НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
94
резултата в
69
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в
мрака
на историческото ни битие.
пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) автор: Дякон Ясен Ш. 23 март 2010 г. /Източник/ Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна.
Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в
мрака
на историческото ни битие.
Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село.
към текста >>
2.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Ето Небесната светлина иде и
мракът
, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната Заря на Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина.
Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде.
Ето Небесната светлина иде и
мракът
, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната Заря на Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина.
Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които ГОСПОД ще призове да Му служат всякога. " (Писмо от 14.9.1898 год., гр. Варна.) Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от Духа, осветен от Духа, ръкоположен от Духа и Той вижда, чува и познава кой Го ръководи чрез Дух и Сила.„Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина. Ето, Аз съм-този, който ги ръководя и пазя и им давам Сила и Живот, за да ходят в Моята виделина.
към текста >>
3.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете
мрака
на тъмните езически богове.
В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете
мрака
на тъмните езически богове.
И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен
омрак
в съждението на ума ти.
Седем разговора с Духа Господен Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен
омрак
в съждението на ума ти.
Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други.
към текста >>
Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в
мрака
на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.
Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми.
Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в
мрака
на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.
Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
„Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и
мрака
, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си.
„Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и
мрака
, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." „Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), [София, ? декемврий 1901 г.]
, 32.12.1901 г.
Той ви е извел от
мрака
и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута.
Вършете Господнята Воля, според както ви е открита, и не бойте се. Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призвал в живот и виделина. Ний ще Му служим според както ни учи сега. Ний сме чули Неговия глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал с нас. Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка.
Той ви е извел от
мрака
и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута.
Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на Лукавия да ухищрява. Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака.
към текста >>
Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на
мрака
.
Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на Лукавия да ухищрява.
Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на
мрака
.
Но Онзи, Който е с мене, е по-силен. Господ е победител, Той е възтържествувал. Той ще ни изведе победоносно докрай всинца ни. Моята радост е вие да растете в благодат и сила, да сте разумни и мъдри във всичко. Надявам се всички да сте здрави и тялом, и духом.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 6.09.1903 г.
В дните на скръбта, на нещастията, в
мрака
на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне
мрака
от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов! Тя дълго търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея. Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя. И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава.
В дните на скръбта, на нещастията, в
мрака
на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне
мрака
от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
Това е то семето, което расте у нази и което трябва да се сее, това семе на живота, което Господ нарича своето Слово. Това, което ви казвам, ви е ясно. Ще усещате колко е добро и радостно да бъдем ръководени от Бога. Вярата ви ще укрепне, животът ви ще се възобнови. Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага.
към текста >>
8.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август
, 10.08.1908 г.
Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем
мрак
.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята.
Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем
мрак
.
Известни лъчи ще минат по права линия. Бог, Който е съвършен в Себе си, всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във вечния живот първо се заражда желание да живее, да съществува, да създава. Децата, например, вземат нещо, строшат го и после се мъчат да го направят.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 18.09.1908 г.
Крепостите на
мрака
и тъмнината ще бъдат срутени и то само с едно духване.
Във Вярата и Любовта е скрит блаженият живот. Този живот не се бои от нищо. Той всякъде съгражда своето жилище. Той е всепроницающият живот. Дръж се крепко за Господа на силите и ще видиш падането на Неговите врагове.
Крепостите на
мрака
и тъмнината ще бъдат срутени и то само с едно духване.
Пратете Словото на Недялкова. Работете всички в Мир и Любов, защото Господ е между вас. Ние ще уредим работите. Моят поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов
към текста >>
10.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един
мрак
.
Първата част от законите са ви известни, а втората част утре ще ви се даде. А засега ще говоря върху три думи, които Христос казва: „Пътят, Истината и Животът.“ Това е мистично отношение или според Кабалата значи един цикъл – завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето. В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу.
В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един
мрак
.
Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е Знание, Мъдрост – всичкото Знание, всичката Мъдрост, това е Истината. А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще.
към текста >>
Втората половина на Пътя е, така да кажем, че нашият живот е обърнат наопаки, Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние на Земята сме в един
мрак
.
Този е редът за днес, а утре ще се даде друг.Това е за пръв път в тоя век, когато ще се дадат трите основни закона, а досега са давани само половината. Това, което е писано в Евангелието, законите са написани наполовина, а сега ще се дадат изцяло трите закона. Първата част от законите ви са известни, а втората част утре ще ви се даде.А сега засега ще говоря върху три думи, които Христос казал: Пътят, Истината и Животът.В мистично отношение или според кабалата това значи един цикъл -завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето. В този Път слизането от Бога към Земята е пътят на страдание - път на изпит. Пътят е отгоре надолу.
Втората половина на Пътя е, така да кажем, че нашият живот е обърнат наопаки, Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние на Земята сме в един
мрак
.
Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос, че „Аз съм Пътят, Истината и Животът, Аз съм Животът".Пътят - това е символ на всичките страдания на Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е знание - мъдрост. Всичкото знание, всичката мъдрост, това е Истината, а Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданието. Животът е символ на Божествената Любов, която ще остане съпричастница в бъдеще.Имайте предвид, че додето няма слизане, няма и възлизане.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.12.1910 г.
Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от
мрака
и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си.
Думата „живот" има значение в себе си. Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога. Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам.
Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от
мрака
и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си.
Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина. И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Захари Желев, София
, 20.10.1911 г.
И знанието, което е вътре, ще се преобърне на тъмнина и всичкият живот вън ще стане
мрак
, в който духът ще се лута.
Пътят е за хора по-подигнати духовно. Царството Божие не е за невежите. То е за чистосърдечните, светлите умом, крепките духом. Защото светило на душата е сърцето и ако сърцето е чисто, то всичката душа светла ще бъде, и ако душата е светла, то умът ще бъде възвишен да схване Истината, която показва пътя на живота. И ако сърцето е нечисто, то всичката душа тъмна ще бъде и умът ще стане по-мрачен.
И знанието, което е вътре, ще се преобърне на тъмнина и всичкият живот вън ще стане
мрак
, в който духът ще се лута.
Следователно невъзможно е человек да се движи в две противоположни посоки, защото всяка една изключва другата. Доброто изключва злото и злото - доброто. Человек, който иска да се саморазвива, да се повдига духовно, трябва да остави всяко предубеждение настрани и да се завземе духом да служи на Господа. Казано е, че Царството Небесно е на смирените духом. И земята ще се даде в наследство на кротките.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане
мрак
, защото само тогава може да се обърне към Бога.
17 АВГУСТ, ПЕТЪК Събранието днес се продължи в десет и половина часа сутринта. Господин Дънов каза: — Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления, при които молитвата може да стане.
Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане
мрак
, защото само тогава може да се обърне към Бога.
Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. И всичките влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат се обърна от да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане.
към текста >>
14.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния
мрак
, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му".
Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния
мрак
, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
към текста >>
Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния
мрак
е претъпил зрението"?
„Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии?
Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния
мрак
е претъпил зрението"?
Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът.
към текста >>
От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен
мрак
от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо.
Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос.
От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен
мрак
от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо.
Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство.
към текста >>
15.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Същият миг мълния разкъсала нощния
мрак
.
" А дъждът продължавал да вали, все тъй проливен. „Виж небето на север, Георге! " Георги излиза навън, проверява. „Цялото е обложено с облаци! " Учителят се върнал назад в стаята си.
Същият миг мълния разкъсала нощния
мрак
.
Страшен гръм разтърсил земята и тръпки побили всичко живо. „Я виж пак" - обадил се Учителят. Георги проверява. „Облаците се разделиха на две. " Учителят отново влиза в стаята си.
към текста >>
Пътуващите в дъжд,
мрак
и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца.
Силна вяра не се смущава. Докато излязат извън града, минало половин час и ето, дъждът спрял. Било още тъмно. Двамата бродници -Учителят и брат Куртев били вече към лозята. Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха.
Пътуващите в дъжд,
мрак
и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца.
С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока. Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път. Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите. Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев.
към текста >>
16.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Още не достигнали до нас, чува се из
мрака
, веселите им поздрави - „Само Божията Любов носи Пълният Живот".
Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето далеч из мрачината, човешки сенки ни приближават. „Наши". Всички с раници на гръб.
Още не достигнали до нас, чува се из
мрака
, веселите им поздрави - „Само Божията Любов носи Пълният Живот".
Дружни гласове отговарят същото. Събираме се, изчакваме се и изведнъж песни, една, две, три. С нас е Той - Учителят. Гледа ни ласкаво с усмихнати очи. Дъжд ли, бури ли?
към текста >>
Още не достигнали до нас, чуват се из
мрака
веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния живот!
Не се плашим ний.Рано сутринта, още в тъмно сме вече на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето, далеч из мрачината -човешки сенки - приближават ни. Наши! Всички с раници на гръб.
Още не достигнали до нас, чуват се из
мрака
веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния живот!
” Дружни гласове отговарят същото. Събираме се, изчакваме се и изведнъж-песни-една, две, три. С нас е Той-Учителя. Гледа ни ласкаво с усмихнати очи. Дъжд ли, буря ли?
към текста >>
17.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Но спира вълшебната свирня - и ние оставаме с преживяното за дивната музикална приказка за битието на човешката душа, която лети от
мрак
към светлина, от робство към освобождение.Слизаме.
Мъртвите оживяват. Носи се благоухание на градини и родни поля. От къщите се лее песен. Отговарят й с припеви. На мегдана се чуе гайда, приглася й гъдулка, цафара, кавал, топот от безброй нозе - пъстро пременени момци и девойки извиват буйно хоро по роена ливада.Слушам с примрежени очи, но сърцето тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега.
Но спира вълшебната свирня - и ние оставаме с преживяното за дивната музикална приказка за битието на човешката душа, която лети от
мрак
към светлина, от робство към освобождение.Слизаме.
