Търсене в текстове за 'Мрак'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 120 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_25 Музиката на Светлината

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение.
Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни.
към текста >>

Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика.
А знаете вече защо. Аз ви разказах една такава опитност. Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика. Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя.
към текста >>

Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина.
Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика. Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика.
към текста >>

2. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

ТОМ 2

Ето Небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната Заря на Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина.
Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде. Ето Небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната Заря на Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които ГОСПОД ще призове да Му служат всякога. " (Писмо от 14.9.1898 год., гр. Варна.) Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от Духа, осветен от Духа, ръкоположен от Духа и Той вижда, чува и познава кой Го ръководи чрез Дух и Сила. „Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина.
към текста >>

3. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

ТОМ 2

Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
към текста >>

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари.
към текста >>

4. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Пристигнахме в селото Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаляни и мокри и пребити от път.
Само Учителят в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря. Чак есента се отвори отново. Тъй че не се усети, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в село Ачларе. Пристигнахме в селото Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаляни и мокри и пребити от път. Къщата беше тъмна. Нямаше домакиня. Жената на Жечо се беше поминала миналата година. Дечицата уплашени плачеха. А кучето ту лаеше, ту виеше.
към текста >>

5. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Борис Николов

ТОМ 2

Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят.
По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада. Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят. Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение. Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят. Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат. Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован.
към текста >>

6. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА Писмо от Олга Славчева до Борис Николов „Любезний брат Борисе, Ден не минава да мислим за тебе. Ти си нашето страдание, а ти си и нашата радост и наша Надежда. Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви! Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т.
към текста >>

7. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

ТОМ 4

За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11).
към текста >>

8. ІІІ.47. ЗАСПАЛИТЕ ЧАСОВОИ И ЗАПАЗЕНИТЕ ГЛАВИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Та камионите са на 30 метра отбити от пътя и се виждат направо много добре, дори и при пълен мрак.
А ние бяхме преминали привечер с камионите и не бяхме видели нищо, защото пътят беше чист и нямаше сняг. Снегът беше превавял през нощта. По едно време ме обхвана страх. Страх от това, че сме преминали едно премеждие. Всички се чудихме, как така са ни подминали, и как така не са ни видели. Та камионите са на 30 метра отбити от пътя и се виждат направо много добре, дори и при пълен мрак. Ако са ни видели, веднага биха ни изклали. В такива случаи те не убиваха, а колят заспалите като прасета. Всеки си опипва шията и се смее. Но това е горчив смях. Живи сме и здрави сме.
към текста >>

9. ІІІ.108. УЧИТЕЛЯТ И БЪЛГАРИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура." Ето защо Учението на Учителя трябва да стане достъпно на българския народ и на света.
Добър черен дроб - по-малко жлъч и омраза. Добър черен дроб - чиста и несмущаваща мисъл. Ние дадохме Божественото учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия Морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура." Ето защо Учението на Учителя трябва да стане достъпно на българския народ и на света. По този повод Учителят сподели: „Животът на земята е дивна Школа в слънчевата система. Тя е опитно училище, където душите се учат, за да възрастнат, а светлите духове работят, за да добият мощ и сила в дългия път на безсмъртието." Така стигаме до идеята за единството и разнообразието на човеците в целокупното човечество. Човечеството има различни представители, които работят за повдигането на народите. Веднъж Учителят спомена: „Ганди заема едно от първите три места на велик посветен, който живя, работи, писа и остави свещен спомен за любовта между хората и любовта между народите". Днес учениците на Учителя са в света и работят за повдигането на днешното човечество.
към текста >>

10. 4.23. Страданията на Учителя и интелигенцията

23. Страданията на Учителя и интелигенцията

ТОМ 4

Ставаше дума, че човек трудно може да се справи на земята с тези условия - зима, жега, студ и мрак.
23. Страданията на Учителя и интелигенцията На следващия ден моето гостуване при Елена Иларионова продължаваше. Тя разказа различни случки от своят живот през време на Школата на Учителя. Ставаше дума, че човек трудно може да се справи на земята с тези условия - зима, жега, студ и мрак. По едно време тя ми каза: „Ще ти разкажа какво ми каза Учителят за себе си: „Еленке, труден е животът на човека на земята. А за Учителя живота на земята е още по-труден. За Учителят, да живее на земята - все едно ти да живееш в гериза на града, т.е. в канализацията на града." Аз се вайкам. Оплаквам Учителя за страданията и мъченията, на които е подложен на земята.
към текста >>

11. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

ТОМ 5

Без това живота е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието.
А от ляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи св. Мина", (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромният служител Христов, но и за живите ръководители на българският народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! * * * Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите. Без това живота е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието. Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали, Безверие и бездействие са еднозначни. Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа.
към текста >>

12. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

ТОМ 6

- Тъмнота, мрак, лутане, грешки, безсмислие, страдание и т.н.
И какъв би бил пък ако всички хора се обичаха? Мъдрост! Светлина! Знание! - Какъв е животът без светлина, без знание? - Тъмнота, мрак, лутане, грешки, безсмислие, страдание и т.н. И какъв би бил пък със светлина, със знание, с мъдрост? Истина! Що е истина? Къде да я търсим и как? И живее ли се без стремеж към истината?
към текста >>

13. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

ТОМ 6

Започнах да разбирам, че хората са много бедни вътрешно, много слаби, немощни, живеят в мрак и имат нужда от силни и богати вътрешно хора, за да им помагат.
Това за тях се виждаше много. Те го ценяха и надценяваха. За мене се струваше обаче малко. Аз все намирах, че малко имам, малко зная и малко мога. И се стремях да имам все повече и повече и да раздавам все повече и повече. Започнах да разбирам, че хората са много бедни вътрешно, много слаби, немощни, живеят в мрак и имат нужда от силни и богати вътрешно хора, за да им помагат. Започнах да виждам и себе си все още слаба и бедна за такава задача. Започнах да разбирам и какво нещо е Учителят за хората. Какъв колос. Как се тълпят край Него какви ли не хора, с какви ли не нужди. И бедни, и невежи, и болни и страдащи от какви ли не мъчнотии и страдания.
към текста >>

Трябваше учене, учене, знания, опити, светлина, голяма светлина и сила - Божествена сила и светлина, за да се помага на нещастното тънещо в мрак и нищета човечество.
И започнах да разбирам, че светът се нуждае от такива, именно хора. Но колцина са те? Той бе единствен и неповторим. Наистина аз виждах, че почти всички Негови последователи се стараеха да Го подражават, искаха да помагат на хората като Него, но техните възможности при всичкото им желание и стремеж, както и на мене, бяха ограничени. Човешки възможности. Трябваше учене, учене, знания, опити, светлина, голяма светлина и сила - Божествена сила и светлина, за да се помага на нещастното тънещо в мрак и нищета човечество. Защото какво беше и какво е съвременната наука? Направи ли тя хората щастливи, доволни, здрави, разумни, смислени? Не. Тя е пеленаче, немощно пеленаче още в сравнение с Божествените знания и наука на Учителя и на възвишените Разумни Същества, за които ни говореше Той и които са Негови съработници и служители на Бога. Какво знаех аз, какво знаем ние обикновените хора? Нищо. И аз се чувствувах все тъй малка и неопитна, и бедна в сравнение с това, което трябваше да бъда, за да бъда истински работник и служител на Бога и на човечеството.
към текста >>

14. 77. ЛЯТО 1939-то

ТОМ 6

И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?!
Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?! Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и съработници на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?! Но аз се отвлякох. Думата ми беше, че аз и не подозирах голямата и страшна вълна, която се надигна от запад и грозеше да залее и разгроми света - голямата Световна война, която започна още в края на 1939 г. и се разрази в годините 1939-1944 г. И дали е спряла сега?
към текста >>

15. 79. В МЪРЧАЕВО

ТОМ 6

Самото име не ми харесваше - напомня за мрак, а не за светлина.
Даже кметът ме запозна и препоръча на шурея си - младо момче от София, което ме придружи и услужи много при пътуването. От радост ли, от що ли, аз веднага се почувствувах добре. И литнах през разорена и опожарена София за Мърчаево. Пътуването тогава беше много трудно, но мене всичко ми се нареждаше така хубаво и лесно с помощта на това момче. И към обед на 10 юли аз пристигнах в Мърчаево. Мърчаево. Самото име не ми харесваше - напомня за мрак, а не за светлина. Не тъй обичаме светлината, а не мрака. И Учителят го беше променил в Светляево. Тогава аз още не знаех това. Селото също не ми вдъхна някакво очарование. Малко, прихлупено, сенчесто.
към текста >>

Не тъй обичаме светлината, а не мрака.
От радост ли, от що ли, аз веднага се почувствувах добре. И литнах през разорена и опожарена София за Мърчаево. Пътуването тогава беше много трудно, но мене всичко ми се нареждаше така хубаво и лесно с помощта на това момче. И към обед на 10 юли аз пристигнах в Мърчаево. Мърчаево. Самото име не ми харесваше - напомня за мрак, а не за светлина. Не тъй обичаме светлината, а не мрака. И Учителят го беше променил в Светляево. Тогава аз още не знаех това. Селото също не ми вдъхна някакво очарование. Малко, прихлупено, сенчесто. Слънцето изгрява късно към 10 часа и залязва рано.
към текста >>

16. 3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ

ТОМ 6

Насрещен за мене вятър, мрак, гъста мъгла и слаб дъжд.
Кеманлар (сега гр. Исперих) и реших по тъмно да се върна в село Салтъклар, където беше моя щаб. Разстоянието беше 22 км. При обикновено, хубаво време го вземах за 2 часа най-много. Тогава време беше много лошо. Насрещен за мене вятър, мрак, гъста мъгла и слаб дъжд. Началникът на участъка, подполковник Димитър Попов ме задържаше, но аз се отскубнах и към 18 часа тръгнах. Беше началото на декември 1923. До село Подайва вместо за 40 минути, стигнах за четири часа. Шест пъти по-бавно. Нищо не виждах.
към текста >>

Когато бяхме вече до самото село Подайва, от мрака изскочиха около 15 сенки.
Беше началото на декември 1923. До село Подайва вместо за 40 минути, стигнах за четири часа. Шест пъти по-бавно. Нищо не виждах. На коня бях отпуснал юздата, закачих я на седлото и оставих той да ме води. Когато бяхме вече до самото село Подайва, от мрака изскочиха около 15 сенки. От тях 5-6 се хвърлиха да захапят коня за гушата, 4-5 искаха да го захапят за корема и 3-4 за задните крака. Коня отскочи наляво и хукна с всичка сила. Хванал се за седлото и една не паднах. След това бързо хванах юздата и подкарах коня вече вътре в селото. Бях толкова изтормозен, че реших да ида при кмета и там да преспя.
към текста >>

17. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 6

Мрак изпълва вагоните, а ние притаили дъх, все чакаме, чакаме готвената ни Вартоломеева нощ.
И все пак кураж! " Може ли да се опише ужаса, изживян от нас! Да умреш в неравен бой на барикадите е чест, но да умреш вързан, не е ли позор? Какво да се прави? Вечерта настъпва. Мрак изпълва вагоните, а ние притаили дъх, все чакаме, чакаме готвената ни Вартоломеева нощ. Навън става все по-тъмно, все по-зловещо бучи морето, все повече и повече се обтягат нервите, а ние чакаме, чакаме... О, Господи! Докога ще продължи това? Докога това работническо тегло? Нима сме толкова големи престъпници, за гдето искаме по-човешки права, за гдето искаме повече хляб за народа? За това ли са ни затворили в тия вагони, като зверове, че искаме и ние като творим материалните блага да се ползуваме по-справедливо от тях?
към текста >>

18. КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора.

