Търсене в текстове за 'Мрамор'

Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече.
Само Бог знае. През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават". Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата. Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът". Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това.
към текста >>

2. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток.
Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце. Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера. Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен. Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха. Бяха направени други, които не се доближиха с изяществото си до оригиналните. По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх.
към текста >>

Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата.
Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера. Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен. Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха. Бяха направени други, които не се доближиха с изяществото си до оригиналните. По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх. От там се разкриваше широк простор - излегнатите хребети на Рила, котловината с трите села в нея и погледът безпрепятствено стигаше до хоризонта, отгдето блясваше първият лъч на слънцето. Този връх, наречен тогава още Молитвен връх, остана и досега да се нарича така.
към текста >>

3. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката.
Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби? Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеки, да почистваме изворчета, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерната вода, да носим сухи дърва отдалеч, но да не сечем живи клекове. Да построим и да направим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване.
към текста >>

4. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата.
Но едновременно с това изскочиха и онези тъмни сили, които Му се противопоставяха. Тогава Учителя т каза: На Бялото Братство не трябва да му се пречи и противодействува, защото ще има тежки последствия, както за управляващите, така и за народа. Това изпита Фердинанд, това ще изпита и синът му Борис, ако върви по стъпките на баща си." Учителят не обичаше Кобургите и неведнъж бе изказвал това пред нас: "Кобургите имат много тежка европейска карма. И вместо да си седят в Европа и там да си я разрешават, дойдоха в България, че заангажираха и Бялото Братство и за тяхното непослушание и вироглавство трябваше да плаща и ще плаща българският народ." Ни е кат о представител и на този народ опитахме всичко това на гърба си. Разбрахме какво значи тежка европейска карма. През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата. Бяхме направили каптаж, донесохме камъни от бял мрамор и оградихме каптажа. Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза. Така Учителят разреши този въпрос пред нас горе на Рила. Какво стана по-нататък. Майката на цар Борис 111 се казва Мария Луиза.
към текста >>

Бяхме направили каптаж, донесохме камъни от бял мрамор и оградихме каптажа.
Тогава Учителя т каза: На Бялото Братство не трябва да му се пречи и противодействува, защото ще има тежки последствия, както за управляващите, така и за народа. Това изпита Фердинанд, това ще изпита и синът му Борис, ако върви по стъпките на баща си." Учителят не обичаше Кобургите и неведнъж бе изказвал това пред нас: "Кобургите имат много тежка европейска карма. И вместо да си седят в Европа и там да си я разрешават, дойдоха в България, че заангажираха и Бялото Братство и за тяхното непослушание и вироглавство трябваше да плаща и ще плаща българският народ." Ни е кат о представител и на този народ опитахме всичко това на гърба си. Разбрахме какво значи тежка европейска карма. През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата. Бяхме направили каптаж, донесохме камъни от бял мрамор и оградихме каптажа. Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза. Така Учителят разреши този въпрос пред нас горе на Рила. Какво стана по-нататък. Майката на цар Борис 111 се казва Мария Луиза. Тя идва от клона на Бурбонската династия, която е владяла векове наред италианското херцогство Парма.
към текста >>

5. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

От мрамор бяха изсечени две изкусно направени ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше водата.
Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът". Учителят така ги нарече: Царят, Царицата, а от другата страна - Престолонаследникът. Братята ги сложиха. Накрая, така и стана. Като се върнахме в София след това, разбрахме, че нашият цар се оженил, довел си царица от Италия, а след време се роди и престолонаследникът. От мрамор бяха изсечени две изкусно направени ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше водата. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можаха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов. След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя.
към текста >>

6. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега.
към текста >>

7. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата.
„Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои. Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли. После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма. И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли. На двора имаше една каменна маса, където сядаха около нея на столове приятели за разговори.
към текста >>

8. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор, които да подържат салона.
И Учителят в една беседа каза: „Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него." Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца. Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор, които да подържат салона. За тази част, която се продължи се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Сцената бе открита и нямахме завеса. Пристройката бе направена през 1936 г.
към текста >>

9. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Направихме в горния край Пентаграма, изработена от мрамор, от специален майстор.
Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграма, изработена от мрамор, от специален майстор. Казваше се Джовано Лонго - италианец. Той издяла Пентаграмата на мраморна плоча. Направи го с голям мерак. Беше приятел на Бертоли. Ние сме работили с него по постройките.
към текста >>

Той издяла Пентаграмата на мраморна плоча.
Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграма, изработена от мрамор, от специален майстор. Казваше се Джовано Лонго - италианец. Той издяла Пентаграмата на мраморна плоча. Направи го с голям мерак. Беше приятел на Бертоли. Ние сме работили с него по постройките. Интересно беше, че при изработването на Пентаграмата ние се заехме да я разчертаем с Бертоли най-напред. Да я начертаем, да му дадем чертежа.
към текста >>

В туй време Джовани приготви мраморната плоча с Пентаграмата и я монтирахме в горния край на елипсата.
Той е работил по други методи интуитивно и безпогрешно. Ние много се зарадвахме на туй съвпадение, че Пентаграмата, която ние начертахме напълно съвпада на Пентаграмата, която Учителят е дал. Тогава предадохме чертежа на Джовано Лонго. Той изработи плочата, а пък ние направихме елипсата двамата с Бертоли. Двама я мазахме, изработихме, изтъркахме, полирахме. В туй време Джовани приготви мраморната плоча с Пентаграмата и я монтирахме в горния край на елипсата. След туй елипсата я пренесохме с десетина братя на специално подготвено скеле и я сложихме на мястото на Учителя, която седи досега. Така се оформи мястото на Учителя с елипсата. Когато се полага една тяло в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма. Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания.
към текста >>

10. 6. ЕЛИПСАТА

По-късно ние с брат Бертоли изработихме елипсата, като към главата решихме да поставим Пентаграма изсечен върху мраморна плоча.
" Учителят мълчаливо му подава мотичката и сяда на пейката под лозичката. Братът разчиства местото, толкова голямо колкото е днес елипсата. Учителят обичаше да посядва на пейчицата, да си седи там сам на размишление. Веднъж Той казва на един брат: „Тук е хубаво място за почивка! " Тези думи дадоха повод после да се избере това място за полагане на тялото Му. По-късно ние с брат Бертоли изработихме елипсата, като към главата решихме да поставим Пентаграма изсечен върху мраморна плоча. Така Учителят сам си избра мястото и сам си го очерта. Братът, който присъствуваше тогава бе брат Боян Боев. Когато Учителят си замина, брат Боян ни заведе на онова място и ни показа очертанията на гроба, направени лично от Учителя. Бяхме свидетели, че Учителят беше предвидил всичко и беше сам взел решение да ни покаже какво следва да се направи, за да ни помогне в този труден и тъжен ден, когато Той си замина.
към текста >>

11. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море.
Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия. Понякога снарядите достигат и до тях. Тъй в битки и походи достигат до Мраморно море. Тогава на фронта избухва холерата. Болницата получава заповед да се преустрои за приемане на холерно болни. Построяват бараките вън от селището на един хълм, обзавеждат всичко потребно и ето от фронта почват да пристигат първите кервани с болни. Пристигат биволските кервани, стоварят болни и отиват за други. Всички са уплашени.
към текста >>

12. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор.
В събота ни плащаше на парче, което си бяхме изработили. Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство.
към текста >>

13. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи.
Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството. Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни. Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор. Те бяха с различни цветове и фигури. От тях имаше бели, розови и с различни краски. Дадоха ми помещение, в което работих спокойно. Имаше един милиционер, който ме контролираше.
към текста >>

Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор.
Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни. Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор. Те бяха с различни цветове и фигури. От тях имаше бели, розови и с различни краски. Дадоха ми помещение, в което работих спокойно. Имаше един милиционер, който ме контролираше. Изпращах редовно мостри на началника на затвора.
към текста >>

И те мислеха, че могат да вземат завода в Пазарджик в затвора и да произвеждат мраморни плочи чрез затворниците.
От тях имаше бели, розови и с различни краски. Дадоха ми помещение, в което работих спокойно. Имаше един милиционер, който ме контролираше. Изпращах редовно мостри на началника на затвора. Той ги хареса. И те мислеха, че могат да вземат завода в Пазарджик в затвора и да произвеждат мраморни плочи чрез затворниците. Обаче софиянци го взеха. А за откриването на този завод аз имам заслуга. Проведох курсове и подготвих затворниците да работят по занаята, по настояване на един инспектор, когото успях да убедя. Поехме да изпълняваме мозайките на някои жилища до пазара на Пазарджик. Беше една 4-етажна сграда.
към текста >>

14. 5.12. Изгревът и Духът на Словото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала.
Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева?
към текста >>

15. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Учителят беше много сериозен, красивото му лице като че ли беше изваяно от мрамор.
Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше. Това може би беше резултат от моето мълчание, от онази скрита работа, която вършех за учението, за която аз не можех да парадирам. В душата си никога не можех да се съглася с живота на стария свят. В мен винаги имаше един бунт срещу всички остарели обществени форми, срещу изкуфялите религиозни амвони, срещу всички мъгли от несъвършените теории и хипотези на учените - този бунт не ме напущаше никога. В тези разсъждения просто исках да напусна физически свят, да се разбия на моите атоми, както моят най-добър приятел Кузман мечтаеше някога. Учителят беше много сериозен, красивото му лице като че ли беше изваяно от мрамор. Той виждаше какво става в моята душа. При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори. Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори. Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и културен живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество". Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето естество.
към текста >>

16. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

„Представи си, че аз съм чешма, може да е и мраморна чешмата.
Така завърши тази история за бялата кокошка, която идваше всяка сутрин да снесе по едно яйце на Учителя. Та така понякога дойде Божественото у нас и ни накара да снесем яйцето на доброто, но после дойде друг и каже да се махнем от пътя на доброто и ние вземем, че го послушаме и се отдръпнем. Така започва пътят на отклонението. И той има право да съществува. Аз съм на разговор пред Учителя. „Представи си, че аз съм чешма, може да е и мраморна чешмата. Хората идват при чешмата да пият: радват й се, прегръщат я. Но същественото в чешмата ли е или във водата? Във водата. А водата може и да не бъде канализирана, може сама да си изтича по естествен път. Значи важно е през теб да мине живота, а по кой начин това е второстепенно нещо.
към текста >>

17. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

ТОМ 5

Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия.
С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък.
към текста >>

18. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ТОМ 6

Блестят белите камъни на слънцето със синкави жилки - същински мрамор.
Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи. Някои дават идеята да бъдат бели. Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва. Ние след Него. Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла канара от бял, млечен кварц. Блестят белите камъни на слънцето със синкави жилки - същински мрамор. Братята чукат с чуковете и откъртват едри отломъци, които натоварени на тарги ги понасят надолу. Сестрите пълнят раници, торби, мрежи, кърпи, кой каквото е донесъл, с по-едри и по-дребни късове и почти търчим от радост надолу. Ще я облечем цялата чешма в бяло. Ще я настелем с бели плочки и ще я украсим с бели дребни камъчета. Приказка! Наистина, че е приказка!
към текста >>

А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост.
Ще я настелем с бели плочки и ще я украсим с бели дребни камъчета. Приказка! Наистина, че е приказка! На чело стоят два големи камъка с особено красиви форми. По-големият е царят, по-малкият - царицата. Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж. А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв.
към текста >>

19. 36. ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ

Цанка Екимова

ТОМ 6

Пред изворчето имаше естествена плоча, върху която много ясно от бял мрамор бе очертано числото десет.
Нашата кухня и навес по-късно бе разрушена от злосторници, а ние бяхме възрастни и днес описваме този живот с Учителя за една епоха на бъдещата цивилизация. На горният край на второто езеро в скалите Учителят откри извор. Той каза, че водите на този извор идват откъм езерото на „Чистотата". Работихме седмица наред и направихме чешмата. Поставихме чучур от мрамор - две ръце, които щедро дават вода. Пред изворчето имаше естествена плоча, върху която много ясно от бял мрамор бе очертано числото десет. Учителят го изгледа и каза." Този знак показва, че тук обитават ангели, тъй като числото десет е число на ангелите". На няколко метра срещу чешмичката имаше голяма скала. Учителят изглади върха на скалата, за да може да сяда на нея. И много често той сядаше на него в размишление. Има направени снимки на Учителя на тази скала.
към текста >>

20. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

ТОМ 6

Та там тия мрамори мъжът ми е работил с други работници.
Като се привърши работата при Бертоли, а имаше и един друг предприемач на мозайки Георги отиде с тях на работа във Варна. Осем месеца прекара там. Като се върна Бертоли пак беше подготвил работа и пак го прие. Тогава - 1932 г. работиха при Университета „Климент Охридски". Та там тия мрамори мъжът ми е работил с други работници. Работил е и изкуствен мрамор, вътрешната облицовка също. Те я работеха. Но нали непрекъснато работят с цимент и гипс напукал му се пръста, палеца на дясната ръка и той решава да отиде на баня в събота да се изкъпе и да си натопли по такъв начин пръста, защото го болял. И той го сложил на чучура да го напари, но то била станала инфекция на дясната ръка. И тъй боли го в неделя и понеделник и Георги не може да отиде на работа.
към текста >>

Работил е и изкуствен мрамор, вътрешната облицовка също.
Осем месеца прекара там. Като се върна Бертоли пак беше подготвил работа и пак го прие. Тогава - 1932 г. работиха при Университета „Климент Охридски". Та там тия мрамори мъжът ми е работил с други работници. Работил е и изкуствен мрамор, вътрешната облицовка също. Те я работеха. Но нали непрекъснато работят с цимент и гипс напукал му се пръста, палеца на дясната ръка и той решава да отиде на баня в събота да се изкъпе и да си натопли по такъв начин пръста, защото го болял. И той го сложил на чучура да го напари, но то била станала инфекция на дясната ръка. И тъй боли го в неделя и понеделник и Георги не може да отиде на работа. Отекла му ръката.
към текста >>

21. 25. Песента Поздрав на Учителя

Драган Петков

Брат Владо-руснака още при откриването на чешмата беше издялал от мрамор две красиви човешки ръце събрани в шепа, през които изтичаше водата от извора под форма на чучур.
25. ПЕСЕНТА „ПОЗДРАВ НА УЧИТЕЛЯ“ Една година бяхме на Рила и Учителят беше с една групичка при чешмичката „Ръцете, които дават“. Брат Владо-руснака още при откриването на чешмата беше издялал от мрамор две красиви човешки ръце събрани в шепа, през които изтичаше водата от извора под форма на чучур. Имаме снимки на тези ръце. Всеки, който ги разгледа днес ще види едно творчество, което се доближава до съвършенство. Злосторници счупиха тези ръце. Това е характерно за българския народ, в който е акумулирана изключителна разрушителна сила. Учителят много пъти е говорил, че тази разрушителна сила у българина трябва да се насочи по възходящ път, за да се прояви най-малкото добро.
към текста >>

22. 14. Предсказанието на баба Хаджийка

Гради Колев Минчв

“ А пък аз откакто бях на Рила, на езерата, докато ме извикат войник работих при брат Бертоли, точно при зала „България“, където има хотел, правихме изкуствен мрамор и като търкахме, ръцете ми пожълтели и отдолу едни мазоли.
Пък агента, който ме доведе даде бележката ли, писмото ли на него, но личната карта беше у мене. Дадох си личната карта. Той ме запита: „Ами къде живееш? “ Викам: „Живея на ул. „Опълченска“ 66.“ (Ние живеехме на Изгрева, но там ни водеха, там получавахме писмата си.) И той ми извика: „Е, с какво ви храни дядо Дънов? “ А пък аз откакто бях на Рила, на езерата, докато ме извикат войник работих при брат Бертоли, точно при зала „България“, където има хотел, правихме изкуствен мрамор и като търкахме, ръцете ми пожълтели и отдолу едни мазоли. Та аз си подавам ръката и викам: „Дай да видим кой кого храни, бе? Вижте какви мазоли имам на ръцете си. Тия мазоли нас и вас хранят. Дядо Дънов си има друга работа. Той нас не ни храни.
към текста >>

