НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
168
резултата в
86
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя, сестра Дукова, брат д-р Дуков и брат Епитропов тръгнали към Рилския
манастир
.
“ След седем години братът беше уволнен от тази длъжност и назначен в „Горска индустрия“ на братя Балабанови в Кочериново. Там стоя една година и след това дойде в София. Така че в този случай имаха значение числата 7 и 8. *** През май 1912 г.
Учителя, сестра Дукова, брат д-р Дуков и брат Епитропов тръгнали към Рилския
манастир
.
До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон. Като стигнали в с. Бобошево, спрели. Учителя и сестра Дукова седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р Дуков и Епитропов отишли нейде по работа. Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна.
към текста >>
2.
63) Поезия, театър, художество
- Боян Боев (1883 – 1963)
В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в
манастир
.
Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на животинското и да повдигне съзнанието си. Щом у човека се развие съзнание за Красота и Добро и усет към същественото за човешката душа, то всичко останало е постижимо. Първият опит може да не излезе сполучлив; това нищо не значи – ще направите втори, трети и пр. Идеята, която имате, е хубава, трябва да се пристъпи към работа. Преди няколко дни гледах операта „Таис”12.
В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в
манастир
.
Праща я от един затвор в друг, а той трябваше да ѝ каже да служи на Бога в света, да иде да работи за Него. За операта „Таис“ ще кажа, че е не достатъчно задълбочена, но който я гледа, и това ще му даде материал за размишление. Една сестра каза: „Кажете нещо за художеството“. Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от картината да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст. Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот.
към текста >>
3.
18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският
манастир
винаги е бил суша и е стърчал над вълните като голям остров.
Пристигнахме на Боровец (Чам Кория), натоварихме багажа на коне и потеглихме пеш към Мусала. През време на почивките из пътя Учителя каза: "Които уповава на материалното, в края на краищата той непременно ще се разочарова. Само онзи, които уповава безкористно на духовното (без цел да урежда своите материални работи), той не ще се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността, но невидимия свят използва и това, разбира се, за добро.
България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският
манастир
винаги е бил суша и е стърчал над вълните като голям остров.
На другия ден след като пренощувахме в хижа Мусала, рано сутринта потеглихме за върха. След молитвата Учителят почна да говори. "Първата проява на Бога, която знаем е Любовта, т.е. ние познаваме живота сега, чрез който се изявява Любовта. Божията Любов е във всяка форма, която срещаме: въздух, вода, плодове, хляб и пр., те са проводници и ние като ги ядем и правим връзка с Любовта (Бога), тогава ние сме яли добре, дишали сме добре (връзката във въздуха), гледали сме добре (връзката с всичко, що ни заобикаля).
към текста >>
4.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Една среща, която имах в габровския
манастир
с група толстоисти, начело с известния Стефан Андрейчин, утвърди окончателно у мен мисълта да стана вегетарианец.
Продавахме платове и все имаше някаква работа за мен. Това напълно ме откъсваше от шумните, пълни с палавост и живот мои съученици. Тази уединеност твърде много допринасяше за едно по-задълбочено вглъбяване в света на мистичното. Между другото, по това време реших да стана вегетарианец. Бях чел вече литература, засягаща въпроса за вегетарианството и въздържанието.
Една среща, която имах в габровския
манастир
с група толстоисти, начело с известния Стефан Андрейчин, утвърди окончателно у мен мисълта да стана вегетарианец.
На една тържествена вечеря, каквато всеки род си устройва в началото на постите, определени от православната църква, бях седнал и аз на масата, заедно с всички роднини. Пред мен беше богато наредена трапеза, с най-различни безупречно направени яденета. А моята майка и жените от нашия род бяха общопризнати майсторки в кулинарното изкуство. Всичко на трапезата беше приготвено само от месо, така изискваше тържеството. Баща ми беше нещо като церемониалмайстор.
към текста >>
5.
03 ЗА АНТИМИНСА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Известно е, че във Светогорските
манастири
са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси.
Антиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой. Той е основа на Синархическата верига, която изпълнява наряди, определени от Учителя. Монасите от Атонската обител първи са разпространили Антиминса. Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението. "Атон" значи "Изгрев" на староегипетски.
Известно е, че във Светогорските
манастири
са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси.
Но по ония времена повечето били от поробените от Турската империя народи. За монах обикновено се отивало по обет на рода. Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ. Християните се обърнали с молитва и покаяние към Господа и това молебствие приело организиран характер. В Атон се образувало малко, но здраво ядро от монаси, верни и силни във вярата.
към текста >>
В онова време от Светогорските
манастири
са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа.
Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници и миряни, всички които са верни и предани на народа си. Подбирали са се много внимателно. На онези, които са били включени в делото, давали Антиминса. Той е бил знак и знаме. На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и Левски.
В онова време от Светогорските
манастири
са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа.
Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден. Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението".
към текста >>
6.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Отначало Той извеждаше братството до полянките около Драгалевския
манастир
, малко по-нагоре от построената сега първа лифтова станция.
При Учителя се намираше един гипсов бюст, на чиято глава бяха обозначени мозъчните центрове, които управляват качествата и способностите у човека. Група приятели, подготвени в техническо отношение, извадиха копия и така бе разпространено това помагало за изучаване на френологията. Отпечатахме и френологичната карта на д-р Р.Н.Фаулър, където известният френолог отбелязва местоположението на мозъчните центрове на разните склонности и способности чрез символични изображения. Активизира се и нашият колективен живот. Учителя предприемаше общи екскурзии до Витоша, най-малко един път в седмицата.
Отначало Той извеждаше братството до полянките около Драгалевския
манастир
, малко по-нагоре от построената сега първа лифтова станция.
Боровата гора, която съществува сега там, все още не бе засадена. Отивахме пешком, като си почивахме върху случайни селски коли. Масовите екскурзии не бяха популярни и нашите големи групи се посрещаха с изненада или с насмешка. Още в самото начало на ескурзионния период Учителя постави няколко прости и крайно необходими хигиенни правила, за да може екскурзията да донесе максимална полза. ПЪРВО, на екскурзия се пие само гореща вода.
към текста >>
Ще оставим
манастира
встрани и отгоре, нагоре, право при нея.
Ето я. Намираме я по чудната свежест, що лъха от нея, по изобилния живот, що навлиза в гърдите ни, по радостта, що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там. Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над него, пет-шест-десет-двадесет, те всички тракат.
Ще оставим
манастира
встрани и отгоре, нагоре, право при нея.
Догде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща, ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си, сега тия ще извадят солени закуски, мезета, ще падне едно пиене... И той вече аха-аха, мислено вижда празното си буренце с гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато съзира върху широката си готварска печка нашите чайници, нашите лъскави гюмчета, котлета... Остана със зяпнала уста и увиснали ръце.
към текста >>
7.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският
манастир
, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево.
В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг.
А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският
манастир
, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево.
Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души. Едни седяха по пейките или под дърветата на сянка – четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха.
към текста >>
8.
70 КАЛУГЕРЪТ ОТ СВЕТА ГОРА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Спомням си посещението на един калугер от Атонския
манастир
в Света Гора.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КАЛУГЕРЪТ ОТ СВЕТА ГОРА
Спомням си посещението на един калугер от Атонския
манастир
в Света Гора.
Той ни разправи чудния начин, по който бе стигнал до Изгрева. Калугерът владееше много добре гръцки и италиански. И негови преводачи бяха брат Стефан Белев и брат Бертоли. Калугерът ни разказа следното: „Преди години бях в Рим. Една нощ сънувам много ясно, че в стаята ми идва един старец.
към текста >>
9.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на
манастирите
, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа.
Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на
манастирите
, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му.
към текста >>
10.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Теософите ги наричат висш и нисш
манас
.
Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло.
Теософите ги наричат висш и нисш
манас
.
Тези две сили се борят в света. Михаил е емблема на Бога, т.е. на Великото, Разумното в света, което се бори с неразумното. В змея има известна интелигентност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото битие и на цялото човечество. Там се казва, че змеят паднал на Земята.
към текста >>
11.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (
манас
), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо."
Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна." 11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите."
14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (
манас
), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо."
По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят. Учителят казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята.
към текста >>
12.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже Симеон, което значи послушание и Леви, което значи съединение образуват един знак, затова дванадесетият знак се заема от синовете на Йосифа Ефраима и
Манасия
.
Дан 7. Гада 8. Асира 9. Невталим 10. Йосиф 11. Венеамин.
Понеже Симеон, което значи послушание и Леви, което значи съединение образуват един знак, затова дванадесетият знак се заема от синовете на Йосифа Ефраима и
Манасия
.
Тогава имаме следната таблица: 1.Рувим отговаря на знака Водолей. 2. Ефраим и Манасия отговарят на знака Риби. 3. Венеамин отговаря на знака Овен. 4. Исахер отговаря на знака Телец.
към текста >>
2. Ефраим и
Манасия
отговарят на знака Риби.
Невталим 10. Йосиф 11. Венеамин. Понеже Симеон, което значи послушание и Леви, което значи съединение образуват един знак, затова дванадесетият знак се заема от синовете на Йосифа Ефраима и Манасия. Тогава имаме следната таблица: 1.Рувим отговаря на знака Водолей.
2. Ефраим и
Манасия
отговарят на знака Риби.
3. Венеамин отговаря на знака Овен. 4. Исахер отговаря на знака Телец. 5. Симеон и Леви отговарят на знака Близнаци. 6. Завулом отговаря на знака Рак. 7. Юда отговаря на знака Лъв.
към текста >>
12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и
Манасия
, синове на Йосифа.
Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си." 11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! "
12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и
Манасия
, синове на Йосифа.
От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него.
към текста >>
13.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят отговаря: Змията представя обективния човешки ум, нисшия
манас
, както го наричат.
Ако мъжът иска да изправи погрешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под животински живот разбирам първоначалния живот, който още не е диференциран, не е организиран." „Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният полюс - астралния свят." В разговор задават на Учителя въпрос: Откъде е влязла в рая змията, която измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство?
Учителят отговаря: Змията представя обективния човешки ум, нисшия
манас
, както го наричат.
Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Питат: Защо не дойде по-рано? Учителят отговаря: Защото Адам имаше ум, Ева нямаше такъв и змията, черният адепт, й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. - Ама как ще влезеш в мене? - попитала Ева.
към текста >>
14.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и
манас
, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески.
След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи." Посветеният се обръща към Бога в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог на вселената. Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух.
А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и
манас
, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески.
В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни.
към текста >>
15.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава то е проникнато напълно от
манас
или духовното себе".
Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество.
Тогава то е проникнато напълно от
манас
или духовното себе".
"Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло. Също както натискате с един печат върху разтопен червен восък и тогава написаното от печата се отпечатва върху червения восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в етерното тяло". "При всички методи на посвещение преработването на астралното тяло е еднакво. Отделните методи се различават едни от други само в пренасянето на изработеното върху етерното тяло". Пречистването на астралното тяло в древни времена чак до богомилско и розенкройцерско време се е наричало катарзис или пречистване.
към текста >>
16.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
25.
Манасия
.............................................45. Матат
20. Йорама..............................................40. Йоанам 21. Озия...................................................41. Йосиф 22. Оатама..............................................42. Юда 23. Ахаза..................................................43. Симеон 24. Езекия................................................44. Левий
25.
Манасия
.............................................45. Матат
26. Амон...................................................46. Йорим 27. Йосия..................................................47. Елиезер 28. Ехония................................................48. Исус 29. Сеалтиел............................................49. Ир 30. Зоровавел...........................................50. Елмадан
към текста >>
17.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и
Манас
.
Човекът в своя строеж е троичен. Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление.
В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и
Манас
.
Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна.
към текста >>
18.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези шест органа са петте сетива и шестият орган е
манас
, умът, който се проявява чрез тези сетива.
Затова учението на Буда, когато то се познава истински, действа така топло и вътрешно на човешката душа. И поради това, когато то отново се явява подмладено в Евангелието на Лука, то действа също така топло на човешката душа. Съвсем друга задача имал Заратустра. Той е учил хората как може да бъде разбран Бог външно, как може да бъде разбран духовно великия космос. Буда насочва погледа си към вътрешността на човека и казва: Когато човек се развие, от незнанието възникват постепенно шестте органа.
Тези шест органа са петте сетива и шестият орган е
манас
, умът, който се проявява чрез тези сетива.
Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от Вселената. Ние не бихме имали никакво око, което да възприема светлината, ако светлината не бе родила окото из организма. Окото е създадено от светлината и за светлината, казва Гьоте. Това е една дълбока истина. И всички духовни сили в света съграждат различните органи в човека.
към текста >>
19.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология
Манас
.
Мирът никога не се ражда от само себе си. Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на душата. С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката душа. То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии".
Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология
Манас
.
Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма).
към текста >>
20.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Индуската философия нарича трите члена на Духа
Манас
, Будхи и Атма.
Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление.
Индуската философия нарича трите члена на Духа
Манас
, Будхи и Атма.
Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука. Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество. С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си.
към текста >>
В индуската философия ги наричат
Манас
, Будхи и Атма.
И вие пред человеците се показвате благочестиви, но вътре сте пълни с лицемерие." С това блаженство ние навлизаме в третата тройка блаженства, които имат отношение към Божествената природа на човека, която е троична в себе си. Това са трите безсмъртни тела, в които се облича човешкият дух постепенно в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и човешки Дух.
В индуската философия ги наричат
Манас
, Будхи и Атма.
Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир, Правда и висше Аз. Мирът се явява като резултат, когато душата в своите най-висши проявления се свързва с Духа. Тогава в душата настава такъв Мир, какъвто тя не е поз-навала дотогава. Тогава у нея утихват всички бури и вълнения. Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката душа с човешкия дух.
към текста >>
Тялото на Любовта е това, което се нарича духовно Себе или
Манас
; тялото на Мъдростта е това, което се нарича Дух на Живота или Будхи, а тялото на Истината е това, което се нарича човешки Дух или Атма.
Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи." "Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния светове - има само една цел: да приготовлява материал за изграждане тялото на Любовта. И когато Аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането тялото на Любовта. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее Вечния Живот."
Тялото на Любовта е това, което се нарича духовно Себе или
Манас
; тялото на Мъдростта е това, което се нарича Дух на Живота или Будхи, а тялото на Истината е това, което се нарича човешки Дух или Атма.
Учителят го нарича още Божественият Дух в човека. Девето блаженство: "Блажени сте, когато хората ви похулят и ви гонят заради Мене и говорят всякакво зло против вас на лъжа. Радвайте се и веселете се, защото ще получите добра заплата на Небето. Затова преследваха и пророците, които бяха преди вас. Девето горко: "Вие змии и рожби ехидни, как ще избегнете осъждането на ада, защото ето, Аз провождам при вас пророци, мъдреци и книжници.
към текста >>
21.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
- Влад Пашов (1902- 1974)
В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост
Манас
, Будхи и Атма.
Засега хората са превърнали молитвата в просия, което не е молитва. И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и медитацията се стремят към една цел - сливането на душата с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение. На това служат и молитвата, и медитацията". Както е известно, човек има двойна природа. Той има преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз.
В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост
Манас
, Будхи и Атма.
В течение на инволюционния процес се създават трите обвивки и аза и в средата на Лемурийската епоха се свързват с висшата човешка природа. Висшата природа на човека, неговото вечно Същество почива в лоното на Бога. Трите висши члена на човешката природа са същевременно трите най-нисши члена на Божеството, а най-близките до човека. Атма, най-висшият принцип на човека, отговаря на това, което в човека е волята. Това, което у човека от нашата епоха е най-слабо развито, това е волята.
към текста >>
То е третият от висшите човешки принципи -
Манас
.
Това Царство, доколкото то ни заобикаля като видим Космос, съдържа в себе си всички същества от минерала до хората. Във всяко от тези същества се проявява Царството и образува това, което наричаме царство на Природата. Във всеки човек се отразява Бог, отпечатък от Божеството, Което в безкрайни степени и в безкрайно разнообразие се изразява в Царството. Отделните същества, еманация на Божеството, отличаваме, като им даваме имена. Името е това, чрез което могат да бъдат различени едни от други отделните членове на това велико многообразие.
То е третият от висшите човешки принципи -
Манас
.
Така че, във волята ни се изявява най-висшата Божествена природа - Атма. Онова, което е носител на тази воля, на тази Атма, то е това, което наричаме Будхи, което се изявява като Царство. Това е вторият член на висшата човешка природа. Третият член на тази висша природа - Манас - се изявява в това, което наричаме Име. Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото същество като негова вечна, Божествена Същност.
към текста >>
Третият член на тази висша природа -
Манас
- се изявява в това, което наричаме Име.