ТОМ 6

Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев.
Ще цитираме извадки от нея. „Петър Дънов проповядваше пълно пренебрегване на политическия живот. Но делата му имаха друг характер: те следваха политическата линия на фашистката буржоазия. Първият заместник на Дънов - Любомир Лулчев беше в продължение на две десетилетия един от най-близките тайни съветници на цар Борис III. Той с пълно право си спечели прозвището „българският Разпутин". Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев. Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими. Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г. бе отпечатана книгата „Психология и психо-патология на религията" от Васил Милев. На стр.
към текста >>

19. 34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Днес е хаос и мрак.
Понякога съм дошъл с расо, облечен като дякон. Веднъж ми каза: „Тя църквата е вече свършила и още 10 - 15 години ще трае и ще прикючи. Тя е станала материална! Тя си изживя своя път. Сега ще дойде езотеричното Учение на Христа като вътрешна светлина в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на Живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистия дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят". При друга среща Той отново ме хване под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на Новото Човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса.
към текста >>

Стига вече този мрак и извратени сърца!
Ще остане само чистия дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят". При друга среща Той отново ме хване под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на Новото Човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса. Родила се е нова звезда в еди кое си съзвездие и тя ще измени живота на хората в еди какво си направление. „Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! " Учителят подготвяше душите чрез Словото Си за Новото Човечество. А моите опитности с Него идваха от една друга епоха минала и заминала. Днешната епоха се твореше от Словото на Учителя и се изграждаше чрез опитностите ни с Учителя. Спомням си веднъж обядвахме във вегетарианския ресторант и там винаги стоеше един скромен човечец. Веднъж седнахме на неговата маса и се разприказвахме.
към текста >>

20. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

ТОМ 7

Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа.
Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 27.I.1925 г. Любезна Елена Казанлъклиева, Получих писмото ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състояния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората.
към текста >>

21. 41. Среднощна екскурзия

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

А наоколо мрак и студ.
А имаше и голям сняг, който трябваше да се гази. Стигнахме на самата полянка и там направихме молитва. След това Той ми каза: „Остани тук. Аз ще сляза долу, а след това и ти ще слезеш“. Изведнъж Той изчезна. А наоколо мрак и студ. След малко ми се обажда: „Слизай! “ Аз тръгнах по посока на гласа, но нещо като че ли ме повдигна. Не стъпвах в снега, хлъзгах се надолу и се намерих пред Учителя. Като пристигнах до Него, Той се обърна към мен: „Юрданке, свършихме голяма работа с теб. Имаше да се оправят много неща по света“.
към текста >>

22. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Сега е мойта нощ безсънна, дълга, наоколо ми мрак обвил, обгърнал всичко, нито една звезда в небето, а мъка впила се в сърцето. 2.
Сама съм в стаята и слушам, как двама са у мен, говорят, в сърцето ми, разбунено море, оглежда се тъй синьото небе и светла вяра ме крепи, крепи. 28.Х1.1958 г. Посвещава се на Борис Николов, който бе в затвора, след което последва процес 1957/58 г. и салонът на Изгрева бе заключен и след това разрушен през 1971 г. НОЩ 1. Сега е мойта нощ безсънна, дълга, наоколо ми мрак обвил, обгърнал всичко, нито една звезда в небето, а мъка впила се в сърцето. 2. Сега в моята голгота тъжна, лежа разпънат сам в килия мрачна, далеч са близки и любими, но виждам ги с лица унили. 5.Х11.1959 г. 3. Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен, месеци живея отчужден. 4. Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме? 5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница. 1.
към текста >>

23. 44. СУТРИН КАТО СТАНЕТЕ

ТОМ 8

Ако не започнете така, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си.
Давам й трошиците и си заминавам. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате малко повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази наука, когато ставах сутрин, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил." И вие започнете така. Това е велико учение. Ако не започнете така, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си. Ако го приложите и Господ, и ангелите ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете синове Божии. Станеш рано сутринта, започни да работиш и кажи: "Йеова и ре". Това значи: Господ ще промисли. Всяка сутрин като станете от сън, кажете си: „Аз искам да стана умен." Тази мисъл отива към ума и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат.
към текста >>

24. 45. ЗА МОЛИТВАТА

ТОМ 8

Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си.
Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Молитвата води към Любовта. Доброто и възвишеното състояние, което имаме понякога, както и желанието да помагаме, да прощаваме на ближния си, да повдигаме падналия, това се дължи на моментите, които сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли на Бога, за да не го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Човек да помисли за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието.
към текста >>

25. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

ТОМ 8

Мъглите затулват любимия лик, сгъстяват се, пълнят със мрак планината, дъждец превалява - каква сивина!
Така беше някога. 1. Когато отидох на върха там горе при изгрев слънце, във ранни зори, беседата чете брат Георги. А всички от лагера рилски си бяха веч тук. 2. И слушаха думи прекрасни и топли, изказани тука по тези скали, от нашия светъл и мъдър Учител по същото време, по същия час. 1. Защо мило слънце не ни веч огряваш? Мъглите затулват любимия лик, сгъстяват се, пълнят със мрак планината, дъждец превалява - каква сивина! 2. И групи си тръгват една подир друга, прекрасното време към своя е край, студи, застудява и време и пръсти, и ето внезапно - 0, сняг! Заваля! 4. И стана и строга, свирепа и страшна смути и изплаши тез гости с крила, които до вчера тя галеше с обич, обливаше в слънце и милваше с мир.
към текста >>

26. 7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?

ТОМ 8

Нали тъмен полумрак и започва да излиза слънцето и тази необятна шир и тези простори.
И Кришна, и Буда, и Учителя, и Мохамед, всичко това човечеството го е унищожило. Не търпят истината. Сега идва време може би, още повече, че сега като влязохме в епохата на Водолея, може би тази епоха на Рибите от 2000 година, нали е епоха на жертвата, трябва да се жертвуват големите Учители за това човечество. В: тази картина, която ти описа седи още пред мене. Няколко пъти съм бил на Мусала и съм бил точно на изгрев. Нали тъмен полумрак и започва да излиза слънцето и тази необятна шир и тези простори. А Учителят говори за космическото съзнание и за Христа. Това е много. Д: Силна работа, много силна. Аз се учудвам как нашите братя забравиха това. Аз питах Катя, питах и Борис - не си спомнят беседата.
към текста >>

27. 81. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ - ВЕЧНО БЛАГОДЕНСТВИЕ

ТОМ 8

Блажен си ти, човече, който видя лъчезарната усмивка на Онзи, Който стопи леда на човешкото сърце и разпръсна мрака в човешкия ум.
" Дванайстият час удря и пролетта вдъхновено пише: "Иде вечната радост - носителка на веселие и песен. Иде вечното благоденствие! Старост и младост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта". Блажен си ти, човече, който видя, прие и вдъхна аромата на лъчезарната усмивка - миг на равноденствие, която пое своя възходящ път към Вечната пролет, към Вечната Любов! Блажен си ти, човече, който видя лъчезарната усмивка на Онзи, Който стопи леда на човешкото сърце и разпръсна мрака в човешкия ум. Чия е тази усмивка? - На Учителя е тя! Изгрев, 10.януари 1955 г.
към текста >>

28. 12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

ТОМ 8

Без тази светлина те биха бродили все така в мрак, незнаещи реалната истина за Отечеството си.
Веска: Затова го казвам това нещо. А България е вече освободена. Но те, загиналите души, не знаят и продължават да бродят по Балкана. А Учителят ги освобождава и те си тръгват по своя път в Невидимия свят. Така Любовта на Учителя избавя от заблуда и лутания тези измъчени души. Без тази светлина те биха бродили все така в мрак, незнаещи реалната истина за Отечеството си. Друг един случай, който брат Петър Камбуров ми съобщи е следният: Учителят веднъж тръгнал за Рилския манастир придружен от брат и сестра Дукови. Пътували те тогава с файтон. Когато приближили вече към манастирската обител, конете изплашени се изправили на задните си крака, едва ли не прекатурили файтона. Тогава Учителят се обърнал към своите спътници с думите: "Конете видяха Иван Рилски, който ни посреща! " А те в момента не могли нищо нито да видят, нито да разберат.
към текста >>

29. 13. БОЛНОТО ГЪРЛО

ТОМ 8

Невежество, мрак, колкото си щеш.
Казах на Гизела, а тя: "Абе елате, без пари ще ви предавам. Елате само да учите пеене при мене". Ех, не ми беше удобно, но Учителят беше много внимателен, тогава ми направи впечатление. "Ех, гърлото ме боли, ще ми мине." То тогава бързо ми минаваше, понеже млад човек, организмът се справя сам. Но тука иска да каже бъди внимателна, това ти е подарено от природата, а ти така. Невежество, мрак, колкото си щеш.
към текста >>

30. 56. БИБЛИЯТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Неразумност значи ограничение, значи отсъствие на светлина поради ограничението на стените и капаците по прозорците и вратите, мрак, в който пътят не се вижда освен когато блесне неочаквано някоя светкавица и човек разбере, че е объркал пътя.
29. VI. 1939 год. „Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост. Семето на радостта е обвито, се съдържа в разумността; неразумността е червив плод, в него новият живот е изяден от червея. Разумност значи свободен вход за светлината, пълно осветление, вкоето слънцето е в зенита. Неразумност значи ограничение, значи отсъствие на светлина поради ограничението на стените и капаците по прозорците и вратите, мрак, в който пътят не се вижда освен когато блесне неочаквано някоя светкавица и човек разбере, че е объркал пътя. Разумността носи, със светлина изобилно, разумността, светлината е нещо организирано, хармонично, в него присъствува Бог, или в него Бог се проявява. Неразумността е тъмнина, мрак, хаос, отсъствие на хармония, там Бог не се проявява. В разумността се проявяват възвишени високо интелигентни същества, които напътствуват човека в неговото усъвършенствуване, защото го обичат, а обича само Бог. Значи, ако човек в живота си намери пътя на разумността и тръгне по него, много същества от невидимия свят ще му помагат. В разумността няма противоречия у човека, те просто не съществуват, доволството е негов постоянен спътник и трудностите и мъчнотиите се преодоляват и превъзмогват с лекота и песен, а пътищата на скръбта и на съмнението заобикалят надалеч из чужди места, където птичките не правят гнездата си и не пеят, където цветята не цъвтят на пролет и снеговете не се стопяват.
към текста >>

Неразумността е тъмнина, мрак, хаос, отсъствие на хармония, там Бог не се проявява.
„Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост. Семето на радостта е обвито, се съдържа в разумността; неразумността е червив плод, в него новият живот е изяден от червея. Разумност значи свободен вход за светлината, пълно осветление, вкоето слънцето е в зенита. Неразумност значи ограничение, значи отсъствие на светлина поради ограничението на стените и капаците по прозорците и вратите, мрак, в който пътят не се вижда освен когато блесне неочаквано някоя светкавица и човек разбере, че е объркал пътя. Разумността носи, със светлина изобилно, разумността, светлината е нещо организирано, хармонично, в него присъствува Бог, или в него Бог се проявява. Неразумността е тъмнина, мрак, хаос, отсъствие на хармония, там Бог не се проявява. В разумността се проявяват възвишени високо интелигентни същества, които напътствуват човека в неговото усъвършенствуване, защото го обичат, а обича само Бог. Значи, ако човек в живота си намери пътя на разумността и тръгне по него, много същества от невидимия свят ще му помагат. В разумността няма противоречия у човека, те просто не съществуват, доволството е негов постоянен спътник и трудностите и мъчнотиите се преодоляват и превъзмогват с лекота и песен, а пътищата на скръбта и на съмнението заобикалят надалеч из чужди места, където птичките не правят гнездата си и не пеят, където цветята не цъвтят на пролет и снеговете не се стопяват. Там, в тия места царува неразумността почвата е мочурлива и всяко семе, което в нея попадне, изгнива, изчезва без да прорасте, да пусне корени и стъбло. А има и пустинни места, към които води и минава пътеката на неразумността, там всичкото е голо, сухо, няма ни капка вода и никаква растителност не се вижда.
към текста >>

31. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Значи прави усилия да вижда в мрака.
Д-р Пашев й дал някакви наставления, но когато идва при Учителя, Той й дава наставление за очите. Тя на мене това ми го е разказвала. Наставленията, които е прилагала, тя от 7 диоптъра дохожда на три. Четири диоптъра се подобрява. Тези методи е прилагала: става нощно време, в тъмна нощ и се движи и се взира. Значи прави усилия да вижда в мрака. След това упражнения с очите. Наляво, надясно, кръгообразно - тези упражнения. След това винаги си е миела с топла вода очите си. Е сега може да има и друго нещо, което аз не си спомням, но всеки случай тя е дошла до три диоптъра или до два. Това не знам дали в медицинската практика се случва.
към текста >>

