НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
61
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна
комисионерска
кантора в града.
- Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ".
Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна
комисионерска
кантора в града.
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас". Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г.
към текста >>
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров -
комисионер
, град Бургас".
„Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров -
комисионер
, град Бургас".
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли."
към текста >>
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров -
комисионер
, Бургас".
Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров -
комисионер
, Бургас".
Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли." От официалните списъци на съборите от 1899 г.
към текста >>
2.
Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'
, 15.10.1890 г.
Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската
мисионерска
работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град.
Втория извънреден курс, който посещава, е този на проф. Юфам - това пък е извънпрограмен курс по обща история, на който ходят още двайсет и трима колеги. (17) Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк.
Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската
мисионерска
работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град.
Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>
3.
Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България
, 16.11.1891 г.
Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на
мисионерската
си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.
Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка, която изпраща в България 12. Учебната 1891/1892 г. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти.
Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на
мисионерската
си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.
Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г. и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г. методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица. На върха на имигрантската вълна през 1890 г.
към текста >>
Семинарията всъщност започва своята „градска
мисионерска
" работа в Ню Йорк още през 1877 г.
която изпраща в България 12. Учебната 1891/1892 г. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.
Семинарията всъщност започва своята „градска
мисионерска
" работа в Ню Йорк още през 1877 г.
и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г. методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица. На върха на имигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с
мисионерски
талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".
Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото. Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език.
Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с
мисионерски
талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".
Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството. До XIII в. освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св. Никита Готски, св. Сава Готски и др.), „гот", „готин" и други производни етноними често се използват в официални църковни документи и като синоним за „еретик".
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет
, 7.07.1893 г.
списание „Методист" пише, че
мисионерът
пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града.
Не съществува списък на завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г. Петър Дънов присъства като „редовно дипломиран". (17) 6.4. Периодичен печат в Бостън - 1892-1893 г. В последния си брой от есента на 1892 г.
списание „Методист" пише, че
мисионерът
пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града.
Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън. Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език. За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г.
към текста >>
6.
Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ)
, 4.11.1894 г.
Дънов, българин, учещ в страната ни за
мисионерска
работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“
Крейг, пастор на Първа презвитерианска църква, Нюпорт, е изнесена проповед от преподобния Х. Б. Кади от светата църква на ул. „Темза“, а вечерта – от преподобния д-р. Е. Бас [виден методистки пастор] от Първа църква. Сутринта преподобният П. К.
Дънов, българин, учещ в страната ни за
мисионерска
работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“
Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>
7.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
“Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат:
към текста >>
Отговор: Или
комисионерство
, или търговски книговодител, или службаш.
Отговор: Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от тяхните примки. 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? Отговор: Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също. 5. Каква работа ще работя?
Отговор: Или
комисионерство
, или търговски книговодител, или службаш.
В своите тетрадчета, Пеню Киров често е записвал и свои разсъждения по философски въпроси, които са го вълнували. Те са доказателство за неговия търсещ ум, за желанието му да си изясни дълбоки житейски истини. Из “КАКВО НЕЩО Е СВЕТЪТ” По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата.
към текста >>
По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата
комисионерска
кантора се превръща в книжарница.
Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител.
По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата
комисионерска
кантора се превръща в книжарница.
Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Сливен
, 25.04.1906 г.
Използвайте времето и като
комисионер
вий имате случаи да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да свети.
Сливен, 25.IV.1907 г. Люб. бр. Киров, Получих писмото ви. Вашите мисли и желания са ясни. Първо дръжте в ума си мисълта, че на Бога може да се слугува навсякъде вън от света и вътре в света.
Използвайте времето и като
комисионер
вий имате случаи да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да свети.
Щото от плодовете на живота ви да се прославя Господ. Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите на ап. Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня". Всичко върви по определен път. Сега сте на почивка, използувайте времето.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Сливен
, 25.04.1907 г.
