Търсене в текстове за 'Облак'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 175 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен.
Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново. Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов. Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме. Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката. Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно.
към текста >>

2. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял.
Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето. "Химнът на Великата Душа" трябваше да проправи пътя на човешките души към Бога. И днес аз имах случая да се убедя в това.
към текста >>

3. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си.
Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София. Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници.
към текста >>

4. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак.
Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва. Постепенно Катя се съвзема, но в нея се задават чувства, които като вулкан започват да изригват в нея от дън земя. Тя става неспокойна. Усеща как се задава в нея тъмен буреносен облак. В нея всичко бушува, ври и кипи. Тези чувства се сливат с обидата, с лъжата, с измяната и огорчението. В Катя всичко ври, кипи и бучи. По това време Учителят е в стаичката Си. Той взима цигулката и започва да свири.
към текста >>

5. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето.
Оттук трябва да почне Еволюцията като стадий, в който човек ще влезне чрез свръхсъзнанието и ще борави със своята интуиция - така, както днешният човек борави със своите сетива - очи и уши. Когато човек навлезе в свръхсъзнанието и оттам - в Космическото съзнание, тогава той се схваща като душа и ще се движи и работи като дух. Това е Еволюцията у човека при днешната пета раса. Но Учителят съобщава, че през времето на Христа старите и новите пророци са имали пряко съобщение с Невидимия сват. След идването на Христа това съобщение е затворено, защото тогава започва да се организира умственото поле на човека и да се устройват неговият мозък и центровете му. Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията.
към текста >>

6. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

ТОМ 1

На 33 години, когато Исус се качи на планината Тавор, заедно с тримата си ученици: Петра, Якова и Йоана, тогава Христовият Дух слезна връз него като светъл облак: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение.
Имало е едно кармическо съчетание на планетите - злокобно съчетание, показващо, че това е кармически закон и че евреите трябва да преминат през него. Не само евреите, но и Исус, за да се сбъднат писанията на пророците от Стария Завет. На 30 години Исус се кръсти в река Йордан от Йоан Предтеча и слезна Божественият Дух над него и връз него. Той стана Учител. Вървеше и проповядваше като Человечески син. На 33 години, когато Исус се качи на планината Тавор, заедно с тримата си ученици: Петра, Якова и Йоана, тогава Христовият Дух слезна връз него като светъл облак: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение. Него слушайте! " (Матея: гл.17, ст.5.). Той продължи да проповядва вече като Божий Син, защото Духът Христов бе в него. Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21).
към текста >>

Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина.
Вървеше и проповядваше като Человечески син. На 33 години, когато Исус се качи на планината Тавор, заедно с тримата си ученици: Петра, Якова и Йоана, тогава Христовият Дух слезна връз него като светъл облак: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение. Него слушайте! " (Матея: гл.17, ст.5.). Той продължи да проповядва вече като Божий Син, защото Духът Христов бе в него. Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21). Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога. "А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.). Тогаз Бог даде чрез Мойсея законите. Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ.
към текста >>

"Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21).
На 33 години, когато Исус се качи на планината Тавор, заедно с тримата си ученици: Петра, Якова и Йоана, тогава Христовият Дух слезна връз него като светъл облак: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение. Него слушайте! " (Матея: гл.17, ст.5.). Той продължи да проповядва вече като Божий Син, защото Духът Христов бе в него. Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21). Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога. "А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.). Тогаз Бог даде чрез Мойсея законите. Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ. И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня.
към текста >>

Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога.
Него слушайте! " (Матея: гл.17, ст.5.). Той продължи да проповядва вече като Божий Син, защото Духът Христов бе в него. Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21). Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога. "А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.). Тогаз Бог даде чрез Мойсея законите. Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ. И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня. (Изход гл.24, ст.16-18) Този огън пояждащ бе Славата Господня, Господът на Силите, а изявеният Господ на Силите бе проявеният Дух Христов.
към текста >>

Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ.
Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълп облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21). Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога. "А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.). Тогаз Бог даде чрез Мойсея законите. Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ. И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня. (Изход гл.24, ст.16-18) Този огън пояждащ бе Славата Господня, Господът на Силите, а изявеният Господ на Силите бе проявеният Дух Христов. Изявеният Дух Христов е проявеният Святий Дух чрез Словото. А то е живият хляб, слезнал от Небето като небесна манна от времето на Мойсея. Това Слово е огън, което чисти човека отвътре бавно, постоянно и сигурно.
към текста >>

7. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 2

Човекът от облака 123.
Деликатност 118. Писмото 119. Дългоочакваният гост 120. Беседите са разговор с душите 121. Болната сестра на кон 122. Човекът от облака 123. Заклинанията 124. Кой ръководи света? 125. Ръководителите 126. Истинското възнаграждение 127. Чистосърдечието 128.
към текста >>

8. VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН

ТОМ 2

Това е онзи Стълб Небесен, Който водеше израилтяните в пустинята нощем с Огнена Виделина, а през деня с облак, за да ги покрива и закриля от слънцето и от огнената жар на пустинята.
Елате при Мене и ще изцелеете и ще ви дам Моята радост, Моя Мир, Който никой няма да ви отнеме, защото Аз съм истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това МИ се вдъхна ОТ Господа през ТОЯ месец." (Писмо от 29.4.1899 г., гр. Варна.) Настъпва и онзи ден, когато Словото Господне се явява на Небето. Това е Небесната Слава. Това е Святият Дух. Това е онзи Стълб Небесен, Който водеше израилтяните в пустинята нощем с Огнена Виделина, а през деня с облак, за да ги покрива и закриля от слънцето и от огнената жар на пустинята. Словото Господне е изпратено от Небето и То търси изпратения Вожд на земята, за да Го посети и да се сбъдне написаното в Откровението на Иоанна 19:11-16, че Словото Божие слиза от Небето върху Онзи, Който е Цар на Царете и Господ на Господарите. А това е роденият в плът Петър Дънов и новороденият чрез Божествения Дух и Сила Учител на Бялото Братство. Това е онзи Вожд, изпратен от Бога, Който е Всемировият Учител на Вселената и Името Му е БЕИНСА ДУНО. Амин. „Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение.
към текста >>

9. 69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Накрая премина този тъмен облак.
При ограждането на местата нямаше дори пътека откъдето да се мине. Нямаше регулационен план. Изгревът стана като квартал. Спомням си, яви се един спор между две сестри, които спореха за една педя място като съседи и вдигнаха скандал и не виждаха, че Учителят е на няколко крачки от тях и разговаря с няколко братя. Ако бяха видели Учителя не биха направили караницата. Накрая премина този тъмен облак. Учителят беше много недоволен и сериозен и каза на братята, които бяха до Него, а аз бях един от тези. „Виждате ли за какво се карат, за една педя земя. То Изгревът е още във въздуха, в Божествения свят, а те тук цепят земята." Той не беше доволен от туй, че строяха безразборно бараки без да го питат, всеки на местенцето, което си го е купил, само и само да си вдигне барачка и да се засели. А Учителят имаше план за Изгрева как да се тури ред и порядък. Имаше идея как да се разположат жилищата,как да бъдат алеите и пътеките и как да се обзаведе Изгрева.
към текста >>

10. 2. КОЛИБАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак.
Тогава ние, няколко младежи се обадихме: „Учителю, ние ще наредим керемидите! " Учителят се усмихна и каза: „Хубаво! " Работата почна веднага. Направи се стълба, качихме се на покрива, събрахме старите керемиди на купчини, поставихме макара, свалихме старата пръст долу, разбивахме я с вода на кал и я качвахме пак горе. Помощници много, ентусиазъм голям, работата вървеше спорно. Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак. Загърме, затреще, идваше проливен дъжд. Какво да се прави? Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд".
към текста >>

" Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас.
Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд". Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата.
към текста >>

Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси.
Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд". Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата? " Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем.
към текста >>

Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм.
" Отговорихме: „Два часа! " Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятъра измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат!
към текста >>

11. 32. МАЛКИТЕ СЛУЧАИ НА ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО

Борис Николов

ТОМ 2

Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: „Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза.
32. малките случаи на едно пророчество Във времето когато Учителя пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат. По едно време се задава една каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканва да се качат и те се качват. Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: „Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза. „Е, казва, - ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя. Едва се спасяват.
към текста >>

„Е, казва, - ти от един облак ли се страхуваш?
32. малките случаи на едно пророчество Във времето когато Учителя пътуваше из България, пътуват веднъж заедно с един брат. По едно време се задава една каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканва да се качат и те се качват. Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: „Да почакаме тук да премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза. „Е, казва, - ти от един облак ли се страхуваш? Да вървим! " И тръгват. Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла да ги издави по пътя. Едва се спасяват. Каруцарят Му казва: „Абе ти защо не каза, че си пророк?
към текста >>

12. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

Борис Николов

ТОМ 2

Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван.
Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цвета упадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани.
към текста >>

Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани.
Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили. Дали не помогнаха молитвите!
към текста >>

Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си.
Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили. Дали не помогнаха молитвите! И вече когато се молеше никой не му се подсмиваше зад гърба.
към текста >>

13. 122. ЧОВЕКЪТ ОТ ОБЛАКА

ТОМ 2

122. ЧОВЕКЪТ ОТ ОБЛАКА Офицер от граничните войски охранява участък в местността, която се нарича Декил Иташ.
122. ЧОВЕКЪТ ОТ ОБЛАКА Офицер от граничните войски охранява участък в местността, която се нарича Декил Иташ. Висок, скалист връх. Като посядва да си почине, вижда, че от небето се спуска над него светъл облак и сред облака владика с жезъл. Видението след това изчезва. След два месеца когато си отива в отпуска в София чува нещо за Учителят и отива да Го види, но резервиран и скептичен. Приема го Учителят и брата сяда в стаята му.
към текста >>

Като посядва да си почине, вижда, че от небето се спуска над него светъл облак и сред облака владика с жезъл.
122. ЧОВЕКЪТ ОТ ОБЛАКА Офицер от граничните войски охранява участък в местността, която се нарича Декил Иташ. Висок, скалист връх. Като посядва да си почине, вижда, че от небето се спуска над него светъл облак и сред облака владика с жезъл. Видението след това изчезва. След два месеца когато си отива в отпуска в София чува нещо за Учителят и отива да Го види, но резервиран и скептичен. Приема го Учителят и брата сяда в стаята му. Мълчат и двамата. По едно време братът вижда едно светло кълбо, което минава от едната стена на стаята до другата.
към текста >>

Сега чак си спомня, че образа, който беше в облака приличаше съвършено на Учителя.
Братът вижда светлата топка. Поглежда към Учителя. Учителят го пита: „Видя ли ги? Помниш ли Декил Иташ? " Братът изтръпва. Сега чак си спомня, че образа, който беше в облака приличаше съвършено на Учителя. Братът се казва Бандерски. Той беше в добри води тогава, когато ми разправи този пример. Не беше обсебен като сега, да прави пакост след пакост. Тогава беше предан брат на нас и на Учителя. След това се отклони и пое своя си път.
към текста >>

14. 128. МИР ВАМ

ТОМ 2

След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него.
128. МИР ВАМ Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата. Казваше се Бандерски. Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него. Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи. Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона. Човекът казва: „Мир вам!
към текста >>

Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи.
Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него. Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи. Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона. Човекът казва: „Мир вам! " Облакът спира пред брата на земята. Човека дава някои нареждания и съвети, а в това време конете скачат, блъскат се, изправят се на задните си крака, едва ги удържат войниците.
към текста >>

" Облакът спира пред брата на земята.
Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи. Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона. Човекът казва: „Мир вам! " Облакът спира пред брата на земята. Човека дава някои нареждания и съвети, а в това време конете скачат, блъскат се, изправят се на задните си крака, едва ги удържат войниците. Човекът от облака дава още някои съвети, след това казва пак: „Мир вам! " и облакът се отдалечава нагоре. Минават около два месеца, брата идва в София и някой го довежда при Учителя на Изгрева. Братът казва: „Учителю, колко време не сме се виждали, повече от цяла вечност." Учителят се усмихва и казва: „Как тъй от цяла вечност?
към текста >>

Човекът от облака дава още някои съвети, след това казва пак: „Мир вам!
Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона. Човекът казва: „Мир вам! " Облакът спира пред брата на земята. Човека дава някои нареждания и съвети, а в това време конете скачат, блъскат се, изправят се на задните си крака, едва ги удържат войниците. Човекът от облака дава още някои съвети, след това казва пак: „Мир вам! " и облакът се отдалечава нагоре. Минават около два месеца, брата идва в София и някой го довежда при Учителя на Изгрева. Братът казва: „Учителю, колко време не сме се виждали, повече от цяла вечност." Учителят се усмихва и казва: „Как тъй от цяла вечност? А Декил Иташ забрави ли? " Значи Той му напомня за тази среща, че човекът от облака е Учителят, който седи пред него.
към текста >>

" и облакът се отдалечава нагоре.
В ръката му скиптър, на главата корона. Човекът казва: „Мир вам! " Облакът спира пред брата на земята. Човека дава някои нареждания и съвети, а в това време конете скачат, блъскат се, изправят се на задните си крака, едва ги удържат войниците. Човекът от облака дава още някои съвети, след това казва пак: „Мир вам! " и облакът се отдалечава нагоре. Минават около два месеца, брата идва в София и някой го довежда при Учителя на Изгрева. Братът казва: „Учителю, колко време не сме се виждали, повече от цяла вечност." Учителят се усмихва и казва: „Как тъй от цяла вечност? А Декил Иташ забрави ли? " Значи Той му напомня за тази среща, че човекът от облака е Учителят, който седи пред него. Така той влезе в Братството.
към текста >>

" Значи Той му напомня за тази среща, че човекът от облака е Учителят, който седи пред него.
Човекът от облака дава още някои съвети, след това казва пак: „Мир вам! " и облакът се отдалечава нагоре. Минават около два месеца, брата идва в София и някой го довежда при Учителя на Изгрева. Братът казва: „Учителю, колко време не сме се виждали, повече от цяла вечност." Учителят се усмихва и казва: „Как тъй от цяла вечност? А Декил Иташ забрави ли? " Значи Той му напомня за тази среща, че човекът от облака е Учителят, който седи пред него. Така той влезе в Братството. Бандерски беше по едно време в хубави течения, положителни и се проявяваше доста разумно и хубаво. Но после попадна под лоши влияния. Отдалечиха го, отдръпнаха го от Братството и той загуби всичко. Който се отдалечи от Бялото Братство, и това което има ще му се отнеме.
към текста >>

15. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае.
Но тя го поглежда бегло, после с презрение си отмества главата и показва, че той е един никаквец и една отрепка, вдига глава и отива към стаята на Учителя. Георги сяда на пейката, пак вади огледалцето, разглежда си лицето и оплаква нещастната си съдба. След малко излиза Учителя с красивата и хубава жена. А тя вече не е разтревожена. Тя е усмихната и сияе като слънце. А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае. Това беше жалба за потъмнялото слънце на Георги Томалевски.
към текста >>

16. 39. РОСНИТЕ КАПКИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Облак е отседнал при езерото, натежал от влага.
39. РОСНИТЕ КАПКИ Братството е на лагер на 7-те Рилски езера. Тази сутрин Рила е мъглява. Току-що сме се върнали от Молитвения връх. Облак е отседнал при езерото, натежал от влага. По дрехите ни са се осаждили капчици роса, те са и по косите ни. Но времето е приятно, не е студено и е тихо. По пелерината на Учителя също са се накацали и полепнали капчици роса. Една сестра посяга да ги отърси, но Учителят я спира: „Недей. Те от Любов са дошли при нас." Учителят отчиташе и най-малките прояви на Любовта.
към текста >>

17. X. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ КЪМ ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

„И ще възлезеш и ще дойдеш като вихрушка: ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките твои пълкове и много люде с тебе.
Рос е Русия. Мосох е Москва. Тувал е Урал. Това е превода днешен на тези горни стихове. 4. Пророкът казва, че Гог (князът на този свят) иска да царува над тях. „И ще възлезеш и ще дойдеш като вихрушка: ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките твои пълкове и много люде с тебе. (Стих 9) 5. „За то сине человечески, проречи и кажи Гогу: Така говори Господ Иева. В онзи ден когато людете ми Израил ще живеят в безопасност, ти не ще ли знаеш? " (стих 14). Израил днес се разбира, че това са Славяните. 6.
към текста >>

18. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

ТОМ 4

„И имаше около престолът и дъга" (Откровение на Йоана гл.4.,ст.3) „И рече Бог: Поставям дъгата си в облакът, и тя ще бъде белег на Завета между Мене и земята." (Битие гл.9, ст.13) Съгласно познанията, които има човек, който е работил с книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", трябваше строго да се спазват значенията на онези скрижални думи и скрижали от стиховете на Писанието, да съответстват на онази глава, където един от седемте Духа управляваха тези стихове и чрез светлината, която изпращаха, въздействаха чрез силата на Бога Елохим.
Тя следеше текста на Призванието, както и специалната схема, която бях начертал, диктуваше каква светлина да се пусне и освети сцената. По този начин се действаше чрез Словото на „Призванието", което бе дадено чрез Учителя Дънов от ангел Елохил, който е ангелът на Завета Господен. От друга страна се действаше и работеше с книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", работеше се с онези цветове-лъчи, които бе вложено в онези сакрални ключове, космически ключове, които са дадени от Заветът на Бога. Защото „Заветът на цветните лъчи на светлината" представлява Заветът на Бога, дадени от Елохим, от Единнаго Бога, от Елохим, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога. Отец на светлините е Елохим, Който е Единнаго Бога, „Който има седемте Духове Божии и седемте звезди." (Откровение на Йоана гл.З.,ст.1) Елохим е Бог на Боговете и Отец на светлините. „И имаше около престолът и дъга" (Откровение на Йоана гл.4.,ст.3) „И рече Бог: Поставям дъгата си в облакът, и тя ще бъде белег на Завета между Мене и земята." (Битие гл.9, ст.13) Съгласно познанията, които има човек, който е работил с книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", трябваше строго да се спазват значенията на онези скрижални думи и скрижали от стиховете на Писанието, да съответстват на онази глава, където един от седемте Духа управляваха тези стихове и чрез светлината, която изпращаха, въздействаха чрез силата на Бога Елохим. „Имаше и седем светила огнени, които горяха пред престола, които са седемте Духове Божии, разпроводени по всичката земя". (Откровение на Йоана 4 гл., 5 ст) Така ние трябваше да работим с Духът Елохил, който бе дал „Призванието" и с Бог Елохим, Който бе Отец на Светлините и бе Заветът на Бога. Ние бяхме обикновени изпълнители и проводници, а те бяха онези, Елохим и Елохил, които работеха с нас. Пример: На стр. 1 има следното изречение: „В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват света на новите поколения на человеческия род".
към текста >>

19. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Галилей Величков

ТОМ 4

До Него, облакътен на масата, брат Неделчо Попов тихо разговаря.
Времето ще потвърди това в страниците на историята. Друг разговор. Той вдигна още една завеса. В дома на една сестра сме събрани на вечеря. УЧИТЕЛЯТ е между нас. До Него, облакътен на масата, брат Неделчо Попов тихо разговаря. - УЧИТЕЛЮ, защо не вдигнете завесата на очите ни? Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява. Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите. - Вие сте по-щастливи от тези, които виждат - продължи УЧИТЕЛЯ - защото ме намерихте, познахте ме и слушате Словото ми. Има много виждащи, които нито ме потърсиха, нито ме намериха, нито чуха Словото, за което много от напредналите същества биха слезли на земята.
към текста >>

20. ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося.
За отбелязване бе, че през това време духаха много често топли южни ветрове, които насищаха въздуха с приятна влага и мекота. Имаше дни, когато огромни облачни маси слизаха стихийно от Резньовете на Витоша. Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга. Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни. Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата. Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи. С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски. Небесната дъга бе слезнала отгоре и преминаваше през Учителя. Очите ми съзряха и видяха украса небесна.
към текста >>

21. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила.
Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Не се допирай! Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен. Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила. Заваля, но не силен дъжд. Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко? Имаш ли познати? " Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко.
към текста >>

22. 5.11. Траурът на България

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

А през него минаваше един черен облак - като креп.
Тичаме всички към къщата. Качихме се на верандата на сушина. Заобиколили сме Учителя и гледаме как се излива поройният дъжд. Учителят посочи с ръка към слънцето, което залязваше към Перник. Видяхме грамадно, червено слънце, което залязваше. А през него минаваше един черен облак - като креп. Учителят се обърна към нас и каза: „Траурът на България! " Всички се вторачихме към слънцето и това всички видяхме, че този креп приличаше на онзи траурен креп, който се поставяше по вратите на онези домове, където имаше умрял човек. А това беше няколко дни, преди да дойде 9.IX.1944 г. А с тази дата дойдоха руснаците в България и докараха комунизма в България. Този траур продължи 45 години, до 1990 г., когато Съветската империя се саморазруши.
към текста >>

23. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Небето беше кристално ясно и синьо като сапфир, без всякакъв облак.
Учителят внимателно следеше нашите постъпки и виждайки тяхната крайност, на първия младежки събор, Той трябваше да отстрани тази едностранчивост. Георги Марков изживя това положение най-силно. На този младежки събор най-ярко се изрази вълната на Любовта. Съборът бе епохален и се състоя в новопостроения салон на ул. „Оборище". Първият ден на събора беше много интересен. Небето беше кристално ясно и синьо като сапфир, без всякакъв облак. Учителят бе вдъхновен и целият светеше. Учителят откри събора с беседата „Разцъфтяване на човешката душа". Беседата беше изпълнена с най-великия копнеж на човешката душа и върховната връзка с Космичното начало по пътя на чистотата. На този I-ви младежки събор през 1923 г. Учителят даде пълен простор за проявление на младите академични сили, които изнесоха редица реферати из областта на науката, мистицизма, окултизма и обществения живот.
към текста >>

24. 6.18. Едностранно действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността.
На всички по лицата се изписа изненада и любопитство - да чуят какво ще кажа. Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата.
към текста >>

25. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

На моя въпрос - дошъл ли е моментът България да направи този важен завой, Той помълча известно време и най-сетне ми насочи вниманието към един облак на запад, имащ фигура на квадрат.
Спомням си един много интересен момент в историята на България. Когато България трябваше да направи неизбежния завой в своята политика, аз бях отишъл на Витоша да търся Учителя, за да го запитам, дошъл ли е моментът вече за този завой. Денят беше прекрасен, върхът Острец (непосредствено до хижа Брокс), на който беше Учителят - огрян от слънцето, представляваше чудна гледка. Камъните и скалите наоколо представляваха нещо като вълшебен град. Бяхме седнали с Учителя на един грамаден блок. На моя въпрос - дошъл ли е моментът България да направи този важен завой, Той помълча известно време и най-сетне ми насочи вниманието към един облак на запад, имащ фигура на квадрат. В момента, когато ми обърна вниманието към тази фигура, двете съседни линии на един от ъглите на квадрата се разтваряха. В този момент Учителят ми каза: „България ще излезе от това тежко положение". Наистина, квадратът е символ, според окултизма, на страдания и противоречия. Този символ характеризираше цялата вътрешна и външна политическа обстановка, в която се намираше българският народ. Изречената дума -стана реалност.
към текста >>

26. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

ТОМ 5

Ако някой път ви се е случвало да гледате картинки, нарисувани от художници, за да онагледят някаква приказка за деца, за великани, така навремето рисуваха тези великани, че са облаци, че телата им представляват някакви великани по небето, които плуват по него, а в началото на облака поставяха глава, очи, уста, която духа и фучи.
Загледах се и изведнъж очите ми се отвориха. Падна една завеса от тях и какво виждам: вместо черни облаци на небето видях големи черни същества да фучат над главите ни. Ококорих очи. Не се лъжех. Като черни великани фучеха, надуваха се, преминаваха над главите ни с трясък и светкавици. Ако някой път ви се е случвало да гледате картинки, нарисувани от художници, за да онагледят някаква приказка за деца, за великани, така навремето рисуваха тези великани, че са облаци, че телата им представляват някакви великани по небето, които плуват по него, а в началото на облака поставяха глава, очи, уста, която духа и фучи. Това беше предметно и картинно онагледяване на приказките за черните демони на небето, но това бяха приказки за деца. Ето нещо такова подобно и аз виждах - фучеха, преминаваха над нас тези великани, понякога се заглеждаха върху нас, понякога воюваха помежду си, изпращаха залпове светкавици един срещу други. Аз бях в средата на това сражение. Горе се воюваше, водеше се битка, а ние долу бяхме се сгушили на земята, оглеждахме се уплашено, но се крепяхме вътрешно, че бяхме в непосредствена близост до Учителя. Та ококорено наблюдавах всичко, обзе ме вече голям страх, обръщам се към Учителя, търся го с поглед, намирам го и повдигам очи към него.
към текста >>

27. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

ТОМ 5

Изведнъж слезна от небето един облак в стаята ми, мина през тавана и ме обхвана цялата и чух един глас: „Я да чуя какво ще се помолиш?
А Танчето бе приятелски разположена към новодошлата, но последната я биеше и кълвеше. Видяхме се в чудо. Чудех се какво да правя. И седнах да се помоля на Бога да ме научи какво да правя, защото втората ще умори първата. И като се помолих Той разреши въпроса. Изведнъж слезна от небето един облак в стаята ми, мина през тавана и ме обхвана цялата и чух един глас: „Я да чуя какво ще се помолиш? " И усетих лицето на Бог-Отец и му разправих всичко. „Господи, разреши въпроса ми най-добре." И облака си отиде, вдигна се и изчезна така, както бе дошъл. След това се зачетох в Библията и направих сравнение как същият облак се е явявал на Моисея и на евреите когато Господ Йехова с огнения стълб е водел евреите през пустинята. Но тук времето беше друго и нямаше и не можеше да има никакво сравнение. Накрая един наш приятел - Васко Искренов се съгласи да я вземе втората гургулица и я занесе при него като пойна птичка.
към текста >>

„Господи, разреши въпроса ми най-добре." И облака си отиде, вдигна се и изчезна така, както бе дошъл.
Чудех се какво да правя. И седнах да се помоля на Бога да ме научи какво да правя, защото втората ще умори първата. И като се помолих Той разреши въпроса. Изведнъж слезна от небето един облак в стаята ми, мина през тавана и ме обхвана цялата и чух един глас: „Я да чуя какво ще се помолиш? " И усетих лицето на Бог-Отец и му разправих всичко. „Господи, разреши въпроса ми най-добре." И облака си отиде, вдигна се и изчезна така, както бе дошъл. След това се зачетох в Библията и направих сравнение как същият облак се е явявал на Моисея и на евреите когато Господ Йехова с огнения стълб е водел евреите през пустинята. Но тук времето беше друго и нямаше и не можеше да има никакво сравнение. Накрая един наш приятел - Васко Искренов се съгласи да я вземе втората гургулица и я занесе при него като пойна птичка. Аз не знаех как той ще се държи с нея. След два-три дни гургулицата излетя от тях и не се върна повече.
към текста >>

След това се зачетох в Библията и направих сравнение как същият облак се е явявал на Моисея и на евреите когато Господ Йехова с огнения стълб е водел евреите през пустинята.
И седнах да се помоля на Бога да ме научи какво да правя, защото втората ще умори първата. И като се помолих Той разреши въпроса. Изведнъж слезна от небето един облак в стаята ми, мина през тавана и ме обхвана цялата и чух един глас: „Я да чуя какво ще се помолиш? " И усетих лицето на Бог-Отец и му разправих всичко. „Господи, разреши въпроса ми най-добре." И облака си отиде, вдигна се и изчезна така, както бе дошъл. След това се зачетох в Библията и направих сравнение как същият облак се е явявал на Моисея и на евреите когато Господ Йехова с огнения стълб е водел евреите през пустинята. Но тук времето беше друго и нямаше и не можеше да има никакво сравнение. Накрая един наш приятел - Васко Искренов се съгласи да я вземе втората гургулица и я занесе при него като пойна птичка. Аз не знаех как той ще се държи с нея. След два-три дни гургулицата излетя от тях и не се върна повече. Че чух гласа на Бога в облака чух го, в това няма съмнение, но се и потвърдиха думите на Бандерски, че моите молитви се приемат направо от Бога.
към текста >>

Че чух гласа на Бога в облака чух го, в това няма съмнение, но се и потвърдиха думите на Бандерски, че моите молитви се приемат направо от Бога.
След това се зачетох в Библията и направих сравнение как същият облак се е явявал на Моисея и на евреите когато Господ Йехова с огнения стълб е водел евреите през пустинята. Но тук времето беше друго и нямаше и не можеше да има никакво сравнение. Накрая един наш приятел - Васко Искренов се съгласи да я вземе втората гургулица и я занесе при него като пойна птичка. Аз не знаех как той ще се държи с нея. След два-три дни гургулицата излетя от тях и не се върна повече. Че чух гласа на Бога в облака чух го, в това няма съмнение, но се и потвърдиха думите на Бандерски, че моите молитви се приемат направо от Бога. Може би не всякога, но понякога. А това не е малко. В зависимост как е насочена молитвата, с каква сила се изпраща и по какъв начин - зависи от много неща. Винаги съм смятала, че Бог е недостижим, че идва за големи работи, а той дойде за такова дребно нещо, че ме беше срам да му се помоля. Така хубаво ми каза: „Я да чуя..." и аз се свих, засрамих се, че за толкова дребно нещо ще се помоля.
към текста >>

Та този облак, който слезна, влезна в стаята ми беше едно живо, ненадейно преживяване, беше слезнал Божествения Дух да откликне на едно дихание на една човешка душа.
Винаги съм смятала, че Бог е недостижим, че идва за големи работи, а той дойде за такова дребно нещо, че ме беше срам да му се помоля. Така хубаво ми каза: „Я да чуя..." и аз се свих, засрамих се, че за толкова дребно нещо ще се помоля. Но после го изказах. Винаги си спомням за това чувство и живо преживяване, че за такова дребно нещо се обади и откликна Божествения Дух. Спомням си, че Учителят беше казал, че Бога работи чрез хората посредством малките неща. Та този облак, който слезна, влезна в стаята ми беше едно живо, ненадейно преживяване, беше слезнал Божествения Дух да откликне на едно дихание на една човешка душа. Е, това означаваше много за мен. Веднъж през време на Школата когато домът ми беше станал дом на птиците, където имахме 20-30 свободно движещи се птици една от птиците беше наранена, превързахме я и я поставихме навън на един клон в една от къщичките за птици, които имахме на двора. Отидох при Учителя за съвет, защото исках да се помоля да ми помогне за тази птица. Исках да помоля Бог да ми помогне, но реших да отида първо при Учителя и да го попитам как да стане това. Той ме прие, обясних му защо съм дошла.
към текста >>

28. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

ТОМ 5

А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак.
Учителят го изслушал, усмихнал се и казал: „Значи те казват, че ние сме дошли и донесли злото у това село. Та лошотията си е у тех и аз от както съм тук нема ден да не изкарвам по някоя лошотия, която се е загнездила у това село нагоре към небето. А те не знаят дори от къде им идва облаците, които носят дъжд. Ей там от онова дере им идват облаците дето носят дъжд, но те това не знаят". Тогава Учителят помолил да се съберат всички около него и да направят молитва за дъжд. А било ясно, лятно, хубаво време, небето чисто и никакъв облак. След това групата се прибрала на обед. След няколко часа нашият приятел си тръгнал пеша за София и някъде, излизайки от селото се обърнал и видял как в село Мърчаево се излива проливен дъжд като из ведро. Той пътувал по пътя, дъждът го застигнал и целият го измокрил. Стигнал до Княжево, от там до София и се прибрал в Русе, а там го запитали какво е видял в Мърчаево. А той отговорил: „Видях шопите дето дъжд не им пада с месеци, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд.
към текста >>

29. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ТОМ 5

Слънцето изгря над облак, слаб вятър.
Всичко вътре е точно. А непечатаната беседа има и редакторска намеса на Паша Теодорова. Към резюмето има разговор на Учителя и с една екскурзия на Витоша, която също публикуваме по същите причини. ЖИВОТЪТ НА ЛЮБОВТА Беседа на Учителя, държана на Молитвения връх (Рилските езера), 21 юни, 1942 г., 4 часа и 45 мин. сутринта. „Небето прошарено с облаци малки на изток. Слънцето изгря над облак, слаб вятър. Времето тихо. Евангелие от Иоанна 10 глава. „В живота големите работи се смаляват, а малките - растат. Когато човек помисли, че е голям, той трябва да се смали вече. То е закона на смаляването.
към текста >>

Малкият облак, който скри слънцето при изгрева, показва войната, дето се избиват християнските народи.
Ами че те се проявяват. Любовта в мен и в безброй други същества същевременно се проявява. Ти като не схващаш отношенията на другите същества към тебе, казваш и Любовта какво ще направи в мен и какво ще направя аз с Любовта? А пък Любовта в тебе и във всички други същества действува едновременно. Ти и те съставлявате едно цяло. Малкият облак, който скри слънцето при изгрева, показва войната, дето се избиват християнските народи. Като се издигне слънцето на няколко градуса ще изчезнат противоречията. За някакви си материални работи сега има спор. Та казвам: от любовта, която човек проявява се ползват всички. И от Любовта, която се проявява у всички, в цялото Битие, всеки един се ползва. Тя е един неизчерпаем склад на проявления.
към текста >>

30. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

ТОМ 5

Слънцето изгря в 5 часа и 7 минути над малък облак.
Резюме от беседата на Учителя държана на Мусала, 23 юли 1940 г., вторник сутринта при изгрев слънце Малкият и големият свят На екскурзията с Учителя до Мусала бяха 50 души братя и сестри. Стигнахме на върха в 4.40 часа. Преди изгрева на слънцето Учителят каза: „Когато човек не разбира младостта, плаче. Когато човек не разбира старостта, куца. Да разбира човек е много мъчно. Слънцето изгря в 5 часа и 7 минути над малък облак. Голяма част от небето е покрито с облаци. Вятър, Времето е хладно. Добрата молитва (при изгрев слънце). Размишление. В началото бе Словото. Ще ви прочета само последния стих от 10 глава на Ев.
към текста >>

31. 14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА

Петър Камбуров

ТОМ 6

Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря.
Учителят с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо, чувствуваше се голяма атмосферна депресия. Аз не отидох да обядвам, но веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя - Елиезер Коен и започнахме работа. Най-напред разкрихме около два-три квадратни метра. Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд. В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
към текста >>

32. 17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА

Петър Камбуров

ТОМ 6

На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви.
Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но тъй като работата стана много наемах работнички от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица. Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата. На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят. И наистина, подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнителна дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел за посаждане на нови лози се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини.
към текста >>

33. 19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК

Петър Камбуров

ТОМ 6

19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете.
19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: Ето, пак иска да се повтори миналогодишния случай. И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане!
към текста >>

Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря.
19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: Ето, пак иска да се повтори миналогодишния случай. И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо!
към текста >>

И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят!
19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: Ето, пак иска да се повтори миналогодишния случай. И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувствуваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение.
към текста >>

Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувствуваше голяма нужда.
Помислих си: Ето, пак иска да се повтори миналогодишния случай. И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувствуваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение. Когато Учителят дойде в началото на август, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? " Учителят каза: „Рекох, имал си една реална опитност". Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя.
към текста >>

Когато Учителят дойде в началото на август, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана.
Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувствуваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение. Когато Учителят дойде в началото на август, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва? " Учителят каза: „Рекох, имал си една реална опитност". Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя.
към текста >>

34. 43. ЗНАМЕНИЕ ОТ НЕБЕТО

Петър Камбуров

ТОМ 6

Виждам на небето, точно над нас, един продълговат бял облак, досущ приличащ на дясна ръка с разперени пръсти!
43. ЗНАМЕНИЕ ОТ НЕБЕТО Аз пръв излезнах от стаята, дето избрахме делегатите за погребението. Виждам на небето, точно над нас, един продълговат бял облак, досущ приличащ на дясна ръка с разперени пръсти! Тя бе така изящно оформена, че човек би помислил, че това е действително ръка или някой гениален художник я е нарисувал на небето. Веднага повиках останалите братя и сестри да излязат да видят знамението. Всички излязоха и в продължение на около 1-2 минути наблюдавахме „ръката"..., а вътре в себе си чувам един тих глас: „Не бойте се, бъдете верни и истинни! Аз съм всякога с вас!..." След около две минути ръката изчезна без да остави някаква следа. Това не беше обикновен облак, защото ако беше такъв, той щеше да се видоизменя няколко пъти и пак щеше да остане на небосклона.
към текста >>

Това не беше обикновен облак, защото ако беше такъв, той щеше да се видоизменя няколко пъти и пак щеше да остане на небосклона.
Виждам на небето, точно над нас, един продълговат бял облак, досущ приличащ на дясна ръка с разперени пръсти! Тя бе така изящно оформена, че човек би помислил, че това е действително ръка или някой гениален художник я е нарисувал на небето. Веднага повиках останалите братя и сестри да излязат да видят знамението. Всички излязоха и в продължение на около 1-2 минути наблюдавахме „ръката"..., а вътре в себе си чувам един тих глас: „Не бойте се, бъдете верни и истинни! Аз съм всякога с вас!..." След около две минути ръката изчезна без да остави някаква следа. Това не беше обикновен облак, защото ако беше такъв, той щеше да се видоизменя няколко пъти и пак щеше да остане на небосклона. А този облак - по-скоро бяла пара - запази формата на „ръка" и в продължение на две минути без да се променя изчезна безследно. „Аз съм всякога с вас! " Това искаше да ни каже тогава Той. И сега Той продължава да бди над нас. Той ни е водил и ще води душите ни през вековете...
към текста >>

