НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
43
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и
несправедливостта
.
На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война. 33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год.
Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и
несправедливостта
.
34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”.
към текста >>
2.
81) Разговор с пловдивските семинаристи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита
несправедливостта
върху себе си.
Ако има някой, който да е говорил толкова много за Любовта, това съм аз, и желая вие да разцъфнете и узреете и хубавото, което Бог е вложил във вас, да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва от него статуя, така и във вас да се изяви онова, което Бог е вложил. Ако ме питате какво да правите, ще ви кажа да дишате Любов! Навсякъде да виждате любящи същества, като съзнавате, че Бог живее в хората. Ако ние живеем за Любовта, и тя ще живее за нас; ако не живеем и не работим за нея, и тя няма да работи за нас.
Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита
несправедливостта
върху себе си.
И щом постъпва неправилно, усеща вътрешно безпокойство – това е закон. А щом постъпва справедливо, вътре в себе си ще има вътрешна радост, вътрешен мир. Слязох, за да кажа на хората следното: Бог с дошъл да създаде Нов свят, Ново небе и Нова земя и да промени хората. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят.
към текста >>
3.
3 април 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита
несправедливостта
върху себе си.
Ако ме питате: „Какво да правим? ” ще ви кажа дишайте Любов. Навсякъде да виждате любящи същества в хората като съзнавате, че Бог живее в тях. Ако ние живеем за Любовта и тя ще живее за нас. Ако ние не живеем и не работим за нея и тя няма да работи за нас.
Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита
несправедливостта
върху себе си.
Щом постъпваш правилно, в себе си имаш вътрешна радост и вътрешен мир. Щом постъпваш неправилно, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане.
към текста >>
4.
Разговор със семинаристите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
всеки човек, който постъпва несправедливо, ще опита
несправедливостта
върху себе си.
Ако ме питате: „Какво да правим? “ ще ви кажа: Дишайте любов. Навсякъде да виждате любещи същества в хората, като съзнавате, че Бог живее в тях. Ако ние живеем за любовта, и тя ще живее за нас. Ако ние не живеем и не работим за нея, и тя няма да работи за нас.
всеки човек, който постъпва несправедливо, ще опита
несправедливостта
върху себе си.
Щом постъпваш правилно, в себе си имаш вътрешна радост и вътрешен мир. Щом постъпваш неправилно, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане.
към текста >>
5.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тази
несправедливост
на победителите им донесе нещастията и страданията през Втората световна война.
Във Версай на 28 юни 1919 година подписват мирен договор, с който отнемат на Германия всички колонии, цялата флота и я задължават да им изплати репарации в размер на сума от 123 милиарда златни марки. Тази сума е била равна на 50 000 тона злато, а това количество злато е било почти равно на две трети от целия световен запас. Как и откъде би могла да вземе Германия толкова злато, още повече смазана от една унищожителна война? Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишният добив на злато по онова време в целия свят е бил 708 тона, следва Германия да го изкупува в продължение на 70 години, с цел да изплати тези репарации. Явно, наложена мярка без никакъв смисъл.
Тази
несправедливост
на победителите им донесе нещастията и страданията през Втората световна война.
В 1939 година Германия, ненаучила урока си от миналото, отново е тласната от устрем за хегемония и грабежи. И този път резултатът е провал, грамада от нещастия и страдания, по-жестоки от първите. Въпреки всичко, справедливостта бавно, но сигурно се налага. Вече почти всички поробени народи получиха свободата си. Създават се закони за опазване правата на отделния човек.
към текста >>
Разбирайки гибелта, към която го води лакомията и
несправедливостта
към материалните ценности, то отправи поглед към идейното и към духовните ценности.
Но сега победата е на наша страна. НИЕ два пъти грешка не правим." Развилнялото се някога в Атлантида зло, намерило в лицето на изостанали човешки раси възможност да му станат проводници, се проявява с цялата си суровост. С небивалото си множество тези раси прогонват висшите, светли и интелигентни, представители на човешкия род, които са били в ограничено малцинство. Този пристъп на Злото по целия континент не е могъл да бъде ликвидиран по друг начин, освен да се удави във водите на Океана, Това никога няма да се повтори. Урокът, който човечеството получи през Първата световна война, за кратко време го опомни.
Разбирайки гибелта, към която го води лакомията и
несправедливостта
към материалните ценности, то отправи поглед към идейното и към духовните ценности.
След Първата световна война именно се създаде и общочовешкият институт - Общество на народите, който имаше за задача да провежда на първо място справедливостта. По времето на Учителя много често се събирахме на общи обеди и вечери, в много случаи давани от братски семейства по различни поводи. Често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня около подреждането на трапезата, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение. При един такъв разговор за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: "Уилсън (тогавашният президент на Съединените американски щати) беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите." С това Учителя ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в света.
към текста >>
6.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те обожавали старейшините си, но често роптаели срещу египетското иго и протестирали против
несправедливостта
.
Той се посветил усърдно на тази си длъжност, която била свързана с онази на инспектор на различни египетски провинции. Като такъв бил изпратен да инспектира делтата, където били евреите, населяващи долината на Госен. Там те били подложени на много тежка работа - дялали камъни и правили тухли. Те били горди и независими, и не се подчинявали лесно както на местните жители и на надзирателите и понякога на удар отговаряли с удар. Хозарзив почувствал една тайна симпатия към тези онеправдани хора, старейшините на които се покланяли на единия Бог.