Закопчваме здраво палтата си. Нахлузваме добре калпаците си и застанали на сборното място поднасяме своята гореща благодарствена молитва.Ето ни вече надоле. Вятърът бучи с всички сили, но вече му се не боим. Сега той бие в гърба.Кръчмарят е турил на работа всичките си чайници, гюмове и джезвета. Зер, мили сме му, иска да ни сгрее, стопли и да прибере още някой лев от нас... Там ни чакат и още някои любопитни селяни, които искат да преброят колко мъртви носим със себе си от тая днешна „сприя”.
към текста >>
18.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и
мракобесие
.
Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл.
и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и
мракобесие
.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
към текста >>
19.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Във влака настъпи
мрак
, след няколко минути светна, и пак се мушна под земята... И така преминавайки през тунелите, наближавахме стария престолен град.
На всяка спирка прииждаха все нови и нови братя и сестри, които също като мен се сливаха всред своите. За неусетно време пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде сигнал за навлизане в тунел. Тогава една сестра се загрижи за бялото ми сако. "Ще се очерни - каза тя - я да го завия с тази престилка! " Аз съблякох сакото, сгънах го и тя внимателно го обви под шарената си престилка.
Във влака настъпи
мрак
, след няколко минути светна, и пак се мушна под земята... И така преминавайки през тунелите, наближавахме стария престолен град.
Слънцето се скри, мръкна се, светнаха електрическите крушки и влакът забави ход, като даде знак за пристигането. Прекъснахме разговорите и се разшавахме да се готвим за слизане. Аз си взех куфара и поех сакото от сестрата, още не беше спряло напълно движението на влака и скочих от него на земята. Облякох се на бързо и с нетърпение тръгнах към града. По едно време се спрях да си проверя багажа.
към текста >>
20.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и
мракобесие
.
Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл.
и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и
мракобесие
.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
към текста >>
21.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Но дълбок
мрак
ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички.
Но дълбок
мрак
ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни.
към текста >>
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в
мрак
и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева.
В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в
мрак
и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева.
Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г.От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога
към текста >>
22.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Но дълбок
мрак
ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички.
Но дълбок
мрак
ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни.
към текста >>
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в
мрак
и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева.
В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в
мрак
и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева.
Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г.От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога
към текста >>
23.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Но дълбок
мрак
ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички.
Но дълбок
мрак
ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни.
към текста >>
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в
мрак
и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева.
В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в
мрак
и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева.
Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г.От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога
към текста >>
24.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Но дълбок
мрак
ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички.
Но дълбок
мрак
ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни.
към текста >>
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в
мрак
и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева.
В Самоков нашият автомобил се повреди. След дълго тракане и чукане отново потегляме. Пасарел, Панчарево, пътят е прашен. Тука не е валяло. Ето я и „гиздавата София”.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в
мрак
и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева.
Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г.От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога
към текста >>
25.
Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 27.01.1925 г.
Бурите, несгодите, тъмните нощи,
мракът
, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа.
София, 27.I.1925 г. Любезна Елена Казанлъклиева, Получих писмото ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състояния на Новия живот.
Бурите, несгодите, тъмните нощи,
мракът
, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа.
Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна.
към текста >>
26.
Учителя дава песента 'В мрак, в тъмнота ' - гр.София
, 3.03.1926 г.
Учителя дава песента "В
мрак
, в тъмнота " - гр.София
Учителя дава песента "В
мрак
, в тъмнота " - гр.София
Песента е дадена на 3 март 1926 г. , Общ окултен клас, V година, 16-а лекция. "Природни изрази". Тази песен е втората част от упражнението Махар Бену Аба и е негов превод. Образно в мрак, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа.
към текста >>
Образно в
мрак
, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа.
Учителя дава песента "В мрак, в тъмнота " - гр.София Песента е дадена на 3 март 1926 г. , Общ окултен клас, V година, 16-а лекция. "Природни изрази". Тази песен е втората част от упражнението Махар Бену Аба и е негов превод.
Образно в
мрак
, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа.
Текст на песента: Във мрак, тъмнота Във мрак, тъмнота е бил животът наш, но Слънцето на живота
към текста >>
Във
мрак
, тъмнота
, Общ окултен клас, V година, 16-а лекция. "Природни изрази". Тази песен е втората част от упражнението Махар Бену Аба и е негов превод. Образно в мрак, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа. Текст на песента:
Във
мрак
, тъмнота
Във мрак, тъмнота е бил животът наш, но Слънцето на живота просия у нас, и ний тръгнахме
към текста >>
Във
мрак
, тъмнота
"Природни изрази". Тази песен е втората част от упражнението Махар Бену Аба и е негов превод. Образно в мрак, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа. Текст на песента: Във мрак, тъмнота
Във
мрак
, тъмнота
е бил животът наш, но Слънцето на живота просия у нас, и ний тръгнахме във пътя чист и свят за нас.
към текста >>
27.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Спуска се
мрак
и обгръща поля и долини.
