НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
135
резултата в
90
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Тегота (ост.) - тежка, неприятна работа или задължение;
мъка
, грижа.
Строптиливост (книж. ост.) - упорит, своенравен, опърничав. Тарифа (ар.-исп.) - 1. разпис на цени за превоз, мита или надници. 2. разпис за движение на превозни средства.
Тегота (ост.) - тежка, неприятна работа или задължение;
мъка
, грижа.
Теке (ар.) - молитвен дом с жилища за дервиши; мохамедански манастир. Томува (ост.) - дателен падеж от този; на този. Трен (фр. ост.) - железопътен влак. Турям (ост.) - слагам, поставям.
към текста >>
2.
№76 (Пеню Киров)
Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от
недоимъка
, се решава на тази стъпка.
В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост.
Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от
недоимъка
, се решава на тази стъпка.
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.
към текста >>
3.
Речник на остарели и чужди думи
тегота (ост.) тежка, неприятна работа или задължение;
мъка
, грижа.
тарифа (ар.-исп.) 1. Разпис на цени за превоз, мита или надници; 2. Разпис за движение на превозни средства. тегна (ост.) тежа на някого.
тегота (ост.) тежка, неприятна работа или задължение;
мъка
, грижа.
текè (ар.) молитвен дом с жилища за дервиши; мохамедански манастир. тоже (рус.) също. томува (ост.) дателен падеж от този; на този. трен (фр.
към текста >>
4.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от
недоимъка
, се решава на тази стъпка.
Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго
време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от
недоимъка
, се решава на тази стъпка.
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.
към текста >>
5.
239 ПИСМО
Така и тука ние ще постегнем
ремъка
на колелото и всичко ще си тръгне по ред.
Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго. Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя.
Така и тука ние ще постегнем
ремъка
на колелото и всичко ще си тръгне по ред.
Съвременните хора ще трябва добре да си научат урока. Сега става преглеждане на общите сметки от 2000 години насам. Тая работа е сериозна. Бъдете смели и бодри духом, но същевременно и разумни. Трябва да бъдете и справедливи.
към текста >>
6.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
И ние сега само минаваме от една стая в друга на
замъка
.
Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля.
И ние сега само минаваме от една стая в друга на
замъка
.
Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>
7.
ФОРМУЛИ - Всички
След няколко такива клякания
мъката
и дразненията ви ще изчезнат.
Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: — Готов ли си още да говориш? После се вдига лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу. И като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи.
След няколко такива клякания
мъката
и дразненията ви ще изчезнат.
Упражнението внася успокоение в нервната система. Щом се раздразните, веднага пристъпете към това упражнение. формула 140 Изнасяте ръце напред, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте: Хармония, Хармония, Хармония.
към текста >>
8.
ФОРМУЛИ - (133-147) 'Очистени седем пъти'
След няколко такива клякания
мъката
и дразненията ви ще изчезнат.
Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: — Готов ли си още да говориш? После се вдига лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу. И като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи.
След няколко такива клякания
мъката
и дразненията ви ще изчезнат.
Упражнението внася успокоение в нервната система. Щом се раздразните, веднага пристъпете към това упражнение. формула 140 Изнасяте ръце напред, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте: Хармония, Хармония, Хармония.
към текста >>
9.
Формули 145-161 Очистени седем пъти
След няколко такива клякания
мъката
и дразненията ви ще изчезнат.
Дясната ръка се вдига нагоре, а лявата се спуска надолу. Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: Готов ли си още да говориш? После обратно, вдига се лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу и като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи.
След няколко такива клякания
мъката
и дразненията ви ще изчезнат.
Упражнението внася успокоение в нервната система. Щом се раздразните, веднага пристъпете към това упражнение. формула 152 Изнасяте ръце напред, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте: Хармония, хармония, хармония.
към текста >>
10.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към
момъка
, станал невидим.
След това ще се яви или роди православний Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов. Амин.**** " Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия.
Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към
момъка
, станал невидим.
Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал: — Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир.
към текста >>
С
мъка
той се изтръгнал от опасността, като оставил част от расото си в ръцете им.
Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал: — Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир. Същият дух и в други важни моменти на живота на свещеник Константин му се е явявал. В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият.
С
мъка
той се изтръгнал от опасността, като оставил част от расото си в ръцете им.
В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла, тласкана от силен вятър, голяма военна гемия.
към текста >>
11.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Особено майка ми с голяма
мъка
понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън.
Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги. На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството.
Особено майка ми с голяма
мъка
понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън.
Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир. Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток. При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот. Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите.
към текста >>
12.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
Или когато една пеперуда лети над
пламъка
на свещ; много естествено е, че ще си изгори крилцата.
— Брей, интересна работа, Гръблев - продължи по телефона адютантът. - Ти каза, че може да му се случи нещо, и виж какво стана! Аз мисля, че всичко това е станало по силата на Възмездието. Учителя не си отмъщава, а това е естествена последица от човешката постъпка: хвърляш един камък - той пада на земята. В случая Учителя може да се сравни с канара, о която се блъска една бутилка; много естествено, бутилката ще се счупи.
Или когато една пеперуда лети над
пламъка
на свещ; много естествено е, че ще си изгори крилцата.
Делото на Учителя е Божие дело и не може да се спре. На другия ден след инцидента на Ташла-тепе следобед ме срещна адютантът на началника на гарнизона. Казах му, че искам да вляза направо при началника, без да му докладва. Аз бях любимец на началника и полковникът беше издал заповед, в която имаше специален параграф за моя подучастък. По негово мнение той във всяко отношение беше пръв в целия граничен сектор, а аз - най-младият капитан, но с най-добра домакинска и строева организация.
към текста >>
13.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и
камъка
(Христос) и ще можете да воювате.
Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.169 Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле - Той е постоянно на Земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята сила или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас - тук, на Земята.
Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и
камъка
(Христос) и ще можете да воювате.
Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. 170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянства дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени, духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и камъка в нея.
към текста >>
Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и
камъка
в нея.
Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. 170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянства дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени, духом отслабнали и пропаднали.
Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и
камъка
в нея.
Когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на Вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? " На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат отпред очите ви.
към текста >>
14.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
От
недоимъка
на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостежанието и скъперничеството.
Но ако ги искате, както подобава, и ако постоянствате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 ч. подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването.
От
недоимъка
на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостежанието и скъперничеството.
Затова когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно. И ние аслъ не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза.
към текста >>
15.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси
пламъка
на вашата свещ - пламъкът престава и Духът ви напуща.
И вие, за да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагадичка и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясно течаща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората; освен това ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена.
Защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси
пламъка
на вашата свещ - пламъкът престава и Духът ви напуща.
Та в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква, и аз зная защо тя страда: преди време тя се бе обикнала с един медиум, който е изгасил своята свещ, и сега тя е, която страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, да ги не престъпваме, та да избегнем страдания. После, трябва да следим нашите предчувствия. Така, когато срещнете един човек и има известно стеснение между теб и него, да знаете, че с това Господ прави известна преграда и ти непременно трябва да избегнеш да се съединяваш и сливаш с него.
към текста >>
Но момата искала да отучи
момъка
да туря окото си на дупката.
Когато ви разказват приказки вроде на ония от Хиляда и една нощ, те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, удари с жезъла си канарата363, изскочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с Невидимия свят по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим често пъти с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди тридесет и пет години един български младеж в едно от варненските села364 обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа.
Но момата искала да отучи
момъка
да туря окото си на дупката.
Една вечер с един железен язик тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошъл пак да гледа, извадил окото си. Много пъти и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото. Христос иска да ни даде Знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва.
към текста >>
16.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с
момъка
и се омъжила.
Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... - Едната душа може да бъде в Невидимия свят, а другата - в материалния, и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на Земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото и се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с
момъка
и се омъжила.
Има ли нещо вярно в това? Н.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и и се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе.
към текста >>
17.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и
камъка
(Христос) и ще можете да воювате.
(I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята.
Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и
камъка
(Христос) и ще можете да воювате.
Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали.
към текста >>
Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и
камъка
в нея.
Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали.
Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и
камъка
в нея.
И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? “ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви.
към текста >>
18.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
От
недоимъка
на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването.
От
недоимъка
на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим.
към текста >>
19.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Защото, когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси
пламъка
на вашата свещ – пламъкът престава и Духът ви напуща.
Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагажичка4 и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясна, течаща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората. Освен това, ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега, някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение, само ако е възбудена.
Защото, когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси
пламъка
на вашата свещ – пламъкът престава и Духът ви напуща.
Та в големия наш гняв има опасност да се угаси нашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква, и аз зная защо тя страда: преди време тя се бе обикнала с един медиум, който е изгасил своята свещ и сега тя е, която страда. Ето защо, ние трябва да разбираме законите, да ги не престъпваме, та да избегнем страдания. После, трябва да следим нашите предчувствия. Така: когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, да знаете, че с това Господ прави известна преграда и ти непременно трябва да избегнеш да се съединяваш и сливаш с него.
към текста >>
Но момата искала да отучи
момъка
да туря окото си на дупката.
Когато ви разказват приказки в роде3 на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка, както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят, по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим, често пъти, с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа.
Но момата искала да отучи
момъка
да туря окото си на дупката.
Една вечер, с един железен язик,4 тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошел пак да гледа, извадил окото си... Много пъти, и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото. Христос иска да ни даде знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва. Много често ме питат – как връзваме дявола.
към текста >>
20.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с
момъка
и се омъжила.
Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи.
Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с
момъка
и се омъжила.
Има ли нещо вярно в това? И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе.
към текста >>
21.
1920_1 Биографични справки
„Семейство Иларионови ме приеха тъй сърдечно и мило, че не почувствах голяма
мъка
" – спомня си Надежда Иларионова.
Иларионови си осиновяват момиченце Надежда от с. Стрелец, Горнооряховско, на 10 години. Майката починала и бащата, Иван Маринов, останал с шест деца. Брат Герджиков познавал бащата и го помолил да даде едно от децата си. Надежда сама пожелала да иде, без да знае къде я дават и на кого.
„Семейство Иларионови ме приеха тъй сърдечно и мило, че не почувствах голяма
мъка
" – спомня си Надежда Иларионова.
ПЕТЪР КАМБУРОВ Оттук нататък често ще привеждаме спомени на брат Петър Камбуров, затова накратко ще запознаем читателя с неговата автобиография: Роден съм на 1 декември 1899 г. стар стил, в гр. Стара Загора, в семейството на Стефан и Екатерина Камбурови.