Името е това, чрез което могат да бъдат различени едни от други отделните членове на това велико многообразие. То е третият от висшите човешки принципи - Манас. Така че, във волята ни се изявява най-висшата Божествена природа - Атма. Онова, което е носител на тази воля, на тази Атма, то е това, което наричаме Будхи, което се изявява като Царство. Това е вторият член на висшата човешка природа.
Третият член на тази висша природа -
Манас
- се изявява в това, което наричаме Име.
Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото същество като негова вечна, Божествена Същност. Така ние познаваме висшата троичност на човека като част от Божественото Битие. Нисшите членове на човешкото същество ги разглеждаме като членове на преходния свят. Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и окръжаващия го физически свят. При изграждане на етерното или астралното тяло, също и в тях трябва да виждаме част от това, което ни заобикаля.
към текста >>
22.
5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това следват: тялото на Любовта, което е претвореното астрално тяло и което в индуската езотерична наука наричат
Манас
, а в Западната окултна наука наричат Висше Себе.
Всичко, което се казва за Църквата в Сардис, т.е. за Петата културна епоха, в която живеем, е пълно със значение. Но ще кажа само по няколко думи за основните положения. Така под седемте Духове Божии и седемте Звезди тук се подразбира целокупния човек, който се състои от седем принципа, които са проникнати от Христовия Принцип. Те са следните: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, в средата Принципът на Аза.
След това следват: тялото на Любовта, което е претвореното астрално тяло и което в индуската езотерична наука наричат
Манас
, а в Западната окултна наука наричат Висше Себе.
След това следва тялото на Мъдростта, което е претворено етерно тяло и на Изток наричат Будхи, а на Запад - Дух на Живота. И най-после следва тялото на Истината, което е претворено физическо тяло; на Изток е наречено Атма, а на Запад - Човешки Дух. Това са седем субстанции, чрез които се изявява Божественото Начало в човека. Това са седемте члена на един и същ ръководен Принцип. Окултният израз за тях е седемте Духове Божии у човека.
към текста >>
23.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено
Манас
От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА Човешкото същество се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
От съзнателната работа на Аза над астралното тяло, сърцето, за да го преобрази, се ражда висшето Аз, наречено
Манас
От работата на Аза над етерното тяло, живота, се създава или по-право се ражда Духът на Живота.
А от работата на Аза върху физическото тяло се пробужда принципът па човешкият Дух. Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето. В течение на Атлантския период, Азът. който е още несъзнателен, работи несъзнателно върху астралното тяло, от която работа се ражда това, което наричаме сетивна душа или сърце. А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект.
към текста >>
След като Християнството поставя своя печат върху Аза, последният започва съзнателно да трансформира астралното тяло, в резултат на което се работи за пробуждане на принципа на Висшето Аз, на
Манас
.
А от несъзнателната работа на Аза над етерното тяло се ражда това, което наричаме разумна душа или ум, интелект. Това е станало в средата на Атлантския период. А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание. Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата душа, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа. Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло.
След като Християнството поставя своя печат върху Аза, последният започва съзнателно да трансформира астралното тяло, в резултат на което се работи за пробуждане на принципа на Висшето Аз, на
Манас
.
Понастоящем всеки притежава по един кълн зародиш от Висшето Аз, но Висшето Аз ще достигне развитие в края на Земния период, когато физическата материя постепенно ще се трансформира. Чрез силата на Висшето Аз човек ще трансформира своето физическо тяло и ще облагороди етерното си тяло и ще може да живее на астрална планета, каквато ще стане Земята. Както казах няколко пъти, човек е слязъл от духовните висини и постепенно е слязъл в гъстата материя. Най-първо във физическата област на Земята той е слязъл в етерния свят, след това във въздушното пространство, във въздуха, после във водата и най-после в твърдата материя. Заедно с оплътняването на човешкото тяло се оплътнява и Земята.
към текста >>
24.
XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
А новият Ерусалим, който слиза от Небето, от Бога, това е новата духовна конструкция на човека, у когото астралното тяло е преобразено в тяло на Любовта, във Висшето Себе или
Манас
, под влиянието на Христа.
„И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в Книгата на Живота на Агнето." Новото Небе и новата Земя, които Йоан вижда, това е новото превъплъщение на Земята, когато Земята ще стане етерно тяло и след това преминава в астрално. А старата Земя и старото Небе, които са преминали, това е нашата настояща Земя, която се трансформира в етерно небесно тяло. Новата Земя, която, както казах, в Окултната наука се нарича Юпитер, ще бъде придружена от един спътник, формиран от тези, които ще бъдат изключени от живота на Духа, защото тях ще ги постигне втората смърт и няма да са достигнали до юпитеровото съзнание. Те ще живеят на този спътник на новата Земя.
А новият Ерусалим, който слиза от Небето, от Бога, това е новата духовна конструкция на човека, у когото астралното тяло е преобразено в тяло на Любовта, във Висшето Себе или
Манас
, под влиянието на Христа.
Те са придобили ново съзнание. А другите, които са отхвърлили Силата, която можеше да ги доведе до едно подобно ново съзнание, ще живеят на спътника на новата Земя. Те ще стигнат върху Юпитер със земно състояние на съзнанието. Ще се намерят в положението, в което се намира сега човек на Земята. Но подобна земна структура е пригодена само към условия, които може да им предложи нашата сегашна Земя.
към текста >>
25.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на
манастирите
и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан.
Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св. Йоан от Ерусалим, които се пръснали по цяла Европа.
Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на
манастирите
и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията за идването на царството Божие чрез Любовта. Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите. И всички големи мистици и мислители винаги са гледали на евангелието на Йоан като най-дълбоко от четирите евангелия, като това, което съдържа Арканът на християнството. Между големите мислители, които са гледали така на това евангелие, трябва да споменем Гьоте. Последните години на неговия живот канцлерът Мю-лер един ден му казал: "Голяма новина има.
към текста >>
26.
ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в
манастир
и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога.
Имал способността да съзерцава Божия образ, който изгубил откакто повлечен от свободната си воля, вкусил забранения плод. Тогава бил изпъден от рая с проклятието да изкарва сам с пот и мъка прехраната си. Лишен от дарбата да съзерцава Бога, Адам станал жертва на дявола. Само безсмъртната му душа го свързвала с Бога. Но всеки смъртен може да се освободи от плътта си и да се превърне отново в свободен дух, ако мине известна подготовка, ако мине монашеската школа и научи практически християнските добродетели.
Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в
манастир
и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога.
След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия. Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста. До него се стига по пътя на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа. Д-р Васил Сл.
към текста >>
Исихаството, както се вижда от идеите и практиката му е последно разклонение на мистичните движения, които са се развили в Сирия и Мала Азия, за които нямаме исторически сведения, защото те са работили всред
манастирите
, скрито и потайно, за да могат да върнат християнството в неговото първоначално състояние като създават подходящи за това хора.
Той бил противник на богомилите и по негово настояване били свикани два събора - 1355 година и 1360, за да бъдат взети мерки срещу богомилите. Най-видният от неговите ученици бил бъдещият патриарх Евтимий. Преди смъртта си, през време на един дълъг пост и съзерцание, Теодосий имал видение, в което му се открило падането на българското царство и падането на Търново под турско робство. Също видял заточението на патриарх Евтимий, кой бил негов ученик и който по това време не бил още патриарх. Той казал на Евтимий това си видение и го предупредил, че в последните дни на Търново той ще бъде опора на народа в неговото бедствие и че ще бъде заточен.
Исихаството, както се вижда от идеите и практиката му е последно разклонение на мистичните движения, които са се развили в Сирия и Мала Азия, за които нямаме исторически сведения, защото те са работили всред
манастирите
, скрито и потайно, за да могат да върнат християнството в неговото първоначално състояние като създават подходящи за това хора.
Главни паметници за изучаване на исихазма във Византия са две жития на Григорий Синаит и Григорий Палама, както и различните техни произведения, не всички от които са издадени. А за исихазма в България най-ценни материали се съдържат в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински. Интересни данни за исихазма има и в някои творби на патриарх Евтимий ("Жития" и "Похвални слова"), както и в похвалното слово написано в негова чест от ученика му Григорий Цамблак. Изходно положение в учението на исихазма била мисълта за някогашната непосредствена връзка между Бога и човека, когато бил в рая. В съгласие с библейския разказ исихастите проповядвали, че първият човек бил създаден по образ и подобие на Бога и се наслаждавал на райско блаженство в своя небесен дом.
към текста >>
За да премине във втората фаза вярващият трябвало да прекрати всяко общение с хората и да се уедини сам в
манастирска
килия или пък да се отдели в някое пусто място, където да не може да го смути никой.
Това е едно от най-настоятелните изисквания в упражнение на праксиса. Препоръчвало се също така пълно послушание на обучаващия се в исихазма пред неговия духовен наставник и безпрекословно изпълнение на нарежданията му. Но праксисът не бил достатъчен за да се създаде връзка с Бога. Нужно било той да бъде последван от втора група от действия, които издигали вярващия на още по-висока степен, която му давала някои възможности да постигне тази връзка. Това е тъй наречената теория или видения.
За да премине във втората фаза вярващият трябвало да прекрати всяко общение с хората и да се уедини сам в
манастирска
килия или пък да се отдели в някое пусто място, където да не може да го смути никой.
Това било важна стъпка към по-нататъшното усъвършенстване, към приближаване към Бога. Отделен от хората, останал сам със себе си, вярващият трябвало да се предаде на пълно безмълвие. На това състояние на безмълвие отдавали много голямо значение и от там иде названието на тяхното учение. Те го считали за най-висшето състояние на душата, при което човек се откъсва от всичко земно и върху него спират да действат всякакви смущаващи мисли и страсти. Единственото, което трябвало да прави вярващият, била непрестанната и дълбока вътрешна молитва, тъй наречената умна молитва.
към текста >>
27.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
След като Боян се върнал в Преслав от Византия, след като е получил своето посвещение то непознатите, които са били членове на Бялото Братство, един ден посещава патриарх Стефан и измолва от него
манастира
„Св.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
След като Боян се върнал в Преслав от Византия, след като е получил своето посвещение то непознатите, които са били членове на Бялото Братство, един ден посещава патриарх Стефан и измолва от него
манастира
„Св.
Параскева" за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае много малко. Но след посещението на Боян при него, неговите дни са кратки и са вече дни на вътрешен ученик. Оттогава манастирът „Св. Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост.
към текста >>
Оттогава
манастирът
„Св.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО След като Боян се върнал в Преслав от Византия, след като е получил своето посвещение то непознатите, които са били членове на Бялото Братство, един ден посещава патриарх Стефан и измолва от него манастира „Св. Параскева" за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае много малко. Но след посещението на Боян при него, неговите дни са кратки и са вече дни на вътрешен ученик.
Оттогава
манастирът
„Св.
Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби. Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите.
към текста >>
Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян
манастира
„Св. Параскева".
Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц.
Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян
манастира
„Св. Параскева".
В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие.
към текста >>
В този
манастир
Боян, на 12 април 928 г.
Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева".
В този
манастир
Боян, на 12 април 928 г.
среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила.
към текста >>
На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на
манастира
и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет.
Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там.
На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на
манастира
и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет.
Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно идване в България. Така се е зародило богомилското общество, което постепенно се увеличава и развива огромната си дейност и мощ.
към текста >>
Коляно на Еврем и
Манасия
.
Коляно на Рувима, държащ амфора. Неговият камък е сапфир. 12. Риби е Догим — потопът. Представя две риби. Там са стъпълата на Небесния Човек.
Коляно на Еврем и
Манасия
.
Неговият камък е хризолит. Следващата книга от дубровнишкия ръководител е Книга за кръговете, където говори за планетните цикли. Ще предам накратко описанието на планетите, които дава. 1. Сапфора — Венера — Любов и Мъдрост. Престол на архангел Анаел, цар на звездната светлина.
към текста >>
28.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той се оттеглил в един ближен
манастир
, където било вече проникнало Богомилството.
Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото петгодишно дете Християн. На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец от съвършените. Той бил дошъл от Лангедок /Франция/ и бил домашен учител на това семейство.
Той се оттеглил в един ближен
манастир
, където било вече проникнало Богомилството.
И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток. Искали да отидат в един център за посвещение, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от Християн Гермелхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност."
към текста >>
И именно в този
манастир
бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц.
Спасено било само най-малкото петгодишно дете Християн. На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец от съвършените. Той бил дошъл от Лангедок /Франция/ и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството.
И именно в този
манастир
бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц.
Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток. Искали да отидат в един център за посвещение, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от Християн Гермелхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност." От този цитат се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството.
към текста >>
Затова една вечер отишъл в
манастира
„Св. Параскева".
Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта. По това време презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причинители на народните вълнения, метежи и бунтове. Преди това, както вече споменах, новото учение прониквало между народа и се говорело вечер за Бояновите легенди. Богомилите се събирали, молили се заедно и работили задружно, като си помагали взаимно и по този начин вниманието на хората било привлечено върху съответните учители и ученици. Презвитер Козма бил чул нещо от болярите, които имали връзка с Боян и искал да узнае по сигурен път Новото.
Затова една вечер отишъл в
манастира
„Св. Параскева".
Но на вътрешната врата човек с покривало го спрял и му забранил да влезе вътре. На въпроса, защо се крият, ако не са престъпници, човекът не му отговорил нищо, само го отстранил и затворил вратата след него. Обиден, презвитерът се явил пред патриарха и го упрекнал, че позволява да се обръщат манастирите на нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и кощунстват със светите места. Патриарх Данаил поискал от цар Петър стражи и ги изпратил в манастира с нареждане да арестуват хората, които намерят там. Но на вратата излиза самият Боян, снема си покривалото и заявява, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан за лично усамотение и там няма право никой да влиза без негово разрешение.
към текста >>
Обиден, презвитерът се явил пред патриарха и го упрекнал, че позволява да се обръщат
манастирите
на нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и кощунстват със светите места.
Богомилите се събирали, молили се заедно и работили задружно, като си помагали взаимно и по този начин вниманието на хората било привлечено върху съответните учители и ученици. Презвитер Козма бил чул нещо от болярите, които имали връзка с Боян и искал да узнае по сигурен път Новото. Затова една вечер отишъл в манастира „Св. Параскева". Но на вътрешната врата човек с покривало го спрял и му забранил да влезе вътре. На въпроса, защо се крият, ако не са престъпници, човекът не му отговорил нищо, само го отстранил и затворил вратата след него.
Обиден, презвитерът се явил пред патриарха и го упрекнал, че позволява да се обръщат
манастирите
на нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и кощунстват със светите места.
Патриарх Данаил поискал от цар Петър стражи и ги изпратил в манастира с нареждане да арестуват хората, които намерят там. Но на вратата излиза самият Боян, снема си покривалото и заявява, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан за лично усамотение и там няма право никой да влиза без негово разрешение. Стражата засрамена се оттеглила. Патриарх Данаил разбрал, че сам Боян закриля еретиците, но не смеел да настоява за повече и млъкнал. Тези събития дали на Козма много подозрения.
към текста >>
Патриарх Данаил поискал от цар Петър стражи и ги изпратил в
манастира
с нареждане да арестуват хората, които намерят там.
Презвитер Козма бил чул нещо от болярите, които имали връзка с Боян и искал да узнае по сигурен път Новото. Затова една вечер отишъл в манастира „Св. Параскева". Но на вътрешната врата човек с покривало го спрял и му забранил да влезе вътре. На въпроса, защо се крият, ако не са престъпници, човекът не му отговорил нищо, само го отстранил и затворил вратата след него. Обиден, презвитерът се явил пред патриарха и го упрекнал, че позволява да се обръщат манастирите на нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и кощунстват със светите места.
Патриарх Данаил поискал от цар Петър стражи и ги изпратил в
манастира
с нареждане да арестуват хората, които намерят там.
Но на вратата излиза самият Боян, снема си покривалото и заявява, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан за лично усамотение и там няма право никой да влиза без негово разрешение. Стражата засрамена се оттеглила. Патриарх Данаил разбрал, че сам Боян закриля еретиците, но не смеел да настоява за повече и млъкнал. Тези събития дали на Козма много подозрения. Той не можел да отиде при Боян и да му иска обяснение по това, защото сам Боян при един предишен спор му е забранил да се среща с него или да иска свиждане.
към текста >>
Но на вратата излиза самият Боян, снема си покривалото и заявява, че този
манастир
му е даден още от патриарх Стефан за лично усамотение и там няма право никой да влиза без негово разрешение.
Затова една вечер отишъл в манастира „Св. Параскева". Но на вътрешната врата човек с покривало го спрял и му забранил да влезе вътре. На въпроса, защо се крият, ако не са престъпници, човекът не му отговорил нищо, само го отстранил и затворил вратата след него. Обиден, презвитерът се явил пред патриарха и го упрекнал, че позволява да се обръщат манастирите на нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и кощунстват със светите места. Патриарх Данаил поискал от цар Петър стражи и ги изпратил в манастира с нареждане да арестуват хората, които намерят там.
