Търсене в текстове за 'Обуща'

Отначало опитахме с обущарството.
Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница. Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща. Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков.
към текста >>

Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци.
За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница. Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща. Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков. Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни.
към текста >>

Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница.
Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница. Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща. Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков. Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни. От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко.
към текста >>

Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща.
И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница. Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща. Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков. Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни. От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма.
към текста >>

Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма.
Започнахме да приемаме поръчки за кърпене на обуща. Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков. Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни. От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо.
към текста >>

Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката.
Имаше един брат от военните с офицерски чин, казваше се Желязков. Той ни взе и ни даде един чувал напълнен с войнишки ботуши, около 50 чифта, като ни предостави и материал - конци, кожа, гьон и това ни улесни. От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми.
към текста >>

Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят.
От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите.
към текста >>

4. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка.
Като определи среща навън в града отиваше на часа. Часовникът му беше винаги в ръката. Пръстени не носеше. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко.
към текста >>

Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки.
Часовникът му беше винаги в ръката. Пръстени не носеше. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко. При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно.
към текста >>

Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка.
Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко. При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно. Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат. Тогава Той беше на 60 години, а ние на 20-25 години.
към текста >>

Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени.
За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко. При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно. Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат. Тогава Той беше на 60 години, а ние на 20-25 години. А Той не се спира да чака никого.
към текста >>

5. 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА

Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр.
Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март. Едновременно да се мисли и за тия три подаръка." * * * ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януари 1940 г. за през цялата година. В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означава добродетелта; най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата; най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти.
към текста >>

Най-хубави обуща на краката означава добродетелта; най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата; най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр.
за през цялата година. В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означава добродетелта; най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата; най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти. Това ще бъде един ден на любовта, на съвършената любов! През този ден човек да забрави личния си живот.
към текста >>

6. 17. СРЕЩА С ХРИСТА

Той му казва: „Ами би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри".
Хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечатление, приближил се до него и го пита: „Ти къде така ходиш? " Човекът отговорил: „Ходя където ме Господ изпрати! " На Пеню този отговор харесал. Той му казва: „Ами би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: „Ще дойда! " Тръгват двамата, пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смей да покани човека вътре, жена му е голяма противница, прави сцени, вика, кара се. Пеню казва: „Почакай малко тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща, носи един чифт обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: „Обуй се сега!
към текста >>

Пеню влиза, след малко се връща, носи един чифт обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи.
" На Пеню този отговор харесал. Той му казва: „Ами би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: „Ще дойда! " Тръгват двамата, пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смей да покани човека вътре, жена му е голяма противница, прави сцени, вика, кара се. Пеню казва: „Почакай малко тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща, носи един чифт обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: „Обуй се сега! " Човекът се обува, благодари и си тръгва. Пеню бърза за братската вечеря. Като влиза, всички са вече насядали и Учителят е там. Пеню разправя за срещата си с човека.
към текста >>

Учителят казва: „Българите до там са дошли, да дадат на Христа едни кърпени обуща и едни вълнени чорапи." Години по-късно Учителят даде обяснение на този случай така: „Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта.
„Христос ли? Аз да срещна Христа и да не Го позная? " Хуква веднага навън да търси човека. Цял час се губи из хората, ходи из града - на тук, на там, между навалицата, човекът го нема. Връща се отчаян. Учителят казва: „Българите до там са дошли, да дадат на Христа едни кърпени обуща и едни вълнени чорапи." Години по-късно Учителят даде обяснение на този случай така: „Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят."
към текста >>

7. 63. СРЕЩАТА

Поканила Го жената, наредила му легло, сама събула обущата му.
63. СРЕЩАТА В Самоков живееше офицерско семейство. Жената чуваше често да се говори за Учителя и искаше много да Го види, но не можеше да намери време. Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине. Поканила Го жената, наредила му легло, сама събула обущата му. Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен. Влиза Учителят.
към текста >>

8. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

След малко Пеню излиза, и носи едни обуща, макар и носени, но здрави и едни вълнени чорапи кърпени.
Пеню казва: „Почакай ме малко тук." И влиза вкъщи. А Пеню е приведен зет, жена му гъркиня, от богато семейство, къщата нейна, случило се в това време и Пе-ню да е без работа. Жена му сприхава, свадлива, не може да понася Пенюви-те приятели, повече бедняци, не може да понася Пеню да прави благодеяния и постоянно му прави скандали. Пеню не смей да покани човек вкъщи. Затова казал на селянина: „Почакай ме малко тук, сега ще дойда." Човекът чака. След малко Пеню излиза, и носи едни обуща, макар и носени, но здрави и едни вълнени чорапи кърпени. „Обуй ги, да ти се стоплят краката." Човекът обува чорапите и обущата. Тръгват заедно - Пеню отива на Братска вечеря. А тя става в квартирата на брат Тодор Стоименов. Влиза Пе-ню, Учителят е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи.
към текста >>

„Обуй ги, да ти се стоплят краката." Човекът обува чорапите и обущата.
А Пеню е приведен зет, жена му гъркиня, от богато семейство, къщата нейна, случило се в това време и Пе-ню да е без работа. Жена му сприхава, свадлива, не може да понася Пенюви-те приятели, повече бедняци, не може да понася Пеню да прави благодеяния и постоянно му прави скандали. Пеню не смей да покани човек вкъщи. Затова казал на селянина: „Почакай ме малко тук, сега ще дойда." Човекът чака. След малко Пеню излиза, и носи едни обуща, макар и носени, но здрави и едни вълнени чорапи кърпени. „Обуй ги, да ти се стоплят краката." Човекът обува чорапите и обущата. Тръгват заедно - Пеню отива на Братска вечеря. А тя става в квартирата на брат Тодор Стоименов. Влиза Пе-ню, Учителят е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал: „Този човек беше Христос." Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех?
към текста >>

Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи.
След малко Пеню излиза, и носи едни обуща, макар и носени, но здрави и едни вълнени чорапи кърпени. „Обуй ги, да ти се стоплят краката." Човекът обува чорапите и обущата. Тръгват заедно - Пеню отива на Братска вечеря. А тя става в квартирата на брат Тодор Стоименов. Влиза Пе-ню, Учителят е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал: „Този човек беше Христос." Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех? " Грабнал шапката и хукнал навън. Тича по улицата, пита разпитва минувачите, обикаля, гледа - от човека нито следа - връща се след час: „Нема го, никъде го нема." Учителят казва: „Да, българина е дошел до там - да даде на Христа едни стари обуща, и кърпени чорапи." Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил? - Срещате един Добър човек - Господ е в него - Господ ви посещава. Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени." Ще ви припомня и за друг един наш обичен брат.
към текста >>

Тича по улицата, пита разпитва минувачите, обикаля, гледа - от човека нито следа - връща се след час: „Нема го, никъде го нема." Учителят казва: „Да, българина е дошел до там - да даде на Христа едни стари обуща, и кърпени чорапи." Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил?
А тя става в квартирата на брат Тодор Стоименов. Влиза Пе-ню, Учителят е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал: „Този човек беше Христос." Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех? " Грабнал шапката и хукнал навън. Тича по улицата, пита разпитва минувачите, обикаля, гледа - от човека нито следа - връща се след час: „Нема го, никъде го нема." Учителят казва: „Да, българина е дошел до там - да даде на Христа едни стари обуща, и кърпени чорапи." Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил? - Срещате един Добър човек - Господ е в него - Господ ви посещава. Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени." Ще ви припомня и за друг един наш обичен брат. Той поддържаше обширна кореспонденция с братя и сестри, беше винаги готов да отслужи на всички. В писмата си той се подписваше скромно и заслужено: „Ваш верен Боян Боев". Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания.
към текста >>

9. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

Ходел е с едни старовремски обуща с ластици около глезените.
Направихме голям пропуск. В онези години ние живеехме в един друг свят и не виждахме как преминаваха човешките години, как възрастните приятели си заминаваха, а виждахме само онези, които идваха като млади братя и сестри. Ето какво той ми разказваше за Учителя. В първите години, около 1900 г. Учителят е бил изключително скромно облечен; беден, но се носел винаги чист. Ходел е с едни старовремски обуща с ластици около глезените. Това означава, че не е имал средства, за да се облече и издокара. Като дошъл в София нямал е къде да спи. Отначало отсядал на ул. „Леге", където е старопри-емница на евангелистите. Колко време е бил там - не знаем.
към текста >>

Но Тодорчо беше живата история на Братството и помнеше онези гладни години, когато Учителят е ходел с онези старовремски обуща, как са спали на един креват, когато са нямали пари за парче хляб.
Обикновено Учителят му нареждаше да даде пари кому и колко. Или това ставаше лично или Учителят изпращаше при него онзи брат на когото Тодорчо трябваше да даде пари. Даваше му ги с голяма неохота. Дори веднъж Учителят се оплака от него: „За пръв път срещам такъв скръжав и стиснат човек". Това беше вярно. Но Тодорчо беше живата история на Братството и помнеше онези гладни години, когато Учителят е ходел с онези старовремски обуща, как са спали на един креват, когато са нямали пари за парче хляб. Помнеше и пазеше спомена си, защото беше жив у него. И затова беше такъв - пресметлив, а като се прибави към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите пръсти и комар не пускаше да мине, камо ли пари. Беше пестелив. Но още през времето на Учителя, като Негов съвременник и преминал през всички етапи, знаеше становището на Учителя по много въпроси и затова много държеше да се спазват законите на държавата. А аз бях скаран с обществените порядки и бях противоположен на него.
към текста >>

10. 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Движил се с едно малко куфарче, скромно облечен, със скромно пардесю или връхно палто и старовремски обуща.
Това бе общо дело на Небето и земята за съхранение Словото на Учителя. Учителят пътуваше из България и нямаше постоянно местожителство в първите години. Пътуваше от село на село и от град на град и преспиваше в домовете на приятелите. Когато пристигна в София, Той нямаше познати и близки хора, при които да отсяда. Разказваше ми Тодор Стоименов, един от първите ученици на Учителя, че обикновено е приспивал в протестантския дом на ул. „Леге". Движил се с едно малко куфарче, скромно облечен, със скромно пардесю или връхно палто и старовремски обуща. Протестантите тогава са имали дом и страноприемница, където Учителят можеше да прекара нощта. Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист. Затова е приеман в страноприемницата като свой човек, като техен човек. Постепенно кръгът на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров. Но едно от децата се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от децата умирали.
към текста >>

11. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди.
Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. той се пенсионира и живееше със своята пенсия. По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. Като ученик той работел в обущарска фабрика по време на ваканцията. На стари години отново се върна към този занаят. Но през останалия си съзнателен живот той служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той. Пълен с превратности.
към текста >>

Като ученик той работел в обущарска фабрика по време на ваканцията.
Но това не бе взето предвид от властите. При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. той се пенсионира и живееше със своята пенсия. По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. Като ученик той работел в обущарска фабрика по време на ваканцията. На стари години отново се върна към този занаят. Но през останалия си съзнателен живот той служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той. Пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го пита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени.
към текста >>

12. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

Обикновено се търси и облича най-старото облекло, износени дрехи и обуща.
В обществено отношение стояха над всички. Те си живееха в своите луксозни вили и когато нашата група пристигна за пръв път, те се ококориха от почуда. Тогава туризмът не беше популярен както днес. Тогава да отиде голяма група в планината беше голяма рядкост и не ставаше такова нещо всяка година. Ето през Чам Курия преминава група от 150-200 души най-пъстро облечени кой с каквото облекло има. Обикновено се търси и облича най-старото облекло, износени дрехи и обуща. Нямахме този днешен спортен екип с всичките удобства. И така тази пъстра група минава - млади, стари, баби с патерички-те си и те отиват на Рила. За изтънчените курортисти това бе една весела картина, напълно оригинална. Насмешливо се отнасяха към нас. На всичко отгоре, понеже ние пиехме само гореща вода някои приятели бяха измислили и измайсторили самовари, които да се носят на гръб.
към текста >>

13. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината.
А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме.
към текста >>

14. 8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ

В Писанието се казва: „Изуй обущата си,-защото мястото, на което стоиш е свето".
В планините има места където човешки крак не е стъпвал, казваше тогава Учителят. Тези места се пазят, не се допуска всеки човек да отиде там. Може само един чист човек да бъде допуснат. Но един обикновен човек - не. Тези места се наричат „святи места". В Писанието се казва: „Изуй обущата си,-защото мястото, на което стоиш е свето". Такива места има в планината и на Рила. На такова място като отидеш ти получаваш нещо незаменимо. За едно такова място Учителят считаше „Незнайният връх А-Бе".
към текста >>

15. 57. ПРОЗОРЕЦ КЪМ ВИТОША

Милиционерът в затвора и в коридора е с гумени подметки на обущата, за да не се чува как се движи и има задължение да гледа пред ключалката от време на време да гледа както прави затворника.
Пълна изолация. С никого не се виждах. Никакво човешко лице извън затвора. Лицата на служителите и на следователите в затвора не бяха човешки лица, а това бяха служители на седмоглавия змей. Поставен съм в килия за подследственици. Милиционерът в затвора и в коридора е с гумени подметки на обущата, за да не се чува как се движи и има задължение да гледа пред ключалката от време на време да гледа както прави затворника. От време на време ме наглеждат през един отвор на вратата. Аз исках да видя през малкото прозорче горе планината Витоша, но не можех да стигна до него. Аз съм с висок ръст, но пак не стигам. А жадувах за планината. Исках въздух от нея.
към текста >>

16. 66. РАДОСТТА

Той се приближил да види защо не изгаря къпината, но чул глас: „Изуй обущата си от нозете си, защото местото, на което стоиш - земя свята е." Днес повече от всякога, човеците трябва да се вслушат в гласа, който иде от горящата къпина.
Еднаж, последните години, Учителят дойде у нас на ул. „Симеоновско шосе" 14.Той беше усмихнат, радостен, лицето Му сияеше. Още с влизането си Той каза: „Днес имаме нова формула - „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов". Животът е чист и свят. В Писанието се говори за Мойсея, който видял къпина, която гори и не изгаря (Изход, 3 глава, стих 5). Той се приближил да види защо не изгаря къпината, но чул глас: „Изуй обущата си от нозете си, защото местото, на което стоиш - земя свята е." Днес повече от всякога, човеците трябва да се вслушат в гласа, който иде от горящата къпина. Земята трябва да се пази чиста и свята. Не само физически, но и по отношение на мислите и чувствата. Мойсей не познаваше радостта. При къпината той получи заповед да изведе Израил из Египет, от робството, и от начало се противеше, но после прие. Радостта се явява по-късно - в пророците, в псалмопевеца, в Христа, в Апостолите.
към текста >>

Такъв трябва да го пазим - „Събуй обущата си!
Това е наука на бъдещето. Човек може да отиде, до който и да е населен свят, но трябва да мине през Слънцето, да се облече в неговата светлина и с нея да отиде. Човек може да отиде и до звездите, облечен в слънчева дреха. Органическия живот познаваме, но има още безброй форми на живота, който човек не познава. Животът е чист, свят и прекрасен. Такъв трябва да го пазим - „Събуй обущата си! " Трябва ново отношение към разумната природа. Нека радостта да съпътствува живота ни. Каквото правите за Учителя, правете го с радост. От Учителя ще се научим да работим с радост и благодарност. Това ви пожелавам за новата година. 27.ХII.
към текста >>

17. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Димитър Пенчев Станев, обущар ул.
„Връх Китка" 16 Петрич 23. Христо Петров Къратлиев, земеделец с. Любимец Свиленградско 24. Недялка Василева Андреева ул. „Патели" 2 Хасково 25. Димитър Пенчев Станев, обущар ул. „Станев" 12 Троян 26. Геран Вълков с. Липница Оряховско 27. Христо Иванов Тиквеников с.Градец Котленско 28. Георги Стоянов Пейковски, шивач с.
към текста >>

18. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Както и Господ каза някога на Мойсея при капината: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято!
Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Па-невритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света. И учителят, когато влиза при децата, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област. Както и Господ каза някога на Мойсея при капината: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято! " 10. Г. Томалевски - „За изкуството". Човек понякога върши неща, които не всякога са потребни. Когато нашият пра-пра дядо е правил в пещерите разни изображения, това са били първите опити да се създаде изкуството. Историците никога няма да забравят цъфтящата елинска, култура, няма да забравят и усмивката на Ренесанса, който върна радостта на човека.
към текста >>

19. ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ

Като видеше хубави обуща, купуваше и тях.
Влад беше печатар, взе участие в Братското книгопечатане на Изгрева и свърши много работа. Написа някои неща за Учителя и събра много опитности на ученици с Учителя. Но много от тези опитности не бяха точни и те трябва да се коригират, понеже Влад Пашов имаше свои постановки за окултизма. Окултизмът е едно, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго, а Словото на Учителя и Школата на Учителя са свещени неща и към тях трябва да се отнасяме със свещенодействие. Неделчо Попов беше естет по природа и като видеше някъде хубав плат, купуваше го за Учителя, за да Му се ушие костюм. Като видеше хубави обуща, купуваше и тях. Той бе този, който се грижеше за облеклото на Учителя. Единствено Неделчо Попов е бил с Учителя на всички обществени места, по концерти, по изложби. Ако трябваше Учителят да слезне в града, винаги вземаше Неделчо със себе си. Той така естествено се държеше с него, че за нас бе непостижимо това негово отношение към Учителя. Неделчо извикваше един шивач, който само той взимаше мерки на Учителя и Му шиеше костюмите.
към текста >>

20. ІІІ.123. Биографични бележки

Летопис Вергилий Кръстев

Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин.
Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова. Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г. Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр. Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски мисионери и става техен последовател. Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България.
към текста >>

Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски мисионери и става техен последовател.
Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр. Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски мисионери и става техен последовател. Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България. През 1904-1905 г. той идва в България и за пръв път присъства в монументалната българска евангелска църква и слуша проповед на български език. През 1909 г. той се среща и запознава със семейство на евангелисти, като взима първородната им дъщеря Иванка за съпруга и така се ражда през 1909 г.
към текста >>

21. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

През 1946 г., две години преди това, на "Венелин" имаше един обущар, който кърпи обувки и аз бях отишъл там нещо да ми направи поправка на обувката.
И като я питали - "имате ли нещо против да бъдете гарант за Нестор? " - „Разбира се, за Нестор, с удоволствие, защото Нестор по време на войната, той протестираше срещу правителството тогавашното, че обявиха война на Англия и Америка". Нали по време на войната той каза: „Велика глупост". И кой ще бъде вторият гарант? За вторият гарант трябва да търсим друг. През 1946 г., две години преди това, на "Венелин" имаше един обущар, който кърпи обувки и аз бях отишъл там нещо да ми направи поправка на обувката. И тогава влиза един наш съсед, активен борец, участник в септемврийското въстание от 1923-1925 г. Познаваме се, но не сме говорили и той тогава ме пита: „Комшу, какво ще кажеш за Македония? " Аз му казвам: „Македония е отново под робство след II-та Световна война." „Под робство ли? "- той ме пита. „Да", казвам.
към текста >>

„Извикай двама - аз рекох - ще им кажа пак същото." И така аз излязох оттам, от обущарницата и две години се срещахме, но нито говорим, нито се поздравяваме, нищо.
" Аз му казвам: „Македония е отново под робство след II-та Световна война." „Под робство ли? "- той ме пита. „Да", казвам. „Ами ти говориш против ОФ, против Георги Димитров, против правителството." „Аз, казвам и ви отговарям по въпроса за Македония, че е отново под робство. „Аз ще извикам милиционер". „Извикай двама - аз рекох - ще им кажа пак същото." И така аз излязох оттам, от обущарницата и две години се срещахме, но нито говорим, нито се поздравяваме, нищо. През 1948 г., когато СССР и България се скараха с Тито и Югославия, нещата се обърнаха обратно. Източноевропейските партийни организации се събраха, но Тито не отиде с партийна делегация в една конференция в Букурещ и се скараха. По това време, една сутрин аз вървя от ул. „Венелин" по ул. „Любен Каравелов" и завивам по ул.
към текста >>

22. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

През тази седмица аз се облякох в един модерен костюм, с хубави нови обуща, подстригах ниско косите, обръснах мустаците, поставих си на главата червена студентска шапка и когато отидох в следващото събрание на беседа, почти никой не можа да ме познае.
Като че ли трябваше да снема костюма на тази моя роля и да облека костюма на новата роля. Станаха странни неща. Учителят даде задача, в Специалния клас, да се преброят космите на моята глава от страна на всички ученици. За тази цел брат Борис Николов, по нареждане на Учителя, ми отряза косите и в пликчета бяха раздадени на всички мои съученици от специалния клас. Космите на главата ми възлизаха на около 360 000. През тази седмица аз се облякох в един модерен костюм, с хубави нови обуща, подстригах ниско косите, обръснах мустаците, поставих си на главата червена студентска шапка и когато отидох в следващото събрание на беседа, почти никой не можа да ме познае. Не само това, но Учителят ми даде една задача: да мълча 15 дни, без да проговоря на никому дума. Всичките тези положения като че ли снеха завесата на първото действие. Тук не давам датите на събитията, по простата причина да не огранича дълбокото духовно съдържание на тези моменти, които се хроникират в етера. И за в бъдеще ще дадат своите отражения в епохата на новата култура, която Учителят чертаеше в своя малък общочовешки миниатюр, около себе си, или опитното поле, върху което изграждаше Своя нов мироглед на човечеството. Борис Николов беше дошъл на ул.
към текста >>

23. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Когато отивахме на Витоша, нямахме обуща, с които да отидем.
77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ На Изгрева бе мястото, където бе открита Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тук бе Космичният Учител Беинса Дуно, който ръководеше Школата и чието Слово ние слушахме, а стенографите записваха, дешифрираха и след това дойде време за печат. В началните години тук бе голяма оскъдица. Тук бяха хора и то много бедни. Тогава беше такава неописуема немотия. Когато отивахме на Витоша, нямахме обуща, с които да отидем. Обличахме стари, износени дрехи. Беше период, когато около Учителя кръжеха хора бедни, които имаха нужди и не бяха материално осигурени. Храната ни беше слаба. Когато ходехме на Витоша дъждове ни брулеха, а ние, окъсани и измокрени, се гушехме около запаления огън и Учителя. В един такъв момент Учителят ни каза: „Вие сте наследствени принцове на беднотията." Беше голяма мизерия.
към текста >>

24. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Учителят в Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свърна с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад.
Които прилъгват разни чужденци в името на идеите на Учителя, за да получават пари във валута и с това опорочават Учението на Учителя. В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго! 12. Които донесоха от чужбина и от Европа износените дрехи на европейците и ги раздават там, където се събират съмишленици на Учителя. Учителят в Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свърна с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад. Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния двойник на човека. Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора? 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате".
към текста >>

25. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Учителят е Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свързва с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад.
Които прилъгват разни чужденци в името на идеите на Учителя, за да получават пари във валута и с това опорочават Учението на Учителя. В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго! 12. Които донесоха от чужбина и от Европа износените дрехи на европейците и ги раздават там, където се събират съмишленици на Учителя. Учителят е Словото Си нееднократно е подчертавал, че на ученика не му е позволено да износва старите си дрехи и обуща, защото чрез тях се свързва с предишните етапи, през които е минал и чрез тях се връща назад. Старите дрехи държат понякога с невидимите си нишки етерния двойник на човека. Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора? 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате".
към текста >>

26. СЪДЪРЖАНИЕ

Обуща за Паша 238.
Словото на Учителя и “Парахода” на стенографките 233. Първите ученички 234. Трите възможни положения и трите места 235. Череши за трите съпернички 236. Мъчението – основа на бъдещата култура 237. Обуща за Паша 238. Незаменимата Паша 239. Салонът на Изгрева и Паша 240. Дъжд като изневиделица и гръм от ясно небе 241. Класът на добродетелите 242. Стенографката Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни.
към текста >>

27. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

Започнаха да крият хубавите ми официални рокли и обуща, като смятаха, че аз като видя, че ги няма на определеното място ще спра и ще Мирувам и кротувам у дома.
А аз бях станала в очите на родителите ми непоправима дъновистка. Използваха всички възможни методи, които им бяха известни: отначало не ми позволяваха да излизам, заключваха ме, а аз исках да изкоча през прозореца. Видяха, че може да си счупя краката и че това няма особена полза. След това им хрумна да ми крият роклите, а аз бях от заможно семейство и имах хубави рокли, защото майка ми се стараеше единствената им дъщеря да бъде облечена и гиздава. Искаше да се хвали с мен, а и с това да ме подготви като добра партия, за да ме омъжи. Започнаха да крият хубавите ми официални рокли и обуща, като смятаха, че аз като видя, че ги няма на определеното място ще спра и ще Мирувам и кротувам у дома. Но аз не се предадох, а се облякох със старите и скъсани рокли, износени и захвърлени, за да служат само когато трябва с тях да работя някаква мръсна работа. Облякох си скъсаната рокля, сложих си старите обувки, очукани, оглозгани и излезнах. За проклетия в този ден всички познати на майка ми, заради които майка ми ме обличаше официално и заради които ме водеше на разни официални посещения ме срещнаха в този ден и ме оглеждаха. А аз съм в стари дрехи, избелели изобщо съм със смачкан фасон. Оглеждат ме, поздравяват ме, но аз с вдигната глава минавам и заминавам и не им обръщам внимание и отивам на беседа при Учителя.
към текста >>

28. 76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

Една дама си поръчала нови дрехи, обуща, шапка и т.н.
Например, започнеш да четеш, а ти се досвири. Ще идеш половин час да си посвириш. Като задоволиш тази способност ще ти се доще например, да учиш физика, след това химия, астрономия, психология и т.н., докато дойдат и най-слабите способности да вземат участие. Тъй се учи. Пример за широта на чувствата. Една дама си поръчала нови дрехи, обуща, шапка и т.н. Донесат й обущата, а другото още не е готово. Тя иска да си обуе новите обуща да види как й седят. Няма търпение да дочака докато й ушият и останалите неща. Нови обуща на стари дрехи не могат да се обуят. Затова трябва човек като се роди у него едно желание, да чака да се реализира цялото - да не бърза.
към текста >>

Донесат й обущата, а другото още не е готово.
Ще идеш половин час да си посвириш. Като задоволиш тази способност ще ти се доще например, да учиш физика, след това химия, астрономия, психология и т.н., докато дойдат и най-слабите способности да вземат участие. Тъй се учи. Пример за широта на чувствата. Една дама си поръчала нови дрехи, обуща, шапка и т.н. Донесат й обущата, а другото още не е готово. Тя иска да си обуе новите обуща да види как й седят. Няма търпение да дочака докато й ушият и останалите неща. Нови обуща на стари дрехи не могат да се обуят. Затова трябва човек като се роди у него едно желание, да чака да се реализира цялото - да не бърза. Той да си работи спокойно.
към текста >>

Тя иска да си обуе новите обуща да види как й седят.
Като задоволиш тази способност ще ти се доще например, да учиш физика, след това химия, астрономия, психология и т.н., докато дойдат и най-слабите способности да вземат участие. Тъй се учи. Пример за широта на чувствата. Една дама си поръчала нови дрехи, обуща, шапка и т.н. Донесат й обущата, а другото още не е готово. Тя иска да си обуе новите обуща да види как й седят. Няма търпение да дочака докато й ушият и останалите неща. Нови обуща на стари дрехи не могат да се обуят. Затова трябва човек като се роди у него едно желание, да чака да се реализира цялото - да не бърза. Той да си работи спокойно. Човек сам трябва да живее в света и може да расте само когато е сам.
към текста >>

Нови обуща на стари дрехи не могат да се обуят.
Пример за широта на чувствата. Една дама си поръчала нови дрехи, обуща, шапка и т.н. Донесат й обущата, а другото още не е готово. Тя иска да си обуе новите обуща да види как й седят. Няма търпение да дочака докато й ушият и останалите неща. Нови обуща на стари дрехи не могат да се обуят. Затова трябва човек като се роди у него едно желание, да чака да се реализира цялото - да не бърза. Той да си работи спокойно. Човек сам трябва да живее в света и може да расте само когато е сам. Слово значи разумност. Има граматическо произношение на Слово.
към текста >>

29. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

А щестлавният обича всякога да бъде хубаво облечен и ако обущата му са малко скъсани той се срамува не от обущата, а от себе си.
Да иска някой да изпъкне - това е щестлавие. Гордият пък счита другите за нищожества." „Учителю, аз от кои съм? " „Ти си от щестлавните. Гордият може да се облече някой път в скъсани дрехи и така да ходи. Но гордостта му се вижда и през скъсаните гащи. А щестлавният обича всякога да бъде хубаво облечен и ако обущата му са малко скъсани той се срамува не от обущата, а от себе си. Затова да те обичат хората е много трудно. Обича се само слънцето, защото може да раздаде безвъзмездно на всички своят живот и светлината, и топлината. Ти можеш ли да бъдеш като слънцето? Ти можеш ли да огрееш всички хора наведнъж и всички земни твари и небесни такива? Не можеш.
към текста >>

30. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

237. ОБУЩА ЗА ПАША В отношенията ни между нас най-приближените на Учителя имаше непрекъснато сблъсъци и недоразумения.
237. ОБУЩА ЗА ПАША В отношенията ни между нас най-приближените на Учителя имаше непрекъснато сблъсъци и недоразумения. Това се дължеше на нашите състояния, които бяха плод на разклонените човешки чувства, които взимаха връх или пък резултат на мисли недосегаеми да се приемат в главите ни и там да се обработят така както трябва. Макар че бяхме ученички близко кръжащи до Учителя между нас се случваха често тези сблъсъци. Така Савка и Паша бяха направили нещо нередно по отношение на мен, за което отидох при Учителя, за да му се оплаквам от тях. Подчертавам, че отидох, за да се оплаквам от тях, защото беше ми дошло до гуша и защото беше станало нетърпимо и бяха прекалили, и беше прехвърлена границата на всяка търпимост от моя страна. Оплаках му се и той ме изслуша внимателно.
към текста >>