Те обожавали старейшините си, но често роптаели срещу египетското иго и протестирали против
несправедливостта
.
Един ден Хозарзив видял един египетски надзирател да бие немилостиво и жестоко един беззащитен евреин. Кръвта му кипнала, той се нахвърлил върху египтянина, изтръгнал оръжието от ръцете му и го убил на място. Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си.
към текста >>
7.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Никой от тях не се занимава с работа, която води към
несправедливост
или алчност.
Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба.
Никой от тях не се занимава с работа, която води към
несправедливост
или алчност.
Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им.
към текста >>
Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на
несправедливост
, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя.
Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму.
Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на
несправедливост
, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя.
Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се.
към текста >>
8.
Пророк Авакум
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първата глава започва с думите: ..Видението, което видя пророк Авакум." И после изрежда какво е видял: неправди,
несправедливости
, жестокости и грабежи.
В първата глава предрича тежки беди. които халдейците ще донесат на евреите. Във втората глава предсказва поражението на халдейците от персите. Третата глава е едно възвание. в което пророкът ревностно и топло моли Бога да помогне на народа му.
Първата глава започва с думите: ..Видението, което видя пророк Авакум." И после изрежда какво е видял: неправди,
несправедливости
, жестокости и грабежи.
След това говори за Господ и казва: „Вижте между народите, погледнете и се зачудете много, защото ето, аз ще повдигна халдейците, народ лют и устремителен... Всички ще дойдат за грабеж и взора на лицата им е напред, и ще съберат пленници като пясък." След това пророкът казва: „Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Свети мой, няма да умрем. Ти, Господи, си ги разпоредил за съдба. И Ти, крепкий, турил си ги за наказание нам." Във втора глава описва друго видение, за което Господ му казва: „Пиши видението и изложи го на таблички, щото да тича, който го чете. Защото видението е още за определено време, но бърза към свършека и няма да излъже, ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее."
към текста >>
9.
8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той не се ядосва за страданието и
несправедливостите
, защото ще вижда не само последния си живот, който той сега живее, но и миналите си животи, причините и последствията на нещата, които той сега преживява.
Това е първият признак, че ученикът е намерил и познал истината. Той ще открие в себе си сили и ще види тяхното развитие, сили, които по-рано не е познавал. Както звездите в своето величие спокойно се държат в пространството и се движат по своите пътища, така ще ги чуе ученикът да звънят в него в съзвучие със световната хармония. И тогава той ще е готов за своето предназначение. Неговият мир ще бъде голям, защото ще вижда във всичко проявената Божествена справедливост.
Той не се ядосва за страданието и
несправедливостите
, защото ще вижда не само последния си живот, който той сега живее, но и миналите си животи, причините и последствията на нещата, които той сега преживява.
И той ще знае не само миналото, но и бъдещето. Той ще може да проследи и да види невидимите нишки на съдбата на човека в няколко последователни живота. В края на тази фаза на своето развитие, когато ученикът вижда миналото и бъдещето, той ще се срещне със своя ръководител, който ще му каже: Аз съм онзи. който те е ръководил от прераждане в прераждане и който познава всичките ти минали животи. В Божествения свят този Аркан символизира абсолютната Правда и наказанието от Провидението или Божественото покровителство.
към текста >>
10.
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
лъжа и
несправедливост
.
То има крила на прилеп, а краката му имат нокти на хищна птица. Пред това същество са коленичили две фигури, вързани за черния куб. Това са неговите ученици. Тази картина по съдържание е противоположна на осма картина, която се нарича Истината и Справедливостта. Затова можем да наречем петнадесета картина противоположност на истината и справедливостта, т.е.
лъжа и
несправедливост
.
Тази картина е пета от Пътя на Хорус. Тя означава, че онези, които искат да достигнат до най-големите висини, трябва да минат през най-големите дълбочини. След направения от ученика избор в шести Аркан, той става самотник и пътува през Пустинята на живота в девети Аркан, попада в много тежко положение, посочено от дванадесети Аркан и трябва да се бори с лъжата и несправедливостта, представени в петнадесети Аркан или със свъхестествените сили на Злото, с неверни учения, с лъжа и с различни пречки. Следователно Пътят на Хорус, т.е. Пътят на Духа е по-труден от другите два Пътя - на Изида и на Озирис, по-ужасяващ, но той единствен води направо към двадесет и първи Аркан, символизиращ най-чистата Светлина.
към текста >>
След направения от ученика избор в шести Аркан, той става самотник и пътува през Пустинята на живота в девети Аркан, попада в много тежко положение, посочено от дванадесети Аркан и трябва да се бори с лъжата и
несправедливостта
, представени в петнадесети Аркан или със свъхестествените сили на Злото, с неверни учения, с лъжа и с различни пречки.
Тази картина по съдържание е противоположна на осма картина, която се нарича Истината и Справедливостта. Затова можем да наречем петнадесета картина противоположност на истината и справедливостта, т.е. лъжа и несправедливост. Тази картина е пета от Пътя на Хорус. Тя означава, че онези, които искат да достигнат до най-големите висини, трябва да минат през най-големите дълбочини.
