НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
211
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Това ставаше близо до Драгалевския
манастир
, на юг от него и там се разполагахме върху тревистите ливади.
"Как бе открит Бивакът на Витоша" Още през 1921-22 година Учителят започна да извежда приятелите веднъж в седмицата на Витоша.
Това ставаше близо до Драгалевския
манастир
, на юг от него и там се разполагахме върху тревистите ливади.
Тогава се ходеше пеш от София и за да не се уплашат приятелите от трудностите, Учителят започваше от най-малкото. Затова първите излети бяха на по-ниско в полите на Витоша. Понякога в първите години на Школата Учителят ходеше сам на Витоша. Тогава Той беше и по-млад, към петдесет и осем човешки земни години. Идваше отначало Сам, искаше да бъде Сам и се качваше по високите склонове на Витоша.
към текста >>
Голяма група се спря при Драгалевския
манастир
.
Идваше тук обикновено преди да ни доведе, запознаваше се с местата, после ни довеждаше на групи и накрая излизаше цялото Братство. Такъв бе методът на Учителя - постепенно, бавно, започва се с малките величини, защото Бог и Учителят така работят. Следващият етап бе намирането на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден.
Голяма група се спря при Драгалевския
манастир
.
Бяхме смутени и объркани. А Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, газещи до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната с един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша.
към текста >>
А Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, газещи до коляно на юг от Драгалевския
манастир
, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната с един скалист връх.
Следващият етап бе намирането на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голяма група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани.
А Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, газещи до коляно на юг от Драгалевския
манастир
, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната с един скалист връх.
"Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която четиридесет и пет години след заминаването на Учителя още работи. А сестра Мария Тодорова посади тогава няколко борчета, които сега са високи дървета.
към текста >>
2.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически
манастир
и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия.
Защото можеш да се излъчиш, но най-голямото умение е да влезеш отново правилно в тялото си. Освен това, когато си излъчен, трябва да има някой, който да пази тялото ти, за да не влезе в него някой низш дух, да те обсеби и когато се върнеш да видиш, че твоята къща е заета от друг, а ти ще витаеш във въздуха. Така че, ако точно не се влезе в тялото, може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Школата на Учителя, ние сме наблюдавали много такива приятели, които се бяха психически разстроили именно поради този факт. В Рим се опитвали да я правят католичка, но тя отказала.
По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически
манастир
и добре е направила, че се откъснала от католцизма в Италия.
Катя завършва консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й..Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала го и се заинтересувала, кой е този Учител.
към текста >>
3.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските
манастири
, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне.
Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските
манастири
, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски.
Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета.
към текста >>
4.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Първородния син се изпраща в Атонския
манастир
и става монах.
Няма да го намериш в низините. Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана. Баща ми отначало е бил шивач, шиел е кожухчета. Чак накрая е имал малка фабрика за платове. Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена.
Първородния син се изпраща в Атонския
манастир
и става монах.
Там той се моли пред Бога за целия род. Баща ми през 1906 г. отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години.
към текста >>
Идваше от Атонските
манастири
и отиваха към руските
манастири
придружени с няколко коня.
отиде в Атон да потърси чичо си, който там беше монах, съгласно обета, който е дал неговият род пред Бога и чрез който обет се поддържа рода. Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество.
Идваше от Атонските
манастири
и отиваха към руските
манастири
придружени с няколко коня.
Атон имаше свои манастири в Русия. Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение.
към текста >>
Атон имаше свои
манастири
в Русия.
Баща ми отиде с един габровец, престояха в Атон няколко месеца и се върнаха. Мина време и аз бях станал на осем години. Един ден пристигнаха от Атон двама монаси. Единия се наричаше Отец Милети, беше архимандрит, със по-висок чин монашество. Идваше от Атонските манастири и отиваха към руските манастири придружени с няколко коня.
Атон имаше свои
манастири
в Русия.
Като минават през Габрово, понеже тук е прохода през Стара Планина, тук е пътят им за преминаване през Балкана и се отбиват при нас. Обикновено като стигнат до Габрово през нас минават и при нас отсядат. Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас.
към текста >>
Отидоха в руските
манастири
, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак.
Това е връзка, която се подържа от стари времена. И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас. На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж.
Отидоха в руските
манастири
, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак.
Отново се разположиха на голяма трапеза и от дума на дума приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява. Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там.
към текста >>
5.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни
манастири
.
И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно получих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите. Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел. Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учителите.
Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от разни
манастири
.
Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддържах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги. Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разположение към историята на България.
към текста >>
6.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския
манастир
.
Учителят бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него.
По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския
манастир
.
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.
към текста >>
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски
манастир
като дар на Бога.
С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир.
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски
манастир
като дар на Бога.
А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка.
към текста >>
7.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските
манастири
.
Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г. Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста. Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът?
Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските
манастири
.
Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго.
към текста >>
Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят
манастирите
в Атон и ще избият всички.
За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят.
Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят
манастирите
в Атон и ще избият всички.
Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите.
към текста >>
И така монасите тръгват, уж с тефтери да събират помощи за
манастира
, а те разпръсват Антиминса и привличат хора да участвуват в общата молитва.
Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс. Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е. освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго.
И така монасите тръгват, уж с тефтери да събират помощи за
манастира
, а те разпръсват Антиминса и привличат хора да участвуват в общата молитва.
Така започва възраждането в поробените народи. След това започват политическите акции с четите, с революционните комитети, но това всичко се предшествува от молитвите на Атонските монаси. Значи политическото пробуждане на народите се предшествува от молитвите на монасите. Значи първо се издигне глас към небето „Помогнете ни" и Небето се отзовава на този глас и започва да пробужда народите. Възникват политическите борби, докато се дойде до гръцкото въстание 1827/28 г.
към текста >>
На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския
манастир
.
Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър", която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък.
На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския
манастир
.
Казва му, че той има друга задача и чрез него ще се роди един Вожд, един велик Дух, който ще бъде Предтечата на един нов свят. В знак на този завет монахът му дава последния Антиминс, който е запазен. С него юношата Константин се връща на село и след време се среща с чорбаджи Юграшев. Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище.
към текста >>
8.
11. ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Веднъж Учителя и няколко братя посетиха
манастирчето
„Св.
11. Прекален светец Някои от първите братя бяха особено усърдни в молитвите. Те като че се съревноваваха помежду си, кой по-дълго да се моли. Молеха се с часове.
Веднъж Учителя и няколко братя посетиха
манастирчето
„Св.
Спас" край Ямбол. Сутринта бяха решили да излезат за изгрев слънце на върха, но братята като видели черквата отворена влезли вътре да се помолят. В църквата нямаше още служба. Влизат те, коленичат пред олтаря и почват молитвата. В туй време Учителят и един брат, малко закъснели, минават край черквата, виждат братята вътре и се поспирват.
към текста >>
9.
19. СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
19. Свети Иван Рилски Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на Рилския
манастир
.
19. Свети Иван Рилски Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на Рилския
манастир
.
Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена. Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви.
към текста >>
Приближават Рилския
манастир
.
Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена. Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви.
Приближават Рилския
манастир
.
Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад. Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също.
към текста >>
Пред самия
манастир
конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад.
Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините.
Пред самия
манастир
конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад.
Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага. Конете пак се изправят на задните си крака и връщат файтона назад. Д-р Дуков скача от файтона, госпожата също. файтонджията рипа от капрата, викат на Учителя да слезе от файтона, но Той не слиза. Седи спокоен.
към текста >>
10.
53. ЗАДРУГА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава
манастирската
килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга?
Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава
манастирската
килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може! Верният в малкото е верен и в многото е казал Христос.
към текста >>
11.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския
манастир
, ниско преди да започнат височините.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г.
Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския
манастир
, ниско преди да започнат височините.
Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години.
към текста >>
След туй излизаме до Драгалевския
манастир
, до отсрещната страна до реката.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша.
След туй излизаме до Драгалевския
манастир
, до отсрещната страна до реката.
Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години. След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира. Не към манастира, а към отсрещните поляни.
към текста >>
След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над
манастира
.
Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години.
След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над
манастира
.
Не към манастира, а към отсрещните поляни. Тези поляни където сега е „Бай Кръстю". Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас. А наоколо дърва. В гората имаше клекове и сухи дърва.
към текста >>
Не към
манастира
, а към отсрещните поляни.
След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години. След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира.
Не към
манастира
, а към отсрещните поляни.
Тези поляни където сега е „Бай Кръстю". Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас. А наоколо дърва. В гората имаше клекове и сухи дърва. Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното.
към текста >>
12.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Манастирската
килия 4.
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13.II.1902 г./26.II. – нов стил, гр. Казанлък–16.II.1979 г.) ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА София – 1966 г., документален магнетофонен запис, София 1974 г. 1. Детски години 2. Великата среща 3.
Манастирската
килия 4.
Решителната среща в Бялата къща 5. Първият ден на пролетта 6. Обществото около Учителя 7. Първите идейни насоки 8. Котвата 9.
към текста >>
13.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Избира
манастира
"Св.
Двамата братя са чистокръвни македонски славяни с будно национално съзнание и българи по родословие. Учителят Дънов ги нарича „Светила на славянският род". Не случайно тези „Светила" биват извикани от края на Вселената, за да се родят в този род. Методи е назначен да управлява славянско княжество, за да се запознае с всичките славянски обичаи, да обикне славяните, защото го очаква Онзи ден, в който ще бъде издигнат за учител и пръв архиепископ на славяните. Той напуска княжеската служба, подстригва се за монах и възприема името на Цариградския патриарх Методий (843-847 година), който е иконопочитател.
Избира
манастира
"Св.
Полихрон" в Мало-азиатската планина Олимп. Двамата братя са замонашени почти в едно и също време - около 845 година. По това време Константин се уединява, живее в безмълвие и унесен в себе си, съсредоточен. Отива при брат си Методий в Полихрон. Там престоява от 851 г.
към текста >>
Тук именно, в
манастира
„Св.
до 859 г. - около 8 години. Според житие Кирилово "Константин непрекъснато се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше". В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч". Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам".
Тук именно, в
манастира
„Св.
Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост.
към текста >>
След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в
манастира
„Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли".
Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил". Той знае много добре кой е Константин Философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН". Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ.
След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в
манастира
„Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли".
Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница. В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени.
към текста >>
14.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от
манастирите
край Плиска.
срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги. Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите. 10. През 886 г. пристигат останалите живи ученици: Кирил, Наум и Анге-ларий в България и започват въвеждането на славянската писменост в България. 10. През 889 г.
княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от
манастирите
край Плиска.
Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си. Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява.
към текста >>
След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в
манастир
, където почива на 2.май 906 г. 11.
След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис. Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога. След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език.
След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в
манастир
, където почива на 2.май 906 г. 11.
През 1897 г. върху Петър Дънов слиза Божественият Дух - изявява се Учителят на Бялото Братство. През 1912 г. в Петър Дънов се вселява Христовият Дух - проявява се Мировият Учител на Великото Бяло Братство. През 1922 г.
към текста >>
15.
3.29. Белите братя
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Тогава разбира се и по това време на нощта няма превозни средства, пеша тръгват от Изгрева и през Драгалевци, минават Драгалевският
манастир
и отиват към местността „Кикиш".
" „Разбира се, Учителю." „Ела в три часа през нощта! " И брат Боян, в три часа е пред салона при стълбата. Учителят отваря вратата и казва: „Бояне, тука ли си? " „Тук съм Учителю". И тръгват двамата.
Тогава разбира се и по това време на нощта няма превозни средства, пеша тръгват от Изгрева и през Драгалевци, минават Драгалевският
манастир
и отиват към местността „Кикиш".
Така вече като вървели, вече на нагорнището срещат един облечен човек като каракачанин. Каракачаните бяха едни планинци, които пасяха стадата си по планините. Като срещат този човек, той им казва: „Добро утро". Те му отговарят: „Дал Бог добро". „Имате ли хляб?
към текста >>
16.
6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
По пътя обаче бях обран и останал без средства, вместо за чужбина, се отправих за Бачковския
манастир
, където имах един приятел калугер и иконописец, при когото смятах да се приютя известно време.
Майка ми ежедневно плачеше за мен. Накрая с баща ми бяха решили да ме изпратят да следвам в чужбина и с моето заминаване да се забравят много неща в Казанлък. Те смятаха, че като мине един период от 5-6 години, то хората ще забравят лудориите на младостта. Те държаха много на общественото мнение. След известно време трябваше да отпътувам да следвам в чужбина.
По пътя обаче бях обран и останал без средства, вместо за чужбина, се отправих за Бачковския
манастир
, където имах един приятел калугер и иконописец, при когото смятах да се приютя известно време.
към текста >>
17.
6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
3.
МАНАСТИРСКАТА
КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот.
3.
МАНАСТИРСКАТА
КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот.
В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота.
към текста >>
Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах
манастира
, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба.
Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота.
Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах
манастира
, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба.
Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия. Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти. Туй не стана, понеже разбрах, че моят път е на друго място.
към текста >>
Там имаше един игумен на
манастира
, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия.
В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди.
Там имаше един игумен на
манастира
, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия.
Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти. Туй не стана, понеже разбрах, че моят път е на друго място.
към текста >>
Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам
манастирските
имоти.
За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия.
Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам
манастирските
имоти.
Туй не стана, понеже разбрах, че моят път е на друго място.
към текста >>
18.
6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от
манастира
, пристигнах в София в ранна утрин.
4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от
манастира
, пристигнах в София в ранна утрин.
Още предния ден бях телефонирал и научил точния адрес - къде живее Учителят Дънов. С пристигането си веднага се отправих към ул. „Опълченска" 66. Решително почуках на вратата на малката бяла къща. Излезе една стара жена, която ме въведе в двора.
към текста >>
В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната
манастирска
обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено!
Учителят ми каза: „Тук е мястото, откъдето всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето". Поляната беше изпълнена с млади и стари мъже и жени. Те си казваха помежду и „брат" и „сестра". С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед. Преди да се появи първият лъч на слънцето от далечния хоризонт, те прошепнаха някаква молитва.
В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната
манастирска
обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено!
Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота. След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото. След това Учителят седна и наоколо братята и сестрите чакаха с трепет да чуят Неговия тих глас. Денят беше чуден!
към текста >>
19.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той се отличаваше с много голямо въображение, имаше замах в мисълта си чрез своя висш
манас
.
Нямаше голяма култура, но имаше практицизъм, който го отличаваше от другите. Стоян Джуждев е музикант. Отначало беше в редиците на братските среди, беше ревностен последовател, но след като завърши висше музикално образование, той влезна в света. Беше в Париж, беше голям есперантист и после той леко се отстрани от братството под влияние на професията си и там отдаде силите си. Георги Марков.
Той се отличаваше с много голямо въображение, имаше замах в мисълта си чрез своя висш
манас
.
Но самият негов конкретен ум не беше така развит и затуй нямаше системност. Пример за него бе, че той не можа да си издържи изпитите в университета по аналитична геометрия. А за тях е необходимо да се оперира повече с възприемателните способности. Учителят винаги го караше да отиде при Георги Радев, за да му предава уроци. Но и той беше доста чувствителен и смяташе за несвойствено за него, да отиде и да иска помощ от Георги Радев.
към текста >>
20.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Манастирската
килия - 366 4.
Вместо заключение - 359 53. Декларация - 360 VI. Методи Константинов - „Човекът по пътя на Космическата спирала" 1. Детски години - 362 2. Великата среща - 363 3.
Манастирската
килия - 366 4.
Решителната среща в бялата къща - 367 5. Първият ден на пролетта - 368 6. Обществото около Учителя - 369 7. Първите идейни насоки - 371 8. Котвата - 373 9.
към текста >>
21.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
" „Ами отивам за Рилския
манастир
, за да запаля една свещ там в олтара на църквата, защото в последно време всички молитви, които отправям към Господа се приемат от Него и аз все получавам помощ, та за помощта рекох да запаля една свещ на Господа".
Ето от долу излиза от първото езеро и полека приближава една жена. Тя минава през моста, после полека се запътва между камъните и тръгва към него. Тя се доближава до него, сяда на камъка и казала: „И аз да ми се отвори време и място та да седна един път до вас. Да знаете колко дълго време се молих на Господа да ми се даде такъв случай, че да отида при Него, та да му благодаря за доброто, което винаги ми прави". Учителят седи, слуша сериозен и пита: „Сестрата къде се е запътила?
" „Ами отивам за Рилския
манастир
, за да запаля една свещ там в олтара на църквата, защото в последно време всички молитви, които отправям към Господа се приемат от Него и аз все получавам помощ, та за помощта рекох да запаля една свещ на Господа".
Учителят седи и казва: „Е, рекох, ти вече запали тази свещ". Жената се обръща към него, поглежда го, очите й се отварят, тя вижда Учителят целият в светлина като слънце, пада на колене пред него и извиква: „Господ мой и Бог мой" и започва да целува ръце. Учителят я изчакал и след малко казал: „Не знаеш ли какво е казано, че на мен целуваш ръце? Бог е Дух и тия които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят". Жената става, сълзи текат от очите й, благодари и леко с благоговение се отдръпва в страни, Учителят става от местото си, приближава се към една сестра и казва: „Рекох, почерпете жената с чай и я нагостете, защото дълъг път я чака".
към текста >>
22.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в
манастирите
. 11.
10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино.
Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в
манастирите
. 11.
Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници. В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е научил да праща своите пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати? " Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето духовенство.
към текста >>
23.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Срещу Драгалевския
манастир
имаше пътека, която извеждаше горе до поляната при „Бай Кръстю".
А това беше Мария Радева - сестрата на Георги Радев. Тръгнахме, но краката ни треперят. Бяхме отслабнали от поста и нямахме сили. Как стигнахме до Витоша пеша не зная, един Бог знае. Вървяхме по стръмнината „Бери душа".
Срещу Драгалевския
манастир
имаше пътека, която извеждаше горе до поляната при „Бай Кръстю".
Там беше лагера в първите години. Успяхме с мъка да се качим там и заварихме запалени огньове и пихме гореща вода. Приятелите с Учителя бяха тук. Учителят ме погледна по особен начин, отиде до казана, бръкна с лъжица в него, взе и ни даде по едно малко картофче на мен и на сестрата. Само това ядохме.
към текста >>
24.
21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Първата вечер от Габрово отидохме на Габровския
манастир
, дето пренощувахме на тъй наречената „Папратлива поляна".
21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ" През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др. бе организирана една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина. От Арбанаси отидохме в Габрово аз и брат ми Марин, сестра Гена Папазова от с. Дебелец и Стоянка Илиева - Учителка в с. Стражица. Имахме братя и сестри от Търново, Русе, Свищов, Севлиево и др.
Първата вечер от Габрово отидохме на Габровския
манастир
, дето пренощувахме на тъй наречената „Папратлива поляна".
Спахме в папрата. Времето бе топло и не усетихме студ. На следния ден към 9 часа сутринта посрещнахме групата от Старата Загора, Казанлък и околните села и потеглихме по билото на Балкана. Тогава нямаше построени хижи и дето замръквахме, там запалвахме буен огън и пренощувахме. На следния ден -пак на път.
към текста >>
25.
35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ ОТ РИГА - ЛАТВИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
През август на 1931 година, когато Братството лагеруваше при Седемте рилски езера, аз се обадих на моя шеф, че искам да отсъствувам два дни и през Рилския
манастир
, Дамка се озовах на лагера.
Така нашата кореспонденция продължи около две години. Един ден получих от Париж подарък една книга на френски език с писмо от някоя Емил Борел - водачка на френското движение за мир във Франция. Тя изказваше благодарност за тези хубави резюмета, които получаваше от Рига. Снимката, която получих от брат Пампоров, както казах, представяше ръководения от него курс по есперанто в Рига. Тя беше номерирана от Емилия Вилумсон, за да ми обърне вниманието, че N 11 и 12 са сестри от Братството в Рига: 11 - Анна Мазурс, N 12 - Амалия Вайланд, а N 13 е самата тя - Емилия Вилумсон, моята кореспондентка.
През август на 1931 година, когато Братството лагеруваше при Седемте рилски езера, аз се обадих на моя шеф, че искам да отсъствувам два дни и през Рилския
манастир
, Дамка се озовах на лагера.
Времето беше хубаво, слънчево. След обяд аз се срещнах с Учителя и му показах, като му посочих, че N 13 е моята кореспондентка от Рига и очаквах мнението на Учителя за нея. „Тя има младежки чувства и влечения. Онова, което на младини не е постигнала, сега иска да го постигне", каза Учителят и се спря на N 12 - Амалия Вайланд. За нея говори доста продължително и каза много хубави неща: че произхожда от един род от хиляда години, че има устойчив характер, че е човек, на когото може да се възложи отговорна работа и пр.
към текста >>
26.
1. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.