Учителят поглежда плика, в който бяха поставени парите и ме пита: „Можеш ли да купиш едни обуща на Паша?
Но не посмях да отида при Учителя, за да споделя моето огорчение, защото преди няколко дни ми бе казал да мълча, така че никой да не ме чуе и знае. И сега аз си мълчах. По това време аз работех като пианистка в едно кино по време, когато на мода бе немият филм. Бях наета като пианистка от управителя на киносалона и трябваше да озвучавам с мелодии и ритми подходящи сцени от немия филм. Получих заплата си, отивам при Учителя и споделям радостта си, че съм си взела първата заплата и го питам как най-добре да си послужа с тези пари. Учителят поглежда плика, в който бяха поставени парите и ме пита: „Можеш ли да купиш едни обуща на Паша? " Отговорих му, че мога, след което купих хубави обуща. Аз знаех номера на Пашините крака и обувките бяха купени от най-скъпия магазин и връчени лично на Учителя. След малко Учителят изпраща една сестра, за да бъде извикана Паша, връчва й обувките, за да ги премери и те стават като направени по поръчка. По онова време имаше много обущари и обувките се поръчваха с мярка - отиваш, слагаш си крака на един лист хартия, майстора с един молив очертава крака ти и след това по тази мярка ти се правят обувки. И така обувките станаха по мярка на Паша, тя скача, радва се и лекичко завива скъсаните си обувки, с които до този момент бе обута.
към текста >>

" Отговорих му, че мога, след което купих хубави обуща.
И сега аз си мълчах. По това време аз работех като пианистка в едно кино по време, когато на мода бе немият филм. Бях наета като пианистка от управителя на киносалона и трябваше да озвучавам с мелодии и ритми подходящи сцени от немия филм. Получих заплата си, отивам при Учителя и споделям радостта си, че съм си взела първата заплата и го питам как най-добре да си послужа с тези пари. Учителят поглежда плика, в който бяха поставени парите и ме пита: „Можеш ли да купиш едни обуща на Паша? " Отговорих му, че мога, след което купих хубави обуща. Аз знаех номера на Пашините крака и обувките бяха купени от най-скъпия магазин и връчени лично на Учителя. След малко Учителят изпраща една сестра, за да бъде извикана Паша, връчва й обувките, за да ги премери и те стават като направени по поръчка. По онова време имаше много обущари и обувките се поръчваха с мярка - отиваш, слагаш си крака на един лист хартия, майстора с един молив очертава крака ти и след това по тази мярка ти се правят обувки. И така обувките станаха по мярка на Паша, тя скача, радва се и лекичко завива скъсаните си обувки, с които до този момент бе обута. Среща ме Паша и зарадвано ми показва, че Учителят й е подарил такива хубави и скъпи обувки.
към текста >>

По онова време имаше много обущари и обувките се поръчваха с мярка - отиваш, слагаш си крака на един лист хартия, майстора с един молив очертава крака ти и след това по тази мярка ти се правят обувки.
Получих заплата си, отивам при Учителя и споделям радостта си, че съм си взела първата заплата и го питам как най-добре да си послужа с тези пари. Учителят поглежда плика, в който бяха поставени парите и ме пита: „Можеш ли да купиш едни обуща на Паша? " Отговорих му, че мога, след което купих хубави обуща. Аз знаех номера на Пашините крака и обувките бяха купени от най-скъпия магазин и връчени лично на Учителя. След малко Учителят изпраща една сестра, за да бъде извикана Паша, връчва й обувките, за да ги премери и те стават като направени по поръчка. По онова време имаше много обущари и обувките се поръчваха с мярка - отиваш, слагаш си крака на един лист хартия, майстора с един молив очертава крака ти и след това по тази мярка ти се правят обувки. И така обувките станаха по мярка на Паша, тя скача, радва се и лекичко завива скъсаните си обувки, с които до този момент бе обута. Среща ме Паша и зарадвано ми показва, че Учителят й е подарил такива хубави и скъпи обувки. Аз ги оглеждам, възхищавам се на обувките й и цялата радостна вълна от Паша преля у мен и всичкото онова отрицание, което беше у мен спрямо нея се стопи изведнъж. Паша се смее и сълзи й потичат от очите от радост, а аз също се радвам и тази радостна вълна ме е обзела и накрая и аз заплаках от радост и умиление. Паша плаче за онази грижа проявена от Учителя към нея и към нейните нужни, а аз плача от умиление пред моето несъвършенство представено пред Учителя.
към текста >>

31. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Вие можете да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието, сърцето и волята ви, а най-много душата ви, присъствието на Христа в душата ви.
Моето желание е да живее Христос във вас. И за мене най-щастливия ден ще бъде когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливия ден в живота ми. Не мислете, че туй трансформиране на един живот в друг е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие можете да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието, сърцето и волята ви, а най-много душата ви, присъствието на Христа в душата ви. Спасението седи в това, да се разшири вашето съзнание, да влезе Христос и тогава сте спасени." „Ще образуваме вътрешна верига, в която между членовете да няма никаква дисхармония. Всички болести са резултат на тази дисхармония. В тия кръгове чужди крак няма да стъпи. Не можем да пуснем луди хора в организирано общество да забиват своите ножове. „Изпитвайте духовете от Бога ли са".
към текста >>

32. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Вие можете да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието, сърцето и волята ви, а най-много душата ви, присъствието на Христа в душата ви.
Моето желание е да живее Христос във вас. И за мене най-щастливия ден ще бъде когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливия ден в живота ми. Не мислете, че туй трансформиране на един живот в друг е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие можете да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието, сърцето и волята ви, а най-много душата ви, присъствието на Христа в душата ви. Спасението седи в това, да се разшири вашето съзнание, да влезе Христос и тогава сте спасени." „Ще образуваме вътрешна верига, в която между членовете да няма никаква дисхармония. Всички болести са резултат на тази дисхармония. В тия кръгове чужди крак няма да стъпи. Не можем да пуснем луди хора в организирано общество да забиват своите ножове. „Изпитвайте духовете от Бога ли са".
към текста >>

33. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

Сега на този прием във Военния клуб аз бях наконтена до ента степен: с хубава рокля от соа-екрю, с бели обуща и бели чорапи, с бяла шапка.
До края докато се разделихме с този млад човек аз не продумах. Спомням си, че на същия този прием Учителят между другото каза следните забележителни думи: „Дрехите не правят човека." Тогава моето съзнание беше ангажирано с други неща и те не ми направиха особено впечатление, но ги запомних. Когато се прибрах в село, през учебната година, веднъж - далеч от времето на приема, аз си ги спомних и се замислих върху тях. Спомних си, че преди пет години, когато в 1920 г. Учителят дойде в Стара Загора и аз имах голямо желание да Го видя, се спънах от това, че нямах нова рокля и не можах да отида с избелялата си вехта престилка. Сега на този прием във Военния клуб аз бях наконтена до ента степен: с хубава рокля от соа-екрю, с бели обуща и бели чорапи, с бяла шапка. Но бях ли нещо повече от онова момиче с вехтата престилка? - Не. Придадоха ли ми нещо повече хубавите дрехи? - Не. Пролича само моята младежка суетност.
към текста >>

34. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

На другия ден с изути обуща, по чорапи влизаме по белите дъски, с бели кърпи на главите, по групички, да поднесем своя благодарствен дар.
Тогава тя ни послужи за горница. Беше 1926 г. Имаме нужда от Горница. Готово. Наблизо някъде се печели тухли. Разшетаха се братя и сестри, донесоха тухли, греди, дъски, забъркаха кал, вар... десетки ръце работят... След 2-3 дена имаме бяла грейнала стаичка. На другия ден с изути обуща, по чорапи влизаме по белите дъски, с бели кърпи на главите, по групички, да поднесем своя благодарствен дар.
към текста >>

35. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите.
Надалеч около него, додето погледа ни стигаше всички върхове бяха абсолютно побелели. Беше неописуема, красива зимна картина - сред лято, по Петровден. Постояхме, попяхме, порадвахме се и си тръгнахме. По пътя се разчистиха облаците, ширна се кристалното мусаленско синьо небе, изгря палещото слънце. Докато стигнем до езерото снегът долу вече се беше стопил. Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите. Дрехите слънце- 101 то ни ги беше вече изсушило по пътя. И никой не се простудяваше. Й никой не се разболяваше. Напротив, някои от нас идваха с някаква болест, но с вяра, че като се изкачат на Мусала, ще оздравеят. И така ставаше.
към текста >>

36. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес".
Никола Христов Гръблев е роден на 11.януари 1893 г. в гр. Габрово. Баща му е бил пощенски раздавач, който събирал вълна по драките, която носил на жена си да плете чорапи на децата, а майка му се занимавала с чужда работа - пране и тъкане, а след това станала тъкачка във фабриката на 148 Христо Боба. На четири години останал сирак - без баща, заедно с две невръстни сестри. Още малък познал на свой гръб глада и немотията. През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес". Посещавал клуба на тесните социалисти, където се запознал със социализма. През 1908-1910 г. постъпва в социалистическия кръжок „Максим Горки" в гимназията с ръководител Иван Кишмеров, който завършил гимназията в 1910 г. като останал за ръководител Фердинанд Митев Козовски от Бяла Слатина. Цялата архива на кръжока била поверена след завършване на Козовски на Никола Гръблев, който я поставил в- газено сандъче и скрил на тавана.
към текста >>

си отворил обущарска кърпачница на 149 ул.
На душата му било леко и приятно. В сърцето му горяло огъня на радостта за достойно изпълнен човешки дълг към народа и че е спасил арестуваните без съд и присъда. Друг път на гръцката граница спасил 600 руски пленници, които ги чакала същата участ - разстрел. Кап. Никола Гръблев се пенсионирал като подполковник и винаги и всякога се е отнасял с топли обноски към своите подчинени, които са запазили неизличими спомени за него като командир и човек. След пенсионирането си в 1942 г. си отворил обущарска кърпачница на 149 ул. „Владимир Поптомов" и никога не е смятал, че е унижение от полковник да станеш кърпач. Капитан Никола Христов Гръблев починал в София на 23.май 1968г. Илия Габровски Забележка: По-съкратен очерк е публикуван във в. „Антени" от 6Л/1.1979г.
към текста >>

37. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми.
10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ Така се нареди, че си намерих работа като словослагател при печатницата на брат Лазар Котев. Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му на ул. „Алабинска" дето сега е построено кино „Димитър Благоев". Затова не се върнах в Стара Загора. Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми. Понякога будувах по цяла нощ от студ. Получавах половин месечна заплата ■» 400 лева, тъй като се бях пазарил (условил) да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета. Писах на баща си, че съм на работа, че получавам 400 лева заплата, да не мисли за мене. Но тези 400 лева по онова време бяха много малка сума и едва смогвах да се изхранвам и за по-голяма икономия се хранех само с хляб и малко маслини. По същото време Братството беше наело един салон на ул.
към текста >>

38. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Първо крака, после обущата.
Тази духовна придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете от там, до където сте спрели. При такива условия ще ви поставят. Човек, който се обезсърчава ходи в мочурлаци. Разговор Всичката неврастения седи в това, че не мислите. Първо живота, после теорията. Първо крака, после обущата. Животът е един разумен резултат, който аз трябва да опитам. Ти някой път се почесваш, без да мислиш. Помисли, че тогава се почеши. Преди да направиш погрешката помисли. Понеже всички свещени книги не се преведени, танците са в непреведените книги.
към текста >>

39. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Станка Иванова Тотева

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

У него останали книжните пари, които имал, но те били в рубли и при смяна на рублата той изгубил и бил принуден да работи като обущар и да изкарва прехраната си като обущарски работник с чукчето в ръка.
Баща ми прекарал седем години в Русия и се завърнал в България през 1919 г., две години след Октомврийската революция от 1917 г. Тогава прекарал там много тежко време. В Русия имало голям глад, а когато пристигат в България с кораба трябвало да се прехвърлят на лодки, за да слязат на брега. Лодката, в която си хвърлил сандъка се била претоварила и съществувала опасност да се преобърне, затова той останал на кораба си. После обаче, като слязъл на пристанището не намерил сандъка си между разтоварения багаж и така той изгубил припечелените златни пари, които имал в сандъка си. У него останали книжните пари, които имал, но те били в рубли и при смяна на рублата той изгубил и бил принуден да работи като обущар и да изкарва прехраната си като обущарски работник с чукчето в ръка. Така работел през зимата, а през лятото вземал да обработва чужди ниви на половина като след жътва връщал на собствениците или пари или зърно според уговорката. Но тогава всяка година подред биела градушка и баща ми бил принуден да ходи да работи на хората другаде, за да изкара и заплати наема или дължимото на стопаните. Най-напред бил станал връзвач на снопи през жътвата. Неговите другари пък събирали ръкойките или жънели. През пролетта ходил с други работници да бере череши в гр. Русе.
към текста >>

40. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Надежда Георгиева Кьосева

Започна да кърпи обуща и беше сръчен в тази професия.
Той следва много време, че дори децата ни станаха ученици. Учителят ни даваше пари или пък някой ще ни остави нещо. Ежедневно се молех на Бога „за хляба наш насущний, дай ни го днес". Свършваше молитвата и той идваше по различен начин, но не чрез въздуха, а чрез ръцете на братята и сестрите от Изгрева. Накрая Симеон завърши консерваторията, но не отиде да работи като солист и артист. Започна да кърпи обуща и беше сръчен в тази професия. Все намираше нещо, което не му харесваше. Отиде в операта като хорист започна войната. Не искаше да бъде хорист, а да бъде стажант-певец. И се отказа от службата си на хорист, напусна, нямаше заплата и започнаха гладните години. Той беше така устроен, че смяташе, че хората трябва да се грижат за него, а не той за тях.
към текста >>

41. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

След гимназията Жорж е работил при баща си, който е бил търговец на едро за обущарски материали и той е ходил в габровските фабрики за стоки и е помагал много на баща си.
Правил е снимки също и в Мърчаево, правил е снимки на езерата, на Паневритмията и на Молитвения връх. Направил е също и филми от живота на Братството. На Изгрева се запознава с брат ми Светослав Печеников, който при издаване на библиотека „Безсмъртни мисли" промени името си на Славянски поради славянските си издания. И до днес дъщерите му носят името Славянски вместо Печеникови. Много често през 1932 - 33 и 34 година брат ми канеше при него да приспиват на Изгрева приятелите срещу беседите в сряда и петък (общ окултен клас и специален окултен клас за неженени), които се провеждаха в 5 ч. сутринта. След гимназията Жорж е работил при баща си, който е бил търговец на едро за обущарски материали и той е ходил в габровските фабрики за стоки и е помагал много на баща си. През 1936 г. ние се оженихме на 23.VIII. в евангелската църква на ул. „Солунска" с пастор Фурнаджиев. Той имаше мотор, който караше много умело, с голямо самообладание и самоувереност.
към текста >>

42. 4. ДОШЪЛ ПРАВО НА ИЗВОРА

Георги Сотиров

Като младеж работих обущарство и тютюноработник.
4. ДОШЪЛ ПРАВО НА ИЗВОРА Родом съм от град Пловдив, но през 1921 г. семейството ни се премести да живее в град Ксанти - Гърция. Като младеж работих обущарство и тютюноработник. Служих и войник в гръцката армия. Още от 1915 - 1916 г. в гр. Солун се запознах с евангелисти и започнах да посещавам събранията им. Като се завърнах в Ксанти, сближих се с тамошните евангелисти и ги поканих да правят събранията си в нашата къща, гдето отделихме една стая.
към текста >>

43. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Той бил обущар, но и организатор и земеделски водач и по- късно демократ към Стойчо Мушанов и като такъв бил и народен представител.
В това време Учителят се поклатил напред и назад и не щеш ли колата изведнъж тръгнала. Брат Йордан Новаков е роден в с. Червена вода, Русенско през 1889 г. Баща му Калчо Тодоров Новаков бил дошъл от балкана женен за тревненка Иванка. Дядо Тодор, бащата на Калчо като търговец ходел до Цариград. Той бил обущар, но и организатор и земеделски водач и по- късно демократ към Стойчо Мушанов и като такъв бил и народен представител. Брат Йордан са били седем деца. Той е завършил пети клас на Мъжката гимназия в Русе, а Дончо, брат му търговската гимназия в Свищов. Йордан и Тодор, другия му брат са ходили в Америка, но после се върнали. Брат му Дончо и сестра му Мара отишли по-късно в Америка и Мара се омъжила там за българин. Дончо сменял различни професии - шофьор, градинар, работник и по-късно станал притежател на закусвалня.
към текста >>

44. 10.Огради с бодлива тел

Георги Йорданов Добрев

Г.Д.: Учителят имаше идеен план да се направи по Негов проект цялото място, да се направят жилища за живеене, работилници, тука ние да си правим хляб, хлебарница, хляб да се меси от наши хора, обущарница, шивачница, дърводелска работилница и др.
Г.Д.: Имал е в банката. Имал е пари. В.К.: И след това цялата тая банка фалира. ГД.: Да. В.К.: И ако бяха купили това цялото място, тогава по друг начин щяха да се развият събитията. Г.Д.: Учителят имаше идеен план да се направи по Негов проект цялото място, да се направят жилища за живеене, работилници, тука ние да си правим хляб, хлебарница, хляб да се меси от наши хора, обущарница, шивачница, дърводелска работилница и др. някои такива, от които имаме нужда, да изпълняват като едно така общество със своите нрави така и да прилага именно и практически неща от Учението. Обаче не се изпълни. Не разбраха Учителя. Малцина Го разбраха. И които Го разбраха бяха малко, а многото, макар че имаха пари, народа даваше, но нямаше практични приятели.
към текста >>

45. 1. Бягство към обетованата земя

Драган Петков

Всички му викаха Колю-обущаря, понеже беше обущар на Изгрева.
Освободиха ни и аз така останах в София. Преди нас бяха преминали и други бежанци и тях бяха ги разкарали в провинцията. Но на нас се нареди, че останахме в София. Аз имах братовчед, който живееше на Изгрева. Казваше се Никола Стойчев. Всички му викаха Колю-обущаря, понеже беше обущар на Изгрева. Аз не бях го виждал, но бяха ми разказвали за него. И така ме заведоха при него. Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше. Точно на Нова година, на Новата 1933 г. аз минах границата.
към текста >>

Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше.
Аз имах братовчед, който живееше на Изгрева. Казваше се Никола Стойчев. Всички му викаха Колю-обущаря, понеже беше обущар на Изгрева. Аз не бях го виждал, но бяха ми разказвали за него. И така ме заведоха при него. Той беше куц и със своят занаят - обущарството се прехранваше. Точно на Нова година, на Новата 1933 г. аз минах границата. Братовчед ми Колю веднага ме прие и ние спяхме в едно легло понеже нямаше тогава условия на Изгрева. Аз останах при него, помагах му това-онова. Един ден намериха ни някаква работа.
към текста >>

Аз живеех на Изгрева при моят братовчед Колю-обущаря.
Погледнах в листа - менюто и казах: „Дайте ми една чорба“. Донесоха ми една чорба с топчета кюфтенца. Разбира се, аз нямаше да посегна на кюфтенцата, но чорбата исках да изкусам. Но на третия залък щях да повърна и се отказах от яденето. Значи аз вече бях разрешил въпроса с местната храна и така много лесно се освободих от нея. Аз живеех на Изгрева при моят братовчед Колю-обущаря. Той, Колю ме заведе няколко пъти на беседа на Учителя. Като виждах Учителя, аз си мислех за Господа Бога. Като мислих за Учителя, все едно, че мислих за Господа Бога. Това ми са първите впечатления от Учителя. Такава те останаха и досега.
към текста >>

46. 2. Панталей Карапетров и гаранцията

Драган Петков

2. ПАНТАЛЕЙ КАРАПЕТРОВ И ГАРАНЦИЯТА Братовчед ми Колю-обущаря живееше в една малка барака.
2. ПАНТАЛЕЙ КАРАПЕТРОВ И ГАРАНЦИЯТА Братовчед ми Колю-обущаря живееше в една малка барака. При него на друго легло спеше брат Панталей. Той имаше занаят да поставя паркети. В София тогава се строеше много, а вместо дъски софиянци слагаха паркет, защото беше модерно, можеше да се лъска и се получаваше блясък като френските салони на европейското общество. Българите се стараеха да подражават. Поради тази причина този занаят бе много добър и аз покрай Панталей усвоих същата професия.
към текста >>

47. 5. Георги Сотиров

Драган Петков

Баща му по професия бил обущар и често е ходел при евангелистите да слуша проповеди.
5. ГЕОРГИ СОТИРОВ Георги Сотиров бе добър музикант и китарист. Той доскоро акомпанираше с китара на Паневритмията. Баща му е грък, а майка му българка, запознават се в Пловдив, там баща му се оженва за майка му и там той се ражда. След това баща му отива в Гърция, в гр. Ксанти. Станал вече юноша, започнал да разбира от някои неща. Баща му по професия бил обущар и често е ходел при евангелистите да слуша проповеди. Обикновено бащата водел синът със себе си. На една такава сбирка той слушал проповедника как е говорил за Христа и Евангелието. На следващия ден през нощта той има сън, където му се явява Учителят и му казва: „Аз дойдох заради теб в Ксанти“. До този момент той не е познавал Учителя, а на сън му се явява един човек с бяла брада, с бяло облекло, с лъчезарно лице, но вече в години. След това му се нарежда да се върне в България и не след дълго време той се озовава на една беседа на Учителя.
към текста >>

48. 8. Ръководство за Братството

Стоянка Цанева Драгнева

Колю-обущаря, който е вече покойник, после имаше и други - цял списък.
8. РЪКОВОДСТВО ЗА БРАТСТВОТО Сега понеже тука става въпрос кои са били комунистите на Изгрева? Имало ли е партийна група. Имаше, главно тартора беше Антов. Други кои бяха партийни членове? Колю-обущаря, който е вече покойник, после имаше и други - цял списък. Това е след заминаването на Учителя. А преди това след 9.IX.1944 г. тази партийна група се заема там да оградят Изгрева. Учителят е евакуиран в Мърчаево. Връзката между Изгрева и Учителят, от Изгрева и Мърчаево е Колю.
към текста >>

49. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

Затова след някое време мама ме премести в едно семейство стопанина, на което пак се наричаше Михаил, а сина му беше обущар.
Той беше учител по математика. Много хубав човек беше. И тъй, значи живях някое време при дядо Михаил. Обаче там ми беше много студено,не можех да уча. А пък и сам с възрастен човек да живея е трудно. Затова след някое време мама ме премести в едно семейство стопанина, на което пак се наричаше Михаил, а сина му беше обущар. Жена му на дядо Михаил се казваше Добра. Като бях при тях един път отидох у един моя приятел, съученик на име Вълкан. Последният ме извика и двамата отидохме в тяхното мазе. Вълкан взе една паница и я напълни с вино. После ми вика: „Гради, аз си изпивам така по една пахарка вино когато искам“.
към текста >>

50. 17. Войници - вегетарианци

Гради Колев Минчв

и когато от министерството на войната изпратиха платове да ми шият дрехи, после шинел, после ботуши, той ме води в шивалнята и обущарната и ми вика: „Гради, понеже си сирак от войната ще наредим да те пратят в Търново, там има школа, да станеш подофицер ли, фелдфебел ли“.
Аз в това време си излизам от стола и до вечерта всички, цялата казарма знаят, че Гради след няколко дена ще го съдят за неизпълнение на заповед. Добре, но моят ротен командир и той беше поручик, само че старши поручик, оня беше'по- млад по випуск. Моя ротен командир се казваше Борис Величков. Бог светлина да му даде, той беше от Русе и много ме уважаваше. Трябва да ви обърна внимание на това, че цял месец аз трябваше да ходя цивилен, защото поради високия ми ръст нямаше за мен дрехи, ботуши и др. и когато от министерството на войната изпратиха платове да ми шият дрехи, после шинел, после ботуши, той ме води в шивалнята и обущарната и ми вика: „Гради, понеже си сирак от войната ще наредим да те пратят в Търново, там има школа, да станеш подофицер ли, фелдфебел ли“. Викам: „Г-н поручик, много ви благодаря, но аз не желая това“. Даже отказах да ми правят шинел понеже през есента щяха да ме уволнят, шинел значи не ми трябва. Добре, но веднъж пак с този фелдфебел Евлоги Георгиев, младия, Бог светлина да му даде, той умря. Храним се в столовата и той дойде при нас и пак казва: „Ще ядете месо“. Брат Драган си мълчеше, но аз от край време все така си приказвах.
към текста >>

51. 35. Мобилизацията

Гради Колев Минчв

Аз съм висок два метра и нося обуща 50 номер.
Качих се на трамвая, отидох в Мърчаево и след като се поздравихме и поговорихме, казах: „Учителю, добре че ми казахте да пътувам, да се прибера, иначе от електромерите нищо нямаше да остане и в края на краищата щях да бъда виновен само аз, защото имах достатъчно време да се прибера в Каблешково“. За сведение, както бях споменавал и по-преди, бях пет пъти запас. Дори веднъж като отидох в казармата, понеже нямаше както винаги дрехи за мене, началника, който събира войниците ми вика: „Абе ти защо не се обличаш? “ Казвам му: „Няма дрехи за мене“. И наистина, за моя ръст нямаше дрехи. Аз съм висок два метра и нося обуща 50 номер. Той ми вика: „Цивилен ще те взема, но пак ще те взема“. И така стана. Всички се облякоха, бай Гради с официалния си костюм, с балтона, с шапката, понеже беше студено през март. Всички се качиха във вагона както и аз от София за Свиленград. В Свиленград бях доста дни цивилен както през 1934 г.
към текста >>

52. 8. Шивач и музикант

Атанас Минчев

Моят чичо от Белгия непрекъснато ми пишеше: „Атанасе, извън твоята музикална диплома трябва да научиш един занаят: „обущар ли, шивач ли, бръснар ли, но трябва да го имаш.
8. ШИВАЧ И МУЗИКАНТ Още на младини в пансиона в гр. Варна аз усвоих шиваческата професия. Моят чичо от Белгия непрекъснато ми пишеше: „Атанасе, извън твоята музикална диплома трябва да научиш един занаят: „обущар ли, шивач ли, бръснар ли, но трябва да го имаш. Тука в тоя запад човек трябва да знае нещо конкретно“. И аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Един ден, тук на Изгрева, след като бях станал любимец покрай Учителя, ме среща Ганка Парлапанова, която беше шивачка по професия и ми казва: „Атанасе, Учителят спомена твоето име, че трябва да вземеш участие в някаква Негова дейност! “ Отвръщам: „Добре, с удоволствие, но не аз знаех, че трябва да се намеся активно. Аз ще Му ушия един бял костюм на Учителя“.
към текста >>

53. 3. Невидимият помагач

Йотка Василева Младенова

работеше като обущар.
3. НЕВИДИМИЯТ ПОМАГАЧ Никола Гръблев се пенсионира като полковник, а след 9.IX.1944 г. работеше като обущар. След като си има вече пенсия, той работеше, чукаше там в една малка стаичка, не знам дали имаше два на метър и половина. Там ходехме при него. Той беше един от Невидимите помагачи на земята. А сега и горе е такъв Невидим помагач, заедно с брат Боев. А имам с него, дето съм опитала, че е наистина невидим помагач, а дето ви казвам връзката ми с него бе чрез моята дъщеря Мими.
към текста >>

54. 4. Видимият помагач

Йотка Василева Младенова

Отива тя в обущарничката на чичо Колю и му казва: „Моля ви се така и така“.
Ако му се разреши, тогава помага. Синът му, тоя Борис, той е дете пред мене, но така приятели бехме. Той е много зле със сърцето и е приет в болницата, мисля, че е в Александровската болница и го чакат, даже параван му сложили пред него, чакат го да си заминава, Обаче майка му Зорница чула за чичо Колю, че може да помага и решила да отиде при него, да го помоли, дали не може да му помогне. Ама това знаете ли преди колко години е. Преди 40, а може и повече години да е тоя случай. Отива тя в обущарничката на чичо Колю и му казва: „Моля ви се така и така“. Той казал: „Ще попитам дали мога. Да, позволява ми се да му помогна. Той е сега в болницата. Него го чакат да си заминава. Сложен е параван пред него.
към текста >>

Казвал ми го е той, по стените се държи докато отиде до обущарницата.
Но некъде посред нощ, аз ще бъда при него и ще му помогна и той ще трябва да излезе от болницата. Незабелязано значи да излезе от болницата. Той ще се почувства добре и ще може да излезе. А там около него сестри и санитарки ще мислят, понеже казва преди заминаването на човека те добиват сили и стават, ще мислят, че това му е последното“. И той станал, облякъл се и се измъкнал от болницата и едвам, едвам отишъл рано, рано, защото той е много зле, едва стъпва, едва се предвижва. Казвал ми го е той, по стените се държи докато отиде до обущарницата. А на чичо Колю работилницата беше на ул. „Хаджи Димо Димов“, там. И отиват при него и той му казва. И знаете ли какво му казва, че той трябва без абсолютно никаква помощ да се изкачи на Черни връх, откъм Княжево. И онзи тръгва.
към текста >>

55. 15. Мухлясалата Библия

Йотка Василева Младенова

И сега тя казва, че мъжът й на Централна гара будка имал и в будката пак чукал там като чичо Колю нещо, обувки поправя, токчета, това си-онова си, работел нещо обущарлък .А пък Донка, толкова се интересувала от политиката и сутрин най-напред като дойде пощата, почвала да ги чете вестниците и гледа войната докъде е стигнала, ll-рата световна война.
Но тази леля Донка, тя някаква чорбаджийска дъщеря е била, нещо църковница, но така като Ана Шишкова бе така висока, едра, само че и пълна, а не така слаба. Ана беше слаба. И бела, розова, а па едни очи сини и чисти като на незабравки, на едно дете. Такива хубави очи имаше. И все засмяна, все засмяна. И сега тя казва, че мъжът й на Централна гара будка имал и в будката пак чукал там като чичо Колю нещо, обувки поправя, токчета, това си-онова си, работел нещо обущарлък .А пък Донка, толкова се интересувала от политиката и сутрин най-напред като дойде пощата, почвала да ги чете вестниците и гледа войната докъде е стигнала, ll-рата световна война. Гледала и един ден таман се е загледала, къде е това и тогаз некой по рамото я потупва: „Чедо, какво правиш ли, какво четеш ли? “ Обърнала се, един старец. „Политиката, дядо, политиката чета.“ Така небрежно. Той пак я потупва и казва: „Рекох, чедо, това не е за тебе! “ Тя така се изненадала, постреснала.
към текста >>

56. 3. Новите спартанци

Ангел Вълков

Свалих мокрите обуща и чорапи и тръгнах бос по тревата.
Сутринта дъждът пак продължаваше да вали, огньовете пак продължаваха да горят. Братята и сестрите се грееха и пееха и очакваха дано се оправи времето. Аз бях цял мокър. Чорапите ми в обувките швацаха от вода и като стъпвах от тях излизаше вода. Тогава реших, че е по-добре да се събуя бос, отколкото краката ми да бъдат във вода. Свалих мокрите обуща и чорапи и тръгнах бос по тревата. По едно време ме срещна Учителят и ми каза: „Вий, като спартанец! “ Но във всичкото това, което трябваше да преживеем под дъжда и вятъра все пак имаше нещо чудно хубаво. Ние хвърчахме на крилете на Учителя. След тази екскурзия ние се прибрахме по домовете си.
към текста >>

