Търсене в текстове за 'Колеж'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След обед помолих колежката да ме замести през последните два часа при децата, за да бъда навреме на уреченото място.
Върховете на дърветата се преплитаха и образуваха зелен свод над пътеката. За момент се огледах. Стори ми се, че вървим по друг път - изведнаж така ми бе просветнало, такъв товар падна от раменете ми! Скоро стигнахме до трамвайната спирка. Брат Стоименов се качи на трамвая, а аз продължих пеша към игрището. След обед помолих колежката да ме замести през последните два часа при децата, за да бъда навреме на уреченото място. Брат С. беше там. Отидохме заедно в заложната къща. Помолих за моята сметка. Смутих се, като видях, че брат Стоименов започна да брои много пари.
към текста >>

2. Предговор. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Цялата книга е едно органическо цяло, което би могло да служи като ежедневно помагало на колежките от детските домове и градини.
Противница съм на работа по шаблон, което ясно подчертавам на няколко места. Дадените характерни лекции и разпределение обаче ще ни бъдат в услуга да следим развитието на системността в работата ни. Истинският майстор умее да се импулсира от опита на другите без да подражава. А тези, които не са майстори, имат нужда да се поучат, дори да подражават, вместо да се лутат в безпътица, осакатявайки детските характери — живия материал, с %който работят. Третата част представлява сборник от игри, песни, стихотворения и приказки, с които бихме си служили при различните подходящи моменти. Цялата книга е едно органическо цяло, което би могло да служи като ежедневно помагало на колежките от детските домове и градини. Авторката
към текста >>

3. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всяка колежка ще се справи най-добре сама с условията, средата и възможностите, с които разполага в случая, за да обогати и разнообрази с най-подходящи материали ръчните си занимания при малките.
— От картофи, моркови, зелка, тиква. Диви кестени, фъстъци и др. с помощта на конец, клечици или тел могат да се комбинират най-различни неща, животни или човечета. Оригинално подредени и поднесени или изработени на време, те действуват много възпитателно. С всичко казано до тук не -считам изчерпан въпросът относно видове материали. Всяка колежка ще се справи най-добре сама с условията, средата и възможностите, с които разполага в случая, за да обогати и разнообрази с най-подходящи материали ръчните си занимания при малките.
към текста >>

4. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа.
Кирил и Методи; идват и редица именни и рождени дни на децата — ето едно богато изобилие от извънредни случаи, удобни за обща радост, за приятно разнообразие и полезно забавление. С удоволствие ще напомним и за хубавите народни обичаи, па които трябва да научим Децата. Кой не знае веселите Коледни обичаи на бъдни вечер, кое българско дете от народа не е коледувало? Кой не е сурва-кал и кой не си е чупил късмета от питата на Нова-година ? Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата като с приятни извънредни събития, за които вече споменахме. С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа. Всеки ден, изживян с радост, е празник за децата. А най-щастливо растат тези деца, за които всеки ден е празник! Без да лишаваме децата от радост и красота, без да пренебрегваме идейността в празниците, време е да ги поставим на по-реална основа. Най-често те крият природна мъдрост или природни истини, които ще дадем на децата, но вече без лъжа. Беше в^ме, когато децата вярваха в дядо Коледа.
към текста >>

5. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Завършила е Американския Роберт-колеж в Цариград, където баща й е бил по онова време там консул.
„Окулти-зъм, мистицизъм и учението на Дънов". Той замина към 1924 г. за САЩ. Тук остана жена му Мара Граблашева. Тя беше много начетена, знаеше няколко езика. Завършила е Американския Роберт-колеж в Цариград, където баща й е бил по онова време там консул. Тя беше една от изтъкнатите дами в София. Тя въобще повече ходеше около Учителя отколкото се занимаваше с модерния тогава спиритизъм. Като че ли замести мъжът си и беше непрекъснато около Учителя. Беше зарязала всичко и от светска дама стана на сестра от Изгрева. Нейната рождена сестра минаваше за ясновидка.
към текста >>

6. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Гледам двете пещи запалени и пред тях две мои колежки въртят на шишове по един телешки бут.
“. Отивам в кухнята, вземам един нож, за да му изрежа крилцата и бутчетата – да влезе в тенджерата. Взех ножа и гледам: на масата в тавата, където бях сложила пилето, едно прекрасно малко детенце, което си подава ръчичките да ги отрежа, повдига и крачето – аз стоя и гледам онемяла. Хвърлих ножа и си казах: „Как мога да убия това детенце! “ В този миг се събудих, това беше в понеделник. Във вторник срещу сряда сънувах, че отивам в моето предприятие, в отдел „Керамика“, и чувам гласове откъм пещите – и отивам право там. Гледам двете пещи запалени и пред тях две мои колежки въртят на шишове по един телешки бут. Като ме видяха, двете жени ми казаха: „Добре, че идваш, защото приготвяме голям банкет, изпратихме човек да те извика, колегите отидоха да купят пиене и други работи.“ (Аз бях десет дена в отпуска тогава.) Благодарих им за поканата, но отказах да остана. Излязох от предприятието и гледам: по улиците тече вода като река, но по средата на пътя – сухо. Тръгнах по сухото, стигнах до спирката на трамвая и се качих. Когато стигнах до „Патриарха“ – на моята спирка, виждам, че при нас е сухо, няма вода. Попитах ватмана: „Каква беше тази вода по улиците, като не е валяло?
към текста >>

В четвъртък срещу петък пак сънувам: с моите колежки и колеги сме тръгнали на екскурзия до Румъния с автобус.
Тръгнах по сухото, стигнах до спирката на трамвая и се качих. Когато стигнах до „Патриарха“ – на моята спирка, виждам, че при нас е сухо, няма вода. Попитах ватмана: „Каква беше тази вода по улиците, като не е валяло? “. – Той ми отговори: „Откъснал се е бентът на язовира и водата е заляла всички ниски места, имахме късмет, че повредата е малка и ще могат да я оправят.“ Събудих се и записах този сън. Дълго не можах да заспя, чудех се какво означава този така ясен сън. В четвъртък срещу петък пак сънувам: с моите колежки и колеги сме тръгнали на екскурзия до Румъния с автобус. Стигаме до моста на Дунава в Русе и шофьорът внезапно спря автобуса, слязохме всички и видяхме как нивото на реката се е вдигнало толкова много, че съвсем малко остава да залее моста. Шофьорът категорично заяви, че се отказва да продължи пътуването към Румъния, защото водата може да отнесе моста. Аз поканих моите спътници да минем пеша моста, но никой не се съгласи. Тогава тръгнах сама и казах, че няма да се върна, защото имам познати в Румъния и ще ги намеря. След известно време видях пред мене големи павилиони, на които пише: „Добре дошли на панаира.“ Отидох към павилионите, всички викаха и ми предлагаха луканки, кренвирши, шунка, пържоли, кюфтета, аз само махам с ръка, че не искам.
към текста >>

7. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

“ Една от нейните колежки разбрала, че мене вика, и ме спря.
Наближаваше 8 часа, но на входа не ме спряха, качих се веднага на ескалатора за четвъртия етаж – там бяха спортните облекла. Попитах продавачката дали има от трикотажните костюми, тя ме погледна и отговори, че за моя размер са свършили, но има по-малки. Казах само: „Жалко! “ – и тръгнах. Тя се навела под щанда и видяла един пакет, който бил върнат от една жена, за да го замени с по-малък номер, и започнала да вика: „Другарко, другарко, елате! “ Една от нейните колежки разбрала, че мене вика, и ме спря. Аз се обърнах и видях, че продавачката ми маха с ръка и държи един пакет. Обясни ми, че е забравила за този комплект, който са заменили за по-малък номер. Облякох го, точно за моя ръст и в син цвят, какъвто търсех. Купих го доволна и отидох на пазара да търся леща, бях решила да дам обед на 19 август. На лагера в Рила има само картофи, ориз, фасул, кромид лук и захар.
към текста >>

8. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Посрещна ме сестра Надежда, колежката ми от Ачларе, и ме покани в тяхната палатка.
- Аз пристигнах в Търново в предпоследният ден - започна разказа си сестра ми, когато се върна в София. - Всички или почти всички бяха вече там. Пристигнаха още само тези, които бяха допълнително поканени, като мен, или които не са имали възможност да дойдат по-рано - чиновници и работници. И всички бяха весели, радостни и чакащи. Правеха се последните приготовления. Посрещна ме сестра Надежда, колежката ми от Ачларе, и ме покани в тяхната палатка. Каква палатка! И смешно, и хубаво. Голяма и кръгла палатка с много хора вътре, и разбира се, с много дрехи, но и с толкова много Любов! И в такъв ред! Не може да се опише, трябва да се види.
към текста >>

9. 7.1 Георги Миркович - Светозар Няголов ( -2013)

Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си.
Георги Миркович Първите трима ученици на Учителя са хора с различни характери и съдби. Най-учен и известен от тях е доктор Георги Миркович, с когото Учителя започва своята кореспонденция. Той е роден в Сливен през 1825 г. Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си. След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина. След завръщането си в България през 1870 г. се включва активно в комитетите за освобождение на страната от турско робство във Видински окръг. Там е предаден на турците и изпратен в Диарбекир на доживотна каторга. След освобождението на България през 1878 година е амнистиран и се връща в България да помага за изграждането на младата българска държава.
към текста >>

След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина.
Георги Миркович Първите трима ученици на Учителя са хора с различни характери и съдби. Най-учен и известен от тях е доктор Георги Миркович, с когото Учителя започва своята кореспонденция. Той е роден в Сливен през 1825 г. Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си. След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина. След завръщането си в България през 1870 г. се включва активно в комитетите за освобождение на страната от турско робство във Видински окръг. Там е предаден на турците и изпратен в Диарбекир на доживотна каторга. След освобождението на България през 1878 година е амнистиран и се връща в България да помага за изграждането на младата българска държава. Основава Червения кръст и благотворителните дружества за подпомагане на страдащите.
към текста >>

10. 7.2 Мария Казакова - Светозар Няголов ( -2013)

Средно образование завършва в Американския колеж в Стара Загора.
Мария Казакова През 1900 г. в работата на веригата се включва Мария Казакова, учителка по професия, голям медиум и сензитив. Родена в Сливен през 1852 г. Средно образование завършва в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се, но съпругът й скоро почива и тя заминава в Русия, където завършва висше педагогическо образование. От 1904 г. редовно посещава срещите на веригата във Варна, организирани от Учителя, до своето заминаване на 25 ноември 1908 година. Тя има богата лична кореспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен Дух.
към текста >>

11. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка.
Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място — най-добре в кладенеца. След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея се лекуват много болни. В разговор с Учителя за професията й — акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството. Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, са на квартира доктор Жеков, Йорданка Жекова, Стойна Кондарева, Боян Боев, Катя Зяпкова, Ангел и Тодора. Последните двама слушат Учителя и всеки ден редовно ходят на Рударци, откъдето му носят вода за миене и пиене. Всички се хранят общо, като постоянен главен готвач е Йорданка Жекова. Всеки ден има най-различни гости, които участват в общата трапеза. Когато поднасят храна на Учителя, приготвена от различни сестри, той казва: „В тази храна е вложено нещо." А за друга храна казва: „От тази храна е взето от енергиите й." Така братята и сестрите разбират кои сестри, като готвят на Учителя, влагат нещо хубаво в храната му и кои отнемат енергии от нея.
към текста >>

12. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски?
Милка Переклиева Милка Переклиева е родена на 4 януари 1908 г. във Варна. Тя е типичен представител на знака Козирог със своята самостоятелност, но често проявява непослушание. Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителя й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски? " „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да поддържа брата и сестра си, докато се изучат.
към текста >>

13. 7.41 Мария Златева - Светозар Няголов ( -2013)

След завършване на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят.
Мария Златева Мария Станчева Златева е родена на 2 април 1905 година в Русе. Изкарва тежко и трудно детство в София. Майка й я поддържа с оскъдните си средства и завършва музикално училище. Запознават се с Учителя и влизат в братството. След завършване на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят. Тя си казва наум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той й казва: „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си. Иди в консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В консерваторията тя заявява, че иска да учи в специалния клас за усъвършенстване на цигулка и поздравява Сашо Попов от Учителя. На другия ден й насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт.
към текста >>

14. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Скоро след това той се завръща в колежа, където неговите преподаватели го приемат радушно.
Когато преподавателите му го запитват кои са мотивите му за това решение, той отговаря: „Тук няма какво да науча." По късно Крум разбира, че ученикът трябва да учи и да се реализира при всички условия на живота. Първото му желание след завръщането в България е да отиде на Рила, където е Учителя със своите последователи. Учителя обаче не одобрява прекъсването на учението му. Постепенно Крум осъзнава, че условията на неговото учение в Гърция са изключително добри и благоприятни за духовното му израстване. Той разбира още, че физическото отдалечаване от Учителя не трябва да отслабва вътрешната му връзка с него. Скоро след това той се завръща в колежа, където неговите преподаватели го приемат радушно. Те отново го питат: „Какви бяха мотивите на решението ви да се завърнете при нас? " Крум отговаря: „Завърнах се, защото тук имам необходимите условия за самостоятелна работа върху себе си." Всички са задоволени от отговора му и той продължава успешно следването си. Предстои му да подготвя реферати и да говори пред преподавателите и съучениците си по въпроси, които дълбоко го вълнуват. Любимата му тема е „методът на проблемите" при възпитанието, обоснован във философията на Джон Дюи. На церемонията по връчване на дипломите, директорът на института го поздравява и недвусмислено му казва: „Когато вървите напред, обръщайте се и назад, за да видите дали някой ви следва." Тези думи впечатляват Крум и той ги запомня добре.
към текста >>

15. Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров - Крум Въжаров (1908- 1991)

Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация.
По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи. 1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация. Преподаването е било изцяло на английски език. В School of Religion има три катедри: „Теология“, „Религиозно обучение“ и „В служба на обществото“. Крум избира катедрата „В служба на обществото“. 1928 - 1929 г. - Крум се връща в България и прекарва на Изгрева с Учителя и Братството.
към текста >>

16. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Почти всички бяха завършили английски колеж и знаеха английски, а аз - нито дума.
В института живеех с един колега - руски емигрант, който е бил пет години в България и знаеше добре български и английски. Казваше се Виктор Николенко. Чудесно се разбирахме с него. Имахме сърдечно приятелство и той много ми помогна за изучаването на английския език. Новопристигналите по традиция трябваше да кажат за какво са дошли и какво очакват от института. Почти всички бяха завършили английски колеж и знаеха английски, а аз - нито дума. Написах го на български. Моят колега Виктор го преведе, научих го наизуст и го издекламирах, докато всички останали четяха, и веднага се скрих, защото не можех да кажа нито дума повече... Това ми посочи пътя, по който най-бързо да науча английски. Още в България под влиянието на Толстой желаех да стана вегетарианец, но при родителите си нямах условия. В института обаче реших да мина на вегетариански режим. Станахме трима вегетарианци - Виктор, един симпатичен елин и аз.
към текста >>