23. 39. Игнат Котаров

Гради Колев Минчв

Той имаше под ръка всякакви майстори зидари, мозайкаджии, изкуствен мрамор.
Той е от Стара Загора и е от рода на Петър и Марин Камбурови. Веднъж например бил впрегнал жена си в плугчето да оре. Учителят не веднъж му е спасявал живота. Понеже често ходеше с къси гащета Учителят веднъж щял да го бие или го е бил, това лично го бил видял брат Петър Филипов. След като си замина Учителят, много пъти съм имал срещи с големци, пък и наши братя и сестри и съм казвал: „Ако Учителят желаеше, можеше да има най-хубавата вила в България. Той имаше под ръка всякакви майстори зидари, мозайкаджии, изкуствен мрамор. Той можеше да има една от най-ху- бавите леки коли. Даже като бяхме на Рила и дойдоха французи от Франция Му донесоха една много хубава палатка. За сведение влязохме само да я разгледаме както се разглеждат музейни ценности. Учителят нито веднъж не се приюти там. Той си имаше бялата палатка и нея си ползваше.
към текста >>

24. 6. Бащинска грижа

Стефка Няголова

Тогава всеки ден Учителят с братя и сестри отиваше да работят над извора, като братята носеха мраморни камъни отдалеч и украсяваха изворчето под ръководството на Учителя.
6. БАЩИНСКА ГРИЖА Аз бях младо момиче и една година заедно с Учителя и братството през лятото отидохме на Рила, на второто езеро. Учителят, заедно с група братя и сестри бяха открили едно изворче, недалеч от нашия бивак. Учителят казал, че то не е било открито от 3000 години. Тогава всеки ден Учителят с братя и сестри отиваше да работят над извора, като братята носеха мраморни камъни отдалеч и украсяваха изворчето под ръководството на Учителя. Той сам взимаше пряко участие в изграждането на чешмичката, както и във всички останали работи около извора. Сега това изворче е известната чешма на второто езеро с двете мраморни ръце, чиято вода, според думите на Учителя, е лековита. Така един ден Учителят с братя и сестри бяха на изворчето и работеха както винаги. А аз реших да отида на „Езерото на чистотата“, да се измия и тръгнах от бивака сама, минах покрай чешмата, там беше Учителят и братята, работеха изворчето с Него. Аз минах покрай Учителя и Го поздравих, но ги отминах и тръгнах нагоре покрай Харамията.
към текста >>

Сега това изворче е известната чешма на второто езеро с двете мраморни ръце, чиято вода, според думите на Учителя, е лековита.
6. БАЩИНСКА ГРИЖА Аз бях младо момиче и една година заедно с Учителя и братството през лятото отидохме на Рила, на второто езеро. Учителят, заедно с група братя и сестри бяха открили едно изворче, недалеч от нашия бивак. Учителят казал, че то не е било открито от 3000 години. Тогава всеки ден Учителят с братя и сестри отиваше да работят над извора, като братята носеха мраморни камъни отдалеч и украсяваха изворчето под ръководството на Учителя. Той сам взимаше пряко участие в изграждането на чешмичката, както и във всички останали работи около извора. Сега това изворче е известната чешма на второто езеро с двете мраморни ръце, чиято вода, според думите на Учителя, е лековита. Така един ден Учителят с братя и сестри бяха на изворчето и работеха както винаги. А аз реших да отида на „Езерото на чистотата“, да се измия и тръгнах от бивака сама, минах покрай чешмата, там беше Учителят и братята, работеха изворчето с Него. Аз минах покрай Учителя и Го поздравих, но ги отминах и тръгнах нагоре покрай Харамията. Забелязах, че Учителят ме следеше с очи докато аз вървях нагоре сама. От там отидох на „Езерото на чистотата“.
към текста >>

25. 18. Царят и царицата

Ангел Вълков

Решиха, че трябва да се загради извора с бели мраморни камъни каквито доста имаше по тия места, но се намираха твърде надалеч.
Оплакаха се на Учителя. Каза им“: „Това ще рече, че трябва да си търсим на друго място вода за пиене“. На другият ден всички тръгнахме покрай брега на езерото и стигнахме до отвъдния край и там на едно място, зад едни скали се откри, че има извор. Намериха го, откриха камъните и след това Учителят поиска да направим там чешма. Коритото на чешмата бе оформено и издълбано, но трябваше да го оградим с камъни. Решиха, че трябва да се загради извора с бели мраморни камъни каквито доста имаше по тия места, но се намираха твърде надалеч. Така се отпочна строежа. Учителят нареди да се изгради едно малко заграждение, елипсовидно, гдето водата да може да се огрява от слънцето. Накрая пристъпихме към направата на чучура. След като го поставихме, а той беше направен от чист бял мрамор, изработен от един наш брат каменар във вид на две ръце, през които минава водата. След това оградихме с мраморни камъни коритото на извора.
към текста >>

След като го поставихме, а той беше направен от чист бял мрамор, изработен от един наш брат каменар във вид на две ръце, през които минава водата.
Коритото на чешмата бе оформено и издълбано, но трябваше да го оградим с камъни. Решиха, че трябва да се загради извора с бели мраморни камъни каквито доста имаше по тия места, но се намираха твърде надалеч. Така се отпочна строежа. Учителят нареди да се изгради едно малко заграждение, елипсовидно, гдето водата да може да се огрява от слънцето. Накрая пристъпихме към направата на чучура. След като го поставихме, а той беше направен от чист бял мрамор, изработен от един наш брат каменар във вид на две ръце, през които минава водата. След това оградихме с мраморни камъни коритото на извора. Няколко братя бяха донесли един голям мраморен камък, който едвам четирима човека го пренесоха на тарга. Като го поставиха върху курната, Учителят каза: „Това е Царът“. До него туриха още един такъв голям бял мраморен камък. Но той беше по-малък.
към текста >>

След това оградихме с мраморни камъни коритото на извора.
Решиха, че трябва да се загради извора с бели мраморни камъни каквито доста имаше по тия места, но се намираха твърде надалеч. Така се отпочна строежа. Учителят нареди да се изгради едно малко заграждение, елипсовидно, гдето водата да може да се огрява от слънцето. Накрая пристъпихме към направата на чучура. След като го поставихме, а той беше направен от чист бял мрамор, изработен от един наш брат каменар във вид на две ръце, през които минава водата. След това оградихме с мраморни камъни коритото на извора. Няколко братя бяха донесли един голям мраморен камък, който едвам четирима човека го пренесоха на тарга. Като го поставиха върху курната, Учителят каза: „Това е Царът“. До него туриха още един такъв голям бял мраморен камък. Но той беше по-малък. За него Учителят рече: „Това е Царицата“.
към текста >>

Няколко братя бяха донесли един голям мраморен камък, който едвам четирима човека го пренесоха на тарга.
Така се отпочна строежа. Учителят нареди да се изгради едно малко заграждение, елипсовидно, гдето водата да може да се огрява от слънцето. Накрая пристъпихме към направата на чучура. След като го поставихме, а той беше направен от чист бял мрамор, изработен от един наш брат каменар във вид на две ръце, през които минава водата. След това оградихме с мраморни камъни коритото на извора. Няколко братя бяха донесли един голям мраморен камък, който едвам четирима човека го пренесоха на тарга. Като го поставиха върху курната, Учителят каза: „Това е Царът“. До него туриха още един такъв голям бял мраморен камък. Но той беше по-малък. За него Учителят рече: „Това е Царицата“. След това ние поставихме другите камъни до тях и Учителят започна да ги нарича министри.
към текста >>

До него туриха още един такъв голям бял мраморен камък.
Накрая пристъпихме към направата на чучура. След като го поставихме, а той беше направен от чист бял мрамор, изработен от един наш брат каменар във вид на две ръце, през които минава водата. След това оградихме с мраморни камъни коритото на извора. Няколко братя бяха донесли един голям мраморен камък, който едвам четирима човека го пренесоха на тарга. Като го поставиха върху курната, Учителят каза: „Това е Царът“. До него туриха още един такъв голям бял мраморен камък. Но той беше по-малък. За него Учителят рече: „Това е Царицата“. След това ние поставихме другите камъни до тях и Учителят започна да ги нарича министри. След като привършихме чешмата и като приключи нашето летуване, ние се прибрахме в София. Дума още не се чуваше, че Царят ще се жени.
към текста >>

26. 1. На път за търсене на Учител

Анина Бертоли

След туй е следвал във Венеция приложни изкуства, главно венециански мрамор.
Той е Водолей, има много планети във Водолей - 9.дом. В: Той прекарва къде? А: Там където е Виваро, мисля точно там е живял. Когато бил 7-годишен като видение или на сън му се сторило, че пада от някаква звезда от Вселената, пада, пада и най-после се намерил на земята и взел да плаче, плаче и майка му идва и му казва: „Какво има, фиер, защо плачеш? “ „Ами паднах, паднах от някъде.“ Сега навярно някой дух се е вселил от някъде и той слезнал на земята. След туй е следвал във Венеция приложни изкуства, главно венециански мрамор. След туй войниклъка, след туй отиде в Германия и там може би е научил също мрамор, гдето се правят стълбите и т.н. мозайки. После колко годишен е бил, сигурно към 24, пожелал да отиде в Индия да търси истината. Нали тръгнал в онова време трябва само билет да си платиш. Няма паспорти, няма нищо. Стигнал в Цариград, свършили му се парите.
към текста >>

След туй войниклъка, след туй отиде в Германия и там може би е научил също мрамор, гдето се правят стълбите и т.н. мозайки.
В: Той прекарва къде? А: Там където е Виваро, мисля точно там е живял. Когато бил 7-годишен като видение или на сън му се сторило, че пада от някаква звезда от Вселената, пада, пада и най-после се намерил на земята и взел да плаче, плаче и майка му идва и му казва: „Какво има, фиер, защо плачеш? “ „Ами паднах, паднах от някъде.“ Сега навярно някой дух се е вселил от някъде и той слезнал на земята. След туй е следвал във Венеция приложни изкуства, главно венециански мрамор. След туй войниклъка, след туй отиде в Германия и там може би е научил също мрамор, гдето се правят стълбите и т.н. мозайки. После колко годишен е бил, сигурно към 24, пожелал да отиде в Индия да търси истината. Нали тръгнал в онова време трябва само билет да си платиш. Няма паспорти, няма нищо. Стигнал в Цариград, свършили му се парите. В: Аз чух, че той тръгнал да търси Христа, да търси Учител.
към текста >>

27. 6. Списание Житно Зърно - Le Grain de Ble

Анина Бертоли

Може от легацията да е влязъл във връзка с една италианска колония и там научи един нов занаят - изкуствен мрамор.
Баща ми замина за Румъния и ние там отидохме. В: Колко години стояхте там? А: Две години, не повече. Там беше намерил други италианци. Не знам по какъв начин. Може от легацията да е влязъл във връзка с една италианска колония и там научи един нов занаят - изкуствен мрамор. И след туй него го привличаше Учителят, не можеше да седи повече. И се върна. И тука влезе във връзка с архитекти, инженери, предложи им: „Ето, нов занаят научих“. Те го познаваха като най-добрият предприемач. Веднага му дадоха работа, тогава се строеше университета „Климент Охридски“.
към текста >>

Там той работи всички работи мозаечни, изкуствени колони, тези грамадни колони там зелени са от изкуствен мрамор.
И след туй него го привличаше Учителят, не можеше да седи повече. И се върна. И тука влезе във връзка с архитекти, инженери, предложи им: „Ето, нов занаят научих“. Те го познаваха като най-добрият предприемач. Веднага му дадоха работа, тогава се строеше университета „Климент Охридски“. Там той работи всички работи мозаечни, изкуствени колони, тези грамадни колони там зелени са от изкуствен мрамор. Всичко той е дал. Спечели доста пари, също работи на кино „Култура“ и още други големи здания и благодарение на това той можа да закупи пак същата къща и тука на Изгрева местото купи. Построи първо една кухничка и една стая, след туй друга тая. Тъй лека-полека тя беше на дълго сложена. И в тази работилница имаше доста работници, между които всички братя студенти, които идваха, на тях има даваше препитание.
към текста >>

28. 15. Условия за работа

Анина Бертоли

Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години.
Какво ти злато, да знаете какви мъчни години сме прекарали. Даже брат ми беше малък, 16-годишен, трябваше да му дадем един занаят в ръцете. Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж. След туй след три-четири години се затвори това здание. Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години. При него бе с малка заплата, нали е 75 и колко години, та го пращаха да поправя. Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са оцветени стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота. Тогава през време на войната много черкви бяха пострадали и той поправял това нещо, това е работел накрая, реставрации. Даже скелето, постелите са му правили, понеже вече е имал перде на окото. И по скелето, по постелите стар човек 75 години се е качвал да поправя, да реставрира тези не знам на български как ги казват, а на френски жютро.
към текста >>

29. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

Бертоли донесе тука италианската модерната мозайка и изкуствените мрамори, много хора си изкарваха хляба покрай него.
Д: Рогев, този, който написа прабългарския календар и отвори очите на българите. В: Рогев офицер ли е бил? Д: Морски офицер. Ще видиш тук също един полковник Бошков, който като тръгна от къщи казал: "Да си взема ли пистолета, защото минавам през гората" и като влиза на беседа Учителят се обръща и казва: "Когато тръгваш към Господа не си взимай пистолета". Тук ще видиш и работници като Игнат, като други, мозайкаджии, дърводелци. Бертоли донесе тука италианската модерната мозайка и изкуствените мрамори, много хора си изкарваха хляба покрай него. Имаше също чиновници, учители много, студенти нали. Това, което беше в един град, може би тук на Изгрева нямаме някакъв голям диапазон, някаква аристокрация да кажем, някакви милионери. Тук таме някои хора забогатяха, но те трябваше, но те не можаха да разберат, че на тях богатството им се даде според мене, за да помогнат на делото с парите си при отпечатването на беседите на Учителя. Но не го сториха. И след това си загубиха парите и богатството, когато дойдоха комунистите и национализираха банки, взеха парите на богатите.
към текста >>

30. 28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Ако беше така, Той щеше да вдигне салон като Ватикана, с мрамори, с гранити и т.н.
Да вземеш да защитаваш едно духовно учение с принципите на материализма и комунизма, това са абсурдни неща по начало и затуй нашите хора се така дистанцираха. От друга страна Школата навлезе в една нова фаза. В края на краищата като се свърши едно действие пада завесата и има нов декор, този на комунизма. Сега, което го нямаше отвънка да се продължи отвътре. Всякой, който разбираше, знаеше, че Учителят не беше дошъл на земята да прави салони. Ако беше така, Той щеше да вдигне салон като Ватикана, с мрамори, с гранити и т.н. Направи салон, който да се амортизира след няколко години от само себе си. Това беше голямо изпитание за нашите хора, този преход в онова време такова, противоположно на нашите идеи, но трябваше да си издържим изпита. Защото мога да кажа обаче Учителят остави на всяко едно място посеяни семена, които някакси ще възрастат. От друга страна Той каза, това, че ний не можем да кажем, че сме ученици на Учителя. Това съм съвсем наясно.
към текста >>

