Търсене в текстове за 'Манас'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 99 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир.
Има и т.н. звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра. Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно.
към текста >>

Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва.
звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра. Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват.
към текста >>

2. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници.
Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно.
към текста >>

3. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св.
Ако човек в съотношение със своята големина притежаваше същата сила, той би могъл да балансира с главата си 80 локомотива. Домашната муха може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга. Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си тяло; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра. Нови разкопки в Египет. От Кайро съобщават за нови и важни археологически находки в Асуан и Луксор. Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св. Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове. Възпитателният метод „Монтесори”. Лили Рубичек, директор на видното училище „Монтесори" дава в едно виенско списание основните начала на това училище и възпитанието в него. Гениалната възпитателка Мария Монтесори си поставя за цел да събуди у детето самодейност и самостоятелност. Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност.
към текста >>

4. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения.
Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето. Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път.
към текста >>

5. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви!
Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях?
към текста >>

6. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди.
Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н. Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху метеорологията на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски). Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном. таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към Физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба. В светлината на тия науки човек оживява и като характер, и като носител на една определена участ в живота. В тая светлина миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето. Достатъчно е само да споменем, кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка. Френологията се занимава с главата, а по-специално със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове.
към текста >>

7. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

5. Манас. Ум. Разум.
Етерният образ или дубликат на физическото тяло, „призрачното тяло". 4. Кама Рупа. Животинската душа. Седалището на животинските пожелания и страсти. В този принцип се съсредоточава живота на животинския и смъртен човек. 5. Манас. Ум. Разум. Съединителната връзка между смъртния и безсмъртния човек. 6. Буди. Духовната душа. Обвивката на чистия и всемирен дух. 7. Атма. Дух.
към текста >>

Меркурий (Манас).
Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила. Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5. Меркурий (Манас). Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7. Венера (Атма) Принципът, който се проявява като всемирна божествена любов в своята чистота, бидейки сходна с божественото самопознание.
към текста >>

8. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни.
* * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек. Това са на първо място събитията в Съюза на Съветските републики и тия в Индия. Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни. Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави.
към текста >>

9. КОЙ - Г. КАПИТАНОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Скитник стар запря пред тъмните врата Манастирски.
Мара Белчева[1] ТОЛСТОЙ Степ. Широка снежна степ. Пада мрак. Из бездната на вечерта вихърът зави свиреп. Скитник стар запря пред тъмните врата Манастирски. Шап подел[2], той почука: „Нищ отверженик нерад". — „Всякой е добре дошъл, влез". Прегърбен влезе старец белобрад. Влезе и излезе пак. Не намери той и тука своя бог, чийто глас през нощний мрак го поведе – глас и кротък, и жесток.
към текста >>

10. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството.
Противниците на богомилството опожарили този замък и избили цялото това семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от „съвършените". Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината. След това те правят пътешествие на Изток; те искали да отидат там в един център на посвещение, точни данни за който център те имали вече от „съвършения", който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Гермелсхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност. От това се вижда, каква голяма връзка има между богомилството и розенкройцерството.
към текста >>

И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц.
Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от „съвършените". Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината. След това те правят пътешествие на Изток; те искали да отидат там в един център на посвещение, точни данни за който център те имали вече от „съвършения", който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Гермелсхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност. От това се вижда, каква голяма връзка има между богомилството и розенкройцерството. Значи розенкройцерството се явява като разклонение от богомилството и същевременно те са клонове от един и същи извор.
към текста >>

11. СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир.
Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места.
към текста >>

Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилски манастир – Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време, по този на много места опасен път.
Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства. Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество. Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилски манастир – Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време, по този на много места опасен път. Д-р С. Г. Из в. „Мир”, 5. X. 1932 г. ,
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието.
Историята ни учи, че през различните епохи на човечеството са се развивали различни страни от многостранната човешка природа. Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука.
към текста >>

13. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас".
На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Също манастир и др.
Не напразно, когато Сатурн идва в зодиакалния знак „Везни" той е, както се казва, „извисен", което ще рече, че неговото действие е засилено. Който преодолее Сатурн, т.е. неговата голяма сила, чрез възприемане на поуките муза собствена мощ, той получава благословението на Сатурн - Зрелостта чрез собствено постижение. От само себе си се разбира, че под знака на Сатурн, могат да се развиват и големи крайности: меланхолия, прекомерна сериозност, бягство от хората, изолираност - без съмнение пак в добър и лош смисъл. Старите хироманти са го поставяли често във връзка със затвора. Също манастир и др. подобни се считат за сатурновски. Областта на действие на Сатурн в ръката, освен в сатурновия хълм и пръст, лежи още в отварящата се в сатурновия хълм „Сатурнова" или линия на съдбата. Юпитер представя шестата сила. Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е заемал особено място и положение в небето на боговете, така в основата на представата за тази космична сила, лежи една голяма: Свята сила - не напразно наричана от старите астролози „великото (голямото) щастие" („малкото" е Венера!). Юпитер символизира гордия стремеж, целесъобразното честолюбие, „поглед нагоре", както в социалното ръководство, така и в нравствеността.
към текста >>

15. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество.
Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори.
към текста >>

16. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
към текста >>

17. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти.
Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение. И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти. Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада. Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията. В борбата си срещу Пророка, Иродиада, "астралната жена", проектира едно от най-мощните си оръжия - въплътеното в игра изкуство на съблазънта, живото тяло като източник и средство за магичните въплъщения на това изкуство. Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на драматични конфликти. Саломе - съблазнителката, която владее със своите чарове "Иродовци" и всички, които го окръжават, се чувствува привлечена от девствения Йоан, като атлет, с който иска да премери силите си.
към текста >>

18. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

"Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум.
Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е. не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта. Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж". Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество. В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея. Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество. Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха".
към текста >>

19. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза н« квинталиони, а тоя на Манаса ще се изрази с число, което притежава много нули.
Затова индусите говорят за "октави" в разните полета. във всяко поле има само една "осъществена октава", а между отделните полета има сума "загубени октави". Това твърде напомня нашата стълбица на трептения, Знайно е, че между звуковите трептения, запример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива "пустини" се срещат и по други места на стълбицата. От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните "полета" има грамадна разлика. Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза н« квинталиони, а тоя на Манаса ще се изрази с число, което притежава много нули. Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрация. След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални света, ще приведем един цитат из книгата Ôstliche und westliche Physik от Th. Е. Wilsor и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата m Surya - Valier, и който представя едно сбито изложение на поменатата по-горе теория. "Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана Тази прана има за център слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км.
към текста >>

Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса.
Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят". Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота".
към текста >>

С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят".
То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят". Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота". Така е и с прана-сферите.
към текста >>

пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота".
Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят". Няма да излагам ония сложни процеси на конденсация, които стават в разните "полета". Ще спомена само, че напр. кама-сферите не са. пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична "гъстота". Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. От тук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свет, за нас е важно едно обстоятелство — че слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система.
към текста >>

20. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас.
И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
към текста >>

21. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и манастири.
Социален и религиозен реформатор. Борец против робството и икономическото неравенство. Проповедник за свободна мисъл, съвест и слово, за разумна и етична вяра, за труд и въздържание". В тая статия се казва между другото: „Богомил издигнал глас против робството и крепостничеството, против икономическото неравенство. Той искал да се отнемат земите от боляри, епископи и игумени и да се дадат на работния народ. Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и манастири. „Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр. В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство. За богомилите западните християни казвали, че работят от зори до мрак. Богомил, следвайки пътя на Христа, проповядвал братство и мир между народите. Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание.
към текста >>

22. ПОСТИТЕ И ГЛАДЪТ КАТО ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нострадамус е издавал всяка година алманаси с предсказания, които, обаче, са изгубени.
Той е имал небивалата за онова време чест да бъде посетен в ССалон от Карл IX, който го назначава и за придворен лекар и астролог. Въпреки всичко това, Нострадамус, като истински окултист, е водил един твърде прост и скромен живот и след смъртта си—2. VII. 1566 г. — е оставил у своите съграждани спомена за един необикновен човек, както по учеността си, така и по своята благотворителност и човечност. От 1550 до 1567 год. Нострадамус е издавал всяка година алманаси с предсказания, които, обаче, са изгубени. Световната му слава се дължи на други три книги, които той ни е завещал, а именно: Десет центурии, т.е. десет глави от по сто четиристишия; изключение прави само седмата, която има само 42 четиристишия в първите издания или 44, в по-късните. Неговите „Пророчества", съдържащи 141 четиристишия, се считат като продължение на десеттях центурии. Освен това има и „Други предсказания на М. Нострадамус", които съдържат 58 шестостишия.
към текста >>

Последните центурии са били публикувани през 1558 год.. Според Д-р Вьолнер „Пророчествата” са взети от алманасите — 1550 до 1567 год., а „шестостишията" са излезли през 1605 год.. Има доста издания на „Истинските центурии и пророчества на М. Нострадамус".
Неговите „Пророчества", съдържащи 141 четиристишия, се считат като продължение на десеттях центурии. Освен това има и „Други предсказания на М. Нострадамус", които съдържат 58 шестостишия. В своя „Предговор до моя син" Нострадамус споменава изрично, че предсказанията по време и място са направени въз основа на астрономически изчисления и само имената на лицата и местата са резултат на интуитивно прозрение. Той се е ползувал при това от „няколко тома, които са били пазени тайно през дълги векове" и които той е трябвало да изгори, „за да не се злоупотреби с тях в Бъдеще". Последните центурии са били публикувани през 1558 год.. Според Д-р Вьолнер „Пророчествата” са взети от алманасите — 1550 до 1567 год., а „шестостишията" са излезли през 1605 год.. Има доста издания на „Истинските центурии и пророчества на М. Нострадамус". Като едно от най-меродавните се сочи амстердамското от 1668 год. Съчиненията на астролога от Нотърдам са написани на средновековен френски език, но е употребен не френският, а латинският синтаксис. Текстовете изобилствуват с астрологически термини и алегории от всякакъв вид. В това отношение не правят изключение и въведенията, написани в проза: „Предговорът до моя син", който е увод към първите седем центурии, както и „Писмото до Хенрих ІІ", което служи за предговор към останалите. И двата тия документа са се считали за непреводими.
към текста >>

23. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: "Какво ли станаха жена ми, децата ми, къщата ми?
Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи й помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идат тъкмо от това А Исус със Своя живот иска да ни покаже пътя. Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жена, деца, и при все това пак да мислите 3а тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: "Какво ли станаха жена ми, децата ми, къщата ми? " А това значи, че вие не сте се отказвали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата, не Значи да ги забравим, а да оставим хората свободни - да оставим жената да постъпва, както тя знае, да оставим сина да постъпва, както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим - нека си върви по своя път, можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да върви по своя път: можем да направим само едно - да я използваме. Тъй също не можем да спрем живота, а трябва само да използваме нещата.
към текста >>

24. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител на някой от манастирите на Света гора.
Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтара, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше “Погребение Христово”. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангара, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Иисусе Христе, Богородице Майчице и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живота. Сега ви моля да ми помогнете да сторя това, което съм намислил, и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги. За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител на някой от манастирите на Света гора. Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не caдe в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протегат ръце към вас, незащитени от никого, и само за това, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още осветлена преди литургията, тръгнаха.
към текста >>

25. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с.
Това е първата среща между Учителя и Пеню Киров.” След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература. Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север.
към текста >>

26. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора.
В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност. Той е следният. Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора. Дошло време и един монах посетил семейството на Никола Дойнов. Разговорили се в приемната, разположили се и дошло време да се каже най-важното. .Монахът се изправил и припомнил свещения обет, даден в миналото. Малкият Борис се притиснал до майка си. Бащата не бързал да отговори.
към текста >>

” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир.
Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и Борис бил в добро състояние. Той попитал Учителя ще отдели ли малко време за да му представи баща си. Излезли към лозята тримата - Учителят, баща му и той. След обикновения разговор в такива случаи, бащата повикал деликатно отдалечилия се син, и в негово присъствие посочвайки го казал: “Учителю, на тебе го предавам! ” Учителят леко се усмихнал и казал само: “Приемам! ” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир. Майката запазила сина си, за да бъде предаден от бащата пак в служба на висшето. Първородният син бил предаден на по-високо посвещение - не за монах, за ученик! Родът, със символично име “Житото” изпълнил своя свещен обет към Бога. И другите членове на семейството влезли в Братството. Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “Житото” черта - жажда за растеж!
към текста >>

МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия.
Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове.
към текста >>

Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол.
Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега?
към текста >>

27. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини.
А се слей любовно с душите на малките и заради тях отдай сили и младост, живот и радост. Току що стъпили в градината на живота, мили и невинни, като цветя, те те гледат с доверчиви очи. Те жадуват твоите благи и мъдри слова и са готови да тръгнат натам, където любовно ги напъти твоята силна и опитна десница. Не измамвай тяхното доверие! Напътвай ги към Христа, към Неговата велика любов и светла истина. Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини. Не и не! А към Оня човеколюбив Христос. Който ходеше между хората и ги поучаваше с блага реч и любовни дела, Който живя, работи и умря за благото и свободата на всички; към онова божествено учение, което напътва хората към любов и взаимопомощ, към братство и мир; към оня благ и вечно жив глас на Христа, който негде дълбоко в душата говори: „Обичай истината и доброто повече от всичко, повече и от себе си дори; обичай своите ближни и се грижи за тях тъй, както обичаш себе си, както се грижиш за себе си. Защото тогава и на тебе и на другите ще бъде добре, тогава всеки ще бъде щастлив и доволен в живота. Защото само тогава ще дойде Царството Божие на земята — онова царство на вечен мир и радост, където цар ще бъде Разума, а царица Любовта“.
към текста >>

28. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си, и да придобием вечния живот — живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари, дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът в задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си, и да придобием вечния живот — живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на три те велики принципа в живота — Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задругата, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес, и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да подпомогнем задругата кой с каквото може! „Верният в малкото е верен и в голямото“, казал Христос.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот.
Когато са слабо развити, те показват отсъствие на тия качества. Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества. Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв!
към текста >>

Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години.
Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества. Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо!
към текста >>

Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде.
Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени. Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо! Какво говориш ти?
към текста >>

Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде.
Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък. Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете. (следва) Лъв и петел (басня) Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години. Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас: — Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв! — Мълчи бе Петльо! Какво говориш ти? Аз съм цар, не съм разбойник!
към текста >>

— Но аз вече се покайвам и ида в манастира да си спася душата.
Аз съм цар, не съм разбойник! Може да си цар, може да си работник — за мене не е важно. Тук се гледа какво носиш на гърба си. Аз виждам, че колкото дни си живял, толкова престъпления си направил, и всички са написани на гърба ти. Това те издава за разбойник. — Но аз вече се покайвам и ида в манастира да си спася душата. Ще се покалугеря. Ако е така, ще извиняваш. Заповядай, най-първо в магерницата! Пехливан Никола, който днес одра два вола, ще одере и твойта кожа. Зер, както виждам, с това, което е написано по нея, ти не можеш да престъпиш в манастира, а не и калугер да станеш.
към текста >>

Зер, както виждам, с това, което е написано по нея, ти не можеш да престъпиш в манастира, а не и калугер да станеш.
— Но аз вече се покайвам и ида в манастира да си спася душата. Ще се покалугеря. Ако е така, ще извиняваш. Заповядай, най-първо в магерницата! Пехливан Никола, който днес одра два вола, ще одере и твойта кожа. Зер, както виждам, с това, което е написано по нея, ти не можеш да престъпиш в манастира, а не и калугер да станеш. —Тъй ли? Тогаз остани си сбогом! Пехливан Никола не ще може да одере царска кожа. * * * Хитрецът с хитрост се отбива, Познае ли, че го разбираш, той незабавно си отива. Д. Б.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен.
Когато животната линия минава много близко до палеца, това показва безсърдечие, хладина, неспособност за творчество. Линии, която изхождат от Венеринния хълм и дохождат до линията на живота, означават събития, свързани с чувствеността. Кръст или звезда при линията на живота, откъм Венеринния хълм, загуба на близък човек. Кръст или звезда откъм Марсовата долина — свади и ежби. Квадрат на самата животна линия — благополучие, изход от болест или нещастие. Квадрат при линията на живота — затвор, манастир, плен. ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ Въпрос: „Трети път вече как, в полубудно състояние, седейки сама, усещам как излизам от тялото си, наблюдавам го и наново се връщам в него … „Заспала съм след това. Летя, право нагоре, с шеметна бързина, с такава възторженост и някакъв вътрешен импулс. „Нагоре, нагоре! “ Просто чувах гласа си. Минавам някакви мрачни висини и изведнъж някаква бледа светлина, с малко розов оттенък, светлина.
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако Отец Паисий не беше напуснал манастира и покрай монашеските си обязаности не бе написал една политическа история, заслугата му за освободителното дело би била нищожна, даже ако служеше най-редовно всички треби и литургии.
Историята навсякъде ни сочи това. Като дойде пролетта, цветята започвал, да цъфтят от една страна, а снеговете и ледовете и всичко, което е сковало природата през зимата, започва да се руши от друга. Никой институт не може да си приписва, че е освободил или подържал духът на българският народ. Вярно е обратното: българският дух е по-държал и съграждал всички институти. В същност, само когато в България са се родили хора, готови да напуснат институтите, на които са служили, и са се отдали в служба па пробудения в себе си дух, само тогава се е турило началото па Движението за освобождението на народа. Ако Отец Паисий не беше напуснал манастира и покрай монашеските си обязаности не бе написал една политическа история, заслугата му за освободителното дело би била нищожна, даже ако служеше най-редовно всички треби и литургии. Само когато Левски захвърли расото и стана народен трибун, само тогава той стана ратник за освобождението на народа си и сеяч на семето, чийто плод бе политическата свобода на българското племе. Това е отговорът на поставения въпрос: Българският дух освободи народа ни, когато Той се пробуди. М. Изгрява новий ден! От истина, любов и мъдрост озарен, Изгрява новий ден, Със тих, вълшебен глас навсъда химн се лей, Кат пролетен повей, В възторг и младост — лък за страдните сърца На земните чада. И път към дивен мир отново се чертай, Кат някога в Синай.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като старателно са изучавали съчиненията на древните автори, и всички текстове, ръкописи и надписи, те са дошли до заключение, че в древността е съществувала една велика наука, която е била пазена и предавана в храмовете, които са били нещо като нашите средни училища и университети; и жреците, които са служили в тях, са били учени с голямо знание за природните сили и закони, а не невежи калугери, които търсят спасение из манастирите.
1935 г. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката в древността Общо разпространено е убеждението, че науката в истинския смисъл на думата е рожба на новото време — след Ренесанса в 16 в., когато човешката мисъл се освободи от тормоза на инквизицията. На пръв поглед това е така. Но едно по-старателно и по-научно изследване на древността ще ни убеди, че и тогава са съществували наука и цивилизация, които съперничат със съвременните. Такова щателно и научно изследване на древността са направили, независимо един от други, през 19 век французките учени — Дютан, Фабр д’Оливе и Сент Ив д’Алвейдър. След като старателно са изучавали съчиненията на древните автори, и всички текстове, ръкописи и надписи, те са дошли до заключение, че в древността е съществувала една велика наука, която е била пазена и предавана в храмовете, които са били нещо като нашите средни училища и университети; и жреците, които са служили в тях, са били учени с голямо знание за природните сили и закони, а не невежи калугери, които търсят спасение из манастирите. И това свое твърдение те го доказват с текстове и цитати от съчинения и ръкописи запазени от онези далечни епохи. Тук ще приведа някой цитати, вземани от съчиненията на поменатите учени, които показват на висотата на древната наука. Според изследванията на Дютана, на древните астрономи е било известно движението на земята около слънцето; те са знаели теорията за строежа на света и закона за всемирното притегляне, за влиянието на луната върху приливите и отливите; знаели са и какво представя от себе си Млечния път (Dutens — „Origine des Decouvertes attrib, aux Modernes“ 1824 г. — гл. VI. VII. IX.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Манастир някакъв се обрисува.
Ето пак нова картина. Висок почти непристъпен планински гребен. Какво ли има на него? Не питам, но той се мести постепенно. Грамадно каменно здание. Манастир някакъв се обрисува. И като че ли се приближава все по-вече и по-вече. Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове . . . От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня.
към текста >>

Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира.
От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати — високо е зданието и черни пропастите, които го заобикалят. Може би това е нощем — аз това не питам. но гледам, защото тук всичко хвърчи . . . Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката . . . Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира . . . (следва)
към текста >>

Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира .
. . Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката . . . Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира . . . (следва)
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя пишеше, че желае да ме види и питаше, не мега ли я посети в манастира.
В отговор тя ми кимна с глава. Аз исках да я прегърна, но тя в миг изчезна и в стаята стана тъмно. Подир някоя минута се появи светлина и за мое учудване, забелязах във въздуха грамадно писмо, написано с ръката не сестра ми. То приличаше на подвижна картина. Отпърво аз се вкамених, а после почнах да чета. Тя пишеше, че желае да ме види и питаше, не мега ли я посети в манастира. Аз четях н препрочитах в учудване цялото писмо дума по дума, докато се запечати в паметта ми. Най-подир посегнах до него, но в тая минута то изчезна. Оказа се, че аз съм сам в празната стая Разгледах с любопитство кабинета си, но не забелязах нищо необикновено; чуваше се само тракането на часовника. Аз владеех всичките си способности. Съзнанието ми беше бодро, както и през време на по-раншното ми преживяване.
към текста >>

Ще продължавам да живея тъй както дивях и по-рано и достигнах да стана граф Лев Толстой“ __________________________ *) Мария Николаева, калугерка в Шамедийския манастир.
Подир смъртта геният, струва ми се трябва да се облече в свръхчовешка форма, която ние дори не можем си въобрази. В тоя виеш образ той може да лети между земята и другите небесни тела. Един път само в живота си у мен имаше видение на свръхчовешко същество с грамадните размери на ефирния Аполон. Моята представа за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с адските пламъци и мъки. Аз съм уверен, че и след като погребат тялото ми, ще бъда близко до другарите си. Ще продължавам да живея тъй както дивях и по-рано и достигнах да стана граф Лев Толстой“ __________________________ *) Мария Николаева, калугерка в Шамедийския манастир. Книжнина Житно зърно. год. X. кн. 7, 8 със следното съдържание: Ключ не живота; Ели — Отношението към Великото в живота; Г. — Притчата за самарянина; Боян Боев — Инволюция и еволюция; Г. — Две оси в главата не човека и др. Год.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обикалях църкви и манастири, но напразно.
На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта и стария белобрад човек в облака. Но образа на никоя икона не можах да ги позная. От тогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И аз през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта. Обикалях църкви и манастири, но напразно. В никоя от иконите не можах да ги видя. След време, брат ми отпътува за чужбина. Отначало се обаждаше често, после по-рядко и по-рядко и най после съвсем престана. Ние не знаехме, къде е, жив ли е и как да го потърсим. А мен много ми бе мъчно за него — тъй го обичах.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири.
Той само събуди и направи активно във всички области на живота това, което дремеше. 7. Противоположно направление на развитието в древността и християнството. Христос средоточие на изтеклото време. Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството. От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири. Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата. Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето. Човешкия дух е преминал две фази от своето развитие — теза и антитеза. Но всека теза и антитеза се стремят към синтеза.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговата цел е щото това астрално тяло да се трансформира тогава в духовно аз или манас.
ние можем да се запитаме: какво именно вдъхновение получава автора на това Евангелие, когато той се потопява в дълбоките мистерии не Исуса Христа? Той вижда тогава съвкупността от силите и импулсите, действащи чрез Христа; той вижда как те въздействат върху цялото човечество, ако само то ги приеме. За да се проникнем по добре от тази мистерия, да си припомним как именно еволюира човечеството. Смисълът на тази еволюция, това е щото човек да пречисти, да трансформира, чрез силата на своя дух, своите три обвивки: физическо, етерно и естрадно тепа. Азът работи първом за пречистване на естрадното тяло. Неговата цел е щото това астрално тяло да се трансформира тогава в духовно аз или манас. Когато сила та на азът трансформира напълно етерното или жизненото тяло, тогава то ще бъде вече дух на живота или будхи. Когато, най-после физическото тяло бъде напълно овладяно от азът, то ще бъде превърнато в човек-дух или атма. Настоящата цел на човешката еволюция ще бъде достигната. Но това не може да стане, освен в едно много отдалечено бъдеще; при това. превръщането на естрадното, етерното и физическото тела в манас, будхи и атма, трябва да бъде извършено от Азът и то напълно съзнателно.
към текста >>

превръщането на естрадното, етерното и физическото тела в манас, будхи и атма, трябва да бъде извършено от Азът и то напълно съзнателно.
Неговата цел е щото това астрално тяло да се трансформира тогава в духовно аз или манас. Когато сила та на азът трансформира напълно етерното или жизненото тяло, тогава то ще бъде вече дух на живота или будхи. Когато, най-после физическото тяло бъде напълно овладяно от азът, то ще бъде превърнато в човек-дух или атма. Настоящата цел на човешката еволюция ще бъде достигната. Но това не може да стане, освен в едно много отдалечено бъдеще; при това. превръщането на естрадното, етерното и физическото тела в манас, будхи и атма, трябва да бъде извършено от Азът и то напълно съзнателно. Голямата част от хората са още много далеч от това. За сега те са заети само с трансформирането на астралното тяло в манас. Несъзнателно, обаче, благодарение помощта на по-висши същества, извършена е, в течение не досегашната еволюция, известна работа върху по-нисшите тела. Несъзнателно е почнала работата върху астралното тяло, в което е проникнала душата на чувството. Несъзнателно също азът е работил отвън върху етерното тяло.
към текста >>

За сега те са заети само с трансформирането на астралното тяло в манас.
Когато, най-после физическото тяло бъде напълно овладяно от азът, то ще бъде превърнато в човек-дух или атма. Настоящата цел на човешката еволюция ще бъде достигната. Но това не може да стане, освен в едно много отдалечено бъдеще; при това. превръщането на естрадното, етерното и физическото тела в манас, будхи и атма, трябва да бъде извършено от Азът и то напълно съзнателно. Голямата част от хората са още много далеч от това. За сега те са заети само с трансформирането на астралното тяло в манас. Несъзнателно, обаче, благодарение помощта на по-висши същества, извършена е, в течение не досегашната еволюция, известна работа върху по-нисшите тела. Несъзнателно е почнала работата върху астралното тяло, в което е проникнала душата на чувството. Несъзнателно също азът е работил отвън върху етерното тяло. докато е проникнала в него душата нв разбирането. Най после, първата работа на азът върху физическото тяло е това, което наричаме душа на съзнанието.
към текста >>

Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или манас в астралното тяло.
докато е проникнала в него душата нв разбирането. Най после, първата работа на азът върху физическото тяло е това, което наричаме душа на съзнанието. Тази по следната се е проявила към края на атлантската епоха, когато частта от етерното тяло, отговаряща на главата, която е оставала дотогава вън от физическото тяло, е проникнала напълно в него. Тъкмо тогава е времето, когато човек е почнал да казва „аз“. Така, малко по-малко, човек се е приспособил към атлантската епоха чрез последователни етапи. Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или манас в астралното тяло. което по рано е получавало само тласъци отвън. Чрез всички сили, които идват от физическото, етерното и астралното тяло, чрез душите на чувството, на разбирането и на съзнанието, човек трябва да изгради своето духовно аз и да узрее първия плод на духа на живота. Така, нашата следатлантска епоха, има да реализира една цел от грамадно значение, а именно да развива съзнателно троичната висша природа на човека: манас, будхи и атма, като последната цел е предвидена за едно далечно бъдеще. Но и ог сега ние трябва да работим, да развиваме тези сили, които ще направят от нисшия човек висш човек. Нека се запитаме сега: Какво, прочие, има в човека, което да се дължи на отсъствието на висшите елементи на неговото същество, които още не са развити, и какво ще стане с него по после?
към текста >>

