Търсене в текстове за 'Мрак'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 92 резултата в 71 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.
към текста >>

Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
към текста >>

Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.
към текста >>

Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
– повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
към текста >>

– в умствения – заблуждение и мрак;
1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание.
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.
към текста >>

Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде.
Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен. 2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа. Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена. 3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия.
към текста >>

3. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.
към текста >>

4. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
към текста >>

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари.
към текста >>

5. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

който ви извождам от мрака на миналото и ви въвождам в вечната виделина.
Ида да ви обединя с величието на Моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един Дух, в един ум, в едно сърдце, да ме любите и да ви любя всякога. Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате от моето присътствие. И ще ви придружавам с моя Дух всякога и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм Аз този от начало, който съм ви под[д]ържал. Аз съм този, с.27 който ви извождам от мрака на миналото и ви въвождам в вечната виделина. Подигнете очите си и виждте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. А[прил, 1899],1 Господи, Боже мой, всякога съм уповал на тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си другимо. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си Бог мой, който винаги ме слушаш. Господи благий, много милостивий и благоутробний, моля ти се, изяви своята Благост.
към текста >>

Една минута като че някоя небесна светлина прониква, втора кат че всичко чезне и мракат на нощ[т]а настава.
Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в свойте вечни пламаци. Всичко заграбено тя повръща на своето място. с.56 10. Що са тия постоян[н]и промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че някоя небесна светлина прониква, втора кат че всичко чезне и мракат на нощ[т]а настава. Скърбни и измочителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга, някакво вътрешно вълнение като че се повдига от някой край на душевния живот. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите, съмненията върлуват навсякаде, като че всичките съобщения с духовния живот се прекъсват и настава минутата на испита, в която нашия заклет враг ни напада и то внезапно. Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.
към текста >>

6. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Аз съм този, който ви изваждам из мрака на миналото и ви въвеждам във вечната виделина.
Този, който иде да опаше земята, това съм аз, Господ ваш и Спасител ваш. Ида да възстановя вече моето царство, да се възцаря в сърцата и умовете на всички мои избрани, да им се изявя в своята красота и вечна хубост. Ида да ви обединя с величието на моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един дух, в един ум, в едно сърце, да ме любите и да ви любя всякога. Да виждате лицето ми всяка заран и да се развеселявате в моето присъствие. И ще ви придружавам с моя Дух всякога, и ще ходите в стъпките ми и ще ме познавате, че съм аз този от начало, който съм ви поддържал. Аз съм този, който ви изваждам из мрака на миналото и ви въвеждам във вечната виделина. Повдигнете очите си и вижте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо. 1. Господи Боже мой, всякога съм уповавал на Тебе. Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго. Послушай ме, за да познаят всички, че ти си мой Бог, който винаги ме слушаш. Господи благи и многомилостиви и благоутробни, моля ти се, изяви своята благост, изцели недъзите на моите братя и сестри.
към текста >>

Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава.
Тя стои като стража и пази общия ред. Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в своите вечни пламъци. Всичко заграбено тя връща на своето място. 10. Що са тия постоянни промени, що стават в душата ни ежедневно. Час на час всичко се мени. Една минута като че небесна светлина прониква, втора минута - като че всичко е изчезнало и мракът настава. Скръбни и измолителни чувства настават. Някаква вътрешна тъга и вълнения се повдигат от дъното на душата. Никаква заря на дневното слънце не се вижда, нито прониква в дълбините на мрачната нощ. Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се родили, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха. 15. Силата на избавлението - Да сме свободни от злото, свободни от греха, от лошите мисли.
към текста >>

7. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта.
25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13). Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват. Благата на царството Божие са непостижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послушанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Господ съизволява в него и му е задна стража. Всички, които го любят с пълнота на душата си, ще ходят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее. Плодът на неговия труд не ще се погуби, благословено е да служи на Господа.
към текста >>

8. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.
А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае. Да, то е именно служенето на Духът. Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща. Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи. Духът ти не е спокоен.
към текста >>

9. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него.
Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови. Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него. О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми. Псалом 98 - Пейте Господу песен нова. Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и поучението, и разума. Глупостта на детето е вързана в сърцето му. Това изречение може да се разбира различно.
към текста >>

10. 13.Червено тефтерче

Няма да има лутания в мрака на тъмнината.
Всички до един ще слушат, което ще им кажеш, това ще го познаят, защото аз съм с тебе, този, който ходи, твоят благ Господ, който всички поддържам, заради името на своята благост. Аз ще благословя този твой народ, те ще те познаят от нине, че ти си им ангел хранител и Бог и Господ Спасител. В теб ще процъфтят като утринен цвят. Сега скоро аз ще им проговоря чрез твоите уста и ще направя сърцата им да се надяват на тебе и да гледат към тебе за помощ. Ще те потърсят с всичкото си сърце и ще те намерят. Няма да има лутания в мрака на тъмнината. Тия думи, които ти диктувам, са верни. Аз сам ще ги заверя пред твоето лице. Невъзможните неща ще станат възможни и невероятните - вероятни. Духът на този народ се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение. Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден.
към текста >>

Мрак и тъмнина изхожда пред неговото лице.
Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни. Но неговите пътища за нас са непроумявани и мислите му неуловими. Ако помислим и кажем, че в този път ще дойде, наверно ожиданията ни ще се осуетят, защото неговите изхождания и вхождания са непознаваеми. Господ се крие и стъпките му са неуловими. Мрак и тъмнина изхожда пред неговото лице. Според думите му трябва да вярваме, защото се е обещал, че няма да остави онези, които уповават на него. Но ще ги избави и спаси. Ей, Господи, Боже мой, аз вярвам в твоите думи. Припомни обещанията си и отвори пътя си пред мен. 8. Дерзай.
към текста >>

11. Петър Дънов - №41

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.
Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
към текста >>

12. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти.
Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
към текста >>

13. №66 /Петър Дънов/

Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута.
Вършете Господнята Воля, според както ви е открита, и не бойте се. Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призвал в живот и виделина. Ний ще Му служим според както ни учи сега. Ний сме чули Неговия глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал с нас. Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка. Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на Лукавия да ухищрява. Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
към текста >>

Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на Лукавия да ухищрява. Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака. Но Онзи, Който е с мене, е по-силен. Господ е победител, Той е възтържествувал. Той ще ни изведе победоносно докрай всинца ни. Моята радост е вие да растете в благодат и сила, да сте разумни и мъдри във всичко. Надявам се всички да сте здрави и тялом, и духом.
към текста >>

14. №89 (Пеню Киров)

