Търсене в текстове за 'Обуща'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 73 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пеню Киров - №35

Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи.
Най-много неговата набожност ме караше да му услужа. Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го. Отивам на булеварда, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина. Отидох подире му и го извиках подире ми да върви. Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи. Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си? ". „От севлиевските села" — каза той. „Ами що ходиш? " „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири?
към текста >>

2. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи.
Най-много неговата набожност ме караше да му услужа. Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го. Отивам на булеварда, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина. Отидох подире му и го извиках подире ми да върви. Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи. Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си? ". „От севлиевските села" — каза той. „Ами що ходиш? " „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири?
към текста >>

3. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна.
в занаятчийско семейство. Дядото Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с. Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен.
към текста >>

Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш, при нас.
Завеждам го при Доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш". Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи дай ги някому". Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на Доктора. Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш, при нас. Ще ядеш, каквото ядем. Ти ще ядеш, каквото Господ дал". Казах на евангелистите: „Кой от вас може да си съблече дрехите като доктор Миркович и да ги даде? ". Малцина от евангелистите има, които могат да направят това. Докторът отиде, купи си нови дрехи и даде своите си.
към текста >>

4. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа.
към текста >>

5. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“. Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа.
към текста >>

6. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“.
към текста >>

7. Светът на великите души

Мътна вода не пий; скъсани обуща не носи; върху глупавото не гради.
Мерù с разумното, което мери, а него не се труди да измериш. Не преяждай, за да не ти стане тежко. Не препивай, за да не се обезсмили животът ти. Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш. Не се лакоми за многото , за да не се огъне гръбнакът ти. Мътна вода не пий; скъсани обуща не носи; върху глупавото не гради. Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него. Досега виното не е казало нито една истина. В живота твърдото търси повърхността, течното - наклона, въздухообразното-обема, а светлината-простора. Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, а сърцето изтърсва. Търси любовта, която не се придружава от омразата.
към текста >>

8. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Баща му, Вълко, бил обущар и търговец на вълна, а майка му, Койна, била преселница от опожареното от кърджалии село Раково.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1825/26 г. в занаятчийско семейство. Баща му, Вълко, бил обущар и търговец на вълна, а майка му, Койна, била преселница от опожареното от кърджалии село Раково. След Руско-турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселило във Влашко, до град Плоещ, но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се върнало в Сливен. Георги учил първоначално в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гръкофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г.
към текста >>

9. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар.
Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>

10. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи.
Един слуга няма право да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото на тях просто се плаща за работата - те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуща кредитите. Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос много лесно се разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди. Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някои казват: „Аз не се занимавам с малки работи" - да, но Господ е, който се занимава с малките работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка [беше] уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах: „НС, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката." Но в играта си котката изведнъж уж заспа, мишката пойде да бяга - котката скочи, сграби я; втори път, като че ли нарочно я пусна, мишката се поотдалечи значително - тя наново я застигна и пак я сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне. Обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери. „Значи - рекох си, - тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката." Искам с това да ви кажа, че тази мисъл е как във всичко и всякога вие трябва да се уповавате Господу - това трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди във вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи.
към текста >>

11. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

И този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там.
Тоя път е буренясал 269, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от Книгата Господня. И този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго: има места, гдето Ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате Знание, богатство, слава и чест - искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от С. Драганов г-н Дънов отговори:
към текста >>

Да, има и друго: има места, гдето Ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от Книгата Господня. И този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго: има места, гдето Ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате Знание, богатство, слава и чест - искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от С. Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата.
към текста >>

Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи - не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите.
Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени. Също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи - не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в Природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи, че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания. А като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас - това е желанието на Христа, който иска да ви помогне през тази година.
към текста >>

Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар.
Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>

12. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Но ако не ви е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а пък то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп.
Има две страни: омраза и Любов. Ако приемеш омразата, трябва да приемеш Любовта355, за да може да се уравни. Ако вие употребите Христовия закон на Любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат, и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от Любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа...", и ще му кажеш да се освободи356; а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а пък то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да завежда стадото „при тихи води и при зелени пасища"357. Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници." Аз съм срещал много хора свещеници без джубета и калимавки - те саистинските свещеници. Вземете например врачките - при тях отиват много повече, отколкото при поповете.
към текста >>

13. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д.
Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др. Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краска. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва " и „ Отче наш " и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", г-н Дънов каза: Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля!
към текста >>

Бащата има дете - ще гледа да го облече; мъжът обича жена си - ще я облече в коприна и венец ще и купи, обуща ще и купи, всичко ще направи за красивата форма; трябва и красива къща - ще и направи.
Денем малцина влизат - само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влизат. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." Мислете върху стиха: „Главата на Твоето Слово 384 е Истината." Истината в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого - това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете - ще гледа да го облече; мъжът обича жена си - ще я облече в коприна и венец ще и купи, обуща ще и купи, всичко ще направи за красивата форма; трябва и красива къща - ще и направи. Това е закон, аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи - долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата.
към текста >>

