Търсене в текстове за 'Несправедливост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 79 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана.
— Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго. Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие. После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз. При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава. Фараонът се съвзе.
към текста >>

2. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност.
Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива.
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие.
към текста >>

На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него".
Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон. Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението. Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и правосъдие, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото правосъдие. На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама. Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд.
към текста >>

„Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите.
Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели". Но геният на Сферата мълчеше. И светещата ограда оставаше затворена.
към текста >>

Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание.
Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж. Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа. „Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама. Вие само искате правосъдието на Брама и неговата награда, не разбирайки, че сте получили и едното и другото. Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство. Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години. От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало. Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува. Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината. Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама.
към текста >>

4. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Знайте: няма несправедливости в целия този свят.
Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света! Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство! Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания. Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали. Знайте: няма несправедливости в целия този свят. Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо. Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем безсъзнателно, жестокостта у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат. И двете ще ви се възвърнат.
към текста >>

5. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността, нисшото аз, несъщественото, преходното.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността, нисшото аз, несъщественото, преходното. Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното. Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл.
към текста >>

6. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тая мисъл да се вживее у вас така силно, че малките огорчения и несправедливости да не ви обиждат, нито даже да ги забелязвате.
Направете от вашата работа истинска жертва за Него. С радост и благодарност в сърцето вършете Неговата работа. С мисли, думи и дела работете неспирно; действувайте върху околната си среда и така вие ще създадете около себе си по-чисти състояния. Работете неспирно за другите, за човечеството. Безкористна работа да бъде единствената ви мисъл. Тая мисъл да се вживее у вас така силно, че малките огорчения и несправедливости да не ви обиждат, нито даже да ги забелязвате. Те да имат за вас само едно значение, че са средство да докажете растящата си сила. Стремете се да действувате ведно с всички и единодушно. Внимавайте при малките случаи; така ще бъдете готови за по-големите, когато бъдете призовани да носите по-големи отговорности. Има още много да се учи и да се върши в малките работи, преди да дойдат големите. Всеки ден намерете случай да помогнете на ближните си да носят товара си, и търсете случай да направите живота им лек и по-щастлив, Правете това, доколкото можете и доколкото ви се струва, че е добре.
към текста >>

7. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Виждам и чувствувам несправедливостите на социалните класи.
И отговаря на него така: „Да знаеш да отговориш на този въпрос, то значи да имаш религиозни чувствувания". „И ако някой мисли, че неговия живот или животът на неговите подобни няма смисъл, той е не само нещастен, но е и неспособен да живее". В малката глава, която следва, се засяга погледа на Айнщайн по отношение на света. И там срещаме чудни бисери на искрена и дълбока мисъл. Ето от тях някои, изказани свободно: „Аз имам нуждата да водя един прост живот. Виждам и чувствувам несправедливостите на социалните класи. Считам, обаче, че един скромен живот е добър за всекиго, за тялото и за духа. Аз не вярвам във философското понятие за свободата на човека. Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост. Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината.
към текста >>

8. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни.
ЧОВЕШКИ И БОЖЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ Никога, може би, в света не са се подписвали толкова много договори, не са се сключвали толкова много пактове, както в наши дни. Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях.
към текста >>

9. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя е вечно освобождение от всичко гнетящо, от всяка несправедливост и неправа мисъл.
Главната, обаче, седи в туй, че човек не се занимава с себе си. Той се е изоставил спокойно на своите страсти, на своите чувства, които лесно се дразнят. Много неща биха се изменили, ако човек би почнал да разсъждава, да гледа спокойно на всичко около себе си, ако би дал място в себе си на широтата на духа. Благоразположеният може да обмисли нещата по-добре и да постъпи по-добре, отколкото всеки друг. Творчество и красота в живота внася широтата на духа. Тя е вечно освобождение от всичко гнетящо, от всяка несправедливост и неправа мисъл. Мирт, който завладява човешката душа при разположението на духа, е майка на всяко благородно дело, на всяко творческо начинание, на всяка красива постъпка. Искаш да внесеш смисъл в своя живот – почни с широтата на духа. Искаш да живееш във вечна, грееща пролет – дай простор в тебе на благоразположението на духа. Това е един процес на вечно просветление, на разширение на светлината, на обогатяване на възможностите за истинска проява на човка. Искаш да подобриш живота си материално и духовно – вложи широта в съзнанието си.
към текста >>

10. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че "като водач и главен пилот е намерил протока".
Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че "като водач и главен пилот е намерил протока". Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? "Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелан, защото никой от неговата кръв не е вече жив.
към текста >>

11. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В окултната символика любовта съответствува на топлината, а егоизмът и насилието, несправедливостта, злото изобщо съответствуват на студа.
От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите. Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, се превръща в диамант. По същия начин от досегашните страдания - които представят високата температура и силното налягане - в човечеството ще се развият скъпоценните камъни - това е новото съзнание, новата светлина, новото разбиране на живота. Топлината стопява, а студът втвърдява. В окултната символика любовта съответствува на топлината, а егоизмът и насилието, несправедливостта, злото изобщо съответствуват на студа. Любовта дава мекота, а егоизмът и насилието втвърдяват. След тия страдания, изпитания, през които минава днес човечеството, ще дойдат „ново небе и нова земя". Под нова земя разбираме ново преустройство на обществото на разумни основи. А под ново небе се разбира коренно изменение на мислите, чувствата, разбиранията на хората, коренна промяна в тяхното съзнание. Изразът „ново небе и нова земя" има и друго, по-дълбоко тълкуване, но бихме се отклонили, ако го засегнем тук.
към текста >>

12. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм.
– Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм.
към текста >>

13. НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и несправедливост.
Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата дреха. Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат. И дрехата на Мелита остана за тях един неразгадан ребус. Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление. Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и несправедливост. Как можеха да разберат всичко това, когато т живееха в светост и чистота? Как можеха да проследят историята на човешките престъпления, когато не вършеха такива? Кои можеха да видят греха, престъплението, злото? Нали само тия, които го вършеха и познаваха? Синовете на светлината не разбираха криволичещите пътища, по които човек се движи.
към текста >>

14. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученик, който не разбира учителя си, ще го обвини в несправедливост, в жестокост и т.н.
Изобщо, и младата не мисли, и възрастната не мисли. Ако и двете мислеха, никакви недоразумения между тях нямаше да произлязат. Правата мисъл изключва всички недоразумения. Казвам: ученикът трябва да мисли! Ако не мисли, той всякога ще схваща нещата криво, ще се натъква на противоречия, от които сам ще се спъва. Ученик, който не разбира учителя си, ще го обвини в несправедливост, в жестокост и т.н. Какво трябва да направи този учител? На такъв ученик той трябва да каже: Мисли добре, за да не грешиш! Аз съм дошъл да изпълня своята велика мисия и задача, а ти - да служиш на себе си. - Права ли е тази постъпка? - Който не мисли, той сам ще се отдалечи от лицето на учителя си.
към текста >>

15. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си.
Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”.
към текста >>

16. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е откликвала на всяка несправедливост.
Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година. В писмото си до П. Киров от 10. II.
към текста >>

17. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Веднъж му казах: - Бай Илия, уморен съм от хората, от безредието, от глада, от несправедливостта, от безлюбието.
Не приемах тези, които управляваха общината за хора способни да поддържат реда и чистотата в града. Все протестирах. В Стара Загора имахме познат, който продаваше семки и фъстъци с една количка. Беше приятел на баща ми. Често разговарях с него. Веднъж му казах: - Бай Илия, уморен съм от хората, от безредието, от глада, от несправедливостта, от безлюбието. Няма ли по света други хора, честни, добри, услужливи, за да отида при тях? - Има ги. - Къде са? - Те са в София. Прочети този вестник „Братство“.
към текста >>

Едва издържах напрежението: глад, умора, и несправедливост.
- Те са в София. Прочети този вестник „Братство“. Аз прочетох вестника, хареса ми, но не направих коментарии. Георги Куртев в своя Храм за Работа. Декември, 1995 Положението ми като дежурен чиновник в Стара Загора не беше добро. Едва издържах напрежението: глад, умора, и несправедливост. Една вечер,към полунощ бях до телеграфа и един вътрешен Глас ми нашепна: Георги, ако продължаваш така, ще полудееш! Не давай повече внимание на това, което става вън." Скоро след това, разговаряйки отново с бай Илия, той ми подаде тома „Новият човек“. - Чети това, ми каза той. Като прочетох първите страници си казах: Ето това търся аз! Отидох при бай Илия и го попитах: - Защо не ми даде този том преди една година?
към текста >>

18. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Начало на войната е въоръжаването, а краят на една война не е мира, защото всеки морал, който произвежда войната, причинява зародиши за бъдещи конфликти, дължащо се най- вече на несправедливостта, която изразява победителя.
Тук имаме една творба посветена на мира. Някой беше казал, че за да се реализира мирът, трябва да се приготвим за война. Въпреки всичко, истината показа, че подготовката за война, никога не ни доведе до мира. Сегашната надпревара в производство на оръжие, направи да изчезне мира и го смени със студената война, която не се знае кога и как ще се свърши. Тази е причината, за неспокойствието, което тегне над човечеството. Начало на войната е въоръжаването, а краят на една война не е мира, защото всеки морал, който произвежда войната, причинява зародиши за бъдещи конфликти, дължащо се най- вече на несправедливостта, която изразява победителя. Войната е продукт на един начин на мислене. По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си. Тази идея е истинска база на истинския мир, но не е разбрана както трябва. За да се реализира този мир, не е необходимо да се изразходват толкова пари за оръжие, за сметка на глада на народите. Необходимо е само любов, и тази любов зависи от духовното развитие на човека.
към текста >>

19. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Повърхностния наблюдател на живота вижда навсякъде само неправди и несправедливости.
Както тя оправдава изяждането на рибите една от друга, така ще оправдае и това, дето аз ще изям него. Защото, аз не се съмнявам, че и той би ме изял ако беше в момента по-силен от мене. Логиката на този дивак не се различава много от тая на противника на вегетарианството в нашата собствена cpеда. Обаче, тази „логика" съвсем не взема пред вид друг един закон, който действа в цялата природа. Този закон, израз на висшата справедливост, която царува в живота, въпреки всички наши погрешни схващания, е изказан много ясно с думите на Христа: „Каквото посееш, това и ще пожънеш" или „С каквато мярка мериш, с такава ще ти бъде отмерено". Повърхностния наблюдател на живота вижда навсякъде само неправди и несправедливости. Само този, чието съзнание прониква много по-дълбоко до причините на нещата и който се ползва от светлината на един широк мироглед, може да види, че подобни явления са само резултат от дейността на посочения по-горе закон: каквото сееш, това и жънеш! И така, ако насилваш, ще насилват и тебе. Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти. С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже.
към текста >>

20. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С две думи казано, един такъв оптимист може да очаква, че словоизлиянията на Тулешков, гюрултията на родозащитниците, „ходатайствата" на синода и заплашванията на запасните генерали ще си протекат и отминат по реда си като че ли не са били, и че сторената миналата година ужасяюща несправедливост и престъпление против законите на страната не ще се повторят; с други думи, че г.
След това той може на бързо да отиде на курорт във Варна, а над главите на запасните офицери може да се извие страшна буря и да падне град едър като opехи, както това стана миналата година ... Но какво? — Tе са стояли срещу гранати и куршуми, та от град ли ще се боят? ... Но, — не се плашете! Всичко това са само най-лошите, най-песимистичните очаквания! Да видим сега, какво може да „очаква“ един човек, когото природа а е надарила с редкия дар, — да бъде роден оптимист. С две думи казано, един такъв оптимист може да очаква, че словоизлиянията на Тулешков, гюрултията на родозащитниците, „ходатайствата" на синода и заплашванията на запасните генерали ще си протекат и отминат по реда си като че ли не са били, и че сторената миналата година ужасяюща несправедливост и престъпление против законите на страната не ще се повторят; с други думи, че г. Ляпчев този път ще се покаже по-умен, по-силен и достоен за поста, който заема и че „Конституцията на Българското Царство“, за защита на която всички се борят, и която дава право на всички мирни граждани да правят своите мирни събрания, не ще бъде погазена от своите официални пазители. Това ще каже оптимиста, но, да видим: чувствата ли ще надделеят или разума; необузданото ли насилие или законността; неотговорните ли или отговорните фактори ще вземат връх! ? ... Редакция и читатели. Въздърж. Д-во „Твърдость“ с.
към текста >>

21. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм.
Централното, здравото ядро на народа ни още не е отровено и разядено от гнилостния дъх на Запада. Под тежестта на своите ужасни противоречия днес западната цивилизация агонизира, лутайки се безпомощно в пълна тъмнина, защото за нея изход няма. Разочаровала се в политическо отношение от демокрацията и парламентаризма, тя търси спасението си в диктатурата, във фашизма. Разбира се, и това няма да й помогне. „От трън, че на глог", казва народната пословица. Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма. В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот. Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото. Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината? Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е нашето светло бъдеще.
към текста >>

Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината?
„От трън, че на глог", казва народната пословица. Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма. В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот. Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото. Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината? Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е нашето светло бъдеще. Ние не трябва да подражаваме на Запада, не трябва да подражаваме и комуто и да било. Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи. Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример. В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали народи.
към текста >>

22. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата.
Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят. От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата. Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес. Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота. От тъмнината на невежеството тя ни въвежда в светлината на знанието. Щастливи са тези, на които съдбата е отредила да я изучат.
към текста >>

23. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако вършите несправедливости, също и към вас ще постъпят несправедливо.
Още има хора. които не могат или не искат да разберат, че тяхното собствено щастие и щастието на техните народи не може да бъде изградено върху нещастието на други хора и народи. Човечеството е едно цяло. Ако вий причините страдание на една част от това цяло, това страдание не ще закъснее да посети и вас. Ако биете, и вий ще бъдете бити. Ако вършите несправедливости, също и към вас ще постъпят несправедливо. Ако отнемате свободата на другите, и вашата свобода ще бъде отнета. Това е Закон! Най важният за човешкия живот, неизменен, Божествен закон. Той еднакво засяга отделните хора, партии, класи, съсловия, организации и народи. Не се съмнявайте: вий ще пожънете точно това, което вий сами сте посели.
към текста >>