А този облак - по-скоро бяла пара - запази формата на „ръка" и в продължение на две минути без да се променя изчезна безследно.
Тя бе така изящно оформена, че човек би помислил, че това е действително ръка или някой гениален художник я е нарисувал на небето. Веднага повиках останалите братя и сестри да излязат да видят знамението. Всички излязоха и в продължение на около 1-2 минути наблюдавахме „ръката"..., а вътре в себе си чувам един тих глас: „Не бойте се, бъдете верни и истинни! Аз съм всякога с вас!..." След около две минути ръката изчезна без да остави някаква следа. Това не беше обикновен облак, защото ако беше такъв, той щеше да се видоизменя няколко пъти и пак щеше да остане на небосклона. А този облак - по-скоро бяла пара - запази формата на „ръка" и в продължение на две минути без да се променя изчезна безследно. „Аз съм всякога с вас! " Това искаше да ни каже тогава Той. И сега Той продължава да бди над нас. Той ни е водил и ще води душите ни през вековете...
към текста >>

35. 23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Но ордата с червеният облак се успокои и усмири.
Юрдан се изненада, че лично му се явява авторът на телеграмата и че сега твърди, че е сбъркала. Той не беше свикнал на такива неща. При него или едно нещо е вярно или не е вярно! А междинни неща при него няма! Това нещо още повече го възмути от изгревяните - жителите на Изгрева. Но ордата с червеният облак се успокои и усмири. Накрая се разнесе. Не зная какво би станало с мен ако не беше Учителя и ако не бе се намесил. Той нямаше да се спре пред нищо. Щеше да ме убие насред Изгрева. Бях сигурна в това.
към текста >>

36. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Цитирам един стих за нея има и музика: „Облак лазурен над мене лети свои попътни шепне мечти.
Държеше на тази връзка. Колко пъти ни събора, но не можахме да направим онази творческа връзка и да свършим онова, което ни поръча, загубихме хубаво, ценно време. Поезията започна да тече в мен и започнаха да се нижат първите стихове. А след тях дойде и музиката. Ето пример. Цитирам един стих за нея има и музика: „Облак лазурен над мене лети свои попътни шепне мечти. От странен свят съм аз позован тебе да срещна, пътнико сам. " Занесохме музиката заедно със стиховете и я изпяхме. Учителят я изслуша и каза: „Братът преди 8000 години е създавал тази музика и сега той трябва да я изнесе от този храм". Аз стоя и гледам като втрещен. Учителят ме изпраща на крака.
към текста >>

37. 3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Та още от тогава следях движението на облаците и до ден днешен има един облак, който се завива в кръг между Бистрица и Витоша.
Ние ги учехме упражненията тогава и какво да ви кажа, аз хвърчах по поляната. Бях на седмото небе. Така бях радостна, че намерих това, което търся. Имаше една малка метеорологическа станция в средата на поляната, с барометър и всички други уреди и Жорж Радев беше метеоролога. Всяка сутрин и вечер той измерваше и записваше данните от уредите и аз му казвам: „Брат, нека и аз да се запозная малко с метеорологията". Та още от тогава следях движението на облаците и до ден днешен има един облак, който се завива в кръг между Бистрица и Витоша. И той ми казваше, че много правилно съм схванала. „Тук има едно течение и като забележиш това движение в кръг след три дена започва буря или дъжд". Спре ли бурята почва дъжда. Това беше значи за оня период от време - тогава. И това нещо още го наблюдавам и винаги се явява това течение, но малко, ако мръдне в ляво облака ще забележите и вие, като видите, че там се завива някой път, почва времето да се променя, само че след един ден почва буря или дъжд.
към текста >>

И това нещо още го наблюдавам и винаги се явява това течение, но малко, ако мръдне в ляво облака ще забележите и вие, като видите, че там се завива някой път, почва времето да се променя, само че след един ден почва буря или дъжд.
Та още от тогава следях движението на облаците и до ден днешен има един облак, който се завива в кръг между Бистрица и Витоша. И той ми казваше, че много правилно съм схванала. „Тук има едно течение и като забележиш това движение в кръг след три дена започва буря или дъжд". Спре ли бурята почва дъжда. Това беше значи за оня период от време - тогава. И това нещо още го наблюдавам и винаги се явява това течение, но малко, ако мръдне в ляво облака ще забележите и вие, като видите, че там се завива някой път, почва времето да се променя, само че след един ден почва буря или дъжд. И аз викам на Жорж: „Дай да се занимавам с тия неща". После Жорж си беше взел едни светло син костюм, особен, много смешен и с него си ходеше и много добре се чувстваше в него. То беше много хубава дружба. После Николай Дойнов се ожени за Дора Карастоянова и излезе от там. Тогава останаха в едната стая Жорж Радев с Никола Нанков и в другата стая брат Борис Николов.
към текста >>

38. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Тогава той се нажабури с газта от половиницата и като издуха газта от устата си, запали издухания облак газ.
По едно време фокусника се обърна към мене и ми казва: „Дай ми в една половиница малко газ“. А ние продавахме и газ в кръчмата и както и други хранителни стоки. И той вика: „Намалете сега лампите! “ Ние нямахме тогава електричество, а имахме газени лампи, нали. Намалихме светлината и те едва светулкаха. Тогава той се нажабури с газта от половиницата и като издуха газта от устата си, запали издухания облак газ. На бачо Гради много му хареса тая работа и си рекох, ще го направя и аз това нещо. Чаках с нетърпение да излязат всички селяни от кръчмата. Но пропуснах, че тоя човек - фокусникът, като приключи с фокусите, взема таблата и обиколи масите с нея да събере пари, нали това беше представление. Сега се продават билети за представлението, а тогава, така се събираше едно време, нали нямаше билети. Така събра си той парички и си отиде.
към текста >>

Но нали съм Ганчо, като духнах газта, запалих облака и като гледам как свети, забравих да си затворя устата и тоя облак от огън, бам в устата ми и като гледам после на огледалото, езика ми, небцето, всичко побеляло от изгарянето.
Сега се продават билети за представлението, а тогава, така се събираше едно време, нали нямаше билети. Така събра си той парички и си отиде. Отидоха си и селяните. Аз вземах, изметох кръчмата, подредих всичко, маси, столове, направих си леглото, защото спях на две маси в кръчмата. Сложих си юрганчето и чергата, но преди да си легна, вземах половиницата с газ и реших да повторя опита на фокусника. Но нали съм Ганчо, като духнах газта, запалих облака и като гледам как свети, забравих да си затворя устата и тоя облак от огън, бам в устата ми и като гледам после на огледалото, езика ми, небцето, всичко побеляло от изгарянето. Значи, как съм прекарал нощта може да си представите. После сутринта чорбаджията ми носи закуска, но аз, къде ще закусвам, нищо не мога да хапна. Така беше няколко деня. Чорбаджията ми донесе ядене, а аз или на кучето ще го дам или ще го хвърля. После постепенно почнах да опитвам малко захарчица така, щипе, не мога да си намеря място.
към текста >>

39. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Учителят, ту- ко отгоре има пътечка, ходи си и така си върти бастуно и по него облак хора.
“ Синът ми вика: „Вашият Учител и по него върволица има петдесет души хора“. И аз кажем:“ Ха сега, какво направих аз? Защо не я послушах? “ Но пак ми дойде на акъл, казвам: „Ставайте от масата всичките“. Станаха, излезнахме всички тука на балконо. Учителят, ту- ко отгоре има пътечка, ходи си и така си върти бастуно и по него облак хора. Ха сега. Слезнах доле, слезнахме на стълбището доле и той право дойде при мене и си подаде ръката. Целувах му ръка аз и по мене целото семейство му целува ръка. И той тръгна напред, а ние останахме назад. Той знае, че не е готова стаята.
към текста >>

40. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

ТОМ 7

Трябва ли когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят да се смути то за тези промени.
Дънов 19.IV.1912 г. Любезна В. Стойчева, Съвършената Любов изпъжда всеки страх. Какво казва Христос, Великият Учител? Който иде при Мен, Аз нема да го изпъдя. Трябва ли когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят да се смути то за тези промени. Дните през пролетните дни не са все ясни и засмени. Има облачни, дъждовни, бурни, така е Господ наредил. Гдето има скръб има и радост, а гдето нема радост има скръб. Разбирайте добре живота. Разбирайте добре своите стремежи.
към текста >>

41. 38. Белият облак

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

38. БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам стаята на Учителя и понякога Той оставаше в стаичката, а понякога излизаше навън и се разхождаше.
38. БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам стаята на Учителя и понякога Той оставаше в стаичката, а понякога излизаше навън и се разхождаше. Един ден като чистих печката, за да я запаля, поглеждам към Учителя, който си лежеше на леглото. Леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителят не се виждаше вече. Аз останах като закована и гледах право в леглото, което не се виждаше от белия облак. Постепенно облакът изчезна и видях пак тялото на Учителя върху леглото. Мина известно време и Той като че ли се върна в себе си и ми каза: „Това, което видя, недей казва никому.
към текста >>

Леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителят не се виждаше вече.
38. БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам стаята на Учителя и понякога Той оставаше в стаичката, а понякога излизаше навън и се разхождаше. Един ден като чистих печката, за да я запаля, поглеждам към Учителя, който си лежеше на леглото. Леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителят не се виждаше вече. Аз останах като закована и гледах право в леглото, което не се виждаше от белия облак. Постепенно облакът изчезна и видях пак тялото на Учителя върху леглото. Мина известно време и Той като че ли се върна в себе си и ми каза: „Това, което видя, недей казва никому. Трябваше да се оправят някои работи по света и Аз ходих там.“ Аз знаех, че Учителят се излъчва и ходи да спасява хората по света, потъващи параходи, катастрофиращи самолети, присъстваше при природните катаклизми и беше там където в момента се решаваха най-важните политически събития в света. Това го знаех от разговорите на другите.
към текста >>

Аз останах като закована и гледах право в леглото, което не се виждаше от белия облак.
38. БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам стаята на Учителя и понякога Той оставаше в стаичката, а понякога излизаше навън и се разхождаше. Един ден като чистих печката, за да я запаля, поглеждам към Учителя, който си лежеше на леглото. Леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителят не се виждаше вече. Аз останах като закована и гледах право в леглото, което не се виждаше от белия облак. Постепенно облакът изчезна и видях пак тялото на Учителя върху леглото. Мина известно време и Той като че ли се върна в себе си и ми каза: „Това, което видя, недей казва никому. Трябваше да се оправят някои работи по света и Аз ходих там.“ Аз знаех, че Учителят се излъчва и ходи да спасява хората по света, потъващи параходи, катастрофиращи самолети, присъстваше при природните катаклизми и беше там където в момента се решаваха най-важните политически събития в света. Това го знаех от разговорите на другите. Но до тогава нямах лична опитност.
към текста >>

Постепенно облакът изчезна и видях пак тялото на Учителя върху леглото.
38. БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам стаята на Учителя и понякога Той оставаше в стаичката, а понякога излизаше навън и се разхождаше. Един ден като чистих печката, за да я запаля, поглеждам към Учителя, който си лежеше на леглото. Леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителят не се виждаше вече. Аз останах като закована и гледах право в леглото, което не се виждаше от белия облак. Постепенно облакът изчезна и видях пак тялото на Учителя върху леглото. Мина известно време и Той като че ли се върна в себе си и ми каза: „Това, което видя, недей казва никому. Трябваше да се оправят някои работи по света и Аз ходих там.“ Аз знаех, че Учителят се излъчва и ходи да спасява хората по света, потъващи параходи, катастрофиращи самолети, присъстваше при природните катаклизми и беше там където в момента се решаваха най-важните политически събития в света. Това го знаех от разговорите на другите. Но до тогава нямах лична опитност. Сега го видях и се убедих какво значи Учител.
към текста >>

42. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори.
Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал. 8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори. Песните са публикувани, а историята на тяхното създаване е описана в поредиците на "Изгревът", том ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Днес тя е останала заградена от висока ограда в територията на посолството на бившия СССР, т.е. днешна Русия. ПАНЕВРИТМИЧНАТА ПОЛЯНКА 1. Гдето младите лози шумяха тихо в дните слънчеви на мир и радост, гдето синьото небе с ефирен трепет галеше разцъфналата младост. 2. Гдето славея в зори с призив любовен лееха мелодии сърдечни, и в пробудената ведра, свежа утрин вплитаха се в слънчевите песни. 3.
към текста >>

А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5.
СВЕТЛИНАТА СИЯЕ! 1. В тоя век на свободната мисъл, на борба за човешки права, и когато във всички езици най-разбраната дума е "МИР". 2. В тоя век светотатство не е ли и позор! - да рушиш един храм? и да тъпчеш сърца устремени към Велико, Незнайно Начало. 4. А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5. От светилника, що разрушиха, отлетяли са искри далеч, ветрове ще повеят, раздухат огън лумнал по целия свят. 3. Тъмен белег на скрита враждебност, слънчев храм без пощада руши, от стените порутени гледат само спомени свидни помръкват. 6. Заличете следите по-бързо, дайте вино на земната власт, но вериги напразно ковете -светлината сияе над тях. З.У1971 г. 6. "Изгревът"... т.
към текста >>

43. 28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

ТОМ 8

Преди да изкачим билото, няколко капки достигнаха до нас, но това беше открая на отминал облак.
Към "Юзината" ни настигна един брат - брат Ангел - и заедно с брат Ангел продължихме. Беше се разсъмнало, но тежки облаци се събираха над планината. Забелязваше се даже, че горе вали. Но ние вървим. Нали Учителят е там! Преди да изкачим билото, няколко капки достигнаха до нас, но това беше открая на отминал облак. Нас въобще не ни засегна никакъв дъжд. "Защо вие сте сухи? ", ни запита подчертано Учителят, когато отидохме да Го поздравим. "По нашия път нямаше дъжд, Учителю", Отговорихме, а наоколо всичко - и хора, и дрехи - беше мокро. Но ето, че облакът пак приближи.
към текста >>

Но ето, че облакът пак приближи.
Преди да изкачим билото, няколко капки достигнаха до нас, но това беше открая на отминал облак. Нас въобще не ни засегна никакъв дъжд. "Защо вие сте сухи? ", ни запита подчертано Учителят, когато отидохме да Го поздравим. "По нашия път нямаше дъжд, Учителю", Отговорихме, а наоколо всичко - и хора, и дрехи - беше мокро. Но ето, че облакът пак приближи. Всички вземахме мерки - направиха се навеси от платнища, огънаха се с непромокаеми дрехи и се приготвиха за новия дъжд. Сестричките с новите пелерини - те бяха три - седнаха наблизо, готови с насмешка да посрещнат втората изненада. На Учителят бяха направили доста голям навес и когато небето си каза думата и поканеният дъжд се прояви със замах, ние приближихме при Учителя, под навеса значи, и се усмихнахме. Близичко при Учителя. Това е неописуемо блаженство, неописуемо благословение.
към текста >>

44. 46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 8

Гъст облак от пара се вдига и жълти, разцъфнали под високата температура царевични кочани се усмихват.
Аромат на варена царевица се носи и нетърпеливи въпроси се чуват: "Готови ли са? Колко струва кочана? " Други правят своите поръчки: "На мене ще дадете за 80 лв. На мене - за 120 лв. Аз искам само две парчета." Председателката на Женското дружество Изгрев - София - художничката Цветана Симеонова, отхлупва капака. Гъст облак от пара се вдига и жълти, разцъфнали под високата температура царевични кочани се усмихват. И така привличат погледа. И така помамват вкуса. Другарката Милка Керемидчиева започва. Тя смело хваща щипците, изважда усмихнатите хубавици една по една и ги предлага на нетърпеливите. Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват.
към текста >>

45. 49. СЛУЧКА С ДЪЖДОВЕ

ТОМ 8

Учителят казва: "Но много бързо, защото облакът идва, но ще го спрем".
За годината не мога да си спомня. Не ми е ясно да си представя тук-там, че съм ходила из улиците, имам смътни впечатления. Първи път като отиде човек някъде, искам да кажа, разсейва се. Някой ми го е разказвал там в Търново, когато срещу събора се вижда и констатира се, че покрива на къщата е повреден, трябва да се поправи и Учителят казва на учениците. Те казват: "Ще го направим". Учителят казва: "Но много бързо, защото облакът идва, но ще го спрем". Качват се няколко души така и Той пристига ама вече много бавно и когато слагат последните керемиди още не слезли и дъждът завалява. Така това беше необикновено преживяване. Друг случай. Бяхме на Бивака на Витоша. Трябваше да се прибирам в града - имах работа.
към текста >>

Той не даде да се спрем никак, само бързо вървим и облака се движи над нас, така просто го вижда човек, че толкова се е натегнал, че едва се държи във въздуха.
Трябваше да се прибирам в града - имах работа. И ние тръгваме от там с един брат. Защото Учителят остана там, щеше да остава. Там някой път оставаше. Бързо вървим. Той не даде да се спрем никак, само бързо вървим и облака се движи над нас, така просто го вижда човек, че толкова се е натегнал, че едва се държи във въздуха. Има някой и нещо, което го държи. Ние бързаме и като влизаме в Изгрева, като влизаме през портата вече се наквасихме.Ама се изля дъжд из ведро. Целият път Той го е задържал така. Въобще когато Учителят иска да не ни вали дъжд, не ни валеше и когато иска да ни навали - заваляваше. Един случай имах,когато другите ги заваля, а пък нас двете със сестра ми не ни заваля.
към текста >>

46. 13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

ТОМ 8

Не обърнах внимание в момента, но после като си помислих и за двамата, успях да отхвърля онзи облак от отрицание, който се беше навел над главата ми.
Едни от възрастните приятели си заминаваха, а други идваха при нас като младежи. Колелото на живота трябваше да се завърти. Възрастните приятели трябваше да предадат своите опитности от живата на Школата, а младите чрез знанието получено чрез Словото на Учителя, трябваше да завъртят колелото на живота и то да се завърти у тях чрез техните дела в Сила и Живот. Един младеж беше дочул някои отрицателни изказвания за Асен Арнаудов и като дойде при мен започна да ми ги преразказва. Имаше вмъкнати неща и за самата мен. Не обърнах внимание в момента, но после като си помислих и за двамата, успях да отхвърля онзи облак от отрицание, който се беше навел над главата ми. Така ми дойде една ясна мисъл, как така може да се говори за едни братя и да се запознава младежта само с най-отрицателните неща в живота на възрастните приятели. Та човек не е само отрицание, не е само от грешки сътворен. В него има и добри неща. Ами положителните неща къде отидоха? Тогава си спомних някои неща от времето на Школата на Учителя и ще ги споделя с вас, младите, които трябва да заемете нашите места, когато ние си заминем в Невидимия свят.
към текста >>

47. 12. ПОЕЗИЯТА

ТОМ 8

Виждам облак във вид на особена фигура.
12. ПОЕЗИЯТА Беше Великден. Изгревът е изпъстрен с белота и усмихнати лица на братя и сестри. Паневритмията е приключила и около Учителя са се събрали братя и сестри да Му целуват ръка. Аз съм също там на полянката, чакам реда си, но съм малко назад. Поглеждам към небето. Виждам облак във вид на особена фигура. Необикновена фигура. Същество ли беше? Отдалечих се, взех молива и започнах да пиша. "Като капчица роса". Стиховете слизаха отгоре, от небето, чрез облака, преминаваха през мен и аз написах цяло стихотворение.
към текста >>

