Търсене в текстове за 'Мисионер'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 64 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек сподели с мен, че търсил къща с югоизточно изложение, обаче един комисионер го завел в една къща, която никак не била хубава и го убеждавал така умело, че най-после той приел да я вземе.
Това не сте вие. Сега вие носите един живот, който не е ваш, той е от низшите същества. Един мой приятел ми каза, че в Ню Йорк видял един човек, който вървял по улиците с царска мантия, а на гърба му висели само обявления. Ние носим царска мантия с чужди обявления. Трябва да се освободим от тях. Един човек сподели с мен, че търсил къща с югоизточно изложение, обаче един комисионер го завел в една къща, която никак не била хубава и го убеждавал така умело, че най-после той приел да я вземе. Но днес се чудел какво да прави – тя била много мрачна и студена, обърната на северозапад. И тъмният дух е също такъв комисионер, който те убеждава, хвали ти това, което иска да продаде, а после ще се чудиш какво да правиш. Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, а като влязат в ада, тъмнината е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Там тъмните духове са слепи, нищо не виждат и ти си спасен.
към текста >>

И тъмният дух е също такъв комисионер, който те убеждава, хвали ти това, което иска да продаде, а после ще се чудиш какво да правиш.
Един мой приятел ми каза, че в Ню Йорк видял един човек, който вървял по улиците с царска мантия, а на гърба му висели само обявления. Ние носим царска мантия с чужди обявления. Трябва да се освободим от тях. Един човек сподели с мен, че търсил къща с югоизточно изложение, обаче един комисионер го завел в една къща, която никак не била хубава и го убеждавал така умело, че най-после той приел да я вземе. Но днес се чудел какво да прави – тя била много мрачна и студена, обърната на северозапад. И тъмният дух е също такъв комисионер, който те убеждава, хвали ти това, което иска да продаде, а после ще се чудиш какво да правиш. Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, а като влязат в ада, тъмнината е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Там тъмните духове са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Този е начинът да се отървем от тях. Една аналогия: нали бухалът денем нищо не вижда, а вечерно време вижда много добре.
към текста >>

2. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея.
Много мъчно се превеждат небесните събития. Има и неща, за които не може да се говори и не бива да се говори. Второто пришествие не се отменя, а се съкращава. В Откровението пише, че Михаил победи змея и тогава змеят слезе на Земята и погна хората. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея. Те оставят настрана заблужденията и проповядват новата идея – братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце, с него чукат по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите! “ Светлите същества пращат веднага на работа загиналите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината. Макар народите да се бият помежду си, неприязънта е във върховете на властта, а самите те се сближават.
към текста >>

3. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството.
Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала." Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица" от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? " Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност. Само че това желание да бъде горещо и да не се прекъсва, да се подхранва всеки ден.
към текста >>

4. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството.
Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя? " И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е.
към текста >>

5. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все мисионери на новите идеи.
В света иде един нов план, нещо ново, една нова епоха, в която хората ще живеят като братя. Защото всички народи си имат мисия. Всеки народ си има мисия. Иде нещо хубаво за всички народи. В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще. Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все мисионери на новите идеи. В света съществува една идеална държава от идеални хора. И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат. * Всички излизат вън със светли, радостни лица.
към текста >>

6. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството.
Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение. Предстои грамадна работа. Широко поле за работа се отваря. Аз помня една повест, в която героинята чела една книга как мисионерите обръщали китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взима участие в тази работа и казало така: „Аз съм много малка и докато порасна, може всички да се обърнат към християнството. Тогава аз какво ще правя? ” И тя искала да направи нещо за Бога. Тя се съветва с един много уважаван от нея човек, който й казва, че навсякъде, в целия свят и във всяко време, има много работа за повдигане на човечеството. И действително така е.
към текста >>

7. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството.
Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала.” Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица” от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? ” Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност. Само че това желание да бъде горещо и да не се прекъсва, да се подхранва всеки ден.
към текста >>

8. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба.
Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития. Не трябва да се мисли, че апостолите са тръгнали по света като апостоли веднага след изживяването на Петдесетница. Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба. След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света. И ние виждаме Петър да остава в Ерусалим повече от десет години след събитието на Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол. Събитието на освобождаването на Петър от тъмницата, за което се разказва в 12-те глава, става през 44-та година. В първия раздел на Деянията на апостолите ни се описват Възнесението и слизането на Светия Дух. Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света.
към текста >>

9. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

По-рано повече от десет души мисионери били отишли при тях и били изядени.
Човек има един ум, който е огнена светлина. Всички ония животни, които са неприятели на човека, бягат от тази светлина, страхуват се от този огън. Като срещнете вълк или мечка и ги погледнете в очите, те ще се спрат. Един англичанин разправя: Отива той на един остров, където имало човекоядци. Той казва: „Аз ще отида". По-рано повече от десет души мисионери били отишли при тях и били изядени. Той отива и казва: „Мен не могат да ме изядат." Диваците го заобикалят, те цъкат срещу него, а той ги гледа и всички ги държи в респект. И тоя мисионер обръща всички човекоядци в християни за 20 години. Той беше човек. Той употреби светлината на ума си. Той им каза: „Вие сте животни.
към текста >>

И тоя мисионер обръща всички човекоядци в християни за 20 години.
Като срещнете вълк или мечка и ги погледнете в очите, те ще се спрат. Един англичанин разправя: Отива той на един остров, където имало човекоядци. Той казва: „Аз ще отида". По-рано повече от десет души мисионери били отишли при тях и били изядени. Той отива и казва: „Мен не могат да ме изядат." Диваците го заобикалят, те цъкат срещу него, а той ги гледа и всички ги държи в респект. И тоя мисионер обръща всички човекоядци в християни за 20 години. Той беше човек. Той употреби светлината на ума си. Той им каза: „Вие сте животни. Аз съм човек. Вие не можете да ме плашите."
към текста >>

Питам сега: Защо другите мисионери ги изядоха?
Той беше човек. Той употреби светлината на ума си. Той им каза: „Вие сте животни. Аз съм човек. Вие не можете да ме плашите." Питам сега: Защо другите мисионери ги изядоха? -Защото бяха страхливи. Ако ви изядат диваците, страхливи сте. Ако вие останете живи, вие сте смели. И Писанието казва: „Ако в усилни времена се поколебаеш и се обърнеш да бягаш, ти си слаб." Защо ще бягаш?
към текста >>

10. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия.
Има тук търговци, заселени от много години, отворили магазини, където печелят добра пара, а немалко от тях работят с каквото могат и за своето отечество. Срещат се в Цариград люде, които са побегнали от родината, защото ги е подгонила властта за непокорство или пък затуй, че са отказали да дадат аба или шаек за аскера. В този град, където се срещат разни народности и вери, срещат се и пропагандисти на разни верски мисии, едно, за да проучат отблизо вярно ли е това, което се говори за живота на поробените от Баязид народи, а от друга страна, да проповядват и печелят съмишленици за разни учения и църкви. През 1840 г. по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия. Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир. След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки. Леонис, разбира се, турна в джоба още някоя и друга жълтичка, защото си мислеше, че в Солун ще направи някоя изгодна сделка. От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море. Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно.
към текста >>

Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир.
Срещат се в Цариград люде, които са побегнали от родината, защото ги е подгонила властта за непокорство или пък затуй, че са отказали да дадат аба или шаек за аскера. В този град, където се срещат разни народности и вери, срещат се и пропагандисти на разни верски мисии, едно, за да проучат отблизо вярно ли е това, което се говори за живота на поробените от Баязид народи, а от друга страна, да проповядват и печелят съмишленици за разни учения и църкви. През 1840 г. по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия. Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир. След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки. Леонис, разбира се, турна в джоба още някоя и друга жълтичка, защото си мислеше, че в Солун ще направи някоя изгодна сделка. От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море. Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно. Те заплуваха на юг, а после на запад към главната цел - Халкидика, където младите хора си мислеха, че ще заживеят привидно спокойния, но пълен с вътрешни подвизи живот на монашеството.
към текста >>

11. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П.
"Житно зърно", излизало в продължение на 20 години (от 1924 до 1943 г.). Забранено от комунистическия тоталитарен режим след 09.09.1944 г., то е възстановено скоро след началото на демократичните преобразувания у нас - през 1991 г. Кръстник на това издание е д-р Г. Томалевски. Името "Житно зърно" отразява идеята на П. Дънов, че съзнанието на хората е нива, която новото учение ще подготви и засее с Божественото семе на знанието, т. е. то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П. Дънов и неговите последователи поставят пред себе си. Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис. Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят". Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в.
към текста >>

12. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

В своето съчинение "Учебник по мисионерство" (София, 1937) видните православни богослови от първата половина на ХХ век Д.
2. Отношение към християнските тайнства и обреди Изясняването на този проблем не бива да бъде подценявано в светлината на взаимоотношенията между теоретичната система на Учителя П. Дънов и класическото християнско богословие (в случая - в неговата православна редакция). Актуалността му се повишава и от факта на присъствието на духовната общност "Бяло братство" именно в България, където Православната църква е традиционно водещата религиозна институция, както и поради поставянето на знак за тъждественост от самия П. Дънов между неговото учение и християнството, макар и в езотеричното измерение на последното. В своето съчинение "Учебник по мисионерство" (София, 1937) видните православни богослови от първата половина на ХХ век Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски издигат тезата, че "Дънов отрича християнските обреди и тайнства" (с. 351). Според тях Учителят П. Дънов не взема под внимание факта, че самият Господ Иисус Христос е основоположник на тайнствата и че тяхното предназнание е да свеждат благодатните сили на Светия Дух до вярващите християни с цел тяхното духовно възрастване, укрепването им във вярата и нравствеността на християнското учение. Посочените двама възпитаници на българската православна богословска школа изтъкват, че Иисус Христос и Неговите апостоли са спазвали редица обреди: поклони (Мат.
към текста >>

Може би в този случай авторите на учебника по мисионерство са имали пред вид някои от упражненията на Паневритмията (разгледана подробно в отделна тема от този лекционен курс).
Дюлгеров и Ил. Цоневски са допуснали сериозно изкривяване на действителното положение на нещата. Истината е, че последователите на Учителя П. Дънов (членовете на ББ у нас и в чужбина) действително притежават своеобразна култова система, но в нея няма нищо езическо. Твърденията от рода на "поклони" и "ходене по роса преди и след изгрев слънце" са напълно безпочвени. Може би в този случай авторите на учебника по мисионерство са имали пред вид някои от упражненията на Паневритмията (разгледана подробно в отделна тема от този лекционен курс). Но Паневритмията е цялостна, завършена методика за физическо и духовно укрепване и израстване на човека върху основата на хармонизиране с енергиите и силите на Живата Разумна Природа. Като комплексно средство за повишаване на психо-физическия тонус на хората тя е възприета вече в много страни по света. Това, разбира се, не означава, че чрез нея се разпространяват езически вярвания и суеверия, както твърдят двамата православни богослови. Последователите на Учителя на ББ у нас наистина посрещат изгрева на слънцето, но не защото са езичници, а понеже знаят, че то е енергийният източник на живота в цялата Слънчева система и че в миговете на изгрев (особено!) и на залез то отдава най-големи количества от тази благодатна енергия на Земята. Днес това вече е установено със средствата на официалната наука, измерено е с безпристрастните апаратури на специалистите в областта на природните научни дисциплини.
към текста >>

13. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите-богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко - "Учебник по мисионерство", София, 1937).
Неговите писания намират място в официозите на БПЦ - сп. "Духовна култура" и "Църковен вестник" (ср. сп. "Духовна култура", 1922, кн. XI-XII). Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски - професори в Богословския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение, ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите-богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко - "Учебник по мисионерство", София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като "секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя П. Дънов. БПЦ проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква (Московската патриаршия) идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на Православната ни църква. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война.
към текста >>

В своето вече цитирано съчинение "Учебник по мисионерство", на страница 344, православните богослови, професори в Богословския факултет към СУ "Св. Кл.
Популярността на ББ обаче представлява един естествен резонанс на потребности у определени хора и социални прослойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила. Основно значение и въздействие има личността на Учителя Петър Дънов, който - за разлика от някои православни духовници - доказва със собствения си начин на живот стойността на онова, което прокламира във възгледите си. Т. е. неговото учение е извървяло най-дългия път - от теорията до практиката, и непосредственото му прилагане в действителността определя и степента на правото му на съществуване. 2. Защо духовно общество "Бяло братство" не е и не може да бъде секта В своето вече цитирано съчинение "Учебник по мисионерство", на страница 344, православните богослови, професори в Богословския факултет към СУ "Св. Кл. Охридски", Д. Дюлгеров и Ил. Цо- невски дават следното определение на духовното общество "Всемирно Бяло братство", основано от Учителя П. Дънов в България: "Дънов е организирал противоцърковно сектантско общество." Поражда се въпросът: наистина ли тази духовна общност е "противо- църковна" и следва ли да я третираме като секта, като "сектантско общество"? Нека се опитаме да отговорим на този двусъставен въпрос, като започнем от втората му част.
към текста >>

"Учебник по мисионерство", с. 245).
Нека се опитаме да отговорим на този двусъставен въпрос, като започнем от втората му част. Ако се възползваме отново от труда на двамата горепосочени автори (отдел II, "Секти в България", 45. Що е секта), като не пропуснем да отбележим огромните усилия, които са вложили те при написването му, и грамадния обхват на съдържанието му, ще бъдем в състояние да изведем една пълна и задълбочена дефиниция на понятието "секта" от православно християнско гледище. А именно: по своята същност сектата представлява религиозна общност от хора, която в определен момент от времето, под чуждо влияние, се е отделила от Христовата Църква, нарушила е единството на Църквата и е формирала свои собствени възгледи и идеали за святост и спасение (ср. "Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение. Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически.
към текста >>

Цоневски, в цитирания си учебник по мисионерство дават следното определение на същия феномен: "Дъновизмът е окултно и мистическо учение, оформявано от Петър Дънов.
Вероятно най-добрият познавач на тематиката измежду днешните български философи д.ф.н. Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон" ("Теософската концепция на Петър Дънов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г. в Института по философия към БАН, с. 2-3). От друга страна, споменатите двама авторитетни православни богослови от старата генерация - Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски, в цитирания си учебник по мисионерство дават следното определение на същия феномен: "Дъновизмът е окултно и мистическо учение, оформявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и ... най- вече лични ясновидски домогвания на учителя (курсивът е на авторите - бел. К. З.) Петър Дънов" (Учебник по мисионерство, София, 1937, с. 343). Нека сега се върнем назад във времето и се опитаме да проследим - освен вече посочените в т. 1 - отзивите на съвременниците на Учителя П. Дънов за него и неговото учение.
към текста >>

З.) Петър Дънов" (Учебник по мисионерство, София, 1937, с. 343).
в Института по философия към БАН, с. 2-3). От друга страна, споменатите двама авторитетни православни богослови от старата генерация - Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски, в цитирания си учебник по мисионерство дават следното определение на същия феномен: "Дъновизмът е окултно и мистическо учение, оформявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и ... най- вече лични ясновидски домогвания на учителя (курсивът е на авторите - бел. К. З.) Петър Дънов" (Учебник по мисионерство, София, 1937, с. 343). Нека сега се върнем назад във времето и се опитаме да проследим - освен вече посочените в т. 1 - отзивите на съвременниците на Учителя П. Дънов за него и неговото учение. Анализът, правен от позициите на православното богословие, изтъква на преден план сериозните теоретически различия между двете концепции, за което вече стана дума в досегашното изложение. Както бе посочено, те са концентрирани в проповядваните от Учителя П.
към текста >>

14. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

Цоневски, Учебник по мисионерство, С., 1937.
18. Ватев, Й., Философските идеи на Петър Дънов, С., 1990, ръкопис. 19. Православен катехизис, С., 1985. 20. Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски, Православно догматическо богословие, С., 1947. 21. Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски, Учебник по мисионерство, С., 1937. 22. Коев, Т., Д. Киров, Кратка богословска енциклопедия, С., 1993. 23. Цанков, Ст., Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни, ГСУ БФ, 1938-39, т. XVI. 24. Тулешков, Н., Сектите в България, С., 1935. 25. Безант, А.
към текста >>

15. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

Цоневски, Учебник по мисионерство, С., 1937.
„Шамбала“, С., 2005. 32. Православен катехизис, С., 1985. 33. Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски, Православно догматическо богословие, С., 1947. 34. Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски, Учебник по мисионерство, С., 1937. 35. Коев, Т., Д. Киров, Кратка богословска енциклопедия, С., 1993. 36. Няголов, С., Пентаграмът и развитието на Петата човешка раса, ИК „Виделина“, С., 2000. 37. Тулешков, Н., Сектите в България, С., 1935. 38. Безант, А.
към текста >>

16. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Току-що бях завършил гимназия и вече се готвех за заминаването за Щатите, когато съвсем случайно ме запознаха с един професор от американския институт в Атина и чийто баща е бил мисионер в България.
Книгите на Ани Безант, на Блаватска и на Ледбитър ме насочиха към първоизточника на това знание - Индия. Реших, че трябва да замина за Индия и да търся моя гуру. Но знаейки, че баща ми не искаше и да чуе да ме пусне в Индия, потърсих друг път. Склоних баща си да ме прати да следвам в САЩ, където вече имах приятели от младежката компания, с които дружах по това време. И баща ми се съгласи. Току-що бях завършил гимназия и вече се готвех за заминаването за Щатите, когато съвсем случайно ме запознаха с един професор от американския институт в Атина и чийто баща е бил мисионер в България. Самият той е живял като млад в България и знаеше доста добре български. Той ми зададе само един въпрос - как ще отида в Щатите, като не зная английски, и веднага ми предложи да ме изпрати в техния институт в Атина, където да науча езика, и те после ще ми съдействат да замина за Щатите. Предложението да замина за Атина ми хареса, защото чувствах, че имам връзка с Древна Елада. Бях чувал за Петър Дънов, който по това време беше доста популярен в България, и реших, че преди да замина за Атина, трябва да се видя с него. Смятах, че ще ме питат за него.
към текста >>

17. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става.
Има ли днес пророци и светии? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии?
към текста >>

18. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение.
А за кой път да повтаряме, че това е връзката, която даде Светото писание в превод на живия език, на живите българи. Мисля, че трябва направо да подсетя, че борбата срещу гръцкия език в българските църкви доведе до важна политическа победа изгонването на гръцката мегаломания от нашия обществен живот, но не и до особено духовно обновление чрез Светото писание. Литургията от гръцки премина не на български, а на старобългарски, и не стана съвсем ясно на нане Стоичко и нане Вуте, че Исус е бил разпнат заради тях, а цялата работа си остана е мъгливата словесност на своегорода чужденец, за който се говори по „не-нашенски“, че „разпята го же за ны при Понтийстем Пилате и страдавша и погребенна.“ Животът на Дънов е най-широкият ни мост с Америка чрез пътя му през американските протестантски мисии, и когато извървим този път, ще видим баща му поп Константин в борба за служене на съвременен български език (за пръв път осигурено от тези мисии чрез д-р Лонг и Ригс). Ще видим първите български студенти в САЩ отпреди Освобождението; полиглотското чудо Стефан Томов, който като дванадесетгодишен ученик от Котел на остров Малта вече владее шест от осемте си съвременни езика (с потомък лингвиста проф. Томов), ще видим съученика на Дънов - Марин Делчев (с потомък литератора Борис Делчев); ще видим борбите в мисиите между дебелоглави консерватори като Дж. Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение. Ще видим спътника на Дънов д-р Чакалов като лекар на мултимилионера Хардинг в Катскил, срещите му с президента Теодор Рузвелт. Ще видим годините на модернизирането на Бостън и Ню Йорк; милионите емигранти, с които се движат българските студенти; реакцията на опустошителния глад в Русия в Американската преса и дискусията в Бостън за панславизма, която прави Дънов неотклоним славянофил; слънчевите танци на индианците от племето Су преди последното избиване на вождовете им, точно когато Дънов слуша прощалния концерт на легендарната Аделина Пати в Ню Йорк; българите мисионери на кон, проповядващи из житните полета на Небраска, във фабричните квартали на Детройт и в първите гангстерски свърталища до „китайския град“ на Манхатън; сетне първите съратници на Дънов в България проповядващи от хан на хан, и от читалище на читалище, и от побой на побой, и тежкарските му първи ученици, между които има висши офицери, политици, писатели, професори, музиканти все всепризнати светила на българската култура; връзката с двореца, разливането на последователите му в балтийските страни, в Италия, Чехия, Хърватско, Франция, Щатите, Канада, Полша, противоречивото съратничество на Любомир Лулчев и Михаил Иванов; ще станем свидетели на отделни случаи на прозрение и ясновидство, на чудеса, които остават необясними за рационалния ум. Един свят, за който всички са чували какво ли не, но който не е станал част от българската мисъл, не е намерил параметрите си в съдбата на българина. * * *
към текста >>

Ще видим годините на модернизирането на Бостън и Ню Йорк; милионите емигранти, с които се движат българските студенти; реакцията на опустошителния глад в Русия в Американската преса и дискусията в Бостън за панславизма, която прави Дънов неотклоним славянофил; слънчевите танци на индианците от племето Су преди последното избиване на вождовете им, точно когато Дънов слуша прощалния концерт на легендарната Аделина Пати в Ню Йорк; българите мисионери на кон, проповядващи из житните полета на Небраска, във фабричните квартали на Детройт и в първите гангстерски свърталища до „китайския град“ на Манхатън; сетне първите съратници на Дънов в България проповядващи от хан на хан, и от читалище на читалище, и от побой на побой, и тежкарските му първи ученици, между които има висши офицери, политици, писатели, професори, музиканти все всепризнати светила на българската култура; връзката с двореца, разливането на последователите му в балтийските страни, в Италия, Чехия, Хърватско, Франция, Щатите, Канада, Полша, противоречивото съратничество на Любомир Лулчев и Михаил Иванов; ще станем свидетели на отделни случаи на прозрение и ясновидство, на чудеса, които остават необясними за рационалния ум.
Литургията от гръцки премина не на български, а на старобългарски, и не стана съвсем ясно на нане Стоичко и нане Вуте, че Исус е бил разпнат заради тях, а цялата работа си остана е мъгливата словесност на своегорода чужденец, за който се говори по „не-нашенски“, че „разпята го же за ны при Понтийстем Пилате и страдавша и погребенна.“ Животът на Дънов е най-широкият ни мост с Америка чрез пътя му през американските протестантски мисии, и когато извървим този път, ще видим баща му поп Константин в борба за служене на съвременен български език (за пръв път осигурено от тези мисии чрез д-р Лонг и Ригс). Ще видим първите български студенти в САЩ отпреди Освобождението; полиглотското чудо Стефан Томов, който като дванадесетгодишен ученик от Котел на остров Малта вече владее шест от осемте си съвременни езика (с потомък лингвиста проф. Томов), ще видим съученика на Дънов - Марин Делчев (с потомък литератора Борис Делчев); ще видим борбите в мисиите между дебелоглави консерватори като Дж. Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение. Ще видим спътника на Дънов д-р Чакалов като лекар на мултимилионера Хардинг в Катскил, срещите му с президента Теодор Рузвелт. Ще видим годините на модернизирането на Бостън и Ню Йорк; милионите емигранти, с които се движат българските студенти; реакцията на опустошителния глад в Русия в Американската преса и дискусията в Бостън за панславизма, която прави Дънов неотклоним славянофил; слънчевите танци на индианците от племето Су преди последното избиване на вождовете им, точно когато Дънов слуша прощалния концерт на легендарната Аделина Пати в Ню Йорк; българите мисионери на кон, проповядващи из житните полета на Небраска, във фабричните квартали на Детройт и в първите гангстерски свърталища до „китайския град“ на Манхатън; сетне първите съратници на Дънов в България проповядващи от хан на хан, и от читалище на читалище, и от побой на побой, и тежкарските му първи ученици, между които има висши офицери, политици, писатели, професори, музиканти все всепризнати светила на българската култура; връзката с двореца, разливането на последователите му в балтийските страни, в Италия, Чехия, Хърватско, Франция, Щатите, Канада, Полша, противоречивото съратничество на Любомир Лулчев и Михаил Иванов; ще станем свидетели на отделни случаи на прозрение и ясновидство, на чудеса, които остават необясними за рационалния ум. Един свят, за който всички са чували какво ли не, но който не е станал част от българската мисъл, не е намерил параметрите си в съдбата на българина. * * *
към текста >>

19. Въведение - Атанас Славов

Един от тях е ватикански мисионер в Северна Африка.
Тези негови ученици са десет, двадесет, че чак тридесет и девет години по-стари от него. Всичките са от тежки буржоазни напрадничави семейства. Родени в Русия, Одрин, Цариград. Трупали пари от плоещкия петрол, от безкрайните жита на Добруджа, от търговията с вълна и колониал от Брашов до Египет. Учили в Цариград, Франция, Русия, Италия. Един от тях е ватикански мисионер в Северна Африка. Друг е милионер, заточеник в Диарбекир, построил със свои пари първата арменска църква в града на заточението си. Елитарен „гювеч“, наистина, но има и едно общо нещо, което ги сродява. Всичките са поразително добре версирани в модерните по това време езотерични идеи, и окултните и спиритически движения в света. Разказвам на Здравко колко бях поразен от дългия списък на преводи и авторски френски учебници, които издава Анастасия Узунова (сестрата на заместника на Левски - Атанас Узунов) и то още преди да се срещне с Дънов и да стане първата му ученичка. И как в превода на „Безсмъртната любов“ на Дюк де Помар от 1895 г.
към текста >>

Благотворителките Казакова и Гумнерови, пътуващият проповедник Пеню Киров, африканският мисионер - издателят Голов.
И аз отговарям искрено като него, че нима всички ученици на Исус са били нискостоящи, босоноги рибари като Петър! Нима не е имало между тях и блестящи интелектуалци като Йоан! И добавям, че според това, което Дънов учи, този свят не е построен на магии и фишеци, а на трудни за усвояване, но непоклатими закони. Един от тях е свързан с това, че когато ще идва Учител почвата за приземяването му се подготвя от среда, в която ще се посади и която ще осигури кълнът на учението му да порасне. Вижте ги ранните ученици на Дънов! Най-чистият ни всеотдаен възрожденец д-р Миркович. Членът на книжовното дружество Михалаки Георгиев. Основателката на женското благотворително движение у нас - сестрата на апостола Атанас Узунов - Анастасия. Благотворителките Казакова и Гумнерови, пътуващият проповедник Пеню Киров, африканският мисионер - издателят Голов. Здравко мълчи и после споделя: „Като говорим за материала, който минава през ръцете ти, сякаш не говорим за България, а за друга страна. Сякаш не съм познавал България.“ Така е и за мен. В центъра на София сме, площад „Славейков“. Под чадъра до нас си проветряват чаталите два лилави анцуга. Минават дългокраки момичета на кокили без млечни жлези.
към текста >>