31. 25. НЕЗАЕТОТО МЯСТО

Както всякога Неговата притегателна могъща сила е била винаги голяма и с Него отидохме до извора, по-право до чешмичката на второто езеро, направена с помощта на Учителя, там където имаше чучур от две мраморни ръце.
Сутрин на Молитвения връх се ходеше, посрещахме изгрева на слънцето, а четяха се беседи в сряда, петък и неделя на големи групи. Тук трябва да опиша една голяма моя погрешка, която после имаше отражение в моя живот. Един ден изведнъж като по чудо Учителят оздравя. Иска да слезе надолу по стъпалата. И действително беше голяма радост за нас, всички да тръгнем подире Му. Както всякога Неговата притегателна могъща сила е била винаги голяма и с Него отидохме до извора, по-право до чешмичката на второто езеро, направена с помощта на Учителя, там където имаше чучур от две мраморни ръце. Струпани всички около Него, ние тръгнахме. От дясната Му страна имаше място свободно. Погледът на Учителя беше към мен и почувствах, че трябва да се приближа, да седна близо до Него. Но имаше около Него някои сестри и братя, които не ми бяха приятни, а те бяха и около мен и това ме накара да не послушам този вътрешен глас. Такива са били винаги моите грешки.
към текста >>

32. 11. ПРИЯТЕЛИ ОТ ИЗГРЕВА

Красиви чешми, изработени с любов и умение от брат Борис Николов и други майстори на мрамора и мозайката придаваха оригинален вид на целият комплекс.
Полянката, на която се играеха сутрин упражненията на Паневритмията беше обкръжена от борове, имаше наблизо край нея плодна и зеленчукова градина. Красиви лехи с дъхави рози и други цветя предаваха особена прелест на двора пред салона. В страни имаше малък салон съединен с кухня. И в този салон се събирахме обикновено на обяд и някой път на малки тържества. А лятно време обедите ставаха на двора край бели маси покрай които имаше ограда от лешникови храсти. Красиви чешми, изработени с любов и умение от брат Борис Николов и други майстори на мрамора и мозайката придаваха оригинален вид на целият комплекс. Едната чешма имаше за основа мраморна кръгла плоча, на която бяха изобразени зодиакалните знаци. А другата чешма носеше вдълбана с длето една ценна мисъл: "Мисли добре, храни се добре, дишай добре! " Тук край полянката сред боровете се бяха приютили скромните жилища на сестрите стенографки: Савка, Паша и Елена. На Изгрева живееха в скромни, дървени къщички и много други наши братя и сестри. Учителят говори!
към текста >>

Едната чешма имаше за основа мраморна кръгла плоча, на която бяха изобразени зодиакалните знаци.
Красиви лехи с дъхави рози и други цветя предаваха особена прелест на двора пред салона. В страни имаше малък салон съединен с кухня. И в този салон се събирахме обикновено на обяд и някой път на малки тържества. А лятно време обедите ставаха на двора край бели маси покрай които имаше ограда от лешникови храсти. Красиви чешми, изработени с любов и умение от брат Борис Николов и други майстори на мрамора и мозайката придаваха оригинален вид на целият комплекс. Едната чешма имаше за основа мраморна кръгла плоча, на която бяха изобразени зодиакалните знаци. А другата чешма носеше вдълбана с длето една ценна мисъл: "Мисли добре, храни се добре, дишай добре! " Тук край полянката сред боровете се бяха приютили скромните жилища на сестрите стенографки: Савка, Паша и Елена. На Изгрева живееха в скромни, дървени къщички и много други наши братя и сестри. Учителят говори! Постепенно започнах да посещавам редовно беседите в 10 часа сутринта в неделя.
към текста >>

33. 3. СРЕЩАТА С ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Стигнах ме до един извор - во дата му се лееше през две мраморни ръце.
3. СРЕЩАТА С ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Измина зимата, пролетта и ето че лятната ваканция започна. Един хубав ден мой приятел, цигулар току що се завърнал от Чехската консерватория, ме покани да се разходим. Тръгнахме по Цариградското шосе, безцелно. Стигнах ме до един извор - во дата му се лееше през две мраморни ръце. Около извора имаше една скулптура направена от бял цимент на която ясно се очертаваха лъчите на изгряващото слънце. Докато разглеждахме тази хубава скулптура, един младеж се приближи за да си налее вода. Оказа се, че моят приятел Жорж го познава. Този младеж ни обясни, че мястото около този извор се нарича „Изгрев" и че Господин Дънов живее тук със своите последователи. След този кратък разговор Жорж и аз се завърнахме в града.
към текста >>

34. 17. ОТКРИВАНЕ НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ

ТОМ 9

Ние носихме тия белите камъни по пътя, който идва от Сепарева баня, там под билото на голямата поляна на петото езеро, долу под него има от тези много кварцови, мрамор им казвахме ние, но това е кварц.
Но един брат от провинцията, не знам кой беше, мина отатъка и дойде насам и ни каза през водата: „Тука има едно изворче, под канарата". И аз казах: „Учителю, братът казва, че там има изворче". И Учителят премина, прескочи и всички, които бяхме наоколо прескочихме и Той като видя изворчето каза: „То каза по-хубаво ще е да му направим така едно коритце, за да го грее слънцето, та водата да не е толкоз студена". И почнаха да правят и го направиха. За чучур издяляха от камъни улей под форма на ръце. Ние носихме тия белите камъни по пътя, който идва от Сепарева баня, там под билото на голямата поляна на петото езеро, долу под него има от тези много кварцови, мрамор им казвахме ние, но това е кварц. Така ни казаха после геолозите, да. И там ходехме брат всеки ден и с торбичка, кой колкото може и носехме камъчета. Оттам пренесоха и тези големите камъни. И донесоха три камъка. Единият се оказа, че беше царят, другият беше царицата, а третият беше престолонаследника.
към текста >>

35. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В това време в Румъния работят изкуствен мрамор.
В.К.: И накрая си продаде къщата. Е.А.: Продаде си къщата. Той продаде къщата, след това отиде в Румъния. Учителят го спаси, да ти кажа по какъв начин. Той среща един приятел от Румъния. В това време в Румъния работят изкуствен мрамор. В България не се работи изкуствен мрамор. И той му казва, че е закъсал материално и така. И онзи му казва: „Ела с нас. Ние работим изкуствен мрамор, хубаво печелим". И така отиде.
към текста >>

В България не се работи изкуствен мрамор.
Е.А.: Продаде си къщата. Той продаде къщата, след това отиде в Румъния. Учителят го спаси, да ти кажа по какъв начин. Той среща един приятел от Румъния. В това време в Румъния работят изкуствен мрамор. В България не се работи изкуствен мрамор. И той му казва, че е закъсал материално и така. И онзи му казва: „Ела с нас. Ние работим изкуствен мрамор, хубаво печелим". И така отиде. После отиде, заведе си семейството и всичките, прекараха 2-3 години там, докато се съвзеха.
към текста >>

Ние работим изкуствен мрамор, хубаво печелим".
Той среща един приятел от Румъния. В това време в Румъния работят изкуствен мрамор. В България не се работи изкуствен мрамор. И той му казва, че е закъсал материално и така. И онзи му казва: „Ела с нас. Ние работим изкуствен мрамор, хубаво печелим". И така отиде. После отиде, заведе си семейството и всичките, прекараха 2-3 години там, докато се съвзеха. После се върнаха в България и пак се възстановиха. Но той не направи никакъв въпрос. Аз не го чух да се оплаче брат Бертоли.
към текста >>

36. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ТОМ 9

И онзи му казва, виж казва: „Аз ти предлагам да дойдеш в Румъния, защото ние сега работим изкуствен мрамор.
На повечето приятели, които работеха мозайка всичките са ученици на Бертоли. Впоследствие вече, когато стана онази работа с отпечатването на онова списание, когато трябваше да напусне работата защото не можаха да си платят задълженията, които имаха. Е, се оправиха после. Той отиде там в Румъния. Съвсем случайно го среща един негов приятел и той се оплаква, че няма работа и че е закъсал. И онзи му казва, виж казва: „Аз ти предлагам да дойдеш в Румъния, защото ние сега работим изкуствен мрамор. И сега го внедряваме в Румъния. И ти ще научиш един занаят и ще бъдеш доволен". И той наистина като няма друг изход отиде най-напред първо сам, после си взе цялото семейство, за да не са разпокъсани и там стояха няколко години. И когато той научи занаята, когато беше вече майстор на изкуствен мрамор тогава се върнаха в България. И той се върна заради Учителя разбира се.
към текста >>

И когато той научи занаята, когато беше вече майстор на изкуствен мрамор тогава се върнаха в България.
Съвсем случайно го среща един негов приятел и той се оплаква, че няма работа и че е закъсал. И онзи му казва, виж казва: „Аз ти предлагам да дойдеш в Румъния, защото ние сега работим изкуствен мрамор. И сега го внедряваме в Румъния. И ти ще научиш един занаят и ще бъдеш доволен". И той наистина като няма друг изход отиде най-напред първо сам, после си взе цялото семейство, за да не са разпокъсани и там стояха няколко години. И когато той научи занаята, когато беше вече майстор на изкуствен мрамор тогава се върнаха в България. И той се върна заради Учителя разбира се. Той можеше да си остане в Румъния. Нали и там хубаво щеше да му бъде. Той отиде там за занаята да научи и така. И после тука като дойдоха те направиха тука Университета с мраморите всичко.
към текста >>

И после тука като дойдоха те направиха тука Университета с мраморите всичко.
И когато той научи занаята, когато беше вече майстор на изкуствен мрамор тогава се върнаха в България. И той се върна заради Учителя разбира се. Той можеше да си остане в Румъния. Нали и там хубаво щеше да му бъде. Той отиде там за занаята да научи и така. И после тука като дойдоха те направиха тука Университета с мраморите всичко. Брат Бертоли направи това нещо. В.К.: Спомняте ли си някои опитности, които той е имал с Учителя? Да ги е разказвал? Е.А.: Не, не си спомням. В.К.: Трябва да питаме дъщеря му Анина.
към текста >>

37. 09 - 257. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона.
Намерих игрище „Юнак" и попитах поста: „Къде е пътят за дъновистите? " И преди още да бях се изказала, той ми посочи пътя нагоре. Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича „Изгрев". Видях, че влизатхора, идващи от града, влязох и аз в двора. Там видях салон, почти пълен с посетители. Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона. Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е, който говори. Отговориха ми: „Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: „Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили. Аз намерих Учителя.
към текста >>

38. 12 - 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Там нали мраморни ръце ще слагат.
И заранта виждам Учителя. Рекох: „Учителю, аз искам да ви направя едно кафе." Той каза: „Ама аз обичам чисто кафе." - „Баща ми ме подсети и ме помоли да ви направя едно кафе. Аз нося чисто кафе." Той каза: „Знай, че аз пия чисто кафе." Застана прав тъй, че ми е мъчно, че нямаше някой едно апаратче, да ни направи една снимчица. Аз варя кафето, Учителят отгоре ме гледа и аз съм си вдигнала така погледа и пак наглеждам кафето да не изкипи. В това време, вече тъкмо ще се сварява, идва Лулчев с двете издялани ръце, дето на чешмата на извора ще слагат. Там нали мраморни ръце ще слагат. Там в раницата му са ръцете и застана като войник пред Учителя. Аз поднасям кафето на Учителя, викам: „Учителю, на брат Лулчев? " - „Той - каза - друг път ще пие." И отидоха те да слагат ръцете за чучур на чешмата. След няколко дни, аз ти разправях, че жито варих един ден, компот от сливи варих и занесох на Учителя там при него. Горе беседка направиха втората година.
към текста >>

39. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Качват се на парахода от Цариград, но претърпяват корабокрушение в Мраморно море.
На 17 години отива в с. Хадърджа като учител през 1847 г., а когато е на 21 години се открива църквата в с. Хадърджа - през 1851 г., в което село той учителствува. Същевременно участвува в богослужението като певец, понеже е имал хубав глас и е изучил добре църковното песнопение. Това не го задоволило и на 24 години тръгва с трима свои другари за Света гора, за да става там монах и да се посвети на служба Богу. Качват се на парахода от Цариград, но претърпяват корабокрушение в Мраморно море. Пътувайки на едно малко корабче, появила се буря и насреща им налетяла военна гемия, тласкана от силен вятър. Параходчето се опитало да се отклони, но военната гемия го удря с носа и го пробива. Започнало да потъва заедно с пътниците. По това време покрай потъващото параходче се спуснала сянката на непознат калугер, явява се на Константин, и казва: „Не бой се, никой от вас няма да загине." Параходчето продължавало да потъва, но военната гемия спуснала лодка и ги прибрали. После ги стоварили на Солунското пристанище.
към текста >>

40. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море.
В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай" вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младият Константин вижда, че край баржата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ.
към текста >>

41. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Църквата е подобна на кораб, поддържана от прекрасни мраморни колони.
Там се раждат двамата братя Кирил и Методий -Кирил (827-14.11.869) и Методий (815-6.IV.885), славянските просветители, от баща Лъв, по народност българин. По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил. В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население. Църквата „Св. Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата. Църквата е подобна на кораб, поддържана от прекрасни мраморни колони. Тя е претърпяла няколко земетресения и разрушения. Отначало на неговия гроб била издигната малка църква, където болни са идвали за изцеление. Управителят на областта Илирик, на име Леонтий, получил там изцеление от парализа и в знак на признателност издигнал към 413 г. монументална базилика, богато украсена с цветни мозайки. През VII век е била разрушена от голям пожар, но скоро възстановена.
към текста >>

42. 2. АВРАМОВ ДОМ

Гена Папазова

ТОМ 13

Бертоли е първият човек, който у нас разви изкуствения мрамор - мозайката.
В.К.: И това всичко се прави безвъзмездно. Г.П.: Безвъзмездно, без пари. Юлиана завърши математика и сега е преподавател в Княжево, в института за усъвършенствуване на учителите по математика и се ожени за доцент, той вече сигурно е професор, не знам точно по какво. Румен стана юрист като баща си. Анина, както ние я наричаме Анина, тя е Анна Бертоли. Бертоли е първият човек, който у нас разви изкуствения мрамор - мозайката. Той имаше цяла група работници и т.н. Но много го интересуваше Учението и издаването на литература в този дух. Знам, че работеше с Толев. Там нещо му не провървя, Толев май че не излезе много човек, както и да е, но работата закъса на Бертоли. И майката, жената на Бертоли, вика на Анина: „Ожени се за Стоянчо, един от работниците.
към текста >>

43. 5. АНАСТАСИЯ КАРАСТОЯНОВА (11.08.1905 г. - 7.01.1987 г.)