57. 28. Прероденият син

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Случайно детето намерило едни стари обуща от убития войник-син и казал на дядо си: „Дедо, ти знаеш ли, че тези обувки са мои?
Но преди това утешил Темелко като му казал, че убития му син отново ще се върне в домът му. Точно на 9.IX.1944 г. снаха му, т.е. жената на синът му, който останал жив, родила момче, което нарекли Петър. Когато станал на шест години влезнали с дядо си Темелко в мазето на старата къща. Случайно детето намерило едни стари обуща от убития войник-син и казал на дядо си: „Дедо, ти знаеш ли, че тези обувки са мои? Ти знаеш ли, че аз съм Костадин, когото убиха като войник и комунист? Аз пак се завърнах в същия дом“. Тогава брат Темелко си спомня думите на Учителя и се убеждава, че убитият му син Костадин се е преродил отново чрез втория му син и сега е негов внук. Така нагледно се убедихме всички какво означава прераждане.
към текста >>

58. 1. Благоуханието

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Един ден Петър ме пита: „Имаш ли обуща, рокли, палто?
А когато идваше синът му Петър аз избягвах да се срещам с него. Беше ми стеснително и не знам защо неудобно. Един ден случайно се срещнахме и той ми каза: „А-а, хванах ли те? Ще бягай, а? “ От този момент Петър идваше да се храни при баща си и аз приготовлявах храната. Един ден Петър ме пита: „Имаш ли обуща, рокли, палто? “ Аз отговорих, че всичко си имам. След някой и друг ден той ми подаде един плик и ми каза: „Когато си отидеш вкъщи, тогава ще го отвориш“. За моя голяма изненада плика беше пълен с пари. Понеже аз от нищо нямах нужда от тези суми, аз раздадох на нуждаещи се братя и сестри и накупих продукти за бедните. Напълних торби с храна и раздадох всичко.
към текста >>

59. 5. Арестът

Когато дойдоха войниците да арестуват Учителя, Той поиска да си смени обущата, но войникът с пушка не позволяваше.
5. АРЕСТЪТ По това време, преди да тръгнем на екскурзия за Мусала по настояване на свещениците и властите във Варна и чрез нареждане на полицията дойдоха полицаи и арестуваха Учителя от Ташлъ тепе. А ние сутрин там излизахме, за да чакаме изгрева на слънцето, пеехме песни, изричахме молитви и Учителят ни говореше. Когато дойдоха войниците да арестуват Учителя, Той поиска да си смени обущата, но войникът с пушка не позволяваше. Но аз се развиках, показах му обувките, че с онези ще си разрани краката и го склоних да разреши. Аз се наведох и Му нахлузих другите обувки, завързах ги, Учителят стана и тръгна за града към полицейския участък. С него тръгнаха няколко приятели. Но д-р Иван Жеков се разтърча и разфуча, ходи при началниците в полицията и след няколко часа се получи нареждане да бъде освободен от ареста. Като освободиха Учителя от ареста и се върна у дома, седна и каза: „Само една дума да кажа и цялата земя ще се потресе и онези ще изхвърчат в морето и вълните ще ги удавят.
към текста >>

60. 1. Върнатият годеж

Любка Хаджиева

Майка ми беше домакиня, баща ми беше майстор-обущар, крайно добър и трудолюбив човек.
Родителите на майка ми са дядо ми Панайот, а баба ми Зорка, а на баща ми родителите се казваха дядо ми Наум, а баба ми Мария. От три поколения сме християни. Сестра ми беше като светица. Даже сестра Яна казваше, че тя в миналото е била църковен светия. Родословното ми дърво са учители, скулптори, художници, музиканти. Майка ми беше домакиня, баща ми беше майстор-обущар, крайно добър и трудолюбив човек. Изкарваше много добри пари и в нашия дом имаше голямо изобилие. Живеехме в голяма къща, която беше като град-градина. Имахме и животни, имахме и плодове, много плодни дървета. Въобще съм расла до 12 години в изобилие. Но когато баща ми си замина постепенно изпаднахме в мизерия.
към текста >>

Сестра ми ми шиеше дрехите, брат ми правеше обущата.
“ Един цял живот и само заради жителството. И действително аз от него ден станах много неспокойна, нервна и особена. Чувствах, че не съм определена за семеен живот. Отивах на работа, но не ми вървеше и си взех малко отпуска по болест. А бях много симпатична девойка. Сестра ми ми шиеше дрехите, брат ми правеше обущата. Ходех като кукла. Аз продължавах да нервнича и се безпокоях. Думите на моя брат ми подействаха. Започнах да не го харесвам, а той беше много щастлив, но не за дълго. Още повече той каза на близките ми, че като се оженим, ще отидем на село да живеем.
към текста >>

61. 4. КРИЛЦАТА

Моля Ти се, изпрати ми подходящи обуща, подобри ми условията на живота, че... жена, деца.
Извикал-неизвикал и Господ пред мене. "Какво има? ", ме пита. "Така и така, Господи", Му казвам. - Издраха ми се краката от циганските тръни - от мъчнотиите в живота. Моля Ти се, изпрати ми подходящи обуща, подобри ми условията на живота, че... жена, деца. Премахни циганските тръни от моя път." Поусмихна се Господ. "Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските тръни - мъчнотиите - сложи ги на раменете си и ги прехвръкни". Взех крилцата, сложих ги на раменете и полетях, фантазия, радост. Не бях като че ли на земята. Аз весел.
към текста >>

"Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските тръни - мъчнотиите - сложи ги на раменете си и ги прехвръкни".
", ме пита. "Така и така, Господи", Му казвам. - Издраха ми се краката от циганските тръни - от мъчнотиите в живота. Моля Ти се, изпрати ми подходящи обуща, подобри ми условията на живота, че... жена, деца. Премахни циганските тръни от моя път." Поусмихна се Господ. "Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските тръни - мъчнотиите - сложи ги на раменете си и ги прехвръкни". Взех крилцата, сложих ги на раменете и полетях, фантазия, радост. Не бях като че ли на земята. Аз весел. Домът богат и весел. Всички хора доволни.
към текста >>

62. 21. ВСЕКИ ДА СИ ПОЙСКА

Когато аз седнах на обедната маса в моят дом, баща ми каза: "А, Миче, аз днес срещнах нашия обущар.
В това време другите са разменяли мисли от беседата, разменяли са опит и тръгват за града при домашните си. И ето какво ми разказа този ден сестра Мария. "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно, аз си помислих, от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда. И си поисках: Обувки! И когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни щяха да ме чакат. Когато аз седнах на обедната маса в моят дом, баща ми каза: "А, Миче, аз днес срещнах нашия обущар. Каза, че му дошли хубави кожи за обувки. Иди да ти вземе мярка и да ти направи хубави обувки".
към текста >>

63. 51. ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

Една сестра ми казва: "Аз си поисках да ми се направят нови обуща и като се свърши лекцията аз срещнах се с приятели и си тръгвам за града".
То не е и бреме на Учителя. Той чака да искаме, готов е да раздава, пък ние не искаме. В една лекция така както говореше, каза: "Сега поискайте си всякой кой каквото иска". Това е един от методите за следващото: "Поискайте! " И ние кой каквото си иска, това му се случи за сведение. Една сестра ми казва: "Аз си поисках да ми се направят нови обуща и като се свърши лекцията аз срещнах се с приятели и си тръгвам за града". Тя живееше долу чак към пазара, значи няма един час да върви. "И си тръгнах", каза, "защото ме чакат за обед вкъщи и като седнахме на трапезата, баща ми каза: "А-а, Миче, ти ми говореше, че имаш нужда от обуща. Аз срещнах нашия обущар, той каза, че имал хубави кожи, иди да си поръчаш обувки". Тя каза: "Ами аз нали сега го поисках това". А тя обуща си поискала.
към текста >>

"И си тръгнах", каза, "защото ме чакат за обед вкъщи и като седнахме на трапезата, баща ми каза: "А-а, Миче, ти ми говореше, че имаш нужда от обуща.
В една лекция така както говореше, каза: "Сега поискайте си всякой кой каквото иска". Това е един от методите за следващото: "Поискайте! " И ние кой каквото си иска, това му се случи за сведение. Една сестра ми казва: "Аз си поисках да ми се направят нови обуща и като се свърши лекцията аз срещнах се с приятели и си тръгвам за града". Тя живееше долу чак към пазара, значи няма един час да върви. "И си тръгнах", каза, "защото ме чакат за обед вкъщи и като седнахме на трапезата, баща ми каза: "А-а, Миче, ти ми говореше, че имаш нужда от обуща. Аз срещнах нашия обущар, той каза, че имал хубави кожи, иди да си поръчаш обувки". Тя каза: "Ами аз нали сега го поисках това". А тя обуща си поискала. И за себе си знаех, каквото поисках го имах. Но не се сетих да попитам, даже сестра си да попитам, даже майка си да попитам, но знаех, че имат искания много големи, щото не зная какво да искам.
към текста >>

Аз срещнах нашия обущар, той каза, че имал хубави кожи, иди да си поръчаш обувки".
Това е един от методите за следващото: "Поискайте! " И ние кой каквото си иска, това му се случи за сведение. Една сестра ми казва: "Аз си поисках да ми се направят нови обуща и като се свърши лекцията аз срещнах се с приятели и си тръгвам за града". Тя живееше долу чак към пазара, значи няма един час да върви. "И си тръгнах", каза, "защото ме чакат за обед вкъщи и като седнахме на трапезата, баща ми каза: "А-а, Миче, ти ми говореше, че имаш нужда от обуща. Аз срещнах нашия обущар, той каза, че имал хубави кожи, иди да си поръчаш обувки". Тя каза: "Ами аз нали сега го поисках това". А тя обуща си поискала. И за себе си знаех, каквото поисках го имах. Но не се сетих да попитам, даже сестра си да попитам, даже майка си да попитам, но знаех, че имат искания много големи, щото не зная какво да искам. Това са възможности на Учителя и всички може да задоволи.
към текста >>

А тя обуща си поискала.
Една сестра ми казва: "Аз си поисках да ми се направят нови обуща и като се свърши лекцията аз срещнах се с приятели и си тръгвам за града". Тя живееше долу чак към пазара, значи няма един час да върви. "И си тръгнах", каза, "защото ме чакат за обед вкъщи и като седнахме на трапезата, баща ми каза: "А-а, Миче, ти ми говореше, че имаш нужда от обуща. Аз срещнах нашия обущар, той каза, че имал хубави кожи, иди да си поръчаш обувки". Тя каза: "Ами аз нали сега го поисках това". А тя обуща си поискала. И за себе си знаех, каквото поисках го имах. Но не се сетих да попитам, даже сестра си да попитам, даже майка си да попитам, но знаех, че имат искания много големи, щото не зная какво да искам. Това са възможности на Учителя и всички може да задоволи. Трябваше обуща веднъж да си купувам. И зная в кой магазин ще отида.
към текста >>

Трябваше обуща веднъж да си купувам.
Тя каза: "Ами аз нали сега го поисках това". А тя обуща си поискала. И за себе си знаех, каквото поисках го имах. Но не се сетих да попитам, даже сестра си да попитам, даже майка си да попитам, но знаех, че имат искания много големи, щото не зная какво да искам. Това са възможности на Учителя и всички може да задоволи. Трябваше обуща веднъж да си купувам. И зная в кой магазин ще отида. И отивам сутринта, все се обаждам на Учителя, целувам Му ръка и тръгвам за града, не поглеждам никаква витрина. Щото зная на кой магазин. Отивам в магазина за обувки, слага момчето обувки пред мен и аз още като ги видя така и се спирам така и си мисля да не би да сбърках магазина. То усети, отиде, отвори една кутия, точно обувките, но преди това аз бях ги видяла, аз имам един крак като Учителя.
към текста >>

64. 9. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ВЛАСТТА

Първо от Колю-обущаря.
Що не ми казва: "Какво правите? " Аз разбрах каква е работата, не ми е мястото там да се занимавам с тази работа. Има си хора за тая работа. И знаеш ли как се активизираха, защото се амбицираха вече. Получи се така една неприязън към мене от двама души. Първо от Колю-обущаря. Колю-обущаря минал, мен ме нямаше в квартирата, беше там Халачева, казал й, че в тая стая ще има двама руснаци на квартира. Халачева се уплашила. Отивам аз вечерта, чукам на Колю на вратата, обаче той бил в работилницата. Отивам там и му казвам: "Колю, кажи ми в твоята работилница колко души ще сложиш, защото в моята ще има двама". "Как? " Казвам: "Това е моята работилница, аз там предавам уроци, там свиря, там работя.
към текста >>

Колю-обущаря минал, мен ме нямаше в квартирата, беше там Халачева, казал й, че в тая стая ще има двама руснаци на квартира.
" Аз разбрах каква е работата, не ми е мястото там да се занимавам с тази работа. Има си хора за тая работа. И знаеш ли как се активизираха, защото се амбицираха вече. Получи се така една неприязън към мене от двама души. Първо от Колю-обущаря. Колю-обущаря минал, мен ме нямаше в квартирата, беше там Халачева, казал й, че в тая стая ще има двама руснаци на квартира. Халачева се уплашила. Отивам аз вечерта, чукам на Колю на вратата, обаче той бил в работилницата. Отивам там и му казвам: "Колю, кажи ми в твоята работилница колко души ще сложиш, защото в моята ще има двама". "Как? " Казвам: "Това е моята работилница, аз там предавам уроци, там свиря, там работя. Аз не се връщам като чиновник да спя там.
към текста >>

65. 10. ЛИМОНИТЕ

Както ако беше казал още навремето, че Колю-обущаря ще бъде представител на Бялото Братство иди после се разправяй с него, като надигне глава като водач.
Щяха да направят ад тука, нямаше помен да остане от нашите градове, можеш ли да си представиш какъв фронт щеше да бъде тука, жестоко. Така те удариха в Италия и така няма да има тука лимони. Ето такива неща имаше тънки. Той не казваше направо нещата. Първо може да се злоупотреби, после това да излезе от Неговата дума. Както ако беше казал още навремето, че Колю-обущаря ще бъде представител на Бялото Братство иди после се разправяй с него, като надигне глава като водач. Та всичко това беше около Него. Имаше една много тънка работа. Един много особен живот. Но само онзи, който беше чел от Словото Му за новите духовни закони и принципи, можеше да разбере.
към текста >>

66. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

1944 г., в братството имаше комунисти, долу там се криеше Кофраджиев, Колю-обущаря, всички тези хора, но стояха така настрани от обществения живот.
И сега аз имам страшен инстинкт към тия неща, които ставаха в Школата и разбирам, че тук нещо не е в ред. Каза ми го Стоименов, но няма никакъв резонанс в мене. Това значи, че има някаква грешка в мене. Да кажа сега защо стана това нещо. Дойде 9. IX. 1944 г., в братството имаше комунисти, долу там се криеше Кофраджиев, Колю-обущаря, всички тези хора, но стояха така настрани от обществения живот. В края на краищата дойде едно време когато трябваше да помогнат в някои и други неща, обаче те стояха. Какво направи Той? Казвайки да бъде Митко Грива и Начо Петров, неподходящи хора, те се юрнаха. На другия ден всички от тях търчат така към Мърчаево, търчат при Учителя за изяснение на чутото. Вярно ли е или така им се чуло?
към текста >>