Така, нашата следатлантска епоха, има да реализира една цел от грамадно значение, а именно да развива съзнателно троичната висша природа на човека: манас, будхи и атма, като последната цел е предвидена за едно далечно бъдеще.
Тъкмо тогава е времето, когато човек е почнал да казва „аз“. Така, малко по-малко, човек се е приспособил към атлантската епоха чрез последователни етапи. Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или манас в астралното тяло. което по рано е получавало само тласъци отвън. Чрез всички сили, които идват от физическото, етерното и астралното тяло, чрез душите на чувството, на разбирането и на съзнанието, човек трябва да изгради своето духовно аз и да узрее първия плод на духа на живота. Така, нашата следатлантска епоха, има да реализира една цел от грамадно значение, а именно да развива съзнателно троичната висша природа на човека: манас, будхи и атма, като последната цел е предвидена за едно далечно бъдеще. Но и ог сега ние трябва да работим, да развиваме тези сили, които ще направят от нисшия човек висш човек. Нека се запитаме сега: Какво, прочие, има в човека, което да се дължи на отсъствието на висшите елементи на неговото същество, които още не са развити, и какво ще стане с него по после? В какво именно човекът на бъдещето ще се различава от човека на настоящето? Когато последният се развие напълно, неговото астрално тяло ще достигне такава степен на пречистване, при което то ще се превърне в духовно аз, етерното му тяло ще стане дух на живота, и грамадното трансформиране, на което те бъде подложено физическото тяло, ще направи от него човек-дух. Нужна е най-високата сила, за да може да се владее най-низшето тяло; превръщането на физическото тяло ще бъде най-великата победа на човека.
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нестинарката Кера излезе от манастирчето и играейки, постепенно започна да навлиза с боси крака в грамадния огнен харман.
30 м. след пладне в деня на Св. св. Константин и Елена. Гайдарят, когато схвана, че нестинарката е готова за игра, започна да свири песента на огнения танец. В това време заби барабанът. Нестинарката Кера излезе от манастирчето и играейки, постепенно започна да навлиза с боси крака в грамадния огнен харман. Жарта на хармана достигаше 10-15 см. дебелина. Всички с притаен дъх следят играта на Кера. Тя, държейки в ръце иконата на Св. св. Константин и Елена, играе върху живия огън, който в много случаи заравя целите й крака. Много от наблюдателите очакваха, че, нестинарката ще бъде обхваната от огъня, но за изненада на всички до последния момент тя остана невредима.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разкопки в голямата пещера при Дряновския манастир — Р.
Волга — р. Москва — проф. П. Бакалов. 4. Поглед в стомаха (гастроскопия) — Д-р Люб. Радославов. 5. Разкопки в голямата пещера при Дряновския манастир — Р. Попов. 6. Защо на северния полюс няма земя? — Кирил Кръстев. 7. Трагичната борба с Хималайските гиганти — Ас. х. Тодоров.
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората, или в някой манастир, или в Индия, или в небето.
Дето има светлина, там е правото учение. Дето няма светлина и любов, там не е правото учение. Въпросът е при сегашни те условия как да се поправима Ние имаме хиляди проповедници, имаме и хиляди лекари, които работят в това направление. Те са допринесли много! Но ние се нуждаем от лекари, които не трябва да ни лекуват когато за-болеем, но да ни лекуват преди да сме се разболели. Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората, или в някой манастир, или в Индия, или в небето. И в небето да отидете, там истината няма да я намерите. И в Ерусалим да отидете, там истината няма да я намерите. И в планините да ходите, и там истината не.ма да я намерите. И който проповедник да ви говори, истината няма да я чуете от него. Истината ще прозвучи вътре във вашите души.
към текста >>

41. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име.
— Остави ме на свобода. Ти нямаш никакво търпение. Едва пет минути откак гледам. — Такова разнообразие представлява духовния свят. За да. го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име. Той останал зачуден, като видел името си написано преди 250 години и срещу името му написано: Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл. Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години. Та ако сега река и със вас да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години а не разполагам с толкова време. „Праведните ще просветнат.“ Кога? —Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее духовната любов и да мисли идеалната любов.
към текста >>

Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години.
Едва пет минути откак гледам. — Такова разнообразие представлява духовния свят. За да. го убеди приятелят му, че цели 250 години наблюдава в духовния свят, той го завел в манастира, където бил игумен и го накарал да прегледа книгата, в която са били записани имената на всички бивши игумени, и да види къде е неговото име. Той останал зачуден, като видел името си написано преди 250 години и срещу името му написано: Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл. Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години. Та ако сега река и със вас да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години а не разполагам с толкова време. „Праведните ще просветнат.“ Кога? —Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее духовната любов и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме. Из беседата, държана от Учителя на 12 декември 1937 г.
към текста >>

42. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В книгата си „Les mystiques et les magiciens du Tibet“ г-жа Александра Давид-Нел съобщава, че едно от най-главните задължения на монасите в тибетските манастири е непременното участие в утринната молитва.
кои го наричат паневритмията „езичество“ и „поклонение на слънцето“ са в същност подобни на езичниците, които преследваха някога учениците и последователите на Христа, хвърляйки ги в арената да ги разкъсват дивите зверове. Сега, макар да не хвърлят никого на зверовете, преследват с присмехи и със злобни клевети. Преди да говоря подробно за паневритмията, аз ще кажа нещо за книгата на прочутата изследователка на Тибет — французойката г-жа Александра Давид-Нел. Известно е, че на Изток и специално в Индия и Тибет се със запазило разбирането за значението на утринното посрещане на слънцето. Подобно на птиците, които посрещат първите слънчеви лъчи със своето пенис, така и посветените в Индия и Тибет стават рано и посрещали слънцето, съединявайки това със своята утринна молитва. В книгата си „Les mystiques et les magiciens du Tibet“ г-жа Александра Давид-Нел съобщава, че едно от най-главните задължения на монасите в тибетските манастири е непременното участие в утринната молитва. Ето как описва тя тази молитва. На терасата на главното здание на манастира, застава една група монаси, снабдена с различни музикални инструменти. Тогава се произнася високо формулата: „Слава на Буда I На езика на боговете, на ангелите и хората, на езика на всички живи същества, аз прогласявам учението! “ В този момент, едновременно тръбите се поднасят към устните. Тържествена музика изпълва простора.
към текста >>

