Търсене в текстове за 'Мрамор'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 79 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне.
ПАЖЪТ: Събуди се, царкиньо, стани! Слънцето вече милва снежнобялото ти чело и златистите ти коси отблясват в неземно сияние. Дворците ти светят и свилените зали ненаситно дишат утринния хлад. Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците. Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне. Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя. Събуди се, хубава царкиньо, стани! Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици. О, ти се събуждаш, царкиньо. Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето?
към текста >>

2. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам.
Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене. Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам. Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи. Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли.
към текста >>

3. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Такъв е градът Дамугадис изровен от пясъците в Триполи, чиито мраморни колони, широко планирани улици, водопроводи и канали днес са предмет на удивление.
Има едно население само от 300,000 жители. Не много отдавна, преди около 2000-3000 години, пустинята е била плодородна земя. Наштигал и Щолл са открили из пясъците стари изображения на плугове и разни растения. Тук-там из пустинята са намерени и езерца, съдържащи риби, срещани само в реките Нил и Нигер, признак, че някога тия езера са се свързвали с тия реки. Напоследък са били намерени дори развалините на древни, изчезнали градове с белези на най-висока култура. Такъв е градът Дамугадис изровен от пясъците в Триполи, чиито мраморни колони, широко планирани улици, водопроводи и канали днес са предмет на удивление. Замолени сме да дадем място на настоящият позив към есперантистите в България: Съидейници, Тежки дни преживява страната ни. Политическите борби у нас, взимащи все по-остър и по-опасен размер в годините след войната, докараха печалните, но неизбежни резултати, които трябваше да се предвиждат. След последните събития трябва вече да стане ясно и за най-помрачения ум, че добруването на народа никога няма да се постигне с ежби и разпалване на страстите, а чрез възпитание на народните маси в духа на търпимостта, солидарността и общественото чувство. На всички културно-просветни организации се пада дълг в общата велика задача да превъзпитат народа в тоя дух. И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си.
към текста >>

4. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата.
Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата. Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там живее една голяма тайна. Никакъв ключ не ще открехне дверите ù. Нога на чужд не ще нагази тихата светиня, затова и скришна стая се зове.
към текста >>

5. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

То е същото като да работи ваятелят без чук върху мрамора, без да отчупи някое парче от него.
В целите на Бога е всичко да расте и се развива. Бог не обича стари мехове. Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Хората се лъжат, ако мислят, че като възприемат новото учение, то няма да ферментира у тях, че ще останат пак същите човеци – това е невъзможно. То е същото като да работи ваятелят без чук върху мрамора, без да отчупи някое парче от него. Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако се на отстранят. „Аз вая статуя за бъдното поколение, казва той, и всеки трябва да се пази”. Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи. Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата.
към текста >>

6. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка.
Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест. Тогава се случила голямата беда с двамата близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва. В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род. Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед. Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости. Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода. Димитър и Никола не изтраяли.
към текста >>

7. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От други мир денят му с вихрени трептения, към тоя светъл мир в сърцата мост гради от мрамора на своето търпение.
Очите му - световните везни. С незнайни ключове законите отваря. Камшик му са в ръката злите ветрове, С вулкани, мълнии той разговаря. И, по земята, наторена с трупове, чертае нови пътища за нови поколения. Минути му са всички векове. От други мир денят му с вихрени трептения, към тоя светъл мир в сърцата мост гради от мрамора на своето търпение. Прекарал го е той през светлите звезди; през озарените недра на тишината ще мине. който се от дух роди. И който се не заслепи от светлината и в пламъците ù не изгори и той ще хване тъй в ръце съдбата като възкръсналия своите зори.
към текста >>

8. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Косите небрежно разхвърляни по плещите, нозете бели, като мрамор.
И погледна долу: там бяха хората, зверовете и цветята. Погледна нагоре: там бяха птиците, въздухът и звездите. А наоколо му имаше много скали, покрити с влага и мъх. Потърси Айя. И ето, върху влажните скали на Гур той видя Айя. Косите небрежно разхвърляни по плещите, нозете бели, като мрамор. На мокрите скали лежеше тя, жената Айя. На-Ну докосна ръцете. Бяха студени. Устните ù не даваха дихание. Постави ръката си на гърдите и не усети туптене на сърцето; в гърдите ù цареше тишината на мъртвец.
към текста >>

9. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе!
Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"?
към текста >>

10. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив!
И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето. Умът е рало.
към текста >>

11. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност.
Фантазията бързо рисува останалите: Балдер-дару, Близнака, Махабур и другите. Спираме на второто—Ел-бур. Отразените в огледалната му повърхност чукари му придават тайнствен чар. Още няколко стъпки и ето чешмичката – ръцете, които дават. Между големи скали – затулена от повърхностен поглед, самотна, скромна и величествена, тя с лек шепот дава своя дар. Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност. Търсещият морен пътник спира унесен. Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка. И тя – чешмичката, самотна, смирена и величествена, подхваща: Братя и сестри, майки и бащи, Приятели и странници, Учители и ученици, Слуги и господари – Вий, служители на живота, Отворете сърцата си за доброто И бъдете като този извор! – Даром сте взели, даром давайте. Само силните ръце дават даром.
към текста >>

12. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Под дъба мраморна скамейка.
Боян Магът СВЕЩЕНАТА РЕКА Петнадесета картина от лирико-драматичната поема „ВЕЧНИЯТ ПЪТНИК" На брега на реката трикуполен храм. Пред храма хилядолетен дъб. Под дъба мраморна скамейка. Седят и разговарят тримата мъдреци-близнаци: Десимир, Десислав и Десирад. Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат. Чува се ромонът на ръката. Десимир: Не би могло от тук до Вечний град да се пресметне колко дни е пътя. А знай се, след големия преврат, княз Властимир към нас се е запътил.
към текста >>

13. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Също детето е една художествена творба и правилно възпитание на детето е едно даване на форма, стоящо в близко сродство с моделирането на мрамора или хармонизирането на една музикална работа, (при което неможе, за жалост, да не се отбележи, че толкова много деца, зле възпитани, остават през целия си живот една лоша художествена творба!) . . .
На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер. А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката. Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките. Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип. Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове. Също детето е една художествена творба и правилно възпитание на детето е едно даване на форма, стоящо в близко сродство с моделирането на мрамора или хармонизирането на една музикална работа, (при което неможе, за жалост, да не се отбележи, че толкова много деца, зле възпитани, остават през целия си живот една лоша художествена творба!) . . . Сравнително рядко се намират възли по пръстите н женската Ръка, което ще рече, че логиката и тънката (острата) мисъл не е тяхно качество. Тактът играе у тях една много по-голяма роля, отколкото знанието; въображението играе по-голяма роля, отколкото хладния разсъдък. От друга страна, обаче, също тяхната способност за вътрешно чувстване, тяхното схващане по чувство на едно какво да е положение или на един човек, стои много по-горе от същата способност у мъжа. Различават се два главни класа: жени с големи и жени с малки палци. Жени с големи палци са повече интелигентни, отколкото чувствени.
към текста >>

14. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Събирахме от близки и по-далечни околности бели кварцови скали, съперничещи с първокласния белоснежен мрамор.
Какъв красив сън! Сън ли беше това или реалност? На връщане се отбиваме при „Ръцете, които дават". Когато за пръв път посетихме тези места, това беше извор, заобиколен с кал, мочурища. Задачата ни беше да вложим, да въплътим в него реално, конкретно новите идеи. Събирахме от близки и по-далечни околности бели кварцови скали, съперничещи с първокласния белоснежен мрамор. Изчистихме извора и наредихме белите камъни по дъното и бреговете му. И след неколкодневна работа радост изпълни душите ни. Всичко беше преобразено! Пред нас изникна чешма в съвсем нов стил! Колко са красиви фигурите, образувани от нареждането на белите скали!
към текста >>

Водните струи, които бликат от извора, минават по украсено дъно и се изливат чрез мраморни ръце!
Изчистихме извора и наредихме белите камъни по дъното и бреговете му. И след неколкодневна работа радост изпълни душите ни. Всичко беше преобразено! Пред нас изникна чешма в съвсем нов стил! Колко са красиви фигурите, образувани от нареждането на белите скали! Водните струи, които бликат от извора, минават по украсено дъно и се изливат чрез мраморни ръце! Какъв красив символ са тези ръце! Това са ръцете, които дават! Те ти казват: „Влез в живота на даването! Така ще осмислиш живота си. Ще влезеш в живота на вечната радост!
към текста >>

15. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Сам той ходил няколко пъти в чужбина за мраморни украшения, а цветната мозайка и мазилка били направени от най-опитните майстори в страната.
Това беше тогава, когато Сафра ожени сина си. Къщата му беше нова, току що влизаха в нея. Разказваха се чудеса. Сам Бен Сафра, който беше голям познавач на скъпи и старинни предмети, голям любител на красивото, ръководел постройката заедно с прочут архитект. Неговата къща беше единствена в града по своя стил. Сам той ходил няколко пъти в чужбина за мраморни украшения, а цветната мозайка и мазилка били направени от най-опитните майстори в страната. С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец. Всички искаха да видят тоя рядък по външна и вътрешна красота дом на Сафра. Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра. Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка. Но не беше така в къщата на Сафра.
към текста >>

16. ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество.
То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата. Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят? Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми.
към текста >>

17. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

" И страната се покриваше с величествени храмове, украсени със злато, мрамор и абанос.
Едната казваше: – Голяма и силна е любовта ми към Сатия-Ра. Нека строят храмове в негова чест; нека ваят образа му; нека народът му отдаде своята почит. Когато дойде той, нека види, какво направих за него. Дигнете на всеки кръстопът паметник в негово име! Нека рекат поданиците ми: "Благословено е името му! " И страната се покриваше с величествени храмове, украсени със злато, мрамор и абанос. Имената на Дуна-Фу и Сатия-Ра се произнасяха свещено, като имена на божества покровители. Меру-Ир казваше: – Велика е любовта ми към Сатия-Ра. Видях душата му, познах светлите пътища на неговия възход. узнах помишленията на неговото сърце. Широка е душата му като Вселената; ще тръгна по неговите светли пътища, негли някога ще се срещнем, ще разбере той моята любов, ще чуе той ритъма на моето сърце.
към текста >>

18. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ЕДЕЛВАЙС НИЕ НЯМАМЕ отвън дворци със приказни фонтани, със паркове, градини, обкичени с цветя, дворци, със плочи мраморни постлани, където очаквана да дойде любовта.
ЕДЕЛВАЙС НИЕ НЯМАМЕ отвън дворци със приказни фонтани, със паркове, градини, обкичени с цветя, дворци, със плочи мраморни постлани, където очаквана да дойде любовта. Но вътре във душата пътеките планински, прикрити там от погледа суетен на света, отвеждат скромния творец в палатите същински при празнична, планинска, безмерна красота. В градините цветя цъфтят безбройни, С дъхът на теменужен цвят във храстите прикрит и нежно вдъхновени птички сладкопойни със песни ни посрещат в тоя кът честит. По светлите пътеки горе се отива, далеч от грижите суетни на света, и там небето отвътре ни открива една безкрайна, светла и вечна красота. *** СКРБТА е тази вечер тиха, тихо се прелива, светло примирена затихва във гърдите, зад воала леко лицето си разкрива и аз я гледам кротко, смирено във очите. Защо е тази болка и ревност и тъга?
към текста >>

19. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

както платното - на художника и мрамора - на скулптора.
Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел. Молитвата, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна Човек се отдава на Бога. както платното - на художника и мрамора - на скулптора. В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тия на себеподобните си. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, а който се моли за другите. Този вид молитва изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е. една твърде висша форма на аскетизъм. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това себеотрицание, отколкото богатите и интелектуалците.
към текста >>

20. ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Един негодник не може да направи нищо и от най-хубавия мрамор, а даровитият скулптор ще даде велико творение и от най-грубия камък.
Хората не само от една раса, от един народ, но даже и от едно семейство са различни типове и имат различни психологични склонности. От това гледище, следователно, не може да очакваме биологични расови еднаквости, следователно, характерите, склонностите, дарбите и постиженията на хората не могат да зависят от „расовата смес". Тя е само един фактор. То е все едно да кажем, че гениалното произведение на някой знаменит скулптор зависи от качеството на глината, с която той борави. Силовите линии на духа, които очертават индивида, моделират от всякаква „смес" своите модели. Един негодник не може да направи нищо и от най-хубавия мрамор, а даровитият скулптор ще даде велико творение и от най-грубия камък. Анри Дюрвил казва: „Всека жива форма е завършек на едно еволютивно минало, сиреч, завършек на цял ред усилия на една творческа мисъл, защото мисълта създава формите. Нещо повече дори – съвършенството на една форма определя онова стъпало на развой, на което се намира мисълта, що я е създала. Най-завършените форми принадлежат на най-напредналите същества. Човешката форма – най-великолепната от всички форми, а негли и най-хубавата, изразява творческата мощ на мисълта на цял низ поколения, които са ни предхождали. Или както казва Йожен Льодо: „Всяка форма има интелектуален смисъл.
към текста >>

21. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Измежду многото мен всякога ми е правила пророческо впечатление една големя мраморна, от едната страна грубо дялана композиция.
Но най-силно впечатление оставя голямата хармония и верност на из¬ваяните тела и израза на движението, на вътрешното изживяване. Тази дивна скулптора краси един от красивите мостове на Сена в Париж. Ако паметта не ме мами, струва ми се, моста Сюли. В музея Роден, който се намира недалеч от дома на инвалидите в Париж, е събрано и запазено почти всичко, което този голям ваятел е създал. Всекиму прави впечатление едно или друго. Измежду многото мен всякога ми е правила пророческо впечатление една големя мраморна, от едната страна грубо дялана композиция. Тя представя една изящно измоделирана мощна голяма ръка, обхванала в себе си две свити и прегърнати човешки тела. Впечатлението е голямо! Малък надпис в основата на полуизработения камък гласи: „La main de Dieu", – Ръката на Бога. Куп мисли нахлуват в човешката глава. Едно, обаче, остава дълбоко в съзнанието – човешкият живот е винаги в ръката на Бога.
към текста >>

22. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Пред големите мраморни стълби те чуха тълпа да вика, да ругае.
— извика Майката, пронизана от острието на болката. Тя дигна погледа си и потрепери. Първите лъчи на слънцето бяха осветили Голгота. Обърна се и портите сами се отвориха. Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода. Пред големите мраморни стълби те чуха тълпа да вика, да ругае. Посред нея стоеше Той, мълчалив, с приведени очи, цял оплют. По лицето Му още личеха следите от кървавата пот от оня час, в който Той се моли и рече: „Да бъде Волята Божия." През тълпата Мария виждаше кротките очи на Христа, сърцето Му изпълнено с жал и устата, които бяха изрекли: „Лазаре, стани! ". Тя потрепера от безчувствието и жестокостта на тези, които бяха свидетели на това. Тя плачеше, плачеше и Мария от Магдала и не снемаше очи от Този, когото съдеха. Този, който едничък я не осъди, когато с камъни я замерваха всички.
към текста >>

23. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Минават поколения след поколения и всяко от тях с удивление вдига очи към мраморното чудо на върха.
Д-р Ст. Кадиев АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА Повече от две хиляди и петстотин години в подножието на Акропола живеят хора. Минават поколения след поколения и всяко от тях с удивление вдига очи към мраморното чудо на върха. Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете. — Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато.
към текста >>

Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете.
Д-р Ст. Кадиев АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА Повече от две хиляди и петстотин години в подножието на Акропола живеят хора. Минават поколения след поколения и всяко от тях с удивление вдига очи към мраморното чудо на върха. Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете. — Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа.
към текста >>

Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма.
Д-р Ст. Кадиев АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА Повече от две хиляди и петстотин години в подножието на Акропола живеят хора. Минават поколения след поколения и всяко от тях с удивление вдига очи към мраморното чудо на върха. Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете. — Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа. В храма имали право да влязат само весталките, девственици, които поддържали вечния огън. Най-голямото благоволение, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята.
към текста >>

Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя.
Кадиев АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА Повече от две хиляди и петстотин години в подножието на Акропола живеят хора. Минават поколения след поколения и всяко от тях с удивление вдига очи към мраморното чудо на върха. Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете. — Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа. В храма имали право да влязат само весталките, девственици, които поддържали вечния огън. Най-голямото благоволение, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята. Изключение никому не се е правило.
към текста >>

Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа.
Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете. — Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа. В храма имали право да влязат само весталките, девственици, които поддържали вечния огън. Най-голямото благоволение, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята. Изключение никому не се е правило. Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето. Статуята на Атина Палада е била запазена в продължение на 1000 години.
към текста >>

Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето.
— Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа. В храма имали право да влязат само весталките, девственици, които поддържали вечния огън. Най-голямото благоволение, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята. Изключение никому не се е правило. Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето. Статуята на Атина Палада е била запазена в продължение на 1000 години. Един ден пришълци нападнали храма и заграбили чудната статуя. Натоварили я на кораб и поискали да я пренесат през морето. Но Провидението не искало да позволи тая гавра. Излязла буря и потопила кораба.
към текста >>

24. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните.
Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна! Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите. Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това отрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление — чудото" (Разни места от стр. 159 до 176).
към текста >>