към текста >>
22.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех
камъка
и с дългата си шепа едвам го обхванах.
След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво.
Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех
камъка
и с дългата си шепа едвам го обхванах.
А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние.
към текста >>
Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих
камъка
, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото.
Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як.
Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих
камъка
, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото.
Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря „Няма значение — левичар или левак, друг път да не посяга с лявата ръка към хляба.” Това нещо го запомних.
към текста >>
23.
1922_4 Спомени на Борис Николов
Това не бяха обикновени светлини, имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в
пламъка
.
Отпред имаше един светилник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал. Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата.
Това не бяха обикновени светлини, имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в
пламъка
.
Когато Учителя нареди обстановката и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме оттам в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата. От съседната стая, през вратата, всеки поглеждаше вътре как е наредено.
към текста >>
24.
1922_22 Молитви и формули
Няма
мъка
на душата, при която тя да не може да се тонира.
(192-193 стр.) Учителя изпя следните думи: Firfurfen tau bi aumen Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да тонирате.
Няма
мъка
на душата, при която тя да не може да се тонира.
Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр. тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи.
към текста >>
25.
017. Път към монашеско подвизаване
Константин Дъновски и неговите другари с голяма
мъка
успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.27
Димитрий” (Кассъма джасими)”, отпечатана като лично негово издание през 1905 г., съдържаща осем печатни страници, извадки от която предаваме по-долу. През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима него-ви другари – Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун разразилата се страшна морска буря разбила гемията, с която пътували четиримата младежи.
Константин Дъновски и неговите другари с голяма
мъка
успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.27
към текста >>
26.
032. Послеслов
С
мъка
децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп.
При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора.
С
мъка
децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп.
Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение.
към текста >>
27.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "
Камъка
на съкровището" и оттам се ходеше нагоре.
Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Аз винаги съм Го виждала с бастун. Но Той не се подпираше, държеше го в ръка. Бастунът беше символ у Него. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила, съм Го виждала да се облегне на бастуна.
Когато ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, а имаше една права пътека нагоре, по която се излизаше на "
Камъка
на съкровището" и оттам се ходеше нагоре.
Учителят казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава. Той казваше: "Трябва да си поемеш дъх." Елена Андреева Тогава Учителят беше на 60 години, а ние на 20-25 години. Един ден си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него.
към текста >>
28.
УЧЕНИЦИ
Савов с
мъка
се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и стене.
По онова време войниците ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите. И точно по това време минава Савов, който носи един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: "Ето го - Дънов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството! " Всички скачат на крак, втурват се към Савов, хващат го и му налагат такъв бой, че го просват на земята. След това войниците побягват доволни, че са се справили с врага на царството.
Савов с
мъка
се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и стене.
Минава случайно същата сестра и го вижда. "Какво ти е брат Савов? " - "Взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление пред Божието възмездие. А брат Савов като гледа сестрата, смята, че тя плаче заради него и продължава да разказва с най-големи подробности за нанесения му побой.
към текста >>
Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Четат, преписват, извличат точките и от
мъка
плачат.
"Брат Боев, няма ли някакъв изход за нашата работа? " - "Отидете при Учителя да видим какво ще ви каже". Отиват и през цялото време мълчат с наведени глави. Казал им: "Отидете при стенографките и вземете онази беседа. Прочетете си я, извадете по 30 точки за майката и 30 точки за дъщерята и почнете да ги изпълнявате.
Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Четат, преписват, извличат точките и от
мъка
плачат.
Наближават два месеца, откакто този приятел е на Изгрева и за него се грижат двете сестри по точки от двата списъка. Майката и дъщерята носят списъка при Боян Боев и той ги изпитва дали знаят точките наизуст. Знаят ги. После отива при Учителя и му докладва докъде е стигнал случаят. "Да си приберат мъжа, но да работят по тези два списъка!
към текста >>
29.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа,
мъката
, да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде загубена.
Реших и аз да търся този свят на удоволствията. Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към два или три часа след полунощ се прибрах на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили. На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителят пред мене: "Къде ходиш? ", с мек бащински тон ме запита Той. От тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя.
Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа,
мъката
, да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде загубена.
Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света. По обед в един горещ летен ден се прибирам вкъщи. Гледам в съд с вода, поставен на слънцето, да се дави една оса. Исках да й помогна и за да я извадя бързо, си послужих с първия предмет, който ми попадна в ръка - малко кръгло огледалце. Поставих огледалцето пред осата.
към текста >>
Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с Учителя и Той все с
мъка
и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка.
Десет години по-късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и беше проправил този път да мине възможно най-безболезнено. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията.
Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с Учителя и Той все с
мъка
и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка.
Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже пропастта, към която отивах; сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава и продължих. Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха.
към текста >>
30.
АСЕН АРНАУДОВ
В безмълвна
мъка
- безмълвното бдение,
където душата е бдяла, от много години където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани,
В безмълвна
мъка
- безмълвното бдение,
О, нишки, от слънце облени. "Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата."
към текста >>
31.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в
замъка
Ерде.
теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти. Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал.
За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в
замъка
Ерде.
Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичке-и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Влиза в градината и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал. Той отначало се е отклонил от нея и не искал да се среща и да разговаря с жена.
към текста >>
32.
РАДИ ТАНЧЕВ
И селянинът разбира от стоката, но разбира и от труда и
мъката
.
Не го ли мамят селяните? " Учителят отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: "Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката, дето ми я продават. Питам колко струва и плащам.
И селянинът разбира от стоката, но разбира и от труда и
мъката
.
Като му дам парите, аз го поглеждам в очите и по тях разбирам, че той не може да ме излъже. И да иска, не може да ме излъже, защото той разбира от пари, а пък аз разбирам от очи. И така се разбираме. Досега нито един не ме е излъгал. Те всички знаят, че аз не разбирам от пари.
към текста >>
Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма
мъка
.
Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте". "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа". Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля. Мария Тодорова В предсмъртния си час бай Ради се изповядал на баща ми, понеже татко ходеше да му помага, да го гледа, каквото може да му бъде в помощ.
Един ден той казал на татко: "Иванчо, за нищо не ми е мъчно, но имам една голяма
мъка
.
Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя. Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая! " А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с тази мотика.
към текста >>
Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази
мъка
, че не можах да науча гамата.
Учителят ми каза да науча гамата. Пък аз отидох и си купих една голяма мотика - 4 кг и отидох да се похвала на Учителя. Рекох: "Учителю, гледай каква голяма мотика си купих, хубаво ще копая! " А Учителят тракна и затвори вратата без да ме погледне. И аз не можах да копая с тази мотика.
Разболях се и ето заминавам си може би скоро, но останах с тази
мъка
, че не можах да науча гамата.
Ако бях я научил, щях да имам още живот, за да довърша още някои работи." Станка Тотева
към текста >>
33.
НЕПОСЛУШАНИЕ
По едно време Учителят спрял, погледнал към
момъка
и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна.
Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено.
По едно време Учителят спрял, погледнал към
момъка
и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна.
Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и животът ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм?
към текста >>
С
мъка
преглътнаха този урок на Учителя.
Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет-двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха.
С
мъка
преглътнаха този урок на Учителя.
Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действат, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок.
към текста >>
34.
ПОСЛУШАНИЕ
Пиши й да дружи с
момъка
, но до един месец да не сключва брак".
В едно писмо до майка си дъщерята споделила, че дружи с някакво момче и я моли да попита Учителя, дали да се оженят двамата. Майката споделила това нещо със сестра Недка, майката на Станка. Последната й казала: "Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже". Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителя. Последният отговорил: "Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят!
Пиши й да дружи с
момъка
, но до един месец да не сключва брак".
Минал един месец и дъщерята писала на майка си, че момъкът починал. Ето какви чудни работи знаеше Учителят и как оправяше човешките съдби. Мария Тодорова Още от самото начало на Школата някои младежи правеха опити за издаване на списания. Излезнаха по един-два броя, но списанията останаха неизкупени и така те финансово се разориха.
към текста >>
35.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
С голяма
мъка
извървях пътя до "Опълченска" 66, поради сълзите, които течаха от двете ми очи.
До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя. Реших да отида при Учителя. Като минавах покрай къщата на приятелката си, позвъних на вратата да й се обадя. Тя се уплаши като видя лицето ми.
С голяма
мъка
извървях пътя до "Опълченска" 66, поради сълзите, които течаха от двете ми очи.
Там в градинката чакаха много хора. Отидох под вишната до стобора да чакам своя ред, измъчвана страшно от окото си. По едно време Учителят излезе от къщата и тръгна да прекоси двора. Като ме видя още отдалеч, се отби при мен и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай.
към текста >>
36.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
На самия връх до едно малко клекче се намираше
камъка
, на който Учителят сядаше.
Това са формули, които Учителят ни е дал. Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула Учителят казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си.
На самия връх до едно малко клекче се намираше
камъка
, на който Учителят сядаше.
Той е четвъртит като стол. Наоколо ние сядахме и прекарвахме чудни часове на братски, идеен живот, на единство. Гледката оттук бе незаменима - долини наоколо, върхове, просторите вдъхновяват. Вижда се билото на Балкана, Мусала, а при ясно време и Белмекен. Наблюдава се цяла верига от върхове и била.
към текста >>
37.
ПОСТ
Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови
камъка
.
За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминат шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате защо страдате, казвам: "Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно.
Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови
камъка
.
На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са част от неспазване на 12-дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък.
към текста >>
38.
ЯСНОВИДСТВО
Тежка
мъка
тежала на душата й.
Георги Събев Това ми го разказа една сестра - името й няма да кажа. Тя отивала на беседите тогава, когато на душата й било тежко, когато нямала друга радост. Наистина, както това ставаше с всички нас, след беседата тя чувствала радост, която не могла да се сравни с нищо друго на света. Тоя ден тя била много умъчнена.
Тежка
мъка
тежала на душата й.
Около нея изглеждало непрогледно тъмно. Тя слушала с радост думите на Учителя и току я налегнал един въпрос, който тя сама чувствала и отправя към Учителя: "Ние поне сме греховни, правили сме и правим грешки, заради които си получаваме нашите наказания - страдаме. Ами Ти, който си съвършен и безгрешен, каква сила те принуди да дойдеш на тоя грешен свят и да страдаш заедно с нас? Твоите страдания от какво са заслужени? "
към текста >>
Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и
мъка
защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила.
