Търсене в текстове за 'Мъка'

Галилей Величков (1911-1985)

Настанаха времена на горест, мъка и преследвания.
А аз знаех много неща за нея от самия Учител. И трябваше да я прибера при себе си. Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на живота си за нея. Къде се запиля тази цигулка? Бяха бурни години. Настанаха времена на горест, мъка и преследвания. Дойде процесът от 1957/58 година. Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване. Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството. Това е една грозна и дълга, поучителна история. Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение.
към текста >>

2. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка.
Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени. Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си. Учителят отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна. Не можеше да преглъща - беше трудно и мъчително. Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на Учителя. Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка. Тази отбелязана с молива на савкиното тефтерче чертичка показва различни посоки. След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите. Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов". Този ден Учителят оздравя. Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!
към текста >>

Запъти се към чешмичката и камъка до нея.
Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте! " - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов". Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме. Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина. Учителю на Мъдростта. Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева. Подхванахме една след друга песни.
към текста >>

3. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка.
Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание. Една красива черта, която характеризира брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвователност. Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата за холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички. Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души. Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на Братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата. Но добрите дела създават и добри приятели. Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба. Брат Георги ги запитва: "Новият фелдшер има ли семейство?
към текста >>

4. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Затова аз с мъка и с големи усилия трябваше да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък.
Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса. Дойде време да се бутне изсъхналото дърво. Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня. А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му. По този начин ние научихме закона за десятъка, за Господа и за Школата. Затова аз с мъка и с големи усилия трябваше да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък. Кой е вашият път? Вашият път е определен от Словото на Учителя и този път е пътят на Школата. Вашата задача е да съхраните Словото и да го предадете за идното човечество. Нашата задача е да предадем нашите опитности, да предадем Словото, да предадем песните на Великия Учител. Защото ние сме верига от души, едни са горе, а други - долу.
към текста >>

5. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Лека-полека става от леглото и с мъка се дотътря до Учителя.
Единият от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя. След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на легло. Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят. Решава и тутакси получава сила. Лека-полека става от леглото и с мъка се дотътря до Учителя. Разказва за болестта си и иска помощ от Него. Учителят му казва следното: "Ти едновременно посещаваш на две места две различни Школи. Ту си при едната, ту си при. другата. Двете имат различни силови полета и като посещаваш и двете едновременно, тези силови полета и техните окръжности се пресичат у теб. Това е причината за твоето главоболие.
към текста >>

По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка.
Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос.
към текста >>

Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде".
Там тя изпълни своята мисия безупречно. За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат.
към текста >>

Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка.
За това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия. Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ, Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава, пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.
към текста >>

6. 3_71 Последните дни на Учителя

Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело.
Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата. Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа. Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие. По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя. Ще намерите и други обяснения, когато проучвате Словото Му. И тогава ще проумеете много неща!
към текста >>

7. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал.
" Тази една дума стана програма на моя живот и сега, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя, аз продължавам да работя. Ето, това е важното. Учителят се намираше в салона и тръгваше да излиза, а аз точно в този момент влизах в салона. Пресрещнахме се, а Той ми казва: "Ти, сестра, вече можеш. То преградите са книжни." Трепнах от радост, но пропуснах да Го попитам за какво ми Го каза. Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал. Другият момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна. Така взел момата за жена. Преградите са книжни за този, който има подтик в себе си, има висок идеал, има желание да учи. Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора. Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец.
към текста >>

8. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени.
" Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени. "Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова
към текста >>

9. 5_20 Мирът иде вече!

" През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото на всички бе дотегнала войната.
"Мирът иде вече! " През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото на всички бе дотегнала войната. Учителят бе дал отговора с едно изречение - че когато едно положение, като това с войната, стане много тежко и трудно поносимо, значи краят му е близо и ще дойде всеки момент. И краят на това тежко положение на народа дойде. На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят. Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни.
към текста >>

10. 5_35 Възрастните приятели и нарядите

С мъка преглътнаха този урок на Учителя.
Идваха от едно време и от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото. А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около двадесет- двадесет и две годишни. И всичко това за нас бе смешно и старовременно. А ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията. Искаха да създадат организация в Братството, подобно на много други, които съществуваха в света. Учителят, който живееше по закона на Свободата и не ограничаваше никого, ги оставяше да действуват, но не одобряваше постъпките им в това направление. Ето, че дойде време за един урок.
към текста >>

11. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза.
Това изпита Фердинанд, това ще изпита и синът му Борис, ако върви по стъпките на баща си." Учителят не обичаше Кобургите и неведнъж бе изказвал това пред нас: "Кобургите имат много тежка европейска карма. И вместо да си седят в Европа и там да си я разрешават, дойдоха в България, че заангажираха и Бялото Братство и за тяхното непослушание и вироглавство трябваше да плаща и ще плаща българският народ." Ни е кат о представител и на този народ опитахме всичко това на гърба си. Разбрахме какво значи тежка европейска карма. През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата. Бяхме направили каптаж, донесохме камъни от бял мрамор и оградихме каптажа. Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза. Така Учителят разреши този въпрос пред нас горе на Рила. Какво стана по-нататък. Майката на цар Борис 111 се казва Мария Луиза. Тя идва от клона на Бурбонската династия, която е владяла векове наред италианското херцогство Парма. Борбите за обединението на Италия довеждат до премахването на местните династии.
към текста >>

12. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка.
"Не наливайте вода в чужда воденица" Бяхме младежи и по цяло лято се къпехме в реката, скитахме по горите на Габровския Балкан. А какви рекички имаше! За чудо и приказ! Габровци бяха построили по течение на реките воденици и водни стругове. Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични камъни и стругове. Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка. Така се мелеше житото и ставаше на брашно. Това не бе лесна професия. А други хващаха водата и движеха с нея водни стругове, с които работеха и майсторяха чудни неща: гаванки, паници, лъжици и какви ли не неща за бита на човека. Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове. Извика един инженер, той направи изчисление, после купиха машини от чужбина, докараха ги, сглобиха ги и пуснаха да ги движи водата.
към текста >>

Тя отива отново, но вече няма сили, с мъка и воля успява да им изпее песните и да каже някоя и друга формула от Учителя.
Не мигнала цяла нощ, както и следващата нощ. Отива следващия път на същото място, където са я поканили да пее песните на Учителя. Но вече няма предишното разположение и въодушевление. Едвам издържа да приключи с програмата си. Викат я трети път. Тя отива отново, но вече няма сили, с мъка и воля успява да им изпее песните и да каже някоя и друга формула от Учителя. През цялото време не може да заспи през нощта. За една седмица време се изтощава, получава силно главоболие, без сили и безпомощна се строполява на леглото си. Лежи така два-три дни. Не може да яде, не може да се движи, става й от зле по-зле. Минава при нея една наша сестра от "Изгрева", вижда я в какво положение е, взема една кола, качва я и я закарва на "Изгрева", за да търсят помощ от Учителя.
към текста >>

Вие се мелите между тези два воденични камъка.
Не наливайте от живата водата на Словото на Учителя в чужди воденици. Ние сме Школа. Ние си имаме собствена воденица. Водата, която движи воденичните камъни на тази воденица е Живата вода от Словото на Всемировия Учител. Воденичните камъни представляват: единият от тях - собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък - вашата съдба. Вие се мелите между тези два воденични камъка. Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота. Това е Божественият Хляб на Словото на Бога, Който е преминал през вас, претворил се е в дела и вие го раздавате с Любов.
към текста >>

Ние имаме Живата вода на Словото и всеки един от вас може да задвижи тези два воденични камъка в себе си и да мели онези житни зърна, които ще получи от Словото на Учителя.
Вие ще го опитате и ще разберете цената на отклонението. Ще ви ограбят, ще ви изсмучат, ще ви изпият и вие ще останете като мидени черупки непотребни и изхвърлени на брега на морето. Запомнете това! Ако искате да работите за Школата, ние си имаме воденица. Школата има методи, има знания, има опит. Ние имаме Живата вода на Словото и всеки един от вас може да задвижи тези два воденични камъка в себе си и да мели онези житни зърна, които ще получи от Словото на Учителя. Това е методът. Ще разнасяте Словото на Учителя със собствения си живот и песните на Учителя с вашите красиви дела. Кой ви пречи да четете сами Словото и да пеете сами? Кой ви пречи да пеете по двама, трима или на група песните на Учителя в някой дом или на някоя екскурзия на Витоша или на Рила? Кой ви пречи да общувате по този начин?
към текста >>

13. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка.
Еврейската община в София бе подушила как ще се развият нещата. Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички. Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в София. Тази синагога е най-голямата от всички синагоги в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител. Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка. Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място. Но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази. Не е ли това мълчалив зов за помощ? Учителят ги прие и каза: "Добре, оставете ги, ще ги пазя! " Най-чудното е, че Учителят прие да ги пази.
към текста >>

14. 7_04 Да бих Те слушал, Господи!

