НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
41
резултата в
25
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според Летурно, дори
мисионерите
, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие.
Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят.
Според Летурно, дори
мисионерите
, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие.
В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г.
към текста >>
2.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
[5]Описание от
мисионера
Циглер.
Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят. Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът. Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи.
[5]Описание от
мисионера
Циглер.
[6]Наблюдения на пътешественика Гмелин (XVIII в.).
към текста >>
3.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „
мисионерство
.” Праведните – туй са хората на наши дни.
Те имат едно чисто афективно отношение към света. У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола. Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „греха”. Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”.
Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „
мисионерство
.” Праведните – туй са хората на наши дни.
Хората на установения държавен строй, на установения правов ред – с неговите институти, йерархия и бюрокрация. Тук правото принадлежи на мнозинството, съставено теоретично от свободно самоопределени индивиди в името на една политическа идеология или партийна програма. Личността е свободна да избере професия и социално положение в границите на правните, социални и етически норми. Върховен императив на нейните действия е дългът, а върховен дълг – изпълнението на законите. Религията е догматично-ритуален институт.
към текста >>
4.
УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници,
мисионери
- за мъченици на вярата и дума не може да става.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят.
Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници,
мисионери
- за мъченици на вярата и дума не може да става.
На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии?
към текста >>
5.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни,
комисионери
, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати – юристконсулти, са силно проникнати от меркуриерата сфера, към която гореизброените служби принадлежат.
Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланик на боговете. с това е символизирана една от основните функции на меркуриевата сфера: разпространението. Меркурий – планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства. Навсякъде, където има разпространяване и обмена чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието – всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера.
Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни,
комисионери
, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати – юристконсулти, са силно проникнати от меркуриерата сфера, към която гореизброените служби принадлежат.
Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или, както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй. Издатели, печатари, книжари – сътрудници в разпространяване на словото – принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала еднаот най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурий, изразявайки негли най-типичната му функция – разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът. респ.
към текста >>
6.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Там е усвоил, между другото и един занаят - тъкане на килими - та като бъдещ
мисионер
, да си вади сам хляба.
Това са сведенията, които имаме за ап. Павла относно неговото родно място, произход, обществено положение, образование. Смята се, че те са излезли от собствената му уста. Резюмирани, те гласят: Шаул (Саул, а по гръцка транскрипция Савел) или Павел - хеленистична форма на Шаул - е роден в Тарс, Киликия. Учил се е за равин в Иерусалим, в училището на Гамалиеля.
Там е усвоил, между другото и един занаят - тъкане на килими - та като бъдещ
мисионер
, да си вади сам хляба.
(В Деянията това е споменато: 20 гл. 33 ст.) Като юдей-хеленист, той е бил запознат с тогавашната култура. А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане" по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десятки, а стотици негови ликове.
към текста >>
Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия
мисионерски
и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело.
Че има халюцинации, това е факт. Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо.
Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия
мисионерски
и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело.
Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото умение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертваше живота на другите, сега той жертва живота си за тяхното повдигане.
към текста >>
Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай
мисионерските
си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците.
Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет.
Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай
мисионерските
си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците.
С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап.
към текста >>
7.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Великите хора са
мисионери
в изпълнението на големия, необхватен Божествен план в развитието на човечеството, на живота върху земята.
По въпроса за християнството и юдаизма Айнщайн казва: „Ако човек вземе чистото учение на Христа и го отдели от църквите, както и ученията на пророците, тогава ще остане една есенция, която е в състояние да поправи света и живота. Всеки човек с добра воля трябва съзнателно да работи за реализирането на тия учения в живота". Ще стане много, ако се спрем върху схващанията на Айнщайн за преустройството на света. Мисълта ни е, че със своята книга Айнщайн създава една светла епоха и човечеството ще се възползва с време от това модерно пророчество, което е един светъл път за извисяване и подобрение на живота. Ако разгледаме живота на всички знаменити хора, проявили се през вековете, ще забележим къде по-малко, къде повече едно съзнателно или подсъзнателно отношение към своята предопределеност да изпълнят своята мисия в живота.
Великите хора са
мисионери
в изпълнението на големия, необхватен Божествен план в развитието на човечеството, на живота върху земята.
