Търсене в текстове за 'Несправедливост'

48. 112. Кой движи световните събития? Статията „Кой движи световните събития“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г.11, бр. 240, 14.05.1939, с.1

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

В живота има много „несправедливости".
Без да отричаме голямото значение на политическите и стопанските интереси на народите за развоя на световните събития, без да умаловажаваме и ролята, която играят във времена като нашите отделните личности, издигнали се, благодарение на своите ум, енергия, воля и проницателност, до степента на водачи, ние само ще подчертаем, че освен това, което е на лице и което всички виждат, освен тия видими интереси и видими водачи, съществува и нещо друго, нещо скрито, нещо, което стои зад видимото и което е истинския двигател и първоизточник на всичко, което става на световната сцена. Казва се, че „историята е учителка на народите" и това е напълно вярно. Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите. И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука. Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси -това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости". Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта” е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел - да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак.
към текста >>

Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост.
Казва се, че „историята е учителка на народите" и това е напълно вярно. Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите. И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука. Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси -това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости". Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта” е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел - да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава.
към текста >>

Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка.
И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука. Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси -това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости". Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта” е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел - да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или оногова.
към текста >>

„Несправедливостта” е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път.
Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси -това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости". Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта” е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел - да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока.
към текста >>

Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши.
И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта” е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел - да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока. Във всичко това има един скрит смисъл. Във всичко това има една невидима ръка. Във всичко това има една друга Сила, много по-мощна от всички земни армии, взети вкупом.
към текста >>

49. 4. Мир, с любов и правда. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 251, 10.12.1939, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Правда с насилие, както са постъпвали до сега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза - образува се тумор, избухва вулкан.
12, бр. 251, 10.12.1939, с. 1. Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората - с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите са тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали до сега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза - образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство? Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по-скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи. То се намира пред прага на една нова култура на Братство, в която ще цари мир, любов и правда, приложени еднакво към всички. Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите.
към текста >>

Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство?
Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората - с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите са тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали до сега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза - образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство? Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по-скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи. То се намира пред прага на една нова култура на Братство, в която ще цари мир, любов и правда, приложени еднакво към всички. Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите. Един дом, основан на насилието, не е дом, а разбойнически вертеп. Една Европа, умиротворена с насилие, със силата на оръжието, не е гарантирано, че ще бъде мирна утре.
към текста >>

50. 29. Временното и вечното / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г 14, бр. 285, 1.11.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

ТОМ 30

Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, престъпления и несправедливости.
Тази свобода всъщност, не е свобода, а е изпитание - велико и съдбоносно изпитание. Как ще постъпим ний, когато я имаме? - От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне. Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, престъпления и несправедливости. Нали, според нашите разбирания „силата е право" и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния"?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност в живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват мъките, лишенията, ужасите за хората и народите. От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействуват като студен душ.
към текста >>

51. 2.3. Давай - давай и прощавай (1972 г.). 2.3.2. Прощавай.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Прощавай за несправедливостта.
На всички, за всичко прощавай! Прощавай за раните, които са ти нанесени. Прощавай за раните, които сега ти се нанасят. Прощавай за всички обиди. Прощавай за всички присмехи, унижения, оскърбления. Прощавай за несправедливостта. Прощавай дори за клеветата! Прощавай! Винаги прощавай! Прости! Забрави!
към текста >>

52. 5.13. Иде! Няма да има вече врагове! Той да обнови света!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

Има една върховна Инстанция, където грешки, несправедливости, злоупотреби, не стават.
И, следователно, нека всеки бъде готов да приеме без роптание справедливо падащия му се дял: „Каквото посеете, това ще пожънете”. Дошъл е, наближил е Денят на жътвата. Ще бъдат отделени житото от къклицата, овците от козите: добрите от злите. Хитрост, угодничество, подкуп, хатър, връзки - това минава пред хората. Пред Бога - не! Има една върховна Инстанция, където грешки, несправедливости, злоупотреби, не стават. Има един Съд на върховната Правда, безпристрастен и неподкупен, Има награда за доброто и осъждане - за злото. Ако не бе така, животът наистина би бил хаос и безсмислица. А животът в безграничната Вселена, фактически, е Божествена Хармония. Той е безкрайно велика Песен на безбройните Божии светове: въплощение на безкрайно велика Разумност, на безкрайно велика, всеобгръщаща Любов. За да могат - тази Божествена Хармония, тази велика Разумност, и тази велика Любов - да слязат тук, на земята, и да изпълнят с красота и величие нашия земен човешки живот, необходимо е да ликвидираме всичките си стари сметки -всичките си вземания-давания със злото, с насилието, с лъжата, себичността, жестокостта.
към текста >>

53. Единство

1. Що е окултизъм?