17. Весела Несторова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Весела следва в САЩ и като се завръща в България, става учителка по английски език в Ловеч, а по-късно в Американския колеж в София.
Тя пееше песните на Учителя с голямо проникновение и любов. Когато я слушахме, се пренасяхме в един по-висш свят - света на ангелите. Тя имаше и много собствени музикални творби. Вдъхновена от Учителя, Весела дава текста на Слънчевите лъчи, написва и текст на английски език за цялата Паневритмия. Много от чужденците го харесват и пеят. Весела следва в САЩ и като се завръща в България, става учителка по английски език в Ловеч, а по-късно в Американския колеж в София. Тя владееше английски и френски и говореше руски. Весела превежда на английски много беседи от Учителя, написва на ангийски: „Третият завет“, в който прекрасно е представено учението на Учителя. Весела пътувала няколко пъти до Грузия, Норвегия, САЩ, Англия и други страни, където работи с душа и сърце за делото на Учителя. Веднъж Весела Несторова ми каза: „Учителят вложи нещо в нас, частица от своята аура, и ние носим това със себе си.“ Весела Несторова и Крум Въжаров на Рила с по-млади приятели, между които Минка Петрова, Петя Иванова, Воскреса Капнилова, Антония Бобекова и Павлина Даскалова
към текста >>

18. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Без да се опитвам да я описвам с думи, пожелавам на всяка колежка да приложи с децата си горния случай, за да може да изживее истински един красив момент на дейност с малките.
Ето защо, още днес трябваше да организараме утрешната си работа, като определим, кой какво ще донесе (сол, оцет, олио, дафинови диета и пр.). Освен това, трябваше да научим от майките, как се слага туршия и на другия ден да знаем (това беше повече да създадем връзка между дома и училището.) Шести ден Днес правихме туршия. На масичките бяха наредени зеленчуците, бурканите, солта, миризмите, съдовете за измиване и 7—8 ножа. Всички деца измиха ръцете си и взеха живо участие в миенето, чистенето, дупченето и подреждането на туршията. Беше много мила картина. Без да се опитвам да я описвам с думи, пожелавам на всяка колежка да приложи с децата си горния случай, за да може да изживее истински един красив момент на дейност с малките. Колко много могат малките, когато им дадем услувия! След като сложихме туршията, прибрахме съдовете, почистихме и преди да си тръгнем ^имахме време за ; приказка. През целия ден бяхме доста дейни и сега беше твърде на място приказката за „Червената люта чушчица". Седми ден. След вчерашната извънредна работа, днес нищо не ни пречеше да продължим уредбата на пазара. Всеки беше зает със своята задача да нарежда, кове, купува или продава.
към текста >>

19. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Горещо препоръчвам на всяка колежка този нов маниер.
Не. Последните идват да ни послужат само като средство за целта ни — създаване добри навици, социално чувство, творчески дух и изграждане на силни характери у децата. А как още бихме дали израз на всичко това пред родителите? Тук опита ще ни отговори — чрез колективна игра, чрез проект. От три-четири години, имам приятната опитност да завършвам учебната година с проект и не бих могла да опиша успехът, ефектът и радостта на децата. Има фини изживявания, които могат само да се чувствуват, но не и да се разказват. Горещо препоръчвам на всяка колежка този нов маниер. на годишна забава чрез проект, където децата имат пълна възможност да се проявяват като делови и творчески характери. Ще се опитам да предам една от последните годишни забави дадена в проект. Само двадесет дни ни деляха от ваканцията. Естествено заговорихме за годишната забава и за свидетелствата. Раздадох стихотворения на няколко деца и почнахме да преговаряме ученото през годината.
към текста >>

Не искам да преувеличавам нито да фантазирам, нека всяка колежка сама опита и се увери, колко много могат да мислят малките умове и колко много могат да работят малките ръце! И колко много дух, колко много творчество и дейност ще можем да покажем пред родителите! Ето как определих работата си за годишната забава.
След няколко дни, изградиха стените на парахода от картон (10 листа) боядисаха ги и заковаха долната страна на пода. Палубата беше доста голяма за да събере столчетата, мачтите, знамената, наблюдателницата. И така неусетно, с помощта на приказки и картини развихме напълно проекта си „игра на параход" без големи подробности — излишен баласт за малките. От ден на ден интересът се увеличаваше, децата идваха рано, работеха усърдно, без шум и отегчение. Всеки беше на поста си и най-акуратно изпълняваше службата си. Не искам да преувеличавам нито да фантазирам, нека всяка колежка сама опита и се увери, колко много могат да мислят малките умове и колко много могат да работят малките ръце! И колко много дух, колко много творчество и дейност ще можем да покажем пред родителите! Ето как определих работата си за годишната забава. Естествено, че през последните три седмици взехме и нов материал, във връзка със сезона и проекта, така напр. заучихме песничките: „Ние сме моряци", „Пляс -плис", Моряци сме безстрашни", играта с песен „Веселите рибки", танца на морските феи — балетче, приказката „Чайка", „Свърши се, замина учебната година" и още няколко номера. Решихме" да има и концерт през време на пътуването. Тук щяхме да изнесем минатия материал през годината: песни, игри и стихотворения. И така, неусетно, с много радост и възторг подготвихме своето пътуване, което свързахме с много ръчна работа: строеж на парахода, моряшки шапки, яки и маншети, рибки от картон и уреждане ресторант при парахода, с много песни, игри и приказки, с много творчески дух и дейност, с много живот.
към текста >>

20. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Българските Проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Роберт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на „конгрегашкото“ училище в Самоков, един от Научно-теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква.
докладва, че има 13 центъра с 177 пълни члена на църквата и около 300 симпатизанти. Конференцията (или съветът) на мисията има 16 члена и един стажант. Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома. Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища. Най-голяма е методистката група в Русе със своите 36 редовни члена и 32 стажанта. Българските Проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Роберт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на „конгрегашкото“ училище в Самоков, един от Научно-теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква. Когато се завръща в България на трийсет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на който още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на трийсет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите.
към текста >>

21. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Родителите й я изпращат да завърши американския колеж в Стара Загора.
През 1897 участва в учредяването на Обществото за повдигане на религиозния дух на българския народ, и на следващата година като член на управителния съвет на Дружество „Майка“ организира представянето на „Възванието“. Анастасия е първия варненски ученик на Дънов, и годишната среща на Веригата през 1906 г. се провежда от 11 до 1 август в дома й на ул. „Стефан Караджа.“ * * * Мария Казакова (1852-1908) е родена в Сливен. Първоначалното си образование получава в родния си град. Родителите й я изпращат да завърши американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован мъж от Тулча, който почива рано и Мария отново отива да учи този път в Русия, където завършва висше педагогическо образование. Заселва се в Търново, където учителства до края на живота си, като става дори помощник-директор на Девическата гимназия. Като благотворителка и общественичка, домът й става център на елита на града, откъдето се подемат много благородни начинания. В самото начало на века тя влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана, и също така и с Петър Дънов. В писмо до Голов от 1904 година тя споделя, че възприема Дънов като оръдие Божие със задачата „да повдигне частно българския народ, и въобще славянството.“ Идеализмът на ярките духовни просветители от онова време е в пълна хармония с нейният идеализъм.
към текста >>

22. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр.
Има толстоисти и пр. и пр. Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови. Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка. Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка. Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди. Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул.
към текста >>

Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София.
и пр. Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови. Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка. Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка. Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди. Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул. Солунска, Старозагорската им гимназия и пр.
към текста >>

Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул.
Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди. Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул. Солунска, Старозагорската им гимназия и пр. и пр. Времето, в което Гумнеровата къща на „Опълченска“ е центърът, около който се върти развитието на бъдещото Бяло Братство, е дълго. Цели осем години. Нещата се променят.
към текста >>

23. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Те отдавна имат висши учебни заведения, колежи и духовни училища, къде ли не.
България е цивилизована държава изградена на базата на непоклатими политически и духовни свободи. Това вече е трайно втъкано в нейната същност. Съвършено немислимо е да отхвърли залегналия в конституцията си демократически политически живот, свободата на стопанската инициатива и религиозните си свободи. Българският католицизъм е втъкан в нейния духовен живот от векове. Протестантските мисии са вкоренени в страната от повече от сто години. Те отдавна имат висши учебни заведения, колежи и духовни училища, къде ли не. Мюсюлманите също. Атаката срещу тях не може да доведе до нищо повече освен кисело мрънкане, тъй като зад гърба им стоят тежките артилерии на Ватикана, Америка и Цариград. Дъновистите са единствената духовна общност, която не е защитена отвън, и на пръв поглед достъпна за унищожителна атака. И точно затова върху тях, разбира се, се стоварва цялото безплодно усилие за господство в духовния живот на българина от страна на тогавашното православие. Като говорим за този спор на нека го да наречем — църковно ритуално ниво, всъщност не засягаме най-важното. Т.е.
към текста >>

24. Съдържание - Атанас Славов

Трилогията ПЪТЯТ И ВРЕМЕТО включва: Том първи: НАЧАЛОТО Том втори: ВЕРИГАТА Том трети: ИЗГРЕВА СЪДЪРЖАНИЕ на Том първи НАЧАЛОТО И така ... Глава първа: Лъкът и тетивата Глава втора: Ученикът и учителите му Глава трета: Колежанинът Глава четвърта: Семинаристът Глава пета: Ученият Глава шеста: Пасторът Няколко думи за автора
Трилогията ПЪТЯТ И ВРЕМЕТО включва: Том първи: НАЧАЛОТО Том втори: ВЕРИГАТА Том трети: ИЗГРЕВА СЪДЪРЖАНИЕ на Том първи НАЧАЛОТО И така ... Глава първа: Лъкът и тетивата Глава втора: Ученикът и учителите му Глава трета: Колежанинът Глава четвърта: Семинаристът Глава пета: Ученият Глава шеста: Пасторът Няколко думи за автора
към текста >>

25. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1876 (16 март) в Медисън, Ню Джърси, се записва в семинарията на Дрю вече завършилият Робърт колеж в Истанбул Стефан Томов.
Йордан Икономов се записва в методистката семинария Дрю. 1871 Дж. Бил Хнкок, прочутият защитник на закона в Дивия запад, убива в пистолетен двубой последния си престъпник. 1873 в Медисън, Ню Джърси, постъпва в специалния клас на семинарията Дрю българинът Боянов. 1873 започва финансовата паника в Ню Йорк. 1876 (16 март) в Медисън, Ню Джърси, се записва в семинарията на Дрю вече завършилият Робърт колеж в Истанбул Стефан Томов. 1876 в Ню Йорк фалира благотворителят на семинарията в Медисън г-н Дрю. 1876 в Бостънския университет деканатът на Теологическия факултет се възглавява от проф. Бордън Паркър Боун. 1876 на Запад оглалският вожд Крейзи Хорс спечелва две големи битки срещу американски военни части. 1876 на двата противоположни океански бряга на САЩ излизат две влиятелни мистични списания: „Изкуството на магията“ на Ема Бритър в Ню Йорк и „Братството на светлината“ на някогашния секач X.
към текста >>

1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф.
1876 (2 октомври) в Русе се провежда годишното събрание на методистката мисия в България и на него завършилият пасторския си стаж в Ню Арк Йордан Икономов получава българското си пасторско назначение. Най-старият български протестант Гавраил Йлиев е избран за декан на методистите в България. 1876 в Русия Петър Илич Чайковски изживява най-щастливия момент в живота си, когато седящият до него Лев Толстой се разплаква, докато слуша анданте-кантабилето на първия му струнен квартет. 1877 в Медисън (семинарията на Дрю) отново се връща за двегодишна специализация Боянов. 1877 в Свищов почива съпругата на ръководителя на американското духовно училище Чалис и бива погребана в местните гробища. 1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф. Бордън Паркър Боун. 1877 в Калифорния започва да излиза ново мистично американско списание „Езотерик окултизъм“. 1877 (5 септември) бива убит при опит за бягство Крейзи Хорс, прочутият индиански оглалски вожд на бунтуващите се срещу системата на резерватите. 1877 в лондонския „Дейли Нюз“ и френския „Либерасион“ се появяват статиите на американския журналист Макгахан в защита на пострадалите от турските кланета българи по време на Априлското въстание. 1877 (октомври) генерал Хоуард, който изгражда университет за негри във Вашингтон и защитава индианците, получава заповед да спре вожда Джоузеф (с индианското име Гръм-отърколен-от- планината), който е напуснал резервата си с племето си, за да избяга на свобода в Канада.
към текста >>

На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград.
Записването на Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън Новият студент, също като проповедника него ден, беше българин - Стефан Томов. Доктор Стронг беше във възторг, че такъв млад човек знае повече съвременни езици от него и Томов обясни някак съвсем просто кое как е. Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския. Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието. * Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти. Между тях беше и Томов и докторът хвърляше косо поглед да види как ще се справи младият полиглот. А той, макар и да забеляза любопитството му, не се смути.
към текста >>

В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския.
Доктор Стронг беше във възторг, че такъв млад човек знае повече съвременни езици от него и Томов обясни някак съвсем просто кое как е. Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския. Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието. * Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти. Между тях беше и Томов и докторът хвърляше косо поглед да види как ще се справи младият полиглот. А той, макар и да забеляза любопитството му, не се смути. Леко наведената му краснописна латиница забяга по редовете на подвързания с кожа регистър: „16 март 1875.
към текста >>

През октомври 1862 отива в Малта и влиза в малтийския протестантски колеж.
Между тях беше и Томов и докторът хвърляше косо поглед да види как ще се справи младият полиглот. А той, макар и да забеляза любопитството му, не се смути. Леко наведената му краснописна латиница забяга по редовете на подвързания с кожа регистър: „16 март 1875. Стефан Томов - роден в Котел, България - Турция в Европа - на 29 март 1850. Ходи на училище в родния си град до 1862. През октомври 1862 отива в Малта и влиза в малтийския протестантски колеж. През ноември 1865 влиза в Роберт колеж в Константинопол... където завършва през 1869. Заема се с учителстване в Ямбол, Тракия, през 1870 и в Котел, родното си място, през 1871-72. Става чиновник в английската моряшка болница на 12 март 1873. Идва в Америка през 30 декември...” „Дотук ни една правописна грешка! - си каза леко разочарованият Стронг. - А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката полирана дъбова маса.
към текста >>