,
ТОМ 6
Нейният брат е бил монах от Атонския
манастир
.
Майка ми се казваше Кина, а баща й бе Ботю Рачев, по прякор Ботю Житото. Аз съм кръстена на името на баба ми Цанка, майката на баща"ми Никола, която си е заминала преди да се родя. Тя била много чиста, уредна жена, работлива и много религиозна. Имала е сестра от село по онова време вегетарианка. Вегетарианството тогава се е приемало отвътре по дух, а не по нечие усмотрение, защото това е непосредствено около Освобождението ни от турско иго 1877/78 г.
Нейният брат е бил монах от Атонския
манастир
.
Така че от този род са имали връзка с Атон, понеже е имало предание и поръчение всяко последващо поколение да предава първородния си син за служене на манастира в Атон. Идвали са, взимали са го като момче, ставало е послушник на игумена, а по-късно и монах. Така бе дошли ред и на семейството ни да даде този кръвен данък и затова бе определен за случая първия ми брат Борис, но майка ми не позволи. Направи всичко каквото можеше, но не разреши. Монахът, който беше дошъл да вземе определения кръвен данък от семейството ни, т.е.
към текста >>
Така че от този род са имали връзка с Атон, понеже е имало предание и поръчение всяко последващо поколение да предава първородния си син за служене на
манастира
в Атон.
Аз съм кръстена на името на баба ми Цанка, майката на баща"ми Никола, която си е заминала преди да се родя. Тя била много чиста, уредна жена, работлива и много религиозна. Имала е сестра от село по онова време вегетарианка. Вегетарианството тогава се е приемало отвътре по дух, а не по нечие усмотрение, защото това е непосредствено около Освобождението ни от турско иго 1877/78 г. Нейният брат е бил монах от Атонския манастир.
Така че от този род са имали връзка с Атон, понеже е имало предание и поръчение всяко последващо поколение да предава първородния си син за служене на
манастира
в Атон.
Идвали са, взимали са го като момче, ставало е послушник на игумена, а по-късно и монах. Така бе дошли ред и на семейството ни да даде този кръвен данък и затова бе определен за случая първия ми брат Борис, но майка ми не позволи. Направи всичко каквото можеше, но не разреши. Монахът, който беше дошъл да вземе определения кръвен данък от семейството ни, т.е. брат ми Борис, каза: „Желанието на майката е решение на Бога" и го оставиха.
към текста >>
Два пъти е ходил с каруца на Рилския
манастир
да прекарва стока за монасите.
С тези пари тя купила малката къщичка, където живяла доста години след това и която аз помня много добре. Татко като младеж е бил чирак при много лоша жена. Идва издържал, защото ако напусне няма да му се плати и после ще носи име, че е чирак, който напуска чорбаджията си, а това означава, че никой няма да го вземе после на работа. Хората много са държали на тези неща. Издържал е с мъка.
Два пъти е ходил с каруца на Рилския
манастир
да прекарва стока за монасите.
Впечатлили го много стенописите, иконите и цялата Рилска обител. После си отваря малко дюкянче за търговия и постепенно с годините става един от видните търговци в града. Обичал е да дава много на вересия пари, да помага на селянките, чиито стопани са на гурбет и когато ликвидира търговията си изгори всичките си тефтери. Огънят горя с черен дим цял ден и баща ми се шегуваше, че много вересии се превръщат на черния дим, понеже ги е било яд, че не са се превърнали в бели пари за черни дни. Но да гледаш как горят с черни кълбести облаци търговските си тефтери не е лесна работа.
към текста >>
Когато съм била на 3-4 години татко отива с негов приятел през Солун в Света гора на посещение на вуйчо си в един от атонските
манастири
.
После си отваря малко дюкянче за търговия и постепенно с годините става един от видните търговци в града. Обичал е да дава много на вересия пари, да помага на селянките, чиито стопани са на гурбет и когато ликвидира търговията си изгори всичките си тефтери. Огънят горя с черен дим цял ден и баща ми се шегуваше, че много вересии се превръщат на черния дим, понеже ги е било яд, че не са се превърнали в бели пари за черни дни. Но да гледаш как горят с черни кълбести облаци търговските си тефтери не е лесна работа. На много магазини имаше тогава изписан следния надпис: „Доверие всекиму, вересия никому." Хубав лозунг, нали?
Когато съм била на 3-4 години татко отива с негов приятел през Солун в Света гора на посещение на вуйчо си в един от атонските
манастири
.
Разглеждал манастирите, качил се на връх Атон, разговарял с монасите и там вуйчо ми научава, че баща ми има първороден син, на име Борис, който според обичая трябва да постъпи в Атон и да заеме неговото място. Когато баща ми се завърна от Атон, донесе много картини от Света гора, които постави в малката молитвена стаичка в къщата ни. В нея се влизаше само за молитви и там се четеше Библията. В нашия дом имаше много посещения. Идваха пътуващи търговци с коне на групи от по 3-4 човека и след това прехвърляха Балкана.
към текста >>
Разглеждал
манастирите
, качил се на връх Атон, разговарял с монасите и там вуйчо ми научава, че баща ми има първороден син, на име Борис, който според обичая трябва да постъпи в Атон и да заеме неговото място.
Обичал е да дава много на вересия пари, да помага на селянките, чиито стопани са на гурбет и когато ликвидира търговията си изгори всичките си тефтери. Огънят горя с черен дим цял ден и баща ми се шегуваше, че много вересии се превръщат на черния дим, понеже ги е било яд, че не са се превърнали в бели пари за черни дни. Но да гледаш как горят с черни кълбести облаци търговските си тефтери не е лесна работа. На много магазини имаше тогава изписан следния надпис: „Доверие всекиму, вересия никому." Хубав лозунг, нали? Когато съм била на 3-4 години татко отива с негов приятел през Солун в Света гора на посещение на вуйчо си в един от атонските манастири.
Разглеждал
манастирите
, качил се на връх Атон, разговарял с монасите и там вуйчо ми научава, че баща ми има първороден син, на име Борис, който според обичая трябва да постъпи в Атон и да заеме неговото място.
Когато баща ми се завърна от Атон, донесе много картини от Света гора, които постави в малката молитвена стаичка в къщата ни. В нея се влизаше само за молитви и там се четеше Библията. В нашия дом имаше много посещения. Идваха пътуващи търговци с коне на групи от по 3-4 човека и след това прехвърляха Балкана. Също се отбиваха пътуващи монаси от Атон.
към текста >>
27.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Една такава екскурзия беше до Черепишкия
манастир
.
Аз останах без майка на единадесет години, обаче продължавах да чувствувам майка си до себе си много живо. По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило. Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии.
Една такава екскурзия беше до Черепишкия
манастир
.
Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия.
към текста >>
Обаче ние не спряхме и не спахме в
манастира
.
Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета.
Обаче ние не спряхме и не спахме в
манастира
.
А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност.
към текста >>
А срещу
манастира
имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите.
Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира.
А срещу
манастира
имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите.
Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност. Избраха ме за председател на младежкото християнско дружество и изнасяхме редовно беседи и други занимания по религиозни въпроси, които бяха толкова занимателни, че учениците бягаха от клас, за да дойдат на нашите занимания.
към текста >>
28.
4. ВЕНЧАВКАТА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Тогава ние решихме да отидем в Рилския
манастир
, там да се венчаем.
Като задал въпроса на Учителя, че брат Минко се навърта около неговата дъщеря и че не знае какво да прави, Учителят отговорил: „Остави ги свободно да се развиват! " Баща ми капитулирал като чул отговора. Минко е починал на 21.1.1994 г. Аз бях изпълнителна и изчаках точно една година и тогава, без да питам пак Учителя си извадих документите необходими за целта и отидохме с Минко да се венчаваме в с. Слатина. Свещеника ни отказа обаче, защото аз бях малка и нямах необходимите навършени години.
Тогава ние решихме да отидем в Рилския
манастир
, там да се венчаем.
Това стана през лятото, когато аз бях с татко на палатка на Рила с Братството, а майка ми беше на обиколка, на екскурзия. Веднъж, когато татко ми слезе за продукти в Сапарева баня, ние използвахме отсъствието му, без да питаме Учителя, отидохме на Рилския манастир да се венчаваме. Там обаче ни отговориха, че само кръщават, но не венчават. „Само Цар Борис сме венчали тук". Ние се върнахме и тогава аз реших да попитам Учителя за това.
към текста >>
Веднъж, когато татко ми слезе за продукти в Сапарева баня, ние използвахме отсъствието му, без да питаме Учителя, отидохме на Рилския
манастир
да се венчаваме.
Минко е починал на 21.1.1994 г. Аз бях изпълнителна и изчаках точно една година и тогава, без да питам пак Учителя си извадих документите необходими за целта и отидохме с Минко да се венчаваме в с. Слатина. Свещеника ни отказа обаче, защото аз бях малка и нямах необходимите навършени години. Тогава ние решихме да отидем в Рилския манастир, там да се венчаем. Това стана през лятото, когато аз бях с татко на палатка на Рила с Братството, а майка ми беше на обиколка, на екскурзия.
Веднъж, когато татко ми слезе за продукти в Сапарева баня, ние използвахме отсъствието му, без да питаме Учителя, отидохме на Рилския
манастир
да се венчаваме.
Там обаче ни отговориха, че само кръщават, но не венчават. „Само Цар Борис сме венчали тук". Ние се върнахме и тогава аз реших да попитам Учителя за това. Отидох при палатката на Учителя и Го запитах: „Учителю, може ли сега да се венчаем с Минко? " Учителят отговори: „Рекох, може!
към текста >>
29.
20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
През Мусала, през пустинята, през рибните езера, Рилския
манастир
, през 7-те езера и си дойдохме в София, обаче, когато Цонка се изкачила през Рилския
манастир
по стръмната пътека, Друшлявица, пътя нагоре към Дамка, по средата на пътя повърнала много кръв.
Казахме на татко, той се засили веднага, беше енергичен и пъргав. Взема и й направи едни терлици, отдолу с кожичка ги подплати и каза: „Щом си така, лекичко ще пътуваш". И тръгнахме на екскурзия през Мусала. Тя нищо не носи. Той носи всичко.
През Мусала, през пустинята, през рибните езера, Рилския
манастир
, през 7-те езера и си дойдохме в София, обаче, когато Цонка се изкачила през Рилския
манастир
по стръмната пътека, Друшлявица, пътя нагоре към Дамка, по средата на пътя повърнала много кръв.
И казва: „Како, там ми остана туберкулозата! Там, вика, на Рила я оставих. Като повърнах тая кръв, излезе от мене тоя дявол и се оправих". След един месец тя получава писмо, което е написал саморъчно брат Боев. Учителят го е диктувал и брат Боев го е написал, как да си лекува нервите и какво да прави, за да има деца.
към текста >>
30.
БЕЛЕЖКИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
А дъщеря му Станка със своят любим Минко решават да се оженят в Рилския
манастир
, без да питат Учителя, но там не сполучват.
Учителят в такъв случай говори със строг тон, категоричен тон и всеки, който би слушал отстрани би помислил, че Учителят му се кара. Но тази караница не е насочена към лицето, а към онези сили, които са се проявили чрез него със своята разрушителна мощ. Такива случаи има много. За всички учени и прости, занаятчии и висшисти е било като основно изискване послушание към Учителя. Когато Иван търси съвета на Учителя за бъдещия му зет когото не е одобрявал, мнението на Учителя за него е било закон.
А дъщеря му Станка със своят любим Минко решават да се оженят в Рилския
манастир
, без да питат Учителя, но там не сполучват.
Връщайки се на езерата, те споделят с Учителя и с разрешението на Учителя по-късно се оженват. Тука е спазен по принуда един окултен закон, за родовата верига. Бащата търси мнението на Учителя, Учителят го изказва, но дъщерята на своя глава търси разрешение, като не знае, че нейният баща е вече вложил съдбата на брака им в ръцете на Учителя. Когато получават разрешение бракът се осъществява. Опитността, която има с в-к „Братство" е от порядъка на онези чудеса, които през време на Школата са се срещали често, били са реални, били са доказвани, били са видени от мнозина, но поради нашето незнание, на този етап е трудно да бъдат обяснени.
към текста >>
31.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Тогава баща ми го поканиха да завежда този музей и му дадоха един
манастир
и църква за църковна служба.
Като малък бях непрекъснато около баща ми и му помагах в църковните служби, така че още от детството, а и по-късно съм запознат с всички подробности с църковните обреди от православието. Четях усилено църковна литература за история на църквата, поучения, жития на светиите, така че имах една солидна подготовка много по-голяма от тази на моите връстници. Ето защо мечтата на баща ми е била винаги да ме направи свещеник, която мечта не можа да му се сбъдне поради моето вироглавство. А защо вироглавство - това ще разберете по-късно. По онова време баща ми живееше в село Арбанаси, Търновско, защото беше обявен от протойерей Гошев за църковен археологически музей.
Тогава баща ми го поканиха да завежда този музей и му дадоха един
манастир
и църква за църковна служба.
Там имахме крава и домакинство. Там прекарах най-хубавите си години като младеж. От Арбанаси ходех в Търново, където завърших гимназия. Тогава в Арбанаси дойде едно верующо семейство Камбурови от Казанлък и образуваха комуна. Отначало бяха седем човека, после станаха четиринадесет.
към текста >>
32.
2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Та този Ефтимий аз го виждах как пътува в луксозни файтони, а около него млади госпожици и дами и после те отиваха в
манастира
на гуляй и след това той им даваше причастие и така ги опростявяше от техните плътски грехове.
Аз по-късно разбрах защо ме обича. Ами той беше на върха на тази институция и всички онези, които той управляваше и командуваше от тази верига трябваше да преминат през мен. Неговото подсъзнание му нашепваше това и затова той ме обичаше. Обичта му към мене не беше случайна. А аз трябваше да я заплатя.
Та този Ефтимий аз го виждах как пътува в луксозни файтони, а около него млади госпожици и дами и после те отиваха в
манастира
на гуляй и след това той им даваше причастие и така ги опростявяше от техните плътски грехове.
И той ги опрощаваше по всички правила както това ставаше при такива гуляи в света. Аз бях тогава млад и видях цялото двуличие. Едно се говори, а друго се върши. Тогава разбрах онези думи, които се говореха от свещениците по онова време; „Не гледай това, което върша, а слушай това, което ти говоря! " Голяма трагедия аз изживявах по това двуличие.
към текста >>
33.
3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА
,
Марийка Харизанова
,
ТОМ 6
Минахме през Рилския
манастир
.
3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА През 1931 г. докато нямахме деца ходихме на 7-те рилски езера.
Минахме през Рилския
манастир
.
Васил не искаше да ме вземе, защото пътя бил дълъг, но аз нали не зная, мислех все пак, че ще мога да го извървя. А то били цели пет часа път. Исках да имам представа какво представлява лагера на Рила. Васил ми купи едни нови сандали, взехме малко провизии и някоя и друга дреха и тръгнахме. Вечерта пренощувахме в манастира и сутринта тръгнахме за езерата.
към текста >>
Вечерта пренощувахме в
манастира
и сутринта тръгнахме за езерата.
Минахме през Рилския манастир. Васил не искаше да ме вземе, защото пътя бил дълъг, но аз нали не зная, мислех все пак, че ще мога да го извървя. А то били цели пет часа път. Исках да имам представа какво представлява лагера на Рила. Васил ми купи едни нови сандали, взехме малко провизии и някоя и друга дреха и тръгнахме.
Вечерта пренощувахме в
манастира
и сутринта тръгнахме за езерата.
Като вървяхме по пътя ни настигнаха три момчета от Варна. Те носеха много захар и по пътя се подкрепяха със захар та даваха и на нас. А пък Васил не е знаел или беше забравил, че на такъв път човек трябва да има нещо сладко, да се подкрепя. Така с тая компания пътя мина неусетно. Като пристигнахме на езерата, там ни посрещна едно дете черно като циганче, с обелен нос, а това беше Марийка Марашлиева.
към текста >>
На връщане пак минахме през Рилския
манастир
.
Но на връщане се заблудихме и изгубихме пътеката. Васил вървеше напред, а аз след него. По едно време той се обърна и ми каза: „Внимавай, да не настъпиш змията! " Но аз нали вървя след него, по стъпките му, минах край нея и тя остана така завита на колело. Съвсем не беше малка.
На връщане пак минахме през Рилския
манастир
.
Там беше на летуване един наш приятел Асен Куманов със семейството си. Той беше много ревностен брат. При тях си починахме и закусихме. Там бяха той, жена му и детето му 4 - 5-годишно. Помня, че бяха правили на закуска бухти.
към текста >>
34.
18. Гуляйджийство
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на
манастира
.
Учителят казва: „Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не гуляйджийства". Той обещава повече да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания. За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било. И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забравя обещанието си.
Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на
манастира
.
След като си похапнал и пийнал отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла го довеждат вкъщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ. Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път.
към текста >>
35.
2. Колю Драгнев
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
От Пирин след една седмица ние слизаме в Банско, оттам вземаме теснолинейката и слизаме на Рилския
манастир
и от него се озовахме на езерата.
Наши приятели от Стара Загора правят екскурзия до Пирин и в туй време аз поканих и него. Държим връзка. Обаче той ми се обажда по телефона в лабораторията, където работя. Аз не бях там в момента и не можахме да направим тази връзка и той не дойде. Аз си казах: „По-добре, защото аз държа на идейното, мен не ме интересува женитбата, по-добре, защото аз ще се стеснявам, ще се смущавам от тези работи и затуй стана по-добре“.
От Пирин след една седмица ние слизаме в Банско, оттам вземаме теснолинейката и слизаме на Рилския
манастир
и от него се озовахме на езерата.
На езерата, той беше вече там, посреща ме, прекарахме една седмица там на езерата. Дойде време за тръгване. На връщане е също интересно. На тръгване той дойде да ме изпрати. Аз бях нещо неразположена, той дойде да ме изпрати до хижа „Вада“.
към текста >>
36.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Баща ми имал нива до
манастира
„Св.
АТАНАС МИНЧЕВ (8.08.1914-29.05.1993 г.) 1. ВДОВИЦА И СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ Роден съм в с. Каменар, Бургаска област на 8 август 1914 г.
Баща ми имал нива до
манастира
„Св.
Георги“ в Поморие и там на нивата съм се родил. Баща ми е бил строител на къщи, а майка ми домакиня. Били сме четири деца, от които две са умрели. Останали сме двама - аз Атанас Минчев и брат ми Гради Минчев, които досега още сме живи. Баща ми като строител имал е проблеми с работници и мама му казва: „Кольо, я събери твоите братя, а те били четирима братя и една сестра и работете заедно, чужди хора не ви трябват“.
към текста >>
37.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има
манастирче
и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има.
От 5-6 години я пасях, от децата никой не иска да я пасе и понеже съм пенсионер нямам друга работа, раздвижвах се с нея. Харно, ама една неделя пак отивам да я пасем, тоя внук неженения, не Петър, а брат му. Казвам: „Димитре, ха днеска кравата тия паси, я малко да починем тука, че ще ни дойдат гости, малко да съм на разположение“. „Слушай, дедо, не днеска, един час не мога да ги пасем, един час не мога.“ И я помислих какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах. Един друг старец пак комшия заедно сме другари.
Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има
манастирче
и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има.
При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме. Тъкмо се наобядвахме и ето една кола идва от Перник, камион. И дойде близо до нас и казва: „Хей, приятели, има ли некой крава да продава? “ „Ела, бе, брат ми.“ Слезна и една жена от камиона. „Ей тази крава я продавам.“ Жена му взе та измузе млекото, хареса я, огледа я, не знам какво прави и после ме пита: „Колко пари?
към текста >>
38.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
В полето има
манастир
.
В.: А по-нататък помниш ли нещо? Т.: Не. В.: Тоя дядо Панчо ли се е преселил? Т.: Он се е преселил още у турско време у това село. Ние сме живели там доле.
В полето има
манастир
.
Там е било селото. От Станке Димитров там е минувал през нашето село пътя за София и турците правили големи пакости на селяните и тогава се дигат от това село и се заселят тука горе има един дол у Мърчаево. нарича се „Доло“, няма име - доло. Това е първото селище и след като сме освободени от турците, тогава вече почнали сме да навлизаме надоле, изселили сме се и заселили сме тука в това село. В.: А тоя дол сега къде се намира?
към текста >>
39.
5. Михаил Иванов в Париж
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои
манастири
, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е- е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител.
Има много книги неговите преведени на всички езици и изпратени на всички страни. Променя си името от Михаил Иванов и сега неговото име все таки е Омраам Микаел Айванхов. В: Аз знам, че той след заминаването на Учителя, 1947/48 г. се провъзгласява за Всемиров Учител. А: По-голям дори от Учителя.
Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои
манастири
, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е- е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител.