Г-н Пеню Киров -
Комисионер
Сливен, 25 април 1907 г. [затворена карта]
Г-н Пеню Киров -
Комисионер
Бургас [адрес върху лицевата страна на картата] Люб. бр. Киров, Получих писмото Ви. Вашите мисли и желания са ясни.
към текста >>
Използвайте времето и като
комисионер
вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е свят, щото от плодовете на живота Ви да се прославлява Господ.
[адрес върху лицевата страна на картата] Люб. бр. Киров, Получих писмото Ви. Вашите мисли и желания са ясни. Първо дръжте в ума си мисълта, че на Бога може да се слугува навсякъде - вън от света и вътре в света.
Използвайте времето и като
комисионер
вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е свят, щото от плодовете на живота Ви да се прославлява Господ.
Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите на ап. Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня". Всичко върви по определен път. Сега сте на почивка, използвайте времето. Самоусъвършенствайте се, ходете в вяра твърда, блага и похвална.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново
, 9.03.1909 г.
Г-н Пеню Киров (
Комисионер
) Бургас - лично [адрес върху лицевата страна на картата]
Търново, 3 септемврий 1909 г.242 [затворена карта]
Г-н Пеню Киров (
Комисионер
) Бургас - лично [адрес върху лицевата страна на картата]
Л. П. Киров, Получих Вашето писмо. Работата на Н[икон]243 може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата.
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса
мисионери
в Божието дело.
Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си пренесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея.
Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса
мисионери
в Божието дело.
Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен.
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните
мисионери
, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил.
Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и пр. — неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното.
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните
мисионери
, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил.
Но мисионерите отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили и не излезли. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва.
към текста >>
Но
мисионерите
отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях.
Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и пр. — неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил.
Но
мисионерите
отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях.
Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили и не излезли. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат.
към текста >>
Мисионерите
са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни.
Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и пр. — неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях.
Мисионерите
са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни.
От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили и не излезли. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата.
към текста >>
13.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като
мисионер
в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като
мисионер
в северноафриканските колонии на Франция.
Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като
мисионер
в северноафриканските колонии на Франция.
Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Бащата, макар и необразован, уважавал начетените хора, затова, след като малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, го изпраща в Одрин да продължи образованието си във френски католически колеж. Там младият Голов много скоро се отличава като прилежен и добър ученик. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като
мисионер
в северноафриканските колонии на Франция.
Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. По-късно Д. Голов издава съчиненията на Китанчев.
към текста >>
Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като
мисионер
в Африка.
ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим.
Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като
мисионер
в Африка.
След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с.
към текста >>
14.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването.
Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета". През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково). През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването.
Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеньо Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница. Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас.
към текста >>
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
“Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат:
към текста >>
Отговор: Или
комисионерство
, или търговски книговодител, или службаш.
Отговор: Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от тяхните примки. 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? Отговор: Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също. 5. Каква работа ще работя?
Отговор: Или
комисионерство
, или търговски книговодител, или службаш.
В своите тетрадчета, Пеню Киров често е записвал и свои разсъждения по философски въпроси, които са го вълнували. Те са доказателство за неговия търсещ ум, за желанието му да си изясни дълбоки житейски истини. Из “КАКВО НЕЩО Е СВЕТЪТ” По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата.
към текста >>
По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата
комисионерска
кантора се превръща в книжарница.
Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител.
По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата
комисионерска
кантора се превръща в книжарница.
Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си.
към текста >>
15.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън,
мисионер
, да проповядва на българите евангелието и да учителствува.
Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст. Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него.
Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън,
мисионер
, да проповядва на българите евангелието и да учителствува.
Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница".
към текста >>
Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е
мисионер
, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България.
Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г. юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница".
Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е
мисионер
, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България.
Той си работи независимо и по своему. От коя народност е не зная. Нека сега посоча някои от грешките, които този иностранец прави във вреда на България. Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни. Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба.
към текста >>
16.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по
мисионерство
" (София, 1937).
Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни.
Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по
мисионерство
" (София, 1937).
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война.
към текста >>
17.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по
мисионерство
" (София, 1937).
Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни.
Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по
мисионерство
" (София, 1937).
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война.
към текста >>
18.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 1 януари
, 1.01.1940 г.
Които умират, стават
мисионери
, да проповядват против войната.
Авторът осмива майсторски бохемците. Докато дадат помощ, умря. финландците добри хора бяха, но като поизбиха руси, сега вече не им върви. В света нищо не се губи. Ако се изгори романът на Виктор Юго, съдържанието му не се е изгубило.
Които умират, стават
мисионери
, да проповядват против войната.
Човек, като опита страданието, тогава разбере. Като посадите една тиква, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви.
към текста >>
19.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 1 февруари
, 1.02.1940 г.
Които умират, стават
мисионери
, да проповядват против войната.
Авторът осмива майсторски бохемците. Докато дадат помощ, умря. финландците добри хора бяха, но като поизбиха руси, сега вече не им върви. В света нищо не се губи. Ако се изгори романът на Виктор Юго, съдържанието му не се е изгубило.
Които умират, стават
мисионери
, да проповядват против войната.
Човек, като опита страданието, тогава разбере. Като посадите една тиква, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви.
към текста >>
20.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №71
, 12.04.1903 г.
Георгиев110 –
комисионер
– Бургас.
Така че да си Господен, трябва да страдаш. Къде мислиш да стане таз година съборът ни и скоро ще дойдеш ли насам? С искрен братски поздрав оставам твой верен в Господа: Пеню Адресът чрез А.
Георгиев110 –
комисионер
– Бургас.
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 107 Десятъкът, който се внася в общата каса. 108 Николай В.
към текста >>
Той е крупен търговец и
комисионер
, роден в с.
109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903 г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81. 110 Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас.
Той е крупен търговец и
комисионер
, роден в с.
Дюлгерия, дн. с. Зидарово, Бургаска околия, ок. 1830 година, и е починал в Бургас на 15 юли 1913 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
21.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №91
, 03.04.1905 г.
189 Работата му е била
комисионер
при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник.
Приеми искрения ми братски поздрав, а така също поздрав и от Тодора. Поздрави добрите г-н Гумнеров и госпожа му. Твой верен още Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки:
189 Работата му е била
комисионер
при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник.
През 1909 г. Пеню Киров вече е съдружник само с бащата на Ерифили – Анастас Георгиев. 190 Както се разбира от отговора на П. Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г. В сънищата на П.
към текста >>
22.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №100
, 22.04.1907 г.
Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм
комисионер
.
гр. Бургас, 22 април 1907 г. [до] гр. Сливен Любез. бр. Петре, Получих любезната ти картичка, благодаря ти. Според обещанието ми ида с настоящето си [писмо] да ти явя като как се завършиха работите ми.
Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм
комисионер
.
Работата стана така. Освен че ме пресилваха домашните ми, но и всеки от приятелите ми това искаше да направя, та че и управителя на митницата222. Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема. За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах. И то всичко против волята ми.
към текста >>
За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна
комисионерството
, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах.
Според обещанието ми ида с настоящето си [писмо] да ти явя като как се завършиха работите ми. Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм комисионер. Работата стана така. Освен че ме пресилваха домашните ми, но и всеки от приятелите ми това искаше да направя, та че и управителя на митницата222. Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема.
За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна
комисионерството
, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах.
И то всичко против волята ми. Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе. След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано. Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите. Аз между тях бях като полуголо циганче между царе.
към текста >>
23.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №17
, 04.05.1899 г.
Освен това е
комисионер
и търговец на галантерийни и стъкларски стоки (сведения из „Български Алманах" за 1894, 1896 и 1911г.).