Но на вратата излиза самият Боян, снема си покривалото и заявява, че този
манастир
му е даден още от патриарх Стефан за лично усамотение и там няма право никой да влиза без негово разрешение.
Стражата засрамена се оттеглила. Патриарх Данаил разбрал, че сам Боян закриля еретиците, но не смеел да настоява за повече и млъкнал. Тези събития дали на Козма много подозрения. Той не можел да отиде при Боян и да му иска обяснение по това, защото сам Боян при един предишен спор му е забранил да се среща с него или да иска свиждане. И тогава, именно, почнали острите нападки срещу богомилите и Богомилството — такива, каквито ги знаем от Изобличителните слова на Козма:
към текста >>
През 958 година Боян и Богомил отишли в Лесновския
манастир
, откъдето Боян отишъл във Византия да се срещне с Непознатите, а Богомил заминал на югозапад, където двама комитополи, които били богомили, замисляли заговор.
Народът идвал на поклонение, за да види светиите и да чуе тяхната жива проповед. Богомилството се развивало широко по този път. В тези глухи гори народът слушал мистичния глас на бледите монаси, който като че идвал от Небето и разкривал на хората Вечната Истина. Боян и Богомил често ходели там. Тук за пръв път богомилските ученици чули легендата за Победния меч, който от ръка на ръка е бил предаван от Вотана още на седмина избраници.
През 958 година Боян и Богомил отишли в Лесновския
манастир
, откъдето Боян отишъл във Византия да се срещне с Непознатите, а Богомил заминал на югозапад, където двама комитополи, които били богомили, замисляли заговор.
Делото искало да бъде предотвратен метежът и Богомил трябвало да бъде там да увещава. Още от манастира Боян и Богомил изпратили 8 души с мисия из Хърватско, Босна, Унгария и Галия. Като плод на тази мисия се явили две големи братства — едното в Марсилия, а другото — в Будин, от които впоследствие произлиза това, което е познато в историята като Аблигойство и Катарство. На 30 януари 969 година умира цар Петър от удар. Преди това, на 16 януари 969 година умира Гавраил Лесновски.
към текста >>
Още от
манастира
Боян и Богомил изпратили 8 души с мисия из Хърватско, Босна, Унгария и Галия.
В тези глухи гори народът слушал мистичния глас на бледите монаси, който като че идвал от Небето и разкривал на хората Вечната Истина. Боян и Богомил често ходели там. Тук за пръв път богомилските ученици чули легендата за Победния меч, който от ръка на ръка е бил предаван от Вотана още на седмина избраници. През 958 година Боян и Богомил отишли в Лесновския манастир, откъдето Боян отишъл във Византия да се срещне с Непознатите, а Богомил заминал на югозапад, където двама комитополи, които били богомили, замисляли заговор. Делото искало да бъде предотвратен метежът и Богомил трябвало да бъде там да увещава.
Още от
манастира
Боян и Богомил изпратили 8 души с мисия из Хърватско, Босна, Унгария и Галия.
Като плод на тази мисия се явили две големи братства — едното в Марсилия, а другото — в Будин, от които впоследствие произлиза това, което е познато в историята като Аблигойство и Катарство. На 30 януари 969 година умира цар Петър от удар. Преди това, на 16 януари 969 година умира Гавраил Лесновски. След смъртта на Петра на престола се възкачва син на Борис Втори, под регенството на Сурсувул. Сурсувул мразел богомилите и поискал от царя да ги унищожи.
към текста >>
Обсажда
манастира
„Св.
Като плод на тази мисия се явили две големи братства — едното в Марсилия, а другото — в Будин, от които впоследствие произлиза това, което е познато в историята като Аблигойство и Катарство. На 30 януари 969 година умира цар Петър от удар. Преди това, на 16 януари 969 година умира Гавраил Лесновски. След смъртта на Петра на престола се възкачва син на Борис Втори, под регенството на Сурсувул. Сурсувул мразел богомилите и поискал от царя да ги унищожи.
Обсажда
манастира
„Св.
Параскева" и излавя тези, които са били там, в това число Михаил Маджарец и Теодор Преславски. И двамата били убити — единия на 9 май 969 година, а другия — на 22 май същата година. С това започва яростно и ожесточено гонение. На 16 август 969 година е изгорен Светомир Македонец с още много видни богомили. На 19 септември е съсечен Хамерун Дубровнишки също с много други видни богомили.
към текста >>
29.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Истинската дата на основаването на Богомилското общество е през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян
манастира
„Св. Параскева".
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ Понеже в тази глава се говори за разпространението на Богомилството, ще повторя накратко това, което вече казах в Пета глава за първите стъпки на Богомилството и неговите апостоли.
Истинската дата на основаването на Богомилското общество е през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян
манастира
„Св. Параскева".
Боян е основоположник на Богомилското общество. Патриарх Стефан е един от първите му ученици. Пред него Боян повиква презвитер Богомил, на когото обяснява учението и му възлага задачата да го разпространява в България. Други от неговите ученици и апостоли на учението са следните: Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерун Дубровнишки, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславец и др. Тези ученици и първи апостоли на Богомилството Боян разпраща по света да разнесат учението, което той носи от духовния свят като ново учение, което трябва да обнови света.
към текста >>
30.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той бил византийски монах от
манастира
„Св.
Тъй трагично завършил своята дейност един от най-изтъкнатите богомилски проповедници през 12 век. Обаче неговите ученици отначало не били изгорени, но били отведени в затвор. После някои от тях изгорели, а други — останали в затвора. По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир. За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола.
Той бил византийски монах от
манастира
„Св.
Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси.
към текста >>
Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на
манастира
, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от
манастира
„Св.
После някои от тях изгорели, а други — останали в затвора. По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир. За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание.
Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на
манастира
, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от
манастира
„Св.
Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека.
към текста >>
Антонети", а другият — от
манастира
„Героклетон".
По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир. За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св.
Антонети", а другият — от
манастира
„Героклетон".
По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име.
към текста >>
Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в
манастири
.
Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище. Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си.
Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в
манастири
.
От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д.
към текста >>
31.
Християн Розенкройц израства между Богомилите
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той се оттеглил заедно с детето в един ближен
манастир
, дето било вече проникнало Богомилството.
Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от съвършените. Бил дошъл от Лангедохц /Франция/.
Той се оттеглил заедно с детето в един ближен
манастир
, дето било вече проникнало Богомилството.
И именно в този манастир бил възпитан последния потомък на Гермелхаузен, който после става известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток; искали да отидат там в един център за Посвещение. Точни данни за кой център те имали вече от съвършения богомил, който бил възпитател, на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Розенкройц, никога не е прекъсвало своята дейност.
към текста >>
И именно в този
манастир
бил възпитан последния потомък на Гермелхаузен, който после става известен под името Християн Розенкройц.
Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от съвършените. Бил дошъл от Лангедохц /Франция/. Той се оттеглил заедно с детето в един ближен манастир, дето било вече проникнало Богомилството.
И именно в този
манастир
бил възпитан последния потомък на Гермелхаузен, който после става известен под името Християн Розенкройц.
Християн образувал група от четири души калугери за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток; искали да отидат там в един център за Посвещение. Точни данни за кой център те имали вече от съвършения богомил, който бил възпитател, на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Розенкройц, никога не е прекъсвало своята дейност. От това се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството.
към текста >>
32.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
/Всичко гореказано за богомилите е много вярно, защото те са развивали висшия Аз в себе си, изградили са тялото на Любовта, това, което в индуската философия се нарича
Манас
, чрез което се проявява Светият Дух, който живее в тях и им дава откровения за Тайните на Бога, Вселената и човека./
В това отношение богомилите приличали на гностиците. До такова познание, което притежавали за света, живота и човека, богомилите достигали чрез откровение от Бога и Светия Дух. Такива откровения имали съвършените богомили. Според Ефтимий Зигавин те се хвалели пред своите слушатели с това, че в тях обитавал Светият Дух, който им давал възможност да знаят всичко и да поучават останалите хора. Те настоявали, че като проповядват своето учение, раждат Светия Дух в хората и поради това сами си давали провзището богородници.
/Всичко гореказано за богомилите е много вярно, защото те са развивали висшия Аз в себе си, изградили са тялото на Любовта, това, което в индуската философия се нарича
Манас
, чрез което се проявява Светият Дух, който живее в тях и им дава откровения за Тайните на Бога, Вселената и човека./
"От казаното дотук ясно проличава мистичния характер на богомилската гносеология." "Друга характерна черта в религиозно-философските възгледи на богомилите е било учението, че във Вселената и в човека се борят две начала — добро и зло. /Това е един факт, който се наблюдава навсякъде в Природата и човека. И Гьоте е казал: "В мене се борят две души — едната ме тегли нагоре, а другата — надолу." Тази борба се вижда във всеки човек./ Този възглед бил свойствен на различните гностически учения от първия и втория век на нашата ера и по-късно бил възприет и проповядван и от манихеите.
към текста >>
33.
ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или
манастир
.
Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия. Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията.
На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или
манастир
.
Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят. Или се казва, че царят или президентът на държавата направи това и това. Той лично ли го направи или е дал нареждане да се направи. От само себе си се разбира, че той е дал идеята, нареждането, а други са изпълнили това нареждане, тази идея. Същото нещо са разбирали и богомилите, когато са казвали, че Сатанаил е творец на видимия свят.
към текста >>
34.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Драгалевския
манастир
, където имало гора, да си поплаче насаме и чрез
помогнал да се оправят работите ù. Друг подобен случай. Един брат от София изпаднал в голяма мъка и вътрешна борба от неразрешени свои въпроси. Той отишъл на Витоша, към
Драгалевския
манастир
, където имало гора, да си поплаче насаме и чрез
молитви и размишления да потърси начин да излезе от мъчнотиите, в които е попаднал. Така и направил. В гората се уединил, отдал се на мъката си далеч от хората, като си мислел, че не го разбират. По едно време, за негово голямо
към текста >>
35.
ЧУДОТВОРСТВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
отидат с файтон от града до Рилския
манастир
.
ръката си, затворил очи за минута-две, сякаш заспал. След като ги отворил, рекъл: „Показах пътя на един заблуден кораб в океана." В Казанлък Учителят бил на гости у д-р Дуков. Домакинът предложил да
отидат с файтон от града до Рилския
манастир
.
Учителят се съгласил. Пътували дълго, но спокойно. Когато наближили манастира, на някакво много опасно място конете изведнъж спрели и се надигнали на задните си крака. Направили го
към текста >>
Когато наближили
манастира
, на някакво много опасно място
В Казанлък Учителят бил на гости у д-р Дуков. Домакинът предложил да отидат с файтон от града до Рилския манастир. Учителят се съгласил. Пътували дълго, но спокойно.
Когато наближили
манастира
, на някакво много опасно място
конете изведнъж спрели и се надигнали на задните си крака. Направили го няколко пъти и не искали да тръгнат. Доктор Дуков и жена му се изплашили, слезли от файтона и избягали настрани.
към текста >>
36.
ПРОРИЦАТЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Търново до Преображенския
манастир
: „На една полянка близо до
манастира
перона, видял, че влакът му се готвел да отпътува. Той бил последният човек, който се качил. Имало някакво закъснение. Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от
Търново до Преображенския
манастир
: „На една полянка близо до
манастира
мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: „Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се
към текста >>
Учителят. Стигнахме
манастира
преди Костадин, чакахме ги доста време, но не
съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: „Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше
Учителят. Стигнахме
манастира
преди Костадин, чакахме ги доста време, но не
идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговаряше.
към текста >>
казаха, че тези кратки пътища за
манастира
са доста опасни - до пътеките имало
а на мене направо заповяда: „Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни
казаха, че тези кратки пътища за
манастира
са доста опасни - до пътеките имало
дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговаряше. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизиите, които носеха.
към текста >>
Тогава всички гости на
манастира
излязохме да ги търсим, но
засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти.
Тогава всички гости на
манастира
излязохме да ги търсим, но
на нашите викове никой не отговаряше. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизиите, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скала.
към текста >>
бяха дошли на екскурзия до
манастира
.
братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скала. Учителят посочи някъде далече надолу: „Те са там! " Един от калугерите, добър катерач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също
бяха дошли на екскурзия до
манастира
.
Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа му в това, което ще стане. В края на
към текста >>
изход. След като се върнахме благополучно в
манастира
, сетихме се за
" Един от калугерите, добър катерач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили
изход. След като се върнахме благополучно в
манастира
, сетихме се за
предупреждението на Учителя и за погледа му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие, файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се
към текста >>
файтона наеха други хора, но още на излизане от
манастира
конете се
изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие,
файтона наеха други хора, но още на излизане от
манастира
конете се
устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: „Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, които искаше кръв.
към текста >>
37.
СМЪРТТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз мислех, че е някакъв е дявол и толкова години ходих по
манастири
- изхарчих
Учителят ù обяснил: „Когато беше при тебе мъжът ти пееше, защото много те обичаше. И сега, именно той е в тебе и пак ти пее." Лицето на жената просветнало и тя възкликнала: „Нима е той! "
Аз мислех, че е някакъв е дявол и толкова години ходих по
манастири
- изхарчих
всичко, каквото имах, за да се освободя от него." Учителят повторил: „Не е никакъв дявол, а е твоят мъж, който и сега те обича много и пее в тебе, както едно време ти е пял." След тези думи жената се успокоила окончателно. До срещата с Учителя тя била яснослушаща, без да разбира какво става с нея. Една година Учителят отишъл с група приятели в Батак и влезли в
към текста >>
38.
Висше Аз – Божествена душа
- Влад Пашов (1902- 1974)
В състоянието, в което вие понастоящем се намирате, тази вътрешна връзка още не е образувана и вследствие на това вашата нисша душа, низшето Аз, низшият
Манас
, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения.
В нея са вложени всички условия за нейното развитие. А когато е образувана връзката, която съществува между всички създания, всички способности и чувства растат. Трябва да почувствате присъствието на Висшето Аз, на Божествената Душа у вас, да почувствате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвате за всички. И Христос казва: “Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот”. Това е точният превод на думите Христови и в тях се крие същността.
В състоянието, в което вие понастоящем се намирате, тази вътрешна връзка още не е образувана и вследствие на това вашата нисша душа, низшето Аз, низшият
Манас
, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения.
Тази душа върши това, не защото има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Трябва да се борите с тази ваша нисша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Така че в човека има нещо по-дълбоко от това, което виждаме. Това е Божественото, Висшето Аз, Божествената Душа, което мисли в него. То е същественото.
към текста >>
39.
Значение на 12-е дома на хороскопа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е дом, който ни посочва всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към
манастирите
, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
Показва също желанията, надеждите и амбициите на родения, а също печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак - за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни носи сведения за плодовете на труда. Дванадесетият дом е окултен - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указание за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи.
Той е дом, който ни посочва всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към
манастирите
, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, а да се разглежда като част от цялото. Тук той изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. Затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата - емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници - господарят на втория знак - за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак носи сведения за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката.
към текста >>
40.
47-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в
манастири
, но и по този начин не са намерили смисъла на живота.
Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат. 140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност.
Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в
манастири
, но и по този начин не са намерили смисъла на живота.
Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност.
към текста >>
41.
Бае Митар пророкът
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Отец Теофан от метоха на Рилския
манастир
предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски
манастир
настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви.
Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е.
Отец Теофан от метоха на Рилския
манастир
предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски
манастир
настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви.
Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност.
към текста >>
… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския
манастир
един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил!
… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския
манастир
един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>
Петровия
манастир
.
Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца. Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре. Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св.
Петровия
манастир
.
Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока. Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет.
към текста >>
42.
Човек
- Георги Радев (1900–1940)
същество на мисълта –
манас
.
учи душата, в Божествения свят се учи Духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере Ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с Ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат
същество на мисълта –
манас
.
Разумът е дар на човека от Ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли.
към текста >>
43.
Речник на остарели и чужди думи
- Георги Радев (1900–1940)
Манас
(санскр.) – ум, всички ментални прояви на психичната функция в човека.
Речник на остарели и чужди думи Всуе (ост.) – напразно. Конечен, конечни (рус.) – краен, крайни. Краска (рус.) – цвят, боя.
Манас
(санскр.) – ум, всички ментални прояви на психичната функция в човека.
Мир, миров (рус.) – свят, световен. Непреривен (рус.) – непрекъснат, непрестанен. Разлъчвам (рус.) – разделям. Симпатикова нервна система – дял от вегетативната (автономна) нервна система, чийто най- голям нервен сплит е слънчевият възел, наричан още стомашен мозък.
към текста >>
44.
ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА
- Методи Константинов (1902-1979)
По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския
манастир
.
„Тази глава ще узрее след 10 години" - отговаря Мъдрецът, докосвайки челото му с пръст. Методи участва в анархични кръжоци, стачки и манифестации; на 17 г. държи реч на площада в Казанлък, насочена срещу полицейска саморазправа, за което е арестуван и хвърлен в затвора. По-късно е освободен с амнистия. За да го отклонят от социалните борби, родителите му събират пари и го изпращат да следва в чужбина.
По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския
манастир
.
"Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението". Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато Христовото учение. Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...! " По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет.
към текста >>
Преди да го покалугерят, в
манастирската
килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...!
По-късно е освободен с амнистия. За да го отклонят от социалните борби, родителите му събират пари и го изпращат да следва в чужбина. По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския манастир. "Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението". Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато Христовото учение.
Преди да го покалугерят, в
манастирската
килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...!
" По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет. След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство. Към края на 30-те год. защитава Докторат по Международно право в Познан при проф.
към текста >>
45.
МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои
манастири
, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е-е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител.
Има много книги неговите преведени на всички езици и изпратени на всички страни. Променя си името от Михаил Иванов и сега неговото име все таки е Омраам Микаел Айванхов. В: Аз знам, че той след заминаването на Учителя, 1947/48 г. се провъзгласява за Всемиров Учител. А: По-голям дори от Учителя.
Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои
манастири
, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е-е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител.
Сега дали наистина има такива предсказания намерени в този манастир, защото има много лъжи около него. В: Първо официално представяше ли се там за Всемиров Учител, че той е Всемиров Учител на йогите? А: Ами то е Учител на неговото братство и на универсалното бело братство. Той се наричаше Le Maitre de la grande Fraternite Blanche universelle. Така той сега минава.
към текста >>
Сега дали наистина има такива предсказания намерени в този
манастир
, защото има много лъжи около него.
Променя си името от Михаил Иванов и сега неговото име все таки е Омраам Микаел Айванхов. В: Аз знам, че той след заминаването на Учителя, 1947/48 г. се провъзгласява за Всемиров Учител. А: По-голям дори от Учителя. Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои манастири, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е-е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител.
Сега дали наистина има такива предсказания намерени в този
манастир
, защото има много лъжи около него.
В: Първо официално представяше ли се там за Всемиров Учител, че той е Всемиров Учител на йогите? А: Ами то е Учител на неговото братство и на универсалното бело братство. Той се наричаше Le Maitre de la grande Fraternite Blanche universelle. Така той сега минава. Затуй ние сложихме заглавие „Новото учение" на нашето списание, за да не бъде същото.
към текста >>
46.
44. Деца за осиновяване
- Радка Левордашка (1920-2014)
Учителя продължи: „Той в миналото е бил духовник в
манастир
и сега ще бъде такъв." В този момент Сава беше застанал на двора и дялкаше нещо в ръцете си.
Направих баница и през това време разговаряхме: „Учителю, сега, докато сме млади, можем да си шетаме, но като остареем, кой ще ни гледа? ". Учителя се усмихна, погледна през прозорчето, после посочи с пръст към едно момче и каза: „Ей това момче ще ви гледа! А, ей тук ще се построи голяма къща! " Погледнах през прозорчето и това момче беше Сава Симов, син на брат Симо от Мърчаево. Ние го бяхме подслонили и той живееше при нас, защото учеше в София.
Учителя продължи: „Той в миналото е бил духовник в
манастир
и сега ще бъде такъв." В този момент Сава беше застанал на двора и дялкаше нещо в ръцете си.
Така и стана, аз останах в малката къщичка, докато се построи новата. Като стана готова, в нея се пренесохме само ние двамата с момчето, защото д-р Жеков си замина в старата къщичка. На Изгрева тогава вече не даваха разрешение за строеж, защото се готвеха да го разрушат целия и да построят нови жилища. Ето така стои въпросът с децата. Първо Господ ги осиновява, а после се намира човек, който да изпълни думите Господни.
към текста >>
47.
СЪБОР В СОФИЯ
- Теофана Савова
Драгалевци и Драгалевския
манастир
; още по към изток - селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево.
Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен от към юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток-югоизток прозираха из гората множество палатки. Далече откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината иззад зелени кичури надзъртаха с.
Драгалевци и Драгалевския
манастир
; още по към изток - селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево.
Но кой ти гледа сега тия природни омайности. Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора, дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора им имало 1460 души. Някои седяха по пейките или под дърветата на сянка.
към текста >>
48.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
- Светозар Няголов ( -2013)
под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския
манастир
и да станат калугери.
Младият Константин има много хубав глас и започва да пее в църквата. С добрите си прояви той привлича вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, който учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В 1854 г.
под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския
манастир
и да станат калугери.
Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. „На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи.
към текста >>
49.
5.7 Посещаване на Витоша с Учителя
- Светозар Няголов ( -2013)
Минава източно от Драгалевския
манастир
, по стръмния баир, по който сега се движи лифтът.
Посещаване на Витоша с Учителя Освен активната дейност в школата Учителя започва системно да.извежда приятелите сред природата, за да ги запознае с нейните принципи и закони, да ги кали и подготви да не се плашат от лошото време. Още след свършване на Първата световна война Учителя посещава Витоша с малка група приятели, като минава през Драгалевци. Първоначално той излиза сам, проучва терена и търси най-подходящите места за духовна работа.
Минава източно от Драгалевския
манастир
, по стръмния баир, по който сега се движи лифтът.
Това място Учителя нарича Буди душа, а полянката над него — Зеленика. Борис Николов разказва как е бил открит лагерът Ел Шадай — бивакът на Витоша. През 1922 година в един мъ^в и студен зимен ден, в сняг до колене, Учителя извежда една малка група на полянката Зеленика. Времето е студено и падналата мъгла не позволява да се вижда природата наоколо. Учителя им казва: „Ще отидем още малко по-нататък." Той тръгва напред и прави пъртина в снега, макар че е най-възрастният.
към текста >>
50.
7.7 Борис Николов
- Светозар Няголов ( -2013)
Като първи син — Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския
манастир
.
В предишния си живот, според едно свое съновидение, той е руски офицер, който в Руско-Турската война загива на връх Шипка. Затова още от малък добре знае руски език и лесно може да чете и превежда. Обича старинните руски песни, които народът е пял преди идването на болшевизма. По характер е крайно самостоятелен и когато реши да направи нещо, не отстъпва от решението си. В техния род има обичай първородният да стане служител на Бога.
Като първи син — Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския
манастир
.
Пред майка си Борис отказва това задължение на рода към църквата, а това означава, че родът им ще престане да инкарнира. Баща му е фабрикант и иска да го въведе в работата си, за да поеме ръководството след него, но Борис отказва. Майка му много желае той да учи. Като завършва отлично габровската гимназия, семейството му решава да го изпрати в Австрия да учи естествени науки. Във връзка с изваждане на някакви документи той отива в Търново през 1920 г., където заварва събора на Бялото братство.
към текста >>
51.
7.19 Стойна Кондарева
- Светозар Няголов ( -2013)
Влязла в
манастира
, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството.
Трябва някой да пере редовно дрехите му. Той обаче не ги дава на когото и да е. Първа приятелка на Йорданка Жекова е Стойна Кондарева Христова. При един разговор в дома на Темелко Учителя казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му. Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня.
Влязла в
манастира
, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството.
Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие. Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 ч.. взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци. Там се изкъпва, изпира дрехите на Учителя и се връща.
към текста >>
52.
7.43 Крум Няголов
- Светозар Няголов ( -2013)
Когато проектират обекта „Лъки-
Манастир
", той се среща и запознава с учителя Васил Радев от
Манастир
и стават много добри приятели.
Тогава Учителя го съветва: „Вземете едно малко шише от 200 грама и накарайте жена Ви Стефка да духне в него." Баща ми намира такова шише, тя едва духва в него и плацентата пада. Така се спасява нейният живот и този на детето. Когато майка ми Стефка е ухапана от пепелянка през 1936 г., Крум постоянно търси Учителя, който тогава е много болен, и иска неговите съвети, благодарение на които майка ми оздравява. След заминаването на Учителя баща ми редовно участва в братския живот, чете Словото и си вади бележки. Често ходи в командировки из цяла България и се среща с наши приятели.
Когато проектират обекта „Лъки-
Манастир
", той се среща и запознава с учителя Васил Радев от
Манастир
и стават много добри приятели.
Пенсионира се и както скромно живя, така и си замина на 22 януари 1976 г.
към текста >>
53.
7.65 Васил Радев
- Светозар Няголов ( -2013)
Той отива в училището на село
Манастир
, в което е изпратен по разпределение, но се оказва, че местата са заети и там нямат нужда от преподавател по литература.
В онова прераждане той дава външен израз на своята голяма любов и написва лирични стихове за своята любима Беатриче. Учителя му обръща внимание, че при онази негова инкарнация той написва книга за ада, но много неща в нея не са точни. Затова той му дава задача да напише нова книга, в която да обрисува живота в рая. Васил Радев обещава на Учителя да изпълни тази задача, но досега ние не знаем дали е написал подобна книга. По повод неговото желание да остане да работи за Братството на Изгрева, Учителя му обръща внимание, че преди 2000 години е работел само с евреите, а сега е необходимо да работи с мохамеданите в Родопите.
Той отива в училището на село
Манастир
, в което е изпратен по разпределение, но се оказва, че местата са заети и там нямат нужда от преподавател по литература.
Васил стои няколко дена и моли директора да го назначи за прислужник в училището. Удовлетворяват молбата му и той започва усърдно да почиства училището. Наскоро селото е посетено от окръжния училищен инспектор, който се оказва, че е негов състудент и го познава добре. Като го вижда, че мете, го пита защо е метач в училището. Васил отговаря, че няма щат за него — местата са заети от други учители.
към текста >>
54.
4. Седемте езера
- Светозар Няголов ( -2013)
„Иван Вазов" и Рилски
манастир
.
Дейно участвахме в построяването на хижата, която в началото беше малка. Направихме и мозайката в коридора и я изтъркахме с Крум Въжаров на ръка. Хижата започна да функционира от 1956 г. Първият хижар се казваше Виктор, а след него дойде Кънчо. Хижата я наричаха отначало Преходна, за отиване до х.
„Иван Вазов" и Рилски
манастир
.
После й сложиха името хижа „Седемте езера". По времето на Кънчо стана голям пожар под първото езеро и дойдоха войници и селяни да го гасят. Въпреки техните усилия пожарът напредваше. Времето беше сухо и хижарят покани и нас, от Братството, да помагаме. Войниците и селяните прилагаха класическия начин - да се изсече широка бразда в гората пред огъня и когато той дойде до това място, да спре.
към текста >>
55.
Родопското село Устово
- Георги Томалевски (1897-1988)
Неведнъж и дваж в ума му се мяркаше мисълта да иде в
манастир
. Къде?
Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и производното от това - фанариоти. Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост. Той има щастието да пожъне успехите на преследваната цел, като доживява ликвидацията на фанариотската зависимост. Той е щастлив, както ще видим по-късно, да види и Освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяването на по-високи общочовешки идеали - обединението на славянството, която кауза той преследва до края на живота си.
Неведнъж и дваж в ума му се мяркаше мисълта да иде в
манастир
. Къде?
Чувал бе той за Светогорския манастир, но това не беше нито дребна, нито лесна работа. Къде е Света Гора!... 1 Атанас Примовски. Бит и култура на родопските българи, изд. БАН, София, 1873 г., стр. 169.
към текста >>
Чувал бе той за Светогорския
манастир
, но това не беше нито дребна, нито лесна работа.
Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост. Той има щастието да пожъне успехите на преследваната цел, като доживява ликвидацията на фанариотската зависимост. Той е щастлив, както ще видим по-късно, да види и Освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяването на по-високи общочовешки идеали - обединението на славянството, която кауза той преследва до края на живота си. Неведнъж и дваж в ума му се мяркаше мисълта да иде в манастир. Къде?
Чувал бе той за Светогорския
манастир
, но това не беше нито дребна, нито лесна работа.
Къде е Света Гора!... 1 Атанас Примовски. Бит и култура на родопските българи, изд. БАН, София, 1873 г., стр. 169. 2 Д-р Петър Ников.
към текста >>
56.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
- Георги Томалевски (1897-1988)
Всеки мислел тогава, че е дошъл края на българите и българската държава за всички времена, но в покорената земя, в тъмницата на робството останали да светят като блещукащи светилници само
манастирите
, където ревностни служители пазели писмените паметници от всяко време и откъдето, както е знайно, всички са очаквали спасение.
Станало така, че султан Мурад през лето 1375 ударил със своите многобройни пълчища на североизток в Тракия и завзел местата около Диамболис. След това турците се приготвили да ударят през южна Македония към Сърбия. Там те били посрещнати от сърби и босненци, които на няколко пъти нанесли и победи, но в края на тези продължителни битки турците взели отново връх и нахлули към Североизточна България. Все в тези времена, когато султан Мурад загинал при Косово поле, а на престола се изкачил Баязид, новият господар решил да завладее българската земя. Последвали боеве и през лето 1393 паднал Търновград, а три години след това била покорена и видинската част на държавата и България паднала окончателно под турско робство.
Всеки мислел тогава, че е дошъл края на българите и българската държава за всички времена, но в покорената земя, в тъмницата на робството останали да светят като блещукащи светилници само
манастирите
, където ревностни служители пазели писмените паметници от всяко време и откъдето, както е знайно, всички са очаквали спасение.
Потекли тъмните робски столетия. През петнадесети и шестнадесети векове българската земя заприличала на турско селище. Почнали да израстват минарета вместо църкви. Добре, че народът български си е имал занаятия, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и занаятите си. Така е било по трите области на българската земя: Мизия, Тракия и Македония.
към текста >>
Трябва да се знае, че в килиите на
манастирите
, издигнати в Халкидическия полуостров, имало е тайно брожение.
Потекли тъмните робски столетия. През петнадесети и шестнадесети векове българската земя заприличала на турско селище. Почнали да израстват минарета вместо църкви. Добре, че народът български си е имал занаятия, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и занаятите си. Така е било по трите области на българската земя: Мизия, Тракия и Македония.
Трябва да се знае, че в килиите на
манастирите
, издигнати в Халкидическия полуостров, имало е тайно брожение.
Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни. Между тях е имало и някои братя, дошли от руските манастири. Не е лесно да дойдат до единомислие люде с различни съдби и нрави. Но общата тежка участ сближава човеците и заличава различията. Малко по малко с вървежа на времето у тези служители с будни умове и горещи сърца, се ражда идея да сторят нещо за поробените свои братя и да спасят както народността във всякоя от покорените страни, така и да укрепят вярата в Христа Господа нашего.
към текста >>
Между тях е имало и някои братя, дошли от руските
манастири
.
Почнали да израстват минарета вместо църкви. Добре, че народът български си е имал занаятия, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и занаятите си. Така е било по трите области на българската земя: Мизия, Тракия и Македония. Трябва да се знае, че в килиите на манастирите, издигнати в Халкидическия полуостров, имало е тайно брожение. Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни.
Между тях е имало и някои братя, дошли от руските
манастири
.
Не е лесно да дойдат до единомислие люде с различни съдби и нрави. Но общата тежка участ сближава човеците и заличава различията. Малко по малко с вървежа на времето у тези служители с будни умове и горещи сърца, се ражда идея да сторят нещо за поробените свои братя и да спасят както народността във всякоя от покорените страни, така и да укрепят вярата в Христа Господа нашего. Но какво могат стори монаси без оръжие, отдали живота си на благочестие, на кротост и добродетели? Единственото им оръжие би ще молитвата и непрестанната мисъл за свобода, отправена към небесната милост.
към текста >>
57.
На път в морето
- Георги Томалевски (1897-1988)
Хората пък, които изпращаха от четирите къщи младежи за
манастиря
- един вид обещания и обречени за свята служба, знаеха евангелската истина, че е добре да не знае дясната ръка това, което прави лявата.
Рано, преди още да се бе пробудил градът, гемиджията и четиримата пътници бяха вече пренесли на гемията своя багаж. Нито вуйкото Йоргаки, нито кой и да е от домашните на останалите младежи не излязоха да ги изпратят. Те се бяха наговорили да се сбогуват в домовете си, защото не биваше да се разгласява, че младите хора ще пътуват за далечната Света гора. Особено домът на Йоргаки трябваше да се варди от много нови подозрения. И без това хората смятаха, че той мъти водата на гръцката митрополия и приказва открито против поповете, които мамят селяните, вземат им владичината и казват, че всяка дума в молитвата, казана на друг език освен на елински, не се приема от небето.
