НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
100
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били
обущари
).
Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари.
Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били
обущари
).
Постъпките им учудвали всички в тяхната част. Това събудило в душите на другарите им нови импулси. И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б. и Ф.
към текста >>
2.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Току стъкнат един огън на мегдана, нощно време, после заклаждат огъня да се разгори много, разглаждат (въглените), почват да въхкат и да играят в огъня боси, без
обуща
, без чорапи.
[1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св. Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх! , вземат да се кадят.
Току стъкнат един огън на мегдана, нощно време, после заклаждат огъня да се разгори много, разглаждат (въглените), почват да въхкат и да играят в огъня боси, без
обуща
, без чорапи.
Гайдата свири и те играят, не им става нищо, краката им не изгарят! Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят.
към текста >>
3.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако
обущарски
работник, който прави
обуща
на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене.
Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно.
Ако
обущарски
работник, който прави
обуща
на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене.
Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена. При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ. Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата? Трябва много да съжаляваме, че още се намират хора, които продават душата си, която е благословена, само когато служи на високия идеал.
към текста >>
4.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Питам: когато аз си поръчам тесни
обуща
и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова?
Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят?
Питам: когато аз си поръчам тесни
обуща
и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова?
Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква. Какво означават 12-те престола, за които Христос говори, че ще седне на тях? — Това са 12-те апостоли, които последваха Христа. Това са 12 метода, 12 насоки към новите идеи в свята. Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа.
към текста >>
Не, аз трябва да си поръчам такива
обуща
, каквито природата изисква.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят? Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова?
Не, аз трябва да си поръчам такива
обуща
, каквито природата изисква.
Какво означават 12-те престола, за които Христос говори, че ще седне на тях? — Това са 12-те апостоли, които последваха Христа. Това са 12 метода, 12 насоки към новите идеи в свята. Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа. От грехопадението насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние.
към текста >>
5.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Средно место заемат хлебарите, месопродавците, шивачите и
обущарите
.
Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на тялото изобщо. Но за сравнително кратката продължителност на живота на работниците играят роля и други фактори като усилена дейност на органите, па и ред други външни обстоятелства. Измежду хората на академичните професии най-кратък живота имат лекарите. Многото работно време, голямата отговорност, често нарушаваното им спокойствие може би са причина за тяхната ранна смърт. Измежду занаятчиите на най-дълъг живот се радват дърводелците.
Средно место заемат хлебарите, месопродавците, шивачите и
обущарите
.
Не тъй здрав е занаятът на каменоделците, рудничарите, бояджиите, вапсарите , а най-кратък живот имат производителите на бира, питиепродавците, файтонджиите, служащите по локали и хотели, защото са най-изложени на опасностите от алкохола. Изобщо може да се каже, че професионалната дейност в известни определени граници продължава живота. В по-напреднала възраст обаче, тя трябва да се ограничи, па дори и съвсем да се преустанови. Кога се раждат именити люде? Английският учен F.J.Allen от Кембридж се е занимавал от година насам в списанието „Нейчър" най-подробно с тоя въпрос, като е взел за основа на своите изследвания рождените дати на повече от 200 именити люде.
към текста >>
Като шофьор той работи само с гумени
обуща
и ръкавици.
Членовете на комисията закопали в една градина един златен пръстен, една платинена плоча и един железен ключ. Стоне не видял къде са заровени предметите, но след три минути ги намерил. За Фредерик Стоне може да се каже, че той е една жива електрическа батерия. Какъвто метален предмет се допре до него - изпуща електрическа искра. Поради това, Стоне не смее да се допре до телефона, защото от докосването получава силен електрически удар.
Като шофьор той работи само с гумени
обуща
и ръкавици.
Но той не отделя само електричество. От неговото приближаване магнитната стрелка започва силно да играе и да се обърша винаги към северния полюс. Стоне е можал да извърши следния опит: на една стъклена плоча било посипано голямо количество железен прах. Стоне прекарал няколко пъти ръката си под плочата и прахът се събирал на купчина. Магнитните полюси на Стоне, според изследванията на учените, се намирали в неговата дясна ръка и в кожата на главата му.
към текста >>
6.
ЗАЩО - Б.Б.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Минах край него – нищо не ми казва, погледна ме само така милаим – нищо не поисква – и аз се не сещам – а кога после го видях до колене нагазил в реката с
обущата
– да вдига коня – е, право да ти кажа, щеше ми се да го прегърна – че какво щях да правя сам, Хеле като ме преметна коня, така хубаво ме е мил – кърпата му е още дома Та рождена сестра да ми беше, нямаше така да е похватен и внимателен.
Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. – Ех, че човек да видиш, – каза той бързо. – Настигнах го, той си върви, ама раница, цяла купчина на гърба му. А горещо, не питай. А и по шосето прах!
Минах край него – нищо не ми казва, погледна ме само така милаим – нищо не поисква – и аз се не сещам – а кога после го видях до колене нагазил в реката с
обущата
– да вдига коня – е, право да ти кажа, щеше ми се да го прегърна – че какво щях да правя сам, Хеле като ме преметна коня, така хубаво ме е мил – кърпата му е още дома Та рождена сестра да ми беше, нямаше така да е похватен и внимателен.
А аз му благодарих и му се извинявах, а той мънка нещо, като че ли аз на него нещо добро съм му направил, а не той на мене. Такъв човек не съм срещал досега. Брат му го погледа дълго – дълго в очите и го запита тихо: – А знаеш ли кой е той? – Ами де да го зная, турист изглеждаше, към вашето село слезе. – Той е един от ония горе – сектантите, които искаше да анатемосваш – ходил за провизии в града.
към текста >>
7.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Обущарят
ще изработи по друг начин обувките, дрехарят - дрехите.
А какво ще кажем за приложните изкуства и занаятите? При първите естетическият вкус е доста застъпен, но при вторите? - При тях той ще окаже грамадно влияние. И ще донесе резултати неподозирани. С любов към красивото градинарят ще разработи по друг начин градината, отколкото без нея.
Обущарят
ще изработи по друг начин обувките, дрехарят - дрехите.
Хлебарят ще вложи друг елемент в приготовлението на хляба, отколкото ръководен от грубият интерес за изкарване прехраната. Всички, следователно, ще се съгласим, че в която област и да приложим естетическия вкус, ще получим несравнено по-благоприятни резултати, отколкото без него. В такъв случай няма защо да говорим за обхода, за правила и задължения. Вкусът към красивото ще уреди всичко. Да го развием.
към текста >>
8.
LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той каза, никой с кожени
обуща
да не минава през този кръг.
Повече от стотина кули (работници), работещи в близкото поле, като чули звука на „том-том”, се стекоха към площада. Множество посетители дойдоха и от едно съседно село, тъй че се набрахме около 150 души зрители. Това намаляваше значително риска от измама. Всичко беше готово, Субаях Пулавар начерта кръг около една палатка. Кръгът начерта, като изля вода на горещата и прашна земя около палатката.
Той каза, никой с кожени
обуща
да не минава през този кръг.
Ще кажа, какво направихме, за да избегнем, каква да е измама. Субаях влезе в палатката и след малко помощникът му каза да се махне палатката. Аз и приятелят взехме места от двете страни на палатката. Палатката беше вдигната и ние видяхме, че Субаях беше увиснал на въздуха. Направихме множество фотографски снимки.
към текста >>
9.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак
обущата
, да те ужилят комарите смъртно".
Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари.
Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак
обущата
, да те ужилят комарите смъртно".
Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение.
към текста >>
10.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ела ми дай
обущата
, обуй ми чорапите, трябва да излизам, облечи ме.
– проехтя отговор от небесата сякаш. – Не чуваш ли, оглушахте ли всички? Какъв е този безпорядък в моята къща? – Какво искаш? – Какво искам?
Ела ми дай
обущата
, обуй ми чорапите, трябва да излизам, облечи ме.
Полей ми да се умия! – Е, Сафра, не мога! Сега не сме на земята – се обади след ма ако Лазар. – Не сме ли? Ами къде сме?
към текста >>
11.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И Исус ще загуби своята иконописна стойност, ще падне като догма и ще се претвори в много образи, както за толстоевия
обущар
Мартин, който го видял на няколко пъти в образа на детето, бедната жена и който, наивен и добър бедняк, все го чака да прекрачи прага на бедното му бордейче.
В такъв момент, ти си наблизо до световната обич, в която е разтопен Той – пророкът от Назарет. Ти решиш да го последваш и почваш да падаш, да ставаш. След стъпките ти остава кървавата диря, световните ветрове те бият като пустинни самуми. Отчаянието се надвисва. но оня малък миг на светлина остава в тебе жив и те извежда вън от бурята.
И Исус ще загуби своята иконописна стойност, ще падне като догма и ще се претвори в много образи, както за толстоевия
обущар
Мартин, който го видял на няколко пъти в образа на детето, бедната жена и който, наивен и добър бедняк, все го чака да прекрачи прага на бедното му бордейче.
Без тая всеотдайна обич, няма никакво значение външния култ към Исуса, защото целият трагизъм и цялото величие в човешкия живот е любов. След всеки живот остава една по-голяма или по-малка следа. Каквото и да направи човек през живота си, в края ние го ценим по любовта, която е оставил. Докато всяка друга звезда има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото посвещение в любовта, имат безсмъртие. Исус е всякога при нашето време и лъкатушенията на историческата съдба не могат да го променят.
към текста >>
12.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на
обуща
, за да не речеш: аз обогатих Аврама.
Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива гои освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен. Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си.
А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на
обуща
, за да не речеш: аз обогатих Аврама.
Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война.
към текста >>
13.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални
обуща
не влизайте в света на любовта.
Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили.
Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални
обуща
не влизайте в света на любовта.
Ще влезете боси, ще си изуете обущата. Говоря в символи. Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън. Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха.
към текста >>
Ще влезете боси, ще си изуете
обущата
.
Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили. Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта.
Ще влезете боси, ще си изуете
обущата
.
Говоря в символи. Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън. Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ.
към текста >>
14.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Там си пишат любовни писма, всеки ден носят нови костюми, шапки,
обуща
.
Помисли бащата и си каза: Какво хубаво дете, какво умно дете е, да му дам свобода да иде, където иска. Най-първо младият син отиде да учи в някой университет. Разбира се, попада в един град, дето има развлечения, театри, кина, после други забавления. Увлича се в любовни работи. Разблудният живот е любовна работа.