След направения от ученика избор в шести Аркан, той става самотник и пътува през Пустинята на живота в девети Аркан, попада в много тежко положение, посочено от дванадесети Аркан и трябва да се бори с лъжата и
несправедливостта
, представени в петнадесети Аркан или със свъхестествените сили на Злото, с неверни учения, с лъжа и с различни пречки.
Следователно Пътят на Хорус, т.е. Пътят на Духа е по-труден от другите два Пътя - на Изида и на Озирис, по-ужасяващ, но той единствен води направо към двадесет и първи Аркан, символизиращ най-чистата Светлина. Само като преодолее лъжата и несправедливостта, човек може да стигне до върховете на Истината. Тук е показана ролята на Злото в плановете на Бога, на Битието и неговата роля в развитието на човека. Когато ученикът в своето окултно развитие достигне до тази степен, означена на този Аркан, той, под ръководството на своя ръководител, се среща с първия Пазач на Прага към висшите светове.
към текста >>
Само като преодолее лъжата и
несправедливостта
, човек може да стигне до върховете на Истината.
Тази картина е пета от Пътя на Хорус. Тя означава, че онези, които искат да достигнат до най-големите висини, трябва да минат през най-големите дълбочини. След направения от ученика избор в шести Аркан, той става самотник и пътува през Пустинята на живота в девети Аркан, попада в много тежко положение, посочено от дванадесети Аркан и трябва да се бори с лъжата и несправедливостта, представени в петнадесети Аркан или със свъхестествените сили на Злото, с неверни учения, с лъжа и с различни пречки. Следователно Пътят на Хорус, т.е. Пътят на Духа е по-труден от другите два Пътя - на Изида и на Озирис, по-ужасяващ, но той единствен води направо към двадесет и първи Аркан, символизиращ най-чистата Светлина.
Само като преодолее лъжата и
несправедливостта
, човек може да стигне до върховете на Истината.
Тук е показана ролята на Злото в плановете на Бога, на Битието и неговата роля в развитието на човека. Когато ученикът в своето окултно развитие достигне до тази степен, означена на този Аркан, той, под ръководството на своя ръководител, се среща с първия Пазач на Прага към висшите светове. Тук той научава от своя ръководител, че този Пазач е творение на самия него, това е неговият минал живот, който се оформил като отделно същество, което невидимо следва човека навсякъде. Но когато ученикът достигне до степента на развитие, отбелязана в петнадесети Аркан, той става видим за него. Когато ученикът се среща с Пазача на Прага, той изпитва инстинктивно един страх, защото той се среща с едно получовешко, полуживотинско същество, с едно чудовище.
към текста >>
11.
16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази картина, както и останалите, произлизат от предшестващите: от
несправедливостта
, представена в предшестващата картина може да се роди само разрушение.
Човек с корона и друг без такава са паднали от височината на кулата заедно с развалините от срутването. Това е символ на конфликта на силите в човека. Съперничества, които водят само до разрушения, намеренията са безплодни, надеждите пропадат, амбициите са разрушени. Силата и властта рухват, събарят се. Има мъртви в следствие на катастрофа.
Тази картина, както и останалите, произлизат от предшестващите: от
несправедливостта
, представена в предшестващата картина може да се роди само разрушение.
И лъжата, и несправедливостта не помагат за изграждане, а само за разрушение. Разрушението следва тринадесета картина. Смъртта, по Пътя на Озирис. Смъртта, т.е. отделянето на душата от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения.
към текста >>
И лъжата, и
несправедливостта
не помагат за изграждане, а само за разрушение.
Това е символ на конфликта на силите в човека. Съперничества, които водят само до разрушения, намеренията са безплодни, надеждите пропадат, амбициите са разрушени. Силата и властта рухват, събарят се. Има мъртви в следствие на катастрофа. Тази картина, както и останалите, произлизат от предшестващите: от несправедливостта, представена в предшестващата картина може да се роди само разрушение.
И лъжата, и
несправедливостта
не помагат за изграждане, а само за разрушение.
Разрушението следва тринадесета картина. Смъртта, по Пътя на Озирис. Смъртта, т.е. отделянето на душата от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения. Обратната страна на тази картина е седма картина, представяща осъществяване на Божествения план.
към текста >>
12.
18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и
несправедливостта
произлизат само от хаос и безредие.
Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак. Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности. Друга редакция предава картината по следния начин: При светлината на намаляващата Луна се вижда една планина с две кули на върха. Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната.
Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и
несправедливостта
произлизат само от хаос и безредие.
Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило.
към текста >>
След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на
несправедливостта
, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан.
В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес. Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан.
След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на
несправедливостта
, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан.
Ученикът трябва да владее чувствата си, а не да бъде владян от тях, защото чувствата са добри слуги, но глупави господари. Когато ученикът достигне до фазата, показана от осемнадесети Аркан, когато трябва да сложи вътрешния си живот в пълен ред и порядък, да стане пълен господар на своите мисли и чувства, тогава пред него се откриват нови хоризонти и духовни светове. В тази фаза на своето развитие, под ръководството на своя водач, ученикът се запознава опитно, конкретно с характера на сънищата и с Книгата на Живота. Ръководителят му го завежда при неговото спящо тяло и той вижда как мозъкът продължава да работи механически, по навик произвежда мисли и представи, но понеже направляващият разум отсъства, картините са непоследователни, а ходът на мислите е без връзка. Мозъкът работи с представите и понятията, с които се е занимавал през деня или в предишните дни.