Хората пък, които изпращаха от четирите къщи младежи за
манастиря
- един вид обещания и обречени за свята служба, знаеха евангелската истина, че е добре да не знае дясната ръка това, което прави лявата.
Пролетта тази година идваше съвсем кротичко. В морето още не бяха почнали ранните вълнения и гларусите все още спяха, сгушени в стрехите на крайморските къщи. Морето беше тихо и Леонис със задоволство забеляза, че в далечината нямаше онази тъмна ивица, която караше гемиджиите да не тръгват в далечни плавания. Пътниците преминаха всички из своята махала най-безшумно и стигнаха морето, където в неразпръснатия още полумрак се очертаваше полюшвана от водата приготвената за път гемия. Гемиджията Леонис отвърза въжето на лодката, притегли я до брега, даде въжето в ръцете на един от младежите и пренесе каквото още трябваше да се внесе в гемията.
към текста >>
58.
Изпитанието. Бурята.
- Георги Томалевски (1897-1988)
Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в
манастир
.
Срещат се в Цариград люде, които са побегнали от родината, защото ги е подгонила властта за непокорство или пък затуй, че са отказали да дадат аба или шаек за аскера. В този град, където се срещат разни народности и вери, срещат се и пропагандисти на разни верски мисии, едно, за да проучат отблизо вярно ли е това, което се говори за живота на поробените от Баязид народи, а от друга страна, да проповядват и печелят съмишленици за разни учения и църкви. През 1840 г. по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия.
Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в
манастир
.
След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки. Леонис, разбира се, турна в джоба още някоя и друга жълтичка, защото си мислеше, че в Солун ще направи някоя изгодна сделка. От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море. Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно. Те заплуваха на юг, а после на запад към главната цел - Халкидика, където младите хора си мислеха, че ще заживеят привидно спокойния, но пълен с вътрешни подвизи живот на монашеството.
към текста >>
59.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
- Георги Томалевски (1897-1988)
За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител в някой от
манастирите
на Света Гора.
Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтаря, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше погребение Христово. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангаря1, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Исусе Христе, Богородице майчице, и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живот. Сега ви моля да ми помогнете да сторя туй, което съм намислил и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги.
За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител в някой от
манастирите
на Света Гора.
Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не саде в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протягат ръце към вас, незащитени от никого и само затова, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява добре думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още съвсем осветена преди литургията, тръгнаха.
към текста >>
Може би си помислиха, че свещеникът ще заръча нещо за
манастира
и искаше да възложи това на едного от тях.
смут след този разговор. Но този смут не му донесе уплаха за някаква опасност, но едно вълнуващо, дори радостно предчувствие. Защо тъкмо към него се обърна този стар човек с пленителните си очи? Какво видя у него? А тримата останали младежи дори и не заприказваха за това.
Може би си помислиха, че свещеникът ще заръча нещо за
манастира
и искаше да възложи това на едного от тях.
Разходиха се малко край морето - край утихналото вече Бяло море, и все с това чувство на благодарност, че съдбата беше благосклонна към тях и ги избави от бурята. Другият ден бе великата събота преди Възкресение. Премина нощта. Константин все още размишляваше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор?
към текста >>
На това бдение била извършена агрипия от един седемдесет и седем годишен светогорски монах и аскет от Иверския
манастир
- иеромонах Теофаний.
Старецът прибра разпростряната бяла кърпа, върху която имаше отпечатан голям образ и около който бяха написани много слова, които в момента Константин не успя да разчете. После се прибра по-близо до олтарната стена и като извика по-близо до себе си младия човек, започна да разказва с тих, но дълбок тайнствен шепот: - На двадесетия ден от месеца декември на 1846 година е било четиридесетницата от зверското изтребление на няколко души в този същия град от кръвожадни османлии. Останалата едничка жива майка вдовица на едно нещастно пострадало и благочестиво семейство, претоварена с неизразима скръб, заедно с няколко свои роднини потърсила помощ от Бога, както и утешение за непоносимата си скръб. Тя устроила всенощно бдение в църквата, наречена тогава Панагия Лагудияни.
На това бдение била извършена агрипия от един седемдесет и седем годишен светогорски монах и аскет от Иверския
манастир
- иеромонах Теофаний.
През тази нощ като знамение налетяла голяма буря, придружена със страшни гръмове и светкавици, та още малко и църквата щяла да се събори. Преди настъпването на зората бурята утихнала и в църквицата се явила чудна, необикновена светлина - сякаш било ден. Евангелието при литургията е било на привършване, когато в църквата се явили трима мъже и една прекрасна девойка. Дрехите и на тримата блестяли като слънце. Свещеникът останал като вцепенен и не посмял да помръдне.
към текста >>
60.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
- Георги Томалевски (1897-1988)
Първи разпространители на Антиминса са били монасите от Атонските
манастири
.
Антиминсът представяше икона - Христос снет от кръста, а около него майка му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея. Те всички го приготвят за погребението му. В тази икона се крие символика. Христос е разпнат и сега ще бъде погребан, за да дойде възкресението. И християнският свят е разпнат, сега е погребението му, но след това идва възкресение.
Първи разпространители на Антиминса са били монасите от Атонските
манастири
.
Те са го считали като символ на надеждата надеждата за възкресението. Думата „Атон" на староегипетски значи слънце или изгрев. Атон е първият и единствен Бог на Египет. Дори имало е фараон, който се наричал Ехнатон. Константин свърза прочетеното във Варна върху пергамента, донесен от Тодор, с онова, което му разказа старецът, и с това, което прочете върху самия Антиминс.
към текста >>
Истината е, че в
манастирите
на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси.
Те са го считали като символ на надеждата надеждата за възкресението. Думата „Атон" на староегипетски значи слънце или изгрев. Атон е първият и единствен Бог на Египет. Дори имало е фараон, който се наричал Ехнатон. Константин свърза прочетеното във Варна върху пергамента, донесен от Тодор, с онова, което му разказа старецът, и с това, което прочете върху самия Антиминс.
Истината е, че в
манастирите
на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси.
Повечето от тях са синове на поробения от турците народ. Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго. Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците.
към текста >>
Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти
манастирите
са били ограбвани и опожарявани от турците.
Истината е, че в манастирите на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси. Повечето от тях са синове на поробения от турците народ. Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго.
Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти
манастирите
са били ограбвани и опожарявани от турците.
Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ. При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от манастира били изпращани да събират помощи. Досети се, че много от тези монаси са били от изпитаните и верните на „заговора". Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото дело на свободата. Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело, че тайната е била запазена до Освобождението от турско робство.
към текста >>
При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от
манастира
били изпращани да събират помощи.
Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго. Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците. Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ.
При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от
манастира
били изпращани да събират помощи.
Досети се, че много от тези монаси са били от изпитаните и верните на „заговора". Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото дело на свободата. Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело, че тайната е била запазена до Освобождението от турско робство. Толкова са били верни, скрити и внимателни атонските монаси. Единственият провал е бил оня с патриарх Григорий, който бил издаден на турците от неговия протосингел.
към текста >>
Казаха ми, че си тръгнал за
манастирите
в Атон, но си се върнал обратно, така ли е?
- Ти ли си младежът, за който ми казаха, че пътувал за Солун? веднага заговори непознатият. - Аз съм - отвърна Константин и погледна човека в лицето. Пред него стоеше облечен в шаечни дрехи мъж на около петдесет години - здрав, приличен, с открито лице и умни, съвършено добри очи. - Добре, че се видяхме.
Казаха ми, че си тръгнал за
манастирите
в Атон, но си се върнал обратно, така ли е?
- Така е, байчо. - Е, защо не отиде, за където беше се запътил? - Поразмислих се за някои неща, домъчня ми за село и ми се стори, че в българско ще бъда по-полезен на народа. Посви вежди непознатият, понаведе глава, погледна напред и мисъл някаква озари лицето му. - Ти, млади момко, нали си грамотен?
към текста >>
61.
Село Хатърджа
- Георги Томалевски (1897-1988)
Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към
манастира
, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас.
Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине.
Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към
манастира
, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас.
- Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си. Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие.
към текста >>
62.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
- Георги Томалевски (1897-1988)
Кутулмушкия
манастир
в Света Гора дошли във Варна да събират помощи.
В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук, българите превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Константин от село, по произход българин, вече свещенодействуваше..." А в друг следващ доклад: „Свещеникът Константин, за когото писах преди една година, е вече глава на тукашните българи и тия от околиите." По-долу стои текстът: „Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас." Своето безпокойство от дейността на протойерея Констанди, както го наричат тогава гърците, владиката изказва с думите: „Двама монаси от Св.
Кутулмушкия
манастир
в Света Гора дошли във Варна да събират помощи.
По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия." А в друг доклад следното: „Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх.
към текста >>
Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските
манастири
.
За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи. Българската черква във Варна е наша майка. Тя да ни варди в духовните ни черковни работи." Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български".
Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските
манастири
.
С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник". Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава.
към текста >>
Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в
манастирите
на България."
Благодарение застъпничеството обаче на холандския консул във Варна, чиято жена по народност била рускиня, свещеник Константин Дъновски останал жив. С навлизането на руските войски в Добрич, той бива освободен от затвора. Освобождаването на България заварва свещеник Константин Дъновски начело на Епархийския смесен съвет, погълнат от грижи за уредба на народностните работи в епархията. 1„Цариградски вестник", бр. 469, 19.12.1852 г., където се казва: „А. В.
Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в
манастирите
на България."
2Известия на Варненското археологическо д-во, 1910 г., стр. 5-7. 3 Георги Димитров „Княжество България", първа част, стр. 259. 4 Проф. д-р П. Ников. Българското възраждане във Варна и Варненско, София, 1934 г., стр. 211-214.
към текста >>
63.
Средното евангелско училище в Свищов
- Георги Томалевски (1897-1988)
В православието и католицизма има
манастири
, където хората, отдалечени от шумния живот, вършат подвига на самоотричането, но пък там са възможни поради еднообразието и скуката известни непрепоръчителни и неприятни отклонения.
Освен това известно е, че при методистите от евангелските църкви съществува един строг порядък, повече въздържание, по-сурова дисциплина. Много от наставленията на методистката църква насочват човека към природосъобразен живот. Учат го на понасяне несгодите на живота и строго изпълнение поетите обещания и обязаности. Разбира се, и при всяка друга църковна организация се поставя като основна задача изпълнението на тези неща, но това тук остава някак незабелязано в течение на самия граждански живот. Вярно е, че и в православната църква има строго дори сурово монашеско подвизаване, но за него се изисква и специална обстановка и специален режим.
В православието и католицизма има
манастири
, където хората, отдалечени от шумния живот, вършат подвига на самоотричането, но пък там са възможни поради еднообразието и скуката известни непрепоръчителни и неприятни отклонения.
Учителят по всяка вероятност, а това е много близо до ума, като се има предвид начина, по който той провеждаше по-късно беседите си, е харесал и приел опростената форма за формиране на едно духовно общество, като, разбира се, духът, вътрешното съдържание е съвсем ново, негово и специфично. По-нататъшното развитие на нещата, както ще видим в настоящата книга, потвърждават напълно такова допущане. Завършилите Богословското училище в гр. Свищов през месец юни 1886 г. Отляво надясно на долния ред: Иван Димитров, Петър Василев, Бане Тодоров, Иван Тодоров; на горния ред: Христо М.
към текста >>
64.
48. РОДНА ЗЕМЯ
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Ето чувам молитвени химни в подземните обители на
манастирите
, където дяконът Левски е отправял молитвите си за спасението ти от чуждия поробител; чувам в песента на чучулигите, литнали над цъфналите ти ливади, радостните възгласи на освободените ти чада; в златокосите главички на малките ти рожби се отразяват меките лъчи на вечно пролетното ти слънце, сърцата на всички пеят и се радват на новия живот, който се влива в тях.
РОДНА ЗЕМЯ Мила родна земя, не си земя от камъни и пръст, а от брилянти и бисери. Всяка твоя частица е напоена с бисерни сълзи, всеки твой хълм е свещен храм, всеки твой злак е песен на хваление — отеквали са през вековете химните на светите твои чада и тези славословия ще трептят във въздушния саван, който те обгръща; и вековните ти дървеса разказват легенди за безбройни подвизи на верните ти синове.
Ето чувам молитвени химни в подземните обители на
манастирите
, където дяконът Левски е отправял молитвите си за спасението ти от чуждия поробител; чувам в песента на чучулигите, литнали над цъфналите ти ливади, радостните възгласи на освободените ти чада; в златокосите главички на малките ти рожби се отразяват меките лъчи на вечно пролетното ти слънце, сърцата на всички пеят и се радват на новия живот, който се влива в тях.
О, топла гръд на родната ми земя, приютявай ни с любовта си и когато ходим по теб, и когато немощни отпуснем тяло за вечната си почивка... 23.II.1984 г.
към текста >>
65.
'Странник съм в този свят'
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Помолих да ми каже нещо за прочутите певци-кастрати, монаси от средновековните
манастири
, конто се кастрирали и пеели божествено до дълбока старост като високи сопрани.
Въпреки че, бях уморена от репетиции в Операта, като влязохме при Учителя аз се ободрих. Разговаряхме с Него до 10 часа вечерта. Прочетох му онова, което бях записала на Великден от нашата среща. Той много сърдечно се смя, като му четях за лалетата. Прочетох му също извадки и Молитви от Негови Беседи.
Помолих да ми каже нещо за прочутите певци-кастрати, монаси от средновековните
манастири
, конто се кастрирали и пеели божествено до дълбока старост като високи сопрани.
Бях чела нещо за тях. Той каза: — Кастрирането има връзка със запазването височините и гъвкавината на техните гласове. Действително, нечистият плътски живот огрубява гласа и накрая го погубва. Тези полови енергии, без да става нужда от кастриране, могат да се трансформират нагоре към главата и човек да се чувства по-здрав от всякога.
към текста >>
66.
Композиторите и Божествената Любов
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Още през средните векове в
манастирите
са се обучавали малки послушници на изкуството пеене.
Тя била по-малка от 15 години. Аз не им отговорих ще се съглася ли, защото поисках да се посъветвам с Вас. Знайно е, че гласът претърпява мутация през пубертета. Какво ще ми кажете, Учителю, да им откажа ли? Той помисли малко време и каза:
— Още през средните векове в
манастирите
са се обучавали малки послушници на изкуството пеене.
Тогава според италианската школа, техните гласове звучали като инструменти. Според мен, ако децата вземат уроци по пеене още от ранното си детство, ще се развият като много добри певци и музиканти. — Учителю, ами ако през пубертета гласът се измени? Учителят не ми отговори с думи, но аз прочетох мисълта му. — Учителю, вие цитирате в една беседа, думи от Евангелието: "Сине мой, дай ми сърцето си, казва Бог".
към текста >>
67.
МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“
- Борис Николов
МАНАСТИРЧЕТО
„СВЕТИ СПАС“
МАНАСТИРЧЕТО
„СВЕТИ СПАС“
ова лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти 50 километра по непознати и безлюдни места, при това боси. Привечер стигнахме в малкото манастирче „Свети Спас“, разположено на един хълм недалеко от Ямбол, на юг. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет, случи се тука да летуват няколко семейства наши приятели.
към текста >>
Привечер стигнахме в малкото
манастирче
„Свети Спас“, разположено на един хълм недалеко от Ямбол, на юг.
МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ ова лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти 50 километра по непознати и безлюдни места, при това боси.
Привечер стигнахме в малкото
манастирче
„Свети Спас“, разположено на един хълм недалеко от Ямбол, на юг.
Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет, случи се тука да летуват няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си и, увлечени в разговори, не видяхме как се беше свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: „Забравила съм да налея вода!
към текста >>
68.
ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
- Борис Николов
Малцина знаят, че идеята за освобождение от турско иго се зароди и се поддържаше в Атонските
манастири
, от калугерите.
ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
Малцина знаят, че идеята за освобождение от турско иго се зароди и се поддържаше в Атонските
манастири
, от калугерите.
Вие знаете, че на Атонския полуостров има манастири, където се подвизават монаси от всички страни на Балканите, които бяха поробени по онова време. Монасите най-добре знаеха какво нещо е робството. Самите манастири са преживявали много пъти нападения, грабежи, опожаряване, кланета. Всички монаси са се молели за своите поробени народи и, естествено, споделяли са помежду си мъките си. И така се заражда в тях идеята да обединят усилията си.
към текста >>
Вие знаете, че на Атонския полуостров има
манастири
, където се подвизават монаси от всички страни на Балканите, които бяха поробени по онова време.
ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ Малцина знаят, че идеята за освобождение от турско иго се зароди и се поддържаше в Атонските манастири, от калугерите.
Вие знаете, че на Атонския полуостров има
манастири
, където се подвизават монаси от всички страни на Балканите, които бяха поробени по онова време.