372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир обяд Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък. В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П.
към текста >>

14. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар.
Равно), живяла в Русе и София, съпруга на Илия Стойчев. 228 Цани Боздуганов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Лясковец, живял в Шумен, работил като търговец. 229 Георги Куртев (1870–1961) – ученик на Учителя Беинса Дуно, роден и завършил земния си път в Айтос, по професия медицински фелдшер, дългогодишен ръководител на Айтоското братство. 230 Тодор Абаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Сливен, живял в Ямбол, работил като търговец. 231 Ради Дюлгеров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Ени махле, Ямболско, живял в Ямбол, по професия обущар. 232 Димитър Добрев Вълев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стралджа, Ямболско, живял в Сливен, работил като търговец. 233 Славка Дукова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Калофер, живяла в Казанлък, съпруга на д-р Христо Дуков. 234 Захарий Желев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Казанлък, по професия телеграфист. 235 Никола Камбуров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Казанлък, по професия печатар. 236 Владимир Балтов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
към текста >>

372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Тройният съюз (Централни сили) включва Германия, Австро-Унгария и Италия, а Тройното съглашение (Антанта) включва Англия, Франция и Русия. България се намесва във войната на страната на Тройния съюз, а победители са държавите от Тройното съглашение. 369 Мидия–Енос – географска линия между Черно и Бяло море, очертаваща териториите, отстъпени от Турция на България по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.), с който приключва Балканската война. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил. 374 Цитат на Исаия 55:11. 375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров: Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П.
към текста >>

15. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи.
Един слуга няма право да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото тям се просто плаща за работата, те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуща кредитите. Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди. Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някои казват: „Аз не се занимавам с малки работи.“ Да, но Господ е, Който се занимава с малките работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл е как във всичко и всякога вие трябва да се уповавате Господу; това трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди във вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива дг струвате, защото земята, в която отивате, има и Хетейци, и Гергесейци, и Аморейци, и Иевусейци, и Хананейци, и Ферезейци и Евейци (Второз.
към текста >>

16. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там.
Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори:
към текста >>

Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци.
Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В шест и половина часа подир обед събранието се продължи.
към текста >>

Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите.
Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас. Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал.
към текста >>

17. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп.
Има две страни: омраза и любов. Ако преминеш омразата, трябва да приложиш Любовта, за да може да се уравни. Ако вие употребите Христовия закон на Любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се въэмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа..." и ще му кажеш да се освободи; а пък те са свободни да изпълнят, или не. Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да эавежда стадото при "тихи води и при зелени пасища". Сегашните попове, в по-голямото си число, са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници". Аз съм срещал много хора свещеници без джубета5 и калимавки – те са истинските свещеници.
към текста >>

18. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Мъжът обича жена си, ще я облече в коприна и венец ще й купи, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма.
Мислете върху стиха „Главата на Твоята Слава е Истината". Истината за в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого; това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече в коприна и венец ще й купи, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. Трябва й красива къща; ще й направи. Това е закон. Аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи – долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате.
към текста >>

19. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр.
Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя.
към текста >>

20. 1925_1 1925 година

Стефан Куманов е обущар, член на камарата на занаятчиите, живее на ул."Стефан Стамболов" 39.
Акцията е дело на ЦК на БКП. В резултат започва терор и се обявява военно положение. Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се организират на малки групи из цяла България. В Търново са открити две такива конспирации: на 23 ученика от гимназиите, осъдени от 5 до 15 години затвор и друга, на възрастни, оглавявана от юристите Димитър Иванов и Бранков. На 3 юли е връчен обвинителен акт на община Търново и временно на кметското място е назначена тричленна комисия: д-р Димитър Раев, Стефан Куманов и Владимир Даскалов. Стефан Куманов е обущар, член на камарата на занаятчиите, живее на ул."Стефан Стамболов" 39. Владимир Даскалов е генерал от запаса, многократно награждаван за военните си заслуги, варненец, женен за търновка. Д-р Димитър Раев е юрист, родом от Стражица, женен за търновка с три деца, живее на ул."Стефан Стамболов" 41. Той е член на Демократическия сговор на Цанков. На 1 ноември го избират за кмет на града, а негови съветници стават Фъртунов и Енев. Комендант на града е Ат. Бораджиев.
към текста >>

21. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари = години ми призна следното: „През 1957 г.
След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи след направения обиск бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги. МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари = години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха дали познавам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да докладвам каквото разбера."
към текста >>

22. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка.
Учителят беше точен. Като определи среща навън в града, отиваше на часа. Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя - на бял лист очертано с молив ходилото Му. Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи.
към текста >>

Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки.
Като определи среща навън в града, отиваше на часа. Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя - на бял лист очертано с молив ходилото Му. Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи. Много имаше - всеки Му подаряваше.
към текста >>

Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени.
Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя - на бял лист очертано с молив ходилото Му. Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи. Много имаше - всеки Му подаряваше. На един Петровден получи пет ризи подарък. Учителят много често си сменяше дрехите.
към текста >>

23. УЧЕНИЦИ

Мъжът ми до павилиона имаше обущарница.
Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва: - Това беше през войната, през 1943 г. Аз държах павилион, в който продавах стоки и вестници. Мъжът ми до павилиона имаше обущарница. Беше топла лятна утрин, аз бях излязла да забождам по един от вестниците, за да се виждат от купувачите и прегледах заглавията им да разбера докъде са стигнали германците в Русия. В този момент видях човешка сянка до мене. Обърнах се, гледам белобрад старец. Той ме запита: - Какво четеш, сине?
към текста >>

Това ми направи впечатление и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса, близо до отворената врата.
Отгде знаеше този старец за тази Библия? И въпреки че бях много изненадана, казах Му: - Дядо, аз нямам време да чета Библия. - Имаш време - отвърна Той. - Когато седнеш да се храниш, ще разтвориш Библията и ще прочетеш наслуки едно стихче и цял ден ще размишляваш върху това,което си прочела. Това ми направи впечатление и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса, близо до отворената врата. - Виж тоя дядо какво ми казва... - Димитър вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча стареца, но него вече го нямаше. Погледнах натук, натам - никъде не се виждаше. Къде може да отиде за секундата, в която бях се обърнала към мъжа си? През целия ден не ми излизаше от ума тази случка. Кой беше този старец, отгде знаеше за Библията, изоставена кой знае от кои времена в чекмеджето, когато ме вижда за пръв път?
към текста >>

" Този отговор харесал на Пеню и му казал: "Би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри".
По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето - хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри. На брат Пеню направило впечетление, приближил се до него и го попитал: "Ти къде така ходиш? " Човекът отговорил: "Ходя, където ме Господ изпрати! " Този отговор харесал на Пеню и му казал: "Би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: "Ще дойда! " Пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смее да покани човека вътре - жена му прави сцени, вика, кара се. Пеню казва: "Почакай тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща и носи едни обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: "Обуй се сега!
към текста >>

Пеню влиза, след малко се връща и носи едни обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи.
" Човекът отговорил: "Ходя, където ме Господ изпрати! " Този отговор харесал на Пеню и му казал: "Би ли дошъл с мене до вкъщи, ще ти дам едни обуща, краката ти са целите мокри". Селянинът отговорил: "Ще дойда! " Пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смее да покани човека вътре - жена му прави сцени, вика, кара се. Пеню казва: "Почакай тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща и носи едни обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: "Обуй се сега! " Човекът се обува, благодари и си тръгва. Пеню бърза за братската вечеря. Като влиза, всички са вече насядали и Учителят е там. Пеню разказва за срещата си с човека.
към текста >>

Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи."
"Христос ли? Аз да срещна Христа и да не Го позная! " Хуква веднага навън да търси човека. Цял час ходил из града, но човекът го няма. Връща се отчаян. Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи." Години по-късно Учителят каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева. Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко.
към текста >>

24. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди.
Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности. Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят.
към текста >>

25. ОБЛЕКЛО

Мислите ли, че е щастлив този, който носи кожено палто и кожени обуща?
Каквито дрехи носи човек, с такива влияния се огражда. Съвременните хора носят вълнени дрехи, от вълната на овцете и неизбежно се подават на техните влияния. Дамите, особено, носят носят кожи от лисици, от котки, от зайци по вратовете си, вследствие на което се поддават на техните влияния. Най-добрите дрехи, които човек трябва да носи, това са ленените и памучните. Всяко животно има свои специфични качества, които се предават на хората. Мислите ли, че е щастлив този, който носи кожено палто и кожени обуща? Не носете дрехи от одрани животни. Ще се обличате скромно и чисто, без излишъци. Носете едноцветни, светли дрехи, не шарени, най-много може на райета или точки, носете се хубаво, скромно. Дрехите и обувките не трябва да стягат, да притискат тялото и да го ограничават. Не се водете по модата, носете по-свободни обувки и дрехи.
към текста >>