към текста >>
13.
20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Освен това се вижда, че за числото 2, приведено направо минава към числото 3, а за Аркан 5 то минава през 15, равно на 6, равно на 21 -
несправедливост
, двата пътя, Посвещение.
Числото 14 има вътрешна стойност: сборът на цифрите е 105, равно на 15, равно на 6, равно на 21, равно на 3. Числото 17 има вътрешна стойност: 153, равно на 9, което е производно на 3. Числото 20 има вътрешна стойност 210, равно на 3. Вижда се, че Арканите 2, 5, 11, 14 и 20 се привеждат към 3, а двата Аркана 8 и 17 се привеждат към 9. т.е. към Аркан 11, който има за краен резултат 3 - числото на Духа.
Освен това се вижда, че за числото 2, приведено направо минава към числото 3, а за Аркан 5 то минава през 15, равно на 6, равно на 21 -
несправедливост
, двата пътя, Посвещение.
За Аркан 11 привеждането минава през 12 - изпитание и жертва; за Аркан 14, както и за Аркан 5 и за Аркан 20 минава през числото 21. Аркан 8 - Истината и Аркан 9 - Пилигримът ни казват: познаването на Истината ни прави пилигрими или Истината е, че ние в този свят сме странници - Аркан 11 - магически сили. След като премине изпитанията - Аркан 12. ученикът влиза в стръмния път на Посвещението. Аркан 14, след избора на пътя, води към същия стръмен път, към Посвещението.
към текста >>
14.
21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и
несправедливостта
.
целта на който е да постигне най-големите височини, където само Орелът може да стигне. Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото. Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета. Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота. Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно.
Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и
несправедливостта
.
Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства. Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него. Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите. Така имаме: Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3.
към текста >>
15.
Предговор
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната
несправедливост
и икономическото робство.
Предговор Досега има натрупана огромна литература върху Богомилството както от български, така и от чужди автори. Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност. Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството.
Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната
несправедливост
и икономическото робство.
Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни.
към текста >>
16.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и
несправедливости
- дай си ръката!
- В онзи, когото хората ли създадоха? Не, ние не вярваме в такъв Бог. Туй, дето се разправя, че в света имало безверници, е само хорска измислица. В историята на цялото човешко развитие няма нито помен някой човек да се обезверил в истинския Бог. Но в богове, които хората създават, е имало и винаги ще има обезверявания.
Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и
несправедливости
- дай си ръката!
- Друг ми казва - едно време аз не вярвах в Бога, но сега придобих ново разбиране за света и имам едно ново верую. Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую. Новото верую трябва да внесе в света елемента на братството. Но не братството, което сега съществува в света; сега братята се чувстват като братя, докато е жив баща им. Но като умре бащата, почват да се карат и бият за неговото имане.
към текста >>
Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква
несправедливост
, в никаква злоба, омраза и пр.
Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник.
Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква
несправедливост
, в никаква злоба, омраза и пр.
Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него. Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми. Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота. Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия.
към текста >>
17.
ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
И в наши дни този проблем се поставя на дневен ред с особена острота: войната, установила се като нещо постоянно на нашата планета, носи
несправедливост
и подтиснатите народи се стремят към свобода.
В цялостната духовно-културна история на човечеството не съществува по-възвишена идея в социално отношение от идеята за Свободата. От най-дълбока древност е поставян въпросът за тази велика идея. Писани са много книги, както в областта на философията, така и в тази на социологията, а поетите и писателите са посветили на тази тема много стихове, поеми и легенди. Свободата е най-възвишеният извор на вдъхновение за творчество във всички области на човешкия гений. Заради нея героите жертват дори и физическия си живот.
И в наши дни този проблем се поставя на дневен ред с особена острота: войната, установила се като нещо постоянно на нашата планета, носи
несправедливост
и подтиснатите народи се стремят към свобода.
Борбата за национална независимост, за социално освобождение, е в своя разгар. Цели раси и народи са па крак и не само с перо, но и с огън и меч търсят разрешение на този велик проблем. Въпреки тези гигантски и драматични периметри на действие, смисълът на понятието свобода остава неизяснен в пълнота. Затова търсим мнението на Учителя по този кардинален въпрос. Той характеризира тази идея по следния начин:
към текста >>
18.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма
несправедливост
?
Те едва ли са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителя рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева. Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха.
Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма
несправедливост
?
Изобщо сън не ни хваща. Станахме, излязохме навън пред хижата. Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен. Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото (Учителя ни го каза това при един случай), започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори и посоката, в която тя се намира. Аз предложих да изчакаме да се съмне и щом някои туристи излязат от хижата и тръгнат нагоре, да ги проследим и видим накъде отиват и ние веднага да тръгнем след тях.
към текста >>
19.
Разговори с Учителя. Разговор седми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ученикът: Какво трябва да бъде поведението на ученика, когато го обвинят в
несправедливост
?
