Търсене в текстове за 'Мрамор'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 47 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце.
На Молитвения връх прекарваме в мълчание. Още сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г. А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове.
към текста >>

2. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеници в окото.Те са красиви, макар и еднообразни по цвят.
Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за нея четири години, като употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван-Дайк сто пъти повече ни харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеници в окото.Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени в красиви разноцветни копринени платове, лицето им е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение. Сега защо това е така? Естетиката е дала много добро обяснение на това. Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на въображението да работи - то е пасивно.
към текста >>

3. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор.
Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел! ” Учителят казва: „Човешката душа е космос. Тя е океан.
към текста >>

4. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце.
Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения. На Молитвения връх прекарахме в мълчание. И сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г., а по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове.
към текста >>

5. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета.
В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: "Учете науките, завършете, но научете и по един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа, опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така, в това търсене, срещнахме брат Бертоли. Той беше опитен в мозайкаджийството майстор, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Той беше станал редовен слушател на Учителя и се приобщи към братските среди. Имаше работилница за мозаечни и циментови изделия и при него намерихме работа на парче. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета. Предимно лятната ваканция работехме с майсторите, при тях учехме занаята. Но което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да ни даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. Идеята за комуна обаче продължаваше да гори с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че ние чак решихме да напуснем университета, за да се върнем към простия живот сред природата. В разговори с Учителя по този въпрос, Той всякога ни изслушваше.
към текста >>

6. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце.
Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата.
към текста >>

7. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но студен е бил Боян — и онова, което говорят за мраморната колона, не е легенда, а истина.
Почтената длъжност била дадена на Бояна по две причини: той бил царски брат, главното нещо, и неговата енергия и тънка и здрава мъдрост говорили за способности, които не могли да бъдат игнорирани. И тук почва животът на Боян посред дворцови интриги, сплетни, хитрости и груби коварства. Византия била пренесена в Преслав и хитрата царица не допускала чужда намеса е не желаела правдиво управление. Старата любов бликнала в Мария, когато Боян се върнал в Преслав. Тя следяла Бояна навред и жадувала неговите милувки. Но студен е бил Боян — и онова, което говорят за мраморната колона, не е легенда, а истина. Той казвал на царица Мария: „Върви си! Не ме доближавай! Иди си! Прегърни по-скоро тези мрамори, те биха те стоплили повече, защото аз съм постуден от тях." Лиутпранд, епископ кремонски, който в своето звание посланик на императора Отон Втори е бил дохождал в Преслав два пъти и няколко пъти във Византия и се силно заинтересувал от личността и делата на Бояна, той ни е оставил две-три думи за него: „... А Вениамин-Боян, беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование" — пише той.
към текста >>

Прегърни по-скоро тези мрамори, те биха те стоплили повече, защото аз съм постуден от тях."
Тя следяла Бояна навред и жадувала неговите милувки. Но студен е бил Боян — и онова, което говорят за мраморната колона, не е легенда, а истина. Той казвал на царица Мария: „Върви си! Не ме доближавай! Иди си! Прегърни по-скоро тези мрамори, те биха те стоплили повече, защото аз съм постуден от тях." Лиутпранд, епископ кремонски, който в своето звание посланик на императора Отон Втори е бил дохождал в Преслав два пъти и няколко пъти във Византия и се силно заинтересувал от личността и делата на Бояна, той ни е оставил две-три думи за него: „... А Вениамин-Боян, беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование" — пише той. И знае се, че отпосле десет години след ония времена на първо далечно благоговение, кремонския епископ тайно посетил Бояна във Византия и е получил от него магичен жезъл и пръстен. Лиутпранд, зрял мъж вече, разнася в своята родина ученията на вълшебника и разпратил ученици да основат центрове и да преписват първите легенди за Бояна. Цитираните редове на германския владика изразяват по-скоро възхищение пред магичната мощ на Бояна, но те не ни дават никакви сведения за неговата работа като маг. Каква е работата на този странен младеж, който още на 16 годишната си възраст владеел ключовете на Великото Дело?
към текста >>

8. Метод за трансформиране на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато е неразположен, да си представя, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, както в приказките “Хиляда и една нощ”.
• 475 • Метод за трансформиране на състоянията. Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато е неразположен, да си представя, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, както в приказките “Хиляда и една нощ”. Като прави такива упражнения в мисълта, във въображението си, човек сменя неразположението си в разположение. Ще кажете, че това е глупава работа. Значи да си представя човек светли, красиви картини е глупава работа, а да си представя мрачни работи, мрачни картини, не е глупаво. Например започне някой да си представя, че ще се разболее, че ще осиромашее и пада духом; според мен това е именно глупаво. Представянето на светлите и хубави картини развива въображението, което е основа на ясновидството.
към текста >>

9. АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

прави изкуствен мрамор.
Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този за- наят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъ- жи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов.
към текста >>

10. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Бертоли донесе тука италианската модерната мозайка и изкуствените мрамори, много хора си изкарваха хляба покрай него.
Д: Рогев, този, който написа прабългарския календар и отвори очите на българите. В: Рогев офицер ли е бил? Д: Морски офицер. Ще видиш тук също един полковник Бошков, който като тръгна от къщи казал: "Да си взема ли пистолета, защото минавам през гората" и като влиза на беседа Учителят се обръща и казва: "Когато тръгваш към Господа не си взимай пистолета". Тук ще видиш и работници като Игнат, като други, мозайкаджии, дърводелци. Бертоли донесе тука италианската модерната мозайка и изкуствените мрамори, много хора си изкарваха хляба покрай него. Имаше също чиновници, учители много, студенти нали. Това, което беше в един град, може би тук на Изгрева нямаме някакъв голям диапазон, някаква аристокрация да кажем, някакви милионери. Тук таме някои хора забогатяха, но те трябваше, но те не можаха да разберат, че на тях богатството им се даде според мене, за да помогнат на делото с парите си при отпечатването на беседите на Учителя. Но не го сториха. И след това си загубиха парите и богатството, когато дойдоха комунистите и национализираха банки, взеха парите на богатите.
към текста >>

11. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

Още утре ще се обадя в съвета, ще им кажа, че братята от провинцията ще докарат тел и ще почнат да градят градината." След три дена отидох в градината, две сестри ме посрещнаха и казват: „Ела, сестра, да видиш, вчера дойдоха трима тука, размерваха и ще докарат пясък и павета, искали да постелят алеите с мрамор." Но една сестра-поетеса реагирала: „Не, в никакъв случай с мрамор!
Правим каквото можем. Сестрите и братята, които са останали, са вече възрастни, едва преживяват с това, което имат. Млади хора не идват, че ги е страх. Аз вече се пенсионирах, затова съм по-смела, пък и знам за кого работя, затова не ме е страх. А Димков ми каза: „Много ти благодаря, сестра, че повдигна този въпрос. Още утре ще се обадя в съвета, ще им кажа, че братята от провинцията ще докарат тел и ще почнат да градят градината." След три дена отидох в градината, две сестри ме посрещнаха и казват: „Ела, сестра, да видиш, вчера дойдоха трима тука, размерваха и ще докарат пясък и павета, искали да постелят алеите с мрамор." Но една сестра-поетеса реагирала: „Не, в никакъв случай с мрамор! Ние сме тука по всяко време, това е нашето място. През зимата в студ и дъжд не искаме пързалки, а нашите хора са повече възрастни. Учителя беше скромен, той не е по външния блясък. Павета пб може." Но хората от съвета искали да се срещнат с ръководството. Като разбрах това, щом си отидох у дома, веднага се обадих на брат Георги Йорданов, той имаше телефон.
към текста >>

12. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли". Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да застудява.
към текста >>

13. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност.
Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища. Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост. Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка. И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! "
към текста >>

14. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Днес колоната е от чист мрамор, излъскана и с коронка на главата!
А на една сестра си казал: „Чувствам, че ме режат, когато коригират". 10 октомври Няколко дена сестри и братя работят в салона. Колоната, която е пред западната врата, се преустроява. Иззидана с тухли и вар, до вчера тя бе с грапави стени и ръбове. Днес колоната е от чист мрамор, излъскана и с коронка на главата! Тя е забравила острото длето и ударите с тежкия чук. Сградата се крепи на нея! 25 октомври Из словото: „Бог е най-голямото число, което не може да се изрази.
към текста >>

15. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити.
Тази височина е 8000 метра. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност." („Условия за растене", стр. 57). Името Рила, или на славянски език Дункас, означава планина на много води, за разлика например от нейната северна предпланина Верила, която е безводна. По строеж Рила няма голямо разнообразие от скални формации. Тя е изградена от на-старите скали, срещани В България - метаморфните, които имат предкамбрийска или архайска Възраст. Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити. Други скални съставки са палеозойските гранити - по високите части, и гранитогнайсите в по-ниските. Най-младите скали са от кватернерният период и се оформят като глациални наслаги - скали, слабо споени, образувани от ледниковата дейност и натрупани на големи и малки морени, и делувиални наслаги, във вид на сипеи, насипи и пясъчно-глинести материали. Срещат се и някои полускъпоценни камъни, рубини и др. Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц. Структурата на Рила има много тектонически особености.
към текста >>

16. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата.
При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и отпод скалата започва да тече буйна вода. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най-отпред слагат един голям камък, за който Учителя казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно (след 16 юни 1937 г.) и един по-малък, представляващ сина им. Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г„ в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава совите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място. На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога. От южната страна е изсечен следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."
към текста >>

17. Публикуване на тема в: Мраморна чешма, две повести – 1976 г. - Георги Томалевски (1897-1988)

Мраморната чешма- Томалевски - 1976 Category: Георги Томалевски (1897-1988)
Мраморната чешма- Томалевски - 1976 Category: Георги Томалевски (1897-1988)
към текста >>

18. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки.
В този град, където се срещат разни народности и вери, срещат се и пропагандисти на разни верски мисии, едно, за да проучат отблизо вярно ли е това, което се говори за живота на поробените от Баязид народи, а от друга страна, да проповядват и печелят съмишленици за разни учения и църкви. През 1840 г. по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия. Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир. След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки. Леонис, разбира се, турна в джоба още някоя и друга жълтичка, защото си мислеше, че в Солун ще направи някоя изгодна сделка. От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море. Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно. Те заплуваха на юг, а после на запад към главната цел - Халкидика, където младите хора си мислеха, че ще заживеят привидно спокойния, но пълен с вътрешни подвизи живот на монашеството. Едно морско пътешествие обаче е невъзможно да мине без трудности и изпитания.
към текста >>

19. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята и дългото му расо докосваше мраморната настилка на храма.
После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание. Домъчня му за това, че тази светиня на християнския свят се намира в чужди ръце. Така увлечен в разглеждане украсата на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отвори една от страничните врати на олтаря. Той погледна натам. Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята и дългото му расо докосваше мраморната настилка на храма. - Бог да ти помага, синко! - изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му. - Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му. - Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, но сега в името на любовта Христова кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора? Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град.
към текста >>

20. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

Пентаграмата на поставената там неголяма кръгла мраморна плоча носи само един надпис:
Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната Любов, Мъдрост и Истина. * На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева. Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния председател на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък. Там няма никакви украси. Пентаграмата на поставената там неголяма кръгла мраморна плоча носи само един надпис: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.“
към текста >>

21. 41. ЖИВОТЪТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Затова Учителят обличаше изворите в бяла мраморна премяна.
ЖИВОТЪТ Животът е най-чистата и девствена материя във вселената, но хората внасят какви ли не примеси в него и го назовават след това с безброй неверни имена: лош, кратък, жесток, несправедлив, безсмислен и какъв ли не още. А животът е хармония, красота и безсмъртие, той никога не умира. Умира несъвършената материя, а чистата и свята материя е вечна като Създателя. Най-верният образ на живота е кристалният бликащ извор в планината. Затова Учителят обличаше изворите в бяла мраморна премяна. Искаше да станем извори, чисти и бели, като Рилския извор "Ръцете, които дават". Изворите и слънчевите изгреви са символите на Новото учение и образите на новия живот, който иде на земята. Като милиони чисти капки ще се слеят новите хора и ще тръгне по земята чудната бяла река, която ще напои всички цветни семена и ще обърне света в райска градина.
към текста >>

22. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Години преди това някои от братята го бяха заобиколили с бял мрамор и един скулптор бе направил от бял мрамор две ръце, съединени при малките пръсти и отворени при палците - и от тези чисти даващи ръце течеше водата.
Също както седемте свещени центъра у човека, когато са правилно развити, стават духовните очи, които Христос е имал предвид, когато е казал: „Този, който има очи да гледа, нека види.“ Дори по форма някои от тях приличаха на органи на тялото и се наричаха Бъбрека, Сърцето. Думите са напълно безсилни да предадат красотата, атмосферата и значението, което те даваха. Един твърде често употребяван и важен символ бе този на извора. Подхранвайки второто езеро, близо до лагера беше най-големият извор, от който си вземахме вода за всекидневните нужди. Неговата красота бе задъхваща. Години преди това някои от братята го бяха заобиколили с бял мрамор и един скулптор бе направил от бял мрамор две ръце, съединени при малките пръсти и отворени при палците - и от тези чисти даващи ръце течеше водата. Върху един голям камък близо до извора бе гравирано: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици,
към текста >>

