Търсене в текстове за 'Облак'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 47 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Трябва ли, когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят, да се смути то за тази промяна?
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 20.4.1912 г. Любезна В. Стойчева, Съвършената любов изпъжда всеки страх. Какво казва Христос, Великият Учител? Който иде при Мен, Аз нема да го изпъдя. Трябва ли, когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят, да се смути то за тази промяна? Дните през пролетните дни не са всички все ясни и засмени. Има облачни, дъждовни и бурни. Така е Господ наредил. Гдето има скръб, има и радост, а гдето нема радост, има скръб. Разбирайте добре живота.
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Вий мислите тъй, както децата - когато някой голям облак засени слънцето, те мислят, то не е вече разположено да свети и се радва на тях.
Всяко добро дело се възнаграждава и приноси добри плодове отпосле. Вий нема освен да се радвате, че Господ е бил с вас през всичкото време на вашата работа за Него. Желая да имате твърда и непоколебима вяра и да не падате духом. Моето писмо, отправено до вас, което ви е произвело тъжни мисли, има съвсем друг характер. То съдържа общи истини, които не се отнасят лично до никого. Вий мислите тъй, както децата - когато някой голям облак засени слънцето, те мислят, то не е вече разположено да свети и се радва на тях. Имайте онова търпение, което дава мир на душата. Има Божествени закони, които трябва да спазваме постоянно е душата си. Законът е: Любовта Любов ражда, но Любовта, в която Бог се проявява, има за задача спасяванието на света. Тази Любов е постоянна и тя носи в себе си всичкия живот и тя е обща на всички души. Мен ме радват добрите усилия, които всички правите за доброто на другите.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

По някой път вятърът може да е слаб и да произвежда една приятна хладина, а по някой път може да е цяла стихия, която да подигне цял облак от прах.
Човек е като плодно дърво, което трябва да се посее, да изникне, да порасте, да цъвне и да даде плод, едно - 30, друго - 60, а друго - 100. И по този начин човек се учи на Божиите пътища. За други няма защо да се смущавате. Политическите работи, това са ветрове, които периодически веят в едно или друго направление. Тяхната цел е да става проветрение в света. По някой път вятърът може да е слаб и да произвежда една приятна хладина, а по някой път може да е цяла стихия, която да подигне цял облак от прах. Но тия неща са естествени. Прахът е потребен за образуванието на водните капки. Гледайте на всички явления от добрата и полезна страна. Всичко Господ урежда за добро. Няма нужда да бъдете дряхли и обезсърчени.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана.
(Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август Протоколите се записват от Димитър Голов IV.17 август, неделя 1914г. 17 август, неделя Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима.
към текста >>

5. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни.
И дамите, и те не могат да си обяснят. Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или дВа пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре. 4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд. Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др.
към текста >>

6. Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици

“Трябва ли, когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят, той да се смути от тези промени?
А тук на земята трябва да работят усърдно за това обединение. Духът, който ще ги обедини, Той е Божествената Любов. Когато тая Любов започне да действа в своята пълнота, тя ще роди исканите плодове.” Грижата на Учителя към учениците му е постоянна. Той пише следното на Величка Стойчева: “Трябва ли, когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят, той да се смути от тези промени? Дните през пролетта не са все ясни и засмени. Има облачни, дъждовни, бурни...Разбирайте добре живота. Изваждайте поучения от всичко. Не тълкувайте нещата криво. Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята на Господа.
към текста >>

7. Учителя спира разразила се буря, Търново

Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
към текста >>

8. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото.
Въздухът е свеж и топъл. Няма нито сняг, нито студ. Но Марта е стара неверница и затова дебелите палта са навързани върху раниците ни, за всеки случай.И тоз път не сме малцина - повече от 200 души. Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път.Ето ги и селяните млекари, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града. Някои селяни пък са обслужвани за целта само със своето магаренце. Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма.
към текста >>

9. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

Скри се зад облака да се насмее хубавичко, после пак се показа.
Предвожда ни огромен ацетиленов фенер. Той свети пред нас като цяла месечина. Но ето я и нея. Надникна от облаците да види своята непозната посестрима. Видя и се закиска - отвори устни чак до ушите. Скри се зад облака да се насмее хубавичко, после пак се показа. После се люшна зад един хълм там на звездите да разкаже що е видяла, но ние прехвърлихме през него и я сварихме когато им разправяше.Нощта е мрачна. Тъмни облаци, като сърдити змейове искат да скрият от очите ни чаровното небе. Чува се бученето на изобилни води, като че под земята. Ту през скали и боров клек, ту по мека благоуханна трева извива пътя ни.Нашите пътнически колони са две - братска и сестринска. Студено. Правим къси почивки по боровия клек и пак продължаваме.
към текста >>

Небето се мъчи да роди слънцето, но космат сив облак се развихрил и скрива чудната картина от очите ни.
Кладем грамаден огън. Завчас се стопляме. Обхвана ни приятна дрямка при голямото разширено огнище. Съмна. Художниците грабнаха палитрите си да дочакат слънчев изгрев. Дивни картини се разкриват пред нас. Небето се мъчи да роди слънцето, но космат сив облак се развихрил и скрива чудната картина от очите ни. На изток блесна само едвам доловима розова черта и пак изгасна. Но, не стърпя се То, напъна мишци, скокна над дрипавия облак сърдит и показа своята чаровна глава. Цялата природа му изръкопляска. Посрещаме го с молитвено мълчание. Протягаме му и двете си ръце. Слънце!
към текста >>

Но, не стърпя се То, напъна мишци, скокна над дрипавия облак сърдит и показа своята чаровна глава.
Обхвана ни приятна дрямка при голямото разширено огнище. Съмна. Художниците грабнаха палитрите си да дочакат слънчев изгрев. Дивни картини се разкриват пред нас. Небето се мъчи да роди слънцето, но космат сив облак се развихрил и скрива чудната картина от очите ни. На изток блесна само едвам доловима розова черта и пак изгасна. Но, не стърпя се То, напъна мишци, скокна над дрипавия облак сърдит и показа своята чаровна глава. Цялата природа му изръкопляска. Посрещаме го с молитвено мълчание. Протягаме му и двете си ръце. Слънце! Затупкаха двеста сърца. Слънце! Изпрати ни животворна светлина.Пак в геометрични фигури с живите равностранни триъгълници нареждаме се в кръг.
към текста >>

10. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Както небето без облак
Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от. обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх. Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората.
към текста >>

Както небето без облак
Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от дъжда, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец. Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук.
към текста >>

11. Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти

и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак.
Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков: “И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.” Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя: “Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.” Пораженията в църквата
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Една по една гаснат светлите звезди, иде слънцето - надникна, но още не измъкнало главата си иззад планината, облак го закри.Въздухът напоен от свежест и пролетен аромат.
2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар] Ранен час. Луната, и тя развеселена от пролетта, усмихната си отхожда. Утринната звезда ярко блести и показва, че скоро слънцето ще изгрее. Небето се разведрява. Една по една гаснат светлите звезди, иде слънцето - надникна, но още не измъкнало главата си иззад планината, облак го закри.Въздухът напоен от свежест и пролетен аромат. Белият калпак на Витоша е вече раздран на парчета. Из храсталаците се издига Славейкова песен. Ластовички ниско летят, като че нещо шепнат на земята. Високо се вият големи птици и волно оглеждат ширинето. Далеч по планинския хребет се белее стадо овце.
към текста >>