Престъпникът не може да направи зло в другия свят. Теренът за извършване на зло е само на физическия свят. Затова един добър човек е равен на хиляда зли хора. Ако хиляда зли хора направят хиляда злини, добрият човек с едно добро унищожава хилядата злини. Силата на злото е в неговото количество, а силата на доброто е в неговата интензивност.
Ученикът: Какво трябва да бъде поведението на ученика, когато го обвинят в
несправедливост
?
Учителят: Ученикът и всеки умен и честен човек бива затварян в затвор само за истината. Позорно е за всекиго да отиде в затвора за пари. Ученикът трябва да каже: Само за истината мога да остана в затвора. И когато бият някого за истината, нека да мълчи. Той не бива да се защищава, защото самата истина ще го защити.
към текста >>
20.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
" И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и
несправедливост
.
притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството). 1. Любовта определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit! " - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко!
" И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и
несправедливост
.
Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. "Пред любовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас. - "Любовта има пред вид правото на всички същества. Тя желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Разумната природа говори днес на хората: "Разделяйте справедливо благата, които ви давам.
към текста >>
Любовта не търпи
несправедливост
.
Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят П. Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги." а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив.
Любовта не търпи
несправедливост
.
И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата.
към текста >>
И всички вие умирате от
несправедливост
.
Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги." а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост.
И всички вие умирате от
несправедливост
.
Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда."
към текста >>
21.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Как може да търпи толкова много злини: войни, природни бедствия, убийства, всякакви форми на насилие и
несправедливост
?
Добрите постъпки са крачки към духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността. Създателят на Вселената не ни налага нищо, включително и избора между двата полюса на Битието - Доброто и злото. Да изберем именно Доброто - това е и привилегия, и дълг за нас като разумни същества. Често ме питат: "Защо Бог с един замах не заличи злото от света? Нали е всемогъщ?
Как може да търпи толкова много злини: войни, природни бедствия, убийства, всякакви форми на насилие и
несправедливост
?
" Да, Той безспорно е всемогъщ. Ала в същото време е и премъдър. Творецът не би допуснал никоя част от творението да бъде обект на натиск отвън, за да избере Доброто. Всеки сам трябва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствената си свободна воля да извърши правилния избор. В това е смисълът на процеса на духовно-нравствено усъвършенстване, което наричаме още "богоуподобяване".
към текста >>
22.
ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА
 
- Павел Желязков
Когато не може повече да упражнява волята си и да се реализира в социален аспект, този човек се озовава пред една дилема: да признае слабостите си и да направи всичко, на което е способен, за да ги отстрани или да търси причината на своите слабости вън от себе си, в
несправедливостта
и несъвършенството на живота.
Такъв човек се гневи, сърди и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае." Всеки човек, който е предразположен към психическо заболяване, няма ясна цел в живота си. Той не е мотивиран нито да работи, нито да се бори за реализирането на една благородна идея извън неговите лични интереси и желания. Вследствие на това той изпада в противоречия и непрекъснато се колебае в решенията си. Неуспехи и разочарования го преследват много често.
Когато не може повече да упражнява волята си и да се реализира в социален аспект, този човек се озовава пред една дилема: да признае слабостите си и да направи всичко, на което е способен, за да ги отстрани или да търси причината на своите слабости вън от себе си, в
несправедливостта
и несъвършенството на живота.
Човекът с добър и силен характер, онзи, който обича истината и я прилага в действията си, не търси оправдание за своите слабости. Вдъхновение и опора той намира в любовта, вярата и надеждата, които според Учителя ни дават сили да живеем и да преодоляваме трудностите и изпитанията. Ако загубите любовта, казва Учителя, дръжте се за вярата и тя ще ви помогне, а ако загубите вярата, то надеждата е, която ще ви подкрепи и окуражи. Ако търсите истината и сте поели във вярната посока, следвайки своя висок идеал, Божието Слово ще бъде светлината, която ще ви ръководи и ще ви изведе при истината. В лекцията „Не го приеха" четем:
към текста >>
Ако човек търси причината за своите трудности и неуспехи вън от себе си, в несъвършенството и
несправедливостта
на живота, той развива и задълбочава в себе си комплекса за малоценност.
Далечните, мъчно постижимите идеи са красиви. Защо? Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчно постижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека? Материалистите казват: „Ние искаме да постигнем близките идеали."
Ако човек търси причината за своите трудности и неуспехи вън от себе си, в несъвършенството и
несправедливостта
на живота, той развива и задълбочава в себе си комплекса за малоценност.
Влизането в този път на слабостите е опасно за ученика на духовната школа. Неговата ориентация е резултат на подхлъзване по наклонената плоскост. Тя го поставя под силното влияние на илюзиите, той се отдалечава от истината и губи свободата си. Състоянието на психологическа неуравновесеност се характеризира с някои симптоми. На първо място това е тенденцията да се прикрие и оправдае слабостта, която подхранва психологическия комплекс; който несъзнателно се страхува от истината, той не иска да я види и я избягва.
към текста >>
23.
Учението на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Правдата винаги побеждава
несправедливостта
и тя е, която неизбежно тържествува над неправдите в живота.