Въпреки всичко, въпреки видимата дисхармония и несправедливост, в живота царува безусловна, върховна Справедливост.
Ако отнемате свободата на другите, и вашата свобода ще бъде отнета. Това е Закон! Най важният за човешкия живот, неизменен, Божествен закон. Той еднакво засяга отделните хора, партии, класи, съсловия, организации и народи. Не се съмнявайте: вий ще пожънете точно това, което вий сами сте посели. Въпреки всичко, въпреки видимата дисхармония и несправедливост, в живота царува безусловна, върховна Справедливост. И ние казваме: само разкаянието за стореното зло и взаимната прошка ще ни спасят. Ний трябва да простим, ний трябва да забравим злото, което други са ни направили и никога не трябва да им отвръщаме със същото. Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни. А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече ясно долавя, и които, разразявайки се в страшна, небивала социална буря, ще очистят всичко старо, всичко гнило, всичко изродено и негодно за нов живот от лицето на земята, за да може след това да изгрее над нея слънцето на правдата и новия живот. Нека със спокойствие посрещаме всичко, което става и което има да става, твърдо вярвайки, че в края на краищата ще победи силата на доброто.
към текста >>

24. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се схваща Бог като същество добро, любящо, справедливо и всемогъщо, и същевременно да се обясни защо света е пълен с мизерия, страдания и несправедливост, това е една тъй трудна задача, че философите и теолозите са били неспособни до сега да я разрешат.
... Ако българите знаеха, че съдбата им е в ръцете им, и че Провидението всеки момент е готово, при първото тяхно пожелание, да предаде в ръцете им славната мисия на духовен водач на народите, те биха могли да намерят в себе си сили да я поискат! Ако българите искаха, те биха могли по мирен, напълно мирен път да се обединят в едно икономическо и духовно цяло, превръщайки страната си в едно неразделно стопанство, в което всички работят за общо добро, без привилегии и неправди; те биха подали братски ръка на своите съседи и биха достигнали така свободата на своите сънародници вън от днешните предели на държавата, чрез осъществяването на една Балканска Федерация, състояща се от свободни и равноправни членове; те биха могли да реализират свободата, щастието и правдата, те биха могли да заживеят новия живот на земята. Ако българите можеха да постигнат това за себе си, - да се издигнат и възвеличат не чрез страдания, а чрез вътрешно обединение, те ще заемат първото място между своите братя народи в духовно отношение, ще озарят със светлината на новия живот цялата земя и ще поведат цялото човечество към Новата Ера, към новия Златен Век на човечеството, към Царството Божие на земята. Ирвинг С. Купър ПРЕРАЖДАНЕТО Прераждането разяснява проблемата за злото. Да се схваща Бог като същество добро, любящо, справедливо и всемогъщо, и същевременно да се обясни защо света е пълен с мизерия, страдания и несправедливост, това е една тъй трудна задача, че философите и теолозите са били неспособни до сега да я разрешат. Това е защото те отхвърлят или не познават прераждането. Да видим каква светлина хвърля прераждането по този въпрос. В началото на своите пререждания, всяка душа съдържа в себе си, в спящо състояние, всички морални, интелектуални и духовни качества, които тя ще прояви по-късно. С помощта на прераждането, което води душата всред дейността и задачите на всекидневния живот, тези качества започват бавно, едно след друго, да се събуждат. Дотогава, докато тези качества не се събудят, човешките същества си остават неморални, неинтелигентни, недуховни.
към текста >>

25. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и благоденствие за всички хора на земята.
В същност, това не е така. - Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ. А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да! Но за това е нужна пълна, коренна промяна на целия политико-икономически строй на днешния живот. Нужна е, и ако не се намерят достатъчно далновидни, разумни и честни управници да направят тая промяна по мирен път, постепенно, без насилия но и без мекушавост, то тя по необходимост ще дойде по други път, по пътя на насилието и революцията, но тогава толкова по-зле за тези, които не са могли да се издигнат над късогледството на личния, национален и класов егоизъм. И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и благоденствие за всички хора на земята. Не дойде ли тя, тогава процеса става много по-сложен, много по-труден, много по-страшен: в кръв ще се окъпе цялата земя и със своята собствена кръв човечеството ще изкупи грешките си, късогледството си, егоизма си! Нека с всички сили работим щото човечеството да мине по първия път, за да не става нужда да тръгва по втория, от което ще бъде по-зле за всички.
към текста >>

26. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний ще работим за създаването на ново общество, без социални противоречия, мизерия и несправедливости.
— Да, но нека първом променим строя на своя духовен живот, да променим условията вътре в нас, — да променим нашите мисли, чувства и постъпки! В сърцата и умовете на хората лежи корена на злото, посеян там от хилядолетия, и пуснал здрави корени в живота им. Корена на злото — това е егоизма, причина за разединението и непрестанните борби и братоубийства, причина за мизерията и страданията в света. Нека изтръгнем това зло от сърцата си и тогава ние ще се преобразим, а заедно с нас ще се преобрази и строя, и условията и целия живот. Ний искаме нов строй и нови условия. Ний ще работим за създаването на ново общество, без социални противоречия, мизерия и несправедливости. Ний отричаме милитаризира, войните и въоръженията и работим за обединението на целия свят в едно голямо Семейство от народи, в което ще царува мира. любовта, свободата. Но ний знаем че „ново вино не се налива в стари мехове" и че за достигането на тези велики идеали трябва да се променят самите хора. В Царството на Щастието могат да влязат само тия, които са достойни за него! Нека никой не мисли, че с промяна на социалния строй ще се промени из основа и неговия живот!
към текста >>

27. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прераждането обяснява много странни неща между които и видимата несправедливост на Бога.
Ако тези бедни измъчени души биха могли само да разберат, че те сами са създали ужаса в своя живот и са донесли страданието, понеже не са били в хармония с божествените закони, тогава те биха видели справедливостта на прераждането. А веднъж възприели истината в своето съзнание, те биха намерили радост в живота, която би премахнала ужаса при мисълта за връщане тук отново пак. За онези, които разбират справедливостта и красотата на Божествените закони, живота става нещо радостно — пълно със светлина, игра и песен. Всяко дело става дело на любящо служене и предлаганите благоприятни случаи в бъдещите животи се очакват с нетърпение. Те са стъпала към нещо по-високо. Прераждането обяснява много странни неща между които и видимата несправедливост на Бога. Как можем ние да възприемем разказа за един любящ Баща, ако ние трябва да живеем само един живот и ако той е бил изпълнен с мизерия и болести? Обаче когато разберем закона на прераждането и неговия спътник, закона на причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат на нашите собствени действия. Каквото сеем, такова и ще пожънем. Ако ние сеем болест, като мислим разрушителни мисли, като подхранваме зла воля, отмъщение и омраза, тогава нашите тела раждат плод на страдание. Ние не можем да добием красиви, гладки, солидни картофи от грубо, недоброкачествено семе.
към текста >>

28. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени.
Със сълзи от радост на очите двама братя се прегръщат и разменят първата братска целувка — символ и обещание, че всичко си прощават, всичко ще забравят, във всичко ще се разберат и никога вече няма да се върнат към страшното минало, никога вече няма да допуснат в сърцата си омразата и ожесточението един срещу други! Топят се ледовете! Празник е на земята, а най-вече в сърцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето — радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта. Международен език С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество. Паралелно с това зрее и се чувства ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята.
към текста >>

Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен.
Топят се ледовете! Празник е на земята, а най-вече в сърцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето — радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта. Международен език С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество. Паралелно с това зрее и се чувства ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята. Един език, който да обединява всички народи без да ги подчинява под влиянието на един от тях, както би било ако се възприемеше за международен някой от днес съществуващите национални езици По тая причина главно и после поради извънредно голямата му леснота и достъпност за широките маси, поради вътрешната идея още, която съдържа братството на хората и народите, езикът Есперанто е предназначен да играе ролята на международен език на бъдещето обединено човечество.
към текста >>

Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати.
Празник е на земята, а най-вече в сърцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето — радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта. Международен език С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество. Паралелно с това зрее и се чувства ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята. Един език, който да обединява всички народи без да ги подчинява под влиянието на един от тях, както би било ако се възприемеше за международен някой от днес съществуващите национални езици По тая причина главно и после поради извънредно голямата му леснота и достъпност за широките маси, поради вътрешната идея още, която съдържа братството на хората и народите, езикът Есперанто е предназначен да играе ролята на международен език на бъдещето обединено човечество. Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на които хората от разните народи най-лесно да се разбират.
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е държава на грубата сила, на жестокостта и несправедливостта.
Ако в тях се предвижда благото на всичките й членове, тя ще има дълго съществуване. Ако е съградена върху експлоатацията, робството и насилието, тя сама се осъжда на смърт." „Устройството на човешкото тяло е една идеално организирана държава. Но когато се нарушат от човека природните закони, които обуславят съществуването на тези държава, тя се разрушава. И всеки човек, и всяка държава по този закон сами се въздигат и сами се разрушават“. Учителя Това, което хората днес наричат „държава“, е една организация, която има за цел да подържа с насилие, заблуда и с всички други възможни средства, привилегированото положение на едно малцинство. Тя е държава на грубата сила, на жестокостта и несправедливостта. Истинската държава е нещо съвсем друго. Тя има като образец за своето устройство един божествен план — тя е изградена по принципа на човешкия организъм. В истинската държава има правилно, справедливо разпределение на благата; в нея насилие няма, а всеки е поставен на съответното, подходящо за него място. Различните групи хора изпълняват различни функции, съобразно със своите способности и наклонности, обаче тук няма робство, няма насилствено подчинение, няма експлоатация. Щом се дойде до благата на живота — те трябва да бъдат правилно, справедливо разпределени.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и несправедливости - дай си ръката!
- В онзи, когото хората ли създадоха? Не, ние не вярваме в такъв Бог. Туй, дето се разправя, че в света имало безверници, е само хорска измислица. В историята на цялото човешко развитие няма нито помен някой човек да се обезверил в истинския Бог. Но в богове, които хората създават, е имало и винаги ще има обезверявания. Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и несправедливости - дай си ръката! - Друг ми казва - едно време аз не вярвах в Бога, но сега придобих ново разбиране за света и имам едно ново верую. Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую. Новото верую трябва да внесе в света елемента на братството. Но не братството, което сега съществува в света; сега братята се чувстват като братя, докато е жив баща им. Но като умре бащата, почват да се карат и бият за неговото имане.
към текста >>

Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр.
Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него. Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми. Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота. Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение.
Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната. Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца). Добрите качества на Марса са: храброст. спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност. Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение. Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност. Луната в хиромантията означава въображението, фантазията. Нейната област, т. е. лунният хълм, заема най-долната част на дланта. Добрите качества на луната са: силно въображение, чистота, хармония, стремеж към възвишеното.
към текста >>

32. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си.
е благополучието и щастието, или неуспехите и нещастието на всеки човек през живота му са в голяма зависимост от силата на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния на майката и бащата в момента на зачеването, а така също и от силата на техните естествени или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки през време то, когато майката е в бременно състояние, както и през периода на ранното му детство. Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък. Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му. Особено голямо и решаващо влияние върху живота и съдбата на човека оказват силата и трайността на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния, както и естественик или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки на майката през времето на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство. Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист. злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си. И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи. Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, ако виждате някаква несправедливост в природата, тя е привидна и зависи от вашите разбирания.
Следователно, ако не разчитате на вашите 25 на сто, т. е. ако не разчитате на вашата разумност, разчитайте тогава на 25-те, които обществото ще ви даде. Ако и на обществото не можете да разчитате, разчитайте тогава не природата, която напълно ще ви даде 50 на сто. Природата никога няма да ви изневери, тя не е заинтересувана от никого, тя не е пристрастна към никого. Човек може да бъде донякъде пристрастен, обществото също; обаче природата никога и към никого не може да бъде пристрастна. Следователно, ако виждате някаква несправедливост в природата, тя е привидна и зависи от вашите разбирания. Вижте например, как е устроена слънчевата система. Природата разполага с въздух и предоставя на всяко същество да си вземе толкова, колкото му трябва. Почти същото е и с водата. Единственият елемент, който днес е ограничен, това е хлябът. Там е всичката мъчнотия в живота — за хляба при днешните условия трябва да платите.
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Коя е причината на тази видима несправедливост?
Може ли Бог да бъде справедливия, абсолютно безпристрастния Съдия, ако човекът дело на ръцете Му, получава от Него неравен земен дял, получава най-различни,за различните хора условия, най различни, противоположни дарби, заложби, качества, способности и потици, и, на всичко това отгоре, да бъде съден с еднаква мярка? Кой е виновен — грънчарят ли, или гърнето, че е създадено такова? Кой е виновен — ние ли, или Бог, че ни е създал, такива каквито сме, с нашите слабости и недостатъци, с нашите греховни или възвишени склонности, надарени или тъпи, гении или нищожества, силни или слаби, безумни или мъдри? Да! Коя е причината на това крещящо противоречие? Коя е причината на тази видима несправедливост? И може ли вселюбящия и мъдър Бог да създаде такова нещо? . . . Нека всеки християнин, нека всеки религиозен човек, нека всеки, който желае да постави живота си върху принципите на нравствеността, да размисли повечко и по-дълбоко по този въпрос: Какво е виновен човекът, че е създаден такъв? И защо да отговаря за делата си. — израз.
към текста >>