ТОМ 30

Ние мислим, че силата е право и че несправедливостта, крепена от силата, е вечна, но Бог обърква тия наши сметки и ние често виждаме как силния бива повален в праха и лишен от възможностите да се налага.
когато навлезем в изпитанията на живота, клончетата и листата на това дърво се блъскат едно о друго, без да се познават, без да съзнават своето единство. Така и ний, хората, се борим и противопоставяме един на други, мислейки се за нещо съвършенно отделно, и не съзнаваме нашата зависимост и нашите общи интереси. Ний правим зло на другите, вярвайки, че то ще засегне само тях, но не се минава много време и това зло се връща към своя източник. В егоистичните си стремежи за лично благоденствие, ние се стремим да се осигурим за сметка на другите, вземайки надмощие над тях, използувайки ги, тъпчейки тяхната свобода и право на живот. Но не се минава много време и страданията, които причиняваме на другите, идват и върху нас. Ние мислим, че силата е право и че несправедливостта, крепена от силата, е вечна, но Бог обърква тия наши сметки и ние често виждаме как силния бива повален в праха и лишен от възможностите да се налага. Всяка неправда, всичко несправедливо, е осъдено на разрушение от великия закон на живота. Понякога ний, хората, сме много нетърпеливи и бързаме, но този велик закон действува отмерено, оставя нещата да се развиват естествено, да се прояви всеки свободно, според вътрешния си потик и действува точно тогава, когато трябва. Само Правдата е вечна и само тя ще пребъде. Това се отнася както до отношенията на отделните хора, така и до тия на цели общества и народи. - Силата ще бъде трайна и извор на блага само тогава, когато се основава на Правдата.
към текста >>

В него няма да съществуват тия крещящи несправедливости и противоречия, каквито имаме днес.
Днес човечеството настъпва с бързи крачки във фазата на колективното съзнание, в която ще се ликвидира с всички неправди. Злото, което е в живота, и което произтича от самите хора, а не от законите на живота, ще бъде поправено. Хората ще разберат общността на интересите си, ще съзнаят своето единство, ще се уверят, че личното щастие, отделно и за сметка на другите, е невъзможно, и ще почнат да работят за общото добро. Тогава, заедно с промяната на човешкото съзнание, ще се създаде и един нов обществен строй, основан на закона за Правдата и изграден с помощта на Божествената Мъдрост. В този нов строй ще има условия за живот за всички хора по лицето на земята. В него няма да съществуват тия крещящи несправедливости и противоречия, каквито имаме днес. В него няма да има насилия, няма да има бедни и богати, няма да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили. В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природосъобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества. В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си. И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно, но сигурно се движи към него. Защото само в общото щастие, в общото добро, отделният човек ще достигне и своето щастие, своето добро.
към текста >>

54. Прераждане

2. Човек и Бог

ТОМ 30

Явно е, че да упрекваме Бога в такава несправедливост, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд.
Нима Бог ще бъде тъй несправедлив да обсипе едни с всичките си щедрости, да им даде материални и духовни условия, да ги надари със способности, с възвишен характер, а други да сътвори идиоти, престъпници, неспособни, и да ги постави в най-лоши материални и духовни условия? - Очевидно не, още повече като се вземе предвид, че всеки един човек е длъжен да отговаря и отговаря за делата си както в тоя. така и в оня свят. Защото, какво е виновен родения с лоши наклонности човек, затова че той не може да победи със слабата си воля злото, ако той е създаден мимо неговата воля такъв? Или пък, каква е заслугата на добродетелния, на съвършения, щом добрите му качества са вложени в него от рождение? Явно е, че да упрекваме Бога в такава несправедливост, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд. Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на душата или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам”, не можейки да разберем, какво са виновни например малките деца, които не са познали още злото в живота, за страданията на които те са подложени. И ето, прераждането разсява напълно мъглата на видимите противоречия и дава ясен отговор на този и на всички подобни въпроси. Прераждането е наистина една велика, макар и отдавна забравена истина, която единствена може да ни докаже, че в живота съществува Божествена Справедливост. А ето що ни говори тая истина: Ние хората, не за пръв път идем на тази земя. Докато достигнем до сегашното състояние на своето развитие, ние много и много пъти сме идвали на земята, дето сме живели и работили в най-различни условия, употребявайки дадената ни свобода за изграждане на нашето бъдеще и на нас самите.
към текста >>