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Без да се оплаква някому, тя излязла от къщи и решила да се поразходи, а с това и да разходи своята мъка и неволя.
Редовно вземаше участие в концертите на "Изгрева". Тя ръководеше братския хор, покрай другите братя и сестри: Димитър Грива, Кирил Икономов, Асен Арнаудов. Доживя до дълбоки старини, до деветдесет и две години и си замина. Сега ще опиша един дребен случай. Ирина Кисьова била нещо омъчнена от нейния семеен домашен живот. Без да се оплаква някому, тя излязла от къщи и решила да се поразходи, а с това и да разходи своята мъка и неволя. По това време Учителят доловил нейното състояние. Той слиза в салона и започва да свири на пианото. Точно в този момент сестра Ирина минава покрай салона и чува, че вътре се свири. Надзърта през прозореца, за да види кой свири. Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в салона.
към текста >>

15. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Донесоха три големи камъка.
По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". Започнаха да го правят и го направиха. Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни. Носехме ги в раници. Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите камъни. Донесоха три големи камъка. Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук. А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг". Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът". Учителят така ги нарече: Царят, Царицата, а от другата страна - Престолонаследникът. Братята ги сложиха.
към текста >>

16. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка.
През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там. Имаше приготвено от камъни подобие на стол, на което Учителят седеше. Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място.
към текста >>

17. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат. Не можеше да говори, а фъфлеше. Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила". Това беше нареждане, че цялото Братство трябва веднага да тръгне и да се качи на Рила. Започна бързо приготовление, което при други случаи се предхождаше от продължителна подготовка.
към текста >>

Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>

Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си крак.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи. Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си крак. Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре.
към текста >>

18. 3. ОПАСНАТА ИГРА

Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка.
Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка. Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
към текста >>

Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка. Имам отношение към камъка и затова се уважаваме взаимно.
към текста >>

19. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми.
Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия. Той мълчеше, не съжаляваш. С баба ми прекараха скромно живота си. Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана. Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък. Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми. Щеше да ме убие. Баба се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка. Човек кога веднъж го гръмват с пищов, втори път и да искат не могат го гръмна." Аз мигам и нищо не разбирам. После разбрах, когато за пръв път проговорих и се разчетах и започнах да превеждам от руски на български без да съм учил този език. Причината бе, че си го знаех от рождение и беше дошло времето да си го припомня.
към текста >>

20. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах.
Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние.
към текста >>

Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото.
И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря: „Няма значение левичар или левак, друг път да не посяга с лява ръка към хляба." Това нещо го запомних.
към текста >>

Като тръгна влака с мъка изживях всичко, че се разделям от тук.
Майка ми ме поддържаше тогава много хубаво облечен, много елегантен бях и облечен по последна мода. Парите сложих в шапката за по-сигурно. Трябваше да се пазя, да не се навеждам с нея през прозореца на влака, за да не я духне вятъра или някой да не ми бутнеше шапката на шега. Защото с тази шапка щяха да изхвърчат и парите ми за цялото следване. Затова тази шапка я държах поставена най-небрежно на поставката за шапки. Като тръгна влака с мъка изживях всичко, че се разделям от тук. Аз имах близки хора, имах срещи с близки и родни по дух хора. А най-вече съм срещнал Учителя тук. Нямаше как, влакът тръгна и аз заминах. Минахме през Югославия и спряхме на гарата в Белград. Тук ми устроиха едно покушение.
към текста >>

21. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Отначало ми беше мъка, да седна там на сандъчето да чукам.
А имаше едно чувство у мен аристократично. То не ми позволяваше да седна до тях. То не се превива лесно. Да се унижиш сам, да се смалиш до най-долните слоеве на обществото. Обаче преодолях това чувство. Отначало ми беше мъка, да седна там на сандъчето да чукам. Но надвих това чувство. И седнах. След туй вече не обръщах внимание на общественото мнение. Не ме интересуваше. И така почнах да работя.
към текста >>

22. 32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА

Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА В СЕЛО АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г. Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка.
към текста >>

Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА В СЕЛО АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г. Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал?
към текста >>

Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя.
Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно. И действително с отделението ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда. За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал? Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя. Ето първият Великден ще прекараме без тебе. Пиши поне по-често за всичко как прекарваш там. Ако имаш нужда от нещо като дрехи, чорапи, пари и пр. пиши да ти пратим. В противен случай ние повече ще се тревожим.
към текста >>

23. 33. МАЛАРИЯТА

Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака.
За едно цвете аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него. А на запад какво да гледам - къщи, дворци, направени от човешка ръка. Тук ние се любувахме на красоти, направени от Божията ръка. До края на живота си баща ми ходеше по планините, придружен най-често от сестра ми Цанка, която остана да живее в Габрово, където се беше омъжила. В Търново през ден треската ни тресеше. Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака. Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях. Като пристигнахме в Търново, там ни чакаха и ни поеха братята като се грижиха са нас. Учителят бе им казал: „Прави се опит за братски комунален живот." Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията. След събора аз, Асен и Константин отидохме в Габрово. Но там болестта се развихри и ние паднахме на легло.
към текста >>

24. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти." Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и наглася вибрациите ни в хармония.
Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а двора, обора, къщата постоянно на тютюн миришеше. Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти." Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и наглася вибрациите ни в хармония. След Коледа преставех нов помощник-слуга на име Йордан, кротък и смирен. Надея се с помощта Господня да дочакаме определеното време. Второто ти писмо заедно с беседата от 16 т. г. го получих на 22.3наеш ли, брате, колко ни помогнахте с тая беседа! Ти добре правиш, че помниш само доброто в Ачларе, а пред моите очи се превързва броеница, в която виждам престъпленията си, които съм извършил.
към текста >>

За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си.
Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш единия край се залива и когато я косихме запушихме дупката и водата се оправи в коритото и след като изсъхна го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба. Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли.
към текста >>

Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от студа мравите измират.
Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата.
към текста >>

25. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Какво слагаше Учителя в маслото на кандилни-ците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъка, който гореше беше жив.
Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграмата, нарисувана от художник по указание на Учителя. Това бе една цветна картина голяма колкото една стена. Една Пентаграма нарисувана с маслени бои. Отпред имаше поставени специални кандила, които светеха по особен начин. Не съм виждал такава жива светлина другаде. Какво слагаше Учителя в маслото на кандилни-ците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъка, който гореше беше жив. В тази стаичка по стените имаше наредени чертежи, имаше разни символи, ленти сложени с различни цветове. В тази стаичка, която нарекохме Горницата, по време на събора, излизаха по стъпалата да правят молитва по десет души. Те долу се избираха така, че да си хармонизират, че като излязат горе да бъдат чистички, спретнати и ще направят молитви, размишление и след което Учителят ще им даде някои идеи и някои мисли. Често пъти Той написваше мислите на малки листчета. Така всеки посетител на събора трябваше да мине през тази молитвена стаичка.
към текста >>

26. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Излизат най-после височината и сядат да си починат до „Камъка на съкровищата".
От време на време Учителят дава малки почивки по една минута, но братът тъкмо пристигне, те пак тръгнат. Така със сетни сили пълзи нагоре той, толкова е съсредоточен, с такова напрежение, че за нищо друго не мисли, освен да изнесе раницата до горе. Излизат от гората. Започват най-стръмния баир, голият, тук-там по някое храстче, а вятърът все по- се усилва и по- се усилва. Всички вървят приведени до земята. Излизат най-после височината и сядат да си починат до „Камъка на съкровищата". Тъй го е нарекъл Учителят. Най-после пристига и братът с раницата. Тръшва се на земята и сяда до раницата, едва дъх си поема. В това време силен порив на вятъра, грабва шапката на Учителя и я понася надолу. Кой ще тича за панамата, сестрите ли?
към текста >>

27. 48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ

Чувствах мъката му.
Картината беше трогателна, покъртителна, тъй ме засегна, че аз се спрях. Усетих нуждата на този човек, като че целия той беше един зов за помощ. Търсеше милост, а наоколо хората бързат, всеки зает със своята работа. Калмикът седи на ъгъла на улицата с детенцето, съвсем безпомощен. Неизказано ми дожале за него. Чувствах мъката му. Потърсих всичките пари, които имах, приближих се отзад до човека, пъхнах в шепата му всичко и избягах. Чух само отдалеч думите: „Бог тебя послал! " - на руски. Колко е хубаво, какво удовлетворение изпитва човек, когато извърши Божията воля. Защото е казано: „Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги." Това има да учим всички.
към текста >>

28. 53. БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ВОЙНА С ЦЯЛ СВЯТ

Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив.
Конят му се уплашил от нещо и хукнал. Талигата дошла до канавката и се обърнала и попа изхвръкнал от нея. Но случило се, че главата му се ударила в една къртичина, на меко. Така попа не пострадал. Само малко се натъртил. Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив. Същото ще се случи и с българите. Те ще минат благополучно през тази опасност." Ние доживяхме още 30 години. Всичко се изпълни точка в точка така както каза Учителя.
към текста >>

29. 120. БЕСЕДИТЕ СА РАЗГОВОР С ДУШИТЕ

Откъде Учителят знае мъката му?
Изведнъж в средата на беседата Учителят вмъква тези думи: „Тези сълзи са много ценни. Аз ги събирам и пазя. Ангелите скъпо плащат за тях." Братът се сепва. Тези думи отговарят точно на неговото състояние. Учителя продължава по-нататък беседата си. Откъде Учителят знае мъката му? Думите на Учителя паднали като балсам на раната му, братът се заслушал по-нататък в беседата, товара слязъл от гърба му, а Учителят продължава беседата си, като че ли нищо не е станало. Човешките души бяха отворена книга за Учителя. От там извличаше той много знания, много от знанието, което ни даваше. Той бе скромничък, много добър брат беше, казваше се Борис Димитров. Много добър, разумен и услужлив брат.
към текста >>

30. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка.
Аз съм влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи светлини. Аз никога и никъде такива светлини не съм виждал. Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата. Това не беше обикновена светлина. Имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като че живи същества присъстваха в пламъка. Когато Учителят нареди обстановката, и всичко бе чисто и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставахме в съседната стая пред вратата и гледахме от там в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се правеше молитвата. От съседната стая през вратата всеки поглежда вътре как е наредено.
към текста >>

31. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и милостта към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест.
От къде знаеше Учителят положението ни. Ние писма не пишехме. Това писмо ни даде такава сила, такъв подем на духа, че ние издържахме още два месеца докато болницата се закри". Единадесет месеца борба със смъртта. През болницата минаха повече от 900 души болни. От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и милостта към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест. Двама от лекарите умряха, а от нас нито един не пострада и ние се върнахме живи и здрави и пак видяхме жените и децата си". Това е служението на ученика. Тава са божиите служители през вековете. 6.11.1962 г.
към текста >>

32. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно.
След като слезнахме долу и открихме главата на извора, всички се зарадвахме. Но селото чака да види дали ще има вода, за да излезе нагоре от този трап три метра дълбок, защото първо трябва трапа да се напълни с вода и след това водата да потече навън от трапа и тогава може да се прави чешма. И сега селото чака да види ще има ли чешма или от всичко това ще остане само едно блато. Кръчмарят разбира се е против нас. Воденичарят отдолу с воденичката е против нас. Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно. Аз го успокоявам, че водата не може да се загуби. Но той не вярва и ми казва, че съм затрил воденицата, а цялото село си мели брашното на тази воденица. Излиза, че освен воденичаря и селото е засегнато. Попът също воюва срещу нас, защото не му се пълни църквата, защото към 100 души от селото пълнят братския салон и не стъпват в църква. Тогава аз взех грижата, главата на извора да бъде съвършено изолирана от разни външни води, за да не може нито от дъжд, нито от порой да се смесва с тази вода от извора.
към текста >>

33. 66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.