На терасата на главното здание на манастира, застава една група монаси, снабдена с различни музикални инструменти.
Преди да говоря подробно за паневритмията, аз ще кажа нещо за книгата на прочутата изследователка на Тибет — французойката г-жа Александра Давид-Нел. Известно е, че на Изток и специално в Индия и Тибет се със запазило разбирането за значението на утринното посрещане на слънцето. Подобно на птиците, които посрещат първите слънчеви лъчи със своето пенис, така и посветените в Индия и Тибет стават рано и посрещали слънцето, съединявайки това със своята утринна молитва. В книгата си „Les mystiques et les magiciens du Tibet“ г-жа Александра Давид-Нел съобщава, че едно от най-главните задължения на монасите в тибетските манастири е непременното участие в утринната молитва. Ето как описва тя тази молитва. На терасата на главното здание на манастира, застава една група монаси, снабдена с различни музикални инструменти. Тогава се произнася високо формулата: „Слава на Буда I На езика на боговете, на ангелите и хората, на езика на всички живи същества, аз прогласявам учението! “ В този момент, едновременно тръбите се поднасят към устните. Тържествена музика изпълва простора. Фактически, още е нощ и на небето блестят звезди, но вече се чувства приближаването на утрото. Звуците на музиката разбуждат заспалия манастир.
към текста >>

Звуците на музиката разбуждат заспалия манастир.
На терасата на главното здание на манастира, застава една група монаси, снабдена с различни музикални инструменти. Тогава се произнася високо формулата: „Слава на Буда I На езика на боговете, на ангелите и хората, на езика на всички живи същества, аз прогласявам учението! “ В този момент, едновременно тръбите се поднасят към устните. Тържествена музика изпълва простора. Фактически, още е нощ и на небето блестят звезди, но вече се чувства приближаването на утрото. Звуците на музиката разбуждат заспалия манастир. От всички страни се разтваряли врати и жителите на манастирския град (манастирите на Тибет представляват цели градове с многобройно население) бързат в предутринния здрач на утринната молитва. Снемайки обущата от нозете си, те коленичат пред прага на главния вход, сетне стават и всеки, заема своето място. Всички сядат, със скръстени нозе и бавният ритъм на музиката съпровожда протяжното пеене.“ Такава е утринната молитва в Тибетските манастири. Както виждаме, в нея са съединени молитвата и посрещането на слънцето с музика и пеене. Паневритмията е нещо много по-обширно и завършено.
към текста >>

От всички страни се разтваряли врати и жителите на манастирския град (манастирите на Тибет представляват цели градове с многобройно население) бързат в предутринния здрач на утринната молитва.
Тогава се произнася високо формулата: „Слава на Буда I На езика на боговете, на ангелите и хората, на езика на всички живи същества, аз прогласявам учението! “ В този момент, едновременно тръбите се поднасят към устните. Тържествена музика изпълва простора. Фактически, още е нощ и на небето блестят звезди, но вече се чувства приближаването на утрото. Звуците на музиката разбуждат заспалия манастир. От всички страни се разтваряли врати и жителите на манастирския град (манастирите на Тибет представляват цели градове с многобройно население) бързат в предутринния здрач на утринната молитва. Снемайки обущата от нозете си, те коленичат пред прага на главния вход, сетне стават и всеки, заема своето място. Всички сядат, със скръстени нозе и бавният ритъм на музиката съпровожда протяжното пеене.“ Такава е утринната молитва в Тибетските манастири. Както виждаме, в нея са съединени молитвата и посрещането на слънцето с музика и пеене. Паневритмията е нещо много по-обширно и завършено. Тя е един величествен обред на приобщаване човека към силите на живата природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството.
към текста >>

Всички сядат, със скръстени нозе и бавният ритъм на музиката съпровожда протяжното пеене.“ Такава е утринната молитва в Тибетските манастири.
Тържествена музика изпълва простора. Фактически, още е нощ и на небето блестят звезди, но вече се чувства приближаването на утрото. Звуците на музиката разбуждат заспалия манастир. От всички страни се разтваряли врати и жителите на манастирския град (манастирите на Тибет представляват цели градове с многобройно население) бързат в предутринния здрач на утринната молитва. Снемайки обущата от нозете си, те коленичат пред прага на главния вход, сетне стават и всеки, заема своето място. Всички сядат, със скръстени нозе и бавният ритъм на музиката съпровожда протяжното пеене.“ Такава е утринната молитва в Тибетските манастири. Както виждаме, в нея са съединени молитвата и посрещането на слънцето с музика и пеене. Паневритмията е нещо много по-обширно и завършено. Тя е един величествен обред на приобщаване човека към силите на живата природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството. Всички сили на организма скритите, непознати енергии вземат участие в тази хармония, състояща се от движения и музика, увенчана от зарите на изгряващото слънце. Към това се присъединява и значението на кръга, сключената верига, в която са свързани присъстващите в братско единение.
към текста >>

43. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“.
В божествения се учи духът. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си. да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста мисъл. да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
към текста >>

44. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир.
Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъка на църквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата за мистична дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва наново да се проявява у някой хора с голяма култура. И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир. Религиозната дейност, както и моралната, взема различен облик. В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката. Тя е близка до естетичната дейност. От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва.
към текста >>

45. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката.
към текста >>

46. -

Опирайки се на лекаря в манастира Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие.
Има много примери, дадени от лекари за пълно изцеряване на епилептици само с растителна диета. Такива примери съобщавал, д р Норт, д-р Hayward, д-р Чейн, д р Лей и мн. др. Може да се приведат безкрайно число примери за излекуване или поне за облекчение от всевъзможни болести и болестни предразположения чрез растителна и млечна писта. В „Univers illustré“, 26 март 1876 год. д-р Декан по повод постите твърди, че храната играе най-важна роля в болестите. Опирайки се на лекаря в манастира Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие. В течение но 27 години в тая община нямало ни един случай от апоплексия, аневризъм, воднянка, подагра, камък или рак. Холерата никога не е посещавала ни един манастир на този орден, даже когато със свирепствала из околните места. Много статистически данни доказват, че тези, които се хранят с растителна храна, са запазени от епидемии. Д р Рош съобщава, че във време на страшната епидемия жълта треска, в Филаделфия,той запазил здравето си и енергията си, благодарение на храната от зеленчуци, зърна и мляко, без всякакво месо. Знаменитият хигиенист Силвестър Грахам през време на холерата в Ню Йорк, 1838 г., убедил много жители, въпреки съветите на други лекари да не се хранят с месо и да не пият спиртни питиета.
към текста >>