Сега дали наистина има такива предсказания намерени в този манастир, защото има много лъжи около него. В: Първо официално представяше ли се там за Всемиров Учител, че той е Всемиров Учител на йогите? А: Ами то е Учител на неговото братство и на универсалното бело братство. Той се наричаше Le Maitre de la grande Fraternite Blanche universelle. Така той сега минава.
към текста >>
Сега дали наистина има такива предсказания намерени в този
манастир
, защото има много лъжи около него.
Променя си името от Михаил Иванов и сега неговото име все таки е Омраам Микаел Айванхов. В: Аз знам, че той след заминаването на Учителя, 1947/48 г. се провъзгласява за Всемиров Учител. А: По-голям дори от Учителя. Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои манастири, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е- е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител.
Сега дали наистина има такива предсказания намерени в този
манастир
, защото има много лъжи около него.
В: Първо официално представяше ли се там за Всемиров Учител, че той е Всемиров Учител на йогите? А: Ами то е Учител на неговото братство и на универсалното бело братство. Той се наричаше Le Maitre de la grande Fraternite Blanche universelle. Така той сега минава. Затуй ние сложихме заглавие „Новото учение“ на нашето списание, за да не бъде същото.
към текста >>
40.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Тя била на тема върху някои ясновидски проучвания върху историята на българските
манастири
.
Тя е била добра студентка и впоследствие се ориентира като професионален преводач от български на английски език. След като превежда спомените на Милка Периклиева, те биват изпратени чрез Анина Бертоли и издадени в САЩ. След време бяха получени няколко бройки и всички смятаха това за голям успех. В уговорката между Феликс и Милка Периклиева, то второто томче, което трябвало да издаде в САЩ Феликс, това да бъдат спомените на Галилей Величков за Учителя. Но Вера Гюлгелиева превежда една своя книжка на английски и я предава на Феликс, който я издава.
Тя била на тема върху някои ясновидски проучвания върху историята на българските
манастири
.
След като излезе тази книжка, тогава се видя измамата на Вера Гюлгелиева. Лично Галилей Величков ме заведе при Милка Периклиева, която лежеше на легло понеже беше скована от болестта Паркинсон. Аз лично видях и чух как Милка Периклиева бе възмутена от коварната постъпка на Вера Гюлгелиева, че успя да включи своя материал вместо спомените на Галилей Величков. А рождената сестра на Галилей Величков е Веска Величкова, която е също професионален преводач от български на немски и английски езици. Доколкото си спомням тогава една американска омъжена за българин преведе на английски език „Учителят говори“, която бе издадена от Феликс в САЩ.
към текста >>
41.
17. Покръстването
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
17. ПОКРЪСТВАНЕТО В Италия аз съм била в
манастир
.
17. ПОКРЪСТВАНЕТО В Италия аз съм била в
манастир
.
Всеки ден се пречистявах и се молех нали тъй, както вярвах, като пророкувах, че след това причастие вече Бог е в мене и Му говорех: „Господи, направи баща ми да се върне към черковата, иначе ще ходи в ада той“. Цяла година и половина се молих. И после като излязох така почнах и аз си казвам, хайде да чуе един път молитвата баща ми. Беше построил къща, аз отивам да чуя беседа, запознах се тогава със сестра Аня, Паша Теодорови, те ми бяха най-близки. Как всички тия хора ще отидат в ада?
към текста >>
42.
12.ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Изведнъж Учителя повдига за малко завесата и заговорва за мен, но в трето лице като, че аз не съм там: "Тя, Стоянка в миналото, последния, който я обичал, искал тя да следва медицина, но тя се уплашила и побягнала в
манастир
.
12. ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ През лятото на 1942 г. само няколко души братя и сестри имахме щастието да бъдем с Учителя на рилските езера. По цели дни бяхме все около Него. Един следобед сме край охлюва, каменното изградено построение във вид на спирала, Той беше дал идеята, ние бяхме градили в миналите лета тоя охлюв, който имал отношение или по-скоро символизирал еволюцията на българския народ. Разговаряме на разни теми, денят е топъл, езерните води синеят и блестят, огреяни от слънце.
Изведнъж Учителя повдига за малко завесата и заговорва за мен, но в трето лице като, че аз не съм там: "Тя, Стоянка в миналото, последния, който я обичал, искал тя да следва медицина, но тя се уплашила и побягнала в
манастир
.
Там се научила да служи на Луната, но после съжалявала, че не е учила медицина, затова сега ходи, наднича, интересува се от билки, но тя ще завърши медицина". Завесата се спусна, а аз останах да мисля и разбрах защо още като дете говорех, че ще стана монахиня, а като гимназистка украсявах стаята си с картини все с монашески сюжети. Защо тъй много исках да следвам медицина и не един път бях изказала съжаление, че това не стана. Но разбрах и друго, че дадено желание може да се отложи, да се изпълни в друг живот. Нека да разкажа и за един случай, който ме озадачи и по който УЧителя не ми даде никакво обяснение.
към текста >>
43.
8. СЪБЛАЗНЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
Той не ни отдели да направи някаква Школа, да строи някакъв
манастир
, в живота направи Школа.
Вече не разчитам на записаното. Така се държи може би по-свежо. Особено това са съдбоносни неща свързани с живота ми, т.е. срещата ми с Учителя. Учителят искаше всеки да бъде най-добър в своята професия, това искаше от нас.
Той не ни отдели да направи някаква Школа, да строи някакъв
манастир
, в живота направи Школа.
Военен да си, да бъдеш най-добрия между тях. Виж как гледаше на нещата Той. Учителят ми каза веднъж една мисъл, която е поразителна. Каза така: "При Богомилите беше с мен, при Христос беше с мен и при Мойсей беше с мен. Ако се спреш при Мене, пак ще сбъркаш".
към текста >>
44.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
Излезе от София и към Карлово ли къде имало някъде някакъв
манастир
и там отиде.
Дойдоха събитията, посреща 1945 г., направиха го екзарх. Той продължава да си бъде екзарх, обаче той беше много капризен. Много капризен и често заплашваше с подаване на оставката и те синодалните старци го заплашиха. Обаче един път като казал, че ще си подаде оставката, те отиват да питат властите и там е бил Червенков през това време: "Щом иска да си я подаде". Така напуска поста Стефан.
Излезе от София и към Карлово ли къде имало някъде някакъв
манастир
и там отиде.
Но явно, че Стефан беше с много качества човек. В: Сега ти си ми разказвал, че Катя се опитвали да я правят католичка в този пансион, а тя се е противопоставяла. Д: Виж какво, всичките сестри в пансионите смятат, че им е първа задача, всички пансионерки да ги правят калугерки не само към нея, но се надявали, че тя най-лесно ще стане. Понеже у Катя има нещо духовно. Да, има нещо и те го усещат тези сестри там, но голям натиск е било някакси.
към текста >>
45.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ
,
,
ТОМ 8
И така Стефан беше изненадан този път и отиде в кой
манастир
, някъде към Карлово ли, къде.
В: След 9.1Х. 1944 г. какво стана? Д: остана той, обаче той имаше винаги изисквания, когато старейшините там, владиците не бяха съгласни, той заплашваше, че ще си даде оставката И един път ги заплашваше, че ще си даде оставката и те отиват, питат Централния комитет на БКП. Казват: "Ами нека си даде".
И така Стефан беше изненадан този път и отиде в кой
манастир
, някъде към Карлово ли, къде.
В: Реши да ги заплаши както винаги. Д: Реши да ги заплаши, обаче номера не му мина, да. Той все пак постави след 9.1Х. 1944 г. бялата килимавка.
към текста >>
46.
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.
,
ТОМ 8
Че тя е в състояние да "види" някои подробности, които бяха невидими за нашите инструменти, знаех от разговора на един мой приятел с нея в Роженския
манастир
, за който той ми разказа.
Преговорите с издателство ДИапИз бяха прекъснати, но това издателство много скоро след това фалира, всичките му издания бяха разпродадени и името му вече не се среща. Вместо с него, беше подписан договор за продаване на лизенция от моята книга на най-известното световно издателство в областта на средновековното изкуство, издателство С. Н. Веск в Мюнхен, което също я издаде. Вторият ми по важност въпрос беше свързан също с работата ми. В моите проучвания на старата българска история и българското средновековно изкуство бях се натъкнал на цяла поредица въпроси, които по това време ми изглеждаха неразрешими с конвенционалните средства на науката и исках да помоля Вангя за съдействие поне при решаването на някои от най-заплетените от тях.
Че тя е в състояние да "види" някои подробности, които бяха невидими за нашите инструменти, знаех от разговора на един мой приятел с нея в Роженския
манастир
, за който той ми разказа.
На молбата ми за съдействие тя отвърна уклончиво, в смисъл, че за някои отделни конкретни въпроси мога да я питам, но впоследствие друг такъв случай вече нямах. Вместо това през последвалите срещата ни 16 години моите възможности ми позволиха да реша и без нейната помощ всички тези проблеми. Аз успях да пропътувам всички бивши и настоящи български земи, чак до най-затънтените ъгли в Албания, Югославия, Гърция и Атон, за да реша въпросите на място. Аз бях първият европейски изследовател в областта на историята и на изкуството, който обиколи Преспанското езеро от трите му бряга - югославския, гръцкия и албанския; и досега още никой историк на изкуството, който не е от гръцки произход, не е имал възможност да посети толкова пъти и за толкова дълго време всички манастири на Атон. За мен се отвориха вратите на всички архиви, библиотеки и музеи, и то не само на Балканите, а и в двете Германии, Ватикана, Русия.
към текста >>
Аз бях първият европейски изследовател в областта на историята и на изкуството, който обиколи Преспанското езеро от трите му бряга - югославския, гръцкия и албанския; и досега още никой историк на изкуството, който не е от гръцки произход, не е имал възможност да посети толкова пъти и за толкова дълго време всички
манастири
на Атон.
В моите проучвания на старата българска история и българското средновековно изкуство бях се натъкнал на цяла поредица въпроси, които по това време ми изглеждаха неразрешими с конвенционалните средства на науката и исках да помоля Вангя за съдействие поне при решаването на някои от най-заплетените от тях. Че тя е в състояние да "види" някои подробности, които бяха невидими за нашите инструменти, знаех от разговора на един мой приятел с нея в Роженския манастир, за който той ми разказа. На молбата ми за съдействие тя отвърна уклончиво, в смисъл, че за някои отделни конкретни въпроси мога да я питам, но впоследствие друг такъв случай вече нямах. Вместо това през последвалите срещата ни 16 години моите възможности ми позволиха да реша и без нейната помощ всички тези проблеми. Аз успях да пропътувам всички бивши и настоящи български земи, чак до най-затънтените ъгли в Албания, Югославия, Гърция и Атон, за да реша въпросите на място.
Аз бях първият европейски изследовател в областта на историята и на изкуството, който обиколи Преспанското езеро от трите му бряга - югославския, гръцкия и албанския; и досега още никой историк на изкуството, който не е от гръцки произход, не е имал възможност да посети толкова пъти и за толкова дълго време всички
манастири
на Атон.
За мен се отвориха вратите на всички архиви, библиотеки и музеи, и то не само на Балканите, а и в двете Германии, Ватикана, Русия. Що се отнася до разговора ни с Вангя, малко след това той се прекъсна - от определен момент за нея беше вече невъзможно да продължи разговора ни; заяви ми, че е уморена и повече нищо не може да ми каже. Ще допълня само с още един любопитен епизод по време на нашата среща. Аз попитах Вангя дали може да я фотографирам. Тя не само, че не отказа, но дори се почувства поласкана, започна да привежда в ред косата си и изобщо външния си вид.
към текста >>
47.
5. ИГУМЕНКИТЕ
,
,
ТОМ 8
5. ИГУМЕНКИТЕ Сестра Стоянка Илиева ми е казвала, а същото и сестра Катя Грива, че Учителят казал, че двете - Стоянка и Катя в минал живот двете са били игу-менки в два съседни
манастира
, като са се надпреварвали, на коя
манастира
да бъде по-добър, по-уреден и по-прочут.
5. ИГУМЕНКИТЕ Сестра Стоянка Илиева ми е казвала, а същото и сестра Катя Грива, че Учителят казал, че двете - Стоянка и Катя в минал живот двете са били игу-менки в два съседни
манастира
, като са се надпреварвали, на коя
манастира
да бъде по-добър, по-уреден и по-прочут.
Днес те носеха някои качества от тогава - да служат Богу.
към текста >>
48.
12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 8
Друг един случай, който брат Петър Камбуров ми съобщи е следният: Учителят веднъж тръгнал за Рилския
манастир
придружен от брат и сестра Дукови.
А България е вече освободена. Но те, загиналите души, не знаят и продължават да бродят по Балкана. А Учителят ги освобождава и те си тръгват по своя път в Невидимия свят. Така Любовта на Учителя избавя от заблуда и лутания тези измъчени души. Без тази светлина те биха бродили все така в мрак, незнаещи реалната истина за Отечеството си.
Друг един случай, който брат Петър Камбуров ми съобщи е следният: Учителят веднъж тръгнал за Рилския
манастир
придружен от брат и сестра Дукови.
Пътували те тогава с файтон. Когато приближили вече към манастирската обител, конете изплашени се изправили на задните си крака, едва ли не прекатурили файтона. Тогава Учителят се обърнал към своите спътници с думите: "Конете видяха Иван Рилски, който ни посреща! " А те в момента не могли нищо нито да видят, нито да разберат. Сестра Мара Камбурова имаше дарбата да вижда, правеше и връзка като пишещ медиум с някои от нашите заминали братя и сестри.
към текста >>
Когато приближили вече към
манастирската
обител, конете изплашени се изправили на задните си крака, едва ли не прекатурили файтона.
А Учителят ги освобождава и те си тръгват по своя път в Невидимия свят. Така Любовта на Учителя избавя от заблуда и лутания тези измъчени души. Без тази светлина те биха бродили все така в мрак, незнаещи реалната истина за Отечеството си. Друг един случай, който брат Петър Камбуров ми съобщи е следният: Учителят веднъж тръгнал за Рилския манастир придружен от брат и сестра Дукови. Пътували те тогава с файтон.
Когато приближили вече към
манастирската
обител, конете изплашени се изправили на задните си крака, едва ли не прекатурили файтона.
Тогава Учителят се обърнал към своите спътници с думите: "Конете видяха Иван Рилски, който ни посреща! " А те в момента не могли нищо нито да видят, нито да разберат. Сестра Мара Камбурова имаше дарбата да вижда, правеше и връзка като пишещ медиум с някои от нашите заминали братя и сестри. Медиумите са много опасни хора. След време, това бе около събитията, ние се уговорихме като заминавах, да си кореспондираме.
към текста >>
49.
18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА
,
,
ТОМ 8
" След обед той бе отправен към Рилския
манастир
, където беше положено тялото му.
Друг път съм ги установявала, че той е там. Сега за пръв път почувствах, че той, покойникът, е напуснах тази хижа. И така в неделя на 31 .август 1943 г. се извърши много тържествено погребение. Народът плачеше с глас и се чуваха възгласи: "Царю, на кого ни оставяш?
" След обед той бе отправен към Рилския
манастир
, където беше положено тялото му.
Но не останаха за дълго тези останки в тази рилска обител. По нареждане на Комунистическата партия тялото му е било вдигнато от там.
към текста >>
50.
34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Една група, в която е брат Петко Епитропов с Учителя отиват към Рилския
манастир
и по пътя си седят така да обядват, понеже времето вече е за обяд.
Те бяха от голямата група: Георги Стайков, Петко Епитропов, там пише ли? Аз знам всичките кой кой е. Брат Михаил Стоицев, те се събират на специални сеанси, да правят връзка със синът, заминалият син на Георги Стайков -Венинг, който им дава сведения. Те са писали дълги протоколи, много обширни и подробни протоколи със сведения, които са получили от Венинг във време на техните сеанси. Но с брат Петко Епитропов, знам само един случай с него.
Една група, в която е брат Петко Епитропов с Учителя отиват към Рилския
манастир
и по пътя си седят така да обядват, понеже времето вече е за обяд.
На една полянка се разполагат за обяд, а в това време Учителят отива до едно дърво. Спира се пред дървото и се връща. И вече трябва да започват обяда, но Петко Епитропов казва: "Учителю, аз няма да обядват докато вие не кажете защо вие отивате до дървото". И Учителят му казва: "Там беше един обесен и аз трябваше да го освободя! " Значи съзнанието на обесения е било прикрепено към дървото.
към текста >>
51.
43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
По онова време не е било известно още тибетското име, което било открито много по-късно в архивите на будисткия
манастир
в Ронбук от англичаните.
Еа51егп Ноп5оп, уо!.1, Иг.1, ии! у 1960, Нопд Копд). Вместо тибетското название е много по-разпространено името "Еверест". То е било дадено от директора на Индийската геодезка служба Андрю Уо на върха, когато през 1852 г. било установено, че тогавашният пик XV е най-високият връх на земята.
По онова време не е било известно още тибетското име, което било открито много по-късно в архивите на будисткия
манастир
в Ронбук от англичаните.
Джорд Еверест (1779-1866) е бил директор на Индийската геодезка служба от 1823 до 1843 г. Напоследък индийските географи се опитват да заменят английското име "Еверест" и тибетското название "Чомолунгма" със санскритското "Сагарматха", което означава "Високо в небесата". (3.0. Возе. ОеодгарНу оТ 1Не И1та! ауа, ИаНопа!
към текста >>
най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до
манастира
, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама.
И1, 1972). От 1976 г. то е официално име в Непал. БОГИНЯТА - МАЙКА НА ЗЕМЯТА Един пожълтял пергамент. На 9 декември 1920 г.
най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до
манастира
, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама.
Но забележителното на пергамента не е картинността на езика му, отдавна известна на езиковедите, а по-нататъшното му съдържание, с което се разрешава на англичаните да изкачат най-високия връх на земята, наричан на тибетски "Чомолунгма", на китайски "Джолмолунгма", на хинди "Сагарматха", на английски "Маунт Еверест". С този пожълтял пергамент се открива първата страница от епопеята на Чомолунгма, чиято последна страница се написва на 29 май 1953 г. от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей. Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 11:37
към текста >>
52.
13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
пак ходехме с Учителя на екскурзия, през Драгалевци минавахме, отгоре излизахме направо, не отивахме към
манастира
ами направо по една долчинка, по един стръмен път, даже го кръстихме „Вади душа".
По беше удобно, защото всеки можеше да запита. И тези, които нямаха друг контакт с Учителя, на екскурзиите имаха възможност да говорят с Него. В началото това беше. Впоследствие когато почнахме вече да ходим на Бивака. Собствено на Бивака, ние ходехме през 1922 год., а през 1921 год.
пак ходехме с Учителя на екскурзия, през Драгалевци минавахме, отгоре излизахме направо, не отивахме към
манастира
ами направо по една долчинка, по един стръмен път, даже го кръстихме „Вади душа".
В.К.: Значи това е „Вади душа"? Е.А.: Стръмничко, да, там. Там се вижда една пътека, че има една малка полянка и после една много права пътека нагоре по височината до поляните, където е сега под бай Кръстю, където минава лифта. По тия места беше. Ходихме там с Учителя една година 1921 год.
към текста >>
И когато пристигахме над Драгалевци, под
манастира
имаше полянки, където сега е лифта.
С тези чайници-самовари? В.К.: He. Е.А.: За да имаме вода по пътя, много далече ни се виждаше да отидем чак на Витоша и без почивка, защото нямаше тогава превозни средства, всички пеш вървяхме. Направиха, мисля че три самовара бяха, така извити от едната страна, обли, в средата с една дупчица, слагат се въглени дървени въглища, има решетка долу и се запалва вътре огъня и го карат и той завира. На гърба го носят, отзад има едно кранче от което си наливахме вода.
И когато пристигахме над Драгалевци, под
манастира
имаше полянки, където сега е лифта.
И малко по-горе от лифта така по пътеката която тръгва, тя е малка полянка и там сядахме, и там правехме закуска. Да видите, ние какви пътища сме правили впоследствие. Но Учителят беше внимателен докато свикнем с този път. И така седнахме и всеки си вземе по една чашка чай, закусиме, след това тръгваме нагоре и така се качваме до височината и не ходехме горе. В 1922 год.
към текста >>
53.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
И като наближило време вече малката да стига голямата и да почнат да идват годежари, нали и кандидати да взимат малката, решават голямата да я пратят на
манастир
, болната да пратят на
манастир
, да не хвърля сянка върху младото момиче, да.
В.К.: He. Е.А.: Щото майката беше малко перка, така да се покаже, че е нещо повече от това, което се вижда. Тя има две дъщери. Едната е ненормална, а другата е нормално същество. По-малката е нормална, другата е така не е за пред хора.
И като наближило време вече малката да стига голямата и да почнат да идват годежари, нали и кандидати да взимат малката, решават голямата да я пратят на
манастир
, болната да пратят на
манастир
, да не хвърля сянка върху младото момиче, да.