Магдалина Стефанова Григорова

ТОМ 13

" При третия сън тя лежи върху красива мраморна плоча, но мраморът не е студен, а приятно топъл.
На Изгрева гледаха на мен с голяма завист. Един ден, атакувана от погледите им, Учителят минава край мен и ми казва: „В сравнение с тях най- малко тревоги ти си ми създала." После пред една група е казал: „Тя не е лоша, вие искате да я направите такава." Анастасийка завърши земния си път в дом за стари хора - Горна баня. Там е сънувала Учителя три пъти. При първия сън Му измива само единия крак. При втория сън Учителят й казал: „Винаги да сверяваш часовника си с моя! " При третия сън тя лежи върху красива мраморна плоча, но мраморът не е студен, а приятно топъл. Учителят отива при нея и я покрива грижовно с пелерината си. Този сън съвпада със закрилата на Учителя към Анастасийка, особено в последните дни от живота й. На 24 декември 1986 година тя заедно с медицинския персонал е посрещнала Бъдни вечер и пред всички се е помолила с думите: „Учителю, искам леко да умра." След две седмици, на 7.01.1987 година, сряда, след обед, към 4 часа е заспала и тихо си е отлетяла. Учителят казал още за нея, че на камък да седне, масло ще пусне. Толкова е била пробивна и деятелна.
към текста >>

44. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Освен това, в двора имаше и чешма с течаща вода, а под чешмата хубаво мраморно корито.
Около четири години след женитбата им, съм се родил аз на 13.IX.1893 г., около 9 часа сутринта, като първо тяхно дете. Две години след това се родил брат ми Иван, трето дете е сестра ни Люба, но и нея не помня като дете. В Ямбол живяхме до 1899 година. Помня добре къщата ни, доста солидна и удобна. Двор - голям, имаше кладенец близо до къщата. Освен това, в двора имаше и чешма с течаща вода, а под чешмата хубаво мраморно корито. Кварталът ни беше близко до р. Тунджа. Кухнята се наричаше „мутвак" - не знам произхода на това название, но слушал съм и в други места на България така да се нарича кухнята. В двора имаше клозет, изграден, както се е правило в ония времена, наричахме го „хале" - може би под влияние на немски език. Баща ми е бил практичен човек и си е направил сметка - щом в дома има деца, трябва да има и крава, за да се изхранват децата, с чисто мляко. В двора бе изграден обор за кравата и телето и, там се складираше и специална храна за тях.
към текста >>

Както казах, в двора имахме и чешма с питейна вода, прекарана от градската мрежа; забележително беше мраморното корито пред тази чешма.
Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея. Гръмна с пушката, а ние с брат ми се уплашихме и избягахме. Като извадиха кофата, намериха в нея змията убита. Изхвърлиха я далече, без да ни позволят да я гледаме. Навярно след това са изхвърлили всичката вода от кладенеца, за да се изчисти, макар че тази вода се използваше само за разливане и пране. Както казах, в двора имахме и чешма с питейна вода, прекарана от градската мрежа; забележително беше мраморното корито пред тази чешма. Друг един спомен имам от родния ми град. За него ми говори един хубав семеен портрет. Снимката е направена на открито, в местността „Острова", сред реката Тунджа, недалеч от нашия квартал. Баща ми е обичал оригиналните прояви и решил да имаме тази снимка. Баща ми и майка ми са седнали на столове, зад тях е права леля ни.
към текста >>

45. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаични камъчета.
Опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така в това търсене, срещнахме брат Бертоли, по произход италианец, опитен майстор в мозайкаджийството, дошъл от Италия, да търси своето щастие в България. Запознава се с Учителя и става редовен слушател на Неговите беседи, като се приобщава към братските среди. Този вече наш брат имаше работилница за мозаични и циментови изделия. При него намерихме работа на парче и затова можехме да работим, когато сме свободни. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаични камъчета. По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета. През ваканциите, предимно лятната ваканция, работехме с майсторите, които преди това той беше вече обучил, при тях учехме занаята. Но тази малка възможност с много скромното, което препечелвахме. стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. Идеята за комуна, обаче продължаваше да гори в нас с неотслабваща сила.
към текста >>

По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета.
Така в това търсене, срещнахме брат Бертоли, по произход италианец, опитен майстор в мозайкаджийството, дошъл от Италия, да търси своето щастие в България. Запознава се с Учителя и става редовен слушател на Неговите беседи, като се приобщава към братските среди. Този вече наш брат имаше работилница за мозаични и циментови изделия. При него намерихме работа на парче и затова можехме да работим, когато сме свободни. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаични камъчета. По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета. През ваканциите, предимно лятната ваканция, работехме с майсторите, които преди това той беше вече обучил, при тях учехме занаята. Но тази малка възможност с много скромното, което препечелвахме. стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме замислената комуна. Идеята за комуна, обаче продължаваше да гори в нас с неотслабваща сила. Тя беше ни обхванала тъй, че решихме да напуснем университета, за да се върнем към простият живот всред природата.
към текста >>

46. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесено чучур, който представляваше две насочени ръце, от които изтичаше водата.
Учителят се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали оставени от ледниците и като посочи зелената трева до една от скалите недалеч от потока рече: „Тук има вода". Донесохме инструменти, разкопахме на десет- петнадесет сантиметра и действително излезна вода. Разкопахме и по- дълбоко, бликна обилна съвършено чиста вода. Каптирахме я и отведохме напред за да се огрява известно време от слънцето. С нас имаше един брат, опитен каменоделец. Той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесено чучур, който представляваше две насочени ръце, от които изтичаше водата. Затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават". Около чешмата работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина чешмата стана красива, със своята специална архитектура, по своя външен вид. Дълго време още братята и сестрите, като намерваха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяване на чешмата.
към текста >>

47. 45. УСТРОЙВАНЕ НА ЛАГЕРА

Имаме един брат каменоделец, Владо руснака - той направи един чучур от мрамор и го изработи така, че отвън му даде вид да представлява две ръце.
А откъде да носим водата? Езерото го намърсихме, не може да остане чисто при толкова много хора. Трябва да носим вода от чешмичката. Тази вода я откриха братята и започнахме да правим тогава чешмичката. Направихме чешмичката, ама нямаше още материал за нея. Имаме един брат каменоделец, Владо руснака - той направи един чучур от мрамор и го изработи така, че отвън му даде вид да представлява две ръце. А Учителят написа на скалата насреща: „Бъдете щедри като този извор! " И написа някои окултни знаци там, за които каза: „Това са за мъдреците. Обикновените хора не могат да ги разберат." Окръжност с център определен, после турени долната половина на кръга, после една права и после другата половина, така, извита нагоре. Направихме лодка. Дойде един чех, професор, изследва езерата, дълбочината им, състава им, какви животни има там, каква е водата, какъв е химическият й състав.
към текста >>

48. 1929 година - продължение

Сега са останали само зидовете в основата и високи мраморни стълбове и корнизи -украшения; интересна постройка с плана и стила, по който била направена.
С автомобил отидохме до Преслав и след като се наобядвахме, потеглихме за Патлейна. Отбихме се в църквата и из нейната градина. Ходихме тамо на високата стена, останала до оградата на стария град. Зад нея отгоре шосето трудоваците работят при разкриването на Златната Църква на Симеона. Голямо здание било някога си. Сега са останали само зидовете в основата и високи мраморни стълбове и корнизи -украшения; интересна постройка с плана и стила, по който била направена. След това отидохме на Патлейна. Разгледахме тамошните съборени сгради. Стара църква, в която се предполага, че цар Борис е умрял в нея и в нея прекарал последните си години. Място уединено, далеч от тогавашния град в горските пущинаци всред хубава, чиста, девствена природа. Тамо направихме една снимка и към 3 ч потеглихме за гарата Преслав.
към текста >>

49. XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)

Материалът е от бял мрамор с големина колкото малка тухла.
Искам да ти споделя нещо, което не съм споделял с никого. След като излезна IV том на „Изгревът" и там в спомените на Драга Михайлова бе писано за съдбата на братските ръце, реших да поръчам на един каменоделец да ги направи т. е. да ги възстанови. Не зная дали съм дал правилно идеята. Той издяла две ръце, които се здрависват от едната страна има буквата „Р", а от другата буквата „Б". Материалът е от бял мрамор с големина колкото малка тухла. Междувременно ходих в Мърчаево с идея да ги заровя там незабелязано, но видях, че не ще може. Ако искаш да ги ввдиш при следващата среща, ще ти ги донеса. Също така, ако имаш предвид да ги сложа някъде, ще го направя. Много поздрави от мен и до скоро виждане. Много поздрави и на Жана.
към текста >>

50. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Третият сън, най-последният: Сънувам, че съм в една голяма химическа лаборатория, но нещо като болница с хубави мраморни стълби и богата украса.
Аз казах, че искам нула номер да ме остриже, но нямам нула номер машинка. Свилка припна и донесе тяхната и започна един ред да стриже нагоре и дойде до голата част на темето ми, но се оказа, че машинката не реже, та наполвин реже косите ми, които са редки по темето ми. И понеже аз съм седнал, а Свиленка се приближава и гърдите си трие чак в моите и дъхът на устата й го усещам и ми е неприятен и не искам да е така близо до мене, неприятен ми е. Рекох на себе си: „Ето така се предава туберкулозата" и няма как да й кажа да стои по-далеч от мен, ами се натиска и й дишам нейния издишен въздух. И така, тъкмо машинката стигна до теменната част на главата ми и се чудех защо не реже - и се събудих. Третият сън, най-последният: Сънувам, че съм в една голяма химическа лаборатория, но нещо като болница с хубави мраморни стълби и богата украса. Сестри милосърди и лекари, облечени в бяло. И аз помагам нещо на един лекар. Но тоя лекар по невнимание с една голяма църкалка, подобна на спринцовката, с която удрят инжекции, но само че цяла стъкленица е самата спринцовка. Това църкало е пълно с азотна киселина и лекарят, по невнимание, както църкаше нанякъде, ми обля дясната ръка, горнята част на ръката от китката надолу. Изведнъж аз я погледнах, че ръката ми побеля, пръстите вземаха вид на бели, изпити, дълги.
към текста >>

51. 30. Писмо от лагера - Рила

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

А мраморните ръце даваха обилно вода.
Така величествено и красиво изглеждаше утринната картина на слизане от Молитвен връх. Отидох при чешмичката на Мъдростта. Умих се. Тя беше по-красива от други път. Белите камъчета, които я красяха, изглеждаха като скъпоценни бисери. А мраморните ръце даваха обилно вода. Чиста, кристална вода, извираща от сърцето на свещената планина. Там беше писано: „Отворете си сърцето и бъдете като този извор." И още какво да ти пиша? Днес чистихме кухнята, огнището и целия лагер. А дежурните приготовляваха картофената чорба. На колело събрани всички, начело с Учителя, ние имахме сладък обед.
към текста >>

52. 28. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г.

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

В салона, този стълб, четвъртият, който беше до вратата, се замени с една великолепна колона от изкуствен мрамор.
С настоящото ти изпращам малко разговори, малко формули и мисли; изпращам ти и нашите методи и едно резюме на една неделна беседа. Изпращам ти също и адресите, на които изпратих брошурите. Лекциите на Учителя са особени: силни, с нови закони и методи за живота. Почна и да Се изявява в беседите Си, Аз забелязах това на 2-3 пъти. Имаме 3-4 тьти в неделята концерт в салона, което особено благоприятно въздействува върху нашата душа. В салона, този стълб, четвъртият, който беше до вратата, се замени с една великолепна колона от изкуствен мрамор. Тази колона е величествена, напомня нещо римско и придава по-голям авторитет на салона. Имаме нова песен. Учителят е много доволен, весел, разговорчив. Види се, вижда нещо хубаво в братството. В Мърчаево не съм ходил, но смятам да отида, да турим начало на четене неделни беседи.
към текста >>

53. 8. Стихове в сп. „Житно зърно

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

От други мир денят му с вихренни трептения, към тоя светъл мир в сърдцата мост гради от мрамора на своето търпение.
Очите му - световните везни. С незнайни ключове законите отваря. Камшик му са в ръката злите ветрове С вулкани, мълнии той разговаря. И по земята, наторена с трупове, чертае пътища за нови поколения. Минути му са всички векове. От други мир денят му с вихренни трептения, към тоя светъл мир в сърдцата мост гради от мрамора на своето търпение. Прекарал го е той през светлите звезди; през озарените недра на тишината ще мине, който се от дух роди, и който се не заслепи от светлината и в пламъците й не изгори, и той ще хване тъй в ръце съдбата като възкръсналият своите зори. (сп. „Житно зърно", год. IV, кн. 6-7(IX.-X. 1928), с. 204; публикувано и в „Избрани песни", София, 1931, с.
към текста >>

54. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

През последните години те остават да летуват при седемте Рилски езера, дето са прокарали пътеки, мостчета и две чешми от мраморни камъни струят обилна вода.
Правят гимнастически упражнения с хармонични движения, пеят песни - думи и мелодии на повечето от тях са от Учителя, а други - композирани от музиканти по дадени от Него образци. В салона всяка неделя от 10 до 12 часа Учителят държи публични беседи, достъпни за всички, а по веднъж в седмицата има общ окултен курс и друг специален - само за младежи, най-вече студенти, студентки и други младежи. Учителят обича планините. По всяко време на годината Той е с учениците Си на излет на Витоша. А всяко лято - на Мусала. През последните години те остават да летуват при седемте Рилски езера, дето са прокарали пътеки, мостчета и две чешми от мраморни камъни струят обилна вода. До второто езеро е самият лагер. * Учителят Дънов излиза от същите предпоставки за мирозданието, както и всички окултни писатели, както и будизмът, но никога Той не говори специално върху това, защото ученикът трябва всичко сам да провери - неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие. Това Негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност. Той гради върху тази висша реалност учението Си за живота, оттам и думите Му звучат като откровение. Природата е жива и разумна.
към текста >>

55. 9. Старите генерал Стоянови. Едно интервю у сестра Мария Стоянова

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Едно интервю у сестра Мария Стоянова Мраморната лампа добави към осветлението на полилея приятен празничен блясък.
9. Старите генерал Стоянови. Едно интервю у сестра Мария Стоянова Мраморната лампа добави към осветлението на полилея приятен празничен блясък. Кристалните сервизи се оглеждаха в кристалното огледало, както това са правили през времето на най-доброто състояние на семейството. Ореховият бюфет с резби по крилата издаваше добрия вкус и възможностите на генералското семейство през друго време. От всяка вещ тук лъхаше добър вкус, който новото време и ограничените възможности сякаш не докосваха. Тук беше свита епохата на Фердинанда от най-доброто време на монархията у нас. Осемдесет и втората година беше набръчкала дълбоко лицето на генерала, беше попрегърбила неговата някога висока и стройна фигура.
към текста >>

56. 11. Чешмата

Георги Томалевски (1897 ÷ 1988 г.) - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Лежах облегнат на лакът и безпрепятствено прокарвах през съзнанието си: образа на огромните студени камъни, връстници на хилядолетията, покрити с тъмнозелен мъх и светлосив лишей, из чието подножие бликаше изворът; приказната красота на лъснатите като бузите на къпано дете мраморни камъни, постлали грациозното корито на чешмата; отблясъците на неспокойните вълни на кристалната вода; елегантния жест на ръцете на водолея, издялани от мрамор, които изобилно сипеха струята.
Привечер беше. Слънцето бавно засядаше зад тъмнозеления гръбнак на Кабула. Когато съвсем се скри, неговото сияние още дълго трепкаше във въздуха на огромната котловина. Около мене нямаше нито една жива душа. Само чешмата и подскачащото от камък на камък поточе оживено разговаряха, тя - сопрано, то - повелителен баритон. Лежах облегнат на лакът и безпрепятствено прокарвах през съзнанието си: образа на огромните студени камъни, връстници на хилядолетията, покрити с тъмнозелен мъх и светлосив лишей, из чието подножие бликаше изворът; приказната красота на лъснатите като бузите на къпано дете мраморни камъни, постлали грациозното корито на чешмата; отблясъците на неспокойните вълни на кристалната вода; елегантния жест на ръцете на водолея, издялани от мрамор, които изобилно сипеха струята. Не препрочитах, а се стараех да преживея с всичката им дълбочина издълбаните върху бузата на големия камък думи: „Пътниче, който и да си ти, помни как тука, на земята, всичко е преходно и как единственото, което вечно остава, е твоят стремеж към щастие и неговата неизменна цена - доброволната жертва заради Бога." Стараех се да оживя дълбоко в сърцето си котвата, която е издълбана на челото на камъка: вярата в Неговата добра воля, Любовта към всичко, което живее, Надеждата в Неговото благоволение. Защото от опит знаех колко много те ще ми са потребни, когато ще сляза там, долу, две хиляди метра по-ниско, между хората. И както седях облакътен край чешмата и се стараех да я попия в цялата си душа, стори ми се, че душата ми се разширява извън сама себе си и обхваща с необикновено, дълбоко проникновение и трите неща: Планината, основите на Окултизма и Учителя. (Вж. снимка № 38 от „Изгревът" том XV, както и снимки № 6 и 7 от том XVI. - бел.
към текста >>

