Търсене в текстове за 'Момиче'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 99 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност.
Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб. Ето, в това предверие на Божия дом те очаква онова, което желаеш. Бог те чака и небето те призовава в своето общение. Лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас, Господ има да стори нещо за теб.
към текста >>

2. №60 (Пеню Киров)

Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета.
– пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков.
към текста >>

3. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета.
– пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител накатедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г.
към текста >>

4. 174 ПИСМО

На момиченцето кукли, на момчето конче.
Ще ви го кажа, само искам да се научите добре да пресмятате. На плодните дървета цветовете им по колко листа и тичинки имат? След това пак ще говорим. Сега да се повърнем на първия урок. Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата. На момиченцето кукли, на момчето конче. На момичето рокля, на момчето гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина.
към текста >>

На момичето рокля, на момчето гащи.
На плодните дървета цветовете им по колко листа и тичинки имат? След това пак ще говорим. Сега да се повърнем на първия урок. Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата. На момиченцето кукли, на момчето конче. На момичето рокля, на момчето гащи. При ядене и на двете сокове и плодове. Сега да дойдем до друг род размишления. Играчките, дрешките изискват ум. А соковете, плодовете, топлина. Значи на сцената излиза трета група, която настоява на своето право да вземе участие във вашия живот.
към текста >>

5. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

По негово време нараства броят на учениците - 116 момчета и 17 момичета и се въвежда разпределение в четири отделения. Ст.
Същите ученици изпращат на 31 май 1871 г. писмо до Варненската община, което показва състоянието на обучението и изобщо - изостаналостта на местното училище. След 1871 г. в селото учителства Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците - 116 момчета и 17 момичета и се въвежда разпределение в четири отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874-1875 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г. провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със седем ученици се изучават свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре.
към текста >>

6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Иван Церов казва, че имало 25 момчета и 15 момичета.
Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г. в къщата на Балтаджи Пейко. Първият български учител е бил Константин Т. Арабаджиев; числото на учениците е било 28. Иван Церов казва, че имало 25 момчета и 15 момичета. Училището имало два етажа. Горният етаж се състоял от три стаи и служил собственно за училищно помещение; двете стаи били класни, а третята служила за тургане на училищни потребности. Свещ. К. Дъновски извърши водосвет с позволение на гръцкия владика. Г. Димитров (Княжество България, I, 1895, стр.
към текста >>

7. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност.
Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да и става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка е по-бла-городно и по-добро. Такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот - много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Ръката му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали. Пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш.
към текста >>

8. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

В това време от бараката излезе едно момиче на около 22-23 години, седна на табуретка недалеч от нас и започна да ме гледа съсредоточено.
Още в първата барака видях капитан Георги Пенчев от Силистра; викахме му „Компенсацията". — Ей, Компенсация, какво правиш тук? — Дойдохме тук да прекараме хубаво във Варна - ми отговори той. Наистина тук хранеха по двадесет-тридесет дни безплатно или много евтино и офицерите летуваха чудесно. Компенсацията ме запозна с приятеля си - един поручик, също ерген, и седнахме на приказки край една маса. В това време от бараката излезе едно момиче на около 22-23 години, седна на табуретка недалеч от нас и започна да ме гледа съсредоточено. Аз я поглеждах от време на време, много ми хареса. Георги я повика: — Ела - каза той, - да те запозная с един мой другар! След това тя се върна пак на табуретката, като продължаваше да ме гледа. В това време разговаряхме с Георги Компенсацията.
към текста >>

9. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност.
Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб.
към текста >>

10. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще и кажа, че на нея и трябват вече живите кукли.
Ако ли и вие мен не искате, също както евреите Христа, можете да ме напъдите на онзи свят. Всички единогласно: Искаме те, искаме! Това е, което Христос иска. А вие, вие може да имате разбирания всевъзможни. Аз не се интересувам за вашите разбирания, защото какво мислят малките деца за своите кукли или какво нагажда търговецът по своята търговия, всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще и кажа, че на нея и трябват вече живите кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерят живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне. Да се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини? Те са започнали навсякъде - и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: „Всеобща война! " Хубаво, ще ги видим ние тия герои.
към текста >>

Дяволът обещава и все обещава - обещава и на момчета и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава.
Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, православни, протестанти; после разправя ми как прави войните, как изкушава жените и мъжете, и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате." 347 Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк! " Тъй, това е то, което аз мога да струвам, а вие не можете да се разговаряте така с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. Всички изговарят: Амин. Дяволът обещава и все обещава - обещава и на момчета и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава. Сега - да се повърнем към ония двама слепи. Вашите очи, понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с тях. Обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение, че ви лъжа, защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен.
към текста >>

11. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Викат момичетата [му]:
Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това." Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години. Един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден около 4 ч. следобед валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата [му]: -Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: -Буквата X. -Какво казва този знак?
към текста >>

Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче - кой е модусът, по който може да се разберат.
- Но той ли е маскиран, или нейните очи? Б.: Върху тази поетическа фигура на царската дъщеря и царския син, който, като дойде, ще нареди света по другояче; хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря. - То е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: И жените. Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче - кой е модусът, по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг. - Вие имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: Види се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник. Както в притчата за лозарите: когато дойде господарят, ще върже слугините и ще вземе лозето. - Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи.
към текста >>

12. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ

Тъй като нямали деца, през 1920 година си осиновили едно момиченце - Надежда.
Превел „Война и мир" и материали срещу тютюнопушенето. Когато се завърнал в Габрово, Елена вече била учителка. Те се познавали от малки- били съседи. Костадин я харесвал от дете и я поискал за жена. По думите на Елена тя не го харесвала много, но под въздействие на настойниците си се омъжила за него. Тъй като нямали деца, през 1920 година си осиновили едно момиченце - Надежда. Костадин още от дете бил с лабилна нервна система, което впоследствие се отразило на службата му като военен и затова след време той сам подал оставка. Починал в София през 1929 г.
към текста >>

13. ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА

Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, В3... и отивате към А.
Петте сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък към петте се прибавя двете; образува се седем, което е център на шестоъгълника. Из беседа пред Класа на добродетелите Тази фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, В3... и отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате точка O. Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този път, в който е влязъл, е прав и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб.
към текста >>

14. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще й кажа, че на нея й трябват вече живите кукли.
Мене ми е побеляла косата да ме питат: „Защо ни говориш така? ". А аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам, кой какво щял да мисли, или какво щял да каже. Ако ли и вие мене не искате, също както евреите Христа, можете да ме напъдите на онзи свят.(Всички единогласно: Искаме те, искаме!) Това е, което Христос иска. А вие, вие може да имате разбирания всевъзможни. Аз не се интересувам за вашите разбирания, защото – какво мислят малките деца за своите кукли, или какво нагажда търговецът по своята търговия – всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще й кажа, че на нея й трябват вече живите кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова, на жените от вас, предстои да си намерят живи кукли, а мъжете ще трябва да си намерят конете. Да се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини? Те са эапочнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: „Всеобща война! " Хубаво, ще ги видим ние тия герои.
към текста >>

(Всички изговарят: Амин!) Дяволът обещава и все обещава: обещава и на момчета, и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава.
Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност: като как ходи между католици, православни, протестанти; после, разправя ми как прави войните; как изкушава жените и мъжете; и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне земята ще имаме." Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк! " Тъй. Това е то, което аз мога да струвам, а вие... вие не можете да се разговаряте така с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички изговарят: Амин!) Дяволът обещава и все обещава: обещава и на момчета, и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава. Сега, да се повърнем към ония двама слепи. Вашите очи, понеже са вече отворени – не злоупотребявайте с очите си. Обичайте жените си както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, както що първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение да ви лъжа, защото, който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен.
към текста >>

15. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Викат момичетата:
Той й говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: "Никога не съм го казвал това". Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата: – Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: – Буквата X – Какво казва този знак?
към текста >>

Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче; кой е модусът2, по който може да се разберат.
Уч.: Но той ли е маскиран, или нейните очи? Б.: Върху тази поетическа фигура на царската дъщеря и царския син, който, като дойде, ще нареди света по другояче; хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря. Уч.: То е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: И жените. Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче; кой е модусът2, по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг. Уч.: Вие имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: Види се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник. Както в притчата за лозарите: когато дойде Господарят, ще върже слугините и ще вземе лозето. Уч.: Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи.
към текста >>

16. 1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов

Той беше обещал да се ожени за едно момиче в Севлиево, а после го изостави.
Баща ми бил много гладен и внушил мислено на войника - да остави пушката си и да отиде да му купи хляб. А войникът много добре знаел, че пази офицер. Друг случай: с баща ми бяхме в София, на Изгрева. Отидохме да пренощуваме в братските стаи. Там беше и брат Пампоров. Той беше обещал да се ожени за едно момиче в Севлиево, а после го изостави. Баща ми каза: „Гледай сега, какво ще стане с Пампоров." Концентрира си мисълта и след няколко минути Пампоров избяга през прозореца с багажа си и не се върна повече. Баща ми е споделял с Учителя много неща из Кабалата и живота. Брат Георги Радев е искал баща ми да напише книга за тайните на Кабалата, но после разбират, че хората не са дорасли за това, че тези тайни са страшно оръжие за „деца". Сестрата на баща ми, Тодорка, беше жена на Обов - министър на земеделието в кабинета на Стамболийски." Брат Константин Борисов до края на живота си остава ученик на Учителя.
към текста >>

17. 1919_3 Биографични справки - Райна Калпакчиева

Ние бяхме три момичета и едно момче: Райна, Петър, Недялка и Мария.
РАЙНА КАЛПАКЧИЕВА Родена съм в гр. В. Търново на 13.06.1907 г. Баща ми - Райко Калпакчиев - е от стар търновски род. Оженва се по любов за Тодорка Хаджиниколова. Ние бяхме три момичета и едно момче: Райна, Петър, Недялка и Мария. Баща ми имаше плетачна фабрика за трикотаж в Бургас. Там се запознал с Кръстников (спиритист) и станал негов последовател. По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов. След раждането на четвъртото дете (брат ми) родителите ми започнаха да не се разбират, ала Учителя посъветвал баща ми да не се развежда. Мама не споделяше идеите на татко.
към текста >>

18. 1920_1 Биографични справки

Иларионови си осиновяват момиченце Надежда от с.
Биографични справки НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА През август 1920 година сем. Иларионови си осиновяват момиченце Надежда от с. Стрелец, Горнооряховско, на 10 години. Майката починала и бащата, Иван Маринов, останал с шест деца. Брат Герджиков познавал бащата и го помолил да даде едно от децата си. Надежда сама пожелала да иде, без да знае къде я дават и на кого. „Семейство Иларионови ме приеха тъй сърдечно и мило, че не почувствах голяма мъка" – спомня си Надежда Иларионова.
към текста >>

19. 1920_5 Спомени на Паша Тодорова

* Петко Гумнеров, бездетен брат, при едно събиране се Възторгва и целува едно момиче (бел. състав.)
Двамата — леки, спокойни, приятели, равни един на друг. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Някаква мисъл ме озари: Учителя се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не знаят тава; но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Дължа едно извинение на тези 1200 души: брожението срещу провинилия се брат не изхождаше от всички. Но в един колектив, особено духовен, погрешката на едного е погрешка за всички. * Петко Гумнеров, бездетен брат, при едно събиране се Възторгва и целува едно момиче (бел. състав.)
към текста >>

20. 1920_8 Образуване на един клас

Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, ВЗ...И отивате към А.
Законът е много прост. Първо трябва да има огнище, а после огън. Не е потребно само огнище, но и комин, за да се образува известно течение и да се поддържа огънят. Третата фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, ВЗ...И отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате в точка О. Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа, или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този Път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб.
към текста >>

21. 1921_12 Из частен разговор на Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев

А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене.
Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя, в мое име да вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде мой ученик, трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот. А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене. Моето име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключват да обират и ще си заминат.
към текста >>

22. 1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г

Преобладават все млади момчета и момичета.
НОВИТЕ БОГОМИЛИ - СТАТИЯ ОТ ВЕСТНИК „БОРБА", 12.09.1925 г. От няколко дни булевард „Мария Луиза" в Търново е в оживления. Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете – с напудрени перуки, а жените – с рязани коси. Преобладават все млади момчета и момичета. Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти? Те са се установили в собственото си имение, във вилата на адвоката Атанас Бойнов, която вила, както казват, те купили от последния. Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници – момчета и момичета – и малко го интересува външния свят. Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха!
към текста >>

Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници – момчета и момичета – и малко го интересува външния свят.
Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете – с напудрени перуки, а жените – с рязани коси. Преобладават все млади момчета и момичета. Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти? Те са се установили в собственото си имение, във вилата на адвоката Атанас Бойнов, която вила, както казват, те купили от последния. Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници – момчета и момичета – и малко го интересува външния свят. Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха! Тази година те употребиха една малка хитрост и се промъкнаха в града контрабанда, без да искат разрешение. Не знаем само дали са представили в комендантското управление легитимациите, защото, струва ни се, военното положение не е още вдигнато. Появата на Дънов и дъновизма е симптоматично за времената, които преживяваме.
към текста >>

23. 1925_13 Мисли за съдбата-кармата

Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче.
Национализираха цялото му имущество. Жена му, без пенсия, живееше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премина през големи страдания, емигрира и сега е в Германия. На дъщеря му не дадоха възможност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село. Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишли против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля, каква пакост на отделната личност прави невежеството.
към текста >>

24. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция.
Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила. Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др. През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР.
към текста >>

25. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим?
Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода. Там стояха повече момичетата и щом видят, че се отвори вратата, веднага тичат: "Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя).
към текста >>

26. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Освен това, те бяха млади момичета и ги е страх дa се прибират по тъмнината, а имат и неприятности с родителите си.
Тогава всички имаха една представа, че като се влезе в един Окултен клас, ще трябва да им се поверят дарби, способности и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа. Понеже не всички бяха готови за такава работа, те се оттегляха. Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава сестра Ма- рия Тодорова, която работеше вечерно време, замоли Учителя да се прехвърли часа на класа сутрин. Освен това, те бяха млади момичета и ги е страх дa се прибират по тъмнината, а имат и неприятности с родителите си. На следващия ден Учителят предложи часовете да са сутрин. Всички приеха. И така Младежкият клас започна своите занятия сутрин от 5 часа. Отначало беше в неделя, но след това бе преместен в петък и така остана до края на школата. Савка Керемидчиева отиде при Учителя и Му каза, че желае в Младежкия клас да влизат само неженени, а който се задоми да напусне Младежкия клас и да отиде да посещава Общия Окултен клас.
към текста >>

