НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
275
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Момиченце
, 4-5 годишно, върви с баща си.
И преди да разрешим малките неща, ние никога не ще смогнем да разрешим големите. В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея". Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот. И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота. Ето що чух веднъж като вървях по една горска пътека.
Момиченце
, 4-5 годишно, върви с баща си.
То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха. Изведнъж момиченцето спря на пътя. „Татко, виж, птиче! " Бащата спря. Побутна го с тоягата си.
към текста >>
Изведнъж
момиченцето
спря на пътя.
Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот. И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота. Ето що чух веднъж като вървях по една горска пътека. Момиченце, 4-5 годишно, върви с баща си. То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха.
Изведнъж
момиченцето
спря на пътя.
„Татко, виж, птиче! " Бащата спря. Побутна го с тоягата си. „Мърда ли татко? " – „Не, като че не е живо".
към текста >>
2.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако е
момиче
ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен".
Но има два вида сърдечна храна. Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания. Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват. И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено". Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност.
Ако е
момиче
ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен".
И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради. Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят". Това не е храна за сърцето, това е отрова. Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните. Детето не трябва да мисли никога, че другите му са длъжни да му дават и да го оценяват.
към текста >>
И тръгнат, момчето да става голям човек,
момичето
да се харесва, а светът им поставя прегради.
Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания. Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват. И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено". Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност. Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен".
И тръгнат, момчето да става голям човек,
момичето
да се харесва, а светът им поставя прегради.
Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят". Това не е храна за сърцето, това е отрова. Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните. Детето не трябва да мисли никога, че другите му са длъжни да му дават и да го оценяват. То трябва да се на учи да полива цветята.
към текста >>
3.
Стихове - Gis Moll
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за
момичетата
, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр.
Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк. Баха Улах е пророкът на започващата епоха. Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството.
Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за
момичетата
, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр.
Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи. Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено. Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян. Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения. Това увеличава симпатиите към тях.
към текста >>
4.
Тайната на живота – А. Бертоли
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Сестра им, млада булка, добила
момиченце
като ангелче.
Те били дни на черна мъка. Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест. Тогава се случила голямата беда с двамата близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва. В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния.
Сестра им, млада булка, добила
момиченце
като ангелче.
Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род. Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед. Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости. Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода.
към текста >>
5.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и
момичета
със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино.
Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии.
Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и
момичета
със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино.
Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи.
към текста >>
6.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тези черти показват младо
момиче
, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно.
Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър.
Тези черти показват младо
момиче
, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно.
Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения. Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички. Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната.
към текста >>
7.
Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Един ден, разхождайки се из улиците на големия град, видя едно 10-годишно
момиченце
, грозно, изцапано, несресано, да играе по мръсната улица.
че не можеше да става реч за каквото и да било сравнение. При тези хора на дълбоките истини, които бяха скрити за света, при тях той живя, при тях той се учи, при тях той се възпитава. Те му показаха пътя към истинското знание, задоволиха неговия жар, запознаха го с това, което никога не беше чул и никога не мислеше, че може да чуе. Животът му при тях внесе елементи, които дадоха ценен смисъл на живота му. Така обновен и изпълнен с нов импулс, Оронций отново се засели в Рим.
Един ден, разхождайки се из улиците на големия град, видя едно 10-годишно
момиченце
, грозно, изцапано, несресано, да играе по мръсната улица.
Всичко това обаче съвсем не му попречи да обърне внимание на детето, не само това, но и да изпита, без да може да си даде сметка, силни чувства на симпатия. Той отива при него, запитва го това, онова, за баща му, майка му, но неговото гласче едвам изявяваше своето съществувание и едва можеше да даде, каквито и да било обяснения. Една стара жена, която се намираше близко там, чу техния разговор и спаси положението, като се намеси. – Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб. – Да го взема при себе си.
към текста >>
8.
Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Още като малко
момиче
Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост.
И сега напред с бодър дух и с радост в сърцето! Има един вечно бликащ извор, от който всякога могат да се почерпят нови сили за работа. И вие знаете, кой е този извор. Сестра М. Берта Броаняр от Лион.
Още като малко
момиче
Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост.
По-късно, когато се развива като девойка и когато констатирали необикновените й способности, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица. Това момиче, макар че никога не е изучавало графологията, може да познава много работи, като види писмото на някого. И интересно е, че нейните способности надминават възможностите на обикновената графология. Последната може по почерка да се произнася за характера на човека. Но тя по писмото познавала такива подробности за лицето и то не само за настоящето, но за миналото и за бъдещето, че тук имаме не вече само обикновената графология.
към текста >>
Това
момиче
, макар че никога не е изучавало графологията, може да познава много работи, като види писмото на някого.
И вие знаете, кой е този извор. Сестра М. Берта Броаняр от Лион. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развива като девойка и когато констатирали необикновените й способности, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица.
Това
момиче
, макар че никога не е изучавало графологията, може да познава много работи, като види писмото на някого.
И интересно е, че нейните способности надминават възможностите на обикновената графология. Последната може по почерка да се произнася за характера на човека. Но тя по писмото познавала такива подробности за лицето и то не само за настоящето, но за миналото и за бъдещето, че тук имаме не вече само обикновената графология. При нея имаме този вид ясновидство, който в окултизма е известен под името „психометрия". Психометрия се нарича ясновидство, посредством гледане или пипане на някой предмет, който лицето е употребявало.
към текста >>
За пръв път това
момиче
изявило своята способност, когато е било на 14 години.
И интересно е, че нейните способности надминават възможностите на обикновената графология. Последната може по почерка да се произнася за характера на човека. Но тя по писмото познавала такива подробности за лицето и то не само за настоящето, но за миналото и за бъдещето, че тук имаме не вече само обикновената графология. При нея имаме този вид ясновидство, който в окултизма е известен под името „психометрия". Психометрия се нарича ясновидство, посредством гледане или пипане на някой предмет, който лицето е употребявало.
За пръв път това
момиче
изявило своята способност, когато е било на 14 години.
Майка й проучвала условията за настаняването на детето си в един пансион. Когато отговорът пристигнал, Берта случайно била там наблизо и прегледала също това писмо. И тя веднага казала : „Жалко, че този човек е гърбав и заеква". Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си. Обаче когато дъщеря й отишла по-късно в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада.
към текста >>
9.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
У., която живее в София, е имала едно дете,
момиче
.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Един случай на прераждане Предаваме, без всякакви коментарии, един интересен "случай на прераждане", както обикновено се изразяват в съвременната окултна литература, така, както ни е разказан от майката на детето. Той е интересен, най-вече, поради факта, че се разказват случки и сбития из живота на едно починало дете, които се помнят и се знаят от родителите му, като действителни. Госложа X.
У., която живее в София, е имала едно дете,
момиче
.
Детето заболява от гноен перитонит и апандисит. Првили му операция, но тя излязла несполучлива и детето се преселило отвъд. Тогава то било на година и осем месеца. След смъртта му направили аутопсия, за да констатират точно нейните причини. Това било през юли 1934. година.
към текста >>
година в това семейство се ражда пак
момиче
.
Првили му операция, но тя излязла несполучлива и детето се преселило отвъд. Тогава то било на година и осем месеца. След смъртта му направили аутопсия, за да констатират точно нейните причини. Това било през юли 1934. година. На 1 юни 1935.
година в това семейство се ражда пак
момиче
.
Ще ги наричаме не с действителните им имена, а с други. Нека ги наречем: първото – Иванка, а второто – Марийка. Второто казва сега: – Аз см Иванка и Марийка. Майко, докторите ми рязаха коремчето, и после аз умрях. И чичковците ме занесоха на гробищата.
към текста >>
10.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Необикновена сензитивност Едно 8-9 годишно
момиченце
отива за покупка, на връщане пада и си счупва крака.
Много ми е мъчно, че мъжът ми подари на майка ми копринен плат за рокля, но тя не си я ушила още. Когато се видех с майка ù В. в Търново, разказах й този сън. Тя каза: – Колко ме караше Иванка да си направя рокля от този плат, а пък аз й казвах, че ще направя това, когато тя ще има дете. По-рано аз не знаех, че мъжът на Иванка подарил на майка й копринен плат.
Необикновена сензитивност Едно 8-9 годишно
момиченце
отива за покупка, на връщане пада и си счупва крака.
Гипсират я. Тя лежи в къщи. Гледа я майка ù. Както лежи, тя казва веднъж на майка си: – Приближава към мен еди-коя-си. (и тя споменава името на една съседка).
към текста >>
11.
ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ако ние се откажем да мислим, ние ще приличаме на онова
момиченце
, което бащата праща в училище да учи, пък то, когато учителят преподава, взема огледалото и се забавлява с прическата си, с дрехите си, с панделките си.
Животът на растенията и на животните за нас е минало, сегашният живот на мисълта е настояще. Когато у нас се зароди желанието да живеем, т.е. да ядем, да пием, да се удоволствуваме или наслаждаваме, това е животът на животните- — нашето минало. С този живот ние влизаме в противоречие със сегашния си живот като мислещи същества. Същественото, което ни отличава като човеци, то е нашата мисъл.
Ако ние се откажем да мислим, ние ще приличаме на онова
момиченце
, което бащата праща в училище да учи, пък то, когато учителят преподава, взема огледалото и се забавлява с прическата си, с дрехите си, с панделките си.
Нашата съществена задача като човеци е да се учим и да мислим. Занимаваме ли се със страданията си, разправяме ли, колко сме нещастни, ние приличаме на това момиче, което не учи, а се занимава със странични неща. Страданията, които имаме, са резултат на една недовършена работа в областта на растенията, в областта на животните или в областта на човеците. Ако искаме да растем, това не е наша работа. Растежът е работа на растенията.
към текста >>
Занимаваме ли се със страданията си, разправяме ли, колко сме нещастни, ние приличаме на това
момиче
, което не учи, а се занимава със странични неща.
да ядем, да пием, да се удоволствуваме или наслаждаваме, това е животът на животните- — нашето минало. С този живот ние влизаме в противоречие със сегашния си живот като мислещи същества. Същественото, което ни отличава като човеци, то е нашата мисъл. Ако ние се откажем да мислим, ние ще приличаме на онова момиченце, което бащата праща в училище да учи, пък то, когато учителят преподава, взема огледалото и се забавлява с прическата си, с дрехите си, с панделките си. Нашата съществена задача като човеци е да се учим и да мислим.
Занимаваме ли се със страданията си, разправяме ли, колко сме нещастни, ние приличаме на това
момиче
, което не учи, а се занимава със странични неща.
Страданията, които имаме, са резултат на една недовършена работа в областта на растенията, в областта на животните или в областта на човеците. Ако искаме да растем, това не е наша работа. Растежът е работа на растенията. Ако искаме да живеем и това не е наша работа, това е работа на животните. Да оставим работата на растенията и животните и да свършим нашата работа.
към текста >>
12.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В дома си отглеждахме Калиопа, едно
момиче
сираче от Драма, от гръцка народност.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Писмо на непознат език Това беше през общо-европейската война. Мъжът ми беше офицер в Ямболския гарнизон.
В дома си отглеждахме Калиопа, едно
момиче
сираче от Драма, от гръцка народност.
От нейните думи се разбираше, че майка й се казва Маламади. Аз мислех, че тя е същинската й майка. Една вечер аз си седя и пиша писмо до сестра си. Както пишех, ръката ми с български букви написа думи на непознат мен език. От думите разбрах, че това е гръцки.
към текста >>
13.
ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Младенецът става мъж и девица — малкото
момиче
.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА РАК Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна следпладнена тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава.
Младенецът става мъж и девица — малкото
момиче
.
Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира.
към текста >>
14.
DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
било родено едно
момиче
Шанти Деви.
Безбройните телескопични фотографии на Харвардовата обсерватория дават възможност да се разпознаят 50 такива „космони". Оня космон, който се намира най-близо до нас е отдалечен над 10 милиона светлинни години. Случай на прераждане. Преди няколко години вестниците описаха този случай, но сега се дават по-големи подробности, които ще споделим с читателите си. В 1926 год.
било родено едно
момиче
Шанти Деви.
Още като била на три години, тя почнала да разправя на родителите си за разни факти, отнасящи се до нейния по-раншен живот, преди да се роди през 1926 година. Разбира се, родителите й не отдавали никакво значение на нейните брътвежи. А дъщеря им настоявала да твърди, че е съществувала по-рано преди сегашното си раждане и искала да я заведат в Мутра, за да види своя мъж, който бил там търговец на дрехи. Всички подробности, които Шанти Деви изнесла за своя живот, се потвърдили като истински. Тя била родена за пръв път през 1902 год.
към текста >>
На
момичето
завързали очите и я повели напред, но тя познавала и изброявала всичко, където минавали и изреждала спомените си.
Вестта за това голямо чудо възбудило не само Делхи, но и цялата околия. Но трябваше да се провери и установи още нещо. Шанти Деви била отведена в Мутра, там дето е живяла първия път със своя мъж. Тя познала веднага както местото, така и всички роднини на онзи, когото тя наричала свой мъж. При проверяването се отишло и по-нататък.
На
момичето
завързали очите и я повели напред, но тя познавала и изброявала всичко, където минавали и изреждала спомените си.
Най после колата спряла пред една къща и там й отвързали очите. Тя веднага заявила, че това е къщата на нейния мъж. На вратата се показал един старец и Шанти Деви веднага казала, че това е нейният свекър. Из в. „Мир". Паневритмия, песни на хармоничните движения.
към текста >>
15.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Сънувах следното: — Заранта съм си отишла у нас и тъкмо съм почнала да си мия главата, идва
момиченцето
на зълва ми и ми казва: — Вуйно, бързо ела, защото има случайно автомобил от град К., и баба ще си заминава.
Беше ми изчезнало вече търпението. Даже ми казваха близките, че това няма да стане и ме съветваха пак да си търся място като учителка. На 5 октомври 1931 г. бях поканена да спя у зълва си. Заранта се събуждам и разправям съня си на нейната свекърва, която беше дошла от друг град на гости.
Сънувах следното: — Заранта съм си отишла у нас и тъкмо съм почнала да си мия главата, идва
момиченцето
на зълва ми и ми казва: — Вуйно, бързо ела, защото има случайно автомобил от град К., и баба ще си заминава.
Да си вземете сбогом. В съня си отивам и изпращам свекървата и точно да си тръгвам обратно за у нас, идва едно момиченце и ми казва: — Бързай, имаш телеграма от брат си, че си назначена и още същата вечер да тръгваш за Бургас. След това, все в съня си, си отивам в къщи и почвам да си приготовлявам багажа — най-необходимите работи, които ми трябват. Приготвих ги, изпратих ги и с нощния влак тръгнах за Бургас. В съня си на гара Зимница ме посреща брат ми.
към текста >>
В съня си отивам и изпращам свекървата и точно да си тръгвам обратно за у нас, идва едно
момиченце
и ми казва: — Бързай, имаш телеграма от брат си, че си назначена и още същата вечер да тръгваш за Бургас.
На 5 октомври 1931 г. бях поканена да спя у зълва си. Заранта се събуждам и разправям съня си на нейната свекърва, която беше дошла от друг град на гости. Сънувах следното: — Заранта съм си отишла у нас и тъкмо съм почнала да си мия главата, идва момиченцето на зълва ми и ми казва: — Вуйно, бързо ела, защото има случайно автомобил от град К., и баба ще си заминава. Да си вземете сбогом.
В съня си отивам и изпращам свекървата и точно да си тръгвам обратно за у нас, идва едно
момиченце
и ми казва: — Бързай, имаш телеграма от брат си, че си назначена и още същата вечер да тръгваш за Бургас.
След това, все в съня си, си отивам в къщи и почвам да си приготовлявам багажа — най-необходимите работи, които ми трябват. Приготвих ги, изпратих ги и с нощния влак тръгнах за Бургас. В съня си на гара Зимница ме посреща брат ми. Понеже за пръв път отивам в Бургас, той искал да излезе да ме посрещне. След това отидохме в Бургас заедно.
към текста >>
След това си отивам в къщи и точно по обяд, след като си свърших работата и започнах да си мия главата, наистина дойде на зълвата
момиченцето
да ми каже да отида да изпратим баба й.
Приготвих ги, изпратих ги и с нощния влак тръгнах за Бургас. В съня си на гара Зимница ме посреща брат ми. Понеже за пръв път отивам в Бургас, той искал да излезе да ме посрещне. След това отидохме в Бургас заедно. Целият този сън разправих на свекървата и на зълва си.
След това си отивам в къщи и точно по обяд, след като си свърших работата и започнах да си мия главата, наистина дойде на зълвата
момиченцето
да ми каже да отида да изпратим баба й.
След това всичко се случи точно така, както видях на сън.
към текста >>
16.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. N.
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако е момче, ще поиска да си купи конче, ако е
момиче
– кукла.
Защо не иска да научи закона, по който идат в нас светлите мисли, чувства и постъпки? Защо не иска да бъде здрав, добър, че накъдето ходи, да носи доброта? Защо не поиска да научи закона, по който идат всичките блага в света ? Когато ще искаме нещо в света, нека вземем пример от малките деца. Едно дете ще поиска пари да си купи малко хляб или някой плод.
Ако е момче, ще поиска да си купи конче, ако е
момиче
– кукла.
Човек ако вземе лотариен билет, иска да спечели милиони. Защо човек иска да стане толкова богат? Любовта към парите свързва човека със смъртта. Има пример за един английски богаташ, който влиза в скривалището на своите съкровища и по невнимание забравя ключа отвън. Затваря се вратата и той остава вътре заключен, където умрял от глад всред богатствата си.
към текста >>
17.
ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯ НА МЪДРОСТТА - СЛАВИ П. КАМБУРОВ
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Представете си малки
момиченца
, които седят и си приказват за своите куклички.
Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ – Какво ще кажете за днешните събития ? – Целият живот е едно предметно учение и човека го изпитват, само за да познае, кое е реално и кое – не е. Онзи, който извайва статуята, навсякъде дяла, за да изкара една красива статуя.
Представете си малки
момиченца
, които седят и си приказват за своите куклички.
А пък като пораснат, казват: "Не ни интересуват вече те". Минават в реалността. Същото става и с човечеството. с оценката на нещата по нов начин човек преминава към реалността на нещата. Иде една духовна вълна, която носи обща пролет.
към текста >>
18.
КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
По пътя среща едно
момиче
, което така го поглежда, че у него веднага изчезва желанието да убива.
Всички живеем в непослушание и пренебрегваме малките подтици, които Бог непрестанно ни дава отвътре. Малък подтик може да произведе цял преврат у човека, да го избави от много мъчнотии. Разправят за един човек, който бил оскърбен от друг. За да си отмъсти, решава да го убие. Взима револвера си и тръгва.
По пътя среща едно
момиче
, което така го поглежда, че у него веднага изчезва желанието да убива.
Изведнъж разбира безумието на постъпката си. Започва да мисли. Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето. Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице.
към текста >>
Образът на
момичето
с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на
момичето
.
За да си отмъсти, решава да го убие. Взима револвера си и тръгва. По пътя среща едно момиче, което така го поглежда, че у него веднага изчезва желанието да убива. Изведнъж разбира безумието на постъпката си. Започва да мисли.
Образът на
момичето
с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на
момичето
.
Пожелава занапред и той да бъде така красив. Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен.
към текста >>
19.
КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Едно
момиче
от северната провинция.
— Аз видях тоя човек. Осъден е на смърт. Говорих с него. Попитах го за последното му желание. Искал да види своята възлюблена.
Едно
момиче
от северната провинция.
Тази нощ пратеници пътуват за нея. Това е всичко, дъще моя. — Татко?! — Суани-Ом! — Какво да правя?
към текста >>
— Добре, Аз ще се срещна с това
момиче
и ще ù кажа: „Искаш ли да остане жив този, когото обичаш, отстъпи ми го!
Това е всичко, дъще моя. — Татко?! — Суани-Ом! — Какво да правя? — Реши сама Суани-Ом, Аз ще направя, каквото искаш, не за¬бравяй, че имаш сърце на царкиня и царска кръв тече в твоите жили.
— Добре, Аз ще се срещна с това
момиче
и ще ù кажа: „Искаш ли да остане жив този, когото обичаш, отстъпи ми го!
" — Жестоко е, Суани-Ом! — Не, не е жестоко, и Аз го обичам не по-малко от кея. — А той? — Той ще избере — живота с мен, или смъртта с другата. — Лека нощ, Суани-Ом.
към текста >>
Ти трябва да се откажеш от него, иначе той ще умре, — царкинята се откопчи от ръцете на младото
момиче
и рече: — Давам ти два часа да решиш!
Обляна в сълзи, тя коленичи пред царкинята. — Не! — Твърдо отговора Сауни-Ом. Обичам го и аз Единствен него. Не го давам.
Ти трябва да се откажеш от него, иначе той ще умре, — царкинята се откопчи от ръцете на младото
момиче
и рече: — Давам ти два часа да решиш!
И излезе навън, като фурия с каменно лице и горещи от гняв очи. Дълго лежа О-Хен на пода. Тя плачеше за живота на възлюбления и за своята нещастна съдба. И ето, тя се спря за миг с прояснено лице и туптящо сърце — мисъл, като пролетен лъч я огря¬ваше. Тя я събуждаше за нов живот, както пролетното слънце съ¬бужда замръзналата земя.
към текста >>
20.
ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Не ми хареса
момичето
.
Аз бях служител в неговия дом, синко и познавах сърцето му по-добре от всеки друг. Веднъж Селим седеше както винаги строг и мълчалив под сянката на едно дърво и гледаше към Нефуд. Аз бях наблизо. При нас се приближи Адем, най-старият човек в селището, когото всички почитаха и като поздрави, заприказва загрижено: — Селиме господарю, видях дъщеря ти Зиннет. Ходеше сама по пътеката.
Не ми хареса
момичето
.
Очите му загасват и младостта му залязва без време. Как може да са толкова тъжни очите на младо момиче? — Рекох си аз — А по-рано тя беше като птичка, господарю. В очите на Селим пламна светкавица. Гняв пропълзя по лицето му и над веждите му се вряза мръщина.
към текста >>
Как може да са толкова тъжни очите на младо
момиче
?
Аз бях наблизо. При нас се приближи Адем, най-старият човек в селището, когото всички почитаха и като поздрави, заприказва загрижено: — Селиме господарю, видях дъщеря ти Зиннет. Ходеше сама по пътеката. Не ми хареса момичето. Очите му загасват и младостта му залязва без време.
Как може да са толкова тъжни очите на младо
момиче
?
— Рекох си аз — А по-рано тя беше като птичка, господарю. В очите на Селим пламна светкавица. Гняв пропълзя по лицето му и над веждите му се вряза мръщина. — Грях е това, Селиме — продължи смело старият Адем, който поради мъдростта и годините си, единствен имаше кураж да говори така. — Не виждаш ли, че мъка разяжда сърцето и трови живота на хубавото ти дете?
към текста >>
— Деветнадесеть години има Зиннет, господарю, — каза Адем на тръгване — ти не знаеш ли, какво става в сърцето на едно
момиче
, когато е на деветнадесет години ?
— Аз зная по-добре от тебе, кое е справедливо и кое не. — Справедливостта си научил, Селиме, но милост нямаш, а без милост справедливостта е като безводни дни, когато се умира в пека на пладнето. Ще разгневиш Аллаха, господарю, зещото пророкът в светия Алкоран говори за обич някъде. Спомни си това. Селим го погледна с хладния си поглед и пак обърна очи към пустинята, която лежеше просната пред него.
— Деветнадесеть години има Зиннет, господарю, — каза Адем на тръгване — ти не знаеш ли, какво става в сърцето на едно
момиче
, когато е на деветнадесет години ?
От безкрайната далечина на Нефуд сякаш погледнаха тъмните очи на Зиннет, но бащата остана все така суров и неумолим както преди. Момичето обичаше чужденец. Той не бе роден в тая земя. Дошъл бе отдалеко. Никой до тогава не бе завладявал сърцето ù, но Селим не даваше свое дете на чужденец.
към текста >>
Момичето
обичаше чужденец.
Ще разгневиш Аллаха, господарю, зещото пророкът в светия Алкоран говори за обич някъде. Спомни си това. Селим го погледна с хладния си поглед и пак обърна очи към пустинята, която лежеше просната пред него. — Деветнадесеть години има Зиннет, господарю, — каза Адем на тръгване — ти не знаеш ли, какво става в сърцето на едно момиче, когато е на деветнадесет години ? От безкрайната далечина на Нефуд сякаш погледнаха тъмните очи на Зиннет, но бащата остана все така суров и неумолим както преди.
Момичето
обичаше чужденец.
Той не бе роден в тая земя. Дошъл бе отдалеко. Никой до тогава не бе завладявал сърцето ù, но Селим не даваше свое дете на чужденец. По добре Аллах да я повика при себе си, отколкото да стори това, което не му бе по воля. Не беше лош човек другоземецът.
към текста >>
— Убий ме, господарю, но не мога да сторя нищо против волята на сърцето си — отвърна с плач
момичето
.
Всички сърца се затрогваха щом чуеха тия гласове във вечерната тишина, много очи надничаха иззад решетките на белите варосани къщи на селището, много стари и опитни люде се възхищаваха, когато слушаха, как той тълкува написаното в свещения Алкоран, сякаш сам пророкът им приказваше. Веднъж, когато се готвеше да отпътува, той видя Зиннет на стъгдата пред джамията. Тогава бе денят на големия празник, но той бе нищо, в сравнение с празника, който настана в него, защото от мига, когато съзря очите ù, в сърцето му цъфна голямо цвете на обич за целия свят. — Защо петниш рода на баща си? — попита веднъж Селим.
— Убий ме, господарю, но не мога да сторя нищо против волята на сърцето си — отвърна с плач
момичето
.
В големите ù очи лежеше жалба, но тя не можеше да разтопи сърцето на Селим — безответен и суров. От тоя ден, най-хубавото от всички момичета в камиларското селище, започна да линее. Затворена в мрачните стаи на бащината къща, следена от коварното око на наемници, тя чезнеше в робство. Един ден Селим трябваше на тръгне на далечен път. Като пазач на Зиннет, той остави суровия и зъл роб Кадим, който я следеше ден и нощ.
към текста >>
От тоя ден, най-хубавото от всички
момичета
в камиларското селище, започна да линее.
Тогава бе денят на големия празник, но той бе нищо, в сравнение с празника, който настана в него, защото от мига, когато съзря очите ù, в сърцето му цъфна голямо цвете на обич за целия свят. — Защо петниш рода на баща си? — попита веднъж Селим. — Убий ме, господарю, но не мога да сторя нищо против волята на сърцето си — отвърна с плач момичето. В големите ù очи лежеше жалба, но тя не можеше да разтопи сърцето на Селим — безответен и суров.
От тоя ден, най-хубавото от всички
момичета
в камиларското селище, започна да линее.
Затворена в мрачните стаи на бащината къща, следена от коварното око на наемници, тя чезнеше в робство. Един ден Селим трябваше на тръгне на далечен път. Като пазач на Зиннет, той остави суровия и зъл роб Кадим, който я следеше ден и нощ. Дълго пътувал господарят из необятната и знойна Нефуд. Вечер, когато слънцето залязвало, той спирал камилите, постилал на пясъка пъстро килимче и със свити колене, както подобава на правоверните, благодарил на Всемогъщия за преминалия ден.
към текста >>
21.
DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В този дух е нарисувана картината „
Момиче
, което съзерцава".
Тя има особен начин за рисуване: рисува със светли, нежни, ефирни краски. Нейните форми като че ли са полуматериални. В картините й, изобщо, липсват тъмните, гъсти, материални краски. Изложи както портрети, тъй и пейзажи и натюрморти. В своите портрети тя с вещина се е старала да долови съкровения живот на душата.
В този дух е нарисувана картината „
Момиче
, което съзерцава".
Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят.
към текста >>
22.
Георги Куртев (1870-1961)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В семейството през годините се родили пет деца, три момчета и две
момичета
.
1875 г. До шести клас учил в своя роден град, а след това завършва кадетско военно училище в София. През1899 година се оженил за Александра Хаджипетрова. Нейната майка е братовчедка на д-р Георги Миркович, чрез когото се свързали с Учителя. От този момент връзката с него станала сигурна опора за Минчо Сотиров.
В семейството през годините се родили пет деца, три момчета и две
момичета
.
Първи в семейството се ражда Стефан, но той починал едва две годишен. След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди.
към текста >>
23.
Стоянка Илиева (1899-1981)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето
момиче
, за нас е Учителя.
Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание. Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години.
Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето
момиче
, за нас е Учителя.
Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение. И понеже всички велики духове, дошли да служат на земята, са смирени, Петър Димков предава своята жизнена проповед преди всичко със своя личен пример. “Не съм виждала по-безкористна и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си!
към текста >>
24.
Влад Пашов (1902-1974)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
“Какво интересно българско
момиче
” - казаха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно.
Все пак способностите й и нейния силен стремеж към знание не остават незабелязани. След дипломирането й в Ловеч тя е поканена да учи в Америка, където може да допълни своите познания, а и ще развие способностите си в една благоприятна за това среда. От там Весела Несторова ще се върне след четири години с богати опитности. Един спомен от живота й в Америка ни показва отново жизнената й, вечно креативна природа, а също и любовта й към България, към нейните духовни корени: “Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора ме харесаха и се заинтересуваха от мен.
“Какво интересно българско
момиче
” - казаха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно.
“Разкажи ни нещо за България” П аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: “Недей ме пита”, Стоян, мами думаше”, “Луковитски моми” и други стари български песни. Пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си. А навсякъде в Америка има безброй клубове и общества, които търсят интересни сказчици и веднъж да не се прочуеш!
към текста >>
25.
Общуване през пространството
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Четем книгите от Аида и сме много доволни.“ 28 юни 1995 Днес получих писмо от Буенос Айрес, от едно
момиче
на 23 години.
Вижда се отново тесния път на Светлината." Мисля, че тия случки не са случайни. Радвам се, че от време на време невидимият свят ни праща такава радост и такъв импулс за работа. 6 февруари 1996 Аида се свърза с една духовна сестра в Сао Паоло. Прати й филма „Паневритмия“. Днес се получи писмо, в което се казва: „Ние тук сме повече от 50 души - практикуваме Паневритмията.
Четем книгите от Аида и сме много доволни.“ 28 юни 1995 Днес получих писмо от Буенос Айрес, от едно
момиче
на 23 години.
Казва се Джисела. Тя ни посети през лятото и говорихме 2-3 часа. Очарована е от Учителя. Пише, че оттогава си е изменила живота и ако понякога плаче, то е от радост, че са ни свързали. Когато тя ми описа живота си, видяхме не е от света.
към текста >>
Тя е единственото
момиче
до чието сърце достигна изкуството ми.
Пише, че оттогава си е изменила живота и ако понякога плаче, то е от радост, че са ни свързали. Когато тя ми описа живота си, видяхме не е от света. Тя е една чиста душа, подарък отгоре за нас. Тя ни обича и ние я обичаме. Какво повече мога да желая, ако мога да помогна за повдигането на една душа?
