Търсене в текстове за 'Облак'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 112 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_16 ) Съзнателно излъчване - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се върнала в тялото си, веднага разбрала огромната разлика: летяла като птица и се радвала като облак, а сега трябвало да ходи по земята със своите земни грижи.
Нали има някои затворници – пущат ги да отиват в града, после се връщат, а други не ги пущат вън от затвора. Една сестра разказа, че тази пролет, през месец май, имала случай на излъчване. Било привечер и както лежала почувствала, че е извън тялото си на известна височина, около 20-30 см, минала през стената и се понесла напред. Виждала селото под себе си и релефа на планините. През всичкото това време на излъчване чувствала Мир, Радост и Любов към всички. Като се върнала в тялото си, веднага разбрала огромната разлика: летяла като птица и се радвала като облак, а сега трябвало да ходи по земята със своите земни грижи. След това един брат запита: „Как може да стане съзнателно излъчване? “ Това става като се концентрираш и излъчването иде само. Обаче изисква се и друго условие и то може да се постигне, само ако имаш мир, хармония и временно да не се мисли за външния свят. Някой казва: „Искам да съм ясновидец!
към текста >>

2. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало.
Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел при една хазайка, която била малко своенравна. Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора. Той я помолил да му го даде и тя се съгласи. Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива и всеки ден отивал при него с Любов. И това цвете се съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало. То внесло Радост в душата му. На другия ден пак се случило същото. Красотата на това Същество, била неземна. След няколко дни хазайката дошла и казала: „Виждам, че това цвете вирее добре, но то е мое и аз си го искам.“ Казал ѝ: „Но нали аз го видях захвърлено на земята и Вие ми разрешихте да го отгледам! “ Тя не искала и да чува.
към текста >>

3. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж пътувах с една каруца и предупредих каруцаря: „Почакай онзи малък облак да отмине.“ Той не обърна никакво внимание, махна с ръка и каза: „Какво, страх те е от облака?
Поставям се в приемателно състояние. Небето вътре в мен става облачно, студено -това не е моето състояние, възприел съм неговото. Така, като се поставя в неговото положение, вземам товара му и скръбта му минава. Най-първо ще взема от неговата скръб и ще му предам от своята радост. А като взема скръбта му, ще я трансформирам. Веднъж пътувах с една каруца и предупредих каруцаря: „Почакай онзи малък облак да отмине.“ Той не обърна никакво внимание, махна с ръка и каза: „Какво, страх те е от облака? Хайде да вървим! “ След половин час удари такъв дъжд, че по пътя водата беше висока половин метър. Чак тогава той каза: „Ако знаех, нивга не щях да тръгна.“ Веднъж дойде при мен един хиромант, който обикаляше България. Аз не обичам да говоря на хората какво виждам, но този път направих изключение.
към текста >>

4. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Беляковец, се задал черен облак, предвещаващ гръмотевици и силна буря.
Това се случило през август 1921 г., десет дни преди Събора във Велико Търново. Покривът на зданието, което било сред лозята, пропускал точно над салона за молитва и над Светая светих. Учителя запитал кой може да го поправи. Обадил се Петър Камбуров. Дошъл му на помощ още един брат и тъкмо когато разкрили покрива, от северозапад, откъм с. Беляковец, се задал черен облак, предвещаващ гръмотевици и силна буря. Почнали да падат едри капки дъжд. Тогава Учителя минал покрай щерната, излязъл пред бялата задна порта и застанал срещу бурята около една минута. Моментално облаците тръгнали към североизток, по посока на с. Арбанаси. Когато се завърнал, другите казали: „Учителю, Вие спряхте бурята! “- „Да, но само за два часа.
към текста >>

Пътят ѝ беше оттук, но измолих Съществата да ни почакат, докато си свършим покрива.“ И наистина, тъкмо приключили, пак се задал същият облак.
Почнали да падат едри капки дъжд. Тогава Учителя минал покрай щерната, излязъл пред бялата задна порта и застанал срещу бурята около една минута. Моментално облаците тръгнали към североизток, по посока на с. Арбанаси. Когато се завърнал, другите казали: „Учителю, Вие спряхте бурята! “- „Да, но само за два часа. Пътят ѝ беше оттук, но измолих Съществата да ни почакат, докато си свършим покрива.“ И наистина, тъкмо приключили, пак се задал същият облак. Двамата братя не могли да сварят навреме да слязат от стълбата и дъждът ги измокрил до кости. Учителя казал: „Това се казва герои! Дайте им сега по един топъл чай.“ *** Един брат се молил на Бога да намери своя Духовен учител и на три пъти сънувал как Учителя му се явява.
към текста >>

5. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване.
Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му. Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света. От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност.
към текста >>

6. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Появи се тъмен дъждовен облак.
Специална квартирна комисия настаняваше гостите първите години на квартири в частни къщи и по хотели, а по-късно - във вилите или в палатки. Специална домакинска комисия се грижеше за домакинството: за общите обеди и вечери, за ремонтиране на вилата и пр. Тук ще разкажа една интересна подробност. Покривът на вилата беше повреден и трябваше да се поправи. Двама братя няколко дни преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага до два часа, догде свършите поправката.” И наистина облакът се насочи в друга посока. И точно след два часа, когато двамата братя туриха последните керемиди на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце.
към текста >>

Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага до два часа, догде свършите поправката.” И наистина облакът се насочи в друга посока.
Тук ще разкажа една интересна подробност. Покривът на вилата беше повреден и трябваше да се поправи. Двама братя няколко дни преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага до два часа, догде свършите поправката.” И наистина облакът се насочи в друга посока. И точно след два часа, когато двамата братя туриха последните керемиди на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата.
към текста >>

Облакът се върна пак към вилата.
Двама братя няколко дни преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага до два часа, догде свършите поправката.” И наистина облакът се насочи в друга посока. И точно след два часа, когато двамата братя туриха последните керемиди на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата. Често пъти през деня имаше втора беседа. В друго време Учителя имаше частни срещи с присъстващите.
към текста >>

7. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки.
Някой казва, че не знае как да постъпи, но като не го приемат добре, той си казва: „Не трябва да постъпват така с мене.” Казвам му: „Както ти би желал да те приемат, така и ти постъпи.” Злото действа в частичността, а доброто - в душата. С други думи казано, злото се ражда, когато човек се отдели от Бога. Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава. Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение. Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви.
към текста >>

8. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Появи се тъмен дъждовен облак.
Специална квартирна комисия през първите години настаняваше гостите на квартира в частни къщи и по хотели, а по-късно във вилите или в палатки. Специална домакинска комисия се грижеше за общите обеди и вечери, за ремонтиране на вилите и пр. Тук ще разкажа една интересна подробност. Покривът на вилата беше повреден и трябваше да се поправи. Двама братя няколко дена преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага за два часа, догде свършите поправката.“ И наистина, облакът се насочи в друга посока. И точно след два часа, когато двамата братя туриха последната керемида на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни, в ранна утрин пред изгрев слънце, всички се нареждахме в двора на вилата.
към текста >>

Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага за два часа, догде свършите поправката.“ И наистина, облакът се насочи в друга посока.
Тук ще разкажа една интересна подробност. Покривът на вилата беше повреден и трябваше да се поправи. Двама братя няколко дена преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага за два часа, догде свършите поправката.“ И наистина, облакът се насочи в друга посока. И точно след два часа, когато двамата братя туриха последната керемида на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни, в ранна утрин пред изгрев слънце, всички се нареждахме в двора на вилата. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата.
към текста >>

Облакът се върна пак към вилата.
Двама братя няколко дена преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага за два часа, догде свършите поправката.“ И наистина, облакът се насочи в друга посока. И точно след два часа, когато двамата братя туриха последната керемида на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни, в ранна утрин пред изгрев слънце, всички се нареждахме в двора на вилата. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата. Често пъти през деня имаше втора беседа. В другото време Учителя имаше частни срещи с присъствуващите.
към текста >>

9. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така и всяко дърво, всеки облак, Слънцето, движението на вятъра, всичко това трябва да бъде за вас стимул.
Той става диамант. Бог е хлябът, водата, въздухът и светлината. Ако знаете как да ги приемете, ще се свържете с Бога. И ще Го приемете в себе си. Всеки човек, когото срещнете, трябва да бъде стимул за вас. Също така и всяко дърво, всеки облак, Слънцето, движението на вятъра, всичко това трябва да бъде за вас стимул. Понеже в този стимул е онзи Божествен Дух, който работи и събужда всички хора, във всички тези хора Бог е скрит. Той се изявява чрез тях. Ако небето събере всичкия дъжд и полива един камък, то той пак камък си остава. Значи трябва да бъдем възприемчиви към Божественото. Човек губи връзка с Бога - там е една от главните мъчнотии.
към текста >>

10. 82 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци.
На 10 януари 1944 година стана най-голямото нападение над София, градът гореше. По това време Учителя е бил в дома на моя брат Борис, намиращ се в дясно от пътя за Симеоново, на около 200 метра зад боровата гора. „До тогава - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше. Обаче, този път Той излезе и дълго гледа града. На сутринта отидохме на Изгрева. София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната картина, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога. Да излезем! “ Тогава дойде поканата от село Мърчаево. Брат Темелко предлагаше къщата си на Учителя.“
към текста >>

11. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Водачът не могъл да разбере накъде овенът отнесъл децата, понеже се спуснал облак.
Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, обърнал се към сестра си и казал: "Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък! " Яхнала и Хела животното и с двете си ръце обхванала брат си през кръста. Овенът бавно се изправил на краката си и тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал напред, после полетял и започнал да се издига все по-високо и по-високо. Водачът не могъл да разбере накъде овенът отнесъл децата, понеже се спуснал облак. Така Фрикс и Хела били спасени. Задето спасил живота на децата, боговете превърнали Овена в съзвездие на Небето". Чрез Звездното тяло на човека, силовите течения на Марс създават и оформят мозъчните центрове, които се намират около ушите. Затова при хора със силно Марсово влияние, разстоянието (отсечката) между двата отвора на ушите е значително, т. е. ширината на главата в тази област е подчертана, а ушите са повече щръкнали.
към текста >>

12. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Звездата в центъра на тази мъглявина е влязла в нов етап на своята еволюция и е започнала да се разпада на множество активни силови частици, които, разпръсквайки се със скорост 2 000-3 000 километра в секунда, образуват светъл облак.
Според Саабей, в създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Водолей. То най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Слънцето престоява във Водолей от 22 януари до 22 февруари. Съзвездието заема обширна област от Небесната сфера и с просто око в него могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от Четвърта звездна величина. Във Водолей съществува нещо изключително важно, характерно и особено: една звезда с необичайно висока температура от 130 000°, която е създала мъглявина от светещи силови частици с диаметър около 300 000 астрономически единици. Звездата в центъра на тази мъглявина е влязла в нов етап на своята еволюция и е започнала да се разпада на множество активни силови частици, които, разпръсквайки се със скорост 2 000-3 000 километра в секунда, образуват светъл облак. Последният ще продължава да нараства до пълното й разпадане и в него ще се създават условия за образуване на нови Небесни тела, които ще оформят нова Звездна система (галактика). В момента е налице нов етап от описания еволюционен процес. Именно това събитие във съзвездието Водолей създава и подсилва влиянието на Уран за търсене и творене на нещо ново: всяка нова творба в Природата е нещо, което до тогава не е било; т.е. Тя не приема да се повтаря и в Своята непрекъсната Творческа проява винаги създава нещо ново. Във Водолей се създава една Нова галактика, каквато със своите качества и способности не е имало досега.
към текста >>

13. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изтъкнахме, че в Бик има много звезди, които могат да се видят с просто око, особено червения гигант Алдебаран, двата звездни купа Плеяди и Хаиди и светлия облак Ракообразна мъглявина.
Особеностите на Зодиакалното съзвездие Овен описахме в главата за планетата Марс. В Овен, Вулкан получава активиране, внася в индивида прилив на енергия, в по-интелигентните - подтик към борба за справедливост, а в по-елементарните се изразява в рязко и грубо отношение към всички, незачитане на каквото и да било съвети и напътствия, невъзможност за разумен контрол. В Бик-Телец. Вулкан престоява в това съзвездие от 22 април до 22 май. Всички знаят колко активен е живота през месец май - най-гиздавият и приятен период през годината, на който всички се възхищават с изблик на живот и радост. Изтъкнахме, че в Бик има много звезди, които могат да се видят с просто око, особено червения гигант Алдебаран, двата звездни купа Плеяди и Хаиди и светлия облак Ракообразна мъглявина. Алдебаран е от Първа звездна величина и е около 40 пъти по-голям от нашето Слънце. Силовите течения, които излъчва, са от особено значение както за Земята и за съществата върху нея, така и за човека, при който той активизира емоционалната и интелектуалната природа и засилва жизнения поток във всички живи форми. В това съзвездие се намират два ясно изразени звездни купа. Единият е известен под името Плеяди, а българският народ го нарича Квачката. С просто око в него могат да се видят около 6-7 звезди, но по-ярки от 17-та звездна величина са около 500.
към текста >>

През 1954 година китайски астрономи са наблюдавали в това съзвездие един пулсар, който изхвърля светещи силови ядра със скорост не по-малка от 2 000 километра в секунда и създава светещ облак с диаметър от милиарди километри.
Другият звезден куп се нарича Хаиди, в който се намира гигантът Алдебаран. Общият брой на зведите му до 17-та звездна величина е 200. Най-характерното е, че те се движат най-бързо, което придава на влиянието на Хаиди изключително благоприятно въздействие върху човека, активизирайки го във всяко направление - емоционално, интелектуално и творческо. Най-същественото за силата и важността на Зодиакалното съзвездие Бик е т. нар. Ракообразна мъглявина. През 1954 година китайски астрономи са наблюдавали в това съзвездие един пулсар, който изхвърля светещи силови ядра със скорост не по-малка от 2 000 километра в секунда и създава светещ облак с диаметър от милиарди километри. Тези силови ядра са зародиши на бъдещи Небесните Образувания - Слънца, които ще образуват нов звезден куп или галактика. Известно е още, че Ракообразната мъглявина е източник на най-мощни радиосигнали. В Близнаци. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 май до 22 юни. С просто око в това съзвездие се виждат около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от Трета звездна величина.
към текста >>

14. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В този момент ревяща буря го обвива в черен облак.
Но окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя път, докато не постигне целта си. Посоката на човешкия дух, както и на всеки дух във вселената е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите и условията за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център." Видението на Хермес продължава. При думите на Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва. В този момент ревяща буря го обвива в черен облак. Седемте кълба изчезват под гъсти пари. Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни, всред нечувани охкания и проклятия. - Това е - казва Озирис - участта на безвъзвратно останалите ниски и злобни души. Тяхната мъка се свършва с разрушаването им, което е лишаването им от всякакво съзнание. Но гледай, парите се разпръсват, седемте кълба отново се появяват на небето.
към текста >>

15. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото същество.
Съществуват многобройни видове на Божествено обладаване и Божествено вдъхновение, които се произвеждат по-много начини. Поради това често се случва признаците на последните да бъдат различни. Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни и произвеждат различно вдъхновение, а понякога различния начин на унасянията прави различно и вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние сме погълнати от Него, или пък действуваме с постъпка, обща с Неговата. Също понякога ние споделяме най- долната Божествена сила, понякога средната Му сила, а понякога най-първата от всички. Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото същество. При тези различни случаи признаците, които има вдъхновението, са различни: Движение на тялото или на някои от членовете на тялото, или пък пълно спокойствие. Хармоничен ред и танцувания и мелодични гласове, или понякога напълно противоположни. Понякога тялото изглежда нараснало или подуто, или сякаш се възнася твърде високо във въздуха, или стават действия, напълно противоположни на тези. Понякога се забелязва известна интензивност на гласа, понякога последният много се видоизменя по причина на произхождащите мълчания. Защото звуковете ту се засилват, ту отслабват според музикалното изкуство, ту става противното.
към текста >>

16. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И облакът се оттегли от скинията и ето Мариам стана прокажена и бяла като сняг.
Но с раба Мойсея не е тъй. Той е верен във всичките ми думи. Затова уста с уста ще говоря аз с него явно, а не с гадания, и той ще гледа образа Господен. И как вие не се бояхте да говорите против раба ми Мойсея. И разпали се гневът Господен против тях и отиде си. И облакът се оттегли от скинията и ето Мариам стана прокажена и бяла като сняг. От този цитат се вижда, че и пророците са на степени според степента на Посвещението. Онези, които са с по-високо Посвещение като Мойсей, говорят лице с лице с Господа, а на по-долните Господ се открива във видения и сънища. В книгата „Второзаконие", 18-та глава, от 15 до 21 стих Мойсей казва на евреите: „Господ, Бог твой, ще те въздигне от средата тебе, от братята ти, пророк като мене: него да слушате... " И по-нататък Мойсей цитира думите на Господа към евреите: „Аз ще им въздигна от братята им пророк като тебе и ще туря думите си в устата му, и ще им говори всичко, каквото аз му заповядвам. И който не послуша думите му, които ще говори от Мое Име, аз ще искам ответ от него. Но пророк, който дръзне да говори в Мое Име думи, които Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да се умъртви.
към текста >>

17. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Той я обгръща някак си като един облак.
Така че Навутей е един вид физическата личност на Илия. И когато говорим за личността на Навутей, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията Илия е невидим образ, а Навутей е видимият образ на Илия във физическия свят. Но когато вникнем във Великия Дух на Илиевото дело и когато оставим да действува върху нас целия дух на Илия така, както ни го представя Библията, можем да кажем: В лицето на Илия пред нас застава всъщност духът на целия еврейски народ. Той е твърде велик, това ни показва окултното изследване, за да може да обитава напълно в душата на своята земна форма, в душата на Навутей. Той я обгръща някак си като един облак. Но той не е само в Навутей, но броди като природна стихия из цялата страна и действа в дъжда и в слънчевата светлина. Това ясно изпъква, като вземем цялото описание, което започва с това. че царува засуха, но чрез това. което Илия разпорежда във връзка с Божествено духовните светове, сушата и всички неволи, конто бяха обхванали страната, биват премахнати. Той действува като една природна стихия, като един природен закон.
към текста >>

И седмият път рече: Ето, малък облак колкото човешка длан възлязва от морето.
И рече Илия на Ахава: Възлез, яж и пий, защото иде глас на много дъжд. И възлезе Ахав да яде и пие. А Илия възлезе на връх Кармил и наведе се на земята, та тури лицето си между колената и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към небето. И възлезе, та погледна, и рече: Няма нищо. А той рече: Иди пак, до седем пъти. И седмият път рече: Ето, малък облак колкото човешка длан възлязва от морето. И рече: Възлез, кажи Ахаву: Впрегни колесницата си, та слез, за да те хване дъждът. И между това. небето се помрачи от облаци и вятър и стана голям дъжд. И качи се Ахав в колесницата, та отиде в Израел. И ръката Господня биде върху Илия, и стегна чрес- лата си, та тичаше пред Ахава дори до входа на Израел."
към текста >>

18. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

И видех вихрушка идеща от север, облак голям и огън пламнал, а около него сияние.
Това показва, че той е първостепенен Посветен с големи възможности. Ще предам цялата тази глава. Като вижда Славата на Божествения свят, той пада на лицето си и чува глас, който му говори. Първата глава започва тържествено и величествено по следния начин: „В тридесетото лято, четвъртия месец, в петия ден на месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и видях видения Божии, и после биде ръката Господня към мене. И видех вихрушка идеща от север, облак голям и огън пламнал, а около него сияние. И отсред него се виждаше нещо наглед като халколиван отсред огъня." С това е указано пробуждането на свръхсъзнанието на пророка, което е подобно на преживяването на един съвременен професор - Херман Бек, за когото споменах по-рано. Такова е преживяването на всички мистици при пробуждането на тяхното висше съзнание. По-нататък Йезекил казва: "И отсред него се виждаше още подобие на четири животни. Видът им беше това: имаха подобие человеческо и всяко имаше четири лица, и всяко от тях имаше четири крила.
към текста >>

И ще възлезеш и ще дойдеш като вихрушка, ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките ти полкове и много люде с тебе.
В 38-ма глава се дава едно пророчество на вожда на Рос, Мосох и Тувал, Гога и Магога. Мосох, Тувал и Рос са страни, които граничат на юг с Персия, а на север се простират в далечния север. В началото на главата Бог казва на пророка да каже, че Бог е против Гога и Магога. „И проречи против него и речи: Така говори Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, вожде на Рос, Мусох и Тувел" (3 и 4 ст.) След това му казва да се приготви и казва: „И в последните години ще дойдеш върху земя. която се освободила от ножа и се е събрала от много народи върху горите на Израил. И ще възлезеш и ще дойдеш като вихрушка, ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките ти полкове и много люде с тебе. Така говори Господ Иеова: И в онзи ден ще възлезат мисли в сърцето ти и ще съвещаваш съвети лукави и ще речеш: Ще влеза в земя на села неоградени, ще дойде при онези, които живеят в безопасност, за да обереш обир и изкористиш корист. Затова, Сине человечески, проречи и кажи Гогу: Така говори Господ Иеова: В онзи ден, когато людете Ми в Израил ще живеят в безопасност, ти ще ли да знаеш? И ще дойдеш от местото си, от последните страни на север, ти и много народи с тебе, всички всадници на коне, голямо множество и много сила. И ще възлезеш против людете Ми Израил като облак, за да покриеш земята. То ще бъде в последните дни.
към текста >>