Там си пишат любовни писма, всеки ден носят нови костюми, шапки,
обуща
.
Има срещи с различни приятели, пият разни ликьори, пушат цигари, свирят цигулки. Тия неща малкият син ги нямаше при баща си. Малкият син върви по линията на майка си, по женския принцип. Той иска да опита всичко. След като ходи по света и изхарчи всичкото си богатство, което баща му даде, като остана да пасе свините, че не му даваха и рошкови да яде, той си спомни, че и слугите при баща му имат по-добро положение от неговото.
към текста >>
15.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато правите тия упражнения, да не мислите за гъстата материя, за ядене,
обуща
, дрехи.
Земята е на 21/2 милиарда години и още е млада, работи и играе! В тия упражнения е вложен ритъмът на слънцето. Затова те могат да се нарекат слънчеви упражнения. Всяко съдържание на съзнанието си има свое движение, свой линии. Напр. как ще изразиш се движение една добродетел?
Когато правите тия упражнения, да не мислите за гъстата материя, за ядене,
обуща
, дрехи.
С тия упражнения се запознавате с Напредналите същества, правите вътрешна връзка се тях. С разумните движения привличаме тия същества на помощ и те ни дават от своите дарове. За хората може да се каже: „Вода газят, жадни ходят". Имат всички блага, а не ги виждал. Мислете за онова, което е в съгласие със законите на живата природа.
към текста >>
16.
СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Колко вехти дрехи, шапки,
обуща
човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща.
Ако всеки от нас служи на душата и духа, между нас ще има единство, общение, ще слушаме гласа на Бога и ще изпълняваме волята Му. Ако изпълняваме волята Му, животът ни ще бъде различен от сегашния. Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде млад, свеж, ще има сили. За да бъде човек млад, зависи от светлината на ума му. Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло.
Колко вехти дрехи, шапки,
обуща
човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща.
Не може да се намери истинският човек. Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява. За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип. Това са пътищата, по които идат благата в света. Когато добрите, справедливите и разумните хора се увеличават в даден народ, увеличават се и благата.
към текста >>
17.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Докато ви нервират малките работи, ако за 5-10 лева се тревожите, ако ви смущават скъсаните
обуща
, малките стаи и други малки прояви в живота, вие здрав не може да бъдете".
казва: "Физическият свят има сравнително по-ниски трептения т.е. с по-малка фреквенция . Духовният свят има по-силни трептения т.е. с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има съвършено силни трептения – с най-силна фреквенция. Човек за да бъде здрав, требва да повиши трептенията на тялото си.
Докато ви нервират малките работи, ако за 5-10 лева се тревожите, ако ви смущават скъсаните
обуща
, малките стаи и други малки прояви в живота, вие здрав не може да бъдете".
В миналата статия разгледахме този въпрос във връзка с електромагнитните течения в човешкия организъм. Сега ще го разгледаме във връзка със закона за съзвучието, който се нарича още закон на Хелмхолц. Ако отворим капака на пианото и изпеем срещу струните тона "ла", то въздушните вълни, които излизат от нас, ще ударят всички струни, но не всички ще затрептят, а струните "ла" от разни октави, и ще чуем в отговор тона "ла". Ще затрептят и тия струни на пианото, в които изпетият тон се съдържа като обертон. Подобен опит можем да направим и с китарата със същия резултат.
към текста >>
18.
OСЪЗНАВАНЕТО НА ХОРАТА С РАЗВИТИ ДУХОВНИ СЕТИВА - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Някои, като идат при извора, си събуват
обущата
и си потапят краката във водата.
От детето, което е очистило един извор от любов към извора, красотата и хората, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Това, което детето прави във физическия свят, ще се превърне у него в духовна сила. Детето след като очисти извора от камъчета, клончета, листа и пр., у него да се яви идеята, че неговото сърце трябва да е тъй-чисто както този извор.
Някои, като идат при извора, си събуват
обущата
и си потапят краката във водата.
Учителят казва: „Когато отидеш при някой извор, ще си гребнеш вода, ще си събуеш обущата и настрана от извора ще си измиеш краката. Тъй трябва да се възпитават малките деца". Детето с колца, мотика и лопата ще работи в градината според силите си. Колцата ще бъдат малки, съответни на възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределението на лехите.
към текста >>
Учителят казва: „Когато отидеш при някой извор, ще си гребнеш вода, ще си събуеш
обущата
и настрана от извора ще си измиеш краката.
Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Това, което детето прави във физическия свят, ще се превърне у него в духовна сила. Детето след като очисти извора от камъчета, клончета, листа и пр., у него да се яви идеята, че неговото сърце трябва да е тъй-чисто както този извор. Някои, като идат при извора, си събуват обущата и си потапят краката във водата.
Учителят казва: „Когато отидеш при някой извор, ще си гребнеш вода, ще си събуеш
обущата
и настрана от извора ще си измиеш краката.
Тъй трябва да се възпитават малките деца". Детето с колца, мотика и лопата ще работи в градината според силите си. Колцата ще бъдат малки, съответни на възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределението на лехите. Така ще се развие у него вкус към красивите, симетрични фигури.
към текста >>
19.
УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Запалят на Господа една свещ, дадат някоя скъсана риза и стари
обуща
или две три парцаливи банкноти.
Без любов храна на сърцето си, на душата си и на духа си не можеш да доставиш. Христос носи кръста си с любов, но само до половината път. Половината от физическите страдания остави ние да ги носим. Те са благословение. Хората искат много малко да плачат.
Запалят на Господа една свещ, дадат някоя скъсана риза и стари
обуща
или две три парцаливи банкноти.
Искат евтино да минат. Защо обичаме нещата? Ти обичаш един плод, една книга заради съдържанието им. Писанието казва: „Възлюбил си Истината в човека". Истината сама по себе си носи два други елемента: тя носи любовта и мъдростта.
към текста >>
20.
ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Например, когато детето види старец с развързани
обуща
, с готовност ще се наведе и ще му завърже
обущата
.
Изпяват се няколко песни, отправят му се добри пожелания, съобщават му новини от училищния живот и му поднасят подаръци. В града или селото има един болен, който е без близки, беден и безпомощен. Учениците го посещават, измитат стаята и двора, донасят му вода, приготовляват му топла храна и пр. Практикуването на любовта в училище и в дома ще създаде у детето подтик да прави услуги и вън от училище и дома. Към това ще ги подтиква и учителят, като използува някои конкретни случаи.
Например, когато детето види старец с развързани
обуща
, с готовност ще се наведе и ще му завърже
обущата
.
Или когато група гимназисти видят тежко натоварени кола, която не може да се измъкне из калта или не може да се изкачи по стръмния път, ще отидат да тикат колата, за да я турят в движение. За развитието на любовта може да се употреби и методът на съпоставянето или уподобяването. Този метод се състои в следното: Използува се явление из живота в природата за разбиране на законите и методите на любовта и изобщо на вътрешния живот. Например, изворът дава това, което приема из земните недра. Всеки човек трябва да прави, както изворът: да споделя с другите благата, които получава.
към текста >>
21.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Майка ми искаше да подари татковите
обуща
на брат си.
Потърсихме я и в нея намерих това, което беше за мен. Осведомяване чрез сън Г-жа Б. разказва: — Това беше в 1921 година. Аз бях в Нова-Загора. Баща ми наскоро беше починал.
Майка ми искаше да подари татковите
обуща
на брат си.
Но не можахме да ги намерим, защото татко ми имаше навик сам да си туря нещата на техните места. Сънувах една нощ, че баща ми идва, хваща ме за ръката и ме води. Завежда ме в една барака в двора. Бараката беше затрупана с много вещи. Той махва всички вещи, изважда отдолу под тях една кошница, затворена с две капаци.
към текста >>
Отваря капаците, показва ми
обущата
, които търсихме и ми казва: — Ето
обущата
.
Но не можахме да ги намерим, защото татко ми имаше навик сам да си туря нещата на техните места. Сънувах една нощ, че баща ми идва, хваща ме за ръката и ме води. Завежда ме в една барака в двора. Бараката беше затрупана с много вещи. Той махва всички вещи, изважда отдолу под тях една кошница, затворена с две капаци.
Отваря капаците, показва ми
обущата
, които търсихме и ми казва: — Ето
обущата
.
Сутринта аз, смутена от преживяното и заинтригувана, казах на майка си: — Аз зная къде са обущата! Заведох я на мястото и намерихме обущата в същата кошница.
към текста >>
Сутринта аз, смутена от преживяното и заинтригувана, казах на майка си: — Аз зная къде са
обущата
!
Сънувах една нощ, че баща ми идва, хваща ме за ръката и ме води. Завежда ме в една барака в двора. Бараката беше затрупана с много вещи. Той махва всички вещи, изважда отдолу под тях една кошница, затворена с две капаци. Отваря капаците, показва ми обущата, които търсихме и ми казва: — Ето обущата.
Сутринта аз, смутена от преживяното и заинтригувана, казах на майка си: — Аз зная къде са
обущата
!
Заведох я на мястото и намерихме обущата в същата кошница.
към текста >>
Заведох я на мястото и намерихме
обущата
в същата кошница.
Завежда ме в една барака в двора. Бараката беше затрупана с много вещи. Той махва всички вещи, изважда отдолу под тях една кошница, затворена с две капаци. Отваря капаците, показва ми обущата, които търсихме и ми казва: — Ето обущата. Сутринта аз, смутена от преживяното и заинтригувана, казах на майка си: — Аз зная къде са обущата!
Заведох я на мястото и намерихме
обущата
в същата кошница.
към текста >>
22.
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
В такива случаи
обущата
се чувствуват по-тесни.
Смяната на тези елементи влияе върху биологичното поле на природата. Така, мнозина от нас предчувствуват времето. В многото случаи една нервност, отпадналост, умора, липса на настроение за работа, на предприемчивост, чувство на страх, безсъние, главоболие, сърцебиене и др. са признаци за предстоящо смущение на времето. Смяната на въздушното налягане влияе върху това на кръвното и ние често чувствуваме подкожната ни тъкан малко или много набъбнала.
В такива случаи
обущата
се чувствуват по-тесни.