Мътен сън бяха Америка с 40-те българи методистки мисионери, учили там през миналия век, между които и Дънов.
Провлечени шопи се давят с банички. Тангентират като космически боклук по обърканите си траектории членове на бившия писателски съюз. Кой познава нашата със Здравко България, че ние да познаваме тази, дето е била и тази дето иде? Ние знаехме за Русия, за православието. За Белене. Мътен сън бяха Америка с 40-те българи методистки мисионери, учили там през миналия век, между които и Дънов. Мътен сън беше покълващата нива на любовта, насадена от Учителя. * * *
към текста >>

20. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

По време на Парижкото световно изложение през 30-те години Иванов остава там, и усилията му на мисионер на Бялото братство успешно се разпростират от Париж в Южна Франция, а после в САЩ и особено в Канада.
Ако ги премълчим. Много са, но трябва да спомена поне Михаил Иванов например, и Любомир Лулчев, за когото вече стана дума. Михаил Иванов е ярка личност, и неотразимият му чар създава известно напрежение на Изгрева. Според някои от съвременниците му особено между сестрите. Учителят го окуражава да се нагърби с разпространението на идеите на братството на Запад. По време на Парижкото световно изложение през 30-те години Иванов остава там, и усилията му на мисионер на Бялото братство успешно се разпростират от Париж в Южна Франция, а после в САЩ и особено в Канада. Любомир Лулчев е от старите, тежки дъновисти. Изявен писател. Ярък еталон пред българското общество на дъновистите. Цар Борис в усилията си да установи позитивни контакти със всички обществени среди и формации, за да се заздрави на трона след политическия фокстрот на звенарите, се свързва с него. Това става след разминаването си с Дънов под Първото Рилско езеро, на която Дънов отказва да се сближи с него.
към текста >>

21. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Мисионерите с жените си пристигат в Истанбул през септември, след което - поради взаимна антипатия - Притимън се настанява във Варна, а Лонг в Шумен.
„Уолдън“ излиза за 4 юли 1954. И като всички големи американски книги, като всички американски книги, които са книги на света - както е със „Стръкчета трева“ на Уолт Уитман, - не се продава като топли милинки. Така и трябва всъщност, защото, ако се продаваше, значи щеше да е книга, от която няма какво да научиш - такива книги купува евтиният читател, книги, които да го убеждават, че господин писателят мисли като него, а с тази книга не е така. Ако всеки континент трябва да изпрати за извънземните по две книги в космоса, заедно с песента на онези български народни певици, между десетте книги на планетата щяха да бъдат „Стръкчета трева“ и „Уолдън“. Автоматични фотокамера 1857 (20 май) на събранието на Съвета на методистките мисии е съобщено, че епископ Матю Симсън е назначил Уесли Притимън от Охайо и Алберт Лонг от Питсбърг да изградят българска мисия след петгодишни преговори с турското правителство и сондажи с мисията в Истанбул. Мисионерите с жените си пристигат в Истанбул през септември, след което - поради взаимна антипатия - Притимън се настанява във Варна, а Лонг в Шумен. 1857 (2 юни) в Хадърча бива ръкоположен за втори свещеник Константин Дъновски от гръцкия владика Порфирий по настояване на чорбаджи Атанас. 1857 (юли) във Варна, в старата гръцка църква „Св. Богородица“ бива преместен като енорийски свещеник - поради личните симпатии на владиката Порфирий - Константин Дъновски. 1858 в Южна България идват първите представители на Конгрега- ционистката църква, сред които изпъква Джеймс Кларк. 1858 в Солун пристига руският учен Рачински по работа на Славянското дружество и урежда стипендии за учене в Москва на Райко Жинзифов, Константин Миладинов и др.
към текста >>

1860 в Истанбул методисткият мисионер Алберт Лонг и конгрегационалистът Илаяс Ригс провеждат среща по въпроса за съвместна работа за превода на Библията на съвременен български език.
1859 (17 септември) в Разград идва Алберт Лонг, който за два месеца научава така добре български, че на Бъдни вечер изнася на български първата си проповед пред 15 местни богомолци. 1859 (19 декември) в Цариград на път за Варна, за да поеме там руското консулство, идва Александър Рачински. 1860 (12 март) в българската катедрала в Истанбул Иларион Мака- риополски провъзгласява независимостта на българската църква от Гръцката патриаршия. 1860 (15 май) в Тулча пастор Флокен отваря училище за децата на избягалите от преследвания в Русия молоканци и местни български недоволни от гръцките попове, в което се стичат 52 деца. 1860 в Пловдив с новата учебна година се отваря основаното от Джеймс Кларк протестантско мъжко училище. 1860 в Истанбул методисткият мисионер Алберт Лонг и конгрегационалистът Илаяс Ригс провеждат среща по въпроса за съвместна работа за превода на Библията на съвременен български език. До края на годината Ригс издава тук първата научна българска граматика. 1861 Емерсън написва своето есе „Бостън“, което сп. „Атлантик Мънтли“ препечатва след тридесет години и Петър Дънов попада на него при идването си в Бостън да пише дипломната си работа. 1861 (2 април) избухва американската гражданска война между северните и южните щати. 1862 на о-в Малта идва да учи в местното протестантско училище дванадесетгодишното котленче Стефан Томов.
към текста >>

22. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Трико Константин (Трайко Константинов), роден в Щип на 1 януари 1848, учи в Американското мисионерско училище в Пловдив към средата на 60-те години на миналия век.
„Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия Йовчев за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на завършване в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р. 1850 г. в Котел, също бакалавър на духовните науки от Дрю в класа от 1877. Подробностите по неговото образование и дейност вече видяхме при регистрирането му в матрикулационната книга на Дрю. Може би само трябва да доуточним, че колежът в Малта, в който споменава, че е учил, е английски и се нарича „Сент Джулпен“. Трико Константин (Трайко Константинов), роден в Щип на 1 януари 1848, учи в Американското мисионерско училище в Пловдив към средата на 60-те години на миналия век. Около 1871 е протестантски пастор в с. Меричлери, Чирпанско. Взима диплома от Дрю през 1879 като бакалавър на духовните науки. Доктор на духовните науки от колежа Галсвил 1880 (оженва се за Дора Кийтс на 10 юли 1880). Дякон през 1881 истарейшина през 1883.
към текста >>

(Да - българин мисионер в САЩ е възпитавал индианчета да стават американци!) Умира на 29 април 1919, когато си заминава и бащата на Петър Дънов във Варна - поп Константин (13 ноември 1919).
Меричлери, Чирпанско. Взима диплома от Дрю през 1879 като бакалавър на духовните науки. Доктор на духовните науки от колежа Галсвил 1880 (оженва се за Дора Кийтс на 10 юли 1880). Дякон през 1881 истарейшина през 1883. Член е на методистката църква в щата Минесота от 1879 - още див край, където язди на кон по старата методистка традиция от салон на салон да проповядва като пастор във Филмор 1879-82 (времето на реалката на Петър Дънов във Варна), в Мъни Крик 1880-81, в Лансбъроу, във Варна по време на връщането на Петър Дънов там с пасторско назначение през 1884-85, ръководител на варненския методистки район 1885-91, Русе 1891-93, Ловеч 1893-96, методистки ръководител на цяла България 1896-97; на Русе 1897-1901; получава отдих през 1901-03 и става ръководител на района на Уидин 1903-05; Минесота 1905; Филмор и Фаунтейн, Нюпорт, Дъндас, Касъл рак, Минеиска (където е разгърнат първият интернат за индиански деца) - все в Минесота 1905-1919. (Да - българин мисионер в САЩ е възпитавал индианчета да стават американци!) Умира на 29 април 1919, когато си заминава и бащата на Петър Дънов във Варна - поп Константин (13 ноември 1919). Константин Желязков от Омарчево учи по подобие на Петър Дънов като специален студент в Дрю през 1881-1882. Пърси Пиринчиев - англичанин от български произход е роден 1860 в Бермуда и се дипломира в Дрю през 1885. Марин Д. Делчев е роден в Меричлери, приема методизма на шестнадесетгодишна възраст и откликва на повика да проповядва на 32-годишна възраст; учи в Самоковското мисионерско училище и Сен Джонсбъри, щата Вермонт, и се дипломира в Дрю през 1889. (Женен за Добра Куманова на 26 юли 1890 в Панагюрище.) Съученик на Дънов в Дрю, пастор в Разград 1891-92, Шумен 1892, Русе 1895-96, Ловеч 1986-97, ръководител на ловешкия методистки район 1897-1901; Русе 1901 и района 1901-05, ловешкия район 1905-07, Търново 1905-09, Варна 1910-11, Шумен 1912-17; влиза в армията през 1917- 18, Шумен 1921 и търновския район 1923... Бедрос Крикорян ще бъде споменат тук като приятел на Петър Дънов през първите му две години в Дрю.
към текста >>