Само през дадено определено време, когато в съзнанието на хората има място за семената на дадени идеи, тъкмо тогава се раждат хора, които донасят различни нови идеи, които създават нови епохи, които преобразяват живота. Рядко големите хора идат сами на земята. Те винаги са цикъл души, които засягат цялостно живота във всичките негови прояви. В резултат – формите на живота се променят, а съзнанието се разширява. Само при едно такова разширено съзнание човек става пригоден да схване новите морални насоки, които навремени възвестяват на земята велики Учители на човечеството.
към текста >>
8.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все
мисионери
на новите идеи.
В света иде един нов план, нещо ново, една нова епоха, в която хората ще живеят като братя. Защото всички народи си имат мисия. Всеки народ си има мисия. Иде нещо хубаво за всички народи. В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще.
Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все
мисионери
на новите идеи.
В света съществува една идеална държава от идеални хора. И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат. * Всички излизат вън със светли, радостни лица. Един от лекарите ми казва: – Колко сме радостни всички, че се срещнахме с един велик човек!
към текста >>
9.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама
комисионери
, или както кредиторът търси своя длъжник.
Най-често хората сами си отиват от нас, или пък ние ги прогонваме с хладината и еднообразието на собствения си живот. Да изясним едно голямо недоразумение, разширено до размерите на истинска приумица, която хората трудно разпознават, защото тя се е вмъкнала в живота контрабандно, нахлула е между истините като пътник, който пътува под чуждо име. Това недоразумение лежи в схващането, че някой може да отнеме, да открадне без вътрешна причина някого, от притегателната власт на един чужд живот. Един пример: Двама човеци са приятели. Те се търсят, защото имат настойчива нужда един от друг.
тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама
комисионери
, или както кредиторът търси своя длъжник.
Въпросът се свежда към това, че всеки от тия приятели си мисли, че нахранва другия с преизобилието на своя дух. Всеки живее с увереността, че дава на другия неща твърде ценни, без които би пропаднал или просто би изсъхнал този живот, както изсъхва цветец без животворната влага на водата или пролетния дъжд. Но хората не винаги са пълноводни извори. Не всякога ние можем да бъдем храна и живот за една човешка душа или непресекваща радост за едно сърце. Никой човек не стои на едно място; следователно, никой не може да има самоувереността, че може да бъде достатъчен за другия за вечни времена.
към текста >>
10.
Няколко съвета от Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Един проповедник в Западна Америка ходил да събира пари за
мисионерска
работа.
Ако Любовта се регулира от страха, това не е Любов. Любов, която регулира страха е Любов. Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува. Дяволът се страхува от Любовта. Той при всички положения е смел, но когато дойде Любовта треперят му гащите.
Един проповедник в Западна Америка ходил да събира пари за
мисионерска
работа.
Дебнел го един разбойник и когато разбрал, че е събрана голяма сума го причаква на едно място, решава да го убие и да му вземе парите. Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка. Чуди се какво ще е това. След две години го викат да изповяда един умиращ, който му казва: "Познавате ли кой съм аз? " - "Не, не ви познавам." - "Аз съм един разбойник, който ви причаквах да ви убия и обера.
към текста >>
11.
Д-р Миркович (1825-1905)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя?
към текста >>
Отговор: Или
комисионерство
, или търговски книговодител, или службаш.
Отговор: Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от тяхните примки. 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? Отговор: Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също. 5. Каква работа ще работя?
Отговор: Или
комисионерство
, или търговски книговодител, или службаш.
В своите тетрадчета, Пеню Киров често е записвал и свои разсъждения по философски въпроси, които са го вълнували. Те са доказателство за неговия търсещ ум, за желанието му да си изясни дълбоки житейски истини. Из “КАКВО НЕЩО Е СВЕТЪТ” По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните.
към текста >>
По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата
комисионерска
кантора се превръща в книжарница.
Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел “Зора”, в гр. Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител.
По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата
комисионерска
кантора се превръща в книжарница.
Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си.
към текста >>
12.
Минчо Сотиров (1875-1954)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като
мисионер
в Африка.
Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим.
Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като
мисионер
в Африка.
След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с.
към текста >>
13.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Темите на сказките му са
мисионерската
роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др.
Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение.
Темите на сказките му са
мисионерската
роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др.
Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено.
към текста >>
При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва.
При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп.
към текста >>
14.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За диваците, които са свикнали да ядат човешко месо, ще се струва много странна християнската проповед за любов към ближния от страна на някой
мисионер
.
Рог sia libericgo, la homoj bezonas nek kapitalojn, nek psevdosciencon, nek la forton de la armiloj, — nur la cionvenkanta Spirito liberigos la homon kaj kreos novan, felican mondon. Plamen Вегетарианство и месоядство. Отношението между месоядството и канибализма (човекоядството) е същото, каквото е между вегетарианството и месоядството. Каквито чувства преживява съвременният европеец, когато се говори за диваците, които убиват и пекат други човеци, преживява също човекът на новия морал пред накачените на специални куки, в специални дюкяни, от почтени братя-човеци, обезглавени агънца. Традицията е мощно инертно колело, от чийто размах е много трудно да се излезе.
За диваците, които са свикнали да ядат човешко месо, ще се струва много странна християнската проповед за любов към ближния от страна на някой
мисионер
.
Европейските народи си представят с ужас жестоката гледка на човекоядството, което за диваците е най-приятното увеселение. Традицията на християнските народи е създала такава броня върху съзнанието им, че етичните съображения на вегетарианството звучат в техните уши смешно. За тях е напълно естествено и съвместимо с морала да се извие главата на вола, кравата, телето, агнето, да се забие ножа в шията им и да се изядат. Колкото очевидна да е пълната прилика между канибализма и месоядството — като остава само една разлика в степента — съвременното човечество не позволява да му се говори за етично вегетарианство. Нека други говорят за хигиенично, диетично, здравословно вегетарианство.
към текста >>
15.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След известно време пристига един
мисионер
на Барамонизма, шумейки с пастирския си жезъл.
Ст. К. Разкази из Духовния свят ОНИСАБРО ДЕГУЧИ (Продължение от миналия брой – 14 бр.) В бариерата на Йачимата има два вида пазачи. Едните имат за задача да изследват хората, предназначени да отидат в Царството Небесно, а другите — тези, предназначени за в ада. Първите са бели, учтиви пазачи, а вторите имат страшен изглед и са червени. Тацукоо е извънредно изплашен от току що случилото се и, здраво стискайки ръкава на Харукуниуаке, с развълнувано лице, треперейки и задържайки дишането си, с уплаха гледа как изследват духовете на много мъртъвци.
След известно време пристига един
мисионер
на Барамонизма, шумейки с пастирския си жезъл.
Когато се опитва да прекрачи червената порта, веднага пред него се изпречват двама пазачи, единия червен, другия бял, като извикват: — Стой, трябва да те изпитаме! Мисионерът се спира и казва с учудване: МИСИОНЕРА. Аз съм мисионер на Барамонизма и проповедвам на човечеството любовта и Божествената добродетел на Даизизаитен-Оокуни-хико-но-микото. Какво искаш от мене ти, та ме спираш? ПАЗАЧА (червения).
към текста >>
Мисионерът
се спира и казва с учудване:
МИСИОНЕРА
.
Едните имат за задача да изследват хората, предназначени да отидат в Царството Небесно, а другите — тези, предназначени за в ада. Първите са бели, учтиви пазачи, а вторите имат страшен изглед и са червени. Тацукоо е извънредно изплашен от току що случилото се и, здраво стискайки ръкава на Харукуниуаке, с развълнувано лице, треперейки и задържайки дишането си, с уплаха гледа как изследват духовете на много мъртъвци. След известно време пристига един мисионер на Барамонизма, шумейки с пастирския си жезъл. Когато се опитва да прекрачи червената порта, веднага пред него се изпречват двама пазачи, единия червен, другия бял, като извикват: — Стой, трябва да те изпитаме!
Мисионерът
се спира и казва с учудване:
МИСИОНЕРА
.
Аз съм мисионер на Барамонизма и проповедвам на човечеството любовта и Божествената добродетел на Даизизаитен-Оокуни-хико-но-микото. Какво искаш от мене ти, та ме спираш? ПАЗАЧА (червения). Тук е Йачимата, съдилището на духовния свят. Преди да изследваме вашите добри и лоши дела, сторени преди смъртта ви, ние не можем да ви пуснем да минете през портата.