Бетман е изследвал състоянието на капилярните съдове на кръвообращението ни и констатира при всяко време едно съответно състояние на същите. Баар прави наблюдение, че при мъгливо време, когато в атмосферата преобладават ултралъчите, поглъщането на фосфорните съединения през храносмилателната система е увеличена. Покачи ли се нивото на тези соли в кръвта, тогава се забелязва едно повишено напрежение в периферната нервна система. Електромагнитните пълнежи на атмосферния въздух оказват също едно голямо влияние върху физиологията на организма. Така, според Хилдебранд, ревматичните болки в ставите и мускулите при промяна на времето се дължат на смущения в силовите напрежения на тропосферата.
към текста >>
23.
ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Културите приличат на дрехи или на
обуща
!
Кое е новото, което иде? Обикновеният живот е еднообразен. Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа.
Културите приличат на дрехи или на
обуща
!
Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят.
към текста >>
С едни дрехи или
обуща
цял живот не се ходи.
Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме.
С едни дрехи или
обуща
цял живот не се ходи.
Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен.
към текста >>
24.
Разумното сърце - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Препятствието, което стои на пътя им е кривата мисъл, че не могат да изпълнят Божията воля по липса на възможности и условия, че нямат средства, нямат дрехи,
обуща
, къщи и т.н.
За каквото и да се молите, молитвата ви ще се приеме. Мнозина се оплакват, че нямат достатъчно светлина в ума си. Причината на това е, че те сами са поставили някакво препятствие между душата си и Бога. От тях зависи да потече отново светлината. Достатъчно е да махнат препятствието от пътя си и светлината ще дойде.
Препятствието, което стои на пътя им е кривата мисъл, че не могат да изпълнят Божията воля по липса на възможности и условия, че нямат средства, нямат дрехи,
обуща
, къщи и т.н.
Къде се крият възможностите и условията за изпълнение на Божията воля? - в главата на човека. Съвременните хора имат всичко на разположение. Дадено им е, каквото трябва, нищо друго не им остава, освен да работят. Оставете настрана миналото.
към текста >>
25.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Представете си, че се събирате някъде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи,
обуща
или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облечен, по-добре причесан и т.н.
Това е вярно само за онзи, който не учи. Той е дошъл на земята да страда. Но онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. Не мислете, че нещастието се изразява в някои големи неща, запример, че някой счупил крака, или ръката си, или друго подобно нещо. И най-малкото недоволство от положението, в което се намирате, може да направи човека нещастен.
Представете си, че се събирате някъде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи,
обуща
или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облечен, по-добре причесан и т.н.
И туй може да направи човека нещастен, но това не е мисъл, това са само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външните неща. Щом видя един човек, аз се интересувам от него, в смисъл, дали той обича, дали той мисли. Щом обича, щом мисли, той ще учи и постоянно ще работи. Който мисли, той дългове не трябва да прави; който мисли, той болен не трябва да бъде; който мисли, той нещастен не може да бъде.
към текста >>
26.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост
обущар
.
Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик. Той е бил един от най- знаменитите богослови на своето време. Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят. От този момент в него настава един прелом. Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите мислители на Западна Европа.
Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост
обущар
.
Един ден при него идва един непознат. След това посещение той коренно се променя, добива голямо просвещение и става един от най-знаменитите западно-европейски окултисти. Все под влиянието на розенкройцерите, се е развил и работил знаменития шведски ясновидец Сведенборг, който, преди да се пробуди в него висшето съзнание, е бил един от най-големите учени на епохата си. През 16-17 век в Англия се е подвизавал знаменитият розенкройцер Робърт Флут, който е истинския изобретател на барометъра. По него време той и други розенкройцери правят опит да изнесат розенкройцерската мъдрост по-популярно и по-нашироко в света, за която цел издават едно послание към мислещите хора в света, в което излагат основните принципи на Розенкройцерите.
към текста >>
27.
БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: “Изуй
обущата
си, защото мястото на което седиш е свято”.
Всички тия Братя не са така обикновени, не мислете. Всеки един от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат те! Те могат да вдигнат земята с ръката си, защото зад тях седи нещо още по-мощно, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия братя това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието “Бял Брат”.
Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: “Изуй
обущата
си, защото мястото на което седиш е свято”.
И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят. Вие, служители Христови, Негови ученици, които го обичате, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божии, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на любовта.
към текста >>
28.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лекарят, който следи пътищата на туберкулозния бацил в гърдите на един
обущар
, надвесен по 14 часа над своята работа, или на чиновника, заставен да гълта отровния дим и прах на канцеларията, може лесно да прецени какво означават за тях половин или един час на ден сутринна разходка по височините с гимнастика и дълбоко дишане!
Тя му даде името „ултра виолетови лъчи“ или „планинско слънце“ и започна неговото широко и благодатно употребление. Пред въздушно-слънчевото лечение всички употребявани до сега лечебни методи започват да отстъпват, а средната продължителност на човешкия живот да се увеличава. Последната само в последните 25 години, за Америка, се е увеличила с 8 години! А това е само началото на човешкото приобщаване към слънцето! Като оставим на страна окултно-мистичната страна и „слънцепоклонението" на Бялото Братство, нам се чини, че обичаят да се излиза сутрин при изгрев слънце на чист въздух, по високите места и да се правят гимнастически упражнения има своя дълбок здравен смисъл.
Лекарят, който следи пътищата на туберкулозния бацил в гърдите на един
обущар
, надвесен по 14 часа над своята работа, или на чиновника, заставен да гълта отровния дим и прах на канцеларията, може лесно да прецени какво означават за тях половин или един час на ден сутринна разходка по височините с гимнастика и дълбоко дишане!
Той може да прецени и как ще се отрази на здравето им едно по-продължително престояване на слънце! От тая гледна точка, обичаят на Бялото Братство да излиза сутрин на чист въздух и слънце би трябвало да намери одобрението на нашето обществено мнение и да има повече последователи даже и между съвсем не мистично настроените, практични, милеещи за здравето си българи. Геоцентризъм и Хелиоценризъм Голяма е разликата между човек, който не е напущал родното си място и тоя, който е скитал по други градове или в чужбина. Има шопска песен: „От Витоша по-високо няма; от Искъра по-дълбоко няма“. Тая песен е детинска за тоя, който познава Родопите, Рила, който е чувал за Алпите или е ходил на тях, както и за тоя.
към текста >>
29.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- - - - - - - Когато аз, пишущия тия редове, прочетох надписа на каменната стена, аз изтръпнах пред силата на Божественото Слово, — разтреперах се като Мойсей на планината Хорив, чул из свещения огън гласа на своя Бог: „Мойсее, събуй си
обущата
, защото местото на което стоиш е свето“ ... - - - - - - - Дали и вий, драги читателю, ще почувствате това?
Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! - - - - - - - Прочетете го. Прочетете го пак. Прочетете го още веднъж! Повтаряйте тези думи докато те се запечатат с огнени букви във вашата душа, докато те направят във вас онзи преврат, на който те са способни!
- - - - - - - Когато аз, пишущия тия редове, прочетох надписа на каменната стена, аз изтръпнах пред силата на Божественото Слово, — разтреперах се като Мойсей на планината Хорив, чул из свещения огън гласа на своя Бог: „Мойсее, събуй си
обущата
, защото местото на което стоиш е свето“ ... - - - - - - - Дали и вий, драги читателю, ще почувствате това?
Не знам! ... Но аз зная това. че свещените думи трябва да се чуят на свещено място и трябва да бъдат погълнати със свещения порив на жадната за Истината душа. А всяко място е свещено когато съзнанието ни се издигне към Бога, и всяка душа тогава може да разпери криле и да полети към висините на Божествената красота и мощ. - - - - - - - Днес Бог, чрез Бялото Братство, вика към целия български народ и към цялото човечество!
към текста >>
30.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По нататък са
обущарницата
, дърводелницата, железарницата и пр.
Аромат и красота! Отивам в работните стаи. Шият, плетат, бродират, тъкат, рисуват. Тук от сестри и братя се изработва комуто каквото е нужно за облекло по негов вкус и разбиране, а също и дрехи и покривки за мебелировка и украса на всички стаи. Тук има постоянни и сменящи се, любители работещи.
По нататък са
обущарницата
, дърводелницата, железарницата и пр.
и пр. Там се изработват най-изящни мебели и покъщнина, с вкус и разбиране. Строи се или се поправя някое здание: там са братята строители. Тук всички братя и сестри владеят до съвършенство няколко науки, изкуства и занаяти. Тук няма учени и прости.
към текста >>
31.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В една добре организирана задруга например, при увеличаване на нейните членове, освен необходимото земеделие, трябва да се застъпят и шивачество,
обущарство
, дърводелство и др.
Паралелно с възвръщането към естествения, природосъобразен живот, наместо сегашната централизация на живота в големите градове, ще се започне една децентрализация, едно опразване на градовете, и изграждане на новите безкрайни заселища - градини. Това е, още неясно очертаната, но все пак твърда и непоколебима тенденция на новия, разумен живот. И една от главните задачи на Братската задруга е да съдействува съзнателно на тази нова струя, на този обрат на живота към природата. От друга страна, погледнато чисто икономически, земеделието, особено в днешните години, не може винаги да задоволи нуждите на едно стопанство, не може винаги да му даде достатъчно средства за преживяване и развитие напред. А като се вземе предвид още и това, че живота има и други нужди, то добре ще е в Братската задруга да има и някакъв друг занаят, някакво друго производство, а най-добре е да се застъпват няколко такива, нужни за самата задруга и за пласиране вън от нея.
В една добре организирана задруга например, при увеличаване на нейните членове, освен необходимото земеделие, трябва да се застъпят и шивачество,
обущарство
, дърводелство и др.
от първа необходимост занаятия. После за разпространение на своите произведения, задругата може да отвори един магазин, представителство и т.н. Има много различни комбинации, на земеделието с други занаяти, които за доброто на задругата, ще трябва да се осъществят. Накрай, още веднъж ще повторим: всичко отведнъж не може. Нека тогава се започва от малко, със стремеж за постоянно развитие.
към текста >>
32.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така например, лятно време хората ходят с
обуща
от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние.
за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще помисли за себе си, а ако не му остане време, няма да мисли за себе си. Това е законът на самоотричането. Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата на човека. Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията на земята върху живота на човека. Съвременната едностранчива култура е лишила човека от много блага на земята.