Стиховете слизаха отгоре, от небето, чрез облака, преминаваха през мен и аз написах цяло стихотворение.
Виждам облак във вид на особена фигура. Необикновена фигура. Същество ли беше? Отдалечих се, взех молива и започнах да пиша. "Като капчица роса". Стиховете слизаха отгоре, от небето, чрез облака, преминаваха през мен и аз написах цяло стихотворение. Когато приключих Учителят се беше прибрал в приемната. Запътвам се натам. Братя и сестри влизат, излизат, поздравяват Го. Приближих се и аз. "Учителю, аз нямам какво да ви поднеса.
към текста >>

48. 54. ПЕСЕН ЗА ДЕТЕТО

ТОМ 8

Един бял облак прозрачен имаше там горе от лявата ми страна, когато с лице бях обърната към салона.
Ей, капчица роса е твоята любов за моето сърце. Че моето сърце е неразтворен цвят. Че майка го люлей в своите ръце, о, моето сърце е несъбудено дете! 2. Ей, слънчев лъч златен е Твоята любов за моята душа. Че моята душа е пъпчица сега, сънува пролетта и чака своя ден, честит, благословен да се разцъфне в красота. Един бял облак прозрачен имаше там горе от лявата ми страна, когато с лице бях обърната към салона. Като фигура беше облака, с ръце над главата, като че носеше нещо. Отидох при Учителя и му прочетох това. Той изслуша много хубаво и каза: "Хубаво! Пазете тези работи, те са скъпоценности! "
към текста >>

Като фигура беше облака, с ръце над главата, като че носеше нещо.
Че моето сърце е неразтворен цвят. Че майка го люлей в своите ръце, о, моето сърце е несъбудено дете! 2. Ей, слънчев лъч златен е Твоята любов за моята душа. Че моята душа е пъпчица сега, сънува пролетта и чака своя ден, честит, благословен да се разцъфне в красота. Един бял облак прозрачен имаше там горе от лявата ми страна, когато с лице бях обърната към салона. Като фигура беше облака, с ръце над главата, като че носеше нещо. Отидох при Учителя и му прочетох това. Той изслуша много хубаво и каза: "Хубаво! Пазете тези работи, те са скъпоценности! "
към текста >>

49. 18. ВСЯКАКВИ СЛУЧКИ

ТОМ 8

Преди 40-те дни, значи на другия ден е 40 (тя си замина отдавна вече, може би има 6-7 години ако не и повече) и какво виждам, виждам я в един облак, вечерта преди 40-те дена през нощта, сънувам я в един облак така ме погледна, засмя се и изчезна.
Имам ги и се случват и досега. Имах една приятелка,която също така обичаше да идва с нас горе на Изгрева, ходеше на беседи при Драга Михайлова. Драга имаха там събрания, нали брат й ги водеше. Тя, Ева ходеше там и все си казвахме: "Ева когато умре някой от нас, а тя е 1900 г. раждана, беше учителка, викам, ще се обади някой от нас от Невидимия свят". Преди 40-те дни, значи на другия ден е 40 (тя си замина отдавна вече, може би има 6-7 години ако не и повече) и какво виждам, виждам я в един облак, вечерта преди 40-те дена през нощта, сънувам я в един облак така ме погледна, засмя се и изчезна. А пък друг много интересен опит такъв имам пак, имах сестра, ученичка в гимназията, четвърти клас беше тогава, първи гимназиален клас, която имаше апендикс и трябваше да я оперираме. И така днеска да я оперираме, утре, все нямаше легла, отлагаха се нещата и бе ноември месец и на 20.Х1. я приеха в болницата и тя направи перитонит. Това 1932 г. става, разви бронхопневмония и почина, ученичка бе в гимназията.
към текста >>

50. 156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Значи: „Когато слънцето е закрито от облак, не смятай, че ти си виновна".
Не, не Той се криеше. Той се криеше. Ех, ще ми хвърли поглед така, ама не обичаше да ни казва тези свои работи. Това, тези задачи и отношения, които правеше, опити, които правеше с нас. Е, Той ми го показа, това беше един опит нали, като ми обръщаше гръб, за да видя моята чувствителност, да разбера моята чувствителност. В.К.: Значи: „Когато слънцето е закрито от облак, не смятай, че ти си виновна". Е.А.: Да, Той ми каза, да. Виж. Ама аз знаеш ли колко пък страдах, когато Учителят беше строг, да. Ама това беше друг случай. В.К.: Разкажи го другия случай. Е.А.: Не, не, друг случай, не едно след друго.
към текста >>

51. 09 - 311. СПАСЯВАЙТЕ КАРТИНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Бог, нашият любим Баща и покровител, чу сърдечната ни молитва, Облакът още от Тополица се раздели на две.
„Братя - каза Синемир - да не чакаме да видим какво ще стане, а да се изправим на молитва. „Господи, ние досега се молихме за дъжд, но днес салонът е без покрив, ако завали, всичко ще се намокри, ще падне мазилката, а и тези братя и сестри, които са дошли да помагат, няма къде да спят. Молим ти се, Господи, направи така, че да не стане пакост. Ако може, отмени дъжда поне за 24 часа. После нека да вали, да напои жадната земя, да зарадва хора, животни и растения." В този дух бе молитвата. Бог, нашият любим Баща и покровител, чу сърдечната ни молитва, Облакът още от Тополица се раздели на две. Единият мина горе, по Балкана, в посока на изток, другият на юг, през село Пирня и замина за града. На Братската градина поваля слаб дъжд, колкото да угаси праха, нанесен през покрива на тавана. На следния ден при хубаво време работата продължи и завърши до вечерта. Всички бяхме радостни, че Бог чу молитвата ни и ни помогна. Разказал: брат Синемир.
към текста >>

52. 17 - 7. НАЧАЛО НА СПИРИТИЧЕСКИТЕ СЕАНСИ В АЙТОС

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Още не свършил позива си, тавана на мястото, дето виждали да витае черен облак, изпращява силно няколко пъти и се появява светлив синкав дим, който почва да се уголемява.
След 20-25 минути таванът, подобно на вратата по-рано изпращява два пъти и водителят вижда да се явява под него продълговата като кометна опашка светлина, която скоро се загубва. В същото време сестрата на Я- в вижда ръка до самия му лакът. Втората вечер (20) насядват всички около масата: изпяват няколко молитви твърде усърдно, понеже кръжокът искрено е търсил да му се дадат докази. Като спират пението, водителят забелязва подобна на първата светлина, във форма на метла. След малко виждат, че бледикава светлина като пушек завладява половината стая, Я-в се досеща да повика брата си, починал преди 10 години. Още не свършил позива си, тавана на мястото, дето виждали да витае черен облак, изпращява силно няколко пъти и се появява светлив синкав дим, който почва да се уголемява. В туй време сестрата на Я. забелязала добре сформирана глава зад гърба си, дето е бил светлият синкав облак. След това запалват лампа, за да успокоят една разтревожена госпожа, несвикнала още на тия прояви. Сп. „Виделина", год. V (1907 година), Кн.
към текста >>

забелязала добре сформирана глава зад гърба си, дето е бил светлият синкав облак.
Втората вечер (20) насядват всички около масата: изпяват няколко молитви твърде усърдно, понеже кръжокът искрено е търсил да му се дадат докази. Като спират пението, водителят забелязва подобна на първата светлина, във форма на метла. След малко виждат, че бледикава светлина като пушек завладява половината стая, Я-в се досеща да повика брата си, починал преди 10 години. Още не свършил позива си, тавана на мястото, дето виждали да витае черен облак, изпращява силно няколко пъти и се появява светлив синкав дим, който почва да се уголемява. В туй време сестрата на Я. забелязала добре сформирана глава зад гърба си, дето е бил светлият синкав облак. След това запалват лампа, за да успокоят една разтревожена госпожа, несвикнала още на тия прояви. Сп. „Виделина", год. V (1907 година), Кн. VIII, стр. 255-256.
към текста >>

53. 23 - 14. ОКУЛТНИ СЛУЧКИ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Тогава Учителят застанал срещу вятъра и идващия облак с протегната ръка напред и облакът престанал да се движи.
Тогава те му казали, че този Петър е тяхният Учител. Петър Камбуров отива няколко дена преди събора в Търново да помогне за подготовката на лагера за гости. Трябвало да препокрият покрива на вилата. Задала са голяма буря. Учителят дошъл и попитал колко време още е необходимо за довършване на работата Отговорили му - около два часа. Тогава Учителят застанал срещу вятъра и идващия облак с протегната ръка напред и облакът престанал да се движи. Веднага след привършване на работата завалял проливен дъжд. Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо. Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов му препоръчва да си направи операция в Бургас. Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция. Учителят му отговоря, като му дава следния съвет: да направи съгряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото.
към текста >>

54. 25 - 2. ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО (писмо)

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

ТОМ 10

В същия момент с радост медиумът казва, че вижда Исуса Христа, носещ се на облак, недосегаем от пламъците, държащ знаме в дясната си ръка и чува глас, който казва: „Чакам да прибера всички невинни души и ги заведа със себе си в рай." „Вий, всички тук, не бойте се: и да пострада тялото гнусаво - душите ви ще са с мене в рай." О, братя християни, види се, че още много жертви неправдата и злото днеска ще принесат за изкуплението свое.
И ако всички се разкаят, Бог ще им прости, ако ли не, ще видите по-големи знамения. Моля ви направете малко труд, и разкажете това на всички: ако Христос е толкова страдал за вас, вий не можете ли поне 2-3 думи да кажете за него? Още веднъж ви моля, разкажете това на всички, кажете на свещениците за обща молитва, и ако те не ви повярват кажете на настоятелите у църквите: и разгласете на цялата страна. Трябва са се правят общи молитви и след туй всички да заживеят с братска любов помежду си. В това време медиумът почна да плаче: казва, че вижда голям огън, а духът го успокоява, като му казва, че тоя огън е приготвен за онези, които няма да повярват, като им се каже. В същия момент с радост медиумът казва, че вижда Исуса Христа, носещ се на облак, недосегаем от пламъците, държащ знаме в дясната си ръка и чува глас, който казва: „Чакам да прибера всички невинни души и ги заведа със себе си в рай." „Вий, всички тук, не бойте се: и да пострада тялото гнусаво - душите ви ще са с мене в рай." О, братя християни, види се, че още много жертви неправдата и злото днеска ще принесат за изкуплението свое. Дано Бог с Духа си ни укрепява да стоим верни на постовете си като негови съратници за царството му. От спиритическият кружок. /Тодор Абаджиев/ Ямбол, 5/11 1909 г. Сп. „Виделина", г. VII (1909), кн.
към текста >>

55. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Като белег на Завета между Бога и земята, поставя дъгата си в облака, който е белега между Бога и всяка плът на земята (Битие, гл.
8, ст. 20) и принася на всесъжение (изгаряне) от всяка твар, която бе спасил, принася чисто и първородното творение. Прие Господ жертвата на Ной и благослови Бог Ной да наплоди и размножи земята с человеците. Бог поставя своя Завет, че няма да изтребва вече всяка плът чрез водата на потопа (Битие, гл. 9, ст. 11). Като белег на Завета между Бога и земята, поставя дъгата си в облака, който е белега между Бога и всяка плът на земята (Битие, гл. 9, ст. 16, 17). От тук започва Първият Завет на Бога с человеците на земята. „Който пролее человеческа кръв, неговата кръв от человек ще се пролее, защото по образу Божию направи Бог человека, (Битие, гл. 9, ст. 6).
към текста >>

56. І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

„Тогаз облакът покри шатъра на събранието и Славата Господня изпълни Скинията.
Тук той приемаше приношенията на своите люде и им съобщаваше своите слова. „И когато влезе Мойсей в Скинията на събранието, за да говори с Бога, тогаз чу гласа, който му говореше отгоре на чистилището, което беше над ковчега на свидетелството помежду двата херувима и говореше му." (Числа, гл. 7, ст. 89). И когато Скинията бе готова, когато бяха положени хлябовете на трапезата пред Господа, запали светилника и със златния олтар покади тамян и принесе пред олтаря на всесъжението необходимото всесъжение и хлебно приношение. И влязоха Мойсей с Аарон, измиха ръцете и нозете си в умивалницата, и пристъпиха към олтаря. „Тогаз облакът покри шатъра на събранието и Славата Господня изпълни Скинията. И не можа Мойсей да влезе в скинията на събранието, защото облакът стоеше над него и Славата Господня изпълваше скинията. И когато се дигаше облакът от скинията, тогаз Израилевите синове тръгваха на път във всичките си пътувания. Но ако облакът не се дигаше, тогаз не тръгваха до деня на дигането му. Защото облакът Господен беше над скинията денем, а нощем над нея беше огън пред очите на всичкия дом Израилев, във всичките им пътувания. (Изход, гл.
към текста >>

И не можа Мойсей да влезе в скинията на събранието, защото облакът стоеше над него и Славата Господня изпълваше скинията.
„И когато влезе Мойсей в Скинията на събранието, за да говори с Бога, тогаз чу гласа, който му говореше отгоре на чистилището, което беше над ковчега на свидетелството помежду двата херувима и говореше му." (Числа, гл. 7, ст. 89). И когато Скинията бе готова, когато бяха положени хлябовете на трапезата пред Господа, запали светилника и със златния олтар покади тамян и принесе пред олтаря на всесъжението необходимото всесъжение и хлебно приношение. И влязоха Мойсей с Аарон, измиха ръцете и нозете си в умивалницата, и пристъпиха към олтаря. „Тогаз облакът покри шатъра на събранието и Славата Господня изпълни Скинията. И не можа Мойсей да влезе в скинията на събранието, защото облакът стоеше над него и Славата Господня изпълваше скинията. И когато се дигаше облакът от скинията, тогаз Израилевите синове тръгваха на път във всичките си пътувания. Но ако облакът не се дигаше, тогаз не тръгваха до деня на дигането му. Защото облакът Господен беше над скинията денем, а нощем над нея беше огън пред очите на всичкия дом Израилев, във всичките им пътувания. (Изход, гл. 40, ст. 34-38).
към текста >>

И когато се дигаше облакът от скинията, тогаз Израилевите синове тръгваха на път във всичките си пътувания.
7, ст. 89). И когато Скинията бе готова, когато бяха положени хлябовете на трапезата пред Господа, запали светилника и със златния олтар покади тамян и принесе пред олтаря на всесъжението необходимото всесъжение и хлебно приношение. И влязоха Мойсей с Аарон, измиха ръцете и нозете си в умивалницата, и пристъпиха към олтаря. „Тогаз облакът покри шатъра на събранието и Славата Господня изпълни Скинията. И не можа Мойсей да влезе в скинията на събранието, защото облакът стоеше над него и Славата Господня изпълваше скинията. И когато се дигаше облакът от скинията, тогаз Израилевите синове тръгваха на път във всичките си пътувания. Но ако облакът не се дигаше, тогаз не тръгваха до деня на дигането му. Защото облакът Господен беше над скинията денем, а нощем над нея беше огън пред очите на всичкия дом Израилев, във всичките им пътувания. (Изход, гл. 40, ст. 34-38). Скинията се е движела и спирала според направлението на Огнения стълб през нощта и облачният стълб през деня, ръководени от Йехова, Бог Израилев.
към текста >>

Но ако облакът не се дигаше, тогаз не тръгваха до деня на дигането му.
И когато Скинията бе готова, когато бяха положени хлябовете на трапезата пред Господа, запали светилника и със златния олтар покади тамян и принесе пред олтаря на всесъжението необходимото всесъжение и хлебно приношение. И влязоха Мойсей с Аарон, измиха ръцете и нозете си в умивалницата, и пристъпиха към олтаря. „Тогаз облакът покри шатъра на събранието и Славата Господня изпълни Скинията. И не можа Мойсей да влезе в скинията на събранието, защото облакът стоеше над него и Славата Господня изпълваше скинията. И когато се дигаше облакът от скинията, тогаз Израилевите синове тръгваха на път във всичките си пътувания. Но ако облакът не се дигаше, тогаз не тръгваха до деня на дигането му. Защото облакът Господен беше над скинията денем, а нощем над нея беше огън пред очите на всичкия дом Израилев, във всичките им пътувания. (Изход, гл. 40, ст. 34-38). Скинията се е движела и спирала според направлението на Огнения стълб през нощта и облачният стълб през деня, ръководени от Йехова, Бог Израилев. Свещениците бяха избрани от Левиевото племе да извършват богослужения за очистване на греховете на человеците, да принасят дарове и жертви за греховете им.
към текста >>

Защото облакът Господен беше над скинията денем, а нощем над нея беше огън пред очите на всичкия дом Израилев, във всичките им пътувания.
И влязоха Мойсей с Аарон, измиха ръцете и нозете си в умивалницата, и пристъпиха към олтаря. „Тогаз облакът покри шатъра на събранието и Славата Господня изпълни Скинията. И не можа Мойсей да влезе в скинията на събранието, защото облакът стоеше над него и Славата Господня изпълваше скинията. И когато се дигаше облакът от скинията, тогаз Израилевите синове тръгваха на път във всичките си пътувания. Но ако облакът не се дигаше, тогаз не тръгваха до деня на дигането му. Защото облакът Господен беше над скинията денем, а нощем над нея беше огън пред очите на всичкия дом Израилев, във всичките им пътувания. (Изход, гл. 40, ст. 34-38). Скинията се е движела и спирала според направлението на Огнения стълб през нощта и облачният стълб през деня, ръководени от Йехова, Бог Израилев. Свещениците бяха избрани от Левиевото племе да извършват богослужения за очистване на греховете на человеците, да принасят дарове и жертви за греховете им. Те служеха сами в олтаря, извършваха всички жертвоприношения, те поддържаха постоянно огън в олтаря на всесъжението, месеха и печаха хлябовете за предложение, поставяха ги на златната трапеза за предложенията и ги сменяваха всяка събота.
към текста >>

57. І.01.04. ПАСХАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

„Разпростре облак да ги покрива денем и огън, да им свети нощем." (Псалом 105, ст. 39).
Затова пожела Господ от Израилевите синове да му се посвети всяко мъжко първородно от человек до скот. И да жертвува всяко мъжко и всяко първородно от синовете си, да ги изкупува, чрез принос към Господа. „И Господ предхождаше пред тях, денем в стълб облачен, за да ги управи по пътя, а нощем в стълб огнен, за да им свети, та да вървят денем и нощем. Не се отдалечаваше от очите на людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем." (Изход, гл. 13, ст. 21-22). „Разпростре облак да ги покрива денем и огън, да им свети нощем." (Псалом 105, ст. 39). „Тогаз Ангел Божий, който предидеше пред Израиловото войнство, дигна се, та дойде отдире им, и облачния стълб се дигна от лицето им, та застана отдире им и дойде между египетското войнство и израиловото: на едните беше тъмен облак, а на другите светъл през нощта, за то едното войнство не приближи до другото през всичката нощ." (Изход, гл. 14, ст. 19-20). „И Мойсей простря ръката си над морето и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша и водата се раздвои. И влязоха Израилевите синове всред морето по сухо и водата им беше стена от дясната и от лявата им страна." (Изход, гл. 14, ст. 21-22).
към текста >>