27. УЧЕНИЦИ

Точно срещу катедрата един момък и едно момиче станаха и ни предложиха местата си на пейката.
На сутринта мъжът ми излезе рано и аз, като заключвах вратата, се малко разколебах и си казах: "Дали не правя грях пред Христа, че отивам при Учителя Дънов, да слушам Неговата беседа? " Въпреки тази мисъл, аз реших да отида. Като влязохме в салона, видяхме, че беше препълнен с хора. Даже имаше и отвън, на двора. Тръгнахме по пътеката между столовете. Точно срещу катедрата един момък и едно момиче станаха и ни предложиха местата си на пейката. Като седнахме, първият ми поглед попадна върху катедрата. Така останах закована на мястото си от смайване - видях седнал на катедрата същият старец, който бе ми казал за Библията пред павилиона, когато преглеждах вестниците. - Невянке, - побутнах приятелката си - този е същият старец, който ми говори за Библията в чекмеджето. Тогава Учителят заговори. Заслушах се с всичкото си същество в това, което казваше.
към текста >>

Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце.
Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство." Борис Николов, Мария Тодорова През есента на 1942 г. на екскурзията пожелаха да дойдат само братя, защото според братята, сестрите, като жени, само пречат за истинска духовна екскурзия. А какво се случи? Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок.
към текста >>

Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя.
През есента на 1942 г. на екскурзията пожелаха да дойдат само братя, защото според братята, сестрите, като жени, само пречат за истинска духовна екскурзия. А какво се случи? Като излязохме горе на хижата, първият човек, който ни посрещна, бе едно момиченце. Вероятно с родителите си бе на хижата. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: "Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето - сестрата ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки случай, за да ни предаде един урок. Желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях".
към текста >>

Един ден като вижда толкова много хора в градината, в него се повдигат хубави чувства и развълнуван, прегръща едно момиченце на 10 години и го целува.
Домът на чичо Петко Гумнеров беше отворен за всички. Той стана Божи дом. Тук Учителят живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец Своите беседи. Особено неделята бе много тържествена. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, в него се повдигат хубави чувства и развълнуван, прегръща едно момиченце на 10 години и го целува. Чичо Петко е женен, но няма деца. А да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички го прегръща и целува. Тогава тези неща не се допущаха.
към текста >>

Другите приятели виждат това и за тях е голям грях и голям срам да целуне едно момиче.
Особено неделята бе много тържествена. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, в него се повдигат хубави чувства и развълнуван, прегръща едно момиченце на 10 години и го целува. Чичо Петко е женен, но няма деца. А да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички го прегръща и целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе много строг. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство.
към текста >>

28. АСЕН АРНАУДОВ

Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя.
АСЕН АРНАУДОВ Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това.
към текста >>

Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче.
Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет.
към текста >>

Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата.
Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отваряше пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева".
към текста >>

29. РАДИ ТАНЧЕВ

Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера.
" А той в това време работел в градината. Видял, че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. Учителят му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука". И тогава чак разбрал какво му казва Учителят - че го кани да остане градинар в братската градина. Той не си отиде даже в Ямбол. Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера. Даже и той се разболял, но издържал холерата. Детето останало при сестрата на жена му. Ради оставил там 1000 кг. картофи, те ще ги продадат и ще има детето храна и така остава при Учителя. Даже не отиде да си вземе дрехите.
към текста >>

30. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Савка е забравила това - била е малко момиче.
Когато била на 5-6 години, отишла с родителите си на гарата да посрещнат Учителя, който им дошъл на гости в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка. Тя разперва ръце, хвърля се върху Му и казва: "Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни! " Минават десетки години. Савка е забравила това - била е малко момиче. Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при Учителя. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина! " Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: "Учителю, тя е определена да служи на Бога.
към текста >>

31. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Той имаше такива връзки с млади момичета.
Той скочи от своя стол, запъти се към вратата, отключи я, а аз като стрела изхвръкнах навън и никога не се върнах там. След това обаче, през много нощи аз трябваше да отблъсквам неговите настойчиви внушения да го посетя. Виола Йорданова Невена Неделчева беше близка с Лулчев. Аз от нея научих, че и моята малка преродена сестра е била интимна с него. Той имаше такива връзки с млади момичета. Друга една сестра, която стана комунистка и редакторка в "Работническо дело", няма да й кажа името, специално ме помоли да не кажа, и тя беше близка с Лулчев. Изобщо, той имаше контакт с доста жени. С мен се опита един път, сложи ме на коленете си и аз питам: "Какво искате, да ми предадете някакви влияния ли? " Отговори: "Не" - "Тогава, освободете ме". И така беше - посягаше.
към текста >>

Там имало едно момиче, което той не познавал.
Това е робство на плътта. Аз не виждах той да страда от това. Веднъж не чух да си направи упрек за това свое поведение. Даже си спомням един случай, който той ми разказа още в началото на нашата дружба. Един път бил в трамвая с брат си Андро. Там имало едно момиче, което той не познавал. Показал го на брат си и му казал: "Виждаш ли това момиче, довечера ще дойде при мене". То наистина дошло. За да дойде момичето при него, той е направил нещо, извикал го е вътрешно. Защото той имаше някакви вътрешни възможности да прави това. Не разбирах как, но мисля, че той можеше да изпраща вълни от половата си енергия на дадено момиче.
към текста >>

Показал го на брат си и му казал: "Виждаш ли това момиче, довечера ще дойде при мене".
Аз не виждах той да страда от това. Веднъж не чух да си направи упрек за това свое поведение. Даже си спомням един случай, който той ми разказа още в началото на нашата дружба. Един път бил в трамвая с брат си Андро. Там имало едно момиче, което той не познавал. Показал го на брат си и му казал: "Виждаш ли това момиче, довечера ще дойде при мене". То наистина дошло. За да дойде момичето при него, той е направил нещо, извикал го е вътрешно. Защото той имаше някакви вътрешни възможности да прави това. Не разбирах как, но мисля, че той можеше да изпраща вълни от половата си енергия на дадено момиче. Енергиите, които изпращаше, достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него.
към текста >>

За да дойде момичето при него, той е направил нещо, извикал го е вътрешно.
Даже си спомням един случай, който той ми разказа още в началото на нашата дружба. Един път бил в трамвая с брат си Андро. Там имало едно момиче, което той не познавал. Показал го на брат си и му казал: "Виждаш ли това момиче, довечера ще дойде при мене". То наистина дошло. За да дойде момичето при него, той е направил нещо, извикал го е вътрешно. Защото той имаше някакви вътрешни възможности да прави това. Не разбирах как, но мисля, че той можеше да изпраща вълни от половата си енергия на дадено момиче. Енергиите, които изпращаше, достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него. Когато започнах да правя опити да се отделя от него, много пъти по такъв начин той ме е викал, дори, когато съм отивала при него, го питах: "Защо ме викаш? " Той само се усмихваше.
към текста >>

Не разбирах как, но мисля, че той можеше да изпраща вълни от половата си енергия на дадено момиче.
Там имало едно момиче, което той не познавал. Показал го на брат си и му казал: "Виждаш ли това момиче, довечера ще дойде при мене". То наистина дошло. За да дойде момичето при него, той е направил нещо, извикал го е вътрешно. Защото той имаше някакви вътрешни възможности да прави това. Не разбирах как, но мисля, че той можеше да изпраща вълни от половата си енергия на дадено момиче. Енергиите, които изпращаше, достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него. Когато започнах да правя опити да се отделя от него, много пъти по такъв начин той ме е викал, дори, когато съм отивала при него, го питах: "Защо ме викаш? " Той само се усмихваше. Имаше случаи, когато категорично съм решила да не отивам при него, но изведнъж започва едно такова желание да ме безпокои и да ме кара да отида при него. Почти никога не успявах да устоя.
към текста >>