57. III. Поетът на Зодиака

ТОМ 18

Разкази за Македония” (1928), “Майстор Стоян Везенков” (1964), “Воденските майстори” (1965), “Мраморната чешма” (1976) и др., на летописа “Крушовска република” (1954, 2 разш.
Сътрудничи на периодичния печат, изнася сказки по обществени и научни въпроси. Томалевски е един от най-изтъкнатите български есеисти през периода между двете световни войни – “Душата на Македония” (1927, 2. прераб. изд. 1941), сборниците “Сигнали” (1940), “Всекидневните чудеса” (1941), “Слънце след буря” (1946). Автор е и на разкази, новели и повести - сборниците “Огнена земя. Разкази за Македония” (1928), “Майстор Стоян Везенков” (1964), “Воденските майстори” (1965), “Мраморната чешма” (1976) и др., на летописа “Крушовска република” (1954, 2 разш. и илюстр. изд. 1968) и др. В лирическата си художествена проза, проникната от хуманистични и патриотични идеи, Томалевски разработва нравствени, философски и исторически проблеми, с любов пресъздава образи на герои и творци, живота на македонските българи. Псевдоними: Sagitarius, Георг Нордман. Орден “НРБ” II степен (1977).
към текста >>

58. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Той като слязъл на земята, направил си един отличен палат от мрамор, бял като мляко.
Когато Господ създал Слънчевата система, когато създал разните светове и планети, най-напред направил Юпитер, после Марс и дошло време до Земята, а Венера и Меркурий не съществували още, за тях само се създавали условия. Както се създала земята, тя не била като сегашната, но много хубава, много красива, а сега е малко юмрук, както казват турците, кракът й е малко изкълчен, оста й е наведена малко, хромав е малко гръбнакът й. Едно време тя била много стройна млада и хубава. Тогава един от небесните богове се влюбил в нея и решил да слезе на земята и да я устрой. Аз не смея сега да изнеса същинското му име, но го наричам под друго име – Саваат - Амон-Ра, Туй име се среща и в египетската митология. Той като слязъл на земята, направил си един отличен палат от мрамор, бял като мляко. Всички прозорци на този палат били от диаманти и от злато. Този палат бил толкова красив, че славата му се разчула навсякъде и отишла чак до слънцето. Един ден, когато се разговаряли в небето за този палат, двете сестри - светлината и водата - чули този разговор, чули за Саваат - Амон-Ра, че имал толкова красив палат, подобен, на който нямало в цялата слънчева система. Двете сестри, светлината и водата, решили да слязат на земята и да видят този палат. Те се облекли в най-хубавите си дрехи и тръгнали инкогнито на земята.
към текста >>

Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата Сестра и, водата, не могла да влезе в палата и останала навън.
Този палат бил толкова красив, че славата му се разчула навсякъде и отишла чак до слънцето. Един ден, когато се разговаряли в небето за този палат, двете сестри - светлината и водата - чули този разговор, чули за Саваат - Амон-Ра, че имал толкова красив палат, подобен, на който нямало в цялата слънчева система. Двете сестри, светлината и водата, решили да слязат на земята и да видят този палат. Те се облекли в най-хубавите си дрехи и тръгнали инкогнито на земята. Като стигнали до земята, отишли на това място, дето бил палата, и светлината веднага влязла през прозорците. Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата Сестра и, водата, не могла да влезе в палата и останала навън. Светлината като се спряла в стаята на Саваат - Амон-Ра, извадила фенерчето и с него осветила цялата му стая и започнала да я разглежда. Гледа навън, вижда там сестра си. Водата като останала навън, станало й много мъчно и започнала да плаче. Като плакала, започнали да текат по прозорците на палата изобилно капки. Колкото повече плакала, толкова повече те се измивали, и диамантът и златото почнали повече да светят, да блестят, но тя все пак не могла да влезе в стаята на Саваат - Амон-Ра.
към текста >>

59. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

ТОМ 19

Останал без препитание, д-р Константинов постъпва като начинаещ работник в бригадата по мозайки и изкуствени мрамори на майстора Алфиери Бертоли и така като мозайкаджия-строител на социализма в България обикаля различни строителни обекти -Лозенската резиденция, Слънчев бряг.
Никъде не е фиксирано. Тъй като в личната библиотека и архив на нашия композитор Димитър Грива, съвременник и съпричастен на парижкото издание на „Световна астросоциология”, открих машинописен екземпляр от нея на български, към него адресирах и въпросите си за д-р Константинов. Така се получи „недокументираната му биография: - роден е на 2 февруари, 1902 г.; - завършва гимназия в Казанлък; - учителства две години в казанлъшкото село Гъбарево; - в средата на двадесетте години на века вече следва философия в Софийския университет; - след сериозен сблъсък с преподавателя си Сава Гановски заминава за Полша, където следва във Варшава и Познан; пише и защитава докторат по международно право; - след средата на 30-те години е окончателно в България; работи в Министерството на вътрешните работи, после е Министерството на финансите; - като отлично владеещ западни езици и полски, той получава заповед да придружи ешелоните обречени български евреи до Полша; по този повод д-р Методи Константинов посещава спешно Учителя Петър Дънов и скъсва пред него заповедта си; Учителят Петър Дънов спешно намира запасния офицер от авиацията Лулчев (впоследствие убит от Народния съд) и го изпраща да отнесе краткото му писмо до цар Борис III, че ако това зло не бъде предотвратено, голямо зло грози България. Царят бива намерен: ешелоните не заминават; - събитията от септември 1944 г. сварват д-р Методи Константинов като Юрисконсулт в Министерството на финансите. Останал без препитание, д-р Константинов постъпва като начинаещ работник в бригадата по мозайки и изкуствени мрамори на майстора Алфиери Бертоли и така като мозайкаджия-строител на социализма в България обикаля различни строителни обекти -Лозенската резиденция, Слънчев бряг. Русенската гара...; продължава да бъде един от шесторката интелектуалци и приятели, допълвайки се с имената на Боян Боев (завършил в Германия биология и бил в школата на Рудолф Щайнер), Борис Рогев (получил образованието си по астрономия и математика, автор на редкия труд „Астрономически основи на първобългарско летоброене”), писателят Георги Томалевски, композиторът Димитър Грива, професорът по естествени науки Кръстьо Тулешков, обединени и с школата на Учителя Петър Дънов. - -Умира през 1979 г. - Преразказвам точно чутото. Бьдещото публикуване на архиви, лични и обществени, неизбежно ще натрупа своето за и към името на д-р М. Константинов и заедно с настоящото издание на „Световна астросоциология” ще документира отчетливо една от неизвестните биографии в общата биография на българската интелигенция.
към текста >>

60. Снимки и бележки към снимките в Изгревът, том XX

Виждат се двете бели ръце, издялани от чист мрамор. 6.
Лулчев, с бялото таке, до Учителя, слуша внимателно. 3. Върху плочата на каптажа е сложен голям бял кварцов камък-това е «Царят» (За него вж. в «Изгревът», том III, стр. 166-167). 4. До него, вляво, има прекатурен друг, по-малък, кварцов камък, който чака да бъде сложен върху плочата - това е «Царицата». 5. Виждат се двете бели ръце, издялани от чист мрамор. 6. Водата е изместена и още не тече в коритото на извора, понеже по него се работи. Снимка №31: Учителят Дънов, с бялата шапка, работи за оформяне коритото на извора. Първият отдясно, с бялото таке, вижда се част от него, е Л. Лулчев. 1. Учителят Дънов, клекнал, работи върху оформяне коритото на извора. 2.
към текста >>

Отпред, под плочите, се виждат двете ръце от бял мрамор, които са чучурът на бъдещия извор (Виж «Изгревът», том IX, стр. 381-382).
Лулчев. 1. Учителят Дънов, клекнал, работи върху оформяне коритото на извора. 2. Вдясно се вижда част от бялото таке на Лулчев. 3. На плочата на каптажа е сложен кварцовият камък «Царят» (Виж «Изгревът», том III, стр. 167). 4. Отпред, под плочите, се виждат двете ръце от бял мрамор, които са чучурът на бъдещия извор (Виж «Изгревът», том IX, стр. 381-382). Снимка №32: Учителят Дънов, с бялата шапка, наблюдава течащата вода. Срещу него е Л. Лулчев, с бялото таке. 1. Учителят Дънов, с бялата шапка, наблюдава водата, течаща в коритото на извора. 2. Лулчев, с бялото таке, слуша внимателно обясненията. 3.
към текста >>

61. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения II.

Кръстопът

КРЪСТОПЪТ НА ПЛАНИНАТА ПРИ ИЗВОРА Насядаха учениците до обкичения с бял кварц извор, водата от който се струеше през белоснежен чучур - две мраморни шепи, допрени една до друга,из които кристалните струи преливаха.
Тях ви поднасям. А който иска повече, нека иде в градината на Учителя. Но там влизат само жадните за Истината - и тия, които знаят да се събуват пред прага ù!... ____________________ * Майн Ру - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев. КРЪСТОПЪТ НА ПЛАНИНАТА ПРИ ИЗВОРА Насядаха учениците до обкичения с бял кварц извор, водата от който се струеше през белоснежен чучур - две мраморни шепи, допрени една до друга,из които кристалните струи преливаха. Учителят се качи на високия камък, където сядаше обикновено. Върховете на планината се вдигаха от всички страни. Реката тихо, като далечна песен, шумеше едвам. Слънцето току-що бе се дигнало над каменистите зъбери. Лъхаше дъх на преснота и живот.
към текста >>

62. ВИДЕНИЯ

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Едни си правеха колиби, други дворци от мрамори градяха, трети - от тухли, парчета от клечки и кирпичи.
И всички градяха и бързаха. Когато нещо им не достигаше, те отиваха при никоя близка постройка, преборваха се с господаря й, ако беше там, или ако го нямаше, свободно си вземаха и окъртваха всичко, което можеха - и си градяха своето. Имаше форми тъй чудни и невъзможни, даже да ги помисли нормален човек, а тук ги градяха и се гордееха с тях. Едни ги обръщаха на север, други - на юг, трети - на запад, четвърти - на изток. А имаше и такива, които ги местеха постоянно на всички страни и учтиво се кланяха на всеки, който им направеше забележка, че по-добре ще е, ако гледат не на тая, а на някоя друга страна. Едни си правеха колиби, други дворци от мрамори градяха, трети - от тухли, парчета от клечки и кирпичи. А имаше и някои - от нечистотии се опитваха да скърпят нещо... Някои пък хвърляха на един куп каквото им попаднеше на ръка, започваха да строят, след туй отиваха да търсят пак. И докато се върнеха, намираха всичко разграбено. Тогава и те тичаха и грабеха от околните постройки. Едни постройки падаха от само себе си, други ги рушаха строители, на които им трябваше стар материал за модерни постройки. Това беше гледка невероятна - всички против всички!
към текста >>

63. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

Ето, дойдохме до самата планина, до един от нейните склонове, които чудната сянка прегръщаше като родна сестра и очертаваше дивна картина с грамадните гори, които й служеха като тъмни петна тук и там, за да довършат впечатлението на безподобното величие, на грамадност, на дивна необузданост, която имаше видът на цялата планина... Изведнъж пред нас изпъкна чудно красиво здание, направено като че от мраморни дантели и колони - някакъв дивен чертог, на верандата на който имаше няколко души, облечени в бяло, съсредоточено неподвижни.
И аз не спях, защото си щипех ръката, държах в нея своя кореспондентски бележник, гледах, пипах, дишах. И ето, тая планина почна да се приближава. И като че ли ние със страшна бързина се движехме срещу нея. Тя започна да става все по-голяма и по-голяма, започнаха да се очертават, движат градове, над които като че ли прехвърчахме, гори девствени, върхове заснежени, пътища, реки, пълни с ладии и кораби, плаващи, с тук-там движещи се човешки фигури. Не спях, а това беше сън, нищо друго освен сън. Ето, дойдохме до самата планина, до един от нейните склонове, които чудната сянка прегръщаше като родна сестра и очертаваше дивна картина с грамадните гори, които й служеха като тъмни петна тук и там, за да довършат впечатлението на безподобното величие, на грамадност, на дивна необузданост, която имаше видът на цялата планина... Изведнъж пред нас изпъкна чудно красиво здание, направено като че от мраморни дантели и колони - някакъв дивен чертог, на верандата на който имаше няколко души, облечени в бяло, съсредоточено неподвижни. Този, който стоеше в средата на групата, беше човек с голяма бяла чалма, обкичена с Маргарит и скъпоценни камъни, погледът му гореше и ме караше да потръпна, цял разтърсен като от електрически удар. Той вдигна ръка и каза няколко думи на непознат език. В следния момент моят кореспондентски дух бе свободен и аз нахвърлих няколко думи, които долових. Това беше дивно музикален език, говорен ту гърлено дълбоко, ту тежко, изхождащ тихо от устните... И колкото той говореше - и аз се взирах неволно, прикован с погледа си в него, толкова повече зрееше с бързината на светкавица мисълта в мен, че този човек или неизвестно мен същество съм виждал някъде... И изведнъж той се обърна направо към мен и на чист английски език ми каза най-неочаквано: -Да, преди 6 години на един от ъглите на «Пикадили» в Лондон аз вървях с пет верни, а вие вървяхте сам - и се почудихте, че съм толкова висок, и на тоя празен кръг около мен, който се беше образувал всред тълпата и който всъщност се поддържаше от тия пет мои верни - тоя кръг именно Ви привлече вниманието. - Да - казах аз, - да.
към текста >>

- Ние сме бдели върху Вас, върху Вашето развитие като личност, защото пътят Ви е път на тия, които искрено търсят, а на такива винаги се помага... Исках нещо да кажа, но вместо това се заслушах - зазвуча дивна песен, на която мелодията като че ли излизаше от всяка вещ около нас - и от мраморните стълбове на верандата, и от широколистните палми, вдигнали високо своите перести глави, и от лъчите на слънцето, които вече се провираха тук и там между тях.
В следния момент моят кореспондентски дух бе свободен и аз нахвърлих няколко думи, които долових. Това беше дивно музикален език, говорен ту гърлено дълбоко, ту тежко, изхождащ тихо от устните... И колкото той говореше - и аз се взирах неволно, прикован с погледа си в него, толкова повече зрееше с бързината на светкавица мисълта в мен, че този човек или неизвестно мен същество съм виждал някъде... И изведнъж той се обърна направо към мен и на чист английски език ми каза най-неочаквано: -Да, преди 6 години на един от ъглите на «Пикадили» в Лондон аз вървях с пет верни, а вие вървяхте сам - и се почудихте, че съм толкова висок, и на тоя празен кръг около мен, който се беше образувал всред тълпата и който всъщност се поддържаше от тия пет мои верни - тоя кръг именно Ви привлече вниманието. - Да - казах аз, - да. Аз именно бях зачуден, как всред тълпата на «Пикадили» можеше да съществува тоя празен кръг - и чак тогава видях всред него Вас, и помня Вашите очи, те бяха тъй горещи... както и сега. Дълго време аз не можах да ги забравя, а и когато си ги спомних, като че Вие бяхте до мен... - И аз бивах - каза той с лека усмивка. - Ние сме бдели върху Вас, върху Вашето развитие като личност, защото пътят Ви е път на тия, които искрено търсят, а на такива винаги се помага... Исках нещо да кажа, но вместо това се заслушах - зазвуча дивна песен, на която мелодията като че ли излизаше от всяка вещ около нас - и от мраморните стълбове на верандата, и от широколистните палми, вдигнали високо своите перести глави, и от лъчите на слънцето, които вече се провираха тук и там между тях. «Господи, кое е реалното? Къде съм аз? Кой съм? Какво е именно всичко това? » Така си мислех аз и си щипех ухото, за да се убедя, че не спя.
към текста >>

