Обуща'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 77 резултата в 59 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени.
Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “ Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен. Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което Божественото в теб иска да го направиш. На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал. Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени. Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място? “ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места.
към текста >>

2. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес цигуларят свири за пари, хлебарят пече хляб за пари, обущарят дава обуща за пари.
Казах, че трудът е по задължение, а работата е по Свобода – свободен си от кармата. Когато не си свободен, то е труд. И като си свободен, то е работа – рисуваш, пееш, пишеш и работиш физически, но никой не те принуждава и с нищо не те задължава. Изведнъж не можеш да минеш от мъчение към работата; човек трябва да мине през труда. Сегашните хора разглеждат нещата разпокъсано, не знаят защо се минава през мъчение, труд и работа. Днес цигуларят свири за пари, хлебарят пече хляб за пари, обущарят дава обуща за пари. Всичко днес е за пари. Природата обича хората, които се мъчат, които се трудят и които работят, но да не стоят бездейно. Щом си в мъчението, ти си във физическия свят. Щом се трудиш, ти си в Духовния свят. Щом работиш, ти си в Божествения свят.
към текста >>

3. 5_19 ) Кога ставаме благоуханни - Боян Боев (1883 – 1963)

Например искаш да имаш лачени обуща; не, тури си прости обувки.
Хубаво е богатият да изгуби богатството си, но да не изгубва живота си. Казваш: „Ще направя това и това“ и щом кажеш така, изпадаш в препятствия, в стълкновения. Ти кажи: “Ще направя това и това, ще ида еди къде си, ако е в съгласие с Волята Божия.“ Човек има чрезмерни желания. Остави поне едно неизпълнено и то ще бъде сила в теб. Например искаш да имаш лачени обуща; не, тури си прости обувки. Искаш да бъдеш много учен човек; нека да остане нещо, което да не знаеш (например астрология), и то да бъде велик стимул в теб. Ако родителите на едно дете толкова го обичат, че всичкото им внимание е съсредоточено върху него, то има хора, които завиждат и детето постоянно ще боледува. Всичките ни тревоги са за нищо и никакво. Едно друго правило за ученика: не трябва да хвалиш хората пред самите тях. Един брат каза: „Понеже съм много зает с други работи, нямам време за духовна работа.“
към текста >>

4. 6_02 ) Изуй си обущата - Боян Боев (1883 – 1963)

ИЗУЙ СИ ОБУЩАТА
ИЗУЙ СИ ОБУЩАТА Две сестри и един брат посетиха Учителя в приемната стая. Стана въпрос за общение с Бялото Братство и изобщо – с Напредналите същества. За да се запознаете с Бялото Братство, изискват се няколко условия: Любовта ви не трябва да бъде обикновена, а Божествена; Божественото знание трябва да ви е засегнало, също така – и Божествената Истина, и Божественият живот, и Божествената свобода. Това са елементите, с които ще почнете. Вие сте в общение с Белите Братя и трябва да изучавате духовните закони.
към текста >>

И му се каза: „Изуй си обущата, понеже мястото тук е свято.“ Особено беше мястото, където Мойсей имаше тази опитност – беше много чисто.
Можем да отидем някой път. Човек постоянно трябва да поддържа връзката. Той трябва да мисли. Като не мисли, не може да поддържа връзката. Мойсей, за да види горящата къпина, трябваше да отиде в пустинята – значи на чисто място. И му се каза: „Изуй си обущата, понеже мястото тук е свято.“ Особено беше мястото, където Мойсей имаше тази опитност – беше много чисто. За специфичните неща трябват особени условия. Казах, че за влизане в общение с Белите Братя благоприятно място е планината, например Рила. Но при по-големи усилия човек може навсякъде да види Светлите същества. Обаче има неща, които не могат да станат навсякъде. Вие поддържайте малкото; има си един Божествен порядък, който ще дойде.
към текста >>

5. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато отидеш на гости при турци, те имат един хубав обичай – ще ти събуят обущата и ще ти дадат удобни пантофки.
Един Ангел видял, че някой човек греши и казал на Господа: „Как го търпиш? “ Господ го пратил на мястото на човека и Ангелът направил два пъти повече погрешки. Необходимо качество на ученика е спокойствието. В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това. Живеем и се движим в Бога, всичко зависи от любовта и обичта ни. Когато отидеш на гости при турци, те имат един хубав обичай – ще ти събуят обущата и ще ти дадат удобни пантофки. Същият закон важи и за вътрешния живот: когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност. Ще се повърнеш към онова детско състояние, към ангелското състояние. Бъди силен, без да бъдеш груб. Бъди любящ, без да бъдеш мекушав.
към текста >>

6. 7_18 ) Причини на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубавите обуща, които носиш, са причинили страдание на някое животно, понеже се правят от тяхната кожа.
Четвърта причина на страданието е следният закон: когато човек минава от една фаза в друга, трябва да се намира в страдания през преходния период, когато е на границата между двете фази. Големите препятствия, които Природата туря, имат за цел да развият в човека нещо хубаво и мощно. Пето, нека споменем идейните страдания: ти се бориш за една възвишена идея и страдаш; това са страдания за идея. Неразумните страдания трябва да се избягват. Шесто, някои страдания са за чуждо благо; например някой троши камъни, страда от тежък труд, но може да бъде сигурен, че те ще послужат за благото на хората, ще се построят хубави здания. Хубавите обуща, които носиш, са причинили страдание на някое животно, понеже се правят от тяхната кожа. Ти се отопляваш с каменни въглища, но колко миньори са страдали от тежък труд в подземията, за да ги имаш! Колко хора са страдали, за да дойдем до това положение, в което сме сега! Оценявайте техните страдания. Седмо, някой път страданията са родилни мъки при раждането на нова идея в човека. Има и други причини на страданията, които няма да споменаваме.
към текста >>