Енергиите, които изпращаше, достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него.
Показал го на брат си и му казал: "Виждаш ли това момиче, довечера ще дойде при мене". То наистина дошло. За да дойде момичето при него, той е направил нещо, извикал го е вътрешно. Защото той имаше някакви вътрешни възможности да прави това. Не разбирах как, но мисля, че той можеше да изпраща вълни от половата си енергия на дадено момиче. Енергиите, които изпращаше, достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него. Когато започнах да правя опити да се отделя от него, много пъти по такъв начин той ме е викал, дори, когато съм отивала при него, го питах: "Защо ме викаш? " Той само се усмихваше. Имаше случаи, когато категорично съм решила да не отивам при него, но изведнъж започва едно такова желание да ме безпокои и да ме кара да отида при него. Почти никога не успявах да устоя. Така ме завладяваше това желание, че аз хем не исках, и пак отивах.
към текста >>

Лулчев беше закачал едно малолетно момиче.
Имаше случаи, когато категорично съм решила да не отивам при него, но изведнъж започва едно такова желание да ме безпокои и да ме кара да отида при него. Почти никога не успявах да устоя. Така ме завладяваше това желание, че аз хем не исках, и пак отивах. Елена Андреева През 1936/37г. Лулчев беше закачал едно малолетно момиче. Стана скандал. Тогава Учителят го бяха викали в Държавна сигурност да дава показания. И Лулчев го викат, понеже за малолетните законите са много строги. Той дойде при мен и ме помоли, ако мога да поговоря на момичето и аз й поговорих: "Данче, Лулчев, което е направил, не съм съгласна с него, но заради Учителя, да не правим скандали. Бъди така добра, ти си казала на тези хора, на майка си, но ще стане един по-голям скандал, тебе ще намесят повече.
към текста >>

Той дойде при мен и ме помоли, ако мога да поговоря на момичето и аз й поговорих: "Данче, Лулчев, което е направил, не съм съгласна с него, но заради Учителя, да не правим скандали.
През 1936/37г. Лулчев беше закачал едно малолетно момиче. Стана скандал. Тогава Учителят го бяха викали в Държавна сигурност да дава показания. И Лулчев го викат, понеже за малолетните законите са много строги. Той дойде при мен и ме помоли, ако мога да поговоря на момичето и аз й поговорих: "Данче, Лулчев, което е направил, не съм съгласна с него, но заради Учителя, да не правим скандали. Бъди така добра, ти си казала на тези хора, на майка си, но ще стане един по-голям скандал, тебе ще намесят повече. Много хора ще кажат: Тя казва това, ама кой знае какво е станало. И тебе ще оклеветят. Нямаш никакъв интерес да те клеветят." Когато дойде време да се яви в съда, пак й поприказвах и детето каза, каквото аз й бях говорила. Така Лулчев беше оправдан.
към текста >>

Едно младо момиче, което дошло на Изгрева, се залепило за него и му станало любовница.
На Изгрева идваха редовно по време на ваканциите няколко учителки, които работеха по селата. Една от тях беше Наталия Чакова. Идваха тук през ваканциите, научаваха новините и запомняха всичко. Та този случай ми го разказа Наталия. По онова време Любомир Лулчев залиташе много по женската част. Едно младо момиче, което дошло на Изгрева, се залепило за него и му станало любовница. След време той й се наситил и я изоставил, а тя преминала през голяма психическа криза. Тогава Учителят срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: "Ожени се за нея! " Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: "Моля те, ожени се за нея. Направи го заради Мене." Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя. Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно.
към текста >>

Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно.
Едно младо момиче, което дошло на Изгрева, се залепило за него и му станало любовница. След време той й се наситил и я изоставил, а тя преминала през голяма психическа криза. Тогава Учителят срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: "Ожени се за нея! " Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: "Моля те, ожени се за нея. Направи го заради Мене." Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя. Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Постепенно тя се стабилизирала. Така изпълнил молбата на Учителя. Драган Петков Едно момиче на Изгрева се влюби в Лулчев, защото беше сладкодумен, както казваше Паша, кадифян глас имаше.
към текста >>

Едно момиче на Изгрева се влюби в Лулчев, защото беше сладкодумен, както казваше Паша, кадифян глас имаше.
Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Постепенно тя се стабилизирала. Така изпълнил молбата на Учителя. Драган Петков Едно момиче на Изгрева се влюби в Лулчев, защото беше сладкодумен, както казваше Паша, кадифян глас имаше. Това момиче се обеси заради него на прозореца в стаята, в която живееше. Учителят беше много недоволен и каза: "Той ме свързва с едно самоубийство". Но така стана, че никой не обърна внимание на това. Елена Андреева По време на Балканската война българите превземат Одрин.
към текста >>

Това момиче се обеси заради него на прозореца в стаята, в която живееше.
Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Постепенно тя се стабилизирала. Така изпълнил молбата на Учителя. Драган Петков Едно момиче на Изгрева се влюби в Лулчев, защото беше сладкодумен, както казваше Паша, кадифян глас имаше. Това момиче се обеси заради него на прозореца в стаята, в която живееше. Учителят беше много недоволен и каза: "Той ме свързва с едно самоубийство". Но така стана, че никой не обърна внимание на това. Елена Андреева По време на Балканската война българите превземат Одрин. Лулчев влиза в сарая на някакъв бей и взима скъпа черна огърлица.
към текста >>

32. КОМУНИ

Момичетата и момчетата, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство.
" - Можеш! За пример, в някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала. Какво се забелязва в такива комуни? Едни работят, а други се ползват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали - Не, плащат или не, всички еднакво да работят! Момичетата и момчетата, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае, кога е дежурен и ще изпълни задълженията си, както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения: да не се обиждат, да не се докачат - всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат наготово. Вследствие на това се явяват недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най-много, комуната се разделя. Защо?
към текста >>

33. ПАНЕВРИТМИЯ

Децата бяха облечени празнично - момиченцата в бели роклички, а момченцата с бели блузки и сини панталонки.
В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъства на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти. И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар. Така че събитията се развиха по начин, който никой не предполагаше. Децата бяха облечени празнично - момиченцата в бели роклички, а момченцата с бели блузки и сини панталонки. Играеха великолепно и с настроение изпълниха пред началника тези осемнадесет упражнения. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството. Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство.
към текста >>

34. МУЗИКА

По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета ученички.
Започват да се чуват и алтови гласове и тенори. А ето, обади се и бас. Гръмна хор. Хор, сякаш, подготвян от дни и седмици, не от един час само. Пеем с такова вдъхновение, небивало вдъхновение. По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета ученички. Той стана. И ние след Него излязохме. На вратата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти.
към текста >>

Момичетата запяха с нас.
Той стана. И ние след Него излязохме. На вратата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти. Момичетата запяха с нас. Научиха я. Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички.
към текста >>

35. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Майка има някое непослушно дете, момче или момиче, нека го стави една седмица да дъвче житото и да види какъв ефект ще произведе.
Дайте им да ядат сухо жито и ще ги видите как ще омекнат. Като се храни един месец човек със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобих една отлична идея, разбрах как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете - остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче или момиче, нека го стави една седмица да дъвче житото и да види какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово.
към текста >>