Мястото на Изгрева Може да се опише така: „Има прекрасни мраморни палати по земята, работа на велики архитекти, заобиколени от чудни богати паркове, езера и фонтани, декорирани с редки произведения на изкуството.
Ние се наричахме братя и сестри. Ставахме преди изгрев-слънце и го посрещахме с песни й молитва. Музиката е нещо важно през време на съборите и песните, специално написани от Учителя* са повик за нов живот. Тези братя и сестри не са безцелни мечтатели, а жадуват за нов ред на Земята и работят за културата на Любовта. Резултатите се виждат в радостта, бликаща от очите им, в светлината върху лицата им, мира и хармонията в душите им и готовността им да служат. Мястото на Изгрева Може да се опише така: „Има прекрасни мраморни палати по земята, работа на велики архитекти, заобиколени от чудни богати паркове, езера и фонтани, декорирани с редки произведения на изкуството. Те са ценни наистина, но са лишени от живот. Земята е препълнена с безжизнени паметници. Те говорят само за великото минало. Прилагателните „прекрасни“ и „пищни“ не могат да се употребят във връзка с Изгрева. За него може да се каже само, че е чисто и светло.
към текста >>

23. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Толкова тихо станало в черквата, че всички чули, когато царицата сложила огърлицата на мраморните стъпала на олтара.
Изреждали се и други хора с хубави подаръци, но камбаните не забили. Отчаяли се вече хората. Полунощ наближавало, когато изведнъж пристигнали царят и царицата. Хората се отдръпнали да сторят път. Приближила се царицата до олтара и свалила скъпата си бисерна Огърлица. Толкова тихо станало в черквата, че всички чули, когато царицата сложила огърлицата на мраморните стъпала на олтара. Но. . . камбаните не се чули. Тогава се приближил царят и полека свалил от главата си скъпата корона, цялата от злато и обсипана със скъпоценни камъни. Всички затаили дъх в очакване, че сега камбаните ще забият. Та има ли нещо по-скъпо от царската корона ?
към текста >>

24. Три Небеса - Николай Райнов

Главата му бe глава на Жена; от бял мрамор я изсече Товил.
И синовете му имаха страх от Бога. *********************** И друг син имаше Каин. Името му бe Товил. Той бe леяр на бронз — и ковач на тънки изваяния. И извая Товил образ на Небесния Човек. Главата му бe глава на Жена; от бял мрамор я изсече Товил. Очите му извая от син сапфир, а устните изля от червена мед. И сложи на главата му корона от жълт мрамор с червени жилки. А над челото му — Птицата на Живота — от топаз, с лъчеобразни разперени крила — от злато. И изработи Товил над главата рога на телец, и между рогата — кръгла плоча от червеникаво злато. И на челото — змия, седем пъти навита — и опашката в устата й.
към текста >>

И сложи на главата му корона от жълт мрамор с червени жилки.
Името му бe Товил. Той бe леяр на бронз — и ковач на тънки изваяния. И извая Товил образ на Небесния Човек. Главата му бe глава на Жена; от бял мрамор я изсече Товил. Очите му извая от син сапфир, а устните изля от червена мед. И сложи на главата му корона от жълт мрамор с червени жилки. А над челото му — Птицата на Живота — от топаз, с лъчеобразни разперени крила — от злато. И изработи Товил над главата рога на телец, и между рогата — кръгла плоча от червеникаво злато. И на челото — змия, седем пъти навита — и опашката в устата й. От зелен серпентин с черни петна изсече Товил образа на змията. И тялото бе от слонска кост — тяло на бик, легнало.
към текста >>

25. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

И въведе я тутакси в чертог, украсен с пъстра мозайка, злато, мрамор и сръчно изработен кедър.
А когато първит камили бЪха стигнали до двореца на царя, последнит не бяха още влезли в дверите на града. И никой не беше видял дотогава толкова дълъг керван. И чудеxa му се всички. А щом влезе чернолик велможа в Соломоновия дворец, та поднесе Соломону свитък от царицата, излезе самин царят да посрещне Балкиза. И пристъпи към слона, на който седеше савската царица, направи поклонъ — и сне я на земята. И въведе я тутакси в чертог, украсен с пъстра мозайка, злато, мрамор и сръчно изработен кедър. А Балкиза бешe облечена в тънка коприна с цвят на бляскав шафран, с мантия от огнен пурпур и върху него — везани големи папагали. И носеше прочелник от бисер, върху ланитите й се спускаха златни трепки с изумруди, а шията й бе накитена с огърлия от сребро и рубини. А върху буйните й коси се виеше, като пъстра змия, косичник от скъпоценни камъни и златовезани ленти. И тежки гривни и пръстени стягаха ръцете. А кръстът й бе препасан с пояс от змийска кожа, изпъстрен с цветна глеч и злато.
към текста >>

