Търсене в текстове за 'Мрак'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 129 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 32) Интуиция - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато този Божествен глас се обади, всякога се разлива светлина, а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак.
Разрешението е вътре в самия човек. Вътре в нас има едно място, където добиваме ясна представа как трябва да постъпим. Отвън можеш да намериш метод, но след 80 години, а отвътре ще го намериш още на първата година, значи 79 години по-рано. Бог, който е в теб, ти казва какво има на Витоша, как са възникнали тези или онези неща. Нещата всякога се предсказват, има нещо, което отвътре шепне. И когато този Божествен глас се обади, всякога се разлива светлина, а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак. Утихнат ли гласовете, Той пак ти говори – това е вече опит. Дълго време се изисква, за да умееш да схващаш от раз. Интуицията е вътрешно просветление. И във всички науки: физика, математика и пр., когато дойде просветлението, всичко оживява. Човек трябва да има правилна философия за живота.
към текста >>

2. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак.
В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение.
към текста >>

3. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното.
И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното. Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период.
към текста >>

4. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака.
Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество.
към текста >>

5. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях.
Вие ще изберете един човек, върху когото ще работите, и забележете до коя степен можете да му бъдете полезни и доколко вашето слово може да му въздейства. Трябва да намерите най-подходяща форма да изнесете на света това, което знаете. Има закон: като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди. Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза душата на детето в тялото. Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях. Отговорих Ă, че душата на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух. Казано е: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива душа.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно. Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих.“ Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма. Но трябва да се знае какво разбираме под „обръщане към Бога“. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща на духовна работа – и той почва да обръща души към Бога.
към текста >>

6. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта.
Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици.
към текста >>

7. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост.
Ние сме подложени на влиянието на небесните тела: на Земята, на Слънцето, на централното Слънце. И при всяко положение на тези трите и на останалите небесни тела по особен начин се проявяват идеите, Словото Божие. ''После Учителят поясни:'' - Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите.
към текста >>

8. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си.
- Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята.
към текста >>

9. 068 СЕТИВАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

На първо време, като се абстрахираш от всичко външно, ще минеш през една тъмна зона, ще изпаднеш в пълен мрак.
В тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да се разработят. Достатъчно е да употребявате един час на ден за размишление върху великите духовни въпроси, за да прогледнете. Достатъчно е човек да дойде в състояние на спокойствие, да се абстрахира от физическия свят, за да види духовния. Всеки може да вижда, но за да види, трябва да се абстрахира, да се изолира от всички впечатления на физическия свят. Иначе тъкмо да погледнеш нещо от Невидимия Свят, нещо от физическия свят отвлече вниманието ти и не можеш да видиш нищо. На първо време, като се абстрахираш от всичко външно, ще минеш през една тъмна зона, ще изпаднеш в пълен мрак. Ако не се изплашиш, след малко ще видиш слаба светлина, която ще почне да се увеличава. Това е влизане в Невидимия Свят. Човек, който има шесто чувство, вижда отзад, отпред, отстрани, във всички посоки. После вижда на разстояние от хиляди километри. Вижда през стени.
към текста >>

Ако ви лъже човек, ще видите, че от неговата аура излиза тъмнина, заобиколен е с мрак.
Между трите цвята - светъл, бял и розов, се преплитат останалите цветове. Това преплитане на цветовете представлява човешката аура. По аурата ясновидецът познава докъде е достигнал човек в своето духовно и умствено развитие. Ако развиете в себе си ясновидството, когато някой ви говори истината, ще видите, че от него излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. Също ще видите, че от него излиза един прекрасен бледожълт цвят. Ако ви лъже човек, ще видите, че от неговата аура излиза тъмнина, заобиколен е с мрак. Ако зрението ви се увеличи, ще забележите, че от очите на много хора излизат неприятни тъмни лъчи, които са в състояние да напакостят на всеки, към когото се насочват. Това са червени пламъци, подобни на тези от някоя нагорещена пещ. Човек ако стане много чувствителен и отправи погледа си на 45 градуса нагоре, ще вижда възвишени духове, а на 45 градуса надолу ще вижда как в почвата прониква един тъмен цвят, в който се движат нисшите същества. Ясновидецът, за да издържи на виждането на заминалите отвъд, трябва да издържи техните вибрации. За да издържи техните вибрации, трябва да ги счита за живи Същества.
към текста >>

10. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който не е живял добре, след смъртта си ще се намери на първо време в пълен мрак, само с голо съзнание.
Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, тъмнина. Много естествено. Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време. Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят. Човек, който не е живял добре, след смъртта си ще се намери на първо време в пълен мрак, само с голо съзнание. Това е адът. След смъртта, всеки ще се убеди, че има и друг свят. Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко, немощно дете.
към текста >>

11. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Светът беше в мрак.
ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Светът беше в мрак. Безумието на изтреблението беше обхванало човечеството. Не се виждаше изход, не се виждаше светлина. Тревога изпълваше сърцата. Неизвестността тегнеше над всички. В такива моменти Учителят умееше да успокои и да вдъхне вяра.
към текста >>

12. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато сте в мрак, когато сте нападнати от изостанали същества, ще дойде една светла душа при вас, ще ви каже нещо, ще ви донесе една нова идея.
Ангелът иска да ви каже, че при вас стои едно Същество от висока култура, с което трябва да се свържете, за да научите нещо. Писанието казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото това ще разруши твоето дело.” Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш безкрайно нещастен. Съществата, които са завършили своето развитие, изпращат своята Любов към нас. Трябва да се свържем с тях. Както на Слънцето, така и в другите слънчеви системи, те мислят за нас. Когато сте в мрак, когато сте нападнати от изостанали същества, ще дойде една светла душа при вас, ще ви каже нещо, ще ви донесе една нова идея. Тези светли души ще ви кажат: „Ние ще бъдем с вас.” Това са помощници, ангели-хранители на човечеството. Тези напреднали души ви заобикалят и благодарение на това вашият живот може да напредва. Трябва да правите усилия, да станат умовете и сърцата ни олтар, за да работим заедно с тези напреднали души. Човек трябва да изучава не само физическия свят, но и духовния. Той трябва да се свързва не само с физическия свят, но и с духовния.
към текста >>

13. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато почнете да вършите зло, в душата ви настъпва мрак.
Един закон гласи: когато човек направи нещо угодно на Бога, чувства Радост. А когато направи погрешка, колкото и да е малка, чувства скръб. Когато чувстваш скръб, направил си нещо лошо. Когато чувстваш Радост, направил си нещо добро. Щом почнете да живеете добре, в душата ви настъпва Мир и Светлина. А когато почнете да вършите зло, в душата ви настъпва мрак. Не изпълните ли Волята на Бога както трябва, лъв ще ви срещне на пътя и ще ви умъртви. Ако човек е неразположен и служи на Бога, неразположението му ще изчезне. Ако човек иска да запази благоуханието на своите мисли и чувства, трябва да служи на Бога. Ако всички хора служеха на Бога, щяха да бъдат щастливи. Онзи, който служи на Бога, има всичко.
към текста >>

14. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако Божественото във вас не може да се изрази, тогава ще дойдат страдания, мрак, недоволство, накъдето ходите, животът ще бъде безсмислен за вас.
Това е проявление на Бога. Трябва да поддържате връзката с невидимия свят, за да усилвате живота във вас. Ако нямате връзка с невидимия свят, ще приличате на щерна, няма да бъдете извор. А при образуване на връзка с невидимия свят, вие ще приличате на извор. Ако във вашия ум вие не можете да държите мисълта, че Бог е любов, всемъдър, всесилен, всеблаг, вие прекъсвате връзката между Бога и вас. Ако Божественото във вас не може да се изрази, тогава ще дойдат страдания, мрак, недоволство, накъдето ходите, животът ще бъде безсмислен за вас. Като станете сутрин, не бързайте да излезете от къщи, но повикайте Божественото в себе си и целия ден всичко ще ви върви, всички врати ще бъдат отворени за вас и макар да живеете в един грешен свят, ще бъдете благодарни. Тогава не ще кажете: „Не си струва да се живее. “ Струва си да се живее! Животът е красив! Божественото е онази велика тайна, онази велика сила, която уравновесява всички противоречия в живота.
към текста >>

15. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още недостигнали се чуват из мрака веселите им поздрави - "Само Божията любов носи пълния живот!
Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в "Лозенец". Чакаме се, ето далеч из мрачината човешки сенки ни приближават. Наши са! Всички с раници на гърба. Още недостигнали се чуват из мрака веселите им поздрави - "Само Божията любов носи пълния живот! ". Дружни гласове отговарят същото. Изчакваме се и изведнъж песни - една, две, три. С нас е Той, Учителя. Гледа ни бащински, с ласка в очи. Дъжд ли, буря ли?
към текста >>

16. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Млъкнах, ровейки с мисълта си да търся светлина в непрогледния мрак на бъдещето.
Вървяхме из пътя за Владая един до друг. Той беше мълчалив, съсредоточен и някак потиснат. Колко пъти се помъчих да започна разговор с Него, особено по бурно развиващите се събития, пълни за нас с неизвестност, но така и не успях. На всички въпроси ми отговаряше сдържано и със символи, които аз не разбирах. Схванах, че за разговор моментът не е подходящ. Млъкнах, ровейки с мисълта си да търся светлина в непрогледния мрак на бъдещето. Така, мълчаливи, стигнахме до село Владая. Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево. Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, бързо я напълни, последен се качи Учителя и аз след Него. В колата беше останало накрая на последната седалка едно местенце. Той седна и скромно се присви, като се стараеше да заеме възможно най-малкото пространство.
към текста >>

17. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Във влака настъпи мрак, след няколко минути светна, и пак се мушна под земята... И така преминавайки през тунелите, наближавахме стария престолен град.
На всяка спирка прииждаха все нови и нови братя и сестри, които също като мен се сливаха всред своите. За неусетно време пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде сигнал за навлизане в тунел. Тогава една сестра се загрижи за бялото ми сако. "Ще се очерни - каза тя - я да го завия с тази престилка! " Аз съблякох сакото, сгънах го и тя внимателно го обви под шарената си престилка. Във влака настъпи мрак, след няколко минути светна, и пак се мушна под земята... И така преминавайки през тунелите, наближавахме стария престолен град. Слънцето се скри, мръкна се, светнаха електрическите крушки и влакът забави ход, като даде знак за пристигането. Прекъснахме разговорите и се разшавахме да се готвим за слизане. Аз си взех куфара и поех сакото от сестрата, още не беше спряло напълно движението на влака и скочих от него на земята. Облякох се на бързо и с нетърпение тръгнах към града. По едно време се спрях да си проверя багажа.
към текста >>

18. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак.
Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера.
към текста >>

19. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан.
С това негово решение Боговете му признали правото на първенство. Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена?
към текста >>

20. ХИМН, С КОЙТО ЖРЕЦИТЕ ОТ ДРЕВНИЯ ЕГИПЕТ ПОСРЕЩАЛИ ИЗГРЕВА НА СЛЪНЦЕТО- АТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Бързо нощният мрак се топи пред Тебе —
ХИМН, С КОЙТО ЖРЕЦИТЕ ОТ ДРЕВНИЯ ЕГИПЕТ ПОСРЕЩАЛИ ИЗГРЕВА НА СЛЪНЦЕТО- АТОН Сияещ и блестящ на хоризонта сутрин изгряваш ти, Великият Атон, над всички страни. Бързо нощният мрак се топи пред Тебе — Под мощните ти пламтящи лъчи И стават хората от сън дълбок, Ликуват от радостта, която носиш Ти, Извикваш в тях на живот творческият подтик, Който носиш Ти с твоите лъчи.
към текста >>

21. ПЛУТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този извод се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за демонична разруха, носеща мрак и смърт.
Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество. Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал. Ние приемаме, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде големи възможности. Този извод се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за демонична разруха, носеща мрак и смърт. Човечеството в сегашния стадий на развитието си, не притежава необходимата висока степен на мозъчна организация. Ето защо, ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние на Небесните образувания както от Зодиакалните, така и от другите съзвездия.
към текста >>

22. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт.
Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата. Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата планета Фаетон. Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото демонично влияние. Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия демонизъм. Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този демоничен свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система. Късовете на разрушената планета образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди".
към текста >>

Влиянията на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се възприемат в безредие, изопаченост, мрак и смърт.
Изучаването на кристалния строеж дава на човешкия род възможността да разбере чудните свойства на кристалите да възприемат и трансформират силови течения от пространството. Благодарение на тези свойства, днес съществува радиото, телевизията и много други подобни изобретения. Човешкият мозък, който е изграден от най-съвършеното вещество на нашата планета, също е подчинен на аморфния или кристален строеж: аморфен, когато невроните са в безпорядък, и кристален, когато са в идеален и закономерен строеж. При аутопсия на хора са сравнявани мозъците на психично болни и нормални индивиди; установено е, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и той приживе е бил психично болен, докато при нормални хора, невроните са били подредени правилно, в кристален и закономерен ред. Хороскопите на психично болни хора или на такива с тежки вродени деформации на тялото, са редовни и в тях липсват белези за такива анормалности, защото Слънцето, Луната и Планетите създават влияния чрез своите положения и аспекти, но поставените в безпорядък мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетават, за да ги изразят като качества, способности, подтици за творчество и хармонично развито тяло. Влиянията на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се възприемат в безредие, изопаченост, мрак и смърт. Ето защо, по хороскопа не може да се разбере дали даден човек е нормален или психично болен. Последното може само да се подразбере. По различни причини личността в миналия си живот може да е станала проводник на подтиците на Черното слънце към разединение, разрушение, обсебване, мрак и смърт, а при настоящото си раждане попада под влиянието на Астероидния пръстен и проявява някои от аномалиите, за които споменахме. За голямо съжаление, в ефемеридите липсват данни за Астероидния пръстен и дешифрирането на тяхното влияние е почти невъзможно.
към текста >>

По различни причини личността в миналия си живот може да е станала проводник на подтиците на Черното слънце към разединение, разрушение, обсебване, мрак и смърт, а при настоящото си раждане попада под влиянието на Астероидния пръстен и проявява някои от аномалиите, за които споменахме.
При аутопсия на хора са сравнявани мозъците на психично болни и нормални индивиди; установено е, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и той приживе е бил психично болен, докато при нормални хора, невроните са били подредени правилно, в кристален и закономерен ред. Хороскопите на психично болни хора или на такива с тежки вродени деформации на тялото, са редовни и в тях липсват белези за такива анормалности, защото Слънцето, Луната и Планетите създават влияния чрез своите положения и аспекти, но поставените в безпорядък мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетават, за да ги изразят като качества, способности, подтици за творчество и хармонично развито тяло. Влиянията на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се възприемат в безредие, изопаченост, мрак и смърт. Ето защо, по хороскопа не може да се разбере дали даден човек е нормален или психично болен. Последното може само да се подразбере. По различни причини личността в миналия си живот може да е станала проводник на подтиците на Черното слънце към разединение, разрушение, обсебване, мрак и смърт, а при настоящото си раждане попада под влиянието на Астероидния пръстен и проявява някои от аномалиите, за които споменахме. За голямо съжаление, в ефемеридите липсват данни за Астероидния пръстен и дешифрирането на тяхното влияние е почти невъзможно.
към текста >>

23. ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧНО БОЛНИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното слънце, просмукано в нея: влияние на безредие, мрак и смърт.
Явно това явление не е някакво изключение. Както изтъкнахме по-преди, някога в Слънчевата система е станала катастрофа, предизвикана от проникването в нея на Черно слънце. Тази катастрофа е внесла значителен безпорядък в Слънчевата система, предимно в орбитите и осите на въртене на планетите, но най-голямото събитие е разрушаването на планетата Фаетон, която се е движела в орбита между Марс и Юпитер. Наричали са я Лъчезарната, защото с влиянието си е давала устойчивост и постоянство на най-висшите, нежни, мили и приятни отношения, които сега наричаме Любов. След катастрофата, тези чувства са крайно нарушени и често пъти се преобразуват в омраза. Тази планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното слънце, просмукано в нея: влияние на безредие, мрак и смърт. Хората, родени с ненормални физически тела или с разстроена психика, или в последствие заболели психически, в своя минал живот са били в контакт с тъмната, разрушителна природа на безредието, били са в нейна услуга, вършили са чудовищни престъпления срещу Светлината, Доброто и Живота, при което са продали своята жизнена сила, силата на реда, порядъка и хармонията. За всички свои прояви - емоционални, мисловни или волеви - човек има нужда от сила; ако всички тези прояви са в хармония с реда и доброто в Живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него. Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието и тъмнината, човек влиза в контакт със света на разрушената планета (с астероидите) и става техен проводник; при повторното си раждане на Земята, още в утробата на майката тялото и мозъкът му се изграждат по пътя на безредието и се раждат във форма на физическа, психическа или съчетана дисхармония. Когато физическата или психическата дисхармония е временна, връзката на човека със света на безредието в миналия му живот е била също временна.
към текста >>

24. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят.
Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето.
към текста >>

Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят.
Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век.
към текста >>

25. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според учението на Заратустра злото, което съществува в света, всичко, което в него е физически образ, трябва да бъде наречено мрак, тъмнина, първоначално не е било зло, тъмнина, лошо.
Те искаха да устроят своя живот така, че и във външното законодателство да бъде изразен стремежа нагоре. Това беше външното последствие от учението на Заратустра, с което той организира персийската държава. Това течение, което изхожда от импулса на Заратустра, се разлива впоследствие върху цялото човечество, защото неговите идеи, неговите мисли, неговото учение се предават чрез неговите ученици на всички народи на запад от Иран. От това учение води началото си западната окултна традиция, за която споменах по- рано, че произхожда от Хермес. Това е така, защото, както видяхме, Хермес е ученик на Заратустра още от Атлантида. Според учението на Заратустра злото, което съществува в света, всичко, което в него е физически образ, трябва да бъде наречено мрак, тъмнина, първоначално не е било зло, тъмнина, лошо. Първоначално злото е било добро. Злото се ражда от това, че нещо, че някои същества, които по-рано, в своята първоначална форма са били добри, но са запазили тази първоначална форма за по-късни времена, когато еволюцията е отишла напред, вместо да изменят тази форма, да прогресират съобразно еволюцията, те запазили тази първоначална форма, която е била подходяща за онези първоначални времена. Така че, всичкото зло, всичката тъмнина иде от това, че формата на едни същества, които в по- ранни времена са били нещо добро, остава неизменна и в по-късни времена, вместо да се измени съответно с еволюцията. И от сблъскването на една такава пренесена от миналото форма в едно по-късно време с това, което е напреднало, от това се ражда злото. Така че, според Заратустра, борбата между доброто и злото не е нищо друго, освен борба между това, което в настоящето има своя правилна, прогресирала форма и това, което пренася своята стара форма в настоящето.
към текста >>

26. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който се беше обвила Гърция.
С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и да унищожат и последните му следи. И всичко това така добре бе извършено, щото няколко века след смъртта на Орфея гърците се съмняваха в неговото съществуване. Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който се беше обвила Гърция.
към текста >>

27. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят.
към текста >>

28. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили.
Те са разгледали херметичната Мъдрост и въобще ученията на мистериите в Светлината, която се получи от християнството. С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници. Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната на първия импулс на Бялото Братство, който води началото си от Хермес в Египет и който заля целия древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача, както казва Учителят, да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Затова Учителят казва, че в Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на Божествената наука, които принципи легнаха в основата на всички Посвещения в древността, на всички окултни и философски школи, които се развиха в течение на хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в течението на които като вечно жива Светлина гореше Мъдростта на Хермес. Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили. Когато този първи импулс на Бялото Братство изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който ще разгледаме във втората част на тази книга.
към текста >>

29. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят.
Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана виделина. И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание. Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
към текста >>

30. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите.
Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно.
към текста >>

Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието.
Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ. Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата. По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце.
към текста >>

31. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.
В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека. В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден.
към текста >>

Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе.
Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения. Главата започва с думите: „Духът на Господа Еова е върху мене.
към текста >>

32. Пророк Софония - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен.
Разрушението на Ниневия, предсказано от него, се е случило в 625-та година преди Христа. Бил е съвременник на Еремия. Книгата му се състои от три глави. Първата глава започва с думите: „Слово Господне, което биде към Софония, сина на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, сина Амонов, юдиния цар." „Ще погубя съвсем всичко от лицето на земята, говори Господ, ще погубя человек и скот, и ще погубя птиците въздушни и рибите морски. Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен. И всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността Му, защото ще направи скончението, даже и скоро, върху всички, които живеят на земята." В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на действието на закона на кармата и който се отнася за последните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погълнато то огъня на ревността Господня, от огъня, предизвикан от човешките престъпления. Нашата раса, според окултната наука, ще загине от огън, докато Атлантида загина от вода. За този фатален край на нашата епоха говори пророкът, а не за гнева на някакво капризно лично божество. Природните закони са живи и разумни и реагират на човешките престъпления с унищожение.
към текста >>

33. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят.
И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество. Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове. Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества.
към текста >>

34. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак.
Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
към текста >>

35. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Само че в Евангелията на Матей и на Мрако се описва още едно нахранване на четири хиляди души, което липсва в Евангелието на Лука и Йоана.
С това знамение е казано много нещо. С първото знамение се дава импулс за развитието на човешкото сърце, с второто знамение се дава импулс и нова енергия за развитието на човешкия ум. С третото знамение се дава импулс за укрепване на човешката воля. С това се създават условия за развиването на човешкото самосъзнание, за развиването на аза в човешката душа, с което човек започва да се чувства като самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и като работи с тях, ще придобие своята свобода. Знамението за нахранването на петте хиляди се описва и в четирите Евангелия. Само че в Евангелията на Матей и на Мрако се описва още едно нахранване на четири хиляди души, което липсва в Евангелието на Лука и Йоана. В тези, последните Евангелия, се описва само нахранването на петте хиляди души. Това не е случайно, както няма нищо случайно в Евангелието. Също така не са случайни и числата пет хиляди, четири хиляди и другите числа, които се употребяват в този разказ. При нахранването на петте хиляди се казва, че имало пет хляба и две риби и след като се нахранили всички с тези пет хляба, останали къшеи, от които се напълнили 12 коша. За да се разбере тайната, която е скрита във всички тези числа, трябва да проникнем за малко в тайната на числата.
към текста >>

36. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак.
Тогаз става, взема със себе си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал. А Той рече: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;27-28) "А когато народът се събра около него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение, иска знамения, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така Син человечески ще бъде на това поколение." (11;29-30) "Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от сиянието си." (11;33-36) След като Исус е поканен на гости у един фарисей на обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете преди ядене. "И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашата вътрешност е пълна с грабеж и нечестие. Несмислени! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
към текста >>

37. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано.
Този, който се съсредоточава върху определени стихове от Евангелието на Йоана, или от другите Свещени книги, или от Беседите на Учителя, от 5 до 15 минути дневно, запазва въздействието на това, когато заспи и върху неговото астрално тяло, което е излъчено от физическото тяло. Изменението на астралното тяло от дневните медитации се показват през време на нощта. Това тяло добива различно оцветяване и неговите органи постепенно се оформяват все по-ясно. Както физическото тяло има органи за виждане и чуване, така и астралното тяло се организира полека-лека и създава своите органи. Но образуването на тези органи в астралното тяло още не правят човека ясновидец, но човек започва да добива малко съзнание през време на съня. Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано. Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот. Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота.
към текста >>

Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми.
Както физическото тяло има органи за виждане и чуване, така и астралното тяло се организира полека-лека и създава своите органи. Но образуването на тези органи в астралното тяло още не правят човека ясновидец, но човек започва да добива малко съзнание през време на съня. Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано. Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот. Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане. В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. След това той е бил готов да получи античното Посвещение, което се е състояло в отпечатване на изработените астрални органи върху неговото етерно тяло.
към текста >>

38. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

Двамата короновани мъже в краката на Йерофанта представят: единият - духът на Светлината и Доброто, другият - духът на Мрака и на Злото, като двата духа са подчинени на Учителя, на Ръководителя на Арканите.
В неговите крака се намират двама короновани мъже: единият от тях е облечен в бяло, а другият в черно. Просветителят или Върховният Жрец, представител на Свещената наука представя духа на добрите внушения, на ума и на съвестта. Неговият дух подканя към съсредоточаване, за да може да се чуе Гласа от Небето. Колоната в дясно символизира Закона, а колоната в ляво символизира Свободата да се подчинява или да не се подчинява човек на законите. Кръстът с трите напречни линии показва проникването на Творящата сила през Божествения, умствения и физическия свят, за да накара да се проявят, да блеснат всички прояви на всемирния Живот. Двамата короновани мъже в краката на Йерофанта представят: единият - духът на Светлината и Доброто, другият - духът на Мрака и на Злото, като двата духа са подчинени на Учителя, на Ръководителя на Арканите. Арканите представят етапи по Пътя на окултното развитие. Когато човек тръгне в този Път, той ще мине последователно през всички Аркани, като при всеки Аркан добива нови сили и възможности и му се разкриват нови Тайни и закони на Битието, влиза във връзка с нови същества на Космоса. Има аналогия между втората картина, която представя Изида пред вратата на светилището между двете колони и пред завесата, която закрива вратата с книга в ръка и с ключ в другата, и петия Аркан, който представеният йерофант пак е пред вратата на светилището и пред завесата на вратата, но вече без книга на нозете и без ключ, а с един жезъл с три кръста на върха. Петата картина означава авторитетът, а също така и вярата, устното поучаване и съобщенията, които идват по вдъхновение и се предават от уста на ухо, шепнешком. И двете картини показват необходимостта да се получи обучение.
към текста >>

39. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

Това се постига по два начина: първо, завършилият своята човешка еволюция, изпълнен с любов и съчувствие, се отрича от принадлежащото му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва.
Достигнал до тази фаза, означена от дванадесетия Аркан. ученикът може още по-свободно да пътува из духовните светове и вече в него се явява желание да помага на страдащите във вечния огън духове. Когато се яви това чувство и желание у ученика, неговият дух-ръководител му казва: Блажен е този, който има милост и е готов да пожертва своята личност, за да помогне на страдащите. От жертви е съставена веригата, чрез която смъртните ще бъдат изтеглени от бедствията си. А Любовта е онова, което подтиква най-просветените духове към жертва за страдащите. Това се постига по два начина: първо, завършилият своята човешка еволюция, изпълнен с любов и съчувствие, се отрича от принадлежащото му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва. Или второ, подтикнат и преизпълнен от любов, издигнатият дух пожелава, въпреки че той няма нужда вече от това за своето развитие, да се роди като човек, който много ще страда през това си прераждане, но да понася всичко с търпение и с прощение. Така той получава възможност да пречисти страдащите духове, да превъзмогва злото и доброто, и да просвети тъмнината със светлината, която носи в себе си и се моли за престъпилите Закона. В Божествения свят този Аркан представя изявения Закон, Божественото наказание. В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите производни, виновните и престъпни мисли. Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт.
към текста >>

40. 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е образът на предопределението, което изригва като вулкан през мрака на животинските страсти.
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС Този Аркан има числото 60 и буквата X. Картината представя един дух с глава на козел, който се издига от една бездна, изпълнена с пламъци, размахвайки факли. Това е образът на предопределението, което изригва като вулкан през мрака на животинските страсти. Според една друга версия картината представя едно полу-човешко, полуживотинеко същество, което седи на трон, представящ един черен куб. То има рога, между които се намира една пентаграма с върха надолу. То има крила на прилеп, а краката му имат нокти на хищна птица. Пред това същество са коленичили две фигури, вързани за черния куб. Това са неговите ученици.
към текста >>

41. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава един лъч от Божествената Светлина ще бликне от окултното Светилище, за да разпръсне мрака на неизвестността на твоето бъдеще и ще ти покаже пътя на щастието.
Той научава също, че тази зависимост на човешката съдба от звездите не е случайно явление, защото в Космоса няма нищо случайно, а е в зависимост от миналия живот на човека. В Божествения свят този Аркан символизира Божествената Воля и Мъдрост. В умствения свят символизира вътрешната светлина, която озарява човека в тази фаза на развитие. Във физическия свят символизира Надеждата, дъщерята на Вярата и майка на Милосърдието. В хороскопа този Аркан символизира Розата и Кръста и казва следното: Отърви се от твоите страсти и твоите заблуди, за да изучиш Тайните на истинската наука и тя ще ти бъде дадена. Тогава един лъч от Божествената Светлина ще бликне от окултното Светилище, за да разпръсне мрака на неизвестността на твоето бъдеще и ще ти покаже пътя на щастието. Каквото и да се случи в твоя живот, не унищожавай никога цветята на Надеждата и ти ще събереш плодовете на твоята вяра.
към текста >>

42. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствения свят - по-долните мракове.
Неговата килия приема всичко и всяко негово настроение се записва с най-голяма точност и подробност. Това е Книгата на Живота на всеки отделен човек. Когато ученикът напредне в своето развитие, той ще може да чете тази Книга на Живота и ще може да види своя минал живот, както и да узнае нещо и за миналото на други, които го интересуват. Според известни закони ще може да вижда и бъдещето, своето и на други хора. В Божествения свят този Аркан символизира бездните на Безкрайното, на Безграничното. В умствения свят - по-долните мракове. Във физическия свят - разочарованията, примките, засадите, опасностите от скритите врагове. В хороскопа този Аркан показва всички заговори срещу твоето учение и това само ти не го знаеш, само ти го пренебрегваш. Враждебните духове, представени от вълка, ти поставят своите примки. Робските раболепни духове, представени от кучето, крият от тебе тяхното предателство под булото на ласкателство. И мързеливите духове, представени от рака, ще минат покрай теб, без да се трогнат от твоята развалина.
към текста >>

43. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята.
Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея. С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало. Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел. За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му. Такъв Дух утешител се явил в лицето на Манес. След неговото явяване световната душа узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята. Това освобождаване на Духа става у животните и растенията несъзнателно, у човека - съзнателно.
към текста >>

44. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са онази светка- вица, която разкъсала облаците на средновековния мрак и на- правила възможно лъчите на духовното слънце да проникнат свободно и да огреят човешкия ум, за да почне да мисли.
Затова в Богомилството ние трябва да търсим ученията на Западната езотерична традиция или пре- дания, които са облечени от самия Боян във формата на леген- ди, за да бъдат забулени и в такава форма да бъдат достъпни за широките народни маси. Богомилският езотеризъм прави синтез на древната Хер- метична доктрина с християнските Мистерии. Богомилството не е някаква секта, а определен нов начин на мислене и действане. Богомилите са изразители на отноше- нието на космичната мисъл към човечеството в епохата, в ко- ято са работили. И затова техните идеи са вечни и безсмъртни и раздвижиха умовете на средновековния европейски човек, като породиха Ренесанса и Възраждането . Те са онази светка- вица, която разкъсала облаците на средновековния мрак и на- правила възможно лъчите на духовното слънце да проникнат свободно и да огреят човешкия ум, за да почне да мисли. А ми- сълта е светлина, която разкрива пред човешкия дух широките хоризонти на Природата и Живота. По такъв начин богомилите дадоха първия подтик за раз- витие на човешкия ум и оттам и за развитие на обективната наука, като дадоха също и една величествена философия за жи- вота, която дава методи за реализиране на Царството Божие на Земята. За това Царство се бориха и умираха богомилите, 22 но техните жертви не отидоха напразно.
към текста >>

45. ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

напуснете мрака на тъмните езически богове."
Начало на това славянско възраждане се дава от двамата братя светите братя Кирил и Методий, които дадоха писменост на славянството. За тяхната дейност и мисия Учителя казва в Посланието към славянството следното: „Понеже сте останали назад в своето развитие, благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата, светилата на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота да ви го донесат и да ви научат пътя, по който трябва да възлезете към Вечната Виделина, във Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея. Вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели. Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да. напуснете мрака на тъмните езически богове." „И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, не се е родил в славянския род от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание подобно на Авраама, който не пожали сина си, но принесе жертва жива Богу. Така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който принесе първородния си син в жертва, благоприятен дар, избран за Господа в знак на неизменна вярност. И от този ден се извърши призванието пред Бога на Силите, Който със Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас цялото славянство, в което Господ всесилни пребъдва и на което отрежда да вземе най-първо място в Неговото Царство, което стъпва вече в своята сила на този страдален свят." От тази мисъл се вижда, че Бялото Братство още от създаването на българската държава е ръководило българския народ и славянството, за да се подготви да приеме последващите импулси, които ще дойдат от Бялото Братство — този на Третия импулс, който се изяви чрез богомилите и този, на Четвъртия импулс, начело на който стои Учителя.
към текста >>

46. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Блясваше меч обнажен с ръкоем от злато и смарагд, магичен жезъл чертаеше шестолъчна звезда, свещен потир изливаше мед и вино, светилник разбухваше с игриви лъчи скрити знакове — и в полумрака отразяваха строго едрелите устни: „ Йот — Хе — Bay — Хе, Цебаот!
„Рядко влизаше човек в покоите на княз Вениамина. Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре. А там се разгъваха жълти пергаменти, свити със сребро и желязо, с врязани странни знакове и непозната писменост разнасяха нечути тайни в мрачната нощ." „И гънеше се до сводовете тъмен мирис на ладан, измирна, алое и амбра и страшни слова извиваха синия дим по въздуха. И затрептяваше свещеният пергамент от злато при звука на мощни заклинания — и духове от пъкъла и Небето рисуваха широки сенки по вълшебното огледало. Блясваше меч обнажен с ръкоем от злато и смарагд, магичен жезъл чертаеше шестолъчна звезда, свещен потир изливаше мед и вино, светилник разбухваше с игриви лъчи скрити знакове — и в полумрака отразяваха строго едрелите устни: „ Йот — Хе — Bay — Хе, Цебаот! Йехова Елохим! Йот — Хе — Bay — Хе — Цебаот! Халилуйя! " „И когато денницата разрежеше стената на ...*, пускаше магът покривало над младото лице и някъде скришом излизаше."
към текста >>

47. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Космични: Сатанаил — царят на мрака; и Адам — Каин и Авел.
Как се изменят словата на Правдата в слова на корист и ...* Към ноември 928 година Боян е бил написал вече своите осемнадесет легенди. Те всички влизат в новото издание, българско изложение, приспособени за външни хора. В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч. Те се разделят по назначение и характер на девет рода: Космични: Сатанаил — царят на мрака; и Адам — Каин и Авел. 1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула. 2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/. 4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/. 5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата. 6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/.
към текста >>

48. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите дадоха много жертви, но от техните жертви се роди Светлината, която заля Европа и разпръсна мрака, който беше сковал човешкия ум, като го стимулира към мисъл и тури началото на Западноевропейската култура.
След това те правят пътешествие на Изток. Искали да отидат в един център за посвещение, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от Християн Гермелхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност." От този цитат се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи, Розенкройцерството се явява като разклонение, като превъплъщение на Богомилството, и същевременно те са клони на едно и също дърво. Богомилите дадоха много жертви, но от техните жертви се роди Светлината, която заля Европа и разпръсна мрака, който беше сковал човешкия ум, като го стимулира към мисъл и тури началото на Западноевропейската култура. С тази Светлина, която огря и стимулира човешкия ум, той разкъса веригите на робството и в стремежа си да познае Истината, доби свободата си и заработи за освобождаване на човечеството от всички заблуди, с които беше оковано, като отвори пътя на човешкия прогрес. Но всичко това се дължи на жертвите, които дадоха богомилите — защото Светлината се ражда от Жертвата. Богомилството бързо се разпространявало между народа, защото неговите апостоли живеели според учението, за което говорили и обичали хората, били готови да им се притекат на помощ. Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта. По това време презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причинители на народните вълнения, метежи и бунтове.
към текста >>

49. АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака.
Той се обръща към господарите на седемте Лъча, но те не могат да му помогнат за постепенното осъществяване и втвърдяване на духовната субстанция, за да стане годна за изграждане на материалните форми, защото те са много духовни и ефирни и не могат да въздействат на грубата материя. Авенир създава от сенките на тези господари на седемте лъча, т.е. от отрицателните им отражения, свои помощници и ръководители в долната творческа работа. Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния. В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е. отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е.
към текста >>

50. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак.
Първите християни виждали в лицето на цезарите демони, които тиранизират душите и телата на хората. Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта. Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак. У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става. И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел. А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена.
към текста >>

51. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване.
Страданието е негативната страна на живота. За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание. А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост. Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота. Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли?
към текста >>

52. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя,
посоката. След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение. Всички се съгласили, спрели и започнали заедно да четат молитва, като отправяли силно мисълта си към Учителя да им помогне. Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят. Те поели натам и намерили пътя, по които стигнали до лагера. Още когато блеснала светлината, някой погледнал часовника и запомнил, че е 10 часа.
към текста >>

53. Важност и сила на размишлението - Влад Пашов (1902- 1974)

Мисълта е светлина, която прониква в големия мрак.
• 231 • Важност и сила на размишлението. Мислете върху трудно разрешими въпроси, макар и да нямате успех. Мисълта е светлина, която прониква в големия мрак. Колкото и да е слаба, все ще освети някой кът. Мъчнотиите в живота ще траят най-много четири-пет месеца, докато трае зимата. Щом дойде пролетта, т. е. щом човек започне да мисли, част от мъчнотиите ще изчезнат.
към текста >>

54. Метод за намиране на светлата точка в съзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие ще намерите тази точка само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата.
• 393 • Метод за намиране на светлата точка в съзнанието. Ако мислите, че ще намерите светлата точка чрез концентрация на мисълта, лъжете се. Затова ще се поставите в състояние на вътрешна тишина и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък. Само по този начин ще можете да забележите тази малка точица, тази малка светлинка в себе си. Вие ще намерите тази точка само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата. Само тогава ще блесне в съзнанието ви тази едва мъждееща точица. И единственото нещо, за което може да се държите в този момент, е светлината на тази малка точица на хоризонта на вашето съзнание. Вие сте в развълнуваното море; към тази светла точка ще се стремите, тя да бъде ваш фар. Тази опитност може да имате всички. Тъй ще имате една база в живота си, ще знаете, че има нещо Божествено в човека.
към текста >>

55. ПРАВАТА ЛИНИЯ КАТО МЕТОД ЗА ПОСТИЖЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

невежеството, с мрака и ограниченията, влезте в света на правата
ност, търси постижения вън от правата линия. Тайната на добрия и устойчив живот е в правата линия, която носи Радост и Веселие за човешката душа. Искате ли да ликвидирате със сиромашията, с невежеството, с мрака и ограниченията, влезте в света на правата линия. Търсите ли Бога, ще Го намерите в света на правата линия. Ако мислите на човека се движат по права линия, всякога принасят полза на човечеството. Ако се отклоняват от правата линия, стават вредни. Всяко нещо, което е направено по закона на правата линия,
към текста >>

56. 26-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

57. Със светлината на Мъдростта Учителя разпръсва мрака на духовната нощ, в която досега са живели хората, и им посочва красотата и величието на Божествения свят, в който те могат да живеят и да проявяват своите възможности.
Най-после, със своята мисъл, която е във връзка и е израз на Космичната мисъл, Учителя служи като вентилатор за пречистване на духовната атмосфера на човечеството, която вследствие на отрицателните мисли и чувства постепенно се разваля и изпълва с енергии, подобни на въглеродния окис. С това се отваря свободен път за духовното развитие на човечеството. 56. Мисията на Учителя е да създаде новия тип човек, от който ще се роди новата раса, в която ще се изяви новият живот. Затова той казва: Моята задача е да създам едно ядро от хора, които да бъдат проводници и носители на живота на Любовта. Изливайки силите на Любовта в земната атмосфера и в човешките сърца, Учителя постепенно разтопява ледовете на човешкия егоизъм и обединява хората - прави да се чувстват близки, нужни един на друг. 57. Със светлината на Мъдростта Учителя разпръсва мрака на духовната нощ, в която досега са живели хората, и им посочва красотата и величието на Божествения свят, в който те могат да живеят и да проявяват своите възможности. Със силата на Истината, на която е носител, Учителя освобождава човешките души от робството на греха и ги прави силни и свободни. 58. Учителя дойде да научи хората да служат на Бога, да изпълняват неговата воля от Любов и доброволно, а не по принуда. Учителя дойде да покаже на хората, че Бог не е някъде далеч в космичното пространство и не се грижи и интересува за тях, но че Бог е близо до тях, в тях и между тях и само трябва да си отворят очите, за да го видят и познаят. 59. Учителя е представител на Божествения свят на земята и неговата мисия е да представя Божествения свят на земята, да се застъпва за неговите права и интереси и да научи хората, че те са пришълци в този свят и да им посочи пътя към тяхната родина - Божествения свят. Учителя е представител на Мировата Държава на Земята и отстоява, защитава интересите на тази Държава, като учи хората на законите и методите на тази Мирова Божествена Държава, като иска да направи всички хора граждани на тази божествена държава.
към текста >>

63. Учителя дойде в началото на епохата на Водолея, за да бъде проводник на енергиите на Водолея, които са синтез на Любовта и Мъдростта, които енергии като ранни пролетни лъчи ще разтопят ледовете на човешкия егоизъм и ще разпръснат мрака на нощта и ще възвестят новата духовна пролет, когато ще се разцъфтят човешките души.
Към този свят ни водя Учителя. Учителя дойде да направи връзка на човека със Светлите Възвишени Същества и да помогне на хората да скъсат старите връзки. Старите връзки заробват човека, а връзката със Светлите Същества го освобождава. Затова Учителя дойде да ни посочи пътя към освобождението от робството, в което се намираме, като приложим Любовта в живота, като вървим по Пътя на Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. По този начин ние ще ликвидираме със стария живот, с кармата и ще влезем в живота на благодатта и дихармата. 63. Учителя дойде в началото на епохата на Водолея, за да бъде проводник на енергиите на Водолея, които са синтез на Любовта и Мъдростта, които енергии като ранни пролетни лъчи ще разтопят ледовете на човешкия егоизъм и ще разпръснат мрака на нощта и ще възвестят новата духовна пролет, когато ще се разцъфтят човешките души. Учителя е Вестител на новата духовна пролет на Водолея, която слиза над човечеството и му носи новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. 64. Учителя дойде да обърне колелото на живота на съвременния човек в нова посока, защото посоката, в която до сега се е развивал животът, води към катастрофа.
към текста >>

57. 60-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом дойде мрак в ума ви и студенина в сърцето ви, раждат се най-противоречиви мисли и чувства в живота.
466. Умът и сърцето на Ученика. Вие имате в себе си две сили, с които трябва да работите: вашия ум и вашето сърце. Светлината трябва всякога да озарява вашия ум, да бъде негова спътница. А пък топлината трябва да бъде спътница на вашето сърце и тогава във вашия слънчев възел или в сърцето си всякога ще усещате една малка, приятна топлинка. Никога не трябва да усещате студенина в сърцето и тъмнина в ума. Щом дойде мрак в ума ви и студенина в сърцето ви, раждат се най-противоречиви мисли и чувства в живота. 467. Ученикът и разумното сърце. Аз ви говорих вече за разумното сърце. Когато се намерите в туй велико противоречие на живота, а неизбежно ще се намерите, понеже живеете в тази гъста материя, винаги ще се обръщате към вашето разумно сърце и ще разберете, че във вас е заложено нещо добро. Туй добро няма да го търсите отвън, то е във вас вътре. Отвън ще търсите само стимул.
към текста >>

58. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Отчаяние, безволие, мрак те обземат.
Ако човек няма сила, няма да има прилежание. Ако е лишен от светлина, от топлина и от сила, ще има три засечки. Засечка има в светлината - не виждаш. Засечка има в топлината - малко топлина имаш, замръзваш, ставаш инертен, всичко ти е безразлично. Засечка има в силата - нямаш воля, не ти се прави нищо. Отчаяние, безволие, мрак те обземат. * Всяко същество, което иска да придобие нещо (материално), има възможност вече да греши. * Човек, който може да загуби свободата си, не е умен. Човек, който може да загуби ума си, парите си, уважението на хората, не е умен. * Щом пожелаеш нещо, ти си обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен.
към текста >>

59. СЪЗНАНИЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

На съвременните държавници съзнанието е в тъмнина и мрак.
* Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава система от нисши, които си влияят взаимно. При това взаимодействие между системите Космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият дух, който регулира всички неща, цялата Природа на човека. * Днес всички протестирате против насилията, екзекуциите, неправдата, но това е, защото не е дошло времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, благородни и възвишени сърца, които да разрешават въпросите свободно, с велико съзнание. На съвременните държавници съзнанието е в тъмнина и мрак. Те не разбират, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт. * Било е време, когато хората, обществата, народите не са били свързани помежду си. Но сега всички чувстват, че са членове на едно Велико цяло, което наричаме Велика душа, Космично съзнание, което е важен фактор. Към това съзнание се стреми днес човечеството. То не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, а Великото Космично съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя.
към текста >>

60. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

При все това, виждаме този космичен закон - толкова суров и в същото време справедлив - според който златната зора може да изплува само след гъст мрак и ужасно невежество.
То не отхвърля е лека ръка предходните достижения (научни, философски, религиозни), а ги интегрира и доразвива. Постоянно ще се връщаме към Ерата на Водолея, в която вече сме навлезли. Докато някои астролози поставят началото й след голямото съединение на планетите на 2.И.1962г., според Учителя тя е започнала през 1914 г. Една доста многозначителна година, която отбелязва, както знаем, началото на апокалиптичните сътресения на XX век, началото на Първата световна война. Фактът, че Новата Ера, наречена от Учителя епоха на Светещите, бива открита чрез ужасен конфликт, последвай от още по-тежък, на пръв поглед изглежда като зловеща ирония. При все това, виждаме този космичен закон - толкова суров и в същото време справедлив - според който златната зора може да изплува само след гъст мрак и ужасно невежество. Този Закон е валиден също и в нашия индивидуален живот, както се потвърждава от биографиите на много хора е духовен опит. „Водите утихват след буря; хубавото време идва след дъжд." Би било утопично да си въобразяваме появата на една нова райска ера без спънки, дори без ужасни сътресения. Тайните традиции единодушно потвърждават наличието на катаклизми при прехода между две социални епохи.
към текста >>

61. САКРАЛНОТО ПОРЪЧЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Нека не се забравя, че те са писани в онова тъмно време на мракобесен атеизъм, изолация от света и тотална цензура и са звучали странно и неадекватно.
Затова част от материалите по тези идеи бяха изнесени и отпечатани във Франция, където бяха високо адмирирани от културния елит и от представителите на розенкройцерите, квакерите и др. езотерични школи. Ръкописите ми бяха предадени като на приемник и продължител на това сакрално Поръчение. Днес при настъпването на третото хилядолетие, ми се отдава възможност да изпълня тази задача, като предлагам на вниманието на читателя и световната общественост щрихите на Новия свят, очертани от този Космичен Дух, вселил се в благословения, изстрадал и отговорен пред Бога български народ. Някои от сентенциите в този труд могат да се сторят тривиални на незадълбочения читател, както за автоматизираното ни съзнание "хлябът наш насъщни" се прави от "обикновени" житни класове. Нека не се забравя, че те са писани в онова тъмно време на мракобесен атеизъм, изолация от света и тотална цензура и са звучали странно и неадекватно. Днес сме свидетели на отварянето на граници, досиета и съзнания, а чрез Интернет духовно-културните блага стават общодостъпно притежание - точно така, както предсказа Пророкът. Съставителят
към текста >>

62. 22 март - Теофана Савова

26. „Във мрак, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г.
V, 3 лекция. Това упражнение човек ще пази свещено в себе си. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред светлината, да заеме положението и състоянието на чисто и безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек до такова състояние, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере, какво нещо е музика, какво нещо е пеене и какво - наука.Тази песен е сложена в една от най-красивите и силни гами.„Аум" е дума на Духа. Изпее ли се тази дума от Неговия език, Той ще ви чуе и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. 26. „Във мрак, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г. V, 16 лекция. 27. „Мисли, право мисли" - този музикален образ е даден от Учителя на 6 юни 1926 г. в Младежкия окултен клас, г. V, 30 лекция.Силата на човека седи в свещените, в правите мисли, които той храни в себе си по отношение на живота. Да, много и прекрасни образи е дал Учителя в областта на музиката и има какво да се учи.
към текста >>