И ще възлезеш против людете Ми Израил като облак, за да покриеш земята.
която се освободила от ножа и се е събрала от много народи върху горите на Израил. И ще възлезеш и ще дойдеш като вихрушка, ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките ти полкове и много люде с тебе. Така говори Господ Иеова: И в онзи ден ще възлезат мисли в сърцето ти и ще съвещаваш съвети лукави и ще речеш: Ще влеза в земя на села неоградени, ще дойде при онези, които живеят в безопасност, за да обереш обир и изкористиш корист. Затова, Сине человечески, проречи и кажи Гогу: Така говори Господ Иеова: В онзи ден, когато людете Ми в Израил ще живеят в безопасност, ти ще ли да знаеш? И ще дойдеш от местото си, от последните страни на север, ти и много народи с тебе, всички всадници на коне, голямо множество и много сила. И ще възлезеш против людете Ми Израил като облак, за да покриеш земята. То ще бъде в последните дни. И ще те докарам против земята Си, за да Ме познаят народите, кога се осветя в тебе, Гоге, пред очите им. Но в онзи ден, в деня, в който Гог дойде против Израилевата земя, гневът Ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова, защото в ревността Си, в огъня на гнева Си говорих. И ще призова против него нож по всичките Си гори, ножът на всекиго человека ще е против брата му. И ще дойде в съдба против него с мор и с кръв, и ще одъждя върху него и върху полковете му, и върху многото народи, които са с него, дъжд на потоп и камъни на градушка, огън и жупел.
към текста >>

19. Пророк Софония - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен.
Разрушението на Ниневия, предсказано от него, се е случило в 625-та година преди Христа. Бил е съвременник на Еремия. Книгата му се състои от три глави. Първата глава започва с думите: „Слово Господне, което биде към Софония, сина на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, сина Амонов, юдиния цар." „Ще погубя съвсем всичко от лицето на земята, говори Господ, ще погубя человек и скот, и ще погубя птиците въздушни и рибите морски. Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен. И всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността Му, защото ще направи скончението, даже и скоро, върху всички, които живеят на земята." В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на действието на закона на кармата и който се отнася за последните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погълнато то огъня на ревността Господня, от огъня, предизвикан от човешките престъпления. Нашата раса, според окултната наука, ще загине от огън, докато Атлантида загина от вода. За този фатален край на нашата епоха говори пророкът, а не за гнева на някакво капризно лично божество. Природните закони са живи и разумни и реагират на човешките престъпления с унищожение.
към текста >>

20. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес.
В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот.
към текста >>

Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души.
Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек.
към текста >>

И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове.
Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството.
към текста >>

Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик.
Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си.
към текста >>

Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога.
Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада.
към текста >>

Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога.
Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб.
към текста >>

Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души.
посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението.
към текста >>

21. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи.
При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях".
към текста >>

Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус.
В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях". Също при Възкресението се казва, че Мария видяла двама Ангели в бели дрехи, че стоят в гроба.
към текста >>

Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих).
При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях". Също при Възкресението се казва, че Мария видяла двама Ангели в бели дрехи, че стоят в гроба. Откъде се вземат тези двама души в бели дрехи? Те бяха същите, които учениците видяха при Преображението и те са вървели с Христа, но Неговата Светлина, така да се каже, ги е закрила и когато Той се възнесе и облак го засени, те се явяват. И всички сцени, събития и явления, които се описват около Възкресението и Възнесението са пълни със смисъл и значение, а не са случайно станали неща.
към текста >>

Те бяха същите, които учениците видяха при Преображението и те са вървели с Христа, но Неговата Светлина, така да се каже, ги е закрила и когато Той се възнесе и облак го засени, те се явяват.
А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях". Също при Възкресението се казва, че Мария видяла двама Ангели в бели дрехи, че стоят в гроба. Откъде се вземат тези двама души в бели дрехи? Те бяха същите, които учениците видяха при Преображението и те са вървели с Христа, но Неговата Светлина, така да се каже, ги е закрила и когато Той се възнесе и облак го засени, те се явяват. И всички сцени, събития и явления, които се описват около Възкресението и Възнесението са пълни със смисъл и значение, а не са случайно станали неща. Това показва дълбоката езотерична композиция на Евангелията, а не на случайно написани биографии или истории. След Възнесението следват Петдесетницата, изливането на Святия Дух върху апостолите. Но преди това, по предложение на Петър, е избран 12-я апостол, за да попълнят кръга на 12-те. След това Петър от името на 12-те говори на народа на различни чужди езици.
към текста >>

22. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им.
Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни. И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им. И като се взираха в Небето, ето двама человека в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо стоите, та гледате към Небето? Този Исус, който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде, както го видяхте да отива в Небето". След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където живеели заедно и между тях била и майката Исусова, и братята му прекарвали в молитва. По това време по предложение на Петър избират заместник на Юда Искари- отски измежду тези, които са били отначало с Исус и апостолите. Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява към 12-те апостоли.
към текста >>

23. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.
И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И дойде от облака глас, който каза: "Този е Моят Син, избраникът Мой, Него слушайте". И когато престана гласът, Исус се намери сам и те замълчаха, и след онези дни не казаха никога нищо за това, що бяха видели". Какво са видели тримата ученици на планината? Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави.
към текста >>

И дойде от облака глас, който каза: "Този е Моят Син, избраникът Мой, Него слушайте".
А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И дойде от облака глас, който каза: "Този е Моят Син, избраникът Мой, Него слушайте". И когато престана гласът, Исус се намери сам и те замълчаха, и след онези дни не казаха никога нищо за това, що бяха видели". Какво са видели тримата ученици на планината? Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна.
към текста >>

24. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Каза още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: дъжд ще вали.
Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, не, казвам ви, но по-скоро раздяла. Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима. Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка. Свекърва против снаха и снаха против свекърва си." (12;49-53) "Каза още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: дъжд ще вали. И така става. И когато духа южен вятър, казвате: Жега ще стане. И става. Лицемери, лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате? " (12;54-56)
към текста >>

25. 5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И яви се облак и ги засени, и Глас дойде от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте.
Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на Земята не може така да избели. И яви им се Илия с Мойсей, които разговаряха с Исуса. А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тук. И нека направим три шатри - за тебе една, за Мойсея една и за Илия една. Защото не знаеше какво да отговори. И яви се облак и ги засени, и Глас дойде от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте. И внезапно като се озърнаха, не видяха вече никого пред себе си, освен Исуса". Това е едно велико откровение, което тримата ученици са имали. Казано е, че Исус ги извежда на една висока планина насаме. Високата планина в окултен смисъл е емблема на висшия Божествен свят. издигане във висшето космично съзнание.
към текста >>

26. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога".
Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го повдигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, той е осъден на смърт - физическа и духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. А това значи прекъсване на връзката с Бога, прекъсване притока на Живота и тогава идват всички страдания и нещастия, кармата му от миналото се проявява. При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога". "И Христос, като дойде на Земята, имаше именно тази задача - да свърже хората с Бога, да премахне този тъмен облак, който отделя тяхното съзнание от връзката с Божественото Съзнание. Божественото Съзнание е подобно на Слънцето, което изпраща Светлина и Топлина на всички същества. Но когато черни облаци се натрупат на небето, те прекъсват връзката на хората със Слънцето. И тогава, особено през зимата, земята се сковава от мраз и лед, и животът престава. И Христос, с идването си на Земята, имаше за задача да разпръсне този тъмен облак, който беше надвиснал над човечеството и да постави човешките души отново под действието на Божественото Слънце на Любовта и Мъдростта, за да възраснат в тях всички зародиши на способности и добродетели.
към текста >>

"И Христос, като дойде на Земята, имаше именно тази задача - да свърже хората с Бога, да премахне този тъмен облак, който отделя тяхното съзнание от връзката с Божественото Съзнание.
Една дума ще му каже, но тази дума ще го повдигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, той е осъден на смърт - физическа и духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. А това значи прекъсване на връзката с Бога, прекъсване притока на Живота и тогава идват всички страдания и нещастия, кармата му от миналото се проявява. При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога". "И Христос, като дойде на Земята, имаше именно тази задача - да свърже хората с Бога, да премахне този тъмен облак, който отделя тяхното съзнание от връзката с Божественото Съзнание. Божественото Съзнание е подобно на Слънцето, което изпраща Светлина и Топлина на всички същества. Но когато черни облаци се натрупат на небето, те прекъсват връзката на хората със Слънцето. И тогава, особено през зимата, земята се сковава от мраз и лед, и животът престава. И Христос, с идването си на Земята, имаше за задача да разпръсне този тъмен облак, който беше надвиснал над човечеството и да постави човешките души отново под действието на Божественото Слънце на Любовта и Мъдростта, за да възраснат в тях всички зародиши на способности и добродетели. И Христос, когато беше на кръста, се обърна към Бога с думите: "Господи, в Твоите ръце предавам Духа Си".
към текста >>

И Христос, с идването си на Земята, имаше за задача да разпръсне този тъмен облак, който беше надвиснал над човечеството и да постави човешките души отново под действието на Божественото Слънце на Любовта и Мъдростта, за да възраснат в тях всички зародиши на способности и добродетели.
При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога". "И Христос, като дойде на Земята, имаше именно тази задача - да свърже хората с Бога, да премахне този тъмен облак, който отделя тяхното съзнание от връзката с Божественото Съзнание. Божественото Съзнание е подобно на Слънцето, което изпраща Светлина и Топлина на всички същества. Но когато черни облаци се натрупат на небето, те прекъсват връзката на хората със Слънцето. И тогава, особено през зимата, земята се сковава от мраз и лед, и животът престава. И Христос, с идването си на Земята, имаше за задача да разпръсне този тъмен облак, който беше надвиснал над човечеството и да постави човешките души отново под действието на Божественото Слънце на Любовта и Мъдростта, за да възраснат в тях всички зародиши на способности и добродетели. И Христос, когато беше на кръста, се обърна към Бога с думите: "Господи, в Твоите ръце предавам Духа Си". С други думи Христос се обърна към Бога със следните думи: Господи, понеже бях свързан кар-мически с греха на хората, Аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося докрай. Ето, сега предавам Духа Си в Твоите ръце, натоварен с греховете на човечеството. След това тежко изпитание дойде Възкресението на Христа.
към текста >>

27. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го скри от погледа им.
И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени с Духа Святаго след тия не много дни." /1;3-5/. "И тъй веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на Земята. И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го скри от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама человеци в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас към небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето." /1;6-11/. Възнесението и явяването на двамата человеци е бели дрехи е вторият голям окултен факт, за който споменава книгата Деянията на апостолите. Това не е едно просто явление, това е един окултен факт от грамадно значение, който става пред очите на цяла група, състояща се от повече от 10 души. Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е.
към текста >>

видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е.
И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама человеци в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас към небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето." /1;6-11/. Възнесението и явяването на двамата человеци е бели дрехи е вторият голям окултен факт, за който споменава книгата Деянията на апостолите. Това не е едно просто явление, това е един окултен факт от грамадно значение, който става пред очите на цяла група, състояща се от повече от 10 души. Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя.
към текста >>

28. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето, всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/.
По-нататък разглежда въпроса за яденето и неяденето на месо. И в 8-ми стих казва: "А това, що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо. Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? И поради твоето знание, слабият погива, братът, за когото е умрял Христос." /8;8-11/. "Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето, всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/. Тук Павел повдига булото, което покрива Тайните на Стария Завет. "Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне."/10;12/. "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." /10;13/. "Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
към текста >>

29. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Астралното тяло е като един облак, който се образува.
Всичко това така се отразява в астралното тяло, дори до мислите и представите. Ясновидецът вижда в астралното тяло да се отразява всичко онова, което преминава през душата - от най-низшите инстинкти до най-възвишените идеали. Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото. Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло. Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с душата, с Аза. Астралното тяло е като един облак, който се образува. Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато Азът изчезва почти изцяло в Безкрая. Когато човек влезе в Пътя на Посвещението, тези четири елемента на човека постепенно се преобразяват и отношенията между тях се изменят. Но ако човек не дава друга храна на своя дух, освен това, което съставя днешния текущ живот, той не може да встъпиш в Пътя на Посвещението.За да влезе в Пътя на Посвещението и да достигне до Посвещение, човек трябва да се подготви във времето на състоянието на будност посредством упражнения, предписвани от Посветени, а именно чрез съзерцание, размишление и съсредоточване. В един от Съборите 1919 или 1920 г. Учителя, говорейки за Нарядите, които ни дава, казва, че те са Път към Посвещение.
към текста >>

30. X. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казва: "И видях друг силен Ангел, който слизаше от Небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като Слънцето и краката му като огнени стълбове.
X. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА Авторът на Апокалипсиса, който ни разкрива в ред грандиозни символи историческото развитие на човечеството в течение на Земния период чак до завършването на земната еволюция, което ще стане когато затръбят седемте Тръби и се излеят седемте Чаши на Божия гняв, не е пропуснал да ни даде, изразена в грандиозни картини, и мисията на Земята. Той казва: "И видях друг силен Ангел, който слизаше от Небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като Слънцето и краката му като огнени стълбове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на Земята, извика с висок глас, както когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове... И гласът, който чух от Небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на Ангела, който стои на морето и на земята. Отидох, прочее, при Ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяш; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И тъй, взех книжката от ръката на Ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи." Тази книга, това е Евангелието на Любовта, която влиза в земното развитие, която е мисията на Земята.
към текста >>

Ангелът, който слиза от Небето, облечен в облак, е Духът на Земята, Духът на нашия Земен период на развитие.
И каза ми: Вземи и я изяш; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И тъй, взех книжката от ръката на Ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи." Тази книга, това е Евангелието на Любовта, която влиза в земното развитие, която е мисията на Земята. Това, че книгата е сладка в устата, а горчива в стомаха, показва, че когато приеме Любовта в себе си, в своя физически живот, който е символизиран със стомаха на човека, ще има много неприятности, защото Любовта изисква жертви, изисква дейност, на която човешкото същество не е привикнало, и затова физическият живот на човека ще бъде горчив, ще има много неприятности, но в устата, т.е. в сърцето и в душата, ще бъде сладка като мед, което значи, че в духовно отношение Любовта ще бъде една Божия благодат и човек ще чувства сладост в сърцето си. Ангелът, който слиза от Небето, облечен в облак, е Духът на Земята, Духът на нашия Земен период на развитие. Този период, както споменах и по-горе, е разделен на две части - една на слизане на Духа към материята, и друга - на възлизане. Слизането на Духа към материята е наречен Марсов период. Тогава под влияние на планетата Марс са се влияли в Земята силите, които образуват желязото. Периодът на възлизането е наречен Меркуров период. Но тези два подпериода са израз на това, което е предшествало нашия Земен период - космичен период на Луната, който е наречен Космос на Мъдростта, и космичния период на Слънцето, който е наречен Космос на Силата, на Енергията.
към текста >>

31. XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ -РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е описано по следния начин: „И видях друг силен Ангел, който слизаше от Небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като Слънцето, а краката му като огнени стълбове.
Илия донесе Евангелието на Силата. Илия означава Ръководна Сила, Сила, която дава импулс на събитията, а Мойсей донесе Евангелието на Мъдростта. Мойсей означава Мъдростта и Истината. Те са представители на силите, както казах по-рано, които идват от двете предшестващи въплъщения на Земята - Луната и Слънцето, които се представят на Посветения като два стълба, върху които се крепи Земята. Първият стълб символизира Мъдростта, представена от Мойсея, а вторият стълб символизира Силата, представена от Илия, върху които се опира Духът на Земята. Това е описано по следния начин: „И видях друг силен Ангел, който слизаше от Небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като Слънцето, а краката му като огнени стълбове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята..." За тези два стълба говорих по-рано. Те са Силата и Мъдростта, върху които се опира Любовта, за която е казано: Лицето му беше като Слънце. Така че духовното Слънце на Любовта, Любовта проявена на Земята, ще се изяви, поддържана от Слънце-Марс - Силата, и Луната-Меркурий - Мъдростта, т.е. Илия и Мойсей. Върху тези два стълба, Силата и Мъдростта, ще се опре и изяви Любовта, носена от Христа, която е мисията на нашата Земя, както мисията на Слънчевия период е Силата, а мисията на Лунния период е Мъдростта.
към текста >>

32. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И в края на главата се дава картина, в която Човешкият Син е застанал в облак със сърп в ръка, готов да жъне.
И вършеше големи знамения, щото да направи и огън да слезе от небето на Земята пред хората. И мамеше живеещите на Земята чрез знаменията... И принуждаваше всички малки и големи да им се тури белег на дясната ръка и на челото... Тук е нужна Мъдрост. Който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек. А числото му е 666. В следващата 14-та глава се казва: "И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него 144 000, които носеха Неговото име и Името на Неговия Отец, написано на челата им." /1/. И в края на главата се дава картина, в която Човешкият Син е застанал в облак със сърп в ръка, готов да жъне. И казва се: „Оня, прочее, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на Земята; и Земята биде пожъната." /16/. Това са две грандиозни картини, които ни описват състоянието на човечеството, след като Земята се е трансформирала и се е превърнала в астрално небесно тяло. Ще се спра накратко върху техния символизъм. Ние видяхме, че само най-напредналите от човеците, които са приели Христовия импулс, ще преминат в новата Земя, защото са одухотворили своите тела. Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична планета, направена от твърда и груба материя.
към текста >>

И казва се: „Оня, прочее, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на Земята; и Земята биде пожъната." /16/.
И мамеше живеещите на Земята чрез знаменията... И принуждаваше всички малки и големи да им се тури белег на дясната ръка и на челото... Тук е нужна Мъдрост. Който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек. А числото му е 666. В следващата 14-та глава се казва: "И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него 144 000, които носеха Неговото име и Името на Неговия Отец, написано на челата им." /1/. И в края на главата се дава картина, в която Човешкият Син е застанал в облак със сърп в ръка, готов да жъне. И казва се: „Оня, прочее, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на Земята; и Земята биде пожъната." /16/. Това са две грандиозни картини, които ни описват състоянието на човечеството, след като Земята се е трансформирала и се е превърнала в астрално небесно тяло. Ще се спра накратко върху техния символизъм. Ние видяхме, че само най-напредналите от човеците, които са приели Христовия импулс, ще преминат в новата Земя, защото са одухотворили своите тела. Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична планета, направена от твърда и груба материя. Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална душа, е минал през груповата душа, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек.
към текста >>

33. 1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние.
Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество. Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък. Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини. Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние. Всъщност това е само около него и е причинено от самия него. Сегашните социални противоречия са прахът, който хората сами са дигали около себе си и се дължи на естеството на самия път и на тези, които се движат по него. За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност.
към текста >>

34. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

страшен черен облак.
Но научили, че горе са имали хубаво слънчево време, след като Учителят изсвирил мелодия от четвърт тонове. Една година Учителят извикал няколко млади приятели да отидат в Търново седмица преди събора, за да препокрият покрива на вилата, дето се събирахме. Братята почнали работа и били вече разкрили покрива, но се задал страшен черен облак. Всяка минута щял да ливне пороен дъжд, а покривът бил разкрит и всичко щяло да се залее. Учителят отишъл при братята и ги попитал още колко време им трябва, за да завършат покриването. Те направили сметка,
към текста >>

над братската вила, облакът променил пътя си, разделил се надве, заобиколил
Те направили сметка, че ще свършат за около два часа. Учителят излязъл до портата, казал някакви думи и направил нарочни движения с ръката си. И ето какво станало: като дошъл над братската вила, облакът променил пътя си, разделил се надве, заобиколил тази част от града и поел в друга посока. Учителят се върнал при братята и им казал, че дъждът се отлага с два часа. След точно толкова време, когато покривът току-що бил завършен, облакът се върнал и изсипал страшен пороен
към текста >>

покривът току-що бил завършен, облакът се върнал и изсипал страшен пороен
над братската вила, облакът променил пътя си, разделил се надве, заобиколил тази част от града и поел в друга посока. Учителят се върнал при братята и им казал, че дъждът се отлага с два часа. След точно толкова време, когато покривът току-що бил завършен, облакът се върнал и изсипал страшен пороен дъжд. Когато от небето се излели първите потоци вода, братята тъкмо слизали от покрива и се измокрили до кости. В началните години от дейността на Учителя той бил във връзка с протестантските среди. Един ден гостувал на възрастен протестант. Човекът
към текста >>

35. КОРИСТОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като облак то помрачава съзнанието на човека, ограбва неговото сърце.
• 86 • Користолюбие. Съвременните хора се нуждаят от молитвата, която може да изправи живота им, да премахне от тях всяко користолюбие. А користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека, ограбва неговото сърце.
към текста >>

