Търсене в текстове за 'Мъка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_17 ) Някои черти на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра каза: „Мъка е когато няма взаимност.“
Когато си доволен от любовта си, това показва, че другият те обича, обаче със своето обикновено външно съзнание може да не знае това, но Духът вътре в него те обича. Това е един дълбок вътрешен процес. Взаимната Любов засега е опасна, ако е едновременна на Земята. Затова когато единият люби, да не иска взаимност долу на Земята. Небето не допуска това. Една сестра каза: „Мъка е когато няма взаимност.“ Не трябва да има взаимност едновременно. Ако двама души се обичат с еднаква сила, те ще се разрушат. Единият ще бъде активен, а другият ще бъде пасивен и после става обратното. Като обичаш, ставаш силен, а като те обичат, ставаш мек. Любовта ще се върне към теб от тези хора, които обичаш.
към текста >>

2. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти е тежко, когато си неразположен, когато имаш някоя голяма мъка, намери някое вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: „Моля те, вземи моята скръб, моята тягост, дай ми своето спокойствие!
Един студент запита: „Как се обяснява тази зависимост между хората и околната растителност? “ Когато човек мисли, той изпраща наоколо мислителни радиовълни, които се поглъщат от етерните тела на околните растения и ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения и това ще се отрази върху външните им форми. Възпитанието на човека се отразява върху растителното царство. Ако разгледаш кожата на плода с микроскоп, ще четеш много работи, написани върху нея. Когато ти е тежко, когато си неразположен, когато имаш някоя голяма мъка, намери някое вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: „Моля те, вземи моята скръб, моята тягост, дай ми своето спокойствие! “ Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Ще стане преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. А дървото лесно се справя с човешката скръб. Друг студент запита: „Има ли известна зависимост между човека и времето? “
към текста >>

3. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички лоши неща произлизат от недоимъка.
Не. Но за едно малко шише с вода ще има спор. Значи при Великото няма спор, има изобилие, а при малкото има спор. Лъжата, завистта, убийството, грешният живот показват, че няма изобилие. Всичко в света може да се поправи, ако хората се сдружат; тогава ще има изобилие. Днес трябва изобилие в света и не трябва да се злоупотребява с него. Всички лоши неща произлизат от недоимъка. Любовта ще привлече изобилието. Ние критикуваме тази или онази система, но всяка от тях е била потребна в дадения случай и после е изживяла времето си, както едно дете си е служило с количка, но после я изоставя. Новото, което иде, е Доброта, Справедливост, Красота и Разумност. Красотата облагородява и повдига човека, Разумността го прави свободен, Добротата ще внесе хармония в обществото и Справедливостта ще задоволи нуждите на всички. Подчинение без Любов, без Разумност, без Свобода е престъпление.
към текста >>

4. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сте ударили деветдесет и девет пъти един камък, казвате, че няма да се отвори и сте готови да си отидете, а пък ако ударите още един път, ще се отвори камъка и ще влезете в Новия живот.
Като видиш един добър човек, да видиш себе си и да се радваш и като видиш един лош човек, пак да видиш себе си. Едно от важните качества на ученика е Послушанието. И това значи да се вслушваш в себе си, да чуеш какво ти говори Бог отвътре и да го изпълниш. Ученикът трябва да има Послушание спрямо Божия глас, говорещ му отвътре, трябва да възприема Божиите мисли и да изпълнява Волята Божия. Друго качество е постоянството. Вие сте ударили деветдесет и девет пъти един камък, казвате, че няма да се отвори и сте готови да си отидете, а пък ако ударите още един път, ще се отвори камъка и ще влезете в Новия живот. Човек трябва да бъде устойчив. Всеки ден трябва да изпридате по един тънък конец – по една хубава мисъл. Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци. Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата идея. Такива са били светиите.
към текста >>

5. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

По повод на упражнението с камъка Учителя каза:
Той казал една дума и израсло дърво с плодове и всички яли. После запалил огън, на който всички се греели, и потекли извори, от които всички пили. Та човек трябва да дойде до онази велика наука. Ще бъде, ще бъде! Има много работи да се учат. По повод на упражнението с камъка Учителя каза: Има две крайности: не избирай най-мъчнодостъпния камък, нито най-леснодостъпния, но избери нещо средно и да ти е приятно. Когато ходиш по планината, опитвай камъните, за да не се събори някой, който се клати. Стъпвай само на камъни, които са неподвижни. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелени клекове, винаги ще плащаме.
към текста >>

6. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря.
Нека нещата да се представят така естествено, както Бог ги е създал. Новата поезия е образна. Като направите едно описание на извора, който слиза отгоре, със своята история ще напишете неща, които засягат човешкия живот. И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод. Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази.
към текста >>

7. 79) Четвъртинките тонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Или минаваш и виждаш един камък; вътрешният ти глас казва: „Вдигни камъка“, но не го вдигаш и после чувстваш скръб.
Низшите същества, които ни пречат, са все изостанали души. Провидението ни е облякло със скръбта, за да кажат те: „Оставете ги тези“. Както някои богати хора се обличат със скъсани, оцапани дрехи, за да не ги оберат, обаче в себе си съзнават, че са богати. Скръбта, която имате, сте я увеличили с микроскоп три-четири хиляди пъти, а тя е един много малък бръмбар. Някой път видиш едно цвете стъпкано или увехнало и един глас ти казва да го полееш, но ти не го поливаш и после чувстваш скръб. Или минаваш и виждаш един камък; вътрешният ти глас казва: „Вдигни камъка“, но не го вдигаш и после чувстваш скръб. Всички противоречия, които сега имате, са най-добри условия за бъдещето. Всички противоречия на Земята са неразрешени задачи, които в бъдеще очакват своето разрешение. Ти мислиш за вола с пренебрежение, че е вол; не е така, Бог го е създал и в тази форма се крие нещо скъпоценно. Оценявай го, зачитай Божественото, което е в него. Българинът е много динамичен, упорит и твърд.
към текста >>

8. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Цял ден го е стягала една мъка и горещо се молил да го отмине това, което усещал, че го грози.
Можеш ли, като слушаш тези хора да пищят, да бъдеш спокоен? Ще се покърти сърцето ти. Генерал Савов, 2-3 месеца преди да умре, всяка нощ е имал видения, в които идвали тези, които бил заповядал да убият. Човек трябва да се откаже да бъде генерал, да се откаже да води хората на бойното поле. Един наш млад приятел ми каза: „Има Промисъл! “ Цял ден го е стягала една мъка и горещо се молил да го отмине това, което усещал, че го грози. Действието се развило вечерта към девет часа. Връщал се през Борисовата градина. Спрял се вледенен и си помислил дали да върви напред, или да се върне. Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума. Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му.
към текста >>

9. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие, се развива любостяжанието и скъперничеството.
Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. „Златният светилник“ означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие, се развива любостяжанието и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи да не желаем това, което не ни е потребно. Като съчетаем прочетените стихове с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно e, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.
към текста >>

И така, всичките спорове произтичат от недоимъка на краските.
Някой казва, че не може да обича и люби: това показва, че има недоимък на червената краска и затова той трябва да намери човек със зелена краска. Често ние трябва да употребяваме зелената краска. Например трябват ли ви пари, приложете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червена краска. А в зелената краска е органът на развитието и растежа; когато искаме да растем, ние трябва да преминем тази краска във всичките Ă степени. И така, всичките спорове произтичат от недоимъка на краските. Така например, който мрази, има недоимък на червена краска. Нека използваме Светлината, защото всичко зависи от нея. Тя е необходима за Живота. А през Живота ще прекараме всички краски и тогава ще се обединят седемте Духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека.
към текста >>

10. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

И нему му е мъчно, че вече не го разбират, и той придава своята мъка на домашните си.
Бях на онзи свят и видях как се живее там.“ След един месец тя умряла и слязла при сина си да му каже: „Слушай, не плачи, че да не ме смущаваш. Освободи се от политиканството и върши Волята Божия. И да живееш добре! “ Някой човек е изчезнал от Земята и мислите, че е умрял. Вдовицата търси мъжа си, не знае къде е, а пък той е до нея, от дясната Ă страна, и Ă говори, но тя нито го вижда, нито го чува. И нему му е мъчно, че вече не го разбират, и той придава своята мъка на домашните си. Аз само на едного казах кога ще си замине за онзи свят – на д-р Миркович, на друг не казвам. При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете, събира се в горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща назад, но ако се скъса, отделя се. Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже ако умре преждевременно, човек трябва да остане тук, докато се попълнят годините му.
към текста >>

11. 85) С височината на Монт Еверест - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато стигнахме до думите „И в бездната да слезем, хоругви да поставим и падналите братя от мъка да избавим“, попитах брата колцина от нашите приятели са готови да изпълнят този стих.
Той на никого да не се оплаква. Щом служи на Бога, ще се подобри положението му: то почва зле, но свършва добре. Тук, на Изгрева, сме на фронта и трябва будност. Гранати се сипят върху нас, могат и да отнесат човека. Веднъж вървяхме с един брат от Русе към село Свирчовица и по пътя изпяхме песента „Напред да ходим смело“. Когато стигнахме до думите „И в бездната да слезем, хоругви да поставим и падналите братя от мъка да избавим“, попитах брата колцина от нашите приятели са готови да изпълнят този стих. Братът ми каза, че вярвал да има 30-50 души, които могат да направят това. Отвърнах му: „Само 4-5 души, и то трябва да им дам по един ангел, който да ги придружава и да ги пази, за да слязат в бездната и да помогнат на падналите братя. Само 4-5 души ще са смели да слязат в бездната.“
към текста >>

12. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат.
„Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! " Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! ” и „Люби Бога, Обичай ближния си, Търси съвършенството!
към текста >>

13. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

За да изтъкнем любовта и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/.
Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем”. Той е бил цял рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и диви цветя. Тук живеели насекоми - „строители от глина”, „тъкачи на книжна тъкан”, „листорезачи”, „строители от картон”, „каменари”, „дърводелци”, „земекопачи” и пр. За да изтъкнем любовта и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/. Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабр, който приличал на човек, вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава, Фабр стоял още на същия камък с поглед устремен към една точка. Неподвижността му, продължителното му пребиваване на това пусто място трябва силно да ги е поразило. Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „Бедният идиот!
към текста >>

14. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек - и възрастен, и млад - усеща досада, мъка, когато е пасивен.
Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на въображението да работи - то е пасивно. А когато не са представени подробностите, въображението само допълва подробностите - значи твори. Творбата е висша човешка дейност. Трябва да дадем и на детето възможност да твори. А това ще стане, когато то е активно в училището. Всеки човек - и възрастен, и млад - усеща досада, мъка, когато е пасивен. Като дадем възможност на детето да твори, тогава ще се развиват силите му; умът, чувствата и волята му ще се укрепят. Във всички области на училищната дейност можем да дадем възможност на детето да твори. Днес се стремят да приложат например при преподаването по природознание следните методи: еволюционен, биологичен, нагледност и активност. Но последният се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото учителят се стреми да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси.
към текста >>

15. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея.
Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни. Ние сме по-отдалечени един от друг, отколкото тия звезди. Главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима. Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане.
към текста >>

Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици.
Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.” Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи?
към текста >>

16. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел!
Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел! ” Учителят казва: „Човешката душа е космос. Тя е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други.
към текста >>

17. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В по-висш смисъл, под „оживяване на природата" се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога.
Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта. Какво значи да оживее природата? Това значи за теб природата да стане разумна, навсякъде да виждаш действието на разумни сили. Когато виждаш разумността, която действува навсякъде в природата, тогава ти можеш да дойдеш до Любовта. В по-висш смисъл, под „оживяване на природата" се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога. Тогава ние ще дойдем до Любовта. Десети метод. Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта.
към текста >>

18. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

През втората фаза ожесточението е заменено с мъка.
Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили. Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот.
към текста >>

После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта.
Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот?
към текста >>

19. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка.
Тук се изтъкват закони на разумната природа, с които човек трябва да се съобразява. Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата.
към текста >>

20. Екскурзия на 24 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво) на материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка.
У някои хора в света сега се пробуждат известни сили - да виждат отпред и отзад, да виждат през стена като с рентгенови лъчи. Когато човек много говори, губи своята сила. И който много мълчи, също губи. Който много говори за себе си, губи. Камъкът не можеш да вдигнеш с мисълта си. Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво) на материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка. Това е възможен процес. Могат да се развият духовни сили в човека. От тая екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много голяма полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряване. Тя действа благотворно.
към текста >>

21. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато пък сте неразположени или имате голяма мъка, тогава намерете едно голямо вековно дърво, облегнете се на него с гърба и си кажете: Братко, на ти моята скръб и тегота, а ти ми дай своето спокойствие.
Не съжалявайте за грешките си, то е губене на време, а ги поправяйте. Та като те обиди някой, замисли се (обърни внимание), право ли е това нещо, за да се поправиш, а не да се обиждаш. Глупавият човек се учи само от своите грешки, а умният и от чуждите грешки. Щом съгрешите, обръщайте се всякога към Бога и се покайте (поправете се). Например, омразата, сменете я с любовта, представяйте си, че сте в положението на едно разумно същество, което върши волята Божия и веднага състоянието ви ще се смени и ще имате един подтик. Когато пък сте неразположени или имате голяма мъка, тогава намерете едно голямо вековно дърво, облегнете се на него с гърба и си кажете: Братко, на ти моята скръб и тегота, а ти ми дай своето спокойствие. Тогава става преливане от дървото в човека. Когато си гневен (имаш груби енергии), тогава покопай малко и те ще минат в земята. А когато искаш възвишени енергии, обърни се към небето и работете отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи вашата възприемателна сила (психичните сили у вас). Проучвайте и прилагайте беседите. Благодарете всякога на Бога, че има още много да учите и да се ползвате от благата на Природата.
към текста >>

22. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях.
Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всяка крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях. Учителят каза: – Един млад момък имал неуспехи в живота си. И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения. И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си. За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави.
към текста >>

23. 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Великото работи вътре в човека; ти ще отидеш при него като някой ангел да отвалиш камъка, за да се яви То в него.
Човек като стане сутринта и види, че слънцето изгрява, да се зарадва. Като чуе, че кучетата лаят, да се зарадва. Като чуе, че птичките пеят, да се зарадва. Бъдете хубави цветя, че да идват възвишени същества да възприемат вашето благоухание. Когато човек мисли за Разумното Начало в света, той става благоуханен. Великото работи вътре в човека; ти ще отидеш при него като някой ангел да отвалиш камъка, за да се яви То в него. – Кое характеризира днешния момент? – Сега е преходен период. Днес една култура преминава в друга. Новото ще вземе надмощие. Сега иде нещо разумно.
към текста >>

24. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка.
Тук се изтъкват закони на разумната природа, с които човек трябва да се съобразява. Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата.
към текста >>

25. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

През втората фаза ожесточението е заменено с мъка.
Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили. Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот.
към текста >>

После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта.
Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот?
към текста >>

26. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В по-висш смисъл, под „оживяване на природата” се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога.
Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта. Какво значи да оживее природата? Това значи за теб природата да стане разумна, навсякъде да виждаш действието на разумни сили. Когато виждаш разумността, която действува навсякъде в природата, тогава ти можеш да дойдеш до Любовта. В по-висш смисъл, под „оживяване на природата” се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога. Тогава ние ще дойдем до Любовта. Десети метод. Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта.
към текста >>

27. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Опитът ни да се идентифицираме със съзнанието на читателя беше продиктуван от благородното опасение, да не би то да "отхвърли камъка, който стана глава на ъгъла".
Всяка култура представлява своеобразен коментар или тълкуване на идейната система, проповядвана в съответна Школа. Има ли феномен в Европейската култура, който да не е тълкуване на Библията? В този смисъл Словото на Учителя Петър Дънов още преди 90 години стана ядро на духовна Школа, а следователно и фундамент на нова култура. В тълкуването на Словото трябва да се търсят първите нейни прояви. Тук, струва ни се, завършва "списъкът" на възможните интелектуални "изкушения". Опитът ни да се идентифицираме със съзнанието на читателя беше продиктуван от благородното опасение, да не би то да "отхвърли камъка, който стана глава на ъгъла". Имаме и второ едно опасение, че написахме поредно интелектуално изкушение. Варна, юли, 1991 година
към текста >>

28. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

" В това време един просяк идва при момъка и му поисква помощ.
За да се реализира едно Божествено желание, всички световни закони рухват. Един баща, инвалид, имал само една дъщеря и тя заминала за онзи свят. След нейното заминаване, много хора започнали да му донасят храна и да се грижат за него. Един млад момък останал само с един лев и си казал: "Какво да правя само с един лев? Като похарча и него, какво да правя? " В това време един просяк идва при момъка и му поисква помощ. Нещо казва на момъка: "Дай му! " И той дава последния си лев. "Дадох го - разправя момъкът - и си казвам: каквото Господ даде. Не се минава много време и един мой приятел, когото не бях виждал от десет години, ме покани на обяд." Дай лева - от друго място ще дойде спасението.
към текста >>

Нещо казва на момъка: "Дай му!
Един баща, инвалид, имал само една дъщеря и тя заминала за онзи свят. След нейното заминаване, много хора започнали да му донасят храна и да се грижат за него. Един млад момък останал само с един лев и си казал: "Какво да правя само с един лев? Като похарча и него, какво да правя? " В това време един просяк идва при момъка и му поисква помощ. Нещо казва на момъка: "Дай му! " И той дава последния си лев. "Дадох го - разправя момъкът - и си казвам: каквото Господ даде. Не се минава много време и един мой приятел, когото не бях виждал от десет години, ме покани на обяд." Дай лева - от друго място ще дойде спасението.
към текста >>

29. 085 ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него.
В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата, пак ще се върне в първоначалното си състояние. Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките. Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома.
към текста >>

30. 090 УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако главата му бе паднала върху камъка, щеше да загине, това ще стане и с България.
А сега с България ще стане това, което е станало с един поп. Той пътувал с каруца. Конете се подплашили, каруцата се обърнала и попът паднал върху една къртичина. И понеже къртичината е мека, не се повредил. Наблизо имало един камък. Ако главата му бе паднала върху камъка, щеше да загине, това ще стане и с България. Тя ще мине през изпитания, но ще падне, като попа, върху къртичината и ще мине леко. За България предстоеше голяма катастрофа. Щяха да я сполетят големи нещастия, ако не бях й помагал досега. Ако в България бяха ме послушали, ако бяха послушали Божественото, тя можеше да мине и без тези страдания. Аз поех върху себе си девет десети от страданията, които предстоят на българите, на тях остава само една десета.
към текста >>

31. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако водните капки капят непрестанно, в продължение на много години върху камъка, ще видите, какво ще направи водата.
Липсва ви знание. Някой път излизаш радостен, но минеш по улицата, по която е минал човек с лоши мисли, и ти станеш неразположен. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а положителната може да го освободи. Отрицателните мисли и желания са бомби, които, кога да е, ще избухнат. Стой далече от тях. Ако водните капки капят непрестанно, в продължение на много години върху камъка, ще видите, какво ще направи водата. Малко е нейното количество, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала. На същото основание казвам: лошите мисли и желания, които са капали хиляди години върху вашия ум и сърце, са направили дупка в тях. Тези дупки са причина за нещастията на сегашните хора. Всяка лоша мисъл и желание имат лоши последици. Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ни доведат такива резултати, които ще спрат всяко развитие.
към текста >>

Малко е нейното количество, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала.
Някой път излизаш радостен, но минеш по улицата, по която е минал човек с лоши мисли, и ти станеш неразположен. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а положителната може да го освободи. Отрицателните мисли и желания са бомби, които, кога да е, ще избухнат. Стой далече от тях. Ако водните капки капят непрестанно, в продължение на много години върху камъка, ще видите, какво ще направи водата. Малко е нейното количество, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала. На същото основание казвам: лошите мисли и желания, които са капали хиляди години върху вашия ум и сърце, са направили дупка в тях. Тези дупки са причина за нещастията на сегашните хора. Всяка лоша мисъл и желание имат лоши последици. Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ни доведат такива резултати, които ще спрат всяко развитие. Могат да ви доведат до умствен упадък, до слепота и пр.
към текста >>

32. За музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Турям на камъка една ябълка и казвам: „Пейте за ябълката.
Ако не се смени, изпейте друга песен, после трета, догдето се смени състоянието ви. И после вижте за колко време чрез пеенето се е сменило състоянието ви. Учителя показа един камък и каза: Не турям нищо на този камък и ви казвам да изпеете песента „Махар Бену“. Не пеете добре. Турям на камъка една ябълка и казвам: „Пейте за ябълката. “ Ще пеете добре. Като пеете, подаръците ще дойдат. Ще дойдат книгите, скъпоценните камъни, портокалите, ябълките, всички неща ще дойдат, като пеете. Всяка болка е свиване на капилярните съдове. Като почнеш да пееш, става разширение и престава това свиване на капилярните съдове, престават болките.
към текста >>

33. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето друг метод: Когато ти е тежко, неразположен си, имаш голяма мъка, намери някое голямо вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи:“На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие.“ Защото дървото е много спокойно.
Като дойде омразата в тебе, смени я с едно любовно състояние. Сутринта, като станеш, смени състоянието си, отстрани недоволството си, представи се в положението на един ангел, на едно разумно същество, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик. Ще ви дам един метод за сменяне на състоянията. Отворете Библията, вижте известен пасаж, известни думи и вижте как в този пасаж ще трансформирате своето състояние. В Библията има такива места, които трансформират. Ето друг метод: Когато ти е тежко, неразположен си, имаш голяма мъка, намери някое голямо вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи:“На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие.“ Защото дървото е много спокойно. Него бури и градушка не го безпокоят. Тогава става преливане от дървото в човека. А дървото се справя лесно със своята скръб. Ето друг метод: Когато имаш груби енергии, за да се отървеш от тях, покопай малко и те ще преминат в земята. Ако искаш възвишени енергии, обърни се към небето.
към текста >>

34. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

На него му е мъчно, че не го виждат и не го чуват и предава мъката си на своите домашни.
Аз ходих на онзи свят и видях как се живее там.“ След един месец тя умира. След това идва при сина си и му казва: “Слушай, да не плачеш да ме смущаваш. Ти трябва да се освободиш от партизанството и трябва да вършиш волята Божия. И да живееш добре.“ Някой е изчезнал от земята и вие мислите, че той е умрял. Жената търси мъжа си, не знае къде е, а той е при нея, от дясната й страна, и й говори, но тя не го вижда и не го чува. На него му е мъчно, че не го виждат и не го чуват и предава мъката си на своите домашни. Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят: на доктор Миркович. На друг не казвам. При смъртта животът започва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една. нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса, не може да се върне.
към текста >>

35. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Виждам, че един камък е паднал и е притиснал едно растение, ще отместя камъка.
Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги. Или виждаш един извор непочистен. Почисти го. Две кучета се борят за едно нещо. Изваждам и им давам геврек и ще престанат да се карат. Виждам, че един камък е паднал и е притиснал едно растение, ще отместя камъка. Две мравки се карат. Хвърляш трохи и ги примиряваш. Услужи на една мравка. Бог вижда и се радва. Виждаш едно наведено цвете, изправи го.
към текста >>

36. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

И камъка като обикнете, ще ви разбере.
Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете. Кръгът на любовта постепенно се разширява. Отначало между двама, после към обществото, към човечеството и после към всички същества. Когато човек люби, то не е най-великото. Има нещо по-велико от това то е да си самата любов. И камъка като обикнете, ще ви разбере. Няма същество 3 света, което като обикнете, да не разбере любовта. За да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто и щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си и същевременно помагате и на цялото човечество. Щом желаеш доброто на всички хора, ти изучаваш Христа. Тогава Христовият дух е в тебе.
към текста >>

37. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти е тежко, когато си неразположен, имаш някоя мъка, намери някое голямо, вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: На ти моята скръб, моята тягост, дай ми твоето спокойствие.
Когато човек мисли, той изпраща наоколо мислителни радиовълни, които се поглъщат от етерните тела на околните растения. И ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения. И това ще се отрази и върху външните растителни форми. Възпитанието на човека се отразява върху растителното царство. Ако разгледаш един плод под микроскоп или с лупа, ще разгледаш кожата на плода, .ще четеш много работи, писани върху нея. Когато ти е тежко, когато си неразположен, имаш някоя мъка, намери някое голямо, вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: На ти моята скръб, моята тягост, дай ми твоето спокойствие. Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Тогава става преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. И дървото лесно се справя с твоята скръб. Друг студент запита: „Каква е връзката между човека и времето? Има ли известна зависимост между тях?
към текста >>

38. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат.
Върху голяма скала край пътеката са написани думите: Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! “ и „Люби Бога, Обичай ближния си,
към текста >>

39. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа".
Щом понечихме да се установим, всеки изпотен трябваше да се преоблече. ТРЕТО, за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огрени от слънцето. Когато приятелите посвикнаха с ходенето, Учителя почна да ни извежда нагоре по стръмните склонове, вляво от реката. Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва. Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа". А Учителя с усмивка поправяше - "Буди душа". Каквото и да беше времето в деня, определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше. Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме. Така Учителя постепенно ни приучи да не се плашим от времето, от природата, а да я обичаме във всичките й изяви. Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет, лято, есен, зима.
към текста >>

40. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Терзаех се от мъка, че не взех под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да спестя едно не малко разочарование, а заедно с това, и не на последно място, монетите от един студентски джоб.
Най-после гледаме, пристигат двамата, но с посърнали лица и празни ръце. Изненадани всички ги запитахме в хор какво стана. "Оставете - изхълцаха те, - фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим дотук и затова го оставихме." Разочарованието ни беше мъчително и мълчахме. Момчетата затършуваха из торбите си, за да измъкнат от там някоя и друга коричка хляб. Аз най-много увесих глава и нито залък не можах да хапна. Терзаех се от мъка, че не взех под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да спестя едно не малко разочарование, а заедно с това, и не на последно място, монетите от един студентски джоб. Върху нашия живот, върху всичко, което ни се случваше и щеше да ни се случи, Учителя имаше поглед. Върху всичко, което ни вълнуваше, върху всичко, което мислехме и мечтаехме и то, не само когато сме около Него, но и далече нейде, не само когато сме в група, но и сами, Учителя всякога и за всичко знаеше. Той бдеше особено зорко върху нас, даже и тогава, когато ставаше въпрос за най-дребни наглед неща от ежедневието, без за това да сме давали гласност някому. Нашият живот за Него беше напълно открит и всякога търсеше начин да ни предупреди, да ни помогне и да ни избави от онези стъпки, които ще предизвикат огорчения и страдания. Бдеше върху нас, повече от най-прилежната майка, която бди над своите деца.
към текста >>

Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина.
В края на изгревската поляна бяхме направили беседка под формата на дъга. Тя беше добре закътана, с широк отвор с изглед към Витоша. Там царуваше една успокояваща, мистична атмосфера. Отидох там, защото преживявах някакви смътни и тъжни предчувствия, които създаваха в мен едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си го обясня. Нямаше никой наоколо, седнах на пейката, а това мъчително състояние не ми даваше мира. Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах. Но благодарение на Учителя и топлите Му грижи към мен, аз минах само на косъм от чудовищната гибел. В лекциите си Учителя ни изясняваше, че някои от събитията, които човек има да мине, са неизбежни. Такива са тези, които са по закона на необходимостта или както се казва по закона на кармата, те трябва да станат. Те са плод на извършени вече деяния от човека в един минал живот.
към текста >>

41. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Навел глава, с мъка в душата и с радост от избегнатото, се прибрах в стаята си.
Учителя ме беше спрял там. Иначе щях да дойда и без да питам никого щях да я натоваря на катафалката, на гробищата, и оттам право в трапа. Порядките и церемониите нито ги знаех, нито ги зачитах. Важно беше за мен задачата да се свърши бързо и без отлагане. Сега разбрах каква грешка и какви непознати за мен беди щях да допринеса за милата Дафинка. Навел глава, с мъка в душата и с радост от избегнатото, се прибрах в стаята си. През този ден бях преживял две библейски чудеса.
към текста >>

42. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но при първа възможност, след всяко мое пътуване из провинцията, аз се връщах там и колкото пъти се срещах с Учителя, Той все така с мъка и тревога ме питаше за моята търговия.
Стоките, с които търгувах, не бяха от най-належащите. След излизането на закона, продължих своята търговска дейност с голямо внимание. Самите производители обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат към определения грамаж и да поддържат качеството на даден артикул. Това все пак беше подсъдно, но вината не беше моя. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева. Но при първа възможност, след всяко мое пътуване из провинцията, аз се връщах там и колкото пъти се срещах с Учителя, Той все така с мъка и тревога ме питаше за моята търговия. А аз не разбирах гибелта, към която тя ме тласкаше. Явно с тези леки намеци, Учителя искаше да ми подскаже пропастта, към която отивам, дано сам да се досетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Те правят това само в изключителни случаи. Но аз нищо не разбирах тогава и продължих.
към текста >>

Но, разбира се тя не схващаше моята мъка.
Дни и нощи прекарах там самичък. Един ден гледам от една дупка да излиза мишка, толкова много й се зарадвах - живо същество до мен! Тя се обърна и като ме видя, избяга отново в дупката си. "Чакай не си отивай! " - завиках аз. Но, разбира се тя не схващаше моята мъка. Усмихнах се за първи път от толкова време. Какви чудеса са Божиите пътища и методи. Боговете бяха изпратили мишка, за да ми донесе радост. Радвах се, че не бях забравен. Но минаха още дни и нощи, докато най-после врата се отвори и ме извикаха в стаята на следователя.
към текста >>

Всичко това внасяше в мен бодрост, но и осъзната мъка, че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползваме от тях.
Те пък от своя страна имаха задължението, като новак да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество. Между затворниците в залата имаше и такива, лежали години наред, които така вещо познаваха наказателните закони, че всеки адвокат би им завидял. Те именно, като съдии разгледаха моя случай и определиха тежкото ми наказание, което би трябвало да ми се даде. И така, заредиха се дългите и монотонни дни и нощи. За голяма моя радост мястото на нара беше до тесен прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени. Всичко това внасяше в мен бодрост, но и осъзната мъка, че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползваме от тях. След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа делото ми. Опитните по съдебните процеси затворници, намериха, че моето дело се движи много бързо, щом за толкова кратко време е насрочено. Много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определения ден, по същия начин бях закарай в Севлиево и се озовах в съдебната зала. Влязоха и съдиите.
към текста >>

43. 41 ОСКУБАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" - "А не, не, този път ще бъдеш оскубан" - добави Учителя със същия тон, в който се четеше мъка.
" От думите Му нищо не разбрах, за какви и кои закони да спазвам. Не Го запитах за пояснение. После разбрах, че ставало въпрос за законите, които ще дойдат в страната ни след 9 Септември 1944 година. "Защо? - с нарастваща тревога, запитах аз. - Пак ли ще мина през нови изпитания като онези с бесилката? " - "А не, не, този път ще бъдеш оскубан" - добави Учителя със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение, разбрах само, че предупреждението Му се отнася до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него, също и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни потребности. Производството на тези стоки беше обект преди всичко на занаятчийството, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване.
към текста >>

44. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Приближих се до Него и като отприщен бент набързо Му изложих целия случай и мъката, която тегнеше над мен.
Но не обичах да го занимавам с моите материални работи, затова и не Го запитах, когато направих сделката, не се реших и този път да Го безпокоя. А тревогата пред мрачните изгледи на моята съдба беше вече здраво залегнала в мен. Един ден, така разтревожен и посърнал, съм застанал пред салона, където Учителя държеше своите беседи. Гледам - Той излезе от стаичката си и тръгна към мен, спря се на близко разстояние и някак въпросително ме погледна. Разбрах, че иска да Му разкажа за това, което ме потискаше. Приближих се до Него и като отприщен бент набързо Му изложих целия случай и мъката, която тегнеше над мен. Накрая заключих: "По всичко личи, че след загубата не ще имам друга възможност, освен да стана ХАМАЛИН." Той ме погледна, помълча малко и каза: "Ти хамалин няма да станеш! " В думите Му имаше бащинска загриженост и мекота, а лицето Му светеше. Изведнъж целия се почувствах, като човек освободен от тежки окови. Изблик на надежда и радост ме обзе и бях готов да литна в простора от неудържим възторг. Само няколко дни след тази случка получих известие, че пратката ми от пет големи сандъка е пристигнала на Ломското пристанище.
към текста >>

45. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога.
Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него.
към текста >>

46. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят.
Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там.
към текста >>

47. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така, с мъка и скръб минавахме край него, като че ли там бе погребан скъп наш близък.
Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този дар на Небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което подобрява качеството на водата за пиене. Поставена така, оградата отнемаше възможността – не само да се почиства басейнчето, но и да се използва чешмичката. Така, с мъка и скръб минавахме край него, като че ли там бе погребан скъп наш близък. Малко по-късно, близо до Изгрева мина водопровод, от който с наш труд и средства си прекарахме вода. На самия Изгрев направихме две чешми за общо ползване. Едната беше в малката горичка между салона и поляната, на която си правехме упражненията. Тя имаше кръгъл плочник, на който, от мозайка бяха изработени фигурите на дванадесетте зодии. Другата, която беше край горичката, имаше изваян красив барелеф.
към текста >>

48. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

“ Помощниците отговорили с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намериха елементи, от които да му създадем одежда с благозвучието, което носи със себе си.“ „Така ли?
Моля ви помогнете ми! “ Трепнал Саваот, защото голяма любов обзела душата му събудена от светлата молба на съществото. Радостта му от постигнатото, в която бил потопен отминала. Вече опечален се обърнал към своите помощници и с почуда ги запитал „Защо това най-красиво същество не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога! “ Помощниците отговорили с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намериха елементи, от които да му създадем одежда с благозвучието, което носи със себе си.“ „Така ли? “ - рекъл Саваот, обгърнат от мъка. Скочил и потънал в земните глъбини, да работи заедно с помощниците си, да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успял. Няколко пъти Той и помощниците му, с всичкото си старание и опит, пребродили Земята надлъж и шир и навлезли в най-големите глъбини, но напразно, неуспехът все ги следвал. Измъчен и с подкосени крака, Саваот седнал на Земята.
към текста >>

“ - рекъл Саваот, обгърнат от мъка.
“ Трепнал Саваот, защото голяма любов обзела душата му събудена от светлата молба на съществото. Радостта му от постигнатото, в която бил потопен отминала. Вече опечален се обърнал към своите помощници и с почуда ги запитал „Защо това най-красиво същество не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога! “ Помощниците отговорили с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намериха елементи, от които да му създадем одежда с благозвучието, което носи със себе си.“ „Така ли? “ - рекъл Саваот, обгърнат от мъка. Скочил и потънал в земните глъбини, да работи заедно с помощниците си, да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успял. Няколко пъти Той и помощниците му, с всичкото си старание и опит, пребродили Земята надлъж и шир и навлезли в най-големите глъбини, но напразно, неуспехът все ги следвал. Измъчен и с подкосени крака, Саваот седнал на Земята. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този, който бил създал планети, слънца, галактики, бил безсилен да направи вещество, с което да облече, и с това да засели на красивата Земя, своята любима Аум.
към текста >>

Страшна мъка свивала душата му, безкрайно страдание го притискало.
„Господи - простенал Той, - има ли край Твоята мъдрост, Твоето знание - не, няма! “ И разбрал колко малък и нищожен бил той пред Бога. „Дай ми, Господи, светлина да проумея и да разбера тази мъдрост и това знание, за да мога да помогна, да облека моята любима, да стане и тя жител на тази Божия градина.“ Но небето мълчало, мълчала Вселената, мълчал Бог. Навсякъде тишина. Саваот бил сам. Страшна мъка свивала душата му, безкрайно страдание го притискало. Защото Той, Великият, бил изправен пред най-голямото страдание и изпитание, които се дават на едно същество - да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапали от очите му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на любимата Аум. Тъй унесен и потиснат, той неволно започнал да бърка в малката локвичка, която се била образувала пред него от сълзите му. Времето бавно преминавало, най-после вдигнал глава и когато поискал да изчисти пръстите си от тази кал, която била полепнала по тях, звъннал акорд, разнесла се дивна мелодия, такава каквато Аум издавала.
към текста >>

49. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде.
Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам. Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България. Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма.
към текста >>

В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал.
Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България. Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма. Лулчев трябва да е писал такива писма и да ги е пратил на Кришнамурти. В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал. Като я зърва, той започва да се отдръпва назад към стаите, а тя го настига и му казва на безупречен английски език: „Аха, ти бягаш от жените! Не, не си като Нашия Учител“. Като чува, че става въпрос за Учител, той се спира и изслушва нейните обяснения за Учителя Петър Дънов и за Неговото Учение. Явно, че не е бил съвсем чужд на това събитие. Накрая Магдалина му подала портрет на Учителя.
към текста >>

50. ТЕКСТ ОТ ХЕРМЕС, СЪЗДАТЕЛ НА ЕГИПЕТСКАТА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

О, души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя на Седемте планети и техните Седем небеса.
Какво движат със себе си Сферите? О, изгубени или спасени души! Те казват, те пеят, те движат вашите съдбини! Всяко Слънце е една мисъл на Бога и всяка Планета е един образ на тази мисъл. За да узнаете Божественото. О, души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя на Седемте планети и техните Седем небеса. О, сляпо душо! Въоръжи се със светлината на тайните в нощта и ще откриеш светлият си двойник - Небесната душа. Върви след този Божествен водител и нека Той бъде твой гений. Защото у него се намира ключа на мислите ти и на бъдещите съществувания. Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някои език да Го определи.
към текста >>

51. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Очите са тъмни и от тях струят песимизъм, недоверие, подозрителност и мъка.
Косите на главата са тъмни, черни, изобилни, с дебели, гладки и лъскави косми; спускат се към челото обезателно под остър ъгъл, което е много характерен белег за ясно изразено Сатурново влияние. Лицето има форма на вертикален правоъгълник и формите по него са все ъгловати. При издигнати и интелигентни Сатурнови типове, изразът му е приятен. Космите по лицето растат по-бързо, затова тези типове трябва да се бръснат едва ли не по два пъти на ден. Веждите им са гъсти, черни, ъгловати, с връх нагоре, от тях лъха печал, разочарование и взискателност към околните. Очите са тъмни и от тях струят песимизъм, недоверие, подозрителност и мъка. Чувства се, че се взират във вътрешността на хората около тях. Носът е прав, обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение; в края си е заострен, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, липса на стремеж към чувствени наслади и удоволствие от добрата кухня. Устата е голяма, с тънки стиснати устни, изразяващи голяма изпълнителност във всяка работа и чувствена студенина. Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гърдите, краката, мишниците и ръцете са също гъсти и тъмни.
към текста >>

52. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При неблагоприятни аспекти преживява голяма мъка от тежки загуби.
С Юпитер. При съвпад и благоприятни аспекти личността получава наследство или подаръци. При неблагоприятни аспекти преживява разочарование от това, че ще очаква нещо много добро за себе си, но то не се случва. Със Сатурн. При съвпад и благоприятни аспекти личността преживява голямо внимание и грижи от страна на близки. При неблагоприятни аспекти преживява голяма мъка от тежки загуби. С Уран. При съвпад и благоприятни аспекти личността преживява неочаквана и бурна любов с човек от противоположния пол или подобно изненадващо и приятно събитие. При неблагоприятни аспекти се явяват неприятности в семейството, стигащи дори до развод, или връзка с женен човек от противоположния пол, който не е от неговото населено място. С Нептун. При съвпад и благоприятни аспекти се създава рядко и мило преживяване от идването на нещо приятно: дете, внуче, ценности или чувства от човек от противоположният пол.
към текста >>

53. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тяхната мъка се свършва с разрушаването им, което е лишаването им от всякакво съзнание.
При думите на Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва. В този момент ревяща буря го обвива в черен облак. Седемте кълба изчезват под гъсти пари. Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни, всред нечувани охкания и проклятия. - Това е - казва Озирис - участта на безвъзвратно останалите ниски и злобни души. Тяхната мъка се свършва с разрушаването им, което е лишаването им от всякакво съзнание. Но гледай, парите се разпръсват, седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни от тях наново падат на Земята, като орляци птици под влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане на крилата достигат до най-високата сфера, която ги привлича при въртенето си.
към текста >>

54. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Духът се определя като причина за радване от удоволствия и мъка.
Целият този свят, забулен от природата на трите качества, не Ме познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, през това Мое Божествено покривало причинено от качествата. Тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая." „Материята се определя като причина за пораждане на причинни следствия. Духът се определя като причина за радване от удоволствия и мъка. Духът поселен в материята си служи с качествата, родени от материята. Привързаност към качествата е причина за неговото раждане в добри и лоши условия." „Надзорник и всепроникващ поддръжник и ликуващ е Великият Господ Бог, а също и Висшето Себе, така именуват в това тяло Върховния Дух. Който тъй различава Духа и материята с нейните качества, при каквито условия и да се намери, той не ще бъде роден пак. Който вижда, че материята върши всички дела и че Себето е бездейно, той вижда."
към текста >>

Когато обитателят на тялото надмогне тия качества, от които всички тела произхождат и се освободи от раждане, смърт, старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието."
Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане дела, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата - тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От Хармонията се ражда Мъдрост, от движението - лакомия; безгрижие и заблуда се пораждат от инерцията, а също и безсмислие. Издигат се тези, които пребивават в хармония; деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества." „Когато познавачът не вижда друг проводник освен качествата и познава това, което е по-високо от качествата, той влиза в Моята природа. Когато обитателят на тялото надмогне тия качества, от които всички тела произхождат и се освободи от раждане, смърт, старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието." Път за въздигането на човешките души Във всички разговори, осемнадесет на брой, от които се състои Бхагават Гита, Кришна дава различни методи, по които душите могат да стигнат съвършенство, като влязат в общение с Логоса, с космичното Слово, което е изявено в Кришна. Във всеки отделен разговор се дава един специфичен метод, посочва се една пътека от общия велик Път. В следващите редове ще посоча най- характерното за всяка една от тези пътеки на Пътя към високия връх на съвършенството. Но преди да влезе в Пътя на съвършенството, човек преживява една голяма вътрешна борба, която е описана в първия разговор, озаглавен Отчаянието на Аржуна.
към текста >>

Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се за битка.
И проникнат от него ти ще захвърлиш настрана веригите на делата. (Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него, освен ако го вършим от дълг, от Любов). В тази разговор отначало Кришна излага учението за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде. Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит. Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се за битка. Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл се учи, че човек от всичко събира опитност, която е необходима за неговото развитие и въздигане). „Ведите говорят за трите качества или форми на енергия. Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас - движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина, невежество. Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето. Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна с вода, посред място, цяло заляно с вода.
към текста >>

Висшето себе е с този, който е себеконтролиран, спокоен и еднакъв в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и безчестие.
Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като Любящ всички същества, той отива в Мир (нирвана). Шестият разговор е наречен Йога чрез себе- подчинение. Нека онзи, който се подвизава, въздигне себето чрез Себето, и да не остави себето да изпадне в униние, защото наистина Себето е приятел на себето, както и негов враг. Себето е приятел на себето у този, в когото себето е победено от Себето. Но за неподчиненото себе, Себето наистина става непримирим враг. Висшето себе е с този, който е себеконтролиран, спокоен и еднакъв в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и безчестие. Наистина йога не е за този, който яде много или се въздържа прекалено, нито за оногова, който много спи или пък пракалено бодърствува. Йога унищожава всяко страдание у този, който е умерен в ядене и резервиран, умерен в работа, умерен в спане и бодърствуване. Когато неговата подчинена мисъл е прикована в себето, свободен от всяко въжделение, тогава се казва, че той е хармонизиран. Наистина трудно е преодоляването на ума, но той може да бъде подчинен с постоянни упражнения и с безстрастие. Йога трудно се достига от онзи, който не е завладял своето себе, но който се е подчинил на своето себе, той може да достигне йога чрез правилно насочване на енергиите.
към текста >>

Желанието, отвращението, удоволствието, мъката, тялото, разбирането, твърдостта, всички тези накратко очертават образа на полето и неговите видоизменения.
Така учат Мъдрите. Знай Ме като Познавач на полето, на всички полета. Мъдростта е полето и Познавачът на полето, това по Моето мнение е Мъдрост. Какво е това поле и от какво естество, как се видоизменя, откъде е то и какви са неговите сили, чуй сега накратко от Мен. Великите елементи и индивидуалността, разумът, както и непроявеното, десетте усети и едното и петте пасбища на тези усети (петте органа на познанието или сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите познаваеми от петте сетива). Желанието, отвращението, удоволствието, мъката, тялото, разбирането, твърдостта, всички тези накратко очертават образа на полето и неговите видоизменения. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се внушава безсмъртие - Безначалната Превисша Вечност, която не е нито битие, нито небитие. ТО, Великото Непроявено живее в света, обгръща всичко, а той поддържа всичко, свободен от качества, той се радва на качествата. ТО трябва да се знае като поддръжник на съществата. ТО поглъща, ТО поражда. ТО е Светлина на всички светлини, казват, било отвъд тъмата, Мъдрост, предмет на Мъдростта, що чрез Мъдростта трябва да се постигне, ТО тронува в сърцата на всички.
към текста >>

Когато обитателят на тялото надмогне тези три качества, от които всички тела произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието.
Когато Мъдростта като Светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на дела, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината, вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата, тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От хармонията се ражда Мъдростта, от движението - лакомията, а безгрижието и заблудата, както и безсмислието, се пораждат от инерцията. Издигат се тези, които пребивават в хармония, деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества. Когато обитателят на тялото надмогне тези три качества, от които всички тела произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието. И който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той, като надмогне качествата, е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма.
към текста >>

Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка.
Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма. Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка. Пътника следва незаблуден този неразрушим Път. Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменимата се нарича неразрушима. Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята.
към текста >>

Страстните се стремят към храна горчива, кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена, която причинява болка, мъка и болест.
Чистите люде боготворят Светещите Деви; страстните - гномите и гигантите; тъмните хора - служат на духовете и на пълчищата природни духове. Тези, които се подвизават в строго въздържание, не предписано от Писанията, водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора са демонични натури. Храната приятна на всеки човек е също трояка, както и жертвоприношението, въздържанието и милостинята. Чуй и за тяхната разлика. Храната, която дава жизненост, енергия, сила и здраве, радост и веселие, е вкусна и сладка, хранителна и приятна, тази храна се предпочита от чистите. Страстните се стремят към храна горчива, кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена, която причинява болка, мъка и болест. Което е старо и увяхнало, изгнило и развалено, вкиснато и нечисто, то е храна за която се лакомят тъмните. След това се разглежда жертвата от това тройно гледище, както и въздържанието и милостинята. Като чиста жертва, въздържание и милостиня са тези, които се правят безкористно. Аум, Тат, Сат - това се счита като тройно означаване на Вечния. Ето защо тези, които познават Вечния, винаги започват с произнасянето на Аум всяко жертвоприношение, милостиня или въздържание, както е наредено в Заповедите.
към текста >>

55. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих)
всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих). Тук се изнася учението, че за да се пречисти човек и да се роди Божественото в него, което е наречено Отрасъл Господен, човек трябва да мине през огън, през страдания, за да изгори всичко нечисто. В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих) „Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази." В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма. Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот! Всичката земя е пълна със славата му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност.
към текста >>

56. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото, ето камъка, който турих пред Исуса, върху единия този камък има седели очи.
И туриха чист кидър на главата му и го облякоха с дрехи. И ангелът Господен предстоеше. И засвидетелствува ангелът Господен Исусу и рече: Така говори Господ Саваот: Ако ходиш в пътищата Ми и ако опазваш заповедите Ми, тогаз ти ще съдиш дома Ми и ще пазиш още дворовете Ми, и ще ти дам водители от междустоещите тук. Слушай сега, Исусе, Велики Свещениче: Ти и другарите ти, които предстоят пред тебе, понеже те са чудни человеци. Защото, ето Аз ще доведа раба си Отрасъл. Защото, ето камъка, който турих пред Исуса, върху единия този камък има седели очи. Ето, Аз ще начертая на- чертанието му, говори Господ Саваот, и ще залича беззаконието на онази земя в един ден. В онзи ден, говори Господ Бог Саваот, ще покани всеки ближния си под лозата си и под смо- ковницата си." Това е книга на кармата. в която са описани всички престъпления на хората и всеки ще понесе последствията на делата. След това следва друго видение, където вижда неправдата като една жена, която я носят две други жени и я отнасят от света.
към текста >>

57. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството.
Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси път и метод да им помогне. Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството. След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава.
към текста >>

И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката.
Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението.
към текста >>

И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му.
Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан. Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта.
към текста >>

Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света.
След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва Исайя. Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк. И в отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Който вие не познавате. Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света. Той е за Когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мен, защото спрямо мене беше пръв. И аз не го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син". След това следва призоваването на първите ученици, които са ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в Кана Галилейска.
към текста >>

58. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му.
"В началото на Благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички ерусалимляни и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед. И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие. В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите.
към текста >>

Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със Светия Дух и Огън.
Дойдоха и бирниците да се кръстят и му казват: Учителю, ние какво да правим? Той им казва: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено. Питаха го военослужещите и казваха: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задоволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос. Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със Светия Дух и Огън. Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница". Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат в благодат.
към текста >>

В отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
На това му рекоха: Кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили? Що казваш за себе си? Той рече: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: прав правете пътя на Господа. А изпратените бяха от фарисеите. И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, като не си Христос, нито Илия, нито пророкът? В отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше. На следния ден Йоан вижда, че Исус иде към него и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света. Той е. за Когото рекох: подир мене иде човек, Който достигна да бъде подир мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля.
към текста >>

59. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне.
Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия. Такъв е бил смисълът на много от проповедите на Буда. И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне. Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама. По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат.
към текста >>

Отцовите сили са довели до камъка, до втвърдяването на материята.
Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии. Фарисеите бяха тези, които не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца към времето на Сина. Оставането при Принципа на Отца, обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване. Отцовите сили са довели до камъка, до втвърдяването на материята. Само чрез Сина от втвърдяването е произведено новото човечество. Ето защо Йоан казва: Изменете вашите разбирания. Тази е сменяващата самата себе си Мъдрост на есеите. Проповедта на викащия в пустинята се издига сега до две мощни образни слова на Мистериите: "Секирата е вече сложена при корена на дърветата. Дървото, което не принася добър плод, бива отсечено и хвърлено в огъня".
към текста >>

60. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Трите дъщери били обезглавени с меч пред лицето на майката и тя умряла от мъка.
В своите отношения към християните се ръководили от указа на Траян и приемниците му императори - Адриан, царувал от 117-та до 138-ма година и Антоний Пий, царувал от 138_ма до 161_ва година. Ако в тяхното царуване и да е имало малко подобрение на положението на християните, то е имало частичен характер. Така Андриан издал декрет, с който забранявал да се убиват християните по искане на възбудената тълпа, а предписва строго да се извършват правилно съдопроизводство със съблюдение на всички формалности. Но това обикновено не се спазвало от местните управители. Една от жертвите на гоненията от времето на Адриан било семейството, което се състояло от майка и три дъщери - Вера, 12 годишна, Надежда - 10 годишна и Любов - 9 годишна. Трите дъщери били обезглавени с меч пред лицето на майката и тя умряла от мъка. При Антоний Пий, в 155-та-156-та година бил изгорен на клада Поликарп, епископ Смирненски. При Марк Аврелий, царувал от 161 -ва до 180-та година, положението на християните станало особено тежко. Макар и да не е издал особени закони по отношение на християните, с неговото име са свързани най-жестоките гонения на християните. През негово време империята била сполетяна от много бедствия и простият народ приписвал това на безбожните християни, които изгонили боговете с тяхното безбожие. И само малък повод бил достатъчен, за да се почнат жестоки гонения.
към текста >>

61. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му".
Така че, Онзи Бог, Който е говорил и се е явявал в течение на човешкото развитие на пророците и посветените, това е Единородният Син, Словото, Което в средата на Земния период слезе в човешко тяло на Земята. После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика и пустинята: прав правете пътя за Господа". - Всеки един посветен е като в пустиня, защото всички човешки души спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният - прав правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас, Който се пробужда във вас. Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота. Като се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще намери подготвена почва и ще се прояви правилно. След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос. След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв".
към текста >>

62. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба.
Тогаз Тома, наречен близнак, каза на съучениците си: Да отидем и ние да умрем с него. И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири деня в гроба. Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава? И тъй, отместиха камъка, а Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз зная, че винаги Ме слушаш. Но това казах, заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
към текста >>

И тъй, отместиха камъка, а Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава? И тъй, отместиха камъка, а Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз зная, че винаги Ме слушаш. Но това казах, заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе с ръце и нозе, повити в саван и лицето му забрадено с кьрпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си иде.
към текста >>

Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият.
Това е един изпит при Посвещението, който трябва да заведе посветения след тридневен сън, към един наистина нов живот. Лазар е бил узрял, за да изпълни едно превръщане в себе си. Той облече ленената дреха на миста и падна в летаргичен сън, който символизира смъртта. Затварят го в гроба. Когато Исус пристига, трите дни са изминали. Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият. Исус дигна очите си към Небето и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме слушаш. Отец бе послушал Исуса, защото Лазар бе достигнал до крайния факт на великата драма на познанието. Той бе узнал как се достига до Посвещението. Едно Посвещение в Мистериите току що се бе извършило. Посвещението, както са го схващали всякога в древните времена, се е извършвало посред бял ден.
към текста >>

63. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
И който има храна, нека прави същото. Дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха: Учителю, ние какво да правим? Той им каза: Не изисквайте повече от това, що ви е определено. Питаха го и военослужащите: А ние какво да правим? Казва им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестваше людете" (3;2-19). В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес.
към текста >>

Като беше на мъка, молеше се по-усърдно.
А Той рече: Доволно е. И излезе, та отиде по обичая си на Елеонския хълм, подир Него отидоха и учениците. И като се намери на мястото, рече им: Молете се, да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях, като на един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмени Ме с тази чаша, обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. Яви Му се ангел от небето и Го укрепваше. Като беше на мъка, молеше се по-усърдно. И потта Му стана като големи капки кръв, които капеха по земята. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб. И рече им: Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение... И докато още говореше, пристига Юда, който Го предаде... И един от учениците удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.
към текста >>

А намериха камъка отвален от гроба.
И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край". Той от Галилея предприе цяло пътешествие, за да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през смъртта и да я победи. Това беше Неговата задача. 18. Следва полагането в гроба и Възкресението. Лука описва това събитие по следния начин: "А в първия ден на седмицата, сутринта рано жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. А намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже в ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си към земята. И мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна.
към текста >>

64. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица.
Изцелението на кръвотечението е подобно на укротяването на бурята и на изгонването на бесовете. Душата постоянно се колебае между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено безплодие. Тя има или твърде много, или твърде малко кръв. Пречистената душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива. За дъщерята на Яир се казва, че е единствена. За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица. Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син. Значи и в тези случаи тя трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен. А единороден е роденият от Духа.
към текста >>

65. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам.
което държат в ръцете си. е един съсъд и една обвивка. от която съдържанието е започнало вече да изчезва. Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж.
към текста >>

66. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му.
В тези думи на пророка е отговорено на първата загадка - за какво начало става дума - за началото на новата епоха в развитието на човечеството, когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и Огън. В това ново начало на човешкото развитие започват да се изливат силите на духовния свят в земното развитие чрез Христос, Който слиза на Земята. Космосът се намесва активно в земното развитие, защото думата Евангелие значи вест на ангелите за това, което има да стане в бъдеще. По такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо е Евангелието. Йоан Кръстител от своя страна възвестява идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свят". А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно ново начало на човешкото развитие. Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа. Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа.
към текста >>

67. 10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС - Влад Пашов (1902- 1974)

И говореха помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба.
Казано е в Евангелието, че той следва Исус от Назарет и когато го хващат за дрехата, той оставя дрехата в ръцете им и избягва гол. Този младеж, този Нов космичен импулс ни е представен и в 16-та глава, с която завършва Евангелието. Там е казано: "И като мина съботата, Мария Магдалина и Мария, дъщерята на Яков и Саломея, купиха благоухания, за да отидат да Го помажат. И рано в първия ден на седмицата те дойдоха на гроба, когато изгря слънцето. И говореха помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба. И като погледнаха, видяха, че камъкът беше отместен и отвален, защото беше твърде голям. И като влязоха в гроба, видяха едного юноша, че седеше от дясната страна, облечен в бяла одежда и се изплашиха. А той им каза: Не се плашете. Търсите Исуса Назарянина. Той възкръсна, не е тука".
към текста >>

68. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас.
Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам". Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?
към текста >>

69. XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те няма да преживеят никаква мъка.
И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта. И както човек след смъртта, който не е превъзмогнал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло. Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания. Последното раждане на човека върху тази Земя, преди тя да се трансформира, при последната смърт, която ще преживее, е това, което Апокалипсисът нарича първа смърт. За тези, които са дали място на Христа в себе си, това не ще представя никаква трудност. Те няма да преживеят никаква мъка. Те ще видят физическото тяло да се откъсва и да пада от тях, както пада една кора от дърво. От този момент насетне етерното тяло става съществена част от човешкото същество. Благодарение на помощта на Христа, това етерно тяло ще бъде хармонично с астралното тяло и такъв човек не изпитва желания и нужди, присъщи на физическото тяло. Хората ще продължават да живеят върху етерната Земя с етерните си тела, които съдържат само това, което е привлечено към тях с помощта на Христа. Тези пък, които не са приели Христовия импулс, а са го отблъснали, няма да имат тази хармония между етерното и астралното тела.
към текста >>

70. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята.
Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак.
към текста >>

71. 4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК - Влад Пашов (1902- 1974)

Този повелител притежава жезъла на Природата и камъка, който му служи за престол, представя обузданата материя.
Тази картина представя Бога, господстващ чрез законите на създаденото. Короната върху главата му, бичът и скиптърът в ръцете му показват, че той владее чрез законите на Всемира както видимия, така и невидимия свят. Вселената, която владее, е представена чрез куба, понеже четворният закон е основният закон на Творението и върху него се строи всичко. Кубическият камък, който е съвсем твърд, означава извършената работа, създадената Вселена, сътвореното дело. Коронованият шлем символизира победата на силата. Този повелител притежава жезъла на Природата и камъка, който му служи за престол, представя обузданата материя. Кръстът, който образуват краката, символизира четирите елемента и разширяването на човешкото могъщество в трите посоки на Безкрайността - височина, широчина и дълбочина. Божеството е Триединно. То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало. Последното е родено от първите две. Така Божеството се представя чрез триъгълник.
към текста >>

72. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител.
Той поглежда към своя ръководител, за да пита за тези неща. Друг път ще научиш това, му казва последният. Днес лети в пропастта, в дълбочините на вечния огън, мястото на горящите желания и страсти. И те навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко. Изведнъж ученикът забелязва, че те са оградени от силна, червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива. Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите. Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място.
към текста >>

73. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са причина за радостите и щастието, мъката и страданието на хората.
Той също разбира и знае вече, че и тези велики духове, въплътени в звездите, минават същия процес на инволюция, на постепенно слизане от висшите сфери на Битието към по-гъстата материя. После в течение на милиарди години те постепенно се издигат във висшите области на Битието, като носят със себе си придобивките от своето дълго слизане и възлизане. В тази фаза ученикът вече знае. че всичко, което вижда около себе си - звезди и същества, всичко произлиза от Волята и Мъдростта на Бога и тази Воля и Мъдрост се превръщат в Сила, а Силата създава движението, движението създава топлината и огъня. Най-после той преживява и разбира, че съдбите на хората зависят от хармонията и дисхармонията на звездите. Те са причина за радостите и щастието, мъката и страданието на хората. Във всеки миг от един акорд и под влиянието на небесните съзвучия се ражда едно човешко същество, и основният тон на неговия характер е такъв, какъвто е прозвучал в Космоса в този момент. Той разбира древната мъдрост, че звездното небе е отворена книга, в която Бог е написал съдбата на хората и мъдреците разчитат по нея тази съдба. Той научава също, че тази зависимост на човешката съдба от звездите не е случайно явление, защото в Космоса няма нищо случайно, а е в зависимост от миналия живот на човека. В Божествения свят този Аркан символизира Божествената Воля и Мъдрост. В умствения свят символизира вътрешната светлина, която озарява човека в тази фаза на развитие.
към текста >>

74. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава бил изпъден от рая с проклятието да изкарва сам с пот и мъка прехраната си.
При него дохождали на поклонение много хора от Византия, от България, Сърбия. Влашко и другаде. Монасите - учениците на Григорий живели в отделни скитове — "намести, подобно на сладкопойните ластовички" и само от време на време се събирали около учителя си. Той ги учел в пълно съгласие с християнството, че Адам бил създаден по Божие подобие и бил безгрешен като ангел. Имал способността да съзерцава Божия образ, който изгубил откакто повлечен от свободната си воля, вкусил забранения плод. Тогава бил изпъден от рая с проклятието да изкарва сам с пот и мъка прехраната си. Лишен от дарбата да съзерцава Бога, Адам станал жертва на дявола. Само безсмъртната му душа го свързвала с Бога. Но всеки смъртен може да се освободи от плътта си и да се превърне отново в свободен дух, ако мине известна подготовка, ако мине монашеската школа и научи практически християнските добродетели. Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в манастир и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога. След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия.
към текста >>

75. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог ще ги предпази от мъка."(Глава 44, стих 56)
Те ще отговорят: А кой ни направи да се възвърнем към живот? Кажи: Този, Който ни е направил за пръв път. Тогаз те ще наведат глава и ще попитат: Как ще стане това? Отговори: Може би това не ще е далеч." (Стих 53) "Те (избранниците) няма да опитат вече смърт, след като са я понесли един път. Бог ще ги предпази от мъка."(Глава 44, стих 56) ОТ ТРАДИЦИЯТА Преданието говори за пророк Илия, че той е душата на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги. (Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген) Князете Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на син душата на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина. Това е изнесено от Ренауд в книгата му "Изледване върху основите на мюсюлманизма". ОТ МИСТИЦИТЕ
към текста >>

76. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

На третата степен на преработката на камъка трябва да се извърши по същия начин и тя се състои в последното допълнение на подготовката.
И този камък да бъде до такава степен претопен, че да достигне до крайната чистота на претопяването да стане най-после изпаряваща. След това той ще бъде направен огнеупорен чрез разни начини на закаляване. докато се улегне от силите на огъня. И това се нарича втора степен на подготовка. И в нея се състои една от границите на усъвършенстването на подготовката. На третата степен на преработката на камъка трябва да се извърши по същия начин и тя се състои в последното допълнение на подготовката. Сиреч, ти още трябва със средствата на претопяването да направиш изпаряващ се останалия вече огнеупорен камък и да направиш огнеупорно изпаряващото се, да разтопиш огнеупорното и отново да направиш изпаряващо се онова, което е разтопено и отново да сгъстиш изпаряващото се, докато потече и се покрие със слънцеподобна или лунноподобна кора. От повтарянето на тази трета степен на подготовка в медицината се добива увеличаване на промяната в смисъл на подобряване. И тъй чрез различие повтарянето на обработката на камъка при разните степени добива се и различие в промяната на умножаването на добротата. Това слънцеподобно тяло се превръща в двойна, понякога в десеторна, понякога в стотна, хилядна степен и даже до безкрайност същинска и чудесна степен на съвършенство. Чрез тази последна и крайна степен се изпитва дали този минерален прах е достигнал до съвършенство."
към текста >>

И тъй чрез различие повтарянето на обработката на камъка при разните степени добива се и различие в промяната на умножаването на добротата.
И това се нарича втора степен на подготовка. И в нея се състои една от границите на усъвършенстването на подготовката. На третата степен на преработката на камъка трябва да се извърши по същия начин и тя се състои в последното допълнение на подготовката. Сиреч, ти още трябва със средствата на претопяването да направиш изпаряващ се останалия вече огнеупорен камък и да направиш огнеупорно изпаряващото се, да разтопиш огнеупорното и отново да направиш изпаряващо се онова, което е разтопено и отново да сгъстиш изпаряващото се, докато потече и се покрие със слънцеподобна или лунноподобна кора. От повтарянето на тази трета степен на подготовка в медицината се добива увеличаване на промяната в смисъл на подобряване. И тъй чрез различие повтарянето на обработката на камъка при разните степени добива се и различие в промяната на умножаването на добротата. Това слънцеподобно тяло се превръща в двойна, понякога в десеторна, понякога в стотна, хилядна степен и даже до безкрайност същинска и чудесна степен на съвършенство. Чрез тази последна и крайна степен се изпитва дали този минерален прах е достигнал до съвършенство." Арабската култура се развива, както вече казах, под импулса на вълната,носена от третия клон на Бялото Братство. Този подем почва от Мохамед, който е първият халиф. Неговите приемници като установили своята столица в Багдад, издигнали високо лозунга: "Един е Алах, и Мохамед е Неговият пророк." И Така с небивал устрем те се заемат да изпълнят задачата на своя пророк.
към текста >>

77. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Той констатира голямата неправда, която била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка.
Учителя казва даже, че квакерите в Англия и Америка, илюминатите в Германия и чешките братя, в Чехия имат произхода си от Богомилство- то. Тази мисъл също потвърждава идеята, че Богомилството е окултно учение. Както казах, към 193 0 година във Франция излизат няколко нови книги върху Богомилството. Между тях са и следните: Писанията на манихеите /два тома/ и Интелектуалната революция на свети Августин от Проспер Алфарик, но особено важна е книгата на Морис Магр Магьосници и посветени. В своя предговор Морис Магр с трогателни думи изла- га подбудителните причини, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той казва: „Скромни хора, които живели през 13 век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния, и тържествуващата кле- вета заличила имената им и даже спомена за тях. И тази клевета била толкова активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи. И когато искат да я изучат, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." И Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали."
към текста >>

78. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете.
Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение /Богомилството/, се посяло във френската земя в околностите на Хесе и Турингия. Всред Турингската гора е бил замъкът на семейство Гермелхаузен. Цялото това семейство приема учението на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото петгодишно дете Християн. На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец от съвършените. Той бил дошъл от Лангедок /Франция/ и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината.
към текста >>

79. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бил устроен, поход против замъка.
Споменава се в 1116 година един благородник в Торино на име Булгарело. В окръга Врчели в 1149 година се среща замък на име Вулгаро. В Италия Богомилството прониква за първи път в края на десети век от Втората богомилска вълна. Първото по-силно изявяване на Богомилството в Италия е към 1030 до 1935 година. Замъкът Монте Форте е бил тогава главен център на Богомилството в Италия с ръководител Жирар. Бил устроен, поход против замъка. След превземането му заловените били закарани в Милано и там изгорени на обща клада. Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките Богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то било вече доста силно там. В 1200-та година папа Инокентий Трети поръчал на град Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпреки това някои от тях били избрани в 1205 година за консули на града и даже съвършеният богомил Шатиниони бил избран за камариер.
към текста >>

80. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но бил обявен нов кръстоносен поход против замъка, който бил опожарен и населението избито.
Но преди да стане апостолка и организаторка на богомилското движение, тя минала през едно дълго мъченичество. Баща й я оженил насила за някой си граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. След смъртта му тя започва апостолството, работа за разпространението на новите идеи и ги прилага в живота си. Прочува се като учената Есклар Монда. Нейният замък станал убежище за всички албигойци, пропъдени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против замъка, който бил опожарен и населението избито. Такъв накратко е пътят на Богомилството в течение на четири-пет века. Първият период е този, свързан с дейността на Боян и Богомил. След това идва дейността на Василий, след когото следват Тихик и Никита. * в оригинала не се чете
към текста >>

81. Християн Розенкройц израства между Богомилите - Влад Пашов (1902- 1974)

На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете.
Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение се посяло на френска земя в околностите на Хесе и Тюрингия. Сред Тюрингската гора е бил замъкът на семейството Гермелхаузен. Цялото това семейство приело мистичното учение на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от съвършените. Бил дошъл от Лангедохц /Франция/. Той се оттеглил заедно с детето в един ближен манастир, дето било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последния потомък на Гермелхаузен, който после става известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери за изучаване на Истината.
към текста >>

82. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това вече не може да слезе по-нататък поради пламъка на горящия Огън.
Аз пък седях при Моя Отец. Сатанаил беше строител на всички неща и подражател на Отца. Той слизаше от Небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до Престола на Невидимия Отец. И като наблюдаваше над облаците и пожела да стане подобен на Всевишния." След това се описва, че Сатанаил слиза през областта на Въздуха и областта на Водата до центъра на Земята, където намира своя пъкъл. След това вече не може да слезе по-нататък поради пламъка на горящия Огън. След това се описва как съблазнил ангелите до Петото небе. „Тогаз излезе Глас от Престола на Отца, говорещ: „Какво вършиш ти, отстъпнико от Отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, извършвай онова, което си наумил." И тогава Бог Отец заповядва на своите ангели да вземат одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали Сатанаила. После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие. Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице.
към текста >>

83. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка.
Коя е тази идея, за която богомилите бяха готови да жертват живота си? — Това не може да бъде дуализмът, който се приписва на богомилите, защото това е една изопачена идея, която им се приписва, което се споделя от почти всички съвременни изследователи на Богомилството. Но това говори за непознаването й и за повърхностност в изследването. Французинът Морис Maгр издава в 1930 година една книга, в която разглежда Богомилството в нова светлина, базирайки се върху новооткрити документи и факти. В своя предговор с трогателни думи той излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той пише: „Скромни хора, които живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал — любовта към своите ближни, били убивани до последния и тържествуващата клевета заличила даже спомена за тях. И тази клевета е била толкова активна и остра, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучават, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." А Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Той, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нова светлина. Ето какво пише по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството /Богомилството/, са твърдели с голям авторитет, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били една манихейска, т.е. дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много.
към текста >>

84. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого.
ние казваме, че е отличен. Или човек може да има един религиозно настроен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота.
към текста >>

85. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

мъка се движел, влачел крака си, на места дори залитал.
крак. По-късно се затруднил и говорът му. След Петровден се организирало летуването на Братството в Рила. Тръгнали на 4 юли. При пътуването Учителят с мъка се движел, влачел крака си, на места дори залитал. Когато стигнали до Вадата и тръгнали нагоре, един брат на кон посрещнал групата, за да качи Учителя, но той отказал и продължил пеша. През дните на лагера Учителят трудно ходел и приказвал.
към текста >>

86. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка -
схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора. Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка - ще направиш секта; влез между хората, скарай ги - ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат.
към текста >>

87. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един брат от София изпаднал в голяма мъка и
Един ден случайно дошла на Изгрева видяла Учителя. Веднага разбрала, че той е бил човекът, който я спасил и е помогнал да се оправят работите ù. Друг подобен случай. Един брат от София изпаднал в голяма мъка и вътрешна борба от неразрешени свои въпроси. Той отишъл на Витоша, към Драгалевския манастир, където имало гора, да си поплаче насаме и чрез молитви и размишления да потърси начин да излезе от мъчнотиите, в които е попаднал. Така и направил.
към текста >>

В гората се уединил, отдал се на мъката си далеч от
вътрешна борба от неразрешени свои въпроси. Той отишъл на Витоша, към Драгалевския манастир, където имало гора, да си поплаче насаме и чрез молитви и размишления да потърси начин да излезе от мъчнотиите, в които е попаднал. Така и направил. В гората се уединил, отдал се на мъката си далеч от хората, като си мислел, че не го разбират. По едно време, за негово голямо учудване, видял, че Учителят идва при него. Стреснал се и го запитал: „Учителю, как ме намерихте?
към текста >>

мъката си." Учителят му рекъл: „Това е задача, която ти сам трябва да
По едно време, за негово голямо учудване, видял, че Учителят идва при него. Стреснал се и го запитал: „Учителю, как ме намерихте? Аз се скрих тук далеч от хората, за да опитам да се справя с мъката си." Учителят му рекъл: „Това е задача, която ти сам трябва да разрешиш." И добавил: „ Еди-кога си, каквото ти се случи, аз ти го създадох пак като задача." Припомнил му ред противоречия от живота му, които е трябвало да разрешава, като му казал, че все той му ги е създал. Накрая пояснил: „Трябваше да ти дам урок, за да научиш известни неща, които трябва да знаеш.
към текста >>

88. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Не зная какво стана с мене, но мъката ми
взех автоматично, без да зная защо ми го дава. Щом хванах пергела в ръката си, тежестта, която изпитвах, изведнъж се стопи. В същата минута ми олекна, а от очите ми бликнаха буйни сълзи. Не зная какво стана с мене, но мъката ми изчезна. Разбрах, че пергелът стана проводник, чрез който Учителят трансформира известни енергии, които са ме мъчили, кармично са идвали от миналото ми." През януари 1933 г. заболяло окото на един брат.
към текста >>

89. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

успели с голяма мъка да се изкачат на Мусала и оттам да слязат на бивака,
малко започнали да се появяват черни облаци, които бързо се сгъстили, цялото небе станало тъмно и мрачно. След малко се изсипал град с големината на яйце, който се изливал като из ръкав. Изпочукал главите на тримата приятели. Те успели с голяма мъка да се изкачат на Мусала и оттам да слязат на бивака, мокри като кокошки и гузни. Учителят през целия ден питал за тях. Брат Георги Попов, бивш учител от с. Горска поляна, Елховско, ми предаде една история: „На събор в Търново Учителят държал беседа в
към текста >>

90. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

в едно тягостно душевно напрежение, изпитвах някаква мъка и често плачех без
Сестра Е. А. е била впечатлена от едно обяснение на Учителя. „Живеех в София при втората си майка, където имах отделна стая. По това време изпаднах в едно тягостно душевно напрежение, изпитвах някаква мъка и често плачех без причина. Когато веднъж бях при Учителя, без да съм му казвала за своето състояние, той ме запита: „Ти знаеш ли защо плачеш? " Аз му отговорих, че чувствам тъга и от време на време плача, без да зная защо. Тогава Учителят ми
към текста >>

91. Струи на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

Старайте се, когато ви се случат неприятности, за да намерите в тях добрите страни, да ги гледате така, както скулптурът гледа на камъка и мисли как да изкара от него нещо хубаво.
24 • Струи на Любовта Съзнавайте единството си с цялото Битие. Постъпвайте с другите така, както постъпвате спрямо себе си. Старайте се, когато ви се случат неприятности, за да намерите в тях добрите страни, да ги гледате така, както скулптурът гледа на камъка и мисли как да изкара от него нещо хубаво. Обичайте тези хора, върху които работите. Изпращайте струи от Любов към хората, за чието повдигане работите. Правете услуги на тези, към които имате антипатия. Тогава антипатията ще се превърне в симпатия.
към текста >>

92. Пентаграмът като метод за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, вие трябва да правите много опити, да удряте с чука като каменар върху камъка най-малко петстотин пъти, за да имате най-малък резултат.
Това подразбира, че вие трябва да съедините всички ваши мисли и чувства с Бога, с първия Източник, от който сте излезли. Тъй трябва да направите всички. Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество, разлято в целия Космос – не във външния свят обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да създадете във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите тези опити, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, вие трябва да правите много опити, да удряте с чука като каменар върху камъка най-малко петстотин пъти, за да имате най-малък резултат. Но вие още от първия опит се обезсърчавате и казвате: “Тази работа не е за мен”. Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
към текста >>

93. Влияние на скъпоценните камъни - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки трябва да носи камъка, който отговаря на изгряващия му знак в хороскопа или на знака, в който се намира Слънцето в момента на раждането.
Както войниците във време на война се запазват от задушливи газове чрез противогази, така и скъпоценните камъни запазват човека от вредните влияния на киселините. Обаче всички скъпоценни камъни не притежават тази сила. Разумният човек знае какъв камък трябва да употреби за себе си. Всеки скъпоценен камък е емблема на някаква сила в Природата, той е, така да се каже, кондензация на тази сила. Един скъпоценен камък може да действа благотворно само тогава, когато между него и човека, който го носи, има известна симпатия. Всеки трябва да носи камъка, който отговаря на изгряващия му знак в хороскопа или на знака, в който се намира Слънцето в момента на раждането. Като проводник на известна сила, скъпоценният камък предпазва човека както физически, така пречиства и духовната му атмосфера и му помага за концентриране и размишление.
към текста >>

94. ЗАДАЧА ЗА ДЕСЕТ ДЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще се наведете внимателно, ще вдигнете камъка и ще го поставите пак настрана, а не насред пътя.
В продължение на десет дена всеки от вас трябва да мести по един камък, който се е изпречил на пътя му. Като правите задачата си, ще бъдете концентрирани, за да попаднете точно на този камък, който трябва да преместите. Ще преместите само онзи камък, който ви прави впечатление, който е във връзка с мисълта ви. Същевременно ще отбележите и мисълта, която сте имали в този момент. Ще следите на коя страна на пътя е камъкът – отдясно или отляво. Ще се наведете внимателно, ще вдигнете камъка и ще го поставите пак настрана, а не насред пътя. Ако сте имали добра, възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка – сутрин, на обед, следобед или надвечер. Ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние; същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък. Ако го преместите следобед, състоянието ви ще е било низходящо, а след залез слънце няма да местите камъни. Добре изпълнена задача ще бъде тази да може да поставите камъка на онова място, което му е определено.
към текста >>

Обръщайте внимание кога местите камъка – сутрин, на обед, следобед или надвечер.
Ще преместите само онзи камък, който ви прави впечатление, който е във връзка с мисълта ви. Същевременно ще отбележите и мисълта, която сте имали в този момент. Ще следите на коя страна на пътя е камъкът – отдясно или отляво. Ще се наведете внимателно, ще вдигнете камъка и ще го поставите пак настрана, а не насред пътя. Ако сте имали добра, възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка – сутрин, на обед, следобед или надвечер. Ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние; същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък. Ако го преместите следобед, състоянието ви ще е било низходящо, а след залез слънце няма да местите камъни. Добре изпълнена задача ще бъде тази да може да поставите камъка на онова място, което му е определено. Така изпълнена, задачата представя само една от страните й. Пълно разрешение на задачата подразбира приложение и на вътрешната страна: това значи всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите.
към текста >>

Добре изпълнена задача ще бъде тази да може да поставите камъка на онова място, което му е определено.
Ще се наведете внимателно, ще вдигнете камъка и ще го поставите пак настрана, а не насред пътя. Ако сте имали добра, възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка – сутрин, на обед, следобед или надвечер. Ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние; същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък. Ако го преместите следобед, състоянието ви ще е било низходящо, а след залез слънце няма да местите камъни. Добре изпълнена задача ще бъде тази да може да поставите камъка на онова място, което му е определено. Така изпълнена, задачата представя само една от страните й. Пълно разрешение на задачата подразбира приложение и на вътрешната страна: това значи всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите. Може ли да направи това, той е дал вече права посока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали. За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети.
към текста >>

95. МЕТОД ЗА СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

няколко камъка надолу.
предвид ползата от това упражнение. Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, които те съдържат. Когато сте неразположени, хвърлете няколко камъка надолу. Като ги хвърлите, вие възприемате енерги- ята им и сменяте състоянието си. Но има някой камъни, които не трябва да се местят, само Природата може да ги мести. Вие трябва
към текста >>

96. “Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен” - Влад Пашов (1902- 1974)

Няма мъка на душата, която да не може да се тонира с тази песен.
• 783 • “Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен”. Тази песен е за тониране. Всякога ще можете с нея да се тонирате. Няма мъка на душата, която да не може да се тонира с тази песен. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо (например тежко му е на корема и иска да се лекува), с тази песен ще може. Тези вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи. Тази песен е на един стар език и буквално не може да се преведе.
към текста >>

97. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй както като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед.
Тези 12 планети са израз на 12-те творчески принципа, които участват в строежа и проявлението на нашата Вселена. Центърът на тези дванадесет творчески принципа се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата система. От гледището на окултната наука както Слънцето, така и всяка планета поотделно представлява съсредоточие на разумни, високо напреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми има вечна динамика. Това движение на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса. Тъй както като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед. Така и деятелността на разумните същества на всяка планета се предава на цялата система. И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения. Всяка планета представя специфичен импулс на Слънцето, уникален тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогава изниква противоречието - нали познаваме седем тона в гамата и седем цвята на спектъра, а казахме, че има дванадесет планети - значи, за всяка планета няма цвят и тон.
към текста >>

98. 11-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

За да ви приемат в Школата си, ще ви турят на един каменен кръст, за да стоите там 5-6 дена, за да видите какво можете да научите от камъка.
Тъй че, когато се казва, че човек не трябва да има желания, това подразбира специално състояние, в което той се намира. В едно отношение желанията на човека са импулс, а в друго отношение - спънка и ограничение. 4. Някои отиват в Индия при индусите, които с хиляди години са развивали своите способности, та да им разкрият много неща. Ще отидат там да придобият своето първо посвещение. Какво ще бъде то? За да ви приемат в Школата си, ще ви турят на един каменен кръст, за да стоите там 5-6 дена, за да видите какво можете да научите от камъка. Някои, които са ходили, като се върнат в Европа така инициирани ще кажат: Ние минахме през кръста. Индусът може да види нещо на този камък, но европеецът само ще се въодушеви, че е стоял на него 5-6 дена, ще си мисли че е посветен, че е видял нещо, но на този камък няма никакви знания. Тия посвещения, които могат така да се дават, това са външната страна. Това посвещение на този камък изисква да знаеш свойствата на органичната, твърдата материя, за да можеш да измениш своите кости. Първото посвещение се дава, за да можеш да научиш онези закони, чрез които да видоизмениш своите кости и мозъка, който се намира в костите.
към текста >>

99. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако вие не мислите по този начин, ще видите един ден дрехите си опетнени, всички неща около вас почернели, а вие ще се превивате, ще се прегъвате от мъка за това нещо.
375. Ученикът и Бог. Някой път казвате: Господ с нас не се занимава. Това е една дяволска мисъл. Това е мисъл вън от съзнанието ви. Кажете ли така, в дадения случай вие сте изгубили нещо, вие се опетнявате, вие се опорочавате. Ако вие не мислите по този начин, ще видите един ден дрехите си опетнени, всички неща около вас почернели, а вие ще се превивате, ще се прегъвате от мъка за това нещо. Не, ще пазите в ума си следната свещена идея: Бог с никого не си играе! Пазите ли тази линия, вие ще бъдете силни. Туй е гръбнакът за всеки един Ученик. Сега вие няма да мислите добри ли сте или не. Тази мисъл е спънка.
към текста >>

100. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В последните има една мъка.
Чистотата е едно качество на разумния живот. Тя представя една дреха, една броня, която пази от всички опасности, от всички отрицателни сили в живота. 542. Най-важното. Най-важното нещо, което идва в сегашната епоха, е да се свържем с Бога и да имаме постоянно неговото присъствие, тъй както Слънцето изгрява и праща своите лъчи. Има души, които виждат Бога, а има души, които не Го виждат. В последните има една мъка. Най-хубавото състояние е виждането на тези слънчеви лъчи. В тях ще видим Бога. Тези лъчи произвеждат в нас разумността. Само тогава ние ще почнем да мислим. 543. Волята Божия не седи във велики работи, тя седи в микроскопически добрини в света.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18933796882629