Косата Му, брадата Му, веждите Му, целите заскрежени. Дожаля ми и досрамя ме да Го безпокоя. Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден, петък - имахме клас. От класа трябваше право да бързам за гарата. Нямаше възможност да ме приеме и сутринта.
Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и
мъка
защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила.
Ровя, търся, анализирам себе си цяла нощ. На сутринта отивам на беседата и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо Учителят не ме прие цяла ваканция. Това се случваше за пръв път. Учителят дойде и започна да говори. Аз съм се навела, нито Го гледам, нито дори Го слушам какво говори.
към текста >>
Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в
камъка
, виждаш чуден пейзаж.
Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи. За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене.
Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в
камъка
, виждаш чуден пейзаж.
Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях.
към текста >>
Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма
камъка
на пръстена.
Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа.
Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма
камъка
на пръстена.
Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него!
към текста >>
Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила
камъка
на пръстена.
Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена.
Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила
камъка
на пръстена.
Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го!
към текста >>
Това е един светъл дух, вграден в
камъка
.
Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го!
Това е един светъл дух, вграден в
камъка
.
Това е скъпоценен камък". Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък. Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме.
към текста >>
Не сме се виждали, не си ми казал." И брат Слави, хъка-
мъка
, си казал.
Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа. Обаче не минали десет - петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: "Георге, когато ще Ми изпращаш вода, искам лично ти да ми я наливаш". Брат Куртев си казал: "Какво ли е станало сега? " и извикал брат Слави. "Я ми кажи, какво стана с водата?
Не сме се виждали, не си ми казал." И брат Слави, хъка-
мъка
, си казал.
Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня. Гради Минчев Имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръце и с това се препитаваше. Идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение.
към текста >>
39.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Като си попълни
недоимъка
, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата предаде точно думите на Учителя.
Оттам ще яде." - "Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " - "На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба.
Като си попълни
недоимъка
, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата предаде точно думите на Учителя.
Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва риба и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко за една седмица състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: "Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играете днес Паневритмията." Тя се обръща засмяна: "Днес аз не играех, а плувах в небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
към текста >>
От
мъка
съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа.
Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен. Чичото и свекърът всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца.
От
мъка
съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа.
Лекарите не ми дават да ставам. А затова, гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". Учителят й каза: "Няма нищо страшно, всичко ще се оправи! " А тя плаче, сълзите й текат, хълца. Учителят се смее и казва така: "След един месец ще ти изпратя писмо.
към текста >>
Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с
мъка
на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя.
Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. "Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " - "Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София.
Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с
мъка
на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя.
Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Наталия Чакова
към текста >>
Моето лумбаго бе останало на
камъка
, на който почивах.
Учителят, който беше в едната група, спря там за малка почивка, да си отдъхнат възрастните, както и да се съберат пръснатите по цялата урва приятели. Когато пристигнаха и последните, почакахме още малко, за да могат и те да си отдъхнат. Тъкмо гледах къде да седна, когато Учителят ми посочи големия камък. Полуоблегната, полуседнала, слушах разговорите, които се водеха с Учителя. Когато станахме да продължим по лъкатушния път, за моя голяма изненада вече не чувствах никакви болки.
Моето лумбаго бе останало на
камъка
, на който почивах.
Много се зарадвах, че дойдох на тази екскурзия, за да се върна здрава. Как бе станало това, не зная, това лумбаго бе ме мъчило много години. Разказала: Ал. Н. Майката на Стоян се оплаквала, че е болна, но не знаела от какво. Ту болки в гръдния кош, ту болки в стомашната област.
към текста >>
40.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Описвам болестта си, описвам
мъката
си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него; пиша, че не искам да оставя децата си без учител, а не мога да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна.
Болна съм от няколко дни, но ходя все пак на училище. Лекар наблизо няма. Каруца не може да изгази до гарата. Всичко, което знаех, опитах, за да си помогна, но не можах. И седнах да пиша писмо на Учителя.
Описвам болестта си, описвам
мъката
си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него; пиша, че не искам да оставя децата си без учител, а не мога да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна.
Докато писах, почувствах, че малко ми поолекна и не преписах писмото на чисто, защото беше вече време за училище. Затворих тетрадката и отидох на училище. Там ми поолекна още повече. Когато се върнах реших, че няма защо да изпращам писмото на Учителя, да Го безпокоя. След няколко дни получавам писмо от Учителя: "Писмото ти получих..." Обяснения за болестните състояния, напътствия за живота, но съвет за лечение нито един.
към текста >>
Майката се поболяла от
мъка
.
Окото му било съвършено здраво. Той изтичал радостен при Учителя и Му благодарил, че оздравял по този чуден начин. Учителят казал само: "Значи законът е верен". Влад Пашов Една майка в провинцията имала дъщеря с психическо разстройство, ненормално говори.
Майката се поболяла от
мъка
.
Дъщерята става на 16-18 години. Майката е много разтревожена, че лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал: "Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически или духовни". Майката пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря.
към текста >>
С жена си били много привързани към нея и майката от
мъка
се парализирала и била много зле.
По едно време дойде непознат човек, много загрижен и разтревожен. Попита за Учителя, може ли веднага да влезе и говори с Него. Казахме Му, че не е хубаво да прекъсва разговора Му с лицето, което е при Него, но че след като излезе то, ние му отстъпваме реда си, щом като работата му е много спешна. Но този, който беше при Учителя се забави доста и човекът ни разказа защо е разтревожен и бърза. Имали единствена любима дъщеря, която преди една седмица се омъжила за пълномощен министър в Румъния и заминала с него там.
С жена си били много привързани към нея и майката от
мъка
се парализирала и била много зле.
До този момент лекарите не могли да й помогнат и не давали никакви надежди. Наши сестри познавали жена му, посетили ги и го насърчили да помоли Учителя да й помогне. Но човекът при Учителя се бави и той е много неспокоен. По едно време Учителят изпрати посетителя и влезе при нас. Човекът Му разказа всичко и Го помоли да помогне на жена му.
към текста >>
Не малка
мъка
била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева.
Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител! И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал.
Не малка
мъка
била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева.
Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище? " - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата. "С колко премина? " - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на Витоша." От тези думи Георги напълно се слисал.
към текста >>
41.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ
Най-по- сле реших да споделя с Учителя тази си
мъка
.
Знам, че Неговото време е скъпо и е зает с много по-важни работи, затуй гледах личните си въпроси сам да ги уреждам. Но един път така се случи, че в службата ме бяха поставили да работя при един старец, който непрекъснато пушеше. А касите ни са една до друга и аз съм непрекъснато до него, рамо до рамо. Той не може да се откаже от цигарите, а аз да ги пуша не мога, и така живеех в едно противоречие. Мина месец, два - цели дни аз съм потопен в тютюнев дим и ми беше страшно неприятно.
Най-по- сле реших да споделя с Учителя тази си
мъка
.
Отидох и Му разказах всичко. Той помълча малко и каза: "Рекох, ще се нареди! " Аз помълчах и възразих: "Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към Витоша - планината беше покрита със сняг. "Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине? " Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него.
към текста >>
Не зная какво стана с мене, но
мъката
ми изчезна.
Учителят взе пергела и започна да измерва с него чертежа. Не ми продума нищо, а само ми подаде пергела. Аз го взех автоматично, без да зная защо ми го дава. Щом хванах пергела в ръката си, тежестта, която изпитвах, изведнъж се стопи. В същата минута ми олекна, а от очите ми бликнаха буйни сълзи.
Не зная какво стана с мене, но
мъката
ми изчезна.
Разбрах, че пергелът стана проводник, чрез който Учителят трансформира известни енергии, които са ме мъчили, кармично са идвали от миналото ми. Колю Драгнев Една сестра, която никога не се е приближавала много до Учителя, ми разказа: "Живеех в града. Посещавах беседите, харесваха ми, уважавах Учителя, но никога не бях се приближавала до Него. Никога не бях разговаряла с Него.
към текста >>
По едно време се натъкнах на едно противоречие в живота си и една
мъка
заседна в душата ми.
Една сестра, която никога не се е приближавала много до Учителя, ми разказа: "Живеех в града. Посещавах беседите, харесваха ми, уважавах Учителя, но никога не бях се приближавала до Него. Никога не бях разговаряла с Него. Аз съм без образование, простичка, какво ще разговарям с Него. И отдалеч само Го гледах, слушах и Му се радвах.
По едно време се натъкнах на едно противоречие в живота си и една
мъка
заседна в душата ми.
Борих се ден, два, три, месец, година да се освободя от нея, не успях. Тази мъка не ме напущаше. Нямам близки, които да ме разберат и да ми помогнат, нямах на кого да кажа. Мина ми бегло през ума да ида при Учителя. Той, казват, разбирал хората и им помагал, но веднага отхвърлих тази мисъл от стеснение.
към текста >>
Тази
мъка
не ме напущаше.
Никога не бях разговаряла с Него. Аз съм без образование, простичка, какво ще разговарям с Него. И отдалеч само Го гледах, слушах и Му се радвах. По едно време се натъкнах на едно противоречие в живота си и една мъка заседна в душата ми. Борих се ден, два, три, месец, година да се освободя от нея, не успях.
Тази
мъка
не ме напущаше.
Нямам близки, които да ме разберат и да ми помогнат, нямах на кого да кажа. Мина ми бегло през ума да ида при Учителя. Той, казват, разбирал хората и им помагал, но веднага отхвърлих тази мисъл от стеснение. Заживях с мъката си, която ме разяждаше отвътре и която можеше да ме поболи. Една нощ сънувам Учителя, че се приближава при мене и ми казва: "Можете ли да ми купите една питка?
към текста >>
Заживях с
мъката
си, която ме разяждаше отвътре и която можеше да ме поболи.
Борих се ден, два, три, месец, година да се освободя от нея, не успях. Тази мъка не ме напущаше. Нямам близки, които да ме разберат и да ми помогнат, нямах на кого да кажа. Мина ми бегло през ума да ида при Учителя. Той, казват, разбирал хората и им помагал, но веднага отхвърлих тази мисъл от стеснение.
Заживях с
мъката
си, която ме разяждаше отвътре и която можеше да ме поболи.