към текста >>
Аз съм
мисионер
на Барамонизма и проповедвам на човечеството любовта и Божествената добродетел на Даизизаитен-Оокуни-хико-но-микото.
Първите са бели, учтиви пазачи, а вторите имат страшен изглед и са червени. Тацукоо е извънредно изплашен от току що случилото се и, здраво стискайки ръкава на Харукуниуаке, с развълнувано лице, треперейки и задържайки дишането си, с уплаха гледа как изследват духовете на много мъртъвци. След известно време пристига един мисионер на Барамонизма, шумейки с пастирския си жезъл. Когато се опитва да прекрачи червената порта, веднага пред него се изпречват двама пазачи, единия червен, другия бял, като извикват: — Стой, трябва да те изпитаме! Мисионерът се спира и казва с учудване: МИСИОНЕРА.
Аз съм
мисионер
на Барамонизма и проповедвам на човечеството любовта и Божествената добродетел на Даизизаитен-Оокуни-хико-но-микото.
Какво искаш от мене ти, та ме спираш? ПАЗАЧА (червения). Тук е Йачимата, съдилището на духовния свят. Преди да изследваме вашите добри и лоши дела, сторени преди смъртта ви, ние не можем да ви пуснем да минете през портата. Почакайте тук. МИСИОНЕРА.
към текста >>
Почакайте тук.
МИСИОНЕРА
.
Аз съм мисионер на Барамонизма и проповедвам на човечеството любовта и Божествената добродетел на Даизизаитен-Оокуни-хико-но-микото. Какво искаш от мене ти, та ме спираш? ПАЗАЧА (червения). Тук е Йачимата, съдилището на духовния свят. Преди да изследваме вашите добри и лоши дела, сторени преди смъртта ви, ние не можем да ви пуснем да минете през портата.
Почакайте тук.
МИСИОНЕРА
.
Аз не ви разбирам. Аз съм Халис и, по заповедта на Оокуронуши, отивам на високата равнина Декатан, след като минах вече през страната Цуки. Та аз съвсем не съм умирал. Не се шегувайте! Получавайки заповедта на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито минута.
към текста >>
Обаче червеният пазач, хвърляйки свирепи погледи, извиква високо; — Ти, фалшив
мисионерино
!
Аз съм Халис и, по заповедта на Оокуронуши, отивам на високата равнина Декатан, след като минах вече през страната Цуки. Та аз съвсем не съм умирал. Не се шегувайте! Получавайки заповедта на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито минута. Казвайки това, той иска отново да премине.
Обаче червеният пазач, хвърляйки свирепи погледи, извиква високо; — Ти, фалшив
мисионерино
!
Чакай! При този вик Халис почва да се съвзема и казва, като че ли на себе си, поглеждайки наоколо. ХАЛИС. Да! Като че ли наистина тука е духовния свят. Как съм можал аз да дойда в това място?
към текста >>
Макар че грехът ти, задето си измамвал хората с титлата си на
мисионер
, е много голям, от друга страна ти си правил добро с това че си проповядвал на невярващите съществуването на Бога, макар и твърде неясно.
Аз истински се разкайвам, господине. Както ти сполучливо каза, макар че проповядвах по цели дни; от сутрин до вечер, за закона на справедливостта и за съществуването на Небесното Царство и Ада, сам аз обаче мислех, че в действителност такива места не съществуват, но че хората след смъртта си изчезват като дим. Състоянията на Царството Небесно и Ада, показани в Писанието, са изкуствени средства за контролиране на човешките сърца, мислех си аз. Следователно, за мене беше невъзможно да дам ясно учение; бидейки сам скептик, аз само преповтарях проповедта за Царството Небесно и Ада. Сега аз съм извънредно зачуден, виждайки че действително съществува задгробен свят. ПАЗАЧА.
Макар че грехът ти, задето си измамвал хората с титлата си на
мисионер
, е много голям, от друга страна ти си правил добро с това че си проповядвал на невярващите съществуването на Бога, макар и твърде неясно.
