Търсене в текстове за 'Мъка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 166 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение. Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството. А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>

2. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Видиш ли защо ти беше макар и бледен, пламъка на моя светилник?
Ето ние стигаме дъното. И нещо светва. Видиш ли защо ти беше пламъчето на моя светилник? Ти се навеждаш и вземаш нещо. Ами аз? Видиш ли защо ти беше макар и бледен, пламъка на моя светилник? Нещо радостно трепна в тебе. Пръв радостен трепет. Пред тебе започва да се развиделява. Познаваш ли този елмаз? Някога, спомняш ли си, ти го беше небрежно разсипал от твоята огърлица.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа.
„Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само. В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа. Да служиш. – Така може да се назове великият смисъл. Застава въпросът кому? Ти и без това служиш брате мой. Ти, и без това сам да подозираш, си служител, но сам не знаеш кому.
към текста >>

4. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка.
Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник. В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха. Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт. В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка. Обилна пот се струеше по прашното му лице... Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи лъчи, на Голгота се разкри великото човешко безумие. Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи. Той увисна на кръста, увенчан с трънен венец,. изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му. Но очите му не губеха светлината си.
към текста >>

5. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли.
Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост.
към текста >>

6. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката.
са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален.
към текста >>

7. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни.
Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка.
Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги.
към текста >>

9. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда.
Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост.
към текста >>

10. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни.(прилики), че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена.
Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е. в общия случай, ние, трябва да вземем 9х18х12х18=34992хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1/34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни.(прилики), че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния. Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори и природата ще ни повери ключовете на един от най-великите езици, които е дадено на човека да разбира – езика на звездното небе. [1]Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планените са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°.
към текста >>

11. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце!
Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели!
към текста >>

12. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети.
Какво ли става в свещените потайни кътове на природата? Какво става в слънцето, що става в първия знак на затворения кръг, по който от ръката на Благословеният са набелязани от памти, памтивекове, до неизмеримо време знаците на вечния живот! Никой не знае тая свещена тайна... Пролет, пролет на душата, аз виждам да се раздира някаква завеса и отнейде се понасят вихри и ме викат по далечен път! Къде? – Не зная. Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети. Пролет, пролет на освобождение, пролет на възход, на раждане. Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност! Аз те познах. Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя. Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам.
към текста >>

Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час.
Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя път. Помогни ми в моя път! II. ЗА ВЕЧНИЯ ИДЕАЛ Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми. Не ме зовете отново в затвора, откъдето се мъча да изляза. Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час. Пред очите ми се разстла моят друм, що води в безконечността и тръгнах по него. Не мисля за края, защото няма време, що може да го достигне. Доволен съм, че ходя по тоя друм. Той води към щастието. А щастието е това, което нивга няма да достигнем.
към текста >>

13. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато той посещава страдащите, внезапно престават страданието и мъката.
Той трябва да въплъти в себе си модела на изкуствата, които са най-важни за човечеството. Преди четири години той е бил осъден поради недоразумения с правителството. Но той всякога е бил с Бога. И той постоянно изявявал своето сърце, ратуващо за Любовта и Мира на човечеството, чрез поеми и съчинения. Той отговаря на въпросите на мъдреците така ясно, както лятното слънце разтопява снега. Когато той посещава страдащите, внезапно престават страданието и мъката. Една от важните черти на разказа е, че той е оптимистичен. Освен разкази, той съчинява и други съчинения, особено когато той научил Есперанто в разстояние на три месеца. Той съчини поема от 3600 думи на есперанто с преводните японски думи, за да могат по-лесно привържениците му да заучат чуждия език. Веднъж дадена идеята за Есперанто, само в една година се основали 35 учреждения на Оомото. Есперанто-Асоцио и все повече се образуват.
към текста >>

14. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина.
Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето. Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата. Морето става тъмно, подобно на пламък. Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас. Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер.
към текста >>

И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот.
Морето става тъмно, подобно на пламък. Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас. Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото.
към текста >>

15. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината. И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам светията им раздаваше съкровищата на своята мъдрост.
към текста >>

16. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога.
Светлина върху пътя Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина. И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми.
към текста >>

17. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб.
Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук?
към текста >>

Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето.
Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът.
към текста >>

Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка.
Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми. Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята? Ти чакай ме. Прати ми заедно със синкавия лъч и твоето приветствие далечно. Нека сънищата ми донесат усмивката на твоята кротка радост и тя да бъде талисман в тежките, неслучни часове на моя път!
към текста >>

Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила.
Живота си превърнах на приказка. Па не е ли животът сам по себе си приказка? Защо е потребно да завърши в скука земния дял, що е отредила вечността? Не е ли по-добре да виждат безумен чудак в тебе, заради неспирния набег по нещо, което няма ценност за еснафа, отколкото доволен, сит труп, що бавно мре в нищетата? О, разбира се. Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила. Не дал бих за нея нито секунда и от часа, когато след дълго чакане, пред окото се покаже ивица земя на ново, непознато царство, в което зачудени, очите срещат като пришелец едва ли не от други светове. Това научих от живота. Това е моят дял. Защо? Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг? Коя уста ми нашепна тайно примамливо слово, та ден и нощ не найдох мир, догдето не нарекох мои братя смелите плувци?
към текста >>

Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга?
Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта.
към текста >>

Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете?
Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея.
към текста >>

Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота.
Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана.
към текста >>

18. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На земята ние срещаме да се редуват и песните на земната мъка, и тихите мелодии на небето.
Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други. На земята ние срещаме да се редуват и песните на земната мъка, и тихите мелодии на небето. След безразличния, тъп поглед на коравосърдечието, срещаме кротката усмивка на любовта. Едно след друго се редуват те тъй, както се редуват ден с нощ. Къде е реалността? Две пътеки се преплитат пред нас. Едната води към нашата личност, другата - към нашето А.
към текста >>

То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката.
Тоя път е стръмен, неудобен. Във върха някъде се крие нашето Аз. То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове. Нашето Аз се не намира лесно както нашата личност. То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост. Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз.
към текста >>

Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл?
Във върха някъде се крие нашето Аз. То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове. Нашето Аз се не намира лесно както нашата личност. То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост. Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга.
към текста >>

Животът е изтъкан и от мъка и от радост.
То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове. Нашето Аз се не намира лесно както нашата личност. То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост. Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб.
към текста >>

Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта.
Нашето Аз се не намира лесно както нашата личност. То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост. Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето.
към текста >>

Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето.
Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз. Затуй животът за едни е реалност, за други - сън. За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена случайност, сляпа и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта. Тия, що дирят своята личност, разходват всичкото богатство на душата си по нея. Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната.
към текста >>

Егоизмът на нашата личност създава недоимъка и ония, които силом искат да премахнат немотията, няма да успеят, догдето първом не премахнат немотията в нашити души... Две пътеки се преплитат в нашия живот.
Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната. Тия пък, що правят стъпките към своето Аз, мязат на пчелар, що гледа кошери. Пчелите и себе си изхранват, а от своето обилие хранят и стопанина. Нашата личност взема, а нашето Аз дарява. Не би имало немотия на земята, ако ние живеехме в обилието на Бога, защото Бог е обилие а не немота. Егоизмът на нашата личност създава недоимъка и ония, които силом искат да премахнат немотията, няма да успеят, догдето първом не премахнат немотията в нашити души... Две пътеки се преплитат в нашия живот. Едната води към нашата личност, другата към нашето Аз. Воалът на измамата закрива от очите ни и ненаситния, стръвен лик на личността и чистата, блага усмивка на нашето Аз. Тях ще трябва да различим една от друга. Ще трябва да пресеем плевела от житото. За това живеем на земята.
към текста >>

19. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ.
В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето. Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ. „Културна" Европа сега ги е респектирала със своето блестящо, звънливо име. Но и сред мъките, тия народи ще смогнат да напълнят житницата си със златни зърна за деня, когато народите ще трябва да се явят със своите дарове, пред лицето на Великият! =============================
към текста >>

20. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят.
Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера. В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят. Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна. За Ибсеновите герои пък вечността със своите загадки, символизирана пак с морето, е една примамка. За тях е върховно благо да бъдат погребани в неизвестност, покрити със савана на вечните снегове. Та не зовът ли на вечността мамеше Колумб да се впусне по вълните на невярното море и да търси нов свят? Душата на западна Европа чува смътно зова на безкрая и тоя зов тегли европейците към вечните ледове на полюса, към поднебесните висини на Монт-Еверест.
към текста >>

21. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана.
Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза.
към текста >>

22. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна.
„Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина.
към текста >>

Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя.
Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние.
към текста >>

23. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици.
И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад.
към текста >>

24. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка!
Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас. И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка! Как да не тъгувам с тия що ридаят,и как да се не радвам на звънкия смях и на игрите на малките, безгрижни деца, когато всички наедно сме потопени в едно море, когато наредени гласове на една и съща песен сме - песента на световната душа.
към текста >>

25. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища.
Кой е най-красивият орган на човешкото тяло? - Това е главата. Не, лицето. Носът е, без него лицето е грозно. Ларинксът е, защото той крие красотата си, а се издава само чрез звука. Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища. Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават Божествената Светлина. - Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже. Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото тяло. То е малката вселена, в която се отразява великата вселена.
към текста >>

26. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

І В КАМЪКА НА ПРЪСТЕНА Има много неща, които някога светът е знаел.
І В КАМЪКА НА ПРЪСТЕНА Има много неща, които някога светът е знаел. Сега те са забравени и за тях не трябва да се приказва иначе, освен с езика на приказките и символите. Той, Великият, стои безмълвен, потопен в своя размисъл. Всеки миг Неговото мълчание прорязва нова бразда по наченатата статуя, всеки миг отронва нов отломък от камъка, избран да бъде образ на Неговата мисъл, облечена в безгранична красота! Милиони светове летят като запратени стрели в пространството, безброй реки от светлина се изливат, като гигантски артерии с кръв в тялото на гигантския, великият човек... Но всичко това е сбрано в едно малко, светло камъче като житено зърно. Той седи потънал в своето мълчание.
към текста >>

Всеки миг Неговото мълчание прорязва нова бразда по наченатата статуя, всеки миг отронва нов отломък от камъка, избран да бъде образ на Неговата мисъл, облечена в безгранична красота!
І В КАМЪКА НА ПРЪСТЕНА Има много неща, които някога светът е знаел. Сега те са забравени и за тях не трябва да се приказва иначе, освен с езика на приказките и символите. Той, Великият, стои безмълвен, потопен в своя размисъл. Всеки миг Неговото мълчание прорязва нова бразда по наченатата статуя, всеки миг отронва нов отломък от камъка, избран да бъде образ на Неговата мисъл, облечена в безгранична красота! Милиони светове летят като запратени стрели в пространството, безброй реки от светлина се изливат, като гигантски артерии с кръв в тялото на гигантския, великият човек... Но всичко това е сбрано в едно малко, светло камъче като житено зърно. Той седи потънал в своето мълчание. На ръката му свети пръстен. Безкрайно хубав, синкав камък блести на него. Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея.
към текста >>