През ноември 1865 влиза в Роберт колеж в Константинопол... където завършва през 1869.
А той, макар и да забеляза любопитството му, не се смути. Леко наведената му краснописна латиница забяга по редовете на подвързания с кожа регистър: „16 март 1875. Стефан Томов - роден в Котел, България - Турция в Европа - на 29 март 1850. Ходи на училище в родния си град до 1862. През октомври 1862 отива в Малта и влиза в малтийския протестантски колеж. През ноември 1865 влиза в Роберт колеж в Константинопол... където завършва през 1869. Заема се с учителстване в Ямбол, Тракия, през 1870 и в Котел, родното си място, през 1871-72. Става чиновник в английската моряшка болница на 12 март 1873. Идва в Америка през 30 декември...” „Дотук ни една правописна грешка! - си каза леко разочарованият Стронг. - А такава граматична грешка, ако ме гледат в ръцете, както аз го гледам, и аз може...” Но преди да си завърши мисълта, Томов видя, че предлогът пред датата не върви баш така и без да се колебае, драсна черта и вмъкна поправка: „...на 30 декември 1874 и влиза в тази семинария на 4-ти март 1875.“ Записването на Стефан Томов в университета Дрю, Медисън Новият студент остави перото на тежката полирана дъбова маса. Така! Докторът намигна окуражително и двамата се усмихнаха като стари съзаклятници.
към текста >>

Както има Желязкова в Американския колеж в Симеоново, и както леля й е един от първите спонсори на Дънов в България през 90-те години на миналия век.
“ - аз се изчервявам на доверието й и като ги залепям на стъклото на репродуктора, кой знае защо загрявам, че това, което отпред прилича на буквата „джей“, както се пише сега, преди сто години така се е пишело главно „ти”. Чета отново. „Тесличков.“ Що за име е това - Тесличков? Да не би както Дънов се бе прекръстил във Варна от Дънов на Попов, тук Желязков да е станало Тесличков? А Желязков знаех, че има. Както има Желязкова в Американския колеж в Симеоново, и както леля й е един от първите спонсори на Дънов в България през 90-те години на миналия век. Но Тесличков? Тази емигрантска анонимност всичко може да ти сервира. По-късно търся и преравям стари регистри, сборници с имена, азбучници. Никъде няма Тесличков. В методистките архиви в Медисън, Ню Джърси, също няма сведения там да е учил някой си Тесличков.
към текста >>

Получил образование в Робърт колеж, Константинопол (всъщност получава званието бакалавър на изкуствата).
За имената им тук сред японеца Хонда, японеца Фуджи, немеца Гьоринг (и мисля, че не знаете каква личност е и оня, дето уж го знаете от Втората световна война, и братовчед му в Америка), - защото какво ли се знае изобщо сред тоя вой на джуджета, политици, клакьори и ехидници, които така шумно подскачат, драскат, мацат или варакосват със златна боя водачите на модерния свят за добро или лошо? Тези чисти момчета от големите възрожденски семейства на Елена, Котел, Сливен, Варна, Битоля, Щип, които се подготвят, както целият свят готви водачите си, както другите котленчета, и сливненчета, и варненчета се готвят в момента в Одеса, Петербург, Швейцария и - уви! - никога не повеждат страната си. Благодаря ти за тези чисти погледи! За този златен залез и усмивката, с която немкинята архивистка ме подсеща, че архивът вече се затваря и ще съм добре дошъл утре. * Така че ето ги състудентите на Петър Дънов по реда, по който са се записвали. Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън „Записан на 19 септември 1871 - Йордан Икономов от Елена, България, роден на 14 септември 1847; син на Иван Икономов. Получил образование в Робърт колеж, Константинопол (всъщност получава званието бакалавър на изкуствата). Конверт чрез Хенри А. Бътлър на 5 май 1870 г. Принадлежи към Методистката епископална църква. Има официален пасторски лиценз...“ Икономов получава званието бакалавър на изкуствата в Дрю през 1876 г. и завършва висшия курс 1876-77.
към текста >>

Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката църква 1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при завършването си е избран да държи публична реч.
Принадлежи към Методистката епископална църква. Има официален пасторски лиценз...“ Икономов получава званието бакалавър на изкуствата в Дрю през 1876 г. и завършва висшия курс 1876-77. Жени се за Манола Г. Илиева на 12 септември 1885. Става член и стажант-пастор на Нюаркското паство, пастор в Свищов 1877-81; Търново 1881-83; учител в Свищовския научно-богословски институт 1883-90; помощник-ръководител на Ловешкия район на методистката църква 1890-91 и Севлиево 1891 -92; книгоразпространител за България 1892-95; пак в Ловеч 1895-97; учител 1898-1904; във Враца 1904-18... Може би трябва само да добавим, че точното време на ученето му в Робърт колеж в Цариград е от 1865 до 1869 и че така се отличава там, че при завършването си е избран да държи публична реч. Представянето му е отлично, а темата забележителна: „За взаимните задължения между държавата и поданиците“. Теодор Боянов от Самоков, учил в университета Дрю през 1873-74 и 1877-78, без да се дипломира. Трайко Тесличков (по-късно Константинов) в университета Дрю, Медисън Трайко Тесличков от Щип, учи в Масачузетс и става бакалавър на духовните науки, след което учи в специалния клас на Дрю между 1876 и 1879. (Вероятно това е Трайко Константинов, чието житие е добре документирано и съм го дал по-долу, тъй като е възможно и той като Петър Дънов да се е подписвал с различни имена и да е подписал прощалната си снимка с фамилно име от прякора на баща си, след което да е останал известен с името на баща си Константин за фамилно име. „Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия Йовчев за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на завършване в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р.
към текста >>

Може би само трябва да доуточним, че колежът в Малта, в който споменава, че е учил, е английски и се нарича „Сент Джулпен“.
(Вероятно това е Трайко Константинов, чието житие е добре документирано и съм го дал по-долу, тъй като е възможно и той като Петър Дънов да се е подписвал с различни имена и да е подписал прощалната си снимка с фамилно име от прякора на баща си, след което да е останал известен с името на баща си Константин за фамилно име. „Тесличков“ фигурира и в статията на съвременника му Илия Йовчев за българските студенти в САЩ преди 1880, но не се говори за Константинов, което също подсказва, че това вероятно е едно и също лице с едно и също родно място, с една и съща година на завършване в Дрю, но с две имена.) Записан на 4 март 1875 - Стефан Томов, р. 1850 г. в Котел, също бакалавър на духовните науки от Дрю в класа от 1877. Подробностите по неговото образование и дейност вече видяхме при регистрирането му в матрикулационната книга на Дрю. Може би само трябва да доуточним, че колежът в Малта, в който споменава, че е учил, е английски и се нарича „Сент Джулпен“. Трико Константин (Трайко Константинов), роден в Щип на 1 януари 1848, учи в Американското мисионерско училище в Пловдив към средата на 60-те години на миналия век. Около 1871 е протестантски пастор в с. Меричлери, Чирпанско. Взима диплома от Дрю през 1879 като бакалавър на духовните науки. Доктор на духовните науки от колежа Галсвил 1880 (оженва се за Дора Кийтс на 10 юли 1880).
към текста >>