Така например, лятно време хората ходят с
обуща
от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние.
Също така хората не знаят как да си направят домовете, за да използват разумно слънчевата енергия в тях; те не мислят как правилно да стъпват на земята, за да възприемат нейните енергии и пр. Много от разстройствата в организма на съвременните хора се дължат на това, че нямат необходимата потенциална земна енергия в себе си. За да функционират жизнените енергии в организма на човека правилно, необходимо е в него да става правилна обмяна между слънчевите и земни енергии. Вечерно време преди да си легне човек, трябва да направи известни упражнения, чрез които да прокара слънчевата енергия през себе си, към центъра на земята, а от центъра на земята да възприеме енергиите на земята; а сутринта трябва да направи обратното - да прокара земната енергия през себе си към центъра на Слънцето, а от центъра на Слънцето да възприеме енергиите на Слънцето. Това е дълбокият смисъл на окултните науки, които са обосновани върху принципите на една велика наука.
към текста >>
33.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и
обуща
, от никого нищо не приемал.
Наричал се граф Карнаций. Богат човек бил този граф. Живял близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка. Всички хора които го познавали имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал. Близо до къщата на графа живял беден, скромен човек, но голям философ наречен Севадин.
И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и
обуща
, от никого нищо не приемал.
Живял с каквото имал. Никога не търсил удобства в живота си, задоволявал се с най-малкото, което имал. Занимавал се обаче с философия и наука — единствено удоволствие в неговия живот. Прекарвал дните на своя живот като философ — стоик. Един ден Севадин се заинтересувал за живота на граф Карнаций, започнал внимателно да го изучава със сериозното и искрено желание да му помогне по някакъв начин, да измени малко своя характер.
към текста >>
34.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сатурн е добър за началник на отделение, за дребни занятия, като
обущар
и др.
А когато виждаме самата реалност, няма никаква опасност. Изкуствата произтичат от планетите. Меркурий ще ви научи на търговия. На какво може да ви научи Юпитер, кое изкуство подържа той? — Висшата търговия, финансите, дипломацията.
Сатурн е добър за началник на отделение, за дребни занятия, като
обущар
и др.
Слънцето пък има отношение към изкуствата. Хората, които са под неговото влияние стават държавници, придворни, изобщо заемат все по блестящи служби. Първичната идея която съществува в Космоса, подразбира движение към Божествения двор, към Божествената държава. Понеже хората са забравили Божествената държава, те гледат на светската държава, към Бога. Трябва да знаете, че в Космоса всичко има съвсем друго предназначение, отколкото тук на земята.
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
които не влизат вече в робота, като парцали, износени
обуща
, счупени съдове, извехтели мебели, и какво ли не още.
Умората не е болест, разбира се, но е предвестник на болест, Щом тялото се отпусне, намалява устойчивостта му към болестите и то се подава лесно на техните пристъпи. Трябва да сторим нещо, за да му напомним. че е време да тръгне по друг път. Нека за малко не се занимаваме с тялото, а с домашни работи. Всека домакиня знае, че през годината се натрупват много неща.
които не влизат вече в робота, като парцали, износени
обуща
, счупени съдове, извехтели мебели, и какво ли не още.
Не само че не влизат вече в работа тия неща, не само заемат место, но и събират прах, стават и место за развъждане на микроби и молци. И за да се освободи от тях, от време на време тя тършува из всички ъгли на къщата, хвърля това, което не й е нужно, изтърсва черги, килими, завеси и т. н. измита и измива навсякъде, боядисва врати, белосва стени. И къщата светва, като нова. Също нещо е с човешкото жилище.
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите
обуща
, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр.
Те не се грижат за насъщния, водят сравнително редовен живот, лягат рано и стават рано, хранят се леко, не пият спиртни пития и не заболяват от простуда, на връщане от стоплените театри или салони, защото не ходят на такива, нито берат ядове около богатствата си, защото немат такива. И са щастливи. Щастливи са, защото имат най-голямото богатство, което може да им даде животът: да са здрави и да съзна-ват, че живеят. Наистина лишени са от разкошни стаи, хубави мебели, финни напитки и изрядни блюда на трапезата, но имат здраве— най-голямото богатство което може да даде животът. А здрави са, защото не хабят нервите си по добиване на неща, които правят живота луксозен и красив, но не и непременно радостен и щастлив.
Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите
обуща
, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр.
както и да посветят част от времето си на четене на хубави книги, чрез които ще добият по широк поглед на живота и по-голяма култура. При днешните тежки икономически условия, единственият начин да бъдем здрави и що годе щастливи е да се научим, как да владеем нервите си и да не ги хабим чрез прекомерни грижи за суетни неща, както и да избегнем всичко онова, което угнетява и съсипва духа. А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура. Така са живели нашите деди и прадеди и са стигнали до дълбока старост без да са знаели тия научни истини. Днес ние живеем в по-културен век и можем, ако следваме съветите на науката и повеленията на разума, не само да стигнем тяхната възраст, но и да я надминем.
към текста >>
37.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той е доставил само кожи за
обуща
.
Някой път това чувство ни подсказва, че нашите мисли и чувства не са както трябва. Да допуснем. че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца. Какво е допринесъл този човек за културата? Към културата на епохата, той нищо не е допринесъл, но напротив — неговата дейност е в ущърб на културата.
Той е доставил само кожи за
обуща
.
Но според мен има и други начини за да се сдобием с материали за обуща. Ако животните немериха тези вещества, с които да поправят тези кожи, защо ние, разумните хора да не намерим тези вещества от природата, и да ги направим на обуща? Това е възможно, но затова е необходимо знание, с което съвременните хора не разполагат. Съвременните хора се оплакват от страданията, а същевременно причиняват страдание на другите и на животните. Според законите на природата, човек ще страда до тогава, до като престане да причинява страдания на другите същества.
към текста >>
Но според мен има и други начини за да се сдобием с материали за
обуща
.
Да допуснем. че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца. Какво е допринесъл този човек за културата? Към културата на епохата, той нищо не е допринесъл, но напротив — неговата дейност е в ущърб на културата. Той е доставил само кожи за обуща.
Но според мен има и други начини за да се сдобием с материали за
обуща
.
Ако животните немериха тези вещества, с които да поправят тези кожи, защо ние, разумните хора да не намерим тези вещества от природата, и да ги направим на обуща? Това е възможно, но затова е необходимо знание, с което съвременните хора не разполагат. Съвременните хора се оплакват от страданията, а същевременно причиняват страдание на другите и на животните. Според законите на природата, човек ще страда до тогава, до като престане да причинява страдания на другите същества. Ще кажете, че обществените условия и разбиранията на хората са такива.
към текста >>
Ако животните немериха тези вещества, с които да поправят тези кожи, защо ние, разумните хора да не намерим тези вещества от природата, и да ги направим на
обуща
?
че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца. Какво е допринесъл този човек за културата? Към културата на епохата, той нищо не е допринесъл, но напротив — неговата дейност е в ущърб на културата. Той е доставил само кожи за обуща. Но според мен има и други начини за да се сдобием с материали за обуща.
Ако животните немериха тези вещества, с които да поправят тези кожи, защо ние, разумните хора да не намерим тези вещества от природата, и да ги направим на
обуща
?
Това е възможно, но затова е необходимо знание, с което съвременните хора не разполагат. Съвременните хора се оплакват от страданията, а същевременно причиняват страдание на другите и на животните. Според законите на природата, човек ще страда до тогава, до като престане да причинява страдания на другите същества. Ще кажете, че обществените условия и разбиранията на хората са такива. Това нищо не би опра-вдава.
към текста >>
38.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен
обущар
, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение.
В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов. Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма.
Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен
обущар
, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение.
Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога. Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост. И аз видях и узнах всичката творяща същност, както в доброто така и в злото и произхода и съществуването на доброто и злото. И видях и узнах как ражда вечността. И аз не само крайно се изумих на всичко това, но и извънредно много се зарадвах.“ (следва) ___________________________ *) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на монадата, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека.
към текста >>
39.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дали ний само за това сме се родили — за да произвеждаме
обуща
, дрехи, платове, оръжия и всякакви други предмети, да пишем по цял ден в учрежденията, да купуваме и продаваме на пазара, да придобиваме и преподаваме знания?
Той изпълва свободното ни време и с това ни пази от лоши увлечения. Хората на труда са на правия път, защото, наистина, в труда е нашето спасение. И все пак, като наблюдаваме живота на хората, не можем да не дойдем до заключението, че има нещо забравено от днешния хора — от стари и млади, бедни и богати, селяни и граждани, учени и прости. И според нас, забравено е най-важното, най-същественото, забравено е това, без което живота губи своята ценност. Днес хората са забравили смисъла на живота, забравили са да мислят за смисъла на живота, забравили са да се запитат: защо живеем ний?
Дали ний само за това сме се родили — за да произвеждаме
обуща
, дрехи, платове, оръжия и всякакви други предмети, да пишем по цял ден в учрежденията, да купуваме и продаваме на пазара, да придобиваме и преподаваме знания?
Да се храним, обличаме, разхождаме, да се смеем, веселим, наслаждаваме, и така да прекарваме дните един след друг? Освен всичко това, освен обикновения наш живот, дали няма, дали не съществува и нещо друго, което ние сме забравили? Спри се, човече, в потока на всекидневието, освободи се от унеса на обикновеното, делничното, неизбежното, и се запитай: Това ли е всичко? . . . За това, и само за това ли живея аз на земята?
към текста >>
40.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
обущар
, железар, шивач и т.
Както казах и по горе, всеки тук мисли, разсъждава, а не само съществува. Изненада ме добрия прием. будността. съзнанието, — колективното съзнание, тъй да го нарека — които срещнах дори и у тия хора. които, според професията която имат, би могло да се предполага, че са хора само на грубия физически труд. Достатъчно е да заговориш тук с който и да било занаятчия — дърводелец.
обущар
, железар, шивач и т.
и., — за да се увериш, че тук хората са по-вече от будни и че мисълта им е насочена към общото, а не към личното благо, към колективно, а не индивидуално разрешение въпросите на живота. В икономическо отношение Казанлък не е много добре. Трудно върви поминъка на хората. И мнозина, особено от тия, считани за „средна ръка“ хора са почти отчаяни. Трудно върви всичко, едва изкарват прехраната си, дори и когато има работа, защото последната не е достатъчно добре платена.