Делчев е роден в Меричлери, приема методизма на шестнадесетгодишна възраст и откликва на повика да проповядва на 32-годишна възраст; учи в Самоковското мисионерско училище и Сен Джонсбъри, щата Вермонт, и се дипломира в Дрю през 1889.
Член е на методистката църква в щата Минесота от 1879 - още див край, където язди на кон по старата методистка традиция от салон на салон да проповядва като пастор във Филмор 1879-82 (времето на реалката на Петър Дънов във Варна), в Мъни Крик 1880-81, в Лансбъроу, във Варна по време на връщането на Петър Дънов там с пасторско назначение през 1884-85, ръководител на варненския методистки район 1885-91, Русе 1891-93, Ловеч 1893-96, методистки ръководител на цяла България 1896-97; на Русе 1897-1901; получава отдих през 1901-03 и става ръководител на района на Уидин 1903-05; Минесота 1905; Филмор и Фаунтейн, Нюпорт, Дъндас, Касъл рак, Минеиска (където е разгърнат първият интернат за индиански деца) - все в Минесота 1905-1919. (Да - българин мисионер в САЩ е възпитавал индианчета да стават американци!) Умира на 29 април 1919, когато си заминава и бащата на Петър Дънов във Варна - поп Константин (13 ноември 1919). Константин Желязков от Омарчево учи по подобие на Петър Дънов като специален студент в Дрю през 1881-1882. Пърси Пиринчиев - англичанин от български произход е роден 1860 в Бермуда и се дипломира в Дрю през 1885. Марин Д. Делчев е роден в Меричлери, приема методизма на шестнадесетгодишна възраст и откликва на повика да проповядва на 32-годишна възраст; учи в Самоковското мисионерско училище и Сен Джонсбъри, щата Вермонт, и се дипломира в Дрю през 1889. (Женен за Добра Куманова на 26 юли 1890 в Панагюрище.) Съученик на Дънов в Дрю, пастор в Разград 1891-92, Шумен 1892, Русе 1895-96, Ловеч 1986-97, ръководител на ловешкия методистки район 1897-1901; Русе 1901 и района 1901-05, ловешкия район 1905-07, Търново 1905-09, Варна 1910-11, Шумен 1912-17; влиза в армията през 1917- 18, Шумен 1921 и търновския район 1923... Бедрос Крикорян ще бъде споменат тук като приятел на Петър Дънов през първите му две години в Дрю. Завършил Айнтабския колеж в Турция, той се дипломира в Дрю през 1890, влиза същата година в Баптистката църква и става мисионер в Армения, където бива заклан по време на ноемврийските кланета на 1895. Включен е в списъка на духовните мъченици на Методистката църква. Тук по ред идва Петър Дънов. Продължаваме нататък.
към текста >>

Завършил Айнтабския колеж в Турция, той се дипломира в Дрю през 1890, влиза същата година в Баптистката църква и става мисионер в Армения, където бива заклан по време на ноемврийските кланета на 1895.
Константин Желязков от Омарчево учи по подобие на Петър Дънов като специален студент в Дрю през 1881-1882. Пърси Пиринчиев - англичанин от български произход е роден 1860 в Бермуда и се дипломира в Дрю през 1885. Марин Д. Делчев е роден в Меричлери, приема методизма на шестнадесетгодишна възраст и откликва на повика да проповядва на 32-годишна възраст; учи в Самоковското мисионерско училище и Сен Джонсбъри, щата Вермонт, и се дипломира в Дрю през 1889. (Женен за Добра Куманова на 26 юли 1890 в Панагюрище.) Съученик на Дънов в Дрю, пастор в Разград 1891-92, Шумен 1892, Русе 1895-96, Ловеч 1986-97, ръководител на ловешкия методистки район 1897-1901; Русе 1901 и района 1901-05, ловешкия район 1905-07, Търново 1905-09, Варна 1910-11, Шумен 1912-17; влиза в армията през 1917- 18, Шумен 1921 и търновския район 1923... Бедрос Крикорян ще бъде споменат тук като приятел на Петър Дънов през първите му две години в Дрю. Завършил Айнтабския колеж в Турция, той се дипломира в Дрю през 1890, влиза същата година в Баптистката църква и става мисионер в Армения, където бива заклан по време на ноемврийските кланета на 1895. Включен е в списъка на духовните мъченици на Методистката църква. Тук по ред идва Петър Дънов. Продължаваме нататък. Елаяс Деметриус Вишанов (Димитър Илиев Вешанов), р. Солун, Стефан Томов в университета Дрю, 13 септември 1867, приема методистката деноминация на 14-годишна възраст; завършва колежа Хакетстаун през 1889.
към текста >>

23. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Чалис заварва мисионерска дейност в девет места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание, Лом, Плевен, Видин и Тулча.
И може би да намери! И когато се оказва след двадесетина години, че и това ново красиво нещо, протестантизма, и то не върши работа, и сина му отминава - добре. Нищо! Трябва да се опиташ, трябва да се стремиш към Бога, а Бог ще реши дали да те изведе, където ти е мястото, или ще те остави да се бъхташ и да се бъхташ! Нека върви Петър! Нека опита. * Първата Методистка църква в Свищов, по-късно поща През 1875 Габриел Чалис пристига със съпругата си в България. Четири години по-късно, след вълненията и промените, настъпили след Руско-турската война от 1877-1878 г., той става ръководител на методистката мисия в Княжеството. По него време вече има доста неща, пред които трябва да се застане лице в лице. Чалис заварва мисионерска дейност в девет места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание, Лом, Плевен, Видин и Тулча. Работят три дневни училища с 43 ученика и пет неделни с 61 ученика. Не изглежда лошо, но от хаоса на освободителната война мисията излиза деморализирана, и то въпреки че вече има демократична конституция, гарантираща свободата на вероизповеданията и забраняваща спъването на свободната реч и пресата. Именно затова, точно по времето, когато Петър Дънов завършва реалката във Варна, Чалис се вижда принуден да свика годишно събрание с всички пастори, членовете на мисиите и помощниците им. При оценка на обстановката събранието стига до извода, че въпреки че пасторската дейност е започнала сериозно и настоятелно да се преследва, перспективите продължават да са добри и има шанс да се разгърнат нови два пункта за работа в Севлиево и Орхание (където първите стъпки между другото са направени). На следващата година идват две нови пасторски двойки - Джонс от Нова Англия и Лед от Ню Йорк.
към текста >>

С една дума, тази новородена нация е лишена от Божието слово освен на малкото места, където то им се поднася от мисионерите, а без Божието слово те са лишени от великия самоконтрол на истинската свобода - т.е.
Освен това всеки, който провежда каквато и да било публична проява, трябва да получава специално разрешение и чиновниците по общините просто не ги издават. Няма какво да се прави! Политиците по върховете религията, кажи речи, не ги интересува. На следващото годишно събрание Чалис характеризира нещата така: „Това е критично време в историята на хората... Те са вкусили сладките плодове на свободата, но нямат високите морални качества, нужни за едно самоуправление... Образованите и заможните се боричкат за служби и са безскрупулни по пътя на постигането на целите си. В същото време масата на трудовите селяни е неспособна да говори от свое име и да отхвърли лицемерието и демагогията на тези, които я контролират. Нито пък самите те могат да прокарат тънката морална граница между това, което трябва да бъде, и личния си интерес. С една дума, тази новородена нация е лишена от Божието слово освен на малкото места, където то им се поднася от мисионерите, а без Божието слово те са лишени от великия самоконтрол на истинската свобода - т.е. националното съзнание.“ Интересно е, че ако погледнете местната свищовска преса - защото натам сме се отправили от Варна с влака на призраците, - става напълно ясно, че българите не са в безсъзнание, не са неспособни да видят ясно и чисто кое кое е и кой какъв е. Надзърваме. Състоянието на училищата? Мизерно. В. „Дунавска зора“ от 31 март 1879: „... свищовските учители напуснаха училищата и училищата стоят понастоящем затворени и децата се разхождат по улиците. Учителите прибягнали до тази крайност, защото общината не им плащала, и имали да земат от нея по пет месечни...“ На общинарите парите за образованието, с една дума, им се заклещват между пръстите, когато трябва да платят заплати на учителите - същите общинари, които имат проблеми да дадат път на училища, учителите на които няма да напуснат каквото и да става.
към текста >>

Учениците избягали ... владиката бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери?
Мизерно. В. „Дунавска зора“ от 31 март 1879: „... свищовските учители напуснаха училищата и училищата стоят понастоящем затворени и децата се разхождат по улиците. Учителите прибягнали до тази крайност, защото общината не им плащала, и имали да земат от нея по пет месечни...“ На общинарите парите за образованието, с една дума, им се заклещват между пръстите, когато трябва да платят заплати на учителите - същите общинари, които имат проблеми да дадат път на училища, учителите на които няма да напуснат каквото и да става. Моралът на православните водачи в полето на образованието? Без коментар - в същия брой: „... гръцкий владика посетил девическото училище в Анхиало и играл хоро с учителката. Учениците избягали ... владиката бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери? Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие. Броят от 23 октомври същата година на в. „Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои. Мнозина от нашите тука съотечественици, само на тяхното пригодяване и пристояване са длъжни днес живота си, за което ни помолиха да заявим и публично признателността към тяхна милост.“ По този повод вестникът благодари в друга статия и на уж „умразното“ правителство отпреди Освобождението „чи то зе навреме строги мерки както за чистотата на улиците, тъй и за продажбата на вредителните зарзавати.
към текста >>

Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена.
Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път? “ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата. И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат.
към текста >>

Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти.
“ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата. И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат. През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно.
към текста >>

Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт.
Полицията нахлува в учителската стая. Звездите на Полиглотското дружество на университета на Дрю, които попълват бележките за приключения семестър - Томов и Икономов - биват изведени с извити на гърба ръце. Американците не могат да си намерят място от обидата! Вратата на училищната сграда е затворена, заключена и запечатана с червен восък, подпечатан с общински печат. Молбата им да отворят училището четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че училището сега-засега ще остане затворено. Междувременно ловешкото женско училище също бива затворено. Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт. Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява. През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското училище. Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали. През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк. През 1885 година вече се чувства истинско разведряване.
към текста >>

Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява.
Звездите на Полиглотското дружество на университета на Дрю, които попълват бележките за приключения семестър - Томов и Икономов - биват изведени с извити на гърба ръце. Американците не могат да си намерят място от обидата! Вратата на училищната сграда е затворена, заключена и запечатана с червен восък, подпечатан с общински печат. Молбата им да отворят училището четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че училището сега-засега ще остане затворено. Междувременно ловешкото женско училище също бива затворено. Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт. Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява. През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското училище. Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали. През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк. През 1885 година вече се чувства истинско разведряване. Дори местните хора по селата стават по-достъпни.
към текста >>

Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали.
Молбата им да отворят училището четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че училището сега-засега ще остане затворено. Междувременно ловешкото женско училище също бива затворено. Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт. Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява. През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското училище. Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали. През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк. През 1885 година вече се чувства истинско разведряване. Дори местните хора по селата стават по-достъпни. Петър Тихчев, който е назначен за пътуващ проповедник, намира пътя си отворен. Приемат го десетки семейства по села и градове и той чете, и обяснява Евангелието по домовете им.
към текста >>

Баща му обаче от всичките мисионери в Самоков се чувствал най-близък с Джеймс Ф. Кларк.
Че пак на другия ден! Така станал член на управата на еснафа, така станал и първомайстор за няколко години. И вече бащината му къща не била за него! Решил да стане горномахленец, да купи горномахленска къща за семейството си и да се настани между равни нему! Толкоз! Който ще, нека да опява зад гърба му! Второто, още по-смело решение на баща му било да се самоотлъчи от православната църква и да стане евангелист. Това станало към 1873 година. Кои били причините за този най-радикален прелом в живота му, младият Георги никога не разбрал напълно, защото баща му бил много строг човек и колкото и да му се искало да го попита, не смеел да го направи лице в лице - всичко останало на недомлъвките и въображението му. Така или иначе му се струвало, че причините трябва да са били главно две: държането на свещениците, някои от които баща му виждал пияни в черква, което го хвърляло в ярост, и на второ място, сладкодумието на някои от евангелистите, особено тогавашния пастор в евангелската църква в Самоков - Иван Тонджаров, и донякъде Никола Истинчев. Баща му обаче от всичките мисионери в Самоков се чувствал най-близък с Джеймс Ф. Кларк. Георги Чакалов в спомените си го описва като тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив, и въпреки че българският му език никакъв го нямал, бил направо тарторът на баща му по вероучение. В Америка, според Георги, той не би могъл да стане пастор даже в най-затънтено село, но началниците му го намирали подходящ за България. Поради настойчивостта си да търси нови членове на евангелската църква, той ходел често по селата „да проповядва Евангелието“ и редовно ядял бой от екзалтираните защитници на православието, но в очите на самия Кларк, пък вероятно и на началството му в Америка това минавало като „страдания за Христовата кауза“. По-късно, когато дошъл най-младият мисионер със семейството си - г-н Слийпър - младият Георги видял „новото“ в тези хора и силно се привързал към него, тъй като Слийпър бил с други похвати и много по-способен като учител и проповедник. Искал да въведе нови методи с по-широки и по-модерни перспективи за развитие, но не можал да надделее над дебелоглавия Кларк и трябвало да се върне обратно в Америка.
към текста >>

По-късно, когато дошъл най-младият мисионер със семейството си - г-н Слийпър - младият Георги видял „новото“ в тези хора и силно се привързал към него, тъй като Слийпър бил с други похвати и много по-способен като учител и проповедник.
Така или иначе му се струвало, че причините трябва да са били главно две: държането на свещениците, някои от които баща му виждал пияни в черква, което го хвърляло в ярост, и на второ място, сладкодумието на някои от евангелистите, особено тогавашния пастор в евангелската църква в Самоков - Иван Тонджаров, и донякъде Никола Истинчев. Баща му обаче от всичките мисионери в Самоков се чувствал най-близък с Джеймс Ф. Кларк. Георги Чакалов в спомените си го описва като тесногръд човек, без никакви ораторски способности, но настойчив, и въпреки че българският му език никакъв го нямал, бил направо тарторът на баща му по вероучение. В Америка, според Георги, той не би могъл да стане пастор даже в най-затънтено село, но началниците му го намирали подходящ за България. Поради настойчивостта си да търси нови членове на евангелската църква, той ходел често по селата „да проповядва Евангелието“ и редовно ядял бой от екзалтираните защитници на православието, но в очите на самия Кларк, пък вероятно и на началството му в Америка това минавало като „страдания за Христовата кауза“. По-късно, когато дошъл най-младият мисионер със семейството си - г-н Слийпър - младият Георги видял „новото“ в тези хора и силно се привързал към него, тъй като Слийпър бил с други похвати и много по-способен като учител и проповедник. Искал да въведе нови методи с по-широки и по-модерни перспективи за развитие, но не можал да надделее над дебелоглавия Кларк и трябвало да се върне обратно в Америка. Така или иначе, баща му си се държал за пуританина Кларк и толкова! За семейството на младия Чакалов това било голям шок, особено за близки и роднини. Отначало майка му била против това и дори избягала за няколко дена при дядо Мито - баща си, - но баща му бил непоклатим и тя се върнала вкъщи. Къде ще ходи! Немислимо било баща му да се връща при иконите, обредите, каденето и обредословието в църквите и живота на поповете извън църква, ако не искаме да цитираме дядо Никола и да кажем направо „в кръчмата“. Баща му се заел да изучава току-що преведената на новобългарски Библия от Ригс, Лонг, Сечанов и П.
към текста >>

Барут било трудно да се намери и без колебание на помощ се притекли двама мисионери - Кларк и Джени.
Георги Чакалов Георги Чакалов добре помни дякона: млад човек, среден на ръст, с фес, чепкен (със спуснати ръкави) и пъстър копринен пояс. Приказвали с баща му цяла нощ на турски и на български, и щом гостенинът напуснал дюкяна, баща му го дръпнал с лице към себе си и му се сопнал: „Георге, хем хубаво да запомниш този човек, чу ли!“ Сърбия като отворила война на Турция, Босненското въстание като избухнало, а после и Априлското - в града положението на християните станало тягостно. Майка му взела да пече сухари, в случай че станело нужда да бягат, да се крият в гората, защото обесените муховчани вече висели на моста. Баща му обаче си бил друга направа. Измъкнал двата си пищова, радвал им се, чистел ги, пълнел ги, лял тайно куршуми, уж без да го видят децата да не се уплашат, ама те знаели за тази работа. Барут било трудно да се намери и без колебание на помощ се притекли двама мисионери - Кларк и Джени. (Може би пък бащата Георги Чакалов, около 1935 г. на Георги да е бил прав да му харесва точно този жилав дебелоглавец Кларк!) Джени бил още по-див. Навремето участвал като офицер във гражданската война в Америка и дал рецептата за барута. В качеството си на американци, двамата с Кларк издействали правото да се снабдят с няколко пушки, да пазят мисията и ги дали на възрастните младежи да охраняват денонощно въоръжени квартала около мисията. Като взели да правят барута, той взел, че избухнал, ама карай, замазали работата, че уж нещо ляли чам-сакъза за тенекиджийницата на Никола Клюсев, дето била барутената им фабрика, и тъй се измъкнали.
към текста >>

* Разбира се, далеч нататък в тази история ние ще видим по-добре докъде води тесногръдието и консерватизмът на пуританите от мисионерите като Кларк.
(Може би пък бащата Георги Чакалов, около 1935 г. на Георги да е бил прав да му харесва точно този жилав дебелоглавец Кларк!) Джени бил още по-див. Навремето участвал като офицер във гражданската война в Америка и дал рецептата за барута. В качеството си на американци, двамата с Кларк издействали правото да се снабдят с няколко пушки, да пазят мисията и ги дали на възрастните младежи да охраняват денонощно въоръжени квартала около мисията. Като взели да правят барута, той взел, че избухнал, ама карай, замазали работата, че уж нещо ляли чам-сакъза за тенекиджийницата на Никола Клюсев, дето била барутената им фабрика, и тъй се измъкнали. * Разбира се, далеч нататък в тази история ние ще видим по-добре докъде води тесногръдието и консерватизмът на пуританите от мисионерите като Кларк. Защото, уви!, именно пуританите сред конгрегашите на много места надделяват, вместо съвременни и прогресивни хора като У. Слийпър и У. Маркъм, и този учебник с хубавите картинки на мис Стоун... С люлката и двете момчета, дето отдолу пише: „Now you see it, now you don’t!“* От 1877 година! От него, със същата картина, учех и аз в конгрегашкото училище на мисис Уудръф във София през 1937 г. Само дето тя не ме е дундуркала както мис Стоун дундурка Чакалов. Часовникът на мисията тук бе изостанал с половин век! Тези свети хора отваряха нови врати за нас, но след време се оказа, че самите те не знаеха какво значи „ново“.
към текста >>