Но все пак преди да я пратят в манастир решили все пак да питат Учителя. И отива тя сестрата при Учителя, пита Го и Той й казва: „Това е едно същество, което се е пожертвало за вас и е в това състояние, за да ви е добре на вас! " Е, сега, ако им държи да я пратят в манастир. Учителят така казал само, но те не посмяли да я пратят в манастир. В.К.: После годежарите дойдоха ли?
към текста >>
Но все пак преди да я пратят в
манастир
решили все пак да питат Учителя.
Е.А.: Щото майката беше малко перка, така да се покаже, че е нещо повече от това, което се вижда. Тя има две дъщери. Едната е ненормална, а другата е нормално същество. По-малката е нормална, другата е така не е за пред хора. И като наближило време вече малката да стига голямата и да почнат да идват годежари, нали и кандидати да взимат малката, решават голямата да я пратят на манастир, болната да пратят на манастир, да не хвърля сянка върху младото момиче, да.
Но все пак преди да я пратят в
манастир
решили все пак да питат Учителя.
И отива тя сестрата при Учителя, пита Го и Той й казва: „Това е едно същество, което се е пожертвало за вас и е в това състояние, за да ви е добре на вас! " Е, сега, ако им държи да я пратят в манастир. Учителят така казал само, но те не посмяли да я пратят в манастир. В.К.: После годежарите дойдоха ли? Е.А.: Ех, годежари няма ли да дойдат?
към текста >>
" Е, сега, ако им държи да я пратят в
манастир
.
Едната е ненормална, а другата е нормално същество. По-малката е нормална, другата е така не е за пред хора. И като наближило време вече малката да стига голямата и да почнат да идват годежари, нали и кандидати да взимат малката, решават голямата да я пратят на манастир, болната да пратят на манастир, да не хвърля сянка върху младото момиче, да. Но все пак преди да я пратят в манастир решили все пак да питат Учителя. И отива тя сестрата при Учителя, пита Го и Той й казва: „Това е едно същество, което се е пожертвало за вас и е в това състояние, за да ви е добре на вас!
" Е, сега, ако им държи да я пратят в
манастир
.
Учителят така казал само, но те не посмяли да я пратят в манастир. В.К.: После годежарите дойдоха ли? Е.А.: Ех, годежари няма ли да дойдат? В.К.: Дойдоха годежари и взеха момичето. Значи не посмяха голямата да я пуснат.
към текста >>
Учителят така казал само, но те не посмяли да я пратят в
манастир
.
По-малката е нормална, другата е така не е за пред хора. И като наближило време вече малката да стига голямата и да почнат да идват годежари, нали и кандидати да взимат малката, решават голямата да я пратят на манастир, болната да пратят на манастир, да не хвърля сянка върху младото момиче, да. Но все пак преди да я пратят в манастир решили все пак да питат Учителя. И отива тя сестрата при Учителя, пита Го и Той й казва: „Това е едно същество, което се е пожертвало за вас и е в това състояние, за да ви е добре на вас! " Е, сега, ако им държи да я пратят в манастир.
Учителят така казал само, но те не посмяли да я пратят в
манастир
.
В.К.: После годежарите дойдоха ли? Е.А.: Ех, годежари няма ли да дойдат? В.К.: Дойдоха годежари и взеха момичето. Значи не посмяха голямата да я пуснат. Е.А.: Не посмяха, да.
към текста >>
Не посмяха да я пратят в
манастир
или където и да е.
В.К.: После годежарите дойдоха ли? Е.А.: Ех, годежари няма ли да дойдат? В.К.: Дойдоха годежари и взеха момичето. Значи не посмяха голямата да я пуснат. Е.А.: Не посмяха, да.
Не посмяха да я пратят в
манастир
или където и да е.
Ами член на семейството е. После тя не била нещо външно болна, вътре имала нещо. В.К.: Мен ми разказваха още няколко такива случаи, нали, с недъзи на деца и Учителят бил доста така категоричен и казал: „Те идват за да учите един урок на служене". Е.А.: Да, именно, урок на смирение. В.К.: Разказваха ми други случаи, когато са искали да се отърват от тях.
към текста >>
54.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
В.К.: Ха, ха... Да виждал съм я как се движи като някой отшелник, като в някой стар
манастир
.
И останаха само сестрите. А най-слабата беше Теофана. Нежничка, тъничка. В.К.: Обаче ги преживя всичките. Е.А.: Всички преживя.
В.К.: Ха, ха... Да виждал съм я как се движи като някой отшелник, като в някой стар
манастир
.
Като отшелник. Е.А.: Ех, сега дошла е до тези години. В.К.: Разкажете ми за дейността на Просветния съвет след заминаването на Учителя и издаването на книгата „Учителят". Е.А.: След като си отиде Учителят се образува Просветния съвет. В началото бяха по-малко хора, после се появиха желания, амбиции малко да влезат.
към текста >>
55.
08 - 26. БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Когато били вече над
манастира
при Драгалевци, взело да се разсъмва.
Еднъж привечер Учителят видял брат Боев и му казал: „Бояне, искаш ли утре да отидем не екскурзия? " - „Да, Учителю." - „Тогава ела в три часа през нощта." И същата нощ призори, точно втри часа, брат Боев чакал вече пред стълбите на Учителя на Изгрева. Учителят слязъл в уречения час и минута и двамата поели пътя за Витоша с фенер. Тогава за Витоша се отивало през Драгалевци. Това било преди 1930 година, тогава, когато се правел водопроводът.
Когато били вече над
манастира
при Драгалевци, взело да се разсъмва.
Минали малката рекичка, поели завоя нагоре, по голямата стръмнина, която местните хора наричат „вади душа", пък Учителят я нарича „бери душа". Когато вече били минали стръмнината, слънцето още не било изгряло, срещу тях отгоре се задал човек с много интелигентна физиономия, облечен в нови каракачански дрехи. Когато се изравнил с тях, той се спрял и им задал три въпроса: „Имате ли огън? " Отговорил му Учителят: „Имаме." - „Имате ли хляб? " - „Имаме." - „Имате ли вода?
към текста >>
56.
08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
На 35-годишна възраст, през 1903 година е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от Бургас, през Анхиало/Поморие/, Месемврия /Несебър, Русе, покрай Дунава, Свищов, Видин и на юг, към Цариброд, София, южната граница, Странджа, като спрял в
манастира
Свети Панталеймон, при село Коджа бук, Карабунар и се връща в Бургас.
Бил е към град Кула. Понеже не желаел да се сражава, когато дружината е получила заповед да влезе в сражение, той се помолил и веднага заболява от дизинтерия, поради което веднага е бил изпратен на лечение в болницата в град Русе, където го заварва примирието. 6. На деветнадесет-годишна възраст, 1887 година бива удостоен и взет за редовен войник, като е служил военна служба до 1390 година. 7. На 27-годишна възраст встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа, дух-скиталец, който е молил за помощ. 8. На 32-годишна възраст, през 1900 година, на 23 юли, неделя, в 3 часа сутринта е бил освободен от греха, като е бил погребан с Христа-Господа, е бил облечен в Духа Христов от Учителя, наречен Петър Дънов. 9.
На 35-годишна възраст, през 1903 година е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от Бургас, през Анхиало/Поморие/, Месемврия /Несебър, Русе, покрай Дунава, Свищов, Видин и на юг, към Цариброд, София, южната граница, Странджа, като спрял в
манастира
Свети Панталеймон, при село Коджа бук, Карабунар и се връща в Бургас.
Целият този маршрут е изминат пеш, като е бил на своя издръжка. Носел е на гръб духовна литература за продан, от която се е издържал. Така му било наредено от Небето, от Отца, което брат Пеню лично е разказвал на брат Минчо Сотиров от Бургас, чиито спомени излагаме в настоящето кратко изложение. Към 1902 или 1903 година явява му се Светият Дух и му казва: „Бог те опредили да обиколиш България и да проповядваш за Бога една или три години." Тогава брат Пеню отговаря: „Избирам три." Наредил всичко в дома си и тръгнал. Това брат Пеню лично го е разказвал на брат Боян Боев.
към текста >>
57.
09 - 266. СЪНЯТ НА ДЯДО НИКОЛА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
266. СЪНЯТ НА ДЯДО НИКОЛА Навсякъде, където минел дядо Никола от Сливен, всички го познавали - и по църкви, и по
манастири
, и по села и градове, защото дядо Никола постоянно обикалял.
266. СЪНЯТ НА ДЯДО НИКОЛА Навсякъде, където минел дядо Никола от Сливен, всички го познавали - и по църкви, и по
манастири
, и по села и градове, защото дядо Никола постоянно обикалял.
Той живеел от подаяние и милостиня. Никому зло не правел. Давал добри съвети на ония, които го питали за нещо и затова всички го наричали „Дядо Никола -светията." Една вечер дядо Никола сънувал интересен сън: сънува, че е умрял. Отива той на другия свят и се намерил в един чист и светъл салон, където имало една дълга маса, покрита с чиста, бяла покривка. По всичко личало, че се приготвя обща трапеза.
към текста >>
58.
16 - 11. ЯТОТО ПТИЦИ
,
Желю Танев Николов
,
ТОМ 10
Бяхме в един стар
манастир
на квартира.
11. ЯТОТО ПТИЦИ Ж.Т.: Тия неща са много велики за този, който ги дава. Щото Учителят виж как казва, че тука /снсщи на сестра Дора се разгърна Библията и така прочетох/ че брат Георги се е разговарял, той ги е виждал. А пък Учителят казва: „Аз когато изнасям беседа, аз не говоря само на вас, между вас има много повече, които слушат моята беседа и я носят в пространството." Та и при нас, някога може да сме сами, идват такива същества да ни посетят, да ни вдъхновят, да ни напомнят, да ни свързват с Небето, с Бога, с Учителя. Имам един пример при запаса 1943 година. Бяхме на Халкидическия полуостров долу в Гърция.
Бяхме в един стар
манастир
на квартира.
Спомних си аз празника на пролетта 22 март 1943 година, ама аз съм там далече, но ме свързва тука животът на братството с пролетта. Ставам сутринта рано, а имаше една чешма на стотина метра, отивам там да се измия и да посрещна пролетта сам. Това беше през времето на запаса ми. Отидох, измих се, почнах молитва, почнах да си пея тихичко. Имаше там такива тополи като нашите тука.
към текста >>
59.
22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Описа околностите на Сливен и го нарече втора „Света гора", защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40
манастира
и параклиси, много „Аязма" - лековити изворчета и пр.
Приемната й беше една голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Източната стена на стаята беше цялата заета от икони и кандила, като в църква, а около останалите стени имаше миндери засядане. Кортеза беше твърде словоохотлива! Още ненасядали по миндерите, тя започна да ни описва своята дейност. Имаше ясен и приятен глас, но се изразяваше малко неграмотно, защото, доколкото ми бе известно, беше ходила на училище до трето отделение, а и средата, в която се беше родила, не беше грамотна.
Описа околностите на Сливен и го нарече втора „Света гора", защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40
манастира
и параклиси, много „Аязма" - лековити изворчета и пр.
Похвали се, че и на нас, ямболци, е открила едно „Аязмо" - „Свети Спас" на Бакаджика. Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние - аудиторията - само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза: „Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи.
към текста >>
Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и
манастири
.
Кортеза беше твърде словоохотлива! Още ненасядали по миндерите, тя започна да ни описва своята дейност. Имаше ясен и приятен глас, но се изразяваше малко неграмотно, защото, доколкото ми бе известно, беше ходила на училище до трето отделение, а и средата, в която се беше родила, не беше грамотна. Описа околностите на Сливен и го нарече втора „Света гора", защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40 манастира и параклиси, много „Аязма" - лековити изворчета и пр. Похвали се, че и на нас, ямболци, е открила едно „Аязмо" - „Свети Спас" на Бакаджика.
Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и
манастири
.
Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние - аудиторията - само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза: „Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо.
към текста >>
60.
23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Този център на синтезираното знание, съградено от светлината на Божествения Дух, е висшето съзнание на човека или Божествената душа, наречена от теософите Висш
Манас
.
Тази светлина му дава възможност да отстрани противоречията и да ги превъзмогне. По този път на противоречия и страдание и успехи, в непрекъснато разрешаване на възникналите проблеми, се разкриват законите и принципите, върху които е изграден този материален, обективен свят. Човешкото въображение се разширява, светлината на съзнанието расте. Разкриват се законите на Всемира. Това става от синтеза на знанието, събрано от дългия опит през всичките епохи на проявения живот.
Този център на синтезираното знание, съградено от светлината на Божествения Дух, е висшето съзнание на човека или Божествената душа, наречена от теософите Висш
Манас
.
Центровете на мозъка, които възприемат тези нови сили са вяра или осъзнаване на безсмъртието, Божественото, Любов към Бога, възприемане на мировата правда, милосърдие, любов към ближния и към всичко живо. Развитието на тези психически сили издигат предната част на главата - челото и дават височината на темето. Когато човек постигне това, душата е изградила вече своите сетивни органи и може да прониква навсякъде, където пожелае. Душата се ражда вече като индивидуалност. Тя става храм на този Божествен лъч, овладява всички физически и психически сили и става техен господар, Следователно, пътят на човека е като Божествена еманация, която излиза от Бога, минава през причинния свят, облича се в неговата материя, после слиза в астралния свят, облича се в материята на чувствата и най-после слиза на физическото поле.
към текста >>
61.
27 - 4. ЛОШОТО КУЧЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Николина Кирова Попова.
,
ТОМ 10
Тогава беше монашески
манастир
още.
4. ЛОШОТО КУЧЕ Катя имаше каруца, водеше ме винаги с кабриолет. Товареше нас, децата и багажите над рафтата, обикаляхме. Братята Иван и Илия от Ямбол отиват на Бакаджиците. Този случай аз не съм била там.
Тогава беше монашески
манастир
още.
Бил е. Чукаме на вратата, вратите са много голями, много високи, четири крилабяха, това помня много добре. Излиза монахът. Презтуй време имали са три кучета, доколкото си спомням от мама. Едното куче се мушка между краката на монаха.
към текста >>
62.
І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ето така руският гравьор Алексей Зубов е изработил по поръчение на Иверския
манастир
в Атон (Света гора) клишето на един Антиминс от 1747 г, от времето на Цариградския патриарх Паисия.
От 1721-1751 г. се изработва това клише по решение на руския Свети синод, Класическият тип е от 1721 г., като изображението на Бога Отец е заменено с еврейските букви „Йехова". Единствената свободна християнска страна от османците е Русия. Тя изпълнява ролята на трети Рим. Ето защо почти всички класически Антиминси се правени в Русия.
Ето така руският гравьор Алексей Зубов е изработил по поръчение на Иверския
манастир
в Атон (Света гора) клишето на един Антиминс от 1747 г, от времето на Цариградския патриарх Паисия.
Той бива отпечатан в 153 броя, занесен в Ерусалим и там осветен от тамошния патриарх Партений (1737-1766) и после занесен от йеромонах Теофан, от Иверския манастир в Атон, в Цариград, където е също осветен от тогавашния патриарх Паисия. И този Антиминс се явява класическият Антиминс, който се разпространява през следващите два века. Изработеният Антиминс от 1747 г. по времето на цариградския патриарх Паисия е бил осветен през 1842 г. от Преславския митрополит Порфирий, който е бил и Варненски митрополит (1847-1863), както и на Каварна.
към текста >>
Той бива отпечатан в 153 броя, занесен в Ерусалим и там осветен от тамошния патриарх Партений (1737-1766) и после занесен от йеромонах Теофан, от Иверския
манастир
в Атон, в Цариград, където е също осветен от тогавашния патриарх Паисия.
се изработва това клише по решение на руския Свети синод, Класическият тип е от 1721 г., като изображението на Бога Отец е заменено с еврейските букви „Йехова". Единствената свободна християнска страна от османците е Русия. Тя изпълнява ролята на трети Рим. Ето защо почти всички класически Антиминси се правени в Русия. Ето така руският гравьор Алексей Зубов е изработил по поръчение на Иверския манастир в Атон (Света гора) клишето на един Антиминс от 1747 г, от времето на Цариградския патриарх Паисия.
Той бива отпечатан в 153 броя, занесен в Ерусалим и там осветен от тамошния патриарх Партений (1737-1766) и после занесен от йеромонах Теофан, от Иверския
манастир
в Атон, в Цариград, където е също осветен от тогавашния патриарх Паисия.
И този Антиминс се явява класическият Антиминс, който се разпространява през следващите два века. Изработеният Антиминс от 1747 г. по времето на цариградския патриарх Паисия е бил осветен през 1842 г. от Преславския митрополит Порфирий, който е бил и Варненски митрополит (1847-1863), както и на Каварна. Съобщава се, че през 1855 г.
към текста >>
63.
І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския
манастир
" от Пале, Солунско.
13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Отляво на Антиминса от 1747 г. извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина.
Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския
манастир
" от Пале, Солунско.
Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон. Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при манастира „Св. Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г.
към текста >>
Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този
манастир
е грузински, Ивер, Иверон.
13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Отляво на Антиминса от 1747 г. извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско.
Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този
манастир
е грузински, Ивер, Иверон.
Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон. Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при манастира „Св. Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г. Печатан е там, по гравюрата на руския художник Алексей Зубов, върху медна гравюра.
към текста >>
Неслучайно се печатат там, в Иверския
манастир
, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св.
извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон.
Неслучайно се печатат там, в Иверския
манастир
, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св.
Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон. Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при манастира „Св. Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г. Печатан е там, по гравюрата на руския художник Алексей Зубов, върху медна гравюра. Много по-късно по настояване на поп Константин Дъновски, по внушение на неговия син Петър Дънов, се прави поръчка при Руския синод за отпечатване на руския антиминс от 1747 г.
към текста >>
Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския
манастир
в Атон.
„Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св.
Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския
манастир
в Атон.
Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при манастира „Св. Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г. Печатан е там, по гравюрата на руския художник Алексей Зубов, върху медна гравюра. Много по-късно по настояване на поп Константин Дъновски, по внушение на неговия син Петър Дънов, се прави поръчка при Руския синод за отпечатване на руския антиминс от 1747 г. на Алексей Зубов.
към текста >>
Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при
манастира
„Св.
От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон.
Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при
манастира
„Св.
Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г. Печатан е там, по гравюрата на руския художник Алексей Зубов, върху медна гравюра. Много по-късно по настояване на поп Константин Дъновски, по внушение на неговия син Петър Дънов, се прави поръчка при Руския синод за отпечатване на руския антиминс от 1747 г. на Алексей Зубов. И тогава е възпроизведен и отпечатан в Русия.
към текста >>
64.
І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския
манастир
, някой си йеромонах Теофаний.
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни".
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския
манастир
, някой си йеромонах Теофаний.
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
към текста >>
65.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския
манастир
, йеромонах Теофаний.
И след това започва да разказва историята на Антиминса, на този свят престол, който води началото си от 1747 г. 7*. На 20.XII.1746 г. е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ. Обикновено се сравняват непрекъснато молещите се през нощта със самите ангели, които непрестанно славославят Господа, окръжавайки Неговия престол.
Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския
манастир
, йеромонах Теофаний.
След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце. Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии. Единият мъж е бил Свети Мина от Атина. Свети Мина Атинянин е бил военноначалник при император Максимиан Херкул на Западната Римска империя (300 год)., изпратен в Александрия да усмири вълнения в града и да отвърне християните от тяхната вяра. Но той също вярвал в Христа и имал целебна сила да лекува болни.
към текста >>
ОтецТеофаний от Иверския
манастир
от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим.
И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух. И трябвало да се почне от Ерусалим и да се тръгне оттам, където се споменава името на Исус Христос, защото само Духът Святий може да изповяда, че Исус Христос е Син Божий. Това е Духът на пророчеството. След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата. 11*.
ОтецТеофаний от Иверския
манастир
от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим.
Разговаря с тогавашния патриарх Партений {1737-1766), който с помощта на православните християни са си възвърнали святите места по силата на султанска заповед от 1757 г. След това отива и се среща с патриарха Паисий (1744-1748) и (1751-1752) и са приели за добър знак рибите, като символ на името Исус Христос, Божий син, Спасител и тогава напечатват 153 Антиминса (Божествени жертвеници), И първата служба за тези Антиминси станала на Великата събота. Била приложена и частица със заклинание: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоро низпровержи и предажд е благочестивим." Това означава, че мерзкото и богохулно агарянско царство в лицето на турската османска империя в скоро време да се унищожи и да се предаде в ръцете на благочестивите, Откъде идва този израз? И когато Скинията Господня се движеше с Израилевите синове в пустинята, денем покрита с облак Господен, а нощем ги водеше огненият стълб Господен, то те гледаха образа Господен. Денем ги покриваше с облак, за да ги пази от слънцето, нощем ги водеше с огнен стълб по пътя Господен, а сутрин Господ отваряше небесните врати и манна, небесен хляб, слизаше от небето на земята, та я събираха, за да се нахранят.