към текста >>
41.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята им да родят повече грозде; други се молят за
обуща
, за дрехи, за шапки и т. н.
Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли. В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: Господи, дай това, дай онова — какви ли не работи искат от Бога.
Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята им да родят повече грозде; други се молят за
обуща
, за дрехи, за шапки и т. н.
Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари. Някой няма перо, моли се за перо, да пише. Други някой няма хартия, моли се за хартия. Някой иска да отиде в гостилница да яде, моли се за пари, да се нахрани. За какво ли не се молят хората.
към текста >>
42.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За мене не е важно, че човек страда задето нямал модерни
обуща
, или че нямал голяма, хубава къща.
Всичко седи в правилното разпределение на желанията на хората да имат. Въпросът седи в добрата воля на хората правилно да разпределят богатствата си. Хората не желаят да се обичат едни други. Богатият вижда, че сиромахът страда, но не се трогва. Има страдания, които не са важни, но има страдания, на които трябва да се обърне внимание.
За мене не е важно, че човек страда задето нямал модерни
обуща
, или че нямал голяма, хубава къща.
Това не са важни страдания. Но когато видя, че някой човек страда от глад, не е ял три-четири деня, аз непременно трябва да му дам парче хляб да задоволи глада си. Ние трябва да се научим да постъпваме като Бога Всички плодове, ябълки, круши, сливи, череши, портокали, лимони, всичко това е събрано и създадено от влиянието на слънцето, от земята, въздуха, водата и светлината Всичко дадено даром. Цялата природа, с всички живи същества в пея, е една Божествена книга. И ние представляваме листа на тази Божествена книга, върху която са написани всички закони, според които ние можем и трябва да живеем.
към текста >>
43.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те дохождали при него да чисти
обущата
им, с цял да го подкрепят.
Той турил дипломата си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота. „Друг един млад момък, студент в университет, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне. Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници.
Те дохождали при него да чисти
обущата
им, с цял да го подкрепят.
Така свършил той университет и заел съответна длъжност. Гимназиста, който точил ножове си казал: Както мога да уча, така мога и да точа ножове. Значи, докато човек не дойде до положението да точи ножове и да вакса обуща, работите му няма да вървят добре „Следователно, при каквито и положения да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си. Той трябва да разчита на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Дето и да се намира човек, при каквото и положение и да е, любовта всякога може да му помогне, да му се притече на помощ.
към текста >>
Значи, докато човек не дойде до положението да точи ножове и да вакса
обуща
, работите му няма да вървят добре „Следователно, при каквито и положения да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си.
Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници. Те дохождали при него да чисти обущата им, с цял да го подкрепят. Така свършил той университет и заел съответна длъжност. Гимназиста, който точил ножове си казал: Както мога да уча, така мога и да точа ножове.
Значи, докато човек не дойде до положението да точи ножове и да вакса
обуща
, работите му няма да вървят добре „Следователно, при каквито и положения да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си.
Той трябва да разчита на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Дето и да се намира човек, при каквото и положение и да е, любовта всякога може да му помогне, да му се притече на помощ. Един наш брат отиде в Патагония без никакви средства и познати. Той уповаваше само на Бога. Така се случи, че там се срещна с един българин, който го настани на работа с добра заплата.
към текста >>
44.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Снемайки
обущата
от нозете си, те коленичат пред прага на главния вход, сетне стават и всеки, заема своето място.
“ В този момент, едновременно тръбите се поднасят към устните. Тържествена музика изпълва простора. Фактически, още е нощ и на небето блестят звезди, но вече се чувства приближаването на утрото. Звуците на музиката разбуждат заспалия манастир. От всички страни се разтваряли врати и жителите на манастирския град (манастирите на Тибет представляват цели градове с многобройно население) бързат в предутринния здрач на утринната молитва.
Снемайки
обущата
от нозете си, те коленичат пред прага на главния вход, сетне стават и всеки, заема своето място.
Всички сядат, със скръстени нозе и бавният ритъм на музиката съпровожда протяжното пеене.“ Такава е утринната молитва в Тибетските манастири. Както виждаме, в нея са съединени молитвата и посрещането на слънцето с музика и пеене. Паневритмията е нещо много по-обширно и завършено. Тя е един величествен обред на приобщаване човека към силите на живата природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството. Всички сили на организма скритите, непознати енергии вземат участие в тази хармония, състояща се от движения и музика, увенчана от зарите на изгряващото слънце.
към текста >>
45.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като си направи една къщичка, тя започва да събира: съдове, чашки, чинии, игли, конци, шапчици,
обуща
и т. н.
Сегашната основа, на която е поставен живота, е женска основа. А в рая имаше една мъжка основа. Когато се роди Адам, създаде се Раят, а когато се роди жената, създаде се сегашният свят. Следователно, стремежите на сегашния свят са поставени на женски основи. Качеството на жената е, че тя обича да събира.
Като си направи една къщичка, тя започва да събира: съдове, чашки, чинии, игли, конци, шапчици,
обуща
и т. н.
Ден след ден тя събира, и гледаш, след една година тя напълнила къщата. Направила юргани, възглавници, напълнила хамбари с различни вещи, готви се за далечни времена, да има от всичко, каквото й потрябва. Не е лошо това, то е едно благословение. И съвременните хора страдат от големите женски благословения. Жената мисли, че е много умна.
към текста >>
46.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че
обуща
или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н.
И третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човек работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Така се зараждат всички противоречия.
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че
обуща
или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н.
Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде?
към текста >>
47.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един млад господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови
обуща
и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората.
Ти знаеш ли, какъв ще бъде твоят бъдещ живот? Ако ти знаеш това, щеше да бъдеш най-нещастния човек в света. По-добре, че не знаеш. Като не знае какво го очаква, човек всеки ден се надява на нещо ново и добро. Ще ви приведа един пример, който се е случил някога в Варна.
Един млад господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови
обуща
и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората.
Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика. Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже. Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу.
към текста >>
Запример, някой си заръчва нови
обуща
, по парижката мода.
Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо. Често хората роптаят против този свят. Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача? Хората сами са причина за своето недоволство.
Запример, някой си заръчва нови
обуща
, по парижката мода.
Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му. Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже. че модата е такава. Друг някой си купи модерна шапка, но главата не е доволна от нея, не й приляга, притеснява я нещо.
към текста >>
Той едва ходи,
обущата
му стягат, измъчват краката му.
Често хората роптаят против този свят. Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача? Хората сами са причина за своето недоволство. Запример, някой си заръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове.
Той едва ходи,
обущата
му стягат, измъчват краката му.
Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже. че модата е такава. Друг някой си купи модерна шапка, но главата не е доволна от нея, не й приляга, притеснява я нещо. Но човек казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм пак по последната мода, тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо.
към текста >>
Ако му кажете, че
обущата
не са хубави, ще ви каже.
Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача? Хората сами са причина за своето недоволство. Запример, някой си заръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му.
Ако му кажете, че
обущата
не са хубави, ще ви каже.
че модата е такава. Друг някой си купи модерна шапка, но главата не е доволна от нея, не й приляга, притеснява я нещо. Но човек казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм пак по последната мода, тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода.
към текста >>
48.
 
-
Обличаме се набързо, вземаме
обущата
в ръка и слизаме тихо, за да не събудим спящите туристи.
Леглата са дъсчени, тъй наречените нарове, но нас ни се виждат хубави и удобни. А наистина имаме и преимуществото да сме „при комина“, което наистина би имало значение ако нощта би била студено. Настанихме се удобно и се надпреварвахме да заспим. Но спи ли се? Всеки си мисли за хубостите на изминалият ден, та и гласно разменяме впечатленията си.
Обличаме се набързо, вземаме
обущата
в ръка и слизаме тихо, за да не събудим спящите туристи.
Излизаме навън, а нощта е тъй тиха и спокойна. че човек се чуди. Звездите големи, като горещи слънца, като очи на великани, гледат мило отгоре, а тяхната светлина се отразява във водите на гладкото езеро. Ето и зорницата. Никога не съм я виждала толкова светла и така голяма.
към текста >>
49.
 
-
Един ден ти хрумне да си направиш едни парижки
обуща
, роговати.
Ти не трябва да мериш великата реалност със своята, с онова малкото, което ти имаш. Ние казваме, че нещастието съществува в живота. В живота абсолютно никакво нещастие не съществува. Нещастието ние сами си го създаваме. Тебе майка ти и баща ти те родят добре, здрав, с хубави крака, нямаш никаква болест.
Един ден ти хрумне да си направиш едни парижки
обуща
, роговати.
Образуват ти се мазоли на краката и ти казваш: Не зная какво ми стана на краката. Нещастието дойде. Тебе ти е добре, но един ден ти се поревне да пиеш студена бира, поледена. Изпиеш половин кило, едно кило бира. Казваш: Не зная какво ми стана, развали ми се стомаха.
към текста >>
50.
 
-
И дрехи, и
обуща
, и шапки, пияно, орган, оркестър, театър, представления, та пеене, та прегръдки, та целувки, какво ли не.
Следователно, цялото човечество го очаква едно велико благо. Който от вас може да издържи на бурите на морето, като излезе, ще влезе в обетованата земя. Тогава ще го посрещнат с лаврови венци, със знамена, с какво ли не. Там е животът. Няма да умирате и всичко ще имате.
И дрехи, и
обуща
, и шапки, пияно, орган, оркестър, театър, представления, та пеене, та прегръдки, та целувки, какво ли не.
Сега вас са ви проповядвали за един свят и до сега като четете Милтон и Данте те са описали оня свят, но по милтоновски и по дантевски. Така, както сега се проявява животът, той е най-добрият живот за нас. При сегашните условия, при нашето сегашно развитие, ако ни въведат в една по-висша форма на живот, той ще бъде несъобразен. Запример, вие можете да направите един малък опит. Ако вие сте едно малко дете между големите хора, то като поседи, ще му стане скучно.
към текста >>
51.
 
-
Ще събуете
обущата
си, защото мястото на което стоите, е свещено.