Истината дава власт на Духа над материята, а също подтик, импулс на човека за работа. С други думи, Любовта носи живот и безсмъртие, Мъдростта носи светлина и знание, а Истината носи свобода и прогрес. Това са трите велики свята, съдържащи всички възможности на безсмъртието. Правдата и Добродетелта са застъпени също като основни принципи в учението на Беинса Дуно. Доброто винаги е побеждавало и ще побеждава.
Правдата винаги побеждава
несправедливостта
и тя е, която неизбежно тържествува над неправдите в живота.
Учителят ни учи, че няма по-голяма сила от силата на Доброто, на Правдата, на Любовта, Мъдростта и Истината. Учението на Беинса Дуно е учение на Любовта, то дава простор на душите, светлина на ума и чистота на сърцето. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са петте основни принципа, които лежат в основата на учението. Пенгаграмът е техен израз. В него е скрит пътят на ученика, пътят, по който човек се възкачва.
към текста >>
24.
Допълнителни данни за ръцете
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За да може човек да разбира и познава другите, той първо трябва сам себе си да разбира и познава, да има много знания и да знае, че всичко в Природата се развива постепенно, скокове не съществуват и
несправедливост
в нея няма.
Старостта, бездействието правят разсъдъка да повехне, създава се предразположение към по-малка подвижност, бездействие, предприемчивост, приспособимост, находчивост, загубва се интересът към всичко - към поетичното и романтичното. Заражда се склонност към мислене, философия, събужда се стремеж към критичност и недоволство. В резултат на това тялото отслабва, вътрешната съпротивителна сила също. Ръцете се променят, стават по-вяли, по-кокалести. Изобщо активността на човека, било тя физическа, емоционална или интелектуална, укрепва човека както физически, така и в духовно отношение.
За да може човек да разбира и познава другите, той първо трябва сам себе си да разбира и познава, да има много знания и да знае, че всичко в Природата се развива постепенно, скокове не съществуват и
несправедливост
в нея няма.
към текста >>
25.
Единство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Ние мислим, че силата е право и че
несправедливостта
, крепена от силата, е вечна, но Бог обърква тия наши сметки и ние често виждаме как силния бива повален в праха и лишен от възможностите да се налага.
когато навлезем в изпитанията на живота, клончетата и листата на това дърво се блъскат едно о друго, без да се познават, без да съзнават своето единство. Така и ний, хората, се борим и противопоставяме един на други, мислейки се за нещо свършено отделно, и не съзнаваме нашата зависимост и нашите общи интереси. Ний правим зло на другите, вярвайки че то ще засегне само тях, но не се минава много време и това зло се връща към своя източник. В егоистичните си стремежи за лично благоденствие, ние се стремим да се осигурим за сметка на другите, вземайки надмощие над тях, използувайки ги, тъпчейки тяхната свобода и право на живот. Но не се минава много време и страданията, които причиняваме на другите, идват и върху нас.
Ние мислим, че силата е право и че
несправедливостта
, крепена от силата, е вечна, но Бог обърква тия наши сметки и ние често виждаме как силния бива повален в праха и лишен от възможностите да се налага.
Всяка неправда, всичко несправедливо, е осъдено на разрушение от великия закон на живота. Понякога ний, хората, сме много нетърпеливи и бързаме, но този велик закон действува отмерено, оставя нещата да се развиват естествено, да се прояви всеки свободно, според вътрешния си потик и действува точно тогава, когато трябва. Само Правдата е вечна и само тя ще пребъде. Това се отнася както до отношенията на отделните хора, така и до тия на цели общества и народи. — Силата ще бъде трайна и извор на блага само тогава, когато се основава на Правдата.
към текста >>
В него нема да съществуват тия крещящи
несправедливости
и противоречия, каквито имаме днес.
Злото, което е в живота, и което произтича от самите хора, а не от законите на живота, ще бъде поправено. Хората ще разберат общността на интересите си. ще съзнаят своето единство, ще се уверят, че личното щастие, отделно и за сметка на другите, е невъзможно, и ще почнат да работят за общото добро. Тогава, заедно с промяната на човешкото съзнание, ще се създаде и един нов обществен строй, основан на закона за Правдата и изграден с помощта на Божествената Мъдрост. В този нов строй ще има условия за живот за всички хора по лицето на земята.
В него нема да съществуват тия крещящи
несправедливости
и противоречия, каквито имаме днес.
В него нема да има насилия, нема да има бедни и богати, нема да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили. В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природо- съобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества. В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си. И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно но сигурно се движи към него. Защото само в общото щастие, в общото добро, отделният човек ще достигне и своето щастие, своето добро.
към текста >>
26.
Прераждане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Явно е че да упрекваме Бога в такава
несправедливост
, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд.
Как бихме Могли ний да хармонираме всичко това с Божествената Справедливост? Нима Бог ще бъде тъй-несправедлив да обсипе едни с всичките си щедрости, да им даде материални и духовни условия, да ги надари със способности, с възвишен характер, а други да сътвори идиоти, престъпници, неспособни, и да ги постави в най- лоши материални и духовни условия? — Очевидно не, още повече като се вземе пред вид, че всеки един човек е длъжен да отговаря и отговаря за делата си както в тоя, така и в оня свят. Защото, какво е виновен родения с лоши наклонности човек, затова че той не може да победи със слабата си воля злото, ако той е създаден мимо неговата воля такъв? Или пък, каква е заслугата на добродетелния, на съвършения, щом добрите му качества са вложени в него от рождение?
