НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
46
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пеню Киров - №17
Освен това е
комисионер
и търговец на галантерийни и стъкларски стоки (сведения из „Български Алманах" за 1894, 1896 и 1911г.).
(П.К., № 17, 04(5 и 7).05.1899 г.) 83. Георги Малаков от Анхиало. През 1894 г. е помощник-съдебен пристав в Бургас. В Анхиало притежава книжарница, по-късно наследена от Калиопи Г. Малакова.
Освен това е
комисионер
и търговец на галантерийни и стъкларски стоки (сведения из „Български Алманах" за 1894, 1896 и 1911г.).
През 1894 г. името му се среща като абонат на сп. „Нова светлина" на д-р Миркович. (П.К., № 17, 04(5 и 7).05.1899 г.)
към текста >>
2.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Освен това е
комисионер
и търговец на галантерийни и стъкларски стоки (сведения из „Български Алманах" за 1894, 1896 и 1911г.).
(П.К., № 17, 04(5 и 7).05.1899 г.) 83. Георги Малаков от Анхиало. През 1894 г. е помощник-съдебен пристав в Бургас. В Анхиало притежава книжарница, по-късно наследена от Калиопи Г. Малакова.
Освен това е
комисионер
и търговец на галантерийни и стъкларски стоки (сведения из „Български Алманах" за 1894, 1896 и 1911г.).
През 1894 г. името му се среща като абонат на сп. „Нова светлина" на д-р Миркович. (П.К., № 17, 04(5 и 7).05.1899 г.) №18 (отворено писмо)
към текста >>
3.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров -
комисионер
, гр.
Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров -
комисионер
, гр.
Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр. Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми.
към текста >>
- Или
комисионерство
, или търговски книговодител, или в служба.
- Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от техните примки; 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? - Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също; 5. Каква работа ще работя?
- Или
комисионерство
, или търговски книговодител, или в служба.
На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок духовен в гр. Бургас, на който мене избраха за председателствующий ръководител и това продължи 7 години - или до 25 юли 1914 г. На 18 април 1911 година в 11.30 часа през нощта чух духовете да казват: „Панде офедис плини". Това бе отговорът на един разговор, който не можах да запомня. Тълкуването според Нико А.
към текста >>
Когато вече е имало достатъчно печатна окултна, теософска и наша литература - беседите на Учителя,
комисионерската
кантора на брат Пеню започва да се превръща и в книжарница.
Сърцето е за Божията Любов. За падналите ангели може да работи само Бог Отец както намери за добре". Верният служител Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от духовен характер, възлага я на него. В писмо от 18 септември 1913 година до един брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя".
Когато вече е имало достатъчно печатна окултна, теософска и наша литература - беседите на Учителя,
комисионерската
кантора на брат Пеню започва да се превръща и в книжарница.
Той става първият разпространител не само в града, но и далеко от него. От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове. Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-ревностните разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов. Книжарницата на брат Пеню се превръща и в един малък клуб, където през седмицата са наминавали нашите приятели и съмишленици на разговори и срещи, отивали са и външни лица, не само по работа, но и за да почерпят от мъдрото му слово.
към текста >>
4.
№54 /Пеню Киров/
Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна
комисионерство
при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона.
[до] гр. Пловдив Писмото ти получих и двата бона от 4 лева десятък за м. август48. Оня ден получих писмо от Доктора. Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце.
Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна
комисионерство
при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона.
Сега ти виждаш що искам аз. Ако виждаш за добре, ти подействай за това пред него. Аз вярвам, че ще успея в тази работа, при това и много свободен ще бъда, да наглеждам и делото Божие. Ний тук с бр. Мелкон се молихме за мен да ми се даде работа.
към текста >>
5.
№71 (Пеню Киров)
Георгиев110 –
комисионер
– Бургас.
Така че да си Господен, трябва да страдаш. Къде мислиш да стане таз година съборът ни и скоро ще дойдеш ли насам? С искрен братски поздрав оставам твой верен в Господа: Пеню Адресът чрез А.
Георгиев110 –
комисионер
– Бургас.
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 107 Десятъкът, който се внася в общата каса. 108 Николай В.
към текста >>
Той е крупен търговец и
комисионер
, роден в с.
109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903 г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81. 110 Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас.
Той е крупен търговец и
комисионер
, роден в с.
Дюлгерия, дн. с. Зидарово, Бургаска околия, ок. 1830 година, и е починал в Бургас на 15 юли 1913 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
6.