Гледан от това гледище, живота се изправя пред нас пълен с неразрешими противоречия, с явни, нетърпими несправедливости.
Защо често той се ражда в най-посредствени среди, изплава, тъй да се каже, от дъното на живота? И защо децата на гения не са и те като него? А защо нерядко от твърде издигнати родители се раждат неспособни и зле надарени деца? В края на краищата, тека, както е разбиран днес,законът за наследствеността почти нищо не може до обясни. Гледан така, от обикновеното стереотипно религиозно гледище, безразлично дали то е застъпвано от православни, протестанти, католици или други, живота си остава един непонятен хаос, една пълна безсмислица, в която не се знае кой пие и кой плаша, кой прави зло и кой страда поради него, кой и защо е надарен и кой и защо е лишен от всичко хубаво и възвишено. Гледан от това гледище, живота се изправя пред нас пълен с неразрешими противоречия, с явни, нетърпими несправедливости. Гледан от това обикновено религиозно гледище, живота е пълно отрицание на всякаква любов. на всякаква мъдрост, на всякаква истина — той губи напълно своя смисъл, защото в него липсва и най-елементарната справедливост! Може ли такъв живот да бъде дело на абсолютно справедливия, на абсолютно любещия и всемъдър Бог? Не ще и дума, че не може! Иначе Бог би отрекъл Себе си.
към текста >>

Ако човек, приемайки Бога като вселюбящ и всемъдър Баща, разсъждавайки разумно и последователно, поиска да придобие правилен поглед върху живота; ако той поиска да осмисли истински тоя живот, да намери обяснението на видимите противоречия и несправедливости в него, ако той искрено иска да разбере причината, поради която хората се раждат тъй различно надарени и при такива различни външни условия, той непременно ще дойде в изводите си до необходимостта да приеме Прераждането и Възмездието (Кармата) — двата велики Божествени Закона, които са най-мощните лостове в ръцете на Бога за движене напред еволюцията на човечеството.
Геният, който често се проявява още от десетгодишната възраст на човека, не е ли резултат на многовековни усилия, на упорит труд на даден индивид извършен в течение на дълга редица от минали животи, движени от закона на Прераждането? И не е ли човек сам творец на съдбата си, на доброто и злото в своите склонности, на доброто и злото в своите външни и вътрешни условия, на своите способности и слабости, на своите дарби и недостатъци? „Каквото посееш, това и ще пожънеш! “ казва Христос. Може ли това да бъде само празни думи, и не е ли ясно, че нашият живот, такъв, какъвто е, е резултат на нашата дейност в миналите ни животи; че това, което представляваме ние самите днес, с нашите добри и лоши черти, с нашите дарби и слабости, представлява плод на семето, което ние сами сме посели през вековете? Ако човек, приемайки Бога като вселюбящ и всемъдър Баща, разсъждавайки разумно и последователно, поиска да придобие правилен поглед върху живота; ако той поиска да осмисли истински тоя живот, да намери обяснението на видимите противоречия и несправедливости в него, ако той искрено иска да разбере причината, поради която хората се раждат тъй различно надарени и при такива различни външни условия, той непременно ще дойде в изводите си до необходимостта да приеме Прераждането и Възмездието (Кармата) — двата велики Божествени Закона, които са най-мощните лостове в ръцете на Бога за движене напред еволюцията на човечеството. Без приемането на тези два закона, не можем да намерим смисъла в живота. А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение. Велик и пълен със смисъл е този живот! В него няма несправедливости, нито случайности. Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов.
към текста >>

В него няма несправедливости, нито случайности.
Може ли това да бъде само празни думи, и не е ли ясно, че нашият живот, такъв, какъвто е, е резултат на нашата дейност в миналите ни животи; че това, което представляваме ние самите днес, с нашите добри и лоши черти, с нашите дарби и слабости, представлява плод на семето, което ние сами сме посели през вековете? Ако човек, приемайки Бога като вселюбящ и всемъдър Баща, разсъждавайки разумно и последователно, поиска да придобие правилен поглед върху живота; ако той поиска да осмисли истински тоя живот, да намери обяснението на видимите противоречия и несправедливости в него, ако той искрено иска да разбере причината, поради която хората се раждат тъй различно надарени и при такива различни външни условия, той непременно ще дойде в изводите си до необходимостта да приеме Прераждането и Възмездието (Кармата) — двата велики Божествени Закона, които са най-мощните лостове в ръцете на Бога за движене напред еволюцията на човечеството. Без приемането на тези два закона, не можем да намерим смисъла в живота. А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение. Велик и пълен със смисъл е този живот! В него няма несправедливости, нито случайности. Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов. И ние не можем да не благодарим на Бога, че ни го е подарил. Защото това е живота на вечното движение напред и нагоре, по спиралата на Божествената еволюция. По пътя на тази еволюция, никога, след дълги усилия, когато научи всички уроци, които земята може да му даде, човек ще достигне да се освободи от колелото на земните пререждания, ще се одухотвори и ще влезе в живота, кого безкрайната Божия вселена е запазила за нас като неразрушимо Божие наследство, за което тя ни говори, и което ни разкрива нощем с очите на милиардите златни звезди. Но това е за сега още далечен блян, и затова погледа не човека трябва да бъде отправен повече към нашето днес. С.
към текста >>

35. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот.
Дал е един добър пример. който ще поощри и втори и трети и т. н. до безкрай. Човек се влияе и в положителното и в отрицателното. За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота. За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот. В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем. Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия. Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени.
А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш и своите братя и сестри, които се подвизават заедно с тебе в този свят. Сако по-този начин, когато човек даде път в себе си на доброто, справедливостта, Любов та и Мъдростта, той ще може да изправи отношенията си към природата и към своите братя човеци, и ще може да изправи грешките си. А сега хората чакат Христос да им прости греховете. Няма защо Христос да прощава греховете на хората. Всеки сам трябва да изправя своите погрешки. В неписаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е царството Божие, сега и за в бъдеще. Това е проповядвал Христос. Силни трябва да бъдат хората. за да се справят с греха, а не с външните условия, защото грехът е нещо живо, което, вмъквайки се в човешкия живот, изменя и влошава външните условия, които първоначално са били добри. За да се справят хората с греха, и да внесат ред и порядък в живота си, преди всичко, те никога не трябва да оставят една отрицателна мисъл в ума си; защото грехът започва с малките работи.
към текста >>