Тя е единственото
момиче
до чието сърце достигна изкуството ми.
За 45 години не можах да срещна друга душа като нейната. Дано да се утвърди в тесния път. 19 юли 1995 За девойката, която ти писах, че ни я изпратиха от Небето, мога да ти кажа, че е запалена отвътре. Много я обичаме. Тя дойде вътрешно подготвена, жалко че живее на 10 000 км от нас.
към текста >>
26.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това
момиче
се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици.
Защо не приемете окултизма? Защо не вярвате в прераждането, в съществуването на навидим свят и невидими създания? Нали вашият символ на вярата ви кара да вярвате във „всичко видимо и невидимо"? Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската? Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо.
Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това
момиче
се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици.
То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз". Случай на прераждане „Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение на следното чудо. Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К. действително живял в Русе преди 7 години, отдето бил преместен във Видин.
към текста >>
Там умрялo
момиченцето
му Марийка на 8 годишна възраст, а във Видин му се добило друго — сегашната Райна.
То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз". Случай на прераждане „Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение на следното чудо. Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К. действително живял в Русе преди 7 години, отдето бил преместен във Видин.
Там умрялo
момиченцето
му Марийка на 8 годишна възраст, а във Видин му се добило друго — сегашната Райна.
Родителите са в недоумение, защото това дете не знае нито че са живели по-рано в Русе, нито пък е било там. През ваканцията обаче, бащата се съгласява да замине на разходка в Русе, като вземе със себе си и Райна. По пътя малката постоянно разказвала за старата къща, че била близо до Дунава, че ходила на близкото училище, че учителката се казвала г-жа Николова, че училищната стая била такава и такава и пр. Слисан, бащата слушал всичко това и не знаел какво да мисли. Сам той бил безбожник и не вярвал нито в чудеса, нито в прераждането, това велико учение, основа на древните религии.
към текста >>
Макс Хейндел ни разказва един твърде интересен случай от този вид за едно малко
момиче
, което познало своя баща (от неговия минал живот) на улицата.
Има едно изключение в преди споменатия жизнен цикъл: Когато едно дете умре преди раждането на астралното тяло, т. е. около четиринадесетата си година, неговия дух не прави целия кръг, но отива направо в Първото небе, гдето то, чакайки прераждане, се учи на уроци за правилно живеене. В такъв случай пререждането обикновено става вътре в 21 година. Tези деца запазват техните умствени и астрални тела, загубвайки само физическото и етерно тяло. Като резултат на това, те често запомнят техните минали животи.
Макс Хейндел ни разказва един твърде интересен случай от този вид за едно малко
момиче
, което познало своя баща (от неговия минал живот) на улицата.
Когато случая бил изследван било доказано, извън всякакво съмнение, че в един по-предишен живот този човек бил баща на детето. Недавна имаше един разказ в един неделен вестник за едно момиче в Индия, което твърдяло да е било майка на три възрастни мъже. То настоявало, че било тяхна майка и че умряло и се върнало пак със спомена за своя по-предишен живот. То казало техните имена и си спомнило какво било неговото собствено име. То било отведено да види мъжете и неговия разказ се съгласявал с онова, което те знаели за своята майка.
към текста >>
Недавна имаше един разказ в един неделен вестник за едно
момиче
в Индия, което твърдяло да е било майка на три възрастни мъже.
В такъв случай пререждането обикновено става вътре в 21 година. Tези деца запазват техните умствени и астрални тела, загубвайки само физическото и етерно тяло. Като резултат на това, те често запомнят техните минали животи. Макс Хейндел ни разказва един твърде интересен случай от този вид за едно малко момиче, което познало своя баща (от неговия минал живот) на улицата. Когато случая бил изследван било доказано, извън всякакво съмнение, че в един по-предишен живот този човек бил баща на детето.
Недавна имаше един разказ в един неделен вестник за едно
момиче
в Индия, което твърдяло да е било майка на три възрастни мъже.
То настоявало, че било тяхна майка и че умряло и се върнало пак със спомена за своя по-предишен живот. То казало техните имена и си спомнило какво било неговото собствено име. То било отведено да види мъжете и неговия разказ се съгласявал с онова, което те знаели за своята майка. Същия вестник предава случката не като едно доказателство за прераждането, но като нещо смешно, необикновено и необяснимо — но при все това било така. Закона на прераждането, когато се разбере, е тъй прост, както е оня на деня и нощта и е съвсем подобен нему.
към текста >>
27.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно
момиче
; това е правилното отношение; после пак момче и пак
момиче
.
И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат.
В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно
момиче
; това е правилното отношение; после пак момче и пак
момиче
.
Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее.
към текста >>
28.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младите момчета и
момичета
, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви.
огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав.
Младите момчета и
момичета
, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви.
Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота. Един красив и чист човек е същевременно умен и добър. Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях.
към текста >>
29.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като
момиче
.
своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят.
Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като
момиче
.
Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-хубава, обаче, остана песента на едно малко
момиченце
, декламация и поздрав от същото.
Колко красива гледка представлява всичко това. Погледа на човека не може да се откъсне от там така лесно, нещо го привлича и той гледа в захлас. В събота вечерта имаше опознавателна вечер в ресторант „Македония“. И колко прозаично прозвуча тя и колко блудкава но вкус излезе при звуковете на чукащите се чаши. Под тяхното вдъхновение се изпяха, няколко песни и се изпълниха няколко музикални парчета.
Най-хубава, обаче, остана песента на едно малко
момиченце
, декламация и поздрав от същото.
Това именно само дава потик и остава като скъп спомен за дълго време. А този, който подтикнат от висок идеализъм и любов към идеята, която ни е завещал Д-р Заменхов, за любов и братство между всички човеци, като вижда това. стона му ясно, че за да се постигнат тия хубави и благородни работи, необходима е първом индивидуална работа върху всеки един за да се закалят и се отвори по-ясно хоризонта на техните идеи. Необходимо е основната идея, завещана от светилниците на човечеството, за подигане и напредък на човека и осветление на неговия път, да не се изпуща от разумните пионери на доброто и светлината. Трябват съидейници със здрави разбирания и добре определени в пътя и задачата на Есперанто, като не създават кумири, а да знаят кому служат, да бъдат самоотвержени и пожертвувателни, за да дадат тласък и да подкрепят истинската насока на есперантското движение.
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отворих и видях един господин с две деца, едно
момиче
на единадесет години и едно момче на осем год.
То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове. Една нощ аз сънувах, че съм в залата на училището и че току що привърших приемните изпити, когато чух неколко удари на вратата.
Отворих и видях един господин с две деца, едно
момиче
на единадесет години и едно момче на осем год.
Посетителят влезе и ми обясни, че като последствие от войната за независимостта, той напуснал дома си в Нови Орлеан и довел семейството си в областта, гдето е моето училище. Желанието му бе да повери децата на моите грижи относно тяхното възпитание и образование. Той ме запита също какви учебници са необходими и аз му дадох списъка им. който той взе със себе си. На другия ден децата бяxa вписани в списъка на моите ученици.
към текста >>
32.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с
момичетата
, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца.
Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението. Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква.
Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с
момичетата
, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца.
Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот. Каква голяма отговорност има управлението на една държава! Да си припомним само последната война.
към текста >>
33.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Художествени произведения краснопис, илюстрации на момчета и
момичета
. 2.
То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия. * * * Знанието никой няма да ми земе, ни да го открадне ни да го отнеме! Да го хвърля някак, сам дори не мога, с него ще отида белки и при Бога. Дядо Благо Интернационална детска изложба чрез Есперанто Есперантистите в Манджурия бидейки във връзки с всички страни в света организират и нареждат голяма детска изложба — произведения на деца от цял свят. Те най-любезно канят своите български другарчета да им изпратят: 1.
Художествени произведения краснопис, илюстрации на момчета и
момичета
. 2.
Поздравителни думи, оригинално писани или преведени на Есперанто. 3. Детски вестници. Всяко дете, което изпрати свое произведение, ще получи в замяна такова от манджурските и японските деца. По хубавите неща, от изпратените ще бъдат публикувани в местния вестник: „Hoten Mainici“, който има 20,000 тираж. Изложбата — от творби на децата от цял свят ще стане през лятото, първом в Мукден, където живеят различни племена.
към текста >>
34.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мистър Роберт се разхождал по улицата миналия ден, когато едно малко, три годишно
момиче
дошло ненадейно при него и обгърнало с ръце коленете му, наричайки го „татко“.
Ф. А. Пренгел (края в следващия брой) Б. Р. Ф. А. Пренгел е автор на много книги по астрология, издадени на полски език и редактор на Полски Алманах за научна астрология и космични влияния, който излиза редовно вейка родина от 1928 г. насам. Един случай на прераждане Един ден в Санта Барбара, Калифорния, един господин по име Роберт се яви при един ясновидец за разяснение на следния загадъчен случай.
Мистър Роберт се разхождал по улицата миналия ден, когато едно малко, три годишно
момиче
дошло ненадейно при него и обгърнало с ръце коленете му, наричайки го „татко“.
Мистър Роберт се възмутил, мислейки че някой се опитва по този начин да натрапи това дете нему. Но майката на детето, която дошла веднага след него, била еднакво озадачена и правила усилия да отведе детето. Последното, обаче, продължавало да се притиска към г. Роберт, настоявайки че той му е баща. Тази случка направила извънредно силно впечатление на г.
към текста >>
Тогава двамата заедно отишли в дома на родителите на
момиченцето
, което, щом ги видело, се хвърлило веднага към г.
Но майката на детето, която дошла веднага след него, била еднакво озадачена и правила усилия да отведе детето. Последното, обаче, продължавало да се притиска към г. Роберт, настоявайки че той му е баща. Тази случка направила извънредно силно впечатление на г. Роберт и той не могъл никак да я забрави и затова се явил при ясновидеца.
Тогава двамата заедно отишли в дома на родителите на
момиченцето
, което, щом ги видело, се хвърлило веднага към г.
Роберт и отново го наричало „татко“. Ясновидецът, когото аз ще нарека „X“ първом завел детето към прозореца, за да види дали ирисът на окото се разширява и свива, когато го обръща към светлината и обратно, с оглед да провери дали някой друг дух, вън от истинския притежатели, не е обсебил детското тяло, защото очите са прозорците на душата и никое обсебващо същество не може да владее напълно тия органи на тялото. Г-н X. намерил, обаче, че детето е в нормално състояние и продължил да изследва грижливо малката. След търпеливо изследване, водено на пресекулки след обеда, за да не измори и отегчи детето, последното разказало следната история: Тя живяла със своя татко, г.
към текста >>
Той се залюбил с
момичето
, което служело при тях.
Най-после тя прошепнала мило: „тогава също и аз умрях, но аз не съм мъртва. Аз дойдох тук“. След всичко това г. Роберт разказа своята история. Преди осемнадесет години той живеел в Лондон, гдето неговия баща бил пивовар.
Той се залюбил с
момичето
, което служело при тях.
Баща му се възпротивил и затова той избягал с любимата си в Австралия, след като се венчали. Тук той се задълбочил в пущинаците, гдето очистил място за една малка ферма и съградил една малка колиба до един поток, точно както било описано от малкото момиченце. Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му. Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на банка, извършен през нощта, когато г. Роберт напуснал Англия.
към текста >>
Тук той се задълбочил в пущинаците, гдето очистил място за една малка ферма и съградил една малка колиба до един поток, точно както било описано от малкото
момиченце
.
След всичко това г. Роберт разказа своята история. Преди осемнадесет години той живеел в Лондон, гдето неговия баща бил пивовар. Той се залюбил с момичето, което служело при тях. Баща му се възпротивил и затова той избягал с любимата си в Австралия, след като се венчали.
Тук той се задълбочил в пущинаците, гдето очистил място за една малка ферма и съградил една малка колиба до един поток, точно както било описано от малкото
момиченце
.
Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му. Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на банка, извършен през нощта, когато г. Роберт напуснал Англия. Полицаят го проследил до тук, мислейки го за автор на престъплението. Г. Роберт го молил много да отидат до жена му и детето му да им се обади, но, мислейки че това е хитрост, с която той иска да го заведе в ръцете на своите другари, полицаят отказал и го завел на брега, гдето имало полицейски пост.
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Утро) Рибар и пъстърва (басня – Дядо Благо) Сляпото
момиченце
и грамофона (притча - Д.Станев) ИСТИНСКА ЛИТЕРАТУРА Литературата винаги е указвала и указва силно влияние върху душите на хората.
Г.) Словото на Учителя. Причини на противоречията в живота. (Резюме по неделната беседа „Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - продължение от брой 138) Скритата страна на живота (Из беседите на Учителя) Щастието (Т. Ч.) Мозъкът като фотокамера (Из в.
Утро) Рибар и пъстърва (басня – Дядо Благо) Сляпото
момиченце
и грамофона (притча - Д.Станев) ИСТИНСКА ЛИТЕРАТУРА Литературата винаги е указвала и указва силно влияние върху душите на хората.
И в зависимост от това, какво тя е издигала като идеали, които са вдъхновявали човеците, са се явявали и последиците от тях в ежедневния живот. Казва се, че литературата обикновено е отражение на дадено време и епоха, но това е обикновената, фотографическа литература, а творческата литература чертае пътища и дава насоки в живота. В по-голямата си част, съвременната литература, вместо да внесе нещо здраво в живота, тя внася само отрови и убива и без това намалелия стремеж за живот у хората, вместо да въздигне идеали, които да поведат човеците към светли бъднини, тя, изнасяйки постоянно криминални романи, мистериозни убийства, отмъщения и пр., отравя, буквално отравя душата на читателя. Ще кажат, такъв е животът днес, затова е такава и литературата, но мисля, че литературата не трябва да тика и без това плъзгащите се човеци надолу, а да им подаде ръка и да ги изведе нагоре. И винаги, когато човечеството е стигало крайни предели на развала, когато литературата, сама покварена и изхабена, е била безсилна да помогне, са се явявали велики личности, гениални творци, които са хвърляли силна светлина върху изгубения път — за да го видят всички.
към текста >>
Сляпото
момиченце
и грамофона (притча) В ресторанта на гара Левски много пътници чакаха влака за София.
Останало последно едно рибче дребно и то на рибаря умно отговаря: — Няма, чичо, тука риби за годеж! Малко помисли си, белки нещичко ще разбереш. * * * Реката е живота, Пъстървите — добрите чувства Рибарювата мрежа, уви. остава празна, пуста. Дядо Благо.
Сляпото
момиченце
и грамофона (притча) В ресторанта на гара Левски много пътници чакаха влака за София.
От време на време свиреше грамофон и изпълваше залата с могъщите си вълшебни звуци. Пред един скромно облечен господин стоеше шестгодишно момиченце, неспокойно се обръщаше насам-натам и говореше нещо на баща си. Най-сетне то се изтръгна от ръцете му и се запъти с пипания по редицата столове. Къде отиваш? — питаха насядалите.
към текста >>
Пред един скромно облечен господин стоеше шестгодишно
момиченце
, неспокойно се обръщаше насам-натам и говореше нещо на баща си.
* * * Реката е живота, Пъстървите — добрите чувства Рибарювата мрежа, уви. остава празна, пуста. Дядо Благо. Сляпото момиченце и грамофона (притча) В ресторанта на гара Левски много пътници чакаха влака за София. От време на време свиреше грамофон и изпълваше залата с могъщите си вълшебни звуци.
Пред един скромно облечен господин стоеше шестгодишно
момиченце
, неспокойно се обръщаше насам-натам и говореше нещо на баща си.
Най-сетне то се изтръгна от ръцете му и се запъти с пипания по редицата столове. Къде отиваш? — питаха насядалите. Момиченцето се усмихваше. гледаше напред и отминаваше с пипания.
към текста >>
Момиченцето
се усмихваше.
От време на време свиреше грамофон и изпълваше залата с могъщите си вълшебни звуци. Пред един скромно облечен господин стоеше шестгодишно момиченце, неспокойно се обръщаше насам-натам и говореше нещо на баща си. Най-сетне то се изтръгна от ръцете му и се запъти с пипания по редицата столове. Къде отиваш? — питаха насядалите.
Момиченцето
се усмихваше.
гледаше напред и отминаваше с пипания. Спрях го. — Пуснете го! пуснете! — Думаше бащата, като сочеше грамофона.
към текста >>
Наистина
момиченцето
с бледото лице отиваше към посоката от дето идваше музиката.
— Пуснете го! пуснете! — Думаше бащата, като сочеше грамофона. — То е сляпо, но иска да види. Отвеждам го в института.
Наистина
момиченцето
с бледото лице отиваше към посоката от дето идваше музиката.
С пипане то бързо измина редицата столове, заобиколи голямата маса и спре пред грамофона. — Искаш да видиш кой свири ли? — запита съдържателя. Погледите на всички се обърнаха към детето. То попипа с ръчички фунията и съндъчето, усмихваше се и говореше нещо на съдържателя.
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изведнъж аз видях едно дете —
Момиченце
, да влиза в стаята, или по-право, то не влизаше, но излизаше от сянката.
Из беседата „Умих се и гледам“, държана от Учителя на 27. X. 1935 год. Мейбъл Колинз (11) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 141) Един бял цвят беше в моята ръка, когато се събудих. Неговата красота изпълваше сърцето ми с радост, като че ли бях спал в ръцете на моята майка и като че ли този цвят бе нейната целувка върху моите устни; това бе една полуразцъфнала лотосова пъпка, която аз държах близо до лицето си. Не се питах как тя бе дошла тук, съзерцавах само нейната красота и бях щастлив, защото тя ми доказваше, че моята царица, моята единствена приятелка, ме беше пазила.
Изведнъж аз видях едно дете —
Момиченце
, да влиза в стаята, или по-право, то не влизаше, но излизаше от сянката.
Аз бях легнал в стаята, в която Агмад ме бе довел. Не можех да си дам сметка по какъв начин или в кое място съм прекарал мрачните часове на нощта, но аз знаех, че именно от ръцете на Агмад бях доведен до моето легло. Щастлив бях да бъде отново тук, и ми бе приятно да виждам това дете. То бе по-малко от мен и се усмихваше като слънчевата светлина. То се доближи до мен; аз протегнах ръка към нето.
към текста >>
Веднага
момиченцето
го прибра чевръсто и избяга, като избухна в смях.
Аз се колебаех, защото притежаването на цвета не правеше щастлив, но не можах да му откажа, защото то се усмихваше, а никой в храма не бе ми се усмихвал до сега. И аз му дадох цветето си. „А! извика то, по листцата има вода! “ И то го хвърли далеч от себе си, давайки вид, че не го интересува. Скочих бързо от леглото си за да си възвърна съкровището.
Веднага
момиченцето
го прибра чевръсто и избяга, като избухна в смях.
Последвах го с всичката бързина, на която бях способен. Аз бях само едно дете и като дете го преследвах, защото бях разсърден и вярвах, че имам надмощие. Тичайки, ний преминахме през огромни зали, гдето не видяхме никого, детето се промъкваше през големите завеси и аз го следвах с лекотата на едно момче, израсло в полето. Но внезапно се спънах о нещо, което ми се стори като стена от солиден камък. Как бе възможно тя да ми убягна, когато бях точно по петите й?
към текста >>
Аз гледах и гонех фигурата на младото
момиче
.
Той отвори една врата и аз видях пред очите си една градина пълна с цветя, една правоъгълна градина, наобиколена с ограда също покрита с цветя и тази градина беше пълна с деца, които бягаха насам натам, извънредна леко и подвижно, според комбинациите на некаква игра, която аз не разбирах. Те бяха тъй многобройни и се движеха тъй бързо, че изпърво бях смутен, но внезапно аз видех помежду тях детето, което взе моето цвете. То го беше поставило на дрехата си и се усмихваше насмешливо, когато ме видя. Аз се смесих с тълпата деца и, без да зная как, започнах също така да се плъзгам по правилата на играта или на танца. Не ми бе ясно какво е това, защото, макар че се движех правилно между тях, аз не можах да кажа коя е целта, която се преследва.
Аз гледах и гонех фигурата на младото
момиче
.
Не сполучих обаче да я приближа, толкова тя беше подвижна, но, въпреки това, аз бързо почнах да са радвам на движенията, на възбуждението, на засмените фигури и на радостните гласове. Парфюмът на безбройните цветя ме изпълваше с удоволствие и ме обзе страстното желание да се накича с неколко от тях. Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова. Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове: „Той я спечели! Той я спечели!
към текста >>
37.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той се обърна и изчезна и, когато минаваше зад драперията, аз видях малкото
момиченце
до мене.
Обаче аз сега не се страхувах от него: бях пълен с духа на една нова радост, която ме правеше смел. Отивах от цвят на цвят, като ги прегръщах. Силният им аромат изпълваше цялата стая. Бях щастлив и горд, защото ми се струваше, че няма вече защо да се страхувам от този студен жрец, който стоеше прав, без никакво движение, като че ли беше издялан от мрамор. Това чувство, че съм свободен от страха, отнемаше тежестта на безпокойството от детската ми душа.
Той се обърна и изчезна и, когато минаваше зад драперията, аз видях малкото
момиченце
до мене.
„Ето, каза тя, тия цветя ви ги давам аз.“ „Ти! “ извиках аз. „Да, аз им казах, че вие обичате цветята. И тия са здраве и свежи; Те растат на земята. Уморен ли си, или желаеш да отидем да играем?
към текста >>
38.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мейбъл Колинз (13) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 143) Изпърво аз изтръпнех, но веднага видех
момичето
да се показва вън от семката, с пръст на устните и с усмивка но лицето си.
И трети от вас искате, като третия учител, като придобиете Божите дерби, да отидете да помагате на хората. Това е естественото положение, това са кротките хора, които са разбрали смисъла на живота, и те остават на земята, за да помагат на всички живи същества да станат щастливи. Това са кротките хора. Из беседата „Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение“, държана от Учителя на 3.XI.1935 г.
Мейбъл Колинз (13) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 143) Изпърво аз изтръпнех, но веднага видех
момичето
да се показва вън от семката, с пръст на устните и с усмивка но лицето си.
„Не се плаши, каза тя. Те ще ти облекат великолепната дреха, която им бе поръчал да приготвят.“ Станах от леглото и почнах да гледам жреците. Не се страхувах вече. Агмад си оставаше неподвижен, с очи фиксирани върху мен. Другият жрец се приближи към мен, държейки в ръцете си една бяла тога.
към текста >>
39.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те трябва да дойдат до положението във всяко семейство да има само по две деца — едно момче и едно
момиче
.
Те могат да съществуват в един период от 10 до 100 години най-много, след което те се заличават. От това гледище, светът сам ще се оправи, т. е. по силата на развитието но онези сили, които го тласкат към прогрес, светът ще се оправи. От това становище има разрешение за противоречията, които сега съществуват, но хората трябва да се проникнат от новите идеи, и да направи ред опити в това направление. За да се направи един социален опит, най-първо съвременните хора трябва да намалят размножаването си.
Те трябва да дойдат до положението във всяко семейство да има само по две деца — едно момче и едно
момиче
.
Сега както се насърчава размножаването, хората не правят сметка, че няма условия за това. Като се увеличават децата, живота става все по несносен, защото хората нямат необходимите средства и условия. Нека се раждат толкова хора, за колкото има средства и условия в света, а другите нека чакат. Ще кажат някои: да оставим всеки човек да се роди според както Господ е дал. Питам: ако оставим нивата си неразорана, какво ще израсне в нея?
към текста >>
40.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето онова
момиченце
захвана да танцува с момченцето, какво хубавичко
момиченце
.
Край него мина пазител на реда и се завърна, за да не забележи момчето. Ето пак улица — ох, каква широка! Та тука навярно ще ги смачкат; как всичките викат, тичат и вървят, а пък светлина, светлина! А това какво е? Ух, какво голямо стъкло, а зад стъклото стая, а в стаята дърво чак до тавана; това е елха, а по елхата колко светлинни, колко златни книжки и ябълки, а наоколо пък куклички, мънички кончета; а из стаята тичат деца, напети, чистички, смеят се и играят, и ядат и пият нещо.
Ето онова
момиченце
захвана да танцува с момченцето, какво хубавичко
момиченце
.
Ето и музика, чува се през стъклото. Гледа момченцето, чуди се, дори се и смее, а пръстенцата го болят, и крачката и ръцете станаха съвсем червени, вече не се свиват и болят, като ги мръдне. И изведнъж си спомни момченцето за това, че така силно го болят пръстчетата, заплака и побягна по нататък, и ето, отново вижда то през друго стъкло стая, и там пак дървета, но на месата банички, всякакви — бадемови, червени, жълти, и седят там четири богати госпожи, а който дойде, дават му банички, а вратата се отваря постоянно, от улицата влизат при тях много господа. Приближи се дебнишком момченцето, отвори изведнъж вратата и влезе. Че като викнаха и замахнаха насреща му!
към текста >>
Къде ли е сега то: всичко блести, всичко сияе, и наоколо е пълно с куклички — но не, това са все момченца и
момиченца
, само че такива светли, всички се трупат около него, летят, целуват го, вземат го, носят със себе си, пък и то само лети и вижда: гледа го майка му и радостно му се смее.
„Мамо, аз спя, ах, как хубаво е да се спи тука! “ — Ела при мене на елха, момченце — изведнъж прошепна тих глас над него. То помисли, че това е все майка му, но не, не е тя: кой го повика то не вижда, но някой се наведе над него и го прегърна в тъмнината; а то му протегна ръка и ... и изведнъж — о, каква светлина! О, каква елха! Пък и не е елха това, то още не е и виждало такива дървета!
Къде ли е сега то: всичко блести, всичко сияе, и наоколо е пълно с куклички — но не, това са все момченца и
момиченца
, само че такива светли, всички се трупат около него, летят, целуват го, вземат го, носят със себе си, пък и то само лети и вижда: гледа го майка му и радостно му се смее.
— Мамо! мамо! Ах, как хубаво е тука, мамо! — вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца?
към текста >>
— Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и
момиченца
бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки.
Ах, как хубаво е тука, мамо! — вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца? “ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях. — Товв е „Христовата елха“ — отговарят му те.
— Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и
момиченца
бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки.
А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето. Ф. М. Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г. За този разказ, както и самия разказ (съвременен превод), може да се прочете в портала за култура, изкуство и общество. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Безсмъртните вълни Откакто се установи, че радиоелектрическите вълни не умират, създадоха се множество интересни възможности.
към текста >>
А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или
момиченце
, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето.
— вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца? “ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях. — Товв е „Христовата елха“ — отговарят му те. — Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки.
А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или
момиченце
, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето.
Ф. М. Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г. За този разказ, както и самия разказ (съвременен превод), може да се прочете в портала за култура, изкуство и общество. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Безсмъртните вълни Откакто се установи, че радиоелектрическите вълни не умират, създадоха се множество интересни възможности. Бъдещите поколения, снабдени със свръхчувствителни радиоприемници, ще могат да слушат радио програмите, които днес се разпръскват по света.
към текста >>
41.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато пък в един дом се ражда първо
момиче
, родителите трябва да работят с любовта, да развиват сърцето си.
Мъжът пък съдържа в себе си грамадна кинетическа енергия, събрана от миналите векове. На мъжът предстои да използва всичката потенциална енергия, която жената е събрала в себе си. Като наблюдавате живота на съвременните хора, ще забележите, че а някой дом се ражда първо мъжко дете, после женско; в друг дом е обратното; някъде се раждат поред две мъжки или две женски. Всичко това не е произволно, а става по известен закон, които съвременните хора разбират още. Когато в един дом се ражда първо мъжко дете, бащата и майката трябва да се ръководят в живота си от мъдростта, да си служат със знанието, те трябва да бъдат носители на знанието.
Когато пък в един дом се ражда първо
момиче
, родителите трябва да работят с любовта, да развиват сърцето си.
Следователно, първите шест часа ще работите за придобиване на знанието, вторите шест часа от деня ще работите за придобиване на любовта, за развиване и облагородяване на чувствата. Останалите 12 часа на нощта ще посветите на своята воля. И тогава като съедините силите на вашето сърце, ще дойде волята, която ще обнови организма. На тази основа трябва да бъде поставено новото възпитание, ако искаме да имаме ново поколение, което да мисли, да схваща пра вилно нещата и да разбира законите на Битието. Сега аз искам, да остане у вас мисълта — че силата на човека седи в неговата мисъл.
към текста >>
42.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Помислих си в този момент: такова красиво
момиче
дошло да си губи времето на село; навярно защото е полудяла.
Внезапно стана много сериозна, обърна се към събеседника си и с умилителен глас му каза: „Не бързай, друг път повече оставаш, доразкажи ми приказката“. Напразно чаках отговор, нищо не се чу, но той изглеждаше неумолим. Тя стана, отвърза невидимото въже, подаде му го, ръкува се пак и после дълго гледа в далечния изток, после главата й увисна на гърдите, като безутешна майка, обърна се и ме видя. Изплашена като дива сърна, тя отскочи на страна, изгледа ме и като че ли ме потопи в планинско езерните си очи. Стройното и гъвкаво тяло, мраморно бялото й лице и красиво изваяния й нос я правеха подобно на митическа богиня.
Помислих си в този момент: такова красиво
момиче
дошло да си губи времето на село; навярно защото е полудяла.
— Кой сте Вие, кой Ви прати в то ги ранен час, защо ми го изпъдихте? Сън ли е или истина все още не разбирах. — Турист съм, снощи преспах в училището и тая сутрин излязох на разходка. Моля, извинете ме, нямах желание да ви плаша. Тя седна отново на скамейката, хвана си главата с двете ръце, подпря ги но коленете си и тихо каза: — Слез към училището, аз сега ще дойда!
към текста >>
43.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Момичетата
към 14 годишна възраст, пак минават известни болезнени състояния.
Проследете, проучете този въпрос и ще видите че е така. От друга страна, благодарение на болестите е започнало да се изучава човешкото тяло. Това. което знаем за човешкото тяло, се дължи на болестите: Болезнените състояния са признак на това, че човек минава от едно състояние в друго. Малките деца се разболяват, когато започнат да им никнат зъби. Тогава се явява в тях възпаление температурата им се увеличава.
Момичетата
към 14 годишна възраст, пак минават известни болезнени състояния.
Значи, във всички преходни периоди, човек прекарва някакво болезнено състояние, а именно: от 1-7 годишна възраст; от 7—14; от 14—21-от 21-28; от 28—35 и т. и. през всеки 7 години се минава в нова фаза на живота, когато се явяват и болезнените състояния. Във всеки преходен период хората минават през известни състояния които ние наричаме боледувания или болезнени състояния. След това, човек дохожда до едно малко откритие, до едно просветление, че болестите са голямо благословения за човечеството. Ако хората не боледуваха, светът щеше да бъде цял ад.
към текста >>
Тук идваха вечер младите
момичета
на града, едни да черпят вода, други да се къпят в потока, след което седяха заедно на брега и разговаряха, смееха се, пееха, докато половината от нощта минаваше.