36. ЯСНОВИДСТВО

Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него.
Минали два месеца, родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. По онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла да ходи в София и трябвало да си намери придружител. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него. Когато влиза Ричка при Учителя, Той се усмихва и я запитва: "Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. "Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата Ви в закона".
към текста >>

А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя.
След като почина бащата на Ричка, който беше ръководител на Братството в Нова Загора, то ръководител стана Методи Шивачев и той в момента е такъв. Ето това е един пример, когато духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка, когато решава да се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: "Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма, където думата "може" е повторена девет пъти. А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал да се ожени, решили да отидат и да питат Учителя. А тя била арменка. Учителя казал: "В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара изостанала раса на човечеството". Но брат й не послушал, оженил се и животът му премина и се насочи в съвсем друга посока. Накрая заплувал в арменски води и още е в техни води.
към текста >>

Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и културно момиче.
Имам един приятел професор в академията. В детството си е бил крайно нещастен: баща му, капитан, го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от скръб, най-големият му брат, току-що завършил адвокат, го убиват в Европейската война. Той и двете по-малки братче и сестриче остават на грижите на старата си баба. Като младеж бил слаб, болнав, завършва някой клас и го взимат войник. Той е музикален и там учи духов инструмент. Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и културно момиче. От този ден неговият живот се променил. Тръгнало му напред. Той учи музика, подпомаган от жена си. Жена му е добра съпруга, добра домакиня, отлична майка и възпитателка на двете им деца. Той напредва в музиката и стига до професорска катедра.
към текста >>

37. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Сънувам, дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село, имал бебе момченце и не го знам къде живее, но изведнъж намирам се на неговата порта.
Но не е Учителят. Той ме поздрави, запита: "Как си? " Аз му отговорих: "Много ме боли ухото! " Той каза: "Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото." И преди още да му благодаря, него го няма. Сънувам, дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село, имал бебе момченце и не го знам къде живее, но изведнъж намирам се на неговата порта. Като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. Мъжът ми казва: "Дане, ти заспа малко." - "Заспах, ама аз вече стана ли, то ще оздравея." Сутринта като навалял един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. Пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко млекце - цръкна ми малко млекце Гошовата булка. Като го сложих на ухото, също като на Симоновата проказа, изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага.
към текста >>

Като го берях вече наесен, по Елховското шосе виждам заминава жена с увито момиче с шалове, а духа един студен вятър.
Пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко млекце - цръкна ми малко млекце Гошовата булка. Като го сложих на ухото, също като на Симоновата проказа, изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага. Значи за вас може да е лъжа, за мен това е истина, веднага ми оздравя ухото и отвън, и отвътре и до ден днешен не ме е заболяло - вече съм на 83 години. Като ми мина, аз се прибрах на село и сях памук. Като го берях вече наесен, по Елховското шосе виждам заминава жена с увито момиче с шалове, а духа един студен вятър. Аз не можах да ги питам къде отиват, защото бях надалеч, но когато отивах вече към шосето, те се връщат и аз ги питам: "Къде ходихте? Защо се връщате бързо? "- "Стойка я боли ухото - майката разказва. - И ходихме да търсим фелдшер, обаче няма и се връщаме и какво ще правим, не може да спи вечер". Аз веднага се спрях: "Намерих лек за ухото.
към текста >>

Аз си викам на ума: "Благодарете на Бога, на Учителя." И така, излекува се и туй момиче.
Аз веднага се спрях: "Намерих лек за ухото. Идете при Мара Атанасова да й сложи от нейното мляко в ухото! " И те отишли, направили това. Минаха няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя ме прегръща: "Чедо, Господ здраве да ти дава. Стойка оздравя като й сложи Мара от нейното мляко и не я боли вече ухото". Аз си викам на ума: "Благодарете на Бога, на Учителя." И така, излекува се и туй момиче. Данка Хр. Колева, кв. Прослав Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо. Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов, му препоръчва да си направи операция в Бургас. Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция.
към текста >>

След сина й се ражда едно момиче и едно момче.
Ще вдиша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Това нещо като прави - пи вода, измива се и прилага дишането, то след три месеца тя забременя. Туберкулозата я остави на Рила, нервите й се поуспокоили. Чичото се махнал оттам. Те си направили друга къща и отидоха там да живеят и по-късно тя роди момче. След сина й се ражда едно момиче и едно момче. Тя изгледа и трите. Станка Тотева През месец септември 1934 г. доста време прахме на реката боси. Про- студих се и ме заболя стомахът.
към текста >>

В нея седеше малко момиченце с усмихнато лице - това бях аз, на 4-5 години, облечена в бяла рокличка.
Втората ми молитва беше ридание. Бях едва на 24 години. Тогава сестра ми и майка ми влязоха и се уплашиха, като ме видяха простряна пред леглото. Изпитвах безкрайно блаженство. Те искаха да ме облекат в приготвените дрехи, но аз им прошепнах: "Аз няма да умра." В същия ден ми се привидя една детска люлка, гергьовска люлка, която се приближаваше към мене. В нея седеше малко момиченце с усмихнато лице - това бях аз, на 4-5 години, облечена в бяла рокличка. Детето и люлката се сляха с мене и аз седнах на леглото за първи път след 20 дни. Изпих чашка мляко и спах непробудно до сутринта. На другия ден станах от леглото и отидох до прозореца. Първата поща ми донесе писмо от Учителя: "Аз зная, ти си вече здрава, Любовта е по-силна от смъртта. Пий горещо краве мляко и яж варени картофи.
към текста >>

Приложили този метод и момичето напълно се излекувало.
Когато била малко дете една сестра се схванала и не можела да се движи. Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години. Посъветвали майката да я заведе при Учителя. Жената отишла при Него и Той казал: "Ще я мажете със зехтин по цялото тяло и ще я заведете на височина над 1000 метра. Там ще почне да прави разходки първо на няколко метра, после на далечно разстояние, докато постепенно се раздвижи и оздравее. Приложили този метод и момичето напълно се излекувало. Когато лекарите видели резултата, казали само, че това е невъзможно. Влад Пашов Веднъж се разболя една наша сестра и легна на легло. Последователно ходеха сестри да й прислужват. Съобщиха на Учителя, че една сестра в града е болна.
към текста >>

38. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

" Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило.
Майката е много разтревожена, че лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал: "Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически или духовни". Майката пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят Му. Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя. Със силата на духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре. "Царството Божие не е в Слово, а в Сила."
към текста >>

Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя.
Майката пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят Му. Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя. Със силата на духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре. "Царството Божие не е в Слово, а в Сила." Нестор Илиев Моят баща, полковник д-р Стефан Щерев беше ветеринарен лекар. През 1939 г.
към текста >>

Със силата на духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре.
Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят Му. Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя. Със силата на духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре. "Царството Божие не е в Слово, а в Сила." Нестор Илиев Моят баща, полковник д-р Стефан Щерев беше ветеринарен лекар. През 1939 г. по време на учения простива, заболява от грип с усложнение миокардит, а впоследствие развива тиреотоксикоза.
към текста >>