При това положение техните сърца трябва да бъдат отворени и като погледнат на най-големите несправедливости, да са готови да проповядват с живота си, със своите дела.
Вън от тия неща, никакви земни блага не са на местото си. Само при духа, при душата и при ума, земните блага се осмислят. С това аз не ви препоръчвам сиромашия, защото според мен, сиромаси хора са ония, които са лишени от влиянието на своята душа, ка своя дух и на своя ум. Според мен, те са най големите безделници, най големите бездарници. А всички ония, които са под влиянието на своя ум, на своята душа и на своя дух, те са богатите хора в света. При това положение техните сърца трябва да бъдат отворени и като погледнат на най-големите несправедливости, да са готови да проповядват с живота си, със своите дела. Навсякъде, с каквото можете, служете на онези, които имат нужда. От всички ви сега се изисква да разберете любовта и да я приложите. А в любовта е живота на всеединството, където всички се ползват от Божиите блага според нуждите. Онзи, който живее в любовта, разделя всички блага със своите братя. Щом приложите любовта, нищо повече не се изисква от вас.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За него няма случайности, няма безсмислици, няма несправедливости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги справедлива и безпристрастна.
Защото той знае, че човек е без-смъртен дух, а не само материя. Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване. Той знае, че всичко, което му се случва, има своя смисъл и своите разумни причини, и затова може и трябва да бъде използвано за добро. Той познава закона за причинността, за възмездието, и знае. че, каквото сее, това и ще пожъне! За него няма случайности, няма безсмислици, няма несправедливости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги справедлива и безпристрастна. Да се събудим от живота — сън, и да заживеем в истинския живот. И тогава през нас ще протекат бистрите извори на истинското творчество и всичко около нас ще се превърне в рай! П л а м е н Пролет — Ето я, радостно извори бъблят със шепота горски. Сръчно цветята на кичури пъстрят венеца й полски. * Бързат напред дървесата бяла премяна да метнат, жрицата — пролет в росата бисерна, утром, да срещнат.
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В него няма никаква несправедливости.
Женитбата се осмисля, когато родите син или дъщеря, които ви обичат, както вие ги обичате. Сега, понеже живеете един живот пълен с противоречия. Ще ви дам едно правило, което приложете тогава, когато никакви философии, когато никой не може да ви помогне: Дълбоко в душата си признайте, че всичко онова, което ви се е случило в живо та, е добро. Благодарете на Господа и кажете: Господи, повече от това добро, което си ми дал, не искам. Благодари му за всичко, и остани в душата си с идеята, че Онзи, който е създал вселената, не може да направи никаква погрешка. В него няма никаква несправедливости. Той е абсолютно справедлив —нищо повече. Признай това нещо в душата си и почакай най много една година и половина, да видиш какво ще стене с тебе. Ще видите, че положението ви ще се измени. Но вие трябва да бъдете чистосърдечни. В душата си ще съзнаете, че Онзи, който ви е дал светлина, който ви е дал живот, и вие сте му длъжни.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има жестокости и несправедливости, повидимому нереванширани.
Братя-хора, не отстъпвайте пред изкушението, не приемайте лъжата за. истина: не вярвайте, че силата на оръжие то е по-силна от силата на Правдата, от силата на Любовта. Има неща, които стават в света, и които, разглеждани повърхностно, ни карат да мислим обратното, а именно, че грубата сила. е върховния арбитър в живота. Има насилия, които успяват. Има жестокости и несправедливости, повидимому нереванширани. Това е така за ума, който не може да схване дълбоко скритата връзка между миналото и настоящето, между настоящето и бъдещето, между външните събития и прояви и техните дълбоко скрити истински причини. За този, който може да проникне до скрития смисъл на историята, за този, който може да. схване връзката между събитията в живота на хората и народите,— връзката между тяхното минало, настояще и бъдеще — за него е повече от ясно, че не грубата сила, а Правдата царува в живота и света! Никой няма право да забравя, че животът не се състои от откъслечни форми, от замръзнали, изолирани, стоящи сами за себе си събития, и че всичко, което виждаме да става днес пред очите на, придобива своя истински смисъл и своето пълно значение, само тогава, когато се свърже със своите причини в миналото и със своите следствия в бъдещето. И най-малко на държавниците, на ръководителите на народните съдбини, може да бъде простено да забравят това.
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но земята е разпределена неправилно и именно заграбването на земята е основа на социалната несправедливост.
Преди всичко то е справедливост. А справедливост значи, че както сърцето праща кръв на всички клетки в организма, така и в обществото, в народите, в човечеството трябва да се създадат условия за живот на всички същества. Природата е дала условия, но людете с изменили нейния порядък. Например светлината,. въздуха, водата са общодостъпни и безплатни в природата. Но земята е разпределена неправилно и именно заграбването на земята е основа на социалната несправедливост. Справедливост за всички люде и народи! Минимум блага за всички същества — хляб и жилище за всички! Срамота е днес, при съвременното състояние на техниката да има гладни и голи люде без дом, без работа и без прехрана! Ако има милиарди за въоръжения, защо да няма за бедни и нещастни да им се помогне? Защо е това лудо въоръжаване?
към текста >>

41. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неотдавнашната спогодба между България и нейните съседи, днес спогодбата, която сега се уговаря, за мирното отстъпване на Судетската област на Германия, утре, може би, друга някоя спогодба, изправяща некоя друга несправедливост в света, идват, стъпка по стъпка, да въведат новия начин за разрешението на трънливите междунационални спорове — да закрият ерата на войната и да открият ерата на мира.
224 - край) – Влад Пашов БОРБА ЗА МИР „Днес бялата раса е на пят да придобие мира“. Учителя. Нов принцип се внася в света, в живота на хората. Нова страница започва да се пише в историята на народите. Обаянието, всемогъществото на силата, на грубата сила, като единствен фактор при решението на международните въпроси, почва вече да губи своето значение. Силата на насилието, силата на меча почва постепенно да бледнее и да отстъпва своето място на силата на Разума, на силата на Правдата и на съзнанието, че трябва да се избегнат безумните кръвопролития и да се намери, на всяка цена, мирно разрешение на съществуващите противоречия. Неотдавнашната спогодба между България и нейните съседи, днес спогодбата, която сега се уговаря, за мирното отстъпване на Судетската област на Германия, утре, може би, друга някоя спогодба, изправяща некоя друга несправедливост в света, идват, стъпка по стъпка, да въведат новия начин за разрешението на трънливите междунационални спорове — да закрият ерата на войната и да открият ерата на мира. Може би е още твърде рано да заспиваме с тази сладка увереност, — че войната е напълно и сигурно избягната. Може би има още много изпитания да преживее Европа и светът. Може би още страдания ни чакат. Но, във всеки случай, не може да се отрече едно: Голямата всеобща война от 1914-18 год. не е минала напразно.
към текста >>

И ние пожелаваме на днешните народи и на техните управници: повече търпение, повече мъдрост, и по-голяма готовност за жертви, за да могат по мирен начин да се премахнато несправедливостите и така да се осигури за всички върхов но то благо за мира.
Спряно е нейното пагубно действие. Не чрез нея, а с разбирателство, на зелената маса, ще се решават въпросите. Началото е дадено. По този именно път трябва да продължи международният живот. Насилието трябва да бъде изключено. И ние пожелаваме на днешните народи и на техните управници: повече търпение, повече мъдрост, и по-голяма готовност за жертви, за да могат по мирен начин да се премахнато несправедливостите и така да се осигури за всички върхов но то благо за мира. С. Л. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА От това гледище, цялата природа, която ни заобикаля, е един жив организъм, в който пулсира космичният ритмус и я изпълва с живот и разумност. Затова всичко в природата е на своето място, всичко си има определена цел и задача и изпълнява волята на определен орган. Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата. Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето съзнание не можем да ги схванем като оформени органи.
към текста >>

42. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост.
Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Това значи: ние живеем и се движим в светлинната и топлината. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мязат по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение. Лицата на другите мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледа си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отчайва от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете, и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта.
към текста >>

43. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието.
(продължение от бр. 236) – Влад Пашов Изгревът - градът на слънцето (продължение от бр. 236) – Елисавета Кидалова ВЪЗКРЕСЕНИЕ Всички на Великден ще кажат: „Христос възкресе“, ще се поздравят с Неговото възкресение, станало преди две хиляди години. А да се поздравим истински с този поздрав, ние всички трябва да възкръснем в Него. да се родим в Него. Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието. В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето. И в нас ще заживее Христос. И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“. Христос възкресе!
към текста >>

44. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В живота има много „несправедливости“.
Без да отричаме голямото значение на политическите и стопанските интереси на народите за развоя на световните събития, без да омаловажаваме и ролята, която играят във времена като нашите отделните личности, издигнали се, благодарение на своите ум, енергия, воля и проницателност, до степента на водачи, ние само ще подчертаем, че освен това, което е на лице и което всички виждат, освен тия видими интереси и видими водачи, съществува и нещо друго, нещо скрито, нещо което стои зад видимото и което е истинския двигател и първоизточник на всичко, което става на световната сцена. Казва се, че „историята е учителка на народите“ и това е напълно вярно. Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите. И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука. Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак.
към текста >>

Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост.
Казва се, че „историята е учителка на народите“ и това е напълно вярно. Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите. И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука. Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава.
към текста >>

Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка.
И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука. Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова.
към текста >>

„Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път.
Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока.
към текста >>

Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши.
И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока. В всичко това има един скрит смисъл. Във всичко това има една невидима ръка. Във всичко това има една друга Сила, много по-мощна от всички земни армии, взети вкупом.
към текста >>

45. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В настоящата епоха всички държави говорят за мир, обаче този мир е миниран от цяла система на несправедливости от страна на големите държави.
Културната вълна, която създава епохите в човешкото развитие, минава последователно от раса в раса. Тук ще се спрем само на международното право като от-расъл от общочовешката култура, без да се спираме на другите отрасли. До днес цялото международно право е почивало на принципа на насилието и разрушението, материалната сила е господствала в отношенията между държавите. Идеята за мир, като юридическо понятие, се е крепила на принципа за политическо равновесие, което се е основавало на силата. Понятията в международното право, равенство, суверенитет, взаимност, с били фикции в практиката на международните отношения. В настоящата епоха всички държави говорят за мир, обаче този мир е миниран от цяла система на несправедливости от страна на големите държави. Това положение е ясно очертано от Парижките мирни договори, които падат под натиска на собствените си противоречия, които лежат дълбоко в техните клаузи. Новата епоха, която е пред прага на човешката култура, издига идея за справедливостта, не почиваща като в миналото на „политическото равновесие“ но на свободата, т. е. на националното самоопределение на народите. Ето защо, мирът трябва да бъде предшестван от свободата, която ще отвори вратата за взаимно сътрудничество между народите. Ако в международното право не се възприеме принципа на свободата т. е.
към текста >>

46. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила.
Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности. Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо владика, всичко ще ти се нареди“. Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо владика“ трябва на тоя свят! Това, което е вярно за отделните хора, е вярно и за народите. Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси. Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно несправедлив мир. С една реч, целият ни житейски опит, и личен. и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда.
към текста >>

47. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан.
(продължение от бр. 250) – Влад Пашов Библиотека „Безсмъртни мисли“ Важно предупреждение Книгопис МИР С ЛЮБОВ И ПРАВДА „И плодът на правдата cеe се с мир на миротварците“ Посл. Як. 3:18 Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство? Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи. То се намира пред прага на една нова култура на Братство, в която ще цари мир, любов и правда, приложени еднакво към всички. Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите.
към текста >>

Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство?
3:18 Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство? Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи. То се намира пред прага на една нова култура на Братство, в която ще цари мир, любов и правда, приложени еднакво към всички. Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите. Един дом, основан на насилието, не е дом, а разбойнически вертеп. Една Европа, омиротворена с насилие, със силата на оръжието, не е гарантирано, че ще бъде мирна утре.
към текста >>

48. -

Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните народи е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо.
— ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда. Не ще минат много години, когато сам той ще се намери на мястото на победения. Това е било много пъти, такова много пъти, че би трябвало хората да го знаят като азбука, да го зачитат като основна истина в своите схващания на историческите процеси и да го прилагат винаги, когато стане нужда. Досегашните държавници, обаче, като че ли никога не са чувствали нуждата да потърсят някакъв вътрешен смисъл в историческите събития, да обърнат внимание и да видят пръста на Провидението във всичко това, което става на земята. Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните народи е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо. Така е било до сега, и единствено това е било причината за да бъде досегашната история на човечеството една непрекъсната верига от кръвопролития, братоубийства, разрушения на изграденото с непосилен труд в периодите на мирното развитие. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Правдата трябва да бъде възстановена. Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите. И, в резултат, посява се семето на нови борби, нови ужаси, нови кръвопролития.
към текста >>

Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето.
— Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този. кой то умее да извлече поука от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо. Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо. Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето. Това е историята. Това е нейната същина. Това е скритият смисъл на историческите събития, наблюдавани от гледището на Върховната Правда. Нам не ни остава нищо друго, освен да пожелаем, щото тези, които днес и за в бъдеще ще държат в ръцете си силата, да постъпват справедливо, защото по този начин те най-много ще спечелят, а заедно с тях ще спечели и цялото човечество — защото ще се сложи началото на края на кървавия кошмар, който в течение на векове и хилядолетия непрекъснато смуче кръвта на народите Най-голямото добро на своя народ и на цялото човечество прави този, който и тогава, когато победи, постъпва справедливо. С. Калименов ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ Няма нищо по-лесно от това, да отречеш, да осъдиш и отхвърлиш всичко онова, което не познаваш и не разбираш.
към текста >>

49. -

То ще се отврати от своите минали постъпки, носещи ред несправедливости и ужас.
Днес е огненото кръщение на човечеството. То не се вслуша в гласа на доброто, не се подчини на любовта, то даде място на чужди и пакостни примеси, затова именно днес минава през огън, за да излезе утре чисто, подновено, годно за живота. Силите в природата уравновесяват нещата. Бурите се явяват за да прочистят атмосферата, а с това заедно събарят гнилите дървета в гората. След тия международни бури човечеството ще се обнови. То ще се отврати от своите минали постъпки, носещи ред несправедливости и ужас. В нас крепне надеждата, че сред развалините но старото ще изникне новото, ще се роди новото човечеството, мощно, велико, светло, в което ще цари любовта и справедливостта и в което ще грее истината. Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 280) Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва но никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворна сила или праната. Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главния прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта.
към текста >>