В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре.
След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми.
към текста >>

Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо.
В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми. Аз щом ги видях, през ума ми мина една лоша помисъл, която в същия момент осъдих и разбрах, че е на Лукавия, и прилагам, та си казвам: „По-добре не е ли човек да стане пример на такива с поведението си?
към текста >>

15. 01 ПИСМА до Пеню Киров

Ето небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната заря на Истината ще ви озари и просвети с небесната виделина.
Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде. Ето небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната заря на Истината ще ви озари и просвети с небесната виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте из помежду избраните, които Господ ще призове, да Му служат всякога. Този свят и нечестивите му дела ще бъдат изгорени с Небесен огън. Земята от мине ще се засели с праведни, които ще царуват с Господа. „Гледах в нощните видения и ето един, като син человечески идеше с облаците небесни." Дан. 7,13. Ние имаме да благодарим на Господа Бога Нашего, че ни е открил Своята Истина в Своето свято Слово и ни е избрал да станем Негови чада.
към текста >>

16. 50 ПИСМО

Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута.
Вършете Господнята Воля, според както ви е открита, и не бойте се. Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призовал в живот и виделина. Ний ще Му служим според както ни учи сега. Ний сме чули Негова глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал в нас. Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка. Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа от горе все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на лукавия да ухищрява. Вий знаете, спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
към текста >>

Вий знаете, спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа от горе все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на лукавия да ухищрява. Вий знаете, спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака. Но Онзи, Който е с мене, е по-силен. Господ е победител, Той е възтържествувал. Той ще ни изведе победоносно докрай всинца ни. Моята радост е вие да растете в благодат и сила, да сте разумни и мъдри във всичко. Надявам се всички да сте здрави и тялом, и духом.
към текста >>

17. 91 ПИСМА до Мария Казакова

„Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".
към текста >>

18. 95 ПИСМО

В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов! Тя дълго търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея. Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя. И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава. В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота. Това е то семето, което расте у нази и което трябва да се сее, това семе на живота, което Господ нарича своето Слово. Това, което ви казвам, ви е ясно. Ще усещате колко е добро и радостно да бъдем ръководени от Бога. Вярата ви ще укрепне, животът ви ще се възобнови. Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага.
към текста >>

19. 163 ПИСМО

Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си.
Думата „живот" има значение в себе си. Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога. Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина. И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка.
към текста >>

20. 271 ПИСМО

И знанието, което е вътре, ще се преобърне на тъмнина и всичкият живот вън ще стане мрак, в който духът ще се лута.
Пътят е за хора по-подигнати духовно. Царството Божие не е за невежите. То е за чистосърдечните, светлите умом, крепките духом. Защото светило на душата е сърцето и ако сърцето е чисто, то всичката душа светла ще бъде, и ако душата е светла, то умът ще бъде възвишен да схване Истината, която показва пътя на живота. И ако сърцето е нечисто, то всичката душа тъмна ще бъде и умът ще стане по-мрачен. И знанието, което е вътре, ще се преобърне на тъмнина и всичкият живот вън ще стане мрак, в който духът ще се лута. Следователно невъзможно е человек да се движи в две противоположни посоки, защото всяка една изключва другата. Доброто изключва злото и злото - доброто. Человек, който иска да се саморазвива, да се повдига духовно, трябва да остави всяко предубеждение настрани и да се завземе духом да служи на Господа. Казано е, че Царството Небесно е на смирените духом. И земята ще се даде в наследство на кротките.
към текста >>

21. ***

Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор.
ТОЙ ИДЕ! Ручеят, който шумоли до тебе, ти говори на своя език. ТОЙ ИДЕ Вслушай се в тихата светлина на звездите. Те говорят тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовта. Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор. ТОЙ ИДЕ! Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото слънце. Отворете с радост душите си за Него! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете.
към текста >>

22. 200–250

След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на Посвещението!
Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине, и я мине до край. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ – дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на Посвещението! 202 Съмнението. Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно. 203 Съмнението.
към текста >>

23. МОЛИТВА 'ДА ДОЙДАТ ГОСПОДНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ В ЖИВОТА МИ'

Това Слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със Своята небесна Светлина, да прогледам както слепия и да стана мъдър както мъдрият и от Неговия род да приема печат на Любовта Му, сила на Духа Му, знание и мъдрост от Самия Него.
Неговата десница ще ме укрепи и Словото Му ще ме вдъхнови. Духът Му ще възобнови сърцето ми и Любовта Му ще запали Божествения огън в душата ми и Неговата Мъдрост и Знание на СВетия Му Дух ще ми бъдат Всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на Светия Му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това Слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със Своята небесна Светлина, да прогледам както слепия и да стана мъдър както мъдрият и от Неговия род да приема печат на Любовта Му, сила на Духа Му, знание и мъдрост от Самия Него. О, Господи, Боже мой, да дойдат всичките Твои благословения в живота ми. Амин.
към текста >>

24. Да дойдат Господните благословения в живота ми

Това Слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със Своята небесна светлина, да прогледам както слепия и да стана мъдър както мъдрия и от Неговия род да приема печат на любовта Му, сила на Духа Му, знание и мъдрост от Самия Него.
Неговата десница ще ме укрепи и словото Му ще ме вдъхнови. Духът Му ще възобнови сърцето ми и любовта Му ще запали Божествения огън в душата ми и Неговата мъдрост и знание на Святия Му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на Святия Му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това Слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със Своята небесна светлина, да прогледам както слепия и да стана мъдър както мъдрия и от Неговия род да приема печат на любовта Му, сила на Духа Му, знание и мъдрост от Самия Него. О, Господи, Боже мой, да дойдат всичките Твои благословения в живота ми. Амин.
към текста >>