„Тогаз Ангел Божий, който предидеше пред Израиловото войнство, дигна се, та дойде отдире им, и облачния стълб се дигна от лицето им, та застана отдире им и дойде между египетското войнство и израиловото: на едните беше тъмен облак, а на другите светъл през нощта, за то едното войнство не приближи до другото през всичката нощ." (Изход, гл.
И да жертвува всяко мъжко и всяко първородно от синовете си, да ги изкупува, чрез принос към Господа. „И Господ предхождаше пред тях, денем в стълб облачен, за да ги управи по пътя, а нощем в стълб огнен, за да им свети, та да вървят денем и нощем. Не се отдалечаваше от очите на людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем." (Изход, гл. 13, ст. 21-22). „Разпростре облак да ги покрива денем и огън, да им свети нощем." (Псалом 105, ст. 39). „Тогаз Ангел Божий, който предидеше пред Израиловото войнство, дигна се, та дойде отдире им, и облачния стълб се дигна от лицето им, та застана отдире им и дойде между египетското войнство и израиловото: на едните беше тъмен облак, а на другите светъл през нощта, за то едното войнство не приближи до другото през всичката нощ." (Изход, гл. 14, ст. 19-20). „И Мойсей простря ръката си над морето и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша и водата се раздвои. И влязоха Израилевите синове всред морето по сухо и водата им беше стена от дясната и от лявата им страна." (Изход, гл. 14, ст. 21-22). „Ти си Бог, Който правиш чудеса, явил си между народите силата си.
към текста >>

И като изгладняха, видяха Ангела Господен в Славата Му в облака.
Водил си като овце людете си с ръката Моисеева и Ааронова." (Псалм 77, ст. 14-20). Египтяните влязоха в морето, понеже ги гонеха с колесниците, 600 на брой на фараона. А Господ ги гледаше от облачния и огнения стълб и следеше войнството на Египет. Мойсей простря отново жезъла си и морето се възвърна на мястото си и покри и издави египтяните. Така Ангел Господен Йехова ги извади и спаси. И като изгладняха, видяха Ангела Господен в Славата Му в облака. И отвори небесните врати и им наваля като дъжд манна да ядат. Това бе хлябът Господен, който им се даде да ядат. Това бе небесно жито, което им даде Ангел Господен да ядат. Това бе ангелският хляб от небето, слезнал за людете Израилеви. Така ядоха този ангелски небесен хляб 40 години в пустинята.
към текста >>

А Ангел Господен продължаваше да ги води денем с облак, който ги покриваше и ги пазеше от слънцето, а цялата нощ ги водеше с огнена виделина.
Това бе ангелският хляб от небето, слезнал за людете Израилеви. Така ядоха този ангелски небесен хляб 40 години в пустинята. После Ангел Господен повдигна източния вятър на небето и със силата на южния вятър докара от морето птици, които падаха около стана им. Ядоха и се наситиха, за да познаят Силата на Ангела Господен и да помнят Завета му. И когато ожадняха, на планината Хорив, приближи се Мойсей до канарата и удари я с жезъла си и оттам потече вода, за да пият людете, да пият и да се наситят. А Ангел Господен продължаваше да ги води денем с облак, който ги покриваше и ги пазеше от слънцето, а цялата нощ ги водеше с огнена виделина. И на третия месец след изхода от Египет на Израилевите синове Господ слезе на Синайската планина, Станаха гръмове и светкавици, гъст облак имаше над гората и много силен тръбен глас излизаше от него. Цялата Синайска гора бе в дим и Господ слезе в огън над нея, дигаше се дим като от пещ и цялата планина се тресеше силно (Изход, гл. 19, ст. 16-19). И този тръбен глас даде Законите Господни. Людете следяха гръмотевиците, светкавиците, гласът на тръбата, огъня и планината, която димеше.
към текста >>

И на третия месец след изхода от Египет на Израилевите синове Господ слезе на Синайската планина, Станаха гръмове и светкавици, гъст облак имаше над гората и много силен тръбен глас излизаше от него.
Така ядоха този ангелски небесен хляб 40 години в пустинята. После Ангел Господен повдигна източния вятър на небето и със силата на южния вятър докара от морето птици, които падаха около стана им. Ядоха и се наситиха, за да познаят Силата на Ангела Господен и да помнят Завета му. И когато ожадняха, на планината Хорив, приближи се Мойсей до канарата и удари я с жезъла си и оттам потече вода, за да пият людете, да пият и да се наситят. А Ангел Господен продължаваше да ги води денем с облак, който ги покриваше и ги пазеше от слънцето, а цялата нощ ги водеше с огнена виделина. И на третия месец след изхода от Египет на Израилевите синове Господ слезе на Синайската планина, Станаха гръмове и светкавици, гъст облак имаше над гората и много силен тръбен глас излизаше от него. Цялата Синайска гора бе в дим и Господ слезе в огън над нея, дигаше се дим като от пещ и цялата планина се тресеше силно (Изход, гл. 19, ст. 16-19). И този тръбен глас даде Законите Господни. Людете следяха гръмотевиците, светкавиците, гласът на тръбата, огъня и планината, която димеше. И написа Мойсей всичките думи Господни на книга, а това бе Заветът Господен.
към текста >>

И облакът Господен покриваше планината и Славата Господня като огън застана над Синайската планина и облакът я покриваше шест дни.
Мойсей след това взе кръвта им от помирителната жертва - телците и поръси с нея израилтяните и рече: „Ето кръвта на Завета що направи Господ с вас според всичките тези думи" (Изход. гл. 24, ст. 8). „И рече Господ Моисею: „Възлез при Мене в гората и бъди там и ще ти дам каменните плочи и законът, и заповедите, които съм написал да ги поучаваш." (Изход, гл. 24, ст. 12). И възлезе Мойсей на планината, за да получи каменните плочи и Закона Господен. И облакът Господен покриваше планината и Славата Господня като огън застана над Синайската планина и облакът я покриваше шест дни. И видът на Славата Господня по планината беше в очите на Израилевите синове като огън пояждаещ. И там Господ говори Моисею: „И да ми направиш светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам аз, образа на Скинията и образа на всичките й съдове, така да направите." (Изход, гл. 25, ст. 8-9). И ще принасят всеки ден по един юнец за жертва за грях пред Господа, за умилостивление, за да очистиш олтаря, И да принасят по агне сутрин и едно агне привечер за всесъжение, за да живеят родовете Израилеви.
към текста >>

„И слезе Господ в облак, и застана там до него и провъзгласи името Господне.
И тогаз Господ рече Моисею: „Който съгреши пред Мене, него ще залича от Моята книга. А ти сега иди, та води людете, където съм ти рекъл: Ето, Ангелът ми ще ходи пред тебе, но в деня на посещението Ми, ще носят греха им върху тях." (Изход, гл. 32, ст. 33-34). И когато влезеше Мойсей в Скинията, слизаше облачний стълб и заставаше на вратата на Скинията и говореше Господ с Моисея. Нареди му да издяла две каменни плочи, за да напише на тези плочи думите на първите плочи, които Мойсей строши. „И слезе Господ в облак, и застана там до него и провъзгласи името Господне. И направи Завет с него и да не се кланят на друг Бог, Понеже Йехова е Господ и Бог. А Бог е ревнив за своето име. И написа Мойсей на плочите думите на Завета, десетте Божии заповеди. И като слизаше с плочите от планината, лицето му светеше, излизаха лъчи от него. И постави двете каменни плочи в златен ковчег и бе наречен „Ковчег на Завета".
към текста >>

И тогаз облакът Господен покриваше шатъра на събранието.
И направи Завет с него и да не се кланят на друг Бог, Понеже Йехова е Господ и Бог. А Бог е ревнив за своето име. И написа Мойсей на плочите думите на Завета, десетте Божии заповеди. И като слизаше с плочите от планината, лицето му светеше, излизаха лъчи от него. И постави двете каменни плочи в златен ковчег и бе наречен „Ковчег на Завета". И тогаз облакът Господен покриваше шатъра на събранието. А в Скинията, то Славата Господня, в огън Господен изпълваше Скинията. Облакът Господен беше над Скинията денем, а нощем на нея беше огънят Господен, който бе огън пояждащ се. Огън, който гори вечно и не изгаря. А това бе Йехова, Ангел Господен. Това бе Заветът между Господа и Израиля.
към текста >>

Облакът Господен беше над Скинията денем, а нощем на нея беше огънят Господен, който бе огън пояждащ се.
И написа Мойсей на плочите думите на Завета, десетте Божии заповеди. И като слизаше с плочите от планината, лицето му светеше, излизаха лъчи от него. И постави двете каменни плочи в златен ковчег и бе наречен „Ковчег на Завета". И тогаз облакът Господен покриваше шатъра на събранието. А в Скинията, то Славата Господня, в огън Господен изпълваше Скинията. Облакът Господен беше над Скинията денем, а нощем на нея беше огънят Господен, който бе огън пояждащ се. Огън, който гори вечно и не изгаря. А това бе Йехова, Ангел Господен. Това бе Заветът между Господа и Израиля. „Защото Йехова Бог, ваш е Бог на боговете и Господ на господарите, Бог великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар." (Второзаконие, гл. 10, ст. 17).
към текста >>

58. І.01.08. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тези събития преповтарят писанията, когато облакът Господ е стоял над скинията с часове, че от едната страна е била тъмнина, а от другата страна в Светая Светих на Скинията е била огнена виделина.
Същата вечер Исус е предаден от Юда, както бе им казал, че това трябва да стане, за да се сбъднат писанията. А в петък сутринта бе съден от всички първосвещеници и старейшини народни и бе предаден на разпятие." (Евангелие от Матея, гл. 26). На 6 час от деня, настана тъма по всичката земя. След три часа Исус издъхва. По това време завесата на храма, която отделя Светая Светих от святото място се раздира на две, земята се потресва и камъните се разпукаха. Тези събития преповтарят писанията, когато облакът Господ е стоял над скинията с часове, че от едната страна е била тъмнина, а от другата страна в Светая Светих на Скинията е била огнена виделина. Защото, когато Славата Господня посещава планината, то гърмове, светкавици се изливат върху земята, която се тресе. Накрая Ангел Господен слиза от небето, наглед като светкавица, и облеклото му бяло като сняг, отваля камъка на гроба на Исуса и оповестява, че е възкръснал. Това е същият Ангел Господен, който преминава през къщите на евреите и не ги погуби, защото те бяха помазани от кръвта на пасхалния агнец. Тогава за тях Той бе Ангел Спасител, а за египтяните - Ангел Поразител. Тук пасхалният агнец бе кръвта, пролята от Исус при разпятието, а тялото Му го нямаше, защото Ангел Господен извърши знамението - възкреси Го от мъртвите в Дух Животворящ.
към текста >>

59. І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тук е слизането на онзи облак Господен, който стоеше над Скинията на Бога по времето на израилтяните, когато бродеха в пустинята, водени от огнен стълб през нощта и облачен стълб през деня.
10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН След смъртта на Исуса на Голгота, настанала тъмнина по цялата земя от 6 до 9 часа, всичко три часа. Както при раждането Му се явила звезда от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби, така тук се явява отново знамение. Тук е слизането на онзи облак Господен, който стоеше над Скинията на Бога по времето на израилтяните, когато бродеха в пустинята, водени от огнен стълб през нощта и облачен стълб през деня. И това става при пълнолуние на 14 Нисан. Едно астрономическо слънчево затъмнение може да стане от заставането на луната между слънцето и земята. Но то продължава минути, а не за часове. Друго знамение е раздирането завесата на Ерусалимския храм, която е отделяла двете части на Скинията: външното Свето място от вътрешната част - Светая Светих, където е бил ковчега на Завета Господен със скрижалите на Моисея с 10-те Божии заповеди. Той, Исус, влиза в „Светая Светих", като истински първосвещеник и то със собствената си кръв да извърши вечно изкупление за человеците.
към текста >>

Когато Господ Йехова със Славата си е над Синайската планина в облак Господен и в огън всепояждующ, планината трепери, гръмотевици и светкавици прорязват небесата.
Той, Исус, влиза в „Светая Светих", като истински първосвещеник и то със собствената си кръв да извърши вечно изкупление за человеците. Той чрез Вечния си Дух принесе себе си в жертва Богу. И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл. 9, ст. 11-24). В същото време става земетресение и разпадане на скалите. Когато Господ Йехова със Славата си е над Синайската планина в облак Господен и в огън всепояждующ, планината трепери, гръмотевици и светкавици прорязват небесата. Тук е същото - земята трепери от Духа Господен, който е Господ на Силите, затова, че тук се принася на живия небесен олтар в изкупителна жертва неговия пасхален Агнец - на Сина Божий. След земетресението се отварят гробовете и възкръснали мнозина, които са се явили на мнозина в Ерусалим. Духът Господен възражда от смърт в живот. Ангел Господен, във вид на светкавица, слезнал и отвалил камъка от гробните врата, където е било тялото Исусово и станало земетресението. И накрая един войник ударил с копие умрялото тяло на Исуса, от където изтекло кръв и вода.
към текста >>

60. І.01.13. ОТКРОВЕНИЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ИДВАНЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТНОТО ЦАРСТВО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Исус трябваше да избира: или да приложи Моисеевия закон със силата на Духа, да се справи с непокорните юдеи, или със силата на Ангела Господен, Който навремето порази египтяните, така, когато поразяваше юдеите в пустинята, когато отхвърляха и отричаха живия Бог Йехова, водещ ги денем със светъл облак и нощем с огнен стълб.
Учениците изморени заспали. По едно време се събуждат и какво да видят. Исус, както се молил, видът на лицето му се изменил, просветнало лицето Му и заблестява като слънцето, а дрехите Му станали бели като светлината на слънцето, и дрехите му блестяли като светлина. Разбудили се учениците и видели преображението на Исуса целия в светлина и слава небесна, в Божия светлина. Изведнъж се явяват в небесна светлина и слава двама мъже Мойсей и Илия и разговаряха с Него за изхода на смъртта Му, която Му предстоеше в Ерусалим. Исус трябваше да избира: или да приложи Моисеевия закон със силата на Духа, да се справи с непокорните юдеи, или със силата на Ангела Господен, Който навремето порази египтяните, така, когато поразяваше юдеите в пустинята, когато отхвърляха и отричаха живия Бог Йехова, водещ ги денем със светъл облак и нощем с огнен стълб. Исус трябваше да избира дали да приложи Илиевия закон, да извика небесните легиони отгоре и да порази невярващите, противниците му, така, както Илия закла онези стотици лъжепророци. Той имаше да избира между тези два пътя. Третият път го нямаше още. И тогава светъл облак ги засенчил и те чули глас от облака.: „Това е моят възлюблен син, в Него благоволих, Него послушайте. Това е моят избраник." И тогава Исус им заръча никому да не говорят за това видение, докато человеческият син не възкръсне от мъртвите.
към текста >>

И тогава светъл облак ги засенчил и те чули глас от облака.: „Това е моят възлюблен син, в Него благоволих, Него послушайте.
Изведнъж се явяват в небесна светлина и слава двама мъже Мойсей и Илия и разговаряха с Него за изхода на смъртта Му, която Му предстоеше в Ерусалим. Исус трябваше да избира: или да приложи Моисеевия закон със силата на Духа, да се справи с непокорните юдеи, или със силата на Ангела Господен, Който навремето порази египтяните, така, когато поразяваше юдеите в пустинята, когато отхвърляха и отричаха живия Бог Йехова, водещ ги денем със светъл облак и нощем с огнен стълб. Исус трябваше да избира дали да приложи Илиевия закон, да извика небесните легиони отгоре и да порази невярващите, противниците му, така, както Илия закла онези стотици лъжепророци. Той имаше да избира между тези два пътя. Третият път го нямаше още. И тогава светъл облак ги засенчил и те чули глас от облака.: „Това е моят възлюблен син, в Него благоволих, Него послушайте. Това е моят избраник." И тогава Исус им заръча никому да не говорят за това видение, докато человеческият син не възкръсне от мъртвите. (Евангелие от Матея, гл. 17, ст. 1-9; Евангелие от Марка, гл. 9, ст.
към текста >>

А светлият бял облак, който дошъл и ги обхванал и откъдето дошъл глас от небето е същият облак светъл, който придружаваше израилевите синове е пустинята денем, като ги покриваше и пазеше от жаркото слънце.
17, ст. 1-9; Евангелие от Марка, гл. 9, ст. 2-13; Евангелие от Лука, гл. 9, ст. 28-36). А светлият бял облак, който дошъл и ги обхванал и откъдето дошъл глас от небето е същият облак светъл, който придружаваше израилевите синове е пустинята денем, като ги покриваше и пазеше от жаркото слънце. А нощем ги водеше огненият стълб от Ангела Господен - Йехова, Бог Израилев. Духът Господен ги предвождаше (Изход, гл. 14, ст. 21). Това е Славата Господня, която се явява в облака (Изход, гл. 16, ст. 10).
към текста >>

Това е Славата Господня, която се явява в облака (Изход, гл.
9, ст. 28-36). А светлият бял облак, който дошъл и ги обхванал и откъдето дошъл глас от небето е същият облак светъл, който придружаваше израилевите синове е пустинята денем, като ги покриваше и пазеше от жаркото слънце. А нощем ги водеше огненият стълб от Ангела Господен - Йехова, Бог Израилев. Духът Господен ги предвождаше (Изход, гл. 14, ст. 21). Това е Славата Господня, която се явява в облака (Изход, гл. 16, ст. 10). Това е Славата, Божествената слава и Славата на Ангела Господен. Защото същият този Господ слиза е огън и като дим, излизаща от пещ. (Изход, гл. 20, ст. 18).
към текста >>

Това е светлият облак, който се яви и даде чрез Духа си книгата на Завета и законът Божий чрез скрижалите на Духа, чрез Славата Господня.
16, ст. 10). Това е Славата, Божествената слава и Славата на Ангела Господен. Защото същият този Господ слиза е огън и като дим, излизаща от пещ. (Изход, гл. 20, ст. 18). Това е светлият облак, който се яви и даде чрез Духа си книгата на Завета и законът Божий чрез скрижалите на Духа, чрез Славата Господня. (Изход, гл. 24, ст. 7-15). И когато издялали на каменните плочи скрижалите на Бога, то „слезе Господ в облак и застана там до него и провъзгласи името Господне." (Изход, гл. 34, ст. 5). Святият Дух слиза и произнася името Господне.
към текста >>