32. 115. РАБОТА С ЕДНО ОКО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

" „Защото не виждам, в мрак съм, много ми е тежко" „После като слезеш долу нали няма да се промени състоянието ти, как ще слезеш сега?
тя все пак виждаше. Тя загуби едното си око между 1927 и 1928 год., напълно с едното не виждаше. Само с едното око работеше, да. Спомням си на Рила бяхме на Мусала и Паша ми казва: „Еленке, искам да сляза! " „Защо бе Паша? " „Защото не виждам, в мрак съм, много ми е тежко" „После като слезеш долу нали няма да се промени състоянието ти, как ще слезеш сега? С Учителя сме тука Паша, няма нищо". Нещо така каквото можах да й кажа й казах, за да не се поддаде на това състояние и впоследствие ми каза, че е загубила съвсем едното око. И тя работеше само с едното, защото аз я гледах, когато тя пишеше, тя винаги беше така наведена на дясно, с едното око гледаше само. И подвигът на Паша се състои в това, че тя с най-малки възможности на зрение цял живот работи със зрението си. И тя го загуби чак когато си отиде Учителят.
към текста >>

33. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Е.А.: Вечер е мрак, а онова е денем.
Това го каза и аз много пъти съм казвала, да не правят помени, да. В.К.: В какъв смисъл вечеря? Е.А.: Пак помен. Ама друго е сутрин, друго е вечер. В.К.: Аха. Е.А.: Вечер е мрак, а онова е денем. Затова. В.К.: Защото виждам в провинцията напоследък правят разни помени, братски срещи. Е.А.: А, остави ги. Обърнаха го на църква. Като почнаха и на мен да носят, като отиват там на мястото на Учителя. Е.А.: Казвам, няма да ми носите нищо.
към текста >>

34. 7.Учителят не говореше за своята личност

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Тази светлина може да изведе човека от ограниченията на мрака и невежеството, за да заживее във виделината и свободата, за да влезе в единство с Великия живот.
С този вътрешен усет, че Учителя не е от нашия свят, аз го имах и когато слушах на времето и сега, когато чета неговото Слово. Той всички въпроси разглеждаше от друга светлина, не както ние хората разглеждаме въпросите. Тази именно светлина ме плени и ме привлече. Тя носи ласката на висшата Любов, за която човек е готов да се жертвува. Тази светлина загатва за знание, което отваря безкрайни простори за изява на човешкия ум. Тази светлина може да изведе човека от ограниченията на мрака и невежеството, за да заживее във виделината и свободата, за да влезе в единство с Великия живот. Чувала съм да казва Учителя: „Аз не съм като вас". Сега ми стават по-понятни тия думи. Той е от друг свят, не мисли като нас, не постъпва като нас, не живее като нас, макар да има физическо тяло като нас. физическото тяло е само връзка, посредник между него и нас, за да ни предаде учението си, да ни покаже пътя за новия начин на разбиране и живеене. Учителят живееше между нас.
към текста >>

35. 9.Учителят следеше процесите

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И в най-големия мрак когато изпаднем, тя да блести, за да ни покаже правата посока.
А това не е така лесно. За да можем да различаваме, трябва да имаме една основна идея, която може да бъде като стълб, като фар. В обърканите влияние и състояния човек трябва да има основа, здрава почва под краката си. Другояче казано - трябва да има будно съзнание. В съзнанието си трябва да имаме една постоянна светлина, която никога да не губим и нищо да не е в състояние да я помрачи. И в най-големия мрак когато изпаднем, тя да блести, за да ни покаже правата посока. Трябва да имаме светлина, която свети в тъмнината и тъмнината да не може да я помрачи. Яснота в мисъл, яснота в съзнанието. Съзнанието ни всякога да е озарено от лъчът на непомрачаващата се светлина. Такава светлина има. Тази светлина иде от великото космическо съзнание, с което е свързано всяко човешко съзнание, може и несъзнателно.
към текста >>

Светкавици са проблясвали и са разкрили в мрака нови светове.
Може ли някой да стане безразличен към Учителя след като е преживял подобни състояния на вдъхновение и виждане? Може ли душата му да не се изпълни с благодарност и обич към него? Може ли да не оцени доброто, което той донасяше със Словото си? Благодарност и обич пълнеха сърцата ни към това лъчезарно същество, което ни показа пътя към тия духовни висоти. Това е началото. Светкавици са проблясвали и са разкрили в мрака нови светове. Сега предстои на човека да извърши една от главните работи в живота си -работа невидима, скрита за външните очи. Ако може да извърши тази работа, той сам ще може да се повдигне на по-голяма висота. Сам човек трябва да се заеме да преустрои своя вътрешен свят, да организира силите, които действат, да тури ред и порядък във вътрешния си живот. Будното съзнание да бъде постоянен стремеж на всяка вътрешна проява - на мислите, чувствата и постъпките. Будност и работа трябват.
към текста >>

36. 09.„Агни йога

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз се чувствах, че съм в едно безизходно положение и бях много наранена, но той успя да влее лъч на светлина в мен, в мрака, в който бях затънала.
" Като ми зададе този въпрос той малко се отдалечи от групата, аз тръгнах с него и му казах: „Учителю, много е груб с мене" Учителят ми заговори с много благост и кротост, със съчувствие и аз заплаках горчиво пред него. Той ми говори дълго тогава, че аз си блъскам главата в стената, но по този начин няма да разреша въпроса. Както мухата, която се блъска в стъклото на прозореца не може да излезе през стъклото, аз за да изляза трябва да намеря изхода. Говори ми за Божията Любов, която може да ми помогне при всяко трудно положение в живота и която може да разреши всички въпроси. Учителят ми говори дълго. Аз се чувствах, че съм в едно безизходно положение и бях много наранена, но той успя да влее лъч на светлина в мен, в мрака, в който бях затънала. Видя ми се, че има изход, че не е толкова безнадеждно. След този разговор у мене остана една надежда. След това аз имах много разговори с Учителя, в които той ми даваше светлина и помагаше за да мога да изляза от положението и при това много мило и с чувство на обич. Това ме облекчаваше, но аз след време пак изпадах в противоречия, които ме терзаеха. Аз исках да живея чист живот.
към текста >>

37. 17.В 1931 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Мракът и тъмнината, в която живях доста дълго време изчезнаха, просветна мисълта, че Учителят е единственото същество в този ми живот, което ми дава знание и светлина и че само оттам идва радостта ми.
Не мислех вече за отрицателните неща, за които ми беше говорено. Такива мисли почти не ми посещаваха. Те бяха като мъгла, в която бях потънала и тя се вдигна и всичко стана по-светло. Уважението и обичта, която имах към Учителя се възстанови. Избистри се и образът на Учителя, стана по-ясен и по-чист. Мракът и тъмнината, в която живях доста дълго време изчезнаха, просветна мисълта, че Учителят е единственото същество в този ми живот, което ми дава знание и светлина и че само оттам идва радостта ми. Дори преживяното под чуждото влияние на мисълта ми, като противовес на моето решение подсили чистият образ на Учителя. Махна се сянката, която временно беше хвърлена върху него. Аз го видях по-ясен и по-светъл. В мрака и съмнението никой въпрос не може да се разреши. Само светлината дава условия за решаване и разбиране на неразбраните въпроси.
към текста >>

В мрака и съмнението никой въпрос не може да се разреши.
Избистри се и образът на Учителя, стана по-ясен и по-чист. Мракът и тъмнината, в която живях доста дълго време изчезнаха, просветна мисълта, че Учителят е единственото същество в този ми живот, което ми дава знание и светлина и че само оттам идва радостта ми. Дори преживяното под чуждото влияние на мисълта ми, като противовес на моето решение подсили чистият образ на Учителя. Махна се сянката, която временно беше хвърлена върху него. Аз го видях по-ясен и по-светъл. В мрака и съмнението никой въпрос не може да се разреши. Само светлината дава условия за решаване и разбиране на неразбраните въпроси. За мене беше ясно какво искам, нямаше противоречия вече. Това преживяване беше оставило нещо като пепел в съзнанието ми, което трябваше да се почисти. Постепенно можех да сторя това. След като си възстанових вътрешното отношение към Учителя, на преден план за мене беше въпросът: Кога ще се върна на Изгрева и кога моето заточение ще се свърши?
към текста >>

38. 01 - 74. НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

На тънещите в мрака, той беше светило, че здраво държеше духовното кормило.
74. НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ Един живот дълъг, преминал в несгоди с пример да ни свети, Бог го нам проводи. На тънещите в мрака, той беше светило, че здраво държеше духовното кормило. Честността му грее. Животът му свети. Пазеше свещено Божиите завети. Тялото му тленно, може би е прах, но духът му с нас е и не ни е страх. Бог ще ни помага, кога сме в беда.
към текста >>

39. 02 - 04. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

ТОМ 10

Същият миг мълния разкъсала нощния мрак.
" А дъждът продължавал да вали, все тъй проливен. „Виж небето на север, Георге! " Георги излиза навън, проверява. „Цялото е обложено с облаци! " Учителят се върнал назад в стаята си. Същият миг мълния разкъсала нощния мрак. Страшен гръм разтърсил земята и тръпки побили всичко живо. „Я виж пак" - обадил се Учителят. Георги проверява. „Облаците се разделиха на две. " Учителят отново влиза в стаята си.
към текста >>

40. 02 - 05. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

ТОМ 10

Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца.
Силна вяра не се смущава. Докато излязат извън града, минало половин час и ето, дъждът спрял. Било още тъмно. Двамата бродници -Учителят и брат Куртев били вече към лозята. Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха. Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца. С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока. Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път. Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите. Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев.
към текста >>

41. 07 - 02. ЗАПАЛЕНИТЕ ЛАМПИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

2. ЗАПАЛЕНИТЕ ЛАМПИ Веднъж, към полунощ, при голям нощен мрак, Учителят слязъл от горницата и запалил всички лампи: в салона, в трапезарията, на поляната и по всички алеи.
2. ЗАПАЛЕНИТЕ ЛАМПИ Веднъж, към полунощ, при голям нощен мрак, Учителят слязъл от горницата и запалил всички лампи: в салона, в трапезарията, на поляната и по всички алеи. И пак се прибрал в стаята си. Случайно закъснели изгревяни видели, че всички лампи горят и се прибрали в жилищата си. По целия Изгрев било тихо. Всички спели спокойно, без никой да подозира грозящата ги опасност. Никой не е знаел, че се готви за Изгрева нова Вартоломеева нощ от фашистката организация „Родна защита".
към текста >>

И тъй светлината победи мрака.
Може би някой ще каже: Откъде се знае, че е имало заговор? Пишущият тези редове е бил уведомен от един от съзаклятниците за този заговор, когото е имал намерение да завербува в организацията. Само му било съобщено за заговора, в който ще участват около триста души, преди още да е била определена датата и часът. За окото на посветния няма нищо скрито. Учителят доловил по етера за пъкления план срещу Изгрева, като впрегнал на работа светлината, като най- икономичен начин за борба със силите на тъмнината. И тъй светлината победи мрака.
към текста >>

42. 07 - 67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Мракът пълзеше по долините и постепенно се сгъстяваше.
67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО Последователите на Учителя - общество „Бяло братство" всяколято лагеруват при Седемте езера, в обятията на Рила. Едва бе минало лятото и вече очакваха следващото. Толкова много се бяха привързали към планините, особено към Рила, че животът им сякаш нямаше да бъде пълноценен, ако не се отиде поне за няколко дни на благословената Рила, която разтваряше двери за ония, които я обичаха и тъжаха за нея, когато бяхме далеч. Горещият летен ден вече отмина. Слънцето се закри зад величествения хребет на петото езеро. Мракът пълзеше по долините и постепенно се сгъстяваше. Лагерният огън бе запален. Мрак и тишина цареше около лагера. Едва се чуваше лекият плисък на второто езеро. Брат Цеко откри литературно-музикалната част край лагерния огън със своя композиция, посветена на първото езеро. Пеню Ганев изпя физкултурния марш „Дишай дълбоко", негова композиция.
към текста >>