25. ЗАХРИЙ ОТ ЮДЕЯ - Д. ЗВЕЗДИНСКИ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Преливащите се взаимно багри разтварят вещо твойта дълбина, а хладен мрамор в чувствена пластичност разлива твоя чар в пространството навън... Неуловима и безмълвна ти ме възхищаваш чрез силата на твойта безгранична мощ!
Др- С. Д. КРАСОТА Неуловима и безмълвна ти ме покоряваш чрез силата на твойта безгранична мощ! През цветни везалици на оплетени, отмерени мелодии, в начупени зигзази и каскади от акорди прозира твойта неотменна власт... Неуловима и безмълвна ти ме овладяваш чрез силата на твойта безгранична мощ! Преливащите се взаимно багри разтварят вещо твойта дълбина, а хладен мрамор в чувствена пластичност разлива твоя чар в пространството навън... Неуловима и безмълвна ти ме възхищаваш чрез силата на твойта безгранична мощ! През пламенното слово на свръхчовека обгаряш ме с божествен жар, превиваш ме под гордата си стъпка и с неумолимия си чар накарваш ме да плача... Неуловима и безмълвна ти ме натъжаваш чрез силата на твойта мощ, защото всека красота дълбоко в себе таи тъга!
към текста >>

26. DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Успенски в „Tertium organum" описва преживяването на космическо съзнание от един негов приятел: „Това беше в Мраморно море.
Такова едно заключение би било погрешно, защото само по себе си влиянието на слънцето съвсем не може да бъде причина за едно или друго историческо събитие. Процесите със слънчевите петна, възбуждайки масите, само освобождават скритата социална или национална енергия, натрупана от по-рано като следствие на исторически причини. И слънцето в дадения случай играе роля само на детонатор. Влиянието на слънцето може да измени само външната страна в сблъскванията на социалните и национални интереси, но не може да създаде стълкновението на интереси, които не съществуват". Преживяване на космическо съзнание П. Успенски в „Tertium organum" описва преживяването на космическо съзнание от един негов приятел: „Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят. Морето беше с оловно-сребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо.
към текста >>

27. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята, а дългото му расо докосваше мраморната настилка.
Димитър" в Солун Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на свети Димитрий, запали свещица и се помоли. После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание. Домъчня му за това, че тази светиня на християнския свят се намира в чужди ръце. Така увлечен в разглеждане украсите на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отбори една от страничните врати на олтара и погледна натам. Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята, а дългото му расо докосваше мраморната настилка. - Бог да ти помага, синко! - изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му. - Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му. - Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, - но сега, в името на любовта Христова, кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора? Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град.
към текста >>

28. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Драги читателю, иди във Рила,— в сърцето на Рила, — в оная божествено прекрасна местност, наречена „Седемте езера“ и там, при едно от тия езера, — където това лято бе разположен лагера на Бялото Братство, — ти ще намериш един чист планински извор, превърнат в чешма, изградена и обградена с малки и големи недялани мраморни камъни, донесени из околността.
Обединението трябва да се започне отдолу, от народа. Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло. Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и доволство за всички хора на земята. Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество. „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! “ Драги читателю, иди във Рила,— в сърцето на Рила, — в оная божествено прекрасна местност, наречена „Седемте езера“ и там, при едно от тия езера, — където това лято бе разположен лагера на Бялото Братство, — ти ще намериш един чист планински извор, превърнат в чешма, изградена и обградена с малки и големи недялани мраморни камъни, донесени из околността. Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! - - - - - - - Прочетете го. Прочетете го пак. Прочетете го още веднъж! Повтаряйте тези думи докато те се запечатат с огнени букви във вашата душа, докато те направят във вас онзи преврат, на който те са способни!
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно.
Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир. Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля. Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната. втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното.
Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе. Нему е поверена най-висшата мисия, тъй като музиката е най-висшия изразител ма живота на душата. Това изкуство стои по-високо от всички други, което е ясно, като се взема пред вид, че една статуя или една картина, след като са създадени, си остават завинаги в същото положение. Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от небесния свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги. Тя не може да бъде затворена, както показват опитите да се направи това частично чрез фонографа и електрическото пиано. Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното. Инструмента, чрез който човек чувства музиката, е най-съвършения орган. Ухото схваща звуците много по-точно отколкото окото цветовете и формите. Като приложение към музикалното ухо, музикантът трябва да притежава продълговата префинена ръка, с нежни пръсти и чувствителни нерви, защото в противен случай той не ще може да възпроизведе мелодиите, които чува. Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него.
към текста >>

31. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изворски) Правилно засаждане на овощни дръвчета Ваятел и мрамор (Дядо Благо) Словото на учителя.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Да благодарим, Богу! Благодатта на плодовете (С. К.) Ще победим! (Олга Славчева) Кой край (N.) Из „Вечната поема“ (Auroro) Идеите на Всемирното Братство в чужбина В обятията на природата (Д. Кошева) Белият лотос (Мейбъл Колинс) Към читателите (N.) Учителя за творчеството на майката (И. А. Изворски) Правилно засаждане на овощни дръвчета Ваятел и мрамор (Дядо Благо) Словото на учителя. Отношението между Божественото и човешкото начала. Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния Да благодарим, Богу! Благодатта на плодовете Всяка година рогът на изобилието изсипва щедро върху майката земя несметни количества от най-разнообразни сладки, вкусни и много полезни плодове, които служат за храна на човека. Да се огледаме наоколо. Какво изобилие от плодове!
към текста >>

ВАЯТЕЛ И МРАМОР Един Ваятел с чук и лостове отломил доста обемист блок от една канара — беломлечен мрамор.
Всякога по слабите клонки се оставят по-дълги и обратно — по силните се скъсяват повече. Отрезът се прави близо до пъпката, която е насочена навън или към празно място в короната. Добре е ако отрезите се замажат с овощарски мехлем или говежда тор. 9. Необходимо е да се вземат всички мерки за запазване на дръвчетата от повреди, като се оградят по единично или изцяло. Който направи горното, ще може да бъде спокоен, че е извършил достойна за похвала човешка дейност. ВАЯТЕЛ И МРАМОР Един Ваятел с чук и лостове отломил доста обемист блок от една канара — беломлечен мрамор. Блокът се търкулнал лудо и стремително надолу към равната поляна. Насмалко да завлече и Ваятеля със себе. Тоя го изгледал и му наговорил: — Право е, че ти си груб и безсърдечен! Можеше и мъртъв да ме оставиш. Ала аз ще ти простя, защото ти си още камък, спиш дълбоко, непробудно.
към текста >>

Лакътят на мраморната майка паднал тъкмо въз крака на собствения си създател, на когото цялото стъпало се спитило.
Когато я поставили на пиедестал и открили пред публиката, множество минувачи се спирали пред нея за дълги часове. Гледали я, възхищавали се, славили художника-ваятел и от негата й — нега в себе си садили. Но след всичко туй, нещастие голямо се случило. Еднъж пред множество зрители, когато и художникът — ваятел стоял до статуята си, станало някакво сътресение. Хубавата статуя се наклонила, паднала и се разбила. Лакътят на мраморната майка паднал тъкмо въз крака на собствения си създател, на когото цялото стъпало се спитило. Детската главичка като отрязана се търколила далече и малките две ръчички отхвръкнали пред слисаната публика. Ала нежната тази майка се не смутила, ни погледа, ни негата си изменила. Ваятелят-художник я погледнал и с ужасна болка извикал: — Нещастен мраморе, аз ти дадох човешка форма и божествен израз, ти какво направи! Чак тогава мраморът отговорил: Много нещо ми даде, но всичко вънкашно. В сърцето ми ти нищо не вля!
към текста >>

Ваятелят-художник я погледнал и с ужасна болка извикал: — Нещастен мраморе, аз ти дадох човешка форма и божествен израз, ти какво направи!
Еднъж пред множество зрители, когато и художникът — ваятел стоял до статуята си, станало някакво сътресение. Хубавата статуя се наклонила, паднала и се разбила. Лакътят на мраморната майка паднал тъкмо въз крака на собствения си създател, на когото цялото стъпало се спитило. Детската главичка като отрязана се търколила далече и малките две ръчички отхвръкнали пред слисаната публика. Ала нежната тази майка се не смутила, ни погледа, ни негата си изменила. Ваятелят-художник я погледнал и с ужасна болка извикал: — Нещастен мраморе, аз ти дадох човешка форма и божествен израз, ти какво направи! Чак тогава мраморът отговорил: Много нещо ми даде, но всичко вънкашно. В сърцето ми ти нищо не вля! Тази басня се отнася към всички, които възпитават деца. Дядо Благо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО НАЧАЛА Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния Спасението на човека зависи от неговото правилно разбиране на нещата. А правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучват.
към текста >>