25. Молитва за благоволението Божие

Ишвара - Планина от светлина, блясва, за да освети мрака, тройният лик: творец, съхранител, разрушител,
Господ - когато говорим за Господ, трябва да разбираме колективност от духове; Господ Бог, Отче, Баща, Авва, Вседържащ Отец, Небесен Баща, Господ на обичта, Бог на любовта, Благий Боже, Боже на силите, Бог Промислителя, Създателя на всичко, Творец, Царю на вековете, Господар, Вседържителя, Владико Святий и Истиний, Господ на господарстващите и Цар на царстващите, Цар на светлите духове, Господар на всички светове, Единствен, Безграничен, Безначален, Пастир мой, Премъдрия, Всевишния, Всемогъщия, Всеприсъстващия, Всеистинния, Всеблагия, Всемилосърдния, Вседълготърпеливия, Господ на мира и любовта, Всесилния Господ, Святи Боже, Святи Крепки, Святи Безсмъртни, Безкрайно Велико съзнание, Триединния Бог: Отец, Син Божи и Святи Дух, Аллах - Единния Единствен Бог, неуловимата Му същност е отразена с още 99 свещени имена, Ишвара - Планина от светлина, блясва, за да освети мрака, тройният лик: творец, съхранител, разрушител, Саваот, Йехова-Елохим, Йова, Мардук - Бога на светлината, Тао — Най-върховния разпоредител на всичко, Началото, което е създало всичко. Айн Соф е кабалистическото подразделение на света, Първоизточникът на цялото мироздание, безкрайният, безграничният, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало. Нашият Господ Исус Христос, Син Божи, Спасителят, Избавителят, Изкупителят, Агнец Божий, Син на мира, Син человечески, Богочовекът, Началникът на живота, Животоначалникът, Жизнодавецът, Сладчайшият Исус, Тайновидецът, Великият Учител, Избавител и Ходатай, Виновникът за нашето спасение, Разрушителят на ада, Победителят на смъртта, Избраният Господен цар и свещеник, Покровителят.
към текста >>

26. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак.
Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния Живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак.
Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава.
към текста >>

28. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак.
Първата част от законите са ви известни, а втората част утре ще ви се даде. А засега ще говоря върху три думи, които Христос казва: „Пътят, Истината и Животът.“ Това е мистично отношение или според Кабалата значи един цикъл – завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето. В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу. В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е Знание, Мъдрост – всичкото Знание, всичката Мъдрост, това е Истината. А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще.
към текста >>

29. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога.
17 август, петък Събранието днес се продължи в 10,30 ч. сутринта. Г-н Дънов каза: Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде Светлина и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете краските и духа на нещата 262. Душата и сърцето са един цвят. Умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си." И всичките влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат [да] се обгърнат от сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас 263.
към текста >>

30. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

Макар и все още неутолими, поразително хищни и ненаситно разрушителни в малкото и голямото, силите на мрака безнадеждно губят позиции.
Евангелието е едно за всички хора и за всички времена, а Всевишният единствен има право да съди кои от нас живеят според него и кои са се отклонили или отпаднали от Пътя. Съвременният живот в нас и около нас сам поражда практическото основание за мирно и добронамерено съжителство на различни религии, учения и теоретични концепции. Повече от всякога до днес е въпиюща нуждата да изграждаме духовни мостове помежду си, да приемаме веруюто на инакомислещия, да съзидаваме в Духа безкористно и мащабно. Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на благородното стремление и придобива контурите на жадувана реалност. Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество. Макар и все още неутолими, поразително хищни и ненаситно разрушителни в малкото и голямото, силите на мрака безнадеждно губят позиции. Техен бе вчерашният ден. Днес сме свидетели на могъщата битка за надмощие, в която Светлината е неизбежният победител. Утре е въплътеното мечтание за хармония, братство и човешко съпричастие. Утре е Денят Господен, за който разказва упорито Писанието и под чието небе ще има място за всички, извървели достойно своя скромен и неповторим път. Константин Златев
към текста >>

31. Писма до Мария Казакова

Знам, прочее, какви бяха причините и последствията от това вътрешно отчуждаване и мрака, който настана за Адамовото потомство.
Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо — всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на Неговото проявление. В най-ранна възраст Той е говорил със звук. В съзнанието на Адама Бог е говорил с глас, както баща към сина си. „Чух гласа ти, казва Адам, но се убоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията от това вътрешно отчуждаване и мрака, който настана за Адамовото потомство. Тъй щото, бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род и да постави Ноя за начатък на нов род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знам историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоколебима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на горящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стоиш, е свято”. Какви чудни думи, какво велико значение!
към текста >>

32. Писма до Мария Казакова - 1903

В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованията и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезнала, тази любяща ръка е била близо до нази да размахне всичките злини, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
И когато тази Божествена милост проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изражда видимата Любов на Господа. И колко велика е тая Любов! Тя „дълготърпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, тя никога не отпада". Такава е Любовта на Тоя, Който ни Люби и Който ходи с нази в пътя. И колкото пъти в живота си ние сме чувствували тази ръка да ни утешава и насърчава! В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованията и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезнала, тази любяща ръка е била близо до нази да размахне всичките злини, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота. Това е то семето, което расте у нази и което трябва да се сее, това семе на живота, което Господ нарича Своето Слово. Това, което Ви казвам, Ви е ясно. Ще усещате колко е добро и радостно да бъдем ръководени от Бога. Вярата Ви ще укрепне, животът Ви ще се възобнови. Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага.
към текста >>

33. Писма до Мария Казакова - 1908

Крепостите на мрака и тъмнината ще бъдат срутени и то само с едно духване.
Във Вярата и Любовта е скрит блаженият живот. Този живот не се бои от нищо. Той всякъде съгражда своето жилище. Той е всепроницающият живот. Дръж се крепко за Господа на силите и ще видиш падането на Неговите врагове. Крепостите на мрака и тъмнината ще бъдат срутени и то само с едно духване. Пратете Словото на Недялкова. Работете всички в Мир и Любов, защото Господ е между вас. Ние ще уредим работите. Моят поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов
към текста >>

34. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади из мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си.
Думата „живот“ има значение в себе си. „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истиннаго Бога.“ Под думата „познавам“ аз разбирам да се всели Господ в нас и да се вселим ний в Него. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица в тоя деликатен стрък. То възприема живота на слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: „Аз те познавам. Когато чух твоя зов отгоре, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади из мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порастна, ще цъфна, ще завържа и ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, де стигна в неговия мозък, ще се превърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида пак наново да помагам на обременените, на обезсърчените, ще им предам своята опитност, иде им кажа как се аз избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина.“ И ако едно Житено зърно толкова много да стори, не е ли по-добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта отгоре си; не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши.
към текста >>

35. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога.
17 АВГУСТ, ПЕТЪК Събранието днес се продължи в десет и половина часа сутринта. Господин Дънов каза: — Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. И всичките влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат се обърна от да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане.
към текста >>

36. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
към текста >>

37. СИМЕОН АРНАУДОВ

Днес е хаос и мрак.
Понякога съм идвал облечен с расо, като дякон. Веднъж ми каза: "Тя, църквата, е вече свършила и още 10-15 години ще трае и ще приключи. Тя е станала материална! Тя си изживя своя път. Сега ще дойде езотеричното учение на Христа като вътрешна сила в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на Живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистият Дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят." При друг разговор Учителят отново заговори за църквата: "В своя човешки порядък, в своя човешки и животински дух, който човекът е внесъл в църквата, няма нищо общо с Учението на Христа. Те взеха Христа, та Го разпънаха и същите тези сили след това взеха това разпятие и с кръста заблуждават света.
към текста >>

Стига вече този мрак и извратени сърца!
Не е било време, когато да не срещна Христа и да не разговарям с Него." При друга среща Той отново ме хвана под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на новото човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората. "Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! " Бях млад, хубав и снажен. Чувствах се, че летя по висините и по планините и по цялата земя. Веднъж ме срещна една сестра на Изгрева, хареса ме, предложи ми да се разходим в гората. Аз се съгласих, беше ми приятна, пък и беше хубавичка и защо да не се разходим на чист въздух сред природата?
към текста >>

38. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше там и бързо се засилваше с настъпване на мрака.
Хората ни се смееха. Селяните ни се подиграваха, гражданите - също. Гледаха на нас като на хора, които не са наред. На този лагер сме прекарали много хубави дни. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходехме в планината с онова облекло и обувки, които се носеха в града. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше там и бързо се засилваше с настъпване на мрака. Вечер буйният огън под звездното небе внасяше своя принос към богатите преживелици. Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към 58 човешки години. Искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове. Тук Той идваше по своя работа, за която ние само можем да гадаем.
към текста >>

39. ЧУДОТВОРСТВО

Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят.
Никой не посмял да попита за случилото се, но и никой не могъл да си го обясни. На другия ден към десет и половина преди обяд пристигнала група от 16 братя и сестри, които тръгнали предната вечер от град Дупница. Някой им показал нов, по-кратък път към езерата, но като вървели по него, се стъмнило, те се объркали и изгубили посоката. След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение. Всички се съгласили, спрели и започнали заедно да четат молитва, като отправяли силно мисълта си към Учителя да им помогне. Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят. Те поели натам и намерили пътя, по който стигнали до лагера. Още когато блеснала светлината, някой погледнал часовника си и запомнил, че е 10 часа. Било точно времето, когато Учителят "заспал" край огъня на бивака. Влад Пашов През юли 1920 г.
към текста >>

40. БОГ Е ЛЮБОВ

Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, той е изложен на големи страдания, на вечно недоволство и мрак.
БОГ Е ЛЮБОВ Дето е Любовта, там е Бог. Вън от Любовта Бог не присъства. Човек трябва да държи в ума си идеята, че Бог е Любов. Престане ли да мисли така, връзката му с Бога се скъсва. Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, той е изложен на големи страдания, на вечно недоволство и мрак. При това положение човек е изложен на пълно обезсмисляне на живота. Ако Божествената Мъдрост не може да живее в твоето чело, ако Божествената Любов не може да живее в твоите очи и ако Божествената Истина не може да живее в твоята уста... Ти не можеш да се подмладиш, докато не разбереш закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Трябва да разбереш, че в Божествения свят Бог ви обича и ви люби. Колкото повече проявяваш любовта, толкова повече и Бог те обича. Главното е да бъдеш полезен за другите.
към текста >>

41. КРИТИКА

" Господ казва: "Който гаси тъй като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак."
Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ни е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва: "Който гаси тъй като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Ако на всяка стъпка правите бележки на човека, вие ще си навлечете ред неприятности. Който говори за отрицателни неща, той е болен човек. Ученикът няма право да мрази, да осъжда, да съди, да критикува. В една Окултна школа е строго забранено да се критикуват учениците помежду си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Говорите ли зле за някой, и за вас ще говорят зле.
към текста >>

42. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си.
Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ. Човек трябва да се моли на Бога, за да не Го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към разумното в света.
към текста >>

43. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Ако не започнете така, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си.
Ясновидецът вижда тази светлина и голяма радост изпитва. Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази наука, когато ставах сутрин, тъй започвах: "Благодаря Ти, Боже, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил." И вие започнете така. Това е велико Учение. Ако не започнете така, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си. Ако го приложите, и Господ, и ангелите ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете синове Божии. Станеш рано сутринта, започни да работиш и кажи: "Йеова и ре". Това значи: "Господ ще промисли." Всяка сутрин като станете от сън, кажете си: "Аз искам да стана умен." Тази мисъл отива към ума и започва да храни клетките.
към текста >>

44. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЩОЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура.
Българите заемат черния дроб. Дотогава, докато българите изпълняват службата на черен дроб на човечеството, работата ще върви много добре. Ние дадохме Божественото Учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура. Избрахме българския народ, понеже той представлява черния дроб на човечеството. А в черния дроб се намира единственият орган - жлъчката. Ако жлъчката заболее, черният дроб не функционира правилно, храносмилането се затруднява и отравянето на организма е неизбежно. Ако черният дроб оздравее, храносмилането е добро, то и вегетацията на организма е хармонична. Добър и здрав черен дроб - добри чувства.
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

Днес е хаос и мрак.
Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Тя, църквата, е вече свършила и още 10-15 години ще трае и ще приключи. Тя е станала материална! Тя си изживя своя път. Сега ще дойде езотеричното Учение на Христа като вътрешна сила в умовете на хората. Днес е хаос и мрак. Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистият Дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят! Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето Учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично.
към текста >>

46. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

И всичко нечисто и зловонно ще излезе от вас, както мракът на нощта се разсейва при лъчите на изгряващото Слънце.
Обаче след това очистване, не грешете повече, за да може в течение на цяла вечност Ангелите на въздуха и водата да обитават във вас и да ви служат във всеки час. Но ако след всичко това останат, все пак, във вас следи от нечистотии, резултат от минали ваши грехове, призовете Ангела на слънчевата светлина. Събуйте се, снемете своите дрехи и позволете на Ангела на светлината да обгърне вашето тяло. След това вдишвайте въздух бавно и дълбоко, за да може Ангелът на светлината да проникне вътре във вас. Тогава той ще изгони от вашето тяло всичко зловонно и нечисто, което ви осквернява отвън и отвътре. И всичко нечисто и зловонно ще излезе от вас, както мракът на нощта се разсейва при лъчите на изгряващото Слънце. Защото истина ви казвам: свят е Ангелът на светлината, той очиства и изгонва всичко нечисто и превръща в нежни аромати всички лоши миризми. Никой не може да предстане пред Божия лик, ако Ангелът на светлината не го пропусне. Наистина, всички хора трябва да бъдат още един път родени от Слънцето и от Истината, тъй като вашето тяло се къпе от лъчите на слънцето на Майката наша Земя, а вашият дух се къпе от слънчевата светлина на Истината на вашия Отец Небесен. Ангелите на въздуха, водата и Слънцето са братя. Те са дадени на сина човешки да му служат, за да може той да се обръща към този или онзи от тях.
към текста >>

47. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Стига вече този мрак и извратени сърца!
Ще остане само реалното - Божественото. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената - за научни изследвания. Онези, у които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората. Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! Христос ще донесе сближение между народите, ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм. Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си и религиозните хора ще имат ново понятие за Бога. Невидимият свят е решил това. Той има своя програма, свой план, който вече е поставен в действие. Той подготвя нещо за оправянето на света.
към текста >>

Те са врагове на онзи мрак, на онези окови, които сковават човечеството.
Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма. За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелистът Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея "Новото човечество" и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Тези хора са сега тук на Земята, те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други поети, учени и всички подтикват човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото. Те са врагове на онзи мрак, на онези окови, които сковават човечеството. Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското естество. Това ще причини една велика Божествена култура на Земята. Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят в България, навсякъде работят. Новото ще влезе в света по пътя на музиката.
към текста >>

48. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура.
Ако изпълнят задълженията си, аз ще им кажа де има заровено злато. Казвам: Ако спазвате законите на Любовта, Мъдростта и Истината, върху вас ще се излеят всички благословения, обещани на човечеството от пам- тивека. На българите ще кажа: Ако слушате великото разумно Слово, нивите ви ще раждат десет пъти повече, отколкото досега, лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере. Докато един народ работи според законите на Природата, той е осигурен. Никой не може да го мръдне от неговото място. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура. Българите духовно трябва да се повдигнат. В материалното на тях не им върви. У тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. България се нуждае от герои, от хора с характер, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятел.
към текста >>

49. ПРЕДИСЛОВИЕ

Хилядолетия преди Христа, когато голяма част от човечеството е тънело в невежество и мрак, на Балканския полуостров пламва една ярка светлина, която посочва нов път в развитието на човечеството.
ПРЕДИСЛОВИЕ От дълбока древност Балканите са били люлка на духовен живот. Хилядолетия преди Христа, когато голяма част от човечеството е тънело в невежество и мрак, на Балканския полуостров пламва една ярка светлина, която посочва нов път в развитието на човечеството. В свещените недра на планините Рила и Родопи е създаден мистичен център – Школата на Орфей. Този представител на светлите гении на човечеството е роден и откърмен в Тракия, сред величествената й девствена Природа. Орфей е велик Мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката. Той създаде мистичната традиция, мистичното движение, което стана център на нова култура, даде нов тласък на Бялата раса. Древните елини са смятали Тракия (южната част на България) като страна на Светлината, като отечество на музите.
към текста >>

Те са извели човечеството из мрака на вековете, те го водят към светли бъднини.
В това кратко време от няколко десетки земни години Учителя внесе този Живот, предаде това Знание, събуди спящите Сили на душата, извърши великото чудо на пробуждането и се оттегли. В този кратък миг са вложени силите, зародишите и възможностите на бъдещата култура, тъй както в семката са вложени качествата, силите, възможностите на голямото дърво, което ще се развие и принесе плод. В този смисъл, когато говорим за Учителя, ние разбираме Великия Разумен свят – всички Възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат. Всички светли идеи, всички благородни пориви, цялото знание и култура на човечеството се дължи на тях. Ние ги наричаме Големите братя, Белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството из мрака на вековете, те го водят към светли бъднини. Всички те образуват Великото Всемирно Бяло Братство. Те посещават човеците и работят между тях и с тях, видимо или невидимо. Този Разумен център привлича всички, които са подготвяни през вековете и са готови да приемат този живот, да влязат като работници в него. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло Братство. Той се е явявал през хилядолетията под разни имена, всред различни народи, ала идеите, животът, знанието, които Той носи, не са затворени в границите на един народ или дадена епоха.
към текста >>

50. Дял първи Животопис и творчество

Светлината заменя мрака, Вярата – неверието, Надеждата – отчаянието, Любовта – омразата.
Когато една нова Божествена вълна идва, тя засяга всичко. Всички същества, от най-малките до най-големите, са под нейно влияние: и растенията, и животните, и човекът, и минералите, и елементите. Тази вълна носи в себе си силите и зародишите на една нова култура. В нея те ще се развият и принесат плод. Когато тази вълна почне да действа, вечните истини отново засияват на хоризонта. Светлината заменя мрака, Вярата – неверието, Надеждата – отчаянието, Любовта – омразата. Казано е: “Словото на Живия Бог иде и то ще преобрази всичко.” За осъществяването на една епоха винаги един Учител на човечеството жертва своя живот. Силите, които Той носи, дават начало и тласък за осъществяването на тази епоха. За създаването на по-малките исторически периоди, за тяхното изграждане вземат участие гениите на човечеството, талантливите души, както и милионите безименни работници. В началото на всяка култура един Небесен пратеник иде и чрез езика на един народ дава конкретен, словесен израз на новото.
към текста >>

В ХІХ век, когато една по една гаснеха духовните ценности в мрака, който се разстилаше над човечеството, една светлина блясна и откри новия път на възход – това беше идването на Учителя.
За осъществяването на една епоха винаги един Учител на човечеството жертва своя живот. Силите, които Той носи, дават начало и тласък за осъществяването на тази епоха. За създаването на по-малките исторически периоди, за тяхното изграждане вземат участие гениите на човечеството, талантливите души, както и милионите безименни работници. В началото на всяка култура един Небесен пратеник иде и чрез езика на един народ дава конкретен, словесен израз на новото. От Неговото Слово можем да съдим за вечното богатство, което иде от Великия Разумен свят. В ХІХ век, когато една по една гаснеха духовните ценности в мрака, който се разстилаше над човечеството, една светлина блясна и откри новия път на възход – това беше идването на Учителя. Чрез Своя живот Учителя показа какъв трябва да бъде човекът на Новата култура. Неговият живот стана синтез и символ на тази култура, която Той благовества. След огненото кръщение на човечеството при днешните събития, в пламъците на страданието ще изгорят и ще се ликвидират всички минали противоречия на индивидите, народите и расите. Сред развалините на стария свят ще се роди човекът на Божествената Любов, която ще обедини народите, за да се почувстват като живи удове на едно цяло. В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина.
към текста >>

51. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Ето Светлината иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне.
Като съзерцава пробуждането на човешката душа, най-красивото явление на Земята, Той възкликва: Колко е благ Господ, че ви е събудил чрез Своя благ Дух да търсите пътя на Истината и да Му служите. Той често им говори за великата епоха, която иде и за която те са призовани да работят. Ние сме в предверието на една велика епоха на Любов и Братство, на Светлина и Свобода, която иде, както новият ден: Ето Светлината иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне. И вечната заря на Истината ще ви озари и просвети. В тази нова култура, която настъпва, Той посочва тяхното място, работата, която им предстои, и задачите, които трябва да разрешат: През всякого едного от вас ще минат известни сили на новата култура, необходими за нея. Затова всички бъдете верни и истинни, не се отклонявайте във второстепенни неща, но бъдете верни на призванието си и постоянни в молитвата си. Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща Виделина, днешните страдания ще изработят бъдещото Добро.
към текста >>

В човешката душа става борба между силите на Слънцето, на Светлината, и силите на мрака.
Това е нашето дело. Когато в човека се роди съзнание да служи на една велика идея, първото противодействие идва от неговия личен живот. Неговата лична природа съзнателно или несъзнателно иска да използва и подчини Божественото на себе си. От това се поражда една борба, която спъва развитието и на самия човек, и на делото. Този процес е неизбежен в човешката среда и тук се иска голямо самоотричане, пълно безкористие, голяма Любов, за да излезе човек из тази мъчна област на борба, да излезе из областта на земното притегляне. В човешката душа става борба между силите на Слънцето, на Светлината, и силите на мрака. Човек е поставен под влиянието на два центъра. Ако надвият силите, които идат от центъра на Земята, човек изпада в мрак и робство. Ако вземат надмощие силите, които идат от центъра на Слънцето, човешката душа навлиза в света на Светлината и Свободата – човек влиза в Божественото училище. Тази опасност Учителя предвижда. Той познава много добре тази област, Той бди и пази учениците, за да ги изведе на безопасно място.
към текста >>

Ако надвият силите, които идат от центъра на Земята, човек изпада в мрак и робство.
Неговата лична природа съзнателно или несъзнателно иска да използва и подчини Божественото на себе си. От това се поражда една борба, която спъва развитието и на самия човек, и на делото. Този процес е неизбежен в човешката среда и тук се иска голямо самоотричане, пълно безкористие, голяма Любов, за да излезе човек из тази мъчна област на борба, да излезе из областта на земното притегляне. В човешката душа става борба между силите на Слънцето, на Светлината, и силите на мрака. Човек е поставен под влиянието на два центъра. Ако надвият силите, които идат от центъра на Земята, човек изпада в мрак и робство. Ако вземат надмощие силите, които идат от центъра на Слънцето, човешката душа навлиза в света на Светлината и Свободата – човек влиза в Божественото училище. Тази опасност Учителя предвижда. Той познава много добре тази област, Той бди и пази учениците, за да ги изведе на безопасно място. Той работи заедно с тях, просвещава ги и ги упътва, за да преминат те тази опасна област в пътя на човешката душа към Вечното начало. Той казва:
към текста >>

52. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Понякога една малка светлинка е нужна в мрака, който е обгърнал душите, за да видят пътя и тръгнат напред.
Всяка душа носи неразрешени въпроси в себе си и мълчаливо очаква отговор на тях. Когато Учителя застане на естрадата, към Него се отправят погледите на стотици хора; в техните очи горят въпросите, които ги вълнуват, противоречията, които ги смущават, пречките, които ги спъват в пътя им, миражите, които ги заблуждават, тъмните облаци от предразсъдъци и заблуждения, които закриват Слънцето на Живота за тях. Те очакват помощ, те очакват Светлина. Те очакват една ръка да ги подкрепи или да им повдигне малко от бремето. Понякога много малко помощ е потребна на човека – една дума, една мисъл, едно добро чувство, един малък подтик, за да разреши задачата си и да тръгне в Пътя. Понякога една малка светлинка е нужна в мрака, който е обгърнал душите, за да видят пътя и тръгнат напред. Благословена е работата на Учителя. Когато един Учител дойде между човеците, към Него отправят зов за помощ всички души, които са в нужда. Той трябва да им помогне. Затова за Христа е казано: “Той взе греховете на света.” Беседа в салона на Изгрева
към текста >>

53. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Светлината разпръсква сенките на мрака.
Умееше да изчаква това време. Много хули изсипа светът към Него и много клевети. Той обаче остана тих и спокоен и никога не излезе да се защити, нито да спори. Никога не отговаряше на тях. Останали без храна, те заглъхваха и изчезваха. Светлината разпръсква сенките на мрака. Учителя изнася следния закон: Умния човек затварят само заради Истината. Само за Истината мога да подложа гърба си. Нека бият. Като те бият за Истината, ще мълчиш.
към текста >>

Тук може да бъде пълен мрак, когато навън грее ярко Слънце; да бъде студена зима, когато навън е лято, и обратното.
Нито календарното разпределение на дни, месеци и години. В света на душата близо и далеч са съвсем други понятия. Те не се измерват с метър. Животът определя всичко. Действието на принципите, законите и силите определя времето и пространството. Тук може да бъде пълен мрак, когато навън грее ярко Слънце; да бъде студена зима, когато навън е лято, и обратното. Учителя казва: Вие трябва да разбирате вътрешния език на Природата. Великата Сила, която прави хората разумни, иде отвътре. Великата Сила, която лекува хората, иде отвътре. Любовта, която повдига човека, и тя иде отвътре.
към текста >>

Животът, Знанието, Силата, които носи, са лъчите на изгряващото Слънце, което разпръсква мрака, стопля Земята, създава условия на всичко живо да расте, да се развива, да учи.
Това е тържествен момент на живота. Когато Знанието иде, то иде със сила и мощ. Настава ден, настава време за учение и работа. Идването на Учителя на Земята съответства на това зазоряване в Духовния свят. Той е Слънцето. Животът, Знанието, Силата, които носи, са лъчите на изгряващото Слънце, което разпръсква мрака, стопля Земята, създава условия на всичко живо да расте, да се развива, да учи. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години още и днес направляват целия Космос. Някои от тези Същества направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи, четвърти направляват водите, пети – растенията в света, и т.н. Според степента на своето знание и развитие всяко Същество изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Учителя ни въвеждаше в този свят със сигурната ръка на зрящ, който при това познава пътя добре.
към текста >>

54. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва: Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш.
към текста >>

55. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Той ги вижда такива, какъвто е той – откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта.
“Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските на света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потискана от дълги години болка е достигнала пределите си и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той – откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавените мъки, сърца, от които капе кръв, неизказаното страдание на вечното разединение. Нека се съедини с тях! Да стане отново частица, безкрайно любеща ги. Да падне на колене пред тях, да хване, да целуне братската ръка, да погледне с любещ поглед в очите на братята си и да им каже: “Ние сме все същите нейни деца на вечната любов” и да плаче заедно с тях от радост, от щастие за възкръсналата любов.” Както казахме по-рано, фазите, през които минава човешкото съзнание, имат своето отражение в целокупния културен живот.
към текста >>

56. ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Съжалявам, че толкова години живях в заблуждение и мрак.”
Учителя казва: Има нещо по-велико от всички оръжия в света. Това са Божиите мисли и чувства. Когато човек победи своя противник с Божията сила, този неприятел става вече най-добрият приятел и казва: “Приятелю, защо не дойде по-рано? Съжалявам, че толкова години наред носих своето тежко оръжие. Съжалявам, че толкова години живях в заблуждение и мрак.” Като съзерцава далечното светло бъдеще, Учителя казва: В бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата Раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския Живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина.
към текста >>

57. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Те свалят оковите от ръцете и краката на затворниците, свалят оковите от умовете и сърцата на онези, които са изпаднали в мрак и заблуждение.
Те са стройни, красиви, разумни. Занимават се с музика, поезия и наука. Когато един от Синовете на Светлината ви посети, вие ще се преобразите, ще придобиете нов Живот, ще се почувствате свободни граждани на Царството Божие. Синовете на Светлината носят навсякъде Радост и Веселие. Болни лекуват, страдащи утешават, паднали повдигат. Те свалят оковите от ръцете и краката на затворниците, свалят оковите от умовете и сърцата на онези, които са изпаднали в мрак и заблуждение. Те имат непоколебима вяра в Господа. Дето са Синовете на Светлината, там е Бог. Искате ли да видите Бога, идете между разумните, добрите, любящи хора и на Земята, и на Небето. Човекът на Новата култура има три свещени правила, които спазва. Те са като камертон – три тона, с които той съгласува всяка своя стъпка.
към текста >>

58. БОЖЕСТВЕНАТА ВРЪЗКА

У човека, като се отдалечи от Бога, ще настъпи мрак, тъмнина.
Дойдете ли до това положение, ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на Любовта. Всяко същество, което не е във връзка с Бога, изпада в противоречия. Растения, които са извън почвата, изсъхват. Риби, които са извън водата, измират. Птици, които са извън въздуха, умират. У човека, като се отдалечи от Бога, ще настъпи мрак, тъмнина. Божествената връзка е ключ на всички тайни!
към текста >>

59. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК

А когато няма хармония, образува се мрак.
В душата оставаше чувството на пълнота и благодарност за даровете на деня. Ние бяхме насядали около нашия обичен Учител горе на полянката край Неговата палатка и пеехме песни, обединени и приобщени към Великия живот, който изпълваше всичко. Учителят каза на една от сестрите да прочете нещо от томчето беседи, което държеше в ръцете си. Сестрата прочете: „Когато между мисълта на двама души има хармония, образува се светлина. А когато няма хармония, образува се мрак. В първия случай има разположение, приятност, а във втория – неразположение, главоболие. Каква е разликата между ангелската и Божествената Любов? Божествената Любов се отличава с абсолютна вярност. Тя не се изменя, нито се променя. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание, нито по смисъл.
към текста >>

60. ЦЕННИ ПРАВИЛА

Осъмниш ли се за момент, става ти тежко, в тебе настъпва вътрешен мрак.
Не вземайте щастието като нещо материално. Вие искате да бъдете щастливи, като турите една дреха на гърба си или като се обуете. Щастието не седи в дрехата, която обличате. Някой път се радваш, че имаш приятел, който те обича. Това, което те радва, е Любовта. Осъмниш ли се за момент, става ти тежко, в тебе настъпва вътрешен мрак. Докато схващаме, че има Един, Който ни обича, ние сме щастливи. Това е Любовта на Бога. Докато мислиш, че те обичат, усещаш въодушевление, разположение. Щастието е израз на онази безконечна Любов, която съществува в света. Щастието е външен израз на Любовта.
към текста >>

61. 15 август 1912 г., сряда, Успение Богородично

Да кажем, че някой от вас изпитва омраза; той ще се подложи на въздействието на червения цвят, ще прочете стиховете, които ще засилят любовта му например 11 глава 17 стих от книгата на Йов: "И векът ти ще възсияе като пладнешкото слънце, а мракът ти ще се превърне в зора".
Нека използуваме светлината, защото всичко зависи от нея. Тя е необходима за живота. През нея и чрез нея преминават всички цветове и тя съчетава в себе си седемте основни принципа, които действуват върху човека и го свързват с Първоначалния източник на живота. Със светлината сутрин слизат до нас Божествените духове и вечер по същия път се връщат при Бога. В духовния живот винаги трябва да даваме, за да можем да получаваме. Да кажем, че някой от вас изпитва омраза; той ще се подложи на въздействието на червения цвят, ще прочете стиховете, които ще засилят любовта му например 11 глава 17 стих от книгата на Йов: "И векът ти ще възсияе като пладнешкото слънце, а мракът ти ще се превърне в зора". Вековете, за които се говори тук, са епохите, през които минава развитието на човека: златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният, а сега идва епохата, в която ще настъпи златният век, за който човечеството жадува и в който ще заживее. Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света... -------------------------------
към текста >>

62. 15 август 1912 г., сряда, Успение Богородично

Да кажем, че някой от вас изпитва омраза; той ще се подложи на въздействието на червения цвят, ще прочете стиховете, които ще засилят любовта му например 11 глава 17 стих от книгата на Йов: "И векът ти ще възсияе като пладнешкото слънце, а мракът ти ще се превърне в зора".
Нека използуваме светлината, защото всичко зависи от нея. Тя е необходима за живота. През нея и чрез нея преминават всички цветове и тя съчетава в себе си седемте основни принципа, които действуват върху човека и го свързват с Първоначалния източник на живота. Със светлината сутрин слизат до нас Божествените духове и вечер по същия път се връщат при Бога. В духовния живот винаги трябва да даваме, за да можем да получаваме. Да кажем, че някой от вас изпитва омраза; той ще се подложи на въздействието на червения цвят, ще прочете стиховете, които ще засилят любовта му например 11 глава 17 стих от книгата на Йов: "И векът ти ще възсияе като пладнешкото слънце, а мракът ти ще се превърне в зора". Вековете, за които се говори тук, са епохите, през които минава развитието на човека: златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният, а сега идва епохата, в която ще настъпи златният век, за който човечеството жадува и в който ще заживее. Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света... -------------------------------
към текста >>