63. ИЗВОРЪТ - Теофана Савова

Жадуват хора тук и в мрак живеят, живота си превърнали са в ад.
ИЗВОРЪТ Жадуват хора тук и в мрак живеят, живота си превърнали са в ад. В пустиня огнена се лутат и стенат, и проклинат... Не виждат ли или нехаят, че извор блика чист наблизо. Водите си в дар раздава И свише се в живота влива. А те мълчат и бавно съхнат -бедата си в извора съзират. Засипват го с пръст и кал... А той струи, живот им дава. Август
към текста >>

64. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

В три часа, когато градът все още спеше, един прозорец светна и се очерта върху тъмносинята завеса на сумрака.
* Часовникът показва два часа сутринта. Учителя повдигна завивките и изгаси лампата. В стаята настана необикновена тишина. Високо горе на небосклона звездите следваха своя дълговечен път, планетите и слънцата летяха в пространството, а долу големият град спеше под завивката на нощта. В три часа, когато градът все още спеше, един прозорец светна и се очерта върху тъмносинята завеса на сумрака. Една жена го отвори и отправи поглед към звездното небе. Тя си помисли за Учителя и съзнанието й се озари, защото в същия момент чу благия му глас. Неотдавна той бе казал: „Щом се събудиш, стани! " От жилището й до „Изгрева" имаше един час път.
към текста >>

65. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

В полумрака на затихналите плодни градини и на боровата гора наоколо единствено през прозореца на този дом струеше светлина.
„Изгревът" спеше. Беше полунощ и в зенита на видимата небесна сфера трептеше ярка звезда. В същото време в това тъй живописно място на планетата Земя сияеше мека и приятна светлина, която звездата познаваше под името „Окото на Изгрева". В този късен час обитателите на „Изгрева" си почиваха, подвласни на природните сили и на съня, които царува нощем. „Окото на Изгрева", или „Зеницата на новия ден" се намираше в един дом, единствен по рода си. В полумрака на затихналите плодни градини и на боровата гора наоколо единствено през прозореца на този дом струеше светлина. Понякога нощта го посещаваше, светлината зад прозореца угасваше за около час и половина, но въпреки това звездата виждаше сиянието на „ Окото на Изгрева". Това явление не беше ново за нея, защото тя го бе наблюдавала в течение на много години. И това не бе случайно, нито пък бе мотивирано от любопитство, защото тази звезда бе служител на светлината. Сега прозорецът отново светеше. В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с благородна осанка.
към текста >>

66. 7.4 Тодор Стоименов - Светозар Няголов ( -2013)

Това са първите трима най-интелигентни и духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста трудности, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в мрака на невежеството, безверието и злото.
До края на живота си не успява да промени своя обективен ум и да се освободи от голямата скържавост. Той смята погрешно, че братските пари са негови и той трябва да разполага с тях. Това довежда до много неприятности в общия братски живот. След заминаването на Учителя той е избран за председател на братския съвет, който ръководи до своето заминаване — 22 октомври 1952 година. Документите и архивите поема брат Борис Николов, който заема неговия пост и продължава работата в братството. Това са първите трима най-интелигентни и духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста трудности, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в мрака на невежеството, безверието и злото. Това е трудна задача за пробуждане на висшето съзнание на душите, която Учителя разрешава индивидуално.
към текста >>

67. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

Решил ли си да бъдеш светлинка за народа, знай, че навсякъде е мрак, навсякъде ще светиш.
Иска ми се да видя и повече свят, но как да оставя това село, тия жадни за книги наши люде? - Помисли си добре - рече вуйкото. - Там ще има също работа за тебе. Не само занаят ще изучиш, но и даскал може да станеш. Къде по българско сега няма жадни люде за книги? Решил ли си да бъдеш светлинка за народа, знай, че навсякъде е мрак, навсякъде ще светиш. Размисли се Константин над тия думи и през нощта пресметна всичко в ума си. Като че повече надвиваше мисълта да тръгне с вуйко си. И без това за него тук ставаше доста притеснено. Нарочили го бяха някои патриаршески копои и кой знае какво можеха да му сторят. Не е лесно да си недоволен от султанските таксилдари, нито от патриаршеските, които не си даваха сметка, че ятаганът над техния народ е като тоя над българите.
към текста >>

68. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

Пътниците преминаха всички из своята махала най-безшумно и стигнаха морето, където в неразпръснатия още полумрак се очертаваше полюшвана от водата приготвената за път гемия.
И без това хората смятаха, че той мъти водата на гръцката митрополия и приказва открито против поповете, които мамят селяните, вземат им владичината и казват, че всяка дума в молитвата, казана на друг език освен на елински, не се приема от небето. Хората пък, които изпращаха от четирите къщи младежи за манастиря - един вид обещания и обречени за свята служба, знаеха евангелската истина, че е добре да не знае дясната ръка това, което прави лявата. Пролетта тази година идваше съвсем кротичко. В морето още не бяха почнали ранните вълнения и гларусите все още спяха, сгушени в стрехите на крайморските къщи. Морето беше тихо и Леонис със задоволство забеляза, че в далечината нямаше онази тъмна ивица, която караше гемиджиите да не тръгват в далечни плавания. Пътниците преминаха всички из своята махала най-безшумно и стигнаха морето, където в неразпръснатия още полумрак се очертаваше полюшвана от водата приготвената за път гемия. Гемиджията Леонис отвърза въжето на лодката, притегли я до брега, даде въжето в ръцете на един от младежите и пренесе каквото още трябваше да се внесе в гемията. После като взе отново въжето в ръка, подкани младежите да влезат в лодката, нави въжето на ръка и сам скочи в нея. Сръчно взе веслата и бързо приближи лодката до самата гемия. Не мина и четвърт час и всички бяха на местата си. Долният край на голямото платно бе преместено от Леонис така, че то веднага бе подхванато от северозападния ветрец и гемията плавно се понесе по водата.
към текста >>

69. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява добре думите му.
Сега ви моля да ми помогнете да сторя туй, което съм намислил и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги. За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител в някой от манастирите на Света Гора. Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не саде в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протягат ръце към вас, незащитени от никого и само затова, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява добре думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още съвсем осветена преди литургията, тръгнаха. Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор.
към текста >>

70. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

И турците не ме закачат, защото на тях не съм сторил зло, но може ли да е спокойна душата ми, като гледам как тънем в мрак и как отпада и народността, и вярата?
Паметен човек си ти и ми се струва добре ще разбереш това, което ще ти кажа. Ти не ме познаваш, но няма да сгрешиш, ако приемеш моя съвет. И аз съм с тия люде, които са много загрижени за нашите работи, за народните, искам да кажа. Имам си имот - земя и дом. Мога да преживея добре живота си. И турците не ме закачат, защото на тях не съм сторил зло, но може ли да е спокойна душата ми, като гледам как тънем в мрак и как отпада и народността, и вярата? Върху народността е стъпил турският крак, а върху нашата вяра - тукашният гръцки патрика. Поспря за минутка човекът - поразмисли се и някак с благ тон продължи. - Да не мислиш, че съм тръгнал по търговия, за печалба. Не такава мисъл ме доведе в Цариград. На тебе мога да ти доверя всичко.
към текста >>

71. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

“ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“
“ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват към явленията в природата и живата с пробудено съзнание. Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец. Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие. Дали хората около Учителя - този „модерен маг“, са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отделен въпрос. Развитието на човека е бавен процес.
към текста >>

72. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

В мрака на нощта никой не е свободен.
Тя е притежание на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а често поставеният във вериги да е свободен. Условията за свобода са вътре в духа. „Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят биха станали два пъти по-лоши от светските.“ „Свободата - продължава той - е светлина. Щом светилникът свети, ти си свободен. В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа.
към текста >>

73. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Случи ли се тоя един да напусне семейството, веднага настъпва дисхармония и пълен мрак.
“ Щом виждаш буквите при запалената свещ, тя ти свети. Това, което свети, не говори. Това, което люби, не говори. Не задавайте механически въпроси и не предизвиквайте механически отговори. Има семейства, членовете на които живеят в разбирателство, заради светлината, която има един от тях. Случи ли се тоя един да напусне семейството, веднага настъпва дисхармония и пълен мрак. Има народи, които са живели заради любовта на един човек. Всичкият ентусиазъм, енергията и сплотеността са изхождали от него. Той е свалил от висините на Духа един Божествен дар. Отиде ли си този един в този народ, настъпва безлюбие и мрак. Имаш ли любов, не бой се от външните сътресения.
към текста >>

Отиде ли си този един в този народ, настъпва безлюбие и мрак.
Има семейства, членовете на които живеят в разбирателство, заради светлината, която има един от тях. Случи ли се тоя един да напусне семейството, веднага настъпва дисхармония и пълен мрак. Има народи, които са живели заради любовта на един човек. Всичкият ентусиазъм, енергията и сплотеността са изхождали от него. Той е свалил от висините на Духа един Божествен дар. Отиде ли си този един в този народ, настъпва безлюбие и мрак. Имаш ли любов, не бой се от външните сътресения. Не ще се поклатят твоите устои. В безлюбието си вече в опасност. * Не питайте как да служите на Бога.
към текста >>

Ако училището, в което се учиш, те отдалечава от Бога, това училище не принадлежи на светлината, а на мрака.
По какво се отличава Христовата правда от правдата на Вехтия Завет? Отговорът на този въпрос е даден в текст на Евангелието, където се казва, че работниците, които са дошли в единадесетия час, са получили такава заплата, каквато получават тези, които са дошли сутринта. * Ако перото на поета разделя и ожесточава хората, а мотиката на земеделеца ги приближава братски, за предпочитане е мотиката пред перото. * Ако училището, в което се учиш, те отдалечава от Бога, това училище не принадлежи на светлината, а на мрака. Да воюваме, без да убиваме!
към текста >>

74. 21. ОТГОВОР - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Краят на мрака в този измъчен свят е наближил,
Попитах в душата си Господа в тихия среднощен час: "Господи, кажи ми нещо, което да предам на моите братя! " А Той ми отговори: "Чакай и мълчи; с търпение понасяй всичко; моят Дух ще победи! Краят на мрака в този измъчен свят е наближил, ще изгрея като зората, ще проговоря в сърцата, слушайте ме, Аз говоря на душите ви весден, но моят глас е заглушен от земните ви грижи.
към текста >>

75. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Те са мощните фарове в мрака на тъмното, бурно море, в каквото невежият свят превърна този красив живот и хвърли човека в небивали мъки и страдания.
Смъртта дойде, за да не обезсмърти злото. Каква трагедия щеше да бъде животът на Земята, ако човекът, потънал в престъпления и грешки, останеше вечно в това положение! А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването. Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш". В своята безпределна Любов нашият Баща иска да направи всички щастливи и блажени, както Той е блажен в Своята абсолютна същност, непозната от нас, и Той ни показва пътя към безсмъртието и блаженството чрез своите велики синове, чрез първородния Си Син Христос и великите посветени, на които е разкрил Духа Си и плана Си за човечеството. Те са мощните фарове в мрака на тъмното, бурно море, в каквото невежият свят превърна този красив живот и хвърли човека в небивали мъки и страдания. Но изходният път е начертан и осветен. Ще излезем от мрака на невежеството. Светът ще поеме към светлината — пътя на звездите, както физически, така и духовно. Велико бъдеще очаква света. Велико е, защото влизаме в третата епоха на Светия Дух.
към текста >>