Мрак и тишина цареше около лагера.
Толкова много се бяха привързали към планините, особено към Рила, че животът им сякаш нямаше да бъде пълноценен, ако не се отиде поне за няколко дни на благословената Рила, която разтваряше двери за ония, които я обичаха и тъжаха за нея, когато бяхме далеч. Горещият летен ден вече отмина. Слънцето се закри зад величествения хребет на петото езеро. Мракът пълзеше по долините и постепенно се сгъстяваше. Лагерният огън бе запален. Мрак и тишина цареше около лагера. Едва се чуваше лекият плисък на второто езеро. Брат Цеко откри литературно-музикалната част край лагерния огън със своя композиция, посветена на първото езеро. Пеню Ганев изпя физкултурния марш „Дишай дълбоко", негова композиция. Брат Петър Камбуров изсвири на кавал „Овчарската идилия". Брат Марин - „Що е същността." Следваха разни случки и опитности. Край.
към текста >>

43. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

На крилата го носи зефира, Слово, що мрака руши.
Едно, две, можем да поместим и към тоя сборник. Или може отначало да се почне с него, както е книгата за Георги Куртев. Сега да запишем това стихотворение, което е. Г. С.: Посветено на Учителя. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово, що свети в ефира, Прониква във всички души. На крилата го носи зефира, Слово, що мрака руши. Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в цветето малко звучи. Туй Слово, що стапя злините, Както слънцето леда, Слово, що грее в душите. Щити ги при всяка беда. Кат' сила прелива в душите, Кат' мъдрост краси духа, На будните шепне: Светете! Светете кат' факел в нощта!
към текста >>

Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в цветето малко звучи.
Или може отначало да се почне с него, както е книгата за Георги Куртев. Сега да запишем това стихотворение, което е. Г. С.: Посветено на Учителя. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово, що свети в ефира, Прониква във всички души. На крилата го носи зефира, Слово, що мрака руши. Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в цветето малко звучи. Туй Слово, що стапя злините, Както слънцето леда, Слово, що грее в душите. Щити ги при всяка беда. Кат' сила прелива в душите, Кат' мъдрост краси духа, На будните шепне: Светете! Светете кат' факел в нощта! Туй Слово, що храни душите.
към текста >>

44. 08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

По едно време, лампата била снишена до минимум, а лампата била газена, Учителят бил казал, кой каквото види, няма да приказва, значи в полумрак са били.
Събират се в стаята, тогава било с кръгла масичка, събират се около нея, слагат си ръцете там и понякога масичката започва да се движи и с разни знаци по тоя начин са влизали във връзка с духовете. Направили всичко, както друг път са го правили, обаче нямало никакво проявление на духовете, а Учителят го били сложили на една отделна масичка, на един стол там. Когато той бръкнал във вътрешния си джоб, извадил едно малко моливче и взел да чука на масата, знаци както морзовата азбука, нещо подобно. Щом взел да чука, взели да се обаждат тука като чукане на часовник - този ъгъл, горе придвижване, звукът са задвижва, пък без да видят нещо. Обаче предварително той им казал: „Кой каквото види, няма да приказва, когато свърши сеансът, тогава." И всичките мълчали. По едно време, лампата била снишена до минимум, а лампата била газена, Учителят бил казал, кой каквото види, няма да приказва, значи в полумрак са били. В туй време започват да се явяват такива светлинки, така като кичур черешки, така, и се движат по въздуха. От тука в тази посока, в тази насока така и гледат и чик, чик, чик, чик, чик, чик, обаче всички мълчат, щото било поръчано да не се приказва и да не се смущава. Като се свършил сеансът, тогава светват лампата и тогава всеки си казвал своето впечатление, какво е видял. Та дотогава той беше за нас г-н Дънов, от него ден разбрахме, че този човек не е обикновен човек, на него и духовете му се подчиняват. Ето, докато нямаше проявление, когато той взе да чука, и те се обадиха.
към текста >>

45. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Но ето изведнъж някой духнал лампата и настанало мрак.
Рефератът почнал, Георги се изненадал от това голямо посещение, без да знае как да си го обясни. Дали темата на реферата ги бе привлякла или някоя друга причина, той не знаеше и нямаше време да мисли за това. „Добре дошли, гости", каза той и почнал да чете реферата. Всички слушали внимателно. Когато рефератът бил едва към средата, Георги забелязал, че се разменят погледи и полуусмивки, но той нямал време да мисли върху това. Но ето изведнъж някой духнал лампата и настанало мрак. Докато домакинът търсел кибрит, всички шумно излезли навън, сякаш това бяха желали и очаквали. Така минал първият реферат на Георги, първата му обществена проява. По-възрастните младежи от селото го наричали: „Малкия агитатор на вегетарианството". Но за да имате по- ясна представа, драги читателю, за неговата агитационна дейност, необходимо е да споделиме, че той, макар и толкова млад, е бил настоятел на едно Софийско издателство: „Ново общество", от което получавал книги, които ходел да продава по селските сборове на ръчна продажба. Това той правел не толкова заради отстъпката, която му се правела, а най-вече да се разпространяват идеите, които му хранели душата.
към текста >>

46. 09-05. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Едни, че намерили изгубилата се в мрака сестра, а тя се радвала, че се е молила и е получила отговор на молитвата.
Въоръжени с фенер, те бързо се придвижват обратно по същата пътека. Всеки от тях се чувствал виновен за нейното изгубване. Когато наближили те мястото, дето били почивали, повикали и тя се обадила. Тя през цялото време се молила бай Георги да й помогне и ето, помощта дошла. Сега всички се радвали. Едни, че намерили изгубилата се в мрака сестра, а тя се радвала, че се е молила и е получила отговор на молитвата. „От много години съм в това учение и много пъти съм се молила" - казваше веднъж сестра Станка - но както тогава се молих, никога през живота си не се бях моли Разказала. Сестра Станка. Понякога невидимите наши приятели допускат подобни случки, за да се научим да се молим тъй, както трябва, т.е. с целия си ум, сърце и душа. След такава една опитност нашата вяра вече ще бъде по-силна и по- непоколебима.
към текста >>

47. 09 - 65. КАК БРАТ ПЕНЮ ПОЛУЧИЛ ПОМОЩ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Седнах на чина, но мрак, пълен мрак в съзнанието ми.
Отивам на изпит, но като че нищо не виждам и нищо не мога да мисля. Тъмно е в съзнанието ми. Ето, пристигнах в гимназията. Изпитът бе почнал. Изтеглих си билетче и го подадох, за да го запишат в протокола, но без да го погледна. Седнах на чина, но мрак, пълен мрак в съзнанието ми. Хванах главата си с двете ръце, но без да съм в състояние да мисля. Ужас ме обземаше, като си знаех силата. Нито виждах, нито чувах какво става около мене. Когато по едно време си отворих очите, чак тогава забелязах билетчето при себе си. Прочетох и едва сега разбрах, че съм изтеглил номер 82.
към текста >>

48. 10 - 00. СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ

ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ

ТОМ 10

ДВЕ СИЛИ Две сили в света: Нощта и денят, огънят и студът, водата и брегът смелостта и страхът, във вечна са борба за надмощие в света: Насилието и свободата, истината и лъжата, злото и добротата, мрака и светлината, във вечна са борба за първенство в света Две сили в света в неспирна са борба: Злото и Любовта.
Леко става на душата, че посял съм семената. Колко радост, плам и жар пред Великия олтар. 1960 год. Забележка: След отпечатването на книжката „Георги Куртев-животопис" през 1991 г. и „Изгревът" -том 10 през 1999 г., семената са посяти за следващите векове. ДВЕ СИЛИ Две сили в света: Нощта и денят, огънят и студът, водата и брегът смелостта и страхът, във вечна са борба за надмощие в света: Насилието и свободата, истината и лъжата, злото и добротата, мрака и светлината, във вечна са борба за първенство в света Две сили в света в неспирна са борба: Злото и Любовта. 1970 година. МИСЪЛ МОЯ 1. Мисъл моя неуморна ти пред времето нехаеш. На волята непокорна, ти умора как не знаеш? 2. Кат океан неизбродна, ти кръжиш света вее ден.
към текста >>

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово се носи в ефира, прониква до всички души; на крила го носи зефира, Слово, що мрака руши.
1959 год. СЕЯЧИ Сеячи бъдете! Сейте семената, семето отбрано, докато е време, докато е рано. Денят не оставяй празен да отмине, нито в доброто, друг да те надмине. 1952 год. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово се носи в ефира, прониква до всички души; на крила го носи зефира, Слово, що мрака руши. Слово, що свети в душите, Слово, що праща лъчи. Слово, що къпи очите, в цветето мило звучи. Слово, що стапя злините, тъй както слънцето - леда. Слово, що грее в душите, що щит е при всяка беда. Кат сила прелива в душите.
към текста >>

49. 16 - 10. УЧИТЕЛЯТ НА СЪН

Желю Танев Николов

ТОМ 10

На всички щедро даваш' на оня, който се покае, ръка му подаваш, от мрака за да го избавяш.
Умовете ни освети и в нов живот ни обнови. На добро ни учиш всякога да правим, Името Твое навред да прославим. 3. Само тогава благословението Божие може да получим, Любов и обич свята, тука на земята. Учителю, ние Те молим в радост и беди, Да чувстваме Твоето присъствие в живота си През всичките ни дни. 4. Ти си изявената Божия Любов. На всички щедро даваш' на оня, който се покае, ръка му подаваш, от мрака за да го избавяш. Учителю, Ти си щит наш и утеха. Всичко за нас правиш. 5. Така в живота ни за всяко добро дело винаги помагаш. Един друг ученици ни назова, братски да се поздравим и заживеем в Любовта. Само тогава ще оправдаем името човек, който да очаква от Бога някакъв успех. 6.
към текста >>

50. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

ТОМ 10

Трябва да тръгна рано през нощта, ами докато отида до шосето се пътува по една козя пътека, а мрак, тъмно.
Всеки от своя опит из братския живот. И тогава брат Сотиров каза една своя опитност: Като офицер на турската граница получих заповед от щаба на гр. Бургас, че трябва в толкова часа да отида. За да отида на определеното време и час, казва, аз ще пътувам с кон. Тогава коли нямаше. Трябва да тръгна рано през нощта, ами докато отида до шосето се пътува по една козя пътека, а мрак, тъмно. Направих си молитва, качих се на коня и потеглих по козята пътека. И по едно време пред коня взе да пресвятка светлина и оформи се една светла топка и върви пред коня и така излязох на шосето и топката се изгуби вече. И така аз отидох на определения час в щаба на армията. И в това време имаше от селото ни няколко човека, един от тия хора дойде при мене и ми казва, аз го познавам този човек, той ни беше командир на турската граница. Казва се капитан Сотиров.
към текста >>

51. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

Не се уплаши от враг, че разсейваше духовен мрак.
Празникът на юбиляра и Учителят премина на високо ниво. На градината присъствуваха около хиляда души, въпреки затрудненото пътуване. С братски поздрав: Ваш брат Топалов ЮБИЛЕЙНО ПОСВЕЩАВА СЕ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЗО-ГОДИШНИНАТА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ /1961-1991/ Бай Георги го зовяха. С него заедно много хора окултни молитви и песни пяха. С дух мощен, кротък, благ на Божието дело бе драг. Не се уплаши от враг, че разсейваше духовен мрак. В околията ни мила създаде школи с духовна сила: в Карагеоргиево и Тополица; във Вресово и Горица; в Ябълчево и Бресница; в Просеник и Габерница. Той бе с дух несломим и лекар, лечител и природен аптекар. Заедно с лекарството силно, раздаваше духовен инсулин изобилно. Цереше навсякъде физически и духовно. Знаеше, че прави Боже дело угодно.
към текста >>

52. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

ТОМ 10

Гакева в полумрак: желае молитва; удовлетворена - става, благодари и си отива. М.
казва, че духът на покойния Ат. Драгиев желае духовна песен; удовлетворен - благодари и си отива. М. Вижда духът на Ст. Атанасов, който поздравлява и си отива. М. вижда покойната М. П. Гакева в полумрак: желае молитва; удовлетворена - става, благодари и си отива. М. вижда духа на М. Дражева със светло облекло. Г. Б-в пожела да го опише; това медиумът направи с поразителна точност! Същият вижда духа на Керанка, нейна приятелка, която дава наставление на своите да живеят в братолюбие; казва, че поради молитвите в сеанса й е помогнато да излезе 6 месеци по-рано от чистилището. Вие, които не вярвате ни в чистилище, ни в моление за мъртвите, как ще обясните тия случаи?
към текста >>

