Търсене в текстове за 'Облак'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 142 резултата в 79 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъмен облак засени челото й.
И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота. Те учеха, наставляваха, увещаваха................................ Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!... ............................................................................................................... Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад. Тя виждаше всичко това и тъга разкъсваше сърцето й. Тъмен облак засени челото й. Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше. Тя страдаше и чакаше....................................................................... Най-после изгря звездата на изтока и възвести раждането на нейния жених. Радост трепна в сърцето й.
към текста >>

2. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак.
Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие. Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак. Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави. Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание. Човек става достоен сам, със собствен труд. Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи. Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел.
към текста >>

Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни.
Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път. Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват. Не, не трябва да се боим. Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка дума, от хулите, пропити с омрази и стръв. Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце. Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни. Настъпва новото, което всякога осмисля, опреснява човешкия живот. Ще дойдат неговите дни. Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото. На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма светлина, за неговото творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор. Тия дни на новото време са за всички, които ги ожидат (очакват), които вярват в тях.
към текста >>

3. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия.
Рафаил Соловьов Псалом Дайте ми струни и аз ще възпея, Несравнения, Великата тайна, която се нарича живот... Той остави небитието, хвърли от своята висота зърното и каза: „Да бъде" и въплъти своя дух, който е Любов. Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия. Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност! Ето, аз виждам как настава безпощадно време. Войн, обкован с оръжие, с блестящ шлем, руши – ще се промени този лес, ще се промени морето, сушата, но кой ще унищожи това, което Ти си – Живота? Излязох на планината и видях сразена цялата гора. Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно.
към текста >>

Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност!
Рафаил Соловьов Псалом Дайте ми струни и аз ще възпея, Несравнения, Великата тайна, която се нарича живот... Той остави небитието, хвърли от своята висота зърното и каза: „Да бъде" и въплъти своя дух, който е Любов. Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия. Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност! Ето, аз виждам как настава безпощадно време. Войн, обкован с оръжие, с блестящ шлем, руши – ще се промени този лес, ще се промени морето, сушата, но кой ще унищожи това, което Ти си – Живота? Излязох на планината и видях сразена цялата гора. Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно. Кой ще даде сега живота на мъртвия?
към текста >>

4. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Близките на моето сърце преминаха като облак край мен.
Кой ще донеса балсам на моята рана? Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се песента на птичка. Те всички ме видяха и отминаха. Хората ми се присмяха без да им направя зло. Като самотен бор сред полето останах аз. Близките на моето сърце преминаха като облак край мен. Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата? И видях два облака.
към текста >>

И видях два облака.
Близките на моето сърце преминаха като облак край мен. Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата? И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ?
към текста >>

Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж!
Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж! " Аз станах и погледнах надолу. И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах. С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох: Гордост, алчност, суета. – Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам. Ще го запазя като дар за Великия.
към текста >>

5. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Движат си ръцете насам-нататък и заедно с тях се движи и светещият облак, но още не могат да се различат ясно контурите на светещата маса.
Но разбира се, те имат и други възприятия, освен зрителни. Близо половината от хората са сензитиви, според Райхенбах. Сензитивите са напълно здрави хора. Отначало те виждат собствените си ръце да издават светлина. Изпърво светлината, която издава ръцете им, прилича на безформена мъглява маса. Движат си ръцете насам-нататък и заедно с тях се движи и светещият облак, но още не могат да се различат ясно контурите на светещата маса. После става и това. По-нататък могат да се различават и пръстите. Най-после сензитивните почват да виждат всичко в стаята. Всички металически предмети в стаята сензитивите виждат да издават светещ одов пламък. Хората виждат като светещи фигури, по-големи от физическото тяло.
към текста >>

6. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак.
А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина. А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня. – Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят. Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти!
към текста >>

А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина.
И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина. А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня. – Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят. Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти! "
към текста >>

7. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10.
Ако посоката на движението на облаците не съответствува на посоката на движението на ниския вятър, а се отклоняват надясно, трябва да се очаква разваляне на времето. 5. Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд.
към текста >>

Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд.
Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф. Михаелсон сам е наблюдавал и ги е извлякъл като доста ценен материал за ориентиране. За обяснението на тия явления вече говорих в по-първите страници. Друг начин за предсказване на времето и неговите промени това са отдалечените предмети. Ако при ясно време планини, гори, села ни се виждат по-близо отколкото са, може да се очаква дъжд на третия ден.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак.
Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и правосъдие, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото правосъдие. На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама. Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те.
към текста >>

9. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чистота от страст Над човешкия свят - над градовете и където и да живеят човеци - надвиснал е облак, един мръсен, лепкав астрален облак от сладострастие.
И вие, които копнеете за красота у вашите деца, внимавайте! Аз пак ще извикам: Просба за чистота. Който още не е чист, да не се отчайва. Който вече е чист, да не презира. Който се бори, стои по-близо до вратата, която води към моята нова раса, отколкото всички ония - които наглед съвършени - още критикуват и осъждат. Чистота от страст Над човешкия свят - над градовете и където и да живеят човеци - надвиснал е облак, един мръсен, лепкав астрален облак от сладострастие. Когато от моето чисто духовно царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората. От час на час мъглата става все по-гъста, смрадта ù по-задушлива - предизвикана от нови чувствени действия, чувствени разговори и чувствени мисли на хората. В тоя облак трябва Аз да сляза! През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения! Как можете да очаквате вие от мен, който вече съм покрит от вашата мръсота, преди да стигна земята - че ще намеря достойни тела, годни да бъдат чист израз на моята същина, за идещата раса?
към текста >>

В тоя облак трябва Аз да сляза!
Който вече е чист, да не презира. Който се бори, стои по-близо до вратата, която води към моята нова раса, отколкото всички ония - които наглед съвършени - още критикуват и осъждат. Чистота от страст Над човешкия свят - над градовете и където и да живеят човеци - надвиснал е облак, един мръсен, лепкав астрален облак от сладострастие. Когато от моето чисто духовно царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората. От час на час мъглата става все по-гъста, смрадта ù по-задушлива - предизвикана от нови чувствени действия, чувствени разговори и чувствени мисли на хората. В тоя облак трябва Аз да сляза! През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения! Как можете да очаквате вие от мен, който вече съм покрит от вашата мръсота, преди да стигна земята - че ще намеря достойни тела, годни да бъдат чист израз на моята същина, за идещата раса? Внимателно дебна аз възможности за въплъщение в по-чисти тела, у родители, които ако и венчани, все пак живеят в чистота. Бракът - осветената връзка на любовта, към която поглеждам като най-добър случай да намеря в чистота заченати тела - какво направиха човеците от него? Оскверниха го, унижиха до една наредба за законно позволена безнравственост: покварен от наклонността за плътска наслада.
към текста >>

Че дето и да идат те, облакът на чувствеността става все по-гъст и по-непроницаем.
Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази? По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити грехове. И следствието: слабите, които дирят това, което наричат удоволствие в обезчестението на себе си и на другите... И всичко това за моя сметка! Че дето и да идат те, облакът на чувствеността става все по-гъст и по-непроницаем. Където са те, за мене вече место няма. Самият им дъх би ме задушил. И жал ми е, дето трябва да кажа, че с по-голямата част от днешното човечество е тъй. Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота. Но твърде малко са тези, които знаят да слушат.
към текста >>

Търпеливо чакам аз, докато се разкъса облакът на чувствеността.
Самият им дъх би ме задушил. И жал ми е, дето трябва да кажа, че с по-голямата част от днешното човечество е тъй. Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота. Но твърде малко са тези, които знаят да слушат. А още по-малко ония, които имат желание да влязат в моето войнство и с непоколебима решителност да работят за чистота, за да ми приготвят пътя на мен, духът на неродените. Търпеливо чакам аз, докато се разкъса облакът на чувствеността. Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак. Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си. Чрез моята помощ ще закрепне неговата мощ и той ще направи пролом, чрез който аз ще сляза и ще се проявя - било в децата му, било - в самия него.
към текста >>

Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак.
И жал ми е, дето трябва да кажа, че с по-голямата част от днешното човечество е тъй. Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота. Но твърде малко са тези, които знаят да слушат. А още по-малко ония, които имат желание да влязат в моето войнство и с непоколебима решителност да работят за чистота, за да ми приготвят пътя на мен, духът на неродените. Търпеливо чакам аз, докато се разкъса облакът на чувствеността. Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак. Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си. Чрез моята помощ ще закрепне неговата мощ и той ще направи пролом, чрез който аз ще сляза и ще се проявя - било в децата му, било - в самия него. Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса.
към текста >>

Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак.
Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота. Но твърде малко са тези, които знаят да слушат. А още по-малко ония, които имат желание да влязат в моето войнство и с непоколебима решителност да работят за чистота, за да ми приготвят пътя на мен, духът на неродените. Търпеливо чакам аз, докато се разкъса облакът на чувствеността. Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак. Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си. Чрез моята помощ ще закрепне неговата мощ и той ще направи пролом, чрез който аз ще сляза и ще се проявя - било в децата му, било - в самия него. Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса. Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за самоудоволствие по най-низш и груб начин.
към текста >>

Бъдете лъч на непорочна чистота, около която не би могъл да се наслои облакът на сладострастието.
Преобразете я; ако я не употребявате за раждане на нови тела, употребете силата ù за възвишени слова, облагородяващи мисли, помагащи на света. Употребете си творческите сили за обнова на вашите собствени тела. Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас! Бъдете лъч на непорочна чистота, около която не би могъл да се наслои облакът на сладострастието. Страстта - посяна в миналото, е причина за днешното болезнено раждане - за безкрайните физически разстройства и разврат на мисълта, носи все по-лоши скърби - докато най-сетне бъде победена. Страстта е болезнено повишен подтик, станал необуздаем чрез порочни навици и постоянно нечисто мислене. Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си. За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат.
към текста >>

10. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше.
Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите. Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение. Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1]. Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора".
към текста >>

11. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя го погледнала и пред очите ù притъмняло, както кога облак засени небето, по което се сипва зора.
Ала не само те знаели. Знаели и Исполините на Черния Лик, които живели в съседното царство. И те очаквали тоя ден, за да отвлекат Далвира. Когато тоя ден дошъл, от Царството на Салмон-Ра дошъл царския син - прилетял вихрено като черен орел. Той влязъл през отвора във вълшебния чертог и се явил пред Далвира. Тя го погледнала и пред очите ù притъмняло, както кога облак засени небето, по което се сипва зора. „Аз съм, когото чакаш", казал царският син. „И ето, разтвориха се дверите пред мен. Ела, аз ще те отведа на светлина. Чрез мен ще дойде твоето освобождение." Но на Далвира ù било казано, че кога Ем-Руха дойде, идването му ще бъде като изгрев на слънцето. В нея, като из небе, по което се сипва зора, ще изгрее слънцето: Ем-Руха.
към текста >>

И тя казала: „Не си ти, когото чакам, защото ти си като облак, а мен ми биде казано да чакам слънце да изгрее".
„Аз съм, когото чакаш", казал царският син. „И ето, разтвориха се дверите пред мен. Ела, аз ще те отведа на светлина. Чрез мен ще дойде твоето освобождение." Но на Далвира ù било казано, че кога Ем-Руха дойде, идването му ще бъде като изгрев на слънцето. В нея, като из небе, по което се сипва зора, ще изгрее слънцето: Ем-Руха. И тя казала: „Не си ти, когото чакам, защото ти си като облак, а мен ми биде казано да чакам слънце да изгрее". „Които са ти казали това, са те излъгали. Колко слънца има? Едно слънце - и то лъчезарно свети вън. Сега в лъчите му грее един дивен свят, кипи живот, а ти тук, в тоя затвор дълго ще чакаш да изгрее слънцето. Как може през стените да проникне слънцето?
към текста >>

12. СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите.
— О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст. ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!... А в земните недра дълбоко водата ледена тече забързано. — Не твоята ръка ли ще развърже Скалите нейде в долината ? — Извор ще бликне, а от хълма ще заслиза към него весела пътека.
към текста >>

— Въззеха се над облака високо!...
Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!... А в земните недра дълбоко водата ледена тече забързано. — Не твоята ръка ли ще развърже Скалите нейде в долината ? — Извор ще бликне, а от хълма ще заслиза към него весела пътека. Ще грее слънцето, и пара леко нагоре в облак пак ще се въззема...
към текста >>

Ще грее слънцето, и пара леко нагоре в облак пак ще се въззема...
Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!... А в земните недра дълбоко водата ледена тече забързано. — Не твоята ръка ли ще развърже Скалите нейде в долината ? — Извор ще бликне, а от хълма ще заслиза към него весела пътека. Ще грее слънцето, и пара леко нагоре в облак пак ще се въззема...
към текста >>

13. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз диря една усмивка, която прилича на часа, в която слънцето излиза из-зад облак, сенките побягват и денят почва да блести с елмазен блясък.
Сега лютнята ми е замлъкнала. Ръката ми отпаднала и морна не буди гласове по тънките й струни, а само в душата ми ридаят моите неизпети песни. Чужденец съм аз, оставил родна земя, за да диря родината на душата си. Помежду хилядите, които срещам, аз диря сродните на моята душа, в техните очи търся да позная погледа на роден брат. О, моя тъжна майко земя, която ще покриеш морната ми глава, о мое чудно, звездно небе, което ще повикаш неспокойната ми скитница душа. Аз диря една усмивка, която прилича на часа, в която слънцето излиза из-зад облак, сенките побягват и денят почва да блести с елмазен блясък. Тя ще повърне загубената радост на сърцето ми, а на замлъкналите струни песните от нявгашното време... Когато бях невръстно дете, разказаха ми приказката за една далечна царкиня, която живее в ледените дворци на студения север. Очите й имат изумрудения блясък на морето, а на главата й грее короната със седемте звезди от северното небе. Разказаха ми, че там при нейните палати, изтъкани от светлина, живеят всичките несбъднати блянове, там се крият 6елите птици на нашите копнежи, там се раждат приказните сънища на децата. В мене се вряза образът на тая приказка и душата ми закопня да види северната царица. Аз поисках да превия колене пред сияющата светлина на нейните тихи очи.
към текста >>

14. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Растението е заобиколено с една светлина, с един светещ облак, невидим за обикновеното зрение, но който може да се констатира с множество опити.
Как се обяснява, защо на умрелият в първите часове се забелязва растеж на брадата, мустаците, ноктите и пр.? Защото етерното тяло, тая жизнена сила, не е напълно излязла, има още известен остатък и затова е възможно макар и в минимален размер продлъжението на някои от жизнените процеси. Голяма епоха ще се създаде в биологията, когато се разшири в горния смисъл областта на нейните изследвания. Питате се, как се предават в наследство качествата на организма? Има разни теории върху този въпрос; унаследяването става чрез етерния двойник. Растението е заобиколено с една светлина, с един светещ облак, невидим за обикновеното зрение, но който може да се констатира с множество опити. Това сияние около растението, то е именно тая радиация, за която говори Лаковски; това са митогенните лъчи на Гурвич и пр. Това сияние е цветно; то сдържа разни цветове, които изразявате разните видове енергии. Обаче, организмът освен тая радиация има и една разумност, която стои зад строителните сили. Не само човек и животните, но и растенията имате такава разумност, съзнание, макар и по-долна степен. Ще цитирам един пример, даден от Учителя: ако забучим близо до поникналия фасул една пръчка, то фасулът ще се обвие около него.
към текста >>

15. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Никакъв облак не може да го засегне.
Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени.
към текста >>

16. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход.
За едни натури е достатъчно само едно хрумване и те веднага разбират много неща. За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване.
към текста >>

17. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях.
И ето веднъж в тяхното царство дойдоха двама царски синове. Млади князе на две различни царства. Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?! Предстоеше им борба. Това те добре видяха и разбраха. И двамата бяха млади, силни, достойни за Адита.
към текста >>

18. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Понесоха се кръгове към брега, начупи се и изгуби красотата си отразения връх, синьото небе, белия облак.
Ceorg Nordmann ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА Езерото на съзерцанието То е тихо, замечтано във вечната си красота, дълбоко изумрудено, отразило гордия каменист връх, синьото небе и белите преспи. Все така ли е безбурно това кристално око на планината? Едно малко дете играеше наблизо и хвърли камък в него. Залюляха се тъмно изумрудените талази. Понесоха се кръгове към брега, начупи се и изгуби красотата си отразения връх, синьото небе, белия облак. С тъга гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо. Тъкмо там, където падна камъкът, водата най-напред утихна. Тая тишина се разстилаше и след малко по вълшебната кристална повърхност пак сияеше огреният от слънцето връх, пак се виждаше чистия лазур на небето. Езерото се усмихна като око, от което е изтрита наскоро една сълза. Когато скръбта хвърли камък върху тихата повърхност на езерото в душата ни, да почакаме търпеливо.
към текста >>

19. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не искам леката звънтяща слава на голословеца, защото тя отминава като сянката на летен облак и изпразва душата.
2. Песента на скиталеца Аз простих на враговете си, целунах с прощална, братска целувка приятелите си, а лъжците и лицемерите отминах мълком, без да спирам око на тях. Захвърлих всичко, което беше непотребно труфило в живота ми, а оставих само струните, по които ръката ми събужда припева на моите песни. С тия тънки струни, изопнати на липовата гусла, аз тръгнах по лъкатушната пътека, чийто край се губи от очите ми. Водачи ще ми бъдат северните съзвездия на моето пеещо сърце. Боя се от богатството на преситените, защото то прави тягостен живота и помрачава погледа. Не искам леката звънтяща слава на голословеца, защото тя отминава като сянката на летен облак и изпразва душата. Не търся силата на победителя, защото тя отдалечава деня за най-славната победа. Страхувам се от властта на владетеля, защото носи тежък грях. Възлюбих свободата на просторите, искам да ме лъха ветреца на широките поля, желая да запазя сърцето си волно, за да подарявам неговите песни. Сега съм богат, защото нямам нищо лишно. Доволен съм, защото простих на враговете, прегърнах приятелите и отминах лицемерните.
към текста >>

20. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Подобни купища от звезди намираме в голям брой в млечния път, а най-важен между тях е звездния облак в съзвездието на Стрелеца, който брои стотици милиони звезди.
Огюст Ломер иска да обясни такива сънища със съвпадение. А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича. /из в. "Мир"/ Нови теории за млечния път Според американския астроном Саплей трябва да се предположи, че млечният път е съставен от самостоятелни звездни области. Нашата земя спада към тъй наречената местна звездна система, която със своя си простор обхваща едно пространство, обхождано от светлината за много хиляди години и към него принадлежат всички звезди, които се виждат с просто око. Подобни купища от звезди намираме в голям брой в млечния път, а най-важен между тях е звездния облак в съзвездието на Стрелеца, който брои стотици милиони звезди. Професор Ботлингер е на противно мнение. Той твърди, че млечният път е отделна млечна система. Тя се различава от другите отдалечени звездни острови по това, че е по-пространна. Тая огромна система се върти около звездния облак на Стрелеца, който представлява един вид централно слънце. Със своята маса, без съмнение, той не надминава цялата маса на млечния път.
към текста >>

Тая огромна система се върти около звездния облак на Стрелеца, който представлява един вид централно слънце.
Нашата земя спада към тъй наречената местна звездна система, която със своя си простор обхваща едно пространство, обхождано от светлината за много хиляди години и към него принадлежат всички звезди, които се виждат с просто око. Подобни купища от звезди намираме в голям брой в млечния път, а най-важен между тях е звездния облак в съзвездието на Стрелеца, който брои стотици милиони звезди. Професор Ботлингер е на противно мнение. Той твърди, че млечният път е отделна млечна система. Тя се различава от другите отдалечени звездни острови по това, че е по-пространна. Тая огромна система се върти около звездния облак на Стрелеца, който представлява един вид централно слънце. Със своята маса, без съмнение, той не надминава цялата маса на млечния път. Последствието от това е, че смущението, което се появява от взаимното притегляне на отделните тела в кръговръщателната система на млечния път, е много голямо, докато в планетните системи то е съвсем незабелязано. Според това предположение нашето слънце би било отдалечено от центъра на кръговръщението на млечния път 25,000 светлини години и това кръговращение би траяло 200 милиона години, ако скоростта е 300 км. в секунда. Всички движения в тая система се извършват според смущенията по закона на Кеплер.
към текста >>

21. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр.
Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко. Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически.
към текста >>

22. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

"Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае.
Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят". Защото той, наистина, прекарал известно време в другия свят и се възвърнал от него. Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло. "Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае. Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва. Полетът наближавал своя край. "Аз се събудих и видях земния свят". Скептиците, които в очите на света минават за здравомислещи люде, ще кажат без съмнение, че болният предава в случая своите впечатления от наркозата.
към текста >>

23. ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота.
УЧИТЕЛКАТА Олга Славчева Поискам ли в скръбни часове на бдения В нещо да намеря утешения, Не спирам се пред образ на светия, Изписан по иконата, ни в тия, Що славят ги с похвали гръмогласни, Бойци прочути в боеве опасни. Не ме плени и бледа монахиня, Отшелница, избягала в пустиня, Но погледа отправям във простора, Където пред разплакани ми взори Едно лице съзирам озарено, Едно лице най-обично за мене, Което ми се мярва в далнините И прави да пресекнат ми сълзите. То вдъхва ми в сърцето чудна сила, Това е образът на дева мила, Коя далеч живее в планината На схлупена къщурка под стряхата. Събрала е децата на народа, По пътища ги кротко води. Във малка стая с покрив нисък, Где слънчев лъч едвам в прозора влиза, И тя в задимения въздух диша... Над бедните деца главица сниша, Показва им и учи, наставлява, И нежно им душите просвещава. Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота. В сърцето си да найде всяко сила. Така, о дево, твоят образ драги Едничък мене в този час помага И учи ме и тихо наставлява. За жертва свята мене вдъхновява. Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен. ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил.
към текста >>

24. АНРИ БЕРГСОН - Д-Р Е.К. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ПЛАНИНСКИ ВРЪХ Надвиснал облак кълбест, бял, Кат къдрав кичур се развял Над челото на връх висок.
Цветецът я видя още по-красив разтвори се сега. Затуй ли в есента на малкото дръвце висеше чуден плод, плод огнено червен? Той беше цял любов, мелодия и лъч, той беше красота на нов и слънчев ден. Той беше любовта на малкия цветец към слънчевия лъч и чистата роса, към вятъра игрив и ронния дъждец, към синьото небе и кротката дъга Той беше любовта о, този сладък плод, на розовия цвят към цялата земя. И тази си любов в малките сърца на своите семенца той радостно преля. ПЛАНИНСКИ ВРЪХ Надвиснал облак кълбест, бял, Кат къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. А той замислен, мълчалив, Като мъдрец вглъбен в разгадки, Спокойно среща и изпраща Един след други вековете. Що знае той, какво е видел, Говорят многото слова, Написани в живот и време По каменната му глава. Надвиснал облак кълбест, бял, Кат къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. S.
към текста >>

Надвиснал облак кълбест, бял, Кат къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. S.
Той беше любовта на малкия цветец към слънчевия лъч и чистата роса, към вятъра игрив и ронния дъждец, към синьото небе и кротката дъга Той беше любовта о, този сладък плод, на розовия цвят към цялата земя. И тази си любов в малките сърца на своите семенца той радостно преля. ПЛАНИНСКИ ВРЪХ Надвиснал облак кълбест, бял, Кат къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. А той замислен, мълчалив, Като мъдрец вглъбен в разгадки, Спокойно среща и изпраща Един след други вековете. Що знае той, какво е видел, Говорят многото слова, Написани в живот и време По каменната му глава. Надвиснал облак кълбест, бял, Кат къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. S.
към текста >>

25. ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него.
Има непрекъсната връзка между тях. в същност, материята е пасивната страна на битието, а активната страна е Духът. Той е творческият принцип в света. От висшите духовни светове непрекъснато слиза към физическия свят един мощен приток на живот, една жизнена вълна, която носи обнова, сила в цялото битие. И този приток на божествен живот може да се спъне в своя път. Това става, когато човек чрез своите неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си един облак, една преграда, която пречи на пътя на тая жизнена вълна да се влее в него. При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр. мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр.
към текста >>

26. НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Нека край мен пламти буйно огнище, нека искрящият дъжд ме обвие като огнен облак, нека моите копнеещи зеници се наситят на светещия дъжд и моето изжадняло сърце се напои с топлите струи, които текат край мен!
Аз съм арена, където се борят за надмощие две стихии и често аз диря отдих в тихо и спокойно пристанище. Ти стоиш край мен с чук в ръка. Преди да го стовариш върху моята наковалня, кротко ме питаш: Жадна ли си за светлина и огън? Господи, не знаеш ли, че цял живот само за тях копнея! Тогава?... Тогава удряй върху моята нажежена наковалня. Нека край мен пламти буйно огнище, нека искрящият дъжд ме обвие като огнен облак, нека моите копнеещи зеници се наситят на светещия дъжд и моето изжадняло сърце се напои с топлите струи, които текат край мен! Какво значат моите страдания и моята болка, пред блясъка на стоманения Ти чук?...
към текста >>

27. ВСЕ ТЯ - S. (СТИХОВЕ) Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но друг дръзко и настойчиво се обаждаше: — „Не виждаш ли облака на запад".
Чак тогава се съкруши гордостта на моя дух; тогава сърцето ми отново подири Него, чийто образ е Любов. От тоя миг, когато пожелах да се върна в чертозите на своя Повелител, сърцето ми поведе тежка борба с оковите, с които смъртта го беше оковала. И аз не помня, по-тежка борба от тая. Недоволството, като завеса се спущаше пред моя взор и ми пречеше да виждам безбройните форми на заобикалящата ме красота. „Виж, колко е хубаво времето, как топло и приятно грее слънцето" — чувах да шепне кротък глас в мене. Но друг дръзко и настойчиво се обаждаше: — „Не виждаш ли облака на запад". „Пролет е", — си казвах. — „Виж цветя и дървета са цъфнали! Как приятно ухае зелената тревица". „Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на недоволството. „Не ще минат много дни н цветовете на дърветата ще окапят.
към текста >>

28. ВЕЛИКАТА МИСЪЛ -Р.К. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Нека край мен пламти буйно огнище, нека искрящият дъжд ме обвие като огнен облак, нека моите копнеещи зеници се наситят на светещия дъжд и моето изжадняло сърце се напои с топлите струи, които текат край мен.
Ти стоиш край мен с чук в ръка. Преди да го стовариш върху моята наковалня, кротко ме питаш: — Жадна ли си за светлина и огън? — Господи, не знаеш ли, че цял живот за тях копнея! — Тогава?... — Тогава удряй върху моята нажежена наковалня. Нека край мен пламти буйно огнище, нека искрящият дъжд ме обвие като огнен облак, нека моите копнеещи зеници се наситят на светещия дъжд и моето изжадняло сърце се напои с топлите струи, които текат край мен. Какво значат моите страдания и моята болка пред блясъка, що излиза от стоманения Ти чук?...
към текста >>

29. КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

И мнозина си Го представят да слиза от небето на огнен облак и златна колесница.
Малцина се задълбочават в себе си и търсенето на спасение и спасител става външно нещо, става едно външно религиозно търсене и очакване. А и много от съществуващите религиозни учения имат в летописите си обещания и пророкувания за идването на Спасителя. И всички, които вярват, Го очакват по форма. В дни на народни бедствия и тягости ще дойде Той и ще донесе спасение и всички други добрини. Така е предвещано. И мнозина си Го представят да слиза от небето на огнен облак и златна колесница. Всъщност, Спасителят не е спирал да идва по земята всред човеците. Той е идвал през всички времена и не така, както Го очакват. Скромно и незабелязано! — „Син человечески няма къде глава да подслони", казва сам Христос. И явно е, че за Него няма дом на земята, всред човеците!
към текста >>

30. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

И изведнъж, без всяко предупреждение, той видял себе си, като че ли е обиколен с облак от огнен цвят.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КИГОПИС Проява на космическо съзнание Психологът Д-р Ричард Вен в своята книга „Космично съзнание" привежда следния случай на пробуждане космическото съзнание в самия него, като говори за себе си като трето лице: „Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятели в четене на поетите Уордсуорт, Шелли, Китс, Броунин и особено на Уитман. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатлението на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всяко предупреждение, той видял себе си, като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опиша. В мозъка му проникнало като мълния едно божествено сияние и за винаги осветило целия му живот. В себе си почувствувал блаженство, досег с Небето. В тоя момент той ясно съзнал, че всемирът не е мъртва материя, но е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко съдействува за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън съмнение.
към текста >>

31. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Целият свят тръпне в страшни предчувствия за нещо ужасно, което като черен облак се надига над хоризонта на недалечното бъдеще.
Съдържание: Воля за мир! Целта на живота. (Кришнамурти) ВЕСТИ - Бялото Братство в странство ПРЕГЛЕД За военния данък. Световен ден за животните. Воля за мир! Целият свят тръпне в страшни предчувствия за нещо ужасно, което като черен облак се надига над хоризонта на недалечното бъдеще. Всички говорят, всички са съгласни, че човечеството има да преживее още едно ужасно изпитание, още една страшна война, незапомнена по размерите на своите кръвопролития и разорения. Всички говорят за ужасите на бъдещата война, която с помощта на своите непознати до сега средства за разрушение, ще обезлюди цели градове и области, ще простре черното крило на смъртта над цялото земно кълбо. И в това време, когато една такава страшна опасност, твърде добре замаскирана в мъглявината на бъдещето, заплашва да въвлече заедно с другите и нашия народ в кървавото сатанинско хоро на взаимоунищожението; в това време, когато нашия народ, заедно с всички останали, се движи с бързи крачки към пропастта, зинала да ни погълне, — мнозина, заемащи важни постове в нашия обществен живот, като журналисти, водители на организации, държавници, си играят с огъня, си играят със съдбата на този народ, който вече достатъчно и предостатъчно е натоварен с дълговете на техните минали безумства; който и без това е тикнат в батака, от гдето още не знае, как ще може да излезе. Всички войнствено-патриотични стремежи на организации, съсловия, партии; всички дълбоко затаени в душите на войнолюбците аспирации за реванш, за ново възтържествуване на „българската военна и национала мощ.“; всички насъсквания и раздухвания на враждата между нашия и съседни нам народи от който и да било журналист, —всичко това е една старателна, макар и до някъде сляпа, несъзнателна подготовка, още един път нашия народ да бъде тласнат в бездната. Безсъвестни журналисти като че ли не съзнават и като че ли не искат да съзнаят, какво безумие те вършат, какво непоправимо зло причиняват, възбуждайки нашия народ против съседите ни — сърбите, използвайки всеки удобен случай да се нахвърлят върху тях.
към текста >>

32. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ний мислим че можем да направим нещо със своята собствена сила, веднага в нас се появява облака на гордостта.
Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога. Завладения от такива мисли човек постоянно ще скита в Междинния Свят, отгдето лесно може да попадне в Ада. О! Благодарение на безкрайната Божия милост, ние можахме да видим ясно състоянието ма Духовния свят. Благодарим Ти. Господи! Нека от сега обновим сърцето си и да оставим всичко на Божията воля! Ако ний мислим че можем да направим нещо със своята собствена сила, веднага в нас се появява облака на гордостта. Следователно, състоянието на нашето сърце е това нещо на което ние трябва да обръщаме най-голямо внимание. О! Каннагара Тамачихаемасе! (Окултен израз, който има приблизително значението: „Да бъде волята Божия“ б. р.) С ръце скръстени на гърдите си, Харукуниуаке е вън от себе си от вълнение и на очите му се повяват сълзи. Също и Тацукоо скръства ръцете си и мълчаливо проронва благодарствени сълзи.
към текста >>

33. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И днес, събрани тук и там из разните краища на майка земя, нейните синове, учениците на Христа, защото, божем, по-голямата част от хората на земята сме християни, тръпнат от ужас и страх пред голямото зло, що е надвиснало като черен облак, готов да се излее всеки миг над главите им.
Любов и мир и радост! ... Ето що завеща преди две хиляди години Христос на своите ученици. Ето що завеща на целия човешки род чрез тях! — Мир ви оставям. Моя мир ви давам! * И днес, събрани тук и там из разните краища на майка земя, нейните синове, учениците на Христа, защото, божем, по-голямата част от хората на земята сме християни, тръпнат от ужас и страх пред голямото зло, що е надвиснало като черен облак, готов да се излее всеки миг над главите им. И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената! Не! Но — облак от който ще се излее огън, кръв и сълзи, който злия човешки гений можа да роди! — Войната! И ровят се чадата Божии в спомени и се питат: — Кога, къде е завещал Бог да се избиват хората, да се изтребват „за благото на отечеството", за благото на народа, за по-голямо добруване, за да се подобри икономическото положение на страната и пр.
към текста >>

И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената!
... Ето що завеща преди две хиляди години Христос на своите ученици. Ето що завеща на целия човешки род чрез тях! — Мир ви оставям. Моя мир ви давам! * И днес, събрани тук и там из разните краища на майка земя, нейните синове, учениците на Христа, защото, божем, по-голямата част от хората на земята сме християни, тръпнат от ужас и страх пред голямото зло, що е надвиснало като черен облак, готов да се излее всеки миг над главите им. И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената! Не! Но — облак от който ще се излее огън, кръв и сълзи, който злия човешки гений можа да роди! — Войната! И ровят се чадата Божии в спомени и се питат: — Кога, къде е завещал Бог да се избиват хората, да се изтребват „за благото на отечеството", за благото на народа, за по-голямо добруване, за да се подобри икономическото положение на страната и пр. и пр ... И намират: — Мир вам!
към текста >>

Но — облак от който ще се излее огън, кръв и сълзи, който злия човешки гений можа да роди!
— Мир ви оставям. Моя мир ви давам! * И днес, събрани тук и там из разните краища на майка земя, нейните синове, учениците на Христа, защото, божем, по-голямата част от хората на земята сме християни, тръпнат от ужас и страх пред голямото зло, що е надвиснало като черен облак, готов да се излее всеки миг над главите им. И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената! Не! Но — облак от който ще се излее огън, кръв и сълзи, който злия човешки гений можа да роди! — Войната! И ровят се чадата Божии в спомени и се питат: — Кога, къде е завещал Бог да се избиват хората, да се изтребват „за благото на отечеството", за благото на народа, за по-голямо добруване, за да се подобри икономическото положение на страната и пр. и пр ... И намират: — Мир вам! Не чрез caмоизтребване, не чрез войни и разпри ще се подобрява живота! Не чрез бомби, куршуми, газове!
към текста >>

34. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

според ясновидците, чувствата на омраза към хората на стотиците, милиони ежегодно закалени животни, образувани от тях при смъртта им, не изчезват безследно както на хората им се струва, а се натрупват като един огромен и постоянно нарастващ зловещ облак към кръвожадното човечество.
Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-нисши влияния. Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние. Човек се приближава до животните, когато се храни с животинска храна. Но най-важното в случая е това, че ужаса, страдания, които животните изпитват при насилствената им смърт, стават причина за образуване на различни отрови в техния организъм, които ние също таке поглъщаме. Най-после, според тия, които виждат и знаят повече от обикновените хора. според ясновидците, чувствата на омраза към хората на стотиците, милиони ежегодно закалени животни, образувани от тях при смъртта им, не изчезват безследно както на хората им се струва, а се натрупват като един огромен и постоянно нарастващ зловещ облак към кръвожадното човечество. Тези враждебни на човечеството сили непременно трябва да се проявят, да се изразходят по някакъв начин. Нещо, веднъж създадено, не може да изчезне от само себе си. без да остави някаква следа. Всеки акт носи след себе си своите неизбежни последствия. Този закон е еднакво верен както за материалното, така и за духовото.
към текста >>

Когато се зададе един тъмен облак, ний знаем че ще има дъжд или град.
Нещо, веднъж създадено, не може да изчезне от само себе си. без да остави някаква следа. Всеки акт носи след себе си своите неизбежни последствия. Този закон е еднакво верен както за материалното, така и за духовото. Bсяко веднъж проявено чувство бива последвано, рано или късно, от своите точно определени резултати. Когато се зададе един тъмен облак, ний знаем че ще има дъжд или град. Когато тия облаци на омраза, на враждебност към човека се натрупат извънредно много, то по закона за карма, те трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. И ето, че днешното „културно“ човечество идва до положение, когато в замяна не реките от животинска кръв, които то пролива всекидневно, то трябва да напои земята и с реки от своята собствена кръв. И това е една от дълбоките, скрити причини за войните и страданията на хората. Законите на живота са непоколебими. Те отмерват всекиму това, което е заслужил.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние.
Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество. Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък. Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини. Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние. Всъщност това е само около него и е причинено от самия него. Сегашните социални противоречия са прахът, който хората сами са дигали около себе си и се дължи на естеството на самия път и на тези, които се движат по него. За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След първото това видение, докато се опомня последва второ и веднага след това от към тоя същия ъгъл се понесе една мъглявост подобна на облак в размер 30 — 40 см.
Разбрах, че той се унася в сън, попитах го да угася ли свещта, след като ми отговори да, аз сторих това и също се приготвих да спя, като се увих добре, обаче оставих главата си открита. Стаята от вътре беше боядисана със сиво-оловен цвят, така че след изгасяването на свещта настъпи пълен мрак. Така мина едно време от 5—10 минути, аз бях буден, защото сън още не ми идваше. И за голяма моя изненада в ъгъла към вратата веднага нещо светна и полуосвети стаята. Светлината беше предизвикана от сноп искри синьо - червеникави, подобни на тия, когато ковач бие желязо за спояване, само че в голямо изобилие. След първото това видение, докато се опомня последва второ и веднага след това от към тоя същия ъгъл се понесе една мъглявост подобна на облак в размер 30 — 40 см. много ясно очертаващ се в пълния мрак. Тази мъглявост или облаче, движейки се — плавайки сред стаята, ту се свиваше ту се разпущаше и ясно се забелязваше трептението му. Спря се пред мен на разстояние около 1 м. и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г. и то толкова добре, че ясно личеше пътеката на добре вчесаните коси на главата й.
към текста >>

и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г.
Светлината беше предизвикана от сноп искри синьо - червеникави, подобни на тия, когато ковач бие желязо за спояване, само че в голямо изобилие. След първото това видение, докато се опомня последва второ и веднага след това от към тоя същия ъгъл се понесе една мъглявост подобна на облак в размер 30 — 40 см. много ясно очертаващ се в пълния мрак. Тази мъглявост или облаче, движейки се — плавайки сред стаята, ту се свиваше ту се разпущаше и ясно се забелязваше трептението му. Спря се пред мен на разстояние около 1 м. и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г. и то толкова добре, че ясно личеше пътеката на добре вчесаните коси на главата й. Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора. Дали това видение съм наблюдавал 1—2 минути не мога да кажа, защото всичко това стана тъй бързо и неочаквано, но то остави у мене неизличимо впечатление и доволство. Не съвзел се още от всичко това видяно, като че някой ме накара да повдигна очи и погледна стената над главата си. Видях на тъмния фон на стената пак същата бяла мъглявост — облак в размер на 1 кв.
към текста >>