Приятна сладост пълни гърдите ни и окриля духът и тялото ни.Слънцето се скрива зад високия хоризонт. Градът е все още облян в лъчи. Лека дрезгавина се спуща от планината и лази към града. Планината остава зад нас, пак заключена в своята чаровна тайна. Като че ли тя сега става друга - чужда за нас, не тази, що днес на златни скути ни бе люлеела и успивна песен пяла.Тъмнеят горите.
Спуска се
мрак
и обгръща поля и долини.
Като че ли хоризонта се стеснява, стеснява и пред нас само пътеката бяла остава.Там е градът. Блещи той в хиляди светлини със своите високи и ниски домове. Събира той своите изморени чада почивка и отдих след дневния труд да им даде. Там и ний отиваме сега, отпочинали на планината чрез чистия й въздух и пролетна омая. Там празнувахме ний своя празник в който пиршество няма, жертви кървави не се колят, вино не се пие, наздравици не се вдигат, но всеки се чувства радостен и весел, като да е пил най-хубавото вино на света - амброзията на Боговете.
към текста >>
28.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния
мрак
, а в душата ни светло, светло.
Сбогом, планинско съкровище! Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища. Бъди благословена, майко природо! Ти си наша, Витоша мила! И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове.
Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния
мрак
, а в душата ни светло, светло.
Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.Лека нощ, милий Учителю! Поклон и благодарност пред тебе, че ни отвори очите за истинската красота. Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.16.
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
В
сумрак
минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
В
сумрак
минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина.
към текста >>
30.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
В
сумрак
минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
В
сумрак
минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина.
към текста >>
31.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
В
сумрак
минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки. ... С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
В
сумрак
минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе.
към текста >>
В
сумрак
минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
В
сумрак
минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията. Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест. Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем. Нашата песен ехти всред царствената природна тишина.
към текста >>
32.
Разговори на Учителя с ръководителите - 9 август. Протокол
, 9.08.1926 г.
Това е тайната и силата на моето обещание.Ще ви дам едно второ правило за да разпръсквате
мрака
.
И дава обнова чрез Духът на Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи душата чрез пътя на вечната светлина. Това ви давам, за да почувствувате, че аз съм винаги с вас, аз съм с вашите души, с вашите духове. Затова няма да ви оставя докато не получите обещанието от мен и от моя Отец. Когато получите обещанието тогава ще се освободите от всичките закони и всичките закони ще се проявят като сила вътре във вас. Тогава ще живеете в четвъртото измерение на Светлината, която ще бъде навсякъде.
Това е тайната и силата на моето обещание.Ще ви дам едно второ правило за да разпръсквате
мрака
.
Когато отидете на събора ще изговаряте: „Учителят е светлина за нас. Ние сме в силата на неговата десница". Това ще изговаряте мислено вътре в себе си. Това ще бъде верига за вас и вашите дела, когато дойдат тъмните сили за да ви пречат. Това ви известявам да знаете.Всеки девети ангелски чин има под своята власт девет легиона ангели, които сега действуват против тъмнината.
към текста >>
33.
Разговори на Учителя с ръководителите - 20 декември. Протокол
, 20.12.1926 г.
Това е тайната и силата на моето обещание.Ще ви дам едно второ правило за да разпръсквате
мрака
.
И дава обнова чрез Духът на Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи душата чрез пътя на вечната светлина. Това ви давам, за да почувствувате, че аз съм винаги с вас, аз съм с вашите души, с вашите духове. Затова няма да ви оставя докато не получите обещанието от мен и от моя Отец. Когато получите обещанието тогава ще се освободите от всичките закони и всичките закони ще се проявят като сила вътре във вас. Тогава ще живеете в четвъртото измерение на Светлината, която ще бъде навсякъде.
Това е тайната и силата на моето обещание.Ще ви дам едно второ правило за да разпръсквате
мрака
.
Когато отидете на събора ще изговаряте: „Учителят е светлина за нас. Ние сме в силата на неговата десница". Това ще изговаряте мислено вътре в себе си. Това ще бъде верига за вас и вашите дела, когато дойдат тъмните сили за да ви пречат. Това ви известявам да знаете.Всеки девети ангелски чин има под своята власт девет легиона ангели, които сега действуват против тъмнината.
към текста >>
34.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Всичко се скрива в непрогледен
мрак
.
То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее. То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци. Нощта бързо настъпва. Нито една звезда.
Всичко се скрива в непрогледен
мрак
.
Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове.
към текста >>
35.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Всичко се скрива в непрогледен
мрак
.
То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее. То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци. Нощта бързо настъпва. Нито една звезда.
Всичко се скрива в непрогледен
мрак
.
Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове.
към текста >>
36.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред
мрака
на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”.
Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода. Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд.Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба.
Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред
мрака
на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”.
Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни. Пара се вдига от мокрите ни дрехи и радост от гърдите ни. Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа. Целият ден, дъждът не спря своята тържествующа песен. Него го чакаха милиарди посеви, семенца, коренчета, тревички и цветя.
към текста >>
37.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Върху лицата ни, всред вечерния
мрак
огнените езици хвърлят красиво отражение.
Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни.