" "Колю-обущаря." "Спокойно." Отивам аз при Колю-обущаря вечерта.
Наежиха се срещу мен. И връщам се един път, а Халачева плаче. "Какво има? ", питам. "Ами мина комисия и в твоята стая ще има двама руснаци." "Кой беше? " "Колю-обущаря." "Спокойно." Отивам аз при Колю-обущаря вечерта. Излиза Колю. "Колю, искам да говорим с тебе, но в твоята работилница? " "Как? " "Защото в моята ти си решил да има двама." "Как твоята? " "Ами това е стаята с пианото, аз работя там, предавам уроци, това е моята работилница.
към текста >>

67. 27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Така, че натисна един бутон, току се затичаха и от този момент на другия ден като тръгнаха към Мърчаево: Колю-обущаря и Михайлов, всичко тичаше.
Ако Учителят беше посочил тези да бъдат, не можеш после да излезеш на глава с тях. Той натисна бутона, посочи мене, посочи и Начо, които не бяхме подходящи. Начо беше германофил, аз не бях се организирал също с нашите приятели. В: А Начо Петров беше германофил. Д: Беше германофил. Така, че натисна един бутон, току се затичаха и от този момент на другия ден като тръгнаха към Мърчаево: Колю-обущаря и Михайлов, всичко тичаше. "Учителю, ние сме работили, ние имаме връзки." Добре де, добре. Избраха мен. В: А кои бяха комунисти там? Д: Михайлов беше, Стефчо, който беше срещу Колю-обущаря и бяха много активни. Обаче преживяха си разбира се разочарованието, щото това бяха идеалисти.
към текста >>

Д: Михайлов беше, Стефчо, който беше срещу Колю-обущаря и бяха много активни.
Д: Беше германофил. Така, че натисна един бутон, току се затичаха и от този момент на другия ден като тръгнаха към Мърчаево: Колю-обущаря и Михайлов, всичко тичаше. "Учителю, ние сме работили, ние имаме връзки." Добре де, добре. Избраха мен. В: А кои бяха комунисти там? Д: Михайлов беше, Стефчо, който беше срещу Колю-обущаря и бяха много активни. Обаче преживяха си разбира се разочарованието, щото това бяха идеалисти. Докато Кофарджиев се криеше на Изгрева цял месец не пострада, никого не арестуваха. И всъщност се активизираха и тръгнаха да отбият тяхното време. То беше дошло и трябваше после да пишат, да си кажат думата гдето се казва, нали? Така че сега общото обвинение беше на нашите хора, че Учителят ме посочва, но аз не съм се съгласил.
към текста >>

Отивам аз вечерта при Колю-обущаря.
В: Значи вие отивате при Учителя в Мърчаево и Учителят се усмихва. Д: Да и нищо, така че се осъзнаха нашите комунисти, имаха един хъс така към мене, нали което се изрази по най-елементарен начин. Когато минаваха да определят къде трябва да бъдат настанени руски войници, аз отсъствах тогава от стаята си, посочили, че в моята стая трябва да има двама души. И Халачева, хазайката ми се уплаши жената. Казвам й: "Бъди спокойна". Отивам аз вечерта при Колю-обущаря. "Папа Колю, искам да водя един разговор, обаче в твоята работилница". И влизам вътре: "Колю, вие с Тръпка делите моята работилница, защото моята стая е работилница, аз на това пиано предавам уроци и работя, ще има двама руснаци. Колко ще има в твоята? " "Как казва така? " "Най-напред ти като комунист трябва да приемеш ти двама души, после ще изпратиш при мен.
към текста >>

68. 48. ЛЮБОВТА В ЖИВОТА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

Дойде ли до това място, човек трябва да събуе обущата си и да стъпи бос." Какво по-голямо страдание от това, да желаеш едно благо, да ти го покажат и да не ти го дадат?
Пред любовта злото и престъпленията се стопяват." Отварям томчето "Божествен и човешки ясвят", стр. 170. "Какво трябва да прави човек, за да не губи любовта? - Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там. Дойде ли до това място, човек трябва да събуе обущата си и да стъпи бос." Какво по-голямо страдание от това, да желаеш едно благо, да ти го покажат и да не ти го дадат? Какво по-голямо страдание от това, да ти дадат благото, което желаеш, и да не можеш да го ползуваш? " (Добри и лоши условия, стр. 17) "Какво значи да обичаш и да те обичат? Да обичаш и да те обичат, значи да си помагате взаимно." (стр. 416, "Човешки и Божествен свят) "Приятно е на човека да го обичат.
към текста >>

69. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

Баща ми беше природно интелигентен човек с много голям финес в мисълта, но поради това, че трябва да издържа семейството той започва от много млад да работи и усвоява обущарския занаят.
Имал колониален магазин, но е починал много млад. Баща ми са били двама братя - Велю и Константин. Дядо ми се казвал Апостол Величков. Баща ми е големия син на дядо ми. Баща ми Велю е учил в гръцко училище в Одрин и знаеше турски и гръцки много добре. Баща ми беше природно интелигентен човек с много голям финес в мисълта, но поради това, че трябва да издържа семейството той започва от много млад да работи и усвоява обущарския занаят. Бил е много буден с духовни стремежи. Запознава се с Библията още от младини. Като младеж още той излиза от лоното на православната църква и започва да посещава богослуженията на евангелската църква, в която тогава са работили мисионери англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек. Работеше много изискано, но не умееше да изисква много пари, изобщо в материалната част беше неориентиран много добре. Беше много деликатен, хубав, строен и настава време да си основе семейство, за което тръгва и идва в България.
към текста >>

Пристига в Пловдив и се ориентира към един колега обущар от евангелското общество, който го насочва към домът на майка ми.
Бил е много буден с духовни стремежи. Запознава се с Библията още от младини. Като младеж още той излиза от лоното на православната църква и започва да посещава богослуженията на евангелската църква, в която тогава са работили мисионери англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек. Работеше много изискано, но не умееше да изисква много пари, изобщо в материалната част беше неориентиран много добре. Беше много деликатен, хубав, строен и настава време да си основе семейство, за което тръгва и идва в България. Пристига в Пловдив и се ориентира към един колега обущар от евангелското общество, който го насочва към домът на майка ми. В: Така случайно ли? Веска: Така, просто запитал: "Ти търсиш евангелско момиче. В това семейство Гидикови има четири дъщери и там би могъл да се запознаеш". Майка ми по баща се нарича Иванка Гидикова. Баща й Гавраил Гидиков е от Клисура.
към текста >>

70. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

Баща ми, идвайки вече от Одрин, още млад, енергичен в една от най-хубавите главни търговски улици на Пловдив си създава много хубав обущарски магазин.
2. ПРОТЕСТАНТСКА ИДИЛИЯ Аз се раждам 1914 г. 16.Х1., по ново 29.Х1. Учителят много правилно се произнесе за мене като каза: "Вашето слънце се обработва от Юпитер", защото аз съм Стрелец. Баща ми, идвайки вече от Одрин, още млад, енергичен в една от най-хубавите главни търговски улици на Пловдив си създава много хубав обущарски магазин. С много калфи, много работници, много помощници. Той имаше ръка, работеща изящни дамски обувки и там се раждам аз вече в това семейство, което си има своите евангелски традиции. Като деца бяхме потопени в църковната атмосфера вкъщи и в училище. Това бяха трите основни бази, в които ние се движехме. Имахме много хубав живот със своите роднини и с православните приятели, които много уважаваха майка ми и баба ми заради техния много висок морал.
към текста >>

Намери едно малко помещение, което си го устрои при Руския паметник, като обущарничка.
Викам: "Догодина аз ще бъда вече в София", ама без да зная. И действително майка ми и баща ми решават другата година да се прехвърлим и да живеем в София и аз пристигам още през лятото тука в Красно село в София при сестрата на майка ми. Там спяхме, те имаха една къща допълнителна, до тяхната къща, голямо място, просторен чист въздух. Витоша насреща, изобщо хареса ми много и си останахме там да живеем. Но баща ми вече някакси нямаше сили тука на нова сметка да почне да упражнява своята професия. Намери едно малко помещение, което си го устрои при Руския паметник, като обущарничка. Но нямаше вече толкова сили. Гали беше завършил вече гимназия. Като идваме в София той се записа в юридическия факултет, а аз постъпих в кдевическа гимназия и така стана, че Гали след една, две години не можа да вземе изпитите си, понеже трябваше да започне и да работи. И той пише как е работил. Отначало даже свиреше в някакви оркестри, вечерно време в кина, филмите се съпровождаха от музика, но това беше за него много мъчително, понеже нощно време трябва да свири, да се лишава от сънят си и постепенно така му се откри една много хубава работа в Застрахователно дружество "България", на което директорите бяха големи финансисти и той като влезе там, понеже беше много трудолюбив, много интелигентен, ориентира се веднага в задачите си като чиновник в Застрахователното дружество и в това време не зная как и чрез кого попада на Изгрева.
към текста >>

71. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Това значи "събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свято".
Трябва да бъдете търпеливи; ще гледате да не се нервирате. Който върши своята работа, той ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, той има и извънредни благословения. Казано е: "Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Когато слезеш в света на своя ум, на своя вътрешен живот, остави своите обикновени безпокойства и тревоги. Не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Това значи "събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свято". Значи, събуй обущата си, когато влизаш в своя вътрешен живот." Всичко най-добро ти пожелава /твоята/ и една нежна целувка твоята Савка Отворена картичка на немски език 21.111.1943 г. Неделя. Чудесно и слънчево време! Изгрев. Моя най-мила душо, Днес имаме един голям празник или най-големия празник е днес. Учителят ни държа едно чудесно и богато слово. Всички лица около Него ликуваха, сияеха от радост и доволство!
към текста >>

Значи, събуй обущата си, когато влизаш в своя вътрешен живот." Всичко най-добро ти пожелава /твоята/ и една нежна целувка твоята Савка Отворена картичка на немски език 21.111.1943 г. Неделя.
Който върши своята работа, той ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, той има и извънредни благословения. Казано е: "Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Когато слезеш в света на своя ум, на своя вътрешен живот, остави своите обикновени безпокойства и тревоги. Не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Това значи "събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свято". Значи, събуй обущата си, когато влизаш в своя вътрешен живот." Всичко най-добро ти пожелава /твоята/ и една нежна целувка твоята Савка Отворена картичка на немски език 21.111.1943 г. Неделя. Чудесно и слънчево време! Изгрев. Моя най-мила душо, Днес имаме един голям празник или най-големия празник е днес. Учителят ни държа едно чудесно и богато слово. Всички лица около Него ликуваха, сияеха от радост и доволство! Всичко беше тъй богато на съдържание и Истина!
към текста >>

72. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

И след това си направих туристически обуща и никога вече не ходех на такива места без туристически обуща.
А от 1926 год., когато Учителят почна да живее на Изгрева, вече почнахме от Симеоново. И се качихме, знаете ли имам един спомен оттогава. Аз бях отишла със сандалки и тънки чорапи, и по снега като запънахме, толкова ми стана студено на краката, че просто се сковах. Бях с летни сандали. Ама толкова студено ми стана, че плаках. И след това си направих туристически обуща и никога вече не ходех на такива места без туристически обуща. Разбрах, че планината иска екип. Впоследствие си направих екип. Но тогава съм плакала от студ. Иначе не съм плакала. Ние тръгнахме сутринта, качихме се горе на Черни връх, но горе малко стояхме.
към текста >>

73. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА

Аз бях всъщност много екипирана, защото ходех с обуща туристически и екип си носех.
Даже и платнища нямаше. Тук, таме някой носи платнище. В.К.: Несе сещаха, или не знаеха? Е.А.: Аз лично не знаех. И другите, не видях никой,който да е по-екипиран от мене. Аз бях всъщност много екипирана, защото ходех с обуща туристически и екип си носех. Аз от опит сама си намерих какво ще ми трябва. Но, аз не знаех, че има непромокаеми дрехи да си направя винтяга или нещо друго. Не бях осведомена да Ви кажа правото. В.К.: Вие как отивахте тогава до Мусаленския дял? Е;.А.: Взимахме рейсове или камиони от София до Боровец, защото много хора сме.
към текста >>

74. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Те тръгват за града двете, ама аз погледна, обущата им не са изчистени.
И ние не сме си любопитствали една към друга. Всяка една е пазила да не навлиза в живота на другите. Никога. Нито Савка ме е питала, нито аз съм я питала. Тя когато излизаше да питам: „Къде отиваш" - никога. Но виж, аз съм правила това. Те тръгват за града двете, ама аз погледна, обущата им не са изчистени. Правила съм го: „Не ви ли е срам рекох, пак ще кажат, ето ги дъновистките, ходят с мръсни обуща, с дрехи неиздокарани". Щото някои от сестрите ни бяха небрежни и беше се създало едно убеждение в града, че така ходим разпасани. И в такива случаи, ако ги видят двете, че нещо не са в ред, правила съм им забележки, но те тогава не ми се сърдеха, щото забележките ми бяха с оглед да не се представи братството зле, и в такива случаи не ми се сърдеха никога, но съм правила такива забележки. Иначе в отношенията си много сме били така естествени, старали сме се да бъдеме внимателни, защото Учителят много често идваше при нас, ако между нас имаше някакъв спор, Той веднага ще го усети, веднага ще го види и без даже някой да Му каже. Пък Паша и Савка бяха по-отворени към Учителя.
към текста >>

Правила съм го: „Не ви ли е срам рекох, пак ще кажат, ето ги дъновистките, ходят с мръсни обуща, с дрехи неиздокарани".
Всяка една е пазила да не навлиза в живота на другите. Никога. Нито Савка ме е питала, нито аз съм я питала. Тя когато излизаше да питам: „Къде отиваш" - никога. Но виж, аз съм правила това. Те тръгват за града двете, ама аз погледна, обущата им не са изчистени. Правила съм го: „Не ви ли е срам рекох, пак ще кажат, ето ги дъновистките, ходят с мръсни обуща, с дрехи неиздокарани". Щото някои от сестрите ни бяха небрежни и беше се създало едно убеждение в града, че така ходим разпасани. И в такива случаи, ако ги видят двете, че нещо не са в ред, правила съм им забележки, но те тогава не ми се сърдеха, щото забележките ми бяха с оглед да не се представи братството зле, и в такива случаи не ми се сърдеха никога, но съм правила такива забележки. Иначе в отношенията си много сме били така естествени, старали сме се да бъдеме внимателни, защото Учителят много често идваше при нас, ако между нас имаше някакъв спор, Той веднага ще го усети, веднага ще го види и без даже някой да Му каже. Пък Паша и Савка бяха по-отворени към Учителя. Те повече Му разказваха за най-обикновени неща.
към текста >>

Едни обуща цялата година нося.
Това е много възпитателно. И вкъщи, понеже не ме искаха родителите, не ми даваха нали да уча и аз бях обещала че нищо няма да им искам, само пари за учебници и за тетрадки, и затуй, и като ученичка аз съм прекарвала през целия си живот като пепеляшка. Аз не съм имала ни една лятна рокличка, не съм имала нищо вън от престилката си. И хем до осми клас, в гимназията момиче на 18-19 години. Така съм била. Едни обуща цялата година нося. Не съм имала никакви така тоалети, когато моите съученички имаха летни рокли, имаха така повечко неща. В туй отношение съм живяла много просто, пък и.... и така съм построена, че аз даже казвах, ако някой ще ме хареса за дрехата, хич не ща да го видя. Защото то изразява вкуса на едно момиче, нали така, за да се разбере, но така съм разбирала и така си бях. Като студентка и тогава вече си имах. Аз почнах вече да работя тогава.
към текста >>