Не носете скъсани дрехи и съдрани обуща.
Не се водете по модата, носете по-свободни обувки и дрехи. Дрехата трябва да бъде ушита широка, от естествен материал, да не притиска никъде, за да циркулира кръвта правилно. Поне с 2-3 см да са по-широки и свободни (дрехите), нищо да не ви дразни. Не се обличайте с изкуствени материи. Дрехите да са направени от лен, памук, вълна и коприна, но естествени. Не носете скъсани дрехи и съдрани обуща. Не допускайте петна по дрехите - има ли петна отвън, има и петна и отвътре. Видите ли петно по себе си, веднага го почистете. С хума може да се чистят мазни петна. Обличайте се добре и с вкус. Винаги да сте спретнати и чисти.
към текста >>

Изчиствам си обущата, но не за пред хората.
Не вярвайте на светия, на когото дрехата е скъсана и мръсна, на когото ръцете, краката и тялото са нечисти, на когото ноктите и косите са мръсни. Има едно изкуствено възпитание. Някой е разпасан, не е спретнат. Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи.
към текста >>

Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи.
Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Идеално чисти трябва да бъдат обувките Чисти винаги и добре облечени винаги.
към текста >>

Обущата ви да са изчистени хубаво.
Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Идеално чисти трябва да бъдат обувките Чисти винаги и добре облечени винаги.
към текста >>

Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си.
А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Идеално чисти трябва да бъдат обувките Чисти винаги и добре облечени винаги.
към текста >>

26. ЖИЛИЩА

И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път, не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща.
По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни- от заразителни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшка- ния и нечистотии, трябва да изгори. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път, не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата. Някой казва: За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно. - Не, от размерите на къщата, на стаите зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3 или 2:2.
към текста >>

27. КРИТИКА

Никога не дръж в ума си лоши мисли и каквито и да били нечистотии (скъсаните дрехи, скъсаните обуща, съборената къща и др.)!
Хората са още зелен, стипчив плод, затова не трябва да се произнасяте предварително за тях. Искате ли да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората, тя е сляпа и глуха за тях. Красотата е едно от най-важните условия за здравето на хората. Всякога дръж в ума си най-красивото, най-хубавото, най-възвишеното, най-идеалната страна на нещата! Никога не дръж в ума си лоши мисли и каквито и да били нечистотии (скъсаните дрехи, скъсаните обуща, съборената къща и др.)! И най-слабият човек има достатъчно сили да устои, защото Божественото начало е в него. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В Окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида.
към текста >>

28. ЩАСТИЕ

Твоите обуща трябва да те обичат и ти трябва да ги обичаш.
Когато се стреми към щастие, едновременно с това човек трябва да се моли за щастието и на своите ближни. Това значи да обичате ближните си. Като желаете своето щастие, така и щастието и доброто на хората, вие изявявате любовта си към тях. Докато не обичате хората, вие не можете да бъдете добри, не можете да бъдете щастливи. За да бъдеш щастлив, това, което го носиш, трябва да те обича и ти трябва да го обичаш. Твоите обуща трябва да те обичат и ти трябва да ги обичаш. Ако ти не ги обичаш и те не те обичат, ти щастлив не можеш да бъдеш. Ако погледнеш това, което не те обича и ти не го обичаш, ще бъдеш нещастен. Не само да го обичаш и не само то да те обича, но едновременно и двете. Сегашните хора обичат главно ближните си: мъжа, жената и децата си. От това зависи тяхното частично щастие.
към текста >>

29. БЛАГОДАРНОСТ

Като погледнеш обущата си, благодари за кожата на животното, което ти е дало кожата си.
Всяка сутрин като ставаш от сън, благодари на Бога и искай да те посети Любовта, с която да работиш през целия ден. Вземи каква и да е книга, прочети я и благодари на Бога, че е пратил учени хора на земята да пишат такива книги. Прочети нещо от книгата, затвори я и пак благодари. Да благодарим за всичко, което срещаме в живота си. Не търсете щастието, но благодарете за всичко. Като погледнеш обущата си, благодари за кожата на животното, което ти е дало кожата си. Влез в съзнанието, че някое животно пострадало, да могат твоите крака да бъдат в изправно състояние. Туй същество ще почувства твоята благодарност. Хич не влизаме в положението на страдащите. Благодарете на житото, което страда заради нас. Благодарете на ябълките, които страдат заради нас.
към текста >>

30. ЗАДАЧА, ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ

Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично, с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр.
ЗАДАЧА, ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януари 1940 г. за през цялата година Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично, с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означават Добродетелите. Най-хубави ръкавици на ръцете означават Правдата. Най-хубава шапка на главата означава Мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели.
към текста >>

Най-хубави обуща на краката означават Добродетелите.
ЗАДАЧА, ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януари 1940 г. за през цялата година Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично, с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означават Добродетелите. Най-хубави ръкавици на ръцете означават Правдата. Най-хубава шапка на главата означава Мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти.
към текста >>

31. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

А ние не бяхме се екипирали добре: нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, излезли сме с най-обикновено облекло в планината; сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се сняг по тях, размразява се, после пак замръзва и висят висулки лед по тях.
На пост стоеше войник с пушка. Това означаваше, че царят е в двореца. Поздравихме и заминахме. Войникът е съобщил на царя, че една група е минала нагоре в планината. Изкачването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре: нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, излезли сме с най-обикновено облекло в планината; сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се сняг по тях, размразява се, после пак замръзва и висят висулки лед по тях. Като вървят, дрехите им дрънкат от ледените парчета. При това Боян Боев куцаше с единия крак и вървеше много бавно. Онези, които вървяха най-отпред, бързо се изморяваха и се сменяха. Върви някой известно време отпред и разбива пъртината, като стъпи на стария сняг, пропада и хлътва до пояс. Беше много трудно и до скалата стигнахме към 2-3 часа следобед, но през зимата това е свечеряване.
към текста >>

32. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела черга, приспособих легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми, освен дето не се отопляваше, но и поради липса на стъкло на прозореца, студът и снегът безпрепятствено се провираха вътре.
Той ми даде безплатно квартира - една таванска стая на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между ул. "Алабин" и ул. "Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му. Там сега е построено кино "Димитър Благоев". Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела черга, приспособих легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми, освен дето не се отопляваше, но и поради липса на стъкло на прозореца, студът и снегът безпрепятствено се провираха вътре. Понякога по цяла нощ будувах от студ. Получавах половин месечна заплата - 400 лева, тъй като се бях пазарил да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета. Писах на баща си, че съм на работа, да не мисли за мен. Но тези 400 лева по онова време бяха малка сума и едва смогвах да се изхранвам и се хранех само с хляб и малко маслини. По същото време Братството беше наело един салон на ул.
към текста >>

33. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Когато седнах на обед у дома, баща ми каза: "Миче, аз днес срещнах нашия обущар.
След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват обикновено музикантите. И ето какво ми разказа този ден сестра Мария: "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно - аз си помислих от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда. И си поисках обувки. Когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни ме чакат. Когато седнах на обед у дома, баща ми каза: "Миче, аз днес срещнах нашия обущар. Каза, че му дошли хубави кожи за обувки. Иди да ти вземат мярка и да ти направи хубави обувки." Теофана Савова Имаше един брат по професия зъболекар. Казваше се Димитър Костов.
към текста >>

34. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Навремето, когато почнах да работя, имах само едно палто, едно куфарче и едни обуща.
Но аз не искам да живея такъв живот. Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията на царуването си, отказах се от това. Бил съм най-големият владика на Небето и на Земята, но като опитах последствията, отказах се и от това. Сега искам да служа на Бога. Навремето, когато почнах да работя, имах само едно палто, едно куфарче и едни обуща. Започнах най-напред с православните. Но Истината я нямаше там. После започнах при католиците - и там Истината я нямаше. Опитах всичко. Най-после започнах сам."
към текста >>

35. ДУХОВЕНСТВОТО

Като някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак за поп - защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при "тихи води и зелени пасища".
Разбирам един военен да каже: "Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож - това не разбирам. Ние трябва да се отличаваме. Ако осъждаш, ще те осъждат; с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: "В Името на Господа идвам да кажа нещо" и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Като някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак за поп - защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при "тихи води и зелени пасища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: "Вие можете да бъдете служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без калимавки. Те са истински свещеници. Вземете, например, врачките.
към текста >>

36. ШЕСТАТА РАСА

Има кондензиран хляб, обуща, дрехи.
Те от Земята изваждат енергия, която идва от Слънцето и образуват хубавите плодове. В бъдещата култура храната ще се смила напълно, няма да има остатъци, няма да има отходни места, нито канализация. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка. Новороденият няма да бъде роб на условията - постоянно да се безпокои за утрешния ден. В Природата има една кондензирана енергия и един ден, като станете праведни, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. Има кондензиран хляб, обуща, дрехи. Ще бъдете облечени един ден като ангели. Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа, с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. Хората от Шестата раса ще имат много правилен череп, с 90 градуса Камперов ъгъл. Те ще знаят всеки ден какво ще им се случи и всичко ще приемат на драго сърце.
към текста >>

37. ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО

Всеки, който приближи прага, чува в душата си тихия глас: “Събуй обущата си, защото мястото, гдето стоиш, е свято.” А ония, на които бяха отворени очите, виждаха горящата къпина, която гори и не изгаря.
Дворчето и градинката – също. Те принадлежат на ученици. Учителя обладаваше чудното качество да накара нещата, до които се приближава, да светят. Чистота, мир и светлина изпълнят малкия дом. Тук всеки пристъпва със свещен трепет. Всеки, който приближи прага, чува в душата си тихия глас: “Събуй обущата си, защото мястото, гдето стоиш, е свято.” А ония, на които бяха отворени очите, виждаха горящата къпина, която гори и не изгаря. В присъствието на Учителя всичко постепенно се подобрява, преобразява, става светло и хубаво. Така малкият дом се разхубави и светна. Когато не пътуваше из страната, Учителя държеше в неделните дни беседи тук, в една от малките стаички. Обаче скоро тя стана тясна, тъй като посетителите се увеличаваха непрестанно. Тогава Учителя говореше при отворения прозорец.
към текста >>

38. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА

Да си представим трета картина: едно момиченце минава край старец, чиито обуща са отвързани.
Това е една стъпка напред. Тук привидно няма насилие. При труда има подтици от разни степени. Обикновеният подтик за труда е възнаграждението. Най-високият възможен подтик, който може да имаме при труда, е дългът. Да си представим трета картина: едно момиченце минава край старец, чиито обуща са отвързани. То го спира, навежда се и завързва обущата му. Друга картина: група младежи виждат, че една кола, тежко натоварена, не може да се изкачи по стръмния път. Те бутат колата, за да премине стръмнината. Музикант дава концерт в един беден квартал, без да вземе пари. Имаме организирани трудови общежития.
към текста >>

То го спира, навежда се и завързва обущата му.
Тук привидно няма насилие. При труда има подтици от разни степени. Обикновеният подтик за труда е възнаграждението. Най-високият възможен подтик, който може да имаме при труда, е дългът. Да си представим трета картина: едно момиченце минава край старец, чиито обуща са отвързани. То го спира, навежда се и завързва обущата му. Друга картина: група младежи виждат, че една кола, тежко натоварена, не може да се изкачи по стръмния път. Те бутат колата, за да премине стръмнината. Музикант дава концерт в един беден квартал, без да вземе пари. Имаме организирани трудови общежития. Участниците са вдъхновени от една обща идея, от един общ интерес.
към текста >>

39. ТРУД И КРАСОТА

Обущарят, който работи с Любов, прави хубави обуща и задоволява клиентите си.
Всяко нещо, изказано без Любов, е обида. Всяко действие, направено без Любов, е обида. Всичко, което Любовта прави, е Добро. Нещо, което не е направено от Любов, не е Добро. Каквато и служба да вземе човек, тури ли в Живота Любовта като основа, неговата служба е благословена. Обущарят, който работи с Любов, прави хубави обуща и задоволява клиентите си. Като месите хляб, като готвите, приложете Любовта. И тогава който хапне от вашия хляб, ще бъде благословен. Хляб, омесен без Любов, носи отрова за човека. Не тровете себе си, не тровете и близките си. Имаш ли Любов, и лук да пържиш, все ще научиш нещо.
към текста >>

Като работиш едни обуща с отрицателни мисли и чувства, като се караш, ругаеш и гневиш, това ще почувства онзи, който ги носи.
В тая болница освен външната красота ще има и друга, невидима Красота – нещо, вложено от душата на художника. По този начин чрез новото разбиране на труда ще внесем една невидима атмосфера на Красота, която ще прониква средата, в която работим. Има значение с какви мисли и чувства изработваш един предмет. Учителя казва: За да бъде хранително житото, човек трябва да го сее с Любов и да го жъне с Любов. Като работиш едни обуща с отрицателни мисли и чувства, като се караш, ругаеш и гневиш, това ще почувства онзи, който ги носи. Ако тези, които строят една къща, имат лоши мисли, ако говорят лоши думи, това ще почувстват тези, които живеят в нея. Когато се направят обуща с Любов, това също ще почувства онзи, който ги носи. Има хора, на които енергията е много тягостна. Затова на такива хора не бих дал да ми шият дрехи. Такава дреха ще създаде лоши настроения у този, който я носи.
към текста >>

Когато се направят обуща с Любов, това също ще почувства онзи, който ги носи.
Има значение с какви мисли и чувства изработваш един предмет. Учителя казва: За да бъде хранително житото, човек трябва да го сее с Любов и да го жъне с Любов. Като работиш едни обуща с отрицателни мисли и чувства, като се караш, ругаеш и гневиш, това ще почувства онзи, който ги носи. Ако тези, които строят една къща, имат лоши мисли, ако говорят лоши думи, това ще почувстват тези, които живеят в нея. Когато се направят обуща с Любов, това също ще почувства онзи, който ги носи. Има хора, на които енергията е много тягостна. Затова на такива хора не бих дал да ми шият дрехи. Такава дреха ще създаде лоши настроения у този, който я носи. Има хора, които градят къща и оставят в нея най-лоши мисли и чувства, и затова всички, които живеят в нея, умират. Дай да ти ушие дреха онзи, когото обичаш.
към текста >>