към текста >>
66.
І.02.21. КЪДЕ СЕ НАМИРА ОРИГИНАЛНИЯТ АНТИМИНС?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
От разговор на разговор аз тъй като на шега му загатнах, че в морето на местността между
манастирите
„С.
На 2-ий вопрос за църквата във Варна. - (4*) В 1860 г. дойде някои си Рачински, консул във г. Варна, който направи обиколка по селата. Запозна се и с мен.
От разговор на разговор аз тъй като на шега му загатнах, че в морето на местността между
манастирите
„С.
Димитър", с. Костадин има камбана в морето. Той взе всичко за сериозно и повика няколко рибари, та отиде на казаното място и извадиха камбаната, която теглили я - около 14 пуда. Между това Рачинский са научи от мен за всичките ми случайности в Солун... и така през зимата си отиде в Россия и през март на сетната година дойде със всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г. биде отворена и осветена в името на свят.
към текста >>
67.
І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Добавено е, че бил в храма на свети мъченика Георгия в Атон, Света гора, в
манастира
Изографский.
Осветен от благодатта на пресвятого и животворящаго Духа. С благословението на светейшия и управляващия синод. Ръкодействувающи с благословението на православната майка Божия при архиепископ митрополит Киевский и галицким Тимофеем." От 1748 -1757 г. Тимофей е бил Киевски митрополит и Галицкий, а после става Московски архиепископ (1757-1767 г.). Надписът „Под земната твърд" е написано, че е по времето на благочестивата, велика императрица Елисавета Петровна.
Добавено е, че бил в храма на свети мъченика Георгия в Атон, Света гора, в
манастира
Изографский.
А долу извън рамката на изображенията виждаме собственоръчния надпис на „Свишеименованият Тимофей митрополит." Тук стълбът на езичеството е отляво, а оръдията за страданията Христови са отдясно. В „Небесната твърд" е нарисуван триъгълник, символизиращ Божествената троица, а в него на иврит е написано името Йехова. Ангелите в облаците тук са два отляво и два отдясно. В „Под Небесната твърд" под кръста отдясно е написано на гръцки със инициали Исус - назарянин, а отдясно на кръста - Христос, Цар. При полагането на Исус в гроба, отстрани двата архангела са със запалени свещи, които държат в ръцете си.
към текста >>
68.
І.02.27. ПРОРОЧЕСТВОТО ОТ СВЕТА ГОРА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В Свята гора, в стар
манастир
, Котломуш, в старите книги, там намерено, туй пророчество, за последната садка на света. 3.
27. ПРОРОЧЕСТВОТО ОТ СВЕТА ГОРА 1. На святи Йоана и святий Андрея, Христа ради юродиваго Златоуста. 2. Окончание мира в 1923 г.
В Свята гора, в стар
манастир
, Котломуш, в старите книги, там намерено, туй пророчество, за последната садка на света. 3.
В 1912 г. ще бъди Всемирната война и ще се продължи до 1914 г. 4. И третата част от народа ще погине от нож. Двете части ще останат на земята до идването на Антихриста. 5. В 1915 г.
към текста >>
животворящий кръст Господен, всичките му части от църкви и
манастири
ще са събере на едно място и ще светни като слънце и ще се вознесе на небето, да го види всеки верен и неверен.
В 1912 г. ще бъди Всемирната война и ще се продължи до 1914 г. 4. И третата част от народа ще погине от нож. Двете части ще останат на земята до идването на Антихриста. 5. В 1915 г.
животворящий кръст Господен, всичките му части от църкви и
манастири
ще са събере на едно място и ще светни като слънце и ще се вознесе на небето, да го види всеки верен и неверен.
Защото кръста Господен, малко остана уважението му по земята, и за това ще ни остави, защото не вярваме в Господа нашего Исуса Христа, затова ще се вознесе на небето на 1915 г. 6. В 1915 г. Турското царство ще се раздели на три части: първо е царство Цариград. Второ е царство Солун. Трето царство е Александрия. 7.
към текста >>
69.
І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Отнемат се имотите на атонските
манастири
и те обедняват.
Румъния я учредява на 19 февруари 1925 г. Българската църква е още под схизмата от 16.IX.1872 г., отлъчена от Вселенската патриаршия в Цариград. 9. През 1913 г. Атон преминава под гръцко държавно владичество. Започва обезлюдяване на негръцките обители.
Отнемат се имотите на атонските
манастири
и те обедняват.
Гърците и властите се намесват в живота на манастирите. Очертават се 17 гръцки манастири и 3 негръцки манастири. Разделението е факт. Едните искат гърците, другите искат да ги управлява Вселенската патриаршия в Цариград. 10. Със Северския договор от 10.VIII.1920 г.
към текста >>
Гърците и властите се намесват в живота на
манастирите
.
Българската църква е още под схизмата от 16.IX.1872 г., отлъчена от Вселенската патриаршия в Цариград. 9. През 1913 г. Атон преминава под гръцко държавно владичество. Започва обезлюдяване на негръцките обители. Отнемат се имотите на атонските манастири и те обедняват.
Гърците и властите се намесват в живота на
манастирите
.
Очертават се 17 гръцки манастири и 3 негръцки манастири. Разделението е факт. Едните искат гърците, другите искат да ги управлява Вселенската патриаршия в Цариград. 10. Със Северския договор от 10.VIII.1920 г. се задължава Гърция да пази негръцките манастирски общини.
към текста >>
Очертават се 17 гръцки
манастири
и 3 негръцки
манастири
.
През 1913 г. Атон преминава под гръцко държавно владичество. Започва обезлюдяване на негръцките обители. Отнемат се имотите на атонските манастири и те обедняват. Гърците и властите се намесват в живота на манастирите.
Очертават се 17 гръцки
манастири
и 3 негръцки
манастири
.
Разделението е факт. Едните искат гърците, другите искат да ги управлява Вселенската патриаршия в Цариград. 10. Със Северския договор от 10.VIII.1920 г. се задължава Гърция да пази негръцките манастирски общини. Признава владенията на Атон от Гърция.
към текста >>
се задължава Гърция да пази негръцките
манастирски
общини.
Гърците и властите се намесват в живота на манастирите. Очертават се 17 гръцки манастири и 3 негръцки манастири. Разделението е факт. Едните искат гърците, другите искат да ги управлява Вселенската патриаршия в Цариград. 10. Със Северския договор от 10.VIII.1920 г.
се задължава Гърция да пази негръцките
манастирски
общини.
Признава владенията на Атон от Гърция. На 24 юли 1923 г. в Лозана се сключва мирен договор с Турция, при което Гърция запазва Западна Тракия с Атон и е задължена па пази правата на малцинствата, не само в Гърция, но и в Атон. 11. Из дълбочините на Анадола се явява папа Евтим, който иска да образува турска православна църква. На 1 юни 1923 г.
към текста >>
70.
І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския
манастир
, някой си йеромонах Теофаний.
Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747. Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: Двадесети ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни.
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския
манастир
, някой си йеромонах Теофаний.
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!...
към текста >>
71.
І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Изведнъж изохква, извиква силно, стражата се втурва в палатката му и той започнал да обвинява куманския войвода
Манастър
, че уж е наранен от него, упрекнал го в предателство и че копието му нанесло смъртоносна рана.
Всяка кула щяла да бъде атакувана от отделен полк, със специални обсадни машини. На следващия ден е бил определен щурмът на града. Цар Калоян се оттеглил в шатъра си, охраняван по обичая от млади български юноши - войни, като свещите в палатката не угасвали цяла нощ. Никой простосмъртен човек не е могъл да се приближи до шатъра, а камо ли някой да влезе в нея. Призори Калоян се събужда от съня си и вижда как един войн, яздещ бял кон, нахлул в палатката му и с копие нанася смъртоносна рана в гърдите му.
Изведнъж изохква, извиква силно, стражата се втурва в палатката му и той започнал да обвинява куманския войвода
Манастър
, че уж е наранен от него, упрекнал го в предателство и че копието му нанесло смъртоносна рана.
Повторил го няколко пъти. Обвинявал го, защото той го видял, че влиза в палатката с бял кон, същият бял кон, който яздел Манастьр като военноначалник, Смутен от виковете и олелията, Манастър също се събужда и отива при Калоян, който го обвинява, че на възседналия кон го ударил с копието си. Манастър започнал да се моли: „Недей, царю, смили се, съжали ме. Не е така. Теб ти се е явило привидение, не е действително.
към текста >>
Обвинявал го, защото той го видял, че влиза в палатката с бял кон, същият бял кон, който яздел
Манастьр
като военноначалник, Смутен от виковете и олелията,
Манастър
също се събужда и отива при Калоян, който го обвинява, че на възседналия кон го ударил с копието си.
Цар Калоян се оттеглил в шатъра си, охраняван по обичая от млади български юноши - войни, като свещите в палатката не угасвали цяла нощ. Никой простосмъртен човек не е могъл да се приближи до шатъра, а камо ли някой да влезе в нея. Призори Калоян се събужда от съня си и вижда как един войн, яздещ бял кон, нахлул в палатката му и с копие нанася смъртоносна рана в гърдите му. Изведнъж изохква, извиква силно, стражата се втурва в палатката му и той започнал да обвинява куманския войвода Манастър, че уж е наранен от него, упрекнал го в предателство и че копието му нанесло смъртоносна рана. Повторил го няколко пъти.
Обвинявал го, защото той го видял, че влиза в палатката с бял кон, същият бял кон, който яздел
Манастьр
като военноначалник, Смутен от виковете и олелията,
Манастър
също се събужда и отива при Калоян, който го обвинява, че на възседналия кон го ударил с копието си.
Манастър започнал да се моли: „Недей, царю, смили се, съжали ме. Не е така. Теб ти се е явило привидение, не е действително. Няма кон, няма копие, няма рана." А Калоян започнал да се мята в леглото и от устата му започнала да се стича чиста кръв. Като вижда всичко това, Манастър се оттегля със своята куманска войска от Солун и бяга оттам.
към текста >>
Манастър
започнал да се моли: „Недей, царю, смили се, съжали ме.
Никой простосмъртен човек не е могъл да се приближи до шатъра, а камо ли някой да влезе в нея. Призори Калоян се събужда от съня си и вижда как един войн, яздещ бял кон, нахлул в палатката му и с копие нанася смъртоносна рана в гърдите му. Изведнъж изохква, извиква силно, стражата се втурва в палатката му и той започнал да обвинява куманския войвода Манастър, че уж е наранен от него, упрекнал го в предателство и че копието му нанесло смъртоносна рана. Повторил го няколко пъти. Обвинявал го, защото той го видял, че влиза в палатката с бял кон, същият бял кон, който яздел Манастьр като военноначалник, Смутен от виковете и олелията, Манастър също се събужда и отива при Калоян, който го обвинява, че на възседналия кон го ударил с копието си.
Манастър
започнал да се моли: „Недей, царю, смили се, съжали ме.
Не е така. Теб ти се е явило привидение, не е действително. Няма кон, няма копие, няма рана." А Калоян започнал да се мята в леглото и от устата му започнала да се стича чиста кръв. Като вижда всичко това, Манастър се оттегля със своята куманска войска от Солун и бяга оттам. А Калоян още същия ден към залез слънце умрял.
към текста >>
Като вижда всичко това,
Манастър
се оттегля със своята куманска войска от Солун и бяга оттам.
Обвинявал го, защото той го видял, че влиза в палатката с бял кон, същият бял кон, който яздел Манастьр като военноначалник, Смутен от виковете и олелията, Манастър също се събужда и отива при Калоян, който го обвинява, че на възседналия кон го ударил с копието си. Манастър започнал да се моли: „Недей, царю, смили се, съжали ме. Не е така. Теб ти се е явило привидение, не е действително. Няма кон, няма копие, няма рана." А Калоян започнал да се мята в леглото и от устата му започнала да се стича чиста кръв.
Като вижда всичко това,
Манастър
се оттегля със своята куманска войска от Солун и бяга оттам.
А Калоян още същия ден към залез слънце умрял. Според всички гръцки летописци, Калоян е страдал от остро белодробно заболяване с пристъпи, заради което е бил в Константинопол на лечение, когато е бил там като заложник. Вероятно това е било астма. През нощта Св. Димитър идва и му нанася удар с копието си по време на неговото видение и тогава получава остър белодробен отток и кръвоизлив от белите дробове, след което умира.
към текста >>
За историците днес той е прободен от копието на
Манастър
след заговор, защото жена му е куманка.
Димитър идва и му нанася удар с копието си по време на неговото видение и тогава получава остър белодробен отток и кръвоизлив от белите дробове, след което умира. Защото за българите и куманите това е било едно от чудесата на Св. Димитър и е изпил чашата на гнева Господен, а жителите на Солун говорили, че това разгневило Св. Димитър, понеже е искал да превземе града на светеца. А гърците го смятали за Божие възмездие, понеже е направил уния с Рим и отхвърлил византийската Вселенска патриаршия.
За историците днес той е прободен от копието на
Манастър
след заговор, защото жена му е куманка.
А Манастър му е бил зет. Но за съвременните византийски историци той не е бил прободен физически от копие, а е умрял от остро белодробно заболяване, и то, след като му се е явил във видение Св. Димитър и го е наранил с копието си. Така култът на Св. Димитър достигнал своя апогей.
към текста >>
А
Манастър
му е бил зет.
Защото за българите и куманите това е било едно от чудесата на Св. Димитър и е изпил чашата на гнева Господен, а жителите на Солун говорили, че това разгневило Св. Димитър, понеже е искал да превземе града на светеца. А гърците го смятали за Божие възмездие, понеже е направил уния с Рим и отхвърлил византийската Вселенска патриаршия. За историците днес той е прободен от копието на Манастър след заговор, защото жена му е куманка.
А
Манастър
му е бил зет.
Но за съвременните византийски историци той не е бил прободен физически от копие, а е умрял от остро белодробно заболяване, и то, след като му се е явил във видение Св. Димитър и го е наранил с копието си. Така култът на Св. Димитър достигнал своя апогей. От една страна чрез него се освобождава България от византийско робство, а от друга страна той служи за Меч Господен и бич Божий срещу онези, които нарушавали пътя Господен.
към текста >>
72.
І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Димитър били взети и пренесени в Италия, в
манастира
„Сан Лоренцо", където престояли векове.
възстановили българската държава. Бонифаций решил да разшири владенията си и в сблъсъка с българите бива убит, главата му отсечена и занесена на Калоян. Солунчани преписали смъртта му на възмездие от Св. Димитър. Католическата църква окупирала църквите в Солун. Мощите на Св.
Димитър били взети и пренесени в Италия, в
манастира
„Сан Лоренцо", където престояли векове.
Покровителството на Св. Димитър върху Солун отдавна било прехвърлено на българите. Солун бил освободен от латинците през 1224 г. от епирския деспот Тодор, а през 1261 г. Константинопол е освободен от латинците от император Михаил VIII Палеолог.
към текста >>
73.
І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
от йеромонах Теофан на Иверския
манастир
в Атон, и след като се съветва с патриарха в Йерусалим и в Константинопол, напечатва 153 Божествени жертвеници (антиминси), които биват осветени от двамата патриарси.
12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ След видението в град Солун в църквата „Панагия Лагудани" на26.Х11.1746 г.
от йеромонах Теофан на Иверския
манастир
в Атон, и след като се съветва с патриарха в Йерусалим и в Константинопол, напечатва 153 Божествени жертвеници (антиминси), които биват осветени от двамата патриарси.
Започват да се посвещават избрани божии служители монаси. Започва се моление и служение с църковно бдение от всички онези, които са притежавали Антиминсите. Пътуващите монаси са разнасяли антиминса между християните - българи, гърци и сърби. Започва се ежедневна служба с Антиминса - молитви, моления, четене стихове от Евангелието. Това е т.н.
към текста >>
74.
І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
в градчето Демитсане в Пелопонес, от бедни родители, учил в родното си място, после в Атина в смирненското евангелско училище и при знаменития учител Данаила Керемевса, в неговата богословска школа при
манастира
„Св.
15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ Заемал три пъти патриаршеския престол от 1797-1798, от 1806-1808 и от 1818-1821 година. На име Георги, роден през 1751 г.
в градчето Демитсане в Пелопонес, от бедни родители, учил в родното си място, после в Атина в смирненското евангелско училище и при знаменития учител Данаила Керемевса, в неговата богословска школа при
манастира
„Св.
Йоан Богослов" на остров Патмос. След завършването на учението си станал архидякон и протосингел в митрополията в Смирна, а след това заел местната катедра. Като смирненски митрополит, Григорий се занимава с плодотворна деятелност, дейност -просвещение на народа, посредством проповеди, грижел се за народните училища, за материалното обезпечаване на духовенството и външното благополучие на папството. Живял външно прост живот на аскет. Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г.
към текста >>
Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и
манастирите
, разкриване на училища за народа и просвещение.
Като смирненски митрополит, Григорий се занимава с плодотворна деятелност, дейност -просвещение на народа, посредством проповеди, грижел се за народните училища, за материалното обезпечаване на духовенството и външното благополучие на папството. Живял външно прост живот на аскет. Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия.
Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и
манастирите
, разкриване на училища за народа и просвещение.
Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове.
към текста >>
Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския
манастир
.
Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение. Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон.
Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския
манастир
.
Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V.
към текста >>
В Иверския
манастир
той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г.
Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове.
В Иверския
манастир
той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г.
и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V. Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол.
към текста >>
Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на
манастирския
устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата.
и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V. Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол.
Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на
манастирския
устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата.
Спазвал в личния си живот аскетизма и бил строг към постъпките на другите. На 10.IX.1808 г. след свалянето на султан Селим III (1789-1807 г.), който е бил благосклонен към него, но при новия султан Махмуд II (1808-1839 г.) той загубил патриаршеския престол. Той е бил отначало в манастир на остров Патмос, после бил в Халкидон и Драма, а после насилствено бил отново заточен в Иверския манастир в Атон. Върнал се при своите духовни братя Трето патриаршество (1818-1821 г.) На 14.XII.1818 г.
към текста >>
Той е бил отначало в
манастир
на остров Патмос, после бил в Халкидон и Драма, а после насилствено бил отново заточен в Иверския
манастир
в Атон.
за втори път заема патриаршеския престол. Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на манастирския устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата. Спазвал в личния си живот аскетизма и бил строг към постъпките на другите. На 10.IX.1808 г. след свалянето на султан Селим III (1789-1807 г.), който е бил благосклонен към него, но при новия султан Махмуд II (1808-1839 г.) той загубил патриаршеския престол.
Той е бил отначало в
манастир
на остров Патмос, после бил в Халкидон и Драма, а после насилствено бил отново заточен в Иверския
манастир
в Атон.
Върнал се при своите духовни братя Трето патриаршество (1818-1821 г.) На 14.XII.1818 г. е избран за трети път. Обръща внимание на изучаването на родния език и литература. Призовава духовенството да разпространява истинното знание между народа. Основал в 1819 г.
към текста >>
Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и
манастири
, и избити много свещеници без причина.
великомъченик Мина. След като Григорий V благословил движението, гръцките митрополити из българските земи наредили на гръкоманите българи чрез чорбаджиите и църковните старей и свещеници обща агитация всред народа. Издигнали знамето „За вяра христова против агаряните " Цялата вътрешна организация е извършена от духовенството, защото само те са знаели какво означава Антиминса, тайнството Божествена евхаристия, нейното изповядване в думи и дела. Те са подтиквали на преден план да излизат деятелни лица, които да оглавят подготвяното въстание. След като дошла вестта за въстанието във Влашко и Молдова, после и в Морея, то се започва голямото насилие от турска страна.
Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и
манастири
, и избити много свещеници без причина.
Патриарх Григорий бил в затруднено положение. От една страна бил представител на гръцкия народ и на християните пред султана и отговарял за неговите постъпки, а от друга страна е съдействал за молитвите и за Божествената евхаристия, която се е извършвала чрез Антиминсите. На 11 март 1821 г. по искане на Портата той издал открита грамота срещу въстаниците и ги призовавал към покорност, но тя не направила впечатление никому. От 25 март 1821 г.
към текста >>
А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в
манастира
„Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи.
духовенството е заставало начело като ръководител на народа. Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество. И то приема названието „За вера". Първият, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на Александър Ипсиланти. След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква.
А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в
манастира
„Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи.
Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество.
към текста >>
75.
І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Помагал със средства на църкви и
манастири
.
Търново хаджи Парашкева, в Цариград и хаджи Христо и хаджи Иван, които се отровили, за да спестят гоненията върху рода им и конфискация на имотите им от турските власти. Турците започнали да беснуват по домовете в Търново, затворили 40 души от първенците, които едва се спасили от заколение. Освободителното движение „Велчова завера" е свързано с името на Велчо Атанасов Джамджията от Търново, роден около 1780 г. Като младеж след спречкане с турците той избягал и се прехвърлил отвъд Дунава. След 10 години се завръща като богат търговец с българско самосъзнание, набавял черковни книги от Русия и с негово съдействие в Търново се открива училище.