Монасите най-добре знаеха какво нещо е робството. Самите манастири са преживявали много пъти нападения, грабежи, опожаряване, кланета. Всички монаси са се молели за своите поробени народи и, естествено, споделяли са помежду си мъките си. И така се заражда в тях идеята да обединят усилията си. Те решават в определен ден и час да се събират на общи молитви към Бога за освобождаване от агарянското иго.
към текста >>
Самите
манастири
са преживявали много пъти нападения, грабежи, опожаряване, кланета.
ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ Малцина знаят, че идеята за освобождение от турско иго се зароди и се поддържаше в Атонските манастири, от калугерите. Вие знаете, че на Атонския полуостров има манастири, където се подвизават монаси от всички страни на Балканите, които бяха поробени по онова време. Монасите най-добре знаеха какво нещо е робството.
Самите
манастири
са преживявали много пъти нападения, грабежи, опожаряване, кланета.
Всички монаси са се молели за своите поробени народи и, естествено, споделяли са помежду си мъките си. И така се заражда в тях идеята да обединят усилията си. Те решават в определен ден и час да се събират на общи молитви към Бога за освобождаване от агарянското иго. Тази духовна работа продължава много години. По този начин, естествено и постепенно, манастирите стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи.
към текста >>
По този начин, естествено и постепенно,
манастирите
стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи.
Самите манастири са преживявали много пъти нападения, грабежи, опожаряване, кланета. Всички монаси са се молели за своите поробени народи и, естествено, споделяли са помежду си мъките си. И така се заражда в тях идеята да обединят усилията си. Те решават в определен ден и час да се събират на общи молитви към Бога за освобождаване от агарянското иго. Тази духовна работа продължава много години.
По този начин, естествено и постепенно,
манастирите
стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи.
Тази идея започва да пониква в сърцата на поробените, това повдига самочувствието им, събужда надежда и копнеж за свобода.Атонските манастири се посещават от много хора от целия свят. Молитвата на монасите за освобождение от робството, знайно или незнайно, се разпространява навсякъде. След като са работили така двайсетина години, калугерите решават да разширят акцията, да привлекат в общата молитва и хора вярващи от своите народи. Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи. Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите.
към текста >>
Тази идея започва да пониква в сърцата на поробените, това повдига самочувствието им, събужда надежда и копнеж за свобода.Атонските
манастири
се посещават от много хора от целия свят.
Всички монаси са се молели за своите поробени народи и, естествено, споделяли са помежду си мъките си. И така се заражда в тях идеята да обединят усилията си. Те решават в определен ден и час да се събират на общи молитви към Бога за освобождаване от агарянското иго. Тази духовна работа продължава много години. По този начин, естествено и постепенно, манастирите стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи.
Тази идея започва да пониква в сърцата на поробените, това повдига самочувствието им, събужда надежда и копнеж за свобода.Атонските
манастири
се посещават от много хора от целия свят.
Молитвата на монасите за освобождение от робството, знайно или незнайно, се разпространява навсякъде. След като са работили така двайсетина години, калугерите решават да разширят акцията, да привлекат в общата молитва и хора вярващи от своите народи. Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи. Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите. И за да се знае кой е привлечен в акцията, дават му една икона, която представя свалянето на Христа от кръста.
към текста >>
Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за
манастирите
, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи.
Тази духовна работа продължава много години. По този начин, естествено и постепенно, манастирите стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи. Тази идея започва да пониква в сърцата на поробените, това повдига самочувствието им, събужда надежда и копнеж за свобода.Атонските манастири се посещават от много хора от целия свят. Молитвата на монасите за освобождение от робството, знайно или незнайно, се разпространява навсякъде. След като са работили така двайсетина години, калугерите решават да разширят акцията, да привлекат в общата молитва и хора вярващи от своите народи.
Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за
манастирите
, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи.
Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите. И за да се знае кой е привлечен в акцията, дават му една икона, която представя свалянето на Христа от кръста. Скритата идея е тази: след разпятието и свалянето от кръста иде възкресението – освобождението! Който пътува из страната, като влезе в една къща и види тази картина до кандилото на стената, знае, че стопанинът на този дом е привлечен за Делото. Тъй постепенно се създава една връзка, събуждат се хубави чувства на доверие, на солидарност, на отговорност; това е братска връзка между хората, една идея ги обединява – да се молят за освобождение!
към текста >>
69.
ЙОСИФ
- Борис Николов
Назначиха го игумен в
манастиря
.
“ Те знаеха, че фронтът е скъсан, но нямаше заповед да се изтеглят. Този въпрос решиха сами. Едва се изтеглиха, и обкръжението стана… И тъй, Йосиф се върна от войната с едно изсивяло, износено расо, надупчено от куршуми и шрапнели, но самият той – без нито една драскотина.
Назначиха го игумен в
манастиря
.
Манастирят беше разорен. Живееше от милостиня, а притежаваше хиляди декари вековни букови гори, обширни ливади, пасбища край реките, земя за обработване, малки воденички – караджейки, дъскорезници – всичко западнало и запустяло. Предишният игумен пиеше. Един месец Йосиф проучваше стопанството. Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения – около сто.
към текста >>
Манастирят
беше разорен.
Те знаеха, че фронтът е скъсан, но нямаше заповед да се изтеглят. Този въпрос решиха сами. Едва се изтеглиха, и обкръжението стана… И тъй, Йосиф се върна от войната с едно изсивяло, износено расо, надупчено от куршуми и шрапнели, но самият той – без нито една драскотина. Назначиха го игумен в манастиря.
Манастирят
беше разорен.
Живееше от милостиня, а притежаваше хиляди декари вековни букови гори, обширни ливади, пасбища край реките, земя за обработване, малки воденички – караджейки, дъскорезници – всичко западнало и запустяло. Предишният игумен пиеше. Един месец Йосиф проучваше стопанството. Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения – около сто. Скоро богатите хора и еснафът от града откриха, че манастирят е отличен курорт.
към текста >>
Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира
манастирските
стаи и помещения – около сто.
Назначиха го игумен в манастиря. Манастирят беше разорен. Живееше от милостиня, а притежаваше хиляди декари вековни букови гори, обширни ливади, пасбища край реките, земя за обработване, малки воденички – караджейки, дъскорезници – всичко западнало и запустяло. Предишният игумен пиеше. Един месец Йосиф проучваше стопанството.
Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира
манастирските
стаи и помещения – около сто.
Скоро богатите хора и еснафът от града откриха, че манастирят е отличен курорт. Те почнаха да идват за отдих и стаите се заемаха през лятото. Йосиф организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени. Поправи воденичките и ги пусна в движение, а също и пекарните. Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря брашното и хлябът е особено вкусен.
към текста >>
Скоро богатите хора и еснафът от града откриха, че
манастирят
е отличен курорт.
Манастирят беше разорен. Живееше от милостиня, а притежаваше хиляди декари вековни букови гори, обширни ливади, пасбища край реките, земя за обработване, малки воденички – караджейки, дъскорезници – всичко западнало и запустяло. Предишният игумен пиеше. Един месец Йосиф проучваше стопанството. Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения – около сто.
Скоро богатите хора и еснафът от града откриха, че
манастирят
е отличен курорт.
Те почнаха да идват за отдих и стаите се заемаха през лятото. Йосиф организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени. Поправи воденичките и ги пусна в движение, а също и пекарните. Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря брашното и хлябът е особено вкусен. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб.
към текста >>
Като тури ред в
манастирското
стопанството, Йосиф пристъпи към горите.
Те почнаха да идват за отдих и стаите се заемаха през лятото. Йосиф организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени. Поправи воденичките и ги пусна в движение, а също и пекарните. Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря брашното и хлябът е особено вкусен. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб.
Като тури ред в
манастирското
стопанството, Йосиф пристъпи към горите.
Там хазяйничеха бракониерите. Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: – Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна за всички. Манастирят ще отпуска всяка година по сто коли дърва за селото.
към текста >>
Манастирят
ще отпуска всяка година по сто коли дърва за селото.
Като тури ред в манастирското стопанството, Йосиф пристъпи към горите. Там хазяйничеха бракониерите. Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: – Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна за всички.
Манастирят
ще отпуска всяка година по сто коли дърва за селото.
Каквото е било досега – било, отсега нататък когото хвана в гората, че краде, ще го накажа. Селяните си взеха бележка, те знаеха, че с Йосифа шега не бива. Само трима, най-големите бракониери, насмешливо поглеждаха, но не срещнаха съчувствие. Йосиф обичаше гората. Той можеше с часове да слуша шепота на листата, разхождаше се в този Божи храм, възхитен и благодарен.
към текста >>
Оттогава бракониерството в
манастирската
гора престана.
Йосиф ги помилва, впрегна ги и като докара колата до дървото, хвърли бракониерите в нея и подкара воловете. Чак след обяд пристигнаха в селото. На мегдана се беше събрало много народ – новината ги беше изпреварила. Йосиф повика горския да състави акт и чак тогава пусна бракониерите. Това беше урок за всички.
Оттогава бракониерството в
манастирската
гора престана.
Нея сутрин Йосиф беше особено добре разположен, даже си подсвиркваше. Искаше да обходи далечните стада. Взе балтийката и излезе от килията. Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си. – Какво има, дядо Стоиле?
към текста >>
70.
НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ
- Борис Николов
Раздаде половината от имота си на сиромасите, другата половина раздаде на женския
манастир
и на
манастиря
, където отиде и стана калугер.
Беше заможен търговец на жита, търгуваше с Египет. Холерата отнесе близките му. Остана сам. В ада на войната, като лежеше в окопите, той си даде обет: ако остане жив, да посвети живота си на Бога. Когато облече непривичните цивилни дрехи и се изправи под небето, той си спомни обета, който беше дал.
Раздаде половината от имота си на сиромасите, другата половина раздаде на женския
манастир
и на
манастиря
, където отиде и стана калугер.
Никѝфор имаше едра, кокалеста фигура и мощен глас, като водопад. Имаше низини, каквито никой друг нямаше – можеше да слиза, да слиза, и когато помислиш, че няма повече накъде, той изведнъж слезе още една октава надолу. Във войните, по време на атаките, гласът му надвишаваше гърмежите на общата врява и внасяше ужас и паника в противника. Когато постъпи в манастиря, току-що се беше поминал отец Матей, звънарят, и той зае неговата длъжност. Отец Матей беше стар, грохнал, звънеше с една камбанка – вяло, анемично, само съобщаваше, че службата започва или свършва.
към текста >>
Когато постъпи в
манастиря
, току-що се беше поминал отец Матей, звънарят, и той зае неговата длъжност.
Когато облече непривичните цивилни дрехи и се изправи под небето, той си спомни обета, който беше дал. Раздаде половината от имота си на сиромасите, другата половина раздаде на женския манастир и на манастиря, където отиде и стана калугер. Никѝфор имаше едра, кокалеста фигура и мощен глас, като водопад. Имаше низини, каквито никой друг нямаше – можеше да слиза, да слиза, и когато помислиш, че няма повече накъде, той изведнъж слезе още една октава надолу. Във войните, по време на атаките, гласът му надвишаваше гърмежите на общата врява и внасяше ужас и паника в противника.
Когато постъпи в
манастиря
, току-що се беше поминал отец Матей, звънарят, и той зае неговата длъжност.
Отец Матей беше стар, грохнал, звънеше с една камбанка – вяло, анемично, само съобщаваше, че службата започва или свършва. Никифор не можеше да се задоволи с такова нещо. Той беше живял дълго всред гърмежи и викове, движение и напрежения. Беше слушал военна музика и сам пееше хубаво. Само че, когато пееше с други, като се позабравеше и отпуснеше гласа си, заглушаваше всички останали.
към текста >>
За
манастиря
.
Но те ги пазят като очите си. Никѝфор се спря пред клепалата и вече не можеше да се откъсне от тях. Чукна леко, после по-силно – глас човешки! Говор! – Искам да ги купя!
За
манастиря
.
– Щом са за манастиря, подарявам ги! – каза Къню и въпросът се реши. Никѝфор се върна богат. Дълго време работи в звънарницата – гласи камбанките, тури клепалата на отделна страна. Беседката беше шестоъгълна.
към текста >>
– Щом са за
манастиря
, подарявам ги!
Никѝфор се спря пред клепалата и вече не можеше да се откъсне от тях. Чукна леко, после по-силно – глас човешки! Говор! – Искам да ги купя! За манастиря.
– Щом са за
манастиря
, подарявам ги!
– каза Къню и въпросът се реши. Никѝфор се върна богат. Дълго време работи в звънарницата – гласи камбанките, тури клепалата на отделна страна. Беседката беше шестоъгълна. Както я беше подновил, гласът от нея отиваше надалеко.
към текста >>
Манастирят
оживя.
Беседката беше шестоъгълна. Както я беше подновил, гласът от нея отиваше надалеко. Когато първата неделя се разнесе звънът, всички останаха учудени. Това беше песен! Празненство!
Манастирят
оживя.
А какъв ритъм – жив, подвижен, като че ли ангели пеят! Жените прехласнато слушаха и очите им се наливаха от умиление. Звънът стопляше сърцата, разтопяваше грижите, разведряваше погледите, говореше за друг, хубав свят, откъдето иде мир. Вярата оживяваше. Такъв звън прави човека по-добър.
към текста >>
Калугерките от женския
манастир
го взеха под своите грижи.
Тъй Никѝфор работи пет-шест години. И изведнъж започна силно да го боли главата. Болката се усилваше, не можеше да си намери място. Лекарите опитаха всички средства, билярите също, не помогна нищо – Никѝфор ослепя. Един от лекарите поясни: „Това е последица от затрупването.“ През войните Никѝфор беше на два пъти затрупван от бомби и последния път го изровиха едвам жив.
Калугерките от женския
манастир
го взеха под своите грижи.
Добре го гледаха – беше винаги чист, спретнат, добре облечен, килийката му грееше от чистота. Като изживя кризата и свикна с новото си положение, Никѝфор пак се залови за работата си. Водеше го малкото кученце Пухчето: той държеше връвчицата и то го довеждаше до звънарницата. Но където и да се намираше, Никѝфор се ориентираше по гласа на манастирската чешма – насред двора имаше чешма с осем чучура обилна вода. Тя се чуваше навсякъде.
към текста >>
Но където и да се намираше, Никѝфор се ориентираше по гласа на
манастирската
чешма – насред двора имаше чешма с осем чучура обилна вода.
Един от лекарите поясни: „Това е последица от затрупването.“ През войните Никѝфор беше на два пъти затрупван от бомби и последния път го изровиха едвам жив. Калугерките от женския манастир го взеха под своите грижи. Добре го гледаха – беше винаги чист, спретнат, добре облечен, килийката му грееше от чистота. Като изживя кризата и свикна с новото си положение, Никѝфор пак се залови за работата си. Водеше го малкото кученце Пухчето: той държеше връвчицата и то го довеждаше до звънарницата.
Но където и да се намираше, Никѝфор се ориентираше по гласа на
манастирската
чешма – насред двора имаше чешма с осем чучура обилна вода.
Тя се чуваше навсякъде. По нея Никѝфор знаеше всякога къде се намира и накъде трябва да върви. Той се отдаде на работата си с цялата си душа. Измисляше все нови и нови ритми и песни. Неговият звън никога не се повтаряше, всякога беше различен.
към текста >>
Никѝфор пееше и в
манастирската
черква.
А какво беше за Коледа? Тържество! Всяка неделя имаше нов звън. Той идеше непосредствено от душата му, от преживяването на празника. Отец Йероним, който служеше, разбираше този порив на душата му и макар някой път Никѝфор да се увличаше и да звънеше дълго, никога не му правеше забележка.
Никѝфор пееше и в
манастирската
черква.
Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята! Това беше повече от проповед. Те си подаваха по време на службата. Понякога Никѝфор се позабравяше, увличаше се, отпускаше гласа си. Тогава прозорците на кубето звъняха и пламъчетата на свещите и кандилата се люлееха.
към текста >>
71.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
- Константин Златев
Първоначално обект на посещения са поляните под Драгалевския
манастир
, след това - пеша до Чамкория (днешният Боровец) и до връх Мусала.
Тази формулировка означава не толкова, че достъпът е свободен, защото на всички беседи той никога не е бил забраняван за никого, а че на новодошлите не се гледа непременно като на бъдещи членове на движението. С неделните беседи П. Дънов разкрива своите идеи пред обществото и се стреми да работи сред максимално широк кръг от хора, за да ги убеди да тръгнат по пътя на истинското Христово учение, така както той го разбира и интерпретира. От 1920-1922 г. датират първите разходки сред природата.
Първоначално обект на посещения са поляните под Драгалевския
манастир
, след това - пеша до Чамкория (днешният Боровец) и до връх Мусала.
При тези излети П. Дънов говори на последователите си за езика на "Живата Разумна Природа" и за величието на нейната разумност. 6. Окултната школа на Бялото братство в България На 22.03.1922 г. бива открита Младежка окултна школа.