Той е тъмен и обгърнат от еднообразието на чувствата, които аз , преживявах. Наистина, тия чувства се сливаха заедно и ставаха винаги едно и също нещо. Аз се опитвах от удоволствия всеки ден; всеки час моята величествена другарка ми се струваше все по-красива, така че аз с учудване фиксирах очите си върху лицето й. Тя ме водеше из стаите на нашия дворец и аз не можех да се спра да гледам техния разкош, защото винаги след тях имаше още по-красиви Разхождах се с нея в градините, гдето ароматните цветя растяха в такова изобилие, каквото аз никога не бях виждал на друго място. Зад градините се простираше полето; в низката и мека трева растяха множество диви цветя, лотоси цъфтяха в потока, който извиваше всред полето.
Тук идваха вечер младите
момичета
на града, едни да черпят вода, други да се къпят в потока, след което седяха заедно на брега и разговаряха, смееха се, пееха, докато половината от нощта минаваше.
Техните красиви форми и техните приятни гласове правеха вечерите двойно по-красиви. И когато те ни напускаха, пеейки с тих глас, най-хубавата от тях, моята, идваше с мен в двореца, в който ние живеехме всред града, и все пак изолирани от него. Ние бяхме толкова щастливи, както никой друг в града. Не мога каза колко дни се изтекоха така. Знам само, че един ден аз си почивах в моята стая и тя, най-красивата, пееше тихо хубави песни, а главата й почиваше на моите ръце, когато, внезапно, песента замря върху устните й тя стана бледна и мълчалива.
към текста >>
Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на младите
момичета
, разположени на групи на брега на реката.
Агмад се усмихна: „Не се страхувай, каза той. Това е една любима на твоята царица и тя няма да направи никакво зло на нейния предпочитан слуга. Ела! Почувствах се заставен да го следвам; не смеех да се противопоставя. Преминах през змията, обръщайки очите си настрана и когато достигнах стълбата, аз дочух нейното гневно съскаме. Агмад премина през градините, които водеха към полето.
Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на младите
момичета
, разположени на групи на брега на реката.
Но те не пееха сега, както правеха друг път. На брега на реката се намираше една лодка, в която имаше двама гребци. Аз познах двамата жреци, които бяха дошли заедно с мен а града. Очите им гледаха надолу и те не ги подигнаха дори когато аз се приближих. Разбрах, когато минахме покрай младите момичета, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане.
към текста >>
Разбрах, когато минахме покрай младите
момичета
, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане.
Беше вечер, звездите вече блестяха на небето, и виждаше се блясъка на очите на младите момичета, разположени на групи на брега на реката. Но те не пееха сега, както правеха друг път. На брега на реката се намираше една лодка, в която имаше двама гребци. Аз познах двамата жреци, които бяха дошли заедно с мен а града. Очите им гледаха надолу и те не ги подигнаха дори когато аз се приближих.
Разбрах, когато минахме покрай младите
момичета
, че те бяха видели стари познати и весели компаньони в двамата млади жреци, и че бяха изненадани и учудени да ги видят с такова облекло и с такова променено държане.
Агмад влезе в лодката; аз го последвах и тогава, в мълчание, ние се отправихме към храма. Аз никога не бях виждал входа на храма откъм водата. Бях чувал да казват, когато бях в града с майка си, че този вход е бил много употребяван някога, но че сега той е бил пазен само за празниците; затова аз бях много зачуден. че минаваме през този път. Аз бях още повече зачуден, когато видях околността на храма изпълнена с кораби, украсени с цветя и пълни жреци с бели тоги, седнали, с наведени очи.
към текста >>
44.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Грабват
момиче
облечено в черни и ясно жълти дрехи на ивици, някаква благородница .
. . някъде другаде е това — не вече в Египет. И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява съзнанието, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща. Група конници летят — тесен път се провира между вековни дървета. Върху тях налитат отстрани.
Грабват
момиче
облечено в черни и ясно жълти дрехи на ивици, някаква благородница .
. . Момъкът е повален мъртъв. Нея отвличат, а него дори не поглеждат . . . Ето пак нова картина.
към текста >>
45.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Момичето
ме гледаше очаквателно — сигурно бе питало нещо.
. . Навежда се един около тях, нещо пипа по тях — блесна огън — и той се простира на земята. Разбрах,че бе той. Но минало или бъдеще е това? Веднага разсветна в съзнанието ми и аз отново се намерих в стаята си.
Момичето
ме гледаше очаквателно — сигурно бе питало нещо.
Да, казах аз, гледайте нататък — посочих към слънцето, което грееше из прозореца. И сам се заслушах вътрешно в гласът, който ме ръководи и понякога обяснява това, което не съм разбрал. Преди много хиляди години те бяха брат и сестра. И веднъж за твърде малко, дребно нещо те се скараха и възненавидеха. И като камък, който пада от високо и все повече се засилва, те се намразяваха все повече и се преследваха ожесточено, прераждане след пререждане.
към текста >>
Видя го благородник, но не издържа думата си, грабна
момичето
на тоя, който го беше приел .
Омразата при тия условия се обърна постепенно в търпимост, после в обич, после мина в любов, в стремеж един към друг, също тъй силен, както и по-рано омразата. Като махало се движи душата, и към едната и към другата страна. И ти видя резултата. Той винаги правеше една и съща грешка — искаше да я вземе от тия условия, които съдбата й давеше. Видя го жрец, но загина от погрешката си.
Видя го благородник, но не издържа думата си, грабна
момичето
на тоя, който го беше приел .
. . И най-после видя и огъня, който разкъса връзката помежду им. Той за своето невнимание към законите на природата ще плати с живота си . . . Слънцето ли да гледам или изобщо из прозореца?
към текста >>
— чух аз гласът на
момичето
, което гледах още без да виждам.
. . И най-после видя и огъня, който разкъса връзката помежду им. Той за своето невнимание към законите на природата ще плати с живота си . . . Слънцето ли да гледам или изобщо из прозореца?
— чух аз гласът на
момичето
, което гледах още без да виждам.
Стана едно прехвърляне в съзнанието ми и очите, физическите ми очи разбраха и аз додадох: — Да, погледнете слънцето. Тя го погледна и веднага затвори очите си. — Много е силно, каза тя. Аз се съгласих с нея и казах да ми посочи ръката си. Тя отвори дланите си.
към текста >>
46.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Малкото
момиченце
Христина от Бургас, през нощта се вцепенява, не проявява никакви признаци на живот, което е установено от лекар.
Колкото по-неблагоприятна е средата, толкова размножението е по-голямо, като реакция да се запази живота вложен във формите, Човечеството постепенно ще се прибере в малко, но избрани личности, които ще имат в себе си всички възможности присъщи на отделните индивиди. Гениалните хора в същност са колективи под една форма — псевдоним — „име“ на гениалния. Разплодяването ще се намали. В природата има една равносметка. 2. Въпрос.
Малкото
момиченце
Христина от Бургас, през нощта се вцепенява, не проявява никакви признаци на живот, което е установено от лекар.
След като се пробуди, то разказва за видени неща из духовния мир. Защо това момиченце, без да е следвало, без да се е подготвяло за тая цел, е придобило такива способности? Ц. Ц. Отговор. Това момиченце е работило в миналото. Един скъпоценен камък, не е придобил своите качества сега, изведнъж, а отпреди хиляди години през течение на вековете.
към текста >>
Защо това
момиченце
, без да е следвало, без да се е подготвяло за тая цел, е придобило такива способности?
Разплодяването ще се намали. В природата има една равносметка. 2. Въпрос. Малкото момиченце Христина от Бургас, през нощта се вцепенява, не проявява никакви признаци на живот, което е установено от лекар. След като се пробуди, то разказва за видени неща из духовния мир.
Защо това
момиченце
, без да е следвало, без да се е подготвяло за тая цел, е придобило такива способности?
Ц. Ц. Отговор. Това момиченце е работило в миналото. Един скъпоценен камък, не е придобил своите качества сега, изведнъж, а отпреди хиляди години през течение на вековете. Ние днес само се радваме на неговата красота. Всяка дарба си има своя произход.
към текста >>
Това
момиченце
е работило в миналото.
2. Въпрос. Малкото момиченце Христина от Бургас, през нощта се вцепенява, не проявява никакви признаци на живот, което е установено от лекар. След като се пробуди, то разказва за видени неща из духовния мир. Защо това момиченце, без да е следвало, без да се е подготвяло за тая цел, е придобило такива способности? Ц. Ц. Отговор.
Това
момиченце
е работило в миналото.
Един скъпоценен камък, не е придобил своите качества сега, изведнъж, а отпреди хиляди години през течение на вековете. Ние днес само се радваме на неговата красота. Всяка дарба си има своя произход. Тя има връзки от преди със светли същества, които сега й помагат и я ръководят. Сега използва тя тия връзки.
към текста >>
47.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно
момиченце
.
Линията „а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията „в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите.
Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно
момиченце
.
Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви. Младата майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките. Но, незнаейки колко големи да ги вземе, обувките излезли по-малки и едва били обути на измръзналите крачета. Тези и още много разправяни случки забулваха мадам Хедвиг с един тайнствен ореол, който с невидими нишки ни теглеше все у тях, при нея.
към текста >>
И тъй, не въпросът ми, тя веднага започна с гореща молба да прибера едничкото й
момиченце
, което наскоро щяло да загуби и баща си и щяло да остане съвсем самичко.
Най-после тя съвсем ясно се очерта и аз я попитах какво иска. — Но нима не ви беше страх, попита една от гостите, обръщайки се към мадам Хедвиг. — Не, не се боях. Колкото трябва да се боя от вас, толкова и от нея. А при това, аз бях вече свикнала, не за първи път виждах подобни неща.
И тъй, не въпросът ми, тя веднага започна с гореща молба да прибера едничкото й
момиченце
, което наскоро щяло да загуби и баща си и щяло да остане съвсем самичко.
Аз се двоумях. Първо, аз самата имах две деца. Отговорността за възпитанието на едно дете и неговото отглеждане е голяма. Но най-главното, как ще каже на мъжа си? Но тя ме молеше, тъй сърцераздирателно кършеше своите прозрачни пръсти, че най после се съгласих, като предоставих на нея да уреди въпроса с мъжа ми.
към текста >>
Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо
момиче
, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата.
Тя се усмихна, благодари и изчезна. Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко. Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове.
Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо
момиче
, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата.
Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене. вземи ме . . . мене. Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго момиче. Аз се взрях в двете сини, просълзени очички и изведнъж видях до него, държаща го за ръка, оная същата жена, която ми се яви в моята стая в Германия Тя ми се усмихна.
към текста >>
Тъкмо говорехме и викахме едно младо
момиче
, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно
момиченце
, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене.
Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко. Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове. Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата.
Тъкмо говорехме и викахме едно младо
момиче
, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно
момиченце
, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене.
вземи ме . . . мене. Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго момиче. Аз се взрях в двете сини, просълзени очички и изведнъж видях до него, държаща го за ръка, оная същата жена, която ми се яви в моята стая в Германия Тя ми се усмихна. Озърнах се — нея никой не я виждаше.
към текста >>
Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго
момиче
.
Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове. Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата. Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене. вземи ме . . . мене.
Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго
момиче
.
Аз се взрях в двете сини, просълзени очички и изведнъж видях до него, държаща го за ръка, оная същата жена, която ми се яви в моята стая в Германия Тя ми се усмихна. Озърнах се — нея никой не я виждаше. Тя ме погледна умолително и аз й отговорих несъзнателно гласно. — Ти знаеш, аз съм съгласна, но не зависи от мен. — С кого говориш Хедвиг, изведнъж ме попита Херц, като се обърна към мене.
към текста >>
Продължавахме да търсим
момиче
, но всички отказваха по най-чудноват начин.
— Ти знаеш, аз съм съгласна, но не зависи от мен. — С кого говориш Хедвиг, изведнъж ме попита Херц, като се обърна към мене. —С една жена. Коя? — и погледа му изведнъж ме предупреди да внимавам за ума си. Той винаги ужасно избухваше, когато и най-слабо долавяше моята връзка с невидимия свят и аз се стараех да скривам по възможност всяко нещо, което би му дело повод за такова избухване.
Продължавахме да търсим
момиче
, но всички отказваха по най-чудноват начин.
Херц се нервираше, но аз гледах и виждах — водещата малкото си момиченце им нашепваше да се не съгласяват, като им излагаше разни доводи. Понякога трябваше да турям ръка на устата си, за да не извикам гледайки картината от двете страни. В момента, когато момичетата отказваха, майката бързо тикаше детето при Херц и го караше да го моли да вземе нея, че тя ще помага, ще гледа децата. Детето тъй трогателно молеше, че най после Херц се наведе и го погледна. — Но как ще помагаш, ти си толкова малка, й каза той.
към текста >>
Херц се нервираше, но аз гледах и виждах — водещата малкото си
момиченце
им нашепваше да се не съгласяват, като им излагаше разни доводи.
— С кого говориш Хедвиг, изведнъж ме попита Херц, като се обърна към мене. —С една жена. Коя? — и погледа му изведнъж ме предупреди да внимавам за ума си. Той винаги ужасно избухваше, когато и най-слабо долавяше моята връзка с невидимия свят и аз се стараех да скривам по възможност всяко нещо, което би му дело повод за такова избухване. Продължавахме да търсим момиче, но всички отказваха по най-чудноват начин.
Херц се нервираше, но аз гледах и виждах — водещата малкото си
момиченце
им нашепваше да се не съгласяват, като им излагаше разни доводи.
Понякога трябваше да турям ръка на устата си, за да не извикам гледайки картината от двете страни. В момента, когато момичетата отказваха, майката бързо тикаше детето при Херц и го караше да го моли да вземе нея, че тя ще помага, ще гледа децата. Детето тъй трогателно молеше, че най после Херц се наведе и го погледна. — Но как ще помагаш, ти си толкова малка, й каза той. — Нищо, чичо, аз мога, мога ще гледам децата.
към текста >>
В момента, когато
момичетата
отказваха, майката бързо тикаше детето при Херц и го караше да го моли да вземе нея, че тя ще помага, ще гледа децата.
— и погледа му изведнъж ме предупреди да внимавам за ума си. Той винаги ужасно избухваше, когато и най-слабо долавяше моята връзка с невидимия свят и аз се стараех да скривам по възможност всяко нещо, което би му дело повод за такова избухване. Продължавахме да търсим момиче, но всички отказваха по най-чудноват начин. Херц се нервираше, но аз гледах и виждах — водещата малкото си момиченце им нашепваше да се не съгласяват, като им излагаше разни доводи. Понякога трябваше да турям ръка на устата си, за да не извикам гледайки картината от двете страни.
В момента, когато
момичетата
отказваха, майката бързо тикаше детето при Херц и го караше да го моли да вземе нея, че тя ще помага, ще гледа децата.
Детето тъй трогателно молеше, че най после Херц се наведе и го погледна. — Но как ще помагаш, ти си толкова малка, й каза той. — Нищо, чичо, аз мога, мога ще гледам децата. Вземи ме мене. И хубавите й светли очички, изпълнени със сълзи, го гледаха умолително.
към текста >>
48.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Там видех една млада, много, много хубава жена, не жена, а
момиче
.
Каква е тя? “ — И аз полетях изведнъж като стрела към дома да я видя. Когато влязох в двора, татко ми, облечен в новия си костюм, ме посрещна и искаше да ме целуне, но аз цяла горяща от нетърпение го запитах: — Къде е мама? — Там, в къщи. И аз, без да чакам, се втурнах в стаята на татко.
Там видех една млада, много, много хубава жена, не жена, а
момиче
.
— Ти ли си моята мама? — попитах я плахо аз. — Да, аз съм, каза ми тя, дойде при мен прегърна ме и ме помилва по косите. Аз я гледах с широко отворени очи и сърцето ми тупкаше тъй силно, като да изхвръкне. — Мама, мама, имах си вече мама, си повтарях непрестанно на ума си аз.
към текста >>
49.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някои съжаляват, че им се родило момче, други пък — че им се родило
момиче
.
Използвайте условията, при които сте родени и реализирайте възможностите, които се крият в тях. Който е роден като мъж — като мъж да използва живота — това са известни условия, които трябва да използва. Който е роден като жена, да използва тези условия. Има шанс за жените за в бъдеще да се родят мъже и за мъжете да се родят жени. Използвайте всички условия и никога не съжалявайте, че сте се родили мъж или жена.
Някои съжаляват, че им се родило момче, други пък — че им се родило
момиче
.
И в единия и в другия случай се радвайте. Когато се роди мъжко дете — Бог ви е посетил с своята мисъл. Когато се роди женско дете — Бог ви е посетил с своята Любов. В каквото тягостно положение и да се намирате, каквото и нещастие ви сполети, за да се освободите, обърнете се към своята мисъл и към своите духовни чувства. Ако мислите и чувствата ви не са прави, те ще станат причина за вашето нещастие.
към текста >>
50.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Момиченцето
мило Забрави в миг тъга.
И дойде есен златна Плод чуден там узре! * Повиках аз другари, И празник устроих, И с радост плодовете Аз с тях ги поделих! Усмивка и сълза На Дафинка От малкото оченце Сълзица се проля. Но миг след туй усмивка На устнички изгря. * О, тъй красиво беше, Усмивка и сълза!
Момиченцето
мило Забрави в миг тъга.
* Че всичко е в сърцето На милото дете — Усмивката, сълзата Там Бог в едно ги сле. На моята малка племенница Очи ме гледат две, очите на дете. В тях трепнала молба, В тях кротост и любов. Смири се, о сърце, Пред този нежен зов, пред тез очи — звезди! * Очи ме гледат две.
към текста >>
51.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Воденичарят се залъгвал с тези думи, но скоро в дома му станало нещо много страшно:
момиченцето
на Воденичаря, което лежало от някаква болест, като намело никой в стаята му, скокнало от леглото си и се хвърлило в огъня.
Ден не минавал без да се яви кова болест в къщата му. Седмица не се минавала, без да го постигне някоя голяма загуба. — Няма нищо. — казал Дяволът на воденичаря. Аз скоро ще направя лекарства и ще изуча лекари, които ще изгонват болестите, както вятърът изгонва дима.
Воденичарят се залъгвал с тези думи, но скоро в дома му станало нещо много страшно:
момиченцето
на Воденичаря, което лежало от някаква болест, като намело никой в стаята му, скокнало от леглото си и се хвърлило в огъня.
Запалило се и в един час отгоре — изгоряло. А то било най-милото и най-галеното в къщи. Когато родителите го видели, то вече било черен въглен. Заплакала и завайкала се майката, а бащата чувствал, че сърцето му се раздробява като житно зърно между воденичните камъни, затова охкал и викал през четири реда сълзи. В тази си неизмерима скръб Воденичарят вместо да припадне на молитва, да разбере защо е станало това и как да се поправи, той само плакал и се протръшквал на мястото си.
към текста >>
52.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една красива гледка е да се види сестра Попова, наобиколена от млади
момичета
, които като малки птички чуруликат край нея, в тя самата по-по села, по-млада, по-жизнена от всички тях.
XII. П. Г. П. Из живота на една сестра Може би мнозина са слушали за сестра Попова, но за нас, по-младите, е една истинска радост да прекараме един час край нея, запитващи я за туй, което тежи всекиму на сърцето. А тя всички може да утеши, всички може да насърчи, на всеки да даде това, което му е най необходимо о момента. И не е за чудене, гдето човек с дни после носи спомена в сърцето си за нея и желае пак де я види. Защото тя притежава това, което малцина имат.
Една красива гледка е да се види сестра Попова, наобиколена от млади
момичета
, които като малки птички чуруликат край нея, в тя самата по-по села, по-млада, по-жизнена от всички тях.
И кое я прави такава? Може би там е тайната на това привличане което всяка, който я е видял, изпитва към нея. И когато някоя от младите й заговори за своята скръб, за своята болка, тя разгръща своя 84 годишен живот и от там винаги ще извади някой пример, някой спомен, който ще приведе умело и ще посочи как да се излезе от това състояние. А нейният живот е изпълнен с много и много страдания, много опитности, много случки, които тя с охота ни разказва, за да ни покаже колко нашите болки са малки, та не струва човек да жали и тъгува за тях. И неусетно за самите нас, сълзите се заменят с усмивка, в гърдите олеква — сякаш някоя невидима ръка е отнела товара, който ни е тегнел.
към текста >>
Като
момиче
бях весела, жизнерадостна — всички ме обичаха.
. . — Чеда, чеда. обръща се тя често към нас, какво сте видели вие? Аз 34 години съм била болна от тумор. Какви болки е било, какви страдания.
Като
момиче
бях весела, жизнерадостна — всички ме обичаха.
Това беше още преди освобождението на България. Ожених се. И от тогава почнаха страданията ми, едно след друго. Мъжът ми, Бог светлина да му дава, беше учител; после съдия следовател. Аз още с първото дете заболях след раждането му, от тумор в корема.
към текста >>
Към вас, моите
момичета
, Той ми казва винаги да съм ви като майка и да ви помагам и упътвам, защото сте били негови чеда.
От първия момент, когато видях Учителя, ми заговори един вътрешен глас, който винаги ме ръководеше и ръководи и днес във всичко в живота. И аз никога не съм се съмнявала, че това е гласът на Учителя, който говори на мен, както и на другите по друг един начин — вътрешен, и че благодарение може би на голелите страдания и милостта Божия, аз мога ясно да го чувам. И аз ден и нощ се моля на Бога никога да не ме остава и винаги де ми говори и казва как трябва да живея. А Той, този вътрешен глас, ми казва към всички да съм внимателна, за никого лошо нито да помисля, нито да кажа. Да помагам на всички, никого да не връщам, защото Той ги изпращал, при мене.
Към вас, моите
момичета
, Той ми казва винаги да съм ви като майка и да ви помагам и упътвам, защото сте били негови чеда.
А това, което Той ми е говорил и говори денем и нощем е много. Имам изписани цели тетрадки. Този глас ме кара всичко сама да си върша, да държа голяма чистота в къщи и да не ми е слуга никой, а сама да си услужвам във всичко. Но аз съм готова всичко да направя каквото ми каже, защото няма по-голяма радост в живота ми от това да чувам постоянно да ме съветва и ръководи за всичко. Н. Неделчева (следва) Шиник на главата „Когато се отваря небето, за каквото се помолиш това и става“, казва народът.
към текста >>
53.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В една фамилия не трябва да има по-вече от две деца, едно момче и едно
момиче
.
Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади? Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та като им се роди един син, да може да неправи майката щастлива. Синът може да направи майка си щастлива, е дъщерята може да направи баща си щастлив.
В една фамилия не трябва да има по-вече от две деца, едно момче и едно
момиче
.
Ако един от съпрузите, в едно семейство, мъжът или жената не е честен спрямо другият, то какво трябва да прави този - последния? Той още като се е оженил е направил погрешка. Погрешката не е в това, че се е оженил, но е в кривия избор. и в това, че не навреме се е оженил. Какво трябва до прави той?
към текста >>
54.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обаче неотдавна
момичето
се събудило и почнало да говори, но не френски.
март 1931 г. когато била на 14 години, намерили я вечерно време наблизо до бащината й зеленчукова градина, в пълно безсъзнание. Никой не можал да научи по кея причина е изгубила съзнанието си. Същевременно тя изгубила и паметта си и състоянието й не се подобрило. Домашните й не можели да я гледат както трябва и затова я дали в местната болница, гдето, след дълго престояване, решили, че състоянието й е безнадеждно и че не ще може да се поправи.
Обаче неотдавна
момичето
се събудило и почнало да говори, но не френски.
Тя изговаряла думи и цели фрази на английски, немски, испански, италиански, а също тека на руски и чешки. Марсела сега е изпратена за наблюдение в психиатрическото отделение в Париж. Би било много интересно да се знае какво обяснение ще дадат психиатрите на този случай, когато днешната наука не е още намерила вратите, които водят към дълбочините на душата. Защо Швеция върви напред След произведените напоследък нови парламентарни избори в Швеция се установило, че 4 от всичко 12 министри и 102 от 230 или 40% от всички новоизбрани народни представители са пълни и организирани въздържатели. Престанете с това голямо прахосничество Една знаменателна брошура в Англия на Сноуден и Л. Джордж.
към текста >>
55.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И колкото
момичето
порастваше, толкова гласът, който говореше, ставаше все по тих, но затова пък тя го чуваше и разбираше много по-ясно.
Още като съвсем малка, тя чуваше и себе си постоянно един глас, който й говореше и казваше какво да прани. И този глас я пращаше при майка й преди тя още да я е повикала, караше я да прави това, което трябваше, преди още да й са казали близките й. И майката с радост и свито сърце констатираше необикновеността на това дете, което тъй много се различаваше от другите й три деца. И когато детето й заговаряше за гласа, който чува, за красивите картини, които вижда, за светлите същества, които му се усмихват, майката, тревожна, го милваше и молеше никому да не казва, защото ще я помислят за луда. И тя истински се безпокоеше за нормалността на малката си дъщеря.
И колкото
момичето
порастваше, толкова гласът, който говореше, ставаше все по тих, но затова пък тя го чуваше и разбираше много по-ясно.
Но заедно с това, тя ставаше, по-затворена и скриваше дълбоко всичко в себе си, защото винаги, когато имаше доверчивостта де каже някому нещо, я гледаха с широко изумени очи, и я съветваха да отиде при лекар . . . И когато тя порасна, околните й искаха с развлечения и веселия да я избавят от този незнаен глас, да я избавят от ненормалността й. Затова я водеха на театър, концерт, забави . . .
към текста >>
56.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Останалите болни седят по леглата си и протягат шии, за да гледат това необикновено хубаво младо
момиче
, което накара безнадеждно болния да стене — да седне сам на леглото си.
Дядо Благо Benitta При болния (продължение от бр. 182) Тя се спира и гледа като вкаменена. Същото чело, същите бели като скелет ръце, сложени върху одеялото, същите изпити страни. Не снемайки очи от нея, той прави нечовешки усилия и сяда на леглото. Тя се приближава и се усмихва с блага, приветлива усмивка.
Останалите болни седят по леглата си и протягат шии, за да гледат това необикновено хубаво младо
момиче
, което накара безнадеждно болния да стене — да седне сам на леглото си.
— Братко! казва му тихо тя. Сякаш тая дума прониква в самата му душа, той хваща подадената й ръка с двете си останали кожа и кости ръце и изведнъж нещо в гърдите му се разтапя, нервите не издържат, той захлупва глава над ръцете й и горчиво плаче. О! тя никога през живота си не е виждала мъж да плаче и то тъй особено. Полека в гърдите й се вдига вълна от болка за тоя човек, който тъй много е страдал и едри бисерни сълзи затрептяват по клепките й.
към текста >>
Той я очакваше, броеше дните, часовете, минутите, изпълнен с нов живот, нови сили, които той ясно сещаше, че прииждаха в него с всяко идване на младото
момиче
, около чийто образ, носен постоянно в сърцето му, той бе сложил светъл ореол като същество не от земята.
Той виждаше нейното внимание и търпение и й беше тъй много благодарен в душата си. Когато си тръгваше тя, той я помоли да му обещае пак да дойде . . . След една седмица той стана от леглото и можеше да ходи из стаята. В душата му б светло, в сърцето му незнайни певци пееха химни.
Той я очакваше, броеше дните, часовете, минутите, изпълнен с нов живот, нови сили, които той ясно сещаше, че прииждаха в него с всяко идване на младото
момиче
, около чийто образ, носен постоянно в сърцето му, той бе сложил светъл ореол като същество не от земята.
И нито веднъж не я запита той, коя е тя, от къде е, защото той знаеше само едно, че тя за него е пратеница от небето. Той виждаше как тя отгатва мислите му, предугажда исканията му и не можеше да не бъде възхитен, очарован. Нейната трептяща чистота в отворените й лазурни очи — сякаш бе за него океан от светлина, в който неговата душа се къпеше и ставаше чиста и възвишена. Дните минаваха. Лекарите с изненада и учудване констатираха стройната промяна в хода на болестта и бързото оздравяване на безнадеждния.
към текста >>
Неговата душа се бе превърнала в устрем по нещо незнайно и красиво, което той реално сещаше в присъствието на младото
момиче
.
Дните минаваха. Лекарите с изненада и учудване констатираха стройната промяна в хода на болестта и бързото оздравяване на безнадеждния. — Природата, казваха те, природата е чудна, какви ли не изненади може да ни приготви тя. И все пак бе Природата, но в един по-висок и по-всеобемащ смисъл, отколкото те можеха да схванат. Болният оздравяваше не с дни, а с часове.
Неговата душа се бе превърнала в устрем по нещо незнайно и красиво, което той реално сещаше в присъствието на младото
момиче
.
Дв я слуша да му говори за неща, които стояха по високо от земният мир, неща, които й нашепваше Тихият глас или които четеше в особени книги, за него бе най-хубавата музика, която галеше слухът му, изпълваше сърцето му, душата му и той чувстваше, че там негде вътре в него, се разтваря един нов свят, изпълнен със светлина. Най-после денят за изписването от болницата дойде. С треперещо сърце и бързи крачни той измина коридорите, където бе внесен на носило, махна весело на другарите си по стая, които седяха по скамейките в градината и излезе на улицата. На срещния тротоар го очакваше тя. Той не премина, а сякаш прелетя улицата и стигна до нея.
към текста >>
57.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Из науката и живота Чудната способност на едно
момиче
Някога се смяташе за невъзможно да се прочете характера и съдбата на един човек от неговия ръкопис.
През него ще мине Той, затова само те ще видят Неговото лице. Великото пак ще дойде в света, То идва веч. Всеки изминат ден ни приближава към него. Мъдреци строят неръкотворен чертог, където царски синове ще дочакат Великото зазоряване. Нека ония, които Го очакват, да ускорят със силата на своя копнеж и своя бодър дух, изгряването на Божественото Слънце, за да не се повтори подобна нощ, каквото Той изживя преди 2000 години в Гетсимания. Б.
Из науката и живота Чудната способност на едно
момиче
Някога се смяташе за невъзможно да се прочете характера и съдбата на един човек от неговия ръкопис.
Обаче отдавна някои държавни учреждения са усвоили тази наука — графологията и си служат с нея доста умело и с полза. Да си графолог, то значи да се научиш да четеш в ръкописа на един човек не думите. които се създават от буквите, а онези знакове, които, точно определят както характера на лицето, така и други някои особености. Но за да бъдеш графолог, трябва това да се изучи и изпита. Между това, обаче, има графолози, които никога не са учили това нещо и пак са били добри познавачи на характера, на съдбата, по писмата но някой човек.
към текста >>
Още като малко
момиче
Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост.
които се създават от буквите, а онези знакове, които, точно определят както характера на лицето, така и други някои особености. Но за да бъдеш графолог, трябва това да се изучи и изпита. Между това, обаче, има графолози, които никога не са учили това нещо и пак са били добри познавачи на характера, на съдбата, по писмата но някой човек. Това са обикновено известни феномени, създадени от самата природа. Един такъв феномен-графолог, е била Берта Боаняр.