Чак тогава мраморът отговорил: Много нещо ми даде, но всичко вънкашно.
Хубавата статуя се наклонила, паднала и се разбила. Лакътят на мраморната майка паднал тъкмо въз крака на собствения си създател, на когото цялото стъпало се спитило. Детската главичка като отрязана се търколила далече и малките две ръчички отхвръкнали пред слисаната публика. Ала нежната тази майка се не смутила, ни погледа, ни негата си изменила. Ваятелят-художник я погледнал и с ужасна болка извикал: — Нещастен мраморе, аз ти дадох човешка форма и божествен израз, ти какво направи! Чак тогава мраморът отговорил: Много нещо ми даде, но всичко вънкашно. В сърцето ми ти нищо не вля! Тази басня се отнася към всички, които възпитават деца. Дядо Благо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО НАЧАЛА Двата велики закона - любов към Бога и любов към ближния Спасението на човека зависи от неговото правилно разбиране на нещата. А правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучват. Но не е въпрос само теоретически да се проучват нещата.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Стоях изправен върху нещо подобно на трон, едно високо мраморно седалище и можех да чуя своя собствен глас във въздуха.
Въздуха беше тежък. Аз не бях изморен, защото току що бях се събудил от дълъг сън и още бе ранно утро, но щом влязох в тази стая, почувствах се изморен и главата си сгорещена. Почти веднага аз заспах при шепота на децата около мен. Събуден бях от един вик, подобен на този, който бях чул в градината: „Той я спечели! Той я спечели! “ Стоях изправен върху нещо подобно на трон, едно високо мраморно седалище и можех да чуя своя собствен глас във въздуха. Аз бях говорил. Децата бяха около мен. Те бяха заобиколили мраморното седалище. Спомних се, че детето, което ме бе довело, ми бе казало, че учителят стои на този трон. Защо. прочие, ний, децата, бяхме тук?
към текста >>

Те бяха заобиколили мраморното седалище.
Събуден бях от един вик, подобен на този, който бях чул в градината: „Той я спечели! Той я спечели! “ Стоях изправен върху нещо подобно на трон, едно високо мраморно седалище и можех да чуя своя собствен глас във въздуха. Аз бях говорил. Децата бяха около мен. Те бяха заобиколили мраморното седалище. Спомних се, че детето, което ме бе довело, ми бе казало, че учителят стои на този трон. Защо. прочие, ний, децата, бяхме тук? Погледнах и видях, че стаята бе пълна с жреци! Те стояха на ученическите места. Бяха прави, мълчаливи, неподвижни.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бях щастлив и горд, защото ми се струваше, че няма вече защо да се страхувам от този студен жрец, който стоеше прав, без никакво движение, като че ли беше издялан от мрамор.
както викнах, видях Агмад прав в сянката на драперията. Очите му бяха фиксирани върху мене, студени и без усмивка. Обаче аз сега не се страхувах от него: бях пълен с духа на една нова радост, която ме правеше смел. Отивах от цвят на цвят, като ги прегръщах. Силният им аромат изпълваше цялата стая. Бях щастлив и горд, защото ми се струваше, че няма вече защо да се страхувам от този студен жрец, който стоеше прав, без никакво движение, като че ли беше издялан от мрамор. Това чувство, че съм свободен от страха, отнемаше тежестта на безпокойството от детската ми душа. Той се обърна и изчезна и, когато минаваше зад драперията, аз видях малкото момиченце до мене. „Ето, каза тя, тия цветя ви ги давам аз.“ „Ти! “ извиках аз. „Да, аз им казах, че вие обичате цветята.
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше.
Набързо се облякох и тръгнах след нея, но тя беше се вече скрила зад баира. Когато и аз се изкачих отгоре на баира, там се откриваше една хубава полянка, всред която беше разположено селското гробище, обградено с трънен плет. Малко настрана от гробищата имаше едно хубаво ябълково дърво, обкичено с червени плодове, до него една малка скамейка за двама души, а пред нея няколко красиви лехи с разнообагрени карамфили. Учителката седеше на левия край на скамейката и гледаше към далечните огнени езера на изтока, от конто щеше да изплува лъчезарният Феб. Слънцето изгря. Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше. Помислих си: или аз сънувана, или тя е луда. Горката, може би е полудяла от тъга по любимия си. С бързи крачки заобиколих гробищата и се приближих само на две крачки от учителката. Тя не ме виждаше, унесена в това, което й говореше невидимия й събеседник, седнал до нея. Очите й бяха сини, бистри като рилски езера, над които се издига високо чело, като кварцовите скалисти брегове, а вълнисто златистите й коси бяха заливани от слънчевите лъчи.
към текста >>

Стройното и гъвкаво тяло, мраморно бялото й лице и красиво изваяния й нос я правеха подобно на митическа богиня.
Тя гледаше невидимия до нея, усмихваше му се, после ставаше сериозна и се заглеждаше в далечината. Внезапно стана много сериозна, обърна се към събеседника си и с умилителен глас му каза: „Не бързай, друг път повече оставаш, доразкажи ми приказката“. Напразно чаках отговор, нищо не се чу, но той изглеждаше неумолим. Тя стана, отвърза невидимото въже, подаде му го, ръкува се пак и после дълго гледа в далечния изток, после главата й увисна на гърдите, като безутешна майка, обърна се и ме видя. Изплашена като дива сърна, тя отскочи на страна, изгледа ме и като че ли ме потопи в планинско езерните си очи. Стройното и гъвкаво тяло, мраморно бялото й лице и красиво изваяния й нос я правеха подобно на митическа богиня. Помислих си в този момент: такова красиво момиче дошло да си губи времето на село; навярно защото е полудяла. — Кой сте Вие, кой Ви прати в то ги ранен час, защо ми го изпъдихте? Сън ли е или истина все още не разбирах. — Турист съм, снощи преспах в училището и тая сутрин излязох на разходка. Моля, извинете ме, нямах желание да ви плаша.
към текста >>

35. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний влязохме през една голяма врата в едно здание, от гдето влязохме в една мраморна зала, гдето се виждаше един голям фонтан и високи, покрити с цветя храсти разпръсваха проникващ невсякъде аромат.
Наистина, аз бях минал през него, когато, като малко дете, бях доведен от майка си бос от полето. Но сега, както изглеждаше, аз трябваше да вляза в къщите, помежду богато облечените господа. Чувствах страх при тази мисъл. Вървяхме бързо и наскоро се намерихме в една от най оживените улици на града. Тя беше изпълнено с весели хора, облечени във великолепни дрехи и като че ли всички магазини продаваха сама украшения. Ний влязохме през една голяма врата в едно здание, от гдето влязохме в една мраморна зала, гдето се виждаше един голям фонтан и високи, покрити с цветя храсти разпръсваха проникващ невсякъде аромат. Една широка мраморна стълба водеше вън от тази зала, по която ний тръгнахме веднага. Когато стигнахме върха на стълбата, Мален отвори една врата, и ние влязохме в стая, цялата покрита с позлатени килими, в която се намираха известно число хора, чийто дрехи и украшения ме ослепиха с блясъка си. Те бяха седнали около една маса, пиейки вино и ядейки сладкиши. Шумът от разговорите и смеховете изпълваше въздуха и парфюмите го правеха тежък. Три очарователни жени станаха и ни поздравиха с „добре дошли“, всека от тях хвана по един от нас за ръка и му направи място до себе си.
към текста >>

Една широка мраморна стълба водеше вън от тази зала, по която ний тръгнахме веднага.
Но сега, както изглеждаше, аз трябваше да вляза в къщите, помежду богато облечените господа. Чувствах страх при тази мисъл. Вървяхме бързо и наскоро се намерихме в една от най оживените улици на града. Тя беше изпълнено с весели хора, облечени във великолепни дрехи и като че ли всички магазини продаваха сама украшения. Ний влязохме през една голяма врата в едно здание, от гдето влязохме в една мраморна зала, гдето се виждаше един голям фонтан и високи, покрити с цветя храсти разпръсваха проникващ невсякъде аромат. Една широка мраморна стълба водеше вън от тази зала, по която ний тръгнахме веднага. Когато стигнахме върха на стълбата, Мален отвори една врата, и ние влязохме в стая, цялата покрита с позлатени килими, в която се намираха известно число хора, чийто дрехи и украшения ме ослепиха с блясъка си. Те бяха седнали около една маса, пиейки вино и ядейки сладкиши. Шумът от разговорите и смеховете изпълваше въздуха и парфюмите го правеха тежък. Три очарователни жени станаха и ни поздравиха с „добре дошли“, всека от тях хвана по един от нас за ръка и му направи място до себе си. Стона нужно веднага да вземем участие във веселата компания, смесвайки нашите смехове с тия на нашите сътрапезници, също като че ли сме били тук от започване на веселбата.
към текста >>

36. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лодката бе докарана до широките стъпала от бял мрамор, които се намираха отвътре стените на храма и под неговия покрив.
Знаех само едно, а това е, че, в сравнение с младежта, която тичаше към храма, жадна за приключения и зрелища, аз бях един възрастен човек. И аз знаех. че моята мъжественост е дошла не в моята слава, но в моя срам. Аз бях роб. Дълбока тъга заседна в душата ми, когато влязохме в храма. Лодката бе докарана до широките стъпала от бял мрамор, които се намираха отвътре стените на храма и под неговия покрив. Аз не знаех досега, че голямата река бе тъй близко. Когато достигнахме върха на стълбата, Агмад отпори една врага: ние бяхме пред входа на Светая Светих. Само няколко факли, държани от безмълвни жреци, осветляваха големия коридор. Вън, над реката, едва се свечеряваше, а тук бе пълна нощ. При един знак на Агмад, факлите бяха изгасени, но всичката светлина не беше изчезнала, защото около входа на светилището се виждаше оня странен блясък, който някога си ме беше тъй изплашил, Той вече не ме плашеше сега.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Голямото му чело по което падаха светли къдрици, бе бяло като мрамор.
. . Боже прости ми, Боже прости ми . . . продължаваше еднообразно и не искаше да мръдне от пред краката на детето. Дойде фелдшера, прегледа Минка, поклати глава и каза: — Пратете за доктор в града, опасно е и триеше той безпомощно ръце пред това хубаво дете, притворило очите си. Голямото му чело по което падаха светли къдрици, бе бяло като мрамор. Дойдоха баби — които лекуваха с незнайни сили, разтвориха си бохчичките и извадиха зелени панички с китки босилек. — Уплаха е, голяма уплаха е това, казваха те, едва не му се е пукнало сърцето или пък да си глътне езика. (следва) Зъболекар Стоицев. ЗА БРАКА Безплатно приложение към бр. 159 на в. „Братство“.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лицето му побледня и замръзна като издялано от мрамор.
Вместо това, аз се изправих твърд, без никакъв признак на изтощение, неустрашим; аз чувствах, че светлината е в моята душа. че великата армия на славните помагачи е зад мене. „Аз не се страхувам от смъртта,“ отговорих аз; и не желая повече да бъда инструмент а ръцете на хора, които убиват царствената религия на Египет, великата и единствена религия на истината, за задоволяване на своите амбиции и на своите лични желания. Аз видях и разбрах вашите чудеса н ученията, конто давате на народа; аз не желая повече да ви помагам. Това е всичко.“ Агмад ме погледна и остана мълчалив. Лицето му побледня и замръзна като издялано от мрамор. Аз си спомних неговите думи, през мощта, във вътрешното светилище, когато той бе казал: „Аз се отказвам от човешкото в мен“. Сега аз видях, че това бе факт, че отказването беше пълно. Не можех да очаквам никаква милост; аз имах работа не с един човек, а с една форма, оживена от една мощна и абсолютно егоистична воля. След малка пауза, той заговори с тих глас: „Да бъде. Десетте ще чуят твоите думи и ще дадат своя отговор.
към текста >>

Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща.
Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки.
към текста >>

На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето.
Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Палатите в които живеех бяха от розов мрамор, но в тях живееше тиранин господар.
Каквото поисквах — протягах ръка — и аз го имах. Тогава се усмихвах и тази усмивка смразяваше всички Аз бях цар — свободен, а другите бяха роби — под моята власт. И когато умрях, чух как всички си отдъхнаха с облекчение . . . Минаха години, стотици може би — родих се млад и силен, но бях роб. Палатите в които живеех бяха от розов мрамор, но в тях живееше тиранин господар. Аз тичах, работех от сутрин до вечер и не сварвах да изпълнявам хилядите заповеди с които ме отрупваха. И често в моите гърди пламваше огъня на негодуванието, в очите ми блясваше мълния, що аз стисвах зъби и юмруци безсилен — аз бях роб. Всякога, когато престъпвах мярката, на позволеното за роба, моите ръце се заключваха в железа и аз лежах с дни във влажна тъмница. Там, всред студ и влага питах, питах защо се родих и защо живея? Кой ме прати на земята и защо?
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни.
Най-горното езеро е главата. На всяко от тези езера Учителят е дал и друго мистично наименование. Освен тези седем езера, аз видях още други две езера, от друга система. Това са „Езерото на чистотата“ и „Езерото на съзерцанието“. Последното е заобиколено отвсякъде с извънредно стръмни скали и отиването до него е много трудно. На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни. На скалата, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична. Веднага след молитвата и лекцията на „Молитвения връх“ се слиза долу в лагера за гимнастиките на „Паневритмията“, които се извършват на голяма поляна всред лагера. Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека. Тя успокоява нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония. Едно от тия упражнения представя символически разкъсване оковите на материята.
към текста >>

Дворците й със мраморни колони блестяха от искри.
С голям интерес и въодушевление тя наблюдаваше живота на Рилските езера и остана много доволна от всичко. Сега аз се прощавам, чрез тази си статия, с красивите Рилски езера. В планините аз закрепнах душевно и физически. Те носят здраве и сила за всички, а също така хубавите беседи на Учителя създават в нас морална устойчивост, полет на мисълта към високия идеал на чистотата и любовта. Край. ДВЕТЕ СЕСТРИ Едната бе достигнала замаха вълшебно да твори. Дворците й със мраморни колони блестяха от искри. * О, майстор беше тя велик да вае с безгрижна леснина. Но там ни песен не потрепна, ни лъч от топлина. * Твореше тя под ледното дихание на вихри и мъгли. Твореше тя по сипеите страшни по шеметни скали. * И статуи извайваше красиви, със царствени лица, но в устните им нямаше усмивка, че бяха без сърца.
към текста >>

41. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си.
И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта. А време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес —? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват. И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си. за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади. Стрелец е твоето име. А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините,— както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой —: да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури и клати земята —и пак се крие, за да го не уловят.
към текста >>

42. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И, новият, свещен Ерусалим не ще е с каменни във злато здания подобно Цариграду или Рим — ни с мраморни и медни изваяния.
НОВИЯТ ЕРУСАЛИМ Отк. 21—22 Ще дойде новият Ерусалим, от пеещото във бодли страдание излязъл с блясъка неотразим на Божието тайно предвещание. * Граден от милиони векове, Той идва и звучи като симфония, та всички жаждащи да призове в законите на своята хармония. * Като невеста зарад мил съпруг светият град ще бъде в украшения нагизден и от Бога слязъл тук, ще го посрещнем със псалом и бдения. * Тогаз смъртьта не ще дълбае гроб, и жалби вече няма да се чуват и няма да се чака друг потоп, защото мир и обич ще царуват. * И, новият, свещен Ерусалим не ще е с каменни във злато здания подобно Цариграду или Рим — ни с мраморни и медни изваяния. * Ще бъде строй от светли духове, ще бъде като арфа многострунна: по всяка струна с обич ще снове Десницата на Бога с пръсти лунни. * А яспис и сапфир и халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хризолити. . . ще бъдат имената легион на живи добродетели в душите. * Вирил, топазий, хризопрас, якинт и морав аметист — цял бисер двери — не камък са, а жив духовен винт по рамото на арфа-град премерен.
към текста >>

43. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На един етически мраморен барелеф (Villa Albani, Рим) се виждат Орфей, Евридика и Хермес, отвеждащ я отново в Аида.
Върху хубава амфора (Мюнхен), в една много сложна композиция, Орфей е представен в царството на сенките. Той има хубаво, стройно тяло и изразително, волево лице, с изтънчени черти. В едната си ръка държи типична тракийска лира. Наметнат е със свободна дреха, гънките на която падат свободно. Застанал пред трона на подземния властелин, той лее вълшебни звуци. На един етически мраморен барелеф (Villa Albani, Рим) се виждат Орфей, Евридика и Хермес, отвеждащ я отново в Аида. Орфей и Евридика се разделят. В тоя барелеф откриваме най-хубавият, най-правдоподобният, като чели истинския Орфей. Той е роден като тип на съвършен човек. Така си представяме идеалния мъж. Върху една ваза (Британският музей, Лондон) е представена смъртта на младия красавец Орфей.
към текста >>