Заради това сторено от теб добро, ние ще наредим да не отидеш веднага в Ада. Остани известно време тук, в междинния свят и се постарай да очистиш сърцето си така, че да можеш да разбереш Божествените Добро и Истина. Разрешаваме ти да останеш тридесет дни. Ако ти, в продължение на тези тридесет дни успееш да придобиеш мъдростта и интелигентността, нужни ти за да разбереш напълно истинската любов и истинската вяра, ти ще бъдеш изпратен в тая област на Царството Небесно, която съответства на твоята квалификация. Ако, обаче в продължение на това време ти не успееш до се разкаеш за греха си и да се обърнеш към доброто, ний ще бъдем принудени де те изпратим в Ада, макар и да съжаляваме много за това.
към текста >>
Господине, виждам че
мисионера
излезе съвсем недостоен в духовния свят.
ХАЛИС, Извинете, моля, че ви причиних толкова много грижи. Аз отивам: довиждане! Казвайки това, Халис, върху лицето на когото вече никак не може да се види предишната гордост, тръгва бавно неохотно. Малко по-малко затъмнявайки се, неговата фигура най-после изчезва в мъглявината. Тацукоо ниско заговаря на Харукуниуаке, дръпвайки го за ръкава. ТАЦУКОО.
Господине, виждам че
мисионера
излезе съвсем недостоен в духовния свят.
Мисионер, когото на земята са уважавали като Бог, идвайки тук се оказва съвсем мизерен, нали? ХАРУКУНИУАКЕ. Е да. А също и ние, тъй да се каже, още се скитаме в Междинния Свят, без да можем да се издигнем в Царството Небесно. Някои неверници с право са ни нарекли на смях „скитници“. ТАЦУКОО. По какъв начин тогава може да се отиде в Царството Небесно?
към текста >>
Мисионер
, когото на земята са уважавали като Бог, идвайки тук се оказва съвсем мизерен, нали?
Аз отивам: довиждане! Казвайки това, Халис, върху лицето на когото вече никак не може да се види предишната гордост, тръгва бавно неохотно. Малко по-малко затъмнявайки се, неговата фигура най-после изчезва в мъглявината. Тацукоо ниско заговаря на Харукуниуаке, дръпвайки го за ръкава. ТАЦУКОО. Господине, виждам че мисионера излезе съвсем недостоен в духовния свят.
Мисионер
, когото на земята са уважавали като Бог, идвайки тук се оказва съвсем мизерен, нали?
ХАРУКУНИУАКЕ. Е да. А също и ние, тъй да се каже, още се скитаме в Междинния Свят, без да можем да се издигнем в Царството Небесно. Някои неверници с право са ни нарекли на смях „скитници“. ТАЦУКОО. По какъв начин тогава може да се отиде в Царството Небесно? ХАРУКУНИУАКЕ. Ето как.
към текста >>
16.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават Божията воля; докато ние вярваме че духовните
мисионери
са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието.
В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците. Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята. Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити.
Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават Божията воля; докато ние вярваме че духовните
мисионери
са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието.
Ние съвсем не пречим на работата на черквата, ние само се стремим да й при-дадем нещо важно — да употреби доказателствата на своето собствено учение. В последните години нашия прогрес е по-бърз и по необезпокояван. Много черковници вече приеха спиритуализма и даже доста голямо число свещеници се намират в нашите кръжоци, като не чувстват никаква неловкост относно своята черква. Освен това, от много катедри се проповядва нашето учение, без това да се предписва на спиритуализма. Точни статистични данни не могат да се дадат, но с право някои претендират, че числото на спиритуалистите е по-голямо отколкото членовете на организираната черква в страната.
към текста >>
17.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни
мисионерският
дух е твърде силен.
А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена. Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената Любов, дотолкова и нашата се увеличава. Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г.
Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни
мисионерският
дух е твърде силен.
Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра. Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма. От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията. Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима. Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада.
към текста >>
Западните църкви изпращат
мисионери
навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра.
Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената Любов, дотолкова и нашата се увеличава. Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен.
Западните църкви изпращат
мисионери
навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра.
Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма. От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията. Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима. Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада. Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия.
към текста >>
От окултна гледна точка, тези
мисионерски
усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията.
Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен. Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра. Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма.
От окултна гледна точка, тези
мисионерски
усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията.
Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима. Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада. Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия. Във връзка с това ний тук ще засегнем някои въпроси, които ще ни помогнат да си уясним по добре това, което ни интересува в случая. В Полярната, Хиперборейска и Лемурийска епохи задачата за ръководството на човечеството е била сравнително лека, защото умът още не е бил създаден, но когато този силно активен елемент е започнал да се проявява в първата половина на Атлантската епоха, той е развил хитростта, която е продукт на ума, намиращ се вън от контролът на духа.
към текста >>
18.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Известният Конг-Тзе, когото нашите първи
мисионери
, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави.
И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи. На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и китайците да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите. В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците.
Известният Конг-Тзе, когото нашите първи
мисионери
, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави.
Той мислел, както Платон е изразил това няколко века по-късно, че музиката трябва да бъде считана като един от първите елементи на възпитанието и че нейния упадък е най-сигурния признак за упадъка на народите. Конг-Тзе е бил, приблизително, съвременник на Питагора и на втория Зороастър; без да познава тези божествени хора, без дори да е чувал де се говори за тях, той изповядвал тяхната доктрина. Дълбок моралист като законодателя на персите, той е прониквал в научните принципи като Питагор. Музикалната система на неговото отечество му е била напълно позната и изглежда дори, че той е бил — вещ и в изпълнението на музиката. В книгата Луп-Ю четем, че когато този философ свирел един ден на Кинг, един добър селянин, който минавал покрай неговата порта се спрял да го послуша, и, трогнат от хармонията, която този инструмент предавал, се провикнал: „О, с какви велики неща е изпълнена душата на този, който свири така!
към текста >>
19.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес когато християнството е официална религия, и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цел свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършват тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди свещеници проповедници,
мисионери
— за мъченици на вярата и дума не може да става.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? (Из книгата „Пътят на звездата“) Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светци, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъчениц на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят.
Днес когато християнството е официална религия, и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цел свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършват тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди свещеници проповедници,
мисионери
— за мъченици на вярата и дума не може да става.
На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието — тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някой, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имат светци?
към текста >>
Ланг, се намират в писанията на будистите и неоплатониците, у червенокожите, а един католически
мисионер
е описал подобен случай, на който той присъствал в 1730 год.
Да се отричат те систематически, както е правено досега, е огромна грешка, която ще учудва тези, които идат след нас“. проф. Уйлям Джеймс Едно от най-чудните явления засвидетелствано от мнозина учени, това е левитацията*) на медиума Хон. Той се е разхождал из въздуха като света Тереза или други, в още по-отдалечените времена. Лорд Елшо ни съобщава за подобен случай, наблюдаван в Рим още в 1670 година. Подобни прояви, според М.
Ланг, се намират в писанията на будистите и неоплатониците, у червенокожите, а един католически
мисионер
е описал подобен случай, на който той присъствал в 1730 год.
в Тонкин. В 1871 год. лорд Крауфорд ни дава следното свидетелство, подкрепено от още двама присъстващи, — граф Дънравен и капитан Уйн. „На 16 декември 1868 г. аз бях у граф Дънравен, в Лондон, Ашлей плас, с него, един негов братовчед и медиума Хом.
към текста >>
Тия прояви са засвидетелствани от служебни лица,
мисионери
и др.
Ланг, който с проучвал подробно ходенето в огъня. „През всички времена е имало хора, които са могли да държат в ръцете си горещи въглища или да вървят всред пламъци, не само без каквато и да било болка, но също така и без никаква повреда на кожата. „Обсебените“ на Ямблик са един пример на това. В моята „Модерна митология“ аз можах да събера непосредствени свидетелства. Освен от древността, аз почерпих сведения и в настоящето — от Индия, островите Фиджи, България, о-в Тринидад и от много други места.
Тия прояви са засвидетелствани от служебни лица,
мисионери
и др.
като свидетелствата им са придружени с фотографски снимки. _________________ *) Повдигаме във въздуха КНИЖНИНА Хипносугестия, принос към науката за хипнотизма и опитата психология, както и кратко приложение за душените болести и тяхното премахване, от Щерю В. Ишев. стр. 190, цена 75 лв. Книгата се състои от 3 части.
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това дете, момиченце, било намерено от една
мисионерка
, която го взела под грижата си и го отгледала.