40. ПЛАНИНАТA

Мойсей като дойде при горящата къпина, чу глас: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш е свято.“ Мойсей научи, че има свещени места.
Ако речем да приказваме по този начин, някой ще помисли, че това са приказки от 1001 нощ. Рупите са непристъпни, там живеят Възвишени. Напреднали Същества. Някой може да мисли, че като отиде на Рупите, може да яде и да пие и да има обикновени мисли. Тези места са за онези, които мислят за Бога. Мойсей като дойде при горящата къпина, чу глас: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш е свято.“ Мойсей научи, че има свещени места. И тук има свещени места. Свещените места са опасни. Ако идеш там и не си подготвен, ще се случи някое нещастие. За там човек трябва да е подготвен. Далеч са тези свещени места, но ако някой попадне там, да има предвид.
към текста >>

41. БЛАГОДАРНОСТТА

А след закуската направихме следното упражнение: наредихме се край езерото на известно разстояние един от друг, събухме обущата си и навлязохме малко във водата.
БЛАГОДАРНОСТТА Днес, като се върнахме от Молитвения връх, направихме паневритмията край второто езеро. А след закуската направихме следното упражнение: наредихме се край езерото на известно разстояние един от друг, събухме обущата си и навлязохме малко във водата. Измихме ръцете, лицето и главата си. След това загрибахме с двете си ръце вода и плискахме пред нас. Излязохме от водата бодри и освежени. Учителят каза: Децата могат да правят това упражнение в училище.
към текста >>

42. ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

Сега хората, с тези обуща на краката, изгубват чувствителността си.
Обратно, има 20 градуса студ, но вечер, като си лягате, ако сте чувствителни, усещате топлина в пръстите на краката си. Това показва, че времето ще се подобри. Краката са много чувствителни. И затова човек трябва да ходи бос известно време, за да възприема теченията, които идат от Земята. Но не трябва да ходи много време бос, за да не загрубеят краката. Сега хората, с тези обуща на краката, изгубват чувствителността си. В града, в праха не считам за добро да се ходи бос. В града трябва да ходите обути и никога боси. Като излезете в Природата, може да ходите боси по тревата 2 – 3 часа, за да стане обмяна между енергиите на Земята и вашите. Земята ще ви предаде нещо и ще приеме нещо от вас. Събуйте си обущата, измийте си краката.
към текста >>

Събуйте си обущата, измийте си краката.
Сега хората, с тези обуща на краката, изгубват чувствителността си. В града, в праха не считам за добро да се ходи бос. В града трябва да ходите обути и никога боси. Като излезете в Природата, може да ходите боси по тревата 2 – 3 часа, за да стане обмяна между енергиите на Земята и вашите. Земята ще ви предаде нещо и ще приеме нещо от вас. Събуйте си обущата, измийте си краката. Даже три пъти на ден може да правите това. Като пасат трева – устата на тревопасните животни е антена – те влизат във връзка със земните енергии, дават и вземат. А човек като ходи, влиза във връзка с тези енергии чрез краката си. За да бъде човек в нормално състояние, трябва да гледа краката му да са топли. Ако са студени, трябва да ги стопли.
към текста >>

43. ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА

Че си скъсал сто чифта обуща, няма нищо, стига човек да станеш.
– Не обичам да ви правя бележки. Мен не ме интересуват погрешките на хората. Интересуват ме принципите. Един принцип трябва да го приложим. Че си направил десет или сто погрешки, нищо не значи, но поправи се. Че си скъсал сто чифта обуща, няма нищо, стига човек да станеш. Една погрешка е суров материал, който трябва да организирате. Това е материал, който в бъдеще ще се използва. Идете в света и ще видите, че непотребните книги ги събират и преработват в хубава хартия, на която могат да се пишат любовни писма. Искам да бъдете всички свободни. Като видите някой човек, че прави погрешка, вярвайте, че има Един в него, Който може да я изправи.
към текста >>

44. ПРЕЗ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА

Когато човек изгуби Любовта, казва: „Нищо не искам, нито хората искам да срещам.“ – Когато момата изгуби Любовта, хвърля дрехите си, събува обущата си, ходи боса и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо.“
Например, имаш неразположение към един свой приятел; Работата ти не върви. Когато сърцето ви е пълно с любов, вие сте експедитивни. Всичко става много лесно с Любовта. Изчезне ли тя, изчезва песента и човек казва: „Не ми се работи.“ Когато човек изгуби Любовта, казва: „Нищо не искам, нито хората искам да срещам.“ – Когато момата изгуби Любовта, хвърля дрехите си, събува обущата си, ходи боса и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо.“ Щом изгубим Любовта си, изгубваме своите мисли, желания и действия, оставаме като суха, мъртва кост. И тъй, потребно е да обичаме! Ако в нашето сърце има Любов, скърбите, недоразуменията, всичко това ще изчезне. Пред този свещен огън няма преграда в света, която да не се разтопи. Излъчвайте светлата струя на Божествената Любов.
към текста >>