Дънов за Любовта от февруарския брой.“ П. Балкани СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Идете в Галилея (из неделната беседа „Идете в Галилея“ – 17. XII. 1939 г.) Има неща, на които човек не трябва да се смее. Не е позволено да се подиграваме с любовта. Вие можете да говорите глупости колкото искате, но дойдете ли до любовта, това е свещено място.
Ще събуете
обущата
си, защото мястото на което стоите, е свещено.
И съвременните хора, когато отиват при любовта, трябва да събуят обущата си. Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици. Те трябва да бъкат само в една хубава дреха, в която да се явят пред Господа. Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше. Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта.
към текста >>
И съвременните хора, когато отиват при любовта, трябва да събуят
обущата
си.
Балкани СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Идете в Галилея (из неделната беседа „Идете в Галилея“ – 17. XII. 1939 г.) Има неща, на които човек не трябва да се смее. Не е позволено да се подиграваме с любовта. Вие можете да говорите глупости колкото искате, но дойдете ли до любовта, това е свещено място. Ще събуете обущата си, защото мястото на което стоите, е свещено.
И съвременните хора, когато отиват при любовта, трябва да събуят
обущата
си.
Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици. Те трябва да бъкат само в една хубава дреха, в която да се явят пред Господа. Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше. Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си.
към текста >>
Каза се на Мойсея: „Изуй
обущата
си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше.
Вие можете да говорите глупости колкото искате, но дойдете ли до любовта, това е свещено място. Ще събуете обущата си, защото мястото на което стоите, е свещено. И съвременните хора, когато отиват при любовта, трябва да събуят обущата си. Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици. Те трябва да бъкат само в една хубава дреха, в която да се явят пред Господа.
Каза се на Мойсея: „Изуй
обущата
си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше.
Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си. Всеки човек има нещо свято в себе си. Като дойде до там, той трябва да събуе обущата си. Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека.
към текста >>
Като дойде до там, той трябва да събуе
обущата
си.
Те трябва да бъкат само в една хубава дреха, в която да се явят пред Господа. Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше. Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си. Всеки човек има нещо свято в себе си.
Като дойде до там, той трябва да събуе
обущата
си.
Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека. От вън можеш да бъдеш недоволен колкото искаш, но като дойдеш до душата си, ще чуеш този Божествен глас: „Събуй обущата си“. Съвременните християни казват: „Никой досега не е видял Христа“. — Който не Го обича, не може да Го види. За да Го видиш, трябва да Го обикнеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сили.
към текста >>
От вън можеш да бъдеш недоволен колкото искаш, но като дойдеш до душата си, ще чуеш този Божествен глас: „Събуй
обущата
си“.
Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си. Всеки човек има нещо свято в себе си. Като дойде до там, той трябва да събуе обущата си. Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека.
От вън можеш да бъдеш недоволен колкото искаш, но като дойдеш до душата си, ще чуеш този Божествен глас: „Събуй
обущата
си“.
Съвременните християни казват: „Никой досега не е видял Христа“. — Който не Го обича, не може да Го види. За да Го видиш, трябва да Го обикнеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сили. Само тогава ще Го срещнеш и ще Го видиш. Вие казвате: „Къде е Христос в света?
към текста >>
52.
 
-
Казваш: Трябва да имам три чифта дрехи,
обуща
, шапки.
Нека бъдем доволни! Докато твоят ум има светлина, докато твоето сърце има топлина, докато твоето тяло е здраво, ти си весел и радостен. Това е най-важното в живота. А ти какво искаш повече? Ти си търсиш белята.
Казваш: Трябва да имам три чифта дрехи,
обуща
, шапки.
Защо ти са тебе три чифта? Тебе ти трябва една дреха, която да не остарява в този живот. Дрехата ти да не остарява, а с течение на времето да става все по изящна, все по хубава. Вижте цветята, като започнат да цъфтят, колкото се разцъфтяват, дрехата им става все по-хубава. Туй е и у птиците.
към текста >>
53.
 
-
Вечерно време събуйте
обущата
си, помилвайте ги, измийте с топла вода краката и ръцете си.
Но ако нямаме тия органи, без тях животът ще бъде непълен. Благодарение на някои несгоди, които те носят, ние по някой път сме щастливи. Сега, поставете си закона да мислите право. Да бъдете справедливи спрямо себе си. Не измъчвайте краката си.
Вечерно време събуйте
обущата
си, помилвайте ги, измийте с топла вода краката и ръцете си.
Направете им услуга. Всяко място погладете, измийте ги хубаво, помилвайте ги и кажете: Ще ме извините, че досега не съм знаял този закон. Това са „низките“ служби на тялото. Това са живи души, които ти правят добро, които ти служат. Вие трябва да им бъдете благодарни.
към текста >>
54.
 
-
Когато обичаш някого, като влизаш в къщата му, ще си изуеш
обущата
, ще си измиеш ръцете, ще направиш баня, ще си туриш чисти дрехи, и тогава ще идеш.
че някой път да залезе, че да виждаме звездите и другите работи, не целия ден да гледаме само него. Денем като изгрее слънцето. може да виждаме онова, което Бог е създал. Ако слънцето дойде близо до очите ни, няма нищо да видим. Някой от вас искате любовта да дойде толкова близко до очите ви, че да ви заслепи.
Когато обичаш някого, като влизаш в къщата му, ще си изуеш
обущата
, ще си измиеш ръцете, ще направиш баня, ще си туриш чисти дрехи, и тогава ще идеш.
Не отивай да му разправяш какво си чувствал, колко си страдал. Всичкото достойнство седи в страданието. Ако не си страдал, никакво достойнство нямаш. Ако Христос има достойнство, то седи в неговите страдания. Ако Той не беше страдал за човечеството, никой не щеше да Го знае.
към текста >>
Те нямат апартаменти, нямат въглища, нямат
обуща
, а плод дават.
Той е Единственият, който може навсякъде да ни придружава. Другите остават, но Той през целия път ще бъде с нас. Щом Той е с нас, всичко е благополучие в живота. Пожелавам ви сега едно добро, с което Бог да бъде с вас през целия път. Аз ви соча примера на плодните дървета.
Те нямат апартаменти, нямат въглища, нямат
обуща
, а плод дават.
Научете се от тях и никога не роптайте. Поддържам любовта на плодните дървета които и при най-лошите условия никога не роптаят. Из беседата, държана от Учителя на 7. XII. 1941 г. София — Изгрев.
към текста >>
55.
 
-
Сега ще чакат да мине Божието благословение, като престане дъжда, ще излязат да си окалят
обущата
.
На болните хора препоръчвам да се разхождат и да си приказват на дъжда. Да го имат за един цяр. Като дой де дъждът, всички да излязат на разходка на дъжда. Като се върнат, умовете им освежени, сърцата освежени, телата освежени. Ще благодарят на невидимия свят за добрата баня, която той им дава.
Сега ще чакат да мине Божието благословение, като престане дъжда, ще излязат да си окалят
обущата
.
Ще философстват, защо имало много кал по пътищата, не били направени. Погрешката е наша, защото не сме като птиците. Като е кално, с крилата си да се дигнем и да минем отгоре. Погрешката е в нас. Птиците са по-умни.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Никога не трябва да бъдат стягани краката в много тесни
обуща
, и тежките
обуща
, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни.
А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище. От окултно гледище, това е Още по-лошо, понеже магнетизмът, който се отделя от човека, излиза главно през неговите краища и ако той, в момента на излъчването си, носи със себе си една аура от сгъстена нечистотия, става източник на болестни зародиши, с което вреди на общественото здраве. Краката на мъжа и на жената от долните класи са деформирани толкова, че от артистична гледна точка това е цяло престъпление, а освен това, много често причинява големи страдания.
Никога не трябва да бъдат стягани краката в много тесни
обуща
, и тежките
обуща
, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни.
В същност много по-добре би било, когато е възможно, да се оставят краката съвсем открити; в противен случай би трябвало да се употребяват леки сандали и да не се носят чорапи. Тази метода би трябвало да се приеме за ходене посред грозната нечистотия на улиците на нашите големи градове; тя би трябвало да се употребява поне из дачите и по морските брегове. Тя би могла да бъде практикувана навред във вътрешността на къщата, с което би представлявала по-здравословни условия и по-големи физически удобства, а от окултна гледна точка — по коректни. Но като се има пред вид робството, в което ни държи модата — поради която този, който би живял и би се обличал разумно, би минавал за луд, аз вярвам, че е безнадеждно да се вярва, че хората ще покажат достатъчно силен характер, за да направят това, което ще им бъде от голяма полза. От окултно гледище, големи грижи би трябвало да се полагат за главата: тя трябва да се държи, когато е възможно, Открита и да не поглъща много топлина.
към текста >>
А представете си паричните икономии, които биха се направили, ако се изхвърлят от употребление всички тези непотребни вещи, като шапки,
обуща
чорапи, яки, ръкавели и корсети.
Тя би могла да бъде практикувана навред във вътрешността на къщата, с което би представлявала по-здравословни условия и по-големи физически удобства, а от окултна гледна точка — по коректни. Но като се има пред вид робството, в което ни държи модата — поради която този, който би живял и би се обличал разумно, би минавал за луд, аз вярвам, че е безнадеждно да се вярва, че хората ще покажат достатъчно силен характер, за да направят това, което ще им бъде от голяма полза. От окултно гледище, големи грижи би трябвало да се полагат за главата: тя трябва да се държи, когато е възможно, Открита и да не поглъща много топлина. В същност, шапката е съвършено излишна част от облеклото и във всяко отношение е по-полезно да се мине без нея. Но вероятно е, че и тук глупостта на модата ще се противопостави на здравия смисъл.
А представете си паричните икономии, които биха се направили, ако се изхвърлят от употребление всички тези непотребни вещи, като шапки,
обуща
чорапи, яки, ръкавели и корсети.
Глупостта да носим шапка става съвсем явна, щом си представим, че даже и в най-студеното време оставяме лицето си съвсем открито, макар че то обикновено е малко брадясало, до като големи грижи полагаме да турим една значителна тежест, и то нездравословна, на горната част на главата си, която, при това, природата е предостатъчно покрила с косми. Притискането и топлината, която причинява една шапка, са постоянен източник на главоболия и често причиняват падането на косите. Може да се види, че между расите, които не носят шапки, няма плешиви хора. Сгорещяването на мозъка трябва винаги да се избягва. То предизвиква наплив не само на кръвта, но и на жизнените токове, и е често причината на тъмнота и забърканост в мислите.