Помагал със средства на църкви и
манастири
.
Тук той се запознава с отец Зотик от Преображенския манастир, който го възстановил и е водил борби срещу гръцката духовна власт в лицето на гръцкия митрополит Иларион. В неговия манастир се укриват съзаклятниците на готвеното въстание. Друг игумен е отец хаджи Сергий от Плачковския манастир „Свети Илия" и е бил най-ревностния привърженик на заверата и превърнал манастира си в главно средище, където ръководителите на бунта са провеждали срещи. Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев.
към текста >>
Тук той се запознава с отец Зотик от Преображенския
манастир
, който го възстановил и е водил борби срещу гръцката духовна власт в лицето на гръцкия митрополит Иларион.
Турците започнали да беснуват по домовете в Търново, затворили 40 души от първенците, които едва се спасили от заколение. Освободителното движение „Велчова завера" е свързано с името на Велчо Атанасов Джамджията от Търново, роден около 1780 г. Като младеж след спречкане с турците той избягал и се прехвърлил отвъд Дунава. След 10 години се завръща като богат търговец с българско самосъзнание, набавял черковни книги от Русия и с негово съдействие в Търново се открива училище. Помагал със средства на църкви и манастири.
Тук той се запознава с отец Зотик от Преображенския
манастир
, който го възстановил и е водил борби срещу гръцката духовна власт в лицето на гръцкия митрополит Иларион.
В неговия манастир се укриват съзаклятниците на готвеното въстание. Друг игумен е отец хаджи Сергий от Плачковския манастир „Свети Илия" и е бил най-ревностния привърженик на заверата и превърнал манастира си в главно средище, където ръководителите на бунта са провеждали срещи. Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г.
към текста >>
В неговия
манастир
се укриват съзаклятниците на готвеното въстание.
Освободителното движение „Велчова завера" е свързано с името на Велчо Атанасов Джамджията от Търново, роден около 1780 г. Като младеж след спречкане с турците той избягал и се прехвърлил отвъд Дунава. След 10 години се завръща като богат търговец с българско самосъзнание, набавял черковни книги от Русия и с негово съдействие в Търново се открива училище. Помагал със средства на църкви и манастири. Тук той се запознава с отец Зотик от Преображенския манастир, който го възстановил и е водил борби срещу гръцката духовна власт в лицето на гръцкия митрополит Иларион.
В неговия
манастир
се укриват съзаклятниците на готвеното въстание.
Друг игумен е отец хаджи Сергий от Плачковския манастир „Свети Илия" и е бил най-ревностния привърженик на заверата и превърнал манастира си в главно средище, където ръководителите на бунта са провеждали срещи. Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г. е капитан на български доброволчески отряд.
към текста >>
Друг игумен е отец хаджи Сергий от Плачковския
манастир
„Свети Илия" и е бил най-ревностния привърженик на заверата и превърнал
манастира
си в главно средище, където ръководителите на бунта са провеждали срещи.
Като младеж след спречкане с турците той избягал и се прехвърлил отвъд Дунава. След 10 години се завръща като богат търговец с българско самосъзнание, набавял черковни книги от Русия и с негово съдействие в Търново се открива училище. Помагал със средства на църкви и манастири. Тук той се запознава с отец Зотик от Преображенския манастир, който го възстановил и е водил борби срещу гръцката духовна власт в лицето на гръцкия митрополит Иларион. В неговия манастир се укриват съзаклятниците на готвеното въстание.
Друг игумен е отец хаджи Сергий от Плачковския
манастир
„Свети Илия" и е бил най-ревностния привърженик на заверата и превърнал
манастира
си в главно средище, където ръководителите на бунта са провеждали срещи.
Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г. е капитан на български доброволчески отряд. Участниците в заверата полагали клетва.
към текста >>
Друг игумен е бил от
манастира
„Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския
манастир
и др.
След 10 години се завръща като богат търговец с българско самосъзнание, набавял черковни книги от Русия и с негово съдействие в Търново се открива училище. Помагал със средства на църкви и манастири. Тук той се запознава с отец Зотик от Преображенския манастир, който го възстановил и е водил борби срещу гръцката духовна власт в лицето на гръцкия митрополит Иларион. В неговия манастир се укриват съзаклятниците на готвеното въстание. Друг игумен е отец хаджи Сергий от Плачковския манастир „Свети Илия" и е бил най-ревностния привърженик на заверата и превърнал манастира си в главно средище, където ръководителите на бунта са провеждали срещи.
Друг игумен е бил от
манастира
„Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския
манастир
и др.
Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г. е капитан на български доброволчески отряд. Участниците в заверата полагали клетва. В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци.
към текста >>
В Плачковския
манастир
„Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци.
Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г. е капитан на български доброволчески отряд. Участниците в заверата полагали клетва.
В Плачковския
манастир
„Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци.
Като основна ударна сила на заверата трябвало да бъдат събраните от майстор Димитър Софинянин селяни, работници - строители, които трябвало да ремонтиран варненската крепост, пострадала през войната от 1828-1829 г. Той имал разрешение да събере 2000 човека и да ги отведе във Варна на крепостната стена. Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в манастирската църква на Плачковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника. По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския манастир. Тогава с капитан Георги Мамарчев обличат въстаниците с военните им дрехи и ще се отправят към Търново.
към текста >>
Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в
манастирската
църква на Плачковския
манастир
се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника.
е капитан на български доброволчески отряд. Участниците в заверата полагали клетва. В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци. Като основна ударна сила на заверата трябвало да бъдат събраните от майстор Димитър Софинянин селяни, работници - строители, които трябвало да ремонтиран варненската крепост, пострадала през войната от 1828-1829 г. Той имал разрешение да събере 2000 човека и да ги отведе във Варна на крепостната стена.
Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в
манастирската
църква на Плачковския
манастир
се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника.
По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския манастир. Тогава с капитан Георги Мамарчев обличат въстаниците с военните им дрехи и ще се отправят към Търново. По това време Митко Софиянлията, заедно с работниците, които възстановявали Преображенския манастир трябвало да се насочат към Търново. Но възкръсването на Великден на българския народ не се осъществило, поради предателство на еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Били заловени на разпети петък, т.е.
към текста >>
По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския
манастир
.
Участниците в заверата полагали клетва. В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци. Като основна ударна сила на заверата трябвало да бъдат събраните от майстор Димитър Софинянин селяни, работници - строители, които трябвало да ремонтиран варненската крепост, пострадала през войната от 1828-1829 г. Той имал разрешение да събере 2000 човека и да ги отведе във Варна на крепостната стена. Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в манастирската църква на Плачковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника.
По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския
манастир
.
Тогава с капитан Георги Мамарчев обличат въстаниците с военните им дрехи и ще се отправят към Търново. По това време Митко Софиянлията, заедно с работниците, които възстановявали Преображенския манастир трябвало да се насочат към Търново. Но възкръсването на Великден на българския народ не се осъществило, поради предателство на еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Били заловени на разпети петък, т.е. два дни преди Великден, всички ръководители и в събота срещу неделя на Пасхата (Великден) на 7 април 1835 г.
към текста >>
По това време Митко Софиянлията, заедно с работниците, които възстановявали Преображенския
манастир
трябвало да се насочат към Търново.
Като основна ударна сила на заверата трябвало да бъдат събраните от майстор Димитър Софинянин селяни, работници - строители, които трябвало да ремонтиран варненската крепост, пострадала през войната от 1828-1829 г. Той имал разрешение да събере 2000 човека и да ги отведе във Варна на крепостната стена. Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в манастирската църква на Плачковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника. По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския манастир. Тогава с капитан Георги Мамарчев обличат въстаниците с военните им дрехи и ще се отправят към Търново.
По това време Митко Софиянлията, заедно с работниците, които възстановявали Преображенския
манастир
трябвало да се насочат към Търново.
Но възкръсването на Великден на българския народ не се осъществило, поради предателство на еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Били заловени на разпети петък, т.е. два дни преди Великден, всички ръководители и в събота срещу неделя на Пасхата (Великден) на 7 април 1835 г. били обесени. В манастирите била изпратена потеря, арестували въстаниците и са били разрушени.
към текста >>
В
манастирите
била изпратена потеря, арестували въстаниците и са били разрушени.
По това време Митко Софиянлията, заедно с работниците, които възстановявали Преображенския манастир трябвало да се насочат към Търново. Но възкръсването на Великден на българския народ не се осъществило, поради предателство на еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Били заловени на разпети петък, т.е. два дни преди Великден, всички ръководители и в събота срещу неделя на Пасхата (Великден) на 7 април 1835 г. били обесени.
В
манастирите
била изпратена потеря, арестували въстаниците и са били разрушени.
Особено жестоки са били към игумените на манастирите. Така отец Сергий бил измъчван жестоко, защото ги е заклевал пред икони и в манастира. Смятали са, че е обикновено манастирско съзаклятие на духовници и чорбаджии. Само монасите са пазели спомените за филики Етерия от 1821 г. А предателят Йордан Кисьов бил награден с пари от османските власти, отличен с особена дреха - бениш и сабя.
към текста >>
Особено жестоки са били към игумените на
манастирите
.
Но възкръсването на Великден на българския народ не се осъществило, поради предателство на еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Били заловени на разпети петък, т.е. два дни преди Великден, всички ръководители и в събота срещу неделя на Пасхата (Великден) на 7 април 1835 г. били обесени. В манастирите била изпратена потеря, арестували въстаниците и са били разрушени.
Особено жестоки са били към игумените на
манастирите
.
Така отец Сергий бил измъчван жестоко, защото ги е заклевал пред икони и в манастира. Смятали са, че е обикновено манастирско съзаклятие на духовници и чорбаджии. Само монасите са пазели спомените за филики Етерия от 1821 г. А предателят Йордан Кисьов бил награден с пари от османските власти, отличен с особена дреха - бениш и сабя. Бил получил и берат, по силата на който се освобождавал от данъка за заслуга към турския султан.
към текста >>
Така отец Сергий бил измъчван жестоко, защото ги е заклевал пред икони и в
манастира
.
Били заловени на разпети петък, т.е. два дни преди Великден, всички ръководители и в събота срещу неделя на Пасхата (Великден) на 7 април 1835 г. били обесени. В манастирите била изпратена потеря, арестували въстаниците и са били разрушени. Особено жестоки са били към игумените на манастирите.
Така отец Сергий бил измъчван жестоко, защото ги е заклевал пред икони и в
манастира
.
Смятали са, че е обикновено манастирско съзаклятие на духовници и чорбаджии. Само монасите са пазели спомените за филики Етерия от 1821 г. А предателят Йордан Кисьов бил награден с пари от османските власти, отличен с особена дреха - бениш и сабя. Бил получил и берат, по силата на който се освобождавал от данъка за заслуга към турския султан. Отново бе издигнат кръста на Голгота и бяха разпънати на него служителите Христови, които искаха чрез вяра и народност да възкресят българския народ.
към текста >>
Смятали са, че е обикновено
манастирско
съзаклятие на духовници и чорбаджии.
два дни преди Великден, всички ръководители и в събота срещу неделя на Пасхата (Великден) на 7 април 1835 г. били обесени. В манастирите била изпратена потеря, арестували въстаниците и са били разрушени. Особено жестоки са били към игумените на манастирите. Така отец Сергий бил измъчван жестоко, защото ги е заклевал пред икони и в манастира.
Смятали са, че е обикновено
манастирско
съзаклятие на духовници и чорбаджии.
Само монасите са пазели спомените за филики Етерия от 1821 г. А предателят Йордан Кисьов бил награден с пари от османските власти, отличен с особена дреха - бениш и сабя. Бил получил и берат, по силата на който се освобождавал от данъка за заслуга към турския султан. Отново бе издигнат кръста на Голгота и бяха разпънати на него служителите Христови, които искаха чрез вяра и народност да възкресят българския народ. Но на Голгота не става възкресението.
към текста >>
76.
І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А по времето на Петър Велики монаси от Петропавловския
манастир
край Търново лично се явяват при него за помощ на отечеството им, то той им подарява само издание на Евангелието.
Така историческия мост е прехвърлен за няколко века. Старославянската и българска литература е пренесена в Русия, чиято държава ще съхранява старославянското писмо и четмо, докато цяла България през следващите векове е в робство. Идва времето, когато през този исторически мост, поставен от времето по обратен път ще идва литература от Русия към балканските славянски страни, Връзките са многозначителни. През 1581 г. се печата в Русия първо издание на цялата Библия и се изпраща в България.
А по времето на Петър Велики монаси от Петропавловския
манастир
край Търново лично се явяват при него за помощ на отечеството им, то той им подарява само издание на Евангелието.
Изпращат се „подвижни олтари", „антиминси, с които да се извършват богослужби извън храмовете, започвайки от митрополит Могила 1647 г. Епохата на Възраждането в България започва с Паисиевата история. А през 1829 г. в Москва излиза от печат книгата на руснака Юрий Венелин, озаглавена „Древните и сегашни българи". Тя отваря очите на българите Васил Априлов и Палаузов, и те започват новобългарската просвета.
към текста >>
77.
І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
постъпва като послушник в Рилския
манастир
.
II, стр. 397 пръв започва да търси автора на буквеницата и го споменава по име. Кой е Полиевкт Рилец, Петър Илиев и Петър Велянов? Светското име на Полиевкт Рилец е Петър Илиев. Около 1840 г.
постъпва като послушник в Рилския
манастир
.
През 1851 г. Петър Илиев е подстриган за монах и като всички монаси приема духовно име, което при него е Полиевкт. През 1858 г. е ръкоположен за йеромонах и е изпратен като таксидиот в метоха на Хасково. През 1865 г.
към текста >>
От хасковската община писали срещу него до Рилския
манастир
, до гръцкия патриарх Софроний, както и до Пловдив до турския валия, за да го издирят и да бъде съден.
През 1865 г. се влюбва в хасковската девойка Кирякия Ганчева. Решава да се ожени за нея. Есента на 1865 г. двамата избягват в Стара Загора и живеят под наем в една къща.
От хасковската община писали срещу него до Рилския
манастир
, до гръцкия патриарх Софроний, както и до Пловдив до турския валия, за да го издирят и да бъде съден.
Понятието за морал тогава е било друго и е било недопустимо един духовник да се влюбва, да бяга с жена и да се жени след това. Побягват в гр. Сливен и там се венчават. Но турските власти ги арестуват, довеждат ги в Пловдив, за да бъдат съдени. Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския манастир.
към текста >>
Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския
манастир
.
От хасковската община писали срещу него до Рилския манастир, до гръцкия патриарх Софроний, както и до Пловдив до турския валия, за да го издирят и да бъде съден. Понятието за морал тогава е било друго и е било недопустимо един духовник да се влюбва, да бяга с жена и да се жени след това. Побягват в гр. Сливен и там се венчават. Но турските власти ги арестуват, довеждат ги в Пловдив, за да бъдат съдени.
Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския
манастир
.
Той е трябвало да бъде съден от църковните власти за морала му и затова, че задържал 9000 гроша, които събирал като таксидиот от вярващите. През нощта избягва и отива в протестантската мисия в Пловдив. Там той станал протестант, написал молба и декларация, че се отказва от християнството. Но турската полиция го откарала в Рилския манастир за неизплатения дълг от 9000 гроша. Там бил затворен в килия.
към текста >>
Но турската полиция го откарала в Рилския
манастир
за неизплатения дълг от 9000 гроша.
Но турските власти ги арестуват, довеждат ги в Пловдив, за да бъдат съдени. Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския манастир. Той е трябвало да бъде съден от църковните власти за морала му и затова, че задържал 9000 гроша, които събирал като таксидиот от вярващите. През нощта избягва и отива в протестантската мисия в Пловдив. Там той станал протестант, написал молба и декларация, че се отказва от християнството.
Но турската полиция го откарала в Рилския
манастир
за неизплатения дълг от 9000 гроша.
Там бил затворен в килия. Протестантската мисия в Пловдив чрез английския консул в гр. Одрин правят постъпки пред одринския валия, а той чрез дунавския валия Митхад паша да бъде освободен от рилския затвор. На 30 март 1886 г. турската полиция насила взима Полиевкт от Рилския манастир и го закарва в Одрин.
към текста >>
турската полиция насила взима Полиевкт от Рилския
манастир
и го закарва в Одрин.
Но турската полиция го откарала в Рилския манастир за неизплатения дълг от 9000 гроша. Там бил затворен в килия. Протестантската мисия в Пловдив чрез английския консул в гр. Одрин правят постъпки пред одринския валия, а той чрез дунавския валия Митхад паша да бъде освободен от рилския затвор. На 30 март 1886 г.
турската полиция насила взима Полиевкт от Рилския
манастир
и го закарва в Одрин.
Там той хвърля расото и приема протестантската вяра и официално се събрал с жена си, която след няколко месеца починала. Петър Илиев или Петър Велянов става учител в одринските села. В края на 1875 г. след големите гонения той изнамерва пророческата буквеница „Турша ке падне" през 1876 г. Как е открил това пророчество и кой му е дал това крилато изречение?
към текста >>
78.
І.03.23. МАНАСТИРЪТ „ИВЕРОН („ИВЕР) В СВЕТА ГОРА - АТОН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
23.
МАНАСТИРЪТ
„ИВЕРОН" („ИВЕР") В СВЕТА ГОРА - АТОН Атонският полуостров, или Атон, се вдава в Егейско море.
23.
МАНАСТИРЪТ
„ИВЕРОН" („ИВЕР") В СВЕТА ГОРА - АТОН Атонският полуостров, или Атон, се вдава в Егейско море.
Повече от 1000 години се обитава от православните монаси, в по-голямата си част са гърци и славяни. От XI век в хрисовулите на византийските императори се нарича Света гора. След Балканската война, съгласно Букурещкия договор от 28.08.1913 г. Атон се включва в пределите на гръцката държава. Атон има 20 манастира, които са свети, независими, царски, патриаршески и ставропигални, което означава, че кръстът за забиване е изпратен от патриарха в Цариград.
към текста >>
Атон има 20
манастира
, които са свети, независими, царски, патриаршески и ставропигални, което означава, че кръстът за забиване е изпратен от патриарха в Цариград.
23. МАНАСТИРЪТ „ИВЕРОН" („ИВЕР") В СВЕТА ГОРА - АТОН Атонският полуостров, или Атон, се вдава в Егейско море. Повече от 1000 години се обитава от православните монаси, в по-голямата си част са гърци и славяни. От XI век в хрисовулите на византийските императори се нарича Света гора. След Балканската война, съгласно Букурещкия договор от 28.08.1913 г. Атон се включва в пределите на гръцката държава.
Атон има 20
манастира
, които са свети, независими, царски, патриаршески и ставропигални, което означава, че кръстът за забиване е изпратен от патриарха в Цариград.
През турско време Света гора, (Атон) е била самоувска, Един турски чиновник, наречен „ага" с няколко заптиета е събирал само налога-„харадж", т.е. личен данък, без да се меси в нищо. Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките манастири и негръцкия Иверон, който е грузински. През 1046 г. император Константин Маномех с хрисовул е забранил влизането на жените, на женски животни и децата, и е наречен Атон - Света гора.
към текста >>
Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките
манастири
и негръцкия Иверон, който е грузински.
След Балканската война, съгласно Букурещкия договор от 28.08.1913 г. Атон се включва в пределите на гръцката държава. Атон има 20 манастира, които са свети, независими, царски, патриаршески и ставропигални, което означава, че кръстът за забиване е изпратен от патриарха в Цариград. През турско време Света гора, (Атон) е била самоувска, Един турски чиновник, наречен „ага" с няколко заптиета е събирал само налога-„харадж", т.е. личен данък, без да се меси в нищо.
Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките
манастири
и негръцкия Иверон, който е грузински.
През 1046 г. император Константин Маномех с хрисовул е забранил влизането на жените, на женски животни и децата, и е наречен Атон - Света гора. Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те манастира, така че всеки манастир си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище. Манастирът „Иверон" е разположен на източния бряг на Карея. Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм.
към текста >>
Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те
манастира
, така че всеки
манастир
си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище.
През турско време Света гора, (Атон) е била самоувска, Един турски чиновник, наречен „ага" с няколко заптиета е събирал само налога-„харадж", т.е. личен данък, без да се меси в нищо. Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките манастири и негръцкия Иверон, който е грузински. През 1046 г. император Константин Маномех с хрисовул е забранил влизането на жените, на женски животни и децата, и е наречен Атон - Света гора.
Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те
манастира
, така че всеки
манастир
си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище.
