Търсене в текстове за 'Момиче'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 213 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Посети ме една майка, чието момиченце има туберкулоза на гръбначните прешлени.
Майката е като извор, който извира, и което е в нея, тя го предава на детето. Божественото, което е в майката, тя предава на детето и във време на бременност, и после – след раждането. Това е непреривен процес у майката – влива се нещо в рожбата от нея. Обмяната между майка и дете не е само външна, но и вътрешна: става преливане. И в трите свята майката играе тази роля и тя трябва да се подготви. Посети ме една майка, чието момиченце има туберкулоза на гръбначните прешлени. Казах ѝ, че то няма генетична наследственост нито от нейна страна, нито от страна на мъжа ѝ, но че това е в резултат на един психологически процес. Когато е била бременна, като лекар е лекувала подобен случай и мисълта, която е имала, е оставила върху плода своето влияние. Не е лесно да стане човек майка. Във време на бременност тя не бива да гледа лоши и грозни картини, защото всичко се отпечатва върху плода и му влияе. След това дадох на майката метод за лекуване.
към текста >>

Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите.
Най-първо детето трябва да почне с работа всред Природата, после – със смятане, и след това – с рисуване. Ще рисува предметите, които има наоколо. Рисуването ще влезе в геометрията, т. е. ще дойде като следствие при наблюдаване реда на нещата. С боите после. Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите. Ще наредя така децата, че между тези, които са на един чин, да има три допирни точки. Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното да бъде такова, което върви по бащина линия, а другото – по майчина. Или може да седнат момичетата отпред, а момчетата – отзад, и никога не трябва да се нареждат момичетата отзад. Децата трябва да се възпитат на чистота. Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека.
към текста >>

Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното да бъде такова, което върви по бащина линия, а другото – по майчина.
Рисуването ще влезе в геометрията, т. е. ще дойде като следствие при наблюдаване реда на нещата. С боите после. Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите. Ще наредя така децата, че между тези, които са на един чин, да има три допирни точки. Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното да бъде такова, което върви по бащина линия, а другото – по майчина. Или може да седнат момичетата отпред, а момчетата – отзад, и никога не трябва да се нареждат момичетата отзад. Децата трябва да се възпитат на чистота. Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека. Трябва да се внесе хигиена в училище, преобуване и преобличане, щкафче за принадлежности. Преди хранене децата трябва да си мият ръцете, а след това да си измиват устата и всички събрани отпадъци да се изхвърлят на специално място.
към текста >>

Или може да седнат момичетата отпред, а момчетата – отзад, и никога не трябва да се нареждат момичетата отзад.
ще дойде като следствие при наблюдаване реда на нещата. С боите после. Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите. Ще наредя така децата, че между тези, които са на един чин, да има три допирни точки. Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното да бъде такова, което върви по бащина линия, а другото – по майчина. Или може да седнат момичетата отпред, а момчетата – отзад, и никога не трябва да се нареждат момичетата отзад. Децата трябва да се възпитат на чистота. Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека. Трябва да се внесе хигиена в училище, преобуване и преобличане, щкафче за принадлежности. Преди хранене децата трябва да си мият ръцете, а след това да си измиват устата и всички събрани отпадъци да се изхвърлят на специално място. Учителите имат една голяма задача: преди всичко да създадат навици към чистота.
към текста >>

Най-първо трябва да се възпитат момичетата, защото известен брой момчета се влияят от тях; а ако е обратно, ако известен брой момичета се влияят от момчетата, тогава ще възпитава момчетата и ще има резултат.
Веселите деца са като огън в класа, всичко запалват. Учителят трябва да настани децата с усмихнати лица така, че песимистичните да ги гледат. Има деца, на които учителят не може да се сърди – когато се усмихне детето, изменя се и неговото настроение, защото има нещо магическо в тях. Заради щастливите, заради любимите деца учителят прощава и на останалите. Самите ученици са предметно учение за учителя и той постоянно се учи от тях. Най-първо трябва да се възпитат момичетата, защото известен брой момчета се влияят от тях; а ако е обратно, ако известен брой момичета се влияят от момчетата, тогава ще възпитава момчетата и ще има резултат. Тук не се изисква голяма мъчнотия, но трябва да има разнообразие. В бъдеще цялото възпитание ще се измени, по съвсем друг начин ще възпитаваме децата. Сега с големи усилия имаме много малък резултат. Ти мислиш, че можеш да възпитаваш детето, обаче всичкото ти възпитание след известно число години рухва. Например то навърши 20 години, накриви шапка и знанието, което си искал да му дадеш, се изпарява.
към текста >>

2. 22) Други болести - Боян Боев (1883 – 1963)

осемгодишно момиченце на една наша сестра беше ранено от шрапнел при връщането на войските, когато в Княжево ставаха сражения.
5.1. Да се налага натъртеното място със счукан лук и сол. 5.2. Може да се наложи на местото и селски квас. Ще се избере едно от двете. 6. Изваждане на шрапнел от тялото През 1918 г. осемгодишно момиченце на една наша сестра беше ранено от шрапнел при връщането на войските, когато в Княжево ставаха сражения. Ръката се инфектира. Цяла година момичето стоя в болницата и го изписаха. В ръката му имаше зелена и тъмна гной, но отгоре раната беше затворена. От италианската санитарна мисия в Княжево заявиха: „Позволете да се отреже ръката или си вземете детето, защото заема легло“. Заведоха детето при Учителя.
към текста >>

Цяла година момичето стоя в болницата и го изписаха.
Ще се избере едно от двете. 6. Изваждане на шрапнел от тялото През 1918 г. осемгодишно момиченце на една наша сестра беше ранено от шрапнел при връщането на войските, когато в Княжево ставаха сражения. Ръката се инфектира. Цяла година момичето стоя в болницата и го изписаха. В ръката му имаше зелена и тъмна гной, но отгоре раната беше затворена. От италианската санитарна мисия в Княжево заявиха: „Позволете да се отреже ръката или си вземете детето, защото заема легло“. Заведоха детето при Учителя. Той каза: Ще мине.
към текста >>

3. 64) Поразрови малко около него - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала, но срещаш едно момиче на възраст колкото твоята дъщеря, то се усмихне и те утеши; твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила.
Учителя каза: Когато отидеш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от Деянията на апостолите, че всичко бе общо и никой не бе в лишение. На всекиго ще говориш така, че да могат да разберат най-директно думите ти. Във всичко живо виждайте проявлението на Бог. Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала, но срещаш едно момиче на възраст колкото твоята дъщеря, то се усмихне и те утеши; твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете, настъпваме Ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички – на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него“. Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при Ангелите.
към текста >>

4. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си.
Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е Божествен институт.” Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения. Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си. В пансиона, в детския дом, никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава.
към текста >>

5. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето момиченце на 6 месеца.
След това ще проучава събрания фактически материал. Ето красива подбуда към учене, към изследване по разните науки, към физичен труд и пр. Понеже то ще работи по собствена вътрешна подбуда, ще бъде активно при учението, ще учи с интерес, с усърдие. Цвятко Петков казва: „Любознателността е биологична потребност за детето, дори и за животните. Наблюдавайте, кое и да е домашно животно, което идва на ново място, то надушва, разглежда безпокойно, обхожда. Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност. В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2]
към текста >>

6. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на леглото е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр.
„От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физичните си сили - тялото си. Тогава то се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период то е много активно. Имайте предвид тази активност на детето и се съобразявайте с нея.” Детето постоянно се движи. Цвятко Петков казва: „Достатъчно е да наблюдаваме едно 4-5 месечно дете няколко пъти, за да се убедим, че то почти непрекъснато върши движения с органите си. Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на леглото е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр. Това говори за голямата подражателност и активност. „От седмата до 14 година детето е в духовния свят - развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува.
към текста >>

7. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците.
Последният работил в народно училище на един беден квартал в Хага. Бил човек на сърцето, разбирал детската природа. Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището. Лигтхарт не взел тояга, а отворил прозореца и дал на всяко дете по един портокал. Всяко дете го приело, като се червяло и смущавало. Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците. Учителят повикал на помощ Лигтхарт. Последният поканил и двете да влязат в класната стая, и тук децата им изпели най-хубавите песни, които знаели. След десетина минути двете момичета, хванати за ръка, си излезли най-почтено и благодарили най-учтиво. Те били спечелени с този метод. Една банда от 7 - 9 - годишни деца пречела на учениците в училището на Лигтхарт всеки ден, когато напущали училището.
към текста >>

След десетина минути двете момичета, хванати за ръка, си излезли най-почтено и благодарили най-учтиво.
Лигтхарт не взел тояга, а отворил прозореца и дал на всяко дете по един портокал. Всяко дете го приело, като се червяло и смущавало. Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците. Учителят повикал на помощ Лигтхарт. Последният поканил и двете да влязат в класната стая, и тук децата им изпели най-хубавите песни, които знаели. След десетина минути двете момичета, хванати за ръка, си излезли най-почтено и благодарили най-учтиво. Те били спечелени с този метод. Една банда от 7 - 9 - годишни деца пречела на учениците в училището на Лигтхарт всеки ден, когато напущали училището. Лигтхарт пуснал немирниците в двора и в градината на училището, но те тичали навсякъде, тъпкали пътеките и лехите, ревяли и лудували. Той бил безсилен, а това се повтаряло всеки ден. Веднъж в борба с бандата той се принудил да затвори вратата пред носа им и отчаян седнал на една скамейка в градината.
към текста >>

Веднъж две момиченца и донасят ядене и след това отиват при княза и му казват, че Мария се разплакала, и че сега много я обичат.
Князът започва да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказва, колко е нещастна Мария. Сега те престават да я нападат и почват да я жалят. Ласкаво я поздравяват, когато я срещат. Мария отначало много се учудва. Веднъж две момиченца и донасят ядене и след това отиват при княза и му казват, че Мария се разплакала, и че сега много я обичат. Скоро всички деца почват да я обичат и заедно с това обикват и княза. Често отиват при него и го молят да им разправя. Цялото село узнава, че децата обичат Мария и се изплашват. Селяните забраняват на децата да ходят при нея, но те скришно отиват и й носят подаръци, а понякога просто отиват да я поздравят, да й кажат, че я обичат, и след това се затичват назад. Мария едва не се побърква от такова голямо щастие.
към текста >>

8. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм с младото поколение, момчета и момичета, които имат стремеж към вечните ценности на живота, които имат любов.
Ето думите на Учителя към младото поколение: „Аз поздравявам младото поколение. Те ще възкръснат. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях. Аз съм с младото поколение, момчета и момичета, които имат стремеж към вечните ценности на живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта! Победата ще бъде ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение - нови типове.” „Ако ми дадете възможност, ще въздигна това младо поколение. Ще му дам философия, знания и начин за работа.
към текста >>

9. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя?
Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала." Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица" от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? " Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност. Само че това желание да бъде горещо и да не се прекъсва, да се подхранва всеки ден. „Сега са последните дни на света.
към текста >>

10. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

„Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената.
Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената. (Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен." Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества. които ще ти кажат какво трябва да правиш." Най-сетне тя се утешила и си отишла.
към текста >>

11. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството.
Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя? " И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е. Всеки един истински ученик, който иска да работи, ще му се дадат добри условия.
към текста >>

12. Екскурзия на 2 април 1931 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши.
Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него!
към текста >>

Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила.
На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него! " Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при ангелите!
към текста >>

13. 48. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Представете си малки момиченца, които седят и си приказват за своите куклички.
48. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ – Какво ще кажете за днешните събития? – Целият живот е едно предметно учение и човека го изпитват, само за да познае, кое е реално и кое – не е. Онзи, който извайва статуята, навсякъде дяла, за да изкара една красива статуя. Представете си малки момиченца, които седят и си приказват за своите куклички. А пък като пораснат, казват: "Не ни интересуват вече те". Минават в реалността. Същото става и с човечеството. С оценката на нещата по нов начин човек преминава към реалността на нещата. Иде една духовна вълна, която носи обща пролет.
към текста >>

14. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството.
Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя? ” И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е. Всеки един истински ученик, който иска да работи, ще му се дадат добри условия.
към текста >>

15. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

„Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената.
Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената. (Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен.” Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества. които ще ти кажат какво трябва да правиш.” Най-сетне тя се утешила и си отишла.
към текста >>

16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя?
Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала.” Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица” от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? ” Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност. Само че това желание да бъде горещо и да не се прекъсва, да се подхранва всеки ден. „Сега са последните дни на света.
към текста >>

17. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него.
А мислим, че този социален порядък, който нареждаме, е от нас. Каквото има в Духовния Свят, точно това трябва да се приложи и на Земята. Мойсей видя модела на Скинията горе, и я направи точно такава, каквато му я показаха. Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма. А в бъдеще не ще бъде така. След един концерт, Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов. Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна. Той взел цигулката му и засвирил. Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари. Това е свирене от Любов.
към текста >>

18. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил.
При всяка погрешка сам се ограничаваш. Първоначално си бил свободен. Първоначално всички хора са били свободни и като правят погрешки, ограничават се. После трябва да направят добро, за да се освобождават. Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил. Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката.” Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали. Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта? За да се роди доброто.
към текста >>

Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката.” Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали.
Първоначално си бил свободен. Първоначално всички хора са били свободни и като правят погрешки, ограничават се. После трябва да направят добро, за да се освобождават. Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил. Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката.” Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали. Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта? За да се роди доброто. Всеки ден трябва да правите по едно малко добро.
към текста >>

19. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В този си стремеж, без да искат, попадат в лапите на такива примитивни двойници, проявяващи се чрез две момичета - медиуми.
Ако това вмъкване е по-продължително, често неправилно и непълно, тогава имаме тъй нареченото психическо разстройство. Такова вмъкване е опасно, даже и когато е временно, защото в повечето случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява, лесно взимат преднина. Те ограбват човека, чрез който се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси медиумите обикновено се чувстват отпаднали. Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература. В този си стремеж, без да искат, попадат в лапите на такива примитивни двойници, проявяващи се чрез две момичета - медиуми. Този случай ми разкри един мой близък приятел Михаил Влаевски. "Като войник през 1916 година - разказва той, - разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, Той имаше малко ателие за моментални снимки на улица "Кирил и Методий" и "Мария Луиза", между нас се създаде приятелство, най-вече, че аз като художник, а той като фотограф имахме общ език във връзка с увеличаването на портрети. Веднъж той ме покани да ме заведе следващия неделен ден на едно място, без да ми обясни къде и защо. Приех. В уречения ден сутринта отидохме на улица "Витоша" №12. Това беше ателието, на Ружа Иванович, предоставено за духовните беседи на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

През време на дългите общи молитви, две момичета в ученическа възраст бяха овладявани от заминали двойници.
В тази литература най-вече се говореше за по-висши от човека същества, с големи възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Бай Дончо започна да ръководи събранията, тъй както бе при Учителя. Най-напред молитви, песни, които Учителя е бил дал, четене на текст от Библията, тълкуване на този текст и накрая пак песни и молитви. Отначало групата бе малка, около десетина души, впоследствие се разрасна. През време на дългите общи молитви, две момичета в ученическа възраст бяха овладявани от заминали двойници. Като медиумични, те почваха да пишат, без разбира се, тяхното съзнание да взима участие. Чрез тяхната ръка духовете пишеха все чудати и странни неща, които ни плениха, но все такива, които не могат да се проверят. Характерното за изказването на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълним техните нареждания. Уверяваха ни също, че тези събрания и всичко, което те дават за изпълнение е Школа за бърза еволюция. Това особено много събуди нашата ревност.
към текста >>

20. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Из тъмнината излязоха две момиченца с едно малко дете на ръце, това бяха децата на Жечо.
Ние, осем души, тръгнахме пешком по мокрия кален път, а обувките ни съвсем неподходящи за такова пътуване. Но нали сме тръгнали към Обетованата земя, към осъществяване на тъй желаната мечта, понасяхме всичко. Когато пристигнахме, беше вече късна нощ. Влязохме в пропита от влага селска къща, останала без домакиня. Лавнаха кучета, замучаха крави, някъде проплака дете. Из тъмнината излязоха две момиченца с едно малко дете на ръце, това бяха децата на Жечо. Обстановката - мрачна, хладна, неприветлива. Това ни подейства като леден душ. Но запалихме огън в камината, пръсна се топлина, сменихме мокрите дрехи. Какви чудеса прави огънят! Светна, затопли се, създаде се уют.
към текста >>

21. 37 ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Взех едно момиче и го заведох вкъщи.
Задачата ни беше да ходим из провинцията, да вземаме поръчки от търговци и занаятчии. И след като се изпрати поръчаната от тях стока, минавахме обикновено след месец да инкасираме сумите. Парите носехме в себе си, в чанта и при възможност ги привеждахме на нашите стопани. Беше ми се родило първото дете и понеже нямахме близки, а и жена ми ходеше в операта на работа, потърсихме домашна помощничка да го гледа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива. Взех едно момиче и го заведох вкъщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна, като вкъщи остана домашната помощница. През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин и тя си седеше, оставена вкъщи. На поляната беше Учителя, заобиколен от приятели, с които разговаряше. Застанах и аз да послушам.
към текста >>

Момичето го нямаше, избягало, като ме видяло, че идвам.
Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна, като вкъщи остана домашната помощница. През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин и тя си седеше, оставена вкъщи. На поляната беше Учителя, заобиколен от приятели, с които разговаряше. Застанах и аз да послушам. По едно време Учителя почна да ме гледа някак тревожно, поседях още малко, мислейки, че е просто така, но когато тези тревожни погледи не престанаха, оставих домашните, с които бях, и се затичах към къщи. Момичето го нямаше, избягало, като ме видяло, че идвам. Пот ме изби, докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите. Слава Богу, тя беше там. Като се съвзех, разбрах, че домашната помощничка задигнала само един дамски часовник и някои дреболии. Какво щях да правя, ако беше задигнала чантата, в която имаше значителна сума! Нямах мои пари, за да ги възстановя и как щях да се оправдавам?
към текста >>

22. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки.
Сега оставаше да поканим министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих състава на музикантите с кларнетист, цигулар и китарист. В уречения ден дойде само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: „Страхливец! “ Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска демонстрация. Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки. Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те упражнения пред началника. След като свършихме, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го да отложим това за след два Дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на погребението й. Той се съгласи. От разговора в министерството разбрах, че той одобрява упражненията от Бялото Братство.
към текста >>

23. 76 КРАЛ ЕДУАРД VIII - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това правителство не може да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да приеме за жена едно момиче от народа.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КРАЛ ЕДУАРД VIII На 7 септември 1936 година скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард Осми, придружен от своята любима приятелка Симсън. Сестрите от Изгрева, които бяха видели Симсън, я обрисуваха като мила, симпатична, без куклена красота и скромно облечена. По това време в Англия на власт са консерваторите с министър-председател Балдуин, един стар и закоравял консерватор. Това правителство не може да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да приеме за жена едно момиче от народа. Правителството му поставя ултиматум - или да се откаже от този брак, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард Осми в името на любовта, отхвърля всички онези съблазни - високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. При абдикацията си, той произнесе по микрофона реч към своя народ, в която казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам“.
към текста >>

24. ХОРОСКОПИ НА БЛИЗНАЦИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че близнаците могат да бъдат момчета или момичета, а също и смесени.
ХОРОСКОПИ НА БЛИЗНАЦИ Известно е, че близнаците могат да бъдат момчета или момичета, а също и смесени. Малките разлики (от няколко минути) във времето на тяхното раждане на практика не могат да променят положението на Слънцето, Луната и планетите в зодиакалните съзвездия, нито пък техните ъглови разстояния (аспекти), особено на по-далечните като Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Въпреки това много често се наблюдават значителни различия както в качествата, способностите и устрема за изява, така и в събитията през техния жизнен път. Разлики между двата хороскопа могат да се открият само за положението на Слънцето, Луната и планетите в домовете. Те именно са способни да причинят често пъти значителни различия между близнаците. Тук именно ясно се разбира, че всеки дом не е хомогенен във възможността си да изрази влиянията както на Слънцето, Луната и планетите в него, така и на намиращи се там зодиакални съзвездия.
към текста >>

25. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш, ще ти го дам.
Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже беше я взел за жена. Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, Но не можеше, защото Ирод се боеше от Йоан като знаеше, че той е човек праведен и свят и го пазеше здраво. И когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря за големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, самата дъщеря на Иродиада излезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него. И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш, ще ти го дам. И закле й се, каквото да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми. А тя рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя. И тя поиска от царя главата на Йоана Кръстителя. Царят се наскърби, но все пак го изпълни заради клетвата, и заради седящите с него.
към текста >>

И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде на майка си.
А тя рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя. И тя поиска от царя главата на Йоана Кръстителя. Царят се наскърби, но все пак го изпълни заради клетвата, и заради седящите с него. И праща телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на Йоана. И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му и го положиха в гроб". Случката е много подобна на случката на Илия с царя Ахав и царица Изабела, които поискаха да убият Илия, но вместо него убиват Найбот, който се явява един вид като външно отражение на Илия. Евангелието на Лука започва със съобщението на Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му съобщава, че ще му се роди син. Той не повярвал, защото и той, и жена му били вече стари и затова, понеже не повярвал, Ангелът му казал, че ще онемее до деня, в който се роди детето, което трябва да нарече Йоан. И Ангелът му казва: То ще ти бъде за радост и веселие и мнозина ще се зарадват за неговото раждане.
към текста >>

26. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина.
И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях. В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това. Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития. Това не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо случайно. И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър.
към текста >>

Момичето страда от друга крайност на жената с кръвотечението.
Това изцеление е освобождаване на жената от излишъка на старите женски сили. То е причинено от прилива на стихиите или на Природата, вливането и втичането на които се пресича само с докосването на жената до дрехата на Христа. Докосването до дрехата на Христа предава сплотеност и форма на нейните безформено изливащи се сили. Това събитие става на открито пред целия народ и пред всички ученици и показва, че Христос повелява стихиите на Природата и предава устойчивост на човешката душа. Това, което прелива в организма на жената с кръвотечение като стихиен, болестен излишък, то липсва толкова много на дъщерята на Яир, че тя изгубва своята жизнена сила и умира. Момичето страда от друга крайност на жената с кръвотечението. Елементарните сили с техните периоди на приливи и отливи не могат да намерят никакъв достъп до нейния организъм. Тук имаме работа с една душа, която е тъй силно отведена отвън навътре, че настъпва безплодие до пресушаване на собствените жизнени сили. Можем да кажем, че в кръга на четиримата в Петровата къща става притъпяването на макрокосмичните сили. Човек е въведен вкъщи, където имаме стъпка от външността във вътрешността. Вътре той отново намира Духовния свят.
към текста >>

Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество.
Вътре той отново намира Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете.
към текста >>

Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили.
Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е.
към текста >>

27. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Изцеление на сина нацарския служител (4) ...........................................................Изцеление на момичето на стотника (8)[/left]
Ще съпоставим тук съответните положения, които си съответстват. Евангелие на Йоан..........................................................................................................Евангелие на Матей 1-ва степен: Сватбата в Кана (2 гл.)..............................................................................................Проповедта на планината (7) 2-ра степен: Изцеление на сина нацарския служител (4) ...........................................................Изцеление на момичето на стотника (8)[/left] 3-та степен: Изцеление на болнияв къпалнята (5) ......................................................................Изцеление на схванатия (9) 4-та степен: Нахранването на петте хиляди (6)............................................................................Нахранването на петте хиляди (14) 5-та степен:
към текста >>

28. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето.
И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред всички люде по коя причина се допре до Него и как начаса оздравя. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир. Докато Той говореше, дохождат някои от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умре, не затруднявай Учителя. А Исус, като дочу това, отговори му: Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде.
към текста >>

Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
А Исус, като дочу това, отговори му: Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде. И родителите Му се учудваха, а Той им заръча да не казват на никого за станалото". Тук пак имаме едно възкресение, едно Посвещение. Интересното е, че момичето умира от липса на жизнена сила и кръв. от преизобилието на която страда жената с кръвотечението.
към текста >>

Интересното е, че момичето умира от липса на жизнена сила и кръв.
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде. И родителите Му се учудваха, а Той им заръча да не казват на никого за станалото". Тук пак имаме едно възкресение, едно Посвещение. Интересното е, че момичето умира от липса на жизнена сила и кръв. от преизобилието на която страда жената с кръвотечението. И когато жената се допира до Исус, Той възприема нейната излишна сила и тя оздравява. Същата тази сила Той предава на момичето и то възкръсва. Тук си припомням един случай от Учителя. Той е бил в един провинциален град, в едно братско семейство и там имало едно много тежко болно дете.
към текста >>

Същата тази сила Той предава на момичето и то възкръсва.
И родителите Му се учудваха, а Той им заръча да не казват на никого за станалото". Тук пак имаме едно възкресение, едно Посвещение. Интересното е, че момичето умира от липса на жизнена сила и кръв. от преизобилието на която страда жената с кръвотечението. И когато жената се допира до Исус, Той възприема нейната излишна сила и тя оздравява. Същата тази сила Той предава на момичето и то възкръсва. Тук си припомням един случай от Учителя. Той е бил в един провинциален град, в едно братско семейство и там имало едно много тежко болно дете. Помолват Учителя да му помогне. Той казва: Може да му се помогне, ако някой от близките се съгласи да взема от неговата енергия и да я дам на детето, за да се възвърне неговото здраве. Такъв се намира и Учителят взема от неговата енергия и излекува детето.
към текста >>

Всички констатират, че момичето е умряло.
Помолват Учителя да му помогне. Той казва: Може да му се помогне, ако някой от близките се съгласи да взема от неговата енергия и да я дам на детето, за да се възвърне неговото здраве. Такъв се намира и Учителят взема от неговата енергия и излекува детето. Не че Христос няма в себе си тази сила, но е необходимо тя да бъде взета от някой човек, който я има в изобилие. Но по-интересно е самото възкресение. Всички констатират, че момичето е умряло. И Той казва: "Талита, куми! " Момиче, стани. Тебе казвам! И то става. Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани!
към текста >>

" Момиче, стани.
Такъв се намира и Учителят взема от неговата енергия и излекува детето. Не че Христос няма в себе си тази сила, но е необходимо тя да бъде взета от някой човек, който я има в изобилие. Но по-интересно е самото възкресение. Всички констатират, че момичето е умряло. И Той казва: "Талита, куми! " Момиче, стани. Тебе казвам! И то става. Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани! Това са все посвещения, които са предадени във формата на разказ, за да се скрие Истината. Затова Той казва на родителите да не казват никому за станалото.
към текста >>

Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става ученик на Христа.
Тебе казвам! И то става. Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани! Това са все посвещения, които са предадени във формата на разказ, за да се скрие Истината. Затова Той казва на родителите да не казват никому за станалото. Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става ученик на Христа. В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото дело, начало на което сложи Христос. 13. Следващият окултен факт е нахранването на петте хиляди. Това е един окултен факт от голяма величина, който е ясен сам по себе си и хората, които не познават законите, по които стават нещата, ги наричат чудеса. Христос познаваше закона за умножаването на благата. Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при умножение на благата в природата.
към текста >>

29. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И в случая с дъщерята на Яир, който е описан в тази глава, Христос само казва на момичето: "Момиче, стани!
Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много духове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отиват в бездната" (8;28-31). Тук, както и на други места е показано, че Христос заповядва и на духовете на бездната. Само като го видят духовете на бездната, понеже го виждат в неговата Божествена светлина, затова веднага викат да не ги мъчи, да не ги изгонва от телата, в които са се настанили. И в случая с дъщерята на Яир, който е описан в тази глава, Христос само казва на момичето: "Момиче, стани! " И то става. Духът му се връща в него. Значи и духовете, които са напуснали телата и са в отвъдния свят, като чуят гласа Му, веднага Му се подчиняват, защото Той е Господар на Духовния Свят. И всички Го познават като такъв, Който носи Любовта и Живота - те са сили, срещу които нищо не може да устои. В началото на девета глава се разказва, че свикал 12-те им дал власт и сила.
към текста >>

30. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави и почне да бие момчетата и момичетата, да яде и да пие, и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
Бъдете, прочее, и вие готови, защото в час, когато не го очаквате, Човешкият Син ще дойде. Тогаз Петър каза: Само на нас ли казваш тази притча или на всички? Господ му каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си да им дава навреме определената храна? Блажен онзи слуга, чийто господар като си дойде, го намери, че прави това. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави и почне да бие момчетата и момичетата, да яде и да пие, и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните. И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит. А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много ще се изисква. И комуто се е много поверило, от него повече ще се изисква." (12;39-48) "Огън дойдох да хвърля на земята.
към текста >>

31. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична.
И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, падна при краката на Исус и Го молеше да дойде в неговия дом, защото имаше единствена дъщеря, на около 12 години, която умираше. Но като отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше кръвотечение от 12 години и беше изхарчила всичкото си имане по лекари и никой не е могъл да я изцери, се приближи до Него и докосна полата на дрехата Му, и в този час кръвотечението спря". Следователно, Христос трябваше да изцери 12-го- дишната дъщеря на Яир. Но как може да я изцели, когато тя е близо до смъртта. Това можем да разберем само, когато знаем, че една физическа болест е свързана с друго явление в друг един човек и, че тя не може да бъде изцерена, без да се вземе под внимание това друго явление. Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха. Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво.
към текста >>

Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха.
Но като отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше кръвотечение от 12 години и беше изхарчила всичкото си имане по лекари и никой не е могъл да я изцери, се приближи до Него и докосна полата на дрехата Му, и в този час кръвотечението спря". Следователно, Христос трябваше да изцери 12-го- дишната дъщеря на Яир. Но как може да я изцели, когато тя е близо до смъртта. Това можем да разберем само, когато знаем, че една физическа болест е свързана с друго явление в друг един човек и, че тя не може да бъде изцерена, без да се вземе под внимание това друго явление. Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха. Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена.
към текста >>

Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир.
Следователно, Христос трябваше да изцери 12-го- дишната дъщеря на Яир. Но как може да я изцели, когато тя е близо до смъртта. Това можем да разберем само, когато знаем, че една физическа болест е свързана с друго явление в друг един човек и, че тя не може да бъде изцерена, без да се вземе под внимание това друго явление. Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха. Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя.
към текста >>

Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга.
Но как може да я изцели, когато тя е близо до смъртта. Това можем да разберем само, когато знаем, че една физическа болест е свързана с друго явление в друг един човек и, че тя не може да бъде изцерена, без да се вземе под внимание това друго явление. Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха. Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг.
към текста >>

И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче.
Това можем да разберем само, когато знаем, че една физическа болест е свързана с друго явление в друг един човек и, че тя не може да бъде изцерена, без да се вземе под внимание това друго явление. Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха. Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на действие на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в Евангелието на Лука.
към текста >>

И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво.
Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха. Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на действие на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в Евангелието на Лука. Именно с оглед на това трябва да се разглежда по-висшето действие на Христос така, както то е показано в Евангелието на Лука.
към текста >>

Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена.
Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха. Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на действие на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в Евангелието на Лука. Именно с оглед на това трябва да се разглежда по-висшето действие на Христос така, както то е показано в Евангелието на Лука. Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото същество.
към текста >>

И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя.
Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на действие на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в Евангелието на Лука. Именно с оглед на това трябва да се разглежда по-висшето действие на Христос така, както то е показано в Евангелието на Лука. Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото същество. А това, именно, е същественото.
към текста >>

32. 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче.
да вярваме, че това, което искаме, става, а не да чакаме да стане. Вярата седи в това, да видим реализирано това, което искаме. Да го видим първо в съзнанието си, а след това и физически. Докато Той говорил с жената (това става по пътя за дома на Яир), идват от дома на Яир и му казват: " Дъщеря ти умря... А Исус, като дочу думите, му казва: Не бой се, само вярвай". Тук пак Христос подчертава значението на Вярата. След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче. "И хвана детето за ръка и каза: Талита куми! Което значи: Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това.
към текста >>

Което значи: Момиче, тебе казвам, стани!
Да го видим първо в съзнанието си, а след това и физически. Докато Той говорил с жената (това става по пътя за дома на Яир), идват от дома на Яир и му казват: " Дъщеря ти умря... А Исус, като дочу думите, му казва: Не бой се, само вярвай". Тук пак Христос подчертава значението на Вярата. След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче. "И хвана детето за ръка и каза: Талита куми! Което значи: Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това. И заповяда да й дадат да яде". Тук в лицето на двете жени ни са представени два противоположни типа човешки души: жената с кръвотечението страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а момичето страда от липсата на жизнена сила, затова умира.
към текста >>

И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години.
Докато Той говорил с жената (това става по пътя за дома на Яир), идват от дома на Яир и му казват: " Дъщеря ти умря... А Исус, като дочу думите, му казва: Не бой се, само вярвай". Тук пак Христос подчертава значението на Вярата. След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче. "И хвана детето за ръка и каза: Талита куми! Което значи: Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това. И заповяда да й дадат да яде". Тук в лицето на двете жени ни са представени два противоположни типа човешки души: жената с кръвотечението страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а момичето страда от липсата на жизнена сила, затова умира. Жената страда от дванадесет години и момичето е на дванадесет годишна възраст.
към текста >>

Тук в лицето на двете жени ни са представени два противоположни типа човешки души: жената с кръвотечението страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а момичето страда от липсата на жизнена сила, затова умира.
Което значи: Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това. И заповяда да й дадат да яде". Тук в лицето на двете жени ни са представени два противоположни типа човешки души: жената с кръвотечението страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а момичето страда от липсата на жизнена сила, затова умира. Жената страда от дванадесет години и момичето е на дванадесет годишна възраст. Това е едно указание за една връзка между двете жени и техните болести. Момичето се разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинските сили. Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението.
към текста >>

Жената страда от дванадесет години и момичето е на дванадесет годишна възраст.
И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това. И заповяда да й дадат да яде". Тук в лицето на двете жени ни са представени два противоположни типа човешки души: жената с кръвотечението страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а момичето страда от липсата на жизнена сила, затова умира. Жената страда от дванадесет години и момичето е на дванадесет годишна възраст. Това е едно указание за една връзка между двете жени и техните болести. Момичето се разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинските сили. Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението.
към текста >>

Момичето се разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинските сили.
И заръча им никой да не научи това. И заповяда да й дадат да яде". Тук в лицето на двете жени ни са представени два противоположни типа човешки души: жената с кръвотечението страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а момичето страда от липсата на жизнена сила, затова умира. Жената страда от дванадесет години и момичето е на дванадесет годишна възраст. Това е едно указание за една връзка между двете жени и техните болести. Момичето се разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинските сили. Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението. Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството.
към текста >>

Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението.
Тук в лицето на двете жени ни са представени два противоположни типа човешки души: жената с кръвотечението страда от свръхизобилие на жизненост и на кръв, а момичето страда от липсата на жизнена сила, затова умира. Жената страда от дванадесет години и момичето е на дванадесет годишна възраст. Това е едно указание за една връзка между двете жени и техните болести. Момичето се разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинските сили. Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението. Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството.
към текста >>

Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението.
Жената страда от дванадесет години и момичето е на дванадесет годишна възраст. Това е едно указание за една връзка между двете жени и техните болести. Момичето се разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинските сили. Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението. Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството. При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека.
към текста >>

Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството.
Това е едно указание за една връзка между двете жени и техните болести. Момичето се разболява и умира, защото в него не се събуждат майчинските сили. Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението. Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството. При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека. От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв.
към текста >>

Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството.
Смъртта на майчинската утроба в случая се разпростира върху цялото тяло. Обаче силите, които липсват на момичето, тези сили притежава прекалено изобилие жената с кръвотечението. Майчината кръв, липсата на която убива момичето, преизобилства в жената с кръвотечението. Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството. При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека. От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв. От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух. Христос, като седми, стои в средата и изговаряйки тържествените думи: " Талита, куми!
към текста >>

От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв.
Заедно с момичето умира една част от бъдещето на човечеството. Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството. При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека. От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв. От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух. Христос, като седми, стои в средата и изговаряйки тържествените думи: " Талита, куми! ", възкресява момичето. Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава. Христос не случайно е взел трима ученици със себе си.
към текста >>

", възкресява момичето.
Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството. При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека. От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв. От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух. Христос, като седми, стои в средата и изговаряйки тържествените думи: " Талита, куми! ", възкресява момичето. Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава. Христос не случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал да направи нещо с тях. Както външно възкресява момичето, девата, така и в тримата първи ученици той възкресява девата и с това възкресява и човечеството. Защото в човечеството е умряло девствено-майчиното, вечно женственото, Божествената Любов.
към текста >>

Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава.
При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека. От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв. От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух. Христос, като седми, стои в средата и изговаряйки тържествените думи: " Талита, куми! ", възкресява момичето. Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава. Христос не случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал да направи нещо с тях. Както външно възкресява момичето, девата, така и в тримата първи ученици той възкресява девата и с това възкресява и човечеството. Защото в човечеството е умряло девствено-майчиното, вечно женственото, Божествената Любов. Отсега нататък тя отново ще оживее в действието на апостолите.
към текста >>

Както външно възкресява момичето, девата, така и в тримата първи ученици той възкресява девата и с това възкресява и човечеството.
Христос, като седми, стои в средата и изговаряйки тържествените думи: " Талита, куми! ", възкресява момичето. Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава. Христос не случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал да направи нещо с тях. Както външно възкресява момичето, девата, така и в тримата първи ученици той възкресява девата и с това възкресява и човечеството. Защото в човечеството е умряло девствено-майчиното, вечно женственото, Божествената Любов. Отсега нататък тя отново ще оживее в действието на апостолите. Учениците са направени носители на вечно женствената, на Божествената Любов. Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот. * * *
към текста >>

33. 3.12. Изгонване на беса от дъщерята на елинката - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук Исус изгонва беса, без да е видял момичето и без да е направил или казал нещо, но казва:" За тези думи иди си, бесът излезе от дъщеря ти".
Тя идва и пада пред нозете Му и Му се моли да изгони беса от дъщеря й. Понеже майката била елинка, Исус й рече: "Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата. А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат трохите, паднали от децата. И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти. И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл". Тук Исус изгонва беса, без да е видял момичето и без да е направил или казал нещо, но казва:" За тези думи иди си, бесът излезе от дъщеря ти". За смирението и вярата, която е имала, Христос е изгонил беса от момичето. Значи Той може да действа и от разстояние, но винаги в тези, които искат да бъдат излекувани, трябва да има вяра и смирение. Защото Вярата и Смирението са проводници, чрез които действа Христовата сила. Вярата, Смирението, както и всички добродетели, не са само думи и понятия, но това са специални субстанции, които са проводници на Христовата сила, която носи Живот и здраве. С този пример ни е показано, че само онези ще се ползват от Христовата сила, които имат Вяра и Смирение.
към текста >>

За смирението и вярата, която е имала, Христос е изгонил беса от момичето.
Понеже майката била елинка, Исус й рече: "Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата. А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат трохите, паднали от децата. И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти. И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл". Тук Исус изгонва беса, без да е видял момичето и без да е направил или казал нещо, но казва:" За тези думи иди си, бесът излезе от дъщеря ти". За смирението и вярата, която е имала, Христос е изгонил беса от момичето. Значи Той може да действа и от разстояние, но винаги в тези, които искат да бъдат излекувани, трябва да има вяра и смирение. Защото Вярата и Смирението са проводници, чрез които действа Христовата сила. Вярата, Смирението, както и всички добродетели, не са само думи и понятия, но това са специални субстанции, които са проводници на Христовата сила, която носи Живот и здраве. С този пример ни е показано, че само онези ще се ползват от Христовата сила, които имат Вяра и Смирение.
към текста >>

34. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво.
Затова Духът казва: Признавам Исуса и Павла, но тебе не познавам. Това се отнася за всички окултни формули - за да ги употребява човек с успех, трябва да е вътрешно подготвен, чист и безкористен, в противен случай те ще произведат обратен резултат. "Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше 15 хиляди сребърника." /19;19/. Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил. А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили. 21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо.
към текста >>

И момичето се съживило.
"Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше 15 хиляди сребърника." /19;19/. Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил. А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили. 21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея.
към текста >>

35. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

Картината представя едно младо момиче, което затваря без усилие с ръцете си устата на един лъв.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили Картината представя едно младо момиче, което затваря без усилие с ръцете си устата на един лъв. Това е емблема на силата, която дава вярата в самия себе си. Тази картина я наричат различно. Някои я наричат смелост, други магически сили, трети - укротеният лъв, но всички тези определения имат предвид истинската сила, която идва от вярата в себе си и във висшите сили. Щом ученикът в своето развитие стигне до фазата, обозначена от този Аркан, това значи, че определени, непознати по-рано сили, които обикновено се наричат магически сили, са се развили в него. Тези сили той трябва да ги опознае в бъдеще, да ги овладее и да си служи с тях.
към текста >>

Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката душа, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили.
Картина единадесета е четвъртата картина от Пътя на Изида. След като ученикът събере знанието от ръкописите, което е показано в картина втора и постигне зрялост, за да приеме устното поучение, показано в картина пета, ще познае истината, посочена в картина осма, той ще развие в себе си магически сили, което е показано в картина единадесета. В тази фаза, след като ученикът е бил съзнателно във висшите светове, той знае, че видимото е преходно и че само невидимото, духовното е вечно. Чрез това познание ученикът ще развие в себе си смелост, а чрез определени упражнения ще придобие магически сили, както е показано в картина единадесета. И тогава нито пламъците на вечния огън, нито омразата и злобата не ще могат да му навредят. Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката душа, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили. Този венец от рози е съюзът на чистите, който обгръща всички, чиито намерения са чисти, искрени и безкористни, неегоистични и са във връзка с великия Център. Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство. Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже. Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени. В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето.
към текста >>

В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето.
Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката душа, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили. Този венец от рози е съюзът на чистите, който обгръща всички, чиито намерения са чисти, искрени и безкористни, неегоистични и са във връзка с великия Център. Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство. Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже. Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени. В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето. Така добрият, чистият ще мине между множеството врагове и нито една ръка не ще може да се повдигне срещу него. Непонятната за тях магия ще ги държи като в плен. Това е силата на висшите излъчвания. На картина единадесета също е показано, че препасаната с венец от рози девица, чиято ръка лиже лъвът, има на главата си шапка, лентите на която образуват знака на безкрайността, знака на Божественото равновесие, както е в картина първа при мага. Божественото се е проявило в Пилигрима - в неговото свещено спокойствие, с което Божественото извиква световете към живот, което ни е показано от картина първа; властва в живота и в света, както ни е показано в картина четвърта и води към съвършенство, както е показано в седма картина.
към текста >>

36. 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби.
Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета. Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота. Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане. При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество. От картината виждаме, че душата на умрелия не се слива с Божеството, а съдържанието само получава нова форма. При това течността се прелива от сребърната урна в златната, която е направена от един по-благороден метал. С това е показано спираловидното развитие на човека, т.е.
към текста >>

При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество.
Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане. При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество. От картината виждаме, че душата на умрелия не се слива с Божеството, а съдържанието само получава нова форма. При това течността се прелива от сребърната урна в златната, която е направена от един по-благороден метал. С това е показано спираловидното развитие на човека, т.е. посочен е Пътя към съвършенство. Човешкият дух върви от въплъщение към въплъщение, като при всяко слизане на Земята има нови задачи за разрешаване, като същевременно при всяко въплъщение тялото става все по-фино.
към текста >>

37. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

Картината представлява една блестяща звезда с осем лъча, която е обкръжена с други седем звезди, които образуват корона на едно голо момиче.
17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение Този Аркан има числото 80 и буква Р. Картината представлява една блестяща звезда с осем лъча, която е обкръжена с други седем звезди, които образуват корона на едно голо момиче. То излива върху сухата земя флуидите на всемирния живот от две купи. Едната купа е от злато, а другата е от сребро. До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза. Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни. То е голо, за да означи, че само надеждата ни остава, когато сме лишени от всичко друго.
към текста >>

До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза.
17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение Този Аркан има числото 80 и буква Р. Картината представлява една блестяща звезда с осем лъча, която е обкръжена с други седем звезди, които образуват корона на едно голо момиче. То излива върху сухата земя флуидите на всемирния живот от две купи. Едната купа е от злато, а другата е от сребро. До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза. Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни. То е голо, за да означи, че само надеждата ни остава, когато сме лишени от всичко друго. Пламтящата Звезда с осемте лъча символизира откровението на Съдбата, затворено, запечатано със седем печата, които са седемте планети, представени от седемте звезди. Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена душа ще разпростре около себе си. Девицата, която е представена тук, е същата, която е дадена в Аркан девети и в Аркан четиринадесети.
към текста >>

Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни.
Този Аркан има числото 80 и буква Р. Картината представлява една блестяща звезда с осем лъча, която е обкръжена с други седем звезди, които образуват корона на едно голо момиче. То излива върху сухата земя флуидите на всемирния живот от две купи. Едната купа е от злато, а другата е от сребро. До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза. Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни. То е голо, за да означи, че само надеждата ни остава, когато сме лишени от всичко друго. Пламтящата Звезда с осемте лъча символизира откровението на Съдбата, затворено, запечатано със седем печата, които са седемте планети, представени от седемте звезди. Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена душа ще разпростре около себе си. Девицата, която е представена тук, е същата, която е дадена в Аркан девети и в Аркан четиринадесети. Това е човешката душа в процес на своето развитие.
към текста >>

38. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

От купата, която образува върха, се подава главата на младо момиче.
Опасност от раняване. 42-ри Аркан: Две купи в един кръг. Число 30, буква Л. В хороскопа този Аркан предсказва връзка и симпатия на сърцето, преданост, привързаност, споделена любов, но може да даде и съперничество в любовта. 43-ти Аркан: Три купи, разположени като триъгълник. От купата, която образува върха, се подава главата на младо момиче. Число 40, буква М. В хороскопа този Аркан представя разцвет на невинните приятелства, събуждане на сърцето, първа любовна страст, нежност и поезия. Близко предстоящо осъществяване на надеждата, целомъдрена любов за едно младо момиче. 44-ти Аркан: Четири купи, разположени като квадрат. Число 50.
към текста >>

Близко предстоящо осъществяване на надеждата, целомъдрена любов за едно младо момиче.
В хороскопа този Аркан предсказва връзка и симпатия на сърцето, преданост, привързаност, споделена любов, но може да даде и съперничество в любовта. 43-ти Аркан: Три купи, разположени като триъгълник. От купата, която образува върха, се подава главата на младо момиче. Число 40, буква М. В хороскопа този Аркан представя разцвет на невинните приятелства, събуждане на сърцето, първа любовна страст, нежност и поезия. Близко предстоящо осъществяване на надеждата, целомъдрена любов за едно младо момиче. 44-ти Аркан: Четири купи, разположени като квадрат. Число 50. буква Н. В хороскопа този Аркан предсказва приближаване на голяма радост, здраве и трайна любов. Полезни приятелства, осъществяване надеждите на сърцето.
към текста >>

В хороскопа този Аркан предсказва лошо домакинство, спорове, караници, зле подбран и подреден брак, предателство на приятели, чревни смущения, изнасилване, любовни опасности, прелъстяване на младите момичета, опасност от жена в мъжки хороскоп.
буква Н. В хороскопа този Аркан предсказва приближаване на голяма радост, здраве и трайна любов. Полезни приятелства, осъществяване надеждите на сърцето. 45-ти Аркан: Пет купи, една от тях се намира в средата, а другите са разположени в ъглите на един квадрат. Число 60, буква X. В хороскопа този Аркан предсказва лошо домакинство, спорове, караници, зле подбран и подреден брак, предателство на приятели, чревни смущения, изнасилване, любовни опасности, прелъстяване на младите момичета, опасност от жена в мъжки хороскоп. 46-ти Аркан: Шест купи, разположени в два противоположни, кръстосани триъгълници. Число 70, буква О. В хороскопа този Аркан предсказва победа в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек. 47-ми Аркан: Седем купи, които образуват квадрат и триъгълник над него. Число 80, букви Ф и П.
към текста >>

За младо момиче или неомъжена жена - богата сватба, великодушни покровители.
Носи Царската звезда на Скорпион. Число 50. буква Н. В хороскопа този Аркан предсказва възход към богатство (в тези предсказания думата богатство е относителна, означава понякога обикновени блага и пари). Покровителство, подкрепа на твърде богат човек, банкер, богат собственик. За младо момиче или неомъжена жена - богата сватба, великодушни покровители. За всички той показва парична подкрепа от богат и мощен човек. 66 -ти Аркан. Господарка на Кръга. Число 70. буква О.
към текста >>

39. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Момиче с клас.
Разярен лъв, огряващ земните семена. Там е Сърцето на Небесния човек. Коляно на Юда, държащ лъв и магически скиптър. Неговият камък е рубинът 6. Дева е Бетулах, чистотата. Момиче с клас. Там е слънчевият възел на Небесния Човек. Коляно на Ашара, държащ Тайна. Неговият камък е яспис. 7. Везни е Мознаим — Правдата. Жена с вързани очи и с Везни в ръка.
към текста >>

40. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче.
И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее.
към текста >>

41. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви.
огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви. Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота. Един красив и чист човек е същевременно умен и добър. Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях.
към текста >>

42. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче.
своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно.
към текста >>

43. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

гимназията. Ние имахме две момичета, също ученички.
да ми съобщи каква е истината по този въпрос. Дядо Петър започна да разправя: „Ще ти разкажа точно откъде е произлязъл този слух. Бях евангелистки пастор в Свищов. При мене на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в гимназията. Ние имахме две момичета, също ученички. Петър беше силен в училището, ученолюбив, честен, но много скромен и смирен. От училище се прибираше право вкъщи, с часове четеше и свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите ми, като разговорите бяха изключително около науката,
към текста >>

44. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той обичал момичето, но се
го обичала. Дошло до женитба, но по-големият му брат казал, че не му позволява, защото и двамата са бедни. Трябвало да намери мома от богато семейство. В младежа настъпило раздвоение. Той обичал момичето, но се съблазнявал от възможността да се ожени за богата мома, за да живее по-леко. В това противоречие не знаел как да разреши въпроса. Момъкът познавал една наша сестра, с която споделил притеснението си. Тя му казала: „Ела с мене, ще
към текста >>

45. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

момичето, отбелязано с №12: „Тя произхожда от един старинен род,
Пампоров, между които моята кореспондентка бе отбелязана с №13. Помолих го да каже нещо за нейната личност. Той посочи: „Тя има една мисъл, едно желание, което не е постигнала на младини и иска сега да го постигне." За нея не каза нищо повече, а се спря на момичето, отбелязано с №12: „Тя произхожда от един старинен род, съществуващ от 1000 години" - и започна да описва нейните положителни душевни качества. Но аз пак му обърнах внимание на №13 - на моята кореспондентка. Той рече същото: „Тя има някои младежки чувства и въжделения, които не е постигнала на младини и сега иска да постигне." Отново
към текста >>

момичетата от снимката - №12 и №11.
път насочих вниманието към моята позната, но тогава Учителят ме напусна и си отиде, без да ми каже повече нито дума. Останах сконфузен, с чувството на човек, който не го разбира. По-късно тази сестра дойде в България, а с нея и момичетата от снимката - №12 и №11. Моята кореспондентка се върна в Латвия разочарована и работата, която бяхме почнали, се прекъсна завинаги, както Учителят беше предрекъл. Другите две продължиха своето дело, като момичето с №12 от снимката - Амелия Вайланд, стана ръководителка на Братството в
към текста >>

Другите две продължиха своето дело, като момичето
По-късно тази сестра дойде в България, а с нея и момичетата от снимката - №12 и №11. Моята кореспондентка се върна в Латвия разочарована и работата, която бяхме почнали, се прекъсна завинаги, както Учителят беше предрекъл. Другите две продължиха своето дело, като момичето с №12 от снимката - Амелия Вайланд, стана ръководителка на Братството в Рига. През 1919 г. брат Стефан Тошев бил председател на един стопански комитет и получавал голяма заплата.
към текста >>

46. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В нея седеше малко момиченце с
уплашиха, като ме видяха простряна пред леглото. Изпитвах безкрайно блаженство. Те искаха да ме облекат в приготвените дрехи, но аз им прошепнах: „Аз няма да умра." В същия ден ми се привидя една детска люлка, гергьовска люлка, която се приближаваше към мене. В нея седеше малко момиченце с усмихнато лице - това бях аз, на 4-5 години, облечена в бяла рокличка. Детето и люлката се сляха с мене и аз седнах на леглото за първи път след 20 дни. Изпих чашка мляко и спах непробудно до сутринта. На другия ден станах от леглото и
към текста >>

Приложили този метод и момичето напълно се излекувало.
съгласила, отишли при него и той казал: „Ще я мажете със зехтин по цялото тяло и ще я заведете на височина над 1000 метра. Там ще почне да прави разходки първо на няколко метра, после на по-далечно разстояние, докато постепенно се раздвижи и оздравее. Приложили този метод и момичето напълно се излекувало. Когато лекарите видели резултата казали само, че това е невъзможно. От минали години един брат си спомня: „Аз бях учител в провинциален град, а родителите ми живееха в друго градче. Един ден получих телеграма, че майка ми е тежко болна от рак, според лекарската диагноза. Докторите
към текста >>