Момичето ти е здраво." Върнах се в дома и заварих дъщеря си вместо на смъртно легло, с ръкоделие в ръце.
Бяхме решили тъй: "Ако тя умре, аз ще застрелям жена си, а след нея и себе си, за да ни погребат и тримата в един гроб." В този тежък момент, най-тежкият и критичен в живота ми, чух за г-н Дънов, че на много хора е помагал и отидох при него. Паднах на колене пред Него, като му казах за болната си дъщеря, както и за опитите ни да я излеку- ваме, но безуспешно и го помолих тъй: "Учителю, ти помогна някога на римския офицер, на стотника, като с една дума излекува момчето му. Моля ти се, Учителю, помогни и на мене." Тогава Той ме погледна благо, наведе се, хвана ме за рамото и ми каза: "Стани. Иди си. Момичето ти е здраво." Върнах се в дома и заварих дъщеря си вместо на смъртно легло, с ръкоделие в ръце. "Къде е майка ти? " - я попитах аз. - "Тя отиде да направи пражени филии" - ми отговори дъщерята, но вече съвсем бодра. Седнах в стаята, за да почакам идването на майка й, която след малко дойде и по лицето й се четеше неизказано доволство, че най-после дъщеря ни огладняла и поискала да яде, като казала: "Майко, гладна съм. Направи ми пражени филии." Това беше цяло събитие - дъщеря ни да поиска да яде.
към текста >>

Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче.
Щом ги изяде, веднага му се оправят работите. Десет години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах. Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим. Мария Милева Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата си, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче. Характерното за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния. Брат Тахчиев и Георги бяха колеги. Те работеха в една и съща гимназия. Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Георги бе върл атеист.
към текста >>

Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева.
Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител! И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище? " - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата. "С колко премина? " - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на Витоша." От тези думи Георги напълно се слисал.
към текста >>

Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище?
Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище? " - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата. "С колко премина? " - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на Витоша." От тези думи Георги напълно се слисал. Нито знаел какво да мисли, нито какво да прави. Тогава брат Тахчиев го поканил в квартирата си за вечеря и нощуване.
към текста >>

А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Георги сам да дойде до известни изводи пред настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето.
Минавало полунощ, когато най-после умората надвила и той задрямал. В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: "Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току-що заспалия вуйчо. Сега вече Георги не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как е оздравяла Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат. А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събудила здрава. За чудене работа - си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Георги сам да дойде до известни изводи пред настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път. Учителят тръгнал пръв и след него цялата група. Там били и нашите герои. Георги сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя била оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе Го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против Него, преди събуждането на Росица. Тя припкала напред, пред всички.
към текста >>

Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Георги с думите: "Брат, вие не оставяйте детето.
Учителят тръгнал пръв и след него цялата група. Там били и нашите герои. Георги сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя била оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе Го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против Него, преди събуждането на Росица. Тя припкала напред, пред всички. Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Георги с думите: "Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло. Дръжте го за ръка, защото то може да се спъне и нарани. Лекуването му ще продължи цяло лято. То ще си грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по гръбнака." Георги, като чул това напътствие за лекуване на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката на Учителя - на този, против когото бе роптал, без да го познава досега. Учителят като видял душевното му състояние, казал му: "Успокой се, брат, всичко ще се оправи." Тези думи на Учителя, казани с голяма бащинска любов и благост, разтопили всичкия лед, който от много години бе сковавал ума и сърцето на Георги.
към текста >>

39. ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Учителят хваща момичето за ръцете и й казва: "Върни се!
Родителите много се разтъжили, затова на никого не обаждат, заключват веднага стаята, оставят покойницата и отиват на "Опълченска" 66, при Учителя и му казват: "Учителю, дъщеря ни се помина. Как ще понесем това нещо? " Учителят постоял така сериозно и след туй казал: "Някой знае ли? " - "Никой, Учителю! " - "Добре, тръгваме." Взема си бастуна, шапката и веднага тръгват мълчаливи, стигат до къщата на Толев, влизат. Учителят хваща момичето за ръцете и й казва: "Върни се! " Тя взела да помръдва с очи, да примигва, да се събужда, обаче още със затворени очи казва: "Не искам, Учителю! " - "Върни се! " - "Учителю, тука е тъй хубаво, не искам да се връщам! " - "Върни се, защото, когато пак дойдеш да поемеш този път, тогава ще бъдеш на по-хубаво място." И тогава тя въздъхнала, след малко си отворила очите и станала. След туй живя още двадесет години, ожени се, деца отхрани и след туй се помина вече...
към текста >>

40. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката.
За три-четири дни продадох всичко и направих оборот за около 100 000 лева, какъвто не съм правила през цялата си търговия дотогава и след това. Успях да изплатя дълговете, които имах, и да върна навреме парите на Учителя. Разбрах, че с даването на парите, Той ми е дал и своята благословия за търговията." Славка Кайрекова Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си, че завършила гимназия с отличен успех и искала да следва медицина в Италия. Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката. Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки. Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: "Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: "За Палка ли идваш, кажи й да си стяга багажа." Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница.
към текста >>

Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки.
Успях да изплатя дълговете, които имах, и да върна навреме парите на Учителя. Разбрах, че с даването на парите, Той ми е дал и своята благословия за търговията." Славка Кайрекова Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си, че завършила гимназия с отличен успех и искала да следва медицина в Италия. Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката. Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки. Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: "Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: "За Палка ли идваш, кажи й да си стяга багажа." Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница. Носела от тавана книгите и материалите долу.
към текста >>

41. ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА

За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят по едно хубаво, кръгло огледалце.
При всяко първоначално училище трябва да има плодна градина, дето децата да работят, да наблюдават как растат и се развиват плодните дървета. Плодовете облагородяват човешкия характер. Нека всеки от вас посади в умствения си свят три декара място с различни видове ябълки, круши, череши, сливи, да изучава как се отглеждат и да следи въздействието, което оказват върху него. Който иска да развива ума си, да сади круши; който иска да стане духовен, да сади сливи. За да спасите дъщеря си или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: Нека се оглеждат! За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят по едно хубаво, кръгло огледалце. Като се скарат две деца, учителят ще им каже: Я си извадете огледалцата и се огледайте. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата. Влиза учителят по математика в клас, всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителят по химия, който предмет също събужда електричество у учениците. Вследствие на това събрало се в голямо количество електричество, учениците се чувстват вече малко нервни.
към текста >>

42. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Ей тази." И му посочил неугледно, възгрозничко момиче.
Той каза, че много често неговият ръководител, нощно време, когато спи, го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казвал: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка. В това време в някакво езеро става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците, се обръща и те отиват да ги спасяват Хората се давят вече и брат Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не тази жена, остави я нея. Ей тази." И му посочил неугледно, възгрозничко момиче. "То единствено се помоли, когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш." Веска Величкова Ние сме заобиколили Учителя и се намираме в една от бараките, където една сестра ни бе поканила на гости. Пием чай, поднесени са сладкиши, разговаряме с Учителя.
към текста >>

43. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Дори едно момиче ме заговори и когато й казах кого търся, тя ми каза да почакам, навярно Той скоро щеше да слезе.
И когато исках да сложа край на всичко това, аз отидох при Учителя. Мнозина ми бяха говорили за Него, но аз не смеех да отида, разколебавана от противоречивите слухове, които се носеха за Него. Най-после, когато всичко бе за мене безразличие и пустота, моите стъпки бавно се отправиха нагоре, при Учителя. Отишла бях там и стоях настрани, несмееща да се приближа, защото за всички бях винаги в най-отдалечения кът, а за там, за горе, аз мислех, ще бъда още по-далечна и чужда. Стоях така и гледах плахо през моята постоянна черна скръб, когато край мене минаваха мнозина и ми се усмихваха приветливо - сякаш ме познаваха и аз им бях близка. Дори едно момиче ме заговори и когато й казах кого търся, тя ми каза да почакам, навярно Той скоро щеше да слезе. Край мене чакаха и други, които си говореха на малки групички, но аз бях сама, както почти през целия си живот. И тъй замислена, аз леко трепнах, когато наоколо се раздвижиха и после всичко утихна. Повдигнах глава и погледнах - към мен се приближаваше стар, белокос човек. Чух да шепнат край мен: "Учителят, Учителят! " Аз изправих главата си и Го гледах неподвижна, незнаеща какво трябва да правя и неочакваща да се приближи към мен.
към текста >>