Манастирът „Иверон" е разположен на източния бряг на Карея. Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм. Колосалната статуя на Зевс Тракийски се откъртила с трясък и се свлякла по стръмнините в морето. Майката на Исус помолила сина си Исус да й подари това място. Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Манастирът „Иверон" е основан през 980 г.
към текста >>
Манастирът
„Иверон" е разположен на източния бряг на Карея.
личен данък, без да се меси в нищо. Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките манастири и негръцкия Иверон, който е грузински. През 1046 г. император Константин Маномех с хрисовул е забранил влизането на жените, на женски животни и децата, и е наречен Атон - Света гора. Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те манастира, така че всеки манастир си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище.
Манастирът
„Иверон" е разположен на източния бряг на Карея.
Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм. Колосалната статуя на Зевс Тракийски се откъртила с трясък и се свлякла по стръмнините в морето. Майката на Исус помолила сина си Исус да й подари това място. Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Манастирът „Иверон" е основан през 980 г. от грузинския княз Йоан Турникий, който е бил славен византийски пълководец през X век.
към текста >>
Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост."
Манастирът
„Иверон" е основан през 980 г.
Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те манастира, така че всеки манастир си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище. Манастирът „Иверон" е разположен на източния бряг на Карея. Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм. Колосалната статуя на Зевс Тракийски се откъртила с трясък и се свлякла по стръмнините в морето. Майката на Исус помолила сина си Исус да й подари това място.
Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост."
Манастирът
„Иверон" е основан през 980 г.
от грузинския княз Йоан Турникий, който е бил славен византийски пълководец през X век. По-късно той напуска манастира, за да защитава при император Василий II (976-1025) византийската империя от арабите. Той отново се завръща в Атон, носейки хрисовул от византийския император да се изгради манастир в по-големи размери. Той приема името Св. Йоан Ивер.
към текста >>
По-късно той напуска
манастира
, за да защитава при император Василий II (976-1025) византийската империя от арабите.
Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм. Колосалната статуя на Зевс Тракийски се откъртила с трясък и се свлякла по стръмнините в морето. Майката на Исус помолила сина си Исус да й подари това място. Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Манастирът „Иверон" е основан през 980 г. от грузинския княз Йоан Турникий, който е бил славен византийски пълководец през X век.
По-късно той напуска
манастира
, за да защитава при император Василий II (976-1025) византийската империя от арабите.
Той отново се завръща в Атон, носейки хрисовул от византийския император да се изгради манастир в по-големи размери. Той приема името Св. Йоан Ивер. Ивер значи Грузия. Йоан Ивер умира 1003 г.
към текста >>
Той отново се завръща в Атон, носейки хрисовул от византийския император да се изгради
манастир
в по-големи размери.
Колосалната статуя на Зевс Тракийски се откъртила с трясък и се свлякла по стръмнините в морето. Майката на Исус помолила сина си Исус да й подари това място. Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Манастирът „Иверон" е основан през 980 г. от грузинския княз Йоан Турникий, който е бил славен византийски пълководец през X век. По-късно той напуска манастира, за да защитава при император Василий II (976-1025) византийската империя от арабите.
Той отново се завръща в Атон, носейки хрисовул от византийския император да се изгради
манастир
в по-големи размери.
Той приема името Св. Йоан Ивер. Ивер значи Грузия. Йоан Ивер умира 1003 г. и делото му се продължава от сина му Ефтимий.
към текста >>
Манастирите
в Атон се плячкосвани и разрушавани многократно.
Богородица Иверска". Църквата е посветена на Успение на Света Богородица на 15 август, стар стил. Тук се пази завещанието, плащеницата, Евангелието и жезъла на цариградския патриарх Григорий V, обесен от турците във връзка с разкритията за подготовката на гръцкото въстание през 1821 г. на връх Великден. Ще говорим по-късно за него във връзка с историята на Антиминса.
Манастирите
в Атон се плячкосвани и разрушавани многократно.
През 1044 г. арабите го опустошават. През 1275 г. наемниците на Михаил VIII Палеолог, бивши кръстоносци, обсаждат Атон, за да сломят съпротивата на монасите, които се противопоставят на уния с папата. А преди това Михаил VIII Палеолог, византийски император, през 1201 г.
към текста >>
обградили кулата на Зограф - българския
манастир
и с дърва, натрупани до върха, я запалили и към 20 монаси били изпепелени, заедно с безценни исторически реликви, свидетелства за миналото на българския народ.
През 1275 г. наемниците на Михаил VIII Палеолог, бивши кръстоносци, обсаждат Атон, за да сломят съпротивата на монасите, които се противопоставят на уния с папата. А преди това Михаил VIII Палеолог, византийски император, през 1201 г. отвоювал Цариград от латинците, не ги прогонва, а ги задържа при себе си като наемници. Така, на 10 октомври 1275 г.
обградили кулата на Зограф - българския
манастир
и с дърва, натрупани до върха, я запалили и към 20 монаси били изпепелени, заедно с безценни исторически реликви, свидетелства за миналото на българския народ.
През 1308 и 1311 г. Атон станал отново плячка на наемниците на византийския император Андроник II Палеолог. По-късно, до 1324 г. турски пирати са го плячкосвали.
към текста >>
79.
І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в
манастира
.
Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях. На един от монасите през нощта се явила Св. Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат.
Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в
манастира
.
При видението на монаха, тя казала: „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка'', Едно друго сказание от апостолско време казва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде и да проповядва Евангелието, то майката на Исуса поискала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Грузия и Св. гора Атонска. И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора. Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от езичниците, паднали в подножието на храма.
към текста >>
Ето защо монасите от
манастира
Ивер, наричат Света Богородица своя покровителка и наричат Света гора Атонска, че е жребият на Божията майка.
гора Атонска. И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора. Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от езичниците, паднали в подножието на храма. Тогава тя казала: „Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя син и Бог. Няма да оскуднее Божията милост на това място и ще му бъда застъпница".
Ето защо монасите от
манастира
Ивер, наричат Света Богородица своя покровителка и наричат Света гора Атонска, че е жребият на Божията майка.
Църквата в Иверон празнува 15 август „Успение на пресветата Богородица", свързано с преславно видение и уведомяване от архангел Гавраил, че тя ще бъде в скоро време взета от земята и занесена при своето горно царство. Дошъл определният ден. Небесна светлина озарила стаята, в която е лежала на постеля и очаквала последните си земни дни, преди да умре. Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица.
към текста >>
В Иверския
манастир
се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица.
Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица. Всички видели това видение. След кончината, тя била погребана с почести. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата.
В Иверския
манастир
се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица.
По-късно по нея се правят много копия. На 13 август 1648 г. в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица. На 25 февруари 1656 г. копието на Иверската икона била поставена в манастира на Валдае.
към текста >>
копието на Иверската икона била поставена в
манастира
на Валдае.
В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия. На 13 август 1648 г. в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица. На 25 февруари 1656 г.
копието на Иверската икона била поставена в
манастира
на Валдае.
На 19 май 1669 г. е пренесена в Иверската часовня (врата), по заповед на Алексей Михайлович, за да охранява Москва. От 1645 до 1676 г. е царуването на Алексей Михайлович, когато през 1670 г. започва селското въстание на Степан Разин.
към текста >>
80.
І.03.25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Измолват Московския митрополит Инокентий със знамето да се покрият мощите на Свети Алексей, за да се освети от тях, които се намират в Чудовия
манастир
в Кремъл.
На 21 април 1877 г. делегацията със знамето тръгва с параход по река Волга до гара Сизрани и оттам за Москва. На 23 април 1877 г. делегацията пристига в Москва. Тя е посрещната от Аксаков, видния представител на славянството.
Измолват Московския митрополит Инокентий със знамето да се покрият мощите на Свети Алексей, за да се освети от тях, които се намират в Чудовия
манастир
в Кремъл.
Същевременно искат да се постави ликът с иконата на Св. Алексей в самата ракла, където се държат мощите на светеца, за да се освети също иконата. Тази икона идва от град Самара, а Св. Алексей е покровител на същия град. Получават разрешение и знамето е изложено в Чудовия манастир при мощите на Св.
към текста >>
Получават разрешение и знамето е изложено в Чудовия
манастир
при мощите на Св.
Измолват Московския митрополит Инокентий със знамето да се покрият мощите на Свети Алексей, за да се освети от тях, които се намират в Чудовия манастир в Кремъл. Същевременно искат да се постави ликът с иконата на Св. Алексей в самата ракла, където се държат мощите на светеца, за да се освети също иконата. Тази икона идва от град Самара, а Св. Алексей е покровител на същия град.
Получават разрешение и знамето е изложено в Чудовия
манастир
при мощите на Св.
Алексей, митрополит Московски, в знак на очакване и надежда за възкресение на единоверния, братски български народ и за неговото освобождение. Самият руски император Александър II, заедно със семейството си, пристига в Чудовия манастир, за да се допре до мощите на Св. Алексей Московски, които са били покрити вече със Самарското знаме. Той се навежда и целува знамето. Делегацията престоява три дни, докато се направи дръжка за знамето и поставка за съхранение на иконата.
към текста >>
Самият руски император Александър II, заедно със семейството си, пристига в Чудовия
манастир
, за да се допре до мощите на Св.
Алексей в самата ракла, където се държат мощите на светеца, за да се освети също иконата. Тази икона идва от град Самара, а Св. Алексей е покровител на същия град. Получават разрешение и знамето е изложено в Чудовия манастир при мощите на Св. Алексей, митрополит Московски, в знак на очакване и надежда за възкресение на единоверния, братски български народ и за неговото освобождение.
Самият руски император Александър II, заедно със семейството си, пристига в Чудовия
манастир
, за да се допре до мощите на Св.
Алексей Московски, които са били покрити вече със Самарското знаме. Той се навежда и целува знамето. Делегацията престоява три дни, докато се направи дръжка за знамето и поставка за съхранение на иконата. Московчани през това време преминават на поклонение пред знамето, изработено в гр. Самара и се покланят на Св.
към текста >>
81.
І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Замонашва се с име Алексей в московския Богоявленски
манастир
.
26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ? Той е Алексей, митрополит Московски и трябва да се знае неговата история, защото пред неговите мощи стоят чинно за освещение знамето на Самара, иконата от Самара и самият руски император Александър II. Той е син на черниговския болярин федора Бяконта с име Алферий.
Замонашва се с име Алексей в московския Богоявленски
манастир
.
Митрополит на Москва е гъркът Феогност, който го назначава за свой заместник. През 40-те години на XIII век го завежда в Константинопол, където предава крупна сума злато за ремонт на храма „Света София" и там го представя за свой заместник. А парите, получени от митрополита на Москва, по народност грък, византийският император Йоан Кантакузин ги е дал за зестра на дъщеря си Теодора, която омъжва за турския султан Орхан. Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи. На 25 март 1354 г.
към текста >>
Той основава Чудовия
манастир
в Московския Кремъл на 50-те години, когато през 1367-1368 г.
На 8.IX.1380 г. на Куликовското поле Димитри Иванович с руските войски разбива ордата на Мамая хан. Духовен баща на Куликовската битка е митрополит Алексей. Тя е била подготвена от него, като след смъртта му на 12 февруари 1378 г. руските князе единодушно решават да се бият срещу пълчищата на Мамая.
Той основава Чудовия
манастир
в Московския Кремъл на 50-те години, когато през 1367-1368 г.
се построяват каменните стени на Москва. През 1365 г. в манастира била построена църква, посветена на „чудесата на архангел Михаил". Идейната програма на митрополит Алексей е, че небесният покровител на княжеската власт, архангел Михаил, ще се застъпи за църквата, монашеството и за руското княжество. Алексей мечтае за църковно обединение на всички руски земи и за политическо освобождение и обединение на руските земи, завладяни от татарите и турците.
към текста >>
в
манастира
била построена църква, посветена на „чудесата на архангел Михаил".
Тя е била подготвена от него, като след смъртта му на 12 февруари 1378 г. руските князе единодушно решават да се бият срещу пълчищата на Мамая. Той основава Чудовия манастир в Московския Кремъл на 50-те години, когато през 1367-1368 г. се построяват каменните стени на Москва. През 1365 г.
в
манастира
била построена църква, посветена на „чудесата на архангел Михаил".
Идейната програма на митрополит Алексей е, че небесният покровител на княжеската власт, архангел Михаил, ще се застъпи за църквата, монашеството и за руското княжество. Алексей мечтае за църковно обединение на всички руски земи и за политическо освобождение и обединение на руските земи, завладяни от татарите и турците. Разказват, че Тайдула, жената на татарския хан Ченибег, се разболяла, той я изцерил. И от благодарност татарският хан спрял настъплението си в руските земи, посока Москва. След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести.
към текста >>
рухнали сводовете на църквата на Чудовия
манастир
.
Алексей мечтае за църковно обединение на всички руски земи и за политическо освобождение и обединение на руските земи, завладяни от татарите и турците. Разказват, че Тайдула, жената на татарския хан Ченибег, се разболяла, той я изцерил. И от благодарност татарският хан спрял настъплението си в руските земи, посока Москва. След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести. На 20 май 1431 г.
рухнали сводовете на църквата на Чудовия
манастир
.
При разчистването им откриват и отварят гробницата на Алексей и намерили там „нетленние мощи", част от ръцете му не са се били разложили. Чак през 1448 г. първият руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец. Патриаршията в Константинопол вече не съществувала, както и Византийската империя. Турците завладяват Константинопол през 1453 г.
към текста >>
Ето защо делегацията от град Самара отива в Чудовия
манастир
и полага знамето върху раклата с мощите на митрополит Алексей, за да извикат небесните сили на архангел Михаил да благослови знамето и с него и освобождението на България, така, както е благословил битката при Куликовското поле и победата на руските войски срещу татарите.
първият руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец. Патриаршията в Константинопол вече не съществувала, както и Византийската империя. Турците завладяват Константинопол през 1453 г. Русия остава единствената държава на православието и става трети Рим. В изготвеното по-късно „Жития Алексея", той е обявен за ангел земен и небесний человек, чийто небесен покровител е Архангел Михаил.
Ето защо делегацията от град Самара отива в Чудовия
манастир
и полага знамето върху раклата с мощите на митрополит Алексей, за да извикат небесните сили на архангел Михаил да благослови знамето и с него и освобождението на България, така, както е благословил битката при Куликовското поле и победата на руските войски срещу татарите.
След тази битка се започва обединението на руските княжества и освобождаването им от чуждите нашественици.
към текста >>
82.
I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ От освещаването на знамето в Чудовия
манастир
в Кремъл, от Москва то тръгва към Кишинев, където е подписан манифеста за войната.
27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ От освещаването на знамето в Чудовия
манастир
в Кремъл, от Москва то тръгва към Кишинев, където е подписан манифеста за войната.
На 1 май 1877 г. знамето пристига в момента, когато главнокомандващият тръгва към войските си, намиращи се зад руската граница. На 2 май 1877 г. знамето с делегацията следва главнокомандващия. На 4 май 1877 г.
към текста >>
Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при Дряновския
манастир
.
Алексей на храм-паметника на Шипка. На 6 май 1877 г. в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син. Дружините са строени в гъсти колони е една редица. В средата е поставена маса за знамето и молебена.
Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при Дряновския
манастир
.
След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване. Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето. Вторият е неговият син. А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините. Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за храброст, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година.
към текста >>
83.
I.03.28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически
манастир
.
и широчина 28 см. Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци. В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков.
А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически
манастир
.
И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири. Дръжката на знамето е от дъбово дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка. Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра.
към текста >>
И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски
манастир
в Самара.
Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци. В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир.
И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски
манастир
в Самара.
Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири. Дръжката на знамето е от дъбово дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка. Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра. Горният край завършва с копие от 38 см., с позлатено сребро.
към текста >>
Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски
манастир
, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири.
В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара.
Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски
манастир
, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири.
Дръжката на знамето е от дъбово дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка. Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра. Горният край завършва с копие от 38 см., с позлатено сребро. В основата на копието, където е скобата, която се прикачва за върха на дръжката е написано: „Българскому народу город Самара в 1876 года".
към текста >>
А на една от сините ленти е извезан златен текст: „Да возкреснет Бог и разточаться врази Его." А годината 1876 е свързана с пророческата буквеница „Турциа ке падне", дадено в „Откровението" при солунския
манастир
„Св.
В основата на копието, където е скобата, която се прикачва за върха на дръжката е написано: „Българскому народу город Самара в 1876 года". Знамето е било приготвено за въстаналите българи още в 1876 г., но с потушаването на въстанието не е било изпратено и било задържано, докато се яви възможност да се предаде на българските опълченци. Това е било официалното обяснение на самарската делегация, донесла и връчила знамето на Българското опълчение. Към горния край на дръжката на знамето, при основата на копието, са прикачили две червени и две сини ленти. На едната от червените ленти е извезан текст „Город Самара Болгарскому народу 1876".
А на една от сините ленти е извезан златен текст: „Да возкреснет Бог и разточаться врази Его." А годината 1876 е свързана с пророческата буквеница „Турциа ке падне", дадено в „Откровението" при солунския
манастир
„Св.
Димитър" на Константин Дъновски.
към текста >>
84.
I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА На лицевата страна на знамето художникът Симаков изрисувал лика на Иверската Света Богородица, която се пази в
манастира
на Валдае.
29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА На лицевата страна на знамето художникът Симаков изрисувал лика на Иверската Света Богородица, която се пази в
манастира
на Валдае.
А монахините от Иверския манастир в град Самара изработват това знаме. Случайно ли е това? Нищо подобно, напълно закономерно. Иверия или Грузия в IV век е приела християнството. Грузинската църква е построила много манастири.
към текста >>
А монахините от Иверския
манастир
в град Самара изработват това знаме.
29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА На лицевата страна на знамето художникът Симаков изрисувал лика на Иверската Света Богородица, която се пази в манастира на Валдае.
А монахините от Иверския
манастир
в град Самара изработват това знаме.
Случайно ли е това? Нищо подобно, напълно закономерно. Иверия или Грузия в IV век е приела християнството. Грузинската църква е построила много манастири. В Атон - Иверон, в България - Бачковския през 1082 г.
към текста >>
Грузинската църква е построила много
манастири
.
29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА На лицевата страна на знамето художникът Симаков изрисувал лика на Иверската Света Богородица, която се пази в манастира на Валдае. А монахините от Иверския манастир в град Самара изработват това знаме. Случайно ли е това? Нищо подобно, напълно закономерно. Иверия или Грузия в IV век е приела християнството.
Грузинската църква е построила много
манастири
.
В Атон - Иверон, в България - Бачковския през 1082 г. и също в Синай - през XI век, Русия в град Самара. През 1869 г. по заповед на княз Алексей Михайлович била построена часовня при Воскресенската врата в Москва, където са сложили иконата, за да охранява града. Иверската икона се смятала закрилница, пазителка, стояща на стража при вратите на Москва, Тя е символ на Божието благословение и спасение.
към текста >>
85.
I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Били отнети земите на
манастирите
, унищожени
манастири
и намаляло духовенството, които се обогатявали за сметка на селяните.
Било решено да се премахне иконопочитанието, като по този начин църквата ще получи по-духовен характер. Ще се премахне суеверието, идолопоклонничеството, което се е внедрило от Стария Завет в новите времена със иконопоклонничество. В 726 г. издава указ срещу иконопочитанието. Започнало се е с разрушението на мозайките на църквите и унищожение на иконите.
Били отнети земите на
манастирите
, унищожени
манастири
и намаляло духовенството, които се обогатявали за сметка на селяните.
След смъртта на Лъв III на престола се качил синът му Константин V (741-775 г.), който свикал църковен събор на 10 февруари 754 г. и било решено да се унищожат всички икони. Били анатемосани главните привърженици на култа към иконите. Иконите навсякъде са изхвърляни, изгаряни, мозаичните изображения се замазвали с вар. Решил да закрие всички манастири.
към текста >>
Решил да закрие всички
манастири
.
Били отнети земите на манастирите, унищожени манастири и намаляло духовенството, които се обогатявали за сметка на селяните. След смъртта на Лъв III на престола се качил синът му Константин V (741-775 г.), който свикал църковен събор на 10 февруари 754 г. и било решено да се унищожат всички икони. Били анатемосани главните привърженици на култа към иконите. Иконите навсякъде са изхвърляни, изгаряни, мозаичните изображения се замазвали с вар.
Решил да закрие всички
манастири
.
Едни били разрушени, други, превърнати в казарми за войската, понеже монасите били разпространители на идолопоклонничество. За единствен образ на Исуса Христа се признавала Евхаристията. Престолонаследникът на Константин V бил синът му Лъв IV Хазари (775-785 г.), който също е бил иконоборец. Но след смъртта си оставил малолетен син и властта на империята минала в майка му Ирина, която била иконопочитателка. Синът се възкачил като Константин VI (780-878 г.) на престола.
към текста >>
Социална революция за обединените селяни и обогатяването за тяхна сметка на монаси и
манастири
.