64. ПРИКАЗКАТА ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

На маса от бял мрамор - запалена свещ - светлинката, която съзря отдалеч.
Отначало вика, търси своите другари, а после, като видя, че без отговор остава всичко, мълчаливо крачи... Тъмна бе нощта, но още по-тъмни - мислите на царския син, който едва пристъпяше, гладен, уморен, жаден, съсипан. И стори му се, че той е като елен, изгонен насила от своето леговище, който е изгубил посока и се лута без цел и надежда. Всеки трепет на листата караше да бие силно сърцето му... ами ако са разбойници? Най-после, след лутане и търсене, царският син излезе из гората и в далечината съзря малка светлинка Възрадва се той и с последни сили тръгна към нея. Ето, пред него - малка хубава колиба. На маса от бял мрамор - запалена свещ - светлинката, която съзря отдалеч. Царският син видя старец, наведен над масата, с голяма бяла брада и дълги бели коси, които като ореол красяха хубавото, голямо чело на мъдреца. Царският син се вгледа. От лицето на стареца лъхаше мъдрост, смирение, благост и мир. На масата пред него бе разтворена голяма книга, в която той четеше, измерваше с едната си ръка, а с другата си ръка чертаеше на друга отворена, още ненаписана, също тъй голяма книга. Странна се видя на царския син тая гледка и той се приближи тихо и се вгледа в стареца и в неговите странни книги и занятия.
към текста >>

65. XII. ПРИ ИЗВОРА «РЪЦЕТЕ»

Чучурът е мраморен - две ръце една до друга, през шепите им се струи водата.
XII. ПРИ ИЗВОРА «РЪЦЕТЕ» (стр. 329-334) След пладне ходихме на извора. Извор и чешма.102 Под голям камък, който прилича на нос на кораб, извира бистра, хубава студена вода. До нея е направена чешма с резервоар, който се грее от слънцето. Чучурът е мраморен - две ръце една до друга, през шепите им се струи водата. Насреща е острият връх на Харамията, а досами нас шуми водата на бистра като кристал река - вливат се горните езера в нашето. И тук Учителят, когото питаме за много работи, ни говори... Записах само отчасти някои истини. - «За Бога всяко противоречие е възможност за проявяване на Любовта. А Любовта е възможност за проявяване на живота, а животът - възможност за проявление на работа. Любовта в света е това, което примирява всички противоречия в живота.
към текста >>

66. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ

том XX Любомир Лулчев

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

Чешмата е имала корито, а на самата чешма е била направена от мрамор топка, за което са наричали тази чешма «Яйцето».
Вж «Изгревът», том IX, снимки 5, 6, 7. 25 Това е първоначален навес, впоследствие е направен на кухня. Вж «Изгревът», том IX, снимки 11,12,13. 26 Чешмата със Зодиака. В кръг са наредени на настилката знаците на Зодиака. Чешмата е имала корито, а на самата чешма е била направена от мрамор топка, за което са наричали тази чешма «Яйцето». 27 Това са т.нар. «6-тях упражнения», дадени от Учителя Дънов. Играят се всяка сутрин у дома и преди Паневритмия. 28 Това е кръгът на Паневритмията, която се играе от двойките. 29 Това е поздрав на Бялото Братство, придружен с формулите: «Няма любов като Божията Любов.
към текста >>

67. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

ТОМ 21

Българският войн се надвеси като орел над Цариград, огледа се във водите на Мраморно и Егейско морета, учуди света със своето самопожертвувание, но за голямо нещастие, нашата кекава дипломация учуди света със своята бездарщина и българският Войник се завърна съкрушен в своя роден край.
Ето ни нас пред тая Камара, в която преди 8 тежки години пратиха българина да мре. Народняци и цанковисти създадоха на нашето общество хубаво развлечение с обявяването на войната, защото, когато ние трябваше да идем да мрем, за да пазим Родината ни от разорение, тогава това общество ни кичеше с цветя, и даже и мулетата ни кичеха с цветя. С цветя, песни и с юдини целувки ни пращаха да мрем, и ние мряхме. Хубавите имена: Лозенград, Одрин, Чатапджа, Шар кьой и др. свидетелствуват за духа на българския войн, за неговото самопожертвувание. Българският войн се надвеси като орел над Цариград, огледа се във водите на Мраморно и Егейско морета, учуди света със своето самопожертвувание, но за голямо нещастие, нашата кекава дипломация учуди света със своята бездарщина и българският Войник се завърна съкрушен в своя роден край. Смелите борци, които записаха с топлата си и алена кръв светли страници в историята, останаха там в безименни гробове. Те умираха с пълна вяра, че техните близки не ще останат на пътя, че това правителство и това общество, което ги изпраща с цветя, песни и целувки, не ще оставят техните близки да скитат немили-недраги из България, С такива мечти те посрещнаха смъртта. На другите пък, които оставиха част от телата си, благодарното Отечество в знак на признателност дари по два-три кръста за храброст. То ги дари с кръстове за храброст, но и дари ги с патерици и изкуствени краища, и стъклени очи. Цели три години управляващите не обърнаха внимание на тях.
към текста >>

68. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Чудни скали и бели мрамори.
А наляво е пропастта към Харамията и Чистотата. Вървим и разговорите нямат край. Все за Тебе - Учителю любим! Стигаме Салоните! Тук е друг олтар в Рила! Чудни скали и бели мрамори. Бял и розов кварц! Тук идваха с палатка брат Борис Николов със съпругата му Мария. И колко пъти сме им идвали на гости. Играли сме и Паневритмия. А сестра Мария - все гости посрещаше.
към текста >>

69. 72. Велин Темелков

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

На мен(Светозар) като строител, често ми даваха задачи от разни министри да им правя облицовки, цокли и поводи настилки, стъпала от мрамор.
На десетия ден българите настъпват и го освобождават. Той остава в дома си до вечерта и пак заминава за фронта. От ротата, в която се числи, остават живи само той и командирът, с когото преди заминаването за фронта са на разговор при Учителя. След завръщането от войната Велин работи в „Каменна промишленост", грижи се за баща си Темелко и за музея на Учителя. * Виж « Изгревът» том VII стр. 434-435. На мен(Светозар) като строител, често ми даваха задачи от разни министри да им правя облицовки, цокли и поводи настилки, стъпала от мрамор. Размервах парчетата какви размери трябва да са. Даваха ми кола, закарвах ги в каменна промишленост при директора, на който министърът се е обадил по телефона. Той ме пращаше при отговорника на цеха Велин, с когото се познавахме отлично. Той веднага ми даваше престилка гумирана, ръкавици, и аз на диамантината си нарязвах на необходимите размери парчета мрамор. След това направо отивах при Велин и си свършвах работата.
към текста >>

Той веднага ми даваше престилка гумирана, ръкавици, и аз на диамантината си нарязвах на необходимите размери парчета мрамор.
* Виж « Изгревът» том VII стр. 434-435. На мен(Светозар) като строител, често ми даваха задачи от разни министри да им правя облицовки, цокли и поводи настилки, стъпала от мрамор. Размервах парчетата какви размери трябва да са. Даваха ми кола, закарвах ги в каменна промишленост при директора, на който министърът се е обадил по телефона. Той ме пращаше при отговорника на цеха Велин, с когото се познавахме отлично. Той веднага ми даваше престилка гумирана, ръкавици, и аз на диамантината си нарязвах на необходимите размери парчета мрамор. След това направо отивах при Велин и си свършвах работата. Бях много близък с баща му Темелко и Велин с радост ми услужваше каквото можеше. Той е много благодарен на Учителя, че му е спасил живота и изразява благодарността си с хубавото си отношение към братята и сестрите, които посещават дома им. След заминаването на брат Темелко, беседите спират, понеже и другите негови връстници от селото заминават. Велин посреща всички, които посещават музея на Учителя, с голямо разположение.
към текста >>

70. I. Планината - извор на сила

Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити.
Тази височина е 8000 метра. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност." /"Условия за растене", с. 57/. Името Рила, или на славянски език Дункас означава Планина на много води, за разлика например от нейната северна предпланина Верила, която е безводна. По строеж Рила няма голямо разнообразие от скални формации. Тя е изградена от най-старите скали, срещани в България - метаморфните, които имат предкамбрийска, или архайска възраст. Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити. Други скални съставки са палеозойските гранити - по високите части, и гранитогнайсите в по-ниските. Най-младите скали са от кватернерния период и се оформят като гланциални наслаги - скали, слабо споени, образувани от ледниковата дейност и натрупани на големи и малки морени, и делувиални наслаги, във вид на сипеи, насипи и пясъчно-глинести материали. Срещат се и някои полускъпоценни камъни, рубини и др. Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц. Структурата на Рила има много тектонически особености.
към текста >>

71. 2. Чешмата Ръцете,които дават

На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата.
Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. *Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23 Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им. Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място. На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога. От южната страна е изсечен следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."* Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре.
към текста >>

72. 1. Плутон - Нептун

дългата стена: от Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море, наречена сполучливо от воинстващите българи „паметник на страхливостта".
Често хуните навлизали и в Римската империя. Прабългарите, принадлежащи към тюрско-алтаирската езикова и етническа общност, живеещи в западен Сибир, по долината на река Иртиш, се придвижили към източна Европа и се установили за дълго време в земите северно от Кавказ. Те постоянно водили борби срещу разрухата и за оцеляването им, притиснати от степните тюрско-номадски народи, Византия, Иран, Армения и славяните. Прабългарите са били бързо подвижна конница и започнали системно да нападат Византия. Тя се принудила да издигне през 513 г. дългата стена: от Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море, наречена сполучливо от воинстващите българи „паметник на страхливостта". Българите били покорени и включени в силния западнотюрски хаганат. След продължителна борба и накрая под предводителството на хан Кубрат в 632 г. българите успели да се освободят и създават могъщ племенен съюз, наречен от византийците „Старата голяма България". Това става при Плутон опозиция Нептун в 632 г. Кубрат на младини прекарал дълго време във византийската столица, където се учил и след освобождението на българите си заздравил връзките с византийската империя.
към текста >>

73. 2. НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРИМИРЯТ ДВЕ ИДЕИ, КОИТО СЕ СБЛЪСКВАТ

То е същото, като ваятелят да работи с чук върху мрамор, без да отчупи някое парче.
За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила; тази сила не е друго, а човешкият дух, взет в широк смисъл, сила разумна, която работи и гради съобразно с Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и да се развива; Бог не обича старите мехове. Той ги туря в долните изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Когато възприемете новото учение, вие се лъжете, ако мислите, че то няма да ферментира у вас, че ще останете същите човеци - това е невъзможно. То е същото, като ваятелят да работи с чук върху мрамор, без да отчупи някое парче. Много парчета ще отхвръкнат, наляво и надясно, и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да не ги удари някое парче по главата. Не е виноват ваятелят, а старите хора, ако не се отстранят." „Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех", защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е стар мех, който не е могъл да издържи новото вино - новото учение. Не може да се примирят две идеи, които се сблъскват. Моисеевият закон казва: зъб за зъб, и око за око, но според Христовото учение, законът е тъкмо обратен - да любим враговете си; ако ни ударят от едната страна, да обърнем и другата.
към текста >>

74. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Искам през тази година да бъдете чешми от мрамор.
Да сме една чешма. Направил я Господ да тече, да дава. Ще изхвърлим канелата[12] навън. Силните чешми изхвърлят канелките навън, а слабите имат канелка. Щом си силен, хвърли канелката; а щом си слаб, имаш канелка. Искам през тази година да бъдете чешми от мрамор. Курните[13] ви да бъдат широки и да тече вода. Мраморните чешми имат смисъл, когато тече хубава вода. А когато има мраморна чешма и цицерика?! Хубав мрамор без никакъв порок. Най-хубавата вода.
към текста >>

Мраморните чешми имат смисъл, когато тече хубава вода.
Ще изхвърлим канелата[12] навън. Силните чешми изхвърлят канелките навън, а слабите имат канелка. Щом си силен, хвърли канелката; а щом си слаб, имаш канелка. Искам през тази година да бъдете чешми от мрамор. Курните[13] ви да бъдат широки и да тече вода. Мраморните чешми имат смисъл, когато тече хубава вода. А когато има мраморна чешма и цицерика?! Хубав мрамор без никакъв порок. Най-хубавата вода. Който пие от тази вода, всичките му болести ще изчезнат. Това го пожелава Бог, ангелите и добрите хора.
към текста >>

А когато има мраморна чешма и цицерика?!
Силните чешми изхвърлят канелките навън, а слабите имат канелка. Щом си силен, хвърли канелката; а щом си слаб, имаш канелка. Искам през тази година да бъдете чешми от мрамор. Курните[13] ви да бъдат широки и да тече вода. Мраморните чешми имат смисъл, когато тече хубава вода. А когато има мраморна чешма и цицерика?! Хубав мрамор без никакъв порок. Най-хубавата вода. Който пие от тази вода, всичките му болести ще изчезнат. Това го пожелава Бог, ангелите и добрите хора. Всички изговорихме (3 пъти): - ДА БЪДЕ ИМЕТО БОЖИЕ БЛАГОСЛОВЕНО!
към текста >>

Хубав мрамор без никакъв порок.
Щом си силен, хвърли канелката; а щом си слаб, имаш канелка. Искам през тази година да бъдете чешми от мрамор. Курните[13] ви да бъдат широки и да тече вода. Мраморните чешми имат смисъл, когато тече хубава вода. А когато има мраморна чешма и цицерика?! Хубав мрамор без никакъв порок. Най-хубавата вода. Който пие от тази вода, всичките му болести ще изчезнат. Това го пожелава Бог, ангелите и добрите хора. Всички изговорихме (3 пъти): - ДА БЪДЕ ИМЕТО БОЖИЕ БЛАГОСЛОВЕНО! * * * Възлюблени сестри, Благодаря за милите привети, които ми изпратихте по сестра Иванова и в писмото.
към текста >>