към текста >>
72.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
- Константин Златев
Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - "
манас
" (от санскрит - ум, разум; бел.
Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т. е. Любовта.
Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - "
манас
" (от санскрит - ум, разум; бел.
К. З.). Разумът е дар на човека от ангелите (курсивът мой - К. З.). И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака - то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли." Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>
73.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
- Крум Въжаров (1908- 1991)
България е под турско робство цели 500 години, но българският народ въпреки големите насилия и притеснения устоява в своята вяра и език благодарение на многобройните
манастири
и на всичките земи, където се говори българска реч.
Народът го зове Боян Мага - той е истинският основател на богомилството, а поп Богомил е само най-верният му ученик и разпространител на учението. Започват жестоки преследвания и много от богомилите са принудени да напуснат България и да търсят на Запад по-свободни земи. Преминават на вълни в Южна Италия и особено широко отсядат в Южна Франция, където са познати под името бугри, патарени, катари и албигойци. Някои смятат, че основателят на розенкройцерството Християн Розенкройц е получил богомилско посвещение. Още в началото Инквизицията жестоко ги подгонва и те са принудени да отидат в Северна Европа, където значително спомагат за делото на Реформацията.
България е под турско робство цели 500 години, но българският народ въпреки големите насилия и притеснения устоява в своята вяра и език благодарение на многобройните
манастири
и на всичките земи, където се говори българска реч.
Тия манастири са огнища на просвета и национално самосъзнание. Благодарение на тях България и българският народ запазват своя език и национално съзнание. През цялото 5-вековно робство българският народ прави опити за освобождение, но те с голяма жестокост са потушавани. През средата на XIX век народоосвободителното движение добива особена сила и размери и намира израз в Априлското въстание през 1876 г., което е зверски потушено. В църквата в Батак, където се укриват, майки, деца и старци поголовно са изклани.
към текста >>
Тия
манастири
са огнища на просвета и национално самосъзнание.
Започват жестоки преследвания и много от богомилите са принудени да напуснат България и да търсят на Запад по-свободни земи. Преминават на вълни в Южна Италия и особено широко отсядат в Южна Франция, където са познати под името бугри, патарени, катари и албигойци. Някои смятат, че основателят на розенкройцерството Християн Розенкройц е получил богомилско посвещение. Още в началото Инквизицията жестоко ги подгонва и те са принудени да отидат в Северна Европа, където значително спомагат за делото на Реформацията. България е под турско робство цели 500 години, но българският народ въпреки големите насилия и притеснения устоява в своята вяра и език благодарение на многобройните манастири и на всичките земи, където се говори българска реч.
Тия
манастири
са огнища на просвета и национално самосъзнание.
Благодарение на тях България и българският народ запазват своя език и национално съзнание. През цялото 5-вековно робство българският народ прави опити за освобождение, но те с голяма жестокост са потушавани. През средата на XIX век народоосвободителното движение добива особена сила и размери и намира израз в Априлското въстание през 1876 г., което е зверски потушено. В църквата в Батак, където се укриват, майки, деца и старци поголовно са изклани. И ако Априлското въстание не дава особено добри резултати, то става причина да възникне широка вълна от протести в Западна Европа, в Англия, и особено в Русия, където са забегнали много патриоти, които помагат царска Русия да подеме освободителната Руско-турска война през 1877 г.
към текста >>
74.
Органическото развитие на главата
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При посещение в Шипченския
манастир
съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник.
В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света. Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята. Това крепи и дава наслада на такива хора, като им помага по-лесно да понасят несгодите на настоящия живот.
При посещение в Шипченския
манастир
съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник.
Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост. На нея образът на Христа, съзнателно или несъзнателно, е изобразен от художника с глава, на която центровете на милосърдието и благоговението са силно изпъкнали. Главата там е просто заострена. Между двете хемисфери на главния мозък се намира една жлеза, известна с името пинеална. Сегашните учени все още не са открили нейното предназначение и функция.
към текста >>
75.
Знаците по хълмовете
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но когато се намира на линията на живота или близо до нея, показва неприятни ограничения за изявата на живота - затвор,
манастир
, ограничения, свързани с неочаквани домашни грижи около болни или недъгави.
Прието е, че има изключение, когато те се намират на Аполоновия и Юпитеровия хълм. Един кръст се състои от две линийки, а линийките, както отбелязахме, са силови течения, които на съответното място ще дадат резултат - по-слаб, когато двете линии са под форма на кръст, или по-силен, когато са като звезда. Триъгълниците при всички случаи, където и да се намират, са много благоприятни и показват успехи във всички области - материална, интелектуална, емоционална. Обикновено те не са самостоятелни, но когато са ясно изразени, без никаква връзка с линийките, имат по-голяма сила. Квадратът е добър знак и показва предпазване, защита.
Но когато се намира на линията на живота или близо до нея, показва неприятни ограничения за изявата на живота - затвор,
манастир
, ограничения, свързани с неочаквани домашни грижи около болни или недъгави.
Ако ги имаме по Лунния хълм, говори за бъбречни смущения. Решетката е винаги неблагоприятен знак, където и да се намира. Тя е постройка от вертикални и хоризонтални линийки. Решетките могат да бъдат самостоятелни и свързани с други линийки. Когато те са самостоятелни, са по-силни.
към текста >>
76.
Глава първа: Призванието
- Атанас Славов
Или отиваш в изоставения
манастир
в равнината.
Отиваш в пустинята - ако ще за година. Ако ще за две години. Като Исус. Или отиваш в планината. Като Мохамед.
Или отиваш в изоставения
манастир
в равнината.
Като свети Франциск. Но ако нямаш място за уединение, ако не можеш да се отскубнеш, да избягаш, да се скриеш? Известно е какво казва поетът: в такъв случай единственото, което ти остава, е - точно така! - уединяваш се в тълпата. О, не! Няма да рисувам грандиозна картина тук на подобно уединение; и то в човъркаща, питаща, чоплеща, одумваща, гледаща през ключалки България! Няма такава картина; ако я нарисуваш, няма да е вярна, защото точно това е номерът. Отвън не се вижда, че си уединен.
към текста >>
77.
Глава втора: Веригата
- Атанас Славов
19 юли 22 юли - В Женския
манастир
в Арбанаси се отвращават от разврата.
Много нови познати. Книжарят Голов... Поемат през Враждебна. 14-16 юли - Баувица, Караджиларе, Курмянско, Севлиево, Богатово, Ново село, Бълван, Ледених. 17-18 юли - Запознават се с Казакова във Велико Търново. Сеанс, запознанства с сръбкини шивачка и медиум.
19 юли 22 юли - В Женския
манастир
в Арбанаси се отвращават от разврата.
Горна Оряховица, Лясковец, Тимниско, Поликраище, Коцежа и Одаите. Раданово, Бяла, Две Могили, Русе. Къпят се в Дунав. Срещат познати протестанти. Получават пощенски запис от д-р Миркович.
към текста >>
Провадия, Джиздаркъой,
Манастир
, Емирлери, Гебеджа, Голям Аладян, Малък Аладян, Ениджекьой, Варна, където живеят до 7 август за предстоящата среща на Веригата.
Получават пощенски запис от д-р Миркович. 27юли - с. Бъзън, Писенер, Торлак, където след проповедта следва голямо сбиване. 28 юли... - с. Езерча, Асенова, Борисово, Разград, Инебекчи, Каба-кулак, Тохчи-къой, Къоселер, Дере-къой, Белокомитовски ханове, Кадъкъой, Енджекъой, Ax-баба, Пресвал, Нови Пазар, Енево (Милкон проповядва на турски).
Провадия, Джиздаркъой,
Манастир
, Емирлери, Гебеджа, Голям Аладян, Малък Аладян, Ениджекьой, Варна, където живеят до 7 август за предстоящата среща на Веригата.
Местят се при бакал Кости в „Дере Махлеси“, и на 17август правят тайна вечеря за събирането на Веригата. 19 август... - за Балчик през Ени Кьой, Джифирли, Дишпудак, Екрене, Гечилер, Текето и Балчик. Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в манастира св. Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан.
към текста >>
Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в
манастира
св.
28 юли... - с. Езерча, Асенова, Борисово, Разград, Инебекчи, Каба-кулак, Тохчи-къой, Къоселер, Дере-къой, Белокомитовски ханове, Кадъкъой, Енджекъой, Ax-баба, Пресвал, Нови Пазар, Енево (Милкон проповядва на турски). Провадия, Джиздаркъой, Манастир, Емирлери, Гебеджа, Голям Аладян, Малък Аладян, Ениджекьой, Варна, където живеят до 7 август за предстоящата среща на Веригата. Местят се при бакал Кости в „Дере Махлеси“, и на 17август правят тайна вечеря за събирането на Веригата. 19 август... - за Балчик през Ени Кьой, Джифирли, Дишпудак, Екрене, Гечилер, Текето и Балчик.
Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в
манастира
св.
Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково. 3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака. На 6 октомври вали сняг.
към текста >>
78.
Глава трета: 'Опълченска'
- Атанас Славов
Не може да мислите, че тук съм в някой
манастир
на изправление.
Разбира се, аз не искам да бягам от този свят толкова скоро, едва съм се родил в него, аз съм едно бебе в него. За мене тук се грижат така, както за вас се грижат на земята. Трябва да порастна, да уякна, да усвоя тукашния език и начин на живеене. Да позабогатея малко. Не мислете, че съм напуснал мисълта за богатството.
Не може да мислите, че тук съм в някой
манастир
на изправление.
Колко сте заблудени. Действително, аз съм тук на изправление, но така както хората се изправляват на земята. Сега ни хранят, после ще почнат да ме учат и като ме възпитат ще ме пуснат да вървя нагоре, или надолу. Приятно ми е, че това е една работа, която трябва да върша, защото научих добрия урок - че послушанието е живота. Това, което Бог е наредил и определил за человека, като го изпълнява, ще бъде блажен.
към текста >>
79.
Глава пета: Баучеровото
- Атанас Славов
Скрити по склоновете крепости,
манастири
.
22 август 1926 - Провежда се събор на Бялото Братство на Изгрева (Баучеровото) в София, на който присъстват 1460 души от града и провинцията. Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа? Разкрива се апокалиптична подкова от планини. Някои заснежени и през юли! Стара планина на север, че с завой на юг - Люлин, че още нататък на юг - Витоша, че с ново завойче на северо-изток - Лозенската планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина. Шепата на дядо Господ! Завършете София и пушеците, и ще я видите чиста както се е родила.
Скрити по склоновете крепости,
манастири
.
Църкви и църквички! Отшелнически колиби! Не се прониква лесно тук... Шепата на дядо Господ наистина!!! Дъното на никоя тепсия не е равно обаче. Речни дерета и корита я кръстосват. Тук урва, там низина, оттатък извисен склон.... И на най-извисената тукашна гърбица е мерата на някогашна Слатина. Тя е откъм източната, най-достъпна посока за проникване към долината. Богато населена е била.
към текста >>
80.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
- Атанас Славов
Нещата явно бяха стигнали до „
манастирът
тесен за мойта душа е“ (Става дума за скандала в „Св.
— „Бутаме се, но усещам, че почват да ми омекват колената. Срам! Хората гледат. Погъделичках я тогава. Погъделичках я по пъпа - казваше. - И се предаде...“ Беше завършил Семинарията под синьо-коравия поглед на баща си, протоерей Григорий.
Нещата явно бяха стигнали до „
манастирът
тесен за мойта душа е“ (Става дума за скандала в „Св.
Седмочисленици“)... Важен е драматичния жест, а при него жестове и гейзери колкото щеш... Пренася се на Изгрева. Явно и в този период Мони безотказно проявява склонност към бурните си ментални уравнения, защото Учителят с усмивка казва: „Две черни овци си имаме на Изгрева - Гради и Симеон.“ ... Намира време да завърши консерваторията в класа на Събчо Събев, отказва назначение в Старозагорската опера и остава с семейството си на Изгрева... Слави се със съвършеното готвене на печен лук и коприва с ориз и следва фанатично три принципа: Според първия, краката на масите и столовете трябва да се режат, за да може стойката на седящия да е в пълна изправеност. Бедата беше в това, че веднаж резнати, краката никога не можеха да добият равност, килваха се, така че се налагаше ново рязване, и пак, и пак. Накрая се стигаше до полулягане в полуяпонски интериор. Вторият изискваше, всички езици на обувки да бъдат анулирани.
към текста >>
81.
Глава първа: Лъкът и тетивата
- Атанас Славов
И като дойдат в града чужди пътешественици да се дивят на римските кули, и археолози, и учени, и сетне, като се върнат във Флоренция и тъй нататък, взимат, че напишат спомени и непременно ще кажат: „Другаде да е, това ще е направено на музей тоз римски град, ама в тая гагаузка Варна това нещо е смрад и погребение живо!“ Особено по туй време - пролетес, като е наводнено и се затопли - каква ти служба, брате мой!
Манастирът
„Св.Димитър“, Евксиноград Но поп Константин такъв му бил животът; дойде време за ликуване, осъществи се голяма мечта - и идва с унижение и някакво вътрешно незадоволство, и защо ли така става, Боже мой?
Работата е там, че „Св. Георги“ е горе на самия връх на Варна, при Римската кула. А пък „Римската кула“, то са римски катакомби наоколо, където и да боднеш пръчка, и поне една дузина гагаузки къщи, че и негагаузки къщи има, дето използват катакомбите. Къща тука като се строи, не се строи място за ходене по себе си, с ,една дума, ни вкъщи като модерните къщя, ни на двора. Катакомбите вършат тази работа.
И като дойдат в града чужди пътешественици да се дивят на римските кули, и археолози, и учени, и сетне, като се върнат във Флоренция и тъй нататък, взимат, че напишат спомени и непременно ще кажат: „Другаде да е, това ще е направено на музей тоз римски град, ама в тая гагаузка Варна това нещо е смрад и погребение живо!“ Особено по туй време - пролетес, като е наводнено и се затопли - каква ти служба, брате мой!
Манастирът
„Св.Димитър“, Евксиноград Но поп Константин такъв му бил животът; дойде време за ликуване, осъществи се голяма мечта - и идва с унижение и някакво вътрешно незадоволство, и защо ли така става, Боже мой?
И той служи всяка седмица, и душата му е устремена към Бога, защото е голяма победа за българина на свой си славянски език да насочи душата си към Бога; но защо да е на тази цена? - И сърцето му ликува и плаче. Ще поведе хората вън оттук той. Няма да са с лице в земята, когато празнуват победа. Дадено е право от владиката, нали?
към текста >>
Уговорили са с игумена на евксиноградския
манастир
„Св.
- И сърцето му ликува и плаче. Ще поведе хората вън оттук той. Няма да са с лице в земята, когато празнуват победа. Дадено е право от владиката, нали? И ето че през лятото нещата стават, както ги замисля: на 6 август - кажи-речи рождения му ден, но всъщност по Богородични пости, с чорбаджи-Атанасовото рамо да подбутва, с Рачински да поведе консулството, поп Константин ги дига всичките на красиво място да отпразнуват светия празник.
Уговорили са с игумена на евксиноградския
манастир
„Св.
Богородица“, българина йеромонах Теодоси; и цялата тайфа е там, български първенци от тук и от други места, чужди гости, поп Димитър от Балчик чак идва. Ела да видиш ти как е сътворил Господ Бог земния рай за нас хората, братко мой во Христе, и как още го държи за нас верующите далеч от мръсотиите, където надменният Рим се е издънил и дето пияните гагаузи се рият из мъртвите му от хилядолетия карантии да бълват смрадта на пияните си побойнически нощи. Брегът описва огромна дъга да защити залива от северните ветрове. Не е открито като на „Св. Константин“, а тънката пясъчна ивица на залива е закътана на това приказно място.
към текста >>
Дърветата висят с тежки мастилени сенки над тънката пясъчна ивица, а между върха, кажи го, без да наднича над него, и пясъците долу, сред вековните дървета са скрити стените на
манастирския
двор, църквата, сградите.
Богородица“, българина йеромонах Теодоси; и цялата тайфа е там, български първенци от тук и от други места, чужди гости, поп Димитър от Балчик чак идва. Ела да видиш ти как е сътворил Господ Бог земния рай за нас хората, братко мой во Христе, и как още го държи за нас верующите далеч от мръсотиите, където надменният Рим се е издънил и дето пияните гагаузи се рият из мъртвите му от хилядолетия карантии да бълват смрадта на пияните си побойнически нощи. Брегът описва огромна дъга да защити залива от северните ветрове. Не е открито като на „Св. Константин“, а тънката пясъчна ивица на залива е закътана на това приказно място.
Дърветата висят с тежки мастилени сенки над тънката пясъчна ивица, а между върха, кажи го, без да наднича над него, и пясъците долу, сред вековните дървета са скрити стените на
манастирския
двор, църквата, сградите.