Сред мъката на трудния си път той ще те познае, а ти в тежките часове на своето очакване.
- Това е моето име. Нека го заварди извезано на белия воал. Кажете му скритом, че аз ще бъда затворена в кулите на белия дворец и ще чакам. Кога ще дойде Той?. Отвърна чужденецът: „Преди да дойде вие ще се найдете. Сред мъката на трудния си път той ще те познае, а ти в тежките часове на своето очакване. Но Той ще дойде. Готви се. В белите чертози на своя замък, направи душата си приемница за него. Той тихо ще потропа на вратата ти — Странникът, що броди из морето". И те отминаха – тугинците, що гребяха с яки весла и другият, който стоеше при кормилото с пъстрите чудновати дрехи, с везания пояс и с очите, в които грееше любовното приветствие- Скри се ладията в хоризонта на зелено-синьото море.
към текста >>

Царицата разчете с мъка трудното писмо и с ключа отключи тайната.
Той беше знаен във всички приказки, във всичките сказания, но лицето му никой не бе видял. Странникът бе той, що броди из моретата. Очите на морските поселници. които надничат из глъбините на морето са го виждали и никой друг. Измина време. Царицата разчете с мъка трудното писмо и с ключа отключи тайната. Там бе писано така: „Когато душата ти почне да свети като драгоценен камък, тогава ще те навестя в белите дворци на твоята родина. Ти чакай ме. Не ще забравя своите си аз. Аз съм тоя, що броди из моретата на човешкия живот и диря бисери. Не ще отмина ни един от тях и ще ги заведа в съкровищницата на Великият"... Далече в морето пътуваше чудноватият кораб.
към текста >>

27. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те били дни на черна мъка.
ДВАМА СВЕТИИ (По народна песен) Дълга низа радости и скърби ни дели от онова време. Те били дни на черна мъка. Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест. Тогава се случила голямата беда с двамата близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва. В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче.
към текста >>

28. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Работата на челюстите се извършва от два камъка.
Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой. По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия.
към текста >>

Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси.
Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой. По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия. Не винаги, обаче, преддверието на стомаха носи щастие на своя изобретател. Кухнята често пълни живота ни с горчивини. Защото практиката в нея прекрачва границите на здравия разум. Трябва да се обработват само ония продукти, които не могат без това.
към текста >>

Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя.
Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема. Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик.
към текста >>

29. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си.
Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение. Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида. В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си. Когато така лежах някой се допря до мене и ми рече: „Сине мой, кое е това, което те кара толкова да скърбиш? " Аз си подигнах очите и видях пламъка в погледа на този, който ме викаше. „Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и пътя към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да люби", казах аз и отново паднах по очите си. И отново се допря този, който имаше светлината в очите си и пак ми рече: „Сине мой, ето, ти вече си смел, защото опита силата на отчаянието. Стани и върви след мене!
към текста >>

" Аз си подигнах очите и видях пламъка в погледа на този, който ме викаше.
Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение. Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида. В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си. Когато така лежах някой се допря до мене и ми рече: „Сине мой, кое е това, което те кара толкова да скърбиш? " Аз си подигнах очите и видях пламъка в погледа на този, който ме викаше. „Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и пътя към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да люби", казах аз и отново паднах по очите си. И отново се допря този, който имаше светлината в очите си и пак ми рече: „Сине мой, ето, ти вече си смел, защото опита силата на отчаянието. Стани и върви след мене! Аз ще ти покажа посоката и пътя на бъдещето, за да го показваш на онези, които идат слъд тебе". Аз вървях по стъпките на онзи, който ме водеше и гледах живота на всички онези, които нямаха нито посока, нито път и сърцата им не познаваха любовта.
към текста >>

30. Списанието PDF Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кабир Поеми от Кабир Най-красивият орган в човешкото тяло В камъка на пръстена.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОД. 3 КНИЖКА 7-8 Младият египтянин – Г. Кабир Поеми от Кабир Най-красивият орган в човешкото тяло В камъка на пръстена. Странникът, що броди из моретата – Georg Normann Стихове – Стефан, Иедидия Из „Fruit-Gatherjug” – Рабиндранат Тагор Двама светии. Тайната на живота. – А. Бертоли Из „Чист и светъл” Безсмъртие и прераждане – Д-р Ст. Кадиев Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията.
към текста >>

31. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Най-после майката, виждайки, че слънцето започва да се дави в пясъците на пустинята, тури настрана камъка, излезе от двора, хвана тичащото като конче момче.
Веднага ела да се молиш! – повтори жената. – Веднага! Веднага! И наново то тичаше и се радваше като лудо. Най-после майката, виждайки, че слънцето започва да се дави в пясъците на пустинята, тури настрана камъка, излезе от двора, хвана тичащото като конче момче. То се възпротиви отначало, но пред по-голямата сила отстъпи. Майката го издърпа в къщурката, постави го на пода и му държеше ръцете да не избяга. – Не се движи – каза тя, – скръсти краката и седи право, ръцете съедини и вдигни към небето. Ах, лошо дете! Момчето знаеше, че то не ще избегне молитвата и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли.
към текста >>

32. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка.
Душата ми се натъжи. Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши. Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга. Тих лъх повяваше. шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка. Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах. Слънцето се издигаше високо. Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората. Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така.
към текста >>

Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах.
Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши. Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга. Тих лъх повяваше. шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка. Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах. Слънцето се издигаше високо. Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората. Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен.
към текста >>

33. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато произнесе последната дума, сърцето му се сви от мъка, защото, наистина, той желаеше да се прояви, да реализира своите планове, за едно всемирно благоденствие на всичко живо.
Така останаха двамата да прекарат нощта под високите стени. Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание. „В този голям град не ме очаква нищо друго, освен това, да бъда цар" - прекъсна младежът пръв мълчанието. „Никой път не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не? " Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в пътя. Когато произнесе последната дума, сърцето му се сви от мъка, защото, наистина, той желаеше да се прояви, да реализира своите планове, за едно всемирно благоденствие на всичко живо. Той обичаше хората като свои братя, искаше да им помогне, защото схващаше тяхното угнетено състояние. А най-прекият път, както той разбираше, беше трона. Ясно и реално, като на длан, виждаше той чрез своето въображение онзи ред, порядък и щастлив живот, плод на неговите мъдри закони. Потопен в този захлас, продължаваха да се редят образи един след друг, все от тази епоха. Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир.
към текста >>

Погледна своя Гуру, образът на когото беше особено измъчен, очите му бяха влажни и неизпитана мъка се струеше от тях.
Той обичаше хората като свои братя, искаше да им помогне, защото схващаше тяхното угнетено състояние. А най-прекият път, както той разбираше, беше трона. Ясно и реално, като на длан, виждаше той чрез своето въображение онзи ред, порядък и щастлив живот, плод на неговите мъдри закони. Потопен в този захлас, продължаваха да се редят образи един след друг, все от тази епоха. Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир. Погледна своя Гуру, образът на когото беше особено измъчен, очите му бяха влажни и неизпитана мъка се струеше от тях. Никога той до тогава не беше виждал такава рязка промяна в този могъщ образ. Това произведе силно сътресение в съзнанието на ученика и тласна неговия ум в друга посока. Той видя себе си на една височина, а под нозете си големия град, който сега беше особено преизпълнен от хора, движещи се като мътни маси вода по широките улици без никаква цел, като се озверяваха, лъжеха се един друг, потискаха се слабите и всичко това приличаше на зверилница. Той изживя това мизерно състояние и сви се сърцето му от страшна мъка, защото обичаше хората. Реши и слезе при тях да ги избави, като търпеливо, на всички поотделно посочваше пътя км един по-красив живот, на взаимно уважение, на взаимна услуга.
към текста >>

Той изживя това мизерно състояние и сви се сърцето му от страшна мъка, защото обичаше хората.
Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир. Погледна своя Гуру, образът на когото беше особено измъчен, очите му бяха влажни и неизпитана мъка се струеше от тях. Никога той до тогава не беше виждал такава рязка промяна в този могъщ образ. Това произведе силно сътресение в съзнанието на ученика и тласна неговия ум в друга посока. Той видя себе си на една височина, а под нозете си големия град, който сега беше особено преизпълнен от хора, движещи се като мътни маси вода по широките улици без никаква цел, като се озверяваха, лъжеха се един друг, потискаха се слабите и всичко това приличаше на зверилница. Той изживя това мизерно състояние и сви се сърцето му от страшна мъка, защото обичаше хората. Реши и слезе при тях да ги избави, като търпеливо, на всички поотделно посочваше пътя км един по-красив живот, на взаимно уважение, на взаимна услуга. Така ги учеше той години, векове, хилядолетия и всички станаха добри - интелигентност се отпечата на техните лица, бяха щастливи и доволни от новия си живот. Но слаб бе този образ, той идеше някъде отдалеч. Скоро първият мир със своите ярки образи отново завладяха неговата същина. „Да, така ще бъде много по-бързо, още сега, а иначе!...
към текста >>

Неизпитана мъка почувствува той при тази загуба на най-обичния си и като не знаеше изкуството да се владее, той би заплатил с останалата част от живота си.
Скоро първият мир със своите ярки образи отново завладяха неговата същина. „Да, така ще бъде много по-бързо, още сега, а иначе!... О, векове, хилядолетия даже. И когато се сепна и отвори очи, да чуе отговора, той видя, че беше сам. Изпърво не вярваше на очите си, но ярко светещата луна му даде възможност да провери това. Неизпитана мъка почувствува той при тази загуба на най-обичния си и като не знаеше изкуството да се владее, той би заплатил с останалата част от живота си. Но къде отиде той? Цялата нощ се луташе младежът да отгатне това. Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока. Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря.
към текста >>

34. ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ Притча - Посвещение на Южната дева Идете за бисери... Всички, в гърдите на които гори пламъка на младостта - търсете бисери... Бисери има в морето, бисери има на небето, бисери има и в сърцето... Ако чезнете по бисерите на морето - идете на запад.
ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ Притча - Посвещение на Южната дева Идете за бисери... Всички, в гърдите на които гори пламъка на младостта - търсете бисери... Бисери има в морето, бисери има на небето, бисери има и в сърцето... Ако чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Ако чезнете по бисерите на небето - идете на изток. Ако чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... От бисерите на запада ще направите огърлица за снагата на своята възлюблена. От бисерите на изтока - огърлица за душата на своята възлюблена. А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята.
към текста >>

35. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама.
Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото. ................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче. .................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама. Пеенето и думите, които повтаряха, пробудиха внезапно паметта на Вайдхава. Той осъзна голямата своя заблуда и погрешка и такава голяма скръб и отчаяние го обхвана, че камъкът с една голяма сила се разтърси и разпукна и от неговия център се появи прозрачен като брилянт извор. В непрекъснато леещите се сълзи из каменното сърце на Вайдхава се изливаше самата същност на неговото естество. В изцеляващите капки на този извор беше скрито могъществото на Вайдхава, с което го беше надарил Брама. Знанието му беше стигнало дотам, че той умееш да управлява своите астрални течения и благотворните излъчвания, които предаваха целебните свойства на извора.
към текста >>

36. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното.
Докато се живее личен живот, дотогава нещата откриват само това, което ги свързва с нашата личност. Но това е преходно (временно). Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата. Това съотношение между неговото собствено вечно и вечното в нещата требва да бъде точно установено у познаващия. Преди още да пристъпи към по-горе посочените упражнения и през време на изпълнението им, той трябва да отправя своя разум към непреходното. Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното. Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот.
към текста >>

37. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло.
Освен това, невежеството, заблуждението, всякога служат като източник на всяко страдание, а най-голямо от заблужденията е това, да се мисли, че човекът не е вечно чистия, съвършения Дух, а е това малко тяло, този слаб ум. Това заблуждение е майка на всяко себелюбие. Ако аз съм само това малко тяло, аз ще се старая да го запазя, ще го завардя, в ущърб на другите също такива тела; аз ще се отделям от вас, от всички хора. А щом се яви идеята за отделността, заедно с нея се явява и всяко зло и страдание. И велико дело е да се съдействува на хората да се избавят от това заблуждение, защото, щом като познаят, че това е заблуждение, ще познаят Истината, и земята ще се превърне на рай - рай. който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите.
към текста >>

38. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца.
От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му. По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо. Векове минават един след друг, като мигове, и чезнат като отблясъци. Живот - неразкрита, велика тайна! Кой може да запре твоя непоколебим вървеж? Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца. Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце! Жив е тоя, Който диша, и от чието дихание текат реките на живота. Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите! Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха. Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ.
към текста >>

39. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пусна овцете на паша, поседна на камъка и запя.
Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас. Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну. На-Ну извеждаше стадото винаги високо в планината. Но един ден той стигна полите на Гур. Пусна овцете на паша, поседна на камъка и запя. Слънцето грейна силно. Айя отвори прозорец и чу. Сърцето ù трепна. Човек пееше. В пазвите на майка Ашар седеше оня който имаше човешко сърце.
към текста >>

Желае ли Великата царица да причини още мъка на оногози, който люби.
– Твои са, хиляди нимфи ще ти служат. Ти ще бъдеш цар на морските води. Ела. – Велика е морската царица, – отвърна На-Ну. Но не ще остана при нея. Душата ми обича друга жена, която живее между небето и земята. Желае ли Великата царица да причини още мъка на оногози, който люби. – Тогава защо си дошъл? – Струна за лирата си дойдох да търся. Ти имаш. Дай ми я. И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове.
към текста >>

Когато царят заспа привечер, надвеси се На-Ну над него и мъката му избликна в сълзи.
Как да прогледа слепия? Знаеше На-Ну: слепи не проглеждат в черната земя, защото слънцето не прониква. И седя той четиридесет дни при земния цар, а нямаше надежда Ян-Хор да прогледа. И натъжи се На-Ну. Не ще му даде Ан-Хор струна, не ще види Айя. Когато царят заспа привечер, надвеси се На-Ну над него и мъката му избликна в сълзи. Пето чудо: Една сълза падна на едното око на Ан-Хор, и то прогледа. Другата падна на другото око и то се отвори. Трета сълза падна на главата му и чудовището се превърна на жена. На-Ну взе струната и отмина. Страшен е Вент Вено, царят на въздуха и вятъра за страхливите и кротък към безстрашните.
към текста >>

Сърцето им е угаснало в мъка.
Има път към нея. Чудна е лирата, която държиш в ръката си. Не я счупвай, но иди с нея в света. Виж, там долу хората са нещастни. Те са тъжни. Сърцето им е угаснало в мъка. Очите им са изплакани от скръб. Иди при тях. На тях ти пей, на тях свири. Знай: ако те те чуят – Айя те е чула. Ако те те видят – Айя те е видяла.
към текста >>

40. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всяка мисъл, на която пламъкът никога не се намалява, е хигиенична; намалява ли се пламъка ù, тя не е хигиенична.
Такава храна създава едно малко разширение в човека. Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност през всичкото време, докато е в него. Хигиеничната дреха трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата - на топлината и светлината. Хигиеничните дрехи трябва да се отличават с мекота, да са приятни на пипане. Както в хигиената на физическия човек влизат три важни елемента, също така и в хигиената на духовния човек влизат три елемента: мисли, чувства и действия или постъпки. Всяка мисъл, на която пламъкът никога не се намалява, е хигиенична; намалява ли се пламъка ù, тя не е хигиенична. Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично. Всяко действие, което никога не се извратява, е хигиенично; извратява ли се в даден момент, това действие вече не е хигиенично. Как ще се усили пламъка на твоята мисъл, ако се е намалил? - Внеси в нея единица мъдрост! То значи: намери един мъдър човек и проучвай живота му!
към текста >>

Как ще се усили пламъка на твоята мисъл, ако се е намалил?
Хигиеничните дрехи трябва да се отличават с мекота, да са приятни на пипане. Както в хигиената на физическия човек влизат три важни елемента, също така и в хигиената на духовния човек влизат три елемента: мисли, чувства и действия или постъпки. Всяка мисъл, на която пламъкът никога не се намалява, е хигиенична; намалява ли се пламъка ù, тя не е хигиенична. Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично. Всяко действие, което никога не се извратява, е хигиенично; извратява ли се в даден момент, това действие вече не е хигиенично. Как ще се усили пламъка на твоята мисъл, ако се е намалил? - Внеси в нея единица мъдрост! То значи: намери един мъдър човек и проучвай живота му! Как ще се усили интензивността на твоето чувство, ако се е намалила? - Внеси в него единица любов! То значи: помогни на някое същество, което има силно желание да се учи, да се развива, но няма кой да направи това.
към текста >>

41. Слънчевите петна и априлските землетресения Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В мъката на ограничението просветна лъч в душата ми: да любя, без да искам нещо.
Те слизат - светещите и чистите души от снежните върхове на Химават, Монблан и Мусалла - те слизат! Кой ще ги посрещне? Слънчева Любов. Да любиш, както Слънцето люби, да любиш, както изворът люби, да даваш без да искаш, в това е висшата радост и истинска свобода. Да се радваш на цветята и техния дъх без да ги късаш - това е Любовта. В мъката на ограничението просветна лъч в душата ми: да любя, без да искам нещо. Да любя, както слънчевият лъч. Да светя и да топля с лъчите на светлата мисъл, с нежността на благите чувства. Да летя на крилете на свободната и мощна мисъл, с посланието на Любовта да помагам на всички страдащи души, воювайки със светлина и огън. Бъди благословена, мечта на моята душа! Ти винаги си с мен и ето, ти разкриваш чудесата на дивна и могъща Любов, която ще преобрази света.
към текста >>

42. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях.
Речта на г-жа Оланд беше проникната от самоувереност. Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката. Г-жа Оланд със своята беседа искаше да обясни, че в човека има такива центрове, с които може да се чувствува настроението или болестта на даден индивид, върху когото е насочена мисълта. Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре. След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката. Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях. И наистина, мнозина се обадиха от местата си като я запитваха да определи, от какво страдат. Госпожата, изправена на сцената, на всяко запитване се концентрира в себе си и веднага отговаряше, като определяше болестта или разстройството, къде и от какво страда запитвачът. И след това с няколко думи даваше съвети, как да се лекуват. Когато някои от слушателите я запитваха за диагноза, тя концентрирайки мисълта си върху субекта, веднага почваше да чувствува в себе си болките, страданията или ненормалностите на запитвача, които тя, след като ги анализира за момент, веднага отблъскваше. Факт е, че всички слушатели, на които определи състоянието, потвърдиха още в момента верността на диагнозата ù.
към текста >>

43. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак.
Но и всека капка от него е отровна. Дали погълнат като ракия или лекарство, или възприет като парфюм, или вкаран в кожата, дали естествено или преобразено - еднакво вреди както на моралното или умственото, тъй и на физическото здраве. И всяко най малко - всеки най-тънък дъх от това в стаята - извиква нежелателни същества, които омърсяват света около вас. По тоя начин за вас и вашите това е отрова. Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак. Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган. Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани.
към текста >>

Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив.
Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години. Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът. Ако и пушенето да не е престъпно, както месоядството и ако не изкушава, както алкохола - то е по-отвратително от двете. Пушачът замърсява въздуха със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните. Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив. Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие - това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши. Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане. Серуми и всички ония омразни неща. които ви се вкарват в кръвта и я тровят. Диви племена (колко луди!) гледат със страхопочитание танците на своя „мъдър" лекар.
към текста >>

44. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Сами ние сътворихме воплите на мъката, защото загубихме радостта, търсейки измамата в тъмната долина на сенките.
В радост зачена Той Своето творение. Печат на радост има делото на ръката Му, но ние в дългия си път припознахме сенките за истина и дирим в сенките загубената, забравената радост! Светът е украсен като за празник. За празника на радостта пеят птиците в гъстия шумак, за празника на радостта звънтят крилцата на пчелите и звездите, наредени по купола на Твоя дом, готвят безмълвно тържество пак за празника на Твоята радост. Ти си радост, Господи! Сами ние сътворихме воплите на мъката, защото загубихме радостта, търсейки измамата в тъмната долина на сенките. Ти си радост. Направи да се върнем при Тебе, да дойде тя гостенка у нас, за да я открием на всяка стъпка. Псалом седемнадесети: СЛЪНЦЕ Как мога да разкажа с думи любовта, що имам към тебе, мое слънце! Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка. Слънце - велико сърце на богатство и щедрост!
към текста >>

Не ще се продължи безкрайно мъката за чистата усмивка на планинския връх.
В пустото поле ще чуеш смътни викове, които искат да смутят сърцето ти, но ти се не отчайвай и не напускай пътя, що води към върха. Мъглата е долу. На върха е чисто. Оттам се вижда изтока като синя зеница, що наднича из полуотворени ресни. Търпение, когато крачим в мрачните, покрити с мъгла поля. Не ще се продължи безкрайно мъката за чистата усмивка на планинския връх. И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден. Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас.
към текста >>

Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане.
На върха е чисто. Оттам се вижда изтока като синя зеница, що наднича из полуотворени ресни. Търпение, когато крачим в мрачните, покрити с мъгла поля. Не ще се продължи безкрайно мъката за чистата усмивка на планинския връх. И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден. Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи. Песента на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни.
към текста >>

45. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
Много причини има, които се противопоставят на туй. Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ. Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>

46. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз я диря с копнеж и мъка, защото тая светла точка ще спаси труда, богатството и моя живот.
Ръката на пазителя дали е наляла драгоценен елей в лампата на високия фар? Тая светлина ще ме спаси от зиналата бездна в морето, в която гласовете на смъртта викат моя уморен, залутан кораб. О, колко ще целувам аз брега и скалите когато стигна там. Никога не ще забравям да занеса масло за храма на морето - фарът, който ще покаже моя път. Грижата на служителя, който всяка вечер пали лампата на морския бряг, е по-ценна от богатството, що набрах в дълго странствуване! Аз я диря с копнеж и мъка, защото тая светла точка ще спаси труда, богатството и моя живот. Не ни забравяй, Ти, който си всякога буден! Не забравяй да налееш от раслото на нашето милосърдие в лампата на Твоя фар. Морето е бурно. Вълните вият като глутница от разсвирепели зверове, чиито зинали уста са страшни. Налей в лампата и нека се покаже на хоризонта Твоята светлина!
към текста >>