Една нощ сънувам Учителя, че се приближава при мене и ми казва: "Можете ли да ми купите една питка? " Събудих се и мислих върху съня какво може да значи. Ако е символичен, не разбирам от символи, не разбирам какво трябва да направя. И реших да изпълня буквално, каквото ми каза в съня - да купя една питка, да я занеса на Учителя и да Му кажа какво съм сънувала. После се разколебах и се отказах, но сънят е все пред очите ми, където и да отида, каквото и да правя.
към текста >>
- обикновен разговор, но за
мъката
ми нито аз, нито Той отвори въпрос.
Учителят пое питката, веднага отчупи едно парченце от нея и почна да яде. Покани ме да седна. Занесе питката зад паравана и седна срещу мене. После си затвори очите и дълго мълча. След това ме поразпита как прекарвам, къде живея, как живея, какво работя и т.н.
- обикновен разговор, но за
мъката
ми нито аз, нито Той отвори въпрос.
Даже и на ум не ми мина за нея. Така беше заличена от съзнанието ми. След малко стана, подаде ми ръката си, целунах я и си излязох, но така леко, леко ми стана и на тялото, и на душата, че не сетих как слязох в града. От този момент мъката, която носех в душата си от години, ме напусна и никога вече, до ден днешен, не се яви. Аз разбрах, че Той направи това.
към текста >>
От този момент
мъката
, която носех в душата си от години, ме напусна и никога вече, до ден днешен, не се яви.
След това ме поразпита как прекарвам, къде живея, как живея, какво работя и т.н. - обикновен разговор, но за мъката ми нито аз, нито Той отвори въпрос. Даже и на ум не ми мина за нея. Така беше заличена от съзнанието ми. След малко стана, подаде ми ръката си, целунах я и си излязох, но така леко, леко ми стана и на тялото, и на душата, че не сетих как слязох в града.
От този момент
мъката
, която носех в душата си от години, ме напусна и никога вече, до ден днешен, не се яви.
Аз разбрах, че Той направи това. И разбрах, че Той е знаел всичко и затова ме извика по такъв особен начин, за да ми помогне. Сега, кой човек, коя сила може да ме разколебае в Него, в Неговата мъдрост и сила? - Никой, никога! "
към текста >>
42.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
"Голяма ще бъде
мъката
ми, Учителю.
През деня се водило сражение с променлив успех. Войсковата част, където бил Иларионов, била обкръжена от неприятеля. По това време Учителят бил на гости във Велико Търново в неговия дом. Бил настанен на горния етаж. По едно време Той слиза бързо при сестрата и я пита как би преживяла, ако той не се върне.
"Голяма ще бъде
мъката
ми, Учителю.
Нека се върне." Учителят пак се качва горе. В това време се явява при Иларионов и го извежда назад, извън обкръжението. Сръбският пост ги видял, но останал пасивен по непонятни нам причини. Учителят пак слязъл долу при сестра Иларионова, като й казал, че съпругът й е спасен. Когато войната приключила и брат Иларионов се връща в дома си, жена му подробно му разказала за разговорите, които бе водила с Учителя през ония решителни за живота му дни, когато той по чудо бил спасен от смърт и от пленничество.
към текста >>
43.
НОВОТО УЧЕНИЕ
Ще срещнеш само
мъка
и невежество по пътя си.
Той работеше като висш чиновник в полиграфията, държавен оценител, уважаван от всички. Беше готов да остави всичко. Явява се един ден пред Учителя с малко вързопче дрехи и казва: "Реших вече да тръгна из страната, да разнасям Учението". Учителят, като го гледа с грейнало лице, му казва: "Освен че няма кому да проповядваш, но ти ще обеднееш. Ще се напълниш с въшки и други гадини.
Ще срещнеш само
мъка
и невежество по пътя си.
От всичко това нищо няма да излезе. Върни се на службата си. Моите ученици ще служат и ще се подвизават там, където животът ги е поставил. Светът има нужда от учители-светии, чиновници- светии, съдии-светии, адвокати-светии, майки и бащи-светии. Този начин на проповядване вече е опитан от проповедниците на Евангелието.
към текста >>
Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай
камъка
; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: "Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора.
Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай
камъка
; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата, но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква?
към текста >>
44.
РАДОСТ И СКРЪБ
Когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: Вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: "Както водата измива
камъка
, така нека измие, нека отнесе и моята скръб."
От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно. Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост. Ако носите сребърен пръстен, ще страдате по-малко. Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва.
Когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: Вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: "Както водата измива
камъка
, така нека измие, нека отнесе и моята скръб."
Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. Казваш: Много плаках, много страдах. Значи, ти си пролял най-ценното на земята. Събирайте сълзите си! Повече от 10 минути да не се плаче.
към текста >>
45.
ЛЮБОВ
Всяка мома, която се излъже да каже на
момъка
, че го обича, тя е на погрешен път.
Човек обича, докато мълчи, докато не говори за любовта си. Почне ли много да говори за любовта си, той се намира в края на своята любов. Ако мъжът и жената искат да живеят по-дълго време на Земята, те никога нищо не трябва да говорят за своята любов. Нито жената трябва да казва на мъжа си, че го обича, нито мъжът трябва да казва на жена си. Ако изказват любовта си, техният живот на Земята ще се съкрати.
Всяка мома, която се излъже да каже на
момъка
, че го обича, тя е на погрешен път.
Любовта не се определя във време и пространство. Всички хора, които изучават външната любов и живеят в нея, са недоволни, нещастни. Започнеш ли да изучаваш вътрешната Любов и да живееш в нея, ти ще се освободиш от всички несгоди и нещастия в живота. Почне ли да мисли за човешката любов, човек е вече извън Божията Любов и не може да бъде здрав, умен, добър и чист човек. Човешката любов е вода, взета от локвите и блатата, Божията Любов е вода от чист планински извор.
към текста >>
46.
УСПЕХ
Веднъж, при разговор с Учителя споменах
мъката
си, че не ми върви в живота.
УСПЕХ Спомени на ученици
Веднъж, при разговор с Учителя споменах
мъката
си, че не ми върви в живота.
Тичам, хлопам, работя, а кога ще се радвам. Той се усмихна и каза: "Всеки човек идва на земята с благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на земята с тласъка да се движи напред и нагоре.
към текста >>
47.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Затова дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам Знание и Мъдрост, да ви утеша като взема част от
мъката
ви и ви предам радостта да чуете Божието живо Слово.
Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, аз даже в кухнята си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници!) Знам всички езици, но не искам да цапам устата си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята. Христос ми каза: "Иди да помогнеш на тоя народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятстващи духове."
Затова дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам Знание и Мъдрост, да ви утеша като взема част от
мъката
ви и ви предам радостта да чуете Божието живо Слово.
Съдбините на този народ са в мои ръце. Между българите като дойдох, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент. А какво ще направиш от българското дърво? - От едно българско тяло, каквото можеше да се направи, направих, повече от това не може. Колкото и да го облагородяваш, все си е българин.
към текста >>
48.
ЛЮБОВТА ИЗКЛЮЧВА НАСИЛИЕТО
След като е удрял няколко години върху
камъка
, той се е изтъркал и унищожил.
За новия обществен строй трябва да се направи нова инсталация. Народите и обществата си служат със закона на насилието, както във физическо, така и в психическо отношение. Насилието унищожава хората, но не ги променя. Насилието е подобно на чук или брадва. Какво допринася чукът?
След като е удрял няколко години върху
камъка
, той се е изтъркал и унищожил.
Така постъпват всички насилници и тирани. По този начин се самоунищожават. Днес хората повдигат въпроса: "Трябва ли да се налага смъртно наказание? " - Според законите на живата Природа, смъртното наказание не се позволява. Докато хората се бият и наказват, те вървят в разрез със законите на живата Природа.
към текста >>
49.
КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
Тримата представители бяха поставили тези пет-шест
камъка
в една епруветка.
Еврейската община в София бе предусетила как ще се развият нещата. Съветът на синагогата и управата на еврейската община вземат решение, което озадачи всички ни. Идват трима техни представители на Изгрева, търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват символи при тяхното богослужение в София. Тази синагога е най-голямата от всички в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител!
Тримата представители бяха поставили тези пет-шест
камъка
в една епруветка.
Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място, но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази. Не е ли това мълчалив зов за помощ? Учителят ги прие и каза: "Добре, оставете ги, ще ги пазя! " Най-чудното е, че Учителят прие да ги пази. Даването на диамантите представляваше една безмълвна молба към Учителя да ги закриля.
към текста >>
50.
ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ
Това бе зимната екскурзия до
камъка
през 1925 г.
Казваха се "ракети". Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те, трима души, заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме още няколко часа и следобед слязохме в Чам Кория. В уречения час колата дойде и ни откара в София.
Това бе зимната екскурзия до
камъка
през 1925 г.
Борис Николов Бяхме на Рила. Цар Борис III беше дошъл на Първото езеро и се беше скрил в клековете при реката, където водата се влива в езерото. Беше дошъл инкогнито. Изпрати своя приближен Свилен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на Второто езеро.
към текста >>
51.
ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Във всички случаи, когато някой изказваше страданието си,
мъката
или болката си, Учителят слушаше внимателно и отговаряше заинтересовано, като му даваше съвет или наставление.
Дори зададе някои въпроси, на които те с готовност отговаряха. Хората не обичат да им разказват това, което знаят. Ако някой разкаже нещо, което другият знае, той веднага го пресича: "Остави това, зная го! " Не чух Учителят да каже такова нещо. Той всеки изслушваше с внимание.
Във всички случаи, когато някой изказваше страданието си,
мъката
или болката си, Учителят слушаше внимателно и отговаряше заинтересовано, като му даваше съвет или наставление.
Той сам е казвал, че понякога е трябвало да изслуша някого един час, два часа, а някога и повече. Ние виждахме Неговото търпение, сдържаност и благородство. Елена Андреева Всяка вечер една сестра-чиновничка донасяше на Учителя вестник "Мир". Ще дойде, ще целуне ръка на Учителя и ще Му подаде вестника.
към текста >>
52.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
Този, с когото бях свързала живота си, ме търпеше, понасяше с
мъка
, но не обичаше, както ми заявяваше твърде често.
Аз бях малка, никому неизвестна жена. Моето съществувание беше та- кова, че дори и най-близките ми едва ли го чувстваха. Но вътре в мен имаше едно сърце, което обичаше и страдаше ужасно. Имах една душа, която се разкъсваше постоянно от непосилни терзания. Много пъти, когато вървях по улиците, трамваят биваше твърде близо до мен и мисълта за смъртта бе станала постоянна спътница в живота ми, който бе изгубил всякакъв смисъл.