№74 (Пеню Киров)
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като
мисионер
в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като
мисионер
в северноафриканските колонии на Франция.
Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>
7.
№ 81 (Пеню Киров)
Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за
комисионерство
, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо. Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др.
Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за
комисионерство
, но още няма отговор и не зная дали ще бъде.
Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък дядо ми; нито пък искат да купя крава. Та не зная как ще успея и тука. Тъй щото животът ми е борба и търпение. Получих от Д-ра, чрез г-н Бъчваров, онез книги от Русия, а именно: „Тайны руки“ от Логинов и „Тайны руки“ от Дебарола, и „Зеркало тайных наук“ от Албертино. Не зная те 4 или 5 бяха поръчани, но ако виждаш, че все има нужда от другите, то да изпратим пари, за да ги искаме, аз имам адреса.
към текста >>
8.
№ 82 (Пеню Киров)
Министерството ми издаде свидетелство за
комисионерство
, но сега има още спънки.
Любез. ми бр. Дънов, Затворената Ви карта получих и всичко разбрах. Книгата „Зеркало тайных наук“ аз не по погрешка я задържах, но мислех, че Бъчваров не е разбрал. Затова с днешна поща Ви я изпращам. Чрез Вас също пращам и на Мелкон писмо, което, моля, предайте му.
Министерството ми издаде свидетелство за
комисионерство
, но сега има още спънки.
Още няма нищо наредено за мене. Ако се извърши нещо, ще Ви съобщя. Тъй си още стоя и [се] измъчвам от две страни. Приемете искрения ми бр. поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров
към текста >>
9.
№83 (Пеню Киров)
Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за
комисионерство
, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга.
Ако има, да ми изпрати една, аз веднага ще му пратя парите, или може да ги дам на брата му Христо оттук. Той ги харчеше тогава по 4 ½ лева, но може да ги даде и [по] 4 лева. Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари. Ако ли не, пишете ми да изпратя пари, за да се свърши тази работа. Аз Ви изпратих книгата „Зеркало тайных наук“, но не зная дали сте я получили.
Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за
комисионерство
, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга.
Засега ще търпя171. Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв. месечна [за]плата. Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи. Съгласие нямаме.
към текста >>
10.
№91 (Пеню Киров)
189 Работата му е била
комисионер
при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник.
Приеми искрения ми братски поздрав, а така също поздрав и от Тодора. Поздрави добрите г-н Гумнеров и госпожа му. Твой верен още Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки:
189 Работата му е била
комисионер
при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник.
През 1909 г. Пеню Киров вече е съдружник само с бащата на Ерифили – Анастас Георгиев. 190 Както се разбира от отговора на П. Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г. В сънищата на П.
към текста >>
11.
№100 (Пеню Киров)
Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм
комисионер
.
гр. Бургас, 22 април 1907 г. [до] гр. Сливен Любез. бр. Петре, Получих любезната ти картичка, благодаря ти. Според обещанието ми ида с настоящето си [писмо] да ти явя като как се завършиха работите ми.
Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм
комисионер
.
Работата стана така. Освен че ме пресилваха домашните ми, но и всеки от приятелите ми това искаше да направя, та че и управителя на митницата222. Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема. За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах. И то всичко против волята ми.
към текста >>
За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна
комисионерството
, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах.
Според обещанието ми ида с настоящето си [писмо] да ти явя като как се завършиха работите ми. Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм комисионер. Работата стана така. Освен че ме пресилваха домашните ми, но и всеки от приятелите ми това искаше да направя, та че и управителя на митницата222. Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема.
За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна
комисионерството
, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах.
И то всичко против волята ми. Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе. След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано. Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите. Аз между тях бях като полуголо циганче между царе.
към текста >>
12.
№118 (Петър Дънов) [затворена карта]
Г-н Пеню Киров -
Комисионер
№118 (Петър Дънов) [затворена карта] Сливен, 25 април 1907 г.
Г-н Пеню Киров -
Комисионер
Бургас [адрес върху лицевата страна на картата] Люб. бр. Киров, Получих писмото Ви. Вашите мисли и желания са ясни.
към текста >>
Използвайте времето и като
комисионер
вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е свят, щото от плодовете на живота Ви да се прославлява Господ.
[адрес върху лицевата страна на картата] Люб. бр. Киров, Получих писмото Ви. Вашите мисли и желания са ясни. Първо дръжте в ума си мисълта, че на Бога може да се слугува навсякъде - вън от света и вътре в света.
Използвайте времето и като
комисионер
вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е свят, щото от плодовете на живота Ви да се прославлява Господ.
Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите на ап. Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня". Всичко върви по определен път. Сега сте на почивка, използвайте времето. Самоусъвършенствайте се, ходете в вяра твърда, блага и похвална.
към текста >>
13.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
Г-н Пеню Киров (
Комисионер
) Бургас - лично [адрес върху лицевата страна на картата]
№122 (Петър Дънов) [затворена карта] Търново, 3 септемврий 1909 г.242
Г-н Пеню Киров (
Комисионер
) Бургас - лично [адрес върху лицевата страна на картата]
Л. П. Киров, Получих Вашето писмо. Работата на Н[икон]243 може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
Той е крупен търговец и
комисионер
, роден в с.
109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903 г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81. 110 Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас.
Той е крупен търговец и
комисионер
, роден в с.
Дюлгерия, дн. с. Зидарово, Бургаска околия, ок. 1830 година, и е починал в Бургас на 15 юли 1913 г. 111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров.
към текста >>
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като
мисионер
в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като
мисионер
в северноафриканските колонии на Франция.
Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>
15.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
189 Работата му е била
комисионер
при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник.
“, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29 с. 188 Това писмо се публикува за първи път.
189 Работата му е била
комисионер
при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник.
През 1909 г. Пеню Киров вече е съдружник само с бащата на Ерифили – Анастас Георгиев. 190 Както се разбира от отговора на П. Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г. В сънищата на П.
към текста >>
16.
85 ПИСМО
Използвайте времето и като
комисионер
вий имате случаи да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да свети.
Сливен, 25.IV.1906 г. Люб. бр. Киров, Получих писмото ви. Вашите мисли и желания са ясни. Първо дръжте в ума си мисълта, че на Бога може да се слугува навсякъде вън от света и вътре в света.
Използвайте времето и като
комисионер
вий имате случаи да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да свети.
Щото от плодовете на живота ви да се прославя Господ. Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите на ап. Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня". Всичко върви по определен път. Сега сте на почивка, използувайте времето.
към текста >>
17.
86 ПИСМО
Използвайте времето и като
комисионер
вий имате случаи да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да свети.
Люб. бр. Киров, Получих писмото ви. Ватите мисли и желания са ясни. Първо дръжте в ума си мисълта, че на Бога може да се слугува навсякъде вън от света и вътре в света.
Използвайте времето и като
комисионер
вий имате случаи да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да свети.
Щото от плодовете на живота ви да се прославя Господ. Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите на ап. Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня". Всичко върви по определен път. Сега сте на почивка, използувайте времето.
към текста >>
18.
БЕЛЕЖКИ
Работи в съда, търговец,
комисионер
, често сменя занятията си.
БЕЛЕЖКИ 1. Пеню Киров (1868 - 1918), живее в Бургас.
Работи в съда, търговец,
комисионер
, често сменя занятията си.
Медиум и спиритист, пътува и проповядва, пише и публикува статии по окултни въпроси. 2. Вероятно стaва дума за архангел Михаил, който след 1897 г. ръководи съдбините на човечеството. Посланието е прието на спиритически сеанс. 3. Д-р Георги Миркович (1825 - 1905), роден е и умира в Сливен.
към текста >>
19.
Бъдете верни на своето призвание
Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса
мисионери
в Божието дело.
Най-после вие всичките можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому, не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни. Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея.
Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса
мисионери
в Божието дело.
Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и да се вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и ще се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак — положително или отрицателно, е отговорено.
към текста >>
20.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като
мисионер
в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г.
и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г.
Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като
мисионер
в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г.
е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г.
към текста >>
21.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна
комисионерска
кантора в града.
„Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102): ,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ".
Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна
комисионерска
кантора в града.
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас". Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105): „След първият събор през 1900 г.
към текста >>
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров -
комисионер
, град Бургас".
Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102): ,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров -
комисионер
, град Бургас".
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105): „След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г.
към текста >>
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров -
комисионер
, Бургас".
Стр. 51 (102): ,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".
Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров -
комисионер
, Бургас".
Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105): „След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли."
към текста >>
22.
ПЕНЬО КИРОВ
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването.
Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета". През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково). През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
Работил е като
комисионер
, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването.
Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеньо Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница. Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас.
към текста >>
23.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1903
Работил като учител и
комисионер
, дългогодишен ръководител на Бургаското братство.
Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас.