44. -

Лукът (Allium cepa) НОВОГОДИШЕН ПРИВЕТ Като парчето глина в ръцете на грънчаря, като твърдия мраморен блок под длетото на ваятеля.
Бояджнев Крушение на материализма. Езикът на фактите. (продължение от брой 269) – С. Калименов Из науката и живота. Проф. Асен Златаров за скритите сили в човека. Лукът (Allium cepa) НОВОГОДИШЕН ПРИВЕТ Като парчето глина в ръцете на грънчаря, като твърдия мраморен блок под длетото на ваятеля. като неразорана и непосята нива пред плуга на земеделеца се изправя пред нас новата 1941 година. В какво ще превърнем тази мека глина? Каква статуя ще изваем от този твърд мрамор? Как ще изорем и с какво ще засеем тази целина — неразораната още нива на 1941 година? Нека помним, и нека никога не забравяме: Има неща предопределени — от целият процес на досегашното историческо развитие: от сложната съвкупност на наличните външни и вътрешни, материални и духовни условия; от независещата от нас действителност; от Бога.
към текста >>

Каква статуя ще изваем от този твърд мрамор?
Калименов Из науката и живота. Проф. Асен Златаров за скритите сили в човека. Лукът (Allium cepa) НОВОГОДИШЕН ПРИВЕТ Като парчето глина в ръцете на грънчаря, като твърдия мраморен блок под длетото на ваятеля. като неразорана и непосята нива пред плуга на земеделеца се изправя пред нас новата 1941 година. В какво ще превърнем тази мека глина? Каква статуя ще изваем от този твърд мрамор? Как ще изорем и с какво ще засеем тази целина — неразораната още нива на 1941 година? Нека помним, и нека никога не забравяме: Има неща предопределени — от целият процес на досегашното историческо развитие: от сложната съвкупност на наличните външни и вътрешни, материални и духовни условия; от независещата от нас действителност; от Бога. Безразлично е в случая как ще се изразим. Но има и неща, които зависят от нас, именно от нас, и само от нас: от нашия ум, от нашата воля. от нашето сърце Има неща.
към текста >>

45. -

Със сърце, изпълнено с радост, ний сме слагали цветя при нозете на египетските богове; падали сме на земята, обзети от екстаз, когато Божественият огън е слизал и форма на светкавица върху олтарите на Зороастра; поднасяли сме жертви на Вишну в изсечените в скалите светилища на Индия; носили сме жълтата тога на Буда и сме пели стиховете от Осморния Път на Благодатта; в мраморните храмове на Гърция ний сме изливали с радост възлияния на тъй прекрасните нейни богове: подчинявали сме се безпрекословно но строгите постановления на римските закони; о може би сме били и в числото на тия, които са слушали непознатия Учител, когато Той е ходел и учил в Палестина, и понеже неговите думи и постъпки са засягали нашите ограничени схващания, може би ний сме хвърляли камъни върху този скиташ богохулник.
Прераждането е вдъхновение за поета, светлина за философа, радост за светията, защото то сочи пътя към Бога. Колко трогателна и мила е тази поезия на миналото! Когато сме били почти диваци ний сме се били в армиите на фараоните или на някои отдавна забравени царе: като търговци, ний сме продавали платове, изтъкани от занаятчии, станали на прах още в предисторичните времена. Ний сме се кланяли на Бога под различни имена, и всеки път формата на религията, в която сме се родили, ни се е струвала като единствено права. Ние сме се прекланяли пред тъмните образи в обширните храмове на Атлантида, покрити днес от океана. Със сърце, изпълнено с радост, ний сме слагали цветя при нозете на египетските богове; падали сме на земята, обзети от екстаз, когато Божественият огън е слизал и форма на светкавица върху олтарите на Зороастра; поднасяли сме жертви на Вишну в изсечените в скалите светилища на Индия; носили сме жълтата тога на Буда и сме пели стиховете от Осморния Път на Благодатта; в мраморните храмове на Гърция ний сме изливали с радост възлияния на тъй прекрасните нейни богове: подчинявали сме се безпрекословно но строгите постановления на римските закони; о може би сме били и в числото на тия, които са слушали непознатия Учител, когато Той е ходел и учил в Палестина, и понеже неговите думи и постъпки са засягали нашите ограничени схващания, може би ний сме хвърляли камъни върху този скиташ богохулник. През средните векове ний сме водили строгия живот на духовника или религиозния. А сега, ето ни дошли още един път на земята, за да посветим силите си в служене на истинския Бог, влизайки отново в кръга на раждането и смъртта, в древното и чудесно Училище на света. Ърв. С. Купър ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Какво докарва месната храна Има най-положителни научни основания в полза, но мнението, че видимите преимущества на месната храна всецяло зависят от нейното възбуждащо действие, прилично на алкохола. Месната храна и алкохолът действат силно и бързо на нервната система; при това усилено се разходват не само съставните части на храната, но и елементите на организма.
към текста >>