Видях на тъмния фон на стената пак същата бяла мъглявост — облак в размер на 1 кв.
и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г. и то толкова добре, че ясно личеше пътеката на добре вчесаните коси на главата й. Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора. Дали това видение съм наблюдавал 1—2 минути не мога да кажа, защото всичко това стана тъй бързо и неочаквано, но то остави у мене неизличимо впечатление и доволство. Не съвзел се още от всичко това видяно, като че някой ме накара да повдигна очи и погледна стената над главата си. Видях на тъмния фон на стената пак същата бяла мъглявост — облак в размер на 1 кв. метър, пред която минаха 3 — 4 фигури почти в обикновен ръст, облечени в дълги дрехи, нещо като халати с качулки на глава без да мога да видя лицето им и се изгубиха в тъмнината. Това видение обаче ме смути, запалям веднага свещта и викам на другаря си, който все още не беше напълно заспал, и го запитах дали нещо е видял, на който въпрос той ми отговори отрицателно. Разправих му всичко видяно и преживяно в тези 2 — 3 минути, ако действително е минало толкова време. До късно след това дирихме обяснението на всичко това, но без резултатно. Остана тайна, до като най-после не се добрах до спиритуализма или окултизма и чрез него си обясних всичко това, и се добих до много ценни за мене истини.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво бе това, което простираше един облак пред моите очи ?
Да, тя беше тук. Обаче аз знаех, чрез това, което чувствах, че се отдалечавам от естественото и че, отново, аз влизам а света на чувстванията, виденията и звуците, от които се страхувах. Не виждах нищо, не чувах нищо, и все пак бях в ноктите на едно чувство на ужас и треперех, както треперят листата на дърветата при приближаването на бурята. Какво се готвех да видя? Какво имаше около мене? Какво бе това, което простираше един облак пред моите очи ? Аз ги затворих. Не се осмелявах да гледам. Не се осмелявах да проникна в тъмнината, за да се озова пред реалността, която ме заобикаляше. „Отвори очите си, сине мой, каза Себуа, и ми кажи тук ли е нашата царица? “ Аз ги отворих страхувайки се да видя страшното лице, което ме бе изпълнило с ужас през нощта.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че материята, в крайно разреден вид, е навсякъде, а отделни атоми странстват по цялата Вселена, като тук там образуват тънки облакообразни натрупвания на твърде разредени материални маси (небюлози). Миликан.
Тия три хипотези са: 1) за съществуването негде в пространството на силно електрическо поле, което ни праща космическата радиация: 2) безследното и окончателно унищожение на материята, преобразяваща се, като се разбиват атомите й изцяло в енергия, което би трябвало да се съпътства с освобождаването на огромни количества енергия, устремена в пространството във вид на поток космически лъчи и 3) сгъстяване на материята, като се образуват от по-леките атоми по-тежки и по-сложни по структура. Така напр. четири атома водород могат да дадат един атом хелий. А такова ново образуване на елементи от по-простите се придружава с отделянето на енергия чрез излъчване. Съпоставянето на тези последни хипотези с факта за постоянството на космическата радиация ни доказва, че космическото произхождение от тъмните бездни на междузвездното пространство не е нещо невъзможно, понеже отдавна е известно. че материята, в крайно разреден вид, е навсякъде, а отделни атоми странстват по цялата Вселена, като тук там образуват тънки облакообразни натрупвания на твърде разредени материални маси (небюлози). Миликан. опиращ се на факта за нееднородността на космическата радиация — както по горе се спомена — за четирите разграничени групи лъчи, отрича възможността да се обясни космическата радиация със съществуването на електрическо поле, тъй като в такъв случай спектъра би трябвало ла бъде непрекъснат. Пада и втората хипотеза, оная, която вижда в космическите лъчи резултат от процеса на изчезването на материята, тъй като енергията. освободена от пълното разпадане на атомите, трябвало би да бъде четиридесет пъти повече от наблюдаваната в първата група космически лъчи, а тя е 80 на сто от цялата радиация. Миликан е наклонен да поддържа третото обяснение. Той смета, че в междузвездните пространства се извършват процеси на сгъстяване но материята и получаване по-голяма плътност на нейния атомен строеж.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга.
Витамините и етерните строителни сили Белият лотос (продължение от брой 149 - Мейбъл Колинз) Муха (басня - Радиозо) ДУХОВНАТА ПРИЗМА През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма. Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода; червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, .което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни. Обстановката е за всички една и съща — би трябвало всички да останат еднакво доволни.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Опитах полека да изляза от тоя неопределен облак.
И пак се върнах веднага със съзнанието си, което се заоблачи изведнъж, за да видя че тя плачеше. Тогава я погледнах. Очите и бяха канелени, сама тя имаше доста бяло лице, косите й шоколадови, а в чертите й имаше нещо меко, което винаги е резултат от много страдания. Оставих я да плаче и потърсих в бъдещето пътя който й предстоеше. Сивотата на неизвестното мъчно отваряше вратите си. Опитах полека да изляза от тоя неопределен облак. Вместо да се развидели, той стана по тъмен. Върнах отново съзнанието си и казах; — Не тъгувайте. Человекът, който очаквате от толкова дълго време, е добре. — Но жив ли е? Здрав ли е?
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове.
Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото. Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов.
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и неусетно погледа ми се пренесе към прозореца, от където забелязах да излиза някакъв прозрачен бял облак, гледах и не можех да разбера от къде идваше този облак.
И затова, аз често бивах принудена, покрай домакинската работа, да вземам и шия чужди неща до късно през нощта. Една вечер, работейки, си мислех и казвах на себе си: — Ще шия до 12 часа и ще си легна. Чувствам се уморена, необходим ми е сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради децата, да ги приготвя за училище. Мъжът ми бе се завърнал от работа много уморен и легна да си почине, а аз продължавах да шия. По едно време погледнах часовникът, беше 12 без 15 м. и неусетно погледа ми се пренесе към прозореца, от където забелязах да излиза някакъв прозрачен бял облак, гледах и не можех да разбера от къде идваше този облак. Взрях се по-добре и останах като вкаменена. Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед. въпреки голямата ми уплаха. Най-после аз ясно видях един старец до гърдите, другото се гушеше в облака. Облечен бе в бяло.
към текста >>

Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед.
Чувствам се уморена, необходим ми е сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради децата, да ги приготвя за училище. Мъжът ми бе се завърнал от работа много уморен и легна да си почине, а аз продължавах да шия. По едно време погледнах часовникът, беше 12 без 15 м. и неусетно погледа ми се пренесе към прозореца, от където забелязах да излиза някакъв прозрачен бял облак, гледах и не можех да разбера от къде идваше този облак. Взрях се по-добре и останах като вкаменена. Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед. въпреки голямата ми уплаха. Най-после аз ясно видях един старец до гърдите, другото се гушеше в облака. Облечен бе в бяло. Косите също бели до раменете, бяла брада, а очите бяха озарени сякаш от вътрешна светлина. Сковях се от ужас.
към текста >>

Най-после аз ясно видях един старец до гърдите, другото се гушеше в облака.
По едно време погледнах часовникът, беше 12 без 15 м. и неусетно погледа ми се пренесе към прозореца, от където забелязах да излиза някакъв прозрачен бял облак, гледах и не можех да разбера от къде идваше този облак. Взрях се по-добре и останах като вкаменена. Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед. въпреки голямата ми уплаха. Най-после аз ясно видях един старец до гърдите, другото се гушеше в облака. Облечен бе в бяло. Косите също бели до раменете, бяла брада, а очите бяха озарени сякаш от вътрешна светлина. Сковях се от ужас. Исках да извикам, но не можех. В същия миг видях до себе си една жена, която протегна ръка, сложи я на коленете ми и каза тихо: „Не бой се!
към текста >>

“ Цяла изтръпнала от страх, аз я запитах: — Но кой е този там в облака?
Облечен бе в бяло. Косите също бели до раменете, бяла брада, а очите бяха озарени сякаш от вътрешна светлина. Сковях се от ужас. Исках да извикам, но не можех. В същия миг видях до себе си една жена, която протегна ръка, сложи я на коленете ми и каза тихо: „Не бой се! “ Цяла изтръпнала от страх, аз я запитах: — Но кой е този там в облака? — Спасителя, а ти стани и се помоли, — ми каза тя. Аз коленичих и почнах да се моля. После жената запя и ми каза да пея след нея. Тогава запях думи и мелодии, които никога не бях нито чувала, нито пък бях чела в някоя книга. Жената продължаваше да стои до мен, само че все с закрито лице и аз не можах да видя какво е.
към текста >>

На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта и стария белобрад човек в облака.
— Чакай бе, викам му аз. Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко. Но най напред да отидем в стаята при децата, че и мене ме е страх тук. Разказах му всичко и най-после той се успокои. На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта и стария белобрад човек в облака. Но образа на никоя икона не можах да ги позная. От тогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И аз през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта. Обикалях църкви и манастири, но напразно.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стигна широките пасища и тъмен облак прехлупи старческо сърце.
Мина Дунава и остана някъде далеч, не мил, не драг. Бяха се минали няколко години, когато той се върна в село, остарял и грохнал. Синовете пасяха стадата. Те не бяха така многобройни и тлъсти, но те погалиха неговите морни очи, смекчиха неговата мъка, разтопиха болката му. Тръгна една сутрин след тях. Стигна широките пасища и тъмен облак прехлупи старческо сърце. — Ти ли си бе, дядо Грую? Обади се познат глас. Беше Драгойчо. И докато да се сети какво дума, рече: — Умери го, а? — Нали видя, синко!
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота.
Пашов Наказание или любов Из науката и живота. Загадъчното момиче от Бляк Пул – Луи де Прюн (в. Зора) Легенда – Benitta Влиянието – Г. С. Един филм с окултно съдържание – С. К. Книжнина ВЯРВАЙ В ДОБРОТО! Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота. Човекът по своята проява, е повече звяр, отколкото човек и такъв ще си остане. Мнозина губят вяра. Мнозина казват: Свърши се! За мир, за правда, за братство не може вече и да се говори. Светът отива решително към зло, към размирие, към братоубийство.
към текста >>

Тъмният облак ще се разпръсне, ще изчезне и на небето ще изгрее ясното благодатно слънце .
Дори и младежта, златната учаща се младеж се увлича в течения, които водят народите към слепи и безразсъдни постъпки на размирие и войни. Това е почти навсякъде по света. И все пак, въпреки всичко това, не е изчезнала и никога няма да изчезне безсмъртната сила на доброто! Не е загинала и няма да загине правдата! Братството и мира ще възтържествуват въпреки всичко и над всичко! Тъмният облак ще се разпръсне, ще изчезне и на небето ще изгрее ясното благодатно слънце . . . Вярвай във доброто, братко мой. сестро моя! Вярвайте във доброто всички вий, мирни, трудолюбиви хора, пръснати по цялото лице на земята! Вярвайте в доброто, не се отчайвайте, не изпадайте в униние и съмнение, всички вий, които веднъж сте избрали правия път. Защо?
към текста >>

По облакът прах, който се носеше върху широкият път се разбираше, че Той е наблизко.
Съседите отбягваха, мъжа, за когото се носеха тъмни слухове, жената не приемаха, а децата изгонваха немилостиво из къщите и дворовете си. И ето, веднъж се чу слух, че ще идва Великият, церителят, който щеше да избави народа от робството и който им обещаваше блаженство и мир. И мнозина спореха, къде ще отседне Кроткият. Може би в праведният Йохим, или в пречистата Хама? Или може би в някой първенец на града? По облакът прах, който се носеше върху широкият път се разбираше, че Той е наблизко. И когато дойде до покрайнините на града, Той възви и влезе в къщата на Томи. Шум, глъчка и препирни се чуваха отвън, излизащи от гърлата на хилядния народ. Тогава Кроткият излезе от къщата на Томи, взря се в тълпата, която притихна полека и гласът му, като галеща музика се разнесе над всички. Вие се чудите и препирате, защо съм отседнал тук, в тая къща, но каква нужда имат праведните от мен? Аз за грешните дойдох.
към текста >>

„Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот.
Те са напълно издържани по форма — стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност. Като картини взети от действителността, наблюдавана непосредствено, те са психологически напълно обосновани. Най-после, към всичко това, което притежават и много други разказвачи. се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата. В някои от разказите — напр. „Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот. Този именно елемент е новото и ценното у Буча Бехар. И на него трябва да се обърне най много внимание — да се разшири във всичките си подробности, да се прокара във всички области на живота. Защото, добри разказвачи, отлични майстори на формата ние имаме много, но писатели, които разбират живота в неговата дълбина и същина, почти нямаме. Нека „Когато зреят житата“ бъде начало на нещо ново. самобитно и силно, което да остави следи и да проправи нови пътища в нашата литература.
към текста >>

45. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както тогава чрез пророците, Той говори така и днес чрез големи мъдреци и вдъхновени пости Той ни говори и праща своето слово върху душите ни, както облак водните капки върху цветята и тревите.
Всичко трябва да се обедини и оползотвори в съграждане на новия живот. (Из новоизлязлата книга „Отче наш“) КНИЖНИНА Озарение, стихове от Йордан Ковачев. Луксозно издание, голям формат, 128 стр. В древността Бог говори на израелският народ чрез пророците. Престанал ли е Той от тогава да говори на хората? Както тогава чрез пророците, Той говори така и днес чрез големи мъдреци и вдъхновени пости Той ни говори и праща своето слово върху душите ни, както облак водните капки върху цветята и тревите. „Аз летя към висините в облак нежен да израсна. И от него вам мечтите да посрещна с обич ясна. Морен дух да освежавам аз от облака ще мога и от него да предавам всички пориви на Бога.“ Бог не е преставал да говори никога. Само ние с нашите ограничени схващания си въобразяваме, че вдъхновеното слово на мъдреца и поета идва случайно. Те са свързани с един възвишен свят и според висотата т. е.
към текста >>

„Аз летя към висините в облак нежен да израсна.
(Из новоизлязлата книга „Отче наш“) КНИЖНИНА Озарение, стихове от Йордан Ковачев. Луксозно издание, голям формат, 128 стр. В древността Бог говори на израелският народ чрез пророците. Престанал ли е Той от тогава да говори на хората? Както тогава чрез пророците, Той говори така и днес чрез големи мъдреци и вдъхновени пости Той ни говори и праща своето слово върху душите ни, както облак водните капки върху цветята и тревите. „Аз летя към висините в облак нежен да израсна. И от него вам мечтите да посрещна с обич ясна. Морен дух да освежавам аз от облака ще мога и от него да предавам всички пориви на Бога.“ Бог не е преставал да говори никога. Само ние с нашите ограничени схващания си въобразяваме, че вдъхновеното слово на мъдреца и поета идва случайно. Те са свързани с един възвишен свят и според висотата т. е. според степента на своето развитие и чистота те предават това, което блика от тях.
към текста >>

Морен дух да освежавам аз от облака ще мога и от него да предавам всички пориви на Бога.“ Бог не е преставал да говори никога.
В древността Бог говори на израелският народ чрез пророците. Престанал ли е Той от тогава да говори на хората? Както тогава чрез пророците, Той говори така и днес чрез големи мъдреци и вдъхновени пости Той ни говори и праща своето слово върху душите ни, както облак водните капки върху цветята и тревите. „Аз летя към висините в облак нежен да израсна. И от него вам мечтите да посрещна с обич ясна. Морен дух да освежавам аз от облака ще мога и от него да предавам всички пориви на Бога.“ Бог не е преставал да говори никога. Само ние с нашите ограничени схващания си въобразяваме, че вдъхновеното слово на мъдреца и поета идва случайно. Те са свързани с един възвишен свят и според висотата т. е. според степента на своето развитие и чистота те предават това, което блика от тях. Всички мъдреци и пости, които носят идеи на мир, братство, човещина и проповядват Любовта като основа на разумния живот са боговдъхновени. Тяхното дело няма да спре, то ще расте и израсне голямо като многовековен дъб който ще приютява небесните птици в своите клони.
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки облак има специфична форма, която изразява символи.
Застанеш до извор или водопад и неговите води ти нашепват чудни неща, за смисъла на живота, за красотата, за неговите пътища и пр, А небето, тоя син връшник, който ни захлупва отгоре, колко е красиво, особено нощно време, когато се обсипе с безброй светли точки. Често между земята и небето се носят бели като сняг облаци, и като величествени кораби плуват в това обширно и безбрежно море. Това са мисли на висши същества. Това е писмо от разумния свят. Това е живо писмо. Всеки облак има специфична форма, която изразява символи. Чрез тях ни говорят съществата. И дали това писмо не може да се разбере? Който ги е наблюдавал дълго време и се е свързал с разумната жива природа ги разбира и чете по тях. Те са писмо за него. Тая година летният ни лагер е разположен, както и през другите лета, край второто езеро от седемте рилски езера, под грациозния остър връх „Харно ми е“.
към текста >>

47. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* А после яростно далек той облаците в бяг затири, и всичко стихна... 3ад баири заглъхна и последен ек... * От Изтока зад облак бял, през процепите му дълбоки надзърна Слънчевото Око — Света във Светлина обля .
* И този химн е зов — вестител, Че тлее веч старинний гнет; Че вред по земната обител Настъпва нов, разумен ред: * От този химн душите трепват До най-интимна глъбина И нежно приказки нашепват За мир, любов и светлина. В. С. Н. * * * ИЗГРЕВ Макар че идва Нови ден Нощта все още продължава: зад тия облаци сплъстени е Слънчевия Изгрев спрян. * И в тътен страшен проехтя далечен гръм на буря близка; Небето слезе толкоз низко дори до самата Земя. * Със плясък рукна едър дъжд ... Смеси се с мрака страшна буря, и над Земята бясно втурнат изви се вятър изведнъж! * А после яростно далек той облаците в бяг затири, и всичко стихна... 3ад баири заглъхна и последен ек... * От Изтока зад облак бял, през процепите му дълбоки надзърна Слънчевото Око — Света във Светлина обля . . . * Сега и капчиците дъжд останали по цветни листи блестят със светлини пречисти на хиляди и отведнъж. * О, славен и тържествен Миг когато Слънцето изгрева след бурите, Теб всичко слави Часът възторжен и велик!... * ...А капките от всеки цвят са вече наземи съборени, за да отнесат на корена милувката от Слънчев свет. Ал. Г.
към текста >>

48. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грамаден облак спира се наблизко, от нощний студ измръзнал да се сгрей.
Просяйнал изток. И запад тих и замечтан. Движение на облаци, разнищени и чисти, и връх от първите проблясъци огрян. * Последната звезда усмихната отплува. Там изток пък жаравата пилей. Грамаден облак спира се наблизко, от нощний студ измръзнал да се сгрей. * И вече сгрял се, бавно се оттегля и пламва чудно възхитен, от скъпия подарък на живота, от Странника, донесъл светъл ден! * Ти, взор пробуден и отворен, във вечен блян за красота, ти нивга няма да забравиш мига на утринта, * когато малката длета заплува из утринния чист ефир, на златно облаче, донесло приветствие от светъл мир! Д. Трепети на душата Трепти в душата вечен пламък За слънце, висини, простор. Трепти копнеж да служи в храма На красота, пленила взор. * Трепти в душата вечна песен, Като молитва в ранина, За величавото в живота, За светла, светла бъднина.
към текста >>

Ъглите на устните бяха увиснали безпомощно надолу, като че на тях беше замръзнало изражението: „всичко е все едно — името му, ако не е безсмислица, то е болка.“ Слънцето беше низко на запад, криеше се из зад облак.
Всичките тези минути на радост са бивали изкупвани от часове на мъка: имам ли право аз да бъда весел, да се радвам, когато светът е пълен с толкова много страдания и толкова много вопли? Той се задъхваше и замълчаваше. Умните му кафяви очи. дълбоко скрити под изпъкнало чело, гледаха в далечината, от гдето очакваше отговора на зададения въпрос. Широкото чело беше набраздено от дълбоки бръчки — страдание, което не се вдигаше от съзнанието. Ъглите на устните бяха увиснали безпомощно надолу, като че на тях беше замръзнало изражението: „всичко е все едно — името му, ако не е безсмислица, то е болка.“ Слънцето беше низко на запад, криеше се из зад облак. През един негов пролук то промъкна голямото си зачервено лице и го обсипа с медно червени лъчи. От това то стана по-широко, по-одухотворено и по-печално: оживяваше самата човешка печал. Аз не му възразявах. От дълъг опит зная. че всеки човек има своя собствена философия.
към текста >>

Нс исках да му възразявам, че неговата философия на печал е негово собствено произведение облак, който завива само него, че извън него има много простори, много слънце и много светлина.
Аз не му възразявах. От дълъг опит зная. че всеки човек има своя собствена философия. Тя е точно копие на неговия нотюрел. Тя изтича от неговата далечна наследственост, от неговите детски впечатления, от неговата семейна среда от незабравимите спомени на ранното детство, от цялата система на възпитателни и образователни институти. Нс исках да му възразявам, че неговата философия на печал е негово собствено произведение облак, който завива само него, че извън него има много простори, много слънце и много светлина. Не исках да му възразявам, колко много хора познавам, които навярно биха се считали най-щастливи, ако да имаха само един от неговите чифлици, каквито той имаше четири, от по няколко стотин декара — или ако имаха само един от десетимата му дюкяни на хубаво място в пазарището. — Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота? Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата. Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен свят. Гледал съм ги с лупа.
към текста >>

49. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Засрамено зад облак се слънцето засени и леден дъх попари крайпътните брези. А.
Блестяха росни капки по свежите треви. * Внезапно гръм далечен разтърси тишината и някъде в леса се разреден дим изви. * Побягна из гъстака ранената кошута, но нещо в нея трепна и върна се назад. * Инстинктът й показа че трябва да залута ловците в път обратен на нейните деца. * Но падна безпомощна, в очите й налени тъга по свидни рожби се тихо отрази. * Засрамено зад облак се слънцето засени и леден дъх попари крайпътните брези. А. Чергарски СЪН СРЕД ДЖУНГЛАТА (Разказ) — Каквото щете мислете, — каза д-р Виржев на една вечеря у дома му — но има една дълбока неизвестност, една област, където разума спира и захваща действието на необяснимото. Дали ви се е случило някога да осъзнаете съня си, да минете оная област на човешкото подсъзнание, отвъд която се заражда зората на съзнанието? Е добре, веднъж през живота си аз преживях едно странно и необяснимо приключение. което и днес не мога да разбера. Всички привлякохме столовете си към доктора.
към текста >>

50. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ясно изживеем тази двойственост и прозрем светлият образ на нашето „аз“, ние ще се успокоим, ще се насърчим и от този момент злото 75 на сто е победено, то е като временен облак, които е хвърлил своята преходна сянка.
* Спи спокойно с трепетна надежда в люлчица от влажна, топла пръст, семенце — душа, ще чуеш скоро мощния в света призив: стани! * После в нежна слънчева прегръдка стъбълце ти крехко ще възрастне, бисерна роса ще те изкъпва, къдрав зефир ще те милва често. * Но и бури, гръм ще те разтърсят, и все пак, след подвиг мълчалив, златен клас под сърпа ще оброниш. Ти нали за тая жертва дойде? S. ИСКРИ Седемдесет и пет на сто сме победили неприятеля, ако ясно и конкретно сме преживели, че той е външна сила, че това не е нашето „аз“, че страданията, които изпитваме, и погрешките, които неволно правим, това са вторични сили. Ако ясно изживеем тази двойственост и прозрем светлият образ на нашето „аз“, ние ще се успокоим, ще се насърчим и от този момент злото 75 на сто е победено, то е като временен облак, които е хвърлил своята преходна сянка. * * * Безпогрешна мярка за нашата любов към другите е тази, какво поведение държим към дадено лице, когато то страда. Ако нашето безразличие се превърне в огнен пламък на любов и състрадание и му се притечем на помощ ние наистина имаме незаинтересована любов, на която можем да разчитаме в живота. * * * Ако във време на страдания изчистим сърцето си от всякакво чувство на омраза и изисквания от другите, тези страдания са благословени, те ще ни донесат голямо просветление на ума, голямо разширение на сърцето и мощ на волята. * * * Първата и най важна задача на страдащия е да очисти сърцето си от всичко отрицателно и да усили любовта си към Бога. Единствената рецепта против всички видове страдания е чистото любящо сърце.
към текста >>

51. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ЦВЕТЯ ОТ РИЛА Надвиснал облак кълбест бял, Като къдрав кичур се развял Над челото на връх висок.
* Но кога усети в цветни пазви новия и крепнещ малък плод радостта й нямаше ни брод, нито с думи може се изказа . . . * В колко бури в колко много мълнии ябълката трепна не веднъж, но слънцето и летен едър дъжд със обилен сок плода напълни. * И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и чудесен. Ал. Г. ЦВЕТЯ ОТ РИЛА Надвиснал облак кълбест бял, Като къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. * А той замислен, мълчалив, като мъдрец, вглъбен в разгадки спокойно среща и изпраща един след други вековете. * Що знае той, какво е видял, говорят многото слова, написани в живот и време по каменната му глава. * Надвиснал облак кълбест, бял, кат къдрав кичур се развял над челото на връх висок. * Всяка сутрин аз минавам по извитата пътека и се спирам и поглеждам под една скала огромна. * Тя надвесена е цяла и покрита с пъстър лишей.
към текста >>

* Надвиснал облак кълбест, бял, кат къдрав кичур се развял над челото на връх висок.
* И във тая топла мека есен ябълката свежда рамена, да предложи радост не една: своя плод, и сочен, и чудесен. Ал. Г. ЦВЕТЯ ОТ РИЛА Надвиснал облак кълбест бял, Като къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. * А той замислен, мълчалив, като мъдрец, вглъбен в разгадки спокойно среща и изпраща един след други вековете. * Що знае той, какво е видял, говорят многото слова, написани в живот и време по каменната му глава. * Надвиснал облак кълбест, бял, кат къдрав кичур се развял над челото на връх висок. * Всяка сутрин аз минавам по извитата пътека и се спирам и поглеждам под една скала огромна. * Тя надвесена е цяла и покрита с пъстър лишей. В пазвата си тъмна, хладна, приютила е градинка, * Малко слънце тук прониква, но не е ли чудо пак, че цветенца нежно бели пак растат, цъфтят, трептят * А над тях се извисили маргаритки жълти две, ангел някой ли поръси тука толкоз красота? S. ПАЗИ СЕ! Всеки човек трябва да се пази, във всеки е вложено чувството да се пази.
към текста >>

52. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Възлюбих Те Теб и в платинни коси да втъна бленувам кат облак в безбрежност.
* Учителю вечни, възлюбих Те с мощ, защото Си Слънце в духовната нощ на ера отровена в ежби размирни. * Горещо възлюбих Те, благий Отец, че Ти си по образ духовна вселена: Дете и Жена и Съпруг и Светец, Служител и Цар в душа ми нетленна. * Наставниче, следвам Те севга с любов, защото на много сърца си паломник, Светая светих и молитвен призов. . . Над Теб Бог изплита венци два огромни: * Единът — за твоето слово-елмаз, с което отвори в душите вратички за ручея слънчев на Божия глас, и другия — че с Обич повел Си ни всички. * Възлюбих Те Теб и в платинни коси да втъна бленувам кат облак в безбрежност. Кат плачуща ива над мен надвеси копринени вейки на Мъдрост н Нежност. Елвилюри Буча Бехар СУША (продължение от бр. 247 и край) Ден след ден, минаваше времето, нижеха се дните, облъхвани от пролетен дъх, сгорещени от ярките и топли лъчи на лятното слънце. Неусетно идеше времето за жетва, наближаваше денят на първия сноп и селото не трепна от веселба. Това не беше само тяхното село.
към текста >>

53. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, изведнъж, тежките гранити се отместват и през тази нова врата, той видя небето, слънцето и един бял облак, който му се усмихваше.
— Отлично, момче, аз ще те възнаградя, казва този, който се намира в центъра. А ти там от левия ъгъл, който издават такива заповеди, да си вървиш, чуваш ли? Аз съм господар тук, аз! Едва сега човекът, който изрече тия думи, разбра какво става с него. Той преживя впечатлението на един, който е бил в една пещера без изход. И, изведнъж, тежките гранити се отместват и през тази нова врата, той видя небето, слънцето и един бял облак, който му се усмихваше. На вратата на стаята се беше изправило момчето. То пак държеше каскета в ръцете си, очите му бяха пак широко отворени, но устата му се усмихваха. — Господарю, аз отидох до някъде, но се върнах. А господаря му се приближи до него, свали раницата от гърба му, взе в ръцете си главата му и го целуна по челото. Д. С.
към текста >>

54. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Европа, залязла във дим, пепелища — Европа под облак от тма и от грях възкръсва за подвиг и Жажда насища със българска Мъдрост в мистичен замах.
* От хълма на изток, където изгрева светилото мощно на благий Творец, със вяра, с надежда, с любов завладява сърцата на хиляди кротък Отец. * Обсегнал духовно вселенските тайни, сърдечно разгърнал божествений план. из Дъното вади Той с притчи омайни Скала от елмаз за народа избран. * Зарята блестяща, която разпраща Учителят мъдър от връх Мусалла. ще грее, лъчи ще пилее, над наща Родина, света ще залее с порой светила. * Европа, залязла във дим, пепелища — Европа под облак от тма и от грях възкръсва за подвиг и Жажда насища със българска Мъдрост в мистичен замах. * Духът на България — квас на Европа — кълнил е в земята ни житно Зърно: то клас е, прекланящ дванадесет снопа. — Мълвете, помнете Беинса Дуно. Елвилюри П. Г. Пампоров ВЕЧНАТА РЕЛИГИЯ НА ДУХА Бог е Дух, и които му се кланят в дух и Истина трябва да му се кланят. Има една религия на светлината, на Любовта и свободата.
към текста >>

55. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

огънят, от които трябва да се пази, цветята, полянката, облакът, слънцето и др.; или сливките, червената ябълка, зарзалийката, прасковка и др.
„Дневник“ ДЕТСКИ ОБРАЗИ от Теофана Савова Една книжка от 32 странички, която по външния си вид и по съдържание няма особени изискания; една сбирка от поучителни монолози, в които говорят неодушевените предмети и са отправени към най-невиното същество — детето, написани във формата на къса проза с вътрешен музикален ритъм. Неодушевените предмети, които заобикалят живота на детето било в неговия родителски дом или вън от него всред природата, говорят с езика на човека, одухотворени от авторката, идвайки полезни съвети на наивното, несръчното и невинно дете. Това е една особена форма за изказване, един особен начин за възпитателно въздействие върху невръстното дете чрез одухотворяване на неодушевените предмети, които са като неразделна част от неговия живот в къщи и навън. В тези монолози на мъртвата природа, героите в които са разните предмети или природни явления, като ръчичките, устичката, очичките, ушенцата на детето; масичката: креватчето, чорапчето, стаичката и пр. в къщата на детето: или пък водата. огънят, от които трябва да се пази, цветята, полянката, облакът, слънцето и др.; или сливките, червената ябълка, зарзалийката, прасковка и др. всичките му говорят на най-нежен и мил език, който милва като майчина ласка и ги облива с невидима обич на мъртвата природа. Ще цитирам някои от тези монолози, за да се илюстрирам. Житения клас говори .Зрънцата ми са зрели вече. Сега очаквам пъргави ръце и здрави зъбки . . .
към текста >>

Аз иде да полея малките тревички и цветя“, се обади облакът Изворчето говори: „Ела, ела!
Ти ли, хубаво дете? Защо? Сърдят ли се малките деца“, се обаждаше бора от гората. „Грррр! грррр! Нс сс плаши дете. Аз иде да полея малките тревички и цветя“, се обади облакът Изворчето говори: „Ела, ела! Край мен поседи. В песента ми се заслушай. Седни! Седни си почини! Снеми си торбичката. Паленцето си наметни“.
към текста >>

56. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Небето бе светло; нито един облак не затъмняваше неговия лазур.
Рибарят всяка привечер, когато слънцето галеше с последна усмивка водите на божествената река, целуваше своята единствена дъщеря и отиваше на лов. Една привечер, той излезе по-рано, отколкото трябва, спря се до обичайното си место, погледна лазура и каза: — Днес ще хвърля мрежата за моето дете. Нека боговете определят неговото щастие. Водите на Ганг бяха тихи. Плахо се догонваха леките талази, плескаха белоснежни си ръце и пееха песента на вечната мъдрост. Небето бе светло; нито един облак не затъмняваше неговия лазур. Слънцето клонеше към заник. Рибарят хвърли мрежата.Тя простря криле и като огромна птица, впусна се в миг в дълбините. Рибарят постоя малко в размисъл и я изтегли. Ловът не бе сполучлив. Но днес имаше нещо друго.
към текста >>

57. -

И ако през някой зноен ден от южната далечина се зададеше тъмен градоносен облак, орелът се втурваше срещу него.
Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени момичета с наведени глави. Старият орел тръгваше над житния кър. Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви долини, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани. — Нашият крилат Свети Георги пак е тръгнал да обходи нивето! — думаха ръкойчани. И ако през някой зноен ден от южната далечина се зададеше тъмен градоносен облак, орелът се втурваше срещу него. И разказват стари хора, че от незапомнени години той посрещал градоносните облаци, биел ги с криле и ги отвеждал към Балкана — да изсипят белите куршуми над пазвите на Тилилейските гори, самодивските поляни, където човешки крак не е стъпил. Годините вървяха. Дните окапваха като дъждовни капки от капчук, попиваше ги тъмната земя. И ето, че веднъж потрябва бйло за новия мост. * * * За два часа време ръкойчани отсякоха вековния дъб.
към текста >>

На другия ден, подир пладне, един страшен облак забуча, затрещя и се продъни над узрелите ниви.
Старият орел пристигна откъм Балкана, тъкмо когато камбаната биеше за вечерня. Завъртя се над поваления дънер и като разбра, какво е стенало, полетя низко над селото. Почна да чертае обръчи, додето стана тъмно. А през нощта жените чуваха зловещия шум на крилете му, палеха кандилата и се кръстеха суеверно. — Не е на хубаво, Боженце! На другия ден, подир пладне, един страшен облак забуча, затрещя и се продъни над узрелите ниви. Земята се зарина с град — едър като орехи. Очука храните до клас. Почерняха златните житници. Заприличаха на гробища Преди да почне градушката, видяха орела, кацнал на отсечения дънер, с тежко отпуснати криле. Той не се дигна да посрещне облака и да го поведе към пустите гори Тилилейски.
към текста >>

Той не се дигна да посрещне облака и да го поведе към пустите гори Тилилейски.
На другия ден, подир пладне, един страшен облак забуча, затрещя и се продъни над узрелите ниви. Земята се зарина с град — едър като орехи. Очука храните до клас. Почерняха златните житници. Заприличаха на гробища Преди да почне градушката, видяха орела, кацнал на отсечения дънер, с тежко отпуснати криле. Той не се дигна да посрещне облака и да го поведе към пустите гори Тилилейски. А когато едрата градушка престана — намериха го мъртъв. Из в. „Росица“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Картофите като храна В много, особено в по-културните страни, селяните намират по-добра сметка да засаждат картофи вместо зърнени храни. Стойността на хранителните продукти се изчислява по калориите, които дават, т. е. по количеството топлина, която доставят на тялото.
към текста >>

58. -

Вий чакате смирено облак буреносен да отмине и ваший чар тогаз да блесне в светлина!
За сетен път ръката си жестока издига тя, но смъртно веч ранена. * И с ледений си лъх тя дръзва да попари красивия цъфтеж на слънчеви души, Но техний плам Божествен по мощно се разгаря и всеки бент пред тях той ще разтопи! * Души пробудени! Вий, прелестни градини! Незнайни, спотаени в забвение, тишина! Вий чакате смирено облак буреносен да отмине и ваший чар тогаз да блесне в светлина! * Пред светлий силует на Новата епоха очаквате вий оня близък ден, когато ще добиете наградата висока за всичкия ви устрем, с жертви оплоден! * Души — избранници, за мисия велика вдъхновени от пламъка свещен на любовта! О, скоро вий, в едно звено споени, ще палите огнища на Нов живот в света! — * Живот без злоба, корист и убийства! Живот — пад вси вериги на плътта!
към текста >>

59. -

Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание.
Ний вярваме само в Любовта и в нейната победа. Ний вярваме, че само тя е, която ще ни спаси. Защото само тя е вечна и непреходна, само тя е истински реална, само нейната сила, само нейната светлина и топлина еж неизчерпаеми. Ще победи Любовта! В това ний не можем да се съмняваме, тъй, както не можем да се съмняваме в съществуването на Бога и в съществуването на самите себе си. Ще победи Любовта, защото само тя е вечна, защото тя е началото и края на нещата, и всеки тъмен облак, и всяко черно петно, и всяка капка омраза се стопяват в нейното огнено дихание. — Това са само епизоди, това са само отделни ноти от великата симфония на живота. Ний вярваме в любовта и в нейната победа! Ще дойде ден, когато над кумирите на днешното човечество ще поникне бурена на забравата. Ще дойде ден, когато илюзиите, в които хората са вярвали и за които са давали живота и кръвта си, щастието и свободата си, ще бъдат само смътен спомен. Ще дойде ден.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И прочете той по останалите два последни листа написаното с издялани букви от аметист, които блещеха със своя теменугово-син, облаковиден цвят: „И Великия, Живия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“.
“ „Служете надутата си с истината! “ И на първия от четиритех листа буквите бяха направени от сапфир с ясно-син цвят. А на втория бяха издялани от верил с мораво-зеленикав цвят. На третия лист буквите бяха изваяни от хрисопрас с жълто-зеленикав бляскав цвят. А на четвъртия лист буквите бяха изрязани от смарагд с ясно-зелен блясък. И прочете той по останалите два последни листа написаното с издялани букви от аметист, които блещеха със своя теменугово-син, облаковиден цвят: „И Великия, Живия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“. „Само тогава ще познаете истинския Бог и Агнето на Мира“. II. И каза му Старият Маг на Тайните знания: „Изгори първия лист на пергамента, стрий го на прах, турни го до сърцето си и тръгни след мене“. И изгори той първия лист на пергамента, стри го на прах, турна го до сърцето си и, уловен за ръка от Стария Маг, тръгна след него. . . . И въведен бе в обширната земя на сенките.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки.
И плува, той със сетни сили срещу него и изхаби и изхарчи всичката мощ на своята немощна плът! . . . И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река. И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Астрологията ги учи колко време ще трае лошото време, и знанието, че това е само един преходен облак, който затъмнява слънцето, ще им даде сила.
На такива хора изобщо е неуместно да се съобщава нещо за „лоши аспекти“ в бъдещето. Но, че имало слаби натури, които не могат да понесат истината. това още не може да бъде достатъчно основание да не се съобщава истината и на силните. Тъкмо за последните знанието на истината е от голяма полза. Но и по-слабите биха могли да придобият сила, ако само биха мислили за добрите аспекти, които без друго трябва да дойдат по-сетне и те им помогнат. Астрологията ги учи колко време ще трае лошото време, и знанието, че това е само един преходен облак, който затъмнява слънцето, ще им даде сила. Между тези, които се занимават с един или друг клон на окултните науки, има много, които съзнателно твърдят, че астрологическите влияния нямат вече за тях значение, защото постепенно ги били надрасли. Вярвайте, че тези хора не схващат пълното значение на думите си и, освен това, те са слепи спрямо своите грешки и недостатъци. Никой не се е издигал никога тъй високо, че да е стоял над тези влияния! Дори най-висшето Его, което доброволно се въплъти на тази земя, си наложи ограничения. Тези влияния въздействат на всички ни, от най-низшия до най-висшия, макар че върху последния се изразяват по-хармонично и в това се проявява различието.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека слезе от висините облакът на милосърдието, подобно пълният със сълзи поглед на майката през деня, когато бащата е разгневен. 41.
Кога лъжовни желания заслепят моя разум, изпрати, о благий и бодърстващий, своите гръмове и мълнии. 40. Много, много дни не е валял дъжд, Господи, в моето изсъхнало сърце. Небето е чисто — нито едничко, най-тънко облаче не го помрачава, никакъв признак за дъжд. Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии. Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние. Нека слезе от висините облакът на милосърдието, подобно пълният със сълзи поглед на майката през деня, когато бащата е разгневен. 41. Защо ти стоиш зад всички, мой възлюблени, и се криеш в сянката? Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат. Аз Отдавна те чакам тука в сладостни копнежи и съм приготвила жертвоприношение за тебе, а минувачите взимат моите цветя едно по едно, и моята кошница остана почти празна. Мина и утро и пладне. Във вечерния мрак очите ми натежняха от дрямка.
към текста >>

Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие.
И ето — Твоята любов се разтваря в любовта на Твоята възлюблена и Ти прозираш в техния съвършен съюз. 57. Светлина, светлина моя, светлина, която изпълва света, светлина, която ласкае погледит, светлина, която услажда сърцето! Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята. Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината. Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие. Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование цари безмерно. Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички. 58. Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи. 59. Да, аз зная, че това е само Твоята любов, о възлюблени на моето сърце: тази златна светлина, която танцува по листата, тези лениви облаци, които плават по небето, това леко подухване, което оставя прохлада върху моето чело. Утринната светлина покри очите ми - това е вест, която Ти пращаш на моето сърце.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак.
. . „стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе.
Аз не зная какво да отговоря. Аз казвам: „Ах, кой знае какво значат те! “ И тези, които ме питат, със смях и злоба отминават по своя път. А Ти гледаш и се усмихваш. 103. В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един потик и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе. КРАЙ. Петербург, 1917. Преведе: Сава Чукалов. Боян Боев.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Слънце зайде в кървав облак, и черни облаци плуваха по небето, предизвестявайки хала.
Доверчивата сърна заспа до рожбата си. Благословеният Буда седеше неподвижно, потънал в съзерцание. Свършваше се времето на дъждовете. Седем луни свършваха своето въртене околовръст. Под сянката на величествения банан седеше благословеният Буда. Слънце зайде в кървав облак, и черни облаци плуваха по небето, предизвестявайки хала. Наситеният въздух беше задушлив. Глухо безпокойствие завладе гората и нейните жители. Ята птици диреха скривалища в клонете на огромното дърво, под което седеше Буда; млада пантера се гушеше при краката му, просейки защита. Страшна буря развилне се над гората. Рукна дъжд, дърветата запъшкаха под напора на вятъра.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя е неизмерима болка, скрита в черен гръмотевичен облак.
С право Ницше казва: „той мрази, защото обича“. Всичко това става ясно, при по-внимателно вникване в тоя епизод из живота на Манфред, който най-силно влияе връх крайната му съдба: именно епизода с Астарта. Тук се проявява в своята пълнота мистичния копнеж, който цари над неговия дух. Никакво спокойствие не му дава мисълта, че с своята обич той е убил най-любимото от него същество. Астарта е един от огромните и загадъчни символи в мировата литература. Тя е неизмерима болка, скрита в черен гръмотевичен облак. Нейният образ е тая сила, която овладява и разочарова. Тя не е основата на Манфредовата скръб, която почива на дълбоко философски и социални условия, — но е върхът на всичко това, върхът, до който той е достигнал и от дето необходимо трябва да се сгромоляса. Астарта не е нищо друго, освен въплъщение на Манфредовата съдба. Тя е олицетворение на епохата на световната скръб. Сам Манфред говори, че тя приличала на него.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават.
Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават. Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота. Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие.
Моменталното проявяване на всички качества съставлява тяхната цена. Но в спокойно, почиваше състояние на духа тези качества са концентрирани, те не са разсеяни и насочени към хиляди обекти. Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта на мислите. Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега. Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им. Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска.
към текста >>