75. 56. ПРЕМИЯТА ЗА МОЗАЙКАДЖИЙСКАТА БРИГАДА

Сава Симеонов

ТОМ 23

Правехме стъпалата с чер мрамор и ги полирахме, след това ги закарвахме за монтаж на обекта.
Идваха със служебната си кола и ме взимаха и ме закарваха на обекта. А тогава бе излязло нареждане от властта, че който живее в апартамент, който е национализиран след 1947 г., да си построят собствени жилища. И Кискинов си строеше такова жилище според този закон. Преди това работех към министерството на транспорта, по строежите, а той им беше шеф. Аз умеех да работя с чук и можех да вдигам тежести. Правехме стъпалата с чер мрамор и ги полирахме, след това ги закарвахме за монтаж на обекта. Аз бях този, който правеше монтажа на стъпалата. И Кискинов, като минаваше и ме оглеждаше, виждаше, че само аз ги работя. Затова, като завършихме стъпалата, като направихме мозайките по коридорите, на него много му хареса и каза: - Трябва да дадем премия на бригадата. Аз се обаждам: - Не искаме премия, а да ни уволните всичките. - Защо да ви уволнявам?
към текста >>

76. II. ИСТИНСКА ПРИКАЗКА: ЧУТА МОЛИТВА

Невена Неделчева

ТОМ 23

Палатите, в които живеях, бяха от розов мрамор, но в тях живееше тиранин господар.
Каквото поисквах - протягах ръка - и аз го имах. Тогава аз се усмихвах и тази усмивка сразяваше всички. Аз бях цар - свободен, а другите бяха роби - под моята власт. И когато умрях, чух как всички си отдъхнаха с облекчение... Минаха години, стотици може би. Родих се млад и силен, но бях роб. Палатите, в които живеях, бяха от розов мрамор, но в тях живееше тиранин господар. Аз тичах, работех от сутрин до вечер и не сварвах да изпълнявам хилядите заповеди, с които ме отрупваха. И често в моите гърди пламваше огънят на негодуванието, в очите ми блясваше мълния, но аз стисках зъби и юмруци безсилен - аз бях роб. Всякога, когато престъпвах мярката на позволеното за роба, моите ръце се заключваха в железа и аз лежах с дни във влажна тъмница. Там, всред студ и влага, питах, питах: Защо се родих и защо живея? Кой ме прати на земята и защо?
към текста >>

77. БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Вижда се мястото, постлано с дребни камъчета от мрамор, чрез които Учителят е отворил Вторият фронт на войната през м.
Отляво: 1. Весела Несторова, 2. Косена, дъщерята на Темелко, 3. Юрданка Жекова, 4......... 5. Отзад е Гради Минчев, който поради високият си ръст стърчи над тях. Вижда се мястото, постлано с дребни камъчета от мрамор, чрез които Учителят е отворил Вторият фронт на войната през м. юни 1944 г. (5 юни 1944 п). Те стигат до краката на Юрданка. Снимка № 147. Изворът и коритото на "Изворът на Доброто" Снимка № 148.
към текста >>

78. 30. Теглата ни бяха много, въпреки, че ни водеха на църква и слушахме орган

Приличаше на хубава мраморна статуя.
Веднъж получих четворка и мис Пери ме извика и хубаво ми се накара. Неделен ден ходехме два пъти на църква. Сутрин в десет часа, наредени две по две, влизахме тихо и заемахме местата си по пейките. Мис Търнър свиреше на орган. Тя бе красива, млада жена, с чудни, като на сърна, кестеняви очи и бледа, кадифена кожа. Приличаше на хубава мраморна статуя. Ние всички й се любувахме на красотата. Но тя винаги се държеше с достойнство и високо самочувствие. Вечер церемонията се повтаряше, но ние повечето дремехме по пейките, защото бяхме винаги уморени.
към текста >>

79. 76. Учителят пристигна чрез облака на 7-те рилски езера

Весела Несторова

Старата ми глава, като от мрамор със съвършени черти, бе положена на земята.
Едва оставил дрехата си в палатката, Той тръгна към изворчето. Ликувах при мисълта, че ще го намери кристално чисто и подредено. На 9-ти срещу 10-ти юли имах странен сън. Мъж и жена ми бяха направили операция, като отрязали старата ми глава и поставили нова глава на мястото й, което струва 5000 лева. Като се огледах, видях се със златни къдрици, големи сини очи и розови страни. Старата ми глава, като от мрамор със съвършени черти, бе положена на земята. Казаха ми, че тази операция може да се извърши само веднъж. На другия ден попитах брат Боев /Боян Боев - главен стенограф, ученик на Учителя - авт. бел./ за значението на съня. "Новата глава е съвършения нов човек, а трите нули след петорката означават добрите условия, които ще ти се дават в трите свята: физически, умствен, духовен и Божествен. Ще придобиеш ново съзнание." В.К.: Да, тука сега на с.
към текста >>

80. 85. Опишете каквото сте видели и преживели

Весела Несторова

Навсякъде Той отвори пътя на изворите и ги постла с бял мрамор.
Той спокойно и радостно може да посещава незримите от човешко око градини, които е изработил в нас, в които всяко цъфнало цветче най-напред праща Нему уханието си и всеки узрял плод пада най-напред пред Неговите святи нозе. За какво му са тогава земните градини, където най-слабата слана убива ароматния нежен цвят и червеят изяжда най-сладкия плод? Нима не песнопеят душите ни чудните небесни мелодии, които изля пред нас, свалени от най-висшите светове, за да ни развесели и повдигне? Те, като небесен птичи хор, ще Му пеят тези песни през вечността - и кой може да заглуши тази нестихваща хармония, с която ни изпълни? И камъните проляха кристални води и запяха песента на живота в планини и долини. Навсякъде Той отвори пътя на изворите и ги постла с бял мрамор. Навсякъде, където мина, остави незаличимите си следи на възвишен и съвършен живот, какъвто нашата планета не познава. Ако Христос изяви Бога в три години, Учителят Го изяви петнадесет пъти по-дълго в земно време, а безкрайно дълго в небесно време, защото вечно ще живее на тази планета, и когато тя се прибере в първоначалния си дом, ще поднесе всичко на Твореца като узрял плод пред нозете му, защото Синът Му е възрастил всичко, което Отец първоначално е посял на земята. Кой може да опише безсмъртния образ на Учителя? Хилядолетията ще Го славят, още е много рано да говорим за Него. И ако съм се осмелила да напиша тези редове за Него, то е защото дълбоко чувствам, че Той съизволява в това.
към текста >>

81. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Благодарение естествената преграда, която представлява самата река, висотата на южните брегове и отбранителните качества на турската войска, българската ще може да бъде не само задържана, но дори и изтощена от напразни опити в продължение на цял месец и в туй време ще пристигне и се уреди цялата турска армия, дошла от азиатските провинции през Цариград, Мраморно море и Галиполи.
- В края на тези 15 дена българската армия трябва да стигне до морето; останалата турска войска и да се трупа колкото иска зад морето тя ще е вече безвредна. Да се смята, че България може да се бие в Турция с цели армии би било абсурд. Ние можеше да разчитаме само на сега благоприятни, обстоятелството разделянето на Турция на две от Босфора и Дарданелите. Иначе войната с Турция беше невъзможна. Това обстоятелство като е имал в предвид, генералният маршал фондер Голц паша (според недавнашна една негова стратегия в един немски журнал) е бил съставил такъв план за действие в една война с нас: Турците ще оставят всякакъв Одрин и Лозенград и ще срещнат атаките на българите. Благодарение естествената преграда, която представлява самата река, висотата на южните брегове и отбранителните качества на турската войска, българската ще може да бъде не само задържана, но дори и изтощена от напразни опити в продължение на цял месец и в туй време ще пристигне и се уреди цялата турска армия, дошла от азиатските провинции през Цариград, Мраморно море и Галиполи. И на четиридесет и петия ден вече повеждай турските войски напред и безпрепятствено ги заведи дори до Дунава. Ние трябва да благодарим на Провидението, че през августа, преди войната, паднаха младотурците и дадоха Кямил и Назъм наши. Последният мразеше немците; планът на фондер Голца той намираше за предателски - как ще оставят Одрин и Лозенград, как ще оставят гяурски крак да тъпчи турска земя и особено Султан Селим джамия! При това, старотурците си се носеха със славата на своите първи султани и войска, и смятаха за несериозна нашата сила; те бяха убедени, че даже без подготовка ще пометат нищожна България, както направиха 1876 год. със Сърбия и в 1897 год.
към текста >>

82. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

Попов от 23 март 1917 година, от хан Мраморица, Командира на 3-й пех.
- Не, е единствения отговор. Той бе сломен..., без успех останаха неговите бесни атаки... Готовите при Битоля камиони за напредване към Прилеп, се върнаха обратно в Солун... Генерал Сарай бе съкрушен от Бдинци... Кабинета Бриян подаде оставка и може би вярно "казваха нам германците" - "Бдинци свалиха Брияна! " Все за резултата от тия боеве, Бдинци получиха заради своята издръжливост много поздравителни писма и телеграми, както служебни, така и частни. За ценността на проявените добродетели от Бдинския полк, при изпълнението на своя племенен дълг, ще си позволим да цитираме само три документа, а да оставим читателя сам да потърси основните елементи, които в своето съединение са дали добитите резултати след неравния осемдневен бой. Това са: 1/ Заповедта до 1/6 бригада № 89 от 19 март 1917 година; 2/ Писмо от г. Н.Т. Попов от 23 март 1917 година, от хан Мраморица, Командира на 3-й пех. Бдински полк; 3/ Поздрава от Македонската дивизия от Беласица до героите Бдници.... През юний 1917 година, 3-й пех. Бдински полк зае нов боен участък пред с. Братиндол - западно от Битоля, перпендикулярно на шосето Битоля - Ресен и простиращ се до северния склон на Червената стена, или така наречения "Равнинен участък". По двата му фланга противника имаше командующе положение: отляво, разположението му по южните склонове на масив 1248 и отдясно му по североизточните склонове на Червената стена, южно от с.с. Търнава и Магарево..., курортните места на Битолчани..., Така, че полка бе разположен в една низина, гдето движението денем бе невъзможно - всяко движение на единичен човек се забелязваше и веднага обстрелваше от противника... Това бе трудно поносим тормоз, но трябваше да се понася и това изпитание на издръжливост и търпение от безропотния Бдинец... Моралният стабилитет на полка и тук бе на големи изпитания.
към текста >>

83. 1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА (Балада)

Минчо Сотиров

Изведнъж едно сияние заигра в ефирни вълни по склоновете на каменистия гребен и в неговия ослепителен блясък в светлорозов воал протегна мраморна ръка призрак, увенчан с корона от лаври.
В ушите ми още бучи трясъкът на бомбите и гранатите, пискливото и пронизително свистене на куршумите, тътнежът на земетръса, предизвикан от дружните топовни гърмежи на българските скорострелни батареи. При жумяща лампа, навел глава над моя дневник, клепачите се затварят от преумора, ръцете инстинктивно тършуват импровизираното легло. И моят дух се понася в обятията на Морфея под тежестта на кошмара, налегнал ме за кратък само миг... И ето същият чукар, и пак така тайнствен, величествен - горд и могъщ. И на същото място, гдето видях много кръв, земята я бе попила и там бяха нацъфтели първопролетни минзухари. Зефирът гальовно поклащаше срамежливите им морави главички. Изведнъж едно сияние заигра в ефирни вълни по склоновете на каменистия гребен и в неговия ослепителен блясък в светлорозов воал протегна мраморна ръка призрак, увенчан с корона от лаври. "Кажи ми, небесно величие, кажи ми, Богиньо, коя си ти, кое е твоето име и защо си толкоз хубава? " - "Аз не съм Богиня, A3 СЪМ БЪЛГАРИЯ! " - "Мила Българийо, майко, аз не съм те виждал така хубава, позволи ми да падна в твоите крака, да целуна ръцете ти и да те прегърна! Защо твоята уста е кървава, майко, и защо, когато си толкоз хубава, ръцете и нозете ти са покрити с рани? " "Тези рани, дете, са от веригите, що носих дълги години, но те ще заздравеят скоро, защото моите синове, българските синове, разкъсаха тези вериги за вечни времена и възвърнаха моята сила и моята младост, а кръвта, що багри устата ми, е от кървавите чела на моите достойни синове, които тук целунах!
към текста >>

84. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)
Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт. Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери. 23.III.1917 г. Н. Т. Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)
към текста >>

85. 1.10. НА БДИНЦИ

Н. Т. Попов

Петър Кръстев, о.з. полковник

Хан Мраморница по шосето Битоля - Крушево 25.III.1917 г.
Попов Г-ну подполковнику М. Сотирову (По случай непосредственото му участие в отбиването на атаките след осмодневния барабанен артилерийски бой на висотата 1248) Бдинци, Лъвове титани Наша слава непобедна, Що се носи от балкани И до хижата последна. Вас Ви Сливница познава От победата гръмовна; За България тогава Храбростта ви бе чутовна, При Чаталжа с лъвска сила Вражеската мощ сломихте, А при Струма бистра, мила Родний край с венци покрихте. Днес при Битоля прославен - Древността ни от дедите - В осмодневен бой неравен Разгромихте вий вразите; Там, де вий сте трепет леден Враговете ни сковава, Зер часът им вече последен В боя с вас за тях настава. Бдинци! Лъвове, титани Наша слава непобедна, Що се носи от балкани И до хижата последна. Хан Мраморница по шосето Битоля - Крушево 25.III.1917 г.
към текста >>

86. 3. С БДИНЦИ В БОЯ ПРЕЗ 1915-1918 г. 3.1. СОФИЯ ИЛИ СМЪРТ!

ноемврий нашата армия се изправи между Черното и Мраморно морета на линията Деркос-Буюк Чекмедже и почна да слага своите съкрушителни удари върху врага.
октомврий, турската многочислена, добре въоръжена и модерно екипирана с всичко необходимо армия, бе в паническо и безредно отстъпление на изток, като бе посяла изминатото пространство с много оръдия, оръжия, купища артилерийски снаряди, обозни коли и много домашни багажи, хвърлени от населението, бягащо, заедно с нея. Настигната при Люле Бургас, където се успяла добре да се укрепи на силни позиции след тридневни кървави боеве, тя бе отново разбита и принудена да отстъпи в същото паническо безредие към Чаталджа - желязната врата на самия Цариград, където почва веднага да се преустройва и засилва бързо съществуващата крепост с нови съоръжения, за да спре българското победоносно шествие към свещения им град. Поради извънредно лошото време, липсата на какви да е пътища и развилнялата се в страхотни размери холера, движението на нашите войски ставаше извънредно трудно из дълбоките калища и през пълноводните от непрестанните дъждове напречни рекички. Това даде достатъчно време на разбитите азиатски пълчища, да се отново организират и застанат пред нас като стена, зад която трупаха все нови и нови пълчища, които като пороища бликаха из обширна и дълбока Азия. В началото на м. ноемврий нашата армия се изправи между Черното и Мраморно морета на линията Деркос-Буюк Чекмедже и почна да слага своите съкрушителни удари върху врага. На 4-и и 5-и ноемврий нападателните си действия Бдинци бяха насочили срещу центъра на страшната позиция - редута "Махмудие" и се врязаха като клин в предните му окопи, далече откъснати и издадени напред пред другите части. Тук те бяха изложени на ударите на противника от всички страни, а от редута "Каракол-нокта" ги обсипваха с огън и в гърба. Обаче, получили заповед да отстъпят и се подравнят със съседите си, те смело извършиха това и на 6.XI. макар с тежки кървави загуби завзеха източния край на хълма, върху когото е разположено селото Езетин - вече в развалини и почнаха укрепяването си. По висши съображения нашата офанзива бе спряна и частите по цялата бойна линия продължиха укрепяването и преустройването си.
към текста >>

87. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети.
А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх! Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен! На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни. Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството. Отечество, люлка на моите отци Отечество, люлка на моите отци, На мойте герои, народни светци.
към текста >>

88. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

И там едно, има го и на картите Иподима, до Мидия, която после турците искаха граница, Мидия на Черно море и Енос на Мраморно море да ни дадат.
В: Сега, фактически неговите боеве на неговата дружина кои бяха? Д: При Малко Търново. Той освободи Малко Търново. Даже доколкото си спомням имало е улица на негово име "Капитан Сотиров". И оттам продължава по крайбрежието, надолу се спуска вече, не среща нали противник, те доста изненадани били, когато превземат Малко Търново. И там едно, има го и на картите Иподима, до Мидия, която после турците искаха граница, Мидия на Черно море и Енос на Мраморно море да ни дадат. В: Това какво е било точно? Д: Село Подима. В: То е било укрепено от турците ли, как? Д: Те там правят десант турците с три гемии, които нашите, моят баща и войската му са изчакали, защото те са били с бирдани повече, не с тези маузеровите пушки. В: А бирдани, те са пушки от ...?
към текста >>

Той предпочете да работи, имаше един наш приятел италианец Алфиери Бертоли - мозайка, изкуствен мрамор, и верно, че вадеха дето се казва луди пари, но беше независим, когато иска работи, когато иска не работи.
Д: Ами грешка. Учителя държеше да се работи. Правеха го това, за да не бъдат зависими. Борис Николов например естествена история е завършил. Също са го канили за асистент, много познания. Той предпочете да работи, имаше един наш приятел италианец Алфиери Бертоли - мозайка, изкуствен мрамор, и верно, че вадеха дето се казва луди пари, но беше независим, когато иска работи, когато иска не работи. За мене туй разбира се, текоха осигуровките след време. Но никой не мислеше за тези привилегии, които чиновника ще има след време. Много от нашите приятели, даже и аз 3 години работех с тях, с Бертоли. На онова време 75-80 лв. надница плащаше Бертоли - голяма надница плащаше Бертоли.
към текста >>

Беше голям майстор на мозайка, изкуствен мрамор.
XVI, снимка № 13; т. XXII, снимка № 69] Д: Петров е наш приятел, в Общината работеше, в Секретариата нещо, голям човек, много работи обслужваше, за данъците. И спомням си Учителят казваше: "Питайте брат Начо Петров." Деен беше, деен. Д: Горе беряхме лешници. Аз там съм брал много лешници - 10 кила. Беше голям майстор на мозайка, изкуствен мрамор. Аз съм работел при него 4-5 години, когато ходех на лекции в Университета. Заран на лекции, следобед при него. Плащаше много добре за онова време - 75 лв. надница даваше. В: А това не е малко?
към текста >>

89. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

През 1929 г., когато лагерувахме на Седемте Рилски езера беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце, изкусно направени, през които течеше водата.
Бялото Братство направи своя ежегоден лагер на Седемте езера на Рила. Ясно е, че войната не е почнала. В: "Изгревът", т. I, с. 448. Д: Страница 449. През 1929 г., когато лагерувахме на Седемте Рилски езера беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце, изкусно направени, през които течеше водата. Не е 1929-та, а е 1932-ра година, защото аз през 1930-та година за пръв път отидох на езерата, чешмата не беше направена. Може би 1930-та година, или 1931-ва година е направена чешмата, не 29-та година. В: Защото 1929-та година е първата екскурзия. Д: Екскурзия, не летуване. В: Да, първата екскурзия е 1929-та година, и мисля, че 30-та година те откриват чешмата на следващата година и надписа, който е в момента.
към текста >>

90. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ечат стъпките ми по мраморния под.
Усещам сълзи в очите си. И Рамаданов ми се зарадва: - Хе, къде се губиш, младо момиче? Борисовата градина сякаш е рай; по лехи и пътеки цъфнали храсти - червени, бели, розови, жълти. Толкоз рози и теменуги, толкоз свежест! Влизам в „Александър Невски”. Ечат стъпките ми по мраморния под. Гледам по стените. Нарисувани стени. Не ми се харесват. Липсва всяко художество. Приличат на залепена хартия.
към текста >>

91. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Вътре е оставена мраморна мивка с голямо огледало, също и красиво нощно долапче.
Вътре има и чешма. Взимам четка и вода, и първо измивам стените. После баданосвам с вар - преди мене живял някой си цигулар чех Слайо. Мия, тичам, трепя се до полунощ, до съмване. До сутринта стаята е наредена, спретната, кокетна даже. Вътре е оставена мраморна мивка с голямо огледало, също и красиво нощно долапче. Квартирата ми блести от белота. На добре запазената печка ври чай, също и супа за обяд. Хубаво. Неочаквано хубаво. Герда отива при децата, защото нейната стая ще се даде на Зорнициния брат. Всичко добре, но как ще плащам наема.
към текста >>

В стаята ми сега има етажерка за книги, масичка от изкуствен мрамор в кухнята и голям градински стол с бяла боя и зелено седалище.
Всичко измивам да лъсне; чак двора поливам с вода. Обличам се празнично и чакам. Ето го,той идва със зачервени бузи и държи ръката ми. Дали не му мириша цялата на „сънлайт”. Смее се и ме гледа. В стаята ми сега има етажерка за книги, масичка от изкуствен мрамор в кухнята и голям градински стол с бяла боя и зелено седалище. Поставила съм пъстра вълнена възглавница да седне той. Не можем вече да бъдем раздалечени. До него съм. Той взима ръката ми и тихо казва: - Нека бъдем вече на „ти”. Нарича ме Taube [(нем.) гълъбица].
към текста >>

А брат Бертоли, със свойствения му навален италиански акцент каза: „Но и ние ще я зарадваме с нещо.” Подир някой ден от тази случка, ето че ме търсят две момчета; едното ми носи хубавата етажерка с четирите широки рафтчета, а другото мраморната масичка с чекмедженце.
Как се зарадваха като видяха всичко готово! Ех, какви благословии получих - една да ме стигне, стига ми. След някой ден сме на екскурзия. Настигваме се по стръмнините и с тях. Пак похвали, пак благодарности и благословии. А брат Бертоли, със свойствения му навален италиански акцент каза: „Но и ние ще я зарадваме с нещо.” Подир някой ден от тази случка, ето че ме търсят две момчета; едното ми носи хубавата етажерка с четирите широки рафтчета, а другото мраморната масичка с чекмедженце. Когато идва с писмото на Адела от Палермо, а сетне да вземе отговора ми до нея, за да го преведе, човекът, брат Бертоли е видял, че си нямам масичка, а досетил се е, че не ще ми е излишна и една етажерка. Михаил се прилепи към Богомил и често идва да си гугуцат до среди нощи. Тръпки ме побиват от този човек - също като от дявол. За мене той е само магесник и нищо повече, макар че се е примъкнал в Школата и като оногова с „литературната” школа е дошел да руши „калето” отвътре. Работа, учене, работа, учене и... глад.
към текста >>

92. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Това Ваше видение много прилича на онова що имам аз да Ви опиша: И аз видях своята „Асавита” при нейният мраморен дворец, бях посрещната от нея в преддверието му и дълго се разговаряхме като отдавнашни приятели; там бе и извора с кристално бистрата вода, от която вкусих, за да помня винаги красотата на това събитие.
Всред страданията растем и след скърбите ни радости пътуват, тъй че малко още търпение. Каквито и да са причините на това, да благодарим, че Небото чрез своите ангели смекчава всичко и ни помага. 4 октомври [ноември] 1927 г. Стигам най-после до сънят Ви. Радвам се заедно с Вас, че Ви е показано величието на Асавита, че символично Ви е представено отношението й към Вас и добродетелите, които тя желае да приемете. Това Ваше видение много прилича на онова що имам аз да Ви опиша: И аз видях своята „Асавита” при нейният мраморен дворец, бях посрещната от нея в преддверието му и дълго се разговаряхме като отдавнашни приятели; там бе и извора с кристално бистрата вода, от която вкусих, за да помня винаги красотата на това събитие. Така и Вий ще помните преживяното и ще желаем пак някога да срещнем Асавита, да ни въведе тя във вътрешните покои на своя дворец, гдето Любов, Мъдрост и Истина владеят. Амин. Искам да Ви кажа впечатленията ми и от последните Ви две стихотворения. Те говорят за Вашите състояния, тъй че аз доста се запитвах кои схващате като „мъчители”, кой е „палача”, описан в „Лама Савахтани”? Опитът Ви с хекзаметричния стих е израз на поетична смелост. Като помислих малко за едно сравнение между древните и нови стихосложения, оприличих Ви на един скулптор, който по свой избор изработва статуята си от гипс или от мрамор.
към текста >>

Като помислих малко за едно сравнение между древните и нови стихосложения, оприличих Ви на един скулптор, който по свой избор изработва статуята си от гипс или от мрамор.
Това Ваше видение много прилича на онова що имам аз да Ви опиша: И аз видях своята „Асавита” при нейният мраморен дворец, бях посрещната от нея в преддверието му и дълго се разговаряхме като отдавнашни приятели; там бе и извора с кристално бистрата вода, от която вкусих, за да помня винаги красотата на това събитие. Така и Вий ще помните преживяното и ще желаем пак някога да срещнем Асавита, да ни въведе тя във вътрешните покои на своя дворец, гдето Любов, Мъдрост и Истина владеят. Амин. Искам да Ви кажа впечатленията ми и от последните Ви две стихотворения. Те говорят за Вашите състояния, тъй че аз доста се запитвах кои схващате като „мъчители”, кой е „палача”, описан в „Лама Савахтани”? Опитът Ви с хекзаметричния стих е израз на поетична смелост. Като помислих малко за едно сравнение между древните и нови стихосложения, оприличих Ви на един скулптор, който по свой избор изработва статуята си от гипс или от мрамор. В древното време Хомир пишеше със стих хекзаметър, а съвременниците му създадоха от мрамор най-ценните статуи и до ден днешен! Днес е векът на гипсовите отливки и модерния стих; силата им е само за днешно време. Затова пък музиката, която сега се заражда в човечеството седи по-високо от древните, тя в своето развитие ще се запази за бъдните поколения. Това са волни мисли, от моя страна, тъй че свободни сте още да ги оформите и отидете по-нататък. Сериозните Ваши работи, добре е да пишете на модерен стих, за да сте по-достъпна.
към текста >>

В древното време Хомир пишеше със стих хекзаметър, а съвременниците му създадоха от мрамор най-ценните статуи и до ден днешен!
Така и Вий ще помните преживяното и ще желаем пак някога да срещнем Асавита, да ни въведе тя във вътрешните покои на своя дворец, гдето Любов, Мъдрост и Истина владеят. Амин. Искам да Ви кажа впечатленията ми и от последните Ви две стихотворения. Те говорят за Вашите състояния, тъй че аз доста се запитвах кои схващате като „мъчители”, кой е „палача”, описан в „Лама Савахтани”? Опитът Ви с хекзаметричния стих е израз на поетична смелост. Като помислих малко за едно сравнение между древните и нови стихосложения, оприличих Ви на един скулптор, който по свой избор изработва статуята си от гипс или от мрамор. В древното време Хомир пишеше със стих хекзаметър, а съвременниците му създадоха от мрамор най-ценните статуи и до ден днешен! Днес е векът на гипсовите отливки и модерния стих; силата им е само за днешно време. Затова пък музиката, която сега се заражда в човечеството седи по-високо от древните, тя в своето развитие ще се запази за бъдните поколения. Това са волни мисли, от моя страна, тъй че свободни сте още да ги оформите и отидете по-нататък. Сериозните Ваши работи, добре е да пишете на модерен стих, за да сте по-достъпна. Бих желала, при случай да ми съобщите как Ви се видя беседата „Великите хора”, а така също намерихте ли нещо ценно и в темите.
към текста >>

93. 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Бистрата й катб сълза струя пълни мраморното коритце.
Червени ягодички надничат узрели и канят към себе си. Нито следа от бурята. Напротив, въздухът по-ароматичен, по-свеж и приятен пълни гърдите с обилен живот. Не усетихме как през Симеоновските нивя слязохме към Изгрева. Отбиваме се на новата чешмичка, що Учителят прави към Ловния парк. Бистрата й катб сълза струя пълни мраморното коритце. Младежи си правят снимки. Жадни хора чакат за ред да наквасят гърлата си от тънкия бистър чучур, насядали около новата чешмичка. А там доскоро дълбоки кални блата едвам се изгазваха. Сега тук е красиво - няма кал, няма мътно блато,а гладки червени и бели циментови плочи по които можеш безгрижно да стъпваш. Някоя мила ръка е турила на подставката саксия с кичест розов карамфил... Наблизо младо момче замислено над отворена книга.
към текста >>

94. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Сега вместо дървен чучур, е донесен мраморен - във вид на две съединени шъпи, от които пада изобилната струя.
Днес Учителят нареди коренно почистване на бивака; жилищата и всички обслужващи ни места. Кипи работа. Без нас тук са станували черда коне, та доста работа ни се отвори. Но, стотици чифта ръце не са малко, зад които грее едно общо сърце, пълно с обич и признателност към Учителя. Коренно преобразование и на Белия Извор. Сега вместо дървен чучур, е донесен мраморен - във вид на две съединени шъпи, от които пада изобилната струя. Всички „садива” покрай него са отстранени, а млечно бели късове кварц отвред се сипят към него, които Учителят майсторски и грижовно нарежда покрай бистрите му води. Наистина, така с камъните е по-хубаво, а иначе ще се завъди жабуняк. С каква радост и с колко много песни разхубавяваме нашата Рилска чешма! Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една идея. Под „Царските особи” е Народното събрание - сиви големи гранитни късове, в които се събира вода от дъжда и са тъй удобни за сядане.
към текста >>

Най-после, при множество радостни погледи, при бодрите ни провиквания, в присъствието на Учителя, камъкът биде поставен точно върху мраморните Ръце, за да налягат чучура.
След това сме при Белия извор. На бързо скована тарга, братя донасят един голям къс млечно бял кварц. Отдалече е донесен на тарга от 12 души той. През много стръмни и опасни места са минали носачите му, докато го донесат. Дори по мочурища са газили; цели увърдаляни в кал, едвам са го измъкнали от едно тресавище. Най-после, при множество радостни погледи, при бодрите ни провиквания, в присъствието на Учителя, камъкът биде поставен точно върху мраморните Ръце, за да налягат чучура. Колко хубав и на място вече блестеше тук новия пазач на чучура - вековен пленник на калното блато - съсед и здраво звено между Царят и Царицата... БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ: За откриването и построяването на извора „Ръцете” на 7-те рилски езера при 2-то езеро виж в: 1. „Изгревът т. I, с. 556-558 - текст от Елена Андреева. 2. „Изгревът т.
към текста >>

95. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

Тя пак събира вода в своите нови, мраморни шъпи и вика на жедните: „Елате, пийте кристално чиста вода!
Клековете се бялнали от пране. На друго място дежурните мият казани, тави. Едни чистят бивака, целият бивак - да няма нигде следа от безпорядък. Някои братя оправят пътищата - за да не се хлъзнат конете, да не падат. Поправи се и развалената от туристи наша бяла чешмичка - цялата от кварцови уломъци. Тя пак събира вода в своите нови, мраморни шъпи и вика на жедните: „Елате, пийте кристално чиста вода! ” Тя извира под онзи камък, приличащ на кораб. Върху нея са издълбани червена котва, червени букви - тихи повеления от Учителя: .... (Борис да ги впише) А словото на Учителя звучи вълшебно тук. Четем сами, четем си един друг - радваме се, препрочитаме, подчертаваме. Някой донел немски, френски, италиански преводи, дори и английски. Има преводи и на есперанто.
към текста >>

96. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли