НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
169
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А Асен Арнаудов, като видя оригинала, каза: "Вижте,
момичето
тук има право".
Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала. Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала. "Мен може да ме няма десет години, но онова, което съм научил преди това, е точно и непоклатимо! " Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя.
А Асен Арнаудов, като видя оригинала, каза: "Вижте,
момичето
тук има право".
И тогава той ме подкрепи. След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя. А комисията повече не се събра. Хорото се разтури - всички се пуснаха от него. Свирачът отгоре бе спрял да свири, свирнята му секна и всичко спря.
към текста >>
2.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Като ги разгледа той каза: "О-о,
момичето
ми, то има право!
Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа. После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка. От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните.
Като ги разгледа той каза: "О-о,
момичето
ми, то има право!
" Тогава той застана на моя страна - застъпи се за мен. Въпросът беше за издаване на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал. Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света. Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд.
към текста >>
3.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След време ние научихме, че той бил подведен под съд във Франция за разни истории с млади
момичета
.
Казах му някои имена, защото тези приятелки на Михаил бяха още живи и да отиде и да провери лично. Отиде той, разговаря с тях, върна се при мен и ми каза: "Не само че е вярно, но те всички най- подробно ми разказаха такива неща, които нито са за говорене, нито са за слушане." Онези са се изповядали пред него и разказали всичко. Но те бяха останали като мидени черупки, бяха изпразнени отвътре чрез методите на Черната ложа. Техният живот протече драматично. Ние бяхме свидетели на всичко това.
След време ние научихме, че той бил подведен под съд във Франция за разни истории с млади
момичета
.
Лежал и в затвора. Неговите поддръжници тука разказваха, че това било клопка на френската полиция и на не знам още кого си и че той бил невинен и чист като Небето. Да, ама това може да го разказвате на онези, които не го познават. А ние го познавахме двадесет и две години тука. Ние знаехме как тази котка мижеше и ловеше сестрите една след друга, защото котката, която мижи, лови мишки и наивници!
към текста >>
4.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А такива, при които ходят
момичета
да им гадаят, не са за мене.
Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот.
А такива, при които ходят
момичета
да им гадаят, не са за мене.
Моето Име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга.
към текста >>
5.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и
момичета
.
Другият момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна. Така взел момата за жена. Преградите са книжни за този, който има подтик в себе си, има висок идеал, има желание да учи. Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора. Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец.
Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и
момичета
.
Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това. Имам апартамент с пиано и библиотека.
към текста >>
Когато бях
момиче
, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото.
Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това. Имам апартамент с пиано и библиотека.
Когато бях
момиче
, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото.
Молех се така: "Господи, да ми се отвори гърлото! " След време то се отвори, но след голям труд. Вземах уроци по пеене от Божана Димитрова, която бе ученичка на Морфова. Тя ме научи да пея една позиция и да не си стискам гърлото. И накрая, до осемдесет и пет годишна възраст мога да си пея без да си стискам гърлото.
към текста >>
6.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Децата бяха облечени празнично -
момиченцата
в бели роклички, а момченцата с бели блузки и сини панталонки.
В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти. И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар. Така че събитията се развиваха по начин, който никой не предполагаше.
Децата бяха облечени празнично -
момиченцата
в бели роклички, а момченцата с бели блузки и сини панталонки.
Играеха великолепно и с настроение изпълниха пред началника тези осемнадесет упражнения. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството на конференция. Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство.
към текста >>
7.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Асен ми е разказвал, че при всичките си запознанства и отношения с
момичета
, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя.
- Точно обратното. Но Той я ценеше като педагог и изпращаше при нея наши братя и сестри да се учат. Той я ценеше за това нейно качество на педагог и оценяваше нейния музикален талант като певица. Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели.
Асен ми е разказвал, че при всичките си запознанства и отношения с
момичета
, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя.
Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя, като на син към Бога. Другите биха се срамували да направят това.
към текста >>
Той разказваше как е споделял с Учителя за различните
момичета
и как веднъж Му казал, че ще доведе едно
момиче
пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това
момиче
.
Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми е разказвал, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах.
Той разказваше как е споделял с Учителя за различните
момичета
и как веднъж Му казал, че ще доведе едно
момиче
пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това
момиче
.
Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя, като на син към Бога. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж, Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет.
към текста >>
Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от
момичетата
.
Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя, като на син към Бога. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж, Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет.
Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от
момичетата
.
След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не. Тази негова постъпка би възмутила много хора, но говореше за едно искрено отношение на едно човешко сърце, което се отварящо пред Учителя и пред Бога. Аз така го възприемам. Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губел времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат Учителят в какви ли не неща. Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева".
към текста >>
8.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те са млади
момичета
и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно.
Те са млади
момичета
и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи.
Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа.
към текста >>
9.
21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше две малки
момиченца
и едно момченце.
Нашите братя от Младежкия Клас бяха непрекъснато с планове за комуни. Това беше огъня, който не можеше да се угаси. Затова Учителят приложи един метод към нас, че всяко нещо трябва да се опита и то се опита. В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта. Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот.
Имаше две малки
момиченца
и едно момченце.
Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име. Учителят знаеше, че ние търсим условия да направим нашия опит и затова насочи Жечо към нас. Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност. И той си представяше идеала като нас. Той ни прегърна като родни братя и реши да отвори широко вратите на дома си за нас, младите.
към текста >>
10.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му
момиченца
да живеят в София и да се учат на занаят.
Така се излекувах. Но излекува ме студената вода от вира на реката. Как завърши Ачларската комуна? Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения.
Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му
момиченца
да живеят в София и да се учат на занаят.
И те дойдоха тука като прекараха няколко години. Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село. Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става дума. Ние вече бяхме разбрали, че пътят не е вече във външната обстановка и с външни обстоятелства, а работата на ученика е вътрешна и иска първо ръководството на Учителя и после дълбока съсредоточена работа и трето, да се разбере Учението на Учителя. Ученикът трябва да завърши висше образование.
към текста >>
11.
117. МАЛКИЯ ДОМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше селско
момиче
и беше решила да не се жени.
Аз не обичах много шумни места и там където има много народ. Обичам да се усамотявам за вътрешна духовна работа. Но Школата на Учителя посещавахме редовно. В туй време дойде и една къщна помощничка. Казваше се Станка.
Беше селско
момиче
и беше решила да не се жени.
Понеже баща й настоявал да й намери жених, тя беше напуснала бащиния си дом, дошла в София и запитва Учителя къде биха могли да я приемат като член на семейство, да не бъде слугиня и да не бъде на заплата. Той я насочва: „Заведете я при Марийка! " Учителят се обръщаше към Мария с името Марийка. Той имаше много хубаво отношение към нея. Станка дойде у дома и Мария каза: „Ето това са условията, това е обстановката.
към текста >>
12.
15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко
момиченце
на 10 годинки и го целува.
Българите по онова време тачеха неделята и селянина и гражданина не работеха в този ден. По селата ходеха на черква сутрин, а след обед правеха кръшни хора по мегданите. Гражданите в градовете сутрин посещаваха черквите, но не всички, пълнеха кафенетата, а вечерта всеки се запиляваше там къде душа му искаше. За нашите приятели неделята също беше Божи ден. В двора на чичо Петко бе пълно с народ.
Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко
момиченце
на 10 годинки и го целува.
А чичо Петко е женен, но няма деца. Но да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха.
към текста >>
Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно
момиче
.
За нашите приятели неделята също беше Божи ден. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува. А чичо Петко е женен, но няма деца. Но да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки.
Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно
момиче
.
А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе друг, много строг. Да се видят прегърнати млади по улиците и да вървят както това сега се прави и че дори се целуват, тогава такова нещо бе изключено. Други бяха времената.
към текста >>
13.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Беше целунал едно
момиче
.
Жалко, че тогава никой не се сети да напише имената върху картичките. Но все пак това е материал за изследователите. Аз съм разправял често този случай. Един от възрастните братя Петко Гумнеров беше направил някаква погрешка. Голяма погрешка за онези години.
Беше целунал едно
момиче
.
Как бе станало и как го бе целунал, това зна- еха възрастните приятели, които строго го отсъдиха и отхвърлиха като че ли е вън от Братството. Аз тогава бях младеж на 22 години, а те бяха възрастни братя. И тяхната представа за морала беше друга. Но за тази целувка след време се развиха драматични събития, които ще разкажа при друг повод, защото историята е дълга и поучителна за много хора както и за цялото Братство. И сега, на този събор присъства Петко Гумнеров.
към текста >>
14.
66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ражда им се
момиче
.
След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си. Ако беше казал и изнесъл Истината неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да отстоява. Атанас там в замъка „Ерде" се влюбва в една холандка Хилда, за която се оженва.
Ражда им се
момиче
.
А Кришна Мурти беше кръстник на това дете. Атанас се върна в България с жена си Хилда и с дъщеричката си. Нямаше работа и аз го взех при нас да работи в мозайкаджийската бригада. И така Хилда се сближи с нас. От тогава имаме една снимка, на която е заснета малката дървена къщичка на Изгрева и от ляво на дясно са образите на Мария Тодорова, Цанка Екимова - рождената ми сестра, Хилда, Атанас Димитров, Борис Николов, а в краката ми е застанала 2-годишната дъщеричка на Хилда и до мен рождения ми брат Николай Дойнов.
към текста >>
15.
84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И в този дом също се търси слугиня, но не искат селско
момиче
, което е просто и неуко, а някоя образована, да разбира от всякакви думи и да изпълнява всякакви заповеди на господарката на дома, дори когато са само помислени от нея, без да се изказани.
84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ Като взела няколко урока по стихоплетство при писателя Стоян Михай-ловски от дума на дума Олга Славчева разбрала, че те търсят домашна помощница, която на времето се наричаше с една хубава българска дума - слугиня. В София тогава имаше специален пазар, където младите селянки от Софийските села идваха в града придружавани от майките си или бащите си, а пък градските госпожи ги избираха за слугини. Ама така както се избираше на времето, за да се купи някой кон на пазаря. Оглеждаха го от всички страни. Така селяните си цанеха дъщерите и те ставаха градски слугини.
И в този дом също се търси слугиня, но не искат селско
момиче
, което е просто и неуко, а някоя образована, да разбира от всякакви думи и да изпълнява всякакви заповеди на господарката на дома, дори когато са само помислени от нея, без да се изказани.
Като научава Олга Славчева това нещо, решава да се предложи като слугиня при тях. Госпожата се съгласила, но Стоян Михайлов-ски решил да я разпита. От къде идва, какво учи, с кого дружи, с кого се среща. И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-даване с хората на Дънов!
към текста >>
16.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Вижда себе си като малко
момиченце
с усмихнато лице, което се люлее на Гергьовска люлка.
Тя е в едно състояние предизвикано от онази необичайна вълна от светлина и сила, която влязла в стаята. Изпитвала безкрайно блаженство. Майка й и сестра й са поискали да я облекат в приготвените дрехи за умирачка, но тя казала: „Аз няма да умра. Аз ще живея! " Него ден тя има видение.
Вижда себе си като малко
момиченце
с усмихнато лице, което се люлее на Гергьовска люлка.
Тогава българите на Геор-гьовден завързваха големи люлки под вековните дървета, момите се люлеят на тях, а момците ги бутат. Това е поличба за здраве и дълголетие. Сега това момиченце слиза от Гергьовската люлка и заедно с люлката се приближава към Олга и се слива с нея. Магическата операция е извършена. Тя сяда на леглото, изпива една чаша мляко и заспива.
към текста >>
Сега това
момиченце
слиза от Гергьовската люлка и заедно с люлката се приближава към Олга и се слива с нея.
Аз ще живея! " Него ден тя има видение. Вижда себе си като малко момиченце с усмихнато лице, което се люлее на Гергьовска люлка. Тогава българите на Геор-гьовден завързваха големи люлки под вековните дървета, момите се люлеят на тях, а момците ги бутат. Това е поличба за здраве и дълголетие.
Сега това
момиченце
слиза от Гергьовската люлка и заедно с люлката се приближава към Олга и се слива с нея.
Магическата операция е извършена. Тя сяда на леглото, изпива една чаша мляко и заспива. На следващия ден пощата донася писмо. Тя го отваря и вижда, че това е писмо от Учителя. „Любезна Олга Славчева, Употребявайте, т. е.
към текста >>
17.
13. БРАТСКАТА ЕКСКУРЗИЯ И СЕСТРАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Като излязохме горе на хижата, първия човек, който ни посрещна бе едно
момиченце
.
Беше много строг и беше много сериозен. С една дума Учителят се затрудняваше при ходене. Почине си и после тури си волята в действие и така излизахме до върха. Тогава пожелаха да дойдат само братя на тази екскурзия, защото според братята сестрите като жени само пречат за истинска духовна екскурзия. А какво се случи.
Като излязохме горе на хижата, първия човек, който ни посрещна бе едно
момиченце
.
От къде бе то, не се знаеше. Вероятно родителите му бяха се качили като туристи на хижата преди нас. Момиченцето дойде усмихнато и застана пред Учителя. Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: „Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето сестра ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добавя: „Щом братята дойдоха и сестрата дойде!
към текста >>
Момиченцето
дойде усмихнато и застана пред Учителя.
Тогава пожелаха да дойдат само братя на тази екскурзия, защото според братята сестрите като жени само пречат за истинска духовна екскурзия. А какво се случи. Като излязохме горе на хижата, първия човек, който ни посрещна бе едно момиченце. От къде бе то, не се знаеше. Вероятно родителите му бяха се качили като туристи на хижата преди нас.
Момиченцето
дойде усмихнато и застана пред Учителя.
Той го помилва по главата, обърна се към братята и каза: „Вие не искахте сестри на тази екскурзия, но ето сестра ви посреща! " Всички гледат онемели, а Учителят добавя: „Щом братята дойдоха и сестрата дойде! " Така Учителят използваше всеки един случай, за да ни предаде един урок. То желанието на братята бе да няма сестри, за да не ни пречат при прехода. Учителят като долови желанието на братята в София им каза: „Ех, ще отидем и без тях".
към текста >>
18.
5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В онова време всички млади
момичета
се интересуват от три неща: какво да учат, за кого да се омъжат и какво ще им се случи в недалечно бъдеще.
И те обикновено движат всички братски въпроси отнасящи се до организацията. Възрастните братя изобщо никого не допускат до себе си и освен тях никой не движи братските работи. Учителят обикновено се обръща към тях. Така че поколението на Борис Николов през 1943-1944 г., които са между 4550 години изобщо не са допускани до ръководството на Братството. А когато Лалка Кръстева идва и се среща с Учителя тя е била девойка.
В онова време всички млади
момичета
се интересуват от три неща: какво да учат, за кого да се омъжат и какво ще им се случи в недалечно бъдеще.
Четвърто няма. От стотици опитности, които съм записвал от сестрите се доказва точно това. И това е естествено. Така че тезата на Лалка Кръстева, че Учителят я е упълномощил да прави редакция е една лъжа. Дори стенографката Елена Андреева, когато видя редакцията на Лалка Кръстева върху нейния оригинален текст бе толкова разгневена и дръпна една такава обвинителна реч срещу Лалка Кръстева, която е запазена на магнетофонен запис и всеки може да я чуе при добро желание.
към текста >>
19.
ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като
момиченце
, заболява, не издържа болезнените кризи и умира.
Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения.
Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като
момиченце
, заболява, не издържа болезнените кризи и умира.
Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен.
към текста >>
Идва и едно младо семейство с единствено
момиченце
, на около 5-6 години.
Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи. Събират се приятелите от Бургас и Айтос, Ямбол и Сливен, от Стара Загора и Нова Загора, да разменят Словото на УЧИТЕЛЯ, да споделят опитности, да се нарадват на взаимната обич, родена на чиста духовна основа. Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства. С една дума - духовен подем. При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас.
Идва и едно младо семейство с единствено
момиченце
, на около 5-6 години.
Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен. За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата. Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана.
към текста >>
За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото
момиченце
изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата.
Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства. С една дума - духовен подем. При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен.
За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото
момиченце
изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата.
Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение.
към текста >>
Засмяно и развеселено,
момиченцето
се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко!
С една дума - духовен подем. При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен. За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата.
Засмяно и развеселено,
момиченцето
се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко!
Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко!
към текста >>
От там прокънтява радостният глас на
момиченцето
: - Намерих си играчките!
Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен. За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата. Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана.
От там прокънтява радостният глас на
момиченцето
: - Намерих си играчките!
За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение. Момиченцето не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко! Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото! Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано!
към текста >>
Момиченцето
не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко!
Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките! За всички палавата постъпка на детето не е вече чужда, но те не бързат да споделят своите впечатления, изчакват да видят каква ще бъде развръзката на странното поведение.
Момиченцето
не се забавя на тавана и набързо се смъква по стъпалата на стълбището, хваща за ръце брат Райнов и му казва: - Хайде да отидем на пианото и да свирим двамата, така както ме е учил тогавашният татко!
Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото! Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано! Брат Райнов засвирва обща братска песен. Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови родители е колкото радостна, толкоз и странна.
към текста >>
В старият баща се пробужда наново чувство за задължение към родната дъщеря и пожелава в душата си наново да продължи най-добронамерено грижата за възпитание с малкото
момиченце
.
Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано! Брат Райнов засвирва обща братска песен. Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови родители е колкото радостна, толкоз и странна. Изключителната среща, богата по съдържание и смисъл, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка.
В старият баща се пробужда наново чувство за задължение към родната дъщеря и пожелава в душата си наново да продължи най-добронамерено грижата за възпитание с малкото
момиченце
.
Срещата с УЧИТЕЛЯ става на Изгрева. Брат Райнов споделя случката. Не скрива решението си да поиска наново осиновяване на детето, за да закръгли замисленото намерение - да му даде музикално образование с високата идея, един ден да заработят за преуспяване на Новото Учение. - Когато Великата Разумна Природа се е намесила във вашите родителски отношения, тя е имала под съображение пътя на душата на дъщеря ви. Пътят на душата е Истина.
към текста >>
20.
ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Когато Савка е била 5-6-годишно
момиче
, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости.
Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка.
Когато Савка е била 5-6-годишно
момиче
, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости.
Това е било в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка. Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче. Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: „Мой верен Аверуни!
към текста >>
Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно
момиче
.
Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости. Това е било в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка.
Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно
момиче
.
Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: „Мой верен Аверуни! " Минават години, десетки години. Савка е забравила това. Била е малко момиче.
към текста >>
Била е малко
момиче
.
Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче. Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: „Мой верен Аверуни! " Минават години, десетки години. Савка е забравила това.
Била е малко
момиче
.
Но майка й Тереза помни всичко. И накрая я завежда при Учителя, когато става голяма. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: „Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: „Чакай да заведа едно от децата си при Бога и да каже: Ето, Господи, подарявам детето си, да ти служи в Дух и Истина! " Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя.
към текста >>
21.