7. 29) Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако дадеш съдрани дрехи и обуща, то един ден тях ще ги получиш на едно угощение, което ще ти дадат горе.
Има някои неща, които човек трябва да е свършил, преди да дойде до закона на вярата. Хората с вяра се различават по силата си. Когато отидеш на гости при една бедна вдовица, която има само един килограм брашно, тя ще ти замеси хляб и ще те нагости, защото има вяра и не мисли как ще прекара. А пък благата пак ще дойдат при нея. Невидимият свят те изпитва какво даваш. Ако дадеш съдрани дрехи и обуща, то един ден тях ще ги получиш на едно угощение, което ще ти дадат горе. Не можеш да имаш права мисъл, докато нямаш Любов. Не можеш да мислиш право за един човек, ако не го обичаш. Днешните работи за утре не оставяй, понеже утре ще имаш две работи и не ще можеш да ги свършиш. Утрешният ден си има своя работа. Някой живее между хиляди хора и казва, че живее всред вълци.
към текста >>

8. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“
Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми. Учителя изтъква следното: „Физическият свят има сравнително по-ниски трептения, т.е. той е с по-малка фреквенция. Трептенията на Духовния свят са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има изключително силни трептения. Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта.
към текста >>

9. ЧИСТОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици.
Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник. Подът постоянно светеше от чистота. Стъклата на прозорците бяха така чисти, като че ли последните са без стъкла. Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина. Масата беше покрита с бяла хартия и децата пазеха да не я оцапат и с най-малката драскотина. Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици. И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в душите си. Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.” Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки. Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли.
към текста >>

10. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.”
Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите. Тогава дейността му ще представя израз на любовта му към другите. Например детето чисти планински извор от любов към хората и към животните, които ще се ползват от него. Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от любов към хората, които се ползват от тях.
към текста >>

11. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи.
Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма. После Учителят му казал, че той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа.
към текста >>

Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата.
Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма. После Учителят му казал, че той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща.
към текста >>

12. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво учи един човек, който се занимава с шивачество или обущарство?
Кого наричаме ученик на една Божествена школа? Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище. Всеки човек е ученик. Това е в широк смисъл на думата. Земята е едно училище. Какво учи един човек, който се занимава с шивачество или обущарство? Преди всичко, той се учи на търпение. Развива известен естетичен вкус, внимателност, наблюдателност, развива ума си, волята си и т.н. Какво качество развива един човек, който се намира на едно опасно място? Развива безстрашието. Това е нужно.
към текста >>

13. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта.
Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили. Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта. Ще влезете боси, ще си изуете обущата. Говоря в символи. Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън. Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха.
към текста >>

Ще влезете боси, ще си изуете обущата.
Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили. Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта. Ще влезете боси, ще си изуете обущата. Говоря в символи. Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън. Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ.
към текста >>

14. 45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато правите тия упражнения, да не мислите за гъстата материя, за ядене, обуща, дрехи.
Земята е на 21/2 милиарда години и още е млада, работи и играе! В тия упражнения е вложен ритъмът на слънцето. Затова те могат да се нарекат слънчеви упражнения. Всяко съдържание на съзнанието си има свое движение, свой линии. Напр. как ще изразиш се движение една добродетел? Когато правите тия упражнения, да не мислите за гъстата материя, за ядене, обуща, дрехи. С тия упражнения се запознавате с Напредналите същества, правите вътрешна връзка се тях. С разумните движения привличаме тия същества на помощ и те ни дават от своите дарове. За хората може да се каже: „Вода газят, жадни ходят". Имат всички блага, а не ги виждат. Мислете за онова, което е в съгласие със законите на живата природа.
към текста >>

15. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Културите приличат на дрехи или на обуща!
Кое е новото, което иде? Обикновеният живот е еднообразен. Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят.
към текста >>

С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи.
Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен.
към текста >>

16. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво учи един човек, който се занимава с шивачество или обущарство?
Кого наричаме ученик на една Божествена школа? Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище. Всеки човек е ученик. Това е в широк смисъл на думата. Земята е едно училище. Какво учи един човек, който се занимава с шивачество или обущарство? Преди всичко, той се учи на търпение. Развива известен естетичен вкус, внимателност, наблюдателност, развива ума си, волята си и т.н. Какво качество развива един човек, който се намира на едно опасно място? Развива безстрашието. Това е нужно.
към текста >>

17. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи.
Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма. После Учителят му казал, че той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: “Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа.
към текста >>

Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата.
Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма. После Учителят му казал, че той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: “Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща.
към текста >>

18. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Обущар си - направи им обуща и ще влезеш във връзка с тях.
– Някой казва: "Аз не съм красноречив." Тогава пей и свири! Ти употреби някоя дарба, с която Бог ще те благослови. Дрехар си - може да не си красив, направи на тези хора дрехи и ще влезеш във връзка с тях. Земеделец си - иди в градината на тези хора и посей нещо. Цигулар си - посвири им и ще влезеш във връзка с тях. Обущар си - направи им обуща и ще влезеш във връзка с тях. – Има Същества студени - като минават покрай нас, отнемат топлината ни. Има Същества топли - като минат покрай нас, отнемат студа ни. Като имаш топлина, където и да отидеш, ще те приемат добре. А като си студен, няма да те приемат добре. – Не говори за това, което имаш да направиш; като го направиш, тогава говори за него.
към текста >>

19. 113 БЕЗКОРИСТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма да се мине много време и тези обуща ще ви причинят някакво нещастие.
Те са направени от кожата на животни, чийто живот е отнет насилствено. Каква мисъл е внесъл онзи, който е одирал кожата на животните, както и онзи, който е щавил кожите? Едните са внесли своето недоволство, че трудът им не се заплаща добре, другите са вложили желанието за забогатяване. Какво ще ти допринесат след това лъскавите лачени обувки? Онова, което е вложено в тях - лошите мисли и чувства на онези, които са ги изработили. Няма да се мине много време и тези обуща ще ви причинят някакво нещастие. Лъскави са обущата, но те носят нещастие на човека. Освободете се от обувки или дрехи, изработени от недоволството на човека. Ще кажете, че това е суеверие. Не живейте в невежество, което носи нещастие на хората. Във всичко, което изработва, човек трябва да влага своите добри мисли и чувства, своите безкористни желания.
към текста >>