Ще излезем от мрака на невежеството.
А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването. Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш". В своята безпределна Любов нашият Баща иска да направи всички щастливи и блажени, както Той е блажен в Своята абсолютна същност, непозната от нас, и Той ни показва пътя към безсмъртието и блаженството чрез своите велики синове, чрез първородния Си Син Христос и великите посветени, на които е разкрил Духа Си и плана Си за човечеството. Те са мощните фарове в мрака на тъмното, бурно море, в каквото невежият свят превърна този красив живот и хвърли човека в небивали мъки и страдания. Но изходният път е начертан и осветен. Ще излезем от мрака на невежеството. Светът ще поеме към светлината — пътя на звездите, както физически, така и духовно. Велико бъдеще очаква света. Велико е, защото влизаме в третата епоха на Светия Дух. Най-ясно, с небивало прозрение, е очертал пътя на човешката духовна еволюция полският месианист Август Циешковски през миналия век в четиритомния си труд "Отче наш", откровение, получено във време на молитва в храм, за значението и смисъла на Господнята молитва. Още като младеж Август Циешковски разкрива трите епохи — епохата на Отца, наречена тезата, епохата на Сина — антитезата, и епохата на Светия Дух — синтезата.
към текста >>

76. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници - предани воини в лютата битка между Светлината и мрака.
Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам. Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план. Предстои да бъде отворена нова страница не само за българите, а за всички народи навред по планетата. И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници - предани воини в лютата битка между Светлината и мрака. Стари души, обгорели в множество сблъсъци с легионите на Черната ложа, готови да последват своя Божествен Наставник и Водител дори и във вечния огън на ада. Изпитани апостоли на Словото, които ще поемат факела на космическото обновление и ще го разнесат неугасим по всички краища на Земята. Настава моментът Петър Дънов да разкрие себе си и своята мисия пред българския народ. Моментът да потърси и намери следовници. На 08.10.1898 г.
към текста >>

77. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята.
Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога. Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят. Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа.
към текста >>

78. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен към бъдещето.
Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел - служение в името на Единството. След приключване на всеки грандиозен Цикъл на Проявеното Битие, когато настъпва периодът на Мировата Почивка - Пралайя, всичко съществуващо се завръща отново в лоното на своя Създател. Тогава Единството се установява в най-извисената възможна пълнота. Всичко съградено в Духа се съхранява, за да се изяви отново в следващия Цикъл на Проявление. Никога и никой не започва на празно място или от нула. Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен към бъдещето. Единството на Живота е Единство на Проявлението - с последователност, непрекъсваемо ст и еволюционност, достойни по съдържание и размах единствено за Твореца! д) "Благото, което получаваш, споделяй с другите! " "Добър е онзи, който обича светлината, знанието и живота както за себе си, така и за другите." (Учителят П. Дънов)
към текста >>

79. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини.
И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ. В този ред на мисли Учителят П. Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят. Всички възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат - всички светли идеи, всички пориви, цялото знание и култура се дължи на тях. Ние ги наричаме белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини. Всички те образуват Всемирното Бяло братство. Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо. Този разумен център привлича всички, които са подготвени през вековете да влязат в него като работници. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат.
към текста >>

И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5).
Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата.
към текста >>

Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота.
3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота. Някога, след като минат еони на духовно съзряване и възмъжаване, човешкият род вече няма да бъде задължен да заплаща мъдростта със страдания. В тази насока той ще се превърне в равноан- гелски чин на еволюционната стълбица. Очевидно е, че си заслужава да се потрудим за това... 4) Молитвата "Най-великото в света е молитвата.
към текста >>

Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак.
Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв.
към текста >>

За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци.
Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?! Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ.
към текста >>

80. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Така както насочените към доброто ангели могат да помагат на хората и да ги напътстват към съзидателност в помислите и действията, така и демоните на мрака са в състояние да изкушават людете и да ги водят към пъкъла.
В християнското учение битува тезата, че някои от ангелите се отклонили от изпълнението на Божията воля, изпаднали в самолюбие, горделивост и злоба и така разкъсали връзката си с Бога (Юда 1:6). Те се превърнали в зли духове, дяволи. Техният брой, според Библията, е твърде голям (Мат. 12:16; Марк 5:9; Лука 8:30; 11:18). В течение на своя живот не са редки моментите, когато човек попада под въздействието на дяволите и затъва в греха. Така както насочените към доброто ангели могат да помагат на хората и да ги напътстват към съзидателност в помислите и действията, така и демоните на мрака са в състояние да изкушават людете и да ги водят към пъкъла. В своето Слово Учителят П. Дънов изяснява същността на дяволите и тяхната роля във всемирната драма. Според него и те - както и ангелите - в древни, прадревни времена са били хора като нас. Но за разлика от своите опоненти - служители на Вечната Светлина - те еволюирали по пътя на злото, станали слуги на Лукавия. За тях Учителят на ББ у нас съобщава: "...Дяволът е отличен учител", имайки пред вид поуките, които хората култивират по линия на отрицателния опит.
към текста >>

Когато дяволът почне да плаче, тогава ти ще се радваш." Силите на мрака на практика стоят зад всички трагични, разрушителни събития в нашата действителност.
Не се занимавайте с естеството на лошите мисли." Истинският ученик по духовния Път със своите мисли, чувства, думи и дела би трябвало до такава степен да натъжава дявола, че дори да го разплаче! В неговия живот не бива да остане нито едно тъмно петънце, а от него във всички посоки да струи светлина. "Направи така, че и твоят дявол да поплаче. Докато той се радва, ти ще плачеш. Когато дяволът почне да плаче, тогава ти ще се радваш." Силите на мрака на практика стоят зад всички трагични, разрушителни събития в нашата действителност. Само че те са невидими и действат посредством свои проводници. Ако трябва да потърсим вината за сътвореното зло у някого, не бихме могли да го открием, а ще насочим обвинително пръст към онези измежду нас, които са се поддали на гибелното му влияние: "Кой е виновен на земята? Има един виновен на земята, когото никога не можете да хванете. ...Има един юнак, когото никой не може да хване и осъди. Защото всички в света са негови чиновници" (Учителят П.
към текста >>

81. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр.
Същността на принципа на полярността е в пряка връзка с първия закон на диалектиката, изведен от Г. В. Ф. Хегел - единство и борба на противоположностите. Природата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на живота в неговата цялост и пълнота. В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц.
към текста >>

82. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

" е една от неговите максими, понеже той знае, че рано или късно светлината на Истината разпръсква даже и най-зловещия мрак на лъжата и злотворството.
Само разумният е търпелив." Засипван от четири страни с безобразни хули и клевети, той остава неизменно тих и спокоен. Никога не се защитава, никога не влиза в спор, никога не удостоява с отговор хулителите. Така не предоставя енергия на техните домогвания и те отмират бързо и от само себе си. "Истината свети със собствена светлина! " е една от неговите максими, понеже той знае, че рано или късно светлината на Истината разпръсква даже и най-зловещия мрак на лъжата и злотворството. Към растенията и животните - по-малките братя на човека - българският духовен Учител се отнася с подчертана обич. Винаги зачита тяхната свобода и правото им на съществуване, предоставени им от майката-природа. Тяхното битие според него е плод на всеобхватната космическа Разумност: "Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тези малки същества, които ви служат. Всички растения, цветя, бубулечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена. Само така можете да разберете великия закон на Любовта."
към текста >>

83. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България.
Така че от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов (курсивът мой - К. З.). Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя." Изразената в този цитат обективност на автора заслужава искрени адмирации. Освен несъмнената си стойност в това направление разсъжденията на В. Граблашев притежават и достойнството да отразяват адекватно цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството относно същността и личността на Учителя П. Дънов. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече - любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри като правило са защитавали своя светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България. Учителят П. Дънов е достатъчно откровен към своите ученици и последователи, за да им заяви право в очите: "Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпросът да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие (курсивът мой - К. З.). Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа.
към текста >>

Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака.
Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към свещеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето. Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака. Може би най-достоверно звучат оценките на свидетелите. Затова и в следващите редове предлагаме спомени на съвременници на Учителя П. Дънов, които са имали възможността да общуват лично с него. Не споменаваме имена, тъй като не е нужно. Един от неговите ученици разказва: "Познавам го от 1930 година, но преди това съм слушал много за него - и не от други, но от хора на моето семейство.
към текста >>

84. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент.
към текста >>

85. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ За да навлезем пълноценно в темата, ще бъде необходимо да използваме една хронология, алгоритъм от постулати, които – ако ги приемем с разума си – биха могли да ни доведат до същността на изследвания абстрактен обект. Ще си наложим да заменим строгите доказателства с умозрителна мисловна конструкция, основана, разбира се, на дълбока логика, почиваща от своя страна върху очевидни или безспорно проверени факти и тези. Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене. Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога. Тук не ще се спираме на Неговите характеристики – това би могло да бъде предмет на друго изследване. Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума). Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път).
към текста >>

86. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Първата стъпка по духовната пътека изисква от кандидата за окултен ученик да развие качеството различаване: истина от неистина, светлина от мрак.
Следователно съществуват, най-общо казано, два вида учители – истински и лъжливи. Първите принадлежат към Бялото братство и подпомагат личната и колективна еволюция на човечеството, а вторите – към Черното братство; те привидно спъват еволюционните стремежи на хората, но дълбокият смисъл на тяхната проява е също служение на Бога, но със средствата на злото. Учителите от Бялата ложа предлагат най-краткия път към самоосъществяването на човешкото същество – следването и прилагането на Божествените принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Учителите от Черната ложа подтикват хората да израстват духовно посредством натрупания отрицателен опит. Това е най-дългият и най-мъчителният път на личностна реализация, но също с доказана ефективност. Първата стъпка по духовната пътека изисква от кандидата за окултен ученик да развие качеството различаване: истина от неистина, светлина от мрак. Изискването включва и разпознаването на истинските и лъжливите учители. Най-точният критерий в това направление е даден от Христос в думите Му: „По плодовете им ще ги познаете! “ (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П. Дънов, – са „свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“.
към текста >>

Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака.
Най-точният критерий в това направление е даден от Христос в думите Му: „По плодовете им ще ги познаете! “ (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П. Дънов, – са „свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“. Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов). Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака. Вездесъщата Божия справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл. Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката душа: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители! “ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив.
към текста >>

87. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Преливането и на светлината, и на мрака между всички нас става по закона за скачените съдове.
Червената нишка в посланието на всички велики духовни Учители на човешкия род – Единството на живота – изисква от нас да проявяваме търпение към всичко съществуващо и на първо място – към разумните същества, нашите ближни. Тъй като всички ние сме едно Цяло в Духа, каквото причиним на брата си, причиняваме го и на самите себе си. Учителят П. Дънов ни учи, че когато някой от нас се повдига в духовно-нравствено отношение, заедно с него се повдигат и всички останали хора. За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си. Преливането и на светлината, и на мрака между всички нас става по закона за скачените съдове. Изключения от това правило няма. Затова нека се вслушаме внимателно в съвета на българския Учител на Любовта: „Някой казва: „Не мога да го търпя този човек! “ – Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. Всяка една погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие, че тя е и ваша.“ И действително – отговорността на извършителя на престъпление, например, не е само негова.
към текста >>

88. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Контрастът между светлина и мрак, във всички нюанси, преливания и съотношения между двете водещи Начала в света, поражда условията за проявление на живите същества в Космоса.
В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини. Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем. В космогонията на Учителя П. Дънов намираме недвусмислено доказателство за действителната – скрита от физическото зрение – същина на небесните обекти: галактики, звезди, планети, комети, астероиди и пр., които в различна степен отразяват всепроникващата във Вселената светлина. Според него тази същност е разумна, а степента на разумност е право пропорционална на количеството и качеството на излъчваната или отразявана светлина: „Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества (курсивът мой – К.З.), които изпращат своята светлина.“ Контрастът между светлина и мрак, във всички нюанси, преливания и съотношения между двете водещи Начала в света, поражда условията за проявление на живите същества в Космоса. За произхода на двете велики Начала и за същността и проявлението на разумните индивидуалности – носители на съответното Начало, разказва в едри щрихи българският Учител на Любовта: „Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината – от света на светлите същества. Цялото човечество е под неизбежното влияние на едните и на другите същества. Светлите същества са завършили своята еволюция и сега поддържат света, слизат на Земята от високи светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже, ако не го върнат, те не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да имат условия да подобрят своето положение.“ Както е известно от езотеричното познание, светлите същества са организирани в т.нар.
към текста >>