към текста >>
Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и
обущата
, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други.
При все това, когато човек, който носи шапка, срещне някой гологлав, гледа го с изненада и го взима за ексцентрик. И ако последният би успял да обясни на първия, че той има важни основания, за да постъпва така, идеята за една смешна ексцентричност ще продължава. Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл! С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата. Дали ще бъде напусто да се надяваме, че наскоро ще се постигне нещо по-задоволително от сегашния страшно неестетичен костюм?
Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и
обущата
, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други.
Разбира се, ако и ние следваме модата при тези условия, правим го не от срамно отстъпване пред популярните предразсъдъци, но за да избавим нашето скъпо общество1) от обявяването му за ексцентрично. Ние неизбежно ще минем за ексцентрици в много отношения, като напр. с нашето вегетарианство и въздържание от всяко спиртно питие. Светът търси у нас това, което счита за една умерена доза от ексцентричност и при това се показва разположен да слуша нашите доктрини. Но щом като преминем известни граници, той ни обявява, в своето невежество и глупаво самодоволство, че сме съвършено луди и отказва, без да мисли повече, да слуша това, което искаме да го научим.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на
обуща
, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила.
Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик. Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си.
Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на
обуща
, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила.
Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор.
към текста >>
Когато Яков бил още чирак у един кърпач на
обуща
, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“.
В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му.
Когато Яков бил още чирак у един кърпач на
обуща
, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“.
Детето размишлявало върху тези думи, и когато станало на двадесет и пет години, видението му се открило. Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз. В това състояние, струвало му се, че гледа самата същност на нещата. Той отишъл в ливадите да разсее въображението си, но там само е схванал едно ново и вътрешно значение на всяко стръкче трева Тогава той узнал, че духовните му очи са се отворили благодарение на Бога, и се завърнал в кърпачницата си. Сведенборг е бил на петдесет и седем години, когато получил призванието си; той е бил в навечерието на един живот, увенчан с успехи и в които спечели голяма репутация като учен.
към текста >>
Друг прочут „лекар“, който достигна голяма слава, е Францис Шлатер, беден
обущар
, който емигрирал в Америка от Германия преди много години.
Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни.
Друг прочут „лекар“, който достигна голяма слава, е Францис Шлатер, беден
обущар
, който емигрирал в Америка от Германия преди много години.
Той продължавал занятието си за известно време в един от големите градове на запад, като посвещавал свободното си време за изучаване религиозни и духовни въпроси. Един ден той обявил на приятелите си, че Бог го повикал да върши велика работа, за която цел се отдели.т в пустинята и в планините на уединение да пости и да се моли за великата мисия, която му предстояла. Така той тръгнал за Скалистите планини без пари и средства за издръжката си. Една година по-късно се чуло, че Шлатер се скита из пустините на Ново Мексико, като по някога посещавал селищата на белите хора, дето лекувал болни само чрез полагане на ръце, но най-много се движел между индианците, които го почитали твърде много. През пребиванието си в Ратон, Ново-Мексико, той показал чудеса с постенето си.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите
обуща
под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче.
И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни. Първият деканат е напълно под и; той дава широко и тежко сложено тяло; вторият има за съвладетел месеца () и третият (). Последният деканат поради това получава повече сила и устойчивост, а твърде голямата сензитивност и женственост, със способност и справедливост при това, които характеризират втория деканат, тук стават много позитивни. Чувствителното место на тялото са краката.
Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите
обуща
под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче.
Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве. У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит. в М. С. дава ясен поглед върху всички неща, незамъглен от илюзии; — стремеж да назидава човечеството и да го доведе по-близо до вътрешната същност на вселената. Становището е това на един поет, ясновидец, мистик.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И то, благодарение на него, на загадъчния
обущар
в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II.
А горната мисъл на Бьоме е факела, който той трябва да носи при диренето на свещения храм на Вечната Воля. Бог е вечно неразбираем. Ние не знаем същностите, които крие в своите прояви. Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“. — Яснота озарява съзнанието.
И то, благодарение на него, на загадъчния
обущар
в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II.
Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята.
към текста >>
Това е Манфред: свръхчовекът в епохата на световната скръб, силният дух, страдащ от своята собствена сила, готов да рухне в бездните на чудовищните болки, без да признае злъчния афоризъм на Мефистофел: „Du bist am Ende — was dubist.“ Силвен ХО __________________________ 1) Jakob Bohme, немски теософ и мистик, роден в 1575 г., умрял в 1624 г., като
обущар
в Гйорлиц (Прусия).
Ето защо и духът в царството на Ариман говори за техния представител Манфред: „той се мъчи ето какво е да си смъртен и да се стремиш към това, което е вън от пределите на смъртния мир“ — Обаче, въпреки това, не трябва да си представяме тия скръбници в лицето на Манфред слаби и безволни. Тяхната воля е до такава степен силна, щото е в състояние да подчини под себе си природните стихии. Манфред е толкова силен, че с хлад отхвърля утешенията на стария абат, който иска да изкупи неговата, блуждала в грехове, душа. Той е готов сам.да понесе всичко, без да желае примирение с небето и без да влезе в компромиси с ада. „Не е тъй мъчно да се умре“ са неговите последни думи.
Това е Манфред: свръхчовекът в епохата на световната скръб, силният дух, страдащ от своята собствена сила, готов да рухне в бездните на чудовищните болки, без да признае злъчния афоризъм на Мефистофел: „Du bist am Ende — was dubist.“ Силвен ХО __________________________ 1) Jakob Bohme, немски теософ и мистик, роден в 1575 г., умрял в 1624 г., като
обущар
в Гйорлиц (Прусия).
— Мисълта, която се разглежда, е взета от неговото съчинениe:Qrundlicher Bericht worn idichen und Nimmelichen Misterien. 2) Манфред – герой в поемата на Байрон: „Манфред“ („Manfred“) Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VII). Чрез разглеждане на природните явления като символи на вечните истини, цялата природа се оживява, като че ли всеки най-малък неин факт говори човеку и му разкрива своите тайни. Детето асоциира цветята с техния език, и когато види цветята, винаги си спомня за техния език.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с
обуща
от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с
обуща
от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима.
към текста >>
Който сутрин си е завързал
обущата
в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка.
Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал.
Който сутрин си е завързал
обущата
в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка.
Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“.
към текста >>
В стаята на братчетата има един шкаф, в който си поставят
обущата
.
Също така тя обича да й са чисти ръцете, и ако ги оцапа, иска веднага да й ги умият. Тя се отвращава от сиренето. Първата Александрина умря, без да можем да я отвикнем от левичарството, въпреки големите ни старания да поправим този недостатък. Сегашната Александрина има същия недостатък. Никое от другите ми деца не е левичар, в това число и Мария Паче.
В стаята на братчетата има един шкаф, в който си поставят
обущата
.
Сегашната Александрина обича, както нравеше това и другата, да отваря шкафа, да изважда обущата п да си играе с тях, дори по същия начин да обува една обувка, която естествено е много голяма за нейния крак, и да ходи из стаята. Най-сетне, нека спомена още една твърде интересна черта, която сестра ми беше забелязала у първата Александрина и не смееше да я споменува от страх да я не внуши на сегашната. Първата беше починала на двегодишната си възраст на шега да извърта имената. Наместо Ангелина казваше напр. Ангелана или Ангелона, вместо Катерина — Катерана или Катерона.
към текста >>
Сегашната Александрина обича, както нравеше това и другата, да отваря шкафа, да изважда
обущата
п да си играе с тях, дори по същия начин да обува една обувка, която естествено е много голяма за нейния крак, и да ходи из стаята.
Тя се отвращава от сиренето. Първата Александрина умря, без да можем да я отвикнем от левичарството, въпреки големите ни старания да поправим този недостатък. Сегашната Александрина има същия недостатък. Никое от другите ми деца не е левичар, в това число и Мария Паче. В стаята на братчетата има един шкаф, в който си поставят обущата.
Сегашната Александрина обича, както нравеше това и другата, да отваря шкафа, да изважда
обущата
п да си играе с тях, дори по същия начин да обува една обувка, която естествено е много голяма за нейния крак, и да ходи из стаята.
Най-сетне, нека спомена още една твърде интересна черта, която сестра ми беше забелязала у първата Александрина и не смееше да я споменува от страх да я не внуши на сегашната. Първата беше починала на двегодишната си възраст на шега да извърта имената. Наместо Ангелина казваше напр. Ангелана или Ангелона, вместо Катерина — Катерана или Катерона. Никой от нас не обърна тогава внимание на това.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Учението но Бьоме Които области на мистицизма и да изследваме, мъчно може да намерим един по-дълбок, вътрешно, мистик от бедния и необразован гьорлицки
обущар
.. Неук, според както този свет разбира учеността, той Яков Бьоме все пак проникна до сърцето на нещата, като се докосна до дълбочини, каквито напразно са.
Той иде! И неговият носител — това е Белият Христос. „Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“ — говори един от съвременните отшелници. Да чакаме! Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО.
Учението но Бьоме Които области на мистицизма и да изследваме, мъчно може да намерим един по-дълбок, вътрешно, мистик от бедния и необразован гьорлицки
обущар
.. Неук, според както този свет разбира учеността, той Яков Бьоме все пак проникна до сърцето на нещата, като се докосна до дълбочини, каквито напразно са.
се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните мислители. Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар. чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г. и още като момче, той пасъл стадо овце, а през ранната си възраст е развил ясновидската си способност и е могъл да вижда в духовния свет.
към текста >>
Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден
обущар
.
„Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“ — говори един от съвременните отшелници. Да чакаме! Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО. Учението но Бьоме Които области на мистицизма и да изследваме, мъчно може да намерим един по-дълбок, вътрешно, мистик от бедния и необразован гьорлицки обущар.. Неук, според както този свет разбира учеността, той Яков Бьоме все пак проникна до сърцето на нещата, като се докосна до дълбочини, каквито напразно са. се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните мислители.
Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден
обущар
.
чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г. и още като момче, той пасъл стадо овце, а през ранната си възраст е развил ясновидската си способност и е могъл да вижда в духовния свет. В училището той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един обущар. Един ден.
към текста >>
В училището той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един
обущар
.