Холерата никога не е посещавала ни един манастир на този орден, даже когато със свирепствала из околните места.
Може да се приведат безкрайно число примери за излекуване или поне за облекчение от всевъзможни болести и болестни предразположения чрез растителна и млечна писта. В „Univers illustré“, 26 март 1876 год. д-р Декан по повод постите твърди, че храната играе най-важна роля в болестите. Опирайки се на лекаря в манастира Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие. В течение но 27 години в тая община нямало ни един случай от апоплексия, аневризъм, воднянка, подагра, камък или рак. Холерата никога не е посещавала ни един манастир на този орден, даже когато със свирепствала из околните места. Много статистически данни доказват, че тези, които се хранят с растителна храна, са запазени от епидемии. Д р Рош съобщава, че във време на страшната епидемия жълта треска, в Филаделфия,той запазил здравето си и енергията си, благодарение на храната от зеленчуци, зърна и мляко, без всякакво месо. Знаменитият хигиенист Силвестър Грахам през време на холерата в Ню Йорк, 1838 г., убедил много жители, въпреки съветите на други лекари да не се хранят с месо и да не пият спиртни питиета. И забележително е, — казва той — че никой от тези, които се хранеха с растителна храна, не падна жертва на холерата, и само у малцина имаше леки припадъци. Лекарите Палард, Рис и Типан също предпазвали от холерната епидемия жителите с растителна храна Д-р Ана Кингсфорд СЛЪНЧЕВИ БАНИ Слънчевата светлина влияе както върху местото, което облъчва, така и върху делото тяло.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота.
За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в манастира Картеджироне и е даден за помощник на манастирския аптекар.
Но може ли да бъде хванат оня, който по мистериозен начин се е носил между небето и земята? Факти из неговия живот липсват, освен тия, които са дадени в полудостоверното съчинение: Vie de Josef Balsamo, connu sous le nom de comte Calioslro. Полудостоверно е затова, защото е написано от злобен монах, който е вложил лъжлива изповед в устата на човек, който никога не би се изповядал. Говори се там, че Граф Калиостро, чието първоначално име е било Бепо Балзамо, е роден в 1743 година в града Палермо. Сицилийското слънце е гряло върху това дете, което неговата красива съседка е наричала Beppo Maldetto. По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в манастира Картеджироне и е даден за помощник на манастирския аптекар. Съдбата, която господства над всички, отрежда на младия Maldetto да стане знаменит маг и го поставя при обстоятелства, които спомагат затова. Той сам признава, че тогава е научил първите начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana. Там се формира неговия характер. В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са работили с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата. Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о.
към текста >>

Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о.
По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в манастира Картеджироне и е даден за помощник на манастирския аптекар. Съдбата, която господства над всички, отрежда на младия Maldetto да стане знаменит маг и го поставя при обстоятелства, които спомагат затова. Той сам признава, че тогава е научил първите начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana. Там се формира неговия характер. В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са работили с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата. Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о. Малта, отдаден на ретортата и заклинанията, и най-накрай, Великият Кофта, както го нарича Гьоте, започва да практикува във всичките страни на света своите свръхестествени познания. Той е бил в Рим, Марсилия, Венеция, Мадрид, Кадикс, Лисабон, Париж, Брюксел, Страсбург, Берлин и Варшава. В всички тия пътешествия го е придружавала една особена личност. Коя е била тая очарователна жена, която е стояла наред с него в тайнствената черна кола? Калиостро я нарича Лоренца; а на света е била известна под името графиня Серафима.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим.
Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път. Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим. И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост. А когато тя беше близо до кладенеца, Той й каза: - Жено, дай ми да пия. - Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?!
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя пишеше, че желае да ме види и ме молеше, ако мога, да я посетя в манастира.
Но тя все мълчеше. Като отговор тя ми кимна с глава, Аз исках да я прегърна, но тя изведнъж изчезна и в стаята стана тъмно. След няколко минути се появи светлина и в изумлението си аз видях във въздуха едно много голямо писмо, написано от ръката на госта ми. То приличаше на движеща се картина. В началото аз се вдървих, но след малко започнах да чета. Тя пишеше, че желае да ме види и ме молеше, ако мога, да я посетя в манастира. Аз прочетох и препрочетох в пълно изумление цялото писмо, до като то дума по дума не се запечати в паметта ми. Най-после, протегнах й ръка. за да се докосна до писмото, но в тази минута всичко изчезна. Аз се намерих застанал сам в празната стая. С любопитство разгледах кабинета си.
към текста >>

2) Калугерката в Шамардинския манастир Мария Николаевна.
Само веднъж в живота си аз съм имал видение на свръхчовешки същества, Моето представление за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с пламъците и мъките на ада, Аз съм уверен. че ще бъда близо до своите приятели, след като ми погребат, тялото. Аз ще продължа да живея, както съм живял и по-рано, преди да стана граф Лев Толстой. ______________________________ 1) Писмо от племенницата на Л Н. Толстой до редакцията на чикагския вестник „Трибуна“. 2) Калугерката в Шамардинския манастир Мария Николаевна. „Сбогом“ Като свършивша, бях на учение далеч от родителите си, а по-малката ми сестра — на лечение в странство. Последните вести от, нея бяха, че тя вече се поправя и чувства почти добре. Но това време, обаче, един понеделник срещу вторник. аз сънувах. че виждам сестра си в един зелен, дол, да бере алени макове.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост.
В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5. същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал.
към текста >>

Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене.
същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал. Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба. Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора. Там престояли известно време, след което били върнати в манастира. По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св.
към текста >>

Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал.
* * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал. Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба. Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора. Там престояли известно време, след което били върнати в манастира. По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св. Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква.
към текста >>

Там престояли известно време, след което били върнати в манастира.
Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал. Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба. Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора. Там престояли известно време, след което били върнати в манастира. По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св. Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква. Тогава той основал в Царицин една религиозна секта, привържениците на която станали известни под името хелиодоровци. Но неговата репутация на „свят човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние. Приятел на Филипа, с когото той се предал на спиритистически опити в присъствието на императрицата, Хелиодор бил всецяло предаден на франко-руската кауза.
към текста >>

От Преображенския манастир при Търново, дето пристигнал към края на мес.
За любопитство на нашите четци ще съобщим сега само това, че основната мисъл, която лек- торът прокарваше в лекциите си, бе, че сегашният болшевизъм в Русия не е нищо друго, освен израз на сатанизма, организиран от масонството —· мнение, което не се споделя, в тая форма, от други познавачи на дълбоките причини, които създадоха сегашното тежко положение на руския народ. Смета се, че страданията на последния са изплащане на неговите кармически задължения, понеже той не послуша гласа на Толстоя на времето ч не се поправи в своя индивидуален, обществен и политически живот. Впрочем , Бостунич не отрече пред нас верността на тоя възглед, без да измени мнението си за водителите на болшевизма, които счита за оръдия на черната масонска ложа. Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на салон с евтин наем и пр.}, Гр. Вас. Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др. От Преображенския манастир при Търново, дето пристигнал към края на мес. август м. г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му. Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения. Ние мислим да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член на Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни на тая интересна организация, които имат обществено значение. Той отбелязва известни характерни моменти из дейността на самата основателка на Теософското Общество, Елена Петровна Блаватска, която, както твърди г.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите.
Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях). Когато се завърнал в селото си, Разпутин удвоил благочестието и ревността си в религиозните си упражнения.
към текста >>

Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един манастир.
едно преходно затъмнение се случило. Почнала се печатна борба против него. Поради многото оплаквания, постъпили в св. Синод, той бил изправен пред църковния съд. В изнесените факти бил замесен и един от неговите покровители, архиепископ Теофан. Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един манастир. Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност.
към текста >>

Но по съветите на последния, царят заповядал на епископа Ермогена да се оттегли в един манастир, а отец Хелиодор, преследван от полицията, бил принуден да напусне Русия и да избяга в Християния (Осло).
Благодарение нему, неговия другар на младини, градинарят Варнава, съвършено неграмотен, бил издигнат на поста епископ в Тоболск. Тази афера е произвела върху руското духовенство огромен морален ефект. Много епископи се опитали да се противопоставят на това скандално назначение. Архиепископ Теофан, епископ Ермоген, отец Хелиодор, който като че ли поправили първата си грешка спрямо Разпутин, отвърнали са се от него. Отец Хелиодор даже е публикувал едно писмо против Гриша (Разпутин). Но по съветите на последния, царят заповядал на епископа Ермогена да се оттегли в един манастир, а отец Хелиодор, преследван от полицията, бил принуден да напусне Русия и да избяга в Християния (Осло). И. Брико. _________________________________________________ 1) Нека се има предвид от четците, че авторът на тази статия е французин, който влага в нея патриотическа тенденция. 2) Аз заемам, без отговорност, тия сведения, и повечето от ония, които се отнасят за Разпутина преди дохождането му в руския дворец, от И. В. Бинщок, който публикува върху тая личност една твърде документирана студия: „Краят на един режим: Разпутин“. Ползувал съм се още и от бележитото съчинение на Ш.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма.
Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2.
към текста >>

Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.
към текста >>

Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8.
тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Манастирски живот, усърдие, тайна. 500.
313. Ясновидство. 350. Наивност, надежда в справедливостта. 360. Общежителство, многобройни таланти. 365. Сметки, интереси, егоизъм. 400. Изкуство, любов, сприхавост. 490. Манастирски живот, усърдие, тайна. 500. Избраник, почести, енергичен човек. 600. Жертва на завистта, успех, катастрофа. 666. Кабала, комплот, социално сгромолясване. 700. Сила, енергия, здраве: 800. Власт, слава, изгнание. 900.
към текста >>

Дали действително се явил оня мор, вследствие наливането маслото на вечната лампа в огъня, е съмнително и не може да се докаже При събарянето на английските манастири била намерена в гроба, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа.
Cedrenus разправя за една лампа, която била намерена през владичеството на императора Юстиниана в Edesse, и то с образа на Спасителя. Висяла под една кула и била грижливо затворена, за да няма въздуха достъп към нея. Тази лампа била, както се установило от намерените написани на нея данни, запалена наскоро след разпятието на Христа. Била намерена горяща — светила тъй 500 години — войниците на Хозрея, персийски крал, които при това чудесно откритие взели маслото от своята плячка и го налели на огъня. Според сведенията, от това тяхно действие бил причинен такъв мор, че голяма част от Хозрейовите войници измрели, тъй че били добре наказани за дързостта си. Дали действително се явил оня мор, вследствие наливането маслото на вечната лампа в огъня, е съмнително и не може да се докаже При събарянето на английските манастири била намерена в гроба, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа. Разправя се за старите римляни, че знаело изкуството да поддържат в своите гробове светила от масло или с особена есенция пълнени до произволно дълго време. Това масло или есенция било злато в особено течно състояние. Това ни навежда на мисълта, дали тази течност не е била някакъв си вид от тъй нареченото колодиално злато — не този вид злато, който днешната химия познава. Това изкуство било изключително владение на розенкройцерите (или изобщо на адептите) и те съществували сигурно дълго преди римската империя. Това, което от историята се знае.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него.
Тук попадат също сънища и видения. 10 - та къща има отношение към честта, светско могъщество, слава, напредък, призвание или служба и показва същевременно и моралното становище на родения. Приема се, че тази къща представя майката на родения, както 4-та бащата, но някои астролози вземат това тъкмо обратното. Много говори за последното това, че най-често бащата определя избора на професията, но нека се не изпуска из пред вид, че при родителите много пъти майката е, която ръководи. 12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него. Окултна къща. Тук давам на късо значението на къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото тяло- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид на родения. 2 - та къща -— гърло = неговото навлизане в материалния живот, богатство и финансови отношения. 3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия, отношенията му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука. 4 - та къща — стомах = неговата собствена къща, наследство от родителите, неговия баща, Почивка и обстоятелства в края на живота.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-висша, в Манас, Буди, Атман.
* * * В 12 гл. се подготвя вече умирането на Христа. Това умиране е един дълъг път, падане и превръщане на житното зърно в земята. Тройна е тайната на Грааля, тройна е силата му, защото чрез нея се изразява троичността. Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с христовата кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта. В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-висша, в Манас, Буди, Атман. Сферата на действие на Св. Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл.
към текста >>

Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“.
Тройна е тайната на Грааля, тройна е силата му, защото чрез нея се изразява троичността. Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с христовата кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта. В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-висша, в Манас, Буди, Атман. Сферата на действие на Св. Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн.
към текста >>

Най-напред началницата на един съществуващ вече интернат, в един прелестен бивш доминикански манастир близо до Лондон, решила да преустрои учебното си заведение по новите възпитателни възгледи на Р. Щайнер.
в една от най-добрите и многолюдни улици в Лондон (Park-Road 33NW) бе открита една зала за беседи и представления, която носи името: „Залата на Р. Щайнер“. Архитектът г-н Хуйлер щастливо съчета обусловените от разположението на улиците з Лондон строителни необходимости с вдъхновените идеи, които той зае от строителната мисъл на Р. Щайнер в Дорнах. Залата служи предимно за разпространение учението и художествените разбирания на Р. Щайнер. Също и педагогичните импулси доведоха до практически резултати. Най-напред началницата на един съществуващ вече интернат, в един прелестен бивш доминикански манастир близо до Лондон, решила да преустрои учебното си заведение по новите възпитателни възгледи на Р. Щайнер. Г-ца Крос, началницата на Kings Langley Priory School, трябваше да употреби известно време, за да замени прилаганите до тогава възпитателни методи с нови; тя храбро и вярно се стреми към тази цел и не се побоя от труда и разочарованията. Още веднага след коледния педагогичен курс в Дорнах, тя се зае да реализира решението си. Тия, които с нетърпение искаха основаването на училище в близките на Лондон окръзи, чиято програма да бъде наредена според възпитателните принципи на Р. Щайнер, можаха в едно сравнително късо време да реализират нейния идеал. В 1923 год.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тръгнали рано сутринта на коне, ние скоро прехвърлихме височините около манастирите „Св.
Философско-антропософско издание при Гьотеанум, Дорнах при Базел. Богомилството не е ерес от Ив. Стоянов. На 1. август 1918 год., аз, придружен от един млад и любознателен офицер, действащ на южния фронт, се упътих от гр. Прилеп (Македония) на север, за да посетя с научна цел историческото село Богомила. Тръгнали рано сутринта на коне, ние скоро прехвърлихме височините около манастирите „Св. Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна. Село Богомила (Македония) Неговия изглед даваме на снимката, която моят другар, поручик С., направи на другия ден. В левия край на снимката се вижда ясно църквата „Св. Атанаси велики Патриарх“, с камбанарията й, за която ще говорим по-долу. Вечерта намерихме квартира малко трудно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35403394699097