Моята мъка се вдигна високо, изчезна, разпръсна се, както невидимо се разпилява облак от небето.
Може би също тъй, както Христос запита учениците си: „Имате ли нещо за ядене? ”. „Ивав”, отвръщам с надебелени устни. Изваждам уломъка хляб, зрялата сочна крушка и му ги подавам. Той простря ръка и ги взе; залъче по залъче той ги изяде - моята мъка, моят хлебец и крушка. Той друго не яде през деня; не. Моята мъка се вдигна високо, изчезна, разпръсна се, както невидимо се разпилява облак от небето. Къде отиде скръбта? Кой прибра сълзите ми в скъпоценна кутийка и не ми ги върна вече? Може би там те станаха целебни и тайно се превърнаха в брилянти и скрито ги остави в духовната ми съкровищница.Дъждът престана. На голямата роена поляна правим окръжност. Той ни ръководи - правим гимнастически упражнения.
към текста >>

13. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Нито следа от облак и мъгла.
Грозен ураган ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере. Сетне страшно зафучи и с двойна сила замята се и завей, сякаш земята на въздуха иска да вдигне. Мълния, гръм, трясък. Светкавици разлени в пожар, или змийски извити се леят отгоре, последвани от оглушителни, замайващи гръмотевици и проливен дъжд. Като че ли гигантско чудовище с огнедишаща димяща уста, отворило грозна паст с рев налита горката земя и иска да я глътне... Но, види се, този страшен гигант, сам получил някои невидими бодвания по хълбоците, та след като рева и блъска след няколко часа утихна, изчезна, като че ли никога не е бил.Когато подир среднощ - в 3 часа тръгнахме, небето се тъй изведрило, тъй мило ни се усмихва, сякаш да заличи снощната си дивотия. Нито следа от облак и мъгла. Звездите сияеха с празничен блясък.След снощната стихия, мислехме си, че едва ли десетина, и то най-смелите, ще тръгнат, а то какво излезе? А сега след казаната десеторка, смело може да се постави още една нула. Удивителни смелчаци. Бодри крачки отекват във ведрото утро, весели закачки и ритмична песен. Колко е хубаво!
към текста >>

14. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

И тя, като че ги викаше, защото на главата си тъмен облак е накачулила -бойния си шлем, а това е знак, че войната е обявена.За миг ведрото синьо небе изчезна и на негово място ни притисна мрачен връшник от дъждоносни облаци.Тръгваме от пладне.
Петровден Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша] Тази екскурзия мога да я нарека „Буря”. От към Люлин - облаци, подобно вихрушка от бързоноги коне връхлетяла Витоша отвред. И тя, като че ги викаше, защото на главата си тъмен облак е накачулила -бойния си шлем, а това е знак, че войната е обявена.За миг ведрото синьо небе изчезна и на негово място ни притисна мрачен връшник от дъждоносни облаци.Тръгваме от пладне. Ще нощуваме горе, горко ни! Ето ти празна кермиджийска каруца към Драгалевци. Качваме се вътре неколцина, приветливо приети от младото кермиджийче. Горките му „Дорчо” и „Белчо”, дръгливи стари коне обтягат шии, едвам пристъпят напред. Когато от съжаление искахме да слезем, конярчето ни казва: „Те се преструват, знаете ли колко тегличи са!
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно.
Отвориха всички електрически ламби. Блесна целият „Изгрев”.Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”.
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно.
Отвориха всички електрически ламби. Блесна целият „Изгрев”.Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе.
Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се. Есенният минзухар навсякъде е пробил земята и с наслада смуче сок от свежата земя - милван от още топлите слънчеви лъчи. Като че ли поточетата по-живо запяха, тревичките изправиха сочни листенца да го приветствуват. Врабците на орляци прелитат с крясък, сякаш недоволни, че другите пойни птички са ги оставили.Ето и мен на Ел-Шедар - тъй Учителят нарече нашата гостна с това чудно име, което преведе така: „Благородният свидетел”. Високо се вие пушек от огнищата, весело пращят сухите дърва и разливат приятна топлина.Лицето на Учителя грее и свети като ясно слънце.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Тънък воал, приличен на разстлана влачена вълна, тук-таме поръсила небето, далечни пратеници на някой облак.
Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник. Но где го Слънцето? Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път.Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива. Тънък воал, приличен на разстлана влачена вълна, тук-таме поръсила небето, далечни пратеници на някой облак. Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина.Вървя, гледам сиянието над върховете и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев. Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му хляб, щях да загубя величествения миг. Ето го, ето го! Топла сладка усмивка на Бога - мил привет към всичко живо. Неволно му протягам ръце, като на скъп приятел.
към текста >>