се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните мислители. Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар. чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г. и още като момче, той пасъл стадо овце, а през ранната си възраст е развил ясновидската си способност и е могъл да вижда в духовния свет.
В училището той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един
обущар
.
Един ден. когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в работилницата, купил един чифт обуща, за които заплатил висока цена, и излязъл. Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият.
към текста >>
когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в работилницата, купил един чифт
обуща
, за които заплатил висока цена, и излязъл.
чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г. и още като момче, той пасъл стадо овце, а през ранната си възраст е развил ясновидската си способност и е могъл да вижда в духовния свет. В училището той се научил да чете и пише, и след това се условил като чирак при един обущар. Един ден.
когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в работилницата, купил един чифт
обуща
, за които заплатил висока цена, и излязъл.
Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият. като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св. Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение.
към текста >>
Той благодарил Богу за това видение в тишина, без да каже някому нещо за него, продължавал
обущарството
си и изпълнявал домашните си длъжности.
Той се оженил в 1594 г. за дъщерята на един търговец и имал от нея четири сина. Когато станал на двадесет и пет години, в 1600 г., бил удостоен с второ божествено осветляване. Той паднал в дълбок вътрешен екстаз, така че можал да погледне в най-скритите принципи и в най-дълбоките основи на нещата, взрян в самото им сърце. По този начин, той научил причината на всичките неща.
Той благодарил Богу за това видение в тишина, без да каже някому нещо за него, продължавал
обущарството
си и изпълнявал домашните си длъжности.
Яков Бьоме Трето осветление той получил десет години по-късно, и като се страхувал да не би да забрави каквото видял, написал всичко, за да го запази, макар и да не било за публикуване. Това било началото на неговата „Aurora“ . Той почнал да пише в 1612 г. и продължавал до смъртта си през 1624 г., като съчинил всичко около тридесет книги. Тези книги са пълни с най-дълбоки мистерии по отношение на Бога, Христа, Небето, Ада и тайните на природата.
към текста >>
и той се възмутил от мисълта, че един беден
обущар
знаял повече за божиите дела от него, който бил ръкоположен свещеник, и от този момент станал най-върл неприятел на Бьоме.
Той почнал да пише в 1612 г. и продължавал до смъртта си през 1624 г., като съчинил всичко около тридесет книги. Тези книги са пълни с най-дълбоки мистерии по отношение на Бога, Христа, Небето, Ада и тайните на природата. Един благородник, на име Карл фон Ендерн, като видел „Aurora“ случайно, дълбоко се учудил и поръчал няколко екземпляра от нея. Един екземпляр попаднал съвсем случайно в ръцете на Рихтер, лютеранският пастор в Гьорлиц, един човек с ограничен ум, тесногръд и лишен от духовна прозорливост.
и той се възмутил от мисълта, че един беден
обущар
знаял повече за божиите дела от него, който бил ръкоположен свещеник, и от този момент станал най-върл неприятел на Бьоме.
Той го нападал публично, като най-опасен еретик, оскърбявал го по всеки възможен начин и го заплашвал със затвор. Бьоме бил изправен на съд пред градския съвет, който му заповядал да напусне града. Тази заповед била отменена на другия ден. но конфискували ръкописът на „Aurora“ , като му казали да спре до последната си книга и да не пише повече. Тази постъпка на съвета имала съвсем обратен ефект от онзи, който очаквали: тя накарала мнозина да се заинтересуват за неговите съчинения, за които другояче не биха и чули.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Едва що дошъл в къщи, той трябва да си изуе
обущата
, макар че преди това да ги е изтрил добре, защото всяко пристъпване по килимите с прашни или мръсни
обуща
е най-строго запретено.
Все пак, ние тук ще споменем няколко от тия особени правила за жената. Една домакиня с ъглести пръсти бива извънредно строга в своето домакинство. Тя ще се занимава повече със стъкмяването, нареждането и порядъка, отколкото с кухнята. Нейното постоянно стремление ще бъде следното, нито едно облекло да не е зацапано, бельото да не е изпокъсано, от рано сутрин до късна вечер ще върви по стъпките на слугите и при, всяка тяхна невнимателност ще ги изругае с най-голяма строгост. Но и самият съпруг, който има за жена една такава образцова домакиня, не е свободен пред нейния режим.
Едва що дошъл в къщи, той трябва да си изуе
обущата
, макар че преди това да ги е изтрил добре, защото всяко пристъпване по килимите с прашни или мръсни
обуща
е най-строго запретено.
Особено неприятна му става тая строгост за ред и порядък и върху неговата писалищна маса, защото спретнатата ръка на домакинята пожертва веднага обичния му живописен безпорядък на книги и писма, при който той по-добре се чувства, отколкото при възстановения ред на най-строгата симетрия. Младежи! Ако сте настроени малко идеално, пазете се от момичета с неподправена ъглеста ръка, защото вашия живописен безпорядък, вашите обични навици са в голяма опасност, ако една такава машина за ред сполучи да оплете вашето сърце и да ви поиска ръката! За любителя на природата пък, най- неприятното от своенравностите на жилестата ръка се случва в градината. Било е време, когато, благодарение на господството на този елемент, не бе останало нито едно растение да не бъде отрязано в определена форма. И тогава в градините за разходка, заградени с математически точно отрязани живи плетове, стърчаха самотно дърветата в топчеста или конусообразна форма всред еднообразния широколистен партер, който не е предлагал на художественото око ни най- малкото настроение и удовлетворение.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Там той работел дърводелство,
обущарство
, настроявал пияна в селата.
Там постъпва в един гараж за изкарване на материални средства. Сестра му заболява и, след една година тежко боледуване, умира. В 1915 година се намесва и България във войната. Той, като поданик на неприятелска държава, бива интерниран в Апенините (Абруската област). Често го посещавали селяни и други.
Там той работел дърводелство,
обущарство
, настроявал пияна в селата.
Същевременно и рисувал. Там нарисувал картината „Странникът и неговата сестра“. След периода на интернирането отишъл в Рим, за да види какво да прави, като мислел скоро пак да се върне в планините. В Рим се видял с разни художници. Те и други лица настоявали да уреди изложба на картините си, и въпреки неговото желание, уредили такава изложба.
към текста >>
Умее от най-различни видове физически труд, разбира от
обущарство
, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана.
През декември с. г. след кратко престояване в София, заминава за Италия и то в Доломитните Алпи, за да работи там. От там ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря, как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски.
Умее от най-различни видове физически труд, разбира от
обущарство
, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана.
В храненето си се придържа о вегетарианския режим Той е убеден вегетарианец. Убеден е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна. „Човек може да съществува и без да убива животните“, казва той. Месната храна огрубява човека. Всеки човек трябва да е из- пълнен с любов към животните, — тези наши по-малки братя.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първият, благодарение на благоволението на султана, от
обущар
, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша.
Напразно у такива хора ще търсим благороден идеализъм и любов към свободата. Философската ръка твърде рядко се среща у жените и е повече присъща на мъжкия характер; у жените преобладава живота на чувствата, а у мъжете тоя на разума. Ясно е, че, обратно, психическата или духовна ръка се среща у нежния пол; ние наблегнахме на това, когато говорихме за психическия тип ръка у жената. Също и смесения тип ръка изчерпателно разгледахме, тъй че тук не ни остава освен да илюстрираме с няколко исторически примери валидността на това подразделение на ръцете на типове. Като пример на мъже с силно изразен уранов тип ръка, които са се издигнали от неизвестността и спечелили име в историята, можем да споменем любимеца на султан Махмуда — Ахмед Февзи Паша и генерал Рап от времето на французката империя.
Първият, благодарение на благоволението на султана, от
обущар
, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша.
Генерал Рап с плътната си фигура, жизнения цвят на лицето, високия ръст си остана селяк в навиците, в преки разточителността и театралността си. В 1812 год. той падна жертва тъкмо на тия си качества и на страстта си към блясък. Най-голямото му удоволствие беше да се вози с файтон из улиците полулегнал до метресата си. Той спечели високият си чин не само с бясната си храброст, но и с прекалената си подчиненост и привързаност към императора.
към текста >>
След това облякох лилавите дрехи, кожените
обуща
и се огледах в огледалото, което беше също там, с един тъмен плащ, мека шапка и шишенце с ароматично масло.
Той извади под плаща си един пакет, който ми подаде, и една кошница, която остави на земята. — В този пакет ще намериш дрехи и ножици, да си острижеш косата и брадата. Иди, измий се на извора и върни се по скоро! Не настоях да ми се повтори. Грабнах пакета и се спуснах към извора, измих се и си подстригах косите и брадата.
След това облякох лилавите дрехи, кожените
обуща
и се огледах в огледалото, което беше също там, с един тъмен плащ, мека шапка и шишенце с ароматично масло.
Много доволен от външността си, която ми напомняше миналите времена, аз се върнах при непознатия, който седеше при вратата на един голям камък и развързваше кошницата, от дето извади гърне с вино и студено месо· Непознатият ме изгледа от глава до пети и каза усмихнато; — Сега ти пак приличаш на човек, и аз виждам, че ти нямаш нищо против да напуснеш по-скоро тия места. — О, аз бих искал да бъда вече далеч оттук! — отговорих аз, дишайки с целите си дробове. — Има време, с особен израз каза моят покровител. Да закусим и пийнем, а после — на път.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Д-р Щайнер изисква от учителя да умее от много работи.„Не е гений онзи, който не може сам да си почисти
обущата
“.
Така детето влиза в свръзка с чуждата народна душа. Така то се учи да я обикне3). Занимание в работилниците В ръчния труд участват и момчета и момичета. Първите се учат да плетат, както и вторите. Вторите учат дърводелство, както и първите.
Д-р Щайнер изисква от учителя да умее от много работи.„Не е гений онзи, който не може сам да си почисти
обущата
“.
Следобедни занимания Може да се каже, че душата след обяд е съвсем друга. Тя не е толкоз душата на логиката, както преди обяд. а повече е склонна към мира на фантазията. Следобедното време се заема с гимнастично и евритмично обучение (последното е задължително за всички деца), с музика и пение. Тези дейности не действат само на първата област (главата), но и на втората и третата области на човешкия организъм4), т. е.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си
обуща
и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им?
Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си
обуща
и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа?
Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
към текста >>
НАГОРЕ