наложително. Развила се гангрена и момичето вдигало температура. Като
Раненото дете се казвало Верка и било на 10 години. В Александровската болница го лекували девет месеца, четири пъти правили операция, но все несполучливи. Най-после изписали детето, защото родителите му не се съгласили да му отрежат ръката, което лекарите намирали за наложително. Развила се гангрена и момичето вдигало температура. Като излязло от болницата, завели детето при италианската военна лекарска мисия, която тогава била в Княжево. Там също настояли ръката да бъде незабавно отрязана, за да не умре детето. Семейството било вярващо и всички се молели
към текста >>

момичето и казала, че има един човек, който може да спаси дъщеря им.
Там също настояли ръката да бъде незабавно отрязана, за да не умре детето. Семейството било вярващо и всички се молели усилено на Бога да помогне за спасението му. В това време дошла лелята на момичето и казала, че има един човек, който може да спаси дъщеря им. Това е господин Дънов. Учителят ги приел и когато искали да развържат ръката, за да види раната, той ги спрял: „Няма нужда, вашата вяра е силна. Печете ръката на
към текста >>

Учителят помилвал момиченцето и любезно ги изпратил.
Учителят ги приел и когато искали да развържат ръката, за да види раната, той ги спрял: „Няма нужда, вашата вяра е силна. Печете ръката на слънце всяка сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев хиперманганат, правете баня на ръката с водата от варени корени на бъз, докато оздравее напълно." Учителят помилвал момиченцето и любезно ги изпратил. Те излезли окрилени от надежда и с вяра във Всевишния. С вяра и любов майката се заела да лекува детето. След известно време от раната започнали да падат парченца кости, после се появила кръв и една сутрин при превързването изпаднало парче
към текста >>

единствено дете - момиченце, което заболяло от неизлечима болест.
извикал: „Само още една лоша дума да чуя от някого за господин Петър Дънов - Учителя - веднага ще го изхвърля през прозореца. После започнал да им говори за него, като разказал случай със собственото си дете. Офицерът имал единствено дете - момиченце, което заболяло от неизлечима болест. Той бил материално добре и го водил по разни лекари не само в България, а и в Париж, Виена и други големи европейски градове. Но отникъде полза не намерил. Болестта се влошавала от ден на ден.
към текста >>

Момиченцето било водено по всички лекари в Бургас и София, но
Попов от с. Горна Поляна, Търновско: „Детето на родната сестра на един брат боледувало от „Свети вито хоро", болест, при която треперят всички части на тялото, не може нито да се върви, нито да се държи нещо в ръце. Момиченцето било водено по всички лекари в Бургас и София, но помощ не получило. Най-после брат Г. Попов го взел и го довел в София, като от моста на „Граф Игнатиев" до Изгрева го носил на гръб. Още с влизането им в
към текста >>

Тогава Учителят обещал на момичето, че ще му мине и даже утре ще отиде с тях
Още когато детето било в двора на Учителя, той го заговорил и го питал как върви училището. То му казало, че е във второ отделение, че се учи добре, но вече няма да може да ходи в клас, защото е болно. Детето било много отчаяно. Тогава Учителят обещал на момичето, че ще му мине и даже утре ще отиде с тях на Витоша. Георги Попов не повярвал на ушите си, но Учителят само го погледнал и братът разбрал, че той е прочел недоверчивите му мисли. В квартирата на баба Мария Учителят накарал да стоплят вода, измил лицето на детето с топла водичка и му дал да пие от нея.
към текста >>

прегърнала момичето и го занесла на Учителя.
Попов и другият брат пристигнали към обед на Бивака на Витоша. Върху скалата с песни ги посрещнали Учителят и други сестри и братя. Една от сестрите се затичала, прегърнала момичето и го занесла на Учителя. Той го погалил и казал да отидат до някой храст и да го изкъпят с топла вода. След това го преоблекли с чисти дрехи, които приготвили по нареждане на Учителя от вечерта. През целия ден
към текста >>

Това момиченце днес е вече омъжена жена, има
дрехи, които приготвили по нареждане на Учителя от вечерта. През целия ден детето играело паневритмия и скачало без умора. Вечерта само, неподкрепяно от никого, слязло от Витоша. Това момиченце днес е вече омъжена жена, има деца, здрава е и спазва желанието на Учителя да не яде месо." Друг случай на излекуване със силата на Учителя е преживял брат Т. Стоименов. В Бургас той квартирувал в дома на един грък, а хазяинът му обитавал съседната къща. По това време Учителят посетил Бургас и Стоименов
към текста >>

момичето молитви, но и те не могли да му помогнат, Най-после чула и за хората
била толкова силна, че трябвало да я държат вързана, за да не буйства. Майката опитала всички начини за лекуване, но нищо не помогнало. Идвали лекари- специалисти, но безрезултатно. Викала и свещеници от разни църкви да четат на момичето молитви, но и те не могли да му помогнат, Най-после чула и за хората от Братството, повикала и тях. Няколко наши братя заедно с ръководителя Панайот Ковачев отишли при болното момиче, като смятали, че те ще могат да я излекуват. Влезли в къщата и прекрачили прага на стаята, но момичето изпаднало в такава ярост и лудост, че скъсало веригата, с която било вързано, и
към текста >>

Панайот Ковачев отишли при болното момиче, като смятали, че те ще могат да я
специалисти, но безрезултатно. Викала и свещеници от разни църкви да четат на момичето молитви, но и те не могли да му помогнат, Най-после чула и за хората от Братството, повикала и тях. Няколко наши братя заедно с ръководителя Панайот Ковачев отишли при болното момиче, като смятали, че те ще могат да я излекуват. Влезли в къщата и прекрачили прага на стаята, но момичето изпаднало в такава ярост и лудост, че скъсало веригата, с която било вързано, и се нахвърлило срещу тях. Едва успели да се спасят с бягство. Веднага след тази
към текста >>

излекуват. Влезли в къщата и прекрачили прага на стаята, но момичето
Викала и свещеници от разни църкви да четат на момичето молитви, но и те не могли да му помогнат, Най-после чула и за хората от Братството, повикала и тях. Няколко наши братя заедно с ръководителя Панайот Ковачев отишли при болното момиче, като смятали, че те ще могат да я излекуват. Влезли в къщата и прекрачили прага на стаята, но момичето изпаднало в такава ярост и лудост, че скъсало веригата, с която било вързано, и се нахвърлило срещу тях. Едва успели да се спасят с бягство. Веднага след тази случка писали на Учителя и той им отговорил: „Когато ще правите такива работи,
към текста >>

болното момиче станала внезапна промяна - то се преобразило, тихо и скромно
Веднага след тази случка писали на Учителя и той им отговорил: „Когато ще правите такива работи, обадете ми се. Идете сега пак." Окуражени от писмото, нашите приятели отишли отново. За изненада на майката се случило следното: щом отворили вратата, с болното момиче станала внезапна промяна - то се преобразило, тихо и скромно се обърнало към майка си с думите: „Мамо, виж какви добри хора са ни дошли на гости. Ела ме развържи да ги посрещна и почерпя." Майката била изумена и освободила дъщеря си. От този момент лудостта се прекратила, въпреки че впоследствие се връщала от време на време в по-лека форма.
към текста >>

На друго едно лудо момиче лекарите също не могли да помогнат.
От този момент лудостта се прекратила, въпреки че впоследствие се връщала от време на време в по-лека форма. Братята усетили намесата на Учителя в излекуването, знаели, че с невидимо присъствие той е прогонил беснеещите духове. На друго едно лудо момиче лекарите също не могли да помогнат. Майката го завела при Учителя. Като отишли при него, той .бил в горната стая. Жената се изкачила по стълбата, а момичето останало долу. Учителят я посрещнал на вратата и още с отварянето викнал: „Махнете се оттука, вън, вън!
към текста >>

Жената се изкачила по стълбата, а момичето останало долу.
намесата на Учителя в излекуването, знаели, че с невидимо присъствие той е прогонил беснеещите духове. На друго едно лудо момиче лекарите също не могли да помогнат. Майката го завела при Учителя. Като отишли при него, той .бил в горната стая. Жената се изкачила по стълбата, а момичето останало долу. Учителят я посрещнал на вратата и още с отварянето викнал: „Махнете се оттука, вън, вън! " Стресната и разочарована сестрата заслизала по стълбите, като мислела, че Учителят ги пъди.
към текста >>

Учителя не се отнасяли за тях, а за онези, които били в момичето.
Учителят ги пъди. Тръгнали си по посока на голямата чешма, в един момент детето се обърнало към майка си и започнало да ù говори съвсем нормално било напълно променено. Тогава майката се сепнала и разбрала, че думите на Учителя не се отнасяли за тях, а за онези, които били в момичето. Тогава се обърнала назад и видяла, че Учителят стои на прозореца, смее се и им маха с ръка. Върнали се, жената целунала ръка и благодарила. От В. Куртева научих една нейна преживелица: „Това беше през 1935
към текста >>

47. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

живяла нейната зълва от първия ù мъж, младо момиче, което умряло на моето
Тогава Учителят ми разкри причината: „Чрез тебе плаче една мома, която е живяла преди време в твоята стая, а.вече си е отишла от този свят." След разговора аз попитах втората си майка кой е живял в стаята ми. Тя ми разказа, че действително в стаята е живяла нейната зълва от първия ù мъж, младо момиче, което умряло на моето легло." Една селянка чувала някакви гласове да ù говорят и поповете ù казвали, че това е дяволът. Лекарите пък преценявали, че е луда. Тя научила за Учителя
към текста >>

48. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вземете момчетата и момичетата от 10 - 14 години, щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом почнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, почват да стават разсеяни, става прилив в чувствата и паметта им почва да се губи.
В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение, то е един факт. Този факт ние обуславяме психологически на следното наблюдение. Вземете момчетата и момичетата от 10 - 14 години, щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом почнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, почват да стават разсеяни, става прилив в чувствата и паметта им почва да се губи. Към 21-та година, паметта им пак почва да се възстановява. Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настава една студенина и той казва: Изгубих онези хубави благородни чувства в сърцето си! Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце.
към текста >>

49. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Влизат няколко деца, поздравляват и свободно се заиграват с кубчетата; две от тях отиват при кончето, а едно момиченце грижливо се навежда над куклата.
Радиото може да бъде използувано най-широко като средство за музициране. Нека забравим стария и суров начин на работа чрез грубост и насилие над децата и да тръгнем по новия път на музиката и ритъма, който е път на радостта, най-близкият до детската природа. А как по-конкретно да приложим музиката във всекидневната ни работа като възпитателен метод в детския дом или градина? Излизайки от основното положение, че всичко в живота е музика, ще започнем с пример от всекидневието. Сутрин в детската градина. Влизат няколко деца, поздравляват и свободно се заиграват с кубчетата; две от тях отиват при кончето, а едно момиченце грижливо се навежда над куклата. След няколко минути влизат други, след тях още и скоро стаята се изпълва с играещи, весели деца. Картината е пълна и жива. В този момент една тиха групова песен би сплотила другарството и уравновесила случайните отделни дисхармонични прояви. Учителката или най-често едно от децата (когато имат навик) започва песен, която подемат всички. Непрекъснатата песен през време на работа отегчава групата, погубва ефекта и нарушава най-обикновената дисциплина.
към текста >>

50. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички.
Вземем я да видим по-напред какво й е направила оная вещица: гледам през протък на месечина — хъка, не е: гледам в зелена паница — пак нищо! Чудим се, чудим, па току вържем червен конец на лиляка, па станем у тъмни зори, кога — що да видиш! … девет възла, синко, девет възла вързала пустата вещица… ка не би я грех, та толко па да кайдише. Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли.
към текста >>

— … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна.
Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне.
към текста >>

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

… Какво беше, момиченце ли, или момченце?
А какво ти чини Еленка? Здрава ли е? Учиш ли я да шие, да плете? Слуша ли те? А какво ти чини малкото? … Какво беше, момиченце ли, или момченце? … Как го кръстихте? Поизправи ли се? Почна ли да попристъпва? А още в къщи какво си чините? …“ Кака Вокя на всичките въпроси ще отговаря: „Па сполай ти, како Цвето, ех, хвала богу, да речем, откъм негова страна сме харно, па етѐ здрави сме, да го речеме… А ваша милост как сте, како Цвето?
към текста >>

На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа!
— Чорбаджия беше станал, ама не беше печелил с пот и чалъшканлък, а с изедничество и доландарджилък. Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил. Ти стана богат, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост. На сестрините си сирачета стана васия и им ограби бащиното им имане, па ги изпъди голи и боси на сокака като просячета! В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад. Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло! Когато палеше свещите пред иконите, а ти си мислеше как да станеш епитроп, за да ограбиш и черквата. Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб… И чорбаджи Гьоре хвърлиха у тъмното кьоше в катрана — и него записа св.
към текста >>

… Момичето умре от жал, а майка му — от глад.
Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил. Ти стана богат, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост. На сестрините си сирачета стана васия и им ограби бащиното им имане, па ги изпъди голи и боси на сокака като просячета! В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад. Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло! Когато палеше свещите пред иконите, а ти си мислеше как да станеш епитроп, за да ограбиш и черквата. Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб… И чорбаджи Гьоре хвърлиха у тъмното кьоше в катрана — и него записа св. Петър в греховния тефтер.
към текста >>

51. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

за разни истории с млади момичета.
Черната ложа. Техният живот протече драматично. Ние бяхме свидетели на всичко това. След време ние научихме, че той бил подведен под съд във Франция за разни истории с млади момичета. Лежал и в затвора. Неговите поддръжници тука разказваха, че това било клопка на френската полиция и на не знам още кого си и че той бил невинен и чист като Небето. Да, ама това може да го разказвате на онези, които не го познават.
към текста >>

52. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене.
Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот. А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене. Моето Име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто
към текста >>

53. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Във връзка с това Учителят каза: „А такива, при които ходят момичета да им гадаят не са за мен.
Спомням си тези двамата - Михаил и Кръстю се бяха завъртели около една сестра. Ама тя беше руса, хубава, с бяла кожа, красавица, че и млада при това. Те дори се скараха и се сбиха за нея. Тя ли се завъртя около тях, те ли се завъртяха около нея, не можах да разбера. Но те обичаха да примамват някои от младите, за да им „гледат" понеже са ясновидци. Във връзка с това Учителят каза: „А такива, при които ходят момичета да им гадаят не са за мен. Моето име ще им служи като уловка, като един ключ, с който ще си отключат, за да оберат човека и след това ще си отминат и ще отнесат заграбеното. Но аз знам, че Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга.
към текста >>

54. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Той е събирал млади момичета около себе си.
И един ден тя си дойде много разочарована и казва на мъжът си. Той я позна още по очите, че тя има нещо, нали голямо разочарование и че нещо иска да му каже и казва: „Ти защо не си ми казал, че Михаил не изпълнява точно думите на Учителя, нали както ги е казал, ами той говори от свое име, а не от името на Учителя. А ти защо не си ме предупредил". А той й отговорил: „Виждах, че ти се успокояваш като отиваш там, за загубата на нашето дете и те оставях, защото знаех, че ти си умна и ще прозреш истината". И действително тя прозря истината, видяла много работи, които нея я просто отвратили. Той е събирал млади момичета около себе си. В момента той не може да блудствува пред хората, но така се е говорело. Въобще тя се отказа. Отказа се да ходи и да посещава беседите на Михаил. Нали е имало някакво дело. И бяха го съдили и даже е било заведено дело, че примамвал млади девойки, било е заведено дело против него.
към текста >>

Нали тя ги е учила тези момичета на Паневритмия.
След това ходих още няколко пъти във Франция, делото така се потули, осъдиха ли го, не го осъдиха - може би той имаше доста средства, там имаше много богати последователи, те му даваха много средства, те му даваха много пари. Той живееше разкошно и така се потули това дело и повече не съм се интересувала и не съм чула за него да се говори. Ами тя Ярмила, на Крум жена му е била отишла при Михаил. Е да, но тя се отдръпна. Тя се отдръпна Ярмила. Нали тя ги е учила тези момичета на Паневритмия. Тя може да ги е учила, но въпроса е, че тя се отдръпна и то не много време след като беше при Михаил. Тя се отдръпна от там. Още Крум беше жив и тя си идва и аз срещнах Крум съвсем случайно и той ми каза: „Ярмила си дойде много разочарована от Михаил". Но това знам само. Естер ми е казала тези работи, че той не само, че не е Учител, но и върши тук работи противни на Учителювите работи, противни на Учителя.
към текста >>

Докато тук в България се говореше срещу Учителя и то от поповете най-главно и от другите, че бил събирал млади момичета, че Учителят живее с тях.
Тя може да ги е учила, но въпроса е, че тя се отдръпна и то не много време след като беше при Михаил. Тя се отдръпна от там. Още Крум беше жив и тя си идва и аз срещнах Крум съвсем случайно и той ми каза: „Ярмила си дойде много разочарована от Михаил". Но това знам само. Естер ми е казала тези работи, че той не само, че не е Учител, но и върши тук работи противни на Учителювите работи, противни на Учителя. Докато тук в България се говореше срещу Учителя и то от поповете най-главно и от другите, че бил събирал млади момичета, че Учителят живее с тях. Когато аз се сгодих за моя съпруг и му казах, че аз съм последователка нали на г-н Дънов, че баща ми и майка ми са от толкова години последователи и т.н., той каза: „Абе Златка, аз съм чувал много лоши работи за него". И само ме попита: „Ти влизала ли си сама при Него? " Викам: „Не един път, много пъти. И аз повечето пъти съм влизала сама, все сама,защото съм била тука студентка, а нашите са били в Русе." И той каза: „Щом ти си влизала сама при Него, значи нищо не е вярно от това, което съм чул. Значи всичко това е клюка".
към текста >>

55. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А: Какво да ви кажа, не искам подробности, но карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между които избирал най-хубавата, уж да ги просвещава.
През туй време Ярмила Менцлова беше там. Тя им преподаваше Паневритмията. Тя е била при Михаил когато станаха тия неща и тя разказа много подробности. И всичко това е било вярно, което се беше писало по вестниците. В: И тя какво разказваше, Ярмила? А: Какво да ви кажа, не искам подробности, но карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между които избирал най-хубавата, уж да ги просвещава. И след туй избирал Михаил най-хубавата, за да я просвети още повече в леглото си. И тя сега Ярмила ми разказа, че полицията като узнала туй нещо, а в полицията имало също млади момичета, които работят като агентки, изпратили една от тях там да види дали наистина има такова нещо. Тя хубава сигурно е била и тя е влязла в тая група там на посветени и най-много просветени. Тя си сложила някоя дума в бележка и чрез други са я дали на свръзката. Тя изхвърлила бележката през прозореца.
към текста >>

И тя сега Ярмила ми разказа, че полицията като узнала туй нещо, а в полицията имало също млади момичета, които работят като агентки, изпратили една от тях там да види дали наистина има такова нещо.
Тя е била при Михаил когато станаха тия неща и тя разказа много подробности. И всичко това е било вярно, което се беше писало по вестниците. В: И тя какво разказваше, Ярмила? А: Какво да ви кажа, не искам подробности, но карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между които избирал най-хубавата, уж да ги просвещава. И след туй избирал Михаил най-хубавата, за да я просвети още повече в леглото си. И тя сега Ярмила ми разказа, че полицията като узнала туй нещо, а в полицията имало също млади момичета, които работят като агентки, изпратили една от тях там да види дали наистина има такова нещо. Тя хубава сигурно е била и тя е влязла в тая група там на посветени и най-много просветени. Тя си сложила някоя дума в бележка и чрез други са я дали на свръзката. Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията. В момента хващат ги там, гдето се казва на местопрестъплението.
към текста >>

56. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Другото, някакво момиче си извадило очите заради него.
Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение. Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви. Даже имало заради него скубане на коси между жените. Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него. Знаете ли го това нещо? В: Чувал съм. Веска: Чувал сте, да. Е, да. Както и да е.
към текста >>

57. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията.
ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж. Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа.
към текста >>

/До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях.
ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж. Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила".
към текста >>

58. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Младо момиче в "приемната" беше много мило и добро и взе да телефонира и търси Надежда.
Заприлича ни на "концентрационен лагер". Има пазачи, отпред паркинг и "приемна". След това следва бариера, която води навътре в имението, където ние и до днес не успяхме да припарим. Аз и не желая. Колите бяха най-малко 100 и от разни националности. Младо момиче в "приемната" беше много мило и добро и взе да телефонира и търси Надежда. Членовете на тази секта си имат карти, с които влизат. Чакайки дълго време, заговорих с една германка, която говореше френски. Тя ми разказваше с екстаз за "хубавите и незабравими дни, прекарани с техния учител! " Спомена ми за Паневритмия. Аз я запитах нарочно: "От кого е тази Паневритмия?
към текста >>

Хранят се много бързо и после младите момичета ги боли стомахът, макар че успяват едва да изядат салата си, за другото ядене няма време за тях.
Поканени са, платен им е пътят, хранят ги, гледат ги, грижат се за тях. За сметка на това те трябва да се подчинят и да затварят очите си на бързия ритъм на песните на Учителя където липсва "духът" и на бързото темпо на Паневритмията. На обеди, преди да се хранят, трябва да слушат 1-2 беседи от Михаил, като им се превежда. Всичко се следи в това "Гестапо" и те не могат да си подремнат, слушайки беседите на Михаил. Има и песни. Хранят се много бързо и после младите момичета ги боли стомахът, макар че успяват едва да изядат салата си, за другото ядене няма време за тях. Казва се "молитва", която е различна от нашата и обедът свършва. Кой ял, кой не успял да яде. Полека-лека нашите музиканти се опитват да променят ритъма на техните музиканти и хора. Много не ги слушат, защото явно те искат да се наложат за всичко. Но има малък прогрес, че някои от техните музиканти, казвали: "Гледайте как българите свирят народните ритми - така е правилно!
към текста >>

59. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Преди да стигна хижата, срещнах един млад човек с малко момиченце на 3-4 години.
Веса слязла на долния лагер – Вада, разказала им за мен, как ме изоставила, а те се смеят... Минах си по пътя, без да се обърна. Тя, смеейки, се провикна: „Ела при нас.“ Продължих пътя си за хижа Вада. Тя ме настигна, но аз не ѝ обърнах внимание и не разговарях с нея, защото прецених нейното поведение. След като не ѝ отговорих, тя се отдели в гората да бере гъби. Молех се през цялото време, докато слизах надолу към Вада. Преди да стигна хижата, срещнах един млад човек с малко момиченце на 3-4 години. Той ме попита: „Можете ли да ми кажете къде да намеря ягоди за малката? “. – „Елате, аз ще ви заведа, знам къде има ягоди.“ Заведох ги при чешмичката срещу хижата, (тя беше направена с корита, за да се поят овцете), цялата поляна там беше покрита с ягоди. Напълних една бакелитена кутия с ягоди и я дадох на бащата на детето. – Госпожа, детето от два-три дена нищо не яде, майка му избяга и то страда за нея, само плаче – каза младият човек. Аз се сприятелих с детето и то изяде пред мен една шепа ягоди.
към текста >>

60. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

В това време Учителя видял едно момиче на двора, извикал го и му казал: „Иди при певицата Катя Грива, кажи ѝ, че съм казал веднага да дойде при мене, но и ти ще дойдеш с нея да я доведеш.“ Пристигна момичето, почука на вратата, но аз не отварям, когато почука на прозореца, станах и се показах.
Стана 10 часа, нито той идва, нито някакво известие от него. Отиде един приятел да го потърси и разбере защо се бави, но не намерил никого у тях. Чакахме го два часа – никакво известие. Аз се разплаках, свалих роклята и се затворих в стаята самичка. Захлупих се на леглото и плач, плач, никого не искам да видя.“ В това време Учителя видял едно момиче на двора, извикал го и му казал: „Иди при певицата Катя Грива, кажи ѝ, че съм казал веднага да дойде при мене, но и ти ще дойдеш с нея да я доведеш.“ Пристигна момичето, почука на вратата, но аз не отварям, когато почука на прозореца, станах и се показах. Каза ми, че Учителя я изпраща, отворих вратата и я изслушах: „Учителя каза да те заведа при него веднага.“ Отидохме с момичето при Учителя, той му благодари за услугата и то си тръгна, а аз влязох в стаята. Учителя ми каза: „Сега разбра ли за какъв искаш да се омъжиш? Това е най-малкото зло, което сега ти се случи, но ако беше се омъжила, тогава щеше да се поболееш. Заслужава ли такъв човек да плачеш за него? “. – „Аз плача за подигравката, която ми причини“ – му отвърнах.
към текста >>

Каза ми, че Учителя я изпраща, отворих вратата и я изслушах: „Учителя каза да те заведа при него веднага.“ Отидохме с момичето при Учителя, той му благодари за услугата и то си тръгна, а аз влязох в стаята.
Отиде един приятел да го потърси и разбере защо се бави, но не намерил никого у тях. Чакахме го два часа – никакво известие. Аз се разплаках, свалих роклята и се затворих в стаята самичка. Захлупих се на леглото и плач, плач, никого не искам да видя.“ В това време Учителя видял едно момиче на двора, извикал го и му казал: „Иди при певицата Катя Грива, кажи ѝ, че съм казал веднага да дойде при мене, но и ти ще дойдеш с нея да я доведеш.“ Пристигна момичето, почука на вратата, но аз не отварям, когато почука на прозореца, станах и се показах. Каза ми, че Учителя я изпраща, отворих вратата и я изслушах: „Учителя каза да те заведа при него веднага.“ Отидохме с момичето при Учителя, той му благодари за услугата и то си тръгна, а аз влязох в стаята. Учителя ми каза: „Сега разбра ли за какъв искаш да се омъжиш? Това е най-малкото зло, което сега ти се случи, но ако беше се омъжила, тогава щеше да се поболееш. Заслужава ли такъв човек да плачеш за него? “. – „Аз плача за подигравката, която ми причини“ – му отвърнах. – „Това е най-малкото, ще го забравиш, голямото зло щеше да стане, ако се беше омъжила!
към текста >>

61. 12 Запознанството ми със сестра Йотка - Радка Левордашка (1920-2014)

Тя тичаше непрекъснато след три деца – две момиченца и едно много палаво момче, непрекъснато беше мокър от тичане.“ Йорданка ми обясни: „Това са децата на дъщерите ѝ, певицата има едно момиче, а Мина има момче и момиче.“ Казах ѝ, че щом е обещала, ще отидем.
Една събота отидох при Йорданка, както се събирахме винаги. Тя каза, че днес сестрите няма да дойдат, защото ги предупредила, че ще има друга работа. Донесе ми пак една малка беседа и каза: „Прочети я и след това ще те заведа при една сестра, ти познаваш съпруга ѝ – евангелиста, който, като мине покрай нас, се отбива. Аз те запознах с него.“ – Отговорих: „Ти знаеш какво е моето мнение за тях.“ – Йорданка продължи: „Съпругата му е наша сестра, той не е лош човек, но евангелистите не вярват в Учителя.“ – „Точно това не ми харесва – че говори отрицателни неща за Учителя“ – отговорих аз, а тя натърти: „Пак ти казвам, съпругата му е наша сестра, тя настоява да те запозная с нея. Аз ѝ обещах и ето, днес ще отидем при нея.“ – Отговорих: „Виждала съм я на Рила, не сме разговаряли. Тя тичаше непрекъснато след три деца – две момиченца и едно много палаво момче, непрекъснато беше мокър от тичане.“ Йорданка ми обясни: „Това са децата на дъщерите ѝ, певицата има едно момиче, а Мина има момче и момиче.“ Казах ѝ, че щом е обещала, ще отидем. Отидохме у Йотка, тя беше направила хубава питка, пихме чай и ядохме питка със сирене и кашкавал. Поприказвахме и оттогава станахме приятелки – канеше ни у тях и аз ги канех. Те живееха в оборотно жилище. На тяхното собствено място се строеше много голяма сграда. Те получиха три апартамента, един за тях и по един за двете ѝ дъщери.
към текста >>

62. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Момичето беше много тихо и скромно, като си дойде от училището, сядаше на стола до масата и почваше да чете и да пише, почти всеки ден това правеше.
Покани ме в своята стая, за да могат сестрите да си легнат. Отидох в стаята му - тя беше малка с едно легло, маса и столове, седнах до масата на един стол, а той седна насреща ми и започна: „Сестра, аз имам пет деца." Казах: „Да са ти живи и здрави, добри са децата ти." - „Благодаря на Бога! - и продължи: Къщата ми има и приземен етаж, тук са две малки стаи и една голяма, тази стая, в която сме сега, бях я дал под наем на една млада учителка от София. Нали виждаш, ние сме до училището, помолиха ме за стая и аз я дадох. Момичето беше много тихо и скромно, като си дойде от училището, сядаше на стола до масата и почваше да чете и да пише, почти всеки ден това правеше. Като минаваме по двора, виждаше се в стаята й, защото етажът е приземен, а дворът е с голям наклон. Ние след обяда излизахме на пейката до портичката, пред нас спират рейсовете от София за Перник и Рударци. Ние сме в центъра на селото, събирахме се съседите на пейката - да разменим някои мисли, канехме я при нас, тя винаги отказваше. Сядаше си в стаята, взимаше си читанките или пишеше. Поставих си за цел, при пръв удобен случай, да проверя какво толкова интересно чете и не го оставя.
към текста >>

63. 23. Сестра Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

Ще започна да разказвам за нея от първите й духовни преживявания като младо момиче.
СЕСТРА ЙОРДАНКА При сестра Йорданка започнах да ходя всяка седмица, по един път, обикновено в събота, а само когато тя предложеше, и в неделни дни. При нея прекарвах най-много по два часа, но се чувствах особено щастлива от това, което ми разказваше, и то ме караше да се замислям и разсъждавам. Ще започна да разказвам за нея от първите й духовни преживявания като младо момиче.
към текста >>

64. 24. Спомените на Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога.
СПОМЕНИТЕ НА ЙОРДАНКА Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога. Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Нашите духовни сбирки стигнали до знанието на властта и понеже те не знаели за какво се събираме, един ден дойдоха, арестуваха ме и ме задържаха в участъка. Като ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Кажи ми, що за мома си и с какво се занимавате ти и твоите приятелки? ". Аз му обясних, че нищо лошо не правим, а само добро вършим за хората: като разберем, че някъде има болен човек, отиваме да му помогнем - насечем му дърва, почистим, приготвим му храна и му услужваме с каквото можем. Това сме правили аз и моите приятелки.
към текста >>

65. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно ударило.
И изведнъж виждам Учителя. Минава по улицата и отминава. Гледам гозбата и пак поглеждам през прозореца. И пак виждам Учителя. И не се сещам, че може да търси мен, че може да търси моя дом. А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно ударило. Учителя веднага видя, даде наставления какво да направим, ние го направихме и му мина. Момиченцето ми беше почти здраво. То стои в другата стая, а аз в кухнята и не подозирам, че Учителя идва у дома. И когато се позвъни и отидох да отворя, какво да видя - Учителя. Той търсил нашия вход.
към текста >>

Момиченцето ми беше почти здраво.
Гледам гозбата и пак поглеждам през прозореца. И пак виждам Учителя. И не се сещам, че може да търси мен, че може да търси моя дом. А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно ударило. Учителя веднага видя, даде наставления какво да направим, ние го направихме и му мина. Момиченцето ми беше почти здраво. То стои в другата стая, а аз в кухнята и не подозирам, че Учителя идва у дома. И когато се позвъни и отидох да отворя, какво да видя - Учителя. Той търсил нашия вход. Осведоми се за малката, даде и други наставления и постоя доста. Беше вече обед, когато той си тръгна. Аз
към текста >>

66. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Имат си момиченце на име Елисавета.
Брат Симеон Брат Симеон е на средна възраст, висок, красив и много умен човек. Свършил е право и философия. На служба е в касационния съд. Негова другарка в живота е художничката Цветана Симеонова. Имат си момиченце на име Елисавета. На Изгрева той е търсен от всички и много известен. Често го зоват и търсят по различни поводи. - Брат Симеон! Симеоне! И брат Симеон отговаря на повикванията.
към текста >>

67. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

На „Изгрева" една майка разказваше приказка на своето момиченце.
Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха. Обикновено Учителя закусва сам. Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде. В десет часа той ще говори отново. * На „Изгрева" една майка разказваше приказка на своето момиченце. Приказката й започна с думите: „Когато едно време Дядо Господ ходеше по земята..." Захласнато в разказа, детето запита майка си: - А сега Дядо Господ слиза ли на земята? - Слиза, дете мое, отвърна майката. Само че не всички го виждат. - Аз искам да го видя - искрено пожела детето.
към текста >>

68. ЕПИЛОГ - Теофана Савова

В мен оживяват спомени за улицата, където съм живяла, за черковния двор, в който съм играла, за момиченцето, с което съм пяла.
ЕПИЛОГ Не съм се връщала отдавна у дома, в онова топло място, което се нарича „любов към родния град". В мен оживяват спомени за улицата, където съм живяла, за черковния двор, в който съм играла, за момиченцето, с което съм пяла. И вече обхождам познатите ми домове, китните градини и живописните околности. В мен оживяват образите на мои прародители, чувст-вувам се у дома. И сега пътят, който изминах от детските ми години до момента, когато се преселихме от Карнобат в „Изгрева", богатият и красив живот с Учителя след това, е пред мен. Отивахме на Витоша по пътя за село Симеоново. По този път сме водили много интересни разговори с Учителя, при които много често получавахме отговор на вълнуващите ни въпроси.
към текста >>

69. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят.
На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му. Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях.
към текста >>

Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата.
Когато си тръгва от Изгрева към София, го изгубва някъде. Силно разтревожен, той се връща обратно при Учителя и му казва, че е загубил ръкописа си, над който е работил. Учителя взима една папка от масата си и му я подава, като му казва друг път да е по-внимателен. Това бил неговият ценен ръкопис. Група ученици минават покрай салона на Изгрева. Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата. Учителя казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре то ще си замине." Приятелите проследяват случая и думите на Учителя се сбъдват точно. Брат от провинцията, вегетарианец, се храни отделно от колегите си. Сутрин излиза да посреща изгрева на Слънцето. Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и подигравки. Един ден, в момент, когато му се присмиват, идва техният началник, бивш офицер, и им казва: „Вие не знаете какви са тези хора и за да имате представа, ще ви разкажа един случай, за да престанете да му се подигравате.
към текста >>

Учителя казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре то ще си замине." Приятелите проследяват случая и думите на Учителя се сбъдват точно.
Силно разтревожен, той се връща обратно при Учителя и му казва, че е загубил ръкописа си, над който е работил. Учителя взима една папка от масата си и му я подава, като му казва друг път да е по-внимателен. Това бил неговият ценен ръкопис. Група ученици минават покрай салона на Изгрева. Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата. Учителя казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре то ще си замине." Приятелите проследяват случая и думите на Учителя се сбъдват точно. Брат от провинцията, вегетарианец, се храни отделно от колегите си. Сутрин излиза да посреща изгрева на Слънцето. Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и подигравки. Един ден, в момент, когато му се присмиват, идва техният началник, бивш офицер, и им казва: „Вие не знаете какви са тези хора и за да имате представа, ще ви разкажа един случай, за да престанете да му се подигравате. Като офицер отивам с колата си на Витоша и срещам Учителя с няколко негови ученици, които носят чайници на гърба си.
към текста >>

70. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива.
Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие. Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред. Ридът се свършва и започва една тясна пътека между клекове.
към текста >>