Но младото момиче, което ме бе заговорило преди няколко минути, се мярна пак пред очите ми и учтиво ме подтикна към Учителя, Който вече бе тръгнал.
" Аз изправих главата си и Го гледах неподвижна, незнаеща какво трябва да правя и неочакваща да се приближи към мен. Но Той тихо пристъпи и ми каза едва чуто: - Елате, сестра! - и ми кимна с глава. Отначало не можах да разбера - толкова ми бе странно, че между многото, мен първа вика и се огледах виновно наоколо - може би грешно съм разбрала. Но младото момиче, което ме бе заговорило преди няколко минути, се мярна пак пред очите ми и учтиво ме подтикна към Учителя, Който вече бе тръгнал. Тогава тръгнах след Него и влязох в стаята Му. Кой е Той и какво е Той, аз не зная. Зная само, че вървейки и влизайки в стаята Му, усетих как в душата ми се разстила някаква чудна топлинка, която кара скованата ми от напрежение и мъка фигура леко да се отпуща. Седейки на стола, аз не усещах нищо друго, освен чудна приятност, каквато не помня никога в живота си да съм усещала. Не помня колко време бях стояла така мълчаливо, гледайки Го, но когато най-после поисках да Му заговоря, не зная защо, стори ми се, че това, за което исках да Го моля, е толкова дребно, малко и не заслужава да Го безпокоя.
към текста >>

Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета), певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: "Учителю, г-н X, редактор на вестник X, желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде ръката, но посочи към нас: "Занят съм, рекох.
След малко иде Катя Грива и казва: Учителят каза веднага да отидеш при Него! " Заупорствах, но Катя настойчиво ме задърпа, като дете ме завлече при Учителя. Като ни видя от прозореца, Учителят излезе веднага, усмихна се мило и почна да ни говори. Но току- що започна и към Него пристъпиха двама важни господа. Единият - някакъв певец, познат с Учителя, а другият - редактор на столичен вестник. Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета), певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: "Учителю, г-н X, редактор на вестник X, желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде ръката, но посочи към нас: "Занят съм, рекох. Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме, аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие после тях, не зная. Може би ги прие, но им даде добър урок, ако въобще имаха предпоставки да го разберат.
към текста >>

44. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

В този дом също се търси слугиня, но не искат селско, неуко момиче, а някоя образована.
Трябваше един да засвидетелства след време за Истината. Като взела няколко урока по стихоплетство при писателя, Олга Славчева разбрала, че той търси домашна помощница, която навремето се наричаше с хубавата българска дума "слугиня". В София тогава имаше един специален пазар, където младите девойки от софийските села идваха в града, придружавани от своите майки или бащи, а градските госпожи ги избираха за слугини. Ама така, както се избираше навремето да се купи кон от пазара - оглеждаха ги от всички страни. Така селяните си цанеха дъщерите и те ставаха градски слугини. В този дом също се търси слугиня, но не искат селско, неуко момиче, а някоя образована. Като научава това, Олга Славчева решава да предложи да им бъде слугиня. Госпожата се съгласила, но Стоян Михайловски решил да я разпита - откъде идва, какво учи, с кого дружи. Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадал и изпъдил Олга с думите: "Аз не искам да имам вземане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя това с Учителя.
към текста >>

" И внучето, едно малко момиченце, и то повтаря въпроса на баба си: "Дядо, за какво ти е тази гъдулка?
Това, което разказвам се случи през 1992-1993 г. Имах един съсед, който беше голям шегаджия и като води разговор, не можеш да разбереш кога говори сериозно и кога се шегува. Един ден съм у тях и той ме пита: "А бе, комшу, можеш ли да ми направиш една гъдулка? " А в това време жена му, която е наблизо, възразява: "Ами, притрябвала ти е гъдулка! За какво ти е тази гъдулка? " И внучето, едно малко момиченце, и то повтаря въпроса на баба си: "Дядо, за какво ти е тази гъдулка? " Дотук разговорът се води сериозно и всички мислим, че съседът наистина има намерение да си поръча гъдулка. А той отговаря на внучето: "Как за какво, дядовото, ще сложа един синджир на врата на баба ти и ще я водя из махалата като мечка. Аз ще свиря, а пък тя ще играе." Внучето започна да се смее с глас, но на жена му никак не й стана приятно от тази шега, защото през последните години беше доста напълняла и започна да се кара: "Чуй се, чуй се хубаво какви глупости говориш на детето! "
към текста >>

45. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба?
" Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното! Не е позволено да продаваш хляб на брата си! Не е позволено да купуваш хляб от брата си! Няма по-голямо безчестие от това, да купуваш и продаваш хляб. Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: "Господи, да бъде Твоята Воля! " - Да бъде Твоята Воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест!
към текста >>

Много млади жени и момичета, за да поддържат своята линия, правят различни упражнения и процедури и спазват някакъв режим на хранене.
Затова повече на брой хора могат да се откажат от месоядството, по-малък брой хора могат да се откажат от тютюнопушенето, още по-малко на брой хора могат да се откажат от алкохолизма, а от наркотиците - почти никой. За да се подобри животът, месоядството трябва да намалее. Защо? - За да намалеят алчността, кражбите, насилието, за да намалеят болестите и престъпленията, за да намалеят животинските прояви, страхът и стресът. Ако месоядството намалее, хората ще бъдат по-здрави, по-спокойни и по-добри. И най-активният месоядец може да намали консумацията на месо наполовина, от което ще се почувствува по-добре. Много млади жени и момичета, за да поддържат своята линия, правят различни упражнения и процедури и спазват някакъв режим на хранене. За да имат добри резултати, те трябва да ограничат до минимум месото в своята диета, защото месото и месните продукти съдействат за увеличаване на наднорменото тегло и обезформяне на тялото. Хората питат: "Какво ще ядем, ако не ядем месо? " - Вместо да ядете месото на кокошката, яжте яйцата! Те са по-силна и по-добра храна от месото на кокошката. Вместо да ядете месото на козата, кравата или овцата, яжте тяхното мляко.
към текста >>

46. ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

Срещате едно малко момиченце и не обръщате внимание на него. Защо?
Каквото и да му се говори, каквито неща и да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между Добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той вижда всичко, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Пред Любовта злото и престъпленията се стопяват. Да обичаш един човек, значи да виждаш хубавото и великото, скрито дълбоко в ума, сърцето и душата му. Срещате едно малко момиченце и не обръщате внимание на него. Защо? Казвате, че било грозно. Не, погледнете го внимателно, за да видите колко е красива душата му. Как познахте? Вижда се тази красота, но трябва да имате Любов в сърцето си, за да я видите. Когато дойде Божествената Любов, вие няма да обръщате внимание на човешките погрешки.
към текста >>

47. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА

Да си представим трета картина: едно момиченце минава край старец, чиито обуща са отвързани.
Това е една стъпка напред. Тук привидно няма насилие. При труда има подтици от разни степени. Обикновеният подтик за труда е възнаграждението. Най-високият възможен подтик, който може да имаме при труда, е дългът. Да си представим трета картина: едно момиченце минава край старец, чиито обуща са отвързани. То го спира, навежда се и завързва обущата му. Друга картина: група младежи виждат, че една кола, тежко натоварена, не може да се изкачи по стръмния път. Те бутат колата, за да премине стръмнината. Музикант дава концерт в един беден квартал, без да вземе пари. Имаме организирани трудови общежития.
към текста >>

48. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Един ден, след като се завърнал в Рим, среща на улицата едно десетгодишно момиченце, много оцапано, много грозно и окъсано.
Светлината има ли нужда от доказателства? В една от Своите беседи Учителя дава една малка легенда, в която, макар и на символичен език, Той дава някои черти и качества на човека на Новата култура: Във времето на Нерон живял някой римски патриций Онорций. Млад, 35- годишен, той бил един от най-благородните римляни на времето. Човек много учен, запознат с философията, добил своето образование в най-добрите тогавашни академии, ходил в Индия и Египет, където се запознал с тайните науки. Един ден, след като се завърнал в Рим, среща на улицата едно десетгодишно момиченце, много оцапано, много грозно и окъсано. Обаче в неговата душа се заражда милост към него и той пожелал да му помогне, без сам да си дава сметка за своето разположение. Хваща го за ръката и го завежда в дома си. Името на това момиченце било Амриха. Той решил да му даде най-доброто за тогавашното време възпитание, с което римляните са разполагали. Наел най- добрите учители да я учат.
към текста >>

Името на това момиченце било Амриха.
Млад, 35- годишен, той бил един от най-благородните римляни на времето. Човек много учен, запознат с философията, добил своето образование в най-добрите тогавашни академии, ходил в Индия и Египет, където се запознал с тайните науки. Един ден, след като се завърнал в Рим, среща на улицата едно десетгодишно момиченце, много оцапано, много грозно и окъсано. Обаче в неговата душа се заражда милост към него и той пожелал да му помогне, без сам да си дава сметка за своето разположение. Хваща го за ръката и го завежда в дома си. Името на това момиченце било Амриха. Той решил да му даде най-доброто за тогавашното време възпитание, с което римляните са разполагали. Наел най- добрите учители да я учат. Тя посещавала и школата на Сенека. Запознала се с гръцката култура. Онорций забелязал, че с постъпването й в училището лицето й почнало да се изменя и към шестнадесетата си годишна възраст тя станала една от най-красивите римлянки.
към текста >>

И не само това, но той забелязал, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила.
Той решил да му даде най-доброто за тогавашното време възпитание, с което римляните са разполагали. Наел най- добрите учители да я учат. Тя посещавала и школата на Сенека. Запознала се с гръцката култура. Онорций забелязал, че с постъпването й в училището лицето й почнало да се изменя и към шестнадесетата си годишна възраст тя станала една от най-красивите римлянки. И не само това, но той забелязал, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Онорций си поставил задача да я възпита да употребява тази сила за добро. Забелязал, че в това момиченце всичките думи били отмерени, избрани. Никога не чул да излезе от устата й лоша дума. Думите й били избрани като най-хубави бисери.
към текста >>

Забелязал, че в това момиченце всичките думи били отмерени, избрани.
Запознала се с гръцката култура. Онорций забелязал, че с постъпването й в училището лицето й почнало да се изменя и към шестнадесетата си годишна възраст тя станала една от най-красивите римлянки. И не само това, но той забелязал, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Онорций си поставил задача да я възпита да употребява тази сила за добро. Забелязал, че в това момиченце всичките думи били отмерени, избрани. Никога не чул да излезе от устата й лоша дума. Думите й били избрани като най-хубави бисери. При това се отличавала с голяма чистота и грациозност. При тази красота почнали да я обикалят синове на римските патриции, за да я привлекат. Един ден я видял императорът Нерон и й казал да иде в двореца му.
към текста >>

49. Тринадесета част

Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години.
Приятно ми е да ви срещам бодри, весели и здрави, да виждате смисъла в живота и да знаете защо живеете. От какво умират хората? От скука. Защо умира майката? От несбъднати мечти. Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години. Щом се омъжила, видяла, че мечтите й няма да се осъществят. Децата тръгнали по свой път. Като пораснали и получили образование, синът се оженил, дъщерята също и забравили майка си. И тя умряла от скука. Така че вложете някаква цел в живота на човека, за да видите как ще се оживи и дори от смъртно легло може да стане.
към текста >>

Това ще постигнат, след като в едното семейство се роди момиче, а в другото момче.
" Чрез него враговете стават приятели. Условията и потребностите на хората имат силата да примиряват и най-големите врагове. Казвам на двама души, които враждуват, че трябва да се примирят. Как? " - питат те. Когато две семейства са непримирими и носят вражда от две поколения, тогава в третото ще се примирят. Това ще постигнат, след като в едното семейство се роди момиче, а в другото момче. Като пораснат, младите ще се влюбят един в друг и ще напуснат домовете си, за да се съберат и да създадат семейство. Тогава ще изучават второто измерение. След две години родителите им взаимно ще си простят, докато в първото и второто измерение не се примиряваха. Щом майките и бащите напуснат второто измерение и влязат в третото в куба, казват на децата: "Елате сега, да ви благословим." Младите идват, коленичат пред родителите си и получават тяхното благословение. С примиряването изчезват всички илюзии и заблуждения в човека.
към текста >>

50. Петнадесета част

Не може, ако отправите една искрена молитва към Бога, Той да не ви отговори... Момичето чувства, когато изгуби любовта на младежа, както и той също.
Най-хубавата "стаичка" у човека е тази, в която Бог живее. Ако не Го намерите там, това показва, че още не сте Му дали път у себе си. Но това не значи, че Той не изпълва целия космос. Как ще познаете, че Бог не живее у вас? Щом се молите, палите свещи и кандила, но въпреки това усещате, че нещо ви липсва. Не може, ако отправите една искрена молитва към Бога, Той да не ви отговори... Момичето чувства, когато изгуби любовта на младежа, както и той също. Отвън я вижда, говори с нея, но вътре я няма. Казвате тогава: "Духът отсъства." Да, няма я същината на нещата. Това са факти, които не се нуждаят от доказване... Христос казва: "А друго падна на добрата земя." Кое семе падна на добрата земя? Доброто семе.
към текста >>

51. 4. Aз съм Бялото кокиче

4. Aз съм Бялото кокиче музика: Христо Дързев текст: ученик Аз съм бяло кокиче Всред тревите горски, срамежливо кат' момиче от погледи хорски (2 пъти) Зла ме мащеха събуди със снега, ветровете.
4. Aз съм Бялото кокиче музика: Христо Дързев текст: ученик Аз съм бяло кокиче Всред тревите горски, срамежливо кат' момиче от погледи хорски (2 пъти) Зла ме мащеха събуди със снега, ветровете. Всичко живо да се чуди, че съм ранно цвете. (2 пъти) Радост нова ви показвам с чашка ранобудна и за пролетта разказвам приказчица чудна. (2 пъти) Че след мене теменужка у вас ще гостува, че със тая мила дружка славей ще се чува. Че агънца ще заблеят в ливади зелени, че орачи ще засеят ниви наторени.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13765478134155