ІІІ.73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Имаше имена на
момичета
и ги наричаха „Трена", момчетата ги наричаха „Гаро" от френската дума „Гар".
73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ Моята професия на застрахователен инспектор даваше възможност да пътувам из цяла България. При своите пътувания бях забелязал нещо много интересно и необяснимо. Забелязах, че много хора си кръщават децата на чужди думи и които думи носеха наименования на различни технически неща. Например влака тогава се наричаше "трен" - от френски.
Имаше имена на
момичета
и ги наричаха „Трена", момчетата ги наричаха „Гаро" от френската дума „Гар".
Имаше и други случаи, още по-забавни и смешни. Например вместо човешко име, сложил му име „Пиро"- от пирон. Имаше име на момиче „Клозетка" - от клозета на влака. Отидох при Учителя и Му казах: „Учителю, защо си кръщават така децата? От простотия ли го правят, или противодействат на традицията?
към текста >>
Имаше име на
момиче
„Клозетка" - от клозета на влака.
Забелязах, че много хора си кръщават децата на чужди думи и които думи носеха наименования на различни технически неща. Например влака тогава се наричаше "трен" - от френски. Имаше имена на момичета и ги наричаха „Трена", момчетата ги наричаха „Гаро" от френската дума „Гар". Имаше и други случаи, още по-забавни и смешни. Например вместо човешко име, сложил му име „Пиро"- от пирон.
Имаше име на
момиче
„Клозетка" - от клозета на влака.
Отидох при Учителя и Му казах: „Учителю, защо си кръщават така децата? От простотия ли го правят, или противодействат на традицията? " Прочетох Му към двадесет имена. Той ме изслуша внимателно. „Кръщават ги по спомените си, откъдето са дошли и откъдето са се преродили." Аз подскочих от изненада.
към текста >>
22.
3.13. Изгонената болест
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Майката е много разтревожена, че нейната дъщеря и като
момиче
, лекарите не могли да й помогнат.
13. Изгонената болест Докато размишлявам за други случки из живота на Братството, във връзка с Учителя, ще ви разкажа за една майка. В провинцията имала дъщеря, болна с психическо разстройство, ненормално говори. А майката се поболяла от мъка. Дъщерята расте и става мома 16-18 години.
Майката е много разтревожена, че нейната дъщеря и като
момиче
, лекарите не могли да й помогнат.
Тогава някой я посъветвал от провинцията: „Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов, там, при дъновистите. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически, или духовни". И разбира се като всяка майка, всеки човек търси да има изцеление и пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря, както винаги. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи гласно, мощно и категорично: „Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават там на 50 м, то вече момичето си говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило.
към текста >>
" Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават там на 50 м, то вече
момичето
си говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило.
Майката е много разтревожена, че нейната дъщеря и като момиче, лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал от провинцията: „Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов, там, при дъновистите. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически, или духовни". И разбира се като всяка майка, всеки човек търси да има изцеление и пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря, както винаги. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи гласно, мощно и категорично: „Марш, марш, марш, марш, марш!
" Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават там на 50 м, то вече
момичето
си говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило.
Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят му. Така оздравява момичето и болестта бива изгонена от него, и се връщат у дома изцелени. Със силата на Духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре. „Царството Божие не е в Слово, а в Сила".
към текста >>
Така оздравява
момичето
и болестта бива изгонена от него, и се връщат у дома изцелени.
И разбира се като всяка майка, всеки човек търси да има изцеление и пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря, както винаги. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи гласно, мощно и категорично: „Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават там на 50 м, то вече момичето си говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят му.
Така оздравява
момичето
и болестта бива изгонена от него, и се връщат у дома изцелени.
Със силата на Духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре. „Царството Божие не е в Слово, а в Сила". (1 Кор. 4, 23)
към текста >>
Със силата на Духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил
момичето
отвътре.
Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи гласно, мощно и категорично: „Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават там на 50 м, то вече момичето си говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило. Тя се учудва, а Учителят се смее горе на вратата. Тогава се връщат двете, благодарят му. Така оздравява момичето и болестта бива изгонена от него, и се връщат у дома изцелени.
Със силата на Духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил
момичето
отвътре.
„Царството Божие не е в Слово, а в Сила". (1 Кор. 4, 23)
към текста >>
23.
3.18. Съботата - денят на Господа
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в събота - почуква на вратата младо
момиче
, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм!
" Но това им казвам, на всекиго, защото Той приемаше денонощно. „Но всеки ден? " Не само всеки ден. Денонощно. Разбира се, имаше Той ден събота, при който ден не приемаше, но когато някой настоява, веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото, казваше: „Господ мен ме понася, и Аз ще понасям, който и да дойде". При един такъв случай един млад момък идва при Учителя и така си обяснявам аз, Нестор, който давам тези сведения, малко тенденциозно пита Учителя: „Учителю, мога ли да си правя, каквото си искам?
" Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в събота - почуква на вратата младо
момиче
, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм!
" и затваря вратата. След пет минути пак чука същото момиче. Отваря Учителят: „Занят съм! ", по-кротко й казва и затваря вратата. След петнадесет минути пак чука.
към текста >>
След пет минути пак чука същото
момиче
.
" Не само всеки ден. Денонощно. Разбира се, имаше Той ден събота, при който ден не приемаше, но когато някой настоява, веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото, казваше: „Господ мен ме понася, и Аз ще понасям, който и да дойде". При един такъв случай един млад момък идва при Учителя и така си обяснявам аз, Нестор, който давам тези сведения, малко тенденциозно пита Учителя: „Учителю, мога ли да си правя, каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в събота - почуква на вратата младо момиче, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм! " и затваря вратата.
След пет минути пак чука същото
момиче
.
Отваря Учителят: „Занят съм! ", по-кротко й казва и затваря вратата. След петнадесет минути пак чука. Учителят отваря: „Какво има? " „Много важна е моята работа и много за кратко време, за късо въпросът ми е, моля Ви се".
към текста >>
" И си отива
момичето
.
„Дали ще можете психологически, дали душевно да издържите на това, което ще ви кажа? " „Да, Учителю." Той тогава й казва: „След две години Вие заминавате от този свят, затова, купете си едно Евангелие, четете и прилагайте за тези две години. Четете и прилагайте. Е, от Вашия случай има едно изключение при 2000 души. Ако Вие сте изключението, заповядайте след две години да се видим." „Благодарим!
" И си отива
момичето
.
Повече не знам дали е идвала. Другите разказваха, че повече не се мярнала на Изгрева. „Новото учение е само за човек с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи". (Учителят)
към текста >>
24.
3.35. Среща с Учителя
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И аз взех такъв курс и до мен на чина седеше едно
момиче
.
35. Среща с Учителя В курсовете на свещеник Михайлов, имаше такъв подготвителен курс за български език, тъй като в нашето наречие в Македония не е литературният език, който е български.
И аз взех такъв курс и до мен на чина седеше едно
момиче
.
По време на междучасията другите курсисти отиваха из коридорите по една или друга причина, аз, от започването до свършването, седях на чина, така както и момичето. Момичето, виждайки, че не съм тукашен от София, нали и моят диалект се проличаваше, тя ме попита къде живея и аз рекох: "Живея на ул. „Венелин". И аз следваше да я питам: „А вие къде живеете? " „Ами аз живея на Изгрева". „Какво е това "Изгрева"?
към текста >>
По време на междучасията другите курсисти отиваха из коридорите по една или друга причина, аз, от започването до свършването, седях на чина, така както и
момичето
.
35. Среща с Учителя В курсовете на свещеник Михайлов, имаше такъв подготвителен курс за български език, тъй като в нашето наречие в Македония не е литературният език, който е български. И аз взех такъв курс и до мен на чина седеше едно момиче.
По време на междучасията другите курсисти отиваха из коридорите по една или друга причина, аз, от започването до свършването, седях на чина, така както и
момичето
.
Момичето, виждайки, че не съм тукашен от София, нали и моят диалект се проличаваше, тя ме попита къде живея и аз рекох: "Живея на ул. „Венелин". И аз следваше да я питам: „А вие къде живеете? " „Ами аз живея на Изгрева". „Какво е това "Изгрева"? " „Изгревът е един квартал, веднага след Борисовата градина".
към текста >>
Момичето
, виждайки, че не съм тукашен от София, нали и моят диалект се проличаваше, тя ме попита къде живея и аз рекох: "Живея на ул. „Венелин".
35. Среща с Учителя В курсовете на свещеник Михайлов, имаше такъв подготвителен курс за български език, тъй като в нашето наречие в Македония не е литературният език, който е български. И аз взех такъв курс и до мен на чина седеше едно момиче. По време на междучасията другите курсисти отиваха из коридорите по една или друга причина, аз, от започването до свършването, седях на чина, така както и момичето.
Момичето
, виждайки, че не съм тукашен от София, нали и моят диалект се проличаваше, тя ме попита къде живея и аз рекох: "Живея на ул. „Венелин".
И аз следваше да я питам: „А вие къде живеете? " „Ами аз живея на Изгрева". „Какво е това "Изгрева"? " „Изгревът е един квартал, веднага след Борисовата градина". И тя ме поканва: „Заповядайте, там на Изгрева има салон, има Учител, който държи беседи.
към текста >>
25.
3.50. Истинското лекарство
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И наистина,
момичето
приложило съвета на Учителя да се храни с вегетарианска храна и оздравяло.
" И разбира се сестра Паша казала утвърдително и тогава тръгнали от града, сестра Паша, съседката й и нейната дъщеря. Пристигат на Изгрева при Учителя. Учителят ги приема и Той й казва само едно изречение: „Тя ще оздравее, само да смени храната, да се храни с вегетарианска храна." И след като постояли известно време, виждат, че Учителят не казва нещо друго повече, напускат помещението - приемната на Учителя. При излизане навън съседката пита Паша: „Паша, нищо той не спомена за лекарство". Тогава сестра Паша й казва: „В това изречение, да смени храната и да се храни с вегетарианска храна, в това е лекарството.
И наистина,
момичето
приложило съвета на Учителя да се храни с вегетарианска храна и оздравяло.
„Всичките физически болести са резултат на духовни състояния. Чистата храна за тялото, светлите мисли за ума, възвишените чувства за сърцето, благородните постъпки за волята - всички те създават здрав дух в здраво тяло. Духът е този, който предхожда." (Учителят)
към текста >>
26.
3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
След като му е разказала какво желание има
момичето
, госпожицата, Ронкали й отговорил: „Вижте, г-жа Кьорчева, аз съветвам да кажете на
момичето
да се откаже от това намерение, тъй като много са строги програмите на ордените по Източна Азия, Южна Африка, Южна Америка.
Д-р Кьорчева ми разказа следния случай. Една госпожица дошла при нея да я прегледа като гинеколог и между другото, в разговора пожелала и помолила д-р Кьорчева да отиде при монсеньор Ронкали, който живееше на ул. „Марин Дринов" тук в София и да го помоли. Тя горещо желае - госпожицата, да бъде изпратена някъде в някои от католическите ордени по света. А те имат много такива.
След като му е разказала какво желание има
момичето
, госпожицата, Ронкали й отговорил: „Вижте, г-жа Кьорчева, аз съветвам да кажете на
момичето
да се откаже от това намерение, тъй като много са строги програмите на ордените по Източна Азия, Южна Африка, Южна Америка.
Това е моето мнение." Така завършва срещата с Ронкали. А Ронкали беше монсеньор. Той изпълняваше длъжността - представител на Ватикана в България. И след това стана след време папа Йоан XXIII. С него започнаха реформациите във Ватикана.
към текста >>
27.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите
момичета
, които се интересуват за новото.
То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека.
В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите
момичета
, които се интересуват за новото.
Как са те, изчетоха ли беседите, които им изпратих и как се произнесоха за това. Вярвам да са доволни. Вижте, ако намерите за уместно да им пратя още, ще им изпратя, няма защо да пращат пари, те са ученици, нямат пари. Насърчавайте ги, да вървят в Бога и се занимават. Говорете им смело.
към текста >>
28.
5.31. Цеко
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Беше му малко слаб ангелът и налиташе на млади
момичета
.
Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да вечеря, и слънцето залязло, а той бил гладен. Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял. Хранел се е отвисоко и гледал слънцето. Така изпълнил съвета на Учителя. Когато това казали на Учителя, то Той се захласнал да се смее.
Беше му малко слаб ангелът и налиташе на млади
момичета
.
Симеон Симеонов се сърдеше, че Цеко му закачал дъщерята, която се беше замомила. Ние бяхме в Мърчаево. А Цеко бе останал на Изгрева. По това време на Пеню Ганев се прекъснало осветлението. Цеко беше електротехник.
към текста >>
29.
5.39. Молитва за дъжд
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Накрая казвам: „Боже, дай на тези
момичета
дъжд.
Но как ще завали? Вижте колко е ясно небето. От месеци няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали дъжд! " „Но ние не знаем да се молим". „Аз ще ви науча." И започвам с "Отче Наш", псалом 91, а учениците след мене повтарят дума по дума.
Накрая казвам: „Боже, дай на тези
момичета
дъжд.
Нека чуят и видят, че Бог е този, който дава дъжд! Ето, земята изгоря." А в стаята тишина. По едно време се отваря вратата, влиза директорът и пита - каква е тази тишина. Казах, че разговаряме за сушата. Излезнахме от час.
към текста >>
30.
5.40. Закон за изобилието
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Тогава
момичетата
си ядяха както трябва.
Почнахме да ядем. Обръщам се към учениците: „Знаете ли как Христос е нахранил толкова много хора с две риби и 2 -3 хляба? Ето, виждате ли сега, ядем всички вече половин час и пак е пълна трапезата, и храната не се намалява." А целият клас беше от 36 ученички. Всеки си носеше храна. А ядат всички както трябва.
Тогава
момичетата
си ядяха както трябва.
Не пазеха диети, защото това бяха селски момичета. Те бяха свикнали да работят селска работа, но и да се хранят добре. А сега ядат всички, а остава храна. Остана един куп храна. „Виждате ли деца, какво стана сега?
към текста >>
Не пазеха диети, защото това бяха селски
момичета
.
Обръщам се към учениците: „Знаете ли как Христос е нахранил толкова много хора с две риби и 2 -3 хляба? Ето, виждате ли сега, ядем всички вече половин час и пак е пълна трапезата, и храната не се намалява." А целият клас беше от 36 ученички. Всеки си носеше храна. А ядат всички както трябва. Тогава момичетата си ядяха както трябва.
Не пазеха диети, защото това бяха селски
момичета
.
Те бяха свикнали да работят селска работа, но и да се хранят добре. А сега ядат всички, а остава храна. Остана един куп храна. „Виждате ли деца, какво стана сега? Ние се помолихме и дойде законът на изобилието.
към текста >>
31.
5.43. Кръстницата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
А навремето, когато бяхме учителки, тя беше омъжена и когато беше бременна аз й казах, че ще роди
момиче
.
И след нейното донесение аз тръгнах по затворите. Гледаме, чудим се и въздаваме хвала на Бога за Божията Правда и за Божието правосъдие. След известно време, след една-две години идва една учителка от Михайловград и води едно дете. „Идвам да ти доведа детето на Барухчийска. Преди да умре, тя ми каза да ти доведа дъщеря й, за да я видиш." След като казала това, тя издъхнала.
А навремето, когато бяхме учителки, тя беше омъжена и когато беше бременна аз й казах, че ще роди
момиче
.
И то се сбъднало. Аз й казах, че ще роди момиче и то се сбъдна, а тя каза на милицията, че съм дъновистка и тя ме изпрати в затвора. Та и нейното казване се сбъдна. Та сега учителката от Михайловград изпълняваше предсмъртната воля на Барухчийска и ми доведе да видя дъщеря й. Прошка ли искаше от мен?
към текста >>
Аз й казах, че ще роди
момиче
и то се сбъдна, а тя каза на милицията, че съм дъновистка и тя ме изпрати в затвора.
След известно време, след една-две години идва една учителка от Михайловград и води едно дете. „Идвам да ти доведа детето на Барухчийска. Преди да умре, тя ми каза да ти доведа дъщеря й, за да я видиш." След като казала това, тя издъхнала. А навремето, когато бяхме учителки, тя беше омъжена и когато беше бременна аз й казах, че ще роди момиче. И то се сбъднало.
Аз й казах, че ще роди
момиче
и то се сбъдна, а тя каза на милицията, че съм дъновистка и тя ме изпрати в затвора.
Та и нейното казване се сбъдна. Та сега учителката от Михайловград изпълняваше предсмъртната воля на Барухчийска и ми доведе да видя дъщеря й. Прошка ли искаше от мен? Не можах да разбера. Но учителката ми разказа по-нататък какво е станало с Барухчийска.
към текста >>
32.
5.50. ПО НЯКОЛКО ДУМИ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Като се връща тука, едно младо
момиче
на име Йорданка му прислужва у дома като слугиня.
Никаква промяна." Не след дълго време той се разболя и боледува дълго време, прикован на легло. Д-р Жеков беше много добър брат, разговорлив, много гостоприемен. Имаше много спомени с Учителя, които ни разказваше. Не се записаха тези неща. Следвал е в Италия за ветеринарен лекар.
Като се връща тука, едно младо
момиче
на име Йорданка му прислужва у дома като слугиня.
След време Учителят му казва: „Ще се ожените. Няма прислужница, няма слугиня, да знаеш, че тя ти е жена, но няма да я имаш като жена". И двамата бяха много гостоприемни, подкрепяха мнозина. Йорданка работеше при Учителя - готвеше, переше, грижеше се за Учителя в село Мърчаево. Начо Петров.
към текста >>
33.
6.30. Пътят на истината - великото посвещение
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Там имаше две
момичета
.
В Школата тя представляваше екранът, върху който стрелките сочеха докъде е дошъл българският народ в своето духовно, културно и морално отношение. Действията на Учителя върху нейното съзнание, в което трябваше да избликнат нови идеи, нови схващания, които, пренасяйки се на по-голямо поле специално в съзнанието на българския народ, трябваше да упражнят едно велико въздействие, което като резултат да донесе едно духовно обновление, културно издигане и морален възход. Гина Гумнерова и Петко Гумнеров бяха съпрузи. Учителят живееше в техния дом. Той беше секретар на Висшия касационен съд, а тя беше домакиня на малкия дом и разпоредителка.
Там имаше две
момичета
.
Василка от Айтос и едно куцо момиче Стефка, които й помагаха в къщната работа. А тя не беше малка. Гина сама не можеше да смогне, защото непрекъснато идваха хора и оставаха на общите обеди. Дори да се направи един чай, трябва да има кой да го направи и кой да го поднесе. Тогава младежта идваше само да чуе Учителя и всеки си отиваше.
към текста >>
Василка от Айтос и едно куцо
момиче
Стефка, които й помагаха в къщната работа.
Действията на Учителя върху нейното съзнание, в което трябваше да избликнат нови идеи, нови схващания, които, пренасяйки се на по-голямо поле специално в съзнанието на българския народ, трябваше да упражнят едно велико въздействие, което като резултат да донесе едно духовно обновление, културно издигане и морален възход. Гина Гумнерова и Петко Гумнеров бяха съпрузи. Учителят живееше в техния дом. Той беше секретар на Висшия касационен съд, а тя беше домакиня на малкия дом и разпоредителка. Там имаше две момичета.
Василка от Айтос и едно куцо
момиче
Стефка, които й помагаха в къщната работа.
А тя не беше малка. Гина сама не можеше да смогне, защото непрекъснато идваха хора и оставаха на общите обеди. Дори да се направи един чай, трябва да има кой да го направи и кой да го поднесе. Тогава младежта идваше само да чуе Учителя и всеки си отиваше. Петко Гумнеров беше интересна личност.
към текста >>
34.
6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Беше едно русо, симпатично, енергично
момиче
, което се движеше около Учителя.
44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА Когато се завърнах от Полша, имах една необикновена връзка. Запознах се с едно девойче, което се наричаше Димитрина Захариева, но искаше да се нарича Деметра.
Беше едно русо, симпатично, енергично
момиче
, което се движеше около Учителя.
Беше ми направило впечатление и тя се завъртя около мене, а пък аз, от своя страна видях, че тя има хубав глас и помислих, че от нея може да излезе нещо голямо и се заинтересувах от гласът й. Тогава тя беше тютюноработничка. Напусна фабриката, аз се ангажирах да я поддържам, понеже тогава аз заемах големи постове в държавата и имах големи заплати. Записах я да взема непрекъснато уроци по пеене. Дори я лансирах в операта.
към текста >>
Това
момиче
Деметра играе голяма роля в живота ми.
Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален". Той бе един от големите творци на българската музика. Стана герой на социалистическия труд, беше депутат в Народното събрание, макар че произхождаше от богато семейство. А тогава богатите ги преследваха. Учителят навремето непрекъснато посещаваше концерти в София и знаеше за Петко Стайнов, какъв композитор е.
Това
момиче
Деметра играе голяма роля в живота ми.
То ме предпазваше от други жени. То ме ревнуваше и слагаше прегради пред другите. Учителят я беше сложил вероятно до мене, за да ми бъде спирачка и да ме пази от другите жени. За това момиче аз изиграх една голяма роля. От една работничка направих певица.
към текста >>
За това
момиче
аз изиграх една голяма роля.
Учителят навремето непрекъснато посещаваше концерти в София и знаеше за Петко Стайнов, какъв композитор е. Това момиче Деметра играе голяма роля в живота ми. То ме предпазваше от други жени. То ме ревнуваше и слагаше прегради пред другите. Учителят я беше сложил вероятно до мене, за да ми бъде спирачка и да ме пази от другите жени.
За това
момиче
аз изиграх една голяма роля.
От една работничка направих певица. Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години. В музикалната академия беше една от първите пет студентки. Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния успех. Веднъж споделих с Учителя, че не е лошо да се запише във висшия отдел по пеене.
към текста >>
За мое учудване, това
момиче
имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в живота си.
Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години. В музикалната академия беше една от първите пет студентки. Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния успех. Веднъж споделих с Учителя, че не е лошо да се запише във висшия отдел по пеене. Той ме погледна изпитателно и каза: „Слушай какво, щом маймунката се качи горе, ще каже едно „ле пасе" и ще слезе долу." Това бе един израз на цирковите артисти, който се изричаше от тях при завършването на техните опасни акробатически номера.
За мое учудване, това
момиче
имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в живота си.
Тя можеше цели книги да научи наизуст, без да знае тяхното съдържание. Тя беше завършила някакво земеделско училище, дори и това не бе сигурно. Но виждах силите на Учителя, с които Той работеше с нея. Но дойде време, тя наистина слезна от пиедестала, на който аз я бях сложил и каза: „Стига толкова". А това е равносилно на думата „ле пасе".
към текста >>
35.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Сега около него имаше една писателка - Невена Неделчева, която дойде като
момиче
на Изгрева, завърши педагогика, стана учителка и писателка.
Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си. И той имаше сила за това и умееше да го прави. 4. Той беше образувал една група, която я наричаше „УПАНИШАДИ", известни екзалтирани девойки и младежи. „Упанишади", това е една книга, която е излязла от времето на древно - индийската философия. И по този повод той й тури това име.
Сега около него имаше една писателка - Невена Неделчева, която дойде като
момиче
на Изгрева, завърши педагогика, стана учителка и писателка.
Тя за него стана като че ли вдъхновение. Тя отначало беше едно същество мълчаливо и скрито. Интересно същество. И външният й вид - беше приятна и красива. Тя се въртеше около него.
към текста >>
36.
7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Имала е осем деца - шест
момичета
и две момчета.
17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА Димитрина Антонова Стефанова е родена в Сливен на 24.Х.1898 година и почива в София на З.Х.1976 г. Баща й бил пощенски чиновник, знаел е френски език и е чел френски автори в оригинал. По-късно става контрольор по качеството на платовете във фабриката на братята си - Стефанови. Майката е била домакиня.
Имала е осем деца - шест
момичета
и две момчета.
Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г.
към текста >>
37.
17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
,
ТОМ 4
Имала е осем деца - шест
момичета
и две момчета.
17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА Димитрина Антонова Стефанова е родена в Сливен на 24.Х.1898 година и почива в София на З.Х.1976 г. Баща й бил пощенски чиновник, знаел е френски език и е чел френски автори в оригинал. По-късно става контрольор по качеството на платовете във фабриката на братята си - Стефанови. Майката е била домакиня.
Имала е осем деца - шест
момичета
и две момчета.
Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г.
към текста >>
38.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Така че от обикновено любопитно младо
момиче
, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително.
Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика. А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание.
Така че от обикновено любопитно младо
момиче
, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително.
После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години.
към текста >>
А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно
момиче
да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години.
Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа.
А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно
момиче
да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години.
Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка?
към текста >>
39.
3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Тогава нещата не бяха такива, каквито са днес, тогава едно
момиче
да бъде пуснато само да върви по улицата в София беше голямо геройство, а пък да бъде пуснато да пътува с влак далеч от родителите си беше не само необичайно, но цяла революция в семейството.
Дори ми извади и ми показа личната покана, която Учителят му бе написал и връчил. Аз не бях получила такава покана и дълбоко умъчнена си останах в София. Учителят през първите години при всеки един събор е поканвал поименно участниците в съборите. Това днес можете да го прочетете в протоколите от тогавашните събори, но тогава аз не знаех, че са имали такива събори, че има такива протоколи, защото всичко това се пазеше от възрастните приятели като тайна, като свещена тайна. След като видях личната покана от Учителя, че той ги дава поименно аз разбрах, че моето място не е за събора в Търново и че е неуместно да пътувам.
Тогава нещата не бяха такива, каквито са днес, тогава едно
момиче
да бъде пуснато само да върви по улицата в София беше голямо геройство, а пък да бъде пуснато да пътува с влак далеч от родителите си беше не само необичайно, но цяла революция в семейството.
Всички онези, които пристъпвахме като млади при Учителя трябваше да се развързваме от онази невидима верига от тогавашните схващания за морал на младите момичета. Само онова момиче, което се оженваше можеше да излезне само от дома, но то отиваше в друг дом и отново беше завързано от порядките на новия дом. Нямаше човек от младото поколение било младеж или момиче, които да бяха се освободили от тези връзки, които бяха невидими и видими вериги. Не забравяйте тогава, че ние бяхме зависими от бащите си и от майките си, ние бяхме зависими от тяхната издръжка и живеехме под един и същ покрив. Да стане човек независим това означаваше да разкъсаш роднинската и семейната връзка, а като я разкъсаш ти оставаш навън без препитание, без покрив, без хляб и без вода.
към текста >>
Всички онези, които пристъпвахме като млади при Учителя трябваше да се развързваме от онази невидима верига от тогавашните схващания за морал на младите
момичета
.
Аз не бях получила такава покана и дълбоко умъчнена си останах в София. Учителят през първите години при всеки един събор е поканвал поименно участниците в съборите. Това днес можете да го прочетете в протоколите от тогавашните събори, но тогава аз не знаех, че са имали такива събори, че има такива протоколи, защото всичко това се пазеше от възрастните приятели като тайна, като свещена тайна. След като видях личната покана от Учителя, че той ги дава поименно аз разбрах, че моето място не е за събора в Търново и че е неуместно да пътувам. Тогава нещата не бяха такива, каквито са днес, тогава едно момиче да бъде пуснато само да върви по улицата в София беше голямо геройство, а пък да бъде пуснато да пътува с влак далеч от родителите си беше не само необичайно, но цяла революция в семейството.
Всички онези, които пристъпвахме като млади при Учителя трябваше да се развързваме от онази невидима верига от тогавашните схващания за морал на младите
момичета
.
Само онова момиче, което се оженваше можеше да излезне само от дома, но то отиваше в друг дом и отново беше завързано от порядките на новия дом. Нямаше човек от младото поколение било младеж или момиче, които да бяха се освободили от тези връзки, които бяха невидими и видими вериги. Не забравяйте тогава, че ние бяхме зависими от бащите си и от майките си, ние бяхме зависими от тяхната издръжка и живеехме под един и същ покрив. Да стане човек независим това означаваше да разкъсаш роднинската и семейната връзка, а като я разкъсаш ти оставаш навън без препитание, без покрив, без хляб и без вода. Така че онези младежи, които постепенно прииждаха при Учителя всеки един се освобождаваше от тези връзки благодарение на невидимата помощ на Учителя, Понякога драматично, понякога болезнено, а понякога нещата се случваха съвсем спонтанно и случайно.
към текста >>
Само онова
момиче
, което се оженваше можеше да излезне само от дома, но то отиваше в друг дом и отново беше завързано от порядките на новия дом.
Учителят през първите години при всеки един събор е поканвал поименно участниците в съборите. Това днес можете да го прочетете в протоколите от тогавашните събори, но тогава аз не знаех, че са имали такива събори, че има такива протоколи, защото всичко това се пазеше от възрастните приятели като тайна, като свещена тайна. След като видях личната покана от Учителя, че той ги дава поименно аз разбрах, че моето място не е за събора в Търново и че е неуместно да пътувам. Тогава нещата не бяха такива, каквито са днес, тогава едно момиче да бъде пуснато само да върви по улицата в София беше голямо геройство, а пък да бъде пуснато да пътува с влак далеч от родителите си беше не само необичайно, но цяла революция в семейството. Всички онези, които пристъпвахме като млади при Учителя трябваше да се развързваме от онази невидима верига от тогавашните схващания за морал на младите момичета.
Само онова
момиче
, което се оженваше можеше да излезне само от дома, но то отиваше в друг дом и отново беше завързано от порядките на новия дом.
Нямаше човек от младото поколение било младеж или момиче, които да бяха се освободили от тези връзки, които бяха невидими и видими вериги. Не забравяйте тогава, че ние бяхме зависими от бащите си и от майките си, ние бяхме зависими от тяхната издръжка и живеехме под един и същ покрив. Да стане човек независим това означаваше да разкъсаш роднинската и семейната връзка, а като я разкъсаш ти оставаш навън без препитание, без покрив, без хляб и без вода. Така че онези младежи, които постепенно прииждаха при Учителя всеки един се освобождаваше от тези връзки благодарение на невидимата помощ на Учителя, Понякога драматично, понякога болезнено, а понякога нещата се случваха съвсем спонтанно и случайно. По-късно научихме, че за нашето освобождаване Учителят бе платил скъпо и прескъпо като разнищваше и развързваше нашата родова карма.
към текста >>
Нямаше човек от младото поколение било младеж или
момиче
, които да бяха се освободили от тези връзки, които бяха невидими и видими вериги.
Това днес можете да го прочетете в протоколите от тогавашните събори, но тогава аз не знаех, че са имали такива събори, че има такива протоколи, защото всичко това се пазеше от възрастните приятели като тайна, като свещена тайна. След като видях личната покана от Учителя, че той ги дава поименно аз разбрах, че моето място не е за събора в Търново и че е неуместно да пътувам. Тогава нещата не бяха такива, каквито са днес, тогава едно момиче да бъде пуснато само да върви по улицата в София беше голямо геройство, а пък да бъде пуснато да пътува с влак далеч от родителите си беше не само необичайно, но цяла революция в семейството. Всички онези, които пристъпвахме като млади при Учителя трябваше да се развързваме от онази невидима верига от тогавашните схващания за морал на младите момичета. Само онова момиче, което се оженваше можеше да излезне само от дома, но то отиваше в друг дом и отново беше завързано от порядките на новия дом.
Нямаше човек от младото поколение било младеж или
момиче
, които да бяха се освободили от тези връзки, които бяха невидими и видими вериги.
Не забравяйте тогава, че ние бяхме зависими от бащите си и от майките си, ние бяхме зависими от тяхната издръжка и живеехме под един и същ покрив. Да стане човек независим това означаваше да разкъсаш роднинската и семейната връзка, а като я разкъсаш ти оставаш навън без препитание, без покрив, без хляб и без вода. Така че онези младежи, които постепенно прииждаха при Учителя всеки един се освобождаваше от тези връзки благодарение на невидимата помощ на Учителя, Понякога драматично, понякога болезнено, а понякога нещата се случваха съвсем спонтанно и случайно. По-късно научихме, че за нашето освобождаване Учителят бе платил скъпо и прескъпо като разнищваше и развързваше нашата родова карма. Когато приятелите се завърнаха от събора през 1920 година споделиха много впечатления и аз стоях някакси настрана изолирана, което още повече ме умъчняваше.
към текста >>
40.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
А по улицата ако някое младо
момиче
си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе.
И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране. Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на вегетариански събор, а аз отивах на събора на Учителя. Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години. Аз се качих на влака заедно с майка ми и придружителката, защото те много държаха, за да видят къде ще бъде настанена дъщеря им и в какво купе ще седне и при кого ще седне. По онова време тези неща бяха много важни, сега за вас може да са смешни, но тогава всички любовни романи започваха със случайни срещи в купето на влака.
А по улицата ако някое младо
момиче
си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе.
Така започваха случайните запознанства. А отвличанията ставаха на младите госпожици непременно с файтони в непозната посока. Коя госпожица можеше тогава да язди кон? Тогавашното превозно средство бе файтона. А какви луксозни файтони бяха - с бели покривки, с породисти коне, със златни амулети на конете, със специални облекла на кочияшите, а чували ли сте как отекват копитата на конете по софийския калдъръм.
към текста >>
41.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
Моите игри и подскачания и танци те ги приемаха като че ли са игри за тази възраст и понеже само аз бях
момиче
в семейството на никого това не направи някакво особено впечатление.
Ето едно разрешение, което бе дадено от Учителя. Когато бях малка и ученичка исках да стана балерина. В мен идваше нещо като подтик отдалече и този подтик ме обхващаше и аз подскачах, опитвах се да играя и да си тананикам някакви мои познати мелодии много отдавна и да си играя някакви танци. По това време родителите ми изобщо не обърнаха внимание на моето тананикане и на моите танци. Аз се въртях ту надясно, ту наляво после правех някакви кръгове, движех си ръцете насам и натам и като че ли всичко това някога и някъде го бях научила и сега го преповтарях.
Моите игри и подскачания и танци те ги приемаха като че ли са игри за тази възраст и понеже само аз бях
момиче
в семейството на никого това не направи някакво особено впечатление.
Но един път се бях така разиграла и разтанцувала, че майка ми влезна в стаята и изкряска и аз се спрях. Пита ме какво правя. Отговарям, че танцувам, защото искам да стана балерина. Но в тези години и времена се смяташе балерината като професия недопустима за едно семейство от нашата среда. Майка ми взе една пръчка и ме подгони, за да ме наложи с нея: „Аз едно момиче имам и балерина да го дам.
към текста >>
Майка ми взе една пръчка и ме подгони, за да ме наложи с нея: „Аз едно
момиче
имам и балерина да го дам.
Моите игри и подскачания и танци те ги приемаха като че ли са игри за тази възраст и понеже само аз бях момиче в семейството на никого това не направи някакво особено впечатление. Но един път се бях така разиграла и разтанцувала, че майка ми влезна в стаята и изкряска и аз се спрях. Пита ме какво правя. Отговарям, че танцувам, защото искам да стана балерина. Но в тези години и времена се смяташе балерината като професия недопустима за едно семейство от нашата среда.
Майка ми взе една пръчка и ме подгони, за да ме наложи с нея: „Аз едно
момиче
имам и балерина да го дам.
Как пък не." И ме наложи няколко пъти с пръчката - тя ме гони, а аз бягам от стая в стая. И не даде друг път изобщо тази дума да се изрече пред нея. А след време когато споделях този случай с Учителя той ми каза: „В далечното минало много хубаво си играла". И повече нищо не ми каза. Вероятно така е било.
към текста >>
42.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА
,
,
ТОМ 5
Сега е много лесно в тези времена младо
момиче
завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА Бях завършила гимназия и съм девойка и вместо да ме омъжат родителите без да искат ме изпуснаха както обичаше да казва майка ми и аз съм се изплъзнала от тяхната опека и съм станала дъновистка. Семейството ми беше много против това мое отклонение и водеше безмилостна война срещу мен все едно, че не съм тяхна плът и кръв и като че ли съм чужд човек. Чуждият човек ще избяга, ами аз къде да избягам като те са ми родители.
Сега е много лесно в тези времена младо
момиче
завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони.
Но тогава това бе немислимо - беше трудно и обществото не бе свикнало още на такива неща и реагираше бурно и се противопоставяха срещу такива бунтовници. Направо ги парализираха със своето обществено противопоставяне. А аз бях станала в очите на родителите ми непоправима дъновистка. Използваха всички възможни методи, които им бяха известни: отначало не ми позволяваха да излизам, заключваха ме, а аз исках да изкоча през прозореца. Видяха, че може да си счупя краката и че това няма особена полза.
към текста >>
43.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Тогава гората на новопостроеният парк се оформяше и за нас младите
момичета
беше повече от смелост да преминаваме през него, за да отидеме на Изгрева.
А главен и официален инструмент бе пианото. Трябваше да бъда добре облечена, да зная някой език, особено френски, за да мога да се движа в тази среда. По-късно когато влезах в университета това ласкаеше родителите ми, а особено след като записах Музикалната академия разбирах, че вече трябва да бъда изучена и готова музикантка за Школата на Учителя. Аз преминавах през етапа на частната ученичка и трябваше да бъда образована и добра музикантка. Трябваше да ходя и на беседи и понякога не ми достигаше времето, за да отида на Изгрева.
Тогава гората на новопостроеният парк се оформяше и за нас младите
момичета
беше повече от смелост да преминаваме през него, за да отидеме на Изгрева.
Така постепенно се отдалечавах от семейството си и майка ми възприе това като истинска катастрофа и го възприе като мое падение. Ужас обзе всички домашни и те решиха да ме изпъдят от всички. Отидох при познати на семейството ни, обясних им, че са ме изпъдили и исках временен подслон. Но и те не ме искаха, за да не си развалят отношенията с моите родители. Тогава отидох при Учителя и му разказах подробно и обясних всичко.
към текста >>
44.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
А тогава единственото подходящо място бе или да даваш уроци по пиано на някое малко
момиче
, което аз не желаех, или пък трябваше да отида да свиря някъде, където обществото би приело моето свирене.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО В онези години, когато бях девойка, когато исках да докажа на родителите ми, че мога да бъда независима не само на думи, но и на дела, реших да използвам умението си, че свиря добре на пиано и се опитах да си намеря подходяща работа.
А тогава единственото подходящо място бе или да даваш уроци по пиано на някое малко
момиче
, което аз не желаех, или пък трябваше да отида да свиря някъде, където обществото би приело моето свирене.
А това бе края на войната 1919 година и началото на отварянето на Школата. Бях правила опити да давам частни уроци по музика, но се оказа, че нямам търпение да обучавам малки деца. Отказах се. По това време беше мода да се ходи на кино. Тогава се прожектираха филми, които бяха нями филми, т.е.
към текста >>
45.
13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА
,
,
ТОМ 5
Но тази строгост бе проявена и към другите
момичета
и затова не се сърдех.
А според модела те не трябваше да бъдат закопчани. Аз бях опакована и закопчана от долу до горе до брадата като руски офицер. Оставаше ми само да ми сложат еполети и да ми се даде сабя. Едвам изтърпях, но мълчах. После се коригирах и носех подходящи тоалети на беседа.
Но тази строгост бе проявена и към другите
момичета
и затова не се сърдех.
За тях това беше изискване на морала. По-късно Учителят започна да говори не само за този видимият морал, но и за вътрешният морал у човека. Човек трябва да има вътрешен морал, а чрез него да се добере до Високия идеал, за да служи на Бога, а това е висшият морал, към който човек трябва да се стреми. На следващият ден отивам при Учителя и споделям за случилото се. Каза ми: „Ти имаш един недостатък, че искаш всички да те харесват.
към текста >>
46.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Но за нас младите бе много неудобно, бяхме млади
момичета
, девойки, жени и да се връщаш по тъмно бе неуместно, неудачно и свързано с много неудобства, дори със скандали с родителите ни и семействата си.
Учителят бе принуден да напусне този салон. От 1923-1924 година ние се преместихме в салона на „Турн ферайн", където се четяха лекциите на младежкият окултен клас, на Общият Окултен клас и неделните беседи. Това беше един спортен салон на някаква немска спортна организация. Трябваше предварително да се преместват разните спортни съоръжения. Тук беседите на Учителя бяха вечерно време - от 18 до 19 часа, всички след работно време идваха, слушаха и след това се разотиваха.
Но за нас младите бе много неудобно, бяхме млади
момичета
, девойки, жени и да се връщаш по тъмно бе неуместно, неудачно и свързано с много неудобства, дори със скандали с родителите ни и семействата си.
Изобщо затруднения и препятствия от всички страни. Аз тогава работех като пианистка в едно кино. Тогава беше още време на нямото кино, онези филми, които сега ги гледате като киноархивни и можете да се усмихнете леко подигравателно или пренебрежително към тях. Но тогава това бе нещо ново, това бе едно необикновено развлечение за хората. Но трябваше да се озвучават немите филми и във всеки салон имаше пиано, а до него стол и пианист, който свиреше съобразно сюжета на филма съответни избрани за това мелодии.
към текста >>
47.
25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Например те считат, че едно
момиче
е чисто ако не се допре даже с ръката си до момче".
Ти кажи „Моето дете, което имам и то е хубаво". То е по-хубаво, защото духовното дете го носи човек винаги със себе си. Нали е по-хубаво детето ти да е винаги с теб? " „Учителю, вие гледате съвсем друго яче и вашето Учение идва в противоречие с обикновеното схващане за морала". „Да, аз зная, че при сегашните разбирания се ражда противоречие." „Учителю, хората са разделили формите на две - едните считат за морални, а другите за неморални.
Например те считат, че едно
момиче
е чисто ако не се допре даже с ръката си до момче".
„А ти как разбираш всичко това? " „Аз схващам, че те трябва да не се допират никак ако са нечисти, а при чистотата отношенията са свободни". „Вярно е това, което ти схващаш, а онова което ти казват или виждаш отвън, то е заблуждение. Например ти чувствуваш и долавяш едно нещо. После виждаш двама души нещо правят.
към текста >>
48.
57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
И ходех прилично облечена така както всички млади
момичета
бяха облечени от същото общество.
Това нещо не го знаех, откъде можех да го зная? В онзи период аз знаех само себе си, какво правя, къде ходя и най-важните за мен неща се свеждаха единствено да си подготвя урока и да отида при Учителя. Всички останали неща за мен бяха странични и незначителни. Е, аз имах и свой бит, аз бях девойка, бях хубавичка и трябваше да се обличам така както отговаря на общественото положение на родителите ми. А майка ми беше светска дама от обществото и много държеше единствената им дъщеря да бъде в тон с модата.
И ходех прилично облечена така както всички млади
момичета
бяха облечени от същото общество.
А че се занимавах с музика, свирех на пиано и учех в университета това бяха моите задължения и които ми поглъщаха часовете през деня. Изобщо ежедневието ми бе запълнено с неща и събития, следващи едно след друго. Животът около мен и в мен бе невероятно интензивен и се движеше с голяма скорост. Ако се спреше някъде по някакъв начин този интензивен поток вътре или вън от мене то се развихряше буря както около мен, а в мен всичко се заприщва-ше като в бент и имах усещането, че ще се пръсна и ще разруша не само себе си, но и останалите около мен. Този вътрешен бент бе толкова голям, че едвам издържах и се чудех как не се отприщи тогава.
към текста >>
49.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Те имаха четири деца, три
момичета
- Мария, Стефка, Анка и син Димитър.
Другото за него беше насилие. Имаше едно семейство, което дойде от провинцията. Тя се казва Тодорка Йорданова Станчева. Беше родена в град Лозенград през месец юни 1900 г. А мъжът й се казваше Тодор Петров Пецанов.
Те имаха четири деца, три
момичета
- Мария, Стефка, Анка и син Димитър.
Бяха дошли да зеят на Изгрева. Мъжът й - Тошо, беше дошъл от някаква далечна окултна школа и се занимаваше с хиромантия, гледаше на ръце и затова му казваха "Тошо-гледача". А жена му се казваше Тодора и не можеше да се справи нито с мъжа си, нито като домакиня, нито като майка на четири деца. Децата пораснаха и всеки тръгна по своя път. Тодора беше малко и повече меди-умична и през устата й излизаха думи, които не бяха нейни и правеше доста поразии.
към текста >>
50.
61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Представяте ли си едно младо
момиче
, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия.
Много от неговите беседи бяха издадени в поредицата „Сила и живот" - пет тома. По това време имаше един общ духовен подем в България, дължащ се изключително на присъствието на Учителя и на неговата дейност, като останалите окултни течения, които също изникнаха следваха свой отделен път. Понякога Учителят ми даваше някоя книга да чета като после ме изпитваше, за да види какво съм разбрала, по същия начин както това става в едно училище. Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията.
Представяте ли си едно младо
момиче
, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия.
Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла. Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега? Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази. Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г. аз бях напълно подготвена да я следвам.
към текста >>
Сега се усмихвам и ако днес видя младо
момиче
да носи Библия аз моментално бих се изсмяла.
По това време имаше един общ духовен подем в България, дължащ се изключително на присъствието на Учителя и на неговата дейност, като останалите окултни течения, които също изникнаха следваха свой отделен път. Понякога Учителят ми даваше някоя книга да чета като после ме изпитваше, за да види какво съм разбрала, по същия начин както това става в едно училище. Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията. Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия.
Сега се усмихвам и ако днес видя младо
момиче
да носи Библия аз моментално бих се изсмяла.
Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега? Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази. Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г. аз бях напълно подготвена да я следвам. Така че бях една от близките ученички на Учителя още преди образуването на Школата, защото аз се запознах с него през 1916 г.
към текста >>
Какво може да разбере едно младо
момиче
от Библия тогава, че и сега?
Понякога Учителят ми даваше някоя книга да чета като после ме изпитваше, за да види какво съм разбрала, по същия начин както това става в едно училище. Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията. Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия. Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла.
Какво може да разбере едно младо
момиче
от Библия тогава, че и сега?
Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази. Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г. аз бях напълно подготвена да я следвам. Така че бях една от близките ученички на Учителя още преди образуването на Школата, защото аз се запознах с него през 1916 г. През 1920 г.
към текста >>
Спомням си веднъж дойде едно младо
момиче
, току що прочело за първи път една беседа от Учителя.
След тази предварителна подготовка, която имах при него, той ме свали на земята и аз вече не се загубих в света, макар че понякога тръгвах и по погрешни пътеки, загубвах се, но с молитва и вяра в Него, отново намирах правия си път. Минаха години, Учителят държеше своето Слово, ние започнахме да остаряваме и с всяка измината година виждах, как тези връзки от миналото, направени с много хора излизаха една след друга. Таман се отвържа и откопча от едната връзка, ето ти задава се и следващата. Ама как така, че не се свършиха тези връзки от миналото и тези въжета, които ме държаха вързана десетки години. Дано съм се развързала и дано правилно съм разрешила задачата си.
Спомням си веднъж дойде едно младо
момиче
, току що прочело за първи път една беседа от Учителя.
Беше дошла възторжена, душата й летеше горе в невидимия свят. Аз я гледах отдолу, понеже съм стъпила на земята и вече съм на 75 години, вързана съм за земята и света, поглеждам я нагоре към оная млада душа, която се рее свободно във висините. Гледам момичето, то цялото цъфнало, грейнало като слънчице и казвам й: „Блажена си ти, сестра, защото душата ти пее химни за Божествената Любов. Запомни този миг, защото този миг и вечност е с едно и също измерение. Тук душата и вечността се сливат в едно.
към текста >>
Гледам
момичето
, то цялото цъфнало, грейнало като слънчице и казвам й: „Блажена си ти, сестра, защото душата ти пее химни за Божествената Любов.
Ама как така, че не се свършиха тези връзки от миналото и тези въжета, които ме държаха вързана десетки години. Дано съм се развързала и дано правилно съм разрешила задачата си. Спомням си веднъж дойде едно младо момиче, току що прочело за първи път една беседа от Учителя. Беше дошла възторжена, душата й летеше горе в невидимия свят. Аз я гледах отдолу, понеже съм стъпила на земята и вече съм на 75 години, вързана съм за земята и света, поглеждам я нагоре към оная млада душа, която се рее свободно във висините.
Гледам
момичето
, то цялото цъфнало, грейнало като слънчице и казвам й: „Блажена си ти, сестра, защото душата ти пее химни за Божествената Любов.
Запомни този миг, защото този миг и вечност е с едно и също измерение. Тук душата и вечността се сливат в едно. Запомни това си състояние, защото като слезнеш на земята това ще бъде за теб един светъл и Велик идеал, към който ще се стремиш". Младото момиче ме гледаше, усмихваше се и нищо не можеше да проумее. А до мен стоеше един приятел, който записваше моите опитности.
към текста >>
Младото
момиче
ме гледаше, усмихваше се и нищо не можеше да проумее.
Аз я гледах отдолу, понеже съм стъпила на земята и вече съм на 75 години, вързана съм за земята и света, поглеждам я нагоре към оная млада душа, която се рее свободно във висините. Гледам момичето, то цялото цъфнало, грейнало като слънчице и казвам й: „Блажена си ти, сестра, защото душата ти пее химни за Божествената Любов. Запомни този миг, защото този миг и вечност е с едно и също измерение. Тук душата и вечността се сливат в едно. Запомни това си състояние, защото като слезнеш на земята това ще бъде за теб един светъл и Велик идеал, към който ще се стремиш".
Младото
момиче
ме гледаше, усмихваше се и нищо не можеше да проумее.
А до мен стоеше един приятел, който записваше моите опитности. Погледнахме се и се засмяхме - ние с него двамата вече отдавна крачехме по земята с човешки стъпки. Отново съм при Учителя. Той бе разрешил едно много трудно мое кармично положение и аз изведнъж се откопчих от тези незрими, но яки връзки и полетях като птица към висините. Душата ми се почувства свободна.
към текста >>
51.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Аз започнах да се опъвам, как така ще ходя с тях, та това беше нечувано тогава само
момиче
да върви с двама младежи горе в планината и то в шумака.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО През първите години на Школата, когато можах да се откача от ухажванията на Иван Толев, който бе главен редактор на списание „Всемирна летопис" и когато не можах да свърша една задача, която ми даде Учителя, след което той стана най-заклетия враг на Учителя. По-късно Учителят ме извика и ми каза: „Има два братя - Борис и Жорж Радев, които ходят два пъти в планината на Витоша и ти ще ходиш с тях".
Аз започнах да се опъвам, как така ще ходя с тях, та това беше нечувано тогава само
момиче
да върви с двама младежи горе в планината и то в шумака.
Тогава имаше една песен, която се пееше от шопите „Ела моме у шумако, за да ти вдигна кушуляко" и тутакси си спомних за тази песен и не исках да ходя с тях. А кошулята е една дълга бяла, по тялото ушита роба, която виси една педя под официалната носия на момите. Мина така известно време и аз упорствах и не желаех да ходя с тях. Но веднъж той ми каза: „Кои братя най-много ти харесват тук в Братството? " Отговорих му, че това са брат Боян Боев и Борис, понеже ги смятах за духовни братя така по мое външно наблюдение.
към текста >>
52.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно
момиче
и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела
момиче
за домашна прислуга.
На други места ги наричаха слугини, но аз исках да бъде къщна помощница. Отивам при Учителя и споделям идеята си и питам дали ще я одобри. Той ми каза: „Добре. Вземи. Но почакай, тя ще дойде". Аз бях решила този проблем в себе си и изчаках времето когато тя ще се появи.
Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно
момиче
и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела
момиче
за домашна прислуга.
Ето това е момичето, казва се Станка". И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало.
към текста >>
Ето това е
момичето
, казва се Станка".
Отивам при Учителя и споделям идеята си и питам дали ще я одобри. Той ми каза: „Добре. Вземи. Но почакай, тя ще дойде". Аз бях решила този проблем в себе си и изчаках времето когато тя ще се появи. Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно момиче и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела момиче за домашна прислуга.
Ето това е
момичето
, казва се Станка".
И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя.
към текста >>
53.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно
момиче
и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела
момиче
за домашна прислуга.
На други места ги наричаха слугини, но аз исках да бъде къщна помощница. Отивам при Учителя и споделям идеята си и питам дали ще я одобри. Той ми каза: „Добре. Вземи. Но почакай, тя ще дойде". Аз бях решила този проблем в себе си и изчаках времето когато тя ще се появи.
Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно
момиче
и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела
момиче
за домашна прислуга.
Ето това е момичето, казва се Станка". И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало.
към текста >>
Ето това е
момичето
, казва се Станка".
Отивам при Учителя и споделям идеята си и питам дали ще я одобри. Той ми каза: „Добре. Вземи. Но почакай, тя ще дойде". Аз бях решила този проблем в себе си и изчаках времето когато тя ще се появи. Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно момиче и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела момиче за домашна прислуга.
Ето това е
момичето
, казва се Станка".
И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя.
към текста >>
54.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
Нали видяхме как едно
момиче
седеше на една кола, караше я, а през това време четеше книга.
Дойде някоя твоя приятелка. Дай й децата да иде с тех на разходка. Като дадеш някому билета ти ще дадеш заедно с него и желанията и настроенията и те ще отидат и ти ще се освободиш от тях. Ти като останеш без децата, ще си четеш. Наоколо могат да вдигат шум, да викат това-онова, ти си карай колата и си чети.
Нали видяхме как едно
момиче
седеше на една кола, караше я, а през това време четеше книга.
Ето така ти можеш да използваш всяко обстоятелство. Бодрост. Трябва да бъдеш винаги бодра. Учи, учи! "
към текста >>
55.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Бях единствено
момиче
на майка си и за нея аз бях единствената утеха и надежда, че може да прояви чрез мен онези амбиции, които тя не е могла да реализира.
86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА Бях се родила в заможно семейство за тогавашните времена и баща ми беше отначало адвокат, после съдия и накрая завърши като учител по литература.
Бях единствено
момиче
на майка си и за нея аз бях единствената утеха и надежда, че може да прояви чрез мен онези амбиции, които тя не е могла да реализира.
Обикновено всяка майка разглежда себе си по такъв начин спрямо дъщеря си. Бях много малка, когато ме вдигаха и слагаха на стол пред пианото. Свирех само шест месеца на пиано и вече идваха да ме слушат. Аз станах главното чудо на майка ми и семейството ни и заради мен изведнъж се увеличи потока на гостите у нас. По онова време да ти идват гости от висшето общество бе за домашните ми голямо събитие и това означаваше, че са признати в обществото като равни.
към текста >>
Беше за мен невероятно усещане как така аз обикновено малко
момиче
, а после ученичка можех да прикова с изпълнението на пианото си толкова много хора, замрели и ме слушат съсредоточено.
" „След време. По-късно ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Като влезнах в Школата на Учителя, влезнах в друго русло. Иначе щях да отида в света и затова невидимия свят ме спря отвътре, спря, завъртя крана на онази музикална вълна, която течеше у мен и всичко спря. Така бях спряна отвътре, за да не се отклоня по други пътища. В този период на моето музикално извисяване наблюдавах как всички замираха и ме слушаха.
Беше за мен невероятно усещане как така аз обикновено малко
момиче
, а после ученичка можех да прикова с изпълнението на пианото си толкова много хора, замрели и ме слушат съсредоточено.
Беше фантастично, но чувствувах, че у мен беше слезнала от горе от висините някаква музикална река, която течеше през мен и се разливаше над останалите. Всички замираха да ме слушат, но след като беше спрян и завъртян този кран над мен музикалното вдъхновение пресекна и аз изгубих дарбата си да изпълнявам с вдъхновение. По-рано музикалният текст го четях направо, нотите преминаваха през мен и пръстите ми без да мисля и моментално влизах в мелодията на песента, а тя се вливаше отгоре върху мен и аз не правех разлика между мен, между автора на музикалната пиеса, между изпълнението и между слушателите. За мен всичко бе едно. Ето това е състоянието на музикалното дарование и на родения талант, както и на изпълнителя.
към текста >>
56.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Но едно младо
момиче
беше непонятно да говори такива неща.
Тогава майка ми беше болна и аз бях нередовна в лекциите си и бях прочела бегло материала. Така че като дойдоха до мъчното място, където всички се спряха, аз колебливо вдигнах ръка, станах и го казах. Беше вярно. Всички се огледаха, от къде на къде на една студентка може да й дойде такова хрумване в главата, че да говори за вътрешният свят на човека и за неговият външен свят. По такъв начин можеше да говори само човек в напреднала възраст, който когато обобщава живота както на своят вътрешен свят така и на външния свят, който той е пребродил чрез своите години.
Но едно младо
момиче
беше непонятно да говори такива неща.
Професорът така учудено ме погледна и дори поклати няколко пъти с глава. После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление. Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата. Тогава професор Михалчев му представи студентите.
към текста >>
57.
107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ
,
,
ТОМ 5
Кака Гина се затътри навън в двора ядосана и не може да проумее, че е дошло време в собствения й дом Учителят да посочи друг и то едно младо
момиче
да му вари супа.
Тези неща не се разбираха тогава. Можеха само да се схванат от вътре. Та аз пристигам и влизам в стаята, а Учителят е ядосан и говори: „Ти няма да ми готвиш вече". Аз бях там и той ме попита: „Марийке, ти можеш ли да ми свариш супа от ориз и сол? " Аз му отговорих, че мога и той ми посочи лавицата да си взема, което е необходимо и се качи горе в стаята си.
Кака Гина се затътри навън в двора ядосана и не може да проумее, че е дошло време в собствения й дом Учителят да посочи друг и то едно младо
момиче
да му вари супа.
Аз приготвих супата и я занесох. Той седна на масата и започна да се храни, а аз, за да не стоя и да да не го гледам как се храни бях помолена от него да избърша праха от някакви книги. По това време идва Савка, която беше стажантка, за да се обади на Учителя. Той я пита: „Ти храни ли се? " Тя отговаря: „Да, Учителю".
към текста >>
58.
109. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
,
,
ТОМ 5
А че той, Божков е неин баща, че
момичето
си има родители, прави, здрави, интелигентни и по онова време със солидни доходи за това никой не говори.
Той беше многократно запитвал Учителя и занимавал Учителя с болната си дъщеря, беше получил указания, разяснения за случая и тя имаше известно подобрение. Целият този случай можете да го намерите в опитностите на Божков ако той го е описал, но тук ще спомена нещо друго. Не знам защо и от къде им хрумна идеята, че в името на благотворителността искаха тази нейна дъщеря да я прехвърлят на Братството, та да я гледа в името на братството и на сестринството, и в името на грижата за ближния. Ето виждате как една хубава идея облечена с хубави думи и понесена в името на нещо възвишено и се поднася пред Учителя. Това се приема от мнозина за съвсем естествено и някои започват да се съгласяват, че това е донякъде приемливо.
А че той, Божков е неин баща, че
момичето
си има родители, прави, здрави, интелигентни и по онова време със солидни доходи за това никой не говори.
Той тогава беше военен, със чин полковник и имаше голяма заплата със солидно обществено положение. Тогава да си полковник беше голям военен пост и да бъдеш такъв обезателно трябваше да имаш полк, а не сега както ги гледам в един трамвай срещнеш двама-трима полковника. В онези години да си полковник означаваше образование, качества, задължения, военна кариера и още много, много неща. Офицерското съсловие беше привилегировано съсловие. И ето идва изведнъж от някъде идеята за благотворителност, като че ли на Изгрева се намира благотворително дружество за всички.
към текста >>
59.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Чули, че там в техния град имало едно
момиче
, което завършило гимназията, но какво се случило, че тя полудяла.
Ще питате коя е тази сестра? Не се ли досещате? Един път бях аз, друг път друга и така може би се редувахме към десетина сестри. Ще ви разкажа един случай с брат Стефан Камбуров от Стара Загора. В онези години братята и сестрите се събирали в братски кръжоци и понякога са правили опити да помагат на нуждаещите се и на някои, които са били болни.
Чули, че там в техния град имало едно
момиче
, което завършило гимназията, но какво се случило, че тя полудяла.
Тя толкова буйствала, викала, крещяла, дори чупела всички предмети, до които се докосвала. Ето защо те се опитвали да я държат вързана, а пък майката ходела, викала лекари, но никаква полза. След това довеждала свещеници да й четат молитви дано молитвите от вън да помогнат и да изгонят лудостта на дъщерята. Но и това не помогнало. Най-после тя узнала за нашите приятели от кръжока и споделила своята болка, Нашите приятели вече смятали, че те са вече много духовно напреднали и ще могат да се справят с този обикновен случай и да я излекуват.
към текста >>
Смятали са като застанат няколко човека около нея да прочетат някои молитви дадени от Учителя, да изпеят няколко песни и тутакси лудостта ще изчезне и
момичето
ще оздравее.
Тя толкова буйствала, викала, крещяла, дори чупела всички предмети, до които се докосвала. Ето защо те се опитвали да я държат вързана, а пък майката ходела, викала лекари, но никаква полза. След това довеждала свещеници да й четат молитви дано молитвите от вън да помогнат и да изгонят лудостта на дъщерята. Но и това не помогнало. Най-после тя узнала за нашите приятели от кръжока и споделила своята болка, Нашите приятели вече смятали, че те са вече много духовно напреднали и ще могат да се справят с този обикновен случай и да я излекуват.
Смятали са като застанат няколко човека около нея да прочетат някои молитви дадени от Учителя, да изпеят няколко песни и тутакси лудостта ще изчезне и
момичето
ще оздравее.
Така всички ще узнаят, че те са Божии хора и че правят добрини на онези, които се доближат до тях. Отишли, влезнали в къщата и в момента когато влезнали в стаята болното момиче така изпаднало в ярост, че скъсало онези въжета, с които е било вързано и се нахвърлило върху тях с онова, което й попаднало под ръка. Те направо побягнали, дори се уплашили не на шега. Решили да напишат писмо на Учителя, описали всичко и Панайот Ковачев го изпраща по пощата и след време получават писмо от него. В него той е написал, че това не е за всеки човек да лекува такава болест и че когато приятелите решат да помогнат на някой то трябва да му се обадят.
към текста >>
Отишли, влезнали в къщата и в момента когато влезнали в стаята болното
момиче
така изпаднало в ярост, че скъсало онези въжета, с които е било вързано и се нахвърлило върху тях с онова, което й попаднало под ръка.
След това довеждала свещеници да й четат молитви дано молитвите от вън да помогнат и да изгонят лудостта на дъщерята. Но и това не помогнало. Най-после тя узнала за нашите приятели от кръжока и споделила своята болка, Нашите приятели вече смятали, че те са вече много духовно напреднали и ще могат да се справят с този обикновен случай и да я излекуват. Смятали са като застанат няколко човека около нея да прочетат някои молитви дадени от Учителя, да изпеят няколко песни и тутакси лудостта ще изчезне и момичето ще оздравее. Така всички ще узнаят, че те са Божии хора и че правят добрини на онези, които се доближат до тях.
Отишли, влезнали в къщата и в момента когато влезнали в стаята болното
момиче
така изпаднало в ярост, че скъсало онези въжета, с които е било вързано и се нахвърлило върху тях с онова, което й попаднало под ръка.
Те направо побягнали, дори се уплашили не на шега. Решили да напишат писмо на Учителя, описали всичко и Панайот Ковачев го изпраща по пощата и след време получават писмо от него. В него той е написал, че това не е за всеки човек да лекува такава болест и че когато приятелите решат да помогнат на някой то трябва да му се обадят. Накрая на писмото е било написано „А сега идете пак при момичето". Решили да отидат отново, съобщили на майката и щом влезнали вътре те видели момичето отново вързано и очаквали, че то отново ще скочи и ще връхлети върху тях.
към текста >>
Накрая на писмото е било написано „А сега идете пак при
момичето
".
Така всички ще узнаят, че те са Божии хора и че правят добрини на онези, които се доближат до тях. Отишли, влезнали в къщата и в момента когато влезнали в стаята болното момиче така изпаднало в ярост, че скъсало онези въжета, с които е било вързано и се нахвърлило върху тях с онова, което й попаднало под ръка. Те направо побягнали, дори се уплашили не на шега. Решили да напишат писмо на Учителя, описали всичко и Панайот Ковачев го изпраща по пощата и след време получават писмо от него. В него той е написал, че това не е за всеки човек да лекува такава болест и че когато приятелите решат да помогнат на някой то трябва да му се обадят.
Накрая на писмото е било написано „А сега идете пак при
момичето
".
Решили да отидат отново, съобщили на майката и щом влезнали вътре те видели момичето отново вързано и очаквали, че то отново ще скочи и ще връхлети върху тях. Пред очите си те видели някакво чудо, което да се претворява наяве. Изведнъж момичето станало спокойно, лицето му се прояснило, усмихнало се, обърнало се към майката си и запитало: „Майко, виж какви добри и светли хора са ни дошли на гости. Ела, отвържи ме, за да стана да ги посрещна и почерпя". Майката била втрещена от изненада, станала, развързала момичето, а нашите приятели стояли, гледали, не вярвали, но със страх в себе си - не са знаели дали няма да я прихване отново лудостта и да връхлети върху тях.
към текста >>
Решили да отидат отново, съобщили на майката и щом влезнали вътре те видели
момичето
отново вързано и очаквали, че то отново ще скочи и ще връхлети върху тях.
Отишли, влезнали в къщата и в момента когато влезнали в стаята болното момиче така изпаднало в ярост, че скъсало онези въжета, с които е било вързано и се нахвърлило върху тях с онова, което й попаднало под ръка. Те направо побягнали, дори се уплашили не на шега. Решили да напишат писмо на Учителя, описали всичко и Панайот Ковачев го изпраща по пощата и след време получават писмо от него. В него той е написал, че това не е за всеки човек да лекува такава болест и че когато приятелите решат да помогнат на някой то трябва да му се обадят. Накрая на писмото е било написано „А сега идете пак при момичето".
Решили да отидат отново, съобщили на майката и щом влезнали вътре те видели
момичето
отново вързано и очаквали, че то отново ще скочи и ще връхлети върху тях.
Пред очите си те видели някакво чудо, което да се претворява наяве. Изведнъж момичето станало спокойно, лицето му се прояснило, усмихнало се, обърнало се към майката си и запитало: „Майко, виж какви добри и светли хора са ни дошли на гости. Ела, отвържи ме, за да стана да ги посрещна и почерпя". Майката била втрещена от изненада, станала, развързала момичето, а нашите приятели стояли, гледали, не вярвали, но със страх в себе си - не са знаели дали няма да я прихване отново лудостта и да връхлети върху тях. Момичето наистина станало и намерили нещо и почерпили гостите.
към текста >>
Изведнъж
момичето
станало спокойно, лицето му се прояснило, усмихнало се, обърнало се към майката си и запитало: „Майко, виж какви добри и светли хора са ни дошли на гости.
Решили да напишат писмо на Учителя, описали всичко и Панайот Ковачев го изпраща по пощата и след време получават писмо от него. В него той е написал, че това не е за всеки човек да лекува такава болест и че когато приятелите решат да помогнат на някой то трябва да му се обадят. Накрая на писмото е било написано „А сега идете пак при момичето". Решили да отидат отново, съобщили на майката и щом влезнали вътре те видели момичето отново вързано и очаквали, че то отново ще скочи и ще връхлети върху тях. Пред очите си те видели някакво чудо, което да се претворява наяве.
Изведнъж
момичето
станало спокойно, лицето му се прояснило, усмихнало се, обърнало се към майката си и запитало: „Майко, виж какви добри и светли хора са ни дошли на гости.
Ела, отвържи ме, за да стана да ги посрещна и почерпя". Майката била втрещена от изненада, станала, развързала момичето, а нашите приятели стояли, гледали, не вярвали, но със страх в себе си - не са знаели дали няма да я прихване отново лудостта и да връхлети върху тях. Момичето наистина станало и намерили нещо и почерпили гостите. Приятелите ни в клин, ни в ръкав взели по някаква курабия, но устата им била суха, не са могли да погълнат нищо. Не се сетили от изненада дори да прочетат колективно някоя молитва така както са правили на други места.
към текста >>
Майката била втрещена от изненада, станала, развързала
момичето
, а нашите приятели стояли, гледали, не вярвали, но със страх в себе си - не са знаели дали няма да я прихване отново лудостта и да връхлети върху тях.
Накрая на писмото е било написано „А сега идете пак при момичето". Решили да отидат отново, съобщили на майката и щом влезнали вътре те видели момичето отново вързано и очаквали, че то отново ще скочи и ще връхлети върху тях. Пред очите си те видели някакво чудо, което да се претворява наяве. Изведнъж момичето станало спокойно, лицето му се прояснило, усмихнало се, обърнало се към майката си и запитало: „Майко, виж какви добри и светли хора са ни дошли на гости. Ела, отвържи ме, за да стана да ги посрещна и почерпя".
Майката била втрещена от изненада, станала, развързала
момичето
, а нашите приятели стояли, гледали, не вярвали, но със страх в себе си - не са знаели дали няма да я прихване отново лудостта и да връхлети върху тях.
Момичето наистина станало и намерили нещо и почерпили гостите. Приятелите ни в клин, ни в ръкав взели по някаква курабия, но устата им била суха, не са могли да погълнат нищо. Не се сетили от изненада дори да прочетат колективно някоя молитва така както са правили на други места. Излезнали на вън, отишли си у дома. написали писмо на Учителя и разказали всичко за изцелението на момичето, Минало известно време от София им изпратили в една тетрадка препис на някаква беседа на Учителя с поръчение да я прочетат.
към текста >>
Момичето
наистина станало и намерили нещо и почерпили гостите.
Решили да отидат отново, съобщили на майката и щом влезнали вътре те видели момичето отново вързано и очаквали, че то отново ще скочи и ще връхлети върху тях. Пред очите си те видели някакво чудо, което да се претворява наяве. Изведнъж момичето станало спокойно, лицето му се прояснило, усмихнало се, обърнало се към майката си и запитало: „Майко, виж какви добри и светли хора са ни дошли на гости. Ела, отвържи ме, за да стана да ги посрещна и почерпя". Майката била втрещена от изненада, станала, развързала момичето, а нашите приятели стояли, гледали, не вярвали, но със страх в себе си - не са знаели дали няма да я прихване отново лудостта и да връхлети върху тях.
Момичето
наистина станало и намерили нещо и почерпили гостите.
Приятелите ни в клин, ни в ръкав взели по някаква курабия, но устата им била суха, не са могли да погълнат нищо. Не се сетили от изненада дори да прочетат колективно някоя молитва така както са правили на други места. Излезнали на вън, отишли си у дома. написали писмо на Учителя и разказали всичко за изцелението на момичето, Минало известно време от София им изпратили в една тетрадка препис на някаква беседа на Учителя с поръчение да я прочетат. Когато я чели там било написано и имало разяснение на всичко онова, което ги интересувало и имало разрешение на задачата.
към текста >>
написали писмо на Учителя и разказали всичко за изцелението на
момичето
, Минало известно време от София им изпратили в една тетрадка препис на някаква беседа на Учителя с поръчение да я прочетат.
Майката била втрещена от изненада, станала, развързала момичето, а нашите приятели стояли, гледали, не вярвали, но със страх в себе си - не са знаели дали няма да я прихване отново лудостта и да връхлети върху тях. Момичето наистина станало и намерили нещо и почерпили гостите. Приятелите ни в клин, ни в ръкав взели по някаква курабия, но устата им била суха, не са могли да погълнат нищо. Не се сетили от изненада дори да прочетат колективно някоя молитва така както са правили на други места. Излезнали на вън, отишли си у дома.
написали писмо на Учителя и разказали всичко за изцелението на
момичето
, Минало известно време от София им изпратили в една тетрадка препис на някаква беседа на Учителя с поръчение да я прочетат.
Когато я чели там било написано и имало разяснение на всичко онова, което ги интересувало и имало разрешение на задачата. Там било написано, че понякога някой дух обсеби някого си и разруши всичко, което е в него. За да бъде изгонен този дух трябва да дойде друг по-силен от него, за да го изгони от къщата, която е заел и където пребивава незаконно. И най-накрая беседата завършва така „Бог е най-великия Дух и тия, които му се кланят в Дух и Истина да му се кланят". Тогава разбрали, че Онзи, Който излекувал детето от лудостта и изгонил онзи, който я бил обсебил е бил не писмото на Учителя, а Учителят, който със своят Дух може да присъства на различно места по едно и също време, защото Духът, който обитаваше в Учителя бе онзи Велик Дух, който всички му се кланяха и живи, и мъртви и оживяваха чрез него в Дух и Истина.
към текста >>
60.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Той вероятно правеше своят опит с мен дали едно младо
момиче
, което беше на 18 години ще може да усвоява и как този метод на личен контакт с него и на самостоятелно обучение ще може да даде някакъв резултат.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА Като частна ученичка на Учителя преминах през онзи етап когато той ми обясняваше законите на духовния свят, запознаваше ме с много съответствия, които съществуваха между духовния и физическия свят, откровения, които можете да намерите в беседите му, но сега, а по-рано ги нямаше тези неща.
Той вероятно правеше своят опит с мен дали едно младо
момиче
, което беше на 18 години ще може да усвоява и как този метод на личен контакт с него и на самостоятелно обучение ще може да даде някакъв резултат.
Аз не знаех какво съм сполучила, но по-късно след отварянето на Школата когато той изнасяше своите беседи изискваше в онези години да се правят резюмета на предишната беседа, които се четяха преди всяка следваща беседа. Учителят изслушваше внимателно, за да разбере какво са усвоили от предишната беседа, даваше допълнения, уточняваше някои положения и после в новата беседа доразвиваше или пък отговаряше на всички възникнали въпроси. Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан предварително текст. Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата. Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели.
към текста >>
61.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Тогава се случило така, че Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото
момиче
, което пристигнало от Нова Загора при него.
Минало два месеца, изведнъж родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. Тогава по онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла нашата Ричка в Сливен и тя се запознала с една от нейните роднини, която е трябвало да ходи в София и трябвало да намери придружител за себе си. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя.
Тогава се случило така, че Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото
момиче
, което пристигнало от Нова Загора при него.
Когато влиза Ричка при Учителя той се усмихва и я запитва: „Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето? " Ричка отговорила, че си ги отбелязва и че били шейсет и седем. „Е, виждате ли, че закона работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата ви в закона".
към текста >>
А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно
момиче
и искал да се ожени за него то решили да отидат и да питат Учителя.
Ето това е един пример когато Духът е този, който събира човеците в брак. Трябва да добавя също, че Ричка когато решава да се годява за Методи. Шивачев, то нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за да пита Учителя дали може тя да се ожени за него. Боян Боев взима писмото, отива при Учителя, прочита го, а Учителят казал само една дума, която повторил няколко пъти: „Може, може, може...". Това са били думите на Учителя и след това Боян Боев изпраща една телеграма където думата „може" е повторена девет пъти.
А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно
момиче
и искал да се ожени за него то решили да отидат и да питат Учителя.
А тя била арменка. Отишли, питали Учителя и той казал; „В никакъв случай да не се жени за арменка. Те са стара, изостанала раса на човечеството". Но брат й не послушал, оженил се и живота му премина и се насочи в друга посока. Накрая заплувал в арменските води и още е в техни води.
към текста >>
62.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ
,
,
ТОМ 5
По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно
момиче
като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след Божественото, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот.
Накрая тръгна, настигна ни и застана от другата страна на Христа. Христа се движеше по пътя, а ние двамата с онзи младеж се движехме с него отстрани - единия беше от ляво, а другия от дясно Му. Така ми се даде на сън срещата ми с Борис. И друго по-важно бе това, че аз бях причината да срещне и да тръгне той с Учителя. И този сън аз го разказах след време на Учителя, когато се бях събрала с Борис и живеехме заедно, за което ми каза: „Това не бе сън, а това бе видение".
По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно
момиче
като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след Божественото, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот.
Този случай може да го намерите след време в беседите - той се отнасяше за мен и за Борис. Тази случка се отнасяше и за моят път, той не ви засяга вас, но за вас остава поуката, че да си разрешиш правилно задачата на собствения живот на земята означава стремеж към Бога в Чистота. Всяко отстъпление от Бога е нечистота. Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е. с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа.
към текста >>
63.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Имаше навремето едно малко
момиче
, казваше се Маргарита Мечева от Стара Загора.
Тя само трябва да се намери и да се възстанови в едно прераждане. Има моменти в човешкия живот когато човек се определя за Бога, т.е. определя се и търси и възстановява скритата от забравата на времето връзка между него и Бога, между човешката душа и Бога. Намери ли я тази връзка, възстанови ли я - това е пробуждането на човешкото съзнание и възстановяването на връзката му с Бога в свръхсъзнанието на ученика. Само там тази връзка съществува и там може да се възстанови и по нея да протече Божието благословение, което се изразява със Силата на Духа Божий.
Имаше навремето едно малко
момиче
, казваше се Маргарита Мечева от Стара Загора.
Тя се беше разболяла и заедно с майка си бяха дошли на Изгрева да търсят лек за болната им дъщеря. Аз тогава ги посрещнах и ги напътих към Учителя, той им даде съвети, които бяха изпълнени от майката и дъщерята оздравя. Те се върнаха живи и здрави в Стара Загора. Минаха години, малкото дете порасна, стана голяма, стана сестра и идваше често на Изгрева. Тя беше забравила целият случай, че аз бяха тази, която я насочи към Учителя, защото бяха изминали много години, а тя беше тогава малко момиче.
към текста >>
Тя беше забравила целият случай, че аз бяха тази, която я насочи към Учителя, защото бяха изминали много години, а тя беше тогава малко
момиче
.
Имаше навремето едно малко момиче, казваше се Маргарита Мечева от Стара Загора. Тя се беше разболяла и заедно с майка си бяха дошли на Изгрева да търсят лек за болната им дъщеря. Аз тогава ги посрещнах и ги напътих към Учителя, той им даде съвети, които бяха изпълнени от майката и дъщерята оздравя. Те се върнаха живи и здрави в Стара Загора. Минаха години, малкото дете порасна, стана голяма, стана сестра и идваше често на Изгрева.
Тя беше забравила целият случай, че аз бяха тази, която я насочи към Учителя, защото бяха изминали много години, а тя беше тогава малко
момиче
.
Но душата й помнеше, знаеше това и затова когато идваше в София се отбиваше при мене и имаше голямо разположение към мене. Без да иска с това отговаряше на услугата, която й бях направила навремето без да знае и без да подозира това. Та връзката на Доброто е връзка вечна. Направи доброто, остави го и го забрави. То ще те намери след време и ще те възнагради.
към текста >>
64.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Във връзка с това Учителят каза: „А такива, при които ходят
момичета
да им гадаят не са за мен.
Спомням си тези двамата - Михаил и Кръстю се бяха завъртели около една сестра. Ама тя беше руса, хубава, с бяла кожа, красавица, че и млада при това. Те дори се скараха и се сбиха за нея. Тя ли се завъртя около тях, те ли се завъртяха около нея, не можах да разбера. Но те обичаха да примамват някои от младите, за да им „гледат" понеже са ясновидци.
Във връзка с това Учителят каза: „А такива, при които ходят
момичета
да им гадаят не са за мен.
Моето име ще им служи като уловка, като един ключ, с който ще си отключат, за да оберат човека и след това ще си отминат и ще отнесат заграбеното. Но аз знам, че Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга.
към текста >>
65.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА
,
,
ТОМ 5
Обърнах се и казах: „
Момиченце
, ние сме вързани с невидими въжета, защото те са вълшебни".
Този човек е парен локомотив на влака. Той върви и другите вървят след него. Другите са вагони". А детето пита: „Мамо, ама как ги тегли локомотива тези хора, когато не са вързани един за друг? " А майката се чуди какво да отговори.
Обърнах се и казах: „
Момиченце
, ние сме вързани с невидими въжета, защото те са вълшебни".
Отговора задоволи детето, а майката ме погледна ужасено. По-късно там в центъра на Чам Курия се стоварваха камионите с багажа ни и след кратка почивка тръгвахме към Мусала. Но за тях ние бяхме цяло посмешище, защото освен разнородния ни състав, за който споменах имаше и една друга причина. Ние тогава не бяхме екипирани. Всеки тръгваше с каквото намери и понеже тръгвахме на път далечен и труден ние си взимахме най-старите дрехи и обувки.
към текста >>
66.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
,
ТОМ 5
По онова време Петко Гумнеров целува едно
момиче
по челото на ул.
И така беше загубен салона на ул. „Оборище" 14. Разбира се, че това бяха сили на Черната ложа, които бяха впрегнати да попречат и намериха своите проводници и своите инструменти и така разрушиха салона. Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички. Той освен за салона имаше и едно друго прегрешение по време на началните години на Школата и този случай е известен и вече разказан.
По онова време Петко Гумнеров целува едно
момиче
по челото на ул.
„Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е достоен да бъде домакин на Учителя. Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя. А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса. Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички". Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк".
към текста >>
67.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА
,
,
ТОМ 5
Бях малко
момиченце
, може би 10-12 години и у нас често идваше Петко Епитропов.
Учителят не пожела да се подчини на наряда и на онези, които изискваха от него такъв наряд, макар че той бе го диктувал лично, но той бе принуден от Петко, за да му го издиктува. Аз се усмихвах. Учителят даваше урок на онези като им показваше буквата на церемонията и същността на формата и формалната страна на едно изопачение, което можеше да влезне в Школата. Важно бе да го има Духът, този който движи всичко, а Духът бе у Учителя и това бе най-големия урок както за Петко, така и за останалите, които искаха да се подписват като ръководители. Учителят веднъж каза: „Стремете се да запазите Духът на методите, които аз ви давам".
Бях малко
момиченце
, може би 10-12 години и у нас често идваше Петко Епитропов.
Моите родители му бяха кумове от втория му брак. При всяко негово посещение беше ни интересно на всички, а най-вече на мен. Разправяше винаги за духове понеже беше спиритист и едновременно добър медиум. Аз се гушех в скута на майка си и слушах неговите разкази за духовете. От разказите му вече знаех, че когато идва един дух на сеанс първо трябва да се пита: „Кой си и как се казваш?
към текста >>
68.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ
,
,
ТОМ 5
Тогава за нас те бяха обикновени млади
момичета
, такива каквито и ние бяхме.
Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи. А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един параход наречен планетата Земя и се возим с тази планета в пространството без да плащаме пари, возим се по Божието благословение. Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога. В „парахода" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше. Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки.
Тогава за нас те бяха обикновени млади
момичета
, такива каквито и ние бяхме.
Около Учителят имаше заслужили братя и сестри, които смятаха, че те вършат кой знае каква голяма работа за Учителя и за Бога. Но всичко онова, за което те се грижеха и се раздвижваха след заминаването на Учителя и навлизането в една друга историческа епоха, всичко онова, за което те толкова много държаха взе, че изчезна и стопи и помен нямаше от тяхната грижовност за неща и вещи, които изчезнаха яко дим. Минаха тридесет години от тогава, салона бе разрушен, Изгрева се иззе, унищожиха се много неща и Изгревът бе заличен от лицето на земята. Вече го няма, няма я историята, няма Изгрева, няма нищо и на онова селище днес израснаха и бяха построени други сгради, други дворци от една друга епоха. Литературата, беседите на Учителя след един голям обиск през 1957 г.
към текста >>
69.
261. ИЗКУСИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 5
" Майката и бащата гледат с ококорени очи, чудят се, маят се, какво ли означава това, но после си казват, че това е едно малко
момиченце
, а малките
момичета
какви ли не неща дрънкат насам и натам и на какви ли не игри си играят.
А чрез нея и чрез нейния стенографски бележник бяха записани „Свещените думи на Учителя". Майка й Тереза впоследствие разказваше един случай, който бе разтръбен много от почитателите на Савка, случай, който за мен беше верен и потвърждаваше това, че Учителят беше дошъл, а Савка трябваше да бъде до него за предметно обучение на другите. В онези години когато Савка е била 6-7 годишно дете на гарата Учителят се среща с родителите й. Изведнъж Савка се пуска от ръката на майка си, полита към Петър Дънов, разперва ръце и вика: „Господи, от кога те чакам! " А Учителят я прегръща и казва: „От кога те търся мой верни Аверуни!
" Майката и бащата гледат с ококорени очи, чудят се, маят се, какво ли означава това, но после си казват, че това е едно малко
момиченце
, а малките
момичета
какви ли не неща дрънкат насам и натам и на какви ли не игри си играят.
Този случай бе верен и доказа, че Учителят дойде придружен със „случая" Савка. И тя бе един голям изпит и за Учителя. Веднъж той ми каза: „Савка може да стане причина цялото ми дело да пропадне, но аз ще я държа, защото е такава волята Божия". Е, сега можете ли да вместите в себе си всичко това и да няма противоречие у вас като приемете, че това, което изнасям е вярно? Понякога ми се струваше, че тя бе един каприз на живота при нозете на Учителя.
към текста >>
70.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ От начало Учителят събра една група млади
момичета
завършили гимназия, събра ни когато влезнахме в Университета и едновременно посещавайки Школата му той непрекъснато ни даваше задачи за разрешение и ни поставяше на изпити.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ От начало Учителят събра една група млади
момичета
завършили гимназия, събра ни когато влезнахме в Университета и едновременно посещавайки Школата му той непрекъснато ни даваше задачи за разрешение и ни поставяше на изпити.
Тогава най-важното за нас беше посещението в Школата, отколкото в Университета. Но трябваше да имаме образование, за да бъдем готови за Школата му. Тя не е за невежи, за необразовани и за прости хора. Тя е за високоинтелигентни човеци с висок образователен ценз. А че през годините надойдоха необразовани хора това се случи, защото онези образованите от града не дойдоха и онези, които бяха изпратени от Невидимия свят да бъдат в Школата на Учителя.
към текста >>
Беше добро
момиче
.
За вас може да ви се струва лъжа или невъзможно поведение, но това беше една горчива и жестока истина. Колкото бе истина, толкова бе и жестока истина, защото това бе хула срещу Духът Божий. Друг случай. Имаше една сестра, която беше близка на стенографките в „парахода" и общуваше с тях. Казваше се Надка.
Беше добро
момиче
.
Имаше дружба и приятелство с един брат от града, който аз не познавах, но който се разболя от туберкулоза и Учителят бе препоръчал да го изкачат на Бивака на Витоша, да му направят палатка и там да поживее известно време, за да диша повече чист въздух. Тази сестра Надка искаше да се грижи за него като се качи с него горе на Бивака, а това означава, че трябва да се подслонят двамата в една палатка или в две палатки, но да бъдат непрекъснато заедно и при това сами в планината. Но Савка и другите решили да не я пускат горе да бъде сама с брата според техния морал. А Милка Аламанчева и тя беше замесена в случая и тя бе напълно съгласна с онова, което бе казала Савка. В това време аз съм при Учителя в неговата стая.
към текста >>
71.
273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ
,
,
ТОМ 5
Ето вратата се отвори и в клас влиза Учителя, водейки Савка за ръката както двегодишно
момиченце
.
Това бяха и неговите съвети на земята. Така нареден виждам Младежкия клас по време на сън, а в средата е катедрата на Учителя. Всеки един от учениците беше седнал на стол и му беше дадена една книга, която беше специална и специфична работа, която му бе дадена да изучава в областта на науките. Аз пък държах една книга по астрология. В този полукръг от столове и ученици Савка я нямаше.
Ето вратата се отвори и в клас влиза Учителя, водейки Савка за ръката както двегодишно
момиченце
.
Взе я при себе си и я тури до краката си да седне и започна да я храни с мекици. Такава беше картината от съня. Това ми показа мястото на другите ученици в Духовния свят където учеха. След този сън нещата ми станаха по-ясни и по-приемливи за обяснение. На следващия ден отивам и разказвам съня си на Учителя.
към текста >>
72.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
] Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно
момиче
.
Не се съобразяваше изобщо нито с мен, нито дори с мнението на Учителя, за да бъде по-внимателен и предпазлив с такива опасни човеци. Така че Борис работи за този що духа по полето. Да се разберем -не работи за Духа Божий, а за онзи що духа по полето. Ето Духът Божий му казва що да прави чрез устата на Учителя, а той вярва на онзи що духа по полето и що си разиграва коня по Изгрева. Така покрай неразбориите на Борис и превратните му схващания аз бях принудена също със страдания и мъки да вървя до него като съпруга.
] Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно
момиче
.
Свърза се, а после изостави това момиче. Тя беше принудена да напусне България. А тя му завеща всички пари и библиотеката си. С тези пари Славчо си направи къща, защото те бяха около 50 000 лв., а това не бяха малко пари по онова време щом можа да си направи с тях къща и после като капак отгоре си палеха печките с книгите, които му бе оставила и завещала Хаскел. Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея.
към текста >>
Свърза се, а после изостави това
момиче
.
Така че Борис работи за този що духа по полето. Да се разберем -не работи за Духа Божий, а за онзи що духа по полето. Ето Духът Божий му казва що да прави чрез устата на Учителя, а той вярва на онзи що духа по полето и що си разиграва коня по Изгрева. Така покрай неразбориите на Борис и превратните му схващания аз бях принудена също със страдания и мъки да вървя до него като съпруга. ] Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно момиче.
Свърза се, а после изостави това
момиче
.
Тя беше принудена да напусне България. А тя му завеща всички пари и библиотеката си. С тези пари Славчо си направи къща, защото те бяха около 50 000 лв., а това не бяха малко пари по онова време щом можа да си направи с тях къща и после като капак отгоре си палеха печките с книгите, които му бе оставила и завещала Хаскел. Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея. Той беше отнесъл въпроса до Учителя.
към текста >>
По-късно му се родиха две
момичета
- Людмила и Боряна.
Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея. Той беше отнесъл въпроса до Учителя. Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея.
По-късно му се родиха две
момичета
- Людмила и Боряна.
Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга. Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо. Беше певица и мил човек. Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак. Ето така се развиваха нещата на Изгрева под носа на Учителя.
към текста >>
73.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно
момиче
.
Не се съобразяваше изобщо нито с мен, нито дори с мнението на Учителя, за да бъде по-внимателен и предпазлив с такива опасни човеци. Така че Борис работи за този що духа по полето. Да се разберем - не работи за Духа Божий, а за онзи що духа по полето. Ето Духът Божий му казва що да прави чрез устата на Учителя, а той вярва на онзи що духа по полето и що си разиграва коня по Изгрева. Така покрай неразбориите на Борис и превратните му схващания аз бях принудена също със страдания и мъки да вървя до него като съпруга.
Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно
момиче
.
Свърза се, а после изостави това момиче. Тя беше принудена да напусне България. А тя му завеща всички пари и библиотеката си. С тези пари Славчо си направи къща, защото те бяха около 50 000 лв., а това не бяха малко пари по онова време щом можа да си направи с тях къща и после като капак отгоре си палеха печките с книгите, които му бе оставила и завещала Хаскел. Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея.
към текста >>
Свърза се, а после изостави това
момиче
.
Така че Борис работи за този що духа по полето. Да се разберем - не работи за Духа Божий, а за онзи що духа по полето. Ето Духът Божий му казва що да прави чрез устата на Учителя, а той вярва на онзи що духа по полето и що си разиграва коня по Изгрева. Така покрай неразбориите на Борис и превратните му схващания аз бях принудена също със страдания и мъки да вървя до него като съпруга. Славчо Печеников се свърза с една американка на име Хаскел, много добро и интелигентно момиче.
Свърза се, а после изостави това
момиче
.
Тя беше принудена да напусне България. А тя му завеща всички пари и библиотеката си. С тези пари Славчо си направи къща, защото те бяха около 50 000 лв., а това не бяха малко пари по онова време щом можа да си направи с тях къща и после като капак отгоре си палеха печките с книгите, които му бе оставила и завещала Хаскел. Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея. Той беше отнесъл въпроса до Учителя.
към текста >>
По- късно му се родиха две
момичета
- Людмила и Боряна.
Тогава се появи Люба, която влезна под кожата му, успя да го прикотка, тя забременя от него и той бе принуден да се ожени за нея. Той беше отнесъл въпроса до Учителя. Учителят го изслушва в присъствие на свидетел и му казва: „Когато трябваше да бъдеш твърд ти беше мек. А сега когато трябва да бъдеш мек си твърд". Стои Славчо, слуша, мига и накрая след дълго умуване разбра какво искаше да каже Учителя и се ожени за нея.
По- късно му се родиха две
момичета
- Людмила и Боряна.
Минаха години, бракът им бе несполучлив, той се запиля по друга линия да си търси приятелки при жива съпруга. Преди това Люба беше приятелка с Михаил Иванов и след заминаването му за Париж тя се сприятели със Славчо. Беше певица и мил човек. Та Славчо тръгна по една линия поради несполучливия си брак, а пък Люба тръгна също по друга линия, за да търси утешение от несполучливия си брак. Ето така се развиваха нещата на Изгрева под носа на Учителя.
към текста >>
74.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
И учителствуването по селата беше само хляб за бедните
момичета
.
Трябваше да стана Учителю и аз. Никога обаче не съм мечтала да стана Учителю. Никой не бе ми вдъхнал любов към учителството, особено учителство по селата. Селските учители бяха тогава някои подценявани, неуважавани, считани за хора от по-долна класа. Виж, гимназиалните учители бяха нещо друго, завършили висше образование, те бяха ценени и уважавани повече.
И учителствуването по селата беше само хляб за бедните
момичета
.
Аз бях бедно момиче и се залових за него. Пропаднаха мечти и идеали!
към текста >>
Аз бях бедно
момиче
и се залових за него.
Никога обаче не съм мечтала да стана Учителю. Никой не бе ми вдъхнал любов към учителството, особено учителство по селата. Селските учители бяха тогава някои подценявани, неуважавани, считани за хора от по-долна класа. Виж, гимназиалните учители бяха нещо друго, завършили висше образование, те бяха ценени и уважавани повече. И учителствуването по селата беше само хляб за бедните момичета.
Аз бях бедно
момиче
и се залових за него.
Пропаднаха мечти и идеали!
към текста >>
75.
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА
,
,
ТОМ 6
Защо по-неспособни, по-посредствени от мене
момичета
заминаха за София, за Германия, за Франция, за Швейцария да учат литература, философия, математика, медицина, музика и т.н., а аз попаднах в тази печална среда?
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА Заниза се живот сив и еднообразен, бедничък сред хора по-бедни от мене, в по-невежа, по-глупава, по-еснафска среда от досегашната в първото ми Новозагорско село - Събрано! И недоволството ме сграбчи с две ръце! По цели дни и нощи плачех, роптаех, питах: Защо? Защо? Защо?
Защо по-неспособни, по-посредствени от мене
момичета
заминаха за София, за Германия, за Франция, за Швейцария да учат литература, философия, математика, медицина, музика и т.н., а аз попаднах в тази печална среда?
Защо трябваше да бъда без родители, без близки? Защо? Кой е причината за това? Кой реди съдбата на човека? Кой определя какъв да стане човек?
към текста >>
Там богатски
момичета
и момчета наконтени до ента степен се веселяха, танцуваха, разхождаха се, подхвърляха си двусмислености, празни, нелепи шеги, закачки... Това не ми хареса и престанах да ходя.
На свобода, на простор, на слънце! Гнетеше ме тази нищета и материална и духовна, тази мизерия и тъпота, и еднообразие , тази сивота и делничност! Искам светлина, блясък и красота! Започнах да си ходя по-често в града, да наблюдавам как живеят онези, които останаха там. Посетих едно, две градски увеселения, една, две вечеринки.
Там богатски
момичета
и момчета наконтени до ента степен се веселяха, танцуваха, разхождаха се, подхвърляха си двусмислености, празни, нелепи шеги, закачки... Това не ми хареса и престанах да ходя.
Обърнах се към книгите, към хубавите книги. Дано да запълнят тази празнота, която почувствувах в живота си. Обърнах се към поезията, към природата. Ходех си всяка седмица в града. Връщах се с пълно куфарче с книги и литературни списания, с които брат ми ме снабдяваше.
към текста >>
76.
5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ
,
,
ТОМ 6
Животът ми в болницата беше изпълнен с толкова нови неща, но не примамливи, а страшни и опасни за едно младо, неопитно, самотно
момиче
от провинцията, че аз се изплаших.
Особено се беше раздвижила моята мисъл тогава. Като ученичка като че бях спяща. Учех уроците си и чаках да свърша училище, без да си задавам по-дълбоки въпроси за живота. Страдах, плачех, но се утешавах, че скоро ще свърша училище и като че с неговото свършване ще свършат и страданията и несгодите ми. Сега, когато свърших ученическия живот и навлязох в живота на големите, аз се почувствувах като малка рибка напуснала малката бистра рекичка и навлязла в огромния, тъмен, мътен и бурен океан, където дебнат хиляди опасности!
Животът ми в болницата беше изпълнен с толкова нови неща, но не примамливи, а страшни и опасни за едно младо, неопитно, самотно
момиче
от провинцията, че аз се изплаших.
Брат ми беше също изплашен от големия град. Той се движеше в по-друга среда от моята, в среда на другари, но дълго време не можеше да си намери работа. Когато се срещахме виждахме колко сме безпомощни и изплашени и двамата. (Той гостуваше у някакъв приятел, не беше при вуйна ми.) Крепеше ни обаче взаимната любов и загриженост един за друг. Аз не споделях с него своите несгоди и неприятности, за да не го тревожа излишно.
към текста >>
Кой се интересува от мене - малкото самотно, сиротно
момиче
с копнеж, със стремеж към красив, чист и морален живот?
Как да си помогнем? Как да издържим на това положение? Ние дойдохме да си намерим по-хубава работа, да се наредим по-добре и ако е възможно, да се наредим и да следваме, а попаднахме в още по-мизерна и лоша, и безнадеждна обстановка... При кого да отида? С кого да се съветвам? хората ми се виждаха чужди и страшни.
Кой се интересува от мене - малкото самотно, сиротно
момиче
с копнеж, със стремеж към красив, чист и морален живот?
Интересуваха се някои от младите ми колеги, но не, за да ми помогнат, а за да ме вмъкнат в калта. И ми устройваха какви ли не клопки. Няма ли бе, няма ли поне един единствен човек на тази земя честен, благороден, умен и добър при когото да отида за съвет, който да ме разбере и да ме напъти и да ми помогне да се издигна, да се домогна до красив, смислен и разумен живот? Ами че това не е живот! Това е тиня!
към текста >>
77.
7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА
,
,
ТОМ 6
Опитах се да споделя с колежката си някои от тях, но тя, добро, но посредствено
момиче
, не откликна на моя възторг, не прояви никакъв интерес и аз отново се зарових в книжката!
Още първите редове ме грабнаха и ме държаха до края в будност и напрежение. „Боже каква книжка! ", възкликнах накрая, след като я прочетох. Какви мисли! Никъде до сега не съм срещала подобни мисли!
Опитах се да споделя с колежката си някои от тях, но тя, добро, но посредствено
момиче
, не откликна на моя възторг, не прояви никакъв интерес и аз отново се зарових в книжката!
Четох и препрочитах, четох и препрочитах, взех листове и молив и споделих впечатленията си с моята приятелка Милка, която не беше Учителю, а се готвеше да постъпи в университет и беше още в Стара Загора. Какво съм й писала не помня, помня само, че писах цял ден и помня, че писах: „Намерих вече това, което търсех! " Кое е то? Какво беше то? - Светлина, светлина, свещица, която ще ме води, която ще ме заведе някъде, където е светло и просторно, и красиво.
към текста >>
78.
8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Сила ми трябваше на мене да преодолявам трудностите по пътя си, който за едно младо и неопитно само
момиче
не са малко.
Излезе първото по-обемисто томче беседи „Сила и живот", 4-та серия. Въоръжена с него и с някои още отделни беседи аз заминах за трета година Учителю в ново село. За пръв път отидох спокойна, тиха, без бунт в душата си, без разкъсваща мъка и отчаяние. Ще чета, ще мисля върху тези мъдри книги, ще ги проучавам, ще придобия някаква философия, която ще ми вдъхва сила и живот. Не напразно носеше това название томчето: „Сила и живот".
Сила ми трябваше на мене да преодолявам трудностите по пътя си, който за едно младо и неопитно само
момиче
не са малко.
Сила ми трябваше и живот! Да, живот, да чувствувам, че живея, че раста, че придобивам нещо. Живот пълнокръвен, смислен, радостен. Защото до сега не живеех, но съществувах само, креех, влачех се по земята без майка, без баща, без средства, без надежда в бъдещето, без вяра в нещо хубаво, без смисъл, без цел към която да се стремя, без доволство от онова, което имам, без радост. Новото село, новата обстановка, новите колеги макар и да не се отличаваха с нещо повече от предишните, ме някак задоволиха.
към текста >>
Това ми създаде име на добра Учителю и интересно
момиче
.
Новото село, новата обстановка, новите колеги макар и да не се отличаваха с нещо повече от предишните, ме някак задоволиха. Може би това се дължеше на малката вътрешна промяна, която беше станала с мене. Аз започнах да живея с по-жив темп. Държах се с колегите си весело и дружелюбно. Почнах да обичам децата и да влагам повече усърдие в учителската си работа.
Това ми създаде име на добра Учителю и интересно
момиче
.
Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати зъби геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
към текста >>
79.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Тя беше също бедно и способно
момиче
, което искаше да учи нещо повече като мене и беше станала учителка по неволя.
" О, как не ми дойде това нещо на ума преди малко? Разбира се, ще отида. Разбира се, ще отида. Каквото и да е, където и да е, но да съм близо до Него.И аз се приготвих набързо. Поканих и една моя приятелка и съученичка - Олга Блажева, която това лято беше почнала да посещава нашите събрания.
Тя беше също бедно и способно
момиче
, което искаше да учи нещо повече като мене и беше станала учителка по неволя.
Тя прие с радост и заминахме двете за София. Гостувахме на Милка Танева, която от една година вече беше студентка в София. С нея аз споделих, че нямам вътрешно влечение към тази професия, но примамките на кака Райна ме спечелиха. Тя помисли, помисли и каза: „Знаеш ли какво? Първо да отидем при мис Торанс да проучим условията и тогава ще ви заведа при Учителя.
към текста >>
80.
15. ХУБАВАТА ЦИГУЛКА И ХУБАВАТА БУЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
" „Ти няма да я търсиш, тя сама ще дойде при тебе." По това време аз се бях запознал с едно
момиче
, което пееше хубаво и взимаше от мене уроци по солфеж.
„Ама искам да взема добра другарка." „Хубаво.", повтаря Учителят. „Ами как да я намеря, как ще я позная, коя е добра? Това е мъчно нещо." „Ти си цигулар. Ти как познаваш коя цигулка е хубава? " „Която свири хубаво, която има хубав тон." „Е, и нея ще познаеш по това: която пее най-хубаво." „Ами, къде ще я намеря?
" „Ти няма да я търсиш, тя сама ще дойде при тебе." По това време аз се бях запознал с едно
момиче
, което пееше хубаво и взимаше от мене уроци по солфеж.
Помислих си: Сигурно ще е тя. Но докато я поопозная тя доведе един ден друго момиче, дошло от провинцията да постъпи в академията, да го подготвя по солфеж, за да се яви на приемен изпит. Като запя и чух гласа й, рекох си: Тази пее по-хубаво от първата. Тази пее 28 най-хубаво от всички момичета, които познавам. И се ожених за нея.
към текста >>
Но докато я поопозная тя доведе един ден друго
момиче
, дошло от провинцията да постъпи в академията, да го подготвя по солфеж, за да се яви на приемен изпит.
Това е мъчно нещо." „Ти си цигулар. Ти как познаваш коя цигулка е хубава? " „Която свири хубаво, която има хубав тон." „Е, и нея ще познаеш по това: която пее най-хубаво." „Ами, къде ще я намеря? " „Ти няма да я търсиш, тя сама ще дойде при тебе." По това време аз се бях запознал с едно момиче, което пееше хубаво и взимаше от мене уроци по солфеж. Помислих си: Сигурно ще е тя.
Но докато я поопозная тя доведе един ден друго
момиче
, дошло от провинцията да постъпи в академията, да го подготвя по солфеж, за да се яви на приемен изпит.
Като запя и чух гласа й, рекох си: Тази пее по-хубаво от първата. Тази пее 28 най-хубаво от всички момичета, които познавам. И се ожених за нея. И не сбърках." Да. И това семейство е хубаво и благословено.
към текста >>
Тази пее 28 най-хубаво от всички
момичета
, които познавам.
" „Която свири хубаво, която има хубав тон." „Е, и нея ще познаеш по това: която пее най-хубаво." „Ами, къде ще я намеря? " „Ти няма да я търсиш, тя сама ще дойде при тебе." По това време аз се бях запознал с едно момиче, което пееше хубаво и взимаше от мене уроци по солфеж. Помислих си: Сигурно ще е тя. Но докато я поопозная тя доведе един ден друго момиче, дошло от провинцията да постъпи в академията, да го подготвя по солфеж, за да се яви на приемен изпит. Като запя и чух гласа й, рекох си: Тази пее по-хубаво от първата.
Тази пее 28 най-хубаво от всички
момичета
, които познавам.
И се ожених за нея. И не сбърках." Да. И това семейство е хубаво и благословено. Другарката му и буквално и символично пее най-хубаво. Изискана е във всяко отношение.
към текста >>
81.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА
,
,
ТОМ 6
Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и много културно
момиче
.
Сега пенсионер вече. В детството си е бил крайно нещастен: баща му - капитан го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от скръб, най-големият му брат току-що завършил адвокат го убиват в Европейската война-и той и двете по-малки брат-че и сестрите остават на грижите на старата си баба. Несрета, мизерия, колкото си искаш. Той слаб, болнав, завършва някой клас и го взимат войник. Той е музикален и там учи духов инструмент.
Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и много културно
момиче
.
От този ден неговият живот се променил. Тръгнало му напред. Той учи музика поощряван и подпомаган от жена си. Жена му е добра съпруга, вярна другарка, добра домакиня, отлична майка и възпитателка на двете им деца. Той напредва в музиката и стига до професорска катедра.
към текста >>
82.
21. КОЙ КОГА ЩЕ ЦЪФТИ
,
,
ТОМ 6
Тя беше много будно
момиче
, много начетено и интелигентно и запалено за Учението на Учителя.
Но Той беше така мил и приветлив и така сияеше от светлина и радост. На мене ли се беше зарадвал или на нечие друго Светло посещение? Аз бързо се окопитих и почнах бързо, бързо да разказвам, за да не Му отнема поне много време: „Кака Райна пита това... Кака Пенка моли това... Приятелката ми Олга иска да знае това и т.н., т.н..." Спрях се повече на новата си приятелка и нова сестричка Буча Бехар. Тя току-що беше влязла в Братството. Още не беше видяла Учителя.
Тя беше много будно
момиче
, много начетено и интелигентно и запалено за Учението на Учителя.
Обикнах я и задружих с нея. Тя, обаче, не беше завършиха гимназия и имаше само прогимназиално образование. Как го чувствуваше тя това, не знаех, но беше се изказвала пред мене, не на мене ми беше много мъчно за нея. Аз, която така много обичах учението и страдах, че нямам възможност да завърша университет, беше ми мъчно, че тя не е завършила даже и гимназия като мене. И сега пред Учителя, предразположена от Неговия мил прием, аз се поотпуснах и Му разказах за тази нова сестричка и за мъката ми, че няма образование и Го помолих да й помогне някак.
към текста >>
83.
26. ТРИТЕ ПОРТОКАЛА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
„Но аз ще ти изпратя резюме от тази лекция, а ти ще ми пишеш коя от мислите в нея ти най-харесва." (Савка Керемидчиева тя беше една от стенографките и доста оригинално и интересно
момиче
).
Смяхме се, радвахме се на нашия чудноват Баща. Напои ме с 2-3 чаши топла вода и ме пита: „А защо си отиваш пред клас? Утре е сряда, имаме сутринта беседа." „Невъзможно ми е, Савке, да остане повече. Това е последният влак, с който мога да пътувам. Утре след обед трябва поне за малко да се мярна в училище." „Добре, тогава", съгласи се тя.
„Но аз ще ти изпратя резюме от тази лекция, а ти ще ми пишеш коя от мислите в нея ти най-харесва." (Савка Керемидчиева тя беше една от стенографките и доста оригинално и интересно
момиче
).
Разделихме се топло и сърдечно. Отбих се при Учителя да Му целуна ръка и да му благодаря. След няколко дена получих в село обещаното от нея резюме. Но, Боже мой, която от мислите ми най-харесва. Те всички бяха от хубави, по-хубави.
към текста >>
84.
28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
,
,
ТОМ 6
Нямаше помен от бурята и от онова свито и мълчаливо
момиче
, което познаваше брат ми.
Целият следобед и вечерта прекарахме заедно. Аз вървях край него и не вървях, а някак си се плъзгах над земята. Толкова леко ми беше. И всичко беше толкова светло и красиво, че аз непрестанно бъбрех и бъбрех, възхищавайки се от всичко. Бях преобразена.
Нямаше помен от бурята и от онова свито и мълчаливо
момиче
, което познаваше брат ми.
Той скришом ме наблюдаваше и ми се радваше и не можеше да си обясни на какво се дължи тази промяна. По едно време аз съм гордост му казах, че съм била два часа при най-големия Човек и съм разговаряла с Него. Разказах му за обстановката, за Него и споделих някои от Неговите мисли, в заключение, на което брат ми Димитър казва: „А, затова ли ми си се разчуруликала като птичка? Добре, добре мойто момиче, ходи всякъде и приемай всичко, което може да те направи радостна и щастлива." Той за пръв път ме виждаше радостна и щастлива. Той беше свободолюбив и не беше тесногръд.
към текста >>
Добре, добре мойто
момиче
, ходи всякъде и приемай всичко, което може да те направи радостна и щастлива." Той за пръв път ме виждаше радостна и щастлива.
Бях преобразена. Нямаше помен от бурята и от онова свито и мълчаливо момиче, което познаваше брат ми. Той скришом ме наблюдаваше и ми се радваше и не можеше да си обясни на какво се дължи тази промяна. По едно време аз съм гордост му казах, че съм била два часа при най-големия Човек и съм разговаряла с Него. Разказах му за обстановката, за Него и споделих някои от Неговите мисли, в заключение, на което брат ми Димитър казва: „А, затова ли ми си се разчуруликала като птичка?
Добре, добре мойто
момиче
, ходи всякъде и приемай всичко, което може да те направи радостна и щастлива." Той за пръв път ме виждаше радостна и щастлива.
Той беше свободолюбив и не беше тесногръд. Освен това обичаше ме и от сърце ми желаеше именно това, което той като обикновен човек, въпреки всичката му обич и желание не можеше да ми даде - да бъда радостна и щастлива. Сам той се развесели. И прекарахме целия следобед много приятно. Ходихме по покупки, води ме по музеи, градини, сладкарници.
към текста >>
Тя е много по-умна от всички
момичета
, които познавам.
Ти ходил ли си там? Ти познаваш ли Го? Аз съм ходил, аз също бях увлечен в това Учение. Не, не, не! Не й позволявай, Митко, да ходи там." „Е, тя е умна.
Тя е много по-умна от всички
момичета
, които познавам.
Тя знае къде ходи. Ако вижда нещо лошо, тя не би останала там. Ти не я познаваш. Аз я познавам много-добре." Но този млад човек не се успокои. Запретна се здраво да ме азубеждава, да ме спасява от гибелния път, в който съм тръгнала.
към текста >>
Но бях ли нещо повече от онова
момиче
с вехтата престилка?
Спомням си, че на същия този прием Учителят между другото каза следните забележителни думи: „Дрехите не правят човека." Тогава моето съзнание беше ангажирано с други неща и те не ми направиха особено впечатление, но ги запомних. Когато се прибрах в село, през учебната година, веднъж - далеч от времето на приема, аз си ги спомних и се замислих върху тях. Спомних си, че преди пет години, когато в 1920 г. Учителят дойде в Стара Загора и аз имах голямо желание да Го видя, се спънах от това, че нямах нова рокля и не можах да отида с избелялата си вехта престилка. Сега на този прием във Военния клуб аз бях наконтена до ента степен: с хубава рокля от соа-екрю, с бели обуща и бели чорапи, с бяла шапка.
Но бях ли нещо повече от онова
момиче
с вехтата престилка?