От друга гледна точка съпоставянето на светлината и мрака придобива характера на взаимозаменяемост в зависимост от способността на съществата да възприемат вибрациите (трептенията) на светлината: „Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина.
А вторите принадлежат на пътя на лявото посвещение и си служат с метода на злото. За равнището на извисеност на съзнанието, обладавано от светлите същества, Учителят П. Дънов загатва с думите: „Зад светлината стоят светли същества. Какво ли съзнание имат, за да се движат с такава бързина? “ От друга гледна точка съпоставянето на светлината и мрака придобива характера на взаимозаменяемост в зависимост от способността на съществата да възприемат вибрациите (трептенията) на светлината: „Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настъпва вечер, е светлина за по-напредналите същества. В света всичко е светлина (курсивът мой – К.З.).“ Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим образец на смирение: „Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната виделина на импулса за новорождение и духовно извисяване.
И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.“ Най-съвършеният израз на духовната светлина, проявена в света на материята, е мисията на Богочовека Иисус Христос – въплътения Син Божий, най-великия от Учителите на Космоса. Той самият като същност е изтъкан от най-фина Божествена светлина. А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната виделина на импулса за новорождение и духовно извисяване. За Него и резултатите от земната Му изява Учителят П. Дънов споделя: „Христос е един от най-възвишените духове. Той слезе да даде упътвания и да обърне кормилото на човешката еволюция, да даде светлина да вървят хората напред, да им покаже пътя на човешкото спасение.“ Да възприемаш Христовото присъствие, означава съзнанието ти да е настроено на такава вълна, че да различава тленната от нетленната светлина. Разтворените духовни сетива на личността я правят съпричастна на благодатното озарение на земната аура, предизвикано от успешния завършек на Христовата мисия. Все повече хора придобиват тези способности и с това се приближават все по-близо до Божествения лъч на Христос.
към текста >>

Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината.
4. Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина: В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта!
към текста >>

Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина.
Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината. Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина. Това е, разбира се, Божествената Мъдрост: „Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта! “ Критерият за постигнатата мъдрост по житейския път е начинът ни на живот. „Мъдростта на мъдрите е в тяхното поведение!
към текста >>

Познанието, което великият Посветен предава на последователите си, предлага сравнението на скръбта с вечерния мрак, а на радостта – с утринната светлина.
Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е. към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината! “ В живота на всеки човек има приливи и отливи. Учителят на ББ ги сравнява с кривата на синусоидата спрямо координатната система. Познанието, което великият Посветен предава на последователите си, предлага сравнението на скръбта с вечерния мрак, а на радостта – с утринната светлина. Тези контрасти са особено силно проявени в душата на окултния ученик, чиито преживявания са белязани с подчертана яркост и интензивност: „Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин. Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост. Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.“ Изпитанията каляват духа.
към текста >>

Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят.
– Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И, следователно, сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда? “ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина.“ Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят. Затова и така често явление са проявите на въплътеното зло: „Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпущат светлина.“ Без наличие на повсеместно осмислена и приложена Правда не би могъл да бъде изграден фундаментът на Новата Култура на VI раса – Културата на Любовта. Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще осияе човешките души.
към текста >>

89. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек.
Малката човешка душа има подобие на целия Космос. Душата образува форми, без да е форма. Тя е извън времето и пространството, затова може да бъде малка и голяма. Душата се смалява, без да се смали.“ В живота на всекиго от нас има моменти, когато вярата ни е подложена на съдбоносно изпитание. В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек. Тогава именно той е длъжен да издигне високо и решително факела на своята вяра. Колкото и примамлив и наглед неизбродим да е мракът, той рано или късно ще отстъпи пред животворната светлина на осмислената и оделотворена вяра: „В каквато и тъмнина да се намираш, не трябва да губиш вярата си – светлината пак ще се покаже“ (Учителят П. Дънов). И на друго място в Словото на Истината: „Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете, е изправен и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите (курсивът мой – К.З.).“ Както гласи и народната мъдрост, като правило дълбоко езотерична по своя характер: „Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи!
към текста >>

Колкото и примамлив и наглед неизбродим да е мракът, той рано или късно ще отстъпи пред животворната светлина на осмислената и оделотворена вяра: „В каквато и тъмнина да се намираш, не трябва да губиш вярата си – светлината пак ще се покаже“ (Учителят П. Дънов).
Тя е извън времето и пространството, затова може да бъде малка и голяма. Душата се смалява, без да се смали.“ В живота на всекиго от нас има моменти, когато вярата ни е подложена на съдбоносно изпитание. В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек. Тогава именно той е длъжен да издигне високо и решително факела на своята вяра. Колкото и примамлив и наглед неизбродим да е мракът, той рано или късно ще отстъпи пред животворната светлина на осмислената и оделотворена вяра: „В каквато и тъмнина да се намираш, не трябва да губиш вярата си – светлината пак ще се покаже“ (Учителят П. Дънов). И на друго място в Словото на Истината: „Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете, е изправен и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите (курсивът мой – К.З.).“ Както гласи и народната мъдрост, като правило дълбоко езотерична по своя характер: „Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи! “ Горчив е размисълът на българския духовен Учител, разкриващ причините за безверието на съвременното човечество.
към текста >>

90. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Накъдето и да тръгнеш, неговата неугасима светлина ще ти вдъхва надежда, че ще успееш, че мракът е само преддверие към необятното сияние на Божественото.
Той му помага да съхрани недокоснат прекрасния бисер на великата Любов: „Всякога трябва да имате в ума си поне една свещена мисъл, която да обичате. Всеки трябва да има едно свещено чувство, което да обича, и една свещена постъпка. Това да е вашият идеал“ (Учителят П. Дънов). Такъв именно идеал притежава свойството да се проектира в земната реалност, да насочва своя носител към творене на добро, да разнася уханието на Божественото сбъдване. Той свети като ярък фар в бурното море на живота. Накъдето и да тръгнеш, неговата неугасима светлина ще ти вдъхва надежда, че ще успееш, че мракът е само преддверие към необятното сияние на Божественото. И че през каквито и житейски бури и урагани да се наложи да преминеш, в края на краищата ще достигнеш хоризонта на своето самоосъществяване. Ще се съединиш с Неизповедимия в неразлъчно единство и непостижима красота. Високият идеал изисква от човека да съзира неизменно в своя ближен брат или сестра, чедо на Бога. И да се отнася към него и да му служи така, както би се отнесъл и служил на Небесния Отец. Ала не по задължение – защото духовният закон гласи така, а понеже сърцето му нашепва, че това е единственият правилен начин да общуваме с другите.
към текста >>

Човекът на високия идеал преминава като ярка и разпръскваща мрака на невежеството комета през бездните на земното изпитание.
Човекът на високия идеал надмогва всички изкушения и съблазни по пътя си в живота. Те нямат власт над него. Той е устремен към една осъзната и дълбоко осмислена цел. Във владенията на относителността – нашия материален свят, зад всяка привидност той съзира същността, зад всичко случващо се в него и около него прозира действието на Божиите закони, вложени изначално в космическата необятност. В своето развитие той рано или късно достига етапа, когато никоя тайна на Битието не може да остане скрита за него. Човекът на високия идеал преминава като ярка и разпръскваща мрака на невежеството комета през бездните на земното изпитание. Така става достоен жител на Небесното Царство. Ала и то не е последната спирка по неговия вечен Път. Неговият полет продължава в безкрайността.
към текста >>

91. 'Светлина в мрака' - Невена Неделчева

"Светлина в мрака"
"Светлина в мрака" окултен роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Всеки млад човек, когато осъзнае в себе си, че е дошло времето да се сбогува с детството си, с онова защитено и топло пространство, наречено роден дом, застава на едно място, от което започват много и различни пътища. И точно тогава трябва да се намери една добра, мъдра и любеща ръка, която да хване ръката на довчерашния юноша, за да му посочи онзи път, който ще го изведе при Любовта, Мъдростта и Истината. Малко са книгите в съвременната световна литература, които могат да посочат на младите хора истинския път.
към текста >>

92. Предговор - Павел Желязков

Елена Блаватска обаче предупреждава за опасността от безогледното отричане или строгото осъждане на тези явления, което в миналото „е повлякло избиването на стотици хиляди невинни хора", а днес „влече образованото човечество право към общественото мракобесие." Интересът към вътрешната сила на човека според нея е мотивиран и от способността „на някой хора да управляват за добро или за зло други".
В учението на Мировия учител Беинса Дуно намираме здрави основи и богат материал за размисъл върху проблемите на човека и възможностите за постигане на ново ниво на съзнанието в днешната епоха. Запознаването с проблемите, произтичащи било директно от влиянията, на които сме подложени в днешния динамичен живот, било от внушенията и самовнушенията, които ги съпътстват, както и с възможностите да се предпазваме от манипулации и посегателства върху личността ни, е в състояние да даде по-добра, по светла перспектива на живота ни. По този начин, откривайки нови възможности за растеж в себе си, човек може да укрепи своето психическо здраве и да стане пълноценен член на обществото, добър гражданин на своето отечество и на света. Не намираме за необходимо и полезно, с оглед на основната ни цел, да третираме въпросите относно магьосничеството, уроките, змийския поглед, който убива и пр., което би ни отклонило от основната цел. Теософите положиха, много усилия в старанието си да докажат тяхното съществуване, но техните старания не повлияха съществено върху вярванията и поведението на хората. Елена Блаватска обаче предупреждава за опасността от безогледното отричане или строгото осъждане на тези явления, което в миналото „е повлякло избиването на стотици хиляди невинни хора", а днес „влече образованото човечество право към общественото мракобесие." Интересът към вътрешната сила на човека според нея е мотивиран и от способността „на някой хора да управляват за добро или за зло други". Материализмът, както в миналото, така и днес, си затваря очите за фактите и отрича безапелационно всяко свидетелство за чудодейната вътрешна сила на човека. Наверно една от причините за този краен материализъм трябва да се търси в комплекса за непогрешимост на голяма част от учените, особено на адептите на рационалното мислене, които тълкуват едностранно явленията и са склонни към догматизъм. Надяваме се, че в процеса на практическото приложение на знанията относно смисъла и значението на човешките взаимоотношения и чрез натрупване на повече личен опит, нашият читател ще разшири и задълбочи своята култура по изложените в тази книга проблеми. Авторът
към текста >>

93. ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ - Павел Желязков

Между двете възможности да загрубее и да затъне в противоречията на материалния свят, където владеят студ и мрак, или да излезе от гъстата материя и да влезе във виделината на духовния мир разумният човек естествено ще предпочете втората възможност.
Колко на сто от тия случаи вие слушате добрия глас и колко на сто лошия глас? Материалният живот огрубява човека, а целта на окултната школа е да осмисли този живот във всичките му положения. Ученикът трябва да знае законите, чрез които да намали шума, който се вдига наоколо му. Човек може да познае доколко е концентрирана неговата мисъл по следното: когато върви из шумните улици, да следва спокойно мисълта си, без да чува шума наоколо си. Колкото по-малко го смущава външният шум, толкова по-концентрирана мисъл има човек." Между двете възможности да загрубее и да затъне в противоречията на материалния свят, където владеят студ и мрак, или да излезе от гъстата материя и да влезе във виделината на духовния мир разумният човек естествено ще предпочете втората възможност. Като се вслушва внимателно в гласовете, които му нашепват похвали и ласкателства, той ще остане въздържан и бдителен за влиянията им, които идват отляво. Те ще се опитат да заглушат тихия глас на истината, която светлите души му нашепват, за да го насърчат и събудят в него стремеж към знание и воля за придобиване на онези добродетели, които са необходими за свободата на душата му. С умението си да разпознае гласа на истината, който носи любов, мир, светлина и радост, и да остане глух за арогантния глас на лъжата ученикът отстранява препятствията, които тъмните сили поставят на пътя му.
към текста >>

94. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Внимателно отварям палатката си и в сумрака съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора.
Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила. Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни. Вън е все още тихо. Вслушвам се, за да доловя присъствието на приятелите си, но чувам тежки стъпки и непознати гласове. Внимателно отварям палатката си и в сумрака съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора. Какво означава това? Случайно ли е присъствието им в лагера или е внезапна проверка? Може би ще трябва да се легитимираме веднага! Какви ли ще са последствията? Спокойствие, приятелю!
към текста >>

95. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

След като премине този период на мрак, на вътрешно затъмнение, ще дойде прозрението, ще дойде светлият ден, ще дойде посвещението.
Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението и сам да го победи. 16. Ученикът трябва да мине през съмнението. То е една област, която той трябва да мине и да премине докрай. Там той ще се намери в една северополярна нощ - шест месеца нощ, — но той трябва да разбира закона. Той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлина и да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, на вътрешно затъмнение, ще дойде прозрението, ще дойде светлият ден, ще дойде посвещението. 17. Ученикът трябва да вижда доброто навсякъде и във всякого. Вижда ли той все престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа в неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в сърцето си! 18. Докато ученикът намира светлина в света, нищо не може да му се говори за Бога. Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло.
към текста >>

96. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Благодарение на положението, което има неговата ос на въртене, при съответната обиколка около Слънцето се получават дълги периоди на ден и нощ, на зазоряване и вечерен полумрак.
Това говори, че орбитата му все пак не е много разтеглена и показва, че влиянието му върху Земята, живота на нея и върху човека не се колебае в големи размери. Уран идва най-близо до Земята, когато застане на правата линия Слънце - Земя - Уран, на около 2586 милиона километра, което е противостояние (опозиция), а е най-далече, когато е върху правата линия Земя - Слънце - Уран при т.нар. съвпад, на едно разстояние от 3153 милиона километра. Тук имаме разлика от 570 милиона километра, която е значителна и говори, че въздействието на Уран е много по-силно при опозиция и много по-слабо при съвпад. Уран обикаля около Слънцето за 84 земни години, като се движи със средна скорост от 6 киломитра и осемстотин метра в секунда. Благодарение на положението, което има неговата ос на въртене, при съответната обиколка около Слънцето се получават дълги периоди на ден и нощ, на зазоряване и вечерен полумрак. Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги и бавно протичащи ефекти и събития. Уран засега има пет спътника. Два от тях бяха открити от Уилям Хершел в 1787 година; други и два - от изтъкнатия астроном Ласел в 1851 година, а петият беше открит от американския астроном Кьойпер. В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени, подобни на тези при Сатурн. Тези пръстени, непонятно за нашите представи, са черни, т.е.
към текста >>

97. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Мисълта е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха - демоничната изява, носеща мрак и смърт.
Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности. Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл. Няма друга сила, която може да ги създаде. Мисълта е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха - демоничната изява, носеща мрак и смърт. Необходимата висока степен на съвършенство при човешкия мозък засега липсва. Ето защо ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние от Небесните образувания както в Зодиакалните съзвездия, така и в много по-малка степен от Небесните образувания в другите съзвездия. Затова човешкият род засега приема предимно демоничното влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион. Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да е било член от Слънчевото семейство, влиянието му въздействува парализиращо или отровно върху влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това Зодиакално съзвездие, което участвува със своите Небесни образувания в създаването и оформянето на планетата Плутон, образа на Скорпион.
към текста >>

98. Разрушената планета Фаетон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покой мрак и смърт.
Най-после, това Черно слънце успяло да разруши красавицата планета Ф а е т о н, парчетата от която са днешният Астероиден пояс. Много от тези късове са паднали върху някои от планетите, включително и върху нашата Земя, или са станали спътници на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Това безредие, което съществува сега в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали, като Меркурий, Марс, Уран, най- вече Плутон, а също и на онези Планети, които са привлекли за спътници повече късове от разрушението - най-вече Сатурн и в много малка степен Юпитер. Последният е запазил почти перпендикулярна оста на въртенето си и има четири истински спътника, които силно притъпяват влиянието на многото останали късове около него. С разрушаването на Фаетон се е ликвидирала силата, чистотата, постоянството и устоят на това чувство, наречено „Любов”, проверяващо се сега в една слаба и деформирана форма чрез Венера и Нептун и чрез майчините чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покой мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи където и да е, налице е вече неговото дихание. Например, ако в едно общество настъпи разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон, който е бил обсебен от влиянието на Черното слънце, е приел неговите качества, които са останали в неговите късове, носещи неговия демонизъм. Те са причина за раждането на деца осакатени, с неправилно развити форми на тяло, крака, ръце, гръбнак, с неправилни функции на мозъка. Късовете на разрушената Планета се създали на мястото, където тя е била (между Марс и Юпитер, на разстояние 2,8 Астрономически единици), един пояс наречен Астероиди - пояс на малките звезди.
към текста >>

Всички тези подтици за създаване на качества, способности и форми на човешкото тяло, които влиянието на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия дават, се възприемат в едно безредие, потиснатост, мрак и смърт.
Аморфен строеж има там, където невроните в мозъка са в безпорядък, а кристален строеж - където те са в идеален и закономерен строеж. Големи светила в областта на хирургията са правили аутопсия на човешки мозък на психично болни и психично здрави хора. Те установяват, че когато мозъкът има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и този човек е бил с психически разстройства А при психично здрав човек мозъчните неврони са били подредени правилно, в един кристален и закономерен ред. В направените хороскопи на психически болни хора или на хора с крайно изродени форми на тялото (ръце, крака, гръбнак и пр.) липсват белези, които ясно да показват тези формалности. Слънцето, Луната, Планетите реализират своите влияния (аспекти), но поставените в безредие мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетаят. Всички тези подтици за създаване на качества, способности и форми на човешкото тяло, които влиянието на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия дават, се възприемат в едно безредие, потиснатост, мрак и смърт. Мозъчните клетки като най-съвършено вещество, са способни да приемат силови течения от Звездния мир и на първо място от членовете на Слънчевото семейство и от Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия само тогава, когато човек притежава организиран и облагороден мозък, издигнат в интелектуално и морално отношение. По ред причини обаче даден човек в миналия си живот е дал път, т.е станал е проводник на подтиците на Черното слънце (които Астероидният пръстен носи и дава) към разединение разрушение, обсебване, мрак и смърт. При сегашното раждане този човек ще попадне под влиянието на Астероидния пръстен и ще има всичките тези или някои от аномалиите, за които споменахме. За голямо съжаление, в таблиците, с които работим при съставяне на хороскоп, липсват данни за този Астероиден пръстен, чрез които да се определи нещо в тази насока.
към текста >>

По ред причини обаче даден човек в миналия си живот е дал път, т.е станал е проводник на подтиците на Черното слънце (които Астероидният пръстен носи и дава) към разединение разрушение, обсебване, мрак и смърт.
Те установяват, че когато мозъкът има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и този човек е бил с психически разстройства А при психично здрав човек мозъчните неврони са били подредени правилно, в един кристален и закономерен ред. В направените хороскопи на психически болни хора или на хора с крайно изродени форми на тялото (ръце, крака, гръбнак и пр.) липсват белези, които ясно да показват тези формалности. Слънцето, Луната, Планетите реализират своите влияния (аспекти), но поставените в безредие мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетаят. Всички тези подтици за създаване на качества, способности и форми на човешкото тяло, които влиянието на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия дават, се възприемат в едно безредие, потиснатост, мрак и смърт. Мозъчните клетки като най-съвършено вещество, са способни да приемат силови течения от Звездния мир и на първо място от членовете на Слънчевото семейство и от Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия само тогава, когато човек притежава организиран и облагороден мозък, издигнат в интелектуално и морално отношение. По ред причини обаче даден човек в миналия си живот е дал път, т.е станал е проводник на подтиците на Черното слънце (които Астероидният пръстен носи и дава) към разединение разрушение, обсебване, мрак и смърт. При сегашното раждане този човек ще попадне под влиянието на Астероидния пръстен и ще има всичките тези или някои от аномалиите, за които споменахме. За голямо съжаление, в таблиците, с които работим при съставяне на хороскоп, липсват данни за този Астероиден пръстен, чрез които да се определи нещо в тази насока.
към текста >>

99. Хороскопи на психически болни хора - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази Планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното Слънце - влияние на безредие, мрак, смърт.
Съществуват още ред други отклонения от съвършения порядък. При тази катастрофа е станало и най-голямото събитие - разрушаването на Планетата, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер. Тази планета, както сме отбелязали, се е наричала Фаетон, което ще рече „Лъчезарната“. Нарекли са я така, защото със своето влияние е давала устои и постоянство на най-висшите, нежни, мили и приятни отношения, които сега наричаме ЛЮБОВ. След катастрофата тези чувства и тяхният устой, които тази Планета е давала със своето влияние, крайно много са нарушени, като често пъти те се преобразуват в омраза. Тази Планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното Слънце - влияние на безредие, мрак, смърт. За изяснение ще приведа едно сравнение: вирусите влизат в контакт с клетките, проникват в самите тях и използуват тяхната организация за хранене и размножаване, а когато вирусите изпълнят клетката, тя умира. Тогава многобройните вируси излизат навън и атакуват други клетки по същия начин. Затова клетките, които преди това са били добри и необходими членове на организма, сега стават негов враг, внасящ безредие, мрак и смърт. Хората, родени с ненормални физически тела и с разстроена психика, в миналия си живот са били в контакт с тази тъмна и разрушителна природа на безредие, бидейки в нейна услуга чрез чудовищни престъпления срещу светлината, доброто, живота, при което те са продали своята жизнена сила - силата на реда, порядъка, хармонията. За всяка проява на човека, било тя емоционална, мисловна или практична задача, има нужда от сила.
към текста >>

Затова клетките, които преди това са били добри и необходими членове на организма, сега стават негов враг, внасящ безредие, мрак и смърт.
Нарекли са я така, защото със своето влияние е давала устои и постоянство на най-висшите, нежни, мили и приятни отношения, които сега наричаме ЛЮБОВ. След катастрофата тези чувства и тяхният устой, които тази Планета е давала със своето влияние, крайно много са нарушени, като често пъти те се преобразуват в омраза. Тази Планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното Слънце - влияние на безредие, мрак, смърт. За изяснение ще приведа едно сравнение: вирусите влизат в контакт с клетките, проникват в самите тях и използуват тяхната организация за хранене и размножаване, а когато вирусите изпълнят клетката, тя умира. Тогава многобройните вируси излизат навън и атакуват други клетки по същия начин. Затова клетките, които преди това са били добри и необходими членове на организма, сега стават негов враг, внасящ безредие, мрак и смърт. Хората, родени с ненормални физически тела и с разстроена психика, в миналия си живот са били в контакт с тази тъмна и разрушителна природа на безредие, бидейки в нейна услуга чрез чудовищни престъпления срещу светлината, доброто, живота, при което те са продали своята жизнена сила - силата на реда, порядъка, хармонията. За всяка проява на човека, било тя емоционална, мисловна или практична задача, има нужда от сила. Ако всички отбелязани прояви са в хармония с реда и доброто в живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него. Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието, тъмнината, то човек влиза в контакт с този свят - светът на частите от разрушената Планета (Астероидите) и става техен проводник. При повторно идване на Земята (при ново раждане) в утробата на майката неговото тяло и мозъкът му ще се изграждат по пътя на безредието и той ще се роди като израз на една ясно изразена дисхармония, било тя физическа или психическа, а може и двете.
към текста >>

100. Железничар. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

И живот,а на хиляди хора е оставен във мойта ръка, Ден и нощ, през мъгла и през мрак, бурно през лес и поле и река; назад! Вика мойта машина, Назад — но що свири там в мрака ?
ЖЕЛЕЗНИЧАР Аз мога да стана и железничар, локомотива ще карам далече, Представете си: аз—едно малко човече- да управлявам такава машина, що кат вихър лети.,. И живот,а на хиляди хора е оставен във мойта ръка, Ден и нощ, през мъгла и през мрак, бурно през лес и поле и река; назад! Вика мойта машина, Назад — но що свири там в мрака ? И що трака ? Не е туй играчка! Откъде, накъде ? И напред ли, наш ли ? Стой! Контра-пара! Спирачка! Сега е момента: един зарад всички! И ако от врата ми главата отхвръкне, ще загина спокойно без срам — защото аз знам, че съм длъжен дори и живота си жертва ла дам; така мисли и знай един малък юнак Превел: Гео Милев
към текста >>

НАГОРЕ

0.25436496734619