Лъскави са обущата, но те носят нещастие на човека.
Каква мисъл е внесъл онзи, който е одирал кожата на животните, както и онзи, който е щавил кожите? Едните са внесли своето недоволство, че трудът им не се заплаща добре, другите са вложили желанието за забогатяване. Какво ще ти допринесат след това лъскавите лачени обувки? Онова, което е вложено в тях - лошите мисли и чувства на онези, които са ги изработили. Няма да се мине много време и тези обуща ще ви причинят някакво нещастие. Лъскави са обущата, но те носят нещастие на човека. Освободете се от обувки или дрехи, изработени от недоволството на човека. Ще кажете, че това е суеверие. Не живейте в невежество, което носи нещастие на хората. Във всичко, което изработва, човек трябва да влага своите добри мисли и чувства, своите безкористни желания. Страданията на хората се дължат на недоволството, вложено в обувките, в дрехите, които носят.
към текста >>

20. 135 БЛАГОДАРНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Представете си, че имате скъсана шапка, скъсани обуща и дрехи.
Недоволството препятства за развитието на човека. Човек, който не е доволен от това, което има, слиза в по-долна форма, проявява животински качества. Имате малка радост. Бъдете доволни и благодарни, че я имате. Не искайте по-голяма радост. Представете си, че имате скъсана шапка, скъсани обуща и дрехи. Пристига някой и ви носи обуща. Благодарете на Бога за обущата и другите работи ще дойдат. Ако не благодарите, и обущата ще изчезнат. Който е благодарен за малката добродетел, и другите добродетели ще дойдат при него. Ако пътувате и сте доволни от времето, ако и да не е толкова добро, то ще се смекчи.
към текста >>

Пристига някой и ви носи обуща.
Човек, който не е доволен от това, което има, слиза в по-долна форма, проявява животински качества. Имате малка радост. Бъдете доволни и благодарни, че я имате. Не искайте по-голяма радост. Представете си, че имате скъсана шапка, скъсани обуща и дрехи. Пристига някой и ви носи обуща. Благодарете на Бога за обущата и другите работи ще дойдат. Ако не благодарите, и обущата ще изчезнат. Който е благодарен за малката добродетел, и другите добродетели ще дойдат при него. Ако пътувате и сте доволни от времето, ако и да не е толкова добро, то ще се смекчи. Ние хората искаме големи работи, та тогава да бъдем доволни.
към текста >>

Благодарете на Бога за обущата и другите работи ще дойдат.
Имате малка радост. Бъдете доволни и благодарни, че я имате. Не искайте по-голяма радост. Представете си, че имате скъсана шапка, скъсани обуща и дрехи. Пристига някой и ви носи обуща. Благодарете на Бога за обущата и другите работи ще дойдат. Ако не благодарите, и обущата ще изчезнат. Който е благодарен за малката добродетел, и другите добродетели ще дойдат при него. Ако пътувате и сте доволни от времето, ако и да не е толкова добро, то ще се смекчи. Ние хората искаме големи работи, та тогава да бъдем доволни. Ти бъди доволен от малките работи.
към текста >>

Ако не благодарите, и обущата ще изчезнат.
Бъдете доволни и благодарни, че я имате. Не искайте по-голяма радост. Представете си, че имате скъсана шапка, скъсани обуща и дрехи. Пристига някой и ви носи обуща. Благодарете на Бога за обущата и другите работи ще дойдат. Ако не благодарите, и обущата ще изчезнат. Който е благодарен за малката добродетел, и другите добродетели ще дойдат при него. Ако пътувате и сте доволни от времето, ако и да не е толкова добро, то ще се смекчи. Ние хората искаме големи работи, та тогава да бъдем доволни. Ти бъди доволен от малките работи. Който е доволен от малкото, ще дойде до голямото.
към текста >>

21. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Например ръцете си миете 3-4 пъти на ден, а краката не ги измивате, не ги изваждате от обущата и чорапите, да ги помилвате, да ги погладите.
Човек, като стане праведен, веригите не могат да седят на краката му. Като дойде ангелът, сне веригата на Петра и той излезе от затвора. Всички ги е страх, че горе ще съдят грешните. Горе грешните няма да ги съдят, а тук ще ги съдят. Вие сте много несправедливи. Например ръцете си миете 3-4 пъти на ден, а краката не ги измивате, не ги изваждате от обущата и чорапите, да ги помилвате, да ги погладите. Не може да диша кракът свободно вътре в обущата. Когато на един човек кажеш: “Ще се оправят твоите работи“, то ако той повярва, това ще се предаде на Божествения център и ще се оправят работите му. Каквото повярваш, ще бъде. Ако не стане, значи не си повярвал. Една сестра каза: “Някой път дохожда нещо, без да сме казали.“
към текста >>

Не може да диша кракът свободно вътре в обущата.
Като дойде ангелът, сне веригата на Петра и той излезе от затвора. Всички ги е страх, че горе ще съдят грешните. Горе грешните няма да ги съдят, а тук ще ги съдят. Вие сте много несправедливи. Например ръцете си миете 3-4 пъти на ден, а краката не ги измивате, не ги изваждате от обущата и чорапите, да ги помилвате, да ги погладите. Не може да диша кракът свободно вътре в обущата. Когато на един човек кажеш: “Ще се оправят твоите работи“, то ако той повярва, това ще се предаде на Божествения център и ще се оправят работите му. Каквото повярваш, ще бъде. Ако не стане, значи не си повярвал. Една сестра каза: “Някой път дохожда нещо, без да сме казали.“ Учителя каза:
към текста >>

22. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Радвайте се на един изгрев, на малко хлебец, на една чашка водица, на едни обуща.
Бог гледа от горе. Радвайте се на една круша, на тревата, на буболечката, на реката. Радвайте се, когато плачете. Казано е:“Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Тези условия къде ще ги намерите? На курорт сте тук, всички сте курортисти. Радвайте се на един изгрев, на малко хлебец, на една чашка водица, на едни обуща. Дадат ти една книга, зарадвай се. Кажат ти една сладка дума, зарадвай се. А ти искаш нещо грандиозно, да ти дадат цялата земя. Какво ще я правиш? Има едно неразбиране.
към текста >>

23. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Нося шапка, дрехи, обуща, те не са мои, а чужди.
Има нещо красиво в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи. Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Ние не сме използвали нито една стотна от възможностите, които са ни дадени. Всичко, което хората имат, не е тяхно. Нося шапка, дрехи, обуща, те не са мои, а чужди. Аз търся тези, които дадоха вълната за дрехите и им плащам. Търся тези, които донесоха водата и им казвам: Много ви благодаря за водата. Търся тези, които донесоха въздуха и им казвам: Много ви благодаря за въздуха. Знаете ли колко е хубаво човек да мине живота, без да се е обезсърчил? Онзи, който не оценява живота, трябва да дойде в страданието и смъртта, за да разбере и оцени.
към текста >>

24. 12 МУСАЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и само някои от нас носеха по някое и друго платнище.
След една беседа по време на събора в Търново през 1921 година Учителя казва: "Ще отидем на Мусала в хубаво и слънчево време, също така в мъгливо, в дъждовно, в бурно и в сняг." И наистина, през летните месеци юли и август от 1922 до 1927 година включително, Учителя заедно с братя и сестри, млади и стари, често пъти и деца, предприемаше екскурзии за по няколко дни до връх Мусала. До Чам Кория (Боровец) се стигаше с едни раздрънкани частни автобуси или камиони, но ние издържахме на всичко. Радостта, че сме заедно с Учителя, ни даваше криле и ние излитахме към височините с радост. Багажите си носехме на гръб, още не бяхме се свързали с хора, които имат коне, за да ни улеснят поне в изкачването. Екипировката ни беше примитивна. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и само някои от нас носеха по някое и друго платнище. От Чам Кория, за към върха, поемахме дълга върволица от по няколкостотин души, всички възрасти помежду ни. Разполагахме се обикновено около първото езеро, където днес са хижите. Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни. Хората все още нямаха навика да излизат масово из планината. Ние дадохме първия подтик.
към текста >>

25. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Занимаваше се между другото и с поправка на обуща.
Всеки, който искаше да си купи нещо, сам си го вземаше, отмерваше го на везните, които имаше на една масичка, пресмяташе стойността по окачения ценоразпис и оставяше парите по тъй направената сметка. Туй магазинче Павел го нарече "самопродавница". Това беше в истинския смисъл на думата, магазин на самообслужване. Гледах и се радвах на смелата и оригинална идея на брата. Обичах да разговарям с него, пък и в уреждането на Изгрева той всякога се отзоваваше за всяка работа с радост. Занимаваше се между другото и с поправка на обуща. Един ден го запитвам за самопродавницата, най-вече, дали му излиза сметката. С топла, детинска усмивка той ми отговори: "Излиза, излиза, покрива се таман сметката! " Вече по-късно, когато още много други братя и сестри си построиха къщички и се заселиха тук, поддържането на един продоволствен магазин вече можеше да намери своето оправдание. Един по-предприемчив брат, запознат с продоволствените проблеми, който вече си беше построил и къща по-солидна, зидана, обзаведе по-пълно продоволствен магазин, като за тази цел посвети и цялото си време. Така и продоволственият въпрос беше разрешен.
към текста >>

26. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други.
Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове. Всред тях трябва да посочим на първо място най-големият поет на Германия Гьоте. Той получил на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него.
към текста >>

27. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения?
Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания.
към текста >>

28. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог му казал: Не приближавай тук, изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
Там му се явява ангел господен всред огнен пламък в къпината. Той видял огнения пламък и чул от него гласа на ангела, но видял, че къпината не изгаря. След това се казва, че той се върнал да види защо къпината не изгаря. В това време от горящата къпина го повикал сам Бог, като му казал: „Мойсее, Мойсее! " Той рекъл: Ето ме. Бог му казал: Не приближавай тук, изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама, на Исака и Якова. И Мойсей закрил лицето си, защото се боял да погледне към Бога. Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже.
към текста >>

29. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща.
Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт.
към текста >>

30. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата.
И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед. Тогаз излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска област и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. Като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв, затова принасяйте плодове, достойни за покаяние и не мислете да думате: Авраам е наш баща, защото ви казвам, че Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото в житницата, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, та да се кръсти при него. А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право.
към текста >>

И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му.
"В началото на Благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички ерусалимляни и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед. И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие. В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите.
към текста >>

Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със Светия Дух и Огън.
Дойдоха и бирниците да се кръстят и му казват: Учителю, ние какво да правим? Той им казва: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено. Питаха го военослужещите и казваха: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задоволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос. Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със Светия Дух и Огън. Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница". Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат в благодат.
към текста >>

В отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
На това му рекоха: Кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили? Що казваш за себе си? Той рече: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: прав правете пътя на Господа. А изпратените бяха от фарисеите. И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, като не си Христос, нито Илия, нито пророкът? В отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше. На следния ден Йоан вижда, че Исус иде към него и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света. Той е. за Когото рекох: подир мене иде човек, Който достигна да бъде подир мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля.
към текста >>

31. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
И който има храна, нека прави същото. Дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха: Учителю, ние какво да правим? Той им каза: Не изисквайте повече от това, що ви е определено. Питаха го и военослужащите: А ние какво да правим? Казва им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестваше людете" (3;2-19). В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес.
към текста >>

32. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Христос казва на учениците си тайнствените думи: "Колко пъти ви изпращах без кесии, без тържик, без обуща, изпитахте ли някаква липса?
На Тайната Вечеря Христос се обръща към Петър: "Симоне, Симо не, ето, Сатана ви пожела, за да ви пресее като жито. Но аз се молих за тебе, за да не отслабне вярата ти" (22;31-32). Но ако вярата на Петър не можа да намери достъп нагоре до знанието, Христос предсказва отричането. Но все пак пренася Петър през кризата, за да не стане жертва на нисшите сили. В бъдеще Петър ще успее да повдигне своята вяра, което Христос предсказа с думите: "Ти, когато се повдигнеш, укрепи братята си" (22;32). След това Христос казва на учениците си тайнствените думи: "Колко пъти ви изпращах без кесии, без тържик, без обуща, изпитахте ли някаква липса? Те отговориха: Никога, от нищо. Тогаз той им рече: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и тържик. Но който няма, да продаде дрехата си и да си купи меч. Защото, казвам ви: Трябва да се изпълни за мене още това, което е писано. Между злодейци бе счетен.
към текста >>

Когато се казва: "Не вземайте нито кесия, нито тържик, нито обуща и никого не поздравявайте в пътя", това се отнася до тесния път, който води към тясната врата, към иглените уши, води към пълно обедняване.
Христос се позовава на думите, които някога беше казал на 12-те и на 70-те при тяхното изпращане. Тогава Той ги изпрати в света, но всъщност това беше изпращане в един вътрешен път. Този вътрешен път предполагаше отхвърлянето на всичко ненужно и вглъбяване в самия себе си. Съсредоточаването като последно външно обедняване трябваше да бъде желано като път към духовно изобилие. Този път не трябваше да отдалечава от света, неговото следване трябваше да бъде подготовка за апостолско действие в света. Когато се казва: "Не вземайте нито кесия, нито тържик, нито обуща и никого не поздравявайте в пътя", това се отнася до тесния път, който води към тясната врата, към иглените уши, води към пълно обедняване. И при това учениците не са изпитали никакво лишение. Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за близостта на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши. Но сега Христос им казва, че е достигната една повратна точка. Сега Той им казва: "Вие сте достатъчно обеднели. Вие сте минали през иглените уши.
към текста >>

33. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
"И рече друг: Ще дойда след тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е турил ръката на ралото и гледа назад, не е годен за Царството Божие." (9;61-62) "След това Господ определи други 70 души, и ги изпрати по двама пред себе си във всеки град и място, дето той сам щеше да иде. И каза им: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си. Идете; ето Аз ви изпращам като агънца всред вълци." (10;1-3) "Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първо казвайте, Мир на този дом. И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него. Но ако няма, ще се върне на вас. И в същата къща седнете и яжте, и пийте каквото ви сложат. Защото работникът заслужава своята заплата.
към текста >>

34. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

"И рече им: Когато ви пратих без просия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?
Защото както моят Отец завеща Царството на Мене, Аз завещавам на вас да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето Царство и ще седнете на престола да съдите 12-те Израилеви племена. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето Сатана ви изисква всички, за да ви пресее като жито. Но Аз се молех за тебе да не отпадне твоята вяра и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт. А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че не Ме познаваш". "И рече им: Когато ви пратих без просия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконниците биде причислен". Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение.
към текста >>

35. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си.
Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си, освен тояга и обувки на краката си. Това не е случайно. В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа. И затова е този зов за освобождаване от земното.
към текста >>

В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното.
Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си, освен тояга и обувки на краката си. Това не е случайно. В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа. И затова е този зов за освобождаване от земното. Евангелието на Марко има обратно направление. То започва от равнището на Христос и показва как Христос напътства учениците да не изгубват почвата под краката си с предадените им свръхземни сили. Какво ползват всички свръхземни дарби и сили, ако те не могат да бъдат пренесени и приложени в света на волята и делата на физическия свят.
към текста >>

36. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му.
В тези думи на пророка е отговорено на първата загадка - за какво начало става дума - за началото на новата епоха в развитието на човечеството, когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и Огън. В това ново начало на човешкото развитие започват да се изливат силите на духовния свят в земното развитие чрез Христос, Който слиза на Земята. Космосът се намесва активно в земното развитие, защото думата Евангелие значи вест на ангелите за това, което има да стане в бъдеще. По такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо е Евангелието. Йоан Кръстител от своя страна възвестява идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свят". А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно ново начало на човешкото развитие. Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа. Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа.
към текста >>

37. ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така един непознат прави посещение на немския обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството.
За такъв вид дейност Морис Магр пише: „Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер /прочут мистик/. Последният беше най-значимият богослов по онова време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години мълчание и после влиза в обществото Божиите приятели. Това общество било по характер като Албигойството." Също така един непознат прави посещение на немския обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството. Много учени, философи и велики художници са били запознати с езотеричните идеи чрез богомилите и розенкройцерите. Така се знае, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от неговото мистично съчинение Божествена комедия, която е построена на седморния ключ на Кабалата. Изследване в това отношение е направил френският окултист Папюс, което е изложил в своето съчинение Методично изложение на окултната наука. В друга глава споменах, че друг един френски изследовател на албигойството е изследвал Божествената комедия и намира в нея отразени и предадени Древните Мистерии. Също така от ръкописите на Леонардо да Винчи и от неговите гениални творби се вижда, че той е бил запознат с окултната наука, с езотеричното учение на албигойците и на гностиците.
към текста >>

38. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние.
за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще помисли за себе си, а ако не му остане време, няма да мисли за себе си. Това е законът на самоотричането. Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата на човека. Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията на земята върху живота на човека. Съвременната едностранчива култура е лишила човека от много блага на земята. Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние. Също така хората не знаят как да си направят домовете, за да използват разумно слънчевата енергия в тях; те не мислят как правилно да стъпват на земята, за да възприемат нейните енергии и пр. Много от разстройствата в организма на съвременните хора се дължат на това, че нямат необходимата потенциална земна енергия в себе си. За да функционират жизнените енергии в организма на човека правилно, необходимо е в него да става правилна обмяна между слънчевите и земни енергии. Вечерно време преди да си легне човек, трябва да направи известни упражнения, чрез които да прокара слънчевата енергия през себе си, към центъра на земята, а от центъра на земята да възприеме енергиите на земята; а сутринта трябва да направи обратното - да прокара земната енергия през себе си към центъра на Слънцето, а от центъра на Слънцето да възприеме енергиите на Слънцето. Това е дълбокият смисъл на окултните науки, които са обосновани върху принципите на една велика наука.
към текста >>

39. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

пожертва голяма сума за бедните, да купи за тях дрехи, обуща, брашно, дърва?
година и ще го уволнят. Като му съобщили това, той изпаднал в отчаяние. Много лекари го лекували в този промеждутък, но никой не могъл да му помогне. Тогава той помолил сестра Милева да пита Учителя какво да прави при това положение. Учителят поръчал на сестрата да се върне и да запита болния може ли да пожертва голяма сума за бедните, да купи за тях дрехи, обуща, брашно, дърва? Ако реши да стори това - да го направи и да съобщи на Учителя. Братът отделил доста пари и купил много неща за бедните. Тогава Учителят заръчал да му предадат: „Нека сега вземе черна ряпа, да я настърже на ренде и да изстиска
към текста >>

40. Абсолютна чистота - Влад Пашов (1902- 1974)

В Окултната школа на шапки и обуща не се обръща внимание.
Така че, Чистотата на сърцето и пълно самообладание на ума са две съществени условия за ученика на Окултната Школа. Без тях нищо не може да се постигне. Сега, вие, като ученици, често казвате: “Защо ме сполетя това зло? ” Такива разсъждения в Окултната школа не се позволяват. Ученикът трябва да работи, да решава зададените задачи, без да задава въпросите “защо и за какво”. В Окултната школа на шапки и обуща не се обръща внимание. Бъдете свободни и знайте: всяко нещо е на времето си. Вие няма да останете в това положение, в което сте. Не мислете, че всичко може да стане набързо. В тази Школа за всяко нещо се изисква известно време. Някои могат да кажат: “Ние живеем в един грешен свят, затова не можем да бъдем чисти”.
към текста >>

41. Метод за смяна на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Поглеждате дрехите, обущата си, чудите се откъде да намерите пари да си купите здрави дрехи и обуща, да се освободите от скъсаните.
• 459 • Метод за смяна на състоянията. Сега ще ви дам един метод как да постъпвате, когато сте нападнати от лошо състояние, т. е. когато сте неразположени. Представете си, че не сте яли три дена, а сте бедни, нямате пари да си купите хляб. Поглеждате дрехите, обущата си, чудите се откъде да намерите пари да си купите здрави дрехи и обуща, да се освободите от скъсаните. Ето какво трябва да направите: седнете някъде и почнете да си въобразявате, че сте цар с мантия и корона на главата, че управлявате хиляден народ – каквото заповядате, веднага се изпълнява. Пред вас тичат десетки слуги, слугини и ви услужват, поднасят ви вкусни, пищни яденета. Дето погледнете около вас – къщи, градини, всичко е на ваше разположение. Като отвлечете по такъв начин мисълта си от всекидневното положение и започнете да мислите върху други работи, ще излезете от лошото си разположение. Ако не успеете да смените състоянието си изведнъж, поне ще почнете да се смеете, щом се видите от положението на последен бедняк като цар.
към текста >>

42. УСЛОВИЯ ЗА ВЛИЗАНЕ В БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

да си събуе обущата; нови дрехи, нови обуща, през баня ще мине –
• 814 • Условия за влизане в Братството. В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си събуе обущата; нови дрехи, нови обуща, през баня ще мине – да се окъпе, после – през седем огъня и след като мине през всичко това, тогава ще го въведете вътре в Братството. Тъй е било в старо време, тъй ще бъде и сега. Не си правете илюзии.
към текста >>

43. 39-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В Окултната Школа на шапката и обущата не се обръща внимание.
Ако не вървите добре в Пътя, ще дойде някой да ви хване като ратай и ще ви впрегне в колата си. Щом искате да ви се създадат по-добри условия работете, а условията ще дойдат сами по себе си. 4. Сега вие казвате: Защо ме сполетя това зло? - Такива разсъждения в Окултната Школа не се позволяват. Ученикът трябва да работи, да извърши зададената задача, без да задава въпроса защо и за какво. В Окултната Школа на шапката и обущата не се обръща внимание. Бъдете свободни и знайте, че всяко нещо идва на времето си. Вие няма да останете в това положение, в което сте сега. Не мислете, че всичко може да стане набързо. В тази Школа за всяко нещо се изисква известно време. За Ученика е важно да придобие чистота и самообладание.
към текста >>

44. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще се намерите в положението на човек, на когото събуват обущата и го карат да ходи по остри камъни.
Така ще си създадете характер. Започнете ли една работа, дадете ли си някакво обещание, изпълнете го. Не обещавайте изведнъж всичко, но по малко и каквото обещаете, изпълнете го. Дадете ли обещание за нещо, изпълнете го за самите вас. Ако обещавате и не изпълнявате, един ден като влезете в другия свят, ще намерите вашия път послан само с неизпълнени обещания. И ще се намерите в положението на човек, на когото събуват обущата и го карат да ходи по остри камъни. Всички ваши неизпълнени обещания ще бъдат такива остри камъчета и като ходите, ще усещате бодежи по краката. Туй не е само форма на речта, но една действителност. 225. Небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина. В небето няма такива заповеди и такива стражари като на земята.
към текста >>

45. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята…
Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над гората. Докато да се взра, а оно наобиколиха навсекъде: ангели, светци, апостоли-мъченици — пълно, пълно. Прекараха и душите на умрелите да ги мерят на терзията, да се види кой е праведен, кой грешен. Па божем души, а они си същи хора, като че са си живи. И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно. До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст!
към текста >>

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

46. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали от краката.
Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава е нея? - В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали от краката. Та Божествената Любов така ще привлича богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това е натрупано богатство. Това богатство трябва да остане у вас като една утайка отдолу и, за да се повдигнете нагоре, към Бога, да се занимавате е новия свят, с новото учение. Туй, новото, то е вече възприето, то е изживяно от други и ние ще го приложим по същия начин, по какъвто те са го прилагали преди нас.
към текста >>