Тук му е мястото отново да обърнем внимание, че свищовското мисионерско училище все още продължава своя период на възход.
Бележките му са бележки като на всеки досегашен ученик там - добри, но не претенциозно отлични. Среден успех - много добър - 4,55. Преди неговия курс е имало вече четири дипломирани ученици през 1886, които са започнали работа в мисията . Другите - другаде. От завършилите момичета в Ловеч също четири остават на работа в мисията. Тук му е мястото отново да обърнем внимание, че свищовското мисионерско училище все още продължава своя период на възход. След няколко месеца, когато започне новата учебна година, ще се запишат четиридесет ученика! В същото време ще бъде издигната на по-високо ниво и учебната програма. Курсът става тригодишен - първо е подготвителният клас на колежа, следва научният клас и третата година е теологическият клас. Това, от което директорът Чалис е най-доволен, е фактът, че само приходите от таксите за записване тази година са стигнали 792 долара и с това ще могат да се платят всички разходи за пансиона. Мисията в Свищов е стигнала положението да бъде независима от външни издръжки. Томов и Икономов са наистина доволни от Дънов.
към текста >>

24. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата.
Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема. Втора класа в дунавския кораб, дето се въргаля, увит в ямурлука си, където свари. Във влака през Германия е четвърта класа; обикновени товарни вагони, вятърът хлуе през дъските, няма пейки, няма клозет, всеки си седи на бохчите, а къде клечи - един Господ знае. Както казва Георги - „за пръв път изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб.
към текста >>

Учат се следните задължителни предмети: текстологична теология, Нов завет, историческа теология, систематична теология и практическа теология, което включва реторика, проповед от амвона и история на проповядването, пасторски задължения, литургия, катехизис, църковна политика, мисионерство и пр.
Ешбъри Хол, където Петър Дънов прекарва три учебни години в университета Дрю, Медисън Учебните часове са от девет до три часа от вторник до петък. Вечерта е за учене. В понеделник професор Силвърнейл провежда упражнения по красноречие и техники на проповядване. Останалите дни: събота, неделя и понеделник сутрин са за работа, за прехрана, за изкарване на три-четири долара, които са нужни на студентите за храна. Вече казахме, че дали това ще е проповядване в църквите на Медисън и околните градчета, дали ще е работа в библиотеката или по работилниците и другите сгради, или нещо извън семинарията - това е вече до студента да го уреди с помощта и съвета на преподавателите, разбира се. Учат се следните задължителни предмети: текстологична теология, Нов завет, историческа теология, систематична теология и практическа теология, което включва реторика, проповед от амвона и история на проповядването, пасторски задължения, литургия, катехизис, църковна политика, мисионерство и пр. В читалнята на библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите (с изключение на Бъц) дискутират различни теми, свързани с изящната литература, философията и общата история. Особено силно са застъпени религиозните упражнения. Всеки ден има служба в църквата, провеждана от някой от членовете на преподавателското тяло, но сряда сутрин има специален час за най-младите, по време на който студентите, каращи последната си година, проповядват в присъствието на учителите си. Студентите са разделени на групи за часовете по религия и групите провеждат молитва в четвъртък вечер, а събота рано сутрин отново има обща молитва за всички в църквата. Редовният курс е тригодишен: Младежки клас, Среден клас и Старши клас.
към текста >>

Съзерцанието в Дрю се заменя с кипежа на Ню Йорк, с истинската мисионерска работа, тъй като сега там се откриват две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в Манхатън.
Понеже закъснява, докато уреди новата си учебна година, загубва стаята си в Ешбъри Хол. Вместо неговата стая номер 70 му дават съседната - номер 71, и той остава там през следващите две години. Тези следващи две години са различни. Сега вече е зрял човек. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Съзерцанието в Дрю се заменя с кипежа на Ню Йорк, с истинската мисионерска работа, тъй като сега там се откриват две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в Манхатън. Там може да се вземе работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се плаща по-добре. Така че сега ще прехвърлим фокуса на вниманието си през река Хъдзън в Манхатън. * Това вече е съвсем друга работа! Ритъмът е друг; не на методистката академичност, но - макар и мисиите на Дрю в Манхатън да са методистки - ритъмът на работещите в тях е ритъмът на химните на негрите баптисти! Ритъмът на дишането. На спящия дървар. На родилката при раждането.
към текста >>

Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия.
1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия факултет на Бостънския университет. 1892 (ноември) в Ню Йорк започва битката по защитата на телефонния патент на фирмата „Бел и Ко“. * Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда. Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк стремително надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Когато се връща в България през 1895 г., градът ще е надминал три милиона! Потокът на емигрантите все още е от Южна Италия и Източна Европа и сред източноевропейците са около половин милион евреи, които населяват стария квартал на германските и ирландските емигранти от предишната изселническа вълна. Долният Ийст Сайд - така се казва кварталът - става най-гъсто населеното място в света! В съседния квартал на юг - Китайския квартал, който е заселен преди четвърт век - сега швъкат над половин милион души. Още по на юг в съборетините, тресавищата и помията на Петте кьошета, гъмжат болести, престъпност, жестокости, които забележителният съвременник на Петър - журналистът от холандски произход Рийс - заснима за прочутите си репортажи и отразява в десетки скандални за времето статии поради критичността им към кметството и градската управа.
към текста >>

Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които силно залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария Дрю отстои само на по-малко от час с влака през река Хъдзън от Китайския квартал и Ийст Сайд в Манхатън.
Когато се връща в България през 1895 г., градът ще е надминал три милиона! Потокът на емигрантите все още е от Южна Италия и Източна Европа и сред източноевропейците са около половин милион евреи, които населяват стария квартал на германските и ирландските емигранти от предишната изселническа вълна. Долният Ийст Сайд - така се казва кварталът - става най-гъсто населеното място в света! В съседния квартал на юг - Китайския квартал, който е заселен преди четвърт век - сега швъкат над половин милион души. Още по на юг в съборетините, тресавищата и помията на Петте кьошета, гъмжат болести, престъпност, жестокости, които забележителният съвременник на Петър - журналистът от холандски произход Рийс - заснима за прочутите си репортажи и отразява в десетки скандални за времето статии поради критичността им към кметството и градската управа. Всъщност за ужаса на Петте кьошета се шуми още няколко десетилетия преди това, по времето на гостуването на Чарлз Дикенс, който също описва това физическо и социално тресавище в Американските си бележки. Работата обаче свършва Рийс - неговите статии именно довеждат накрая до сриването със земята на целия квартал. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които силно залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария Дрю отстои само на по-малко от час с влака през река Хъдзън от Китайския квартал и Ийст Сайд в Манхатън. Семинарията Дрю всъщност започва своята „градска мисионерска“ работа в Ню Арк още през 1877 г. и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в Дрю през 1888 методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица. На върха на емигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии.
към текста >>

Семинарията Дрю всъщност започва своята „градска мисионерска“ работа в Ню Арк още през 1877 г.
Долният Ийст Сайд - така се казва кварталът - става най-гъсто населеното място в света! В съседния квартал на юг - Китайския квартал, който е заселен преди четвърт век - сега швъкат над половин милион души. Още по на юг в съборетините, тресавищата и помията на Петте кьошета, гъмжат болести, престъпност, жестокости, които забележителният съвременник на Петър - журналистът от холандски произход Рийс - заснима за прочутите си репортажи и отразява в десетки скандални за времето статии поради критичността им към кметството и градската управа. Всъщност за ужаса на Петте кьошета се шуми още няколко десетилетия преди това, по времето на гостуването на Чарлз Дикенс, който също описва това физическо и социално тресавище в Американските си бележки. Работата обаче свършва Рийс - неговите статии именно довеждат накрая до сриването със земята на целия квартал. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които силно залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария Дрю отстои само на по-малко от час с влака през река Хъдзън от Китайския квартал и Ийст Сайд в Манхатън. Семинарията Дрю всъщност започва своята „градска мисионерска“ работа в Ню Арк още през 1877 г. и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в Дрю през 1888 методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица. На върха на емигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии. Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, другата - в която по това време, както виждам, е работил Дънов - е в Китайския град, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда.
към текста >>