36. Медитация върху дъгата - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато медитирате върху дъгата, ето какви картини може да си представите: на запад – Слънцето, на изток – тъмен, черен облак, а дъгата – от север към юг, след ситен пролетен дъжд.
Това зависи от способността на ученика да се концентрира. Значи всеки ден ще медитирате върху дъгата, докато в ума ви се създаде жива, ясна картина. Ще си я представяте такава, каквато я виждате в Природата – с всичките й цветове. Това упражнение ще послужи като стимул за развиване на въображението във вас. За окултният ученик въображението е необходимо, понеже то е майка на идеите. Когато медитирате върху дъгата, ето какви картини може да си представите: на запад – Слънцето, на изток – тъмен, черен облак, а дъгата – от север към юг, след ситен пролетен дъжд. Или на изток е ясно, а дъгата се явява на запад. Изобщо, каквито и положения да заема в ума ви, един ден дъгата трябва да изгрее в душата ви така, както изгрява в Природата. Като медитирате по десет-петнадесет минути на ден върху дъгата, ще видите как незабелязано, естествено в ума ви ще се яви образът на дъгата. Като медитирате, ще затваряте очите си, за да виждате образа на дъгата ясно, картинно. В първо време като си я представяте умствено, тя няма да бъде ясна, но след време ще изпъкне добре и то такава, каквато е в Природата – жива, реална.
към текста >>

37. 15-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако вие запитате някой от тях: Ти готов ли си да се пожертвуваш за мен, той веднага праща един облак между вас и себе си и спира своята помощ.
Новото учение изисква доброволна жертва, а не жертва чрез изнудване, чрез насилие. Доброволната жертва и жертва по любов има място в Бялото Братство. 43. Ученикът и Белите Братя. Някои питат: Кога Белите Братя са готови да се жертвуват за нас, да ни помагат? - Когато в душата на човека се яви силен подтик да бъде ученик на великата окултна школа, Белите Братя са готови да се жертвуват за него, да му помагат, да му съдействат. Ако вие запитате някой от тях: Ти готов ли си да се пожертвуваш за мен, той веднага праща един облак между вас и себе си и спира своята помощ. Тъй щото, всичко зависи от вашето разположение: Каквото е вашето разположение към тях, такова е и тяхното към вас. Като знаете това, щом искате тяхното съдействие, тяхната помощ, в отношенията си спрямо тях ще застанете на определена база. Каквото всеки ден градите, те го проверяват камък по камък, за да бъде здраво, чисто и тогаз ще го използуват като градивен материал на Божествената сграда, в която и вие сте призвани като работници. 44. Страданията в живота на ученика. Като ученици на Великата Окултна Школа, вие трябва да гледате на живота съзнателно и с приятност.
към текста >>

38. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Никакъв облак не може да достигне до този връх.
Колкото се отнася до Ученика, Христос казва: Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в новата епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате мир и радост в душите си. Учениците ще носят радост в душите си, като разрешават своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, но за Радостта на Ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото Слънце всякога огрява този връх. Никаква буря няма на този връх. Там царува Любов, там царува Светлина, там царува Мир, там царува самата радост. Тъй разбираме ние Радостта на Ученика. Ако нямате Мир, радостта никога не идва на земята.
към текста >>

39. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вашето небе трябва да бъде ясно, без никакъв облак.
Това не са проявления на Божествената Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно могат да живеят и да израстват, не една педя пигмей, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. 217. Какво се иска от Ученика. От всички ви се иска да бъдете служители на абсолютната Истина, без никаква лъжа в себе си. Аз говоря не за вън да изповядате Истината, но като се изправите пред себе си, пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа, да съзнаете фактите, абсолютно никаква лъжа в душата ви да няма. Вашето небе трябва да бъде ясно, без никакъв облак. Сега аз не говоря за външния свят, но за вътрешния. Туй е едно състояние. Само тогава нашият ум може да бъде свободен. При такова едно състояние можем да мислим добре. Второто нещо: У всички трябва да има жажда да учите.
към текста >>

40. ЗДРАВЕ, ИЗЦЕЛЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Планинските слънчеви бани са за предпочитане, понеже ритъмът на Слънцето не е нарушен от астралния мисловен облак, който обгръща града.
* Няма по-хубаво лекарство от топлата вода, но трябва да знаете как да я възварявате, в какъв съд, по кое време. Водата е първият елемент на живота и е най-добрият негов проводник, еликсирът на живота. Лекарствата само подпушват болестта, водата лекува. Тя и всичките течности трябва да се пият на глътки. Водата да се сваля от огъня в момента на завирането - тогава, когато се отделя най-голямата й сила. * Планинските слънчеви бани са за предпочитане, понеже ритъмът на Слънцето не е нарушен от астралния мисловен облак, който обгръща града. * Чистотата (външна и вътрешна) е най-хубавото лекарство срещу всички болести. Основният тон на живота се добива чрез чистотата. Тя е проводник на червения цвят. А той пък носи онзи материал, от който се съгражда живот. Този червен цвят, който виждаме, е само сянка на истинския.
към текста >>

41. Ученик - Георги Радев (1900–1940)

облак не може да го засегне, Божественото Слънце всякога го огрява.
Ученикът ще носи Радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят – никакъв облак не може да го засегне, Божественото Слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любов, там царува Светлина, там царува Мир. Този е естественият път на ученика – Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да
към текста >>

42. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Изведнъж се задава някакъв облак и започва да гърми, но още няма дъжд.
“ Като чух думите на Йорданка, допълних: „Леле, Йорданке, моля те, не казвай такива думи! “ – „Не аз ги казвам, а ми ги казаха вече.“ Прочетох беседа, но бяхме без настроение и веднага се разделихме. Мина се само един месец след случилото се. Синът на Янка отива с малкото си момче в село Ягодово – да помогнат на негов колега от същото село, да берат ягоди и да се разходят. Времето било много топло, синът ѝ бил без риза, гол се печел на слънцето. Изведнъж се задава някакъв облак и започва да гърми, но още няма дъжд. Всички отишли под един орех – да не ги намокри. Синът ѝ излиза далеч от ореха, искал да го понавали. Остава сред ягодите, като трясва един силен гръм и го обвива целия. Той пада и мълнията го убива на място. Като разбрах какво е станало със сина на Янка, втресе ме.
към текста >>

43. 62. Белият облак - Радка Левордашка (1920-2014)

БЕЛИЯТ ОБЛАК
БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам печката в стаята на Учителя и да я запалвам с дърва. Случвало се е, той да лежи все още, докато аз върша това. В един такъв ден почистих печката и поглеждам към леглото, Учителя още не е станал. Изведнъж виждам как леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече. Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак!
към текста >>

Изведнъж виждам как леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече.
БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам печката в стаята на Учителя и да я запалвам с дърва. Случвало се е, той да лежи все още, докато аз върша това. В един такъв ден почистих печката и поглеждам към леглото, Учителя още не е станал. Изведнъж виждам как леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече. Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак! Това трая няколко минути. Постепенно облакът изчезна и леглото заедно с Учителя се появи отново! Мина известно време и той като че се върна в тялото си и ми каза: „Това, което видя, не го разказвай никому! Трябваше да се оправят някои работи по света, та аз ходих там!
към текста >>

Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак!
БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам печката в стаята на Учителя и да я запалвам с дърва. Случвало се е, той да лежи все още, докато аз върша това. В един такъв ден почистих печката и поглеждам към леглото, Учителя още не е станал. Изведнъж виждам как леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече. Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак! Това трая няколко минути. Постепенно облакът изчезна и леглото заедно с Учителя се появи отново! Мина известно време и той като че се върна в тялото си и ми каза: „Това, което видя, не го разказвай никому! Трябваше да се оправят някои работи по света, та аз ходих там! "
към текста >>

Постепенно облакът изчезна и леглото заедно с Учителя се появи отново!
Случвало се е, той да лежи все още, докато аз върша това. В един такъв ден почистих печката и поглеждам към леглото, Учителя още не е станал. Изведнъж виждам как леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече. Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак! Това трая няколко минути. Постепенно облакът изчезна и леглото заедно с Учителя се появи отново! Мина известно време и той като че се върна в тялото си и ми каза: „Това, което видя, не го разказвай никому! Трябваше да се оправят някои работи по света, та аз ходих там! " Аз знаех, че Учителя се излъчва и ходи да спасява хората по света: потъващи параходи, катастрофиращи самолети, присъстваше при природни катаклизми и биваше там, където се решаваха важни политически събития. Това го знаех и от други братя.
към текста >>

44. ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША - Теофана Савова

Ни сянка от облак или мъгла.
Но смелите бяха възнаградени. Витоша разкриваше небивала хубост. От сребърна тя се превръщаше последователно в пурпурна, в златна, във всички нюанси на съществуващите багри, за да ни изненада с последния - белия цвят. Снегът беше толкова чист, че белината му се сливаше с дневната светлина, от което човек губеше представа за действителността и се озоваваше в един далечен звезден мир. Белотата на снега отразяваше безбрежната синева на небето. Ни сянка от облак или мъгла. В този хубав ден една велика хармония на чистота и святост владееше пространството между небето и земята. Къде започваше едното и къде завършваше другото? Може би днес нямаше земя или чистотата се бе вселила на земята и навред царуваше небесна чистота? Чистият ден - така го нарекох. Така го нарекохме всички; чистота отвън, чистота отвътре и светлина, много светлина!
към текста >>

45. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

- Няма да ви навали - каза Учителя и погледна към облака.
„Нарядко той заповядва, обаче когато стори това, всичко му се подчинява. На неговия жест морето утихва, вятърът спира, завалява дъжд или пък избухва буря." По време на едно летуване в планината някои трябваше да се завърнат в града. - Учителю - тревожехме се ние - дано не завали дъжд! А над нас се бяха надвесили облаци и току да плисне. - Няма да ви навали - каза Учителя и погледна към облака. И дъждът се въздържа, заради вас направи едно усилие. Когато групата се прибра на „Изгрева", едва тогава водите над нас се отприщиха и завяла пороен дъжд. Пазя жив спомен и от една зимна екскурзия. Земята бе покрита със сняг, а небето - натежало от облаци. Чувствахме се подтиснати.
към текста >>

46. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил.
Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божии. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4, ст. 5, и глава 5, ст.
към текста >>

47. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Още през 1942 година Учителя предлага на братята и сестрите да създадат няколко групи, които да се молят редовно в определени дни — тъмният облак, който надвисва за друга война в Европа, да се измести на изток.
На другия ден той се разболява и на деветия ден си заминава от този свят. Понеже той три пъти се заканва на Учителя, че за три дена ще го изгони, то за девет дена свършва войната. Останалите негови приятели и привърженици — противници на Учителя, остават като попарени и повече не безпокоят братството, докато то живее в селото. На 19 август 1944 г. Учителя присъства на събора на Слънцето, където се решават въпросите за войната и положението на България, Европа и целия свят. Още през 1942 година Учителя предлага на братята и сестрите да създадат няколко групи, които да се молят редовно в определени дни — тъмният облак, който надвисва за друга война в Европа, да се измести на изток. Братята и сестрите създават няколко духовни групи, които работят непрекъснато в това направление. Наистина тази опасност се измества, войната отива на изток и обхваща Китай и Виетнам. В разговор Учителя казва: „Сега ще стане нещо, което сам Бог е направил. Очаквам да стане това, което никой не може да направи освен Бог." Говорейки за живота на братството, Учителя обяснява: „Сега има три положения за братството: 1. Да не дойдат комунистите.
към текста >>

48. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд.
От небето започва да вали кален дъжд, който продължава 40 денонощия. Цялата Земя е покрита с вода, която не се оттегля повече от 150 денонощия. В резултат на потопа изчезва цветущият континент Атлантида със своите две царства. Те враждуват помежду си, притежават атомни бомби и самолети, движени от космично електричество, и решават да започнат атомна война, в резултат на която Земята ще се разруши, както е разрушена планетата Фаетон - Лъчезарната, намираща се между Марс и Юпитер, от която са останали големи и малки астероиди, които се движат по нейната орбита. Бог не допуска да стане това зло и предизвиква потоп на Земята. По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителя казва, че само в Атлантида Бялото Братство е побеждавано и принудено да напусне континента и да отиде 6 Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство.
към текста >>

„И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя
Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство. Така Бог спасява човечеството от пълно унищожение. Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." /13-и стих, 9-а глава, Битие/ Това е първият връх на спасение, през който душата минава. Един от потомците на Ной е Аврам, който става родоначалник на човечеството. Дълго време жена му Сара няма деца и му позволява да придобие син от нейната робиня Агар.
към текста >>

Един облак го засенва :
Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота. При идването на Сина Божий - Христос, на Земята преди 2000 години човечеството е вече на 10 духовни години, с много силни чувства и започва своя пубертет. Като се прибавят големият фанатизъм на фарисеите и садукеите и техният критичен ум - всичко това довежда нещата дотам, че те не познават Божия пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване. Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 м., на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях. Той става светъл като Слънцето - такъв, какъвто учениците Му никога не са го виждали. Един облак го засенва : „И ето глас из облака, който казваше: Този е Син мой възлюблений, в Него благоволих: слушайте Него! " /Матея, 17-а глава, 5-и стих,/
към текста >>

„И ето глас из облака, който казваше:
При идването на Сина Божий - Христос, на Земята преди 2000 години човечеството е вече на 10 духовни години, с много силни чувства и започва своя пубертет. Като се прибавят големият фанатизъм на фарисеите и садукеите и техният критичен ум - всичко това довежда нещата дотам, че те не познават Божия пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване. Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 м., на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях. Той става светъл като Слънцето - такъв, какъвто учениците Му никога не са го виждали. Един облак го засенва : „И ето глас из облака, който казваше: Този е Син мой възлюблений, в Него благоволих: слушайте Него! " /Матея, 17-а глава, 5-и стих,/ Христос, за да може да живее между хората, да ги лекува и им проповядва, е намалил силата на своите вибрации 78 милиона пъти.
към текста >>

49. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Слънцето залезе в 18 часа и 40 минути в сив облак.
Ние се бяхме намазали с крем против изгаряне. Направихме снимки на околните красиви върхове. По-късно на върха пристигнаха още наши приятели, като десетина сестри от тяхната група се върнали от стръмното място и отишли в заслона Хималай. Целият ден беше слънчево и сравнително топло. Много групи от хора посетиха върха и се върнаха обратно назад. Слънцето залезе в 18 часа и 40 минути в сив облак. Небето над нас беше ясно и звездно. Виждат се Овен, Алдебаран съвпад с Марс, Орион, Сириус с Голямото куче, Капелан от Колар, заедно със съзвездието Колар, Кастор и Полукс от Близнаци, съвпада със Сатурн и Процион. По-нататък от тях е съзвездието Лъв с Регул и манго други звезди. В 20 часа и 26 минути посрещнахме пролетта навън. Ситуацията се беше променила - бе паднала гъста мъгла и духаше северен вятър.
към текста >>

50. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Когато малки облаци се съберат на едно място, те образуват голям облак, който закрива слънцето.
Който има правилни разбирания, той ще види, че в противоречията има красота. Когато Божествените ветрове духат и разнасят облаците, тогава само човек разбира с каква любов е обкръжен." („Лъчи на живота", стр. 195) „Вижте облаците на небето. Как са образувани големите облаци? От малките облаци. Когато малки облаци се съберат на едно място, те образуват голям облак, който закрива слънцето. Така и вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която скрива Божественото. Ето защо като направите една малка погрешка, обърнете се към Божественото в себе си, то да я изправи. Кажи си: Господи, съгреших. Сам не мога да изправя погрешката си; научи ме как да постъпя." („Петимата братя", стр. 212) „Сега, като седите на този връх и наблюдавате небето, виждате, че облаците са под вас... Облаците са под нас, понеже преобладаващите енергии на Земята и на небето са положителни.
към текста >>

Когато Мойсей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там.
„Какво можете да получите от мъглата, която ви обикаля днес? Нищо не може да получите. Защо? Защото мъглата взима, но нищо не дава." („Божествен и човешки свят", стр. 212) „Както виждате, ние сме заобиколени с мъгла. Какво означава тази мъгла? Когато Мойсей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там. Така беше по-добре. И сега Господ казва: Външният свят не е готов още да види моето лице, нито да вижда какво става тук. Затова днес мъглата се разстила пред нас. Дълго време трябва да работи Божественото рало върху вас, за да възприемете Божествената светлина." (Петимата братя", стр. 226) ,Лекцията, която тази сутрин ви държах, остана малко неразбрана за вас, понеже мъглата не се дигна през всичкото време.
към текста >>

51. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Но когато в своята беседа засягаше лъжата и коварството в живота на нашата съвременност, когато се докосваше до кощунствените думи срещу великото и святото в битието, тогава меката светлина се превръщаше в светкавица, излязла из облака на благороден Божествен гняв.
Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек. Макар да беше завършил осемдесетях години, той не загуби до края на земния си живот този свой вид. Учителят Беинса Дуно имаше мек, топъл, но вълнуващ поглед. Светлината на очите му проникваше дълбоко в събеседника. Този светлик носеше мир и успокоение. Но когато в своята беседа засягаше лъжата и коварството в живота на нашата съвременност, когато се докосваше до кощунствените думи срещу великото и святото в битието, тогава меката светлина се превръщаше в светкавица, излязла из облака на благороден Божествен гняв. Учителят познаваше глъбините на човешката душа. Веднага знаеше и нивото, до което е израснал всеки, който идваше при него и съобразно с това, което виждаха духовните му очи, той постъпваше спрямо хората, без да нарушава тяхната свобода и без да хвърля върху тях сянката на своя авторитет. Прилагайки винаги заветите на Христа, Който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова за покаяние“. Учителят беше по-внимателен към онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение.
към текста >>

52. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Съмнението е като облак, който затуля светлината, която идва отгоре.
Така са устроени техните съзнания. От такива стъкленици всичко изтича. Друго нещо представлява човекът, който има вяра. Той отива при обилния извор със здраво шише, налива го и от него нищо не изтича. За осъществяването на една идея, е потребен обилния извор на вярата. Съмнението е като облак, който затуля светлината, която идва отгоре. Известна доза съмнение е породил анализът в науката, но след този анализ е необходим синтез. Каква полза от това, ако някой успее да разглоби един часовник и ако след това не може да го сглоби. Науката се изгражда и с едното, и с другото, но онова, което остава в съзнанието като неизменна истина, то с резултат от синтеза на отделните части от едно явление. Разговорът привърши с тези обяснения.
към текста >>

53. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

С тези думи щеше да завърши разговорът на слънчевата полянка, но изведнъж прокопаха дошли от запад едри капки и един облак се носеше зад тях.
Истинското себепознаване се крие в думите: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога Исуса Христа. Когото Си проводил на земята.“ Истинското себепознаване е да познаеш в себе си Господа на Любовта. Само този, който е познал себе си по този начин, се е истински познал. Само такъв знае що е благодат и истина. С тези думи щеше да завърши разговорът на слънчевата полянка, но изведнъж прокопаха дошли от запад едри капки и един облак се носеше зад тях. Ученикът: Да идем в салона, Учителю! - каза той с енергичен, но все пак молящ глас. Учителят, който видя голямото желание на учениците да продължат разговора, усмихна се и бързо се запъти към салона. Групата го настигна бързо. Разговорът премина на закрито, защото пролетният дъжд вече приятно ръмеше над полянката.
към текста >>

54. 47. ВЕЛИЧИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

" При тези думи Той отлетя от земята като нежен бял облак към небето, но не остана там, а слезе като чиста утринна роса в сърцата на всички свои братя, преля великата си любов в тези изтерзани сърца, за да ги възкреси за нов живот, за вечен живот в любовта си.
ВЕЛИЧИЕ Какво величие се крие в голямото страдание, в силната скръб! В спокойния живот сърцето сякаш е спало и изведнъж се събужда и затрептява в неизвестната гама в момента, в който дълбоката скръб го спохожда. По-могъща, по-велика от скръбта става милостта, която той изпитва към всичко. Милостта — това е сублимната любов, с която е трептяло сърцето на Христос, който в най-ужасните мъки на кръста извика с преливащо сърце от милост към пропадналите духовно свои братя: "Господи, прости им, те не знаят какво правят! " При тези думи Той отлетя от земята като нежен бял облак към небето, но не остана там, а слезе като чиста утринна роса в сърцата на всички свои братя, преля великата си любов в тези изтерзани сърца, за да ги възкреси за нов живот, за вечен живот в любовта си. 23.II.1984 г. 10.15 ч.
към текста >>

55. 63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Най-светлият ще дойде в сивата дреха на дневната светлина, забулен в мъглявината на облака, от който ще рукне благодатният дъжд върху човешките души.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ "Ще дойде с облаците". Най-светлият ще дойде в сивата дреха на дневната светлина, забулен в мъглявината на облака, от който ще рукне благодатният дъжд върху човешките души. Могъщият дъб е скрит в малкия желъд. Космичната сила е скрита в невидимия атом. Малката земя е съкровищница на слънцето. Така той слезе незнаен, непознат и неочакван в най- бурния век на земята. Не ни каза кой е до последния си час.
към текста >>

56. ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ - Борис Николов

Поканили го да пренощува в една къща, но в нея имало бълхи – облак.
Тази случка ми я разправи моят стар приятел дядо Стефан. Тогава той беше възрастен, а това се е случило, когато е бил млад – предполагам да е станало преди 80–90 години. В селото Каймаклий живял прочут ходжа. Той помагал на хората със съвети, лекувал, но главното – имал власт над животните. Веднъж ходжата дошъл в селото на Стефана. Поканили го да пренощува в една къща, но в нея имало бълхи – облак. Хазяите се извиняват. Ходжата казва: „Не вр³ди.“ Вечерта той извадил ножа, забил го в пода и произнесъл някакви думи. Всички бълхи се събрали около ножа, покрили го догоре. Ходжата спал спокойно. На сутринта трябвало да отиде в къщата на един чобан*, прочут с това, че неговите кучета били най-злите в селото – човек не можел да влезе в двора му.
към текста >>

57. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал напред и започнал да се издига все по-високо и по-високо, а водачът не могъл да види и да разбере накъде отива и къде отнася децата, понеже се спуснал облак.
Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък“. Яхнала и Хела овена и с двете си ръце обхванала брат си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал напред и започнал да се издига все по-високо и по-високо, а водачът не могъл да види и да разбере накъде отива и къде отнася децата, понеже се спуснал облак. Така децата били спасени. Понеже овенът спасил живота на децата, боговете го превърнали в съзвездие на небето. Силовите течения на Марс чрез Звездното тяло на човека (Двойника) създават и оформят мозъчните центрове. които се намират около ушите. При тези случаи разстоянието - отсечката, между двата отвора на ушите е значително голяма и имаме подчертана широчина на главата в тази област.
към текста >>

58. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Звездата, която е в центъра на тази мъглявина, е влязла в един нов етап на своята еволюция като звезда - Слънце, етап, при който тя започва да се разпада на много активни светещи силови частици, които, разпространявайки се със скорост 2000 - 3000 километра в секунда, образуват този светъл облак, който и в момента (до нейното пълно разпадане) продължава да нараства.
В него Слънцето престоява от 22 януари до 22 февруари. То заема обширна област от Небесната сфера. С просто око в него могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. В него съществува нещо изключително важно, характерно и особено: една звезда с необикновено висока температура от 130 000 градуса, която е създала светла мъглявина от светещи силови частици. Тази мъглявина има размер 300 000 Астрономически единици, или с други думи, за да получим диаметъра й, ще трябва да умножим 300 000 по 150 000 000 километра. Звездата, която е в центъра на тази мъглявина, е влязла в един нов етап на своята еволюция като звезда - Слънце, етап, при който тя започва да се разпада на много активни светещи силови частици, които, разпространявайки се със скорост 2000 - 3000 километра в секунда, образуват този светъл облак, който и в момента (до нейното пълно разпадане) продължава да нараства. В този светъл облак ще се създадат условия за създаване на нови Небесни образувания, които ще оформят нова звездна система - нова галактика. В момента там е налице нов етап на еволюционния процес. Това именно събитие във Водолей подсилва влиянието на Уран за търсене и създаване на нещо ново. Защото всяка нова творба в Природата е нещо, което досега не е било; тя не приема нещо да се повтаря и винаги в своята непрекъсната творческа проява създава нещо ново. И във Водолей се създава един нов свят - нова галактика, която със своите качества и особености никога не е била.
към текста >>

В този светъл облак ще се създадат условия за създаване на нови Небесни образувания, които ще оформят нова звездна система - нова галактика.
То заема обширна област от Небесната сфера. С просто око в него могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. В него съществува нещо изключително важно, характерно и особено: една звезда с необикновено висока температура от 130 000 градуса, която е създала светла мъглявина от светещи силови частици. Тази мъглявина има размер 300 000 Астрономически единици, или с други думи, за да получим диаметъра й, ще трябва да умножим 300 000 по 150 000 000 километра. Звездата, която е в центъра на тази мъглявина, е влязла в един нов етап на своята еволюция като звезда - Слънце, етап, при който тя започва да се разпада на много активни светещи силови частици, които, разпространявайки се със скорост 2000 - 3000 километра в секунда, образуват този светъл облак, който и в момента (до нейното пълно разпадане) продължава да нараства. В този светъл облак ще се създадат условия за създаване на нови Небесни образувания, които ще оформят нова звездна система - нова галактика. В момента там е налице нов етап на еволюционния процес. Това именно събитие във Водолей подсилва влиянието на Уран за търсене и създаване на нещо ново. Защото всяка нова творба в Природата е нещо, което досега не е било; тя не приема нещо да се повтаря и винаги в своята непрекъсната творческа проява създава нещо ново. И във Водолей се създава един нов свят - нова галактика, която със своите качества и особености никога не е била. На съзвездието Водолей Саабей е дал образа на наведен човек, държащ делва, от която изтича обилна струя вода, С делвата е символизирана звездата, която е достигнала краен етап в своя еволюционен път.
към текста >>

59. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изтъкнахме, че в това съзвездие има много звезди, които могат да се видят с просто око, а също и ярко изразени Небесни образувания, на първо място - червения гигант Алдебаран, двата звездни купа Плеядите и Хаидите, светлия облак Ракообразната мъглявина.
Всички особености на Зодиакалното съзвездие Овен изтъкнахме, когато разглеждахме планетата Марс. Вулкан в това съзвездие ще получи едно активизиране, ще внесе в индивида прилив на енергия в по-интелигентните, а в много издигнатите типове ще има стремеж към защита на слабите, онеправданите, а също и борба за справедливост. А в по-елементарните типове хора ще се изрази в един подтик за рязко, грубо отношение към всичко и всички, неприемане на каквито и да било съвети, напътствия, на външен контрол, особено от негови близки, родители и пр. Създава в човека и добра мускулатура, която ще го тласка към резки и изискващи мускулни напрежения изяви. В съзвездие Бик (Телец) Вулкан ще бъде от 22 април до 22 май. Изтъкнахме, че в това съзвездие има много звезди, които могат да се видят с просто око, а също и ярко изразени Небесни образувания, на първо място - червения гигант Алдебаран, двата звездни купа Плеядите и Хаидите, светлия облак Ракообразната мъглявина. На всички е известен крайно активният период на живота през това време, най-гиздавият и приятен период през годината, от който всички се възхищават - изблик на живот и радост. Когато Вулкан е в това съзвездие, в Хороскопа на даден човек се внася един оптимизъм, жизненост и ведър поглед към всичко. В Близнаци Слънцето и Вулкан се намират от 22 май до 22 юни. Ярките звезди в него, най-вече гигантите Полукс и Кастор със своите дълги вълни придават при по- издигнатите типове подтик към мисъл и грижа за всичко онова, което ще ни подсигури живота. При елементарните типове - склонност към постоянна смяна на мнения и повърхностно разбиране на всичко.
към текста >>

60. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Соломон и Балкиза Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса.
Соломон и Балкиза Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите. И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл. Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници.
към текста >>

61. Иисус на Планината - Николай Райнов

И пръхна Змеят, та изпълни цялата вселена със силите си — съскаше, въртеше се, извиваше се, като гръмовен облак — и устата му изригваха пламъци, а очите му излъчваха светкавици.
И рекоха Симон и Яков: „Рави, кажи ни, какво е значението за Змея! Не сме нищо чули за него — и затова е смутен умът ни.“ И погледнаха Го в очите, както деца поглеждат старец, който знае всичко. Тогава разказа Иисус на дванадесетмината притчата за Змея: „Още в дните на Червената Земя живееше Змей и големи бяха силите му. Но Великият Владика го беше свързал с четиридесет възела, за да не вреди на людете; всеки възел бе по един мощен дух, който стягаше Змея. Тъй стоеше свързано чудовището. Знаеха исполините от Червената Земя това — и с мощни заклинания и вълшебства смогнаха да го развържат. И пръхна Змеят, та изпълни цялата вселена със силите си — съскаше, въртеше се, извиваше се, като гръмовен облак — и устата му изригваха пламъци, а очите му излъчваха светкавици. А люспите на бронята му бяха зелени звезди. И лежеше Змеят върху Млечния Път, развиваше се на огнени пръстени — и земята стенеше от пламъците на неговото издишане, а моретата гневно подскачаха при вдишването му. И когато се завъртваше, за да слезе отново на земята — в огнени въртопи изгаряха исполините, които го бяха развързали. Тогава се разгневи Бог — и даде големи потоци от небесна вода. И звездите изригнаха реки, а луната плисна тъмни езера.
към текста >>

Пази се от себе си, Иехуда! В деня, когато Син Човешки бъде предаден на съд, ще се отрекат от Него мнозина… — Но горко на облака, който носи мълния!“ И слезе Иисус при подножието, та отиде с учениците в града, за да празнуват Пасха.
Но вечният живот не слага предел между здрави и болници. Пшеницата и плевелът растат едно до друго. Елей — за кожата — разказват старите, — елей за кожата, която ражда слинове. Но за сърцето, в слинове обвито, няма елей. Стрелата пронизва кора на тамариск, но от кожа на крокодил се чупи. Пази се от себе си, Иехуда! В деня, когато Син Човешки бъде предаден на съд, ще се отрекат от Него мнозина… — Но горко на облака, който носи мълния!“ И слезе Иисус при подножието, та отиде с учениците в града, за да празнуват Пасха. А Иехуда стоеше навъсен. Той мисли дълго. Двоумеше се що да направи. Много мисли се кръстосваха в ума му — както пчелите кръстосват своите пътища пред кошера. Накрай каза: „Блазе на облака, който носи мълния! Ако Иисус е Месия, за Него не ще има ни съд, ни смърт.
към текста >>

Накрай каза: „Блазе на облака, който носи мълния! Ако Иисус е Месия, за Него не ще има ни съд, ни смърт.
Пази се от себе си, Иехуда! В деня, когато Син Човешки бъде предаден на съд, ще се отрекат от Него мнозина… — Но горко на облака, който носи мълния!“ И слезе Иисус при подножието, та отиде с учениците в града, за да празнуват Пасха. А Иехуда стоеше навъсен. Той мисли дълго. Двоумеше се що да направи. Много мисли се кръстосваха в ума му — както пчелите кръстосват своите пътища пред кошера. Накрай каза: „Блазе на облака, който носи мълния! Ако Иисус е Месия, за Него не ще има ни съд, ни смърт. Но ако не е …“ И стана, та отиде при синедриона. …А когато след полунощ Иисус и единадесетмината пееха псалми, в тишината на топлата нощ блеснаха факли, разпалена борина и светилници с елей. И мъже вървяха крадешком между маслините. Излезе Иисус измежду апостолите и се запъти към ония, които бяха дошли да Го заловят и поведат на съд. И срещна го Иехуда, поздрави Го и Го целуна.
към текста >>

62. Книга на загадките - Николай Райнов

В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на гората и в тъжния повей на безлисти стъбла мъжът вижда Тебе и слага Твоя престол над природата, в най-високото небе.
Тези сълзи накараха морето да прелее. *** Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът на мъжа за вечна гиздост. Бог Те е родил една, но палавата жад на мъжа вижда в Тебе много лица. И Ти дава много имена. А Ти си една. В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на гората и в тъжния повей на безлисти стъбла мъжът вижда Тебе и слага Твоя престол над природата, в най-високото небе. А Ти не си царица. От деня, когато мъжкият поглед се спря на Тебе, Ти се преобразяваш: Ти ставаш такава, каквато си сега. До тогава си била само дете, човек, песен или мечта, а от този миг ставаш Жена. И Ти начеваш да търсиш от мъжа поклонство. А Ти не си божество.
към текста >>

Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак.
Нима и ти, Нергале, теглиш от заблудата на вси влюбени ? Ще почна да мисля, че дори и тебе съм съблазнила. — Не си! — рече навъсено богът. — Но когато те видех, аз хвърлих косата си и снех своя венец, затова изгубих дарбата да убивам и забравям. Кажи ми, наистина, Ищар: защо всеки, когото погледнеш, хвърля своя нож и снема своя венец? Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак. А над гладката повърхност на реката се показаха безброй водни мехури, които гледаха Нергала, като очи на безброй мъже и жени, намерили своята гибел в измамния въртоп на Ищар. *** Той търси цял живот бисери. Тялото му се покри с водорасли, а по косата му се налепила бели звездици сол. В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища. Той търси цял живот бисери.
към текста >>

63. Медитация - Сава Калименов (1901 - 1990)

Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот.
Медитация Един от най-важните методи, които ученикът употребява в процеса на своята вътрешна работа за своето очистване и издигане, това е медитацията. Медитацията има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено медитацията е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека. Основната черта на медитацията, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа. Немислим е истински дълбок духовен живот, немислими са никакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на медитацията. Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот. По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е сляп и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва. Медитацията е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера. От силата и продължителността на усилието, което един човек прави, зависи и степента, до която ще се издигне неговото съзнание. Но, така или иначе, всеки един човек, ако желае, може да трансформира, в по-малка или по голяма степен, състоянието на своето съзнание. Медитацията е средството, чрез което той постига това.
към текста >>

Медитацията е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера.
Медитацията има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено медитацията е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека. Основната черта на медитацията, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа. Немислим е истински дълбок духовен живот, немислими са никакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на медитацията. Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот. По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е сляп и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва. Медитацията е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера. От силата и продължителността на усилието, което един човек прави, зависи и степента, до която ще се издигне неговото съзнание. Но, така или иначе, всеки един човек, ако желае, може да трансформира, в по-малка или по голяма степен, състоянието на своето съзнание. Медитацията е средството, чрез което той постига това.
към текста >>

64. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху гората около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и гората били много, много далеч зад блатата.
На север „Св. Спас“ бе на ниска спокойна ливада с пътеки насам-натам. Южният бряг през залива на Каваците беше друго: стъпало скали издраскани надолу във водата с ноктите на титанско чудовище и сега рязко разделени на светло и тъмно от слизащото слънце, което биеше отгоре им. Зад тях - носът, ограждащ залива на Ропотамо от юг без никакъв релеф, плосък, мъгливосин, замазан... Каваците в дъното на залива се виждаха светлозелени - кажи го, с бели корони. Зад тях плоски, тъмносини гори, и по носовете, и нагоре, и надолу по планините мътносини и колкото по-далеч бяха, толкова по- замазани ставаха и по-бледи. Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху гората около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и гората били много, много далеч зад блатата. И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи, пътуване..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище. Забравената картина, която го бе поразила при първото му спускане пеша по брега на юг от Созопол. Само за миг - и външните му очи пак се напълниха с океана пред него тук и сега. Тъмносиньо; бе толкова рядко по това време на годината в залива на Масачузетс да е така чисто и ясно. Беше дошъл с една рибарска лодка до плажа Нантаксет в дъното на Хингамския залив, където също имаше талян като таляните далече, далече назад у дома.
към текста >>

И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи, пътуване..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище.
Спас“ бе на ниска спокойна ливада с пътеки насам-натам. Южният бряг през залива на Каваците беше друго: стъпало скали издраскани надолу във водата с ноктите на титанско чудовище и сега рязко разделени на светло и тъмно от слизащото слънце, което биеше отгоре им. Зад тях - носът, ограждащ залива на Ропотамо от юг без никакъв релеф, плосък, мъгливосин, замазан... Каваците в дъното на залива се виждаха светлозелени - кажи го, с бели корони. Зад тях плоски, тъмносини гори, и по носовете, и нагоре, и надолу по планините мътносини и колкото по-далеч бяха, толкова по- замазани ставаха и по-бледи. Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху гората около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и гората били много, много далеч зад блатата. И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи, пътуване..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище. Забравената картина, която го бе поразила при първото му спускане пеша по брега на юг от Созопол. Само за миг - и външните му очи пак се напълниха с океана пред него тук и сега. Тъмносиньо; бе толкова рядко по това време на годината в залива на Масачузетс да е така чисто и ясно. Беше дошъл с една рибарска лодка до плажа Нантаксет в дъното на Хингамския залив, където също имаше талян като таляните далече, далече назад у дома. И какви чудни, яки, прями рибари бяха само тези хора.
към текста >>

65. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

От хоризонта на югоизток се надига едър плътен облак.
Може би в природата ще има празник. Прежуря слънцето. В маранята присвирва щурче. То иска да ни каже нещо. О, ето какво е било. От хоризонта на югоизток се надига едър плътен облак. Ще вали. Щурчето знае това преди нас. Небето се покрива с хладна мръщина. Проехтява далечен грохот и първите капки, осветявани от слънцето, тупват, като че някой хвърля с шепи от небето скъпоценни елмази. Тупкат капките по прашния път край нивата, зънкат в класове, гъделичкат кожата по гърба през тънката риза.
към текста >>

66. Христо Койчев - Георги Христов

Около него има един спокоен магнетичен облак.
Той бавно дъвче корав залък хляб, заслушал се е в писукането на малко, скрито в листака птиче. За какво мечтае Христо? Не е необходимо да го запитваш, защото утре той ще ти даде да прочетеш няколко стихчета, родени в този мечтателен час106. Ако не напише стихчета, той ще ти покаже мило, наивно акварелче. Аз винаги си почивам край Христо. Около него има един спокоен магнетичен облак. Ти забравяш в него всички драскотини и това, че има „мое“ и „твое“.“ ___________________________________________________________________ 100 В спомените си за Христо Койчев Борис Николов казва следното: „В своят реферат „Будност“ (изнесен на IV-ти Младежки събор) той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговият вътрешен мир.
към текста >>

67. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Със застрашителен тътен от баира над нашата комуна се задава облак като огромна черна ламя.
Сутрин се събираме на закуска. Преди това пеем сутринния си наряд с тиха тържественост и после закусваме. От високия рид на „Свирчовица“ може да се види как се белее Дунава и ние често се заглеждаме в тази ивица на север. Възстановяване на щетите след пороя и сближаване с комуната на анархистите През един неделен ден140 се случва нещо неприятно. След необикновения пек пак завалява продължителен пороен дъжд. Със застрашителен тътен от баира над нашата комуна се задава облак като огромна черна ламя. Светкавици раздират нейното туловище и оттам рукват води, като че нов потоп трябва да залее земята. Вода се изсипва над градините, изравя корените на много зеленчуци, залива лехите и най-после разрушава и отвлича моста върху широкия ров, през който се влиза в стопанството. Тази случка създава тягостно настроение, защото съвпада с първите дни на нашето пристигане, но, от друга страна, ни импулсира за работа да поправим всички щети. Съставяме план. Още на другия ден сутринта ние започваме усилена работа.
към текста >>

Около Виктория винаги има един невидим облак от топла, магнетична доброта.
Накрая и Виктория. Тя винаги се усмихва с тъмните си очи и никога не казва онова, което най-много я вълнува. Виктория мисли, че учениците на новото учение трябва да имат будна интуиция и да се разбират без думи. Това, което човек може да прочете в погледа на другия, е повече от това, което думите могат да му кажат. Затова тя върши мълчаливо всичко, което е нейна обязаност, и понякога недоумява, че остават неразбрани и неизтълкувани неща. Около Виктория винаги има един невидим облак от топла, магнетична доброта. Отпътуване обратно към София - 15 юли Доматите, лукът и бобът са узрели. Ние ги събираме в сандъци и ги предаваме за експедиция. Такива хубави, едри и вкусни домати никаде не съм виждал. Приличат на грамадни ябълки. Задава се краят на нашия престой в Русе.
към текста >>

68. Опитността с бостана и градушката - Георги Христов

В един горещ юнски ден (към 20 юни), черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви.
Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и, докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но, тъй като работата стана много, наемах работнички (от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица. Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата. В един горещ юнски ден (към 20 юни), черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят. И наистина подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнително дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел150 за посаждане на нови лози, се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини. В началото на август, както всяка година, пристигна Учителя с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор.
към текста >>

69. Новата опитност с бостана - Георги Христов

Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря.
Новата опитност с бостана През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостанът. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето, пак иска да се повтори миналогодишният случай“. И преди да вляза в колибата, съблякох си горното палто и, като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят!“ И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение151. Когато Учителя дойде в началото на август 152, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва?
към текста >>

И преди да вляза в колибата, съблякох си горното палто и, като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят!“ И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда.
Новата опитност с бостана През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостанът. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето, пак иска да се повтори миналогодишният случай“. И преди да вляза в колибата, съблякох си горното палто и, като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят!“ И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение151. Когато Учителя дойде в началото на август 152, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? “ Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност“. Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя153.
към текста >>

Когато Учителя дойде в началото на август 152, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана.
Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостанът. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето, пак иска да се повтори миналогодишният случай“. И преди да вляза в колибата, съблякох си горното палто и, като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят!“ И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение151. Когато Учителя дойде в началото на август 152, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? “ Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност“. Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя153. ______________________________________________ 151 Вероятно след тази случка през месец юли на 1923 г. Петър Камбуров отива за известно време в Русенската комуна.
към текста >>

70. Общежитието на Изгрева - Георги Христов

Накрая премина този тъмен облак.
При ограждането на местата нямаше дори пътека откъдето да се мине. Нямаше регулационен план. Изгревът стана като квартал. Спомням си, яви се един спор между две сестри, които спореха за една педя място като съседи и вдигнаха скандал и не виждаха, че Учителя е на няколко крачки от тях и разговаря с няколко братя. Ако бяха видели Учителя, не биха направили караницата. Накрая премина този тъмен облак. Учителя беше много недоволен и сериозен и каза на братята, които бяха до него, а аз бях един от тези: „Виждате ли за какво се карат, за една педя земя. То Изгрева е още във въздуха, в Божествения свят, а те тук цепят земята.“ Той не беше доволен от туй, че строяха безразборно бараки без да го питат, всеки на местенцето, което си го е купил, само и само да си вдигне барачка и да се засели. А Учителя имаше план за Изгрева как да се тури ред и порядък. Имаше идея как да се разположат жилищата, как да бъдат алеите и пътеките и как да се обзаведе Изгрева. Но в онуй време всеки бързаше да си купи място, и да се устрои на Изгрева, за да живее там.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33279895782471