Върху лицата ни, всред вечерния
мрак
огнените езици хвърлят красиво отражение.
Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето.
към текста >>
Малкото фенерче показва само колко голям е
мракът
край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Един опасен завой. Внимание. Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено.
Малкото фенерче показва само колко голям е
мракът
край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе! Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим.
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Върху лицата ни, всред вечерния
мрак
огнените езици хвърлят красиво отражение.
Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни.
Върху лицата ни, всред вечерния
мрак
огнените езици хвърлят красиво отражение.
Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето.
към текста >>
Малкото фенерче показва само колко голям е
мракът
край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Един опасен завой. Внимание. Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено.
Малкото фенерче показва само колко голям е
мракът
край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе! Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим.
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Върху лицата ни, всред вечерния
мрак
огнените езици хвърлят красиво отражение.
Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни.
Върху лицата ни, всред вечерния
мрак
огнените езици хвърлят красиво отражение.
Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето.
към текста >>
Малкото фенерче показва само колко голям е
мракът
край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Един опасен завой. Внимание. Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено.
Малкото фенерче показва само колко голям е
мракът
край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе! Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим.
към текста >>
40.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Върху лицата ни, всред вечерния
мрак
огнените езици хвърлят красиво отражение.
Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни.
Върху лицата ни, всред вечерния
мрак
огнените езици хвърлят красиво отражение.
Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето.
към текста >>
Малкото фенерче показва само колко голям е
мракът
край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Един опасен завой. Внимание. Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено.
Малкото фенерче показва само колко голям е
мракът
край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе! Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим.
към текста >>
41.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Върху лицата ни, всред вечерния
мрак
огнените езици хвърлят красиво отражение.
Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни.
Върху лицата ни, всред вечерния
мрак
огнените езици хвърлят красиво отражение.
Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето.
към текста >>
Малкото фенерче показва само колко голям е
мракът
край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Един опасен завой. Внимание. Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено.
Малкото фенерче показва само колко голям е
мракът
край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе! Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим.
към текста >>
42.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния
мрак
.
Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори.
Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния
мрак
.
Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера.
към текста >>
43.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 15 август
, 15.08.1930 г.
15 август [1930 г.]Какъв
мрак
!
През 1930 г. от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан в спомените на Олга Славчева: Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева
15 август [1930 г.]Какъв
мрак
!
Слънцето навъсено се яви на изток и пак изчезна зад настръхнал облак. Цялата природа му протяга ръце; всяка жива твар го зове на помощ. Какъв ужас нощес, каква небивала и непрекъсната стихия. Изглежда, че слънцето се смили - провря топлите си лъчи от тъмните небесни завеси и протегна ръка над горката земя. Тя задимя от пара, задимяха и палатките ни, и сложените на припек дрехи и постелки.Учителят каза, че нощес имало даже няколко слаби вертикални труса.
към текста >>
44.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
Кое да гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния
мрак
, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето?
2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спят човешките твари. Звездите пък будни бдят, вглъбени в разчитане небесните тайни... Ние пък напущаме града преди 3 ч. и потегляме към нашата приятелка.
Кое да гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния
мрак
, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето?
Може би, ще дойде време, и нови чудни халдейци ще ги разгадават по нов начин и ще предрекат ново бъдеще на земното човечество. Тогава ще се яви и нова физика, нова астрономия, нова математика и химия. Но, кога ще стане това? Нивите изкпасили. Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън.
към текста >>
45.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на
мрак
и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота.
Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на
мрак
и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб.
към текста >>
46.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
мрак
я не обзима.
ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи свят, белината, наш е цвят – вечна сила има,
мрак
я не обзима.
Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла.
към текста >>
47.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от
мрак
на свобода и простор.
ТОЙ ИДЕ! Ручеят, който шумоли до тебе, ти говори на своя език. ТОЙ ИДЕ Вслушай се в тихата светлина на звездите. Те говорят тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовта.
Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от
мрак
на свобода и простор.
ТОЙ ИДЕ! Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото слънце. Отворете с радост душите си за Него! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете.
към текста >>
48.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в
мрак
и невежество чада?!
Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!?
И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в
мрак
и невежество чада?!
Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и съработници на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?! Но аз се отвлякох. Думата ми беше, че аз и не подозирах голямата и страшна вълна, която се надигна от запад и грозеше да залее и разгроми света - голямата Световна война, която започна още в края на 1939 г. и се разрази в годините 1939-1944 г. И дали е спряла сега?
към текста >>
49.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
Без теб е
мрак
, без теб е скръб.
аз всякога мисля, мисля за теб." Това е връзката между Небесната Родина и човешката душа, която е слязла в плът. Това е зов за възстановяване на пътя на човешката душа към Небесната Родина. Текст на песента (Стоянка Илиева): Ме-хейн
Без теб е
мрак
, без теб е скръб.
Божествен лъч, огрей ме ти. В сърцето ми ти внеси, в сърцето ми внеси Радост, Мир. Пробуждам се от сън дълбок и те зова като дете.
към текста >>
50.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
58. В
мрак
, в тъмнота.