И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на път за мисията в „Китайския град“.
Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни сгради, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария. Вече споменахме за сградите на Пресата близо до Петте кьошета. На югозапад от нея е районът Трайбека - тогава разцъфтяваща бизнес-част на града. На северозападния ъгъл на Трайбека се строи складът на Флеминг Смит по проект на Стивън Декатър във фламандски стил - сега паметник на културата на Ню Йорк. Томас Джаксън пак там строи цял блок от небостъргачи за компанията на Фейрчайлд. И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на път за мисията в „Китайския град“. След години в една от беседите си Петър Дънов описва чувството на ареалност по тези улици. Излизаш на „Хъдзън“ или „Бродуей“ и трещи музика, носи се каляска нагоре към Сохо, а на капрата разкошен кочияш с цилиндър и до него чер арапин в копринени червени шалвари и чалма с огромно щраусово перо върти очи и музикантите вътре надуват тромпети и тром- бони и тряскат чинели, и ти мислиш, че е слязла с махането на магическа пръчка „Хиляда и една нощ“, и каляската отминава, и на гърба на купето - табло с огромни букви: „Кафе Максуел - екстра до последна капка!“. Оказва се, че са пуснали ново кафе на пазара. * Времето на рекламните шествия! В главата ти е някакъв беззвучен грохот. Река по-пълноводна от Дунава тече, фериботи, кейове, транспортни кораби, море, влакове, каруци, пак влакове, улици, претъпкани горе с пране, долу със сергии; и тук вече до полуда е вряк и кряк от деца в краката на продавачи, на разхождащи се контета, на джебчии и просяци.
към текста >>

25. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

1893 в Турция фанатици нападат американски мисионери.
Глава пета УЧЕНИЯТ Автоматични фотокамера 1893 на световното изложение в Чикаго посетителите могат да видят макет на бараката, от която бива измъкнат, в традицията на шоуто на Кит Карсън, вождът Ситинг Бул, за да бъде убит от препускащи наоколо индиански бойци на коне. 1893 (лятото) на същото изложение Чакалов превежда на Алеко Константинов и приятелите му. 1893 по отсечката Чикаго-Хъдзън „Емпайър Експрес“ поставя рекорд в жп транспорта, като развива 180 км в час. 1893 в Ню Йорк цените на билетите на Саут Фери стават пет цента. 1893 в Турция фанатици нападат американски мисионери. 1893 на жп линията Москва-Петербург биват убити 50 селяни, които се опитват да спрат влака с царския вагон и да молят бащата император за помощ срещу продължаващия глад. 1893 Хавайската кралица Лилиоукалани бива свалена от престола с преврат от влиятелни американски жители на островите. 1893 (август 23-28) във Варна годишната методистка конференция назначава Захария Димитров за 4 години в Хотанца. 1894 (6 февруари) в Смолян, България, се ражда Петър Пампоров - толстоист, вегетарианец, популяризатор на Емерсън. В двадесетте години на 20 век, като пътуващ проповедник на идеите на Дънов в Европа, той основава първите Бели братства в Естония, Латвия и Литва.
към текста >>

„Маунт Върнън“ 72, Бостън Като отделна специалност в института има тригодишен курс за мисионери, насочен към практическа работа на терена.
Ако всичко е наред, може да се впусне в някоя от десетте предлагани дисциплини без допълнително заплащане. Няма да е излишно да споменем, че между тези допълнителни дисциплини са медицината и музиката - две неща, на които особено се набляга в методисткото образование. Има и четиригодишен курс, при който последната година се дава безплатна стая в общежитието на Теоложкия институт. Този курс е за студенти без предварително солидно образование, които имат нужда от подготвителна година. Институтът по теология на ул. „Маунт Върнън“ 72, Бостън Като отделна специалност в института има тригодишен курс за мисионери, насочен към практическа работа на терена. И отново тук музикалното образование е особено силно застъпено. Студентите в тази специалност, които ще преследват кариера в мисионерска дейност в чужбина, се приемат без допълнително заплащане в Музикалната консерватория на Нова Англия - по него време най-голямата по обем консерватория в света. Умението да се преподава музика на деца, владеенето на пиано и орган (включително акордирането им), елементарната хармония, за да могат да се пеят местни народни песни в хор, както и солфежът и църковната хорова музика са задължителни. Нека вмъкнем тук, че дълги години по- късно Петър Дънов разказва за концертите, които студентите правели помежду си, и как - понеже знаели, че свири на цигулка - настояли и той да вземе участие. Точно на един от тези концерти той изсвирва импровизираната в момента мелодия „Завръщане на блудния син“, която пожънала огромен успех.
към текста >>

Студентите в тази специалност, които ще преследват кариера в мисионерска дейност в чужбина, се приемат без допълнително заплащане в Музикалната консерватория на Нова Англия - по него време най-голямата по обем консерватория в света.
Има и четиригодишен курс, при който последната година се дава безплатна стая в общежитието на Теоложкия институт. Този курс е за студенти без предварително солидно образование, които имат нужда от подготвителна година. Институтът по теология на ул. „Маунт Върнън“ 72, Бостън Като отделна специалност в института има тригодишен курс за мисионери, насочен към практическа работа на терена. И отново тук музикалното образование е особено силно застъпено. Студентите в тази специалност, които ще преследват кариера в мисионерска дейност в чужбина, се приемат без допълнително заплащане в Музикалната консерватория на Нова Англия - по него време най-голямата по обем консерватория в света. Умението да се преподава музика на деца, владеенето на пиано и орган (включително акордирането им), елементарната хармония, за да могат да се пеят местни народни песни в хор, както и солфежът и църковната хорова музика са задължителни. Нека вмъкнем тук, че дълги години по- късно Петър Дънов разказва за концертите, които студентите правели помежду си, и как - понеже знаели, че свири на цигулка - настояли и той да вземе участие. Точно на един от тези концерти той изсвирва импровизираната в момента мелодия „Завръщане на блудния син“, която пожънала огромен успех. Учениците му в България разказват как той я изпълнил по-късно и пред тях на „Изгрева“ няколко пъти, но мелодията била сложна и никой не се наел да я нотира, когато му било времето. Така се и загубила.
към текста >>

При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс организирали и редактирали превеждането на Евангелието на български.
Така или иначе, подобни тайни общества, комуни и фуристки сдружения не са били рядкост по онова време. * Ако някой от студентите искаше да говори с професор Боун след края на лекциите, той го поканваше да върви с него от класната стая на Бийкън Хил до дома му на „Лонгууд авеню“ в Бруклийн. Пътят минаваше през „Бостън Камън“ и Градската градина, през сенчестите алеи на „Камън авеню“, през началото на „Емералдовата огърлица“ в парка „Мъди ривър“ и на юг по „Ривъруей“. Градът си беше град, но методистката академична традиция на дългите разходки с професора се спазваше. Дали щеше да е разговор по личен въпрос, дали щеше да е академична консултация или просто ей така за компания - случваше се около него да се съберат по двама-трима млади теолози и три-четирите километра от факултета до дома му бяха истинска наслада. При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс организирали и редактирали превеждането на Евангелието на български. На учудения въпрос на един от студентите това значи ли, че българите не са имали превод на Новия завет, Боун хвърли усмихнато око към Дънов и обясни, че съвсем не значи това и че е точно обратното. Българският е един от най- старите езици след латински и старогръцки, на който е преведена Библията - почти наред с арменски и грузински. Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език. Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер. Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща.
към текста >>

Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер.
Дали щеше да е разговор по личен въпрос, дали щеше да е академична консултация или просто ей така за компания - случваше се около него да се съберат по двама-трима млади теолози и три-четирите километра от факултета до дома му бяха истинска наслада. При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс организирали и редактирали превеждането на Евангелието на български. На учудения въпрос на един от студентите това значи ли, че българите не са имали превод на Новия завет, Боун хвърли усмихнато око към Дънов и обясни, че съвсем не значи това и че е точно обратното. Българският е един от най- старите езици след латински и старогръцки, на който е преведена Библията - почти наред с арменски и грузински. Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език. Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер. Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Научил български и започнал да проповядва на този език е два два месеца след като се захванал с него, а в последния брой на списание „Методист“ пишело как за него се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически факултет в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън. Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране. След това добави - пак без да поглежда Дънов, - че да бил на мястото на студентите си, щял да вземе влака до Конкорд, да го чуе.
към текста >>

Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране.
Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език. Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер. Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Научил български и започнал да проповядва на този език е два два месеца след като се захванал с него, а в последния брой на списание „Методист“ пишело как за него се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически факултет в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън. Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране. След това добави - пак без да поглежда Дънов, - че да бил на мястото на студентите си, щял да вземе влака до Конкорд, да го чуе. За Дънов беше ново, че доктор Лонг е учил в Конкорд, и това го развълнува. Конкорд за него беше стара мечта: градът на Емерсън, на Олкот, на Торо и езерото Уолдън... Сега вече наистина щеше да отиде до там! Когато сподели идеята си с Граблашев, Величко отначало също се запали, въпреки че не беше уверен дали има толкова пари и сигурно щеше да трябва да вземе заем от Петър, само че после нещо се разколеба. Каза, че му се струва, че нещо бъркат. Нещо му се въртеше в главата, че университетът е бил в друг Конкорд, не Конкорда на Емерсън.
към текста >>

0.29639005661011