(П.К., № 17, 04(5 и 7).05.1899 г.) 83. Георги Малаков от Анхиало. През 1894 г. е помощник-съдебен пристав в Бургас. В Анхиало притежава книжарница, по-късно наследена от Калиопи Г. Малакова.
Освен това е
комисионер
и търговец на галантерийни и стъкларски стоки (сведения из „Български Алманах" за 1894, 1896 и 1911г.).
През 1894 г. името му се среща като абонат на сп. „Нова светлина" на д-р Миркович. (П.К., № 17, 04(5 и 7).05.1899 г.)
към текста >>
24.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №81
, 17.06.1904 г.
Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за
комисионерство
, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо. Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др.
Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за
комисионерство
, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък дядо ми; нито пък искат да купя крава. Та не зная как ще успея и тука. Тъй щото животът ми е борба и търпение. Получих от Д-ра, чрез г-н Бъчваров, онез книги от Русия, а именно: „Тайны руки“ от Логинов и „Тайны руки“ от Дебарола, и „Зеркало тайных наук“ от Албертино. Не зная те 4 или 5 бяха поръчани, но ако виждаш, че все има нужда от другите, то да изпратим пари, за да ги искаме, аз имам адреса.
към текста >>
25.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №82
, 28.06.1904 г.
Министерството ми издаде свидетелство за
комисионерство
, но сега има още спънки.
Любез. ми бр. Дънов, Затворената Ви карта получих и всичко разбрах. Книгата „Зеркало тайных наук“ аз не по погрешка я задържах, но мислех, че Бъчваров не е разбрал. Затова с днешна поща Ви я изпращам. Чрез Вас също пращам и на Мелкон писмо, което, моля, предайте му.
Министерството ми издаде свидетелство за
комисионерство
, но сега има още спънки.
Още няма нищо наредено за мене. Ако се извърши нещо, ще Ви съобщя. Тъй си още стоя и [се] измъчвам от две страни. Приемете искрения ми бр. поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров
към текста >>
26.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №83
, 06.07.1904 г.
Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за
комисионерство
, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга.
Ако има, да ми изпрати една, аз веднага ще му пратя парите, или може да ги дам на брата му Христо оттук. Той ги харчеше тогава по 4 ½ лева, но може да ги даде и [по] 4 лева. Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари. Ако ли не, пишете ми да изпратя пари, за да се свърши тази работа. Аз Ви изпратих книгата „Зеркало тайных наук“, но не зная дали сте я получили.
Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за
комисионерство
, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга.
Засега ще търпя171. Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв. месечна [за]плата. Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи. Съгласие нямаме.
към текста >>
27.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №54
, 03.09.1901 г.
Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна
комисионерство
при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона.
[до] гр. Пловдив Писмото ти получих и двата бона от 4 лева десятък за м. август48. Оня ден получих писмо от Доктора. Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце.
Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна
комисионерство
при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона.
Сега ти виждаш що искам аз. Ако виждаш за добре, ти подействай за това пред него. Аз вярвам, че ще успея в тази работа, при това и много свободен ще бъда, да наглеждам и делото Божие. Ний тук с бр. Мелкон се молихме за мен да ми се даде работа.
към текста >>
28.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74
, 29.10.1903 г.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като
мисионер
в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като
мисионер
в северноафриканските колонии на Франция.
Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>
29.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна
комисионерска
кантора в града.
- Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ".
Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна
комисионерска
кантора в града.
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас". Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г.
към текста >>
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров -
комисионер
, град Бургас".
„Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров -
комисионер
, град Бургас".
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли."
към текста >>
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров -
комисионер
, Бургас".
Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров -
комисионер
, Бургас".
Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105):„След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли." От официалните списъци на съборите от 1899 г.
към текста >>
30.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Такава е уговорката й с американските
мисионери
преди да отпътува за Новия свят, а именно – пет години да преподава английски.
С хубавия си глас В. Несторова впечатлява една богата дама, която дарява сума, за уроци по пеене. Връща се в България на същата дата, на която отпътува за Америка – 2 юли 1932 г. От 1932 до 1937 г. Весела Несторова отново е в пансиона в Ловеч, но вече като преподавател.
