НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
10
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Неспокойната му натура не могла да се примири с
несправедливостите
, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си.
Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там.
Неспокойната му натура не могла да се примири с
несправедливостите
, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си.
През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”.
към текста >>
2.
(стар стил) Мария Казакова завършва земния си път.
, 25.11.1908 г.
Тя е откликвала на всяка
несправедливост
.
Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна.
Тя е откликвала на всяка
несправедливост
.
По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “Виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година - първоначално чрез кореспонденция, а през 1902 г. (20 май) се осъществява и личната им среща в Търново.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Георги Куртев (и Ц. Боздуганов), София
, 1.04.1913 г.
Турция за своето вироглавство и
несправедливост
сега плаща кармичните последствия на тоя велик закон.
В тия времена на изпит потребна е пълна вяра в Господа, който направлява всичките работи на народите и тяхното повдигание и служение. Сега се намирате в една епоха, когато се ликвидират сметките на цели столетия. И всичко това, което гледате пред вас да става, това са вземаници и даваници на миналото. Както е казано, с каквато мярка си мерил, със същата ще ти се възмери. Държавите на земята трябва да се научат да управляват добре.
Турция за своето вироглавство и
несправедливост
сега плаща кармичните последствия на тоя велик закон.
Вий се радвайте, че сте в една струя, която носи тоя народ нагоре към доброто. Човешките несправедливости постепенно ще замрат. Когато се изтребят вълците от земята, няма да има вече кой да дави овцете. В сегашните времена се иска бодрост, сила, смелост, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят. Бъдете радостни и весели.
към текста >>
Човешките
несправедливости
постепенно ще замрат.
И всичко това, което гледате пред вас да става, това са вземаници и даваници на миналото. Както е казано, с каквато мярка си мерил, със същата ще ти се възмери. Държавите на земята трябва да се научат да управляват добре. Турция за своето вироглавство и несправедливост сега плаща кармичните последствия на тоя велик закон. Вий се радвайте, че сте в една струя, която носи тоя народ нагоре към доброто.
Човешките
несправедливости
постепенно ще замрат.
Когато се изтребят вълците от земята, няма да има вече кой да дави овцете. В сегашните времена се иска бодрост, сила, смелост, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят. Бъдете радостни и весели. Господ е с нас. Той ще ни повдигне, Той ще ни укрепи и ний ще му бъдем народ предан да му служим с трудолюбие.
към текста >>
4.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в
несправедливост
.
Там е нашето място. От светлината произтича знанието. Няма ли светлина, няма и знание. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мяза по лице на блудния синъ, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство.
Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в
несправедливост
.
Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледите си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мслите на големия син, който не оценява живота, който се отегчава от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен животъ, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта.
към текста >>
5.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма
несправедливост
?
Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева. Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха.
Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма
несправедливост
?
Изобщо сън не ни хваща.*Вж Изгревът, т. IV, с. 56Станахме, излязохме навън пред хижата. Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен. Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото /Учителят ни го каза това при един случай/, започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори посоката, в която тя се намира.
към текста >>
6.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма
несправедливост
?
Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева. Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха.
Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма
несправедливост
?
Изобщо сън не ни хваща.*Вж Изгревът, т. IV, с. 56Станахме, излязохме навън пред хижата. Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен. Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото /Учителят ни го каза това при един случай/, започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори посоката, в която тя се намира.
към текста >>
7.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма
несправедливост
?
Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина. В нея беше и нашата съседка Лиляна - дъщеря на Веса Колева. Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха.
Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма
несправедливост
?
Изобщо сън не ни хваща.*Вж Изгревът, т. IV, с. 56Станахме, излязохме навън пред хижата. Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен. Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото /Учителят ни го каза това при един случай/, започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори посоката, в която тя се намира.
към текста >>
8.
Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София
, 18.04.1942 г.
всеки човек, който постъпва несправедливо, ще опита
несправедливостта
върху себе си.
Ако ме питате: „Какво да правим? “ ще ви кажа: Дишайте любов. Навсякъде да виждате любещи същества в хората, като съзнавате, че Бог живее в тях. Ако ние живеем за любовта, и тя ще живее за нас. Ако ние не живеем и не работим за нея, и тя няма да работи за нас.
всеки човек, който постъпва несправедливо, ще опита
несправедливостта
върху себе си.
Щом постъпваш правилно, в себе си имаш вътрешна радост и вътрешен мир. Щом постъпваш неправилно, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане.
към текста >>
9.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Неспокойната му натура не могла да се примири с
несправедливостите
, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си.
Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там.
Неспокойната му натура не могла да се примири с
несправедливостите
, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си.
През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”.
към текста >>
НАГОРЕ