" „Да Господи, това е, което ненавиждам най-много на Земята." „Тогава обещай ми, когато дойдеш пак на Земята във физическо тяло, никога да не воюваш и никого да не убиваш." „Обещавам, Господи." „Тогава ела с мене." Завежда го в една градинка в град Амстердам, където двама млади — момче и момиче, седят на една пейка и си приказват.
Тогава душата на този младеж ляга върху частите и започва още по-неутешимо на плаче. Учителя се обръща към него и му казва: „Това тяло не може повече да те ползва." „Ами аз какво да правя без тяло? Помогни ми. Каквото искаш, ще изпълня и ще съм ти вечно благодарен." Учителя му отговаря: „За да ти помогна, искам да ми дадеш едно обещание, но ще знаеш, че това обещание го даваш като пред Господа." Младежът промълвява: „Кажи, Господи, какво искаш от мене? " Учителя пита: „Ти нали не обичаш войната — бомбите? " „Да Господи, това е, което ненавиждам най-много на Земята." „Тогава обещай ми, когато дойдеш пак на Земята във физическо тяло, никога да не воюваш и никого да не убиваш." „Обещавам, Господи." „Тогава ела с мене." Завежда го в една градинка в град Амстердам, където двама млади — момче и момиче, седят на една пейка и си приказват. Учителя ги посочва и казва: „Ето тези ще бъдат родителите ти, които ще създадат новото ти тяло и затова трябва да се въртиш постоянно покрай тях." Младежът благодари сърдечно на Учителя и остава при бъдещите си родители. Петър Пампоров, известен наш есперантист, ходи няколко пъти в Латвия и последния път се среща с една сестра, която боледува дълго. Тя иска от него да помоли Учителя да й помогне да се излекува. Като се връща в България, брат Пампоров посещава Учителя и му предава молбата на сестрата. Той му казва: „Пиши на сестрата писмо и я питай по кой начин иска да бъде излекувана — по духовен или физически начин." Сестрата получава писмото от Пампоров и веднага казва на глас: „Искам да бъда излекувана по духовен начин." Същото го написва и в отговора си до Пампоров.
към текста >>

71. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Той се спуща да помага на една красиво момиче, но ръководителят му посочва друга, от устата на която изважда пръст и кал.
Добромир веднага е приет за редовен студент и завършва естествени науки. Гръблев има богат вътрешен духовен живот. Често се излъчва и заедно с ръководителя си работи. Една вечер му казва да си легне веднага. Излиза от тялото си и отива в Америка, където в една блатиста местност е паднал самолет и част от пътниците падат в тресавището. Той се спуща да помага на една красиво момиче, но ръководителят му посочва друга, от устата на която изважда пръст и кал. Тя въздъхва и идва в съзнание. Чува се говор на спасители и Гръблев и ръководителят му се оттеглят. Гръблев пита защо не му е позволил да помогне на красивото момиче, а го е насочил към друго. „Единственият човек, който при тръгването на самолета направи молитва и се обърна към Бога, беше тази, на която те накарах да помогнеш и тя ще оживее." По време на процеса срещу братството Гръблев излиза с писмена декларация, с която защитава братските интереси, но комунистите я отхвърлят.
към текста >>

Гръблев пита защо не му е позволил да помогне на красивото момиче, а го е насочил към друго.
Една вечер му казва да си легне веднага. Излиза от тялото си и отива в Америка, където в една блатиста местност е паднал самолет и част от пътниците падат в тресавището. Той се спуща да помага на една красиво момиче, но ръководителят му посочва друга, от устата на която изважда пръст и кал. Тя въздъхва и идва в съзнание. Чува се говор на спасители и Гръблев и ръководителят му се оттеглят. Гръблев пита защо не му е позволил да помогне на красивото момиче, а го е насочил към друго. „Единственият човек, който при тръгването на самолета направи молитва и се обърна към Бога, беше тази, на която те накарах да помогнеш и тя ще оживее." По време на процеса срещу братството Гръблев излиза с писмена декларация, с която защитава братските интереси, но комунистите я отхвърлят. На 24 май 1968 г. той си заминава от този свят.
към текста >>

72. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Живее с бедно момиче.
" „Да" — отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята. Така сестра Йорданка се утвърждава като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя. След това тя продължава да работи в братската кухня. На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат. Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при Учителя и показва това, което е в ръцете й.
към текста >>

Момичето благодари и иска адреса й.
След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан. Една вечер Йорданка Жекова по вътрешно нареждане излиза от дома си, като казва на близките си, че отива по работа. Тя върви, а пред нея се появява едно голямо бяло куче, което я завежда до къща в Лозенец, където вижда една вързана девойка и младеж, който се опитва да я изнасили. Йорданка влиза с кучето, развиква се и младежът избягва. Отвързва девойката, освобождава я и си тръгва. Момичето благодари и иска адреса й. Баща й е посланик в Япония. След няколко дена той и дъщеря му отиват при Йорданка, поканват я да замине с тях, но тя не иска. Предлагат да й дадат много неща, но и тях отказва. Накрая им съобщава, че няма печка, и те й купуват нова нафтова печка. На 27 декември 1971 г., сутринта, Станка Тотева, като се моли, вижда пред себе си образа на Учителя от кръста нагоре в бяла светлина.
към текста >>

73. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония — Олга Славчева.
Олга Славчева След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония — Олга Славчева. Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование. Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски. Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на това списание.
към текста >>

74. 7.36 Донка Кънева - Светозар Няголов ( -2013)

Отива при нашата сестра, майка на момичето и споделя казаното от Учителя да се ожени за дъщеря й.
В разговор прероденият Левски казва, че не иска да се жени, а иска да е свободен, както в миналия живот, защото има една особена работа, която иска да свърши. Учителя му казва да се ожени за еди-коя си сестра, ще има две деца, които в сегашната епоха на ликвидация на века трябва да платят своята карма. Той му казва каква ще бъде съдбата на децата. Момчето в предишния си живот е убило човек и затова трябва да дойде сега, за да плати своя дълг. Ще израсне, ще стане абитуриент и ще загине от ръката на същия човек, който е бил убит от него. Отива при нашата сестра, майка на момичето и споделя казаното от Учителя да се ожени за дъщеря й. Момичето, което в момента присъства там, като чува разговора, се изсмива и излиза навън. Майката разбира, че го изпраща Учителя, приема това като сериозна задача и съдейства то да стане. След известно време двамата се оженват. Раждат им се момче и момиче. Прероденият Левски вижда напълно предишния си живот и много други прераждания.
към текста >>

Момичето, което в момента присъства там, като чува разговора, се изсмива и излиза навън.
Учителя му казва да се ожени за еди-коя си сестра, ще има две деца, които в сегашната епоха на ликвидация на века трябва да платят своята карма. Той му казва каква ще бъде съдбата на децата. Момчето в предишния си живот е убило човек и затова трябва да дойде сега, за да плати своя дълг. Ще израсне, ще стане абитуриент и ще загине от ръката на същия човек, който е бил убит от него. Отива при нашата сестра, майка на момичето и споделя казаното от Учителя да се ожени за дъщеря й. Момичето, което в момента присъства там, като чува разговора, се изсмива и излиза навън. Майката разбира, че го изпраща Учителя, приема това като сериозна задача и съдейства то да стане. След известно време двамата се оженват. Раждат им се момче и момиче. Прероденият Левски вижда напълно предишния си живот и много други прераждания. Често посещава Учителя за разговор.
към текста >>

Раждат им се момче и момиче.
Ще израсне, ще стане абитуриент и ще загине от ръката на същия човек, който е бил убит от него. Отива при нашата сестра, майка на момичето и споделя казаното от Учителя да се ожени за дъщеря й. Момичето, което в момента присъства там, като чува разговора, се изсмива и излиза навън. Майката разбира, че го изпраща Учителя, приема това като сериозна задача и съдейства то да стане. След известно време двамата се оженват. Раждат им се момче и момиче. Прероденият Левски вижда напълно предишния си живот и много други прераждания. Често посещава Учителя за разговор. Той работи дълго време в болницата в Карлово. Преди 9 септември 1944 г. е свързан с фашистите и като идва новата власт, искат да го убият.
към текста >>

75. 7.80 Гъдев - Светозар Няголов ( -2013)

Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят.
На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му. Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях.
към текста >>

76. 7.86 Цветана Ганчева - Светозар Няголов ( -2013)

Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива.
Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие. Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред. Ридът се свършва и започва една тясна пътека между клекове.
към текста >>

77. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Момичетата носеха фенер, с който си осветяваха пътя, но той светеше слабо.
отидохме в х. „Мусала", където заварихме Стефан Дойнов - Тената, и две млади сестри от Cm. Загора, по професия шивачки, които искаха да отидат на другия ден на връх Мусала. Докато вечеряхме, те дойдоха на нашата маса и ни помолиха да пътуват заедно с нас към върха. Съгласихме се и сутринта в 3 часа тръгнахме по летния път, вдясно от езерото. Момичетата носеха фенер, с който си осветяваха пътя, но той светеше слабо. Като излязохме на билото на височината на Алековото езеро, фенерът им угасна и те започнаха много мъчно да се движат по пътеката. Пуснахме ги да вървят пред нас, но те постоянно падаха и понеже не се виждаше, ние на няколко пъти ги настъпвахме. Чудех се как ще отидем на връх Мусала за изгрева, като се движим така бавно. Продължихме да пъплим нагоре и аз взех да се моля да излезем от това трудно положение. След известно време видях, че по средата на връх Иречек светна една силна светлина, като прожектор.
към текста >>

Едно момиче ме помоли да заведа групата им до Мусала.
Станахме и си помогнахме да влезем пълзешком в заслона, в столовата, където гореше калорифер и беше топло. Пихме чай и отидохме да спим горе, в спалнята, където Величка беше сложила печка за дърва, но не гореше и беше студено. Аз я разпалих и забумтя. Легнахме и преспахме. Сутринта станахме, закусихме и се приготвихме за слизането надуло. Едно момиче ме помоли да заведа групата им до Мусала. Казах й, че сега мисля как ще слезем надолу в бурята, понеже няма и лифт. Тръгнахме надолу двайсетина души, като отпред правеха пъртина няколко млади момчета. Имаше слаба видимост в мъглата. При улея между Иречек u Палеца изпуснаха стълбовете и завиха надясно към пропастта. Спрях ги и им показах телефонните стълбове наляво - по тях да вървят.
към текста >>

В това време отдолу дойдоха двама младежи с четири момичета с хубави твърди обувки.
Тогава той каза: „За това нещо се иска сила." Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол. Емилия се помъчи да тръгне нагоре, но отново се хлъзна надолу. Аз направих големи усилия, като закантвах обувките и успях да се изкача горе и седнах на раницата на Емилия. Много ми се отрази това, че не бях спал цяла нощ. Докторът слезе надолу с приятелката си. В това време отдолу дойдоха двама младежи с четири момичета с хубави твърди обувки. Минаха край Емилия, направиха стъпки, след тях тя се качи горе. Изгря хубаво, силно слънце, пръснаха се мъглите и се виждаше цялата Рила в бяло. Отидохме в метеорологичната станция при Жоро, който веднага ни настани в голямата долна стая. Понеже не бяхме спали, легнахме, завихме се с по няколко одеяла, спахме повече от 4 часа и си наваксахме силите от неспането през нощта. Излязохме навън.
към текста >>

78. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

аз отидох на Вътрешния Близнак и видях долу, до езерото, една палатка с двама високи младежи и две момичета, които ловяха риба.
Ние веднага отидохме при него и му направихме много строга забележка. На другия ден той събра багажа си и тръгна за Мальовица. След няколко дена ние научихме, че същият германец, когато минавал през връх Мальовица, го срещнала мечка и го разкъсала. Законите в планината са много строги за всички - когато човек съзнателно ги нарушава, нещастието неизбежно идва. По време на лагеруването ни на 7-те езера през 1995 г. аз отидох на Вътрешния Близнак и видях долу, до езерото, една палатка с двама високи младежи и две момичета, които ловяха риба. Наши братя минали покрай тях и им казали да не ловят в това езеро риба, защото може да има лоши последствия за тях. Те не ги послушали, а напротив - взели да късат главите на малките риби и да ги хвърлят обратно в езерото. Късно следобед те тръгнали за хижа „Рилски езера". Разви се силна гръмотевична буря. Когато минавали по поляната над петото езеро, паднал гръм и убил двамата младежи, а момичетата изпаднали в безсъзнание и с големи усилия едва ги спасиха.
към текста >>

Когато минавали по поляната над петото езеро, паднал гръм и убил двамата младежи, а момичетата изпаднали в безсъзнание и с големи усилия едва ги спасиха.
аз отидох на Вътрешния Близнак и видях долу, до езерото, една палатка с двама високи младежи и две момичета, които ловяха риба. Наши братя минали покрай тях и им казали да не ловят в това езеро риба, защото може да има лоши последствия за тях. Те не ги послушали, а напротив - взели да късат главите на малките риби и да ги хвърлят обратно в езерото. Късно следобед те тръгнали за хижа „Рилски езера". Разви се силна гръмотевична буря. Когато минавали по поляната над петото езеро, паднал гръм и убил двамата младежи, а момичетата изпаднали в безсъзнание и с големи усилия едва ги спасиха. Обикновено в нашия лагер на Седемте езера сметките за стола и лагеруването се водеха от сестра Буча Бехар. Тя много точно водеше сметките на всички присъстващи в лагера и когато някои тръгваха надолу, тя събираше направените разходи. Една година, след приключването на сметките, сестра Буча констатира, че в касата има остатък от близо 7000 лева. Тя се съветва с брат Боян Златарев и му предлага своето решение, да внесе парите в пощата на свое име и така те да се увеличават от лихвите. В същото време брат Гавраил Величков беше успял да уреди сестра Буча да получи една голяма сума от банката, вложена от един неин роднина отпреди войната и напуснал България.
към текста >>

79. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Потъна той в оня чуждия род, а аз останах с момичето сама.
Жената го гледа, а в очите й сякаш святкат огънчета. Тя е смутена и не знае какво да каже. Най-после се решава и проговорва: - Мъчи ме някакъв дявол, даскале. Казвам на себе си: гледах момчето, мъчих се, докарах го до тези години и отведнъж ми го грабнаха. Потъна той в оня чуждия род, а аз останах с момичето сама. Идва снахата при мене, държи се добре, а аз се ядосвам, без да зная защо. Като че някой ми я натрапи в живота. Говоря й, дори и съвет й давам, но така, без обич. - Заобичай я и ще видиш колко ще си доволна. Твоята ненавист към нея стои като завеса пред очите ти и затова не можеш да я видиш добре.
към текста >>

80. Теменужките - Георги Томалевски (1897-1988)

Като се почне от селяните с бозовите потури и червените пояси, с белите забрадки на селските жени у нас, и се стигне до учени, професори и хора на изкуствата, до дами и момичета от различни възрасти тук и в чужбина, живели в атмосферата на градския живот - всичко това се обединява върху великите неизменни, божествени принципи на любовта, мъдростта и истината.
Теменужките Учениците на Бялото Братство произхождат от всички класи, слоеве, религии и националности на човечеството. Като се почне от селяните с бозовите потури и червените пояси, с белите забрадки на селските жени у нас, и се стигне до учени, професори и хора на изкуствата, до дами и момичета от различни възрасти тук и в чужбина, живели в атмосферата на градския живот - всичко това се обединява върху великите неизменни, божествени принципи на любовта, мъдростта и истината. Знае се, че идеите на хората в този свят имат различна колоритност, насоки и интензивност. Една идея с по-висок интензитет надвива над ония с по-нисък интензитет. Това е причината, че когато в света се появи някоя нова идея, поддръжниците на старите разбирания полагат всички усилия да повишат емоционалната фреквенция на своите идеи, за да се явят те в по-висока гама от проявилата се нова идея. Това обаче са изкуствени неща с малка трайност и малък ефект. Учениците на Бялото Братство не са за някакъв хаотичен анархизъм.
към текста >>

81. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

„Къде ли не те търсих, Ани, мое момиче!
На широк плетен стол срещу мен беше седнал пак той, но в онази възраст, в която бе, когато го видях в трамвая. Сиво-белите гъсти коси пак бяха спуснати встрани по лицето му. Истински образ на мъдрец, на свят човек, който познава всички земни и небесни тайни. Седях така мълчалива, унесена в размисъл и чаках тебе, майко, да дойдеш и да ме видиш. В един момент ти отвори вратата на тази чудесна бяла стаичка и влезе вътре. „Къде ли не те търсих, Ани, мое момиче! Обиколих всички места, където мислех, че може да бъдеш. Посетих разни роднини и приятели, а ти си дошла тук, в тази непозната за мен стаичка.“ Аз много се засрамих пред Учителя от тези твои думи, но той се обърна към теб и каза: „Вземи я вече със себе си. Тя е здрава.“
към текста >>

82. Видението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Те с едното си око те виждат момиче, а с другото око те виждат момче...
Когато носиш вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат... — Учителю — казах аз. — Мойте птиченца* ме гледат с по едно око, защото очите им са отстрани на главата им. Учителят се разсмя с пълен глас и каза: — Те с едното си око те виждат момиче, а с другото око те виждат момче... И аз започнах да се смея. Същото правеше и брат Христо... ___________________ * Веднъж с брат Христо срещнахме деца, които бяха уловили едно малко птиченце-канарче. Аз им го заплатих и го прибрах в стаята си.
към текста >>

83. СВОБОДАТА - Борис Николов

Имаше жена и две момиченца.
Стори ми се, че очите му овлажняха. Между присъстващите се разнесе одобрителен шепот. Със свободата върви радостта от живота. Сега, по тоя повод, заслужава да ви разправя приказката за Малкото папагалче. Живееше в Багдад богат търговец. Имаше жена и две момиченца. Къщата му беше като палат, наоколо – голяма градина. Една вечер, като се прибираше от дюкяна, вижда на пазаря човек, държи в кафез папагалче. Но каква птичка, какви шарки! Търговецът не беше виждал такова нещо. „Ще зарадвам жената и децата.“ Плати на човека колкото поиска и взе папагалчето.
към текста >>