50. -

Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и несправедливости.
Тази свобода, в същност, не е свобода, а е изпитание — велико и съдбоносно изпитание. Как ще постъпим ний, когато я имаме? — От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава, по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне. Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и несправедливости. Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния“?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости.
Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце .
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прекомерно развитие на хълма означава сприхавост, склонност към сърдене и несправедливост, често към заядливост и жестокост.
Линията на главата често е толкова дълга, че образува граница между Марс и Луната. Когато тази линия е къса, границата между двата тези хълма липсва. Гладък и чист Марсов хълм означава самообладание и хладнокръвие. Многото бразди по този хълм означават наклонност към разгорещяване и избухване. Добре развит Марсов хълм означава смелост и хладнокръвие, решителност, издръжливост и самообладание, а също благородност и силен характер. Прекомерно развитие на хълма означава сприхавост, склонност към сърдене и несправедливост, често към заядливост и жестокост. Тук отговаря силен холеричен темперамент. Пълно отсъствие на Марсова хълм означава подлост, липса на самообладание и хладнокръвие. 7. Хълмът на Луната Лунният хълм се намира под марсовия и срещу хълма на Венера. От последния той е отделен чрез съединяващите се в юга на ръката главни линии. Ако този хълм е без бразди и линии, това означава, че фантазията се подчинява на разума и духовният живот не се смущава от болезнени прояви.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост.
Нито едните, нито другите са виновни! ТЕ са се родили без способността за любов помежду си, без, обаче, да са лишени от любов изобщо! Често бащата мисли, че обича детето си, а обича само собствените си възгледи, собствените си очаквания в него. Тогава той си позволява да упражнява пълна тирания върху духа на детето, той го подчинява на своите желания. Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота. След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението. Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това, обаче, е необяснимо по теорията за „специалното творение“ осян ако припишем на Бога една несправедливости което пък би било богохулство, ако е своеволно направено.
Защото съвестта в него, резултат от миналата опитност, е научила разликата между правото и кривото, и за съзнателността в новия мозък единственото нещо, което е нужно, то е да проговори вътрешното „аз“ и да отговори на питането, отправено към мозъка. Не е нужно да аргументирате на детето: то го вижда веднага. Но младата душа, която не е минала през опитности, не може да види и, следователно, не може да отговори. Истината е, че можете да учите едно дете само на това, което е вече в него. Ако способността да разбира не е вътре в него, възпитанието ви не успява, защото необходимо е да има отговор вътре, както и обучение отвън. Това, обаче, е необяснимо по теорията за „специалното творение“ осян ако припишем на Бога една несправедливости което пък би било богохулство, ако е своеволно направено. Тази идея, разбира се, би била резултат от необмисляне, и така лицето, в този смисъл, не би било виновно. Има и друг любопитен проблем: за детето, което живее само няколко часа или дни. От гледището на „специалното творение“, как може да се разреши този въпрос? Човешкият живот, като една опитност, е или ценен или не. Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот.
към текста >>

Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас.
Тази идея, разбира се, би била резултат от необмисляне, и така лицето, в този смисъл, не би било виновно. Има и друг любопитен проблем: за детето, което живее само няколко часа или дни. От гледището на „специалното творение“, как може да се разреши този въпрос? Човешкият живот, като една опитност, е или ценен или не. Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот. Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас. Ние сме, които рискуваме всичко отвъд смъртта, защото сме биле нещастни да преживеем, а детето се е изплъзнало лесно от живота в детинството си и е обезпечено с вечно щастие. Много са мъчнотиите от този вид, които ни срещат. „Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз притежавам такива писма, несравнено по-строги към всички фалшиви религиозни утешения, адресирани ми от католици, протестанти, евреи, спиритуалисти от всички вярвания, свободомислещи, материалисти, атеисти, които вземат бележка от наблюдаваните несправедливости, за да отрекат съществуването на един разумен принцип в организацията на света.
От тогава има 20 години и аз не престанах да правя издирвания в същия път. Тази книга е написана, за да изложа всички сведения за решението на въпроса. Аз си позволих да възпроизведа текстуално толкоз трогателното писмо на непознатата ми дописница, понеже то изразява скръбта на всички майки, които са изгубили детето си, на всички, които са изгубили едно скъпо свое същество и за. които самото име „Добрият Бог“ се явяването обида на реалността. Лесно обяснимо е вълнението на тия души. Аз притежавам такива писма, несравнено по-строги към всички фалшиви религиозни утешения, адресирани ми от католици, протестанти, евреи, спиритуалисти от всички вярвания, свободомислещи, материалисти, атеисти, които вземат бележка от наблюдаваните несправедливости, за да отрекат съществуването на един разумен принцип в организацията на света. Мъжете се утешават често чрез скептицизъм, чрез подчинение на неотменимото, чрез констатиране на индиферентността на природата към човешките чувствания. Но жените — не! Те не отстъпват. Те не възприемат, че съществува небитие. Те чувстват, че има нещо непознато, но реално.
към текста >>

* * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби.
Но какво е Всемирният Разум I Ние се стремим да си въобразяваме, че Бог мисли като нас, че чувството ни на справедливост се съгласява с неговото, че мисълта му е от същото естество, като нашата, макар и безкрайно по-висша. Но тя може да е съвсем друго. Насекомото мисли мъчно, когато се завива в какавида и когато пробива тази обвивка, за да отвори крилцата, които току що му израснали. И нашата мисъл е може би толкова далеч от мисълта на Бога, колкото тази на гъсеницата е от нашата. Ние се намираме в пълна мистерия, но наш дълг е да я разкрием. * * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби. Повече от всякога, жестоката проблема за човешките съдбини се изправя пред нас. Уви, религиите, които, всички, имат за произход тази нужда на сърцата ни, това желание да знаем, тъгата да виждаме пред себе си немия труп на някое любимо същество, не са допринесли доказателствата, които са обещавали. Най-хубавите теологически дисертации не доказват нищо. А ние искаме не фрази, а демонстративни факти. Смъртта е най-важният предмет, който всякога е занимавал човешката мисъл, върховната проблема през всички времена и във всички народи.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Знаете ли, че аз преди всичко виждам само лошото у хората, че аз съм отровена от людската несправедливост и че моите думи са хладни и корави като стомана?
Сърцето ми гори от желание да служа Богу, но не умея. Разкажете ми своя живот, споделете с мене своята опитност или, по-добре, позволете ми да ви разкажа своя живот и помогнете ми да се ориентирам в измъчващите ме въпроси. Мис Елтон се засмя. — Вие искате да чуете мнението ми, да разкритикувам дейността, характера ви? А знаете ли, че аз съм жестока и безпощадна? Знаете ли, че аз преди всичко виждам само лошото у хората, че аз съм отровена от людската несправедливост и че моите думи са хладни и корави като стомана? — Да, аз знам, но такива сурови думи именно ми трябват. Вие ще ми направите голяма услуга, ако ми кажете истината, и ние ще се издължим един на друг. Девойката млъкна за една минута. — Твърде необикновено предложение, каза тя. Животът, става съвсем интересен.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството.
Според физиогномията, крадецът има извънредно подвижни очи, погледът му винаги несигурно блуждае, особено когато говори с някого. Той не издържа поглед, настойчиво отправен към него. Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък. Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство. Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци.
към текста >>

НАГОРЕ

0.51066493988037