Търсене в текстове за 'Манас'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св.
Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий. Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там. Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г.
към текста >>

Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.
Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея. Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище. Пламенният възрожденец обикалял храмовете в околността като истински пастир и патриот. По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство. Освещавал храмове, кръщавал деца, венчавал и погребвал на славянски език, като навсякъде проповядвал, увещавал и назидавал. Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири. За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква. Размяната на удари между българи и гърци продължила под пълно напрежение на силите, но вече нашите предци били много по-добре подготвени и организирани. Стъпка по стъпка те печелили благоволението на турските сановници и отбелязвали успех след успех. Отец Константин лично организирал и провел среща-събор на всички българи свещеници и заможни народни дейци в епархията на 15 август 1866 г. в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г.
После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне.
към текста >>

Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса.
Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун. Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски. Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси. Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
Източник: I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТАПРЕДИСЛОВИЯ Изгревът - Том 2 ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
За да ми се попречи. И успяха! Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с.
След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература. Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст.
към текста >>

6. В Бургас се създава първата духовна група

Спрял се в манастира „Св.
линия край гр. Варна – от Учителя, наречен г-н Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, 1903-1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр. Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница и Странджа планина. Спрял се в манастира „Св. Параскева, Св. Пантелеймон” при с. Коджа бук…. Карабунар и се завръща в Бургас. Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на гръб духовна литература за продан, от която се е издържал.
към текста >>

7. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.6). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна.
към текста >>

8. Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката

Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир.
2. ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА (От книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1") Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир. Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново. В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна.
към текста >>

Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир.
След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в семейството на брат й Димитър Грива. Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир. Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете.Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли:
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново

е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас).
В писмо до Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“. 243. Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза.
към текста >>

10. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

После, Духът иска да ви каже и друго нещо: не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир.
Това ще бъде името на Веригата. Това е заповедта на Духа.“ Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите. После, Духът иска да ви каже и друго нещо: не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой, например, е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ ви не отвори нова. Ако някой има някое желание, което не може да разреши, тогава такъв да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у человека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа.
към текста >>

11. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?
Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже Пътя. Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми? “ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме.
към текста >>

12. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с.
След срещата си с Учителя Пеньо Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна литература. Посещавал често места, за които знаел, че са били богомилски духовни центрове: Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Куш-бунар, Коджа бук и др. Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета". През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково). През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г.
към текста >>

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с.
След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература. Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст.
към текста >>

13. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир. Датата е под въпрос. В книгата на Атанас Славов се дава 9 юни 1921 г. В спомени на Елена Андреева няма точна дата, но се казва, че са започнали да ходят на този лагер 1922 г. 1. Изгревът - Атанас Славов 9 юни 1921 - Предприема екскурзия до Витоша и създава в подножието на Резньовете братския лагер Ел Шадай
към текста >>

Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините.
- Елена Андреева, В.К. - Вергилий Кръстев В този спомен не е указана точна дата 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години.
към текста >>

След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката.
В този спомен не е указана точна дата 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години. След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира. Не към манастира, а към отсрещните поляни.
към текста >>

След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира.
Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години. След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира. Не към манастира, а към отсрещните поляни. Тези поляни където сега е „Бай Кръстю". Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас. А наоколо дърва. В гората имаше клекове и сухи дърва.
към текста >>

Не към манастира, а към отсрещните поляни.
След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години. След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира. Не към манастира, а към отсрещните поляни. Тези поляни където сега е „Бай Кръстю". Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас. А наоколо дърва. В гората имаше клекове и сухи дърва. Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното.
към текста >>

14. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир. Датата е под въпрос. В книгата на Атанас Славов се дава 9 юни 1921 г. В спомени на Елена Андреева няма точна дата, но се казва, че са започнали да ходят на този лагер 1922 г. Подробности могат да се прочетат в темата за 1921 г.
към текста >>

15. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

Ония дето ходиха на манастиря, дъжда ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е.
Отиде по вятъра тяхната паяжина, няма народ, който да не е пометен заради противениетоси на Божието дело: Асирия. Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има. Идната година условията ще бъдат по- благоприятни. Ония дето ходиха на манастиря, дъжда ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е. Катастрофата на 29 август, с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически характер.Работата иска абсолютна чистота. Да се не разколебаете. То е много опасно разколебанието. Без разколебание - Бог присъствува, с разколебание - Бог отсъствува! Имате пример, Петровден, екскурзията на Мусала, как с молитва се оправи времето.В България всички добри хора трябва да си насочат мислите към един център, към Бога.
към текста >>

16. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир.
Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там където има единство в мисъл, чувство и действие има един господар, а там където има разногласие, там има двама господари. Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напущането е вътрешно нещо, а не външно. Ти можеш да живееш в най-неблагоприятни условия и да служиш на Бога. Можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога. А можеш да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога. Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога.
към текста >>

17. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир.
Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама. Вж. бел. №1, 28. Вж. «Изгревът», том I, стр. 451.
към текста >>

18. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №35

" „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири?
Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи. Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си? ". „От севлиевските села" — каза той. „Ами що ходиш? " „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири? " „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора. А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу". Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш? ". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата.
към текста >>

19. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №81

Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите.
Писмото Ви от 2-ри того притежавам. Не Ви отговорих досега, защото имах намерение да Ви изпратя и историята на баба Мария160, която днес като приготвих, изпращам Ви я да я прочетете и изпратите на сестрата Казакова. За която цел Ви прилагам при това и п[ощенски] марки за препращането. За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо. Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др. Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде. Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък дядо ми; нито пък искат да купя крава. Та не зная как ще успея и тука.
към текста >>

20. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №43

Във вече оформилия се манастир се заселили две жени.
Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г.
към текста >>

Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира.
пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г.
към текста >>

След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г.
Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 155. Иван Тодоров (13.11.1855-10.11.1956), роден в с.
към текста >>

21. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №104

Така щото, понеже лицето под второ лице, оставено да живее в г-жа Стойчева246 и да им слугува, бе взето назад и заведено обратно към манастира и оттам поставено в първо лице, каквото бе, и изново го доведоха в Бургас заедно с булята на Никон.
Когато се върнах от Варна245, той дойде да приеме отговора – но понеже такъв нямаше, то той се намери доста утеснен. Задължи ме да кажа на Тодор Стоименов, но аз отрекох, тогава той сам му явил всичко. Тодор се намерил в неловко положение и му казал без заобикалки, че в такава бърканица той не взема участие. И при това казва своето мнение какво по-нататък да прави. Неговото мнение спаднало тъкмо такова, каквото и аз го съветвах. Така щото, понеже лицето под второ лице, оставено да живее в г-жа Стойчева246 и да им слугува, бе взето назад и заведено обратно към манастира и оттам поставено в първо лице, каквото бе, и изново го доведоха в Бургас заедно с булята на Никон. А оттам [бе] заведена в Ямбол, където ще живее с братовица му и ще ходи в католическото училище. Тъй прочее се свърши тази работа, та сега всички сме спокойни. Друго, ще моля да ми съдействаш за успешно ръководение делото Божие, понеже чувствам нужда. Има още нови хора247. Поздрав нарочен на всички братя и сестри.
към текста >>

22. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св.
Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий. Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там. Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г.
към текста >>

Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.
Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея. Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище. Пламенният възрожденец обикалял храмовете в околността като истински пастир и патриот. По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство. Освещавал храмове, кръщавал деца, венчавал и погребвал на славянски език, като навсякъде проповядвал, увещавал и назидавал. Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири. За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква. Размяната на удари между българи и гърци продължила под пълно напрежение на силите, но вече нашите предци били много по-добре подготвени и организирани. Стъпка по стъпка те печелили благоволението на турските сановници и отбелязвали успех след успех. Отец Константин лично организирал и провел среща-събор на всички българи свещеници и заможни народни дейци в епархията на 15 август 1866 г. в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община.
към текста >>

23. Роден Сотир Иванов Костов

Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския манастир и стария Пловдив до 1959 г.
През 1945 г. постъпва като студент в Художествената академия в София и следва живопис. Завършва с отличие. Предлагат му да остане като асистент, но отказва, понеже не може да се подчини други да го ръководят. Така остава без работа и препитание. Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския манастир и стария Пловдив до 1959 г. По-късно се завръща в София и живее в една барака на Изгрева, но след като я отчуждават, той става пазач на вилите край езерото Панчарево от 1973 до 1992 г., където почива. На младини е контактувал само с възрастни приятели, а на старини приема само младите спортисти по гребане в гребната база Панчарево край София. Разказва им за Учителя и за Словото му. През 1999 г. помолихме десетина младежи, посещаващи бай Сотир в Панчарево, да напишат очерк за него.
към текста >>

Рилски манастир
Прикачени миниатюри Картини Прикачени миниатюри Картини Прикачени миниатюри Рилски манастир акварел/хартия, 33/23 см, неподписана Рилски манастир акварел/хартия, 34/25 см, неподписана Манастирски двор акварел/хартия, 32/23 см, неподписана
към текста >>

Рилски манастир
Прикачени миниатюри Картини Прикачени миниатюри Рилски манастир акварел/хартия, 33/23 см, неподписана Рилски манастир акварел/хартия, 34/25 см, неподписана Манастирски двор акварел/хартия, 32/23 см, неподписана Прикачени миниатюри
към текста >>

Манастирски двор
Прикачени миниатюри Рилски манастир акварел/хартия, 33/23 см, неподписана Рилски манастир акварел/хартия, 34/25 см, неподписана Манастирски двор акварел/хартия, 32/23 см, неподписана Прикачени миниатюри
към текста >>

24. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с.
След срещата си с Учителя Пеньо Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна литература. Посещавал често места, за които знаел, че са били богомилски духовни центрове: Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Куш-бунар, Коджа бук и др. Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета". През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково). През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г.
към текста >>

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с.
След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература. Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст.
към текста >>

25. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора.
В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност. Той е следният. Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора. Дошло време и един монах посетил семейството на Никола Дойнов. Разговорили се в приемната, разположили се и дошло време да се каже най-важното. .Монахът се изправил и припомнил свещения обет, даден в миналото. Малкият Борис се притиснал до майка си. Бащата не бързал да отговори.
към текста >>

” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир.
Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и Борис бил в добро състояние. Той попитал Учителя ще отдели ли малко време за да му представи баща си. Излезли към лозята тримата - Учителят, баща му и той. След обикновения разговор в такива случаи, бащата повикал деликатно отдалечилия се син, и в негово присъствие посочвайки го казал: “Учителю, на тебе го предавам! ” Учителят леко се усмихнал и казал само: “Приемам! ” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир. Майката запазила сина си, за да бъде предаден от бащата пак в служба на висшето. Първородният син бил предаден на по-високо посвещение - не за монах, за ученик! Родът, със символично име “Житото” изпълнил своя свещен обет към Бога. И другите членове на семейството влезли в Братството. Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “Житото” черта - жажда за растеж!
към текста >>

Поместеният по-долу разказ е включен в него.МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС”
Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него.МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели.
към текста >>

Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол.
Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него.МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега?
към текста >>

Като първи син — Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския манастир.
В предишния си живот, според едно свое съновидение, той е руски офицер, който в Руско-Турската война загива на връх Шипка. Затова още от малък добре знае руски език и лесно може да чете и превежда. Обича старинните руски песни, които народът е пял преди идването на болшевизма. По характер е крайно самостоятелен и когато реши да направи нещо, не отстъпва от решението си. В техния род има обичай първородният да стане служител на Бога. Като първи син — Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския манастир. Пред майка си Борис отказва това задължение на рода към църквата, а това означава, че родът им ще престане да инкарнира. Баща му е фабрикант и иска да го въведе в работата си, за да поеме ръководството след него, но Борис отказва. Майка му много желае той да учи. Като завършва отлично габровската гимназия, семейството му решава да го изпрати в Австрия да учи естествени науки. Във връзка с изваждане на някакви документи той отива в Търново през 1920 г., където заварва събора на Бялото братство.
към текста >>

В Габровските родове е съществувал обет, даван от векове - да се посвещава на Бога първородният син, който като дете е отвеждан в манастирите на Атон.
II ЧАСТ – Образът на ученика Соня Митева Борис Николов е роден в Габрово, в семейството на Никола Дойнов, от рода на дядо Ботьо Житото. Средното си образование завършва в Априловската гимназия. Там му се отдава възможност да научи и стенография - умение, което ще има значение за него в бъдеще в Школата на Учителя. В Габровските родове е съществувал обет, даван от векове - да се посвещава на Бога първородният син, който като дете е отвеждан в манастирите на Атон. Идва време и за Борис да замине за Светата обител. В семейството на Никола Дойнов пристига монах, за да отведе сина му. Тогава майката застава пред детето си и категорично изрича: „Не го давам! ”. Монахът се покланя и казва: „Така да бъде”, и си тръгва. Тази случка има своето продължение във времето.
към текста >>

26. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия.
Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов. По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър.
към текста >>

27. Заминава си Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя, 24.II.1994 г.

Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия.
Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов. По негова заръка прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър.
към текста >>

28. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

да пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1 :10 000 в приетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивица от крайбрежието на Ападжа манастир място, познато днес като Златни пясъци.Поради смяна в командването на флота, командировката ми в София бе прекратена и бях отзован във флота.
За същите получих диплом и звание Лисансие по тези науки.Връщайки се в България, бях приведен в Морското училище. Тук ми бе предложено от началник-щаба на флота от известния тогава наш морски авторитет, капитан II ранг Г. Славянов да поема организирането на хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София. Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период от време бяха набавени необходимата литература, ъгломерниуреди (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb poisson френско изобретение), както и плавателни средства хидрографни лодка и кораб. С това новоорганизираното отделение можа през 1933 г. да пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1 :10 000 в приетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивица от крайбрежието на Ападжа манастир място, познато днес като Златни пясъци.Поради смяна в командването на флота, командировката ми в София бе прекратена и бях отзован във флота. През 1934-35 г. Географският институт продължи хидрографската снимка на ивицата пред Варна и устието на р. Камчия.През 1934-39.г. службата ми. във флота премина като командир на кораб «Камчия», началник отдел в Морското училище, командир на миноносец и в Щаба на морска и речна отбрана.
към текста >>

29. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир.
Аз останах без майка на единадесет години, обаче продължавах да чувствувам майка си до себе си много живо. По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило. Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия.
към текста >>

Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира.
Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност.
към текста >>

А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите.
Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност. Избраха ме за председател на младежкото християнско дружество и изнасяхме редовно беседи и други занимания по религиозни въпроси, които бяха толкова занимателни, че учениците бягаха от клас, за да дойдат на нашите занимания.
към текста >>

НАГОРЕ

0.11628103256226