Махар е най-приятното място, където можеш да слезеш. Бену е най-приятното високо място, където можеш да се изкачиш. Аба е най-приятното равно място, където можеш да работиш и живееш. “ (12 декември 1941 г. , Младежки окултен клас, XXI година, 12-а лекция).
58. В
мрак
, в тъмнота.
Дадена на 3 март 1926 г. , Общ окултен клас, V година, 16-а лекция. Тази песен е втората част от упражнението Махар Бену Аба и е негов превод. Образно в мрак, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа. 59. В зорите на Живота.
към текста >>
Образно в
мрак
, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа.
, Младежки окултен клас, XXI година, 12-а лекция). 58. В мрак, в тъмнота. Дадена на 3 март 1926 г. , Общ окултен клас, V година, 16-а лекция. Тази песен е втората част от упражнението Махар Бену Аба и е негов превод.
Образно в
мрак
, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа.
59. В зорите на Живота. Дадена на 3 декември 1922 г. , Общ окултен клас, ІI година, 10-а лекция. 60. Бог е Любов. Първата част на песента е дадена на 10 декември 1922 г.
към текста >>
51.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №89
, 14.12.1904 г.
В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в
мрак
, та едвам можеше да се гледа добре.
След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му.
В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в
мрак
, та едвам можеше да се гледа добре.
Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми.
към текста >>
Този
мрак
за всички се считаше като обикновено нещо.
В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре.
Този
мрак
за всички се считаше като обикновено нещо.
Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми. Аз щом ги видях, през ума ми мина една лоша помисъл, която в същия момент осъдих и разбрах, че е на Лукавия, и прилагам, та си казвам: „По-добре не е ли човек да стане пример на такива с поведението си?
към текста >>
52.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в
мрака
на историческото ни битие.
пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) автор: Дякон Ясен Ш. 23 март 2010 г. /Източник/ Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна.
Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в
мрака
на историческото ни битие.
Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село.
към текста >>
53.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
„Във
мрак
, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г.
„Аумен" - музикален образ, даден от Учителяна 2 декември 1925 г., Общ окултен клас, г. V, 3 лекция.Това упражнение човек ще пази свещено в себе си. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред светлината, да заеме положението и състоянието на чисто и безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек до такова състояние, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере, какво нещо е музика, какво нещо е пеене и какво - наука.Тази песен е сложена в една от най-красивите и силни гами.„Аум" е дума на Духа. Изпее ли се тази дума от Неговия език, Той ще ви чуе и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.26.
„Във
мрак
, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г.
V, 16 лекция.27. „Мисли, право мисли" - този музикален образ е даден от Учителя на 6 юни 1926 г. в Младежкия окултен клас, г. V, 30 лекция.Силата на човека седи в свещените, в правите мисли, които той храни в себе си по отношение на живота.Да, много и прекрасни образи е дал Учителя в областта на музиката и има какво да се учи. А как тонират и лекуват, как повдигат духа!
към текста >>
54.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
мрак
я не обзима.
ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи свят, белината, наш е цвят – вечна сила има,
мрак
я не обзима.
Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла.
към текста >>
55.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Това са първите трима най-интелигентни и духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста трудности, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в
мрака
на невежеството, безверието и злото.
До края на живота си не успява да промени своя обективен ум и да се освободи от голямата скържавост. Той смята погрешно, че братските пари са негови и той трябва да разполага с тях. Това довежда до много неприятности в общия братски живот. След заминаването на Учителя той е избран за председател на братския съвет, който ръководи до своето заминаване — 22 октомври 1952 година. Документите и архивите поема брат Борис Николов, който заема неговия пост и продължава работата в братството.
Това са първите трима най-интелигентни и духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста трудности, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в
мрака
на невежеството, безверието и злото.
Това е трудна задача за пробуждане на висшето съзнание на душите, която Учителя разрешава индивидуално. Източник: 7.4 Тодор СтоименовУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души Снимки на Тодор Стоименов Пеню Киров и Тодор Стоименов.
към текста >>
56.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
След като премине този период на
мрак
, ще дойде прозрението - светлият ден на посвещението.” (Свещени думи на Учителя: 202, 1938 г.)
Аз обаче носех товара.” За изпита на съмнението Учителя казва: „Ученикът трябва да мине през съмнението. Тя е една област, която той трябва да премине, и да я мине докрай.” Там той ще се намери в една северна полярна нощ - дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: Трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време.
След като премине този период на
мрак
, ще дойде прозрението - светлият ден на посвещението.” (Свещени думи на Учителя: 202, 1938 г.)
По това време, през есента на 1931 г., когато Елена усеща преграда между себе си и Учителя, той й казва да си потърси работа и тя става учителка в с. Макоцево. Там остава четири години, като всеки месец, и през ваканциите, е на „Изгрева”. През този период тя минава от отчаянието до постепенното избистряне на съзнанието, като накрая постига яснотата за себе си, за целта, пътя и смисъла на своя живот. Процесът на равносметка, пресяване и пречистване от всичко тъмно и чуждо на духовната й същност приключва през 1935 г. Тогава Елена Андреева е уволнена по обвинение за „противорелигиозни идеи”, а след отказа й да подпише декларация, че се отрича от убежденията си, й се отнемат учителските права.