46. -

* Че ураган е Неговата воля, небето синьо — звездният Му стяг, водите изворни под мрамор: стола, а слънцето — духовния Му знак.
Ще минеш всички стръмни долини и, стигнал на Върхът. ще викнеш громко: — Спасени сме от подмолни злини! * Непостижим е нашият Учител във път, в мисли, в дело и живот! Духът Му е свещената обител, на Творческия огън бял рапсод. * Молитвите и мъдрите Му думи, изказани с пророчески уста, са бял порой над хули и над глуми, и най-правдив тълковни на Христа. * Че ураган е Неговата воля, небето синьо — звездният Му стяг, водите изворни под мрамор: стола, а слънцето — духовния Му знак. Елвилюри СЛЪНЦЕ И КОЖА В миналото хората са сметели, че кожата е само една покривка на нашето тяло. Напоследък, обаче, учените доказаха. че освен покривка, която придава форма на тялото ни и го запазва от външни груби повреди, тя е и орган с вътрешна излъчка, както са органи, например, черният дроб, бъбреците или жлезите. Следователно, кожата взема активно участие във вътрешната обмена на веществата, в онзи тайнствен процес. който се разиграва между отделните клетки на нашето тяло.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си.
Едни оставят косата, брадата и ноктите да растат на свобода и се обличат с кори, други носят разнообразни талисмани (следва списъка им) и чрез тия средства очакват да добият безсмъртие и се гордеят със своята святост. Има някои, напъвайки се да допълнят своето покаяние, вдишват пушек или огън, или фиксират слънцето, или пък се поставят между пет огъня (т. е. голи под палещото слънце с четири горящи огнища наоколо им), държейки се на един крак, или с едната ръка постоянно вдигната нагоре, или влачейки се на колене“. Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто. Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си. Аз казах, и на бедния човечец, както ще го кажа и на днешните четци. И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало. Покойният полковник Олкът, подпредседател на теософското общество в Адиар (Индия). Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В една легенда се разправя, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор.
От този пример се вижда, колко практическа наука е окултизмът. Като друг пример можем да вземем възпитанието. Вътре в човека живее божествена искра. Божественото, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се прояви. Това ще стане с течението на еволюцията. В една легенда се разправя, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това. Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел“. Всяка детска душа е диамантена рудница. Това трябва да се запише със златни букви в педагогиката. Ролята на възпитателя е да разкрие тези съкровища, които лежат скрити в детската душа.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото.
Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за една картина 4 години, като е употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности: с най-дребните черни точки по носа, с луничките по страните, с микроскопическите сини жилки по кожата, които едвам се виждат, даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи из рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото. Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъсквателно чувство, често дори и отвращение. Сега защо това е така ? Естетиката е дала много добро обяснение на това.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед.
* Земята в утринни лъчи цъфтеше в чудни красоти, там лъкатушеше река, тук мила птичка сладко пей, далече стадо вакло блей, овчарска чуе се свирня . . . * Но пак във въздух полетя, във град голям се тя найде, съзря далеч молитвен дом, сълзи на радост тя проля, и литна радостна на там към светлия божествен храм * Ала смутена затрептя: човек един тя не видя във тихия молитвен дом, пред входа сал юноша сляп ръка протяга, дрипав, блед за милост моли болен, хром. * Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце. * До лъкатушница река, между дървета и цветя, примамил беше нейни взор един укичен, мили дом — прекрасен момък често сам мечтаеше на тоз прозор. * Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед. * И той видя я във зори, ръце скръстила на гърди, и в отворени прозор тя във страданье и тъга, в очи с задържана сълза, бе приковала своя взор. * Удивен и смутен бе той, изгуби сън и мисли рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома. * Кажи, девойко мила, ти, защо пред мене се вести неземна, хубава, света? защо смущаваш ме, кажи, какво ми казват тез очи – дали укор или молба? * Във светла, тиха лунна нощ славеят пее сладко йощ.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В една проста плочка от мрамор или камък има материално шест страни: отгоре и отдолу, отпред и отзад, дясна страна и лява страна.
Горко на спъвачите на религиозния прогрес! Новата църква на Духа, на правдата, на мира, на любовта, на вечната хармония, на красотата, братството, равенството и труда ще изникне върху старата, замръзнала, обрядоверна, мъртва църква! ______________________________________________ 1) Даваме място на горната статия в списанието ни, защото въпросът, третиран в нея, е от актуален интерес за духовното движение в България, без да поемаме отговорност за личните възгледи на уважаемия автор. Четците ни сами ще могат да оценят обективността и правотата на тия негови възгледи. Редакцията. Последната дума на материята Когато се говори за немощта на много умове, това значи да се вижда само едната страна на нещата· Между това, кавред има страни повече от една. В една проста плочка от мрамор или камък има материално шест страни: отгоре и отдолу, отпред и отзад, дясна страна и лява страна. Така е, и даже нещо повече, в умствените и политическите въпроси. Също тъй един напълно интелигентен дух, когато изучава специално едно гледище на някой въпрос, не забравя за това другите гледища и само неуравновесените умове отричат или са неспособни да видят това, което наричат на гръцки „антиномии“ (противоречия), т. е. двете страни, допъващи се една с друга, двете блюда на едни везни, едната от които е, морално, правдата, а другата, интелектуално, истината. На всякъде има дуализъм, а не монизъм: активно и пасивно, дух и материя, управник и управлявани, учител и ученици, началник и подчинени, и единият не измества другия, а го допълва, за да произвежда, както мъжът и жената се допълват един другиго, за да произведат детето. От преди петдесет години, физиката, химията и механиката са сериозно усъвършенствувани, но този прогрес, най-накрая, се е синтетизирал в уловки за разрушение, с които през последната всемирна война бидоха унищожени цели градове и села, дворци и църкви, замъци и колиби, на едно пространство от милиони километри, и повалени на земята милиони мъртви и ранени.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки!
. . И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога. Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!... Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери. Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената. Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . . И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция!
Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина. Топлината е един вид движение. И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато. Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“. Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция! Тен уверява, че мозъкът изпускал мисълта, както черният дроб жлъчката. Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците? Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение? Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми. Но що е материя?
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние сме правили по тоя предмет чести наблюдения, които са ни довели до следните, различни от неговите, заключения: За нас, хората, чийто нос не трепва и не се набръчква никога и който при 'всичките вълнения на страстта остава студен, безстрастен и леден, като да е отрязан от мрамор, са изобщо груби и лоши, тогава когато, напротив, ония, чийто нос говори и се смее с лицето и отразява, в границата на стеснената му игра, всичките вълнения на душата, са сърца откровени, отворени и горещи.
Освен миртообразния и разтегливия мускул, двата други главни мускули на носа — повърхният и дълбокият двигатели на носното крило, спомагани от малкия зигоматичен (бузен) мускул, служат да повдигат крилата на носа при душенето. Тия мускули, чрез свиването си, изразяват скърбта и болката; те са собствено мускулите на плача и, следователно, противниците на големия зигоматичен мускул, който пък е мускула на смеха. Смехът, това мило и очарователно достояние на човека, тази светлина на човешкото лице, която иде от сърцето, има своето седалище върху устата, която е божествения престол на чувството, и се разцъфтява, главно, около тоя орган; между това, някои хора се смеят не само с устата, но и със носа; тогава по протежението на страни е на носа се явяват напречни гънки и леко го набръчкват; тия гънки се образуват даже и при най-малката усмивка. Тази особеност отбелязва ед.;н характер весел, добър, великодушен и духовен. Лафатер смесва това сбръчкване на кожата със зева на устата у дивото животно, и заявява, че нос, който се набръчква лесно, не може да принадлежи на едно искрено добро същество, както и нос, неспособен за набръчкване по желание, не може да принадлежи на един лош човек! Ние сме правили по тоя предмет чести наблюдения, които са ни довели до следните, различни от неговите, заключения: За нас, хората, чийто нос не трепва и не се набръчква никога и който при 'всичките вълнения на страстта остава студен, безстрастен и леден, като да е отрязан от мрамор, са изобщо груби и лоши, тогава когато, напротив, ония, чийто нос говори и се смее с лицето и отразява, в границата на стеснената му игра, всичките вълнения на душата, са сърца откровени, отворени и горещи. Между тия носове има със чисти и красиви линии, даже с треперещи ноздри, но без да ги набръчква никакво стресване и които не участват никак в смеха на устата; тия именно носове имат една голяма характерност на красота, която възхищава хората, но същевременно имат и нещо надменно и гордо, което охладява. Други пък, с правилни линии, много пречупени, нямат същото трептение и огън на страстта, и наподобяват на театрални маски, безжизнени и неизразителни; не е ли това оная студенина, под която се прикриват нищожността и глупавината? Има един доста разпространен простонароден израз, който ни се вижда съвсем истински. Казват на децата; „ти лъжеш, защото носът ти играе“. Наистина, има много носове, които според движението на горната устна, помръдват от края при всяка изказана дума; нима това означава, че тия хора постоянно лъжат?
към текста >>

Земеделецът отишъл по нататък и внезапно се намерил при входа на прекрасна готическа стая с каменни стени, таванът на която бил украсен с великолепна роза, закрепена в черен мрамор и прекрасно изваяна.
Стъпвал около зида и като забелязал, че образува пак някакъв ъгъл, дал си наново кураж и тогава забелязал, че на края на новите, още по-дълбоки стъпала свети някаква си слаба светлинка. Била бледа и приличала на далечна звезда. Когато забелязал тази светлинна, добил нова решителност и слизал нанадолу бавно и внимателно по стъпалата, които били добри и само тук-таме се рушили под краката му. Било ясно, че много стотици години тук никой не е стъпвал. На селянина се сторило, макар че това биле само вятър, че над него се носело некакво бумтене, като тракане на далечна тежка кола и тропащи коне, но по-нататък настанала пак дълбока тишина и само онази чудна светлина светила — сега вече много по-ясно — в далечината. Земеделецът отишъл по нататък и внезапно се намерил при входа на прекрасна готическа стая с каменни стени, таванът на която бил украсен с великолепна роза, закрепена в черен мрамор и прекрасно изваяна. Крачка още, и селянинът стоял пълен с ужас. Пред него се разляла силна и ясна светлина от стара лампа, която висяла на дебел синджир от тавана над каменна маса, при която стояла мъжка фигура, четяща в някаква си голяма книга. Селянинът се уплашил и извикал, но при все това направил още една крачка и видял, как фигурата на тайнственият четец се повдигнала и протегнала ръка, в която държала желязна пръчка. Но самозванецът бил тъй уплашен, че безнадеждно направил още една съдбоносна крачка, един камък от дюшемето леко се помръднал под крака му и мъжката фигура ударила с желязната пръчка лампата и я разбил на хиляди парчета. Тъй се свършило това чудно приключение.
към текста >>

Babtista Posta, в трактата си за „Естествената магия“ пише, че около 1550 година била отворена на остров Xesis в Неаполския залив мраморна гробница на един римлянин.
Това масло или есенция било злато в особено течно състояние. Това ни навежда на мисълта, дали тази течност не е била някакъв си вид от тъй нареченото колодиално злато — не този вид злато, който днешната химия познава. Това изкуство било изключително владение на розенкройцерите (или изобщо на адептите) и те съществували сигурно дълго преди римската империя. Това, което от историята се знае. са само откъслеци, отнасящи се до лицата, които били техни външни инструменти. Babtista Posta, в трактата си за „Естествената магия“ пише, че около 1550 година била отворена на остров Xesis в Неаполския залив мраморна гробница на един римлянин. При отварянето й била намерена горяща лампа, която издавала силна светлина. Тази светлина започнала бързо да побледнява, щом като въздухът получи достъп към нея и бърже изгаснала. Според надписите, намерени в гробницата, било установено без всяко съмнение, че тази лампа била поставена в гробницата във времето преди идването на Спасителя. Тези, които видели тази лампа, твърдели, че нейната светлина била ослепителна, че светлината й нито се увеличавала нито се изменяла, но горяла спокойно като че пламъкът бил издълбан в мрамора. Една много забележителна лампа, наречена лампата на Pallada, син на Evandera, която според разказа на Виргилий бил убит в Гиш.
към текста >>