Този, с когото бях свързала живота си, ме търпеше, понасяше с
мъка
, но не обичаше, както ми заявяваше твърде често.
О, това за мен бе по-горчиво от най-ядовитата отрова и по-мъчително и страшно от самата смърт! Аз виждах очите му да просияват в светлина, когато той намираше думи и време само за нея... Така минаваха дните, по-тъмни от непрогледните нощи и сърцето ми течеше в гърдите ми като парче олово. За мене нямаше слънце, нямаше красота, нямаше нищо друго, освен болката, която ме терзаеше ден и нощ. И когато исках да сложа край на всичко това, аз отидох при Учителя.
към текста >>
Зная само, че вървейки и влизайки в стаята Му, усетих как в душата ми се разстила някаква чудна топлинка, която кара скованата ми от напрежение и
мъка
фигура леко да се отпуща.
- и ми кимна с глава. Отначало не можах да разбера - толкова ми бе странно, че между многото, мен първа вика и се огледах виновно наоколо - може би грешно съм разбрала. Но младото момиче, което ме бе заговорило преди няколко минути, се мярна пак пред очите ми и учтиво ме подтикна към Учителя, Който вече бе тръгнал. Тогава тръгнах след Него и влязох в стаята Му. Кой е Той и какво е Той, аз не зная.
Зная само, че вървейки и влизайки в стаята Му, усетих как в душата ми се разстила някаква чудна топлинка, която кара скованата ми от напрежение и
мъка
фигура леко да се отпуща.
Седейки на стола, аз не усещах нищо друго, освен чудна приятност, каквато не помня никога в живота си да съм усещала. Не помня колко време бях стояла така мълчаливо, гледайки Го, но когато най-после поисках да Му заговоря, не зная защо, стори ми се, че това, за което исках да Го моля, е толкова дребно, малко и не заслужава да Го безпокоя. Някак си ми стана стеснително, че ще Го занимавам с моя личен живот и почнах да се извинявам, препъвайки се на всяка дума. Но Той толкова внимателно ме слушаше и гледаше, щото треперещият ми от притеснение глас, се превърна в равен и спокоен. Не помня никога да съм говорила така откровено, така кротко и без прикриване нито на една мисъл.
към текста >>
Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга,
мъка
и скръб в мен, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота.
Аз не бях вече онази начумерената, вечно тъжната и песимистичната. На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми. Как стана това, аз не зная, зная само, че думите на Учителя, колкото и кратки да биваха, внасяха в мене тих мир и безгранична радост. А Той ми говореше за търпение, за безкористна обич и да виждам навсякъде и във всичко доброто и красивото. Спътникът в живота ми, като виждаше промяната в мен, зачудваше се, а после ставаше ласкав и приветлив.
Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга,
мъка
и скръб в мен, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота.
Тази светлина идваше от думите на Учителя, от Неговите очи, които ме гледаха благо и от Неговото присъствие, което винаги събуждаше в мен импулс за творческа работа. Сега, като слушам някои сестри да говорят за Учителя, виждащи Го с духовните си очи, понякога и аз въздъхвам, загдето и аз не мога да Го виж- дам така. Но като се обърна и погледна моя живот, аз Го виждам там като основен стълб, който ме е крепил и помагал през всичките дни. Тогава се усмихвам на себе си и казвам: "Нима мога да искам да видя Учителя в по-голямо величие от това, че Той е носител на живота и че днес мога да кажа, че живея, защото Учителят ми възвърна живота. Амин." Записал: д-р Стефан Кадиев
към текста >>
Мъката
не ме напущаше.
Записал: д-р Стефан Кадиев Беше съборен ден. Всичко бе празнично на Изгрева. Само аз, не зная защо, бях тъжна, без видима причина. Беседата свърши, изиграхме Паневритмията.
Мъката
не ме напущаше.
Всички се спуснаха да поздравят Учителя. Аз не исках в такова състояние да отивам при Него и се скрих в палатката След малко Учителят пратил Бучка - да отида веднага при Него. Аз се трогнах до сълзи: хиляден народ е край Него весел, само една душа е смутена, натъжена и Той вижда това! Никой не знаеше за това мое състояние. Все още не се решавах да отида при Него.
към текста >>
Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и
мъка
.
Когато се връщахме, аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие после тях, не зная. Може би ги прие, но им даде добър урок, ако въобще имаха предпоставки да го разберат. Но аз бях трогната и възхитена от тази постъпка, не заради това, че бях действащо лице в случая, но заради Неговото величие. Той, най-големият човек на Земята, е занят с най-малките и те, "величията", не трябва да ги пренебрегват, а да се научат от Него на обхода към тях.
Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и
мъка
.
Това беше по време на революцията в Испания. Там имало някаква душа, близка моя от миналото, която страдала много в момента и аз по симпатия съм чувствала нейното състояние. За мене това бе чудно и непонятно, но бях доста стеснителна да Го разпитвам как стават тези неща и има ли някакво облекчение страдащата душа. Едно разбрах: че за мене не е било добре, било е опасно, защото Той тъй настойчиво ме извика да ми смени състоянието и дори каза: "Ако не беше дошла, щеше да стане по-голяма авария." Аз се зарадвах и Му благодарих за Неговата бащинска грижа и доброта към мен. Наталия Накова
към текста >>
53.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
На
момъка
казвам, че тя го обича и той се отказва от намерението си.
Плачът не е състрадание. Питам ги колко продават скръбта си и я купувам. За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му; някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие; студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си.
На
момъка
казвам, че тя го обича и той се отказва от намерението си.
Като отговоря на всички телеграми,тогава заспивам. Аз чувствам Единството по следния начин: като обичаш някого - мене обичаш; като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва. Не ограничавам никого, затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведният седем пъти ще мине през огън, то ще трябва да се подготвите за това мъчение. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски.
към текста >>
54.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и трудно идваха думите и Той с
мъка
ги изговаряше.
По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кървясало. Имаше синини и подпухване по цялото лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи, все по-малко може да се храни, но идваше редовно на обяд и на Паневритмия. Говореше на беседи - класовете продължаваха през това време.
Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и трудно идваха думите и Той с
мъка
ги изговаряше.
Езикът Му беше вече засегнат - не можеше да говори, а фъфлеше. Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила! " Това беше нареждане, че цялото Братство трябва веднага да тръгне и да се качи на Рила. Започна бързо приготовление. Трябваше да тръгнем рано сутринта.
към текста >>
Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с
мъка
го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе.
Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с
мъка
го преместваше напред.
Още сме долу, в широкия път и сядаме да починем. В този момент тича Крум Няголов и вика: "Учителю, Стефка я ухапа змия! " Стефка е жена му, която се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите и очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие.
към текста >>
55.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО
Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта или вземи чук и начукай
камъка
, влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето Учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат Учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: "Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора.
Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта или вземи чук и начукай
камъка
, влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата, но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква?
към текста >>
56.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/
И голяма ще бъде неговата
мъка
.
И вашите тела ще станат подобни на вашата храна, така както вашият дух ще стане подобен на вашите мисли. Ето защо, вие не трябва да се храните с нищо, което е преобразуване от огъня, студа или водата. Защото варените, замразените или повредените продукти обгарят, охлаждат или отравят и вашето тяло. Не се уподобявайте на неразумния орач, който сее в земята варени, замразени или развалени зърна. Защото ще дойде есен и няма нищо да събере от своите полета.
И голяма ще бъде неговата
мъка
.
А бъдете подобни на този земеделец, който сее на своето поле зърна, пълни с живот; и тогава неговите поля ще се покрият с пшенични класове изпълнени с живот и ще му въздадат сто пъти повече от тези зърна, които той е посял. Защото истина ви казвам: живейте само с огъня на живота, но не подлагайте вашата храна на огъня на смъртта, който убива, както вашата храна, така и вашите тела и души." Един от тях попита: "Учителю, къде се намира огънят на живота? " Исус отговори: "Във вас - във вашата кръв и във вашето сърце."
към текста >>
57.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в
камъка
, нямаше да остане жив.
- Един поп пътувал с талига. Конят му се уплашил от нещо и хукнал. Талигата дошла до канавката и се обърнала и попът изхвръкнал от нея. Но случило се, че главата му се ударила в една къртичина, на меко. Така попът не пострадал - само малко се натъртил.
Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в
камъка
, нямаше да остане жив.
Същото ще се случи и с българите. Те ще минат благополучно през тази опасност. Учителят лично беше съобщил пред няколко братя офицери с висш чин, полковници, които бяха командири на полкове, как ще свърши войната. Но те бяха бойни офицери, знаеха какво значи военна тайна, знаеха какво значи и Божия тайна. Опазиха я, а после след войната разказваха, дори привеждаха и доказателства за това какво е казал Учителят.
към текста >>
58.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА
Когато разгъвах шпалтите да чета, от време на време поглеждах Учителя и сърцето ми се свиваше от
мъка
.
Тогава Учителят не беше добре, постепенно отпадаше. От месец септември се забелязваше чувствително отслабване. По това време се печаташе томчето "Великите условия на живота". Аз отивах в горната стая на Учителя да Му чета това, което до този момент беше напечатано. Един ден отидох, видях, че Учителят не беше никак добре, но ме покани да седна.
Когато разгъвах шпалтите да чета, от време на време поглеждах Учителя и сърцето ми се свиваше от
мъка
.
Въздържах се да не издам мъката си, но почувствах, като че някой забоде дълбоко в сърцето ми нож. За да трансформирам състоянието си, аз заговорих със задавен глас: "Ех, Учителю, ако аз бих могла само да си представя какъв товар носите Вие, на пихтия бих станала." Само това можах да кажа и млъкнах... Пак поглеждам към Учителя и какво виждам! На моите думи Той каза само "Да", но аз видях чудо - Учителят седеше пак на стола, както по-рано, но вече съвършено здрав, прав, със спокойно изражение на лицето. Въртя шпалтите в ръцете си, но още не чета. Гледам смаяна, някак си объркана към Учителя и не зная кое е истинското състояние - първото или сегашното, здрав ли е Учителят, или болен.
към текста >>
Въздържах се да не издам
мъката
си, но почувствах, като че някой забоде дълбоко в сърцето ми нож.
От месец септември се забелязваше чувствително отслабване. По това време се печаташе томчето "Великите условия на живота". Аз отивах в горната стая на Учителя да Му чета това, което до този момент беше напечатано. Един ден отидох, видях, че Учителят не беше никак добре, но ме покани да седна. Когато разгъвах шпалтите да чета, от време на време поглеждах Учителя и сърцето ми се свиваше от мъка.