към текста >>
57.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Заминала си бе онази, на която той посвети най-светли мисли и копнежи, написани в най-тъмния възможен
мрак
, и която всякога наричаше: “Обична моя Мария!
” - “Хубаво! ” - й отговорил той. И когато неизбежният миг на раздяла с физическото е настъпил, това наистина се случило. “Един лъч дойде в последния й миг и я отнесе! ” - каза брат Борис за най-тъжният момент през неговата 1976 г.
Заминала си бе онази, на която той посвети най-светли мисли и копнежи, написани в най-тъмния възможен
мрак
, и която всякога наричаше: “Обична моя Мария!
” --------------------- * "Опълченска"66 ** “всичко, каквото правеше Борис ми се виждаше върха на съвършенството." Из дневника на М. Тодорова /ръкопис/
към текста >>
58.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Колцина великани са изпявали в струните на човешкото сърце мелодиите на небето, а людете след туй отново са забравяли неземната мелодия, затънали в
мрака
на долината!...
Той бе долу. Земната кора раздипляше неговото рало, стрелата му летеше с яден свист, тежък чук превиваше червеното желязо и жилава ръка издигаше платна на кораби за дълъг път... Свещенната лира чакаше с разкъсани струни и ничия ръка не се обиде да изтръгне из нея звънливия припев на радостта. Звъняла ли е нявга тя? О, колко майстори са опъвали тетиви нови.
Колцина великани са изпявали в струните на човешкото сърце мелодиите на небето, а людете след туй отново са забравяли неземната мелодия, затънали в
мрака
на долината!...
Едни от тях са се пробуждали и бавно отминавали по витата пътека към царството на тия - отдавна миналите преди тях. Сега са пак разкъсани струните и чакат благословената ръка. Долу в долината човекът опъва до скъсване своите мишци в тежката борба. Денят му е труден, а нощта кошмарна. Дали ще се провидели!
към текста >>
59.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на
мрака
, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот.
е доста сложно и трудно. Има външни, но и вътрешни трудности и пречки. Инсцениран е процес срещу председателя на Братския съвет Борис Николов и касира Жечо Панайотов, при който те са осъдени (Б. Николов на осем, а Ж. Панайотов – на шест години затвор).
Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на
мрака
, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот.
През 1962 г., след обща амнистия те са освободени. На Жечо Панайотов е посветена голяма част от том 15 на поредицата "Изгревът" с автор д-р Вергилий Кръстев. За него може да се прочете още в: 1. Жечо Панайотов Жеков (1893 – 1984), статия на Соня Митева във в-к Вестник Братски живот бр.74 2. Жечо Панайотов, от Вергиллий Кръстев, Изгревът - Том 4
към текста >>
Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на
мрака
, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот.
Натоварени на 19 камиона, те са отнесени за претопяване. По това време държавната власт решава да направи всичко, за да разруши организацията на Бялото Братство в България, а по този начин да заличи и делото на Учителя. За целта е инсцениран процес срещу председателя на Братския съвет Борис Николов и касира Жечо Панайотов, при който те са осъдени (Б. Николов на осем, а Ж. Панайотов – на шест години затвор).
Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на
мрака
, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот.
Така преминават годините 1959, 1960, 1961, 1962 за Жечо Панайотов – в затворите в София, Стара Загора и Белене. “Чувствах се като че ли бях под някакъв стъклен похлупак, върху който бе написано “престъпник” – спомня си Жечо Панайотов. Беше забележително това при моето положение на невинен човек – човек с чиста съвест. И кажат ли вечерта “лягай”, намятах се със зимното палто, лягах на сламеника и заспивах бързо – чувствах се не само уморен, но и нищо не тежеше на съвестта ми, а и не се окайвах за този нещастен живот”. На “Изгрева” и в цялата страна по това време много от братята се молят за двамата затворници, (особено всеотдаен в молитвите си е брат Георги Куртев).
към текста >>
60.
Заминава си Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 15.03.1984 г.
Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на
мрака
, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот.
е доста сложно и трудно. Има външни, но и вътрешни трудности и пречки. Инсцениран е процес срещу председателя на Братския съвет Борис Николов и касира Жечо Панайотов, при който те са осъдени (Б. Николов на осем, а Ж. Панайотов – на шест години затвор).
Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на
мрака
, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот.
През 1962 г., след обща амнистия те са освободени. На Жечо Панайотов е посветена голяма част от том 15 на поредицата "Изгревът" с автор д-р Вергилий Кръстев. За него може да се прочете по-подробни в темата: 1893_09_13 Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя Прикачени миниатюри
към текста >>
61.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
–Й съвестта във
мрака
ни звезда.На
мрака
тайната неотгадана.И пътя на Голгота към Христа.
–Светулките в недрата на скалите. –По млечни път посланите слънца. –Дъгата - шарен мост над висините. –За жертва оплодените сърца. –Дълбокото око на океана.