55. Карма

2. Човек и Бог

ТОМ 30

Божествените закони отмерват с безпогрешна точност всяко нещо, и всичко, което ние схващаме като „несправедливост" ни се струва такава само защото ние не познаваме неговите истински, скрити причини.
КАРМА Карма е закона за Божествената Справедливост. Христос го е изразил с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете". Другояче той се определя като каузалност, причинност, т.е. връзка между причините и последиците. И ето картината на живота, както се разкрива тя пред нас под светлината на този закон: В живота царува висша Божествена Справедливост, от която не може да има никакво изключение. Божествените закони отмерват с безпогрешна точност всяко нещо, и всичко, което ние схващаме като „несправедливост" ни се струва такава само защото ние не познаваме неговите истински, скрити причини. Така всичко добро или зло, което се случва на един човек в даден живот, е обусловено и до най-малките му подробности от неговото поведение, от неговата дейност в миналите му животи, а също така и от поведението му в този му живот. Закона на Кармата гласи, че всеки един акт на човека, безразлично какъв е той, непременно ще даде своите последствия, които, рано или късно, ще бъдат изпитани от този, който ги е причинил. Така, всяко добро направено от нас, ще се върне пак при нас. И всяко зло, причинено от нас на другите, рано или късно ще сполети и нас. Днес ние разполагаме с такива условия и средства, каквито сме си създали в миналото, близко или далечно.
към текста >>

Те правят злото без да мислят, отдавайки се на своите животински инстинкти, обаче не закъснява да дойде ден, в който колелото на съдбата така се извива, че донася на тях същото зло, същите страдания и несправедливости, които те са причинили на другите.
Създадената при такава обща дейност карма се казва колективна карма. Да вземем запример един народ, който побеждава друг като при това се отнася жестоко и несправедливо с победения. С това той си създава лоша карма, която рано или късно му приготвя такова разорение и унижение, каквото той е причинил на победения по-рано от него народ. В това отношение народите са тъй-слепи и тъй-неразумно постъпват, както и отделните личности, класи и съсловия. Когато имат възможност, когато победата и силата е в техни ръце, те нямат ни най-малко съжаление за по-слабия, победения, или за своя „враг”, който случайно е попаднал в ръцете им, нито пък помислят за някаква справедливост. Те правят злото без да мислят, отдавайки се на своите животински инстинкти, обаче не закъснява да дойде ден, в който колелото на съдбата така се извива, че донася на тях същото зло, същите страдания и несправедливости, които те са причинили на другите. Следователно, всяко зло, което един човек прави на другите, прави го и на себе си, защото рано или късно ще му се възвърне. Също така всяко зло, което един народ прави на другите, прави го на себе си, защото ще му се възвърне. Затова, когато един човек или един народ е поставен в притеснено положение, е потискан и измъчван от другите, първият негов дълг е да си спомни, че това е злото, което сам той е причинил на себе си, защото го е направил някога на другите. Тогава той ще се смири и в смирението си ще намери най-сигурният път за по-бързото и по-лекото ликвидиране с тежката си съдба. Ако този човек или народ отговаря на злото със зло, то с това той само ще продължи своите страдания.
към текста >>

56. 6. Представяне на нови книги във вестник „Братство”, Севлиево. 6.1. Нашата задача. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37, 20.10.1931.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

ТОМ 30

Ний ще работим за създаването на ново общество, без социални противоречия, мизерия и несправедливости.
- Да, но нека първом променим строя на своя духовен живот, да променим условията вътре в нас-да променим нашите мисли, чувства и постъпки! В сърцата и умовете на хората лежи корена на злото, посеян там от хилядолетия, и пуснал здрави корени в живота им. Корена на злото - това е егоизма, причина за разединението и непрестанните борби и братоубийства, причина за мизерията и страданията в света. Нека изтръгнем това зло от сърцата си и тогава ние ще се преобразим, а заедно с нас ще се преобрази и строя, и условията и целия живот. Ний искаме нов строй и нови условия. Ний ще работим за създаването на ново общество, без социални противоречия, мизерия и несправедливости. Ний отричаме милитаризма. войните и въоръженията и работим за обединението на целия свят в едно голямо Семейство от народи, в което ще царува мира, любовта, свободата. Но ний знаем, че „ново вино не се налива в стари мехове" и че за достигането на тези велики идеали трябва да се променят самите хора. В Царството на Щастието могат да влезат само тия, които са достойни за него! Нека никой не мисли, че с промяна на социалния строй ще се промени из основа и неговия живот!
към текста >>