А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко.
А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите. Така че бедни и прости хора при теософите нямаше и не можеше да има. А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко. Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса. Атанас всяка сутрин излизал на разходка и чакал изгрева на слънцето, нали така е свикнал от Изгрева в София. Така той тук се среща с Кришна Мурти, който е бил вече пристигнал и който е търсел място сутрин да се усамотява. Всяка сутрин двамата излизали, срещали се, разхождали и разговаряли. Атанас през цялото време му разказвал за Учителя в София и за Школата на Изгрева.
към текста >>

Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса.
Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете. У нас в България се записваха в техните кръжоци и студенти както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите. Така че бедни и прости хора при теософите нямаше и не можеше да има. А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко. Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса. Атанас всяка сутрин излизал на разходка и чакал изгрева на слънцето, нали така е свикнал от Изгрева в София. Така той тук се среща с Кришна Мурти, който е бил вече пристигнал и който е търсел място сутрин да се усамотява. Всяка сутрин двамата излизали, срещали се, разхождали и разговаряли. Атанас през цялото време му разказвал за Учителя в София и за Школата на Изгрева. През цялото време Кришна Мури слушал и задавал въпроси.
към текста >>

Атанас там в замъка „Ерде" се влюбва в една холандка Хилда, за която се оженва.
Кришна Мурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си. Ако беше казал и изнесъл Истината неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да отстоява. Атанас там в замъка „Ерде" се влюбва в една холандка Хилда, за която се оженва. Ражда им се момиче. А Кришна Мурти беше кръстник на това дете. Атанас се върна в България с жена си Хилда и с дъщеричката си. Нямаше работа и аз го взех при нас да работи в мозайкаджийската бригада. И така Хилда се сближи с нас.
към текста >>

34. 78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ

И селянинът разбира от стоката, но разбира и от труда и от мъката.
Не го ли мамят селяните? " Учителят отговаря: „Защо питате мен, питайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: „Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката дето ми я продават. Питам колко струва и плащам. И селянинът разбира от стоката, но разбира и от труда и от мъката. Като му дам парите, аз го поглеждам в очите и по тях разбирам, че той не може да ме излъже. И да иска не може да ме излъже, защото той разбира от пари, а пък аз разбирам от очи. И така се разбираме. Досега нито един не ме е излъгал. Те всички знаят, че аз не разбирам от пари.
към текста >>

35. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА Писмо от Олга Славчева до Борис Николов „Любезний брат Борисе, Ден не минава да мислим за тебе. Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша Надежда. Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви! Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т.
към текста >>

36. 110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ

Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните.
Да, ама комунистите не са си написали имената по челата. И точно по това време минава Савов, който носи на главата си един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: „Ето го Дънов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството! " Всички скачат на крак, втурват се на атака към Савов, хващат го и му налагат един такъв бой, че го просват на земята. Войниците го захвърлят и след това побягват доволни, че са се справили с врага на царството. Савов с мъка се довлича до Изгрева, ляга на горния край на поляната и като пребито псе си ближе раните. Ближе ги и стене. Минава случайно същата сестра и го вижда. „Какво ти е брат Савов? " „Мани, мани, взеха ме по погрешка за Учителя и ме пребиха от бой." Разказва целия случай. Сестрата се разплаква от умиление през Божието възмездие.
към текста >>

37. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

Познава се по лишеите, които покриват камъка.
И оттам нагоре започват клековете. До тук свършва високата гора. Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е скала, която е паднала от околните стръмни скали някога. Когато го разглеждах като естественик можах да определя горе-долу кога е паднал. По какво се познава? Познава се по лишеите, които покриват камъка. Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро. Ако е с лишеи значи е паднал преди 200-500 години. Този камък според мене е паднал преди 50-60 години и то по време на земетресенията в България. Камъкът от към източната страна, откъм страната на реката е ограден с високи дървета. Ето тука има едно старинно огнище, което ние използвахме веднъж.
към текста >>

Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро.
До тук свършва високата гора. Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е скала, която е паднала от околните стръмни скали някога. Когато го разглеждах като естественик можах да определя горе-долу кога е паднал. По какво се познава? Познава се по лишеите, които покриват камъка. Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро. Ако е с лишеи значи е паднал преди 200-500 години. Този камък според мене е паднал преди 50-60 години и то по време на земетресенията в България. Камъкът от към източната страна, откъм страната на реката е ограден с високи дървета. Ето тука има едно старинно огнище, което ние използвахме веднъж.
към текста >>

38. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.
Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно. Той, царят не можа да прескочи тази бариера. А това бе тежката карма на Кобургите, за тях Учителят нямаше добро мнение. Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде искано включване на България във войната на Източния фронт за изпращане на български войски да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: „Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошера не се рои.
към текста >>

Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока.
Дори е много. Чак сега оценявам това. Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка.
към текста >>

39. 11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК

И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал.
Всеки един от нас да си избере хубав камък, който да му хареса и да отиде и да гребе вода от езерото с някакъв съд и да отиде и с водата да полее избрания камък. Това 10 пъти да се направи. Един брат - Пеню Ганев, който беше силен селянин як и на възраст само за подвизи, то той решава да носи вода от Маричините езера и да си полее един камък на връх Мусала. Той като гледа Маричините езера му се вижда, че са близко. Ние не бяхме ходили още там. И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал. Това му взе цял ден. На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство.
към текста >>

Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха.
Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство. А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли. Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела. Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват това.
към текста >>

40. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага.
Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения.
към текста >>

41. 29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда.
А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко. Затова се реши да се покрие с големи и тънки плочи. Затова отидохме до 6-тото езеро, където се намират плочи от корунд. Тези плочи са от кристалните шисти, те се рушат сами, отлюпват се самички, тъй че всеки може да си вземе от тях.
към текста >>

42. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
към текста >>

Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури.
Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
към текста >>

43. 33. СПИРАЛАТА

Приятелите се мъчиха да побутнат камъка, но не могат.
Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията. Беше паднал, застанал и сега ни пречеше. А камъкът голям и тежи около три тона. Кой ще го мръдне? Освен това почвата отдолу под него е мокра. Приятелите се мъчиха да побутнат камъка, но не могат. Колкото повече го бутат той повече затъва надолу. Аз се чудех какво да правя. Накрая се ядосах и ударих няколко пъти с лоста, за да проверя дали може да се разцепи на две половини. Защото някой предложи да го разцепим на две половини и най-после да го измъкнем. Учителят, който наблюдаваше се обърна рязко и се отдалечи.
към текста >>

Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две.
Колкото повече го бутат той повече затъва надолу. Аз се чудех какво да правя. Накрая се ядосах и ударих няколко пъти с лоста, за да проверя дали може да се разцепи на две половини. Защото някой предложи да го разцепим на две половини и най-после да го измъкнем. Учителят, който наблюдаваше се обърна рязко и се отдалечи. Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две. Аз разбрах грешката си, отидох при Него и Му се извиних. Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка?
към текста >>

Отидох при останалите и наблюдаваме камъка.
Защото някой предложи да го разцепим на две половини и най-после да го измъкнем. Учителят, който наблюдаваше се обърна рязко и се отдалечи. Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две. Аз разбрах грешката си, отидох при Него и Му се извиних. Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може".
към текста >>

Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка?
Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две. Аз разбрах грешката си, отидох при Него и Му се извиних. Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може". Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях. Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи.
към текста >>

Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи.
Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може". Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях. Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи. Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата. Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя.
към текста >>

После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му.
Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях. Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи. Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата. Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг.
към текста >>

Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията.
Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата.
към текста >>

Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място.
Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата. В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България. Как така бъдещето?
към текста >>

Как ще допусна да се разбие камъка?
Започнаха да строят през 1955 г. хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата. Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен.
към текста >>

И да се разбие камъка и да се разруши България?
хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата. Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре.
към текста >>

Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята.
Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл.
към текста >>

Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка.
Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл. Той го свързва с някакъв символ.
към текста >>

Учителят беше вложил някаква идея в камъка.
Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре. Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл. Той го свързва с някакъв символ. Той каза тогава: „Докато съществува този камък ще съществува и България." Затова ние го скрихме. Ако бяха го взривили с барут с България бе свършено. Как така?
към текста >>

Те го отказаха, защото ние бяхме укрили камъка.
Ето как. През 1963 г. ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република. По този начин България щеше да се заличи като самостоятелна държава и щеше да влезне в състава на СССР. Но това не стана понеже руснаците поради стратегически съображения отказаха на българските комунисти това предложение. Те го отказаха, защото ние бяхме укрили камъка. Ако беше разрушен камъка, тогава щяха да имат други стратегически съображения и България щеше да престане да съществува като държава. Сега бихте ли ми казали чия е заслугата България да съществува като държава? Помислете и си отговорете сами!
към текста >>

Ако беше разрушен камъка, тогава щяха да имат други стратегически съображения и България щеше да престане да съществува като държава.
През 1963 г. ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република. По този начин България щеше да се заличи като самостоятелна държава и щеше да влезне в състава на СССР. Но това не стана понеже руснаците поради стратегически съображения отказаха на българските комунисти това предложение. Те го отказаха, защото ние бяхме укрили камъка. Ако беше разрушен камъка, тогава щяха да имат други стратегически съображения и България щеше да престане да съществува като държава. Сега бихте ли ми казали чия е заслугата България да съществува като държава? Помислете и си отговорете сами!
към текста >>

44. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри.
Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг. Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни. Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше. Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади. Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри. Събираха се понякога по 100200-300, че и 500 души. Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото на Учителя. Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими. Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал.
към текста >>

На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше.
Божественият лъч във всяка работа. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място. Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят. От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове. От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен. От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове. В подножието на Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води.
към текста >>

45. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

При Боян можеше да дойде всеки, да каже болката си, мъката си, да получи съвет, не само съвети, но и метод.
Мисли на Великата Душа", том III.3.„Трите велики закона" том IV. Боян Боев е образец на един ученик ентусиазиран, въодушевен от идеи, който работеше напълно безкористно. Може да се каже, че не съм срещал по-безкористен човек от него. За своите лични интереси не беше никак загрижен. Целият живот си беше посветил на Учителя, Учението и приятелите. При Боян можеше да дойде всеки, да каже болката си, мъката си, да получи съвет, не само съвети, но и метод. Боян беше един жив Божествен Център в Братството. Той поддържаше жива връзка с Учителя, при всеки случай той отиваше при Учителя и ако имаше някоя молба на някой приятел да се срещне с Учителя, то чрез него ставаше. Обикновено той присъствуваше на тези срещи, мълчеше и записваше всичко, което кажеше Учителят. Учителят даваше съвети на приятелите, когато те се обръщаха чрез Боян с писма, за да питат Учителя. Той прочете писмото на Учителя, запише отговора и веднага отговори чрез писмо на приятеля.
към текста >>

46. 20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

Учителят се възмути: „Отрежете го" и после с мъка добави: „Какво научи той на Изгрева като стоя толкова време тук при Мене?
Е, с нещо трябваше да се заплати. И ние заплатихме с присъда и със затвор. Славчо Печеников - Славянски имаше издателство, в което отпечата няколко томчета от беседи. Но по нареждане на Учителя беше спряно да се печата при него, защото той много скъпо взимаше и освен това много мъчно издаваше някое томче. Неделчо Попов отиде при Учителя, каза му колко струва печатането навън при другите печатници и колко струва при Славчо Славянски. Учителят се възмути: „Отрежете го" и после с мъка добави: „Какво научи той на Изгрева като стоя толкова време тук при Мене? Нищо не научи. Язък за загубеното време". Така ние спряхме да печатаме при него, а след това, след заминаването на Учителя ние имахме печатница, в която печатахме томчета на Учителя и те изобщо не се продаваха скъпо за ония години. Покривахме само труда, печата и хартията. При нас имаше много хора, които съдейст-вуваха в името на Високия идеал безвъзмездно.
към текста >>

47. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка.
Той се пишеше, че е комунист, но беше с анархически възгледи и не се подчиняваше никому и да се научи на подчинение властите го изпратиха в концлагер за шест месеца. Та Никола Антов тук няма вина, че е предал жълтиците. Вината я поеха други. Дойде милицията у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те ми са предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г. Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал лично подписите в описа когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона.
към текста >>

48. 47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ

Едната глава си отваря устата и бълва пламък, а от пламъка излиза въпрос.
И те имат опит - тъмните сили обичат тъмнината. Но аз пък точно тъй обичам и съм свикнал слаба да ми е светлината и затова това не ме смущава. В средата на стаята сложили един стол за мен, а тъкмо насреща е бюрото на прокурора Руменов, а пред него една голяма папка - досието на процеса срещу Братството. Отстрани са седнали 5-6 души следователи, които също ми задават въпроси. Изправен съм срещу змей с много глави. Едната глава си отваря устата и бълва пламък, а от пламъка излиза въпрос. Трябва да се отговори. Това е битка. Ако не отговарям е още по-лошо. Аз знам всички обвинения наизуст и за всяко едно обвинение съм подготвил отговор, който можех винаги да дам без да го променям. А той е всякога един и същ.
към текста >>

49. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

„Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други.
Ако тук не ни искат - ще се преместим другаде, в друга страна, всред други народи. Божествените идеи, Божественият живот ще се проектира в техните умове, сърца, души и воля, там ще почне подем и творчество. Но българите ще загубят всичко. Кой може да спре това? Бялото Братство пътува по етера със светлината. „Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други. Всичко е за добро. 93. Колко хубаво направихме, че употребихме братските средства за отпечатване беседите на Учителя. Това беше тяхното предназначение. Ако бяхме ги събирали, щяха да ги вземат. Добре направихме.
към текста >>

50. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня.
Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи. Днес УЧИТЕЛЯТ знаеше за какво тъжи и за какво страда. Ние не знаехме. Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни.
към текста >>

51. І.6. ЛОДКАТА

Тогава често тежестта на лодката лягаше на рамената на двама или трима и те с мъка набираха крачка по крачка.
Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на рамене и плещи свещената скиния. Липсваха само пеещите групи на свещениците - левити. А освен това и декорът не бе пустинен, а типично рилски - с върхове, които винаги се оглеждат в сините води на езерата. Групите се движеха бавно, с ритмична стъпка, за да има баланс на товара и правилно разпределение на тежестта. При равните и чисти места на пътеката пренасянето не създаваше неприятности, но когато започна възлизането из клековите гори при измитите от пороите серпантини, теснотията бе мъчно поносима. Тогава често тежестта на лодката лягаше на рамената на двама или трима и те с мъка набираха крачка по крачка. Започнаха и чести смени, чести почивки и пренагласяване на опорните пръти. Всички си спомнихме съвета на УЧИТЕЛЯ за внимателно преминаване на серпантините и се уверихме колко уместен бе Неговия съвет. С умно маневриране из теснините на изровената пътека, клековите гори останаха зад нас и лодката бе поставена на превала за по-осезателна почивка на носачите. Панорамата на езерният циркус възрадва групата. Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи уморените съвременни рилски левити.
към текста >>

52. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането.
Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето. Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата. Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух.
към текста >>

53. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота.
Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен. Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи. Събират се приятелите от Бургас и Айтос, Ямбол и Сливен, от Стара Загора и Нова Загора, да разменят Словото на УЧИТЕЛЯ, да споделят опитности, да се нарадват на взаимната обич, родена на чиста духовна основа. Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства.
към текста >>

54. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Спомените за мъчителните дни внесли тъга и мъка в душите им.
Той предаваше впечатленията си от една екскурзия с УЧИТЕЛЯ до историческото селище Батак. Добри и предани приятели летуват по китните Родопски поляни на летовището „Свети Константин". Наближил денят, когато по поръчение на УЧИТЕЛЯ, групата се приготвила да посети историческата църква в село Батак. Там се намират черепите на убитите по времето на прочутото баташко клане. В ранната утрин, на път към селото, беловласите приятели разговаряли за мрачните дни на турското робство, когато цели селища са били опожарявани и затривани, а населението им или избито, или отвлечено. Спомените за мъчителните дни внесли тъга и мъка в душите им. Разговорите скоро секнали. Смълчаната група продължила своя път към селото. Не без вълнение са направени първите стъпки по зелената морава и каменливата пътека на селската църква - единствен свидетел на масовата жестокост. Пред струпаните черепи застанал в мълчание УЧИТЕЛЯТ. А приятелите знаят, че това мълчание е тайнство.
към текста >>

55. ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ

Настоящето, а и бъдещето правят образа и дейността на УЧИТЕЛЯ все по-разбрана и по-достъпна до съзнанието на всяка душа, готова да отвали камъка на традиционните разбирания за живота и се радва като малката тревичка на живота и слънчевите лъчи, в единство и хармония с любовта на битието.
На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции. Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им. До ден днешен те са верни на структурните формулировки на битието, които, за съжаление, не включват нито Образа, нито дейността на УЧИТЕЛЯ! Настоящето, а и бъдещето правят образа и дейността на УЧИТЕЛЯ все по-разбрана и по-достъпна до съзнанието на всяка душа, готова да отвали камъка на традиционните разбирания за живота и се радва като малката тревичка на живота и слънчевите лъчи, в единство и хармония с любовта на битието.
към текста >>

56. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса.
Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени. Но, наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес. Познати на всекиго са буйствата на децата. Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой. Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците. Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своя учител. Тогава Той бащински поискал, никога да не Го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер.
към текста >>

57. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината.
Е, какво ще кажете? Имах и втори "трън" в плътта. Вероятно имах много грехове от миналото и сега трябваше да се разплащам чрез страдания. Имах камъни в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи. Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките. Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината. Сега го има, но по-рано ги нямаше. Тогава бях получил поредната мъчителна криза. Но този път бъбречната колика беше по-голяма. От болки се изтощих. Изпращам рождената ми сестра Веска при Учителя за помощ.
към текста >>

При уринирането усетих как камъка премина и падна в гърнето.
Това продължи десет минути. По едно време болката намаля и аз съм заспал. След това Учителят си тръгнал и като дал съвети на сестра ми Веска. Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната. При уринирането усетих как камъка премина и падна в гърнето. Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция. Беше истинско чудо, че оживях. Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах.
към текста >>

58. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Летопис Вергилий Кръстев

Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя.
Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба. Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
към текста >>

59. ІІІ.81. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Само Той знаеше измеренията на човешката мъка и горест.
Днес ние можем да нарисуваме онази картина от Изгрева през пролетта, когато ни посреща дъхът на цъфнали вишни, на ароматни ябълкови цветове, движещи се двойки на Паневритмията, или общата песен, изпълнена от голямо мнозинство със светнали лица. Но имаше и друга картина. Тази, на малката сграда, или приемната на Учителя. Ако можеше тя да разказва, тя би ви разказала за големи и малки страдания, за много пролети сълзи, и ако биха се събрали в едно, биха направили поток, който би се превърнал в река и би удавил долу града със своята сила и мощ. Но в тази приемна беше отдушник на приятелите пред лицето на Учителя. Само Той знаеше измеренията на човешката мъка и горест. Всеки един от нас е изплаквал пред Него съдбовните си мигове. Учителят всеки е изслушвал и всеки, който напускаше приемната Му, излизаше с облекчение и виждаше как е отворен Неговият прозорец в съзнанието му, където влизаше повече светлина и топлина, която трябваше да освети новият му път. Посетителят напускаше приемната, а Учителят оставаше в нея. Вратата се отваряше и влизаше следващият посетител при Него. При един такъв прием на Учителя, късно след обед, аз заварвам Учителя в приемната, превит от болки в стомаха.
към текста >>

60. ІІІ.112. СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ

Летопис Вергилий Кръстев

Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
Учителят добави, че този камък ще я разруши, а трябва да сложи друг, който да я въздигне. Тя запомни това и после изпълни съвета Му. В същия ден ни разказа тайната на скъпоценния камък. „Вие обичате и цените благородния кристал, но трябва да знаете, че благородството и изкуството да пречупва светлината се дължат на едно възвишено същество, което обитава в кристала. Неговото благородство е неговата обич към човека, а призмата, през която пречупва светлината, е неговата мисъл." Ето ви едно ново знание за скъпоценния камък. Не ви остава нищо друго, освен да влезнете във връзка с онова същество, което обитава камъка и да получите мисълта му чрез съответната краска.
към текста >>

61. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината.
Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича.
към текста >>

62. 3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар

Тя му казва: „Дойдох за дъщерята да уредя, но имам една друга мъка, която не мога да я реализирам." „Каква е тази мъка?
И така, той си заминава от този свят. Починал, обаче пари нямали на ръка, за да ги предадат на Учителя, обаче съпругата му съвестна, това трябва да се подчертае, макар че тя няма, нали, нашите разбирания. Имали едно място - плац в Ямбол, което държавата го била конфискувала за разширение на летището в Ямбол. Но държавата обикновено не бърза да даде сумата; но един ден съпругата му пристигнала от Ямбол в София, за да урежда с една от дъщерите, за следване в София. И така, наглед случайно, среща един свой познат, близък човек и разговарят, за какво е дошла. Тя му казва: „Дойдох за дъщерята да уредя, но имам една друга мъка, която не мога да я реализирам." „Каква е тази мъка? " „Имам, казва, нужда от една сума, но сумата не мога да я предам на предназначението й, тъй като държавата ни конфискува местото и сумата още не съм я получила, а трудно върви работата". „Така ли? Бъди спокойна, аз имам тука познати, постой сега в София, аз ще уредя работата." И наистина я урежда работата, получава сумата и тя със сумата отива при Учителя и Му предава сумата, която била определена в завещанието на нейния съпруг. С тази сума е било закупено мястото около салона на Изгрева. И така приключва тази дейност, на този благороден момък, който с благодарност приел услугата, незаменима за неговия живот от Учителя, г-н Петър Дънов, да отиде в САЩ, да завърши медицина, да дойде в България.
към текста >>

63. 3.13. Изгонената болест

А майката се поболяла от мъка.
13. Изгонената болест Докато размишлявам за други случки из живота на Братството, във връзка с Учителя, ще ви разкажа за една майка. В провинцията имала дъщеря, болна с психическо разстройство, ненормално говори. А майката се поболяла от мъка. Дъщерята расте и става мома 16-18 години. Майката е много разтревожена, че нейната дъщеря и като момиче, лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал от провинцията: „Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов, там, при дъновистите. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически, или духовни". И разбира се като всяка майка, всеки човек търси да има изцеление и пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря, както винаги.
към текста >>

64. 3.41. Трифон Кунев

41. Трифон Кунев Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка посоката север-юг на историческия камък с Трифон Кунев.
41. Трифон Кунев Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка посоката север-юг на историческия камък с Трифон Кунев. Кой е Трифон Кунев? Трифон Кунев е роден в село Ъглен, Луковитска околия. Той иначе е писател, поет, наш приятел, който беше така също приятел на сестра д-р Дафина Кьорчева. Иначе, по убеждение политическо, е земеделец. След II-та Световна война, когато дойде в България комунистическата партия да управлява страната, той беше директор на Народния театър.
към текста >>

65. 5.17. Истинският паметник

ДРАГА МИХАЙЛОВА

" Брат Ради кимва с глава, отива при скулптора, съгласява се и разрешава да му изковат образа в камъка.
Накрая брат Ради отива да се оплаква на Учителя. „Учителю, един иска от камък да ме кове." Учителят се усмихва на израза на брат Ради и добавя: „Това е твоят най-добър ученик. Ти си Патриарх Евтимий! Ето защо той иска сега да ти изкове образа в камък. Ще разрешиш! " Брат Ради кимва с глава, отива при скулптора, съгласява се и разрешава да му изковат образа в камъка. Ако сравните една снимка на брат Ради с изваяния образ от паметника на Патриарх Евтимий, ще видите, че има пълно покритие на образа от снимката в изваяната скулптура. Всеки сам издига вътре в себе си неръкотворен паметник чрез своите дела, чрез своите мисли и чрез своите чувства. Чистотата на идеите могат да се претворят в дела само от хора със светли умове, чисти сърца и праведни дела.
към текста >>

66. 5.24. Стопанката на бивака

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете.
24. Стопанката на бивака Бяхме на екскурзия с Учителя на Бивака. Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година. Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете. Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха.
към текста >>

67. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота.
3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот. В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба.
към текста >>

68. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка.
Там всичко беше тъй чисто и просто. По малка каменна стълба се качих със затаен дъх към стаята на Учителя. Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син. Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот. Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота. След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат. Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие.
към текста >>

69. 6.42. Години на възрастване и възмъжаване

Моментално ми се стопи мъката и аз с по-голям устрем заминах за Полша, за да защитавам докторска дисертация.
И когато някои от старите братя започнеха да говорят и тръбят, че аз съм изял десятъка на братството, и съм похарчил парите на братството, то това ми се отрази много, понеже аз съм много чувствителен и моите лични чувства са много силно развити у мен. Един „вечен студент" също може да бъде чувствителен и да се обиди не на шега. И така, жестоко обиден, отивам при Учителя и споделям: „Учителю, много ми е мъчно и тъжно, че там навън се говори за мен, че аз съм изял парите на братството в разстояние на 17 години." Той ми каза следното: „Не се безпокой за нищо. Ти не харчиш и не ядеш десятъка на братството, който се внася в общата каса. А парите, които ти се дават, това са чисто и просто хонорарите от Моите беседи." Така бе разрешен този въпрос. Моментално ми се стопи мъката и аз с по-голям устрем заминах за Полша, за да защитавам докторска дисертация.
към текста >>

70. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Приятелите обикаляха около Неговата стая с една затаена мъка, която не можеше да се сподели.
Като общувах с всички приятели виждах, че в съзнанието им даже и за миг не идваше мисълта, че Учителят ще напусне своето физическо тяло. Аз пазех дълбоко мълчание - не смеех с никого да споделя тази мисъл, която би смутила душите на братята и сестрите. Учителят стана особен, като че ли неговата величествена осанка започна да потъмнява, като че ли Неговият дух извличаше своя двойник от аурата на Своето физическо тяло. Посещенията започнаха да стават редки, Той ставаше мълчалив и често затваряше Своите очи. Сестра Савка - една от първите стенографки, непрекъснато беше около Него. Приятелите обикаляха около Неговата стая с една затаена мъка, която не можеше да се сподели. Спомням си, няколко дни преди заминаването Му бях отишъл с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и Безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, върху която няма да коментирам, Той запя Своята любима песен „Аум" с движения. Тази песен, която съдържа три ключа, с които Великите посветени са отваряли Божествената Съкровищница, за да внесат нови идеали, нови свещени скрижали в епохите, които следват една след друга. Тази песен той изпя с красиви движения, тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят... Спомням си, че брат Борис Николов и сестра Мария едва в последните дни преди заминаването на Учителя се завърнаха от провинцията.
към текста >>

Този духовен гигант - Учителят, който идваше със специалната мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, който на всеки страдащ стопяваше мъката, който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот беше една велика жертва.
Тази песен той изпя с красиви движения, тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят... Спомням си, че брат Борис Николов и сестра Мария едва в последните дни преди заминаването на Учителя се завърнаха от провинцията. Брат Борис с такава ревност, с такава грижа, с такава преданост се зае с всички необходими неща, които трябваше да се извършат в тези трудни моменти около Учителя. Брат Борис следеше и най-малкото движение на Учителя. Всяка мисъл изказана, от Него, той я стенографираше. Действително картината беше величествена. Този духовен гигант - Учителят, който идваше със специалната мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, който на всеки страдащ стопяваше мъката, който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот беше една велика жертва. Един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик дух беше отдавна напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден следобед, като се връщах от София, погледнах през прозореца. Учителят беше в това състояние, което описвам по-горе. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз го зная - със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: „Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета".
към текста >>

71. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Преживях голяма мъка.
А онези, които насапунисаха главата на Борис, му обръснаха главата и така го изпратиха обръснат в затвора. А знаете, че всички затворници са остригани и обръснати. Ще ви разкажа сега нещо още по-интересно. На 6 декември 1957 година бе направен големият обиск на Изгрева и се прибра цялата литература и всички беседи на Учителя. Най-напред при мен дойдоха и ми взеха всичко. Преживях голяма мъка. А аз имах подвързани томове с кожена подвързия. Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата. Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина.
към текста >>

Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр.
На 6 декември 1957 година бе направен големият обиск на Изгрева и се прибра цялата литература и всички беседи на Учителя. Най-напред при мен дойдоха и ми взеха всичко. Преживях голяма мъка. А аз имах подвързани томове с кожена подвързия. Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата. Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина. Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей.
към текста >>

Казанлък, да си изплача мъката.
Най-напред при мен дойдоха и ми взеха всичко. Преживях голяма мъка. А аз имах подвързани томове с кожена подвързия. Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата. Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина. Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии.
към текста >>

Но когато му вземат беседите, почувствал голяма мъка.
Но в София властта бе минала през всички квартири на нашите приятели и бяха обрали беседите на Учителя, след което ги унищожиха. Значи змеят се беше проснал по цялото софийско поле и сега бе неговото време. Трябваше да се чака да се сбъднат всички неща от онази картина, която ми се даде. Имах един приятел, който живееше в село Секиричево. След като стана национализацията на земята и му взеха целия имот през 1953 г., той го посрещна с голяма радост и облекчение, че се освобождава от робския труд. Но когато му вземат беседите, почувствал голяма мъка. Молил се: „Учителю, когато ми взеха имотите казах, те не са мои, а са на България. Но когато ми взеха книгите, то ми взеха Словото, което ми даваше надежда в живота. За-що стана всичко това? " Вечерта, като заспива, сънува Учителя, който му казал: „Аз ще ти разкажа една приказка. В едно далечно царство живял един мъдър цар.
към текста >>

Мъката му отпада, защото научава, че в недалечно бъдеще други ще се радват на белия шал, а крадливите орли ще бъдат опитомени.
Значи орлите са го взели. Заповядва на своя син да се качи горе до гнездото и да си вземе шалчето. Синът намира в гнездото две орлета. Взима шалчето, слага го на врата си и казва: „Сега ще го пазя, а тези две малки орлета ще ги взема да ги опитомя, та да не вършат престъпления, както това са направили орелът и орлицата". Сънят свършва и моят приятел се събужда. Мъката му отпада, защото научава, че в недалечно бъдеще други ще се радват на белия шал, а крадливите орли ще бъдат опитомени. И тази кал, която е хвърлена от другите режими срещу Учението, ще изтече. Впоследствие всичко ще се превърне в добро и Учението ще се оцени. Това е разрешението на този пророчески сън. Разказах ви тези три съня, защото те пророчески се реализираха и те оформиха разкола в Братството.
към текста >>

72. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът.
Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя! Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои. Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът. По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! - Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>

73. ПЕСЕНТА

Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост!
Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои. Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>

74. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

Довлякох се с мъка у дома, хапнах нещо, разтребих си стаята, написах това-онова и си легнах веднага след като се стъмни.
Последният десети ден не ми каза нищо, не ми каза неговото „Рекох, елате утре". Мина покрай мене все едно, че ме няма. А мен ме има. Мен ме има, но аз стоя като неодушевен стълб, стоя, стърча и съм забита в земята. Накрая си отидох замислена, пребита от скръб и от умора. Довлякох се с мъка у дома, хапнах нещо, разтребих си стаята, написах това-онова и си легнах веднага след като се стъмни. Сънувам сън как съм изправена на изпит и ми се задават последователно десет въпроса, на които отговарям на тях. Това бяха същите въпроси, които ме вълнуваха и за които някои от тях бях отишла да питам Учителя. Аз с чакането на десет дни те се оформиха по един въпрос за всеки ден. И моето чакане там пред стаята на Учителя, седнала на пейката за мен беше загубено време, но знаех, че е време за някакъв изпит, който изобщо не знаех какъв е. Но от дългият опит знаех, че е някакъв изпит и аз трябваше да го издържа.
към текста >>

75. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

" Той ме изглежда с една голяма, голяма мъка и изрича едни думи, които не само са пророчески, но са думи, които означават много.
Изключително недоволен, защото тези идваха в Школата и носеха своите влияния, своите усещания и своите желания. Беше дошло времето на отклонението на някои хора от Школата. След няколко дни отново срещам Учителя и още не мога да се примиря как така ще се посяга на чужди жени и мъже. Щом са искали брак значи той трябва да бъде свещен за едни и за другите. „Учителю, какво стана с чистота на брака на Изгрева? " Той ме изглежда с една голяма, голяма мъка и изрича едни думи, които не само са пророчески, но са думи, които означават много. Изрече следното: „Досега всички окултни школи са се извращали в разврат. И сега има такава опасност." И замълча. Мълчание голямо, което съдържаше цялата епоха на човешкото падение. Веднъж Георги Томалевски пътува от града за Изгрева и навлиза в една широка алея. Ето ти Учителят идва отсреща и се движи сам.
към текста >>

76. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

Изпитвах голяма мъка, чувствувах се виновна и аз и се стараех да му помогна.
" Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните мисли, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят". Стоя аз, оглеждам се и казвам: „Учителю, да ви помогна ли, да ви донеса ли вода в легена, за да си измиете краката в хладка вода? " Знаех от опит и от неговите методи, че сърбежите се успокояват от миене с хладка вода. Той кимна с глава и се съгласи. Аз донесох легена, коленичих и започнах с ръце да обливам краката на Учителя с вода. Изпитвах голяма мъка, чувствувах се виновна и аз и се стараех да му помогна. Та кой ли не е изпращал мисли на отрицание към Учителя? Светът навън гъмжеше от слухове и всяка наша погрешка и опущение се раздухваше от гражданството и всичко се отправяше за сметка на Учителя. Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи.
към текста >>

77. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Отидох си утешена и ободрена, а той понесе моята мъка.
Като постоянствуваш те ще дойдат насърчителните мисли и помощта. Вярата човек с разсъждение не я придобива. Той си вярва. Ще имаш вяра. Ще работиш и няма да се обезсърчаваш." Учителят и този път ми взе товара. Отидох си утешена и ободрена, а той понесе моята мъка.
към текста >>

78. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Но животът го нямаше в сърцето и гладът настояваше на своето та клетото сърце се свиваше от двойна мъка.
Надалеч от мен в далечината аз видях неговата фигура. Той вървеше и палтото му се развяваше от вятъра. Вървях след него с желание да дам нещо от себе си. Но като погледнах в сърцето си видях, че то едва се свива и вика също за помощ. Но когато душата ми говореше, то сърцето жадно слушаше, измъчваше се с благородно желание и искаше на всяка цена да се убеди, че то не е гладно и че е изпълнено с живот, който трябваше да поднесе на този когото обичаше. Но животът го нямаше в сърцето и гладът настояваше на своето та клетото сърце се свиваше от двойна мъка. Погледнах ума си и той горкият беше възприел напълно това, което душата му говореше обзет от благородни мисли, той искаше да изкалъпи нещо хубаво, светло и да каже на своят Учител нещо възвишено, но каквото и да измислехме мигом се стопяваше пред светлия образ и той реши, че е най-добре за него да мълчи. И сърцето, и умът бяха негодни, а душата искаше нещо да даде и се блъскаше безпомощна в стените на своят затвор. Машинално почнах да търся нещо в джобовете си и напипах пет лева - всичкото богатство, което имах. Веднага ми мина през ума да му купя геврек, но веднага се учудих на това глупаво желание. Той дете ли е та да го утешавам с геврече.
към текста >>

79. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: „Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома понеже била бедна.
То се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици той споделил бедата си с една нашата сестра. Тя му казала, че тя не може да даде отговор, но ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да си зададе мислено своят въпрос на Учителя и той ще му отговори. Младият момък е бил много свенлив и го е било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговора на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своят въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: „Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа така: който си играе с онзи когото го обича той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и живота ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм?
към текста >>

80. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Тя се доближава до него, сяда на камъка и казала: „И аз да ми се отвори време и място та да седна един път до вас.
Тръгвайки той се обърнал с поглед към сестрите, говорещ, че те трябва да не го следват. Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него. По това време от горе сестрите са застанали и втренчено гледат към езерото и наблюдават и чакат да се случи нещо. Ето от долу излиза от първото езеро и полека приближава една жена. Тя минава през моста, после полека се запътва между камъните и тръгва към него. Тя се доближава до него, сяда на камъка и казала: „И аз да ми се отвори време и място та да седна един път до вас. Да знаете колко дълго време се молих на Господа да ми се даде такъв случай, че да отида при Него, та да му благодаря за доброто, което винаги ми прави". Учителят седи, слуша сериозен и пита: „Сестрата къде се е запътила? " „Ами отивам за Рилския манастир, за да запаля една свещ там в олтара на църквата, защото в последно време всички молитви, които отправям към Господа се приемат от Него и аз все получавам помощ, та за помощта рекох да запаля една свещ на Господа". Учителят седи и казва: „Е, рекох, ти вече запали тази свещ". Жената се обръща към него, поглежда го, очите й се отварят, тя вижда Учителят целият в светлина като слънце, пада на колене пред него и извиква: „Господ мой и Бог мой" и започва да целува ръце.
към текста >>

81. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

Учителят нареди: „Да се зарине дупката и да се постави камъка на същото място".
Наши приятели бяха решили не да проверят думите на Учителя какво е казал, а да се облагодетелствуват от тях, така че те бяха копали около него и бяха търсили заровено съкровище. Но не бяха открили нищо. Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: .,Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманя-ри". Ние се спогледахме, а онези иманярите си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: „Да се зарине дупката и да се постави камъка на същото място". И онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали така по-нагоре, на поредната почивка и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват „съкровището". А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас. А Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи.
към текста >>

82. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума.
Онези го бяха обсебили изцяло". Това сестрите разбраха, че Учителят не е позволил той да се обеси насред поляната и затова бе казал на друга сестра: „Който иска да се беси да се беси, но вън от Изгрева - в гората". След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората. След това се прибира. Никой повече не попита за него, нито полицията, нито свещениците, а пък приятелите успяха и го заровиха и го погребаха така както е редно. Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума. Обикновено в града всички слухтяха и се ослушваха само и само да чуят нещо от Изгрева та да го раздухат срещу Учителя. От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого. Ето тук разказахме за някои форми и за някои символи, които са свързани с някои явления и действия. Днес човечеството трудно ги разбира, но за идното човечество когато Словото на Учителя стане живот за душите им тези неща вече ще бъдат ясни и достъпни за хората. Аз съм пред Учителя.
към текста >>

83. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А там където беше стъпил кракът ми, камъка се свлече в пропастта и ако не бях се поместила на време щях да съм долу на кости и кокали.
Тези названия от Учителя не бяха случайни. След много години когато минавахме, ние се спирахме, оглеждахме тези местности и онова, което се излъчваше от тях достигаше до нас и виждахме, че те носят имената си така както трябва. Така веднъж след Паневритмия аз и още двама приятели решихме да се разходим в околните местности. Изкачихме се на един скален масив и от скалата се отрони един голям къс и ме повлече. Аз залитнах, но успях да прехвърля тежестта си на другия крак и така да остана на скалата. А там където беше стъпил кракът ми, камъка се свлече в пропастта и ако не бях се поместила на време щях да съм долу на кости и кокали. След тази случка аз се прибрах в лагера, отидох при Учителя да му се похваля, че съм се отървала от премеждието и че Небето ме е спасило. Учителят стана строг и ми каза сърдито: „Една разходка е полезна за организма, когато е приятна. И втори път да не правиш това! " Беше много строг и от тогава не си позволявах такива волности, защото много пъти Учителят бе казал, че заангажираме Небето да ни охранява от нашите своеволия. И с това им се пречи да вършат друга по-важна работа.
към текста >>

84. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка.
Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях.
към текста >>

Останалите там останали да наблюдават как Учителят седи на камъка и как ни наблюдава докато стигнем до Симеоново.
Аз се разделих с Учителя и тръгнах. Учителят отиде на една височинка, седна на нея и с поглед ме съпровождаше 200-300 метра как слизам надолу сама. Обръщах се и виждах .как горе Учителят седи на височината с бялата шапка, гледа ме и ме следи как сама слизам, а ръководителите останаха сами в недоумение защо Учителят е отишъл на тази височина и какво има толкова да гледа надолу. Един от тях отива при Учителя, за да види Учителя какво прави там. Какво са говорили не знам, но този брат започна да тича след мен, настигна ме и ме съпровожда до Симеоново. Останалите там останали да наблюдават как Учителят седи на камъка и как ни наблюдава докато стигнем до Симеоново. После брата се върнал на Бивака и намерил Учителя още да седи на същия камък. Посрещнал го с думите: „Изпроводихте ли сестрата до Симеоново? " Тогава братът разбира, че това е един урок за тях, който им се преподаваше специално като ръководители. По-късно стенографите дешифрираха тези беседи на Учителя за ръководителите. Ако днес вие ги прочетете и ги сравните с моят разказ ще видите, че там Учителят им изнася теория, а на екскурзията им показа практически какво означава да бъдеш ръководител и да се грижиш за другите.
към текста >>

85. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6.
На тази фотография от ляво на дясно са следните лица: 1. Русчев - полегнал на лявата си страна с шапка на главата; 2. Дядо Благо (Стоян Стойнов Русев); 3. Иван Грозев - гимназиален учител; 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, с наметнато палто; 5. Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7. Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9. Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за храброст е Любомир Лулчев.
към текста >>

86. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим.
Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим. Чак тогава младежа Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ.
към текста >>

С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им.
Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия.
към текста >>

87. 210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ

Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от разгорелите се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената.
Петко изведнъж извика: „Не мърдайте, всеки да си бъде на мястото. Къде е тази светлина? " Гласът му бе възбуден, той целият трепереше от предстоящата среща с някой от духовете. Та нали той беше присъствувал не веднъж на такива сеанси. „Ето там е светлината" и посочих към печката. Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от разгорелите се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената. Изведнъж се чу едно „О-о, ама това е светлина от печката". Петко остана много разочарован и много засрамен, изведнъж му се подби авторитета у дома на тема спиритизъм и сеанси. Аз бях тогава ученичка и той вече, когато идваше у дома разказваше всичко друго, но не за медиуми и духове, защото отваряше ли уста всички се сещаха за печката и се смееха: „Знаем ги ние тия работи, я кажи нещо друго". Когато се запознах с Учителя и дойдох в Братството вместо той да бъде най-радостен от всички, че ме познава от по-преди, че познава родителите ми и цялото семейство, той прояви ревност към мене, която се изрази в неприязън и не ме обичаше вече. Не можех да му бъда вече слушателка, защото Учителят вече беше ме приел за частна ученичка и ме държеше близо до себе си.
към текста >>

88. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Когато бяхме на Рила аз намерих четири скъпоценни камъка при една от екскурзиите, които правехме в околностите.
Понеже тя страдаше от тази неизлечима душевна болест и често имаше припадъци - ставаше ту буйна, непокорна и беше бреме за ония, които се грижеха за нея. Ние бяхме пристигнали на хижа Вада, багажа бе свален от камионите и около нас сновяха конярите и завързваха пакетите и денковете с багажа, за да бъде изкачен на езерата. А Мария по това време отново започва да буйства. Тогава Учителят отиде при нея, спря се, загледа я втренчено в очите една-две минути, тя се умири и така бе качена на един от конете, който успя да я закара до второто езеро където бе лагера. Опънаха й палатка, сложиха й легло, но след няколко дни тя започна да прави каквото си иска, да буйства, да пречи и да тормози околните. Когато бяхме на Рила аз намерих четири скъпоценни камъка при една от екскурзиите, които правехме в околностите. Но като минах покрай нейната палатка аз реших да й помогна и да дам от онова, което аз намерих, за да получи тя благословение от Свише. След това казах на Учителя, а той ме смъмри: „Защо не си ги задържа? Те имат символично значение, тяхното намиране. Като им даде камъните ти се свърза с тях и винаги вече Черните сили ще те търсят от сега нататък до края на живота ти, за да черпят от тебе". Аз бях покрусена и изненадана, не очаквах, че едни такива дребни неща ще имат такива фатални последици за мен.
към текста >>

89. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците.
Тези неща ще бъдат изнесени много по-късно, а аз тук давам описателни бележки за онези времена. Първите Пентаграми, които бяха напечатани от Учителя бяха с голям формат и приятелите ги поставяха в специални рамки със стъкла и те висяха в техните молитвени стаички. Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма.
към текста >>

90. 280. ПОСТ

И така този брат влезнал в поста и изведнъж състоянието му се влошава и накрая едвам се дотътря до Учителя и с мъка изказва оплакванията.
Това бе го заявил многократно Учителя. Той бе казал, че там на месечината има живот, но този живот се изразява чрез етерни тела на съществата, които обитават там. Спомням си един от учениците имаше големи противоречия в личния и семейния си живот и беше решил да се лекува чрез пост, но постът той го беше започнал на нова луна и при това не беше съобщил на Учителя. По онова време на Школата ние имахме строго определени наряди, които бяха давани от Учителя и чрез тях ни се нареждаше кога, в кои дни и в кои месеци да се провежда пост, а това бе свързано с космически течения и планетни влияния и се направляваше от Учителя. А индивидуалните постове в Школата не се допускаха, но ако някой го провеждаше трябваше да иска специално разрешение от Учителя или пък Учителя му отреждаше този пост, за да разреши някой проблем чрез него. И така този брат влезнал в поста и изведнъж състоянието му се влошава и накрая едвам се дотътря до Учителя и с мъка изказва оплакванията. Учителят го изслушал и казал: „Ти направи грешка, че почна пост на нова луна. Не само, че не ще си помогнеш чрез поста, но ще си навредиш още повече. Когато човек трябва да се лекува чрез пост трябва да го почва при разсип на луната. Когато иска да се справя с някакъв порок и с някакъв недъг в характера си се започва пост на разсип, но когато искаш да добиеш някаква добродетел, нещо положително в себе си и когато почваш някаква работа, която искаш да се реализира, то поста го почни на нова луна. И освен това трябва да има ръководител на поста да не би да те отклонят духовете, да те подведат, да те заблудят, да те вкарат в дълъг пост и чрез поста да те задигнат от този свят.
към текста >>

Успяхме с мъка да се качим там и заварихме запалени огньове и пихме гореща вода.
Бяхме отслабнали от поста и нямахме сили. Как стигнахме до Витоша пеша не зная, един Бог знае. Вървяхме по стръмнината „Бери душа". Срещу Драгалевския манастир имаше пътека, която извеждаше горе до поляната при „Бай Кръстю". Там беше лагера в първите години. Успяхме с мъка да се качим там и заварихме запалени огньове и пихме гореща вода. Приятелите с Учителя бяха тук. Учителят ме погледна по особен начин, отиде до казана, бръкна с лъжица в него, взе и ни даде по едно малко картофче на мен и на сестрата. Само това ядохме. После се върнахме с голяма мъка на Изгрева. Бяхме направили от спанака каша, която след това изядохме.
към текста >>

После се върнахме с голяма мъка на Изгрева.
Там беше лагера в първите години. Успяхме с мъка да се качим там и заварихме запалени огньове и пихме гореща вода. Приятелите с Учителя бяха тук. Учителят ме погледна по особен начин, отиде до казана, бръкна с лъжица в него, взе и ни даде по едно малко картофче на мен и на сестрата. Само това ядохме. После се върнахме с голяма мъка на Изгрева. Бяхме направили от спанака каша, която след това изядохме. Полека, лека излезнахме от поста, което бе най-трудното. След това Учителят ме извика и ми се скара, че съм проявила непослушание понеже съм тръгнала да правя екскурзия след проведения пост. Учителят ми каза един ден една задача, която аз сега ще ви разкажа. Ще вземете съвсем прясно жито като сто грама се яде всеки ден.
към текста >>

91. 5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ

Попаднала в родината си да търси хляб и убежище беше намерила само разочарование и мъка.
Ти си Учителю. Иди си в село. О, ако имах образование. Ако имах къде да отида другаде на работа". Беше дошла от Добруджа, която беше тогава под румънска власт. Попаднала в родината си да търси хляб и убежище беше намерила само разочарование и мъка. „Бягай, бягай", повтаряше всеки ден тя. А вълните се надигаха около мене и застрашаваха да ме залеят и погълнат. Бра-д ми не ме пускаше да се върна. Аз също не исках да отстъпя при първото сражение в живота! И мислех, мислех, мислех... Особено отивайки и връщайки се от работа.
към текста >>

92. 7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА

За пръв път не ме обзе мъката и аз не се заблъсках в безизходни размишления, но взех книжката.
Невъзможно! Неучтиво нито да се зачета пред всички, нито да си отида веднага. И аз я стиснах здраво както „слепец стиска тоягата" и както „давещият - сламката", както казват народните поговорки и се обърнах към всички и с разведрено и весело лице взех участие в разговорите, шегите, игрите и песните докато взе да се свечерява и ние си тръгнахме. Вечерта беше вече късно, ние бяхме изморени и трябваше да си легна без да я прочета. Следващият ден неделя беше облачен и мъглив. За пръв път не ме обзе мъката и аз не се заблъсках в безизходни размишления, но взех книжката. Още първите редове ме грабнаха и ме държаха до края в будност и напрежение. „Боже каква книжка! ", възкликнах накрая, след като я прочетох. Какви мисли! Никъде до сега не съм срещала подобни мисли!
към текста >>

93. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

Всеки изглеждаше доволен от съдбата си и мълчаливо носеше мъката и несретата си.
Какво желаеха, към какво се стремяха, какво мечтаеха, не знаех. Те не споделяха с мене. Какво желаех, към какво се стремях, какво мечтаех и аз, и те също не знаеха. И аз не споделях с тях. Това беше по единствената причина да не се отегостяваме едни други. Всеки изглеждаше доволен от съдбата си и мълчаливо носеше мъката и несретата си. И аз се привързах с цялата си душа към г-жа Каназирева - кака Райна, не защото очаквах и изисквах, или получавах някакви материални помощи, тя също не беше добре материално, но защото тя беше човек с по-голяма светлина от обикновените хора, служеше на една висока идея, която й даваше морални сили и възможности да ме подкрепя морално, да ми вдъхва вяра и надежда, да ми посочи извора на светлина и вдъхновение в живота. Защото какво е живот без светлина, без вдъхновение? Мърцина. Аз не можех да живея мърцина живот. Тя беше първият човек когото срещнах, когото видях, че не се лута в тъмнина както другите хора, но върви право и смело с радост и вдъхновение към една определена цел. Това ми харесваше.
към текста >>