Доктор на духовните науки от колежа Галсвил 1880 (оженва се за Дора Кийтс на 10 юли 1880).
Може би само трябва да доуточним, че колежът в Малта, в който споменава, че е учил, е английски и се нарича „Сент Джулпен“. Трико Константин (Трайко Константинов), роден в Щип на 1 януари 1848, учи в Американското мисионерско училище в Пловдив към средата на 60-те години на миналия век. Около 1871 е протестантски пастор в с. Меричлери, Чирпанско. Взима диплома от Дрю през 1879 като бакалавър на духовните науки. Доктор на духовните науки от колежа Галсвил 1880 (оженва се за Дора Кийтс на 10 юли 1880). Дякон през 1881 истарейшина през 1883. Член е на методистката църква в щата Минесота от 1879 - още див край, където язди на кон по старата методистка традиция от салон на салон да проповядва като пастор във Филмор 1879-82 (времето на реалката на Петър Дънов във Варна), в Мъни Крик 1880-81, в Лансбъроу, във Варна по време на връщането на Петър Дънов там с пасторско назначение през 1884-85, ръководител на варненския методистки район 1885-91, Русе 1891-93, Ловеч 1893-96, методистки ръководител на цяла България 1896-97; на Русе 1897-1901; получава отдих през 1901-03 и става ръководител на района на Уидин 1903-05; Минесота 1905; Филмор и Фаунтейн, Нюпорт, Дъндас, Касъл рак, Минеиска (където е разгърнат първият интернат за индиански деца) - все в Минесота 1905-1919. (Да - българин мисионер в САЩ е възпитавал индианчета да стават американци!) Умира на 29 април 1919, когато си заминава и бащата на Петър Дънов във Варна - поп Константин (13 ноември 1919). Константин Желязков от Омарчево учи по подобие на Петър Дънов като специален студент в Дрю през 1881-1882. Пърси Пиринчиев - англичанин от български произход е роден 1860 в Бермуда и се дипломира в Дрю през 1885.
към текста >>

Завършил Айнтабския колеж в Турция, той се дипломира в Дрю през 1890, влиза същата година в Баптистката църква и става мисионер в Армения, където бива заклан по време на ноемврийските кланета на 1895.
Константин Желязков от Омарчево учи по подобие на Петър Дънов като специален студент в Дрю през 1881-1882. Пърси Пиринчиев - англичанин от български произход е роден 1860 в Бермуда и се дипломира в Дрю през 1885. Марин Д. Делчев е роден в Меричлери, приема методизма на шестнадесетгодишна възраст и откликва на повика да проповядва на 32-годишна възраст; учи в Самоковското мисионерско училище и Сен Джонсбъри, щата Вермонт, и се дипломира в Дрю през 1889. (Женен за Добра Куманова на 26 юли 1890 в Панагюрище.) Съученик на Дънов в Дрю, пастор в Разград 1891-92, Шумен 1892, Русе 1895-96, Ловеч 1986-97, ръководител на ловешкия методистки район 1897-1901; Русе 1901 и района 1901-05, ловешкия район 1905-07, Търново 1905-09, Варна 1910-11, Шумен 1912-17; влиза в армията през 1917- 18, Шумен 1921 и търновския район 1923... Бедрос Крикорян ще бъде споменат тук като приятел на Петър Дънов през първите му две години в Дрю. Завършил Айнтабския колеж в Турция, той се дипломира в Дрю през 1890, влиза същата година в Баптистката църква и става мисионер в Армения, където бива заклан по време на ноемврийските кланета на 1895. Включен е в списъка на духовните мъченици на Методистката църква. Тук по ред идва Петър Дънов. Продължаваме нататък. Елаяс Деметриус Вишанов (Димитър Илиев Вешанов), р. Солун, Стефан Томов в университета Дрю, 13 септември 1867, приема методистката деноминация на 14-годишна възраст; завършва колежа Хакетстаун през 1889.
към текста >>

Солун, Стефан Томов в университета Дрю, 13 септември 1867, приема методистката деноминация на 14-годишна възраст; завършва колежа Хакетстаун през 1889.
Завършил Айнтабския колеж в Турция, той се дипломира в Дрю през 1890, влиза същата година в Баптистката църква и става мисионер в Армения, където бива заклан по време на ноемврийските кланета на 1895. Включен е в списъка на духовните мъченици на Методистката църква. Тук по ред идва Петър Дънов. Продължаваме нататък. Елаяс Деметриус Вишанов (Димитър Илиев Вешанов), р. Солун, Стефан Томов в университета Дрю, 13 септември 1867, приема методистката деноминация на 14-годишна възраст; завършва колежа Хакетстаун през 1889. Учи две години в Северозападния университет, записва се в Дрю като „македонец“ и се дипломира там през 1894. Оженва се за американка и става лекар. Константин Пачеджиев, роден в с. Бончи, Македония, на 18 януари 1865, бакалавър на изкуствата от колежа Алигени 1894, Дрю 1894-95; влиза в евангелската църква и организира първата църква в България. Пастор в Бургас до смъртта си.
към текста >>

Бончи, Македония, на 18 януари 1865, бакалавър на изкуствата от колежа Алигени 1894, Дрю 1894-95; влиза в евангелската църква и организира първата църква в България.
Елаяс Деметриус Вишанов (Димитър Илиев Вешанов), р. Солун, Стефан Томов в университета Дрю, 13 септември 1867, приема методистката деноминация на 14-годишна възраст; завършва колежа Хакетстаун през 1889. Учи две години в Северозападния университет, записва се в Дрю като „македонец“ и се дипломира там през 1894. Оженва се за американка и става лекар. Константин Пачеджиев, роден в с. Бончи, Македония, на 18 януари 1865, бакалавър на изкуствата от колежа Алигени 1894, Дрю 1894-95; влиза в евангелската църква и организира първата църква в България. Пастор в Бургас до смъртта си. С пастор Марков е посрещал Дънов в дома си на ул. „Св. Пантелеймон“ - тогава номер 2 - в Бургас. (Чичо на големия български футболист и треньор на кипърския футболен тим, известен с прякора „Чугуна“.) Куман Бойчев е роден в село Меричлери през 1875 и учи в Американския теологичен институт в Самоков, после в Сиракузкия университет и във висшето училище на Дрю 1901-02. Манонг Пилибосян от Пловдив учи в Дрю през 1908-1909.
към текста >>

Батак по време на избиването на децата и жените от племето на Крейзи Хорс, когато двамата самоковски конгрегаши отиват да събират криещите се по мечи дупки невръстни деца на затрити по време на баташкото клане български бащи и майки! Да не би руските агенти от Пловдив да са ги спасявали, или смелите помаци на Хайтов от Яворово! Възпитаникът на Робърт колеж Димитров сред членовете на международната комисия и киселият, вечно нервен и вечно опяващ дебелоглав протестант срещу башибозука - Джеймс Кларк.
През 1890 истерията на Сиуския месия и чудесата му достига до апогея си: само през ноември и декември същата година във в. „Ню Йорк таймс “ има 47 съобщения и статии за това. Към края на тази истерия бива убит героят от битката срещу генерал Къстър вождът Ситинг Бул. И Тихчев топурка с Библия в ръката през Уайоминг! Ох, Боже мой, описвайте го вие всичко това! Колко години искате да живея и да си вадя очите над белия лист? Българи ли сте най- сетне, или не сте! Аз не мога; ще експлодирам от този задух на снимки на лъжевойводи (как може да се оеснафява така вулканичният порив на българския хайдутин с това чиновническо етикетче „войвода“!) и от тези угоднически меродии за някакви помаци и не знам какви батаци, макар че поне ще разкажа за мисията начело с Кларк и Чакалов в горите на с. Батак по време на избиването на децата и жените от племето на Крейзи Хорс, когато двамата самоковски конгрегаши отиват да събират криещите се по мечи дупки невръстни деца на затрити по време на баташкото клане български бащи и майки! Да не би руските агенти от Пловдив да са ги спасявали, или смелите помаци на Хайтов от Яворово! Възпитаникът на Робърт колеж Димитров сред членовете на международната комисия и киселият, вечно нервен и вечно опяващ дебелоглав протестант срещу башибозука - Джеймс Кларк. И Чакалов. Ето това е истината! Когато убиват Крейзи Хорс в сиуския резерват на 5 септември 1877 г., българските пътуващи проповедници в САЩ... - ааа! - ще оставя това сега! Все още не са се върнали от пасторските си обиколки по света Захария Паламидов и К. Г. Паламидов. През 1891 пътуващи проповедници са Иван Тодоров, Байчо Тодоров, Петър Василев, Иван Димитров, Петър Тихчев, Стефан Гечев. По-късно нея година Гавраил Илиев се връща от житата на Небраска и с него пак оттам - Иван Димитров, Стефан Гечев, Марин Делчев, Захария Илиев, Петър Василев, Иван Тодоров, както и Паламидов от работническите гета на Детройт, за да стане учител в Хотанца.
към текста >>

26. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Глава трета КОЛЕЖАНИНЪТ Автоматична фотокамера 1880 в Медисън идва като президент на университета Дрю д-р Хенри Бъц, тъй като проф.
Глава трета КОЛЕЖАНИНЪТ Автоматична фотокамера 1880 в Медисън идва като президент на университета Дрю д-р Хенри Бъц, тъй като проф. Макклинтък става методистки епископ. 1880 в Лонгууд, Бостън, се пренася да живее проф. Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет. 1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков.
към текста >>

1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков.
Глава трета КОЛЕЖАНИНЪТ Автоматична фотокамера 1880 в Медисън идва като президент на университета Дрю д-р Хенри Бъц, тъй като проф. Макклинтък става методистки епископ. 1880 в Лонгууд, Бостън, се пренася да живее проф. Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет. 1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков. 1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг. 1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“.
към текста >>

Стоян Заимов в книгата си „Миналото“ също пише, че в Самоков дяконът бил приютен от възпитания в Роберт колеж учител Иван Соколов (вие кажете на кое училище!) и братята Чакалови.
На протестантина Никола Чакалов. А преди това като идва Левски в Самоков по комитетска работа, по революционна работа, къде ще пренощува? Ще иде в кръчмата да измъкне от там някой ракиен поп Тамянко или Босилко, или Прекръстю, или Кръстю ли, че да го приюти? Стоманен човек му трябвало на него, патриот му трябвал, а не разхлопана уста с големи приказки, но с дела никакви. Три нощи подред Васил Левски нощувал в таванската стая на дюкяна на дядо Никола. Стоян Заимов в книгата си „Миналото“ също пише, че в Самоков дяконът бил приютен от възпитания в Роберт колеж учител Иван Соколов (вие кажете на кое училище!) и братята Чакалови. За да не запалят махалата, братята решили да го скрият на чаршията, а срещите и разговорите ставали в къщата на Соколов и игуменката на женския метох, както го наричали самоковци „Бабите“. Георги Чакалов Георги Чакалов добре помни дякона: млад човек, среден на ръст, с фес, чепкен (със спуснати ръкави) и пъстър копринен пояс. Приказвали с баща му цяла нощ на турски и на български, и щом гостенинът напуснал дюкяна, баща му го дръпнал с лице към себе си и му се сопнал: „Георге, хем хубаво да запомниш този човек, чу ли!“ Сърбия като отворила война на Турция, Босненското въстание като избухнало, а после и Априлското - в града положението на християните станало тягостно. Майка му взела да пече сухари, в случай че станело нужда да бягат, да се крият в гората, защото обесените муховчани вече висели на моста. Баща му обаче си бил друга направа.
към текста >>

И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов вестник самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек.
През 1874-1877 Иваница изпраща сина си при прочутите учители на Габровската гимназия и тук под влиянието на Шишковите часове по литература Алеко започва да пише детски стихове. Когато заминава за Николаев, Русия, където завършва пълния курс на реалната гимназия, Шишков се премества във Варна да поеме тамошната реалка и с това образованието на първовипускника Петър Дънов. И двамата завършват гимназия през 1881 г., Алеко в Николаев, Петър във Варна, като и двамата минават през Шишковия курс по българска словесност. Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно училище в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън. Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат. И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов вестник самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек. Хилещият се остатъчен простак по университетите (нещо като „остатъчен магнетизъм“), ученият с подпетените гуменки, всякога щумно е твърдял, че Алеко е разкикотен смешковец, който се подкисква на вкиснатия български новобогаташ, дето си е напълнил гушката (докато ние другите българи не сме, щото сме истински българи! Ура, да живей!), и ти разбирай, че българинът е честен селянин, и който е ходил в Прага, е едно нищо, дебелак и буржоазна помия. Какво нещастие е това, всеки докоснал се до небето български светец на духа да бъде свличан в калта веднага щом тълпата успее да се докопа до пеша на палтото му. Алеко Константинов, 1863-1897 Истината е, че Алеко пише за бай Ганю и не му се смее. Алеко го обича. И тук е цялата работа.
към текста >>

Курсът става тригодишен - първо е подготвителният клас на колежа, следва научният клас и третата година е теологическият клас.
Преди неговия курс е имало вече четири дипломирани ученици през 1886, които са започнали работа в мисията . Другите - другаде. От завършилите момичета в Ловеч също четири остават на работа в мисията. Тук му е мястото отново да обърнем внимание, че свищовското мисионерско училище все още продължава своя период на възход. След няколко месеца, когато започне новата учебна година, ще се запишат четиридесет ученика! В същото време ще бъде издигната на по-високо ниво и учебната програма. Курсът става тригодишен - първо е подготвителният клас на колежа, следва научният клас и третата година е теологическият клас. Това, от което директорът Чалис е най-доволен, е фактът, че само приходите от таксите за записване тази година са стигнали 792 долара и с това ще могат да се платят всички разходи за пансиона. Мисията в Свищов е стигнала положението да бъде независима от външни издръжки. Томов и Икономов са наистина доволни от Дънов. Ако погледнете снимката му от това време, ще видите нещо съвсем различно от снимката му при завършване на реалката във Варна. На варненската снимка той не е силен, а по-скоро самовглъбен; млад човек, който не е съвсем наясно какво да прави.
към текста >>

Петър Дънов от Свищовския методистки колеж е красив, самоуверен, с добро самочувствие и много очаквания за бъдещето.
Това, от което директорът Чалис е най-доволен, е фактът, че само приходите от таксите за записване тази година са стигнали 792 долара и с това ще могат да се платят всички разходи за пансиона. Мисията в Свищов е стигнала положението да бъде независима от външни издръжки. Томов и Икономов са наистина доволни от Дънов. Ако погледнете снимката му от това време, ще видите нещо съвсем различно от снимката му при завършване на реалката във Варна. На варненската снимка той не е силен, а по-скоро самовглъбен; млад човек, който не е съвсем наясно какво да прави. Петър Дънов от Свищовския методистки колеж е красив, самоуверен, с добро самочувствие и много очаквания за бъдещето. Сега засега Томов и Икономов му предлагат да се заеме с учителства- не в едно от селата, с които странстващият проповедник Петър Дънов е установил добър контакт и в които вероятно скоро ще има мисия. Да стане там учител - предлагат те, - а сетне пак ще говорят с Чалис и Управителния съвет, да видят какво може да му предложат. Може да остане в мисията на Хотанца, ако тя се развие, а може дори да го предложат да продължи учението си в Америка. Какво ще каже за това? Би било добре; заслужава такова нещо, но нека първо си опита силите с децата.
към текста >>

27. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Особено близък на българите е отвореният и жив Бедрос, който вече е учил в Аинтабския колеж в Турция и е блестящ студент.
Най-напред има единадесет местни студенти от самия Медисън и с тях момчетата се чувстват у дома си - всеки магазин, всяка сладкарница, както и цялото църковно паство в градчето ги приема като близки. Чужденците са още повече, което прави нашия хадърчанец също да не се чувства, че стърчи в очите на другите. Освен втория българин, който е донякъде на почит като абсолвент тази гадина, тук има един студент от Турция - арменеца Бедрос Крикорян, Джон Нюлсън идва от Бремен, Германия. Джордж Филис, Джордж Патън и Едмънд Истърбрук са от Англия, Уилям Сиърс е от Бахамските острови, Доан е от Нова Скотия, а Джордж Хартуел от Онтарио, Канада, и дори има един мексиканец - Франциско Кордоба. Продължава традицията след идващите от Англия най-много да са чуждите студенти от България. Особено близък на българите е отвореният и жив Бедрос, който вече е учил в Аинтабския колеж в Турция и е блестящ студент. Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре. По това време заселилият се тук още през 1870 г. сливналия - журналистът Илия Йовчев, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски вестник“. И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света. Има го, разбира се.
към текста >>

Те вече имат образование в някой колеж или университет и постъпват в Дрю извън редовната програма, само да присъстват на отделни занимания и да се специализират в някоя област.
Студентите са разделени на групи за часовете по религия и групите провеждат молитва в четвъртък вечер, а събота рано сутрин отново има обща молитва за всички в църквата. Редовният курс е тригодишен: Младежки клас, Среден клас и Старши клас. Завършилите този курс получават бакалавърско звание по теология и проповедническо право. Такъв по време на нашия разказ е Делчев. Освен това се приемат и специални (или би могло да се каже, „извънредни“) студенти. Те вече имат образование в някой колеж или университет и постъпват в Дрю извън редовната програма, само да присъстват на отделни занимания и да се специализират в някоя област. Такъв е Петър Дънов. Преподавателите поемат най-различни задължения, но всеки от тях е и титуляр по на една специална област. Така президентът на Дрю, негово преосвещенство Хенри Бъц, е професор по Новия завет. Джеймс Стронг е професор по текстоална теология. Джон Милей е професор по систематична теология.
към текста >>

Едновременно с това в петък в един часа следобед, когато започва дългият уикенд, вече е на игрището за крокет, чука и трака дървените топки на тази колежанска английска игра с учениците и гласът му се извисява над техните гласове.
За него индивидуалността не е пълна без приятелство и той лесно се сближава чрез онова, което е привлекателно в хората, без да вижда отблъскващото в тях. Когато се обърне към някого с протестантското „брат“ - „брат Димитриус“, „брат Бедрос“, „брат Петър“, това звучи като обръщение към кръвен брат, не само като „брат во Христе“. В неговата орбита всеки бива възприет с интерес и очакване, така че можеш да го видиш навсякъде и с всички по всяко време. С двадесет и пет годишната си кариера на блестящ проповедник и тук той е най-търсеният за амвона, не само в Дрю - което изискват задълженията му, - но и в околните градски църкви. В сряда сутринта и четвъртък вечер подтиква дискусиите и укротява разпалването на страстите при обсъжданията на изнесените учебни проповеди. Едновременно с това в петък в един часа следобед, когато започва дългият уикенд, вече е на игрището за крокет, чука и трака дървените топки на тази колежанска английска игра с учениците и гласът му се извисява над техните гласове. Класовете му обаче са това, от което Петър Дънов пие с пълни шепи. Затова е дошъл: да усвои всичко, което може да научи един бъдещ проповедник, и той възприема всички уроци, цялата техника на чичо Сам, защото тя не идва на теория, а с живия пример, с дългия опит и огромната целенасочена работа за постигане на най-доброто. Чичо Сам категорично е против старите предразсъдъци на методистката традиция и повтаря, че „проповедник, който- вярва, че всичко, което се иска, е да си отвори устата и да остави Господ да я напълни“, ще открие, че „тя ще бъде напълнена с вятър и облаци, ако не се научи какво трябва да прави“. Той настоява, че „проповедта трябва да има ясно изпъкващи опорни точки - да е като стар дръглив кон, дето кокалите му така стърчат, че да можеш да си закачиш шапката на кълките му, само че трябва да има и много месо, иначе хората няма да го купят от вас“. И най-важното, което непрекъснато повтаря: „Когато хората ви погледнат в лицето неделя сутрин, не забравяйте, че сърцата им питат: „Човече, видя ли Бог тази седмица?
към текста >>

като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс.
Работи. Пише. Редактира. Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек. Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти.
към текста >>

28. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Недоволен от лошото си образование, положил неимоверни усилия да прогресира от колеж на колеж и от семинария на семинария, докато стигнал до Бостън, където изкарал 25 години като преподавател.
Искаше да направи сериозно научно изследване в тази насока, да изясни за себе си този въпрос във формата на богословска теза, която щеше да избистри мисълта му, да му даде опора за бъдещата му работа, пък и богословско бакалавърско звание, което също да се обсъди с професора по практическа теология и като се уточни, пак той щеше да я приеме до 15 април идната година. По него време професор по практическа теология бе Лутер Таунсенд. Най-плодовитият автор от преподавателското тяло, той бе як, но късичък мъж, винаги изрядно облечен и навсякъде се набиваше в очи с дългата си черна брада. Беше истински син на Нова Англия, където бе започнал като проповедник в годината, в която Петър се бе родил. Беше останал без баща рано в живота си и на шестнайсетгодишна възраст се бе хванал на работа по железопътните линии, за да храни семейството си. Недоволен от лошото си образование, положил неимоверни усилия да прогресира от колеж на колеж и от семинария на семинария, докато стигнал до Бостън, където изкарал 25 години като преподавател. Петър Дънов всъщност се оказа един от последните му дипломанти и в разговорите си с него се случваше Таунсенд да се отпусне и да му разправя най-различни неща от живота си. Измежду тези неща силно впечатление на Петър направи историята как получил просветлението си да стане учител, което сподели и на прощалния банкет на следващата година, след като вече бе приел тезата на Петър. Бил се уединил в един дърварски лагер в лесовете на щата Мейн, за да се възстанови след изтощително боледуване, и както обядвали най-проста храна на скованите дървени пейки в лагера, изведнъж бил озарен от мисълта, че трябва да стане учител, да просвещава хора като тези около него. Получил призванието си от небето. С една дума, той беше плодовит, духовен и вдъхновен мъж, но краката му бяха на земята, по която бе крачил с железничари и дървари.
към текста >>

29. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Българските проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Робърт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на конгрегационалисткото училище в Самоков, един от Научно- теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква.
докладва, че има 13 центъра със 177 пълни члена на църквата и около 300 симпатизанти. Конференцията (или съветът) на мисията има 16 члена и един стажант. Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома. Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища. Най-голяма е методистката група в Русе със своите 36 редовни члена и 32 стажанта. Българските проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Робърт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на конгрегационалисткото училище в Самоков, един от Научно- теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква. Завършилият Дрю пастор Пачеджиев Завръщането в България е голям шок за Петър Дънов. За това имаме много данни, а в неговото „Призвание към народа ми...“ три години по-късно разочарованието му се декларира съвсем открито: „...Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението... това отвратително дело... Духът ми е трогнат от печална картина. За оплакване сте вие...“ От идеализма на Възраждането, от който все пак беше останало нещичко в неговите спомени от времето на варненската реалка и свищовското духовно училище, той не може да долови и следа. Националните идеали са замъглени, общественият морал е под червената линия, алчност, завист, злоба, насилие царят във всички сфери на обществения живот. Никаква лична отговорност.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27617788314819