57. 2. Пробуждане и новораждане. 2.1. Странни съвпадения

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

И бях много добър, но така се случи, че ме скъсаха, и то беше несправедливост спрямо мен.
И аз към 10,30-11 часа се прибрах в палатката, и продължих да чета по „Акушерство", защото аз тогава бях скъсан по този изпит, и се опитвах да се подготвя по него тук на морето, защото този поправителен изпит много ме измъчваше. Бяха ме скъсали на юнската сесия и тогава, когато аз имах много голяма подготовка по него. И дори си спомням, бях си направил един специален макет, бях си направил специална кукла - кукла, едно бебе с ръце, с крака, бях направил един кашон, една дупка. Бях сложил с канапи всички тези там, тези начертани параметри в Акушерството. И така, аз опитвах да израждам тази кукла, както по всички неустановени правила на израждането. И бях много добър, но така се случи, че ме скъсаха, и то беше несправедливост спрямо мен. Аз имах много добра подготовка. Бях много огорчен! И сега като четях там, и четях под палатката, и прехвърлях страниците, отново се ядосвах, че тези неща ги знам, и че трябва отново и отново да ги преговарям, и да си припомням. И много-много години след това, когато работех вече като лекар, и когато аз трябваше да изпълнявам длъжността като микропедиатър, а тогава те заставаха до акушера, до родилката, или като дежурен лекар при израждането, разбирах, че не случайно съм имал тези познания, и не случайно са ме скъсали на „Акушерството". Така че аз можех да разчитам до някъде на моите познания, но това бяха много елементарни познания.
към текста >>

58. 54. Възнаграждението на Англия

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

- Как ще заплати Англия за тези несправедливости?
- Тогава какво бихте казали за четиринадесетте Уйлсонови точки за мир между народите? - За това, че не приеха тези точки за мир, англичаните и французите скъпо ще заплатят! Наложеният мир на победените народи е несправедлив. - Какъв трябваше да бъде според Вас? - Победените народи да заплатят разноските по войната. - Как ще заплати Англия за тези несправедливости? - Ще има война, след която Англия ще загуби колониите си.* [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд., с. 530-533.] На Англия и Франция беше предоставено от Невидимия свят, да уредят света по най-справедлив начин, а те уредиха своите сметки. Това ще заплатят така, както не са помислили! Господството им беше дадено, за да сложат край на войните.
към текста >>

59. 55. Съдбата на Британската империя

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

- Следствие на грешките, несправедливостите, които наложиха на победените народи, с течение на времето ще изпадне в големи затруднения, ще достигне на прага на загиването и само освобождението на колониите ще я спаси!
Непременно ще дойдат до задънена улица. Тогава ще се опитат да изоставят насилието, но няма да успеят! Която от двете страни - СССР и САЩ изпълни дадените обещания, на нейна страна е бъдещето. - Аз много се съмнявам, че Англия може да загуби колониите си и икономическата си мощ! - забеляза Христов. - Следствие на грешките, несправедливостите, които наложиха на победените народи, с течение на времето ще изпадне в големи затруднения, ще достигне на прага на загиването и само освобождението на колониите ще я спаси! * [*Виж„Изгревът”, т. 1. 2. изд., с. 533-534.] Много по-велики и по-могъщи империи и култури са загивали, когато са отивали против волята на Бога! Всичко са загубвали!... Израждали са се!...
към текста >>

60. 97 В Школата на Учителя Дънов изпитите се дават отвън, а се държат вътре - в съзнанието