Можете да направите много чрез възпитанието, но не можете да измените основния тип на характера, който иде в света. И така ние сме пред проблем за „специалното творение“. На хора, напр ,родени престъпници, нищо не можете да направите, за да ги освободите от техните престъпни инстинкти. Ще ви кажа един случай на престъпник, с едно малко диво дете. Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой начин детето избягало.
Това дете, момиченце, било намерено от една
мисионерка
, която го взела под грижата си и го отгледала.
Всичко отивало добре през първите няколко години, но когато малкото момиченце, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила. Тази госпожа не могла да накара детето да види разликата между право и криво, не могла, например, да го направи да чувства, че да се краде, е престъпно. Момичето можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен. Прераждането сега разрешава всичките тези проблеми веднага.. Взели сте една млада душа, която е имала твърде малка опитност, която няма нищо отвътре, което да е отзивчиво на възпитанието, което иде отвън , и не е имала опитността да проявява съвест. Защото, що е съвест у децата ви?
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато стигнахме там, намерихме, че група
мисионери
-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от царствата на земната сфера.
Той е писал тия задгробни съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква. Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят. От време на време се манифестира божественото присъствие при особени случаи и за особена цел. За едно такова присъствие ще ти разкажа. Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни вероизповедания и народности.
Когато стигнахме там, намерихме, че група
мисионери
-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от царствата на земната сфера.
Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия. Внезапно видяхме да се появява в простора пред нас светъл кръст. Той изглеждаше да лежи върху склона на голяма планина и да достига до полето. Като гледахме тъй, забелязахме, че отгоре се спуска върху планината ярка светлина, в която постепенно различавахме велик сбор ангели от по-висшата сфера, които застанаха във формата на кръста. Всичко наоколо им искреше в златен блясък и ние чувствахме отдалече лъха на тоя блясък, като топлина на любовна въздишка.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Д-р Милер, след многогодишна
мисионерска
работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената.
Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“.
Д-р Милер, след многогодишна
мисионерска
работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената.
„Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори,
мисионери
.
Имат благородна и честна обхода, ала горда и често пъти отегчителна: те лесно се дразнят и избухват, ала гневът им не трае дълго време. Стремят се все към високи цели и омразата им към всичко низко и нечестно е последица от това. Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и мисли. Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите. Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията.
Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори,
мисионери
.
Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна интуиция. Бедрата са най-изложени на опасност от цялото тяло. Жаждата им за мъдрост понякога се изражда в стремеж към аргументиране и спор. Слънцето в Козирог 22 дек. — 20 януари.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За единствените сега известни български книжовни творения, преведени на латински език и употребявани на запад, заслугата се пада именно на тия богомилски писатели и
мисионери
.
Името на Богомила трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомила не е могъл, наистина, да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се пронесе из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородни люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне обърне на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и, над костите на своите благодетели, то гради своята бъднина и благоденствие . . . Богомилските книжовници имат и друга заслуга: те са спомогнали за литературното общение между изток и запад; те са били проводниците на множество писани и устни легенди, които са минали от Азия през България в западна Европа.
За единствените сега известни български книжовни творения, преведени на латински език и употребявани на запад, заслугата се пада именно на тия богомилски писатели и
мисионери
.
Влиянието, което упражни богомилството върху духовния и отчасти политическия живот на западна Европа, е ознаменувано с няколко събития от епохално историческо значение. Казваме епохално, защото богомилството раздвижи умовете на средновековния човек; то накара католичеството да се опомни и да изцери своята вътрешна разпадналост; то предизвика продължителния и жесток кръстоносен поход срещу албигойците; подчини на френската корона голямата провансалска област, различна по нрави, език и литература от същинската, северна Франция; то предизвика основаването на грамадния доминикански орден; то предизвика организирането на най-грозното дело на римската черква — Инквизицията, под пепелищата на която се зароди реформаторското движение и на свързаните с него религиозни и човешки свободи. Тъй мощно и многостранно е било, следователно, значението на онова учение, с чиито книги предстои да се занимаем на следващите страници“. . . След всичко това, ще се намери ли вече друг българин, който със спокойна съвест да твърди, че богомилството е било ерес?
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Освен това, ако ученици бъдат изпратени като
мисионери
да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат.
Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение.
Освен това, ако ученици бъдат изпратени като
мисионери
да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат.
Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили. Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение.
към текста >>
НАГОРЕ