Е.А.: А, обуща си купя за една година.
Аз почнах вече да работя тогава. Една сестра ми кроеше, аз шиех и оттук взема малко нещо, като ми дотрябват пари, си изкарвах по мъничко. Даже, щото като стенографка бях, в недоимък бях. Именно тогава пак шиех така и не чаках Учителят да ми дава. В.К.: А обувки купувахте? Е.А.: А, обуща си купя за една година. То не е много скъпо нали? Щото и облеклото като е скромно и то не е скъпо. Не е скъпо. В.К.: Разказваха ми, че Учителят давал някаква задача на Савка да носи мъжки туристически обувки и то посред лято? Е.А.: Вижте какво, Той й даде веднъж Негови обуща да носи.
към текста >>

Е.А.: Вижте какво, Той й даде веднъж Негови обуща да носи.
Е.А.: А, обуща си купя за една година. То не е много скъпо нали? Щото и облеклото като е скромно и то не е скъпо. Не е скъпо. В.К.: Разказваха ми, че Учителят давал някаква задача на Савка да носи мъжки туристически обувки и то посред лято? Е.А.: Вижте какво, Той й даде веднъж Негови обуща да носи. Тя носеше 38 или 39 номер. Учителят носеше N 41 и 42. Нали мъжка обувка е едно. На тях им е давал такива обуща, на мен не ми е давал. В.К.: С някаква цел за обучение или за смирение?
към текста >>

На тях им е давал такива обуща, на мен не ми е давал.
В.К.: Разказваха ми, че Учителят давал някаква задача на Савка да носи мъжки туристически обувки и то посред лято? Е.А.: Вижте какво, Той й даде веднъж Негови обуща да носи. Тя носеше 38 или 39 номер. Учителят носеше N 41 и 42. Нали мъжка обувка е едно. На тях им е давал такива обуща, на мен не ми е давал. В.К.: С някаква цел за обучение или за смирение? Или задача? Е.А.: Предполагам, предполагам. Не, Той не ми е давал защото аз щях да кажа: „Учителю, много ми са широки, не мога да ги нося". Направо. Аз вижте в туй отношение нямаше да кажа, ако е задача.
към текста >>

75. 68. БАЛТОВА МЕ НАКАЗВА

Но тогава Той си събува обущата, чорапите, слагаме Му едно камъче и си слага краката и аз поливам да речем и Той се мие, но този път аз рекох: „Учителю, ще позволите ли да Ви умия краката?
И сега, много пъти Савка Му е носила и аз съм Му сипвала и други сестри са Му сипвали вода. Като казвам за нас, ние понеже по-често бяхме край Него и Му услужвахме. Но и другите са Му услужвали. Всеки, който е пожелавал ний не сме му забранявали. И аз съм приготвила чайника, опитала съм водата, дали е достатъчно топла, да не пари. Но тогава Той си събува обущата, чорапите, слагаме Му едно камъче и си слага краката и аз поливам да речем и Той се мие, но този път аз рекох: „Учителю, ще позволите ли да Ви умия краката? " „Може", каза и си остави краката. И аз полях на единия крак, понеже съм Го виждала и друг път как се мие, между пръстите така си бъркаше с пръст, полях така, полях и другия, след това всичката вода Му полях, избърсах Му краката, защото кърпа имаше, Той си се обу и това. Ама по същия начин, разбирате ли, във всичкото това имаше да Ви кажа не само баща, не само брат, още по-хубаво нещо, как да го изразя? В.К.: При Учителя външната чистота съответства на вътрешната. Е.А.: Разбирате, казвам Ви.
към текста >>

76. 100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично, с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр.
Те ще ви пратят своето благословение. Ще имате и Божието благословение. ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януарий 1940 год. за през цялата година В неделното утринно слово на 28 т.м. 1940 год. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично, с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означават - Добродетелите; Най-хубави ръкавици на ръцете означават - Правдата; Най-хубава шапка на главата означава - Мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти.
към текста >>

Най-хубави обуща на краката означават - Добродетелите; Най-хубави ръкавици на ръцете означават - Правдата; Най-хубава шапка на главата означава - Мъдростта и пр.
ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януарий 1940 год. за през цялата година В неделното утринно слово на 28 т.м. 1940 год. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично, с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означават - Добродетелите; Най-хубави ръкавици на ръцете означават - Правдата; Най-хубава шапка на главата означава - Мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти. Това ще бъде един ден на Любовта, на съвършенната Любов! През този ден, човек да забрави личния си живот.
към текста >>

77. 136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ

Роклички ме накара да купя за трите ни и да ги ушия, беше дал на Савка едни обуща дълги, голями, ама то беше, как да ти кажа, Савкиния крак е по-малък, Той нямаше голям крак, но всеки случай над 40 номер, а Савка имаше крак най-много 38.
Така е отговорил. Но виж, давал ми е плодове, понеже много носеха на Него, давал ми е. Много неща ни е давал. Дрехи, обувки не. Веднъж рокличка ни даде, аз там в спомените го описах. Роклички ме накара да купя за трите ни и да ги ушия, беше дал на Савка едни обуща дълги, голями, ама то беше, как да ти кажа, Савкиния крак е по-малък, Той нямаше голям крак, но всеки случай над 40 номер, а Савка имаше крак най-много 38. Сега можеш да си представиш каква обувка беше. Тя ги носи известно време. Сега защо Учителят ги е дал, може би да има друго значение. Във връзка с добродетелите. Щото краката са свързани с добродетелите, може това да е целял Учителя.
към текста >>

Младо момиче ще ходи с такива обуща мъжки - Негови.
Сега защо Учителят ги е дал, може би да има друго значение. Във връзка с добродетелите. Щото краката са свързани с добродетелите, може това да е целял Учителя. Да й помогне нещо. Но така аз като я гледах, да Ви кажа виждаше ми се смешно сега. Младо момиче ще ходи с такива обуща мъжки - Негови. Негови на Учителя. В.К.: Ами как Савка ходеше с тях? Е.А.: Ами хлопат й и грамадни, и така, ами смеят се, да. Смеят се, подиграваха се. В.К.: Вероятно е някаква задача от Учителя са тези големи обуща?
към текста >>

В.К.: Вероятно е някаква задача от Учителя са тези големи обуща?
Младо момиче ще ходи с такива обуща мъжки - Негови. Негови на Учителя. В.К.: Ами как Савка ходеше с тях? Е.А.: Ами хлопат й и грамадни, и така, ами смеят се, да. Смеят се, подиграваха се. В.К.: Вероятно е някаква задача от Учителя са тези големи обуща? Е.А.: Възможно е. Вероятно за урок на Савка е било. А един път ни даде дрехи, помня, че на мене ми даде едно сако, което беше от дългите сака, които носеше. Аз малко си го поправих и много дълго го носих по екскурзии. То беше като палто.
към текста >>

78. 150. КАК СЕ ШИЕХА ПАЛАТКИТЕ?

Да, и сто души отведнъж слязоха, защото нямаха нито обуща подходящи, нищо.
Е.А.: Подът по-късно дойде. Първата мода беше само палатка и долу на земята. Защото ние пръв път отивахме на летуване. Но после като видяхме, че е по-хубаво да има и под и по-чисто е и по не ни е студено, пък имаше години, когато на Рила сме имали сняг. Една година падна сняг половин метър. Да, и сто души отведнъж слязоха, защото нямаха нито обуща подходящи, нищо. В.К.: То беше 1949 год. Е.А.: Нацепиха една цяла палатка за да си увият краката, за да могат да слезнат до Вада, защото бяха със сандалки. Нямаха екип. Въобще не сме имали ние много екип. В.К.: Сега искам да те питам друг случай.
към текста >>

79. 11.В началото на нашата дружба

В един разговор Учителят ми каза: „Ти го пусна да влезе в твоята светая светих с калните си обуща, с всичките животни и зверове".
Като, че ли нещо ми е тежало и след отделянето ми олекна. Какво ми е тежало не можах да разбера, но ми стана драго, че можах да бъда радостна и доволна, и без него. Такава мисъл не бих могла да приема преди да бях изпитала този случай. Аз бях така привързана към него, така широко беше приет у мене, че той властваше върху мен. Аз всичко претърпявах както и да се отнасяше с мен. В един разговор Учителят ми каза: „Ти го пусна да влезе в твоята светая светих с калните си обуща, с всичките животни и зверове". Когато Учителят ми каза това, аз не съзнавах, че така съм постъпила, но днес виждам, че думите на Учителя са прави. Че когато съм го приела в себе си и съм го пуснала в своята светая светих, не е било правилно, а може би и грях по отношение великото, святото в живота. Човешката душа - мястото където се проявява идейното и светлото, което е определено за Бога, там аз съм пуснала човека и при това с всичкото негово несъвършенство. Това се дължи на заслепяването при влюбването. Аз съм смесила любовта към Великото с влюбването в един човек и при това доста суров и необработен.
към текста >>

80. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Извадки на Савка за Еленка

Лулчев отдавна и твърде отблизо познава; на него той дължи особено много за своя ясновидски дар и своите духовни постижения и към него той е преизпълнен с най-смирено и благоговейно почитание - такова, каквото някогаж пророкът на Йордан можа да изрази към великия Назареянин с думите: „Не съм достоен да развържа ремъка на обущата му".
Такова схващане има и тоя път следва от много години и Л. Лулчев; на това именно той дължи преди всичко и постигнатите от него резултати. Не ще съмнение, г. Л. Лулчев не е сред поменатата среда, нито единствения, нито най-големия ясновидец, има там още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички -техния Учител. Него Л. Лулчев отдавна и твърде отблизо познава; на него той дължи особено много за своя ясновидски дар и своите духовни постижения и към него той е преизпълнен с най-смирено и благоговейно почитание - такова, каквото някогаж пророкът на Йордан можа да изрази към великия Назареянин с думите: „Не съм достоен да развържа ремъка на обущата му".
към текста >>

81. Светлото малко тефтерче

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Имаш една риза, една рокля, едни обуща - нищо излишно не взимай. 17.XII.36r.
Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш ще я приема с разположение. /От „Пътят на ученика"/ 14.XI.36 г. Дръж за себе си само необходимото. Всичко без което можеш остави го, то не ти трябва. Не мисли за него! Имаш една риза, една рокля, едни обуща - нищо излишно не взимай. 17.XII.36r. Всяка скръб показва, че ти или не си доволна от онова, което Бог ти е дал, или искаш нещо, което нямаш. 2.11.1937 г. За всичко благодари! Каквото и да ти се случи, не се обезсърчавай и благодари на Господа. Такава е волята МУ.
към текста >>

82. 08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Георги Радев, обущар от Ямбол, се познавал с него и той му казал, че ще има събор и го поканил на събора.
И тъй, запознах се с вегетарианството. През 1922 година бяхме в Търново на вегетариански събор. Шест души от нашето село бяхме - Пеню, аз и няколко други, а като свърши съборът, след това пък почна съборът на „Бялото братство" в лозята, при пътя за Севлиево. Ние знаехме за събора, а пък Пеню беше получил известие, телеграма. Не, не беше получил телеграма. Георги Радев, обущар от Ямбол, се познавал с него и той му казал, че ще има събор и го поканил на събора. А ние не можем да се разделим и отиваме всички заедно. Обаче там имат известен ред хората и когато попитахме, не ни пуснаха да влезем в лагера. Имаше постове на вратата, охрана имаше. И трябва да знаеш паролата, за да можеш да влезеш. И тогава те се посъветваха ръководителите.
към текста >>

83. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Баща му бил обущар, кърпел обувки.
На прозореца на едно купе се разговаряха двама души, единият около тридесет-годишен, а другият едва 15-16 годишен, вече ученик в гимназията. Те току-що се бяха запознали. Вие, драги читателю, вероятно вече се досещате кои бяха тия двама пътници. Единият - Генчо Алексиев, а другият -моя милост. Художникът Генчо Алексиев е родом от град Варна, произхожда от бедно многочленно работническо семейство. Баща му бил обущар, кърпел обувки. Всички са чакали на неговите ръце. Роден е през 1896 година. Генчо е следвал гимназия до шести клас. Не е могъл да продължи, поради високите училищни такси. Останал с незавършено средно образование, въпреки желанието му да продължи образованието си.
към текста >>

Толстой, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял перото настрани, отивал в градината, вземал лопатата и копаел или препасвал обущарската престилка, вземал обущарския чук и шило и почвал да кърпи обувките.
Все по това време в съзнанието на художника назряват идеи, които чакат време, за да се родят. Тогава са родени няколко символични картини: „Окото на Бога", „Тесният път", „Човешката душа", „Под крилото на Всевишния" - тема от 91 псалом и Голямо цветно табло - Земното кълбо, опасано от змия, която си е захапала опашката - символизира безконечността на знанието. Последната картина се намира в салона на село Тополица, а всички останали символични картини са в молитвената стая на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с изкуство, са забелязали, че не всички дни и часове са богати на нови идеи и хрумвания че има и дни, и седмици на безплодие, които трябва да знаем как да посрещнем. Говори се за великия руски писател Л. Н. Толстой, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял перото настрани, отивал в градината, вземал лопатата и копаел или препасвал обущарската престилка, вземал обущарския чук и шило и почвал да кърпи обувките. Също така е правел и брат Генчо. Хрумнела ли му някаква идея, веднага се залавял за четката и боите. Настанело ли творческо безплодие, той почвал да подвързва. По тоя начин всичкото време се оползотворявало. След тези символични картини, му хрумнала идеята за серия от три картини, която аз ще нарека трилогия.
към текста >>

84. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Баща му произхожда от град Стралжа, където се е занимавал с обущарство и търговия на вълна, а майка му, Койка, е била преселена в Сливен от опожареното и разсипано от кърджалиите село Раково.
35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ /1825-1905/ Д-р Георги Вълчев Миркович е роден на 10 март 1825 година в гр. Сливен. Баща му произхожда от град Стралжа, където се е занимавал с обущарство и търговия на вълна, а майка му, Койка, е била преселена в Сливен от опожареното и разсипано от кърджалиите село Раково. През 1830 година баща му, заедно с други сливенци, се преселва във Влашко, близо до Плоещ, в новото поселище Берязка, но не му харесва и скоро се завръща в родния си град Сливен, където Георги постъпва на училище при известния тогава учител грък - Цукала, а по-късно продължил образованието си в гр. Котел при учителя Сава Доброплодни през 1840 година. След три години той се завръща в родния си град, но имал силно желание да продължи образованието си в Цариград, сега Истамбул. Баща му не се съгласил и го оставил в дюкяна си на Аба-пазар да продава вълна и ямурлуци. Това продължило до 1846 година, когато д-р Селемински енергично се застъпил, щото дванадесет българчета да бъдат изпратени в Киевската семинария като стипендианти.
към текста >>

85. 09 - 113. ПЛАТЕНО МУ ДЕСЕТОКРАТНО

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Питах обущаря на ъгъла, но и той не го видял.
Продължих пътя за гарата без стотинка в джоба. Мислех си, отде това момче знае, че и аз нямам пари? И в същия момент се сетих, че то нямаше и риза на гърба си и че аз можех да му дам някоя дреха, ако беше дошло на село. Защо не му дадох адреса си и върнах се да му го кажа, но не го видях. Беше изчезнало. Питах обущаря на ъгъла, но и той не го видял. Като не го намерих, тръгнах пак към гарата. Повървях и намерих 20 лева. Наблизо нямаше човек, който да ги е изгубил. Взех ги и продължих. След малко намерих още 20 лева, а пред гарата - още 20 лева.
към текста >>