26. Слова на Блажения - Николай Райнов

Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро.
Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро. И поставих широки извитъци от кедър, донесен от Санир, а по извитъците — вси животни на земята, издълбани от изкусна ръка на резбар. И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Ливан — и вдълбаха майстори от Сидон и Тир в дървото кост, седеф и метали — и напъстриха в стройни редове растенията на Индия и Палестина. И злато ми донесоха търговците от Кетихем, та излях чаши за вино и рогове за медовина. А от Кипър ми пратиха медни позлатени съдини с тънки украшения от бронз я сребро. И в строен танец се въртяха по тия светли съдини жените от Елада и от островите.
към текста >>

И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост.
И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света. И познах, че е суета. Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки.
към текста >>

27. Даниил - Николай Райнов

И ето — те пируваха в двореца, зад бели мраморни стълпове, на трапези от абанос, изпъстрени с кост и злато.
И прати втори път царицата на Данииля хляб от египетска пшеница със зърна от кинамон и капка от своята кръв — хляб на магия: дано я обикне. И пак го питаше за тайната на хубост и младина. Но Даниил върна хляба: върна и свитъка неразтворен. Защото не можеше да я обикне. …А на втората луна прати Бог знамение на царя. И ето — те пируваха в двореца, зад бели мраморни стълпове, на трапези от абанос, изпъстрени с кост и злато. И додето златната чаша, украсен а с изваяни животни, обикаляше пиршеската маса при звуци на песен и кинор, ръка се яви и върху златоцветната мозайка на стената написа странни думи, носящи дух на мъртвец: „Мене, Текел, Фарес.“ …И леден трепет мина през душите на вси пируващи — и смутиха се. А ръката се изгуби… И царят се изсмя и запя, но не бе никому до песен, та песента на царя се видя престорена и не от сърце. И млъкна царят. Мълчеха всички. И повика тогава царят маги, та им заповяда да разгатнат думите, що бе написала ръката.
към текста >>

28. Видение на Ездра - Николай Райнов

И по мраморните стъпала на престолния трем те реват черногриви лъвове — и ще гризат костите на цар и велможи.
Десет седалища има денят. Десет седалища — но горко на тези, които дирят седалище в онези дни! Те ще подирят седалище в Царството. И що ще намеря взорът им? — Ще видят празен престола, който е плашил векове враговете си. И змии ще видят, че се увиват около златния жезъл, и прилепи — че летят под пурпурния балдахин. И по мраморните стъпала на престолния трем те реват черногриви лъвове — и ще гризат костите на цар и велможи. И ще кажат с горест устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Основанието. Ала ще намерят ли основание на земята за своята надежда? Ще видят, че в душата им е лежало основанието на всеки блян — а тази душа ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище. Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото. И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието.
към текста >>

И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди.
Ще видят, че в душата им е лежало основанието на всеки блян — а тази душа ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище. Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото. И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди. И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта. И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня. Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта. И ще продумат с горчива скръб устата им тогава: Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище във Великолепието.
към текста >>

29. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади.
И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта. Я време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това ? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес — ? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват. И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади. Стрелец е твоето име. А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините, — както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой — : да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури — и клати земята — и пак се крие, за да го не уловят. Я ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, — както се улавя бисер или коралово клонче.
към текста >>

30. Книга на загадките - Николай Райнов

А ръката Му бе подобна на лък — и кракът Му — на мраморен стълп.
... И дойдоха седем Вожда — да делят плячката на света. И сенките им — грамадни, морави — се простряxa върху небето и притиснаха звездите в нечовешка прегръдка. ... Когато удари първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда. На главата Му имаше покривало от златна тъкан с шити лотуси и пламтящи езици. И стрели отровни виcеxa в кълчан от скъпа кост. А ръката Му бе подобна на лък — и кракът Му — на мраморен стълп. И застана Мъжът, па разви свитък, изписан цял. И приготви се да чете... ... Когато удари вторият звън, нахлуха вопли отнякъде — и зачуха се викове, подобни на писъци, що надава дете... ... Когато удари третият звън.. …………………………………………………………………………………………….. ... И само по едно хълмче, обрасло с трева на което стърчаха развалини от низка сграда можеше да се разбере, че някога е живял Човек *** Жената каза: — Аз съм алфата на творението. И роди първия човек. Мъжът каза: — Аз съм алфата на творението. И уби първия човек.
към текста >>

31. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

На лагера имаше и две чешми, където ледено студената вода изтичаше не през чучур, а от две скулптирани мраморни длани и двете направени от Бертоли и Борис Николов.
Тя представляваше едно стъпило на земята помещение от каменни стени, с размер два на четири метра. Нямаше мазилка, и покривът й беше от каменни плочи. Нагласяха се два големи казана, и всеки ден преди изгрева на слънцето, отговорникът на домакинството брат Симеон разтрисаше околните върхове със звучния си баритон: „Вода за чаааай!“ Т.е. „Горещата вода е готова.“ Чаят се вареше от диви билки набрани на самото място. На Второто езеро имаше плоскодънна лодка. На лагера имаше и две чешми, където ледено студената вода изтичаше не през чучур, а от две скулптирани мраморни длани и двете направени от Бертоли и Борис Николов. Тези чешми бяха разположени между Второто и Третото, и (доколкото помня) Петото и Шестото езеро. Непосредствено около Бивака, братята и сестрите правеха излети, играеха, медитираха в целия някогашен циркус на Седемте езера, както и циркусът на „Езерото на чистотата“, и „Езерото на съзерцанието“. Всяко от Седемте езера носеше названието на отделни части на човешкото тяло: „Сърцето“, „Белите дробове“, „Главата“, „Бъбрека“ и пр. Слънцето се посрещаше и изпращаше от Молитвения връх високо над „кухнята“ на Второто езеро. Целият район се доминираше от връх „Харамията“, който се издигаше между Седемте езера с двата циркуса между тях и „Езерото на чистотата.“ Този връх беше любимо място за съзерцание на най-добрите туристи на Братството.
към текста >>

32. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни.
Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин. Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски? В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите занаятчии, нужни на черноморската столица на султанските земи? Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни. Спират файтони с инженери и офицери на султанската армия. С търговци на жито, на говеждо и на овче месо. Оттам идват парите му, оттам натежава джобът му, в който след десетина години може да бръкне и да извади жълтиците за ново училище или нова църква. Оттам иде самочувствието му след години да се сприятели с всички варненски първенци - били те гърци, турци, погърчени гагаузи във високата православна йерархия на града; оттам иде мъжественият му жест със свои пари да се пресели в Цариград при Иларион Макариополски и на своя глава и със свои средства да се бори за духов- ното издигане на българите от Варненско до края на живота си. Телескопичен блик А железницата?
към текста >>

За Мраморно море.
Но бурята бушуваше и на 22 март 1854 година (Да! Същата 1854) Стронг даде допълнението си към спора в „Адвоката...“, като уточни, че методизмът ще си остане различен от другите вероизповедания, разбира се, и по-добър като по-искрен вътрешно, но не може да остане „прост“. Дискусията продължаваше да трещи, но методистите милионери, като вдовицата на Гарет, като уолстрийтската акула господин Дрю и така нататък, вече виждаха една здрава идея да направят нещо за вярата си, дето да е на каменни, свети за Бога основи, и взеха да оглеждат бюджетите си за възвръщането на устоите на религиозната си деноминация и повече нямаше значение какво ще се пише в „Адвоката...“. Семинария, каквато искаше тридесет и една годишният доктор Стронг, щеше да има! * На същия 22 март, когато излиза със статията-отговор на Стронг (забележете, че първата му статия излиза по време на зимното слънце- стоене, а втората - по време на пролетното равноденствие - защото, както ви казах, родените под знака на Лъва мъже са странни хлапаци!) на същия ден - казвам - във Варна другият загубил слънцето на небосклона си Лъв - двайсет и три годишният Константин, чакаше да мине леката буря, за да тръгне приятелят му - един грък рибар - и с него и те: Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов. За Цариград. За Мраморно море. За Бяло море. За Атон, където Константин щеше да се оттегли от тази суета на суетите, от този врясък и трясък на хаоса и да си върне единението с Бога. Историята е описана сто пъти, защото е от малкото истински български морски, ако искате - пиратски приключения. И така, качват се приятелите в платноходката на познатия си и поемат на юг към нос Емине. И разказът за това пътуване, така както го имаме от Константин, е странен разказ.
към текста >>