Въздържах се да не издам
мъката
си, но почувствах, като че някой забоде дълбоко в сърцето ми нож.
За да трансформирам състоянието си, аз заговорих със задавен глас: "Ех, Учителю, ако аз бих могла само да си представя какъв товар носите Вие, на пихтия бих станала." Само това можах да кажа и млъкнах... Пак поглеждам към Учителя и какво виждам! На моите думи Той каза само "Да", но аз видях чудо - Учителят седеше пак на стола, както по-рано, но вече съвършено здрав, прав, със спокойно изражение на лицето. Въртя шпалтите в ръцете си, но още не чета. Гледам смаяна, някак си объркана към Учителя и не зная кое е истинското състояние - първото или сегашното, здрав ли е Учителят, или болен. Успокоих се малко, но съм в недоумение и си мисля дали грешката не е в мене?
към текста >>
59.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Този духовен гигант, Който идваше със специална мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, Който на всеки страдащ стопяваше
мъката
, Който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот бе една велика жертва.
Мария Тодорова Няколко дни преди заминаването на Учителя, бях отишъл при Него с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение, като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, Той запя Своята любима песен "Аум" с красиви движения. Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят.
Този духовен гигант, Който идваше със специална мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, Който на всеки страдащ стопяваше
мъката
, Който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот бе една велика жертва.
В един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик Дух отдавна бе напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден след като се връщах от София, погледнах през прозореца, Учителят бе в това състояние. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз Го зная, със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: "Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета." Като че ли чух гласа на Вечността. След това Той отиде в стаята си и остана пак в първото си положение.
към текста >>
60.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
Имам голяма тревога и
мъка
.
Той не умира! Ние вярваме в това! " - "И аз вярвам! И аз вярвам! Ей сега пак отидох и Му се помолих.
Имам голяма тревога и
мъка
.
Мислех тези дни пак да идвам при Него. Не знаех, че е болен. Но и сега Му се помолих преди малко и вярвам, Той ще ме послуша пак и ще ми помогне, както ми е помагал толкова пъти. Имам дъщеря в Германия. Учи там.
към текста >>
61.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Заведох ги горе на Витоша и им показах
камъка
.
Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов. Когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова, ме наклевети, че жълтиците са при мен и съм злоупотребил с тях. Дойде милиция у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те са ми предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г.
Заведох ги горе на Витоша и им показах
камъка
.
Те го разбиха, извадиха буркана, касетката с жълтиците, вътре имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал подписите в описа, когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. По-късно описът с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А според закона, финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите.
към текста >>
Затова аз с
мъка
трябва да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък.
Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957-1958 г. салонът на Изгрева беше запечатан до 1970 г., а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на посолствата. Нали така е по Христовия закон: "Дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня." По този начин ние научихме закона за десятъка.
Затова аз с
мъка
трябва да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък.
Вашата задача е да съхраните Словото и да го предадете за идното човечество. Нашата задача е да предадем нашите опитности, да предадем Словото, да предадем песните на Великия Учител. И затова опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Това важи за сега и за вечността. Амин! Мария Тодорова
към текста >>
62.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Това е свещеният огън, който гори с
пламъка
на безсмъртието.
Само Небесната сила лекува недъзите на земния живот. Само Божествената Любов превръща силите, които са служили на злото, в служители на Доброто. Това е висша магия, която Учителя владееше като Божествен Пратеник в съвършенство. Във всички Негови беседи, лекции и разговори тази велика опитност е предадена в пълнота. Има една свещена, мистична песен, която Учителя ни е дал – Запали се огънят на огнището.
Това е свещеният огън, който гори с
пламъка
на безсмъртието.
Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен Огън в себе си и където отидат в необятната Вселена, те работят с него. Учителя носеше свещения Огън в душата Си. Този Огън привличаше всички души и те бяха готови във всичко да Му услужват: Съхранявайте Божествения пламък във вас като най-ценното в човешкия Дух. Всеки чувстваше едно нещо – в присъствието на Учителя той ставаше по-добър.
към текста >>
63.
РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ
От известно време преживявам голяма
мъка
: аз постигнах, аз съзнах тази самота.
“От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами. И всички наши усилия и всичките ни постъпки са насочени към това да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе, се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Едни чувстват това по-силно, а други по-слабо – това е всичко.
От известно време преживявам голяма
мъка
: аз постигнах, аз съзнах тази самота.
Откак съзнах самотата на моето същество, струва ми се, че всеки ден все повече се потопявам в едно тъмно подземие, чийто край не намирам, чийто край не знам. Ние сме повече отделени един от друг, отколкото тези звезди, и главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима.” Това индивидуализиране на съзнанието ясно е изразено в книгата на Макс Щирнер14 Едничкият и неговата собственост. Тази книга не можеше да се напише в друго време (например хиляда години по-рано), а само в ХІХ век.
към текста >>
64.
ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА
Който има твърдостта на
камъка
, не може съзнателно да приема Божията Любов.
Бог обича еднакво всички, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича човека толкова, колкото и Ангелите, само че Ангелите съзнават това и възприемат Любовта Му, а хората не всякога я съзнават. Например върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност. Обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по неговата повърхност.
Който има твърдостта на
камъка
, не може съзнателно да приема Божията Любов.
Какво трябва да правите тогава? Станете меки! Когато човек има Любов към Бога, той възприема това, което иде от Великия космичен център. Той вече влиза в пътя на творчеството и възхода. Тогава човек е във връзка с Целокупния живот и енергиите на Цялото, творческите и строителни сили на целия Всемир се вливат в него.
към текста >>
65.
ЛЮБОВТА КАТО СТРЕМЕЖ
Същото става и с
момъка
.
Така се заражда Любовта като стремеж. Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея Учителя казва: Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към любовта. Някоя мома си седи спокойно в къщи, нищо не я тревожи, но един ден тя среща един млад момък и веднага в нея се явява стремеж, започва да става неспокойна.
Същото става и с
момъка
.
Значи настъпва началото на тяхното безпокойство. Аз казвам: идва началото на тяхната Любов като стремеж. Какъв е краят? Оженят се, народят им се деца. Това свършек ли е на Любовта?
към текста >>
66.
СТРАДАНИЕТО
Каквото представляват ударите с чука на скулптора върху
камъка
, такова нещо представляват страданията за човека.
Сега, без да го питат, човек сам казва: “Ще любя.” Омекнал е вече. Когато говорим за Любовта, не се разбира едно учение на мир и спокойствие. Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света. Който не е страдал, не може да опита този Божествен принцип. За да придобие известно благо, човек ще мине през мъчнотии, страдания.
Каквото представляват ударите с чука на скулптора върху
камъка
, такова нещо представляват страданията за човека.
Великият Скулптор удря с чук, за да отстрани всичко отрицателно. Страданията каляват нервната система, за да може да издържи силните трептения на Любовта. Само този може да издържи Любовта, който е минал през големи страдания и разбира Живота. Чрез болестите изгарят физическите и духовни нечистотии в човека. Колкото страданието се увеличава, толкова се увеличава и Любовта.
към текста >>
67.
СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ КЪМ МЪДРОСТТА
Всяко нарушение на Великите Божествени закони е допиране с пръст до
пламъка
на свещта.
Страданието – това е език на Природата. Чрез страданията Природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията Природата иска да ни направи разумни. У ч и т е л я Чрез страданията човек се учи да мисли.
Всяко нарушение на Великите Божествени закони е допиране с пръст до
пламъка
на свещта.
Всяко такова нарушение води към страдание. И чрез тях зрее в съзнанието на човечеството една разумност, проблясва една светлина, че трябва да живее в съгласие с великите закони на Природата. Учителя казва: Противоречията в Живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите. Страданието ражда подтик в човека да мисли за неговото отстраняване.
към текста >>
68.
ОПИТИ
В тревата, цветето,
камъка
са написани великите закони на Божията Мъдрост.
Учителя казва: Аз черпя своите принципи от една много голяма Книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и прочее. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче.
В тревата, цветето,
камъка
са написани великите закони на Божията Мъдрост.
Великото Знание, великата Мъдрост съществува. Напредналите Същества са я запазили. При получаването на това знание човек не е пасивен, а активен. Всяко Знание, за да бъде живо в човека, трябва да се усвои с участието на самия човек. Той трябва да прави сам усилия да го добие.
към текста >>
69.
АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА
Днешната форма на труда е придружена с недоволство,
мъка
и горчивина.
Любовта не е увлечение. Тя е онази велика Сила, която дава възможност на всички същества – от най-малките до най-големите – да се проявят. При безлюбието няма истинска проява на човека. Такава има само в Любовта. Докато подбудата към труда е интересът или принудата, той не може да буди Радост, той раздвижва само плитките, повърхностни сили на душата.
Днешната форма на труда е придружена с недоволство,
мъка
и горчивина.
Днес човек се труди по необходимост, по неволя и това трови живота му; той се усеща угнетен, пленен, лишен от Свобода. Това е, защото днешният труд е труд без Любов. При него човек не влага душата си. При днешната форма на труда душата живее в затвор. Днес всички – и работници, и работодатели – са роби на механизирания живот.
към текста >>
70.
ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *
Срещате грозна мома и казвате: „Тази мома е грозна, нищо не струва.“ Но я питайте
момъка
, който я обича.
Схващайте мистичната страна на нещата: да съзнаваме, че обичаме Бога и че и Бог ни обича, през когото и да минава Неговата Любов, през каквато и дреха да се проявява. Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата. Това, което обичаш в човека, то е вътрешното, невидимото. То е всъщност реалното. Важно е: можеш ли да обичаш у другиго това, което не виждаш, което е същинският човек – неговата душа, Божественото.
Срещате грозна мома и казвате: „Тази мома е грозна, нищо не струва.“ Но я питайте
момъка
, който я обича.
Той казва, че тя е красива. Този момък е ясновидец, вижда в нея хубавото. Да обичаш някого, това значи да намериш у него онова добро, което е скрито от всички околни. И като го намериш, да се зарадваш и да благодариш на Бога, че с любовта си го намерил. Любовта се заражда в човека само при съприкосновение с Бога.
към текста >>
71.
НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА
Един живот се изразява безгласно чрез
камъка
, водата, въздуха, светлината, чрез формите, багрите, аромата, чрез движение и неподвижност, всичко съчетано в съвършена хармония, живият център на която са пак човешките души, обединени чрез вечната хармония с Единия.
Картината на един велик художник не се състои само от платно и бои; смисълът е в съчетанието, в хармонията, в красотата, в идеята. Човешката душа обича този език. Тя го чувства, съзнава и превежда. Тя възприема силите, които струят през тези форми, тя се храни от тях. Мълчанието е говор.
Един живот се изразява безгласно чрез
камъка
, водата, въздуха, светлината, чрез формите, багрите, аромата, чрез движение и неподвижност, всичко съчетано в съвършена хармония, живият център на която са пак човешките души, обединени чрез вечната хармония с Единия.
Когато съзерцавате картината на един художник или слушате музиката на някой музикант, това е разговор – общение с Него. Езикът на Вечния е могъщ, силен, той е и слово, и звук, и багра, и движение, и неподвижност. Човек приема Словото на Вечния като храната, водата и светлината. То храни, възраства и укрепява всички същества. То разкрива на човека живота в неговата пълнота.
към текста >>
72.
ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА
Учителят беше седнал на обичното си място – на
камъка
.
През нощта беше валял дъжд. Въздухът беше пресен, измит, хранителен. От долините идеше шумът на води. Той възхождаше нагоре като глас на голямо множество. На Молитвения връх цареше дълбоко мълчание.
Учителят беше седнал на обичното си място – на
камъка
.
Присъствието на всички повече се чувстваше. След утринното Слово ние слязохме при второто езеро, където играхме паневритмията. Над езерните води се носеха пари, от ниско натегналите облаци се спущаха светли мъгли, които вземаха странни, променливи форми. Те бавно се издигаха и спущаха, наподобяващи същества от друга свят, които играеха някакъв тържествен танец над димящите води на езерото. От време на време тежките завеси от облаци се отдръпваха и откриваха върховете.
към текста >>
73.
ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА
Ти ще се качиш на коня, ще работиш с вола, с
камъка
, за да разбереш Словото, което е скрито в коня, във вола, в
камъка
.
Това животно Бог го е създал. Защо ще го презираш? Ти няма да изнудваш едно животно. Бог се проявява чрез всяко същество. Бог изпитва какъв е умът ти.
Ти ще се качиш на коня, ще работиш с вола, с
камъка
, за да разбереш Словото, което е скрито в коня, във вола, в
камъка
.
Словото е скрито и във водата. Бог е навсякъде. Имайте свещен трепет към всичко. Като се усили движението на материята, Земята ще стане по-голяма, отколкото е. Ще се разшири.
към текста >>
74.
ВИСШЕТО И НИЗШЕТО В ЧОВЕКА
Докато момата вижда Бога в
момъка
, тя е на прав път.
ВИСШЕТО И НИЗШЕТО В ЧОВЕКА Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб.
Докато момата вижда Бога в
момъка
, тя е на прав път.
Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот.
към текста >>
75.
ТЪРПЕНИЕТО
Влюбва се момата в
момъка
и се разболява.
Вие трябва да работите за изявяване на тази връзка. И като работите, да съзнавате, че работите за всички и всички работят за вас. Това е Божественият закон, който трябва да следвате. Не се стреми да постигнеш всички желания изведнъж. Днес едно желание като постигнеш, всички други желания ще можеш да постигнеш.
Влюбва се момата в
момъка
и се разболява.
С това Бог ª казва: „Той не е за тебе, защото ще те мъчи.“ Тя плаче и казва: „Защо Бог ме мъчи.“ По-добре Бог да те мъчи, отколкото момъкът, защото Бог като те мъчи, Той го прави от Любов, с това те спасява. Силата на човека седи в следното: да възприеме Божественото; тогава ще бъде силен. Ако не го възприеме, остава без сила, т. е. ще има обикновени, човешки постижения. Когато вършиш обикновени, човешки работи, ти ще бъдеш една тиква.
към текста >>
76.
НАЙ МАЛКОТО ДОБРО
Няма да очакваме да се отмени падането на
камъка
, но когато той пада, ще гледаме да не ни засегне – да мине малко по-рано или по-късно.
И не е било случай, като постъпи така, да не дойде до едно Божествено разрешение. Непременно ще се разреши въпросът по Божествен начин. Има планетни влияния. Човек не може да ги измени. Това е все едно, че пада камък.
Няма да очакваме да се отмени падането на
камъка
, но когато той пада, ще гледаме да не ни засегне – да мине малко по-рано или по-късно.
Това може да направи само онзи, който знае. Може да го направи ангелът-ръководител. Той ще задържи човека. Например, ако ръководителят вижда, че ще се случи нещастие с един човек, който минава някъде, ще го задържи, за да не мине, когато пада камъкът. Ръководителят на човека всякога има желание да предотврати нещастието.
към текста >>
77.
СПИРАЛАТА
Тогава братът удари няколко пъти
камъка
с лоста, обаче той беше як и не се поддаваше.
Цялата работа по пречистването на поляната оставаше безпредметна. Учителят също дойде и наблюдаваше мълчаливо работата. Опитаха се разни начини, обаче камъкът не помръдваше. Един от братята предложи да се разцепи с тежкия железен лост на две половини и така по-лесно да се извади. Учителят на това нищо не отговори.
Тогава братът удари няколко пъти
камъка
с лоста, обаче той беше як и не се поддаваше.
Учителят се обърна рязко и се отдалечи. Братът долови, че Той не беше доволен да се чупи камъкът, да се дели на две. А той беше голям, як, хубав бял камък. На това място имаше пейки, направени от цели стволове. Тогава братът отиде при Учителя и му каза: „Учителю, ако позволите да използваме пейките като лостове, можем да извадим камъка.“ Лицето на Учителя, което беше строго се проясни и Той каза оживено: „Може, може.“ Тогава почна една обмислена, планомерна работа.
към текста >>
Тогава братът отиде при Учителя и му каза: „Учителю, ако позволите да използваме пейките като лостове, можем да извадим
камъка
.“ Лицето на Учителя, което беше строго се проясни и Той каза оживено: „Може, може.“ Тогава почна една обмислена, планомерна работа.
Тогава братът удари няколко пъти камъка с лоста, обаче той беше як и не се поддаваше. Учителят се обърна рязко и се отдалечи. Братът долови, че Той не беше доволен да се чупи камъкът, да се дели на две. А той беше голям, як, хубав бял камък. На това място имаше пейки, направени от цели стволове.
Тогава братът отиде при Учителя и му каза: „Учителю, ако позволите да използваме пейките като лостове, можем да извадим
камъка
.“ Лицето на Учителя, което беше строго се проясни и Той каза оживено: „Може, може.“ Тогава почна една обмислена, планомерна работа.
С такт и умение камъкът беше подхванат с лостовете, изправен на едната си страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия беше обърнат. После пак подхванат и обърнат няколко пъти, докато го докарахме на яка почва. Учителят следеше с жив интерес работата. Той даде идеята да се постави камъка като завършек на спиралата.
към текста >>
Той даде идеята да се постави
камъка
като завършек на спиралата.
Тогава братът отиде при Учителя и му каза: „Учителю, ако позволите да използваме пейките като лостове, можем да извадим камъка.“ Лицето на Учителя, което беше строго се проясни и Той каза оживено: „Може, може.“ Тогава почна една обмислена, планомерна работа. С такт и умение камъкът беше подхванат с лостовете, изправен на едната си страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия беше обърнат. После пак подхванат и обърнат няколко пъти, докато го докарахме на яка почва. Учителят следеше с жив интерес работата.
Той даде идеята да се постави
камъка
като завършек на спиралата.
Посочи точно и мястото му на коя страна да легне, как да бъде ориентиран. Всичко беше направено, както Той каза. Учителят беше доволен, както когато се върши добре някоя работа. И ние бяхме доволни. На другия ден Той накара един от братята да вдълбае на камъка отгоре линия с посока север-юг, определена с компас точно, и да означи посоката с букви.
към текста >>
На другия ден Той накара един от братята да вдълбае на
камъка
отгоре линия с посока север-юг, определена с компас точно, и да означи посоката с букви.
Той даде идеята да се постави камъка като завършек на спиралата. Посочи точно и мястото му на коя страна да легне, как да бъде ориентиран. Всичко беше направено, както Той каза. Учителят беше доволен, както когато се върши добре някоя работа. И ние бяхме доволни.
На другия ден Той накара един от братята да вдълбае на
камъка
отгоре линия с посока север-юг, определена с компас точно, и да означи посоката с букви.
Друг брат накара да напише отстрани отдолу на камъка датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят накара да поставят друг камък, който имаше естествена конична форма. Така пък завърши върхът. Тогава Учителят каза:
към текста >>
Друг брат накара да напише отстрани отдолу на
камъка
датата и часа, когато е поставен на това място.
Посочи точно и мястото му на коя страна да легне, как да бъде ориентиран. Всичко беше направено, както Той каза. Учителят беше доволен, както когато се върши добре някоя работа. И ние бяхме доволни. На другия ден Той накара един от братята да вдълбае на камъка отгоре линия с посока север-юг, определена с компас точно, и да означи посоката с букви.
Друг брат накара да напише отстрани отдолу на
камъка
датата и часа, когато е поставен на това място.
Така завърши спиралата. А на върха Учителят накара да поставят друг камък, който имаше естествена конична форма. Така пък завърши върхът. Тогава Учителят каза: – Север символизира Истината.
към текста >>
78.
11 август 1911 г., вечерта
А
камъка
, който е Христос, ще намерите, като се разходите „по потока на реката" (Първа книга на Царете, 17 глава, 40 стих: „И взе в ръка тоягата си, и като си избра пет гладки
камъка
от потока и ги тури в овчарската си торбичка, излезе срещу филистимеца с прашка в ръка").
Голиат, а чак когато го уби, той извади неговия нож и му отряза главата. Схващате ли тази мисъл? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у вас, в себе си, прашката, защото притежавате ум и сърце.
А
камъка
, който е Христос, ще намерите, като се разходите „по потока на реката" (Първа книга на Царете, 17 глава, 40 стих: „И взе в ръка тоягата си, и като си избра пет гладки
камъка
от потока и ги тури в овчарската си торбичка, излезе срещу филистимеца с прашка в ръка").
Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята. Той е вътре в нас. Той е един от най-усърдните работници в света и постоянно посещава хората, но те не Го познават, защото е облечен в много прости дрехи и никога няма да престане да разправя за своята или за вашата мисия. Човек без изкушения и трудности би приличал на морските гъби, които си стоят все при едно и също положение, на една и съща степен на развитие.
към текста >>
Трябва да се освободите от съмнението, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но ще способствува да загубите и
камъка
в нея.
Човек без изкушения и трудности би приличал на морските гъби, които си стоят все при едно и също положение, на една и съща степен на развитие. Само страданията са ни докарали до това положение, в което се намираме днес. Досега Христос ви е носил и не само вас е носил, но е носил и носи всички хора, които са около вас, и които Той изчаква да съзнаят колко безгранична е Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени и богослови са разядени, покосени, отслабнали духом и пропаднали.
Трябва да се освободите от съмнението, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но ще способствува да загубите и
камъка
в нея.
Когато се освободите от съмнението, ще знаете, че сте се освободили от един от най-опасните си противници. Щом се премахне съмнението, най.напред вярата ви ще се усили. Без него вярата у хората постоянно расте и укрепва в душите им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че през изминалата година вие сте имали много изпитания и че сте се питали: Къде отиваме и какво ще стане с нас?
към текста >>
79.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
В света има един свещен огън, който гори с
пламъка
на безсмъртието.
Тя знае, защо е създаден въздухът. Напреднала душа е душата, която ходи във верния път. Тя знае, защо е създадена светлината. Светлината това е писмо, изпратено от Бога. Убедите ли се във вярата на Бога у вас, вие вече сте намерили своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите.
В света има един свещен огън, който гори с
пламъка
на безсмъртието.
В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният огън е огънят на любовта. Любовта носи свещения огън, в който е скрит животът.
към текста >>
80.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
Не заставяйте
камъка
да върви по пътя на водата.
Въпросът за даването оставям на вас, всеки сам да го реши. Всеки сам трябва да реши да дава или да не дава. Всеки извор, който има изобилно вода, постоянно дава. Щерната дава временно и по малко вода. На вас оставям да се определите: щерни ли ще бъдете, или извори.
Не заставяйте
камъка
да върви по пътя на водата.
Камъкът да седи на своето място. Имайте характера на камъка, който казва: „Аз съм стол, на който всеки може да седне да си почине". Не заставяйте водата да върви по пътя на въздуха. Водата да върви по своя път. Имайте характера на водата, която постоянно тече, движи се, на всички дава, никого не чака.
към текста >>
Имайте характера на
камъка
, който казва: „Аз съм стол, на който всеки може да седне да си почине".
Всеки извор, който има изобилно вода, постоянно дава. Щерната дава временно и по малко вода. На вас оставям да се определите: щерни ли ще бъдете, или извори. Не заставяйте камъка да върви по пътя на водата. Камъкът да седи на своето място.
Имайте характера на
камъка
, който казва: „Аз съм стол, на който всеки може да седне да си почине".
Не заставяйте водата да върви по пътя на въздуха. Водата да върви по своя път. Имайте характера на водата, която постоянно тече, движи се, на всички дава, никого не чака. Когато искате да помогнете на някого, не чакайте благоприятни условия, както и водата не ги търси. Не заставяйте въздуха да върви по пътя на силите.
към текста >>
81.
Втора част
" Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга, да отместят
камъка
от "гроба" ви и тогава Христос ще ви каже: "Станете!
Вие от осем хиляди години все в него лежите. Не ви ли е достатъчно това време?... Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия "гроб" е затворен, ще каже и на вас: "Лазаре, излез навън!
" Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга, да отместят
камъка
от "гроба" ви и тогава Христос ще ви каже: "Станете!
" И ще възкръснете... На всички, които ме слушате тази. сутрин, аз отвалям вашите "надгробни" камъни. Христос иде!... Той ще застане пред отворените ви "гробове" и ще каже: "Излезте вън!
към текста >>
82.
Пета част
Днес момата, като погледне
момъка
, казва: "Ах, този с черните очи!
То ни най-малко не подразбира, че грешните и праведните могат да живеят на едно място. Онзи, който обича, и онзи, който не обича, не могат да живеят на едно място. Вашият език трябва да бъде златен, заквасен с Божествена мъдрост, и никаква нечиста дума не бива да излиза от него. Във вашето око да не се появява лош поглед на страст и на похот, или на алчност. Всичко да бъде чисто.
Днес момата, като погледне
момъка
, казва: "Ах, този с черните очи!
Изгори ме! " И момъкът, като погледне момата, казва: "Ах, тази със сините очи! Изгори ме! " Всички все горят. Това не е огънят на праведните, това е огънят на греха, който тлее и гори.
към текста >>
83.
Шеста част
Момата казва на
момъка
: "Аз ще ти бъда вярна", и се свързва с него.
Когато някой светия съгреши, тя "записва", че тоя светия е съгрешил. След като справедливо и хронологически отбелязва всички ваши действия и погрешки и върху тях планира бъдещия ваш живот. Вие ще попитате тогава: "Какво ни очаква? "Съединете се с Любовта и разединете се от света, и вие ще бъдете свободни. Не се обвързвайте, не давайте дума никому, не се съединявайте с никого.
Момата казва на
момъка
: "Аз ще ти бъда вярна", и се свързва с него.
И той същото прави и обещава. Питам ви колко души в България са спазили това обещание? Аз нямам тук нито един ученик, който да е издържал изпита си. Има двама души, които на половина са изкарали изпита си, а 50% още не са. Двама души само!
към текста >>
84.
Дванадесета част
Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини
мъка
.
И това е Любовта с нейните нови прояви. Аз и друг път съм говорил за нея, а не за тази, която се проявява и изчезва, и причинява страдания. Онази майка, която се влюби в детето си, ще страда, ако го вземат. Следователно, когато любовта остане без форма, в майчиното сърце ще се появи страданието. Двама души могат да се обичат, но затворят ли ги, разделят ли ги, те започват да страдат.
Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини
мъка
.
Любовта причинява страдания само при тези условия, при които ние живеем, и затова не може да се прояви... И защо е така? Защото нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси. Така че хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос.
към текста >>
85.
Дванадесета част
Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини
мъка
.
И това е Любовта с нейните нови прояви. Аз и друг път съм говорил за нея, а не за тази, която се проявява и изчезва, и причинява страдания. Онази майка, която се влюби в детето си, ще страда, ако го вземат. Следователно, когато любовта остане без форма, в майчиното сърце ще се появи страданието. Двама души могат да се обичат, но затворят ли ги, разделят ли ги, те започват да страдат.
Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини
мъка
.
Любовта причинява страдания само при тези условия, при които ние живеем, и затова не може да се прояви... И защо е така? Защото нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси. Така че хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос.
към текста >>
86.
Тринадесета част
Единият постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие стената на
замъка
и да излезе навън.
Някой се чуди защо страда и казва: Чудно нещо, никого не съм убил, никого не съм излъгал, а страдам! С този морал и до прага на разумния свят не можеш да пристъпиш... Чрез един пример ще изнеса една отличителна черта на Любовта. Двама души били затворени още от рождение в един замък и нищо не знаели за външния свят. Само книги чели и така се просвещавали.
Единият постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие стената на
замъка
и да излезе навън.
Той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят. Ако той, след пробиването на стената, каже на другаря си да излезе пръв, значи в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си. Това изисква учението, което проповядвам.
към текста >>
Като пробиете стената на
замъка
, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, а аз след вас...
Той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят. Ако той, след пробиването на стената, каже на другаря си да излезе пръв, значи в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си. Това изисква учението, което проповядвам.
Като пробиете стената на
замъка
, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, а аз след вас...
А какво правите вие? Отивате при Господа да се оплаквате кой с какво ви е обидил. Не, като отидете при Господа, във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е. И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че това се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта на разумния и съзнателен живот. Вие мислите само за целувки и прегръдки.
към текста >>
87.
47. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Укрепи в гърдите ни
пламъка
на свободата и правдата.
47. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас.
Укрепи в гърдите ни
пламъка
на свободата и правдата.
Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благословил меча на нашия воин и Си Го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя - Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни.
към текста >>
88.
35. Във пустинята на живота
35. Във пустинята на живота музика: Учителя текст: Учителя Във пустинята на живота, где насилието се шири, там страдание и
мъка
цари.
35. Във пустинята на живота музика: Учителя текст: Учителя Във пустинята на живота, где насилието се шири, там страдание и
мъка
цари.
Всякой, с който те дружат, мъченик, герой, светия го зоват. Дадена 1934 г.
към текста >>
89.
107. Напред да ходим
Кат вихри над горите ... (2) Във бездната да слезем, хоругва да поставим и падналите братя от
мъка
да избавим.
107. Напред да ходим музика: Учителя текст: Стоян Русев Напред да ходим смело в чертозите безмълвни на тайното познанье, с живот и сила пълни. Кат вихри над горите, с дух пламен във гърдите, напред да полетим, света да обновим! Кат вихри над горите, с дух пламен във гърдите, напред да полетим, света да обновим! Земята с чисти мисли да оградиме здраво, и злото всепорочно да победиме с право. Кат вихри над горите ... (2) На слабите да носим подкрепа и обнова, на страждущите — милост и свободата нова.
Кат вихри над горите ... (2) Във бездната да слезем, хоругва да поставим и падналите братя от
мъка
да избавим.
Кат вихри над горите ... (2) Тогава да отворим на новий град вратите, в Ерусалим да влезем - света на светлините. Кат вихри над горите ... (2)
към текста >>
90.
130. При източника
Настъпи веч последен ден, на всяка
мъка
и страдание, страдание, страдание.
От мен и в мен се ти надявай! Гласът ти мъченически чух, приех и твоята жалба мила. Аз съм Велик Божествен Дух и ще ти дам Живот и Сила. и сила, и сила И ще ти дам Живот и Сила. Ела, ела и пий от мен, о, мило Божие Създание.
Настъпи веч последен ден, на всяка
мъка
и страдание, страдание, страдание.
На всяка мъка и страдание.
към текста >>
На всяка
мъка
и страдание.
Гласът ти мъченически чух, приех и твоята жалба мила. Аз съм Велик Божествен Дух и ще ти дам Живот и Сила. и сила, и сила И ще ти дам Живот и Сила. Ела, ела и пий от мен, о, мило Божие Създание. Настъпи веч последен ден, на всяка мъка и страдание, страдание, страдание.
На всяка
мъка
и страдание.
към текста >>
НАГОРЕ