Още като малко
момиче
Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост.
По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта. Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм. Защото, трябва да се знае, че това момиче никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това. Всичко онова, което тя е изричала, четейки чуждите писма, излизало от нея съвсем свободно, също така, както един човек чете някоя книга. За пръв път това момиче проявило своята способност, когато е било на 14 години.
към текста >>
Защото, трябва да се знае, че това
момиче
никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това.
Това са обикновено известни феномени, създадени от самата природа. Един такъв феномен-графолог, е била Берта Боаняр. Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта. Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм.
Защото, трябва да се знае, че това
момиче
никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това.
Всичко онова, което тя е изричала, четейки чуждите писма, излизало от нея съвсем свободно, също така, както един човек чете някоя книга. За пръв път това момиче проявило своята способност, когато е било на 14 години. Майка й проучвала условията за настаняване на детето си в един пансион. Когато отговорът стигнал, Берта случайно била там наблизо и когато майка й прочела писмото. Берта също прегледала това писмо.
към текста >>
За пръв път това
момиче
проявило своята способност, когато е било на 14 години.
Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта. Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм. Защото, трябва да се знае, че това момиче никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това. Всичко онова, което тя е изричала, четейки чуждите писма, излизало от нея съвсем свободно, също така, както един човек чете някоя книга.
За пръв път това
момиче
проявило своята способност, когато е било на 14 години.
Майка й проучвала условията за настаняване на детето си в един пансион. Когато отговорът стигнал, Берта случайно била там наблизо и когато майка й прочела писмото. Берта също прегледала това писмо. Но тя веднага казала: „Жалко, че този човек е гърбав и заеква“. Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си.
към текста >>
Една нейна наставница скоро забелязала, че това
момиче
е необикновено надарено с голяма способност по графология и с него вършила много опити.
Но тя веднага казала: „Жалко, че този човек е гърбав и заеква“. Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си. Обаче, когато дъщеря й по-късно отишло в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директоре, наистина, бил гърбав и заеква, когато говори. Но после и в пансиона открили тази способност на Берта.
Една нейна наставница скоро забелязала, че това
момиче
е необикновено надарено с голяма способност по графология и с него вършила много опити.
При Берта всичко е ставало съвсем естествено. Тя всичко е говорила със своя обикновен детски речник, без какви да било докарвания и загадъчности, така че всеки е оставал зачуден пред този детски феномен, пред който не е могла да остане скрита никаква тайна, щом като това дете се добере до ръкописа на някого. Макар Берта да е стояла дълго време в пансиона, тя не е искала да се разчуе за тази нейна способност, така че за нея са знаели само един тесен кръг люде. Едва по-късно това се разчуло и тогава Берта Боаняр станала известна по-нашироко. На осемнадесетгодишната си възраст Берта Боаняр дава вече такива отговори на всеки едного за характера му, че тя става като съветник на много деловити люде.
към текста >>
След този случай, започнали да се интересуват за това
момиче
всички, та дори и официалната власт.
На осемнадесетгодишната си възраст Берта Боаняр дава вече такива отговори на всеки едного за характера му, че тя става като съветник на много деловити люде. Така, към нея се обръща един банкер, който искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление“. Банкерът Фроасар, от Париж не приел този човек за слуга, и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство. Станало ясно. че той, желаейки да бъде приет за слуга, е мислел впоследствие да убие банкера и да го обере — нещо, което сам признал при разследването му.
След този случай, започнали да се интересуват за това
момиче
всички, та дори и официалната власт.
Тя наскоро сполучила да покаже следите, които са довели до разкриването на едно доста заплетено престъпление в Хаар. По нататък Берта открила един план за убиването на един осигурен и то само от ръкописа на човека, който приготвил този план. На един държавник тя препоръчала да не взема на служба една бавачка, защото е много разсеяна, тъй като преди три дена, от невнимание, е изпуснала от прозореца едно дете, което й било поверено за пазене. Берта Боаняр прочела всичко това в писмото не тази бавачка и всичко излязло точно според думите й. Това момиче не остават спокойно нито деловите люде, нито полицията, нито учените.
към текста >>
Това
момиче
не остават спокойно нито деловите люде, нито полицията, нито учените.
След този случай, започнали да се интересуват за това момиче всички, та дори и официалната власт. Тя наскоро сполучила да покаже следите, които са довели до разкриването на едно доста заплетено престъпление в Хаар. По нататък Берта открила един план за убиването на един осигурен и то само от ръкописа на човека, който приготвил този план. На един държавник тя препоръчала да не взема на служба една бавачка, защото е много разсеяна, тъй като преди три дена, от невнимание, е изпуснала от прозореца едно дете, което й било поверено за пазене. Берта Боаняр прочела всичко това в писмото не тази бавачка и всичко излязло точно според думите й.
Това
момиче
не остават спокойно нито деловите люде, нито полицията, нито учените.
Всички се консултират с нея и на всички тя дава положителни отговори, така, че от ден на ден тя все повече и повече зачудва света. Учените мислят, че Берта не работи само с графологията, но има и друга способност, която не е още обяснена. Ако графологът чете от някои ръкопис характера на писача, това съвсем не е било до това: да каже за скроени планове, които скоро ще се извършат, а още по-малко да узнае за фалшифицирани чекове. Берта Боаняр влязла в своята двадесет и първа година и била една съвършена хубавица, и когато празнувала своя рожден ден, тя изрекла своето съдбоносно пророчество. В присъствието на своята майка, Берта намерила никакво писмо, прегледала го и рекла: „този, който е писал това писмо, ще умре след три месеца.“ Майка й погледнала писмото и за малко що не извикала.
към текста >>
Напразно са отишли всичките трудове и грижи на най добрите лекари, които са се опитали да спасят това необикновено
момиче
.
Берта Боаняр влязла в своята двадесет и първа година и била една съвършена хубавица, и когато празнувала своя рожден ден, тя изрекла своето съдбоносно пророчество. В присъствието на своята майка, Берта намерила никакво писмо, прегледала го и рекла: „този, който е писал това писмо, ще умре след три месеца.“ Майка й погледнала писмото и за малко що не извикала. Това е било едно Бертино писмо, писано на млади години, и ръкописът й с течение на време се бил толкова изменил, че тя сама не е могла впоследствие, да го разпознае. И този път всичко онова, което изказала тази девойка, се изпълнило напълно. След шест недели Берта се разболяла в своето родно място — Лион, от ангина.
Напразно са отишли всичките трудове и грижи на най добрите лекари, които са се опитали да спасят това необикновено
момиче
.
Всичко, обаче, излязло залудо и Берта Боаняр умряла точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла. М. И. С.
към текста >>
58.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Загадъчното
момиче
от Бляк Пул – Луи де Прюн (в.
С. Н. Същинският човек – W Словото на Учителя. Но аз ще погледна. (из неделната беседа – 29 август 1937 г.) Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В. Пашов Наказание или любов Из науката и живота.
Загадъчното
момиче
от Бляк Пул – Луи де Прюн (в.
Зора) Легенда – Benitta Влиянието – Г. С. Един филм с окултно съдържание – С. К. Книжнина ВЯРВАЙ В ДОБРОТО! Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота. Човекът по своята проява, е повече звяр, отколкото човек и такъв ще си остане.
към текста >>
Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези
момичета
са се подхлъзнали в пътя на порока?
За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока. На мене, като бях преди години прокурор при един окръжен съд в България, един от околийските управители в района на съда ми разправи, че той като бивш началник на участък в София, разкрил един своднически дом в центъра на София, който бил обзаведен от една вдовица, която за целта била наела един голям, луксозно мебелиран от нея апартамент. Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията. И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители. Всеки клиент на тази сводница предварително по портретите си избирал своята любимка и на уговореното време тя е бивало в неговите обятия.
Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези
момичета
са се подхлъзнали в пътя на порока?
За хляб, дрехи и учебни пособия — очевидно не! Защото казахме, че те не са били деца на бедни родители. Очевидно те са жертва на материалистичен мироглед н на романите и пиесите на натуралисти, като Зола, Флобер, Карко, Рашилд, Колет и др. — от френската натуралистическа школа. Младите читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание.
към текста >>
Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното
момиче
от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления.
Не ще съмнение, че едно идеалистическо мировъзрение, което довежда носителя му до убеждението, че действителността почива на идеи, че нейната форма и цел е предначертана от една разумна Воля — тая увереност го заставя, кара го да постави целия си живот на служба на идеите; безспорно е, че склонността да се служи на Бога, дава на волята най-силните и висши импулси: как можеха да се мислят мъже, като Исуса и Лютера, без тази вяра? Не подлежи също на съмнение, че материалистическото мировъзрение убива стремежа към висши цели и идеали. __________________ 1) В лицето на Биенвеню, В. Хюго ни подчертава силата на учението на Исуса Христа — за любов към враговете — да преражда човешките души от състоянието ма порочност, на озлобление, да ги превръща в благородни души. готови да прощават, да работят с методите на Доброто, да проявяват Любовта.
Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното
момиче
от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления.
Превъплъщението Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде? Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо момиче от Бляк-Пул. Мис Енигма е в действителност младо английско момиче, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом.
към текста >>
Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо
момиче
от Бляк-Пул.
готови да прощават, да работят с методите на Доброто, да проявяват Любовта. Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното момиче от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления. Превъплъщението Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде?
Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо
момиче
от Бляк-Пул.
Мис Енигма е в действителност младо английско момиче, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом. И за това момиче днес се интересуват най-големите учени на Англия, които се питат дали се намират пред голяма измама, или дали това странно създание в глъбините на своя дух притежава ключа на миналото. Говор в сън Точно преди пет години момичето се разболяло. Невралгия на лицето. Тъй като всички лекарства се оказали безполезни, тя се обърнала към една приятелка, която я посъветвала да отиде при доктор П.
към текста >>
Мис Енигма е в действителност младо английско
момиче
, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом.
Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното момиче от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления. Превъплъщението Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде? Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо момиче от Бляк-Пул.
Мис Енигма е в действителност младо английско
момиче
, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом.
И за това момиче днес се интересуват най-големите учени на Англия, които се питат дали се намират пред голяма измама, или дали това странно създание в глъбините на своя дух притежава ключа на миналото. Говор в сън Точно преди пет години момичето се разболяло. Невралгия на лицето. Тъй като всички лекарства се оказали безполезни, тя се обърнала към една приятелка, която я посъветвала да отиде при доктор П. Вуд, който едновременно бил и органист в катедралата на Блак-Пул, малък английски град в Ланкастер на Ирландското море.
към текста >>
И за това
момиче
днес се интересуват най-големите учени на Англия, които се питат дали се намират пред голяма измама, или дали това странно създание в глъбините на своя дух притежава ключа на миналото.
Превъплъщението Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде? Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо момиче от Бляк-Пул. Мис Енигма е в действителност младо английско момиче, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом.
И за това
момиче
днес се интересуват най-големите учени на Англия, които се питат дали се намират пред голяма измама, или дали това странно създание в глъбините на своя дух притежава ключа на миналото.
Говор в сън Точно преди пет години момичето се разболяло. Невралгия на лицето. Тъй като всички лекарства се оказали безполезни, тя се обърнала към една приятелка, която я посъветвала да отиде при доктор П. Вуд, който едновременно бил и органист в катедралата на Блак-Пул, малък английски град в Ланкастер на Ирландското море. Този човек, който имал, изглежда.
към текста >>
Говор в сън Точно преди пет години
момичето
се разболяло.
Никой не знае. Откъде иде? Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо момиче от Бляк-Пул. Мис Енигма е в действителност младо английско момиче, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом. И за това момиче днес се интересуват най-големите учени на Англия, които се питат дали се намират пред голяма измама, или дали това странно създание в глъбините на своя дух притежава ключа на миналото.
Говор в сън Точно преди пет години
момичето
се разболяло.
Невралгия на лицето. Тъй като всички лекарства се оказали безполезни, тя се обърнала към една приятелка, която я посъветвала да отиде при доктор П. Вуд, който едновременно бил и органист в катедралата на Блак-Пул, малък английски град в Ланкастер на Ирландското море. Този човек, който имал, изглежда. дарът да лекува със съвършено безкористие болните чрез магнетизъм, приел болната.
към текста >>
Младото
момиче
говорило в съня.
Този човек, който имал, изглежда. дарът да лекува със съвършено безкористие болните чрез магнетизъм, приел болната. И сеансите започнали в неговия кабинет, на втория етаж на неговата къща. При първите сеанси известният лекар разбрал, че в лицето на пациентката име странно същество, което пада в дълбок сън и от който се събуждало бавно, като замаяна и възхитена, като от дълго пътешествие в непознати страни. Малко след това изненадата и любопитството на д р Вуд били извикани от един много чуден н необясним факт.
Младото
момиче
говорило в съня.
Отначало това са били фрази, после дълги речи на език, който не приличал на нито едно живо наречие. Непразно докторът ровел из книгите, мъчил се да намери извора на неразбираемата реч. Излишно е да се каже, че момичето, като добра англичанка, не знаело никакъв друг език освен своя роден. Странен танц Един следобед, надвечер, младото момиче, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн. Тялото й играело някакъв танц с широки движения, напомнящи тези на свещените танцьорки по фризовете, украсяващи храм на Карнак по бреговете на Нил.
към текста >>
Излишно е да се каже, че
момичето
, като добра англичанка, не знаело никакъв друг език освен своя роден.
При първите сеанси известният лекар разбрал, че в лицето на пациентката име странно същество, което пада в дълбок сън и от който се събуждало бавно, като замаяна и възхитена, като от дълго пътешествие в непознати страни. Малко след това изненадата и любопитството на д р Вуд били извикани от един много чуден н необясним факт. Младото момиче говорило в съня. Отначало това са били фрази, после дълги речи на език, който не приличал на нито едно живо наречие. Непразно докторът ровел из книгите, мъчил се да намери извора на неразбираемата реч.
Излишно е да се каже, че
момичето
, като добра англичанка, не знаело никакъв друг език освен своя роден.
Странен танц Един следобед, надвечер, младото момиче, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн. Тялото й играело някакъв танц с широки движения, напомнящи тези на свещените танцьорки по фризовете, украсяващи храм на Карнак по бреговете на Нил. Докторът, смутен, попитал момичето, след като се събудило, имало ли е вчера желание да играе класически танци. От кого е научило тези тежки и тържествени стъпки. Момичето отговорило, че не знае да танцува друго освен модерни танци.
към текста >>
Странен танц Един следобед, надвечер, младото
момиче
, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн.
Малко след това изненадата и любопитството на д р Вуд били извикани от един много чуден н необясним факт. Младото момиче говорило в съня. Отначало това са били фрази, после дълги речи на език, който не приличал на нито едно живо наречие. Непразно докторът ровел из книгите, мъчил се да намери извора на неразбираемата реч. Излишно е да се каже, че момичето, като добра англичанка, не знаело никакъв друг език освен своя роден.
Странен танц Един следобед, надвечер, младото
момиче
, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн.
Тялото й играело някакъв танц с широки движения, напомнящи тези на свещените танцьорки по фризовете, украсяващи храм на Карнак по бреговете на Нил. Докторът, смутен, попитал момичето, след като се събудило, имало ли е вчера желание да играе класически танци. От кого е научило тези тежки и тържествени стъпки. Момичето отговорило, че не знае да танцува друго освен модерни танци. Трябвало да се разясни тази мистерия.
към текста >>
Докторът, смутен, попитал
момичето
, след като се събудило, имало ли е вчера желание да играе класически танци.
Отначало това са били фрази, после дълги речи на език, който не приличал на нито едно живо наречие. Непразно докторът ровел из книгите, мъчил се да намери извора на неразбираемата реч. Излишно е да се каже, че момичето, като добра англичанка, не знаело никакъв друг език освен своя роден. Странен танц Един следобед, надвечер, младото момиче, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн. Тялото й играело някакъв танц с широки движения, напомнящи тези на свещените танцьорки по фризовете, украсяващи храм на Карнак по бреговете на Нил.
Докторът, смутен, попитал
момичето
, след като се събудило, имало ли е вчера желание да играе класически танци.
От кого е научило тези тежки и тържествени стъпки. Момичето отговорило, че не знае да танцува друго освен модерни танци. Трябвало да се разясни тази мистерия. И доктор Вуд се обърнал към своя стар колега професор Хоуард Хум, кейто имал катедра по египтология в Лондонския университет. Ученият се отзовал на поканата и двамата приятели имали възможност да изучават основно интересния субект.
към текста >>
Момичето
отговорило, че не знае да танцува друго освен модерни танци.
Излишно е да се каже, че момичето, като добра англичанка, не знаело никакъв друг език освен своя роден. Странен танц Един следобед, надвечер, младото момиче, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн. Тялото й играело някакъв танц с широки движения, напомнящи тези на свещените танцьорки по фризовете, украсяващи храм на Карнак по бреговете на Нил. Докторът, смутен, попитал момичето, след като се събудило, имало ли е вчера желание да играе класически танци. От кого е научило тези тежки и тържествени стъпки.
Момичето
отговорило, че не знае да танцува друго освен модерни танци.
Трябвало да се разясни тази мистерия. И доктор Вуд се обърнал към своя стар колега професор Хоуард Хум, кейто имал катедра по египтология в Лондонския университет. Ученият се отзовал на поканата и двамата приятели имали възможност да изучават основно интересния субект. Изненадата за двамата учени се удвоила, когато дали на хипнотизираната лист и хартия. През време на съня см тя нарисувала в съвършен ред един след друг йероглифи, точно тези, не които пред един век французина Шамполион бе намерил ключа по време, когато Наполеон се върна от Египет.
към текста >>
Героинята на тази история пожелала да не бъде излагано името й Много фрази произнесени от
момичето
са били дешифрирани.
Ученият се отзовал на поканата и двамата приятели имали възможност да изучават основно интересния субект. Изненадата за двамата учени се удвоила, когато дали на хипнотизираната лист и хартия. През време на съня см тя нарисувала в съвършен ред един след друг йероглифи, точно тези, не които пред един век французина Шамполион бе намерил ключа по време, когато Наполеон се върна от Египет. Професор Хум схванал значението на това явление и той твърди, че през време на медиумическите речи на младата англичанка той имал възможност да попълни речника на стария египетски език с много думи непознати дотогава, защото всяка дума е била дадена с точното произношение Тези разговори продължили цели пет години и предвидливият професор не забравил да ги зарегистрира на грамофонни плочи, за да се ползват неговите колеги и ученици. Той напоследък издал книга: „Откриването на Египет“, която буди голям интерес в Англия.
Героинята на тази история пожелала да не бъде излагано името й Много фрази произнесени от
момичето
са били дешифрирани.
Те се отнасяли до религиозни обреди. През време на хипнотичния сън мис Енигма по всичко изглеждало стои във връзка с духа ма Нона, една вавилонска принцеса и съпруга на фараон Аменофис III. Според д-р Вуд, вярващ в учението за прераждането, през „първото си съществувание“ момичето е било сирийска танцьорка, под покровителството на Нона. Двете, станали жертва на дворцова интрига, били удавени в Нил. Луи де Прюн (в.
към текста >>
Според д-р Вуд, вярващ в учението за прераждането, през „първото си съществувание“
момичето
е било сирийска танцьорка, под покровителството на Нона.
Професор Хум схванал значението на това явление и той твърди, че през време на медиумическите речи на младата англичанка той имал възможност да попълни речника на стария египетски език с много думи непознати дотогава, защото всяка дума е била дадена с точното произношение Тези разговори продължили цели пет години и предвидливият професор не забравил да ги зарегистрира на грамофонни плочи, за да се ползват неговите колеги и ученици. Той напоследък издал книга: „Откриването на Египет“, която буди голям интерес в Англия. Героинята на тази история пожелала да не бъде излагано името й Много фрази произнесени от момичето са били дешифрирани. Те се отнасяли до религиозни обреди. През време на хипнотичния сън мис Енигма по всичко изглеждало стои във връзка с духа ма Нона, една вавилонска принцеса и съпруга на фараон Аменофис III.
Според д-р Вуд, вярващ в учението за прераждането, през „първото си съществувание“
момичето
е било сирийска танцьорка, под покровителството на Нона.
Двете, станали жертва на дворцова интрига, били удавени в Нил. Луи де Прюн (в. Зора) Benittа ЛЕГЕНДА Те живееха на край, на самият край на големият град. Оскъдицата се виждаше през изпочупените им прозорци, а караниците и крясъците се чуваха от десетки метра на далеч. Томи, мъжът пиеше и биеше жена си, жената кълнеше и проклинаше всичко и всички.
към текста >>
59.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отново минаха години — родих се младо хубаво
момиче
на нежна майка и благ баща.
Аз посягах към всичко което ми харесваше и мислех, че щом го искам, трябва да го имам... Обичах свободата си и разнообразието — еднаквостта ми дотягаше и отегчаваше. Аз кацвах от цвят на цвят като златокрила пеперуда и пиех радостите на живота от устните на тези, които ми ги поднасяха с обич, защото вярваха, мислеха, че и аз ги обичам. Аз бях хубав, богат и търсех красотата и любовта в нови и нови образи, а никога не се запитах що става с тия, които изоставях след като ми бяха дарили своята любов. И когато умирах, аз чух сподавен плач, болезнен стон и хиляди въздишки . . . .
Отново минаха години — родих се младо хубаво
момиче
на нежна майка и благ баща.
Косите ми блестяха като злато и бяха меки като коприна. Очите ми бяха като кристално бистри планински извори, а кожата ми нежна и чиста. Веднъж обикнах буен и своенравен младеж. Погледа му бе смел и очите му, в които блясваше пламък, ме викаха ден и нощ. Устните му ми обещаваха много, а моето сърце вярваше и тръпнеше в непреодолим копнеж по него .
към текста >>
Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“ Героиня на историята било едно осем годишно
момиче
, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи.
След лутане и търсене, стъпките ми стихнаха при вратите на Учителя, Попитах Го: — „Как да живея? “ Той ме погледна и рече благо: — „Бъди като извор — обичай и давай. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Един случаи на превъплъщение Миналата година, в Индия се случи нещо невероятно. Нещо което развълнува и внесе смущение в цяла една област. Интересното е, че случаят е действителен, контролиран и не търпи никакво съмнение.
Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“ Героиня на историята било едно осем годишно
момиче
, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи.
Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот. Този живот изглеждал много скорошен. Когато момичето станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си. Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото. Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно.
към текста >>
Щом почнало да говори
момиченцето
, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот.
“ Той ме погледна и рече благо: — „Бъди като извор — обичай и давай. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Един случаи на превъплъщение Миналата година, в Индия се случи нещо невероятно. Нещо което развълнува и внесе смущение в цяла една област. Интересното е, че случаят е действителен, контролиран и не търпи никакво съмнение. Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“ Героиня на историята било едно осем годишно момиче, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи.
Щом почнало да говори
момиченцето
, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот.
Този живот изглеждал много скорошен. Когато момичето станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си. Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото. Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно. Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот.
към текста >>
Когато
момичето
станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си.
Нещо което развълнува и внесе смущение в цяла една област. Интересното е, че случаят е действителен, контролиран и не търпи никакво съмнение. Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“ Героиня на историята било едно осем годишно момиче, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи. Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот. Този живот изглеждал много скорошен.
Когато
момичето
станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си.
Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото. Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно. Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот. Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в градеца Мутра. Англичанинът събрал сведения и установил, че учителят бил жив, че действително бил загубил една любеща жена, от която му останал един син на повече от осем годишна възраст.
към текста >>
Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че
момичето
никога не било напускало селото.
Интересното е, че случаят е действителен, контролиран и не търпи никакво съмнение. Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“ Героиня на историята било едно осем годишно момиче, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи. Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот. Този живот изглеждал много скорошен. Когато момичето станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си.
Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че
момичето
никога не било напускало селото.
Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно. Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот. Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в градеца Мутра. Англичанинът събрал сведения и установил, че учителят бил жив, че действително бил загубил една любеща жена, от която му останал един син на повече от осем годишна възраст. Разказът на Нат, за обстоятелствата на смъртта на жена му, бил същия като на оня на момичето.
към текста >>
Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото
момичето
било едвам осем годишно.
Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“ Героиня на историята било едно осем годишно момиче, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи. Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот. Този живот изглеждал много скорошен. Когато момичето станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си. Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото.
Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото
момичето
било едвам осем годишно.
Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот. Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в градеца Мутра. Англичанинът събрал сведения и установил, че учителят бил жив, че действително бил загубил една любеща жена, от която му останал един син на повече от осем годишна възраст. Разказът на Нат, за обстоятелствата на смъртта на жена му, бил същия като на оня на момичето. Трябва да се прибави, че момичето дало много доказателства за истинността на неговите думи.
към текста >>
Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и
момичето
, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело
момичето
, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот.
Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот. Този живот изглеждал много скорошен. Когато момичето станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си. Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото. Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно.
Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и
момичето
, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело
момичето
, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот.
Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в градеца Мутра. Англичанинът събрал сведения и установил, че учителят бил жив, че действително бил загубил една любеща жена, от която му останал един син на повече от осем годишна възраст. Разказът на Нат, за обстоятелствата на смъртта на жена му, бил същия като на оня на момичето. Трябва да се прибави, че момичето дало много доказателства за истинността на неговите думи. Казало например, че от домашните разноски винаги скътвала по нещо и криела парите в стаята си.
към текста >>
Разказът на Нат, за обстоятелствата на смъртта на жена му, бил същия като на оня на
момичето
.
Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото. Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно. Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот. Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в градеца Мутра. Англичанинът събрал сведения и установил, че учителят бил жив, че действително бил загубил една любеща жена, от която му останал един син на повече от осем годишна възраст.
Разказът на Нат, за обстоятелствата на смъртта на жена му, бил същия като на оня на
момичето
.
Трябва да се прибави, че момичето дало много доказателства за истинността на неговите думи. Казало например, че от домашните разноски винаги скътвала по нещо и криела парите в стаята си. Установило се, че след смъртта, парите били намерени. То направило точно описание на къщата на мъжа си. Указало се напълно вярно.
към текста >>
Трябва да се прибави, че
момичето
дало много доказателства за истинността на неговите думи.
Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно. Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот. Казвал се Кидар Нат бил учител, един пандит (индуски учен, от сектата Брахма), живущ в градеца Мутра. Англичанинът събрал сведения и установил, че учителят бил жив, че действително бил загубил една любеща жена, от която му останал един син на повече от осем годишна възраст. Разказът на Нат, за обстоятелствата на смъртта на жена му, бил същия като на оня на момичето.
Трябва да се прибави, че
момичето
дало много доказателства за истинността на неговите думи.
Казало например, че от домашните разноски винаги скътвала по нещо и криела парите в стаята си. Установило се, че след смъртта, парите били намерени. То направило точно описание на къщата на мъжа си. Указало се напълно вярно. Разбира се, г.
към текста >>
Кидар Нат и синът му, отишли да видят
момичето
.
Казало например, че от домашните разноски винаги скътвала по нещо и криела парите в стаята си. Установило се, че след смъртта, парите били намерени. То направило точно описание на къщата на мъжа си. Указало се напълно вярно. Разбира се, г.
Кидар Нат и синът му, отишли да видят
момичето
.
Срещата била трогателна, за момичето, когато се намерило — като дете — пред един възлюбен мъж и когато видело, сина си по-стар от нея: Никога неумолимия характер на разделите не е получавал по-жива и по-жестока форма. КНИГИ които доставя редакция „Братство“ Окултна наука, цял метод, граници и нейното постижение, Сл. Камбуров Естеството на човека в свръзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, Сл. Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, Сл. Камбуров Валаамовата ослица, окултно тълкувание на библейския разказ, М.
към текста >>
Срещата била трогателна, за
момичето
, когато се намерило — като дете — пред един възлюбен мъж и когато видело, сина си по-стар от нея: Никога неумолимия характер на разделите не е получавал по-жива и по-жестока форма.
Установило се, че след смъртта, парите били намерени. То направило точно описание на къщата на мъжа си. Указало се напълно вярно. Разбира се, г. Кидар Нат и синът му, отишли да видят момичето.
Срещата била трогателна, за
момичето
, когато се намерило — като дете — пред един възлюбен мъж и когато видело, сина си по-стар от нея: Никога неумолимия характер на разделите не е получавал по-жива и по-жестока форма.
КНИГИ които доставя редакция „Братство“ Окултна наука, цял метод, граници и нейното постижение, Сл. Камбуров Естеството на човека в свръзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, Сл. Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, Сл. Камбуров Валаамовата ослица, окултно тълкувание на библейския разказ, М. Карадья Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, Ледбитер Перу преди 14,000 години, ясновидско изследване на миналото.
към текста >>
60.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така мислят и вярват всички млади
момичета
.
Подобно птичка лекокрила, тя се издигна над полето, над града. Летеше и обгръщаше с поглед живота на хората, натълпени там долу, едни в мрачни и мизерни стаички, други в разкошни дворци. Гледаше и разбираше всичко и всички. И заговори сама на себе си. — Аз мислех и вярвах, че обичам мъжът и копнея само по него; че той е нещо повече и от живота ми.
Така мислят и вярват всички млади
момичета
.
Така мислят и вярват и момчетата: че копнеят само по любимата жена. Заблуждение! Себеизмама! Сега виждам и разбирам всичко. Аз съм копняла по Обичта; тя ми с липсвала; и само тя може да осмисли живота; само тя може да бъде нещо повече, нещо по-ценно дори и от живота. Обикнала мъжът, аз съм се излъгала, че той е самата Обич.
към текста >>
61.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И да не Го познавате, постъпете както е постъпило едно малко
момиченце
.
ТЬ не могат да се примирят. Между хората трябва да има съзнание. Всеки трябва да си отговори, по любов ли постъпва, или без любов. И в душата на всеки трябва да се роди желание да служи на Господа от любов. Като ставате сутрин, отворете сърцето си и благодарете на Господа.
И да не Го познавате, постъпете както е постъпило едно малко
момиченце
.
То написало един ден писмо до Господа и го адресирало: До Господа Исуса Христа на онзи свят. Съдържанието на писмото било: „Господи, майка ми и баща ми умряха, няма кой да се погрижи за мене. Кажи на хората по някакъв начин да ми помогнат.“ То адресирало писмото и се върнало дома с надежда, че ще получи някакъв отговор. Като получили това писмо, всички пощенски чиновници се събрали заедно и го прочели. Като видели голямата вяра на това дете, те решили кой колкото може да даде по някаква сума.
към текста >>
62.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не говорейки за ония игри, в които
момиченцата
подражават на светските маниери и стават непокорни, даже лицемерни, също като твърде големите госпожи: миролюбците знаят, колко много играта на войни и битки е вредна.
Но във всеки случай обществото има нещо да каже и нещо да направи. За да не е във вреда, играта трябва винаги да бъде възпитателна, а да бъде ефикасна и приятна, възпитателната игра трябва да бъде свободна: тя не трябва никога да пречи на инициативата, нито на индивидуалността на детето. И точно това прави метода мъчно приложим. Но, пита се, има ли игри, които наистина вредят на детето? Сигурни съществуват такива!