Нейните другарки трябва да я предпазят, иначе тя ще потъне в мрака, а Бог не желае една невинна душа да се владей от сатаната, затуй аз съм пратен от Вишния да направите обща молитва, а аз внуших на баба й да я пусне, иначе щом си излезе от тях Р.
Задължи присъствуващите да я наблюдават, защото тя е под влиянието на злото. Каза нейните приятелки да вземат от нея „онази мръсота" - за да не посегне на живота си!... Чрез пишущия медиум М. ангелът казва: „Тази вечер Б. мисли да посегне на живота си с отрова, която трябва да се вземе от нея. Нейните другарки трябва да я предпазят, иначе тя ще потъне в мрака, а Бог не желае една невинна душа да се владей от сатаната, затуй аз съм пратен от Вишния да направите обща молитва, а аз внуших на баба й да я пусне, иначе щом си излезе от тях Р. Д-в тя щеше да бъде просната на мъртвото си легло. Потрудете се другарки и другари и не я оставяйте сама тази вечер. И кажете на баба й, че утре ще бъде късно - сбогом." Вземахме потребните марки, и лицето е живо и днес. Освен тия, много и предостатъчно случаи са ме убедили в голямата полза от спиритическата доктрина и аз споделям възгледа на спиритистите. Едно време споделях вашите религиозни убеждения.
към текста >>

53. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

ТОМ 10

Във влака настъпи мрак.
Неусетно пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде знак за навлизане в тунел. Една сестра ме помоли да й дам палтото си да го запази от пушека на влака. „Ще се очерни - каза тя. - Аз ще го завия с тази покривка." С готовност го съблякох, сгънах го и й го дадох. Тя го обви внимателно и го сложи под шарената си престилка. Във влака настъпи мрак. След няколко минути светна, пак се мушна под земята... И така преминахме двадесет и четири тунела, докато излязохме на открито небе. Наближавахме стария престолен град. Слънцето се скри. Мръкна се. Като на стена светнаха електрическите крушки, които даваха образно разположението на град Търново.
към текста >>

54. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

А когато слънцето залезе и падна непрогледен мрак, яви му се пещ димяща и огнен пламък, и падна и премина върху жертвата, и беше приета от Господа Йехова и тя се изпепели.
Защото Господ е в благословението и в наследството, и в чашата вино на безкръвната жертва и обещание. Защото има плод за праведния и който е правдив и правда ще пожъне, истинска заплата, и семето му ще наследи земята. И повярва Аврам в Господа Йехова и това му се вмени в правда (Битие, гл. 15, ст. 6). И принесе Аврам според думите Господни, принесе жертва с тригодишна телица (юница), козел и овен, гургулица и гълъбче, като ги разсече по средата и ги принесе Господу Тогава изпадна в изстъпление и чу, и видя думите Господни, които му предрекоха, че 400 години ще бъдат в робство в Египет и след това ще излезнат с голям имот. А когато слънцето залезе и падна непрогледен мрак, яви му се пещ димяща и огнен пламък, и падна и премина върху жертвата, и беше приета от Господа Йехова и тя се изпепели. На този ден Господ Йехова направи нов Завет с Аврама, че неговото семе ще наследи тази земя (Битие, гл. 16, ст. 1-19). И отново се яви Господ Авраму: „Аз съм Бог Всемогъщий. Ходи пред Мене и бъди съвършен. И ще поставя Завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.
към текста >>

55. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Без това животът е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието.
А отляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи Св. Мина, (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите. Без това животът е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието. Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали. Безверие и бездействие са еднозначни. Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата.
към текста >>

56. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Но станало слънчево затъмнение, паднал изпратен от Бога мрак и покрил планината.
Така Св. Димитър застанал като застъпник и покровител на Асеневци. Богомилите, като получили много поддръжници, се застъпили за Асеневци и помогнали за освобождението на България, и така се слага началото на ll-то българско царство след 165 години византийско робство. През лятото на 1186 г. Исак II Ангел предприел l-ви поход срещу България. Но станало слънчево затъмнение, паднал изпратен от Бога мрак и покрил планината. То подпомогнало на византийците да преминат проходите. Явили се в гръб на българите и Асен се оттеглил отвъд Дунава. Влязъл в Търново и там Исак II Ангел намерил в жилището на Петър отнесената икона на Св. Димитър Солунски. Тя била върната с голяма радост назад, в Константинопол.
към текста >>

57. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Движението по възраждането на българския дух и освобождението му от оковите, що му наложи мракът и невежеството, проникна най-подир с елементарна сила и във Варненско, и в самия град Варна, и в скоро време съвсем измени националния облик на този важен приморски град.
Те искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Българските молитви е трябвало да изчезнат и славянската реч да не се чува вече. Конст. Дъновски се принудил да напусне църквата „Св. Богородица" и само благодарение на благоволението на владиката Порфирий, станал свещеник при митрополията, дето останал до смъртта на същия в 1864 г. Но не се гаси туй, що не гасне. Движението по възраждането на българския дух и освобождението му от оковите, що му наложи мракът и невежеството, проникна най-подир с елементарна сила и във Варненско, и в самия град Варна, и в скоро време съвсем измени националния облик на този важен приморски град. Известните нам събития из дотогавашната дейност на Атанаса Чорбаджи и на Константин Дъновски бяха предвестници на този нов обрат. Чрез засилване на българския елемент във Варна по численост и икономически, почвата назрявала, както казахме вече. Освен това на сцената изпъкнаха нови външни фактори, които дадоха мощен тласък на пробуждането на българщината и ускориха развитието на българското национално дело в тези места. На първо място новият руски варненски вицеконсул Александър Викторович Рачински. Той пристигнал във Варна през декември 1859 г.
към текста >>

58. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак.
Тодоров (стр. 1-41) П ЕТД ЕС ЕТГО Д И Ш Н И Н АТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" В ГРАД ВАРНА Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50-годишнината от откриването първото свое българско училище. Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града. Това бе тържество не само за българската школа и култура, но и за българския елемент, българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес. Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град.
към текста >>

Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове.
Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание.
към текста >>

59. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

По такъв начин пропусна се безвъзвратно да се използува едно средство, което най-лесно би хвърлило обилна светлина на много въпроси от миналото на Варна, над които сега се е спуснал непрогледен мрак.
Като на мираж, контурите му се колебаят, менят и губят постепенно в далечината, а заедно с това възможността за тяхното възстановяване става все по-малка. Всеки нов ден ни отдалечава все повече от него не само по време, но и по способност да проникнем в него и ние сме изправени пред перспектива да осъмнем един прекрасен ден дотолкова далеч от него, че да не бъдем вече в състояние да го възпроизведем напълно. За културна и напредничава Варна се открива в близко бъдеще грозният изглед да не познава и да не бъде в състояние да проникне в своето близко, да не говорим за по-дапечното минало. А днес всяка културна нация, град или организация, като съзнават високото морално и практическо значение от познаване на собственото минало, проявяват, като най-добър израз на своята културна зрялост, силен интерес и стремеж към своята история. Най-старите дейци по българското възраждане във Варна са си отишли почти всички, без техните спомени да бъдат системно събрани и записани. По такъв начин пропусна се безвъзвратно да се използува едно средство, което най-лесно би хвърлило обилна светлина на много въпроси от миналото на Варна, над които сега се е спуснал непрогледен мрак. Наистина, една значителна част от писаното предание, от историческите паметници са запазени, благодарение грижите на Варненското археологическо дружество, на което 20-годишнината чествуваме днес и което има неоценима заслуга, че е събрало множество писмени и веществени материали из миналото на Варна и така ги е предпазило от сигурно загиване и уничтожение; благодарение на грижите и на Преосвещения Варненски и Преславски митрополит Симеона, който е имал щастливата идея и постоянна грижа да прибере и съхрани в архивата на своята митрополия голяма част от архивата на Варненската българска община, на Добришката българска община и на Шуменския смесен съвет отпреди освобождението и да бди за нейното запазване. Обаче по-голямата част от писаното и веществено предание, от историческите материали, които биха послужили на историка за написване историята на град Варна, е или уничтожена, или пък захвърлена и всеки момент рискува да стане жертва на немара или невежеството. Архивите от кореспонденция, сметки, книжа, тефтери или бележки на нашите дейци по възраждането на Варна, каквито безсъмнено е имало, а може би още има скътани или захвърлени из някои тавани или зимници на техни наследници или сродници; архивите и търговски тефтери и книжа на варненци търговци - българи, гърци, турци, евреи и пр., на еснафи и др. сдружения, които евентуално биха дали на историка богат материал за осветление търговския, национален и културноикономически живот на града в миналото, не са още никак приведени в известност. Тяхното значение за града изглежда като че ли не се схваща и съзнава.
към текста >>

60. IV.10 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог, Който е съвършен в Себе си, всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във вечния живот първо се заражда желание да живее, да съществува, да създава. Децата, например, вземат нещо, строшат го и после се мъчат да го направят.
към текста >>

61. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Втората половина на Пътя е, така да кажем, че нашият живот е обърнат наопаки, Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние на Земята сме в един мрак.
Първата част от законите ви са известни, а втората част утре ще ви се даде. А сега засега ще говоря върху три думи, които Христос казал: Пътят, Истината и Животът. В мистично отношение или според кабалата това значи един цикъл -завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето. В този Път слизането от Бога към Земята е пътят на страдание - път на изпит. Пътят е отгоре надолу. Втората половина на Пътя е, така да кажем, че нашият живот е обърнат наопаки, Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние на Земята сме в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос, че „Аз съм Пътят, Истината и Животът, Аз съм Животът". Пътят - това е символ на всичките страдания на Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е знание - мъдрост. Всичкото знание, всичката мъдрост, това е Истината, а Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданието.
към текста >>

62. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Когато някой се обърне към Бога, за да му помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога.
17 август, петък Събранието днес продължи в 10 и половина часа сутринта. Г-н Дънов каза: - Ще ви кажа нещо за молитвата. Има няколко положения, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато се обърне вече към Бога, обстановката трябва да се измени, именно трябва да дойде светлината и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото, предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разбирате краските, да разбирате духа на нещата. Душата и сърцето е един цвят. Умът е атмосферата на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си." И всички влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат да се обгърнат от сърцето ни, за да могат да се оползотворят нещата,които Господ е всадил в нас.
към текста >>

63. Наряди за 1943 г.

ТОМ 12

Нека пътят, който има да извърви, да бъде освободен от мракобесните сили, които искат да спрат развитието му, определено от Тебе.
В Божествения план е Словото, което е продиктувано от Небето, да се запази." 5. Формулата: „Христос е на всемирната Любов, Христос е на всемирната Благост, Христос е на всемирната Мъдрост." 6. Формулата: „Господи, Ти, Който си бдял над България, бди и сега. В ореола на Твоята Мъдрост, в положителната енергия на Твоята Любов, Истината, която трябва да управлява, да стане закон." Б. Молитва, която трябва да се казва всеки ден за спасяването на България и на българския народ Господи, помогни на българския народ, вярата, упованието в Твоите неограничени сили да поддържат духа му, да устои на всяко посегателство на свободата. Нека пътят, който има да извърви, да бъде освободен от мракобесните сили, които искат да спрат развитието му, определено от Тебе. О, Господи! Поддържани от Твоите Началства, подпомагани от Твоите Херувими и Серафими, окриляни от Твоята Божествена мисъл, водени от Твоята мъдра ръка, пътят, който ни предстои, да няма повече пречки и посегателства. Да се срине старият строй и да се даде път на новите начинания, които да бъдат в хармония с всички разумни същества, избрани от Тебе, о, Господи, за да настъпи мир и благоденствие. Забележка на редактора: Този наряд започва да се изпълнява след първите англо-американски бомбардировки над София и страната, започнали от 1943до 1944 година.
към текста >>

64. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Не извика ли ни Той от мрака на времето към светлината?
Добрият живот трябва да се изучава сега. Това трябва на хората. Това знание са изгубили те някога и от това страда цялото човечество. Предстои му отново да го придобие. Учителят донесе знанието за добрия живот. Не извика ли ни Той от мрака на времето към светлината? Не показа ли ни Той пътя към Бога? Как да не пеят душите ни, как да не Го благославят за всеки ден, който ни подари? Ще пеем песните Му винаги и хваленията ни ще изпълват земята и небето. Мнозина се смущават за делото Божие. То е в добри ръце поверено.
към текста >>

65. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Когато отрича Разумността, той изгубва светлината си, изпада в мрак и безпътица.
всички условия за съзнателна и разумна работа. Любовта е път, по който животът иде. Мъдростта е път, по който светлината и разумността идат. Истината е път, по който свободата се придобива. Когато не приема Любовта, човек изгубва живота си. Когато отрича Разумността, той изгубва светлината си, изпада в мрак и безпътица. Когато изостави Истината, изгубва свободата си. Тогава робството иде. Днес човечеството държи своя голям изпит. Въпросът не е в какво вярват хората. Въпросът е: Ще приемат ли Любовта?
към текста >>

66. Наряди за 1948 г.