Та Божествената Любов така ще привлича богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко.
Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава е нея? - В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали от краката. Та Божествената Любов така ще привлича богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това е натрупано богатство. Това богатство трябва да остане у вас като една утайка отдолу и, за да се повдигнете нагоре, към Бога, да се занимавате е новия свят, с новото учение. Туй, новото, то е вече възприето, то е изживяно от други и ние ще го приложим по същия начин, по какъвто те са го прилагали преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо.
към текста >>

47. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Когато обичаш някого, знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.
Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко дуруго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, вземат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво. Същият закон е верен и по отношение на любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви, на баща ви, на братята и сестрите ви и след като постоят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат.
към текста >>

48. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Понеже новата година се ражда сега, тя е още малко, голо и босо детенце, за което трябва да се погрижите: да го облечете, обуща и дрехи да му направите.
Няма по-хубаво нещо от това, да има човек връзка с Бога, с възвишени и разумни същества! Те са тил на новия живот. Сега, поздравлявам ви с новата година! Старата и новата година ще бъдат заедно до 22 март. До това време старата година ще предаде всичко на новата. Понеже новата година се ражда сега, тя е още малко, голо и босо детенце, за което трябва да се погрижите: да го облечете, обуща и дрехи да му направите. Нека тия думи ви послужат като ребус за разрешение."
към текста >>

49. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Той става обущар и овладява добре занаята.
Един от най-смелите, предани и изпълнителни военни в братството е Никола Христов Гръблев, роден на 11 януари 1893 г. в Габрово. Баща му е пощенски раздавач и загива в избухналата Балканска война. Никола остава сирак и се грижи за майка си и двете си сестри. Семейството им минава през голяма мизерия. Той става обущар и овладява добре занаята. Свързва се с левите течения — комунистите, и много пъти им помага. В казармата следва школа и става артилерийски офицер. Участва в Първата световна война от начало до край и след свършването й е изпратен с поделението си да представлява българската страна в Солун до сключването на мирния договор. Настанени са в казарма в съседство с французите. По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят.
към текста >>

50. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

Мъжът й е наблизо като обущар.
Донка Димитрова е млада, красива и богата мома. Влюбва се в един мъж и пожелава непременно да се ожени. Майка й и баща й не й позволяват, но тя отива да живее при него и се оженват. Взима си зестрата и дрехите, обаче се оказва, че мъжът й е пияница и всичко разпилява. Скоро той продава дрехите й и тя се принуждава да работи — пласира вестници в една будка. Мъжът й е наблизо като обущар. Идва при нея, взима парите, за да пие и почти всеки ден я бие. Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад. Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия.
към текста >>

По-късно заедно със съпруга си Димитър, обущар по професия, се преместват в Симеоново, където купуват място и строят къща.
" Учителя й дава много ценни съвети, които тя започва да прилага и има много добри резултати. След заминаването на Учителя започва да се излъчва редовно, с астралното си тяло посещава планетите и като се връща, записва видяното в тетрадки. При нея идва една лекарка от планетата Венера — нейна духовна приятелка, и я разхожда по планетното царство. Тя живее известно време зад Дианабад, до „Тополите", и при нея се събират сестри да четат беседи. Там ходи и Юлия Борисова, която Донка въвежда в братския живот. По-късно заедно със съпруга си Димитър, обущар по професия, се преместват в Симеоново, където купуват място и строят къща. След известно време Донка си заминава.
към текста >>

51. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

Те влизат при Учителя бързо, без даже да си събуят обущата.
Учителя го посреща на вратата на горницата и му казва: „Толкова тежко ли е да носи човек вода? Още малко и няма да има нужда да носиш повече вода." Петър Киров разбира, че Учителя е прочел всичките му мисли, които го вълнуват. Малко преди заминаването на Учителя той пак донася вода. Учителя е в горницата, завит с одеяло и обърнат към балкона. Съобщават му, че е дошъл Пешо със сестра си и той ги поканва да влязат при него. Те влизат при Учителя бързо, без даже да си събуят обущата. Петър го пита: „Учителю, ще дойдете ли пак в Мърчаево? " „Да, ще дойда в най-големия студ през зимата" — отговаря Учителя. След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям студ, Петър чува стъпки над себе си — някой ходи по тавана. Сеща се за думите на Учителя и разбира, че той го е посетил. След заминаването на Учителя Петър постъпва в една юрганджийница и се успокоява, че си е намерил работа.
към текста >>

52. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам - отвън никога не ги нося.
Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек, тогава все ще се докарва малко. Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си, тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам - отвън никога не ги нося. Имам едни дрехи - никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината - една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално — тогава на целия свят заповядвам.
към текста >>

53. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Шлятер, по професия обущар, започва изведнъж да лекува болни хора - до 15 000 души на ден, само с магнетизъм - докосване и милване на хората.
Той веднага оправил Пентаграма с образа на Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му. На събора през 1922 г. Учителя поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграма, с размери 1,80 -1,38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер. Това е същият този ученик на Учителя, с когото Той е работил, когато е бил студент в Америка. През 1895 г. Шлятер, по професия обущар, започва изведнъж да лекува болни хора - до 15 000 души на ден, само с магнетизъм - докосване и милване на хората. Никога не лекува престъпници и убийци и им казва, че те са престъпници и не може да ги лекува. След половин година лекуване той изчезва безследно и американците дълго време го търсят, но напразно. Повикан е от Учителя да нарисува цветната картина на Пентаграма. В България той е неизвестен като художник. Известно ни е, че Шлятер е един голям славянски дух, който много сполучливо нарисува образа на Учителя с разтворени две ръце, които благославят от върха на Истината в Пентаграма.
към текста >>

54. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо.
Трябва ли след него да вървят слуги и да чистят?... Когато планината се възмущава от нечистотата на човека, тя праща бури и ветрове, гръмотевици, светкавици и дъжд, да се чисти и да покаже на хората, че мястото им не е там." („Определени движения", стр. 228) „Кога можем да кажем, че животът на човека е чист? Когато има висок идеал, когато живее съзнателно, когато е здрав." („Определени движения", стр. 221) „Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински връх? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти... Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 55)
към текста >>

55. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Шивачът, който шие дрехите, или обущарят, който прави обущата, ако са музикални, ще внасят нещо хубаво в тях.
Дори материята може да се организира с въздействието на музиката. Ще знаете, че музиката е във всичко. Всяко нещо, което вършите в живота си, вършете го музикално. Говорете така, че в думите ви да има музика. И формулите, които изговаряте, за да имат въздействие, трябва да бъдат произнесени музикално. Шивачът, който шие дрехите, или обущарят, който прави обущата, ако са музикални, ще внасят нещо хубаво в тях. И хората, когато ги носят, ще чувствуват радост. Слънцето се беше издигнало още по-високо и приятно затопляше хладничкия пролетен ден. Птици прелитаха с откъслечни писукания и потъваха в зелената дълбина на близката борова гора. Имаше нещо светло, радостно в този наистина музикален ден. Сякаш между разговора, който се водеше, и природата имаше някакво съответствие.
към текста >>

56. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Дали човек чинии мие, обуща прави, дрехи шие, или градина работи, влагаме ли всичко, което можем да вложим, правим ли най-добре, колкото можем, жертваме ли, с други думи, даже и при най-еднообразната, отегчителна и неблагодарна работа, можем да бъдем радостни, щастливи.
Чувството, което ни подтиква да жертваме, е любовта. Тук ще разгледаме постепенното развитие, растежа на любовта. Първата, най-ниска степен на жертване имаме при материална работа. Когато даваме сили, ум, внимание да изработим, да сътворим нещо. И както при всеки акт на жертва изпитваме радост, така и при творенето на материални блага, при вършенето и на най-дребната работа, стига да я правим от сърце, с жертва, с влагане на целия ни ум, сила, внимание в нея, ще изпитаме радост, щастие - не важи каква е тя. Дали човек чинии мие, обуща прави, дрехи шие, или градина работи, влагаме ли всичко, което можем да вложим, правим ли най-добре, колкото можем, жертваме ли, с други думи, даже и при най-еднообразната, отегчителна и неблагодарна работа, можем да бъдем радостни, щастливи. Това е уводът, първата стъпка, която трябва да направим, за да имаме щастие в живота, първата стъпка в развитието на жертването, в любовта. Втората фаза в развитието на любовта имаме при любовта към някое лице. Особено това е характерно, когато лицето е от другия пол. Думата е тук за идеалната, платоническа, а не плътска любов. При тази фаза ние наблюдаваме как желанията на две души, които искрено се обичат, се сливат; ние виждаме, че скърбите, радостите на едната стават такива и на другата.
към текста >>

57. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Стоп! Не питайте за лъскавите му мъжки чепици от онова време, дето като кацне муха на тях да се разкикерчи и да падне на земята заради плъзгавото им лустро! Защото няма обуща! Д-р Жеков по едно време във Варна ходи бос! Вика най-скъпия файтон от пияцата, да го закара до тежкарските му клиенти, качва се на бос крак, и поема като некоронясано божество.
Черноморската ни столица. Градът дето винаги е бил по-шик от Пловдив! Елегантен, строен мъж. Всички го знаят. Риза с колосана яка, въздълго изпипано сако, жилетка на раета с ланец на джобчето, дето лъщи златната верижка на немския му джобен часовник. Панталон също на раета като жилетката. Стоп! Не питайте за лъскавите му мъжки чепици от онова време, дето като кацне муха на тях да се разкикерчи и да падне на земята заради плъзгавото им лустро! Защото няма обуща! Д-р Жеков по едно време във Варна ходи бос! Вика най-скъпия файтон от пияцата, да го закара до тежкарските му клиенти, качва се на бос крак, и поема като некоронясано божество. Ходенето бос за него, по онова време, беше абсолютно необходимо, защото човек така се зареждал с целебния земен магнетизъм. Питайте някой доктор! А пропо, - както вече казах, - от началото Паневритмията на „Изгрева“ се играеше на бос крак. Това е! Хората викаха д-р Жеков и му плащаха двойно, защото беше най-добрия лекар. Толкоз! Като го срещнах за пръв път на Изгрева - вече беше седемдесет осемдесет годишен. Нищо му нямаше.
към текста >>

58. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

С тези старомодни високи гети на обущата на това отгоре! Добър, топъл човек.
Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки. И като става дума за човешка близост - другият му любимец е доктор Джордж Крукс. Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс. С тези старомодни високи гети на обущата на това отгоре! Добър, топъл човек. От старата гвардия. Винаги можеш да отидеш при него и ще те приеме. Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи. Седи си на стола. Работи. Пише. Редактира.
към текста >>

59. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Никой от нас не знаеше обущарския занаят, но в скоро време, приведени над миризливите кончове112, почнахме да отхвърляме част от работата.
Най-напред аз и още трима приятели, след завръщането ни от Ачларе постъпихме като надничари в един държавен разсадник. Там копаехме лехи и садяхме семена на борчета под мъдрото ръководство на един духовит стар градинар - дядо Георги. В разсадника ни плащаха нещо, което едва стигаше да си купим хляб и сирене и да се нахраним на обяд под сянката на буйно разлистилите се дървета. Макар и скромно възнаградени, ние се чувствахме горди, когато сутрин влизахме в редицата работници от близките софийски села, които ни гледаха с почуда. Втората атака към самостоятелност беше, когато посредством гаранцията на един наш приятел и член на Братството - Тодор Попов111, ние успяхме да вземем част от един голям търг за изготвяне горнищата на войнишки ботуши. Никой от нас не знаеше обущарския занаят, но в скоро време, приведени над миризливите кончове112, почнахме да отхвърляме част от работата. Дали от нашите горнища щяха да станат най-хубавите ботуши, това е отделен въпрос, но ние усърдно мушкаме шилата и иглите, седнали на малки столчета в двора или във вестибюла на квартирата на нашия приятел и брат Тодор. Картината беше неописуема. Коста работеше най-усърдно. Той влагаше старание и особен смисъл в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и иглата вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост. Не си спомням добре края.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3881630897522