63. 19 август 1927, 7 часа сутринта

Такъв спор, такъв бой става и вътре във вас; вие сте раздвоени и в резултат на това се явява тъмнина, мрак.
Същият закон се отнася и до постъпките, до действията. Само най-целомъдреният дух може да роди прекрасни, красиви постъпки. Целомъдрието може да служи за основа в живота на всекиго. Да допуснем, че мъжът и жената в един дом се карат и бият, и наричат това „живот". Не, това не може да се нарече живот. Такъв спор, такъв бой става и вътре във вас; вие сте раздвоени и в резултат на това се явява тъмнина, мрак. По домовете някъде мъжът бие жената, а някъде жената бие мъжа. Понякога мъжът е лош и казва: Моят ум е много лош. Друг път жената е лоша и казва: Моето сърце е много лошо. Как ще поправите ума и сърцето си? Турете в ума си целомъдрието, турете и в сърцето си целомъдрието.
към текста >>

64. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Такива страдания, такова падение, такъв мрак съществува днес в света!
Изисква се да се махне само едно малко було, но на мнозина от вас това ще причини голям страх. Като влезете в духовния живот, в Новия живот, както аз го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после, след като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувствува. Такива страдания, такова падение, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, a u да я изявяват и прилагат в света, които да подкрепят тези души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже поне една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тези души и им помогнете! " Те ходят в църкви, палят свещи, молят се и не могат да се утешат. Учат се не могат да се утешат.
към текста >>

65. Втора част

Когато разпнали Христос, настъпил мрак и хората почувствали тази тъмнина.
Ние не можем да избегнем последствията на причините. Мислим си, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото и слаба да е, упражнява влияние. Мойсей казва във Второзаконието, че Бог въздава за престъпленията до четвъртия род. За сто години едно престъпление трябва да се ликвидира... Този закон работи и в нашите мисли и чувства... Никога не трябва да даваме място в ума си на лоша мисъл, защото тя ще си изработи своя форма и в бъдеще, когато и да е, ще ни спъне. Приемем ли в нас великата мисъл за Христа, а не отвлечената, че Христос стои от дясната страна на Отца, и че Той е силата, проникнала в цялата ни земя, тогава ще настъпи спасението. Когато разпнали Христос, настъпил мрак и хората почувствали тази тъмнина. А в Писанието се казва, че Христос е влязъл в ада и проповядвал там учението си, и всички, които го слушали, напуснали ада и дошли на Земята. Не бяхте ли и вие там, когато е проповядвал Христос? Бяхте, но сте забравили. И какво ви каза Христос, когато слезе за да ви извади от тъмнината? "Идете и не грешете вече, защото ще раждате черни деца и ще идват страдания след страдания." Но понеже Христос е на Земята, Той ще избави човечеството.
към текста >>

66. Съдържание

В мрак, тъмнота 34.
Венир Бенир 29. Весел ти бъди 30. Вехади 31. Вечер, сутрин 32. В зорите на Живота 33. В мрак, тъмнота 34. В началото бе Словото 35. Във пустинята на живота 36. Време е да вървим 37. Всичко в живота е постижимо 38. Втори Божествен ден (към т.
към текста >>

67. ПЕСНИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

В мрак, тъмнота 34.
Венир Бенир 29. Весел ти бъди 30. Вехади 31. Вечер, сутрин 32. В зорите на Живота 33. В мрак, тъмнота 34. В началото бе Словото 35. Във пустинята на живота 36. Време е да вървим 37. Всичко в живота е постижимо 38. Втори Божествен ден (към т.
към текста >>

68. 33. В мрак, тъмнота

33. В мрак, тъмнота музика: Учителя текст: Учителя Във мрак, тъмнота е бил живота наш, но Слънцето на живота просия у нас, и ний тръгнахме във пътя чист и свят за нас, (2) свят за нас, свят за нас, свят за нас.
33. В мрак, тъмнота музика: Учителя текст: Учителя Във мрак, тъмнота е бил живота наш, но Слънцето на живота просия у нас, и ний тръгнахме във пътя чист и свят за нас, (2) свят за нас, свят за нас, свят за нас. Дадена на 03. 03.1926 г.
към текста >>

69. 106. На белия цвят

Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима.
106. На белия цвят музика: И. Г., музикант текст: ученик Нагоре още да вървим, към върховете бели, ефира бял да поздравим и снежните кристали. ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла. зората белите лъчи в таз роза е изляла. зората белите лъчи в таз роза е изляла.
към текста >>

Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима.
106. На белия цвят музика: И. Г., музикант текст: ученик Нагоре още да вървим, към върховете бели, ефира бял да поздравим и снежните кристали. ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла. зората белите лъчи в таз роза е изляла. зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят ... (2) Нагоре!
към текста >>

70. 127. Поздрав на Учителя

Обвити в мрак до този час, ний бяхме роби на греха, н о чухме Твоя кротък Глас и лъхна към нас топлина.
127. Поздрав на Учителя Музика: Елена Кованлаклиева текст: Елена Кованлаклиева Благословен от Бога Ти, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни донесе Мир и Светлина. Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта; Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Мъдростта. Обвити в мрак до този час, ний бяхме роби на греха, н о чухме Твоя кротък Глас и лъхна към нас топлина. Добре дошъл ... Учителю Благословен, Ти ни сърцата обнови, запали огън в нас свещен и сладки думи оживи. Добре дошъл ... Учителю, наш скъпи гост, привет от нас Ти приеми; със радост ний готови сме да жертваме живота свой. Добре дошъл ...
към текста >>

71. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Когато отрича Разумността, той изгубва светлината си, изпада в мрак и безпътица.
всички условия за съзнателна и разумна работа. Любовта е път, по който животът иде. Мъдростта е път, по който светлината и разумността идат. Истината е път, по който свободата се придобива. Когато не приема Любовта, човек изгубва живота си. Когато отрича Разумността, той изгубва светлината си, изпада в мрак и безпътица. Когато изостави Истината, изгубва свободата си. Тогава робството иде. Днес човечеството държи своя голям изпит. Въпросът не е в какво вярват хората. Въпросът е: Ще приемат ли Любовта?
към текста >>

НАГОРЕ

0.14398813247681