Явно е че да упрекваме Бога в такава
несправедливост
, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд.
Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на душата или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам“, не можейки да разберем, какво са виновни напр. малките деца, които не са познали още злото в живота, за страданията на които те са подложени. И ето, прераждането разсява напълно мъглата на видимите противоречия и дава ясен отговор на този и на всички подобни въпроси. Прераждането е наистина една велика, макар и отдавна забравена истина, която единствена може да ни докаже, че в живота съществува Божествена Справедливост. А ето що ни говори тая истина: Ние хората, не за пръв път идем на тази земя.
към текста >>
27.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Божествените закони отмерват с безпогрешна точност всяко нещо, и всичко, което ние схващаме като „
несправедливости
“ ни се струва такава само защото ние не познаваме неговите истински, скрити причини.
Карма Карма е закона за Божествената Справедливост. Христос го е изразил с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете“. Другояче той се определя като каузалност, причинност, т. е. връзка между причините и последиците. И ето картината на живота, както се разкрива тя пред нас под светлината на този закон: В живота царува висша Божествена Справедливост, от която не може да има никакво изключение.
Божествените закони отмерват с безпогрешна точност всяко нещо, и всичко, което ние схващаме като „
несправедливости
“ ни се струва такава само защото ние не познаваме неговите истински, скрити причини.
Така всичко добро или зло, което се случва на един човек в даден живот, е обусловено и до най-малките му подробности от неговото поведение, от неговата дейност в миналите му животи, а също така и от поведението му в този му живот. Закона на Кармата гласи, че всеки един акт на човека, безразлично какъв й той, непременно ще даде своите последствия, които, рано или късно, ще бъдат изпитани от този, който ги е причинил. Така, всяко добро направено от нас, ще се върне пак при нас. И всяко зло, причинено от нас на другите, рано или късно ще сполети и нас. Днес ние разполагаме с такива условия и средства, каквито сме си създали в миналото, близко или далечно.
към текста >>
Te правят злото без да мислят, отдавайки се на своите животински инстинкти, обаче не закъснява да дойде ден, в който колелото на съдбата така се извива, че донася на тях същото зло, същите страдания и
несправедливости
, които тe са причинили на другите.
Създадената при такава обща дейност карма се казва колективна карма. Да вземем за пример един народ, който побеждава друг като при това се отнася съвършено жестоко и несправедливо с победения. С това той си създава лоша карма, която рано или късно му приготвя такова разорение и унижение, каквото той е причинил на победения по-рано от него народ. В това отношение народите са тъй-слепи и тъй-неразумно постъпват, както и отделните личности, класи и съсловия. Когато имат възможност, когато победата и силата е в техни ръце, те нямат ни най-малко съжаление за по-слабия, победения, или за своя „враг“, който случайно е попаднал в ръцете им, нито пък помислят за никаква справедливост.
Te правят злото без да мислят, отдавайки се на своите животински инстинкти, обаче не закъснява да дойде ден, в който колелото на съдбата така се извива, че донася на тях същото зло, същите страдания и
несправедливости
, които тe са причинили на другите.
Следователно, Bcяко зло, което един човек прави на другите, прави го и на себе си, защото рано или късно ще му се възвърне. Също така вcяко зло, което един народ прави на другите, прави го на себе си, защото ще му се възвърне. Затова, когато един човек или един народ е поставен в притеснено положение, е потискан и измъчван от другите, първият негов дълг е да си спомни, че това е злото, което сам той е причинил на себе си, защото го е направил някога на другите. Тогава той ще се смири и в смирението си ще намерите най-сигурният път за по-бързото и по-лекото ликвидиране с тежката си съдба. Ако този човек или народ отговаря на злото със зло, то с това той само ще продължи своите страдания.
към текста >>
28.
Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Несправедливостъта
на подобни договори, насилието и принудата, които лежатъ въ основата имъ, ги правятъ сами по себе си нетрайни.
Ала и никога, може би, тия договори не сѫ се нарушавали така често и не сѫ се разкѫсвали така безогледно, както въ наши дни. Това нарушаване на договоритѣ — и въ частния животъ на отдѣлнитѣ индивиди, и въ международния животъ — е станало толкова обикновено явление, че е подбило довѣрието въ този начинъ за уреждане на взаимнитѣ отношения между човѣкъ и човѣкъ, между държава и държава. Договоритѣ като че ли сѫ се превърнали въ кѫсове хартия, които могатъ да бѫдатъ разкѫсани по лична угода всѣки моментъ. Наистина, има договори и договори. Не могатъ да се нарекатъ договоритѣ за миръ, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пѫти подписътъ на победенитѣ е бивалъ изтръгванъ на сила, бивалъ е наложенъ противъ тѣхната воля.
Несправедливостъта
на подобни договори, насилието и принудата, които лежатъ въ основата имъ, ги правятъ сами по себе си нетрайни.