Не говорейки за ония игри, в които
момиченцата
подражават на светските маниери и стават непокорни, даже лицемерни, също като твърде големите госпожи: миролюбците знаят, колко много играта на войни и битки е вредна.
Деца, които играят на война, винаги рискуват да бъдат наранени или да си скъсат дрехите, но най-важният факт е, че те винаги рискуват да станат злобни, мразещи и могат да останат такива през целият си живот, а злобата и омразата са най-големите неприятели на човешкото племе. Прочие, децата никога да не играят на война. Те също никога да не получават подаръци играчки подобни на оръжия или оловни войници, понеже детето, като се сдобие с танк или револвер, няма да си въобрази нещо по-логично, отколкото да го използва в игра на война, на убийство . . . и наклонността към омраза скоро ще го обсеби.
към текста >>
Един ден на бедните хора се родило
момиченце
.
Раймунд Гонин ДАРЪТ НА ФЕИТЕ Най-накрая на големият град имало мъничка къщичка, в която живеели много бедни хора. Жената била млада, хубава, мъжът силен и здрав. Работели, той в града, тя в къщи и така едвам изкарвали прехраната си. Когато случайно пътници минавали край къщичката им, те неволно се спирали и дълго гледали чудно хубавата градинка, която била изпълнена с най-красиви цветя. Жената с песен и радост садяла, поливала и чистела цветята, а те като живи я гледали, усмихвали се, растели и цъфтели все по-хубави и по-хубави.
Един ден на бедните хора се родило
момиченце
.
Обвили го с това, онова, каквото имали и майката, колкото и да се радвала на детенцето си, мислела с голяма тъга за несгодите, мизерията и лишенията, които ще търпи това мило гостенче заедно с тях. Тя се била загледала през прозореца в изпъстрената с цветя градинка, където слънчевите лъчи с радост танцували и едри сълзи бликнали от очите й от мъка, от болка, че не можела да нареди добър и без оскъдица живот на детенцето си. И както се загледала, измежду цветята излезли три прекрасни същества с дрешки изтъкани сякаш от слънчеви лъчи. Те погледнали измъчената майка, усмихнали се и се втурнали в стаята при нея. — Не тъгувай, казали прекрасните същества.
към текста >>
Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото
момиченце
, което растяло с неземна хубост.
Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става. И до като майката слушала, феите се навели над детенцето, целунали го и весели и засмени се изгубили от стаята. Зарадвала се майката за чудният дар, с който феите дарили детенцето й и когато мъжът й се върнал от работа, тя му разказала всичко. Той се усмихнал и много се зарадвал.
Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото
момиченце
, което растяло с неземна хубост.
Когато поотраснало и тичало да играе между цветята или по улицата, кой как минел от там, се спирал да гледа това чудно хубаво дете. което се родило в такава сиромашка къщица. Майката, с преизпълнено от радост сърце, виждала как думите на феите се изпълвали. Малката растяла и ставала все по-хубава и когато запявала, птиченцата накацвали край нея да я слушат, децата, които се биели, се помирявали, присядали захласнати край нея от хубавия й глас. Ако там негде наблизо е имало болен и я чуел, привдигал се от леглото и идвал да я слуша, забравяйки болестта си.
към текста >>
Колкото
момиченцето
растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали.
И когато бащата вечер се връщал от работа, той бързал да прекрачи прага на къщицата, и да влезе вътре, където го очаквала с радостни очи малката му дъщеря. Тогава тя обвивала ръце около шията му и запявала тиха песничка. Умората лека полека изчезвала и той се усмихвал. На сърцето му ставало леко, радостно и весело. Болката на отруденото тяло като че се разтапяла и душата му се изпълвала с тиха светлина.
Колкото
момиченцето
растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали.
Един ден стигнала и до царските палати. Старият цар бил много тежко болен. Лекари и мъдри хора ден и нощ бдели над главата му но никой не могъл да му помогне. И когато песента на малкото момиче, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил. Полека отворил очите си, приповдигнал се сам на лакти и тъй слушал с неклепващ поглед.
към текста >>
И когато песента на малкото
момиче
, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил.
Болката на отруденото тяло като че се разтапяла и душата му се изпълвала с тиха светлина. Колкото момиченцето растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали. Един ден стигнала и до царските палати. Старият цар бил много тежко болен. Лекари и мъдри хора ден и нощ бдели над главата му но никой не могъл да му помогне.
И когато песента на малкото
момиче
, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил.
Полека отворил очите си, приповдигнал се сам на лакти и тъй слушал с неклепващ поглед. На другия ден той бил здрав. От тогава вестта за младото момиче с чудният глас прехвърлила много граници на много държави. Майката и бащата бършели радостни сълзи, когато гледали да се скланят глави на царе и царедворци, на учени и прости пред дара на тяхната дъщеря, дар, който крадец не можел да открадне, вода да отвлече и огън да похаби. Дар, който носел радост и мир в душата на всички, до които се докосвали струите на нейния чуден глас.
към текста >>
От тогава вестта за младото
момиче
с чудният глас прехвърлила много граници на много държави.
Старият цар бил много тежко болен. Лекари и мъдри хора ден и нощ бдели над главата му но никой не могъл да му помогне. И когато песента на малкото момиче, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил. Полека отворил очите си, приповдигнал се сам на лакти и тъй слушал с неклепващ поглед. На другия ден той бил здрав.
От тогава вестта за младото
момиче
с чудният глас прехвърлила много граници на много държави.
Майката и бащата бършели радостни сълзи, когато гледали да се скланят глави на царе и царедворци, на учени и прости пред дара на тяхната дъщеря, дар, който крадец не можел да открадне, вода да отвлече и огън да похаби. Дар, който носел радост и мир в душата на всички, до които се докосвали струите на нейния чуден глас. * Поговорка: Пред златото, елмазите и бисерите се покланят глупавите. А пред умните, златото, бисерите и елмазите се покланят. Невена Неделчева ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.
към текста >>
63.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След известно време, на богатите хора се родило
момиченце
.
И затова, събрали се веднъж феите от градината да решат как да зарадват добрата, млада жена. Тогава царицата на феите, която била мъдра и разумна, казала: — Не желае ли някоя от феите да отиде и стане дете на добрата жена? Всички плеснали радостно ръце. Наистина, това било най-доброто разрешение. Тогава избрали най-красивата и най-умна феичка от между тях и я изпратили да стане дъщеря на младата жена.
След известно време, на богатите хора се родило
момиченце
.
Майката и бащата плакали от радост. Бащата раздал много подаръци на всички сиромаси от квартала, а майката сложила голяма трапеза, която не била вдигната девет дена и девет нощи за бедните и гладните. Детенцето го облекли в коприна, но самото то било толкова хубаво, че всеки му се зачудвал. Майката с песен го приспивала, с песен го събуждала и къпела. А то растяло и я гледало с умните си очички и сияеща усмивка.
към текста >>
Момичето
станало, избърсало сълзите си и отишло при нея.
— Ох, изстенала Божидара, много, много тежко се живее при човеците. — Слушай Лунен лъч, подхванала пак царицата на феите, ти никога не говори на хората за нас, защото те рядко могат да ни виждат и затова тъй много се учудват и не вярват когато им се говори за нас. Не им казвай и че цветята говорят, но слушай и записвай всички приказки и после ги разкажи или прочети на човеците. Тогава на теб няма да ти бъде така тежко между тях, защото те тъй много ще те обикнат заради приказките и ще те оставят свободна. В това време майката на Божидара я повикала от прозореца на хубавата голяма къща.
Момичето
станало, избърсало сълзите си и отишло при нея.
Майка й я прегърнала, целунала и й казала че е получила писмо от татко й, който щял да се завърне тия дни от чужбина. Божидара плеснала ръце от радост. О, тя тъй много обичала татко си, защото бил много добър. Той никога не късал цветята, не слагал птички в златни кафези и й давал на нея свобода да се храни тъй как го тя си иска. От този ден Божидара започнала да записва всички приказки, които й разказвали феите и цветята.
към текста >>
64.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Води го едно
момиче
.
Всички имат идоли, на които се покланят. Хората още не със се освободили от идолопоклонството. Някой има две икони от по сто хиляди лева, които турил в някоя банка и постоянно отива да ги види, да им се поклони. Той вярва в тия икони, мисли, че му донасят големи приходи, които могат да го осигурят. Един ден дохожда при мен един старец на около 90 години, едва върви, прегърбен, пък и не чува добре.
Води го едно
момиче
.
Той върви, но от време на време залита, лошо му е. Като го гледах, реших да направя един опит с него. Изпратих му една мисъл че е млад човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева. Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се млад, богат. Но това положение е временно.
към текста >>
65.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
вечерта, София — Изгрев ПРОЛЕТНА СРЕЩА (Кратка сценка, изпълнявана от две деца, подходящи за братски вечеринки на 22 март) Първо
момиче
(Здраво, спретнато, весело и жизнерадостно се връща от полето сутрин рано.) Второто
момиче
(унило, болнаво, запитва първото
момиче
със слаб глас) — Сестричко малка, где си ходила тъй ранко?
Пригответе се да посрещнете този брат и да се запознаете с него. Да посрещнете своя голям брат, това значи да съедините на едно място физическия, духовния и Божествения светове. Из беседата държана от Учителя на 31. XII. 1938г. 12 ч.
вечерта, София — Изгрев ПРОЛЕТНА СРЕЩА (Кратка сценка, изпълнявана от две деца, подходящи за братски вечеринки на 22 март) Първо
момиче
(Здраво, спретнато, весело и жизнерадостно се връща от полето сутрин рано.) Второто
момиче
(унило, болнаво, запитва първото
момиче
със слаб глас) — Сестричко малка, где си ходила тъй ранко?
Първо момиче: — Не знаеш ли? Аз ходя веч на изгрева! Слънцето посрещам и бодра се усещам. Гимнастики играя. Това е като в рая: там чудна музика ни свири, танцуваме кат ангели във райските градини, с усмивка греят там лицата със радост пълна е душата.
към текста >>
Първо
момиче
: — Не знаеш ли?
Да посрещнете своя голям брат, това значи да съедините на едно място физическия, духовния и Божествения светове. Из беседата държана от Учителя на 31. XII. 1938г. 12 ч. вечерта, София — Изгрев ПРОЛЕТНА СРЕЩА (Кратка сценка, изпълнявана от две деца, подходящи за братски вечеринки на 22 март) Първо момиче (Здраво, спретнато, весело и жизнерадостно се връща от полето сутрин рано.) Второто момиче (унило, болнаво, запитва първото момиче със слаб глас) — Сестричко малка, где си ходила тъй ранко?
Първо
момиче
: — Не знаеш ли?
Аз ходя веч на изгрева! Слънцето посрещам и бодра се усещам. Гимнастики играя. Това е като в рая: там чудна музика ни свири, танцуваме кат ангели във райските градини, с усмивка греят там лицата със радост пълна е душата. И ето: Разширих си гърдите, зарумених страните, калих си краката и ободрих главата.
към текста >>
Второ
момиче
: Ха-ха-ха!
Аз ходя веч на изгрева! Слънцето посрещам и бодра се усещам. Гимнастики играя. Това е като в рая: там чудна музика ни свири, танцуваме кат ангели във райските градини, с усмивка греят там лицата със радост пълна е душата. И ето: Разширих си гърдите, зарумених страните, калих си краката и ободрих главата.
Второ
момиче
: Ха-ха-ха!
. . . Чудно! Че и книжка пък носиш! Тя ли те научи тъй рано да ставаш, и тъй надалеко на изгрев да ходиш? Първо момиче: Разбира се, разбира! Че само този знае, който чете и учи и после проверява, и щом е то полезно Второ момиче: Но ти си много чудна!
към текста >>
Първо
момиче
: Разбира се, разбира!
И ето: Разширих си гърдите, зарумених страните, калих си краката и ободрих главата. Второ момиче: Ха-ха-ха! . . . Чудно! Че и книжка пък носиш! Тя ли те научи тъй рано да ставаш, и тъй надалеко на изгрев да ходиш?
Първо
момиче
: Разбира се, разбира!
Че само този знае, който чете и учи и после проверява, и щом е то полезно Второ момиче: Но ти си много чудна! Кат мене малка ти си, кога стана тъй умна? Ако от тази книжка ти черпиш толкоз мъдрост прочети и мен нещо, и аз да се науча! Първо момиче: Добре, добре, сестричко! С радост ще направя всичко, което за доброто служи.
към текста >>
Че само този знае, който чете и учи и после проверява, и щом е то полезно Второ
момиче
: Но ти си много чудна!
Второ момиче: Ха-ха-ха! . . . Чудно! Че и книжка пък носиш! Тя ли те научи тъй рано да ставаш, и тъй надалеко на изгрев да ходиш? Първо момиче: Разбира се, разбира!
Че само този знае, който чете и учи и после проверява, и щом е то полезно Второ
момиче
: Но ти си много чудна!
Кат мене малка ти си, кога стана тъй умна? Ако от тази книжка ти черпиш толкоз мъдрост прочети и мен нещо, и аз да се науча! Първо момиче: Добре, добре, сестричко! С радост ще направя всичко, което за доброто служи. Я сега накратко, ще ти кажа само малко, що във тая книга пише: Пише за децата, към своите близки послушни да бъдат.
към текста >>
Първо
момиче
: Добре, добре, сестричко!
Тя ли те научи тъй рано да ставаш, и тъй надалеко на изгрев да ходиш? Първо момиче: Разбира се, разбира! Че само този знае, който чете и учи и после проверява, и щом е то полезно Второ момиче: Но ти си много чудна! Кат мене малка ти си, кога стана тъй умна? Ако от тази книжка ти черпиш толкоз мъдрост прочети и мен нещо, и аз да се науча!
Първо
момиче
: Добре, добре, сестричко!
С радост ще направя всичко, което за доброто служи. Я сега накратко, ще ти кажа само малко, що във тая книга пише: Пише за децата, към своите близки послушни да бъдат. Пише за възрастните, разумни да бъдат — в мрежите на злото нивга да не се хващат. Пише за простите — умни как да станат. Пише за добрите — да възлюбят всички.
към текста >>
Второ
момиче
: Моля, моля те, сестричко.
Пише за простите — умни как да станат. Пише за добрите — да възлюбят всички. Пише за болните — как здрави да станат. Пише за бедните — как да забогатеят. А за всичко това, преди всичко друго, едно е потребно: рано те да стават.
Второ
момиче
: Моля, моля те, сестричко.
малко ти поспри се и някак по-ясно на мен обясни се. Пише, казваш, тамо, за болни, за бедни, как да оздравеят и сиромашия да преодолеят. Но кажи, сестричко, кой го пише това? Че за нашта бедност и за мойта болест те са добри слова. Първо момиче: О!
към текста >>
Първо
момиче
: О!
Второ момиче: Моля, моля те, сестричко. малко ти поспри се и някак по-ясно на мен обясни се. Пише, казваш, тамо, за болни, за бедни, как да оздравеят и сиромашия да преодолеят. Но кажи, сестричко, кой го пише това? Че за нашта бедност и за мойта болест те са добри слова.
Първо
момиче
: О!
Ако ти знаеш! Той не пише, сестро, а само говори. Други там го пишат: — Слово на Учител, тъй го те наричат. И пращат го вредом: по села, градове, у нас и във странство жадни са душите! Работни пчелички.
към текста >>
Второто
момиче
(радостно извиква): Ах, сестричко мила, кажи ми тогава, где да го потърся, как да го намеря?
като мед събират това златно семе. В души го посяват и плод възрастяват. Ний сме много вече, малки и големи, братя и сестрички: негови ученички. . . Тъй ни Той нарече и в нова светлина душите ни облаче.
Второто
момиче
(радостно извиква): Ах, сестричко мила, кажи ми тогава, где да го потърся, как да го намеря?
И аз искам вече да съм ученичка на този Учител и ваша сестричка! Първо момиче (също радостно): Много е лесно да го намериш! Ето таз книжка! Вземи, сестричко, и прочети я. Той е във нея!
към текста >>
Първо
момиче
(също радостно): Много е лесно да го намериш!
Ний сме много вече, малки и големи, братя и сестрички: негови ученички. . . Тъй ни Той нарече и в нова светлина душите ни облаче. Второто момиче (радостно извиква): Ах, сестричко мила, кажи ми тогава, где да го потърся, как да го намеря? И аз искам вече да съм ученичка на този Учител и ваша сестричка!
Първо
момиче
(също радостно): Много е лесно да го намериш!
Ето таз книжка! Вземи, сестричко, и прочети я. Той е във нея! Търси го тамо — ще го намериш! Светлина златна ще те облее.
към текста >>
(подава й една беседа) Второ
момиче
(взема книжката): О!
Вземи, сестричко, и прочети я. Той е във нея! Търси го тамо — ще го намериш! Светлина златна ще те облее. Плодове вкусни в тебе ще зреят, Нов живот вредом ти ще разливаш!
(подава й една беседа) Второ
момиче
(взема книжката): О!
Благодаря ти много! И утре искам да ме чакаш! И аз веч ще идвам на вашия изгрев! Хайде сега сбогом. със здраве остани си!
към текста >>
Първо
момиче
: Благодаря мила.
Благодаря ти много! И утре искам да ме чакаш! И аз веч ще идвам на вашия изгрев! Хайде сега сбогом. със здраве остани си!
Първо
момиче
: Благодаря мила.
Утре ще те викам. Хайде със здраве и мир и ти отиди си. К. Величков ПРОЛЕТ Въздишат трепетно полята, окъпани от благ дъждец — огрея слънце над земята, повя живителен ветрец. * Цветя се нежно разцъфтяват със нова вяра и стремеж — и песни птичките запяват със радост и красив копнежи. * Цъфтят и плодните дървета във аромат и красота — в'тез чудно хубави цветчета се крие хубава мечта.
към текста >>
Не зная колко време съм стояла така, помня че вратата се отвори, баща ми усмихнат подаваше един пакет пред учудения поглед на моето детско лице, и радостно, радостно повтаряше: „Ето рокличката ти, моето
момиче
, рокличката ти“.
Ех, да чакам! Колко много и аз като всичките деца искам да имам бяла рокличка за празника на пролетта. Колко много исках, а ето два дни останаха за празника и татко не беше ми донесъл още плата. Затова днес, когато той замина за работа, и майка ми отиде някъде из съседите, аз затворих вратата, спуснах завесите на прозореца, седнах на миндера, заплаках и детските ми уста непрестанно повтаряха тези слова: „Дядо Господи, прати ми бяла рокличка с цветя. Моля Ти се Господи, прати ми рокличка с цветя“.
Не зная колко време съм стояла така, помня че вратата се отвори, баща ми усмихнат подаваше един пакет пред учудения поглед на моето детско лице, и радостно, радостно повтаряше: „Ето рокличката ти, моето
момиче
, рокличката ти“.
Аз погледнах баща си, погледнах пакета и вместо благодарност грабнах го и като стрела се впуснах пред смаяния му поглед за да диря мама да ми я ушие. Днес пак е пролет. Както някога, и сега с вяра аз спуснах завесите на моите прозорци, затворих вратата на моя дом. коленичила, устата ми пак Те зоват: О, Вечна милост, моите сестри се приготовляват за празника! Нима аз и тази пролет не ще стъкмя бялата си дреха с цветя?
към текста >>
66.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Влязох в една стая и едно малко
момиченце
се сви в ъгъла и си закри с ръце лицето.
Всеки трябва да даде максимум усилия да прояви своята добра страна и по такъв начин да даде добър пример на околните и близките. Добрия пример води след себе си добро, лошият — зло. Добрият и порядъчният живот на майката и бащата дава добър пример на децата и ги подтиква към прогрес и съвършенство. Обаче, ако родителите вървят по наклонената плоскост на живота, децата им също ще ги последвате. Преди години посетих дома на един мой приятел.
Влязох в една стая и едно малко
момиченце
се сви в ъгъла и си закри с ръце лицето.
На предната страна на роклята му имаше посипано бял прах като брашно. Веднага се досетих, че то се е пудрило. Намерило тоалетните принадлежности на майка си и се нацапало като маймуна. Начервило си устните и страните, напудрило се като мишка в брашно и мисли, че е станало по-хубаво. Лошото е, че и майката и децата смятат това нещо за добро и подражаемо.
към текста >>
67.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете,
момиче
, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек.
която аз видя и за която се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год. може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот.
Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете,
момиче
, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек.
Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка. Но те не знаят, че съдбата на държавата се определя от съдбата на бедните и малките. Ако се приложат тези два велики закона — Любов към Бога и Любов към ближните, законът на ума и законът на сърцето, и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега хората не мислят за бедните, онеправданите, за подобрението на техния живот и затова са и тези страдания. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници.“ Покажете ми едно общество, което е работило с пари, че да е успяло много.
към текста >>
68.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От еднообразието... В
момичето
има стремеж към постигане на известна цел, която го кара постоянно да върви напред.
Чиновниците, учителите, работниците имат свои специфични физиономии. Защо? Защото повечето от тях спират своят умствен и духовен растеж до едно място и не продължават повече. Но животът върви напред. Младите или по-малките вървят с този живот и придобиват нови знания. Тогава първите, не придобиват нищо по-ново, отстъпват на страни — и стават недостатъчно умни за века си или заобикалящата ги среда.. Много жени оглупяват. Защо?
От еднообразието... В
момичето
има стремеж към постигане на известна цел, която го кара постоянно да върви напред.
Но омъжената жена, считайки, че с омъжването си е постигнала крайния си идеал — тя спира най-често своят растеж и се механизира в еднообразната ежедневна работа. Понякога това механизиране става мимо нейната воля и желание — то става по силата на всеки ден повтарящата се една и съща работа в домакинството. И често пъти с болка се констатира, че жената след десетина години не е вече това, което е била по рано... У чиновниците също. Всеки ден една и съща работа в канцеларията, в работилница, във фабриката. . .
към текста >>
69.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя имала четири
момичета
, но останала вдовица.
Човек трябва да се пази от лоши мисли, чувства и постъпки. Това е най-страшната опасност на всеки човек. И той трябва да бъде с будно съзнание, да различава деня от нощта, доброто от злото. Лошите мисли, чувства и постъпки внасят зараза в човешкото съзнание и неминуемо един ден той ще опита горчивия плод, който сам е създал. Като говори за последствията от лошите мисли, чувства и постъпки, Учителя в лекциите „Степени на съзнанието“ казва: Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си.
Тя имала четири
момичета
, но останала вдовица.
На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче. само да даде образование на дъщерите си. С труд, с усилия тя постигнала целта си: дъщерите й свършили гимназия.
към текста >>
70.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стигна до малката къщица, която не бе далеч от нас, бутна една врата и на нейната рамка, благодарение на идващата от вътре светлина, се очерта силуета на младо
момиче
.
— Където ни каже Бог — каза другия — и пак умълчали се, продължавахме да вървим. А снежинките танцуваха около нас и вятъра ни пронизваше. Бяхме стигнали в началото на селото, и всеки от нас навярно си мислеше къде да похлопаме и попитаме за пренощуване, когато чухме изведнъж звучен глас да пее: „Колко съм доволна, че ме Господ люби, Мъдростта ми дава, знание, богатство . . .“ Този, който пееше, навярно тичаше, и ритъма на песента се сливаше с ритъма на тичането и танцуващите снежинки. Ние изведнъж се спряхме изненадани от внезапното чуване на песента, която продължаваше: „— Че съм живо здраво, весело си пея, трудя се, работя, Богу се надея.“ И очите ни свикнали с дрезгавината, съзряха една тичаща през широк двор фигура.
Стигна до малката къщица, която не бе далеч от нас, бутна една врата и на нейната рамка, благодарение на идващата от вътре светлина, се очерта силуета на младо
момиче
.
Стъпките и на тримата ни се отправиха към малката къщица, а сърцата ни и душите ни бяха възрадвани до немай къде. След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло младото момиче, което продължаваше да пее. За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов. — А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни.
към текста >>
След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло младото
момиче
, което продължаваше да пее.
Бяхме стигнали в началото на селото, и всеки от нас навярно си мислеше къде да похлопаме и попитаме за пренощуване, когато чухме изведнъж звучен глас да пее: „Колко съм доволна, че ме Господ люби, Мъдростта ми дава, знание, богатство . . .“ Този, който пееше, навярно тичаше, и ритъма на песента се сливаше с ритъма на тичането и танцуващите снежинки. Ние изведнъж се спряхме изненадани от внезапното чуване на песента, която продължаваше: „— Че съм живо здраво, весело си пея, трудя се, работя, Богу се надея.“ И очите ни свикнали с дрезгавината, съзряха една тичаща през широк двор фигура. Стигна до малката къщица, която не бе далеч от нас, бутна една врата и на нейната рамка, благодарение на идващата от вътре светлина, се очерта силуета на младо момиче. Стъпките и на тримата ни се отправиха към малката къщица, а сърцата ни и душите ни бяха възрадвани до немай къде.
След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло младото
момиче
, което продължаваше да пее.
За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов. — А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни. Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече.
към текста >>
— А-а-а—извика изненадано младото
момиче
в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни.
Стигна до малката къщица, която не бе далеч от нас, бутна една врата и на нейната рамка, благодарение на идващата от вътре светлина, се очерта силуета на младо момиче. Стъпките и на тримата ни се отправиха към малката къщица, а сърцата ни и душите ни бяха възрадвани до немай къде. След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло младото момиче, което продължаваше да пее. За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов.
— А-а-а—извика изненадано младото
момиче
в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни.
Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте!
към текста >>
Момичето
се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха!
Стъпките и на тримата ни се отправиха към малката къщица, а сърцата ни и душите ни бяха възрадвани до немай къде. След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло младото момиче, което продължаваше да пее. За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов. — А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни.
Момичето
се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха!
— и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте! Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
към текста >>
Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към
момичето
, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода...
Момичето
цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте!
Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към
момичето
, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода...
Момичето
цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“. Кога момичето беше изхвърчало и съобщило на първите тям близки братя и сестри, не бяхме усетили. Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме.
към текста >>
Кога
момичето
беше изхвърчало и съобщило на първите тям близки братя и сестри, не бяхме усетили.
След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте! Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване. Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“.
Кога
момичето
беше изхвърчало и съобщило на първите тям близки братя и сестри, не бяхме усетили.
Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме. А така да ни поучи някой, да ни каже нещо човек, който с ушите си е чул словото на Учителя. И на всички очите изпълнени с особена светлина чакаха да чуят няколко думи от нас, които всеки ден едва ли не, бяхме край Учителя... Сърцата им бяха тъй жадни, душите тъй напрегнати — и аз едва тогава разбрах великата благодат, която имаме ние тука на Изгрева — да виждаме и слушаме Учителя всеки ден... А тези хора тъй жадуваха да чуят няколко думи от тогова, който е виждал Учителя... — О, блаженни те! — мислех си в себе си аз.
към текста >>
71.
-
Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени
момичета
с наведени глави.
Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела. През този ден орелът не ходеше да търси храна. До вечерта почиваше кацвал на дъба и се радваше на малките си голокрили орлета.
Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени
момичета
с наведени глави.
Старият орел тръгваше над житния кър. Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви долини, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани. — Нашият крилат Свети Георги пак е тръгнал да обходи нивето! — думаха ръкойчани. И ако през някой зноен ден от южната далечина се зададеше тъмен градоносен облак, орелът се втурваше срещу него.
към текста >>
Понякога ти беше чисто, бистро и усмихнато, като
момиче
, понякога неспокойно като живота, но най-често беше бурно, сякаш негодуваше против съдбата.
Но и тогава море, не се откликна ти на мойта радост. . . Ти погубваше моите кораби, твоите бесни вълни ме носеха като загубена отломка, аз се борех с тебе на живот и смърт. И твоята песен не отекваше в душата ми ни скръб, ни радост. . .
Понякога ти беше чисто, бистро и усмихнато, като
момиче
, понякога неспокойно като живота, но най-често беше бурно, сякаш негодуваше против съдбата.
Ти пееше своята вечна песен — тиха, галеща и сладка като майчина милувка. . . Тя се носеше далеч в безкрайните простори. Но когато вихри и урагани се блъскаха с вълните в свирепа борба — твоята песен стигаше до престола на Вечния... Но аз не те разбирах, не те познавах и ти си оставаше за мене чуждо, непобедимо и далечно. . .
към текста >>
72.
-
на 24 септември ми се роди
момиче
, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро навърши 13 години.
От многобройните случаи — на наблюдения и експерименти — доказващи съществуването на човешкия дух независимо от тялото, безсмъртието на този дух и неговите превъплъщения на земята, ние тук ще се ограничим да цитираме само един единствен случай на доказано прераждане, станал тук в България; „През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало до ходи на училище в селото ни, Бесарбово, Русенско. Един ден, като играло с други 2 — 3 други другарчета в една от стаите на училището, съборило едно врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина. През 1906 год.
на 24 септември ми се роди
момиче
, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро навърши 13 години.
През пролетта на 1912 год. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравко, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза; „Мамо, че аз нали ходих на училище? “ Майка й каза; „Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих? “ При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче.
към текста >>
Сега ще приведа един пример за вашия страх, който и друг път съм привеждал: Една майка имала едно малко
момиченце
и едно момченце, които били много непослушни.
По добре е да носим страданията в гърдите, отколкото на гърба. Следователно, когато един човек ви показва гърба си, ще знаете, че той не е от вашия свят, той е от един нисш свят. Обаче когато ви показва гърдите си, той е от вашия свят. И враг да ви се представя, щом ви показва гърдите си, той е от вашия свят. Той само ви плаши, а вие се плашите от нищо и никакво.
Сега ще приведа един пример за вашия страх, който и друг път съм привеждал: Една майка имала едно малко
момиченце
и едно момченце, които били много непослушни.
Майката се чудела какво да прави с тях. Викала учители, педагози, да се занимават с тях, но всички казвали едно и също: Госпожо, децата са много непослушни, не може да им се въздейства. Като мислила дълго време, най-после майката решила да ги изплаши. Взела тя една страшна маска, турила си една гугла на главата и така се явила пред децата, които спокойно си играели. Като видели това чудовище те се изплашили много, започнали да викат, да се крият по кюшетата.
към текста >>
73.
-
Но тя беше вече в къщата, а едно бедно
момиче
е принудено да не пренебрегва току едно добро място.
Той се появява изведнъж пред нас, когато отваряме някоя врата, или когато стигаме на площадката на стълбата, но преди да успеем да се политаме кой е, той изчезва. Той не ни прави нищо, ние мислим дори, че ни желае доброто, и аз моля госпожицата да не се страхува, ако то срещне. Госпожица Шпак бе по онова време на двадесет и една година. Тя бе жизнерадостна, лека и невероятно похватна за всяка работа; тъй подвижна и решителна, че управляваното от нея домакинство вървеше като часовник. Но се страхуваше страшно от привидения и не би приела никога мястото на Хедеби, ако знаеше предварително онова което й разказа баронесата.
