Търсене в текстове за 'Мрамор'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Плочата е мраморна - 1.70 м дълга и 0.85 м широка и 0.20 м дебела.
Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г. Атанас стоял в Цариград четири години на свои разноски. Поминал се по времето на холерата. Той думал: „Дордето не видя да се упътят български владици в Българско, аз няма да си отида от тук." Роднините на Атанаса имали намерение да донесат от Цариград останките му и да ги погребат в черковния двор на село Николаевка. Донесена била обаче само надгробната плоча, която е поставена върху гроба на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници. Плочата е мраморна - 1.70 м дълга и 0.85 м широка и 0.20 м дебела. По краищата тя е украсена с лозови вейки и с розетки по ъглите й. На горната страна на плочата са изобразени два ангела, държащи венец, и под тях - човешки череп и две кости, положени на кръст. Върху плочата има надпис: „Брате, благослови мужа, именуемаго А. Г. (следва извлечение от Светото писание глава XI и XII, стих 19 и др., приспособено в смисъл на черковна борба). Този пост е редактиран от Хриска Берова: 15 февруари 2013 - 15:30
към текста >>

2. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море.
В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се изтръгнал от опасността, като оставил част от расото си в ръцете им. В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла, тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо попа познавах лично.
към текста >>

3. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Руските войски, командвани от генерал Дибич, отново се спускат на юг в Турската империя, преминават Дунава, превземат Силистра, Кюстенджа, Шумен, отми-нават Карнобат, Сливен, Одрин, за да се отзоват до Чорлу и Енос на Мраморно море, като заплашват Цариград.
Пос-ледва Руско-турската война от 1806-1812 г., когато бъл-гарски доброволци образуват шест самостоятелни дружини, обединени в “Болгарское земское войско”, и през 1810 г. рамо до рамо с русите водят ожесточени боеве, като овладяват Тулча, Кюстенджа, Варна, Русе, Шумен, Търново, Никопол.(IV) Тези им усилия обаче остават също безрезултатни, тъй като според подписания през 1812 г. Букурещки мирен договор по дипломатически път руските войски биват принудени да се изтеглят от завзетите територии южно от Дунава. След войната османците вършат зверски изстъпления спрямо ония българи, които са посрещали радушно руските воини. Същото се повтаря и във войната между руси и турци през 1828-1829 г., където вземат участие два български войскови отряда, от които единият, под командването на генерал Липранди, а другият, воден от капитан Г. Мамарчев. Руските войски, командвани от генерал Дибич, отново се спускат на юг в Турската империя, преминават Дунава, превземат Силистра, Кюстенджа, Шумен, отми-нават Карнобат, Сливен, Одрин, за да се отзоват до Чорлу и Енос на Мраморно море, като заплашват Цариград. Но и този път под неудържимия дипломатически натиск на западните сили Русия се оттегля обратно зад Дунава. Настъпват същите изпитания и ужаси за българското население по тези краища на Турската империя. Всички, които са посрещали с радост и подпомагали руските войски по време на пребиваването им на полуострова, биват подлагани на сеч и нечувани изтезания. Най-обезсърчаващи са революционно-освободител-ните акции на българската емиграция в Браила през 1841, 1842 и 1843 г., които биват ликвидирани преди да влязат в борба с османските поробители.26 Кримската война от 1853-1856 година, в която бълга-рите също вземат участие (само между българската емиграция в Одеса, Браила, Галац и други са били набрани над 4000 доброволци26), носи ново разочарование за българската освободителна кауза.
към текста >>

4. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Към средата на ХІV век мюсюлманските нашественици достигат Мраморно море и стават господари на галиполската крепост Цимпе.
Едно време евреите разпнаха Христа, но какво ги постигна след това – две хиляди години робство.”39 Друга съществена простъпка, която трябва да получи своята обективна историческа преценка, е поведението на цар Иван Александър при унаследяване на неговия престол. Въпреки че даваната досега преценка за ца-рува-нето на този български цар е положителна, не може да се отминат обаче някои негови политически ходове, които имат фатални последици за съдбата на България и изобщо за народите, населяващи Балканския полуостров. Когато цар Иван Александър се възкачва на престола (1331 г.), османците напират на границата на византийските владения в Мала Азия и са пред вратите на Константинопол. Без да си даде сметка за застрашаващата го голяма опасност на нашествениците от Мала Азия, цар Иван Александър лавира между двамата претенденти за византийския престол, като се съюзява ту с единия, ту с другия претендент и с това помага косвено османците по-лесно да разгромят Византия и да се настанят на Балканския полуостров. Към средата на ХІV век мюсюлманските нашественици достигат Мраморно море и стават господари на галиполската крепост Цимпе. С тази придобивка те се настаняват на предмостова позиция на полуострова. Тази ценна военностратегическа изгода те получават от византийския василевс Кантакузин не в резултат на военни действия, а като договорна компенсация за оказаната им военна подкрепа срещу династичните домогвания на Иван Палеолог (1352 г.). Вместо да се организират за съвместен отпор срещу мюсюлманските нашественици, византийци и българи взаимно се обезсилват, като сключват сепаративни мирни договори с османците, след което последните лесно се справят поотделно с едните и с другите. Такъв е случаят през 1363 г., когато цар Иван Александър се споразумява с Мурад ІІ за съвместно нападение срещу Иван Палеолог. Стъпили здраво на Балканския полуостров, османците още на следващата 1364 г.
към текста >>

5. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега.
към текста >>

6. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор.
Вижте колко светлина има в него". Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца. Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор. В тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя.
към текста >>

7. УЧЕНИЦИ

Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона.
Намерих игрище "Юнак" и попитах поста: "Къде е пътят за дъновистите? " И преди още да бях се изказала, той ми посочи пътя нагоре. Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича "Изгрев". Влизаха хора, идващи от града, влязох и аз в двора. Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона. Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той. Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя. Записал: Георги Събев
към текста >>

8. ВОДА И ИЗВОРИ

От мрамор бяха изсечени две ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше вода.
Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага започнахме да го разчистваме. По едно време Учителят каза: "Тук много добре ще бъде, ако му направим едно коритце, да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". От мрамор бяха изсечени две ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше вода. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можеха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов. След това те бяха боядисани, за да си личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени от Учителя:
към текста >>

9. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат. Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни. Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро "Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към "Езерото на Чистотата". То се намираше от източната страна на връх Харамия. В началото пътуването между клековете е приятно, но после пътеката става стръмна и се извива между скалите. От трудна пътека, тя става доста мъчителна.
към текста >>

10. ЖИЛИЩА

Съградите една къща от мрамор.
Те правят къщите си от тухли, от дървета като най-здравословни. Защо камъните поглъщат силата на човешкия живот, това е друг въпрос. Фактът е важен. И в Писанието се казва, че от вкаменяването на човешкото сърце произтичат най-големите нещастия в света. Според мен дървените къщи са по-здравословни от каменните. Съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехегиенична; Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината ще може да минава. Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по малко светлина. Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, дето не трябва.
към текста >>

От мрамор като съградите, става нехегиенична; Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни?
Защо камъните поглъщат силата на човешкия живот, това е друг въпрос. Фактът е важен. И в Писанието се казва, че от вкаменяването на човешкото сърце произтичат най-големите нещастия в света. Според мен дървените къщи са по-здравословни от каменните. Съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехегиенична; Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината ще може да минава. Ще турим малко тънко платно, с което да регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по малко светлина. Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, дето не трябва. Никой не живее там, дето Бог му е определил.
към текста >>