Ясно е, че силата на единъ договоръ лежи не отвънъ, въ оня късъ хартъя, на която е написанъ, въ подписитѣ, съ които е скрепенъ, а вътре, въ съзнанието на договорящитѣ страни, въ тѣхната честностъ и мораленъ устой. Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ. Въ човѣшкия животъ той датира отъ ония далечни времена, когато въ човѣка се е пробудило висшото самосъзнание, когато въ него е започналъ да действува разумътъ. Защото въ Природата истински договоръ може да сѫществува само между разумни същества, между същества съ високо развито морално съзнание. И колкото сѫществата съ по- разумни, колкото сѫ по-устойчиви тѣхнитѣ чувства, колкото е по-силенъ тѣхниятъ мораленъ устой, толкова по-траенъ и устойчивъ е договорътъ сключенъ между тѣхъ.
към текста >>
29.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
- Уплаши го до смърт! В мига, в който видиш
несправедливост
, нападаш като овен с главата напред! Трябва да се научиш да бъдеш пo-сдържан, лорде, или ще има да патиш! - Говореше глупости на тате! - казах аз.
Следващото нещо, което помня, беше как брат Иван ме отвежда за ръка настрани от двамата приятели. Децата са лапни-шарани и беше лесно да се успокоя. Обиколихме огромния кръг на поляната, кухнята под гъстите лещаци, след това се търкулихме на тревата, и той ми разправи как бил във военното училище, как попаднал в затвора, заради нежеланието да се подчини на военната дисциплина и пр. Премълча опита си за самоубийство и временната си слепота, която го бе довела тук да търси утеха като градинар на братството. Разказваше само анекдотите от миналото си, и се смееше от сърце.
- Уплаши го до смърт! В мига, в който видиш
несправедливост
, нападаш като овен с главата напред! Трябва да се научиш да бъдеш пo-сдържан, лорде, или ще има да патиш! - Говореше глупости на тате! - казах аз.
- Всеки има недостатъци. И аз, и ти, и всеки... - Меденото звънче пак задрънка в гласа му. Много го развеселяваше тази случка. - Наистина ли е бил военен? - И още как! Глупаво е да си военен, само че бях.
към текста >>
30.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
С хора като баща му и дядо му тя скоро би осъществила каквото е нужно, но техните усилия и добрите резултати, които постигат, са все още реакция срещу дразнещи неща, срещу
несправедливости
, защита срещу неудобства, и това още не минава през осмислени в един цялостен план координати на националната идеология.
И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата. Така че Вазов ще се обади за „Бисера от Черно море“, Ботев ще се заяде с Пърличев, който е единственият заслужил лауреат от всичките. Ще лайне по даскал Петко: „Не пей ми се, не смей ми се, от днес веч ще да блея!“ А даскалът, разбира се, на никой не остава длъжен: „Не е мъж тоз, кой вързува гащи, и писател, който знай да дращи!“ Фактът, че Петър по това време стои някак на дистанция, разкрива нещо много съществено. Той не е като другите си връстници. Еуфорията при тях е всъщност част от заразата на новоосвободена България; освободена, преди да може сама да се справи с обществените и политически проблеми на една свободна държава, тъй като самата нация още не е дозряла.
С хора като баща му и дядо му тя скоро би осъществила каквото е нужно, но техните усилия и добрите резултати, които постигат, са все още реакция срещу дразнещи неща, срещу
несправедливости
, защита срещу неудобства, и това още не минава през осмислени в един цялостен план координати на националната идеология.
Когато селяните помагат на поп Константин да им се махне от гърба сърбелът на гръцката агресивност, те не са готови да дадат рамо на българската църква като българи с национално съзнание. И затова свободна България идва с недозряло национално съзнание, идва с вакуум в националната стратегия. Идеологията й, политическите й цели се формулират според интересите на един или друг покровител. Водачите й биват смлени и оплюти като народни изедници; повеждат я даскалите и чиновниците - дребната сган, зависеща от министерствата, в които мнозинството от министрите (независимо от това дали го съзнават или не) са чужди агенти, ако не са направо чужденци и чужди поданици. И когато тази сган измисля политици, когато си измисля учени, бойни юнаци с гол в ръката нож, писатели и поети, тя няма зряла скала на национални ценности, която във всяка от тези области да разположи България твърдо в геополитическата карта на света.
към текста >>
31.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната
 
- Георги Христов
Каква ирония и колко
несправедливост
.
Аз изкърпвам своята риза отначало доста нескопосано, но после се научих да правя хубави и равни шевове. Обувките си заменихме е примитивно направени сандали, а нестриганите ни коси са бухнали като немирни храсти. - Какви са тези? - питат селяните. - Безплатни аргати на Жечо - отговарят някои, а други ни наричат антихристи.
Каква ирония и колко
несправедливост
.
Ние сме дошли тъкмо в името на Христовата любов, а те ни наричат „антихристи“. Някои от селяните, които не обичат нашия приятел Жечо, разпространяват из селото слуха, че заради нас щяло да падне градушка, която ще помете нивите. Пресният спомен от такава една градушка, която паднала миналата година, ги кара да изтръпнат. Някои от тях ни гледат вече с лошо око. Но има селяни, които ни обичат.
към текста >>
НАГОРЕ