Работил като учител и
комисионер
, дългогодишен ръководител на Бургаското братство.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 8 Милкон Партомиян – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. По време на събитията, визирани в протоколите, живее в Бургас. Името му няколко пъти се споменава в кореспонденцията на Учителя Беинса Дуно с Пеню Киров и Тодор Стоянов. 9 Текстът в средни скоби [...] е редакторско пояснение.
към текста >>
24.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Завършва католическо богословие в Рим, работи като
мисионер
в Африка, учител в Солун и издател в София.
Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул. Опълченска 66 Учителя живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г. 13 Димитър Голов (1863–1917) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Котел, завършва земния си път в София.
Завършва католическо богословие в Рим, работи като
мисионер
в Африка, учител в Солун и издател в София.
Стопанин на литературното списание Летописи, в което публикуват Иван Вазов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов и др. Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г. През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
25.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като
комисионер
.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като
комисионер
.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
към текста >>
26.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса
мисионери
в Божието дело.
Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни. Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея.
Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса
мисионери
в Божието дело.
Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак - положително или отрицателно, е отговорено.
към текста >>
27.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните
мисионери
, от които поискал две хиляди лева, [уж] защото Господ го изпратил.
Например човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ - същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът - каква нужда от туй, да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и прочее - неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко, казва поговорката, котката го не лочи 254.
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните
мисионери
, от които поискал две хиляди лева, [уж] защото Господ го изпратил.
Но мисионерите отговорили, че ако наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи, че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха даса отговорни. Когато Господ ни даде някои благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни 255. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили в Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода 256.
към текста >>
Но
мисионерите
отговорили, че ако наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи, че той сам е отишъл при тях.
Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът - каква нужда от туй, да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и прочее - неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко, казва поговорката, котката го не лочи 254. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, [уж] защото Господ го изпратил.
Но
мисионерите
отговорили, че ако наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи, че той сам е отишъл при тях.
Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха даса отговорни. Когато Господ ни даде някои благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни 255. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили в Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода 256. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва.
към текста >>
Мисионерите
са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха даса отговорни.
Ами че то ще е същото, като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и прочее - неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко, казва поговорката, котката го не лочи 254. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, [уж] защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи, че той сам е отишъл при тях.
Мисионерите
са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха даса отговорни.
Когато Господ ни даде някои благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни 255. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили в Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода 256. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат.
към текста >>
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като
комисионер
.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като
комисионер
.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
към текста >>
28.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Работил като учител и
комисионер
, дългогодишен ръководител на Бургаското братство.
Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас.
Работил като учител и
комисионер
, дългогодишен ръководител на Бургаското братство.
Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 8 Милкон Партомиян – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. По време на събитията, визирани в протоколите, живее в Бургас. Името му няколко пъти се споменава в кореспонденцията на Учителя Беинса Дуно с Пеню Киров и Тодор Стоянов. 9 Текстът в средни скоби [...] е редакторско пояснение.
към текста >>
Завършва католическо богословие в Рим, работи като
мисионер
в Африка, учител в Солун и издател в София.
Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул. Опълченска 66 Учителя живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г. 13 Димитър Голов (1863–1917) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Котел, завършва земния си път в София.
Завършва католическо богословие в Рим, работи като
мисионер
в Африка, учител в Солун и издател в София.
Стопанин на литературното списание Летописи, в което публикуват Иван Вазов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов и др. Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г. През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като
комисионер
.
216 Магдалина Георгиева – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на М. Георгиев. 217 Д-р Йордан Иванов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Тулча, живял в София. 218 Елена Иванова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Тулча, живяла в София, съпруга на Й. Иванов. 219 Мария Недялкова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Татар-Пазарджик, живяла в София. 220 Надежда Бъчварова – личност, за която липсват документални данни.
221 Георги Давидов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Костенец, живял в София, работил като
комисионер
.
222 Минка Цанева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Котел, живяла в Бургас, съпруга на Деньо Цанев. 223 Нейчо Паскалев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Стара Загора, живял в Бургас, по професия телеграфист. 224 Йорданка Паскалева – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Ямбол, живяла в Бургас, по професия учителка, съпруга на Нейчо Паскалев. 225 Иван Гарвалов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Русе, живял в Бургас, работил като чиновник. 226 Мария Гарвалова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена в Русе, живяла в Бургас, съпруга на Иван Гарвалов.
към текста >>
29.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
1 Ср.Д.Дюлгеров, Ил.Цоневски, Учебник по
мисионерство
, София, 1937, (фототипно издание — София, 1992), с. 245.