И когато издялали на каменните плочи скрижалите на Бога, то „слезе Господ в облак и застана там до него и провъзгласи името Господне." (Изход, гл.
(Изход, гл. 20, ст. 18). Това е светлият облак, който се яви и даде чрез Духа си книгата на Завета и законът Божий чрез скрижалите на Духа, чрез Славата Господня. (Изход, гл. 24, ст. 7-15). И когато издялали на каменните плочи скрижалите на Бога, то „слезе Господ в облак и застана там до него и провъзгласи името Господне." (Изход, гл. 34, ст. 5). Святият Дух слиза и произнася името Господне. Святият Дух слиза в Слава Господня и дава Словото. „А Утешителят, Дух Святий, Който Отец ще ви проводи в Мое име, Той ще ви научи всичко и ще ви напомни всичко, що ви съм рекъл." (Евангелие от Иоанна, гл. 14, ст. 26).
към текста >>

Той е, който слиза като светъл облак на евангелистите и им припомня всичко, което е говорил Исуса и те написват Словото на Святия Дух и днес го имат человеците земни в 4 евангелия.
Святият Дух слиза и произнася името Господне. Святият Дух слиза в Слава Господня и дава Словото. „А Утешителят, Дух Святий, Който Отец ще ви проводи в Мое име, Той ще ви научи всичко и ще ви напомни всичко, що ви съм рекъл." (Евангелие от Иоанна, гл. 14, ст. 26). Това е Духът Святий, който дава Словото. Той е, който слиза като светъл облак на евангелистите и им припомня всичко, което е говорил Исуса и те написват Словото на Святия Дух и днес го имат человеците земни в 4 евангелия. И онези, които, когато искат да се преобразят от человеци земни в человеци небесни, могат да сторят това само чрез Святия Дух, А Той е даден чрез Словото Господне. Защото „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина в пътеката ми. (Псалом 119, ст. 105), „защото Господ нашият Бог е свят." (Псалом 99, ст. 9). Господ е Бог, който нам показва светлина.
към текста >>

Святият Дух е Славата на Завета, който се носи от светлия облак Господен и огънят вечен на Господ Бог Саваот.
Святият Дух носи Словото на Христа. А Христовият Дух е онази небесна канара, от която слиза Небесния хляб на Словото и небесното питие на Силата на Словото. Тази небесна канара е вечна, защото Исус Христос е един и същ вчера, днес и утре и до веки веков. Христовият Дух е Единосъщ, той създава Единството между человеците земни и небесни и прави Единението между земята и небето. Святият Дух е Духът на Завета. Святият Дух е Славата на Завета, който се носи от светлия облак Господен и огънят вечен на Господ Бог Саваот. Освещението на человека идва от Духа Святаго. Освещението на человека означава, че му се отварят очите, отваря му се ума и той идва в съобщение с Духа Святий. А онзи, който има съобщение със Святия Дух има пряко съобщение с Духа на Словото на Бога. Той има пряко общение с Бога, чрез Словото на Бога. Словото на Бога се носи чрез Святия Дух.
към текста >>

61. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

В облак голям и огън пламнал и около него сияние вижда славата Божия.
Имената им са написани последователно, както са в четирите евангелия - ляво горе е Матей, ляво долу е Марко, долу дясно - Лука, горе дясно е Йоан. Те са поставени в четирите ъгли, символизиращи четирите ветрове, които ще разнасят евангелията по четирите краища на света. Още твърде рано евангелистите започват да се символизират като четири реки, а по-късно с ангел, лъв, теле и орел. Така са дадени под влияние на библейските текстове. Така пророк Иезекил видял видения Божии. В облак голям и огън пламнал и около него сияние вижда славата Божия. Това е твърдта Божия ( Иезекил , гл. 1, ст. 4). И пред славата Господня, вижда четири животни и всяко едно от тях по четири крила. Животните тичат и се връщат, а видът им е като светкавица. А Духът е този, който ги води по четирите краища на света.
към текста >>

62. І.02.09. НЕБЕСНАТА ТВЪРД

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тя представлява облак, а в средата е онзи огнен пламък, който е Бог пояждающ.
9. НЕБЕСНАТА ТВЪРД В средата с тънка рамка е оградена най-важната иконографска композиция във вид на квадрат. Над горната рамка е Небесната твърд. Тя представлява облак, а в средата е онзи огнен пламък, който е Бог пояждающ. „Ръката на Господа Йеова падна там върху мене. И видях, и ето подобие като зрак от огън, от зрака на чреслото му и надолу огън и от чреслото му нагоре като зрак на сияние." „И ето славата на Бога Израилева бе там, според видението, което видях на полето." (Иезекил, гл. 8, ст. 1-2, 4). „После видях и ето в твърдта, която бе над главите на херувимите видеше се над тях като сапфир камък, явление, подобие на престол." (Иезекил, гл.
към текста >>

63. І.02.10. ПОД НЕБЕСНАТА ТВЪРД

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

„И славата Господня се възвиси от херувимите при прага на дома и облакът изпълни дома и двора, и дворът се изпълни от сиянието на Славата Господня." (Иезекил, гл.
По средата на кръста под надписа е окачен трънен венец, който е бил на главата на Исуса. В този иконографски сюжет остава да се видят две най-важни неща. Първо: Полетът на херувимите, отляво и отдясно, които повдигат на крилата си Славата на Бога Израилева върху тях. (Иезекил, гл. 11, ст. 22). „И славата Господня се възвиси от херувимите при прага на дома и облакът изпълни дома и двора, и дворът се изпълни от сиянието на Славата Господня." (Иезекил, гл. 10, ст. 4). Второ: „Видех Духът, Който слезваше като гълъб от небето и остана на Него. И аз го не знаех, но този, Който Ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: „На Когото видиш, че слезва Духът и остава на Него, Той е, Който кръщава с Духа Светого. И аз видях и свидетелствувам, че този е Син Божий." (Евангелие от Иоанна, гл. 1, ст. 32-34).
към текста >>

64. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И когато Скинията Господня се движеше с Израилевите синове в пустинята, денем покрита с облак Господен, а нощем ги водеше огненият стълб Господен, то те гледаха образа Господен.
След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата. 11*. ОтецТеофаний от Иверския манастир от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим. Разговаря с тогавашния патриарх Партений {1737-1766), който с помощта на православните християни са си възвърнали святите места по силата на султанска заповед от 1757 г. След това отива и се среща с патриарха Паисий (1744-1748) и (1751-1752) и са приели за добър знак рибите, като символ на името Исус Христос, Божий син, Спасител и тогава напечатват 153 Антиминса (Божествени жертвеници), И първата служба за тези Антиминси станала на Великата събота. Била приложена и частица със заклинание: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоро низпровержи и предажд е благочестивим." Това означава, че мерзкото и богохулно агарянско царство в лицето на турската османска империя в скоро време да се унищожи и да се предаде в ръцете на благочестивите, Откъде идва този израз? И когато Скинията Господня се движеше с Израилевите синове в пустинята, денем покрита с облак Господен, а нощем ги водеше огненият стълб Господен, то те гледаха образа Господен. Денем ги покриваше с облак, за да ги пази от слънцето, нощем ги водеше с огнен стълб по пътя Господен, а сутрин Господ отваряше небесните врати и манна, небесен хляб, слизаше от небето на земята, та я събираха, за да се нахранят. „И когато се дигаше ковчегът на път, Мойсей говореше: „Стани, Господи, и да се разпръснат враговете ти и да бягат от лицето Ти онези, които Те ненавиждат." А когато се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при тмите на Израилевите тисящи." Теофаний е пътувал 12 години и разнасял Антиминсите и е посвещавал служителите на Бога във волята на Святия Дух за освобождението на християните от агарянско иго. Завърнал се в Света гора и там починал. 12*. Следовниците на Святия Дух си предавали Антиминсите на своите последователи и продължавали да се молят, да извършват Евхаристията с тях. Така се подготвят с годините и идва 1820-1821 г., когато се вдигат гърците на въстание, подпомогнати от българите.
към текста >>

Денем ги покриваше с облак, за да ги пази от слънцето, нощем ги водеше с огнен стълб по пътя Господен, а сутрин Господ отваряше небесните врати и манна, небесен хляб, слизаше от небето на земята, та я събираха, за да се нахранят.
ОтецТеофаний от Иверския манастир от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим. Разговаря с тогавашния патриарх Партений {1737-1766), който с помощта на православните християни са си възвърнали святите места по силата на султанска заповед от 1757 г. След това отива и се среща с патриарха Паисий (1744-1748) и (1751-1752) и са приели за добър знак рибите, като символ на името Исус Христос, Божий син, Спасител и тогава напечатват 153 Антиминса (Божествени жертвеници), И първата служба за тези Антиминси станала на Великата събота. Била приложена и частица със заклинание: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоро низпровержи и предажд е благочестивим." Това означава, че мерзкото и богохулно агарянско царство в лицето на турската османска империя в скоро време да се унищожи и да се предаде в ръцете на благочестивите, Откъде идва този израз? И когато Скинията Господня се движеше с Израилевите синове в пустинята, денем покрита с облак Господен, а нощем ги водеше огненият стълб Господен, то те гледаха образа Господен. Денем ги покриваше с облак, за да ги пази от слънцето, нощем ги водеше с огнен стълб по пътя Господен, а сутрин Господ отваряше небесните врати и манна, небесен хляб, слизаше от небето на земята, та я събираха, за да се нахранят. „И когато се дигаше ковчегът на път, Мойсей говореше: „Стани, Господи, и да се разпръснат враговете ти и да бягат от лицето Ти онези, които Те ненавиждат." А когато се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при тмите на Израилевите тисящи." Теофаний е пътувал 12 години и разнасял Антиминсите и е посвещавал служителите на Бога във волята на Святия Дух за освобождението на християните от агарянско иго. Завърнал се в Света гора и там починал. 12*. Следовниците на Святия Дух си предавали Антиминсите на своите последователи и продължавали да се молят, да извършват Евхаристията с тях. Така се подготвят с годините и идва 1820-1821 г., когато се вдигат гърците на въстание, подпомогнати от българите. Пострадали са много архиереи, като патриарх Григорий бил обесен, предал себе си като пасхален агнец за възкресението на християните и освобождението им.
към текста >>

65. І.02.27. ПРОРОЧЕСТВОТО ОТ СВЕТА ГОРА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Атон, Света гора ще се раздели на две части и всички монаси ще се събират на върха на високата гора Атона и там ще ги покрие Господ с облак тъмен, да не може Антихрист да ги намери, нито по море, нито по суша. 10.
Ще стане смятение по всичката земя и свят до 1919 г. 8. В 1919 г. на идолопоклонници японци и китайци ще завладеят Москва и Цариград. Подир европейските войни и ще станат всичките храмове, църкви, идолопоклонски капища на японци и китайци. 9. И в същата 1919 г. Атон, Света гора ще се раздели на две части и всички монаси ще се събират на върха на високата гора Атона и там ще ги покрие Господ с облак тъмен, да не може Антихрист да ги намери, нито по море, нито по суша. 10. И после три години царуването на Антихриста, избраните монаси ще излезат от Света гора - Атон. 11. И ще отидат в Рим на война, сам Антихриста и ще направят голямо сражение не със оръдие или нож и всичката им борба и сражение ще бъде със Словото Божие като меч обоюдоострий. 12. В 1923 г. конец Царство Антихриста. Копие из книгата „Град Ерусалим" 1910 г.
към текста >>

66. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

При все тазгодишното лято беше влажно, защото през 3-4 дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак -атмосферата навсякъде се разчисти.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ Преди срещата Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години - в края на юни, Петровден. Освен тази особеност поканите се отличаваха от другите и по това, че съдържанието им бе различно и че срещата не се именуваше „среща", а „събор". Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване даже е съставило голямо удоволствие, защото морето кротувало - явно като тепсия. Също така от приятност при пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали Балкана, каквито например казанлъчани и някои други, идещи от Южна България. При все тазгодишното лято беше влажно, защото през 3-4 дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак -атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способствуваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-надолу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август 1911 година, сряда Срещата на членовете на Веригата на събора, така наречен в поканите, и тая година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца Атанас Бойнов, а ставаха и в оная на Тодор Бостанджиев, панталонджия, която е съседна с първата и отстои на южна посока от нея и която по нареждане също е била ангажирана с наем, докато трае съборът, понеже колибата само на г-н Бойнов по практика от миналата година се оказа малка. В колибата на г-н Бойнов ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше сформирувана горницата. Гостилницата също се помещаваше в Бостанджиевата колиба.
към текста >>

67. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

17 август, неделя Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.
17 август, неделя Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден. Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора. Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза: - Ще вземе само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината.
към текста >>

Вечеряхме весели и единодушни и към 10 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време, съвършевно ясно, никъде нямаше облак, тихо, без вятър, но тъмно, без луна.
Вие трябва да имате същата опитност, защото само тогава можем да бъдем ученици Христови. Само с такава вяра ще се спасим. След тая беседа Учителят раздаде чашата всекиму и от хляба и възгласи: - Да ви благослови Господ мой. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви, заради вашето послушание да ви благослови Господ. Подир всичко изложено излязохме един по един от салона, като всеки взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, риба, ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни и към 10 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време, съвършевно ясно, никъде нямаше облак, тихо, без вятър, но тъмно, без луна.
към текста >>

68. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

17 август, неделя Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.
17 август, неделя Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден. Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора. Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза: - Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината.
към текста >>

69. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни.
Онова, което обръщаше внимание на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни, инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И дамите, и те не могат да си обяснят. Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или дВа пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре. 4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд. Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К.
към текста >>

70. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

ТОМ 12

Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че в твоето слънце има облак и затова гледай да го премахнеш.
Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я, не се осъждайте, но я изправете. Ако схващаш, че има грешка и не я поправиш, значи това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, то значи, че вие сте много преситени от живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че в твоето слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого - ти имаш такъв черен облак на твоето слънце и Господ го вижда и казва: „На слънцето на Мара има черен облак.“ Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по 50 тояги, той какво знае? Знае само закона на тоягите. Ако един вол 20 години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, той какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече.
към текста >>

Например някога не си разположен, не обичаш някого - ти имаш такъв черен облак на твоето слънце и Господ го вижда и казва: „На слънцето на Мара има черен облак.“ Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали.
Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я, не се осъждайте, но я изправете. Ако схващаш, че има грешка и не я поправиш, значи това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, то значи, че вие сте много преситени от живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че в твоето слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого - ти имаш такъв черен облак на твоето слънце и Господ го вижда и казва: „На слънцето на Мара има черен облак.“ Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по 50 тояги, той какво знае? Знае само закона на тоягите. Ако един вол 20 години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, той какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате на Слънцето черни облаци!
към текста >>

71. 10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител,

Паша Теодорова

ТОМ 13

10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител, а също така и неговия имен ден Кой и какъв облак може да закрие диска на слънцето и да помрачи неговата светлина?
10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител, а също така и неговия имен ден Кой и какъв облак може да закрие диска на слънцето и да помрачи неговата светлина? Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. Кой обикновен, простосмъртен човек може да спре светкавицата и гръмотевицата на небето? Кой може да спре бурите, ураганите и циклоните по земята? - Само безсмъртният, който знае законите на небето и на земята, който владее тези закони и ги прилага. Само той може да направи това.
към текста >>

72. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

ТОМ 13

А в пустинята трябва да го има Бог - Йехова, да ги води нощем с огненото си къл бо на Духа, а денем да ги покрива с облак с разперените крила на Духа.
Това трябва да знаят. До днес българите не приемат, отхвърлят Словото и Учението му. Затова и Господ на Силите ги прекарва през страдание, мъчение и ограничителни условия на живот. Те сега са в пустинята на живота. А в пустинята трябва да имаш Водител - да го има Мойсей, пратеникът Божий. А в пустинята трябва да го има Бог - Йехова, да ги води нощем с огненото си къл бо на Духа, а денем да ги покрива с облак с разперените крила на Духа. И сутрин като станеш, да намериш около себе си небесната манна, небесната храна за себе си и душата си. Днес, утре и до края на вековете - това го има в Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Словото Му е Слово на Живия Господ на Силите и Бог на Живота.
към текста >>

73. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Както облакът се превръща във водни капки, така вашите мъчнотии трябва да се стопят.
(Фиг. 1) Каква е вашата идея в живота? Един човек, който не му се напуща земния живот, какво е разбрал от живота? Както облаците закриват слънцето (Фиг. 2), така много пъти облаци затулят нашето съзнание. В психичния живот облаците затулят нашето слънце само когато се обезверим. Както облакът се превръща във водни капки, така вашите мъчнотии трябва да се стопят. Духовно изпотяване. Човек трябва да има един уреден живот. Всички хора в морално отношение трябва да бъдат гениални музиканти. Морален човек - той е предвидил всички неща, които има да срещне в живота. Милосердието е една вяра.
към текста >>

74. II. ЖЕЛЕЗНИТЕ ВРАТИ И МЕДНИТЕ ВРАТИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

По времето на Моисея, когато огненият стълб на Господ Йеова ги води нощем в пустинята и когато облакът със своите крила ги покрива през деня и ги пази от горещото слънце, а те пладнуват заедно със стадата си на сянка и хладнина.
Те днес работят срещу музиката на Учителя, като я променят, срещу Паневритмията, като я променят, движени от един и същ дух - Духът на Заблуждението. 9. Днес ще се повторят времената от времето на Моисея. А защо? Духът Христов е Един и Истий, от вчера, днес и утре. И завинаги. По времето на Моисея, когато огненият стълб на Господ Йеова ги води нощем в пустинята и когато облакът със своите крила ги покрива през деня и ги пази от горещото слънце, а те пладнуват заедно със стадата си на сянка и хладнина. През нощта пътуват, водени от огнения стълб на Йеова, а сутринта събират „хлябът Господен" - манната Господня и се хранят. И тогава, ръководени от Духът на Заблуждението, започват да говорят срещу Моисея и против Бога. „И проводи Господ върху людете горителни змии, които хапеха людете, и измряха много люде от Израиля. И дойдоха людете при Моисея и рекоха: Съгрешихме, защото говорихме против Господа и против тебе, помоли ся Господу да махне змиите от нас." (Числа гл. 21, ст.
към текста >>

75. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1101-1020

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Евреите по времето на Мойсей стояха 45 години заради това, че не изпълниха волята на Йехова, който ги водеше в пустинята нощем като огнен стълб, а денем простираше облак над тях да ги пази от слънцето, а сутринта ги хранеше с манна, паднала от небето.
ще бъде анархическа власт с цялостна анархия. Периодите вървят през 45 години, а една епоха е от 1000 години. 3. От 2035 - 2080 г. - анархо-комунистическа власт - идейна, политическа и икономическа диктатура. Цикълът от 45 години се определя от съвпада на Сатурн с Уран. Евреите по времето на Мойсей стояха 45 години заради това, че не изпълниха волята на Йехова, който ги водеше в пустинята нощем като огнен стълб, а денем простираше облак над тях да ги пази от слънцето, а сутринта ги хранеше с манна, паднала от небето. За свършека на века виж „Изгревът", том II, с. 38 - 39. Пророчествата на Учителя са дадени в „Изгревът", том III, с. 309 - 310, а за Деня Господен - виж под N 8 на стр. 309. За Епохата на Водолея виж „Изгревът", том II, с.
към текста >>