45. ИЗУЧАВAНE НА ПЛАНИНАТА

Тук някой може да влезе с кални обуща, обаче това там не се допуща.
В Невидимия свят има места, където ти не можеш да стъпиш. Там за нищо не ще те пуснат. Някои искат да отидат на онзи свят. Защо не пускат там всички? Защото ще оцапат. Тук някой може да влезе с кални обуща, обаче това там не се допуща. Тези места към „Езерото на чистотата“ са по-чисти, понеже тук по-рядко стъпва човешки крак. Върхът „Харно ми е“ е за меки хора, за да придобият твърдост. Той е електричен. А за електрични хора трябват меки върхове като, например, „Кабул.“ Там човек придобива разположение. И „Дамга“ е мек връх.
към текста >>

46. Девета част

А като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш без обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с цялото си почитание.
Българите трябва да посетят Англия, за да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не начинът им на управление. Там може да научат нещо добро. Проучвайте и интимния живот на американеца, на германеца и на гръка. У всеки един народ има добри черти, които е добре да се изучават. И ако искаме да се ползваме от наученото, необходимо е да влезем не във външния, а във вътрешния живот и да се опознаем интимно. А като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш без обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с цялото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда и има същите слабости като твоите. Всички ги имаме... Направете един коренен преврат у себе си, за да имате готовност да се жертвате за Бога и да кажете: "От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога." Но не е необходимо да знае това целият свят. Само в душата си да го знаете.
към текста >>

47. II. Слънчеви лъчи - Принципи

Когато човек ги прави, не трябва да мисли за гъстата материя: за дрехи, обуща и пр.
Стъпването по-рано на пръсти подтиква мисълта към активност; то има връзка с по-фините сили на душата. При правене на тия упражнения цялото тяло трябва да вземе участие при всяко движение. Всички клетки трябва да се раздвижат при всяко движение, и всяка част на тялото трябва да прави движение в полето, в което се намира. Всяка мисъл, всяка идея може да намери своя външен израз в едно движение, и тогава то има мощно действие в света. Ето защо тия упражнения трябва да се правят с пълно съсредоточаване, с будно съзнание. Когато човек ги прави, не трябва да мисли за гъстата материя: за дрехи, обуща и пр. При пеенето през време на тия упражнения енергията трябва да слезе от главния мозък в слънчевия възел и оттам да отиде в ларинкса, а това ще каже следното: при пеене енергията трябва да мине през сферите на Любовта и така оживотворена, придобила магична мощ, да претворява, да пресъздава, да мине през ларинкса. С други думи, при изпълнение на тия упражнения човек трябва да пребивава със съзнанието си във възвишения свят на Любовта. * * * Едни участващи се нареждат в 12 лъча, насочени към центъра, а други образуват външния кръг около първите. Изпърво лъчите се движат по радиусите, а външните – по окръжността. После почва въртене на левия около десния и обратно, и двойно въртене.
към текста >>

48. Слънчеви лъчи 1942г.

Когато човѣкъ ги прави, не трѣбва да мисли за гѫстата материя: за дрехи, обуща и пр.
Стѫпването по-рано на пръсти подтиква мисъльта къмъ активность; то има връзка съ по-финнитѣ сили на душата. При правене на тия упражнения цѣлото тѣло трѣбва да вземе участие при всѣко движение. Всички клетки трѣбва да се раздвижатъ при всѣко движение, и всѣка часть на тѣлото трѣбва да прави движение въ полето, въ което се намира. Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ изразъ въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта. Ето защо тия упражнения трѣбва да се правятъ съ пълно съсрѣдоточаване, съ будно съзнание. Когато човѣкъ ги прави, не трѣбва да мисли за гѫстата материя: за дрехи, обуща и пр. При пѣнието презъ време на тия упражнения енергията трѣбва да слѣзе отъ главния мозъкъ въ слънчевия възелъ и отъ тамъ да отиде въ ларинкса, а това ще каже следното: при пѣние енергията трѣбва да мине презъ сферитѣ на Любовьта и така оживотворена, придобила магична мощь да претворява, да пресъздава, да мине презъ ларинкса. Съ други думи, при изпълнение на тия упражнения човѣкъ трѣбва да пребивава съ съзнанието си въ възвишения свѣтъ на Любовьта. *** Едни участвуващи се нареждатъ въ 12 лѫча, насочени къмъ центъра, а други образуватъ външния крѫгъ около първитѣ. Изпърво лѫчитѣ се движатъ по радиуситѣ, а външнитѣ — по окрѫжностьта. После почва въртение на лѣвия около дѣсния и обратно, и двойно въртение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19749307632446