Тези, които видели тази лампа, твърдели, че нейната светлина била ослепителна, че светлината й нито се увеличавала нито се изменяла, но горяла спокойно като че пламъкът бил издълбан в мрамора.
са само откъслеци, отнасящи се до лицата, които били техни външни инструменти. Babtista Posta, в трактата си за „Естествената магия“ пише, че около 1550 година била отворена на остров Xesis в Неаполския залив мраморна гробница на един римлянин. При отварянето й била намерена горяща лампа, която издавала силна светлина. Тази светлина започнала бързо да побледнява, щом като въздухът получи достъп към нея и бърже изгаснала. Според надписите, намерени в гробницата, било установено без всяко съмнение, че тази лампа била поставена в гробницата във времето преди идването на Спасителя. Тези, които видели тази лампа, твърдели, че нейната светлина била ослепителна, че светлината й нито се увеличавала нито се изменяла, но горяла спокойно като че пламъкът бил издълбан в мрамора. Една много забележителна лампа, наречена лампата на Pallada, син на Evandera, която според разказа на Виргилий бил убит в Гиш. (Този разказ е в Виргилиевата Енеида, в гл. X ) била намерена в 1461 година недалече от Рим. Разказва се, че наблизо копал някой си земеделец, и когато изкопал малко по-дълбоко, копачът му ударил в каменна плоча. Под нея бил гроб, в който било намерено тялото на мъж, с необикновена големина и било тъй добре запазено, че изглеждало, като че току що било погребано.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От горната си страна, обаче, тя представя почти безкрайно разнообразие от перпендикулярни стени, образувани от многоцветни мраморни скали, стотина стъпки високи, прорязани от дълбоки падини и пропасти, над които напролет, когато снегът почне да се топи, падат с трясък големи снежни преспи.
Гноми В моята книга Между гномите в Унтерсберг аз давам подробно описание на тая планина. Из него аз вадя тук следното: „Като гигантски страж на австрийските Алпи, Унтерсберг стои на германската граница, от дето гледа към баварските равнини, които са изпъстрени с гори, езера и могили. Неговият връх цари над долината, през която реката Залцах лъкатуши към Дунава. Погледната от север, където градът Залцбург е сгушен между хълмовете й, планината изглежда приветлива. Обрасла с гори, тя се издига вълнообразно до една височина 7,000 стъпки. От горната си страна, обаче, тя представя почти безкрайно разнообразие от перпендикулярни стени, образувани от многоцветни мраморни скали, стотина стъпки високи, прорязани от дълбоки падини и пропасти, над които напролет, когато снегът почне да се топи, падат с трясък големи снежни преспи. По много от тия непристъпни места силният поглед може да съзре мистериозни пещери, които като че проникват до дълбините на планината. По тоя склон водопадите и лабиринтите са тъй многобройни, че неопитният скитник лесно може да обърка пътя си, особено ако е заблуден от гномите. Това може да му се случи, ако намеренията му не са чисти“. Тук мога да добавя, че тия наистина недостъпни пещери, които се намират по някой от перпендикулярните стени, са били виждани през известни нощи на годината осветени от странни летящи светлини, които се движат по начин незнаен на никоя до днес известна научна теория. Тия нощи са обикновено през някой католически празник.
към текста >>

Въпреки всичко, изглежда, че един от двамата се е изпуснал и казал, че гномите са показали на Гичнера разкошни мраморни зали, богати съкровища от злато, сребро и скъпоценни камъни и че там той видел и германският император Барбароса (Фридрих I Барбароса), който спял омаен сън всред тия скали, чакайки освобождението на своята страна.
селянинът Лазар Гичнер изчезнал твърде мистериозно по планината Унтерсберг. Там той гостувал за десет дена на гномите. Онова, що видял, той не е пожелал да открие никому, освен на свещеника и то при изповед. От планината той се върнал съвсем различен от това, що бил, когато отишъл там. От тогава вече той водил един трезвен живот, никога не пиел упойващи напитки и даже свещеникът, на когото се изповядал, станал трезвен, набожен и не дълго след това умрял като истински светец. Въпреки всичко, изглежда, че един от двамата се е изпуснал и казал, че гномите са показали на Гичнера разкошни мраморни зали, богати съкровища от злато, сребро и скъпоценни камъни и че там той видел и германският император Барбароса (Фридрих I Барбароса), който спял омаен сън всред тия скали, чакайки освобождението на своята страна. Времето за неговото пробуждане щели да настане, когато „черните гарвани престанели да хвърчат около главата му“. Това навярно трябва да се вземе в преносен смисъл. Под „черните гарвани“ трябва да се подразбира духовенството, облечено в черни одежди. Освен това, има и много разкази за гноми, които в древните времена са се явявали между хората, като са вземали участие в техните веселби и пиршества. Разправят, че понякога те отвеждали със себе си в Унтерсберг и някои селянчета, като са ги гледали добре и надарявали, а след това са ги връщали на родителите им.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между другото, тоя флуид се оказа неунищожим: едно мраморно парче, потопено в концентрирана сярна или азотна киселина, подложено под действията на разядлив амоняк, не губи нищо от силите си.
Опитно е доказано, че „одът“ може да бъде събран и хванат. Може да се напълни с него кой да е предмет. Такъв магнетизиран предмет, в който магнетизаторът е предал част от своята жизнена сила, като се отстранят всички възможности на внушения, запазва всякога върху сензитива същото действие, т. е. това, което е искал магнетизаторът. Той ще го прави да се смее или плаче, да трепери или се поти, да танцува или спи, според желанието, което е имал магнетизаторът, вливайки своя флуид. Между другото, тоя флуид се оказа неунищожим: едно мраморно парче, потопено в концентрирана сярна или азотна киселина, подложено под действията на разядлив амоняк, не губи нищо от силите си. Една желязна пръчка, нагрята до бяло, гума разтопена и прелята в други форми, вода възварявана, книга изгорена и превърната на пепел — всичките запазват силите си. Нещо повече; за да се докаже, че оценката на тая сила не зависи от впечатлението на човека, констатирали са, че магнетизираната вода, възварена, отклонява на 20°, както и до преди възваряването, стрелката на реометъра, който, както всеки знае, е апарат, с който се измерват електрическите токове. Интересно е да се знае, дали тази жизнена сила, затворена в един предмет, остава да действа и след смъртта на магнетизатора. Не ми е известно дали са правени подобни опити. В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI.
към текста >>

В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI.
Между другото, тоя флуид се оказа неунищожим: едно мраморно парче, потопено в концентрирана сярна или азотна киселина, подложено под действията на разядлив амоняк, не губи нищо от силите си. Една желязна пръчка, нагрята до бяло, гума разтопена и прелята в други форми, вода възварявана, книга изгорена и превърната на пепел — всичките запазват силите си. Нещо повече; за да се докаже, че оценката на тая сила не зависи от впечатлението на човека, констатирали са, че магнетизираната вода, възварена, отклонява на 20°, както и до преди възваряването, стрелката на реометъра, който, както всеки знае, е апарат, с който се измерват електрическите токове. Интересно е да се знае, дали тази жизнена сила, затворена в един предмет, остава да действа и след смъртта на магнетизатора. Не ми е известно дали са правени подобни опити. В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI. Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина. Считам за излишно да припомням опитите, които са познати на всички, които са отворили поне една книга по метапсихиката. Ще трябва да се огранича с настоящето: това, което казах досега, е достатъчно да установи, че има в нас един жизнен принцип, който не е неразривно свързан с нашето тяло, който може да го напуска, който може да излиза вън от него, поне отчасти и моментално, още през самия ни живот, който може да стане видим, който притежава една, независима от нашите, мускули, сила, който може да сгъстява материята, да я моделира, организира и оживява, не само невидимо, както във виденията на нашето въображение, но като тела осезаеми и реални, чиято същина става несъзнателна, влизаща отново в нас по необясним начин. Ние видехме също, че тоя жизнен принцип може да бъде затворен в едно тяло и да остане неунищожим там, въпреки всички химически и физически средства, употребени да премахнат волята на магнетизатора и чувствителността на магнетизирания.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даже една цяла бъчва вино от 40 оки, която била в избата, минала по чуден начин през заключената врата и се качила на първия етаж, дето се настанила над една тясна мраморна плоча на огнището.
IX 1924 г. Съобщава: Васил Хранов. Чудни явления в едно македонско село. В Кожани, Македония, в дома на търговеца М. Халкинас, слугинята Калиопи, на 35 год., била предмет на любопитството на всички селяни, заради необикновените явления, които ставали в нейно присъствие: мебелите се вдигали от пода и играели като на хоро (danza diabolica), предмети от 1-ия етаж по незнайни пътища потъвали в мазето, а ония от мазето се качвали в 1-ия етаж. Даже една цяла бъчва вино от 40 оки, която била в избата, минала по чуден начин през заключената врата и се качила на първия етаж, дето се настанила над една тясна мраморна плоча на огнището. През време на тия явления „медиумът“ (слугинята) страдала много. (Из сп. „Mondo Occulto“, III — IV. 1925). Лоши очи. Тодора Ангелова в с.
към текста >>

НАГОРЕ

0.50384497642517