То за миг обля планинските върхове с нежно розово сияние и веднага се скри зад облака - неканен гост, който от час-два е вече на пост край триумфалната порта на Изтока.
Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина.Вървя, гледам сиянието над върховете и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев. Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му хляб, щях да загубя величествения миг. Ето го, ето го! Топла сладка усмивка на Бога - мил привет към всичко живо. Неволно му протягам ръце, като на скъп приятел. То за миг обля планинските върхове с нежно розово сияние и веднага се скри зад облака - неканен гост, който от час-два е вече на пост край триумфалната порта на Изтока. Слънцето беше започнало вече да позлатява и по гърдите на планината, но този мрачен облак грабва четката от ръката му и я захвърля...Драгалевските комини пушат. Ранобудни селянки отиваха с менци за вода. Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача. Бърза тя, ситно тепат цървулите по снега. Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество.
към текста >>

Слънцето беше започнало вече да позлатява и по гърдите на планината, но този мрачен облак грабва четката от ръката му и я захвърля...Драгалевските комини пушат.
Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му хляб, щях да загубя величествения миг. Ето го, ето го! Топла сладка усмивка на Бога - мил привет към всичко живо. Неволно му протягам ръце, като на скъп приятел. То за миг обля планинските върхове с нежно розово сияние и веднага се скри зад облака - неканен гост, който от час-два е вече на пост край триумфалната порта на Изтока. Слънцето беше започнало вече да позлатява и по гърдите на планината, но този мрачен облак грабва четката от ръката му и я захвърля...Драгалевските комини пушат. Ранобудни селянки отиваха с менци за вода. Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача. Бърза тя, ситно тепат цървулите по снега. Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество. Но колко много още сила и бодрост се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход.Колари и волове слизат за някъде.
към текста >>

- Това е последствие, казва Той, от кривите пътища на човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците.
Седим върху снеговете, а под тях, като че ли скрит огън ни пази от замръзване. След обяда обградихме Учителя. Той каза, че иде време, когато земята силно ще се разтърси, от което океаните ще закрият някои стари континенти, а ще се открият нови...Замислям се при тия думи! Как? Нима е възможно това? - Това е последствие, казва Той, от кривите пътища на човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците. Събираме се за молитва. Ел Шедар ехти от горещата ни благодарност към Твореца - изразена чрез .Добрата молитва” и „Отче наш”. (Варвара взима участие.) Тя се понесе нагоре като благоуханна вълна, изпратена от едни щастливи люде намерили сега своят истински Водач.Някой стои на края на поляната и ни брои... шестдесет и трима.Като вихър полетяваме надоле. Тъй приятно се тича по сняг! Ето ни по „Спаси душа”.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Тук-таме се откроява измежду тях някое синьо окце, но бързо облак се затичва и в миг го затуля.Ечат воденичните колела.
Сякаш само отговарят: - Що питате нас? Питайте ветровете, що носят бури и мъгли. Ние сме високо над тях и за нас няма това, що вас тревожи...Изток и запад не предвещават нищо добро - мътно е небето и в двата си края... Сякаш мърморят нахмурени: - Тази нощ облаците на съвет ще се съберем и ще решим утре що ще бъде.Тръгваме... В 6 часа сме над Драгалевските воденици. Слънцето не се яви. Не се яви ни после, ни по-късно... Тъмни облаци притиснали небето, като че искат да го задушат. Тук-таме се откроява измежду тях някое синьо окце, но бързо облак се затичва и в миг го затуля.Ечат воденичните колела. Ледът е отпуснал буйния поток, сега завъртял множество воденични камъни. Ето ги и нашите приятели -селските псета. Те ни срещат с радост и има защо - големи къшеи хляб изчезват в раззиналата им червена паст.Витоша вече ехти от нашите песни. Лесът се събужда. Клоните напъпили, кукуряк наднича от шубраци и камънаци, и се хвали, че е първият пролетен пратеник, че жив и здрав е останал след люта зима: „Зимата ме погреба в земята като суха клечка, но сега аз възкръснах още по-хубав, по-здрав.” Също тъй се хвали и минзухара - моравия сочен минзухар, и до него жълтия златния му брат, който прилича на тънки восъчни свещи, които скоро слънцето с целувки ще запали - ще разцъфти.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета.
се пада 16 април 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Нищо по-омайно от пролетно, от пролетно ранно утро. На изток зората къпе хоризонта с розови лъчи, които дават нежни отблясъци върху планинските върхове. Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета. По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи.
към текста >>

Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило.
По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група. Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях! Там почиват.
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Облак засеня светлото слънце, вятър раздухва димящите главни, размята пепел.Учителят говори.
- шъпне тя.- Нека всички добри мисли на тези братя и сестри дойдат върху тебе, казва Той и поема от баницата.„Амин! ” проехтява единодушно от всички.Колко изненада и радост у всички! Хвалят баничарката, поздравяват я. Огънят гори, гори. Запяваме песни. Облак засеня светлото слънце, вятър раздухва димящите главни, размята пепел.Учителят говори. Събираме се всички около Него. Говори за Божията Любов - единственият вечен закон, от който няма по-велик, който съживява и въздига повехналата тревица, прави изворите по-обилно да бликат, прави слепите да проглеждат и дава мъдрост на простите.Слънцето не се оставя съвсем на облаците и през процепите им се явява над нас, като че ли иска да им каже: „Радвайте се на Божиите блага, те са за вас. За вас грея аз, за вас пеят птичките, за вас зреят плодовете; денят ви давам за работа, а нощта за отмора и почивка. Пращам ви въздух и здраве, издувам гърдите ви в песен, изпълвам сърцата ви в благодарствена молитва. Всичко хубаво иде чрез мен от Друг Източник, който на всички слънца и планети дава живот.”Тръгване.
към текста >>

22. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август

В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа.
Доукрасяваме го с папрат, мъх, цветя. Донасяме от далече летни теменуги и здравец, и червени като пламък цветица. Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур. В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа. Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”. Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове. Малка златна мушичка бръмка около мене. Слънцето приятно гали. Отсреща е Учителят, обиколен от ученици.
към текста >>

В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа.Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”.
Доукрасяваме го с папрат, мъх, цветя. Донасяме от далече летни теменуги и здравец, и червени като пламък цветица. Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур. В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа.Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”. Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове. Малка златна мушичка бръмка около мене. Слънцето приятно гали. Отсреща е Учителят, обиколен от ученици. Сега Той ще държи беседа и аз ще сляза да слушам.
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

Децата припкат, стари се надпреварят, младежи хвърчат и пеят.Почиваме на припек и пеем ли, пеем.Над София подобно огромна поливачка се спуснал облак във вид на водна струя.
За миг всички дрехи от простора се скриха в раниците, също и тояги, палта, торби, чайници, тенджери и гърнета. Като войници се строяваме за миг.Молитва. И деца в групата, и техните нежни устица изричат някаква благодарност. Изреждат се Добрата молитва, после91 псалом и Господнята молитва.Пътят е хлъзгав от разтапящия се град. Преваляме хълмовете. Децата припкат, стари се надпреварят, младежи хвърчат и пеят.Почиваме на припек и пеем ли, пеем.Над София подобно огромна поливачка се спуснал облак във вид на водна струя. Цялото Софийско поле е побеляло от поливане. Благовещенско поливане. От към нас е чисто. Дори топло е. Бодро слизаме в песни и невинни закачки.В София действително е кално.
към текста >>

24. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 11 август

Мъглата ту се сниши, ту се отдалечи, за да доведе нов снежен облак.
Горките птички! И те като нас се събират около прекрасния огън. Милият Учител! Стои там с белия си калпак, наметнат с пелерина и само прибавя нов клонак. Същински баща! Мъглата ту се сниши, ту се отдалечи, за да доведе нов снежен облак. Птички цвъркат, кацат наоколо да се стоплят.Така до 4 ч. след обяд. После задуха студен вятър. Сгушена в палатката, пиша за този сняг всред лято и чувам гласове на нови гости -отриват снега и поставят нови палатки.Горкият Пан Тадуеш Немечек! Цял помръзнал и забравен в палатката си, лежи и пъшка, увит в дадените му две одеяла.
към текста >>

25. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 14 август

Слънцето ту се скрие зад облак, ту се яви и сипе жарава по земята.Някои се улисват по мостчета, нови пътища, или затягат въжетата на палатките си; вземаха мерки за някоя нощна изненада.
Небето се начумери тъй много, като че ли там горе изригваха вулкани и стелят небето с тъмно пепеливи гърмящи облаци.Задуха ураганен вятър и както човешка ръка скубе бурени от градината, тъй този вятър Горянин скубеше една по-една нашите платнени жилища. Пъдеше ли ни вече, не зная. Духа вятърът и нещо говори. Палатките се издуват, като корабни платна, готови да полетят на някъде. Те сякаш се бранят, сякаш охкат, молят се за пощада. Слънцето ту се скрие зад облак, ту се яви и сипе жарава по земята.Някои се улисват по мостчета, нови пътища, или затягат въжетата на палатките си; вземаха мерки за някоя нощна изненада. Но ето, че завалява ураганен дъжд, който, като че задъхан от гняв, не се махна, докато не потопи всичко под вода. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 14 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>

26. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 15 август

Слънцето навъсено се яви на изток и пак изчезна зад настръхнал облак.
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан в спомените на Олга Славчева: Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 15 август [1930 г.]Какъв мрак! Слънцето навъсено се яви на изток и пак изчезна зад настръхнал облак. Цялата природа му протяга ръце; всяка жива твар го зове на помощ. Какъв ужас нощес, каква небивала и непрекъсната стихия. Изглежда, че слънцето се смили - провря топлите си лъчи от тъмните небесни завеси и протегна ръка над горката земя. Тя задимя от пара, задимяха и палатките ни, и сложените на припек дрехи и постелки.Учителят каза, че нощес имало даже няколко слаби вертикални труса. Същото потвърдиха и други.
към текста >>

27. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември

Дори и оголелите клонки на дърветата му се радват, застанали срамежливо над купища пъстри листа.Подобно свиреп хищник всред небето се яви тъмен облак.
Етоя, слънчевата колесница пристига. Върховете на планините му кимат с розов воал. Цялата природа сякаш на пръсти се надига, за да го посрещне. Росата му пее в дивни обертонове. Потоците се надпреварят да го приветствуват с „добре дошел”. Дори и оголелите клонки на дърветата му се радват, застанали срамежливо над купища пъстри листа.Подобно свиреп хищник всред небето се яви тъмен облак. Небето изчезна от внезапен дъжд. Огньовете се борят с него, съскат с пламенни езици, възправят се с огнени стълбове. Дъждът продължава. Дрехите ни тежат от вода. Чаят ни спасява от замръзване.
към текста >>

28. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение

Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ борба.
Тогава ще се яви и нова физика, нова астрономия, нова математика и химия. Но, кога ще стане това? Нивите изкпасили. Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън. Като че ли той им шепне: - Растете, порастете пълнокласи и едрозърнести! Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ борба. По небето нежни, едва уловими мрежици... Какви ли са? Но скоро те се събират и - затъмняват небето. Развиделява се, но по бисерните капки на росата не играе светлият лъч на слънцето. Макар, че то изгрява, но като, че не е весело - бледен е неговият лик. Сякаш е тъжно.
към текста >>

29. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 февруари

Появява се един малък облак.
След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила. Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие. Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците. Появява се един малък облак. Дохожда буря. Тя изгонва облака, градушката. Значи страданието те пази, На един човек му казали да отиде за 40 дни в Цариград и да се върне. Тръгва. Говори и почива, говори и почива и закъснял.
към текста >>

Тя изгонва облака, градушката.
Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие. Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците. Появява се един малък облак. Дохожда буря. Тя изгонва облака, градушката. Значи страданието те пази, На един човек му казали да отиде за 40 дни в Цариград и да се върне. Тръгва. Говори и почива, говори и почива и закъснял. „Господи, да стигна някъде конче, да се кача, да си почина" - си думал той. Стигнал турчин с кобилка и конче.
към текста >>

30. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак.
Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя. Тя става неспокойна. Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири.
към текста >>

31. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак.
Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя. Тя става неспокойна. Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири.
към текста >>

32. Група от братството се качват на Рила за да подготвят лагера - спомени на Весела Несторова

Полегнала на полянката до палатката ни се препичах на топлото слънце, когато изведнъж на лазурното небе се появи голям бял облак във формата на Учителя с панамената си шапка и бастуна.
Сега Учителят щеше да дойде на чист бивак и чисто изворче. При пристигането ни на 7 юли мъгли покриваха цялата местност. Духаше студен вятър и бе неприветливо. Но на следния ден времето коренно се промени и до 10 юли работехме на топло слънце. Никакъв вятър не духаше и небето бе необикновено синьо. Полегнала на полянката до палатката ни се препичах на топлото слънце, когато изведнъж на лазурното небе се появи голям бял облак във формата на Учителя с панамената си шапка и бастуна. За лявата ръка го държеше жена, която стоеше една крачка зад него. Смаях се от чудната картина, която така внезапно се бе появила на небето, но разбрах, че Учителят идва и ни известява пристигането си с тази картина. Затичах се до хълма и погледнах надолу. Наистина, Учителят вървеше край първото езеро с група братя и сестри. Възрадвана извиках групата ни и застанали на височината запяхме в хор братски песни в привет на Учителя.
към текста >>

33. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

На моя въпрос - дошъл ли е моментът България да направи този важен завой, Той помълча известно време и най-сетне ми насочи вниманието към един облак на запад, имащ фигура на квадрат.
Спомням си един много интересен момент в историята на България. Когато България трябваше да направи неизбежния завой в своята политика, аз бях отишъл на Витоша да търся Учителя, за да го запитам, дошъл ли е моментът вече за този завой. Денят беше прекрасен, върхът Острец (непосредствено до хижа Брокс), на който беше Учителят - огрян от слънцето, представляваше чудна гледка. Камъните и скалите наоколо представляваха нещо като вълшебен град. Бяхме седнали с Учителя на един грамаден блок. На моя въпрос - дошъл ли е моментът България да направи този важен завой, Той помълча известно време и най-сетне ми насочи вниманието към един облак на запад, имащ фигура на квадрат. В момента, когато ми обърна вниманието към тази фигура, двете съседни линии на един от ъглите на квадрата се разтваряха. В този момент Учителят ми каза: „България ще излезе от това тежко положение". Наистина, квадратът е символ, според окултизма, на страдания и противоречия. Този символ характеризираше цялата вътрешна и външна политическа обстановка, в която се намираше българският народ. Изречената дума -стана реалност.
към текста >>

34. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №23

Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо.
към текста >>

35. (Петровден) Въвежда се думата 'събор' в поканите за ежегодните срещи на Веригата

При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти.
Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение. "Приложение към протокола от 1911 г."
към текста >>

36. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

и тъмен облак твоя глед засеня,
Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното. Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята. Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Мара Белчева изпада често в подобни философски размисли.
към текста >>

37. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

и тъмен облак твоя глед засеня,
Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното. Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята. Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Мара Белчева изпада често в подобни философски размисли.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1385600566864