“ Пита момиченцата си – всички искат нещо от хубаво по-хубаво, от скъпо по-скъпо.
Той му поръча кафез – голям, златен, с разни хранилки, пръчици и люлчици, имаше и басейнче с вода, и фонтанче. Сам търговецът идваше сутрин и вечер при кафеза и разговаряше с папагалчето. И то скоро се научи да говори. Дойде време търговецът да отиде по своята работа в далечните южни страни. Пита той жена си: „Какъв подарък да ти донеса? “ Пита момиченцата си – всички искат нещо от хубаво по-хубаво, от скъпо по-скъпо. Търговецът си взема бележка, прощава се вече със семейството си; като идва до клетката на папагалчето, пита и него: – А ти, мое папагалче, какво искаш да ти донеса от далечните южни страни? Папагалчето казва: – Господарю, като идеш в южните земи, потърси царството Вак. Там расте голямо дърво, на него живеят моите братя и сестри.
към текста >>

84. БИТКАТА НА МОМИТЕ - Борис Николов

Момичетата също плачеха с глас.
Долетяха и Доганите, те се хвърлиха сред разбойниците само с тоягите си – в техните ръце това беше страшно оръжие. Разбойниците бяха оставили оръжието си, освен пищовите, на конете, а те бяха далеч. Битката не трая дълго, скоро от разбойниците останаха само кости и парцали. От момите имаше някои ранени, а Божиката – тя беше ударена в сърцето. Нямаше вече кой да запява… Беше внучка на Картала, сега той я беше прегърнал, сълзите му обливаха лицето ѝ. Момичетата също плачеха с глас. Изпратиха до селата да съобщят, скоро надойде народ отвсякъде. Отвлякоха разбойниците до една далечна яма и ги затрупаха с камъни. На Божиката направиха гроб, иззидаха го с камъни и туриха тялото. Всички плачеха и всяка от момите даваше по нещо от своите дрехи. Поп Досю отслужи служба.
към текста >>

85. Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров - Крум Въжаров (1908- 1991)

Майка му Екатерина Димова Въжарова е завършила Notre Dame de Sion - първото висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски.
Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров Крум Янакиев Въжаров е роден на 3 април 1908 г. в София. Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет. Майка му Екатерина Димова Въжарова е завършила Notre Dame de Sion - първото висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски. Основано е от 11 монахини през 1856 г. в Константинопол. Крум израства в София. Още от малък участва в много срещи е религиозни и духовни хора. Има изявен интерес към духовното.
към текста >>

86. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тя е завършила Notre Dame de Sion в Константинопол - висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски.
Моят път в живота Спомени за Учителя, диктувани от Крум Вьжаров на Мария Митовска Как намерих Учителя Дядо ми по майка бил свещеник, бунтовник и още съвсем млад е заточен в Диарбекир, където загива. Майка ми тогава е на 2 години. Тя е завършила Notre Dame de Sion в Константинопол - висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски. Майка ми беше дълбоко религиозна. У мен интересът към религията много отрано се зароди. Бях на 9-10 години, когато замолих нашите и те ми купиха Библията - Стария и Новия завет, и още бях дете, когато я прочетох от кора до кора. Въпросът за отвъдния свят отдавна ме занимаваше. В двора, където живеехме в Красно село, имаше една изоставена постройка, където ние, децата, смятахме, че живеят духове.
към текста >>

87. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Американският пансион, в който бях учителка, имаше около двеста деца и по-големи момичета и се намираше в красиво разположения град Ловеч в Северна Централна България.
Веднъж Крум ми даде една папка и каза, че е от Бередин. Той беше превел английския текст на писмо от Бередин, което е поместено по-долу с известни съкращения: „Щастлива съдба ме отведе в България през есента на 1928 г. и аз съм много благодарна за богатата опитност, която имах там до завръщането ми в Щатите през лятото на 1934 г. Аз отидох да уча деца, а всъщност самата аз учих там. Американският пансион, в който бях учителка, имаше около двеста деца и по-големи момичета и се намираше в красиво разположения град Ловеч в Северна Централна България. Чух за Братството през втората ми година в страната. През есента на 1930 г. Е., една обична моя ученичка, която току-що бе завършила пансиона, замина през юни за Атина, Гърция, за да продължи образованието си там. В своите писма тя понякога пишеше за един българин, младеж на име Крум, чийто мироглед се различава значително от този на другите студенти. През зимната дълга ваканция на1932 г.
към текста >>

88. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

Беше се сформирала достатъчно голяма, вече от поизраснали деца и юноши, международна група, където момиченцата се влюбваха, а момчетата започнаха да си съперничат и се правеха на големи... Но най- важното, въпреки някои напрежения, които възникнаха между тях, на всички им беше много хубаво и интересно заедно.
Много си играха, лудуваха, позволиха им с радост да им се качат на главата... Виждаше се, че те много обичат децата и се привързаха към нашите. Един ден, когато вече трябваше да си тръгват, се бяха събудили твърде рано. Децата ни още спяха, но ние позволихме на норвежците да ги събудят за изпроводяк - иначе после на нашичките щеше много да им е мъчно, ако не са си взели довиждане със своите приятели... И ето, след минутка норвежците вече излизат от детските палатки, но и техните лица, и лицата на децата - в сълзи... Ние също си казахме „чао“ с тях, но гледаме - и нашите бузи мокри, докато махахме с ръце към заминаващите... И следващата 1988 година пак така хлипахме и преглъщахме сълзи вече заради други хора, станали ни безкрайно близки по дух... Тогава в лагера се появиха още две семейства - последователи на Учението. Това бяха Джамил и Галя Рзаеви с дъщеричката си Таня и семейство Арка- дий и Аня Левицки със синчетата си Едик и Борис. Беше се сформирала достатъчно голяма, вече от поизраснали деца и юноши, международна група, където момиченцата се влюбваха, а момчетата започнаха да си съперничат и се правеха на големи... Но най- важното, въпреки някои напрежения, които възникнаха между тях, на всички им беше много хубаво и интересно заедно. Децата ни и до днес си спомнят времето, прекарано в лагера на бате Крум, като едно от най- щастливите в живота им. Още много неща могат да се разкажат за бате Крум, за международния братски лагер, който беше негова рожба, за несменяемите му помощници, за хората, които имаха щастието да дойдат тук - и за какво ли още не... Но нещо ми подсказва, че засега трябва да спра. В заключение искам да се извиня за някои евентуални неточности - вече изминаха толкова много години... Най-важното: тук искам да благодаря на всички мили хора, с които ме срещна съдбата - мене и семейството ми - на това удивително красиво и свещено място под Мусала: Мария Митовска, Павел Желязков, Жоро от Габрово, Йоана Стратева, Петър Ганев, Ина Дойнова, Павлинка Даскалова, Славка и Любомир Няголови, Никол, Даниел, Асен - и още много други, които бяха там и вече не си ги спомням ясно. Благодаря за грижите, с които ни обгърнаха, за уроците, които ни преподадоха, за любовта, която те изляха над нас изобилно!
към текста >>

89. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично призвание, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба реалност надмина моите предвиждания на младо наивно момиче.
През 1935 година в Париж участвах в групата на танцьора композитор Хейнц Ренкел, където срещнах Шилд - също танцьор. Моите контакти с двамата, силно повлияни от Модерната изразителна школа на Германия, ми бяха много полезни. Тази школа ми помогна да екстериоризирам моите идеи по един по-реален и разбираем начин, защото дотогава аз работех твърде много в абстрактното. Дебютирах в Париж с поредица от танцови рецитали в Института по музика. Тези рецитали ми струваха скъпо и аз не бях подпомогната освен от малката школа по танци, която имах. Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично призвание, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба реалност надмина моите предвиждания на младо наивно момиче. Аз винаги съм мислила, че голотата при танца не е необходима рамка, за да се изрази моята душа, и още от първите си стъпки винаги танцувах с костюми, които съответстваха на моята артистична чувствителност и на мистичния ми порив, който винаги пазех още от детството си. Това беше една от главните причини за противоречията и конфликтите между мен и съвременната концепция за танца. Желанието ми съвсем не беше да танцувам в кабаретата, където всяко артистично чувство угасва в лекотата, която изисква обстановката. Това обстоятелство ме лиши от материалните средства, които ми бяха необходими в ежедневието. Аз изпитах крайната бедност, но нито студът, нито гладът, нито презренията, които ме преследваха по време на най-продължителния период на моята кариера, успяха да намалят порива ми към красивото, доброто и истинското.
към текста >>

Понеже тя беше още тук един великан, от малко момиче, от млада девойка досега и в нейната безкрайна вечност.
Гробът не е конец - край, той е площадката, откъдето тя литва в безкрайния двор на този, който й даде желанието, мисълта и способността да открива на по-малко талантливите безкрайната прелест, която Господ открива пред нас. Така че не мисли за нея като отхвърлено притежание, което свърши своя обект преждевременно, но като великата царица, която е продупчила своя какун**, за да влезе в света на най-големия артист, най-великия музикант, най-величествения художник, който е направил танца и ритъма на вятъра, ловките устреми на птиците и страстта на човека да имитира тези големи открития. Тя е сега с най-големите танцьори, които са били на този свят. Нейната душа е опиянена от музика, по-велика от тази на Бах, Хендел, Моцарт. Сега тя пее „аз знам сега“, „аз разбирам сега“, „аз съм без синджирите на ограничен живот“, „аз сега се движа пред очите на тези безсмъртни великани“. Понеже тя беше още тук един великан, от малко момиче, от млада девойка досега и в нейната безкрайна вечност. Ярмила иска да мислиш за нея в този образ и в този вид. С голямо почитание и дълбока любов аз оставам твой приятел, Крум Ярмила Ментцлова в Париж, юли 1941 г. * Тези писма са публикувани с любезното разрешение на Павел Желязков, издател на книгата „Свещеният огън“.
към текста >>

90. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На масата до него лежеше току-що завършен хороскоп на болно младо момиче.
Още повече, че самият той е подчертавал, че с идването си на земята Христос е загубил ключа за астрологията. Не се наемам да тълкувам какво точно се крие зад иносказателността на това твърдение, но за какви екзистенционални или хармонични ключове може да става дума след всичко това?... Преди да започнем работа върху издаването на тази книга, посетих Николай Дойнов в апартамента на дъщеря му в София. Той дори не разбра, че бях влязъл в стаята. Седеше полуизлегнат върху дивана с неизменното си слухово апаратче на дясното ухо и гледаше спокойно към светлината от прозореца. На масата до него лежеше току-що завършен хороскоп на болно младо момиче. Тогава може би безмълвната негова мъдрост е докоснала бедността на моето знание и се е родила идеята за астрологичната екзистенция и хармонията на сферите... Варна, февруари 1993 година Димитър Н. Калев
към текста >>

91. Родените близнаци - Николай Дойнов (1904 - 1997)

РОДЕНИТЕ БЛИЗНАЦИ Известно е, че родените близнаци могат да бъдат момчета или момичета, а също и смесени - момче и момиче.
РОДЕНИТЕ БЛИЗНАЦИ Известно е, че родените близнаци могат да бъдат момчета или момичета, а също и смесени - момче и момиче. Малките различия от по няколко минути във времето на раждането на практика не могат да променят положението на Слънцето, Луната и Планетите с техните градуси в Зодиакалните съзвездия, нито пък техните ъглови разстояния (аспекти), особено на по-далечните като Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. В Хороскопите на родени близнаци много често имаме значителни различия както в качествата, способностите и устрема за изява, така също и в събитията от живота (в техния жизнен път). За малките различия във времето на техните раждания разлики в Хороскопа им можем да имаме само за положението на Слънцето, Луната и Планетите в домовете. Тези именно промени са способни често пъти да дадат значителни различия между близнаците както в качества, способности, устрем за изява, така и в събитията и в пътя на живота им. Тук именно ясно се отразява и разбира, че всеки дом не е хомогенен във възможността на Слънцето, Луната и Планетите, намиращи се в него, да изразят своите влияния с една и съща сила, по един и същ начин, където и да се намират в този дом.
към текста >>

Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути.
Марс при по-възрастния е на 4 градуса - израз на по-голяма сила и активност както в живота, така и в сексуалните отношения. При по-малкия Марс е на 9 градуса, което говори, че всички тези качества, които има първият, тук са по-слабо изразени. Нептун е само на 3 градуса при по-възрастния, което дава много по-силна привлекателност на индивида за възбуждане и за полов контакт. При по- малкия Нептун е на 10 градуса от ръба, което значително намалява тази привлекателност и възможност за по-голяма възбуда. Тези са главните елементи, които определят различията между двамата близнаци. Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути. Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10.
към текста >>

Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда.
При по-малкия Марс е на 9 градуса, което говори, че всички тези качества, които има първият, тук са по-слабо изразени. Нептун е само на 3 градуса при по-възрастния, което дава много по-силна привлекателност на индивида за възбуждане и за полов контакт. При по- малкия Нептун е на 10 градуса от ръба, което значително намалява тази привлекателност и възможност за по-голяма възбуда. Тези са главните елементи, които определят различията между двамата близнаци. Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути. Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса.
към текста >>

Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод.
Нептун е само на 3 градуса при по-възрастния, което дава много по-силна привлекателност на индивида за възбуждане и за полов контакт. При по- малкия Нептун е на 10 градуса от ръба, което значително намалява тази привлекателност и възможност за по-голяма възбуда. Тези са главните елементи, които определят различията между двамата близнаци. Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути. Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13.
към текста >>

Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15.
Тези са главните елементи, които определят различията между двамата близнаци. Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути. Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13. Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
към текста >>

Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10.
Вторият случай е при близнаци - момче и момиче, родени с една разлика от 20 минути в София на 6 март 1956 година, момчето в 6 часа преди обед, а момичето в 6 часа и 20 минути. Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13. Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
към текста >>

Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса.
Докато момчето, което е родено по-рано, има щастлив живот, добро обществено положение, свързано с пътувания в странство, то момичето е нещастно , с мъки и страдания, омъжва се и се развежда. Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13. Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
към текста >>

Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13.
Тук ще изнесем положението на членовете от Слънчевото семейство, които създават тези ясно изразени различия при тези близнаци, Най-важният белег, създаващ тези различия, е Сатурн, който при момичето е точно на меридиана в Зенита, който създава трудностите в живота и, а със своята квадратура към седмия дом довежда до развод. Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13. Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
към текста >>

Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
Другите членове със своите положения допринасят за тези различия в живота им. Слънцето при момчето е на 8 градуса от ръба, докато при момичето е на 15. Луната при момчето е на 5 градуса, даваща по-голяма контактност и общителност, докато при момичето е на 10. Венера при момчето е на 4 градуса, носеща по-добри условия за живота, а при момичето е на 10 градуса. Уран, който носи разнообразието и активността на индивида, при момчето е на 6 градуса, при момичето е на 13. Нептун, който носи мекотата и привлекателността на индивида, при момчето е само на 2 градуса, а при момичето е на 8.
към текста >>

92. Опит за предметно смятане и четене. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С голямо удоволствие децата бележат на дъската отсъству-ващите или броя на присътствуващите, като обикоовенно бележим момичета от момчета отделно за да не надминаваме цифрата 20. 5.
Първо се опитват по-силните, с по-малко бройки, а постепенно свикват всички да броят до 20, свободно и самостоятелно. 3. Групово и единично гласно броене до 20 и обратно — последователно и бавно, според възможностите на децата. 4. Запознаване писмен но с числата от 1 до 20. — Оставяме на разположение игрите „Картини и цифри", „Върви сам" и др. подобни. При случай, бележим колко са ножиците, куклите, топките и др. С голямо удоволствие децата бележат на дъската отсъству-ващите или броя на присътствуващите, като обикоовенно бележим момичета от момчета отделно за да не надминаваме цифрата 20. 5. Писане в клас. — По-късно, с голяма радост всички си купуват тетрадки и си рисуват и бележат различни предмети. 6. Събиране и изваждане. — След като всичко до тук се усвои, естествено е да започнем и с действията. — Ето две добри момченца.
към текста >>

Да дойдат при тях и две момиченца.
Писане в клас. — По-късно, с голяма радост всички си купуват тетрадки и си рисуват и бележат различни предмети. 6. Събиране и изваждане. — След като всичко до тук се усвои, естествено е да започнем и с действията. — Ето две добри момченца. Да дойдат при тях и две момиченца. Колко деца има тука сега? — четири. Значи две момченца и две момиченца правят равно четири деца или 2 + 2 = 4. Това е знака „И" който показва че събираме заедно двете числа, а този знак показва колко са заедно събраните числа и се казва „равно". Ето и друга задача: Две 2 столчета и още две 2 столчета — правят = равно четири 4 столчета; или 2 + 2 = 4.
към текста >>

Значи две момченца и две момиченца правят равно четири деца или 2 + 2 = 4.
— След като всичко до тук се усвои, естествено е да започнем и с действията. — Ето две добри момченца. Да дойдат при тях и две момиченца. Колко деца има тука сега? — четири. Значи две момченца и две момиченца правят равно четири деца или 2 + 2 = 4. Това е знака „И" който показва че събираме заедно двете числа, а този знак показва колко са заедно събраните числа и се казва „равно". Ето и друга задача: Две 2 столчета и още две 2 столчета — правят = равно четири 4 столчета; или 2 + 2 = 4. Една кукла и още една кукла стават две кукли или ако искаме да го напишем като задачка как ще бъде? Желаещи сигурно ще имаме и написваме на дъската първата задачка 1 + 1 = 2 написана и сметната от ученик. Така ще си съставяме най-различни умствени и писмени задачки, които се усвояват неусетно.
към текста >>

93. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Момиченцата станаха домакини, шивачки и няколко отвориха ресторант, в който закусваха всички деца през време на проекта.
Интересът около пазара растеше. Престоеше ни след обяд да разпределим длъжностите и местата. Избрахме помежду си седем градинари, които си избраха свои помощници. Определихме местата за- магазини, а нареждането предоставихме на самите стопани. Избрахме и няколко деца за търговци, които да купуват и препродават стоките. Момиченцата станаха домакини, шивачки и няколко отвориха ресторант, в който закусваха всички деца през време на проекта. Така, всички бяха заинтересовани, заети и дейни. Само две три останаха далеч от общия интерес, на които предоставихме по-посредствена работа — да помагат на продавачите или да правят нови стоки. Преди да завършим деня, за да окръгля целостта на работата разказах приказката: „Чичо Петър градинаря". Всяко дете си отиде в къщи доволно, с задача да мисли за работата, която му предстоеше на следния ден. Трети ден.
към текста >>

Момиченцата бяха почнали да правят зеленчуци и от крепирана хартия.
Колко много могат малките, когато им дадем услувия! След като сложихме туршията, прибрахме съдовете, почистихме и преди да си тръгнем ^имахме време за ; приказка. През целия ден бяхме доста дейни и сега беше твърде на място приказката за „Червената люта чушчица". Седми ден. След вчерашната извънредна работа, днес нищо не ни пречеше да продължим уредбата на пазара. Всеки беше зает със своята задача да нарежда, кове, купува или продава. Момиченцата бяха почнали да правят зеленчуци и от крепирана хартия. Последните ставаха много ефектни и стояха чудесно в малките дървени щайгички. В същото време, продавачите си направиха престилки от хартия, а търговците пари и кантори. Всичко беше пропито с ентусиазирана дейност и нямаше място да се помисли за непослушание. След обяд. Всички продължаваха да живеят чрез играта.
към текста >>

Момичетата купуваха, готвеха, ходеха на гости, играеха на кръщение и на ресторант.
В същото време, продавачите си направиха престилки от хартия, а търговците пари и кантори. Всичко беше пропито с ентусиазирана дейност и нямаше място да се помисли за непослушание. След обяд. Всички продължаваха да живеят чрез играта. Продавачите отключваха и заключваха, нареждаха и продаваха. Момичетата купуваха, готвеха, ходеха на гости, играеха на кръщение и на ресторант. Търговците търгуваха и превозваха стоките. Тук беше мястото да се подчертае изобилното плодородие на нашата родина, която изнася много плодове и консервирани зеленчуци за другите страни. Взехме марша „Българио". Осми ден. Всеки нов ден децата носеха по нещо ново от къщи и играта се развиваше все по-интересно и по-разнообразно.
към текста >>

94. 12. Първо кокиче - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце".
Вижте ги как са се качили на масата и са влезли в чашата да пият вода. — А ето, ето кокиченцата! — извикаха изненадани децата. — Да. Дошли са ни на гости първите кокиченца. Я, да ги запитаме, как са дошли толкоз рано самички ? — взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце". След песента имахме приятна беседа за пролетните предвестници. Между донесените кокиченца едно беше с луковичка. Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него. През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен. Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1).
към текста >>

95. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Момиченцата, и те заинтересувани от общата игра, оживено се готвеха да пътуват с куклите.
И ето как се разви играта. Подехме общо пътуване. Организирахме играта. Избрахме началник, подначалник, машинисти, кантонери и др. Всеки ден играта ставаше по-интересна, строежът растеше и всяко дете отговорно вършеше своята служба. Момиченцата, и те заинтересувани от общата игра, оживено се готвеха да пътуват с куклите. Неколко от тях уреждаха вагон-ресторант във влака, където отиваха всички да закусват в нова обстановка. Ето как неусетно, само за 5—6 дни, цялата стая беше преобразена. В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр. Изобщо, за малко време децата можаха да научат много нови неща. Научихме нова песен „Железница", играхме също така и „Влак".
към текста >>

96. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Момиченцата и те се разделиха, на морски феи и рибки.
Един ден Христо и Стефчо заиграха на параход. Скоро играта се поде от всички момчета. Идеята ми се видя доста навременна. След два-три дни играта ни се разрастна в проект-пътуване с параход. Всяко момче, заемаше по един пост-капитан, машинист или моряк. Момиченцата и те се разделиха, на морски феи и рибки. Започна се тряскава работа. Рибките и феите учеха своите балетчета, и правеха от хартия яки и шапки на моряците. А момчетата строеха парахода. Първо го начертаха с тебешир на пода и наредиха столчетата във вид на параход. След няколко дни, изградиха стените на парахода от картон (10 листа) боядисаха ги и заковаха долната страна на пода.
към текста >>

Момиченцата рибки станаха млади девойки и сервираха закуски (и тук имаше какво да видят родителите). 6.
Водени от първия капитан с марша „Ние сме моряци" влязоха в стройна редица моряците и взеха местата си в парахода. 3. При даден знак всички изпяха с движения „Пляс-плис". След това всички изправени изпяха „Добре дошли" към родителите си. 4. Рибките изиграха с песен „Веселите рибки", След играта моряците спуснаха мрежите и ловиха риби. Последните преместиха столчетата и седнаха в парахода. 5. Момиченцата рибки станаха млади девойки и сервираха закуски (и тук имаше какво да видят родителите). 6. След закуската имаше три минути тишина. 7. Започнахме концерта. Всяко дете каза по един номер: песен, стихотворение или игра. И по този начин минахме преговора на ученото през годината. 8. Следваше последният номер — балет на морските феички.
към текста >>

97. Трите мечки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

През това време едно малко момиченце отишло да си играе в гората, без да се обади на майка си.
ТРИТЕ МЕЧКИ Всред една гора имало една къщичка. В тази къщичка живеели три мечки — баща мечок, майка мечка и дете меченце. Един ден баща мечок казал на майка мечка: „Майко мечко, хайде да отидем на разходка.“ — „Добре, — казала майка мечка — ще приготвя набързо обеда и ще тръгнем“. Сготвила чорбица, сипала я в три паници, сложила масата, облякла си новата рокля, пременила меченцето с новите панталони, заключили вратата и тръгнали. Вървели, вървели и седнали да си починат. През това време едно малко момиченце отишло да си играе в гората, без да се обади на майка си. —- А, кой ли живее в тази къщичка? — казало зачудено момиченцето и се затичало към отворения прозорец на мечата къщичка. Гледа, вътре маси с три стола — голям, по-малък и най-малък. На масата имало една голяма лъжица и една голяма паница пълна с. чорбица, до нея имало една по-малка лъжица и по-малка паница с чорбица и до нея е имало една съвсем малка лъжичка и една съвсем малка паничка с чорбичка.
към текста >>

— казало зачудено момиченцето и се затичало към отворения прозорец на мечата къщичка.
Един ден баща мечок казал на майка мечка: „Майко мечко, хайде да отидем на разходка.“ — „Добре, — казала майка мечка — ще приготвя набързо обеда и ще тръгнем“. Сготвила чорбица, сипала я в три паници, сложила масата, облякла си новата рокля, пременила меченцето с новите панталони, заключили вратата и тръгнали. Вървели, вървели и седнали да си починат. През това време едно малко момиченце отишло да си играе в гората, без да се обади на майка си. —- А, кой ли живее в тази къщичка? — казало зачудено момиченцето и се затичало към отворения прозорец на мечата къщичка. Гледа, вътре маси с три стола — голям, по-малък и най-малък. На масата имало една голяма лъжица и една голяма паница пълна с. чорбица, до нея имало една по-малка лъжица и по-малка паница с чорбица и до нея е имало една съвсем малка лъжичка и една съвсем малка паничка с чорбичка. — Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! — казало си момиченцето и без да мисли много, скокнало през прозореца и седнало на най-големия стол, взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница — Олеле, олелеле, изгорих се! извикало то и скокнало от стола. Седнало на по-малкия стол, взело по-малката лъжичка и гребнало от по-малката паница чорбица.
към текста >>

— Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! — казало си момиченцето и без да мисли много, скокнало през прозореца и седнало на най-големия стол, взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница — Олеле, олелеле, изгорих се! извикало то и скокнало от стола.
—- А, кой ли живее в тази къщичка? — казало зачудено момиченцето и се затичало към отворения прозорец на мечата къщичка. Гледа, вътре маси с три стола — голям, по-малък и най-малък. На масата имало една голяма лъжица и една голяма паница пълна с. чорбица, до нея имало една по-малка лъжица и по-малка паница с чорбица и до нея е имало една съвсем малка лъжичка и една съвсем малка паничка с чорбичка. — Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! — казало си момиченцето и без да мисли много, скокнало през прозореца и седнало на най-големия стол, взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница — Олеле, олелеле, изгорих се! извикало то и скокнало от стола. Седнало на по-малкия стол, взело по-малката лъжичка и гребнало от по-малката паница чорбица. — Олеле, и тази е гореща! — извикало момиченцето и седнало тогава на най-малкия стол, взело най-малката лъжичка и си грабнало от най-малката паничка. — Ох, че сладка чорбичка! — казало то и бързо, бързо изяло всичката чорбица на мечето. После малкото момиченце погледнало в другата стая и видяло три кревата — един голям, друг по-малък и трети най-малък. Влязло вътре, легнало на най-големия! — Олеле, тук ще се загубя! — извикало момиченцето, като скокнало и отишло на по-малкия креват! — Охоо, и тук не е за мен! — пак скокнало и отишло на най-малкото креватче, завило се с най-малкате завивка и заспало.
към текста >>

— Олеле, и тази е гореща! — извикало момиченцето и седнало тогава на най-малкия стол, взело най-малката лъжичка и си грабнало от най-малката паничка.
Гледа, вътре маси с три стола — голям, по-малък и най-малък. На масата имало една голяма лъжица и една голяма паница пълна с. чорбица, до нея имало една по-малка лъжица и по-малка паница с чорбица и до нея е имало една съвсем малка лъжичка и една съвсем малка паничка с чорбичка. — Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! — казало си момиченцето и без да мисли много, скокнало през прозореца и седнало на най-големия стол, взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница — Олеле, олелеле, изгорих се! извикало то и скокнало от стола. Седнало на по-малкия стол, взело по-малката лъжичка и гребнало от по-малката паница чорбица. — Олеле, и тази е гореща! — извикало момиченцето и седнало тогава на най-малкия стол, взело най-малката лъжичка и си грабнало от най-малката паничка. — Ох, че сладка чорбичка! — казало то и бързо, бързо изяло всичката чорбица на мечето. После малкото момиченце погледнало в другата стая и видяло три кревата — един голям, друг по-малък и трети най-малък. Влязло вътре, легнало на най-големия! — Олеле, тук ще се загубя! — извикало момиченцето, като скокнало и отишло на по-малкия креват! — Охоо, и тук не е за мен! — пак скокнало и отишло на най-малкото креватче, завило се с най-малкате завивка и заспало. По едно време — отключ, отключ, вратата се отключила и мечото семейство се върнало. — Кой е седял на моя стол! Извикал баща мечок.
към текста >>

После малкото момиченце погледнало в другата стая и видяло три кревата — един голям, друг по-малък и трети най-малък.
чорбица, до нея имало една по-малка лъжица и по-малка паница с чорбица и до нея е имало една съвсем малка лъжичка и една съвсем малка паничка с чорбичка. — Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! — казало си момиченцето и без да мисли много, скокнало през прозореца и седнало на най-големия стол, взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница — Олеле, олелеле, изгорих се! извикало то и скокнало от стола. Седнало на по-малкия стол, взело по-малката лъжичка и гребнало от по-малката паница чорбица. — Олеле, и тази е гореща! — извикало момиченцето и седнало тогава на най-малкия стол, взело най-малката лъжичка и си грабнало от най-малката паничка. — Ох, че сладка чорбичка! — казало то и бързо, бързо изяло всичката чорбица на мечето. После малкото момиченце погледнало в другата стая и видяло три кревата — един голям, друг по-малък и трети най-малък. Влязло вътре, легнало на най-големия! — Олеле, тук ще се загубя! — извикало момиченцето, като скокнало и отишло на по-малкия креват! — Охоо, и тук не е за мен! — пак скокнало и отишло на най-малкото креватче, завило се с най-малкате завивка и заспало. По едно време — отключ, отключ, вратата се отключила и мечото семейство се върнало. — Кой е седял на моя стол! Извикал баща мечок. — Кой е седял на моя стол? — викнала и майка мечка.
към текста >>

Влязло вътре, легнало на най-големия! — Олеле, тук ще се загубя! — извикало момиченцето, като скокнало и отишло на по-малкия креват! — Охоо, и тук не е за мен! — пак скокнало и отишло на най-малкото креватче, завило се с най-малкате завивка и заспало.
— Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! — казало си момиченцето и без да мисли много, скокнало през прозореца и седнало на най-големия стол, взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница — Олеле, олелеле, изгорих се! извикало то и скокнало от стола. Седнало на по-малкия стол, взело по-малката лъжичка и гребнало от по-малката паница чорбица. — Олеле, и тази е гореща! — извикало момиченцето и седнало тогава на най-малкия стол, взело най-малката лъжичка и си грабнало от най-малката паничка. — Ох, че сладка чорбичка! — казало то и бързо, бързо изяло всичката чорбица на мечето. После малкото момиченце погледнало в другата стая и видяло три кревата — един голям, друг по-малък и трети най-малък. Влязло вътре, легнало на най-големия! — Олеле, тук ще се загубя! — извикало момиченцето, като скокнало и отишло на по-малкия креват! — Охоо, и тук не е за мен! — пак скокнало и отишло на най-малкото креватче, завило се с най-малкате завивка и заспало. По едно време — отключ, отключ, вратата се отключила и мечото семейство се върнало. — Кой е седял на моя стол! Извикал баща мечок. — Кой е седял на моя стол? — викнала и майка мечка. — Ааа, кой е седял на стола ми, кой е изял чорбицата ми ?
към текста >>

— Чакай да взема бастуна! — викнал баща мечок, че като почнал да удря, едвам се отървало момиченцето, не видяло през къде е излязло, с плач и тичане едвам си отишло вкъщи, разправило всичко на майка си, поискало й прошка и никога не излизало от къщи без позволение.
— викнало и се разплакало малкото меченце. — Чакайте сега ще намерим крадеца — викнал баща мечок и пой- нал да обикаля къщата. Влязъл в спалнята и викнал: — Кой е лягал на моето легло? Подир него влязла майка мечка и извикала: — Кой е лягал на моето легло ? Влязло и детето мече — викнало и заплакало: — Мамо, кой се е скрил в леглото ми? — Чакай да взема бастуна! — викнал баща мечок, че като почнал да удря, едвам се отървало момиченцето, не видяло през къде е излязло, с плач и тичане едвам си отишло вкъщи, разправило всичко на майка си, поискало й прошка и никога не излизало от къщи без позволение. Когато пък мечото семейство излизало други път на разходка, майка мечка затваряла добре прозореца и никога никой не ги безпокоял.
към текста >>

98. Благословените орехи. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тогава от черупката излязло едно момиче — хубаво, хубаво, със звезда на челото.
— Я да счупя и втория орех, да видя в него какво има! — рекло си то и счупило втория орех. Щом счупило черупката — от ореха се изсипали на земята цял куп жълтици. Събрало ги момчето в калпака си и продължило пътя си. Дошло му по едно време на ум да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязло едно момиче — хубаво, хубаво, със звезда на челото. — Води ме — продумало момичето — в бащината си къща, аз съм отредена от Бога да ти бъда невеста. Тръгнало момчето, тръгнала подире му невестата, звъннали звънците на стадото. Прибрали се в село, дигнали сватба, девет села поканили. И аз бях на сватбата. Ядох пих и се веселих.
към текста >>

— Води ме — продумало момичето — в бащината си къща, аз съм отредена от Бога да ти бъда невеста.
Щом счупило черупката — от ореха се изсипали на земята цял куп жълтици. Събрало ги момчето в калпака си и продължило пътя си. Дошло му по едно време на ум да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязло едно момиче — хубаво, хубаво, със звезда на челото. — Води ме — продумало момичето — в бащината си къща, аз съм отредена от Бога да ти бъда невеста. Тръгнало момчето, тръгнала подире му невестата, звъннали звънците на стадото. Прибрали се в село, дигнали сватба, девет села поканили. И аз бях на сватбата. Ядох пих и се веселих. До ден днешен ми е весело на душата.
към текста >>

99. Морската царица и нейния дядо. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

МОРСКАТА ЦАРКИНЯ И НЕЙНИЯ ДЯДО Дълбоко, дълбоко в морето, под сините морска вълни, там, дето на всички страни цъвтят чудновати цветя — живее там морският дядо със своята внучка — момиченце младо — с опашка на риба, със златни уста.
МОРСКАТА ЦАРКИНЯ И НЕЙНИЯ ДЯДО Дълбоко, дълбоко в морето, под сините морска вълни, там, дето на всички страни цъвтят чудновати цветя — живее там морският дядо със своята внучка — момиченце младо — с опашка на риба, със златни уста. И сутрин, когато изгрява червеното слънце и пак засияй — тогава закусват те двамата с чай, но не от Китай, а чай от подморски цветя; закусват те с чай и с бели подморски звезди дълбоко под сините морски води. Край тяхната маса минава златопереста рибка и ги поздравлява: „Добро утро-добро утро!" повтаря им тя — златопереста рибка с червеви крилца. За сега, стига толкоз, деца, а друг път повече ще ви разправя. Гео Милев
към текста >>

100. Как лекичко. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Предварително нареждане: 8, 12 или 16 момиченца се нареждат в две редици.
КАК ЛЕКИЧКО 2. Как времето бързичко бяга за нас. А драгичко, драгичко нам е в тоз час. 3. Кат птичките горски ний волно летим. Във бързия вихър на танца любим. Предварително нареждане: 8, 12 или 16 момиченца се нареждат в две редици. Застават на ^разстояние десет крачки едни срещу други. При забава, ще бъдат с бяли роклички на волани. Ход на играта. — Всички запяват: „Как лекичко . . .
към текста >>

НАГОРЕ

0.29467511177063