Регентството приема майка му Теодора, която възстановява иконопочитанието с празник на православието на 19 февруари 843 г. в първия ден на великите пости. Иконопочитатели били цариградският патриарх Герман, Йоан Дамаскин, Теодор Студит. А Евсевий от Кесария, IV век е бил срещу култа на иконите. Иконоборството носи социална, политическа и религиозна революция.
Социална революция за обединените селяни и обогатяването за тяхна сметка на монаси и
манастири
.
Икономическа - да ограничи икономическата сила на монашеството и политическото им влияние и да засили централната власт на императора. Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството. Ето защо то било покрепено от широките среди на селското население и градската беднота, защото изведнъж изчезва феодалният гнет на манастирите. А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван. Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог.
към текста >>
Ето защо то било покрепено от широките среди на селското население и градската беднота, защото изведнъж изчезва феодалният гнет на
манастирите
.
А Евсевий от Кесария, IV век е бил срещу култа на иконите. Иконоборството носи социална, политическа и религиозна революция. Социална революция за обединените селяни и обогатяването за тяхна сметка на монаси и манастири. Икономическа - да ограничи икономическата сила на монашеството и политическото им влияние и да засили централната власт на императора. Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството.
Ето защо то било покрепено от широките среди на селското население и градската беднота, защото изведнъж изчезва феодалният гнет на
манастирите
.
А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван. Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог. Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето спасение. Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза.
към текста >>
86.
8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Данните за възобновяването на
манастира
от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в.
Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия.
Данните за възобновяването на
манастира
от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в.
„Варненски вестник", бр. 6 и 8 от 1880 год. в статията под заглавие: „Монастирите Св. Димитър и Св. Константин и Елена при град Варна", подписани с инициалите П. К.
към текста >>
87.
10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Теодосий, игумен на Капиновския
манастир
, и иконом поп Петко; Свищов (околията) - йеромонах Пахомий, а града - иконом поп Христо; Ловеч - д-р Коста Павлов; Шумен - д-р Вичо Панов; Сливен - Иван Добровски (Добрович); Ст.
Трайкович; Вратца и Севлиево - П. Р. Славейков: Търново (каазата) - Н. Михаиловски и х. Н. х. Минчоглу, а епархията-архимандритх.
Теодосий, игумен на Капиновския
манастир
, и иконом поп Петко; Свищов (околията) - йеромонах Пахомий, а града - иконом поп Христо; Ловеч - д-р Коста Павлов; Шумен - д-р Вичо Панов; Сливен - Иван Добровски (Добрович); Ст.
Загора - х. Господин Славов; Самоков - Захари х. Гюров; Казанлък - Хр. Папазоглу; Добрич - х. Ив. х.
към текста >>
88.
НАРЯДИ за 1909 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския
манастир
.
Първото показва Божествената частица, която има в себе си началният зародиш. Второто показва майката, която може да възприема -макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят. После третото иде - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е закон, с който трябва да се управлява България - тази пръчка, 61 см дължина, 1 см в дебелина.
Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския
манастир
.
Имате още една емблема. (Показва ножа.) Това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за това не е позволено да се казва никъде. И никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата.
към текста >>
89.
11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Че баща ми беше страдалец, в смисъл че остава сирак, без баща и без майка на 12 годишна възраст и трябва да поеме при това грижите за двама по-малки от него, две деца момчета и една сестра, за която той не може да се грижи, ами я дават калугерка в
манастира
.
Още на времето беше голямо село. В.К.: То къде е точно? Г.П.: До Търново, на пет километра. В.К.: Кога сте родена? Г.П.: През 1903 година, 18 септември.
Че баща ми беше страдалец, в смисъл че остава сирак, без баща и без майка на 12 годишна възраст и трябва да поеме при това грижите за двама по-малки от него, две деца момчета и една сестра, за която той не може да се грижи, ами я дават калугерка в
манастира
.
И баща ми става градинар, чирак, ходи по градини в Русия и в Румъния. Каквото изкара, за малките. Че май, че и тях повлича после. Какво е било, не знам. Когато аз вече бях голяма и съм негова дъщеря, разбрах, че той се е бил оженил за единствена дъщеря на едно семейство средно заможни.
към текста >>
Те са строителите на
манастира
в Присово и техните черепи там и досега се пазят.
В.К.: Да. Г.П.: Всичко става вече по тази линия и аз съм кръстена на дядо си, Гена. Пак на дядо, вижте какво уважение е било и каква грижа. Защото баща ми пък нямаше майка и баща. Ама то беда бе, как са мрели тези хора, какво са правили, но колко малко са живяли дядото и бабата, на баща ми родителите, и все пак са правили дарения, обществени цели.
Те са строителите на
манастира
в Присово и техните черепи там и досега се пазят.
На дядо и на баба. Но аз нямам отношение към тях, защото аз нищо не знам. А баща ми въобще не говореше. Защо избягваше? Защото много болно минало.
към текста >>
90.
19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Например, аз един ден й разказвам, че я сънувах калугерка в
манастир
и точно тъй, как има една нещо като вадичка, над вадичката едно малко мостче ей тъй дъсчено, и тя тъй минава, и аз съм там.
Вижте, вий моите отношения с нея са много особени. Аз бях до края на „Ви" с нея. Аз никога не я попитах нещо. Нито тя се ровеше в неща, които смяташе, че са работа на индивида. И ще ви кажа някои случаи тука.
Например, аз един ден й разказвам, че я сънувах калугерка в
манастир
и точно тъй, как има една нещо като вадичка, над вадичката едно малко мостче ей тъй дъсчено, и тя тъй минава, и аз съм там.
Нещо като послушничка. Тя нищо не ми отговори. Минаха години и ми разказва по-късно какво духовно преследване е имала тя от невидимото духовенство. Какво тичане, какво бягане, какви препятствия, какви натиски, така настъпва един ден. фактически почва да бяга и то когато носи беседи и това е станало в Търново.
към текста >>
91.
8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Някъде над „Свети Крал",
манастира
, ма къде беше точно по Витоша, не знам.
Викат: „Ние сме четири девойки." Аз и Димитрова. Аз. коя беше там тази, не им помня имената вече, Богдана Богданова, какво й беше името не знам и още една тютюноработничка. Та отидохме там на Витоша и казват: „Чакай, стъклен багаж с нас има", демек ние. жените. И аз за да им покажа, вървя все напред, все напред. Стигнахме на широки разширени пленуми в дяволското кладенче, къде е, и сега го търся, не мога да го открия, къде беше това дяволско кладенче.
Някъде над „Свети Крал",
манастира
, ма къде беше точно по Витоша, не знам.
Всички бяхме облечени с дебели дрехи, бай Йордан Милев беше секретарят, защото той каза: „По-добре се облечете, щото може да има даяк, да ни разкрият и да ни арестуват. Боя да не усетим с дебелите дрехи." И отиваме там през нощта, искам туй да кажа, че младо момиче, харесвано от тоя, от оня, аз съм тръгнала с една блузка. Нямам палто, нямаМ нищо. Така, мисля си, тоя ми прегърне краката, оня ме прегърне това и да проспим два часа, и да почнеме работа при сутринта. И имаме постове, нали така, които да пазят.
към текста >>
92.
20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
На един мангал съм се греяла, над един кьошк отдолу духа, това бяха условията, но аз бях доволна, защото все пак съм под покрив, и бях доволна от друго, защото женски
манастир
, те имат, мандала се казва, така железа грамадни и мъж не може да влезе.
Всъщност аз много неща не съм правила там. Гледах си по-добре да уча уроците, но леля Василиса ме прие. Катя Велева, тази по математика и Митко Грива по 500 лева ми дадоха, което нищо не беше. 800 лева беше кило масло тогава. Но леля Василиса се съгласи за тия 1000 лева за един месец да ме гледа да си взема изпитите, нали, колкото стоя там при нея.
На един мангал съм се греяла, над един кьошк отдолу духа, това бяха условията, но аз бях доволна, защото все пак съм под покрив, и бях доволна от друго, защото женски
манастир
, те имат, мандала се казва, така железа грамадни и мъж не може да влезе.
Ех, един поп беше разковал един пармак, влизаше при една калугерка, ама въобще полиция това да влезе - мъж нощно време не се позволява. И тя понеже беше клисарица, тази на баба ми приятелката. В.К.: Как се казваше манастирът? М.Г.: „Света Богородица" - метох. „Метох" му казват.
към текста >>
В.К.: Как се казваше
манастирът
?
800 лева беше кило масло тогава. Но леля Василиса се съгласи за тия 1000 лева за един месец да ме гледа да си взема изпитите, нали, колкото стоя там при нея. На един мангал съм се греяла, над един кьошк отдолу духа, това бяха условията, но аз бях доволна, защото все пак съм под покрив, и бях доволна от друго, защото женски манастир, те имат, мандала се казва, така железа грамадни и мъж не може да влезе. Ех, един поп беше разковал един пармак, влизаше при една калугерка, ама въобще полиция това да влезе - мъж нощно време не се позволява. И тя понеже беше клисарица, тази на баба ми приятелката.
В.К.: Как се казваше
манастирът
?
М.Г.: „Света Богородица" - метох. „Метох" му казват. Той е единствен в Самоков - женски манастир и аз там намерих убежище. Аз отидох при други. А на моята преродена сестра там приятелки, които като идваха в София, спяха при мене и майка им ми е била учителка в първо отделение.
към текста >>
Той е единствен в Самоков - женски
манастир
и аз там намерих убежище.
Ех, един поп беше разковал един пармак, влизаше при една калугерка, ама въобще полиция това да влезе - мъж нощно време не се позволява. И тя понеже беше клисарица, тази на баба ми приятелката. В.К.: Как се казваше манастирът? М.Г.: „Света Богородица" - метох. „Метох" му казват.
Той е единствен в Самоков - женски
манастир
и аз там намерих убежище.
Аз отидох при други. А на моята преродена сестра там приятелки, които като идваха в София, спяха при мене и майка им ми е била учителка в първо отделение. Но сега майка им казала: „Аз такива въшкари не ги ща." - Бедни сме, с други думи. „Ама, мамо ма, аз съм спала там при Милка, там на Изгрева като съм ходила." - „Не, не, не искам, не искам." А пък аз като малка й виках на нея „мамо", защото приличаше на майка ми. Така отряза.
към текста >>
93.
13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ Всяка неделя ходехме на Витоша, обикаляхме България, правихме обиколки по Рила от Боровец, през Мусала, до езерата - спяхме в
манастирчето
в Говедарци.
13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ Всяка неделя ходехме на Витоша, обикаляхме България, правихме обиколки по Рила от Боровец, през Мусала, до езерата - спяхме в
манастирчето
в Говедарци.
Това е ставало много пъти - когато имах отпуска. Желанието му бе да направим екскурзия от Ком до Нос Емине по Стара планина. Чакаше ме да се пенсионирам, но това желание не се осъществи. С настаняването си в бараката започнах да свиря. Исках да влезна в академията като извънредна ученичка, приеха ми заявлението, но когато седнах на пианото, Андрей Стоянов ме попита на колко съм години.
към текста >>
94.
3. ЛЕТУВАНИЯТА С БРАТСТВОТО
,
Тройка Кирилова Мишкова
,
ТОМ 13
По-долу, в подножието му има
манастир
- „Свети Спас".
3. ЛЕТУВАНИЯТА С БРАТСТВОТО Особено чувство на разбирателство и взаимопомощ цареше между всички хора от Братството в Ямбол. Лятно време се качвахме да летуваме на Бакъджиците в Стара планина. И върхът се казваше така. На върха опъвахме палатки и стояхме там по 10-на дни.
По-долу, в подножието му има
манастир
- „Свети Спас".
Децата ходехме често там. Местността беше много красива, обрасла с люляци и смрадлика. И досега усещам ароматите им. Сутрин посрещахме изгревите на слънцето на върха. Незабравими останаха спомените ми за преживяванията ни сред братските хора и на планината, и в Ямбол.
към текста >>
95.
1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ
,
Борис Петров Шаров
,
ТОМ 13
Обикаляха старините, например в Рилския
манастир
ходеха.
Имаше един брат Борис... Брат Боев взима, отваря билетчето и казва еди-какво си. Замисли се за миг и почва точно и ясно формулирано, и с ясна мисъл отговаряше. Та тогава брат Боев веднъж идвайки у дома гледа картините на баща ми, те бяха така в стаята нали, ние в неговата стая се събирахме и каза: „Борис този живот имал друга задача, но той е бил голям художник в миналото." И действително баща ми носеше един много голям талант. После той беше в гимназията, в мъжката гимназия тука в София и след това отиде в Етнографския институт. Там стана сътрудник.
Обикаляха старините, например в Рилския
манастир
ходеха.
Там има от ковано желязо разни дръжки интересни. Етнографски ценности и тези работи, всички се рисуваха, после излизаха в албуми, та там събра доста така ценни неща. Даже имат издание на една книга с един свой колега за орнаментите, които там са рисувани. Орнаментите, специално орнаментите, не иконите, самите орнаменти такива. Те са от цветя, животни, най-различни, геометрични, имаше интересни работи.
към текста >>
96.
VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)
,
,
ТОМ 13
Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския
манастир
и стария Пловдив до 1959 г.
През 1945 г. постъпва като студент в Художествената академия в София и следва живопис. Завършва с отличие. Предлагат му да остане като асистент, но отказва, понеже не може да се подчини други да го ръководят. Така остава без работа и препитание.
Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския
манастир
и стария Пловдив до 1959 г.
По-късно се завръща в София и живее в една барака на Изгрева, но след като я отчуждават, той става пазач на вилите край езерото Панчарево от 1973 до 1992 г., където почива. На младини е контактувал само с възрастни приятели, а на старини приема само младите спортисти по гребане в гребната база Панчарево край София. Разказва им за Учителя и за Словото му. През 1999 г. помолихме десетина младежи, посещаващи бай Сотир в Панчарево, да напишат очерк за него.
към текста >>
97.
II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Тъй според теософското деление имаме: Атма - Дух , Буда и висшия
Манас
, това са трите принципа, другите надолу са тела, през които душата минава, затуй ние казваме: умът съставлява тялото на Духа.
Когато дойде Божествената душа, тя слиза при тази душа, тя идва и заминава, не се е решила да остане. Затуй, когато кажем, че Божествената душа е слезла, значи тя е приела управлението и остава за постоянно. Христос тази душа и него напусна. Щом дойдат големи изпитания, тя взима позиция, качва се на високо. Общи принципи са три, които са неизменяеми, а 4 принципи има, които се менят във всички окултни школи.
Тъй според теософското деление имаме: Атма - Дух , Буда и висшия
Манас
, това са трите принципа, другите надолу са тела, през които душата минава, затуй ние казваме: умът съставлява тялото на Духа.
Туй, коeто у нас е най-високо, то там е тяло, тук то за нас е тъй ефирно, горе разбират тяло. Та като казвам: тяло, душа и дух, туй разбирам. Низшият и висшият ум - то е тяло. Има естествено тяло и има тяло духовно. Там всичко е тъй както е тук, само че в обратен смисъл.
към текста >>
98.
ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Ония дето ходиха на
манастиря
, дъжда ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е.
Отиде по вятъра тяхната паяжина, няма народ, който да не е пометен заради противениетоси на Божието дело: Асирия. Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има. Идната година условията ще бъдат по- благоприятни.
Ония дето ходиха на
манастиря
, дъжда ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е.
Катастрофата на 29 август, с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически характер. Работата иска абсолютна чистота. Да се не разколебаете. То е много опасно разколебанието. Без разколебание - Бог присъствува, с разколебание - Бог отсъствува!
към текста >>
99.
БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.
,
,
ТОМ 14
Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в
манастир
.
Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там където има единство в мисъл, чувство и действие има един господар, а там където има разногласие, там има двама господари.
Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в
манастир
.
Напущането е вътрешно нещо, а не външно. Ти можеш да живееш в най-неблагоприятни условия и да служиш на Бога. Можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога. А можеш да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога. Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога.
към текста >>
100.
4. В СУНГУРЛАРЕ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
През месец август, той взема отпуск и цялото ни семейство отидохме на курорт в
манастира
при село Сотиря - близо до Сливен.
Баща ми ме сгълча: „На всичко отгоре се смееш! Почни да учиш и да издържиш поправителен изпит, за да минеш в четвърти клас! " Лятото мина в игри с брат ми и други деца. Ходихме с майка ни и други роднини на река Камчия; те опраха чергите и други домашни работи, а ние се къпехме в реката. Баща ни не беше добре със здравето, но все си гледаше работата.
През месец август, той взема отпуск и цялото ни семейство отидохме на курорт в
манастира
при село Сотиря - близо до Сливен.
Преди това, баща ни беше ходил в София да бъде прегледан от по-добри лекари, но и те не можаха да му помогнат. Тогава медицината не е познавала болестта язва, нито рак, не познаваха и операциите за тия болести. Този манастир, в който почивахме, беше на много хубаво място в склоновете на Стара планина. Използуваха го много сливенски семейства през летните месеци. Баща ни беше познат с игумена, той даде на семейството ни хубава стая и прекарахме добре.
към текста >>
Този
манастир
, в който почивахме, беше на много хубаво място в склоновете на Стара планина.
Ходихме с майка ни и други роднини на река Камчия; те опраха чергите и други домашни работи, а ние се къпехме в реката. Баща ни не беше добре със здравето, но все си гледаше работата. През месец август, той взема отпуск и цялото ни семейство отидохме на курорт в манастира при село Сотиря - близо до Сливен. Преди това, баща ни беше ходил в София да бъде прегледан от по-добри лекари, но и те не можаха да му помогнат. Тогава медицината не е познавала болестта язва, нито рак, не познаваха и операциите за тия болести.
Този
манастир
, в който почивахме, беше на много хубаво място в склоновете на Стара планина.
Използуваха го много сливенски семейства през летните месеци. Баща ни беше познат с игумена, той даде на семейството ни хубава стая и прекарахме добре. По едно време, стана дума, че трябва да се запишем за училище. Брат ми беше изкарал четвърто отделение и трябваше да дойде с мен, да учи в сливенската гимназия. Оказа се, че трябва веднага да стане записването ни в сливенската гимназия, но нямахме при себе си документите за завършеното образование.
към текста >>
Баща ми измоли игумена да даде
манастирското
магаре, за да отида до село за тия документи.
Използуваха го много сливенски семейства през летните месеци. Баща ни беше познат с игумена, той даде на семейството ни хубава стая и прекарахме добре. По едно време, стана дума, че трябва да се запишем за училище. Брат ми беше изкарал четвърто отделение и трябваше да дойде с мен, да учи в сливенската гимназия. Оказа се, че трябва веднага да стане записването ни в сливенската гимназия, но нямахме при себе си документите за завършеното образование.
Баща ми измоли игумена да даде
манастирското
магаре, за да отида до село за тия документи.
Пътят небе малък, но благодарение, че бях минавал и други път по него, баща ми също ми даде упътвания, та така можах да пропътувам благополучно на отиване и на връщане. Даже нашите роднини там, ми напълниха две кошници с грозде, турихме ги в дисаги, та на третият ден живо-здраво се завърнах при нашите в манастира. В края на летуването, отидохме с брат ми в Сливен да се запишем за училище, а семейството ни се завърна в Сунгурларе. Леля ни и роднини ни намериха квартира в едно семейство - Задгорски, майката вдивица, а имаше двама синове на наша възраст, също ученици. Беше уговорено да ни дава и храна на първо време.
към текста >>
Даже нашите роднини там, ми напълниха две кошници с грозде, турихме ги в дисаги, та на третият ден живо-здраво се завърнах при нашите в
манастира
.
По едно време, стана дума, че трябва да се запишем за училище. Брат ми беше изкарал четвърто отделение и трябваше да дойде с мен, да учи в сливенската гимназия. Оказа се, че трябва веднага да стане записването ни в сливенската гимназия, но нямахме при себе си документите за завършеното образование. Баща ми измоли игумена да даде манастирското магаре, за да отида до село за тия документи. Пътят небе малък, но благодарение, че бях минавал и други път по него, баща ми също ми даде упътвания, та така можах да пропътувам благополучно на отиване и на връщане.
Даже нашите роднини там, ми напълниха две кошници с грозде, турихме ги в дисаги, та на третият ден живо-здраво се завърнах при нашите в
манастира
.
В края на летуването, отидохме с брат ми в Сливен да се запишем за училище, а семейството ни се завърна в Сунгурларе. Леля ни и роднини ни намериха квартира в едно семейство - Задгорски, майката вдивица, а имаше двама синове на наша възраст, също ученици. Беше уговорено да ни дава и храна на първо време. Изглежда, че в момента не и бяха дадени никакви пари, беше и тя бедна. Даваше ни сутрин само чай, без сирене, а на обяд пак нещо много скромно.
към текста >>
НАГОРЕ