Такава е уговорката й с американските
мисионери
преди да отпътува за Новия свят, а именно – пет години да преподава английски.
4. Професионално развитие до 1944 г. След завръщането си от Ловеч през 1937 г. В. Несторова става стажантка в ІІІ-та мъжка гимназия. След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма. Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско.
към текста >>
31.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Темите на сказките му са
мисионерската
роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др.
Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение.
Темите на сказките му са
мисионерската
роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др.
Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
към текста >>
“Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”:
“Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост.
към текста >>
Павла, има своите 4 големи
мисионерски
пътувания.
Негов ученик не е онзи, чрез когото не се е проявявал. Но чрез пълнота Христос говори чрез Учителя. Учителят е Вожд на славянството. Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия. В разстояние на 9 години и, както ап.
Павла, има своите 4 големи
мисионерски
пътувания.
Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров.
към текста >>
И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров.
И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека.
към текста >>
32.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Темите на сказките му са
мисионерската
роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др.
Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение.
Темите на сказките му са
мисионерската
роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др.
Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
към текста >>
“Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”:
“Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост.
към текста >>
Павла, има своите 4 големи
мисионерски
пътувания.
Негов ученик не е онзи, чрез когото не се е проявявал. Но чрез пълнота Христос говори чрез Учителя. Учителят е Вожд на славянството. Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия. В разстояние на 9 години и, както ап.
Павла, има своите 4 големи
мисионерски
пътувания.
Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров.
към текста >>
И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров.
И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека.
към текста >>
33.
Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя
, 13.07.1868 г.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването.
Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета". През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково). През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването.
Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеньо Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница. Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас.
към текста >>
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
“Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат:
към текста >>
Отговор: Или
комисионерство
, или търговски книговодител, или службаш.
Отговор: Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от тяхните примки. 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? Отговор: Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също. 5. Каква работа ще работя?
Отговор: Или
комисионерство
, или търговски книговодител, или службаш.
В своите тетрадчета, Пеню Киров често е записвал и свои разсъждения по философски въпроси, които са го вълнували. Те са доказателство за неговия търсещ ум, за желанието му да си изясни дълбоки житейски истини. Из “КАКВО НЕЩО Е СВЕТЪТ” По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата.
към текста >>
По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата
комисионерска
кантора се превръща в книжарница.
Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител.
По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата
комисионерска
кантора се превръща в книжарница.
Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си.
към текста >>
34.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Различни християнски
мисионери
идват при него, за да получат подкрепата му за своята мисия, но той остава верен на юдаизма.
Но скоро напуска този пост и отива в Ерусалим, където прекарва цял месец в пост, молитва и усамотение, молейки Бога да му покаже правилния път. През пролетта на 1950 г. „Светият Дух ми разкри, че Исус наистина е Месия, който е страдал заради нас и се е пожертвал заради нашите грехове. Палещият огън в сърцето ми не ми даваше мира, докато публично не признах вярата си.“14 На другата сутрин той отива във висшия равинат в Тел Авив и признава какво преживява. Публичното признание на Даниел Цион, че вярва в Исус като Месия става голям въпрос в Израел и предизвиква дълги дискусии в пресата.
Различни християнски
мисионери
идват при него, за да получат подкрепата му за своята мисия, но той остава верен на юдаизма.
Той е призован обаче да се яви пред Върховния равински съд, който го отстранява от поста равин през 1954 г. Той отстоява пред съда вярата си в Исус. Руски евреин, който също признава Исус за Месия, дарява на Даниел Цион една сграда в Яфа, която той ползва за синагога на българската общност. Той не говори често за Исус, но както в София, събира в дома си хора след службата на Сабат и им проповядва за Йешуа. Той написва стотици песни, посветени на Йешуа, Сабат и Добрия живот.
към текста >>
НАГОРЕ