А само миналото лято изгорях от мъка пред безсмислието и празнотата му.
Песни нови, прекрасни, вдъхновяващи песни. Попаднах в средата си. Как да 14 не знаех, как да не си спомнех по-рано, че имало такива хора тука? Как да не ги потърся до сега? Запълни ми се, осмисли ми се, разкраси ми се животът. А само миналото лято изгорях от мъка пред безсмислието и празнотата му. Излезе първото по-обемисто томче беседи „Сила и живот", 4-та серия. Въоръжена с него и с някои още отделни беседи аз заминах за трета година Учителю в ново село. За пръв път отидох спокойна, тиха, без бунт в душата си, без разкъсваща мъка и отчаяние. Ще чета, ще мисля върху тези мъдри книги, ще ги проучавам, ще придобия някаква философия, която ще ми вдъхва сила и живот. Не напразно носеше това название томчето: „Сила и живот".
към текста >>

За пръв път отидох спокойна, тиха, без бунт в душата си, без разкъсваща мъка и отчаяние.
Как да не ги потърся до сега? Запълни ми се, осмисли ми се, разкраси ми се животът. А само миналото лято изгорях от мъка пред безсмислието и празнотата му. Излезе първото по-обемисто томче беседи „Сила и живот", 4-та серия. Въоръжена с него и с някои още отделни беседи аз заминах за трета година Учителю в ново село. За пръв път отидох спокойна, тиха, без бунт в душата си, без разкъсваща мъка и отчаяние. Ще чета, ще мисля върху тези мъдри книги, ще ги проучавам, ще придобия някаква философия, която ще ми вдъхва сила и живот. Не напразно носеше това название томчето: „Сила и живот". Сила ми трябваше на мене да преодолявам трудностите по пътя си, който за едно младо и неопитно само момиче не са малко. Сила ми трябваше и живот! Да, живот, да чувствувам, че живея, че раста, че придобивам нещо.
към текста >>

94. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

И аз, която бях влязла при Него потисната от мъка и стеснение, изхвръкнах като птичка, окрилена от Неговата бащинска любов и Божествено величие.
", попита ме Той изненадан. „Защото не съм достойна. Не съм за там. Аз съм невежа, неука, непросветена", и още ред качества отрицателни си изредих. Последва един разговор, който не помня в подробности, но който ме успокои и направи да гледам на себе си като равна на всички от класа и да не се подценявам. И аз, която бях влязла при Него потисната от мъка и стеснение, изхвръкнах като птичка, окрилена от Неговата бащинска любов и Божествено величие. И така, аз учех в Божествения университет - в общата и специална школа на Великия Учител. Достойна, недостойна, това беше факт, реалност, а звучеше като приказка. И в една поемка от онова време аз възкликнах: „Ах, моят ден - приказен ден, и мойта нощ - вълшебна нощ! " Тук ще поместя една извадка, която намерих в дневника си, писана още нещо за специалния клас, по повод на едно запитване на една млада сестра.
към текста >>

95. 21. КОЙ КОГА ЩЕ ЦЪФТИ

И сега пред Учителя, предразположена от Неговия мил прием, аз се поотпуснах и Му разказах за тази нова сестричка и за мъката ми, че няма образование и Го помолих да й помогне някак.
Тя беше много будно момиче, много начетено и интелигентно и запалено за Учението на Учителя. Обикнах я и задружих с нея. Тя, обаче, не беше завършиха гимназия и имаше само прогимназиално образование. Как го чувствуваше тя това, не знаех, но беше се изказвала пред мене, не на мене ми беше много мъчно за нея. Аз, която така много обичах учението и страдах, че нямам възможност да завърша университет, беше ми мъчно, че тя не е завършила даже и гимназия като мене. И сега пред Учителя, предразположена от Неговия мил прием, аз се поотпуснах и Му разказах за тази нова сестричка и за мъката ми, че няма образование и Го помолих да й помогне някак. Аз вече знаех, че Олга Славчева и други закъснели с образованието си учат задочно и ще се сдобият с образование. Той нищо не каза по това, но от миг на миг ставаше по-мил, по-светъл и най-после рече: „А за себе си няма ли да попиташ, няма ли да поискаш нещо? " Аз се стъписах. Да питам. Да искам.
към текста >>

96. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

С каква мъка прекарва Той хубавите си идеи.
Вие сте първите, но ще дойдат и другите. Да прекарвате тука през деня на топличко. Грижлив баща. За всички мисли. Ама ние, ние сме твърдоглави още. С каква мъка прекарва Той хубавите си идеи. Но ние си караме все още по старому." Не разпитвах нищо: Какво се е случило, какво са разсърдили Учителя, защо е закрил стола, защо говори Йорданка така за нашето твърдоглавие? Не разпитвах. Мене ми беше така хубаво в момента. Аз идвах от един край дето е самота, където е мизерия и мъка. Уморена, измъчена, тук си почивах в тази топла и уютна трапезария и грижа на нашия обичен Баща.
към текста >>

Аз идвах от един край дето е самота, където е мизерия и мъка.
Ама ние, ние сме твърдоглави още. С каква мъка прекарва Той хубавите си идеи. Но ние си караме все още по старому." Не разпитвах нищо: Какво се е случило, какво са разсърдили Учителя, защо е закрил стола, защо говори Йорданка така за нашето твърдоглавие? Не разпитвах. Мене ми беше така хубаво в момента. Аз идвах от един край дето е самота, където е мизерия и мъка. Уморена, измъчена, тук си почивах в тази топла и уютна трапезария и грижа на нашия обичен Баща. Сълзите бяха на очите ми. Не разпитвах. Исках да се потопя в тази уютност и да си почина. Наближи обяд.
към текста >>

97. 33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО

Наталия Чакова

Тъгата и мъката не ме напущаха.
И светещ. Словото се лее щедро, щедро... Само аз, не зная защо, бях тъжна, тъжна, без видима някаква причина. Нещо не ми беше добре и не можех да се радвам. Свърши беседата. Излязохме на поляната, изиграхме Паневритмията. Тъгата и мъката не ме напущаха. Всички се спуснаха към центъра, да позд- равят Учителя. Аз не исках в такова състояние да отивам при Него и се скрих в палатката си, (лятно време ние от провинцията прекарвахме на Изгрева на палатки) без да кажа някому нещо за това. След малко иде Бучка, с която па латките ни бяха наблизо и носи в един вестник всевъзможни лакомства: плодове, грозде, сладкиши............................................... Поздрав от Учителя. Прати това за нашия на род и каза, ти и Петра да отидете веднага при Него." И Петра е била нещо не добре. Аз се трогнах до сълзи.
към текста >>

Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и мъка.
Дали ги прие тях после, не зная. Може би ги прие, но .им даде добър урок ако въобще имаха предпоставки да го разберат. Но аз бях трогната и възхитена от тази постъпка, не заради това, че бях действуващо лице в този случай, но заради Неговото величие. И заради хубавия урок, който им даде. Той, най-големият човек на земята е занят с най-малките и те „големите" не трябва да ги пренебрегват, а да се научат от Него на обхода към тях. Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и мъка. Това беше по времето на революцията в Испания. Там имало някаква душа, близка моя от миналото, която страдала много в момента и аз по симпатия съм чувствувала нейното състояние. За мене това беше чудно и непонятно, но бях доста стеснителна, да Го разпитвам, как стават тези неща и защо и има ли някакво облекчение страдащата душа. Едно разбрах, че за мене не е било добре, било е опасно, защото Той тъй настойчиво ме извика да ми смени състоянието и дори каза: „Ако не беше дошла щеше да стане по-голяма авария." Аз се зарадвах само да Му благодаря за Неговата бащинска грижа и доброта към мен
към текста >>

98. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее зарад нас, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка.
Или на Него му е нужен много малко сън. Най-много три часа. Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, поезия, изкуство? Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за оня красив и грандиозен възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в който Той живееше. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее зарад нас, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се смалява, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи, да го почувствува и познае. Трудна работа, но Той я вършеше с любов и успех. Защото ето на много от неговите мравчици Той им помогна да Го почувствуват и познаят, че е нещо велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човек не е готов още да Го обгърне в Неговата пълнота. И Той успя да ни покаже, че не е само този физически свят, в който ние живеем, но че над него има още други светове: духовен, 60 умствен, причинен, Божествен, и че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога.
към текста >>

99. 44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ

Мъката нарасна, колкото мислех за нея.
44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ Разказа ми веднъж една сестра - Ирина Кисьова, музикантка: „Беше преди години, когато Учителят беше още тука. Един ден аз си открих една грешка, която съм направила в живота, която беше вече непоправима. Стана ми много мъчно. Мъката нарасна, колкото мислех за нея. Стана непоносима, превърна се в буря. Не можех да си намеря място. Улисвах се в работа, обаче бурята бушуваше в мен. Мръкна се. Домашните ми се прибраха, вечеряхме и по-късно заспаха.
към текста >>

Музиката ме галеше, думите отговаряха на моето състояние, на моята мъка, на моята отлетяла през прозорците мъка.
Учителят свири, без да обръща внимание, че някой влезе в салона. Бурната музика отговаряше на бурята в душата ми. Тя се носеше на вълни край мене. Приближих до сцената и седнах на един стол. Учителят продължи да свири нещо много тихо и много хубаво, без да се обърне и види, че аз Го слушам, по едно време запя: „Да бих те слушал, да бих те слушал, да бих те слушал, доброто в мен да се прояви". Музиката ме галеше, думите отговаряха на моето състояние, на моята мъка, на моята отлетяла през прозорците мъка. Повтори пак: „Да бих те слушал..." После се обърна и погледна към мен. Аз станах: „Учителю! " Само това можах да кажа. Той знаеше всичко. И тази песен беше за мене, разбрах.
към текста >>

Той знаеше всичко, без да Му говоря за моята мъка, която не се върна никога вече и в резултат на която аз имах като подарък тази хубава песен".
Той свири и пее, пея и аз. Свири и пее, пея и аз. Най-после стана, подаде ми ръката си и каза: „Може, рекох, да я нотирате вкъщи." Аз благодарих и си отидох. Повече нищо. Разбрах, че това беше за мене. Той знаеше всичко, без да Му говоря за моята мъка, която не се върна никога вече и в резултат на която аз имах като подарък тази хубава песен".
към текста >>

100. 45. СЪНЯТ НА ПИТКАТА