ТОМ 12

Тя е извела човека из мрака на вековете, отличила го е от другите същества, възвърнала е достойнството му и, доколкото човек има права и свободи, дължи ги на нея.
Тя е идея за разумни, мислещи същества. Може ли да се говори на един бръмбар за Бога? Идеята за Бога е вдъхновявала човека през всички времена към велики подвизи и жертви. И ако някои са търгували с нея и са вършили престъпления в нейно име, какво има с това самата идея? Тя остава неопетнена, чиста и свята, високият идеал, към който човек вечно ще се стреми. Тя е извела човека из мрака на вековете, отличила го е от другите същества, възвърнала е достойнството му и, доколкото човек има права и свободи, дължи ги на нея. Съвременните хора искат да устроят живота си без идеята за Бога. Животните, които са лишени от тази идея, каква култура имат? Може ли тя да бъде идеал за човека? Какъвто израз и да й даде, човек не може да живее без идеята за Бога. Тя го прави човек.
към текста >>

Той носеше още и лира в душата, най-дивната песен на нея изпя, всред бури и мрак, и вековни заблуди за мирова обич Той пя.
Димитрина Антонова ТОЙ РЕЧЕ Те бяха само трима, те бяха малцина. Но Той ги поведе и рече: Ще станат мнозина и хиляди, ще станат след време безброй. Минаха дни и години, растеше веригата светла от будни души, растеше и пъплеше бавно по стръмния път, път верен, единствен, красив, че Той го избра. Той мина безшумно низ земните друми, остави дълбока бразда, изгря като слънце, призва към живот избраните свои чеда. Години Той буди, години Той ся в човешката нива най-чисти зърна, преся и раздруса световната мъдрост с безпримерна смелост и дух. Той носеше още и лира в душата, най-дивната песен на нея изпя, всред бури и мрак, и вековни заблуди за мирова обич Той пя. Днес хиляди вече след Него вървят по стъпките верни и святи, днес в хиляди вече звучат и растат и песен, и мъдри слова. Той рече - и Словото стана съдба. Стоянка Илиева 14. XII. 1948 г. * * * ЛЪЧ ГОСПОДЕН По друмите световни прошества Дух велик и даде на Епохата подобие и лик.
към текста >>

67. Наряди за 1949 г.

ТОМ 12

Да носим новата светлина, която ще разсее всички заблуждения, всякакъв мрак.
Той е носител на новото. Той сее в добрата почва семена, които дават изобилно плод. И ние да сеем семето на любовта, за да изникне мирът в нашите умове. Да сеем семето на дълго търпението и благостта, за да изникне милосърдието в нашите сърца. Да сеем семето на вярата и надеждата, за да изникне в нашия живот плодът на въздържанието. Да носим новата светлина, която ще разсее всички заблуждения, всякакъв мрак. Този е възходящият път към виделината, нужна за всички общества, народи, за цялото човечество. Само така, от трънения венец на всяка глава ще се изплете великото благо за всички народи, за цялото славянство. По този път славянските народи ще дойдат до истинското обединение. Да следваме завета на Любовта - носителка на живота; на Мъдростта - носителка на знания и светлина, и на Истината,която освобождава. 19 август 1949 г.
към текста >>

68. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

ТОМ 12

“ Господ казва: „Който гаси тъй като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак.“ Какво трябва да направите?
Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: „Господи, защо направи света така? “ Господ казва: „Който гаси тъй като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак.“ Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: „Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири! “ Тя дойде, седне на пианото, започва да свири и хубаво свири. Веднага лампичката светва.
към текста >>

69. 22. ПАЛЕЩИТЕ ИСКРИ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Отидох си в къщи, преизпълнена с благодарност, че Небето е изпратило тъкмо навреме Великия Учител на човечеството, който със сила и мощ в себе си отново ще понесе греховете на хората и със своята любов и безкористие да ги освободи от мрака и заблудата, както и от греховността им, в които се изпаднали.
Учителят ме погледна сериозно и каза: „Дадоха ти една опитност само за пет минути, за да видиш и опиташ силата на отрицателните мисли и ти едва я понесе. Това са отрицателните мисли и настроения на духовенството." Представих си ясно, наистина, какво носи и понася Учителят и то от ония хора, които минават пред себе си и пред обществото, и народа си като Божии служители. И това са ония хора, на които Учителят е готов да подаде ръка така братски, както и на всички хора, които приемат тази ръка за помощ и подкрепа. Много, много благодарих на Учителя, че и на мене се даде микроскопическа възможност да опитам ярко силата на отрицателната мисъл, която иде от хора, наречени Божии служители, но които са лишени от възможността да видят, да познаят и почувствуват онази любяща и безкористна ръка, която им се подава навреме, когато и те, както и цялото човечество се намира на кръстопът. Опълчиха се тези хора и така се развилняха, че днес всички хора трябва да се червят и срамуват за действията на най-отговорните лица на времето си. Отидох си в къщи, преизпълнена с благодарност, че Небето е изпратило тъкмо навреме Великия Учител на човечеството, който със сила и мощ в себе си отново ще понесе греховете на хората и със своята любов и безкористие да ги освободи от мрака и заблудата, както и от греховността им, в които се изпаднали. Ако днес още не, то поне утрешният ден иде спасението на Цялото човечество. Мощната ръка му е подадена и няма да отстъпи от задачата си. 27 август 1967 г.
към текста >>

70. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Обаче от този ден и час на всички ни се стори, че Слънцето слезе по- близо до хората, като че възлизаше и слизаше надолу, даже със своята светлина и топлина помогна повече на хората да ги освободи от мрака и студа в живота.
Яростта му стигна донякъде само, но не го порази. Наивен безумец! Кой простосмъртен, обикновен човек може да се бори със Слънцето на живота!? Не с презрение, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал. От яростта на безумеца, от неродения син от майка, един от горните лъчи на Слънцето на живота се наклонил малко надолу, а един от долните лъчи трепнал малко леко и изгубил своята подвижност. Обаче от този ден и час на всички ни се стори, че Слънцето слезе по- близо до хората, като че възлизаше и слизаше надолу, даже със своята светлина и топлина помогна повече на хората да ги освободи от мрака и студа в живота. Понякога нам се виждаше, че това Слънце, като че ходеше по земята. Чудно ли е това? Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова? Ако Бог слиза и възлиза, защо и Слънцето да не може да направи същото? Който създаде Слънцето, Той сам управлява неговия живот и неговите движения.
към текста >>

71. 7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение

Паша Теодорова

ТОМ 13

Видяхме Го - Той извор чист, обилен и богат, с живителни струи Той къпеше душите ни лъч светъл в непрогледен мрак.
Видяхме Го - Той извор беше бездънен и кристално чист. Със свежите си струи душите ни поеше и с нов живот Той всякое сърце изпълваше. Затуй и старец, и дете, хиена злобна и сърне, и мравка, гълъб, тигър, слон, към онзи стръмен склон, отдето изворът безспир изпраща бистрите води се стичаха без ред, пиеха и даваха обет - да бъдат като Него те изобилни, щедри. А Той ги гледаше усмихнат, благ и за всички беше Учител и баща, и вяра, и надежда, и близък, и далечен, и води ни по пътя вечен, безкраен,светъл, нов на Мъдрост, Истина, Любов. Видяхме Го - Могъщ, Любим, като Баща и благ, и строг. Видяхме Го - Той извор чист, обилен и богат, с живителни струи Той къпеше душите ни лъч светъл в непрогледен мрак. Но ето че ръка злосторна намери се и хвърли камък да спре свещените струи. Човече, водата що извира от земните недра, с човешката си сила ти можеш ли я спря? А вятърът, що вее и слънцето, що грее, ти можеш ли ги спря? Тогава как посмя с злосторната ръка ти камък да запратиш към бистрите води? Но да ги затулиш, човече, не успя - че буйната вода по-мощно се разля нататък в равнината и плодните градини, ниви и поля, дари ги с благослов - Божествена Любов.
към текста >>

72. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Постепенно Учителят изведе човека от полумрака на религиозния живот вред природата, на слънце.
Той посети много градове и села, като изнасяше беседи. Така Той привлече и събра учениците си. Той намери духовни групи пръснати тук и там и ги обедини в едно Братство. Учителят даде оригинален израз на Братския живот, живот богат, красив, разнообразен, наситен с мисъл, чувство и идеи, живот разумен, съгласуван със законите на природата. Живот, положен върху трите Божествени принципа - Любов, Мъдрост и Истина. Постепенно Учителят изведе човека от полумрака на религиозния живот вред природата, на слънце. Посочи му нейната красота и разумност, даде му знание и методи да се ползува от нея. Учителят въведе учениците си в „Царството на Живата Природа" и тя стана обична за тях, източник на вдъхновение и сила. При такава обстановка Учителят разви живота на Братството. Учителят не пишеше - Той говореше. Той избра беседата, най-трудният вид словесно творчество.
към текста >>

73. 2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Изпаднала в мрак, невежество, заблуждение, оплела в себе си и низша и висша природа, подчинила сърце и душа на низшето, бори се.
За това аз ще работя, ще работя с всичките сили на своето същество. А колко пъти съм виждала лицето на Бога покрито с тънък воал на скръбта. Страда Той! За кого? - И за малката, невежа Паша в света. Изпаднала в мрак, невежество, заблуждение, оплела в себе си и низша и висша природа, подчинила сърце и душа на низшето, бори се. Идва светлина, явява се Михаил, би се той със сатаната, освободи детето на раждащата жена, освободи той моето сърце, душа от робството на плътта. Познавам вече аз този Михаила, Нему дължа своето освобождение! Вам, Учителю, моята вечна преданост и благодарност за всичко сторено! Колкото и слаба за своята духовна възраст, стихийно ще се стремя към служене на Вашия Жив Господ, който е и мой. Готова съм на всички изпитания, няма да роптая.
към текста >>

74. 21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ГЕНА ПАПАЗОВА

Гена Папазова

ТОМ 13

Нека тази идея дълбоко залегне в съзнанието ти та при всички случаи в живота ти на мрак, тъмнина и смърт в съзнанието ти да знаеш, че има и възкресение, има и нов живот.
21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ГЕНА ПАПАЗОВА София, 26. IV. 1927г. Н. Л. К. Б. Л! Добра Гена, На теб и на всички в къщи ви честито Възкресение Христово! Нека тази идея дълбоко залегне в съзнанието ти та при всички случаи в живота ти на мрак, тъмнина и смърт в съзнанието ти да знаеш, че има и възкресение, има и нов живот. Бъде добра и весела и уповай само на Бога! Никакъв човешки ум, никакво човешко сърце, никаква човешка дума, колкото и сладка да е, не може да изведе човека на светлия и красив пък към Бога. Уповай на Бога! - Бил Той в твоята душа, бил Той в душата на кого и да е. Познай Го в себе си, познай Го в другите.
към текста >>