–Й съвестта във
мрака
ни звезда.На
мрака
тайната неотгадана.И пътя на Голгота към Христа.
_____________________Източник: СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА "Житно зърно"- година V - 1929/1930 г. Съдържание на 7-8 бр. 5. „Завети", год. IV (1937), кн.
към текста >>
62.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
–Й съвестта във
мрака
ни звезда.На
мрака
тайната неотгадана.И пътя на Голгота към Христа.
–Светулките в недрата на скалите. –По млечни път посланите слънца. –Дъгата - шарен мост над висините. –За жертва оплодените сърца. –Дълбокото око на океана.
–Й съвестта във
мрака
ни звезда.На
мрака
тайната неотгадана.И пътя на Голгота към Христа.
_____________________Източник: СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА "Житно зърно"- година V - 1929/1930 г. Съдържание на 7-8 бр. 5. „Завети", год. IV (1937), кн.
към текста >>
63.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
мрак
я не обзима.
ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи свят, белината, наш е цвят – вечна сила има,
мрак
я не обзима.
Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла.
към текста >>
64.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен
мрак
.
Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата.
Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен
мрак
.
Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват. И човек, като Минчо Сотиров, който да материализира най-красивия християнски закон: законът на жертвата! ____________________ Източник: Минчо Сотиров (1875-1954)ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
към текста >>
65.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
"Светлина в
мрака
"
7. Снимки на Невена Неделчева Творби на Невена Неделчева, които могат да се изтеглят (PDF) "Земята е училище" "Преплетени съдби" "Невидимата"
"Светлина в
мрака
"
"Пътека от Пътя" "Докъде се простира светът" "Абсолютният закон" "Копнеж за обич" "Два свята"
към текста >>
66.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Внимателно отварям палатката си и в
сумрака
съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора.
Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила. Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни. Вън е все още тихо. Вслушвам се, за да доловя присъствието на приятелите си, но чувам тежки стъпки и непознати гласове.
Внимателно отварям палатката си и в
сумрака
съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора.
Какво означава това? Случайно ли е присъствието им в лагера или е внезапна проверка? Може би ще трябва да се легитимираме веднага! Какви ли ще са последствията? Спокойствие, приятелю!
към текста >>
67.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Аз говорих с уважавани равини, както и с много образовани хора, обаче всички те живеят в
мрак
.
Голямо объркване настана между моите сънародници. Ежедневници и седмичници публикуваха съобщението за моето обръщане към Христа. Също и вестници от други страни, които пишеха за това, попаднаха в ръцете ми. Като че ли по цял свят се говореше за моята нова вяра. Въпреки многото обиди, изопачавания и преследвания, въпреки че някои мои приятели ми станаха върли неприятели, Бог ми даде достатъчно сила да устоя на всички клевети и преследвания.
Аз говорих с уважавани равини, както и с много образовани хора, обаче всички те живеят в
мрак
.
Никога по-рано не съм бил така щастлив. Аз живея вече в светлината на Исуса и Бог ми помогна чрез Своя Дух, та никой вече не може да ми попречи да свидетелствувам за Христа. Скоро имах радостта да спечеля и други наши сънародници за Христа. Така бях воден, че подготвих основаването на Месианска църква от християни-израилтяни. Опитвах се също да получа официално признаване, за да има поне едно скромно място, където да се събираме за поклонение и молитва, където да можем с моите братя евреи да четем Словото Божие.
към текста >>
68.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
Изчезна светът стар и
мрак
, вироломство -
Ний сме на земята - там, гледей е Рила; И Хемус се дига във тез кръгозори - България туй е - родината мила! Но тук веч живее по-ново потомство Със нови наредби и нова управа;
Изчезна светът стар и
мрак
, вироломство -
На правда, човечност тоз кът е държава. Тук братски живеят; войска ги не пази Ни стража, нито власти за тях е потребна - Те любят! Кой люби никой го не мрази;
към текста >>
Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из
мрака
непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените.
Безант, Ани. Идването на Миров Учител. София: сп. Родина, 1923, с. 3-6. (Библиотека Духовен живот ; бр. 1)
Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из
мрака
непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените.
Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи! ”Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос.
към текста >>
69.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
Изчезна светът стар и
мрак
, вироломство -
Ний сме на земята - там, гледей е Рила; И Хемус се дига във тез кръгозори - България туй е - родината мила! Но тук веч живее по-ново потомство Със нови наредби и нова управа;
Изчезна светът стар и
мрак
, вироломство -
На правда, човечност тоз кът е държава. Тук братски живеят; войска ги не пази Ни стража, нито власти за тях е потребна - Те любят! Кой люби никой го не мрази;
към текста >>
Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из
мрака
непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените.
Безант, Ани. Идването на Миров Учител. София: сп. Родина, 1923, с. 3-6. (Библиотека Духовен живот ; бр. 1)
Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из
мрака
непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените.
Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи! ”Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос.
към текста >>
НАГОРЕ