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Защото и самата мисъл, че сме онеправдани, че несправедливо страдаме, че в света съществува несправедливост... ни създава маса излишни страдания и противоречия и всичко в душата ни така се заплита, че отплитането, оправянето е много болезнено.
Това е истината. Не съм никакъв добър, нито щедър, нито милостив! Всеки момент се хроникира ясно и нагледно състоянието на съзнанието ни, това което сме както отвън, така и отвътре. Ако съзнанието ни е научено да се насочва навътре, където всичко за нас е регистрирано като на лента, тогава ще знаем точно всеки момент какво сме, и нищо в живота няма да ни изненада. Винаги ще знаем истината за себе си - никога няма да си мислим, че сме онеправдани, напротив, всичко което изпитваме, положението в което се намираме, ще видим, че е най-справедливото, точно това което заслужаваме. Защото и самата мисъл, че сме онеправдани, че несправедливо страдаме, че в света съществува несправедливост... ни създава маса излишни страдания и противоречия и всичко в душата ни така се заплита, че отплитането, оправянето е много болезнено. Разплитането става при катастрофата, която неминуемо ще дойде. Различна е съдбата на егоиста и тая на алтруиста. Мислим, че сме алтруисти без да сме, мислим, че сме добри без да сме... мислим, мислим, неправилно мислим и с това си създаваме друг род противоречия.
към текста >>

61. 246. Хората ежеминутно нарушават законите на природата, а после искат абсурдното - да бъдат щастливи!

III. Нощ на борба

ТОМ 33

Защото понятията оправдание, случайност и несправедливост са нереални и човешки изобретения.
Ако приемем за достоверно, че са само 5 000 души, Андрей беше извадил заключенията си за 5 000 дъновисти, за техния живот, идеи, характер... само от един, единствен - Христов. При това, знаем и него колко познаваше. Всеки, който може да извади заключение за 5 000 души само от един единствен, и познаването на когото беше равно на непознаване, имаме пълно право да мислим, че е несправедлив. Мисленето и изказването на Андрей за Христов и дъновистите беше реален резултат от неговото гледане на света, резултат от целокупния му живот, който беше се изкривявал, деформирал в продължение на много години. Наистина, затова той можеше да се оправдава по много начини, което беше без значение за реалния резултат в живота. Защото понятията оправдание, случайност и несправедливост са нереални и човешки изобретения. Такива не съществуват в реалния живот и природата - всичко, което е и става е най-справедливото. Ако гонения заек от кучето направи един погрешен скок и се намери между зъбите на кучето, както и да се оправдава и да обяснява погрешния си скок, и цял свят да го оправдава и да му съчувства, това нищо няма да му помогне, с живота си заплаща! Така и хората всеки ден с всяка своя мисъл, чувство и постъпка, които ако не са в унисон с природните закони, са между несравнено по-страшните зъби на тези закони. Хората ежеминутно нарушават законите на природата и си измислят различни оправдания, без да подозират, че природата остава глуха на това и всичко хроникира в тях и вън от тях. Баланса е абсолютен, това е състоянието всеки момент.
към текста >>

Несправедливостта е градеж без отвее, а както атома, клетката, организъма мирозданието, душевния живот са изградени върху законите на равновесието - справедливостта.
Такива не съществуват в реалния живот и природата - всичко, което е и става е най-справедливото. Ако гонения заек от кучето направи един погрешен скок и се намери между зъбите на кучето, както и да се оправдава и да обяснява погрешния си скок, и цял свят да го оправдава и да му съчувства, това нищо няма да му помогне, с живота си заплаща! Така и хората всеки ден с всяка своя мисъл, чувство и постъпка, които ако не са в унисон с природните закони, са между несравнено по-страшните зъби на тези закони. Хората ежеминутно нарушават законите на природата и си измислят различни оправдания, без да подозират, че природата остава глуха на това и всичко хроникира в тях и вън от тях. Баланса е абсолютен, това е състоянието всеки момент. Несправедливостта е градеж без отвее, а както атома, клетката, организъма мирозданието, душевния живот са изградени върху законите на равновесието - справедливостта. Хората нарушават природните закони, и после искат абсурдното - да бъдат щастливи! Съзнание изградено без отвее и с лоши материали, в един прекрасен ден рухна от само себе си! Защото силата - тежест, която крепи постройката, когато се гради без отвее - правда, същата тази сила събаря постройката. Андрей беше мислил, чувствал и постъпвал несправедливо, и тъкмо което го накара да потърси Христов. Той беше поставен лице с лице със своя неправилен живот, който беше се проектирал в настоящата му катастрофа.
към текста >>

62. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35