Но тя беше вече в къщата, а едно бедно
момиче
е принудено да не пренебрегва току едно добро място.
Тя се поклони, прочее, пред баронесата, поблагодари й за предупреждението и я увери, че не ще се остави де се изплаши от призрака. — Никак не разбираме, защо се скита из замъка. — продължи баронесата. — Дъщерите ми мислят, че прилича на дядото на мъжа ми, генерал Льовенскьолд, чийто портрет госпожицата вижда хей там, и говорят за него, като за „генерала“. Но това не ще рече, че е истинския генерал.
към текста >>
Г-ца Шпак бе очевидно бедно
момиче
, не идваше от почтено среда и бе приета на семейната трапеза от домакините както и учителката.
Истината е, че не разбираме нищо от всичко това. Ако слугите си позволят някакви намеци. Надявам се, че госпожицата ще бъде достатъчно разумна да не им дава ухо. Г-ца Шпак се поклони отново и каза, че не ще позволи никога на слугите да намекват каквото и да е за господарите: и тука. приемът се свърши.
Г-ца Шпак бе очевидно бедно
момиче
, не идваше от почтено среда и бе приета на семейната трапеза от домакините както и учителката.
Най-сетне тя бе мила и наистина мъничка с дребното си и кръшно тяло със златистите си коси и цъфнали страни; изглеждаше, че е тъкмо на мястото си в новата среда. Всички намираха, че е очарователна и способна да бъде полезна по хиляди начини. Скоро всички я обикнаха. Тя разбра много скоро, че историята за призрака, която й разказа баронесата, е един от обикновените предмети за разговор през време на обедите. Или някоя от госпожите, или учителката все ще кажеше: — Днес видях генерала.
към текста >>
Г-ца Шпак, която всякога, когато видеше генерала, бе принудена да трепери и да трака зъби далече от подигравките на младите
момичета
, би желала призракът да не се интересува толкова за Хедеби.
Но тъй като той се загубваше веднага, щом го докоснеше погледа на жив човек, тя не можеше да си обясни тайнствените му намерения. Въпреки казванията на баронесата, г-ца Шпак виждаше ясно. че цялата младеж в Хедеби е убедена, че призракът не е друг, а генерала. — Отегчава се в гроба си, — казваха младите госпожици, — и е любопитен какво правим ние в Хедеби. Не можем, разбира се, да му забраним това малко развлечение.
Г-ца Шпак, която всякога, когато видеше генерала, бе принудена да трепери и да трака зъби далече от подигравките на младите
момичета
, би желала призракът да не се интересува толкова за Хедеби.
Но в такъв случай, не можеше да се съмнява никой, той би наистина липсвал на всички останали от семейството. Вечер, непример. Захващаха ръчни работи и ги продължаваха в дълги часове, предяха или поръбваха. Понякога се случваше четивото да се свърши, а предметите за разговор също да са изчерпят. Тогава някоя от госпожиците изкрещяваше внезапно.
към текста >>
74.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Иларионов, III — Ясновидство на едно болно
момиче
в София и IV — Чувствителния барабан 14.
Човекът с две души. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев. от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К.
Иларионов, III — Ясновидство на едно болно
момиче
в София и IV — Чувствителния барабан 14.
Книжнина. 15. Поправка Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X. Сегашното положение на човечеството.— Методи за изправлението му — Бъдещето което предстои. 2. Б. М. Албиог.
към текста >>
Посещението на едно удавено
момиче
. II.
15. Lacinius. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му. Прев. от френски А. А. 16. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I.
Посещението на едно удавено
момиче
. II.
Един интересен случай през войната. III. Духовната опитност на Л. Н. Толстой. IV. „Сбогом“. V. „Моята последна песен“. VI. Пророчески сън (съобщава Д.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
както самото
момиче
разказва, желанието му да може да види още веднъж умиращата си баба не го оставяло на спокойствие денем и нощем.
— Едно загадъчно излекуване на един сляп поставило лондонските очни лекари в недоумение. Слугинята Катерина Велш била много късогледа още от детинство. Положението на очите й се тъй влошило, че тя вече цели две години била съвсем сляпа, въпреки старанията на най-добрите лекари и няколкократните операции. Най-сетне положението на зрението й причините за което оставали неизвестни, се признало за безнадеждно. Тогава заболяла баба й, към която Велш тъй била привързана, че.
както самото
момиче
разказва, желанието му да може да види още веднъж умиращата си баба не го оставяло на спокойствие денем и нощем.
Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на гроба припаднала от плач. И когато се свестила, тя прогледала. Госпожица Велш посетила един от своите лекари, който само констатирал факта, без да намери причините и обясненията. През първите дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално. Причината за това чудно излекуване би трябвало да се подири в самолечението чрез собствени волеви усилия.
към текста >>
Професор Хамбургер преди неколко години представил в лекарското дружество в Виена едно тригодишно
момиче
, което било страдало вече пет седмици от магарешка кашлица и сега било излекувана чрез електричество в два деня.
Това средство било опитано в ново време в Тунис както при страдащите от захарна болест, така и в клиниката на професор Робин и резултатите били добри. Академията предала съчинението па д-р Дингицли на един комитета за основно проучване. Както се вижда, този случай ни доказва още веднъж, че в съчиненията на лекарите от миналите векове се крият още доста съкровища. Обаче, ние трябва преди всичко да се освободим от надменността и тогава търпеливо да опитаме употребените средства. Лекуване на магарешката кашлица чрез внушение.
Професор Хамбургер преди неколко години представил в лекарското дружество в Виена едно тригодишно
момиче
, което било страдало вече пет седмици от магарешка кашлица и сега било излекувана чрез електричество в два деня.
Това е един типичен пример, който показва, че магарешката кашлица, след като е траяла пет до шест седмици, трябва да се схваща вече като нервна болест. защото децата при закашлюването по навик запазвате всички характеристични особености, които са проявявани отначало, макар сега самата болест да е изчезнала вече. Според това можем да разделим болестта на две стадии, първата, когато кашлянето се предизвиква от промени в тъканта, и втората, когато, въпреки излекуването на органическите промени, кашлянето става по рефлективен начин. Органическата стадия в повечето случаи не трае по-дълго от пет до шест седмици, и професор Хамбургер препоръчва през това време да се почне енергично въздействие чрез внушение и за това най-подходящо средство бил фарадичния ток (електротерапия). По този начин закашлюванията ще могат да се явявате по-рядко, пък и съвсем да се спрат.
към текста >>
на 24 септември, роди ми се
момиче
, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години.
— През 1904 год. имах едно 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско. Един ден като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, свалили (съборили) една врата, от което събаряне много се уплашило, но освен това, че ще бъде и наказано от учителката, поболя се и от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декемврий 1904 год. се помина. През 1906 год.
на 24 септември, роди ми се
момиче
, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години.
През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми Пена С. Даскалова, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без забикалки каза: „мамо ма, че нали аз ходих на училище? “ Майка й й каза: „ех, и тая добра — кога си ходила на училище? “ На този й въпрос Здравка отговори: „мамо, мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събориха вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших , разболях се и вече не ходих“.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но
момичето
свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите.
Прибирам домашните си, вземаме гозбите и отидохме да обядваме у съседите си. Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“.
Но
момичето
свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите.
Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала. Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка.
към текста >>
Същата слугиня, 15-16 годиш но
момиче
, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала.
Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите.
Същата слугиня, 15-16 годиш но
момиче
, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала.
Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Самото тяло на
момичето
било още напълно запазено, неразложено.
От деня на погребението майката била преследвана от предчувствието, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода. Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското управление позволение да разкопае гроба. Нейната настоятелна молба била удовлетворена. И когато разкопавали гроба, работниците намерили вода Още в горните земни пластове. Като разкопали по-надолу, оказало се, че целият ковчег бил потънал във вода.
Самото тяло на
момичето
било още напълно запазено, неразложено.
* * * Особен транс. В голямото село Кеземарк, близо до Данциг, живял в края на миналото столетие един млад работник на име Фридрих Капиц. Като младо момче той слугувал в замъка на Вилхелм Мюлер и минавал за ясновидец, обаче, никой не обръщал внимание на това. Тъкмо що бил навършил Капиц 18 година, когато умрял един негов добър приятел. На осмия ден след смъртта Капиц минавал покрай гробищата и видял своя приятел седнал на зида на църковния двор.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз седя на тревата и не свалям очи от небето и мечтая за блясъка на твоето внезапно появяване: ще засияе светлина, златни ветрила ще се развяват над твоята колесница и всички изумени ще се спрат на пътя, като видят, че ти слизаш от колесницата, за да вдигнеш от земята и поставиш редом със себе си това окъсано
момиче
, което трепери от срам и гордост, като лиана от летен вятър.
Тези, които си отиват у дома, ме изглеждат и се усмихват, а аз горя от срам. Седя като просякиня, закрила лице с дрехата си, и когато ме питат, какво искам, аз навеждам очи и не отговарям. О, как ще кажа, че чакам теб, че ти си обещал да дойдеш? Как ще се осмеля да продумам , че принасям дар на тебе само бедността? Аз скрих тази гордост в глъбините на своето сърце.
Аз седя на тревата и не свалям очи от небето и мечтая за блясъка на твоето внезапно появяване: ще засияе светлина, златни ветрила ще се развяват над твоята колесница и всички изумени ще се спрат на пътя, като видят, че ти слизаш от колесницата, за да вдигнеш от земята и поставиш редом със себе си това окъсано
момиче
, което трепери от срам и гордост, като лиана от летен вятър.
Но времето минава и не се чуват колелата на твоята колесница. Богати процесии минават край мене с шум и викове. Нима ти ще стоиш мълчалив зад всички, в сянката, а аз сама ще чакам, ще плача и ще чезна, измъчвана от напразни желания? 42. Сутрин рано ние си пошъпнахме един на друг, че ще отплуваме на лодка, само ти и аз, и ни една душа в света не ще узнае за това безкрайно и безцелно странстване. В тоя безбрежен океан, без твоята безмълвна, внимателна усмивка, ще се понесат моите песни свободни като вълните, не сковани с думи.
към текста >>
Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно
момиче
, аз вече н!
И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията. Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка. Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот. Твоят меч е с мене, той може да разкъса моите окови и няма вече в света страх за мене. Отсега аз ще хвърля всички украшения.
Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно
момиче
, аз вече н!
ма да чакам, да се крия и да плача. Ти ми даде своя меч украшения не ми трябват! 53. Прекрасна е Твоята гривна, обсипана със звезди и майсторски обкована със скъпоценни камъни. Но по прекрасен е Твоя меч, неговото блестящо острие, което прилича на разперено крило на божествената птица Вишну, пронизано от гневния червен блясък на залязващото слънце. То трепти като последен лъч на живота; то сияе като чистия пламък на битието, който поглъща всичко земно и суетно с едно могъщо пламване.
към текста >>
Да, когато майката е била младо
момиче
, тя е пълнила нейното сърце с кроткото и безмълвно тайнство на любовта, — милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето. 62.
Да, разказват, че неговото жилище е там, в приказното село, в мрачината на гората, дето висят две нежни вълшебни пъпки. Оттам дохожда той и целува очичките на детето. Усмивката, която трепти по устните на детето, когато то спи, — кой знае де се ражда тя? Да, разказват, че младият, бледен лъч на лунния сърп се докоснал до края на чезнещото есенно облаче и усмивката се зародила в мечтите на роеното утро, — онази усмивка, която трепти по устните на детето, когато то спи. Милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето, — кой знае де се е крила тя?
Да, когато майката е била младо
момиче
, тя е пълнила нейното сърце с кроткото и безмълвно тайнство на любовта, — милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето. 62.
Когато ти донасям пъстри играчки, дете мое, аз разбирам, защо тъй се преливат боите на облаците, на водата, и защо цветята са тъй ярки — когато ти подарявам пъстри играчки, дете мое. Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш. Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш. (Следва краят) Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР. Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения.
към текста >>
Един господин представя на една сомнамбулка портрета на шестгодишно
момиче
и пита, какви му са душевните способности.
Тя свикнала неволно да използва психометрически всички пристигащи писма, но това най-сетне й станало досадно, понеже често се срещали неприятни неща в писмата или пък й били неприятни самите автори. Тя изобщо престанала да отваря такива писма, като оставила да ги отварят други и да й докладват. За да добие едно впечатление от писмото, тя дори не било нужно да го попипва. Когато някой медиум отказва да изследва едно писмо чрез пипане, причината за това трябвало често да се дири в предчувствието му, че писачът на писмото иска да го изпитва; той чувства фалшивите мисли и се въздържа. Аз си спомням един такъв случай.
Един господин представя на една сомнамбулка портрета на шестгодишно
момиче
и пита, какви му са душевните способности.
Сомнамбулката отначало не искаше да изследва, но после описа болезнените предразположения и състоянието на детето и обясни какво ще бъде поведението му в училището. Запитвачът призна, че всичко в подробности е вярно, обаче детето между това било вече умряло. Сомнамбулката си е направила чисто психометрични изследвания без да се поддаде на спиритическото внушение на запитвача. За да се постигне добър резултат, в такива случаи е необходима пълна откровеност спрямо медиума. Когато запитвачите са свикнали да се държат съвсем обективно, като оставят на страна своята личност с всичките й намерения, тогава може да се постигнат най-добри резултати, Бъканън разказва, че жена му веднъж не искала да изследва едно писмо, което й било представено за психометрическо изследване, запечатано с 5 печата.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Страстта, тъй дълго потушена по липса на изкушения, мигновено се събужда; той я повиква, присвоява я и едно
момиче
, прекрасната Сакунтала, бе плода на този съюз.
Този адепт между адептите, този Маха Йоги8) е придобил през течение на векове аскетизъм такива ужасни психически сили, че сам Индра потрепери в своя небесен трон. Искайки да унижи Риши, Богът се отнесе до Менака, началница на небесните нимфи, за съвет. Прелестната Менака, както е било условено, се представя, пред Висвамитра в неговото убежище, въоръжена с всичките си прелъстителни чарове. Услужливия Марута. Бог на ветровете, ненадейно изпраща слаб ветрец, който отнеса булото й, и новата Принея излага своята чаровност пред изненадания поглед на Риши.
Страстта, тъй дълго потушена по липса на изкушения, мигновено се събужда; той я повиква, присвоява я и едно
момиче
, прекрасната Сакунтала, бе плода на този съюз.
„Пазете се вие, които сте прави, да не паднете“, е казал Исус от Назарет. Той каза и друго, което четецът трябва да пази в паметта си, като страж пред прага на съвестта: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят“. Преведе от френски; М. К, ________________________________________________________________________________________________ 1) Редакцията не споделя напълно някои от горните възгледи на покойния полкови. Олкът.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Иларионов, III — Ясновидство на едно болно
момиче
в София и IV — Чувствителния барабан 14.
Човекът с две души. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев. от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К.
Иларионов, III — Ясновидство на едно болно
момиче
в София и IV — Чувствителния барабан 14.
Книжнина. 15. Поправка ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Какво ни предстои? - Мъдрост и Любов Международното положение на България се оформява, след катастрофалната война, в мъчителни перипетии: части от нейната територия се отнемат, преди още договорът за мир да е сключен окончателно, налагат й се убийствени ограничения в сношенията й с външния свят и се заплашва с финансово-икономическо задушаване. Това са неизбежните резултати от едно безумно управление в продължение на четиридесет години. Българският народ преживява най-страшните изпитания в момента, когато в Париж се чертаят новите условия, в които ще се развива, според късогледите схващания на съвременната дипломация, неговия живот.
към текста >>
В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко
момиченце
да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на
момичето
.
Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял. В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“.
В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко
момиченце
да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на
момичето
.
Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк. Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му. Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург. Той изведнъж побледнял, загрижил се и казал на присъстващите, че избухнал пожар в Стокхолм, който град е триста мили далеч от Готенбург, че собствената му къща е в опасност, и друга, принадлежаща на един негов приятел, била вече разрушена от огъня. Най-после той извикал с тон и изглед на облекчение: „Слава Богу!
към текста >>
Иларионов * * * Ясновидство на едно болно
момиче
.
Боже, научи ме, как да поправя погрешката си. Аз Те моля, да не ме допускаш до самооболщение (самообольщение – ласкателство, самозаблуда) от този труд, който е посветен на Твоята Божествена Слава ! „Боже, приеми ме в лоното на Твоята благост и дарувай ми милост, щото трудът никога да не послужи за зло, но само за прославление на Твоето Име и за спасение на душата.“ 24 IV 1919 г. Гр. В. Търново. Превел от руски К.
Иларионов * * * Ясновидство на едно болно
момиче
.
— Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен тиф и с 40° температура). Сънувам един познат офицер, който е умрял преди 23 год., и веднага се събуждам, събужда се и дъщеря ми и ме пита: „нали този офицер е умрял? “ Аз я запитах: кой? А тя ми отговори: „този, който беше сега тук “. Госпожата добавя, че въпросният офицер, който не е между живите на земята от преди 23 години, се е самоубил веднага след сватбата си и принадлежи на едно видно столично семейство.
към текста >>
Едно младо
момиче
от поменатото място Miss Clara Hayward се разболяло съвсем внезапно.
Сънувам един познат офицер, който е умрял преди 23 год., и веднага се събуждам, събужда се и дъщеря ми и ме пита: „нали този офицер е умрял? “ Аз я запитах: кой? А тя ми отговори: „този, който беше сега тук “. Госпожата добавя, че въпросният офицер, който не е между живите на земята от преди 23 години, се е самоубил веднага след сватбата си и принадлежи на едно видно столично семейство. * * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала.
Едно младо
момиче
от поменатото място Miss Clara Hayward се разболяло съвсем внезапно.
В 9 ч. вечерта тя загубила съзнание и в същия час годеникът й. който свирил с барабан в един театрален оркестър в Iork, имал нещастието да изтърве инструмента от ръцете си. При това, голям страх и смущение обзели младия човек, но той приписал това на изпущането на барабана, което всяло смут в представлението. На следния ден Mr.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Портрета на английското
момиче
(фиг.
Най явната характеристика на това устройство е кръгловатостта или пълнотата. Лицето клони към закръгленост (фиг. 6); шията е по-скоро къса, раменете широки и кръгли, гърдите пълни, коремът добре развит; ръцете и краката пълни, но конически и деликатни, а китките и стъпалата сравнително малки. Обикновено обшият изглед е по-скоро цветущ и весел, ако не засмян. Очите са сини или светли и изящни.
Портрета на английското
момиче
(фиг.
5) чудесно илюстрира това устройство и формата на лицето, което го придружава. Хората с пълни тела и кръгли лица, каквито описахме, притежават характера, който отдадохме на жизнения темперамент: те са горещи, импулсивни, разговорчиви и често изменчиви. Обикновено те имат по-вече гъвкавост, отколкото здравина, по-вече усърдие, отколкото постоянство, по-вече блясък, отколкото дълбочина. Те много обичат физическото действие и не могат да понасят оставането на едно место, обаче, в същото време обичат удобствата и предпочитат само да играят на тежка работа. Те са учтиви, любезни и весели и по-малко разположени, отколкото преди-описаният клас, да станат жестоки или себелюбци.
към текста >>
Такъв палец притежават ония
момичета
и жени, които, изпълнени от любов и чувственост, търпеливо, без противене се отдават на избраниците на своето сърце.
И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“. „Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт. Сега искаме да видим, какви заключения могат да се вадят от формата и големината на палеца, като най-напред разгледаме значението на големината на палеца изобщо. Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе си разум и разсъдък.
Такъв палец притежават ония
момичета
и жени, които, изпълнени от любов и чувственост, търпеливо, без противене се отдават на избраниците на своето сърце.
Лица, които притежават малък палец, са извънредно търпеливи, защото те се управляват от сърцето си и се чувстват по-добре в кръга на чувствата, отколкото в кръга на мисълта; затова те разсъждават и действат повече по вдъхновение, отколкото след зряло обмисляне. В противоположност на тях, тия, които притежават голям палец, са самостоятелни и затворени в себе си ; те се движат повече в кръга на идеите и мисълта, отколкото на чувствата. Техните решения не се диктуват, от разума, а от моментните прищявки. Сега остава да говорим върху връзката между формата на другите пръсти и значението на палеца. Както поменахме, големият и дебел палец показва самосъзнание, което може да намери израз в гордост, високомерие и себенадценяване.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите
момичета
от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот.
Но да оставим военната музика и да преминем за минута към влиянието на музиката върху друга страст, половата, която в своята висша форма, изтънчена до емоция, минава в любов между мъжа и жената. Както бива неудържима лудостта във време на сражение, така също са несложни, широки, масивни тези могъщи избухвания на животинската страст. В много опери на Запад, музиката се явява изразителна и вдъхновителка на тази страст; във всяка от тях се срещат песни на любовта, едни по-груби, други по-тънки, но всички възбуждат страст, а не емоция. Ако вие почнете да наблюдавате действието на тази музика върху публиката, вие ще видите, че всякога някакво възбуждане начева да вълнува кръвта, страните горят, очите блестят, у мнозина се появяват тръпки. Съвсем вярно мислят тези, които считат, че е неразумно да се води младежта на опера, която така силно възбужда страстите, без знанието и волята на тези, които я слушат.
Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите
момичета
от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот.
Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи.
към текста >>
Той среща
момиче
, което е видял насън,
момиче
, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него.
Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи.
Той среща
момиче
, което е видял насън,
момиче
, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него.
и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение.
към текста >>
Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото
момиче
; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб.
Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото
момиче
; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта.
към текста >>
Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на
момичето
, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение.
Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на
момичето
, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение.
Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея!
към текста >>
Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от
момичето
даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището.
и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение.
Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от
момичето
даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището.
Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя.
към текста >>
Момичето
, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца.
В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището.
Момичето
, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца.
Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя.
към текста >>
А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като
момичета
, преди да станат майки.
Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението. Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване. През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат освободени от всички искания от страна на техните възрастни деца. Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат освободени от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в гроба.
А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като
момичета
, преди да станат майки.
Майчинството е една извънредно важна и неизбежна фаза на човешкото съществуване, за да се доведат до съзряване известни способности и познания. Но никой не бива да прикарва целия си живот в един единствен опит, в еднообразие. Животът в своето по-високо съвършенство ще бъде вечна промяна на обстоятелствата и състоянието, а не една конска мелница, както е днес Остават ли възрастните деца при майка си дълго време, след като вече са отдавна узрели, за да се прокарат сами в живота, виждат ли те още в нея подпора и удобна помощ и оставя ли майката по този начин да я злоупотребяват, тогава на края ще страдат и двете страни. Но майката, която си налага жертви, която се изтощава продължително, се лишава от новия живот, който я очаква, когато рожбата стане способна да лети. Тя помага на децата си: да направят от нея една уморена и лишена от мисли стара жена!
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това дете,
момиченце
, било намерено от една мисионерка, която го взела под грижата си и го отгледала.
Можете да направите много чрез възпитанието, но не можете да измените основния тип на характера, който иде в света. И така ние сме пред проблем за „специалното творение“. На хора, напр ,родени престъпници, нищо не можете да направите, за да ги освободите от техните престъпни инстинкти. Ще ви кажа един случай на престъпник, с едно малко диво дете. Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой начин детето избягало.
Това дете,
момиченце
, било намерено от една мисионерка, която го взела под грижата си и го отгледала.
Всичко отивало добре през първите няколко години, но когато малкото момиченце, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила. Тази госпожа не могла да накара детето да види разликата между право и криво, не могла, например, да го направи да чувства, че да се краде, е престъпно. Момичето можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен. Прераждането сега разрешава всичките тези проблеми веднага.. Взели сте една млада душа, която е имала твърде малка опитност, която няма нищо отвътре, което да е отзивчиво на възпитанието, което иде отвън , и не е имала опитността да проявява съвест. Защото, що е съвест у децата ви?
към текста >>
Всичко отивало добре през първите няколко години, но когато малкото
момиченце
, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила.
И така ние сме пред проблем за „специалното творение“. На хора, напр ,родени престъпници, нищо не можете да направите, за да ги освободите от техните престъпни инстинкти. Ще ви кажа един случай на престъпник, с едно малко диво дете. Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой начин детето избягало. Това дете, момиченце, било намерено от една мисионерка, която го взела под грижата си и го отгледала.
Всичко отивало добре през първите няколко години, но когато малкото
момиченце
, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила.
Тази госпожа не могла да накара детето да види разликата между право и криво, не могла, например, да го направи да чувства, че да се краде, е престъпно. Момичето можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен. Прераждането сега разрешава всичките тези проблеми веднага.. Взели сте една млада душа, която е имала твърде малка опитност, която няма нищо отвътре, което да е отзивчиво на възпитанието, което иде отвън , и не е имала опитността да проявява съвест. Защото, що е съвест у децата ви? Не е ли отзивчивостта им към един висок идеал?
към текста >>
Момичето
можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен.
Ще ви кажа един случай на престъпник, с едно малко диво дете. Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой начин детето избягало. Това дете, момиченце, било намерено от една мисионерка, която го взела под грижата си и го отгледала. Всичко отивало добре през първите няколко години, но когато малкото момиченце, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила. Тази госпожа не могла да накара детето да види разликата между право и криво, не могла, например, да го направи да чувства, че да се краде, е престъпно.
Момичето
можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен.
Прераждането сега разрешава всичките тези проблеми веднага.. Взели сте една млада душа, която е имала твърде малка опитност, която няма нищо отвътре, което да е отзивчиво на възпитанието, което иде отвън , и не е имала опитността да проявява съвест. Защото, що е съвест у децата ви? Не е ли отзивчивостта им към един висок идеал? Детето отговаря на една велика и вдъхновена мисъл, но защо? Защото съвестта в него, резултат от миналата опитност, е научила разликата между правото и кривото, и за съзнателността в новия мозък единственото нещо, което е нужно, то е да проговори вътрешното „аз“ и да отговори на питането, отправено към мозъка.
към текста >>
И тези близнета не могли да бъдат нито две момчета, нито момче и
момиче
, трябвало да бъдат две
момичета
!
Друго едно същество, което също иска да се върне на земята витае около тебе“. От този ден насетне Александрина уверяваше постоянно, че ще се върне на земята, придружена от една малка сестра, и до колкото можеше да се заключава от изразите й, тя се радваше много за това. Всичко това, обаче, далеко не можеше да ободри и утеши жена ми. То по-скоро увеличи съмнението й и неизвестността й така. че тя след това ново и странно звучащо съобщение още повече вярваше, че всичко ще се свърши с едно голямо разочарование, и наистина, възможно ли бе да има жена ми близнета, когато такъв случай не е имало нито в нейния, нито в моя род?
И тези близнета не могли да бъдат нито две момчета, нито момче и
момиче
, трябвало да бъдат две
момичета
!
Просто невероятно! И така до петия месец на бременността си жена ми въпреки хубавите пророчества живееше в сълза, постоянно неверие, душевни мъки, макар че малкото невидимо същество в своите последни изявления беше я заклело да бъде спокойна, като прибави: „внимавай, мамо, ако продължавани, все тъп да живееш в скръб, ние и двете ще добием слаби тела“. На съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова тяло, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе. Детето ще се роди също такова, каквото е било първото, по-скоро ще бъде дори малко по-хубаво“. В петия месец г-жа Самона била прегледана от лекаря д-р Виченто Кордаро, който изказали мнение, че тя е бременна с близнета, но с положителност той още не могъл да твърди това.
към текста >>
сутринта се родили две
момичетата
.
Против всяко очакване, обаче, опасността пак преминала. Д-р Самона се върнал с жена си в Палермо, където тя била прегледана от прочутия професор Джиглио, който констатирал с положителност двойната бременност. Разбира се, че трябвало да се дочака потвърждението и на други интересни факти, а именно, от какъв пол са близнаците и да ли едното действително ще прилича физически и психически на малката Александрина. Предсказването за пола наистина се потвърдило. На 22 ноември 1910 г.
сутринта се родили две
момичетата
.
За да се констатира, обаче, подобието на едно от децата с малката покойница Александрина, трябваше да се почака, додето децата се поразвият повече. Забелязало се, обаче, още от начало, че предричането ще се изпълни. Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция на тялото, по боята на лицето и но външния израз. По-малкото от двете изглеждало като точно копие на малката Александрина, когато се родила и, което е по-чудно, малкото копие се родило с три физически симптома: хиперемия (кръвясване) на лявото око, себорае (мазно течение) на дясното ухо и лека асиметрия на лицето, точно същите симптоми, с които се била родила и малката Александрина. Това късо съобщение на д-р Самона от януари 1911 год.
към текста >>
Много интересно е да се наблюдават), различното държане на двете малки
момичета
.
Мария Паче обича, без съмнение, майка си твърде много и често приближава до нея да й се гали и да я целуна, но тези бурни прояви на обич не траят дълго; тя много бързо почувства потребности да се отдалечи и да се върне пак при играта си. Александрина, която също тъй често дири майка си, е много по-спокойна в проявяването на обичта си, но не и по-хладна. Нейните нежности са кротки и грациозни и като се хване о майка си, тя дълго не иска да се отдели от нея. Само в такива случаи отстъпва у нея влечението да се уединява и занимава сама. Ако в такъв случай майка й поиска да я остави, за да си гледа работата, тя плаче.
Много интересно е да се наблюдават), различното държане на двете малки
момичета
.
когато напр. им се позволи да влизат в салона при гостите. Мария Паче върви направо и без колебание подава всекиму ръка, разточително дава целувки и разговаря, а Александрина веднага бърза да си скрие насълзените очички в коленете на майка си. След няколко минути, обаче, сцената се променя. Мария е вече уморена от забава с хората и иска да си отиде, а Александрина, която между другото е свикнала с новите хора, не иска вече да си отиде и, седейки на коленете да маяка си, слуша внимателно, какво се говори, като че я интересува разговора.
към текста >>
Трябва да чакаме, у
момичето
да настъпи в една възраст момент, когато то ще си спомни нещо за по-предишното си съществуване.
Ни една от тези черти не се забелязваха у Мария. Който не е познавал тези две Александрини, не ги е наблюдавал от близо, не би могъл да намери пълното подобие, а то е толкова пълно, че животът на двете изглежда като един кинематографически филм, който се развива два пъти едно след друго пред очите ни. Това подобие е трудни да се обясни със случайност или с наследственост, особено като се имат пред вид явленията, които предшестваха рождението на двете близначета“. Това са най-новите съобщения на Д-р Самона. Явно е, че тук имаме повторно превъплътяване на една душа, макар че Самона в своята крайна предпазливост не го казва нарочно.
Трябва да чакаме, у
момичето
да настъпи в една възраст момент, когато то ще си спомни нещо за по-предишното си съществуване.