Нещо не става дума, оставя ли ги по пътя, тръгва ли с тях след Истанбул, в Мраморно море, спират ли, не спират ли?
Черното море, толкоз синьо, толкоз слънчево всеки път, като поемеш на юг покрай високия варненски бряг, и толкова прелестно с рибарските колиби тук-там, с голите безкрайни плажове - толкова бели, че изглеждат сиви под слънцето, гръцките полуострови с гръцките градчета, дето видиш ли ги, и запява сърцето ти на гръцки тукашната песен: „Всяко пристанище е мъка...“ - някак го няма всичко това; не го е чувствал Константин, празна е била душата му. Пътуването, както го описва, е сиво, сиво, сиво; вълни, мрачно, мъгла, ръми, буря някаква уж има, но се усеща, че не е било баш буря, а просто вълнение, както всяко вълнение, просто досада. Сиво, сиво, сиво, като че отиват не където трябва, като че не е туй пътят, който винаги е път на Черното най-синьо море в света, а друг път за друго място, дето оттук не се минава и не се е минавало, така че какво правят те по този път се питаш. Нещо е недоволен и мърмори навигаторът им - гъркът Леонис. Нещо не иска да ги кара докрай. Нещо не става дума, оставя ли ги по пътя, тръгва ли с тях след Истанбул, в Мраморно море, спират ли, не спират ли? Мъгла. Смота. Така разказва историята след години Константин, че като се взреш в нея, сякаш не става дума за какво е казал и какво точно е било, а сякаш надникваш в сърцето му, като че виждаш през очите му какво е усещал и как го е виждал независимо от това така ли е било, или не е било така. Сиво. След Мраморно море вече не са всичките приятели. И не е платноходката, с която тръгват, а по-голям кораб ги е взел и на него не е вече приятелят им гъркът, не е познатият им от Варна, а други някои, дето не ги знаеш какви са и не знаеш дружелюбни ли са, или са имали проблеми с тях. Срещу тяхното корабче, според един спомен на приятеля на поп Константин (Т.
към текста >>

След Мраморно море вече не са всичките приятели.
Нещо е недоволен и мърмори навигаторът им - гъркът Леонис. Нещо не иска да ги кара докрай. Нещо не става дума, оставя ли ги по пътя, тръгва ли с тях след Истанбул, в Мраморно море, спират ли, не спират ли? Мъгла. Смота. Така разказва историята след години Константин, че като се взреш в нея, сякаш не става дума за какво е казал и какво точно е било, а сякаш надникваш в сърцето му, като че виждаш през очите му какво е усещал и как го е виждал независимо от това така ли е било, или не е било така. Сиво. След Мраморно море вече не са всичките приятели. И не е платноходката, с която тръгват, а по-голям кораб ги е взел и на него не е вече приятелят им гъркът, не е познатият им от Варна, а други някои, дето не ги знаеш какви са и не знаеш дружелюбни ли са, или са имали проблеми с тях. Срещу тяхното корабче, според един спомен на приятеля на поп Константин (Т. Бъчваров), тласкана от връхлетелия изневиделица вятър, лети огромна военна гемия и докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря така силно, че го пробива и корабчето потъва, но по чудо всички се спасяват. Според печатния разказ на поп Константин бурята връхлита като наближават Света гора и ето че корабът, който и тъй и тъй не е в пълна изправност, а някаква развалина на Летящия холандец, или Пияния грък - бухтарабух! - прасва се, разбира се, скапва се сред вълните и с плуване, блъскане, давчене, с десетина наистина удавени - едва излизат на брега. И ето ги в Солун.
към текста >>

33. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Черно-бялата мраморна настилка свети лъсната ден и нощ.
Предната веранда е над тридесет метра на пет метра. В най-широката си част сградата е дълга петдесет метра. Входният салон е седемнадесет метра на осем. В средата на салона има елипсовиден отвор от първия етаж до стъкления покрив на тавана и от там струи светлина. Огромният полилей виси чак от втория етаж. Черно-бялата мраморна настилка свети лъсната ден и нощ. Едно срещу друго на стените има две огромни огледала, които пречупват какви ли не отражения. Кога какви пристройки има, кое кога е завършено не помня, но семейството се нанася пролетта на 1836 година. Кораби пренасят от Савана семейни съкровища, масивни мебели, маси, сервизи, драперии и кресла. Стените са покрити с тапети. Всеки има отделна баня.
към текста >>

Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг.
Кога какви пристройки има, кое кога е завършено не помня, но семейството се нанася пролетта на 1836 година. Кораби пренасят от Савана семейни съкровища, масивни мебели, маси, сервизи, драперии и кресла. Стените са покрити с тапети. Всеки има отделна баня. Скоро заработва и огромна пещ за каменни въглища, която осигурява централно отопление още далеч назад през 1838 година! Сметката е кажи-речи към триста хиляди долара. Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг. Това е то картинката, дето ми се стрелва сега! Имението било обявено за продажба през 1867 г. за 160 000 долара. Дрю плаща резиденцията, конюшнята, хамбара и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна дъбова гора наоколо за 140 хиляди долара. Пито-платено! На 6 ноември 1867 година във входната зала на Гибънсовата резиденция се събира каймакът на Ню Йорк по случай откриването на Централната методистка семинария. На следващата година, за да върви всичко гладко и да не си губи времето, господин Дрю донася на управителния съвет на семинарията три документа: нотариален акт за сградите и четиристотинте декара, споразумение за мебели и други движимости в сградата и на трето място, облигация за четвърт милион долара в брой, или носещи лихва бонове за издръжка на семинарията.
към текста >>

34. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Всичките им чупки и извивки внезапно се опърлят и върху тъмнозелените клони, поръсени сякаш с мраморен прах, се появява златно-берилиев блясък, който сякаш запалва възправеното достойнство на смърчовете с неотразима радост.
Декемврийската сутрин е може би десет минути преди изгрева. Оттук, където стоя, от време на време долавям през върховете на дърветата на североизток озарени петна по далечните ниски хълмове. Точно на изток има дълги, леещи се лъчи светлина - нито правилни, нито красиви - просто мътни червени окраски и сини цветове; толкова тъмни, че едва ли не изглеждат мрачни. Върховете на брезите първи откликват на зората и много скоро перата им, увиснали и леко разлюлени, светят като нишки сребърен филигран. Обаче брезите само за няколко мига са центърът на сцената, тъй като върховете на смърчовете вече напълно усещат изгряващото слънце. Всичките им чупки и извивки внезапно се опърлят и върху тъмнозелените клони, поръсени сякаш с мраморен прах, се появява златно-берилиев блясък, който сякаш запалва възправеното достойнство на смърчовете с неотразима радост. Започваш да оценяваш онези екзалтирани думи на Исая: „Всичките дървета в полето ще запляскат с ръце.“ Защото тези преобразени смърчове са готови да направят каквито можеш да си помислиш радостни неща! Отделям се от малката групичка и съзерцавам целия огромен замах на „Гората“ и навсякъде е изгрев във върховете на дърветата...“ Изгревът! Това е един от най-популярните поетически (но само поетически ли?) култове в Америка по онова време. Ще го срещнете в Емерсън, ще го срещнете в Торо, във философите природници на методистката църква като Юфам, Милей и Къртис, в култа на слънчевите танци на индианците от средните щати, които пълнят вестниците със своите бунтове, трагедии, надежди и разочарования. И тази описана разходка с Юфам,. една от десетките разходки, при които Дънов го е придружавал - колкото и странно да е, се оказа, че е документирана и в друг източник. На връщане от нея чичо Сам пише едно от стихотворенията си за гората на Дрю.
към текста >>

35. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено.
Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен. Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават. Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено. И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси. На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско отношение, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели. Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба. По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите.
към текста >>

36. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета.
Опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така в това търсене, срещнахме брат Бертоли, по произход италианец, опитен майстор в мозайкаджийството, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Запознава се с Учителя и става редовен слушател на неговите беседи, като се приобщава към братските среди. Този вече наш брат имаше работилница за мозаични и циментови изделия. При него намерихме работа на парче и затова можехме да работим, когато сме свободни. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета. По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета. През ваканциите, предимно лятната ваканция, работехме с майсторите, които преди това той беше вече обучил, при тях учехме занаята. Но тази малка възможност с много скромното, което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна Идеята за комуна, обаче продължаваше да гори в нас с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че решихме да напуснем университета, за да се върнем към простият живот всред природата.
към текста >>

По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета.
Така в това търсене, срещнахме брат Бертоли, по произход италианец, опитен майстор в мозайкаджийството, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Запознава се с Учителя и става редовен слушател на неговите беседи, като се приобщава към братските среди. Този вече наш брат имаше работилница за мозаични и циментови изделия. При него намерихме работа на парче и затова можехме да работим, когато сме свободни. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета. По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета. През ваканциите, предимно лятната ваканция, работехме с майсторите, които преди това той беше вече обучил, при тях учехме занаята. Но тази малка възможност с много скромното, което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна Идеята за комуна, обаче продължаваше да гори в нас с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че решихме да напуснем университета, за да се върнем към простият живот всред природата. В разговор с Учителя по този въпрос, той всякога ни изслушваше.
към текста >>

37. Салонът на Изгрева - Георги Христов

Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор, които да подържат салона.
И Учителя в една беседа каза: „Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него.“ Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца. Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор, които да подържат салона. За тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Сцената бе открита и нямахме завеса. Пристройката бе направена през 1936 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23730182647705