86. 12 - 19. БОЖИЛ ИВАНОВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

А пък той е обущар, кърпи обувки, и книжар.
В.К.: Тези всички приятели, които са около баща ви, нали, в Братството, те по една или друга причина отиват в София, срещат се с Учителя, имат някои опитности. Тези опитности записани ли са? Надка: Не, не съм чула. Една опитност има как брат Божил искал да бие попа. Понеже попът пише афиши, те такива дъновсти, събират се в този яхър, че голи, че тъй, чу туй и изпраща проклятие на децата им, проклятие на делото, това вече много години. А пък той е обущар, кърпи обувки, и книжар. Имаше един брат Филип, той беше майстор на обувки. И вече попът прекалил и пише срещу нас и целият г рад пълни. Идва бати Божил, той много предан, тати казваше" „Той мие дясната ръка."Тогава идваха наряди в Айтос, но не по пощата, а по човек. Тати на работа, не може да ходи, чиновник нали е фелдшер. Бати Божил има своя работа.
към текста >>

87. 12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

А той беше и обущар, и книжар и срещу черквата живее.
Обаче отиват. Казва Божил: „Как не се забави това писмо още един ден, та да го бием." Той беше много духовит. Този наш брат разнасяше писмата, нарядите. Те идваха така, не по пощата, ами по човек. Тати, като получи писмото, и отива у брат Божил. А той беше и обущар, и книжар и срещу черквата живее. А оня поп бълва проклятия срещу него, затова искаше да го бие. Тати е на работа, не може да тръгне по селата, нямаше рейсове, пеш се разнасят - едното за Вресово, другото за Горица, третото за Гюрденкю, по пет часа пеш път. От първия псалом до последния брат Божил ги знаеше наизуст. Такива верни братя имахме, сестри, предани в нашите среди. В.К.: Феноменална памет.
към текста >>

88. 22 - 2. ЧОВЕШКАТА НАУКА И БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА

Верно е, имаше тогава едно такова настроение да слезем до народа (повечето от нас бяхме бедни студенти, сами се издържахме и си помагахме той с каквото може) да основаваме кооперации - организирах обущарска, но майсторът се оказа некоректен и аз трябваше да плащам.
Приближих се. Попита ме може ли да му го дам за няколко дена. Следващата седмица ми го върна с молба да го заведа при този философ. Този младеж беше Борис Николов. Защо после този умен човек напусна научното поприще и стана мозайкаджия, не разбрах. Верно е, имаше тогава едно такова настроение да слезем до народа (повечето от нас бяхме бедни студенти, сами се издържахме и си помагахме той с каквото може) да основаваме кооперации - организирах обущарска, но майсторът се оказа некоректен и аз трябваше да плащам. Други отидоха на село да помагат в полската работа. Всичко това е описано. Идеята „Благото на един е благо на всички и благото на всички е благо на един - казва Учителят - но хората още не са готови да я реализират! " През 1922 година присъствах на събора в Търново. Тези събития също са описани.
към текста >>

89. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

И най-лесният метод: за следване Господа по избраните неща по книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, дето изуване на обущата е потребно, за да влезем там.
Тоя път е буренясал, затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, което ви говоря, а на научен език значи: да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесен метод. И най-лесният метод: за следване Господа по избраните неща по книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, дето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, и друго има: има места, дето и ангелите даже изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство и чест. Искате ги, защото сте човеци и понеже ги искате, ето те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На Въпроса на Симеон Драганов г-н Дънов отговори: - Страданията това са пране, което се допуща за изчистване на душата.
към текста >>

Да, и друго има: има места, дето и ангелите даже изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Това е алегория, което ви говоря, а на научен език значи: да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесен метод. И най-лесният метод: за следване Господа по избраните неща по книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, дето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, и друго има: има места, дето и ангелите даже изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство и чест. Искате ги, защото сте човеци и понеже ги искате, ето те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На Въпроса на Симеон Драганов г-н Дънов отговори: - Страданията това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В 6 часа и половина подир обед събранието продължи.
към текста >>

Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи; не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите капитала и лихвите.
Докато стои лъжата с вас, тя е, която ще ви спъне. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затваряме цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си и на всяка лоша мисъл не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всеки добър човек дайте място при себе си, а на лошия само пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи; не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите капитала и лихвите. Вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата около нас и в нас. Затова, като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. Като е тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания. А като правите грешки, ще ви се прощават, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви съзнателни грехове не правете и те да изчезнат дълбоко от вас.
към текста >>

90. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища".
трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Хоистовия Закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките.
към текста >>

91. IV.16 август, събота 1914г.

Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища".
Ако приемеш омразата, .трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Христовия закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките.
към текста >>

92. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д".
Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска. След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза: -Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воля Обаждат се: - Благодарим. - Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.
към текста >>

93. IV.5 август, сряда 1915г.

Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма.
Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." „Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. И красива къща ще й направи. Това е закон. Аз ви преподавам действителна наука. А скъсаните дрехи? - Долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново.
към текста >>

94. Наряди за 1927 г.

Затова тези от братята и сестрите, които желаят да отидат на Мусала, трябва да си вземат топли дрехи и обуща.
Понеже тази година се пътува за София с курортни билети за отиване и връщане с 50% намаление, то няма нужда да се иска особено разрешение и пътуване с удостоверение, а всеки брат и сестра при закупуване билет от ж. път. станция, ще иска курортен билет за София, който билет ще задържи у себе си при слизанието в София, понеже със същия билет ще се завърни, като при тръгването от София ще се завери отж.п. станция.Това добре да се разправи на всички от брата ръководител. Тези младежи, които ще тръгнат на 12 за Младежкия събор, ще се снабдят за София с курортен билет. Съборът ще трае 7 дена: от 19 август до 26 включително. След това ще има екскурзия до Мусала, която ще продължи до края на месеца. Затова тези от братята и сестрите, които желаят да отидат на Мусала, трябва да си вземат топли дрехи и обуща. Умоляват се ръководителите да съобщат горните нареждания на всички братя и сестри в техния град, на братствата в селата, дето има такива, а тъй също и на онези братя и сестри, които поединично се намират някъде. Всеки член на обществото В. Б. Братство, независимо от своето обществено положение и професия, е длъжен да притежава членска карта, издадена му от обществото по установения образец; тя ще му служи като пропуск-билет в Събора. Тези, които нямат членски карти, ще бъдат снабдени от ръководителите, които да обгербват с 3 лв. и унищожат марката с печата на клона, като съберат по 60 лв.
към текста >>

95. Наряди за 1945 г.

Както и Господ каза някога на Мойсея при къпината: „ Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято!
Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и прочее престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Паневритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света. И учителят, когато влиза при децата, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област. Както и Господ каза някога на Мойсея при къпината: „ Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято! "Г. Томалевски - „За изкуството". Човек понякога върши неща, които не всякога са потребни. Когато нашият пра-прадядо е правил в пещерите разни изображения, това са били първите опити да се създаде изкуството. Историците никога няма да забравят цъфтящата елинска култура, няма да забравят и усмивката на Ренесанса, който върна радостта на човека. Изкуството е една деятелност, която ни посочва величието на вековете.
към текста >>

96. 17. ВЯРА

Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това ви желание дойде ви друга мисъл: да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща и първото ви желание отстъпва, най-важното нещо е отложено.
Забийте една топлийка някъде в ръката си и вижте доколко може да търпите. Няма защо това сами да си го правите, има кой да ви забива игли, вие на това нещо поне сте майсторки. Която иска да се научи на търпение, да повика някоя да й забива игли. Имайте пред вид, че всички желания, които се зараждат у вас, не са ваши. Направете опити в това отношение и проверете. Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това ви желание дойде ви друга мисъл: да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща и първото ви желание отстъпва, най-важното нещо е отложено. Винаги, като дойде най-важната мисъл, с нея заедно дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решиш да направиш нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „Това не е за тебе.“ Много пъти ти си казваш: „Аз ще бъда търпелив.“ От Черната ложа ти казват: „Ти не си узрял още, затова не можеш да бъдеш търпелив“ и ти отлагаш това за по-благоприятни времена. Ами че ти, докато не си узрял, имаш нужда от търпение, като узрееш, то си идва само по себе си, естествено. Сега ще се учите на изкуството да мълчите.
към текста >>

97. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

На един от тях бащата е богат, купил му добър инструмент, на друг бащата е беден, този ученик няма обуща, има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си.
Така трябва да има настойчивост и този, който върви в Божествения път. Това не е учение, което може да се постигне в един ден. Не че е мъчно, но се изисква време. Когато почнете да проучавате това учение, ще срещнете много мъчнотии. Представете си, че някой учител има 20-30 ученици по музика, но са при различни условия. На един от тях бащата е богат, купил му добър инструмент, на друг бащата е беден, този ученик няма обуща, има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си. Обаче често у победните ученици се развива по-добър характер, отколкото у богатите ученици. Бедните се повече каляват. Много от вас сте тези богати ученици, които искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът. В съвременното християнство има две категории.
към текста >>

98. 22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ

Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: „Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща, ще си вземете едни обуща от мен, че да ме помниш.“ И туй ми навява един случай с мен в Ямбол.
С тази истина можем да работим. Е, вие казвате: „Да ни помилва Господ.“ Е, как ще ви помилва, когато нямате туй дълбоко съзнание Христос да слезе, да ви изясни погрешката ви? Погрешките и съблазните са неизбежни от всички страни и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един живот дисхармоничен, а от тая дисхармония всички страдате. Има ли някой, който да не страда? И аз често привождам този пример - как си служат Черното и Бялото братство. Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: „Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща, ще си вземете едни обуща от мен, че да ме помниш.“ И туй ми навява един случай с мен в Ямбол. Бях у един обущар, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които каза той: „Ще ме помниш.“ И наистина, още го помня. Туриш ли си крака в тоя калъп на Черното братство, в него има специални номера и ще го помниш. Първото нещо: ще се осакатят вашите добродетели. Туриш ли си краката в тоя калъп, непременно вашите добродетели ще се осакатят и ако не дойде Бялото братство да те освободи от него, много ще страдаш. Не давайте краката си на тия черни братя да ви ги турят на тоя калъп.
към текста >>

Бях у един обущар, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които каза той: „Ще ме помниш.“ И наистина, още го помня.
Е, вие казвате: „Да ни помилва Господ.“ Е, как ще ви помилва, когато нямате туй дълбоко съзнание Христос да слезе, да ви изясни погрешката ви? Погрешките и съблазните са неизбежни от всички страни и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един живот дисхармоничен, а от тая дисхармония всички страдате. Има ли някой, който да не страда? И аз често привождам този пример - как си служат Черното и Бялото братство. Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: „Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща, ще си вземете едни обуща от мен, че да ме помниш.“ И туй ми навява един случай с мен в Ямбол. Бях у един обущар, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които каза той: „Ще ме помниш.“ И наистина, още го помня. Туриш ли си крака в тоя калъп на Черното братство, в него има специални номера и ще го помниш. Първото нещо: ще се осакатят вашите добродетели. Туриш ли си краката в тоя калъп, непременно вашите добродетели ще се осакатят и ако не дойде Бялото братство да те освободи от него, много ще страдаш. Не давайте краката си на тия черни братя да ви ги турят на тоя калъп. Сега аз не ви обяснявам всичко, но в друга, специална беседа, ще ви говоря само за калъпа.
към текста >>

Или казвате: „Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му?
“ - „За да стъпя в твоя дом, трябва да се разшири твоето съзнание и да дойде Христос, т.е. Любовта. И ти си като моите ученици, ти искаш да ме туриш в клопката, като моите ученици, от един калъп сте.“ И те не са ученици на Христа. И аз казвам: Ние имаме един велик закон с правила, ние искаме да живеем, разбираме живота по-другояче и искаме да го изправим. И вие можете да кажете: „Знаете ли какво прави Учителят ни? “ Но вие отговорни ли сте за мен? Или казвате: „Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му? Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе.“ Но що важи всичко това за вас? За вас важи какъв е моят ум, какво е моето сърце и воля. А вие ще се натъкнете на тия дребни работи. Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви. Зная, че тия неща почват да се обработват и вашия живот ще придобие оня смисъл, който трябва да има.
към текста >>

Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви.
“ Но вие отговорни ли сте за мен? Или казвате: „Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му? Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе.“ Но що важи всичко това за вас? За вас важи какъв е моят ум, какво е моето сърце и воля. А вие ще се натъкнете на тия дребни работи. Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви. Зная, че тия неща почват да се обработват и вашия живот ще придобие оня смисъл, който трябва да има. И следователно ние ще се разбираме. Някой път е благословение човек да бъде в света баща, а пък някой път е благословение да бъде дете. Някой път е благословение да бъдеш Учител, а някой път - да бъдеш ученик. Ще дойде време да разберете отношенията между Учителя и ученика, Бог ще ви ги обясни.
към текста >>

99. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

И вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, ще им кажете: „Аз досега исках да вй изпъдя и да оставя само няколко деца и мислих да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошнищари, а сега, откак ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мене по закона на Любовта.“ И тази скръб, която една неволя ви е причинявала досега, и тя ще почне да скача, да играе, ще каже: „Мама забогатя!
“ Казвам: Няма защо да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели, благодарете за това. Ние, като имаме отношения, трябва да имаме отношения с Бога. Като се домогнем до тази велика истина - да служим на Бога, то, като говоря на вас, аз говоря на Бога, имам отношения към Него, а вие слушате този разговор. Прями отношения трябва да имаме към Бога и когато имате тия прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен мир и страданията, всичките ви сегашни мъки, ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат тъй приятни! И вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, ще им кажете: „Аз досега исках да вй изпъдя и да оставя само няколко деца и мислих да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошнищари, а сега, откак ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мене по закона на Любовта.“ И тази скръб, която една неволя ви е причинявала досега, и тя ще почне да скача, да играе, ще каже: „Мама забогатя! “ Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно, то изисква една хубава храна, но нямате пригодна храна за него, давате му твърда храна. Туй дете ще почне да плаче. Ако вземете да му давате [мека] храна, това дете ще стане весело. Знаете ли какво нещо е скръбта?
към текста >>

Да кажем, че вие имате мъж, ще му ваксате обущата и по един честен начин ще му кажете: „Дай ми 5 лева!
Сега всички, които влизат в класа като ученици, един изпит ще ви дам. Всички вие, колкото сте тука, млади и стари, всеки от вас до края на годината ще изработи една сума от 300 лева и ще я внесе в касата. Ще съберем една сума и ще видим после за какво ще може да се употреби. Всичката тази сума ще може да се внесе, но тъй, с труд, по един честен начин да се изкара. Ако ги вземете назаем, това не е по честен начин. Да кажем, че вие имате мъж, ще му ваксате обущата и по един честен начин ще му кажете: „Дай ми 5 лева! “ Ще ви плати. Отивате в града, може да се качите на трамвай по 3-4 пъти на ден. Ще се откажеш от трамвая, ще ходиш пеш. Изобщо, за всяка работа по честен начин ще се извърши. Ще напишете нещо, ще ушиете нещо, но всичко по честен начин. Хубаво.
към текста >>

100. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