Когато настъпи този момент, тогава ще стане ясно за онези, които отхвърлят мисълта за превъплътяването, било защото не могат да го обяснят с днешната академическа психология или защото са фанатизирани монисти и противници на всякаква метафизика. За окултиста мисълта за повтаряното преживяване на земята е основна истина. Понеже не всички четци са убедени окултисти, трябва да подчертаем тука, че интервалите между един и друг земен живот па една душа може да бъдат и цели векове. Доказателствата за това са още твърде оскъдни. Но доста много доказателства имаме за бързо превъплътяване на душите на рано починали деца.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Посещението на едно удавено
момиче
. II.
15. Lacinius. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му. Прев. от френски А. А. 16. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I.
Посещението на едно удавено
момиче
. II.
Един интересен случай през войната. III. Духовната опитност на Л. Н. Толстой. IV. „Сбогом“. V. „Моята последна песен“. VI. Пророчески сън (съобщава Д.
към текста >>
В една стая, обвита с бели завеси, в грижливо наредено кътче, както може да си въобрази само разгаления вкус на един парижанин, седеше едно бледно, младо
момиче
, с черни коси, отпусната назад, на висок стол.
Той имаше вид на напуснат, измамен мъж. Можех ли да го подозирам в престъпление? Една майка, която е хвърлила на произвола на съдбата детето си, заслужава по-малко състрадание, отколкото една паднала жена. И Христос не би повдигнал такава грешница. Няма да разказвам за нареждането на стаите; всичко бе изрядно и скъпо, но без всякакъв вкус.
В една стая, обвита с бели завеси, в грижливо наредено кътче, както може да си въобрази само разгаления вкус на един парижанин, седеше едно бледно, младо
момиче
, с черни коси, отпусната назад, на висок стол.
Очите й бяха затворени и изглеждаше като че ли спи и не чува нищо. Осветлението в стаята бе нещо рядко, великолепно, въздухът най-чист, но там нямаше това, което дава живот: милувки, щастие. Ламберт се наведе над дъщеря си и тихо й каза: — Марио! Тя спокойно отвори очите си* и се усмихна на баща си със слабата усмивка на умиращ човек. Баща й хвана без кръвната й ръка и я допре до устните си.
към текста >>
— Аз се казвам госпожа Ламберт, отговори тя; аз съм майката на умиращото
момиче
.
Качих се по стълбата, воден от непознатата, влязохме в кабинета и инстинктивно затворих вратата. След това взех от писалищната маса лампата, и я вдигнах равно с лицето й. Тя бе една черноока жена, с мургаво лице и високо чело, под което очите блестяха също като брилянти. — Коя сте вие, госпожо? смутено запита х аз.
— Аз се казвам госпожа Ламберт, отговори тя; аз съм майката на умиращото
момиче
.
Чудна работа: този отговор ни най-малко не ме стресна, а като че ли го очаквах. Госпожа Ламберт седна срещу мене, и аз извадих абажура, за да я виждам по-добре. Тя бе на около четиридесет години, но извънредно красива; не толкова по правилността на чертите на лицето си, колкото по благородния и интелигентния му израз. Но макар и да се възхитих от нея, аз си спомних отхвърлената й дъщеря и грубо я попитах: — Какво ви съм дотрябвал? — Дъщеря ми умира .
към текста >>
Аз родих това
момиче
, исках сама да го кърмя, но той взе дойка; а когато му се възпротивих, той казваше, че искам да отровя детето, защото приличало на него.
Мъжът ми, това бездарно, самохвално нищожество, с претенции на талант, на гениалност, каквато нямаше, почна да ме ревнува за моя вкус и разбиране, и ме възненавидя с всичката си зла и извратена натура. Кълня ви се, че аз му прощавах. Макар и да бях възпитана от баща ми, изучвах химията и му помагах в работите, но, повтарям, прощавах на мъжа си и, като чувствах, че наскоро ще стана майка, стараех се по всякакъв начин да не го раздразнявам, хвалех бездарните му картини и ученическите му детски композиции. Но той крещеше, че аз хитрувам, че не го зачитам за пара, завиждам на славата му и пр. Какво трябваше да се прави с тоя зъл глупец, с тоя полупобъркан човек?
Аз родих това
момиче
, исках сама да го кърмя, но той взе дойка; а когато му се възпротивих, той казваше, че искам да отровя детето, защото приличало на него.
И колкото повече злини ми правеше, толкова повече ме ненавиждаше. Две години търпях всичко, само заради детенцето. Но той ни раздели: изпрати я далече с дойката. Аз го молих много, плаках . . .
към текста >>
Здравата жизнена атмосфера, която бликаше сега около
момичето
, бе ненавистна на неговия зъл болезнен ум: родените в такава отровна атмосфера и навикнали в нея, задъхват се на чистия въздух!
. . Аз погледнах нататък, но тя не беше вече в стаята!! Какво да ви кажа още? Мария бърже се подигна на краката си. Бащата, като я видя цветуща, здрава, почувства отвращение към нея.
Здравата жизнена атмосфера, която бликаше сега около
момичето
, бе ненавистна на неговия зъл болезнен ум: родените в такава отровна атмосфера и навикнали в нея, задъхват се на чистия въздух!
Той възненавидя дъщерята така, както и майката, заради нейния жив, борчески, насмешлив ум, който не щадеше тоя зъл глупец. Под предлог да я лекува, аз го склоних да изпрати Мария на юг с една от старите ми приятелки. И той бърже се съгласи. Тя замина в Ница. След една година тя остана сираче: на другата сутрин, след чудното предаване на живота, аз намерих на писалищната си маса една записка и познах върху нея отслабналата ръка на госпожа Ламберт.
към текста >>
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Посещението на едно удавено
момиче
.
Върху пръстите, на едната или на другата ръка, белезите означават обикновена, но добра натура, с ограничен ум; ако бенките са няколко, те показват голямо кокетство. Петната, които се появяват върху ноктите на някои лица, тоже имат своето значение; цветът им определя значението. Белите предсказват щастие; червените — спънки в работите; виолетовите тежка болест; черните — предстоящи опасности, ужасни нещастия. Знаковете, които представляват формата на цветя, листа или плодове, предсказват щастие, а напротив, тези, които приличат на животни или глави от животни, са лоши и показват низки и просташки вкусове. Прев. от френски: А. А.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Посещението на едно удавено
момиче
.
— На 11 октомври 1908 год. едно момиче пасло овце в гората край село X. (пловдивски окръг). След пладне завалял пороен дъжд. Овцете били разделени от дома с голям дол, който в обикновено време бил сух, а при пороен дъжд, силно прииждал.
към текста >>
едно
момиче
пасло овце в гората край село X.
Белите предсказват щастие; червените — спънки в работите; виолетовите тежка болест; черните — предстоящи опасности, ужасни нещастия. Знаковете, които представляват формата на цветя, листа или плодове, предсказват щастие, а напротив, тези, които приличат на животни или глави от животни, са лоши и показват низки и просташки вкусове. Прев. от френски: А. А. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Посещението на едно удавено момиче. — На 11 октомври 1908 год.
едно
момиче
пасло овце в гората край село X.
(пловдивски окръг). След пладне завалял пороен дъжд. Овцете били разделени от дома с голям дол, който в обикновено време бил сух, а при пороен дъжд, силно прииждал. Като завалял дъждът, момичето искало ла мине с овцете през водата, за да си отиде. Когато нагазва във водата, то било повлечено от нея и се удавило.
към текста >>
Като завалял дъждът,
момичето
искало ла мине с овцете през водата, за да си отиде.
— На 11 октомври 1908 год. едно момиче пасло овце в гората край село X. (пловдивски окръг). След пладне завалял пороен дъжд. Овцете били разделени от дома с голям дол, който в обикновено време бил сух, а при пороен дъжд, силно прииждал.
Като завалял дъждът,
момичето
искало ла мине с овцете през водата, за да си отиде.
Когато нагазва във водата, то било повлечено от нея и се удавило. Заедно с момичето се удавили и няколко овце. Трупът стоял във водата три деня. Най-после го намират в бента на воденицата на двамата братя X. и У.
към текста >>
Заедно с
момичето
се удавили и няколко овце.
(пловдивски окръг). След пладне завалял пороен дъжд. Овцете били разделени от дома с голям дол, който в обикновено време бил сух, а при пороен дъжд, силно прииждал. Като завалял дъждът, момичето искало ла мине с овцете през водата, за да си отиде. Когато нагазва във водата, то било повлечено от нея и се удавило.
Заедно с
момичето
се удавили и няколко овце.
Трупът стоял във водата три деня. Най-после го намират в бента на воденицата на двамата братя X. и У. Тези последните при поправянето на разрушения от водата бент. намерили детето, довлечено до бента.
към текста >>
Посред нощ около 12 часа по-малкият брат чува силен женски плач, като плачи на
момиче
.
намерили детето, довлечено до бента. След изваждането на трупа тон стоял няколко деня, за да отидат на мястото съдебните власти за оглед. На 25 октомври вечерта във воденицата били само двамата гореспоменати воденичари. Във воденицата имало две огнища, от двете страни на воденицата, едно срещу друго. При всяко огнище имало по една врата, Двамата воденичари си легнали да спят от двете страни на едното огнище.
Посред нощ около 12 часа по-малкият брат чува силен женски плач, като плачи на
момиче
.
Заедно с плача започнало да се блъска вратата при другото огнище. Изплашени, той не смеел да извика на брата си и да му каже за това. По едно време, както си лежали, закачил го с крака, за да го събуди. В същото време и онзи бил буден, но не смеел да се обади. Той, като бил подритнат от брата си.
към текста >>
Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на
момичетата
.
а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради. Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце. Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине.
Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на
момичетата
.
Когато момиче обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години. Когато някой изрази едно желание и след това духне да угаси лоена свещ, а тя продължава да гори, това означава, че желанието ще се изпълни. Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание.
към текста >>
Когато
момиче
обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години.
Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце. Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине. Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата.
Когато
момиче
обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години.
Когато някой изрази едно желание и след това духне да угаси лоена свещ, а тя продължава да гори, това означава, че желанието ще се изпълни. Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание. В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни.
към текста >>
В Охайо, когато
момичетата
и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име.
означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание. В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни. Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни.
В Охайо, когато
момичетата
и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име.
Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят. Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни. Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея. В Германия и в Австрия също така вярват, че магьосниците се крият в старите метли в ъглите.
към текста >>
Момиче
, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни.
В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни. Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни. В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име. Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят.
Момиче
, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни.
Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея. В Германия и в Австрия също така вярват, че магьосниците се крият в старите метли в ъглите. Който изгори тези метли, очиства дома си от неприятни гости. Американецът, преди да се пренесе в нова къща и си нареди мебелите, преминава през всички стаи с библия в ръка.
към текста >>
В някои места
момичето
, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха.
това показва нещастие. Ножове и други остри предмети не бива да се подаряват, защото с това се прерязва приятелството. Опасно е също да употребяваме намерено ножче. Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха. Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите.
В някои места
момичето
, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха.
Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите. Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето. Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие.
към текста >>
Числото на карфиците, които едно
момиче
намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите.
Опасно е също да употребяваме намерено ножче. Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха. Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите. В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха. Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира.
Числото на карфиците, които едно
момиче
намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите.
Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето. Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие. Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица. Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща.
към текста >>
Момиче
, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето.
Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха. Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите. В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха. Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите.
Момиче
, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето.
Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие. Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица. Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща. За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Императрицата раждаше само
момичета
, но Николай II горещо желаеше да има наследник.
Той турил в действие всичките източници на чудотворното си изкуство, но напразно: неговата тайнствена сила не могла да триумфира над законите на природата3). * * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на министрите или на известни влиятелни котерии около императрицата. Болнава натура, безпокоен и измъчен дух, лековерен до крайност, Николай II имаше бележита наклонност към мистицизма и възвишеното. За това може да се намерят доказателства във всичките актове на неговото царуване и на частния му живот. За подкрепа на това аз искам да цитирам фактите, които предшестваха и придружаваха раждането на царевича.
Императрицата раждаше само
момичета
, но Николай II горещо желаеше да има наследник.
Обезнадежден да има син, императорът стана суеверен и не беше далеч да види в това обстоятелство ръката на фаталността, която трябваше да се обезоръжи по какъвто и да е начин. Министърът на вътрешните работи, лицемерният набожник Сипягин, караше императора да се моли на светите икони в Москва, като го уверяваше, че чрез тяхната намеса би могло да се сдобие с един наследник, но светиите останаха глухи на императорските молитви. Тогава Николай II апелира към учеността на един професор по акушерството, Шенк, от Виена, който претендираше да знае едно средство, за да се раждат деца от различен под, според желанието. Професорът наложи на императрицата специален режим, без зеленчуци и захарни ястия, който щял да й спомогне сигурно да роди момче. Уви, пак момиче се родило.
към текста >>
Уви, пак
момиче
се родило.
Императрицата раждаше само момичета, но Николай II горещо желаеше да има наследник. Обезнадежден да има син, императорът стана суеверен и не беше далеч да види в това обстоятелство ръката на фаталността, която трябваше да се обезоръжи по какъвто и да е начин. Министърът на вътрешните работи, лицемерният набожник Сипягин, караше императора да се моли на светите икони в Москва, като го уверяваше, че чрез тяхната намеса би могло да се сдобие с един наследник, но светиите останаха глухи на императорските молитви. Тогава Николай II апелира към учеността на един професор по акушерството, Шенк, от Виена, който претендираше да знае едно средство, за да се раждат деца от различен под, според желанието. Професорът наложи на императрицата специален режим, без зеленчуци и захарни ястия, който щял да й спомогне сигурно да роди момче.
Уви, пак
момиче
се родило.
Отец Иван Кронщадтски, повикан в двореца, се наслаждаваше на фаворизация няколко месеци, но не биде по-щастлив от Шенк. Тогава последният биде заместен от един лионски мистик, именуем Низие Антелм Филип Вашод, когото наричаха само Филип. Аз познавах добре Филипа. Началник на училището по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината. Кабинетът му не се изпразваше, и по някога лекарите завиждаха на тоя „шарлатанин“, който отнемаше клиентелата им.
към текста >>
Подобен палец по-рядко се среща у момчета, отколкото у
момичета
, и в периода, когато обикновено настъпва половата зрелост, често става причина за всякакви безумно любовни чудеса, що създават така много главоболия на родители, на възпитателя и на лекаря.
37 и 38), издава, че у респективното дете има най малка решителност и че, по- нататък, ще се формира склонност към безусловна покорност на чуждото мнение или на предвзети идеи, и даже нещо повече, това дете е скептично и нерешително, — проявления, които, при нецелесъобразно възпитание, сигурно могат да го заведат към морално падане. Обикновено, ако и не винаги, и средната фаланга на такъв палец е относително по-силно развита, но тогава често това скептично, непостоянно дете ще дава обяснение с ослепителна логика за своята нерешителност. Каква перспектива се разкрива за здравомислещия баща и възпитател, ако би могъл да обърне внимание на подобни признаци и би съумял, поне до известна степен, да смекчи показаните от тях лоши качества, чрез целесъзнателен метод, чрез влияние на детето! В този случай трябва да се усили самосъзнанието на детето, да се отслаби покорността му и да се затвърди волята му. Въобще малък, сух и оскъден палец означава всякога нерешителен дух на респективното дете, което при всяко нещо, дори и при най-обикновените работи, е така колебливо, както една слаба тръстика пред вятър, до колкото решението почива не само върху чувствата и инстинктите, но и на една разумна разсъдливост.
Подобен палец по-рядко се среща у момчета, отколкото у
момичета
, и в периода, когато обикновено настъпва половата зрелост, често става причина за всякакви безумно любовни чудеса, що създават така много главоболия на родители, на възпитателя и на лекаря.
Освен чувственост и преданост към всички наклонности, без оглед на някакво размишление, такива момичета се характеризират обикновено и с любвеобилен, търпелив нрав, както и с безпристрастие и горещо привързан характер. И тук също, поради това, че тия наклонности се знаят дълго преди настъпване опасния период, ще можем успешно да се противопоставим и по такъв начин да запазим от страшната развала много добри и невинни деца. (Следва) ____________________________________________________________________________ 1) Всички фигури, за които се говори в тая статия, са поместени в I-а годишнина на списанието. АСТРОНОМИЯ Големите изригвания на слънцето В The Astrophysical journal е посветена една специална студия за гигантското изригване на слънцето, подобно на станалото на 15 юли 1919 г. Ние ще приведем тук описателната част от тази студия на г.
към текста >>
Освен чувственост и преданост към всички наклонности, без оглед на някакво размишление, такива
момичета
се характеризират обикновено и с любвеобилен, търпелив нрав, както и с безпристрастие и горещо привързан характер.
Обикновено, ако и не винаги, и средната фаланга на такъв палец е относително по-силно развита, но тогава често това скептично, непостоянно дете ще дава обяснение с ослепителна логика за своята нерешителност. Каква перспектива се разкрива за здравомислещия баща и възпитател, ако би могъл да обърне внимание на подобни признаци и би съумял, поне до известна степен, да смекчи показаните от тях лоши качества, чрез целесъзнателен метод, чрез влияние на детето! В този случай трябва да се усили самосъзнанието на детето, да се отслаби покорността му и да се затвърди волята му. Въобще малък, сух и оскъден палец означава всякога нерешителен дух на респективното дете, което при всяко нещо, дори и при най-обикновените работи, е така колебливо, както една слаба тръстика пред вятър, до колкото решението почива не само върху чувствата и инстинктите, но и на една разумна разсъдливост. Подобен палец по-рядко се среща у момчета, отколкото у момичета, и в периода, когато обикновено настъпва половата зрелост, често става причина за всякакви безумно любовни чудеса, що създават така много главоболия на родители, на възпитателя и на лекаря.
Освен чувственост и преданост към всички наклонности, без оглед на някакво размишление, такива
момичета
се характеризират обикновено и с любвеобилен, търпелив нрав, както и с безпристрастие и горещо привързан характер.
И тук също, поради това, че тия наклонности се знаят дълго преди настъпване опасния период, ще можем успешно да се противопоставим и по такъв начин да запазим от страшната развала много добри и невинни деца. (Следва) ____________________________________________________________________________ 1) Всички фигури, за които се говори в тая статия, са поместени в I-а годишнина на списанието. АСТРОНОМИЯ Големите изригвания на слънцето В The Astrophysical journal е посветена една специална студия за гигантското изригване на слънцето, подобно на станалото на 15 юли 1919 г. Ние ще приведем тук описателната част от тази студия на г. Едисон Пти, т. е.
към текста >>
След две години добих
момиченце
Здравка.
Веднъж Колю отишъл в училище, дето учениците се приготвяли да дават представление. Той там неволно събаря една врата. Тогава другарите му го заплашили, че ще го обадят на учителката, която ще го накаже строго. То тогава се уплашва и се разболява, от носа му протича черна кръв, и на 4-ия ден умира. Това беше през 1904 година.
След две години добих
момиченце
Здравка.
То порасна, подбра шестата година, почна да учи вече молитвички. Веднъж отива да ляга със сестра си Кинка в гостната стая. То казало на кака си: — Како, аз помня, като лежа мама от тежката болест (по-рано и ние бяхме чували такива работи от Здравка, но не обръщахме внимание) Кака му го сгълчала: — Мари, стига си дрънкала такива работи. Но Здравка продължавала: — Мама лежа на тоя креват. Аз я вардех От мухите.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две
момичета
(на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2).
И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо.
Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две
момичета
(на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2).
Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не можах вече да стана, та повиках едно
момиче
, което минаваше със стомни за вода, и го помолих да повика домашните ми да дойдат да ме вдигнат.
Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това. След като поседях така около четвърт час, станах да си вървя. Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу. Това силно ме разтревожи, но не ме уплаши, седнах веднага, изух чорапа си и обърнах стъпалото си, за да го поставя както си беше, стиснах го с ръцете си, подържах го и го стегнах с чорапа си. Обух обувката си и станах да си вървя, но като изминах около петдесетина крачни, по направление към къщата си, поех малко нагоре по стръмничкия път, и кракът ми пак се обърна и аз повторно паднах,, като чух, че кракът ми изпращя и след малко ми отече.
Не можах вече да стана, та повиках едно
момиче
, което минаваше със стомни за вода, и го помолих да повика домашните ми да дойдат да ме вдигнат.
Те дойдоха с файтон и ме вдигнаха Доведоха след това вещи лица да ми наместят крака, боледувах около 11/2 месеци и сега съм вече здрава. Но за забелязване е това, че още на другия ден след станалото, в петък вечерта, сънувах, между другото, че една жена ми подаде чаша с ракия да пия, но аз й отказах, защото ме боли крака и не пия ракия. Тогава тя ми каза ; „ама ти знаеш ли, че Стефаниното дете ти отметна крака“. Щом се събудих, спомних си, че наистина ние- имахме една наемателка в къщата ни, на име Стефана Димитрова, която доби едно дете, което умря на третия ден след раждането си. Понеже не беше още кръстено, роднините му поискаха да го заровят в двора на къщата ни, но аз не се съгласих.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Какво значи кокетирането на младото
момиче
, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство?
Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност.
Какво значи кокетирането на младото
момиче
, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство?
Какво е любовта, тоя обожаем капан? Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета?
към текста >>
Ако сте настроени малко идеално, пазете се от
момичета
с неподправена ъглеста ръка, защото вашия живописен безпорядък, вашите обични навици са в голяма опасност, ако една такава машина за ред сполучи да оплете вашето сърце и да ви поиска ръката!
Тя ще се занимава повече със стъкмяването, нареждането и порядъка, отколкото с кухнята. Нейното постоянно стремление ще бъде следното, нито едно облекло да не е зацапано, бельото да не е изпокъсано, от рано сутрин до късна вечер ще върви по стъпките на слугите и при, всяка тяхна невнимателност ще ги изругае с най-голяма строгост. Но и самият съпруг, който има за жена една такава образцова домакиня, не е свободен пред нейния режим. Едва що дошъл в къщи, той трябва да си изуе обущата, макар че преди това да ги е изтрил добре, защото всяко пристъпване по килимите с прашни или мръсни обуща е най-строго запретено. Особено неприятна му става тая строгост за ред и порядък и върху неговата писалищна маса, защото спретнатата ръка на домакинята пожертва веднага обичния му живописен безпорядък на книги и писма, при който той по-добре се чувства, отколкото при възстановения ред на най-строгата симетрия. Младежи!
Ако сте настроени малко идеално, пазете се от
момичета
с неподправена ъглеста ръка, защото вашия живописен безпорядък, вашите обични навици са в голяма опасност, ако една такава машина за ред сполучи да оплете вашето сърце и да ви поиска ръката!
За любителя на природата пък, най- неприятното от своенравностите на жилестата ръка се случва в градината. Било е време, когато, благодарение на господството на този елемент, не бе останало нито едно растение да не бъде отрязано в определена форма. И тогава в градините за разходка, заградени с математически точно отрязани живи плетове, стърчаха самотно дърветата в топчеста или конусообразна форма всред еднообразния широколистен партер, който не е предлагал на художественото око ни най- малкото настроение и удовлетворение. У притежателната на ъглеста ръка се усложнява, покрай вродения у всяка жена дух на противоречие, още и особеното чувство на авторитетност; и затова обикновено в бракове, при които в мъжа липсват ъглестите ръце, жената става господарка на всичко. Добрите качества на ъглестата ръка са: учтивост, изкуство да нареди живота си, спретнатост и строго съблюдаване на законите и предписанията.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно
момиче
и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес
момичетата
твърде рано застаряват.
„От самия човек зависи, дали неговия дух да живее в една къща от растящо величие и красота или в бедна колибка, която трябва да се срути скоро в развалини“. От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците. Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива.
Аз зная жена 80 годишна, която има изглед, движения и пъргавост на 22 годишно
момиче
и даже по-млада, ако се вземе пред вид, че днес
момичетата
твърде рано застаряват.
Тя е запазила своята младост, само защото е била неограничена господарка на своите мисли и сама е определяла кои мисли да допусне и кои не. И понеже не е давала достъп на никакви мисли на злоба, страх, ревност, грижи, низки желания, а винаги е изпълняла сърцето си с благоволение и радост, затова тя достигнала съвършено щастие и здраве за себе си и за другите около нея, с които тя го споделя. Искаш ли да бъдеш вечно млад? Обърни внимание на своите мисли, на своя духовен живот. Защото той обусловя всичко друго.
към текста >>
Едно малко
момиче
, което било седнало до самия медиум, почнало да се запъхтява и станало много бледно.
Като насядали всички, вратите били грижливо заключени. Г-жа Паладино скоро паднала в транс, без да продума нито дума. Две електрически кълба осветлявали силно залата. Внезапно се чули три удари. Всички присъстващи ги усетили.
Едно малко
момиче
, което било седнало до самия медиум, почнало да се запъхтява и станало много бледно.
Г-жа Паладино изглеждала като мъртва. Понеже тя е говорела само италиански, г. Карингтон е поискал на тоя език да се прояви съществото, което е дало знака. Веднага видели, че докторат Йелден силно се развълнувал, а Карингтон почувствал, че се сложила една ръка върху него. Също и една от присъстващите жени извикала: „някой ме хваща за рамото“.
към текста >>
Той имаше тогава едно 7 — 8 годишно
момиченце
.
В детето има още толкова много запазена представа и спомен за предишния живот, че често зачудено се питаме, отде идат на едно дете подобни мисли и внушения. Много неща, върху които възрастният напрегнато размишлява и със всичката си философска мъдрост не може да разбере, на детето изглеждат съвсем ясни и естествени. Много деца са ясновидци и забелязват неща, които са скрити за телесните очи на възрастните. Който е чел хубавата и пълна със съдържание книжка от Агнес Гюнтер: „Светицата и нейното безумие“, навярно още си спомня лъчезарната, малка принцеса. Сам аз имах случая да наблюдавам нещо подобно: От дълги години, преди войната, тук живееше един офицер от гарнизона.
Той имаше тогава едно 7 — 8 годишно
момиченце
.
То беше боязливо и го смятаха за „глупавичко“ между съученичките си. Всякога беше тихо и не обичаше особено да другарува с другите деца. Мъмрено от майка си, че не се събира с тях, детето отговаряше: „мамичко, аз си имам мое малко щастие! “ Запитано кое е щастието й, кученце ли е или котенце, малката отговаряше: „Не, но все пак щастие! “ Наблюдаваха тайно малкото момиченце и намериха, че то играеше прелестни, поетични игри с едно невидимо друго дете, което назоваваше „Щастие“, и на което предлагаше столче.
към текста >>
“ Наблюдаваха тайно малкото
момиченце
и намериха, че то играеше прелестни, поетични игри с едно невидимо друго дете, което назоваваше „Щастие“, и на което предлагаше столче.
Той имаше тогава едно 7 — 8 годишно момиченце. То беше боязливо и го смятаха за „глупавичко“ между съученичките си. Всякога беше тихо и не обичаше особено да другарува с другите деца. Мъмрено от майка си, че не се събира с тях, детето отговаряше: „мамичко, аз си имам мое малко щастие! “ Запитано кое е щастието й, кученце ли е или котенце, малката отговаряше: „Не, но все пак щастие!
“ Наблюдаваха тайно малкото
момиченце
и намериха, че то играеше прелестни, поетични игри с едно невидимо друго дете, което назоваваше „Щастие“, и на което предлагаше столче.
Когато щеше да се прави някоя разходка, Фрида казваше: „почакайте малко, Щастие веднага ще дойде с нас! “ Тогава тя вървеше като че ли водеше за ръка едно друго дете, тичаше също с тази невидима другарка, береше цветя и плодове в една кошничка, която невидимата й приятелка й беше подарила. Отначало смятаха това за въображение, но понеже детето нямаше способността нито да фантазира, нито пък имаше обичай да лъже, приеха „Щастие“ като една непозната за другите играчка, от която разумните родители не виждаха да произтича за тяхното дете никаква опасност. Това е, според мене, едно сигурно доказателство, че децата могат да бъдат ясновидци, и че техните ръководители ги окръжават, за което и една немска приказка разправя. Лицата, които са споменати тук, живеят още и могат чрез мълчание да се признаят.
към текста >>
“ отговори, с един мечтателен израз в сините очи, малкото
момиченце
, „ти не трябва да си представляваш това така... виж, ние идваме при майка си съвсем мънички, мнозина казват, че щъркелът донася децата, но това не е вярно.
Един втори интересен случай, как децата си представляват смъртта и какви възгледи имат за нея, узнах преди няколко седмици, като наблюдавах забавлението на 2 деца, които стояха върху каменните стъпала на градинската ни врата и философстваха върху отвъдния свят. Те бяха: Ханс, 6-годишен, и Ханя, 8-годишна. Аз излагам тук техния разговор, който същия ден записах, доколкото си спомних, не точно дума по дума, но в същия смисъл. Ханс: „знаеш ли, Ханя, аз не желая да умра, — защото, като умре човек, изкопават трап, турят го в него и го засипват със черна, мръсна пръст! “ „Ах, не!
“ отговори, с един мечтателен израз в сините очи, малкото
момиченце
, „ти не трябва да си представляваш това така... виж, ние идваме при майка си съвсем мънички, мнозина казват, че щъркелът донася децата, но това не е вярно.
Ето, когато кажат, че някой е умрял, поставят го да спи и го покриват хубаво с цветя и пръст, но не го налягат силно, и когато той преспи 100 или 1000 години, милия Господ идва или праща някой хубав ангел и той казва: „ти трябва вече да се събудиш! “ И една майчица, която също тъй дълго е трябвало да преспи, ще те чака, и тогава ти пак ще дойдеш на света, ще станеш голям или ще умреш малък, и все така пак, докато хубавият ангел каже: „ела с мене в нашата добра, свещена страна, под коледното дърво, там ти вечно ще играеш и ще ядеш изящни, хубави неща, ще пееш, и няма вече никак да ходиш в училище и татковата пръчка ще си остане също зад огледалото! “ Така бъбреха децата на моя съсед, един високо образован господин, и така си приказваха те, както ми разказа тяхната майка, всяка вечер. Това е мъдрост, която ние, възрастните, никога не можем да схванем ясно, ако не сме много напреднали и дълбоко вникнали в основите на изследването. О, детски уста, пълни с безсъзнателна мъдрост!
към текста >>
Скарнати, който се ползува в цяла Италия със заслужена репутация, описва в списанието Luce е Отbra един случай на телесна болест с духовна причина: Един ден довели в кабинета му едно 12-годишно
момиче
на име Николина, родено в Спецано Пиколо, провинция Козенца.
Тази лампа горяла цели 1,050 години. Из „Okult. a Spiritual. Revue“. Всички болести имат духовна причина. Д-р Ф.
Скарнати, който се ползува в цяла Италия със заслужена репутация, описва в списанието Luce е Отbra един случай на телесна болест с духовна причина: Един ден довели в кабинета му едно 12-годишно
момиче
на име Николина, родено в Спецано Пиколо, провинция Козенца.