Днес сме свидетели на могъщата битка за надмощие, в която Светлината е неизбежният победител. Утре е въплътеното мечтание за хармония, братство и човешко съпричастие. Утре е Денят Господен, за който разказва упорито Писанието и под чието небе ще има място за всички, извървели достойно своя скромен и неповторим път. Константин Златев православен богослов
1 Ср.Д.Дюлгеров, Ил.Цоневски, Учебник по
мисионерство
, София, 1937, (фототипно издание — София, 1992), с. 245.
Взето от „http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0“.
към текста >>
30.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
- Вчера в беседата си руският
мисионер
казва, че нашето учение не е от Бога, а от дявола.
Господ казва, че държи добрите си деца написани на дланта си, за да може всякога да ги вижда и мисли за тях. (27-28 стр.) Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите свободен път. Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране.
- Вчера в беседата си руският
мисионер
казва, че нашето учение не е от Бога, а от дявола.
- Това не е за пръв път казано. Какво казваха правоверните за Христа? - „Този човек има бяс. Ние знаем, че Господ е говорил само на Мойсея, на този не е говорил. Той е от дявола, неговото учение е дяволско." (42-43 стр.)
към текста >>
31.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по
мисионерство
" (София, 1937).
Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни.
Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по
мисионерство
" (София, 1937).
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война.
към текста >>
32.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
“Мохамеданите ни държат в тъмница – пише Найден Геров, в своите “Писма от България”, – а западните християни в лицето на разни
мисионери
и агенти се стремят да ни натрапят ново верую, като ни отвърнат от православието.
Характерен документ, който представя тогавашната обстановка във Варна и Варненско, са бележките на Кольо Райчов от Трявна, който пише: “На 1848 г. Йосиф, варненски владика, се помина и дойде на негово място владиката Порфирий – грък, и неговия протосингел Агахангел. Този български гонител забра да търси причина, за да изгони българите от черквата “Свети Никола” и подбуди и други гагаузи във Варна, напоени от гърцизма, и като прибави от Балчик пет-шест гърци беломорци, дошли да купуват жито... С властта на владиката Порфирия изгонват българския епитроп и българския поп Иван, както и българския учител Стойка. Същите задигат и продават българските черковни книги на саталмашката черква и с парите купят гръцки книги... Този български гонител – варненският протосингел – продължава да ни клевети пред правителството.”21 Странични въздействия върху поробения български народ се упражняват и от “доброжелателските” грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едните да въвлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други – в протестанството.
“Мохамеданите ни държат в тъмница – пише Найден Геров, в своите “Писма от България”, – а западните християни в лицето на разни
мисионери
и агенти се стремят да ни натрапят ново верую, като ни отвърнат от православието.
По този начин те се стремят да внесат разкол между нас и нашите обичани от всички иноверни братя – русите.”24 “Намериха се обаче такива, които по една или друга причина – пише по-нататък Найден Геров – възприеха идеите на католическата и протестантската пропаганда.”24 Имаше и трети, които даваха вид, че “ако русите не вземат присърце нашето освободително и верско дело, налице е сериозната опасност да се отлъчим от православието.” Тази обстановка хвърля в голям смут Константин Дъновски и прекършва надеждите му за освобождение. Напускайки своя роден Родопски край, той е бил обладан от вярата, че във Варна ще намери по-голяма възможност за дружно подхващане на енергична борба срещу робията. Въпреки личния пример, който получава от Атанас Чорбаджи, той не вижда други някакви обнадеждаващи перспективи. Трудно било на нежното и изпълнено с християнски добродетели сърце на младия Константин да остане примиренчески бездеен.
към текста >>
33.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Загиналите на бойното поле, горе виждат Истината, стават
мисионери
, влизат вече в ролята на апостоли, проповедници на правата, Божествена идея.
В този век силите на разрушението ще бъдат спрени. Проследете историята на този век. Всички нападатели бяха бити. И днес ще бъде така. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници; ще ходят между живите хора и ще им вселяват страх да не се бият вече.
Загиналите на бойното поле, горе виждат Истината, стават
мисионери
, влизат вече в ролята на апостоли, проповедници на правата, Божествена идея.
Те оставят настрана тези заблуждения и проповядват новите идеи, братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце и с чукчето чукат по главите на въплътените хора на Земята и им казват: "Братство, братство между народите! " Горе има Светли същества, които пращат веднага на работа заминалите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие. У всички народи вече узрява идеята "човещина".
към текста >>
НАГОРЕ