Псалом двадесет и първи: ЧИСТ Изворът е чист, защото идва дълбоко из недрата на коравата земя, през чиято мъка е преминал.
Хвала на Тебе Светлият, Търпеливият, Любящият! " Бъди царски син. Не давай драгоценностите си за шепа злато, за да не потъмнее диамантът, що носиш в сърцето си. Кажи с устата си: „Благословен Тоя, който е Любов. Благословена царската дума, блага като сикера, силна като гръм и ясна като черта на светкавица." Не бъди роб на робите, защото ти си царски син! Псалом двадесет и първи: ЧИСТ Изворът е чист, защото идва дълбоко из недрата на коравата земя, през чиято мъка е преминал. Чиста е капката на дъжда, защото идва от далеко, преминала през бездната между небе и земя. Чиста е сълзата, защото идва от сърцето - през огън е преминала. Чист е брилянтът, защото е бил във вещата ръка на майстора, която го е направила годен да ломи в багри светлината. Страданието чисти. Огънят е, който чисти - дай ни сила да го понесем!
към текста >>

47. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Далвира живяла сам сама в замъка.
ангелът на Първичната Светлина - Ем-Руха. И за да може дъщеря ти да възприеме тази светлина, душата ù трябва да остане девствена и чиста, никаква земна светлина, дори светлината на слънцето не трябва да остави образ в нея. И тя няма да има нужда от външно светило, защото сама отвътре ще си свети. Тя трябва да бъде девствена и чиста като зората и целият ù живот трябва да бъде зора, която ще очаква изгрева на Великото Слънце - Ем-Руха." Мъдреците - служители, събратя на царския звездоброец, устроили чертога на Далвира според начертанията на Небето, под което тя се родила. Никаква външна светлина не прониквала вътре. Далвира живяла сам сама в замъка. И кога била будна, главата ù засиявала, обръщала се цяла в сияние, а в чертога се пуквала сякаш зора. Заспяла ли - в чертога настъпвал пълен мрак. И никакъв шум не прониквал отвън. Ничий глас не бил чут, освен музиката на десеттях сфери, от които бил построен замъка и които се движели така, както нейното Небе предписвало. Но едно от съчетанията на сферите било злокобно.
към текста >>

Ничий глас не бил чут, освен музиката на десеттях сфери, от които бил построен замъка и които се движели така, както нейното Небе предписвало.
Никаква външна светлина не прониквала вътре. Далвира живяла сам сама в замъка. И кога била будна, главата ù засиявала, обръщала се цяла в сияние, а в чертога се пуквала сякаш зора. Заспяла ли - в чертога настъпвал пълен мрак. И никакъв шум не прониквал отвън. Ничий глас не бил чут, освен музиката на десеттях сфери, от които бил построен замъка и които се движели така, както нейното Небе предписвало. Но едно от съчетанията на сферите било злокобно. Отварял се отвор, през който можело да се влезе отвън навътре в замъка и да се излезе от замъка навън. Мъдреците на Звездните Пътища знаели това. И бдели. Ала не само те знаели.
към текста >>

Отварял се отвор, през който можело да се влезе отвън навътре в замъка и да се излезе от замъка навън.
И кога била будна, главата ù засиявала, обръщала се цяла в сияние, а в чертога се пуквала сякаш зора. Заспяла ли - в чертога настъпвал пълен мрак. И никакъв шум не прониквал отвън. Ничий глас не бил чут, освен музиката на десеттях сфери, от които бил построен замъка и които се движели така, както нейното Небе предписвало. Но едно от съчетанията на сферите било злокобно. Отварял се отвор, през който можело да се влезе отвън навътре в замъка и да се излезе от замъка навън. Мъдреците на Звездните Пътища знаели това. И бдели. Ала не само те знаели. Знаели и Исполините на Черния Лик, които живели в съседното царство. И те очаквали тоя ден, за да отвлекат Далвира.
към текста >>

Когато Ем-Руха слязъл по своя Вечен Кръг, намерил замъка на Далвира пуст.
Мрак я обкръжил. Страх я обзел. И само като две искрящи кълба светели очите на черния царски син. Сърцето на Далвира затуптяло лихо и тя се хвърлила в отворените му обятия. Той я обгърнал с демонично тържество в своята черна мантия и през отвора на Звездните сфери изскочил навън, яхнал врания си кон и я отнесъл в Царството на Исполините на Черния Лик. Когато Ем-Руха слязъл по своя Вечен Кръг, намерил замъка на Далвира пуст. И той отминал по Предвечния си Кръг. Аз няма да ви разказвам за живота на Далвира в царството на Салмон-Ра, защото вие всинца го знаете. Нали сте нейно семе? Няма да ви казвам, как Исполините на Черния Лик завладяха заедно с Далвира и царството на Вел-мура, и как се оттеглиха Служителите на Ем-Руха. Но ще ви кажа, че мъдреците пак срещнаха Далвира.
към текста >>

48. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.?
Човек се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание. Ето защо, за да може той да се свърже по-интензивно с разумните сили, стоящи зад външните форми на природата, трябва да издигне съзнанието си до това поле, в което те работят. За онзи, който се свързва с тези по-дълбоки сили на природата, последната му се явява в съвсем друг вид. Тя за нето е жива в пълния смисъл на думата! Ние познаваме ли езика на хората около нас? Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.? Не. Те са неми за нас. Те са пълни с големи тайни, които са скрити в нас, понеже живеем в закона на частите. А законите на целия космос. всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева. Човек, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа.
към текста >>

49. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Псалом тридесет и първи: МЪКА Мъката ми е като черна птица, разперила крила над мене.
Изплаканите сълзи там сега блестят като драгоценни брилянти. Като бяла книга е разтворена душата ми. Аз чакам Тебе, най-мъдрият, най-чистият, да напишеш в нея вечното, обновително слово, родено от твоята Любов и Мъдрост. Аз те чакам. Ела в моя дом, защото днес денят е чист и ясен! Псалом тридесет и първи: МЪКА Мъката ми е като черна птица, разперила крила над мене. Отровен нож е забит в моето сърце и диханието ми е тежко като на роб, що влачи тежко бреме. Край мене е пустиня и няма жива душа да поднесе капчица вода до обгорели устни. С кръвта си пиша, братя мои. Думите ми са кръв, що капи от сърцето, а гласът на устата ми е като риданието на сухите вейки през есенна буря. Някога кандило гореше в душата ми.
към текста >>

Души ме мъката на тъмна нощ, умирам всеки ден, защото няма по-страшно от това, когато угасне любовта, когато се отдалечи от тебе Тоя, чието дихание носи радост.
Думите ми са кръв, що капи от сърцето, а гласът на устата ми е като риданието на сухите вейки през есенна буря. Някога кандило гореше в душата ми. Неговото кротко пламъче хвърляше здрач и радост. Но буря дойде, разби прозорците и угасна светлото око в нощта. О, как чакам бялата кротка ръка да го запали. Души ме мъката на тъмна нощ, умирам всеки ден, защото няма по-страшно от това, когато угасне любовта, когато се отдалечи от тебе Тоя, чието дихание носи радост. Аз викам. Камшик на окаяние се увива около снагата ми и забива остри шипове. Бразди на тъмна кръв бавно текат надолу и капят по земята, заедно с моите сълзи. С тях пиша, с тях живея сега, братя мои. Дали ще дойде отново ден на радост?
към текста >>

50. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност.
Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне. Хармония Вие искате да помагате на всички за въдворяване на хармонията; ще можете да постигнете все повече и повече това, ако сами сте хармонични.
към текста >>

51. Най-далечният и най-близкият – А. Т. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От камъка - благодатта и силата.
От земята той взе костите. От морето - кръвта. От Слънцето - красотата. От облаците - мисълта. От вятъра - дишането. От камъка - благодатта и силата. От светлината - смирението. От духа - Мъдростта. И когато Бог сътвори човека, той още нямаше име. Небесната висина е Отец. Земният кръг - Син.
към текста >>

52. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Обичай братски" - ето камъка, на който гради Бялото Братство.
Лекцията показва, че в България се заражда ново съзнание и че българските есперантисти работят за нашата обща цел: обновяване на човечеството. * „Espero Teosofia", орган на Теософската есперантска лига, пише: „Библиотека „Nova Kulturo Харесаха ни се много техните идеи, от които ще цитираме няколко думи: За нас не съществуват отделни религии, отделни нации, партии и секти. За нас всички са братя, всички са синове Божии. Ние не принадлежим на никоя секта, ние обичаме всички и уважаваме техните мнения. Идеите, които ни въодушевяват, ние разпространяваме без да чувствуваме нужда да се борим против когото да е, защото ние не сме никому неприятели." * „Esperanto", орган на всемирния есперантски съюз, пише: Книга 4 от библиотека „Nova Kulturo " съдържа превод на нови беседи на учителя Дънов за пробуждането на колективното съзнание, висшите морални идеи се проповядват чрез алегорични евангелски сравнения. „Обичай братски" - ето камъка, на който гради Бялото Братство. * Японският вестник „Zunrui Aizen Sinbun" помества статии в няколко броя под ред, в които излага учението на Учителя. Дава и портрета му. * Стелан Енгхолм в едно писмо пише между другото: „С голяма радост четох последния номер на „Nova Kulturo". Когато за пръв път чух за вашето движение, аз наистина малко се съмнявах в него. Има толкоз много движения религиозни и други в нашето време и твърде много от тях са безсмислени.
към текста >>

53. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице.
Georg Nordmann КАМБАНАРЯТ (Китайско предание) Наблизо край Пекин живееше старият камбанар Фуен Ву. Скромната му къща бе приютена сред кичеста градин, и до нея се намираше ливницата, от която в тъмнината на нощта често се излизаше ослепителния блясък на разтопен метал. Камбанарят Фуен Ву живееше сам с едничката си дъщеря Офизан, която беше на седемнадесет години. Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице. Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за молитва. Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император. По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео.
към текста >>

54. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика.
То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието.
към текста >>

55. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път.
Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал. Не се радва окото ми на скъпи дарове, на пъстрите накити и не може да познае радостта на празничния ден, защото в мене няма празник. Ето, днес не палете лампи по терасата.
към текста >>

56. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина!
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „Любовта предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим любовта като основа. Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим. Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване. Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Само когато любовта е импулс за труда му.
към текста >>

57. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили.
Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви.
към текста >>

58. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя определя със своя непостижим закон мъка или радост на всички и да се избегне присъдата й е невъзможно.
П. Мълфорд ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ Царството на справедливостта не е далеч от нас нито по време, нито по пространство. То е тук, в нас и изявява своята дейност днес тъй добре, както през всичкото минало и както се е изявявало на всички родове. Тя определя със своя непостижим закон мъка или радост на всички и да се избегне присъдата й е невъзможно. Този съд няма нищо общо с човешкия закон. В нейното изпълнение може тоя, когото хората наричат виновен, да бъде невинният и тъжителят да получи наказанието. Тя приема много неща като нарушение на правото, които от хората съвсем се не смятат като такива. Справедливостта е една висша сила, при това безпогрешна и всевиждаща, пълна с доброта. Тя определя наказанието не за самото наказание, но тя иска чрез него да доведе хората до едно по-велико щастие.
към текста >>

59. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка.
Орионо В сиянието на светия озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет. Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка. Пред него, плувнало във злато, В сияние, нарастващото слънце Простираше обятия към майката земя: На Новия живот огряващото слънце. Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност. Избродил пътя криволичещ на живота, До дъно изживял и радости и скърби, Прозрял целта и веч пребродил Пътя, И нищо не очакващ, ни желаещ, Абу Бехар, пред Божия Престол Простря ръце, безмълвно коленичи И отлетя безшумно към небето.
към текста >>

60. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Монтобан с автомобил – пристигам в замъка на с.
Почти всички други къщи изцяло или отчасти – са били съборени. Сърцераздирателни сцени – каквито описва Е. Зола – са се случвали през това голямо и страшно наводнение – едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море – приветстват ни вълните – и след това отново на север – до гр. Монтобан с автомобил – пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно.
към текста >>

Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски.
Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици – всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата. Тежка физическа, уморителна работа по 81/2 часа всеки ден. Доброволна, строга, почти военна дисциплина. Само че без пушки и ножове.
към текста >>

61. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан).
В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др.
към текста >>

62. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Както всяка година – имало е летен университет, театър-представление, концерт – в замъка Вавел.
Същият професор Белоти ръководи във Венеция духовното издателство „Леонардо да Винчи". Есперантски конгрес в Краков Тази година междунар. конгрес се е състоял от 1-8 авг. в Краков, Полша. Присъствали са около 800 делегати и гости, В сравнение с други години – много по-малко, поради голямата икономич. криза. Както всяка година – имало е летен университет, театър-представление, концерт – в замъка Вавел. Също и кон-курс за най-добрия оратор на есперанто, литературно утро, в което най-добрите литер. сили са чели и декламирали свои произведения (Julio Baghi, Sturmer Tes Jung и др.), отделни събрания на въздържатели, пацифисти, Паневропа и пр. В събранието на въздържателите са говорили и Ст. Кадиев и П. Г. Пампоров – а събранието на Паневропа е било ръководено от Пампоров.
към текста >>

63. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът.
Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал.
към текста >>

Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях.
Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5]. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска или католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Те са се лъгали".
към текста >>

На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете.
Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение се посяло в Рейнската земя, в околностите на Хесе и Тюрингия. Всред Тюрингската гора е бил замъкът на семейството Гермелсхаузен. Цялото това семейство приело мистическото учение на богомилството. Противниците на богомилството опожарили този замък и избили цялото това семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от „съвършените". Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината.
към текста >>

64. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Мъка е изписана по нея; причастието ù е отровно!
Накъде лети тази вихрена кола? Разбрах, това е белият път на възхода, а колесницата е на тия, които са тръгнали по него... Земята е влажна и мъглива. Студени тръпки я притискат и тя мълчи, потънала в скрита болка. Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта. Тъжна е земята! Мъка е изписана по нея; причастието ù е отровно! Аз бих презрял децата ù родени за страдания, ако си не спомнях за утрините, когато преди да се покаже слънцето, звънтящата колесница преминава да събуди с гърма на обковани колела душата ми. Тъжна е земята! Покрита е с гробове, обвити в бурени, а над тях - разпятия. Разпънат е светът, земята е разпъната... Небето гледам, опасано с звездни реки, потекли от памтивекове. Къде съм аз?
към текста >>

Прости ни, майко, че те тъпчем с нозе, че будим с тропота на луди жребци твоята задрямала мъка.
Не! В утринните часове по пътя, настлан с бели кремъци, преминава блестяща колесница. Там пратеници захождат към вечния град на радостта! Златните му порти са разтворени и той ги чака да ги прегърне в своите бели обятия. Душите ни са странници. Прости ни, майко, че те тъпчем с нозе, че будим с тропота на луди жребци твоята задрямала мъка. Ние все пак сме чужди на теб. Звездните кервани ни зоват. Всяка сутрин преди да опне слънцето златни жици, аз се събуждам от гърма на колесница, която отминава, стрелната напред. Не тъгувай, моя душа! Някъде далече те очаква чист приказен град, начупил чудна, бяла снага, разтворил и за тебе тежки, златни порти!...
към текста >>

65. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход.
И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу.
към текста >>

66. ПЛАНИНАРИ - Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Пожелай на другите подкрепа – пътници в житейските вълни да прозрат смъртта и свойта мъка сляпа; И доволен пак по пътя отмини.
Еделвайс 1.ДОКАТО човек се пред Бога смирява, на своята трапеза Господ го зове. Докогато слънцето земята огрява и на нея зреят чудни плодове – красив е живота, в подвиг те зове. Излез на открито, погледни звездите, взри се надалече в синьото небе и като мъдреца – в пътя на душите ти прозри със свещена мисъл и сърце. Пожелай на другите подкрепа – пътници в житейските вълни да прозрат смъртта и свойта мъка сляпа; И доволен пак по пътя отмини. * 2.ОБЛЕЧЕН в образа човешки на път далечен ме прати и в мойте хиляди погрешки лицето ти се не смути. ТИ каза: „Пак ме потърси, когато спреш на пътя снежен, по който няма веч следи". Гласа ти пак дочувам нежен: „Стани, праха си отърси". Далечна си и вечно близка И с поглед буден над своя син. Когато скръб сърце ни потиска.
към текста >>

67. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път.
Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал. Не се радва окото ми на скъпи дарове, на пъстрите накити и не може да познае радостта на празничния ден, защото в мене няма празник. Ето, днес не палете лампи по терасата.
към текста >>

68. ДИГНЕТЕ КАМЪКА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дигнете камъка Есента на една цивилизация – Северов Мисията на Богомилството Спектри – Г.
Съдържание на 2 бр. Дигнете камъка Есента на една цивилизация – Северов Мисията на Богомилството Спектри – Г. Увод в сравнителната характерология – Д-р Ели Рафаилова Условия на живот и здраве в организма – Амри Нещо от науката за ръката – Михаел Сините очи – George Nordmаnn Учителят говори – В клас, дома и на планината Мъдреците и децата. Планината - George Nordмаnn Из нашият живот – Теофана Нова хижа в Рила – С. Г. Случай, който озадачават – Аспарух Бирников Вести и книгопис L`influence de I'energie solaire Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

69. ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дигнете камъка Вдигането на камъка представя велик процес, който се извършва както в природата, така и в живота.
Дигнете камъка Вдигането на камъка представя велик процес, който се извършва както в природата, така и в живота. Този процес се извършва още и в човешката душа. Няма по-велико нещо за човека от това да намери начин, по който да дигне камъка от своя гроб. Докато човек не се домогне до този метод, той всякога ще бъде изложен на вътрешни разочарования; той постоянно ще преживява разочарования в своите мисли, чувства и постъпки. Дигнете камъка! Това значи: дигнете камъка на стария живот и поставете основа на новия.
към текста >>

Няма по-велико нещо за човека от това да намери начин, по който да дигне камъка от своя гроб.
Дигнете камъка Вдигането на камъка представя велик процес, който се извършва както в природата, така и в живота. Този процес се извършва още и в човешката душа. Няма по-велико нещо за човека от това да намери начин, по който да дигне камъка от своя гроб. Докато човек не се домогне до този метод, той всякога ще бъде изложен на вътрешни разочарования; той постоянно ще преживява разочарования в своите мисли, чувства и постъпки. Дигнете камъка! Това значи: дигнете камъка на стария живот и поставете основа на новия. Основата на новия живот трябва да бъде здрава, неразрушима. Ако човек съгради личния си живот на такава основа, той ще бъде щастлив.
към текста >>

Дигнете камъка!
Дигнете камъка Вдигането на камъка представя велик процес, който се извършва както в природата, така и в живота. Този процес се извършва още и в човешката душа. Няма по-велико нещо за човека от това да намери начин, по който да дигне камъка от своя гроб. Докато човек не се домогне до този метод, той всякога ще бъде изложен на вътрешни разочарования; той постоянно ще преживява разочарования в своите мисли, чувства и постъпки. Дигнете камъка! Това значи: дигнете камъка на стария живот и поставете основа на новия. Основата на новия живот трябва да бъде здрава, неразрушима. Ако човек съгради личния си живот на такава основа, той ще бъде щастлив. Най-после, ако и държавата се създаде на такава основа и тя ще носи щастие. При това не е достатъчно само основата на живота да бъде здрава, но и елементите, които я съставят, трябва да бъдат разумни, отзивчиви.
към текста >>

Това значи: дигнете камъка на стария живот и поставете основа на новия.
Дигнете камъка Вдигането на камъка представя велик процес, който се извършва както в природата, така и в живота. Този процес се извършва още и в човешката душа. Няма по-велико нещо за човека от това да намери начин, по който да дигне камъка от своя гроб. Докато човек не се домогне до този метод, той всякога ще бъде изложен на вътрешни разочарования; той постоянно ще преживява разочарования в своите мисли, чувства и постъпки. Дигнете камъка! Това значи: дигнете камъка на стария живот и поставете основа на новия. Основата на новия живот трябва да бъде здрава, неразрушима. Ако човек съгради личния си живот на такава основа, той ще бъде щастлив. Най-после, ако и държавата се създаде на такава основа и тя ще носи щастие. При това не е достатъчно само основата на живота да бъде здрава, но и елементите, които я съставят, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. След това обаче, човек трябва да знае начина, по който да съпоставя, да свързва тия елементи в едно цяло.
към текста >>

Дигнете камъка!
Основата на новия живот трябва да бъде здрава, неразрушима. Ако човек съгради личния си живот на такава основа, той ще бъде щастлив. Най-после, ако и държавата се създаде на такава основа и тя ще носи щастие. При това не е достатъчно само основата на живота да бъде здрава, но и елементите, които я съставят, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. След това обаче, човек трябва да знае начина, по който да съпоставя, да свързва тия елементи в едно цяло. Дигнете камъка! Що е камък? Камъкът представя всички отрицателни черти и навици на човека, унаследени от негови деца и прадеди. В това отношение едно от свойствата на камъка е да се търкаля, да слиза надолу, но не и да се качва нагоре. Камъкът се отличава и с голяма твърдост. Ето защо човек мъчно се справя със своите наследени черти.
към текста >>

В това отношение едно от свойствата на камъка е да се търкаля, да слиза надолу, но не и да се качва нагоре.
При това не е достатъчно само основата на живота да бъде здрава, но и елементите, които я съставят, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. След това обаче, човек трябва да знае начина, по който да съпоставя, да свързва тия елементи в едно цяло. Дигнете камъка! Що е камък? Камъкът представя всички отрицателни черти и навици на човека, унаследени от негови деца и прадеди. В това отношение едно от свойствата на камъка е да се търкаля, да слиза надолу, но не и да се качва нагоре. Камъкът се отличава и с голяма твърдост. Ето защо човек мъчно се справя със своите наследени черти. Мъчнотиите, спънките в живота на човека представят този камък, който всеки иска да дигне, да махне от пътя си. Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне. Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне.
към текста >>

Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка.
Камъкът се отличава и с голяма твърдост. Ето защо човек мъчно се справя със своите наследени черти. Мъчнотиите, спънките в живота на човека представят този камък, който всеки иска да дигне, да махне от пътя си. Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне. Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне. Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка. Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка. Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха. Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка. Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар.
към текста >>

Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка.
Ето защо човек мъчно се справя със своите наследени черти. Мъчнотиите, спънките в живота на човека представят този камък, който всеки иска да дигне, да махне от пътя си. Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне. Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне. Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка. Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка. Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха. Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка. Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка.
към текста >>

Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка.
Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне. Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне. Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка. Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка. Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха. Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка. Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка. Те представят добродетелите на ума и на сърцето. Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва.
към текста >>

Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка.
Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка. Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха. Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка. Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка. Те представят добродетелите на ума и на сърцето. Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва. Който иска да се освободи от камъка, да възкръсне, той трябва да носи тези две условия в себе си – благородно сърце и светъл ум. Дето има благородно сърце и светъл ум, там и душа има. Когато кажат за някой човек, че е бездушен, без душа, това подразбира, че той няма благородно сърце и светъл ум.
към текста >>

Който иска да се освободи от камъка, да възкръсне, той трябва да носи тези две условия в себе си – благородно сърце и светъл ум.
Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка. Те представят добродетелите на ума и на сърцето. Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва. Който иска да се освободи от камъка, да възкръсне, той трябва да носи тези две условия в себе си – благородно сърце и светъл ум. Дето има благородно сърце и светъл ум, там и душа има. Когато кажат за някой човек, че е бездушен, без душа, това подразбира, че той няма благородно сърце и светъл ум. Щом човек крие тези две условия в себе си, той ще намери Учителя си, който го обича. Учителят ще отиде при гроба му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”! Всички съвременни хора се намират под тежестта на този камък.
към текста >>

Учителят ще отиде при гроба му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”!
Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва. Който иска да се освободи от камъка, да възкръсне, той трябва да носи тези две условия в себе си – благородно сърце и светъл ум. Дето има благородно сърце и светъл ум, там и душа има. Когато кажат за някой човек, че е бездушен, без душа, това подразбира, че той няма благородно сърце и светъл ум. Щом човек крие тези две условия в себе си, той ще намери Учителя си, който го обича. Учителят ще отиде при гроба му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”! Всички съвременни хора се намират под тежестта на този камък. Този камък лежи и върху сърцата, и върху умовете им, притиска ги, мъчи ги. Те охкат, пъшкат, чакат да дойде някой спасител, да ги освободи. Ако очакват на хората, да дойдат отвън да им помогнат, спасението няма да дойде. Външните условия няма да им помогнат.
към текста >>

Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив.
Външните условия няма да им помогнат. Спасението на съвременните хора е в самите тях. Те трябва да работят съзнателно върху сърцето си, да го облагородят и върху ума си, да го направят светъл, да се просветят. По този начин само и постъпките им ще бъдат добри, благородни. Без тези условия животът им ще върви по стария път, по пътя на насилието и неправдата, по пътя на страданията и нещастията. Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив. Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота. Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо същество.
към текста >>

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека.
На същото основание мъдростта е мярка за светлината, за знанието; и знанието, светлината са мярка за мъдростта. Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека. Дигнете камъка! Този камък крие в себе си условия за придобиване на разумността. Само разумният човек може да дигне камъка. Тези условия са вътрешни, а не външни. Следователно, цената на този камък не е външна, но е вътрешна.
към текста >>

Дигнете камъка!
Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека. Дигнете камъка! Този камък крие в себе си условия за придобиване на разумността. Само разумният човек може да дигне камъка. Тези условия са вътрешни, а не външни. Следователно, цената на този камък не е външна, но е вътрешна. Ако той би бил външно ценен и най-слабият човек ще направи усилия да го дигне, да го занесе у дома си.
към текста >>

Само разумният човек може да дигне камъка.
Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека. Дигнете камъка! Този камък крие в себе си условия за придобиване на разумността. Само разумният човек може да дигне камъка. Тези условия са вътрешни, а не външни. Следователно, цената на този камък не е външна, но е вътрешна. Ако той би бил външно ценен и най-слабият човек ще направи усилия да го дигне, да го занесе у дома си. Най-малко той би правил опити всеки ден да откъртва по едно парченце от този камък. Външно този камък е обикновен, никой не му не обръща внимание.
към текста >>

– Когато дигнат камъка от своя гроб.
Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се освободят от този камък. Не беше ли същото и с Христа? Силата на Христа се прояви след възкресението. С това Той доказа на човечеството, че мъртвите могат да възкръснат. – Кога? – Когато дигнат камъка от своя гроб. Човек умира по единствената причина, че не е свободен от този камък. За да се освободи, той трябва да възкръсне. Възкресението е истинският живот, към който се стремят всички хора. Днес всички хора очакват възкресението, т.е. свободата на новия живот.
към текста >>

Дигнете камъка!
Днес всички хора очакват възкресението, т.е. свободата на новия живот. Християнството се определя от възкресението. Докато човек не възкръсне, той не може да се нарече християнин. Възкресението осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония. Дигнете камъка! Как може да се дигне този камък? – Чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Без тях нищо не се постига. Поставете ги като основа на живота и градете върху тях. Любовта ще донесе истинския живот.
към текста >>

70. СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места.
Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства. Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество. Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилски манастир – Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време, по този на много места опасен път. Д-р С. Г. Из в.
към текста >>

71. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За доказателство на това вашият брат ми повери следното: Ваше Величество преди пристигането си тук взехте сбогом от брата си в замъка Шарлотенбург в този и този ден, в този и този час.
Макар и влизането в тая стая да е било позволено само на известни високи сановници, Сведенборг смело влязъл в нея, отишъл при кралицата и поискал аудиенция на саме, тъй като ще й каже важно съобщение от нейния брат. Смеейки се, кралицата казала, че той може да го каже пред всички, но той настоявал, че това не е възможно и че това съобщение е от такъв характер, че пред други не може да се съобщи. Тогаз кралицата станала и със Сведенборга се оттеглили в друга стая, но казала на един от свитата - граф Шверин - да я последва и да остане при вратата. Сведенборг завел кралицата на другия край на стаята и й казал: „Ваше Величество, вие бяхте казали да поздравя брат ви при среща. Това сторих. За доказателство на това вашият брат ми повери следното: Ваше Величество преди пристигането си тук взехте сбогом от брата си в замъка Шарлотенбург в този и този ден, в този и този час. Когато Ваше Величество после вървяхте в дългата галерия на този замък, вие пак срещнахте брат си, който ви взе за ръка, заведе ви настрана и ви каза нещо поверително. Какво ви е казал той, аз го знам." Тогаз Сведенборг пошепнал съвсем тихо на ухото на кралицата няколко думи, при което кралицата побледняла. „Колкото за писмото, което брат ви беше обещал да ви пише, то действително се намира започнато в неговата писалищна маса, само че последвалата болест и смърт му попречиха да го довърши“. Изненадана и уплашена, тя почнала да пребледнява. Кралицата не каза после, кои думи и пошепна Сведенборг, но после в Берлин в едно голямо общество от членове на академията на науките тя тържествено заяви, че това са били точно думите, които починалият й брат й казал при раздяла и които са били от такъв характер, че на Сведенборг не би било възможно да ги научи чрез друг някой човек.
към текста >>

72. ВЕЧНОТО НАЧАЛО-ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Живееше майка, живее и днеска Със сълзи в очите и мъка в сърцето.
„Прости им, о Боже.“ Тя чу и видя го, Как Той с примиренье главата оброни. И вечни остаха на вечната майка Сълзите, които за него изрони. Живееше майка. Синът й приятел На всички презрени умря на Голгота. Сърцето велико на майка велика Остана да бие навеки в живота. Живееше майка, живее и днеска Със сълзи в очите и мъка в сърцето. То мърда краченца, а тя се усмихва И пее... А вече си тръгва детето. На път го изпраща, при други да иде, Тя - скръбната майка, тя - клетата майка. Синът й умира, тя склопва очи му И кротко се моли, смирената майка. „Човек е родила ! “ Света ще познае!
към текста >>

73. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Не желаейки неговата мъка, те го отричат.
Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания. Не желаейки неговата мъка, те го отричат. Той им се вижда безсмислен, защото наистина всяко световно великолепие е пусто, ако няма малката радост в душата. Но такива хора трябва да осъзнаят, че това е техният живот, тяхната мъка, тяхното угризение. Светът извън тях е величав, спокоен и хармоничен. Радостта преизобилно се излива като буйни потоци, но неговите зандани на песимизма никога не са я познали. Те трябва да се помъчат да излязат от тая клетка, да побягнат от натрапчивостта на тоя фантом, за да видят, че в живота има нещо, което не са познали дотогава.
към текста >>

Но такива хора трябва да осъзнаят, че това е техният живот, тяхната мъка, тяхното угризение.
В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания. Не желаейки неговата мъка, те го отричат. Той им се вижда безсмислен, защото наистина всяко световно великолепие е пусто, ако няма малката радост в душата. Но такива хора трябва да осъзнаят, че това е техният живот, тяхната мъка, тяхното угризение. Светът извън тях е величав, спокоен и хармоничен. Радостта преизобилно се излива като буйни потоци, но неговите зандани на песимизма никога не са я познали. Те трябва да се помъчат да излязат от тая клетка, да побягнат от натрапчивостта на тоя фантом, за да видят, че в живота има нещо, което не са познали дотогава. Някой ще възрази, че днес страдат милиони хора. Защо? Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери.
към текста >>

Ако ученикът би знаел колко ще му послужи писмото в живота, той с радост би приел мъката, която изпитва при заучаване на буквите и елементите на писмените знаци.
Който има друга воля, той ще срещне мощния ход на живота и неумолимите закони на природата ще го пометат напред със своите стихийни, шеметни сили. Това е насилие, ще каже някой. Не, това е мъдрост. Ако човекът би могъл да знае замисления план на природния разум, той не би пожелал друго, освен неговото осъществяване. Напротив, ние трябва да се радваме, че сме материал в ръцете на творец, че сме подложени на развой, макар и да страдаме. Ако ученикът би знаел колко ще му послужи писмото в живота, той с радост би приел мъката, която изпитва при заучаване на буквите и елементите на писмените знаци. Та нима не е по-достойно за един къс глина да е мачкан в ръцете на художника, а после превърнат на изящна ваза, на която ще се спират много очи, отколкото да лежи в неподвижна инертност и безформен на пътя?
към текста >>

74. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но когато идваше петък, тоя предпразничен ден тя се изпълваше с такова негодувание, с такава мъка.
Виждаше всичко, разбираше всичко донякъде, всичко, което ставаше около нея. Едно не можеше само да разбере: защо у тях често нямаше хляб. Та хляб, Боже мой, тя не искаше друго. Никой никога не можеше да ù обясни това. Мълчеше, гледаше и сякаш чакаше. Но когато идваше петък, тоя предпразничен ден тя се изпълваше с такова негодувание, с такава мъка. Тогава за нищо не искаше да знае. Махаше с ръце, удряше с юмруци и още от пътната врата питаше майка си: „Сложи ли трапезата за вечеря? " Вечер срещу събота е това, не е шега. Велик празник,по-голям от петък, та нали тогава можело да се пържат мекици, а в събота не? Тя знаеше че у всички ей там, които бяха заможни, се готвеше като за сватба.
към текста >>

75. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Crile сумира откритията си в тази област с думите: „Електричеството подържа пламъка на живота в клетката".
Къде изчезват йоните? Коя е причината, че те се изгубват, за да се появят наново! Учените, изучаващи феномените на електричеството, търсят отговор на тези въпроси. Колкото повече науката се дълбае в тези мистерии, толкова по-очевидна става тясната връзка, която съществува между човешкия организъм и атмосферното електричество. Знаменитият хирург от Клевланд, Охайо d-r G. W. Crile сумира откритията си в тази област с думите: „Електричеството подържа пламъка на живота в клетката". D-r Сh. Н. Маyo, един от най-бележитите хирурзи в Rochester, Minn заявява, че минимални дози от електричество са необходими за функционирането на мозъка. D-r L. Washburne от Сиракузкия университет, Ню Йорк, заяви пред едно събрание на Американското д-во за Напредък в Науката, че последните изследвания са го навели на идеята, че запаметяването е процес, при който йоните, намиращи се в нервните нишки, се нареждат по особен ред. Това са последните постижения на официалната наука в областта на електричеството във връзка с човешкия организъм.
към текста >>

76. Стихове – Димитрина Антонова Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Като я видял, той турил пръста си в пламъка на запаления светилник.
ТАЗИ ТВОЯ ПОСТЪПКА При един светия от княжеско произхождение, отишла една красива жена. Тя била с намерение да го изкушава. Като я видял, той турил пръста си в пламъка на запаления светилник. Тогава започнал да говори с нея. В това време пръстът му горял. Светията си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка. Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето. Защото, пръстът на човека - това е един малък уд само от цялото му тяло, отколкото сърцето, което съставя почти целия човек.
към текста >>

Свали пръста си от пламъка.
Защото, пръстът на човека - това е един малък уд само от цялото му тяло, отколкото сърцето, което съставя почти целия човек. Като видяла всичко това, жената се смутила от своето поведение. Тя казала: Моля ти се, извини ме! Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но разкайвам се. Готова съм да изменя начина на живота си. Свали пръста си от пламъка. Тази твоя постъпка събуди в мене желание да водя чист живот. Да служа на Бога, на ближните си и на себе си, както ти служиш.
към текста >>

77. УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

" Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата?
Мечът веднага се превърнал в най-хубавата светлина и Бенам останал жив. * * * Двадесет години един светия пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази. Радвал му се, насърчавал се в трудни минути, Един ден дохожда при него една бедна вдовица и му изплаква своята скръб: „Продават сина ми роб". „Той е верующ," — добавила, „но нямам средства да го откупя. Какво да правя? " Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата? " В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък! " Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе.
към текста >>

Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък!
Какво да правя? " Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата? " В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък! " Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе. Аз двадесет години го пазих." Голяма била радостта на вдовицата. ù какво било учудването на светията? Душата му се изпълнила с такава радост, каквато до тогава той не бил изпитвал.
към текста >>

78. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника.
Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата. Тя почнала да обикаля от ръка на ръка. Когато стигнала до едно лице, което имало ясновидски способности, то веднага почувствувало голяма неприятност и със силно движение на ръката си отхвърлило кутията настрани. Всички го попитали, какво има. Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника. Тогаз домакинът казал за историята на тютюневата кутия някои подробности, които не били известни на присъствуващите. Той казал, че слоновият зъб, от които била приготвена кутията, била част от един жертвеник на едно диво африканско племе Сума хора били избити върху тоя жертвеник. После тоя слонов зъб преминал в ръцете на европейци, които го продали в Европа, След това от него изработили тютюневата кутия. Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди. Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание.
към текста >>

79. СКИЦА - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал.
Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин. Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ? " Но кринът мълчал. „Кажи, повторил Тамар, защо мълчиш като ням? " А кринът, след тия думи, започнал да вехне и линее и не след много като изневиделица пламнал огън и го изгорил. Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал. Тогава при него се явил царят на вензите и му казал- „Слушай Тамар, в царството на вензите, сиреч на човеците, които са едно с Бога, думите са живи. Хората сами стават своята скръб и своята радост, сами стават своята обич. Който обича не говори, че той сам е жива обич. Който скърби, не изказва с думи скръбта си, защото сам е скръб. Моята дъщеря ти говори с езика на вензите, но ти не я разбра.
към текста >>

80. ВЕЛИКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А твоят ум между изобилието и недоимъка да бъде.
А искай от богатите. * Запитай се: „Защо съм недоволен? " Това е малка стъпчица към познаване на себе си. * Когато си доволен, запитай пак: „Защо съм радостен? " - Това е изобилие. А твоят ум между изобилието и недоимъка да бъде. Стъпки са това. Малки стъпчици към себе. Малки стъпки, от които всяка с нова радост те изпълва. Радост от познание на себе си. Радост, която и при доволството, и при недоволството е радост. Т.
към текста >>

81. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато ти поемаше страшната пътека на възлизането - аз оздравях; от твоята мъка, труд и работа аз придобивах своята първична оживеност.
Там пееха водите на вечно бликащ извор и чудно хубава къщичка се белееше през дървесата. Тогава тя ми каза: „Ти ще живееш с мене вече, тук е най-хубаво отвсякъде". Но аз я попитах: „Как се ти преобрази? " – Тя ми отговори: „Всяко твое усилие се отразяваше върху мен. Когато ти заработи под лъчите на твоя светилник - аз се събудих. Когато ти поемаше страшната пътека на възлизането - аз оздравях; от твоята мъка, труд и работа аз придобивах своята първична оживеност. Ти позна истината и моите вериги паднаха, проказата ми се очисти. Ти заплака от непосилни страдания, а аз запях от несдържан възторг Лирата ми звънна с ярка сила. Когато ти раздаваше плодовете на своя труд аз се обогатявах. И ето, всичко това тук е твое. А когато ти умря за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота и се поселих в този изряден дом.
към текста >>

82. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните - мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. „Нашият Бог е огън пояждающ", се казва в Писанието. И наистина, този огън пояжда, но какво? - Смъртното, тленното, греховното. Когато той действува в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват.
към текста >>

83. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи.
Медиумката написа Георги, името на убития попов син. - Родителите ви желаят да знаят точната дата на вашето убиване. Помолихме духа на заминалия брат да ни съобщи това. - „Диканята знае това", бе отговорът. Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син. Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит. Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея.
към текста >>

84. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към прогрес.
Те са тежки често и тогава биват и лош съветник на хората. към колко престъпни мисли, чувства и деяния тикат човека тези страдания, произлизащи от загуба или недоимък! С много злоба, гнет, омраза, пот и кръв се изкупуват те. Ала не рядко, много често тези страдания дават голям импулс за преодоляване на всички спънки в живота. И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех. По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към прогрес. Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и трудностите. И нерядко, колкото страданията и лишенията са по-големи, толкова и постиженията биват по-големи. В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума. Както и да се изразят те, все пак човек трябва да вземе голяма поука от страданията и главно, да стане по-дълбок. Страданията трябва да накарат човека да се замисли върху въпросите на живота, да дири тяхното правилно разрешение и виждайки голямата закономерност, по която се явяват те, да схване че има един велик Разум в живота, който ръководи и бди над всичко.
към текста >>

Да използуваме страданията, спънките, недоимъка и недоразуменията за нашето вътрешно просветление, углъбяване и усъвършенствуване!
Защото право казва Учителят, че страданията са въпрос на разбирането на човека. Дотолкова, доколкото страданията се явяват като следствие от нашето растене, те имат голям смисъл.Но има много излишни страдания в живота, които хората сами си ги създаваме в нашето неведение. Само с правилно разбиране на нещата, със светлина и добра воля, те могат да се премахнат. Животът е създаден за радост, а земята място за хармония и творчество. Страданията представят ръжда в здравата постройка на радостта, хармонията и творчеството. Да използуваме страданията, спънките, недоимъка и недоразуменията за нашето вътрешно просветление, углъбяване и усъвършенствуване! Тогава и нашият материален живот ще се оправи и на всичко ще гледаме с радост и благоразположение. Благодарността. Няма по-велика добродетел от благодарността. Защото благодарността е като разтворено цвете на слънце. То се радва, то излива своята непринудена радост в своя нежен трепет, в преливането на своите краски. И благодарността на всяко цвете се слива, заедно с благодарността на цялата природа, в обща хармония, песен и хваление.
към текста >>

85. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Очите на дядо Петър горяха в пламъка на необикновено вдъхновение.
Ливади, крави, воденици, дюкяни, снахи и зетьове и внучета. Ами питахте ли ме, откъде ги имам аз и кой ми ги даде? Питахте ли ме? Кажи, питахте ли ме? – Кой ти ги даде, подпита баба Мария мъжа си, като очакваше откриването на някаква страшна тайна. Очите на дядо Петър горяха в пламъка на необикновено вдъхновение. Той рядко издумваше толкова приказки наведнаж. – Кой ми ги даде ли? Кой ми ги даде? Дядо Петър вдигна очи км небето, прекръсти се и рече едва чуто: – Господ Бог наш, който е на небесата. Баба Мария охна разочарована.
към текста >>

86. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка.
Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си. Обаче когато дъщеря й отишла по-късно в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директорът наистина бил гърбав и заеквал. Но после и в пансиона открили тая способност на Берта. На 18 годишната си възраст Берта давала вече такива отговори на всекиго едного за характера му, че тя станала като съветник на много деловити хора. Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка. Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство. При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за слуга, като мислел после да убие банкера и да го обере. На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци".
към текста >>

87. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И в дните на тъмна несрета и мъка, Когато раздират небето у мен Светкавици, бури и стене сърцето, Все крепък духът е - от Бога роден, Че златната нишка-надежда на връзва Във низа безкрайна и радост и скръб, И вярно високият връх ми показва, Към който извива неравния път. S.
И всеки чист кристал Кат цвят ще зацъфти по твоите води. Легендата за спящата царкиня не си ли ти Сърце? В кристално-чист дворец тя много векове Затворена била, и вихърът вилнял, и стража бдяла вън. Но светъл принц дошъл, събудил я от сън И с радост я повел през светли върхове Към царството светò на живия Огън. * * * И в дните на устрем и порив възторжен, И в полета смел на красиви мечти, Все тихата песен на светли надежди В душата ми нежно и кротко звучи. И в дните на тъмна несрета и мъка, Когато раздират небето у мен Светкавици, бури и стене сърцето, Все крепък духът е - от Бога роден, Че златната нишка-надежда на връзва Във низа безкрайна и радост и скръб, И вярно високият връх ми показва, Към който извива неравния път. S. * * * Прибирам двете си ръце и ги поднасям като чаша, жива, отворена чаша. Защото искаш да налееш в нея от живата вода на вечния източник, защото виждаш - чака малкото дете, напуснало игрите, примамено от ромона на светлите води. Като цветец на слънцето отворен поднасям двете си ръце и чакам, защото сам ме призова, защото любиш малките деца. S.
към текста >>

88. ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Безсмъртни, ако останем такива каквито сме, никоя адска мъка не би била по-жестока.
Би ли било право, ако би бил последният, най-несъществения измежду всички? Е ли той наистина тяхното цяло? Ние не знаем това, що сме самите ние, ние не можем да се съберем в себе си, да се определим точно. Как бихте желали да се излее над нас благодат и милост? Те ще паднат около нас като стрели, които нямат повече цел. Безсмъртни, ако останем такива каквито сме, никоя адска мъка не би била по-жестока. При все това, тъкмо туй е което ние желаем. От друга страна, ако ние бихме еволюирали не бихме били вече ние. И станали почти богове, ние бихме се срамували от това, което сме били и бихме дирили само да го забравим. На всеки случай, това което изглежда днес същността на нашето естество, би се радвало много по-малко на това безсмъртие, отколкото ние го очакваме. Ние би трябвало, от време навреме, подобно на Еней, в шестата книга на Енеидите, да слизаме при нашите мъртви.
към текста >>

89. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма.
За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата.
към текста >>

90. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ей, пазете се, Ще гътнем камъка - викат бодро гласовете.
Не се боя от вашите мишци - иска да каже камъкът. Зная, земя земята не надвива. Но в душите ви трепти нещо, което ме заставя да отместя гръб. Аз чувам и туптежа на сърцата ви, когато опирате гърди в мене. Ще мръдна, ето на! Ей, пазете се, Ще гътнем камъка - викат бодро гласовете. А той бавно се надига, залюлява се. Напрягат сетни сили упоритите деца и най-после глухо избумтява, гътва се и възнак пада канарата. Помести се, камъко! Олеква на сърцата. Може би и оня камък ще поместим, дето векове тежи над душите.
към текста >>

91. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

У тях ще се събуди споменът за широкогранното дърво и те с мъка и копнеж ще пробият коравата почва, за да видят слънцето.
Сега ще дойде младенец – невръстен и палав. Той безгрижно си играе по пътя и щом те зърне, ще те вземе в ръка. Ще забие бели, остри зъби в тебе и ще те изяде лакомо. После небрежно ще захвърли семената в градината и ще припне пак по своите игри. Земята ще покрие тия семена. У тях ще се събуди споменът за широкогранното дърво и те с мъка и копнеж ще пробият коравата почва, за да видят слънцето. Ще се молят тия семена за капка дъжд и за целувката на светлината. И вятърът на пролетите и тъжните есени, които ще минат край тебе, ще огъват твоята слаба още снага, доде израсне дърво като това, от което падна, защото сам ти пожела това. Не помниш ли? II Морето Морето се гневи. Невидима и страшна буря издига неговите мощни плещи, а сред него плува кораб.
към текста >>

92. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем.
Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име.
към текста >>

Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот.
С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната. Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел. Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение. Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие. Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим. Слизайки долу при специфичните особености на народите, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях. Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила. В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без любов, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка". Коя от класите на човешкото общество е била по-близо до Иисуса?
към текста >>

93. МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима.
Светът не бе сътворен тъй, както разбират някои ограничени преводачи на Писанието. Сътворението е един процес, който продължава и ще продължава. В този процес на вечното творчество вземат участие всички. Но някои работят от нужда, други работят по длъжност, а трети – от лобов към работата – водени от техния стремеж да дават, от вътрешна нужда да творят. Тези три категории работа се различават. В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима. В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт. Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи клетки, които се проявяват в безспирно творчество във вселената. Работата е най-благородното проявление, с което човекът е повикан да бъде съработник в неизследими за човека планове на божествено творчество със своята работа човек прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята. Плодното дърво свършва много добре своята работа. Така съзнателният човек гледа на своята работа с радост, като на една длъжност към живота, като на една възможност да връща на Бога умножени талантите които му са дадени в живота.
към текста >>

94. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако някой ангел се опита да се изкачи в висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор с някого.
Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната – на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе. Никой не може да се издигне от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи в висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор с някого. А който се опита да слезе от висшето в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него.
към текста >>

95. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

в душата му кипи постоянна злоба и мъка.
Потънала е в злато, коприна и диаманти. На главата си има тежка корона, в ръката си – жезъл. Тя е символ на сила и красота. Народът влиза, отдава своята чест и смирено чака великото събитие. Той е смутен и уплашен. в душата му кипи постоянна злоба и мъка. Народът се страхува от нейното богатство трепери пред нейната сила. Меру-Ир също го чака. И тя знае, че часът е вече ударил. Но тя знае, за коя ще дойде той. Затова тя го чака с ненарушимо спокойствие.
към текста >>

96. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Между пръстите ни или под камъка остане да шава дълго част от опашката.
и пр., които са. достигали до 30-40 м. дължина през мезозойската (средна) ера от историята на земята. Хващали сме гущери за опашката или сме ги притискали с камък. И те изведнъж се изхлузват из ръцете ни. Между пръстите ни или под камъка остане да шава дълго част от опашката. Какво дълбоко жизнено чувство кара гущера да остави част от опашката си! Това не му пречи да си живeе след това пак нормално. Все при нашите игри и разходки из природата сме наблюдавали, как на гущери със скъсани опашки са се подали, от мястото на скъсването, нови опашки. Те заместват с време загубените. Познато е това явление като много типично у морските бодлокожи - една морска звезда загубва една своя част; както звездата възстановява загубената част, така и отделната част възстановява цялата звезда.
към текста >>

97. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Аз не познавах хората, нито големия град, нито палещата мъка, която носи той, защото на моята родна планина всичко беше ведро, ясно, окcпано в прекрасна и чиста простота.
Georg Nordmann ПОЕМА ЗА ПЛАНИНАТА На планината се родих. Планината ме закърми с ромона на буйните потоци, с чистия блясък на снежните върхове и със страшния грохот на бурята, когато по тъмното небе прелитат мълнии и канарите тръпнат от тътнежът. От ранно детство аз слушам как шумят листата на букаците, зовът на пастирската цев и сладките удари на хлопките в часа, когато стадата се прибират. Аз не познавах хората, нито големия град, нито палещата мъка, която носи той, защото на моята родна планина всичко беше ведро, ясно, окcпано в прекрасна и чиста простота. Веднъж старият пастир, който много години не бе слизал от планината, хвана рамото ми със своята едра длан, протегна другата ръка в далечината и кротко ми каза: – Синко, хей там живеят хората. В чезнещата далечина, всред маранята на летния ден, аз видях как тръпнеха чертите на града. – Когато идеш там, ще ти вземат всичко хората, но ти, сине, запази сърцето си за планината, която те роди. Планинският вятър отнесе тия думи. но аз ги запомних.
към текста >>

Грехът и мъката ме гледаха през тях.
Само стени, стени и шум. Сърцето ми проплакваше за планината. В сънищата си чувах нежния глас на хлопките, и очите ми плачеха. Погубваха ме очите на града. От тях излизаше омайваща, но душна светлина. Грехът и мъката ме гледаха през тях. – Ти още ли тъгуваш за твоята планина? – питаха ме тия огнени зеници. В града имаше затворени, душни стаи, където миришеше на увехнали цветя и на човешка скръб. И в тия затворени стени ме гледаха очите му и тука ме докосваха горещите му длани. Тия очи се приближаваха до мене и оня въпрос пак започваше да пари моето сърце.
към текста >>

98. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато едно малко дете по незнание си допре ръката до пламъка на свещта, то прави това, понеже го привлича всичко, що блещи.
Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин. Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как? Чрез страдания, чрез противоречия, които идват като резултат на методите, които са отклонения от великите природни закони на разумния живот. Можем да прокараме една аналогия. Когато едно малко дете по незнание си допре ръката до пламъка на свещта, то прави това, понеже го привлича всичко, що блещи. Обаче, като си опари ръката, бързо я дръпва. После може да забрави и пак да си тури пръста в пламъка на свещта. Но като направи това няколко пъти, после добива опитност и не се излага на такова страдание. Също така и всяко страдание в социалния, народния и международния живот показва, че са нарушени известни закони. Така колективното съзнание на човечеството се разширява, добива нова светлина и постепенно се приближава до правилното разбиране законите на живота.
към текста >>

После може да забрави и пак да си тури пръста в пламъка на свещта.
Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как? Чрез страдания, чрез противоречия, които идват като резултат на методите, които са отклонения от великите природни закони на разумния живот. Можем да прокараме една аналогия. Когато едно малко дете по незнание си допре ръката до пламъка на свещта, то прави това, понеже го привлича всичко, що блещи. Обаче, като си опари ръката, бързо я дръпва. После може да забрави и пак да си тури пръста в пламъка на свещта. Но като направи това няколко пъти, после добива опитност и не се излага на такова страдание. Също така и всяко страдание в социалния, народния и международния живот показва, че са нарушени известни закони. Така колективното съзнание на човечеството се разширява, добива нова светлина и постепенно се приближава до правилното разбиране законите на живота. Положението, в което се намира днес човечеството, е една верига от противоречия. Но много ще се мами оня, който мисли, че причините за това положение се крият в тая или оная държава, в тия или ония държавни мъже, в тия или ония нарушения и пр.
към текста >>

99. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Върви той до възторжения поп, забравил и мъка и тегло, дърпа своята крава, забравил защо отива в града, не сеща вече какво е нависнало над главата му.
„Тоя си го бива, ще удари о земята и градските попове", мислеше бай Михо. „Така говори, че да се зачудиш, откъде му излизат думите". Цъкаше с език и казваше: „Много харно говориш, отче. Няма що, хубаво си се научил да проповядваш. Ако всичките като тебе приказваха, харни щяха да станат хората". Върви той до възторжения поп, забравил и мъка и тегло, дърпа своята крава, забравил защо отива в града, не сеща вече какво е нависнало над главата му. Полъхва край него пролетният ветрец, носи се край него мирисът на прасна пръст и зелена трева, слуша възторжената песен на чучулигите и не сеща, как стигат в града. – Ето, че наближихме, отче, рече той. – В града ли? – Да, отче. Отдалече се мяркаха високите кубета на църквите и върховете на високите тополи.
към текста >>

100. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако паметниците на древната култура бяха направени от желязо, от тях днес нямаше да има помен, защото желязото не е като камъка със свой живот и устойчивост, а метал, който изисква прекалено много грижи.
Изостави ли го, лежи в няма неподвижност и се разяжда от ръжда. Няма по-слабо от желязото, от тоя най-як на вид, най юначен метал. Нищо не изневерява повече от желязото, защото ако престанем да се грижим за него, за да продължим неговия живот, то ще рухне. Това знаят най-добре ония, които строят сгради, мостове, кули и други. Желязото е като един скъп храненик, от който, за да добиете нещо полезно, трябва да дадете премного. Ако паметниците на древната култура бяха направени от желязо, от тях днес нямаше да има помен, защото желязото не е като камъка със свой живот и устойчивост, а метал, който изисква прекалено много грижи. Желязото е най-кораво, най-упорито, но неустойчиво към външните влияния. То не може да преживе вековете. Желязото има грамадна завладяваща, но краткотрайна власт. То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24970102310181