додето най-сетне се превърна в облак — дим и изчезна.
. . .“ И като седна на органа, засвирва наизуст някаква своя фантазия: нещо тъй дълбоко, тъй тъжно, тъй сърцераздирателно. мъчително п нервно, че покъса сърцето ми. В тая „песен“ се чуваха воплите на една душа, която и плаче, и роптае по нещо много желано, но несбъднато, душа, която не намира облекчение тя, нищо. нито даже в сълзите що лее... И аз се облях в мъчителни сълзи и през тях цяла изтръпнала аз следях учителя, който продължаваше да свири своята „последна песен“. Полека-лека той стана все по-мрачен. додето най-сетне се превърна в облак — дим и изчезна. В мъка аз се събудих. При първия случай, един ден след това. аз отидох у домашните му. Да чуя имат ли вести от учителя ми. Току-що бяха получили телеграма.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз бях във пусто, ЧИСТО место, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи.
Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста . . . Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа . . ПИЯВИЦАТА „... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава ...“ Пс. 37; 21. Аз бях във пусто, ЧИСТО место, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай . . . Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята — в калта . . . Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя .... Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА На Олга Славчева В ранно утро, преди изгрев слънце, пребродих обширните росни ливади на заводското землище и влязох в гората да набера обещаното цвете.
към текста >>

Дигна се силен шум от това и облак прах се понесе над улицата.
Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си. От долния край на селото се зададоха стадо овни; тях водеше един едър бел овен, с остри вити рога и с тежък медножълт звънец на шия, каквито се окачват на хергелетата. Овчарят, малко куц и стар човек, вървеше отподире и едва настигаше стадото си. Когато първият овен дойде там, дето лежеше Горнякът, неочаквано се изплаши, наведе глава, завъртя рога и, като си удари краката ό земя, подскочи и го прескочи. Всички овни тогава, по примера на своя водач, настръхнали и изплашени, се засилваха и прескачаха по същия начин. Дигна се силен шум от това и облак прах се понесе над улицата. Горнякът се разбуди, взе да търка очи,- но, види се, нищо не можа да схване от всичко, което се случи. „Жена, я ме покрий с чергата“ — рече той и пак захърка дълбоко. Когато овните отминаха напред, а овчарят настигна местото, дето лежеше Горнякът, и като видя коя е причината на това смущение сред неговите вакли овни, високо подсвирна с уста и извика : — Тю, брей Горняк, ех че си се наредил! Овенското прескачане не можа да смути сладкия сън на Горняка. Той все спеше.
към текста >>

(в най-голямото й развитие), а на височина, тя се отделяше от повърхността на слънцето като един грамаден огнен облак.
в секунда, според точните наблюдения. В 2 ч. и 50 мин., тя изглеждаше да отстъпва под натиска на некакво грамадно налягане и да се отделя от южната си основа. В 3 часа и 10 минути настъпи пълното изригване. Снетите от тогава фотографии показват великолепната й ширина, достигаща до едно разстояние от 585,000 км. (в най-голямото й развитие), а на височина, тя се отделяше от повърхността на слънцето като един грамаден огнен облак. В този момент (5 ч. 32 м. 41 с.), в най-високата си част тя достигаше км.; възкачването, обаче, продължаваше. В 6 ч. и 42 min., тази огнена вълна започна да проявява един спирален строеж, като че ли цялата й маса се бе навила в една гигантска пружина.
към текста >>

За първата от тези дати важат не крайните точки достигнати от най-из- дигнатите части на изригнатия облак, а общите височини, показани в техния maximum и minimum!
Последователните форми, достигнати от тези две големи избухвания, са представени в илюстрациите. Еднаквостта на височините е 10,000 км. за двата случая, когато единството във времето е 10 min. за 29 май и 2-5 min. за 15 юли. За първата от тези дати важат не крайните точки достигнати от най-из- дигнатите части на изригнатия облак, а общите височини, показани в техния maximum и minimum! За втората, височините в maximum и minimum a на разстояние 278,000 км. се смесват. Ние виждаме как възлизането ‘на изригнатия облак от 15 юли се е развивало много по-бързо от това на 29 май: тъй, за 1 ч. и 26 min. той е достигнал 530,000 км.
към текста >>

Ние виждаме как възлизането ‘на изригнатия облак от 15 юли се е развивало много по-бързо от това на 29 май: тъй, за 1 ч.
за 29 май и 2-5 min. за 15 юли. За първата от тези дати важат не крайните точки достигнати от най-из- дигнатите части на изригнатия облак, а общите височини, показани в техния maximum и minimum! За втората, височините в maximum и minimum a на разстояние 278,000 км. се смесват. Ние виждаме как възлизането ‘на изригнатия облак от 15 юли се е развивало много по-бързо от това на 29 май: тъй, за 1 ч. и 26 min. той е достигнал 530,000 км. височина, която е с 1/3 по-голяма от разстоянието, що ни дели от луната. Това е пътуване, което би обхванало повече от 13 пъти обиколката на земното кълбо или би обиколило света в 6 до 7 минути. Но имаме и още по-големи взривни скорости.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

– фигурата липсва във вестника) на съчинението се вижда розов до виненочервен облак, представен с неопределени очертания1).
Който се интересува по-подробно за тези изучавания, ще направи най-добре, ако се ориентира в цитираното съчинение на Безант и Ледбитър. За незапознатите с това съчинение е необходимо да изнесем тук неколко примера от него за илюстрация. Те са необходими за свръзката, за логическия строеж на предмета. Защото, ако се ограничим тук само с голо описание, тогава фантазията на четеца може, както и неговата интуиция, да попълни картината, както й е възможно. В фигура 8 (стр. 33. – фигурата липсва във вестника) на съчинението се вижда розов до виненочервен облак, представен с неопределени очертания1). Тя е израз на „наивна“ любов и „просто благоразположение“. Този психогон може да даде и една разположена, мъркаща котка. Под този облак се намира една картина, като има подобна форма и също червена боя, но по-тъмна, тъй да се каже запетнена. И това е един облак на любовта, но силно смесена с егоизъм (кафяво). Особена форма има психогонът на фигура 13 (фигурата липсва във вестника): „жадуваща животинска любов“.
към текста >>

Под този облак се намира една картина, като има подобна форма и също червена боя, но по-тъмна, тъй да се каже запетнена.
Защото, ако се ограничим тук само с голо описание, тогава фантазията на четеца може, както и неговата интуиция, да попълни картината, както й е възможно. В фигура 8 (стр. 33. – фигурата липсва във вестника) на съчинението се вижда розов до виненочервен облак, представен с неопределени очертания1). Тя е израз на „наивна“ любов и „просто благоразположение“. Този психогон може да даде и една разположена, мъркаща котка. Под този облак се намира една картина, като има подобна форма и също червена боя, но по-тъмна, тъй да се каже запетнена. И това е един облак на любовта, но силно смесена с егоизъм (кафяво). Особена форма има психогонът на фигура 13 (фигурата липсва във вестника): „жадуваща животинска любов“. Картината представлява . един сноп от мътно-червени лъчи, които на краищата си. са обърнати назад като куки.
към текста >>

И това е един облак на любовта, но силно смесена с егоизъм (кафяво).
В фигура 8 (стр. 33. – фигурата липсва във вестника) на съчинението се вижда розов до виненочервен облак, представен с неопределени очертания1). Тя е израз на „наивна“ любов и „просто благоразположение“. Този психогон може да даде и една разположена, мъркаща котка. Под този облак се намира една картина, като има подобна форма и също червена боя, но по-тъмна, тъй да се каже запетнена. И това е един облак на любовта, но силно смесена с егоизъм (кафяво). Особена форма има психогонът на фигура 13 (фигурата липсва във вестника): „жадуваща животинска любов“. Картината представлява . един сноп от мътно-червени лъчи, които на краищата си. са обърнати назад като куки. Обяснението за тях казва: „един пример от алчна, животинска любов, ако въобще такова чувство, като това, заслужва възвишеното име любов.
към текста >>

Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание.
Ясно е, че производителят на тези мисловни форми не може да има представа за самопожертвователната любов, която се проявява в радостна услуга на другите и не мисли никога за възнаграждение или отплата. Неговата мисъл не е била: „колко мога да дам? “ а — „колко мога тук да спечеля? “ Тази мисъл се е изразила в закривените лъчи. Фигура 14 (фигурата липсва във вестника): „неопределено религиозно чувстване, но по-вече набожност и рарум“. Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание. Авторите бележат тук: „в много църкви над главите на богомолците може да се види голям и мътен тъмносин облак, често попръскан с кафява и сива боя, понеже невежествената набожност, за жалост, твърде често се смесва с боята на егоизма или страха“. Фигура 18 (фигурата липсва във вестника) е подобен облак с жълта боя: „неопределено интелектуално чувство за удоволствие“. Под него подобно мъгливо изображение в яснозелено: израз на неопределена симпатия (пасивно състрадание). Картината 20 (фигурата липсва във вестника) представлява психогона, който създава повишено честолюбие: подобно изображение с куки, както при егоистичната любов, в средата бледа ядка, в разни оранжеви тонове. Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие.
към текста >>

Авторите бележат тук: „в много църкви над главите на богомолците може да се види голям и мътен тъмносин облак, често попръскан с кафява и сива боя, понеже невежествената набожност, за жалост, твърде често се смесва с боята на егоизма или страха“.
Неговата мисъл не е била: „колко мога да дам? “ а — „колко мога тук да спечеля? “ Тази мисъл се е изразила в закривените лъчи. Фигура 14 (фигурата липсва във вестника): „неопределено религиозно чувстване, но по-вече набожност и рарум“. Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание. Авторите бележат тук: „в много църкви над главите на богомолците може да се види голям и мътен тъмносин облак, често попръскан с кафява и сива боя, понеже невежествената набожност, за жалост, твърде често се смесва с боята на егоизма или страха“. Фигура 18 (фигурата липсва във вестника) е подобен облак с жълта боя: „неопределено интелектуално чувство за удоволствие“. Под него подобно мъгливо изображение в яснозелено: израз на неопределена симпатия (пасивно състрадание). Картината 20 (фигурата липсва във вестника) представлява психогона, който създава повишено честолюбие: подобно изображение с куки, както при егоистичната любов, в средата бледа ядка, в разни оранжеви тонове. Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие. Тука около една вал- честа ядка са наредени къси и дебели куки.
към текста >>

Фигура 18 (фигурата липсва във вестника) е подобен облак с жълта боя: „неопределено интелектуално чувство за удоволствие“.
“ а — „колко мога тук да спечеля? “ Тази мисъл се е изразила в закривените лъчи. Фигура 14 (фигурата липсва във вестника): „неопределено религиозно чувстване, но по-вече набожност и рарум“. Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание. Авторите бележат тук: „в много църкви над главите на богомолците може да се види голям и мътен тъмносин облак, често попръскан с кафява и сива боя, понеже невежествената набожност, за жалост, твърде често се смесва с боята на егоизма или страха“. Фигура 18 (фигурата липсва във вестника) е подобен облак с жълта боя: „неопределено интелектуално чувство за удоволствие“. Под него подобно мъгливо изображение в яснозелено: израз на неопределена симпатия (пасивно състрадание). Картината 20 (фигурата липсва във вестника) представлява психогона, който създава повишено честолюбие: подобно изображение с куки, както при егоистичната любов, в средата бледа ядка, в разни оранжеви тонове. Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие. Тука около една вал- честа ядка са наредени къси и дебели куки. Едно мътночервено изображение с кукообразни нокти, както пипалата на полип, е психогонът на пиянството (фиг.
към текста >>

Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице!
Внезапно тя съобщава, че ореолът при главата на познатия господин се простира нагоре във вид на стълб и достига до тавана. След това тя вижда да се разпръсват розовочервени облаци от главата на човека по всички направления. Най-сетне наблюдателката съобщава за една красива златножълта топка с диаметър около 20 сантиметра, която като че излиза от гърдите на наблюдавания и се издига бавно нагоре. Освен това след малко тя вижда, че на гърдите му блясва за малко време един златножълт, голям, равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре. Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва. Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки. На наблюдателката се --е сторило още, че вижда един слаб-жълт светъл конус, основата на който бил на тавана на стаята. Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно. Явленията, според казването на дамата, си останали почти същите.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Скоро светлината става все по-силна, и облакът добива форма на ръка.
Той направил около 13,000 опита, за да тури своите заключения вън от всяко съмнение и за всестранно изследване на предмета. В тъмната стая сензитивът изпърво вижда тези предмети, които са по-силно светещи, обикновено своите ръце. От начало той почва да ги различава като сиви безформени мъгляви маси, неясно очертавани в общата тъмнина. От начало това е толкоз несигурно, че наблюдателят не знае, дали това е сетивна измама или действителност. След това той опитва: движи ръцете си на- сам, нататък и вижда, че и светещите облаци се движат в същата посока, и от това познава, че не са оптична измама. Скоро светлината става все по-силна, и облакът добива форма на ръка. Обаче, още не могат да се различат частите на ръката. При раздалечаване пръстите на ръката си един от друг, той още не може да ги различава по отделно, а само забелязва, че светещият облак е станал по-широк. Често от този момент нататък трябва да се измине още — 1 час, за да могат да се различат пръстите. По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав.
към текста >>