75. 2. КАНДИДАТ ЖЕНИХЪТ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Но пак дойде ограничението, пак мрак, меланхолия.
Този домакин, Дончо Кутев, взехме да излизаме на разходка, разглеждаше ръката ми и ми каза: „Шаханова няма да ти помогне." Природата там е чудно хубава, разходихме се в нея, разговорите ми с млад човек събуждаха нещо неизживяно, ново. Той ме целуна и когато свършиха сеансите с Шаханова на гарата ме изпрати с думите: „Кажи на вашите да се оженим." Разбира се, нямах родители, които мислят за бъдещето ми. Кореспондирахме си цяла година. Живеех с хубавото чувство на преживяното. В мен се събуждаше любовта. Но пак дойде ограничението, пак мрак, меланхолия. Бях решила да свърша със себе си. Получавам писмо от него, моли ме да ида в София по важна работа. Намирам се в хотела и се моля на един незнаен Бог. Казвам си: „Ако има Бог, ако има смисъл да живея, не бих турила край на живота си, но тъй повече не мога да продължа." Бях на 25 години. Малко отклонение.
към текста >>

76. 15. ИЗГРЕВЪТ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Предпочетохте тъмнината - да живеете в мрака.
О, хора, ако знаете какъв позор отпечатахте! Сърцата ви биха се стопили от срам и свян. Главите си бихте заровили в земята да не видите тази гибел!... Отбихте пътя на Любовта, който изобилно ви поливаше. Отбихте знанието, което разтваряше умовете ни. Предпочетохте тъмнината - да живеете в мрака. Братя българи, разпръснахте светлината, която ви водеше нагоре. Къде ви бяха мозъците и не видяхте зората, която ви будеше! Къде ви бяха сърцата и не почувствахте топлината? Къде ви бяха душите да познаете Истината? Нямахте ли воля да победите невежеството?
към текста >>

77. 6. ВЪТРЕШНИЯТ ГОВОР Диляна Ангелова Куманова

Вяра Христова

ТОМ 13

Но когато тази мъгла или мрак се оттегли, те ще видят много повече неща.
Аз дотогава не знаех какво значи да мислиш. Беседата беше за „Житното зърно". Зърното в земята, после стеблото, плода, виждането на слънчевото сияние и т.н. Мислено си казвам: „Нищо не разбирам от всичко това." Учителят започна на мен да говори с мисълта си: „Когато житното зърно е в тъмната земя, то не вижда и не разбира красотата на слънцето." Пак нищо не разбирам какво иска да каже с тези думи, си казвам на себе си. Тогава почвам да чувам следните думи от беседата: „Съзнанието на мнозина от вас е в мъгла и те не могат да разбират много неща. Но когато тази мъгла или мрак се оттегли, те ще видят много повече неща. И така, както занемарената къща от домакинята хваща паяжина по стените, които не се очистят дълги години, се напластяват с прах, тъй и съзнанието на човека хваща такава прах, духовна. Още по-ясно, когато тази паяжина е в някоя колиба, нестабилна, и се оросява и от дъжд, вече тогава прах, паяжина, вода, става с течение на времето и бетон. За да се очисти тази колиба или къща, е необходим по-голям натиск, т.е. някоя дървена метла, страданието." Аз при тази мисъл Му отговарям, че не искам да страдам, защото и без друго доста страдам и сега при родителите си. Тогава започва нашият мислен разговор с Учителя.
към текста >>

78. 2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Постоянно отправяй сърцето си към извора на Божията мъдрост и мракът ще се премахне от пътя, по който вървиш.
Противоречията що по някой път се явяват в живота, за оня, който разбира вътрешния смисъл, носят нещо добро за съгражданието на характера. Вяра жива светла и добри мисли в Оногова, който направлява съдбините на разумните същества, всичко се постига. Провидението сега влага във вас нещо добро и ценно, което за бъдеще ще ви бъде потребно. Всички добри, благочестиви, велики хора от началото и до сега са минали по същия път на самовъзпитание, на труд, работа и разумно търпение. Живей със светли мисли за бъдещето, и пътят ти ще се уясни постепенно. Постоянно отправяй сърцето си към извора на Божията мъдрост и мракът ще се премахне от пътя, по който вървиш. Житото с един ден не израства и узрява, изискват се много дни, така ще бъде и с теб. В живота има нещо приготвено по-добро за оногова, който вярва. Бъди бодра, весела. Така ще образуваш добра атмосфера около себе си. Онова, което само чувстваш, то е привидно само тъй, зад него стои онова реалното, което носи благата на живота.
към текста >>

79. Б. ОТ ТЕТРАДКИТЕ НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Вие ще намерите тази точица само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата - към тази светла точица ще се стремите.
При движението на вашето съзнание към Божественото се намират всички благоприятни условия за вас. Туй движение приготовлява правия път на вашето съзнание, което може да излезе от тази гъста материя. То е, което ще ви подигне. Ще се поставите в едно състояние на вътрешно затишие и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък. Само по този начин ще може да забележите тази малка точица, тази малка светлинка в себе си. Вие ще намерите тази точица само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата - към тази светла точица ще се стремите. Тя ще бъде вашият фар. И при всички вътрешни страдания и несгоди в живота си, намерите ли тази малка светлинка, тя ще бъде една радост за вас. И ако сте верни на този Божествен принцип, непременно движението нагоре ще ви извади от всички вътрешни противоречия, в които може да се намерите. Най-важното за вас е тази светла точица на съзнанието. Тя е най-важното нещо в живота ви.
към текста >>

80. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 201-250

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на Посвещението!
201.Съмненията. Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине, и я мине до край. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ - дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на Посвещението! 202.Съмнението. Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно. 203.Съмнението. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. За туй той трябва сам да прекара нощта на съмнението и сам да го победи. 204.Светът на Любовта. Щом си в Любовта, ти вярваш, и всичко е светло за тебе.
към текста >>

81. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Когато човек е бил близо, много близо при Изворът на тези три блага: Светлина, Истина и Чистота; Светлина, която пръска мрака и дава нови простори, Истина, която държи душите близо до Бога и Чистота, която краси човешкото сърце.
Аз съм прочела в една беседа от Учителя, ако само една година си живял без Бога се връщаш десет години назад в развитието си. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Записът е направен на 20 декември 1993 г. от Марийка Марашлиева. Разказвала Павлина Даскалова от Велико Търново. 3. ПИСМА НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ Светлий Учителю, Когато човек е бил под милувките на Светлината, Когато човек е расъл под погледите на Любовта, Когато човек е живял в оградата на Истината, Може ли на тъмно да стои, може ли да не желае Любовта и да не тъгува всеки час за този дом, де Истината живее? Когато човек е бил близо, много близо при Изворът на тези три блага: Светлина, Истина и Чистота; Светлина, която пръска мрака и дава нови простори, Истина, която държи душите близо до Бога и Чистота, която краси човешкото сърце. Може ли да пие от друга вода? Не! Той вечно ще желае Светлия извор на чистата вода, той вечно ще желае Светлия Извор на Любовта, той вечно ще желае извора на Светлината. А лишена от тези Блага душата, макар и за късо време, тя не изпитва друга радост на земята, тя тъгува и силно желае да бъде пак под Крилата на Любовта, в прегръдките на Светлината, пред образа на Истината. В забрава сладка искам да се унеса, в градината на вечния покой, в Нирвана да се намеря пак с Учителя ми драг.
към текста >>

Ти ме намери там долу в мрака, а аз сега, скоро, много скоро ще бъда при теб.
Може би в друга форма веч. Туй за мен не важи. Където и да си, и в каквато и форма да ми се явиш, аз ще те позная - сърцето ми ще те издаде. И в Извора да се скриеш и там ще те разкрия. О, Светлина необятна, о Дух Велик! Ти ме намери там долу в мрака, а аз сега, скоро, много скоро ще бъда при теб. Това трепетът велик у мене говори днес. При Извора стигнах. И що? Познах аз същий Дух Велик! Кой в Светлий лъч при мене се яви напред.
към текста >>

82. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

[Силна музика няколко тона.) Мрак тъмнота!
ПЪ Т И РАСТЕ Ж Текст за песен от Учителя (Започва музика няколко тона.) Бершид ба** Хвърлено е семето в земята. Тъмни мрачни дни настават веч. В затвор е то: светлина и въздух от нийде не прииждат. Само е то: никой около него! И никой отвън не може да чуе, да узнае, що става в душата му страдна. [Силна музика няколко тона.) Мрак тъмнота! Ни глас, ни услишание... (,Музиката продължава сама.) Вопли се нижат и давят изсъхнало гърло. Към някого ли вика? Ръка за помощ ли протяга? Ще чуе ли го някой тук? Кой ще му помогне?
към текста >>

83. РАЗГОВОРИ на Учителят с ръководителите 1926 година Учителят за деветото число число.

Верую на Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно

ТОМ 14

Ще ви дам едно второ правило за да разпръсквате мрака.
Това ви давам, за да почувствувате, че аз съм винаги с вас, аз съм с вашите души, с вашите духове. Затова няма да ви оставя докато не получите обещанието от мен и от моя Отец. Когато получите обещанието тогава ще се освободите от всичките закони и всичките закони ще се проявят като сила вътре във вас. Тогава ще живеете в четвъртото измерение на Светлината, която ще бъде навсякъде. Това е тайната и силата на моето обещание. Ще ви дам едно второ правило за да разпръсквате мрака. Когато отидете на събора ще изговаряте: „Учителят е светлина за нас. Ние сме в силата на неговата десница". Това ще изговаряте мислено вътре в себе си. Това ще бъде верига за вас и вашите дела, когато дойдат тъмните сили за да ви пречат. Това ви известявам да знаете.
към текста >>

84. 10. ПЕНЮ КИРОВ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

В този мрак на оная епоха е трябвало да се разнася светлината на Словото и да се насърчават малцината, които вече са представлявали запалени свещици.
Пътуването си е завършвал в София, като се е разплащал с книжарите. Не ще и дума, че срещата му с Учителя е била на първо място - да разговаря и да поеме нови сили за подвизаване. Много е интересен краткият му дневник, в който е записвал дневните си преживявания. Навсякъде по села и малки градове, почти никъде и никакъв интересен, интелигентен и културен живот. Малцина са местата, на които след работа отивали всички, но и там пиене, празни разговори и партизанщина. В този мрак на оная епоха е трябвало да се разнася светлината на Словото и да се насърчават малцината, които вече са представлявали запалени свещици. Слушал съм от брат Т. Стоименов за една случка при тези пътувания на брат Пеню Киров. По това време в Бургас е членувал един млад арменец Милкон Партанян. Слушайки за подвизите на човек, който пътува с такава мисия, ето че и той пожелал да прави компания на брат Пеню. Последният се опитал да го отклони, защото знаел, че ще му бъде в тяжест.
към текста >>

85. 28. ЗАЩО СЕ ЧЕТАТ РОМАНИТЕ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

За оня период от живота ми, може да се отнасят думите на братската песен: „В мрак, тъмнина бе живота наш, но Слънцето на живота просия у нас и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас, свят за нас...." Няколко думи за случаят, който ме насочи към много четене, още като ученик в сливенската гимназия.
Докато бях в Стралджа, при леля ми Анастасия, изчетох книгите от библиотеката на едно приятелско семейство - тогавашна художествена литература. След това, живеейки във второто роднинско семейство, открих един сандък с книги, оставени на съхранение в склада на свако Димитро. Тогава прочетох „Война и мир" от Толстой, „Клетниците" от Юго, годишни течения от списание „Художник" и други. Това пресилено четене на увлекателни книги са повредели очите ми. Може да е имало и друга органическа причина, която Учителя разбра и предписа простият начин за лекуване - коремообтривна баня. За оня период от живота ми, може да се отнасят думите на братската песен: „В мрак, тъмнина бе живота наш, но Слънцето на живота просия у нас и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас, свят за нас...." Няколко думи за случаят, който ме насочи към много четене, още като ученик в сливенската гимназия. Отивай един ден в училищната библиотека да си взема някоя книга. Разглеждам каталога, но не разбирам какво да взема. Насочих се към една, произволно, оказа се „Писма от моята мелница" от Анатол Франс. Там беше един мой съученик, който като видя книгата, каза - „Тази книга не е за тебе, дай ми я, а ти вземи друга". Избра ми „Квартеронката" от Майн Рид - действително, четох я с голямо увлечение, била е подходяща за възраста ми.
към текста >>

86. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Той ще знае, че там на върха, към който се стреми ще види изгрева на Слънцето, мракът ще бъде разпръснат и ще се ползува от новите условия, донесени от светлината.
Ония от нас, които изпълниха задачата на Школата, дадена от Учителя през 1922 г. да отидат в тъмна нощ в планината, знаят какво са преживяли при нейното изпълнение. Човек е сам, всичко около него е непознато, необикновено в планината. Чува се далечен глас на птица, прибегне малка животинка или полъхне вятър в клоните на дърветата - всичко това засяга напрегнатото съзнание на човека, няма ли някаква опасност за живота и за здравето му. Ако човек по-често преживява такива тренировки, той ще се кали и за него няма да съществува „нощният страх". Той ще знае, че там на върха, към който се стреми ще види изгрева на Слънцето, мракът ще бъде разпръснат и ще се ползува от новите условия, донесени от светлината. Не, тия премеждия сред „нощния страх", ако и да са съпроводени „от стрелата, която лети деня, морът които ходи в тъмнина /незнанието/ както и от всевъзможните премеждия съпътствуващи човешкия живот, ще избледнеят щом Божествената Истина е щит и всеоръжие на посветения. „Хиляди ще падат от страната ти, И десет хиляди от дясно ти, но при тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш И ще видиш въздаянието на нечестивите." Тези думи също са преживявани от хората и то не само в миналото, но и сега, когато вземат участие във воините, при земетресения, при водни и огнени стихии. Много наши братя участвуваха във войните на България, от 1912 до 1945 години. Те си служеха със защитната сила на 91 Псалом.
към текста >>

87. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

ТОМ 15

Още не достигнали до нас, чува се из мрака, веселите им поздрави - „Само Божията Любов носи Пълният Живот".
Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето далеч из мрачината, човешки сенки ни приближават. „Наши". Всички с раници на гръб. Още не достигнали до нас, чува се из мрака, веселите им поздрави - „Само Божията Любов носи Пълният Живот". Дружни гласове отговарят същото. Събираме се, изчакваме се и изведнъж песни, една, две, три. С нас е Той - Учителят. Гледа ни ласкаво с усмихнати очи. Дъжд ли, бури ли?
към текста >>

88. 34. ТОВА, КОЕТО ЗА ХОРАТА Е ТРУДНО, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Млъкнах, ровейки с мисълта си, да търся светлина в непрогледния мрак на бъдещето.
Вървяхме из пътя към Владая един до друг. Той беше мълчалив, съсредоточен и някак потиснат. Колкото пъти се помъчих да влезна с Него в разговор, особено по тъй бурно развиващите се събития, пълни за нас с изненади и неизвестности, които не само мене, но и за всички представляваха интерес, не успях. На всички мои въпроси Той отговаряше вяло и със символи, които аз не разбирах. Схванах, че за разговор момента не е подходящ. Млъкнах, ровейки с мисълта си, да търся светлина в непрогледния мрак на бъдещето. Така мълчаливи стигнахме до село Владая. Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево. Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, където тя спираше бързо я изпълни, последен се качи Учителя и аз след Него. В колата беше останало накрая, на последната седалка, едно местенце. Той седна там и скромно се присви, като се стараеше да заеме възможно най-малко пространство.
към текста >>

89. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Това ясно разбирах, но не можех да проникна в мрака на бъдещето за да знам, какво точно ми е приготвила неизбежната „карма", следствие на някаква мрачна моя постъпка в миналия ми живот.
При тези случаи, аз го гледах с изненада, очудване и не можех да разбера, и да си обясня защо този странен израз се явяваше щом ме види Учителя. Но разбираше ли, че съм го доловил, Той веднага се променяше, погледът му ставаше мек и по лицето му грейваше усмивка, с израз на поздрав към мене. При един такъв случай гледаше ме, но говореше уж на другите, казва: „Какво ще бъде вашето състояние, ако вие видите в гората една от онези грамадни змии - питоните, че е готова да се хвърли и удуши един ваш приятел? " Разбрах, че това се отнася до мене. Някаква злокобна съдба ме дебнеше и беше надвиснала над мене. Това ясно разбирах, но не можех да проникна в мрака на бъдещето за да знам, какво точно ми е приготвила неизбежната „карма", следствие на някаква мрачна моя постъпка в миналия ми живот. Но не запитах Учителя. В началото на 1939 г. станах търговски пътник. Пласмента на стоките тогава беше много затруднен. Трудностите идваха оттам, че назряващите много сериозни събития, предимно в Европа, идващата Втора световна война, беше заангажирала вниманието на хората, към тези събития и никой не се интересуваше от нищо друго, освен да слуша, следи и коментира събитията, които с киноматографическа скорост се нижеха.
към текста >>

90. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Във влака настъпи мрак, след няколко минути светна пак и пак се мушна под земята.
Неусетно пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде сигнал за навлизане в тунел. Една сестра ме помоли, да й дам палтото си, за да го запази от пушека на влака. „Ще се очерни, каза тя, аз ще го завия с тази покривка". С готовност се съблякох, сгънах го и и го дадох. Тя го обви внимателно и го сложи под шарената си престилка. Във влака настъпи мрак, след няколко минути светна пак и пак се мушна под земята. И така преминахме двадесет и четири тунела, докато излязохме на открито небе. Наближаваше стария престолен град. Слънцето се скри, мръкна се. Като на стена светнаха електрическите крушки, които даваха образно разположение на град Търново. Влакът забави хода си и даде знак за пристигането си.
към текста >>

91. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Затова само буйният огън, който накладохме, беше нашият закрилник и защитник срещу хладнината, която цареше там, и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак.
На източния бряг на езерото, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от мощните прегръдки на зелените клекове. Малката полянка, единственото свободно място от клекове, непосредствено до самото езеро, създаваше условия най- подходящи да се установим там на лагер. Минахме бистрата игрива река малко трудно и установихме лагера си на тази полянка. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито и в града се носеха. За палатки и някакви други удобства и необходимости от този род се говореше като за нещо възможно само за хора, белязани като такива с изключителни достойнства и привилегии, с каквито ние не можехме да се похвалим. Затова само буйният огън, който накладохме, беше нашият закрилник и защитник срещу хладнината, която цареше там, и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме един или два дена в почивка и недалечни обиколки, приятни и полезни разговори, а вечер буйният огън под звездното небе, внасяше своят принос, към много богатите преживелици. Времето беше хубаво, ясно-синьо небе над нас и това ни даде възможност, да приемем по-добре и по-пълно цялата прелест на този Рилски кът. У мене, пък вярвам у всички, тази екскурзия остави незабравими скъпи спомени. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме с цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, то у всички се събуди желанието, следващото лято и те да дойдат. Така се създаде подтика, тъй започна нашето редовно летуване край езерото „Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера.
към текста >>

Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание за проникване в непрогледния мрак на битието.
Спирах се загледан в чудния релеф и девствената красота, в тишината, която цареше там. Човек се усеща, че потъва в общество изпълнено с мъдрост и внимание към тебе. Долу, вляво от това езеро има друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание за проникване в непрогледния мрак на битието. Него Учителят нарече, „Езерото на съзерцанието". Наистина, през няколкото пъти, които съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят. Свят на чистота, на възвишеното, на светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване на Рила, при второто от седемте езера, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна с Учителя от 1929 г.
към текста >>

92. 16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Но преди още те да се затворят за да сдъвчат Мардук той хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака".
Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището. Див смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището. Но преди още те да се затворят за да сдъвчат Мардук той хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака". „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе", казва по-късно, ученика на Христа Йоан. Тази поема, написана в тъй отдавнашни времена, от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и черните слънца - светове на смъртта, покоя, светове на крайното вцепенение, светове, които ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината, живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които сега учените наричат, електрони, протони, мезони и ред други подобни имена.
към текста >>

93. 2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Това е Виделината, за която Христовият ученик говори, Виделина, която мрака не може да обземе, не може да погълне.
Тези частици също са съставени от такова състояние на веществото, което има способности да вибрира. Това състояние на веществото Учителят нарече „Лъчисто" - четвърто състояние. То е нещо по-друго от трите състояния, които ние познаваме. Някои учени също приемат, че има такова едно ново състояние на материята. Тези частици обаче, имаме всичките основания да приемем, че не са еднородни, светлината не е хомогенна, че в тези лъчи от светлина имаме и разни видове светлина, различни видове фотони. Това е Виделината, за която Христовият ученик говори, Виделина, която мрака не може да обземе, не може да погълне. За тази светлина ние ще трябва да приемем по един най-категоричен начин, че произхожда и от слънчевите дневни лъчи, като между тези светли частици фотоните идващи от слънцето се намират и такива, които не се поглъщат, остават свободни, движат се из пространството и продължават да носят своята светлина. Това са частиците, фотоните на истинската светлина, за която Учителя говори. В.К. Сега ти развиваш тезата и теорията за истинската Виделина. Кое ти даде повод да пишеш за това нещо? Н.Д. За светлината ли?
към текста >>

94. 9. РЕД И БЕЗРЕДИЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Безредието - свят на непрогледен мрак, свят на беззаконието. В.К.
Но да имаш една неразумна жена, или мъж, или дете е цял ад. Ред и безредие. Два свята, два антипода. Ред - свят на великото, разумното, съвършеното. Свят на светлината и закономерността. Безредието - свят на непрогледен мрак, свят на беззаконието. В.К. Този брат кой беше? Н.Д. Мъчно си спомням, кой ли беше, не мога да си спомня. В.К. Какво беше твоето впечатление за безпорядъка. За безпорядъка на някои приятели, имаше ли хора, които не бяха организирани? Н.Д. Да ти кажа един случай.
към текста >>

95. 34. МЕЗОНИ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Изтръпнах, сепнах се и поглеждам наоколо, освен снега, гъстата мъгла, вятърът, беше вече тъмно, непрогледен мрак.
В този момент гледам, от едната ми страна, до рамото ми Учителят, а от другата ми страна моят баща и двамата не бяха вече на физическия свят. Учителят ме бутна по рамото и ми каза: „Слушай, това което беше досега е нищо в сравнение с това, което иде. Ти знаеш, какво нещо е физкултура, нали? - Само физкултура, физкултура, разбираш ли. Физкултура, повтори няколко пъти натъртено Учителя. Изтръпнах, сепнах се и поглеждам наоколо, освен снега, гъстата мъгла, вятърът, беше вече тъмно, непрогледен мрак. Значи, нощта беше вече настъпила. Почнах да скачам, да се бия с юмруци, да правя разни движения, доколкото ми позволяваха вкочанелите ми ръце и крака. Това правих цяла нощ. Откъде се взеха тези сили, това не мога да разбера и досега, след като бях толкова изтощен още през деня. Нощта ми се видя безкрайно дълга.
към текста >>

96. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - II раздел

Иван Толев

ТОМ 15

СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА Всемирна летопис", Г.
31-33 21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 4 (XII.1923), с. 31-33 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 5 (I.1924), с. 103-104 23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ Всемирна летопис", Г. Ill, кн.
към текста >>

97. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност.
I, кн. 2 (1.V.1919), с. 1-2 Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята. Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност. Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствуеть батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствуеть Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г.
към текста >>

98. 10. БОРБИ И НАСИЛИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни.
През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари\ Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители" и „победени", и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! " Също както в международната война.
към текста >>

99. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Иван Толев

ТОМ 15

И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения!
Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху които почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви - само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения! Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. „Щом познаем тоя, живия Господ", ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби - нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, които трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползуват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството между всички.
към текста >>

100. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Иван Толев

ТОМ 15

Два фрапантни примера само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството.
Обаче, и тогава, и след като изминаха последните двадесет века, човечеството не разбра и следователно, не приложи в живота си това единствено полезно и спасително учение. Индивидът продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения, и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духът на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност" и „социална правда", за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примера само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщанието си към Христовите истини, работи и писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, продбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик.
към текста >>

Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици.
Вторият пример е с България. Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39309406280518