- Не. Придадоха ли ми нещо повече хубавите дрехи? - Не. Пролича само моята младежка суетност. Хубаво ми смачка фасона Учителят, си казах.
към текста >>
85.
30. НА ПИАНОТО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
По едно време по прозорците се струпват лица на млади
момичета
-ученички.
Започват да се чуват и алтови гласове и тенори. А ето, обади се и бас. Гръмна хор. Хор, сякаш, подготвян от дни и седмици, не от един час само. Пеем с такова вдъхновение, небивало вдъхновение.
По едно време по прозорците се струпват лица на млади
момичета
-ученички.
Той стана. И ние след Него. Излязохме. На врата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: „Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността тук, на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1, 2, 3 пъти.
към текста >>
Момичетата
запяха с нас.
Той стана. И ние след Него. Излязохме. На врата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: „Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността тук, на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1, 2, 3 пъти.
Момичетата
запяха с нас.
Научиха я. Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха тананикайки новата песен и подскачайки като птички.
към текста >>
86.
33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни
момичета
) певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: „Учителю, г-н X, редактор на вестник X желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде дори и ръката, но посочи с нея към нас: „Занят съм, рекох.
Но Катя настойчиво ме задърпа както съм и почти влачейки ме, като дете, ме завлече при Учителя. Сама тя беше скромно облечена. Като ни видя от прозореца Учителят излезе веднага, усмихна се мило и почна да ни говори. Но току-що започна и към Него пристъпиха двама важни господа. Единият някакъв певец познат с Учителя, а другият - редактор на един столичен вестник.
Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни
момичета
) певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: „Учителю, г-н X, редактор на вестник X желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде дори и ръката, но посочи с нея към нас: „Занят съм, рекох.
Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие тях после, не зная. Може би ги прие, но .им даде добър урок ако въобще имаха предпоставки да го разберат.
към текста >>
87.
35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ
,
,
ТОМ 6
" Беше едно чуждо, болно, разстроено
момиче
, попаднало случайно между нас.
Или, някои се интересуват от астрономия, започва да говори за звездите и съществата, които ги населяват, за слънцето, за луната. И тя подала се светла и пълнолика, слуша, слуша как Той разкрива тайните й на земните жители. После става, изнася телескопа, нагласява го и до късно всички до един, които сме там се изреждаме да наблюдаваме циркусите, снежните върхове и лавини на лунната повърхност, под която живеят адепти - съвършени същества, както ни обяснява Той, до което науката тепърва има да се добере. Една вечер през всичко време пяхме - една, две, три, много песни... И колкото повече пеехме, по се вдъхновявахме. Когато завършихме, Той каза: „Попяхме на тази душа за добър път, да й оправи Бог пътя!
" Беше едно чуждо, болно, разстроено
момиче
, попаднало случайно между нас.
Същата вечер - късно, то щеше да пътува, да си отива в провинцията. За всички, които бяха край Него, които естествено бяха все нуждаещи се, Той намираше какво да каже и да направи и вечер под звездното небе когато уж Божем, беше излязъл да си почине след пълния с приеми ден.
към текста >>
88.
72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ
,
,
ТОМ 6
Тя беше ангелски красиво
момиче
, тихо, кротко, нежно се усмихваше и имаше изискан, изящен естетичен вкус.
Кой направи това с мене? Влакът лети, ние разговаряме тихичко, пеем и се радваме. Присъединиха се към нас братя и сестри от съседните купета от други градове. Тогава се запознах със сестра Сийка Костова. Тя идваше от Созопол, където беше Учителю.
Тя беше ангелски красиво
момиче
, тихо, кротко, нежно се усмихваше и имаше изискан, изящен естетичен вкус.
Никога няма да забравя този образ, който имаше тогава. От тогава датира и приятелството ни. На гарата. Аз не знаех, че на гарата в София ще ни чакат посрещачи. Гръмна „Братство, единство".
към текста >>
До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво
момиче
, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети.
За първи път присъствувах на младежки събор. Салонът на ул. „Оборище" 14 - чист, бял, светнал е препълнен. Няма столове за всички. Мнозина стоим прави до стената.
До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво
момиче
, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети.
Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се. Впоследствие станахме добри приятелки. Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост. Всички сестри и братя са в бяло облечени - подвижни, ефирни -същински ангели. Особено хорът ми се стори хор от ангели.
към текста >>
89.
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА
,
,
ТОМ 6
В това време от бараката изскочи едно
момиче
на около 22-23 години и седна на едно табуретно столче недалеч от нас, почна да ме гледа съсредоточено.
Поглеждам още в първата барака и гледам капитан Пенчев Георги - той е от Силистра, викахме му Компенсацията. „Ей, Компенсация, какво правиш тук, бе? " „А бе, дойдох тук да прекарам хубаво във Варна! " По 20-30 дни ги хранят тук безплатно или много евтино и летуват чудесно. Запозна ме с другаря си един поручик, също ерген, и седнахме вън край една маса на приказки.
В това време от бараката изскочи едно
момиче
на около 22-23 години и седна на едно табуретно столче недалеч от нас, почна да ме гледа съсредоточено.
Аз като я поглеждах от времена време, много ми хареса. Георги я повика: „Ела, казва, - да те запозная с един мой другар". Върна се тя и си седна пак на столчето, като продължаваше пак да ме гледа. Ние в това време се разправяхме с Георги Компенсацията. Не минаха и десет минути, тя каза на Георги: „Ела, нещо ще ти кажа!
към текста >>
90.
2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 6
Дънов, както Го наричахме когато живееше у сестра и брат Гумнерови на „Опълченска" 66 през време на Освободителната Балканска война и бях още
момиче
.
Когато след беседата отишла при Него да се сбогува, Той й казал много тихо: „Аз Ви отговорих на седемте въпроса". Ако Той й беше отговорил на въпросите в частен разговор, резултатът от това далеч нямаше да бъде същият. Учителят знаеше как да ни ръководи и възпитава. Спомените си ще разкажа по известен хронологичен ред, за да може да се види колко недоверчиво съм гледала на Учителя в началото и как съм стигнала постепенно до напълно обоснована пълна вяра както в Него, така и в Словото Му. Спомените си ще започна от онези неща, които са ни казани от Учителя или П.
Дънов, както Го наричахме когато живееше у сестра и брат Гумнерови на „Опълченска" 66 през време на Освободителната Балканска война и бях още
момиче
.
към текста >>
91.
3. ФОРМУЛАТА „ЯЖТЕ, ПЕЙТЕ, МОЛЕТЕ СЕ
,
,
ТОМ 6
Тогава бях още
момиче
.
3. ФОРМУЛАТА „ЯЖТЕ, ПЕЙТЕ, МОЛЕТЕ СЕ" Започвам да описвам онези неща, които са ми казани от Учителя или господин Дънов, както го наричахме тогава, когато той живееше у брат и сестра Гумнерови в София на ул. „Опълченска" 66. Това беше през време на Балканската война.
Тогава бях още
момиче
.
Веднъж при един от частните ми разговори с г-н Дънов, го попитах: „Защо ни казахте в беседата „Яжте, пейте и молете се! ". Да ни кажете да се молим - това разбирам, да пеем - това още как да е, но защо ни казахте да ядем? "Не помня точните думи, с които той отговори, но те бяха в смисъл, че яденето е храна за тялото, песента - храна за душата, а молитвите - храна за духа. 11. Изгревът..., т. 6 161
към текста >>
92.
4. БОЛНАТА ГИМНАЗИСТКА
,
,
ТОМ 6
4. БОЛНАТА ГИМНАЗИСТКА Шестнадесетгодишното
момиченце
на сестра Ковачева се разболя тежко.
4. БОЛНАТА ГИМНАЗИСТКА Шестнадесетгодишното
момиченце
на сестра Ковачева се разболя тежко.
Тя беше вдовица и трудно изкарваше прехраната си. Една нейна заможна приятелка й предложи да й плати визитите на двамата тогава най-видни лекари - Русев и Сарафов, но тя решително отказа, като искаше да предостави лечението изключително На г-н Дънов. Помоли ме да отида при Него да Го попитам как да я лекува. По това време не познавах никак Учителя, освен дето бях слушала няколко Негови сказки. А това, че Той е ясновидец и то от първа степен и че докато разговаряхме, Той чете мислите ни, това и през ум не ми минаваше.
към текста >>
93.
7. ПАДАНЕТО МИ ОТ СТОЛА
,
,
ТОМ 6
7. ПАДАНЕТО МИ ОТ СТОЛА Веднъж, пак през същата тази година, когато живеех при родителите си като
момиче
, паднах от един стол, на който се бях изправила и се ударих 162 силно в облегалката му под лявото най-долно ребро.
7. ПАДАНЕТО МИ ОТ СТОЛА Веднъж, пак през същата тази година, когато живеех при родителите си като
момиче
, паднах от един стол, на който се бях изправила и се ударих 162 силно в облегалката му под лявото най-долно ребро.
Паднах на земята и не можех да дишам. Гърчех се без да мога да поема дъха си. Колко време трая това положение не знам, но то ми се стори вечност. Мислех, че ще се удуша и ще умра. Най-после с голямо усилие успях да вкарам малко въздух в дробовете си и малко по малко пак започнах да дишам.
към текста >>
Помолих Невенка, петнадесетгодишното
момиченце
на сестра Ковачева да отиде при Него на „Опълченска" 66 и да Го попита какво да направя, за да ми мине.
Но когато вместо да мине тя започна да се увеличава и стигна до там, че взе да затруднява и дишането ми, аз се смутих и не знаех какво да направя. По онова време Учителя познавах още много малко и не знаех нищо за силите, способностите и възможностите Му, които откривах отпосле малко по малко, година след година. Учителят познавах още много малко. Ходех отскоро на беседите Му и бях ходила 2-3 пъти на частен разговор с него, заедно с Райна Ковачева, която си замина от този свят около 1920-28 г. Странно ми е, че въпреки това, аз още тогава имах чувството, че Той може да ми помогне.
Помолих Невенка, петнадесетгодишното
момиченце
на сестра Ковачева да отиде при Него на „Опълченска" 66 и да Го попита какво да направя, за да ми мине.
Разстоянието от бащината ми къща до „66" беше около 1/2 час. Едва се беше изминало толкова време от тръгването й, когато болката изведнъж изчезна, като че ли никога нищо не ме е боляло. Невенка се завърна и ме завари пак покачена на едни стол, да подреждам книгите си в шкафа. Тя каза: „Г-н Дънов каза, че няма нищо, ще ви мине". „О, Невенке, колко съжалявам, че напразно те накарах да ходиш чак до Юч Бунар на „66", - то вече ми мина!
към текста >>
94.
19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Между другите братя и сестри от провинцията срещнах там и едно 15-16-годишно
момиченце
.
19. ИЗЛЕКУВАНЕТО НА СЕСТРА МАРА АЛФРЕД БОНЧЕВА Във връзка с този случай ще разкажа едно друго излекуване, за което по преди казах, че ще го разкажа по-нататък. Беше срещу новата 1962-1963 година, която посрещах на една братска среща в Търново.
Между другите братя и сестри от провинцията срещнах там и едно 15-16-годишно
момиченце
.
То беше дошло с една група от Димитровград. Като узнах, че майка му била от много години в Братството, казах му, като се върне, да я помоли да ми пише каквито спомени има от Учителя. Майката ми писа интересен случай: Поради крайно тежки преживявания тя се разболяла и в последствие била толкова изтощена, че едва имала сила да повдига капака на тенджерата. Струвало й се, че кръвта в жилите й е станала на бучки. Голямата й дъщеря имала тримесечен отпуск поради раждането на детенцето й.
към текста >>
95.
21. ПОМНЕТЕ, ЧЕ КОГАТО СТЕ В МОЛИТВА...
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
От завоя срещу мене се подадоха две босички
момиченца
, които носеха на раменете си котле )надяното на пръчка.
Широкия път, който води от Семинарията направо до Изгрева не беше още прокаран и аз трябваше да мина през стария път, зашумен от двете страни от млади храсти на акации. Когато навлязох в него изпитах такъв страх, че ми идеше да се върна назад. Но това щеше да бъде безпредметно, защото пътят, който бях извървяла до тука беше все толкова дълъг и пуст, както и този, който ми оставаше до Изгрева. Вървях безпокойно по зигзаговидните зашумени пътеки. Чух стъпки.
От завоя срещу мене се подадоха две босички
момиченца
, които носеха на раменете си котле )надяното на пръчка.
Попитах ги къде отиват. Без да забавят стъпките си или да извърнат глава, те отговориха, че отиват в града за занесат храна на баща си. Засрамих се пред куража на тези беззащитни дечица, с който те изпълняваха дълга си. Като отидох при Учителя, разказах Му това. Той ми каза: „Помнете, че когато сте в молитва, не може да ви се случи никакво зло." Тези думи на Учителя ми се врязаха в паметта и ми дадоха силно оръжие в ръката за други случаи след това.
към текста >>
96.
25. ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Дънов около 1915-1916 година и когато бях още
момиче
, поставяше ме в мъчително недоумение това, че Учителят в беседите си постоянно повтаряше: „Гответе се, идат големи страдания за цялото човечество!
25. ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ Още през първата година, когато започнах да посещавам беседите на г.
Дънов около 1915-1916 година и когато бях още
момиче
, поставяше ме в мъчително недоумение това, че Учителят в беседите си постоянно повтаряше: „Гответе се, идат големи страдания за цялото човечество!
" Просто се бях уморила да слушам това особено при тогавашните мои безгрижни условия на живота ми. Не можех да си представя какви могат да бъдат тези страдания, че да обхванат цялото човечество. Ако е война - при тогавашните условия за воюване и тогавашните международни отношения, тези страдания можеха да обхванат само един континент. Земетресение, наводнения, изригвания на вулкани са също локални явления. Дори испанската болест като епидемия обхвана цял континент и взе милиони жертви.
към текста >>
97.
29. БОЛКИТЕ В ПЕТАТА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
14-годишно
момиченце
заболя от болки в петата, без да има някаква външна, видима причина.
29. БОЛКИТЕ В ПЕТАТА Беше около 1939-1940 година.
14-годишно
момиченце
заболя от болки в петата, без да има някаква външна, видима причина.
Не беше нито зачервена, нито подута, нито наранена. Гледаха го няколко лекари. Болките станаха толкова силни, че бяха непоносими при най-лекото докосване до петата. За да не се допре тя до нищо, трябваше по цяла нощ да държим крака му нагоре и да пазим да не се допират завивките до нея. Болното място изглеждаше съвършено здраво, не беше нито зачервено, нито подуто.
към текста >>
98.
30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Казах си така: Ако Учителят в 1940 година в 3 часа през нощта чу като извиках от мъка и в миг прекрати болките на
момиченцето
, Той и сега е толкова досегаем за моята мисъл колкото беше и тогава.
Докторът ми предписваше тестени храни, но тях ги даваха само с рецепта от доктора, каквато той не можеше да ми издаде, докато болестта не е определена. В резултат се стигна до там, че не можех вече да ставам от леглото, не можех да давам частните си уроци и да гледам домакинската си работа. А за ходене на беседи и Паневритмия на Изгрева не можех и да си помисля. Два месеца мъжът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше. При това положение на нещата мисълта ми се обърна пак към Учителя, който от четири години вече не беше между нас на земята.
Казах си така: Ако Учителят в 1940 година в 3 часа през нощта чу като извиках от мъка и в миг прекрати болките на
момиченцето
, Той и сега е толкова досегаем за моята мисъл колкото беше и тогава.
Реших да помоля Учителя да ми помогне, като обещах четири неща, като оздравея: да водя сляпата си другарка всяка сряда и неделя на Изгрева за беседа и Паневритмия, както правех това преди да се разболея; второ - да постя всеки петък, нещо, което бях спряла да правя поради крайно трудните ми тогавашни условия; трето - никога вече да не хапвам царевица в какъвто и да е вид и четвърто - да употребя в специално направление останалата част от живота си. Молитвата си направих в петък вечерта. В събота телефонирах на приятелката си да се приготви на другия ден в неделя заранта в 4 часа, че ще се опитам да отида да я взема и я заведа на Изгрева. Знаех, че вкъщи ще сметнат това за невъзможно безумие тъй като от два месеца не мога дори да седна в леглото си. Но аз казах, че съм изгубила вече всякаква надежда и че сега искам да ме оставят свободна да се лекувам по духовен начин.
към текста >>
99.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Гумнеров може да е обичал, може да е харесвал това
момиче
- това не е престъпление.
Че и в Търново, когато отивали в Горницата по 10 души на молитва, никой не го искал в групата си. Тогава Учителят го поканил да идат двамата като му казал: „Ела, брат, ние с тебе ще се качим". Той горкия възкръснал. Той беше хубав човек, малко гърбавичък. Учителят държеше за вътрешния живот на човека, същественото.
Гумнеров може да е обичал, може да е харесвал това
момиче
- това не е престъпление.
Те, престъпленията отвътре излизат. Тук повече е проличал характера му, темперамента му. От Рига започнаха да идват братя и сестри преди 1939 г, но от кога точно не зная. Това е моята най-голяма загуба. Бях се хванал в една вакуумна фабрика в Казанлък.
към текста >>
" Защото в Арбанаси имаше две
момичета
, които бяха много близки до Братството, и до идеите -едната Фирка, а другата - Мара.
Аз трябваше вече да се определя, дали да се женя или да не се женя и понеже не знаех кой път да поема отидохме с бати на ул. „Опълченска" 66 да питаме Учителя. Вечерта Учителя ни прие много весело, много ни се радваше и аз Го запитах: „Учителю, вече останахме сами, не зная кой път да хващам, да се женя ли или да не се женя? " Учителят отговори: „Ти ще се ожениш", а на бати каза: „Ти няма да бързаш!. Тогава аз казах: „То аз ще се оженя, но коя да взема?
" Защото в Арбанаси имаше две
момичета
, които бяха много близки до Братството, и до идеите -едната Фирка, а другата - Мара.
Учителят каза: „Фирка ще вземеш". Те са стар род, много бота хора - Чамурови. Те бяха най-богатите в Горна Оряховица и в Търново. Бащата беше фалирал и те останаха шест деца. Умря майката, а после от притеснение умря и бащата.
към текста >>
100.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Те са имали три
момичета
и едно момче.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/ Василка Камбурова е съпругата на Петър Камбуров. Баща й Иван Филипов Халаджов е бил учител, а майка й Иванка - домакиня.
Те са имали три
момичета
и едно момче.
Брат й Илия е бил съдия, сестра й Радка -аптекар, а Васка и Костадинка - гимназиални учителки. Васка е третото дете на родителите си. Първи е брат й Илия, втора - Радка, трета - Васка и последна Костадинка. Васка е получила основното си образование в Търговище, а след това е завършила учителски институт в гр. Шумен. Баща й е бил учител в с.
към текста >>
НАГОРЕ