Детето изглеждало съвършено здраво и плътно: щерка на родители селяни, то никога не е боледувало, освен от дребната шарка, още когато било на 5 год. възраст. Никакви вънкашни признаци на женственост не били на лице: Николина била още дете и върху нея не се очертавали причините на моминската нервозност. При все това, тя била намерена в къщи, паднала в истерична криза. Д-р Скарнати й задал разни въпроси, вследствие на които Николина разказала, че като играла с една своя връстница, влязла в къщата на последната, дето преди няколко години се самоотровила една жена. Времето било тихо При все това вратата на стаята се блъскала, като да е духало вятър.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз познавам едно
момиче
, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел.
Получиш ли работа, която ти се струва неподходяща, считай я като временно стъпало, работи безупречно и чакай по-добра, желаейки я с всички сили. Този е закона на напредъка и успеха: каквото и нещастие да ти се случи, не унивай, не падай духом, не се отчайвай. Погледни на случката от най-добрата страна и, чрез скритата сила на мисълта, обърни злото в добро. Не губи нито миг в безполезни оплаквания, но използвай времето, да чакаш и да осъществиш желаемото. Внуши си истинския успех, гледай себе си в щастливи обстоятелства, утвърди се в тези мисли и успеха ще те преследва.
Аз познавам едно
момиче
, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел.
Това е един от многото примери. Той ни учи да не седим със скръстени ръце, но да поставим в действие вътрешните сили и да вярваме. Ако и да ни притискат неблагоприятни условия, ние можем да бъдем господари, и нещастието да обърнем в щастие. Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра. Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Момичето
било водна нимфа, и условието на нейното съществуване било, през известни нощи да се връща в родния си елемент.
Поради това, казват, че светците и адептите в старо време са показвали своята сила чрез контролиране на елементите, а и „Тайната доктрина“ учи, че висши планетни духове управляват всички космични сили в природата. Има и друг разказ за един господин, който се влюбил в една прекрасна девойка. Тя била чужденка и никой не знаел, от къде била дошла и кои са нейните родители. Въпреки това, той се оженил за нея и единственото й условие, което тя му предложила, за да даде съгласието си, било, той никога да не се опитва да узнае коя е тя, защото, казала тя: „в момента, когато узнаеш коя съм аз, ще трябва да се отделя от тебе. Ти ще ме изгубиш и никога вече не ще че намериш“.
Момичето
било водна нимфа, и условието на нейното съществуване било, през известни нощи да се връща в родния си елемент.
За дълго тя живеела щастлива със своя. съпруг, но след време той схванал, че някога тя мистериозно изчезвала, та полюбопитствал да узнае къде отива. Една нощ той се престорил, че спи, като в същност я следял с полуотворени очи. Като я видял, как тя се преобразува и възприема естественото си състояние, той, без да ще, извикал от изненада. Едновременно жена му с отчаян писък изчезнала и от тогава никой вече не я е видял.
към текста >>
Жена ми била в съседната стая и, като чула писъка на
момичетата
, помислила, че нещо зло се е случило, бързо отишла да види; но като заварила описаното — и тя търтила, изплашена, да бе- га.
Дъщеря ми едновременно чете писаното и, радостно изненадана, почва се смее неудържимо. Габровски продължава: — „Не се смей, Е.“, но тя продължавала. Той пак повтаря, като прибавя: — „Не се смей, защото духът се тревожи“. Тя не спира. След това веднага масичката се вдига във въздуха и девойките, изплашени, хукват да бягат из стаята, а масичката гони дъщеря ми и я бие по гърба.
Жена ми била в съседната стая и, като чула писъка на
момичетата
, помислила, че нещо зло се е случило, бързо отишла да види; но като заварила описаното — и тя търтила, изплашена, да бе- га.
Всички избягали в двора и не смеели да се върнат в къщи. Масичката се върнала на мястото си. Дойдох си от работа в 7 часа. Слънцето още бе високо. Уплашените с радост ме посрещнаха, за да ги успокоя и въведа в къщи. Влязохме.
към текста >>
Фотографиран ангел-хранител Според една кореспонденция на телеграфната агенция „Централ-Нюс,“ в Ню-Иорк, Сжр Артур Конан Дойл, прочутият английски романист, който по настоящем обикаля из Съединените Щати на Северна Америка, за да държи сказки по спиритизма, е показал на публиката, в салона Carnegie Hall, една фотография, направена в един лондонски театър и представляваща едно младо
момиче
, мис Стейд, над главата на което се забелязва една светла човешка форма.
юли т. г. той е поставил една фотографска плака, обвита с черна книга, върху стъблото на една акация. На другия ден той взел плаката и като я потопил в откривателя, появила се върху нея рисунката на жълто-белия цвят на акацията. Дарже, освен туй, е дошъл до заключението, че човекът и животното излъчват жизнен флуид през всяко време на годината, но растението спира това. излъчване през зимата, за да го възобнови на пролет.
Фотографиран ангел-хранител Според една кореспонденция на телеграфната агенция „Централ-Нюс,“ в Ню-Иорк, Сжр Артур Конан Дойл, прочутият английски романист, който по настоящем обикаля из Съединените Щати на Северна Америка, за да държи сказки по спиритизма, е показал на публиката, в салона Carnegie Hall, една фотография, направена в един лондонски театър и представляваща едно младо
момиче
, мис Стейд, над главата на което се забелязва една светла човешка форма.
Сър Конан Дойл е заявил, че тая форма представлявала образа на ангела-хранителя на девицата. Изчезналите цивилизации. Сътрудникът на френското окултно списание Le Voile d’isis, „Верният Ами-Саж“ съобщава следното: „Не се минава почти нито една година, да не се открият от някой учен изследовател останките на някоя стара цивилизация върху някоя точка на земното кълбо. Известно е, че земята е била населена с хора преди много хиляди години, и историята на откриваните предисторически градове би била от извънреден интерес. Последната новина от тоя род е следната: Един шотландец, Джеймс Филжмон, минен инженер, който прави по настоящем издирвания, за да намери естествен цимент в подножието на планината Кулина, е открил според телеграми от Мексико, в лавата развалините на един град, който съществувал на това място преди около четири хиляди години.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо
момиче
селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят.
Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи.
Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо
момиче
селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят.
Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
към текста >>
Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо
момиче
селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили?
Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо
момиче
селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани?
Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това. Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове. Самото момиче е вярвало, че тия духове са били св. Архангел Михаил, св. Маргарита и св.
към текста >>
Самото
момиче
е вярвало, че тия духове са били св.
Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще? В случая с Жана д’Арк, кои са били тия духове, —- mеs vоiх (моите гласове), как го ги винаги наричала тя — които са й помагали, предпазвали и ръководили? Че тя е била ръководена от невидимия свят в това не може да има никакво съмнение; как другояче би могло едно седемнайсетгодишно невежо момиче селянче да поеме командването на една цяла армия, като е било поставено от самия френски крал Карл начело на голям брой изнурени от войната ветерани? Сигурно, в цялата история на миналото никога не се е случвало нещо по-чудно от това. Един поне от „гласовете“ на Жана д’Арк трябва да е бил вещ във военната тактика, дори като оставим настрана каквото е било извършено тогава автоматично, благодарение на суеверния страх, с които са гледали на нея нейните врагове.
Самото
момиче
е вярвало, че тия духове са били св.
Архангел Михаил, св. Маргарита и св. Екатерина, които несъмнено са били светиите покровители, на които тя се е молила пред олтарите на селската черква в Домреми. Кои са били те в действителност, не можем да кажем сега, но възможно е, нейният ангел хранител или некои добри, благосклонни духове да са били взели близки, фамилиярни форми, за да й внушат по-голямо доверие. Не може да има нито сянка от съмнение в ума на когото и да е, който е прочел отчетите за нейното съдене в Руан, че никакъв разпит, никакво заплашване с изтезание не са могли да разклатят дълбоката вяра на девойката в нейните доброжелателни духове, че никога не е живяло дете с по-чиста душа и с по-искрено сърце.
към текста >>
Старият свещеник, като се разхождал един ден по полето, забелязал две деца, момче и
момиче
, които късали къпини от един плет.
Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“. И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон. Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло. В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“. За ония, които не са чели книгата, ще дам едно късо резюме на фактите.
Старият свещеник, като се разхождал един ден по полето, забелязал две деца, момче и
момиче
, които късали къпини от един плет.
Като изминал известно разстояние по друма, той чул внезапно тичането на кон и тракането на каруца, очевидно, изтърван кон заедно с кола. Тозчас минала през ума му мисълта за опасността, която може да застрашава децата, и той побързал да се върне на- зад, за да ги запази. Обаче, било много късно; една талига, без кочияш, карана от подплашен до полуда кон, бърже настигнала децата; малкото момиче се затекло за сигурност назад в плета, обаче, момчето застанало като замаяно в средата на пътя, без да иска да чуе всичките предупредителни викове, отправени към него. Тогава дошло забележителното видение, което не само учудило, но дори и раздразнило стареца. Той видял един ангел с най-нежен, най-божествен любовен израз на лицето си, застанал с едната ръка около малкото момче, когато пък с другата ръка затулил очите на момчето, изглеждал почти като че ли го тласка надолу под копитото на коня.
към текста >>
Обаче, било много късно; една талига, без кочияш, карана от подплашен до полуда кон, бърже настигнала децата; малкото
момиче
се затекло за сигурност назад в плета, обаче, момчето застанало като замаяно в средата на пътя, без да иска да чуе всичките предупредителни викове, отправени към него.
В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“. За ония, които не са чели книгата, ще дам едно късо резюме на фактите. Старият свещеник, като се разхождал един ден по полето, забелязал две деца, момче и момиче, които късали къпини от един плет. Като изминал известно разстояние по друма, той чул внезапно тичането на кон и тракането на каруца, очевидно, изтърван кон заедно с кола. Тозчас минала през ума му мисълта за опасността, която може да застрашава децата, и той побързал да се върне на- зад, за да ги запази.
Обаче, било много късно; една талига, без кочияш, карана от подплашен до полуда кон, бърже настигнала децата; малкото
момиче
се затекло за сигурност назад в плета, обаче, момчето застанало като замаяно в средата на пътя, без да иска да чуе всичките предупредителни викове, отправени към него.
Тогава дошло забележителното видение, което не само учудило, но дори и раздразнило стареца. Той видял един ангел с най-нежен, най-божествен любовен израз на лицето си, застанал с едната ръка около малкото момче, когато пък с другата ръка затулил очите на момчето, изглеждал почти като че ли го тласка надолу под копитото на коня. При тая гледка в сърцето на свещеника се зародило едно естествено чувство на възмущение, обаче, по-късно спомнянето за израза на лицето на ангела спомогнало да го убеди, че, поради некаква неизвестна нему причина, смъртта на детето била неизбежна и че неговият ангел хранител му я направил, колкото могъл, по-лека, като подкрепял и успокоявал детето в своите любвеобилни обятия, когато ударът бил вече преминал. Една моя приятелка ми разказа, че към края на смъртта на майка й, през последните й дни на земята, като седяла до леглото й, виждала я, че постоянно се усмихва с погледи, обърнати нагоре към некого, невидим за дъщерята. Веднъж тя запитала майка си, какво вижда, и майка й, с поглед на сияйно доволство, смесено с благоговение, казала: „Не виждаш ли, Кате, прекрасния пратеник, облечен в бяло?
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
6)
Момиченце
подава трева на агънце и сърненце.
Колко подхожда този термин и за тая картина! Той има незабравими спомени от покойната си сестра. Тая картина е една мила страница от техния съвместен живот в Алпите, Колко хармонично съединявали те физичния труд с духовния! Висша поезия е изпълвала живота им. На тези висоти те са се чувствали непрекъснато в един храм.
6)
Момиченце
подава трева на агънце и сърненце.
Наоколо цветя, трева, дървета, планини. Детето е усмихнато доверчиво. Борис Георгиев казва, че с тази картина не искал да изобрази как дете подава трева, а искал да предаде как усеща онова единство, което ни свързва и с животните, и с тревите, и с цветята, и с дърветата, и с планините. Това дете е символ на човешката душа. Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да чувстваме нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните.
към текста >>
Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с
момиченцето
, агънцето и сърненцето.
на всички хора. Това е великата идея за хармония в природата, царството на Бога“. 12-та картинка: Дете набрало трева и я държи в ръцете си. Наоколо само цветя. Една коза посяга към тревата с голямо доверие.
Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с
момиченцето
, агънцето и сърненцето.
Като гледаш картината, чувстваш, че животните са наши по-малки братя, чувстваш сродството между човека и цялата вселена. 13) Зимен пейзаж в Алпите. 14) Портрет на Теодор Траянов и пр. и пр. IV. Няколко думи за изкуството Борис Георгиев изтъква връзката между етиката и изкуството.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Шоке отбелязва едно
момиче
, което практикувало откровението с магическата пръчка, с извънредна сигурност.
Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент. Така е и с фактите на откровението с магическата пръчка, които се приемат за безспорни от мнозина. Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели. Дел Рио разказва, че в Испания имало едно племе, наречено Захури, които могат да виждат неща, скрити в земята, като водата, металическите жили и мъртвите тела. Гамаш, един португалец, който е живял в началото на XVIII век, е притежавал способността да познава, къде има вода и метали на голяма дълбочина под земята.
Шоке отбелязва едно
момиче
, което практикувало откровението с магическата пръчка, с извънредна сигурност.
Знаят се и опитите на Ритер със селянина Кампети и примерите с чувствителността на сомнамбулите към влиянието на камъните и металите са разгласени навред.Старите също, а особено Орфей, приписваха на камъните, металите и растенията извънредни тайни способности. Първосвещеникът на евреите е носел един нагръдник, украсен със скъпоценни камъни и положен на лъжичката му, с който си служел при оповестяването на божествените пророчества. Аристотел, Диоскорид, Галиени, Плини и мнозина други говорят за магическата с;ла на камъните, с които са си служели като с талисмани и магьоснически средства. Теофраст казва, че е избягвал много пъти треската, като носел разни камъчета и че магите са приготовлявали такива камъни, с които лекували или предотвратявали разни болести. Но все пак добавят, че тия камъни не запазвали дълго време своите качества, понеже звездите изменят положението си.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Майерсъ2): „Когато бях
момиче
, на около 16 години, аз бях се разболяла леко от шарка.
Тогава се получи писмото на Тереза, и всичко се разбра.Балдъзата ми й съобщаваше, че брат й умрял“. Шуман озаглавил таз сюита Nachtstücke (Nocturne) вместо Leichenphantasie. Предчувствията обличат всички форми. Изследването им би съставило грамаден том. Ще отбележа тук още едно от тях, съвсем необикновено, изпитано от една видна госпожа отвъд Ламанш, леди Мърдлай, която го е съобщила на г.
Майерсъ2): „Когато бях
момиче
, на около 16 години, аз бях се разболяла леко от шарка.
Живеех при дядо си и баба си. След като лежах два-три дни, казаха ми, че мога да направя топла баня. Възрадвана от това и като се чувствах доста добре, отидох в банята, затворих вратата и се съблякох, но тъкмо в момента, когато влязох във водата, чух един глас, който ми каза: „отвори вратата“. Гласът беше ясен, доста отдалеч, но при все това като че ли излизаше един вид от самата мене. Не мога да кажа, мъжки или женски бе гласът.
към текста >>
Може- би от самото
момиче
, което е могло да помисли за възможна слабост.
Слугинята дошла и ме намерила, както казваше, с главата под водата· Тя ме уловила и ме извлякла вън от банята; главата ми се чукнала във вратата, а това веднага ме свести. Ако вратата бе затворена, аз сигурно щях да се удавя“. Каква чудноватост! Какъв е бил тоя глас? От къде е дошъл?
Може- би от самото
момиче
, което е могло да помисли за възможна слабост.
Какво разнообразие във всичките тия непонятни предизвестия! Да, човешката душа е надарена със способности, непознати на сегашната наука. Нашата психична умственост, изобщо потънала в материалното ни битие, се проявява очевидно в някой добре известни, исторически примери, но е зле обяснена от слелия физиологически скептицизъм на съвременните училища. Нека припомним между другите, в живота на Жана д’Арк, и следните факти: тя е казала на войника в Шинон, който я оскърбил в момента на влизането й в кулата: „ах, ти отричаш Бога, но при все туй, колко си близко до смъртта! “ Още същата вечер тоя войник се удавил при една злополука.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно
момиче
било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост.
Аз познавах един селянин, който дълги години лекуваше болестите с паси и масажи. Ето, според собствения му разказ, как е сполучил това. Когато бил на тридесет и девет години, той по· чувствал остра болка над дясното си око, която не му давала никаква възможност да работи и против която всички лекарства се указали безсилни. При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи. Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил.
В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно
момиче
било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост.
С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач. При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща.
към текста >>
Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на
момичетата
, децата и животните, в растения та и в атмосферата.
Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му. Нима няма никакво средство да се продължи живота и да се спре разрушението на тялото?
Изведнъж той си спомни, че е чел в една книга по окултизма, че съществува един жизнен еликсир, тайната за който била изгубена, но ал- химиците напразно са я търсели в вътрешностите или кръвта на
момичетата
, децата и животните, в растения та и в атмосферата.
А при това магическите книги говорят за този еликсир като за един несъмнен факт. О ако би могло да се намери той! А той несъмнено съществува, такъв жизнен флуид, такава могъща сила, която работи в органическите тела и в всяко живо същество. Това неуловимо дихание на живота трябва да е навсякъде, както в първичните, така и в най сложните организми. Един силен и рязък звън прекъсна бурните мисли на доктора.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Веднъж две
момиченца
й донесли ядене и след това отишли при княза и му казали, че Мария се разплакала и че сега те много я обичат.
Князът почнал да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказал, колко нещастна е Мария. Сега те престанали да я нападат и почнали да я жалят. Почнали ласкаво да я поздравяват, когато я срещнели. Мария от начало много се учудвала.
Веднъж две
момиченца
й донесли ядене и след това отишли при княза и му казали, че Мария се разплакала и че сега те много я обичат.
Скоро всички деца почнали да я обичат а заедно с това почнали да обичат и княза. Почнали често да отиват при него и го молели да им разправя. Цялото село узнало, че децата обичат Мария и се уплашили. Селяните забранили на децата да отиват при Мария, но те скришно отивали при нея, и при стадото, и й носели подаръци, а понякога просто отивали да я поздравят да й кажат, че я обичат и след това се затичвали назад. Мария почти не се умопобъркала от такова голямо щастие.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете
момиченца
, чиито двойници ясно личат.
Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека. Двойникът на физическото ни тяло, т. е. нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити.
Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете
момиченца
, чиито двойници ясно личат.
Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г. Пичар, да магнетизира тези си две деца. Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал момиченцата. Клишето е дало образа, който възпроизвеждаме.
към текста >>
Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал
момиченцата
.
нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г. Пичар, да магнетизира тези си две деца.
Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал
момиченцата
.
Клишето е дало образа, който възпроизвеждаме. В ляво от децата се виждат техните двойници или флуидични тела Едното даже показва ръката си продължена, когато субектът я държи свита с китка от цветя, която не се вижда у двойника, Както е обяснил самият Дарже, в случая не е имало двойна поза, за да се получи това различие, тъй като знае се, че при двойна поза, се удвояват и тъмните части, каквито са краката и обувките, нещо, което тук не е станало. Също и фонът би се дублирал върху клишето. Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете момичета, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела. И Дарже е обяснил, защо раздвояването афектира само горната телесна част: „вибрациите на астралното тяло, казал той, са по-бързи и по-светещи между сърцето и мозъка, а почти никакви на краката“.
към текста >>
Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете
момичета
, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела.
Пичар, да магнетизира тези си две деца. Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал момиченцата. Клишето е дало образа, който възпроизвеждаме. В ляво от децата се виждат техните двойници или флуидични тела Едното даже показва ръката си продължена, когато субектът я държи свита с китка от цветя, която не се вижда у двойника, Както е обяснил самият Дарже, в случая не е имало двойна поза, за да се получи това различие, тъй като знае се, че при двойна поза, се удвояват и тъмните части, каквито са краката и обувките, нещо, което тук не е станало. Също и фонът би се дублирал върху клишето.
Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете
момичета
, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела.
И Дарже е обяснил, защо раздвояването афектира само горната телесна част: „вибрациите на астралното тяло, казал той, са по-бързи и по-светещи между сърцето и мозъка, а почти никакви на краката“. Също на такава причина се дължи и материализацията на двойника у свещеника, образът на когото даваме. Той е фотографиран от началника на едно учебно заведение. Комендантът Дарже е казал за тоя случай, ча през време на позирането, моделът е „отсъствал“ за един момент или „влязъл е в себе си“, тъй като свещеникът в тоя момент е концентрирал дълбоко ума си. Затова двойникът му се е изобразил вътре във физическото му тяло.
към текста >>
Веднъж когато последният я фотографирал, щом забелязал да се материализира един дух, на клишето се обрисувала фигурата на едно младо заминало
момиче
, близка роднина на д-р Килъровото семейство.
На снимката се показал образа на починалата дъщеря на д-ра Хансман, г-ца Ида Хансман. Както се вижда на клишето, което възпроизвеждаме, младата мома, облечена в бела рокля, е прозрачна. През тялото й се вижда дясната ръка на д-р Хансман, сложена върху плочите, който държи на колените си. Проявлението изглежда обвито с едно бяло облаче, което ясно се очертава на тъмния фон на паравана. И г-жа д-р Килър е притежавала ясновидска дарба, даже по-силна от тая на съпруга си.
Веднъж когато последният я фотографирал, щом забелязал да се материализира един дух, на клишето се обрисувала фигурата на едно младо заминало
момиче
, близка роднина на д-р Килъровото семейство.
Колкото за начина, по който се проявяват материализациите, ясновидците са дали досега достатъчно сведения в разните съчинения по предмета3). Отначало се усеща в тъмната стаичка, в която става сеанса, едно леко духане като от хладен ветрец, после се забелязва малка светлинка, образува се бяло облаче, което постепенно се уголемява и най-сетне се очертава човешката фигура, която се материализира. В следното клише се вижда, как се е проявил образа на г-ца Амуру, поминала се три месеци преди фотографията, като религиозна сестра Магдалина. Това материализиране е станало в присъствието на брата й и на професора Вио. В бъдеще ние ще дадем още много интересни фотографически снимки на невидими същества, а и на живи съвременници-българи, за която цел препоръчваме на редакцията на окултното списание „Всемирна Летопис“ да си достави фотографическия апарат на д-ра Килнер.
към текста >>
Занимание в работилниците В ръчния труд участват и момчета и
момичета
.
За това не се задава въпрос: „как се казва куче? “ но се посочва кучето и се именува: le chien. По този начин без заобиколки се навлиза във френския език. Така детето влиза в свръзка с чуждата народна душа. Така то се учи да я обикне3).
Занимание в работилниците В ръчния труд участват и момчета и
момичета
.
Първите се учат да плетат, както и вторите. Вторите учат дърводелство, както и първите. Д-р Щайнер изисква от учителя да умее от много работи.„Не е гений онзи, който не може сам да си почисти обущата“. Следобедни занимания Може да се каже, че душата след обяд е съвсем друга. Тя не е толкоз душата на логиката, както преди обяд.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Иван Толев Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагоръ Една заран в цветната градина едно сляпо
момиче
дойде да ми поднесе една гирлянда от цветя с покривка от лотосови листа.
X. Из сбирката „През бездните и върховете“ АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? * Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? * Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна! * Копнееш, трудиш се над бисери събрани, но твоята душа покрита е със рани и ти, кат мен, не ще избегнеш своя край!...
Иван Толев Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагоръ Една заран в цветната градина едно сляпо
момиче
дойде да ми поднесе една гирлянда от цветя с покривка от лотосови листа.
Аз я турих около врата си, и сълзи бликнаха от очите ми. Аз целунах момичето и му казах: „Ти си сляпа, тъкмо както цветята. Ти сама не знаеш, колко прекрасен е твоят дар“. * Всред шума и глъчката на живота, о, Красота, изваяна в камък, ти стоиш няма и безмълвна, усамотена и отстранена. Великото Време седи влюбено при нозете ти и мърмори: „Говори ми, говори, любов моя; говори, невесто моя.“ Ала езикът ти е затворен в камъка, о, неизменна Красота!
към текста >>
Аз целунах
момичето
и му казах: „Ти си сляпа, тъкмо както цветята.
* Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? * Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна! * Копнееш, трудиш се над бисери събрани, но твоята душа покрита е със рани и ти, кат мен, не ще избегнеш своя край!... Иван Толев Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагоръ Една заран в цветната градина едно сляпо момиче дойде да ми поднесе една гирлянда от цветя с покривка от лотосови листа. Аз я турих около врата си, и сълзи бликнаха от очите ми.
Аз целунах
момичето
и му казах: „Ти си сляпа, тъкмо както цветята.
Ти сама не знаеш, колко прекрасен е твоят дар“. * Всред шума и глъчката на живота, о, Красота, изваяна в камък, ти стоиш няма и безмълвна, усамотена и отстранена. Великото Време седи влюбено при нозете ти и мърмори: „Говори ми, говори, любов моя; говори, невесто моя.“ Ала езикът ти е затворен в камъка, о, неизменна Красота! * Мир, сърце мое, нека времето на раздялата бъде сладостно. Нека не бъде смърт, но пълнота.
към текста >>
Турих ръцете си върху главата на
момичето
, молих се и просих Бога, да й повърне здравето със своето милосърдие.
След беседата, дойде при мене един човек и ми каза, че той е ясновидец и спиритист. Той ми разказа, че докато съм говорил, постоянно виждал зад мене светли същества, около моята фигура имало сияние и от ръцете ми и от пръстите изскачали искри. Веднага след това ми съобщи, че имал болна дъщеря, която страда от падаща болест и то толкова тежка, че през деня има по няколко припадъка. Уверяваше ме, че поради това, което видел през време на речта ми, твърдо вярва, че ще му оздравя дъщерята, и със стиснати ръце ме молеше, да ида заедно с него при бодната му дъщеря. Отивах със страх при това семейство, ала считах това за своя длъжност.
Турих ръцете си върху главата на
момичето
, молих се и просих Бога, да й повърне здравето със своето милосърдие.
Веднага детето оздравя, и от тогава не е имало нито един припадък. Това беше първият случай. Когато си дойдох в Прага, разказах това в нашия обществен кръг, и там се намираше така също една жена, която беше сляпа с едното око. Когато била на 14 години, болясала се и си отровила окото. Три пъти била оперирана безрезултатно.
към текста >>
От Брандис над Лаба ми доведоха едно
момиченце
, сляпо от рождение, и то веднага след първото лекуване прогледна.
Когато след докосването си до нея, я запитах, какво забелязва, тя ми рече: „Чувствам, като че ли всички стави на краката ми се свиват“, и когато отново стегнах с ръцете си нейните крака, тя извика: „краката ми са тъй леки, като че ли ще хвръкна,“ и изскочи навън с думите: „трябва да кажа на стария, че вече мога да търча“. В Кладно имаше много такива случаи. Ходих така също и в тамкашния приют при трима глухонеми. Един от тях след моето лекуване чуваше съвсем добре, а другите двама дори и говореха. През време на болестта си те бяха се учили в приюта да говорят по методата на глухонемите.
От Брандис над Лаба ми доведоха едно
момиченце
, сляпо от рождение, и то веднага след първото лекуване прогледна.
През ваканцията се научи да чете и ми каза, че вече била прочела цел роман. Не ми се вярваше, та затова взех в. „Народна Политика“, в който печатът е много гъст и поисках от нея да ми прочете нещо. от вестника, и тя действително прочете цел пасаж. Тъй като я издържаха даром в клерикалния приют в Градчани, тя не искаше да я издам, че може да вижда, за да не бъде изключена от приюта.
към текста >>
След това лекувах едно 11 годишно
момиченце
.
„Народна Политика“, в който печатът е много гъст и поисках от нея да ми прочете нещо. от вестника, и тя действително прочете цел пасаж. Тъй като я издържаха даром в клерикалния приют в Градчани, тя не искаше да я издам, че може да вижда, за да не бъде изключена от приюта. Как би могла тя като живее помежду слепите, да се преструва на сляпа, не зная. Обещах й, че ще се застъпя при абата Заворал, ако биха поискали да я изключат.
След това лекувах едно 11 годишно
момиченце
.
Когато дойде при мене, то ме прегърна и каза: „аз толкова много вярвам и мисля, че ще ми повърнете зрака“. След малко извика: „аз вече виждам един образ на стената“. Веднага се затърча в чакалнята и съобщи това на присъстващите. В Крапов Двор синът на един богат селянин беше парализиран с двата крака, и след малко подир лекуването той тръгна с нас по града и никой не позна, че той е бил някога болен. В Прага дойде при мене адвокат д-р Искро от Брандис, който имаше кръвоизлив от бъбреците, и ме замоли така също да му помогна с Божата воля.
към текста >>
Едно съвсем глухо
момиче
дойде при мене.
Той, преди некого да оперира, предпочел би сам себе си да оперира, па и всичките разноски на драго сърце сам би заплатил. И тоя лекар казал на госпожата: „майко, аз със съжаление ви казвам, ама вие трябва пак да се оперирате“. Госпожата отишла при баба си да нереди работите си, връща се в Табор и било й казано: „отнесете се към господина издателя Кочи“. Дохожда при мене, поставих ръцете си върху болното място, и жената биде запазена. Дойде при мене една жена, която имала толкова разширена матка, че и беше изтласкала пикочния мехур, след третото докосване лекарят я призна за съвършено здрава.
Едно съвсем глухо
момиче
дойде при мене.
След като се докоснах до нея, питам я тихо: „чувате ли ме сега? “. И тя отговаря: „Да, чувам ви сега добре“. Майка й, която я беше довела, се намесва в разговора: „не й вярвайте, тя е глуха като пън“. Дъщерята, обаче, се защищава сама: „Ала аз чувам господина издателя и тебе сега; когато чувам, чувам“. Когато лекувам глухи, често чувам забавни работи, напр.: дойде при мене един болен с пикочни камъни, и когато разговаряхме за това, което му липсва, той се представи: „Аз съм оня глухия, който сега чува, съм от Крапов Градец“.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Разкази из живота на славяните според писанията на Йосифа Крашевски и други автори” (1926), „Дядовото
момиченце
.
Дядовата приказка с големите лъжи” (1922), „Едно време. Историческа повест. Нагодена за народа и за децата на народа. По писанията на Йосиф Крашевски и други чуждестранни автори” (1923), „Силян Щърка. Народна приказка” (1923), „Нашите далечни прадеди - славяните.
Разкази из живота на славяните според писанията на Йосифа Крашевски и други автори” (1926), „Дядовото
момиченце
.
Народна приказка” (1927), „Когато пее бабиното вретенце. Народни смешки, весели приказки, шеги” (1927), „Как да четем и пишем с първаците. Книга за учители и родители” (1929), „В зората на Освобождението” и др. Последните години от живота си прекарва в Котел, където пише историята на родния си град. Умира на 8.12.1940 г.
към текста >>
НАГОРЕ