Цари свещена тишина, сред която се чуе рядък писък на лястовица изпод стрехата, тракане на нечии налъми по плочите, токането в пет часа сутринта на клепалото за първа молитва. И пак тишина, в която усещаш Бог да мисли над теб, да се свежда, да те обгръща... и теб, и близките ти, които още не са мръднали от наровете, така са заспДли. Поп Константин е вън под дърветата. Огромният полумесец на залива лъска, пълен с всемирното спокойствие на това море, дето вече стана негово море, и е хубаво, че дойдоха сега, в последните дни преди да се обърне времето. И е готов да служи в църквата за всички братя, дошли тука с такава любов, на сладкото славянско слово да им служи, защото е мило на душите им.
към текста >>
И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на
манастира
поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на
манастира
.
И защо ли някак знае, че вече нищо не може да ги спре, и оттук нататък ще бъде хубаво, и пътят към Бога ще е отворен за тях. Има защо. На 3 април в Цариград Иларион Макариополски провъзгласи независимата българска църква. И само на 11 май с чорбаджи Атанас и другите варненски първенци се създаде българска църковна община във Варна и пратиха поп Димитър при Иларион в Истанбул да го ръкоположи като пръв тукашен отец на новата българска църква, че да се върне да служи. Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион.
И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на
манастира
поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на
манастира
.
Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище. Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин.
към текста >>
На 20 декември, все едно че нищо общо няма с Иларион и патриотичните песни на евксиноградския
манастир
„Св.
И ето ти връзката с папския викар господин Брюнони в Истанбул, таман като вече ще се открива голямата униятска работа, дето Рим ще защитава наши християни, и така нататък, и турците сега уж позволяват да стане това заради техни си там интереси. Както и да е - хайде при Брюнони, и Демян обяснява на папския представител, че спънките са големи срещу унията и Ватикана, защото ето на - един поп от Балчик станал униатски пастор и те, за да спрат работата, взели, че го обвинили в измяна и го пращат на заточение, и е свършен нашият човек, а и останалите, дето искаме да спечелим на наша страна, ще се изплашат. И Брюнони седи на големия стол и малко е прашасало и позастоял е въздухът тука, в папското наместничество, като всичко друго в Истанбул, но той да не е пасал крави - изпечен дипломат като него - и вижда: лъже тоя българин сигурно, само че каква загуба, като се покаже малко там на север, че Ватиканът може да спасява глави. Стига балчишкият поп да покаже на цял свят, че е усърден. И се съгласява да се застъпи.
На 20 декември, все едно че нищо общо няма с Иларион и патриотичните песни на евксиноградския
манастир
„Св.
Димитър“, поп Димитър отслужва една чудесна служба в униатската църква в Пера - да му се ненагледаш. Запалва в нея, дето се вика, първата свещ, защото това е на откриването й тука, в Истанбул! И турците - какво толкоз - не щат сега разправия с папата; отърва се българинът, карай, няма да ходи на заточение, щом си е овесил вирнатия нос и запълзява пред Брюнони. Спаднала му е парата значи. Да върви да лази... Да лази, но балчишките пияници видяха ли, че не можаха да го пратят в Диарбекир нашия човек! Голяма работа станало, една свещ да запали в християнска българска църква. Ако ще да е католишка.
към текста >>
82.
Глава втора: Ученикът и учителите му
- Атанас Славов
Георги“ и толкоз! Старата крепостна стена на Варна Добре, ама по това време имаше да гостува един български свещеник от охридския
манастир
„Св.
Чорбаджи Атанас бе там и яко държеше - така че все по-често се чуваха гласове, че и варненци трябва и те да го направят. Стига с това въртене: изгонят поп Константин от „Св. Богородица“ и той трябва един път седмично да измоли да служи на славянски в арменската църква „Св. Саркиз“. После пак веднъж седмично в „Св. Георги“. И това, дето княз Олхински им затвори под носа вратите на параклиса в руското консулство, и то - една глупост на глупостите! Накратко, събраха се лудите глави една нощ и решиха на 10 февруари през нощта да вземат насила „Св.
Георги“ и толкоз! Старата крепостна стена на Варна Добре, ама по това време имаше да гостува един български свещеник от охридския
манастир
„Св.
Наум“ и той настоя, че просто е глупаво да правят тази работа, като досега всичко е вървяло гладко и са имали подкрепата на кого ли не, затуй най-добре да опитат първо законно да стане всичко, защото и гагаузи, и гърци - поне тези, дето дигаха патардията - самите те не знаеха законите, и затова да опитат със закона да ги преборят. Настъпи колебание и поп Константин, като се замисли и като прецени чорбаджи Атанас как би постъпил, видя, че наистина това е неговият начин. Със закона. С дипломацията. Винаги така бяха получавали каквото искат.
към текста >>
83.
Георги Томалевски
- Георги Христов
Тръгваме към
манастира
.
Нито следа от умора, нито следа от треската и огъня, който ме бе обхванал през нощта. Може би моят организъм, роден в планина, усеща нещо свое, родно и лекуващо. Аз живях толкова месеца в полето и сега, когато усещам планината, моето здраве веднага се възвърна. Вдигнах багажа си и тръгнах с бодри стъпки. Звездите бавно гаснат в прекрасната утрин и скоро съмва.
Тръгваме към
манастира
.
Там намерихме добро гостоприемство. Разгледахме черквата, скалата, която се е търкулнала от близките височини и е направила пакост, видяхме и костницата на загиналите в Дряновското въстание и разговаряхме с игумена. Той е гостоприемен, пълничък човек, но много пъргав. По цял ден прехвърква през двора, отива при различните гости и хвали сливовата ракийка, която сам манастирът си произвежда. Когато вечерта се прибрахме за сън, ние трябваше да сменим ролите си.
към текста >>
По цял ден прехвърква през двора, отива при различните гости и хвали сливовата ракийка, която сам
манастирът
си произвежда.
Звездите бавно гаснат в прекрасната утрин и скоро съмва. Тръгваме към манастира. Там намерихме добро гостоприемство. Разгледахме черквата, скалата, която се е търкулнала от близките височини и е направила пакост, видяхме и костницата на загиналите в Дряновското въстание и разговаряхме с игумена. Той е гостоприемен, пълничък човек, но много пъргав.
По цял ден прехвърква през двора, отива при различните гости и хвали сливовата ракийка, която сам
манастирът
си произвежда.
Когато вечерта се прибрахме за сън, ние трябваше да сменим ролите си. Аз съм съвършено здрав, но Кръстю усеща пристъпа на малария. По- размисляме се и решаваме, че маларията пипнахме, когато ходихме с него в Бургас и минахме край онова фатално блато, което тогава снабдяваше с комари целия окръг. Аз почнах да разтривам Кръстю, успявах да облекча малко страданията му, но, разбира се, не можех да отстраня маларията, която здраво бе прегърнала Кръстю в горещите си обятия. Около Дряновския манастир и в самото балканско приветливо градче има какво да се види.
към текста >>
Около Дряновския
манастир
и в самото балканско приветливо градче има какво да се види.
По цял ден прехвърква през двора, отива при различните гости и хвали сливовата ракийка, която сам манастирът си произвежда. Когато вечерта се прибрахме за сън, ние трябваше да сменим ролите си. Аз съм съвършено здрав, но Кръстю усеща пристъпа на малария. По- размисляме се и решаваме, че маларията пипнахме, когато ходихме с него в Бургас и минахме край онова фатално блато, което тогава снабдяваше с комари целия окръг. Аз почнах да разтривам Кръстю, успявах да облекча малко страданията му, но, разбира се, не можех да отстраня маларията, която здраво бе прегърнала Кръстю в горещите си обятия.
Около Дряновския
манастир
и в самото балканско приветливо градче има какво да се види.
Наблизо до манастира има пещера - едно красиво и омайващо образувание на варовиците. С тайнствен шум в глъбините на пещерата се стичат води. На човек му се струва, че е в някое подземно царство. Градчето пък - едно старо еснафско и балканско селище, привлича със старинните си дюкяни и с един бит, който макар и залязващ, все още вълнува сърцето. Колко ми е трудно да разкажа за чувствата, които ме обладават, когато стигаме в търновските лозя.
към текста >>
Наблизо до
манастира
има пещера - едно красиво и омайващо образувание на варовиците.
Когато вечерта се прибрахме за сън, ние трябваше да сменим ролите си. Аз съм съвършено здрав, но Кръстю усеща пристъпа на малария. По- размисляме се и решаваме, че маларията пипнахме, когато ходихме с него в Бургас и минахме край онова фатално блато, което тогава снабдяваше с комари целия окръг. Аз почнах да разтривам Кръстю, успявах да облекча малко страданията му, но, разбира се, не можех да отстраня маларията, която здраво бе прегърнала Кръстю в горещите си обятия. Около Дряновския манастир и в самото балканско приветливо градче има какво да се види.
Наблизо до
манастира
има пещера - едно красиво и омайващо образувание на варовиците.
С тайнствен шум в глъбините на пещерата се стичат води. На човек му се струва, че е в някое подземно царство. Градчето пък - едно старо еснафско и балканско селище, привлича със старинните си дюкяни и с един бит, който макар и залязващ, все още вълнува сърцето. Колко ми е трудно да разкажа за чувствата, които ме обладават, когато стигаме в търновските лозя. Попреди загатнах, че там има едно място, което небето залива с преизобилна светлина.
към текста >>
84.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
- Георги Христов
По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана, целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на тебе го предавам.“ Учителя се усмихна и отговори: „Хубаво.“ Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския
манастир
.
Учителя бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с него.
По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана, целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на тебе го предавам.“ Учителя се усмихна и отговори: „Хубаво.“ Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския
манастир
.
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядях само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.
към текста >>
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски
манастир
като дар на Бога.
С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана, целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на тебе го предавам.“ Учителя се усмихна и отговори: „Хубаво.“ Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир.
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски
манастир
като дар на Бога.
А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядях само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка.
към текста >>
85.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
- Филип Филипов
Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на
манастичното
зазоряване на нашия Дух-Себе.
Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация. И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека. Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло. Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло.
Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на
манастичното
зазоряване на нашия Дух-Себе.
Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество. Пример за тези древни практики на такава хореографска писменост има все още сред народа на остров Тайга и в традицията на индийския танц.
към текста >>
86.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
- Филип Филипов
Въвеждането на окултните музикални упражнения като водеща методология в Школата на Бялото Братство като че ли внася ново измерение в мистерията на Етерния Христос и силите, генерирани от Неговото преживяване, се пренасочват към нещо качествено ново - към съзнателно организиране на Тялото на Любовта, което антропософската наука нарича
Манас
шшДух-Себе.
Безспорна кулминация на този период е 1922 г. Учителя Беинса Дуно открива в София Школа на езотеричното християнство с два класа, пред които изнася лекционни цикли в продължение на двадесет и две години. Така всички методи, свързани с мистерията на Етерния Христос, придобиват строго научен вид и школска завършеност. През лятото на същата година на събора в Търново Учителя Беинса Дуно изнася ключовата беседа Да слезе Христос да ви обясни: „За мен най-щастливият ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание... Вие правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви и ако след Него не проникне Божествената Любов... Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде Възкресението, което подразбира новия Живот в нови форми" (2 юни).19 Няколко дена по-късно Учителя Беинса Дуно дава на учениците си първото школско музикално упражнение, озаглавено Фир-фюр-фен -Благославяй. Композирано е в три, звучащи като мантри, звукови съчетания: Фир-фюр-фен, Тао Би и Аумен.
Въвеждането на окултните музикални упражнения като водеща методология в Школата на Бялото Братство като че ли внася ново измерение в мистерията на Етерния Христос и силите, генерирани от Неговото преживяване, се пренасочват към нещо качествено ново - към съзнателно организиране на Тялото на Любовта, което антропософската наука нарича
Манас
шшДух-Себе.
На 29 октомври същата година пред Общия окултен клас се дава музикалното упражнение Сладко, медено. В текста му има привидна наивност, присъща на детските песнички: Сладко, медено, сладко, медено (2), от Слънцето изпратено, от пчелите донесено. (2) При проникновеното ii изпълнение обаче съзнанието бива завладяно от могъщата образност на внушенията: пеещият непосредствено преживява етерния вкус на меда - окултна храна, която довежда Аз-овата организация в такова състояние, при което може да проявява нужната власт над Астралното тяло. Същевременно сепреживяваиобразанапчелатаитоплинатанакошера, която е близка до тази на човешката кръв - окултен символ на топлината, придобита на Древния Сатурн. Накрая съзнанието на езотеричния ученик се пронизва от зародиша на бъдещото инспиративно съзнание, защото духът на пчелния кошер днес притежава съзнанието на Бъдещата Венера.
към текста >>
Идейните внушения в нея се преживяват от съзнанието като връзка с
Манас
или Духа Себе (Тяло на Любовта): „Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето Разумно сърце.
Накрая съзнанието на езотеричния ученик се пронизва от зародиша на бъдещото инспиративно съзнание, защото духът на пчелния кошер днес притежава съзнанието на Бъдещата Венера. Период 1924-1930. Петият подпериод може условно да бъде наречен период на Духа-Себе или Тялото на Любовта. На 2 април 1924 г. Учителя Беинса Дуно изнася ключова лекция, озаглавена Разумното сърце.
Идейните внушения в нея се преживяват от съзнанието като връзка с
Манас
или Духа Себе (Тяло на Любовта): „Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето Разумно сърце.
В това Разумно сърце оперира или действа Божият Дух... Затова казва Христос: „Всичко, каквото попросите в Мое име, ще ви бъде." В кое име? - В името на Божията Любов, в името на това Разумно сърце, което е в нас. Ако имаш Разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него... И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето Разумно сърце."20 През следващата, 1925 г., Учителя Беинса Дуно дава ключовото музикално упражнение Аум. В неговата древна вибрация са включени три етерни звука, зародиши на трите Духа, които в бъдеще ще изработи всеки човешки Аз: звукът А се преживява като зародиш на Атма, който антропософската наука нарича Човек-Дух, а Учителя Беинса Дуно - Тяло на Истината; звукът У се преживява като зародиш на Будхи, наричан съответно Дух-Живот или Тяло на Мъдростта, звукът М се преживява като зародиш на Манас, наричан Дух-Себе или Тяло на Любовта. На съвременния етап от еволюцията обаче решаващо се явява съзнателното овладяване на Етерното тяло.
към текста >>
В неговата древна вибрация са включени три етерни звука, зародиши на трите Духа, които в бъдеще ще изработи всеки човешки Аз: звукът А се преживява като зародиш на Атма, който антропософската наука нарича Човек-Дух, а Учителя Беинса Дуно - Тяло на Истината; звукът У се преживява като зародиш на Будхи, наричан съответно Дух-Живот или Тяло на Мъдростта, звукът М се преживява като зародиш на
Манас
, наричан Дух-Себе или Тяло на Любовта.
Учителя Беинса Дуно изнася ключова лекция, озаглавена Разумното сърце. Идейните внушения в нея се преживяват от съзнанието като връзка с Манас или Духа Себе (Тяло на Любовта): „Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето Разумно сърце. В това Разумно сърце оперира или действа Божият Дух... Затова казва Христос: „Всичко, каквото попросите в Мое име, ще ви бъде." В кое име? - В името на Божията Любов, в името на това Разумно сърце, което е в нас. Ако имаш Разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него... И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето Разумно сърце."20 През следващата, 1925 г., Учителя Беинса Дуно дава ключовото музикално упражнение Аум.
В неговата древна вибрация са включени три етерни звука, зародиши на трите Духа, които в бъдеще ще изработи всеки човешки Аз: звукът А се преживява като зародиш на Атма, който антропософската наука нарича Човек-Дух, а Учителя Беинса Дуно - Тяло на Истината; звукът У се преживява като зародиш на Будхи, наричан съответно Дух-Живот или Тяло на Мъдростта, звукът М се преживява като зародиш на
Манас
, наричан Дух-Себе или Тяло на Любовта.
На съвременния етап от еволюцията обаче решаващо се явява съзнателното овладяване на Етерното тяло. Явно към него е адресирано едно друго ключово музикално упражнение от 6 юни 1926 г., озаглавено Мисли, право мисли: Мисли, право мисли (2). Свещени мисли за Живота ти крепи (2), крепи, крепи, крепи, свещени мисли за Живота ти крепи (2). С трептенията, вложени в това упражнение, езотеричният ученик първо възпламенява потоците от звуков етер в собственото си Етерно тяло - там, където според езотеричната наука се тъкат нашите мисли; след това овладява и потоците от жизнен етер, т.е. средата, в която функционира непосредствеността на собствения му Живот.
към текста >>
НАГОРЕ