76. 93. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

София гореше, града беше напуснат, тегнеше тъмен облак от пушеци.
стана най-голямото нападение над София - града гореше. По това време Учителят е бил в домът на моя брат Борис, намиращ се вдясно от пътя за село Симеоново на около 200 метра зад боровата гора. Дотогава, казваше брат ми, ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките Той не излизаше. Този път обаче, излезна и дълго гледа към града. Сутринта - продължава брат ми - отидохме на Изгрева. София гореше, града беше напуснат, тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителят застана всред поляната гледаше мрачен картината и с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да поддържа човек връзката си с Бога. Да излезнем! " Тогава от село Мърчаево, дойде поканата. Брат Темелко предлагаше къщата си на Учителя.
към текста >>

77. 11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Тези частици образуват един светъл облак около това слънце, около тази звезда, който ще даде началото на една нова вселена.
Слънцата са един ярко изразен етап на този еволюционен процес. Като първа фаза от него се явяват червените слънца - червеното излъчване. Идват след това следващите фази на еволюцията, които се изразяват с все по-голямата им и по-голяма яркост и температура, даващи все по-мощни и по-мощни силови течения. Докато най-после тези слънца - звезди преминат в един нов етап на своето развитие. Това развитие започва с едно непонятно за нас, за нашите представи бурно изтичане от тях на ярко светещи елементарни частици. Тези частици образуват един светъл облак около това слънце, около тази звезда, който ще даде началото на една нова вселена. Такъв един нов етап от звездната еволюция имаме в съзвездието Водолей. Това съзвездие заема обширна област от небесната сфера, в което с просто око могат да се видят около 90 звезди. Новото, могъщото в това съзвездие е вижданото от нас едно светло мъгляво петно, намиращо се на едно разстояние от 590 светлинни години. То е най-ярката, най-голяма мъглявина, която от нас може да се види. Диаметърът на този тъй ярък облак е 300,000 пъти по-голям отколкото е разстоянието на Земята до Слънцето.
към текста >>

Диаметърът на този тъй ярък облак е 300,000 пъти по-голям отколкото е разстоянието на Земята до Слънцето.
Тези частици образуват един светъл облак около това слънце, около тази звезда, който ще даде началото на една нова вселена. Такъв един нов етап от звездната еволюция имаме в съзвездието Водолей. Това съзвездие заема обширна област от небесната сфера, в което с просто око могат да се видят около 90 звезди. Новото, могъщото в това съзвездие е вижданото от нас едно светло мъгляво петно, намиращо се на едно разстояние от 590 светлинни години. То е най-ярката, най-голяма мъглявина, която от нас може да се види. Диаметърът на този тъй ярък облак е 300,000 пъти по-голям отколкото е разстоянието на Земята до Слънцето. Или както още се определя е равно на 300,000 - астрономически единици. Като имаме предвид, че една астрономическа единица е равна •на 150 милиона километра, то за да имаме в километри диаметъра на този тъй ярък облак, ще трябва да умножим 150 милиона по 300 хиляди. В центъра на този облак се намира звездата, която го е създала. Тази звезда засега има измерена температура на нейната повърхност от 130,000 градуса. Като се има предвид, че температурата на повърхнината на нашето Слънце е само 6,000 градуса, то можем само да имаме някаква бледа представа за онези могъщи процеси, които стават в тази звезда, която на такова грамадно разстояние от себе си изпраща ярки елементарни частици.
към текста >>

Като имаме предвид, че една астрономическа единица е равна •на 150 милиона километра, то за да имаме в километри диаметъра на този тъй ярък облак, ще трябва да умножим 150 милиона по 300 хиляди.
Това съзвездие заема обширна област от небесната сфера, в което с просто око могат да се видят около 90 звезди. Новото, могъщото в това съзвездие е вижданото от нас едно светло мъгляво петно, намиращо се на едно разстояние от 590 светлинни години. То е най-ярката, най-голяма мъглявина, която от нас може да се види. Диаметърът на този тъй ярък облак е 300,000 пъти по-голям отколкото е разстоянието на Земята до Слънцето. Или както още се определя е равно на 300,000 - астрономически единици. Като имаме предвид, че една астрономическа единица е равна •на 150 милиона километра, то за да имаме в километри диаметъра на този тъй ярък облак, ще трябва да умножим 150 милиона по 300 хиляди. В центъра на този облак се намира звездата, която го е създала. Тази звезда засега има измерена температура на нейната повърхност от 130,000 градуса. Като се има предвид, че температурата на повърхнината на нашето Слънце е само 6,000 градуса, то можем само да имаме някаква бледа представа за онези могъщи процеси, които стават в тази звезда, която на такова грамадно разстояние от себе си изпраща ярки елементарни частици. И то това, което виждаме и констатираме е от преди 590 години. Този именно нов еволюционен процес в съзвездието Водолей е ясно изразени чрез силовите течения на Уран.
към текста >>

В центъра на този облак се намира звездата, която го е създала.
Новото, могъщото в това съзвездие е вижданото от нас едно светло мъгляво петно, намиращо се на едно разстояние от 590 светлинни години. То е най-ярката, най-голяма мъглявина, която от нас може да се види. Диаметърът на този тъй ярък облак е 300,000 пъти по-голям отколкото е разстоянието на Земята до Слънцето. Или както още се определя е равно на 300,000 - астрономически единици. Като имаме предвид, че една астрономическа единица е равна •на 150 милиона километра, то за да имаме в километри диаметъра на този тъй ярък облак, ще трябва да умножим 150 милиона по 300 хиляди. В центъра на този облак се намира звездата, която го е създала. Тази звезда засега има измерена температура на нейната повърхност от 130,000 градуса. Като се има предвид, че температурата на повърхнината на нашето Слънце е само 6,000 градуса, то можем само да имаме някаква бледа представа за онези могъщи процеси, които стават в тази звезда, която на такова грамадно разстояние от себе си изпраща ярки елементарни частици. И то това, което виждаме и констатираме е от преди 590 години. Този именно нов еволюционен процес в съзвездието Водолей е ясно изразени чрез силовите течения на Уран. Планетата Уран създава и оформя мозъчните центрове, които се намират в горната част на главата току що зад центровете създадени и оформени от планетата Вулкан или както сега италианският професор Бенанди нарича „Фаенца", които са зад центровете на Сатурн, намиращи се в горната част на челото.
към текста >>

78. 17. ДУНАНМА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Н.Д. „Дунанмата" е туй, че Бялото Братство има седалище там и то със своите сили, със своето напрежение, което има, дава един така да се каже един облак върху тази Земя, тези хора да живеят в мир и разбирателство - три различни народности.
Една могъща „Дунанма", едно велико тържество. Грейва лицето на всеки, който види проявата на Любовта. Грейнало беше и лицето на Учителя пред очакваното на тази гигантска проява на Любов, пред това гигантско даване, пред тази „Дунанма". В.К. Тука въпроса е ясен. Сега, връзката между тази „дунанма" и Мон-Блан, или седалището на Бялото Братство в Швейцария? Н.Д. „Дунанмата" е туй, че Бялото Братство има седалище там и то със своите сили, със своето напрежение, което има, дава един така да се каже един облак върху тази Земя, тези хора да живеят в мир и разбирателство - три различни народности. Закриля тези хора за да не могат да възприемат злото на разединението, което тъй много е разпространено на нашата планета. В.К. Как си представяш това седалище на Бялото Братство на Мон-Блан. В какви тела са там? Като силово поле ли е или нещо друго? Н.Д. Те са в етерни тела, те са същества със своите звездни тела са там и ние не можем да ги видим, защото нашите очи са несъвършени.
към текста >>

79. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи.
1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа. ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?...
към текста >>

80. III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

През деня облак разпростирайки се над евреите ги е пазел от изгарящото слънце на пустинята. 4.
17, ст. 1-12) 3. Скинията е била построена така, че да се разглобява на части и да се пренася при пътуването на евреите 40 години в пустинята. През нощта огненият стълб на Йехова ги е водил в пустинята и Скинията носена от свещениците заедно с ковчега са го следвали. Когато е спирал да се движи огненият стълб, евреите са спирали и тогава е падала небесната манна, което е било небесния хляб и те са се хранили. През деня облак разпростирайки се над евреите ги е пазел от изгарящото слънце на пустинята. 4. За цялото Богослужение виж „Изгревът" том XI, стр. 1-18, а за пасхата на Новия завет от стр. 19-35. А Славата Божия, която е посещавала Скинията е било едно видимо осеятелно видение, една светлина по-силна от тази на слънцето и те не са могли да я гледат. Славата Божия означава Светлината, която слиза от Божествения свят. 5. Давид, който е бил помазаникът Божий, избран да царува над Израела, бил посветен в тази си служба от пророк Самуила.
към текста >>

81. XI. „ИЗГРЕВЪТ - Е МЯСТОТО НА БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

А когато са влезнали в пустинята и Духът Божий ги е водел нощем с огнено кълбо, а денем ги е покривал с крилата си във вид на облак, а сутринта ги е хранил с небесния хляб - небесната манна, то евреите са почнали да роптаят и да воюват срещу Моисея.
Те присъствуват от векове. Когато евреите са бягали от Египет по време на пасхата с кръвта на агнето са отбелязвали с кръвен знак по вратите си. И поразяващия ангел е преминавал покрай тях, не е влизал при тях, но е поразявал всички първородни на Египет. Това е свършил единият ангел. Изпълнил е Божията Воля, за да побягнат евреите от Египет, защото е бил избран за Божий народ. А когато са влезнали в пустинята и Духът Божий ги е водел нощем с огнено кълбо, а денем ги е покривал с крилата си във вид на облак, а сутринта ги е хранил с небесния хляб - небесната манна, то евреите са почнали да роптаят и да воюват срещу Моисея. Тогава е идвал втория ангел и с меч е поразявал онези, които са хулили Бог Йехова и не са се вслушвали в думите му изречени от Моисея, които е бил Божия пратеник. Тези два ангела вървят от памтивека заедно, защото те са служители Божии и въздават Божията правда всекиму според делата му. Амин. 7. На Изгрева присъствува Учителят на Бялото Братство. Това е Учителят на Истината, който носи в себе си три неща: Свобода за душата, светлина за ума и чистота на сърцето и прави постъпки.
към текста >>

82. 1923 година

ТОМ 16

8) В съзнанието иде светлина в облак, е която ще видите Христа отвътре и ще чуете Неговия глас тихо да ви шепне: „Обичайте се!
Всякога трябва да бъдем смели в борбата със злото - смели и решителни. Никаква крачка назад. 5) Вярвай, твойта душа е чиста и никой не е я опетнил. 6) Лимонът е знак на мъдрост и който се нуждае от нея, хубаво е да яде лимон. 7) В сегашната епоха всички сме изложени на големи изкушения и всички трябва да станем верни на великата любов. 8) В съзнанието иде светлина в облак, е която ще видите Христа отвътре и ще чуете Неговия глас тихо да ви шепне: „Обичайте се! Любете се! Самопожертвувайте се за своя ближен, за разумното, за доброто, чистото, идеалното. 9) Любете всичките хора, както Христос ги любеше. 10) Няма човек, който да няма добро в него. 11) Умният човек връзва силния и добрия.
към текста >>

24.III.[1923 год.], събота Слънцето бе покрито с малък облак, който после се разпръсна.
Начало - 8 ч вечерта. Поздрав душевен на всички братя и сестри от любезния ни Учител. В. В. П. 23.III.[1923 год.], петък Сутринта имахме пак величествен изгрев. През деня имахме класно по алгебра, не можах да го направя. Вследствие на неуспеха ми да направя класното по алгебра [и] геометрия и повтарянето ми в изпита по дескриптивна [геометрия], у мен се появи едно неспокойство и тревожене, което съвсем разстрои моето душевно спокойствие, и засега аз прекарвам едни крахове и неспокойствия, от тия математични предмети. 24.III.[1923 год.], събота Слънцето бе покрито с малък облак, който после се разпръсна. Следобед си тръгнах за село, отбих се в Ковачевец у Дядови Ганчови. Учуден съм от възторга и радостта на момиченцата Цветанка и Марийка, които с радост очаквали и питали кога ще отида у тях, за да понаучат някоя песен. 24.III.[1923 год.], неделя Осъмнах у дома, без да правя молитва и упражнения. Батю беше болен, впрегнахме каруцата и тръгнахме към Попово, като докарахме Никола Цонев, Ганю Белчев, Генчо Белчев и Димитър Видилниев на Попово, където те идеха да избират и кандидатират народни представители, за новите избори. Никола Ковачев пропадна.
към текста >>

Сутринта изгревът бе затулен от облак, не съвсем голям, само 3-4 метра височина.
През деня празнувахме празник на дружеството. Излязохме на Балжи-Омуртагската поляна при чешмата и с хоро и свирни прекарахме до вечерта. После през градската градина си дойдохме. Вечерта четохме беседата „Положителните и отрицателните черти на ученика". 25.III.[1923 год.], понеделник Трудова седмица, за гимназията. Сутринта изгревът бе затулен от облак, не съвсем голям, само 3-4 метра височина. После денят много славен. Копахме в училище шанц* за тръби от горната чешма до гиманизята. 26.III.[1923 год.], вторник Слънцето [се] показа потулено с малък облак. 27.III.[1923 год.], сряда В сряда, 27.Ш. ходихмеу един болен - аз, сестра Козарева, брат Методи и Никола Мисирджиев.
към текста >>

26.III.[1923 год.], вторник Слънцето [се] показа потулено с малък облак.
Вечерта четохме беседата „Положителните и отрицателните черти на ученика". 25.III.[1923 год.], понеделник Трудова седмица, за гимназията. Сутринта изгревът бе затулен от облак, не съвсем голям, само 3-4 метра височина. После денят много славен. Копахме в училище шанц* за тръби от горната чешма до гиманизята. 26.III.[1923 год.], вторник Слънцето [се] показа потулено с малък облак. 27.III.[1923 год.], сряда В сряда, 27.Ш. ходихмеу един болен - аз, сестра Козарева, брат Методи и Никола Мисирджиев. Особно духовно разположение. На връщане се отбихме у Комарова [Комарчева] и изпяхме и ней някоя песен и отидохме в Евангел. дом, а сестрата си отиде.
към текста >>

28.Ш.[1923 год.], четвъртък Изгрев, потулен от неголям облак, и през деня свършихме със заравянето на тръбите и чешмичката почти се изкара, през деня бяхме свободни осмокласниците, аз правих на брата Сандя кутия на цигулка, Вечерта си носих тефтерчето на настойника си г-н Ковачев и отидох у сестра Козарева, за да прочета писмото, пратено от сестра Щиляна Д.
27.III.[1923 год.], сряда В сряда, 27.Ш. ходихмеу един болен - аз, сестра Козарева, брат Методи и Никола Мисирджиев. Особно духовно разположение. На връщане се отбихме у Комарова [Комарчева] и изпяхме и ней някоя песен и отидохме в Евангел. дом, а сестрата си отиде. 28.Ш.[1923 год.], четвъртък Изгрев, потулен от неголям облак, и през деня свършихме със заравянето на тръбите и чешмичката почти се изкара, през деня бяхме свободни осмокласниците, аз правих на брата Сандя кутия на цигулка, Вечерта си носих тефтерчето на настойника си г-н Ковачев и отидох у сестра Козарева, за да прочета писмото, пратено от сестра Щиляна Д. Русева, ул. „Ивайло" № 25, София. От прочитането ми остана ценен материал, думите на Учителя: 1) За пречистване на стомаха да се вземе черна ряпа сок (да се настърже ряпата и да се изстиска и от сока сутрин и вечер по една кафяна лъжичка да изпиваме). 2) Сутрин и вечер по една скилидка чесън да сдъвкваме, по-напред на едната страна, после на другата, и тогава да я глътваме. 3) Упражнение: ръцете обтегнати напред и малко кръстосани китките, пристъпва се с десния крак, махват се ръцете встрани с издухване, после с левия [крак] и ръцете пак в същото положение и движение, и така се отива напред, доколкото искаме.
към текста >>

Слънцето бе потулено от облак, не голям, през него се прозираше слънцето, като се показа.
И казва, че от 22 март до 26 юли всяка сутрин да посрещат изгрева. Тази енергия от сутрешното слънце и зора, която получим, никой не може ни я отне. Ни епидемии няма да ни хващат и болести - не! Като правим чесновия и с ряпата описан горе начин на пиене и сдъвкване. 30.III.1923 год., петък Станахме в 4 и 20 минути, отидохме в гората и посред дивната хармония от хор на птички посрещнахме зората. Слънцето бе потулено от облак, не голям, през него се прозираше слънцето, като се показа. Ето, пиша писмо на сестрата Стилияна Д. Русева. Вечерта в 11 ч сутринта заминахме за гр. Варна на екскурзия. Стигнахме в 7 ч сутринта в града. Като слязохме, веднага тръгнахме да обикаляме пристанището и параходите.
към текста >>

Изгрев имаше, но не съвсем чист, щото слънцето се показа така, че отиде в облак.
10.IV.[1923 год.], вторник Третият ден на Великден, учих геометрия и сряда - също и писах реферат върху „Педагогичната дейност на Н. Рилски". 11.IV.[1923 год.], сряда Четене. 12.IV/.[1923 год.], четвъртък Четене. 13.IV.[1923 год.], петък Станах рано у дома, направих молитвата и се нахраних и с Димитър Статев си дойдох в Попово. 14.IV.[1923 год., събота] Станахме аз, Георги и брат Никола и отидохме на могилата. Изгрев имаше, но не съвсем чист, щото слънцето се показа така, че отиде в облак. Но денят бе ясен, аз цял ден с Никола стояхме. Учих алгебра. 15.IV.1923 [неделя] Успали сме се. Молитва в квартирата. На молитвено събрание дохожда майката на Лида, чете се беседата „Анани и Сапфира".
към текста >>

83. 1925 година

ТОМ 16

Къде 7 ч вечерта откъм север се зададе тъмен облак, който за бързо като хала мина с фучене и на кълба, и по нас попръска и градушка, но не направи големи повреди.
Казах, че действително трябва да се мисли и че мисълта ми е всякога в това как да се помогне и излезе от това положение, в което е сега народът. На днешния ден не учихме, защото с окръжно ни се определя денят за траурен, също и да се отслужи панахида по случай атентата в София от комунистите и за убитите в развалините. После говорихме всеки класен в класа си на учениците си защо не учихме и ги разпуснахме. Учителството се събрахме на П[...]ня и оттам се разотидохме. През деня аз, Добри Бобев и Иван градихме плевнята. Къде 7 ч вечерта откъм север се зададе тъмен облак, който за бързо като хала мина с фучене и на кълба, и по нас попръска и градушка, но не направи големи повреди. 17.V.[1925 год.], неделя Сутринта станах рано, умих се и след най-важното - (...), свирих. След това се приготвих и отидох на общината, срещнах се със Ст. Н. Попов и го попитах ще ми даде ли 7 кг жито и 4 папури и да ме чака за сумата 1310 лева до края на май. След това отидох на воденицата, смлях го и го донесох със Ст. Ненов у дома.
към текста >>

84. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча.
Съблякох се съвсем гол. Много приятно ми бе, като ме печеше хубавото слънце. Чувствувах особно състояние като че ли бях в баня, потънал съвсем във водните вълни, от които се чувствуваше особна приятност. Докъде 12 ч на обед стоях все гол. Затряска и загърмя далеч на изток за дъжд. Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча. След малко заваля силен дъжд и град и то само в горнята махала. В долната махала нема дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово. Вечерта бях отишъл при Сандю. Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея.
към текста >>

В долната махала нема дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово.
Чувствувах особно състояние като че ли бях в баня, потънал съвсем във водните вълни, от които се чувствуваше особна приятност. Докъде 12 ч на обед стоях все гол. Затряска и загърмя далеч на изток за дъжд. Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча. След малко заваля силен дъжд и град и то само в горнята махала. В долната махала нема дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово. Вечерта бях отишъл при Сандю. Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея. Имала момиченце, 6-годишно вече. Стояла вече 4 години слугиня из Русе и сега си дошла с цел може би да се омъжи и да си отпочине, както си и каза.
към текста >>

85. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Тези, които обръщат внимание на цветовете на облака, и, от тях има голямо въздействие и поука.
И всяка една мисъл произвежда особен цвят. Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвеждат във вътрешния мир на читателя. Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри. Даже и онези, които нищо не разбират, и те си служат с цветовете. Това не е нещо произволно. Тези, които обръщат внимание на цветовете на облака, и, от тях има голямо въздействие и поука. 22.XII.1933 год., петък Времето бе много студено. Силен проницателен вятър духа. От петдневната почивка съм отслабнал физически. Нямам настроение за четене или каквато и да е друга работа. Докъде 10 ч бях все в салона при Учителя.
към текста >>

86. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

И няма да се съмнявате, ако утре ви засенчи облак и не виждате слънцето.
Каквото и да стане в света, вашият свещен огън да не угасва. Да възлюбиш някого, трябва да го обожаваш. Любовта изключва каквото и да е подозрение, тя всичко жертвува. Да любиш някого значи да го разбираш, а да оценяваш на някого любовта - да не злоупотребяваш с нея. Ако някой ви обича, Бог ви обича. И няма да се съмнявате, ако утре ви засенчи облак и не виждате слънцето. То не се е загубило, то съществува. Над облаците се дигнете, за да се срещнете със слънцето. 4. Разговор с Учителя на 10.VII.1931 год. след пладне, при второто езеро на Рила Който иска да бъде здрав, трябва да дъвче добре храната, за да могат нервите на небцето, езика и пр. да приемат праната, или магнетизма на храната, а тая прана е най-съществената част от храната.
към текста >>

87. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

На връщане, вече на свечеряване, започна да вали силен дъжд, но на облак, който след малко престана, обаче до стъмяване все поотърва ситен дъждец.
Легнах си в 10 ч. 8.V.1934 год., вторник Станах на разсъмване. Облачно. Целия ден се кани да завали. Слънцето рядко се показва и се скрива зад водоносните тъмни облаци. Следобед, след първия учебен час, отидох в Емироглар за проверка на учениците. На връщане, вече на свечеряване, започна да вали силен дъжд, но на облак, който след малко престана, обаче до стъмяване все поотърва ситен дъждец. Нямам ищах за никаква работа. 9.V.1934 год., сряда Станах в зори. Облачно, но хубаво, приятно време след добрия дъжд, който напои земята. Не излязох на изгрев, а започнах да чета и преписвам резюметата, изпратени от брата Боев, и сега Наталия Чакова ги препраща до мене. Този ден успях да препиша от младежкия окултен клас от 19.1.1934 год.
към текста >>

* Слънцето изгря иззад облак.
табак - по-плътна хартия, полукартон. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Сънувах, че сме на екскурзия Георги Събев и някои други наши братя и сестри. Разговаряхме се надълго и нашироко по разни въпроси. Приготовлявахме се да пренощуваме някъде в Балкана и събирахме дърва. Забравих в подробности съня си. * Слънцето изгря иззад облак. През деня вее все вятър откъм юг и почти целия ден имаше облаци и силен вятър до късно, до 10 ч и бучи. Дочетох книгата „Черният Мойсей". 16.ХI.1934 год,, петък * Четох лекция от младежкия клас, първа година, „ Усилване на волята . Дават се напътствия, че ученикът не трябва да отсъствува от Школата. 2. Отсъствието да става по много важни причини. 3.
към текста >>

88. 2. (4. VII. 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта, Изгрев.)

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Източният хоризонт ясен, над линията надлъж се простира един облак като цепелин и други, малки, разпръснати.
1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4.30 ч сутринта. Време тихо, приятно. Небето ясно. В 4.55 ч бяхме пред нивата. Източният хоризонт ясен, над линията надлъж се простира един облак като цепелин и други, малки, разпръснати. Изтокът оранжев, облачетата почват да стават оранжеви и все по-светли. В 5 ч слънцето величествено се показа в оранжево-жълто сияние. Рядка хубост и красота. Не ни се напуска мястото и очарователната гледка.
към текста >>

89. 39. Времето на малката мисъл

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Появява се един малък облак.
След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила. Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие. Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците. Появява се един малък облак. Дохожда буря. Тя изгонва облака, градушката. Значи страданието те пази, На един човек му казали да отиде за 40 дни в Цариград и да се върне. Тръгва. Говори и почива, говори и почива и закъснял. „Господи, да стигна някъде конче, да се кача, да си почина" - си думал той.
към текста >>

Тя изгонва облака, градушката.
Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие. Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците. Появява се един малък облак. Дохожда буря. Тя изгонва облака, градушката. Значи страданието те пази, На един човек му казали да отиде за 40 дни в Цариград и да се върне. Тръгва. Говори и почива, говори и почива и закъснял. „Господи, да стигна някъде конче, да се кача, да си почина" - си думал той. Стигнал турчин с кобилка и конче. Турчинът му казал: „Имам милост за кончето, я го поноси!
към текста >>

90. 3. В. „Живот, год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

ТОМ 17

И нявга през забравата проблесне легенда или звук от тяхна реч - като че ли далечна вест небесна разсича тъмний облак - златен меч.
„Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1 Мара Белчева ЗАДУШНИЦА ... А думите им, верни и лъжливи, въздишките им, жадните уста; ръцете им и щедри и грабливи, сега бръшляна вий по тях листа... Изгнили вече лодките, веслата; земята глътна техния полет. И само по браздите на делата живее още живия завет. И нявга през забравата проблесне легенда или звук от тяхна реч - като че ли далечна вест небесна разсича тъмний облак - златен меч. И вижда погледа, в дъга пречистен, дърво изникнало до модрий свод, със златен плод отрупано, безлисто; очите на възкръсналий живот... (Публикувано и в „Избрани песни", 1931, с. 70, из „Вечният скитник )
към текста >>

91. 4. Сп. „Зорница, год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3, Вл. Русалиев

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

И в преграда между Теб и мен, И тъмен облак Твоя глед засеня, - Като кошмар в дълбокия ми сън.
3 Нашите писатели МАРА БЕЛЧЕВА О, докога ще ме изпитваш, Боже? Усмихнеш се, и ето всичко може. Заслушана във топлия ти глас На Твойта нива зрее - златен клас. И блесналият сърп не ме тревожи. Света десница върху мен положи И като струна пее до захлас, В дъхът Ти, Боже, шеметний ми час. И в преграда между Теб и мен, И тъмен облак Твоя глед засеня, - Като кошмар в дълбокия ми сън. Притискат ме небето и земята Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Из „Избрани песни" За нея най-добре би могло да се каже, че е минала през страшните светлосенки на Рембрант. И наистина тази горда аристократка, тази класическа, прекрасна и ома- гесваща жена и голяма поетеса слезе от озарените със слънчев блясък върхове долу в низките, където я чакаше тежката сянка на земята и великото световно страдание. Тя се преля като капка роса в океана на човечеството, стана равна на всичките хора и за нея нямаше голям, нямаше и малък, само хора, само човеци, братя и сестри, с които би могла да дели всичко. И наистина каква съдба: някога жената на убития министър Хр.
към текста >>

92. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята.
Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното. Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята. Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Мара Белчева изпада често в подобни философски размисли. Нейното отношение към проблемите на битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост. Прозренията, до които се домогва поетесата, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния.
към текста >>

93. 5.3. След гимнастиките

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Чувствувал съм като че светъл облак ме е подигал на почти половин метър над земята.
Тя остава все по-малка. Нещата върху нея се осветляват, стават понятни, разумни, смислени, грапавините се заглаждат и стават красиви. Просветление като това на слънчевата светлина се разсипва върху нашето съществувание. То става радостно, весело, пълно с надежди, перспективи. Наблюдавал съм разположението на духа и веднага след „беседата" и няколко дни по-късно. Чувствувал съм като че светъл облак ме е подигал на почти половин метър над земята. Всичко ми се е виждало хубаво, радостно. Такова настроение ставаше доминанта, господствуващо през следващата нощ и още два дни след това. После то избледняваше и се губеше в морето на катадневието. Мнозина от враговете на Учителя го обвиняваха, че „хипнотизирал" хората. Може би имаше нещо вярно в това.
към текста >>

94. 48. Учителят и времето

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Яви се черен облак, който покри хоризонта.
Учителят тогава живееше на „Опълченска" 66. Аз бях гледал с възторг прекрасните юнашки носии на хилядите юнаци и юнакини, дошли от всички краища на родината ни, както и от Чехословакия, Югославия, Полша. Беше наизлязла и цяла София да гледа юнаците. Денят беше хубав, слънчев. Но точно когато д-р Кадиев беше при Учителя, той забеляза, че неочаквано небето се затъмни. Яви се черен облак, който покри хоризонта. Започнаха светкавици, гръмотевици и прокапаха първите едри капки дъжд. - Ще се развали хубавият празник на юнаците - рече д-р Кадиев, който с въодушевление беше вече разказал на Учителя това, което беше видял. Учителят се позамисли, после стана и влезе в стаичката Си. Минаха десетина минути и Той отново дойде на мястото Си на двора до чешмата. Разговорът продължи на други теми.
към текста >>

Тъмният облак като че беше се замислил, после като че започна да избледнява, да става по-светло.
Минаха десетина минути и Той отново дойде на мястото Си на двора до чешмата. Разговорът продължи на други теми. Минаха още десетина минути. Учителят погледна небето и рече усмихнат: - То като че ли няма да вали? Вярно, не валеше. Тъмният облак като че беше се замислил, после като че започна да избледнява, да става по-светло. Още до половин час, небето се изясни и грейна слънце. Учителят погледна пак нагоре, усмихна се като човек, който е получил отговор на своя молба и рече: - Разнесе се дъждът и няма да вали, нали? Времето се оправи. Съборът на юнаците се проведе с успех.
към текста >>

95. 52. Писмото, което ме спаси

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Облак от черен дим заля бързо настрани... Ужас!
О, ужас, а вън е ад, да рискува ли човек, но как да излезе? А писмото привлича като магнит! Рискувайки всичко, изкачвайки предпазливо из окопа, лазейки бавно, с наведена глава, бавно приближаващ се към любимото писмо. Окопът остава вече назад. И в този момент нещо трясна зад гърба, оглушителен рев, блесна мълния и падна там, дето преди няколко секунди бях. Облак от черен дим заля бързо настрани... Ужас! Само преди няколко секунди бях на това място. Кой ме спаси? Кой измъкна тъй неусетно писмото от ръцете ми? Вятърът?... Случайност или съдба. (Учителят Дънов казва така „Случайността е закон на кармата" И останах жив, за да ви разкажа този случай.
към текста >>

96. 5. Моята палатка

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Облакът се смеси с мъглата и дъждовните капки се самозараждаха в самия въздух под носа ми.
5. Моята палатка Едва беше чукнато последното колче, едва беше копната последната копка на улея под полата на палатката, когато започна дъждът. Отначало съвсем невинно поросяване: няколко леки капки, които безшумно кацваха по камъните и по листата на тревата. После - по-едри и по-дръзки. Всяка от тях беше въоръжена с воля личност, която целуваше с влажни устни бузата или, през ризата, настойчиво търсеше самата кожа. И след това всичко се обърка. Облакът се смеси с мъглата и дъждовните капки се самозараждаха в самия въздух под носа ми. Какво ставаше повече - не зная: оставих палатката да се разправя с дъжда. Аз се сгуших в дъното й и равнодушно наблюдавах яростта на водната стихия. Ударите на отделните капки се скъсваха в общо бучение. От него се отчиташе само тънкото гласче на двете ручейчета от средата на покрива, от двете й страни. Те шумно се спущаха по стрехата и се изливаха в страничните вади, превърнати в същински бъбриви поточета.
към текста >>

97. 11. Чешмата

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

И както седях облакътен край чешмата и се стараех да я попия в цялата си душа, стори ми се, че душата ми се разширява извън сама себе си и обхваща с необикновено, дълбоко проникновение и трите неща: Планината, основите на Окултизма и Учителя. (Вж.
Около мене нямаше нито една жива душа. Само чешмата и подскачащото от камък на камък поточе оживено разговаряха, тя - сопрано, то - повелителен баритон. Лежах облегнат на лакът и безпрепятствено прокарвах през съзнанието си: образа на огромните студени камъни, връстници на хилядолетията, покрити с тъмнозелен мъх и светлосив лишей, из чието подножие бликаше изворът; приказната красота на лъснатите като бузите на къпано дете мраморни камъни, постлали грациозното корито на чешмата; отблясъците на неспокойните вълни на кристалната вода; елегантния жест на ръцете на водолея, издялани от мрамор, които изобилно сипеха струята. Не препрочитах, а се стараех да преживея с всичката им дълбочина издълбаните върху бузата на големия камък думи: „Пътниче, който и да си ти, помни как тука, на земята, всичко е преходно и как единственото, което вечно остава, е твоят стремеж към щастие и неговата неизменна цена - доброволната жертва заради Бога." Стараех се да оживя дълбоко в сърцето си котвата, която е издълбана на челото на камъка: вярата в Неговата добра воля, Любовта към всичко, което живее, Надеждата в Неговото благоволение. Защото от опит знаех колко много те ще ми са потребни, когато ще сляза там, долу, две хиляди метра по-ниско, между хората. И както седях облакътен край чешмата и се стараех да я попия в цялата си душа, стори ми се, че душата ми се разширява извън сама себе си и обхваща с необикновено, дълбоко проникновение и трите неща: Планината, основите на Окултизма и Учителя. (Вж. снимка № 38 от „Изгревът" том XV, както и снимки № 6 и 7 от том XVI. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

98. 16. Малкото глухарче или пътят на ученика

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Беше облак.
Стори му се, че увисва в безвъздушно пространство, сам-само, далече от земята, някъде между нея и небето, изоставено от всички, забравено от самата Съдба. - О, нека стане каквото ще, но само да стане нещо! - шепнеше то и чувстваше как очите му се мокрят в сълзи. И наистина, нещо стана. Огромни маси водни пари го заградиха. Беше облак. - Охо, ти ли си, малко глухарче? - шепнеха топли струи, попипваха с влажните си пръсти краищата на парашута и подминаваха. - Не ще си преживяло малко, ти, глухарче, за да дойдеш чак тук, при нас - казваха други и минаваха по своя път, - А и не зная как ще излезеш оттук - шепнеха натежали ситни водни капки, като лепнеха по неговата буза. - Ей, че добре се почива върху твоя парашут! - каза една едра водна капка и се стовари с цялата си тежест върху парашута.
към текста >>

99. 1. Изгревът - дом на молитвата, песента и Словото

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Но ето че над небосклона на неукрепналата и ненарадвала се на придобитата свобода наша родина се задава мрачният облак на кръвопроливната Балканска война, а след нея се зареждат: Междусъюзническата война, последвана от Общоевропейската война, които не само попречиха на Учителя за подготовката и работата на започнатото Божествено дело, но в поредица от доста години, в редиците на воюващите български армии влизаха като войници и офицери мнозина от тези, които Той призова да бъдат начатък на Школата.
в Търново, не е трудно да се допусне, че след отличната подготовка по села и градове в нашата страна е наближило времето да се открие и учреди Школата на Великото Бяло Братство. Подобна светла надежда се подхранва от значителното мнозинство от последователи и привърженици на Новото Учение, които заедно с тримата първи ученици направиха много стъпки след Учителя. Те Го следват, учат се от Неговата мъдра мисъл, радват се на Неговата безмерна любов, вземат участие при провежданите ежегодно летни срещи, назовани събори, и продължават с усърдие и библейска преданост да хранят душите си със заветните Слова за преобразен и светъл живот. Учениците очакват Учителя да обяви откриването на Школата, но Той не бърза. Следи развитието на обществената и международната обстановка в страната и изчаква доброто време, когато Школата ще навлезе в своето благовремие. Но ето че над небосклона на неукрепналата и ненарадвала се на придобитата свобода наша родина се задава мрачният облак на кръвопроливната Балканска война, а след нея се зареждат: Междусъюзническата война, последвана от Общоевропейската война, които не само попречиха на Учителя за подготовката и работата на започнатото Божествено дело, но в поредица от доста години, в редиците на воюващите български армии влизаха като войници и офицери мнозина от тези, които Той призова да бъдат начатък на Школата. През тези години на всички е правило впечатление, че докато един по един приятелите отиваха на бойните полета да воюват по фронтовите позиции, а ето, че през време на всички проведени мобилизации Учителят бе освобождаван да се облича във военни дрехи, да воюва и да бъде намесен в тежката национална и международна кървава карма. Често приятелите са се запитвали: на какво Той дължи свободата си? Подобен бе и въпросът и на редица общественици, станали преки свидетели на гибелта на мнозинство синове на нашия изстрадал народ, повалени от пукотевицата на войните и настъпилите след това страдания и нищета. Такъв въпрос е зададен на Учителя и от полковник Минчо Сотиров - верен и предан ученик. А ето отговора на Учителя: - Преди да замина да следвам в Щатите, през 1885 г.
към текста >>

100. 15. Духовната призма

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

ТОМ 17

Добре познато явление, което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга.
150, 9.II.1936 г., с. 1, 3) През прозореца, между завесата и касата му, в стаята ми пада светла пътека от игрив слънчев лъч. Съвсем обикновен, бял слънчев лъч. На пътя му поставям тристенна призма Изведнъж става едно малко чудо. Пъстра феерия от красиви багри се сипва по пода: червено, жълто, зелено, синьо. Добре познато явление, което наблюдаваме в природата, когато, измежду накъсаните облаци, слънцето се промъкне и обсипе със светлина падащите от насрещния облак дъждовни капки: красивата дъга. Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите - по-доволни. Обстановката е за всички една и съща - би трябвало всички да останат еднакво доволни.
към текста >>

НАГОРЕ

0.72751712799072