При раздалечаване пръстите на ръката си един от друг, той още не може да ги различава по отделно, а само забелязва, че светещият облак е станал по-широк.
От начало той почва да ги различава като сиви безформени мъгляви маси, неясно очертавани в общата тъмнина. От начало това е толкоз несигурно, че наблюдателят не знае, дали това е сетивна измама или действителност. След това той опитва: движи ръцете си на- сам, нататък и вижда, че и светещите облаци се движат в същата посока, и от това познава, че не са оптична измама. Скоро светлината става все по-силна, и облакът добива форма на ръка. Обаче, още не могат да се различат частите на ръката. При раздалечаване пръстите на ръката си един от друг, той още не може да ги различава по отделно, а само забелязва, че светещият облак е станал по-широк. Често от този момент нататък трябва да се измине още — 1 час, за да могат да се различат пръстите. По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав. Предметът като че ли е потопен в одови пламъци, обвити със светещ ореол. Появязат се пламъчета по върховете, искри; нещо като светещ дим или пари се отделя от светещите предмети и се издига във въздуха и най-после почва да се различава всичко в стаята, тъй като тъмните предмети се осветляват от светлината на светещите предмети.
към текста >>

По-нататък светещият облак се изменя.
След това той опитва: движи ръцете си на- сам, нататък и вижда, че и светещите облаци се движат в същата посока, и от това познава, че не са оптична измама. Скоро светлината става все по-силна, и облакът добива форма на ръка. Обаче, още не могат да се различат частите на ръката. При раздалечаване пръстите на ръката си един от друг, той още не може да ги различава по отделно, а само забелязва, че светещият облак е станал по-широк. Често от този момент нататък трябва да се измине още — 1 час, за да могат да се различат пръстите. По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав. Предметът като че ли е потопен в одови пламъци, обвити със светещ ореол. Появязат се пламъчета по върховете, искри; нещо като светещ дим или пари се отделя от светещите предмети и се издига във въздуха и най-после почва да се различава всичко в стаята, тъй като тъмните предмети се осветляват от светлината на светещите предмети. Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в полуосветена стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети. Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо.
към текста >>

Сивият облак постепенно става белезникав.
Скоро светлината става все по-силна, и облакът добива форма на ръка. Обаче, още не могат да се различат частите на ръката. При раздалечаване пръстите на ръката си един от друг, той още не може да ги различава по отделно, а само забелязва, че светещият облак е станал по-широк. Често от този момент нататък трябва да се измине още — 1 час, за да могат да се различат пръстите. По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав. Предметът като че ли е потопен в одови пламъци, обвити със светещ ореол. Появязат се пламъчета по върховете, искри; нещо като светещ дим или пари се отделя от светещите предмети и се издига във въздуха и най-после почва да се различава всичко в стаята, тъй като тъмните предмети се осветляват от светлината на светещите предмети. Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в полуосветена стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети. Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо. Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал.
към текста >>

Г-н Яншуц, сензитив, казал, че като наблюдавал една нощ спящата си жена, видел я цяла светеща, а от устата й излизал при всяко издишване светещ огнен облак.
Вън от основната боя на кристала, той си има и спектър, който се протака от единия полюс до другия. Одо-положителният полюс е син, а одо-отрицателният — червен. Между синьото и червеното има зелено, жълто и портокалено. Боите на спектъра стават по-ярки, когато се правят паси върху кристала. Од при дишането Од се образува при гниене на листа, животински трупове, при дишане и пр. Г-н Яншуц, сензитив, казал, че като наблюдавал една нощ спящата си жена, видел я цяла светеща, а от устата й излизал при всяко издишване светещ огнен облак. По-после г-жа Цедилия Бауер разправила Райхенбаху същото за мъжа си. Тя се била много уплашила, защото и дяволите и беснуемите някои рисуват с пламъци, излизащи из устата. Това тя разказала Райхенбаху в тъмна стая. Повод за това е дало обстоятелството, че тя виждала, как из неговите уста излиза същият огнен облак. Себастиян Цинкел забелязвал нощем същото у спящата си жена.
към текста >>

Повод за това е дало обстоятелството, че тя виждала, как из неговите уста излиза същият огнен облак.
Од при дишането Од се образува при гниене на листа, животински трупове, при дишане и пр. Г-н Яншуц, сензитив, казал, че като наблюдавал една нощ спящата си жена, видел я цяла светеща, а от устата й излизал при всяко издишване светещ огнен облак. По-после г-жа Цедилия Бауер разправила Райхенбаху същото за мъжа си. Тя се била много уплашила, защото и дяволите и беснуемите някои рисуват с пламъци, излизащи из устата. Това тя разказала Райхенбаху в тъмна стая. Повод за това е дало обстоятелството, че тя виждала, как из неговите уста излиза същият огнен облак. Себастиян Цинкел забелязвал нощем същото у спящата си жена. Същото забелязвала г-жа Жозефина Фенцл нощем у себе си и спящия си мъж. Това са забелязвали още Д-р Фрйолих, проф. фон Пергер, г-ца Глезер, Д-р Нид и мнозина други. Некои сензитиви са забелязвали такива светещи облаци да излизат и от носните дупки, и то две нееднакви.
към текста >>

Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца.
Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила.
към текста >>

„Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе.
В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта. Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее? „В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. „Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. „Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. „Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе“. (Гитанджали, № 103) — „Аз се спущам в глъбината на океана на формите, с надежда да намеря най-съвършения бисер на безформеното. „Свърши се плаването от едно пристанище до друго в моята разбита от ветровете лодка. Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Постарайте се да се снабдите и да прочетете малката книжка на Екартсхаузен, озаглавена: „Облакът над светилището, или нещо, което днешните философи не подозират“. 4.
Хората се излагат на халюцинации и нервни болести. 10. Антихристът е едно учение. Но всяко учение се резюмира всякога от един човек. 11. Новото творение ще бъде усъвършенстването и допълването на нашето. Аз обичам Сен-Мартен и го считам за адепт на истинската наука, но той е доста увлечен в абстракциите и мистицизма. Постарайте се да се снабдите и да прочетете малката книжка на Екартсхаузен, озаглавена: „Облакът над светилището, или нещо, което днешните философи не подозират“. 4. Аз се заех да Ви наредя едно таро и ще Ви го изпратя. Слава Богу. Вие сте намерили каквото търсехте: свещената книга на схемата Хамфораш говори вече на сърцето Ви. Скоро тя ще осветли ума Ви с великолепната си светлина на славата. Отговарям на двата въпроса, които втори път ми задавате: 1.
към текста >>

Екартсхаузен говори учено за него в хубавото си съчинение: „Облакът над светилището“, и, разумява се.
Обича ли или се бои от лицата от другия пол? Има ли видения на съня или другояче, и пр. Препоръчвам Ви да четете Сефер Йецира, която ще намерите в сбирката на Писториуса. Тя е първата от всичките свещени книги на окултната Философия. 6. Моето общество е онова на седемте хиляди, за което се говори в Библията. Екартсхаузен говори учено за него в хубавото си съчинение: „Облакът над светилището“, и, разумява се. Вие правите част от него, понеже дойдохте при мен. Аз Ви оставям да търсите и намирате още няколко дни. Вие сте при изворите и сте жаден, но сигурно е, че ще пиете. Мисълта ми е с Вас и Ви ръководи, думата ще дойде да оделотвори това, което е започнал духат. Вие ми писахте: fac ut videam, но аз Ви отговарям мислено: вижте преди да почнете редовните курсове, тъй като истинските уроци са започнати още от началото на нашата преписка.
към текста >>

Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак.
Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й. Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица. Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак. Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Естеството на тия прояви се обяснява така: известна субстанция, наречена идеопластия, се излъчва от медиума, тя се развива пред очите ни във форма на светъл облак, който се сгъстява до тогава, докато се образува частично или един пръст, или една ръка, или цяло лице.
Каква бе тая изненада и колко непредвидени неща има в тая смесица от човешки и свръхчовешки образи! Това бе всичко. Джеймс Тисо. Тия хубави манифестации, обяснява Шеврйойл, са редки. В същност, редки са субектите, които могат да ги дадат, но по-редки са способните наблюдатели да ръководят подобни опити. Естеството на тия прояви се обяснява така: известна субстанция, наречена идеопластия, се излъчва от медиума, тя се развива пред очите ни във форма на светъл облак, който се сгъстява до тогава, докато се образува частично или един пръст, или една ръка, или цяло лице. Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното вещество се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4). Самият английски учен, Крукс, авторитетът на когото е равен на оня на французите Пастьор и Бертло, член на кралското научно дружество още от 1856 год. и автор на бележити трудове по физика, химия, астрономия и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги описания на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг. Тия описания се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т. е., че духовете на заминалите в другия свят хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират.
към текста >>

Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма на един облак, който от ден на ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално тяло, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него.
“ Когато графът слушал, едно странно чувство възникнало в мъжественото му сърце, което до сега е било недостъпно за подбудите към любов и привързаност. Той се спрял и като слязъл от коня си, потърсил насам-натам, но като погледнал през храста, към малкото езеро, в него съзрял една прекрасна девойка, която пеела, като вчесвала дългата си коса. Голото й тяло, огряно от лъчите на захождащото слънце, като че било обкръжено от розов ореол. Сега за пръв път в живота си графът почувствал пробуждането на любовта в сърцето си, и извикал от радост. Явлението изчезнало, но графът, който сега бил силно влюбен, ходел всеки ден при самото езеро, като се надявал пак да види девойката. Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма на един облак, който от ден на ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално тяло, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него. Не трябвало много време на влюбените, за да се разберат. Графът отвел своята любима в замъка си и се венчал за нея. На сватбата имало голямо празненство и всички гости се искрено възхищавали от миловидността и красотата на графиня Адалга фон Щауфенберг. Девойката живяла щастливо няколко месеца. Колкото и да е предачно и вярно женското сърце, сърцето на мъжа не рядко закопнява за нови опитности и сензации.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

от цветето и бе застанал като облак не далеч от мен.
Той пише: „Миналото лято аз имах в стаята си саксия с една прекрасна кампанула (звънче). Стъблото бе облечено с листа, а между тях се явиха виолетовите звънчета, които издаваха лек, но много приятен аромат. Една сутрин аз се събудих по начин твърде необикновен. Стори ми се, че нещо ме събуди. Още беше мрачкаво и една силна миризма, която идеше от цветето, пълнеше стаята, но скоро ми се стори като че тоя аромат се бе отделил. от цветето и бе застанал като облак не далеч от мен. Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал. Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание.
към текста >>

Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал.
Стъблото бе облечено с листа, а между тях се явиха виолетовите звънчета, които издаваха лек, но много приятен аромат. Една сутрин аз се събудих по начин твърде необикновен. Стори ми се, че нещо ме събуди. Още беше мрачкаво и една силна миризма, която идеше от цветето, пълнеше стаята, но скоро ми се стори като че тоя аромат се бе отделил. от цветето и бе застанал като облак не далеч от мен. Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал. Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло.
към текста >>

Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание.
от цветето и бе застанал като облак не далеч от мен. Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал. Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло. Тая опитност се повтори няколко пъти след това. Всяка заран видението ставаше все по ясно и аз чувствах, че силно приятелство възникна между мен и феята на онази кампанула, която аз тъй много обичах. По някаква причина растението трябваше да бъде преместено в другата стая, след което то скоро посърна и умря“. Всеки знае, че съществува привързаност между човешки същества и растения, и даже минерали, че тия, които обичат цветя, като че и те са обичани от тях и че цветята у някои хора дълго траят свежи, когато у други — бързо умират.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе!
По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят . · · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе! О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се!
към текста >>

Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха.
Същите явления са отбелязани и в изпитанията на магьосниците в средните векове, при които огромни тежести са били употребявани като оръдия за мъчение и в известни случаи не са били чувствани от жертвите. Същото спиране на законите за тежестта се е срещало и у лицата, които са водели строго аскетичен живот и са проникнали в дълбочините на вътрешния живот. Според свидетелстването на св. Тереза, Петър Алкантарски се задоволявал само с половина час сън дневно в течение на четиринадесет години, седнал и подпирайки си главата на един прът. Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно. Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха. И св. Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си тяло издигнато над земята и, пред очите на всичките жители от общината, тя е летяла над прага на вратата й. Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата.
Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа! “. Между многото, които се молели, бил и Васил. След усилена молитва на колени, придружавана от силни и пълни с вяра викове, той видел пред себе си Исуса Христа разпнат, но още жив на кръста и кръвта тече от раните му. Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат. Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата. През всичкото това време Васил е бил с затворени очи, но в съзна ние, тъй като разправял на околните какво вижда. През него преминавала една чудесна сила, като електрически ток, която околните чувствали, а сам той треперел. Друг път при усилена молитва насаме, той усетил, че го огрява силна светлина, която се отразява и съединява в центъра на съществото му, дето и до сега той вижда да стои една светла точка като диамант. С пълна увереност и искреност той твърди, че е видел и ада, дето се намирали грешниците. А и до сега още той притежава способността да говори на чужди и непознати езици, също както е ставало през време на апостолите.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер.
тая скромна земна бубулечка, които е същевременно и чиста и крайно предадена в служба на малките си. Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие? Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата. Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара. Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно. „Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка.
към текста >>

Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават.
— Благоволението на благоволенията, които се появяват в молитвите на низшите. 14. — Големият отворен глед, които не спи никога, наблюдава без край. 15. — В него са двете ноздри, из който се изхвърля диханието, което оживява всичко. Тълкувание „Тайна в тайната“ .Този израз означава Най-Старият по дни, който е таен по същина и се забулва от друга тайна, за да може да се съобщи неразрушимо на създадените от него светове. За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението. Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават. „Тя е формата и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса“. Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си. Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви. Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Зад облака на моя гняв видях ангела.
Погледна я, но лицето му не се проясни. Продължи пътя си с розата. — Какво ли ще прави с розата! помислих си възбуден. Но сетих се, че възбудата ми не е хубаво нещо и се успокоих. Зад облака на моя гняв видях ангела. Той ме заведе в спалнята на мъжа, дето розата изпускаше последния си аромат. Докосна се ангелът до нея и тя изсъхна. — Той ще я намери такава след смъртта си, каза ми ангелът, защото се отнесе себелюбиво към нея. Той ме съзря, но напразно се докоснах до сърцето му. На третия ден една милосърдна сестра тихо стоеше до розовия храст, но не се осмеляваше да си откъсне.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40243697166443