11. КРИТИКА

Прекарате ли го десет пъти върху себе си, вие ще се шлифовате, както онзи майстор, който прави хубава мраморна чешма.
Завладейте вашите мисли, вашите чувства в най-малките им проявления! Ако вие не можете да обуздавате коня си още когато е малък, то като придобие големи сили, той ще ви повали. Ако сте слаби да обуздавате вашите най-малки подтици, как ще обуздавате големите? Следователно, човек се изпитва и проверява при най-малкото зло, а не при голямото. Дойде ли ви на ума да кажете за някого, че е малко дърдорко, кажете си: "Той е отличен брат." Това значи, че сте взели един камък, с който се полировате. Прекарате ли го десет пъти върху себе си, вие ще се шлифовате, както онзи майстор, който прави хубава мраморна чешма. Като погледнете тази чешма, отдалече лъщи тя. Вие ще кажете: "Учителю, за всичко говорете, но за полировка недейте ни говори! " Наистина, лошо нещо е да те полироват другите хора. Кажете ли добро за някого, вие себе си полировате, И тъй, най-опасното нещо е да полироваш другите. Полировайте сами себе си!
към текста >>

12. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Приятелите донесоха от много далече големи камъни от бял мрамор и ги поставиха отпред.
Ангел Вълков През 1930 г. бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформихме улей и корито, направихме преградна стена, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат изчука ръце като улей, през които изтичаше водата. Приятелите донесоха от много далече големи камъни от бял мрамор и ги поставиха отпред. Учителят наблюдаваше и даваше съвети при строежа. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят! " После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата! " Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът! " Ние смятахме, че Учителят, поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това.
към текста >>

13. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Направихме в горния край Пентаграм, изработен от мрамор от специален майстор.
Действително, от целия Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипса. Идеята за елипсата е на мен и на Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграм, изработен от мрамор от специален майстор. Казваше се Джовано Лонго - италианец. Той издяла Пентаграма на мраморна плоча. Направи го с голям мерак. Беше приятел на Бертоли. Ние сме работили с него по постройките.
към текста >>

Той издяла Пентаграма на мраморна плоча.
Направихме елипса. Идеята за елипсата е на мен и на Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграм, изработен от мрамор от специален майстор. Казваше се Джовано Лонго - италианец. Той издяла Пентаграма на мраморна плоча. Направи го с голям мерак. Беше приятел на Бертоли. Ние сме работили с него по постройките. При изработването на Пентаграма с Бертоли, най-напред се заехме да го разчертаем. Предадохме чертежа на Джовано Лонго.
към текста >>

Мраморната плоча с Пентаграма я монтирахме в горния край на елипсата.
Беше приятел на Бертоли. Ние сме работили с него по постройките. При изработването на Пентаграма с Бертоли, най-напред се заехме да го разчертаем. Предадохме чертежа на Джовано Лонго. Той изработи плочата, а ние с Бертоли направихме елипсата, полирахме я. Мраморната плоча с Пентаграма я монтирахме в горния край на елипсата. Десетина братя пренесохме елипсата със специално скеле и я сложихме на мястото на Учителя, която седи досега. Така се оформи мястото на Учителя с елипса. Борис Николов
към текста >>

14. СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

Има по Земята великолепни дворци от мрамор, дело на велики архитекти, с обширни паркове, с езера и фонтани, с прекрасни кътове и редки произведения на изкуството.
Изгрева е преди всичко живот, той не е само място. Животът е всичко. Изгрева може да бъде и състояние на душите, които очакват Бога! Учителя казва: Изгрева е жив център, към който е насочена мисълта на Велики Разумни същества. Има по Земята великолепни дворци от мрамор, дело на велики архитекти, с обширни паркове, с езера и фонтани, с прекрасни кътове и редки произведения на изкуството. Ценни неща. Ала Живот нямат. Земята е пълна с мъртви паметници. Те говорят само за велико минало. За Изгрева не може да се каже, че е великолепен, нито прекрасен.
към текста >>

15. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

“Това беше в Мраморно море.
В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните.
към текста >>

0.1054060459137